НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
103
резултата в
60
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Бурята може да изкорени един
дъб
в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век?
Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях. са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество. В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме?
Бурята може да изкорени един
дъб
в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век?
Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно.
към текста >>
2.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тя им говори на мистичния език на Любовта - тъй, както
дъбът
напролет говори на пъпките по клончетата си, както пролетното слънце говори на заровеното в почвата семенце.
Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи. Има хора, на които той говори. И те не са малко вече. Тяхната вяра ги надарява с новата способност да разбират езика на Вечността.
Тя им говори на мистичния език на Любовта - тъй, както
дъбът
напролет говори на пъпките по клончетата си, както пролетното слънце говори на заровеното в почвата семенце.
Това са хората на прииждащата култура. Може да е на славянството тя. Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот. Ако е вярно, че културите са организми, както твърди Шпенглер, то ще е вярно също, че из недрата на залязващата се оформява и зародиша на идващата. Трагедията на нашето време е знамение.
към текста >>
3.
Перспективи за едно ново знание
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у
дъбовете
запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у
дъбовете
запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора.
към текста >>
4.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над
дъбравата
, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих.
Ако си скръбен - псалмите ще ти донесат утеха в твоя труден час! Псалом първи. Аз Да бъде благословен часът, в който Ти ми каза: „Аз съм този, що опънах тънки струни от земята до слънцето, и Моята ръка от тях изплита песните на четирите човешки годишни времена. Аз съм вечният, що будех песните на твойта тънкострунна песнопойка, когато ти се мъчеше да изговориш моето Име. Из мене са родени всички сватове, Аз държа вселената в ръцете си.
Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над
дъбравата
, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих.
Аз ще дойда гостенин при тебе и когато в късния час потропам на сърцето ти, тогава знай, че Аз см. Аз - това си ти самият. Аз - това са двамата. Тримата, седмината, дванадесет. Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския бряг".
към текста >>
5.
Философия
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Думата друиди произлиза от галската дума derw –
дъб
.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗЪМ Из „Belisama" - Друидическа Минерва Големият познавач на древния окултизъм, Ернест Боз - вещ възстановител на друидическата Минерва - след упорит труд в дълги изследвания, неизбежно е трябвало да констатира и с прискърбие да признае, че участта, която е постигнала богатите писмени паметници на древния келтски окултизъм е била същата, каквато е и тази на богатата Александрийска библиотека - безразсъдно унищожение чрез изгаряне. Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения, Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди.
Думата друиди произлиза от галската дума derw –
дъб
.
Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата.
към текста >>
6.
НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Стволоватият
дъб
се е зародил и израсъл от един дребен жълъд.
ГОДИНАТА Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш.
Стволоватият
дъб
се е зародил и израсъл от един дребен жълъд.
Ябълката - от една малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва и научните изследвания в древността, и в наши дни ни го сочат - е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя.
към текста >>
7.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Пред храма хилядолетен
дъб
.
Боян Магът СВЕЩЕНАТА РЕКА Петнадесета картина от лирико-драматичната поема „ВЕЧНИЯТ ПЪТНИК" На брега на реката трикуполен храм.
Пред храма хилядолетен
дъб
.
Под дъба мраморна скамейка. Седят и разговарят тримата мъдреци-близнаци: Десимир, Десислав и Десирад. Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат. Чува се ромонът на ръката. Десимир: Не би могло от тук до Вечний град да се пресметне колко дни е пътя.
към текста >>
Под
дъба
мраморна скамейка.
Боян Магът СВЕЩЕНАТА РЕКА Петнадесета картина от лирико-драматичната поема „ВЕЧНИЯТ ПЪТНИК" На брега на реката трикуполен храм. Пред храма хилядолетен дъб.
Под
дъба
мраморна скамейка.
Седят и разговарят тримата мъдреци-близнаци: Десимир, Десислав и Десирад. Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат. Чува се ромонът на ръката. Десимир: Не би могло от тук до Вечний град да се пресметне колко дни е пътя. А знай се, след големия преврат, княз Властимир към нас се е запътил.
към текста >>
Властимир: Тъй клони е
дъбът
хилядолетен като обятия над нас разтворил!
Пимен – старейшина на мъжете: Поклон пред тримата свети близнака, Носители на мъдростта дълбока. Десирад: Благодарим ви за честта висока. И княза най-подире, слава Богу, да видим между нас. Навярно много от път сте уморени. Поседнете, тъй както Бог е дал да поговорим.
Властимир: Тъй клони е
дъбът
хилядолетен като обятия над нас разтворил!
Свещени дъб, от времена тъй древни. Такава сянка много ми се ревни. Сяда на края на скамейката. На другия край с лице към него Десирад, Десислава и Десимира зад себе си прави. Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира.
към текста >>
Свещени
дъб
, от времена тъй древни.
Десирад: Благодарим ви за честта висока. И княза най-подире, слава Богу, да видим между нас. Навярно много от път сте уморени. Поседнете, тъй както Бог е дал да поговорим. Властимир: Тъй клони е дъбът хилядолетен като обятия над нас разтворил!
Свещени
дъб
, от времена тъй древни.
Такава сянка много ми се ревни. Сяда на края на скамейката. На другия край с лице към него Десирад, Десислава и Десимира зад себе си прави. Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира. Властимир: В града понявга странници дохаждаха.
към текста >>
8.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
„
Дъбова
" 3, София.
Магията – пътят към великата Мъдрост, отваря на човека вратите към Истината и към прилагане на Любовта – оная Любов, която не ограничава никого, която разширява съзнанието на човека до Бога. Тази книга е едно незаменимо помагало в изучаване и прилагане принципите на Висшата Магия – на Мъдростта. Тя се препоръчва горещо на всеки, който се интересува от подобни въпроси, Д-р Ел. Р. К. Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул.
„
Дъбова
" 3, София.
Цена 7 лева. Това са стихове и поеми в проза, в които с един език музикален, цветист, богат с образи и символи ни се разкрива вътрешния живот на природата и на човешката душа. Природата вече престава да бъде мъртва, а пълна с живот, с разумност, с една вътрешна красота, която е сродна на вътрешния живот на човешката душа. И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота, светлина и красота! Получи се в редакцията на Ж. 3.
към текста >>
9.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - МИЛКАН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЛИСТОПАД Лист след лист се бавно ронят От могъщ, вековен
дъб
, Всеки лист е малка песен, Песен приказка догоня.
ЛИСТОПАД Лист след лист се бавно ронят От могъщ, вековен
дъб
, Всеки лист е малка песен, Песен приказка догоня.
Всеки лист разказва, пее, Спомня слънчеви милувки, Росни и дъждовни капки Щедро как небето лее. Всеки лист е малка нота, Всички пеят за живота – Есен в жертва се принасят, За това що не умира. А на пролет нова струя, И вълна на нова радост С пъпки граните покрива - Лист във лист живот прелива. St.
към текста >>
10.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния
дъб
!
Едни ще дойдат с влака, други пеш, а някои семейства ще дойдат с каруци. Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма! Минаваме през няколко улици и излизаме вън от селото.
Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния
дъб
!
Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас!
към текста >>
11.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
След време той пуща коренче надолу, а нагоре стъбълце, което най-първо дава две листа, после нови и нови клончета и листа, и след няколко века може да стане могъщ
дъб
.
Досега тя е била във вид на пъпка. Сега за пръв път тая пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тая пъпка е забележително като един от великите моменти в този космос, наречен „разцъфтяване на човешката душа". Всички възвишени същества в божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа". УЧИТЕЛЯТ Да си представим жълъд, заровен в земята.
След време той пуща коренче надолу, а нагоре стъбълце, което най-първо дава две листа, после нови и нови клончета и листа, и след няколко века може да стане могъщ
дъб
.
Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на дъба е тяхната проява. Това донякъде обяснява основната истина, че историята е творчество на човешкия дух. Тя е откровение на заложбите, ценностите, скрити в глъбините на човешкия дух. Всяка една епоха, всяка нова култура е откровение на нови негови сили, неподозирани дотогава. Ако погледнем историята, ще видим, че културите една друга са се унаследявали, всяка култура отначало е почвала като едно малко пламъче, което постепенно се е разгаряло в ярка ослепителна светлина, която е осветлявала света и след своя творчески замах и разцвет постепенно е изгасвала.
към текста >>
Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на
дъба
е тяхната проява.
Сега за пръв път тая пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тая пъпка е забележително като един от великите моменти в този космос, наречен „разцъфтяване на човешката душа". Всички възвишени същества в божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа". УЧИТЕЛЯТ Да си представим жълъд, заровен в земята. След време той пуща коренче надолу, а нагоре стъбълце, което най-първо дава две листа, после нови и нови клончета и листа, и след няколко века може да стане могъщ дъб.
Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на
дъба
е тяхната проява.
Това донякъде обяснява основната истина, че историята е творчество на човешкия дух. Тя е откровение на заложбите, ценностите, скрити в глъбините на човешкия дух. Всяка една епоха, всяка нова култура е откровение на нови негови сили, неподозирани дотогава. Ако погледнем историята, ще видим, че културите една друга са се унаследявали, всяка култура отначало е почвала като едно малко пламъче, което постепенно се е разгаряло в ярка ослепителна светлина, която е осветлявала света и след своя творчески замах и разцвет постепенно е изгасвала. И ето, на друга някоя точка на земното кълбо се е разгарял друг такъв пламък, който също постепенно се е запламтявал.
към текста >>
12.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Язон отива да пита Додонския говорещ
дъб
, какво да прави.
Друга легенда е тая за Язон и златното руно. Баща му - цар Езон - е свален от Пелеяс, който завзема престола. Язон, вече младеж, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада. Той отива при двора на Пелеяс. Последният му казва, че е съгласен да му даде царството, само ако донесе златното руно на онзи овен, на който се спасил Фракс.
Язон отива да пита Додонския говорещ
дъб
, какво да прави.
Дъбът му дава ценни съвети. По молбата на говорещия дъб от един клон на последния той поръчва да му приготвят статуя, която поставя на кораба, с който ще пътува за търсене на златното руно. Във време на пътуването тая статуя постоянно му е говорила и го съветвала, какво да прави. Той с група младежи пътува с кораб за страната Колхида, дето е златното руно. След много приключения и препятствия той побеждава змея, който пази златното руно и го взема.
към текста >>
Дъбът
му дава ценни съвети.
Баща му - цар Езон - е свален от Пелеяс, който завзема престола. Язон, вече младеж, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада. Той отива при двора на Пелеяс. Последният му казва, че е съгласен да му даде царството, само ако донесе златното руно на онзи овен, на който се спасил Фракс. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб, какво да прави.
Дъбът
му дава ценни съвети.
По молбата на говорещия дъб от един клон на последния той поръчва да му приготвят статуя, която поставя на кораба, с който ще пътува за търсене на златното руно. Във време на пътуването тая статуя постоянно му е говорила и го съветвала, какво да прави. Той с група младежи пътува с кораб за страната Колхида, дето е златното руно. След много приключения и препятствия той побеждава змея, който пази златното руно и го взема. Ще кажа пак няколко думи за обяснение на тоя символ.
към текста >>
По молбата на говорещия
дъб
от един клон на последния той поръчва да му приготвят статуя, която поставя на кораба, с който ще пътува за търсене на златното руно.
Язон, вече младеж, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада. Той отива при двора на Пелеяс. Последният му казва, че е съгласен да му даде царството, само ако донесе златното руно на онзи овен, на който се спасил Фракс. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб, какво да прави. Дъбът му дава ценни съвети.
По молбата на говорещия
дъб
от един клон на последния той поръчва да му приготвят статуя, която поставя на кораба, с който ще пътува за търсене на златното руно.
Във време на пътуването тая статуя постоянно му е говорила и го съветвала, какво да прави. Той с група младежи пътува с кораб за страната Колхида, дето е златното руно. След много приключения и препятствия той побеждава змея, който пази златното руно и го взема. Ще кажа пак няколко думи за обяснение на тоя символ. Язон е пак самият човек.
към текста >>
Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ
дъб
и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят.
Язон е пак самият човек. Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола.
Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ
дъб
и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят.
Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес.
към текста >>
13.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите
дъбове
, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама.
Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите
дъбове
, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил.
За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции.
към текста >>
14.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
бях вече пред монастирчето, дето гореше голям огън, не по-малко от две-три коли
дъбови
дърва.
Като гледах тия прости хора – нестинари, без образование, със слаба умствена и духовна култура, разбрах, че те имат съзнание за своята дейност като особен род „служене на Бога", заради което пренебрегнали грижи и задължения по семейства. Те изпълняват нещо, без да знаят защо, как става това и т.н. Както се разговаряхме, започна слаб дъжд и всеки изпитваше някакъв страх, да не би да вали продължително, да развали предстоящата игра. Разотидохме се всички, по разни къщи в селото, с очакване на утрешния ден. Рано сутринта на 3 юни, в 4 ч.
бях вече пред монастирчето, дето гореше голям огън, не по-малко от две-три коли
дъбови
дърва.
Големи и дебели главни горяха и отправяха своите сини, конусовидни пламъци нагоре, към небето. Ранният утринен час, свежият въздух, бялото параклисче, пред него буйния и силен огън внасяха в човека спомен за някакъв далечен, езически обред. Зрителите насядахме около огъня, по-далеч и по-близо от него, в амфитеатрална обстановка. Всички чакаме, напрягаме очи и уши, в кой момент ще стане това, за което сме дошли. Гледаме огъня и живата жарава.
към текста >>
15.
СТИХОВЕ - ЕК М-ВА
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Спрял поглед под клоните на царствения
дъб
или под граните на стройните тополи, аз гледам техния тайнствен поход, похода на есенните падащи листа.
Ек. М-ва ОБИЧАМ ЕСЕНТА Обичам есента! Обичам топлата приятна милувка на есенните слънчеви лъчи и песента на падащите листа.
Спрял поглед под клоните на царствения
дъб
или под граните на стройните тополи, аз гледам техния тайнствен поход, похода на есенните падащи листа.
с каква тържественост поемат те своя път към майката земя, която с толкова любов ги очаква от пролетта. Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа! Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка. О, тези пъпки по оголените клони! Сякаш очи затворени, които шумът и блясъкът световен веч не мами; сякаш очи, отправили поглед дълбоко в себе си, които търсят извора на живота, на живота съкровищата скрити да намерят.
към текста >>
16.
НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Но за да запази личното си достойнство, при влизането си в сенчестата
дъбрава
той се обърнал към гората и се провикнал: — Хайде, сега ти прощавам, но втори път не ще ми мине така лесно.
Така казал и така сторил веднъж един заек, който се разсърдил на гората. — Не ми трябваш вече — креснал той на гората. — Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна. И тръгнал заекът напред назад из полето, скитал се тук, скитал се там, погнали го ловджийските хрътки и положението му станало непоносимо. Мислил, мислил и като нямало друг изход, влязъл пак в гората.
Но за да запази личното си достойнство, при влизането си в сенчестата
дъбрава
той се обърнал към гората и се провикнал: — Хайде, сега ти прощавам, но втори път не ще ми мине така лесно.
Чак тогава гората се обадила: — Нима ти ме беше напуснал! Виж, пък аз и не бях забелязала това. Добре, че ми се обади. Аз, ни като си излязъл, съм те видяла, ни като се връщаше! Така става обикновено.
към текста >>
17.
РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
S. ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА Докосвам ли с длани дебелата, набраздена кора на стария клонест
дъб
, стоя ли облегната о високия му непоклатим ствол, слушам ли тихия шепот на листата му, аз долавям все една и съща безкрайно тиха и нежна мелодия.
S. ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА Докосвам ли с длани дебелата, набраздена кора на стария клонест
дъб
, стоя ли облегната о високия му непоклатим ствол, слушам ли тихия шепот на листата му, аз долавям все една и съща безкрайно тиха и нежна мелодия.
Знаят ли всички ония мои сестри и братя, залутани в суетите и грижите на всеки земен ден, за какво ми разказва тя? Защото, разказва тази тиха мелодия! Няма струни по кората, нито ствола има кухина да резонира, и все пак многодетното, величествено дърво тихо пее и разказва. Отивала съм при него почти по всяко време на годината. Напролет, когато първият лазур по небето вече е събудил пъпките на другите дървета; последни пъпките на дъба развиват розови, къдрави, меки като кадифе листенца и за ръката е наслада да ги докосне.
към текста >>
Напролет, когато първият лазур по небето вече е събудил пъпките на другите дървета; последни пъпките на
дъба
развиват розови, къдрави, меки като кадифе листенца и за ръката е наслада да ги докосне.
S. ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА Докосвам ли с длани дебелата, набраздена кора на стария клонест дъб, стоя ли облегната о високия му непоклатим ствол, слушам ли тихия шепот на листата му, аз долавям все една и съща безкрайно тиха и нежна мелодия. Знаят ли всички ония мои сестри и братя, залутани в суетите и грижите на всеки земен ден, за какво ми разказва тя? Защото, разказва тази тиха мелодия! Няма струни по кората, нито ствола има кухина да резонира, и все пак многодетното, величествено дърво тихо пее и разказва. Отивала съм при него почти по всяко време на годината.
Напролет, когато първият лазур по небето вече е събудил пъпките на другите дървета; последни пъпките на
дъба
развиват розови, къдрави, меки като кадифе листенца и за ръката е наслада да ги докосне.
Една спокойна и сдържана радост излъчват те. Отивала съм и през лято, когато свежо зелените листа на великолепната му корона приканват в сянката му за отмора. Тогава песните на птичките, що вият гнезда в клоните му, се сливат с нестихващото жужене на рой насекоми. А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия.
към текста >>
А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен
дъб
.
Една спокойна и сдържана радост излъчват те. Отивала съм и през лято, когато свежо зелените листа на великолепната му корона приканват в сянката му за отмора. Тогава песните на птичките, що вият гнезда в клоните му, се сливат с нестихващото жужене на рой насекоми. А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия.
А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен
дъб
.
А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни! " Но аз нарекох дъба „моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце. Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест дъб, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан. От дъба аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.
към текста >>
" Но аз нарекох
дъба
„моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце.
Тогава песните на птичките, що вият гнезда в клоните му, се сливат с нестихващото жужене на рой насекоми. А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия. А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб. А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни!
" Но аз нарекох
дъба
„моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце.
Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест дъб, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан. От дъба аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.
към текста >>
Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест
дъб
, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан.
А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия. А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб. А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни! " Но аз нарекох дъба „моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце.
Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест
дъб
, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан.
От дъба аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.
към текста >>
От
дъба
аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.
Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия. А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб. А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни! " Но аз нарекох дъба „моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце. Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест дъб, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан.
От
дъба
аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.
към текста >>
18.
НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както
дъбът
е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили.
И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това, човек да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях. Когато духът проникне душата и тялото, тогава човек разполага със силите на своя организъм. Душата е извор на сили, а силите са строители на формите. Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности. Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме.
Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както
дъбът
е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили.
За да познаем желъда, трябва да му дадем условия да се прояви — да го посадим, да израсне същото нещо е и с душата — за да я познаем, трябва да й дадем условия да се прояви. И Учителят казва, че основният стремеж на душата е да се прояви. А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила. Значи върху тези три основни стълба са построени светът и човекът. Това са вътрешните прояви на душата, които имат външния си израз в обективно действуващите сили — електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр.
към текста >>
19.
ДВЕ ФОРМИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Напр., теменугата,
дъбът
, лозата, глухарчето, рибата, пеперудата, пчелата, птицата са идеално приспособени към условията, в които живеят.
По въпроса за тия фактори имаме две главни гледища. За да изпъкнат по-ясно тия гледища, ще разгледаме въпроса за целесъобразността в органическия свят. Навсякъде в природата виждаме целесъобразност във формите, в строежа и функциите на тъканите и органите. И не само това. Но и всяка клетка, тъкан, орган или организъм целесъобразно се приспособява към околните условия, целесъобразно отговаря на всяко външно въздействие.
Напр., теменугата,
дъбът
, лозата, глухарчето, рибата, пеперудата, пчелата, птицата са идеално приспособени към условията, в които живеят.
Това се приема от всички. Но въпросът е за ония фактори, които причиняват целесъобразността. На що се дължи тя? Тук именно са двете гледища: Според едни целесъобразността се дължи на механични фактори, и никакъв разумен фактор, действуващ в организма, не взема участие при целесъобразното приспособяване на организма. И главният механичен фактор е естественият подбор.
към текста >>
20.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
По съдържание, обаче, то може да крие в себе си стрък трева или стрък житна култура, също бор или вековен
дъб
.
А ние дори си въобразяваме, че някои от видимите форми в света са наша идея и творение. Значението на формите е следното: да привлече нашето внимание, да подтикне любознателността на ума ни и с помощта на духовната ни светлина да разучим съдържанието на силите у проявените форми. По този начин ние ще обогатим нашето знание и ще можем да прекрачим по-лесно границата между физическия и духовния свят. Каква тайна се крие в едно семенце? —По форма то е дребно и незначително, често пренебрегвано.
По съдържание, обаче, то може да крие в себе си стрък трева или стрък житна култура, също бор или вековен
дъб
.
Смисълът пък на това семе ще търсим в проявата на неговото съдържание. Значи за да открием тайната на едно семе, ние трябва да му дадем възможност и условия да прояви своето съдържание и в тая проява да търсим неговия смисъл. Но какви са условията, които карат семето да прояви своето съдържание? Защо е то принудено или подтикнато при тези нови условия за него да се изяви? Нужно ли му е да промени формата си, за да изяви съдържанието си?
към текста >>
21.
ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Малко преддверие, ниска къща, стар
дъб
.
нещо старинно, една църковна врата. Всичко остаряло, няма две стаи, които да си приличат. Степалата са ниски и твърде особени — изкачва се едно стъпало и се слиза по друго. Някои предмети са дълги и тесни, с различни форми. Нещо, което ще има връзка с Вашия живот.
Малко преддверие, ниска къща, стар
дъб
.
В тоя дом Вие ще живеете някога. Големи висящи картини, стари картини. Лицевата стена прилича на каменна. Това е всред хълмиста полска местност. Далеч от гара.
към текста >>
22.
ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Като гигантски
дъб
, с връх в самото небе някога духът на санскрита е хвърлял сянката на своите гигантски разклонения над всички народи от тая част на материка.
ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ УВОДНИ ДУМИ Никола Джеров в библиотека „Корали" печата ред преводи ия най-хубавите творби на японската, индийската, китайската, анамската и пр. лирики. Подборът е направен с голяма старателност, за да се добие вярна представа за източната лирика. Ето що пише Никола Джеров в предговор към индийската лирика: „Двадесет и две столетия вече, откак езикът на Ведите е мъртъв. Днес в Индия той интересува само браманите, които тълкуват свещените свитъци. Но ароматът, който са излъчили неговата религия и поезията му и днес се носи над Индустан, Бирмания, Авганистан и над цялото плато на централна Азия.
Като гигантски
дъб
, с връх в самото небе някога духът на санскрита е хвърлял сянката на своите гигантски разклонения над всички народи от тая част на материка.
От мистиката на свещените книги, написани на тоя език, и от Махабхарата и Рамаяна — тия тропически лесове на древноиндийския епос — се заплитат възлестите могъщи корени, оплодили с обилните си корени свещената Зенд-Авеста на Персия и героичния епос Рамдзат на Бирмания. Ведическите химни, които предшествуват епоса, са непосредствени, възвишено-прости изблици на едно религиозно светоразбиране. Но и в тия химни на природата, олицетворявана в дълбока и богата митология, още по-малко в по-късния епос, лириката все още не съществува като отделен обособен клон на поезията, все още се губи, пръсната тук и там между епическите образи. Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи! В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото.
към текста >>
23.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И, в отговор на него, китните долини, горските
дъбрави
и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата.
Да отидем за цветя! За кокичета! За теменуги! За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села.
И, в отговор на него, китните долини, горските
дъбрави
и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата.
Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи.
към текста >>
24.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из
дъбравите
на съвременните наука, философия и социология.
Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца. И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител!
... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из
дъбравите
на съвременните наука, философия и социология.
Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“!
към текста >>
25.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да обичаме тайнствения шум на
дъбравата
, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата.
Да приемем, да обгърнем целия свят в себе си, в своята душа. Да обичаме! Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен!
Да обичаме тайнствения шум на
дъбравата
, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата.
Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят! Ние не можем да ги избром! Не можем да ги ограничим: всичко, което ни заобикаля, е достойно за обич! Всичко, което е около нас, е извор на радост и щастие за нас !
към текста >>
26.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недокапал лист, — както у
дъбовете
запример — започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва до следното встъпване на слънцето в Овена. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредно пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена, всред птиците и другите животни настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които непосредно са потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си пременя — менят кожата си — както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова пременя. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната до тогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недокапал лист, — както у
дъбовете
запример — започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
Във всеки жив организъм, — следователно и в човека слънчевия прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата оная инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешния човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздуха, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни" хора, Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата" на съвременния човек.
към текста >>
27.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те приличат повече на мощния
дъб
, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата.
След като се свърши първия учебен ден в училището, ние изпращаме учениците дома, за да усвоят уроците на тоя ден и да се подготвят за възприемането на следващите уроци, и това продължава дълги дни и години. По подобие на това, Божествената Йерархия, която ръководи нашата еволюция, ни изпраща в училището на земята през всеки живот —ден и, при завършването му ние сме повиквани обратно в нашето небесно жилище, за да си починем и да се подготвим за учението на следващия живот. Невъзможно е за нашите учители да напъхат в главата на един ученик, — колкото и рано да е развит той — всичкото онова знание, което трябва да се изучи в училището, ако за това те разполагаха само с един ден време. Същото нещо е и в училището на живота. Космичната мъдрост и космичната любов не могат да бъдат усвоени за късо време; цели епохи са нужни, защото Божествените качества не са гъбовидни растения, които могат да бъдат намерени пипнешком.
Те приличат повече на мощния
дъб
, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата.
Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира.
към текста >>
28.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дъбова
, 3 — София.
Майсторски подбрани и комбинирани в едно художествено произведение. В тях се чувства дъха на планинските върхове, тихия шепот на рилските езера, вечния стремеж на пробудената душа към чистота и красота, към възвишения Божествен живот. Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс , цена 7 ла. Доставя се от Г. Капитанов. ул.
Дъбова
, 3 — София.
С един естествен, непринуден език тук разкрива своите преживявания една душа, влязла в хармония с великия Извор на живота, чувстваща винаги Неговата близост и направляваща своите стъпки в живота в постоянна връзка с Него. Полова просвета за младежа, от д-р Г. Ефремов, цена 8 лева. Ръководство за майката — как да отглежда своето дете от зачеването му до школната възраст, от д-р С Ф. Армитейдж. Цена 30 левв.
към текста >>
29.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Могъщия
дъб
е израснал от малкия желъд.
Всички събират на едно място, и всеки пак от там задоволява нуждите си. Братската задруга осъществява на дело максимата „Съединението прави силата“ и в това именно е тайната на нейния успех: с общи усилия, малко по малко, се достига много. Правило е за Братската задруга: да се започва с малко. Много хора и много капитали са една съществена опасност. Новото винаги израства из малкото.
Могъщия
дъб
е израснал от малкия желъд.
Когато се научим да боравим с малкото, ще дойде ред и на голямото. Което е разумно, то е добро. Което е справедливо, то е полезно. Което обединява, то дава тласък напред на Братската задруга. В задругата всички работят и всички служат — на Бога, на ближните си и на себе си.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар
дъб
от 200-300 години и ще му кажете: „ Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него.
Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята. Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне.
Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар
дъб
от 200-300 години и ще му кажете: „ Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него.
И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат.
към текста >>
Като отидете при този
дъб
, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже.
Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „ Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг.
Като отидете при този
дъб
, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже.
На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя? “ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „ Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга. Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото.
към текста >>
И вие сега ще попитате
дъба
горе в планината и той ще ви разправи своята история.
Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя? “ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „ Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга. Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото. Той взел една пила, отрязал тела и освободил растението.
И вие сега ще попитате
дъба
горе в планината и той ще ви разправи своята история.
Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря. Из беседа държана от Учителя на 26 август 1934 г. (следва) Синът на земята Златан докара последното жито от хармана. Стоварва го от колата в хамбаря и се радва. Тежки са чуволите, но леко му е на гьрба: умора не чувства, макар цяла нощ да е тичал около вършачката.
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Здравата и рунтава Ваклуша, крайната овца на дясното крило на стадото, излязла на пътечка права, гладка, чиста, през красивата
дъбрава
гъстолиста и запътила се тя по нея черъсто, бодро, като фея, като да е някоя госпожа тръгнала през София за сватба — който я погледне, да й се порадва.
Италианския учен Д-р Киачо намира, че медът е едно добро средство, с което могат да се заменят витамините в млякото, разрушени при консервирането му. Медът трябва да намери широко приложение при хора, занимаващи се с умствен труд, принудени по-голямата част от деня да прекарат приковани на писмената маса, защото той подържа бодра нервна система, предпазва от настъпващата в такива случаи ленивост на червата и поощрява отпуснатата мускулатура. Ето защо, въз основа на своята голяма хранителна и лечебна стойност, медът трябва заеме едно от първите места във всекидневната храна на нашия народ. Това от друга страна би повдигнало пчеларско стопанство и много хора биха намерили прехрана. Вълк и овца (б a с н я) Овчар покарал стадото си през гората, а сам той лениво следвал по средата, откъдето ту подсвирвал, ту дебело се провиквал, уж за насърчене на овцете и заплашване на зверовете.
Здравата и рунтава Ваклуша, крайната овца на дясното крило на стадото, излязла на пътечка права, гладка, чиста, през красивата
дъбрава
гъстолиста и запътила се тя по нея черъсто, бодро, като фея, като да е някоя госпожа тръгнала през София за сватба — който я погледне, да й се порадва.
Изведнъж, обаче, срещу нея се показал вълк, прав, наперен, грозен като смърт. Току да я хване, след което се не знае, що ще стане. — О, Ваклуша — веднага извикал той, засмяно, като джентълмен, който винаги е пременен и готов за всички изненади със девойки млади. — Ти се, стресна, белки и уплаши. Но небой се!
към текста >>
32.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Духовното движение в Полша (N.)
Дъбовете
и Есента (басня – Дядо Благо) Книжнина Да изправим веригата!
(К.) Ела, о скръб! (Мирчо) Не е изгодно Словото на Учителя. В начало бе Словото (Из беседата от Учителя, държана на 8 септември 1935 г.) Постъпките (Г. Събев) Скритата страна на живота. Грижите на умрялата скъперница (Из „The Hounted Homes“, от Джон Ингран) Моралът (N.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 2) Идеите но Всемирното Братство в чужбина.
Духовното движение в Полша (N.)
Дъбовете
и Есента (басня – Дядо Благо) Книжнина Да изправим веригата!
Животът на земята прилича но бойно поле. Той наистина е бойно поле, на което постоянно си дават среща доброто и злото. В живота постоянно се борят две противоположни сили. и ний, хората, сме не само свидетели, но и участници в тази борба. Повече или по малко, на едната или на другата страна, ний сме ангажирани в борбата.
към текста >>
Дъбовете
и Есента (басня) На висок рид стоял вековен джоб и на широките му клони добре били настанени, наредени
Дъбовите
листа.
Некои от Лигата още тая есен, ако им се даде отпуск, ще дойдат в България и прекарат известно време на Изгрева между братята и по-близо до Учителя. Особено много се интересуват за евритмическите упражнения. Когато се събуди в човека свърхсъзнанието, той е готов вече да служи на Бога и на ближния с всичката си душа и сила, за която цел той жертва всичко. Той тогава отдава своя живот в служба на напредничавите идеи, които носят освобождение на човешката душа от вековните вериги, в които е свързана, освобождение от мрака в когото е попаднала. На полски език се превеждат вече беседи от Учителя. N.
Дъбовете
и Есента (басня) На висок рид стоял вековен джоб и на широките му клони добре били настанени, наредени
Дъбовите
листа.
Дишали пресен въздух пригрявали се на ясно слънце, шушукали си тихичко и често вятъра далеч разнасял хоровите им песни. С малко думи казано — живеели весело, завидно. Но минало се Лятото дошла Есен. И ето, тя с хладен вятър и ситен дъжд съобщила на листата, че те трябва да слязат от дървото, за да се отворел чист и широк път за Северняка, който идел с голяма и бърза конница. Листата почервенели, пожълтели, не искали да се подчинят на тази заповед.
към текста >>
Дъбът
е наша майка, наш татко, ти нямаш право да ни делиш от него.
И ето, тя с хладен вятър и ситен дъжд съобщила на листата, че те трябва да слязат от дървото, за да се отворел чист и широк път за Северняка, който идел с голяма и бърза конница. Листата почервенели, пожълтели, не искали да се подчинят на тази заповед. Есента тогава им пратила втори пратеник — Лютата Слана, която с камшик хубаво ги нажулила и нащипала. Рухнали листата към земята, като лястовички към юг, но и много листа упорито се стискали за клончетата си. — Каквото искаш преви, - казвали тези последните не Есента, — ние няма да слезем!
Дъбът
е наша майка, наш татко, ти нямаш право да ни делиш от него.
— Аз изпълнявам вечните закони на майка Природа. Ако не слушате мене, ще дойде Зимата. Тя има по-строги войници, които без дума ще ви смъкнат на земята, — отговаряла им Есента. От онзи ден се заредили по-тежки страдания за Дъбовите листа. Едно по едно те изнемогвали падали.
към текста >>
От онзи ден се заредили по-тежки страдания за
Дъбовите
листа.
— Каквото искаш преви, - казвали тези последните не Есента, — ние няма да слезем! Дъбът е наша майка, наш татко, ти нямаш право да ни делиш от него. — Аз изпълнявам вечните закони на майка Природа. Ако не слушате мене, ще дойде Зимата. Тя има по-строги войници, които без дума ще ви смъкнат на земята, — отговаряла им Есента.
От онзи ден се заредили по-тежки страдания за
Дъбовите
листа.
Едно по едно те изнемогвали падали. Най после, най-упоритите от тях останали чак до Пролетта. Всички ги осмели, а сам дъбът ги презрително изхвърлил. * * * Всичко на земята се мени Искането на една и вечна религия е искане на Дъбовите листа. Дядо Благо Книжнина Асавита, Божествена песен от Хелмира, цена 20 ли.
към текста >>
Всички ги осмели, а сам
дъбът
ги презрително изхвърлил.
Ако не слушате мене, ще дойде Зимата. Тя има по-строги войници, които без дума ще ви смъкнат на земята, — отговаряла им Есента. От онзи ден се заредили по-тежки страдания за Дъбовите листа. Едно по едно те изнемогвали падали. Най после, най-упоритите от тях останали чак до Пролетта.
Всички ги осмели, а сам
дъбът
ги презрително изхвърлил.
* * * Всичко на земята се мени Искането на една и вечна религия е искане на Дъбовите листа. Дядо Благо Книжнина Асавита, Божествена песен от Хелмира, цена 20 ли. Това е една поема, със съдържание и устрем, за които днешните поети са твърде малко способни. Тя ни говори за пътуването на човешката душа, под закрилата на Божествения Дух, Асавита, през безграничните звездни предели, към първоизточника на нашия живот, към местото, гдето живеят, напълно реализирани, всички наши идеали за съвършенство, за висша красота, Божествена чистота, мъдрост, истина и любов — към Слънцето, сърцето на нашата планетна система, средището, извора на Божествения живот, който ежедневно и ежеминутно ни храни и поддържа. Стилът е лек и гъвкав, образите ясни и леснодостъпни.
към текста >>
* * * Всичко на земята се мени Искането на една и вечна религия е искане на
Дъбовите
листа.
Тя има по-строги войници, които без дума ще ви смъкнат на земята, — отговаряла им Есента. От онзи ден се заредили по-тежки страдания за Дъбовите листа. Едно по едно те изнемогвали падали. Най после, най-упоритите от тях останали чак до Пролетта. Всички ги осмели, а сам дъбът ги презрително изхвърлил.
* * * Всичко на земята се мени Искането на една и вечна религия е искане на
Дъбовите
листа.
Дядо Благо Книжнина Асавита, Божествена песен от Хелмира, цена 20 ли. Това е една поема, със съдържание и устрем, за които днешните поети са твърде малко способни. Тя ни говори за пътуването на човешката душа, под закрилата на Божествения Дух, Асавита, през безграничните звездни предели, към първоизточника на нашия живот, към местото, гдето живеят, напълно реализирани, всички наши идеали за съвършенство, за висша красота, Божествена чистота, мъдрост, истина и любов — към Слънцето, сърцето на нашата планетна система, средището, извора на Божествения живот, който ежедневно и ежеминутно ни храни и поддържа. Стилът е лек и гъвкав, образите ясни и леснодостъпни. Книгата се доставя от Олга Слвачева, ул.
към текста >>
33.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен
дъб
— остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле.
Тая стена е украсена с барелефите на зодиакалните знакове в грамадни размери: всеки с височина до един метър. Те са символ на ония космични разумни сили, които стоят зад всички явления на природата и ги направляват! Барелефът при централното корито, разбира се. е Водолей. Всички барелефи са високо художествени.
Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен
дъб
— остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле.
Той тъй добре допълва красотата на местността! Сега има дежурство в братството. Всека седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните“.
към текста >>
34.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тече животът: велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен
дъб
, в чийто клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя — и то самото едно прекрасно цвете — там белобрад старец, сраснал се с принципите на живота и вече смогнал да им се усмихне.
Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст. Реалността Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето. То отеква в дълбините си предвечната песен на всемира и се радва. Преодолените несгоди с му придали мекота, а надеждата и вдъхновението са го окрилили с устрем и радост. Животът Тече животът: могъщо всеобхватно движение, което раздухва пламъците по слънцата и ги кара да заливат с животворящи лъчи безмерното пространство.
Тече животът: велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен
дъб
, в чийто клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя — и то самото едно прекрасно цвете — там белобрад старец, сраснал се с принципите на живота и вече смогнал да им се усмихне.
Тече животът — сребърно сияние, което блика из дълбините на незнайното начало, към неподозирана цел, готов целуне срещаните по пътя несгоди. Звезди Трептят звезди: бездна от светове. Океан от пространство, време и благоволение. Всред океана на неизмеримото пространство се носи и нашият малък кораб. Плискат о него ласките на звездите и вълните на времето; век след век.
към текста >>
35.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Идват по същото време, много, много гонени гости сладкогласни певци; прииждат на рояци, огласяват простора и започват своите вълшебни концерти из пустите
дъбрави
.
Но, ние знаем още, че рано, много рано след нова година, по заснежените още полета се вестява едно нежно и миловидно цвете, чийто цвят хармонично се слива с белината на снежната покривка, която още обвива земята. То буди познат и сладък трепет; по него ние сещаме, че скоро ще повеят южни ветрове, които ще погалят снега по долините и ледените чела но планинските върхове. Буйни потоци ще потекат, шумно ще гонят равнините и спокойно ще търсят път към морето. След това незнайна ръка ще палне жълти свещици по росни и свежи ливади, ще блъснат като звезди, златни пламъчета и палави деца ще викнат: „Минзухари“! После следват други, много събратя на едно вълшебно царство, които се надпреварват да покажат своя неземен чар.
Идват по същото време, много, много гонени гости сладкогласни певци; прииждат на рояци, огласяват простора и започват своите вълшебни концерти из пустите
дъбрави
.
Само това ли знаем за нея? Доста е да надзърнем в природата, за да видим, колко е безкрайна приказката, която всички разказват. Тревици, пеперуди, птици, всичко, дори и малките камъчета, които пролетните води носят от място на място. Кой на земята не познава пролетта? Няма живо същество, което не е сещало животворния й дъх през ранен ден на пролетта.
към текста >>
36.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
професор от университета в
Дъблин
, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност.
Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба. Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч. Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт . . . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“ А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици.
професор от университета в
Дъблин
, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност.
Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици. Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма.
към текста >>
37.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Приготвеното грозде се нарежда в сандъци с
дъбови
или коркови стърготини, сушени в пещ при 120 градуса топлина.
Запазване в прясно състояние: Общи правила: Избира се десертно грозде (Афуз, резекии, мискети, димят и др с дебели ципи грозда), здраво, рехаво, брано в сухо време, отрязано с или без пръчката. 1. Нарежда се по-рядко на слама или дъски, в проветриво таван или се окачва на гредите да виси във въздуха. По-добре е, ако има северна стая с по-малко светлина, където гроздето се окачва на телове. Стаята предварително се напушва със сяра — да се унищожат плесените. От време на време гроздето се преглежда и почиства. 2.
Приготвеното грозде се нарежда в сандъци с
дъбови
или коркови стърготини, сушени в пещ при 120 градуса топлина.
Нарежда се ред стърготини, ред грозде и най-отгоре и в страни се слага по-дебел пласт стърготини. Пази се в хладна, суха стая. 3. При горните начини гроздето губи част от водата си, увяхва. Затова по-добър, но по-скъп начин е запазване във вода: Гроздето се отрязва с част от пръчката (под и над дръжката). В северна, дезинфекцирана стая се нареждат етажерки, а върху тях специални или какви да е чисти шишета, налети с вода, в която се слага малко прах от дървени въглища.
към текста >>
38.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Самотен, като вековен
дъб
, случайно израснал всред голата равнина, остаря той далечен и чужд на хората и своите.
Дядо Грую беше шестдесет годишен. Висок и едър, с набита снага, тежка и бавна стъпка; със сурово, широко и затворено лице, с изпечена, мургава кожа, с прошарени мустаци виснали надолу, гъсти вежди, които скриваха взора му, студен и навъсен, със стисната уста, която рядко се смееше и живи очи, открити само за простора, той гледаше само далнината и овцете. Живее той далеч от близки, всред стадата си и богатата равна земя. Всред безкрайна степ расна той, там сети първа младост, там позна хората, които му останаха чужди, и далечни, за които знаеше, че мислят само за себе си и за имота си. Какво му даде простора и безкрайната равнина?!
Самотен, като вековен
дъб
, случайно израснал всред голата равнина, остаря той далечен и чужд на хората и своите.
Домашните му бяха свикнали и много отрано се примириха с неговата суровост и отчужденост. Душата му наполовина беше там, при овцете, тия кротки и добри животни, които разбираха звука и писъка на свирката му, познаваха гласът му, който се носеше недалеч и викаше някоя изгубена овца. Пазеше стадата си, както никога не се е сетил да пази своята челяд. Пазеше ги не с помощта на верните си кучета, но със своите будни очи, който виждаха на време опасността и на време я премахваше. В село знаеха, —с дядо Груювите овце нищо и никога не можеше да стане, нищо лошо не можеше да ги сполети.
към текста >>
39.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако жълъдът не е станал голям
дъб
, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия.
Ще кажете: Много ти благодаря, татко, за голямата любов, която имаш към мене. Много се зарадвах, когато получих твоето благо. Имаш ли един малък талант, отдай му нужната цена. Имаш ли една малка дарба, отдай й нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек.
Ако жълъдът не е станал голям
дъб
, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия.
Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб. Ако имаш в себе си една малка дарба, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които, като малки семенца, чакат времето на своето развитие, да се проявят като голяма дарби. Някои от вас очакват, като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при подобри, по-благоприятни условия. Че вие сега трябва да използвате живота си, който сте го взели за 60 — 70 години.
към текста >>
Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен
дъб
.
Много се зарадвах, когато получих твоето благо. Имаш ли един малък талант, отдай му нужната цена. Имаш ли една малка дарба, отдай й нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек. Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия.
Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен
дъб
.
Ако имаш в себе си една малка дарба, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които, като малки семенца, чакат времето на своето развитие, да се проявят като голяма дарби. Някои от вас очакват, като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при подобри, по-благоприятни условия. Че вие сега трябва да използвате живота си, който сте го взели за 60 — 70 години. Като слязохте отгоре, какво мислихте?
към текста >>
Тяхното дело няма да спре, то ще расте и израсне голямо като многовековен
дъб
който ще приютява небесните птици в своите клони.
Морен дух да освежавам аз от облака ще мога и от него да предавам всички пориви на Бога.“ Бог не е преставал да говори никога. Само ние с нашите ограничени схващания си въобразяваме, че вдъхновеното слово на мъдреца и поета идва случайно. Те са свързани с един възвишен свят и според висотата т. е. според степента на своето развитие и чистота те предават това, което блика от тях. Всички мъдреци и пости, които носят идеи на мир, братство, човещина и проповядват Любовта като основа на разумния живот са боговдъхновени.
Тяхното дело няма да спре, то ще расте и израсне голямо като многовековен
дъб
който ще приютява небесните птици в своите клони.
Древните пророци престанали ли са да съществуват? Нищо в природата не се губи. А всичко расте и се усъвършенства. Те и днес ни говорят и посочват пътя към възход, пътя, който води нагоре, нагоре във висините, в чистотата. „Чака ме зората в пурпур нежен.
към текста >>
40.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но когато иска да създаде един голям
дъб
, трябват му сто години.
Всички хора по цялата земя все бързат. Един германски професор дал едно определение, какво може да стане от хора, които бързат. Един американски студент отишъл при един виден професор по философия в Лайпциг и му казал: Господин професоре, нямате ли някакъв кратък курс по философия, в пет-шест месеца да завърша курса? Професорът му казал: Слушай, приятелю, когато Господ иска да създаде една тиква, Той употребява само шест месеца. В шест месеца може да се създаде една голяма тиква.
Но когато иска да създаде един голям
дъб
, трябват му сто години.
Та когато бързате, вие ще създадете една тиква или една диня, но когато се занимавате по-дълго време, вие ще създадете един голям дъб, нещо устойчиво. Мнозина от вас искат да се запознаят с истината изведнъж, в кратко време да ви стане ясна. Пък и любовта в кратко време искате да я схванете. В света има много школи, които показват методи за един успешен живот. В Америка има една окултна школа, която проповядва начини за бързо забогатяване.
към текста >>
Та когато бързате, вие ще създадете една тиква или една диня, но когато се занимавате по-дълго време, вие ще създадете един голям
дъб
, нещо устойчиво.
Един германски професор дал едно определение, какво може да стане от хора, които бързат. Един американски студент отишъл при един виден професор по философия в Лайпциг и му казал: Господин професоре, нямате ли някакъв кратък курс по философия, в пет-шест месеца да завърша курса? Професорът му казал: Слушай, приятелю, когато Господ иска да създаде една тиква, Той употребява само шест месеца. В шест месеца може да се създаде една голяма тиква. Но когато иска да създаде един голям дъб, трябват му сто години.
Та когато бързате, вие ще създадете една тиква или една диня, но когато се занимавате по-дълго време, вие ще създадете един голям
дъб
, нещо устойчиво.
Мнозина от вас искат да се запознаят с истината изведнъж, в кратко време да ви стане ясна. Пък и любовта в кратко време искате да я схванете. В света има много школи, които показват методи за един успешен живот. В Америка има една окултна школа, която проповядва начини за бързо забогатяване. Главното твърдение на тази окултна школа седи в това, че когато човек иска да стане богат, първо мислено ще си представи това.
към текста >>
41.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той не живеел в гъстите
дъбрави
на вековна гора или всред усоите на висока планина, а между хората, защото бил пратен на земята да помага на тия, който търсят пътя за Нагоре.
Стана ми тихо, топло и уютно. Мир, хармония и радост изпълниха душата ми. И аз с усмивка бях готов да посрещна всичко. Орион ПРИКАЗКА Живял някога един Мъдрец. При него отивали много.
Той не живеел в гъстите
дъбрави
на вековна гора или всред усоите на висока планина, а между хората, защото бил пратен на земята да помага на тия, който търсят пътя за Нагоре.
Като река се стичали от всички краища при Мъдреца и като река се изливала мъдрост и давала всекиму необходимото. Скърбящите си отивали утешени, болните здрави, угнетените спокойни и бодри. Един ден при Мъдреца дошъл един млад момък и го попитал. — Що е човекът и какво може той да стане? Погледнал го мъдрецът с благ поглед, който проникнал до самите дълбочини на душата му и казал: „Ела след мене.“ Завел го той в една стая пълна с книги.
към текста >>
42.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Градове:
Дъблин
, Лайпциг, Палермо, Сент-Луи и пр.
Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството. Различните народи се намират под управлението на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм. Овен управлява страни: Англия, Германия, Дания, Палестина, Сирия и Япония. Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др. Телец управлява страни: Ирландия, Персия, Мала-Азия, Кипър и Гръцкия Архипелаг.
Градове:
Дъблин
, Лайпциг, Палермо, Сент-Луи и пр.
Близнаци - страни: Съединените Щати, Белгия, Ломбардия, Долни Египет, Северна Америка, Източна Англия, Фландрия, Триполи. Градове: Лондон, Мелбърн, Мец, Нюрнберг, Версай, Сан Франсиско и др. Рак - Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай. Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Кадикс, Ню-Йорк, Манчестър, Стокхолм, Цариград и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния.
към текста >>
43.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дъбът
спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-възвишената мечта на душата мърда един бдящ ангел.
Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“. Мечтай за възвишени неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш. Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш. Най-големият подвиг е бил изпърво и за известно време сън.
Дъбът
спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-възвишената мечта на душата мърда един бдящ ангел.
Мечтите са фиданките на реалностите. Обстоятелствата, сред които ти живееш, може да са противни, ала те няма да останат за дълго време такива, ако само си поставиш пред себе си един идеал и се по-трудиш да го постигнеш. И ти също, млади читателю, ще осъществиш бляна (не суетното желание) на своето сърце, бил той долен или прекрасен, или пък смес от едното и от другото, защото ти ще се привличаш към онова, което скрито обичаш най-много. В твоите ръце ще бъдат поставени точните резултати на твоите собствени мисли: ти ще получиш каквото си заслужил — ни по вече. ни по-малко.
към текста >>
44.
 
-
— Има — казаха — големи
дъбове
има в Черковната гора.
Нейните китни поляни, буйните водопади; неизброимите й дипли и лесове създават едно чудно разнообразие, за което жадува имено нашата душа. Нека всички я обикнем, за да се ползваме от благата, които Творецът е вложил в нея! Д. Стоянов Ангел Каралийчев Старият орел Потрябва бйло за новия мост над Рикойската река. Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно дърво стогодишно, което да легне от единия бряг до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята. Ходиха тримата ръкойчани в гората и се върнаха.
— Има — казаха — големи
дъбове
има в Черковната гора.
С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола. Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища. Трудна работа. Девет кола биволи не могат го изтегли.
към текста >>
— Като е тъй ще сечем тукашния
дъб
!
С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола. Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища. Трудна работа. Девет кола биволи не могат го изтегли.
— Като е тъй ще сечем тукашния
дъб
!
— викна дядо Злати. Зашумяха ръкойчани. Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила.
към текста >>
— — Съгласни сме, няма да посягаме, ако се дигнеш сам и донесеш на гръб от Черковната гора един
дъб
за бйло на новия мост.
Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове. Как тъй? — Момчета, не са бабини деветини. Не посягайте на дървото! Добро няма да види селото, ако го отсечете!
— — Съгласни сме, няма да посягаме, ако се дигнеш сам и донесеш на гръб от Черковната гора един
дъб
за бйло на новия мост.
— Ех, да можех! въздъхна пчеларят. — Като не можеш, барем недей ни бърка. — Ще видите по късно. — Нищо няма да видиме.
към текста >>
Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария
дъб
, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета.
През работните пролетни дни Ръкойка приличаш на пчелен кошер. Всички излитаха навън. Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към училище, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба. От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си.
Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария
дъб
, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета.
Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна.
към текста >>
Дъбът
беше вековен.
Всички излитаха навън. Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към училище, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба. От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си. Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета.
Дъбът
беше вековен.
Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище.
към текста >>
Надясно от
дъба
имаше един зеленясал камен кръст.
А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина. Ако там не найдеше плячка, завиваше към Карпатите и Алпите. Старите хора разправят, че никога този орел не посягал да дигне агне от стадото на български овчар, пиле от хармана на български селяни, или заек от българска нива. Разправят още, че когато преди едно столетие, на 18 юлий 1815 година, Наполеоновата стара гвардия е била разбита при Ватерлоо от англичаните, начело с Велингтона и прусаците, начело с Блюхера, орелът се върнал с една войнишка ръка, на ръката сребърен пръстен, а върху пръстена имало изписана една французка буква — N.
Надясно от
дъба
имаше един зеленясал камен кръст.
Там беше оброчището на ръкойчани. На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела.
към текста >>
До вечерта почиваше кацвал на
дъба
и се радваше на малките си голокрили орлета.
На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела. През този ден орелът не ходеше да търси храна.
До вечерта почиваше кацвал на
дъба
и се радваше на малките си голокрили орлета.
Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени момичета с наведени глави. Старият орел тръгваше над житния кър. Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви долини, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани. — Нашият крилат Свети Георги пак е тръгнал да обходи нивето! — думаха ръкойчани.
към текста >>
* * * За два часа време ръкойчани отсякоха вековния
дъб
.
И ако през някой зноен ден от южната далечина се зададеше тъмен градоносен облак, орелът се втурваше срещу него. И разказват стари хора, че от незапомнени години той посрещал градоносните облаци, биел ги с криле и ги отвеждал към Балкана — да изсипят белите куршуми над пазвите на Тилилейските гори, самодивските поляни, където човешки крак не е стъпил. Годините вървяха. Дните окапваха като дъждовни капки от капчук, попиваше ги тъмната земя. И ето, че веднъж потрябва бйло за новия мост.
* * * За два часа време ръкойчани отсякоха вековния
дъб
.
Падна орловото гнездо, строшиха се яйцата, в които имаше живи неизмътени оплета. Майката, която ги топлеше, побягна с писък и вече не се върна. Старият орел пристигна откъм Балкана, тъкмо когато камбаната биеше за вечерня. Завъртя се над поваления дънер и като разбра, какво е стенало, полетя низко над селото. Почна да чертае обръчи, додето стана тъмно.
към текста >>
45.
 
-
Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в
Дъблинския
университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло.
Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание. И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение. Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт.
Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в
Дъблинския
университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло.
Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем!
към текста >>
46.
 
-
* Цяла нощ, цял ден слуха да гали Сладък глас, за обич като пей, И над мен със вейки зашумели Тъмен
дъб
до век да зеленей.
А на мен защо е толкоз трудно: Жаля ли? Какво очаквам пак? * Нищо аз не чакам на земята, Ни скърбя за минал ден жесток, Свобода аз търся — с мир в душата Сам да се забравя в сън дълбок . . . * Но не в сън като на мъртъвците, Да заспя навеки искам аз, Но живот да блика пак в гърдите, Млада гръд да диша в тих захлас.
* Цяла нощ, цял ден слуха да гали Сладък глас, за обич като пей, И над мен със вейки зашумели Тъмен
дъб
до век да зеленей.
М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев __________________________________ От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. ТЪРСЕТЕ И ЩЕ НАМЕРИТЕ Какво търсите вие? Към какво се стремите и какво искате да намерите, да достигнете? Има много ценности, които хората страстно дирят, на които посвещават живота си, всичките си сили и стремежи, но които, от гледището на вечността, могат да ги ползват много малко.
към текста >>
47.
 
-
Подъбиче
– Д-р П.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Гласът божий – Пламен Науката за дишането и днешното време – (Из книгата „Учителят за дишането“ от Боян Боев) Земя (стих.) – Л. Анев На слънце Словото на Учителя. Да изповядваме. (из неделна беседа – 29 март 1942 г.) Дълбокото дишане и психичният подем – Боян Боев Пръстенът на Льовенскьолдови – Селма Лагерльоф Из науката и живота.
Подъбиче
– Д-р П.
Икономов Запазване чрез сушене на зеленчуци ГЛАСЪТ БОЖИЙ Гласът Божий никога не е преставал да говори на хора та. Той не престава да им говори и днес. Колкото и да се отдалечават хората от Неговите пътища и от изпълнението на Неговите заповеди, все пак, Той не престава да им говори, да ги приканва към опомване. да ги зове към възвръщане в правия път, към послушание и изпълнение на неговите закони. Гласът на Бога говори и днес.
към текста >>
За владеещите руски език, книгата може да се открие чрез търсачката на Google и да се изтегли или чете онлайн, както и да се слуша на аудио запис.) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА
Подъбиче
Змийско биле, горчива чубрица Описание.
Не се страхувай от него Ще го последвам, щом ме призове. Защо се показва на всички, а на мене никога? (следва) (В броевете на следващата година продължението не е намерено. Горният откъс е от първия роман на трилогията „Пръстенът на Льовенскьолдови“ на Селма Лагерльоф. За този роман може да се прочете информация на руски от тук.
За владеещите руски език, книгата може да се открие чрез търсачката на Google и да се изтегли или чете онлайн, както и да се слуша на аудио запис.) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА
Подъбиче
Змийско биле, горчива чубрица Описание.
Многогодишно растение с 10 — 30 см. високо стебло, листа, с къси дръжки, приличат но дъбови, отгдето е и името му. Петурата при основата клиновидна, а горната част едро назъбена. Розово-червени цветове, събрани в клас към върха, чашката тръбеста с 10 жилки и 5 зъбчета. Венчето отпадващо, с цепната отгоре тръбица и привидно образувано петразделна долна устна.
към текста >>
високо стебло, листа, с къси дръжки, приличат но
дъбови
, отгдето е и името му.
(следва) (В броевете на следващата година продължението не е намерено. Горният откъс е от първия роман на трилогията „Пръстенът на Льовенскьолдови“ на Селма Лагерльоф. За този роман може да се прочете информация на руски от тук. За владеещите руски език, книгата може да се открие чрез търсачката на Google и да се изтегли или чете онлайн, както и да се слуша на аудио запис.) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Подъбиче Змийско биле, горчива чубрица Описание. Многогодишно растение с 10 — 30 см.
високо стебло, листа, с къси дръжки, приличат но
дъбови
, отгдето е и името му.
Петурата при основата клиновидна, а горната част едро назъбена. Розово-червени цветове, събрани в клас към върха, чашката тръбеста с 10 жилки и 5 зъбчета. Венчето отпадващо, с цепната отгоре тръбица и привидно образувано петразделна долна устна. Средният дял на устната голям, страничните във вид на зъбци. Употребяема част.
към текста >>
Като лекар в едно старопиталище приложил с успех
подъбичето
при епидемия от грип и препоръчва следната рецепта: инфуз (запарка) 5% — по 4 чашки дневно преди ядене.
Етерично масло, смола, горчило и др. Действие. Диуретично. стомашно, противогнилостно. укрепително, антидиарично, амтифебрилно, кръвоочистително, хемостатично и афродизиак. Приложение. Lecles намира, че като лек симулант, то е отлично средство при атонта, а понеже е и антнсептик, подхожда при всички фебрилни случаи.
Като лекар в едно старопиталище приложил с успех
подъбичето
при епидемия от грип и препоръчва следната рецепта: инфуз (запарка) 5% — по 4 чашки дневно преди ядене.
За препоръчване и при треска, подагра, бронхиален катар, туберкулоза, при кървави диарии, при чревни паразити, хемороиди. В нашата народна медицина подъбичето е едно от най-ценните и широко прилагани средства. Във формата на отвара с червено вино то се дава стомашно при хиперсекреция и киселини, оригвания и болки; при гнилостни процеси в червата; при кръвоизлияние от всякакъв род; кръвохрачене, хемороиди, дизентерия, силна менструрация и пр. После при ревматизъм, подагра, рахитизъм и малария, кожни обриви, скрофули и пясък в черния дроб; бяло течение и като афродизиак; външно като лапа при гнойни рани, циреи, компреси от отвара при възпалени очи. Д-р П.
към текста >>
В нашата народна медицина
подъбичето
е едно от най-ценните и широко прилагани средства.
стомашно, противогнилостно. укрепително, антидиарично, амтифебрилно, кръвоочистително, хемостатично и афродизиак. Приложение. Lecles намира, че като лек симулант, то е отлично средство при атонта, а понеже е и антнсептик, подхожда при всички фебрилни случаи. Като лекар в едно старопиталище приложил с успех подъбичето при епидемия от грип и препоръчва следната рецепта: инфуз (запарка) 5% — по 4 чашки дневно преди ядене. За препоръчване и при треска, подагра, бронхиален катар, туберкулоза, при кървави диарии, при чревни паразити, хемороиди.
В нашата народна медицина
подъбичето
е едно от най-ценните и широко прилагани средства.
Във формата на отвара с червено вино то се дава стомашно при хиперсекреция и киселини, оригвания и болки; при гнилостни процеси в червата; при кръвоизлияние от всякакъв род; кръвохрачене, хемороиди, дизентерия, силна менструрация и пр. После при ревматизъм, подагра, рахитизъм и малария, кожни обриви, скрофули и пясък в черния дроб; бяло течение и като афродизиак; външно като лапа при гнойни рани, циреи, компреси от отвара при възпалени очи. Д-р П. Икономов ЗАПАЗВАНЕ ЧРЕЗ СУШЕНЕ СУШЕНЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ Зеленчуците предназначени за сушене предварително се измиват много добре и се изчистват излишните части. Повечето от тях се сушат нарязани на парчета, които трябва да имат еднаква големина, за де се изсушат едновременно.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в
дъбовите
гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло.
Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи.
Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в
дъбовите
гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло.
Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон.
към текста >>
Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както
дъбовете
отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента.
Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло.
Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както
дъбовете
отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента.
Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
и пчелите пеят в цъфтящите
дъбрави
.
Позволи ми само за миг да седна до Тебе. Своя труд аз ще довърша после. Когато аз съм лишен от съзерцанието на Твоето лице. моето слабо сърце не знае ни покой, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките. Това лято донесе своите шепоти и въздишки под моя прозорец.
и пчелите пеят в цъфтящите
дъбрави
.
Настана часът да седна спокойно, лице срещу лице пред Тебе. и да пея хваления на живота всред това мълчание и излишък от свободно време. 6. Откъсни това цветенце и го вземи — не се бави. Аз се боя да не повехне то и да не смеси с праха. Нека за него да няма място в Твоя венец, но Ти го удостои да изпита мъката от допирането на Твоята ръка и 10 откъсни!
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Имахме вътре един здрав,
дъбов
скрин за дрехи и като го разгледа, баща ми намери, че задната част на същия се пукнала и от там произлязла тази детонация.
Бяхме четирима: баща ми, майка ми, аз и по-малкия ми брат. Стенният часовник удари 8 часа и. в същия момент скокнахме всички уплашени от софрата: чухме един силен гърмеж като от пушка. Майка ни много се разтревожи, като ни каза, че непременно ще чуем някоя лоша за нас новина. Баща ми, който не бе никак суеверен, като я успокояваше, почна да търси из столовата.
Имахме вътре един здрав,
дъбов
скрин за дрехи и като го разгледа, баща ми намери, че задната част на същия се пукнала и от там произлязла тази детонация.
Обаче, майка ми не можа да се успокои. На втория ден сутринта пристигна братът ма баща ми с известие, че вчера в 8 ч. вечерта майка им починала от холерната болест, която тогава върлуваше. * * * Пророчески сън в картина. През 1871 год.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в
дъбравата
и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват.
Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление. Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа.
Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в
дъбравата
и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват.
Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди. Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните?
към текста >>
Поставете един
дъб
до един бор, сравнете един орел с една гъска, един тигър с едно магаре.
И двете са, при все туй, неразделими, и ние ще считаме, че физиогномията ги обхваща изобщо. I. Закон за съотношението Първият общ принцип или закон, който ще установим, и за който инцидентно споменахме, е: различията във външните форми са резултат и мярка на по-рано съществували различия във вътрешния характер, — с други думи, конфигурацията съответства на организацията и функцията. Всяко нещо има една форма, едно очертание, с други думи, една свойствена физиогномия. Повърхностите на известни страни се различават толкова, колкото и лицата на хората. Сравнете нашите скалисти планини с поляните на Илиноис, провинцията Мейн с Калифорния, Вермонд с Флорида, Шотландските планински места с блатата на Ирландия, Швейцария с Холандия.
Поставете един
дъб
до един бор, сравнете един орел с една гъска, един тигър с едно магаре.
На тези различия във външната форма са основани класовете, категориите, родовете и видовете, на които са разделени природните предмети. Няма нито два класа, нито две категории, нито два рода, нито два вида еднакви. Видовете са образувани от индивиди. В най-долната категория на форми, която преобладава в минералния свет, класификацията не може да бъде продължена по-нататък. Всички кристали от един и същи вид са съвършено еднакви, — ние, поне, не можем да открием различие.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената работа на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните
дъбрави
, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!...
* Пролет! И беше се пробудила Майката-Природа от тежкия си зимен сън и бързаше да възроди живота по земята. Милата лястовица отдавна беше прилетяла от топлите страни и старателно извила своето гнездо между надвесените стрехи на прохладния трем. Пъстрите агънца игриво припкаха по сочните ливади и крехко щипеха меката тревица, със своите още млечни, нежни зъбчета. Шарената пеперуда хвърчеше От цвят на цвят и със своето длъгнесто хоботче смучеше сока на сладкия им аромат.
В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената работа на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните
дъбрави
, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!...
Върховете на високия Балкан бяха покрити още със своите белоснежни килими, а долу, в подножието му, безбройните розови градини бяха отрупани с разцъфтените си китни цветове. Старите му плещи бяха покрити с гъсти треви, всред които кротко си пасяха безбройни вакли стада. Хубава си, скъпа моя родино!.. . Хубави са твоите светли равнини, твоите девствени лесове, твоите горди и величествени балкани!... II. И отиде той — синът на Проявената Мъдрост — в недрата на природата!
към текста >>
Кеюгебридж е заобиколено от пространни
дъбови
гори, през които имаше да езда доста дълго.
Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота. Между стръмните, урвести и скалисти брегове, които като тъмни противници стояха един срещу друг, се провличаше тесният продълговат сребрист поток с приятна бистрота, като че искаше да склони на мир неприятелите, които от хиляди година упорито стоят един срещу друг. Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж. Работата ми в селото се свърши скоро, и привечер аз се отправих обратно за дома. Познавате ли приятностите на една лятна вечерна езда?
Кеюгебридж е заобиколено от пространни
дъбови
гори, през които имаше да езда доста дълго.
Високите величествени дървета хвърляха дълги сенки и клонете шумоляха тъй тихо, че човек трябваше повече да чувства, отколкото да слуша. Като яздех тъй под горските великани, сладки спомени за далечната родина обгърнаха сърцето ми; дълбоко потънал в мисли, аз отпуснах юздата на коня си, който пристъпяше полека. Аз се възхищавах от вълшебното смешение на боите, което идеше от лъчите на захождащото слънце, когато тези лъчи проникваха през гъстата тъмнозелена шума и като че запалваха краищата на листата. Внезапен шум, който се дочу из храсталака, ме стресна в мечтанията ми. Посегнах към револвера си и бързо се обърнах, обаче, в този момент получих страшен удар, който ме повали в безсъзнание.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Напр., ще отидат вън от града, за да видят, как изглежда
дъбът
зиме.
То ще събуди в него безкраен интерес към природата, любознателност и ще бъде извор на наслада. Изобщо трябва да има по-голямо допиране със самата природа. Често трябва да се правят екскурзии в околността. Естествената история не трябва да се изучва между четирите стени на училището, но в градината, на полето, в гората, край блатото и пр. Екскурзии трябва да се правят през всички годишни времена, защото всякога има богат материал за наблюдение.
Напр., ще отидат вън от града, за да видят, как изглежда
дъбът
зиме.
После през пролетта, за да видят, как цъфти дъбът; после през есента, за да видят, как изглежда дъбът есен и пр. Екскурзиите трябва да се правят по няколко на седмица. В екскурзиите освен вникване в тайните на природата, постигат се и много други цели, между които развитието на естетичния вкус. А заедно с това се облагородява и сърцето на ученика. А това последното не е по-маловажно от обогатяването ума му с познания.
към текста >>
После през пролетта, за да видят, как цъфти
дъбът
; после през есента, за да видят, как изглежда
дъбът
есен и пр.
Изобщо трябва да има по-голямо допиране със самата природа. Често трябва да се правят екскурзии в околността. Естествената история не трябва да се изучва между четирите стени на училището, но в градината, на полето, в гората, край блатото и пр. Екскурзии трябва да се правят през всички годишни времена, защото всякога има богат материал за наблюдение. Напр., ще отидат вън от града, за да видят, как изглежда дъбът зиме.
После през пролетта, за да видят, как цъфти
дъбът
; после през есента, за да видят, как изглежда
дъбът
есен и пр.
Екскурзиите трябва да се правят по няколко на седмица. В екскурзиите освен вникване в тайните на природата, постигат се и много други цели, между които развитието на естетичния вкус. А заедно с това се облагородява и сърцето на ученика. А това последното не е по-маловажно от обогатяването ума му с познания. Близостта с природата, обичта към нея е важен фактор за получаване на идеалисти, безкористни дейци.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Учениците се впуснаха из
дъбовата
гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно.
Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест. Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части.
Учениците се впуснаха из
дъбовата
гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно.
Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си.
към текста >>
Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от
дъбовото
дърво постепенно се развива в подобие на родителя си
дъб
.
теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това.
Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от
дъбовото
дърво постепенно се развива в подобие на родителя си
дъб
.
И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях.
към текста >>
Да покажеш духа, който обитава във вековния
дъб
, е нито ново, нито трудно; но да въплътиш щастието „да съзерцаваш изгряването на звездите“ е най малко необикновено.
Ние виждаме и най-абстрактните образи, въплътени в конкретни представи. Възхитителни и мили са фигурите на одухотворените стихии, които придружават Тилтил и Митил в тяхното дълго пътуване. Почти всички мистици са признавали души в нещата, но никой не е бил в състояние да ги представи тъй релефно и в такава подходяща костюмировка. Но даже и тук неговият гений, тъй могъщ в символизацията, не се спира. Той предава с дивна реализация и такива неща, които за човека не са нищо друго освен форми на мисълта.
Да покажеш духа, който обитава във вековния
дъб
, е нито ново, нито трудно; но да въплътиш щастието „да съзерцаваш изгряването на звездите“ е най малко необикновено.
Още древните са давали на Времето изгледа на мрачен старец; но символът на абсолютното щастие — Синята птица — е съвсем модерна идея. А да се обрисува стремежа към нея, стремежа към ненамираемото и скрито в непрогледния мрак на нощта загадъчно благо, във великолепна феерия, в която действат чудно-реализирани образи, е нещо грандиозно. Да! Синята птица е ненамираема. „С Тилтил и Митил — казва Ернест Шарл — ние узнаваме, че диренето на абсолютното щастие е безплодна работа, но че и най скромният живот може да бъде изпълнен с безбройни чутовни малки щастия. Узнаваме, на късо, че щастието е у самите нас.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този Абис съдържа в себе си всичко и нищо; всичко възможно, нищо проявено; подобно на желъда, който съдържа потенциално една
дъбова
гора.
В това се състои делото на херметическите философи и на алхимиците. Те са. избирали нарочно неясни, а за нас странни, термини, за да изразят твърде широки обобщения и абстракции, с приложение към всеки клон от науката: небесния, духовния, психологическия, интелектуалния и физическия (астрономически, химически и пр.). Бьоме употребява смело тяхната терминология в излагането на своята философска система. Той почва, с това, което нарича Абис1).
Този Абис съдържа в себе си всичко и нищо; всичко възможно, нищо проявено; подобно на желъда, който съдържа потенциално една
дъбова
гора.
Скрита, както е била, вътре в този Абис се намира една вечна, бездънна, несътворена воля или Бис. Тази воля или Бис винаги желае да се прояви, „иска да стигне до някъде“ . Това е възможно само в едно състояние на двойственост или диференциране, защото, без контраст, би могло да има само една вечна тишина. Върховният е и двете: и Бис, и Абис. „Бог“ , казва Бьоме,“е в себе си Абис, без някаква Воля... Той прави себе си основа или Бис“ .
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Цяло ято дребни пъстри птички с крясък прехвръкна над мене така близо, че стори ми се, ще ме засегнат с крилцата си, па се извиха вкупом нагоре, направиха още един кръг около мене и се спряха на един изсъхнал от времето вековен
дъб
.
Сега още не е време за тебе, ще се умориш или ще се случи някоя беда, която не ще можеш да преодолееш“. И тя ме послуша, милата, сгуши се в гнездото и от там тихо наблюдава моя полет и очакваше да й занеса пълна гуша храна. Защо, Боже, не си създал само птици, животни и растения, ами още и човека? Кому той е полезен? Чувала съм, че имало негде и добри хора, които със закон охранявали живота на животните, но до нас далеч е това още.
Цяло ято дребни пъстри птички с крясък прехвръкна над мене така близо, че стори ми се, ще ме засегнат с крилцата си, па се извиха вкупом нагоре, направиха още един кръг около мене и се спряха на един изсъхнал от времето вековен
дъб
.
В скоро време се набраха множество птици от разни видове, а над събралите се в синьото висине се виеха два орла, които следяха за обществения ред и без- опасност. Настана гробна тишина. Готвеше се нещо фатално, застрашаваше. Гората ми даде знак да разбера, че всичко се тъкми да се създаде общо настроение против мене, като представител на общия враг. Почна се оживено съвещание между птиците.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Замъкът Райзенберг е заобиколен от гъста букова и
дъбова
гора, която притежателите на замъка добре са запазили.
Опити Райхенбах е правил с 40—50 растения: Canna indica, Lobelia erintis, Zinnia elegans и пр. И зелените листа светят, само че по-слабо от цветовете. Зелените листа са по-светли при основата, отколкото при върха. Стъблото най- силно свети. С други думи, в растението най-силно изпускат од тези части, които се намират в усилена органична дейност Растенията, освен че имат одична светлина, изпускат и одични изпарения, които изпълват стаята, в която са поставени.
Замъкът Райзенберг е заобиколен от гъста букова и
дъбова
гора, която притежателите на замъка добре са запазили.
Г-ца Дцмансдорфер, като влязла една топла лятна вечер след скорошен дъжд в стаята си да легне, оставила прозорците отворени и легнала да спи. След изгасването на свещта тя видела, че стаята е пълна със светещ дим и се чудела, от де иде той, но после си спомнила наблюденията в тъмната стая и се сетила, че се изпуска от дърветата. Растенията най-много изпускат одични изпарения в топло време, особено когато е и влажно. Това е особено важно от медицинско гледище. Райхенбах споменава, че още дъщерята на Карл Линей е видела светенето на цветовете у латинката (tropaeolum majus).
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Изгоних майка си, да не яде храната, грабната от по-голямо псе, отколкото съм аз — прокудих я, когато се кани буря, облаци се трупат, дано по пътя, нейде в запустене, светкавици очи й да изпият и
дъб
, от гръм сред бури повален.
Защото ето я неправдата ми. ето — безбройна, като искрите над мен, предела минала на замислите Твои! Изгоних аз баща си! Кога очите си затвори той, на гроба му не турих кръст дори, — не съм го молил аз за тая шепа пръсть несретния живот да ми дари! Виновен съм, голям е моя гр,х!
Изгоних майка си, да не яде храната, грабната от по-голямо псе, отколкото съм аз — прокудих я, когато се кани буря, облаци се трупат, дано по пътя, нейде в запустене, светкавици очи й да изпият и
дъб
, от гръм сред бури повален.
да я премаже с дънера на веки! Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях!
към текста >>
В третия етаж на къщата, останала от времето на Кромвеля и запазила суровия и пуритански вид на тези епоха, държеше квартира доктор Ралф Морган, кое то се виждаше от медната дъсчица, закована на почернилата
дъбова
врата.
Цитирах горните факти като примери на двойното зрение. (Следва) Еликсирът НА ЖИВОТА Окултен роман от В. И. Крижановская1). Глава I. В един от отдалечените от центъра на Лондон квартали се намираше една стара, но солидна още къща, с широка градина.
В третия етаж на къщата, останала от времето на Кромвеля и запазила суровия и пуритански вид на тези епоха, държеше квартира доктор Ралф Морган, кое то се виждаше от медната дъсчица, закована на почернилата
дъбова
врата.
Тази квартира се състоеше от коридор, трапезария, кабинет и спалня. Всички стаи бяха мобилирани много просто, но удобно, и имаха това неоценимо предимство за наемателя, че прозорци те им бяха откъм двора. Докторът обичаше тишината и зеленината, като предпочиташе по вече далечния път, даже в лошо време, отколкото живота в шумния център, с неговия трясък, суета и печален вид на покривите и стотиците комини. Беше чудесна нощ през м. август, толкова тиха и топла, че прозорецът в работния кабинет на доктора беше отворен.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Язон отива в Додона да пита говорящия
дъб
, какво да направи, за да добие златното руно.
Всички тези приказки са символични Всички пречки, с които се бори Херкулес, за да вземе златните ябълки, са изпити и борби на окултния ученик. Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на любовта — което трябва да се роди в човека. Херкулес изчиства Авгиевите обори (трансформира всички енергии в себе си). В друга легенда Язон е царски син, но за да може да си възвърне изгубения престол, трябва да отиде в Колхида (в Кавказ), за да вземе златното руно. Тая земя се намира далеч зад моретатата.
Язон отива в Додона да пита говорящия
дъб
, какво да направи, за да добие златното руно.
От клона на този дъб той направил статуята на една богиня, която турил на носа на кораба си. Тя ще му дава съвети по пътя при всички мъчнотии. Като пристига на местото, царската дъщеря Медея му съобщава, че златното руно се пази от змей, но преди да дойде до змея, той трябва да мине през много страшни изпитания, напр., да победи волове, в гърдите на които гори огън, и всички, които дойдат до тях, се превръщат на пепел. С помощта на Медея Язон побеждава всички изпитания и взема златното руно. Говорящият дъб означава, че Язон се свързва със силите на живата природа, които му помагат.
към текста >>
От клона на този
дъб
той направил статуята на една богиня, която турил на носа на кораба си.
Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на любовта — което трябва да се роди в човека. Херкулес изчиства Авгиевите обори (трансформира всички енергии в себе си). В друга легенда Язон е царски син, но за да може да си възвърне изгубения престол, трябва да отиде в Колхида (в Кавказ), за да вземе златното руно. Тая земя се намира далеч зад моретатата. Язон отива в Додона да пита говорящия дъб, какво да направи, за да добие златното руно.
От клона на този
дъб
той направил статуята на една богиня, която турил на носа на кораба си.
Тя ще му дава съвети по пътя при всички мъчнотии. Като пристига на местото, царската дъщеря Медея му съобщава, че златното руно се пази от змей, но преди да дойде до змея, той трябва да мине през много страшни изпитания, напр., да победи волове, в гърдите на които гори огън, и всички, които дойдат до тях, се превръщат на пепел. С помощта на Медея Язон побеждава всички изпитания и взема златното руно. Говорящият дъб означава, че Язон се свързва със силите на живата природа, които му помагат. Помощта на статуята означава висшите разумни сили, които го упътват.
към текста >>
Говорящият
дъб
означава, че Язон се свързва със силите на живата природа, които му помагат.
Язон отива в Додона да пита говорящия дъб, какво да направи, за да добие златното руно. От клона на този дъб той направил статуята на една богиня, която турил на носа на кораба си. Тя ще му дава съвети по пътя при всички мъчнотии. Като пристига на местото, царската дъщеря Медея му съобщава, че златното руно се пази от змей, но преди да дойде до змея, той трябва да мине през много страшни изпитания, напр., да победи волове, в гърдите на които гори огън, и всички, които дойдат до тях, се превръщат на пепел. С помощта на Медея Язон побеждава всички изпитания и взема златното руно.
Говорящият
дъб
означава, че Язон се свързва със силите на живата природа, които му помагат.
Помощта на статуята означава висшите разумни сили, които го упътват. Медея олицетворява висшата душа, божественото в човека, което ръководи от вътре и с чиято помощ се побеждават всички пречки. Златното руно е същото, което представляват и златните ябълки. След вземането на златното руно Язон ще си възвърне престола. Това пак е дълбока алегория, която се повтаря в разни форми в много митове и легенди.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Толстой с право сравнява в това отношение
дъба
с някое по-малко растение, напр. царевицата.
При идването си той одухотвори делата земя. Цялата земна аура се проникна от духовната му, сила. Христовоте идване на земята е едничкото събитие, на което няма равно, казва Д-р Щайнер, в цялата минала и бъдеща история на човечеството със своето идване той даде възможност на човечеството да развие висшите духовни сили, да прояви Любовта. Импулсът, даден от Христа преди 2000 години, не е още проявен в пълната си сила. Великите неща бавно се проявяват.
Толстой с право сравнява в това отношение
дъба
с някое по-малко растение, напр. царевицата.
Царевицата достига до върха на своето развитие за няколко месеци, а за дъба трябват векове. Импулсът, даден от Христа, ще се проявява постепенно в бъдеще. Християнството, преди всичко, не е разбрано. Богомилите, духоборите и пр., почват да го разбита: по-добре като учение за живота, което трябва да се приложи във всичките му области. Досегашният жоивот на християнството е само приготовление.
към текста >>
Царевицата достига до върха на своето развитие за няколко месеци, а за
дъба
трябват векове.
Цялата земна аура се проникна от духовната му, сила. Христовоте идване на земята е едничкото събитие, на което няма равно, казва Д-р Щайнер, в цялата минала и бъдеща история на човечеството със своето идване той даде възможност на човечеството да развие висшите духовни сили, да прояви Любовта. Импулсът, даден от Христа преди 2000 години, не е още проявен в пълната си сила. Великите неща бавно се проявяват. Толстой с право сравнява в това отношение дъба с някое по-малко растение, напр. царевицата.
Царевицата достига до върха на своето развитие за няколко месеци, а за
дъба
трябват векове.
Импулсът, даден от Христа, ще се проявява постепенно в бъдеще. Християнството, преди всичко, не е разбрано. Богомилите, духоборите и пр., почват да го разбита: по-добре като учение за живота, което трябва да се приложи във всичките му области. Досегашният жоивот на християнството е само приготовление. Затова, казва Д-р Щайнер, сегашното човечество се намира още в началото на своето християнско развитие.
към текста >>
НАГОРЕ