Търсене в текстове за 'Божество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 128 резултата в 76 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Червеят си пълзи и не се обезсърчава, в сравнение с него ти си цяло божество.
Вие искате да имате най-малко по една слугиня, че и тогава вие не сте признателни на Господа. Той ви е дал по две слугини долу – да ви носят, две слугини горе – да работят за вас, повече слугини на главата и смеете да кажете, че няма кой да ви служи. Ти си недоволен от Живота? Погледни малкия бръмбар, който лази, и се насърчи, понеже той в тази бедна форма прави усилия и работи, той разбира по-добре от теб. При голямото си богатство си се обезсърчил в Живота, а той, в сравнение с теб, е първокласен бедняк и при голямата си сиромашия е доволен и работи. Червеят си пълзи и не се обезсърчава, в сравнение с него ти си цяло божество. Вие имате повече, отколкото сте разработили. Вие имате даже повече, отколкото можете да носите. Ти седиш и си замислен, а едно птиченце църка. То е доволно, когато има милион пъти по-малко от теб. Птиченцето хвърка където си иска.
към текста >>

2. 104) Ще се вдигнем малко по-високо - Боян Боев (1883 – 1963)

Той иска свръхчовек, който да се наложи като божество със сила; нацизмът е Ницшева идея.
Докато Бялата ложа не иска да се разрушава сегашната култура и да се приспива човешкото съзнание, но то да просветне. Сега е голямата борба между Черната и Бялата ложа. Сега иде конникът с белия кон и ще върже змея с вериги, за да стане Волята Божия. И като се ограничи змеят, той ще разбере, че си е превишил правата. Ницше20 показва опитността, през която ще премине Германия. Той иска свръхчовек, който да се наложи като божество със сила; нацизмът е Ницшева идея. А благото трябва да бъде благо за всички – това е Божествен принцип. Всяко добро принася полза и на растителното, и на минералното царство, навсякъде. Една добра постъпка се отразява и на водите, и на светлината, и на въздуха. Направиш ли добро, ти вече се ползваш. Всички, които се въплътяват на Земята, трябва да имат условия да проявят своите дарби.
към текста >>

3. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вижте насекомите — в своята бедна форма правят усилия да работят, без да се обезсърчават и са доволни при голямата си сиромашия и работят, а вие в сравнение с тях (например с червея) сте цяло Божество.
Всички дни ни носят някои благословения, само че някои са благоприятни, а други не! Но небето в този случай ни изпитва и ние трябва всякога да бъдем разумни и доволни. Животът е разнообразен и от единия до другия край е с Божествена красота. Човек трябва да се самовладее — да се радва на всичко, да е весел и да не се тревожи. Дадено му е всичко най-хубаво, глава, сърце, ръце и пр. Вижте насекомите — в своята бедна форма правят усилия да работят, без да се обезсърчават и са доволни при голямата си сиромашия и работят, а вие в сравнение с тях (например с червея) сте цяло Божество. Вие искате да имате външно богатство, което е планини от сняг, но с него човек не може да прогресира, ако върви по грешен път и ще трябват големи страдания, за да го оправят и да го освободят. Хората, които не са добри се познават по това, че са всякога недоволни и се тревожат за неща безпредметни. Човек трябва да уповава на това, което никой не може да ви го отнеме. Знайте, че всичко, което имате идва от Бога. Той ви го е дал — разумност, здраве, приятели и пр.
към текста >>

4. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Кой е Петър Дънов - човек като всички нас, философ, проповедник, религиозен реформатор, гений, светия или божество?
Нито една дума от късите текстове на съставителите не е променена, въпреки че читателят може да ги намери твърде наивни и нелитературни. Убедени сме, че те носят своеобразна автентичност, изразявайки характера на Учителовото обкръжение - детински чисто, смирено и вярващо. Със съвсем малки изключения, изнесените в разговорите идеи не носят конкретно документално съдържание и би било погрешно да се търсят в тях или да им се приписват някакво директни политически внушения. ЗА ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ (12.07.1864 - 27.12.1944). Това е най-деликатното "изкушение", в което може да се препъне читателският интелект. Кой е Петър Дънов - човек като всички нас, философ, проповедник, религиозен реформатор, гений, светия или божество? От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция.
към текста >>

5. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие чувствате, когато Божеството ви посети.
Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане безсмъртен. Сега тялото още не е съвършено, затова човешката душа седи вън от него. Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Вие чувствате, когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му. Тогава нещо във вас блесва и вие сте готови да се примирите с целия свят. Като премине този момент, вие казвате: "Дали това е реалност, дали не е сън? " В човека има една красива вътрешна страна.
към текста >>

6. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Казвам му: „Пусни я, иначе ще изхвръкнеш от стаята.” Някои паяци, като възприемат мисълта ми, съгласяват се, а друг е упорит и казва: „Ти не си божество, кой си ти?
А когато се разваля, скрива се някъде настрана. Правил съм опити и с растенията, и с животните. Има някои паяци много упорити. Гледам един паяк в стаята, хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата.” Той казва: „Аз толкова време съм чакал, хванал съм я, не искам да я пусна.” Чета мисълта му. Казвам му: „Пусни я, иначе ще изхвръкнеш от стаята.” Някои паяци, като възприемат мисълта ми, съгласяват се, а друг е упорит и казва: „Ти не си божество, кой си ти? ” Казвам му: „Аз съм паяк, по-голям от тебе.” Правих един опит във Велико Търново с оси. Турих на дупката на осите пита и се отдалечих на десетина крачки. Те ме намериха и започнаха да се въртят около мене. Аз отидох и отпуших дупката им.
към текста >>

7. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие в сравнение с червея сте цяло божество.
Като видя един бръмбар, да се насърча, понеже той е в такава бедна форма и прави усилия да работи. Той разбира по-добре, отколкото аз разбирам. Аз при голямото си богатство съм се обезсърчил в живота, а той при голямата си сиромашия е доволен и работи. В сравнение с мене бръмбарът е първокласен бедняк. Червеят си пълзи и не се обезсърчава. Вие в сравнение с червея сте цяло божество. Един кърт се радва и не се обезсърчава. Вие имате повече, отколкото сте разработили. Вие имате даже повече, отколкото можете да носите. Едно птиченце хвърка. Ти седиш и си замислен, а птиченцето църка.
към текста >>

8. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ.
към текста >>

9. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели.
Втория спътник на Сириус не е наблюдаван от съвременните астрономи. Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики". Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името на Бога винаги било символизирано със звезда. В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище.
към текста >>

10. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател.
Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него.
към текста >>

11. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа.
В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното. Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н.
към текста >>

12. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той проникнат от вяра, търси да боготвори такова божество и от него получава изпълнение на своите желания, като всъщност Аз допущам това."
Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща." „Знай, че хармоничното, деятелното и инертното естество са от Мен, не Аз в тях, а те в Мен. (Тук става въпрос за трите качества: сатва, раджас и тамас.) Целият този свят заблуден от тази природа на трите качества, не Ме познава - Аз съм над тях, Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая." „Аз наистина изпълнявам желанието на всеки предан, който с непоколебима вяра търси да богопочита кой да е предмет. Той проникнат от вяра, търси да боготвори такова божество и от него получава изпълнение на своите желания, като всъщност Аз допущам това." „Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание. Еманацията, която е причина за пораждане на съществата, се нарича дейност. Знанието за елементите засяга Моята временна природа, знанието за Светещите Деви се отнася до жизнената енергия, а знанието за жертвата говори за Мен като облечен в тяло." „Който при напущането на тялото си заминава с мисъл за Мен в часа на кончината, той влиза в Моето битие, няма съмнение в това.
към текста >>

13. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин с небесните чарове ние възпроизвеждаме живото тяло на Божеството.
Сега слушай тайната на неговото възкресение. Хората са плът и кръв на Дионисиус. Нещастните човеци са неговите пръснати членове, които се дирят, гърчейки се всред престъпления и омраза, всред скръб и любов. Но ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме- совците на хората. Като магнит ние ги привличаме към себе си, когато пък самите ние се привличаме от боговете. По този начин с небесните чарове ние възпроизвеждаме живото тяло на Божеството. Ние, които караме небето да плаче и Земята да се радва. И като скъпоценни накити ние носим в сърцата си сълзите на всички същества, за да ги преобърнем на усмивки. Бог умира в нас и той отново се ражда в нас. След това Орфей се обръща към ученика си със следните думи: „Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се Дионисиус - в ада, на Земята и на небето - да бъдат благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето ти науката на боговете."
към текста >>

14. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата.
По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата. Според Плутарх питагорейците имали за Свещени числа 5 и 7. Пет е числото на планетите, известни от дълбока древност. Числото на сетивата у човека е също пет, също и основните сили, които образуват мировата душа. Седем е Свещено число, олицетворяващо съвършенството и чистотата. Във връзка с учението за числата у питагорейците Аристотел казва: „Питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо.
към текста >>

15. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството."
Платон му е дал една литературно-философска форма, но тя има същата задача както при мистериите, да събуди у ученика чувството на безсмъртие, да го преживее и той. В Тимей той още по-ясно показва, че чрез диалозите той иска да води своите ученици по пътя на мистериите. Там той казва следното: „Даже и тези, които не са добре разположени, призовават боговете когато започват някое свое голямо или малко предприятие. Какво пък остава за нас, които се заемаме да поучаваме хората за Истината върху сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете, за да научим тези Истини от начало в техния дух, а после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството." В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си.
към текста >>

16. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Между мен и Всемирното Начало застава нещо, което ме надминава, но което не е още от същото естество, както Божеството.
Откъде са дошли те? Защо има тези дарби? Защото други вече са работили върху моя даймон. И какво става с работата, която аз извършвам върху моя даймон от минутата, когато неговата роля не се свършва с моята личност? Аз работя за една бъдеща личност. Между мен и Всемирното Начало застава нещо, което ме надминава, но което не е още от същото естество, както Божеството. Моят даймон застава между него и мен. Моето днес е рожба на моето вчера. Моето утре ще бъде рожба на моето днес. Така моят живот е плод на един предшествуващ живот и ще бъде семе за един бъдещ живот. Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда много животи в миналото си и много животи в бъдещето си.
към текста >>

17. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ни запознава с поздрава, който Посветеният отправя към приближаващото се при него Божество: „Защото когато ние се приближаваме до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни отправя този призив: „Познай себе си!
Важно е дали това Божествено Същество ще те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе друг човек. Това зависи единствено от човека. Трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, да е подготвен човек, за да запали и бликне това, което един Бог може да запали и бликне от душата на човека. Това зависи от начина, по който човек възприема онова, което Бог му носи." Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание в душата, при което се развиват скритите сили и се разпалва вътрешния огън. Той ни запознава с поздрава, който Посветеният отправя към приближаващото се при него Божество: „Защото когато ние се приближаваме до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни отправя този призив: „Познай себе си! " Това е една формула не по-малко знаменателна от обикновеното „възрадвай се", с което хората се поздравяват. Тогава ние на свой ред казваме на Бога: „Ей, Ти Си! " като че ли да потвърдим, че истинското, единичното наименование, което му подхожда и подхожда само Нему е, че Той Е." За нас, наистина, съществуването не е по никой начин наш дял. Всяко преходящо съществуване, поставено между раждането и умирането е само една външност, една неясна и ненадеждна представа за себе си. „Не би могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите води на реката." Още повече не можеш да доловиш два пъти в същото състояние едно смъртно същество.
към текста >>

Наричайки Божеството с името Ел, ние свидетелствуваме, че Бог никога не напуска състоянието Си, нито подлежи на някакво изменение.
Освен това числото пет притежава твърде хубав произход, без да говорим за онзи, който произлиза от събирането на двойката и тройката, за което споменах. То се поражда още от съединението на Първото Начало с първия квадрат. Защото началото на всички числа е Единицата, а първото квадратно число е четворката. И тези две числа като от съвършена форма и същество произхождат числото пет. Всъщност думата Ел не означава нито число, нито ред, нито връзка, но сама по себе си е название, пълно с числено определение на Бога, което дава възможност на оногова, който произнася тази дума, да узнае динамизма, силата на Бога. Наричайки Божеството с името Ел, ние свидетелствуваме, че Бог никога не напуска състоянието Си, нито подлежи на някакво изменение. Измененията по-скоро биха могли да се отнесат за някой друг бог или за някой друг гений, които управляват подлежащата на раждане и смърт природа, но не и върховния Бог. Думата Ел и надписът „Познай себе си! ", които изглеждат малко несъвместими, се съгласуват до известна степен. Първото трябва да бъде изнесено с трепет и почитание към Бога, Вечността, на Когото се приписва. Надписът ни напомня, че ние сме смъртни и е за нас предупреждение за естеството и слабостта."
към текста >>

За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството.
Той ни приема при излизането от майчината утроба и ни придружава до края на живота." Друг римлянин, който се е занимавал с окултните науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век след Христа. От неговата книга върху астрологията се вижда, че той е познавал учението на египтяните, на халдейците и на питагорейците. Ще предам няколко мисли от неговата книга: „Бог, Който е създал човека, е създал тялото на последния от простото смесване на четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да може да вложи силата и веществото на всички елементи, съединени от природата, за да може чрез този Божествен Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света. По тази причина петте звезди, както и Слънцето, и Луната подкрепят човека чрез огненото си и вечно движение, като той да представя от себе си малък свят. Тъй щото животното, което е било направено по подражание на света, да бъде управлявано от същност, подобна на Божеството. Затова тези Божествени хора заслужаващи всяко удивление - Петозирис и Нехепсо - чиято Мъдрост се приближава до самите тайни на Божеството, са ни предали чрез Божествено Майсторство на науката пораждането на света. По този начин те са посочили, че човек е бил образуван съобразно с природата и по подобие на света и въз основа на същите начала, чрез които самият свят се управлява, поддържа и подкрепя чрез Вечната топлина."
към текста >>

Тъй щото животното, което е било направено по подражание на света, да бъде управлявано от същност, подобна на Божеството.
Ще предам няколко мисли от неговата книга: „Бог, Който е създал човека, е създал тялото на последния от простото смесване на четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да може да вложи силата и веществото на всички елементи, съединени от природата, за да може чрез този Божествен Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света. По тази причина петте звезди, както и Слънцето, и Луната подкрепят човека чрез огненото си и вечно движение, като той да представя от себе си малък свят. Тъй щото животното, което е било направено по подражание на света, да бъде управлявано от същност, подобна на Божеството. Затова тези Божествени хора заслужаващи всяко удивление - Петозирис и Нехепсо - чиято Мъдрост се приближава до самите тайни на Божеството, са ни предали чрез Божествено Майсторство на науката пораждането на света. По този начин те са посочили, че човек е бил образуван съобразно с природата и по подобие на света и въз основа на същите начала, чрез които самият свят се управлява, поддържа и подкрепя чрез Вечната топлина." Тази мисъл ни показва, че Фирмикус е бил запознат с херметичната Мъдрост, част от която предава в горната мисъл. Той тук излага закона на аналогията, за да обясни създаването на човека и света, показвайки, че те са подобни, аналогично устроени. По-нататък той дава хороскопа на света, който е също така интересен и ще приведа и него:
към текста >>

Затова тези Божествени хора заслужаващи всяко удивление - Петозирис и Нехепсо - чиято Мъдрост се приближава до самите тайни на Божеството, са ни предали чрез Божествено Майсторство на науката пораждането на света.
„Бог, Който е създал човека, е създал тялото на последния от простото смесване на четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да може да вложи силата и веществото на всички елементи, съединени от природата, за да може чрез този Божествен Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света. По тази причина петте звезди, както и Слънцето, и Луната подкрепят човека чрез огненото си и вечно движение, като той да представя от себе си малък свят. Тъй щото животното, което е било направено по подражание на света, да бъде управлявано от същност, подобна на Божеството. Затова тези Божествени хора заслужаващи всяко удивление - Петозирис и Нехепсо - чиято Мъдрост се приближава до самите тайни на Божеството, са ни предали чрез Божествено Майсторство на науката пораждането на света. По този начин те са посочили, че човек е бил образуван съобразно с природата и по подобие на света и въз основа на същите начала, чрез които самият свят се управлява, поддържа и подкрепя чрез Вечната топлина." Тази мисъл ни показва, че Фирмикус е бил запознат с херметичната Мъдрост, част от която предава в горната мисъл. Той тук излага закона на аналогията, за да обясни създаването на човека и света, показвайки, че те са подобни, аналогично устроени. По-нататък той дава хороскопа на света, който е също така интересен и ще приведа и него: „Ето какво е пораждането на света според Ескулап и Ханубиус, на които Всемогъщата Божественост на Меркурий (Хермес) е доверила тайните на тази наука.
към текста >>

18. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството.
Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз.
към текста >>

То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството.
Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа.
към текста >>

19. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество.
Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези.
към текста >>

То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството.
Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив.
към текста >>

Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството.
Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите.
към текста >>

20. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Това грехопадане и все по-голямата отдалеченост от Божеството произвеждат упадък в способностите на човека и в цялото човечество.
Във всеки случай Нешама е сам източник на всички свои действия, докато действията на Руах и Нефеш се стимулират от Нешама. По същия начин Нешама се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като неговата жизнена деятелност, сама по себе си е възвание към Бога за поддръжка и за доставяне на всичко необходимо за неговото съществуване. Така че Духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеш черпи своя живот от Божествения, Вечния Източник. Божественото непрекъснато прониква в Нешама и неговата сфера, за да достави както на него, така също и на Руах и на Нефеш живот и съществувание във времето. Но човек, вместо да живее Божествено и да получава от Бога необходимата духовност, от която се нуждае, все повече и повече потъва в себелюбие и в греховния свят. Това грехопадане и все по-голямата отдалеченост от Божеството произвеждат упадък в способностите на човека и в цялото човечество. Божествената искра все повече се скрива от човека и Нешама прекъсва непосредственото си сношение с Бога. По същият начин Руах се е откъснал от Нешама, а Нефеш е изгубил своята тясна връзка с Руах. Чрез този всеобщ упадък и отслабване на връзките между елементите на нисшите части на Нефеш, който отначало е бил ефирно и светещо тяло на човека, се е превърнал в настоящето материално тяло, вследствие на което подлежат на разпадане трите нисши части на човешкото същество.
към текста >>

21. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие.
Но той не е само в Навутей, но броди като природна стихия из цялата страна и действа в дъжда и в слънчевата светлина. Това ясно изпъква, като вземем цялото описание, което започва с това. че царува засуха, но чрез това. което Илия разпорежда във връзка с Божествено духовните светове, сушата и всички неволи, конто бяха обхванали страната, биват премахнати. Той действува като една природна стихия, като един природен закон. И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие. Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество. Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ. Той се явява като лицето на Йехова. Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите.
към текста >>

Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество.
Това ясно изпъква, като вземем цялото описание, което започва с това. че царува засуха, но чрез това. което Илия разпорежда във връзка с Божествено духовните светове, сушата и всички неволи, конто бяха обхванали страната, биват премахнати. Той действува като една природна стихия, като един природен закон. И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие. Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество. Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ. Той се явява като лицето на Йехова. Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха.
към текста >>

Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ.
че царува засуха, но чрез това. което Илия разпорежда във връзка с Божествено духовните светове, сушата и всички неволи, конто бяха обхванали страната, биват премахнати. Той действува като една природна стихия, като един природен закон. И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие. Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество. Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ. Той се явява като лицето на Йехова. Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето.
към текста >>

22. Пророк Софония - Влад Пашов (1902- 1974)

За този фатален край на нашата епоха говори пророкът, а не за гнева на някакво капризно лично божество.
„Ще погубя съвсем всичко от лицето на земята, говори Господ, ще погубя человек и скот, и ще погубя птиците въздушни и рибите морски. Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен. И всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността Му, защото ще направи скончението, даже и скоро, върху всички, които живеят на земята." В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на действието на закона на кармата и който се отнася за последните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погълнато то огъня на ревността Господня, от огъня, предизвикан от човешките престъпления. Нашата раса, според окултната наука, ще загине от огън, докато Атлантида загина от вода. За този фатален край на нашата епоха говори пророкът, а не за гнева на някакво капризно лично божество. Природните закони са живи и разумни и реагират на човешките престъпления с унищожение. Защото хората със своя лош живот са предизвикали такива енергии в природата, които ги разрушават и унищожават, както когато човек, без да знае, подпали една атомна бомба и тя го унищожава. Във втората глава говори за действието на Божия гняв, за действието на кармата, която ще помете целия древен свят, заедно с Асирия и Ниневия, които ще запустеят. В третата глава отначало пак говори за гнева Господен, а след това се казва: „И ще оставя всред тебе люде оскърбени и сиромаси, и те ще се надяват на името Господне." По-нататък говори, че ще изтреби всички, които противодействат на Израил, т.е. на Божиите дела, които не изпълняват волята Божия, и се казва: „Цар Израилев е Господ всред тебе и няма да види вече зло, защото ще ви направя именити и похвални между всички земни народи."
към текста >>

23. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество.
Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане.
към текста >>

24. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Трите висши члена на човешката природа са същевременно трите най-нисши члена на Божеството, а най-близките до човека.
Както е известно, човек има двойна природа. Той има преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост Манас, Будхи и Атма. В течение на инволюционния процес се създават трите обвивки и аза и в средата на Лемурийската епоха се свързват с висшата човешка природа. Висшата природа на човека, неговото вечно Същество почива в лоното на Бога. Трите висши члена на човешката природа са същевременно трите най-нисши члена на Божеството, а най-близките до човека. Атма, най-висшият принцип на човека, отговаря на това, което в човека е волята. Това, което у човека от нашата епоха е най-слабо развито, това е волята. В бъдеще тя ще стане най-съвършения елемент на човешкото битие. Съвременният човек е предимно познаващо същество. Неговата воля е ограничена от всички страни.
към текста >>

Това, което се явява като втори принцип на Божеството
Той може да разбира окръжаващия го свят, но има много малка власт над този свят, който познава. В бъдеще неговата воля ще става все по-силна и по-силна, докато той достигне своята велика цел, която в окултизма е прието да се нарича Великата Жертва. Тя е изразена в онази сила на волята, която е в състояние изцяло да принесе в жертва своето битие. Когато волята достигне тази степен на развитие, при което за нея става възможна Великата Жертва, тя създава Космоса, Макро- и Микро-, и този Космос е огледално отражение, получаващо своя смисъл и значение от Съществото на Твореца. Такава е ролята на творческата воля в Божественото Битие. Това, което се явява като втори принцип на Божеството - Будхи - то е огледално отражение на първия принцип - Атма. "Пренесете се мислено в Божественото Битие, действащо творчески в центъра на Вселената. То като да е обкръжено от всички страни с огледала, в които се отразява Божественото Битие, създавайки с това нови светове, понеже Космосът не е нищо друго, освен отражение на Божественото Битие". Но Космосът не е само отражение, той живее самостоятелен живот.
към текста >>

Това се обяснява с това, че Божеството емани-ра, когато принася в жертва, когато То отразява Космоса.
- Будхи - то е огледално отражение на първия принцип - Атма. "Пренесете се мислено в Божественото Битие, действащо творчески в центъра на Вселената. То като да е обкръжено от всички страни с огледала, в които се отразява Божественото Битие, създавайки с това нови светове, понеже Космосът не е нищо друго, освен отражение на Божественото Битие". Но Космосът не е само отражение, той живее самостоятелен живот. Това се обяснява с това, че Божеството емани-ра, когато принася в жертва, когато То отразява Космоса. С това вселенската воля вдъхва Живот в Космоса, който се изразява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайна диференциация, безкрайно повторение на Божеството, се нарича в окултизма Царство. И така, в центъра се намира Волята. Отражението на волята е Царството, Космосът. Така че, Волята може да се сравнява с Атма, а отражението на Волята като Царство - с Будхи.
към текста >>

Този процес на безкрайна диференциация, безкрайно повторение на Божеството, се нарича в окултизма Царство.
"Пренесете се мислено в Божественото Битие, действащо творчески в центъра на Вселената. То като да е обкръжено от всички страни с огледала, в които се отразява Божественото Битие, създавайки с това нови светове, понеже Космосът не е нищо друго, освен отражение на Божественото Битие". Но Космосът не е само отражение, той живее самостоятелен живот. Това се обяснява с това, че Божеството емани-ра, когато принася в жертва, когато То отразява Космоса. С това вселенската воля вдъхва Живот в Космоса, който се изразява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайна диференциация, безкрайно повторение на Божеството, се нарича в окултизма Царство. И така, в центъра се намира Волята. Отражението на волята е Царството, Космосът. Така че, Волята може да се сравнява с Атма, а отражението на Волята като Царство - с Будхи. Това Царство е такова, че отразява в безкрайно разнообразие Съществото на Божеството. Това Царство, доколкото то ни заобикаля като видим Космос, съдържа в себе си всички същества от минерала до хората.
към текста >>

Това Царство е такова, че отразява в безкрайно разнообразие Съществото на Божеството.
С това вселенската воля вдъхва Живот в Космоса, който се изразява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайна диференциация, безкрайно повторение на Божеството, се нарича в окултизма Царство. И така, в центъра се намира Волята. Отражението на волята е Царството, Космосът. Така че, Волята може да се сравнява с Атма, а отражението на Волята като Царство - с Будхи. Това Царство е такова, че отразява в безкрайно разнообразие Съществото на Божеството. Това Царство, доколкото то ни заобикаля като видим Космос, съдържа в себе си всички същества от минерала до хората. Във всяко от тези същества се проявява Царството и образува това, което наричаме царство на Природата. Във всеки човек се отразява Бог, отпечатък от Божеството, Което в безкрайни степени и в безкрайно разнообразие се изразява в Царството. Отделните същества, еманация на Божеството, отличаваме, като им даваме имена. Името е това, чрез което могат да бъдат различени едни от други отделните членове на това велико многообразие.
към текста >>

Във всеки човек се отразява Бог, отпечатък от Божеството, Което в безкрайни степени и в безкрайно разнообразие се изразява в Царството.
Отражението на волята е Царството, Космосът. Така че, Волята може да се сравнява с Атма, а отражението на Волята като Царство - с Будхи. Това Царство е такова, че отразява в безкрайно разнообразие Съществото на Божеството. Това Царство, доколкото то ни заобикаля като видим Космос, съдържа в себе си всички същества от минерала до хората. Във всяко от тези същества се проявява Царството и образува това, което наричаме царство на Природата. Във всеки човек се отразява Бог, отпечатък от Божеството, Което в безкрайни степени и в безкрайно разнообразие се изразява в Царството. Отделните същества, еманация на Божеството, отличаваме, като им даваме имена. Името е това, чрез което могат да бъдат различени едни от други отделните членове на това велико многообразие. То е третият от висшите човешки принципи - Манас. Така че, във волята ни се изявява най-висшата Божествена природа - Атма. Онова, което е носител на тази воля, на тази Атма, то е това, което наричаме Будхи, което се изявява като Царство.
към текста >>

Отделните същества, еманация на Божеството, отличаваме, като им даваме имена.
Така че, Волята може да се сравнява с Атма, а отражението на Волята като Царство - с Будхи. Това Царство е такова, че отразява в безкрайно разнообразие Съществото на Божеството. Това Царство, доколкото то ни заобикаля като видим Космос, съдържа в себе си всички същества от минерала до хората. Във всяко от тези същества се проявява Царството и образува това, което наричаме царство на Природата. Във всеки човек се отразява Бог, отпечатък от Божеството, Което в безкрайни степени и в безкрайно разнообразие се изразява в Царството. Отделните същества, еманация на Божеството, отличаваме, като им даваме имена. Името е това, чрез което могат да бъдат различени едни от други отделните членове на това велико многообразие. То е третият от висшите човешки принципи - Манас. Така че, във волята ни се изявява най-висшата Божествена природа - Атма. Онова, което е носител на тази воля, на тази Атма, то е това, което наричаме Будхи, което се изявява като Царство. Това е вторият член на висшата човешка природа.
към текста >>

Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото същество като негова вечна, Божествена Същност.
То е третият от висшите човешки принципи - Манас. Така че, във волята ни се изявява най-висшата Божествена природа - Атма. Онова, което е носител на тази воля, на тази Атма, то е това, което наричаме Будхи, което се изявява като Царство. Това е вторият член на висшата човешка природа. Третият член на тази висша природа - Манас - се изявява в това, което наричаме Име. Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото същество като негова вечна, Божествена Същност. Така ние познаваме висшата троичност на човека като част от Божественото Битие. Нисшите членове на човешкото същество ги разглеждаме като членове на преходния свят. Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и окръжаващия го физически свят. При изграждане на етерното или астралното тяло, също и в тях трябва да виждаме част от това, което ни заобикаля. Развитието на етерното и астралното тяло можем да уподобим на часовата и на минутната стрелка на часовника.
към текста >>

Той е слязъл от Божествения свят като душа, като елемент от Божеството, свободен от егоизма.
Тя се дължи на отрицателни особености на етерното тяло. Онова, което произтича от отрицателните особености на астралното тяло, е било наричано изкушение. По такъв начин изкушението е онова, което човек взема върху себе си като личен грях. Човек греши не само поради недостатъците на етерното и астралното тяло, но поради факта на своята самостоятелност, на своята личност. За да може човек съзнателно да се издигне към свобода и независимост, той трябва да премине през егоизма. Той е слязъл от Божествения свят като душа, като елемент от Божеството, свободен от егоизма. Обаче частта от организма никога не трябва да си въобразява, че е самостоятелна. Човек е наистина самостоятелен, когато е стигнал до самоотричането, до алтруизма. Но, за да достигне до това състояние, трябва да премине през егоизма. Под зло в окултизма се разбира простъпката на аза, на душата. И така, простъпката на етерното тяло се нарича грях.
към текста >>

25. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството.
църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." "Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога." "Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е.
към текста >>

26. 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е Глава на всяко началство и власт." /2;9-10/.
на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." /1;17-20/. "... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата." /1;24-27/. "Него ние възвестяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна Мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа."/1;28/. "... Да познаят Тайната Божия, сиреч Христа, в Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и на знанието." /2;2-3/. "Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е Глава на всяко началство и власт." /2;9-10/. "Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смирение и поклонение на ангели, като наднича в неща, които уж е видял във видения, и със самохвалство се надува с плътския си ум, а не държи Главата Христос." /2;18-19/. . "И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." /3;12/. "Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в Любовта, която свързва всичко в съвършенство.
към текста >>

27. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така Той е олицетворение на Първоначалното Божество - на Създателя, от Когото всичко е произлязло, и към Когото всичко пак ще се върне.
В Египетското Посветителна Таро първата картина е наречена Озирис. Тя представя най-възвишения Бог, Безкраен и Вечен, Неизговоримият, никога изцяло разбран. Той е представен като мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните Закони и владеещ ги - Един Знаещ. Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на Първоначалното Божество - на Създателя, от Когото всичко е произлязло, и към Когото всичко пак ще се върне. Чиято Ръка достига навсякъде, Чието Око вижда всичко, Чието Ухо чува всичко. Който е всемогъщ и всезнаещ. Той е също Великият Законодател. Със Своята Мъдрост Той е установил законите, които владеят и запазват Творението. Това е видението, което Йоан е видял.
към текста >>

28. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази епоха самото Божество става човек, въплътява се, става индивид.
А на вас - останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на Сатаната, казвам: Няма да наложа на вас друг товар; но дръжте онова, което имате, докле дойда. И на този, който победи, и който се пази докрай, за да върши дела чисти като Моите, ще му дам власт над народите - както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам Зорницата. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. /2;18-29/. В тази Четвърта културна епоха човек е слязъл със своето съзнание напълно на физическото поле. В тази епоха самото Божество става човек, въплътява се, става индивид. Това е епохата, когато самият човек придобива своята индивидуалност. В най-хубавите творения на гръцката скулптура, Божественият идеал се показва в човешка форма. В Рим човешката личност се утвърждава върху материалното поле в понятието гражданин. Тогава се ражда това, което наричаме юридическо право, което определя отношенията между гражданите, както и техните отношения към цялото - към държава и общество. В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ.
към текста >>

29. 1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

От Мисълта на Божеството се създава всичко.
1. Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ Първият Аркан е наречен Магът, който е символ на волята, на принципа на действието. Има числото 1 и буквата А. Магът е също символ на Мисълта, която е начало на всички неща. От Мисълта на Божеството се създава всичко. Това е първият херметичен Принцип. Първата картина е наречена още Озирис. Тя представя най-възвишения Бог, Безкрайния и Вечния, Неизговоримия, никога изцяло разбран. Картината представя един мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните закони и владеещ ги - това е един всезнаещ.
към текста >>

Така Той е олицетворение на великото първоначално Божество - Създателят на всичко, от Когото всичко е произлязло и към Когото всичко пак ще се върне, Чиято ръка достига навсякъде, Чието око вижда всичко, Чието ухо чува всичко, Който е Всемогъщ и Вездесъщ.
Неговото чело е опасано с един златен кръг —златото означава светлината, а кръгът е изображение на Вечността. Дясната му ръка държи един скиптър (жезъл) от злато, символ на творческия ум и се издига към Небето, което е знак на стремеж към науката, към Мъдростта и към силата. Лявата му ръка сочи с показалец към Земята за да означи, че иска да владее, да господства над материалния свят. Този двоен жест още изразява, че човешката воля трябва да отразява тук долу на земята Божествената Воля, за да произвежда доброто и да пречи на злото. Този жест на ръцете показва още, че Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на великото първоначално Божество - Създателят на всичко, от Когото всичко е произлязло и към Когото всичко пак ще се върне, Чиято ръка достига навсякъде, Чието око вижда всичко, Чието ухо чува всичко, Който е Всемогъщ и Вездесъщ. Той е също великият Законодател: в своята Мъдрост Той е установил законите, които владеят и запазват сътвореното. Духове, хора, елементи, природни сили, всичко живеещо и всичко умряло Му е подвластно. Пред Него, върху един кубичен камък, има четири предмета, които са четири символа: един жезъл, една чаша, един меч и една монета. Те символизират много неща. Кубическият камък символизира триизмерното пространство, което Магът владее и заповядва с нещата, поставени върху кубическия камък.
към текста >>

Той има всички качества на Божеството, както капката вода има качествата на великата водна маса.
Този Аркан представя в Божествения свят Абсолютното Битие, което съдържа и откъдето се излъчват безкрайните възможности. Това е Озирис на египетските Мистерии, който е Великото Едно, от Което са произлезли безкрайните редици числа. Той Сам обаче не произлиза от никого, а е вечно съществуващ. От Него са произлезли всички същества и хората. И нашият дух е произлязъл от Него и е Божествен по произход. Той има всички качества на Божеството, както капката вода има качествата на великата водна маса. Но макар че още човешкият дух спи, той трябва да стане владетел на тялото с неговите нужди, на душата с нейните желания и копнежи, а над всичко в нас трябва да доминира Божественото, което ще ни направи богове. Защото има много богове, но само Един е Творец и Пазител. Неговите Деца споделят Неговата природа, Неговата същност - това са Знаещите. В умствения свят този Аркан представя Единицата, Началото, Основата, синтезът на числата и Волята, която е начало на всяко действие. Във физическия свят този Аркан представя човека, относителното същество, синтез на проявите на живота, призван да се издигне чрез едно вечно разширение в концентрични сфери на Абсолютното.
към текста >>

30. 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Потокът на Духа блика от сърцето на Божеството: единичните искри, човешките духове, трябва да се потопят в материята, да се родят в нея, за да я пробудят и да се развият чрез борба.
Да искаш невъзможното е все едно да обричаш себе си на унищожение. Надявай се на успех в своите начинания, ако знаеш да свързваш оплождащата активност с човечността, с правотата на Ума. който кара делата да дават плод. Вселената се състои от два могъщи потока, които се докосват, кръстосват се и се съединяват, без да се смесват, без някога да изгубят всеки своята особеност, без да изпущат своята цел от очите си. Те се наричат Потокът па Духа и Вълната на Живота . Потокът на Духа блика от сърцето на Божеството: единичните искри, човешките духове, трябва да се потопят в материята, да се родят в нея, за да я пробудят и да се развият чрез борба. В царството на материята те се очистват от опетнение и се изкачват чисти и прояснени в Царството на Живота на Бога. Там те остават, докато отново бъдат привлечени надолу, за да придобият нови опитности в едно ново въплъщение в материята, да придобият по-голяма зрялост и чрез превъзмогване на трудностите да придобият нови сили. Така се изкачват духовете нагоре и слизат надолу, но винаги все по-високо нагоре в Божествената спирала. Колкото по-далече стигат, толкова повече светят те с любов и излъчват топлина, толкова повече изгаря егоистичното в тях, докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с Великия Праогън, без да изгубват своята индивидуалност. Това е великият скок.
към текста >>

31. 4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК - Влад Пашов (1902- 1974)

Божеството е Триединно.
Вселената, която владее, е представена чрез куба, понеже четворният закон е основният закон на Творението и върху него се строи всичко. Кубическият камък, който е съвсем твърд, означава извършената работа, създадената Вселена, сътвореното дело. Коронованият шлем символизира победата на силата. Този повелител притежава жезъла на Природата и камъка, който му служи за престол, представя обузданата материя. Кръстът, който образуват краката, символизира четирите елемента и разширяването на човешкото могъщество в трите посоки на Безкрайността - височина, широчина и дълбочина. Божеството е Триединно. То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало. Последното е родено от първите две. Така Божеството се представя чрез триъгълник. Но ако това живеещо в духовните висини Божество иска да сътвори Вселената с хилядите слънчеви системи и милиарди звезди, то се появява нужда от четвъртото, т.е. към триъгълника се прибавя още една линия и се получава четириъгълник.
към текста >>

Така Божеството се представя чрез триъгълник.
Този повелител притежава жезъла на Природата и камъка, който му служи за престол, представя обузданата материя. Кръстът, който образуват краката, символизира четирите елемента и разширяването на човешкото могъщество в трите посоки на Безкрайността - височина, широчина и дълбочина. Божеството е Триединно. То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало. Последното е родено от първите две. Така Божеството се представя чрез триъгълник. Но ако това живеещо в духовните висини Божество иска да сътвори Вселената с хилядите слънчеви системи и милиарди звезди, то се появява нужда от четвъртото, т.е. към триъгълника се прибавя още една линия и се получава четириъгълник. Наистина, изглежда има някакъв тайнствен четворен закон, който се вижда проявен навсякъде: четирите посоки на света, четирите елемента, четирите годишни времена, четирите периода в живота на човека (дете, юноша, мъж, старец) и т.н. Човек има физическо тяло, което вижда, но ясновидецът вижда и етерното, и астралното тяло. Колкото до душата, тя е истинският Аз на човека.
към текста >>

Но ако това живеещо в духовните висини Божество иска да сътвори Вселената с хилядите слънчеви системи и милиарди звезди, то се появява нужда от четвъртото, т.е.
Кръстът, който образуват краката, символизира четирите елемента и разширяването на човешкото могъщество в трите посоки на Безкрайността - височина, широчина и дълбочина. Божеството е Триединно. То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало. Последното е родено от първите две. Така Божеството се представя чрез триъгълник. Но ако това живеещо в духовните висини Божество иска да сътвори Вселената с хилядите слънчеви системи и милиарди звезди, то се появява нужда от четвъртото, т.е. към триъгълника се прибавя още една линия и се получава четириъгълник. Наистина, изглежда има някакъв тайнствен четворен закон, който се вижда проявен навсякъде: четирите посоки на света, четирите елемента, четирите годишни времена, четирите периода в живота на човека (дете, юноша, мъж, старец) и т.н. Човек има физическо тяло, което вижда, но ясновидецът вижда и етерното, и астралното тяло. Колкото до душата, тя е истинският Аз на човека. Значи пак имаме четворно деление.
към текста >>

Законите на Божеството са първото нещо, което се изпречва на търсещия в Пътя на Истината.
Ако разгледаме положението на Фараона, ще намерим изразена символично голямата истина, че Божественото владее Своята творба. Ръцете образуват с главата един триъгълник. Кръстът, образуван от краката представя четириъгълника. Значи Божественото, триъгълникът, владее над квадрата - сътворената Вселена. Като наблюдаваме Вселената, ако искаме да опознаем нещо от същността на Божественото, трябва най-напред да проучим законите, с които Божественото владее Вселената. Законите на Божеството са първото нещо, което се изпречва на търсещия в Пътя на Истината. В Божествения свят този Аркан символизира Вечното и йерархично осъществяване на добродетелите, съдържащи се в Абсолютното. В умствения свят - осъществяване на идеите, тяхната същност и съответно четворната работа на ума: потвърждение и отрицание, разглеждане и решение. Във физическия свят - осъществяване на действията, направлявани от науката за Истината, от любовта на волята и от работата на органите. В хороскопа този Аркан казва: нищо не се противопоставя на една твърда воля, която има за лост науката за Истината и Справедливостта. Да се иска това, което е вярно и справедливо и да се бори човек, за да осигури съществуването му, това е повече от право - това е задължение и дълг.
към текста >>

32. 7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото, което ние смъртните можем да научим от Божеството, което е на Трона във висините, недостъпен и непостижим за повечето хора, е, че съществуват някои закони, които са символизирани в четвъртата картина, и че познаването на тези закони дават на човека власт и авторитет.
символизирана от този Аркан, тогава му се разкрива следното: картините, представящи Арканите, произлизат една от друга. Тайнствени пътища водят между тях. В тази Книга владее магическа система, която се основава върху съотношението на числата. Седмата картина ни показва Пътя на Озирис, на побеждаващия Дух. Той минава през цялата Книга наХермес от картина първа до картина 19 и съдържа следните картини: 1, 4, 7, 10, 13, 16, 19-всичко седем картини. Първото, което ние смъртните можем да научим от Божеството, което е на Трона във висините, недостъпен и непостижим за повечето хора, е, че съществуват някои закони, които са символизирани в четвъртата картина, и че познаването на тези закони дават на човека власт и авторитет. Последният е представен в пета картина, а там, където Божествените закони създават авторитета, там се проявява и красотата, представена в шеста картина и Божеството може да осъществи своите планове, показано в седма картина. В тази фаза на развитие на ученика му се дават познания върху великия ход на нещата, разкриват му се някои Тайни на мировия План. Седмата картина се нарича триумфиращата колесница на Озирис или осъществяване на Великия План. Тук Божественият План се осъществява от ученика. Както видяхме, на колесницата стои един мъж, който управлява колесницата.
към текста >>

Последният е представен в пета картина, а там, където Божествените закони създават авторитета, там се проявява и красотата, представена в шеста картина и Божеството може да осъществи своите планове, показано в седма картина.
Тайнствени пътища водят между тях. В тази Книга владее магическа система, която се основава върху съотношението на числата. Седмата картина ни показва Пътя на Озирис, на побеждаващия Дух. Той минава през цялата Книга наХермес от картина първа до картина 19 и съдържа следните картини: 1, 4, 7, 10, 13, 16, 19-всичко седем картини. Първото, което ние смъртните можем да научим от Божеството, което е на Трона във висините, недостъпен и непостижим за повечето хора, е, че съществуват някои закони, които са символизирани в четвъртата картина, и че познаването на тези закони дават на човека власт и авторитет. Последният е представен в пета картина, а там, където Божествените закони създават авторитета, там се проявява и красотата, представена в шеста картина и Божеството може да осъществи своите планове, показано в седма картина. В тази фаза на развитие на ученика му се дават познания върху великия ход на нещата, разкриват му се някои Тайни на мировия План. Седмата картина се нарича триумфиращата колесница на Озирис или осъществяване на Великия План. Тук Божественият План се осъществява от ученика. Както видяхме, на колесницата стои един мъж, който управлява колесницата. Короната на главата му и скиптъра в ръката му показват, че това е фараонът, представен в четвърта картина, която символизира Бога, проявен във физическия свят.
към текста >>

Всичко служи на Великия План и понеже от Божеството иде всичко, от Него се получава и към Него се напътва всичко.
Двата сфинкса, белият и черният, които теглят колесницата, показват доброто и злото, които са служители на Великото Начало. Бог със Своето могъщество би могъл много лесно да унищожи злите сили, но Той не го прави, защото има нужда от тези сили за възпитанието на своите деца, които ще станат в бъдеше богове, възвишени, съвършени същества. Те трябва да се научат да познават злото, за да могат окончателно да се отрекат от него. Те също така трябва да придобият сили в борбата със злото. Двата сфинкса, които теглят колесницата: ако черният засили крачките си, то и белият ще направи същото и равновесието ще бъде запазено. Всичко служи на Великия План и понеже от Божеството иде всичко, от Него се получава и към Него се напътва всичко. В Божествения свят този Аркан символизира свещената седморка на господството на Духа над материята. В умствения свят - събличането на стария човек и обличането на новия. Във физическия свят - победата е спечелена от ума, нисшите принципи се подчиняват на човешкия ум. В хороскопа този Аркан показва, че владичеството над света принадлежи на този, който притежава върховенството на Духа и на Ума, т.е. на Светлината, която осветява Тайните на Живота.
към текста >>

33. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Седмият Аркан ни показва Божеството, Което, след като Се е проявило, както е показано в предходните картини, изпълнило световните планове чрез сътворяването и продължаването на човешкия род, а също така и чрез удовлетворяване на небесните тела и звездите, картините от седма до тринадесета ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпитания и най-после неговата смърт, т.е.
Това е емблема на разрушението и на постоянното възраждане на съществата в течение на времето. Затова този Аркан е наречен още безсмъртие чрез видоизменение, смърт и възраждане, видоизменение на силите. Тринадесетият Аркан е петата картина от великия Път на Озирис. Тя е като картина седма, също един преход. Тя води ученика от един свят в друг. Седмият Аркан ни показва Божеството, Което, след като Се е проявило, както е показано в предходните картини, изпълнило световните планове чрез сътворяването и продължаването на човешкия род, а също така и чрез удовлетворяване на небесните тела и звездите, картините от седма до тринадесета ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпитания и най-после неговата смърт, т.е. неговото преминаване от един свят в друг. Дотук вече ученикът е разбрал и опитал, че се състои от две части — преходно, материално, което е разрушимо и вечното, което е неразрушимо. Сегашната част се връща обратно в земята, а другата, вечната, нерушимата отива в непознатите за смъртните светове, но познати на ученика, достигнал тази фаза на развитие. Смъртта значи не край, а само един преход. Грубата материална част се превръща на прах, а вечната част се превръща в безплътен дух.
към текста >>

34. 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество.
Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане. При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество. От картината виждаме, че душата на умрелия не се слива с Божеството, а съдържанието само получава нова форма. При това течността се прелива от сребърната урна в златната, която е направена от един по-благороден метал. С това е показано спираловидното развитие на човека, т.е. посочен е Пътя към съвършенство. Човешкият дух върви от въплъщение към въплъщение, като при всяко слизане на Земята има нови задачи за разрешаване, като същевременно при всяко въплъщение тялото става все по-фино.
към текста >>

От картината виждаме, че душата на умрелия не се слива с Божеството, а съдържанието само получава нова форма.
всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане. При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество. От картината виждаме, че душата на умрелия не се слива с Божеството, а съдържанието само получава нова форма. При това течността се прелива от сребърната урна в златната, която е направена от един по-благороден метал. С това е показано спираловидното развитие на човека, т.е. посочен е Пътя към съвършенство. Човешкият дух върви от въплъщение към въплъщение, като при всяко слизане на Земята има нови задачи за разрешаване, като същевременно при всяко въплъщение тялото става все по-фино. Също така се вижда потокът от форми на човешките тела, които винаги с помощта на духовете достигат все по-голямо съвършенство и изразителна способност.
към текста >>

35. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но над всички тези духове в близост до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка.
Младата девойка е обвита във воал и е обкръжена като в рамка с венец от цветя. Този венец включва триъгълникът върху квадрата още един път в края на Книгата на Хермес, което е велика и вечна истина, че Бог владее своите творения във Вечността. В четирите ъгли на картината са изобразени четири глави - на Орел, Лъв, Телец и Човек, символ на висши духовни същества, до които ученикът може да достигне в своето окултно развитие. Но затова е необходимо да има високите стремежи на Орела, смелостта на Лъва. да мълчи като Телеца и да се стреми към знанието и Мъдростта като Човека. Но над всички тези духове в близост до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка. Картина двадесет и едно е последната от Пътя на Хорус, Пътя на Духа. В този Път влизат следните картини: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21. Трета картина ни показва Духа. целта на който е да постигне най-големите височини, където само Орелът може да стигне. Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото.
към текста >>

сливане на човека с Божеството, а Божеството е Дух.
Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите. Така имаме: Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3. Тук имаме един чуден кръг, който значи: Духът е Любов, а Любовта е Бог. Всичко във всичко, т.е. сливане на човека с Божеството, а Божеството е Дух. Сборът от цифрите от шеста картина е 21, т.е. 3. Значи пак сме в свещения кръг. Числото 3 е число на Духа, числото 6 е число на Любовта, която е Бог; тя е атрибут на Бога, на Духа. който е символизиран с тройката. Свещеният сбор на цифрите от девета картина е 45, което е равно на 9.
към текста >>

Или казано с други думи: връщането на всички неща към Божеството е работа на Духа и това става само с Любовта - вечно пасивното, което се е образувало из вечно активното и се връща пак към него, пак става едно с него.
Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край. При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3. Или казано с други думи: връщането на всички неща към Божеството е работа на Духа и това става само с Любовта - вечно пасивното, което се е образувало из вечно активното и се връща пак към него, пак става едно с него. Вечно активното и вечно пасивното раждат третото начало и образуват троицата, което се превежда пак към едно. Когато ученикът достигне тази фаза в своето развитие, показано от двадесет и първи Аркан, той е вече Посветен от висока степен, той е напълно господар на своя живот, напълно владее своите мисли и чувства и е господар на своето тяло. Той може свободно, когато пожелае, съзнателно да излиза от тялото си и пак съзнателно да се връща. Затова сънят му е като будност. Той като че не спи.
към текста >>

36. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство.
Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното Същество. Първата еманация на това непостижимо състояние в Кабалата се нарича Корона. Тя представя от себе си ключът на този небесен антифон творчески Логос, който е сътворен. Тази първа еманация, наречена Корона, или Венец означава деятелност или най-просто движение. По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение. В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство. Тази Диада, това са кабалистическите близнаци Любов и Мъдрост, които по ред получават свойствата на притегляне и отблъскване, сила и движение. Това са Мъжкият и Женският Принципи. Те са равни и са вечни и по външен вид се проявяват като движение и покой. По такъв начин получаваме Триадата или Троицата - Любов, Мъдрост и Корона. Или с други думи Единната творческа Сила съдържа в Себе Си безкрайните потенциалности.
към текста >>

От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление).
Преди да отидем по-нататък, ще направим добре, ако запомним добре следната доктрина, предадена ни от окултистите и посветените в истинската Мъдрост. 1. " Целият свят е изпълнен с Божието присъствие", т.е. че Чистият, Неподвижният, Безформеният Дух прониква цялата Вселена и всичко, което е в нея. 2. Вселената няма граници, тя е кръг, окръжността на която е навсякъде, а центърът никъде, т.е. че светът е двойнствен и е съставен от проявеното и непроявеното. От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление). 3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри. От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност. Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове. Нему подчинени, т.е. че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център.
към текста >>

че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център.
От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление). 3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри. От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност. Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове. Нему подчинени, т.е. че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център. Тези точки или фокуси на свой ред образуват духовните центрове на малките светове. Такъв пример можем да видим от нашия материален свят, където слънцата от първи разряд пораждат серия второстепенни слънца. Тези второстепенни слънца раждат планетите, а планетите на свой ред раждат спътниците си. Според закона на съответствието нисшето е подобно на висшето, това не трябва да се забравя. Божествената цел в Творението е диференциацията на Единното, Свръхсъзнателно и Безформено.
към текста >>

Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило.
Тази Божествена сфера в това състояние е пасивна. Нирвана царува в яснотата на нейното неподвижно лоно. Но ето че приближава времето, когато нейната мисия в творческите предначертания трябва да се започне. Настава моментът, когато само първото творческо битие на Мисълта преминава във вибрация и тоз час цялата сфера на неподвижната и безформена Светлина започва да сияе с блясъка на живата енергия. И ето какво изменение става: Тихата бяла Светлина престава да съществува и на нейно място по всички възможни направления се излъчват могъщи океани от сили, при което всяка се отличава от другата по скоростта, цвета и потенциалността. Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило. Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени. Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е.
към текста >>

37. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа.
" Плутарх Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух. И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа. Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за душата и за нейната реална природа. За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината.
към текста >>

Но тогава пък какво е Божеството, ще запита някой?
Без едното ние не можем да познаем другото и обратно. Не трябва да се смесва духовното тяло с душата. Духовното тяло е резултат, продукт на дейността на душата, но това не е самата душа. То е атрибут на душата също тъй, както душата е атрибут на Божественото Аз. А този Аз на свой ред е кристализация на Божественото. Но тогава пък какво е Божеството, ще запита някой? На този въпрос може да се отговори само тъй: Абсолютна потенциалност, чист, безформен Дух. безгранична и безусловна Разумност. По-далеч от това определение не може да се отиде. Физическото тяло е произлязло от рефлективното действие на вътрешната душа, когато е ставало развитието на духовния организъм, като посредник между тях се явява астралното тяло, от което физическото тяло получава своята форма и сила. Духовното тяло да се предпази от влиянието на външния свят, се облича в астрално.
към текста >>

Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране.
Първите са само отражение на вторите. Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът. Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране. Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение.
към текста >>

Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне.
И общата сума от резултатите във всеки случай са все същите, обаче само на различни полета. Тези резултати могат в съвършенство да бъдат изразени с думата перцепция - възприемане па впечатленията. Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата. По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти.
към текста >>

38. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

В това най-тънко състояние Активният и Пасивният Принцип на Божеството се съединяват отново и се превръщат в творческа сила.
Това е Пасивният или Отрицателният Принцип в конкретна, сгъстена материална форма. Чистият Дух, това е Активният, движещият се, вечно активен положителен полюс. Между тези две състояния следват серия от всички степени на Битието. Материята се организира и преобразува, като започне от нисшето, най-плътно състояние, т.е. от минерала, преминава през газовете и завършва с универсалния Етер. В това най-тънко състояние Активният и Пасивният Принцип на Божеството се съединяват отново и се превръщат в творческа сила. И този Етер съдържа в себе си всичко, което е, което е било и което ще бъде. Това са действителни факти в света. От тях ученикът на духовната наука може да изведе следните логични заключения: 1. Светът - това е огромен непостижим медиум, а Божественото е управляващият и всемогъщ Дух, който се проявява в света. 2. Любовта е медум на Мъдростта.
към текста >>

3. Пасивната природа на Божествената Душа е единственото средство, чрез което активният Дух на Божеството може да се прояви и на тази основа почива цялата тайна на Космоса.
Това са действителни факти в света. От тях ученикът на духовната наука може да изведе следните логични заключения: 1. Светът - това е огромен непостижим медиум, а Божественото е управляващият и всемогъщ Дух, който се проявява в света. 2. Любовта е медум на Мъдростта. С други думи, пасивното състояние, пасивният принцип, който е Любовта, е медиум на активният принцип, който е Мъдростта. 3. Пасивната природа на Божествената Душа е единственото средство, чрез което активният Дух на Божеството може да се прояви и на тази основа почива цялата тайна на Космоса. 4. Въз основа на тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената Душа на човека е единственият психичен център на всяко магическо и духовно могъщество, проявено на земята. Човек е велик символ, около когото се въртят от всякакъв род магически и мисловни явления, които обхващат в себе си всичките психически области в света. Медиумичност - това е термин добре известен на съвременното поколение и се дава на това състояние на сензитивност, което се среща в естествен вид у някои лица, но може да бъде развито и изкуствено. Това качество прави сензитивният човек способен да влезе в сношение с невидимите същества. Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества.
към текста >>

39. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството.
Човек като най-висше земно същество се стреми да се слее с Бога. Затова е необходимо преди всичко човешката душа да се издигне над ниските изисквания и наклонности на човешкото тяло и да достигне Божественото знание. Така по пътя на достигане на истината, душата достига до върховното състояние, което те наричат фана. което се характеризира като върховно благо и пълно сливане на личността с Бога. Приемайки безсмъртието на душата, суфистите приемат и учението за прераждането, за което дадох по-рано редица цицата. За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството. Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото. Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища. Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението. Главните положения на суфизма напомнят твърде много неоплатонизма. Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената душа и ограничава нейната дейност.
към текста >>

40. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Идеите са една сътворена от Божеството природа.
Гибелта на вещите се определя от прекъсване на връзката с идеите. Напълно в духа на класическия платонизъм Ибън Туфаил смята външните неща за сянка на идеите. А светът на идеите притежава Божествена Същност. Той не само носи субстанцията на Необходимото Битие, но и зависи от него. Следователно, идеите, така наречение Божествени Същности са промеждутъчно звено между Първодвигателя, Първопричината от една страна и емпиричния свят от друга. Идеите са една сътворена от Божеството природа. Необходимото Битие ги извиква към живот и им осигурява продължителност на тяхното съществуване. То е тяхното начало и причина. Целият свят - видим и невидим е дело на Бога. Единствената и главна характеристика на света е Неговото единство. Множествеността се проявява като нещо случайно.
към текста >>

41. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите.
Когато реши да Се прояви по законите на Неговото вътрешно Битие, Той се проявява чрез Логоса, Словото, което излъчва от Себе Си и този Логос създава Вселената. Преди да изложа богомилското космогонично схващане, ще кажа по няколко думи за различните космогонични схващания, да се види, че има едно единство по този важен въпрос. 1. В халдейската Книга на числата се казва: „Едничката вселенска Светлина, която за човека е Тъмнина, съществува вечно. От Нея произтича периодично енергията, която се отразява в Бездната или Хаоса, лоното на бъдещите светове, която, веднъж събудена, действа и оплодява заспалите форми, които съставят, вечните потенциални присъствия. Тогава се пробужда Логосът и съответните разумни сили и новата вселена започва своето съществуване." Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите. 2. Според Браминското учение „В края на Великата нощ /Прелая/ Брама, Който спял, се събужда и чрез самата енергия на движението излъчва вън от Себе Си Духа или Ума, що всъщност Е, и при все това Не Е. И този Божествен Дух създава Вселената." Според Индуската философия има две сътворения, които минават през седем етапа или фази, които се предшестват от Безусловния Дух. а) Махататива — проявата на Вселенската Душа на безкрайния или Божествения ...* б) Танкакрас — елементално сътворяване.
към текста >>

Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща.
г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела. д) Гаирияно — сътворяване на животните. е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности. ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството. Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро. Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване.
към текста >>

Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството.
е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности. ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството. Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро. Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване. Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи. Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо.
към текста >>

Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина.
Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената. Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа. В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният." Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина. Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка. Това е, така да се каже, това, което обикновено се нарича Тетраграматон, която се намира начело на седемте нисши Сефироти. Такова е било вярването и на халдейците. Логосът е творческото Божествено Начало, за което се говори под различни форми във всички религии и космогонии. Той създава Вселената и чрез него се изявява Абсолютният Дух.
към текста >>

В качеството си на Аогос Адам Кадмон е, според езотеричното тълкуване, пълното число 10, сефиротите, като сам е Троичност или трите свойства на Единното, на Непознатото божество.
* в оригинала не се чете дусите го наричат Парабрахман, от когото произлиза Брама, който създава Вселената. 16. Според Кабалата Абсолютният Дух, е наречен Ен Соф, което се превежда приблизително Неизследимият, Непознаваемият и Ненаименуваемият, поради което го изразяват като безкраен кръг, който човешкият ум не може да схване. В недрата на този Абсолютен Дух почива Логосът през космичната нощ и когато започне да се проявява Ен Соф, той се изявява в Логоса, който е едно с него. В Кабалата светлината, звукът и числата са трите дейци на творението и Ен Соф не може да бъде познат, освен чрез светлата точка, Логосът, който не познава Ен Соф, но го познавал като покривало и Адам Кадмон не познавал нищо друго, освен Шекина, тъй като тя била покров на Ен Соф. В качеството си на Аогос Адам Кадмон е, според езотеричното тълкуване, пълното число 10, сефиротите, като сам е Троичност или трите свойства на Единното, на Непознатото божество. Когато Небесният Човек, Логосът, взел изначално формата на Венец /Кетер/ и се уеднаквил със Сефира, той излъчил седемте блестящи светлини, което прави всичко десет. 17. Мор Исак казва, че древните сирийци са разпределяли своя свят на управители и дейни богове, по същия начин, както халдейците. Най-нисшият свят е подлунния, надзираван от Ангелите. Непосредствено след него идва светът на Меркурий, управляван от Архангелите. После идва светът на Венера, чиито богове са Началствата.
към текста >>

42. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол.
Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ. Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня. В човека има само трима, които никога не могат да се подчинят на никаква човешка власт и на заблужденията в човешката личност. Това са духът, душата и човешкият ум.
към текста >>

43. 4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог се отличава с такова велико търпение, че нито едно живо същество в света - ангел, адепт или божество - няма туй търпение, което Бог има.
Казват за някого, че е морален, оставете го свободен, за да го видите какъв човек е. Съвременните хора сами себе си не познават. Когато човек проучи тялото си и енергиите, които функционират в него и отношението му към природата, той ще може да предчувства много работи, които има да му се случат. Някой път те заболи някой пръст или друг орган без видима причина - това е поличба, белег за нещо, което има да стане. Заболяването е свързано с нещо, което има да стане в твоя живот и ти трябва да вземеш мерки, не само да излекуваш болестта, но и да отстраниш или предотвратиш онзи психически процес, който е свързан с тази физическа болка. Бог се отличава с такова велико търпение, че нито едно живо същество в света - ангел, адепт или божество - няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всички тези хора, които постоянно грешат, Той знае че ще се оправят. Няма да остане човешка глава, която да не разбере Божия закон. Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце. И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението на човека е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята. Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще.
към текста >>

44. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея.
И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него.
към текста >>

45. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ.
Той трябва да разбира жена си и да не я измъчва, защото с това и той разпъва Христа. И когато хората почнат да се разбират, когато познаят, че са братя, деца на един Баща, тогава ще престанат да разпъват Христа, тогава Христос ще им се изяви и животът им ще се осмисли. Защото животът има смисъл само в Любовта. Затова всеки търси някого да го обича, но никой не иска променчива любов. Всеки иска този, който го обича, да бъде такъв спрямо него, че никога да няма фалш в неговата любов. Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ. А той е човека, който страда на кръста. Той не казва да хванат жената, но казва: Тя нека гледа. Знаете ли защо разпнаха Христа? Защото в райската градина Христос беше с Господа. Като видя, че на Адама му е криво, че няма другарка, той каза: Господи, направи на Адама другарка, да се радва.
към текста >>

46. 12. В начало бе Словото, 8 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки - човек, ангел или божество, който си е позволил да прати любовта си на пазара, това му е струвало скъпо.
Щом загубите се покриват от майката-капитал, тази работа всякога ще завърши катастрофално. Приложението на този закон по отношение на нашия вътрешен живот гласи: Никога не внасяйте Божественото, не ангажирайте това, което Бог ви е дал, в загубите, които имате в живота си. Не излагайте своята любов в света за нищо и никакво. Човек никога не трябва да изнася любовта си на пазара. Предпочети да отидеш ти 100 пъти на пазара, отколкото да изкараш любовта си на пазара. Всеки - човек, ангел или божество, който си е позволил да прати любовта си на пазара, това му е струвало скъпо. Да изнасяш любовта си на пазара - това е крайният егоизъм. Като дойдете до любовта, ще бъдете готови на всички жертви заради нея, а не да жертвате любовта заради вашата личност. Когато се жертвате за любовта, тогава и любовта ще бъде готова да се жертва за вас. И цялото нещастие на хората се дължи на неспазване на този закон. Ние мислим, че любовта трябва да извърши всичко за нас.
към текста >>

47. СВЕЩЕНОТО МЯСТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие като ученици трябва да имате едно Божество, а не всеки ден да сменявате Божествата си.
В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си по простата причина, че той представлява един инвалид. Ако знанието не може да ти помогне, не е в сила да разреши мъчнотиите ти, и то е непотребен товар. Вие като ученици трябва да имате едно Божество, а не всеки ден да сменявате Божествата си. Едно свещено място трябва да имате, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи да имаш убежище. Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура.
към текста >>

48. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой Велик Учител, нито Адепт, нито Ангел или Архангел, или Херувим, или някое Божество, което да е разрешило въпроса по друг начин от този, който Бог е предвидил.
Тогава няма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква защо това става така, а не по друг начин, нищо няма да разреши. Ще кажете: Не може ли по друг начин? - Не може. Досега никой не е разрешил въпроса по друг начин, нито вие ще го разрешите. Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой Велик Учител, нито Адепт, нито Ангел или Архангел, или Херувим, или някое Божество, което да е разрешило въпроса по друг начин от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Неизследими са Божиите пътища. Следователно, няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. 122. Двата Пътя.
към текста >>

49. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм.
Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други прииждаха едновременно с нас на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната. Всички с лице към изток стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсих с око оня, който е пружина и душа на тоя народ.
към текста >>

50. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Който и да е дух, даже божество, влезе ли в материята, изпитва скръб.
Безкрайно трябва да жертвуваш живота. Човек трябва да има разположението на младата мома. Живот да блика от него. Временните неща трябва да минат във вечни. Знанието има за цел да избави човека от страдание. Който и да е дух, даже божество, влезе ли в материята, изпитва скръб. Да слезе Духът в материята е тъй необходимо, както когато се свърши хлябът, трябва да се купи. Внимателният, ученият човек, когато даде една чаша вода, тя трябва да бъде чиста като кристал. И всяка мисъл трябва да бъде чиста. При вас идва един приятел, иска нещо. Не му отказвай, ако можеш, защото и ти искаш от Господа.
към текста >>

51. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

„На каквото и стъпало на развитие да е човек, трябва да коригира своите възгледи, даже и да е божество".
А едновременно с това хубаво пожелание от нашия благ Учител отвън салютите известиха пристигането на новата 1928 година. Всички поздравихме Учителя е целуване на ръка, благодарихме му и много радостно се поздравихме помежду си. * Отново започнаха беседите, бликащ извор на Мъдрост, Истина и Любов. Пишем старателно в тетрадките великата мъдрост на вековете: „На каквото и стъпало на развитие да е човек, трябва да коригира своите възгледи, даже и да е божество". „Да любиш някого, значи да спомагаш за развитието на неговите хубави мисли, чувства, идеи. А да възпитаваш, значи да отстраняваш неблагоприятните условия". „Да бъде човек чист, той трябва да бъде такъв и в сън, и в будно състояние". * Ние пишем великата мъдрост на вековете, мислим и пишем великото знание в умовете, в сърцата и в душите си и не забелязваме как лети времето.
към текста >>

52. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Глупавият се мисли за божество, затова често иска да изменя Божия план на нещата.
Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов. През тази година вие ще имате отношения на вземане-даване с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате от всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания. Глупавият се мисли за божество, затова често иска да изменя Божия план на нещата. Кой човек до днес не е изказал своите протести против Бога - защо го е поставил в това общество, защо го е пратил на земята между тези родители, защо не му е дал голямо богатство, много знание и здраве. Глупавият мисли, че Господ трябва да се занимава само с него; той да заповядва, а Господ да изпълнява. Умният, любящият човек се познава по следното качество: той разбира постъпките на онзи, който го обича, и знае какво иска да каже чрез тях. Казвате: „Мъчно е да се познае кой ни обича! " - Да, разумен, любящ човек трябва да бъдеш, за да познаеш кой те обича.
към текста >>

53. 51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Чехите едва не са го обявили за божество, заради мъдростта и правилните форми на управление в най-бедствения момент на живота им.
Тя непрестанно бди над него и задоволява всичките му нужди с радост и готовност на всякакви жертви. И градинарите вършат същата работа, а също и животновъдите. Отклонението на човека от този всемирен закон на хармонията и резонанса, го поставило в пътя на безброй противоречия и препятствия, в безброй разрушителни действия, от които днес жестоко страдаме. Да вземеш поста на управител на един народ е да станеш негова майка, която милее за него и го пази от разруха. Като пример в този век може да посочим чешкия президент Масарик. Чехите едва не са го обявили за божество, заради мъдростта и правилните форми на управление в най-бедствения момент на живота им. Музикалното образование на децата трябва да заеме първо място в живота, тъй като само законите на музиката могат да помогнат на разстроения човек в тази епоха на дисонанси и смърт. Ще запеят бъдещите хора новата песен на радостта от живота, на слънчевото начало, внедрено във всяка човешка душа. Ще бликне изворът на изобилния живот във всяко сърце, ще оживее и възкръсне свъсеният човек под тежестите на разрушения живот, на потъмнялото съзнание, обезверено сърце и обезсилена воля. Това ще бъде. Гради се новият човек.
към текста >>

54. РАЗСТРЕЛ - Борис Николов

Господарят му беше за него божество.
РАЗСТРЕЛ Ръководех строеж в голямо село. Пазачът в селсъвета Стоян имаше кученце – Бубчето. То беше дребничко на ръст, но какъв темперамент – огън! Господарят му беше за него божество. Бубчето не се отделяше от него – вървеше винаги една стъпка зад него, гледаше го за всичко в очите и изпълняваше заповедите му безусловно. Ако някой на шега се опиташе да дръпне дрехата на Стоян, Бубчето ожесточено се нахвърляше върху него, като лаеше отчаяно и хапеше. То не се страхуваше от никого и от нищо, понеже зъбките му бяха остри, та често пострадваха крачолите. Бубчето не вземаше храна от никого. Когато някой му предлагаше нещо или му заговореше, то гледаше в очите своето божество и искаше да разбере какво то иска от него.
към текста >>

Когато някой му предлагаше нещо или му заговореше, то гледаше в очите своето божество и искаше да разбере какво то иска от него.
Господарят му беше за него божество. Бубчето не се отделяше от него – вървеше винаги една стъпка зад него, гледаше го за всичко в очите и изпълняваше заповедите му безусловно. Ако някой на шега се опиташе да дръпне дрехата на Стоян, Бубчето ожесточено се нахвърляше върху него, като лаеше отчаяно и хапеше. То не се страхуваше от никого и от нищо, понеже зъбките му бяха остри, та често пострадваха крачолите. Бубчето не вземаше храна от никого. Когато някой му предлагаше нещо или му заговореше, то гледаше в очите своето божество и искаше да разбере какво то иска от него. Понякога Стоян оставяше някъде торбата си и казваше на Бубчето да я пази: „Стой тука! “ Бубчето лягаше до нея и никой вече не можеше да се доближи до торбата – ни куче, ни кон, ни човек. Стоян можеше да ходи с часове – Бубчето седи и пази. То с такова ожесточение нападаше, че и големи животни предпочитаха да се отдалечат. Опитах се да се сприятеля с Бубчето, да му дам някои лакомства – нищо не помагаше, не ми обръщаше внимание, гледаше в очите само господаря си.
към текста >>

Обръщаше ми наистина внимание, но винаги поглеждаше „божеството“, дали одобрява постъпката му.
Опитах се да се сприятеля с Бубчето, да му дам някои лакомства – нищо не помагаше, не ми обръщаше внимание, гледаше в очите само господаря си. Тогава измених тактиката: сприятелих се със Стоян, още повече, че работата ни беше обща – той доставяше материали за строежа. Видя той моите безуспешни опити да се сближа с Бубчето и ми каза: „Докато не му разреша, няма да те погледне.“ Тогава извика Бубчето, тури ръката си на главата му – то примижа от блаженство. След това, като му говореше ласкаво и го милваше, взе моята ръка и я тури на главата му. След тази церемония Бубчето вече вземаше от мене храна и като го извиквах, идваше. Обръщаше ми наистина внимание, но винаги поглеждаше „божеството“, дали одобрява постъпката му. По това време излезе нареждане да се избиват кучетата – „разнасят болести, смущават с лаенето си трудещите се“. Наредбата беше категорична. Всеки трябваше да заведе кучето си извън селото, край дъбовата кория; връзваха нещастните животни за едно дърво и ги разстрелваха. И Стоян трябваше да заведе Бубчето, но нямаше нужда да го връзва. Той само го повика до дървото и му каза: „Стой тука!
към текста >>

55. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло.
В нашия свят противоречието е главен източник на познанието. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес. Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо. Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се реалност. Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло. Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение. Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония. От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта. И доброто, и злото са само служители на Любовта. Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот.
към текста >>

Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за живот и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа.
Дънов, носителят на Новото учение в нашата епоха, ни призовава да осъзнаем тази взаимовръзка между Твореца и творението, за да осъществим съзнателно общение с Първата Причина. Последователят на Новото учение се научава да мисли по новому, преодолявайки всички противоречия в нашето битие на ограничеността и необходимостта. Зад събитията от действителността той безпогрешно прозира сложната динамика на творческите процеси. Той проучва обективните дадености в тяхното движение и развитие. Съзнанието му е винаги будно и схваща всяка активност, всяко изменение като изява на Всемирното Единство. Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за живот и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа. Основното й предназначение е да създаде предпоставки за издигане на човешкото съзнание на качествено ново равнище. Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа.
към текста >>

А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота.
3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот. Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо. И той винаги отговарял по един и същи начин: "Свободата!
към текста >>

56. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление.
Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов). Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
към текста >>

57. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

То произтича от наличието на едно Върховно Божество - Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието.
5. Принципите и законите на правдата и справедливостта следствие от Единството на Всемирния Живот Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни части, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм. Божественият принцип на правдата и справедливостта е призван да осигури благоприятни условия за съществуването на всички тях. Единството на живота като принцип и реалност на космическата необятност е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения. То произтича от наличието на едно Върховно Божество - Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието. а) правдата и справедливостта - фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност Учителят П. Дънов казва: "Дето има справедливост, там има растеж. Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедливостта представлява задължително стъпало към върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство. В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества - човеци, животни, растения.
към текста >>

58. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец.
Силата, която движи живота, е именно Любовта. Това е следствие от тезата, че Творението е непрестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира - значи е подтикван от Любов. Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на целокупния живот. Преходът от материя към Дух се осъществява постъпателно чрез преминаване от по-груби към по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса към по- висши такива. Във Вселената властва законът на хармонията. Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец. Космосът е вечен, безкраен и одухотворен. В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога. Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на вечно движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на Новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината. Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основни принципа.
към текста >>

Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът.
Троица: "... Средата на всички същества и за душата - това е Бог (Отец - бел. К. З.); елементът, който носи живота в себе си - това е Христос (Бог Син - бел. К. З.), а условието, което спомага за проявяването на живота - Св. Дух." На много места в своето учение П. Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Истината е свободата. Това е троеличието на Бога." По-нататък Учителят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си.
към текста >>

59. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога.
Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават. Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога. Но като проявление на природата той не седи по-горе от нея. В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата "природа" се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света.
към текста >>

Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество.
Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество. Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях. В тази връзка Учителят П. Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата "природа" разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме природа.
към текста >>

60. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество.
Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества. В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата.
към текста >>

Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него.
Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов.
към текста >>

61. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо.
Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui).
към текста >>

62. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Нашите човешки монади - искрите вечен Живот, излъчени от Божеството, са слънчеви ангели (деви).
След всичко изнесено дотук изниква законният въпрос: Кой е Учителят Петър Дънов? - Едва ли някога ще узнаем точния отговор. Можем само да предполагаме. Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най- високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - центъра и животодателя на нашата звездна система. Разбира се, не от физическото Слънце, което е само най-нисшият проводник и най- грубото проявление на онова велико Същество, което Посветените наричат Слънчев Логос, а от неговата духовна еманация. Нашите човешки монади - искрите вечен Живот, излъчени от Божеството, са слънчеви ангели (деви). Това положение на нещата не е дадено веднъж завинаги. Както и всичко останало във Вселената, то подлежи на възходящо развитие, на еволюция. Какво бихме могли да кажем тогава за действителния произход на един Миров (Световен) Учител, какъвто безспорно е Петър Дънов? Извън всякакво съмнение той също е звезден дух. Ако произлиза от нашето духовно Слънце, то тогава би трябвало да принадлежи към някоя от висшите му йерархии.
към текста >>

63. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху реалността на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение.
Второ, приемаме, че Бог е Творец на света, на Вселената. Именно Той е сътворил всичко съществуващо, Той е върховният Законодател, вложил в творението Си принципи, закони и цел. Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно). Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност. Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху реалността на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение. Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост). Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина. Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека. Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин.
към текста >>

1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението.
Отивам да ви приготвя място и ще дойда да ви взема.“ Той говори за онези, които ще влязат във вътрешната Школа – да изучават Битието (курсивът мой – К.З.).“ Божественото учение има застъпници и опоненти. Първите се делят на две групи: 1) активни – апологети и апостоли, и 2) пасивни – а) такива, които го приемат вътрешно, но не го прилагат или разпространяват; и б) такива, които са безразлични към него. Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“ От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение.
към текста >>

2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието.
Божественото учение има застъпници и опоненти. Първите се делят на две групи: 1) активни – апологети и апостоли, и 2) пасивни – а) такива, които го приемат вътрешно, но не го прилагат или разпространяват; и б) такива, които са безразлични към него. Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“ От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност.
към текста >>

Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют.
5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют. При това сливане усъвършенстваното до възможния най-висок предел същество придобива всички характеристики на Абсолюта (Бога, Небесния Отец), но едновременно с това съхранява и своята индивидуалност, защото нищо във Вселената не бива да се повтаря! И в заключение – нещо извънредно важно. Божественото учение ни дава Път – за развитие и самоусъвършенстване. Изходна база на този път са два компонента на човешката личност: а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср.
към текста >>

64. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си.
Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П. Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! “ Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си. И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо. Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си. Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие. В този дух са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора?
към текста >>

65. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество.
Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената. Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо. Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3). Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство.
към текста >>

66. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Възпроизводството на човешкия род представлява по същността си отражение на творческата природа на Върховното Божество.
Така че нека се заредим с мъдростта на търпението, както ни съветва Учителят на ББ у нас, и да бъдем постоянно будни в очакване на тази наистина изключителна по значимостта си среща. А на онези измежду нас, за които тя вече се е състояла, нека пожелаем да оползотворят целия ў благодатен, възхитително красив потенциал! В основата на най-интимните отношения между мъжа и жената лежи сексуалната енергия. Езотеричното познание ни учи, че ако тя бъде използвана разумно и бъде разгърнат целият неин съзидателен потенциал, ще настъпи нейното трансформиране в най-фина творческа енергия, която от своя страна съдейства решително за духовното израстване на личността. И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида. Възпроизводството на човешкия род представлява по същността си отражение на творческата природа на Върховното Божество. Способността на хората да даряват с плът въплъщаващите се души е техен велик дар от Всевишния. Дар, но и височайша отговорност. И не за удоволствие или удовлетворяване на нагона е дадена тя, а за продължаване на поколенията и осигуряване форми за проявление на безсмъртните същности, устремени по своя еволюционен път във Вселената. Затова и духовните Учители на човечеството обръщат извънредно сериозно внимание на този проблем. Българският Учител на Любовта споделя следното в тази насока: „Половата енергия – това са динамически творчески енергии в човека.
към текста >>

67. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Мълчанието на Върховното Божество е обещание за предстоящото ново космическо раждане.
Сърцето на мълчанието е ядро на вечната Истина. В него именно открива тя своя най-уютен, най-сигурен дом. Мълчанието на всемирното познание разпръсква във всички посоки към безкрая посланията на Божествената Любов и Мъдрост. Когато Бог проговори, букет нови вселени изпълват необятното Пространство на Творението. Когато Бог замълчи, те вкупом се връщат в Неговата всеобхватна утроба, за да отдъхнат в мировата почивка Пралайя и да усвоят уроците на последния Цикъл на Проявеното Битие. Мълчанието на Върховното Божество е обещание за предстоящото ново космическо раждане. Мълчанието е и лъчът на синовната и бащинска Любов, свързващ в едно неразделно цяло сърцата на Учителя и ученика.
към текста >>

68. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.“ В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество.
Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее. Неговата пробудена душа му нашепва тихо, ала достатъчно ясно, че всичко, което му се случва по време на съществуването му в материята, е урок – по-малък или по-голям, но винаги важен за неговата духовна еволюция. Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично наставление към него, наречено „Закон на жертвата“: „Раздай всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.“ В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество. Изискването за хармоничност е съвършено задължително. То се явява следствие от действието на Втория херметичен принцип – за съответствието (аналогията). „Каквото горе, такова и долу! “ – заявява великият Посветен на Египет Хермес Трисмегист, обосновавайки взаимодействието между различните области и светове на Проявеното Битие. Взаимодействие, което протича както отгоре-надолу, така и в обратната посока.
към текста >>

69. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда.
За втория спътник на Сириус съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че съществува, поради това, че са констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха. Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове. Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда. В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели. Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил дълги години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях.
към текста >>

В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели.
Те предполагат, че съществува, поради това, че са констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха. Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове. Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда. В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели. Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил дълги години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. От учението на Саабей той много е заимствал за своята религия.
към текста >>

70. Книга на загадките - Николай Райнов

А Ти не си божество.
В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на гората и в тъжния повей на безлисти стъбла мъжът вижда Тебе и слага Твоя престол над природата, в най-високото небе. А Ти не си царица. От деня, когато мъжкият поглед се спря на Тебе, Ти се преобразяваш: Ти ставаш такава, каквато си сега. До тогава си била само дете, човек, песен или мечта, а от този миг ставаш Жена. И Ти начеваш да търсиш от мъжа поклонство. А Ти не си божество. И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Тебе своя лъжа — и Ти си повярвала в тая лъжа. *** Хлип! Хлип! Хлип! Чухте ли, що казват прохладните езерни струи? Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят. Вечерта става студена, в лодката се процежда вода, пътеката тревясва.
към текста >>

Жрицата от храма на Халуле пада пред железното божество на Чара и отново снема одеждите си.
Жрицата от храма на Халуле облича своите свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й няма вече отрова. Мъжете, омагьосани от любов, пият водата, в която се е къпала; жените, молепсани от ревнивост, пият водата, в която е топила снагата си. От водоскока пие Любовта. Оттам пие и Ревнивостта. Цял свят пие отровната вода. Жрицата от храма на Халуле пада пред железното божество на Чара и отново снема одеждите си. Към студените членове на тежкото изваяние се прилепват ръцете на момата, притиска се гръдта й, трият се бедрата й. Мъртвият кумир оживява и по мрачното желязо заиграват страстни блясъци. А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ живот дава душа на железния изтукан. *** Една мома от Мегидо пееше: „Ръцете ми са гъвкави, като вейки на портокалово дърво. Гръдта ми е над бистри водоеми огън.
към текста >>

71. Има ли безработица въ Природата? - Георги Радев (1900–1940)

Тия човѣци, за да подчертаятъ онова велико съзнание за единство въ живота, което иматъ висшитѣ сѫщества, твърдятъ, че понѣкога едно божество може въ даденъ моментъ да се интересува много повече отъ една дребна мушица, отколкото отъ единъ човѣкъ. Защо?
Има единъ такъвъ народъ на земята, ала той е общочовѣшки, защото е съставенъ отъ всички истински мислящи човѣци, къмъ който и народъ да принадлежатъ. Той е живото ядро на човѣчеството, той е неговата есенция. Тия мислящи човѣци, които образуватъ живо звено между отдѣлнитѣ народи и подържатъ тѣхното единство, познаватъ истински живота. За тѣхъ животътъ не е механически сборъ отъ физико химични процеси, а съчетание на разумни сѫщества. Предъ тѣхния погледъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ, отъ серафима до бубулечката, така се взаимопроникватъ, че образуватъ единъ общъ организъмъ. Тия човѣци, за да подчертаятъ онова велико съзнание за единство въ живота, което иматъ висшитѣ сѫщества, твърдятъ, че понѣкога едно божество може въ даденъ моментъ да се интересува много повече отъ една дребна мушица, отколкото отъ единъ човѣкъ. Защо? Защото има хора, които сѫ само автомати, хора съ спящи съзнания. Ако попитате такъвъ човѣкъ, защо убива, защо унищожава живота на беззащитни твари, той очудено ще ви отвърне: „Какво отъ това, че съмъ убилъ единъ човѣкъ, какво отъ това, че съмъ заклалъ една овца, че съмъ откъсналъ едно цвѣте? “ Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която сѫществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлика така голѣма, както между тъмнината и свѣтлината. И тогава чудно ли е, че при наличностъта на толкова хора съ спящо съзнание, въ човѣшкия животъ има толкова противоречия, че човѣшкиятъ редъ страда отъ толкова недѫзи, че се разпокѫсва отъ толкова кризи и се раздрусва изъ основи отъ толкова сътресения? Едно отъ най-голѣмитѣ бедствия въ живота на съвременнитѣ народи е безработицата.
към текста >>

72. Спектри - Георги Радев (1900–1940)

Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име.
И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и легенди (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло. Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи". Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя строй“. Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“. Едно време очакваха спасител, месия, който да избави душите им от робството на греха, а сега очакват да бъдат спасени от политическата и социална криза, от „силната личност“, водача.
към текста >>

73. По повод някои изчисления за кубичната миля - Георги Радев (1900–1940)

И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство.
една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък.
към текста >>

74. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

Тогава железните врати на залата тържествено се отварят, и с помощта на твърде деликатни механизми спящото божество се открива и изважда на показ.
Метърът-първообраз В Бретьой, близо до Севр, има един особен научен храм, В една от залите на тоя храм се пази всред пълна тишина, несмущавана от суетния житейски шум, една от най-големите научни светини. Веднъж в няколко години поклонници от всички страни на света се стичат в Париж, за да отидат на поклонение в този храм. Тогава железните врати на залата тържествено се отварят, и с помощта на твърде деликатни механизми спящото божество се открива и изважда на показ. Тутакси започва тържествената церемония: проверка на донесените от официалните пратеници нормални метри с първообразния метър, по чийто образ и подобие те са направени. Това е то светинята, която се съхранява в този храм от учредената на 20 май 1875 г. „жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване.
към текста >>

Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност.
„жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване. Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше.
към текста >>

За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост".
Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка.
към текста >>

75. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Месечината грееше приветливо, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко след четири часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакване гледка. Може би по право е да се кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три! Че толкова хора самоволно бяха там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрически правилни редове и то без никакъв видим, или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил. Редът беше тъй правилен, щото от където и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци поединично отстояващи равномерно два метра един от друг. Мъжете гологлави стояха от дясно, а жените в забрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице на изток стояха прави, и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ.
към текста >>

76. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Стоп! Не питайте за лъскавите му мъжки чепици от онова време, дето като кацне муха на тях да се разкикерчи и да падне на земята заради плъзгавото им лустро! Защото няма обуща! Д-р Жеков по едно време във Варна ходи бос! Вика най-скъпия файтон от пияцата, да го закара до тежкарските му клиенти, качва се на бос крак, и поема като некоронясано божество.
Черноморската ни столица. Градът дето винаги е бил по-шик от Пловдив! Елегантен, строен мъж. Всички го знаят. Риза с колосана яка, въздълго изпипано сако, жилетка на раета с ланец на джобчето, дето лъщи златната верижка на немския му джобен часовник. Панталон също на раета като жилетката. Стоп! Не питайте за лъскавите му мъжки чепици от онова време, дето като кацне муха на тях да се разкикерчи и да падне на земята заради плъзгавото им лустро! Защото няма обуща! Д-р Жеков по едно време във Варна ходи бос! Вика най-скъпия файтон от пияцата, да го закара до тежкарските му клиенти, качва се на бос крак, и поема като некоронясано божество. Ходенето бос за него, по онова време, беше абсолютно необходимо, защото човек така се зареждал с целебния земен магнетизъм. Питайте някой доктор! А пропо, - както вече казах, - от началото Паневритмията на „Изгрева“ се играеше на бос крак. Това е! Хората викаха д-р Жеков и му плащаха двойно, защото беше най-добрия лекар. Толкоз! Като го срещнах за пръв път на Изгрева - вече беше седемдесет осемдесет годишен. Нищо му нямаше.
към текста >>

НАГОРЕ

0.5757110118866