НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
222
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата
весело
се усмихваха.
В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея". Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот. И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота. Ето що чух веднъж като вървях по една горска пътека. Момиченце, 4-5 годишно, върви с баща си.
То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата
весело
се усмихваха.
Изведнъж момиченцето спря на пътя. „Татко, виж, птиче! " Бащата спря. Побутна го с тоягата си. „Мърда ли татко?
към текста >>
2.
Воля за радост - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на
весело
блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия.
Рафаил Соловьов Псалом Дайте ми струни и аз ще възпея, Несравнения, Великата тайна, която се нарича живот... Той остави небитието, хвърли от своята висота зърното и каза: „Да бъде" и въплъти своя дух, който е Любов.
Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на
весело
блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия.
Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност! Ето, аз виждам как настава безпощадно време. Войн, обкован с оръжие, с блестящ шлем, руши – ще се промени този лес, ще се промени морето, сушата, но кой ще унищожи това, което Ти си – Живота? Излязох на планината и видях сразена цялата гора. Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно.
към текста >>
3.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население
носело
големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори.
Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население
носело
големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни.
към текста >>
Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира
кисело
, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция.
Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите.
Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира
кисело
, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция.
В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска. Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия лъчи. Особено това има значение за терапията.
към текста >>
Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава
веселост
.
която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен. Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено. Резултатите са били отлични.
Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава
веселост
.
Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно.
към текста >>
4.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Били ли сте някое лято на
село
?
Валхалла е нашата спалня. Това е сенник, построен до плевнята за сушина на каруцата. Тя има дебел трънен покрив, на който отгоре се е засяла вече ръж. Отстрани ние го изградихме с трънен плет, а вътре настлахме с ръжена слама. Там са наредени нашит осем легла.
Били ли сте някое лято на
село
?
– Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви. Летен утринен хлад се таи във въздуха. Влаги се носят и застилат по низините. Селото е цяло задиплено със зеленина, само тук там се продират завъси и се червенеят керемидените покриви. Над тях се извиват тънки плетеници сиво-син дим.
към текста >>
– Тържество е разбуждането на
селото
през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви.
Това е сенник, построен до плевнята за сушина на каруцата. Тя има дебел трънен покрив, на който отгоре се е засяла вече ръж. Отстрани ние го изградихме с трънен плет, а вътре настлахме с ръжена слама. Там са наредени нашит осем легла. Били ли сте някое лято на село ?
– Тържество е разбуждането на
селото
през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви.
Летен утринен хлад се таи във въздуха. Влаги се носят и застилат по низините. Селото е цяло задиплено със зеленина, само тук там се продират завъси и се червенеят керемидените покриви. Над тях се извиват тънки плетеници сиво-син дим. Зорницата примигва високо.
към текста >>
Селото
е цяло задиплено със зеленина, само тук там се продират завъси и се червенеят керемидените покриви.
Там са наредени нашит осем легла. Били ли сте някое лято на село ? – Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви. Летен утринен хлад се таи във въздуха. Влаги се носят и застилат по низините.
Селото
е цяло задиплено със зеленина, само тук там се продират завъси и се червенеят керемидените покриви.
Над тях се извиват тънки плетеници сиво-син дим. Зорницата примигва високо. Усеща се сутринен хлад. Жълти ивици прибягват на изток. Морско синьото небе губи своята чистота.
към текста >>
На край
село
като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес.
Въззеленикави маси се наслагват мълком, нови и все нови багри прииждат от изток, за да добие своя пурпурен тен. Далеч, далеч чертаят сини гърбове високи планини. Разведрява се... От съседният двор идва мирис на сира, един след друг поудрят звънци от почиващото стадо овци. Звън... звън... звън – тънки – трептящи низки – заглушени, пискливи и звънки. Изрядко сплашени и бързи и най-сетне тропот от копита... Заградени в кошара недалеч, изблейват треперливи гласчета на агънца. Хе!
На край
село
като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес.
Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук. Комуната е на работа. Двама от нас доят кравите, други вкарват теленцата в обора. Едното от тях е тъй силно, тъй хубаво и тъй умно!... Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва.
към текста >>
Неговите лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват
весело
на къщния пруст.
Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве. Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце.
Неговите лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват
весело
на къщния пруст.
Говедарь о-о-о! Гърлест глас се чува. След малко, като че хиляди подземни същества коват с тежки чукове нови съдби на земята. Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият път. Ние изкарваме нашите крави и юници на край село.
към текста >>
Ние изкарваме нашите крави и юници на край
село
.
Неговите лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст. Говедарь о-о-о! Гърлест глас се чува. След малко, като че хиляди подземни същества коват с тежки чукове нови съдби на земята. Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият път.
Ние изкарваме нашите крави и юници на край
село
.
Чардата, в прах обвита, отминава. Остават групички жени, няколко деца и прегърбен дядко. Ние като граждани и чужди минаваме в очите на селяните, ей тъй незабелязано. Само някоя жена ни пита: „Е, бре момчета, научихте ли да доите кравите? " „Бах!
към текста >>
Близо към мегдана срещаме една от учителките в
селото
.
Една две минути всички мълчат, някакво тържество разперва криле. Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата. Слънцето е вече хубаво изгряло. Селяните отиват към полето. Кривим из селските улици, оградени с плетове от тръни.
Близо към мегдана срещаме една от учителките в
селото
.
Тя е твърде любезна с нас и свободно разговаря с всички. Няколко думи, разделяме се. „Приятна работа! " „Приятни занимания! " Минаваме и селския мегдан, още малко по кривите улички и ето ни вън от село.
към текста >>
" Минаваме и селския мегдан, още малко по кривите улички и ето ни вън от
село
.
Близо към мегдана срещаме една от учителките в селото. Тя е твърде любезна с нас и свободно разговаря с всички. Няколко думи, разделяме се. „Приятна работа! " „Приятни занимания!
" Минаваме и селския мегдан, още малко по кривите улички и ето ни вън от
село
.
Простор, широта, свобода! Радост! С жива радост се пълни погледът. – Безкраят, далечината, едва в мъгливи очертания граничи, заградена с планини, и всичко това са ниви, това е човешки труд. Десет или двадесет минути по пътя ние прекарваме винаги в разговори.
към текста >>
Орачите започват да се прибират към
село
.
Прибрало се е всичко на сянка. Обядваме и почиваме. Започваме работа след обяда. Хладният морски мирлин настъпва бавно на вълни. Слънцето бавно върви своята дъга и почва вече своя превал.
Орачите започват да се прибират към
село
.
По далечните хълмове стадата пъплят в напевен звън. Ние спираме работа, обличаме се, нарамваме мотиките. Много слаба сянка е заличала по лицата ни от умора, но все пак ние сме бодри и весели. По двама вървим из извиващия път. В селото е шум и глъчка.
към текста >>
В
селото
е шум и глъчка.
Орачите започват да се прибират към село. По далечните хълмове стадата пъплят в напевен звън. Ние спираме работа, обличаме се, нарамваме мотиките. Много слаба сянка е заличала по лицата ни от умора, но все пак ние сме бодри и весели. По двама вървим из извиващия път.
В
селото
е шум и глъчка.
Хора и добитък се прибират за през нощта. Ние отнасяме в нази си един от най-хубавите свои дни. 1922 год. Беллий Здруг
към текста >>
5.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското
село
Тор или Тур.
Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето". Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни. На открито мора се чуват по-ясно. Има и т.н. звучащи планини.
Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското
село
Тор или Тур.
Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра.
към текста >>
6.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред
селото
и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч.
Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата.
Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред
селото
и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч.
Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта.
към текста >>
7.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля
веселото
настроение на цяла група.
– Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце.
А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля
веселото
настроение на цяла група.
Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр.
към текста >>
8.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тъй топло и
весело
било под лъчите на това златно кълбо!
Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост.
Тъй топло и
весело
било под лъчите на това златно кълбо!
То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето.
към текста >>
9.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в
селото
или край
селото
наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят.
Костадин", те предсказват за болно, загубено, женитба, плодородие, умряло и пр. Семейният им бит, обаче, не се отличава по нищо от живота в другите села. ІІІ. П. Р. Славейков през 1866 г. сам е наблюдавал тия игри в с.
Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в
селото
или край
селото
наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят.
Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера.
към текста >>
Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в
селото
.
сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св.
Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в
селото
.
„Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го.
към текста >>
ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в
село
.
„Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го.
ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в
село
.
Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."*) В 1875 год. П. Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат". Докато натрупаните дърва прегорят на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка". Самата игра в с. Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден".
към текста >>
224-227 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото
село
." Първа нестинарка до 1884 год.
Пловдив 1884 г. с променен правопис. *) Сб. H. H. У. VI. 1891 г. стр.
224-227 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото
село
." Първа нестинарка до 1884 год.
се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари. Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода. Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св.
към текста >>
се считала баба Кальо от
село
Мързево, а през 1891 г.
с променен правопис. *) Сб. H. H. У. VI. 1891 г. стр. 224-227 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото село." Първа нестинарка до 1884 год.
се считала баба Кальо от
село
Мързево, а през 1891 г.
баба Кùца от с. Ургари. Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода. Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян.
към текста >>
Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото
село
и всички излизат да срещнат светеца и гостите.
В с. Влахово самия Шивачев е видял един нестинар от с. Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра. Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен. След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните.
Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото
село
и всички излизат да срещнат светеца и гостите.
Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци. Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха". Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други. След туй зурлите или гайдите свирят за борба и тогава двата светци се борят.
към текста >>
След като заспи всичко в
селото
, от черквата излизат нестинарите, олюлявайки се и викащи ух!
След туй зурлите или гайдите свирят за борба и тогава двата светци се борят. Често „борията" се свършва с отчаян бой, при което нерядко имало пукнати глави, при това настъпвало с атака и с думи, при които често се пропускали и такива, които „никак не отговарят на целта и на светостта на празника ..." Според Шивачев (лично наблюдавал игрите на 21 май 1871 г. в с. Вурари) игрите стават вечер. Посреднощ обаче, е „пълното огнеигране".
След като заспи всичко в
селото
, от черквата излизат нестинарите, олюлявайки се и викащи ух!
ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух! Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели. Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ.
към текста >>
Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в
селото
".
Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин.
Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в
селото
".
Това са първите сведения дадени за нестинарите. Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски обичай представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка. Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат. Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване. Но нашите учени не можаха да проучат тия явления.
към текста >>
10.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото
село
.
Понеже неговото отиване там не съвпаднало с празника св. Константин и Елена, той не е могъл лично да наблюдава тия игри и се задоволил да разпита мастното население и множество очевидци и от тях събрал необходимите данни. Той се е срещнал с някои нестинарки, обаче някакви особени сведения от тях не е могъл да вземе, защото те се отнасят недружелюбно към чужденците, особено, когато се касае до техния нестинарски обичай и вярвания. Според проф. Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни обичаи от външни хора.
От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото
село
.
В с. Бродилово проф. Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор. Тук пред неговата къща са ставали и самите игри в огъня. Играели са обикновено 2-4 души мъже и жени, като играейки са викали „Уф, уф!
към текста >>
Ургари съобщава, че доскоро в
селото
нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков.
В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф! " Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали. Дядо Стоян Койнов 63 год. от с.
Ургари съобщава, че доскоро в
селото
нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков.
Нестинарите прегазвали огъня напред назад. „Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири. Тугива гайдата ша зъсвири, ша идат на черкува, идат на аязмуту, туку ша земат да викат: въх — въх! ша земат да са къдят. Току ще да стъкнат идин огин на мигданят, ношно време, тугива ша да земат да изтеглят огиня, да се разгури многу, разтръгнат гу, ша да земат да въхкът, ша земат тугива да играт ф огин'я боси, бес убуща, бес кълцуне, бес чурапе.
към текста >>
В
село
Бродилово проф.
Когато ги прихващало почернявали и почвали да викат: „их! их! " и плескали с ръце. Играели от половин до един час, докато изгасят огъня, като рядко излизали от него. Главни нестинари са били баба Кальо, дядо Илю, баба Дандила.
В
село
Бродилово проф.
Арнаудов се срещнал със самата нестинарка баба Станка Каръкова, от Мадзура. Тя разказала следното: „Имах пет дяца кът станъх тъкъва лежах болна, година болна лижах, че сетне зех от болестта да казвам. Койту вярвъши и уздравяши. Сега веки устарях, нъ десет лафа един". Днес баба Стана не „хуртувала”, „ней идело от Бога”.
към текста >>
Стоянов сам е присъствувал на миналогодишните игри в същото
село
и след това беше тъй любезен да ми изпрати следните сведения: „Присъствувах лично на празника на нестинарите св. св.
Арнаудов от неговата анкета по нестинарските игри.[4] V През месец май 1924 г. аз се отнесох с едно писмо до учителя в с. Кости г. Жеко Стоянов за някои по-големи подробности по тия нестинарски игри. По моя молба г.
Стоянов сам е присъствувал на миналогодишните игри в същото
село
и след това беше тъй любезен да ми изпрати следните сведения: „Присъствувах лично на празника на нестинарите св. св.
Константин и Елена и излагам всичко тъй както съм го наблюдавал и проучил.Тази година на 5.V. в с. Кости дойдоха само нестинари от село Вургари, които бяха посрещнати извън село с икони и гайди от три костенски нестинарки. Властта не им позволи да играят. На 3.VI.
към текста >>
Кости дойдоха само нестинари от
село
Вургари, които бяха посрещнати извън
село
с икони и гайди от три костенски нестинарки.
Жеко Стоянов за някои по-големи подробности по тия нестинарски игри. По моя молба г. Стоянов сам е присъствувал на миналогодишните игри в същото село и след това беше тъй любезен да ми изпрати следните сведения: „Присъствувах лично на празника на нестинарите св. св. Константин и Елена и излагам всичко тъй както съм го наблюдавал и проучил.Тази година на 5.V. в с.
Кости дойдоха само нестинари от
село
Вургари, които бяха посрещнати извън
село
с икони и гайди от три костенски нестинарки.
Властта не им позволи да играят. На 3.VI. наблюдавах и излагам следното: Още от сутринта започнаха да идват гости от съседните села и градове. Събра се много народ. Сбора стана сред селото на мегдана пред църквата, където към 7 ч.
към текста >>
Сбора стана сред
селото
на мегдана пред църквата, където към 7 ч.
Кости дойдоха само нестинари от село Вургари, които бяха посрещнати извън село с икони и гайди от три костенски нестинарки. Властта не им позволи да играят. На 3.VI. наблюдавах и излагам следното: Още от сутринта започнаха да идват гости от съседните села и градове. Събра се много народ.
Сбора стана сред
селото
на мегдана пред църквата, където към 7 ч.
и 35 м. след обяд накладоха огън. Дърва за огъня донесоха от конака. До пълното разгаряне на огъня нестинарите бяха в конака си и водеха обикновен разговор върху предстоящите им полски работи. През всичкото време аз бях при тях и не забелязах никаква подготовка за играта в огъня.
към текста >>
11.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това са само известни личности от едно
село
или околия и то на брой няколко само души.
Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°. Над тая граница настъпвали опасни за живота последици. Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин градуса. Но нестинар не може да бъде всеки.
Това са само известни личности от едно
село
или околия и то на брой няколко само души.
Това са хора с особено психическо предразположение. Има случаи, при които хора, които са считали нестинарските игри за измама, отпосле сами са ставали нестинари. Например някой си учител, който считал играчите за шарлатани и него го „прихванало" и станал нестинар. От друга страна, самите нестинари заявяват, че това не е „от тях". При това мнозина от тях не помнят това, което са приказвали и вършили.
към текста >>
Представете си селски мегдан, близко до черквата сред
селото
, на който наклали буен огън. Нощ.
За да се изясни донякъде това състояние на съзнанието и това странно проявление на тялото им по отношение на огъня, трябва да се изтъкнат няколко основни положения при нестинарството. Едно съществено положение, което тук намираме, това е повишеното настроение на тълпата при чествуването на тия празници. Дългото подготвяне малко преди празника, създава условия на възприемчивите души за едно повишено настроение, което се поддържа у всички: и нестинари и зрители. Това се усилва още повече от очакването на нестинарските игри. Околната атмосфера също допринася за създаване условия.
Представете си селски мегдан, близко до черквата сред
селото
, на който наклали буен огън. Нощ.
Играе се хоро. свирят гайди, блъскат тъпани. Религиозната подкладка на тоя празник още повече усилва ефекта. Всичко това не е без значение за момента. Почти всички шамани, магьосници, дервиши и нестинари поставят като главен елемент на своите мистерии музиката и тъпана.
към текста >>
12.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
1871 год., в
селото
Анао близо до Киото.
Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с любов и мир за да продължи Божието царство вечно. Забележително е, че в писанието се намират подробни предсказания за важни световни работи, съдбата на човечеството и много други предупреждения, които се изпълняват точно на определеното време, без никаква грешка. Голямата световна война и земетресението в Токио миналата година, основателката предсказала още в 1892 година. Тя предсказала още, че ще стане реформиране на света с последната война на човечеството, проповядвана в Библията и напомняла на всички хора да признаят Бога и да му отдадат нужната почит. Сегашният шеф на Оомото господин Онисабуро Дегучи – внук на основателката, се родил на 12. VII.
1871 год., в
селото
Анао близо до Киото.
Още от детинство у него проличавали необикновени чудатости. Той е отишъл в Айабе и заработил за доброто на човечеството. Обаче в 1920 год. под предлог, че от светото писание проличавало, че Онисабуро е цар, избран от Бога, правителствените авторитети постоянно измъчвали и преследвали привържениците на Оомото. Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу.
към текста >>
13.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за
селото
си.
Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата. До като се счупи гърнето, мене като че някой ми каже: „Ставай, па бягай! " и аз скоча, и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е." Русалцит e ходят от понеделник до неделя.
На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за
селото
си.
Там те изиграват един танц в чест на знамето, което ватафинът свива около пръта и внася в къщи. После ватафинът влиза в кръга и събира тоягите. Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите. Като събере тоягите и ги внесе, свирнята спира. Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка.
към текста >>
14.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Техните слуги, които отивали всеки ден в
селото
за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство.
Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли.
Техните слуги, които отивали всеки ден в
селото
за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство.
Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе.
към текста >>
15.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и
весело
.
На старите не трябва да се дава ново вино. Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци. То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее.
Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и
весело
.
Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно.
към текста >>
16.
Вести
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
от
село
Негован.
Дядо Благо Един Иван Един Иван.
от
село
Негован.
Млад шоп, наш брат, отишъл в Цариград И се ценил у Бей Мехмеда, В обора му коне да гледа. Там преседял години доста той. Но замилял за дъх от домът свой, Затуй решил да си отиде, Мил кът и род да пообиде. Попросил се, но Беят твърд и строг. На отпуска отсякъл кратък срок, С условие пречудновато, Нечувано и непознато: „От Цариград до село и назад „Четир'сет дни, като на тебе млад, „Са доста дни.
към текста >>
На отпуска отсякъл кратък срок, С условие пречудновато, Нечувано и непознато: „От Цариград до
село
и назад „Четир'сет дни, като на тебе млад, „Са доста дни.
от село Негован. Млад шоп, наш брат, отишъл в Цариград И се ценил у Бей Мехмеда, В обора му коне да гледа. Там преседял години доста той. Но замилял за дъх от домът свой, Затуй решил да си отиде, Мил кът и род да пообиде. Попросил се, но Беят твърд и строг.
На отпуска отсякъл кратък срок, С условие пречудновато, Нечувано и непознато: „От Цариград до
село
и назад „Четир'сет дни, като на тебе млад, „Са доста дни.
И правя б е с а – ...Просрочиш ли, ще те обеся! „Сега върви, със своите се виж, „И в срок пред мен да се явиш! ' И махнал му с глава и очи – На „добър път" да го насочи. * * * Левент Иван във село Негован бил гостенин приятен и желан, От всекиго нарочно канен, Навсякъде добър забавен. У лелини отишъл той на млин, У вуйчови – на куминаш пелин, У чичови – да види баба, У Пенчови – че имат свадба, У какини – на печено прасе, У сватини – пък на кокошка, С приятели – на дълга прошка!!!
към текста >>
* * * Левент Иван във
село
Негован бил гостенин приятен и желан, От всекиго нарочно канен, Навсякъде добър забавен.
Попросил се, но Беят твърд и строг. На отпуска отсякъл кратък срок, С условие пречудновато, Нечувано и непознато: „От Цариград до село и назад „Четир'сет дни, като на тебе млад, „Са доста дни. И правя б е с а – ...Просрочиш ли, ще те обеся! „Сега върви, със своите се виж, „И в срок пред мен да се явиш! ' И махнал му с глава и очи – На „добър път" да го насочи.
* * * Левент Иван във
село
Негован бил гостенин приятен и желан, От всекиго нарочно канен, Навсякъде добър забавен.
У лелини отишъл той на млин, У вуйчови – на куминаш пелин, У чичови – да види баба, У Пенчови – че имат свадба, У какини – на печено прасе, У сватини – пък на кокошка, С приятели – на дълга прошка!!! И горък той така и не видял, Кога и как – за пътя закъснял. * * * Едвам кога закрачил в друма Размислил той, че не на глума Заръчал бе тъй строго Бей Мехмед. и, ето, дни остават още пет, – Не може пеш да стигне в срока. И спомнил си речта жестока – Бесилка как ще вдигне злият Бей.
към текста >>
17.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото,
веселото
да се прояви в него.
Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни. С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба.
Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото,
веселото
да се прояви в него.
И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят.
към текста >>
18.
Красота – А. Т.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци,
Весело
нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата.
Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци,
Весело
нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици.
Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили.
към текста >>
19.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната
веселост
е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа.
Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са предпазливи, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи.
Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната
веселост
е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа.
Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите. Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано.
към текста >>
20.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Пееше
весело
.
– Видели са я звездите. Аз см чул само гласа ù. – Щастлива ли е? – Не зная. Зная само, че тя се смееше на птиците, на охлюва и на мене.
Пееше
весело
.
После запя тъжно. Сега вече не пее. Ако това е някакъв знак, не зная. – Жива ли е? – Ако е от мъртвите – умряла е.
към текста >>
21.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но Учителю Христе, Твоето лице не е
весело
, засмяно.
– Учителят Христос. – Ела, дете, дай ми ръката си! – Аз коленичих и дадох ръката си на Учителя Христос. Де се намирам? В царството на щастието.
Но Учителю Христе, Твоето лице не е
весело
, засмяно.
– Дете, как мога да бъда весел, засмян, когато в света се лее кръв, моята кръв; когато Луцифер, моят брат, страда? Аз ще пребъдвам тук до скончанието на света. – Учителю Христе, и аз обещах да остана тук, да помагам на Луцифер. Аз ще ида в света, да нося зова на Любовта. – Погледни тук, мое дете, каза Учителят Христос, като ми посочи един черен ангел.
към текста >>
22.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ала
весело
, когато очаквате едно приятно съобщение: една екскурзия, една игра, един подарък, някоя особена печалба, или посещението на някого, който ще ви зарадва?
И премерете с мерки вашата любов, всичко, каквото сте направили в пълна самозабрава. Сравнете двата резултата. Кажете ми, ще ме обвините ли в лъжа, ако твърдя, че целият ви живот ми се вижда дребнав. Как започвате вие деня си заран? Твърде лениво, нали, когато се касае за отиване на вашия дюкян или чиновнишка работа?
Ала
весело
, когато очаквате едно приятно съобщение: една екскурзия, една игра, един подарък, някоя особена печалба, или посещението на някого, който ще ви зарадва?
Поздравявали ли сте някога радушно утрото, изпълнени с мисълта, какво можете да направите за другите този ден? Да утолите скръб, да пръснете щастие, да помогнете с всички средства, с които разполагате - не само с всичко, що имате, но с всичко, което можете да бъдете? Тъй всички мои деца ще стават: изпълнени от всяка най-чиста радост на самозабрава. Ако ли имате други подбудителни причини, то те са дребнави.
към текста >>
23.
ДЪЩЕРЯТА НА ОМУРЗДА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ГОСПОД минава всред цветята, Препяват пеперуди
весело
, пчели учудено бръмчат - какъв е този аромат, какви са тия сокове, какво е туй обилие, дали е празник всред цветята?
ГОСПОД минава всред цветята, Препяват пеперуди
весело
, пчели учудено бръмчат - какъв е този аромат, какви са тия сокове, какво е туй обилие, дали е празник всред цветята?
- Господ минава край цветята, усмихнато минава край цветята. Несетно Той настъпва мравка. Чевръсто се извръща тя и Го ухапва по петата. Спира се Господ, усмихва се, помилва я и ù дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост." Усмихнато върви Господ среди цветята. Привежда се тук-там - едно цветче погали, друго поизправи.
към текста >>
Прехвръкват пеперуди
весело
, бръмчат пчели учудено: Какви са тия сокове, Какво е туй обилие, дали е празник всред цветята?
Спира се Господ, усмихва се, помилва я и ù дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост." Усмихнато върви Господ среди цветята. Привежда се тук-там - едно цветче погали, друго поизправи. Не щеш ли, тук настъпва пак едно цветенце и го счупва. И чува - дълбока въздишка: „Защо не внимаващ, отиде ми живота". Навежда се Господ, помилва го: „Недей се вайка, ще те направя хубав, снажен момък и ще те оженя за онази гиздава мома"... Цветята трепкат като живи, и пъпчиците тръпно се разтварят.
Прехвръкват пеперуди
весело
, бръмчат пчели учудено: Какви са тия сокове, Какво е туй обилие, дали е празник всред цветята?
- Господ минава всред цветята, Усмихнато минава всред цветята. Г.
към текста >>
24.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Още в своето родно
село
той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата.
* * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование.
Още в своето родно
село
той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата.
В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея.
към текста >>
25.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу
селото
- най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй.
Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили.
След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу
селото
- най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй.
Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е.
към текста >>
Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в
селото
оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина.
Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй.
Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в
селото
оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина.
Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год.
към текста >>
Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки -
селото
, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране.
То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията.
Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки -
селото
, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране.
Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации.
към текста >>
Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на
селото
.
Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране.
Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на
селото
.
В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации. Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане.
към текста >>
26.
СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Пастири
весело
подвикват, и пара се дими над мократа земя.
И с вяра и любов докосвам те и те целувам. — О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст. ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна.
Пастири
весело
подвикват, и пара се дими над мократа земя.
СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!... А в земните недра дълбоко водата ледена тече забързано. — Не твоята ръка ли ще развърже Скалите нейде в долината ?
към текста >>
27.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Човек и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в човека има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече
кисело
и солено, а чувствените повече сладко.
Растението превръща светлината, водата и химическите елементи на почвата във вкусни разноцветни и ароматични плодове с различна зародишна възможност и свойства, различаващи се от свойствата на образуващите го елементи; така например физическите и химически свойства на водата се различават от свойствата на ябълчната семка. Ябълчната семка, докато стане такава е превърнала водата, светлината и твърдите почвени елементи в материя с присъщи на нея възможности. Но явява се въпросът, от къде първоначалната семка е получила свойството да превръща хранителните елементи в семка? Едно пясъчно зърно, ако го посеем, може ли да израсне и да даде плод? Кое е това начало, което организира атомите да образуват запример ябълката?
Човек и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в човека има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече
кисело
и солено, а чувствените повече сладко.
Благодарение на това вътрешно ръководство, което има и в животните, ние превръщаме храната в енергия, в мисли и чувства. Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя. Нашите мисли и чувства взети като елементи, които градят нашия характер, подлежат на същия закон на превръщането. Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера. Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си.
към текста >>
28.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Лагард – това е едно
село
, близо до гр.
Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия.
Лагард – това е едно
село
, близо до гр.
Монтобан (към Тулуза). В тази област р. Гарона придошла през пролетта – 1930 г. и много села са обърнати в развалини. Само каменната църква и замъкът оцелели.
към текста >>
И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из
селото
– (песни на различни езици и есперанто) до площада всред
селото
.
Други пристигат – бърже се информират и започват да посещават уроците. След няколко дни почваме да пеем есп. песни. Всички се учудват, че толкова познати думи, че толкова лесна граматика! Все пак обаче нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят!
И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из
селото
– (песни на различни езици и есперанто) до площада всред
селото
.
Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят.
към текста >>
29.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато някой от тях пристигнел в някой замък или
село
, то всеки бързал да ги приеме, да им послужи и да им даде нужните средства за съществуване; един донасял хляб, друг – зеленчуци и плодове.
Имало и жени съвършени. Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните. Съвършените се ползували с голямо уважение от верющите в братството и от населението, сред което живеели. Богомилите се наричали един други братя и сестри. Животът на съвършените бил прост и строг.
Когато някой от тях пристигнел в някой замък или
село
, то всеки бързал да ги приеме, да им послужи и да им даде нужните средства за съществуване; един донасял хляб, друг – зеленчуци и плодове.
(следва) _______________________________________________________________ *) Когато Жирар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и че признава Бога, който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това виждаме, че тук нямаме никакъв дуализъм . И два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал и крепи всичко. **) Виж Dollinger: Sektengeschichte; C. Smidt: „Histoire et doctrines des cathares ou albigeois", Karl Kiesewetter: „Histoire de l'ordre de la Rose - croix" (d'apres Ies archives de l'ordre).
към текста >>
30.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Жител от
село
Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото
село
, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей.
Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането.
Жител от
село
Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото
село
, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей.
Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило Минало време. Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея.
към текста >>
31.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
От
селото
взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум.
Бирзек - ляв приток на р. Рейн - пресичаща напреко планината Швейцарска Юра над с. Dornach, под вcрха Gempen на висока, пространна тераса е кацнал величествено Гьотеанум - висшата окултна школа на Антропософското общество. Пътувате с влак и за десет минути стигате от Базел в Arlesheim - Dornach - две села съединени заедно. Можете да вземете и трамвай от Arlesheim в Basel и за 30 минути най-много сте в Дорнах.
От
селото
взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум.
Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици. Всичките улици са асфалтирани. Асфалтирани са и всички доста стръмни пътища, които изкачват нагоре живописно през китни градини и живописни вили към Гьотеанум. Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа. Вас ви се завива свят от картината.
към текста >>
32.
ЗАЩО - Б.Б.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено,
весело
, пълно с надежди и живот.
Любомир Лулчев ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) От няколко дни планината ехти от силни удари на секири. Падат дървета високи – повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в долините, където тихо се кътат три селца едно до друго. Но това не са дървари от техните селяни – чужди хора, младежи никакви шетат весели и сговорни, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и с задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка.
Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено,
весело
, пълно с надежди и живот.
..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра!
към текста >>
Чу попът от горното
село
и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат.
..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра!
Чу попът от горното
село
и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат.
– Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. – Не са такива хората – каза кротко кметът. Ако ги беше видял и опознал – другояче щеше да говориш.
към текста >>
Весело
пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото
село
след една беседа, която той щеше да каже.
На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник и в празник. Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща – а трябва нещо да се направи, си реши попът. След един час неговият едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда – конят и без това тичаше твърде силно. ..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път.
Весело
пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото
село
след една беседа, която той щеше да каже.
Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата.
към текста >>
Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното
село
.
..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика.
Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното
село
.
Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката.
към текста >>
Стигна той скоро ханчетата и отседна –
селото
беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти.
Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата.
Стигна той скоро ханчетата и отседна –
селото
беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти.
Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане.
към текста >>
Той отиваше в долното
село
, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му.
Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша.
Той отиваше в долното
село
, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му.
В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата.
към текста >>
Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на
селото
.
А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво.
Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на
селото
.
След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата. Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. – Ех, че човек да видиш, – каза той бързо. – Настигнах го, той си върви, ама раница, цяла купчина на гърба му. А горещо, не питай.
към текста >>
– Ами де да го зная, турист изглеждаше, към вашето
село
слезе.
А и по шосето прах! Минах край него – нищо не ми казва, погледна ме само така милаим – нищо не поисква – и аз се не сещам – а кога после го видях до колене нагазил в реката с обущата – да вдига коня – е, право да ти кажа, щеше ми се да го прегърна – че какво щях да правя сам, Хеле като ме преметна коня, така хубаво ме е мил – кърпата му е още дома Та рождена сестра да ми беше, нямаше така да е похватен и внимателен. А аз му благодарих и му се извинявах, а той мънка нещо, като че ли аз на него нещо добро съм му направил, а не той на мене. Такъв човек не съм срещал досега. Брат му го погледа дълго – дълго в очите и го запита тихо: – А знаеш ли кой е той?
– Ами де да го зная, турист изглеждаше, към вашето
село
слезе.
– Той е един от ония горе – сектантите, които искаше да анатемосваш – ходил за провизии в града. – Истина? – учуди се попът. – Ами няма да те лъжа – стар брат си ми – самата истина ти казвам. – Други хора са те; не са като нас.
към текста >>
33.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска граница при
селото
Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга.
И по тия симптоми ние можем да доловим, кои нови страни на човешкия дух работят в народната душа и търсят пътища, за да се проявят. Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин. Но в време на следването си той се запознава с идеите на Толстой, изпълва се със светлина и с желание да работи за новото. С група съидейници край едно от швейцарските езера образува земеделска задруга, работят земята, орат, сеят, жънат, косят с радост. Искат да турят основа на нови отношения между душите!
След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска граница при
селото
Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга.
Тая задруга съществува известно време Скоро след това Димитър Жечков се преселва отвъд, обаче оставя една от най-светлите страници в историята на българската култура. Това е духът на Христа! Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота.
към текста >>
34.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Напр., ако такъв човек иска да предаде някое
весело
чувствуване, той не изразява това само с движения.
Тази особеност му е помагала твърде много в неговите военни пресмятания. Ако, напротив носният мост е отпред тесен, а отзад широк (3), тогава този човек възприема нещата поединично – в него ще има или едно вътрешно чувство или един телесен усет Той разделя в себе си тия два допълващи се свята на чувствуванията. Напр., ако той усеща един удар, възприема телесния усет, без в него да става какво и да е емоционално възбуждение. Тук физическото изпъква на първо място. Предаването пък на собствените чувства става с голяма жизненост, щом човек е развит в сили и способности.
Напр., ако такъв човек иска да предаде някое
весело
чувствуване, той не изразява това само с движения.
Цялата същност на този човек взима участие в изразяване на това весело чувствуване. Тогава туй действува импулсивно. Противоположно действува човек, който има носен мост отзад тесен , а отпред – широк (4). Такъв човек възприема душевни впечатления не само духовно, но и телесно. Също впечатления от телесно естество създават у този човек и духовни впечатления. Напр.
към текста >>
Цялата същност на този човек взима участие в изразяване на това
весело
чувствуване.
Ако, напротив носният мост е отпред тесен, а отзад широк (3), тогава този човек възприема нещата поединично – в него ще има или едно вътрешно чувство или един телесен усет Той разделя в себе си тия два допълващи се свята на чувствуванията. Напр., ако той усеща един удар, възприема телесния усет, без в него да става какво и да е емоционално възбуждение. Тук физическото изпъква на първо място. Предаването пък на собствените чувства става с голяма жизненост, щом човек е развит в сили и способности. Напр., ако такъв човек иска да предаде някое весело чувствуване, той не изразява това само с движения.
Цялата същност на този човек взима участие в изразяване на това
весело
чувствуване.
Тогава туй действува импулсивно. Противоположно действува човек, който има носен мост отзад тесен , а отпред – широк (4). Такъв човек възприема душевни впечатления не само духовно, но и телесно. Също впечатления от телесно естество създават у този човек и духовни впечатления. Напр. храбростта способствува когато всички други качества необходими за това са на лице, един подобен човек да възприема всичко твърде жизнено, напрегнато Също и телесните впечатления събуждат в него бърже и силно съответни душевни възприятия.
към текста >>
35.
АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И тъй
весело
се смея, че сама подскачам от радост при екота на този волен смях.
Бях прокажена, сега съм чиста. – Бях сгърбена - сега съм изправена. Сега очите ми просияха, гледат ясно. Челото ми е светло като южното небе с греещи звезди. Устните ми се отключиха - аз пея, пея... Ах, сама се наслаждавам от своята песен, извираща от гърдите ми като водите на Елбурския извор.
И тъй
весело
се смея, че сама подскачам от радост при екота на този волен смях.
Моите ръце заякнаха като крилете на мощния орел - нозете ми бягат живо като хвърковати. Аз съм тази, която някога бях твоя тъжна спътница, ела с мен! " Тя ме поведе. Розов пламък грееше по бузите й, подобно багрите на слънцето пред изгрев. Аз едвам я познах.
към текста >>
36.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и
село
излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи!
Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание!
Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и
село
излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи!
Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и духовно, с развити заложби и дарби! Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-благородна, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината!
към текста >>
37.
РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Едно голямо зло в
село
, всред народа е, когато „просветеният" държавен служител пие алкохол.
Неговата общественост се състои - със своя личен живот, със своите знания и със своите инициативи да подтикне съзнанието на своите съселяни напред към собствено издигане и добро. Втори посветители трябва да бъдат чиновниците по селските общини. Те не трябва да бъдат само чиновникари, които да извършват редовно служебните си обязаности. Тяхната служба е да просветяват и възпитават непрекъснато себе си, с което те ще съдействуват за издигането на другите хора около тях. А не са малко нещата, с които трябва да се занимават сами.
Едно голямо зло в
село
, всред народа е, когато „просветеният" държавен служител пие алкохол.
със своето пиянствуване той е дискредитиран вече. Пушенето е второ зло, ала има и още по-големи обществени злини - те се гнездят в нечестието на човека. Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо. Трябва да прескочим един голям фактор в живота на народа, който за голямо съжаление със своя пример е бил винаги без никаква стойност. Това е свещеникът.
към текста >>
38.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Потегляме към
селото
, до което няма и един километър.
Но ето, влакът спира на очакваната спирка. Бързаме да слезем, защото той тук престоява само 1-2 минути. Колко много посрещачи на спирката! Всичко е организирано! Преди още да пристигнем, определено е вече, кой къде ще бъде като желан гост!
Потегляме към
селото
, до което няма и един километър.
По пътя оживена обмена на мисли, впечатления, спомени, желания. Повечето от посрещаните познавам отдавна. Какви будни, живи, интелигентни лица! От очите им излиза особена светлина - защото вътрешният им поглед е насочен към високи слънчеви върхове! Черти – чело, нос и пр.
към текста >>
Минаваме през няколко улици и излизаме вън от
селото
.
Ще има гости от много айтоски села, от близкия Айтос, после от бургаски и поморски села. Едни ще дойдат с влака, други пеш, а някои семейства ще дойдат с каруци. Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма!
Минаваме през няколко улици и излизаме вън от
селото
.
Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния дъб! Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води!
към текста >>
Преобразени и вдъхновени се връщаме в
село
.
Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота! Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата.
Преобразени и вдъхновени се връщаме в
село
.
Привечер е вече. В наше отсъствие са дошли много нови гости! В салона, в двора и в съседните стаи е пълно с народ. Преди срещата има обща вечеря. Каква красива обстановка!
към текста >>
Село
Тополица доказва това!
Всички тия селяни - братя и сестри - са вегетарианци. Каква идейност! Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа!
Село
Тополица доказва това!
Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите.
към текста >>
Това, което идеите на Учителя са направили в това
село
, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското
село
е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност!
Това, което идеите на Учителя са направили в това
село
, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското
село
е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите. Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло!
към текста >>
Значи в
селото
живее и поетът!
Декламираха повече младежи и малки деца. Всички декламации бяха високо идейни. През всички тях минаваше духът на изгряващото ново. Аз после разпитах за тия декламации. Каква беше моята радостна изненада, когато научих, че много от тях са творба на наши приятели от Тополица.
Значи в
селото
живее и поетът!
Като гледах, как тия деца с жар декламират за новите идеи, неволно в мен се очерта картината за едно ново училище, в което са намерили плът и кръв педагогическите идеи на Учителя. И колко са интересни, ценни и плодотворни тия идеи! Тук-там в някои училища, дето са приложени само една малка част от тия идеи, сме свидетели на чудеса! С един замах всички деца се преобразяват! Един нов живот забликва в тях!
към текста >>
Казаха ми, че братството в
селото
имало обща земя, която всички работили.
Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот!
Казаха ми, че братството в
селото
имало обща земя, която всички работили.
Пожелах да я видя. Това са няколко ниви - всичко около 40 декара. Много от тях са подарени от приятелите. Една висока идея е вложена в разработването на тия ниви. С радост всички се притичват да ги работят безвъзмездно!
към текста >>
Обиколката ни в околностите на
селото
е много разнообразна.
С радост всички се притичват да ги работят безвъзмездно! Работата от любов, без да чакаш нищо лично за своя труд, това е духът на новото, и тая работа е извор на неподозирана радост! Защото в такава работа са дейни сили, които идат от свещените глъбини на човешкото естество! Това е пътят на свободата и творчеството. Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов салон.
Обиколката ни в околностите на
селото
е много разнообразна.
По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане! " Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"!
към текста >>
Поглеждам
селото
.
До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш. Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата!
Поглеждам
селото
.
Колко красиво изглежда то от тук! Поглеждам околните върхове! До виждане на всички вас!
към текста >>
39.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
- Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно
село
наречено „Мрежа".
Реалността на невидимите човешки тела. - На тая тема с голям успех е държал сказка Едуард Саби в големия салон „Ваграм" в Париж. Той е главен секретар на „Международния съюз на спиритуалистите". В сказката са били изложени научните доказателства за съществуването на човешките невидими тела. Предсказателен сън.
- Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно
село
наречено „Мрежа".
И той запомнил ясно обстановката: реката, едно здание, съборената воденица и пр. Тъкмо тогава била обявена мобилизация в България през общоевропейската война. Той се връща от Прага в България, постъпва в частта си и заедно с нея отива на македонския фронт. Частта му се установява в едно село на квартира, и той прекарал там повече от година. Попитал за името на селото.
към текста >>
Частта му се установява в едно
село
на квартира, и той прекарал там повече от година.
Предсказателен сън. - Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно село наречено „Мрежа". И той запомнил ясно обстановката: реката, едно здание, съборената воденица и пр. Тъкмо тогава била обявена мобилизация в България през общоевропейската война. Той се връща от Прага в България, постъпва в частта си и заедно с нея отива на македонския фронт.
Частта му се установява в едно
село
на квартира, и той прекарал там повече от година.
Попитал за името на селото. То се казвало „Мрежичко“. Видял там същите работи, които видял на сън: същата река, същото здание, съборената воденица и пр. Дотогава той никога не бил ходил в Македония. Сказки в Пловдив.
към текста >>
Попитал за името на
селото
.
- Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно село наречено „Мрежа". И той запомнил ясно обстановката: реката, едно здание, съборената воденица и пр. Тъкмо тогава била обявена мобилизация в България през общоевропейската война. Той се връща от Прага в България, постъпва в частта си и заедно с нея отива на македонския фронт. Частта му се установява в едно село на квартира, и той прекарал там повече от година.
Попитал за името на
селото
.
То се казвало „Мрежичко“. Видял там същите работи, които видял на сън: същата река, същото здание, съборената воденица и пр. Дотогава той никога не бил ходил в Македония. Сказки в Пловдив. - Зъболекарят Михаил Стоицев държал в Пловдив пред въздържатели, вегетарианци и гости две сказки върху темата: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека"?
към текста >>
40.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Край
селото
срещаме един селянин.
Какво слушаме? При наближаването към планината чува се горе някъде едно тайнствено глухо буботене, някакъв далечен тътнеж! Нещо като някой грамаден далечен хилядострунен оркестър, в който има всички тонове от най-ниския до най-високия! Ние отиваме към него! Планината ни е приготвила някоя красива изненада!
Край
селото
срещаме един селянин.
Той ни казва: - Какво правите! Невъзможно е да се ходи нагоре! Върнете се! Страхотия е там! - Няма нищо!
към текста >>
41.
ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Наблизо се намира
селото
Св.
Обаче, в тоя момент почувствувах, че някой хвана одеялото и силно го отмахна, та рамото ми и част от гърба ми останаха открити. Бързо оправих одеялото, загънах се и останах неподвижен до разсъмване, без да ми се случи нищо особено. Когато отидох на работа, първата новина, която ми се съобщи, бе тая, че приятелят ми Г. Н. починал през нощта. * * * През време на войната, дружината ни се прехвърли на бивак на върха на Бакърлъка, южно от Бургас.
Наблизо се намира
селото
Св.
Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва. Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си. Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата.
към текста >>
Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах
селото
, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си.
Когато отидох на работа, първата новина, която ми се съобщи, бе тая, че приятелят ми Г. Н. починал през нощта. * * * През време на войната, дружината ни се прехвърли на бивак на върха на Бакърлъка, южно от Бургас. Наблизо се намира селото Св. Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва.
Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах
селото
, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си.
Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата. Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им. Един ден, когато бях слязъл в селото, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на селото, секр.
към текста >>
Свещеник в
селото
бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време.
починал през нощта. * * * През време на войната, дружината ни се прехвърли на бивак на върха на Бакърлъка, южно от Бургас. Наблизо се намира селото Св. Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва. Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си.
Свещеник в
селото
бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време.
Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата. Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им. Един ден, когато бях слязъл в селото, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на селото, секр. бирникът, двама офицери и др.
към текста >>
Един ден, когато бях слязъл в
селото
, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на
селото
, секр.
Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си. Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата. Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им.
Един ден, когато бях слязъл в
селото
, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на
селото
, секр.
бирникът, двама офицери и др. неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития. Казах им, че сеанс е възможен само при наличността на медиум. - Вие имате ли между вас такъв? , запитах ги аз.
към текста >>
Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от
селото
по направление към прикритата тежка батарея.
Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит.
Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от
селото
по направление към прикритата тежка батарея.
Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща. Аз хукнах назад, ала докато достигна до нея, тя бе вече цялата изгоряла. Стреснах се и почнах да си тълкувам съня. Нещо лошо ще се случи в нашето семейство, казах в ума си аз и ето че това зло ни сполетя, с плач на очите завърши старият свещеник". Съобщава М. К.
към текста >>
42.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „
Село
Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип.
Подавайки се на едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли. Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните.
Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „
Село
Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип.
Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата.
към текста >>
43.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Иде жетва, вършитба, половината от
селото
имат да ти дават.
Знаеш, че децата все не угаждат. - Ту ще подранят, ту ще я оставят да прецъфти. Ами Пенка нали до месец-два най-много ще има дете? Без тебе ли ще стане кръщаването? Ами - вересиите?
Иде жетва, вършитба, половината от
селото
имат да ти дават.
Приберат ли житото в хамбара, можеш ли нещо да изкараш? А децата ли ще се разправят с вересиите? Ето, виждам и аз, хората право казват, от много четене акълът на Моллата се е взел. Баба Мария се постара да изтрака всичко, каквото й беше на сърцето, като скорострелна пушка. Слушаше я дядо Петър, слушаше, гладеше брадата си, па отвърна бавно: – Гладни ли съм ви оставил или жадни, голи или боси.
към текста >>
На тебе воденицата на горния край на
селото
.
Къде какво да правя, моят Ангел ми е казал: Направи! И аз го правех, Благослови се. А сега като ми казва: иди в Света гора, ще отида. Дядо Петър сбра всички синове и зетьове - всичко дванадесет души - и им рече: – На тебе нивите. На тебе ливадите и кравите.
На тебе воденицата на горния край на
селото
.
На тебе - тая на долния. На тебе дюкяна, гдето сега работиш. На тебе, Василе, моята къща, моя дюкян и в нея - майка ти. Васил беше най-старият му син, който се грижеше за всичко и когото всички слушаха. Всичко беше правилно и точно разпределено като с везни.
към текста >>
Светило и гордост ни беше той на
селото
.
Всеки работеше по своему, на всички благополучието растеше. Понякога си спомняха и за него. – Ех, умен човек беше дядо ви Петър Моллата, казваха селяните, каквото похващаше - вървеше му. Каквото продумаше, така и ставаше. Ех, къде е ей сега да ни каже някой съвет, да ни прочете нещо.
Светило и гордост ни беше той на
селото
.
Една вечер на пътните врати на стария син Васил - сега широки и подзидани - похлопа пътник, старец. Беше дядо Петър Моллата. Но какво беше станало с него? Едва можеха да го познаят. Така се беше подмладил, изправил и разхубавил.
към текста >>
Метохът беше мъжки монастир край
селото
.
Така се беше подмладил, изправил и разхубавил. Чинеше се, че петнадесет години не бяха прибавени към възрастта му, а двадесет смъкнати. Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария. Бяха му поникнали нови зъби. Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха!
Метохът беше мъжки монастир край
селото
.
Дядо Петър отиде. От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето. Запитваха го ту за едно, ту за друго. Той ги изслушваше и се усмихваше. Даваше им съвети.
към текста >>
От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край
село
и полето.
Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария. Бяха му поникнали нови зъби. Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха! Метохът беше мъжки монастир край селото. Дядо Петър отиде.
От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край
село
и полето.
Запитваха го ту за едно, ту за друго. Той ги изслушваше и се усмихваше. Даваше им съвети. Едни такива дълбокомъдри, умни - чудеха му се, как може това човек да измисли. Така минаха години.
към текста >>
44.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Минаваме през средата на едно
село
.
Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта! Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата! Лозенските възвишения са вече зад нас. Ние сме в самоковското поле.
Минаваме през средата на едно
село
.
Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното! Още при влизането в самоковското поле сцената изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига! Върховете й още са прошарени със снегове.
към текста >>
45.
LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Множество посетители дойдоха и от едно съседно
село
, тъй че се набрахме около 150 души зрители.
Той ни каза, че иде от Тинивели и че е практикувал тия опити близо 20 години, вървейки по стъпките на ред поколения от неговия род. Помолихме го да позволи да фотографираме опита. Той се съгласи. По такъв начин той разсея съмнението, че левитацията представлява хипнотична илюзия. Повече от стотина кули (работници), работещи в близкото поле, като чули звука на „том-том”, се стекоха към площада.
Множество посетители дойдоха и от едно съседно
село
, тъй че се набрахме около 150 души зрители.
Това намаляваше значително риска от измама. Всичко беше готово, Субаях Пулавар начерта кръг около една палатка. Кръгът начерта, като изля вода на горещата и прашна земя около палатката. Той каза, никой с кожени обуща да не минава през този кръг. Ще кажа, какво направихме, за да избегнем, каква да е измама.
към текста >>
46.
DU MAITRE-AU SEULL DE LA NOUVELLE EPOQUE
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в
село
близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца.
Това възбуди голям интерес у всички. Случай на прераждане в Полша Италианският вестник „Куриере дела сера" от 9 декември пише: Една случка стана причина да обърне внимание на полския печат върху проблема на прераждането. Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една млада мома на име Елиза Вирниц. Заедно с тях усетила едни стари гробища, близо до града.Пред един надгробен камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят гроб! " И паднала в несвяст на земята.
Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в
село
близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца.
Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя. Тя казала още, че църквата на това село била изгорена при едно нашествие на чужди войници. При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война. Младата мома си казала името от миналото прераждане.
към текста >>
Тя казала още, че църквата на това
село
била изгорена при едно нашествие на чужди войници.
Заедно с тях усетила едни стари гробища, близо до града.Пред един надгробен камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят гроб! " И паднала в несвяст на земята. Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца. Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя.
Тя казала още, че църквата на това
село
била изгорена при едно нашествие на чужди войници.
При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война. Младата мома си казала името от миналото прераждане. Надписът върху надгробния камък бил малко поизтрит и макар мъчно да се прочитал, доколкото можел да се чете, наподобявал на посоченото от нея име. Важно е обстоятелството, че до тогаз момата никога не е била в тая местност и на тия гробища. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ - с физиогномични портрети от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу ЗО лева.
към текста >>
47.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Над
селото
величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча.
Това е светлият дом - бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния дух, който цари тук. От далеч се вижда той. Край него е китният Мъглиш. Били ли сте в Мъглиш? Разположен е той в самите недра на Балкана, в една теснина, вдадена в планината, по двата брега на едноименната река.
Над
селото
величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча.
Между тях, над селото, е „Градището" - останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй место е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ.
към текста >>
Между тях, над
селото
, е „Градището" - останки от крепост.
От далеч се вижда той. Край него е китният Мъглиш. Били ли сте в Мъглиш? Разположен е той в самите недра на Балкана, в една теснина, вдадена в планината, по двата брега на едноименната река. Над селото величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча.
Между тях, над
селото
, е „Градището" - останки от крепост.
Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй место е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ. - Това разкрива цел един свят, в който живеят тия хора.
към текста >>
Той обяснява: Един от
селото
гради къща и му праша колата си за помощ.
Над селото величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча. Между тях, над селото, е „Градището" - останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй место е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола.
Той обяснява: Един от
селото
гради къща и му праша колата си за помощ.
- Това разкрива цел един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците.
към текста >>
Лятно време те се прибират и дават особена окраска на
селото
.
Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина. Мъглиш е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната.
Лятно време те се прибират и дават особена окраска на
селото
.
Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиш, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани.
към текста >>
Има предложение за горния и за долния край на
селото
.
И тия, които не познават сърпа, научават се да жънат Тия минути на обща идейна работа остават като траен светъл образ в душите им. Тъй се минават няколко години. Защо да не почнат вече строежа на салона? Защо да отлагат повече? Но къде да се строи?
Има предложение за горния и за долния край на
селото
.
Надделява второто мнение. Ето, брат Иван Чернев поднася като скромен дар своето място. То е удобно, красиво, на едно възвишение и от там се откриват широки хоризонти: вижда се цялата източна част на Розовата долина. То е при самата борова гора. И ето, едно лято вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж.
към текста >>
Един съидейник музикант посещава
селото
.
На следната пролет пристъпват към изкопаване основите на самото место. То представлява каменно стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на местото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук.
Един съидейник музикант посещава
селото
.
Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му. С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията. Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото.
към текста >>
Мнозина, които са идвали в
селото
, са казвали: – Как е възможно постройка на такъв салон при такива условия?
Нека дойдат тук, за да станат здрави. Към юни салонът е вече готов. Същата есен го измазват. Някои от селяните казват: – 12 семейства, и направиха здание, което струва 200,000 лева! Разбира се, похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен.
Мнозина, които са идвали в
селото
, са казвали: – Как е възможно постройка на такъв салон при такива условия?
Един чиновник в Мъглиш, шеф на учреждение, казал : – Шепа хора построиха този салон. Те като се вернат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават. Два пъти седмично те отиват там, за да се учат. Нека бъдат образец на всички. Светлият дом в Розовата долина е символ на утрешния ден.
към текста >>
48.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО МАРТА И МАРИЯ И като вървяха по пътя, той влезе в едно
село
.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО МАРТА И МАРИЯ И като вървяха по пътя, той влезе в едно
село
.
И някоя си жена на име Марта го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Учителя и слушаше словото Му. А Марта, улисана от много шетане, пристъпи и рече: "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам? Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща.
към текста >>
49.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
То е съвсем здраво и
весело
.
Колко красив става животът, когато човек знае, че животът не се прекъсва и че човек никога не умира. Всички наши страдания тук стават поносими, когато човек съзнава, че животът тук е временен и че ни очаква друг живот. Радиациите са вече научно доказани. За да покажа, как много явления в живота могат да се обяснят само с радиациите, ще приведа писмото на един лекар, което получих напоследък. Ето извлечение от писмото на д-р P.: "Гледах едно дете шестмесечно.
То е съвсем здраво и
весело
.
То весело посреща всекиго, който се приближи до него. Обаче, когато до него се приближава лицето М. X., то почва да плаче, да крещи, да се дърпа настрани при крайна възбуда. Г-н М. X. има рак в черния дроб и в пилоруса.
към текста >>
То
весело
посреща всекиго, който се приближи до него.
Всички наши страдания тук стават поносими, когато човек съзнава, че животът тук е временен и че ни очаква друг живот. Радиациите са вече научно доказани. За да покажа, как много явления в живота могат да се обяснят само с радиациите, ще приведа писмото на един лекар, което получих напоследък. Ето извлечение от писмото на д-р P.: "Гледах едно дете шестмесечно. То е съвсем здраво и весело.
То
весело
посреща всекиго, който се приближи до него.
Обаче, когато до него се приближава лицето М. X., то почва да плаче, да крещи, да се дърпа настрани при крайна възбуда. Г-н М. X. има рак в черния дроб и в пилоруса. Той знае това; и другите го знаят.
към текста >>
50.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Дни на отлив в живота на човека идат и когато цялата природа ликува от радост, когато слънце грее и птички пеят, и цветя цъфтят, и пчелички
весело
бръмчат, и въздухът е изпълнен с утринна свежест и аромат.
ДНИ НА ОТЛИВ Те не са малко в живота на човека. Тях ги има често и в природата. Може би в природата те да идват по някаква закономерност, ала в живота на хората те вървят по пътя на ирационалното.
Дни на отлив в живота на човека идат и когато цялата природа ликува от радост, когато слънце грее и птички пеят, и цветя цъфтят, и пчелички
весело
бръмчат, и въздухът е изпълнен с утринна свежест и аромат.
Няма закон за идването на тези дни на отлив. Те са дни на скръб, на вътрешен гнет, на потискане на чувствата, на безцелно напрежение на нервите, на мозъчна неуясненост, на душевна безизходност. Дни на тъмнина. Никой не може да ги избегне. Те сами идват.
към текста >>
51.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е
весело
засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
ДВА ОБРАЗА Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е
весело
засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота.
към текста >>
52.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Безслънчевите дни създават мрачно настроение, а изпълнените със слънце –
весело
и жизнерадостно.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО Д-р С. Кошков Известно е, че само благодарение на слънчевите лъчи става фотохимичната синтеза на въглехидратите в листата на растенията, при което се извършва разлагане на СО2, като въглеродът се използува за образуване на първата органична храна – въглехидратите, без което не би бил мислим никакъв живот на земята. Слънцето е източник на светлина и топлина, то движи водата и въздуха и създава храна за растения и животни. Чрез нееднаквото нагряване на въздушните пластове се предизвиква движение на въздуха, а също и изпарение на водата Топлината, която харчи слънцето за изпарение на водата и издигането ù като пари, се появява в механичната енергия, която извършва водата при падане, при движение на колела, воденици и други. Слънчевата светлина е поощрител на жизнените явления, тя влияе и върху психичното състояние и създава повишена жизненост и самочувствие.
Безслънчевите дни създават мрачно настроение, а изпълнените със слънце –
весело
и жизнерадостно.
Така действува светлината и върху най-малките растения и животни. Ако, например, поставим във вода сладководната хидра под умерена слънчева светлина и сетне на тъмно, и наблюдаваме, ще забележим, как тя се свива в тъмнина. Слънчевата светлина действува убийствено на микробите. Дето не влиза слънце, влиза болестта, защото слънцето пречиства въздуха, успокоява нервите, като ускорява дишането и усилва обмяната на веществата и газовете, кръвообращението се ускорява, увеличава се числото на кръвните телца, пулсът се ускорява, появява се усилено потоотделяне и спадане на теглото. Оттук се вижда значението на слънце лечението (хелиотерапията).
към текста >>
53.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА
СЕЛОТО
Една братска градина Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три салона в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев.
ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА
СЕЛОТО
Една братска градина Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три салона в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150.
Самият Димитров живее в село, в най-близко общение с природата. Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа, – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трит салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува!
към текста >>
Самият Димитров живее в
село
, в най-близко общение с природата.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО Една братска градина Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три салона в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150.
Самият Димитров живее в
село
, в най-близко общение с природата.
Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа, – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трит салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви!
към текста >>
Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското
село
, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!
Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това- е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота !
Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското
село
, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!
Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. западно от града.
към текста >>
54.
DU MAITRE - PENSE
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
При тия опити са в действие ония сили в човешкото естество и природата, които са в действие при опитите по радиестезия: при опитите с показващите пръчки (батетата), със сидеричното махало и пр... По случай предстоящите нестинарски игри На 3 юни т.г., както всяка година, ще има нестинарски игри в няколко села от Малко Търновско:
село
Вургари и пр.. Т.
Снимките са обнародвани в една Лондонска илюстрация миналата година. Сега при опитите с тая полска сензитивка е постигнато левивитация не на човек, а на разни предмети. Напр. в началото на опита се поставят едни ножици на масата, и до нея сензитивката, намираща се в транс, протяга ръцете си напред над ножиците. Ножиците се вдигат нагоре и застават във въздуха, без никаква подпора от никъде. И в това положение са снети фотографии.
При тия опити са в действие ония сили в човешкото естество и природата, които са в действие при опитите по радиестезия: при опитите с показващите пръчки (батетата), със сидеричното махало и пр... По случай предстоящите нестинарски игри На 3 юни т.г., както всяка година, ще има нестинарски игри в няколко села от Малко Търновско:
село
Вургари и пр.. Т.
Брънеков беше писал статия в в. „Дъга" за нестинарите, които лично е посетил. В тая статия той казва между другото : „Нестинарските игри, проучвани от няколко души (П. Р. Славейков, С. Русев, С.
към текста >>
55.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Антонова ГРЪНЧАРЯТ Буен огън е разпален,
весело
летят искри, сенки тъмни плахо бягат, огънят в пещта гори.
Но тихо си главички наведете! Той нека духа, колко ще да блъска. Вий нищо му не казвайте, мълчете, Като мълчите, той от яд се пръска. След него всичко пак ще се умири, И слънцето ще грей по-силно, Ще лъхнат вредом пролетни зефири, И птичките ще пеят по-умилно. *** Д.
Антонова ГРЪНЧАРЯТ Буен огън е разпален,
весело
летят искри, сенки тъмни плахо бягат, огънят в пещта гори.
– Ей, грънчарю, що ти правиш там надвесен във нощта? Свойте грънци аз ще слагам да се опекат в пещта. Гонят се и пят дружно буйни пламъци, искри, огънят далеч се вижда – как красиво той гори! – Ти усмихваш се, грънчарю, – звуци чудни тук звучат. – Хубави гърнета, братко в тоя огън се пекат.
към текста >>
56.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Буча Бехар ПРЕД ВЕЛИКДЕН Той живееше в
село
от много години.
Буча Бехар ПРЕД ВЕЛИКДЕН Той живееше в
село
от много години.
Още когато се запопи, бяха го изпратили в тоя край и ето, от тридесет години, от село не мръдна. Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо тяло, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете. Ходеше още изправен и стъпваше твърдо и уверено. Казваше се поп Грую. В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха.
към текста >>
Още когато се запопи, бяха го изпратили в тоя край и ето, от тридесет години, от
село
не мръдна.
Буча Бехар ПРЕД ВЕЛИКДЕН Той живееше в село от много години.
Още когато се запопи, бяха го изпратили в тоя край и ето, от тридесет години, от
село
не мръдна.
Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо тяло, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете. Ходеше още изправен и стъпваше твърдо и уверено. Казваше се поп Грую. В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха. Но човешка слабост!
към текста >>
В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в
село
го обичаха и почитаха.
Буча Бехар ПРЕД ВЕЛИКДЕН Той живееше в село от много години. Още когато се запопи, бяха го изпратили в тоя край и ето, от тридесет години, от село не мръдна. Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо тяло, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете. Ходеше още изправен и стъпваше твърдо и уверено. Казваше се поп Грую.
В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в
село
го обичаха и почитаха.
Но човешка слабост! Може ли да бъде човек винаги изправен, па макар тоя човек да бъде и поп Грую? Може ли да знае човек, що е право и що криво пред очите на Всевишния? Живее човек цял живот и до последния си ден все се учи. Поп Грую не беше от ония, които си затваряха очите и махваха с ръка, когато трябваше да се направи нещо за другите.
към текста >>
Тъкмо на кръстопътя, до Стоянчовата мелница, където се събираха пътищата от близките села, редом с него тръгна един селянин, Михо Сиромаха, както му викаха, от съседното
село
, човек на средна възраст Поп Грую го познаваше, беше го виждал в
село
по сбора.
И току се приготви да го попита, каква е работата, когато той затвори вратата след себе си, влезе в стаята си и рече на жена си: "Остави ме, зает съм! " Попадията беше умна, не обичаше много да се бърка в работите на мъжа си, познаваше го тя, влезе в другата стая и си помисли: "Нещо се е случило, но ще му мине". Тая заран поп Грую бе тръгнал за града. Наближаваше Възкресение, та за вкъщи трябваше да се накупят някои неща. Облекло на жената и децата, обувки за него и други някои работи.
Тъкмо на кръстопътя, до Стоянчовата мелница, където се събираха пътищата от близките села, редом с него тръгна един селянин, Михо Сиромаха, както му викаха, от съседното
село
, човек на средна възраст Поп Грую го познаваше, беше го виждал в
село
по сбора.
Тръгнаха заедно, като разбраха, че и двамата отиват в града. Беше приятен априлски ден. Пролетта отдавна беше разнесла своя сладостен дъх. Първите предвестници шумно летяха над полето, покрито със сочен, зелен губер. Поп Грую, като всички живи хора по земята, обичаше това примамливо и вълшебно годишно време.
към текста >>
В
село
това нещо беше познато и не малко пъти селяните се спираха при него и чакаха да заговори, да им каже нещо за Бога и за душата, за свята и за хората.
Той усещаше свежия прилив на жива сила, която извираше от слънцето и земята и съживяваше всичко живо; караше и него, стария човек, да усети как радостно тупа сърцето му, как меко и топло слънчевите лъчи галят лицето му, как бодро и леко стъпваха краката му по равния и чист път. Тая чудна и сладостна вълна, която се носеше покрай него през тая пролетна утрин, изпълни душата му с такова доволство, с такава неизразима благодарност, каквато не рядко поп Грую изпитваше. Тогава нещо у него се събуждаше, запалваше се, и едно стихийно желание да проповядва го обзимаше. И поп Грую не устояваше. Където и да се намираше, в църква, на гости някъде, на улицата, той започваше сладко и гладко да проповядва.
В
село
това нещо беше познато и не малко пъти селяните се спираха при него и чакаха да заговори, да им каже нещо за Бога и за душата, за свята и за хората.
Макар някои неща да бяха слушали много пъти, те, обаче, изслушваха приказката му до край. Дар слово имаше поп Грую, та селяните обичаха да го слушат. И тоя път, както винаги, поп Грую започна да говори на единствения си слушател. Започна най-напред своята реч за хубавата пролят, която, ето пак е дошла въпреки всичките грахове на хората, натоварена пак със своите земни блага, които извираха от сърцето на Всеблагия Бог, Който е само Любов. Ето пак позеленяха полята, пак ще никне хлябът, ще цъфне всичко, ще завърже плод, ще зреят плодовете, ще кънти равнината от песента на жетварите.
към текста >>
Имаше и в тяхното
село
поп и черква, и той ходеше там от време на време, слушаше по светлите Христови празници, когато техният поп проповядваше, но такова нещо той не беше слушал.
– Ти също, какъвто и да си, трябва да работиш за идва нето на Царството Божие на земята. Да бъдеш готов за оня час, защото никой не знае в кой ден и час ще дойде женихът. Трябва да се покаеш, да простиш на всичките хора, да ги възлюбиш в сърцето си! Слуша го Михо Сиромахът, вперил очи в него, не пропуща ни една негова дума. Такова нещо, наистина, той никога не беше слушал.
Имаше и в тяхното
село
поп и черква, и той ходеше там от време на време, слушаше по светлите Христови празници, когато техният поп проповядваше, но такова нещо той не беше слушал.
„Тоя си го бива, ще удари о земята и градските попове", мислеше бай Михо. „Така говори, че да се зачудиш, откъде му излизат думите". Цъкаше с език и казваше: „Много харно говориш, отче. Няма що, хубаво си се научил да проповядваш. Ако всичките като тебе приказваха, харни щяха да станат хората".
към текста >>
До края на пътуването бай Михо разказа на поп Грую за живота си на
село
, за немотията, за теглото си и усилните дни.
До гуша ми е дошло тая зима. Мъчна, тежка и студена като никоя друга. Едва оживяхме. Мина най-сетне. Сега пролет пукна, ще идем на работа, па каквото даде Бог.
До края на пътуването бай Михо разказа на поп Грую за живота си на
село
, за немотията, за теглото си и усилните дни.
И сега, без тая крава какво ли ще правят? На нея чакаха. Тя им беше единственият добитък. Когато наближиха града, той млъкна и се сбогува мълчаливо с поп Грую. Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към село.
към текста >>
Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към
село
.
До края на пътуването бай Михо разказа на поп Грую за живота си на село, за немотията, за теглото си и усилните дни. И сега, без тая крава какво ли ще правят? На нея чакаха. Тя им беше единственият добитък. Когато наближиха града, той млъкна и се сбогува мълчаливо с поп Грую.
Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към
село
.
Поп Грую се спре насред пътя между селото и града. Той не можеше да направи нито една крачка към едната, или другата посока. Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе. Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат.
към текста >>
Поп Грую се спре насред пътя между
селото
и града.
И сега, без тая крава какво ли ще правят? На нея чакаха. Тя им беше единственият добитък. Когато наближиха града, той млъкна и се сбогува мълчаливо с поп Грую. Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към село.
Поп Грую се спре насред пътя между
селото
и града.
Той не можеше да направи нито една крачка към едната, или другата посока. Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе. Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат. Неговите пари стигаха за всичко и за тая крава дори, ако рече да я купи.
към текста >>
Набързо, като никога, той накупи наполовина от това, което трябваше и тръгна към
село
.
"И таз добра! Какво става с мен? питаше се поп Грую, след такова хубаво пътуване, след такива хубави приказки, които оня и през живота си не бе слушал! " Гонен сякаш от невидими неприятели, той прибра полите на расото си и с колкото сила имаше в здравите си нозе, забърза към чаршията. Минувачите се обръщаха и гледаха тоя разбързал се поп, който правеше големи крачки, не виждаше никого и очите му гориха като въглени.
Набързо, като никога, той накупи наполовина от това, което трябваше и тръгна към
село
.
Беше тягостно. Дълбоко в себе си той чувствуваше негодувание. Така той пристигна дома, влезе в стаята и до вечерта не излезе. Работата беше там, че след хубавата проповед и след нерадостния разказ за теглото на този непознат селянин, нещо у него му подсказа, че той трябваше да помогне на този селяк, тъкмо пред светлите празници и да направи така, че тоя беден човечец да не се лиши от единственото си препитание. Просто и ясно!
към текста >>
Разбира се, той не искаше да направи нещо за тоя случайно срещнат сиромах, непознат и от чуждо
село
.
Работата беше там, че след хубавата проповед и след нерадостния разказ за теглото на този непознат селянин, нещо у него му подсказа, че той трябваше да помогне на този селяк, тъкмо пред светлите празници и да направи така, че тоя беден човечец да не се лиши от единственото си препитание. Просто и ясно! Такова нещо изпитват в един и същи час много хора на земята, но колко слушат тоя глас и изпълняват повеленията му? Наред с всички и поп Грую чу и разбра на часа, какво трябваше да направи. Но къде ръка да извади кесията, която беше потънала в неговия дълбок джоб, стискана от сухите пръсти на старческа ръка?
Разбира се, той не искаше да направи нещо за тоя случайно срещнат сиромах, непознат и от чуждо
село
.
Отде накъде! Малко ли сиромаси има по земята, та тъкмо на този да помогне. Че той не е някой голям чорбаджия! Един поп колко може да има, макар че имотецът се увеличаваше всяка година и парите му носеха добра лихва. Стиска зъби клетият човек, бунтува се, дано заглуши кроткия глас, който непрестанно му шепнеше: "Помогни на този човек, дай му нещо!
към текста >>
Така поп Грую обърна гръб на себе си и се върна в
село
, натоварен с покупки, но и с един тягостен и неприятен товар на сърце.
Малко ли сиромаси има по земята, та тъкмо на този да помогне. Че той не е някой голям чорбаджия! Един поп колко може да има, макар че имотецът се увеличаваше всяка година и парите му носеха добра лихва. Стиска зъби клетият човек, бунтува се, дано заглуши кроткия глас, който непрестанно му шепнеше: "Помогни на този човек, дай му нещо! " А поп Грую дума: "Не мога бе, не мога, как така ще ги оставя голи и боси за Великден".
Така поп Грую обърна гръб на себе си и се върна в
село
, натоварен с покупки, но и с един тягостен и неприятен товар на сърце.
Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва! Мира си изгуби човекът. Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си. Сънят бягаше от очите му.
към текста >>
Измъкна малко пари от сандъка, тури и тези, които му бяха останали и тръгна към
селото
на Михо Сиромаха.
Сънят бягаше от очите му. Току заспи, засънува лоши сънища, събуди се пак, ето тоя с кравата пред очите му. Едва на съмване той заспа. Когато се събуди, беше вече ден. – Ще ходя пак към града, рече той на попадията.
Измъкна малко пари от сандъка, тури и тези, които му бяха останали и тръгна към
селото
на Михо Сиромаха.
Поп Грую не беше обикновен човек. Имаше той божий огън, говореше разпалено за Господа, за доброто и за Царството Божие на земята, но имаше сърце и воля за това добро. Но какво да се прави, като всеки човек с човешки слабости, дърпа се наляво, надясно, когато този Божий глас нему проповядва. Изкара той една безсънна нощ, но не остави тъмно петно в душата си. Намери селянина.
към текста >>
Запътиха се на разни страни - единият, подпирайки се на здрав бастун, крачеше бодро и
весело
, обладан от една мисъл, никога да не чака времето да го изпревари, а другият, учуден и развълнуван и много благодарен, дърпайки подире си едра и хубава крава, с образа на поп Грую, отпечатан завинаги в душата му.
Где се е чуло и видяло, поп такова чудо да направи! Надвечер, когато слънцето заливаше равнината с жълточервени пламъци и запад потъваше в червени отблясъци, близо до Стоянчовата воденица те се разделиха. – На добър час, отче. Господ да ти дава здраве и живот. – Иди си със здраве, синко!
Запътиха се на разни страни - единият, подпирайки се на здрав бастун, крачеше бодро и
весело
, обладан от една мисъл, никога да не чака времето да го изпревари, а другият, учуден и развълнуван и много благодарен, дърпайки подире си едра и хубава крава, с образа на поп Грую, отпечатан завинаги в душата му.
към текста >>
57.
Отзиви, вести, книгопис
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско
село
.
Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията. Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница.
ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско
село
.
Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало.
към текста >>
От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това
село
като подарък един слон.
"Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре.
От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това
село
като подарък един слон.
Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? - Доволни сме.
към текста >>
Цяла година селяните хранели редовно слона, но
селото
започнало да обеднява.
Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон.
Цяла година селяните хранели редовно слона, но
селото
започнало да обеднява.
Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? - Доволни сме. - Добре ли го гледате?
към текста >>
Един ден пашата срещнал един селянин от същото
село
и го попитал: Доволни ли сте от слона?
Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало.
Един ден пашата срещнал един селянин от същото
село
и го попитал: Доволни ли сте от слона?
- Доволни сме. - Добре ли го гледате? - Много добре го гледаме. - Ако искате мога да ви изпратя още един. Като чул тия думи, селянинът се уплашил и презглава избягал.
към текста >>
58.
СТИХОВЕ - S
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в
селото
.
Случило се, че по това време една от овцете му умряла. Той одрал кожата ù, изшил я и я използувал като мях за наливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската.
Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в
селото
.
Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило?
към текста >>
59.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В същия ден и час, брат му, с когото били близнаци, и който живеел в друго
село
, бил постигнат от същата участ.
Друг подобен случай. Един мъж почувствал внезапно болки в главата, толкова силни, че щял да припадне. На следния ден той узнал, че неговият брат близнак, който живеел другаде, паднал от кон и се ранил тежко в главата. Още един подобен случай. Край Шо-де-Фон един горски работник, Верней, като се разхождал, получил апоплектичен удар и умрял.
В същия ден и час, брат му, с когото били близнаци, и който живеел в друго
село
, бил постигнат от същата участ.
Преди известно време италианските вестници пишеха за троицата братя – близнаци Бартини, чиито прилики по характер и съдба бяха подложени на методични проучвания. Кулминационната точка на успоредиците, които минават в живота на тримата близнаци, бива достигната в смъртта: първият брат пада в Рим под един автомобил, който го премазва. След един час вторият брат, без да узнае за тази злощастна случка, умира от сърдечна криза. Вечерта в Милано дошъл ред и на третия брат, който също умира от сърдечен удар. Изглежда, че и телепатичните явления се наблюдават по-често у близнаците.
към текста >>
60.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
разказва: Бях учителка в
село
Б., околия в.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Дългата кутия Госпожа Е. К. от град В.
разказва: Бях учителка в
село
Б., околия в.
Това беше през 1910 година. Сестра ми беше се преселила отвъд преди 2-3 месеца. Аз страдах от късогледство. Веднъж си загубих очилата. А без тях не можех.
към текста >>
61.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
посетих „нестинарите" в
село
Паничарево Бургаско.
ПРИ НЕСТИНАРИТЕ На 3 юни, т.г.
посетих „нестинарите" в
село
Паничарево Бургаско.
Празникът „царица Елена и цар Константин" е свързан с нестинарските игри. Бях слушала и чела за нестинарите, но пожелах да видя, какво всъщност представят. Под думата „нестинар" разбираме човек, който влиза бос в огън, без най-малко да обгори краката си, без да се запалят дрехите му. Нестинарят играе в огъня и около огъня. Че играе около огъня, това не ни интересува.
към текста >>
На края на
селото
има монастирче, построено в памет на царица Елена и цар Константин от самите нестинари.
Кога децата не играят около огъня? Дето има голям, силен огън, особено на планина, все ще се намерят деца да играят около него. Важно е човек да играе в огъня. Тръгнах за с. Паничарево на 2 юни, понеже игрите стават на 3 юни, сутринта, в четири или пет часа.
На края на
селото
има монастирче, построено в памет на царица Елена и цар Константин от самите нестинари.
На една от тях се казало на сън да построи това монастирче. Казват, че го построили със средства, които се получават от игрите. Отидох да видя монастирчето, защото пред него ставали игрите. Там имаше доста външни хора, дошли от различни места, градове и села на България, да видят игрите. Параклисчето е чисто, бяло измазано, отвън и вътре имаше болни, дошли тук да се лекуват.
към текста >>
– Значи, само трима нестинари има в това
село
.
– Тази е втора година. – Учил ли си в училище? – Миналата година бях ученик в III клас, но напуснах. – Защо? – Две дини под една мишница не се носят.
– Значи, само трима нестинари има в това
село
.
– Казва ми се, че ще има още двама, но дали тази година ще дойдат, не зная точно – отговори първата нестинарка. – Кой ти каза? – Отвътре ми се казва. Като гледах тия прости хора – нестинари, без образование, със слаба умствена и духовна култура, разбрах, че те имат съзнание за своята дейност като особен род „служене на Бога", заради което пренебрегнали грижи и задължения по семейства. Те изпълняват нещо, без да знаят защо, как става това и т.н.
към текста >>
Разотидохме се всички, по разни къщи в
селото
, с очакване на утрешния ден.
– Кой ти каза? – Отвътре ми се казва. Като гледах тия прости хора – нестинари, без образование, със слаба умствена и духовна култура, разбрах, че те имат съзнание за своята дейност като особен род „служене на Бога", заради което пренебрегнали грижи и задължения по семейства. Те изпълняват нещо, без да знаят защо, как става това и т.н. Както се разговаряхме, започна слаб дъжд и всеки изпитваше някакъв страх, да не би да вали продължително, да развали предстоящата игра.
Разотидохме се всички, по разни къщи в
селото
, с очакване на утрешния ден.
Рано сутринта на 3 юни, в 4 ч. бях вече пред монастирчето, дето гореше голям огън, не по-малко от две-три коли дъбови дърва. Големи и дебели главни горяха и отправяха своите сини, конусовидни пламъци нагоре, към небето. Ранният утринен час, свежият въздух, бялото параклисче, пред него буйния и силен огън внасяха в човека спомен за някакъв далечен, езически обред. Зрителите насядахме около огъня, по-далеч и по-близо от него, в амфитеатрална обстановка.
към текста >>
62.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всеки обича пейзажа на страната, в която живее, обича своето родно градче или
село
, защото там за първи път е съзрял красотата в света, там е получил първите ласки, там е пролял първата чиста детинска сълза.
Че действително тоя национализъм не е от най-висока проба, показва фактът че той трябва да се проповядва и „насажда". Не зная, защо трябва да се тълкува чувството глад, когато то е толкова спонтанно и ярко. Защо трябва да се говори за любов към своето, когато тая любов е така жива във всеки човек? Туй, че хората говорят и демонстрират така очебийни неща, показва че те са били употребявани като разменна монета в пазарището, където за лични изгоди се търгува с ценности. Обичам народа, сред който се родих и израснах, защото той е внедрил в душата ми неизличими спомени.
Всеки обича пейзажа на страната, в която живее, обича своето родно градче или
село
, защото там за първи път е съзрял красотата в света, там е получил първите ласки, там е пролял първата чиста детинска сълза.
Нищо не е постоянно. Съзнанието на човечеството се разширява от ден на ден и ще дойде време, когато получил по-обширни хоризонти, човек ще разбере както своето място, така и мястото на своя народ в архипелага на народите Тогава в тоя прекрасен ден човек ще се чувства гражданин на планетата, а на отделните народи ще гледа като на гнезда, в които се кове общата човешка съдба. Между тия народи ще има едничка връзка –връзката на взаимно зачитане и взаимна непоколебима обич.
към текста >>
63.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ - УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
А-ва КОКИЧЕ Над снега се бяло знаме
весело
люлей.
Олга Славчева ДУХЪТ Живей духът и никоя несгода не го ломи; ни огън, нито меч, ни бурите в любещата природа, ни на война безмилостната сеч. Духът лети и никога не спира, не свежда се пред никоя беда, не пада той и нивга не умира, оставя път – светкавична бразда. Той следва и повелите безгласни на свръхчовешка воля и закон, кален е във страдания ужасни, в сълзи и във ридален стон. Духът е, който прави най-накрая на хоризонта – чакан от пред век, като от чук на майстор там изваян да гръмне светъл новия човек. Д.
А-ва КОКИЧЕ Над снега се бяло знаме
весело
люлей.
Знаменосец над земята радостно го вей. Бяло знаме – бяло цвете, първороден блян на живота безграничен, светло увенчан. Бяло знаме – пролетниче, казва с тиха реч, че пристига ново царство, че е близко веч. * * * Една усмивка тая нощ зове в далечината – с неземни красоти трепти на Сириус душата. Една усмивка – светъл взор – изпращат небесата: на всички скръбни – мир и радост – за сърцата.
към текста >>
64.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Богомилски следи в България Напоследък се изнесе в печата, че
село
Михилци, Карловско, носи името си от богомилите, които никога са го населявали.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Богомилски следи в България Напоследък се изнесе в печата, че
село
Михилци, Карловско, носи името си от богомилите, които никога са го населявали.
То се наричало първоначално Богомилци, после станало на Михилци, а населението сега именува своето село Милци. Това село се намира в южните склонове на Средна гора, недалеч от р. Стряма. Занимава се със земеделие, розопроизводство, лозарство и пр. По-голямата част от мъжкото население е пръснато из градовете и то главно като хлебари. Лозарството напредва много в селото.
към текста >>
То се наричало първоначално Богомилци, после станало на Михилци, а населението сега именува своето
село
Милци.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Богомилски следи в България Напоследък се изнесе в печата, че село Михилци, Карловско, носи името си от богомилите, които никога са го населявали.
То се наричало първоначално Богомилци, после станало на Михилци, а населението сега именува своето
село
Милци.
Това село се намира в южните склонове на Средна гора, недалеч от р. Стряма. Занимава се със земеделие, розопроизводство, лозарство и пр. По-голямата част от мъжкото население е пръснато из градовете и то главно като хлебари. Лозарството напредва много в селото. Както изнесе печатът, тая година няма никъде грозде в Карловска околия, освен в с. Милци.
към текста >>
Това
село
се намира в южните склонове на Средна гора, недалеч от р. Стряма.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Богомилски следи в България Напоследък се изнесе в печата, че село Михилци, Карловско, носи името си от богомилите, които никога са го населявали. То се наричало първоначално Богомилци, после станало на Михилци, а населението сега именува своето село Милци.
Това
село
се намира в южните склонове на Средна гора, недалеч от р. Стряма.
Занимава се със земеделие, розопроизводство, лозарство и пр. По-голямата част от мъжкото население е пръснато из градовете и то главно като хлебари. Лозарството напредва много в селото. Както изнесе печатът, тая година няма никъде грозде в Карловска околия, освен в с. Милци. Интересно е да се проучи по-отблизо селото, да се проучат преданията, разказите, предавани от поколение на поколение за миналата история на селото, за да се съберат по тоя начин данни за историята на богомилството в България.
към текста >>
Лозарството напредва много в
селото
.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Богомилски следи в България Напоследък се изнесе в печата, че село Михилци, Карловско, носи името си от богомилите, които никога са го населявали. То се наричало първоначално Богомилци, после станало на Михилци, а населението сега именува своето село Милци. Това село се намира в южните склонове на Средна гора, недалеч от р. Стряма. Занимава се със земеделие, розопроизводство, лозарство и пр. По-голямата част от мъжкото население е пръснато из градовете и то главно като хлебари.
Лозарството напредва много в
селото
.
Както изнесе печатът, тая година няма никъде грозде в Карловска околия, освен в с. Милци. Интересно е да се проучи по-отблизо селото, да се проучат преданията, разказите, предавани от поколение на поколение за миналата история на селото, за да се съберат по тоя начин данни за историята на богомилството в България. Чужденци за важността на богомилското движение На 7 ноември т.г. г. Рънсиман, аташе по печата при английската легация, говори в салона на Лигата на говорещите английски върху въпроса: „Влиянието на българската писменост и култура върху развитието на източните славянски народи". Между другото той каза, че писмеността и християнството много околни държави и Русия са добили чрез България.
към текста >>
Интересно е да се проучи по-отблизо
селото
, да се проучат преданията, разказите, предавани от поколение на поколение за миналата история на
селото
, за да се съберат по тоя начин данни за историята на богомилството в България.
Това село се намира в южните склонове на Средна гора, недалеч от р. Стряма. Занимава се със земеделие, розопроизводство, лозарство и пр. По-голямата част от мъжкото население е пръснато из градовете и то главно като хлебари. Лозарството напредва много в селото. Както изнесе печатът, тая година няма никъде грозде в Карловска околия, освен в с. Милци.
Интересно е да се проучи по-отблизо
селото
, да се проучат преданията, разказите, предавани от поколение на поколение за миналата история на
селото
, за да се съберат по тоя начин данни за историята на богомилството в България.
Чужденци за важността на богомилското движение На 7 ноември т.г. г. Рънсиман, аташе по печата при английската легация, говори в салона на Лигата на говорещите английски върху въпроса: „Влиянието на българската писменост и култура върху развитието на източните славянски народи". Между другото той каза, че писмеността и християнството много околни държави и Русия са добили чрез България. Той изтъкна, че богомилското движение е играло голяма роля за културния подем на Западна Европа. Посочи също, че много народи в югоизточна Европа, също и Русия, са.
към текста >>
„Ново
село
".
Преводачът Георги Радев при подбиране за превод на графология, се е спрял на руска книга, а не на западноевропейска, макар и на запад да имаме отлични учебници по графология. Причината е, че руските букви и българските се схождат и за това една руска графология има по-голямо практическо значение за нас. Българският превод добива особена цена с ценните статии на Георги Радев, дадени на края на книгата като приложение. Тези статии съдържат подробности, които липсват в съчинението на съветския графолог. Тези статии са: „Вид и посока на редовете", „Правилен и неправилен почерк", „Наклон на почерка", „Големина на почерка", „Форма на почерка", „Свързаност на почерка", „Натиск при писане".
„Ново
село
".
Социална пиеса в 4 действия от Сава Калименов. Книгоиздателство „Братство" – Севлиево, 1940. Стр. 80. Цена 20 лв. Тая малка книжка е от важните книги, излезли през годината, защото тя може да изиграе важна роля за обнова на селото.
към текста >>
Тая малка книжка е от важните книги, излезли през годината, защото тя може да изиграе важна роля за обнова на
селото
.
„Ново село". Социална пиеса в 4 действия от Сава Калименов. Книгоиздателство „Братство" – Севлиево, 1940. Стр. 80. Цена 20 лв.
Тая малка книжка е от важните книги, излезли през годината, защото тя може да изиграе важна роля за обнова на
селото
.
У нас в някои села е вече въведено кооперативното обработване на земята. Тая идея трябва да проникне на широко в селото, защото тая форма на производство е в хармония с новото съзнание, което днес се ражда. Има много още да се работи, додето се разрушат старите навици, традиции, консерватизмът и пр. Но тая идея е едничкият спасителен път. Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея.
към текста >>
Тая идея трябва да проникне на широко в
селото
, защото тая форма на производство е в хармония с новото съзнание, което днес се ражда.
Книгоиздателство „Братство" – Севлиево, 1940. Стр. 80. Цена 20 лв. Тая малка книжка е от важните книги, излезли през годината, защото тя може да изиграе важна роля за обнова на селото. У нас в някои села е вече въведено кооперативното обработване на земята.
Тая идея трябва да проникне на широко в
селото
, защото тая форма на производство е в хармония с новото съзнание, което днес се ражда.
Има много още да се работи, додето се разрушат старите навици, традиции, консерватизмът и пр. Но тая идея е едничкият спасителен път. Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея. Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика.
към текста >>
Има вече доста брошури, пръснати в
селото
за популяризирането на тая идея.
Тая малка книжка е от важните книги, излезли през годината, защото тя може да изиграе важна роля за обнова на селото. У нас в някои села е вече въведено кооперативното обработване на земята. Тая идея трябва да проникне на широко в селото, защото тая форма на производство е в хармония с новото съзнание, което днес се ражда. Има много още да се работи, додето се разрушат старите навици, традиции, консерватизмът и пр. Но тая идея е едничкият спасителен път.
Има вече доста брошури, пръснати в
селото
за популяризирането на тая идея.
Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика. В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село. Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена. Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това.
към текста >>
В пиесата се описва, как в едно българско
село
обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в
селото
: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото
село
.
Има много още да се работи, додето се разрушат старите навици, традиции, консерватизмът и пр. Но тая идея е едничкият спасителен път. Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея. Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика.
В пиесата се описва, как в едно българско
село
обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в
селото
: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото
село
.
Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена. Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това. Учебник по есперанто, от Д-р Зах. Захариев. По директната (говорна) метода. С 316 картини в текста.
към текста >>
65.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Брат ми Кл., войник в руската войска, ни разправяше, как повярвал в духовното и в съществуването на отвъдния свят: Една лятна нощ е трябвало да пренощува в една плевня на
селото
Олайне в Латвия.
Аз много се замислих за тези негови думи и пожелах, ако има безсмъртие на душата, той да ми се яви и да ми каже по-подробно истината върху това дружество. И наистина, след 2 седмици той ми се яви на сън и ми каза за покварата, която съществува в това дружество. Разказа ми подробности, които не знаех. После аз се убедих, че е точно така, както ми разкри на сън секретарят на дружеството. Истинска случка по време на световната война от 1914-1918 год.
Брат ми Кл., войник в руската войска, ни разправяше, как повярвал в духовното и в съществуването на отвъдния свят: Една лятна нощ е трябвало да пренощува в една плевня на
селото
Олайне в Латвия.
Бил твърде изморен и на сън чува глас, който го вика настойчиво няколко пъти и три пъти го събужда. На третия път той става разядосан, взема един камък да го хвърли срещу този, който го буди. Не вижда, обаче, никого. Нещо го стяга и той не се решава отново да легне там. Трябва да отиде другаде.
към текста >>
66.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Куриерът, който носи пощата, ще дойде утре в
село
точно в 12 ч.
Бях учителка в с. С. Това беше на 18 октомври 1930 год. вечерта. Сънувам заминалата си баба, която ми каза на сън: — Утре е събота. Иди си в града, защото малката ти снаха ще има бебе в неделя в 10 ч. в. Тя те обича и твоето присъствие е необходимо.
Куриерът, който носи пощата, ще дойде утре в
село
точно в 12 ч.
на обяд. Ти недей тръгва с колегите си, които тръгват по-рано, но чакай куриера, защото той ще ти донесе едно писмо от странство. Чакай да ти кажа съдържанието на писмото. И тя пред мене отвори едно писмо и ми прочете съдържанието. След това продължи: — Детето ти куриерът ще качи на своя кон, а ти ще вървиш пеш.
към текста >>
в., ще бъде мъчно да се върнеш през нощта в
село
, но ще дойдат случайно да ти кажат, че има каруца до с.
Като минеш през с. Александрово покрай воденицата на зетя си, по една случайност той ще бъде там и с тяхната каруца ще отидеш в града, ще свариш снаха си неразположена. Тебе ще пратят да извикаш акушерка, обаче, точно когато излизаш, ще я срещнеш на вратата. Ще ви се роди дете момче. Понеже това ще бъде в неделя в 10 ч.
в., ще бъде мъчно да се върнеш през нощта в
село
, но ще дойдат случайно да ти кажат, че има каруца до с.
С, която заминава в 4. ч. с. в понеделник. Всичко стана така, както каза тя за общо учудване. Куриерът наистина ми подаде писмо от странство и то точно със същото съдържание и всичко във време на пътуването и в града стана, както каза баба.
към текста >>
При обиколка в едно
село
заболява от петнист тиф.
Необикновен разговор Това беше през 1918 год. през късна есен. Аз бях ученичка в IV кл. в града Т. Чичо ми беше старши стражар.
При обиколка в едно
село
заболява от петнист тиф.
Като се връща в града, лежи десетина дни напълно изолиран. При него не пущаха никого, освен лекаря и медицинския фелдшер, който ни беше сродник. Една нощ баща ми, който спеше в общата спалня, на разсъмване се събуди със следния вик: „Бате, тук съм, ида"! Мама и всички деца чухме този вик. Баща ми каза разтревожен: „Вижте, колко е часът".
към текста >>
67.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тя превръща горчивото и
киселото
в сладко, отрицателното в положително (7).
Любовта трябва да се прилага към силния и към слабия. Човек е силен, докато Любовта живее в душата му. Божествената Любов е приложима навсякъде и всякога. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, да чувствуват и действуват правилно. Любовта върши чудеса.
Тя превръща горчивото и
киселото
в сладко, отрицателното в положително (7).
Любовта трябва да се влее в живота като велико условие. След това ще дойдат всичките й качества. Любовта трябва да бъде стремеж на всяка душа. Любовта подразбира възвишеното, великото и вечното начало в живота. Любовта ще изправи всичко в света (8, 12).
към текста >>
„Тя трябва да се прилага и към слабия и към силния", „тя превръща горчивото и
киселото
в сладко, отрицателното в положително".
Пред погледа на разумната Природа истински човек е само онзи, който люби. Само тогава той има сила. Само този който люби, твори. Само Любовта внася хармония в живота, премахва всички страдания, противоречия, дори и смъртта. Любовта в света „тачи свещено живота на хората".
„Тя трябва да се прилага и към слабия и към силния", „тя превръща горчивото и
киселото
в сладко, отрицателното в положително".
Тя е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно", тя е „великото условие" за проява на живота. От тия мисли на Учителя, най-важната е, че в Любовта животът на хората е свещен. А едва ли е имало епоха, когато да е бил зачитан толкова малко животът на човека, на хората, както това е днес. Днес животът на хората не струва нищо. Затова има толкова войни, изтребления и самоизтребления.
към текста >>
68.
СТИХОВЕ - ЕК М-ВА
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тя дойде и аз не чувам вече
веселото
чуруликане на птичките.
О, тези пъпки по оголените клони! Сякаш очи затворени, които шумът и блясъкът световен веч не мами; сякаш очи, отправили поглед дълбоко в себе си, които търсят извора на живота, на живота съкровищата скрити да намерят. Обичам есента и багрите на есенните падащи листа! Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново младостта! Обичам есента!
Тя дойде и аз не чувам вече
веселото
чуруликане на птичките.
Погледът ми не може да се радва вече на чудните краски на цветята, що изпълваха моята градина през пролетта. Не мога да долавям тяхното ухание... Аз потъвам в тишината на есента. И милван от топлината на есенните слънчеви лъчи, притварям морни зеници, за да чувам туптенето на сърцето си, съкровищницата на живота. Радвам се, че то остава глухо за безцелните звуци. И знам вече, че всеки изминат ден ме приближава до онзи миг, когато по неведома повеля, като плод узрял, то ще бъде откъснато и ще краси царствената трапеза на живота.
към текста >>
69.
DU MAITRE: LA FAIM
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека нито едно
село
не остане нито един празничен ден без сказка, реферат, утро, четене, курс, изложба, среща или каквато и да е друга културна проява!
е печатана статия с горното заглавие. в нея между другото се казва: „Един неспирен устрем към напредък, към нови придобивки се наблюдава надлъж и нашир из страната. Една несломима воля за културен възход, за културно издигане на нашия народ и специално на селянина, се проявява все по-настойчиво вред по градове и села. Будни интелигентни сили са понесли на плещите си едно доброволно апостолство и с неугасваща вяра в по-светлото утро, въпреки често пъти страшно неблагоприятните условия, вършат едно дело от възрожденски мащаб и с историческо значение. Младежта, неспирният двигател на новото, е главната сила, върху която се опира този безшумен, но мощен културен подем.
Нека нито едно
село
не остане нито един празничен ден без сказка, реферат, утро, четене, курс, изложба, среща или каквато и да е друга културна проява!
" Тая любознателност, този стремеж към култура към светлина, който се забелязва във всички слоеве на народа, е красив симптом. Но за да бъде тая възрожденска дейност всред народа плодотворна и положителна, трябва да се има пред вид следното: Има идеи залепващи и изгряващи — има идеи на старата култура и идеи на новата, която сега се ражда с всичката си красота. И тая възрожденска дейност е истинска, когато чрез нея се работи в духа на изгряващите идеи, които ще родят новия човек на земята! Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А.
към текста >>
70.
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
За да се избегнат подобни изненади, препоръчва се първите дни от прекратяването на поста да се храним по малко и с лека храна (супа от картофи,
кисело
млеко или плодове).
Това подготвя тялото, храносмилателната система и самите нас за едно по-леко прекарване на първите дни. Още по-важно е прекратяването. Тъй като през време на постенето доставката на енергии, става от съвсем други източници, храносмилателната система почива, т.е. тя е прекратила и изменила вида на секрециите си. А една мъчносмилаема храна в голямо количество може да причини непоправими вреди.
За да се избегнат подобни изненади, препоръчва се първите дни от прекратяването на поста да се храним по малко и с лека храна (супа от картофи,
кисело
млеко или плодове).
Как ще познаем, след колко време да прекратим постенето? Всеки може да пости, но само мъдрият може да отсъди, кога да прекрати поста. Естествено, важно е, с каква цел постим. Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение. Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото.
към текста >>
71.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
От
село
отивам на Бургаските бани, за да взема родителите си, които са там на лечение.
Д., приятел на покойния, сънува, че покойникът му казва: "Документите са на тавана на еди-кое си място". След проверка се оказва, че те са наистина там. Само заминалият знаел, къде са документите. Усетливост Ю. разказва: Аз бях 17-годишен.
От
село
отивам на Бургаските бани, за да взема родителите си, които са там на лечение.
Разпрегнах колата, настаних конете и отидох да търся родителите си. Не знаех, в коя стая са. Нямаше и кого да питам, понеже беше към 2 часа след обед и всички бяха на почивка. В долния етаж бяха наредени около 70 стаи една до друга. В горния етаж – също.
към текста >>
72.
ПЪРВАТА СТЪПКА - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Боян Боев НА "ВЪЗНЕСЕНИЕ" НА ВИТОША Още преди изгрев слънце сме вече при
село
Симеоново.
Боян Боев НА "ВЪЗНЕСЕНИЕ" НА ВИТОША Още преди изгрев слънце сме вече при
село
Симеоново.
Около нас свежата зеленина на нивите и ливадите. Селото красиво е сгушено всред цъфнали дървета. Елементите на щастието заобикалят човека от всички страни, и ако той би имал усет за красотата на живота, би винаги пребивавал в царството на радостта. От един час сме вече на "Ел-Шадай”. Нашата песен се възнася нагоре и като че ли всички скали, върхове, цветя и треви се вслушват в това, което им казваме чрез песента.
към текста >>
Селото
красиво е сгушено всред цъфнали дървета.
Боян Боев НА "ВЪЗНЕСЕНИЕ" НА ВИТОША Още преди изгрев слънце сме вече при село Симеоново. Около нас свежата зеленина на нивите и ливадите.
Селото
красиво е сгушено всред цъфнали дървета.
Елементите на щастието заобикалят човека от всички страни, и ако той би имал усет за красотата на живота, би винаги пребивавал в царството на радостта. От един час сме вече на "Ел-Шадай”. Нашата песен се възнася нагоре и като че ли всички скали, върхове, цветя и треви се вслушват в това, което им казваме чрез песента. В тия свещени, чисти места вникваш по-дълбоко във вътрешната идея на песента; тя говори по-мощно на душите и събужда в тях нови копнежи, стремежи и прозрения, които до тогаз не са подозирани в песента. По естествен начин почва разговор за музиката, Учителят казва: – Какво е една тъжна песен?
към текста >>
73.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Късно през нощта Саддодао похлопа на вратата на малка схлупена къщурка край
селото
, къщите на което се губиха в полит на планината.
Сам със своите мисли беше той. Съмнението и безпокойствието бяха останали далеч от този, който беше тръгнал да се учи. Защо, мислеше си Саддодао, Светлият ми каза, че е трудна първата стъпка, че е трудно да се изпълни доброто желание – да на-правиш добро. Защо толкова дълго време той се бави да ме остави свободен. Нима не познаваше светия порив в сърцето ми!
Късно през нощта Саддодао похлопа на вратата на малка схлупена къщурка край
селото
, къщите на което се губиха в полит на планината.
— Влез и си вземи, каквото ти трябва, – чу се из вътре треперещ старчески глас. — Странник съм, рече Саддодао, мога ли да остана да пренощувам у вас. — Може, рече старецът и избърса две сълзи, които бързо се търкулнаха по сбръчканото му лице. Внучето е тежко болно, старата се мъчи да облекчи болката му, пък и майка му и тя ни остави за винаги преди три дни. Саддодао благодари на Бога.
към текста >>
Скоро за станалото се научи цялото
село
.
— Може, рече старецът и избърса две сълзи, които бързо се търкулнаха по сбръчканото му лице. Внучето е тежко болно, старата се мъчи да облекчи болката му, пък и майка му и тя ни остави за винаги преди три дни. Саддодао благодари на Бога. Той разбра, защо беше похлопал на тази врата. След два-три дни детето се приповдигна.
Скоро за станалото се научи цялото
село
.
Не закъсняха да дойдат и други болни. Той утешаваше, лекуваше, насърчаваше. И когато напускаше селото, всеки търсеше благословението на светата му десница. След дълго и изморително пътуване Саддодао стигна до големия град. Бавно той обходи дългите улица, из които се движеха множество хора и се спря пред малкия дюкян на един дърводелец.
към текста >>
И когато напускаше
селото
, всеки търсеше благословението на светата му десница.
Той разбра, защо беше похлопал на тази врата. След два-три дни детето се приповдигна. Скоро за станалото се научи цялото село. Не закъсняха да дойдат и други болни. Той утешаваше, лекуваше, насърчаваше.
И когато напускаше
селото
, всеки търсеше благословението на светата му десница.
След дълго и изморително пътуване Саддодао стигна до големия град. Бавно той обходи дългите улица, из които се движеха множество хора и се спря пред малкия дюкян на един дърводелец. — Мога ли да остана да ти помагам,- рече той, - у тебе искам да намеря само подслон и храна. При тия думи сърцето на дърводелеца се изпълни с радост. Той благодари на небесата за толкова навременната помощ.
към текста >>
74.
МАГИЯТА НА КНИГАТА - N.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Заведи го при друго цветенце,
весело
и здраво, и му кажи: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре?
После ще разглеждате, как пчелата събира мед, как го приготовлява, как го оставя да ферментира. И с много примри ще се покаже разумността в природата. Трябва да се покаже на детето, че във всички създания: цветя, насекоми, птици и пр. има съзнание, специфично съзнание, което постепенно се разширява". „Заведи детето при едно смазано цветенце и му кажи: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли добре?
Заведи го при друго цветенце,
весело
и здраво, и му кажи: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре?
Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците и после на човека. При възпитанието на детето не започвай с камъните, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат.
към текста >>
75.
ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Г., ми разказа спомен от своето учителствуване в едно
село
.
Онова, което външните мерки, като наказание и пр., не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, когото като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво на нея. Ето един трогателен пример за това: един мой колега, А.
Г., ми разказа спомен от своето учителствуване в едно
село
.
Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Той бил любим от децата. Атмосферата в училището била радостта. На следната година го преместили на друго място.
към текста >>
Веднъж той получил писмо от свой бивш ученик в първото
село
.
Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Той бил любим от децата. Атмосферата в училището била радостта. На следната година го преместили на друго място.
Веднъж той получил писмо от свой бивш ученик в първото
село
.
Той му писал: „Винаги си спомням за тебе. Аз съм сега овчарче. Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още? " Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво възпитание не може да се очаква.
към текста >>
76.
ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В града или
селото
има един болен, който е без близки, беден и безпомощен.
А и самият ученик, към който е проявено това, ще оцени красотата на любовните, топлите отношения между човешките души. Това може да се използува и за учебни цели. Например, в часа по български ще се напише съчинение на тема: „Как отпразнувахме имения ден на нашия другар X". Друг повод за практикуване на любовта: един от учениците е болен; посещава го целия клас. Изпяват се няколко песни, отправят му се добри пожелания, съобщават му новини от училищния живот и му поднасят подаръци.
В града или
селото
има един болен, който е без близки, беден и безпомощен.
Учениците го посещават, измитат стаята и двора, донасят му вода, приготовляват му топла храна и пр. Практикуването на любовта в училище и в дома ще създаде у детето подтик да прави услуги и вън от училище и дома. Към това ще ги подтиква и учителят, като използува някои конкретни случаи. Например, когато детето види старец с развързани обуща, с готовност ще се наведе и ще му завърже обущата. Или когато група гимназисти видят тежко натоварени кола, която не може да се измъкне из калта или не може да се изкачи по стръмния път, ще отидат да тикат колата, за да я турят в движение.
към текста >>
77.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Когато някоя вдовица или болен има ниви за жетва, мнозина от
село
се притичват и безплатно, с любов, поженват нивите му за късо време.
Защото само любовта, само проявата на Божественото Начало у детето ще насочи правилно всички други негови сили: умът, волята, въображението, дарбите, талантите и пр. Нашият народ има запазени някои красиви прояви, които показват, че дълбоко в народната душа е вложена любовта като велика сила. Например, в много села и днес е запазена тъй наречената межия, която показва, че духът на любовта, на братството, на жертвата имат дълбоки корени в народната душа. Ето защо, когато се поставя в училището любовта като важна образователна цел, с това не се отива против духа, който работи в глъбините на народната душа. В много села, когато някой ще си строи къща, много селяни отиват и помагат безплатно: едни носят камъни, пясък, керемиди, тухли със свои кола, други градят къщата безплатно.
Когато някоя вдовица или болен има ниви за жетва, мнозина от
село
се притичват и безплатно, с любов, поженват нивите му за късо време.
И това го смятат за нещо естествено. Значи новото, което иде, има основи в народната душа! Свещеник Григорий Петров събуди голям интерес в България със своята книга: „В страната на белите лилии", гдето описва трогателни черти из финландския живот: ако се остави нещо на улицата, никой няма да го вземе, и след малко време ще се издири стопанина му и ще му се занесе непокътнато. В трамвая или в железницата никой не търси от пътника билети или такса. Но всеки при влизането си пуща в кутията определената такса, без да го контролират, дали прави това или не.
към текста >>
78.
СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H.
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Днес трябва да преварим всички от
селото
.
— Почакай, каза то на своя водител, тук виждам светлина. Навярно някой в ранина отдава времето си в размисъл и молитва Богу. То надникна през осветения прозорец и видя един, който четеше светото писание. Той не довърши започнатата страница, защото му се стори доста дълга, изправи се и устните му бързо се раздвижиха. И недорекъл още последната дума от своята молитва, викна: Иване ставай, че колата ни чака.
Днес трябва да преварим всички от
селото
.
Така ще можем да продадем по-скъпо стоката и повечко да вземем. Като видя всичко това младият служител, скръб сви гърлото му и сълзи блеснаха на лазурно-светлите му зеници. — Нима слънцето и топлината, въздухът и водата, цветята и плодовете на дърветата не са дело на Господа, обърна се той с тези думи към своя водител! Не знаят ли хората, че напускайки земята, не могат да отнесат нито едно от тях! Старият служител го притисна нежно до себе си, усмихна се и му рече: Човеците възлюбиха толкова много творенията на Създателя на световете, че забравиха Незримия.
към текста >>
79.
Песни за живота
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
/Свири по-живо и
весело
/ Свърши се увеселението, ядоха, пиха, веселиха се.*** 21 юли 1943 Аз искам да ви попея една песен, но много мъчно се пее.
Но трябва да се върнем, да започнем новия живот. Ние даваме началото. Сега ще ви свиря малко от песента на блудния син. Аз отдавна не съм я свирил, има повече от 30 години. Мъчна е за свирене /Учителят свири/ Той се изповядва при баща си.
/Свири по-живо и
весело
/ Свърши се увеселението, ядоха, пиха, веселиха се.*** 21 юли 1943 Аз искам да ви попея една песен, но много мъчно се пее.
Една песен, в която искам да попея как е създаден светът. Значи, в миналото, как са пели? Всички тия фази на творчеството. Един човек ще пее, но как бихте изпяли вие: “в начало създаде Бог Небето и земята”? Това е инволюция.
към текста >>
80.
Няколко съвета от Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Наблюдавайте как се движите когато ви е приятно,
весело
, и как се движите, когато ви е тежко, когато сте отчаяни.
Той отговорил: За да не ходят много, за да не хойкат. Както и да е, това не е правилно. Оставете свободно да се развиват краката, не ги осакатявайте. Има си начини на движение. Правилните мисли и правилните чувства имат особени движения.
Наблюдавайте как се движите когато ви е приятно,
весело
, и как се движите, когато ви е тежко, когато сте отчаяни.
Щом човек се обезсърчи има ей такова положение - S, върви наведено, щом се насърчи вдигне главата си, държи отвесно положение между слънцето и земята. Има един външен свят, който създава мъчнотиите на хората. Но природата осмисля нещата. Когато вали дъжд, влагата, която идва от небето размътва реките. И Божиите блага идвайки отгоре трябва да филтрират.
към текста >>
81.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Десет години след това, тази жена срещнала в
селото
си мечкар, който разигравал мечка.
Тя помни и доброто, и злото, което човек някога й е направил. Преди години, в карнобатско някъде, се случило следното нещо: една жена намерила в гората малко мече, останало без майка, и го прибрала у дома си. Докато порасне тя го кърмила заедно със своето дете. Като пораснало, пуснала го в гората на свобода. Един ден един мечкар го уловил, вързал го със верига и започнал да го разиграва, да печели с него пари.
Десет години след това, тази жена срещнала в
селото
си мечкар, който разигравал мечка.
В този момент мечката започнала да се дърпа от мечкаря и се приближила до жената, легнала пред краката й и започнала да се гали, да се умилква около нея, с което искала да изкаже благодарността си за времето, през което тя я кърмила. Мечкарят се чудил, каква е тази работа, а мечката искала да благодари на жената,че я отгледала; иначе, без нейните грижи, тя би умряла някъде в гората. Днес я разиграва мечкаря, печели с нея пари, но поне е жива. Питам: ако една мечка може да бъде признателна на жената за доброто, кое-то някога й направила, защо вие да небъдете признателни на Бога за всичките благословения, които ви е дал? Трябва ли да забравите Бога заради Петко, Стоя-на, Драгана?
към текста >>
82.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Така ли е по вашето
село
?
В лагера “Изгрев” имаше до едно дърво поставен съндък или долап, наричан “пощата". Всеки изгубен предмет, от игла до часовник, се търсеше и откриваше там. Защото, който намери нещо чуждо, там, на “пощата” го оставя. И “нищо”, казаха ми, “през всичкото време на събора не се загуби”. Е, читателю, така ли е на вашия събор, пазар, панаир?
Така ли е по вашето
село
?
Там вероятно е както у нас, а именно.- близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с “нощни ортаци”. Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши. Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение или обяснение. Изобщо хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо.
към текста >>
83.
Димитър Голов (1863-1917)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Надявам се писмото ми да ви намери в добро и
весело
разположение на духа.
Казакова е търсила в живота си. Нови Пазар 10 декември 1900 год. Любезна Госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1 декември приех, и четох с внимание всичко, което пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.
Надявам се писмото ми да ви намери в добро и
весело
разположение на духа.
Гдето присъствува Духа, там има свобода, такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по- отблизо с бъдещето, което ни очаква. Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена.
към текста >>
Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е
зависело
от нашето духовно състояние.
Гдето присъствува Духа, там има свобода, такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по- отблизо с бъдещето, което ни очаква. Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена.
Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е
зависело
от нашето духовно състояние.
Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
към текста >>
84.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Лагард - това е едно
село
, близо до град Монтобан /към Тулуза/.
Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия.
Лагард - това е едно
село
, близо до град Монтобан /към Тулуза/.
В тази област р. Гарона придошла през пролетта - 1930 г. и много села са обърнати в развалини. Само каменната църква и замъкът оцелели. Почти всички други къщи изцяло или отчасти - са били съборени.
към текста >>
И в празник - след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из
селото
- /песни на различни езици и есперанто/ до площада всред
селото
.
Други пристигат - бърже се информират и започват да посещават уроците. След няколко дни почваме да пеем есперантски песни. Всички се учудват, че толкова познати думи, че толкова лесна граматика! Все пак обаче, нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят!
И в празник - след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из
селото
- /песни на различни езици и есперанто/ до площада всред
селото
.
Всички селяни и селянки заобикалят певците - борци за нова култура, за нов живот - вестители в днешния свят - на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове - които да се учат да разрушават и убиват - доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят.
към текста >>
85.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна
весело
към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка?
Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори.
Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна
весело
към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка?
" Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожела да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо беше взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителят рече: "Ела сестра горе, ще дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе при Учителя и след малко се върна с цигулка в ръце. Даде ми я и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителя слезе и той с цигулка в ръка. "Ела, - казва - сега да свирим заедно." Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български хора, каквито вече свирех доста сериозно.
към текста >>
Да отиде в града или
селото
, дето със собствен труд да си изкара прехраната.
След като открива специалния клас през 1922 г. Учителят поставя задачи на младежите от най-различен характер. Петър Камбуров е сред тези, които присъства всякога на лекциите и с най-голямо старание изпълнява дадените задачи. Той описва в спомените си интересна опитност при изпълнението на една такава задача, дадена от Учителя през 1927 година. “В една от своите лекции на Младежкия клас Учителят даде задача, всеки ученик от класа за един ден да си представи, че няма пет пари в джоба си.
Да отиде в града или
селото
, дето със собствен труд да си изкара прехраната.
Тази задача решихме да изпълним групово братята: Борис Николов, Влад Пашов, Георги Радев, Иван Михайлов и аз. Какво да работим? Решихме да правим и продаваме мекици. За тази цел построихме временен навес при работилницата на брат Бертоли, на видно място - откъм ул. "Раковски", дето има голямо движение.
към текста >>
Учителят ме посрещна много
весело
.
Аз ги помолих да ми отстъпят да ги прередя, като им казах, че никак няма да се бавя. “Искам само да се обадя на Учителя и да се сбогувам. Едва ли ще се бавя повече от 1-2 минути.” всички братя с удоволствие се съгласиха да ми отстъпят, толкова повече, че няма да отнема много от времето им. Домът на 'Опълченска" 66 Вратата се отбори. Посетителят излезе и аз влязох.
Учителят ме посрещна много
весело
.
Покани ме да седна и започна да ме разпитва за живота ми в планината, /след прекарана болест той живее известно време в Рила - бел.ред./, за работата и пр. Аз му казах, че съм дошъл само да му се обадя. Обещал съм на братята, които чакат отвън, да не се бавя при него повече от 1-2 минути. “Нека почакат! ” - каза Учителят.
към текста >>
Учителят през всичкото време слушаше разговорите с
весело
изражение на лицето.
Накрая завърших с "Махар Бену Аба", при която всички станаха като тихо придружаваха с пеене и завършихме с Отче наш. Целият концерт продължи около час и половина и по моя преценка и изказванията на мнозина - минал доста добре. След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в "парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души. На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса. През вечерята станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилстват четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар.
Учителят през всичкото време слушаше разговорите с
весело
изражение на лицето.
Тази беше последната ми среща с Учителя! “ Петър Камбуров беше окултен музикант. Той бе издигнал своя духовен живот до света, от който окултната музика беше снета. Неговият вътрешен живот съответстваше на възвишения свят на тази музика. Затова и въздействието от неговото изпълнение беше силно.
към текста >>
86.
Петър Димков (1886-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от
селото
.
То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.” Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност. Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят.
Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от
селото
.
Като го спрял караулът извън селото, той казал че отива на дарака...” С идеите на Учителя се свързва не само Стефан. И останалите трима негови братя също приемат Новото учение като свой духовен път. Най-малкият му брат, Слави бил съратник на Петко Енев. Той отначало бил скептично настроен към Учителя. Казвал: “На г-н Дънов искам да задам само два кардинални въпроса.” Когато Учителят дошъл отново в Стара Загора го повикали, за да се срещне с него.
към текста >>
Като го спрял караулът извън
селото
, той казал че отива на дарака...” С идеите на Учителя се свързва не само Стефан.
Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят. Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото.
Като го спрял караулът извън
селото
, той казал че отива на дарака...” С идеите на Учителя се свързва не само Стефан.
И останалите трима негови братя също приемат Новото учение като свой духовен път. Най-малкият му брат, Слави бил съратник на Петко Енев. Той отначало бил скептично настроен към Учителя. Казвал: “На г-н Дънов искам да задам само два кардинални въпроса.” Когато Учителят дошъл отново в Стара Загора го повикали, за да се срещне с него. Слави излязъл доста умърлушен от стаята, където разговаряли насаме с Учителя.
към текста >>
Началника ми отговори: Добре, но имаме само маслини и
кисело
зеле.
- Целият ми живот е бил подчинен на една мисъл: да изпълня закона на Учителя! - Стеснявал ли си се някога, че си вегетарианец? - Никога! Когато служих, още с постъпването си отидох при най-големия началник и му казах: “Аз съм дошъл да изпълня дълга си към държавата, но имам една молба. Понеже съм вегетарианец от дете, моля да ме оставите да се храня както намеря за добре.
Началника ми отговори: Добре, но имаме само маслини и
кисело
зеле.
Аз му казах: Нищо, и това е храна. После всички в кухнята ми даваха храна и изкарах много леко. Когато дойде време да се кълнем, пак се нареди добре. Аз не исках да се кълна и казах: Не се кълна. Винаги говоря истината и няма нужда да се кълна.
към текста >>
87.
Влад Пашов (1902-1974)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Започвах сказките си с националното знаме, което се рисува от всяко българско
село
- всред зелени дървета червенеят покривите на варосаните спретнати селски къщи.
”... “Kaтo вас ли са българките? ”, ме питаха някои. - “Много пo-културни и издигнати от мен” - им отговарях. Какво бях аз? Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения живот, който тъй неочаквано ми се наложи!
Започвах сказките си с националното знаме, което се рисува от всяко българско
село
- всред зелени дървета червенеят покривите на варосаните спретнати селски къщи.
Ето трикольора! Носталгията ми рисуваше фантастични картини за родината ми и изпитвах щастие, когато запознавах американския народ с нея.” Весела Несторова се завръща в България през 1932 година и пет години учителства в Ловеч, което е нейната морална отплата за годините, прекарани в Америка. Но и годините в Ловеч вече са отминали. Тя е отново в София. Търсещата й природа я води към Новото по неведоми пътища.
към текста >>
88.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Заминал с тях за карнобатското
село
, занесъл и куфара, с който пътувал до виена.
Пътят му бил определен. Връщайки се в София Б. Николов се приобщил към групата братя и сестри, образували малко общество край Учителя. По това време в главите на младежта се ширила толстоистката идея за комунален живот. Борис бил обхванат от ентусиазма на малка група братя решили да осъществят тази идея в с. Ачларе.
Заминал с тях за карнобатското
село
, занесъл и куфара, с който пътувал до виена.
Приготвените от майка му дрехи за сносен студентски живот, станали част от инвентара на комунарите. Самите те в кратко време се уверили, че идеята за комунален живот е хубава, но приложението й не зависи само от вложения ентусиазъм. След няколко месеца си тръгнали от Ачларе с големи опитности, но за съжаление не всички здрави. Неудобствата на селския живот, пълен с лишения и тежък физически труд измъчил повечето от тях до такава степен, че маларията твърде лесно се настанила в изтощените им организми. От Ачларе потеглили през Балкана към велико Търново за августовския събор с една биволска кола.
към текста >>
89.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото и далеч от мене да бъдеш, гдето и да бъдеш, в
село
или в град, в колиба или в дворец, може би никому неизвестен, изоставен от всички, отчаян, бездомен.
При това тялото ни трепери от студ или е отпуснато и изпотено от топлина; чужди радости или скърби, силни мисли, светли или тъмни, по невидими пътища прескачат и пълнят сърцето ни и главата ни; живота на любими или омразни, като вечно колебаещи се струи се прелива или отлива в нас или от нас към тях — и обратното — с всяка мисъл, която отлитва към тях, с всяка мисъл, която те ни пращат ... Като че ли сме станции, на които спират много тренове с хиляди пътници — и от които тръгват също тъй много по всички посоки ! ... Колко cтpaнно е наистина да се мисли човек, че е сам, че живее сам, че може някой момент да бъде сам ! ... Само невежеството и ограничението може да поддържат такова погрешно мнение. Л. Л. Към тебе Аз те познавам.
Колкото и далеч от мене да бъдеш, гдето и да бъдеш, в
село
или в град, в колиба или в дворец, може би никому неизвестен, изоставен от всички, отчаян, бездомен.
Аз те познавам. Защото познавам себе си. А ти си мой брат — капка от същата вода, от която съм и аз. Ти си душа, която се стреми към светлина, към радост, към щастие. Ти си лъч от неизмеримото мирово съзнание, попаднал в тежкото училище, наречено Земя.
към текста >>
90.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Слънцето
весело
грее!
Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества. Животът никога не ще му даде нищо повече освен това, което е негово! И докато той е роб на своите слабости и пороци, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги! Там, и само там — вътре в човека — се крият причините на неговото робство. *** Навън птичките пеят!
Слънцето
весело
грее!
Полето, горите, планината, се смеят озарени от неговите лъчи. Птичките пеят! Те са свободни, весели, щастливи! Човече! — И ти би могъл да бъдеш свободен като птичка!
към текста >>
Навън слънцето се усмихваше, птичките
весело
чуруликаха, децата радостно подскачаха.
Със смут потръпнах, когато видях, че нямам що да ти даря. И заплаках. Но ето шъпот: „Тя тури всичко що имаше“. Думите спомнеха за лептата на вдовицата. Тогава, през сълзи усмихвайки се, аз минах през навалицата, скришом сложих всичко що имах и като птичка изхвръкнах из вратата.
Навън слънцето се усмихваше, птичките
весело
чуруликаха, децата радостно подскачаха.
Сякаш и те бяха турили всичко що имат там. Стелла Душата, която се ражда. Нощ. Природната стихия бушува на воля. Страшна буря! Пороен дъжд се излива и силен вятър вее.
към текста >>
Бъдете жив хляб за гладните там на
село
!
Не е в многото, а в малкото! За гладния не са нужни никакви философии и научни теории. — Хляб, хляб! Малкото хлебче. което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му!
Бъдете жив хляб за гладните там на
село
!
Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението — най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И озарявайте с него вашите ближни! - Дълго ни говори.
към текста >>
91.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Птички
весело
пеят- и цветя красиво благоухаят.
На твърдата скала на Божията Мъдрост, Всред бесния напор на адските стихии, Налитащи от вси страни към нас, Напред! Със меча на Духа, В сиянието на Божествената Любов озарени, И с знамето на наш’та чистота, Ний Пътя към Небето ще проправим! Ний пътя ще отворим, който води към Изгубения Рай, И, в светлина и блясък озарени, ще вървим ний нагоре, последвани от милиони пробудили се веч души! П л а м е н Изгрев. Показа се зората на изток и побледня небето.
Птички
весело
пеят- и цветя красиво благоухаят.
Утрото е светло и приятно, като щастливата усмивка на влюбена и невинна девица. Спиш ли още? Пробуди се и ставай! Слънцето вече погледна от изток. С първите свои лъчи то разлива най-нежна и благотворна светлина.
към текста >>
92.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А после, намерили
село
без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство.
Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар.
А после, намерили
село
без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство.
И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"? Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ?
към текста >>
93.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той живеел в планината близо до родното си
село
.
Тя не се вижда когато човек е щастлив! Но когато цялото небе е загаснало, когато няма нито звезди, нито месец, когато човек е изоставен от всички и се намира в най-голямото отчаяние, тя заблещуква в неговото съзнание и му показва пътя, към който трябва да се стреми! Там е Бог! Тя е единствената реална светлина, положителното в всеки човек, единственото нещо, което може да му донесе истинска и трайна радост. Време е ... Било много отдавна ... Във времето ма Св. Илия.
Той живеел в планината близо до родното си
село
.
За съвети и помощ идвали винаги при него селяните от неговото село. Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат! Дълбоко се замислил светецът и дълго мълчал. „Неразумна е молбата ви, братя, им казал той, откажете се от такива желания! “ — „Не, настоявали селяните, ти си наш светия, ще идеш да искаш това да ни бъде!
към текста >>
За съвети и помощ идвали винаги при него селяните от неговото
село
.
Но когато цялото небе е загаснало, когато няма нито звезди, нито месец, когато човек е изоставен от всички и се намира в най-голямото отчаяние, тя заблещуква в неговото съзнание и му показва пътя, към който трябва да се стреми! Там е Бог! Тя е единствената реална светлина, положителното в всеки човек, единственото нещо, което може да му донесе истинска и трайна радост. Време е ... Било много отдавна ... Във времето ма Св. Илия. Той живеел в планината близо до родното си село.
За съвети и помощ идвали винаги при него селяните от неговото
село
.
Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат! Дълбоко се замислил светецът и дълго мълчал. „Неразумна е молбата ви, братя, им казал той, откажете се от такива желания! “ — „Не, настоявали селяните, ти си наш светия, ще идеш да искаш това да ни бъде! Отишъл св.
към текста >>
Връщат се селяните в
селото
, събират се старейшините и започват да използват властта си.
Отишъл св. Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ. Казал му светеца молбата на селяните и чакал отговор. „Добре, да бъде по волята им, казал дядо Господ, но знай че сега три дни ме моли за да им дам право да заповядват на времето, но после девет ще ме викаш за да ги освободя от тази им власт.“ „Да бъде благословено името ти, Господи! “ — казал светецът, слязъл от планината и съобщил на селяните, че им се дава право да редят времето.
Връщат се селяните в
селото
, събират се старейшините и започват да използват властта си.
Било по сеитба; трябвало им дъжд. „Дъжд да вали" — заповядали и заваляло. После слънце, после вятър. Сеят, засяват всичко. Потрябва пак дъжд за посевите, заповядват да вали, вали: слънце, вятър, кога каквото пожелаят става съгласно желанието им!
към текста >>
94.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Птичките
весело
запяват.
... Мир и Любов изпълват цялата вселена! ... * Буен поток от светлина блика от изток,- разлива се и облива всичко. Всеки храст, всяка тревица, всеки лист потръпват от радост под целувката на светлината и жадно приемат живота, който тя му носи. Всичко живо, и камъкът дори, чувства прилива на Божията благодат и благодари на Всевишния за безценния дар. Животни и хора се размърдват, изпълнени със сили, бодри и весели.
Птичките
весело
запяват.
Някаква неземна симфония, изплетена от краски, звуци и нежни, красиви, божествени чувства, изпълня просторите. Цялата природа се готви да посрещне Господаря на деня, източника на живота, проводника на Божията Любов на земята — Слънцето. * Светла точка заблестява на пламналия в пурпур изток. Сноп ярки, златожълти лъчи в миг избликва, затъмнявайки другите, и се очертава като златен поток, който се разлива все по-нашироко и по-нашироко. Слънцето! — Любовта, която оживотворява света!
към текста >>
Птичките
весело
пеят насреща ми ... Защото слънцето свети в мене!
Живота на слънцето се прелива в душата! — Между човешкото и Божественното е сложен мост! * Аз слизам надолу. Напущам върха, където душата ми отпразнува празника на своето съприкосновение с живота на жизнедавното Светило ... Отивам в града ... Храстите ме милват. Тревите и цветята ме посрещат с приветствие.
Птичките
весело
пеят насреща ми ... Защото слънцето свети в мене!
То свети през очите ми и през цялото ми тяло! То изпълва гърдите ми с живот, душата ми — със светлина! Аз слизам надолу! А през мене свети слънцето! И отивам да го занеса там.
към текста >>
Най-после, бъдете отзивчиви като безгрижните деца, кои първия зов на пролетта събира
весело
из китните поля, забравили за зимата и нейните мъки — Кога ще дойде тя?
Малко мълчание и после продължи: — Бъдете готови като цветята! Първият поглед на слънцето ги съживява. Те подават своите глави, разтварят чашки, за да приемат благото му. Бъдете готови като птичките! Първата ведра усмивка на небето ги развеселява и те започват своите химни.
Най-после, бъдете отзивчиви като безгрижните деца, кои първия зов на пролетта събира
весело
из китните поля, забравили за зимата и нейните мъки — Кога ще дойде тя?
— запита някой, както някога питаха Исуса, кога ще дойде второто пришествие. — Когато видите цветята да цъфтят, птичките да пеят и децата безгрижно да се смеят, каза просто и усмихнато Той. И всички озари една приятна, макар и като в недоумение усмивка. Мълком очите на всички питаха ... — Когато видите да разцъфти доброто в душите на хората както градинката ви пролет; когато чуете да прозвъни в живота гласът на мъдростта и сладките речи на хората, като птича песен; и когато секнат скърбите и воплите по земята и всички заживеят като безгрижните деца волно по кичестите и ароматни поля, знайте че тя е дошла. И после: — Но трябва слънце!
към текста >>
95.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мнозина се оплакват от тежката криза, която потиска и задушава нашия стопански живот: непродадени земеделски и други произведения, следователно — безпаричие в
село
.
Съдържание: Кризата. Америка и Китай. Детето разсъждава. (Орионо) Из „Al Torento“ (Стеллан Енгхолм — Швеция.) Из Беседите! Манифест към всесветското учителство Книжнина Кризата.
Мнозина се оплакват от тежката криза, която потиска и задушава нашия стопански живот: непродадени земеделски и други произведения, следователно — безпаричие в
село
.
Липса на купувачи в града, следователно, — затруднения, протестирани полици и фалити. А от там: спиране на работата. Безработица. Глад ... Всеки знае, колко лош учител е глада и до къде той може да ни докара. За съжаление, докато всички говорят за кризата, свързвайки я с едно или друго външно положение, ние до сега не сме видели нито едно по-сериозно изследване на нейните дълбоки причини. Всички търсят отговорност.
към текста >>
96.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То трябва да започне от
селото
, да се наложи в държавата и след това да завладее целия свет.
Пълно икономическо, политическо и духовно обединение. Обединение и хармониране на всички сили в целокупния живот. Изграждане на един идеал, една вяpa, едно отечество за всички хора на земята. Изграждане на едно единно стопанство в световен мащаб, при което ще бъде отстранена убийствената конкуренция, митническата войни, свърхпроизводството, безработицата. Обединението трябва да започне от долу, от народа и да се наложи на върховете.
То трябва да започне от
селото
, да се наложи в държавата и след това да завладее целия свет.
Само така то ще почива на здрава основа. Затова, както по-горе казахме, е нужно съзнание. Нужно е преди всичко нашия селянин да разбере, че той вече не може да се крепи като отделна стопанска единица. Като такава, той е обречен на загиване, най малкото — на вечна мизерия. Само обединението на селото в една обща стопанска единица, при което е възможно модернизиране на производството, намиране на пазари, откриване на нови, по-доходни клонове производство, не по силите на отделните стопанства, може не само да спаси селянина от израждане и мизерия, но и да му даде максимума от духовни и материални блага, да даде един небивал мощен тласък към всестранно културно развитие на селото.
към текста >>
Само обединението на
селото
в една обща стопанска единица, при което е възможно модернизиране на производството, намиране на пазари, откриване на нови, по-доходни клонове производство, не по силите на отделните стопанства, може не само да спаси селянина от израждане и мизерия, но и да му даде максимума от духовни и материални блага, да даде един небивал мощен тласък към всестранно културно развитие на
селото
.
То трябва да започне от селото, да се наложи в държавата и след това да завладее целия свет. Само така то ще почива на здрава основа. Затова, както по-горе казахме, е нужно съзнание. Нужно е преди всичко нашия селянин да разбере, че той вече не може да се крепи като отделна стопанска единица. Като такава, той е обречен на загиване, най малкото — на вечна мизерия.
Само обединението на
селото
в една обща стопанска единица, при което е възможно модернизиране на производството, намиране на пазари, откриване на нови, по-доходни клонове производство, не по силите на отделните стопанства, може не само да спаси селянина от израждане и мизерия, но и да му даде максимума от духовни и материални блага, да даде един небивал мощен тласък към всестранно културно развитие на
селото
.
От там трябва да се почне: от нашето село. Обединението трябва да се започне отдолу, от народа. Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло. Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и доволство за всички хора на земята. Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество.
към текста >>
От там трябва да се почне: от нашето
село
.
Само така то ще почива на здрава основа. Затова, както по-горе казахме, е нужно съзнание. Нужно е преди всичко нашия селянин да разбере, че той вече не може да се крепи като отделна стопанска единица. Като такава, той е обречен на загиване, най малкото — на вечна мизерия. Само обединението на селото в една обща стопанска единица, при което е възможно модернизиране на производството, намиране на пазари, откриване на нови, по-доходни клонове производство, не по силите на отделните стопанства, може не само да спаси селянина от израждане и мизерия, но и да му даде максимума от духовни и материални блага, да даде един небивал мощен тласък към всестранно културно развитие на селото.
От там трябва да се почне: от нашето
село
.
Обединението трябва да се започне отдолу, от народа. Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло. Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и доволство за всички хора на земята. Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество. „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
към текста >>
97.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като се прибави при това и политиката на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското
село
и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение.
Веднъж направлението дадено, потокът от хора, напущащи своите родни села и градове продължаваше да си тече с все по-голяма и по-голяма сила, докато се създадоха няколко големи центрове в страната, начело със София. Тези центрове, и особено София, се превърнаха в истински магнити, които привличат мнозина, а особено младежта, предимно със своя външен блясък. Голяма част от интелигенцията излиза от народа и после бяга, откъсва се от него. Вместо да приложи силите и способностите си за издигане на своите родни места, вместо да прояви самостоятелна творческа дейност там, където тя е най-необходима, тя увеличава все повече и повече излишъка от службогонци в големите градове, а най вече в столицата, подлагайки се на морално падение и превръщайки се в жалко оръдие в ръцете на силните на деня. Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов гръб, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове.
Като се прибави при това и политиката на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското
село
и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение.
Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги източника на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната. Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него! Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към селото. От там ще дойде спасението. От там ще дойде разрешението на трудните, неразрешимите за българските големи въпроси на нашия стопански живот.
към текста >>
Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към
селото
.
Вместо да приложи силите и способностите си за издигане на своите родни места, вместо да прояви самостоятелна творческа дейност там, където тя е най-необходима, тя увеличава все повече и повече излишъка от службогонци в големите градове, а най вече в столицата, подлагайки се на морално падение и превръщайки се в жалко оръдие в ръцете на силните на деня. Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов гръб, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове. Като се прибави при това и политиката на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското село и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение. Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги източника на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната. Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него!
Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към
селото
.
От там ще дойде спасението. От там ще дойде разрешението на трудните, неразрешимите за българските големи въпроси на нашия стопански живот. От там ще започнат първите опити за реализиране на новото, което живота днес иска. Там, и само там именно тези опити ще се увенчаят за пръв път с успех. Занапред — селото ще ни води!
към текста >>
Занапред —
селото
ще ни води!
Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към селото. От там ще дойде спасението. От там ще дойде разрешението на трудните, неразрешимите за българските големи въпроси на нашия стопански живот. От там ще започнат първите опити за реализиране на новото, което живота днес иска. Там, и само там именно тези опити ще се увенчаят за пръв път с успех.
Занапред —
селото
ще ни води!
Столицата и големите градове нямат този здрав морален гръбнак, който е необходим за успешното изнасяне на тези опити! Те нямат сили, нямат и условия да тръгнат па новия път. * Кой е този нов път? В какво се състои новото, към което всички трябва да обърнем очи, и което, както казахме, ще дойде от селото? Това е ОБЕДИНЕНИЕТО!
към текста >>
В какво се състои новото, към което всички трябва да обърнем очи, и което, както казахме, ще дойде от
селото
?
Там, и само там именно тези опити ще се увенчаят за пръв път с успех. Занапред — селото ще ни води! Столицата и големите градове нямат този здрав морален гръбнак, който е необходим за успешното изнасяне на тези опити! Те нямат сили, нямат и условия да тръгнат па новия път. * Кой е този нов път?
В какво се състои новото, към което всички трябва да обърнем очи, и което, както казахме, ще дойде от
селото
?
Това е ОБЕДИНЕНИЕТО! Пълното единство, пълното хармониране — сливането! Досега са правени опити с кооперации, започват да правят и с комасация. Нищо не може да помогне. Това са палиативи.
към текста >>
Той иска нещо много повече: пълно обединение, превръщане на
селото
в една обща, единна и неделима стопанска единица; премахване на слоговете, — индустриализиране на земеделието, индустрия и в
село
, задържане на духовните и интелектуални сили вътре в самото
село
, и като резултат на всичко това — превръщане на
селото
в един мощен духовен и културен център.
Нищо не може да помогне. Това са палиативи. Това е капка в морето. И кооперацията и комасацията разрешават само една стотна от стопанските задачи на нашето време. Днес живота иска нещо друго.
Той иска нещо много повече: пълно обединение, превръщане на
селото
в една обща, единна и неделима стопанска единица; премахване на слоговете, — индустриализиране на земеделието, индустрия и в
село
, задържане на духовните и интелектуални сили вътре в самото
село
, и като резултат на всичко това — превръщане на
селото
в един мощен духовен и културен център.
И това не чрез насилие, не по пътя на революцията, или пък чрез закони и нареждания от горе, а по пътя на едно самосъзнаване и духовно пробуждане, по пътя на самоинициативата и самодейността. Трябва да се започне от долу. Народът сам трябва да започне. И той. ща започне.
към текста >>
98.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Село
, което се състои от десет или петнадесет къщи, има същевременно пет църкви, които принадлежат едни на протестантите, други на католиците и православните и т.
В градовете на Палестина, които са свързани с историята на християнството, са издигнати много църкви, и, може да се каже, че те са издигнати там за спекулация. Тези църкви продават на извънредно високи цени съвсем ненужни предмети, когато същите могат да се купят почти без пари от продавачите, намиращи се само на стотина метра разстояние от там. Те лъжат наивното сърце на хората в името на Бога. Между духовните глави и между различните секти съществува една постоянна отвратителна борба. В един празничен ден, който би трябвало да бъде свещен, аз видях на различни места хора с окървавени глави или ръце.
Село
, което се състои от десет или петнадесет къщи, има същевременно пет църкви, които принадлежат едни на протестантите, други на католиците и православните и т.
н., между които винаги се води междуособна война. Свещениците се осмиват едни други пред селяните и с това сами излагат своята религия. Нещастните селяни скитат от религия в религия, както птиците хвъркат от дърво на дърво. Свещениците на протестантската църква привличат към себе си хора даже давайки им пари, и затова мнозина отиват в църквата, която им дава най-много. Свещеник в Назарет, който яде долари Има един малък град.
към текста >>
99.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Осъден е, от Варненския военен съд на 12 години затвор за отказ от военна служба младежа Христо Иванчев от
село
Горско Сливово ... Ний пък мислехме, че в България няма задължителна военна служба!
До февруари има доста време, и народите трябва да заявят на своите правителства ясно и категорично, че те не искат фиктивно ограничение на въоръженията, а — пълно, всеобщо и немедленно разоръжение. Народите не трябва да се молят, а да искат, да заставят своите правителства да направят това. Те имат пълното право да направят това, защото въоръженията и военната подготовка стават за тяхна сметка, и ако днес изсмукват тяхната икономическа мощ, то утре ще поискат и кръвта им. Най-после, ако всички едновременно не могат да се съгласят, то нека се намери една държава, един народ, който да даде пример на другите, като пръв поеме риска на пълното разоръжение. Според нашето твърдо убеждение, тоя народ не само че не ще загуби нищо от тая си постъпка, не само че ще печели всяка година милиарди за целите на творческото му изграждане и подигане, прахосвани по-рано за целите на разрушението, но, нещо повече, ще застане начело на духовното развитие на човечеството.
Осъден е, от Варненския военен съд на 12 години затвор за отказ от военна служба младежа Христо Иванчев от
село
Горско Сливово ... Ний пък мислехме, че в България няма задължителна военна служба!
У нас, след поемането на властта от новото правителство, се появиха на много места силни стачни движения целещи подобрение икономическите условия на работниците. За жалост, властта не се показа достатъчно благоразумна да даде свобода на работниците в борбата им за по-сносен живот, но се достигна до проливане на кръв. Ний мислим че е време вече държавната власт да престане да гледа мащински на работничеството, но да взема неговата страна, като страна на по-слабия, в борбата за подобрение условията на живота му. ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ КНИГАТА Човек и Бог от Пламен със следното съдържание: Увод. Човек. Бог. Вселена. Прераждане. Карма.
към текста >>
100.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... Кой може да попречи на селяните от едно
село
или на част от тях, които са съзнали предимствата на колективния стопански живот, да съединят земите си, да образуват един „колхоз" да речем, по примера на руските такива, и да направят за себе си социалната революция по мирен път, без да увреждат с това някому, без и сами да се излагат на опасност, без да раздухват класовите борби и омрази?
— Ако в тях надделее егоизма, те ще бъдат пометени от социалната стихия и само отломки от тях ще успеят да изплуват над разбуненото море на живота. Но, още по-важно е поведението на бедните, малоимотните, слабите и на всички които са с тях. Te трябва да се откажат да действат с насилие, те не трябва да чакат промяната на строя, някаква нова власт или всестранни, най-благоприятни условия за реализиране на своите идеали. Напротив, те трябва да почнат още днес, при днешните условия в недрата на днешния социален строй, да изграждат основите на новото общество, по мирен, спокоен начин, с труд, постоянство и жертви. Как е възможно това?
... Кой може да попречи на селяните от едно
село
или на част от тях, които са съзнали предимствата на колективния стопански живот, да съединят земите си, да образуват един „колхоз" да речем, по примера на руските такива, и да направят за себе си социалната революция по мирен път, без да увреждат с това някому, без и сами да се излагат на опасност, без да раздухват класовите борби и омрази?
— Никой. Ето, по този път, мислим ний, нашето село може да извърши своята мирна стопанска революция, без сътресения и кръвопролития, като даде пример на целия свет. По същия начин може да изникнат колективни предприятия и в другите области на стопанския живот, докато държавата се принуди да им дава пълна подкрепа, да им създаде условия, да ги подпомага. Разбира се, началото е трудно, но с труд и постоянство, с преданост и жертви, идеала на трудещите се може да се постигне без насилия и кръвопролития. Ний сочим тоя път към мирна революция на тия.
към текста >>
Ето, по този път, мислим ний, нашето
село
може да извърши своята мирна стопанска революция, без сътресения и кръвопролития, като даде пример на целия свет.
Te трябва да се откажат да действат с насилие, те не трябва да чакат промяната на строя, някаква нова власт или всестранни, най-благоприятни условия за реализиране на своите идеали. Напротив, те трябва да почнат още днес, при днешните условия в недрата на днешния социален строй, да изграждат основите на новото общество, по мирен, спокоен начин, с труд, постоянство и жертви. Как е възможно това? ... Кой може да попречи на селяните от едно село или на част от тях, които са съзнали предимствата на колективния стопански живот, да съединят земите си, да образуват един „колхоз" да речем, по примера на руските такива, и да направят за себе си социалната революция по мирен път, без да увреждат с това някому, без и сами да се излагат на опасност, без да раздухват класовите борби и омрази? — Никой.
Ето, по този път, мислим ний, нашето
село
може да извърши своята мирна стопанска революция, без сътресения и кръвопролития, като даде пример на целия свет.
По същия начин може да изникнат колективни предприятия и в другите области на стопанския живот, докато държавата се принуди да им дава пълна подкрепа, да им създаде условия, да ги подпомага. Разбира се, началото е трудно, но с труд и постоянство, с преданост и жертви, идеала на трудещите се може да се постигне без насилия и кръвопролития. Ний сочим тоя път към мирна революция на тия. които са недоволни от днешния строй. Ний мислим, че той е много по-сигурен, и по-бърз от пътя на насилствената революция и затова казваме: Нека тия, които са готови, да започнат!
към текста >>
НАГОРЕ