НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
205
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
След като завършва първоначалното си образование в родното си
село
, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище, но остава недоволен.
в с.Читак, днес кв. Устово в Смолян. Негови съвременници го описват като човек, едър на ръст, с холеричен темперамент, в очите на когото блести огънят на буден господарски дух. Той не обича думата му да става на две. Винаги наблюдателен, и когато повежда разговор, подхожда плавно, мелодично, със сдържан тон, като човек, който добре се владее.
След като завършва първоначалното си образование в родното си
село
, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище, но остава недоволен.
Премества се в Татар Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши“ знания на питомците си. Една подобна ерудиция по онова време се равнявала на днешното университетско образование. Там младият Константин овладял писмено и говоримо гръцки език.
към текста >>
Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му
село
.
Една подобна ерудиция по онова време се равнявала на днешното университетско образование. Там младият Константин овладял писмено и говоримо гръцки език. Изучил също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани. Едва петнадесетгодишен, Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с.
Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му
село
.
На следващата година той се премества отново като учител в Устово. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна. Това става причина да бъде поканен на служба в църквата. През 1847 г. Константин се среща с Атанас Чорбаджи (дядо на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа.
към текста >>
в
село
Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство.
Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна. Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие. Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г.
в
село
Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство.
Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село.
към текста >>
Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му
село
.
Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие. Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство.
Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му
село
.
Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г.
към текста >>
Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното
село
.
в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа.
Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното
село
.
Но не след дълго през 1847 г. Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент.
към текста >>
Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от
село
Хадърджа /сега Николаевка/.
град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент. Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време. Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира.
Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от
село
Хадърджа /сега Николаевка/.
Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище.
към текста >>
Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в
селото
.
Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време. Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира. Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/. Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин.
Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в
селото
.
Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище. По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева. С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото.
към текста >>
Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в
село
Хадърджа.
Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира. Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/. Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото.
Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в
село
Хадърджа.
Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище. По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева. С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото. Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение.
към текста >>
С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в
селото
.
Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище. По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева.
С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в
селото
.
Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят.
към текста >>
Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в
село
Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий.
Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота.
Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в
село
Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий.
На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност.
към текста >>
в околностите на
село
Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква.
Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г. /обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност. На 21 май 1861 г.
в околностите на
село
Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква.
Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква. С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата. Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града.
към текста >>
в
село
Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет.
Били установени отлични взаимоотношения с Мидхат паша в гр. Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града. Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове. От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг. Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г.
в
село
Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет.
Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси. Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г. с цел учредяване на Българската екзархия. Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон.
към текста >>
Паметна плоча в родното му
село
Устово.
Ников. сп. "Духовна култура", 1920 г., кн. 1 и 2. Паметна плоча при храм "Св. Богородица", Смолян
Паметна плоча в родното му
село
Устово.
Снимки на свещеник Константин Дъновски и семейството му Свещеник Константин Дъновски На снимката е отец Константин Дъновски (бащата), майката Добра до него, а по-отгоре са първите им деца Мария и Атанас - брат и сестра на Петър Дънов. (възможно е младежът на снимката да е съпругът на Мария, а не брат й)
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
В
село
Хадърча прииждат бежанци емигранти, настаняват се турци, татари и др.
". Същият този дух се явява и в други важни моменти от живота на К. Дъновски. След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на борците възрожденци от Варненския край. Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове. Нещо повече!
В
село
Хадърча прииждат бежанци емигранти, настаняват се турци, татари и др.
Това принуждава Константин Дъновски да отиде в Балчик, където учителства две години. През 1856 г. Константин Дъновски отново се завръща в с. Хадърча, където продължава да учителства още една година. През следващата 1857 г.
към текста >>
По това време в
селото
поп е Иван Громов и за известно време свещенослужителстват и двамата.
Хадърча, където продължава да учителства още една година. През следващата 1857 г. се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи - Добра. На 2 юли 1857 г., на 27-годишна възраст, е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча от Варненския митрополит Порфирий.
По това време в
селото
поп е Иван Громов и за известно време свещенослужителстват и двамата.
През 1857-1859 г. Константин се установява във Варна. През 1859 г. за няколко месеца е в Устово, но вероятно още същата година се завръща във Варна, където през 18601861 г. взема дейно участие в борбата за църковна независимост.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Учителя Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден), в
село
Хадърча, днес Николаевка, област Варна.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя
Учителя Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден), в
село
Хадърча, днес Николаевка, област Варна.
Той е 3-то дете на свещеника Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна. За раждането на Петър Дънов, бъдещия Учител и за ранното му детство, може да се прочете в: 1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя.
към текста >>
Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в
село
Хадърча (Николаевка), Варненско.
5. Всемировият Учител слиза на земята, от д-р Вергилий Кръстев, от поредицата "Изгревът", т.2 6. Детски години, юношество, следване, от "Учителя - обзорна книга" 7. Учителя, от книгата "Учителя, Лечителя, Пророка" Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в
село
Хадърча (Николаевка), Варненско.
Според стария стил на православния църковен календар това се пада точно на Петровден. Затова и кръщават новороденото момче с името Петър. Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен. В писмото си до П.
към текста >>
Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в
село
Хадърджа, Варненско, а сега
село
Николаевка.
4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г. ___________________ Източник: КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн Учителя във Варна РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в
село
Хадърджа, Варненско, а сега
село
Николаевка.
На 29 юни 1864 г. е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е кръстен на име Петър. В издадената книга „Учителят" през 1947 г. на стр. 9 е посочено, че Петър Константинов Дънов е роден на 11юли 1864 г, на Петровден.
към текста >>
Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в
село
Хадърджа при баща си.
Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената.
Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в
село
Хадърджа при баща си.
Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
към текста >>
в
село
Николаев- ка, Варненско.
Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. Източник: ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Учителя - обзорна книга УЧИТЕЛЯТ Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г.
в
село
Николаев- ка, Варненско.
Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева. Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър. Майката си заминала рано от този свят. Отгледала го родната му сестра Мария, която е десет години по-голяма от него. Тя разказва за Него, че е бил много кротко и послушно дете и никога нищо не е чупил и развалял.
към текста >>
Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в
село
Николаевка, околия Варненска.
Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете".
Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в
село
Николаевка, околия Варненска.
Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите.
към текста >>
4.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
начално образование в училището на родното си
село
Хадърча или Варна?
Малкият Петър Дънов започва своето
начално образование в училището на родното си
село
Хадърча или Варна?
През учебната 1971/1872 г. П. Дънов е в първо отделение в училището в с. Хадърджа (което са отворили дядо му и баща му) или Варна (?). В периода септември 1968 - март 1970 г. отец Константин Дъновски напуска Варна, до което време е бил председател на българската община пред турските власти.
към текста >>
1. Начално образование в родното
село
Хадърча (Николаевка) - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
През 1876 г. Петър Дънов завършва IV отделение, което тогава е основното образование (Варна?). По време на Освободителната война 1877-1878 г. дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците. Тази година не е посещавал училище.
1. Начално образование в родното
село
Хадърча (Николаевка) - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
2. Бележки върху книгата "Учителя във Варна" Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка) Училищната дейност в Хадърча започва през 1847 г. Тогава 17-годишният Константин Дъновски е назначен на работа за 500 гроша заплата и храна. Младият учител започва с 10-15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.
към текста >>
Начално образование в родното
село
Хадърча (Николаевка)
По време на Освободителната война 1877-1878 г. дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците. Тази година не е посещавал училище. 1. Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка) - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 2. Бележки върху книгата "Учителя във Варна"
Начално образование в родното
село
Хадърча (Николаевка)
Училищната дейност в Хадърча започва през 1847 г. Тогава 17-годишният Константин Дъновски е назначен на работа за 500 гроша заплата и храна. Младият учител започва с 10-15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща. През следващата 1848 г. е построена специална сграда с две стаи: едната е за училище, а другата – за църква.
към текста >>
На негово място е назначен Петър Атанасов, а след него – Курти Добрев –и двамата от същото
село
.
те са преустановени заради обявяването на Кримската война. През 1856 г. войната свършва и К. Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник.
На негово място е назначен Петър Атанасов, а след него – Курти Добрев –и двамата от същото
село
.
Те са същите двама „прочути църковни певци“, участвали в отслужената от отец Константин на 17 февруари1865 г. редовна тържествена литургия в новопостроената българска църква „Св. Арахангел Михаил“. За Курти Добрев се знае, че по професия е абаджия, като едновременно упражнява и занаята си, и учи10 ученици; заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия. Учениците са сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно.
към текста >>
5.
Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов
, 24.06.1887 г.
През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в
село
Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов.
Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор. Имената тази година са две: Христо П. Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов. Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов. Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване.
През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в
село
Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов.
По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството. Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.
към текста >>
6.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
, 09.1887 г.
2. Учителят като преподавател в
село
Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. За този период от живота на Учителя може да се прочете в следните източници: 1. Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
2. Учителят като преподавател в
село
Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски.
Преразказва Галилей Величков Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе. През учебната 1887/1888 г. той е учител в местното начално училище при Църквата, същевременно е и проповедник в тамошната Методистка църква.
към текста >>
След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко
село
в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе.
1. Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 2. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски. Преразказва Галилей Величков Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко
село
в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе.
През учебната 1887/1888 г. той е учител в местното начално училище при Църквата, същевременно е и проповедник в тамошната Методистка църква. Преди идването му в селото, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок. 1875 г.) нейни учители са Шивачев и Танев. Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане.
към текста >>
Преди идването му в
селото
, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок.
Преразказва Галилей Величков Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе. През учебната 1887/1888 г. той е учител в местното начално училище при Църквата, същевременно е и проповедник в тамошната Методистка църква.
Преди идването му в
селото
, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок.
1875 г.) нейни учители са Шивачев и Танев. Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане. Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките. По-късно на това място през 1927 г. е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа.
към текста >>
Това е най-красивата сграда в
селото
и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите.
1875 г.) нейни учители са Шивачев и Танев. Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане. Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките. По-късно на това място през 1927 г. е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа.
Това е най-красивата сграда в
селото
и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите.
Намира се в центъра,където е най-подходящото място за това огнище на благотворна просветна и духовна дейност. Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в селото. Службите винаги са придружени с хорово пеене. Публикация в „Християнски защитник“ (Christian Advocate) от13 декември 1888 г. споменава за ежегодна среща на българската Методистка мисия, проведена в Русе от 20 до 24 септември 1888 г.Автор на статията е преподобният Стефан Томов:
към текста >>
Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в
селото
.
Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките. По-късно на това място през 1927 г. е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа. Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите. Намира се в центъра,където е най-подходящото място за това огнище на благотворна просветна и духовна дейност.
Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в
селото
.
Службите винаги са придружени с хорово пеене. Публикация в „Християнски защитник“ (Christian Advocate) от13 декември 1888 г. споменава за ежегодна среща на българската Методистка мисия, проведена в Русе от 20 до 24 септември 1888 г.Автор на статията е преподобният Стефан Томов: „Срещата беше открита в четвъртък, 20 септември, 9 ч.сутринта, с изпълнение на молитви, след което епископ Willard F.Mallalieu [1828-1911] отправи към събранието много интересно уводно обръщение, което беше преведено от автора на този текст. Той каза, чесе радва да види толкова много български лица.
към текста >>
Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в
селото
нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена.
Дънов. Хотанца“. След Петър Дънов през 1893 г. на годишната методистка конференция във Варна (23-28 август) за 4 години като пастор е назначен Захария Димитров. По това време вече има отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно се поема от Николета Малчева. На годишното събрание на Мисията в Свищов, по данни на Г.
Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в
селото
нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена.
В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните. В първите години на ХХ в. в Хотанца методистите намират конкуренция в лицето на баптистите. Тук спират представители на Британското библейско дружество – руски немци-баптисти – и полагат основите на баптизма в България. В по-късен период в селото е отворено и Адвентистко събрание.
към текста >>
В по-късен период в
селото
е отворено и Адвентистко събрание.
Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена. В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните. В първите години на ХХ в. в Хотанца методистите намират конкуренция в лицето на баптистите. Тук спират представители на Британското библейско дружество – руски немци-баптисти – и полагат основите на баптизма в България.
В по-късен период в
селото
е отворено и Адвентистко събрание.
„Младият Петър Дънов“ Георги Христов 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 4.
към текста >>
7. Учителят като преподавател в
село
Хотанца,
В първите години на ХХ в. в Хотанца методистите намират конкуренция в лицето на баптистите. Тук спират представители на Британското библейско дружество – руски немци-баптисти – и полагат основите на баптизма в България. В по-късен период в селото е отворено и Адвентистко събрание. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
7. Учителят като преподавател в
село
Хотанца,
Русенско Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 4. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 141-143.
към текста >>
Един ден в
селото
пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче.
Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По- заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца.... чакат своя учител.
Един ден в
селото
пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче.
Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо.
към текста >>
7. Учителят като преподавател в
село
Хотанца, Русенско
Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни. Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост. Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота. Изгревът - Том 24
7. Учителят като преподавател в
село
Хотанца, Русенско
към текста >>
7.
Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.
, 24.11.1887 г.
Петър Дънов е основен учител в
село
Хотанца, Русенско.
Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г. СНИМКА № 1. Петър Дънов в с. Хотанца,24 ноември 1887 г.
Петър Дънов е основен учител в
село
Хотанца, Русенско.
Заснет е в гр. Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката старото име на гр. Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал: „В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса Ваш искрено любящ брат." Подпис П.К.
към текста >>
8.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
в
село
Читак, околия Ахъчелебийска, а сега
село
Устово, Смолянско.
Новата Ева е съработница на Бога и тя се ражда само чрез Духа, идващ от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин. Изгревът - Том 2 IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Константин Дъновски е роден на 20 август 1830 г.
в
село
Читак, околия Ахъчелебийска, а сега
село
Устово, Смолянско.
Заминава си от този свят на 13 ноември 1918 г. През 1847 г. става учител в с. Хатърджа (Николаевка) - Варненско. Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език.
към текста >>
Участвал и като певец в Богослужението в църквата в
селото
, открита през1851 г.
става учител в с. Хатърджа (Николаевка) - Варненско. Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия.
Участвал и като певец в Богослужението в църквата в
селото
, открита през1851 г.
Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине".
към текста >>
в
село
Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г.
в
село
Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов
към текста >>
9.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и
весело
, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и
весело
, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
към текста >>
10.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 14.03.1899 г.
Имате поздравление и от други двама братя:70 от
село
Хотанца71, които Господ е призовал в делото.
Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си.
Имате поздравление и от други двама братя:70 от
село
Хотанца71, които Господ е призовал в делото.
3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21; „Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин.
към текста >>
71. Хотанца -
село
в Русенско.
(У., №16, 14.03.1899 г.) 70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.)
71. Хотанца -
село
в Русенско.
Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
11.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 17.04.1899 г.
Мен ми писа един приятел75 от
село
Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте? Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва?
Мен ми писа един приятел75 от
село
Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
към текста >>
12.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 29.04.1899 г.
6:12]Нашият брат от
село
Хотанца се вика Петър Тихчев77.
Да, любезни моибратя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата.Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор.
6:12]Нашият брат от
село
Хотанца се вика Петър Тихчев77.
На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашият пр[иятел] Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди.
към текста >>
Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от
селото
.
Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от
селото
.
Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г. - в Хотанца (Русенско); 1899-1900 - помощник в Русе и Хотанца; 1901-1902 г.
към текста >>
13.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 12.07.1899 г.
Аз съм сега в
село
при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша.
И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя.
Аз съм сега в
село
при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша.
Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието.
към текста >>
Моят адрес:
село
Гюлекю, Николаевска община89 — Варна...................
„Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов
Моят адрес:
село
Гюлекю, Николаевска община89 — Варна...................
87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка).
към текста >>
След като се задомява, Атанас живее в съседното
село
Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.
88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов.
След като се задомява, Атанас живее в съседното
село
Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.
Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г.
към текста >>
89.
Село
Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж.
и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съпругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.)
89.
Село
Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж.
бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
14.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
94.
Село
Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов..................... * Писмото е без обръщение.
94.
Село
Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>
Първото име на
селото
е Хадърча (Хадърджа).
Ваш: П. К. Дънов..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река.
Първото име на
селото
е Хадърча (Хадърджа).
Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия.
към текста >>
Селото
се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов.
Селото
се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
(У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П.
към текста >>
15.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 1.09.1899 г.
Дънов се чете: „
Село
Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899".
П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П.
Дънов се чете: „
Село
Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899".
Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой. (У., №24, 01.09.1899 г.)
към текста >>
16.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 1.09.1899 г.
Аз ще се бавя в
село
може би още десетина дни.
Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето. Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов. Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина. Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота.
Аз ще се бавя в
село
може би още десетина дни.
Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение. Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг. Да Ви припомня болестта му: червото му излиза (дебелото) и кръв ся стича от него. Той ми се оплака сега, че кръвта почнала повече да тече. Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте.
към текста >>
Село
Гюлекьой, Николаевска общ., Варна
Отговорете ми колкото си можи по-скоро. Ако ида и във Варна наскоро, ще Ви пиша. Ако имате някои неща да ми съобщите, можете. Ваш верен: П. К. Дънов
Село
Гюлекьой, Николаевска общ., Варна
I-и септ. 1899 Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
към текста >>
17.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 7.10.1899 г.
Аз се завърнах от
село
в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата.
Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана.
Аз се завърнах от
село
в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата.
Пътищата Божии са неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа. Нека не се безпокоим. Господ ще помисли за всичко и ще извърши своето дело по начин нему угоден. Божиите работи са неотложими.
към текста >>
18.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с
весело
настроение.
Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие.
Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с
весело
настроение.
На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.05.1900 г.
Здравието е потребно за тялото и душата, а
веселостта
за духа и сърцето.
1900 май 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 май 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом.
Здравието е потребно за тялото и душата, а
веселостта
за духа и сърцето.
Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни.
към текста >>
20.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
До братята и сестрите в гр. (
село
)
НАРЯДИ за 1925 година Наряд и упътвания, 24.VI.1925 год. Наряд и упътвания отЗ.Ш.1925 год.( за парична помощ за Мъглижкото братство) Наряд и упътвания, дадени от Учителя през лятото на 1925 г., гр. Търново. 1) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ, 24.VI.1925 г.
До братята и сестрите в гр. (
село
)
Н.Л.К.Б.Л. Любезни братя и сестри, Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли. В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас.
към текста >>
Предвижда се от вашия град (
село
) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира.
Н.Л.К.Б.Л. Любезни братя и сестри, Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли. В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас.
Предвижда се от вашия град (
село
) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира.
Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е. такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и
весело
разположение на духа.
Нови пазар, 10. XII. 1900 г. Любезна госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1-ий декември приех и четох с внимание всичко, което ми пишете.
Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и
весело
разположение на духа.
Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно.Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква.Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние.
към текста >>
Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е
зависело
от нашето духовно състояние.
Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно.Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква.Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена.
Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е
зависело
от нашето духовно състояние.
Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.
, 18.03.1901 г.
По това време сравнително голямо
село
, което през 1934 г.
Но това е от второстепенен интерес засега. Поздрави бр. Тодор и другите.Ваш приятел: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------26 Гьозекен (тур.) – букв. „хубав изглед“.
По това време сравнително голямо
село
, което през 1934 г.
е преименувано на гр. Обзор.27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център.28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с.
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 2.05.1901 г.
Аз се завърнах от
село
и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук.
Варна, 2 май 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих.
Аз се завърнах от
село
и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук.
Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот.
към текста >>
24.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често
весело
.
Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер.
Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често
весело
.
Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина. Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите.
към текста >>
Изобщо владеят
весело
разположение.
Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина. Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат.
Изобщо владеят
весело
разположение.
Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите. От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент. Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните.
към текста >>
Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и
веселото
общество и другари и често страдат от преяждане.
Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина. Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите. От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент.
Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и
веселото
общество и другари и често страдат от преяждане.
От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
, 25.07.1901 г.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
към текста >>
26.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
към текста >>
27.
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.
, 28.07.1901 г.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
към текста >>
28.
Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас
, 08.1901 г.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
към текста >>
29.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от
селото
.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
към текста >>
30.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
(предполага се в края на януари или началото на февруари) Учителя тръгвайки от София посещава градовете Враца, Видин, Лом и Свищов, след което по река Дунав пристига в
село
Сомовит.
Учителя прави обиколка из Северозападна България В началото на 1903 г.
(предполага се в края на януари или началото на февруари) Учителя тръгвайки от София посещава градовете Враца, Видин, Лом и Свищов, след което по река Дунав пристига в
село
Сомовит.
Няма точни данни за тази обиколка. за нея се споменава в писмото до Пеню Киров от 9 април 1903 г., Плевен. Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен. Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г.
към текста >>
31.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си
село
Николаевка, Варненско.
В.К. - Вергилий Кръстев Е.А. - Елена Андреева I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./ ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНОУчителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар.
Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си
село
Николаевка, Варненско.
След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче.
към текста >>
След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско
село
Хотанца.
ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНОУчителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско. След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък.
След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско
село
Хотанца.
Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како? " Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва. В този момент те са били в коридора на къщата, където имало закачени низи от царевица.
към текста >>
32.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 16.12.1904 г.
Веселостта
и бодрият дух са потребни в живота.
София, 16. XII. 1904 г. Любезни г-н и г-жа К Е. И. Надявам се Моето писмо ще ви намери бодри и весели духом.
Веселостта
и бодрият дух са потребни в живота.
Небесният наш Баща винаги желае всички негови деца да бъдат весели и благодарни Всичко работи за добро. Само вяра и търпение. Този, Който ви обича, промишлява всичко. Под Неговата закрила вие ще бъдете в безопасност. Аз ви пращам Моя искрен поздрав, пращам ви тъй също и това, за което ви говорих.
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 24.12.1904 г.
Желая вий да прекарате светлите празници радостно и
весело
.
Люб. г-н К. И. Писмото ви получих, имайте вяра и не се съмнявайте. Господ ще ви изцели. Вярвайте в Него, Той ще ви укрепи Духом. Мен ще Ми бъде приятно да дойда да ви видя и ако времето ми позволи след Новата година, ще го сторя.
Желая вий да прекарате светлите празници радостно и
весело
.
Поздравете вашата любезна г-жа нарочно от Мен. Вярвам тя да е весела и бодра духом. Господ ще я ръководи и упътва в живота. Да възлага тя всичките си надежди Нему и всичко най-после ще излезе на добре. В земния живот има много неща необясними.
към текста >>
34.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Стигнали до едно планинско
село
от три или пет къщи, не помня добре.
След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля. Да се върнем.” Той спокойно му отговорил: „Не се страхувай. Тоя сняг ни поздравява” и си продължили пътя.
Стигнали до едно планинско
село
от три или пет къщи, не помня добре.
Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб. Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен. Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия.
към текста >>
Стигнали
село
Звънци.
Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той. Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг. Благодарили му. Дали му нещичко и си продължили пътя.
Стигнали
село
Звънци.
Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време. Завел ги да видят банята и неговите разкопки. Учителя предложил да се окъпят и влезли само двамата в банята. Костадин заплескал, зацапал из водата и се почувствал тъй добре, като че ли всичкия товар снел от себе си и го оставил там. Завърнали се през други, не тъй опасни пътища.
към текста >>
35.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Стигнали до едно планинско
село
от три или пет къщи, не помня добре.
След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля. Да се върнем.” Той спокойно му отговорил: „Не се страхувай. Тоя сняг ни поздравява” и си продължили пътя.
Стигнали до едно планинско
село
от три или пет къщи, не помня добре.
Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб. Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен. Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия.
към текста >>
Стигнали
село
Звънци.
Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той. Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг. Благодарили му. Дали му нещичко и си продължили пътя.
Стигнали
село
Звънци.
Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време. Завел ги да видят банята и неговите разкопки. Учителя предложил да се окъпят и влезли само двамата в банята. Костадин заплескал, зацапал из водата и се почувствал тъй добре, като че ли всичкия товар снел от себе си и го оставил там. Завърнали се през други, не тъй опасни пътища.
към текста >>
36.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 11.04.1905 г.
Вярвам, ще прекарате
весело
светлите празници.
Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище. „Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време. Бъдете спокойни, има кой да ви ръководи. През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете.
Вярвам, ще прекарате
весело
светлите празници.
Предайте моите искрени поздравления на г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също на Мария и Юрдана. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
37.
Учителя заминава за Русе
, 13.04.1905 г.
Вярвам, ще прекарате
весело
светлите празници.
Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище. „Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време. Бъдете спокойни, има кой да ви ръководи. През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете.
Вярвам, ще прекарате
весело
светлите празници.
Предайте моите искрени поздравления на г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също на Мария и Юрдана. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо на Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София
към текста >>
38.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 23.03.1906 г.
Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-
весело
.
София, 23. III. 1906 г. Люб. г-н И.
Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-
весело
.
В осъществяване на вашето желание с Е. види се ще трябва още да чакате. Прегледах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години без баща, без майка, домашните му чувства добре развити, обаче умствено средно стои. Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя.
към текста >>
39.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 31.03.1906 г.
Желая да прекарате светлите празници щастливо и
весело
.
Знайте, че все между хора ще живеете. Хората един от друг малко различават. Бъдете благодарни на Бога за всичко, което ви праща. Неволята е у самия человек. Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит.
Желая да прекарате светлите празници щастливо и
весело
.
Ват П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
40.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
като учител в
село
Кръвеник, Севлиевско, аз се запознах със Софрони Ников, който обикаляше България със сказки по теософията.
Помня, че г-н Дънов засегна пред мене и въпроса за Четвъртото измерение. Разговорът ни продължи повече от три часа. Той ми препоръча да образувам кръжок, в който да четем спиритичска и духовна литература. Позагатна ми за прераждането на човешките души и пр. През 1907 г.
като учител в
село
Кръвеник, Севлиевско, аз се запознах със Софрони Ников, който обикаляше България със сказки по теософията.
Той наскоро беше почнал да издава списание „Пътят е в тебе" и ми изпрати излезлите книжки. Купих си преведените на български теософски книги и почнах старателно да ги изучавам. В 1909 г. станах член на Теософското общество и получих диплом за това, изпратен ми от председателката на Обществото д-р Ани Безант от Индия (Адиар). През май 1909 г.
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.11.1906 г.
Не е приятно лозето да ражда
кисело
грозде, добре е да роди и сладко.
Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в добро и душите си в святост и Духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си? Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му.
Не е приятно лозето да ражда
кисело
грозде, добре е да роди и сладко.
Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си поправите главните входове и да поставите стражарите на мястото им. Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълната свобода и права, които ви са дадени от горе. И никой от вас да не нарушава свободата и правата на другиго Живейте в мир и бъдете умни да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли. Най-после бъдете словесни и памятни. В доброто има по-голяма сила, отколкото в злото, в любовта по-голяма, отколкото в омразата.
към текста >>
42.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.11.1907 г.
Пролет мяза на
весело
дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид.
Пролет мяза на
весело
дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички.
Есен на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житеницата. Зиме на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който бара. Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот. Детето, това е сопранът в музиката, момата, това е тенорът, домакинята, това е алтът, бабата, това е гръмливият бас, всички съставят природния хор. Вий с Е.
към текста >>
43.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
В едно
село
една мома се намерила в слабост и зачнала.
В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът. Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие.
В едно
село
една мома се намерила в слабост и зачнала.
Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият. Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря, веднага ще я убие. Подир 10 години дъщерята на кмета направила същата погрешка. Сега ще излизаме един по един горе пред престола, после ще излизаме по трима, а третия път ще излезем всички заедно. Когато излизаме един по един, ще се молим по 5 минути, също толкова ще стоим и когато сме по трима.
към текста >>
Свещеникът на
селото
излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря, веднага ще я убие.
Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие. В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала. Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият.
Свещеникът на
селото
излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря, веднага ще я убие.
Подир 10 години дъщерята на кмета направила същата погрешка. Сега ще излизаме един по един горе пред престола, после ще излизаме по трима, а третия път ще излезем всички заедно. Когато излизаме един по един, ще се молим по 5 минути, също толкова ще стоим и когато сме по трима. Никакви недоразумения и неприятни чувства да няма между нас. Изкачването ще стане по следния ред: Ан.
към текста >>
44.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Шумен
, 28.03.1909 г.
Прекарайте
весело
Христовото Възкресение.
Шумен, 28.ІІІ.1909 г.
Прекарайте
весело
Христовото Възкресение.
Да възкръсне душата ― това е человекът. Подпис Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
45.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Селото
се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело.
Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски.
Селото
се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело.
Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник.
към текста >>
Селото
е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство.
Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Селото
е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство.
Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си.
към текста >>
Попът на
селото
имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в
селото
.
майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка. Назначена е в с, Армени, Габровско, където преподава през учебната 1924/25 г. и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София.
Попът на
селото
имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в
селото
.
Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи.
към текста >>
46.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
през нощта събранието, при
весело
настроение на всинца ни, се закри, за да се открие пак утре, на 17 август, понеделник, в 9 ч.Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)"
Ватев, В. Узунов, П. Епитропов, С. Шиваров и С. Великов.Каза ни се на всинца, че от остатъците подир яденето на трапезата Господня можем да си вземем и занесем по домовете, след което в 10,30 ч.
през нощта събранието, при
весело
настроение на всинца ни, се закри, за да се открие пак утре, на 17 август, понеделник, в 9 ч.Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)"
------------------------------------27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г.
към текста >>
Ново
село
, Троянско, завършва земния си път в Русе.
Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище. Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г.35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в с.
Ново
село
, Троянско, завършва земния си път в Русе.
Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996).36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник.37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна.
към текста >>
47.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 22.12.1909 г.
празници
весело
и да се ползвате от благата, които небето праща на тия, които са готови да възприемат.
Съдържанието е добро. И който може да се ползува, все ще получи малка храна за размишление. Относително писмото на Елена и съдържанието, то работите в живота си вървят по определен път и някой път изисква време, докато назреят. Във всичко трябва Божествено търпение и постоянство на воля. Желая да прекарате св.
празници
весело
и да се ползвате от благата, които небето праща на тия, които са готови да възприемат.
Всичко полека ще се уреди. Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
48.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Търново
, 16.04.1910 г.
Прекарайте всички радостно и
весело
светлите дни.
Търново 16.ІV.1910 Л. С. [Любезни Стойчеви], Получих вашия колет. Г-н Голов получи своя от Тодора.
Прекарайте всички радостно и
весело
светлите дни.
Ходете облечени във виделината на Христовото възкресение. Да възкръсне душата, това е человекът. В. В. [Ваш верен] П. К. Дънов
към текста >>
49.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1910 г.
Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко
весело
и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава.
И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда.
Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко
весело
и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава.
Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места.
към текста >>
50.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Прочее, гледайте на живота
весело
, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
Прочее, гледайте на живота
весело
, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>
Прочее, гледайте на живота
весело
, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
Прочее, гледайте на живота
весело
, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>
51.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Прочее, гледайте на живота
весело
, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
Прочее, гледайте на живота
весело
, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>
Прочее, гледайте на живота
весело
, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
Прочее, гледайте на живота
весело
, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>
52.
(стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...
, 27.10.1911 г.
Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в
село
Арбанаси, Търновско
Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в
село
Арбанаси, Търновско
На 27 октомври Учителя пристига в Търново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. За това може да се прочете в писмото му до сем. Иларионови от 24 октомври 1911 г. Също така и в записките на Димитър Голов.
към текста >>
53.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Пловдив
, 11.02.1912 г.
Учител в
село
Кръвеник, Севлиевско
Пловдив, 11/II 1912 г. Господин Ст. Тошев
Учител в
село
Кръвеник, Севлиевско
Люб. Тошев, Получих вашето писмо. Проверявайте нещата. Всичко онова, което облагородява душата, повдига ума, усилва вярата, дава място на истината. Любовта е от Бога.
към текста >>
54.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 20.03.1912 г.
Надявам се да сте добре и да преминавате времето си
весело
в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите?
София, 20.ІІІ.1912 г. Люб. Костадине,
Надявам се да сте добре и да преминавате времето си
весело
в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите?
Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново.
към текста >>
55.
Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август
, 15.08.1912 г.
Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в
село
Арбанаси.
Учителя дава "Завета на цветните лъчи", на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август Заветът на цветните лъчи (Книгата на PDF) "През месец август 1912 год.
Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в
село
Арбанаси.
Изкачва се на един висок връх, накрая на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът бил следният: „Слушам Господи. Да бъде Твоята Воля както на Небето, така и на земята!
към текста >>
Изкачва се на един висок връх, накрая на
селото
.
Учителя дава "Завета на цветните лъчи", на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август Заветът на цветните лъчи (Книгата на PDF) "През месец август 1912 год. Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в село Арбанаси.
Изкачва се на един висок връх, накрая на
селото
.
Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът бил следният: „Слушам Господи. Да бъде Твоята Воля както на Небето, така и на земята! " Христовият Дух се вселява в Него.
към текста >>
56.
Дадена е 'Заповедта на Учителя', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август
, 15.08.1912 г.
Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в
село
Арбанаси.
Дадена е "Заповедта на Учителя", на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август "През месец август 1912 год.
Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в
село
Арбанаси.
Изкачва се на един висок връх, накрая на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът бил следният: „Слушам Господи. Да бъде Твоята Воля както на Небето, така и на земята!
към текста >>
Изкачва се на един висок връх, накрая на
селото
.
Дадена е "Заповедта на Учителя", на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август "През месец август 1912 год. Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в село Арбанаси.
Изкачва се на един висок връх, накрая на
селото
.
Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът бил следният: „Слушам Господи. Да бъде Твоята Воля както на Небето, така и на земята! " Христовият Дух се вселява в Него.
към текста >>
57.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 24.12.1912 г.
Желая да прекарате
весело
светлите празници и да се озарите с по- голяма Виделина в сърцето си, за Истината, да проумеете по на дълбоко Господнята Любов, с Която крепи света и да се заквасите с новия живот, който иде в света на разумните същества.
София, 24.XII.1912 г. Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо.
Желая да прекарате
весело
светлите празници и да се озарите с по- голяма Виделина в сърцето си, за Истината, да проумеете по на дълбоко Господнята Любов, с Която крепи света и да се заквасите с новия живот, който иде в света на разумните същества.
Пред лицето на Господа има радост за всяка душа. Любовта на Господа е, която весели всички сърца. Той е само във време на скърби и страдания, Който утешава и повдига падналата душа да не се обезсърчава, но да върви напред към светлото бъдеще на живота. Предай моя поздрав на Н. Ватев, на всички ваши домашни и приятели.
към текста >>
58.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 24.12.1912 г.
Желая да прекарате
весело
светлите празници.
София, 24. XII. 1912 г. Люб. д-р Дуков,
Желая да прекарате
весело
светлите празници.
Да получите по-голяма виделина в сърцето си за Истината, да почувствувате по-дълбоко Господнята Любов, с която се крепи светът. Да се заквасите с Неговия Живот, който слиза в света на разумните същества. Дните на бъдещето са велики, те носят славни блага за всички души, които Любят Истината. Сегашното е начало на основата, която се полага във физическия свят за Царството Божия. Ваш верен П.
към текста >>
59.
Учителя - Слово за 1913 година, София
, 11.08.1913 г.
Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с
веселост
.
Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва.Ще завърша речта си с една малка приказка. Преди години в Китай живял Леоянк, човек, предаден на постоянни уединения и философски размишления. Колкото повече се вдълбочавал над своята философия, толкова работите му не отивали добре. Оженил се. Но и жена му го намразила заради неговата особеност.
Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с
веселост
.
Той най-сетне й позволил да се омъжи за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла.Обаче по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леоянка за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това.Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете.И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото.
към текста >>
60.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, Шумен
, 2.11.1913 г.
Днес заминавам да посетя едно
село
в Преславско.Желая всички да се ползуват с благословението на Господа, Който много пъти е говорил на човеците по разни начини, когато са били готови да Го слушат.
Шумен, 2.ХІ.1913 г. Люб. К. Иларионов,В понеделник, на четвъртий-того аз ще тръгна за Търново с утрешния трен1.
Днес заминавам да посетя едно
село
в Преславско.Желая всички да се ползуват с благословението на Господа, Който много пъти е говорил на човеците по разни начини, когато са били готови да Го слушат.
И сега Господ е благоволил пак да говори и благословени са всички, които Го слушат и прилагат Неговото Слово. Духът на Господа да ви озарява всички. Приятни са лъчите на Слънцето, когато падат върху влажната земя, посята със семената на Любовта, която носи в своите обятия скрити всичките Божии блага.П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 -------------------------------------------1 Трен (фр.) — влак (Бел. ред.)
към текста >>
61.
Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'
, 9.03.1914 г.
Натоварил го на камили и от
село
на
село
раздавал.
Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност. Христос дойде да ни избави от злото. Хората на земята са вечно недоволни, и в небето, когато говорят за човека казват недоволните на земята. Господ желае всякога от недоволните да направи доволни. Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога.
Натоварил го на камили и от
село
на
село
раздавал.
И бедните, кой с паничка, кой с тенджерка, вземат си и си отиват. А въпросният богаташ казал си: "Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат". Обаче, когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, да турят един сандък отгоре му и ще сипват, докато той каже "стига". Започнали. Туряли, туряли, той все мълчал и когато казал "стига", опитал се да стане, а то не може да мръдне от тежина. Животът ни се състои не в иманието* ни, а в общението с Бога.
към текста >>
62.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.
, 16.03.1914 г.
в
село
Бу-коие, Словения, а починал в 1915 г.
Трябва да кажем и за стенографите. Те се явиха точно на време, за да стенографират и запишат Словото на Учителя. Затова се бе погрижило Небето. По покана на българското правителство, за да се записват речите на депутатите бива поканен словенецът Антон Безеншек, род. 1854 г.
в
село
Бу-коие, Словения, а починал в 1915 г.
в гр. София. Той приспособява за българския език стенографската система на Габелсбергер и открива първите курсове за изучаване на стенографията. Ето защо днешната българска стенография се нарича система Габелсбергер-Безеншек. Издават се учебници. Ето аз имам такива от 1905 г.
към текста >>
Пътуваше от
село
на
село
и от град на град и преспиваше в домовете на приятелите.
Така докараха от чужбина стенограф и за 20 години се създадоха стенографи и накрая бяха подготвени онези, които трябваше да запишат Словото на Учителя, съставляващо над 7,500 беседи. Ето това е труд. Общ труд и на Небето и на учениците от земята. Това бе общо дело на Небето и земята за съхранение Словото на Учителя. Учителят пътуваше из България и нямаше постоянно местожителство в първите години.
Пътуваше от
село
на
село
и от град на град и преспиваше в домовете на приятелите.
Когато пристигна в София, Той нямаше познати и близки хора, при които да отсяда. Разказваше ми Тодор Стоименов, един от първите ученици на Учителя, че обикновено е приспивал в протестантския дом на ул. „Леге". Движил се с едно малко куфарче, скромно облечен, със скромно пардесю или връхно палто и старовремски обуща. Протестантите тогава са имали дом и страноприемница, където Учителят можеше да прекара нощта. Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист.
към текста >>
63.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от
село
Драгалевци.
За тази екскурзия може да се прочете в : Учителят на Черни връх - Изгревът - Том 5 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ През 1914 г. Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици.
Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от
село
Драгалевци.
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си. Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя.
към текста >>
64.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско
село
обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа.
А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето.
Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско
село
обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа.
Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото.
към текста >>
65.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 9.03.1915 г.
Да посрещнете радостно и
весело
Новата година и да бъде благословена вечерята на всички братя на Господа.* Ваш верен
Да расте вашето сърдце, да се въздига вашата душа в пътя на Господа и да сияе Неговата Истина във вашите умове. Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко. Вярата носи в живота светлина за ума, доброта за сърдцето и здраве за тялото. Привет вам и на Величка, Стевка и на всички приятели.
Да посрещнете радостно и
весело
Новата година и да бъде благословена вечерята на всички братя на Господа.* Ваш верен
(Свещеният подпис) П. К. Дънов София 9.III.1915 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>
66.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
Това месене и чувствувам, и виждам, и ми е приятно - нищо не ме боли, дори ми е
весело
и приятно.
Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н. Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна.
Това месене и чувствувам, и виждам, и ми е приятно - нищо не ме боли, дори ми е
весело
и приятно.
Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто? И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е. Словото Божие. Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам. Аз само благодаря на съществата, които изработиха формата, а какво са изработили, те знаят.
към текста >>
67.
Снимки на Д-р Иван Жеков
, 16.10.1916 г.
Д-р Иван Жеков във военна униформа с ръководството на водолечебницата на Кнайпа в Worishofen,
село
в Баварските Алпи — 16.Х.
Снимки на Д-р Иван Жеков СНИМКА № 18.
Д-р Иван Жеков във военна униформа с ръководството на водолечебницата на Кнайпа в Worishofen,
село
в Баварските Алпи — 16.Х.
1916 гСНИМКА № 19. Д-р Иван Жеков във военна униформа със свещеници при санаториума в село Worishofen - 1916 г.СНИМКА № 20. Д-р Иван Жеков във военна униформа с курортистите на санаториума в село Worishofen - 16.Х.1916 г.. На обратната страна на снимката, лично от неговата ръка, е написан следния текст: «По молбата и желанието на курортистите е извършена тази снимка в Worishofen, в двора на водолечебницата на Кнайпа до мен е заместникът на Кнайпа, от лявата ми страна, а от дясната ми страна е почтена госпожа, на която комендантът на курорта отстъпи мястото си.» Worishofen, 16.Х.1916 г. Подпис: д-р ЖековСНИМКА № 21 а,б.
към текста >>
Д-р Иван Жеков във военна униформа със свещеници при санаториума в
село
Worishofen - 1916 г.СНИМКА № 20.
Снимки на Д-р Иван Жеков СНИМКА № 18. Д-р Иван Жеков във военна униформа с ръководството на водолечебницата на Кнайпа в Worishofen, село в Баварските Алпи — 16.Х. 1916 гСНИМКА № 19.
Д-р Иван Жеков във военна униформа със свещеници при санаториума в
село
Worishofen - 1916 г.СНИМКА № 20.
Д-р Иван Жеков във военна униформа с курортистите на санаториума в село Worishofen - 16.Х.1916 г.. На обратната страна на снимката, лично от неговата ръка, е написан следния текст: «По молбата и желанието на курортистите е извършена тази снимка в Worishofen, в двора на водолечебницата на Кнайпа до мен е заместникът на Кнайпа, от лявата ми страна, а от дясната ми страна е почтена госпожа, на която комендантът на курорта отстъпи мястото си.» Worishofen, 16.Х.1916 г. Подпис: д-р ЖековСНИМКА № 21 а,б. Д-р Иван Жеков в градината на санаториума на Кнайпа, при село Worishofen през 1916 г
към текста >>
Д-р Иван Жеков във военна униформа с курортистите на санаториума в
село
Worishofen - 16.Х.1916 г..
Снимки на Д-р Иван Жеков СНИМКА № 18. Д-р Иван Жеков във военна униформа с ръководството на водолечебницата на Кнайпа в Worishofen, село в Баварските Алпи — 16.Х. 1916 гСНИМКА № 19. Д-р Иван Жеков във военна униформа със свещеници при санаториума в село Worishofen - 1916 г.СНИМКА № 20.
Д-р Иван Жеков във военна униформа с курортистите на санаториума в
село
Worishofen - 16.Х.1916 г..
На обратната страна на снимката, лично от неговата ръка, е написан следния текст: «По молбата и желанието на курортистите е извършена тази снимка в Worishofen, в двора на водолечебницата на Кнайпа до мен е заместникът на Кнайпа, от лявата ми страна, а от дясната ми страна е почтена госпожа, на която комендантът на курорта отстъпи мястото си.» Worishofen, 16.Х.1916 г. Подпис: д-р ЖековСНИМКА № 21 а,б. Д-р Иван Жеков в градината на санаториума на Кнайпа, при село Worishofen през 1916 г
към текста >>
Д-р Иван Жеков в градината на санаториума на Кнайпа, при
село
Worishofen през 1916 г
1916 гСНИМКА № 19. Д-р Иван Жеков във военна униформа със свещеници при санаториума в село Worishofen - 1916 г.СНИМКА № 20. Д-р Иван Жеков във военна униформа с курортистите на санаториума в село Worishofen - 16.Х.1916 г.. На обратната страна на снимката, лично от неговата ръка, е написан следния текст: «По молбата и желанието на курортистите е извършена тази снимка в Worishofen, в двора на водолечебницата на Кнайпа до мен е заместникът на Кнайпа, от лявата ми страна, а от дясната ми страна е почтена госпожа, на която комендантът на курорта отстъпи мястото си.» Worishofen, 16.Х.1916 г. Подпис: д-р ЖековСНИМКА № 21 а,б.
Д-р Иван Жеков в градината на санаториума на Кнайпа, при
село
Worishofen през 1916 г
към текста >>
68.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, (получено на 26.03.1917 г.)
, 26.03.1917 г.
чрез поручик Тодоров Александър в
село
Лопатица)
(получено на 26.03.1917 г.
чрез поручик Тодоров Александър в
село
Лопатица)
Любез. Минчо Сотиров, Бог да бъде с вас в минутите на духовното каление. Всичко е за доброто на вашата душа. Тук и горе. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
към текста >>
69.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели), Варна
, 26.08.1917 г.
село
Цапари с писма от Петко Гумнеров,
Преписано от оригинала в дома на г-н Гумнеров на 1 септември 1917 г., 10 ч. пр. пладне, гр. София, Р. Грозданова ----------------------------------------------------------------------------------------------- (получено на 30 септември 1917 г., неделя,
село
Цапари с писма от Петко Гумнеров,
чрез фелдфебел музикант Илия Христов) (препис от оригинала, молив) Получено на 30.IX,1917 г., неделя в село Цапари с други писма от Петко Гумнеров. Получено чрез фелдф.-музикален Илия Христов. Този текст е добавен с молив.
към текста >>
Получено на 30.IX,1917 г., неделя в
село
Цапари с други писма от Петко Гумнеров.
----------------------------------------------------------------------------------------------- (получено на 30 септември 1917 г., неделя, село Цапари с писма от Петко Гумнеров, чрез фелдфебел музикант Илия Христов) (препис от оригинала, молив)
Получено на 30.IX,1917 г., неделя в
село
Цапари с други писма от Петко Гумнеров.
Получено чрез фелдф.-музикален Илия Христов. Този текст е добавен с молив. До всички приятели Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши волята на Своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон, Волята Божия, Царството Божие, Славата Божия - цел в Него самия.
към текста >>
70.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели), Варна
, 2.09.1917 г.
село
Цапари с писма от Петко Гумнеров,
(получено на 30 септември 1917 г., неделя,
село
Цапари с писма от Петко Гумнеров,
чрез фелдфебел музикант Илия Христов) (Преписала от оригинала Величка Стойчева) Получено е на 30.IX.1917 г., неделя в с. Цапари с други писма от Петко Гумнеров чрез фелдфебел музикант Илия Христов. До всички приятели.
към текста >>
71.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Всяка година за 2-3 месеца Пеню Киров напуска Бургас и поема пеша от
село
на
село
, от град на град да срещне хора, които се интересуват от духовния живот.
Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие. Пеню Киров е ръководител на братската група в Бургас, но изпълнява и заръките на Учителя относно групите в повечето малки градове из Южна България. Връзката му с братята и сестрите се поддържа от обиколките, които той прави един-два пъти годишно в тия градове.
Всяка година за 2-3 месеца Пеню Киров напуска Бургас и поема пеша от
село
на
село
, от град на град да срещне хора, които се интересуват от духовния живот.
Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ характер. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България. Може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя - "Епистоларни диалози, част 1" и "Епистоларни диалози, част 2".
към текста >>
72.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в
селото
, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение.
живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет.
Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в
селото
, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение.
После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII.
към текста >>
Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско
село
, за да просвещава помаците.
Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа.
Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско
село
, за да просвещава помаците.
Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава.
към текста >>
И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и
село
, безразлично дали си българин или чужденец.
България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното.
И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и
село
, безразлично дали си българин или чужденец.
Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина.
към текста >>
Не е казал, че в България няма
село
, в което да няма училище.
Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия. Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните.
Не е казал, че в България няма
село
, в което да няма училище.
Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва. Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта.
към текста >>
Красно
село
, при София
Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител.
Красно
село
, при София
Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си". Ето защо във „Всемирна летопис" год. IV, кн.
към текста >>
В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари,
весело
(к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал.
87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво. В «овогоучилище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания". С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя 6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис" и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости.
В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари,
весело
(к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал.
На стр. 131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г.
към текста >>
73.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни
, 1.06.1920 г.
Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в
село
Тополица.
Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше.
Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в
село
Тополица.
Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си.
към текста >>
А тези трима бунтуваха
селото
и воюваха срещу нас и Братството.
В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила.
А тези трима бунтуваха
селото
и воюваха срещу нас и Братството.
Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат.
към текста >>
Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в
селото
.
Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството.
Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в
селото
.
Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света.
към текста >>
74.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното
село
Мухово в гр. Панагюрище.
Тя е родена в Калофер през месец февруари 1886 г. Баща й е бил опълченец на Шипка и е от малцината останали живи. Шес т месеца след раждането на Анка той си заминава. Заминава си и брат им - тригодишен, и остават две сестри, които майка им изучава за учителки. Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището.
Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното
село
Мухово в гр. Панагюрище.
Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм. Той е учител в гимназията.
към текста >>
75.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 9.06.1921 г.
Минава се през
село
Драгалевци пеша.
- Вергилий Кръстев В този спомен не е указана точна дата 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините.
Минава се през
село
Драгалевци пеша.
След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години. След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира.
към текста >>
Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през
село
Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори Бивак.
От там се вижда Балкана, вижда се Рила, оттам се вижда пространството на Софийското поле. Изобщо хубаво място, добре проветрявано, добре осветявано, добре огрявано, хубав въздух и хубаво осветено. Там прекарахме две години на тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка седмица на Витоша. Учителят беше завел ред. Един път в неделята се отива в планината.
Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през
село
Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори Бивак.
Този стръмен баир от първия бивак до горе, до поляните го нарекоха приятелите „Бери душа". Много стръмен и уморителен път. Обаче въпреки туй ние излизахме по него. Виждаме как педагогично Учителят постъпи. Първо ни заведе до ниското, до равното, а не ни тури на стръмнините.
към текста >>
Като дойдохме на „Ел Шадай" по удобно бе за излизане през
село
Симеоново отколкото през
село
Драгалевци.
Учителят се загледа много дълго в поляната. Подпря бастуна в земята и след това каза тези думи: „Ето едно хубаво място! " После ние се върнахме в лагера по нашите стъпки. Но вече оттогава, когато дойде пролетта ние започнахме да ходим на тази поляна, която открихме с Учителя в онази гъста мъгла. Тази поляна в последствие Учителят нарече „Ел Шадай".
Като дойдохме на „Ел Шадай" по удобно бе за излизане през
село
Симеоново отколкото през
село
Драгалевци.
И започнахме да излизаме през село Симеоново. Имаше малки пътечки през гората, не бяха удобни и едва се виждаха. Добитъкът ги прекарваше. Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място.
към текста >>
И започнахме да излизаме през
село
Симеоново.
Подпря бастуна в земята и след това каза тези думи: „Ето едно хубаво място! " После ние се върнахме в лагера по нашите стъпки. Но вече оттогава, когато дойде пролетта ние започнахме да ходим на тази поляна, която открихме с Учителя в онази гъста мъгла. Тази поляна в последствие Учителят нарече „Ел Шадай". Като дойдохме на „Ел Шадай" по удобно бе за излизане през село Симеоново отколкото през село Драгалевци.
И започнахме да излизаме през
село
Симеоново.
Имаше малки пътечки през гората, не бяха удобни и едва се виждаха. Добитъкът ги прекарваше. Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място. Там излизахме с Учителя почти всяка седмица - може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят.
към текста >>
Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират на Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през
село
Драгалевци.**Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата на 1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец.
Ill, с. 149-150, N16Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове.След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.*През 1946 г. брат Влад Пашов и Мария Тодорова засадиха борчета, които сега вече са големи борове. Наоколо израсна висока гора, която пази лагера от постоянните ветрове.През 1922 г. в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителят дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева.
Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират на Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през
село
Драгалевци.**Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата на 1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец.
Тръгнах точно в полунощ 1- 2 часа, като мислено се обадих на Учителя, пеш до Симеоново. Там, в края на селото, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме хляб. Горе снегът беше до гърдите. Стигнах Бивака и влязох в бараката, запалих огъня и стоплих вода. Запалих свещ и прочетох една беседа.
към текста >>
Там, в края на
селото
, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме хляб.
брат Влад Пашов и Мария Тодорова засадиха борчета, които сега вече са големи борове. Наоколо израсна висока гора, която пази лагера от постоянните ветрове.През 1922 г. в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителят дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева. Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират на Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през село Драгалевци.**Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата на 1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец. Тръгнах точно в полунощ 1- 2 часа, като мислено се обадих на Учителя, пеш до Симеоново.
Там, в края на
селото
, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме хляб.
Горе снегът беше до гърдите. Стигнах Бивака и влязох в бараката, запалих огъня и стоплих вода. Запалих свещ и прочетох една беседа. Посрещнах изгрева и дочаках братята и сестрите от София и останах с тях. Така не изпълних точно задачата, дадена от Учителя.Вторият път пак не изпълних задачата и реших третия път да я изпълня точно.
към текста >>
И я направихме като минахме по Драгалевското шосе и след като стигнахме
селото
, не минахме в
селото
, а се изкачихме право нагоре и отидохме на Паша Бунар ли се казваше там, някъде едно място.
132. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" В.К.: Искам да ви питам как стана и как се откри бивака на „Ел Шадай? " Е.А.: Ще ви кажа. Вижте сега, ние направихме първата екскурзия, която знам. Беше на Димитровден.
И я направихме като минахме по Драгалевското шосе и след като стигнахме
селото
, не минахме в
селото
, а се изкачихме право нагоре и отидохме на Паша Бунар ли се казваше там, някъде едно място.
И сега, където е най-студената вода на Витоша плюс два градуса. И то е от дясната страна така на Витоша. То е на онова, което разделя Драгалевската река. Разбирате, Драгалевската река разделя това и ние се качихме там на Димитровден беше. Аз бях тогава съвсем нова, първа година в братството и се качихме.
към текста >>
На моето
село
нямаше стомни, нямаше кому да поръчам да ми купи и поръчах на една сестра, която беше наша съмишленица в Байлово, там имало стомни и я помолих да ми купи.
държа една много дълга беседа. И тогава каза: „Другата седмица няма да имаме беседа, а ще дойдеме рано и в 12 часа през нощта ще си теглиме жребие кому когато се падне да тръгне, така, че да има на всеки по пет минути разстояние и ще се изкачи всеки на бивака. Ще отиде на бивака, ще си напълни стомничката, ще си почине и после ще се върне". То беше „задача за стомничката". Аз тогава бях учителка.
На моето
село
нямаше стомни, нямаше кому да поръчам да ми купи и поръчах на една сестра, която беше наша съмишленица в Байлово, там имало стомни и я помолих да ми купи.
Тя ми купи стомничката, но аз не я опитах. Взех стомничката и си тръгнах. Отидох на бивака. А ми се падна да тръгна веднага след 12 часа, 5-та или 6-та ми се падна по ред да тръгна. И още тръгнах рано-рано и аз се изкачих високо горе.
към текста >>
И тогава слязохме в
селото
Драгалевци и влязохме в една кръчма, и там пихме чай.
В сняг сме ходили, да. В.К.: Зимно време ходехте ли? Е.А.: Ходили сме разбира се. Един път се качихме при такъв вятър, че се мъчихме повече от час да запалим огън. Няколко групи слагахме дрехи и не можахме да запалим огън.
И тогава слязохме в
селото
Драгалевци и влязохме в една кръчма, и там пихме чай.
Стоплиха ни вода и там пихме чай. Учителят беше свободен да влезе и в кръчма. Да не се оцапа, защото Той си носеше със себе си чистотата. И от нищо не се цапаше. В.К.: Сега аз искам да запитам като се движихте по планините, проверяваха ли ви полицията личните карти?
към текста >>
76.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
През месец юли няма изнесени беседи от Учителя, затова е сложен като предполагаем месец за тази екскурзия. За това събитие може да се прочете в: 1. Записки на Боян Боев - Летуване и екскурзии на планината (Писма на Боян Боев -Том 2) Конкретно за това летуване: През 1921 г.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. 2. Записки на Боян Боев - Единството в света (Акордиране на човешката душа - т. 1) Записки на Боян Боев ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА
към текста >>
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала.
към текста >>
77.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото
село
Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат.
Но ние знаем где е тя. „Ето я". По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. „Тя е там". Разбираме къде е тя.
Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото
село
Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат.
Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица.
към текста >>
Дорде стигнем в
селото
, снегът вече доста е натрупал.
По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. „Тя е там". Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат. Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея.
Дорде стигнем в
селото
, снегът вече доста е натрупал.
Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато видя, че върху широката му готварска печка, ние сложихме нашите чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зяпнали уста и увиснали ръце. Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха, всред снежната навън виелица.
към текста >>
Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така
весело
се втурва по ведрия свод.
Буйно се спуща по скалите планинската река. Тя пее шумно, разнася своята детска радост, като че ли пляска с ръце, като че ли са някакви невидими другарчета, на които иска да разкаже хубави приказки, за снежният великан останал горе на най-високия връх. Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително.
Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така
весело
се втурва по ведрия свод.
Вредом белина. София е потънала в сива мъгла. Стара планина, проточила дългият си бял гръб, като уморено добиче, пътува из вечността. Отсам Люлин сребърно бял е в ослепително сияние. Оттатък Рила и неуловимите светли очертания на Родопите.
към текста >>
В
селото
долу, снегът се разтопил и пътищата са потънали в кал.
Ах как кънтяха избраните ясни, топли, чисти слова на „Добрата молитва" и „Отче наш". Като че ли никога досега, не е имало по-подобаващо място да се произнесе такава благодарствена молитва. Учителят каза да се изгаси огнището. Работата всред хората отново ни зове. Сбогом Богове на планината, вие незнайни чудотворци!
В
селото
долу, снегът се разтопил и пътищата са потънали в кал.
Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носили всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце. Може по цялата световна долина, да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят, вечните Богове на планината, симфонията на снега и слънцето".
към текста >>
Дорде стигнем
селото
- снегът вече доста е натрупал.
” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там! Там! Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат. Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея!
Дорде стигнем
селото
- снегът вече доста е натрупал.
Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши - още не е взел и да ни прегръща. Мисли си, ей сега тия ще извадят солени закуски - мезета и ще падне едно пиене... И той мислено вече вижда изпразнено от нас цяло буренце гроздовица, или сливовица. Но неговата изненада нямаше предел, когато видя, че върху широката му готварска печка ние сложихме нашите големи и малки чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зинали уста, увиснали ръце... Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица. Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла топли гласове - пеят като един, пеят в хор.
към текста >>
Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка, е получило обилно от тия слънчеви бисери, що слънцето самичко изпива с жадни уста, и така бодро, и така
весело
,
весело
се втурва по ведрия свод.Вредом белина.
Буйно се спуска по скали планинска река. Тя пее, шумно разнася своята детска радост; като че ли плеска с ръце; като че ли невидими другарчета. Иска да им разкаже хубавите приказки за снежния великан, останал горе на най-високия връх...Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина - само бяло. Слънцето разлива по тая светла бяла мантия разтопени бисери, що блестят ослепително.
Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка, е получило обилно от тия слънчеви бисери, що слънцето самичко изпива с жадни уста, и така бодро, и така
весело
,
весело
се втурва по ведрия свод.Вредом белина.
София е потънала в сиви мъгли. Стара планина проточила дългия си бял гръб, като уморено добиче пътува из вечността. Отсам Люлин - сребърно-бял в ослепително сияние. Оттатък Рила, не, Верила и неуловимите светли очертания на Родопите. Не зная, но струва ми се, че днес Ръка на велик Майстор се е размахала и рисува на своето неизмеримо платно една от най-хубавите си картини.Из въздуха лети самотна снежинка и пада върху ръкава ми.
към текста >>
Сбогом планински Богове, вие незнайни чудотворци.
Селото
.
Той, Учителят сваля шапка; същото правят и братята. Към висинето, всред това свято мълчание на природата се понася нашата благодарствена молитва. Ах, как кънтяха избраните, ясни, топли и чисти слова на .Добрата молитва” и „Отче наш”. Като че ли никога до сега не е имало по подобающе место да се произнесе такава благодарствена молитва.Учителят каза да угасим огнището. Слизаме. Работата всред хората отново ни зове.
Сбогом планински Богове, вие незнайни чудотворци.
Селото
.
Даже снегът се разтопил и пътищата потънали в кал. Ливнала мътна вода по локви и бари. Студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа! Не носи ли всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце!
към текста >>
78.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното
село
Мухово в гр. Панагюрище.
Тя е родена в Калофер през месец февруари 1886 г. Баща й е бил опълченец на Шипка и е от малцината останали живи. Шес т месеца след раждането на Анка той си заминава. Заминава си и брат им - тригодишен, и остават две сестри, които майка им изучава за учителки. Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището.
Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното
село
Мухово в гр. Панагюрище.
Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм. Той е учител в гимназията.
към текста >>
79.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство
, 04.1922 г.
Жечо Вълков, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Константин Константинов, Кръстьо Тюлешков, Георги Томалевски, Христо Дързев и Кузман Кузманов образуват комуна в
село
Ачларе (сега Екзарх Антимово), Карнобатско.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство През първата половина на 1922 година се създават първите комуни в Бялото Братство.
Жечо Вълков, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Константин Константинов, Кръстьо Тюлешков, Георги Томалевски, Христо Дързев и Кузман Кузманов образуват комуна в
село
Ачларе (сега Екзарх Антимово), Карнобатско.
Рудолф Земан и Луиза Земан, заедно с още десет човека, образуват комуна в Казанлък. Двата опита за комунален живот са неуспешни. За комуните може да се прочете в: Спомени на Елена Андреева - Комуните Спомени на Елена Андреева
към текста >>
В това време е дошъл един брат от едно
село
Ачларе, Карнобатско и той казал, че има голяма земя посята, и че ако иска някой там да дойде, да работи, той приема.
Това беше идея на тези, които мислеха за комуна. На толстоисти, на комунисти, които бяха комунистически настроени в братството. Те искаха да реализират тази си идея. Учителят не се противопостави. И те отиват при Учителя, искат комуна да правят.
В това време е дошъл един брат от едно
село
Ачларе, Карнобатско и той казал, че има голяма земя посята, и че ако иска някой там да дойде, да работи, той приема.
И Учителят им казва: „Ето казва, братът е готов да ви приеме". И тогава те решават да отидат там. Но те нито знаят каква работа ще вършат, нито колко са годни за тая работа. Отиват по Софийски там и от всичките най-сръчен и издръжлив е бил Борис Николов, защото той беше тогава един човек здрав, млад мъж, планина, здравеняк, работлив и Борис е от хората, които не търсят лесния път. Той издържа и на най-трудните условия.
към текста >>
И млекото не го давал
кисело
, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата.
В това отношение той е бил за пример при нашите братски екскурзии. И когато отиват там, човекът при когото отиват ги храни. А това е Жеко Вълков от с. Ачларе. Тогава десетина души са били. Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал.
И млекото не го давал
кисело
, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата.
След това правели качамак. И те в града не се хранили така както в село се хранели. Тогава условията в града бяха едни, а в село други. Сега сме изравнени в градовете и селата. И в градовете, и в селата почти еднакво се хранят.
към текста >>
И те в града не се хранили така както в
село
се хранели.
А това е Жеко Вълков от с. Ачларе. Тогава десетина души са били. Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал. И млекото не го давал кисело, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата. След това правели качамак.
И те в града не се хранили така както в
село
се хранели.
Тогава условията в града бяха едни, а в село други. Сега сме изравнени в градовете и селата. И в градовете, и в селата почти еднакво се хранят. Тогава не беше така. В селото тогава още постеха, още държаха за тези религиозни обряди и ги изпълняваха.
към текста >>
Тогава условията в града бяха едни, а в
село
други.
Тогава десетина души са били. Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал. И млекото не го давал кисело, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата. След това правели качамак. И те в града не се хранили така както в село се хранели.
Тогава условията в града бяха едни, а в
село
други.
Сега сме изравнени в градовете и селата. И в градовете, и в селата почти еднакво се хранят. Тогава не беше така. В селото тогава още постеха, още държаха за тези религиозни обряди и ги изпълняваха. Когато това в градовете не се спазваше, най-много ще постят една седмица, а онези караха дълго.
към текста >>
В
селото
тогава още постеха, още държаха за тези религиозни обряди и ги изпълняваха.
И те в града не се хранили така както в село се хранели. Тогава условията в града бяха едни, а в село други. Сега сме изравнени в градовете и селата. И в градовете, и в селата почти еднакво се хранят. Тогава не беше така.
В
селото
тогава още постеха, още държаха за тези религиозни обряди и ги изпълняваха.
Когато това в градовете не се спазваше, най-много ще постят една седмица, а онези караха дълго. Значи тези хора като бяха там, ние понеже вегетарианци бяхме, пост нямаше, но имахме разнообразна храна. Тъй не знам защо, но не са си готвили там. Той семейство като че ли не е имал братът. Жеко се казваше, сега си спомням името му.
към текста >>
80.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в
селото
.
Нека си вали! Буря вее, студено е, нека си е. Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява.Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета. Леко се надули крайдрумни шубрачки и тук-там пуснали копринени шумици. Чува се гласът на чучулига.
Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в
селото
.
Завчас слагаме чайниците си върху кръчмарската широка печка и - почваме песните. Кръчмарят се ухилил до уши - радва се уж... Но буренцето му с ракийцата небутнато стои и не зная сега дали му е до песен, или до плач. Този път екнаха повече от 200 гърла. Чуди ни се той, пък и селяните дошли да видят това чудо: сватбари не са, а пеят, вино не пият и месо не ядат, а весели, весели! Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости.
към текста >>
„За сила” - казва Той и благо ни се усмихва.
Весело
поемаме пътя отново, но слънцето вече прилича и вредом е ливнал разтопен сняг.
Спираме задъхани. Пот се струи по зачервените ни лица. Посядваме на припек върху навеяните преспи.Подават портокал на Учителя. Той ни оглежда всичките, вади ножче и почва да реже всекиму. Държим на устните си това благодатно парченце и бавно смучем ароматичния сок.
„За сила” - казва Той и благо ни се усмихва.
Весело
поемаме пътя отново, но слънцето вече прилича и вредом е ливнал разтопен сняг.
Колко е бистра водата му! Ще ти се да коленичиш и да пиеш, да пиеш.Обръщаме поглед към града. Тъмна плащаница го покрива и не ще да се вдигне. Под него са хиляди човешки същества. Те се лутат, блъскат се и под тая мрачна плащаница на дима и саждите дирят смисъла на живота.Гледам града и ми се ще да извикам: - Събудете се, вие спящи!
към текста >>
Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с
кисело
мляко и шепа орехи.
Боже, колко много блага си ни дал! С какво изобилие си напълнил нашите трапези! Тук няма сега богат и беден. Ето, към салфетката разгърнала само хляб и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини, сирене. Татъка, гдето гладни уста дъвчат хляб със студен картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак.
Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с
кисело
мляко и шепа орехи.
Кой ги праща? Приносителят се усмивка многозначително; някои се обръщат и ме гледат. - Кой? - Учителят. В чудна благост се топи сърцето и не знае как да благодари... Поглеждам към Него.
към текста >>
81.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от
село
.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда" СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. Ето една постъпка на духовенството, в лицето на своите владици и попове, през време на събора на Бялото Братство в град Търново — 1922 година, описан от Георги Попов, наш брат от град Пловдив: "Учениците на Бялото Братство през 1922 година проведоха Събора в Търновград. За тази среща с Мировия Учител Петър Дънов се стичаха хора от градове и села.
С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от
село
.
Извървях 60 километра пеша до гарата на град Ямбол. И на другия ден, 1 август, потеглих за град Търново. Какви бяха първите ми впечатления? Повечето пътници бяха облечени в бели дрехи и в хор пееха песента "Братство, единство ние искаме". Като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един език, всички бяха свои.
към текста >>
82.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Тя иска да ни сплаши, за да се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното си було, от което блясва милия и дружелюбен поглед...Прекосяваме
селото
.
От ляво, край пътя, тече полузамръзнало поточе. Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче! Кое ли ще е то? Кой ли е този тъй ранен хвърковат предвестник? Витоша се накачулила с гъсти мъгли.
Тя иска да ни сплаши, за да се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното си було, от което блясва милия и дружелюбен поглед...Прекосяваме
селото
.
Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на почивка. Слънцето отдавна е изгряло, но чак сега показа лъчезарната си глава над тежките мрачни облаци и благо разля над нас мила усмивка. Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от студа.Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва. Но, чудно нещо! Вървим по същия път, а няма вече ни следа от умора - пъшкания и охкания не се чуват, почивки не се правят, освен малки престои от 3-5 мин.
към текста >>
83.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 23.02.1923 г.
Крайпътните вадички съвсем размразени, сега свободно си течат и
весело
гонят своите кристални води.
2.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша] Проливен дъжд от вечерта предупреди страхливците да си останат у дома. Но чудо! Когато се огледахме на сборното място, числото на тия що се отрекоха да дойдат се удвоило и утроило! Изгазваме софийската кал и навлизаме по Драгалевското шосе.
Крайпътните вадички съвсем размразени, сега свободно си течат и
весело
гонят своите кристални води.
Преваляваме селото. То спи дълбок сън, не го будят ни псетата, излезнали да ни посрещнат с весело извити опашки.Кичурите по пропукания воденичарски улей станали още повече и по-големи. Колко са хубави! Приличат на черковни полюлеи, блеснали от рубиновия изгрев. Ето го Слънцето, цяло веч.
към текста >>
Преваляваме
селото
.
Проливен дъжд от вечерта предупреди страхливците да си останат у дома. Но чудо! Когато се огледахме на сборното място, числото на тия що се отрекоха да дойдат се удвоило и утроило! Изгазваме софийската кал и навлизаме по Драгалевското шосе. Крайпътните вадички съвсем размразени, сега свободно си течат и весело гонят своите кристални води.
Преваляваме
селото
.
То спи дълбок сън, не го будят ни псетата, излезнали да ни посрещнат с весело извити опашки.Кичурите по пропукания воденичарски улей станали още повече и по-големи. Колко са хубави! Приличат на черковни полюлеи, блеснали от рубиновия изгрев. Ето го Слънцето, цяло веч. Наднича из зад бялата кадифяна завеса на Стара планина, усмихва се на природата и бавно, бавно се издига по своя път. Тишина.
към текста >>
То спи дълбок сън, не го будят ни псетата, излезнали да ни посрещнат с
весело
извити опашки.Кичурите по пропукания воденичарски улей станали още повече и по-големи.
Но чудо! Когато се огледахме на сборното място, числото на тия що се отрекоха да дойдат се удвоило и утроило! Изгазваме софийската кал и навлизаме по Драгалевското шосе. Крайпътните вадички съвсем размразени, сега свободно си течат и весело гонят своите кристални води. Преваляваме селото.
То спи дълбок сън, не го будят ни псетата, излезнали да ни посрещнат с
весело
извити опашки.Кичурите по пропукания воденичарски улей станали още повече и по-големи.
Колко са хубави! Приличат на черковни полюлеи, блеснали от рубиновия изгрев. Ето го Слънцето, цяло веч. Наднича из зад бялата кадифяна завеса на Стара планина, усмихва се на природата и бавно, бавно се издига по своя път. Тишина. Не, не - чудна горска песен.
към текста >>
Чува се
весело
провикване маршова песен.
Грижа ли го е него, че ни поваля доле и ни търкаля по снега. Но дали се плашат екскурзиантите! Пази Боже! Приличат на млади бойци, които вместо да се плашат от боя, налитат към него с непреодолима сила. Лицата им сияят.
Чува се
весело
провикване маршова песен.
Между нас има старци и деца. Не мож ги различиш по радостния блясък в очите, по бодрия вървеж. Слънцето грее над нас. Няма пред него ни мъгли, ни облаци. То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето смях и закана към нас. Закана?
към текста >>
84.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го
селото
.
Въздухът е свеж и топъл. Няма нито сняг, нито студ. Но Марта е стара неверница и затова дебелите палта са навързани върху раниците ни, за всеки случай.И тоз път не сме малцина - повече от 200 души. Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път.Ето ги и селяните млекари, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града. Някои селяни пък са обслужвани за целта само със своето магаренце.
Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го
селото
.
Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма.
към текста >>
Край тях са и кучетата,
весело
въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред
селото
, над черквата се разлива голяма чешма.
Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност.
Край тях са и кучетата,
весело
въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред
селото
, над черквата се разлива голяма чешма.
От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци. Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас. Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника! Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на гърба си чудния предмет.
към текста >>
85.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Посипаха се звезди и по росните листенца.Огньовете
весело
пращят и издават приятна грейка.
Сетне затварят трапа, замазаха отпред дулото и оставят да се напълни резервоара с вода.Смрачава се. Никой не си тръгва. Задонасяме дърва за огнището. Тука ще се нощува. Над нас небето опна своята звездна плащаница.
Посипаха се звезди и по росните листенца.Огньовете
весело
пращят и издават приятна грейка.
Наобиколихме го. Чуват се песни. Всички подемаме; дори вятъра, заспал зад хълмовете, сепна се, събуди, скокна на юнашки нозе и запя с нас. Доведе и дъждовните капки, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела. Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли.
към текста >>
Като златолюспа змия се проточва нашата чудна дълга колона към
селото
.Лицата горят.
Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка. След закуска си тръгваме.
Като златолюспа змия се проточва нашата чудна дълга колона към
селото
.Лицата горят.
Сърцата пламтят.Ах, градът! Как ще слезем в него, що отдалече ни лъхна със своя лош въздух, ще ни парне с автомобилните си прахоляци! Сега се връщаме през Симеоново. Ето ги зелените изкпасили ниви. Ето ги сочните ливади.Накитени граждани с любопитство ни гледат.
към текста >>
86.
На власт в България, чрез държавен преврат идва политическата партия Демократически сговор
, 9.06.1923 г.
Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при
село
Голак, след което е отведен в Пазарджик.
До пролетта на 1923 г. Военният съюз има влияние във всички гарнизони и успява да привлече на своя страна не малък брой от офицерския кадър. В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново - начело с Александър Цанков.След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков заедно от новите министри отиват в двореца "Врана", за да поднесат указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото. Царят подписва и двата указа.
Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при
село
Голак, след което е отведен в Пазарджик.
Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов (14 юни 1923 г.) Тези събития имат връзка със забраната на съборите на Братството.
към текста >>
87.
Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...
, 08.1923 г.
Там всичко беше уредено, докато комуната в
село
Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна.
Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава. Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита. Имахме дълги разговори с тях. Това беше идеен живот. По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови.
Там всичко беше уредено, докато комуната в
село
Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна.
Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода. Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко.
към текста >>
88.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо
село
, както му казват.Природата е китна, зелена.
Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани.Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето.
Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо
село
, както му казват.Природата е китна, зелена.
Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.Свършва се вече Средна Гора.
към текста >>
Бурни искри политат възбог и пращят
весело
.Спим като убити.
Те сякаш ни благодарят, сякаш ни се усмихват под настъпилия здрач. Откриваме още едно гнездо - извор - не по-малък от другите пет. Заемаме се с него. Копаем го,, ограждаме го по образеца на Учителя.Наклаждаме буен огън. Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него.
Бурни искри политат възбог и пращят
весело
.Спим като убити.
Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето. Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила. Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало на хоризонта и позлатяваше мощния гръб на планината.Колко е хубаво! Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи. Техните чудни шарки изглеждат тъй стари, както и самата майка земя.
към текста >>
89.
Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.
, 26.08.1923 г.
Симеоново и над
село
Бистрица, които той посещава заедно с брат Борис Николов.
Или съборът може да стане в Рилската пустиня, при Олтаря. Там е отлично, има гори, дърва, вода и шосе. Там може отлично да организираме събора." /"Петимата братя", с.248, 249/По-късно, през 1933-1934 г., Учителят не посещава Рилските езера, а с братята и сестрите организират лагер на Витоша в местността Присоите, до един хубав извор. Там прекарват повече от една седмица. Оттогава всичко се е изменило и сега много мъчно може да се намери това място.*Учителят насочва приятелите и към хубавите източни места след с.
Симеоново и над
село
Бистрица, които той посещава заедно с брат Борис Николов.
Когато се връщат от тази екскурзия, брат Боев пита брат Борис къде са били. Той му отговаря: „Бяхме в един кът от рая." Изгревът - Том 22 3. Учителят на Витоша Св. Няголов
към текста >>
90.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
Или някоя моя постъпка, аз зная - вие сега искате да бъда винаги с
весело
лице, но аз някой път се боря, хвана някой вълк, извадя овцата, ударя го, вие казвате: "Учителят е много неразположен " Друг път съм в градината, бера плодове, казвам: Елате, давам ви.
Макар на познат или непознат.(Всички бяха бодри.) Сега туй (целият разговор) ви допадна. Като се четеше "Истината", бяхте изморени. Защо? - Вие чувствувате, аз ви говоря искрено, искам да бъда чистосърдечен. Зная, че някои мои думи попадат много тежко - е, паднала е!
Или някоя моя постъпка, аз зная - вие сега искате да бъда винаги с
весело
лице, но аз някой път се боря, хвана някой вълк, извадя овцата, ударя го, вие казвате: "Учителят е много неразположен " Друг път съм в градината, бера плодове, казвам: Елате, давам ви.
Видите един брат е в неразположение, той е долу. Пет-шест души съберете се, пратете му добри мисли, ще го повдигнете, това може да го направите. Писанието казва: "Молете се един за друг." Много същества от черното братство може да дойдат горе, но те не могат да разберат всичко. Сега тази сутрин по интензивност на електричеството ние бяхме на повече от 7000 метра височина, а инак височината е на 2500 метра. Верка (сестрата, дето й стана лошо сутринта) не се разболя, но не можа да издържи и тя трябваше да яде.
към текста >>
91.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Това стана в едно
село
в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник.
И без баня може". Ако може без баня, онези деца, които се раждат, колко пъти ги къпят майките им? (Брат Иларионов: „По два пъти на ден".) Птиците кога вали дъжд си оставят леглата и правят бани.Всяка дума има енергия. Енергията от всяка твоя дума се връща в душата ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш. Ще ви приведа един пример.
Това стана в едно
село
в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник.
Набил жена си. След това отива на нивата не може да пее. Тежко му е, ще се пукне, нищо не може да работи. Минава се целия ден, не може да работи. После на другия ден пак.
към текста >>
92.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Ако имате любов какъвто и да бъдеш, някой земледелец, овчар, някой обикновен учител в
село
- в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще.
Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия. Най-малките неща в живота се обмислят добре когато има любов. Защото когато имате любов в душата си, с присърце ще работите. Когато нямате любов в душата си, най-великите работи са тежест за душата ви. Ако нямате любов животът ви ще бъде скучен.
Ако имате любов какъвто и да бъдеш, някой земледелец, овчар, някой обикновен учител в
село
- в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще.
Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще те претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра щеше да остане жив. Каквото му кажат 100% вярваше. Той беше краен оптимист. Но на земята никога не става със 100% сигурност.
към текста >>
93.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Като по магнетична връзка предава ни се обща
веселост
и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща
веселост
и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
към текста >>
Те ни гледат очудено и
весело
.
Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Те ни гледат очудено и
весело
.
Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли. В Самоков нашият автомобил се повреди.
към текста >>
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала.
към текста >>
94.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Като по магнетична връзка предава ни се обща
веселост
и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща
веселост
и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
към текста >>
Те ни гледат очудено и
весело
.
Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Те ни гледат очудено и
весело
.
Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли. В Самоков нашият автомобил се повреди.
към текста >>
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала.
към текста >>
95.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Като по магнетична връзка предава ни се обща
веселост
и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща
веселост
и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
към текста >>
Те ни гледат очудено и
весело
.
Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Те ни гледат очудено и
весело
.
Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли. В Самоков нашият автомобил се повреди.
към текста >>
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала.
към текста >>
96.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Като по магнетична връзка предава ни се обща
веселост
и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща
веселост
и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
към текста >>
Те ни гледат очудено и
весело
.
Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Те ни гледат очудено и
весело
.
Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли. В Самоков нашият автомобил се повреди.
към текста >>
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала.
към текста >>
97.
Учителя е в София, Събор, 1924 (?)
, 24.08.1924 г.
аз отидох учителка в
село
Макоцево, брат Боян помагаше за дешифрирането на лекциите на Общия клас.
Той беше с голяма култура човек. В.К.: Аз съм чел „Где е истината" и по-добра защита на Учителя не съм срещал. Е.А.: С голяма култура беше. Бил ми е учител четири години по история. Когато в 1931 год.
аз отидох учителка в
село
Макоцево, брат Боян помагаше за дешифрирането на лекциите на Общия клас.
Учителят ме прати да стана учителка за наказание, за моята връзка с Лулчев и аз учителствувах непълни четири години. Уволниха ме за противорелигиозни идеи. След уволнението ми аз се върнах и продължих работата си като стенографка. В 1928 год., аз се явих пак на конкурс за стенографка в Народното събрание и издържах конкурса. Но след първата смяна, на която се явих в събранието да записвам, началникът на стенографското бюро Антонов ме извика и ми каза, че аз заедно с други пет млади хора не мога да остана на работа в Народното събрание понеже се е получило тайно поверително писмо от Дирекцията на полицията.
към текста >>
98.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Виното е било първоначално сладко, но човека го направил
кисело
.
Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг - крушата? Един - повече водата, друг - повече винцето? Един - хляба, друг - месцето и т. н.?
Виното е било първоначално сладко, но човека го направил
кисело
.
Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години. Оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват.Ожените се, жена ви постепенно вкисва соковете ви и ставате кисели. Така се е вкиснало постепенно и виното. Знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената? - Абсолютно чисти!
към текста >>
99.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 25.09.1924 г.
На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е
селото
гдето той работи, а Липнишко е общината.
Любезна Елена, На вашите болни препоръчвайте печение на гърба, излагане на слънце от сутрин до обед, а може да продължават и след обед. Да се правят обливки с вода топлена на слънцето. Измивките да стават на тялото по обед. Но ти най-добре ще направиш след посещението си от Буковци, отбий се в София.
На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е
селото
гдето той работи, а Липнишко е общината.
Буковци, Липнишко, Оряховска околия. Ти ще му пишеш 5-6 дена по-рано, да може той да получи писмото ви. Ти ще идеш до Червен бряг и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне. Ще му дадеш знак, с който да ви познае. На сестрите от Трявна пиши да се не боят.
към текста >>
100.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Селото
се провижда.
Само туй бяха оскъдните усмивки на зимата и - нищо друго. Заканителен мраз ни сочи пътя към града и се муси към нас.Из лъкатушенията се стоплихме. Стана дори приятно. Като че ли сме в друго царство, докато пък малко по-нагоре се развиваше такава хала. Но слезнахме ли из полето, вятърът пак ни сграбчи, сборичка и заблъска къде ни очи видят.
Селото
се провижда.
Дим, размотан от вятъра, се носи над него. Селските кучета с весело скимтене ни посрещат току над водениците. Те си знаеха, че ще има нещичко за тях. Големи комати хляб изчезваха в зиналите им уста.Влязохме в кръчмата. Посрещна ни стройна здрава селянка и бързо ни приготви чай.
към текста >>
Селските кучета с
весело
скимтене ни посрещат току над водениците.
Стана дори приятно. Като че ли сме в друго царство, докато пък малко по-нагоре се развиваше такава хала. Но слезнахме ли из полето, вятърът пак ни сграбчи, сборичка и заблъска къде ни очи видят. Селото се провижда. Дим, размотан от вятъра, се носи над него.
Селските кучета с
весело
скимтене ни посрещат току над водениците.
Те си знаеха, че ще има нещичко за тях. Големи комати хляб изчезваха в зиналите им уста.Влязохме в кръчмата. Посрещна ни стройна здрава селянка и бързо ни приготви чай. Развързахме раниците и тук, и на този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие. Горките ни ябълки!
към текста >>
Пълни с веселие и бодрост, без капка умора слизаме към „голямото
село
” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата.Дома.
Нахранваме се хубаво. Изпиваме и по два чая и започваме да пеем. На кръчмарските гвоздеи виси ароматична луканка. Напразно ни кимаха със зачервените си лица, но никой не им обърна внимание.Часът е само 3 след пладне. Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в гърба.
Пълни с веселие и бодрост, без капка умора слизаме към „голямото
село
” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата.Дома.
От горния етаж се чува мазурка, ечат стъпки на танцуващи нозе.И горе щастливи люде, и доле. Но колко разлика в това щастие! Едното носи свежест, здраве, бодрост, свобода, а другото замъглява мозъка в безсмислено въртение всред развален въздух. Па кой знае, дали там горе и „те” не мислят че тяхното е по-хубаво.Господи, колкото глави и толкоз умове. Нека всеки си живее както иска и в бъдни дни бере плодове от своите садива.
към текста >>
НАГОРЕ