НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
24
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Троица” в
Дъблин
през 1865 г.
[66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец. [67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл. Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е. Гор завършва колежа „Св.
Троица” в
Дъблин
през 1865 г.
като първенец на випуска и получава диплома за инженер. Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник. На 34 г. се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си. Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали.
към текста >>
се завръща в
Дъблин
, където прекарва остатъка от живота си.
Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер. Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник. На 34 г.
се завръща в
Дъблин
, където прекарва остатъка от живота си.
Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени.
към текста >>
2.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на
дъба
, са плътни, яки и силни.
В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения. Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им.
Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на
дъба
, са плътни, яки и силни.
Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления. Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти. Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части.
към текста >>
3.
Пеню Киров - №40
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския
дъб
(Бит.
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския
дъб
(Бит.
18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил".
към текста >>
4.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския
дъб
(Бит.
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския
дъб
(Бит.
18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил".
към текста >>
5.
150–200
Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен
дъб
!
Вярвай в онзи, който те учи. Вярвай в онзи, когото обичаш. Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си! 179 Каляване.
Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен
дъб
!
Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. 180 Учение. Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава. То прави живота му пълен, красив и радостен.
към текста >>
6.
ПСАЛМИ 25 и 132 - Събота
Намерихме Го в полетата на
дъбравата
.
4. Не ща да дам сън на очите си, дремание на клепачите си, 5. Доде не намеря място за Господа, селение за крепкаго Бога Яковова. 6. Ето, ний чухме за Него в Ефрага:
Намерихме Го в полетата на
дъбравата
.
7. Да влезем в скиниите Му, да ся поклоним на подножието на нозете Му. 8. Стани, Господи, и влез в упокоението Си, Ти и ковчегът на силата Ти. 9. Свещенниците Ти да ся облекат с Правда,
към текста >>
7.
Псалом 132
6 Ето, ний чухме за Него в Ефрата: намерихме Го в полетата на
дъбравата
.
1 Помени, Господи, Давида и всичките му трудове: 2 Как се кле Господу и направи обричане на крепкаго Бога Яковова: 3 Не ща да вляза под покрива на дома си, не ща да възляза на постлания си одър, 4 не ща да дам сън на очите си, дремание на клепачите си, 5 доде не намеря място за Господа, селение за крепкаго Бога Яковова.
6 Ето, ний чухме за Него в Ефрата: намерихме Го в полетата на
дъбравата
.
7 Да влезем в скиниите Му, да се поклоним на подножието на нозете Му. 8 Стани, Господи, и влез в упокоението Си, Ти и ковчегът на силата Ти. 9 Свещениците Ти да се облекат с правда, и преподобните Ти да викат с радост. 10 Заради Давида раба Си недей отвръща лицето на помазаника Си. 11 Кле се Господ с истина Давиду.
към текста >>
8.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при маврийския
дъб
и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при маврийския
дъб
и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
Прочете се: Псалом 41, cm. 3; Изход: гл. 7, cm. 16; Деяния: гл.18, гл. 22, cm.
към текста >>
9.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския
дъб
и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. Все значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи – Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил – вестителят.
Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския
дъб
и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
Прочете се Псалом 41:3, Изход 7:16, Деяния 18 и 22:14, 15. Духът на д-р Миркович говори чрез П. К. Дънов. Духът на д-р Миркович поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете.“ Той каза, че в Астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем.
към текста >>
Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския
дъб
и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. Все значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи – Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил – вестителят.
Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския
дъб
и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
Прочете се Псалом 41:3, Изход 7:16, Деяния 18 и 22:14, 15. Духът на д-р Миркович говори чрез П. К. Дънов. Духът на д-р Миркович поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете.“ Той каза, че в Астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем.
към текста >>
10.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията
Дъбник
107, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът.
Преди срещата. Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г. От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч.
Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията
Дъбник
107, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът.
Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите и два-три километра от станция Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата. И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената. На 12 август, петък, откъм 10 ч.
към текста >>
Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите и два-три километра от станция
Дъбник
, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата.
Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г. От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник 107, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът.
Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите и два-три километра от станция
Дъбник
, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата.
И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената. На 12 август, петък, откъм 10 ч. сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето - тихо и много приятно.
към текста >>
107
Дъбник
– става дума за железопътната станция на
Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
107
Дъбник
– става дума за железопътната станция на
към текста >>
11.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
107
Дъбник
– става дума за железопътната станция на Долни
Дъбник
, Плевенско.
Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
107
Дъбник
– става дума за железопътната станция на Долни
Дъбник
, Плевенско.
108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов.
към текста >>
12.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
Не напразно нашият епос тачи като свои закрилници дебрите на Родопа и
дъбравите
на Стария Балкан.
Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета. По този начин ятаганът в ръката на палача не само че не постига своята цел, но се превръща в носител на благодат за потиснатите народи. Със създаването на благоприятни условия за премахване на вековното робс-тво в неподозираните от никого планински селища лумват първите призиви за борба срещу угнетителите. Внуците и правнуците на разселените тук някогашни български първенци, прогонени от старите престолни центрове на поробена България, застават в първите редици на всенародното движение за свобода и верска независимост. И тук, както при много случаи, прозорливото око на историка може да проследи оная чудна “магия” на съдбата, която превръща незаслуженото поражение в триумфиращ апотеоз.
Не напразно нашият епос тачи като свои закрилници дебрите на Родопа и
дъбравите
на Стария Балкан.
Вместо да бъдат обезвредени, тези будни и войнстващи за свободата си бивши търновски българи, дават удачни родови кръстовки с местните траки от Родопския край. Не ще бъде пресилено да кажем, че ако бихме могли да проследим далечната родословна нишка на родопските устовски фамилии, от които произхожда Константин Дъновски, вероятно бихме се натъкнали на такива кръвни родови връзки с някогашни търновски първенци и боляри от български произход, примесена с прадревната тракийска кръв на местните траки. След настъпването на мрачните съдбовни дни на по-тисничество родопските български селища би-ват под-ло-жени на насилствено помохамеданчване. Този про-цес за родопчани е започнал още от първите години на завладяването на Родопската област от османците. С неби-вала бруталност то е продължило и през XV, XVI и-- XVII век12.
към текста >>
Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и
дъбрави
, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците.
В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10
Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и
дъбрави
, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците.
Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски.
към текста >>
13.
ОПИТИ
Когато човек е обезсърчен или уморен, нека отиде в борова или
дъбова
гора, да си избере едно силно, хубаво дърво, да облегне гърба си на него и да прекара в размишление пет-десет минути.
При такова упражнение човек чувства прилив на енергия, обнова, освежаване. Здравето на човека се подобрява постепенно. При това упражнение в човека се вливат електромагнитните излъчвания на течащата вода – излъчвания, които се простират на доста голямо разстояние от двете страни на реката. Учителя препоръчва на болни или слаби четиридесет дена да правят този опит, за да укрепнат физически. Учителя ни е дал много опити за свързване със силите на Живата Природа и черпене от нейния неизчерпаем източник: изтощените, уморените, отчаяните, обезсърчените могат да намерят сила, спокойствие и утеха в горите между дърветата.
Когато човек е обезсърчен или уморен, нека отиде в борова или
дъбова
гора, да си избере едно силно, хубаво дърво, да облегне гърба си на него и да прекара в размишление пет-десет минути.
Обезсърчението му ще изчезне. Той е приел от дървото нещо, което е сменило състоянието му. Учителя казва: Дърветата ви обичат. Вие ще кажете, че те са неразумни същества.
към текста >>
14.
ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
Развитието на
дъба
е проява на силите, вложени в жълъда.
Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Историческият процес е частен случай на общия еволюционен процес. Затова казаното по-горе за същността на еволюционния процес можем да изразим по следния начин: историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух или, по-конкретно казано, на човешкия Дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, вложени в човешката душа, както в семката са вложени качествата на бъдещото дърво. Заровеният в земята жълъд след време пуска надолу коренче, а нагоре – стрък, който дава клончета и листа. След време израства могъщо дърво.
Развитието на
дъба
е проява на силите, вложени в жълъда.
По същия начин историята е откриване на заложбите, ценностите, скрити в човешкия Дух. Културите една друга са се унаследявали. Всяка култура е почвала като малко пламъче, което постепенно се е разгаряло с ярка Светлина, която е осветявала света. След своя творчески размах и разцвет тя постепенно е изгасвала. Но ето на друго място се е разгарял друг такъв пламък.
към текста >>
15.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
Желъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям, стогодишен
дъб
.
Който може да убие муха, след време той може да убие човек. Законът е същ. Като не разбирате закона, казвате: „Муха е това; житно зърно е това; малко желъдче е това". По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зрънце и желъдчето са малки, но вижте след време какво може да излезе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас.
Желъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям, стогодишен
дъб
.
Ако този стогодишен дъб не може да се превърне в малък желъд, той не е в права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голям като дъб и малък като желъд, той е на крив път в живота си. С други думи казано: ако едновременно човек не' може да използува благата, които му са дадени, но в същото време не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго някакво благо. Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко.
към текста >>
Ако този стогодишен
дъб
не може да се превърне в малък желъд, той не е в права посока на развитие.
Законът е същ. Като не разбирате закона, казвате: „Муха е това; житно зърно е това; малко желъдче е това". По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зрънце и желъдчето са малки, но вижте след време какво може да излезе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас. Желъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям, стогодишен дъб.
Ако този стогодишен
дъб
не може да се превърне в малък желъд, той не е в права посока на развитие.
Следователно, който не може едновременно да става голям като дъб и малък като желъд, той е на крив път в живота си. С други думи казано: ако едновременно човек не' може да използува благата, които му са дадени, но в същото време не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго някакво благо. Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко.
към текста >>
Следователно, който не може едновременно да става голям като
дъб
и малък като желъд, той е на крив път в живота си.
Като не разбирате закона, казвате: „Муха е това; житно зърно е това; малко желъдче е това". По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зрънце и желъдчето са малки, но вижте след време какво може да излезе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас. Желъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям, стогодишен дъб. Ако този стогодишен дъб не може да се превърне в малък желъд, той не е в права посока на развитие.
Следователно, който не може едновременно да става голям като
дъб
и малък като желъд, той е на крив път в живота си.
С други думи казано: ако едновременно човек не' може да използува благата, които му са дадени, но в същото време не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго някакво благо. Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко. Великият е създал света чрез малките работи.
към текста >>
16.
Шеста част
Следователно първо е слабото, малкото семенце, а после израства грамадния
дъб
.
Законът е такъв, за да няма разногласие. Мъжът трябва да прояви на Земята Мъдростта, а жената Любовта. И цялото развитие в света зависи от малкото, а не от голямото. Набързо ще ви обясня това. Подтикът на еволюцията идва от Любовта, а после Мъдростта й помага.
Следователно първо е слабото, малкото семенце, а после израства грамадния
дъб
.
Но ако го нямаше семенцето, тогава и дъбът не би се появил... Сега вие, които тук сте жени, горе в духовния свят сте мъже. А мъжът, който е мъж на Земята, в духовния свят е жена. Сега ще ви кажа защо мъжът не трябва да ругае жената. На Земята тя е по-слаба, а той е по-силният.
към текста >>
Но ако го нямаше семенцето, тогава и
дъбът
не би се появил...
Мъжът трябва да прояви на Земята Мъдростта, а жената Любовта. И цялото развитие в света зависи от малкото, а не от голямото. Набързо ще ви обясня това. Подтикът на еволюцията идва от Любовта, а после Мъдростта й помага. Следователно първо е слабото, малкото семенце, а после израства грамадния дъб.
Но ако го нямаше семенцето, тогава и
дъбът
не би се появил...
Сега вие, които тук сте жени, горе в духовния свят сте мъже. А мъжът, който е мъж на Земята, в духовния свят е жена. Сега ще ви кажа защо мъжът не трябва да ругае жената. На Земята тя е по-слаба, а той е по-силният. Ако мъжът я опозори на Земята, неговата "жена", която е горе на Небето, ще направи същото.
към текста >>
НАГОРЕ