НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
90
резултата в
52
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_29 ) Човек е микрокосмос
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например
дъбът
е Юпитерово растение.
Да бъдеш под влияние на Слънцето значи да бъдеш така запълнен със Светлина, че да не могат да те изкушават. Когато дойде слънчевият тип, тогава всички други могат да се хармонизират, тогава имаме съвършени хора. Трябва да се изучават и растенията от астрологично гледище. Така се изгражда астрологичната ботаника. Всяко растение се намира под влияние на някоя планета.
Например
дъбът
е Юпитерово растение.
Когато човек иска да бъде устойчив, да яде жълъди. Жълъдът е лековит. Органите в човешкото тяло, които са под влияние на една планета и на един зодиакален знак, се лекуват с растения, които са под влияние на същата планета и на същия зодиакален знак. Например белият дроб и сърцето са под влияние на Лъва и Слънцето и ще се лекуват с растения, които са под тяхно влияние. Когато някой те намрази, да те намрази при разсип, а когато някой те възлюби, да те възлюби при пълнене на Луната.
към текста >>
2.
7_06 ) Развитие на добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хубаво е човек да има качеството на
дъба
– да издържа, и на бора – да има стремеж нагоре.
Някой път приемаме техните мисли като вълни, които трябва да превръщаме. Друго качество на ученика е издръжливост. Хората си причиняват обезсърчение един на друг. Това не е от Бога. Днес имаш радост, утре си я изгубил.
Хубаво е човек да има качеството на
дъба
– да издържа, и на бора – да има стремеж нагоре.
Важно качество на ученика е самообладанието. Избухването много пъти е несъзнателно. В дадения случай като замълчиш, печелиш. Да кажем, че някой те е обидил; ти си му казал тази обидна дума в миналото и сега той ти казва същото. Някой като ти каже обидна дума, и ти – готово, кипваш.
към текста >>
3.
3) Болести на кръвоносната система
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
9.6. Приготвя се отвара от
дъбови
кори.
9.1. Всяка сутрин гимнастически упражнения. 9.2. Всяка вечер измиване на краката с топла вода. 9.3. Всеки ден упражнение за дълбоко дишане. 9.4. През вечер промиване на слабините. 9.5. Болният да употребява лимони – по един лимон да изяжда на ден.
9.6. Приготвя се отвара от
дъбови
кори.
Дъбовите кори врат, докато водата стане кафено-червена. Вземат се кори не от цер, а от онзи вид дъб, който се нарича бяло меше. Вземат се плътни чорапи, намокрят се в отварата от дъбови кори, обуват се и се бинтоват плътно, за да се стегнат. 9.7. Масажи. 9.8. Слънчеви бани.
към текста >>
Дъбовите
кори врат, докато водата стане кафено-червена.
9.2. Всяка вечер измиване на краката с топла вода. 9.3. Всеки ден упражнение за дълбоко дишане. 9.4. През вечер промиване на слабините. 9.5. Болният да употребява лимони – по един лимон да изяжда на ден. 9.6. Приготвя се отвара от дъбови кори.
Дъбовите
кори врат, докато водата стане кафено-червена.
Вземат се кори не от цер, а от онзи вид дъб, който се нарича бяло меше. Вземат се плътни чорапи, намокрят се в отварата от дъбови кори, обуват се и се бинтоват плътно, за да се стегнат. 9.7. Масажи. 9.8. Слънчеви бани. 10. Циреи
към текста >>
Вземат се кори не от цер, а от онзи вид
дъб
, който се нарича бяло меше.
9.3. Всеки ден упражнение за дълбоко дишане. 9.4. През вечер промиване на слабините. 9.5. Болният да употребява лимони – по един лимон да изяжда на ден. 9.6. Приготвя се отвара от дъбови кори. Дъбовите кори врат, докато водата стане кафено-червена.
Вземат се кори не от цер, а от онзи вид
дъб
, който се нарича бяло меше.
Вземат се плътни чорапи, намокрят се в отварата от дъбови кори, обуват се и се бинтоват плътно, за да се стегнат. 9.7. Масажи. 9.8. Слънчеви бани. 10. Циреи 10.1. Ленено семе се сварява с мляко и захар и се налага на местото.
към текста >>
Вземат се плътни чорапи, намокрят се в отварата от
дъбови
кори, обуват се и се бинтоват плътно, за да се стегнат.
9.4. През вечер промиване на слабините. 9.5. Болният да употребява лимони – по един лимон да изяжда на ден. 9.6. Приготвя се отвара от дъбови кори. Дъбовите кори врат, докато водата стане кафено-червена. Вземат се кори не от цер, а от онзи вид дъб, който се нарича бяло меше.
Вземат се плътни чорапи, намокрят се в отварата от
дъбови
кори, обуват се и се бинтоват плътно, за да се стегнат.
9.7. Масажи. 9.8. Слънчеви бани. 10. Циреи 10.1. Ленено семе се сварява с мляко и захар и се налага на местото. 10.2. Може да се употреби и следното средство: сварена бамя с мляко и захар се налага на местото.
към текста >>
4.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пие се отвара от
подъбиче
и болестта минава.
9.1. Тричав хляб – жито, смляно с всичко, без да се отделят триците. Такъв хляб е грубичък, но е вкусен. Тричавият хляб усилва перисталтиката на червата и запекът е невъзможен. 9.2. Склонният към запек, за да го избягва, да пие половин час преди ядене сутрин, на обяд и вечер по една чаша гореща вода. 10. Диария и дизентерия
Пие се отвара от
подъбиче
и болестта минава.
11. Апендицит Един брат от провинцията заболя от апендицит. Това беше едно лято, когато бяхме на летуване при Седемте рилски езера. Болният писа на един брат да попита Учителя. Той даде следните наставления:
към текста >>
Преди да дойде месец май болният да пие отвара от
подъбиче
– три пъти на ден по половин чаена чаша.
Всичко ще се бинтова. Ще се тури вечер и след дванадесет часа ще се махне. Това ще се повтори няколко пъти. Болният оздравя. 12. Хемороиди
Преди да дойде месец май болният да пие отвара от
подъбиче
– три пъти на ден по половин чаена чаша.
Защото хемороидите се засилват най-много през месец май и тогава настъпват кръвоизливи. А когато се появят хемороиди, в каквото и да е време, пак ще пие отвара от подъбиче. Ако има външни цицки, мястото се налага с печен праз. Празът да се опече на фурна. Щом се тури праза на мястото, да се превърже.
към текста >>
А когато се появят хемороиди, в каквото и да е време, пак ще пие отвара от
подъбиче
.
Това ще се повтори няколко пъти. Болният оздравя. 12. Хемороиди Преди да дойде месец май болният да пие отвара от подъбиче – три пъти на ден по половин чаена чаша. Защото хемороидите се засилват най-много през месец май и тогава настъпват кръвоизливи.
А когато се появят хемороиди, в каквото и да е време, пак ще пие отвара от
подъбиче
.
Ако има външни цицки, мястото се налага с печен праз. Празът да се опече на фурна. Щом се тури праза на мястото, да се превърже. Да се слага вечерно време. При всяко изхождане да се измива мястото.
към текста >>
5.
36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гореща
дъбова
пепел да се смеси с много малко вода, така че да не стане на рядка кал, и да се тури в кърпа, за да налага местата по лицето, чувствителни на болка.
Чашата да има обем от 150 г. Това да прави четиридесет дни. Глътката вода да я задържа в устата си и да я премества, през това време езикът ще изсмуче праната от водата. Б. Един човек страдаше от невралгия ту на дясната, ту на лявата страна на лицето. Учителя му даде следното упътване:
Гореща
дъбова
пепел да се смеси с много малко вода, така че да не стане на рядка кал, и да се тури в кърпа, за да налага местата по лицето, чувствителни на болка.
Да престои така пет-десет минути. След като махне пепелта, да намаже мястото с чисто дървено масло. По-после да вземе вощина, която да бъде прясна. Вощина е онова вещество, което остава, след като се изтегли медът и след като се изкара и восъкът. Вощината да се стопли, да се тури в кърпа и да се налага на мястото.
към текста >>
6.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Язон отива да пита Додонския говорещ
дъб
какво да прави и той му дава ценни съвети и един от своите клони, като поръчва да издялат статуя и да я поставят на Арго – бързия кораб на аргонавтите.
Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола. Но когато Язон пораства, възпитан от мъдрия кентавър Хирон и въведен от него в гадателското изкуство, се завръща в Йолкос, вуйчо му Пелий, за да го отстрани, го изпраща в Колхида да му донесе оттам златното руно на овена, върху чийто гръб Фрикс и Хела са се спасили.
Язон отива да пита Додонския говорещ
дъб
какво да прави и той му дава ценни съвети и един от своите клони, като поръчва да издялат статуя и да я поставят на Арго – бързия кораб на аргонавтите.
По време на плаването статуята говори с човешки глас и сочи пътя през морето. След много приключения и препятствия Язон приспива незаспиващия иначе змей, завладява златното руно и с другарите си полита за родината си. При разглеждане на символите намираме следните обяснения: Язон е човекът, а това, че е царски син, означава, че има Божествен произход. Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили.
към текста >>
Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ
дъб
и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път.
При разглеждане на символите намираме следните обяснения: Язон е човекът, а това, че е царски син, означава, че има Божествен произход. Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили. Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно.
Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ
дъб
и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път.
Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест.
към текста >>
7.
ЧИСТОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един хубав метод е следният: ще се намери някой мощен, здрав
дъб
или бряст в гората; детето ще си опре гърба и главата на дървото и ще прекара така известно време.
При своите чести излизания сред природата детето ще научи практически хигиеничните правила, които трябва да се спазват при разходките и излетите. Такива трябва да се правят във всички степени училища от детската градина до гимназията включително, при което характерът и постиженията им ще зависят от възрастта. При честите детски излети на планината ще им се говори за обновителното й действие върху тялото и душата, за значението на ултравиолетовите лъчи и на другите енергии, с които тя е богата. Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот. При излети децата могат да правят малки опити за черпене енергия от природата.
Един хубав метод е следният: ще се намери някой мощен, здрав
дъб
или бряст в гората; детето ще си опре гърба и главата на дървото и ще прекара така известно време.
По този начин детето ще почерпи от оная слънчева енергия, която е складирана в дървото. Друг метод: детето като минава през една гора, вървейки може да си допре дясната ръка о четиридесет дървета, за да почерпи по същия начин слънчева енергия от тях.
към текста >>
8.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Можете да чуете музиката в
дъбова
или букова гора и пр.”
После идете и в гората. Там ще чуете арии. Там ще забравите всички ваши грижи. Сутринта, като влезете в гората, всичко е тихо и после забелязвате едно малко шумолене, което постепенно се усилва, усилва. Идва вятър, залюляват се всички клони, и след това пак започва утихване.
Можете да чуете музиката в
дъбова
или букова гора и пр.”
Даже намират, че и някои органически форми са един вид кристализирана музика. Например, междините между страничните разклонения на папратния лист /тия междини постепенно се намаляват към листния връх/ или междините между завивките в охлюва, които постепенно се стесняват към върха, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове на един тон. Гислер казва: Относителното разстояние от планетите до слънцето е еднакво с относителния брой на трептенията на хармоничните обертонове на един тон. По този въпрос той привежда следната таблица: Планети
към текста >>
9.
ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена:
дъбът
, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят.
Тия две особености на втория период правят възможна и успешна употребата на приказки, разкази и легенди за изяснение на висши истини. Разбира се, както казахме и по-рано, моралните принципи и закони най-добре се разбират от детето, като се живеят от него. Като спомагателен метод могат да се употребят и приказките, които от друга страна ще внесат известно оживление, свежест, радост и поезия в детския живот. Самият факт, че децата обичат приказките, показва, че последните са в съгласие със силите, които се развиват през втория образователен период. Приказките дават изобилна храна на въображението.
В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена:
дъбът
, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят.
Висшите духовни и морални закони, които в научна форма детето не може да схване, под форма на приказки стават достъпни и разбираеми за него. Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература. Но може да твори и сам той. Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр. В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази, легенди, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони.
към текста >>
10.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дъбът
с хиляди коренчета, пуснати в земята, тегли сокове и хранителни материали, други материали черпи от въздуха и с помощта на слънчевата енергия и той гради клетка по клетка с векове своето стройно тяло.
Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа. Учителят казва: „В който дом има много цветя, там хората не се карат.” Всичко в природата има дълбок смисъл, разумно предназначение. Нейните методи са ценни и имат голямо образователно значение за детето. Детският труд сред природата е едно хубаво условие, за да бъде възпитавано детето от една страна чрез труда и от друга страна от самата природа. Каква мъдрост виждаме разлята навсякъде в природата!
Дъбът
с хиляди коренчета, пуснати в земята, тегли сокове и хранителни материали, други материали черпи от въздуха и с помощта на слънчевата енергия и той гради клетка по клетка с векове своето стройно тяло.
Какви химици са цветята! Те правят това, което още човек не може да направи. Цветето взима някои вещества от почвата, други от въздуха и чрез слънчевата енергия ги свързва и създава тези чудни форми, краски и ухания! Растението знае действието на киселините. Когато корените му срещнат в почвата някое твърдо вещество, нужно на растението, те изпущат киселини които го разтварят и после го приемат.
към текста >>
11.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Децата могат да помогнат за залесяване или затревяване /според нуждата/ на пороища с подходящи растения: акация,
дъб
, явор, ясен, бор, и пр.
Учениците могат да помогнат и при засаждането на тъй наречените комплектни овощни градини из цялата околност на града и селото. Залесяване на околността Децата трябва да се учат да служат на другите. Учителят трябва да използва всички случаи, в които децата могат да бъдат полезни на обществото чрез своята работа, но разбира се, винаги трябва да има предвид да се използва тази работа за общообразователни цели. Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или селото има поройни места.
Децата могат да помогнат за залесяване или затревяване /според нуждата/ на пороища с подходящи растения: акация,
дъб
, явор, ясен, бор, и пр.
Поройни сипеи могат да се затревят със специални треви. Отглеждане на декоративни растения Декоративни растения, които могат да се посадят в училищната градина са: дивата американска лоза, хмел, хвойна, борчета, пирамидална топола, трепетлика. Пирамидалната топола със своя стремеж към висините действа благотворно върху съзнанието. Трепетликата с вечната музика на своите листа приучва детето да се вслушва в музиката, която пълни цялата природа.
към текста >>
12.
11. Основният фактор на еволюцията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така, както са скрити качествата на бъдещия
дъб
в жълъда.
Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити?
Така, както са скрити качествата на бъдещия
дъб
в жълъда.
Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен.
към текста >>
13.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния
дъб
!
Едни ще дойдат с влака, други пеш, а някои семейства ще дойдат с каруци. Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма! Минаваме през няколко улици и излизаме вън от селото.
Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния
дъб
!
Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас!
към текста >>
14.
Основният фактор на еволюцията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така, както са скрити качествата на бъдещия
дъб
в жълъда.
Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити?
Така, както са скрити качествата на бъдещия
дъб
в жълъда.
Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен.
към текста >>
15.
010 ИЗВОРЪТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Около извора, на стръмните'' ''склонове, обрасли с млада
дъбрава
, имаше поляни.
[[Изворът на доброто]] ИЗВОРЪТ ''Недалеч от селото имаше минерален извор. Водите му тъй си течаха на свобода в самата местност.'' ''Изворът беше обилен, водата му малко топла, мека, приятна на вкус. Учителят я'' ''намираше превъзходна, пиеше само от нея и я препоръчваше на всички.
Около извора, на стръмните'' ''склонове, обрасли с млада
дъбрава
, имаше поляни.
Тук често идвахме с Учителя.'' ''Природата беше скромна, приветлива. Тревичките си растяха, листата на дърветата се разпущаха,'' ''цветенцата се подаваха всяко на своето време. Птичките пееха. Животът'' ''пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм.'' ''Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата.
към текста >>
16.
023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бъдете яки, като
дъба
и непоклатими.
Всяко дръвче, което детето отглежда, влияе върху него. Така всичко в Природата действа възпитателно. Плодните дървета учат децата на щедрост, на любов, на даване, на служене. Трябва да се обясни на децата: тези дървета ни дават своите плодове без да искат нещо, освен да посеем техните семена. Кажете на децата: "Бъдете работливи като пчелите, бъдете постоянни, както е постоянно растението.
Бъдете яки, като
дъба
и непоклатими.
Никой да ви не отклони от вашата идея." Природата трябва да се изучава по такъв начин. Ако бихте дали такива обяснения на децата, щяхте да имате съвсем други резултати. Всичко това би дало нов подтик на човечеството. Първият метод, с който трябва да започне новото възпитание, е музиката. Едно нещо, което желая на българите, е да станат музикални.
към текста >>
17.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От управлението на селската община отпущаха на селяните участъци за изсичане на дърва - това бяха
дъбови
храсталаци.
В обора съжителстваха два коня, две крави и две телета. Ние мислехме, че ще можем да съчетаем простия физически труд в едно крайно примитивно устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присъща, и която ни беше една насъщна необходимост. Ще работим, ще четем, ще пишем, ще свирим, ще пеем. Представяхме си живота там като песен. Но още на другия ден ни посрещна коравата действителност.
От управлението на селската община отпущаха на селяните участъци за изсичане на дърва - това бяха
дъбови
храсталаци.
Даваше се да изсечеш колкото можеш за един ден. Ние бяхме осем души, едни сечеха, други пренасяха, така натрупахме в двора голям куп. Едва що свършихме това и дойде нова срочна работа. Отново в общината бяха разрешили на всеки селянин, от който участък извади дънерите от вече изсечена стара дъбова гора, става негова земя. И ние се заловихме с тази работа.
към текста >>
Отново в общината бяха разрешили на всеки селянин, от който участък извади дънерите от вече изсечена стара
дъбова
гора, става негова земя.
Но още на другия ден ни посрещна коравата действителност. От управлението на селската община отпущаха на селяните участъци за изсичане на дърва - това бяха дъбови храсталаци. Даваше се да изсечеш колкото можеш за един ден. Ние бяхме осем души, едни сечеха, други пренасяха, така натрупахме в двора голям куп. Едва що свършихме това и дойде нова срочна работа.
Отново в общината бяха разрешили на всеки селянин, от който участък извади дънерите от вече изсечена стара
дъбова
гора, става негова земя.
И ние се заловихме с тази работа. А Жечо беше лаком по селски и макар че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да прибави още. Използва притока на работна ръка и ни турна да вадим дънери. Взима от съседите брадви, кирки, лопати и ние превихме гръб, но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, разбихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице. Вечер след вечер се прибирахме смазани от умора.
към текста >>
18.
МАРС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен
дъб
пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато.
Ала може ли да не изпълни волята на боговете и да не избави страната си от сполетялото го бедствие? Накрая решил да принесе в жертва децата си Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният злокобен план успял. Повели нищо неподозиращите деца към жертвеника, който се намирал извън селището, зад една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.
Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен
дъб
пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато.
Златоруният овен изпратила богинята-майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш ще им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, обърнал се към сестра си и казал: "Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък! " Яхнала и Хела животното и с двете си ръце обхванала брат си през кръста.
към текста >>
19.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И излязоха из
дъбравата
две мечки, та разкъсаха от тях 42 деца.
И изцелиха се водите дори до този ден според Елисеевото Слово, което говори. И възлезе оттам във Ветил. И като възлизаше по пътя, из- лезоха от града малки деца, та му се присмиваха и казваха му: Възлизай, плешивий! Възлизай, плешивий! А той се обърна назад и като ги видя, прокле ги в името на Господа.
И излязоха из
дъбравата
две мечки, та разкъсаха от тях 42 деца.
И отиде оттам на планината Кармил и оттам се върна в Самария." От изложените дела на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг. на когото природата е разкрила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всичко върши. Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното Посвещение.
към текста >>
20.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под
дъбравите
.
В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си. В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е пастир. И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми Давид, княз всред тях. Аз, Господ, говорех. И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове.
И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под
дъбравите
.
И ще направя тях и околните на гората си благословение. И ще свалям дъжда на времето му, дъжд на благословение ще да е. И дърветата на полето ще дават плода си и земята ще дава произведенията си." (24-25 ст.) Тук се говори за новата епоха, когато Любовта ще царува между хората и народите. В 35-та глава се пророчествува за разорението на Сиир заради греховете й.
към текста >>
21.
Пророк Михей
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен като високи места на
дъбрава
."
И ако не тури някой в устата им нещо, прогласяват бой против него. Затова, нощ ще бъде у вас вместо видение, и тъмнина у вас, вместо пророчество, и денят ще се смрачи върху тях. Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога. Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова престъпленията му и на Израил греха му." И по-нататък казва: „Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас? Зло няма да дойде върху нас.
Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен като високи места на
дъбрава
."
В четвърта глава говори за Новата епоха, когато хората и народите ще се побратимят и казва: „И ще изковат ножовете за палешници и копията си за сърпове, народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще учат вече бран. И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века." В началото на 5-та глава говори за идването на Месия. Казано е: „И ти Витлеем Ефратон, ако и да си малък, за да бъдеш между тисящите юдини из теб ще излезе за мене онзи. които ще бъде вожд на Израил.
към текста >>
Така например, в 14-ти стих, от 7-ма глава след като говори за злините, които обхванали целия народ и за последствията от това, запустението на земята, минава на друга тема и казва: „Паси людете си с жезъла си, стадото на наследието си, което живее уединено в
дъбравите
на Кармил, да пасат във Васан и в Галад, както в древните дни."
Тази мисъл показва, че Михей е бил Посветен и е знаел за идването на Христа, и даже е знаел мястото, където ще се роди. В 6-та глава се говори, че Бог ще се съди с Израил заради престъпленията му и казва: „И що иска Господ от тебе, освен да направиш праведното, и да обичаш милост, и да ходиш смирено с Бога твоего." В 7-ма глава се описва злото, което е обхванало целия народ - от царете и началниците, до последния човек и казва: „Неприятели на човека ще бъдат домашните му, защото син ще презира баща си, дъщеря се повдига против майка си, снаха против свекърва си... И земята ще запустее от причината на жителите ти, заради плода на деянията им." Към края на главата се казва, че Бог ще ги помилва заради Яков и Авраам, „както се е клел на бащите ни от древните дни". Книгата е така написана, че между обикновените истории и работи се прокарват някои окултни закони или правила.
Така например, в 14-ти стих, от 7-ма глава след като говори за злините, които обхванали целия народ и за последствията от това, запустението на земята, минава на друга тема и казва: „Паси людете си с жезъла си, стадото на наследието си, което живее уединено в
дъбравите
на Кармил, да пасат във Васан и в Галад, както в древните дни."
Тук се загатва за окултната школа на пророците, която е била на планината Кармил и за пътя, по който тя върви още от древни дни.
към текста >>
22.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но както
дъбът
или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе".
То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание. В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед. "Затъпи сърцето на този народ и втвърди ушите му, и заслепи очите му, за да не вижда с очите си и да не чува с ушите си, нито да разбира със сърцето си, докато запустеят градовете и останат без жители и домовете без люде.
Но както
дъбът
или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе".
Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих.
към текста >>
23.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите -
дъбът
, при германците - хвойна и пр.
В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на съзнанието, при което човек идва до известна връзка с духовния свят. Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена. Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява. Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения. Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя.
Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите -
дъбът
, при германците - хвойна и пр.
Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата. На едно такова изживяване се дължи викът " Осанна" при влизането на Исус в Ерусалим. Кое е произвело този екстаз в съзнанието на народа? Образът на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско съзнание.
към текста >>
24.
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И вековните
дъбове
не са запазени от бурите и гръмотевиците, та камо ли тръстиката, която се разлюлява от най-слабия ветрец.
В Божествения свят този Аркан символизира предопределението. В умствения свят - Тайната, Непознатото. Във физическия свят - непредвиденото, фаталността, сладострастието. В хороскопа този Аркан показва, че непредвиденото, различните заблуди и неизбежността ще разрушат бъдещите планове на човечеството, ако неговата воля не възпре страстите му. Човек вярва в своята сила, но той не знае, че е само една тръстика.
И вековните
дъбове
не са запазени от бурите и гръмотевиците, та камо ли тръстиката, която се разлюлява от най-слабия ветрец.
Човек не трябва да се лъже, че може да предотврати непредвидените катастрофи, които дебнат всеки човек, а още повече онзи, който е господар на своите страсти и влечения.
към текста >>
25.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И двамата са
дъблоки
мистици, а първият и знаменит окултист.
Неговите коментари запознават западните мистици с възгледите на Авероес и чрез тях с тези на Аристотел. Рожер Бекон свидетелства, че те довеждат до промяна в отношението на тогавашните мислители във философията на Аристотел. През Средновековието философията на Авероес се разглежда от две противоположни становища. Едни от философите се стремят да я приспособят към специалната идеология, основана на християнството и мистично-окултното схващане на живота. Тук на първо място трябва да се отнесат Алберт Велики, Тома Аквински и др.
И двамата са
дъблоки
мистици, а първият и знаменит окултист.
Други по-материалистично настроени мислители виждат в неговото лице представител на едно мистично направление, което е криво разбиране на Авероес, което изхожда от неговото въвеждане на емпиричния метод на изследване в процеса на познанието. Това е един импулс, който се доразвива в последствие от Франциск Бекон, за когото също такива мислители казват, че въпреки, че вярва в Бога, той е материалист, докато съзнае положително, че той е окултист, розенкройцер. В течение на цялото Средновековие в епохата на Възраждането мислителите от различни гледища се позовават на идеите на Авераес и от него на Аристотел, но както за единия, така и за другия са често пъти криво изтълкувани поради факта, че те се насочват към емпиричния метод на изследване, което според повърхностното мислене е белег на материалистично мислене. Това е едно погрешно схващане, защото както ще видим, когато разглеждаме Франциск Бекон, който установи този метод в процеса на познанието, че той изхожда от средата на розенкройцерите.
към текста >>
26.
6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар
дъб
от 200-300 години и ще му кажете: „Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него.
Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята. Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне.
Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар
дъб
от 200-300 години и ще му кажете: „Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него.
И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат.
към текста >>
Като отидете при този
дъб
, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже.
Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг.
Като отидете при този
дъб
, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже.
На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „Каква услуга мога да ти направя? “ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга. Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото.
към текста >>
И вие сега ще попитате
дъба
горе в планината и той ще ви разправи своята история.
Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „Каква услуга мога да ти направя? “ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга. Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото. Той взел една пила, отрязал тела и освободил растението.
И вие сега ще попитате
дъба
горе в планината и той ще ви разправи своята история.
Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря. Ако имате температура 40 градуса, какво трябва да правите? Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли, и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Всичката погрешка на хората е, че те мислят, че лекарствата могат да им помогнат много. Лекарствата спомагат само временно.
към текста >>
27.
Укрепване на нервната система
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За уякчаване на нервната система правете следното упражнение: облегнете се на едно дърво –
дъб
, бор, бук – и мислете за влиянията, за енергиите, които идват от него.
• 118 • Укрепване на нервната система.
За уякчаване на нервната система правете следното упражнение: облегнете се на едно дърво –
дъб
, бор, бук – и мислете за влиянията, за енергиите, които идват от него.
Така ще възприемете магнетизма от дървото, който ще укрепи нервната ви система. Също така, когато житото почва да зрее, обиколете нивата и така ще се свържете с живота на житото. Така ще приемете известна енергия в себе си. Също така, за да тонирате нервната си система, сутрин рано, един час преди изгрев слънце тръгнете на път, така че слънчевите лъчи да падат върху гърба ви. Тогава те въздействат на гръбначния стълб и оттам действат на симпатичната система и централната мозъчна система и ги хармонизират.
към текста >>
28.
ПОЛОЖИТЕЛЕН МЕТОД ЗА РАБОТА С ВНУШЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
жълъд излиза голям и величествен
дъб
.
работя с Любовта и Радостта, ще ми се дадат по-добри условия”. Радвайте се на малките добродетели, на малките блага. Един ден ще се разраснат, ще се превърнат в нещо велико и мощно. От малкия
жълъд излиза голям и величествен
дъб
.
към текста >>
29.
4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Градове:
Дъблин
, Лайпциг, Палермо, Сент-Луи и пр.
Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството. Различните народи се намират под управлението на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм. Овен управлява следните страни: Англия, Германия, Дания, Палестина, Сирия и Япония. Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др. Телец управлява страните Ирландия, Персия, Малайзия, Кипър и Гърция.
Градове:
Дъблин
, Лайпциг, Палермо, Сент-Луи и пр.
Близнаци - страни: САЩ, Белгия, Ломбардия, Египет, Канада, Източна Англия, Фландрия, Триполи. Градове: Лондон, Мелбърн, Мец, Нюрнберг, Версай, Сан Франциско и др. Рак - Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай. Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Ню Йорк, Манчестър, Стокхолм, Истанбул и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния.
към текста >>
30.
15-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее във вас, както и всички стари вярвания и разбирания за науката, за религията, за живота, представят голямо дърво, подобно на
дъб
.
Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се карат помежду си. 5. Всичко, каквото става и се говори в класа, трябва да се пази в тайна, да не се изнася навън. Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в Школата, той се отстранява от класа. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от Школата. 37. Двата живота на ученика.
Вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее във вас, както и всички стари вярвания и разбирания за науката, за религията, за живота, представят голямо дърво, подобно на
дъб
.
И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започнете, няма да успеете, защото това дърво изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво "Дърво за познаване на доброто и злото". Ето защо, човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания - да расте и да се развива.
към текста >>
31.
Учител в село Хотанца
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Беда бе, че къщата нямаше голям двор, но пък наблизо започваше полето и гъстата
дъбова
гора.
Селяните желаеха децата им да не останат неграмотни, макар че нямаха сграда за училище. Но това бе най-малката пречка. Намери се един добър българин, който обичаше просветата и отстъпи една доста голяма стая от своята къща за училище. Селяните нямаха и достатъчно пари да възнаградят тоя, който ще дойде като учител в селото, но затова пък бяха готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, ще отдели нещо от това, което има, за да го поднесе на бъдещия учител като скромен дар. Нямаше гориво за отопление, но всеки бе готов да изпраща всеки ден с детето си по няколко дръвца за огъня.
Беда бе, че къщата нямаше голям двор, но пък наблизо започваше полето и гъстата
дъбова
гора.
Това бяха условията на бедните хотанчани, които обявиха между близки и далечни, та чак и в Русе, че чакат да дойде учител. Един ден в селото пристигна млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и малко куфарче. Под мишницата на свободната ръка той носеше странна цилиндрична кутия, в която се намираше неговата цигулка. Той ще даде първата светлина, първото знание на доста внушителна група деца, между които се намираха и такива, които са оставили зад себе си своето детство. За тази пъстра по възраст група най-добра оценка могат да дадат онези съвременни педагози, които са обучавали сборни класове.
към текста >>
За него не беше трудно да научи децата на четмо и писмо, но преди да им даде тия знания както за живота, така и за природата, той често ги извеждаше навън в полето и в близката
дъбова
гора.
Един ден в селото пристигна млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и малко куфарче. Под мишницата на свободната ръка той носеше странна цилиндрична кутия, в която се намираше неговата цигулка. Той ще даде първата светлина, първото знание на доста внушителна група деца, между които се намираха и такива, които са оставили зад себе си своето детство. За тази пъстра по възраст група най-добра оценка могат да дадат онези съвременни педагози, които са обучавали сборни класове. Без външно вълнение, но с дълбока увереност, с ведър поглед, в който се чете благост, но и енергия, застана очакваният учител и поведе децата, пък и по-възрастните по стръмния път отначало към малкото и после и към по-голямото знание.
За него не беше трудно да научи децата на четмо и писмо, но преди да им даде тия знания както за живота, така и за природата, той често ги извеждаше навън в полето и в близката
дъбова
гора.
Той превръщаше часовете извън класната стая в часове не само за книжно знание, но и за нагледно усвояване на всички достъпни за тях природни закони. Когато трябваше занятията да се провеждат в класната стая, учителят влизаше при учениците си със своята цигулка. С притаен дъх и смаяни, защото за пръв път виждаха музикален инструмент, различен от гайдата и гуслата, те слушаха песничките, които учителят им свиреше и които те бързо и с радост усвояваха. Отначало песничките бяха мелодични напеви, прилични на ония, които могат да се чуят по седянки и сборове, но действуващи направо на детските сърца. И до днес още се говори, като предавана от човек на човека приказка, как децата след тези часове напускаха класната стая без обичайния шум и глъчка.
към текста >>
32.
Учителят за Христа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един
дъб
са скрити и спящи в черупката на жълъда.
Учителят за Христа Понякога дори между духовните хора се появяват въпроси, които произлизат от това, че мнозина от тях носят в себе си наслоени редица недоизяснени разбирания относно много истини. Такъв въпрос е и как различните хора разбират Христа. За да дойдем горе-долу по-наблизо до разрешението на този проблем, нека почнем от неразрешеното и необозримо за нас величие на Универсалния Творчески Дух, наречен с името Бог. Трудно и безсмислено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности.
Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един
дъб
са скрити и спящи в черупката на жълъда.
Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята. Тогава пак поради любовта на Твореца към Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос. Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа. „Христос е първото ограничение на Бога - Негово проявление в битието. Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа.
към текста >>
33.
Разговори с Учителя. Разговор осми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният
дъб
се съдържа в жълъда.
Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят. Много от философите на материализма считат, че мисълта за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази мисъл подтиква духовния развой. Хората си съставят най-различни представи за Бога и това никой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим. Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни разум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но благородна и самоотвержена постъпка - величието на доброто, на Любовта и Бога.
Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният
дъб
се съдържа в жълъда.
Вие държите в ръка този жълъд, но не подозирате, че носите в потенциално състояние един многовековен живот. Знайте, че няма по-голямо нещо от Бога, но същевременно няма и по-малка и по-скромна форма от тази, в която може да се скрие Той. Не подценявайте малките неща. Научете се да ги преценявате по скритите им възможности. Една малка кибритена клечка може да направи огромен пожар.
към текста >>
34.
63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Могъщият
дъб
е скрит в малкия желъд.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ "Ще дойде с облаците". Най-светлият ще дойде в сивата дреха на дневната светлина, забулен в мъглявината на облака, от който ще рукне благодатният дъжд върху човешките души.
Могъщият
дъб
е скрит в малкия желъд.
Космичната сила е скрита в невидимия атом. Малката земя е съкровищница на слънцето. Така той слезе незнаен, непознат и неочакван в най- бурния век на земята. Не ни каза кой е до последния си час. Само сродните Нему по дух Го познаха и приеха Великото Слово на Отца, което Той свали до съзнанията ни.
към текста >>
35.
Пристигане на семейство Янкови от Берлин
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
– Когато посадим една фиданка в разсадника, тя остава слаба и неустойчива, но когато я поставим извън разсадника, тя става мощен
дъб
, който устоява на бурите и на мъглите.
Баща ми беше там четири години директор на фабрика "Балевски". Сега договорът му изтече и те си дойдоха в София. Търсят по-голямо жилище, че и аз да живея при тях, Учителю, какво ще кажете? Учителят затвори очите си и остана дълго време така. След това Той отправи погледа си към мене и рече:
– Когато посадим една фиданка в разсадника, тя остава слаба и неустойчива, но когато я поставим извън разсадника, тя става мощен
дъб
, който устоява на бурите и на мъглите.
Ти няма защо да се държиш за полата на майка си! Като живееш отделно от тях, ще станеш самостоятелна, силна и ще имаш духовен растеж. – Благодаря, Учителю! Учителят настрои цигулката си и каза: – Шестият ден на "Битието" ще се пее с чувство и изразително!
към текста >>
36.
РАЗСТРЕЛ
 
- Борис Николов
Всеки трябваше да заведе кучето си извън селото, край
дъбовата
кория; връзваха нещастните животни за едно дърво и ги разстрелваха.
След това, като му говореше ласкаво и го милваше, взе моята ръка и я тури на главата му. След тази церемония Бубчето вече вземаше от мене храна и като го извиквах, идваше. Обръщаше ми наистина внимание, но винаги поглеждаше „божеството“, дали одобрява постъпката му. По това време излезе нареждане да се избиват кучетата – „разнасят болести, смущават с лаенето си трудещите се“. Наредбата беше категорична.
Всеки трябваше да заведе кучето си извън селото, край
дъбовата
кория; връзваха нещастните животни за едно дърво и ги разстрелваха.
И Стоян трябваше да заведе Бубчето, но нямаше нужда да го връзва. Той само го повика до дървото и му каза: „Стой тука! “ И Бубчето застана до дървото. Но човекът, който ги застрелваше, нещо се забави малко повече и Бубчето помери да отиде при господаря си. Той вдигна ръка, помаха и заповяда: „Стой там!
към текста >>
37.
КЪРТИПЪНЯ
 
- Борис Николов
Брадвите им би трябвало да видите – яки
дъбови
дръжки, като полирани, а остриетата им – винаги остри, като бръснач.
Много работа имаше още, но те не бързаха – дните бяха пред тях. Да, трябваше да се стегне и сушилнята, където сушеха гаванките. С каква сладост се работеше тук! Турбината беше направена от цяло дърво, издълбано – водата изтичаше от долния край през тесен отвор и въртеше перките на струга. Мъжете сами си правеха всичко.
Брадвите им би трябвало да видите – яки
дъбови
дръжки, като полирани, а остриетата им – винаги остри, като бръснач.
И каква грижа за тях! Ако са работили с брадвата през деня, на топло, вечер не я оставяха вън на студено, или пък да я потопят в студена вода – не, ще я завият, ще я оставят при тях до леглото. Конете и магарето пущаха свободни. Те бяха под грижите на Черпак – голямо куче порода Овчарка, умно като човек. То съобщаваше за всичко, което става наоколо: кой иде, познат ли е или чужд, опасно животно ли се навърта или не.
към текста >>
38.
ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА
 
- Павел Желязков
Преди да падне под силния напор на вятъра, старият
дъб
е посипал земята с жълъди.
Разкрил ли е човекът технократ всички тайни на природата, та се е изпълнил със самочувствието на властелин над нея. Та нали и в най-смайващите си открития, човекът е научавал и прибавял към знанията си само онова, което природата отдавна е знаела или сътворила. Той е основал и развил своите науки, техники и технологии, като е взаимствувал и копирал от природата, която изумява с богатото разнообразие на творенията си. Да вярваме, че сме разкрили свещените й тайни, че владеем силите й, е наивно, а когато това чувство подхранва болни амбиции за постигане на власт, то е паталогично и опасно. Няма съмнение, че в това противоречие и противопоставяне на природа и антиприрода, ще надделее Великият Творец на живота.
Преди да падне под силния напор на вятъра, старият
дъб
е посипал земята с жълъди.
Най-напред ще се пречупят гнилите му клони, а под рехавата му корона ще се надигне новото поколение. Резервите на живота са толкова големи и недосегаеми, скрити в глъбините на Вселената и същевременно универсални, за да са застрашени неговата същност и дълговечността му. Внушително е величественото спокойствие на природата в нейната дълбока същност, въпреки че в океаните и на континентите се вихрят драматични събития. Всичко това е достатъчно вълнуващо, за да раздвижи по-чувствителната човешка съвест, за да затрогне душата. Дали го желаем или не, дали го съзнаваме или не, ние сме проводници на силите в природата и върху нас оставят отпечатъци всички явления на живота.
към текста >>
39.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Помислете си за потенциалността на малкия жълъд да създаде мощен
дъб
!
Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата, отваряше ги и ни показваше тяхната слава. Непретенциозен, с благ мелодичен глас той говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която небето извършва, за да се трансформира Земята през тези дни! Той ни караше да почувстваме Бога близко до себе си, както и собствения ни дъх и Космоса - едно познато място за онези, които го обичат.“ Въпреки че славяните имат важна роля във връзка с шестата Цивилизация, ние тук, на Запад, също имаме отговорности за приготвяне на бъдещето. Помислете си за възможностите, скрити в едно семе!
Помислете си за потенциалността на малкия жълъд да създаде мощен
дъб
!
Но семето трябва да бъде посадено - и дълго след това се появява и израства дървото. Нови цивилизации също така могат да произлязат само от факта, че от едно-единствено семе израства нещо ново и с течение на вековете израства и дава плод. Един-единствен велик Учител трябва най-напред да създаде ново равнище на съзнание, след това новото качество трябва да се проведе в един тесен кръг и с течение на времето става част от нормалното човешко съзнание. Какво е новото съзнание, което ще стане нормално за шестата раса? В противоположност на материализма и егоизма на нашия век шестата раса ще стигне до братство, всемирна човешка любов - чрез духовност и всемирна, вечна истина.
към текста >>
40.
Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето - иззад един огромен
дъб
ненадейно пред тях се появил един овен - красив и изящен, на който руното блестяло като злато.
Ала може ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали, към жертвеника, който се намирал извън селището в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жените пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.
Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето - иззад един огромен
дъб
ненадейно пред тях се появил един овен - красив и изящен, на който руното блестяло като злато.
Този златорунен овен изпратила богинята - майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък“. Яхнала и Хела овена и с двете си ръце обхванала брат си през кръста.
към текста >>
41.
Великото противостоене на Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Местният
дъб
израства до три метра за една година и още на четвъртата дава плод жълъди.
Народите в различните континенти съвсем не са еднакви по своето развитие, нито пък имат еднакъв темп на еволюционен процес. Като ярък пример да вземем едно съобщение във всекидневния печат. Москва, 21 ноември 1971 г. Памир, едно от най-големите плата на нашата планета, учудва учените. Експедиция от съветски ботаници намира там ябълка на 160 години, която през краткото лято успява да даде два пъти плод.
Местният
дъб
израства до три метра за една година и още на четвъртата дава плод жълъди.
Учените видели също слънчогледи с 50 големи пити на едно стъбло. Намерено е също, че там проявяват необикновени свойства не само растенията от местен произход, но и тези, донесени от други райони. С просто око Марс се вижда като ярка звезда, обагрена в червен цвят. Тази яркост е особено ясно изразена, когато планетата е най-близо до Земята /около своето велико противостоене/. През телескоп тя изглежда като червен кръг, върху който при благоприятни условия се наблюдават тъмни петна и ивици в зеленикав цвят, а също така и големи области, обагрени в червен и жълтеникав цвят, които заемат над 2/3 от повърхността й.
към текста >>
42.
Бялото петленце.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
И на клонче
дъбово
преплувало морето.
Който иде при нея, каквото си пожелай, тоз- час ще го получи. — Кой път води, момченце, към слънчева майчица? — Ще вървиш все нататък, дето Слънчо изгрява. — Живо да си, момченце! — На добър час, петленце! * И тръгнало петлето. Преминало гората.
И на клонче
дъбово
преплувало морето.
Стига порти слънчеви. — Чук-чук-чук! — Кой чука? — пита майка слънчева. — Петлето. — Какво искаш?
към текста >>
Пак на клонче
дъбово
преплувало морето.
Но щом не си доволно, нека да ти израстне перушина шарена — червена и синичка, зелена и жълтичка. Когато те погледна, като злато да грееш. И грейнало петлето с нова пъстра премяна* Подскокнало, запяло: Кукуригу-у! Вижте как ме нашари Слънчо драг. Весело ще си живея. Всяка сутрин ще му пея! Тръгнало си петлето.
Пак на клонче
дъбово
преплувало морето.
Наближило гората. Перата му шарени отдалече греели. Ястреб хвъркал в небето. Щом съгледал петлето, като стрела полетял, с клюн го сграбил и в гората отлетял. Закрякало петлето: — Моля ти се, ястребе! Пожали ми живота ! Имам нова премяна.
към текста >>
43.
Най-хубавото място в света.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Виждате ли онуй голямо
дъбово
дърво там.
Знаеш ли ти, бабо Мецо, къде е това място? Баба Меца погледнала към небето — малко път оставал на Слънчо, за да се скрие зад планината. Сенките на дърветата по земята станали големи, а въздухът бил вече доста хладен за стари хора като баба Меца. — Ще се прибирам вече, — рекла тя — но първо ще ви кажа къде е най-хубавото място на света. Не е много далече.
Виждате ли онуй голямо
дъбово
дърво там.
От това дърво ще вървите все направо и ще стигнете до едно малко борово дръвче, което е в началото на пътя Ще повървите надолу до боровото дръвче до могилката Обърнете се след това на дясно и ще отидете право в най-хубавото място на света. Поблагодарили и тримата на баба Меца и тръгнали. Заю-Баю подскачал напред, след него тичала катеричката и след нея леко хвъркала птичката. Стигнали до голямото дъбово дърво и от там отишли до бора. Скоро видяли и могилката и като се обърнали на дясно — къде мислите били?
към текста >>
Стигнали до голямото
дъбово
дърво и от там отишли до бора.
Не е много далече. Виждате ли онуй голямо дъбово дърво там. От това дърво ще вървите все направо и ще стигнете до едно малко борово дръвче, което е в началото на пътя Ще повървите надолу до боровото дръвче до могилката Обърнете се след това на дясно и ще отидете право в най-хубавото място на света. Поблагодарили и тримата на баба Меца и тръгнали. Заю-Баю подскачал напред, след него тичала катеричката и след нея леко хвъркала птичката.
Стигнали до голямото
дъбово
дърво и от там отишли до бора.
Скоро видяли и могилката и като се обърнали на дясно — къде мислите били? Точно пред тяхната къща. Тогава птичката и катеричката погледнали Заю-Баю и се засияли. И Заю-Баю се засмял и казал: „Стара е баба Меца и знае много. Наистина, че най-хубавото място в света е у дома.
към текста >>
44.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
*** Вечерята навежда над полета и
дъбрави
своя голям съсъд с благовонно миро.
Що чакаш тук, девойко? — Чакам да мине някой старец, за да му дам счупената си кратунка, защото пътникът, когото напоих с нея, разкъса китката ми и на връщане ме дори не погледна. Що чакаш тук, момне? — Чакам да се върне старецът, комуто подарих счупената си картунка, когато бях на двадесет години. Той ме целуна тогава и обеща на връщане да ме целуне пак.
*** Вечерята навежда над полета и
дъбрави
своя голям съсъд с благовонно миро.
Светулки се лутат над тъмните гранки. В душата се склапя тежко мълчание. Умрял ли е некой? Защо изведнъж всичко притихна ? Чии стъпки отминаха мудно и се стопиха в тъмното на гората ?
към текста >>
Вечерта навежда над полета и
дъбрави
своя голям съсъд с благовонно миро.
Гората се вкаменява. Гората е гранитна. Гората е черна. Сламената хижа се сгушва, като малко дете, което се крие в майчиния си скут. Вратата се мълком затваря.
Вечерта навежда над полета и
дъбрави
своя голям съсъд с благовонно миро.
*** Той го уби. За жена. Знам мнозина такива мъртъвци. Знам мнозина такива убийци. До кога ще пърли безумие ревнивите жили?
към текста >>
45.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у
дъбовете
запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у
дъбовете
запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора.
към текста >>
46.
Глава четвърта: Неделни беседи
 
- Атанас Славов
Вековният
дъб
е мъртъв, увиснал на клоните си като корени от небето.
С Бертоли работи помощникът му Борис Николов - биологът, който зарязва академичната си кариера, заради живота на Изгрева. С тях са дъновистите на селото, а с дъновистите и цялото останало село. Мъкнат камъни, каптират водата, бъркат разтвор за коритата и зидарията. По пладне си казват молитвата в един глас и сядат в сянката на братски обяд, сготвен от жените. Тази чешма е оцеляла, тя е поддържана, никой не е откраднал бронза на дъновистките символи, въпреки че е извън селото, въпреки че в Тополница вече кажи речи няма дъновисти.
Вековният
дъб
е мъртъв, увиснал на клоните си като корени от небето.
Духът му е жив! През онова лято преди осемдесет години Борис Николов се покатерва в короната, присажда няколко ябълкови калема на върха, и един от тях се хваща. Трийсет метра висок вековен дъб - на пролет с две китки бели ябълкови цветове. Вървите из селото и титаничната тишина ви изпълва гърдите, и се ядосвате на глупавите сълзи, които напират. На пиринчената ръкохватка на Лъвската чешма до училището виси чаша да отпиете, и никой не я е откраднал. Училищния двор е като цар Фердинандовата ботаническа градина: вековни дъбове, тополи, смърчове, ели, чемшири.
към текста >>
Трийсет метра висок вековен
дъб
- на пролет с две китки бели ябълкови цветове.
Мъкнат камъни, каптират водата, бъркат разтвор за коритата и зидарията. По пладне си казват молитвата в един глас и сядат в сянката на братски обяд, сготвен от жените. Тази чешма е оцеляла, тя е поддържана, никой не е откраднал бронза на дъновистките символи, въпреки че е извън селото, въпреки че в Тополница вече кажи речи няма дъновисти. Вековният дъб е мъртъв, увиснал на клоните си като корени от небето. Духът му е жив! През онова лято преди осемдесет години Борис Николов се покатерва в короната, присажда няколко ябълкови калема на върха, и един от тях се хваща.
Трийсет метра висок вековен
дъб
- на пролет с две китки бели ябълкови цветове.
Вървите из селото и титаничната тишина ви изпълва гърдите, и се ядосвате на глупавите сълзи, които напират. На пиринчената ръкохватка на Лъвската чешма до училището виси чаша да отпиете, и никой не я е откраднал. Училищния двор е като цар Фердинандовата ботаническа градина: вековни дъбове, тополи, смърчове, ели, чемшири. Дъновистите, които са садили и строили всичко това, ги няма. Селото е населено с турци и помаци от Родопите.
към текста >>
Училищния двор е като цар Фердинандовата ботаническа градина: вековни
дъбове
, тополи, смърчове, ели, чемшири.
Вековният дъб е мъртъв, увиснал на клоните си като корени от небето. Духът му е жив! През онова лято преди осемдесет години Борис Николов се покатерва в короната, присажда няколко ябълкови калема на върха, и един от тях се хваща. Трийсет метра висок вековен дъб - на пролет с две китки бели ябълкови цветове. Вървите из селото и титаничната тишина ви изпълва гърдите, и се ядосвате на глупавите сълзи, които напират. На пиринчената ръкохватка на Лъвската чешма до училището виси чаша да отпиете, и никой не я е откраднал.
Училищния двор е като цар Фердинандовата ботаническа градина: вековни
дъбове
, тополи, смърчове, ели, чемшири.
Дъновистите, които са садили и строили всичко това, ги няма. Селото е населено с турци и помаци от Родопите. Но няма защо да се чуди човек. България е. Когато в селото ти кацне доброто и любовта, те не са ни християнски, ни мохамедански, ни есперантистки.
към текста >>
47.
И така ...
 
- Атанас Славов
Както Франсис Ашбъри от оная страна на Океана в продължение на 20 години преминава 5000 мили (8047 км) на кон с Библия в едната дисага и самун хляб в другата да проповядва на висок глас под канадски
дъбове
и чинари, по сеновали и на открито поле, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога.
Аз не съм ги видял, колкото и да съм чел за тях, за техните учители и вдъхновители: американските трансценденталисти, теософите на Блаватска и Олкот, френските масони, Гурджиев в Турция, бахайците в Иран, стотиците простовати хорица и просветени светила, които биват споходени от вадения, от прозрения, които чуват гласове и усещат странни неща, без да знаят какво става с тях... и отчаяно се хвърлят в обятията на Бога. Но нещичко от това бях късметлия да зърна в последните му дни... Методистката Барбара Хек живее с мъжа си в най-хубавата част на Ню Йорк. И ето че един спокоен и приятен празничен ден - какво я прихваща! - и взима, че в дома на сънародници ирландци в Манхатън грабва картите от масата, на която играят, хвърля ги пред ужасените им очи в камината; друсва им една реч срещу опасностите от „прекарването на свободното време по безбожен начин“ и начаса заставя домакина Ембъри да събере хора от квартала и „да престане да мълчи, а да им проповядва Божието слово“. И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на първата методистка група в най-големия град на Новия свят - Ню Йорк. Както в най-европейския град на Америка - Бостън - свещеникът Емерсън зарязва униятската църква и започва да проповядва, че нищо не трябва да застава между човека и Бога и че в природността на човека се крие неговата идентичност с Божественото.
Както Франсис Ашбъри от оная страна на Океана в продължение на 20 години преминава 5000 мили (8047 км) на кон с Библия в едната дисага и самун хляб в другата да проповядва на висок глас под канадски
дъбове
и чинари, по сеновали и на открито поле, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога.
Точно както от тази страна на Океана бургаският търговски посредник Пеню Киров две години обикаля България надлъж и шир да проповядва по пътни кантони и гари, по пазари и селски дворове, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога, и яде бой под път и над път от кой ли не всезнайко, дето ще ти каже, че тука трябва църква да вкара хората в крак, а не да им се мътят главите с бабини деветини за вярване там в Бога и в дрън-дрън ярина. Както - да вземем само планетарната тръпка на тази странна 1854 година. Излиза книгата на писателя Хенри Торо за това, как обръща гръб на динамичния, просветен, благоустроен, църковен Конкорд и се забива вдън горите на Уолденското езеро да построи сам една барака, дълга колкото от темето до пръстите на краката му, като се протегне, за да спи, да лови риба, да медитира, да се вслушва в гласовете на дърветата и животните и в тях да чува гласа на Бога. Да докаже, че Емерсън е прав. Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него.
към текста >>
48.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Взрете се в собствените си сърца за пресни прозрения, подходящи за днешния ден... Направените от хората книги са за празните часове, и трябва да се хвърлят настрана, когато може да се изправите лице в лице с природата.“ Телескопичен блик В късното средновековие в края на Дънсинанската гора някой Литъл Джон, или Биг Джон е на пост и вижда как петдесет конника на шерифа на Нотингьм водят пленник (или шпионин някакъв), който ще им покаже къде е скрита бандата, дето сега вече ще й видят сметката, и слага знак на парче плат (или пергамент) да бягат да се крият, и го промушва на върха на стрелата, която опъва на тетивата на дългия си лък, и я пуска и тя бръмва над короните на буковите дървета, и лети и лети, и пада на помпата, където е на пост Биг Бен (или Литъл Бен), и той опъва своя дълъг лък и пуска сигнала нататък, и стрелата лети, лети и пада на поляната на Литъл Сам (или Биг Са.н, или Мидъл Сам), и той опъва дългия си лък - и така след три минути белегът се забива В подножието на
дъба
, където е определено да се забиват съобщенията, пращани с дългите лъкове на съгледвачите, а Робин Худ (или който там е главатарят на бандата) прочита белега и дава знак на бандата, и всички прибират това- онова, каквото трябва да се прибере, и тръгват - без да бързат, защото време много, докато конницата дотрополи до сегашния им лагер - и хайде, лека-полека, преместват се на ново скришно място, а конницата на шерифа на Нотингьм и шпионинът му се чудят къде отидоха тези хора, да му се не види! - как така разбраха, че идем, нали препускахме като луди по целия път?
Емерсън казва, че е тук, за да говори за „божествената достатъчност на индивида“. „Знайте себе си, доверете се на вътрешното си прозрение, схванете, че това, което е истина за вас във вашите собствени сърца, е неизбежно истина за всички хора. Нашият век е век на ретроспекциите. Гледа назад, храни се с мислите на предците ни. Защо да зависим от прозрения на миналото?
Взрете се в собствените си сърца за пресни прозрения, подходящи за днешния ден... Направените от хората книги са за празните часове, и трябва да се хвърлят настрана, когато може да се изправите лице в лице с природата.“ Телескопичен блик В късното средновековие в края на Дънсинанската гора някой Литъл Джон, или Биг Джон е на пост и вижда как петдесет конника на шерифа на Нотингьм водят пленник (или шпионин някакъв), който ще им покаже къде е скрита бандата, дето сега вече ще й видят сметката, и слага знак на парче плат (или пергамент) да бягат да се крият, и го промушва на върха на стрелата, която опъва на тетивата на дългия си лък, и я пуска и тя бръмва над короните на буковите дървета, и лети и лети, и пада на помпата, където е на пост Биг Бен (или Литъл Бен), и той опъва своя дълъг лък и пуска сигнала нататък, и стрелата лети, лети и пада на поляната на Литъл Сам (или Биг Са.н, или Мидъл Сам), и той опъва дългия си лък - и така след три минути белегът се забива В подножието на
дъба
, където е определено да се забиват съобщенията, пращани с дългите лъкове на съгледвачите, а Робин Худ (или който там е главатарят на бандата) прочита белега и дава знак на бандата, и всички прибират това- онова, каквото трябва да се прибере, и тръгват - без да бързат, защото време много, докато конницата дотрополи до сегашния им лагер - и хайде, лека-полека, преместват се на ново скришно място, а конницата на шерифа на Нотингьм и шпионинът му се чудят къде отидоха тези хора, да му се не види! - как така разбраха, че идем, нали препускахме като луди по целия път?
Началото на тази история всъщност е началото на моето писане на тази история. Защото тази история е за християнски работи, за божи работи, и аз трябва да поема пътя си в тази книга, мотивиран единствено от силата на любовта. Трябва да изчистя от себе си онова, което е било в пътя на любовта ми към божите работи. Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно училище в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не. А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от душата ми, за да не пречи на написването на тази история.
към текста >>
Стоварва си багажа на тревата, вдъхва дълбоко, докато се вслушва в гласовете на птиците и стъпките на животните по съчките под ланшната
дъбова
шума, и започва да сече материал за колибата, в която ще живее.
Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски. Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост. На 4 юли той е под вековните дървета на брега на езерото Уолдън.
Стоварва си багажа на тревата, вдъхва дълбоко, докато се вслушва в гласовете на птиците и стъпките на животните по съчките под ланшната
дъбова
шума, и започва да сече материал за колибата, в която ще живее.
Непосредствената цел е да види дали може да поддържа живота си на минимално ниво с лек ръчен труд и по този начин да му остане максимум време за писане. Идеята е чрез природата и природосъобразното да открие параметрите на живота на духа. Строен, тънък, само двадесет и осем годишен него лято, той е поразително як - свикнал е да се изхранва с ръчен труд. Пък е и опитен дърводелец. И работата спори.
към текста >>
49.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните
дъбови
врати на храма.
Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си. И ако тръгнете от „Архангел Михаил“ в която и да е посока, ще ви обгърне космополитната църковна среда на черноморската столица. Освен всички споменати дотук храмове, ако поемете надолу към пристанището, след сто крачки само е слънчевата арменска църква „Св. Саркиз“ с кокетното здание на църковното настоятелство в двора. Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула.
Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните
дъбови
врати на храма.
Католическата църква. А има-няма двеста крачки оттам, където е кантората на австрийския консул Тедеско, старата дъсчена еврейска хавра е станала синагога. Махмудовата чешма и градският часовник, Варна Във всички посоки е както ти падне: де неравен калдъръм, де пясъци, де камъни и калища. Тук-там по някое консулство и някоя кантора в австрийски стил, останалото - паянтови къщи от кирпич, стъпили направо на пръста и захлупени с керемидени покриви, с огромни надвиснали сачаци, сякаш са нахлупили на бате си капата. Около тях са оградените с високи дувари дворове, през портите на които - когато са отворени - надничат криви плочници, цветя и декоративни храсти и полутропични дървета, които никога не вървят както трябва, и всичко е накриво и кипи от ярки цветове и веселотия.
към текста >>
Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна
дъбова
гора.
Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено.
Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна
дъбова
гора.
Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път. От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни. Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко пъти седмично този път, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача. Огромна колонада! Качваш се по стълбите и - никога не можеш да забравиш това, което виждат очите ти. С класическата си архитектура, с мащаба си и спокойствието си сградата изглежда много стара, но не е.
към текста >>
Дрю плаща резиденцията, конюшнята, хамбара и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна
дъбова
гора наоколо за 140 хиляди долара.
Всеки има отделна баня. Скоро заработва и огромна пещ за каменни въглища, която осигурява централно отопление още далеч назад през 1838 година! Сметката е кажи-речи към триста хиляди долара. Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг. Това е то картинката, дето ми се стрелва сега! Имението било обявено за продажба през 1867 г. за 160 000 долара.
Дрю плаща резиденцията, конюшнята, хамбара и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна
дъбова
гора наоколо за 140 хиляди долара.
Пито-платено! На 6 ноември 1867 година във входната зала на Гибънсовата резиденция се събира каймакът на Ню Йорк по случай откриването на Централната методистка семинария. На следващата година, за да върви всичко гладко и да не си губи времето, господин Дрю донася на управителния съвет на семинарията три документа: нотариален акт за сградите и четиристотинте декара, споразумение за мебели и други движимости в сградата и на трето място, облигация за четвърт милион долара в брой, или носещи лихва бонове за издръжка на семинарията. Управителното тяло му казва да не им губи времето с тези бонове и облигации, а той сам да вложи парите, както намери за добре. Дрю се съгласява и оттогава всеки януари, когато прибере лихвите на инвестицията си за семинарията, идва лично в „Гората“ да връчи на президента й чек за 17 000 долара, което представлява 7 % лихви за четвърт милион долара. И да хапнат на обяд и да побъбрят.
към текста >>
* Спеше
дъбовият
лес на семинарията: замръзнала картина! Докато бяха слушали проповедта на българския студент в църквата, бе наваляло и от лумналата преди два дни пролет нямаше и следа.
Когато гръцките градски плямпала се стремят да го очернят, холандският консул - пак грък, но негов приятел - му отървава кожата, като измисля подписването на някаква декларация, че се отказва от всички лошотии, дето ги е направил. Константин смирено подписва - какво от това? Руските войски вече са пред вратите на Варна и започва коренно нов живот. С една дума, не е живот по мед и масло с баща като него, но годините до идването на руските войски в града минават за Петър и сестра му между баща и майка, в българска среда, с училище, поставено на стабилна основа от най-добрия учител на България по това време - самия Сава Доброплодни. А неговите утрешни учители - минали през Париж, Прага и Америка - вече се готвят да го поемат нататък.
* Спеше
дъбовият
лес на семинарията: замръзнала картина! Докато бяха слушали проповедта на българския студент в църквата, бе наваляло и от лумналата преди два дни пролет нямаше и следа.
Доктор Стронг стоеше загледан в девствения сняг, студентите стърчаха, скупчени зад него, и ниското следобедно слънце ги слепеше в брилянта на отблясъците си: заключени извън пролет, извън зима, извън звук, място и време. - Да оставим следа, преди магията да се е стопила! - Баритонът на доктора звънна по-звучен в този сняг; и той нагази, а момчетата разрушкаха пъртината след него: екнаха седем гласа на пет разни езика. - Каква ще е следата, която ще оставим, доктор Стронг? - попита индусът зад гърба му и духна бяла пара. Старите студенти обичаха да му подхвърлят по някоя тема-въдичка и да гледат отстрани как красноречието му ще го отнесе... Но този път Стронг продължи да рита напред.
към текста >>
- А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката полирана
дъбова
маса.
През октомври 1862 отива в Малта и влиза в малтийския протестантски колеж. През ноември 1865 влиза в Роберт колеж в Константинопол... където завършва през 1869. Заема се с учителстване в Ямбол, Тракия, през 1870 и в Котел, родното си място, през 1871-72. Става чиновник в английската моряшка болница на 12 март 1873. Идва в Америка през 30 декември...” „Дотук ни една правописна грешка! - си каза леко разочарованият Стронг.
- А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката полирана
дъбова
маса.
Така! Докторът намигна окуражително и двамата се усмихнаха като стари съзаклятници. Снеговете отново бяха сковали алеите в леса, когато Дружеството на полиглотите в Дрю се събра на учредителна среща в затоплената от парното голяма читалня на Гибънсовата библиотека. Оказа се, че членовете му общо говореха осем древни и осемнадесет съвременни езици. На първите две места в модерните езици (според официалната история на Дрю от Джон Кънингам) бяха двама българи: Стефан Томов от Котел с осем езика и Йордан Икономов от Елена, който беше изпипал шест. Телескопичен блик През май 1884в Константинопол Томов се жени за сестрата на Икономов Адомица Пра септември следващата година, като учители в Американското научно-богословско училище в Свиищов, двамата възпитаници на университета Дрю в САЩ приемат сина на поп Константин от Хадърча Петър Дънов; на 24 юни 1887подписват атестата му за успешно завършване и на следващата година му дават препоръки за следване в Дрю.
към текста >>
Есен е и аз ритам шумата в
дъбовата
гора на университета; нарочно не вървя по алеите, а през шумата, защото златото на
дъбовата
шума прави душата ти свободна и съзерцателна.
След като завършва Дрю и отива в Бостън да защити теоложката си теза и да следва медицина, Петър Дънов попада на една от тези статии на учителя си в сп. „Методистки преглед“от 1892: „Доктрината на панславизма“. (Тази статия, между другото, се цитира в методистката литература на САЩ повече от десетилетие след отпечатването й.) С нея именно Дънов навлиза в бурната дискусия от това време за Русия и славянството, поведена от бостънското списание „Атлантик мънтли“. За да развие с течение на годините една от тезите си за бъдещето на човечеството - че чрез страданията и жертвите на славянството ще се роди нова човешка раса, ще дойде нова цивилизация. И така - да видим как стои работата с българските студенти в семинарията на Дрю.
Есен е и аз ритам шумата в
дъбовата
гора на университета; нарочно не вървя по алеите, а през шумата, защото златото на
дъбовата
шума прави душата ти свободна и съзерцателна.
А аз искам да ми е свободно и да провидя повече, отколкото ще видят очите ми. В Архива на библиотеката трябва да срещна нейната директорка д-р Джийн Шьонталер и като говорим за нея с уредници и библиотекари в канцеларията и уреждаме срещата, всички треперят и мене също ме хваща страх да не ме отпрати. Само че, ооо, не! Тя е голяма жена - няма да кажа огромна, за да не би да прочете тези думи и«да си каже: „Тоя пък!“ Голяма. Поглежда ме един път само право в очите, сяда си на стола зад масата и аз виждам, че вече все едно че сме разговаряли петдесет пъти, че се познаваме, че ме познава, че сме обядвали заедно... Честно старче - виждам какво прочита погледът й в мен, - живо, няма да си седне на мястото, кой знае какво иска да изчовърка. Архивът тук се пази всъщност за такива човъркала като него, дето никой не знае кога какво ще изчовъркат, така че добре! - Какво мога да направя за вас?
към текста >>
Избирам снимки на това как са изглеждали общежитията, в които е живял през четирите си години в
дъбовата
гора.
Сама отключва полутъмната архивна стая и влиза с мен да ми даде каквото искам. Преценила е, че зная какво търся, и по-добре да е с мен да ми изпълни всичките желания и да отговори на всичките ми въпроси, защото ще й спести време, като всичко оправим сега на място, вместо да й звъня, да питам пак и пак за пропуснати подробности, да насрочваме срещи и да ги отлагаме и така до безкрай. Един час повече сега, загубен с мен в събеседване по тема, от която няма хабер, ще й спести десетки часове на досада и чувство за вина после. Американка. Архивът не е голям. Избирам снимки на учителите на Дънов, които да са неретуширани - за книгата.
Избирам снимки на това как са изглеждали общежитията, в които е живял през четирите си години в
дъбовата
гора.
Вълнувам се. - И това чекмедже - казвам. - Може ли да видим? - Индивидуални снимки има две-три, за които нямам представа кои са и какви са. Отваряме чекмеджето и се оказва, че това са седем-осем снимки на чужденци студенти, подарени на учителите им.
към текста >>
Каква златна есен за един
дъб
с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си! Седя ден след ден в библиотеката ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко сирене и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам.
Никъде няма Тесличков. В методистките архиви в Медисън, Ню Джърси, също няма сведения там да е учил някой си Тесличков. Нито в Бостън във Факултета по теология. Както и да е. Едва след девет месеца в България открих, че такъв връстник на Томов и Икономов има и той е учил първо в друга семинария в Америка и едва после е бил в Дрю.
Каква златна есен за един
дъб
с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си! Седя ден след ден в библиотеката ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко сирене и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам.
Благодаря ти, Боже, че си такъв сладък, такъв обикновен понякога! Благодаря за тези право гледащи български очи от снимките. За имената им тук сред японеца Хонда, японеца Фуджи, немеца Гьоринг (и мисля, че не знаете каква личност е и оня, дето уж го знаете от Втората световна война, и братовчед му в Америка), - защото какво ли се знае изобщо сред тоя вой на джуджета, политици, клакьори и ехидници, които така шумно подскачат, драскат, мацат или варакосват със златна боя водачите на модерния свят за добро или лошо? Тези чисти момчета от големите възрожденски семейства на Елена, Котел, Сливен, Варна, Битоля, Щип, които се подготвят, както целият свят готви водачите си, както другите котленчета, и сливненчета, и варненчета се готвят в момента в Одеса, Петербург, Швейцария и - уви! - никога не повеждат страната си. Благодаря ти за тези чисти погледи! За този златен залез и усмивката, с която немкинята архивистка ме подсеща, че архивът вече се затваря и ще съм добре дошъл утре. * Така че ето ги състудентите на Петър Дънов по реда, по който са се записвали.
към текста >>
50.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под
дъбовете
, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката пътека, която използваха студентите.
Дадоха им двете стаи на североизток от дъсчената веранда - номер 6 на север и ъгловата номер 8 на север и изток. Бяха сравнително големи като всички стаи на общежитието - горе-долу три и половина на три и половина метра. И беше чудесно! Беше чудесно, но трябваше да се тича и Петър все още не можеше да усети атмосферата на това забележително място, а искаше, до болка искаше да седне, да се отпусне и да просмуче дълбоко до костния си мозък духа на семинарията, от която очакваше толкова много! Тетрадки и учебници им бяха приготвили, но имаше да се купува това и онова - като се почне от моливи, гуми и мастило, та се стигне до гъба или хавлия ако искаш за банята. Така че още в петък имаха ден за битови нужди и се смъкнаха с Марин в Медисън. Градчето изглеждаше малко, но на жепе линия, която дневно имаше пет редовни влака до Ню Йорк.
Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под
дъбовете
, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката пътека, която използваха студентите.
Всъщност на обитателите на семинарията просто не им се ходеше по шосето, когато през леса беше такава красота. Тръгваше се някъде близо до жепе линията и от главната улица направо се изкачваше стръмното да се влезе в гората, вместо да се завие по шосето и да се набива чакълът поне половин час. Беше дивно. Стегнатата душа се развързваше, развиваше, отваряше се и в очите едно след друго влизаха шарените сенки, гладките стволове на тукашните дъбови дървета, които пердашеха право нагоре, а не разстилаха клони като дъбовете в Европа. И тойу подритнеш тук и там по някое миналогодишно жълто листо.
към текста >>
Стегнатата душа се развързваше, развиваше, отваряше се и в очите едно след друго влизаха шарените сенки, гладките стволове на тукашните
дъбови
дървета, които пердашеха право нагоре, а не разстилаха клони като
дъбовете
в Европа.
Градчето изглеждаше малко, но на жепе линия, която дневно имаше пет редовни влака до Ню Йорк. Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под дъбовете, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката пътека, която използваха студентите. Всъщност на обитателите на семинарията просто не им се ходеше по шосето, когато през леса беше такава красота. Тръгваше се някъде близо до жепе линията и от главната улица направо се изкачваше стръмното да се влезе в гората, вместо да се завие по шосето и да се набива чакълът поне половин час. Беше дивно.
Стегнатата душа се развързваше, развиваше, отваряше се и в очите едно след друго влизаха шарените сенки, гладките стволове на тукашните
дъбови
дървета, които пердашеха право нагоре, а не разстилаха клони като
дъбовете
в Европа.
И тойу подритнеш тук и там по някое миналогодишно жълто листо. По това време гората, която принадлежеше на Дрю, беше деветдесет и няколко акра, или около двеста и осемдесет декара. И всичко това Петър беше решил да го прошари този следобед, каквото ще да става. Както вървяха на запад и слънцето пращаше прозрачните си златни фунии от светлина през клоните срещу тях, най-напред се провидя дъсчена конюшня с няколко пристройки наоколо. От.двора й вече имаше хубава отъпкана алея и започваше самият парк на семинарията.
към текста >>
Стана истинска вековна
дъбова
гора.
Сикамор Катедж, където Петър Дънов живее през първата си година в университета Дрю, Медисън Пое на юг, където водеше най-голямата пътека оттук. На края й, в самия югозападен ъгъл на тази част на гората, която принадлежеше на семинарията, се издигаше най-голямата конюшня. Не беше ясно какво още има в нея, защото бе на два етажа. И едва когато пое обратно на изток, го обхвана мекото, съзерцателно, ако искате, мистично настроение, което бе търсил. Гората се сгъсти.
Стана истинска вековна
дъбова
гора.
Теренът ту се издигаше, ту, спадаше и се възцари природата, естественото, същността на всичко, което той обичаше, и колко прелестно беше това, колко по-истинско бе от вечните кавги, рушканици, разправии, събаряници и градене на градежи, на които на другия ден ще счупят прозорците, както беше в Свищов. И пак в сърцето му се надигна неотразима благодарност, че Бог го е довел тук, и вярата, че ще научи много... Пресече горе-долу мястото, където на север трябваше да бъде Мийд Хол. Гората продължаваше още по-тиха, лъчезарна и спокойна. Само скворци прехвърчаха. Или не бяха скворци. Пищяха.
към текста >>
Дърветата са уж познати -
дъбове
, буки, брястове, смърчове.
И си спомня за това стихотворение близо петдесет години по-късно, когато в преклонна възраст пише на един приятел, че това е „химн, който написах много отдавна след един величествен ден в Дрю“. В него той пише за бащите основатели на методизма, които са прекосявали гората на кон с Библия в дисагите, че „...бащите ни, Господи... дори когато дните бяха тъмни, Ти се доверяваха, не задаваха въпроси по Твоя замисъл; вярваха в Твоето слово, очакваха да дойде Твоят ден, очакваха да изгрее Твоето слънце и да засияе...“ Когато се ровех в архивите и едно след друго излизаха неща, които правеха Петър Дънов какъвто го знаем след завръщането му в България, толкова по-разбираем, внезапно ми мина през главата мисълта, че в дните на великите теолози и философи природници гората на Дрю сякаш е била своего рода гигантски сътворен от Всемирното съзнание олтар. Градовете наоколо растат, транспортът расте, но тук времето и пространството наистина са замръзнали; алеите през гората са същите, пробиващите слънчеви лъчи отгоре са същите и гласовете на птиците ти казват същото. А тези гласове са били съвършено различни от гласовете дома, защото са гласове от друг континент и този друг континент като че символизира паралелния духовен континент, в който се движи тук синът на поп Константин. Пространствено-временният континиум за него наистина е пробит.
Дърветата са уж познати -
дъбове
, буки, брястове, смърчове.
Но са напълно различни. Дъбът не се разлиства като в полетата на Варненско и подножието на Балкана, а се стрелка нагоре. Брезата не е деликатното, нежно дърво, хвърлящо профирна сянка над гъбарските поляни, а огромно „животно“. И в тези дървета, както му е ред, се чуват птичи гласове. Но не се обаждат, а насищат въздуха с шум, плътен като шума на листните жаби нощем; толкова гъст.
към текста >>
Дъбът
не се разлиства като в полетата на Варненско и подножието на Балкана, а се стрелка нагоре.
Градовете наоколо растат, транспортът расте, но тук времето и пространството наистина са замръзнали; алеите през гората са същите, пробиващите слънчеви лъчи отгоре са същите и гласовете на птиците ти казват същото. А тези гласове са били съвършено различни от гласовете дома, защото са гласове от друг континент и този друг континент като че символизира паралелния духовен континент, в който се движи тук синът на поп Константин. Пространствено-временният континиум за него наистина е пробит. Дърветата са уж познати - дъбове, буки, брястове, смърчове. Но са напълно различни.
Дъбът
не се разлиства като в полетата на Варненско и подножието на Балкана, а се стрелка нагоре.
Брезата не е деликатното, нежно дърво, хвърлящо профирна сянка над гъбарските поляни, а огромно „животно“. И в тези дървета, както му е ред, се чуват птичи гласове. Но не се обаждат, а насищат въздуха с шум, плътен като шума на листните жаби нощем; толкова гъст. Непознати гласове! Работата е там, че гората на Дрю и долината на Хъдзън влизат в един от великите миграционни пътища на птиците. Както черноморския бряг и течението на Дунава към делтата му.
към текста >>
Заменил
дъбовата
гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк.
В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда. И след това - на 8 май 1891 е първият му личен концерт, на който ще дирижира „Третата си сюита“. Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се. Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света.
Заменил
дъбовата
гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк.
Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии. Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май. Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата.
към текста >>
* Освен - си каза той, когато се прибираше на другия ден в Дрю, - освен вместо да диша душата на
дъбовете
, да се хване с две ръце, да изтръгне всяка дарба, спусната отгоре и спяща в душата му, и да се хвърли, да се гмурне в първоизточника, в науката на Америка, в духовните водачи и словото им.
Къде щеше да бъде, когато дойде време да каже: „Довиждане - и ура! Душице моя!“? С тази мисъл напусна Филаделфия. После - пак Уитман! Какво бе това, толкова много да имаш дадено, толкова много да имаш като съгражданина на Георги, и нищо да не сториш, само да гледаш как геният ти изтича от тебе и да го оставиш да тече, докато нищо не остане... Сила и мъжественост! Но и арогантно пренебрежение към това, което ти е дадено... Като че ли е дадено на тебе само и с тебе трябва да умре - това послание на върха на стрелата, пратена от ръката на Провидението в бялото небе над Америка. Още, още, още е трябвало да направи той освен да вика срещу небостъргачите на Америка, толкова много му е било дадено! И сърцето му се свиваше. Нямаше да може да овладее този свят.
* Освен - си каза той, когато се прибираше на другия ден в Дрю, - освен вместо да диша душата на
дъбовете
, да се хване с две ръце, да изтръгне всяка дарба, спусната отгоре и спяща в душата му, и да се хвърли, да се гмурне в първоизточника, в науката на Америка, в духовните водачи и словото им.
В Бостън. С всички сили, с всичко, което има! При гърмящите имена на Теологическия факултет на Бостънския университет! И колкото повече мислеше, толкова повече му се струваше, че май така трябваше да бъде: ако отидеше в България, трябваше да отиде с всичко, на което е способен. Ако останеше в Америка, нямаше да остане като надарен втора ръка пастор, а един от тях, от първите... Не можеше да седне на стола и това тука в него, дето го усещаше и не знаеше какво е, да остане неразвито, неоплодено, ненасадено да поникне. * ______________________________________ * Основи на всеобщата теория на относителността 2 В някои издания на Библията е Псалом 90. (б.ред.) 3 Редакцията е на автора.
към текста >>
51.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната
дъбова
гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката.
Подготвително образование - курсът в Дрю с изключение на старогръцки. Забележки - няма.“ Лекциите обаче бяха започнали преди двадесетина дни - в четвъртък на 22 септември, и той вече бе наясно, че това не ти е добродушната международна шаренотия на семинарията Дрю и нейните неоперени ученици. Между внушителната маса от 73 новозаписани теолози, с които сега тепаше наоколо, имаше само трима неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка (ако Британска Ямайка можеше да се приеме като нещо неамериканско, разбира се). Останалите седемдесет бяха яко подготвени вече американски студенти; лакът до лакът с него в най-престижния университет в най- аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Не беше шега.
Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната
дъбова
гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката.
Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка.
към текста >>
Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария
дъб
и боричкащите се ловни кучета.
Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра.
Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария
дъб
и боричкащите се ловни кучета.
Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите. Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане.
към текста >>
Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от
дъб
и ясен.
След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки.
Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от
дъб
и ясен.
Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават. Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено. И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси. На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско отношение, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели.
към текста >>
Той сам го знае от ликуването на сърцето си, когато в него е прониквало сиянието на свищовските залези над Дунава, той го е усещал в поезията на Емерсън, изчуруликана сред
дъбовите
корони на гората на Дрю, той го бе долавял в последните стихове на Уитман, когато мислеше за тях с мълчаливия Чакалов, седнали във ферибота през могъщите води на Делавер на път към последното убежище на великия трамвайджия в Кемдьн.
В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов. Тежката артилерия между тези ерудити е човекът, който спечелва цялата адмирация на Дънов от първия ден в института - Бордън Паркър Боун, човекът, който превръща Бостънския университет в крепост на персонализма в Съединените щати. Така както Боун рисува нещата в съчиненията си, а и пред студентите си, картината не изглежда сложна: просто човеците са създания, креатури на Бога с много измерения: морални, религиозни, емоционални, логични - и всяко от тези измерения е достойно за отделна оценка и отделен анализ, като всяко от тях отразява рационалността (ултимативната персоналност) на техния Създател. Природата също според Боун разкрива енергията и рационалните цели на Бог, който е иманентен (постоянно присъстващ) в природата и едновременно с това е трансцендентен - над нея. И тук, колкото и сложно да е всичко това понякога за младия български студент, той не може да не е повече от съгласен.
Той сам го знае от ликуването на сърцето си, когато в него е прониквало сиянието на свищовските залези над Дунава, той го е усещал в поезията на Емерсън, изчуруликана сред
дъбовите
корони на гората на Дрю, той го бе долавял в последните стихове на Уитман, когато мислеше за тях с мълчаливия Чакалов, седнали във ферибота през могъщите води на Делавер на път към последното убежище на великия трамвайджия в Кемдьн.
Той не бе Го виждал, нищо не бе виждал като баща си, но бе усещал Бог да влиза в него с природата, с елементите, с безшумния грохот на пълното й спокойствие. Не всички студенти бяха съгласни, не всички се радваха колко дълбоко е това, което ги учеше Боун. Беше много сложно и как щяха да си вземат изпитите? Беше много сложно и как щяха да живеят в тази теистическа среда, ако това, което говореше и пишеше Боун, се приемеше като буква на тяхното вероучение? И на новите студенти, и на старите проповедници?
към текста >>
Нямаше гори - нямаше ту тополи, ту
дъбове
, ту лозя, ту череши, ту плаж, ту блата.
Беше седнал на него и гледаше към островите на Куинси Бей и входа на пристанището на запад, и океанът бе спокоен и безкраен, и горе над него небето бе синьо и безкрайно и изтъняваше по-бледо и по-бледо към хоризонта, над който се дигаха далечни неясни изпарения. И с учудване осъзна, че тук морето бе само едно, и носът на Пембъртън бе само един и непроменим, и островите стояха на запад и северозапад и юг просто като различни по големина парчета плоска суша сред заливите. Беше плоско. Беше непроменимо. Нямаше планини.
Нямаше гори - нямаше ту тополи, ту
дъбове
, ту лозя, ту череши, ту плаж, ту блата.
Тук беше част от планетата Земя. Легнал пясък, легнала вода, легнало небе. Плоско! Прекоси през два-тристаметровата коса при Алертън да спре поглед на северното изложение и океанът бе необятен - нищо не спираше погледа ти да го залиса, да го учуди, да те накара да стоиш, ако ще две денонощия и никога да не можеш да кажеш как точно изглежда този бряг, както бе с изгледа от Курекя. Това си беше, това, което е и е било веднъж завинаги. Петър се съсредоточи да фиксира в погледа си къде точно бе хоризонтът.
към текста >>
52.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
Всъщност това бяха
дъбови
храсталаци, на няколко километра далеч от селото.
Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета. Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна. За няколко дни сложихме ред вкъщи и в двора. Начало на работата в братската комуна с младежки плам Ето че излезе и първата работа. Отпуснаха на селяните в селото да си нарежат дърва.
Всъщност това бяха
дъбови
храсталаци, на няколко километра далеч от селото.
А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си. Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаем, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше. Излезе и втората работа. Трябваше да се почистят стари дъбови гори.
към текста >>
Трябваше да се почистят стари
дъбови
гори.
Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от селото. А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си. Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаем, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше. Излезе и втората работа.
Трябваше да се почистят стари
дъбови
гори.
Трябваше да се изсекат, да се извадят дънерите и да се извадят корените. И тъй изчистеното място ставаше собственост на онзи, който го беше изчистил и изкоренил и можеше да го ползва като собствена нива. И тук имахме преимущество. Осем млади, здрави хора, които работеха. Тази работа беше трудна, изискваше сили и умение.
към текста >>
Здравите яки
дъбови
дънери, хванати с корени се вадеха трудно.
Трябваше да се изсекат, да се извадят дънерите и да се извадят корените. И тъй изчистеното място ставаше собственост на онзи, който го беше изчистил и изкоренил и можеше да го ползва като собствена нива. И тук имахме преимущество. Осем млади, здрави хора, които работеха. Тази работа беше трудна, изискваше сили и умение.
Здравите яки
дъбови
дънери, хванати с корени се вадеха трудно.
Копачките разкървавиха ръцете ни, не бяхме свикнали още на тежка работа. Както и да е, и тук успяхме да освободим 2-3 декара и да ги приобщим към нивите на Жечо. След туй започна редовната полска работа. Жечо разора голямата нива около 60 декара. Тегли дълбоки бразди и ние я засяхме с царевица и слънчоглед.
към текста >>
Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една
дъбова
гора.
Разбира се, че трябва да се окъпем. Отсядаме ние при един хубав голям вир, изкъпахме се хубаво. Камчия тогава бе голяма река и ние плувахме, къпахме се и се забавлявахме. Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване, отдавна бе изядено.
Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една
дъбова
гора.
Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зигзагова линия отгоре върху гърба и.
към текста >>
Тъй по едно време гледам над
дъбчето
срещу мене пълзи змия.
Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване, отдавна бе изядено. Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една дъбова гора. Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми.
Тъй по едно време гледам над
дъбчето
срещу мене пълзи змия.
Змия и то от отровните. Виждам тази зигзагова линия отгоре върху гърба и. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето.“ Веднага и друг извика: „И при мене има змия.“ Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник. Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката, като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път.
към текста >>
НАГОРЕ