НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
221
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
“Идилията” в
село
Тополица 19.
Най-малкото добро 14. Благославяй, душе моя Господа 15. Първият закон 16. Как Учителят даде песента “Идилията” 17. “Идилията” и брат Георги Куртев 18.
“Идилията” в
село
Тополица 19.
Краят на войната е близо 20. Войната 21. Мирът иде вече! 22. Диригентската пръчица 23. Сламената шапка и общественото мнение 24.
към текста >>
2.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до
село
Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца.
Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила!
" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до
село
Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца.
От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка.
към текста >>
3.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от
село
Говедарци до Седемте езера.
Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност. Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя. В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня.
Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от
село
Говедарци до Седемте езера.
След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра? Стоят и ни наблюдават.
към текста >>
4.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до
село
Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади.
Защо Учителят избра точно мен, не мога да кажа. Дали затова, че бях свободен в този момент? Едва ли. Та аз знаех при какво стечение на обстоятелствата и как командирът на моята част ми даде отпуска 40 дни. Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен.
Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до
село
Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади.
Там отсядахме, почивахме. Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя. Когато тръгвахме от "Изгрева", обикновено сестра Савка предварително приготвяше раницата на Учителя. В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори. Освен това, в раницата се поставяха и няколко чисти, сухи ризи за Учителя, както и кърпи.
към текста >>
Един ден, като минавахме през
село
Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра.
Имаше дни, когато Той преспиваше там, а аз продължавах за "Изгрева". На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя. Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него. През това време Борис Николов беше мобилизиран в противовъздушната гражданска отбрана. Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат.
Един ден, като минавахме през
село
Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра.
Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя.
към текста >>
Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое
село
.
Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат. Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра. Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас.
Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое
село
.
Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя. А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден. Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше. Дойде време да направим редовната си почивка. Ние седнахме.
към текста >>
Поглеждам - и какво да видя: децата, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън
селото
, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас.
Ние седнахме. Аз отворих раницата, извадих хляба и ножа. Учителят посегна с ръка, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб. Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб. След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани.
Поглеждам - и какво да видя: децата, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън
селото
, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас.
Насядали и ни наблюдават. Без да ни изпускат от очи. Учителят се усмихна и им извика: "Деца, елате тук! " Те седят и само очите им светят. Учителят втори път ги подкани.
към текста >>
5.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Цялото
село
Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира.
Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани. А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас. Небето този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя. Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями.
Цялото
село
Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира.
Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем.
към текста >>
На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за
село
Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710.
На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за
село
Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени.
към текста >>
6.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното
село
Николаевка в околностите на настоящия град Варна.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното
село
Николаевка в околностите на настоящия град Варна.
Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа.
към текста >>
7.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в
селото
откъм Бистрица.
"Чистотата на идеите" Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели. Но се оказа, че времето бе много лошо, дъждовно и мъгливо.
Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в
селото
откъм Бистрица.
Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре.
към текста >>
Навлязохме в
селото
и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата.
"Чистотата на идеите" Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели. Но се оказа, че времето бе много лошо, дъждовно и мъгливо. Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица. Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица.
Навлязохме в
селото
и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата.
Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща.
към текста >>
8.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Реших да сляза през
село
Бистрица.
Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината. През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости.
Реших да сляза през
село
Бистрица.
Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля. Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал. Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма. В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат. Но беше топло, макар че едвам се дишаше.
към текста >>
Слязох в
селото
и реших да си отпочина и да се стопля.
Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината. През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости. Реших да сляза през село Бистрица.
Слязох в
селото
и реших да си отпочина и да се стопля.
Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал. Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма. В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат. Но беше топло, макар че едвам се дишаше. Отправих се към кръчмаря и той разбра, че съм турист.
към текста >>
Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело
село
и утре никой нема да ми влезне у кръчмата!
Така мина един час. Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино, понеже бях изпил два литра топла вода. Кръчмарят ме изгледа застрашително и рече: "Я продавам само греяно вино и греяна ракия! Я не продавам греяна вода! Но ти приех парите, за да ти изпитам акъла колко струваш.
Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело
село
и утре никой нема да ми влезне у кръчмата!
" Аз си прибрах първата банкнота. Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат. Оглеждам ги и имам чувството, че съм попаднал в изба, където обитават истински плъхове. Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български. Беше отвратително да се гледа, да се слуша и да се диша в тази воня.
към текста >>
А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова
село
и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.
Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога. След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души. Това е пътят: първо - общение със Словото на Бога и после идва общението между душите. Защото Словото на Бога обхваща всичко, което е на Небето и което е на земята. Ето това е урокът, който се предаде днес за Школата чрез нашия турист." Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях изморен.
А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова
село
и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.
Минаха години. "Изгревът" бе разрушен. Приятелите се питаха: "Къде и как да се срещаме и как да общуваме? " Тогава им разказах тази случка. Но никой не я изслуша и никой не я проумя.
към текста >>
9.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А когато тръгнала от
село
, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно.
Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа. Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно. С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града. Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на "Изгрева". Така тя се измъква от блокадата.
А когато тръгнала от
село
, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно.
Да, но кросното й послужило за пропуск. Онези, които й се присмивали, останали на гарата, а тя с кросното пристигнала на "Изгрева". Случайни неща нямаше на "Изгрева". Приятелите, които идват този ден на събора, са спрени. Те биват принуждавани да вземат обратния влак и да си отидат там, откъдето са дошли.
към текста >>
10.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Васил Долапчиев от
село
Каблешково, Бургаски окръг. 2.
"Построяване на братския салон на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1.
Васил Долапчиев от
село
Каблешково, Бургаски окръг. 2.
Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2.
към текста >>
Слави Тодоров от
село
Габераво, Бургаски окръг. 3.
"Построяване на братския салон на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2.
Слави Тодоров от
село
Габераво, Бургаски окръг. 3.
Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3.
към текста >>
Георги Йорданов от
село
Каблешково, Бургаски окръг. 4.
"Построяване на братския салон на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3.
Георги Йорданов от
село
Каблешково, Бургаски окръг. 4.
Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4.
към текста >>
Янко Карагеоргиев от
село
Габерово, Бургаски окръг.
Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4.
Янко Карагеоргиев от
село
Габерово, Бургаски окръг.
Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.
към текста >>
Славка Митева Георгиева от
село
Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2.
Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1.
Славка Митева Георгиева от
село
Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2.
Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки.
към текста >>
Комня Тодорова от
село
Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3.
Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2.
Комня Тодорова от
село
Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3.
Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите.
към текста >>
Ирина Долапчиева от
село
Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4.
Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3.
Ирина Долапчиева от
село
Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4.
Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят.
към текста >>
Иринка Славова Тодорова от
село
Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.
Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4.
Иринка Славова Тодорова от
село
Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.
Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели.
към текста >>
Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на
село
, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели.
Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят.
Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на
село
, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели.
Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива.
към текста >>
11.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Песните на Учителя в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в
село
Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко.
"Песните на Учителя в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в
село
Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко.
Част от сестрите се бяха настанили в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в селото, като обитаваха дори и плевници. Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от София до Мърчаево и обратно. Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това.
към текста >>
Част от сестрите се бяха настанили в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в
селото
, като обитаваха дори и плевници.
"Песните на Учителя в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко.
Част от сестрите се бяха настанили в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в
селото
, като обитаваха дори и плевници.
Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от София до Мърчаево и обратно. Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ.
към текста >>
12.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той ми отваря вратата, посреща ме
весело
, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш".
Но нищо не излиза под ръцете ми, бях преуморена. Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден. На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох. На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден.
Той ми отваря вратата, посреща ме
весело
, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш".
Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него. Аз разбрах. Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите. А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога". Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека.
към текста >>
13.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нали знаете как се играе хоро на
село
- както се свири на хорото, така се играе.
" Онези възразяваха, а думите им бяха насочени срещу мен - че съм непримирима и какво ли още не ми казаха. Не можеха да ме търпят. Бяха се хванали на чуждо хоро и трябваше да го изиграят. А много съжаляваха, че се бяха хванали на това хоро, смятаха, че това хоро ще играе по свирката на Кирил - че той ще води хорото. Но се оказа, че друг почна да свири.
Нали знаете как се играе хоро на
село
- както се свири на хорото, така се играе.
Който нареди каква свирня да се свири, той определя как се играе хорото, защото има различни свирни и за всяка свирня си има хоро, играе се по друг начин, с други стъпки, съвсем различни от предишните на другите хора. Затова хоро от хоро се различава по ритъм, по стъпки. Та друг нареди да се свири друга свирня, което никой, ама никой не очакваше, дори аз самата. И се завъртя онова ми ти хоро и друг свиреше със свирката и не можеше никой да се пусне от него. Искаше им се да се пуснат, но не можеха.
към текста >>
14.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На
село
не знаеш ли да играеш хоро, не можеш да се ожениш.
После попита могат ли да изиграят някои хора? Братята и сестрите се хванаха за ръце и изиграха няколко хора от различни краища на страната. На "Изгрева" имаше представители от цяла България. По онова време нямаше млад човек, който да не може да играе хоро и ръченица. Та ако това не може да прави - него за нищо не го бива.
На
село
не знаеш ли да играеш хоро, не можеш да се ожениш.
Така че тази вечер всички с удоволствие се надпреварваха да покажат какво умеят и какво знаят. Учителят наблюдаваше как народните песни се превръщат в хороводни песни и хора. Наблюдаваше как българските песни и ритми преминават в хора със стъпки и движения. Това наблюдение и разучаване продължи над два часа. През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите.
към текста >>
15.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Елена Андреева също така беше уволнена като учителка поради пропаганда и проповядване на учениците си в
селото
.
Учителят беше наредил на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство. Какво се получи? Боян Боев, една година преди да се пенсионира, бе уволнен дисциплинарно, понеже проповядваше на собствените си ученици. Той дойде на "Изгрева" без пенсия. Паша Теодорова беше учителка по химия в Русе и започна да преподава на учениците си от десети клас за идеите на Бялото Братство, за което бе уволнена дисциплинарно, след което пристигна на "Изгрева" и Учителят пое нейната издръжка.
Елена Андреева също така беше уволнена като учителка поради пропаганда и проповядване на учениците си в
селото
.
Тодор Симеонов беше инженер, учител, също бе уволнен, но по един параграф, по който уволняваха тогава комунистите, та това му помогна много, когато дойдоха комунистите на власт. Какво му помогна? За тях той си беше дъновист и го третираха като такъв. Иван Калканджиев от Сливен беше учител там и по същата причина бе уволнен. След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си.
към текста >>
16.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в
село
Кралевич в Унгария.
Да се чудиш и да се маеш! Това нещо продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.
Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в
село
Кралевич в Унгария.
Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията. Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен.
към текста >>
17.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше
весело
настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога.
Всички бяхме весели, щастливи, радостни. Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините". Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки. После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички.
Имаше
весело
настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога.
Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо.
към текста >>
18.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят, заедно с една група братя и сестри, замина за
село
Мърчаево.
Не можахме да схванем каква мисъл имаше в тези думи. Никой нищо не можа да разбере. Но това бяхме го запомнили и тримата - аз, Борис и Милка Периклиева. На 10 януари 1944 година, София осъмна с големите американски и английски бомбардировки. Населението на града се евакуира в провинцията.
Учителят, заедно с една група братя и сестри, замина за
село
Мърчаево.
Много братя бяха мобилизирани като запасняци. Борис бе мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Аз преживявах в малкия ни дом. Войната продължаваше. Настъпваше някаква развръзка, но никой не знаеше каква.
към текста >>
19.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През онези усилни години в
село
Мърчаево, Учителят бе зает с приключване на епохата, но ние не разбирахме това и, без да искаме, Му пречехме.
"Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата" Вече знаете изказването на Учителя, че Големият брат тази година ще се ожени и че никому не минаваше през ум какво искаше да каже Той за тази символика, която бе образен език на Духовния свят. Ние също не можахме да проумеем - проумяхме го след Неговото погребение.
През онези усилни години в
село
Мърчаево, Учителят бе зает с приключване на епохата, но ние не разбирахме това и, без да искаме, Му пречехме.
Около Него имаше братя и сестри, но образно казано, те бяха наклякали наоколо, бяха насадени като на полози и мътеха яйца - всеки си мътеше своите яйца. Затова имаше голямо крякане, ако се снесеше някое яйце, както и много неразбории. Обстановката там беше много трудна за понасяне. В едно малко пространство се бяха събрали много хора. Аз отивах по работа там, престоявах един-два дни и се връщах.
към текста >>
Така приех нещата и решихме да заминем на
село
.
И тъй, ясно е за всинца, които сте тук, е определено какво има да работите." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 232) Но това го разбрах по-късно, чрез опит и чрез самата себе си. Тогава се разсърдих, че Учителят ме отстранява и се прибрах в София, а после заминахме с Борис в провинцията, за да мога да се справя с това състояние. Мислех си, че цели двадесет и осем години съм била до Учителя, а сега Той не ме иска. Отстранява ме.
Така приех нещата и решихме да заминем на
село
.
Бях написала писмо на Учителя, което по- късно, след заминаването Му, бе намерено и го разнасяха насам-натам и го показваха всекиму - че съм си позволила да се сърдя на Учителя и да изказвам недоволството си от Него за това, че не ме иска и ме отстранява от Мърчаево. Ами вие как бихте постъпили в такъв период. Сега е лесно да се умува и да се правят заключения, но тогава, в онзи водовъртеж на събития и хора, аз само послушах Учителя - взех си багажа и напуснах Мърчаево. Учителят се беше завърнал на "Изгрева", здравословното Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до село, за да дойдем на "Изгрева" незабавно. Получихме телеграмата и пристигнахме веднага при Него.
към текста >>
Учителят се беше завърнал на "Изгрева", здравословното Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до
село
, за да дойдем на "Изгрева" незабавно.
Отстранява ме. Така приех нещата и решихме да заминем на село. Бях написала писмо на Учителя, което по- късно, след заминаването Му, бе намерено и го разнасяха насам-натам и го показваха всекиму - че съм си позволила да се сърдя на Учителя и да изказвам недоволството си от Него за това, че не ме иска и ме отстранява от Мърчаево. Ами вие как бихте постъпили в такъв период. Сега е лесно да се умува и да се правят заключения, но тогава, в онзи водовъртеж на събития и хора, аз само послушах Учителя - взех си багажа и напуснах Мърчаево.
Учителят се беше завърнал на "Изгрева", здравословното Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до
село
, за да дойдем на "Изгрева" незабавно.
Получихме телеграмата и пристигнахме веднага при Него. Той ни беше извикал, имаше нужда от нас. Оказа се, че не Той имаше нужда от нас, но ние имахме нужда от Него, защото станахме свидетели на едно от най-малките откровения на Учителя и един от най-великите мигове на тази епоха. Последните три-четири дни бяхме непрекъснато при Него. Около Него имаше и други братя и сестри.
към текста >>
20.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Разговор с Учител я в
село
Мърчаево , 1 7 юл и 194 4 година , понеделник "Когато хората на земята се обичат, отварят се вратите на Ада и душите се освобождават.
От тях никой н е пострада , дори получих а награди и орден и за военните им подвизи пре з врем е на войната , в която те участвуваха , когато Българи я обяви войн а н а Германия и тръгна да воюва срещу нея по заповед на комунистическата власт . "Индия, Канада, Австралия ще се освободят след войната. В Азия Русия ще бъде ангажирана с война в самата Азия." Наистина , Индия , Канада и Австрали я получих а независимост след войната . А Руси я бе заангажиран а с войната в Корея през 1951-1952 година , по-късно - във Виетнам, а след това - в Афганистан : бележка на редактора) . Вероятно тя щ е с е ангажира и на друг и места .
Разговор с Учител я в
село
Мърчаево , 1 7 юл и 194 4 година , понеделник "Когато хората на земята се обичат, отварят се вратите на Ада и душите се освобождават.
Когато те обича един човек, той е едно езеро - в него ти се окъпваш и ще се очистиш в живота. Всеки на свой ред ще влезе в това езеро да се изкъпе." "Ангелите работят по Любов, те сами се досещат каква е Волята на Бога и я изпълняват веднага. Ангелската държава управлява човечеството. Това, което ангелите направят за една секунда, то човечеството го прави за 8 000 години. Когато ангелите пеят, дърветата цъфтят и плодовете зреят.
към текста >>
21.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Руси Караиванов се връща у дома на
село
и поисква с телеграма от редакцията на вестник "Братство" и лично от издателя на този вестник, Сава Калименов, двеста броя.
А сега какво ще стане? Ето - германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва. Очаква се Москва да падне и германците да завладеят Русия. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия, след като я няма Русия? " Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: "Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на вестник "Братство".
Руси Караиванов се връща у дома на
село
и поисква с телеграма от редакцията на вестник "Братство" и лично от издателя на този вестник, Сава Калименов, двеста броя.
Получава поредния брой и какво да види - уводната статия е озаглавена "Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Пламен. Това е псевдонимът на Сава Калименов, с който той се подписва по онова време. С едър шрифт е написано следното: "Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена.
към текста >>
Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки страници от Словото на Учителя в
село
Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света.
Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия Учител, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременният бич в ръцете на Бога.
Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки страници от Словото на Учителя в
село
Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света.
А там на "Изгрева", когато зърна Учителя, за миг той Го позна и разбра, че се намира пред Бога и затова извика: "Отец мой! И Бог мой! " Ето, това е финалът на тази история, Когато съдбините на света се ръководеха от Всемировия Учител в малкото селце Мърчаево, в дома на брат Темелко Темелков. Тази епопея трябва да завършим с един от разказите на Методи Константинов. В онези дни в Мърчаево, Учителят го приема в стаята Си, изправя се величествено пред него и казва: "Аз си свърших Моята задача тук, на земята.
към текста >>
22.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София
село
.
Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя.
Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София
село
.
Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя.
към текста >>
Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това
село
, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение.
Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село.
Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това
село
, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение.
Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него.
към текста >>
23.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Но в това красиво чувство не липсваше
веселост
, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота.
Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен.
Но в това красиво чувство не липсваше
веселост
, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота.
Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на цигулката ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина. Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и устните им се усмихваха приветливо. Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето.
към текста >>
24.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през
село
Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен.
Стана необходимо построяването на голяма кухня, където бяха поставени казаните за приготвяне на общите обеди и големите чайници, в които винаги кипеше вода за всички. Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце. Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера.
Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през
село
Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен.
Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха. Бяха направени други, които не се доближиха с изяществото си до оригиналните.
към текста >>
25.
5_05 Певицата Лиляна Табакова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в
село
Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си.
"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в
село
Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си.
Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял. Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото.
към текста >>
26.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Дадена е през 1888 година, в
село
Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил децата на четмо и писмо.
Това е първата песен, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея. Лично аз много я обичам. Фир-фюр-фен Това е химн на ученика. С този химн Учителят изпраща ученика в света. За Небесния цар Мелодия и текст от Учителя.
Дадена е през 1888 година, в
село
Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил децата на четмо и писмо.
към текста >>
27.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на
село
.
" Наредихме се, хванахме се "ръка за колан", както се играеше хорото в Софийско и зачакахме. Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш, няма да можеш и да се ожениш - така стояха нещата тогава. Момите и момците се избираха на селския мегдан на хорото. Ако си мома и ситниш добре с краката, значи си сръчна, работлива си и можеш да въртиш домакинство.
Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на
село
.
Тогава Учителят ни изпя една малка песенчица и каза: "А можете ли на тази мелодия да сложите подходящи движения? " Опитаха се някои, но несполучливо. Нищо не ставаше- да е хоро ще го изиграеш. А това е мелодия и не става за хоро. За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро.
към текста >>
28.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в
село
Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела".
"Идилията" и брат Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията". През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме.
"Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в
село
Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела".
Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна.
към текста >>
На тази сбирка братята от
селото
канят приятелите от цяла България.
Казват му: "Извикахме те само да ни изсвириш "Идилията". Петър започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до другият ден. Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила. Невидимият свят чрез тях се проявява и той е, който ги устройва. Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция.
На тази сбирка братята от
селото
канят приятелите от цяла България.
И тогава се събират по няколкостотин души. По-рано салонът беше малък - обикновена селска стая. Сега си построиха нов салон, който може да събере двеста-триста души. Тази сбирка и сега става точно на Никулден и каквото и да е времето, там има посетители преизобилно. Братята и сестрите отиват там на сбирка - човешките души търсят да направят общение помежду си, а чрез песните на Учителя търсят да направят връзка с Духа на Словото Му и с Бога.
към текста >>
29.
5_25 Таксата
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
От
село
, изведнъж попаднаха в столична среда.
"Таксата" От далечната провинция дойдоха двама братя - млади. Те бяха скромнички, стеснителни, срамежливи.
От
село
, изведнъж попаднаха в столична среда.
Единият от братята имаше голямо желание да постъпи в Музикалната академия. Подаде документи, приеха го. Но трябваше да внесе таксата, а той нямаше пари. Срокът наближаваше, той от никъде не виждаше възможност да намери. Не смееше да поиска от братята.
към текста >>
30.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Там всичко беше уредено, докато комуната в
село
Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна.
Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава. Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита. Имахме дълги разговори с тях. Това беше идеен живот. По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови.
Там всичко беше уредено, докато комуната в
село
Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна.
Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода. Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко.
към текста >>
31.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Във всяко
село
Библията се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат.
Какво ще му мисли толкова? Щом човекът продава Библии и разнася Словото Господне, значи е духовен човек, защото няма случайни неща. Да се разпространява Библията в България през онези години това не е шега работа. Изисква труд, лишения, убеждаване и търсене на купувачи. Да не смятате, че тогава българите през глава търчаха да купуват Библии?
Във всяко
село
Библията се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат.
По онова време имаше много неписмени мъже, а жените по право се изпращаха да учат само основно образование и след това ги омъжваха и ставаха домакини. Българите тръгнаха масово по университетите след войните. Така че да се продава Библия в София и страната не бе лека работа. На следващия ден Тодор Стоименов отива при Учителя и чака Неговия отговор: "Ходих при Бога и Го питах за този човек. Бог ми каза: "Не е от нашите!
към текста >>
32.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Учителят пуска руснаците в България" Учителят беше в
село
Мърчаево.
"Учителят пуска руснаците в България" Учителят беше в
село
Мърчаево.
Бе отседнал в дома на брат Темелко. Беше Му предоставена една малка стаичка, а другата по-голяма стая служеше за столова. Вечерта на пода се постилаха черги и там спяха сестрите. В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната.
към текста >>
А те се определяха не къде да е, а в
село
Мърчаево в дома на брат Темелко.
Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната. Тези неща може да ги прочетете в спомените на братята, които са взели участие в тези събития. Но всеки един от тях е присъствувал в строго определено време, на строго определено място и е бил свидетел на едно определено историческо разрешение от Учителя. Като се съберат в една последователност тези опитности на приятелите, ще се възстанови и веригата от всички исторически развития през времето на Учителя.
А те се определяха не къде да е, а в
село
Мърчаево в дома на брат Темелко.
Тук в това време бе Всемировият Учител и Той разполагаше с времена, събития и съдби на хора, страни и държави, както и на цялото човечество. В Мърчаево Учителят се затваря за три дни в стаята Си. Не приема никого. Връщат всички приятели, които идват от София, за да се срещнат с Него. Казват им: "Учителят не приема никого!
към текста >>
33.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза
весело
: "Какви чудеса се правят тук!
По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат. След определените два часа, урокът свърши.
Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза
весело
: "Какви чудеса се правят тук!
При мене курсистите бягат и гледат по-скоро да свърши часът, а тук се работи без прекъсване два часа, като при това искат да им се увеличават часовете при тези игри". Изразиха своето възхищение и за това, че е могло така добре да се съчетае движението с музиката. Кънчева, от своя страна, се изрази, че всичко й много харесва, само че, ако може, обръщането на упражнението "Евера" да бъде с подскачане. Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше.
към текста >>
34.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя
весело
, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи.
Имаше и много комични и смехотворни положения при пеенето на песните. Имаше една песен "Вечер, сутрин". Текстът започва така: "Вечер, сутрин, отиде, дойде. Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на песента и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде". Това е един израз от шопския диалектен говор в Софийско.
Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя
весело
, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи.
Защото беше контраст. Пееше се за слънцето, което залязва и изгрява и изведнъж се появява контраст "оти не дойде", тоест "защо не идва", а това значи, че вечерта е дошла, защото е отишло и след това не идва слънцето. Като обяснение е разумно, но като народен диалектен разговор е много сполучливо направено, за да предизвика смях. Има една такава разговорка в шопско. "Оти не дойдеш?
към текста >>
35.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Което е най- интересното, Братството в
село
Прослав, Пловдивско, където живееше той, започна да пее неговите песни, а изостави песните на Учителя.
Влади Симеонов, в един много кратък период, участвува като цигулар и диригент на братския оркестър. Но след това се отдели от нас и отиде в света. Петър Камбуров беше слухар-музикант. Но беше истински виртуоз. А брат му, Марин Камбуров, сам започна да пише песнички.
Което е най- интересното, Братството в
село
Прослав, Пловдивско, където живееше той, започна да пее неговите песни, а изостави песните на Учителя.
Накрая изпълняваха за кумова срама някоя и друга песен от Учителя. Събират се на братско събрание, а пеят песните на Марин. След това четат беседа от Учителя и изпяват някоя и друга песен от Учителя. Това какво означава? Неразбиране на това какво представляват песните на Учителя или отклонение от Школата?
към текста >>
36.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Паша не беше в Мърчаево, а в едно друго
село
.
Тя е работила като секретарка в немското училище в град Русе и е получавала на месец по 4560 лева. За онези години това не е малка заплата и превишава учителската. А сега пресметнете колко нейни заплати се включват в тези пет милиона лева, които лично Учителят, една седмица преди да си замине, е опаковал! Савка също беше болна тогава. Когато бяхме в Мърчаево, тя заболя.
Паша не беше в Мърчаево, а в едно друго
село
.
Когато дойде на Великден в Мърчаево, попита Учителя: "Учителю, да остана ли тук? " Учителят каза: "Недей. Голяма цигания е тук". Затова тя отиде в едно друго село - Богдановци - със своите рождени две сестри и престоя там няколко месеца. После се върна, когато всички се върнахме на "Изгрева".
към текста >>
Затова тя отиде в едно друго
село
- Богдановци - със своите рождени две сестри и престоя там няколко месеца.
Когато бяхме в Мърчаево, тя заболя. Паша не беше в Мърчаево, а в едно друго село. Когато дойде на Великден в Мърчаево, попита Учителя: "Учителю, да остана ли тук? " Учителят каза: "Недей. Голяма цигания е тук".
Затова тя отиде в едно друго
село
- Богдановци - със своите рождени две сестри и престоя там няколко месеца.
После се върна, когато всички се върнахме на "Изгрева". Синът на една наша сестра беше току-що завършил медицина. Във вторник той доведе доктор Попов при Учителя, за да Го прегледа. Аз се случих там, защото отидох за пръв път в понеделник, бях във вторник през нощта, присъствувах и на самото заминаване. Така че аз съм свидетел - видях цялата обстановка там вечерта, когато дойдоха да Му правят инжекция.
към текста >>
37.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Той дешифрира разговорите на Учителя от
село
Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на Доброто", който не бе отпечатан.
А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрешки и за обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя, Той бе поел нашата издръжка и Той лично се грижеше за нас. Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с Него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха много интересни случки, които той записваше.
Той дешифрира разговорите на Учителя от
село
Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на Доброто", който не бе отпечатан.
По-късно Борис Николов направи нова редакция на това, което Боян Боев лично бе записал и лично бе дешифрирал. Аз смятам, че оригиналът на Боян Боев трябва да остане такъв, какъвто е. Борис няма право да пипа труда на Боян Боев! Ако иска да работи, да дешифрира своите бележници, в които стенографираше, а да не посяга на чужд труд! Брат Боев дешифрира от своите стенограми един голям материал, обхващащ 1 000 страници, който бе напечатан в четири екземпляра.
към текста >>
38.
9_01 Времето, което не бе дошло
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
"Времето, което не бе дошло" Роден съм на 14 ноември 1899 година в
село
Горица, Поморийско.
"Времето, което не бе дошло" Роден съм на 14 ноември 1899 година в
село
Горица, Поморийско.
Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград.
към текста >>
Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на
село
за десетина деня.
По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов.
Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на
село
за десетина деня.
А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш". И така стана. Когато трябваше да се прибера във Варна след отпуската, нашите хора от Братството пожелаха да дойдат с мене да ги заведа при Учителя.
към текста >>
След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на
село
при баща си.
Дадоха ми адреса Му. Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон". И действително, аз ги заведох, отворих им вратата на стаята, в която видях Учителя вътре с още няколко души. Те влязоха, а аз се върнах. Значи, човекът, когото сме срещнали в лозята, беше същият този Дънов.
След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на
село
при баща си.
Там вече събранието на Бялото Братство функционираше и аз започнах да чета от беседите на Учителя. Под тяхното влияние аз станах вегетарианец и въздържател и към края на 1922 година започнах редовно да посещавам събранията. Цялото ни семейство беше включено в Братството. Големият ми брат Михал беше ръководител на събранието в село. Не беше дошло още времето за първата ми среща с Учителя.
към текста >>
Големият ми брат Михал беше ръководител на събранието в
село
.
Значи, човекът, когото сме срещнали в лозята, беше същият този Дънов. След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на село при баща си. Там вече събранието на Бялото Братство функционираше и аз започнах да чета от беседите на Учителя. Под тяхното влияние аз станах вегетарианец и въздържател и към края на 1922 година започнах редовно да посещавам събранията. Цялото ни семейство беше включено в Братството.
Големият ми брат Михал беше ръководител на събранието в
село
.
Не беше дошло още времето за първата ми среща с Учителя. За да се срещнеш с Учителя, трябва подготовка. И точно в тези години аз започнах да чета беседите Му. Посещавах братските сбирки на село, пеехме песни и полека-лека навлязох в онзи път, който трябваше рано или късно да ме заведе до Учителя. Разбира се, само при условие, че човек е решил да тръгне по този път и е решил да го извърви.
към текста >>
Посещавах братските сбирки на
село
, пеехме песни и полека-лека навлязох в онзи път, който трябваше рано или късно да ме заведе до Учителя.
Цялото ни семейство беше включено в Братството. Големият ми брат Михал беше ръководител на събранието в село. Не беше дошло още времето за първата ми среща с Учителя. За да се срещнеш с Учителя, трябва подготовка. И точно в тези години аз започнах да чета беседите Му.
Посещавах братските сбирки на
село
, пеехме песни и полека-лека навлязох в онзи път, който трябваше рано или късно да ме заведе до Учителя.
Разбира се, само при условие, че човек е решил да тръгне по този път и е решил да го извърви. Чак тогава може да се срещне с Учителя. Когато аз заведох моите съселяни при Него в хотел "Лондон", аз не бях готов още и не се срещнах. Но се срещнаха онези от моето село, които бяха готови - те разговаряха с него. Тяхното време бе дошло.
към текста >>
Но се срещнаха онези от моето
село
, които бяха готови - те разговаряха с него.
И точно в тези години аз започнах да чета беседите Му. Посещавах братските сбирки на село, пеехме песни и полека-лека навлязох в онзи път, който трябваше рано или късно да ме заведе до Учителя. Разбира се, само при условие, че човек е решил да тръгне по този път и е решил да го извърви. Чак тогава може да се срещне с Учителя. Когато аз заведох моите съселяни при Него в хотел "Лондон", аз не бях готов още и не се срещнах.
Но се срещнаха онези от моето
село
, които бяха готови - те разговаряха с него.
Тяхното време бе дошло. А моето тепърва трябваше да дойде. Минаха години и това време дойде. И аз бях готов за него.
към текста >>
39.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
"Божият огън и Силите Господни" Определеното време дойде и аз тръгнах от
село
за младежкия събор на "Изгрева" в София.
"Божият огън и Силите Господни" Определеното време дойде и аз тръгнах от
село
за младежкия събор на "Изгрева" в София.
Младежкият събор се състоя на 25 юли 1925 година. Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14. Салонът беше нов, чист, приветлив. Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата.
към текста >>
40.
9_03 Дяволът и неговите два крака
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Не подминава ни
село
, ни град, щом има наши хора там.
Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията.
Не подминава ни
село
, ни град, щом има наши хора там.
А другият му крак е все в София. Така че тук за вас няма почивка, а за тях има почивка и свободно време, докато им дойде редът отново вторият крак на дявола да ги стъпче." Ние стоим, оглеждаме се и искаме да се усмихнем, но не можем. "Ами, Учителю, какво ще правим? " "Ще работим по същия начин, както досега. Бог стои над всичко и управлява всичко.
към текста >>
41.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в
село
Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството.
Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в
село
Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.
Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър.
към текста >>
Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и
селото
му бе преименувано на
село
Николаевка, околия Варненска.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България.
Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и
селото
му бе преименувано на
село
Николаевка, околия Варненска.
Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години.
към текста >>
Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в
село
Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год.
Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска.
Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в
село
Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год.
След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
към текста >>
Отива в
село
Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години.
Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов.
Отива в
село
Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години.
Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година.
към текста >>
Изкачва се на един висок връх на края на
селото
.
От 1899-1908 - във Варна. От 1909-1912 - в В.Търново. От 1918-1925 - във В.Търново, а от 1926 нататък - в София. През 1912 година Учителят работи върху Библията и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината". През август 1912 година Учителят е във Велико Търново и отива в с. Арбанаси.
Изкачва се на един висок връх на края на
селото
.
Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът бил следният: "Слушам, Господи. Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на земята! " Христовият Дух се вселява в Него.
към текста >>
42.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Преди прелома на войната, когато тя се водеше още в Русия, Великият Учител, който бе в
село
Мърчаево заяви: "Ние решихме да пуснем руснаците в България".
"Изгревът" бе Дом Господен в София и в България. В разгара на Втората Световна война, когато Москва бе обсадена от германците и всички очакваха всеки момент да се предаде, Великият Учител заяви още тогава пред един от учениците си, който бе висш офицер в българската войска: "Русия ще забие червеното знаме над Райхстага". Господ на Силите земни и небесни докара великия студ, замрази всичко живо и раздвижи духа на руския народ и го поведе, за да изпълни волята на Бога. И това знаме бе забито именно там, за да се изпълнят думите Господни. Защото бичът Божий възстановява Божията правда!
Преди прелома на войната, когато тя се водеше още в Русия, Великият Учител, който бе в
село
Мърчаево заяви: "Ние решихме да пуснем руснаците в България".
Дойде 9 септември 1944 година,те бяха допуснати в България и влязоха, без да се пукне нито една пушка. С цветя и хляб ги посрещнаха. Те донесоха болшевизма в България. Започна една нова епоха от 45 години, предварително обозначена от Великия Учител още преди двадесет и две години, като епоха на труда. Пред ученици в село Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят.
към текста >>
Пред ученици в
село
Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят.
Преди прелома на войната, когато тя се водеше още в Русия, Великият Учител, който бе в село Мърчаево заяви: "Ние решихме да пуснем руснаците в България". Дойде 9 септември 1944 година,те бяха допуснати в България и влязоха, без да се пукне нито една пушка. С цветя и хляб ги посрещнаха. Те донесоха болшевизма в България. Започна една нова епоха от 45 години, предварително обозначена от Великия Учител още преди двадесет и две години, като епоха на труда.
Пред ученици в
село
Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят.
Обещаха пред Бога. Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия". Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година. Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
43.
2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на
село
.
Оттам идват тези техни качества. А днешните им учители са били навремето техни пленници и роби от английската и испанска флотилия. Затова е тази борба сега, но ще премине. Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе. Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя.
Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на
село
.
Лудували, търчали на воля и до насита. Есента, когато се върнали, били се вече умирили. Записал ги приятелят в същото училище, но вече утихнали и не правели такива големи бели. Учителите останали доволни от тях и те завършили с пълно отличие. А при всяка беля, която правели, баща им отварял Френската енциклопедия, която специално си изписал от Франция и започвал да чете.
към текста >>
44.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Пристигане в
село
Ачларе 23.
Учете един занаят 19. Общата кухня 20. Домът Гумнерови на ул. “Опълченска” 66 21. Идеята за комунален живот 22.
Пристигане в
село
Ачларе 23.
На работа с младежки плам 24. Първите сблъсъци 25. Пророчеството 26. Жътвата 27. Екскурзия до Коджа Балкан 28.
към текста >>
Места в
село
Бистрица за новия Изгрев 182.
Заграбеното наследство 177. Услугата 178. Полезните неща 179. Утехата 180. Едно кътче от Рая 181.
Места в
село
Бистрица за новия Изгрев 182.
Бомбардировките над София и будното съзнание 183. Гаргите и разрушителите на Изгрева 184. Заблуждение 185. Нападението срещу Учителя през 1936 г. Божието възмездие 186.
към текста >>
Село
Мърчаево 191.
Божието възмездие 186. Хитлер и войната 187. Тор за нивата 188. Бомбардировките над София и екскурзии до Симеоново 189. Изгревът и бомбите 190.
Село
Мърчаево 191.
Защо Учителят отиде в село Мърчаево? 192. Последната Пасха 193. Лековитата вода от село Рударци 194. Саанска коза за Учителя 195. Яйца за Учителя 196.
към текста >>
Защо Учителят отиде в
село
Мърчаево?
Хитлер и войната 187. Тор за нивата 188. Бомбардировките над София и екскурзии до Симеоново 189. Изгревът и бомбите 190. Село Мърчаево 191.
Защо Учителят отиде в
село
Мърчаево?
192. Последната Пасха 193. Лековитата вода от село Рударци 194. Саанска коза за Учителя 195. Яйца за Учителя 196. Биволско мляко за Учителя 197.
към текста >>
Лековитата вода от
село
Рударци 194.
Бомбардировките над София и екскурзии до Симеоново 189. Изгревът и бомбите 190. Село Мърчаево 191. Защо Учителят отиде в село Мърчаево? 192. Последната Пасха 193.
Лековитата вода от
село
Рударци 194.
Саанска коза за Учителя 195. Яйца за Учителя 196. Биволско мляко за Учителя 197. Обявяване на войната 198. Последни екскурзии от Мърчаево към Витоша.
към текста >>
Учителят в
село
Хотанца 68.
Песните 63. Срещата 64. Писано е 65. Крадец в лозето 66. Пчелата – 67.
Учителят в
село
Хотанца 68.
Ръководителите 69. Руските войски 70. Странник Съм на този свят 71. Изпреварихме с една минута 72. Кокошчицата и кучката 73.
към текста >>
45.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
,
ПРЕДИСЛОВИЯ
,
ТОМ 2
Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в
село
Хадърджа при баща си.
Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената.
Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в
село
Хадърджа при баща си.
Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
към текста >>
46.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
в първото българско училище в
село
Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св.
„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г.
в първото българско училище в
село
Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св.
Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год.
към текста >>
в
село
Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
На 3 март 1878 год. е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание. На 7 март 1897 год.
в
село
Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху сина человечески, сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Бог посети единороднаго Сина и го новороди чрез своя Дух и го облече чрез Сила и Мощ.
към текста >>
47.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно
село
в габровския Балкан.
А името Борис означава „северен вятър". След мен се ражда сестра ми Цанка на 25.IX. 1902 г., след това Николай - 5.ХП. 1904 г. и накрая Стефан на 25.УИ.1911 г., когото наричахме Тената.
Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно
село
в габровския Балкан.
Селото се казваше Етъра. Къщата ни се намираше на най-високо място в селото. Изобщо нашият род винаги е живял по високите места. Няма да го намериш в низините. Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана.
към текста >>
Селото
се казваше Етъра.
След мен се ражда сестра ми Цанка на 25.IX. 1902 г., след това Николай - 5.ХП. 1904 г. и накрая Стефан на 25.УИ.1911 г., когото наричахме Тената. Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно село в габровския Балкан.
Селото
се казваше Етъра.
Къщата ни се намираше на най-високо място в селото. Изобщо нашият род винаги е живял по високите места. Няма да го намериш в низините. Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана. Баща ми отначало е бил шивач, шиел е кожухчета.
към текста >>
Къщата ни се намираше на най-високо място в
селото
.
1902 г., след това Николай - 5.ХП. 1904 г. и накрая Стефан на 25.УИ.1911 г., когото наричахме Тената. Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно село в габровския Балкан. Селото се казваше Етъра.
Къщата ни се намираше на най-високо място в
селото
.
Изобщо нашият род винаги е живял по високите места. Няма да го намериш в низините. Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана. Баща ми отначало е бил шивач, шиел е кожухчета. Чак накрая е имал малка фабрика за платове.
към текста >>
Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно
село
от Балкана.
Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно село в габровския Балкан. Селото се казваше Етъра. Къщата ни се намираше на най-високо място в селото. Изобщо нашият род винаги е живял по високите места. Няма да го намериш в низините.
Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно
село
от Балкана.
Баща ми отначало е бил шивач, шиел е кожухчета. Чак накрая е имал малка фабрика за платове. Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена. Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах. Там той се моли пред Бога за целия род.
към текста >>
48.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По едно време той се поокопити и понеже беше от
село
, здрав човек, със здрави и трезви разбирания.
А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли. Баща ми изпадна в паника.
По едно време той се поокопити и понеже беше от
село
, здрав човек, със здрави и трезви разбирания.
Благороден и толерантен каза просто: „Щом си решил така, направи както си решил. При нас имаш условия да живееш колкото си искаш." Така той разреши въпроса и аз останах в Габрово.
към текста >>
49.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А майка ми приготвила пуйка с
кисело
зеле.
Седнахме да се храним във влака. Всеки извадил кой каквото има. Всеки изважда или варена кокошка, или суджук, или пастърма. Изваждам и аз каквото е турила майка ми за студента. Да съм студент, това е мечтата на майка ми.
А майка ми приготвила пуйка с
кисело
зеле.
Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене. А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра. Приятелите ми оглеждат пуйката и се облизват.
към текста >>
50.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в
село
Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно.
Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде. Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости. След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори. Тази обща кухня ни улесни много. За около един месец ние малко се съвзехме.
Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в
село
Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно.
На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти. Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване. Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите?
към текста >>
Тогава се продаваше много хубаво
кисело
мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим.
Нашата трапеза бе отворена за всички. Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си.
Тогава се продаваше много хубаво
кисело
мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим.
Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме.
към текста >>
Със събраните грошове купим едно кило
кисело
мляко.
Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим.
Със събраните грошове купим едно кило
кисело
мляко.
След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни.
към текста >>
Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото
кисело
мляко, на което белия цвят се губеше.
На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена.
Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото
кисело
мляко, на което белия цвят се губеше.
Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот.
към текста >>
51.
21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от
село
Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта.
Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото. Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните. Нашите братя от Младежкия Клас бяха непрекъснато с планове за комуни. Това беше огъня, който не можеше да се угаси. Затова Учителят приложи един метод към нас, че всяко нещо трябва да се опита и то се опита.
В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от
село
Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта.
Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот. Имаше две малки момиченца и едно момченце. Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име. Учителят знаеше, че ние търсим условия да направим нашия опит и затова насочи Жечо към нас. Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност.
към текста >>
52.
22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
22.ПРИСТИГАНЕ В
СЕЛО
АЧЛАРЕ Уговорихме отиването си в
село
Ачларе осем души, все млади, здрави хора и напуснахме университета.
22.ПРИСТИГАНЕ В
СЕЛО
АЧЛАРЕ Уговорихме отиването си в
село
Ачларе осем души, все млади, здрави хора и напуснахме университета.
Надигнахме книги, инструменти, взехме каквито дрехи имахме и се отправихме за там. Ние мислехме, че там ще можем да работим, да се учим, да се занимаваме с изкуство и да бъдем заедно, да споделяме трепетите на душата си и с общи усилия да изградим новия си живот. Така смятахме тогава. А сега като разказвам се усмихвам на нашата наивност и на големият ни младежки жар. На гарата в гр.
към текста >>
А до
село
Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат.
Така смятахме тогава. А сега като разказвам се усмихвам на нашата наивност и на големият ни младежки жар. На гарата в гр. Карнобат ни чакаше Жечо с колата теглена от кончетата. Ръмеше дъжд, хладен, пролетен и се смрачаваше.
А до
село
Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат.
Натрупахме багажа в колата, тя се напълни, Жечо подкара кончетата, а ние вървим пешком. За нас в колата няма място. Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София. Ние осем души двадесет годишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея. Ние отдавахме тогава голямо значение на външната форма.
към текста >>
Тъй че не се усети, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в
село
Ачларе.
Ние не знаехме още силата и приложението й във вътрешния живот на човека, както в последствие това ни се разкри в Школата. Само Учителят в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря. Чак есента се отвори отново.
Тъй че не се усети, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в
село
Ачларе.
Пристигнахме в селото Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаляни и мокри и пребити от път. Къщата беше тъмна. Нямаше домакиня. Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха.
към текста >>
Пристигнахме в
селото
Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаляни и мокри и пребити от път.
Само Учителят в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря. Чак есента се отвори отново. Тъй че не се усети, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в село Ачларе.
Пристигнахме в
селото
Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаляни и мокри и пребити от път.
Къщата беше тъмна. Нямаше домакиня. Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше.
към текста >>
53.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отпуснаха на селяните в
селото
да си нарежат дърва.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ Ето че излезе и първата работа.
Отпуснаха на селяните в
селото
да си нарежат дърва.
Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от селото. А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си. Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаеме, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше. Излезе и втората работа.
към текста >>
Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от
селото
.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ Ето че излезе и първата работа. Отпуснаха на селяните в селото да си нарежат дърва.
Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от
селото
.
А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си. Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаеме, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше. Излезе и втората работа. Трябваше да се почистят стари дъбови гори.
към текста >>
54.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и
весело
, пеем песни и сме разположени и весели.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и
весело
, пеем песни и сме разположени и весели.
Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим.
към текста >>
Избухна в
селото
пожар.
Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата. След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни. Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво. Случи се нещо, което измени отношенията им към нас.
Избухна в
селото
пожар.
Запалиха се няколко къщи изведнъж. Стана суматоха. Селяните се суетяха уплашени, тичаха, викаха, но не знаеха какво да правят. В една от къщите бяха останали деца и бабичка и не знаеха как да ги извадят. Добитъка в двора ще изгори с тях.
към текста >>
55.
25. ПРОРОЧЕСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Един ден пристига в двора на Жечо една делегация с кмета на
селото
и няколко първенци.
25. ПРОРОЧЕСТВОТО Житата узряха, наближаваше жътвата.
Един ден пристига в двора на Жечо една делегация с кмета на
селото
и няколко първенци.
Нещо важно имаше да ни каже. Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете селото и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни. Миналата година по това време падна градушка и уби нивите. Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората. Ще падат ледени буци, колкото един сноп." Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година.
към текста >>
Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете
селото
и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни.
25. ПРОРОЧЕСТВОТО Житата узряха, наближаваше жътвата. Един ден пристига в двора на Жечо една делегация с кмета на селото и няколко първенци. Нещо важно имаше да ни каже.
Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете
селото
и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни.
Миналата година по това време падна градушка и уби нивите. Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората. Ще падат ледени буци, колкото един сноп." Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества.
към текста >>
Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от
село
, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората.
25. ПРОРОЧЕСТВОТО Житата узряха, наближаваше жътвата. Един ден пристига в двора на Жечо една делегация с кмета на селото и няколко първенци. Нещо важно имаше да ни каже. Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете селото и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни. Миналата година по това време падна градушка и уби нивите.
Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от
село
, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората.
Ще падат ледени буци, колкото един сноп." Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества. Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи, да напуснем селото. Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем.
към текста >>
Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи, да напуснем
селото
.
Миналата година по това време падна градушка и уби нивите. Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората. Ще падат ледени буци, колкото един сноп." Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества.
Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи, да напуснем
селото
.
Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем. Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете! " И ги изпратихме. Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката.
към текста >>
Цялото
село
с трепет очакваше определения ден за градушката.
Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи, да напуснем селото. Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем. Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете! " И ги изпратихме.
Цялото
село
с трепет очакваше определения ден за градушката.
Ние също взехме мерки, не излизахме в селото и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните. Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих. Никаква градушка не падна. Значи нашето пророчество се изпълни.
към текста >>
Ние също взехме мерки, не излизахме в
селото
и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните.
Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем. Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете! " И ги изпратихме. Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката.
Ние също взехме мерки, не излизахме в
селото
и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните.
Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих. Никаква градушка не падна. Значи нашето пророчество се изпълни. И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните.
към текста >>
56.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Питам ги: „Вие сте цигани, в моето
село
има цигани ковачи, майстори в работата си.
Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък.
Питам ги: „Вие сте цигани, в моето
село
има цигани ковачи, майстори в работата си.
А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее!
към текста >>
Но
селото
се управлява от кмет и община.
Това е най-лесният начин да се сдобиеш с вкусен хляб. Така си изпичахме ечемичените пити. Бяхме осем млади и здрави хора, които усвоиха жътварството и успяхме да завършим нашата полска работа преди селяните. Ожънахме житото, направихме го на снопи, наложихме го на кръстци и бяхме готови за хармана, да овършеем житото. И така щяхме да се сдобием с жито за хляб.
Но
селото
се управлява от кмет и община.
В селото по-рано е имало кражба на снопи, тъй че сега не се позволява да се внасят снопи от полето и да се започне хармана докато всички селяни не бъдат готови с жътвата. Денят определен за пренасяне на снопите беше след 15 дни. А до това време ние не можехме да работим нищо друго. Нямаше какво да правим. Не позволяват да се пренасят снопи, за да не се краде от полето.
към текста >>
В
селото
по-рано е имало кражба на снопи, тъй че сега не се позволява да се внасят снопи от полето и да се започне хармана докато всички селяни не бъдат готови с жътвата.
Така си изпичахме ечемичените пити. Бяхме осем млади и здрави хора, които усвоиха жътварството и успяхме да завършим нашата полска работа преди селяните. Ожънахме житото, направихме го на снопи, наложихме го на кръстци и бяхме готови за хармана, да овършеем житото. И така щяхме да се сдобием с жито за хляб. Но селото се управлява от кмет и община.
В
селото
по-рано е имало кражба на снопи, тъй че сега не се позволява да се внасят снопи от полето и да се започне хармана докато всички селяни не бъдат готови с жътвата.
Денят определен за пренасяне на снопите беше след 15 дни. А до това време ние не можехме да работим нищо друго. Нямаше какво да правим. Не позволяват да се пренасят снопи, за да не се краде от полето. Не признават нищо, че сме гладни и няма какво да ядем.
към текста >>
Когато всички са готови с жътвата, тогава всички селяни в един-два дни пренасят снопите си от полето и цялото
село
започва в един и съши ден хармана.
Денят определен за пренасяне на снопите беше след 15 дни. А до това време ние не можехме да работим нищо друго. Нямаше какво да правим. Не позволяват да се пренасят снопи, за да не се краде от полето. Не признават нищо, че сме гладни и няма какво да ядем.
Когато всички са готови с жътвата, тогава всички селяни в един-два дни пренасят снопите си от полето и цялото
село
започва в един и съши ден хармана.
Да се чудиш на тази вътрешна организация. Нямаше как, трябваше да се подчиним
към текста >>
57.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отиде там в
селото
, намери хайдука и си откри откраднатото брашно.
" Не може да бъде." Не скланя воденичаря. Той се наостря, ще вика и други селяни и ще се стигне до бой. В туй време един от нашите приятели казва: „Виж какво воденичарю, като се приближавахме към воденичката ти, видях един селянин, че бързаше и избяга нататък." Описва точно как е изглеждал. Тогава воденичаря се спря. „Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони.
Отиде там в
селото
, намери хайдука и си откри откраднатото брашно.
А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията.
към текста >>
58.
28. ХАРМАНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В цялото
село
нямаше веялки.
Другите остават да разбият хармана и с кравите и с диканята вършеят. После впрягахме и конете. Така че с два впряга вършеехме едновременно. Работата потръгна, а бяха горещи летни дни, слънцето пече, а ние щастливи се движим около гумното и се радваме на простия селски живот. Накрая обръщахме първият харман и струпвахме плявата с житото на един голям куп.
В цялото
село
нямаше веялки.
Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра. Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето.
към текста >>
Ама там на
село
има един неписан закон, който се казва „ач"-харман.
В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем.
Ама там на
село
има един неписан закон, който се казва „ач"-харман.
Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата. Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка.
към текста >>
Всяко
село
си има воденичка, щом до него минава рекичка.
Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман. Разрешават на селянина, който няма какво да яде да си смели от новото жито. А иначе трябва да се чака всички да овършеят, за да няма пак кражба на онова жито, което го трупаха на камари, за да бъде извеяно чрез ветреца, който се очакваше. Ач - значи гладен. Разрешиха ни, напълнихме два чувала с жито и с каруцата хайде на воденицата.
Всяко
село
си има воденичка, щом до него минава рекичка.
Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе. Имахме много интересни опитности в тази комуна.
към текста >>
59.
29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Що глад гладувахме, не е за разправяне в
село
Ачларе.
Беше му се издул корема като овца, която бе пасла мокра люцерна, но после му премина. Та размина му се. Иначе щеше да се пукне като жаба. За нас джанките бяха най-хубавия плод. Коста - един от комунарите даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София.
Що глад гладувахме, не е за разправяне в
село
Ачларе.
„Ач" значи глад, значи гладно село. Опитахме го.
към текста >>
„Ач" значи глад, значи гладно
село
.
Та размина му се. Иначе щеше да се пукне като жаба. За нас джанките бяха най-хубавия плод. Коста - един от комунарите даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София. Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе.
„Ач" значи глад, значи гладно
село
.
Опитахме го.
към текста >>
60.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в
селото
, за да вземе храната и да я донесе на полето.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на нивата и работехме.
Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в
селото
, за да вземе храната и да я донесе на полето.
Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията.
към текста >>
Качи се на коня, язди без седло и отиде в
селото
.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на нивата и работехме. Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето.
Качи се на коня, язди без седло и отиде в
селото
.
Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията. Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки.
към текста >>
61.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в
село
Ачларе.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в
село
Ачларе.
Така заедно с куфара, с който ходих до Австрия и се върнах, аз заминах за Ачларе. А в него имаше пет нови костюма. Майка ми беше ги ушила от хубави платове при моден шивач. Баща ми тогава беше представител на Беровската фабрика за платове. Това бяха английски платове.
към текста >>
Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ринеха обора на кравите в
село
Ачларе.
Сутрин на добитъка трябваше да се чисти обора, да ги храним, да ги вчесваме, поим. Изобщо това беше голяма грижа. Трябваше време, сили и знание за това. Така както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за студента в Австрия и с него чисти обора. Лошо ми стана не за мене, а за майка ми.
Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ринеха обора на кравите в
село
Ачларе.
Преглътнах, нямаше как. Аз си бях виновен. А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа и за празник. Христо като видял в долапа толкова нови дрехи, обул панталона и на работа. Нали всичко е комуна?
към текста >>
Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на
село
да ставам селянин и комунар.
А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми.
Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на
село
да ставам селянин и комунар.
Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>
62.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА В
СЕЛО
АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА В
СЕЛО
АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г.
Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда.
към текста >>
Пожелавам ти в новото си семейство да получиш повече радости и да прекараш
весело
тези велики празници.
Ако си решил някога да си дойдеш, донеси го заедно с кутиите -има две кутии нейни. Никога не можех и да помисля, че ти ще постъпиш тъй. Аз мислех, че ти все на шега подмяташ. Умът ми не можеше да побере такива мисли. С това се погребаха всичките ни идеали, но нейсе, ... така трябвало да бъде.
Пожелавам ти в новото си семейство да получиш повече радости и да прекараш
весело
тези велики празници.
Приеми поздрави от всички ни вкъщи. Целува те майка ти.
към текста >>
63.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме на край света, в
село
Ачларе.
Ние дадохме две жертви, двама от групата починаха след това от малария. Така че маларията ни покоси и отнесе двама от нас, а опита ни за комуна в Ачларе завърши с пълен крах по всички линии. Остана опита. Той бе сполучлив, понеже до тогава нямаше такива опитности. За такива подобни опити, които имахме и по-късно Учителят каза, че сегашното човечество не е узряло още за комунален живот.
Учителят откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме на край света, в
село
Ачларе.
Значи други бяха силите, които ни отклониха. Преминахме много премеждия, но маларията ни докопа и не ни пусна без кръвен данък. Учителят бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше.
към текста >>
Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на
село
.
Как завърши Ачларската комуна? Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения. Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят. И те дойдоха тука като прекараха няколко години.
Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на
село
.
Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става дума. Ние вече бяхме разбрали, че пътят не е вече във външната обстановка и с външни обстоятелства, а работата на ученика е вътрешна и иска първо ръководството на Учителя и после дълбока съсредоточена работа и трето, да се разбере Учението на Учителя. Ученикът трябва да завърши висше образование. Значи трябва знание, култура и интелект. Тогава ние се хванахме на сериозна работа около Учителя и не се отделяхме от Него.
към текста >>
64.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
Питах за коноп, в
село
няма.
На Учителя бях писал препоръчано на 12.IV.и на бр. Т. Стоименов също препоръчано с 115 л. за тримата ни, заради Търновските беседи на 8.\/.23 г. , дали са получени писмата? Писмото ти от 5 май го получих на 9 същия месец.
Питах за коноп, в
село
няма.
Мислех да отида в с. Дуваларе знаех на едно място го работеха, със същия човек се срещнахме и го питах, но каза, че нямал. Писах на брат Христо - учител в с. Караджиларе, а е от с. Яйлиджик (от дядовото попово село) там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на децата ще се потруди да пита.
към текста >>
Яйлиджик (от дядовото попово
село
) там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на децата ще се потруди да пита.
Питах за коноп, в село няма. Мислех да отида в с. Дуваларе знаех на едно място го работеха, със същия човек се срещнахме и го питах, но каза, че нямал. Писах на брат Христо - учител в с. Караджиларе, а е от с.
Яйлиджик (от дядовото попово
село
) там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на децата ще се потруди да пита.
Пътници кога заминаваха за панаира в Карнобат питах, но казват, че можело да се намери, но изработено на плат - изтъкано. Питам за цена, казват че било женска работа. Те - мъжете не знаят. Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира. На 2.V.1923 г.
към текста >>
Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото
село
, а то е на нашия поп мерията.
Те - мъжете не знаят. Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира. На 2.V.1923 г. стар стил идва дядо владика. Идва от Айтос първо за Ачларската енория.
Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото
село
, а то е на нашия поп мерията.
Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани. Понеже брат Господин е орял на нивата, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева. Той им хвърлил 60 лв. и те му дали сечивата.
към текста >>
Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в
село
(и ще бъде около 3 месеца в
село
) и ревизора на кооперативното ни дружество.
А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл.
Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в
село
(и ще бъде около 3 месеца в
село
) и ревизора на кооперативното ни дружество.
Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля.
към текста >>
65.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ Опитът на нашата комуна в
село
Ачларе от 8 човека беше направен.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ Опитът на нашата комуна в
село
Ачларе от 8 човека беше направен.
Опита не беше сполучлив, появиха се много пречки и ние не бяхме готови. И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна.
към текста >>
В
село
Арбанаси също се направи опит.
Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна. Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд. Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета.
В
село
Арбанаси също се направи опит.
В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот затова закупиха някои земи, дворни места и къща. Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека. Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси.
към текста >>
66.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Изморен от физически труд: на полето оран, в
село
дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало.
Братя мои! Вие знаете (макар и късо време да живяхме заедно все таки си поопознахме характерите), че в мен нищо преправено няма. Говоря, върша тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя" - към голямата река.
Изморен от физически труд: на полето оран, в
село
дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало.
Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици.
към текста >>
Деца от
село
с кошове и кошници отиват за риба.
Ако помниш единия край се залива и когато я косихме запушихме дупката и водата се оправи в коритото и след като изсъхна го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам!
Деца от
село
с кошове и кошници отиват за риба.
Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки.
към текста >>
Ето как един селянин сам в едно
село
може да бъде ученик на Учителя. 2.
Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред. Писано е и нощно време. Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането. Какво да правя братя искам всичко да си разкрия пред Вас, а то още колко е останало. С братски привет: Жечо Бележки на редактора: 1.
Ето как един селянин сам в едно
село
може да бъде ученик на Учителя. 2.
Изпитите на ученика се явяват в неговото ежедневие и са в неговия бит, а не са изкуствено внесени от вън. 3. Животът на село по онези години не може да се повтори никога в тази форма. Ето защо се поместват тези писма.
към текста >>
Животът на
село
по онези години не може да се повтори никога в тази форма.
Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането. Какво да правя братя искам всичко да си разкрия пред Вас, а то още колко е останало. С братски привет: Жечо Бележки на редактора: 1. Ето как един селянин сам в едно село може да бъде ученик на Учителя. 2. Изпитите на ученика се явяват в неговото ежедневие и са в неговия бит, а не са изкуствено внесени от вън. 3.
Животът на
село
по онези години не може да се повтори никога в тази форма.
Ето защо се поместват тези писма.
към текста >>
67.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
С Георги Томалевски бяхме в комуната на
село
Ачларе.
А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина.
С Георги Томалевски бяхме в комуната на
село
Ачларе.
Най-обичахме с него да вървим по синурите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща. Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната. А защо ли?
към текста >>
68.
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на
кисело
.
Да, природата държи строга сметка за силите, които употребява човек, защото тя отпуска кредит точно определен. А за времето, през което се изразходва този кредит, за нея е без значение, защото тя разполага с цяла вечност. Това е знание получено от Учителя. Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш лимони! " Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко.
Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на
кисело
.
Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах. Причината бе тежките камъни, които бях вдигал.
към текста >>
Без
кисело
не можех.
А за времето, през което се изразходва този кредит, за нея е без значение, защото тя разполага с цяла вечност. Това е знание получено от Учителя. Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш лимони! " Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко. Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело.
Без
кисело
не можех.
Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах. Причината бе тежките камъни, които бях вдигал. Имах смъкване на стомаха.
към текста >>
69.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Селяните от
село
Слатина сееха царевица и жито.
С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле.
Селяните от
село
Слатина сееха царевица и жито.
Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска. Учителят бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище. Но това не се направи и след години ние видяхме последиците от това непослушание. По това време се закупиха общо 40 декара братски земи със средства на Братството.
към текста >>
70.
50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След няколко дни и тези дръвчета бяха отскубнати от селяните на
село
Слатина.
Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме. Когато дойдем след няколко дни дръвчетата ги нямаше. Селяните ги отскубваха и си ги пренасяха в техните дворове. Това ни изненада. Учителят нареди да посадим втори в същите дупки.
След няколко дни и тези дръвчета бяха отскубнати от селяните на
село
Слатина.
Те бяха се похвалили, че там горе има завеяни хора, гдето садят дръвчета в пущинака. Ние вече не сме изненадани, а се питаме какво да правим. Учителят разреши въпроса така: „Е, научиха се да ни отскубват дръвчетата. Е, нали ще ги посадят наново в земята? За дръвчето е важно да бъде посадено в земята.
към текста >>
71.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
С него юношата Константин се връща на
село
и след време се среща с чорбаджи Юграшев.
Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен.
С него юношата Константин се връща на
село
и след време се среща с чорбаджи Юграшев.
Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета.
към текста >>
Там в
село
Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин.
Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев.
Там в
село
Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин.
Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село.
към текста >>
Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му
село
.
Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета.
Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му
село
.
Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин. Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско. Съдбата на този Антиминс е необикновена. За нея ще се говори друг пък. По-късно, след освобождението на България от турското робство, този Антиминс беше изкаран на специална хартия и приятелите, сподвижници на Учителя от първите години го окачаха по стените на домовете си.
към текста >>
72.
100. НЕМИРНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Свищов, отива и става начален учител в
село
Хотанца, Русенско.
100. НЕМИРНИЦИТЕ Учителят след завършването на Богословското училище в гр.
Свищов, отива и става начален учител в
село
Хотанца, Русенско.
Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото, постепенно се почувствала една особена промяна. Децата имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети. И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна." Петър Дънов е даскал. Той мълчи.
към текста >>
Накрая, след много, много години Учителят сподели с нас: „Никога не съм ял и не са ме черпили с толкова тави баници, колкото когато бях млад даскал в
село
Хотанца.
Ще ли се примирите двамата и децата да не ви се бият, или ще оставите друг да ги усмирява." Бащите Го гледат опулени. Откъде този млад даскал знае всичко това? Отиват си, но след няколко дни две жени носят по една баница в тепсия завити с бохча и казват: „Даскале, тези баници ги изпращат мъжете ни. Ние се помирихме." От следващия ден децата престават да се бият и станали приятелчета. По същия начин младият даскал е постъпил и с другите деца, които се бият.
Накрая, след много, много години Учителят сподели с нас: „Никога не съм ял и не са ме черпили с толкова тави баници, колкото когато бях млад даскал в
село
Хотанца.
Кога си тръгнах от там, селото се беше усмирило."
към текста >>
Кога си тръгнах от там,
селото
се беше усмирило."
Откъде този млад даскал знае всичко това? Отиват си, но след няколко дни две жени носят по една баница в тепсия завити с бохча и казват: „Даскале, тези баници ги изпращат мъжете ни. Ние се помирихме." От следващия ден децата престават да се бият и станали приятелчета. По същия начин младият даскал е постъпил и с другите деца, които се бият. Накрая, след много, много години Учителят сподели с нас: „Никога не съм ял и не са ме черпили с толкова тави баници, колкото когато бях млад даскал в село Хотанца.
Кога си тръгнах от там,
селото
се беше усмирило."
към текста >>
73.
111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Някои братя взеха инициативата да се отиде до
село
Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на
селото
.
ВРЪЗКАТА През 1922 г. месец август, съборът на Бялото Братство се състоя във Велико Търново в лозята. Тук дойдоха много млади хора от София и от страната. Но ние младежите нали сме млади, все се отделяхме и правехме излети ту до планината, ту до някои забележителни места. Ние бяхме млади и друг вятър ни надуваше отвътре.
Някои братя взеха инициативата да се отиде до
село
Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на
селото
.
Около 20 души братя и сестри тръгнаха на няколко групи. Но ние няколко човека понеже нямахме познати около Тях, останахме накрая и решихме да се обадим на Учителя. Обикновено възрастните приятели бяха много строги към нас, големи моралисти и за тях едно такова движение за млади хора насам натам не беше безобидна работа при положение, че имаше около нас и сестри. Говореше се за Новото учение, за любовта, но ние бяхме още старите хора със старите привички и мераци. Учителят прие и изслуша желанието на групата около 20 човека да посетят Арбанаси.
към текста >>
Посетихме
село
Арбанаси, разгледахме старите къщи, уличките криви калдаръмлии.
Нашата дружба с Мария трая повече от 55 години. Живеехме добре с нея. Тя беше чувствителна много и откликваше на всичко. Беше чуден барометър. В нея се кръстосваха почти всички братски проблеми през време на Школата.
Посетихме
село
Арбанаси, разгледахме старите къщи, уличките криви калдаръмлии.
Тука преди стотици години е текъл живота. Широки дворове, градини, тесни криви улици, стари чешми пресъхнали вече. Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни. Весел народ е живял тук. Ние преживяхме това минало като свое.
към текста >>
74.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в
село
Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия.
Те имаха най-големият колониален магазин в Русе. Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено.
Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в
село
Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия.
Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара.
към текста >>
Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в
село
Ачларе.
Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия.
Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в
село
Ачларе.
Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва.
към текста >>
75.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но в Мърчаево е едно
село
, в което няма нито пиано, нито музиканти.
Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна. И като оперна артистка бе известна с името Лиляна Табакова. Когато Учителят беше в Мърчаево Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Той решава да ги запише.
Но в Мърчаево е едно
село
, в което няма нито пиано, нито музиканти.
Тогава Той извиква Лиляна Табакова, която е оперна певица и един музикант, който е посветил живота си на това изкуство. Учителят е работил с нея и на Изгрева. Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството.
към текста >>
1. Тези, които бяха в
село
Мърчаево знаеха и виждаха, че Учителят работи с нея.
Дребни нещастни интриги. Дали песните са от Учителя личи от това, че всеки който ги чуе и познава музиката на Учителя ще разбере, че са от Него. Музиката Му се познава така както се познава и Словото Му, както се познава и Неговият образ. Всеки случай нашето становище бе, че това са песни на Учителя, а противниците ни останаха със своите дребнави усилия да внесат смущение и съмнение в приятелите, че тези песни не са били от Учителя. Какви са доводите ни, че това са песни от Учителя дадени чрез Цветана-Лиляна Табакова?
1. Тези, които бяха в
село
Мърчаево знаеха и виждаха, че Учителят работи с нея.
Нали Той свиреше с цигулка и тя пееше по няколко часа на ден при Него в стаичката Му. А в часовете когато Цветана пееше те седяха долу на пейките и слушаха. Тези очевидци са още живи и могат да потвърдят това. 2. В стаята на Учителя в село Мърчаево все пак се намериха няколко листове от нотните записи на песните на Учителя, които Цветана Табакова все пак бе оставила на Учителя, макар че ревниво ги пазеше. Те бяха запазени и Боян Боев ни ги предаде. 3.
към текста >>
В стаята на Учителя в
село
Мърчаево все пак се намериха няколко листове от нотните записи на песните на Учителя, които Цветана Табакова все пак бе оставила на Учителя, макар че ревниво ги пазеше.
Какви са доводите ни, че това са песни от Учителя дадени чрез Цветана-Лиляна Табакова? 1. Тези, които бяха в село Мърчаево знаеха и виждаха, че Учителят работи с нея. Нали Той свиреше с цигулка и тя пееше по няколко часа на ден при Него в стаичката Му. А в часовете когато Цветана пееше те седяха долу на пейките и слушаха. Тези очевидци са още живи и могат да потвърдят това. 2.
В стаята на Учителя в
село
Мърчаево все пак се намериха няколко листове от нотните записи на песните на Учителя, които Цветана Табакова все пак бе оставила на Учителя, макар че ревниво ги пазеше.
Те бяха запазени и Боян Боев ни ги предаде. 3. Текстът на песните го имах от стенограмите на Савка Керемидчиева, които аз лично дешифрирах. Освен мен друг не знаеше това, както и нейното описание как Учителят е свирил пред нея някои от песните, които тя не е могла да запише понеже не е музикант. 4. Тези няколко нотни листа оставени в стаята на Учителя в Мърчаево ние записахме в тефтера. Например това беше „Новото Битие" - Първи Божествен ден.
към текста >>
76.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там
село
Говедарци, през Гьолечица и Вада.
След две-три минути Учителят изправил главата си и всички с облекчение въздъхват, че не се е случило нищо лошо на Учителя и пак запяват песните и Учителят продължил да говори, като че ли нищо не се е случило. Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни. На другия ден към десет и половина часа преди обяд пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр. Дупница и за по-напряко някой им показал нов път за към езерата. В първите години на лагеруването на Рила се е излизало през Дупница, като от София са тръгвали с влака.
По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там
село
Говедарци, през Гьолечица и Вада.
Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят. Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение. Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят.
към текста >>
77.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След това излезе и Неделчо Попов, който е също от
село
, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи.
След малко Учителят каза: „Сега ще ви дам една малка мелодия. На тази мелодия какви стъпки ще дадете? " Учителят я изпя. Опита се сестра Тодора, но не знае какви стъпки да даде и да сложи на мелодията. А мелодията беше простичка и семпла.
След това излезе и Неделчо Попов, който е също от
село
, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи.
Станаха и други да опитат. Но отново несполука. Тогава Учителят стана: „Аз ще ви покажа истинските стъпки." Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония. Тогава Учителят се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си. Дойде Му някаква идея.
към текста >>
78.
130. КОЛКО БЕ ВИСОК УЧИТЕЛЯТ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят беше представител френологически на тракийския тип на онези траки, които са населявали
село
Устово, Смоленско.
130. КОЛКО БЕ ВИСОК УЧИТЕЛЯТ?
Учителят беше представител френологически на тракийския тип на онези траки, които са населявали
село
Устово, Смоленско.
Имал е не черти на славянин, а черти на тракиец като баща си поп Константин Дъновски. Учителят беше нисък на ръст за моето виждане, защото аз бях висок 1.85 м. Много пъти питаха Учителят колко е висок. Веднъж Той каза, че е 164 см, в една беседа, че е 165 см. Веднъж един приятел Галилей Величков бе Го запитал, защо Той е взел такъв нисък ръст, когато е Учител и като такъв трябва да бъде висок най-малко два метра както се пише в окултната литература?
към текста >>
79.
175. НЕПОСЛУШАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
в едно далечно
село
Макоцево.
Тримата най-демонстративно напускат лагера. Учителят наблюдава, след това се разгневява и казва много строги думи. За Елена казва: „Тя няма защо да дохожда повече тук! " И наистина Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителствува 4 години -1931-1936 г.
в едно далечно
село
Макоцево.
След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава.
към текста >>
80.
181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
181. МЕСТА В
СЕЛО
БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ Изгревът беше станал тесен.
181. МЕСТА В
СЕЛО
БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ Изгревът беше станал тесен.
Надойдоха много хора, построиха се бараки безразборно и на Учителя това не Му харесваше. След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева също се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново, понякога приспиваше в Симеоново или в нашия дом. След като Му показахме онова чудно място в Симеоново, което Той нарече „Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места. Местата, които Му показах зад Симеоново бяха от 10-20 декара.
към текста >>
Учителят замина за
село
Мърчаево и така този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев.
Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат там да се закупят места. Отидох и докладвах на Учителя, че там съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа там Учителя горе, да ги види както му показах местата в Симеоново, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 г.
Учителят замина за
село
Мърчаево и така този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев.
Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Така Той спомена веднъж: „Можем да вземем 500-1000 декара. На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Учителят искаше да направи един център на Братството въз основа на стопанска дейност. Освен постройки, да има и ниви, които да се обработват, да се направят зеленчукови и овощни градини.
към текста >>
В началото на годината бяха големите бомбардировки над София, след това Учителят замина в
село
Мърчаево и беше там до есента.
Учителят искаше да направи един център на Братството въз основа на стопанска дейност. Освен постройки, да има и ниви, които да се обработват, да се направят зеленчукови и овощни градини. Ако бяхме купили места на Бистрица имаше братя и сестри, които бяха готови да се заселят там и да поддържат живота на това място. Обаче обстановката през 1944 г. се промени изцяло.
В началото на годината бяха големите бомбардировки над София, след това Учителят замина в
село
Мърчаево и беше там до есента.
На 9.IX. 1944 г. дойдоха руснаците и комунистите завзеха властта. След като се върна Учителят от Мърчаево на Изгрева Братския живот продължи, но Учителят беше вече болен и след това си замина. След Неговото заминаване политическия живот на страната се промени, дойдоха други събития, ние имахме други проблеми и задачи.
към текста >>
81.
182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОфИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
почти всеки ден Учителят отиваше пешком до горичката над
село
Симеоново.
182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ От 25.XI. 1943 г.
почти всеки ден Учителят отиваше пешком до горичката над
село
Симеоново.
На 10.1.1944 г. прекарахме нощта в една селска къща. През нощта София бе бомбардирана, а ние наблюдавахме от Симеоново. Сутринта в 9.30 ч. Учителят каза: „Не си правете илюзии.
към текста >>
82.
188. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Излизахме над
село
Симеоново.
А София гори и бомби се сипят върху нея. Но в туй време Учителят излизаше всеки ден сутрин към Витоша. Обикновено Го придружаваше една група братя и сестри, които биваха около Него. Понякога бяха 10-20,а понякога и 30 човека. Идваха от София и от провинцията.
Излизахме над
село
Симеоново.
Там имаше една млада гора и на полянката зад гората направихме лагер. Накладем един хубав огън и целия ден прекарваме там. В туй време можеха да стават бомбардировки над София. Ние си стоим на Витоша. Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район.
към текста >>
Друг път пуснаха бомби в самото
село
и разрушиха няколко къщи Ние си седим там, на полянката до горичката.
Накладем един хубав огън и целия ден прекарваме там. В туй време можеха да стават бомбардировки над София. Ние си стоим на Витоша. Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район. Един път паднаха бомби в долината, съседна на бивака ни.
Друг път пуснаха бомби в самото
село
и разрушиха няколко къщи Ние си седим там, на полянката до горичката.
Учителят беше много сериозен беше умъчнен от това човешко безумие. Но като мине бомбардировката ние пак се връщахме в София и Учителят оставаше у нас или отиваше на Изгрева. Но Той почти винаги загатваше кога ще има бомбардировка. Не ставаха всеки ден. Минаваха дни, а може и седмица без въздушно нападение.
към текста >>
Симеоново, ние с Учителя бяхме в една от къщите в
селото
.
Всичко беше с купони. Плащахме на частните шофьори много добре, за да закара Учителят с няколко човека до Симеоново. И от там излизахме нагоре пешком. Но през тези дни Учителят беше много сериозен, мълчалив и много малко говореше. Като хвърлиха бомби в с.
Симеоново, ние с Учителя бяхме в една от къщите в
селото
.
Приятелите бяха наели една стая, та когато времето не е хубаво, там да отседнем. Когато имаше една голяма бомбардировка над София, един от самолетите се отдели и пусна бомби в самото село и разруши няколко къщи. А с Учителя седим в една бахча пред стаичката, която бяхме наели и Учителят огледа небето, видя и чу тътена на бомбите и каза: „Те мене търсят! " Представяте ли си, ние сме наели една стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в село Симеоново в полите на Витоша, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение. И това доживяхме да видим как американските самолети търсеха да изсипят бомбите си върху Учителя.
към текста >>
Когато имаше една голяма бомбардировка над София, един от самолетите се отдели и пусна бомби в самото
село
и разруши няколко къщи.
И от там излизахме нагоре пешком. Но през тези дни Учителят беше много сериозен, мълчалив и много малко говореше. Като хвърлиха бомби в с. Симеоново, ние с Учителя бяхме в една от къщите в селото. Приятелите бяха наели една стая, та когато времето не е хубаво, там да отседнем.
Когато имаше една голяма бомбардировка над София, един от самолетите се отдели и пусна бомби в самото
село
и разруши няколко къщи.
А с Учителя седим в една бахча пред стаичката, която бяхме наели и Учителят огледа небето, видя и чу тътена на бомбите и каза: „Те мене търсят! " Представяте ли си, ние сме наели една стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в село Симеоново в полите на Витоша, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение. И това доживяхме да видим как американските самолети търсеха да изсипят бомбите си върху Учителя. Ето и друг случай. През време на бомбардировките в София, приятелите тичат при Учителя разтревожени.
към текста >>
" Представяте ли си, ние сме наели една стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в
село
Симеоново в полите на Витоша, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение.
Като хвърлиха бомби в с. Симеоново, ние с Учителя бяхме в една от къщите в селото. Приятелите бяха наели една стая, та когато времето не е хубаво, там да отседнем. Когато имаше една голяма бомбардировка над София, един от самолетите се отдели и пусна бомби в самото село и разруши няколко къщи. А с Учителя седим в една бахча пред стаичката, която бяхме наели и Учителят огледа небето, видя и чу тътена на бомбите и каза: „Те мене търсят!
" Представяте ли си, ние сме наели една стаичка в една къщичка, а един самолет се отделя от ятото, което бомбардира София, преминава 15 км, за да изтърси бомбите си в
село
Симеоново в полите на Витоша, което не представлява никакъв военен обект за нападение, нито граждански за разрушение.
И това доживяхме да видим как американските самолети търсеха да изсипят бомбите си върху Учителя. Ето и друг случай. През време на бомбардировките в София, приятелите тичат при Учителя разтревожени. Пита ги: „Пострадал ли е някой на Изгрева? " Отговарят: „Никой".
към текста >>
В
село
Симеоново самолетите ръсят, пускат бомби.
През време на бомбардировките в София, приятелите тичат при Учителя разтревожени. Пита ги: „Пострадал ли е някой на Изгрева? " Отговарят: „Никой". Той добавя: „Аз съм метнал върху Изгрева едно бяло було". Това було охраняваше Изгрева.
В
село
Симеоново самолетите ръсят, пускат бомби.
Приятелите питат Учителя: „Кого и какво търсят разбойниците в това село на 20 км от града и закътано в планината? " Брат Желю отговаря вместо Учителя: „Погреби и складове". След него Учителят отсича: „Не! Те Мене търсят".
към текста >>
Приятелите питат Учителя: „Кого и какво търсят разбойниците в това
село
на 20 км от града и закътано в планината?
Пита ги: „Пострадал ли е някой на Изгрева? " Отговарят: „Никой". Той добавя: „Аз съм метнал върху Изгрева едно бяло було". Това було охраняваше Изгрева. В село Симеоново самолетите ръсят, пускат бомби.
Приятелите питат Учителя: „Кого и какво търсят разбойниците в това
село
на 20 км от града и закътано в планината?
" Брат Желю отговаря вместо Учителя: „Погреби и складове". След него Учителят отсича: „Не! Те Мене търсят".
към текста >>
83.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
190.
СЕЛО
МЪРЧАЕВО В туй време един от нашите братя от с.
190.
СЕЛО
МЪРЧАЕВО В туй време един от нашите братя от с.
Мърчаево, Софийско - Темелко Темелков предложи на Учителя да дойде в неговия дом като той предоставя целия си имот - къщата, градината, плевнята и всичко наоколо. Учителят погледна и каза: „Хубаво! " Имаше един брат Славчо Печеников (Славянски), който имаше лека кола. Седнахме в нея и Учителят отиде в Мърчаево. Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството.
към текста >>
Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в
селото
, а през лятото някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните.
Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството. Учителят получи една самостоятелна малка стаичка и там живееше. Темелко остави целият си дом на Братството. Общо се хранехме. Имаше стол там.
Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в
селото
, а през лятото някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните.
Брат Боян бе в един плевник. Там бе закътано, имаше сено, топло и удобно. Други се настаниха в съседни помещения. Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер.
към текста >>
Учителят почти всеки ден излизаше в околностите на
селото
, те бяха доста хубави, с чудни поляни.
Там бе закътано, имаше сено, топло и удобно. Други се настаниха в съседни помещения. Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер. После следваха разходки.
Учителят почти всеки ден излизаше в околностите на
селото
, те бяха доста хубави, с чудни поляни.
Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци. Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско.
към текста >>
Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в
село
Рударци.
Други се настаниха в съседни помещения. Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер. После следваха разходки. Учителят почти всеки ден излизаше в околностите на селото, те бяха доста хубави, с чудни поляни.
Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в
село
Рударци.
Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша.
към текста >>
84.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при
село
Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при
село
Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години.
Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия. Този момент е обозначен в Евангелието така. Аз го наричам „Последната пасха". Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата. А Той им рече: „Ето, щом влезете в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода.
към текста >>
А тук в
село
Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко.
И той ще ви посочи Горницата голяма, постлана, там пригответе. И като отидоха намериха както им рече и приготвиха пасхата." (Ев. от Лука, гл. 22 ст. 10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода.
А тук в
село
Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко.
Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват. Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи. Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха.
към текста >>
Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до
селото
, остър връх, на който се излизаше всеки ден.
Братя и сестри държаха много изпити в дома Темелков пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше много малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната.
Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до
селото
, остър връх, на който се излизаше всеки ден.
Излизахме почти всяка сутрин. Беше още зимата на 1944 г., бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше постоянно в къщи, в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общият обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри.
към текста >>
85.
193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ
СЕЛО
РУДАРЦИ Цялото Братство знаеше, че Учителят е в
село
Мърчаево и всеки, който минаваше през София отделяше 2-3 дни, за да отиде при Учителя.
193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ
СЕЛО
РУДАРЦИ Цялото Братство знаеше, че Учителят е в
село
Мърчаево и всеки, който минаваше през София отделяше 2-3 дни, за да отиде при Учителя.
А тогава се отиваше само пеша или с волска кола. Днес се пътува за един час до там с автобус, като се включват и няколко трамвая докато се стигне до Княжево. Но я пресметнете колко време е необходимо да отидете пеша до Княжево? Ами от Княжево до Мърчаево? Не беше малко това разстояние по онези години.
към текста >>
Когато ме пускаха в отпуск за един-два дена аз веднага заминавах за
село
Мърчаево.
Днес се пътува за един час до там с автобус, като се включват и няколко трамвая докато се стигне до Княжево. Но я пресметнете колко време е необходимо да отидете пеша до Княжево? Ами от Княжево до Мърчаево? Не беше малко това разстояние по онези години. Аз бях по това време мобилизиран, облечен с военни дрехи и бях в гражданската отбрана.
Когато ме пускаха в отпуск за един-два дена аз веднага заминавах за
село
Мърчаево.
Там веднъж на Учителя Му донесоха в стомна вода от минералният извор в съседство на Мърчаево от местността Рударци. Напълниха Му една чаша. Учителят я погледна, разгледа я и я изсипа на земята. Наляха Му втора чаша вода. И нея изсипа на земята след като я разгледа внимателно.
към текста >>
Затова накрая Му носеха от минералната вода на
село
Рударци.
В последствие, когато Учителят се завърна на Изгрева и беше вече болен Му донасяха от тази вода. Смятахме, че щом водата е лековита и щом Учителят я пие, то трябва да оздравее. Ние още не можехме да проумеем, че Той си заминава. Ние бяхме 22 години с Него. Как така ще си заминава?
Затова накрая Му носеха от минералната вода на
село
Рударци.
А Учителя искаше да пие само от нея. Какво бе видял в ония три чаши ние не знаем. Но беше нещо видял и сега извървяваше своя път на земята. Ние тези неща не можем да проумеем. Ние знаем само това, което видяхме, чухме и можем да осъзнаем и осмислим чрез Словото Му.
към текста >>
Свързваше ги спомена за онези дни с Учителя в
село
Мърчаево и искаха да минат още веднъж по стъпките Му.
За вас също - когато четете това. Ето защо преповтарям случката. От тогава тази вода е лековита. Години наред приятелите, когато посещаваха домът на Темелко отиваха и си наливаха от тази вода в дамаджани, слагаха ги в раниците Си на гърба и така ги донасяха в София. Знаеха, че тази вода е лековита.
Свързваше ги спомена за онези дни с Учителя в
село
Мърчаево и искаха да минат още веднъж по стъпките Му.
Те търсеха Неговите стъпки и Неговото присъствие. А то бе в нашия общ живот с Него и се намираше в Словото Му.
към текста >>
86.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отидох в
село
Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено".
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък. Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал. Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко".
Отидох в
село
Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено".
Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява. Ето това е отношението на българина към Учителя.
към текста >>
После отидох в
село
Симеоново и намерих друг селянин с биволица.
Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко.
После отидох в
село
Симеоново и намерих друг селянин с биволица.
Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше.
към текста >>
87.
197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА Учителят е в
село
Мърчаево, заедно с Братството.
197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА Учителят е в
село
Мърчаево, заедно с Братството.
Братският живот протича нормално. По идея на братя от село Мърчаево решават да се прокара електрически ток в селото. Тази идея се хареса на мнозина, селото събира пари, а селяните изкопават дупките за стълбовете. Със събраните пари купуват стълбове и жици. И нашите.хора от Братството помогнали с пари, кой колкото може.
към текста >>
По идея на братя от
село
Мърчаево решават да се прокара електрически ток в
селото
.
197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА Учителят е в село Мърчаево, заедно с Братството. Братският живот протича нормално.
По идея на братя от
село
Мърчаево решават да се прокара електрически ток в
селото
.
Тази идея се хареса на мнозина, селото събира пари, а селяните изкопават дупките за стълбовете. Със събраните пари купуват стълбове и жици. И нашите.хора от Братството помогнали с пари, кой колкото може. Накрая тока дошъл и електрическите крушки светнали в селото. По този повод Учителят каза: „От днес името на това село няма да е Мърчаево, а Светляево".
към текста >>
Тази идея се хареса на мнозина,
селото
събира пари, а селяните изкопават дупките за стълбовете.
197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА Учителят е в село Мърчаево, заедно с Братството. Братският живот протича нормално. По идея на братя от село Мърчаево решават да се прокара електрически ток в селото.
Тази идея се хареса на мнозина,
селото
събира пари, а селяните изкопават дупките за стълбовете.
Със събраните пари купуват стълбове и жици. И нашите.хора от Братството помогнали с пари, кой колкото може. Накрая тока дошъл и електрическите крушки светнали в селото. По този повод Учителят каза: „От днес името на това село няма да е Мърчаево, а Светляево". Усмихнал се и допълнил: „Вече имат електрическо осветление, което да им свети".
към текста >>
Накрая тока дошъл и електрическите крушки светнали в
селото
.
Братският живот протича нормално. По идея на братя от село Мърчаево решават да се прокара електрически ток в селото. Тази идея се хареса на мнозина, селото събира пари, а селяните изкопават дупките за стълбовете. Със събраните пари купуват стълбове и жици. И нашите.хора от Братството помогнали с пари, кой колкото може.
Накрая тока дошъл и електрическите крушки светнали в
селото
.
По този повод Учителят каза: „От днес името на това село няма да е Мърчаево, а Светляево". Усмихнал се и допълнил: „Вече имат електрическо осветление, което да им свети". След малко добавил: „Ние първо прокарахме Виделината с нашето присъствие в това село, а след това дойде и светлината от електрическите крушки". Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в селото. Селяните се събират в една кръчма, там е кмета на селото, който е наш приятел, но присъствува и попът на селото.
към текста >>
По този повод Учителят каза: „От днес името на това
село
няма да е Мърчаево, а Светляево".
По идея на братя от село Мърчаево решават да се прокара електрически ток в селото. Тази идея се хареса на мнозина, селото събира пари, а селяните изкопават дупките за стълбовете. Със събраните пари купуват стълбове и жици. И нашите.хора от Братството помогнали с пари, кой колкото може. Накрая тока дошъл и електрическите крушки светнали в селото.
По този повод Учителят каза: „От днес името на това
село
няма да е Мърчаево, а Светляево".
Усмихнал се и допълнил: „Вече имат електрическо осветление, което да им свети". След малко добавил: „Ние първо прокарахме Виделината с нашето присъствие в това село, а след това дойде и светлината от електрическите крушки". Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в селото. Селяните се събират в една кръчма, там е кмета на селото, който е наш приятел, но присъствува и попът на селото. По онези години село без поп не може.
към текста >>
След малко добавил: „Ние първо прокарахме Виделината с нашето присъствие в това
село
, а след това дойде и светлината от електрическите крушки".
Със събраните пари купуват стълбове и жици. И нашите.хора от Братството помогнали с пари, кой колкото може. Накрая тока дошъл и електрическите крушки светнали в селото. По този повод Учителят каза: „От днес името на това село няма да е Мърчаево, а Светляево". Усмихнал се и допълнил: „Вече имат електрическо осветление, което да им свети".
След малко добавил: „Ние първо прокарахме Виделината с нашето присъствие в това
село
, а след това дойде и светлината от електрическите крушки".
Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в селото. Селяните се събират в една кръчма, там е кмета на селото, който е наш приятел, но присъствува и попът на селото. По онези години село без поп не може. Село, което няма поп, не е село. Той кръщава, той дава свидетелство за кръщение, че на някого му се е родило дете.
към текста >>
Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в
селото
.
И нашите.хора от Братството помогнали с пари, кой колкото може. Накрая тока дошъл и електрическите крушки светнали в селото. По този повод Учителят каза: „От днес името на това село няма да е Мърчаево, а Светляево". Усмихнал се и допълнил: „Вече имат електрическо осветление, което да им свети". След малко добавил: „Ние първо прокарахме Виделината с нашето присъствие в това село, а след това дойде и светлината от електрическите крушки".
Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в
селото
.
Селяните се събират в една кръчма, там е кмета на селото, който е наш приятел, но присъствува и попът на селото. По онези години село без поп не може. Село, което няма поп, не е село. Той кръщава, той дава свидетелство за кръщение, че на някого му се е родило дете. Той венчава и дава документ, че са женени младите.
към текста >>
Селяните се събират в една кръчма, там е кмета на
селото
, който е наш приятел, но присъствува и попът на
селото
.
Накрая тока дошъл и електрическите крушки светнали в селото. По този повод Учителят каза: „От днес името на това село няма да е Мърчаево, а Светляево". Усмихнал се и допълнил: „Вече имат електрическо осветление, което да им свети". След малко добавил: „Ние първо прокарахме Виделината с нашето присъствие в това село, а след това дойде и светлината от електрическите крушки". Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в селото.
Селяните се събират в една кръчма, там е кмета на
селото
, който е наш приятел, но присъствува и попът на
селото
.
По онези години село без поп не може. Село, което няма поп, не е село. Той кръщава, той дава свидетелство за кръщение, че на някого му се е родило дете. Той венчава и дава документ, че са женени младите. Той и погребва накрая.
към текста >>
По онези години
село
без поп не може.
По този повод Учителят каза: „От днес името на това село няма да е Мърчаево, а Светляево". Усмихнал се и допълнил: „Вече имат електрическо осветление, което да им свети". След малко добавил: „Ние първо прокарахме Виделината с нашето присъствие в това село, а след това дойде и светлината от електрическите крушки". Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в селото. Селяните се събират в една кръчма, там е кмета на селото, който е наш приятел, но присъствува и попът на селото.
По онези години
село
без поп не може.
Село, което няма поп, не е село. Той кръщава, той дава свидетелство за кръщение, че на някого му се е родило дете. Той венчава и дава документ, че са женени младите. Той и погребва накрая. Значи попът отначало до края е много важна фигура.
към текста >>
Село
, което няма поп, не е
село
.
Усмихнал се и допълнил: „Вече имат електрическо осветление, което да им свети". След малко добавил: „Ние първо прокарахме Виделината с нашето присъствие в това село, а след това дойде и светлината от електрическите крушки". Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в селото. Селяните се събират в една кръчма, там е кмета на селото, който е наш приятел, но присъствува и попът на селото. По онези години село без поп не може.
Село
, което няма поп, не е
село
.
Той кръщава, той дава свидетелство за кръщение, че на някого му се е родило дете. Той венчава и дава документ, че са женени младите. Той и погребва накрая. Значи попът отначало до края е много важна фигура. Кметът се сменява, но попът остава.
към текста >>
И даскалите в едно
село
се сменяват, но попа остава.
Той кръщава, той дава свидетелство за кръщение, че на някого му се е родило дете. Той венчава и дава документ, че са женени младите. Той и погребва накрая. Значи попът отначало до края е много важна фигура. Кметът се сменява, но попът остава.
И даскалите в едно
село
се сменяват, но попа остава.
Значи всичко, което трябва да се случи в едно село без попа не може да стане. И така в кръчмата са се събрали всички. На масите са разгънати ястия и голямо пиене. Пият вино, пеят песни и един от селяните вдига чаша и казва: „Да пием за дъновистите, дени ни докараха тока". Попът чува и леко пийнал скача от мястото си и извиква: „Аз от днес обявявам война на г-н Дънов.До три дни ще Му отрежа брадата и ще Го изгоня от селото!
към текста >>
Значи всичко, което трябва да се случи в едно
село
без попа не може да стане.
Той венчава и дава документ, че са женени младите. Той и погребва накрая. Значи попът отначало до края е много важна фигура. Кметът се сменява, но попът остава. И даскалите в едно село се сменяват, но попа остава.
Значи всичко, което трябва да се случи в едно
село
без попа не може да стане.
И така в кръчмата са се събрали всички. На масите са разгънати ястия и голямо пиене. Пият вино, пеят песни и един от селяните вдига чаша и казва: „Да пием за дъновистите, дени ни докараха тока". Попът чува и леко пийнал скача от мястото си и извиква: „Аз от днес обявявам война на г-н Дънов.До три дни ще Му отрежа брадата и ще Го изгоня от селото! " Макар и пийнали всички млъкват.
към текста >>
Попът чува и леко пийнал скача от мястото си и извиква: „Аз от днес обявявам война на г-н Дънов.До три дни ще Му отрежа брадата и ще Го изгоня от
селото
!
И даскалите в едно село се сменяват, но попа остава. Значи всичко, което трябва да се случи в едно село без попа не може да стане. И така в кръчмата са се събрали всички. На масите са разгънати ястия и голямо пиене. Пият вино, пеят песни и един от селяните вдига чаша и казва: „Да пием за дъновистите, дени ни докараха тока".
Попът чува и леко пийнал скача от мястото си и извиква: „Аз от днес обявявам война на г-н Дънов.До три дни ще Му отрежа брадата и ще Го изгоня от
селото
!
" Макар и пийнали всички млъкват. Тази закана не е малка. Преди две години правителството на България обяви война на Англия и Америка без да има фронт с тях и сега американските и английски самолети с бомбите разрушиха София и прогониха гражданите по селата. Това го знаят всички. Затова кметът се обръща към него и му вика: „Дядо попе, ти сега си пийнал.
към текста >>
88.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Излизаше редовно на Витоша през
село
Симеоново.
Кухнята работеше отлично. От продуктите, които изпращаха на Учителя, Той ги даваше за кухнята, а онова което беше нужно се закупуваше. Въпросът за хляба се разреши благоприятно понеже имаше комисарски режим и се раздаваше с купон. Така животът протичаше нормално. Когато се върна от Мърчаево Учителят започна редовно да изнася беседите си.
Излизаше редовно на Витоша през
село
Симеоново.
Но понеже беше много заслабнал, Той не отиваше до Бивака. Излезнем над Симеоново, над боровата гора, имаше просторни поляни и там край гората прекарвахме целия ден до огньовете и чайниците. Имаше казан, в който приготовлявахме общ обед. Отиването до Симеоново ставаше пешком, а понякога приятелите взимаха лека кола за Учителя. Още в Симеоново се усети това, че Учителя е болен.
към текста >>
89.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отидох в
село
Симеоново.
Гледам вече, че млякото синее, не е като първото. Значи го бе кръщавал с вода. Нищо не му казах. Занесох го на Учителя и Той пи от него. Но аз си казах: „Не може тъй този шоп не дава чисто мляко".
Отидох в
село
Симеоново.
Намерих друг шоп. Бай Иван имаше две биволици. А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги. Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те живеят с бабата.
към текста >>
90.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА
,
,
ТОМ 2
Достигат
селото
, почват да изкачват баирите нагоре.
Който е вървял с Учителя знае, че Учителят вървеше леко, бързо, спорно и младежи даже се затрудняваха да вървят с Него. Върви Учителя напред и не се обръща. След Него са сестрите. Най-отзад братът крета със сетни сили. Вятърът духа срещу тях.
Достигат
селото
, почват да изкачват баирите нагоре.
Колкото по-високо се изкачват, толкова вятърът повече се усилва. От време на време Учителят дава малки почивки по една минута, но братът тъкмо пристигне, те пак тръгнат. Така със сетни сили пълзи нагоре той, толкова е съсредоточен, с такова напрежение, че за нищо друго не мисли, освен да изнесе раницата до горе. Излизат от гората. Започват най-стръмния баир, голият, тук-там по някое храстче, а вятърът все по- се усилва и по- се усилва.
към текста >>
91.
15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Извежда го вън от
селото
, показва му планината: „Като излезеш на върха ще видиш три пътеки.
Като се загубиш, едва жив ще се измъкнеш от Аонгоза. А има случаи когато някои са загивали от глад или от разбойници. А ти непознат по-тези места, как ще се оправиш? " „Решил съм и ще вървя". Един селянин на около 35-годишна възраст, с приятна външност му казва: „Ела с мене!
" Извежда го вън от
селото
, показва му планината: „Като излезеш на върха ще видиш три пътеки.
А по пътеките чешма, по-ниско. Ще слезеш на чешмата да пиеш вода и да се измиеш, но при чешмата ще видиш други три пътеки, които ще вземеш за горните. Гледай да не сториш това. Вземеш ли ги, ще се загубиш. Те са горски пътеки.
към текста >>
Вечерта стигат до
селото
под самия връх.
" „Отивам за ябълки и круши по селата! " „Може ли да вземеш в колата и това момче? " „Може, да се качва". Качва се брат Тодорчо, прощава се с добрия селянин и тръгват. А кучета, кучета, толкова много и толкова зли, че брат Тодорчо изтръпва като си помисли как би минал сам и пеша през тези села.
Вечерта стигат до
селото
под самия връх.
Тука ще се нощува. Селянинът оставя брат Тодорчо да спи в колата, а той спи под колата. Нощта прекарват хубаво. На другата сутрин рано брат Тодорчо се прощава със селянина, взема пътя към върха, стига горе, вижда чешмата. Помни съветите на селянина.
към текста >>
92.
37. БОМБАРДИРОВКИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Стигнахме до горичката, над
село
Симеоново.
37. БОМБАРДИРОВКИТЕ От 25 ноември 1943 г. почти всеки ден отивахме с Учителя на Витоша.
Стигнахме до горичката, над
село
Симеоново.
На 10 януари 1944 г. прекарахме нощта в селска къща. Сутринта към 9 и половина часа Учителят каза: „Не си правете илюзии, иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време.
към текста >>
93.
52.КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Един брат подарява място над
селото
, до боровата горичка, хубаво място.
То е здрава основа. Приятелите в Мъглиж се събираха в една стара къща, стаята беше с нисък таван, малко прозорче, тъмна даже и денем. Братя и сестри много. Няма въздух, става задушно. Тогава решават да си построят салон.
Един брат подарява място над
селото
, до боровата горичка, хубаво място.
На едно събрание ръководителят брат Чернев става и казва на братята и сестрите: „Виждате, че не можем да се събираме вече тук, ще трябва да си построим салон. Брат Иван подари място. Вий го знаете къде е, ще поканим някои от нашите братя строители, трябват малко материали, трябват помощници, пък трябват и малко пари. Ето тука зад вратата окачам тази конска торба. Кой каквото сърцето му дава, да пуща в торбата." Приятелите пущат.
към текста >>
94.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
67. УЧИТЕЛЯТ В
СЕЛО
ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в
село
Хотанца.
67. УЧИТЕЛЯТ В
СЕЛО
ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в
село
Хотанца.
Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището. Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят.
към текста >>
Като дошъл в
селото
, почувствала се голяма промяна в училището.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в село Хотанца.
Като дошъл в
селото
, почувствала се голяма промяна в училището.
Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него?
към текста >>
95.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Наехме магаренца от
селото
и те изнесоха багажа до горе.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА Не помня точно коя година беше, ние излязохме с Учителя на 7-те Рилски езера. Бяхме доста голяма група, може би 100, а може би и повече хора. Тогава се изкачвахме още през Сапарева баня - значи ще да е било в първите години. Бяхме уговорили с шофьорите на колите кога да дойдат да ни вземат.
Наехме магаренца от
селото
и те изнесоха багажа до горе.
Разположихме се край второто езеро на слънчевите склонове, опънахме палатките, запалихме огньовете, чайниците завряха. Братският живот лумна естествено, спонтанно. Сутринта излязохме на Изгрев, на първия молитвен връх, на западния склон. След молитвата правихме първите шест упражнения. След това Учителят държеше кратка беседа или се повеждаше разговор.
към текста >>
Пристигнахме в
селото
в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде.
Не бяхме достигнали още Паничище и времето внезапно се промени, задуха западния силен вятър. Тежки облаци покриха небето, зачу се тътнеж на гръмотевици, проблеснаха мълнии, облаците станаха тъмни, куршумени, мълниите разкриваха зловещо движение в тях. Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри капки дъжд почнаха да падат. А горе в планината всичко вреше. Виждаше се дъжда как се излива на потоци.
Пристигнахме в
селото
в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде.
„Тръгваме веднага! " Първата кола потегли. В нея беше и Учителят, втората кола след нея тръгна. Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат кисело мляко от селяните. А дъждът се уплътни, то не беше вече дъжд, а водопади.
към текста >>
Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат
кисело
мляко от селяните.
Виждаше се дъжда как се излива на потоци. Пристигнахме в селото в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде. „Тръгваме веднага! " Първата кола потегли. В нея беше и Учителят, втората кола след нея тръгна.
Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат
кисело
мляко от селяните.
А дъждът се уплътни, то не беше вече дъжд, а водопади. По шосето потекоха реки, колите хвърчаха, навлизахме във водната стихия, а тя се усилваше. А горе в планината беше страшно да се гледа. Когато достигнахме най-ниската част на пътя, при селото Долна диканя, реката беше придошла, но освен това отгоре се задаваше водна стихия като стена висока два метра . Втората кола се възземаше вече по отсрещния склон, когато пороят я удари отзад.
към текста >>
Когато достигнахме най-ниската част на пътя, при
селото
Долна диканя, реката беше придошла, но освен това отгоре се задаваше водна стихия като стена висока два метра .
В нея беше и Учителят, втората кола след нея тръгна. Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат кисело мляко от селяните. А дъждът се уплътни, то не беше вече дъжд, а водопади. По шосето потекоха реки, колите хвърчаха, навлизахме във водната стихия, а тя се усилваше. А горе в планината беше страшно да се гледа.
Когато достигнахме най-ниската част на пътя, при
селото
Долна диканя, реката беше придошла, но освен това отгоре се задаваше водна стихия като стена висока два метра .
Втората кола се възземаше вече по отсрещния склон, когато пороят я удари отзад. Още малко и щеше да я отвлече, но мощната фордова кола се измъкна и пое високият насрещен склон. Долу водната стихия влачеше всичко. Купи сено, плевни, че и цели къщи. Ние бяхме в безопасност.
към текста >>
Колите, които бяха позакъснели заради
киселото
мляко, което изядоха останаха оттатък пороя и не можеха да преминат.
Още малко и щеше да я отвлече, но мощната фордова кола се измъкна и пое високият насрещен склон. Долу водната стихия влачеше всичко. Купи сено, плевни, че и цели къщи. Ние бяхме в безопасност. От тук пътя се изкачваше на високо.
Колите, които бяха позакъснели заради
киселото
мляко, което изядоха останаха оттатък пороя и не можеха да преминат.
Върнаха се и на другия ден се прибраха през Самоков. Пристигнахме на Изгрева благополучно, измихме се, преоблякохме се и отидохме в нашата скромна трапезарийка на картофена чорба. Сестрите, които ни очакваха бяха се погрижили за това. Учителят беше на поляната, доволен, усмихнат, разположен, весел. Като се приближих до Него и Го поздравих и му целунах ръката Му.
към текста >>
Нашите през цялото това време са наблюдавали този ужас и изобщо повече не хапнали от
киселото
мляко.
51 томчета от беседите на Учителя. Бяхме изпреварили стихията на разрушението с една минута. Да доразкажа случката с онези 3 камиона, които изостанаха и стихията ги спря. Те престояха два дни докато се оттегли водната стихия. Тя беше удавила хора, животни и завлякла всичко по пътя си.
Нашите през цялото това време са наблюдавали този ужас и изобщо повече не хапнали от
киселото
мляко.
към текста >>
96.
82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
в
село
Мърчаево Учителят казва на Георги Драганов в разговор: „Германия ще загуби войната.
Как ще стане това, от къде знаеш? " „Ще видиш. Ти трябва да бъдеш буден, за да избегнеш това премеждие." И наистина след две години стана това, което му бях предсказал. Това не е гадание, това е предсказание, които почива на чисто математически изчисления. През пролетта на 1944 г.
в
село
Мърчаево Учителят казва на Георги Драганов в разговор: „Германия ще загуби войната.
Руската земя сама себе си пази. Идването на руските войски в България е предстоящо." И когато Георги Му казва, че в този случай много глави ще паднат, Учителят му отговаря: „И листата на гората на есен падат, но ще излязат нови напролет." За бившите управници Той казва с огорчение: „Те не възприеха нищо от Учението. Не въведоха даже една Паневритмия в училищата". Като става дума за Лулчев, Той казва на Георги: „На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата както трябва." Да, тези предсказания бяха изречени, бяха запазени в главите и умовете на приятелите и те провериха как се сбъднаха абсолютно точно.
към текста >>
97.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Чешмата в
село
Тополица - 52 42.
Георги Куртев - 45 37. Песента „Идилията" и брат Георги Куртев - 48 38. Георги Куртев и файтона на Мустафа - 48 39. Георги Куртев и спиритизма в Айтос - 50 40. Брат Георги Куртев и холерната болест - 50 41.
Чешмата в
село
Тополица - 52 42.
Василка Иванова - 56 43. Необикновената почерпушка - 57 44. Любете враговете си. Методи Константинов (1902-1979) - 58 45. Заканата - 59 46.
към текста >>
Излизане през
село
Говедарци -161 26.
-154 21. Прощаване на Учителя с Черни връх -157 22. Будно съзнание -158 23. Кола без лъжа -159 24. Първото отиване на 7-те Рилски езера -160 25.
Излизане през
село
Говедарци -161 26.
Първото езеро -162 27. Второто езеро -163 28. Как се устройваше братския живот -164 29. Заслонът и кухнята -165 30. Откриване на извора „Ръцете, които дават" -166 31.
към текста >>
98.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
в
село
Бу-коие, Словения, а починал в 1915 г.
Трябва да кажем и за стенографите. Те се явиха точно на време, за да стенографират и запишат Словото на Учителя. Затова се бе погрижило Небето. По покана на българското правителство, за да се записват речите на депутатите бива поканен словенецът Антон Безеншек, род. 1854 г.
в
село
Бу-коие, Словения, а починал в 1915 г.
в гр. София. Той приспособява за българския език стенографската система на Габелсбергер и открива първите курсове за изучаване на стенографията. Ето защо днешната българска стенография се нарича система Габелсбергер-Безеншек. Издават се учебници. Ето аз имам такива от 1905 г.
към текста >>
Пътуваше от
село
на
село
и от град на град и преспиваше в домовете на приятелите.
Така докараха от чужбина стенограф и за 20 години се създадоха стенографи и накрая бяха подготвени онези, които трябваше да запишат Словото на Учителя, съставляващо над 7,500 беседи. Ето това е труд. Общ труд и на Небето и на учениците от земята. Това бе общо дело на Небето и земята за съхранение Словото на Учителя. Учителят пътуваше из България и нямаше постоянно местожителство в първите години.
Пътуваше от
село
на
село
и от град на град и преспиваше в домовете на приятелите.
Когато пристигна в София, Той нямаше познати и близки хора, при които да отсяда. Разказваше ми Тодор Стоименов, един от първите ученици на Учителя, че обикновено е приспивал в протестантския дом на ул. „Леге". Движил се с едно малко куфарче, скромно облечен, със скромно пардесю или връхно палто и старовремски обуща. Протестантите тогава са имали дом и страноприемница, където Учителят можеше да прекара нощта. Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист.
към текста >>
99.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
в
село
Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г.
Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г.
в
село
Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г.
Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски.
към текста >>
100.
35. КАК Е ЛЕКУВАЛ ХОЛЕРАТА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако му чукнеш през нощта, той става, облича се и тръгва понякога пеша в кое и да е
село
.
А вие с вашата доза колко спасихте? Николко! Защото ви нямаше там и бяхте се изпокрили поради страх от болестта. А сега може да ме съдите! " Гледали го, гледали го и нямали какво да му направят и му казали: „Свободен си, но друг път си опичай ума, защото ще пострадаш." Брат Георги Куртев беше истински народен човек с опечен акъл, така както го бяха посъветвали по онова време, когато искаха да го дадат под съд.
Ако му чукнеш през нощта, той става, облича се и тръгва понякога пеша в кое и да е
село
.
Народът него обичаше, него зачиташе и него търсеше. Беше по-авторитетен от лекарите. И затуй яви ли се болест, търчеха при бай Георги. Неговият дом беше братски дом. Той организира Братствата в Айтоските села.
към текста >>
НАГОРЕ