НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
43
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1899_03_14 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Имате поздравление и от други двама братя:70 от
село
Хотанца71, които Господ е призовал в делото.
Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си.
Имате поздравление и от други двама братя:70 от
село
Хотанца71, които Господ е призовал в делото.
3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21; „Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин.
към текста >>
71. Хотанца -
село
в Русенско.
(У., №16, 14.03.1899 г.) 70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.)
71. Хотанца -
село
в Русенско.
Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.) Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
2.
1899_04_17 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Мен ми писа един приятел75 от
село
Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте? Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва?
Мен ми писа един приятел75 от
село
Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
към текста >>
3.
1899_04_29 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Нашият брат от
село
Хотанца се вика Петър Тихчев77.
Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12]
Нашият брат от
село
Хотанца се вика Петър Тихчев77.
На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашият пр[иятел] Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди.
към текста >>
Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от
селото
.
Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от
селото
.
Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г. - в Хотанца (Русенско); 1899-1900 - помощник в Русе и Хотанца; 1901-1902 г.
към текста >>
4.
1899_07_12 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Аз съм сега в
село
при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша.
И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя.
Аз съм сега в
село
при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша.
Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието.
към текста >>
Моят адрес:
село
Гюлекю, Николаевска община89 — Варна.
„Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов
Моят адрес:
село
Гюлекю, Николаевска община89 — Варна.
.................. 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км.
към текста >>
След като се задомява, Атанас живее в съседното
село
Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.
88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов.
След като се задомява, Атанас живее в съседното
село
Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.
Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г.
към текста >>
89.
Село
Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж.
и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съпругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.)
89.
Село
Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж.
бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.) Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
5.
1899_08_03 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
94.
Село
Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение.
94.
Село
Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>
Първото име на
селото
е Хадърча (Хадърджа).
К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река.
Първото име на
селото
е Хадърча (Хадърджа).
Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия.
към текста >>
Селото
се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов.
Селото
се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
(У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П.
към текста >>
6.
1899_09_01 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Дънов се чете: „
Село
Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899".
П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П.
Дънов се чете: „
Село
Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899".
Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой. (У., №24, 01.09.1899 г.)
към текста >>
7.
1899_09_01 Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
Аз ще се бавя в
село
може би още десетина дни.
Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето. Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов. Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина. Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота.
Аз ще се бавя в
село
може би още десетина дни.
Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение. Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг. Да Ви припомня болестта му: червото му излиза (дебелото) и кръв ся стича от него. Той ми се оплака сега, че кръвта почнала повече да тече. Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте.
към текста >>
Село
Гюлекьой, Николаевска общ., Варна
Отговорете ми колкото си можи по-скоро. Ако ида и във Варна наскоро, ще Ви пиша. Ако имате някои неща да ми съобщите, можете. Ваш верен: П. К. Дънов
Село
Гюлекьой, Николаевска общ., Варна
I-и септ. 1899 Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
към текста >>
8.
1899_10_07 Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
Аз се завърнах от
село
в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата.
Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана.
Аз се завърнах от
село
в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата.
Пътищата Божии са неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа. Нека не се безпокоим. Господ ще помисли за всичко и ще извърши своето дело по начин нему угоден. Божиите работи са неотложими.
към текста >>
9.
1900_05_04 Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
Здравието е потребно за тялото и душата, а
веселостта
за духа и сърцето.
1900 май 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 май 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом.
Здравието е потребно за тялото и душата, а
веселостта
за духа и сърцето.
Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни.
към текста >>
10.
1900_12_10 Учителя до Мария Казакова
Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и
весело
разположение на духа.
Нови пазар, 10. XII. 1900 г. Любезна госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1-ий декември приех и четох с внимание всичко, което ми пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.
Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и
весело
разположение на духа.
Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква. Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел.
към текста >>
Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е
зависело
от нашето духовно състояние.
Такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква. Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена.
Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е
зависело
от нашето духовно състояние.
Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
към текста >>
11.
1901_03_18 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
По това време сравнително голямо
село
, което през 1934 г.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------------------------- 26 Гьозекен (тур.) – букв. „хубав изглед“.
По това време сравнително голямо
село
, което през 1934 г.
е преименувано на гр. Обзор. 27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център. 28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с.
към текста >>
12.
1901_05_02 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Аз се завърнах от
село
и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук.
Варна, 2 май 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих.
Аз се завърнах от
село
и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук.
Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот.
към текста >>
13.
1901_07_25 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
към текста >>
14.
1904_12_16 Учителя до Елена и Константин Иларионови
Веселостта
и бодрият дух са потребни в живота.
София, 16. XII. 1904 г. Любезни г-н и г-жа К Е. И. Надявам се Моето писмо ще ви намери бодри и весели духом.
Веселостта
и бодрият дух са потребни в живота.
Небесният наш Баща винаги желае всички негови деца да бъдат весели и благодарни Всичко работи за добро. Само вяра и търпение. Този, Който ви обича, промишлява всичко. Под Неговата закрила вие ще бъдете в безопасност. Аз ви пращам Моя искрен поздрав, пращам ви тъй също и това, за което ви говорих.
към текста >>
15.
1904_12_24 Учителя до Елена и Константин Иларионови
Желая вий да прекарате светлите празници радостно и
весело
.
Люб. г-н К. И. Писмото ви получих, имайте вяра и не се съмнявайте. Господ ще ви изцели. Вярвайте в Него, Той ще ви укрепи Духом. Мен ще Ми бъде приятно да дойда да ви видя и ако времето ми позволи след Новата година, ще го сторя.
Желая вий да прекарате светлите празници радостно и
весело
.
Поздравете вашата любезна г-жа нарочно от Мен. Вярвам тя да е весела и бодра духом. Господ ще я ръководи и упътва в живота. Да възлага тя всичките си надежди Нему и всичко най-после ще излезе на добре. В земния живот има много неща необясними.
към текста >>
16.
1905_04_11 Учителя до Мария Казакова
Вярвам, ще прекарате
весело
светлите празници.
Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище. „Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време. Бъдете спокойни, има кой да ви ръководи. През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете.
Вярвам, ще прекарате
весело
светлите празници.
Предайте моите искрени поздравления на г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също на Мария и Юрдана. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
17.
1906_03_23 Учителя до Елена и Константин Иларионови
Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-
весело
.
София, 23. III. 1906 г. Люб. г-н И.
Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-
весело
.
В осъществяване на вашето желание с Е. види се ще трябва още да чакате. Прегледах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години без баща, без майка, домашните му чувства добре развити, обаче умствено средно стои. Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя.
към текста >>
18.
1906_03_31 Учителя до Елена и Константин Иларионови
Желая да прекарате светлите празници щастливо и
весело
.
Знайте, че все между хора ще живеете. Хората един от друг малко различават. Бъдете благодарни на Бога за всичко, което ви праща. Неволята е у самия человек. Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит.
Желая да прекарате светлите празници щастливо и
весело
.
Ват П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
19.
1906_11_28 Учителя до Мария Казакова
Не е приятно лозето да ражда
кисело
грозде, добре е да роди и сладко.
Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в добро и душите си в святост и Духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си? Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му.
Не е приятно лозето да ражда
кисело
грозде, добре е да роди и сладко.
Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си поправите главните входове и да поставите стражарите на мястото им. Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълната свобода и права, които ви са дадени от горе. И никой от вас да не нарушава свободата и правата на другиго Живейте в мир и бъдете умни да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли. Най-после бъдете словесни и памятни. В доброто има по-голяма сила, отколкото в злото, в любовта по-голяма, отколкото в омразата.
към текста >>
20.
1907_11_09 Учителя до Елена и Константин Иларионови
Пролет мяза на
весело
дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид.
Пролет мяза на
весело
дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички.
Есен на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житеницата. Зиме на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който бара. Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот. Детето, това е сопранът в музиката, момата, това е тенорът, домакинята, това е алтът, бабата, това е гръмливият бас, всички съставят природния хор. Вий с Е.
към текста >>
21.
1909_03_28 Учителя до Елена и Константин Иларионови
Прекарайте
весело
Христовото Възкресение.
Шумен, 28.ІІІ.1909 г.
Прекарайте
весело
Христовото Възкресение.
Да възкръсне душата ― това е человекът. Подпис Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
22.
1909_12_22 Учителя до Елена и Константин Иларионови
празници
весело
и да се ползвате от благата, които небето праща на тия, които са готови да възприемат.
Съдържанието е добро. И който може да се ползува, все ще получи малка храна за размишление. Относително писмото на Елена и съдържанието, то работите в живота си вървят по определен път и някой път изисква време, докато назреят. Във всичко трябва Божествено търпение и постоянство на воля. Желая да прекарате св.
празници
весело
и да се ползвате от благата, които небето праща на тия, които са готови да възприемат.
Всичко полека ще се уреди. Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
23.
1910_04_16 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
Прекарайте всички радостно и
весело
светлите дни.
16.ІV.1910 Л. С. [Любезни Стойчеви], Получих вашия колет. Г-н Голов получи своя от Тодора.
Прекарайте всички радостно и
весело
светлите дни.
Ходете облечени във виделината на Христовото възкресение. Да възкръсне душата, това е человекът. В. В. [Ваш верен] П. К. Дънов
към текста >>
24.
1912_02_11 Учителя до Стефан Тошев
Учител в
село
Кръвеник, Севлиевско
Пловдив, 11/II 1912 г. Господин Ст. Тошев
Учител в
село
Кръвеник, Севлиевско
Люб. Тошев, Получих вашето писмо. Проверявайте нещата. Всичко онова, което облагородява душата, повдига ума, усилва вярата, дава място на истината. Любовта е от Бога.
към текста >>
25.
1912_03_20 Учителя до Елена и Константин Иларионови
Надявам се да сте добре и да преминавате времето си
весело
в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите?
София, 20.ІІІ.1912 г. Люб. Костадине,
Надявам се да сте добре и да преминавате времето си
весело
в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите?
Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново.
към текста >>
26.
1912_12_24 Учителя до д-р Дуков
Желая да прекарате
весело
светлите празници.
София, 24. XII. 1912 г. Люб. д-р Дуков,
Желая да прекарате
весело
светлите празници.
Да получите по-голяма виделина в сърцето си за Истината, да почувствувате по-дълбоко Господнята Любов, с която се крепи светът. Да се заквасите с Неговия Живот, който слиза в света на разумните същества. Дните на бъдещето са велики, те носят славни блага за всички души, които Любят Истината. Сегашното е начало на основата, която се полага във физическия свят за Царството Божия. Ваш верен П.
към текста >>
27.
1912_12_24 Учителя до Никола Ватев
Желая да прекарате
весело
светлите празници и да се озарите с по- голяма Виделина в сърцето си, за Истината, да проумеете по на дълбоко Господнята Любов, с Която крепи света и да се заквасите с новия живот, който иде в света на разумните същества.
София, 24.XII.1912 г. Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо.
Желая да прекарате
весело
светлите празници и да се озарите с по- голяма Виделина в сърцето си, за Истината, да проумеете по на дълбоко Господнята Любов, с Която крепи света и да се заквасите с новия живот, който иде в света на разумните същества.
Пред лицето на Господа има радост за всяка душа. Любовта на Господа е, която весели всички сърца. Той е само във време на скърби и страдания, Който утешава и повдига падналата душа да не се обезсърчава, но да върви напред към светлото бъдеще на живота. Предай моя поздрав на Н. Ватев, на всички ваши домашни и приятели.
към текста >>
28.
1913_11_02 Учителя до Константин Иларионов
Днес заминавам да посетя едно
село
в Преславско.
Шумен, 2.ХІ.1913 г. Люб. К. Иларионов, В понеделник, на четвъртий-того аз ще тръгна за Търново с утрешния трен1.
Днес заминавам да посетя едно
село
в Преславско.
Желая всички да се ползуват с благословението на Господа, Който много пъти е говорил на човеците по разни начини, когато са били готови да Го слушат. И сега Господ е благоволил пак да говори и благословени са всички, които Го слушат и прилагат Неговото Слово. Духът на Господа да ви озарява всички. Приятни са лъчите на Слънцето, когато падат върху влажната земя, посята със семената на Любовта, която носи в своите обятия скрити всичките Божии блага. П.К.Дънов
към текста >>
29.
1915_03_09 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
Да посрещнете радостно и
весело
Новата година и да бъде благословена вечерята на всички братя на Господа.*
Да расте вашето сърдце, да се въздига вашата душа в пътя на Господа и да сияе Неговата Истина във вашите умове. Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко. Вярата носи в живота светлина за ума, доброта за сърдцето и здраве за тялото. Привет вам и на Величка, Стевка и на всички приятели.
Да посрещнете радостно и
весело
Новата година и да бъде благословена вечерята на всички братя на Господа.*
Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов София 9.III.1915
към текста >>
30.
1917_03_26 Учителя до Минчо Сотиров
чрез поручик Тодоров Александър в
село
Лопатица)
(получено на 26.03.1917 г.
чрез поручик Тодоров Александър в
село
Лопатица)
Любез. Минчо Сотиров, Бог да бъде с вас в минутите на духовното каление. Всичко е за доброто на вашата душа. Тук и горе. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
към текста >>
31.
1917_08_26 Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели)
село
Цапари с писма от Петко Гумнеров,
Преписано от оригинала в дома на г-н Гумнеров на 1 септември 1917 г., 10 ч. пр. пладне, гр. София, Р. Грозданова ----------------------------------------------------------------------------------------------- (получено на 30 септември 1917 г., неделя,
село
Цапари с писма от Петко Гумнеров,
чрез фелдфебел музикант Илия Христов) (препис от оригинала, молив) Получено на 30.IX,1917 г., неделя в село Цапари с други писма от Петко Гумнеров. Получено чрез фелдф.-музикален Илия Христов. Този текст е добавен с молив.
към текста >>
Получено на 30.IX,1917 г., неделя в
село
Цапари с други писма от Петко Гумнеров.
----------------------------------------------------------------------------------------------- (получено на 30 септември 1917 г., неделя, село Цапари с писма от Петко Гумнеров, чрез фелдфебел музикант Илия Христов) (препис от оригинала, молив)
Получено на 30.IX,1917 г., неделя в
село
Цапари с други писма от Петко Гумнеров.
Получено чрез фелдф.-музикален Илия Христов. Този текст е добавен с молив. До всички приятели Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши волята на Своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон, Волята Божия, Царството Божие, Славата Божия - цел в Него самия.
към текста >>
32.
1917_09_02 Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели)
село
Цапари с писма от Петко Гумнеров,
(получено на 30 септември 1917 г., неделя,
село
Цапари с писма от Петко Гумнеров,
чрез фелдфебел музикант Илия Христов) (Преписала от оригинала Величка Стойчева) Получено е на 30.IX.1917 г., неделя в с. Цапари с други писма от Петко Гумнеров чрез фелдфебел музикант Илия Христов. До всички приятели.
към текста >>
33.
1924_09_25 Учителя до Елена Казанлъклиева
На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е
селото
гдето той работи, а Липнишко е общината.
Любезна Елена, На вашите болни препоръчвайте печение на гърба, излагане на слънце от сутрин до обед, а може да продължават и след обед. Да се правят обливки с вода топлена на слънцето. Измивките да стават на тялото по обед. Но ти най-добре ще направиш след посещението си от Буковци, отбий се в София.
На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е
селото
гдето той работи, а Липнишко е общината.
Буковци, Липнишко, Оряховска околия. Ти ще му пишеш 5-6 дена по-рано, да може той да получи писмото ви. Ти ще идеш до Червен бряг и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне. Ще му дадеш знак, с който да ви познае. На сестрите от Трявна пиши да се не боят.
към текста >>
НАГОРЕ