НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
212
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_10 ) Реална връзка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една вечер минавах с един свой приятел край едно
село
.
Всеки ден трябва да се радваш с нова чиста Божествена мисъл. Всеки ден новото, което иде, е от Бога. Човек, каквото гледа, да мисли за Бога. Кажи: „Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.“ Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да те видя.“ Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен. Щом искаме да Го видим в този човек, тогава Бог ще ни се покаже чрез него.
Една вечер минавах с един свой приятел край едно
село
.
Сред селото над една от къщите видях приятна, мека, синя светлина, която се издигаше нагоре към небето. Тя ми показа, че в този дом живее един добър човек, който в това време се моли на Бога и молитвата му се приема. Обърнах внимание на приятеля си към тази светлина и го попитах дали я вижда. Приятелят ми погледна нататък и я видя. Обаче не всеки човек вижда тази светлина.
към текста >>
Сред
селото
над една от къщите видях приятна, мека, синя светлина, която се издигаше нагоре към небето.
Всеки ден новото, което иде, е от Бога. Човек, каквото гледа, да мисли за Бога. Кажи: „Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.“ Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да те видя.“ Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен. Щом искаме да Го видим в този човек, тогава Бог ще ни се покаже чрез него. Една вечер минавах с един свой приятел край едно село.
Сред
селото
над една от къщите видях приятна, мека, синя светлина, която се издигаше нагоре към небето.
Тя ми показа, че в този дом живее един добър човек, който в това време се моли на Бога и молитвата му се приема. Обърнах внимание на приятеля си към тази светлина и го попитах дали я вижда. Приятелят ми погледна нататък и я видя. Обаче не всеки човек вижда тази светлина. Братът попита Учителя: „Вие казахте в една от последните беседи, че трябва да изпращаме мисъл към света, с която да му помагаме, да изпращаме хубави мисли и пожелания към всички хора, към всички народи, с които да им помагаме.
към текста >>
2.
1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза, че отива в
село
.
Благодарете на Господа за малкото, то носи голямото. Този, който дава малкото, ще даде и голямото. Като издържите изпита, както Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа. Благодарете на Бога, че сте в едно Велико училище, дето трябва да се учи, и че сте в един свят, дето имате всички възможности. Като се учим добре, на нас ще бъде добре.
Една сестра каза, че отива в
село
.
Не се тревожете. Радвайте се и се веселете като дете. Бог е промислил за Вас. Няма за какво да не сме благодарни на Бога, ние живеем в един свят на изобилие. Признавам, че имам да давам на Природата.
към текста >>
3.
2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например, влезеш в едно
село
; и тези хора ще обичаш.
Като се каже „Обичай всички! “, се разбира да обичаш съществата дотолкова, доколкото се простира твоето съзнание, т.е. тези, с които се срещаш. Изведнъж всички хора не могат да се обичат. Като казваме, че всички трябва да обичаме, това е динамика.
Например, влезеш в едно
село
; и тези хора ще обичаш.
После ще влезеш във второ село, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш. Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешка любов, а Божествена – да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него. Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да любиш всички, да им помогнеш, там се изисква много. Любовта обича всички, а това, че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато, тогава естествено той няма и да обича всички по един и същ начин.
към текста >>
После ще влезеш във второ
село
, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш.
“, се разбира да обичаш съществата дотолкова, доколкото се простира твоето съзнание, т.е. тези, с които се срещаш. Изведнъж всички хора не могат да се обичат. Като казваме, че всички трябва да обичаме, това е динамика. Например, влезеш в едно село; и тези хора ще обичаш.
После ще влезеш във второ
село
, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш.
Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешка любов, а Божествена – да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него. Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да любиш всички, да им помогнеш, там се изисква много. Любовта обича всички, а това, че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато, тогава естествено той няма и да обича всички по един и същ начин. Един брат каза: „Учителю, Вие преди няколко седмици в една лекция казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога, а преди три дни, в неделя, казахте, че трябва да обича всички същества.
към текста >>
4.
3_02 ) Закони и методи на мъдростта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато в едно
село
хората станат много лоши, то мозъкът им става много активен и излъчва такива енергии, които разпръскват облаците и в
селото
не пада ни капка дъжд.
И човек трябва да има усет, да влезе във връзка с Природата, да оценява какво нещо са светлината, въздухът, пролетния ден. Тъй че има неразривна връзка между нас и Природата. Развалянето на времето често зависи от нас. Ние мислим, че като сме поставени в света, можем да направим някому пакост. Не, това което направим, ще засегне преди всичко нас – индивидуално и общо.
Когато в едно
село
хората станат много лоши, то мозъкът им става много активен и излъчва такива енергии, които разпръскват облаците и в
селото
не пада ни капка дъжд.
Когато хората имат лоши мисли, дъждът се отблъсква. Със своите добри мисли хората привличат дъжда, влагата. Каквото мислим, съответното става. Развалянето на времето се дължи на войната между Русия и Германия. Двете страни си пращат една против друга грамадни разрушителни енергии и това, разбира се, влияе върху климата.
към текста >>
5.
3_16 ) Съзнателно излъчване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Виждала
селото
под себе си и релефа на планините.
А има някои, които не им разрешават да напускат затвора. Това е вярно както в обикновения живот, така и в духовния. Нали има някои затворници – пущат ги да отиват в града, после се връщат, а други не ги пущат вън от затвора. Една сестра разказа, че тази пролет, през месец май, имала случай на излъчване. Било привечер и както лежала почувствала, че е извън тялото си на известна височина, около 20-30 см, минала през стената и се понесла напред.
Виждала
селото
под себе си и релефа на планините.
През всичкото това време на излъчване чувствала Мир, Радост и Любов към всички. Като се върнала в тялото си, веднага разбрала огромната разлика: летяла като птица и се радвала като облак, а сега трябвало да ходи по земята със своите земни грижи. След това един брат запита: „Как може да стане съзнателно излъчване? “ Това става като се концентрираш и излъчването иде само.
към текста >>
6.
3_21 ) Промисъл
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един праведен пътувал от едно
село
за друго по Божия работа.
“ Природата е пълна само с чудеса. Едно дете се ражда, нищо не знае и всички се грижат за него. Има общ Промисъл за всички същества, но специалният промисъл за някой праведен е Благодат. Когато човек е под Благодат, каквото пожелае, става.
Един праведен пътувал от едно
село
за друго по Божия работа.
Било зимно време и излязла виелица, натрупало сняг, вятърът блъскал право в лицето му. Той напрегнал волята си и до средата на пътя издържал. После пръстите на краката и ръцете му се вкочанили, било невъзможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да помогне. Веднага вятърът утихнал. Той стигнал в онова село и щом прекрачил прага и затворил вратата отвътре, бурята отново се появила със страшна сила.
към текста >>
Той стигнал в онова
село
и щом прекрачил прага и затворил вратата отвътре, бурята отново се появила със страшна сила.
Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време и излязла виелица, натрупало сняг, вятърът блъскал право в лицето му. Той напрегнал волята си и до средата на пътя издържал. После пръстите на краката и ръцете му се вкочанили, било невъзможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да помогне. Веднага вятърът утихнал.
Той стигнал в онова
село
и щом прекрачил прага и затворил вратата отвътре, бурята отново се появила със страшна сила.
към текста >>
7.
3_22 ) Всичко се превръща в добро
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Прозорецът бил отворен и едно дете, което
носело
умряла гарга, я хвърлило през него.
“ Един беден работник в Америка всякога казвал: „Бог ще промисли! “ Жена му, която била крайна материалистка, му казвала недоволна: „Ти като си с такъв ум, колко още ще страдаме! Виж, скъпи, така нищо не става.“ Настъпила икономическа криза и уволнили работника от фабриката. Жена му сложила ръце на кръста и казала: „Хайде да видим сега как твоят Бог ще промисли!
“ Прозорецът бил отворен и едно дете, което
носело
умряла гарга, я хвърлило през него.
Работникът я уловил и видял, че в гърлото ѝ има нещо дебело. Той издърпал една огърлица, която гаргата била задигнала, и познал, че тя е на едно високопоставено лице и я занесъл. Собственикът на огърлицата казал: „Понеже ти донесе огърлицата, то Бог ще промисли и аз ще ти намеря работа.“ И до днес вие съжалявате, че сте излезли от Рая. Нещастие е, че сте излезли оттам, но благата, които имате сега – благото на Божията Любов, която се проявява към вас, се дължи на онова нещастие, което ви сполетя в Рая.
към текста >>
8.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При мен дойде един земеделец от южнобългарско
село
и ми каза, че има дългове.
Плодните дървета желаят да им се обръща внимание, да ги обича някой. И затова добри градинари са тези, които обичат дърветата. На някои хора нивите са добре изкласили, а на други – не, а нивите са еднакви. Тогава, като минавам, казвам: „Човекът, чиято е тази нива, има такъв и такъв характер, а човекът на онази има такъв и такъв характер.“ Първият е вложил нещо хубаво в нивата. Бих желал, като ида някъде на гости, да ми поднесат хляб от жито, при което земеделецът е пял, и като е сял, и като е жънал.
При мен дойде един земеделец от южнобългарско
село
и ми каза, че има дългове.
Казах му: „Ти ще си платиш дълговете по следния начин: ще вземеш семе – било жито, било някое друго растение, ще го пречистиш, ще го напечеш на слънце два-три дни и след това, като го сееш, ще пееш песента „Благославяй, душе моя, Господа“. После ще излизаш всяка сутрин на нивата за молитва и гимнастика. Освен това от добитото ще отделиш десятък за Божествена цел. И така ще успееш, ще ти тръгне.“ И след засяването на нивата с жито, фасул и други той често я посещавал. При изгрев слънце на единия край на нивата произнасял Добрата молитва, на другия – 91 Псалм, на третия – Добрата молитва, на четвъртия – „Отче наш“.
към текста >>
“ Този човек бил от друго
село
– от с.
Тези съвети дадох на този брат през 1923 година и след няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи резултата. Всякога добитъкът бивал кротък и спокоен, даже неговите клиенти се увеличили по причина на това, че не посягал на животните – идвали и от други села да им кове подкови. Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено. И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че да не мърда?
“ Този човек бил от друго
село
– от с.
Победа, но му станал постоянен клиент. Нашият брат отделял десятък от житото и от занаята за Божествена цел. И всичко му тръгнало, в скоро време изплатил всичкия си дълг, който възлизал на 23 000 лева; така той опитал закона, а този закон е силен. Ако орачът, който оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който се храни с него.
към текста >>
9.
4_08 ) Без насилие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Новото учение е живот на красивото, на радостното, на
веселото
, на доброто.
Това, което вършат – войната, не е по Волята Божия и ще страдат. Един певец ми бе казал, че като давал концерт, между присъстващите дошъл и един инвалид – без крака и без ръце, труп, който слушал с интерес концерта. Певецът много се развълнувал, като го видял, мъчно понесъл тази картина. Ето такъв е резултатът на войната. Новото учение и Новият живот не допускат такива картини в Живота.
Новото учение е живот на красивото, на радостното, на
веселото
, на доброто.
Това е Божественият живот, който ще дойде, защото такава е Волята Божия. В Божествения живот всеки трябва да се остави свободен. Частното воюване между индивидите ражда колективното. Бог не създаде света за роби, за слуга, за затвори, за наслаждения. Бог създаде света за училище на своите деца.
към текста >>
10.
5_24 ) Абсолютно възможно за силния
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Весело
трябва да гледаме на нещата.
Сега между вас ще изберем десетима оптимисти. Песимистът се е затворил, не излиза, тогава самите вие го посетете. Първият ще му занесе круши, вторият друго нещо. Десет хубави плода ще му занесат и като ги изяде, той ще почувства присъствието на тези оптимисти и веднага ще се изпълни с жизнен еликсир. Песимизмът е патологична черта.
Весело
трябва да гледаме на нещата.
Комарите са временни, живеят до едно време и като ги хване студът, изчезват. Значи изпитанията, трудностите са временни. Един човек работи на суха песъчлива почва и сади растения. Минава някой и му казва да остави това и че нищо няма да излезе. Но той продължава, има постоянство, оре, копае, наторява, полива, чисти.
към текста >>
11.
7_11 ) Страданията развиват дарбите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек трябва да гледа
весело
, оптимистично на нещата.
Страданията са за проветряване. Например искаш да учиш, да се занимаваш по някой въпрос, но дойде някоя мъчнотия и си казваш, че не можеш да учиш. А това, което почувстваш чрез това страдание, е много по-важно и по-добро, отколкото онова, което си седнал да заучаваш. Страданието е духовен въпрос. Засега то представлява велико нещо в Живота и предизвиква голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят.
Човек трябва да гледа
весело
, оптимистично на нещата.
Станал си инертен, силите ти са в застой и като те хване страданието, почваш да мислиш, да приказваш, а и като видиш някого, поусмихнеш се, станеш любезен.
към текста >>
12.
3) Болести на кръвоносната система
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
7.5. Диета изключително млечна: прясно и
кисело
мляко.
7. Копривна треска 7.1. Най-напред се взема рициново масло. 7.2. Чист въздух, умерена топлина в стаята. 7.3. Пиене на гореща вода с чаена лъжичка. 7.4. Мазане на обрива с чисто дървено масло.
7.5. Диета изключително млечна: прясно и
кисело
мляко.
А може да се употреби и следната диета: печен лук, варени картофи, картофена супа. Ще се избере една от двете диети. 7.6. Всяка вечер миене на краката с топла вода. 8. Рак Тази болест се появява при дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система.
към текста >>
13.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да има
весело
разположение, понеже една от причините за тази болест е притеснението.
Учителя му даде следните съвети: 1.1. Молитва. 1.2. Пеене. 1.3. Вяра. 1.4. Да забрави, че е болен.
Да има
весело
разположение, понеже една от причините за тази болест е притеснението.
Да изхвърля от себе си мислите, които го тревожат. 1.5. Колкото пъти се изпотява през деня, да се преоблича. Иначе се набират отрови в тялото. 1.6. Всяка вечер да си измива краката с топла вода. 1.7. Да не преяжда.
към текста >>
6.8. При язва да не се употребява
кисело
, люто и солено.
След десетия ден дървеното масло се спира, а на болния се дава чай със сухари и краве масло. При друг случай на язва в червата Учителя препоръча следното: 6.6. Цветовете на жълтия кантарион се турят в дървено масло и стоят на слънце четиридесет дена. След това се взема по една супена лъжица всяка сутрин и вечер, половин час преди лягане. 6.7. Отвара от жълт кантарион се пие по една супена лъжица преди ядене.
6.8. При язва да не се употребява
кисело
, люто и солено.
Също така да не се употребява боб, леща и грах. Могат да се употребяват, ако са олющени от люспите. 6.9. Възварява се вода в джезве и щом клокне водата, турят се в нея три листа от тетра или смрадлика, веднага се отстранява от огъня, похлупва се и се оставя да постои така. Тази вода се пие три пъти на ден, половин час преди ядене, по една кафена чашка. На тетрата се употребяват листата, но най-хубаво е да се бере, когато цъфти.
към текста >>
Известно време няма да пиеш прясно мляко, а
кисело
може.
Върнала се през Симеоново. Нямала вече нито колит, нито болки. След това цяла седмица яла печени и варени картофи и печен лук. После започнала да яде всичко. Учителя ѝ казал:
Известно време няма да пиеш прясно мляко, а
кисело
може.
9. Запек 9.1. Тричав хляб – жито, смляно с всичко, без да се отделят триците. Такъв хляб е грубичък, но е вкусен. Тричавият хляб усилва перисталтиката на червата и запекът е невъзможен. 9.2. Склонният към запек, за да го избягва, да пие половин час преди ядене сутрин, на обяд и вечер по една чаша гореща вода.
към текста >>
14.
9) Видни музиканти
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бах е любовен, у него има любовен елемент, взема живота като нещо
весело
, като забавление, но е религиозен, с устойчиви чувства.
ВИДНИ МУЗИКАНТИ Няколко млади братя музиканти бяха приети от Учителя. Стана дума за последните концерти на Чиампи2, който беше посетил София, и за други музиканти. Бах има най-съвършен череп от всички музикални класици, в лицето му са застъпени Венера и Юпитер. После, той е слънчев тип, има хубава памет.
Бах е любовен, у него има любовен елемент, взема живота като нещо
весело
, като забавление, но е религиозен, с устойчиви чувства.
Повидимому Бах като че ли отстъпва, но каквото мисли, ще го направи. Много малко е било развито у него тщеславието. Бах е преди всичко музикант, който се е добрал до извора на музиката. Неговата музика е изворна, бликаща, с много възможности за разработване, с много идеи. В нея няма мелодични линии, но има богатства на мотиви.
към текста >>
15.
12) Всичко е за Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато минахме водениците на
селото
, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади душа“.
ВСИЧКО Е ЗА БОГА На 1 ноември 1926 г. рано сутрин потеглихме през Драгалевци.
Когато минахме водениците на
селото
, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади душа“.
Над нея има една полянка, обрасла с висока трева, на която винаги се спирахме, за да си отдъхнем. Тази полянка кръстихме „Зеленка“. Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза: “Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа! “. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“.
към текста >>
16.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно
село
, ще говори с хората.
Имате бръчки, но те ще изчезнат. Ще се правят опити, но който влезе тука, няма да говори в света, като риба ще мълчи. Това е едно Учение на опита. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да приемат каквато форма искат.
Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно
село
, ще говори с хората.
После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък. Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости! “. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“. Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат.
към текста >>
17.
45) Невидими пътища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници, минахме през
село
Симеоново.
НЕВИДИМИ ПЪТИЩА Учителя покани осем души, братя и сестри, да направим екскурзия до хижа „Алеко“ и там прекарахме няколко дни. На 20 ноември 1943 г.
в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници, минахме през
село
Симеоново.
На Ел-Шадай се спряхме за малка почивка и продължихме нагоре. По склоновете на планината започнаха да се вият мъгли. Минахме първия заслон, а мъглите растяха и ту забулваха, ту пак разкриваха Резньовете. Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата.
към текста >>
18.
46) Ние градим
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с
кисело
настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства.
излязохме на Витоша и около Учителя се състоя следният разговор: Сега тук ние сме в Онзи свят и около нас има много скъпоценности, но вие не ги виждате, защото ако ги видите, ще искате да ги вземете за себе си. Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние. Вие сте като едно дете, заспало в завивките, които другарчетата му зашиват към леглото и когато то се събуди, вижда се пришито. Вие ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, ако по време на спане нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви пришият към кревата и щом се събудите, виждате се пришити, т. е.
с
кисело
настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства.
Това значи, че сте вързани. Но всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората. Ако не обичаш Господа, хората не могат да те обичат.
към текста >>
19.
50) Общи и местни условия за възпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра, учителка в едно радомирско
село
, разказа своята педагогическа опитност:
Така те ще видят великото и красивото. Могат да ни дадат едно начално училище с четири отделения, една прогимназия и една гимназия; две години са достатъчни, за да се видят резултатите. Без да се вдига шум, ще се приложи новият метод, по който може да се възпитава занапред. И така, след като се направи опитът, ако е добър, може да стане общ. Материалът, който ще се изучава, ще бъде същият, какъвто е в програмата за всички училища, но разликата е, че ще се преподава по нов начин.
Една сестра, учителка в едно радомирско
село
, разказа своята педагогическа опитност:
“Приложих в училище песните на Учителя, някои упражнения от Паневритмията и упражнението „Гамата“. Инспекторът, като дойде, констатира, че децата са преобразени и трансформирани, и писа в ревизионния лист: „Обичай децата си с велика любов и те ще ти отговарят със същото“. И е точно така: когато вляза в клас, те реагират само с любов. Успях да събудя у тях интерес и уважение към всичко в Природата. Стимулирах тяхната любов към природни обекти.
към текста >>
20.
61) Планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И какъв разкошен изгрев посрещнахме при
село
Симеоново.
И имаше хлъзгане, и имаше падане, и имаше пълзене по ръце и крака. Значи, когато отивате при Бога, ще се поспирате, а когато слизате оттам, ще се изпъчите за равновесие. При изкачване бяхме наведени надолу, а при слизане – изпъчени. При тази буря не остана нито един мускул нераздвижен, направиха се най-хубавите упражнения. Търкаля те бурята, но никога няма да те блъсне в някой камък, а на меко.
И какъв разкошен изгрев посрещнахме при
село
Симеоново.
Беше величествена картина: небето на изток почервеня пред очите ни и на една голяма височина – светлината обхващаше една третина от небесния свод. Буреносният вятър казваше: „Трябва да мислите и трябва да се борите, да падате и да ставате, напред да вървите! “. Защото ако не вървим напред, ще се върнем назад. Ако тази атмосферна вълна бе студена, по никой начин не можехме да се качим горе, но за щастие тя бе топла. Когато се правят екскурзии, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се разкрасява местността и се добива хубава вода, а от друга страна, и самата работа действа върху здравето на човека и той е изпълнен с енергия.
към текста >>
21.
9) Великото търпение на Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един човек, който не минава за набожен, но те приеме, без да е кисел, нагости те и те изпрати
весело
, той е в пътя на Христа.
И Писанието казва: „Нито ухо е чуло, нито око е видяло това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“ Какво разнообразие е приготвил Бог и какво богатство крие в себе си Разумната Природа. В Природата, за която хората са слепи, Бог е скрил голямо богатство и разнообразие. Хората приличат на един бръмбар, който ходи по една книга, но не подозира какво има писано в нея. Вън от Христа човек не може да намери Истината; да вярва човек в Христа, това значи да намери Истината. Всеки, който люби Христа и който ходи по пътя на Христа, той е в правия път.
Един човек, който не минава за набожен, но те приеме, без да е кисел, нагости те и те изпрати
весело
, той е в пътя на Христа.
Навсякъде има хора готови, приготвени са от хиляди години. Съзнанието на Христа обхваща благото на всички хора. Христос казва: „Аз Съм вратата.“ Ако искаш да влезеш в Божествения порядък, има само една врата. Не можеш ли да намериш Любовта, не можеш да намериш вратата – Христа. Всеки, който обича, е врата – Христос действа чрез него.
към текста >>
22.
10) Време за Божественото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
от
село
К.
ВРЕМЕ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО Брат Т.
от
село
К.
беше приет от Учителя. На селяните трябва да се изтъкне, че както нивата се изорава и обработва, за да даде добър плод, така и те трябва сами да положат грижи, за да подобрят своя живот. Някои хора, дойдат ли до Божественото, все нямат време, и като се явят големите изпитания, се питат защо им се е струпало всичко това на главата. Но когато е било време за оран, те са седяли в кръчмата, а сега се чудят защо нивите им са останали неизорани. Земеделците трябва да знаят, че всичкото плодородие, което очакват, зависи от служенето им на Бога.
към текста >>
23.
27) Епоха на обнова
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От десет километра разстояние ще научат, че отива към
селото
, и ще го посрещнат.
Дали в наше време ще победят, или като си заминем на онзи свят? “ Пътуваш през летен ден, всички богатства са вън по дърветата. Ще гладуваш ли? Гдето минеш, ще имаш прехрана. Такова е състоянието на човека, ако живее с Любов към Бога.
От десет километра разстояние ще научат, че отива към
селото
, и ще го посрещнат.
Ако влезе със скъсани дрехи, ще са му приготвили нови. Това иде на Земята – душевна сплотеност. Всички вярващи в света трябва да се сплотят и да се съгласят в един принцип: от каквато и да са вяра, да турят Любовта като основа, да смятат, че трябва да имат Любов и братство помежду си. Любовта е динамо за разпространение на Божиите мисли. С такава програма светът ще се преобрази.
към текста >>
24.
32) Интуиция
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например Кортеза21 разказваше, че когато отиде в някое
село
, отвътре Ă се казва кой дом да посети.
“ Някои от войниците отказаха да се преместят, падна един снаряд и множество от тях останаха на място. Тези, които се окопаха на нови позиции заедно със своя взводен командир, спасиха живота си. Всички, които са слушали вътрешния си глас, всякога са успявали. Човек е в състояние да усеща събитията по един Божествен начин. Както кокошките усещат промяната на времето, така и човек може да усеща какво точно може да му се случи и по този начин би могъл да се предпазва.
Например Кортеза21 разказваше, че когато отиде в някое
село
, отвътре Ă се казва кой дом да посети.
„Ще отидеш в еди-коя си къща, не в богатска, там ще те гледат отвисоко“; и ще я приемат добре в тази къща, която Ă се посочва отвътре. Преди да направите нещо, спрете се и вижте дали имате интуитивно разположение. Винаги дръжте това правило: да се поспрете и да попитате Бога в себе си; за миг изчакайте да схванете вътрешно дали трябва, или не. Вие имате скроен план как да живеете – грамаден план.
към текста >>
25.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като отидеш в едно
село
, тихо и спокойно запали малък огън и остави вятърът да го разпали.
Освен това в тези статии не трябва да се съобщават много дълбоки неща, тъй като читателят не е подготвен: ще махне с ръка и ще каже, че това не е научно. Когато вярваш в Бога, понеже се намираш в деня на своя живот, ти виждаш Слънцето; но този, който не вярва в Бога, е в нощта на своя живот и спи спокойно. Щом Слънцето изгрее и за него, ще го види и той. В събранията на Братството да не се приемат хората прибързано. Оставете ги да се учат отвън, в света.
Като отидеш в едно
село
, тихо и спокойно запали малък огън и остави вятърът да го разпали.
В селата е подходящо да се говори за братство и как да заработят дружно. Двама братя, като работят заедно, ще свършат работата два пъти по-леко. Ако са десет души, ще я свършат десет пъти по-скоро и по-леко. За копане, за снопи да се сдружават. Като не се дели работата, ще се опита как работи законът и сами ще почнат да се групират, ще са готови да работят колективно и така ще се сближат.
към текста >>
Вземете една тояжка и идете в дадено
село
, обиколете го три пъти, после минете на кръст и си тръгнете, без да кажете нито една дума.
Ако са десет души, ще я свършат десет пъти по-скоро и по-леко. За копане, за снопи да се сдружават. Като не се дели работата, ще се опита как работи законът и сами ще почнат да се групират, ще са готови да работят колективно и така ще се сближат. Ще започнете от физическата работа, но между селяните трябва да се работи за духовното им повдигане – у тях трябва да се развие Любов към Бога, към себе си и към ближния. Ето една задача, подходяща за братята и сестрите на Изгрева.
Вземете една тояжка и идете в дадено
село
, обиколете го три пъти, после минете на кръст и си тръгнете, без да кажете нито една дума.
А досега боравим все с човешки методи – искаме да имаме средства, да ни пратят, да е уредено. Представете си, че направим първия опит по Божественому. Като рече човек да направи нещо по високия идеал – ще може. Като обикаляте селото, важно е какво ще оставите в него. Като обикаляш, без да знаеш защо обикаляш, няма никакъв смисъл.
към текста >>
Като обикаляте
селото
, важно е какво ще оставите в него.
Ето една задача, подходяща за братята и сестрите на Изгрева. Вземете една тояжка и идете в дадено село, обиколете го три пъти, после минете на кръст и си тръгнете, без да кажете нито една дума. А досега боравим все с човешки методи – искаме да имаме средства, да ни пратят, да е уредено. Представете си, че направим първия опит по Божественому. Като рече човек да направи нещо по високия идеал – ще може.
Като обикаляте
селото
, важно е какво ще оставите в него.
Като обикаляш, без да знаеш защо обикаляш, няма никакъв смисъл. Предстои една промяна: нещо се приготвя за един нов свят и щом е готово, ще дойде. Съществата от Невидимия свят, които сплотяват нашия свят, приготовляват нещо и изчакват, докато всичко се приготви. Затова старият свят все още стои, но щом материалът е готов, ще се вдигне строежът. Попитат ли какво е вашето верую, ще кажете, че вярвате точно в това, в което те вярват, и че те вярват точно в това, в което и вие вярвате.
към текста >>
Братът спомена, че в
селото
, където живее, няма съидейници.
Трябва да поговорите с нея, да Ă поясните последствията и резултатите, за да избере сама, та като дойдат страданията, да не роптае. Има един изпитан метод – личният пример. Седнете да четете някоя книга и тогава тя сама ще ви попита какво съдържа. Като подадете някому беседа, повече не мислете. Други са, които ще го накарат да чете и разбере.
Братът спомена, че в
селото
, където живее, няма съидейници.
Тогава трябва да ги намерите. Например срещнете някого, споделете, че четете интересна книга, и го ангажирайте и той да я прочете, за да си каже мнението. Ще му кажете да я прочете и да ви изясни какво иска да подчертае авторът, понеже мисълта му е много дълбока. И той, като я прочете, ще иска да говори с вас. Поставете се на една нога с него, а не по-горе.
към текста >>
А пък като се ръководите от Духа, ще знаете в коя къща, в кое
село
да отидете и с кое лице да се срещнете.
Значи и ние като цветята можем да стоим на определеното нам място и да пръскаме семенцата навсякъде. Семенцата са мислите. А малките дървета, ако не се поливат, изсъхват, т.е. трябва да се посещават тези, с които се прави връзка. Но да се ръководим от Духа, иначе ще мине цял ден да търсите някой човек и я го намерите, я не.
А пък като се ръководите от Духа, ще знаете в коя къща, в кое
село
да отидете и с кое лице да се срещнете.
към текста >>
26.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Древното палестинско
село
Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите.
17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство. 18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето.
Древното палестинско
село
Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите.
19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора. 20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт.
към текста >>
27.
85) С височината на Монт Еверест
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж вървяхме с един брат от Русе към
село
Свирчовица и по пътя изпяхме песента „Напред да ходим смело“.
Човекът, който е в Братството, не е дошъл за материални изгоди, а търпи несгоди, за да служи на Бога. Той на никого да не се оплаква. Щом служи на Бога, ще се подобри положението му: то почва зле, но свършва добре. Тук, на Изгрева, сме на фронта и трябва будност. Гранати се сипят върху нас, могат и да отнесат човека.
Веднъж вървяхме с един брат от Русе към
село
Свирчовица и по пътя изпяхме песента „Напред да ходим смело“.
Когато стигнахме до думите „И в бездната да слезем, хоругви да поставим и падналите братя от мъка да избавим“, попитах брата колцина от нашите приятели са готови да изпълнят този стих. Братът ми каза, че вярвал да има 30-50 души, които могат да направят това. Отвърнах му: „Само 4-5 души, и то трябва да им дам по един ангел, който да ги придружава и да ги пази, за да слязат в бездната и да помогнат на падналите братя. Само 4-5 души ще са смели да слязат в бездната.“
към текста >>
28.
87) С конкретни примери и символичен език
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Възможно е да се даде вечеринка с хубави песни и декламация, така ще дойде цялото
село
.
За да им се обяснят някои духовни закони, може да се вземат примери от тъкането: от стана и нищелките. Или пък покажете някому едно цвете и изтъкнете, че преди да поникне, то е било при лоши условия в земята, но щом е пекнало слънце, издигнало се е над пръстта в тази разкошна форма. Също така, когато пекне слънце в човека, то и лошите условия веднага изчезват и дохождат добрите. Това слънце е Бог вътре в нас. Някой път може да се свикат момите и да им се говори, друг път – жените или мъжете.
Възможно е да се даде вечеринка с хубави песни и декламация, така ще дойде цялото
село
.
А когато се намерите в една среда, която не ви обръща внимание, например между хора, които пушат и пият, седни между тях и си мълчи, но вътрешно пейте някои от духовните песни и ще видите, че те постепенно ще млъкнат, ще се обърнат един след друг към вас и ще искат да им говорите. Вашата мълчалива песен им е подействала и е насочила цялото им съзнание към идейното. Почнете да правите опити с това. Аз съм правил ред опити. Изобщо, на селяните ще се говори повече с примери, без да се морализират.
към текста >>
29.
92) Словото ще даде живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той бе запознат до известна степен с идеите на Бялото Братство, бе прочел доста нещо от литературата и попита как да се работи за повдигането на
селото
и изобщо на народа.
СЛОВОТО ЩЕ ДАДЕ ЖИВОТ Един общественик бе приет от Учителя.
Той бе запознат до известна степен с идеите на Бялото Братство, бе прочел доста нещо от литературата и попита как да се работи за повдигането на
селото
и изобщо на народа.
Нека си послужим с една аналогия. На земеделеца е нужна земя, която е едно от условията за плодородие. И след като изнесе житото от хамбара и го засее – второто условие, той ще разчита на процес, който е Божествен: възрастването на посятото чрез Слънце, влага, топлина и вложените в семето сили. Същото е и по отношение на работата между хората – те са изорана земя, в която каквото се засее, такова ще израсте. Ето защо в нивата трябва да се вложи нещо хубаво, което да принесе добър плод, а това съответства на запознаването на народа с новите идеи.
към текста >>
30.
100) Хигиена в три направления
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За пръв път се озовах в това софийско
село
и още със стъпването си горещо пожелах с мисъл и молитва пробуждането му и с надежда очаквах вътрешен интерес към Божественото.
Само така ще подготвим условията за работа в света. Това е пътят: след като си работил с молитва, после ще работиш между хората и пак с молитва, и т. н. Една от сестрите разказа: Аз опитах този метод и той даде добър резултат. През учебната 1925-1926 г. бях назначена в Мърчаево.
За пръв път се озовах в това софийско
село
и още със стъпването си горещо пожелах с мисъл и молитва пробуждането му и с надежда очаквах вътрешен интерес към Божественото.
Моят хазаин забелязал, че чета книги, които отварях със свещен трепет и не давах никому. Силно заинтересован, в мое отсъствие се зачел в книгите, така се погълнал от съдържанието им, че всеки ден, когато бил свободен, четял по цели часове. Така в съзнанието му проблеснала нова светлина, която го преобразявала. Не му убягнало от погледа, че всеки неделен ден аз отсъствам, а после се връщам добре разположена и преизпълнена от щастие. Един неделен ден той тръгнал тайно след мен и така стигнал до салона на ул.
към текста >>
И когато се поуспокоил насаме, веднага, щом се върнах в
село
, ми разкри всичко и заяви, че иска да чете тези духовни книги и да посещава редовно събранията в София.
„Оборище“ 14. Смесил се с другите и присъствал на едно от нашите събрания. Когато пред катедрата излязъл Учителя да говори, думите Му трогнали моя хазаин и той развълнувано слушал, дори плакал. После песните му се сторили ангелски и се опитал да пее с другите и като че ли ги знаел. След събранието той побързал да се прибере преди мен.
И когато се поуспокоил насаме, веднага, щом се върнах в
село
, ми разкри всичко и заяви, че иска да чете тези духовни книги и да посещава редовно събранията в София.
Аз се зарадвах и вътрешно благодарих на Бога, че Той е чул моята молитва. Хазаинът ми имаше няколко приятели, с които често си попийваше, но той направи всичко възможно да сподели духовното си озарение с тях. И в тях също настъпи голям преврат, защото те престанаха да пият, възприеха вегетарианството, посещаваха беседите и проучваха книгите. Цялото село се изненада от тази голяма вътрешна промяна в тях. След разказа на сестрата Учителя продължи:
към текста >>
Цялото
село
се изненада от тази голяма вътрешна промяна в тях.
След събранието той побързал да се прибере преди мен. И когато се поуспокоил насаме, веднага, щом се върнах в село, ми разкри всичко и заяви, че иска да чете тези духовни книги и да посещава редовно събранията в София. Аз се зарадвах и вътрешно благодарих на Бога, че Той е чул моята молитва. Хазаинът ми имаше няколко приятели, с които често си попийваше, но той направи всичко възможно да сподели духовното си озарение с тях. И в тях също настъпи голям преврат, защото те престанаха да пият, възприеха вегетарианството, посещаваха беседите и проучваха книгите.
Цялото
село
се изненада от тази голяма вътрешна промяна в тях.
След разказа на сестрата Учителя продължи: В провинцията може да се работи и така: двама по двама с раници на гръб, тръгнали като туристи, ще изучавате с научна цел Природата, нравите и обичаите на хората, но Божествените ви намерения никой да не ги научава. Начинът, по който ще се предаде една Истина, да бъде преценен според човека: на едно дете ще се предаде по метода, който подобава за възрастта му – няма да му дадеш толкова храна, колкото на един възрастен. Освен това на всекиго ще туриш толкова, колкото трябва, и никога не задължавай когото и да е да върши нещо, което не е по неговите сили. Край един светия, на вид беден човек, минал един богаташ, който поискал да му даде парче хляб и да отмине, но беднякът пожелал да го вземат за роб.
към текста >>
Във всеки град и
село
има души, заровени като скъпоценни камъни.
От гледище на окултната наука всички хора, на които човек е правил добро в минали съществувания, ще го намерят и ще му направят услуга, и от друга страна, човек ще отиде при онези, на които дължи от миналото, за да ги повдигне. Ако в миналото си подтикнал някои хора в крив път, сега, за да си поправиш погрешката, трябва да им покажеш правия път. Ако си обърнал хора към Бога, то като отидеш един ден при Бога, ще имаш Неговото благословение. Кой каквото е свършил, с него върви: човек отнася със себе си това, което е направил за Бога, за ближните си и за самия себе си. Голяма е радостта на Небето, когато се покае някой грешник, а още по-голяма е радостта, когато той дава плод.
Във всеки град и
село
има души, заровени като скъпоценни камъни.
Тях трябва да намерим – може да се изпрати и обективно писмо до някои готови души. Един брат спомена, че в неговия град на братските срещи идват 40 души, и той се поинтересува колко души има още, готови за новите идеи. Учителя отговори: Още 400 души. Когато човек работи за Бога, неговите работи се уреждат тъй, както той не е предполагал.
към текста >>
Във всяко
село
да има поне по една запалена свещ, която лесно ще запали другите.
Когато човек работи за Бога, неговите работи се уреждат тъй, както той не е предполагал. Трудно е, докато водата си проправя път, но след това вече става лесно. Хората, които ви привличат, те са готови души, които вас чакат. Има души, толкова готови, че само да се похлопа на вратата им, и се отзовават. Могат да се образуват кръжоци в селата.
Във всяко
село
да има поне по една запалена свещ, която лесно ще запали другите.
Една от сестрите каза, че си отива на село с единствената радост поне от малко да бъде полезна на това светло дело. Ще си служите с магическата формула: „Бог е Любов.“ В сегашния свят, щом искате да обръщате души към Бога, вие ставате проводници да се вселят Висши духове в тях. По този начин вие имате деца, но това са работи за напредналите души. Тези души, които обърнете към Бога, ще ви обичат. Говорете на хората и не се страхувайте, че няма да ви разберат; сега ако не ви разберат, по-късно ще ви разберат.
към текста >>
Една от сестрите каза, че си отива на
село
с единствената радост поне от малко да бъде полезна на това светло дело.
Трудно е, докато водата си проправя път, но след това вече става лесно. Хората, които ви привличат, те са готови души, които вас чакат. Има души, толкова готови, че само да се похлопа на вратата им, и се отзовават. Могат да се образуват кръжоци в селата. Във всяко село да има поне по една запалена свещ, която лесно ще запали другите.
Една от сестрите каза, че си отива на
село
с единствената радост поне от малко да бъде полезна на това светло дело.
Ще си служите с магическата формула: „Бог е Любов.“ В сегашния свят, щом искате да обръщате души към Бога, вие ставате проводници да се вселят Висши духове в тях. По този начин вие имате деца, но това са работи за напредналите души. Тези души, които обърнете към Бога, ще ви обичат. Говорете на хората и не се страхувайте, че няма да ви разберат; сега ако не ви разберат, по-късно ще ви разберат. Един човек споделил с една наша сестра, че изпитва страх да не би да влезе в Братството, защото тя му говорила тъй хубаво, че пожелал да посети Изгрева.
към текста >>
31.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато нашите автомобили наближиха
селото
водата на местната река издигна нивото си и наводни
селото
.
Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване. После разбрахме причината. Между Дупница и Радомир заваля пороен дъжд и причини голямо наводнение при с. Долна Диканя (Градини). Ние бяхме с автомобили.
Когато нашите автомобили наближиха
селото
водата на местната река издигна нивото си и наводни
селото
.
Водите покриха всички улици. Едва автомобилът на Учителя и още един автомобил минаха реката. Понеже нивото на реката се издигаше постоянно другите автомобили се върнаха в Дупница и там преспаха. Едно лято, доколкото помня през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха на склона на стария Молитвен връх. Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг.
към текста >>
32.
10.ХI.1950 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изворите били малко под
селото
.
Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Учителя още от първите години казваше да правят опити за комуни. Такъв опит, който продължаваше известно време, се направи и в с. Арбанаси. Членовете на Арбанаската комуна се стараеха със своя живот да действат благотворно на околните. Един брат от Арбанаската комуна отишъл веднъж за вода.
Изворите били малко под
селото
.
Когато той точел вода един от съседната кръчма започнал да говори против Бялото Братство. Той говорел високо нарочно поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но се случило така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата но не можал. Този наш брат бил доста як физически и с едно ловко усилие качил бъчвата на колата.
към текста >>
33.
7.II.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Село
Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша пред Владая, около 21 км далеч от София.
7.II.1951 г. Изгрев Любезни брат, Тук желая да ви кажа няколко минути за престоя на Учителя в с. Мърчаево с група братя и сестри през 1944 г.
Село
Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша пред Владая, около 21 км далеч от София.
Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 ÷ 1926 г. беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда пожелала това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви книги чете тя.
към текста >>
беше първоначална учителка в това
село
.
Любезни брат, Тук желая да ви кажа няколко минути за престоя на Учителя в с. Мърчаево с група братя и сестри през 1944 г. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша пред Владая, около 21 км далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 ÷ 1926 г.
беше първоначална учителка в това
село
.
Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда пожелала това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви книги чете тя. Когато отивала на училище той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Той така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време чел тези книги и после пак заключвал вратата.
към текста >>
Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това
село
за Божественото и с надежда пожелала това.
Тук желая да ви кажа няколко минути за престоя на Учителя в с. Мърчаево с група братя и сестри през 1944 г. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша пред Владая, около 21 км далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 ÷ 1926 г. беше първоначална учителка в това село.
Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това
село
за Божественото и с надежда пожелала това.
Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви книги чете тя. Когато отивала на училище той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Той така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време чел тези книги и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му, той се преобразил.
към текста >>
След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на
село
.
Един неделен ден той тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на улица „Оборище” 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качило едно лице и почнало да говори. Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнува и трогва.
След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на
село
.
Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги.
към текста >>
Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от
селото
, с които участвал често в пиене.
Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнува и трогва. След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й.
Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от
селото
, с които участвал често в пиене.
Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци. Цялото село се изненадало от големия преврат в тези хора. През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с.
към текста >>
Цялото
село
се изненадало от големия преврат в тези хора.
Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци.
Цялото
село
се изненадало от големия преврат в тези хора.
През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристига в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настанява у брат Темелко, а останалите се настаниха в други къщи. Някои мислеха, че Учителя е тук за малко време, но той остана тук до есента.
към текста >>
На 14 януари той пристига в
селото
с група братя и сестри.
Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци. Цялото село се изненадало от големия преврат в тези хора. През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
На 14 януари той пристига в
селото
с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настанява у брат Темелко, а останалите се настаниха в други къщи. Някои мислеха, че Учителя е тук за малко време, но той остана тук до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7 ÷ 8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, а също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около 3 км, в махала Рударско.
към текста >>
Освен 7 ÷ 8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в
селото
, а също и от София.
Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристига в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настанява у брат Темелко, а останалите се настаниха в други къщи. Някои мислеха, че Учителя е тук за малко време, но той остана тук до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя.
Освен 7 ÷ 8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в
селото
, а също и от София.
Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около 3 км, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор. На обедите присъстваха винаги много хора - местни и гости. След обедите винаги имаше оживен разговор и песни.
към текста >>
След беседата на 22 март отидохме на една полянка над
селото
и прекарахме известно време в песни и разговори.
Тази епоха започна от 1944 г. и ще продължава известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I).
След беседата на 22 март отидохме на една полянка над
селото
и прекарахме известно време в песни и разговори.
После често ходихме на тази полянка за паневритмията. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа. Като дойде пролетта почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места.
към текста >>
Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в
селото
нов том беседи „Вечното благо”.
Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходихме на тази полянка за паневритмията.
Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в
селото
нов том беседи „Вечното благо”.
Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа. Като дойде пролетта почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темелко беше обширен. Построиха се подпорни стени, стълби, прокара се пътека до един извор в двора.
към текста >>
Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на
селото
.
Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходихме на тази полянка за паневритмията. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”.
Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на
селото
.
На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа. Като дойде пролетта почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темелко беше обширен. Построиха се подпорни стени, стълби, прокара се пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто”.
към текста >>
На 28 август се върнахме в
село
.
На 24.VIII. всички братя и сестри, които бяха в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец”. Там прекарахме два дни. И всяка сутрин при изгрев слънце Учителя държеше беседа на върха. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс”, където също прекарахме два дни.
На 28 август се върнахме в
село
.
На 24 септември тържествено се отпразнува в селото и цялата страна съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата.
към текста >>
На 24 септември тържествено се отпразнува в
селото
и цялата страна съборът.
всички братя и сестри, които бяха в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец”. Там прекарахме два дни. И всяка сутрин при изгрев слънце Учителя държеше беседа на върха. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс”, където също прекарахме два дни. На 28 август се върнахме в село.
На 24 септември тържествено се отпразнува в
селото
и цялата страна съборът.
На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога?
към текста >>
34.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат казва, че в едно
село
в България се явили 20 младежи вегетарианци.
Някой казва: Бъди добър! КАК ЩЕ БЪДЕШ ДОБЪР, АКО НЕ ВИЖДАШ БОГА И ДОБРОТО НАВСЯКЪДЕ? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете! Най-хубавите работи идват сега!
Един брат казва, че в едно
село
в България се явили 20 младежи вегетарианци.
Учителя каза: „Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха.” Как неусетно минаха тези четири дни! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят.
към текста >>
35.
ЧИСТОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една учителка в първоначално училище в едно
село
в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение:
Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек. Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му.
Една учителка в първоначално училище в едно
село
в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение:
„Въведох образцова чистота в училището и разбрах, че това действа много възпитателно. Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник. Подът постоянно светеше от чистота. Стъклата на прозорците бяха така чисти, като че ли последните са без стъкла. Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина.
към текста >>
36.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяка сутрин учениците от града или
селото
ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия.
Важни последствия ще има въвеждането на паневритмията в училището. И това трябва да стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното дело. Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството. Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем.
Всяка сутрин учениците от града или
селото
ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия.
През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата. В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот говорят за туй. Паневритмията, заедно с музиката, са един от начините за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде.
към текста >>
37.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След известно време в съседното
село
дохожда проф.
”, но друг глас долита в отговор: „Светица! ”. Ще приведа още един пример: Героинята на един роман от София Ковалевска е Вяра Баранцова. Когато тя била малка, искала да служи на другите. Даже искала да отиде в Китай, за да служи на човечеството.
След известно време в съседното
село
дохожда проф.
Василцев, заточен поради смела обществена дейност. Той става частен учител на Вера и й казва, че няма нужда човек да отива в Китай, за да служи на човечеството; и тук има какво да се работи. Той й говорил много в този дух. Заточили го в по-далечно място, където починал от туберкулоза. В писмото си, писано преди смъртта му, той й пише между другото: „Аз самичък нищо не свърших на земята.
към текста >>
38.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Излизане в строй и маршови песни из
селото
.
Беритба на плодовете, запазването им за през зимата: сортиране, опаковки, приготвяне на компоти или поднасяне на десерт в трапезарията при общите обеди. Събиране на семки от употребените плодове; произвеждане на нови плодни дръвчета, някои от които се засаждат в разширена училищна градина, други се раздават на учениците за домашно засаждане и използване. Цял образователно - стопански цикъл. По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти. 2. Излет до близката гора в околността.
Излизане в строй и маршови песни из
селото
.
Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др.
към текста >>
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на
селото
и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на
селото
и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства.
към текста >>
За създаване на
весело
настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме.
Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище.
За създаване на
весело
настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме.
Пеехме в началото, в средата и в края на урока, часа или деня, според случая и нуждата. Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята. Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние.
към текста >>
Там бях сам учител в
селото
, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища.
Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището.
Там бях сам учител в
селото
, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища.
Децата идвали ежедневно на училище. Пролет. Те надничали до скалата да видят, идвам ли. Биели сами училищния звънец. Сядали по отделения на своите дворни пейки. Разправяли си уроците, почвайки от най-силните по отделения ученици до най-последния.
към текста >>
Селото
, обаче, живее като една общност.
За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот. Това го имаше в нашето училище. И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост.
Селото
, обаче, живее като една общност.
За да се направи една реформа в училището и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата. Учениците със завършване на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си. От там нуждата и съзнанието да се работи непосредствено и едновременно в масата и вън от училището, между младежите и родителите. За тази цел развихме следната дейност: 1. Организирахме вечерно училище с двегодишен курс;
към текста >>
Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово
село
, каквото то стана;
2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда; 3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка; 4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение; 5. Организирахме кооперацията.
Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово
село
, каквото то стана;
Учениците от училището влизаха в читалището, а от там в кооперацията. Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето. Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково.
към текста >>
39.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Заведете го при друго цветенце,
весело
и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре?
Значи в цветето работи една разумност. После ще вземете пчелите и ще разгледате, как те събират мед, как го приготовляват, как го оставят да ферментира. И с много примери ще се покаже разумността в природата. Трябва да се покаже, че във всички създания - цветя, насекоми, птици - има съзнание, специфично съзнание, което постепенно се разширява.” „Заведете детето при някое смазано цветенце и му кажете: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли приятно?
Заведете го при друго цветенце,
весело
и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре?
Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека. При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр.
към текста >>
40.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учениците могат да помогнат и при засаждането на тъй наречените комплектни овощни градини из цялата околност на града и
селото
.
И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската душа.” Посаждане овощни дървета край пътищата и по околните склонове. Детето ще посажда плодни дървета не само в училищната градина, но и по околните хълмове и склонове, дето позволяват условията. То ще ги посажда и от двете страни на пътищата. Посадените край обществените пътища плодни дръвчета ще се отглеждат и поливат от специални групи ученици, а в някои случаи могат да помагат и младежки кооперативни и читалищни групи.
Учениците могат да помогнат и при засаждането на тъй наречените комплектни овощни градини из цялата околност на града и
селото
.
Залесяване на околността Децата трябва да се учат да служат на другите. Учителят трябва да използва всички случаи, в които децата могат да бъдат полезни на обществото чрез своята работа, но разбира се, винаги трябва да има предвид да се използва тази работа за общообразователни цели. Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или селото има поройни места. Децата могат да помогнат за залесяване или затревяване /според нуждата/ на пороища с подходящи растения: акация, дъб, явор, ясен, бор, и пр.
към текста >>
Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или
селото
има поройни места.
Посадените край обществените пътища плодни дръвчета ще се отглеждат и поливат от специални групи ученици, а в някои случаи могат да помагат и младежки кооперативни и читалищни групи. Учениците могат да помогнат и при засаждането на тъй наречените комплектни овощни градини из цялата околност на града и селото. Залесяване на околността Децата трябва да се учат да служат на другите. Учителят трябва да използва всички случаи, в които децата могат да бъдат полезни на обществото чрез своята работа, но разбира се, винаги трябва да има предвид да се използва тази работа за общообразователни цели.
Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или
селото
има поройни места.
Децата могат да помогнат за залесяване или затревяване /според нуждата/ на пороища с подходящи растения: акация, дъб, явор, ясен, бор, и пр. Поройни сипеи могат да се затревят със специални треви. Отглеждане на декоративни растения Декоративни растения, които могат да се посадят в училищната градина са: дивата американска лоза, хмел, хвойна, борчета, пирамидална топола, трепетлика. Пирамидалната топола със своя стремеж към висините действа благотворно върху съзнанието.
към текста >>
41.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако учителят е весел, може да предаде своята
веселост
.
” „Трябва да имате предвид следното правило: Не можете да приложите успешно един метод спрямо другите, ако не го приложите върху себе си. Да допуснем, че говорите на едно дете за послушание; но ако вие не сте послушни, не можете да имате никакъв резултат. Никога не можете да научите човека на това, което сам не знаете.” Ако учителят е добър, той може да предаде своята доброта. Красивата майка може да предаде своята красота.
Ако учителят е весел, може да предаде своята
веселост
.
Ако той или майката са тъжни, и децата са такива. Най-първо родителите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка. Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел.
към текста >>
„
Веселостта
е една Божествена черта.
Най-първо родителите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка. Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел. Веселите лица възпитават околните.
„
Веселостта
е една Божествена черта.
Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните. Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви.” Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества. Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин.
към текста >>
42.
Любовта като образователен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно
село
.
Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво към нея.
Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно
село
.
Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в училището била радостна. На следващата година го преместили на друго място.
към текста >>
Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото
село
.
Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в училището била радостна. На следващата година го преместили на друго място.
Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото
село
.
Той му писал: „Винаги си спомням за теб. Аз съм сега овчарче. Много те обичам. Ти обичаш ли ме още? ”
към текста >>
43.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско
село
.
Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски. Този велик познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми. Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено. В неговите произведения има много места, важни за педагогиката. Ето накратко този разказ:
Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско
село
.
Там прекарва четири години. Той обича децата и постоянно дружи с тях. Родителите се сърдят, че децата не могат да минат без него. Учителят Тибо става негов неприятел, защото децата не го разбират, а княза разбират много добре. Князът се чуди, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата.
към текста >>
В
селото
живее бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20-годишна, слаба, мършава.
Там прекарва четири години. Той обича децата и постоянно дружи с тях. Родителите се сърдят, че децата не могат да минат без него. Учителят Тибо става негов неприятел, защото децата не го разбират, а княза разбират много добре. Князът се чуди, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата.
В
селото
живее бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20-годишна, слаба, мършава.
Мария отдавна е болна от туберкулоза, но пак ходи по къщите да работи: пере, мете, гледа добитъка. Децата са много жестоки към нея. Старите мъже и жени я обвиняват в разврат. Децата я подиграват. Цялото село подиграва Мария.
към текста >>
Цялото
село
подиграва Мария.
В селото живее бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20-годишна, слаба, мършава. Мария отдавна е болна от туберкулоза, но пак ходи по къщите да работи: пере, мете, гледа добитъка. Децата са много жестоки към нея. Старите мъже и жени я обвиняват в разврат. Децата я подиграват.
Цялото
село
подиграва Мария.
Не й дават вече работа. Само понякога пияни й хвърлят по някоя пара. Тя почва да повръща кръв. Князът я намира, дава и няколко лева и й казва, че му е жал за нея. Децата виждат това и почват да викат, а Мария се спуща да бяга.
към текста >>
Цялото
село
узнава, че децата обичат Мария и се изплашват.
Ласкаво я поздравяват, когато я срещат. Мария отначало много се учудва. Веднъж две момиченца и донасят ядене и след това отиват при княза и му казват, че Мария се разплакала, и че сега много я обичат. Скоро всички деца почват да я обичат и заедно с това обикват и княза. Често отиват при него и го молят да им разправя.
Цялото
село
узнава, че децата обичат Мария и се изплашват.
Селяните забраняват на децата да ходят при нея, но те скришно отиват и й носят подаръци, а понякога просто отиват да я поздравят, да й кажат, че я обичат, и след това се затичват назад. Мария едва не се побърква от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало. Срамува се и се радва.Децата й казват, че я обичат и винаги ще я обичат. След това отиват при княза и всичко му разказват.
към текста >>
Трогателна е раздялата на княза с децата при напущане на
селото
.
Понякога, като бързат само отиват до прозореца и й извикват: „Ние ви обичаме Мария”, и след това се връщат. Тя скоро умира. Децата плачат при погребението. От тогава гробът на Мария постоянно се почита от децата. Те посаждат трендафили и други цветя на гроба й.
Трогателна е раздялата на княза с децата при напущане на
селото
.
Ето друг пример из „Братя Карамазови”: Между едни деца съществува голяма вражда. Альоша ги заварва, когато се бият с камъни по улицата. Той влиза във връзка с тях и става техен интимен другар. Чрез огъня на своята любов той превръща техните енергии. Децата съвсем се преобразяват.
към текста >>
44.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки
весело
преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.”
Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас.
Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки
весело
преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.”
„Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.”
към текста >>
45.
03. Любовта като здравен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят казва така: „Намерете едно
село
в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това
село
.
Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи? " - За всичко.
Учителят казва така: „Намерете едно
село
в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това
село
.
То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите. Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие." Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве.
към текста >>
46.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно
село
не ги приели.
Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример.
Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно
село
не ги приели.
Тогава двама от учениците Му казали: "Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? " Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: "Да не кажете това никому."
към текста >>
47.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като стигнахме водениците на
селото
, поехме по една височина вляво от реката.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци.
Като стигнахме водениците на
селото
, поехме по една височина вляво от реката.
Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа. Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка. Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза:
към текста >>
48.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно
село
, ще говори с хората.
Ще се правят опити. Това е едно учение на опит. Който влезе в този клас, няма да говори в света за него, като риба ще мълчи за това. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да вземат каквато форма искат.
Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно
село
, ще говори с хората.
После ще излезе от селото и скоро ще се върне като много красив момък. А той е същият. Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"! Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време.
към текста >>
После ще излезе от
селото
и скоро ще се върне като много красив момък.
Това е едно учение на опит. Който влезе в този клас, няма да говори в света за него, като риба ще мълчи за това. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората.
После ще излезе от
селото
и скоро ще се върне като много красив момък.
А той е същият. Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"! Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време. Тук е оставена и торбата му".
към текста >>
49.
Екскурзия на 2 април 1931 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Преди да влезеш в
селото
, ще се помолиш за себе си и за
селото
, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно.
И казвте: „Как така от известно време този човек се е изменил? " Вселяването на светли същества, на висши духове в човека помага на човешката еволюция. Стана дума за работа в света. Учителя каза:
- Преди да влезеш в
селото
, ще се помолиш за себе си и за
селото
, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно.
Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала.
към текста >>
50.
Единството в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
До тук идваме с Учителя по няколко пътища: през
село
Бистрица, по долината на Бистришката река, през
село
Симеоново - направо или през хижа „Алеко".
Снеговете тук се задържат дори до есента. По поляните расте ниска хвойна. Въздухът е бистър и особено ароматен. От дълбоките долове идва шумът на водите - това е гласът на Големия Живот. През Яворови присои, дълбоко в дола, тече Бистришката река.
До тук идваме с Учителя по няколко пътища: през
село
Бистрица, по долината на Бистришката река, през
село
Симеоново - направо или през хижа „Алеко".
Идвахме често на екскурзия, но две години -1933 и 1934 - летувахме тук, вместо на Рила. Ангажирахме бистришки, каракачански коне за багажа, а горе направихме лагер. Първата работа на Учителя след поставянето на палатките винаги беше намирането на извори. И сега той намери добър извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше много работа, за да се разчисти тая местност.
към текста >>
51.
Излъчването
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минах през стената и излязох над
селото
.
Нали има някои затворници, пущат ги да отидат в града свободно и се връщат, а други не ги пущат вън от затвора. Една сестра разказа: - Тази пролет имах случай на излъчване. Това беше привечер. Както лежах на леглото си, почувствах се извън тялото си, на височина 20-30 см, и видях тялото си.
Минах през стената и излязох над
селото
.
Почнах да виждам селото под себе си и планините. През всичкото време на излъчването си чувствах мир, радост и любов към всичко. Като се върнах в тялото си, почувствувах разликата, по-рано летях, а сега трябваше да ходя по земята. Един брат запита: - Как може да стане съзнателно излъчване?
към текста >>
Почнах да виждам
селото
под себе си и планините.
Една сестра разказа: - Тази пролет имах случай на излъчване. Това беше привечер. Както лежах на леглото си, почувствах се извън тялото си, на височина 20-30 см, и видях тялото си. Минах през стената и излязох над селото.
Почнах да виждам
селото
под себе си и планините.
През всичкото време на излъчването си чувствах мир, радост и любов към всичко. Като се върнах в тялото си, почувствувах разликата, по-рано летях, а сега трябваше да ходя по земята. Един брат запита: - Как може да стане съзнателно излъчване? Учителя отговори:
към текста >>
52.
ХРИСТОС
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един човек, който не е набожен, но те приеме, нагости те, даде ти вечеря, не е кисел, изпрати те
весело
- той е в Пътя на Христа.
Какво разнообразие е приготвил Бог! И какво богатство крие в себе си Разумната Природа! Какви съкровища Бог е скрил в Природата, за които хората са слепи. Хората приличат на някой бръмбар, който ходи по една книга, но не подозира какво има писано в нея. Всеки, който люби Христа и ходи в Пътя на Христа, той е в правия път.
Един човек, който не е набожен, но те приеме, нагости те, даде ти вечеря, не е кисел, изпрати те
весело
- той е в Пътя на Христа.
Вън от Христа човек не може да намери Истината. Да вярва човек в Христа - това значи да намери Истината. Има готови хора навсякъде. Те са приготвени от хиляди години. Те ще дойдат.
към текста >>
53.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От 10 километра като отива към едно
село
с любов, ще го чакат вън от
селото
да го посрещнат.
Пътуваш през лятото и есента - всички богатства са Вън, по дърветата. Ще гладуваш ли? Където минеш, ще имаш прехрана. Ти ще вярваш, че където и да си, Все ще те нахранят. Такова е състоянието на човека, ако той живее с любов към Бога.
От 10 километра като отива към едно
село
с любов, ще го чакат вън от
селото
да го посрещнат.
Ако влезе в селото със скъсани дрехи, ще го чакат да му дадат нови дрехи. Това иде на Земята. Любовта - това е нещо като динамо, или като радио, което разпространява Божиите мисли. Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото различните народи изпълняват различни длъжности в света, всеки народ си има своя мисия. Тъмните сили, които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях злото.
към текста >>
Ако влезе в
селото
със скъсани дрехи, ще го чакат да му дадат нови дрехи.
Ще гладуваш ли? Където минеш, ще имаш прехрана. Ти ще вярваш, че където и да си, Все ще те нахранят. Такова е състоянието на човека, ако той живее с любов към Бога. От 10 километра като отива към едно село с любов, ще го чакат вън от селото да го посрещнат.
Ако влезе в
селото
със скъсани дрехи, ще го чакат да му дадат нови дрехи.
Това иде на Земята. Любовта - това е нещо като динамо, или като радио, което разпространява Божиите мисли. Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото различните народи изпълняват различни длъжности в света, всеки народ си има своя мисия. Тъмните сили, които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях злото. След това и те ще се покаят, защото е казано: „Всяка плът ще слави Господа".
към текста >>
54.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Видяхме го при
село
Симеоново.
Значи, като отивате при Бога ще се свивате, а когато си отивате от там ще се изпъчите, защото при изкачването бяхме наведени надолу, а при слизането изпъчени назад. При бурята не остана нито един мускул нераздвижен. Направихме най-хубавите упражнения. Търкаля те бурята, но няма да те блъсне в някой камък, а на меко. Какъв разкошен изгрев имаше!
Видяхме го при
село
Симеоново.
Цялото небе на изток беше червено до една голяма височина, която обхва-щаще една трета от небесния свод. Беше величествена картина! Вятърът при бурята казваше: „Трябва да мислите! И трябва да се борите, да падате и ставате, и напред да вървите". Защото, ако не вървиш напред, ще се върнеш назад... Вълната беше топла.
към текста >>
55.
Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с
кисело
настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства.
- Ние сме сега в „онзи свят". Тук има много скъпоценности, но не ги виждате, защото, ако ги виждате, ще искате да вземете. Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние. Понякога децата си играят - едното от тях като заспи на леглото, другите деца го зашиват за леглото и като се събуди, вижда се зашито за леглото. И вие така - ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, във време на спане, тъй като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате се зашити, т. е.
с
кисело
настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства.
Значи, вързани сте. Всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са все за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората. Ако не обичаш Господа, хората не могат да те обичат.
към текста >>
56.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минахме през
село
Симеоново.
Екскурзия до хижа „Алеко"през ноември 1943 г. Учителя покани 7-8 души братя и сестри да направим екскурзия до хижа „Алеко" и там да прекараме няколко деня. На 20 ноември 1943 год. в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници.
Минахме през
село
Симеоново.
На бивака Ел Шадай се спряхме за малка почивка. Продължихме нагоре. Над нас по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньове-те, ту пак ги разкриват.
към текста >>
Един брат каза, че в едно
село
в България се явили 20 души младежи вегетарианци.
Някой казва: „Бъди добър! " Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? " Това е Възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете! " Най-хубавите работи сега идват.
Един брат каза, че в едно
село
в България се явили 20 души младежи вегетарианци.
Учителя каза: - Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Как неусетно се минаха тези 4 деня! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят.
към текста >>
57.
02. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
УЧИТЕЛЯТ В
СЕЛО
МЪРЧАЕВО през 1944 година
УЧИТЕЛЯТ В
СЕЛО
МЪРЧАЕВО през 1944 година
Учението (беседите) на Учителя хвърлят нова светлина върху съзнанието на тия, които са се заинтересували от него и го проучват. Така те се преобразяват и в тях става голям преврат. (Не пият, приемат вегетарианството, не блудстват и пр.) На 14.1.1944 г. Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи.
към текста >>
Учителят пристига в
селото
с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи.
УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година Учението (беседите) на Учителя хвърлят нова светлина върху съзнанието на тия, които са се заинтересували от него и го проучват. Така те се преобразяват и в тях става голям преврат. (Не пият, приемат вегетарианството, не блудстват и пр.) На 14.1.1944 г.
Учителят пристига в
селото
с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи.
Освен 7-8 братя, които живееха също у Темелкови. Там постоянно идваха гости от селото и от София. Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от селото в махала Рударци. Направихме разходка до него и всеки ден си донасяхме и пиехме вода от този извор. На обедите, присъстваха много хора — местни и гости.
към текста >>
Там постоянно идваха гости от
селото
и от София.
Така те се преобразяват и в тях става голям преврат. (Не пият, приемат вегетарианството, не блудстват и пр.) На 14.1.1944 г. Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи. Освен 7-8 братя, които живееха също у Темелкови.
Там постоянно идваха гости от
селото
и от София.
Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от селото в махала Рударци. Направихме разходка до него и всеки ден си донасяхме и пиехме вода от този извор. На обедите, присъстваха много хора — местни и гости. Особено на неделните беседи, идваха и гости от провинцията, за съвети и упътвания. В един разговор Учителят каза:
към текста >>
Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от
селото
в махала Рударци.
(Не пият, приемат вегетарианството, не блудстват и пр.) На 14.1.1944 г. Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи. Освен 7-8 братя, които живееха също у Темелкови. Там постоянно идваха гости от селото и от София.
Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от
селото
в махала Рударци.
Направихме разходка до него и всеки ден си донасяхме и пиехме вода от този извор. На обедите, присъстваха много хора — местни и гости. Особено на неделните беседи, идваха и гости от провинцията, за съвети и упътвания. В един разговор Учителят каза: — Гьоте във "Фауст" е изложил съдбата на германския народ.
към текста >>
Отидохме на една полянка над
селото
, откъдето се открива обширна гледка.
Напротив, едничкото Същество, което човек вижда, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на една хилядолетна карма на човечеството и тя започва от 1944 г. и ще продължи известен брой десетилетия. Празникът на пролетта — 22 март отпразнувахме особено тържествено.
Отидохме на една полянка над
селото
, откъдето се открива обширна гледка.
Там играхме и Паневритмията, пяхме, разговаряхме и пр. После, често ходехме на тази полянка за гимнастика. Учителят често правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителят също държа беседа. Като дойде пролетта, изчистихме двора и го изравнихме на някои места.
към текста >>
Учителят често правеше предобедни разходки из красивите околности на
селото
.
и ще продължи известен брой десетилетия. Празникът на пролетта — 22 март отпразнувахме особено тържествено. Отидохме на една полянка над селото, откъдето се открива обширна гледка. Там играхме и Паневритмията, пяхме, разговаряхме и пр. После, често ходехме на тази полянка за гимнастика.
Учителят често правеше предобедни разходки из красивите околности на
селото
.
На Великден, 16 април, Учителят също държа беседа. Като дойде пролетта, изчистихме двора и го изравнихме на някои места. Прокарахме пътека до един извор на двора и го нарекохме "Извора на Доброто". Намерихме и друг извор, който го нарекохме "Извора на Здравето". С идването на пролетта, направихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>
се върнахме в
селото
.
Петровден, отпразнувахме го тържествено. Имахме гости отвсякъде. На 24 август, всички, които бяха в Мърчаево, заедно с Учителя отидоха на хижа "Острец" за два дни и всяка сутрин при изгрев слънце се изкачваха на връх "Острец" — за беседа. На третия ден се прехвърлихме на хижа "Еделвайс" и там също прекарахме два дни и на 28.VIII.
се върнахме в
селото
.
На 24.IX. тържествено отпразнувахме събора, а на 19.X. се върнахме всички заедно с Учителя в София.
към текста >>
58.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА
СЕЛОТО
20. СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА 21. ПРИ КОТВАТА 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ 23. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА
СЕЛОТО
26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА 27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
към текста >>
59.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Потегляме към
селото
, до което няма и един километър.
Но ето, влакът спира на очакваната спирка. Бързаме да слезем, защото той тук престоява само 1-2 минути. Колко много посрещачи на спирката! Всичко е организирано! Преди още да пристигнем, определено е вече, кой къде ще бъде като желан гост!
Потегляме към
селото
, до което няма и един километър.
По пътя оживена обмяна на мисли, впечатления, спомени, желания. Повечето от посрещаните познавам отдавна. Какви будни, живи, интелигентни лица! От очите им излиза особена светлина - защото вътрешният им поглед е насочен към високи слънчеви върхове! Черти – чело, нос и пр.
към текста >>
Минаваме през няколко улици и излизаме вън от
селото
.
Ще има гости от много айтоски села, от близкия Айтос, после от бургаски и поморски села. Едни ще дойдат с влака, други пеш, а някои семейства ще дойдат с каруци. Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма!
Минаваме през няколко улици и излизаме вън от
селото
.
Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния дъб! Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води!
към текста >>
Преобразени и вдъхновени се връщаме в
село
.
Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота! Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата.
Преобразени и вдъхновени се връщаме в
село
.
Привечер е вече. В наше отсъствие са дошли много нови гости! В салона, в двора и в съседните стаи е пълно с народ. Преди срещата има обща вечеря. Каква красива обстановка!
към текста >>
Село
Тополица доказва това!
Всички тия селяни - братя и сестри - са вегетарианци. Каква идейност! Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа!
Село
Тополица доказва това!
Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите.
към текста >>
Това, което идеите на Учителя са направили в това
село
, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското
село
е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност!
Това, което идеите на Учителя са направили в това
село
, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското
село
е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите. Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло!
към текста >>
Значи в
селото
живее и поетът!
Декламираха повече младежи и малки деца. Всички декламации бяха високо идейни. През всички тях минаваше духът на изгряващото ново. Аз после разпитах за тия декламации. Каква беше моята радостна изненада, когато научих, че много от тях са творба на наши приятели от Тополица.
Значи в
селото
живее и поетът!
Като гледах, как тия деца с жар декламират за новите идеи, неволно в мен се очерта картината за едно ново училище, в което са намерили плът и кръв педагогическите идеи на Учителя. И колко са интересни, ценни и плодотворни тия идеи! Тук-там в някои училища, дето са приложени само една малка част от тия идеи, сме свидетели на чудеса! С един замах всички деца се преобразяват! Един нов живот забликва в тях!
към текста >>
Казаха ми, че братството в
селото
имало обща земя, която всички работили.
Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот!
Казаха ми, че братството в
селото
имало обща земя, която всички работили.
Пожелах да я видя. Това са няколко ниви - всичко около 40 декара. Много от тях са подарени от приятелите. Една висока идея е вложена в разработването на тия ниви. С радост всички се притичват да ги работят безвъзмездно!
към текста >>
Обиколката ни в околностите на
селото
е много разнообразна.
С радост всички се притичват да ги работят безвъзмездно! Работата от любов, без да чакаш нищо лично за своя труд, това е духът на новото, и тая работа е извор на неподозирана радост! Защото в такава работа са дейни сили, които идат от свещените глъбини на човешкото естество! Това е пътят на свободата и творчеството. Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов салон.
Обиколката ни в околностите на
селото
е много разнообразна.
По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане! " Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"!
към текста >>
Поглеждам
селото
.
До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш. Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата!
Поглеждам
селото
.
Колко красиво изглежда то от тук! Поглеждам околните върхове! Довиждане на всички вас! сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн. 1
към текста >>
60.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Край
селото
срещаме един селянин.
Какво слушаме? При наближаването към планината чува се горе някъде едно тайнствено глухо буботене, някакъв далечен тътнеж! Нещо като някой грамаден далечен хилядострунен оркестър, в който има всички тонове от най-ниския до най-високия! Ние отиваме към него! Планината ни е приготвила някоя красива изненада!
Край
селото
срещаме един селянин.
Той ни казва: - Какво правите! Невъзможно е да се ходи нагоре! Върнете се! Страхотия е
към текста >>
61.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минаваме през средата на едно
село
.
Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта! Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата! Лозенските възвишения са вече зад нас. Ние сме в самоковското поле.
Минаваме през средата на едно
село
.
Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното! Още при влизането в самоковското поле сцената изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига! Върховете ù още са прошарени със снегове.
към текста >>
62.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Над
селото
величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча.
Това е светлият дом - бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния дух, който цари тук. От далеч се вижда той. Край него е китният Мъглиж. Били ли сте в Мъглиж? Разположен е той в самите недра на Балкана, в една теснина, вдадена в планината, по двата брега на едноименната река.
Над
селото
величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча.
Между тях, над селото, е „Градището" - останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй място е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праща колата си за помощ.
към текста >>
Между тях, над
селото
, е „Градището" - останки от крепост.
От далеч се вижда той. Край него е китният Мъглиж. Били ли сте в Мъглиж? Разположен е той в самите недра на Балкана, в една теснина, вдадена в планината, по двата брега на едноименната река. Над селото величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча.
Между тях, над
селото
, е „Градището" - останки от крепост.
Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй място е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праща колата си за помощ. - Това разкрива цял един свят, в който живеят тия хора.
към текста >>
Той обяснява: Един от
селото
гради къща и му праща колата си за помощ.
Над селото величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча. Между тях, над селото, е „Градището" - останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй място е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола.
Той обяснява: Един от
селото
гради къща и му праща колата си за помощ.
- Това разкрива цял един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците.
към текста >>
Лятно време те се прибират и дават особена окраска на
селото
.
Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина. Мъглиж е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната.
Лятно време те се прибират и дават особена окраска на
селото
.
Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани.
към текста >>
Има предложение за горния и за долния край на
селото
.
Тия минути на обща идейна работа остават като траен светъл образ в душите им. Тъй се минават няколко години. Защо да не почнат вече строежа на салона? Защо да отлагат повече? Но къде да се строи?
Има предложение за горния и за долния край на
селото
.
Надделява второто мнение. Ето, брат Иван Чернев поднася като скромен дар своето място. То е удобно, красиво, на едно възвишение и от там се откриват широки хоризонти: вижда се цялата източна част на Розовата долина. То е при самата борова гора. И ето, едно лято вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж.
към текста >>
Един съидейник музикант посещава
селото
.
На следната пролет пристъпват към изкопаване основите на самото място. То представлява каменно стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на мястото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук.
Един съидейник музикант посещава
селото
.
Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му. С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията. Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото.
към текста >>
Мнозина, които са идвали в
селото
, са казвали:
Същата есен го измазват. Някои от селяните казват – 12 семейства, и направиха здание, което струва 200,000 лева! Разбира се, похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен.
Мнозина, които са идвали в
селото
, са казвали:
– Как е възможно постройка на такъв салон при такива условия? Един чиновник в Мъглиж, шеф на учреждение, казал: – Шепа хора построиха този салон. Те като се върнат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават. Два пъти седмично те отиват там, за да се учат.
към текста >>
63.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА
СЕЛОТО
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА
СЕЛОТО
Една братска градина. Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три салона в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150. Самият Димитров живее в село, в най-близко общение с природата. Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие.
към текста >>
Самият Димитров живее в
село
, в най-близко общение с природата.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО Една братска градина. Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три салона в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150.
Самият Димитров живее в
село
, в най-близко общение с природата.
Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трите салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви!
към текста >>
Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското
село
, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!
Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота!
Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското
село
, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!
Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. Западно от града.
към текста >>
64.
52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Още преди изгрев слънце сме вече при
село
Симеоново.
52. НА "ВЪЗНЕСЕНИЕ" НА ВИТОША
Още преди изгрев слънце сме вече при
село
Симеоново.
Около нас свежата зеленина на нивите и ливадите. Селото красиво е сгушено всред цъфнали дървета. Елементите на щастието заобикалят човека от всички страни, и ако той би имал усет за красотата на живота, би винаги пребивавал в царството на радостта. От един час сме вече на "Ел Шадай”. Нашата песен се възнася нагоре и като че ли всички скали, върхове, цветя и треви се вслушват в това, което им казваме чрез песента.
към текста >>
Селото
красиво е сгушено всред цъфнали дървета.
52. НА "ВЪЗНЕСЕНИЕ" НА ВИТОША Още преди изгрев слънце сме вече при село Симеоново. Около нас свежата зеленина на нивите и ливадите.
Селото
красиво е сгушено всред цъфнали дървета.
Елементите на щастието заобикалят човека от всички страни, и ако той би имал усет за красотата на живота, би винаги пребивавал в царството на радостта. От един час сме вече на "Ел Шадай”. Нашата песен се възнася нагоре и като че ли всички скали, върхове, цветя и треви се вслушват в това, което им казваме чрез песента. В тия свещени, чисти места вникваш по-дълбоко във вътрешната идея на песента; тя говори по-мощно на душите и събужда в тях нови копнежи, стремежи и прозрения, които до тогаз не са подозирани в песента. По естествен начин почва разговор за музиката, Учителят казва:
към текста >>
65.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно
село
не ги приели.
Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример.
Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно
село
не ги приели.
Тогава двама от учениците Му казали: “Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? ” Христос казал: “Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: “Да не кажете това никому.”
към текста >>
66.
Любовта като здравен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят казва така: „Намерете едно
село
в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това
село
.
Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи? ” - За всичко.
Учителят казва така: „Намерете едно
село
в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това
село
.
То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите. Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие.” Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве.
към текста >>
67.
003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава Учителят се оттегли с група ученици в близкото
село
Мърчаево в дома на един от учениците - Темелко.
Четиридесет и два пъти възлезе Учителят на планината. Движенията в материалния свят, проникнати от Духа, имат магическа сила. Когато разрушенията засегнаха града и страхът, паниката и ужасът обхванаха хората и легнаха като тежък похлупак, Учителят каза: - Тука вече няма условия да поддържа човек връзката си с Бога, да излезем. Той каза това сериозно, тъжен, като че казваше: "Тука няма въздух и слънце - да излезем".
Тогава Учителят се оттегли с група ученици в близкото
село
Мърчаево в дома на един от учениците - Темелко.
Учителят създаде тук малък свят, над които небето беше ясно, слънцето грееше и можеше да се диша свободно. Вълните на бушуващото море се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше. В онези усилени дни много хора намираха тук убежище, подкрепа, утеха и насърчение, почерпваха сили да издържат изпитанията. Това е отразено в разговорите "Изворът на доброто".
към текста >>
68.
005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над
селото
.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над
селото
.
Снегът беше'' ''мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече'' ''подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и единомислието.
към текста >>
69.
010 ИЗВОРЪТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Недалеч от
селото
имаше минерален извор.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ИЗВОРЪТ
''Недалеч от
селото
имаше минерален извор.
Водите му тъй си течаха на свобода в самата местност.'' ''Изворът беше обилен, водата му малко топла, мека, приятна на вкус. Учителят я'' ''намираше превъзходна, пиеше само от нея и я препоръчваше на всички. Около извора, на стръмните'' ''склонове, обрасли с млада дъбрава, имаше поляни. Тук често идвахме с Учителя.'' ''Природата беше скромна, приветлива. Тревичките си растяха, листата на дърветата се разпущаха,'' ''цветенцата се подаваха всяко на своето време.
към текста >>
70.
030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''След свършване на беседата, излязохме на един връх над
селото
, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията.
Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.'' ''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата. Стаята, коридорчето и верандата бяха препълнени и мнозина стояха отвън по стъпалата и на двора.'' ''Изпълни се утринният наряд, молитвите и песните общо от всички. Учителят държа беседата "Новото в живота" ("Заветът на Любовта", том I).''
''След свършване на беседата, излязохме на един връх над
селото
, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията.
После, докато пяхме песни, всеки поздрави Учителя за празника с целуване на ръка.'' ''Денят беше хубав, небето ясно. Слънцето изгря и стопли земята. Един малък живот пулсираше в съгласие с Великия. В този светъл ден ние видяхме предзнаменование на друга пролет, жадувана и очаквана от човешките души.
към текста >>
71.
045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Рано сутринта излязохме заедно с Учителя на високия хълм над
селото
, където изпълнихме гимнастическите упражнения и Паневритмията.
Първите птички бяха пристигнали.'' ''В малкото общежитие имаше голямо оживление. Навсякъде можеше да се видят учениците, единично или на групи. Едни работеха, други четяха или разговаряха. Всеки имаше да сподели впечатления и мисли със своите близки.''
''Рано сутринта излязохме заедно с Учителя на високия хълм над
селото
, където изпълнихме гимнастическите упражнения и Паневритмията.
Освежени и оживени се върнахме в стопанството.'' ''Обедите ставаха под големия орех. Беше топло. Слънчевите лъчи проникнаха през младата зеленина, която изглеждаше златиста. Тук възникваха оживени разговори.
към текста >>
72.
073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека ми дадат едно
село
от сто къщи, да приложа закона на Любовта и да видят какъв ще бъде резултатът след 10-20 години.
Трябва да се направи нова канализация за този обществен строй. Страданията ще накарат хората да влязат в пътя на Любовта. Никаква Култура не може да повдигне човечеството, освен Божественото, а неговата основа е Любовта. Следователно, вложете Любовта като основа на живота си и тя ще разреши правилно всичките ви задачи. Новото Учение може да се провери опитно.
Нека ми дадат едно
село
от сто къщи, да приложа закона на Любовта и да видят какъв ще бъде резултатът след 10-20 години.
Нека видят българите един опит. Аз считам, че едно общество е приложило изкуството как да се живее при следните условия: като влезеш в някой град да срещнеш само доволни и щастливи хора, да не чуеш нито едно мърморене, да не видиш нито една сълза. Намерете такова общество в света. С това не можем да се похвалим. Навсякъде по света има страдание, сълзи и нещастия.
към текста >>
73.
129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От музиката на Паганини лъха нещо свежо,
весело
.
Тогава работата ти върви добре. Не си ли вдъхновен, не си свързан с тях, не върви работата. Когато някой виден музикант дойде, у хората се увеличава подтикът за свирене и пеене. Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества. Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги вземат.
От музиката на Паганини лъха нещо свежо,
весело
.
Той е живял при ограничителни условия, затова е създавал весела, свежа музика, чрез която е освобождавал себе си. Затова виждаме в неговата музика нещо свежо, младенческо. У него подражателността е била много силно развита. Бетховен също така се е борил да придобие свободата, да освободи своя дух и затова в неговата музика има борба и освобождение. Бетховен чрез своята музика казва: „Музиката, която освободи мене, ще освободи и вас.” Невидимият Свят е поставил Бетховен в нещастия и страдания, за да пише и търси Истината.
към текста >>
74.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
село
Мърчаево
СЪДЪРЖАНИЕ Роди се новият човек Правила за живота Мисли на Учителя от последната беседа и разговори Съборите на Бялото братство
В
село
Мърчаево
На екскурзия с Учителя Разговор със семинаристите Учителя за музиката Екскурзия на Витоша За магнетизма
към текста >>
75.
Съборите на Бялото братство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до
село
Арбанаси, за да посетят братските места.
Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа на търновските граждани в читалище „Надежда“ или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество“, „Мировата любов и космическата обич“, „Пробуждане на колективното съзнание“ и пр. През 1922 г., през време на беседата в читалището, някои противници се опитаха на няколко пъти да прекъснат Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започнаха да пеят общо песента „Братство, единство“ и с това принудиха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължи да говори.
По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до
село
Арбанаси, за да посетят братските места.
Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Още от първите години Учителя казваше да се правят опити за комуни. Такъв опит, който продължи известно време, се направи в с. Арбанаси. Членовете на Арбанашката комуна се стараеха със своя живот да действуват благотворно на околните. Един брат от Арбанашката комуна отишъл веднъж за вода до изворите, откъдето голяма част от жителите вземали вода.
към текста >>
Изворите били малко под
селото
.
Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Още от първите години Учителя казваше да се правят опити за комуни. Такъв опит, който продължи известно време, се направи в с. Арбанаси. Членовете на Арбанашката комуна се стараеха със своя живот да действуват благотворно на околните. Един брат от Арбанашката комуна отишъл веднъж за вода до изворите, откъдето голяма част от жителите вземали вода.
Изворите били малко под
селото
.
Докато той точел вода, един човек от съседната кръчма почнал да говори против Бялото братство. Той нарочно говорел високо поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но случило се така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата, но не можал. Този наш брат бил доста як физически и с едно леко усилие качил бъчвата на колата.
към текста >>
76.
В село Мърчаево
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
СЕЛО
МЪРЧАЕВО
В
СЕЛО
МЪРЧАЕВО
Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село.
към текста >>
Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в
село
Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат,
Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в
село
Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему.
към текста >>
Село
Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София.
В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
Село
Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София.
Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги.
към текста >>
Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това
село
.
В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София.
Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това
село
.
Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете.
към текста >>
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това
село
за Божественото и с надежда очакваше това.
Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това
село
за Божественото и с надежда очакваше това.
Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му.
към текста >>
След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в
селото
.
„Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало.
След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в
селото
.
Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги.
към текста >>
Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от
селото
, с които често се събирали да пият.
Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й.
Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от
селото
, с които често се събирали да пият.
Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с.
към текста >>
Цялото
село
се изненадало от големата промяна в тези хора.
Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството.
Цялото
село
се изненадало от големата промяна в тези хора.
През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.
към текста >>
На 14 януари той пристигна в
селото
с група братя и сестри.
Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
На 14 януари той пристигна в
селото
с група братя и сестри.
Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София. Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско.
към текста >>
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в
селото
, също и от София.
Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя.
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в
селото
, също и от София.
Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор. На обедите присъствуваха винаги много хора - местни и гости.
към текста >>
След беседата на 22 март отидохме на една полянка над
селото
, отдето се открива просторна гледка.
Тая епоха започва от 1944 г. и ще продължава още известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя изнесе две беседи на 19 и 22 март беседите „Пребъдване“ и „Новото в живота“ (в „Заветът на любовта“, том I).
След беседата на 22 март отидохме на една полянка над
селото
, отдето се открива просторна гледка.
Там играхме паневритмия и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа.
към текста >>
Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в
селото
нов том беседи „Вечното благо“.
Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя изнесе две беседи на 19 и 22 март беседите „Пребъдване“ и „Новото в живота“ (в „Заветът на любовта“, том I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото, отдето се открива просторна гледка. Там играхме паневритмия и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходехме на тази полянка за паневритмия.
Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в
селото
нов том беседи „Вечното благо“.
Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темел кови беше обширен. Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора.
към текста >>
Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на
селото
.
По този повод Учителя изнесе две беседи на 19 и 22 март беседите „Пребъдване“ и „Новото в живота“ (в „Заветът на любовта“, том I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото, отдето се открива просторна гледка. Там играхме паневритмия и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“.
Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на
селото
.
На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темел кови беше обширен. Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“.
към текста >>
На 28 август се върнахме в
селото
.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“. Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена.
На 28 август се върнахме в
селото
.
На 24 септември в селото и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата.
към текста >>
На 24 септември в
селото
и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът.
Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.
На 24 септември в
селото
и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът.
На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога?
към текста >>
77.
На екскурзия с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат каза, че в едно
село
се явили 20 души младежи вегетарианци.
Някой казва: „Бъди добър! “ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш доброто и Бога навсякъде. Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете. Най-хубавите работи идат сега.
Един брат каза, че в едно
село
се явили 20 души младежи вегетарианци.
Учителя каза: Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина.
към текста >>
78.
Великият живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преди да влезеш в
селото
, ще се помолиш за себе си и за
селото
и като влезеш в
селото
, непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно.
Ти гледай да не изгубиш благоволението на Бога. Ако аз ви излъча и ви пратя на онзи свят, няма да искате да се върнете, понеже там горе е хубаво. Но за ваше добро е по-хубаво да сте тук, на земята. Стана дума за работа в света. Учителя каза:
Преди да влезеш в
селото
, ще се помолиш за себе си и за
селото
и като влезеш в
селото
, непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно.
Когато отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще работиш с любов. Във всичко да виждате проявлението на Бога. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете, настъпваме ангелите, настъпваме Бога. Понеже Божественото съзнание е във всичко, ще обръщаме внимание на всичко: на хора, на животни, на растения.
към текста >>
79.
Благодарността
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза, че отива на
село
.
Благодарете на Господа за малкото. Това малкото носи голямото. Този, който дава малкото, ще даде и голямото. Като си издържите изпита като Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа. Благодарете на Бога, че сте в едно велико училище, където трябва да учите, и че сте в един свят, дето имате всички възможности.
Една сестра каза, че отива на
село
.
Учителя каза: Не се тревожи. Радвай се и се весели като дете. Живей като дете. Бог е промислил за тебе.
към текста >>
80.
Разговори при Седемте Рилски езера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един евреин видял, че турчин се моли, и си казал:“Ето един набожен човек.“ И му казал след молитвата:“Придружи ме до едно
село
във варненско.“ Като стигнали гората, турчинът казал:“Дай парите!
Щом се разсърди или мине някоя лоша мисъл през него, пак си мие ръцете и краката и прави намаз. Четири-пет пъти може да направи това. Някой път аз ги харесвам. Моли се и не обръща внимание, че хората го гледат. Тяхната религиозност е физическа религиозност.
Един евреин видял, че турчин се моли, и си казал:“Ето един набожен човек.“ И му казал след молитвата:“Придружи ме до едно
село
във варненско.“ Като стигнали гората, турчинът казал:“Дай парите!
“ Евреинът отговорил:“Ами нали си набожен? “ Турчинът му казал:“Да се моля е моя длъжност, а да те обера е мой занаят.“ След чая Учителя каза: Човек тепърва има да минава една школа. Сега вие минавате през бури, през неразположения, без да знаете причините за това.
към текста >>
81.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от
село
на
село
, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли.
Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешката ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място и със същите букви е написан един от великите методи, с които Учителя си служеше за постигането на ценни неща, а именно: С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода! От тази дата 1864 г. до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре.
Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от
село
на
село
, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли.
Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени.
към текста >>
82.
Последните времена
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като минахме воденицата над
селото
; поехме по една височинка вдясно от реката.
Изгрев, 15 януари 1955 г. Любезни брат, Сега ще ви опиша една екскурзия на Витоша на 1 ноември 1927 г. В тези ранни години отивахме на екскурзия през Драгалевци, понеже Изгревът не беше населен. Потеглихме рано сутринта.
Като минахме воденицата над
селото
; поехме по една височинка вдясно от реката.
Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли вади душа. Над вади душа има една полянка, обрасла е висока трева, на която винаги се спирахме. Спряхме се на тази полянка, която някои бяха кръстили Зеленка. Учителя каза: Вади душа трябва да се нарича Буди душа; бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.
към текста >>
83.
Новият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От 10 км, като отива към
селото
с любов, ще го чакат вън от
селото
да го викат.
Всички богатства са по дърветата. Ще гладуваш ли? Ще минеш, ще имаш прехрана. Ти ще вярваш, че през дето минеш, все ще се нахраниш. Такова е състоянието на човека, ако той живее с любов към Бога.
От 10 км, като отива към
селото
с любов, ще го чакат вън от
селото
да го викат.
Ако влезе със скъсани дрехи, ще му дадат нови дрехи. Това иде на земята. Душевна сплотеност трябва. Всички вярващи в света трябва да се сплотят. Всички трябва да се сплотят в един принцип: От каквото и да са верую, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство.
към текста >>
84.
Упражнения с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например ще се представи като стар, ще влезе в едно
село
, ще говори с хората.
По този начин не може. Ще разрешите основния въпрос любовта към Бога, и тогава всичко друго може да се приложи., То е първото нещо. Щом разрешите това, тогава другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на природата. Те могат да вземат каквато форма искат.
Например ще се представи като стар, ще влезе в едно
село
, ще говори с хората.
После ще излезе от селото и скоро ще се върне като красив момък. Той е същият. Селяните му казват: „Тук беше един дядо, който ни говореше много хубави работи/момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Той остави мене за известно време. “ Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо.“ Той им казва: „Този дядо е такъв и такъв човек.
към текста >>
После ще излезе от
селото
и скоро ще се върне като красив момък.
Ще разрешите основния въпрос любовта към Бога, и тогава всичко друго може да се приложи., То е първото нещо. Щом разрешите това, тогава другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например ще се представи като стар, ще влезе в едно село, ще говори с хората.
После ще излезе от
селото
и скоро ще се върне като красив момък.
Той е същият. Селяните му казват: „Тук беше един дядо, който ни говореше много хубави работи/момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Той остави мене за известно време. “ Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо.“ Той им казва: „Този дядо е такъв и такъв човек. “ И те слушат.
към текста >>
85.
На Яворови присои
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с
кисело
настроение, с отрицателни лоши мисли и чувства.
В мислите, чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи. В чувства чрез изпращане любов към другите. В постъпки чрез показване на хората пътя на новите идеи, за да ги събуди за новото. Едно дете като заспи, други деца го зашиват на кревата и като се събуди, вижда се зашито. Вие, ако не правите молитва преди лягане и не се ограждате, то по време на спане, като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате, че сте зашити, т. е.
с
кисело
настроение, с отрицателни лоши мисли и чувства.
Значи вързан си. Човек върши несъзнателни движения, но те имат смисъл. Когато си турите показалеца на горния край на челото отстрани, то искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата буква „а“). Когато си турите показалеца на челото малко над слепите очи, то искате да смятате нещо (буква „б“). Когато искаш да си спомниш нещо, тури си пръста към средата на челото и тогава си спомни къде си го виждал.
към текста >>
86.
Да си самата Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като казваме, че всички хора трябва да се обичат, това е динамика, например влезеш в едно
село
, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш.
В дадения случай обичай всички, додето се простира твоето съзнание. Обичай всички хора, с които се срещаш. Като се казва: Обичай всички, разбира се следното: Обичай съществата дотолкова, додето се простира твоето съзнание, т. е. с които се срещаш. Изведнъж всички хора не могат да се обичат.
Като казваме, че всички хора трябва да се обичат, това е динамика, например влезеш в едно
село
, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш.
Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешката любов, а Божествената. Да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него. Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да обичаш всички, да им помагаш, там се изисква много. Като обичаш едно същество, ти се ограничаваш с това.
към текста >>
87.
Студенти при Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато в едно
село
хората станат много лоши, то мозъкът им става много активен и излъчват такива енергии, които разпръскват облаците и в това
село
няма влага, няма дъжд.
Това прилича на следното: Нали когато се счупят прозорците на една къща, ще има течение? Също така и хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки създават аномални течения в природата. Това се обяснява така: Човек, като има разрушителни, отрицателни мисли и постъпки, той изпраща разрушителни енергии, които нарушават правилните процеси в природата и създават неправилности. Ние мислим, че като сме поставени в света, можем да направим някому пакост. Ако направим някому пакост, това ще засегне преди всичко индивидуално нас, но ще засегне и общото.
Когато в едно
село
хората станат много лоши, то мозъкът им става много активен и излъчват такива енергии, които разпръскват облаците и в това
село
няма влага, няма дъжд.
Когато хората имат лоши мисли, дъждът се отблъсква. Със своите добри мисли хората привличат дъжда, влагата. Каквото мислиш, съответното става. Един студент запита: „Има ли връзка между земетресенията и човека? “
към текста >>
88.
Красотата на живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един праведен пътувал от едно
село
за друго по Божия работа.
Братът попита: „Що е благодат? “ Учителя каза: Има промисъл, обща за всички същества, но специална промисъл за някой праведен - това е благодат. Когато човек е под благодат, каквото пожелае, става.
Един праведен пътувал от едно
село
за друго по Божия работа.
Било зимно време. Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му. Той се опитал да издържи. До средата на пътя издържал. После видял, че не е възможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да му помогне.
към текста >>
Като стигнал в
селото
, влязъл в къщата, затворил вратата отвътре и бурята веднага започнала отново.
Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му. Той се опитал да издържи. До средата на пътя издържал. После видял, че не е възможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да му помогне. Веднага бурята спряла.
Като стигнал в
селото
, влязъл в къщата, затворил вратата отвътре и бурята веднага започнала отново.
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
89.
Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При мене дойде един земеделец от южнобългарско
село
и ми каза, че има дългове.
Житото ще се благослови. Времето ще бъде хубаво. Може да правите опити. Никой да не знае. Ако живеете богоугоден живот и посадите една нива, то дъждът ще дойде навреме и нивата ще даде такъв плод, какъвто иначе не може да даде.
При мене дойде един земеделец от южнобългарско
село
и ми каза, че има дългове.
Казах му: Ще си платиш дълговете по следния начин: ще вземеш семето - било то жито, било растение, - ще го пречистиш, ще го напечеш на слънце 2 -3 дена и след това, като го сееш, ще пееш песента „Благославяй, душе моя, Господа“. След това ще излизаш сутрин на нивата за молитва и гимнастика. И той след засяването на жито, фасул и др. често, на седмицата няколко пъти, посещавал нивата и освен това отивал там всяка сутрин при изгрев слънце. Отивал на единия край на нивата и произнасял „Добрата молитва“, на другия ден произнасял „91 псалом“, на третия - пак „Добрата молитва“ и на четвъртия - „Отче наш“.
към текста >>
“ Този човек бил от друго
село
, но му станал постоянен клиент.
Веднъж докарали един буен кон, когото винаги биели, докато го подковат. Стопанинът на коня предварително казал, че конят е много буен. Нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, той е много кротък кон.“ И той направил молитва, без да усети господарят на коня и почнал да го глади от главата до опашката и да му говори мислено същите думи. И конят си стоял кротко. Стопанинът казал: „Никъде не съм го подковавал така, без да мръдне... Какво го направи този кон, че не мърда?
“ Този човек бил от друго
село
, но му станал постоянен клиент.
Нашият приятел отделял за Божествена цел част от добитото жито и част от добитото от занаята. И всичко му тръгнало. Имал 23 000 лева дълг. Изплатил всичките си дългове в скоро време. Опитал закона.
към текста >>
90.
Сказка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж в
село
Мърчаево, в 1944 г., през пролетта, Учителя каза: „България през месеците юли и август я очаква голяма опасност, но понеже живее в златния си век, тя ще има голямо покровителство от невидимия свят.“ Под думите „златен век“ се разбира не военна победа за завладяването на чужди страни и територии, а времето, когато страната е посетена от Небесния пратеник и когато тя ще даде на човечеството нови културни ценности.
Поканен бе и Учителя. Присъствувах и аз. Тогава стана дума за България и за събитията. Учителя каза: „България сега е в своя златен век, а Русия - в своя железен век. Засега единственият народ, който живее в златния век, е българският. “
Веднъж в
село
Мърчаево, в 1944 г., през пролетта, Учителя каза: „България през месеците юли и август я очаква голяма опасност, но понеже живее в златния си век, тя ще има голямо покровителство от невидимия свят.“ Под думите „златен век“ се разбира не военна победа за завладяването на чужди страни и територии, а времето, когато страната е посетена от Небесния пратеник и когато тя ще даде на човечеството нови културни ценности.
Днес България дава новите идеи на човечеството чрез Учителя. В 1932 г., когато бяхме при Седемте Рилски езера през юли и август, една група чешки студенти посетиха езерата и Учителя. Той ги прие с голямо внимание и любов. Тогава Учителя каза следното: След няколко десетки години ще почне търсенето на Бога в Русия.
към текста >>
Във всеки град, във всяко
село
е определено колко души и кои да влязат в Братството.“ Ето защо учениците на Бялото Братство имат грамадна работа - идеите на Учителя да се разнесат навсякъде из България.
Затова всяко препятствие, което се поставя на пътя на това движение, ще се помете. Нашата работа не е човешка работа. “ Ние, учениците на Бялото братство, след физическото заминаване на Учителя имаме важна работа - да продължим неговото дело и то да върви с успех, да върви по пътя, който той ни е начертал. Един учител преди няколко години се обърна към Учителя и го запита за братята от Сливен, защо там засега има само 30 души. Учителя отговори: „На първо време там ще влязат в Братството 600 души.
Във всеки град, във всяко
село
е определено колко души и кои да влязат в Братството.“ Ето защо учениците на Бялото Братство имат грамадна работа - идеите на Учителя да се разнесат навсякъде из България.
Веднъж Учителя прие един наш брат селянин. В разговора Учителя каза: „Българското село има да изиграе голяма роля в новата култура. От българското село ще излезе една нова вълна, едно ново движение. Ето защо във всяко село трябва да има една запалена свещ“. По градове и села ще има грамадна работа.
към текста >>
В разговора Учителя каза: „Българското
село
има да изиграе голяма роля в новата култура.
Ние, учениците на Бялото братство, след физическото заминаване на Учителя имаме важна работа - да продължим неговото дело и то да върви с успех, да върви по пътя, който той ни е начертал. Един учител преди няколко години се обърна към Учителя и го запита за братята от Сливен, защо там засега има само 30 души. Учителя отговори: „На първо време там ще влязат в Братството 600 души. Във всеки град, във всяко село е определено колко души и кои да влязат в Братството.“ Ето защо учениците на Бялото Братство имат грамадна работа - идеите на Учителя да се разнесат навсякъде из България. Веднъж Учителя прие един наш брат селянин.
В разговора Учителя каза: „Българското
село
има да изиграе голяма роля в новата култура.
От българското село ще излезе една нова вълна, едно ново движение. Ето защо във всяко село трябва да има една запалена свещ“. По градове и села ще има грамадна работа. Грамадна работа предстои пред човечеството. Това движение трябва да стане международно.
към текста >>
От българското
село
ще излезе една нова вълна, едно ново движение.
Един учител преди няколко години се обърна към Учителя и го запита за братята от Сливен, защо там засега има само 30 души. Учителя отговори: „На първо време там ще влязат в Братството 600 души. Във всеки град, във всяко село е определено колко души и кои да влязат в Братството.“ Ето защо учениците на Бялото Братство имат грамадна работа - идеите на Учителя да се разнесат навсякъде из България. Веднъж Учителя прие един наш брат селянин. В разговора Учителя каза: „Българското село има да изиграе голяма роля в новата култура.
От българското
село
ще излезе една нова вълна, едно ново движение.
Ето защо във всяко село трябва да има една запалена свещ“. По градове и села ще има грамадна работа. Грамадна работа предстои пред човечеството. Това движение трябва да стане международно. В един търновски събор Учителя бе запитан, защо Невидимият свят допуска големите хули по адрес на Братството, поради което се създаваше много лошо мнение в обществото за нас.
към текста >>
Ето защо във всяко
село
трябва да има една запалена свещ“.
Учителя отговори: „На първо време там ще влязат в Братството 600 души. Във всеки град, във всяко село е определено колко души и кои да влязат в Братството.“ Ето защо учениците на Бялото Братство имат грамадна работа - идеите на Учителя да се разнесат навсякъде из България. Веднъж Учителя прие един наш брат селянин. В разговора Учителя каза: „Българското село има да изиграе голяма роля в новата култура. От българското село ще излезе една нова вълна, едно ново движение.
Ето защо във всяко
село
трябва да има една запалена свещ“.
По градове и села ще има грамадна работа. Грамадна работа предстои пред човечеството. Това движение трябва да стане международно. В един търновски събор Учителя бе запитан, защо Невидимият свят допуска големите хули по адрес на Братството, поради което се създаваше много лошо мнение в обществото за нас. Учителя отговори:
към текста >>
91.
Красотата на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато наближихме
селото
, водите на местната река се издигнаха и.
Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване. После разбрахме причината. Между Дупница и Радомир заваля пороен дъжд и причини голямо наводнение при с. Долна Диканя. Ние бяхме с автомобили.
Когато наближихме
селото
, водите на местната река се издигнаха и.
наводниха селото, като покриха всички улици. Автомобилът на Учителя и още един автомобил едва минаха реката. Понеже нивото й се покачваше постоянно, ние бяхме принудени да се върнем в Дупница, където преспахме. Едно лято, доколкото помня, през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха по склона на стария Молитвен връх. Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг.
към текста >>
наводниха
селото
, като покриха всички улици.
После разбрахме причината. Между Дупница и Радомир заваля пороен дъжд и причини голямо наводнение при с. Долна Диканя. Ние бяхме с автомобили. Когато наближихме селото, водите на местната река се издигнаха и.
наводниха
селото
, като покриха всички улици.
Автомобилът на Учителя и още един автомобил едва минаха реката. Понеже нивото й се покачваше постоянно, ние бяхме принудени да се върнем в Дупница, където преспахме. Едно лято, доколкото помня, през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха по склона на стария Молитвен връх. Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг. Учителя видя, че мнозина братя и сестри не бяха много радостно изненадани от снега.
към текста >>
92.
Летуване и екскурзии на планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала.
към текста >>
93.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Толстоистите създадоха комуна в
село
Алан-Кайрак, Бургаско.
В разговори с Учителя по този въпрос, Той всякога ни изслушваше. Но виждайки непреодолимия устрем, в който сме тласнати, Той не можеше да ни възпре, тъй както една кола, полетяла с голяма скорост по даден наклон, е опасно да се спре рязко. Пък и да ни беше казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание. За това Той ни остави и не ни възпря да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нас, но и други идейни общества.
Толстоистите създадоха комуна в
село
Алан-Кайрак, Бургаско.
Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като се впрягаха в ралата, вместо добитъка. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по онова време постоянна тема бяха комуните.
към текста >>
Наши братски комуни възникнаха и в
село
Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде.
Идеята за комуни беше обладала не само нас, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан-Кайрак, Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като се впрягаха в ралата, вместо добитъка. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско.
Наши братски комуни възникнаха и в
село
Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде.
Всред нашите братя и сестри по онова време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята. Жечо Вълков, селянин от село Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство. Жена му се беше поминала и това улесняваше неговия подтик.
към текста >>
Жечо Вълков, селянин от
село
Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство.
Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по онова време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята.
Жечо Вълков, селянин от
село
Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство.
Жена му се беше поминала и това улесняваше неговия подтик. Учителя като знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочи към нас. Да дойдат толкова млади хора, учени и идейни, да се включат в съдействието за това, което Жечо е тъй дълго желал, беше посрещнато с възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от създалия се случай. Напуснахме университета.
към текста >>
През това време ние направихме нашия опит в
село
Ачларе.
Да дойдат толкова млади хора, учени и идейни, да се включат в съдействието за това, което Жечо е тъй дълго желал, беше посрещнато с възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от създалия се случай. Напуснахме университета. Само една щастлива случайност ни избави от последиците, които щеше да ни донесе това отделяне от занятията. Точно тогава професорите от университета обявиха стачка, поради недоразумения с властта и университетът беше закрит през цялата тази година, тъй че останахме незабелязани.
През това време ние направихме нашия опит в
село
Ачларе.
Все помня онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 година. От Карнобат до Ачларе са 18 километра. По предварителна уговорка Жечо беше дошъл да ни посрещне с кола, в която бяха впрегнати два коня, за да ни вземе багажа, който не беше малко. Ние, осем души, тръгнахме пешком по мокрия кален път, а обувките ни съвсем неподходящи за такова пътуване. Но нали сме тръгнали към Обетованата земя, към осъществяване на тъй желаната мечта, понасяхме всичко.
към текста >>
В
селото
стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят.
При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти, които ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жечо, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Нарекоха ни набожните, та децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението.
В
селото
стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят.
Ние дотърчахме и най-напред пуснахме добитъка от оборите. После се разбра, че в едната къща бабичка с детенце са обхванати от пламъците, успешно ги изнесохме. Събрахме съдове, бакъри, направихме жива верига от потока до пожара. За малко време изгасихме огъня, а сетне селяните коментираха в кръчмата за нас. Второто чудо беше това, че селските кучета, които бяха зли и хапеха що им излезе насреща, нас не ни хапеха.
към текста >>
Кмета каза: "Ще трябва да напуснете
селото
, защото селяните, що са тук, ще ви избият с камъни.
Второто чудо беше това, че селските кучета, които бяха зли и хапеха що им излезе насреща, нас не ни хапеха. Ние си ходехме спокойно, ако и да лаеха след нас, но да ни приближат и да се хвърлят отгоре ни, никога. Това не остана незабелязано и селяните цъкаха с уста: "Бре-бре, не ги хапят пущините." Третият случай беше още по-ярък. Един неделен ден дойде при нас делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора.
Кмета каза: "Ще трябва да напуснете
селото
, защото селяните, що са тук, ще ви избият с камъни.
Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и споменал, че ако не си отидете ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще съборят къщите, ще избият добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва падна градушка и унищожи посевите." Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: "Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има". Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие и то наближаваше. Селото в голямо напрежение го очакваше. Какво ще стане, кое от двете пророчества ще се изпълни?
към текста >>
Миналата година току-що преди жътва падна градушка и унищожи посевите." Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: "
Селото
ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има".
Това не остана незабелязано и селяните цъкаха с уста: "Бре-бре, не ги хапят пущините." Третият случай беше още по-ярък. Един неделен ден дойде при нас делегация от кмета и няколко съветници. Беше обед и ние се хранехме на двора. Кмета каза: "Ще трябва да напуснете селото, защото селяните, що са тук, ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и споменал, че ако не си отидете ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще съборят къщите, ще избият добитъка и хората.
Миналата година току-що преди жътва падна градушка и унищожи посевите." Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: "
Селото
ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има".
Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие и то наближаваше. Селото в голямо напрежение го очакваше. Какво ще стане, кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде уреченият ден, беше чист, ясен и без грамче вятър. Никакво облаче по небето.
към текста >>
Селото
в голямо напрежение го очакваше.
Беше обед и ние се хранехме на двора. Кмета каза: "Ще трябва да напуснете селото, защото селяните, що са тук, ще ви избият с камъни. Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и споменал, че ако не си отидете ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще съборят къщите, ще избият добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва падна градушка и унищожи посевите." Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: "Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има". Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие и то наближаваше.
Селото
в голямо напрежение го очакваше.
Какво ще стане, кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде уреченият ден, беше чист, ясен и без грамче вятър. Никакво облаче по небето. Изпълни се нашето предсказание. Тогава вече селяните почнаха да проявяват и симпатии към нас.
към текста >>
Учителя откри Школата, школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в
село
.
Наивни представи, плод на младежкия ни устрем за подвиг, за похвала, породен от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои почнаха вече открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешките. А в София Школата продължаваше и макар че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите, това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието ни. Осъзнахме грешката си.
Учителя откри Школата, школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в
село
.
Дойде и жътвата. Ние, като повече хора, успяхме да я свършим с 15 дни по-рано от селяните. А беше излязла наредба - да не се превозват снопите от нивите за вършитба, докато всички не завършат с жътвата. Тази наредба имаше за цел да предпази от кражба на снопи. И тъй, имахме 15 дни свободни на разположение, така че решихме да направим екскурзия до Коджа Балкан.
към текста >>
В цялото
село
нямаше нито една веялка, с която след овършаване да се отвява сламата от житото.
Тази наредба имаше за цел да предпази от кражба на снопи. И тъй, имахме 15 дни свободни на разположение, така че решихме да направим екскурзия до Коджа Балкан. Тръгнахме пешком почти боси, а пътят беше не по-малко от 60 или 70 километра. Пътувайки, без да знаем, попаднахме на маларийни области по река Камчия, където се наложи и да нощуваме. След екскурзията всички паднахме болни от малария, а беше време за харман.
В цялото
село
нямаше нито една веялка, с която след овършаване да се отвява сламата от житото.
И затова, с лопата на вятъра, а негово величество вятърът не винаги захождаше насам, та понякога се събираха по няколко хармана за отвяване. Ако ли пък излезеше през нощта, ставахме да отвяваме нощем. А маларията здраво пипаше. Комунарите едни по един отпадаха, стигна се до там, че от високата температура някои започнаха да бълнуват, да пъшкат. Така премина месец юли.
към текста >>
94.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото
село
Драгалевци, после водениците над него, пет-шест-десет-двадесет, те всички тракат.
Но ние си знаем где е тя. Ето я. Намираме я по чудната свежест, що лъха от нея, по изобилния живот, що навлиза в гърдите ни, по радостта, що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там. Разбираме къде е тя.
Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото
село
Драгалевци, после водениците над него, пет-шест-десет-двадесет, те всички тракат.
Ще оставим манастира встрани и отгоре, нагоре, право при нея. Догде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща, ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си, сега тия ще извадят солени закуски, мезета, ще падне едно пиене... И той вече аха-аха, мислено вижда празното си буренце с гроздовица или сливовица.
към текста >>
Догде стигнем в
селото
, снегът вече доста е натрупал.
Намираме я по чудната свежест, що лъха от нея, по изобилния живот, що навлиза в гърдите ни, по радостта, що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там. Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над него, пет-шест-десет-двадесет, те всички тракат. Ще оставим манастира встрани и отгоре, нагоре, право при нея.
Догде стигнем в
селото
, снегът вече доста е натрупал.
Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща, ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си, сега тия ще извадят солени закуски, мезета, ще падне едно пиене... И той вече аха-аха, мислено вижда празното си буренце с гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато съзира върху широката си готварска печка нашите чайници, нашите лъскави гюмчета, котлета... Остана със зяпнала уста и увиснали ръце. Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица навън.
към текста >>
А снегът долу в
селото
се беше разтопил.
Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Учителя свали шапка, същото правят и братята. Към висините на това свято мълчание на Природата се понася нашата благодарствена молитва. Кънтят избраните слова, ясни, топли, чисти - Добрата Молитва, Отче Наш, формули. Сбогом Богове на планината, сбогом Незнайни чудотворци.
А снегът долу в
селото
се беше разтопил.
Пътищата потънали в кал. Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носи ли всеки от нас в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце? Може сега по цялата световна долина да има кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло.
към текста >>
95.
18 ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Един ден през пролетта на 1944 година бях отишъл в
село
Мърчаево, където беше Учителя.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА
Един ден през пролетта на 1944 година бях отишъл в
село
Мърчаево, където беше Учителя.
Поканен бях на скромния обяд. Край дългата маса, която беше сложена, се бяха събрали братя и сестри. Учителя беше седнал на тясната страна, а аз точно на срещуположната. Обедът привърши, масата беше разтребена. Върху нея някой беше поставил цъфнал бял зюмбюл.
към текста >>
96.
25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Един неделен ден, малко след 9 септември 1944 година, отидох в
село
Мърчаево.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО
Един неделен ден, малко след 9 септември 1944 година, отидох в
село
Мърчаево.
Част от тревожните дни около бомбардировките над София Учителя прекара в това село. Там всякога имаше наши братя и сестри, особено през неделните дни. Разпилени от събитията, беше приятно да се срещне човек със своите близки и да сподели вълненията си. Между другото, там се срещнах със сестра Йорданка Д-р Жекова, която съдействаше в дребни услуги на Учителя. В разговор с нея, тя ми каза: "Учителя като че ли иска да отиде на Изгрева.
към текста >>
Част от тревожните дни около бомбардировките над София Учителя прекара в това
село
.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО Един неделен ден, малко след 9 септември 1944 година, отидох в село Мърчаево.
Част от тревожните дни около бомбардировките над София Учителя прекара в това
село
.
Там всякога имаше наши братя и сестри, особено през неделните дни. Разпилени от събитията, беше приятно да се срещне човек със своите близки и да сподели вълненията си. Между другото, там се срещнах със сестра Йорданка Д-р Жекова, която съдействаше в дребни услуги на Учителя. В разговор с нея, тя ми каза: "Учителя като че ли иска да отиде на Изгрева. "Аз веднага съобразих големите трудности, с които е съпроводено точно сега едно отиване там.
към текста >>
Така, мълчаливи, стигнахме до
село
Владая.
Той беше мълчалив, съсредоточен и някак потиснат. Колко пъти се помъчих да започна разговор с Него, особено по бурно развиващите се събития, пълни за нас с неизвестност, но така и не успях. На всички въпроси ми отговаряше сдържано и със символи, които аз не разбирах. Схванах, че за разговор моментът не е подходящ. Млъкнах, ровейки с мисълта си да търся светлина в непрогледния мрак на бъдещето.
Така, мълчаливи, стигнахме до
село
Владая.
Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево. Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, бързо я напълни, последен се качи Учителя и аз след Него. В колата беше останало накрая на последната седалка едно местенце. Той седна и скромно се присви, като се стараеше да заеме възможно най-малкото пространство. Стоях прав до Него и Го гледах, и се възхищавах, как едно тъй голямо величие приема с удоволствие най-малкото и най-последното.
към текста >>
97.
31 БАСТУНЪТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в
село
Желява, Софийско.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] БАСТУНЪТ
През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в
село
Желява, Софийско.
Учителствах само една година. Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите.
към текста >>
Селото
е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] БАСТУНЪТ През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в село Желява, Софийско. Учителствах само една година.
Селото
е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града.
Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото.
към текста >>
Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от
селото
, но не беше още готова.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] БАСТУНЪТ През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в село Желява, Софийско. Учителствах само една година. Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града.
Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от
селото
, но не беше още готова.
Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета.
към текста >>
Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към
селото
.
Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно.
Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към
селото
.
Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя.
към текста >>
Пътя до Желява минаваше през
село
Столник, където имаше много свирепи кучета.
Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото.
Пътя до Желява минаваше през
село
Столник, където имаше много свирепи кучета.
През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя. Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения.
към текста >>
През нощта цялото
село
екваше от техния вой.
Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета.
През нощта цялото
село
екваше от техния вой.
Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя. Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения. Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях.
към текста >>
На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за
селото
, се сетих за бастун.
А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун.
На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за
селото
, се сетих за бастун.
Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя. Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения. Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях. Даваха всестранна информация по всички въпроси за живота на Изгрева, а пък от своя страна приемаха новините от външния свят. Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие.
към текста >>
Тъкмо да поема пътя за
селото
, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там.
Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за съжаление нямат. Учителя слушаше, и когато свърших и си взех сбогом с Него, той нищо не ми каза, но ме погледна с особено изражение. Нямах време повече да търся другаде и потеглих без бастун. На гара Новоселци от влака слязох само аз. Влакът замина и гарата опустя.
Тъкмо да поема пътя за
селото
, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там.
Огледах се да видя да не би някой да го е забравил, но нямаше никой, цареше пълно безмълвие, защото и чиновниците се бяха прибрали. Поозърнах се още малко и взех бастуна, пратен ми от Небето. Спомних си израза, който имаше лицето на Учителя при сбогуването ни, и разбрах смисъла му. Благодарих и дълго мислех за вниманието, с което ни обграждаше и следеше и за най-малките ни нужди. Когато минавах този път през село Столник, свирепите кучета имаше от какво да се респектират.
към текста >>
Когато минавах този път през
село
Столник, свирепите кучета имаше от какво да се респектират.
Тъкмо да поема пътя за селото, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там. Огледах се да видя да не би някой да го е забравил, но нямаше никой, цареше пълно безмълвие, защото и чиновниците се бяха прибрали. Поозърнах се още малко и взех бастуна, пратен ми от Небето. Спомних си израза, който имаше лицето на Учителя при сбогуването ни, и разбрах смисъла му. Благодарих и дълго мислех за вниманието, с което ни обграждаше и следеше и за най-малките ни нужди.
Когато минавах този път през
село
Столник, свирепите кучета имаше от какво да се респектират.
към текста >>
98.
32 ДАФИНКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Най-после трябваше да отида на гробищата в
село
Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, която да прибере тялото.
Умих и масажирах крака преди да надяна обувките и чудо библейско! Отокът спадна, тревожният червен цвят се махна, а болката съвсем изчезна. Кракът ми вече беше здрав. Скочих и полетях към града за изпълнение на задачата. Там от служба на служба, уреждах формалностите.
Най-после трябваше да отида на гробищата в
село
Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, която да прибере тялото.
Дотам също отидох, без да използвам превозно средство. След като се срещнах със съответния чиновник и му дадох необходимите указания, помолих го няколко пъти да прати катафалката веднага. Той беше любезен и обеща да изпълни молбата ми. Доволен, че свърших благополучно и акуратно възложената ми задача, тръгнах обратно към Изгрева. В характера ми беше всяка работа, която имам да изпълня, да стане без отлагане и по възможност по най-бързия начин.
към текста >>
99.
49 ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край
село
Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ
След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край
село
Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец.
В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна, но в арестантската килия, преживявах още по-мъчителен глад, не само поради дажбата, но и поради това, че тук освен парченцето хляб, даваха често някаква рядка чорбица с тук-таме по някое парченце карантия, която аз като дългогодишен вегетарианец, не само че не можех да близна, но и ми ставаше лошо, като я помиришех. Затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб. Гладът беше изтощителен най-вече поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж, само за миг, вратата на килията се отвори и някой хвърли коматче хляб. То стана така бързо, че не можах да забележа кой и какъв беше човека, който ми направи това добро.
към текста >>
100.
50 КРАЯТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В началото на месец декември 1944 година бях в
село
Орешак, Троянско.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КРАЯТ
В началото на месец декември 1944 година бях в
село
Орешак, Троянско.
С това селище, прикътано в полите на Стара планина, населено със способни и предприемчиви занаятчии, поддържах добри търговски връзки и често ходех там. Между другото производство те украсяваха с пирография дребни дървени изделия. По това време нямаше нищо по-сериозно като обект на търговска дейност. Привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах без посока из селото да се поразходя. На една от уличките гледам сравнително просторна за това село кожухарска работилница.
към текста >>
Привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах без посока из
селото
да се поразходя.
КРАЯТ В началото на месец декември 1944 година бях в село Орешак, Троянско. С това селище, прикътано в полите на Стара планина, населено със способни и предприемчиви занаятчии, поддържах добри търговски връзки и често ходех там. Между другото производство те украсяваха с пирография дребни дървени изделия. По това време нямаше нищо по-сериозно като обект на търговска дейност.
Привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах без посока из
селото
да се поразходя.
На една от уличките гледам сравнително просторна за това село кожухарска работилница. Веднага ми блесна в ума, дали тук не би могло да осъществя търговска сделка. По това време някаква модна вълна беше заляла хората, да носят кожуси, простичко направени, със или без ръкави. Организирането на едно такова производство би било много сполучлива работа, още повече, че се задаваше зима. Влязох в работилницата и насреща ми един приветлив човек - собственикът.
към текста >>
На една от уличките гледам сравнително просторна за това
село
кожухарска работилница.
В началото на месец декември 1944 година бях в село Орешак, Троянско. С това селище, прикътано в полите на Стара планина, населено със способни и предприемчиви занаятчии, поддържах добри търговски връзки и често ходех там. Между другото производство те украсяваха с пирография дребни дървени изделия. По това време нямаше нищо по-сериозно като обект на търговска дейност. Привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах без посока из селото да се поразходя.
На една от уличките гледам сравнително просторна за това
село
кожухарска работилница.
Веднага ми блесна в ума, дали тук не би могло да осъществя търговска сделка. По това време някаква модна вълна беше заляла хората, да носят кожуси, простичко направени, със или без ръкави. Организирането на едно такова производство би било много сполучлива работа, още повече, че се задаваше зима. Влязох в работилницата и насреща ми един приветлив човек - собственикът. Чертите на лицето му показваха природна интелигентност и предприемчивост.
към текста >>
НАГОРЕ