Търсене в текстове за 'Божество'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.
Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея. с.42 И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тая необятна и непостижима мъдрост. Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония.
към текста >>

2. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

То е третото лице на Божеството.
Всякой трябва да разбира думата правда в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата правда? Това значи Мъдрост, Знание - че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после - че имаме стремеж към Бога. Числото 3, това е изкуплението - Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, [това] представлява човека в животинското му естество. Като например имаш вол, впрягаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото 4 означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5.
към текста >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си.
Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога. А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, Надеждата, се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство, а тялото на плътта е тялото на животните - борбата е между тези две тела. В трите тия тела - във физическото, Жизненото и в Тялото на плътта - се е развила Надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме.
към текста >>

Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене.
Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят - напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за теб, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите - обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата. Заседанието се закри към 11 ч. през нощта.
към текста >>

4. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

То е третото лице на Божеството.
Какво значи думата „правда“? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога. Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото четири означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов.
към текста >>

5. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си.
— Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните. Борбата е между тези две тела.
към текста >>

— Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене.
Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта.
към текста >>

6. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ

Човек може да се нарече божество, когато даде път на Божественото в себе си.
Вие обаче, като не разбирате това, натъквате се на ред мъчнотии, които не крият нищо Божествено в себе си. Тия мъчнотии не са определени за вас. Вие трябва да знаете, че има една Промисъл. Провидението може да се нарече още "Око на Любовта". Бъдете уверени, че има Провидение и затова трябва да имате мир и да бъдете доволни от всички. Човек може да се нарече божество, когато даде път на Божественото в себе си. Той вижда Божия Промисъл навсякъде. Той живее тихо и спокойно, с дълбок вътрешен мир и уповава на този Промисъл. Следователно, уповава ли на Божия Промисъл, човек всякога може да се освободи от мъчнотиите в живота. Загази ли някъде, обърка ли работите си, достатъчно е да призове на помощ този Промисъл, за да излезе от трудностите, в които е попаднал. Никаква друга сила не е в състояние да оправи обърканите пътища на човека, да отвори пътя му към светлата Божествена мисъл.
към текста >>

7. РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО

Ала отричайки Бога, те поставят себе си в положение на божество.
В това седи всичкото нещастие на хората. Животът, въпреки големите си разнообразия, има една обща цел. Той е един общ велик център, който направлява всичките му много сложни функции. Днешните хора не съзнават този общ център на живота, нито връзката с него. Те отричат този център, те отричат Бога. Ала отричайки Бога, те поставят себе си в положение на божество. Но защо тогава тези "божества" страдат, защо се оплакват от неправдите на живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Между неразумните хора не може да се живее. Между разумни хора добре може да се живее, но без хора не може да се живее. Има три категории хора: В първата фаза са оглашенитете са материалистите; във втората фаза - религиозните, те са верующи, те вярват в свещения егоизъм. Учениците са в Божественото Учение.
към текста >>

8. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

А на следващия ден вестниците бяха писали: "Вчера на Изгрева божеството Дънов бе бито." Та какъвто бе побойникът, такива бяха неговите началници, такива бяха и писачите, и вестникарите, такива бяха и всички ония, които хулеха Учителя и Братството.
Именно заради това, Учителят е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се намесят, да попречат на изпълнението на този акт. Така че, никой не можа да защити Учителя. А какви яки братя имахме и какви смелчаги бяха те! Но Учителят така бе направил, че тези братя - яки и смели, ги нямаше в този момент. Те надойдоха по-късно и след като разбраха за побоя, само стискаха юмруци. А на следващия ден вестниците бяха писали: "Вчера на Изгрева божеството Дънов бе бито." Та какъвто бе побойникът, такива бяха неговите началници, такива бяха и писачите, и вестникарите, такива бяха и всички ония, които хулеха Учителя и Братството. Но Писанието казва: "Бог поругаем не бива! " Учителят е знаел, очаквал е събитието, допускал го е, за да може да го разреши по такъв начин, че да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота. Накрая с парализирана ръка на Рила написва: "Бог е Любов." Тодор Ковачев - внук
към текста >>

9. СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО

Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин.
Дванадесет години подготовка не се оказват прекалено много. Константин изпраща вестоносци във всички провинции, той убеждава, заплашва, скланя и успява да събере 2 048 епископи през 325 г. От събралите се 2 048 епископи, повече от две трети гласуват против. Въпреки това, Константин обявява християнството за официална религия, като впоследствие започва да преследва и уволнява епископите, които са се осмелили да изявят несъгласие. В името на единството на Римската империя, Константин си затваря очите за непреодолимите различия между християнството и култовете към Митра и Sol Invictus (религиозни течения през това време). Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин. Накратко, за Константин вярата е политически въпрос и той се отнася търпимо към всяка религия, допринасяща за целостта на империята. И така, Константин не е "добрият християнин", какъвто го изкарват по- късните предания, а в името на единството и обединението, той наистина прави много за утвърждаване на ортодоксалното християнство. Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето. С едикт от 321 г. Константин се разпорежда всички съдилища да бъдат затворени на "свещения ден на Слънцето", който е обявен за почивен.
към текста >>

Той получава своето видение или Божествено откровение край езически храм, издигнат в чест на галското божество, съответстващо на Аполон, във Вогези- те или край Отьон.
Нещо повече, до IV в. Рождество Христово се е празнувало на 6 януари. Ала в култа към Sol Invictus, най-важният ден в годината е 25 декември - празникът Natavis Invictus (раждане на Непобедимия, когато денят започва да нараства и ознаменува раждането или прераждането) на Слънцето и след който дните започват да стават пожълти. И тук християнството е съобразено с изискванията на римските управ- ници и с тяхната официална религия. Константиновото "покръстване", ако изобщо е уместно да употребим тази дума, е било не в християнската вяра, а в неприкрит езически култ. Той получава своето видение или Божествено откровение край езически храм, издигнат в чест на галското божество, съответстващо на Аполон, във Вогези- те или край Отьон. Според очевидец, придружавал войските му, Константин вижда Бога на Слънцето - Sol Invictus. Има доказателства, че в навечерието на битката Константин става последовател на един от тези култове. При всички положения, след битката при Милвийския мост римският сенат издига в Колизея триумфална арка. Надписът върху нея гласи, че Константин е победил "с благословията на Божеството". Това Божество обаче не е Исус, a Sol Invictus - езическият Бог на Слънцето.
към текста >>

Надписът върху нея гласи, че Константин е победил "с благословията на Божеството".
Константиновото "покръстване", ако изобщо е уместно да употребим тази дума, е било не в християнската вяра, а в неприкрит езически култ. Той получава своето видение или Божествено откровение край езически храм, издигнат в чест на галското божество, съответстващо на Аполон, във Вогези- те или край Отьон. Според очевидец, придружавал войските му, Константин вижда Бога на Слънцето - Sol Invictus. Има доказателства, че в навечерието на битката Константин става последовател на един от тези култове. При всички положения, след битката при Милвийския мост римският сенат издига в Колизея триумфална арка. Надписът върху нея гласи, че Константин е победил "с благословията на Божеството". Това Божество обаче не е Исус, a Sol Invictus - езическият Бог на Слънцето. Докато е император, Константин действа като пръв жрец, а империята му се нарича "Империя на Слънцето". Sol Invictus присъства навсякъде, изобразен е дори върху знамената на императора и на монетите. Оттук се вижда, че представата за Константин като ревностен последовател на християнството, е погрешна. Самият той е покръстен през 327 г.
към текста >>

Това Божество обаче не е Исус, a Sol Invictus - езическият Бог на Слънцето.
Той получава своето видение или Божествено откровение край езически храм, издигнат в чест на галското божество, съответстващо на Аполон, във Вогези- те или край Отьон. Според очевидец, придружавал войските му, Константин вижда Бога на Слънцето - Sol Invictus. Има доказателства, че в навечерието на битката Константин става последовател на един от тези култове. При всички положения, след битката при Милвийския мост римският сенат издига в Колизея триумфална арка. Надписът върху нея гласи, че Константин е победил "с благословията на Божеството". Това Божество обаче не е Исус, a Sol Invictus - езическият Бог на Слънцето. Докато е император, Константин действа като пръв жрец, а империята му се нарича "Империя на Слънцето". Sol Invictus присъства навсякъде, изобразен е дори върху знамената на императора и на монетите. Оттук се вижда, че представата за Константин като ревностен последовател на християнството, е погрешна. Самият той е покръстен през 327 г. на смъртния си одър, когато е твърде изнемощял или апатичен, за да се противопостави.
към текста >>

10. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

Ти в своя ум ще имаш мисъл за онзи, когото обичаш, като за едно божество.
Като видиш мушичка, ще я обичаш, понеже и в нея живее Бог. Бога трябва да обичаш навсякъде. Това е съзнанието на един светия, на един гений. Вие ще имате успех в живота и в любовта си само тогава, когато виждате проявленията на Бога в ближния си и обичате Бога в него. Това е правилното отношение на човешката душа към Първичната Причина. Ти в своя ум ще имаш мисъл за онзи, когото обичаш, като за едно божество. Това значи да го разглеждаш като душа. Какво разбирате под тези думи: „Да се обичаме? “ Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Да обичаш, да любиш човека, това значи да четеш от книгата на неговия живот. Всеки ден да я прелистваш.
към текста >>

11. 12 август 1911 г., петък

Новият човек в нас, а това е самото божество в нас, има нужда да се подхранва.
Били сте богати, взели ви парите обърнете се към Бога и положението ви отново ще се подобри. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години може напълно да се измени. Което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме, че било глупаво. Кое тогава е реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим кое е действително? Новият човек в нас, а това е самото божество в нас, има нужда да се подхранва. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция отиде по-напред и развитието на човешката душа стане нормално, тогава ще раждат и мъжете, и жените...
към текста >>

12. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега нито един велик учител или адепт, или архангел, или херувим, или някое божество, които да са разрешили въпросите по друг начин, различен от този, който Бог е предвидил.
Тогава няма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква, защо всичко става така, а не по друг начин нищо няма да разреши. Не може ли по друг начин? Не може. Досега никой не е разрешил въпросите по друг начин, нито пък вие ще ги разрешите. Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега нито един велик учител или адепт, или архангел, или херувим, или някое божество, които да са разрешили въпросите по друг начин, различен от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Незнайни са Божиите пътища! Следователно няма защо да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. Писанието ни дава почетното място да бъдем съработници на Великия Божи План, на Великата Идея, която Той прокарва, на Великото Царство, което Той сега въвежда в света, на Великия Божествен Дом, който Той сега изгражда.
към текста >>

13. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Под настояще аз разбирам вечно божество...
Влюбеният, например, изпуска повече светлина и топлина от онзи, който не е влюбен. Като се приближите до човек, който е влюбен във вас, ви е приятно. По какво се различава разумният човек? Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той живее в настоящето. Под настояще аз разбирам вечно божество... Животът на всеки човек представлява възел, в който се кръстосват неговото минало, настояще и бъдеще. У разумния човек има едно особено душевно разположение той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал. Моралът е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света.
към текста >>

14. Втора част

В чисто окултен и мистичен смисъл под "дърво на живота" се разбират всички стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви от долу на горе.
Значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествуващ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт. Пита се: защо трябваше така да умре? .. Ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни дръвчета, от които едното нарече "дърво на живота", а другото 'дърво за познание на доброто и злото". В чисто окултен и мистичен смисъл под "дърво на живота" се разбират всички стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви от долу на горе. Той е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу. А как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане ?
към текста >>

0.11654496192932