НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
4
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
4
:
1000
резултата в
96
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене
азъ
да ги сваля!
Азъ
не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя.
„Да сме млади,“
азъ
подразбирамъ, да сте материялисти.
Подъ думата „бѣлина“
азъ
разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота.
Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя,
азъ
говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме.
Азъ
ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта.
Това наричамъ
азъ
„геройството на отчаянието“.
Азъ
взимамъ тукъ пудрата като символъ, понеже е бѣла.
2.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Тя казва:
азъ
не се лѫжа, на нищо не се подавамъ.
Азъ
не говоря за външното проявление на водата, за онѣзи елементи, които я образуватъ – всичко това не е вода, тъй както тѣлото на човѣка не е човѣкътъ.
Третата реалность
азъ
наричамъ „реалность на разширение“.
Азъ
вѣрвамъ въ хиляди други нѣща, но въ всички тия вѣрвания, кое е сѫщественото, което би ми опрѣдѣлило едни правилни отношения къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ?
И затуй,
азъ
дойдохъ до заключението, че у човѣка има само една мисъль, само едно чувство и само едно дѣйствие, като негови, а всичко друго е чуждо.
Ученикътъ казва: „
Азъ
нѣмамъ свободно врѣме да отивамъ сега да се уча да плавамъ.
Азъ
изваждамъ отъ това нѣщо свое заключение.
Азъ
бихъ желалъ да срещна една държава, на която каситѣ да сѫ отворени.
Азъ
бихъ считалъ тъкмо тия хора за възвишени, за благородни.
Азъ
прѣвеждамъ тази мисъль: ако твоитѣ чувства нѣматъ опрѣдѣлена посока на движение, ако твоитѣ чувства не се стремятъ къмъ Бога, ти ще станешъ шаранъ, ще те пекатъ на пиростия; а пъкъ ако разбирашъ Бога, ще имашъ опрѣдѣлено движение, ще можешъ да владашъ водитѣ.
Азъ
гледамъ, дойде нѣкой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ да каже евангелистъ Иоанъ?
Азъ
нѣма да тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво си искалъ да кажешъ.
Азъ
вѣрвамъ, че евангелистъ Иоанъ е живъ.
Азъ
нѣма какво да коментирамъ Христовитѣ думи.
Азъ
се занимавамъ съ други работи, съ които хората не се занимаватъ, размишлявамъ върху великитѣ Божии думи въ свѣта.
Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и
азъ
да ходя.
Не мислете, че
азъ
говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката.
Не,
азъ
говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа.
Азъ
говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата.
Въ такава мисъль
азъ
включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има.
Въ тази мисъль
азъ
включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове.
Това, което свѣтътъ днесъ изживѣва,
азъ
го наричамъ „процесъ на гниене“ метаморфозиране на материята отъ едно състояние въ друго, вслѣдствие на което става една вѫтрѣшна пертурбация.
Запримѣръ,
азъ
често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ.
Азъ
наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа.
Онова ухилване, онова свѣтване на очитѣ,
азъ
не считамъ за нѣкакъвъ благороденъ потикъ.
Азъ
мога да срещна нѣкой човѣкъ и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имамъ единъ свещенъ
образъ
за него, и да държа въ душата си неговия
образъ
като писано яйце.
Питамъ: кое е по-хубаво: да те държа въ душата си, като единъ свещенъ
образъ
, или да ти се поусмихна, а послѣ да зацапамъ образа ти?
Азъ
бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ.
Азъ
сега употрѣбявамъ закона на молитвата, като законъ за поливане.
Азъ
го наричамъ бѣдна почва, която трѣбва да се тори, да се полива, да се прѣработи, за да може да даде нѣщо.
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичкото си имане,
азъ
не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва да стане неразумно.
Азъ
съмъ за разумното раздаване.
Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но
азъ
изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва да вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота.
Първата реалность
азъ
наричамъ „реалность на движение“.
И затова, чувашъ нѣкой човѣкъ да казва:
азъ
по-рано се съмнѣвахъ, но сега прѣстанахъ да се съмнѣвамъ – не се съмнѣвамъ вече въ нищо.
Втората реалность
азъ
наричамъ „реалность на увеличение“.
Азъ
взимамъ думитѣ движение, уголѣмяване и разширение малко въ специфична форма.
3.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Послѣ,
азъ
ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете?
Защото
азъ
не вѣрвамъ въ свѣщи и кандила, които гаснатъ и димятъ.
Азъ
вѣрвамъ въ свѣщи, които не гаснатъ.
Азъ
вѣрвамъ въ кандила, които не гаснатъ.
Азъ
вѣрвамъ в хора, които като палятъ свѣщи, свѣщитѣ имъ не гаснатъ.
Азъ
вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ.
Казвамъ имъ тогава: братко,
азъ
вѣрвамъ въ тебе, защото ти си научилъ великия законъ на земята.
Азъ
вѣрвамъ въ твоята душа.
Нито
азъ
те осѫждамъ.
Азъ
наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си.
Азъ
наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си.
И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но
азъ
казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява.
Питамъ: ако
азъ
извадя единъ такъвъ платъ, изтъканъ отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, какво ще кажете вие?
Ще ви приведа единъ
разказъ
, прѣдаденъ въ разни анекдоти.
Азъ
да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината.
Азъ
често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ.
И
азъ
разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва да слушатъ Неговия гласъ.
Азъ
казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби.
Азъ
казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби.
Азъ
казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите.
Нека има и друго рѣшение,
азъ
не искамъ да налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва да убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва да се измѣни, по какъвто и да е начинъ.
Азъ
бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта, да бѫдатъ запалени вѫглени!
Азъ
като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ.
Като си правя своитѣ изчисления,
азъ
виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити!
Въ една отъ миналитѣ бесѣди
азъ
опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ.
Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ,
азъ
не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ:
азъ
съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата.
Азъ
не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени.
Сега,
азъ
не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ.
Казва нѣкой: е,
азъ
ще умра, и праведниятъ ще умре.
Азъ
се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ.
Азъ
бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“.
Правдата
азъ
я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче.
Като си погледна очитѣ,
азъ
трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и
азъ
да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си.
„Нито
азъ
те осѫждамъ.
Азъ
не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога.
Азъ
Го виждамъ да пише на земята все сѫщия стихъ.
Казвамъ: братко,
азъ
се радвамъ на това изкуство, но вие го знаете много по-добрѣ отъ мене.
Едно врѣме и
азъ
палихъ свѣщи, но сега искамъ да науча друго нѣщо: искамъ да науча изкуството, всички свѣщи, които се палятъ въ църква, да не гаснатъ вече; и кандилата сѫщо да не гаснатъ.
Това наричамъ
азъ
истинско палене на свѣщи и на кандила!
4.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Не, нѣмамъ никаква майка,
азъ
самъ се родихъ.
Това наричамъ
азъ
приятель – приятель въ всичкитѣ условия на живота ти.
И казва Христосъ на своитѣ ученици: „
Азъ
послѣ ще ви видя“.
Христосъ имъ каза още: „
Азъ
имамъ голѣми страдания“.
Азъ
не искамъ да излагамъ този принципъ, но казвамъ, че всѣки отъ васъ ще опита туй разумното въ свѣта.
Азъ
обичахъ този човѣкъ и прѣдпочитахъ да умра вмѣсто нѣго.
Да не мислите, че
азъ
даромъ ще работя за васъ.
Не,
азъ
или всичко ще взема, или нищо.
Подъ „риза“
азъ
разбирамъ друго нѣщо.
Това
азъ
разбирамъ да подпише нѣкой за мене полица.
Богъ казва: „
Азъ
ви написвамъ на своята рѫка“.
Въ единъ симфониченъ оркестъръ не свирятъ 100 баса, но
азъ
ги взимамъ тъй, това е малко прѣувеличение.
Азъ
опрѣдѣлямъ Бога тъй: единственото сѫщество, което всѣкога, въ всички моменти, мисли заради насъ; единственото сѫщество, което никога не ни забравя.
Сега,
азъ
искамъ всѣки единъ отъ васъ да има своя цигулка, че като засвирите всички подъ онзи хармониченъ тактъ на великия капелмайсторъ, да се проявите като майстори и така да засвирите, че вашата скърбь да се прѣвърне на радость!
Какво ще кажете, ако
азъ
разтворя корема на нѣкой човѣкъ и започна да ви разправямъ за неговите чърва, за жлъчката му и слѣдъ това отново го зашия?
Това е законъ, който
азъ
не признавамъ.
Това нѣщо
азъ
мога да докажа на хората.
Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала:
азъ
съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода.
Та, когато хората изучаватъ живота, тѣ го изучаватъ отъ своето лично становище и казватъ:
азъ
съмъ убѣденъ, така мисля така съмъ схваналъ.
Ама
азъ
така разбирамъ истината.
Защото
азъ
ви оставямъ и си заминавамъ.
Послѣ
азъ
отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме.
Сега,
азъ
ще се спра малко, ще прѣкѫсна мисъльта си.
“ Той имъ казалъ: „Да, отлични сѫ тѣзи стихове,
азъ
поздравлявамъ новия поетъ съ тѣхъ“.
Ще кажешъ:
азъ
съмъ младъ.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Скърби ще имате въ свѣта, но
азъ
послѣ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме“.
5.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Не,
азъ
измислихъ това.
Подъ 25 милиона очи
азъ
разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може да прониква въ нѣщата.
Ето,
азъ
съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате.
По неговия
образъ
сѫ се създали всички други царства.
Всѣки се стрѣмелъ да внесе този
образъ
вѫтре въ своята държава.
Казва Христосъ: „
Азъ
побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта.
Иоанъ е правъ, но
азъ
казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ.
Азъ
мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие.
Като говоря за тѣлото,
азъ
не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ.
Азъ
мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото.
Азъ
съмъ въ този салонъ,
азъ
съмъ и извънъ този салонъ.
Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето,
азъ
бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ,
азъ
бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата,
азъ
бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е.
Азъ
съмъ въ слънчевата система,
азъ
съмъ и извънъ слънчевата система.
Азъ
съмъ въ козмоса,
азъ
съмъ и извънъ козмоса.
Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но
азъ
ще ви кажа, какво казва Христосъ.
Азъ
ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е?
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и
азъ
не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи да се отречемъ отъ свѣта.
И
азъ
ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е?
Ако вие сте на правата страна,
азъ
съмъ на кривата.
Ако вие сте на кривата страна,
азъ
съмъ на правата.
Образътъ
на този свѣтъ прѣхожда.
Азъ
ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель.
Човѣкъ казва:
азъ
мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени.
Азъ
ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и
азъ
ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр.
И
азъ
чета дескриптивна геометрия, и
азъ
чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ.
Азъ
не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно.
Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото
азъ
зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството.
Азъ
не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде.
Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години
азъ
търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега.
Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене,
азъ
ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането.
Азъ
сега говоря за хора, които се познаватъ.
Ако
азъ
поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли?
Образът
на този свят прехожда.
(втори вариант)
6.
Равностранният триъгълник
,
МОК
, София, 8.3.1925г.,
Най-първо
образът
в реалния свят е прав, после се получава обратен образ и при третото пречупване е пак прав.
От лещата на окото
образът
минава в тия клетки, които образуват умствения център, в който се получава идеята за този образ.
7.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Нѣкой казва: какъ,
азъ
да бѫда подобенъ на животнитѣ!
Като говоря за ангелитѣ,
азъ
разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ.
Азъ
бихъ желалъ да се отворятъ очитѣ ви.
Въ свѣта има два велики процеси, които
азъ
уподобявамъ на състоянията на нашето съзнание.
Той е Божественъ процесъ,
азъ
го наричамъ „множественъ процесъ“.
Казвашъ,
азъ
имамъ подсъзнание.
То значи:
азъ
съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества.
Азъ
говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще.
Азъ
зная, какво може да прави дяволътъ.
Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя
азъ
?
Азъ
нѣма да обеснявамъ тѣзи нѣща.
Не, онова, което
азъ
нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено.
Кажете, какъвъ му е
образътъ
?
– Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия
образъ
.
Този моментъ, въ който
азъ
съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и
азъ
имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която
азъ
нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че
азъ
съмъ гражданинъ на великото Божие Царство.
Съставимъ ли си нѣкакъвъ
образъ
за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь.
Хубаво, ако
азъ
живѣя едноврѣменно и на земята, и на небето, и въ коренитѣ, и въ клонищата, и познавамъ, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вѣрвамъ, или на тия хора, които казватъ, че не съмъ на права посока?
Сега, вие седитѣ въ това събрание и си казвате:
азъ
съмъ толкова нещастенъ!
Азъ
казвамъ: всичко виждамъ!
Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и
азъ
самъ не зная.
Азъ
казвамъ:
азъ
съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него.
Не, познавамъ
азъ
този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото.
Азъ
намеря тази торба.
Веднага Божественото въ менъ заговори,
азъ
стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои.
Не, за мене или за него, това е все едно,
азъ
трѣбва да постѫпя честно.
Той казвалъ:
азъ
по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си.
Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но
азъ
не съмъ доволенъ отъ тази вѣра.
Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ
азъ
не зная.
Когато разглеждамъ единъ волъ,
азъ
не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н.
Нѣкои хора казватъ:
азъ
въ Любовьта не вѣрвамъ.
Азъ
зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена.
Азъ
зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена.
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ.“
Азъ
се радвамъ, че Богъ заповѣдва на слънцето да грѣе.
Азъ
казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки?
Азъ
зная единъ случай, който потвърдява тази идея.
Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай,
азъ
отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ.
Азъ
наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е.
Като говоря майки,
азъ
не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата.
Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото
азъ
служа на Бога.
Нѣкои хора казватъ:
азъ
имамъ настроение.
Азъ
не говоря за тази природа тукъ на земята, но за великата природа.
Нѣкой казва:
азъ
боравя съ величината на часовника.
Кажете, какъв му е
образът
?
(втори вариант)
8.
Фазите на живота
,
ООК
, София, 18.3.1925г.,
Бог каза на първите хора в рая: „В който ден ядете от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото, ще умрете.“ Как дойде
съблазънта
, съмнението в тях?
9.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Защо
азъ
не мога да мисля?
Азъ
виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби.
Азъ
не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава!
Азъ
не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ!
Азъ
уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело.
Азъ
гледамъ, въ кѫщи ми идватъ мрави, обикалятъ около сладкото, баратъ книгата; послѣ обикалятъ около смокинитѣ, бератъ ги, сподѣлятъ заедно съ мене, съ мене ядатъ, но тѣ не сѫ културни хора, все мрави си оставатъ.
Сега
азъ
се обръщамъ къмъ васъ и ви поздравлявамъ съ 25-тата година.
Азъ
гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце!
Азъ
ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого.
Павелъ казва: „
Азъ
ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“.
Не,
азъ
ще кажа нѣщо много хубаво за него.
Прѣди години
азъ
бѣхъ въ града Б.
Азъ
се спрѣхъ въ неговия домъ.
Какво ще правя
азъ
сама съ тия малки дѣца!
Отивамъ
азъ
при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ.
Азъ
имамъ много остро ухо.
И
азъ
казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се срамимъ отъ смущенията си.
Азъ
разглеждамъ земята като единъ голѣмъ университетъ, съ множество стаи и съ малки и голѣми лаборатории.
Казвате: ама
азъ
не съмъ разположенъ!
Азъ
не съмъ за онова лековѣрие, което хората считатъ вѣра.
Азъ
съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички.
И започва тогава: чакай,
азъ
да ти кажа своето мнѣние за Бога.
Азъ
държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи.
Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и
азъ
ще те питамъ, обичашъ ли ме, и
азъ
ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари.
Не,
азъ
не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность.
Не, подъ младата мома
азъ
разбирамъ абсолютната чистота, въ която нѣма никаква скверность.
Азъ
бихъ желалъ за единъ день поне, или за единъ часъ да почувствувате, какво нѣщо е чистотата, какво нѣщо е да се освободи душата отъ всички свои пороци и съ единъ широкъ замахъ да разпери крилата си да излезе отъ сферата на този земенъ животъ, да се освободи отъ нейнитѣ окови и да погледне съ очитѣ на Онзи, чиято велика Мѫдрость е навсѣкѫдѣ, и съ която той разрѣшава всички въпроси.
Нѣкой казва:
азъ
съмъ падналъ.
Азъ
не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина.
Азъ
не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво.
Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото
азъ
трѣбва да живѣя.
Ти си любовьта
азъ
съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе.
Работи, защото
азъ
искамъ да живѣя!
Въ математическо отношение
азъ
си прѣдставлявамъ човѣка на земята, като една отъ най-сложните формули.
И всѣки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всѣки, който може да я прѣведе въ геометрически
изразъ
, той ще има една представа за човѣка.
Азъ
, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь.
Азъ
зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче.
Сега, ще ви приведа единъ окултенъ
разказъ
, за да обясня мисъльта си.
Да не мислите, че този
разказъ
е измислен.
Ако нѣкой се наеме да измисли нѣщо, което не е сѫществувало и което не е казано отъ никого,
азъ
още сега му давамъ 1,000 лева.
Азъ
съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива.
Азъ
ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя.
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този
разказъ
.
Но
азъ
казвамъ: всички страсти, които се бушуватъ въ човѣшкото тѣло, трѣбва да се побѣдятъ по единъ, или по другъ начинъ.
Добрѣ, и
азъ
съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия.
Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е
изразъ
на човѣщина.
Ще кажете: какъ,
азъ
да съмъ слабъ?
И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо
азъ
да съмъ толкова глупавъ?
Защо
азъ
да съмъ толкова невѣжа?
Защо
азъ
да не мога да се изказвамъ, да говоря?
10.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Нѣкой казва:
азъ
съмъ работилъ.
Азъ
съмъ писалъ.
Азъ
съмъ рисувалъ.
Жена ми постоянно го изядаше и
азъ
скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова
азъ
се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него.
Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и
азъ
така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака.
На другия день той казва на стареца: старче,
азъ
бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя.
Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме,
азъ
ще дойда.
Азъ
не искамъ да считате, че ако отидете при нѣкоя каца съ медъ и го погледнете, близвате малко съ пръстъ, та това е животъ.
Азъ
ще бъда съ васъ до скончание вѣка“.
И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и
азъ
ще прѣбѫда въ васъ.
Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и
азъ
ще бѫда между вас.
Азъ
ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие!
Тогава
азъ
и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“.
Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ
азъ
!
Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ
азъ
?
И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето,
азъ
ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си!
Азъ
като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи.
Не ви нападамъ
азъ
, но вие сквернитѣ Христовото име.
Азъ
не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти.
Азъ
говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ.
Не,
азъ
не казвамъ, че Истината е горчива.
Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами
азъ
мога ли да бѣда единъ великъ поетъ?
Когато
азъ
говоря на хората за Истината,
азъ
говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели.
Допуснете, че
азъ
ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва.
Азъ
зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста.
Най-послѣ
азъ
ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате.
Нѣкой казва:
азъ
имамъ вѣра.
Азъ
зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ.
Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „
Азъ
ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“.
Азъ
зная много такива случаи.
Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли,
азъ
видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка.
Азъ
се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ!
Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси
азъ
не пущамъ израилския народъ.
Азъ
зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината.
Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене,
азъ
не го считамъ за свой братъ.
Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и
азъ
ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ?
Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и
азъ
постѫпвамъ така.
Прѣдлагаше му да остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не,
азъ
съмъ пратенъ отъ Иехова да изведа израилския народъ“.
Азъ
считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята.
Ако
азъ
извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е?
Азъ
се чудя съ хората при тия имъ прояви!
Азъ
имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание.
У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не
азъ
имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания.
Ами ако
азъ
те любя като единъ вълкъ, тогава?
Азъ
съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия.
Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които
азъ
оставихъ на лозата“.
По този начинъ
азъ
съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души.
Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия
образъ
.
Христосъ е
изразъ
на Любовьта, на абсолютното безкористие.
Когато слънцето изгрѣе, и
азъ
туря гърба си къмъ него да ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича?
Нѣкой казва: е,
азъ
въ ума си рисувамъ.
Туй, дето казвашъ:
азъ
направихъ това нѣщо,
азъ
написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта.
Тогава, признай това и кажи въ себе си:
азъ
, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение.
Най-после
азъ
казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора?
Нѣкой казва;
азъ
имамъ право да мисля, както искамъ.
Азъ
говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате.
Тѣ казватъ:
азъ
не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда?
11.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Какъв трябва да бъде
изразът
?
Кажете ми тогава какъв трябва да бъде
изразът
на Любовта?
Ще ми кажете, че
изразът
на Любовта е нещо вътрешно.
Кой е
изразът
на Слънцето?
Всички вие имате една скроена философия, която не съответства на законите на Природата, понеже
изразът
на Природата към нас се отличава с крайна чистота и искреност.
Следователно
изразът
трябва да съответства на самата действителност.
Ще ви запитам: какъв е
изразът
на Любовта?
12.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни
съблазъньта
на своя пищовъ.
Рѫката е
изразъ
на разумното въ човѣка.
Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила,
азъ
съжалявамъ тази природа.
Не,
азъ
казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта.
Когато
азъ
съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно
азъ
съмъ мъртавъ.
Но до колкото
азъ
влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото
азъ
чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото
азъ
чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само
азъ
разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси.
Прави сѫ,
азъ
съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи?
За опрѣдѣляне на тази близость
азъ
ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль.
Христосъ казва: „Въ послѣдния день
азъ
ще ги възкръся“. Кои?
И тогава всѣки си задава въпроса:
азъ
ще живѣя ли, или ще умра?
Щомъ е така, въ човѣка се явява друга
съблазънь
, другъ моралъ.
Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и
съблазъньта
, но най-послѣ ще ги победите.
Азъ
гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове?
Азъ
зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени;
азъ
зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си;
азъ
зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ.
Азъ
зная още послѣдната мода на какво?
Но
азъ
казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра.
Ще бѫде смѣшно,
азъ
да възпѣвамъ себе си!
Азъ
отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея.
Слѣдователно, всѣка
съблазънь
трѣбва да се изхвърли.
Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което
азъ
отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея.
Тя ще си мисли, че
азъ
като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея.
Тя ще си каже: ако
азъ
не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто.
Всѣка
съблазънь
е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце.
Не,
азъ
имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие.
Вие казвате: „Господи, почакай малко,
азъ
още не съмъ завършилъ работитѣ си!
Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ,
азъ
и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца.
Азъ
казвамъ: стани, отвори тази плоча!
Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако
азъ
не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ.
И тъй, плодътъ казва:
азъ
съмъ!
Азъ
съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата.
Азъ
искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота.
Христосъ казва: „
Азъ
и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ и ще ви се изявимъ“.
И тъй, ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я отъ себе си, отхвърли отъ себе си тази
съблазънь
!
И казва Христосъ: „
Азъ
съмъ лозата, вие пръчкитѣ.
Азъ
мисля, че вие сте толкова благородни, нѣма да се обиждате отъ този силенъ
изразъ
; то не се отнася до васъ.
Азъ
прѣдполагамъ, че вашитѣ глави не сѫ пълни съ теории и хипотези; слѣдователно, то не се отнася до васъ, нѣма защо да се обиждате.
Азъ
искамъ да обясня факта, защо хората страдатъ.
Азъ
до сега не съмъ виждалъ Бога.
Не,
азъ
казвамъ, че Богъ се проявява въ разумното въ свѣта.
Съврѣменнитѣ учени хора
азъ
ги похвалявамъ въ едно отношение, а именно въ тѣхното голѣмо търпѣние.
– Новото, което вие подразбирате,
азъ
го намирамъ само въ това еднообразие, отъ което нашиятъ животъ постоянно се покваря.
Запримѣръ,
азъ
говоря нѣщо, а нѣкой казва: какво искаш да ми кажешъ, не те разбирамъ.
Ти си боленъ,
азъ
ти давамъ цярь.
Азъ
мога да ти кажа, какъ се е образувало това лѣкарство, какъ дѣйствува то; мога да ти изнеса редъ медицински теории и хипотези, но ти казвамъ; взимай по три лъжици на день, нито повече, нито по-малко.
Тогава слушайте,
азъ
ви доказвамъ, че всички слънца въ вселената сѫ произлѣзли отъ единъ микроскопически атомъ.
Азъ
мисля, че всички вѣрующи, по цѣлия свѣтъ, трѣбва да подигнатъ именно това вѣрую – вѣра въ Онзи Абсолютенъ, Великъ Господь, Който е Богъ на Любовьта.
Тя му казва:
азъ
нали ти казахъ, че трѣбваше да купишъ по-крѣхко месо.
Мѫжътъ казва: е,
азъ
като бѣхъ при касапина, той ми доказваше, споредъ своитѣ теории, че този волъ е младъ.
Пъкъ и
азъ
имамъ свои теории.
А пъкъ сега
азъ
казвамъ: слушайте, дъвчете една крѣхка круша!
Азъ
не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плодъ, който всѣкога е само по на 5–6–7 мѣсеца, повече не може да седи.
Азъ
ви питамъ, възъ основа на единъ отъ основнитѣ закони: онази майка, която нѣма любовь, ражда ли дѣца?
Запримѣръ,
азъ
често съмъ засѣгалъ въпроса за частната собственость, но интересно е, какъ сѫ го разбрали нѣкои отъ моитѣ ученици.
Да не признавамъ частната собственость,
азъ
разбирамъ, като имамъ нѣщо за себе си, да дамъ и на другитѣ да ядатъ отъ него.
Азъ
не говоря за външния животъ, но за вѫтрѣшния животъ въ насъ.
Той казва:
азъ
не разполагамъ съ излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете.
Не,
азъ
съмъ ученъ.
Да
азъ
ги развращавамъ, а тѣ ги възпитаватъ.
Азъ
бих желалъ, слѣдъ като турятъ инжекция на нѣкое дѣте, слѣдъ като го ваксиниратъ, да може да живѣе още приблизително 500 години.
Азъ
научихъ свѣта да краде, да лъже, нали?
Азъ
се чудя на това вѣрую.
Азъ
се радвамъ, че тукъ говори дяволътъ, а въ всички други църкви говори Христосъ!
Единъ день този ученикъ казва на Учителя си: „Учителю,
азъ
те виждамъ като единъ обикновенъ човѣкъ, но моля ти се, покажи ми да видя твоята слава, да те видя такъвъ, какъвто си“.
Азъ
говоря въ името Божие.
И този Богъ, за Когото говоря, ще разтърси земята и тогава ще познаете, дали
азъ
говоря Истината, или не.
Азъ
говоря за онѣзи, които проповѣдватъ името Христово, за онѣзи, които постоянно държатъ Неговия кръстъ, за онѣзи, които въ Неговото име вършатъ всичко.
Азъ
не говоря, че трѣбва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за сѫщностьта на живота.
Азъ
наричамъ човѣкъ съ благородни обходи този, който би постѫпилъ спрѣмо другитѣ тъй, както би постѫпилъ и спрѣмо себе си.
Такъвъ човѣкъ нѣма да ти говори никакви хипотези и теории, нѣма да ти казва: приятелю,
азъ
те много обичамъ, имамъ особено разположение, имамъ високо понятие за тебе, готовъ съмъ да се жертвувамъ напълно за тебе,
азъ
познававамъ твоята майка и твоя баща, тѣ бѣха знатни, благородни хора и т.н.
Тази любовь
азъ
я нося отъ памти-века.
Прѣди да бѣше този свѣтъ,
азъ
бѣхъ – нищо повече.
Всѣка вѣщь, всѣки прѣдметъ, всѣка сила, или всѣко тѣло, които ние владаме, може да ни съблазнятъ, но тази
съблазънь
може да произведе една неприятность, или едно нещастие за нашия животъ.
И
азъ
нѣма какво да ви доказвамъ.
Учительтъ казва, че
азъ
сѫществувамъ нѣкѫдѣ и съмъ сѫществувалъ прѣди да е сѫществувалъ този свѣтъ.
Този млад момък не умря, той се излекува, но през целия си живот помни
съблазънта
на своя пищов.
(втори вариант)
Щом е така, в човека се явява друга
съблазън
, друг морал.
(втори вариант)
Още дълги години ще се борите със съмнението и
съблазънта
, но най-после ще ги победите.
(втори вариант)
Следователно, всяка
съблазън
трябва да се изхвърли.
(втори вариант)
Всяка
съблазън
е велика спънка в правилния развой на човешкия ум и на човешкото сърце.
(втори вариант)
И така, ако ръката ти те съблазнява, отсечи я от себе си, отхвърли от себе си тази
съблазън
!
(втори вариант)
Всяка вещ, всеки предмет, всяка сила, или всяко тяло, които ние владеем, може да ни съблазнят, но тази
съблазън
може да произведе една неприятност, или едно нещастие за нашия живот.
(втори вариант)
13.
Влияние на вътрешната светлина
,
МОК
, София, 12.4.1925г.,
Как се получава
образът
в окото?
Отговор: При първото пречупване на светлината, която иде от предмета,
образът
е в обратно положение.
При второто пречупване на светлината
образът
е в право положение.
Защо
образът
е в обратно положение, това е тайна на самия нерв.
За да се получи
образът
в окото, светлината минава през две лещи: когато светлината мине през първата леща, тя се пречупва и
образът
се получава в обърнат вид, затова тази леща може да се нарече неразумна; когато светлината мине през втората леща, тя се пречупва и
образът
е в право положение, затова тази леща може да се нарече разумна.
14.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Азъ
сега говоря на мѫже и на жени, понеже тази ваша площадна философия може да ви покоси.
Азъ
слѣдя това нѣщо.
Ако нѣкой отъ васъ само за единъ моментъ би почувствувалъ Божието присѫствие, тъй както го разбирамъ
азъ
, тъй както съмъ го изпитвалъ, то ако мръднете само пръста на рѫката си въ една разярена тълпа, която върши хиляди прѣстѫпления, всичко ще замлъкне, всичко ще утихне.
Подъ думата „гълѫбъ“,
азъ
разбирамъ културата на онова вѫтрѣшно безкористие.
Азъ
съмъ правилъ редъ наблюдения върху трѣвопаснитѣ, и върху месояднитѣ животни и като ги сравнявамъ психологически, виждамъ, че месояднитѣ животни сѫ крайно жестоки.
ще ме извините, че употрѣбявамъ този
изразъ
за Бога.
Това е само единъ символиченъ
изразъ
.
Когато нѣкой каже, че е герой,
азъ
считамъ, че трѣбва да е въ състояние да носи цѣлата земя.
Герой, който може да носи цѣлата земя на гърба си,
азъ
считамъ, че е герой отъ трета степень.
Азъ
който мога да нося земята на гърба си, казвамъ на българитѣ: слушайте вие може ли да се примирите?
Ако
азъ
река да ви доказвамъ, че между гълѫбътъ и змията има извѣстна връзка, че тѣ си мязатъ, че тѣ сѫ отъ единъ и сѫщъ родъ, само че змията е безъ крила и безъ крака, а гълѫбътъ е съ крила, съ крака и съ пера, ще ме повярвате ли?
Като говоря за змията,
азъ
разбирамъ нисшето, алчностьта.
Житнитѣ зрънца сѫ разумни души,
азъ
мога да се разговарямъ съ тѣхъ.
Азъ
мѫчно мога да се съглася съ васъ, затова пъкъ поддържамъ: ако у човѣка има душа, и у житното зрънце има душа.
Азъ
още не съмъ видѣлъ, кѫдѣ сѫ душитѣ въ съврѣменнитѣ хора.
Но ако ме срѣщнете слѣдъ 20 години, и
азъ
съмъ хвърлилъ брадата си, изглеждамъ 25 годишенъ, вие дори нѣма да подозирате, че това съмъ
азъ
.
И ако моята рѫка е разумна, ако
азъ
съмъ разуменъ човѣкъ, никога нѣма да причиня комуто и да е страдания, защото тия страдания ще бѫдатъ едноврѣменно и мои страдания.
Сега, за да обясня тази си мисъль, ще ви приведа единъ митологически
разказъ
, или една митологическа приказка, която сѫществува въ разни форми.
И тъй, нетърпѣнието въ съврѣменнитѣ хора, въ всички свои разклонения, показва именно този вѫтрѣшенъ,
азъ
го наричамъ, органически недѫгъ въ човѣшкото развитие – користолюбието.
Всѣки разсѫждава, мисли, казва за себе си:
азъ
съмъ човѣкъ.
Ти казвашъ:
азъ
съмъ човѣкъ, значи
азъ
мисля.
Щомъ мисля,
азъ
имамъ достойнство.
Питамъ сега: какво искалъ да изрази този, който създалъ този митологически
разказъ
, още недовършенъ напълно, съ избѣгването на тази мома отъ дома ѝ, и затварянето ѝ въ това подземие?
Този философъ или баснописецъ въ своя
разказъ
е скрилъ една велика Истина, която само разумни хора могатъ да разбиратъ.
Колкото пѫти и да сѫ го учили да яде месо, той все казвалъ: не,
азъ
имамъ убѣждения!
Така и ние трѣбва да казваме:
азъ
имамъ убѣждения, служа на Бога на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата, на Добродѣтельта, не искамъ да ямъ месо.
Ако
азъ
мога да се споразумѣея съ васъ, като ви говоря една Истина, то и всички вие помежду си можете да се споразумѣете, може да се разберете.
Такива лъвове
азъ
бихъ желалъ да бѫдете!
Ние казваме:
азъ
трѣбва да живѣя за себе си.
И слѣдъ всичко това, той мисли, че е човѣкъ, създаденъ по
образъ
и подобие Божие.
Азъ
наблюдавамъ всѣка сутринь у насъ въ двора птицитѣ.
Тогава ще минете въ нова фаза, ще бѫдете хора, създадени по
образъ
и подобие Божие и Господь ще каже: „И видѣ Господь, че всичко, което е направилъ този човѣкъ е добро, защото е положилъ Неговия законъ, законътъ на Любовьта“.
Ние, които сме създадени по
образъ
и подобие Божие, мислимъ ли, че като родимъ 2–4 дѣца и ги отгледаме, сме изпълнили волята Божия?
Азъ
ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть съмъ привеждалъ, за онзи англичанинъ лорд.
Удари ли рѫката си, разни лапи ще туря,
празъ
лукъ, квасъ, съ какво ли не ще я налага, но не се лѣкува отвънъ.
Азъ
бихъ искалъ да видя спасението на хората въ онзи свѣтъ.
Ако нѣкой бѣденъ, простъ човѣкъ прави скандали, и да го биятъ разбирамъ, но
азъ
мога да ви приведа множество факти, дѣто хора отъ най-високо положение сѫ правили по-голѣми скандали отъ тия, които правятъ проститѣ.
–
Азъ
вѣрвамъ въ единъ Богъ.
–
Азъ
вѣрвамъ, че Богъ е въ три лица.
Азъ
говоря за идеята на гълѫба.
Дѣ е твоятъ
образъ
Божий?
Казвашъ:
азъ
имамъ вѣрвания.
Азъ
раздѣлямъ хората, споредъ тѣхнитѣ вѣрвания, на орли и гълѫби.
Прѣди 15 години
азъ
правихъ своитѣ научни изслѣдвания въ шуменско тамъ, въ околностьта, на една скала бѣха се размножили толкова много орли, че селянитѣ се чудиха, какъ да се отърватъ отъ тѣхъ.
Значи, каквото и да говоря
азъ
, каквото и да върша, то е все отъ Бога.
15.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Азъ
като излѣза, гледамъ хората, носятъ ли чували на гърба си, или не.
„
Азъ
съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“.
Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ
азъ
?
Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ
азъ
“, но моралътъ седи въ слѣдното.
Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ
азъ
?
Азъ
ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното.
Тогава
азъ
питамъ: какъ трѣбваше да схване тази работа този богатъ търговецъ?
– Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко,
азъ
отъ дълго врѣме те търся.
Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся
азъ
.
Азъ
искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата.
Слѣпъ ли е, не вижда ли, че
азъ
страдамъ?
Запримѣръ
образътъ
на една жена може да ви съблазни;
образътъ
на единъ мѫжъ може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнятъ, но единъ геометрически триѫгълникъ, единъ геометрически квадратъ, единъ геометрически петоѫгълникъ не могатъ да ви съблазнятъ.
Важното положение, което сѫществува въ свѣта, при условията на сегашното ни развитие е това, дѣто Христосъ казва: „
Азъ
съмъ истинната лоза“.
Сега ще ви приведа една аналогия, единъ
разказъ
.
Азъ
наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго.
Господи,
азъ
съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ да си облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр.
Онзи, който пише, казва:
азъ
съмъ писатель!
Жената, която готви, казва: добрѣ,
азъ
пъкъ съмъ готвачка!
Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва:
азъ
съмъ на първо мѣсто.
Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята,
азъ
го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“.
И тъй, Христосъ казва: „
Азъ
съмъ истинната лоза, и всѣка пръчка, която не прѣбѫдва на мене, отрѣзва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на извѣстно обрѣзване и обработване.
„
Азъ
съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земледѣлецътъ“.
Той трѣбва да каже:
азъ
съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други.
Може ли тази рѣка да каже на океана така: слушай ти трѣбва да знаешъ, че ако
азъ
не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ.
Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може да каже на рѣката: ако
азъ
не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ.
Ти казвашъ:
азъ
ще направя това или онова.
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ истинната лоза“.
Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човѣкъ
азъ
наричамъ „добриятъ човѣкъ“.
“. – Ама
азъ
не съмъ разположенъ!
„
Азъ
съмъ истинната лоза,“ казва Христосъ.
Слѣдователно, хората, които сѫ пуснали своитѣ корени въ живота,
азъ
наричамъ волеви хора, хора на чувствата.
–
Азъ
му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше да имашъ възможность да живѣешъ!
Така казва и вълкътъ:
азъ
не ямъ трѣва.
Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава
азъ
съмъ чиновникъ,
азъ
ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа.
Много добрѣ, но когато
азъ
изпратя единъ свой слуга да изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината?
Дѣто има
образъ
, има и рѣчь: дѣто нѣма
образъ
, нѣма и рѣчь.
Азъ
не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата?
Образитѣ
азъ
наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста.
„
Азъ
съмъ истинната лоза“.
Азъ
мога да изпълня закона безъ стражари, нѣма защо да ме биятъ, да чакамъ да ме сѫдятъ.
Азъ
мога да сѫдя по-добрѣ.
Азъ
мога да нося 100 клгр.
Той казва:
азъ
съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва да вървя.
И тогава,
азъ
прилагамъ слѣдния моралъ.
Нѣкой пѫть казвамъ, че и
азъ
правя погрѣшки!
Споредъ закона, на който служа,
азъ
не му казвамъ съ думи: не обирай това момиченце!
Отъ това гледище, като казва Христосъ, че
азъ
съмъ истинната лоза, какво подразбирате вие?
Подъ думитѣ „
азъ
съмъ истинната лоза“, Христосъ подразбира: въ мене е истинскиятъ животъ.
Веднажъ
азъ
видѣхъ това прѣстѫпление.
Азъ
съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението.
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ истинната лоза, и ако не прѣбѫдете върху тази лоза, нѣмате животъ въ себе си“.
Тогава
азъ
казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь.
Допуснете, че
азъ
съмъ слѣпъ.
Казва Христосъ: „
Азъ
съмъ истинната лоза“.
Азъ
не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие.
Нѣкой казва:
азъ
не искамъ да зная за хората.
Например
образът
на една жена може да ви съблазни;
образът
на един мъж може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнят, но един геометрически триъгълник, един геометрически квадрат, един геометрически петоъгълник не могат да ви съблазнят.
(втори вариант)
16.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Но
азъ
се заклевамъ, че както тѣзи колони не могатъ да се отворятъ, така и тя не може да ми се издължи.
Вчера говоря съ една сестра, тя има едно богословско вѣрую за Бога и ми казва:
азъ
искамъ да изпълня волята Божия, но зная, че и добритѣ, и лошитѣ нѣща все Богъ ги е поставилъ, тъй че
азъ
не съмъ виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда въ мене.
Пъкъ
азъ
ви казвамъ, че този Господь, който върши грѣхове, е много дребнавъ и
азъ
мога да ви го опиша.
Азъ
за Бога имамъ друго мнѣние.
Въ това врѣме идва единъ младъ момъкъ, езичникъ, при първосвещеника и му казва: „
азъ
съмъ евреинъ, искамъ да влѣза въ школата.“ Езичници не се приемали въ школата, затова той излъгалъ.
Вие ще кажете: Господь е най-умното, най-мѫдрото, най-великото сѫщество, но
азъ
, съ своя глупавъ умъ, не мога да Го разбера.
Ако ви гладя и мажа, ще имате мнѣние за мене, че съмъ святъ човѣкъ, но ако и
азъ
единъ день взема камшика, ще си измѣните мнѣнието за моята святость.
Азъ
виждамъ хората, разбирамъ ги.
Азъ
употрѣбихъ два метода: употрѣбихъ и лошия методъ и добрия методъ.
Едно нѣщо, което зная
азъ
е това, че въ всѣки човѣкъ, даже и въ най-голѣмия прѣстѫпникъ, въ извѣстенъ моментъ се пробужда нѣщо благородно въ душата му.
Нѣкой казва:
азъ
имамъ честолюбие, достойнство, гордость.
Нѣкой казва:
азъ
имамъ достойнство.
Не, обаче, при каквито условия и да застанете, не трѣбва да се обезсърдчавате, а да си кажете:
азъ
ще живѣя за Бога. Какъ?
Ами че ако
азъ
стана слуга при нѣкой милионеръ, още на втората година той ще раздаде половината отъ богатството си.
Азъ
ще му кажа: не трѣбва на мене да дадешъ богатството си, раздай го за Бога, раздай го на сиромаситѣ!
Ако остана и втората година да служа при него, нито той, нито
азъ
ще имаме пари въ джоба си.
Казвате:
азъ
искамъ да ямъ и пия.
Азъ
виждамъ много ангели, които отъ 4–5 мѣсеца тропатъ на вашитѣ кепенци.
– Ами
азъ
не съмъ го чула.
Тия послѣдни думи отъ стиха
азъ
считамъ като единъ разуменъ резултатъ.
Азъ
ги виждамъ.
Подъ тази велика идея
азъ
разбирамъ човѣшката душа, която трѣбва да пазимъ винаги здрава.
Ще бѫде смѣшно, ако
азъ
взема ножа и започна да ви уча и ви питамъ: научихте ли какъ да ядете?
Азъ
зная, че всички хора сѫ весели, но кога?
Азъ
бихъ желалъ да видя единъ уволненъ чиновникъ, който се радва.
Азъ
бихъ желалъ да видя единъ проповѣдникъ, който, като нѣма кому да проповѣдва, се радва.
Азъ
бихъ желалъ да видя нѣкой, който нѣма пари въ джоба си и се радва.
злато, а пъкъ
азъ
ще взема на гърба си единъ празенъ чувалъ.
Споредъ закона, вие нѣма да сваляте отъ гърба си този чувалъ, той е ваша собственость, пъкъ
азъ
съмъ безъ собственость.
Тъй както ви познавамъ,
азъ
виждамъ, че всички ме разбирате много добрѣ, само нѣкой казватъ, че още не имъ е дошло врѣмето.
Когато
азъ
съмъ при васъ, врѣмето е дошло; и когато вие сте при мене, врѣмето е дошло.
Когато
азъ
дойда при васъ, врѣмето е дошло; когато вие дойдете при мене, врѣмето е дошло.
Когато прѣдъ прозорцитѣ ви има желѣзни пръчки;
азъ
зная, какви хора сте.
Когато влѣза въ домоветѣ ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери,
азъ
зная какви сѫ хората.
Безъ душа ти не можешъ да имашъ никакъвъ
образъ
, никаква идея.
Азъ
въ въодушевлението не вѣрвамъ, а въ вдъхновението.
Христосъ искаше да опита тази жена, до колко душата ѝ живѣеше въ нея, и тя отговори на Христа: „Господи,
азъ
съмъ готова да заема всичкитѣ положения, минала съмъ прѣзъ всѣкакви мѣста.“ И наистина, тя показа на Христа, прѣзъ какви мѣста е минала.
Та сега като се върнете дома си, всички да напишете слѣднитѣ нѣколко реда:
Азъ
, Иванъ Стояновъ, запримѣръ, колективно име е то, и дома ми, отъ сега нататъкъ ще живѣемъ въ закона на Любовьта.
Азъ
нѣма какво да ви уча на търговия, вие я знаете.
Когато
азъ
кажа думата слънце и убѣдя хората, че има слънце, въ сѫщность
азъ
ли го създадохъ?
Тази идея
азъ
ли я създадохъ?
Не, мухитѣ имаха идея за слънцето прѣди
азъ
да говоря за него, понеже мухитѣ се явиха по-рано отъ слънцето, така че тази идея тѣ я сѫздадоха.
Прави сѫ тѣ, защото наистина много стари хора оглупѣватъ, но
азъ
казвамъ, че много млади хора се раждатъ глупави.
Азъ
тъй зная работата.
“ Христосъ ѝ казалъ: „
Азъ
не съмъ пратенъ до езичницитѣ, а само до израилския народъ.“ Съ това Той иска да каже, че езичницитѣ сѫ глупави, а израилтянитѣ сѫ разумни хора.
Ще ви приведа накратко единъ малъкъ
разказъ
отъ една съврѣменна европейска писателка.
Този
разказъ
се отнася до Христа, когато билъ на около 12 годишната си възрасть.
Отъ тия научни твърдения
азъ
мога да напиша цѣла история.
Ако хората само отъ една костъ на нѣкое прѣдпотопно животно описватъ цѣлата епоха, условията, при които е живѣло то и редъ други свѣдения, защо и
азъ
да не мога отъ тия научни данни на този, който живѣлъ въ ледената епоха, и на този, който живѣлъ въ горещата епоха да опиша тѣхния животъ, тѣхната история, и при това да вѣрвамъ на всичко това?
Азъ
казвамъ на единия: ти въ това врѣме бѣше едно овчарче, пасеше овцитѣ и се хранѣхте съ мѣсо, което печаха въ специални за това пещи.
Азъ
като мисля, като говоря, зная въ дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не.
17.
Най-малкото чувство
,
ООК
, София, 24.6.1925г.,
Като се движите между хората, нека вашата свобода не причинява
съблазън
между тях.
18.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Азъ
виждамъ въ нѣкои съврѣменни писатели, музиканти, художници, свещеници, владици, проповѣдници, царе, князе, въ нѣкои просвѣтени хора, ужъ хора на новото учение, голѣма натрапчивость.
Азъ
похвалявамъ този човѣкъ, право е да се грижи за чистотата на дома си, но трѣбва да знае, че има външна каль, има и вѫтрѣшна каль – има външна култура, има и вѫтрѣшна култура.
Ако ти си светия, посвѣтилъ живота си на Бога, живѣлъ 20 години въ пустинята и при тебе дойде единъ богатъ български землевладѣлецъ и ти каже: слушай, остави тия глупости, да живѣешъ въ пустинята, ела да ми прѣкопаешъ лозята,
азъ
имамъ толкова и толкова декари, ще ти дамъ 200,000 лева за това.
Но ако ти се съгласишъ да работишъ безъ пари и кажешъ: братко,
азъ
не се нуждая отъ пари.
Кажете ли:
азъ
направихъ толкова добрини на този човѣкъ, но той не е признателенъ – вие не сте възлюбленъ синъ на Бога.
Азъ
употрѣбихъ само едното, другото остана.
И сега,
азъ
желая, онѣзи отъ васъ, които искате да носите туй свещено име „ученици на Новото Учение“, или, онѣзи, които искате да носите туй свещено име „носители на Любовьта, Мѫдростьта и Истината“, тъй ги наричамъ
азъ
, бѫдете образци!
Нѣкой казва:
азъ
не съмъ толкова красивъ, черничъкъ съмъ малко.
Азъ
нѣма да се спирамъ да ви говоря за това.
Азъ
зная единъ алхимически начинъ, по който мога да ви направя красивъ, но първо трѣбва да сте родени отъ Духъ и вода. Защо?
Азъ
наричамъ герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовьта.
Азъ
наричамъ герой онзи, на когото никой не може да отнеме Мѫдростьта.
Прѣди нѣколко дни
азъ
взехъ въ едно шишенце етеръ и го запушихъ отгорѣ съ малко памучецъ.
Азъ
наричамъ герой онзи, на когото никой не може да отнеме Истината.
Азъ
ще си намѣря и най-малката дупка ще излѣза отъ тамъ.
Азъ
бихъ желалъ да дойде при менъ този, който казва, че разбира Любовьта и да я опрѣдѣли.
Ние още се спираме върху единъ отъ стиховетѣ на Писанието и казваме: „И направи Богъ человѣка отъ пръсть по
образъ
и подобие свое и духна въ ноздритѣ му дихание“.
Азъ
наричамъ герой онзи, на когото сабята никога не се троши.
Сълзитѣ на Христа не изразяваха слабость, но съ това той имъ казваше: „Както
азъ
плача, така ще плачете и вие“.
Азъ
наричамъ герой онзи, който никога не умира.
Азъ
наричамъ истински мислитель онзи, на когото мисъльта свети и озарява свѣта.
Азъ
наричамъ човѣкъ на новото учение, на новия животъ онзи отъ сърдцето на когото извира Любовь, която носи животъ за всички.
Азъ
харесвамъ въ извора една отлична черта – неговото пълно безкористие.
У евреитѣ пъкъ, когато Яковъ отивате при своя роднина Лавана, той сънува единъ сънь, видѣ Бога и Му каза: „Тамъ, дѣто ме водишъ, благоволи да ми дадешъ овци и говеда, а пъкъ
азъ
като се върна, ще Ти направя единъ малъкъ олтарь и жертва ще Ти принеса“.
Азъ
ще засегна духовния животъ.
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ живиятъ хлѣбъ“.
Азъ
бихъ желалъ да проучите характера и състава на тия сълзи.
Нѣкой казва: Господи,
азъ
плакахъ.
Майката казва:
азъ
трѣбва днесъ да прѣсѣя брашното, да омѣся хлѣба.
Слѣдъ като Господь го поставилъ да живѣе въ рая и да се занимава съ животнитѣ той прѣгледалъ всички и си казалъ: „
Азъ
нѣмамъ другарь, съ когото да дружа, съ тѣхъ не мога да дружа тѣ сѫ нисши сѫщества, тѣ нѣматъ никаква култура“.
Азъ
не казвамъ, че човѣкъ трѣбва да мисли съ разположение на чувствата си.
Тя си каза: не, братко, не съмъ
азъ
плъть отъ плътьта ти, ще ти докажа, че и въ мене има малко-много умъ“.
Азъ
ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съмъ плъть отъ плътьта ти и кость отъ костьта ти.
Азъ
мисля, че и ти ще дойдешъ подиръ мене.
Както мисля
азъ
, това мислишъ и ти„.
Слѣдъ сгрѣшаването у Адама се пробужда друго едно чувство: въ него нѣмаше доблестьта да остави жена си сама да бѫде наказана по Божиитѣ закони, но си каза: хайде, и
азъ
ще страдамъ съ нея, да намаля малко страданията ѝ“.
Всѣки отъ васъ трѣбваше да каже: не,
азъ
не давамъ думата си, не се съгласявамъ, не искамъ да постѫпя така.
Азъ
гледамъ, нѣкой отишълъ въ църква и тамъ се моли, моли на Господа, но при това, като дойде да дѣйствува спрѣмо хората, не знае какъ да постѫпи.
Нѣкой казва:
азъ
не се подкупвамъ.
Слѣдователно, ако ти си човѣкъ отъ новото учение, тогава
азъ
казвамъ: плодътъ на Духа, на туй Великото е Любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость, въздържание и много други.
Вие мислете за другитѣ категории,
азъ
нѣма да се спирамъ върху тѣхъ.
По нѣкой пѫть
азъ
се наблюдавамъ и така проучвамъ хората. Защо?
Сега, всѣки се спира въ себе си и казва:
азъ
имамъ изкуство.
Дойде нѣкой човѣкъ, приказва ми и
азъ
се вдълбоча въ себе си, поставямъ се въ едно пасивно състояние, за да видя, какво е трептението на неговото сърдце, какви сѫ неговитѣ мисли, изобщо каква е степеньта на неговото развитие.
Като влѣза тъй въ неговото положение,
азъ
почвамъ да мисля като него, да чувствувамъ като него, зарегистрирамъ неговия животъ, записвамъ всичко и си казвамъ: познавамъ този човѣкъ.
Че и
азъ
зная да свиря.
Казвамъ: да,
азъ
го видѣхъ, но и вие трѣбва да го видите.
Нѣкой казва:
азъ
съмъ знаменитъ художникъ, имамъ хубави картини въ странство, изложени въ най-добритѣ галерии.
Азъ
не съмъ срещналъ до сега художникъ, който да е нарисувалъ умразата и Любовьта и да съпостави тия два типа.
Христосъ имъ каза: „Този Господь, на Който
азъ
служа, не е като старитѣ езически богове, Той е Богъ на Любовьта, Богъ на Мѫдростьта, Богъ на Истината.
Да,
азъ
искамъ всички вие да бѫдете велики художници, велики музиканти!
Нѣкой казва:
азъ
днесъ съмъ вдъхновенъ, говоря краснорѣчиво.
Азъ
цѣня хората по това, не какво ви говорятъ, не какво говорятъ на мене, но какво говорятъ на себе си.
И това слово само
азъ
го чувамъ.
19.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Ами че ако
азъ
дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете?
И
азъ
съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“.
Азъ
пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката.
Азъ
зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже.
Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че
азъ
, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ.
Азъ
не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови.
Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна,
азъ
ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха.
Заради тѣхнитѣ грѣхове
азъ
нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога!
Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ
азъ
!
Сега,
азъ
искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове.
И когато
азъ
видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца.
Азъ
правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ?
Нѣкоя жена казва: ами че
азъ
до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си.
Ако питате мене,
азъ
бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ.
Нѣкой казва:
азъ
до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си.
Подъ съгласие,
азъ
не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота.
И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече
азъ
но Христосъ живѣе въ мене.“
Подъ думата „жертва“
азъ
не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега.
Азъ
нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко.
Азъ
пъкъ казвамъ?
– За да живѣя
азъ
.
Нѣкой казва:
азъ
съмъ питалъ.
Азъ
ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура.
Тѣхното положение
азъ
уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща.
Често, като кацне една муха на паницата ми,
азъ
разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си?
Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти,
азъ
не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ.
Не,
азъ
не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа.
И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми,
азъ
не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ.
Азъ
казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ!
Може, но
азъ
обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия.
Ако концентрирамъ силно мисъльта си,
азъ
ще мога да дигна своята лупа въ въздуха.
Нѣкой казватъ:
азъ
имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея.
Добрѣ,
азъ
пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи.
Азъ
не казвамъ, че не познавате Бога.
Азъ
бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства.
Азъ
забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане.
Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия
образъ
като Неговия.
За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има
образъ
.
Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия
образъ
.
А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този
образъ
?
Безъ този
образъ
тѣ не могатъ да се познаватъ.
Азъ
мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа.
За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ
образъ
, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена.
Азъ
мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога.
И като казвамъ, че свѣтя като Христа,
азъ
се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина.
Азъ
свѣтя като Бога. Защо?
Нима
азъ
мога да ви заблуждавамъ?
Нима
азъ
трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ.
Не,
азъ
казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили.
Азъ
ямъ и мухата яде въ това врѣме.
“ Пъкъ и
азъ
съмъ доволенъ.
Азъ
съмъ за нея.
Защото
азъ
съмъ въ тия числа.
И
азъ
казвамъ: туй ядене е заради менъ.
Тѣзи числа и
азъ
сме едно и сѫщо нѣщо.
Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но
азъ
махна съ рѫката си и я прогоня.
Като кажа единица,
азъ
вече разбирамъ едно разумно сѫщество.
Послѣ тя пакъ кацне,
азъ
пакъ махна съ рѫка да я прогоня.
Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и
азъ
нѣма да се наямъ.
Остави ме на мира, че и
азъ
, и ти да се наядемъ“.
Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и
азъ
правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи.
Азъ
мога да раздамъ всичкото си имане, но това още не е жертва.
Той бръква въ пазвата си, изважда камъка, подава го на бѣдната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камъкъ, той е заради тебе,
азъ
20 години го държа“.
Дѣто и да отида
азъ
, трѣбва да имамъ тази истинска свобода въ себе си, че да я прѣдамъ и на другитѣ.
Тогава, дѣто отида
азъ
, и Богъ да бѫде съ мене.
Ако
азъ
служа на Бога, а Богъ не е съ мене, това не е никакво служене.
И сега думитѣ, които
азъ
ви говоря, иматъ смисълъ.
20.
Двадесет правила от Учителя към ученика
,
МС
, София, 7.7.1925г.,
11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има
съблазън
за тебе.
21.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
Слѣдователно, външната красота, това е една
съблазънь
.
Когато говоря за красота,
азъ
разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца.
Подъ „доброта“
азъ
разбирамъ, че всички трѣбва да бѫдемъ добри, че всички трѣбва да бѫдемъ разумни, за да се избавимъ отъ злото.
Азъ
съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си попийнемъ, да му пуснемъ края!
Тъй че
азъ
прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване.
Ако остарѣвате,
азъ
ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго – да възкръснете –
азъ
ви облажавамъ,
азъ
ви поздравлявамъ.
Нѣкой казва:
азъ
те обичамъ.
Азъ
казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
–
Азъ
не го познавамъ.
Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може да обича Бога,
азъ
не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ.
Азъ
не говоря за любовьта въ обикновенъ смисълъ.
Това е
образъ
който носи Божественото въ себе си.
По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „
Азъ
умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси!
Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение,
изразъ
на Божественото.
По сѫщия законъ
азъ
задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи?
И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче,
азъ
Ти благодаря.
Азъ
разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ.
Вие може да се смѣете, но
азъ
считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ.
Азъ
казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта.
Не, приятелю,
азъ
зная, дѣ е Истината.
Тази Истина
азъ
не я търся въ богатството; тази Истина
азъ
не я търся въ домоветѣ; тази Истина
азъ
не я търся въ държавата; тази Истина
азъ
не я търся въ църквата; тази Истина
азъ
не я търся въ науката; тази Истина
азъ
не я търся въ сегашния животъ; тази Истина
азъ
не я търся въ задгробния животъ.
– Тази Истина
азъ
я търся въ великата Божия Любовь, която познавамъ, отъ която сегашния животъ излиза.
Следователно, външната красота, това е една
съблазън
.
(втори вариант)
22.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото
образът
на всеки човек е свещен.
И когато
азъ
питамъ: Господи, защо скърбя?
(втори вариант)
Азъ
не съмъ противъ формитѣ на живота,
азъ
не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение.
(втори вариант)
– За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и
азъ
да те почувствувамъ.
(втори вариант)
и казвате най-послѣ:
азъ
не давамъ нито петь пари за човѣшката наука.
(втори вариант)
Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория,
азъ
работя заедно съ него.
(втори вариант)
Азъ
съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи.
(втори вариант)
Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или
азъ
, който носи дрехата!
(втори вариант)
И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и радостьта съединени заедно, даватъ
изразъ
на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка.
(втори вариант)
Ако не съмъ
азъ
, той нѣма да е никакъвъ майсторъ.
(втори вариант)
Когато единъ философъ пише една теория,
азъ
му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене,
азъ
ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя.
(втори вариант)
Нѣкой казва: да, но
азъ
съмъ направилъ хиляди добрини.
(втори вариант)
Когато
азъ
схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва.
(втори вариант)
Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и
азъ
ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро.
(втори вариант)
И когато хората ми говорятъ много лоши работи,
азъ
ще мога да филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ.
(втори вариант)
Азъ
казвамъ: братко, всичко това сѫ философски изречения.
(втори вариант)
И Христосъ казва: „
Азъ
имъ давамъ Животъ“.
(втори вариант)
Азъ
ще се спра само върху думата „животъ“.
(втори вариант)
Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя
образъ
, ще осакатите живота си.
(втори вариант)
Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ
образъ
, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му
образъ
.
(втори вариант)
Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото
образътъ
на всѣки човѣкъ е свещенъ.
(втори вариант)
Често
азъ
виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо.
(втори вариант)
И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ,
азъ
подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота.
(втори вариант)
Христосъ казва: „
Азъ
имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“.
(втори вариант)
Не,
азъ
трѣбва да си платя на всѣка цѣна.
(втори вариант)
Представете си, че
азъ
съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна.
(втори вариант)
Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „
Азъ
нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна.
(втори вариант)
Материалниятъ животъ на хората
азъ
наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание.
(втори вариант)
– За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ
изразъ
, който е
изразъ
на Божествения животъ.
(втори вариант)
Азъ
не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ.
(втори вариант)
Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ
азъ
ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера.
(втори вариант)
Азъ
мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения.
(втори вариант)
Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия
образъ
сѫществени образи ли сѫ?
(втори вариант)
Азъ
бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ.
(втори вариант)
Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ
образъ
.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ които ме слушатъ сега, ще кажатъ:
азъ
отъ кои съмъ?
(втори вариант)
Нѣкой казва:
азъ
трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро.
(втори вариант)
Азъ
мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо?
(втори вариант)
Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ,
азъ
нѣма да направя това добро.
(втори вариант)
Мене духътъ ми говори,
азъ
разбирамъ добрѣ нѣщата!
(втори вариант)
Азъ
казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, веднъжъ живѣя,
азъ
едноврѣменно и добро правя и мисля.
(втори вариант)
Азъ
живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость.
(втори вариант)
Богъ мисли, и
азъ
мисля.
(втори вариант)
Богъ прави добро, и
азъ
правя добро.
(втори вариант)
Трѣбва да знаешъ, че това, което
азъ
говоря и това, което ти чувашъ, това е Духътъ, а това, което не чувашъ то е 5 по 5 равно на 25.
(втори вариант)
Азъ
по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога?
(втори вариант)
Азъ
днесъ ви държа една философска беседа, понеже виждамъ, че сте учени хора, както едно врѣме апостолъ Павелъ казваше на онѣзи културни атиняни: „понеже виждамъ че сте много учени хора, много културни, искамъ да се поразговоря, да пофилософствувамъ малко съ васъ.
(втори вариант)
И
азъ
днесъ ще ви говоря като на хора съ много знания.
(втори вариант)
Като казвамъ моми,
азъ
разбирамъ доброто въ свѣта.
(втори вариант)
Нѣкой казва:
азъ
зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви.
(втори вариант)
Слушай,
азъ
познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви.
(втори вариант)
Азъ
тълкувамъ това по слѣдния начинъ.
(втори вариант)
Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и
азъ
“.
(втори вариант)
Той ще ти каже: „Ела съ мене
азъ
ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“.
(втори вариант)
И тогава
азъ
казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате.
(втори вариант)
Ако
азъ
философствувамъ по този начинъ, мога да извадя такива изводи отъ живота на човѣка и отъ неговата мисъль, че съвсѣмъ да ви обезсърдча.
(втори вариант)
23.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Ако вие искате да си съставите понятие за Белите братя, всякога трябва да изпъкне във вашия ум
образът
на Христа.
24.
Наряд и упътвания / Как да се молим
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Тогава
азъ
ви задавамъ въпроса: мога ли да бѫда добъръ?
Ще отговорите: коренитѣ на моя животъ сѫ добри, и
азъ
съмъ добъръ.
На въпроса „мога ли
азъ
да бѫда силенъ“, отговарямъ: всичката сила е въ Бога.
Азъ
и Богъ едно сме.
25.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Лицето ѝ е сбръчкано, но сърцето ѝ е красиво.“ В тази среща няма изкушение, няма и
съблазън
.
Красотата винаги служи за
съблазън
.
26.
Наряд и упътвания / Чистота и святост
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Азъ
ви похвалявамъ, вие имате доброто желание да се поправяте, само че хаповетѣ ви сѫ много голѣми, та не можете лесно да ги прѣглъщате.
По-прѣди казваше:
азъ
не мога да дамъ.
Ще вземешъ тѣзи пари, ще ги туришъ въ специална за тази цѣль каса и ще си запишешъ: за неизпълнение на еди-какво си,
азъ
се глобявамъ.
Азъ
бихъ желалъ да правите повече погрѣшки.
27.
Наряд и упътвания / Чистотата
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1925г.,
Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва:
азъ
ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече.
Азъ
остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ.
Това
азъ
наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме.
Ти ще си кажешъ:
азъ
нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка.
Азъ
съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица.
Ако
азъ
дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ.
Подъ чистота
азъ
не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно.
Азъ
мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ.
Сега, за примѣръ,
азъ
казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато.
Споредъ закона на ума си ще кажете:
азъ
ще бѫда чистъ.
Не, не ми доказвай,
азъ
зная, че мога да бѫда чистъ.
Той казва:
азъ
, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея.
Единиятъ казва: ела у дома,
азъ
имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи.
Законъ е, че чистотата е
изразъ
на съвършения животъ.
Азъ
ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много?
28.
Наряд и упътвания / Проявлението на Любовта
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Нѣкой казва:
азъ
те обичамъ. Колко?
Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ, да видите, какво нѣщо е любовьта, какъвъ
образъ
иматъ човѣшкитѣ чувства, човѣшкитѣ прояви.
Дошла любовьта, но вие казвате:
азъ
съмъ човѣкъ на 40–45 години, и да се влюбвамъ!
Азъ
имамъ да се занимавамъ съ философски работи.
Азъ
бихъ желалъ всички да имате по едно малко шишенце и да събирате въ него сълзитѣ си.
Запримѣръ,
азъ
ви чувствувамъ, седите тукъ, но вие сте чужди единъ за другъ, не можете да видите нѣщо красиво помежду си.
Сега,
азъ
ви давамъ единъ методъ, по който да работите тази година.
Слѣдъ като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко, както
азъ
сега седя, и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата.
Прѣдставете си, че
азъ
живѣя въ единъ палатъ съ хиляда прозорци, прѣзъ които мога да виждамъ слънцето.
Нѣкой пѫть
азъ
поглеждамъ слънцето прѣзъ единъ отъ тия прозорци и му се радвамъ.
Минавате покрай нѣкоя ваша сестра, съ която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите, какъвъ е
изразътъ
ѝ, и си заминавате.
Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати, и не я поздравявате, а само я погледнете, за да видите какъв е
изразът
ѝ, и си заминавате.
(втори вариант)
Минавате покрай некоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите, какъв е
изразът
ѝ, и си заминавате.
(втори вариант)
29.
Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Запримѣръ, нѣкой се гневи, казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че
азъ
се гнѣвя много“.
Нѣкой казва:
азъ
се гнѣвя.
Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула:
азъ
мога и съ ума си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа.
Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула:
азъ
мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа.
Значи,
азъ
мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа.
Азъ
зная, какъ ще правите упражненията сутринь – ще бързате.
Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова
азъ
опрѣдѣлямъ вашата сила.
Ако
азъ
извадя единъ наполеонъ отъ джоба си, мой ли е този наполеонъ?
Ако
азъ
извадя една английска лира, моя ли е тя?
Хубаво, слънцето
азъ
ли го карамъ да изгрѣва, или то само по себе си изгрѣва?
Добрѣ, ако
азъ
въ този моментъ ви кажа, че слънцето не е изгрѣло, не е ли изгрѣло дѣйствително?
„Добрѣ, ще слушашъ хубаво туй, което
азъ
ти казвамъ.
Сега вие ме слушате,
азъ
толкова пѫти съмъ ви говорилъ за това, но кога дойде да изразите вашия животъ,
азъ
ви виждамъ, вие сте пакъ старитѣ български глави.
Нѣкой казва:
азъ
се различавамъ отъ другитѣ.
Добрѣ,
азъ
бихъ желалъ въ това именно да се различава.
30.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Азъ
ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ.
Вие имате опитности отъ живота и
азъ
считамъ, че това е така.
Когато
азъ
дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо
азъ
съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие?
Азъ
не съмъ за сиромашията.
Азъ
ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска?
Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома,
азъ
отъ дълго врѣме те чакамъ.
Азъ
като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ,
азъ
ще донеса своето благословение.
Азъ
ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не?
Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую,
азъ
ще ви кажа: елате довечера у дома!
Азъ
мога само да ви дамъ една идея,
азъ
мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бѫде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате.
По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „
Азъ
ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“.
Той казва: при такова голѣмо материално богатство
азъ
съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ.
Когато нѣкой ме пита, има ли Господь,
азъ
имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ!
Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде,
азъ
никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога.
Азъ
не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта.
Ако
азъ
съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако
азъ
живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ.
Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни,
азъ
ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме!
Не какво
азъ
мисля, но какъ живѣя, това е важното.
Азъ
, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя.
Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но
азъ
, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя.
Казвате:
азъ
съмъ Го любилъ.
Вие може да ми възразите:
азъ
ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава.
Сегашнитѣ научни теории за живота
азъ
считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ.
Азъ
виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ.
Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята,
азъ
ще ви кажа защо съмъ дошелъ.
Азъ
ходихъ на онзи свѣтъ и видѣхъ кое е сѫщественото за насъ, искамъ да живѣя тъй, както Богъ иска“.
Азъ
ще изнеса вашитѣ тевтери, да видите, какво сте писали въ тѣхъ.
Азъ
питамъ: отдѣ е дошелъ?
Не,
азъ
безъ пари не опявамъ – и отбелѣзва въ тевтера си.
Не е важно, дали е право или не, но
азъ
ще ти дамъ едно правило: като опѣвашъ, освѣнъ, че не трѣбва да взимашъ пари, но на всѣка бѣдна вдовица ще дадешъ нѣщо отъ джоба си.
31.
И Бога за свой Отец казваше
,
НБ
, В.Търново, 1.11.1925г.,
Само при тези условия, можем да се обичаме без никаква
съблазън
, без никакви съмнения.
32.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
Ако погледне вече месото и му се прияде, то е вече една
съблазън
и опетняване в съзнанието.
(втори вариант)
33.
Каквото става
,
ООК
, София, 13.1.1926г.,
Образът
ви на стъклото е тъмен, черен.
34.
Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката
,
МОК
, София, 31.1.1926г.,
Образът
на змията действа върху някои хора отрицателно.
Образът
, който по-силно се проявява у човека, той всякога завладява.
(втори вариант)
35.
Петте разумни
,
НБ
, София, 28.3.1926г.,
Девствен човек аз наричам този, за душата на когото няма никаква
съблазън
.
Половината свят е само жени и ако един мъж иска да избави жена си от
съблазън
, ще може ли?
36.
Групиране на сили / Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 4.4.1926г.,
Аз казвам, трябва да се напусне живота на
бръмбазъняците
.
(втори вариант)
Аз гледам тези
бръмбазъняци
, седи пред дупката си, мина, той се крие, казва: "Тази опасност мина." Втори път, пак се крие.
(втори вариант)
Бръмбазъняк
няма да бъдеш.
(втори вариант)
Ние сега се смеем на
бръмбазъняците
, но в ежедневния живот нашите постъпки са точно като на
бръмбазъняците
.
(втори вариант)
Някой път той е тъй нерешителен, тъй двоеумен, както
бръмбазъняка
.
(втори вариант)
37.
Чист и светъл! / Чистъ и свѣтълъ!
,
ИБ
, София, 5.4.1926г.,
Тъй разбирамъ
азъ
чистота въ широкъ смисъль на думата.
(втори вариант)
Чистотата е
изразъ
на съвършения животъ.
(втори вариант)
Подъ „чистота”
азъ
не разбирамъ само външната, физическата чистота, но и всѣка клетка у васъ да бѫде чиста, външно и вѫтрешно.
(втори вариант)
Подъ „свѣтлина”
азъ
не разбирамъ само външната, физическата свѣтлина, но и всѣка клетка у васъ да лѫчеизпуска навънъ свѣтлина.
(втори вариант)
38.
Влияние на цветовете
,
МОК
, София, 2.5.1926г.,
Къде се получава
образът
на предметите в окото?
Образът
става все по-светъл, но постоянно се отдалечава и намалява пак до малка светла точка.
39.
Избавената душа
,
НБ
, София, 2.5.1926г.,
Те са много по-добре организирани от нас и по сърце, и по ум, и по дух, и по душа, та ако речем да се сравняваме с тях ще приличаме на съвременните
бръмбазъци
.
Когато един човек на Земята почне да разсъждава, то значи, че той е един
бръмбазък
, нищо повече.
Ако някой би отрекъл тази истина, че хората приличат на
бръмбазъци
, аз ще му докажа.
И всички тия хора, наречени
бръмбазъци
, се делят на православни, на протестанти, на католици и tuti puanti.
40.
Здраво мислене
,
МОК
, София, 16.5.1926г.,
Когато
образът
на болестта изчезне от мисълта на човека, едновременно с това тя изчезва и от физическото тяло.
41.
Което дава живот
,
НБ
, София, 30.5.1926г.,
Нищо.
Образът
напълно ще се изгуби.
42.
Когато страданията произтичат / Произход на страданията
,
МОК
, София, 13.6.1926г.,
Щом се заличи
образът
от вашия ум, идеята изчезва сама по себе си.
43.
Педагогически правила
,
МС
, София, 9.7.1926г.,
Рече ли туй дете да ти даде в ръката този плод, това ще внесе
съблазън
.
44.
Право мисли!
,
ООК
, София, 14.7.1926г.,
След това този човек се облича с хубави дрехи, модерно ушити, и влиза – излиза от богата, скъпо направена къща, която служи за
съблазън
на хората.
За мнозина това положение служеше за
съблазън
, защо Бог да не послуша молитвата ви, дъждът да престане, да се поизсушите и стоплите.
45.
Светлият път на Знанието
,
СБ
, София, 22.8.1926г.,
Извадете пак огледалото си, забележете какъв е
изразът
на лицето ви сега в сравнение с предишния.
46.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
Колкото повече художникът работи,
образът
все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина.
47.
Ранните лъчи / Зората
,
МОК
, София, 24.10.1926г.,
Слезете ли по-долу от него,
образът
му ще залезе от вашия хоризонт, и вие ще останете с една бледа представа за нещо светло в живота си, към което вечно ще се стремите.
48.
Мойсей и Христос
,
НБ
, София, 7.11.1926г.,
- Човек да остане сляп и сакат пред тази
съблазън
.
49.
Доброто сърце
,
ООК
, София, 10.11.1926г.,
Азът
не умира.
Господ казва за себе си: „Аз, Господ." Значи Той е
Азът
, който не умира.
50.
Няма пророк
,
НБ
, София, 14.11.1926г.,
Превръщането на водата във вино от Христа и до днес представлява
съблазън
за много хора, особено за въздържателите.
51.
Не Го приеха
,
НБ
, София, 28.11.1926г.,
Струвало му се, че
образът
на този човек съвършено се изгладил от паметта му.
Казва се в Писанието, че
образът
на този свят прехожда.
52.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Тогава
азъ
тръгнахъ подиръ нея и обърнахъ гърба си къмъ храма, защото искахъ да разбера, коя е причината, дѣто тия хора не изпълняватъ волята Божия.
(втори вариант)
Отвори мѣсто въ себе си, да влѣза
азъ
, тъй както Богъ е опрѣдѣлилъ едно врѣме и тогава ти съ своята любовь, и
азъ
съ Божията Любовь ще работимъ заедно за създаване на новата култура въ насъ.
(втори вариант)
Като се обръщамъ къмъ нѣкоя сестра или къмъ нѣкой братъ,
азъ
искамъ да имъ кажа слѣдното: „Въ новата култура пише, че ти си сърцето на еди-кого си, затова трѣбва да влѣзешъ въ него.” Срѣщамъ другъ нѣкой и му казвамъ: „Братко, прѣди нѣколко хиляди години ти изгуби сърцето си.
(втори вариант)
Ако нѣкой човѣкъ има да ви дава 10,000 лв., но по нѣкаква причина е изпадналъ и не може да ви ги плати, вие, който имате Любовьта въ себе си, ще му ги простите, като кажете: „За Любовьта, за Бога
азъ
ти прощавамъ всичко.
(втори вариант)
Ако Любовьта не е у васъ, вие ще кажете: „
Азъ
купихъ тия дрехи за себе си.” — Нищо отъ това.
(втори вариант)
Когато говоря за влюбения момъкъ,
азъ
не подразбирамъ този, който ще занесе на своята възлюбена откѫснато цвѣте.
(втори вариант)
Когато Божествената Любовь дойде въ човѣка, той трѣбва да я съедини съ своята и да каже: „
Азъ
ще живѣя заради Любовьта.”
(втори вариант)
Азъ
не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за онази вѫтрѣшна свобода въ човѣка, която го поставя прѣдъ всички хора, и прѣдъ държавата, като честенъ и разуменъ човѣкъ, на когото може да се разчита напълно.
(втори вариант)
Казвате: „Богъ създаде всички животни, всички птици, всички риби, всички растения и най-послѣ създаде човѣка.” Да, но казано е, че Богъ създаде човѣка по свой
образъ
и подобие.
(втори вариант)
Дѣ е първиятъ човѣкъ, който Той създаде по свой
образъ
и подобие и на когото даде власть надъ всѣко животно?
(втори вариант)
Значи, Богъ създаде два човѣка: единиятъ бѣ направенъ отъ пръсть, а другиятъ — по
образъ
и подобие Божие.
(втори вариант)
Човѣкътъ, който бѣ направенъ по
образъ
и подобие Божие, при днешнитѣ условия не може да живѣе между хората на земята.
(втори вариант)
Азъ
казвамъ, че Ева била направена отъ сърцето, а не отъ реброто на Адама.
(втори вариант)
Азъ
чета свещената книга и правя прѣводи отъ нея.
(втори вариант)
Ние управляваме свѣта.” —
Азъ
не говоря за жената по форма, но подъ „жена” разбирамъ Божественото, разумното сърце въ човѣка.
(втори вариант)
Ако слънцето не изгрѣва и не залѣзва,
азъ
не казвамъ Истината.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „
Азъ
имамъ човѣшко достойнство.” Да, и пуякътъ който се надува, и той има свое достойнство; и лъвътъ, който се разхожда свободно изъ гората, и той има свое достойнство; и слонътъ, който се движи изъ гората, сѫщо така има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагорѣ и внася страхъ и трепетъ у хората, и тя има свое достойнство.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ голѣмъ грѣшникъ.” Направете прѣводъ на думитѣ „голѣмъ грѣшникъ.” Да бѫдешъ голѣмъ грѣшникъ, значи да си служилъ на своята любовь, да си мислилъ, че си Божество.
(втори вариант)
Когато нѣкоя мома се ожени и влѣзе въ кѫщата на мѫжа си, тя започва да издава заповѣди, да диктува: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на моя законъ,
азъ
имамъ свой редъ и порядъкъ въ кѫщата си, искамъ да се обличаме добрѣ, всичко да е на мѣсто и по най-послѣдна мода.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „
Азъ
гледамъ жена, дѣца, цѣла кѫща гледамъ.” — Това не е вѣрно.
(втори вариант)
Ето, сега вие ме гледате, и
азъ
ви гледамъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „
Азъ
обичамъ еди-кой си човѣкъ.” Питамъ: задавали ли сте си въпроса, какво означава думата „обичь?
(втори вариант)
Слово Господне бѣ къмъ Йона втори пѫть: „Стани иди въ Ниневия и проповѣдвай Словото, което
азъ
ти говоря.” И стана Йона, и отиде въ Ниневия.
(втори вариант)
” Като дигнете едната си рѫка, това означава: „
Азъ
съмъ тукъ.” Като дигнете и двѣтѣ си рѫцѣ, това означава, че и жена ви е съ васъ.
(втори вариант)
И
азъ
ви желая сега, Господъ на свѣтлината, който е въ васъ, да отвори умоветѣ ви.
(втори вариант)
Азъ
зная, че Той ще отвори умоветѣ и сърцата ви, затова казвамъ: „Слушайте Неговия гласъ и приемете Неговата Любовь!
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ малъкъ
разказъ
отъ историята на древния Египетъ за единъ отъ тогавашнитѣ фараони, на име Тодъ.
(втори вариант)
Въ този
разказъ
се говори за десеть души, но
азъ
ще спомена само трима отъ тѣхъ Прѣдъ фараона изправятъ трима души, обвинени въ различни прѣстѫпления.
(втори вариант)
Вие отивате при своя длъжникъ и му казвате: „Слушайте братко, вие ми дължите 10,000 лева, но понеже нѣмате възможность да ги платите,
азъ
ви прощавамъ този дългъ.
(втори вариант)
Отсега нататъкъ бѫдете съвършено свободни отъ задълженията си къмъ мене, и ако се затрудните въ нѣщо, елате при мене пакъ,
азъ
ще ви помогна.” Това е проявление на Божията Любовь въ човѣка.
(втори вариант)
— Добрѣ, тогава
азъ
ще те поставя на единъ строгъ изпитъ.
(втори вариант)
53.
Неразрешеното
,
ООК
, София, 15.12.1926г.,
Казано е в Писанието: “
Образът
на този свят прехожда”.
54.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Коя е причината, дето
празът
може да лекува?
Празът
е тънък, висок като топола.
Той не е топчест, като лука, и с това
празът
иска да каже: “Който не иска да страда от треска и от хрема, нека стане идеалист, нека стане тънък и висок, като мене.” Според теорията на Луи-Куне, когато човек започва да затлъстява, лесно заболява от треска и хрема.
55.
Което оправя
,
ООК
, София, 26.1.1927г.,
Вие можете да дадете ред отговори на тия въпроси, но от човешко гледище те могат да внесат
съблазън
.
56.
Неизвестни величини / Слънцето
,
МОК
, София, 30.1.1927г.,
Азът
се ражда, като дойде Духът и Душата.
(втори вариант)
57.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Външният човек, когото виждаме, не е „
азът
“; той е слуга на същинския човек, на душата.
Ако ти си „
азът
“, т. е.
58.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
“ Обаче, петелът не знае, че ако
елмазът
се продаде, с получените пари ще може да купи жито, с което да нахранят хиляди петли като него.
59.
Отличителните черти на човека
,
ИБ
, София, 22.3.1927г.,
Ето защо, трябва да има нещо тъмно, върху което
образът
ви да се отрази.
Та когато ние казваме, че в живота на човека трябва да има скрити неща, то е с оглед на това, скритото да послужи като сянка, върху която
образът
може да се отразява.
60.
Планетни влияния
,
МОК
, София, 27.3.1927г.,
(- Трябва да я убиете или да ù извадите зъбите.) Всякога един недъг, който се явява в нас, това е
образът
на едно предипотопно животно.
(втори вариант)
61.
Образи на реалността
,
МОК
, София, 10.4.1927г.,
Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че
образът
му не е такъв, какъвто той го знае.
Затуй, когато съзнанието на някои хора е будно, той схваща, че когато ти се отразяваш на неговото лице, ако лицето ти е грозно, ще почувства той едно оттласкване, антипатия; но ако
образът
ти е хубав, той ще те обикне.
(втори вариант)
62.
Храна, вода, топлина, светлина
,
ИБ
, София, 23.4.1927г.,
Щом бързате, ще попречите, а външният свят е силен да произведе
съблазън
.
63.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Че хората работят с пари, в това няма никаква
съблазън
.
64.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Азъ
съм ви говорил и друг път върху този въпрос.
65.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Не можеш да видиш изгрева от някоя долина; не можеш да го видиш и от
назъбените
върхове.
66.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Ще ви обясня този закон, за да не ви създам
съблазън
.
67.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Такъв е
образът
на този дом, членовете на който четат книгата на Любовта.
68.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Навсякъде в света се проявява
азът
, личността и всеки казва:"Аз, аз..." Бащата, майката, детето, учителят, свещеникът, държавникът – всички казват "аз".
Няма нищо лошо в това, но
азът
създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората.
69.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
Сега, това, което говоря, не е за
съблазън
, нито за примамка.
70.
Свещ, която не гасне
,
ООК
, София, 23.11.1927г.,
То
назъртало
оттук-оттам, но отнийде не могло да влезе, никой не го пущал.
71.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Тази мисъл, обаче, е толкова твърда, че тя ще послужи за
съблазън
на слабите.
72.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Ако запитат поета, кой го назначи на царската трапеза, той трябва да отговори:
Указът
, с който бях назначен на служба при царската дъщеря се дължи на моите няколко думи, поставени в строфата „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове".
73.
Човешки и природни енергии
,
МОК
, София, 25.12.1927г.,
Той мечтае да работи за отечеството си, да го защитава, и се хвърля в боя с голям
ентусиазъм
.
74.
Заветът
,
НБ
, София, 15.1.1928г.,
Обаче, това щеше да бъде
съблазън
, изобличение за селянина.
75.
Озлобяване, мъка, скръб
,
ООК
, София, 9.2.1928г.,
Ако
образът
ви в огледалото е разположен, и вие сте разположени; ако
образът
ви не е разположен, ако е посърнал, и вие сте посърнали.
76.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
Той ще мине през местото на
съблазънта
, но тя няма да го засегне.
77.
Остани с нас!
,
НБ
, София, 25.3.1928г.,
Той не е могъл да устои пред известна
съблазън
, пред касата на своя господар.
78.
Полюси на съзнанието
,
ООК
, София, 28.3.1928г.,
Такъв пример имаме в Библията –
разказът
за Йосифа.
79.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 9.4.1928г.,
Съблазънта
лишава тия същества от тяхното щастие.
80.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
Благодарение на тази Любов, на щастието, които придоби, Павел имаше голям
ентусиазъм
и голяма смелост, вследствие на което като малко дете ходеше от плевник на плевник – човешките души, да ги подпалва.
81.
Началото на добродетелта
,
ООК
, София, 4.7.1928г.,
– Защото ти си я пуснал толкова дълбоко в себе си, че
образът
на Бога съвършено се е закрил.
82.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора,
азъ
го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ!
(втори вариант)
Нѣкой човѣкъ казва:
азъ
не искамъ да уча.
(втори вариант)
Или:
азъ
не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Сега
азъ
нѣма да се впущамъ надълбоко, да ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма.
(втори вариант)
Азъ
говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си.
(втори вариант)
И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и
азъ
да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота.
(втори вариант)
Сега
азъ
искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате.
(втори вариант)
Той се счита като центъръ на вселената и казва:
азъ
не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши.
(втори вариант)
Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва:
азъ
свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта.
(втори вариант)
Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй,
азъ
, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение?
(втори вариант)
Нѣкой казва:
азъ
не искамъ да уча.
(втори вариант)
–
Азъ
зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо.
(втори вариант)
–
Азъ
не искамъ да се моля.
(втори вариант)
И тогава
азъ
казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ.
(втори вариант)
Азъ
имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги.
(втори вариант)
Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието,
азъ
ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота.
(втори вариант)
Запримѣръ,
азъ
не взимамъ почивката, като състояние на лѣность, но като състояние, въ което мисъльта взима участие.
(втори вариант)
Азъ
не говоря за тази лѣность, или за този мързелъ, който произтича отъ обстановката на нѣщата, но за обикновения мързелъ, който е свойственъ на всѣки човѣкъ.
(втори вариант)
Младостьта е външенъ
изразъ
на прилежанието; старостьта е външенъ
изразъ
на лѣностьта.
(втори вариант)
83.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Въ физическия животъ се срѣщатъ редъ противоречия, които ще се разяснятъ само тогава, когато всичкото разнообразие на този животъ се съедини въ едно цѣло, въ което ще изпѫкне великиятъ, красивиятъ
образъ
на Бога.
(втори вариант)
По този начинъ той ще може да съедини всички части въ едно цѣло, въ единъ
образъ
– въ образа на Бога.
(втори вариант)
Азъ
опитахъ всичко въ живота, и намирамъ, че животътъ нѣма смисълъ.
(втори вариант)
Ако вземете отдѣлнитѣ части на цѣлото и ги съединявате една по една, наистина сѫ потрѣбни милиони години докато се създаде цѣлото, но ако насочите любовьта си къмъ всички тия части, веднага ще образувате общия, красивъ
образъ
на Бога.
(втори вариант)
Нѣкой казва:
азъ
съмъ работилъ милиони години, за да създамъ своя идеалъ.
(втори вариант)
Другъ нѣкой казва:
азъ
пъкъ само помислихъ и създадохъ своя идеалъ.
(втори вариант)
Нѣкой момъкъ срѣща своя приятель съ една мома алабраце, той въздъхва и си казва: „Ехъ, и
азъ
да имамъ едно алабраце, другъ смисълъ ще има моятъ животъ!
(втори вариант)
Той казва:
азъ
зная всичко.
(втори вариант)
Прѣстане ли да се учи, той прѣстава и да живѣе и казва:
азъ
съмъ живѣлъ достатъчно, всичко съмъ опиталъ, нѣма какво повече да уча.
(втори вариант)
Сега
азъ
не ви говоря нѣщо ново, но съ тия примѣри изяснявамъ нѣщата, както сѫществуватъ въ физическия и въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ въ съзнанието си се стреми да съедини всички части на своя свѣтъ въ едно цѣло и да създаде първичния
образъ
на Бога въ себе си, за да има на какво да се моли.
(втори вариант)
Този човѣкъ търси вече вѫтрѣшенъ
изразъ
на нѣщата.
(втори вариант)
Азъ
мога да бѫда идеалъ за едни; други ще бѫдатъ идеалъ за мене; тѣ пъкъ ще иматъ за идеалъ трети и т.н.
(втори вариант)
Значи, и за духовния човѣкъ молитвата трѣбва да получи новъ
изразъ
.
(втори вариант)
Другъ казва: „
Азъ
не обичамъ да се моля, завършилъ съмъ своето развитие.“ Казвамъ: Щомъ си завършилъ развитието си, сега, именно, ще се молишъ.
(втори вариант)
Не знаятъ ли, че
азъ
съмъ особенъ, необикновенъ човѣкъ!
(втори вариант)
Само
азъ
мога да се разхождамъ съ нея „алабраце“.
(втори вариант)
– Тя ще се върне дома си обидена, унизена, че той прѣдпочита по-грозната прѣдъ нея, но веднага ще се окопити; въ нея ще се събуди сила и мощь и ще каже: „
Азъ
ще му дамъ да разбере!
(втори вариант)
Азъ
ви привеждамъ този примѣръ, за да се схване положението, въ което много отъ съврѣменнитѣ хора често изпадатъ.
(втори вариант)
Подъ думата „идеалъ“
азъ
разбирамъ това, което не може да се замѣни съ нищо друго въ живота ви; това, което може да издържи на всички бури и вѣтрове, на всички страдания и изпитания.
(втори вариант)
Сега
азъ
ви говоря за процеси, които ставатъ въ съзнанието.
(втори вариант)
Тогава
азъ
се възхищавахъ отъ идеята, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Станете като дѣцата!
(втори вариант)
Сега
азъ
развивамъ тѣзи въпроси, защото и вие може да ги провѣрите, а мнозина вече иматъ опитность по тѣхъ.
(втори вариант)
Като говоря за гордостьта,
азъ
не разбирамъ проявената гордость, но – състоянието, което е резултатъ на гордостьта – запичането на съзнанието, когато човѣкъ прѣстава да мисли и да чувствува.
(втори вариант)
Каквото и да се каже на такъвъ човѣкъ, той все казва: „
Азъ
зная всичко това.“ – Погледни небето, вижъ какви сѫ свѣтли звѣздитѣ!
(втори вариант)
Азъ
зная отъ какво сѫ направени звѣздитѣ, зная каква свѣтлина иматъ, зная, че сѫ населени отъ разумни сѫщества – нѣма какво повече да уча.
(втори вариант)
Не знае ли, че
азъ
всичко разбирамъ, че не съмъ обикновенъ човѣкъ, като другитѣ?
(втори вариант)
84.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
“ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но
образът
на царската дъщеря е в неговия ум.
(втори вариант)
85.
Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“
,
МОК
, София, 9.11.1928г.,
Наполеон е една
съблазън
, едно изкушение.
(втори вариант)
86.
Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)
,
МОК
, София, 23.11.1928г.,
Но все пак това е
образът
на Бога.
(втори вариант)
Някой те вкара така, че
образът
ти не е хубав.
(втори вариант)
87.
Израз на живота
,
ООК
, София, 19.12.1928г.,
Изразът
на живота представя една съзнателна проява.
Изразът
на душата му е израз на неговия ум и на неговото сърце.
Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както
образът
на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото.
88.
Вторият ден
,
ООК
, София, 2.1.1929г.,
Колкото повече мисли за него и го държи във въображението си, толкова повече
образът
му оживява.
89.
Закон за възможности – закон на опуленс
,
ООК
, София, 9.1.1929г.,
Казано е в Писанието: „
Образът
на този свят прехожда“.
Това значи,
образът
на сегашния свят, на сегашното общество и на сегашния човек прехождат.
90.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Образът
на доброто сестриче му помогнал да смени чувството си, да превърне енергиите на гнева.
91.
Магическата пръчица
,
МОК
, София, 8.2.1929г.,
Ако ученичките могат да се примирят, когато директорът е между тях, не могат ли, на същото основание, и два врага да се примирят, щом
образът
на Бога е между тях?
92.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
Обаче,
празът
не заслужава масло.
Празът
е изправен нагоре, достига доста голяма височина, затова казват, че е горд, честолюбив, с голямо достойнство.
Разказът
може да е стар, но детето внася в него нещо ново.
Медът, маслото и
празът
представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека.
Празът
представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват.
93.
Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението
,
МОК
, София, 22.2.1929г.,
Ако слугата без никакво колебание, без никаква
съблазън
тръгне и занесе парите, той е дал отличен изпит.
(втори вариант)
94.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
Образът
в огледалото не е реален.
95.
Спорни въпроси
,
ООК
, София, 10.4.1929г.,
Тя става от кревата, облича се - вече
образът
на момъка е в нея.
(втори вариант)
96.
Ела след мене!
,
НБ
, София, 5.5.1929г.,
” Когато чуете този зов, всяко съмнение, всяка
съблазън
трябва да изчезнат от вас.
НАГОРЕ