НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
158
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен
дъб
, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза.
Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен
дъб
, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата.
към текста >>
Покрай този
дъб
израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година.
Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Покрай този
дъб
израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година.
Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква.
към текста >>
2.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всъщност това бяха
дъбови
храсталаци, на няколко километра далеч от селото.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ Ето че излезе и първата работа. Отпуснаха на селяните в селото да си нарежат дърва.
Всъщност това бяха
дъбови
храсталаци, на няколко километра далеч от селото.
А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си. Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаеме, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше. Излезе и втората работа. Трябваше да се почистят стари дъбови гори.
към текста >>
Трябваше да се почистят стари
дъбови
гори.
Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от селото. А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си. Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаеме, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше. Излезе и втората работа.
Трябваше да се почистят стари
дъбови
гори.
Трябваше да се изсекат, да се извадят дънерите и да се извадят корените. И тъй изчистеното място ставаше собственик на онзи, който го беше изчистил и изкоренил и можеше да го ползва като собствена нива. И тук имахме преимущество. Осем млади, здрави хора, които работеха. Тази работа беше трудна, изискваше сили и умение.
към текста >>
Здравите яки
дъбови
дънери, хванати с корени се вадеха трудно.
Трябваше да се изсекат, да се извадят дънерите и да се извадят корените. И тъй изчистеното място ставаше собственик на онзи, който го беше изчистил и изкоренил и можеше да го ползва като собствена нива. И тук имахме преимущество. Осем млади, здрави хора, които работеха. Тази работа беше трудна, изискваше сили и умение.
Здравите яки
дъбови
дънери, хванати с корени се вадеха трудно.
Копачките разкървавиха ръцете ни, не бяхме свикнали още на тежка работа. Както и да е и тук успяхме да освободим 2-3 декара и да ги приобщим към нивите на Жечо. След туй започна редовната полска работа. Жечо разора голямата нива около 60 декара. Тегли дълбоки бразди и ние я засяхме с царевица и слънчоглед.
към текста >>
3.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една
дъбова
гора.
Разбира се, че трябва да се окъпем. Отсядаме ние при един хубав голям вир, изкъпахме се хубаво. Камчия тогава бе голяма река и ние плувахме, къпахме се и се забавлявахме. Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване отдавна бе изядено.
Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една
дъбова
гора.
Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й.
към текста >>
Тъй по едно време гледам над
дъбчето
срещу мене пълзи змия.
Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване отдавна бе изядено. Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една дъбова гора. Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми.
Тъй по едно време гледам над
дъбчето
срещу мене пълзи змия.
Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има змия." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник. Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път.
към текста >>
4.
99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Върви други път през гората,
дъбова
гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този
дъб
живее един бухал.
Ще го приемеш ли? " Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето. Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа.
Върви други път през гората,
дъбова
гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този
дъб
живее един бухал.
Той иска да ти се покаже, но не трябва да го увредиш." „Няма да го увредя", казва брат Иван. И наистина от хралупата на дъба излиза един голям бухал, гледа го със своите опулени очи, а брат Иван му се радва и не го закача. Гледат се двамата и не могат да се нагледат.
към текста >>
И наистина от хралупата на
дъба
излиза един голям бухал, гледа го със своите опулени очи, а брат Иван му се радва и не го закача.
Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа. Върви други път през гората, дъбова гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този дъб живее един бухал. Той иска да ти се покаже, но не трябва да го увредиш." „Няма да го увредя", казва брат Иван.
И наистина от хралупата на
дъба
излиза един голям бухал, гледа го със своите опулени очи, а брат Иван му се радва и не го закача.
Гледат се двамата и не могат да се нагледат.
към текста >>
5.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Единият от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия
дъб
.
А там си имат работници, имат строители. И Бертоли кого да изпрати? Изпрати мен да ръководя работата. Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището. Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има два наклона.
Единият от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия
дъб
.
А той е един висок вековен дъб, а пред него е тресавището. Тук не можеше да се влезе. Влезеш ли, ще затънеш в тиня и едва ще се измъкнеш. Тогава ние започнахме от тук. Най-напред направихме един изкоп, за да се изкара водата, която изтича.
към текста >>
А той е един висок вековен
дъб
, а пред него е тресавището.
И Бертоли кого да изпрати? Изпрати мен да ръководя работата. Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището. Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има два наклона. Единият от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия дъб.
А той е един висок вековен
дъб
, а пред него е тресавището.
Тук не можеше да се влезе. Влезеш ли, ще затънеш в тиня и едва ще се измъкнеш. Тогава ние започнахме от тук. Най-напред направихме един изкоп, за да се изкара водата, която изтича. А от блатото водата се отича надолу и с нея се кара и върви една воденичка долу при линията.
към текста >>
Започнахме под самия
дъб
да копаем, да изхвърляме пръста на страна и търсим главата на извора, от където извира водата.
Най-напред направихме един изкоп, за да се изкара водата, която изтича. А от блатото водата се отича надолу и с нея се кара и върви една воденичка долу при линията. Ние направихме път на тази вода, да се изтича. Беше трудно. Все пак тук е тресавище.
Започнахме под самия
дъб
да копаем, да изхвърляме пръста на страна и търсим главата на извора, от където извира водата.
Копаем, слизаме надолу, но наоколо зидаме с тежки камъни, за да не се свлича пръста. Наоколо намерихме кариери, от които братята караха камъните с волски коли, колкото искаш. Копаем и едновременно зидаме с големи камъни, та тинята да не се връща назад. Колкото изкопаем зазидваме с камъни хубаво. Отзад подпрем с глина и с хума.
към текста >>
Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под
дъба
от ранна сутрин до късна вечер.
Тя не пуща никаква вода. Така получихме един здрав и хубав каптаж. Над него насипахме пръст и подравнихме така че не се знаеше и вече не се виждаше къде е каптажа. Ама цялото село се възрадва когато видя, че водата излиза през чучура и може да стане чешма. Тогава дойдоха и от другият лагер на противниците ни и поискаха да ни помагат.
Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под
дъба
от ранна сутрин до късна вечер.
Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма. Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба. А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото.
към текста >>
Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под
дъба
.
Тогава дойдоха и от другият лагер на противниците ни и поискаха да ни помагат. Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под дъба от ранна сутрин до късна вечер. Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма.
Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под
дъба
.
А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото. А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото. Дойде при мен единият от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам! " „Ела, ние за работа приемаме всички! " И другият старец дойде и се помоли.
към текста >>
А той е вековен
дъб
и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото.
Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под дъба от ранна сутрин до късна вечер. Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма. Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба.
А той е вековен
дъб
и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото.
А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото. Дойде при мен единият от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам! " „Ела, ние за работа приемаме всички! " И другият старец дойде и се помоли. „Елате при нас, работа имаме за всички." Дойдоха и станаха най-добрите ни помощници.
към текста >>
6.
82. НАЧО ПЕТРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„
Дъбова
гора" N 3 Братя, Когато се завърна Симеон Симеонов от лагера аз отидох у дома му и му говорих какво трябва да направи след като се е върнал.
1951 г. Не е принципално! Към дело. 16.Х. 1951 г. (Резолюция) Едно мнение на Начо Петров ул.
„
Дъбова
гора" N 3 Братя, Когато се завърна Симеон Симеонов от лагера аз отидох у дома му и му говорих какво трябва да направи след като се е върнал.
Той има смелостта, да ми каже, че в последната сряда, в която Учителя говори, му казал: „Симеоне, аз фалирах, оставам ги на Тебе да ги оправиш! "... Още тогава аз му казах, да не говори така, защото аз бях на тази беседа и такова нещо не чух. Още тогава го казах на Тодор Стоименов. Казах го и на подполковник Божков още същия ден и на другарката Божкова, която води бележки и тя ми отговори: „Такова нещо не е казал Учителят." От тоя ден със Симеон аз не съм говорил по духовни работи, щом той има такова разбиране, че Учителят може да фалира, та такива прашинки като мен и него ще управляват света. Ето защо изказвам мнение Братския съвет да нареди за четенето в 10 часа в неделя да се редуват и други братя и сестри да четат, а не само Симеон.
към текста >>
7.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Оградено от високи
дъбови
дървета изглеждаше още по-бяло и по-светло.
Тя пътува с влак, пристигащ късно и ще можеш ли да я посрещнеш? Тръгни по шосето и нейде по средата на пътя ще я видиш. Иди и я доведи! Вместо да отговоря, че съм съгласен, вдигнах ръка за поздрав и бързо тръгнах към шосето. Тогава то бе тясно, застлано с чакъл.
Оградено от високи
дъбови
дървета изглеждаше още по-бяло и по-светло.
Лунната светлина му придаваше особена красота. Шосето бе безлюдно. Никакво движение. Като че ли и гората бе заспала. Бързо крача и непрестанно мисля за бащинската грижа на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
8.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Същият разказваше: - Повече от два часа
дъбовите
дървета горяха на кладата.
Бяхме уверени, че техния разказ, достоверен и точен, ще разсее недомлъвките и тайната за игрите щеше да бъде разбулена. По-сетне разбрахме, че нашите приятели най-добросъвестно са провели своите наблюдения. Нещо повече, те са взели дейно участие в организиране и провеждане на игрите. Майсторът на огъня накупил достатъчно дърва за голяма клада. Получената жар успял да разстеле на мегдана, близо до параклисчето.
Същият разказваше: - Повече от два часа
дъбовите
дървета горяха на кладата.
Огнените езици правеха непоносим въздуха. Търпеливо изчаках да изгори и последното дърво. С дълги пръти започнах разстилането на жарещите въглени. Едвам се опазих от обгаряне на лицето и кожата на ръцете. Другият съгледател добави: - На мен бе по-леко.
към текста >>
9.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна
дъбова
гора.
Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев.
Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна
дъбова
гора.
Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По-заможните търсят науката в другите села и големия град.
към текста >>
Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката
дъбова
гора.
За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание, втъкано в природните процеси, на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.
Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката
дъбова
гора.
Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето че часовете в класната стая почнали да стават приятни и очаквани. Много често той е влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притаявали дъх. Те за пръв път виждат музикален инструмент, различен от позната им гайда, или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото.
към текста >>
10.
ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни
дъбове
.
На бюрото забелязах обикновена папка с надпис на френски език. Учителят внимателно отвори папката, в която грижливо бяха подредени акварелни рисунки на бяла хартия. „Погледнете. Това са картините на френска художничка. Ето как тя си представя ангелите - тези обитатели на Невидимия свят, които са завършили преди милиони години човешката си еволюция." Действително тази художничка с посредствена акварелна техника бе дала простор на своето въображение и на повече от 20 листа бе нарисувала много сцени от обикновен пасторален характер, ежедневието на хора от всички възрасти, които се срещат с ангелите, нарисувани като крилати същества. Не липсваха картини, в които тези ангели благославяха влюбените, или придружаваха игрите на децата сред китния губер на цветните поляни.
Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни
дъбове
.
Разбира се трябва да допълня, че образите на нарисуваните ангели бяха такива, каквито са на големите художници в Ренесанса. Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст. Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена. Образът на ангела е много примитивно нарисуван. Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход.
към текста >>
11.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Тогава той му казал: „За шест месеца може да поникне и да върже плод само една тиква, а един
дъб
, за да порасте и да даде стъбло му се необходими сто години".
" Братът се усмихва и казва: „Да, не ги завлече. Ама, Учителю, от къде знаете това? " „Нали ти нарече една семка за мен и я посади в земята. Всеки път човек когато в името на Бога рече да направи нещо то Бог съизво-лява в думите му и в деянията му и благославя труда му." Ето така идваме до онзи израз където българите употребяват „Не било в тиквите, а било в кратуните". Веднъж Учителят на беседа спомена един такъв пример как един студент отишъл при един професор и искал от него да му направи един съкратен курс та в шест месеца да усвои специалността, която професора преподавал.
Тогава той му казал: „За шест месеца може да поникне и да върже плод само една тиква, а един
дъб
, за да порасте и да даде стъбло му се необходими сто години".
Ето така Учителят обърна внимание, че в един човешки живот човек може да облагороди само една добродетел, а да се възползва от нея му е необходим един следващ живот, когато ще се роди. Така че онзи приятел докара тиквите на Изгрева, те бяха опечени и поднесени в големи тави на един обед. Всички ги харесаха и отидоха да благодарят на Учителя за тиквите. Учителят каза: „Защо благодарите на мен, благодарете на брата, който донесе тиквите". Отидоха при него, за да му благодарят, а той каза: „Братя, защо ми благодарите, аз тази тиквена семка я нарекох за Учителя и я насадих за него.
към текста >>
12.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
В два часа през нощта влакът спира на Долни
Дъбник
.
Влакът тръгва от София. В него пътуват бившите министри и водачи на Конституционния блок: Теодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев, Цанов и др., пътуващи в специален министерски вагон. Към влака са прикачени 3 ^ 4 вагона с министър на вътрешните работи Райко Даскалов и други земеделски министри, а в останалите 2 3 вагона пътуват активисти от оранжевата гвардия. В един и същ влак пътуват блокари и дружбаши за една и съща гара, за едно и също място в Търново и за една и съща дата - 17.IX.1922 г. Необикновена и странна влакова композиция.
В два часа през нощта влакът спира на Долни
Дъбник
.
Влакът е спрян от голяма група въоръжени земеделци с дебели тояги и крещят „Смърт на буржоазията", „Смърт на кръвопийците". Бившите държавници били извлечени от купетата на луксозния вагон посред нощ и селяните започват да ги бият, да ги ритат, да ги ругаят, да ги плюят и свалят всички величия на перона на гарата. А там ги чака развилняла се тълпа от побойници, въоръжени с дебели цепеници взети от дървените складове на село Долни Дъбник. С тях нанасят побой на привържениците на Блока, които също пътуват във влака. Започва гавра, някои биват хванати за брадите и разхождани по перона, така както се водят кози от селяните.
към текста >>
А там ги чака развилняла се тълпа от побойници, въоръжени с дебели цепеници взети от дървените складове на село Долни
Дъбник
.
В един и същ влак пътуват блокари и дружбаши за една и съща гара, за едно и също място в Търново и за една и съща дата - 17.IX.1922 г. Необикновена и странна влакова композиция. В два часа през нощта влакът спира на Долни Дъбник. Влакът е спрян от голяма група въоръжени земеделци с дебели тояги и крещят „Смърт на буржоазията", „Смърт на кръвопийците". Бившите държавници били извлечени от купетата на луксозния вагон посред нощ и селяните започват да ги бият, да ги ритат, да ги ругаят, да ги плюят и свалят всички величия на перона на гарата.
А там ги чака развилняла се тълпа от побойници, въоръжени с дебели цепеници взети от дървените складове на село Долни
Дъбник
.
С тях нанасят побой на привържениците на Блока, които също пътуват във влака. Започва гавра, някои биват хванати за брадите и разхождани по перона, така както се водят кози от селяните. А тогава е било на мода държавните мъже да носят дълги бради, ако нямаш брада й мустаци не можеш да бъдеш министър. Тълпата започва с ножове да подрязва брадите на бившите величия. А по-здравите били яхнати като магарета, за да ги разхождат по перона.
към текста >>
13.
6. ЛЮБИМИ ХОРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
В близост до нас имаше една горичка, след това жп линия и после друга
дъбова
гора, а по-нататък беше поле.
6. ЛЮБИМИ ХОРА Трябва да отбележа, че аз бях любимо дете на баща си. Още от малка той имаше желание да ме запознае с братския живот и с Учителя. Затова ме заведе още 1925 г. на събор във Велико Търново, където аз пръв път съм видяла Учителя и съм направила контакт с Него. Баща ми искаше още от малка да ставам рано, когато бяхме в къщата в добруджанския квартал в Русе и да излизам сутрин на изгрев с него.
В близост до нас имаше една горичка, след това жп линия и после друга
дъбова
гора, а по-нататък беше поле.
Та оттам посрещахме изгрева. Правехме си молитва, после първите упражнения, дишане, облягахме си гърбовете на дърветата. Всичко тава беше още преди да тръгна на училище. Мога да кажа дори, че отношенията между баща ми и мен не бяха като баща към дъщеря. Още от ранното ми детство така се случваше, че той споделяше много неща с мен като с приятел и това бяха ония неща, които бяха проблеми на всяко семейство.
към текста >>
14.
11. БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Ние минавахме през нея, след това имаше жп линия, още една
дъбова
горичка и след това поле.
Тогава си казах, дали Митко не щеше да си замине още в Русе и дали сънят ми показа, че той ще си отиде жив в Нова Загора? Аз бях любимо дете на баща си. Още от малка той имаше желание да ме запознае с братския живот. Искаше да ставам рано сутрин и с него да излизаме на изгрев. В Русе, близо до нас имаше една горичка.
Ние минавахме през нея, след това имаше жп линия, още една
дъбова
горичка и след това поле.
От там се виждаше изгрева на слънцето. С татко си правехме молитва, а след това и първите упражнения. Това беше още преди да тръгна на училище. Баща ми умееше да разказва случки и приказки, да забавлява, съгласяваше се да играе с децата. Много хора му се доверяваха, по-късно и жени изплакваха тревогите си на него.
към текста >>
15.
25. Реставрация на чешмата в Тополица
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Над чешмата непосредствено има един голям
дъб
и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали.
Променил го. Водолея с гърнето и коритата също. Борис е направил едни балустри. Така, делеше чешмата, която е за пиене с едно корито и другите корита, които са за животни да пият вода. А Борис е направил каптажа, понеже каптажа, той е бил един стар извор, долу от земята извирала мека минерална вода, гдето се събирали там жени да перат, да си вземат вода още от турско робство.
Над чешмата непосредствено има един голям
дъб
и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали.
Като отиват да правят зло, залавяли ги и ги изтребвали. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира. Сега, значи водата е била в ниско и за да се издигне по-високо, да стане чешма трябвало да се слагат плочи, камъни, да се вдигне нивото на водата нагоре и като се вдигне, тогава направили и чешмата излиза на земята на такова разстояние тука и така пада в коритце и оттам се разпределя на едно, на две, на три места, да върви към краката, а другата по ръцете според чертежа на Учителя, да върви тази вода. Тези стени бяха разрушени до такава степен, че просто и зодиаците не личаха, особено Водолея и като стъпиш долу се плъзгаш от жабуняк, от треви и т.н.
към текста >>
Там има също едно голямо място около чешмата и
дъба
, което са го определили за парк на селото парк, за градина.
И със стълбички и там да наливат вода, а пък балустрите, които разделят водата, тази която е за пиене водата и тази, която е за животните - тя е съборена вече. Пък ние я направихме така, всичко едно, защото сега няма животни да пият вода. Животните са на съвсем друго място. В.К.: Големи противоречия. Г.Д.: Имах предложение, че после действувах там, исках да направим с наши хора и парка.
Там има също едно голямо място около чешмата и
дъба
, което са го определили за парк на селото парк, за градина.
Щях да уредя и да направим парка, но тъй като станаха тия бъркотии не разрешиха и не можа да се направи и друго. Исках да го дадем на "Паметници на културата“ тук в София, направих молба, приеха ми предложението да го предоставим на техните служби на разположение. В.К.: Чешмата на Тополица? Г.Д.: Да, тука. Директора и счетоводителя на Тополица направиха молбата.
към текста >>
16.
4. Връзката с Живия Господ
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
И като го изслушва, тогава Учителят започва да лее своята Мъдрост, казва: „То, рекох,
дъбът
, за да устоява му трябват сто години.
Хора минават, аз като река, казва: „Зает съм“. И на третия ден чак Учителят го приема и той започва вече да изказва, да изхвърля всичко,което е набрано в него, което от себе си да го изхвърля. Как да го изхвърля? Да го разкаже на Учителя, всичко това негодувание. Учителят го слуша, слуша, слуша и само вика: „Тъй, тъй, рекох, тъй“.
И като го изслушва, тогава Учителят започва да лее своята Мъдрост, казва: „То, рекох,
дъбът
, за да устоява му трябват сто години.
За да устоява на всички бури“. И започва да лее една Мъдрост, една след друга и аз казва капитулирах, защото видях, че това, което изявяват нашите приятели и това, което е Учителят, е съвсем друго нещо. И тогава той Го пита: „Какво да направя, да се върна ли в село при домашните си или да остана в София! “ Учителят му казва: „Останете! “ Но преди да се разделим Учителят ми казва: „Помнете, че в света само Бог е Който помага на човека!
към текста >>
17.
4. Лечители, ясновидци и фокусници
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
И тъй отидохме и набрахме дървата, обаче ми направи впечатление, че на големите чорбаджии им се падаха дебели дърва - габер,
дъб
, дори повече
дъбови
и една кола шума, вейки, клоне.
Като ми оздравяха тия ечемици и оттогава не ми изникна вече никакъв ечемик по очите. На село дават на селяните да си секат гори като предварително ги разделят на участъци. Така ги наричат тия парцели, които селяните изтеглят по жребие. Всеки си изтегля по едно билетче от общите билетчета, на които са написани номерата на участъците. И ние също си вземахме едно билетче и после отидохме да си сечем участъка.
И тъй отидохме и набрахме дървата, обаче ми направи впечатление, че на големите чорбаджии им се падаха дебели дърва - габер,
дъб
, дори повече
дъбови
и една кола шума, вейки, клоне.
А пък ние отидохме и напълнихме две-три коли с вършина и аз гледах, гледах и викам на дядо Михаил: „Дядо Михале, защо на еди кой си писар Петко и Вълкан, нали големци, се падат такива хубави дървета, а пък на нас вършина? “ И той ми вика: „Чоджум, ако на тях не им вървеше така, ако нямаха късмет, нямаше да бъдат най-богатите хора в селото“. После, като пораснах разбрах как е ставало това, понеже си вземали билетчетата предварително в ръкава и бъркат уж, а те си били избрали най-хубавите участъци. Още не ходех на училище, мама като се върна от нивата и брат ми започна да плаче. Мама го пита: „Какво има, защо плачеш?
към текста >>
18.
5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Същият тоя чорбаджия спря колата и я даде на полянката където имаше един
дъб
, повика всичките майстори и каза: „Тези дини са за майсторите и работниците, които работят на чешмата“.
Хлапак нали 15-16-годишен, тичам до спирката, чакам влака и като дойде, пусна писмото и пак се върна. Няма да забравя, като работехме на чешмата в Тополица, че имаше един чорбаджия, който беше противник на братството и минаваше често там. Аз не го познавах, но другите работници ми казваха. Добре, но какво стана, като излязоха дините, гледаме веднъж една кола натоварена с дини. А пътя минаваше на няколко метра от чешмата.
Същият тоя чорбаджия спря колата и я даде на полянката където имаше един
дъб
, повика всичките майстори и каза: „Тези дини са за майсторите и работниците, които работят на чешмата“.
Даже по едно време беше изпекъл една фурна хляб и ни донесе хляба на работното място. Същият този човек стана значи приятел поради чешмата. Като привършихме работата си брат Борис ми обеща, нали му бях помощник, че като си отиде в София, ще ми купи едни такива гуменки като неговите и ще ми ги прати. Взема ми и адреса и дори ми казваше, че ще ме вземат в София, на Изгрева. Аз много се зарадват на това.
към текста >>
19.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Декларатор: Марийка Марашлиева
ДЪБ
От Олга на Гради - Надвих та, рече Ветьр сив на
дъба
многодетен; и пак повтори горделив: - Ударих те в сърцето!
Тази сума бе прехвърлена от него на брат Стойно, който също не пожела да я даде, за да довършим работата на Гради. По-късно той ме извика и тя бе предадена на наследниците на брат му Атанас Минчев. Така че Гради не е оставил нито един лев, макар че можеше да стори това. Всичко бе финансирано от Вергилий Кръстев и бе осъществено чрез мен и моят безплатен, самоотвержен труд. София, 6.декември 1995 г.
Декларатор: Марийка Марашлиева
ДЪБ
От Олга на Гради - Надвих та, рече Ветьр сив на
дъба
многодетен; и пак повтори горделив: - Ударих те в сърцето!
Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи! - Преди аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили. За тези три столетия, Ветре навред ги аз посях- Гората доле из полето! та всички там отвея. Сърце ми още в тях бие, опитай се отново; Не ще ми никога надвиеш, ни пък да ме изровиш.
към текста >>
- Преди аз тука да почина, извика
дъб
прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили.
Така че Гради не е оставил нито един лев, макар че можеше да стори това. Всичко бе финансирано от Вергилий Кръстев и бе осъществено чрез мен и моят безплатен, самоотвержен труд. София, 6.декември 1995 г. Декларатор: Марийка Марашлиева ДЪБ От Олга на Гради - Надвих та, рече Ветьр сив на дъба многодетен; и пак повтори горделив: - Ударих те в сърцето! Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи!
- Преди аз тука да почина, извика
дъб
прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили.
За тези три столетия, Ветре навред ги аз посях- Гората доле из полето! та всички там отвея. Сърце ми още в тях бие, опитай се отново; Не ще ми никога надвиеш, ни пък да ме изровиш. А сила ти не ще остане и с тях да се пребориш, че всеки жълъд дъб ще стане не ще ме ти събориш! 17.XII.1965 г.
към текста >>
А сила ти не ще остане и с тях да се пребориш, че всеки жълъд
дъб
ще стане не ще ме ти събориш!
Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи! - Преди аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили. За тези три столетия, Ветре навред ги аз посях- Гората доле из полето! та всички там отвея. Сърце ми още в тях бие, опитай се отново; Не ще ми никога надвиеш, ни пък да ме изровиш.
А сила ти не ще остане и с тях да се пребориш, че всеки жълъд
дъб
ще стане не ще ме ти събориш!
17.XII.1965 г. / От Олга Славчева разговор с Гради Минчев/
към текста >>
20.
37. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ
,
,
ТОМ 8
Д: Кръстю Тюлешков, професор, естественик и много сериозен човек, с едно голямо,
дъбоко
разбиране на Учителя.
37. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ В: Сега аз искам да ви разпитам за Кръстю Тюлешков някои неща.
Д: Кръстю Тюлешков, професор, естественик и много сериозен човек, с едно голямо,
дъбоко
разбиране на Учителя.
Трябва да кажа, че преди тези срещи, преди да се събираме, аз малко познавах Тюлешков. Тюлешков се занимаваше повече с научна работа и не идваше много към Изгрева. Доколкото знам, пък и той ми е разправял, пък и нашите приятели Борис Николов, той е инициаторът на Ачларската комуна и е много настоявал да го направят това нещо. Ние разбира се за онова време всички бяхме много наивни, когато имахме среща с Учителя в една Школа и нашите хора тръгнаха да правят комуни, като че това е някакво откритие. Но както и да е, едно тежнение на тези хора, още са били току-що завършили гимназия и следваха университета в онези години.
към текста >>
21.
48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС
,
,
ТОМ 8
Той донесе една кола дърва,
дъб
, такъв, че като се дигнаха огньове аз се уплаших, ще изгори тая баба.
"Попитай, тя е вътре." Влязох вътре в параклиса с бял костюм с черни очила. "Ти си дошъл с вяра." "Ами кога ще играеш? " "Когато ми каже Господ, тогава." "От мен какво искаш? " "Искам да бъде готов огъня, тъпана и гайдата." И аз излязох вънка, дадох 200 лв. на един каруцар.
Той донесе една кола дърва,
дъб
, такъв, че като се дигнаха огньове аз се уплаших, ще изгори тая баба.
И дадох също пари на един младеж, казах да доведе гайдаря. Над селото имало събор, там била гайдата и тъпана. "Да дойдат тука, по 100 лв. ще им плащам на час, да стоят тука докато започне бабата." Те дойдоха към 12 часа. И действително, тя излезе.
към текста >>
22.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Кайнакът под стария
дъб
4.
Братската градина, 14 юли 1968 г. 3. Паневритмията 4. Поздравленията ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА – ПАМЕТНИК В СЕЛО ТОПОЛИЦА / Георги Събев 1. Село Тополица – Кавак Махле 2. Първите заселници 3.
Кайнакът под стария
дъб
4.
Организация на работа по строежа на чешмата 5. Промяна на общественото мнение 6. Подготовката 7. План и устройство на чешмата – паметник 8. Завършване на чешмата СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА.
към текста >>
23.
01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен
дъб
, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Такава съдба доживяха малцина. Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеню Ганев. Георги Куртев беше един от онези, който организира и около който се завъртя като на стожер от гумно многолюдното братство в Айтос с тяхната Градина, която остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза.
Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен
дъб
, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Покрай този дъб израстнаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 г. Аз лично виждах и присъствах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им. По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща своя ученик и го цени като ученик.
към текста >>
Покрай този
дъб
израстнаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 г.
Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеню Ганев. Георги Куртев беше един от онези, който организира и около който се завъртя като на стожер от гумно многолюдното братство в Айтос с тяхната Градина, която остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Покрай този
дъб
израстнаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 г.
Аз лично виждах и присъствах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им. По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща своя ученик и го цени като ученик. А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя.
към текста >>
24.
04 - 01. СЕЛО ТОПОЛИЦА - КАВАК МАХЛЕ
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Преди да влезете в Тополица, вие ще минете покрай голям, вековен
дъб
, който ви предлага дебела прохладна сянка, където може да си отпочинете, ако се случи да пътувате през горещ летен ден.
Айтоската река, макар и малка, пресича пътя за разклоняване на юг и затова те продължават безпрепятствено на изток, докато стигнат морето при нос Емине. Красива е айтоската долина. Това е забелязал всеки, който за първи път пътува по този край. Няколкото малки и големи склонове правят пейзажа по-разнообразен. Ако преди тридесет или четиридесет години пътувахте по пътя Айтос - Тополица, вие щяхте да минете по кален между селски път и след около два часа бихте стигнали малкото подбалканско село Кавак-махле, сега прекрасно курортно село Тополица.
Преди да влезете в Тополица, вие ще минете покрай голям, вековен
дъб
, който ви предлага дебела прохладна сянка, където може да си отпочинете, ако се случи да пътувате през горещ летен ден.
Спрете ли се под сянката на стария дъб, вслушайте се в тихия шепот на неговите листа, и ако разбирате езика им, ще чуете неговата интересна история, свързана с това място и с извора, който извира от самите му корени. Старият дъб ще ви разкаже на свой език за ония отдавна минали времена, когато тук е било вековна гора, из дебрите на която са се разхождали диви свине и глигани на цели стада, както и всякакъв друг дивеч.
към текста >>
Спрете ли се под сянката на стария
дъб
, вслушайте се в тихия шепот на неговите листа, и ако разбирате езика им, ще чуете неговата интересна история, свързана с това място и с извора, който извира от самите му корени.
Красива е айтоската долина. Това е забелязал всеки, който за първи път пътува по този край. Няколкото малки и големи склонове правят пейзажа по-разнообразен. Ако преди тридесет или четиридесет години пътувахте по пътя Айтос - Тополица, вие щяхте да минете по кален между селски път и след около два часа бихте стигнали малкото подбалканско село Кавак-махле, сега прекрасно курортно село Тополица. Преди да влезете в Тополица, вие ще минете покрай голям, вековен дъб, който ви предлага дебела прохладна сянка, където може да си отпочинете, ако се случи да пътувате през горещ летен ден.
Спрете ли се под сянката на стария
дъб
, вслушайте се в тихия шепот на неговите листа, и ако разбирате езика им, ще чуете неговата интересна история, свързана с това място и с извора, който извира от самите му корени.
Старият дъб ще ви разкаже на свой език за ония отдавна минали времена, когато тук е било вековна гора, из дебрите на която са се разхождали диви свине и глигани на цели стада, както и всякакъв друг дивеч.
към текста >>
Старият
дъб
ще ви разкаже на свой език за ония отдавна минали времена, когато тук е било вековна гора, из дебрите на която са се разхождали диви свине и глигани на цели стада, както и всякакъв друг дивеч.
Това е забелязал всеки, който за първи път пътува по този край. Няколкото малки и големи склонове правят пейзажа по-разнообразен. Ако преди тридесет или четиридесет години пътувахте по пътя Айтос - Тополица, вие щяхте да минете по кален между селски път и след около два часа бихте стигнали малкото подбалканско село Кавак-махле, сега прекрасно курортно село Тополица. Преди да влезете в Тополица, вие ще минете покрай голям, вековен дъб, който ви предлага дебела прохладна сянка, където може да си отпочинете, ако се случи да пътувате през горещ летен ден. Спрете ли се под сянката на стария дъб, вслушайте се в тихия шепот на неговите листа, и ако разбирате езика им, ще чуете неговата интересна история, свързана с това място и с извора, който извира от самите му корени.
Старият
дъб
ще ви разкаже на свой език за ония отдавна минали времена, когато тук е било вековна гора, из дебрите на която са се разхождали диви свине и глигани на цели стада, както и всякакъв друг дивеч.
към текста >>
25.
04 - 02. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария
дъб
да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода.
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария
дъб
да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода.
Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници. Тогава само дъбът при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
към текста >>
Тогава само
дъбът
при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода. Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници.
Тогава само
дъбът
при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
към текста >>
26.
04 - 03. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ
ДЪБ
Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници.
3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ
ДЪБ
Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници.
Ето защо ние наново ще се върнем към някогашния извор, който по-късно се е превърнал в прекрасна чешма, предмет на нашето описание. Пътниче, ако пътуването ви се случи през пролетта или лятото, радвайте се, защото пътуването тогава по този път е леко и приятно. Но случи ли ви се да пътувате през дъждовна есен или калната зима, по-добре отложете пътуването си. Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария дъб, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък. Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро.
към текста >>
Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария
дъб
, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък.
3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници. Ето защо ние наново ще се върнем към някогашния извор, който по-късно се е превърнал в прекрасна чешма, предмет на нашето описание. Пътниче, ако пътуването ви се случи през пролетта или лятото, радвайте се, защото пътуването тогава по този път е леко и приятно. Но случи ли ви се да пътувате през дъждовна есен или калната зима, по-добре отложете пътуването си.
Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария
дъб
, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък.
Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро. Всеки оставял друг да почне, да не е той. Зер, защо ще си губи времето да прави път за хората, нека да го направят други. Така минали много години, докато в това село след Балканската и Европейската война било посято семето на Новото учение, учението на Бялото Братство. Когато съмишлениците на тези идеи значително се увеличили, тогава няколко братя от по-старите се събрали да обменят мисли относно това бедствие при Кайнака.
към текста >>
27.
04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен
дъб
- остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле.
Една стена, висока повече от метър, огражда външно коритата. Тая стена е украсена с барелефите на зодиакалните знакове в грамадни размери: всеки с височина до един метър. Те са символ на ония космични разумни сили, които стоят зад всички явления на природата и ги направляват! Барелефът при централното корито, разбира се, е Водолей. Всички барелефи са високо художествени.
Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен
дъб
- остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле.
Той тъй добре допълва красотата на местността! Сега има дежурство в братството. Всяка седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните".
към текста >>
28.
04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Старият, огромен, многовековен
дъб
е разперил крила почти над чешмата.
Наведи се и пий с пълни шепи чистата бистра изворна вода. Пий, колкото искаш, докато се чувствуваш жаден. Нищо няма да ти стане, няма да почувствуваш тяжест в стомаха. Водата е прекрасна, лека, пивка. Благословена е водата на Братската чешма в Тополица!
Старият, огромен, многовековен
дъб
е разперил крила почти над чешмата.
Той помни и с тихия шепот на своите листа ни разказва за нещо неописуемо, неизразимо красиво. Той ни рисува незабравими картини на радостен братски живот, на безсмъртни, чисти, искрени чувства, на братска любов и единение. Вслушайте се в стария дъб. Той говори, той пее, той непрестанно прожектира безсмъртния филм, той рисува безсмъртните картини на това, което е станало край него, на това, което, макар принадлежащо вече на миналото, си остава вечно живо: Незабравимите братски обеди, незабравимите братски вечери, незабравимите братски песни, незабравимите братски и сестрински чувства, чистия Божествен възторг. Един огромен кръг, една огромна трапеза заобикаля от всички страни стария, мощен, вековен дъб.
към текста >>
Вслушайте се в стария
дъб
.
Водата е прекрасна, лека, пивка. Благословена е водата на Братската чешма в Тополица! Старият, огромен, многовековен дъб е разперил крила почти над чешмата. Той помни и с тихия шепот на своите листа ни разказва за нещо неописуемо, неизразимо красиво. Той ни рисува незабравими картини на радостен братски живот, на безсмъртни, чисти, искрени чувства, на братска любов и единение.
Вслушайте се в стария
дъб
.
Той говори, той пее, той непрестанно прожектира безсмъртния филм, той рисува безсмъртните картини на това, което е станало край него, на това, което, макар принадлежащо вече на миналото, си остава вечно живо: Незабравимите братски обеди, незабравимите братски вечери, незабравимите братски песни, незабравимите братски и сестрински чувства, чистия Божествен възторг. Един огромен кръг, една огромна трапеза заобикаля от всички страни стария, мощен, вековен дъб. Изморени от тежкия, усилен труд, братята са насядали. С радостно усмихнати лица сестрите разнасят яденето. В пълна тишина десетки уста едновременно произнасят три пъти свещените слова: „Божията Любов носи изобилния, пълен живот.
към текста >>
Един огромен кръг, една огромна трапеза заобикаля от всички страни стария, мощен, вековен
дъб
.
Старият, огромен, многовековен дъб е разперил крила почти над чешмата. Той помни и с тихия шепот на своите листа ни разказва за нещо неописуемо, неизразимо красиво. Той ни рисува незабравими картини на радостен братски живот, на безсмъртни, чисти, искрени чувства, на братска любов и единение. Вслушайте се в стария дъб. Той говори, той пее, той непрестанно прожектира безсмъртния филм, той рисува безсмъртните картини на това, което е станало край него, на това, което, макар принадлежащо вече на миналото, си остава вечно живо: Незабравимите братски обеди, незабравимите братски вечери, незабравимите братски песни, незабравимите братски и сестрински чувства, чистия Божествен възторг.
Един огромен кръг, една огромна трапеза заобикаля от всички страни стария, мощен, вековен
дъб
.
Изморени от тежкия, усилен труд, братята са насядали. С радостно усмихнати лица сестрите разнасят яденето. В пълна тишина десетки уста едновременно произнасят три пъти свещените слова: „Божията Любов носи изобилния, пълен живот. " И обедът започва. След обеда, след вечерите, започват песните - братските песни.
към текста >>
Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият
дъб
!
С радостно усмихнати лица сестрите разнасят яденето. В пълна тишина десетки уста едновременно произнасят три пъти свещените слова: „Божията Любов носи изобилния, пълен живот. " И обедът започва. След обеда, след вечерите, започват песните - братските песни. Това е кулминационната точка на братския живот!
Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият
дъб
!
Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно. Безсмъртна е само красотата на преживяното - безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение. Безсмъртна е само красотата на душата. Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон!
към текста >>
Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния
дъб
Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев.
Това е кулминационната точка на братския живот! Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият дъб! Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно. Безсмъртна е само красотата на преживяното - безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение. Безсмъртна е само красотата на душата.
Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния
дъб
Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев.
Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка.
към текста >>
" И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния
дъб
, при изграждането на чешмата.
Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено!
" И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния
дъб
, при изграждането на чешмата.
Няма да споменаваме имена - кой повече, кой по-малко е дал - от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм. Всеки, кой повече, кой по-малко, е вложил по нещо от душата си, от любовта сив неговото изграждане. И затова братския салон в Тополица не е обикновено здание. Той не е изграден само от камъни, пясък, вар и тухли. Той е постоянно, денонощно горящ фар, от който излъчват своята светлина и топлина чувствата - любовта, предаността, пожертвователността на тези, които са го изградили... Изградили са го със свещен трепет, в душите си, без никакво лошо чувство, без да допуснат нито една$лоша дума... Има нещо видимо - то е, да речем, обикновено.
към текста >>
На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено - обикновен връх, обикновена
дъбова
гора, слънчеви полянки, обрастнали с трева, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата
дъбова
шума... Обикновени неща!
Група гости на Тополица от разни села и градове на страната, заедно с неколцина от домакините, се изкачваме рано сутринта на върха. Прекарваме тук почти целия ден в сърдечно братско общуване - разговори, Четене беседа от Учителя, молитви и - песни, песни, песни! Наши, братски песни, песни от Учителя. Незабравими песни, незабравими минути, часове, незабравим възторг. Да бъдеш на „Ачи фаил" - да присъствуваш тук с душата си, със сърцето си, с духа си, това значи да се потопиш в един светъл, безграничен океан на свещени мисли и чувства, това значи да потънеш в неземна, нетленна, невиждана, неподозирана красота!...
На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено - обикновен връх, обикновена
дъбова
гора, слънчеви полянки, обрастнали с трева, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата
дъбова
шума... Обикновени неща!
Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното! Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух? Да чуеш неземното, небесното, Божественото! ' Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор!
към текста >>
29.
08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
На изток руменей, а на
дъб
вековен славей нежно пей.
Сили не намирам. Лелка го помилва, стопли и прегърна. Болката кат жива сякаш се отвърна. И заспа Стоянчо на нейния скут, а тя без сън остана за малкия тук. Веч се съзорява.
На изток руменей, а на
дъб
вековен славей нежно пей.
Леля Миче свири. Чудно е навън. - Ставайте, дечица. Стига вече сън. Брат Желев на входа стои и се чуди, тез дечица мили как да ги събуди.
към текста >>
30.
09 - 11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Дъбоко
в себе си се разкайвал за постъпката си.
" Това научих от баща си и така постъпвам аз. Аз не мога да престъпя завета на баща си." Купувачът потънал в пот, като че с вряла вода бил залят. Той знаел вината си. Тръгнал си, но думите на този, на когото миналата година той бил одрал и кожата от гърба, същият този човек сега вместо да му отмъсти, той му бе дал два чувала храна безплатно. Туй неговият ум не можеше да побере.
Дъбоко
в себе си се разкайвал за постъпката си.
Съзнал, че е направил грях. Някакъв глас дълбоко в душата му му говорел: „Ето човекът. Това е истинският човек. Ти миналата година му взе и последния лев, а той днес ти дава храна даром. Вземи пример от него.
към текста >>
31.
09 - 197. СКЪПОЦЕННОСТ ЗА ПАЗЕНЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
" С този прекрасен пример Учителят хвърли голяма светлина в моето съзнание, като ми разясни по-
дъбоките
причини за загубата на обичната ни щерка.
Разказах му за скръбта си и той ме изслуша внимателно, а след това ми каза: „Човек, когато прави къща, трябва здрав материал, за да не се събаря." И действително, Анчето бе с деликатно здраве, но защо бе така, не зная. Разговорът ни с Учителя продължи. Тогава той ми каза, но не само за да ме утеши, но да ми напомни още по-дълбоко причините за смъртта на Анчето, ми даде следния пример: „Един човек, като заминавал за далечен път, имал една скъпоценност, която оставил на едно семейство да я пази до неговото завръщане. И ето, минават 10-15 години и той се връща и си взема обратно онова, което бе оставил при семейството за пазене. Семейството трябва ли да му се сърди и да тъжи за това, че той си взема обратно оставената скъпоценност?
" С този прекрасен пример Учителят хвърли голяма светлина в моето съзнание, като ми разясни по-
дъбоките
причини за загубата на обичната ни щерка.
По разказа на Пенка д-р С-ва. В много случаи загубата на някое свидно за нас същество ни потапя в голяма скръб. Скръбта ни принуждава да търсим утеха и така ние намираме нашето място, нашия духовен път, който иначе не бихме търсили. Всичко в живота следва една разумна цел. Случайност няма.
към текста >>
32.
09 - 305. КЪЩА ЗА БЕДНИЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Като минавали през село
Дъбник
, срещнали един турчин, с когото заговорили.
305. КЪЩА ЗА БЕДНИЯ Двамата братя Васил Долапчиев и Слави Тодоров, и двамата зидари - строители, отивали да търсят работа по селата.
Като минавали през село
Дъбник
, срещнали един турчин, с когото заговорили.
Познавали се. Турчинът им се оплакал: „Ще умра и ще оставя децата си без покрив, това ми е най-тежко." - „Не се безпокой, Хрюстем-ага. Бог е добър, Той ще промисли." Двамата майстори се погледнали и разбрали да му направят една стая, да има къде да приюти семейството си. Върнали се в селото майсторите и почнали да събират материал, оттук-оттам по една греда. Събрали греди и талпи и почнали строежа.
към текста >>
33.
11 - 3. НА ГРАДИНАТА В АЙТОС
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Аз обаче като станах, застанах на втория прозорец на Салона и поглеждам един
дъб
.
3. НА ГРАДИНАТА В АЙТОС Верка: На градината е имало змии, ама много змии. Имало е и смоци. В.К.:Какви смоци? Верка: Цялата околност, Айтос, Анхиало, Бургас, Айтос, градината до Ченге, имаше едно място, там свърталище на змии беше.
Аз обаче като станах, застанах на втория прозорец на Салона и поглеждам един
дъб
.
Рекох: „Сега, ще дойде време, след много време тук ще бъде цял град. Така ще бъде построен." Само ний, Братството там се събираме. То е 24 декара място. Имаше от една сестра, Василка Иванова, подарък беше местото. В.К.: Как подариха това място?
към текста >>
34.
11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Изправи се пред мен и каза: „Аз искам да ви придружа до вас." Аз живеех на
Дъбово
тогава, срещу гората у един наш брат.
Учителят говори, не си спомням коя беше беседата. Станахме и само гледах. Направиха молитвата, изпя се песента „Благословен Господ Бог наш" и на свършване на беседата - „Ще се развеселя". И след туй аз вече тръгвам да си отивам, тогава Георги Радев се изправи пред мене, без да го знам кой е. И така, като сега го виждам, с къдравите си, той имаше руси къдрави коси.
Изправи се пред мен и каза: „Аз искам да ви придружа до вас." Аз живеех на
Дъбово
тогава, срещу гората у един наш брат.
„Аз-каза-ще ви придружа." Казвам: „Благодаря", ама аз не го знам, че е Георги Радев. Казвам: „Аз искам сама да отида до нас", да мога да запомня улицата нали, пътя по който е до моята квартира. Той обаче през всичкото време вървял след мене и чак когато отидох до Дъбово и се отделях вече да си отивам до моята квартира, като се обърнах, той продължи през гората сам и така ме придружил. Колко хубаво, никога няма да го забравя, никога. И Учителят каза: „Вашите връзки са от вековете и ще продължат за вековете." Той беше много интересна личност, желан събеседник от много сестри, така, с всички близък.
към текста >>
Той обаче през всичкото време вървял след мене и чак когато отидох до
Дъбово
и се отделях вече да си отивам до моята квартира, като се обърнах, той продължи през гората сам и така ме придружил.
И след туй аз вече тръгвам да си отивам, тогава Георги Радев се изправи пред мене, без да го знам кой е. И така, като сега го виждам, с къдравите си, той имаше руси къдрави коси. Изправи се пред мен и каза: „Аз искам да ви придружа до вас." Аз живеех на Дъбово тогава, срещу гората у един наш брат. „Аз-каза-ще ви придружа." Казвам: „Благодаря", ама аз не го знам, че е Георги Радев. Казвам: „Аз искам сама да отида до нас", да мога да запомня улицата нали, пътя по който е до моята квартира.
Той обаче през всичкото време вървял след мене и чак когато отидох до
Дъбово
и се отделях вече да си отивам до моята квартира, като се обърнах, той продължи през гората сам и така ме придружил.
Колко хубаво, никога няма да го забравя, никога. И Учителят каза: „Вашите връзки са от вековете и ще продължат за вековете." Той беше много интересна личност, желан събеседник от много сестри, така, с всички близък. Вече когато се сближихме и станахме като приятели и виждаха в него човека. За него ще кажа, той държеше за изработените качества в човека, висшето образование, тези работи може допълнително да ги получиш, да работиш, но да се изработиш като човек, това е целта. Това за мен е Жорж Радев.
към текста >>
35.
12 - 6. ЧЕШМАТА В СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Този голям
дъб
, който се вижда, някъде трябва да има
дъб
.
В.К.: Аз имам още няколко снимки в един такъв аспект. Да. Сега искам да ми разкажете как стана, че започна да се строи тази чешма, каква беше идеята, подтикът и т.н. Надка: Ами как да ти кажа, брат. Тя е много стара работа. Аз бях младо момиче, 1 7-годишна бях още ли, 16-годишна ли бях, даже се бях разболяла и баща ми с Учителя е говорил, може би там, за тази чешма.
Този голям
дъб
, който се вижда, някъде трябва да има
дъб
.
В.К.: Да, на другата снимка може би да. Надка: На тази снимка. Да, ето тука е дъбът, но той, голям дъб и това наоколо било е блато и голям извор, блика, разлива се водата, А братята, те бяха много идейни, приятелите в Тополица, много идейни, аз знам тати казваше: „Вие сте ми дясната ръка", защото каквито идеи имаше, да се направи нещо из Братството, те го правеха. Той отива в Тополица. Там сто души бяха.
към текста >>
Да, ето тука е
дъбът
, но той, голям
дъб
и това наоколо било е блато и голям извор, блика, разлива се водата, А братята, те бяха много идейни, приятелите в Тополица, много идейни, аз знам тати казваше: „Вие сте ми дясната ръка", защото каквито идеи имаше, да се направи нещо из Братството, те го правеха.
Тя е много стара работа. Аз бях младо момиче, 1 7-годишна бях още ли, 16-годишна ли бях, даже се бях разболяла и баща ми с Учителя е говорил, може би там, за тази чешма. Този голям дъб, който се вижда, някъде трябва да има дъб. В.К.: Да, на другата снимка може би да. Надка: На тази снимка.
Да, ето тука е
дъбът
, но той, голям
дъб
и това наоколо било е блато и голям извор, блика, разлива се водата, А братята, те бяха много идейни, приятелите в Тополица, много идейни, аз знам тати казваше: „Вие сте ми дясната ръка", защото каквито идеи имаше, да се направи нещо из Братството, те го правеха.
Той отива в Тополица. Там сто души бяха. Почти цялото село. Баща ми винаги ходеше в селото - болни ли са, те всички го търсеха. Бай Георге, те го познаваха наоколо из селата и ходеше, и слагаше инжекции, и една стотинка не им вземаше.
към текста >>
Дават някаква идея - техни желания и тати отива в София и говори с Учителя, като му описва там каква е обстановката, там големия
дъб
, това, че се разлива един чуден извор.
Баща ми винаги ходеше в селото - болни ли са, те всички го търсеха. Бай Георге, те го познаваха наоколо из селата и ходеше, и слагаше инжекции, и една стотинка не им вземаше. Постепенно, постепенно селото се събуди по този начин и всички много народ станаха. Имаха къщата на брат Димо, който беше ръководител, стара къща. На Никулден съм отивала там и пълно с народ, празнуваха 19 декември, Никулден и понеже там така се събираха с ентусиазъм голям, решили този извор да не го оставят така, ами да се направи една чешма.
Дават някаква идея - техни желания и тати отива в София и говори с Учителя, като му описва там каква е обстановката, там големия
дъб
, това, че се разлива един чуден извор.
Казва: „Братята искат да направят една чешма."Тогава Бертоли, заедно с Учителя и баща ми там говорили, като скулптор да се направи нещо, като образец и Учителят дава своето благословение. Тогава отиват брат Борис да ръководи строежа. Баща ми, заедно с него, а този, Димитър Вълчев, имаха двуетажна къща - две стаи - едната за Борис и за баща ми. Почва се строежът, обаждат се на кмета в селото, той беше от Айтос, един много добър кмет. Цялото село взема участие вече, като се научават, просто се радват.
към текста >>
36.
12 - 54. ЛЕЧИТЕЛЯТ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
А там, гдето се направи чешмата, е един извор и един
дъб
.
Надка: А, виж за нея история не мога да ти кажа. Да кажа, значи не мога да се сетя как беше. Чакай сега, 1929 година се прави чешмата. Брат Борис Учителят го прати, също и Бертоли. Приятелите от това село искат чешма.
А там, гдето се направи чешмата, е един извор и един
дъб
.
В.К.: Блато май е било. Надка: Не е блато, извор беше. И тече тази вода, и долу е станало блато надолу, река имаше, стича се надолу. И тогава приятелите решили, от този кмет взели разрешение и казват на тати, а той споделил с Учителя. Тогава ги изпрати тия двамата, Борис и Бертоли.
към текста >>
37.
І.03.22. ПРОРОЧЕСТВОТО ДЕЙСТВУВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Същата формула с нажежено желязо е вдълбявана на
дъбовите
черешови топове.
Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания" споменава за това пророчество: „Аз предполагам, обаче, че авторът на „Турция ке падне" не е само едно лице, но целият български народ, на който божественото огнено въодушевление по това време откри едновременно това съвпадение. Секи, знающи да чете и пише съзаклятник е писал това изречение по онова време със собствената си ръка, за да се увери по-добре, по-нагледно в неговата истинност." За доказателство трябва да споменем, че от 12 до 16 април 1876 г. заседава в местността Оборище първото българско Велико народно събрание и насрочва датата за въстанието на 1 май 1876 година. А в Копривщица се изработва знаме от Танчо Шабанов и цялата формула била избродирана върху знамето, а до нея в цял ръст бил изрисуван лъв. Това знаме, след погрома е било закарано от турските власти в Цариград за доказателство на съзаклятниците.
Същата формула с нажежено желязо е вдълбявана на
дъбовите
черешови топове.
Най-силно формулата е действувала на българските свещеници и учители, които по това време са били грамотни и които са движели вътрешната съпротива на българите срещу османското робство и гръцкото иго, упражнявано чрез православната византийска църква. Извезаното знаме е вдигнато първо в Копривщица, след като било написано „Кървавото писмо" на 20 април 1876 г. от Тодор Каблешков и изпратено в Панагюрище на Панайот Волов и Георги Бенковски, след което се вдига Априлското въстание. След пленяването на знамето, то е изпратено в Цариград, където е показвано пред чужди дипломати като веществено доказателство за организирания бунт. Но никой от дипломатите не е разбирал от формулата.
към текста >>
38.
I.03.28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Дръжката на знамето е от
дъбово
дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка.
А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири.
Дръжката на знамето е от
дъбово
дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка.
Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра. Горният край завършва с копие от 38 см., с позлатено сребро. В основата на копието, където е скобата, която се прикачва за върха на дръжката е написано: „Българскому народу город Самара в 1876 года". Знамето е било приготвено за въстаналите българи още в 1876 г., но с потушаването на въстанието не е било изпратено и било задържано, докато се яви възможност да се предаде на българските опълченци.
към текста >>
39.
IV.Трето събрание, 14 август 1906 г.
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския
дъб
и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
За тия велики небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането ни в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. „Все" значи Емануил - т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи.92 Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския
дъб
и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
Прочете се Псалом 41, cm. 3; Изход гл. 7, стих 16; Деяния гл. 18, гл. 22, cm.
към текста >>
40.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 година (14-18 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станция
Дъбник
, гдето чакахме повече от 1 час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът, защото машината, която го взе от плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите й, два километра от станция
Дъбник
, до която тренът достигна само по инерция, благодарение на която инерция като по чудо спря пред гарата и с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отдето достигна друга машина да ни потегли.
Търново от 14 август. От София тръгнахме ние с Гина, Д. Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас и то на 12 август, четвъртък, с бързия влак сутринта, който тръгва в 7 и половина часа. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 часа.
Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станция
Дъбник
, гдето чакахме повече от 1 час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът, защото машината, която го взе от плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите й, два километра от станция
Дъбник
, до която тренът достигна само по инерция, благодарение на която инерция като по чудо спря пред гарата и с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отдето достигна друга машина да ни потегли.
Иначе, ако машината се пукнеше сред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казах, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била сменена в Плевен от развалената. На 13 август, петък, откъм 10 часа сутринта времето в Търново започна лека-полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето - тихо и много приятно.
към текста >>
41.
7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 13
14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при
Дъблинския
университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека.
Той се изказа накратко и за лъчеизпускането от човешкото тяло, за което барон фон Райхенбах говори в своето съчинение „Опити"; което нещо е било изследвано с особен спектроскоп и от англичанина д- р Джон Хаклер и се оказало, че всеки човек бил обкръжен с особено сияние, цветовете на което били в зависимост от нравственото и умственото му състояние. По-после, парижкият д-р Барадкж потвърди твърденията и на двамата. Тошев се спря на опитите, които са правили в областта на спиритизма двамата англичани, капацитети в областта на физиката и известни със своити открития Уйлям Крукс и Оливър Лодж. А също, че на техни сеанси се явявали материализирани духове, които те са фотографирали. Тошев процитира от стр.
14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при
Дъблинския
университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека.
Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам." След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни.
към текста >>
42.
8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
,
,
ТОМ 13
(Прочети Матея, 7:6, Йоан 8:44 и 19:1-3.) А че действително Исус Христос е учил два вида учения: едно популярно за народа, за широките маси, които са се тълпели при Него, да чуят какво учение учи прогласеният за Месия, което Той е изразявал или чрез притчи, или направо, но без да обяснява
дъблокия
смисъл на казаното.
Исус Христос е сложил редица въпроси пред своите слушатели недоизяснени. Но според Него, казаното от Него е било достатъчно да раздвижи умовете, сърцата и душите на „търсещите". И те по вътрешен път да прозрат Истината. Защо Христос съветваше учениците си, да не разкриват Божественото Учение безразборно на всички? - Защото между хората от тълпата Негови слушатели е имало хора, които се намират под влиянието на сатанински духове, които Христос назовава „свини" и „псета" и за които Христос казва, че са родени от дявола.
(Прочети Матея, 7:6, Йоан 8:44 и 19:1-3.) А че действително Исус Христос е учил два вида учения: едно популярно за народа, за широките маси, които са се тълпели при Него, да чуят какво учение учи прогласеният за Месия, което Той е изразявал или чрез притчи, или направо, но без да обяснява
дъблокия
смисъл на казаното.
И второ едно учение, което Христос нарича „Тайните на Царството Божие" (езотерично християнство) - това е ясно от следните цитати из Евангелията: 1. В Матея, 13:10-12 четем: „И пристъпиха учениците и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им рече: Защото на вас е дадено да познаете „Тайните на Царството Божие", а на тях не е дадено. Защото който има, ще му се даде и ще му се преумножи... " 2. В Лука, 8:10 четем: „Вам е дадено да познаете „Тайните на Царството Божие", а на другите се проповядва с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не разумяват." (М.Б.: Т.е.
към текста >>
43.
II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Вий ще бъдете тъй добър ако ви е възможно да съберете от имелата плодът с листата без големите клонове и то от
дъб
.
Страдания, смърт, раждане, възкресение. Ваш верен П. К. Дънов София, 26 Август 1913 Люб. Ст. Тошев, Получих вашето писмо. За тълкуванието на съня ще оставим за друг път да говорим.
Вий ще бъдете тъй добър ако ви е възможно да съберете от имелата плодът с листата без големите клонове и то от
дъб
.
Ще направим опит с плод и листата й. И то сега, през есента може да стане доста успешно. Ако ви се удаде, ще я доставите в София. Надявам се да сте получили препоръчаното писмо. Сега е време за по- сериозна работа.
към текста >>
44.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Желъдът не е
дъб
, но сложен в благоприятна почва не може да бъде друго нещо освен
дъб
.
И Теософията и наблюденията показват като че ли следующият закон е всеобщ за всички царства, същества на земята, включая и човешкото. Този закон е: Всичко съществуващо първоначално е в състояние на семе, на нещо различно от това, което ще стане после, но криещо в себе си възможност да стане такова. Пример: яйце от кокошка. То е само една възможност да стане кокошка, но не е кокошка. Ако не го стоплим, ще си остане яйце или може да се развали, но стоплим ли го, то не може да стане нищо друго освен кокошка.
Желъдът не е
дъб
, но сложен в благоприятна почва не може да бъде друго нещо освен
дъб
.
Де е била кокошката, где дъба? - Във възможност, в идея, в потенция. Материалистите казваха, че условията създавали всички форми и нямало нищо предварително приготвено. Това не е вярно, защото при каквито щеш условия поставят желъда, той все дъб ще даде, макар условията да спомагат или да попречат малко или много. Тъй е и с човека.
към текста >>
Де е била кокошката, где
дъба
?
Този закон е: Всичко съществуващо първоначално е в състояние на семе, на нещо различно от това, което ще стане после, но криещо в себе си възможност да стане такова. Пример: яйце от кокошка. То е само една възможност да стане кокошка, но не е кокошка. Ако не го стоплим, ще си остане яйце или може да се развали, но стоплим ли го, то не може да стане нищо друго освен кокошка. Желъдът не е дъб, но сложен в благоприятна почва не може да бъде друго нещо освен дъб.
Де е била кокошката, где
дъба
?
- Във възможност, в идея, в потенция. Материалистите казваха, че условията създавали всички форми и нямало нищо предварително приготвено. Това не е вярно, защото при каквито щеш условия поставят желъда, той все дъб ще даде, макар условията да спомагат или да попречат малко или много. Тъй е и с човека. В зародиш той непременно е възможност на това, което ще стане един ден като съвършен.
към текста >>
Това не е вярно, защото при каквито щеш условия поставят желъда, той все
дъб
ще даде, макар условията да спомагат или да попречат малко или много.
Ако не го стоплим, ще си остане яйце или може да се развали, но стоплим ли го, то не може да стане нищо друго освен кокошка. Желъдът не е дъб, но сложен в благоприятна почва не може да бъде друго нещо освен дъб. Де е била кокошката, где дъба? - Във възможност, в идея, в потенция. Материалистите казваха, че условията създавали всички форми и нямало нищо предварително приготвено.
Това не е вярно, защото при каквито щеш условия поставят желъда, той все
дъб
ще даде, макар условията да спомагат или да попречат малко или много.
Тъй е и с човека. В зародиш той непременно е възможност на това, което ще стане един ден като съвършен. В Първата глава на Битието се казва тъй: „Да направим човека по наш образ и по наше подобие."А подир един стих прибавя: „И сътвори Бог човека, по своя образ сътвори го." Тук подобие не се поменува. Желъда е образ на дъба, но не и подобие. Подобието той достига, когато сам стане дъб.
към текста >>
Желъда е образ на
дъба
, но не и подобие.
Материалистите казваха, че условията създавали всички форми и нямало нищо предварително приготвено. Това не е вярно, защото при каквито щеш условия поставят желъда, той все дъб ще даде, макар условията да спомагат или да попречат малко или много. Тъй е и с човека. В зародиш той непременно е възможност на това, което ще стане един ден като съвършен. В Първата глава на Битието се казва тъй: „Да направим човека по наш образ и по наше подобие."А подир един стих прибавя: „И сътвори Бог човека, по своя образ сътвори го." Тук подобие не се поменува.
Желъда е образ на
дъба
, но не и подобие.
Подобието той достига, когато сам стане дъб. Ние сме семе Божие, „чада Божии" и ние ще станем един ден съвършени „в мярката на пълнотата Христова". Четете „Към Римляните" за Царския отрок, който докато е млад има наставници и е подчинен на същите, но като дойде на възраст, всичко му се подчинява. Тъй че човек си има Духа още от началото (туй го казва и ап. Павел: „ Човек е Дух, Душа и тяло"), но у грамадното болшинство още не е развит.
към текста >>
Подобието той достига, когато сам стане
дъб
.
Това не е вярно, защото при каквито щеш условия поставят желъда, той все дъб ще даде, макар условията да спомагат или да попречат малко или много. Тъй е и с човека. В зародиш той непременно е възможност на това, което ще стане един ден като съвършен. В Първата глава на Битието се казва тъй: „Да направим човека по наш образ и по наше подобие."А подир един стих прибавя: „И сътвори Бог човека, по своя образ сътвори го." Тук подобие не се поменува. Желъда е образ на дъба, но не и подобие.
Подобието той достига, когато сам стане
дъб
.
Ние сме семе Божие, „чада Божии" и ние ще станем един ден съвършени „в мярката на пълнотата Христова". Четете „Към Римляните" за Царския отрок, който докато е млад има наставници и е подчинен на същите, но като дойде на възраст, всичко му се подчинява. Тъй че човек си има Духа още от началото (туй го казва и ап. Павел: „ Човек е Дух, Душа и тяло"), но у грамадното болшинство още не е развит. За Йоана 8:44 - нямам Евангелие у мене.
към текста >>
45.
VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Савка Керемедчиева, улица „
Дъбова
" N 3- София.
Л. К. П. Б ЛА Получих от София вашето писмо и записа. Ще изпълня всичко, за каквото ми пишете, когато отида е София (а то ще бъде към края на този месец изглежда) и оттам ще ви пиша. Адресите на стенографките са: Паша Тодорова, бул. „Дондуков" N136- София.
Савка Керемедчиева, улица „
Дъбова
" N 3- София.
Еленка Андреева, улица „ Опълченска" N66- София. Е то другите искани от вас адреси: Чрез Константин Русев за Михаил Иванов, улица „Върбица" N10- София. Георги Радев, улица „ Опълченска" 66 - София Жечо Панайотов, улица „Дрангов'" 1 - София. Мотото на ученика, което ще се изговаря всеки ден е: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." (три пъти). Едновременно с това мото може да се изкаже и следното: „Божията любов носи пълния живот.
към текста >>
46.
32. ТИ ЗНАЕШ ВСИЧКО
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Тя пак тихо промълви: „Ти всичко знаеш." След това тя.се наведе
дъбоко
към земята, целуна ръка на Учителя и сложи пред нозете му два лева.
" Тя веднага отговори: „Ти знаеш всичко." Известно време Учителят помълча и после продължи: „Твоят другар се е поминал преди две години. Жената погледна към Учителя с малко оживен поглед и пак промълви: „Ти знаеш всичко." Тя стоеше права и очакваше да й се каже още нещо. Учителят добави: „Другарят ти постоянно ти пееше." - „Ти знаеш всичко." - по-сигурно потвърди жената. Учителят продължи: „Както виждаш, мъжът ти е пял цял живот, докато е бил на земята. Той и сега продължава да ти пее, защото те обича." Лицето на жената светна и тя се ободри.
Тя пак тихо промълви: „Ти всичко знаеш." След това тя.се наведе
дъбоко
към земята, целуна ръка на Учителя и сложи пред нозете му два лева.
Като си отиде, Учителят погледна към брата, който доведе жената и каза: „Вземи тези пари от земята, те са за тебе." Братът взе двата лева от земята и се усмихна. От думите на Учителя жената разбра, че този, който тихо й пее на ухото, не е никой друг, освен нейният мъж, който и тя обича. Тя се успокои и се убеди, че не е болна, и няма защо да ходи по болници да се лекува. Писала Паша Теодорова по думите на брата И. А. (Иван Антонов), който заведе жената при Учителя.
към текста >>
47.
19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Учителят носеше
дъбоко
в себе си, като Негова плът и кръв, две велики книги, чийто материал Той оживи и одухотвори пред учениците.
То прониква през тези отверстия и отива в необятното пространство, във високите области, дето е неговото царство - царството на идеите, царството на високата мисъл. Ако в движението си в пространството Словото се докосне до някой високо организиран човешки ум, който се занимава със съответни мисли и идеи, то прониква в този ум, който ги възприема като свои и започва да ги обработва в себе си. Който и да е възприел мисли, изказани от Учителя и обработил в себе си и приложил в живота си, стават негови. Ценно свойство на Словото е безкористието. То не търси своето право.
Учителят носеше
дъбоко
в себе си, като Негова плът и кръв, две велики книги, чийто материал Той оживи и одухотвори пред учениците.
Това бяха: книгата на живата разумна природа и великото учение на Любовта - Христовото учение. Всички закони, принципи и правила, изнесени в Словото, са опитани, проверени и приложение от самия Него. Ето защо Словото на Учителя носи в себе си сила и живот за ония, които го приемат и прилагат. Мнозина отричат Христовото учение, но Учителят казва: „Не може да се отрича нещо, което не съществува." И наистина, как ще отричаш нещо, което не съществува? Как и защо ще се занимаваш с него?
към текста >>
48.
7. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ НА СЪВРЕМЕННИЦИТЕ НА ПАША
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Помагаше му, защото лятно време Христов е ходел там, в
Дъбово
.
В.К.: Който ужким щеше да гледа да помага на Христов. Г.П.: Той не може да му помага, защото той самият беше болен. Имаше язва и беше слаб и нервен. А, помагаше му. Чакай сега.
Помагаше му, защото лятно време Христов е ходел там, в
Дъбово
.
Другаде е гостувал, наем е плащал, но все пак Колю Владимиров го е завел там и му е показал, че е кавалер, Колю е там, нали? Не че му е помагал, но е до него просто. В.К.: Съдействувал. Г.П.: Да има един човек там познат. И той обра Христов.
към текста >>
49.
19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Тогава ставаше често да те пенсионират с по-малка пенсия и той започва да работи часовникарство, но там в село
Дъбово
.
А иначе експедитивен, пък хитър и т.н. Като се пенсионирва, иначе е борец, имаше някога е бил и идеен човек. Бил е не в нашия смисъл на думата, в друго отношение, нещо като анархист и не знам още като такъв, и е имал симпатии. И аз бях чула много хубави работи за него. Но после се е овълчил, пък го и уволнили.
Тогава ставаше често да те пенсионират с по-малка пенсия и той започва да работи часовникарство, но там в село
Дъбово
.
Той е в Дъбово. И става друг. Той например взе на Паша часовника „Омега" и не го върна. Тя даже това и не знай, взе го уж не знам какво да види и т.н. Христов имаше един часовник хубав, външно поне, пък не работеше и знаеш ли, казва, аз го давах на Владимиров, той е взел някои части от него, затова часовникът не върви.
към текста >>
Той е в
Дъбово
.
Като се пенсионирва, иначе е борец, имаше някога е бил и идеен човек. Бил е не в нашия смисъл на думата, в друго отношение, нещо като анархист и не знам още като такъв, и е имал симпатии. И аз бях чула много хубави работи за него. Но после се е овълчил, пък го и уволнили. Тогава ставаше често да те пенсионират с по-малка пенсия и той започва да работи часовникарство, но там в село Дъбово.
Той е в
Дъбово
.
И става друг. Той например взе на Паша часовника „Омега" и не го върна. Тя даже това и не знай, взе го уж не знам какво да види и т.н. Христов имаше един часовник хубав, външно поне, пък не работеше и знаеш ли, казва, аз го давах на Владимиров, той е взел някои части от него, затова часовникът не върви. Та аз се страхувам туй, което казвам за него да излезе на бял свят, като много експанзивен човек.
към текста >>
50.
15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Боянчо прави ковчега от едно дърво, не знам какво, дебело, какво, хубаво -
дъб
ли е, какво е.
„Ти какво, ма? " - „Ами там човекът е умрял, трябва да се разреши да го погребат, нали с Георги Димитров заедно са живели под един покрив. Трябва да се разреши." В това време братята действуват. Телеграми пускат. Аз по своя инициатива и най-после на четвъртия ден се разрешава да се погребе Учителя на мястото, където е сега.
Боянчо прави ковчега от едно дърво, не знам какво, дебело, какво, хубаво -
дъб
ли е, какво е.
Красиво, с орнаменти, с туй, с онуй. И казват някои, Учителя трябва да го поставим не направо на земята, а на поставки ковчегът да бъде и дълбоко. Гради копае гроба и не знам кой още там и да сложат в ъглите това, коловете, за да се поставят дъски, та на тях да лежи ковчегът. Но преди това вардиме, докато дойде разрешението. В салона Учителят.
към текста >>
51.
5. ПРЕДСКАЗАНИЕТО СЕ СБЪДВА - Естирка Иванова Димитрова
,
Естирка Иванова Димитрова
,
ТОМ 13
Майка ми е от
Дъбово
, Казанлъшко, а баща ми от село Каменна река.
5. ПРЕДСКАЗАНИЕТО СЕ СБЪДВА Естирка Иванова Димитрова Естирка Иванова Димитрова от с. Каменна река, Ямболско: Родена съм на 27.03.1932 г.
Майка ми е от
Дъбово
, Казанлъшко, а баща ми от село Каменна река.
От 1968 година съм в Братството. Само аз съм в Братството. Един брат от Каменна река ми даде една беседа, която се казваше: „Заведоха Исуса". Братът се наричаше Диню Господинов - железарят. Той ми даде тая брошура и си казах, това не е Библия, няма да я прочета.
към текста >>
52.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
179.Каляване. Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и да заякне в мощен
дъб
!
Ученикът не трябва да иска нищо пресилено. В него всичко трябва да става напълно естествено и на своето време. 178.Вяра. Вярвай в онзи, който те учи. Вярвай в онзи, когото обичаш. Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си!
179.Каляване. Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и да заякне в мощен
дъб
!
Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. 180.Учение. Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава. То прави живота му пълен, красив и радостен. Само учението дава съдържание на живота му. И само служението осмисля живота му.
към текста >>
53.
39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Над Габрово отивайки за село Бичкиня имаше един голям
дъб
, много голям
дъб
, аз съм ходил при него и съм го виждал.
И тъкмо да му обясни какво, що и умира. Тези карти този фурнаджия ги запазва, като дошъл в Габрово и повиква Бориса, и му ги дава. Ще питаш по-подробно Бориса. Аз съм ги гледал разни мечки, разни кръгове. И ходили са да търсят имането по тези карти.
Над Габрово отивайки за село Бичкиня имаше един голям
дъб
, много голям
дъб
, аз съм ходил при него и съм го виждал.
На този дъб имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката. Казвали са ми тамошните хора, че дошъл от Букурещ някакъв на кон. Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл дъба, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода. Аз съм ходил при този дъб, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К. Друга такава хубава местност в Габрово коя беше на времето, Соколския манастир?
към текста >>
На този
дъб
имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката.
Тези карти този фурнаджия ги запазва, като дошъл в Габрово и повиква Бориса, и му ги дава. Ще питаш по-подробно Бориса. Аз съм ги гледал разни мечки, разни кръгове. И ходили са да търсят имането по тези карти. Над Габрово отивайки за село Бичкиня имаше един голям дъб, много голям дъб, аз съм ходил при него и съм го виждал.
На този
дъб
имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката.
Казвали са ми тамошните хора, че дошъл от Букурещ някакъв на кон. Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл дъба, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода. Аз съм ходил при този дъб, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К. Друга такава хубава местност в Габрово коя беше на времето, Соколския манастир? Н.Д. Да, Соколския манастир, Кожещица, където дядо ми имаш струг там.
към текста >>
Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл
дъба
, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода.
Аз съм ги гледал разни мечки, разни кръгове. И ходили са да търсят имането по тези карти. Над Габрово отивайки за село Бичкиня имаше един голям дъб, много голям дъб, аз съм ходил при него и съм го виждал. На този дъб имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката. Казвали са ми тамошните хора, че дошъл от Букурещ някакъв на кон.
Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл
дъба
, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода.
Аз съм ходил при този дъб, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К. Друга такава хубава местност в Габрово коя беше на времето, Соколския манастир? Н.Д. Да, Соколския манастир, Кожещица, където дядо ми имаш струг там. Беше приказно място в своята красота и нагоре Стара планина, Киселчова могила, Кукла и Бабка, два върха много приятни, изобщо около Габрово има много хубави места за разходка. Реката Янтра беше много чиста и много привлекателна. В.К.
към текста >>
Аз съм ходил при този
дъб
, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К.
И ходили са да търсят имането по тези карти. Над Габрово отивайки за село Бичкиня имаше един голям дъб, много голям дъб, аз съм ходил при него и съм го виждал. На този дъб имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката. Казвали са ми тамошните хора, че дошъл от Букурещ някакъв на кон. Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл дъба, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода.
Аз съм ходил при този
дъб
, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К.
Друга такава хубава местност в Габрово коя беше на времето, Соколския манастир? Н.Д. Да, Соколския манастир, Кожещица, където дядо ми имаш струг там. Беше приказно място в своята красота и нагоре Стара планина, Киселчова могила, Кукла и Бабка, два върха много приятни, изобщо около Габрово има много хубави места за разходка. Реката Янтра беше много чиста и много привлекателна. В.К. Тази къща Цанка, в която е, Йордан е правил. Н.Д.
към текста >>
54.
32. УЧИТЕЛ В СЕЛО КРЕПЧА
,
,
ТОМ 16
Селяните турци бяха изкоренили голяма площ
дъбова
гора около селото и бяха си направили хубави ниви.
се явих на държавен изпит в гр. Шумен за редовен начален учител. Напуснах мелницата в родното си село и станах учител в турското училище в село Крепча, Поповско. Аз преподавах български език, а тримата ми колеги турци преподаваха на турски другите предмети. Общината от много месеци нямаше пари да плаща на турските колеги, които се издържаха от общинския бюджет.
Селяните турци бяха изкоренили голяма площ
дъбова
гора около селото и бяха си направили хубави ниви.
Написах протокол и училищното настоятелство го подписа, с който околийският училищен инспектор назначи комисия, състояща се от лесничей, агроном и вещо лице. Дойдоха и отчуждиха 300 декара ниви от коренената гора за училищен фонд. Дадохме я на търг за десет години. Постъпиха 60 000 лв. в училищната каса.
към текста >>
55.
91. УЧИТЕЛ В ТУРСКО СЕЛО
,
,
ТОМ 16
А тя беше
дъбова
гора.
91. УЧИТЕЛ В ТУРСКО СЕЛО Мен турците не ме обичаха, защото те коренили гора, кой колкото може и колкото иска.
А тя беше
дъбова
гора.
Някои изкоренили дори по десет декара. Там горските не ги закачаха, защото те им носеха ракия и ги черпеха. Горските смятаха за тях: „Ех, турска работа! " Оставяха ги да секат. Обаче аз, като отидох и като видях училището, видях издънките от млада гора дъбова, дето са поникнали.
към текста >>
Обаче аз, като отидох и като видях училището, видях издънките от млада гора
дъбова
, дето са поникнали.
А тя беше дъбова гора. Някои изкоренили дори по десет декара. Там горските не ги закачаха, защото те им носеха ракия и ги черпеха. Горските смятаха за тях: „Ех, турска работа! " Оставяха ги да секат.
Обаче аз, като отидох и като видях училището, видях издънките от млада гора
дъбова
, дето са поникнали.
А те бяха доста пораснали и там ги използвали, че с тях наковали на чиновете, които са се разсъхнали, както и столовете, това бяха все дъбови пръти. Това направил моят предшественик, който бил дошъл от Лом. Понеже чиновете и столовете се люлеят, за да не се люлеят, той им наковал от дъбовите пръти. Аз като отидох, реших нещо ново. Най-напред като отидох в това село, турците не ме пущаха да живея в училището.
към текста >>
А те бяха доста пораснали и там ги използвали, че с тях наковали на чиновете, които са се разсъхнали, както и столовете, това бяха все
дъбови
пръти.
Някои изкоренили дори по десет декара. Там горските не ги закачаха, защото те им носеха ракия и ги черпеха. Горските смятаха за тях: „Ех, турска работа! " Оставяха ги да секат. Обаче аз, като отидох и като видях училището, видях издънките от млада гора дъбова, дето са поникнали.
А те бяха доста пораснали и там ги използвали, че с тях наковали на чиновете, които са се разсъхнали, както и столовете, това бяха все
дъбови
пръти.
Това направил моят предшественик, който бил дошъл от Лом. Понеже чиновете и столовете се люлеят, за да не се люлеят, той им наковал от дъбовите пръти. Аз като отидох, реших нещо ново. Най-напред като отидох в това село, турците не ме пущаха да живея в училището. Защото колегата ми преди мене живял в училището и печал свинско.
към текста >>
Понеже чиновете и столовете се люлеят, за да не се люлеят, той им наковал от
дъбовите
пръти.
Горските смятаха за тях: „Ех, турска работа! " Оставяха ги да секат. Обаче аз, като отидох и като видях училището, видях издънките от млада гора дъбова, дето са поникнали. А те бяха доста пораснали и там ги използвали, че с тях наковали на чиновете, които са се разсъхнали, както и столовете, това бяха все дъбови пръти. Това направил моят предшественик, който бил дошъл от Лом.
Понеже чиновете и столовете се люлеят, за да не се люлеят, той им наковал от
дъбовите
пръти.
Аз като отидох, реших нещо ново. Най-напред като отидох в това село, турците не ме пущаха да живея в училището. Защото колегата ми преди мене живял в училището и печал свинско. А те не ядат свинско, което мирише много лошо. Понеже аз съм вегетарианец, турците започнаха да ми предлагат да живея в одая.
към текста >>
Обаче аз отивах всяка сутрин на една височина, на изток на селото, минавах през една
дъбова
гора и отивах чак на върха да посрещам Слънцето.
И по едно време иде той ядосано и казва, че съм свирел при джамията, а джамията било свято място и там не се свирело. А аз казах да му кажат, че в руджието в Разград, където те учат за ходжи, самите ученици имат цигулки, да свирят. Цигулката е като молитва и затуй той да не се сърди на това. Тъй, ама той си остана на своето си. Излезе и с бастуна отиде нанякъде.
Обаче аз отивах всяка сутрин на една височина, на изток на селото, минавах през една
дъбова
гора и отивах чак на върха да посрещам Слънцето.
И като отивах горе на върха, правех си гимнастиките и туй упражнение, което си правех така, те и турците го правят. И един турчин ме видял, че сутринта рано посрещам Слънцето и казал на ходжата: „Даскалът се моли сутрин! " И тогава този дядо, Бурук Мустафа, който не ме искаше, като чул, че съм се молел на Бога и съм правел гимнастиката, той ме възлюбил и започна да идва при мене и станахме приятели. И сега, какво стана: те, като са коренили гората, са нямали документ за нея. Аз отидох и казах на инспектора това.
към текста >>
56.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Води ме и в хубава, макар и частна
дъбова
гора, Кюдечер, където тя си ходела често.
Стаята-канцелария и квартира на сестрата - е идеално почистена, легло с чисто, идеално бяла покривка, измазана хубаво с киреч. Покъщнината - провизии в уч. шкаф и всичко хубаво. Следобед отидохме над селото на така наречената височина „Добро-глед", откъдето се и откриват още по-чудни гледки на тоя западен български кът, „Добро-глед" - оправдава това си име. Сръбската граница е на час оттука.
Води ме и в хубава, макар и частна
дъбова
гора, Кюдечер, където тя си ходела често.
Там изядохме един хубав портокал, който аз носех от София. С особен усет в сърцето и душата бяхме през целия ден, но мен ми бе тежко малко, защото бях изморен. Към 5 ч се завърнахме в с. Туден, за да сготвим нещо, та кога си дойдат Поп Христови, да има вечеря. Вечерта им свирих с цигулката и пяхме „Кацнал бръмбар на трънка" и „Бялото кокиче".
към текста >>
57.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
Нощес сънувам, че пътуваме с Еленка някъде през дълъг път, през една
дъбова
голяма гора.
От 11 докъде 1 ч писах писмо на дяда Недя. Еленка го чете и тя даже написа нещо за него. Към 3 ч картофената супа бе готова. С нетърпение очаквах часа, да започна да сърбам тая хубава картофена супа. Тия дни все за това мисля, все бистрата картофена супа ми в паметта.
Нощес сънувам, че пътуваме с Еленка някъде през дълъг път, през една
дъбова
голяма гора.
Най-после стигнахме в едно село уж че като Равна, но по обстановка не е Равна. Аз като влязох вдвора, ето, един голям извор, с бистра, кристална, буйно извираща вода. Кладенецът бе мътен от такива частички, които са от самите бучки, които излизат, повдигат се от извиращата се вода и пак падат на дъното му. Но от мътока скоро се избистри. Аз откъде изтичането си рекох, докато се избистри, да си изпера нечистата носна кърпичка.
към текста >>
58.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Има студ, но и хубави
дъбови
дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна.
Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи. Все на сън ме кара. Времето все облачно. От време на време ще блесне слънце и пак се потуля.
Има студ, но и хубави
дъбови
дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна.
Сънувах интересни сънища, но не ги записах. Напред бях, по икиндия, полегнал, сънувах, че децата плачеха за мене в Равна при раздялата ми с тях, и аз заплаках от умиление и се събудих. * [..] [Сън:] ... само тя и аз знаем. А даже нейните близки и не подозирали или пък тя е била някъде далеч от тях, та не им е съобщила, че тя е имала дете, и обществото, в което тя живее, не се е заинтересувало, че тя това дете откъде го има и че тя е възрастна госпожица. Ето, дохожда Негово Величество Цар Борис III и се заприказва сладко, приятно с нас.
към текста >>
На изток-висока
дъбова
гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове.
Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм някъде в планинско място.
На изток-висока
дъбова
гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове.
Изведнъж започна нещо страшно подземно да бумти. Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре. Аз започнах да бягам, да не би ме улучи някой хвъркащ камък. След като се скрих из високата гора, узнах, че това не е земетрес, а батарейна стрелба, на много батареи войници, които определили това място за обект, без да са знаяли, че тук има човек. Обаче аз излязох от огнената зона неувредим.
към текста >>
59.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Има студ, но и хубави
дъбови
дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна.
Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи. Все на сън ме кара. Времето все облачно. От време на време ще блесне слънце и пак се потуля.
Има студ, но и хубави
дъбови
дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна.
Сънувах интересни сънища, но не ги записах. Напред бях, по икиндия, полегнал, сънувах, че децата плачеха за мене в Равна при раздялата ми с тях, и аз заплаках от умиление и се събудих. Четох нещо от „Frateco" * , за Правдата - от Учителя, и това ме окрили малко и развесели. *„Frateco" (есперанто) - „Братство". (Бел. М.
към текста >>
60.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
На изток-висока
дъбова
гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове.
Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение. 9.IV.1934год. В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо. Сън. Сънувах, че съм някъде в планинско място.
На изток-висока
дъбова
гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове.
Изведнъж започна нещо страшно подземно да бумти. Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре. Аз започнах да бягам, да не би ме улучи някой хвъркащ камък. След като се скрих из високата гора, узнах, че това не е земетрес, а батарейна стрелба, на много батареи войници, които определили това място за обект, без да са знаяли, че тук има човек. Обаче аз излязох от огнената зона неувредим.
към текста >>
61.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Аз, сутринта, потегляйки от дома, оставих инспектора у дома и заминах напред уж за училище, но вместо на училище, аз съм потеглил и отишел в една гора, на една височина, като че височината е била стара крепост римска, а сега обраснала с хубава
дъбова
гора, а самия връх -хубава полянка, изкачих се тамо с надежда, че самият инспектор ще дойде.
Дошъл е инспекторът Кръстю Петров (зимъшния ми инспектор в с. Казалджик-Кафтан) и ще прави ревизия. Аз ето удрям звънеца за влизане и не съм готов, не съм погледнал да видя каква е методическата ми единица, която ми предстои да развия, за в случай, че влезе при мен. Но още по-интересно. Инспекторът е нощувал у дома и се разговаряхме по въпроси из екскурзиите и за красотата на българската природа.
Аз, сутринта, потегляйки от дома, оставих инспектора у дома и заминах напред уж за училище, но вместо на училище, аз съм потеглил и отишел в една гора, на една височина, като че височината е била стара крепост римска, а сега обраснала с хубава
дъбова
гора, а самия връх -хубава полянка, изкачих се тамо с надежда, че самият инспектор ще дойде.
Аз се улисах в природата и не съм забелязал, че дошло времето за влизане в утринен час. Това бе пролетно утро. Сетих се, че инспекторът е тук и че ревизия ще ни прави, а аз що съм направил! Ужас ме обзе, като си помислих, че един час вече е минал, още повече, че не съм готов, не знам какво ще предавам. Смущава ме фактът, че господин Петров има за мен добро мнение, а сега, ето, всичко ще рухне по единствената причина, че аз не съм готов.
към текста >>
Аз го видях и кривнах вдясно над едни планински пропасти, измежду едни големи
дъбови
дървета.
И това откритие е било мое собствено изобретение. Разсъждавам си и говоря на себе си, да не би това да е сън, но се установява, че не е сън. Аз си размишлявам, че това ще стане достояние на учените, че тоя уред е прост и че всички хора без пари всеки ще може да лети. Хвръкнах и бързо летя. Ето, един турчин оре нивата си.
Аз го видях и кривнах вдясно над едни планински пропасти, измежду едни големи
дъбови
дървета.
Отидох много бързо в ливадите. Всички се радват. Там е Учителят. Слънцето след малко ще изгрее. Тук ще се извърши и нарядът, защото е неделя сутринта.
към текста >>
62.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Сън: Сънувах, че съм някъде в гора
дъбова
.
Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година. Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това. Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.
Сън: Сънувах, че съм някъде в гора
дъбова
.
Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка.
към текста >>
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха
дъбова
шума.
С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил.
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха
дъбова
шума.
Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена.
към текста >>
Пътувам из една
дъбова
гора на около 10 години.
Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., събота Сън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската.
Пътувам из една
дъбова
гора на около 10 години.
Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те са негови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах.
към текста >>
63.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1937 година
,
ТОМ 16
Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно
дъбово
дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих.
Вечерта до 10 ч имах репетиция с ергени и моми. 19.I.1937 год., вторник Валя хубав сняг нощес. Сън: Сънувах, че пътувах в поле. От едно стадо биволици един чер голям биволски бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава. Характерното бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми.
Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно
дъбово
дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих.
Страх ме бе, че той може със сила да удари клона и да го счупи и аз да падна. Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото. И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение. След тоя сън сънувах втори.
към текста >>
64.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Тамо имаше някакви греди стари,
дъбови
, които са паднали във водата и сега трябва да се извадят, повдигнат и поставят за мост.
Ето, после дойде някой млад поп. Брадата му чорлава, широка, като на комита. Той яздеше на кон. Отивам да видя дола при свякови Събеви Бузааджиеви. Долът е много дълбок, трябва да се направи мост.
Тамо имаше някакви греди стари,
дъбови
, които са паднали във водата и сега трябва да се извадят, повдигнат и поставят за мост.
Водата е дълбока, застояла. След това, ето, с мен бяха един офицер, като че тоя, който бе на конезавода на Петрохан, и още някой. Аз съм канен на обед у вуйнини Геровчини. Поканих и тия двамата офицери и другия, като че единият бе поп. Предварително отидох да видя дали не ще ги обременя, като им завеждам още гости.
към текста >>
65.
VII. Всяко дихание да слави Господа
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Виждам вековния
дъб
и той бавно си поклаща листата и като че ли виждам игривите пръсти на сръчния пианист, които леко се движат по наредените клавиши.
Слушам как славеят, унесен в своята сладка песен, не забравя и благодарствените си утринни молитви. Виждам как пчеличката обикаля около красивото цвете и събира медения прашец. Виждам как пеперудката красива къпе крилцата си в бистрото поточе. Виждам зелената тревица - прошарена с нежни цветенца, тъй гиздаво постлала своя килим и кани любимите си гости. А трепетликите излеко трептят като струните на арфа.
Виждам вековния
дъб
и той бавно си поклаща листата и като че ли виждам игривите пръсти на сръчния пианист, които леко се движат по наредените клавиши.
От векове той е събирал тайни в своята архива, и тъжно си запява и в песента се открива велика тайна, която може само мъдрецът да открие. Чувам агненцата как блеят и игриво, весело да припкат по зелените ливади. Ту весело си втурват главичките при своите майки и пак изтичват, за да се гурнат в пъстрата тревица. А овчарят със своя меден кавал свири ли, свири. В него има изблик на чувства и в мелодичния му глас се разлива и тъга, и игривост.
към текста >>
66.
15. Начо Петров
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
В къщата му до боровата гора, улица „
Дъбова
", беше цял архив за Учителя и учението.
Очевидно, все още живееше със спомените за онова време, когато той беше влиятелен фактор, когато от неговите думи зависеше нещо на Изгрева. Но това време беше отдавна минало. Бай Начо не разказваше спокойно за Учителя. Той не можеше да повествува. Разказваше с избухване, непрекъснато епизоди, от които трябваше да се сглобява същината на това, което имаше да каже.
В къщата му до боровата гора, улица „
Дъбова
", беше цял архив за Учителя и учението.
Между другите материали бяха и такива, в които Учителят е критикуван жестоко - ежедневна та жълта преса на времето, която търсеше и намираше пикантни сведения за Него. Пожълтяла от времето изрезка от вестник „Дневник" с портрета на Учи теля и обичайните „сведения" за Неговите прояви. Голямата слабост на Начо Петров беше желанието му да бъде признаван и почитан. Чудно му беше защо тези, които се отнасяха с такова почитание към Учителя, не проявяваха никаква почит към него. Понякога изпадаше в припадъци до гняв, викаше, сърдеше се.
към текста >>
67.
63. Руси Караиванов от с. Ветрен. 63.4. Как едно гостоприемство можа да ме спаси от смърт
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Бях пазач на спирката Конаре, до
Дъбово
, сливенската линия.
63.4. Как едно гостоприемство можа да ме спаси от смърт Беше 1929 г., есента.
Бях пазач на спирката Конаре, до
Дъбово
, сливенската линия.
Аз съм съвсем сам на спирката и никога не заключвах вратата. Беше бурна нощ, валеше дъжд и духаше силен вятър. Както си пържех яйца да вечерям и бях подквасил един гювеч кисело мляко, влиза в стаята ми млад момък, 20-25-годишен, целият мокър от дъжда. Попитах го какво прави тук в такова време, няма влак, откъде иде и по-скоро да се съблече, да му изсушим дрехите, и го поканих да седнем веднага да вечеряме. Той не пожела да се съблече, но аз пак го поканих да се храним и сложих масата.
към текста >>
След това отишел на гара
Дъбово
и там го залавя полицията.
Изядохме заедно всичко и отгоре извадих и сирене да ядем. Поканих го да си легне и когато угасих лампата и той си лягаше, като хвърлих поглед към него, като си сваляше палтото, видях на ръцете му два парабела, завързани с каишки и гърдите му - окичени с патрони. Аз си заспах спокойно. На другата сутрин в 5 часа имаше влак, дадох му билет безплатно до Ветрен и го помолих да занесе до дома празни дисаги. Той ги взе и ги предал на един нашенец.
След това отишел на гара
Дъбово
и там го залавя полицията.
После, като го разпитвали в полицията, казал: - Бях отишел на спирка Конаре с намерение да убия пазача и да обера касата, но понеже човекът ме посрещна добре, се отказах от това намерение. Този човек бил от бандата на тогавашния разбойник Митьо Ганев. Съобщава: Руси Караиванов, с. Ветрен, Казанлъшко Записал: Д-р Филип Стоицев София, 5.XII.1955 г. (Вж. „Изгревът" том I, с.
към текста >>
68.
14. Макрокосмични песни
,
IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство
,
ТОМ 17
Тече животът, велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен
дъб
, в чиито клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя - и то самото едно прекрасно цвете, - там белобрад старец, сраснал се с принципите на живота и вече смогнал да им се усмихне.
Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст. 14.2. Реалността Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето. То отеква в дълбините си предвечната песен на всемира и се радва. Преодолените несгоди са му придали мекота, а надеждата и вдъхновението са го окрилили с устрем и радост. 14.3. Животът Тече животът: могъщо всеобхватно движение, което раздухва пламъците по слънцата и ги кара да заливат с животворящи лъчи безмерното пространство.
Тече животът, велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен
дъб
, в чиито клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя - и то самото едно прекрасно цвете, - там белобрад старец, сраснал се с принципите на живота и вече смогнал да им се усмихне.
Тече животът - сребърно сияние, което блика из дълбините на незнайното начало, към неподозирана цел, готов [да] целуне срещаните по пътя несгоди. 14.4. Звезди Трептят звезди: бездна от светове. Океан от пространство, време и благоволение. Всред океана на неизмеримото пространство се носи и нашият малък кораб. Плискат о него ласките на звездите и вълните на времето; век след век.
към текста >>
69.
16. Годината
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Столоватият
дъб
се е зародил и израсъл от един дребен жълъд.
16. Годината Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV.1930), с. 196 ÷ 197 Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш.
Столоватият
дъб
се е зародил и израсъл от един дребен жълъд.
Ябълката - от малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва, и научните изследвания в древността и в наши дни ни го сочат – е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев възел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя.
към текста >>
70.
22. Сфера на Юпитера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите
дъбове
, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил.
, 22. Сфера на Юпитера Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 194 ÷ 197 Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама.
Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите
дъбове
, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил.
За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции.
към текста >>
71.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек
,
,
ТОМ 18
И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си
дъба
, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне.
Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращатсветлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части. Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек.
И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си
дъба
, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне.
Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него.
към текста >>
72.
8. МАРС
,
,
ТОМ 19
Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето иззад един огромен
дъб
ненадейно пред тях се появил един овен, красив, изящен, на който руното блестяло като злато.
Той решил да принесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейния зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали към жертвеника, който се намирал извън селището, в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово. Жреците пеели химни за прослава на Боговете, а главният жрец държал остър нож, с които е трябвало да извърши жертвоприношението.
Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето иззад един огромен
дъб
ненадейно пред тях се появил един овен, красив, изящен, на който руното блестяло като злато.
Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е красив и кротък”. Яхнала и Хела Овена и с двете си ръце обхванала брата си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си и тръгнал по пътеката.
към текста >>
73.
51. «БОГ Е ИСТИНА» Евангелието
,
,
ТОМ 20
Човек е равен на Бога дотолкова, доколкото един желъд е равен на
дъба
.
И оня, който иска тука, на земята, да му се докаже Божието съществувание, не знае какво говори. Бог, Който изпълва цялата вселена, не може да бъде намерен и посочен никъде на земята. Наистина, безкрайно голямото се повтаря в безкрайно малкото, но това още не значи, че те са равни. Иначе бихме утвърдили за земята математическия парадокс, че всяка част е равна на своето цяло. Тогава и човекът би бил равен на Бога, а явно е, че не е.
Човек е равен на Бога дотолкова, доколкото един желъд е равен на
дъба
.
Човекът е тождествен зародиш, формиран в утробата на майката земя. Неговото растене и развитие до пълнота изискват условия, каквито на земята няма. Земята е само точката на неговото възвръщане. Колко път му предстои и откъде ще мине, това знаят само тия, които са вече стигнали. За човека днес е важно да знае, че той има цел, към която се стреми, и че може да я достигне само с помощта на ония, които са я достигнали.
към текста >>
74.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
В нашата малка статия ний ще се стремим да изтъкнем друго едно съотношение на идеите, което фактически съществува, и което, разгледано много отблизо, е изгубило своите рамки на единност, разглобено на многобройни «впечатления», «явления», «перцепции» - докато най-после е стигнато до из-броявание на дърветата - без да е могло от това да се види самата гора... Идеята според нас е възможност на едно «реализирание», както, да речем, желъдът по отношение на самия
дъб
е една възможност при известни условия, тоя скрит
дъб
да бъде възстановен, реставриран или по-право - възсъздаден.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Без да се впускаме в дълбок анализ на вътрешния мир на тоя, който въздействува - или в тясна смисъл възпитателят - с няколко думи ще очертаем оная схема, която ни се струва най-правдоподобна да бъде следвана от вътрешните наши процеси, наричани мисъл, които по един чуден начин се превръщат в нещо «реално» - дейност, физическа проява, съотношения. Зараждание на впечатленията, съчетание на явленията, групирание на съжденията, свързвание на заключенията - законите за тия групирания и съчетания - дотолкова, доколкото са известни, са предмет на Психологията и Логиката.
В нашата малка статия ний ще се стремим да изтъкнем друго едно съотношение на идеите, което фактически съществува, и което, разгледано много отблизо, е изгубило своите рамки на единност, разглобено на многобройни «впечатления», «явления», «перцепции» - докато най-после е стигнато до из-броявание на дърветата - без да е могло от това да се види самата гора... Идеята според нас е възможност на едно «реализирание», както, да речем, желъдът по отношение на самия
дъб
е една възможност при известни условия, тоя скрит
дъб
да бъде възстановен, реставриран или по-право - възсъздаден.
Такова е и отношението между това, което наричаме идея в нашия психичен живот, и «реалността» или материалния свят. Те се намират в тясна зависимост една от друга. И ако ний бихме искали да обясним вътрешния идеен живот на личността като основен motiv-power за всички негови постъпки и дела - би трябвало да приемем една предпоставка - че всяка идея включва в себе си динамическо състояние, явява се като импулс със съответен тон, напрежение и проява; съдържа, така да го речем, творческа мощ, под влияние на която околните условия, материални или духовни, се значително видоизменят, моделират или отместват по нови направления. Дейността на една личност, а следователно и нейното въздействие върху околното винаги зависи от реално възприетите идеи, от компонентната, образувана между ново насаденото и това, което се е намирало по-рано в душевния живот на индивида. Сумиранието на сродните идеи - разбирано алгебрически, т.е.
към текста >>
75.
41. ЗА ПАДНАЛИТЕ ЖЕНИ И ПОДХВЪРЛЕНИ ДЕЦА (бр. 16, 13.V.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Всеки човек дохожда на света с известен капитал, както и желъдът иде със своя бъдещ
дъб
, а орехът - с голямо клонесто дърво, невидимо сега в ядката, но неминуемо съществующе.
Справедливо възмутени, те с истинска ревност търсят пътища и закони за премахването на това зло, което расте постоянно и става заплашително. Строги закони и драконовски мерки, ревизии, претърсвания нощем, интернирания на падналите - всичко това е правено в миналото - и все пак виждаме, че паднали жени съществуват и незаконно родени деца - все има. Человечеството се е борило с едно следствие, вместо с причината, която го е предизвикала - там е било всичкото, - затова и резултатът не може да бъде успешен. И наистина, ако се потърсят дълбоките причини на съвременния разврат, плод на който понякога са и незаконно родените деца - и ако те бъдат намерени - то самите те ще подскажат средствата, най-рационалните пътища за борба срещу това несъмнено зло. По нашите разбирания, причините за разврата са първо в самия човек, после в средата и условията на живота.
Всеки човек дохожда на света с известен капитал, както и желъдът иде със своя бъдещ
дъб
, а орехът - с голямо клонесто дърво, невидимо сега в ядката, но неминуемо съществующе.
Турено при едни условия, желъдът ще роди царствен гигант; при други, лоши условия - карлик дъб. Но и при добрите условия лошото семе малко ще вирее. Под същия закон е и жената. Тя иде, приготвена от природата да бъде майка - това е нормалното, естественото. Тези, които имат условията, стават „законни” майки и се радват на това щастие, други - нямащи обществените условия да имат семейство, подтикнати от тоя силен природен инстинкт, се отдават на своя любим человек и намерили се пред една необходимост, било от хорски срам, гладили строг закон, се разделят от съществото, което е дошло по тоя път.
към текста >>
Турено при едни условия, желъдът ще роди царствен гигант; при други, лоши условия - карлик
дъб
.
Строги закони и драконовски мерки, ревизии, претърсвания нощем, интернирания на падналите - всичко това е правено в миналото - и все пак виждаме, че паднали жени съществуват и незаконно родени деца - все има. Человечеството се е борило с едно следствие, вместо с причината, която го е предизвикала - там е било всичкото, - затова и резултатът не може да бъде успешен. И наистина, ако се потърсят дълбоките причини на съвременния разврат, плод на който понякога са и незаконно родените деца - и ако те бъдат намерени - то самите те ще подскажат средствата, най-рационалните пътища за борба срещу това несъмнено зло. По нашите разбирания, причините за разврата са първо в самия човек, после в средата и условията на живота. Всеки човек дохожда на света с известен капитал, както и желъдът иде със своя бъдещ дъб, а орехът - с голямо клонесто дърво, невидимо сега в ядката, но неминуемо съществующе.
Турено при едни условия, желъдът ще роди царствен гигант; при други, лоши условия - карлик
дъб
.
Но и при добрите условия лошото семе малко ще вирее. Под същия закон е и жената. Тя иде, приготвена от природата да бъде майка - това е нормалното, естественото. Тези, които имат условията, стават „законни” майки и се радват на това щастие, други - нямащи обществените условия да имат семейство, подтикнати от тоя силен природен инстинкт, се отдават на своя любим человек и намерили се пред една необходимост, било от хорски срам, гладили строг закон, се разделят от съществото, което е дошло по тоя път. Майката или чувства любовта си към рожбата, или не.
към текста >>
76.
52. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 18, 27.V.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Преди плачеха, че им рязаха брадите на Долни
Дъбник
и в цяла Европа проглушиха, че се погази конституцията и че няма свободи.
Да не ни обвиняват в голословие и фразьорство, ние ще изложим фактите, без да имаме право да съдим, а читателите сами да си теглят заключението. * Преди опозицията въставаше против насилието над журналистите и правиха запитвания в парламента. Сега същите тези хора на власт днес не само бият журналисти, интернирват, но и вестници спират - все в името на конституцията. Кога ни говорихте истината? - довчерашни опозиционери - днешни управници?
Преди плачеха, че им рязаха брадите на Долни
Дъбник
и в цяла Европа проглушиха, че се погази конституцията и че няма свободи.
Сега - същите тези големи защитници на свободата през юни и септември , избиха хиляди български граждани.* * На 9 юни 1923 г. е превратът, свален и убит е министър-председателят Александър Стамболийски и хиляди земеделци. На 22 ÷ 23 септември 1923 г. са избити хиляди комунисти, след потушаване на Септемврийското въстание, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Кога свикахте Велико Народно събрание, та изменихте конституцията.
към текста >>
77.
39. ГОРЕ ГЛАВИТЕ! (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Като стар прогнил
дъб
ще грохне днешна България, но когато нощ измине, зора се зазорява, слънце изгрява и нова България бавно се гради, кат млад
дъб
тя никне и расте.
Партизанският бяс свободно се зашири из села и градове, кражби и рушвети станаха неща обикновени, а софийските тротоари всеки ден се багрят с кръв, със скъпа братска кръв, без да има една здрава ръка и една справедлива уста да извика: Докога и накъде! Стига! ~и всеки на местото му да постави! Други с девиз: по-малко труд, по-големи печалби; хляб и зрелища пръскат за гуляи и лудории милиони на вечер в самозабравила се София, а жени „порядъчни”, жени телата си продават за скъпи тоалети. Политици малки, големи - ловят се за косите - наричат се лъжци, взаимно обвиняват, забравили дълг към народ... Гледа народът - и навежда глава - че вървим към пропаст, към страшните септемврийски дни 1918 г, към робство, както в миналото... Всичко се руши, вяра убива - но това всичко е рушено от хората на старото - на лъжата, убийствата, разврата, кражбите, рушвета - и кат стара увехтяла сграда, бавно ще се сгромоляса под собствената си тежест.
Като стар прогнил
дъб
ще грохне днешна България, но когато нощ измине, зора се зазорява, слънце изгрява и нова България бавно се гради, кат млад
дъб
тя никне и расте.
Във всяко село и град, кат оазиси в пустиня, има добри християни; във всяко село и град има въздържатели, които не дават парите си гуляй и спирт; във всяко село и колиба има вегетарианци, които дори и животни не убиват; във всяко село и град има толстоисти, теософи, бели братя, ново общество, читалище, група „Григори Петров”, евангелисти, баптисти, Ратници на Свободата - десетки хиляди са те, хората на новото, които доброволно са си решили да служат и носят новото, отрекли от много „удоволствия” и приели, че един е наш баща - Бог и всички сме братя помежду си. Един е Неговият син - Исус Христос - и Неговите заповеди прилагат, изпълняват, не правят това, което не искат да им се прави. Ето, тези хора на новото се организират в политико-обществена организация „Ратници на свободата”, които ратуват за нова утрешна България, чрез бързи реформи и справедливи закони да даде път на новото, в която Христовите принципи ще се заживеят във всички души, най-напред в управниците - водачите, и всеки ще се постави на мястото му... Сред това общо обезверение, изгубване вяра и идеали, което цари в народа, ний-хората на новото време и нова България, всеки ден се увеличаваме, И нова България иде. Една страница от историята на България се написа: с войни, убийства, кражби, рушвети, партизанщини, преследвания, „опит за бягство”, „изчезнал безследно”, катастрофи - стара България. Друга нова почва да се пише: със свобода, братство, мир между всички, неравенство, права на жените, грижи за бедните, прокудени от родни огнища.
към текста >>
78.
83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр, 23, 16.VI.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен
дъб
, но отначало е тъй дребно наглед.
Зная, вие всички страдате и мислите неправедно и тежко е, но както днешната храна, която ядете, ще определи вашето утрешно здравословно състояние, тъй и вашата мисъл ще роди днес вашата постъпка, а вашите постъпки са ежедневните тухли, от които се изгражда зданието на живота ни. И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си. Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година. Неговите корени се забиват дълбоко в земята, неговите листа търсят слънцето и светлината.
Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен
дъб
, но отначало е тъй дребно наглед.
И в тая работа - ежедневният ни живот, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач; студентът, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в живота ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека. Чистият въздух носи здраве – истината носи същото здраве. Това, което знаем за истината, да е истина и за другия, когото обичаш; това, което знаеш да е добро - то е добро и за тоя, който те обича. И никога не губете надежда, че не е имало нощ, която да се не е свършила. А сега наближава зазоряването.
към текста >>
79.
32. ДОЛУ МАСКИТЕ! (бр. 8, 20.VІ.1931 г.
,
,
ТОМ 21
Демократи-земледелци забравиха Владая, Захарната фабрика, Долни
Дъбник
, забравиха и благите думи, казани на „взаимното уважение”.
Обединяват се нови разпри, тъй както нявга се обединиха да смъкнат на „всяка цена” земледелския режим, а същите шефчета днес плачат за земледелския режим. Старите политически акробати, които деляха, избиваха народа ни толкова години, видяха, че народът им научи фокусите - не ги слуша и иска да ги види останали сами генерали - без войските. Плюха на програмите си, на уставите си, на миналото, потъпкаха принципи, изложиха онези свои наивни партизани, които отстояваха партийната програма и идеи тогава, когато шефовете и шефчетата им, „противниците”, „предателите” заедно си пиеха кафето... Днес се създаде блок между Радослависти, Земледелци, Демократи и др, и забравиха Дуранкулак, Шабла, Тръстеник десятъка, борби, които създадоха земледелския съюз. Демократи-Радослависти забравиха, сладките приказки, казани преди първите да поемат управление. Които са ги забравили, да разгърнат партийните им органи през 1918 г.
Демократи-земледелци забравиха Владая, Захарната фабрика, Долни
Дъбник
, забравиха и благите думи, казани на „взаимното уважение”.
Ако тяхната памет ги е забравила, да разгърнат партийните си органи през 1918, 1919, 1923 г. и книгата на Омарчевски, а братските могили ще посочат из България къде е тяхната искреност, къде и кога са били с истината. Всички тези факти, поставени едни до други, казват на старите политически акробати: Долу маските, за да види народът, че вий сте изкуствено делили народа на предатели и „спасители”. Съзнателно избивали, убивали. Съзнателно насаждали омразата и с това докарвали съзнателно безбройните кризи.
към текста >>
80.
VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г.
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Долни
Дъбник
, Плевенско, 49-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти от 14 септември 1943 г.
з., бивш министър на войната от 14 септември 1943 г. до 2 септември 1944 г; д-р Иван Киров Вазов от гр. Севлиево, 53-годишен, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 14 септември 1943 г. до1 юни 1944 г. и бивш народен представител от XXV Обикновено народно събрание; д-р Иван Бешков Дунов от с.
Долни
Дъбник
, Плевенско, 49-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти от 14 септември 1943 г.
до 1 юни 1944 г. и бивш народен представител от XXV Обикновено народно събрание; Първан Драганов Първанов от гр. Лом, 54-годишен, бивш министър на външните работи и изповеданията от 13 юни до 2 септември същата година; д-р Александър Димитров Станишев от гр. Кукуш, 58-годишен, бивш министър на вътрешните работи и народното здраве от 1 юни до 2 септември 1944 г.; д-р Александър Цанов Сталийски от гр. Видин, 51-годишен, бивш министър на правосъдието от 12 юни до 2 септември 1944 г.
към текста >>
81.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара
Дъбово
.
Всеки ден работехме по пикетажа, Срещнахме големи трудности по трасето, понеже имаше големи орехи, които 4 души не можеха да ги обгърнат, и там трябваше да правим засечки на трасето. Вечерно време в селата играеха хора. Имаше много млади момичета, на които не обръщах внимание, а и баща ми нищо не ми казваше. До есента стигнахме с. Оряховица. Дойде 14 септември и аз трябваше да отида в София и се запиша в гимназия.
От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара
Дъбово
.
Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път.
към текста >>
Рано сутринта на 15.09 отидохме в
Дъбово
.
Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път.
Рано сутринта на 15.09 отидохме в
Дъбово
.
Взех билет и се качих на влака за София. На следващата спирка, към Казанлък, видях снощния влак преобърнат, имаше кръв и покрито с брезенти. Казаха, че вечерният влак карал бързо, а стрелката не била правилно поставена и той дерайлирал. А не слушай интуицията си! Пристигнах в София по обед и следобед, воден от интуицията си, се намерих на ул.
към текста >>
82.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
Потръпват
дъбове
смълчани видели чудеса безкрай, как любовта от вечното се ражда, и тука на земята става рай.
Светозаре, благодаря ти! Тези свои преживявания описах със съвсем ясно съзнание. 22.04.2003 г., Германия. 10. Две стихотворения, посветени на Светозар Няголов На кръстопът На Светозар Няголов Когато съм на кръстопът и търся в живота верен път тогава там, в далечината, проблясва пламък в тъмнината и зная, че не съм сама, защото ти си там, с твоята доброта. Присядам мълчалив и тъжен протягам треперяща длан, на колене смирено там заставам, от слънцето да бъда аз огрян.
Потръпват
дъбове
смълчани видели чудеса безкрай, как любовта от вечното се ражда, и тука на земята става рай.
Просветва ми светулчица в тъмнината посочва верния ми път и ето, идва пак зората и аз не съм на кръстопът. Сега вървя по този път избран - обсипан с теменуги не се боя да бъда сам, защото знам, че съм избран! Й. Ш. (Йорданка Шопова) Благодарност На Светозар Няголов Благодаря на Бога, че те има, благодаря на Бога, че те срещнах сред бурите на тежка зима и в мрака на безкраен страх и всичко стана като в сън. Погали ме с ръка корава, погледна ме със поглед чист и с мисълта божественаи права направи ме отново ти щастлив.
към текста >>
83.
44.Пенка Дякова Георгиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
В двора има голям
дъб
, на който тя се обляга след посрещане на слънцето и връща ръцете си назад.
Корабът спира и й казват: „Идват трите лъча от Атлантида. Първият ще мине през Пиринеите към Скандинавският полуостров, към изток и тайгата. Вторият ще мине през Франция - към Балканите и заедно с Учителя в Странджа планина ще се оставят най-ценните неща от Атлантида. Третият лъч е под нея и отива към Египет. Пенка отива в София на първият братски концерт и преспива при Надя Кьосева в село Симеоново.
В двора има голям
дъб
, на който тя се обляга след посрещане на слънцето и връща ръцете си назад.
Бай Данчо й се смее и и казва, че под този дъб е седял Учителя и е пишел. Учителят по същият начин като Пенка се облягал на този дъб. Тя присъства на концерта, и когато Ина започва да свири с йониката песента „Махар Бену Аба", Пенка се излъчва и отива някъде горе и се връща, когато концерта свършва. Отива на Мястото на Учителя и вижда Веса Нестерова с много други хора. Пенка пита коя е тази сестра.
към текста >>
Бай Данчо й се смее и и казва, че под този
дъб
е седял Учителя и е пишел.
Първият ще мине през Пиринеите към Скандинавският полуостров, към изток и тайгата. Вторият ще мине през Франция - към Балканите и заедно с Учителя в Странджа планина ще се оставят най-ценните неща от Атлантида. Третият лъч е под нея и отива към Египет. Пенка отива в София на първият братски концерт и преспива при Надя Кьосева в село Симеоново. В двора има голям дъб, на който тя се обляга след посрещане на слънцето и връща ръцете си назад.
Бай Данчо й се смее и и казва, че под този
дъб
е седял Учителя и е пишел.
Учителят по същият начин като Пенка се облягал на този дъб. Тя присъства на концерта, и когато Ина започва да свири с йониката песента „Махар Бену Аба", Пенка се излъчва и отива някъде горе и се връща, когато концерта свършва. Отива на Мястото на Учителя и вижда Веса Нестерова с много други хора. Пенка пита коя е тази сестра. Учителят й казва, че е Веса Нестерова.
към текста >>
Учителят по същият начин като Пенка се облягал на този
дъб
.
Вторият ще мине през Франция - към Балканите и заедно с Учителя в Странджа планина ще се оставят най-ценните неща от Атлантида. Третият лъч е под нея и отива към Египет. Пенка отива в София на първият братски концерт и преспива при Надя Кьосева в село Симеоново. В двора има голям дъб, на който тя се обляга след посрещане на слънцето и връща ръцете си назад. Бай Данчо й се смее и и казва, че под този дъб е седял Учителя и е пишел.
Учителят по същият начин като Пенка се облягал на този
дъб
.
Тя присъства на концерта, и когато Ина започва да свири с йониката песента „Махар Бену Аба", Пенка се излъчва и отива някъде горе и се връща, когато концерта свършва. Отива на Мястото на Учителя и вижда Веса Нестерова с много други хора. Пенка пита коя е тази сестра. Учителят й казва, че е Веса Нестерова. Пенка иска да и целуне ръка, като ученичка на Учителят.
към текста >>
84.
VIII. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
В този момент бутилките се запушват с чисти тапи,
дъбови
, и добре се запечатват с восък за целта, за да не влиза въздух и да не ферментира сокът.
Тогава се излива в друг съд, но този съд хрябва да е от стъкло или калайдисан, или гледжосан, и се оставя да се утаи 24 часа. Така приготвен, сокът е вече за наливане в бутилки. Правила за наливане в бутилки Вземат се празни, но добре измити бутилки, на големина по желание, и се потапят в гореща вода, но обаче на дъното на съда се поставя дъска. Като се извърши горното, напълват се бутилките до шията с гроздов сок и се потапят наново в гореща вода за варене, без да се забравя поставянето на дъската в дъното на съда. Извършва се същото варене без кипване.
В този момент бутилките се запушват с чисти тапи,
дъбови
, и добре се запечатват с восък за целта, за да не влиза въздух и да не ферментира сокът.
Гъбите, преди да се поставят на бутилките, трябва да бъдат потопени във врялата вода. Гроздовият сок притежава чудотворни и различни добродетели: 1. е лековит; 2. помага на смилането; 3. намалява ферментацията в червата; 4.
към текста >>
85.
12. Неделна беседа от Учителя на 1 ноември 1931 г. «Изново»
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Когато сте много тъжни, идете при някое дърво -
дъб
, бук, бор.
Най-първо има едно колебание свещено, и по него можем да знаем; а после ти се лъжеш; ти искаш да те обича и затова мислиш, че те обича. Онзи, който носи любовта си пред мен, той носи запалена свещ, светлина. За мен са важни не неговите думи. Свещта говори повече от неговите думи. Онези, които ви обичат истински, ще ги намерите в горите.
Когато сте много тъжни, идете при някое дърво -
дъб
, бук, бор.
Там са вашите истински любовници, нищо повече. Ще кажете, че това са дървета. Не са дървета. Всички светии са ходили по горите да постят; не са ходили между хората. Когато са искали постижения на велики идеали, те са ходели между дърветата и от тези дървета са научавали някои неща.
към текста >>
86.
6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
По случай празника на Стефан Караджа и Хаджи Димитър всички конгресисти-делегати отидохме на върха Бузлуджа и бехме нападнати от шайкаджии-народняци, с които влезохме в упорит бой, в който пострадахме неколцина от ударите на шайкаджиите, които, озверени, немилостиво нанасяха ни тежки удари с
дъбови
сопи и цепеници, изкъртени из леса.
Аз си излязох от кабинета на окръжния управител по знак на другаря Габровски, който продължи със Заимов да се обяснява доста разпален и да го осъжда, че служи на народняците мракобесници, които, именно, ще продадат България на царска Русия... След половин час на пререкания, др. Никола Габровски се завърна в бюрото си доста развълнуван и ми каза, че невъзможно е да се отмени изключването ми от цяла България, но, обаче, има възможност да следвам в Букурещ по някоя специалност, каквато избера. Решихме тогава да следвам в първата година по ветеринарната медицина в Букурещ, и в пос- ледующите години - в Италия, както и стана, като обаче завърших и шестмесечния курс в бактериологически институт в Турин [Торино]. Заминаванието ми в Букурещ, поради свикванието на социалдемократически конгрес в Казанлък в август месец, се отложи за месец септември 1897 г. В този конгрес аз участвувах като делегат на работниците в Горна Оряховица, гдето като ученик' работих между тях за техната просвета по социализма.
По случай празника на Стефан Караджа и Хаджи Димитър всички конгресисти-делегати отидохме на върха Бузлуджа и бехме нападнати от шайкаджии-народняци, с които влезохме в упорит бой, в който пострадахме неколцина от ударите на шайкаджиите, които, озверени, немилостиво нанасяха ни тежки удари с
дъбови
сопи и цепеници, изкъртени из леса.
Ръководеше ги един офицер-капитан от Шейновский полк, придружени и от горски стражари, който носеше брада като на Христо Ботев, които насила превзеха трибуната ни, когато др. Янко Сакъзов обявяваше, че Дядо Благоев ще вземе думата да говори. По този двубой има много да се пише и говори, но това, може би, ще остане в бъдеще. И така, след този конгрес заминах в Букурещ, гдето се записах студент по ветеринарната медицина и завърших с успех първата година. Завърнах се във Варна, гдето се срещнахме с др. Хр.
към текста >>
87.
6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)
,
,
ТОМ 24
Със съживителните събрания, които провежда в Плевен и околните села (
Дъбник
, Долни
Дъбник
, Горна Митрополия, Мътница), пастир Цв.
Дяконът Цветан Цветанов е назначен от епископ Уилям Бърт за проповедник в църквата в Севлиево. С начина на говорене, пеене и с излъчването си той напълва църквата, и то предимно с млади хора, които обръща към Бога. Цв. Цветанов разширява евангелизаторската си работа и в околните села. След това той е изпратен от 1908 до 1912 г. вече като пастир в църквата в Плевен.
Със съживителните събрания, които провежда в Плевен и околните села (
Дъбник
, Долни
Дъбник
, Горна Митрополия, Мътница), пастир Цв.
Цветанов с лекота и достъпно представял евангелските истини. При него с доверие идвали за съвет и разговор много страдащи, отчаяни, а дори и православния свещеник на Плевен, който му става близък. На 21-та Годишна конференция, през 1912 г., пастир Цветан Цветанов е назначен за окръжен надзирател за Софийски окръг и пастир на църквата в София. Редовните неделни служби са се водили в уредените ученически трапезарии. Тези трапезарии се оказват големи и просторни, но към обяд шумът в тях нараствал, като нахлували 150 деца, които понякога прекъсвали службите.
към текста >>
88.
1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си
,
,
ТОМ 24
Когато си спомня за тия евангелски пионери, в моя ум изпъква силуета на висок, здрав
дъб
, разперил клони край някой друм.
LI, бр. 10 (11.III.1931), с. 2. Н. Ив. Цаков Те се броят на пръсти. И един от тях е пастир Стефан Томов.
Когато си спомня за тия евангелски пионери, в моя ум изпъква силуета на висок, здрав
дъб
, разперил клони край някой друм.
Бури яростно са се развихряли над него, но той е оставал непоклатим. Нищо не е могло да го сломи. Така е и с нашите ветераните са евангелските дъбове: силни, твърди и успешни в живота. Той е бил мой учител по френски. Не мога да се похваля, че за една година той успя да влее в мозъка ми безбройните спрежения на глаголите, или да пресади у мене една стотна от голямата си способност да владее чужди езици, но друг, по-съществен урок д-р Стефан Томов ми е предал и отпечатил за цял живот: и това е твърдата му вяра в Бога.
към текста >>
Така е и с нашите ветераните са евангелските
дъбове
: силни, твърди и успешни в живота.
Цаков Те се броят на пръсти. И един от тях е пастир Стефан Томов. Когато си спомня за тия евангелски пионери, в моя ум изпъква силуета на висок, здрав дъб, разперил клони край някой друм. Бури яростно са се развихряли над него, но той е оставал непоклатим. Нищо не е могло да го сломи.
Така е и с нашите ветераните са евангелските
дъбове
: силни, твърди и успешни в живота.
Той е бил мой учител по френски. Не мога да се похваля, че за една година той успя да влее в мозъка ми безбройните спрежения на глаголите, или да пресади у мене една стотна от голямата си способност да владее чужди езици, но друг, по-съществен урок д-р Стефан Томов ми е предал и отпечатил за цял живот: и това е твърдата му вяра в Бога. Нищо не бе в състояние да разколебае неговото упование и вяра в Създателя. И за мен п-р Томов е един от хората, които са ми спомогнали да засиля и закрепя вярата си в Бога. Тих, скромен, готов да услужи на всички, ревностен да разнася благата вест, силен да побеждава живота, такъв си остана за мене п-р Томов и до днес.
към текста >>
Той е един от непоклатимите и величествени
дъбове
в българският евангелизъм.
И за мен п-р Томов е един от хората, които са ми спомогнали да засиля и закрепя вярата си в Бога. Тих, скромен, готов да услужи на всички, ревностен да разнася благата вест, силен да побеждава живота, такъв си остана за мене п-р Томов и до днес. Годините са се изнизали. Тялото е отслабнало, косите побелели, но ума, сърцето, душата му са запазили своята свежест, любвеобилност и чистота. Нито вярата му, нито пламенността му не са го напуснали.
Той е един от непоклатимите и величествени
дъбове
в българският евангелизъм.
Сега живее в тихия Свищов. Как бих искал да стисна десницата му и да му кажа: "Благодаря ти, учителю, за урока, който ме научи. Благодаря за това, що си дал на нашето евангелско дело, за всичките ти трудове: да ни служиш, поучаваш, укрепяш и сочиш пътя към Бога. Ние, младите, дълбоко ценим това. И молбата ни е, щото Бог да ни направи достойни да ходим по Вашите стъпки.
към текста >>
Още един възрожденски
дъб
падна... Мястото им празно чака достойни заместници.
. . всичко друго ще ви се приложи". И наистина, домът му - скромен пастирски дом - никога не е оставал в лишение, защото при д-р Томовата благост и вяра, Небето бе тъй близко до земята... Една от последните му думи и пожелания предсмъртни са били - да види Евангелизмът единен, обединен. Освен съкровищница от отлични преводи, като "Огненият език", "Пътешественикът" на Бънян и др., той ни оставя и своите спомени с исторически бележки и "История на българския методизъм в ръкопис". Д-р Тбмов бе от гигантската редица на дяда Симеона, достигнал 90 годишна възраст.
Още един възрожденски
дъб
падна... Мястото им празно чака достойни заместници.
М. Ж. М. Д) Един ратник от епохата преди и след Освобождението Сборник в памет на проф. Петър Никое. София, 1940, с. 498-508. Издадено и в отделна брошура със снимки на Стефан Томов Тома Стефанов Томов Нашето Освобождение бележи, в много случаи, един завършек и едно начало: завършек на една епоха, пълна със страдания, горчивини, борби, на един особен устрем на духовете, на едно напъване на волите към свободен живот, на една особена преданост и себеотрицание в областта на личния и обществен живот; начало на един нов живот, на едно ново време, на нови усилия за уреждане на новото свободно отечество, на нови идеали и нови борби.
към текста >>
89.
1.3. Стефан Томов и Учителят
,
,
ТОМ 24
Посаждаш един жълъд и пораства един
дъб
.
А това е лъжа. И също незнание. Но досега съм приемал, че това се правинарочно и умишлено, за да отхвърли Петър Дънов. А сега ще посоча колко е голямо неговото незнание и невежество. а) Идеята за прераждането се намира първо в растителния свят.
Посаждаш един жълъд и пораства един
дъб
.
Дъбът се намира в жълъда. Това е прераждане от една форма в друга. б) Идеята за прераждането се намира в животинския свят. * Цялата еволюция на всички живи форми като преминат през чехълчето имедузата, минат през земноводните, през птиците и бозайниците и стигнат до човека,това е преминаване на живота от една форма към друга, по-висша. А този, койтодвижи тази еволюция е човешкия дух, който прекарва живота от форма към по-висша форма, за да се изяви в своята пълнота.
към текста >>
Дъбът
се намира в жълъда.
И също незнание. Но досега съм приемал, че това се правинарочно и умишлено, за да отхвърли Петър Дънов. А сега ще посоча колко е голямо неговото незнание и невежество. а) Идеята за прераждането се намира първо в растителния свят. Посаждаш един жълъд и пораства един дъб.
Дъбът
се намира в жълъда.
Това е прераждане от една форма в друга. б) Идеята за прераждането се намира в животинския свят. * Цялата еволюция на всички живи форми като преминат през чехълчето имедузата, минат през земноводните, през птиците и бозайниците и стигнат до човека,това е преминаване на живота от една форма към друга, по-висша. А този, койтодвижи тази еволюция е човешкия дух, който прекарва живота от форма към по-висша форма, за да се изяви в своята пълнота. А това се учи в училище, имаучебници по биология, ботаника и естествени науки.
към текста >>
90.
7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско
,
,
ТОМ 24
Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна
дъбова
гора.
От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр. Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев.
Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна
дъбова
гора.
Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По- заможните търсят науката в другите села и големия град.
към текста >>
Това Той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката
дъбова
гора.
За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.
Това Той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката
дъбова
гора.
Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето, че часовете в класната стая почнали да стават приятни и очаквани. Много често Той е влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притайвали дъх. Те за пръв път виждат музикален инструмент различен от познатата им гайда или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото.
към текста >>
91.
17. Правоспособният пастор
,
,
ТОМ 24
Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката
дъбова
гора.
Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси, на детски език да го опрости и да го направи разбираемо.
Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката
дъбова
гора.
Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето че часовете в класната стая започнали да стават приятни и очаквани. Много пъти той влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притаявали дъх. Те за пръв път виждат музикален инструмент различен от познатата им гайда или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото.
към текста >>
92.
3. Почувствах се излишна на земята
,
,
ТОМ 24
А животът, който протича като нежна, минорна мелодия в ранното детство излиза по-силен, по-устойчив от бурята, която идва и отминава; той е по-жилав от яките клони на
дъба
, по-устойчив от планинската канара.
Някога темата е минорна, тъжна, която ти навява есенен залез. Мелодията, едва уловима сред бурния вятър, който брули листата и свири сред оголелите върхари, те натъжава и ти си мислиш: "Ще излезе ли нещо от тази мелодия? Няма ли скоро да заглъхне? Не ще ли заглуши есенната буря? " Питаш се, защото вятърът е силен.
А животът, който протича като нежна, минорна мелодия в ранното детство излиза по-силен, по-устойчив от бурята, която идва и отминава; той е по-жилав от яките клони на
дъба
, по-устойчив от планинската канара.
Той се скрива като планински ручей в камъните и ти мислиш, че завинаги е изчезнал, но, ето го! Плиска се и се смее в полето, минал през тъмните затвори - победил всичко! Той се плиска и се смее на препятствията по пътя си - планинския ручей. Така животът в нежното, слабо телце на едно бледо дете, което слезе като някакво недоразумение на земята, мина пътя на планинския ручей. Спомням си как баща ми обхвана един ден лицето ми с големите си длани, повдигна го и се вгледа в него с въпроса: "От теб човек ще излезе ли?
към текста >>
93.
7. Копнеж за пиано и първата ми композиция
,
,
ТОМ 24
Печката в стаята ни все още бумтеше с
дъбови
пънове.
свиреше непрестанно на пиано, а аз гледах да стоя поне близо под прозореца, унесена от чудните хармонии на Моцартовите и Бетховеновите сонати. Сега си при мен, мечта на детството ми, но къде е онзи тайнствен чар, който ти криеше от мен тогава? Къде е онзи детски възторг от кристалните ти звуци? Как годините на земята заглушават вътрешния ни слух, който в детството - свеж и изтънчен, чува симфонии в малките мелодии и ни кара да тръпнем от възторг дори когато улицата се оглася от духовата музика на някой военен отряд! Бе краят на зимата.
Печката в стаята ни все още бумтеше с
дъбови
пънове.
Вечер, насядали около нея, ние често прекарвахме часовете в пеене. Една вечер реших да изпея първата си композиция, която бях съчинила по думите на едно стихотворение в читанката ни. Взех китарата да си акомпанирам мелодията и изпях двата стиха с увлечение. Думите бяха: "Сбогом, сбогом, зима люта, бабичко зловеща! Красна пролет наближава, ето я насреща!
към текста >>
94.
55. На почивка на вилата на д-р Харкнес
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
По самите брегове бяха разперили листати клони кленове и
дъбове
.
Тя преподаваше теорията на обективния идеализъм и тази идея я смути, защото бе в разрез с нейното убеждение и разбиране. Затова накрая на семестъра тя ме покани с желанието да говорим на вилата й спокойно по тия дълбоки въпроси. Оказа се, че на самия чакълест бряг на голямото езеро, чийто край не се виждаше, тя имаше две дървени вили. Настанихме се в най- близката до езерото и заживяхме идиличен живот сред чудната природа. Недалеч от вилата ни имаше малък остров, целият обрасъл с трева и с разкошни кипариси - моето любимо дърво.
По самите брегове бяха разперили листати клони кленове и
дъбове
.
Синьото езеро блестеше денем под топлото слънце и цялото островче имаше вид на обработен от човек парк на някакъв призрачен принц, чийто дворец не се виждаше. До островчето ходех всеки ден с лодка и се научих умело да греба. Водех и приятелката ми понякога на този приказен "остров на блажените". Какви чудни минути изживях в тишината на това свещено, чисто място! Там никой не ходеше, сякаш бе собственост на моята професорка.
към текста >>
95.
70. Само на силните се дават трудни задачи за разрешаване
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Колкото по-силно вятърът превива
дъба
в полето, толкова по-як става той.
Колкото по-трудни задачи разрешаваш, толкова по-силен ставаш. Само на силния се дават силни задачи. Защото зад всичко и над всичко стои Великата Разумност, която има за цел повдигането ти. Ако Бог ни повдигаше механически, само със своята сила без нашето участие, ние щяхме да сме слаби, безволеви същества. Бог иска от нас сила, съзнание и твърдост - устойчивост.
Колкото по-силно вятърът превива
дъба
в полето, толкова по-як става той.
Тревичката едва се поклаща от вятъра, но и едва се подава над земята. Трева или дъб искате да бъдете? Тревата спокойно живее. Колкото по-високо се изкачваш в планината, толкова по-силна е бурята. В тихата долина ли искаш да останеш, с тесен кръгозор, или копнееш за високия връх с безкраен кръгозор?
към текста >>
Трева или
дъб
искате да бъдете?
Защото зад всичко и над всичко стои Великата Разумност, която има за цел повдигането ти. Ако Бог ни повдигаше механически, само със своята сила без нашето участие, ние щяхме да сме слаби, безволеви същества. Бог иска от нас сила, съзнание и твърдост - устойчивост. Колкото по-силно вятърът превива дъба в полето, толкова по-як става той. Тревичката едва се поклаща от вятъра, но и едва се подава над земята.
Трева или
дъб
искате да бъдете?
Тревата спокойно живее. Колкото по-високо се изкачваш в планината, толкова по-силна е бурята. В тихата долина ли искаш да останеш, с тесен кръгозор, или копнееш за високия връх с безкраен кръгозор? Имаш избор." В.К.: На 69 страница тука този цитат откъде е, от вашия дневник, от вашите тетрадки, тези цитати тука, които са обозначени. Весела: Това е от Учителя.
към текста >>
96.
186. Музиката ще превъзпита хората
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
И продължи: "
Дъбът
стои непоклатим сред бурите, а тревата и най-слабия ветрец я разклаща.
186. Музиката ще превъзпита хората За 22 март бях на Изгрева. Дадох на Учителя стихотворението "Хармония" / /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ и Той каза, че гамата за първи път влиза в поезията.
И продължи: "
Дъбът
стои непоклатим сред бурите, а тревата и най-слабия ветрец я разклаща.
Ако хората възприемат слънчевата енергия, ще се преобразят. Природата е правила много опити, докато е създала органическа музика в човешкия ларинкс. Щурецът си търка краката и я произвежда. Сега инструментът е вътре - ларинкса. Гората, цветята - всичко издава музика, но тя е притъпена, защото се разстила в голямо пространство.
към текста >>
97.
233 б. Минералният извор в с. Рударци
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Една хубава разходка, една хубава
дъбова
гора над извора, където имаше огромни царски гъби.
Този извор значи, е впрегнат сега в цяла инсталация там с баня, с плувен басейн, вече не е това, което беше. Но много ни харесваше. Един ден през лятото Учителят ни накара всички да отидем да се облеем с тази хубава вода и ние ходихме и се обливахме с тази вода. Каза, че е много полезна и пиехме. Да. Той е на 2 км от селото.
Една хубава разходка, една хубава
дъбова
гора над извора, където имаше огромни царски гъби.
И веднъж цяла торба събрахме и сготвихме царски гъби. В.К.: Царски гъби? Весела: Да. Много големи. В.К.: Какво представляват?
към текста >>
98.
269. Има много същества, които дебнат да спънат човека и да забавят неговото развитие
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
269. Има много същества, които дебнат да спънат човека и да забавят неговото развитие В
дъбовата
гора над минералния извор растяха едри манатарки - наречени царски гъби.
269. Има много същества, които дебнат да спънат човека и да забавят неговото развитие В
дъбовата
гора над минералния извор растяха едри манатарки - наречени царски гъби.
Един ден, като отидохме с Учителя на извора, минахме през гората и с Владо събрахме цяла кошница гъби. От двете страни, малко пред Учителя, вървяха Владо и Ганчо. (Забележка: Владо Николов - руснака, Ганчо Ганчев - офицер) По едно време Учителят се спъна в един дъбов корен и падна напред. Спуснахме се да Го вдигнем и Му полях вода на изпрашените ръце да ги измие. Почувствах дълбоко угризение на съвестта, че при нашето присъствие се случи това нещастие на Учителя.
към текста >>
(Забележка: Владо Николов - руснака, Ганчо Ганчев - офицер) По едно време Учителят се спъна в един
дъбов
корен и падна напред.
269. Има много същества, които дебнат да спънат човека и да забавят неговото развитие В дъбовата гора над минералния извор растяха едри манатарки - наречени царски гъби. Един ден, като отидохме с Учителя на извора, минахме през гората и с Владо събрахме цяла кошница гъби. От двете страни, малко пред Учителя, вървяха Владо и Ганчо.
(Забележка: Владо Николов - руснака, Ганчо Ганчев - офицер) По едно време Учителят се спъна в един
дъбов
корен и падна напред.
Спуснахме се да Го вдигнем и Му полях вода на изпрашените ръце да ги измие. Почувствах дълбоко угризение на съвестта, че при нашето присъствие се случи това нещастие на Учителя. Много мислих за случая, но не можах да се добера до истинската причина. След обяд бях при Учителя на разговор и Той ми помогна с разрешението на този въпрос. "Човек трябва да се пази.
към текста >>
99.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Тая изненадата, тая стрелба, застави турските погранични части и пограничното им население да "офейкат" и по този начин очистиха граничната линия и нашите "момчета и чичовци" веднага се разположиха на "квартири" в заетите турски постави помещения, както биха го направили в собствените си домове, защото досега, две седмици вече, те бяха наистина пак на "квартири", но под покривите на Странджанските
дъбове
и екипирани с по една селска аба-ямурлук, с торба домашна през рамо за хляб и патроните до хляба и въоръжени с пука берданова /"адам-бойлия" както турците ги наричаха/ и на главата калпак - руно, а тук-там се съзираше войнишка стара фуражка, до колкото ги имаше такива в ротния склад и обути всички със селски цървули.
Разрешете ни поне да си поиграем с "комшиите ни" на среща, да си хванем някой "роб"! ... Отговаряше им дружинния: Всичко ще бъде по вашето желание, а то е и желание на началството ни и на народа ни, който 40 години се е готвил за днешния ден. А пък като ви се ще роб отсега, хванете някоя "чалма"! Възрадвани от това разрешение, като по телефон се разнесе по пограничната охрана и до вечерта на 6 число и сутринта на 7 октомврий се зачуваха где по-редки, где по-чести пушечни гърмежи срещу пограничните турски постове и турски селища. Ехото на бердановските гърмежи разтърсваше цялата околност и даваше вид на топовен гърмеж!
Тая изненадата, тая стрелба, застави турските погранични части и пограничното им население да "офейкат" и по този начин очистиха граничната линия и нашите "момчета и чичовци" веднага се разположиха на "квартири" в заетите турски постави помещения, както биха го направили в собствените си домове, защото досега, две седмици вече, те бяха наистина пак на "квартири", но под покривите на Странджанските
дъбове
и екипирани с по една селска аба-ямурлук, с торба домашна през рамо за хляб и патроните до хляба и въоръжени с пука берданова /"адам-бойлия" както турците ги наричаха/ и на главата калпак - руно, а тук-там се съзираше войнишка стара фуражка, до колкото ги имаше такива в ротния склад и обути всички със селски цървули.
Продукти се подвозваха със селски кола от войсковите, от етапните магазини в Бургас - разстояние 35 километра. Обоза на дружината се състоеше от мирновременните дългоухи добичета на граничната рота и реквизираните такива от крайграничните села, неодобрени за редовните мобилизирани войскови части. При все това всички бяха весели, радостни, че били щастливи и те в живота си сега, ако и на стари години, да вземат участие в Освободителната война. В някои погранични турски постове намериха хляб бял да се пече във фурните им и тогава радостта им още по-голяма бе и с насмешка си казваха: "Добри хорица са тия турци, брей ... доброто ви мислят ... хляба си с добро като ни го дават, така и държавата си ще ни дадат с добро, но ние ще си вземем само нашето, чуждо не искаме, само до Цариград повече не им искаме... Аслъ, който е владял Цариград, не е прокопсал! " ... Така си брътвеха тия "момчета"... А на върха "Босна", бяха устроили една засада и причакали тихо, безшумно турските войници, като отиват по нужда, / зер, знае българина, че към нужника все ще излезе някоя "чалма" и то без пушка и така ще пипнат "феса"/ и наистина, устроения смел капан, даде своя лов - доведоха един "комшия", от когото се събраха много ценни сведения и се потвърди, че наистина, те имали нареждане, да се готви да напуснат пограничните си постове, вследствие на което се бе влял един необикновен страх у турската погранична стража.
към текста >>
100.
1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
В това време и при тия условия шумата и клонете на високата
дъбова
гора не са лош дъждобран.
" - "В походна колона, челната рота ходом", раздадоха се громки команди. Дружините тръгнаха. Дъжд проливен заваля. Небето плачеше. Денят свари 2-а дружина два километра югоизточно от село Киряево и тук, измокрени до кости, спряхме, за да получим заповед.
В това време и при тия условия шумата и клонете на високата
дъбова
гора не са лош дъждобран.
Калените в миналите войни ободряваха новаците, защото неприятелските снаряди зловещо виеха вече над главите ни. Някои зевзеци правеха даже смехории; бяхме на артилерийски изстрел от противника. След един час нещо се върна дружинният командир, който бе отишъл да се представи командиру 3-а бригада. По заповед на последния, две роти бяха назначени поддръжка на 52-и полк, а другите две - бригаден резерв. Командирът на дружината привлече тези две роти в дясно в една дъбова гора, която не се обстрелваше от противника и в която нямаше до това време никакви попадения.
към текста >>
Командирът на дружината привлече тези две роти в дясно в една
дъбова
гора, която не се обстрелваше от противника и в която нямаше до това време никакви попадения.
В това време и при тия условия шумата и клонете на високата дъбова гора не са лош дъждобран. Калените в миналите войни ободряваха новаците, защото неприятелските снаряди зловещо виеха вече над главите ни. Някои зевзеци правеха даже смехории; бяхме на артилерийски изстрел от противника. След един час нещо се върна дружинният командир, който бе отишъл да се представи командиру 3-а бригада. По заповед на последния, две роти бяха назначени поддръжка на 52-и полк, а другите две - бригаден резерв.
Командирът на дружината привлече тези две роти в дясно в една
дъбова
гора, която не се обстрелваше от противника и в която нямаше до това време никакви попадения.
Дъждът валеше. Пък и платнища войниците нямаха. Изпитанията, на които бяха подложени тези доблестни синове, бяха тежки: умора, мокрота, студ, безсъние - нищо обаче не смути духа им! Всички чувствахме, че това е само началото на тежестите, що трябваше да понесем. И обикновеният ред не се побърка, и чай, и топла чорба, и варено месо - нищо не липсваше.
към текста >>
НАГОРЕ