НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
39
резултата в
23
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
, 09.1887 г.
Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна
дъбова
гора.
От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр. Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев.
Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна
дъбова
гора.
Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По- заможните търсят науката в другите села и големия град.
към текста >>
Това Той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката
дъбова
гора.
За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.
Това Той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката
дъбова
гора.
Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето, че часовете в класната стая почнали да стават приятни и очаквани. Много често Той е влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притайвали дъх. Те за пръв път виждат музикален инструмент различен от познатата им гайда или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 21.08.1900 г.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския
дъб
(Бит.
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския
дъб
(Бит.
18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на
дъба
, са плътни, яки и силни.
До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им.
Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на
дъба
, са плътни, яки и силни.
Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления. Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден
, 14.08.1906 г.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при маврийския
дъб
и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.Прочете се: Псалом 41, cm.
При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при маврийския
дъб
и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.Прочете се: Псалом 41, cm.
3; Изход: гл. 7, cm. 16; Деяния: гл.18, гл. 22, cm. 14 и 15.Духът на д-р Миркович говори чрез П.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 26.08.1913 г.
Вий ще бъдете тъй добър ако ви е възможно да съберете от имелата плодът с листата без големите клонове и то от
дъб
.
София, 26 Август 1913 Люб. Ст. Тошев, Получих вашето писмо. За тълкуванието на съня ще оставим за друг път да говорим.
Вий ще бъдете тъй добър ако ви е възможно да съберете от имелата плодът с листата без големите клонове и то от
дъб
.
Ще направим опит с плод и листата й. И то сега, през есента може да стане доста успешно. Ако ви се удаде, ще я доставите в София. Надявам се да сте получили препоръчаното писмо. Сега е време за по- сериозна работа.
към текста >>
6.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен
дъб
и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство.
От двете ни страни гъста непроходима гора. Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат. Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето.
Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен
дъб
и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство.
Гората ми подаваше своите поетични ръце и ме зовеше напред. Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя. Приятно пареше тя нозете ми, защото сключените горе тук-таме мощни клоне на дъбове и букаци докарваха хладина.Из гората налягали повалени дървета. Някои от тях са вече изгнили. По тях растат треви, цветя, здравец.
към текста >>
Приятно пареше тя нозете ми, защото сключените горе тук-таме мощни клоне на
дъбове
и букаци докарваха хладина.Из гората налягали повалени дървета.
Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето. Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство. Гората ми подаваше своите поетични ръце и ме зовеше напред. Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя.
Приятно пареше тя нозете ми, защото сключените горе тук-таме мощни клоне на
дъбове
и букаци докарваха хладина.Из гората налягали повалени дървета.
Някои от тях са вече изгнили. По тях растат треви, цветя, здравец. Приличат на мечки - полегнали -жадни за стръв. По някои от тях дебел плюшен мъх кани за почивка. Чуват се близки удари на брадва - турчин сече дърва.
към текста >>
Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими
дъбрави
от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред.
- Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя.
Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими
дъбрави
от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред.
Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой.
към текста >>
В тия чудни
дъбрави
Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана,
В тия чудни
дъбрави
Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен.
към текста >>
Високите стройни габъри, букаци и
дъбове
и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх.
Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от. обхваналото ни вдъхновение.
Високите стройни габъри, букаци и
дъбове
и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх.
Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората. Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете на целия Балкан, да пазят България. Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере? Кой би разбрал тия шарки подобно кабалистични и йероглифични писма по скали и дървета да ги разчете? Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери.
към текста >>
Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади
дъбчета
.
Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур. Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец. Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си.
Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади
дъбчета
.
Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка.Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост. Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот. Настигам другарите си при един завой за върха.
към текста >>
7.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
На две-три места гореше буен огън от цели метрови
дъбици
- широка грейка.
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
На две-три места гореше буен огън от цели метрови
дъбици
- широка грейка.
Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26
към текста >>
8.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
На две-три места гореше буен огън от цели метрови
дъбици
- широка грейка.
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
На две-три места гореше буен огън от цели метрови
дъбици
- широка грейка.
Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26
към текста >>
9.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
На две-три места гореше буен огън от цели метрови
дъбици
- широка грейка.
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
На две-три места гореше буен огън от цели метрови
дъбици
- широка грейка.
Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
На две-три места гореше буен огън от цели метрови
дъбици
- широка грейка.
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
На две-три места гореше буен огън от цели метрови
дъбици
- широка грейка.
Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26
към текста >>
11.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и
дъбови
гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада.
Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава. Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи. Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора.
Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и
дъбови
гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада.
Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора?
към текста >>
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Клен, габър, леска,
дъб
- вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена.
Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре. Малките къдрави облачета, що невинно се рееха, изведнъж заруменяха от слънчевата милувка. Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума.
Клен, габър, леска,
дъб
- вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена.
Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека...Новият път е тъй хубав! Трудоваци го правиха, хвала им!
към текста >>
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
Та мощният
дъб
не почва ли от едно малко желъдче.
- Нова История, Ново Човечество, Нова Европа! Кой ми внуши тия мисли? Живо туптение в сърцето ми буди чудно вдъхновение и ръката бърза да запише това което е, и това, което ще стане.О, най-малка аз от всички, що са държали перо в ръка, как смея да записвам такива думи? Но що думам? Защо да не дръзна смели слова?
Та мощният
дъб
не почва ли от едно малко желъдче.
Трябва само слънце да го грее, роса да го роси и то ще си порасте и мощен дъб ще стане.Може би, ще дойде време, когато вдъхновените ми сега Слова ще станат плът и кръв, и всичко ще се сбъдне.Амин, Господи! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>
Трябва само слънце да го грее, роса да го роси и то ще си порасте и мощен
дъб
ще стане.Може би, ще дойде време, когато вдъхновените ми сега Слова ще станат плът и кръв, и всичко ще се сбъдне.Амин, Господи!
Кой ми внуши тия мисли? Живо туптение в сърцето ми буди чудно вдъхновение и ръката бърза да запише това което е, и това, което ще стане.О, най-малка аз от всички, що са държали перо в ръка, как смея да записвам такива думи? Но що думам? Защо да не дръзна смели слова? Та мощният дъб не почва ли от едно малко желъдче.
Трябва само слънце да го грее, роса да го роси и то ще си порасте и мощен
дъб
ще стане.Може би, ще дойде време, когато вдъхновените ми сега Слова ще станат плът и кръв, и всичко ще се сбъдне.Амин, Господи!
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>
14.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
Някой каза
дъб
, някой роза, гълъб, крави, елени, сърни.
Всички спяха, обиколени от нежни грижи, пък аз наблюдавах догарящите главни и зъзнех от двоен студ... Когато от езерните води се отдели онова Божествено лице, което с кураж и проникновен поглед и леко кимане на главата душата ми към живот възвърна. Златно Слънчево лице. Какво е името му? - Незнайният - тъй го наричам аз. Непостижим. Той е най-красивият, защото е освободен от прашната земна дреха.После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути.
Някой каза
дъб
, някой роза, гълъб, крави, елени, сърни.
С една реч, изговориха се имената на цяло райско стадо, ако би и в рая да има животни. И още какви ли не скъпоценни камъни се изредиха и плодни дървета, и цял полк от светии и ангели. Тази беседа ни внесе голяма радост. Като че ли всички тия неща вече ги виждахме и притежавахме.Облаците не мируват. Събират се, блъскат се, докато зарониха ситен град върху нас.
към текста >>
15.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора
дъбова
.
* Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора
дъбова
.
Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка.
към текста >>
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха
дъбова
шума.
С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил.
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха
дъбова
шума.
Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена.
към текста >>
Пътувам из една
дъбова
гора на около 10 години.
Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., съботаСън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската.
Пътувам из една
дъбова
гора на около 10 години.
Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. *
към текста >>
16.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора
дъбова
.
* Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора
дъбова
.
Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка.
към текста >>
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха
дъбова
шума.
С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил.
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха
дъбова
шума.
Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена.
към текста >>
Пътувам из една
дъбова
гора на около 10 години.
Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., съботаСън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската.
Пътувам из една
дъбова
гора на около 10 години.
Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. *
към текста >>
17.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора
дъбова
.
* Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора
дъбова
.
Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка.
към текста >>
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха
дъбова
шума.
С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил.
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха
дъбова
шума.
Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена.
към текста >>
Пътувам из една
дъбова
гора на около 10 години.
Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., съботаСън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската.
Пътувам из една
дъбова
гора на около 10 години.
Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. *
към текста >>
18.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора
дъбова
.
* Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора
дъбова
.
Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка.
към текста >>
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха
дъбова
шума.
С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил.
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха
дъбова
шума.
Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена.
към текста >>
Пътувам из една
дъбова
гора на около 10 години.
Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., съботаСън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската.
Пътувам из една
дъбова
гора на около 10 години.
Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. *
към текста >>
19.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно
дъбово
дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих.
Батю ми Боби ме моли да гарантирам на Никола, сина му, който е в затвора поради това, че намушкал сина на Тодор Арабаджиев с нож и последния сега бил в Попово в болницата на лечение. Аз не му услужих.Днеска тук учих децата. Вечерта до 10 ч имах репетиция с ергени и моми.19.I.1937 год., вторникВаля хубав сняг нощес.Сън: Сънувах, че пътувах в поле. От едно стадо биволици един чер голям биволски бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава. Характерното бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми.
Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно
дъбово
дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих.
Страх ме бе, че той може със сила да удари клона и да го счупи и аз да падна. Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото. И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение.След тоя сън сънувах втори. Намирам се на нашата плевня във Водица.
към текста >>
20.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40
, 15.08.1900 г.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския
дъб
(Бит.
„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския
дъб
(Бит.
18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил".
към текста >>
21.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен
дъб
, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза.
Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен
дъб
, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата.
към текста >>
Покрай този
дъб
израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година.
Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Покрай този
дъб
израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година.
Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква.
към текста >>
22.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
Със гъсти
дъбрави
, потоци кристални...
В един сън вълшебен благ дух ме понесе Над земни простори, в синева чудесна И с полет безкрили в друг мир ме занесе - Свят, дето царува мир, правда небесна. Земя тука видях на нашта подобна -
Със гъсти
дъбрави
, потоци кристални...
Но чудо! - не срещнах съдбата злокобна Да трови живота със грижи печални, И старци, и баби аз гледах столетни Да припкат задружно кат млади юнаци;
към текста >>
23.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
Със гъсти
дъбрави
, потоци кристални...
В един сън вълшебен благ дух ме понесе Над земни простори, в синева чудесна И с полет безкрили в друг мир ме занесе - Свят, дето царува мир, правда небесна. Земя тука видях на нашта подобна -
Със гъсти
дъбрави
, потоци кристални...
Но чудо! - не срещнах съдбата злокобна Да трови живота със грижи печални, И старци, и баби аз гледах столетни Да припкат задружно кат млади юнаци;
към текста >>
НАГОРЕ