НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
1.
Книга
,
,
ТОМ 1
към текста >>
2.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
/ Д-р Вергилий Кръстев – с. 3 II. ГАЛИЛЕЙ (ГАВРАИЛ) ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ (21.ХI.1911– 3.ХII.1985 г.) 1. “Изгревът” 2. Учителят като цигулар 3. Лунен химн 4. Иде, иде, иде 5. На концерт с Учителя Беинса Дуно 6. Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите 7. Опит за отвличане от Школата 8. Пророческа дарба 9. Дисхармонични състояния сред музикантите 10. Отношението и съзвучието на човешките души към Бога 11. Английската кралица играе Паневритмия 12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител 13. Старинната цигулка на Учителя 14. Великата симфония на теменужките 15. Духът на Истината и часовоят с цигулката 16. Пълководците от миналото 17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18. Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца 24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26. Последните дни на Учителя и последният акорд 27. Кога твоята любов е Божествена? 28. Слово за музиката на Великия Учител 29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31. Едно
към текста >>
3.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето
към текста >>
4.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност този педагог е бил един
към текста >>
5.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното
към текста >>
6.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Начален текст на песента: "Иде, иде, иде" Седми януари 1939 година. Първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно
към текста >>
7.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата
към текста >>
8.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учител за Адептите и Учителите от Хималаите" Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба. Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя. Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец. Но сега беше много късно. За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех. Постоях под прозореца известно време. По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира. Беше облечен официално с шапка на глава. Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно? Трябваше да има нещо друго. Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено. Реших да остана и да наблюдавам. По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си. Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен. Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение. Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках. След настройката на цигулката настъпи тишина. А след това Учителят започна да свири. Наострих уши и слух, взех молива да записвам. До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя. Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви
към текста >>
9.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
от Школата" В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант. В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка. Тримата изкарвахме с една скромна заплата. Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията. Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея. Ето дойде и това време. Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как? Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски. Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото. Такива бяха моите разсъждения тогава. А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас. От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града. Първият случай изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение. Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар. Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен. Учителят ме изслушва внимателно и
към текста >>
10.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
се често да ходя в командировка в провинцията. Работех като застрахователен агент в София. Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията. Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната. След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни. Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя. Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя. Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления. Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята. Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем. Това да го знаеш от нас". Аз млъкнах. Бях сконфузен. Не очаквах такъв обрат. От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на
към текста >>
11.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
музикантите" Музиката на Учителя бе втъкана във времето на цялата Школа. С песните на Учителя започвахме всяка беседа и с тях завършвахме. В младежкия окултен клас аз бях цигуларят, а в общия окултен клас цигуларят бе Симеон Симеонов. На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова. Понякога се редуваха и останалите цигулари. А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас. Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири. Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си. Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката?" Отговарям: "Нося я!" - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона. На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов. Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото.
към текста >>
12.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
на човешките души към Бога Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами. На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк. Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност. Обикновено това бяха банкноти с най-голяма стойност. Аз също имам такава банкнота от Учителя. Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"? Вероятно това беше Негов метод. Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме. А изкушението е голяма сила.
към текста >>
13.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Паневритмия" Денят е неделя. Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в кръг. Всички сме готови за Паневритмията. Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим. Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото. Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия. Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове. Минават пет минути. По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра. Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка. Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг
към текста >>
14.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
народите и техният парад пред Великия Учител" Какви ли нямаше на "Изгрева"? Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса. Та това не бяха случайни люде, събрани от кол и въже. Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята. Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв. Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете. Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете. Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител. Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония. Тяхната дъщеря се казваше Савка. Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си. Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън.
към текста >>
15.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителя" Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка. Учил е богословие и медицина. Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар. Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век. Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея. Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея. Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка. Беше в един триъгълен конусообразен калъф. Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни. После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я?" Аз не очаквах такъв въпрос. Не бях подготвен за него. Не посмях да кажа нито дума. Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа. Учителят не изнасилваше нещата. Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах. Не можех вече да се повърна. Нямах сили да Му я поискам. Беше ме срам, че отказах. Защо отказах? Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше. Да, ама това бе сега, в 1940 година. А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея. И кой знае колко десетки години е свирил на нея. Досрамя ме да се повърна. После много, много съжалявах. Къде отиде тази цигулка, никой не можа да
към текста >>
16.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева". Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава?" В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше. То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя. Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш? Живи бяхме да се видим. А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя. Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб?" Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим. Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас. "Ама Петре, ти не ме ли познаваш? Ама ти не си
към текста >>
17.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила. Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този?" - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят. - И единият има нужда да си изплати кармата и другите
към текста >>
18.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
възкресението на Духа и на песента" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя. Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си. След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила!" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца. От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но
към текста >>
19.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На "Изгрева" имаше какви ли не личности и индивидуалности. Образи безброй и безчет, и неповторими. Не можеш, дори да искаш, да сложиш и да положиш образ върху образ - не можеха да се покрият, нямаха почти никакви допирни точки. А че бяха на "Изгрева", че бяха на едно място, това се дължеше само на Учителя. Само Неговият образ, Неговият Божествен Дух можеше да крепи това множество от разнообразие в едно прилично съжителство. Всичко това беше смесица от преродени минали величия, исторически личности, раси и духовни школи. Всеки носеше своя отпечатък върху лицето си. И само онзи, който можеше да чете и имаше знание за това, разчиташе всяко едно лице. По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар. Нали така господарите с нажежена дамга отбелязваха по гърдите на животните, че те са тяхна принадлежност. И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде. Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга". Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог. Занимаваше се с много приложни окултни науки. Беше властна и динамична
към текста >>
20.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
е съдбата на света" Цялото Бяло Братства през 1939 година е на Седемте езера на Рила. Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години. Бяха се качили на езерата повече от 700 човека. Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха. Беше осъществена една идеална организация. Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство. Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила. Друга благоприятна година няма да имате скоро. Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година." Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година. Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година. Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година. Затова - който искаше и който можеше - се качи. И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година. А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А
към текста >>
21.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
и запалената клечка кибрит от Учителя" Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални, тактични и безочливи. Имаше всичко. Каквото искаш - това ще намериш. Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители. И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя. Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек. Буен и невъздържан. Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата. Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат. Затова той беше благодарен на Учителя. С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен. Намираме се в клас, в салона на "Изгрева". Учителят изнася Своята беседа. Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка. Игнат Котаров също
към текста >>
22.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога" Онова, за което предупреждаваше Учителя преди двадесет години, се сбъдна през 1939 година. Започна Втората световна война. На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша и започна войната. На 27 декември 1940 година се създаде Тристранния пакт от Италия, Германия и Япония. На 1 март 1941 година, България се присъедини към Тристранния пакт, в който бяха Италия, Германия и Япония и в България започват да влизат германски войски като съюзници. На 4 март същата година Англия скъсва дипломатическите си отношения с България. На 5 март, Англия обявява икономическа блокада на България. На 4 март, САЩ. блокираха българските активи в банките. На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция. Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища. На 6 април 1941 година, през нощта - в 21 часа, София е бомбардирана от английски бомбардировачи. Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина. Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират. След това хвърлят бомбите си. Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват. Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души. На 14 април, София е отново бомбардирана. Изсипани са 161 бомби върху града.
към текста >>
23.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България. През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени. Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места. Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха
към текста >>
24.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
- музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени. Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока. Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война". На 14 ноември започва бомбардировка над София. Пуснати са 327 бомби. На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби. На 10 декември са хвърлени 105 бомби. На 20 декември - 270. През цялата 1943 година са бомбардирани 24 населени места с повече от 1032 бомби. Убити са 436 души, а 810 са ранени. Така, през 1943 година, от 14 октомври, София започна да бъде бомбардирана. Градът почти бе евакуиран. Ние всички бяхме напрегнати,
към текста >>
25.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи" През есента на 1943 година София бе бомбардирана на 14 и 24 ноември и на 10 и 20 декември. Самолетите, които се явяваха над София, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл. Тогава разрушенията бяха по-големи. Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена. Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети. Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина. Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел. А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт. В един от тези дни, когато аз придружавах Учителя на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри. Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша. Мнозина от присъствуващите пожелаха да
към текста >>
26.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
симфонията за плътта и Духа." Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго. Политическият живот в България кипеше. Сменяха се правителства едно след друго. През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас. Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов. Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?" Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух. А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец. Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях. Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ! Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия
към текста >>
27.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево. Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него. Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя. Беше слънчев ден, есенен слънчев ден в Мърчаево. Учителят беше седнал на слънце. Обичаше да се пече. Аз се приближих до Него. Той кашляше често и изкарваше храчки. Отначало кашляше сухо, но накрая изкарваше храчки и плюеше в кърпичката си пенливи храчки с розов оттенък. Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и бронхопневмония." Откъде знаех аз тези неща? По онова време белодробната туберкулоза бе голям бич за младите хора и нямаше семейство в България, където да нямаха погинали млади хора от туберкулоза. Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки. Знаехме кои са туберкулозни и кои са от бронхопневмония. Освен това аз бях много любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща. Така че, моят въпрос към Учителя беше много точен и не подлежеше на съмнение. Учителят нищо не отговори. Мълчи. Аз Го поглеждам - лицето Му и тялото Му са облени с пот и кашля със
към текста >>
28.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
е божествена?" През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса. После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно. На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова
към текста >>
29.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил.
към текста >>
30.
2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
творчество на Великия Учител" Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия". Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон. Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и
към текста >>
31.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
дадени с движения" фир-фюр-фен Изходно положение: Дясната ръка пред лявото рамо. Фир-Фюр-Фен . Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно. Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй. При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл. Движението завършва на -вяй. Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част. Благославяй и не забравяй. При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите. Благославяй, душе моя, Господа. Дясната ръка бавно се издига в отвесно положение. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй.
към текста >>
32.
2_31 Едно мнение
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
музикална практика показва, че музиката, специално вокалната, е определена за дадени гласове. Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори. Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни? Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика.
към текста >>
33.
2_32 Най-новото в музиката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Както Словото е форма, чрез която се проявява Божественият Дух, така и музиката е форма, чрез която можем да познаем душата. Музиката е език на душата. Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения. В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност. В този смисъл, музиката носи едно откровение. То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души? Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично. В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта. Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога. А
към текста >>
34.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках
към текста >>
35.
2_35 Цената на всеки ученик в Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
ученик в Школата" Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме. Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество. Всеки от нас застъпва своя гледна точка, но никой не може да даде точна преценка и формулировка. Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена. Вие сте откупени от Бога!" Ние вече не се усмихваме, а се оглеждаме и преценяваме, кой колко тежи от нас и какъв е бил кантарът на онзи, който ни е претеглил без ние да знаем. И според това кой колко тежи, заплатено е за нас от Учителя. Учителят схваща нашата мисъл, усмихва се и продължава: "Вие сте отмерени на два кантара. Първо, на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя и второ, претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя. Затова никой не е излъган
към текста >>
36.
2_34 Отклонението от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По време на Школата на Учителя българският читател бе отрупан с голяма окултна литература. Превеждаше се от чужди езици отвсякъде и всякакви автори ни убеждаваха, че тяхното учение е най-духовното и най- вярното. Най-значителна бе теософската литература. Много от приятелите отначало бяха преминали през теософите. Всички окултни Школи по света имаха свои преводачи и свои представители в България. Само да искаш да четеш - имаше всичко, каквото ти "душа сака", както казваха тук, в Софийско, шопите. Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града. Ние бяхме добри купувачи. Нали бяхме Духовна Школа, имаше в нея ученици - а тяхната работа е да четат такива окултни книги. И ние ги купувахме, без да знаем защо ги купувахме и какво представляваха тези книги. Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя. А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери. Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо, Учителя - тук, на "Изгрева", всеки ден? Имаха ли нужда от нещо, отиваха при Учителя. Искаха да питат нещо - получаваха отговор. Искаха помощ - получаваха я. Защо да купуват беседите? За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега. Бях си купил една
към текста >>
37.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели. Но се оказа, че времето бе много лошо, дъждовно и мъгливо. Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица. Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!" Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а
към текста >>
38.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато. Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци. Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него. Затова ядем само хляб и сме гладни. И всички ни се смеят." Бащата нищо не казва. Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо. Какво да прави? А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали. Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат. Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот. Но че повръщат от месната храна, за това си има причина. Това е единствената светла
към текста >>
39.
2_39 Ризата на латвийците
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През 1939 година беше дошла една група братя и сестри от Латвия да гостуват на "Изгрева" и да се срещнат с Учителя. Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно. Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава. Савка знаеше, че това означава нещо изключително и че има причина за това. Същия ден те бяха качени на влака и заминаха за Русе. На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците?" Савка отива, търси я, намира я и я донася. Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си. После облича отново сакото и казва: "Така е добре. Сега всеки да си гледа работата!" Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва. Савка знае от опит, че трябва да чака развръзката с тази латвийска риза. На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата! Можеш да вземеш ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и Мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с Мен и трябваше да се използува този метод." Той посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, която я прибира за спомен от този случай. След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и
към текста >>
40.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго
към текста >>
41.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости. Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси. пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора!" И така беше организирана обща кухня. След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше. Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони. Някой нямаше монети и пускаше пирони, за да се чуе, че пуска нещо и че дрънка нещо. Беше обидно. Казаха на Учителя за това. "Нека пускат пирони. Събирайте ги - ще потрябват. А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме. Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги
към текста >>
42.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината. Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината. През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости. Реших да сляза през село Бистрица. Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля. Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал. Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма. В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат. Но беше топло, макар че едвам се дишаше. Отправих се към кръчмаря и той разбра, че съм турист. Каза ми: "Има греяна ракия и греяно вино!" Аз го попитах дали мога да си стопля вода на печката. Той ме изгледа подозрително и рече: "Я за теб сега нема да трошим дърва, че да ти греем вода!" Аз извадих една банкнота и му я подадох. "Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката." Встрани димеше едно кюмбе. Аз седнах до него. След малко донесе една тенджера вода, сложи я на кюмбето и ме остави да се грея до него. Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра. Така мина един час. Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило
към текста >>
43.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
благоустройството на "Изгрева" В първите години, когато се устройваше "Изгревът", Учителят бе наредил да се насадят много плодни дръвчета в закупените места и да се направи братска градина. Речено-сторено. Закупиха и ги засадиха. Но "Изгревът" още не беше устроен и на този етап нямаше нито една постройка, а гола поляна, на която приятелите излизаха сутрин за изгрев слънце. После се връщаха в града и за тях това бе един чуден излет. Очертанията на града са били до Перловската река в онези години. Но какво било учудването, когато следващата неделя приятелите излизат горе и що да видят - плодните дръвчета, които са засадени предната неделя, сега ги няма. Минават, оглеждат и виждат само дупки - някой е откопал и откраднал дръвчетата. Съобщават веднага с възмущение на Учителя новината за сторената кражба. Той се усмихва: "Е, рекох, изкопали са ги и са ги занесли и закопали у тях. Нали пак ще ги закопаят, а няма да ги изядат. За дръвчетата е важно да бъдат закопани. А за ученика е важен урокът. Този урок е следният: Значи тук трябва да има хора, които да живеят". Така, полека-лека се оформи идеята, че трябва да се живее горе на "Изгрева" и да се направи селище там. Приятелите отново закупуват и засаждат дръвчета. От петдесет дръвчета половината отново са извадени и откраднати. Съобщават новината на Учителя. Той казва: "Имаме успех с 50% - половината са извадени, половината са оставени. Те вече знаят, че ние знаем кой ги изважда и вече се срамуват. Затова ще
към текста >>
44.
2_44 Времето на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учител" Намираме се на разговор при Учителя. Разговаряме за обикновеното ни ежедневие. По едно време аз запитвам: "Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки?" Учителят изведнъж се променя. Усмивката Му изчезва. Обърна се строго към нас и каза: " Имало ли е някога на земята Миров Учител - толкова време да преживее и да живее на нея? Навремето Христос беше само три години. А днес на земята е слязъл Великият Учител и толкова години говори на българите с човешка реч, сваля Словото Божие и никой не проумява това. Не проумява, че това е времето на Великия Учител и за да се определи това време, да се даде това време, Божественият свят създаде цяла нова Вселена, за да може Словото на Бога да се вмести в тази Вселена. В тази нова Вселена ще живеят Синовете Божии и Словото на Бога ще бъде Светлината на душите им, Виделината за духовете им и Славата Божия ще огрява и насочва пътя им за делата, Благоугодни Богу. Днешното Слово на Великия Учител твори нова Вселена в Божествения Свят. Това е Вселената, която ще бъде бъдещият Идеен свят на Новото човечество от Шестата раса. Ето това е времето на Великия Учител." И това е Истината за Неговото Слово и за Неговата
към текста >>
45.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат. Приятелите решиха да
към текста >>
46.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
година и военната блокада" През 1925 година, през месец август, във Велико Търново се провежда съборът на Бялото Братство, както става всяка година. След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти". Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева". През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година
към текста >>
47.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
салон на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели
към текста >>
48.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителя за ученика" Още в началото на своята дейност, Учителят сам определяше ръководителите на братските кръжоци в страната. Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със салони, с по двадесет- тридесет човека на всяко място. Това не беше малко за онова време. Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени". Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов. И тогава - който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната. А ръководителите искаха да имат специален статут като по-
към текста >>
49.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя. Но скоро, този съвет от само себе си се разтури. На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат. Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат. Оттам се получаваха шпалтите, на които се правеше коректура. Това беше много тежка, мъчителна работа. Нямахме подготвени хора. Обемът за печат бе голям. Всяка седмица Учителят държеше четири беседи. А Школата продължи двадесет и две години. С годините се натрупа огромен материал. Беше ни направило впечатление, че има разлика между говора на Учителя и онова, което записвахме в тетрадките си, в сравнение с това, което излизаше от печат. Тогава аз се заех да изуча този проблем основно. Ето как стоят нещата след проучване от около десет години. 1. Първото оригинално Слово на Учителя представлява Неговата кореспонденция с приятелите от провинцията. Тя трябва да се издаде в отделни томчета, заедно с материала на онези ученици, за които е предназначена. 2. Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите. Правени са протоколи, водени от Димитър Голов, който е бил бързописец и писар в Градския съд в София. Тези протоколи са точни и автентични. 3. От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и
към текста >>
50.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..." Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето. "Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше, обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата Му. Той няма дом отвън."
към текста >>
51.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
хармонизации" Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите. Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София. За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит. Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този
към текста >>
52.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
хора" Имаше в София един музикант - казваше се Говедаров. Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за изпълнение на такава музика. Бяхме се запознали и бяхме добри познати. Това го подчертавам, защото е необходимо за финала на моя разказ с горното заглавие. По онова време почти всички музиканти в света, т.е. в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти. Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света. Да се намерят толкова хора, събрани на едно място, като всеки можеше да свири на някакъв инструмент или пък знаеше солфеж и пееше! Та за града ние бяхме едно музикално явление, трудно за обяснение. От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете Библия, то той е духовен и ни е брат. А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш. Дали свири там в църквата или тук, в салона на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти. Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем. А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна точка, за него бяхме начинаещи. Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума. Запознаха ни без да
към текста >>
53.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както
към текста >>
54.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване. С часове трябваше да го слушаш. А и той не те пускаше. Ако го напуснеш демонстративно, това означаваше конфликт, който нямаше да се заглади след десетки години. Аз имах такива няколко случая - и съжалявах, че не ги изтърпях да ми проповядват до края на деня, а ги напуснах и с това те станаха мои недоброжелатели. Имаше едни, които проповядваха тук на "Изгрева", други - в града, трети обикаляха провинцията. Този народ ги оглеждаше, изслушваше ги и точно преценяваше нещата. А как ги преценяваше ли? По делата им. И затова те нямаха никакъв успех! Имаше един брат
към текста >>
55.
3_04 Росни китки
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
един брат, казваше се Асен Вапурджиев и беше музикант, изпълнител на контрабас. Беше добър музикант и имаше бъдеще. Но откъде му хрумна това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство и за още много други неща. Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и много можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя и всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне. Така стана и с неговата "китка от народни песни". Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават!" Аз излязох тичешком и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не
към текста >>
56.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
человечески" С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалният й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си. Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител
към текста >>
57.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се
към текста >>
58.
3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя. Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха поканили Учителя на концерт в града. Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи. Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен. Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка. Да се смееш ли или да плачеш! Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя. Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него. Те искаха, като поканят Учителя на концерт, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на концерт. И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка. Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се
към текста >>
59.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен. Движеше се между нас, но някак със своя недъг се чувствуваше изолиран и нещастен. Братята го приемаха на равна нога с тях, стараеха се да не правят разлика между него и околните, но това, като че ли бе повече от старание и то се усещаше. Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти. Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка. Този народ я бе извел от големите си патила и тя бе вярна и в този случай. Аз се усмихнах състрадателно, той схвана това и рече: "Сестра, голяма карма изплащам, но благодаря на Бога, че съм в Школата на Учителя". Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот. След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт". Братът се оглежда и не вярва на ушите си. Сестрата повтаря отново дума по дума. Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш?"- пита сестрата. "Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека
към текста >>
60.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите. Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата. Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари. Трети свиреха на виолончело, а ние, които бяхме минали през Консерваторията, свирехме на пиано. Всички без изключение, повече или по-малко знаеха да пеят, бяха научили братските песни и дори накрая направиха братски хор. Имаше един брат - Игнат Котаров - в тези години на "Изгрева". Беше висок, грамаден, як, буен и луда глава. С него не можеше да се излезе на глава. Като си наумеше нещо - правеше го и не се съобразяваше с никого. Имаше моменти, когато възразяваше на Учителя пред всички. Упорствуваше в него буйната му природа. Баща му бил навремето най-големият побойник в
към текста >>
61.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
благодарността ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен. Той вземаше участие още от самото начало на Школата и неотклонно беше до Учителя със своята цигулка. Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят. Беше гръмогласен - гласът му тръбеше надалеч. Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод! Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент. Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката. Аз му ги давам. Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума!" Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал. И то - преди беседа на Учителя. Салонът е пълен с приятели,
към текста >>
62.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
до Учителя с доктор Жеков Когато имахме общи обеди, най-интересното бе кой ще седне до Учителя. Обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни, понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък имаше да разрешава някой приятел своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си - или Да я разрешава в момента, или вече я беше разрешил. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. А по-късно, онези, сядалите до Него приятели, разказваха някоя история с интересен финал или също толкова интересна опитност. И понеже ние всички бяхме свидетели, защото минавахме през тези етапи, не питахме, а знаехме, че всеки, който е седнал до Учителя е трябвало да седне и имало е защо да седне. И толкоз. Понякога имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, а понякога случките бяха толкова забавни и смешни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван или го заприказваха - така го отдалечаваха невидими сили от въпросното място и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе
към текста >>
63.
3_12 Христо Дързев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дързев беше музикант, добър музикант. И много талантлив. Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-възрастен от съвипускниците си. Затова не го приеха в Консерваторията. Никой не му помогна. А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде възможност да влезе в Консерваторията и да следва. Тази пречка го спря. Тя го спъна, той се омърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина. Туберкулозата бе бич в онези времена и посече много младежи от нашите братски среди. Но според мене, той не можа да се справи с тази вътрешна разруха, в която попадна, след като не можа да влезе в Консерваторията. Беше роден музикант. Той направи аранжимент на песента "Благост" в четири гласа. Учителят я изслуша, хареса я и тя се прие. Да знаете, че е от брат Дързев и че Учителят я хареса и я прие. Имаше една друга негова песен: "Аз съм бялото кокиче" - с мелодия от Дързев и текст от български писател. Мелодията на стиховете от 91 Псалом е от Дързев. Учителят я изслуша и я прие. И тя се прие да се пее от всички. Има и други негови разработки на песни от Учителя. Те трябва да се съберат и да се издадат. Според мен Христо Дързев, със своите разработки на песните от Учителя, достигна до върха на своето творчество. Неговите разработки ни въвеждат в духа на песните на Учителя и в Школата. Брат Христо Дързев си замина, понеже се случи един срив в него.
към текста >>
64.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
брат Боян Боев" Някой от приятелите беше взел билети за оперета. Отделят два билета с най-хубавите места и ги връчват на Учителя. Но Той извиква брат Боян Боев и му казва: "Вземи тези два билета, отиди с някой брат на оперета и после ще ми разкажеш какво си видял и чул". Боян Боев си взима тефтера и писалката, с която не се разделя, слага я в десния си джоб, среща Жечо Панайотов и му казва: "С теб сме довечера на оперета! Учителят ми даде два билета - за мен и за някой друг. А другият си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя". Жечо се съгласява. Защо да не отиде на оперета? За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща. Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в салона. Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред. Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти.
към текста >>
65.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
чистотата" Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който беше и горе, в Невидимия свят, музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото. Музикант по дух и музикант като талант. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Каква е тази женска линия ли? Ето такава - стъпваш на нея и тръгваш по нея и изведнъж започваш да срещаш жена след жена. И не само да ги срещаш, но и да ги преодоляваш с мъжка плът и мъжко достойнство. Той тръгна по тази линия, беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени - и млади, и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя. Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив и не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той. Защо му позволявате да се приближава до вас?" Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се". "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мене, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му
към текста >>
66.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Куртев по случай една година от заминаването му Тази вечер се събрахме, за да почетем светлата памет на нашия обичан брат Георги. Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни. Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло. Аз съм дълбоко трогната, благодаря искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат. Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който
към текста >>
67.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните - около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев - братя, които бяха преминали войните с 91 Псалом, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то - онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието. Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези
към текста >>
68.
3_17 Истинското подвизаване
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Школата на Учителя всеки ученик си имаше своето място. То беше специфично за него, съобразно неговия път и неговите възможности. Друг не можеше да заеме неговото място. Това място бе определено от Учителя. Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева". Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос. А това е някъде от 1922 до 1927 година. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: "Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа!" И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Всички го търпели през тези години, но накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на "Изгрева", за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на "Изгрева" през
към текста >>
69.
3_18 Изпитът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
на Школата, 1922-1944 година, братският живот в провинцията се разрасна и поникнаха много кръжоци в градовете. Имаше братя, които бяха добри орачи на Божията Нива и знаеха кога и къде да посяват Божието семе на Учителя в душите на българите. Най-голямо и идейно бе Братството в Айтос. Това се дължеше на брат Георги Куртев. Той беше живият и истинският образец на един ученик на Учителя. В това аз се убедих впоследствие, защото за времето, за което се отнася моят разказ, аз бях изключително на "Изгрева", около Учителя. Присъствувам при един случай. Една сестра беше се завърнала от една братска среща в Айтос и разказваше, как са се стекли стотици братя и сестри от околните села. Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са?" Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от небето и едва можа да каже: "Ами как така, Учителю?" Учителят спокойно отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са?" Сестрата се сконфузи и си тръгна. Аз също целунах ръка и се оттеглих. Няколко дни бях под влияние на тази случка. Вероятно - за да намери тя добро място в моето съзнание. Минаха години, десетилетия, и аз бях свидетел как всички тези приятели бяха
към текста >>
70.
3_19 Религиозно и духовно съзнание
,
,
ТОМ 1
съзнание" Братският живот беше много интензивен както на "Изгрева", така и в братствата по градовете. Непрекъснато идваха братя от провинцията за срещи с Учителя и правеха контакти и запознанства с Него. Те се подслоняваха по за няколко дни при нас и после си заминаваха, като настойчиво ни канеха да ги посетим. Понякога се събираха братя и сестри и на групи посещаваха братствата в провинцията - тогава се пееха песни, разказваха се новини от "Изгрева", всеки носеше в себе си нещо от Словото на Учителя и го предаваше на онези, които го очакваха и бяха готови да слушат. Само готовите души могат да слушат и виждат. Ние бяхме една жива верига и всеки приемаше и предаваше онова, което бе възвишено и облагородяваше както самия него, така и другите. Така, една група софиянци посети Братството в Айтос с цигулки и с песни. Завърнаха се след десет дни и веднага посетиха Учителя, за да разкажат какво са видели и какво са чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си оттам отново да Го посети. Идват приятелите, разказват за преживяването и споделят с Учителя, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен, както и за всички съвременници и очевидци по това време. Аз стоя, слушам и наблюдавам Учителя. Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!". "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, толкова сърдечни, толкова
към текста >>
71.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева". Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева". Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури,
към текста >>
72.
3_21На балет с брат Ради
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
брат Ради Обикновено, когато имаше някакво представление в София - театър, концерт, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера. Тогава Учителят тръгваше, облечен официално, поканваше някой да Го придружава, а понякога и ние тръгвахме с Него, като се оформяхме една група от около петнадесет-двадесет човека. Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на концерт в града. Тогава София беше средище на висшето общество. Там седяха господа и дами с официални тоалети. Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт. Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него. Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен. Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Да, за балет. Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите. Оглежда се наляво и надясно и извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Речено-сторено. Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по цял "Изгрев", но нито се
към текста >>
73.
3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
тъпани - на народни борби" Дойде в София прочутият борец Дан Колов и пак изпращат два билета на Учителя. А той ги дава на брат Ради и на Тодор Стоименов, който е любител на борбата, макар че е висок, слаб и с деликатна фигура. Слаб като вейка, а обича да наблюдава борбите. Всички му се чудят за това, но той посещава всички борби в София. А брат' Ради на млади години е бил борец. Бил е пехливанин и знае да се бори. Печелил е селски борби. Награждаван е бил с овни и телета. Върнаха се те от борбата и отиват при Учителя. Брат Ради Му разказва кой как е хванал и кой каква хватка е направил. Разказва и показва с ръце и крака. По едно време извиква на Тодорчо и казва: "Ела тук да покажа хватката на Учителя!" Тодор излиза, брат Ради показва хватката - Тодор е хвърлен на земята с нея. Всички се смеят. Тодор лежи на земята, а брат Ради разпалено обяснява на Учителя, че имало и други хватки. Учителят се залива от смях. Всички се смеят, а Тодор седи на земята и се чуди кому се смеят. Става от земята, отърсва се, но като вижда, че се смеят на брат Ради, се успокоява. Брат Ради посяга към Тодор да покаже следващата хватка, но Тодорчо побягва. Брат Ради е отчаян. Не може да покаже следващата хватка на Учителя. А никой не иска да стане показването на тези хватки чрез него, защото трябва да бъде хвърлен на земята. Брат Ради е безпомощен. Разперил е ръце и се чуди какво да прави. После той се досеща за нещо. Разкрачва се и показва как става тази хватка. И когато показва
към текста >>
74.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат. Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри. Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде
към текста >>
75.
3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
музика. Окултна музика" У старите гърци, траки, у първобитните народи, музиката е била неразривно свързана с текста и с движенията или танците. Музиката е била в услуга предимно на религията. Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство. Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване. Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката. Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на
към текста >>
76.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В Пътя на ученика има различни етапи. Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика". Това са исторически периоди в живота на ученика, това са епохи в неговия живот. Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали здраво в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му. Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя. Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на
към текста >>
77.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене. Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим. Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен. Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен. Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен. Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух. Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях. Песните си остават по-широки и по-богати в действителност. А когато се нотират, нещо е загубено от действителната стойност на песните. Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни. Докато човек не преживее дадена идея, нищо не разбира. А дали тя е дадена чрез песен или чрез Слово, е без значение. Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите. Това е пътят на идеите на Учителя, които слизат отгоре чрез музика и Слово. Това е път дълъг и труден, защото е вътрешен път у човека. А вътрешният
към текста >>
78.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
цената на непослушанието През 1922 година Учителят създаде Школата и тя продължи 22 години. Когато я отвори, Той каза: "Тази Школа се отваря за двадесет и две години". Аз бях свидетелка, че това се осъществи точно така и тя се затвори след заминаването на Учителя на 27 декември 1944 година. Това бе един слънчев цикъл от двадесет и две години, един космически цикъл, който тогава за нас бе непонятен, а за в бъдеще, това е един материал за изучаване от онези, които желаят да се занимават със знанието на Учителя. Учителят държеше по четири беседи в седмицата, като на почти всичките съм свирила аз. В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в
към текста >>
79.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
търсене Духа на песните на Учителя" Тези мои думи и бележки, които аз диктувам и изказвам пред лицето на Учителя, когото уважавам и боготворя над всичко в света - не считам за нужно да ги доказвам по човешки. А и да считам, те не могат да се докажат. Те могат да се проверят само от онези, които са били в Школата на Духа. Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България. Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на
към текста >>
80.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди. Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня. Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех. Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо
към текста >>
81.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко. Част от сестрите се бяха настанили в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в селото, като обитаваха дори и плевници. Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от София до Мърчаево и обратно. Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя. Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя. Това нещо го осъзнах много по-късно. Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София. Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света. Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме.
към текста >>
82.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
млада и постъпих в Музикалната академия, след като разбрах, че имам добра подготовка, за да бъда на академично ниво след време, когато уча и свиря песните на Учителя. Така аз смятах. Започнах да уча, да посещавам занятията в Консерваторията. Срещах се и с други музиканти, които бяха добри изпълнители и музиканти по дарба и музиканти по дух. Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите. Питах Го какво да правя. Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили. Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица. От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само
към текста >>
83.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
песните от невидимата школа" На улица "Опълченска" 66, в дома на Гина и Петко Гумнерови, Учителят беше отседнал няколко десетилетия. И Той окончателно се премести на "Изгрева", след като бе построена една малка стая, впоследствие долепена до салона, който започна да се строи през 1927 година и окончателно бе готов през 1928. През есента на същата година ние се прехвърлихме от ул. "Оборище" 14 на "Изгрева" и беседите се държаха сутрин от 5 часа. Вие можете да видите днес това на снимки. Учителят живееше в една стая с едно малко антре, която впоследствие стана като негова приемна, а Той се качи горе в друга една малка стая, построена над салона. Обикновено казвахме така: "Отиваме на 66", - това означаваше, че отиваме в дома на Гумнерови. Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя. Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов. Ние не знаехме тогава, че в този ден Той се сбогува с този дом. Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали. Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом. Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго определено място. С дома на Гумнерови са свързани моите първи опитности с Учителя и може би
към текста >>
84.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Казваше се Кирил Икономов. Той беше един от музикантите на "Изгрева", който игра ключова роля в издаване песните на Учителя и в последвалите ги след това борби. Беше крайно изострена личност. Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите. Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци. Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото. Но тук, на "Изгрева", имаше много македонци и всички без изключение избутваха с лакти останалите и излизаха напред. Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката. Нали така децата се спъват едно друго? Падналият освобождаваше мястото, а оня, който го бе спънал, излизаше на челно място. Да се чудиш и да се маеш. Ама това, българите, са много загубени хора. Защо ли? Защото те гледат, спорят помежду си, злословят и се разправят, доказват превъзходството си, докато македонецът направо влиза и се насочва към първото място, което е свободно, защото онези - останалите български умници, спорят кой е най-достойният, кой е с най- големи заслуги, за да заеме въпросното място. Тук, на "Изгрева", стана точно така: македонците избутаха останалите. Проверете кои личности бяха македонци, какво беше тяхното поведение през време на Школата на Учителя и след това. Проверете кой какво направи и защо го направи. Като проверите, изводът ще бъде ваш. Аз си имам свой извод. През 1921 година
към текста >>
85.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
за песните и изпълнение на Неговата Воля" Може би най-големите борби в Братството се развиха заради песните на Учителя. Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха. А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока. И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали. Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам
към текста >>
86.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
в песните на Учителя" Вие разбрахте, че аз получих задача от Учителя да потърся, да намеря и поправя грешките, които бяха допускани от Кирил Икономов в неговото издание от 1938 и последвалата втора книжка от 1944 година - две хубави издания за онези години. Вие какво бихте направили на мое място? Аз ви питам? Ще изпълните ли Волята на Учителя, Волята на Бога? Аз пак ви питам. Защото, ако си отговорите на този въпрос, изведнъж ще си отговорите на другите въпроси, които биха последвали. И то на всички. Защото, когато ученикът тръгне да изпълнява Волята на Учителя и Волята на Бога, той държи в съзнанието си само едно нещо - да изпълни Волята на Бога без никакви изключения. Какво е личният живот на човека пред Волята на Бога? Нищо. Какво са неговите лични амбиции и стремежи пред Волята на Бога? Нищо. Какъв е резултатът от целия негов живот пред Волята на Бога? Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "нищото", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е изпълнението Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила. Аз се убедих, че "в изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа". И аз тръгнах оттук да изпълнявам Волята на Учителя и на Бога. Иначе не бих могла да издържа и един ден онова противодействие и атаки, които се насочиха срещу мен. Това беше жестоко - да виждаш, че от една страна изпълняваш Волята на Бога и се стремиш да вършиш нещо, а от друга -всички
към текста >>
87.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му. Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите. От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов. Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам. Музикантите не можеха да възприемат, че през време на Учителя е могло да се даде съвсем друг нотен текст на песните и мелодиите, защото смятаха, че всичко, което се вършеше на "Изгрева", се вършеше с Негово знание и разрешение. Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил. Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят. Не смееха, пазеха се, защото не можеха да му издържат психически. Кирил беше много силен като натура, беше волеви и можеше да изгори всеки, който му се
към текста >>
88.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят. А също не бих могла да издържа и отдавна да съм в Невидимия свят, ако не беше помощта от Учителя. За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар. Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен. Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат. Понеже начело на финансовия съвет беше Антов, който беше македонец и понеже в тази комисия имаше още няколко души македонци, нещата се завъртяха натам, че Братският съвет отказа да финансира печатането песните на Учителя, които бяха дадени в оригинал. И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството. Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи. И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши. Братският съвет не позволи с парите на Учителя да се издаде песнарката с песните на Учителя. Е, как ви се струва това? Събират се
към текста >>
89.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме
към текста >>
90.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
певица Лиляна Табакова" Хубостникът Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева". Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа. Но впоследствие това стана и наша обща работа. Ето как стана тази работа обща. Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси. Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки. Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше. Смяташе, че щом са дадени на нея, това значи, че лично й принадлежат и може Да ги дава и показва само на онзи, комуто тя желае. Но никой досега не беше ги чел. А тя обичаше да разказва и да обяснява на своите приближени. Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя. А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво". Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят
към текста >>
91.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
примадони - има ученици" След издаването на песнарката се вдигна шум и олелия от всички страни. От една страна ме атакуваха издателят на първата песнарка - Кирил Икономов и приятелите му. От друга страна направиха фронт срещу мен всички музиканти от чиста музикална ревност, понеже аз съм я издала, а не те. Но Учителят нареди на мен, а не на тях. От трета страна се настроиха и всички от Братството, които можеха да свирят и пеят. И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен. Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова. И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и Кръстю Христов. На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата. Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните. Тези ученици са били инструмент, какъвто е цигулката на Учителя. Особено след като се беше вмъкнал и онзи "хубостник" Кръстю, това беше неприемливо. Тогава ние много бързахме, всичко се правеше в пълна тайна, печаташе се в държавна печатница - там, където не се печатаха ноти, а военни карти и ние не можехме да направим
към текста >>
92.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
свят. Паневритмия в небето над връх Мусала" В първите години ние излизахме на екскурзии на връх Мусала. Групата се събираше в София, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец. Смъквахме багажа и оттам тръгвахме пеша до хижа "Мусала". Правехме няколко почивки. По средата на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка. Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа. Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите. Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях. Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните. Прекарвахме около огньовете с песни и чай до късна вечер. После си лягахме. През нощта трябваше да станем към три часа и да се запътим към връх Мусала. По даден знак станахме, облякохме се, бяха запалени няколко фенера и колоната потегли мълчаливо. Един брат водеше колоната със запален фенер, а друг брат също носеше фенер на края на колоната. Така полека-лека се катерехме по пътеката в тъмната нощ и колоната стигна до връх Мусала. Беше още тъмно. Направихме обща молитва. Постепенно небето започна да светлее на изток. Беше необикновено преживяване. Очакваше се хубаво време и ясно небе. Това на връх Мусала ставаше рядко и ако се случеше, беше чудо на чудесата. Очаквахме изгрева. От края на пространството и на света се показа първият
към текста >>
93.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Минаха години. Дойде уреченото време да се изпълнят думите на Учителя. Беше 1934 година. Една привечер бяхме се събрали на полянката на "Изгрева" около Учителя, говорехме за музика, за песни и някой спомена за българските народни песни и хора. Учителят помоли насъбралите се да изпеят хороводни песни и да ги изиграят. Изиграха ги. После попита могат ли да изиграят някои хора? Братята и сестрите се хванаха за ръце и изиграха няколко хора от различни краища на страната. На "Изгрева" имаше представители от цяла България. По онова време нямаше млад човек, който да не може да играе хоро и ръченица. Та ако това не може да прави - него за нищо не го бива. На село не знаеш ли да играеш хоро, не можеш да се ожениш. Така че тази вечер всички с удоволствие се надпреварваха да покажат какво умеят и какво знаят. Учителят наблюдаваше как народните песни се превръщат в хороводни песни и хора. Наблюдаваше как българските песни и ритми преминават в хора със стъпки и движения. Това наблюдение и разучаване продължи над два часа. През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите. Жалко, че това никой не го стенографира, защото обяснението никога не се повтори вече. А ние така бяхме се разпалили от хората, че бяхме в една необикновена възбуда. После Учителят взе цигулката си, изсвири някои мотиви от народни песни. Той
към текста >>
94.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
- на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят" По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят". "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала?"- настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия."
към текста >>
95.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
от Учителя и разрешението й от трите сестри" Минаха години. За нас Паневритмията бе празник на душите ни. Какви кръгове бяха тук, на "Изгрева", и на Седемте езера на Рила! Тогава смятахме, че това ще трае вечно. Но ето, веднъж Учителят извика при себе си една сестра. Казваше се Ярмила. По произход тя бе чехкиня, но бе отраснала в София. Беше балерина и хореографка. Отива тя при Учителя, а Той в присъствието на няколко сестри й нарежда: "Сестра, вие трябва да оправите гимнастиките на Паневритмията". Учителят искаше да каже, че тя трябваше да оправи упражненията, които се играеха неточно и невярно. "Но, Учителю, аз едва ли ще мога!" "Ще можеш. Ще ти изпратим помощник за това." Тези думи на Учителя останаха запечатани в главите ни. И тези думи не са се изличили досега от съзнанието на онези, които ги бяха чули. Учителят си замина. Минаха няколко години. Веднъж на Паневритмия стана някакъв спор. Спряхме и се огледахме. Видяхме, че едните грешат, но и другите грешат. Тези, които правеха забележка грешаха, но другите, които бяха съветвани, също грешаха. Огледахме се, и се оказа, че всеки играе Паневритмията така, както си я знае. А приятелите не я знаеха добре. Не бяха я научили добре. Бяха изминали много, много години от времето, когато всяко упражнение се изучаваше на поляната поотделно, в присъствието на Учителя. По-късно всеки идваше, влизаше в кръга, оглеждаше се как играят онези пред него и играеше според тях. Оттам се дойде до разноезичието. Тогава си
към текста >>
96.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
старите си възпоминания" Всичко, което трябваше да се сбъдне, се сбъдна. Онези, които трябваше да напуснат Школата - "Изгрева" - го сториха. Онези, които трябваше да дойдат в Школата, не дойдоха. Или ако дойдоха - разочароваха се от нас и си отидоха. Онези, които трябваше да •извършат предателството - направиха го. Онези, които трябваше да се отрекат от Учителя - сториха го още през 1945 година, след заминаването Му. А онези, които артисаха, забавиха се и изостанаха - направиха го на процеса срещу Братството през 1957/58 година или след това. Онези, които трябваше да платят за грешките си - платиха. Онези, които се измъкнаха, макар че имаха вина - измъкнаха се от "юридическия" закон и то на съда на "юридическите" закони на страната, но тях ги хвана окултният закон и след това те си платиха скъпо и прескъпо. Изобщо, всеки се разплати с Школата така, както трябва. "Изгревът" бе разрушен. Аз казах защо - заради отклонението и корекцията на Божествените Начала, създали Школата на Бялото Братство. Онези, които трябваше да устоят - устояха. Трябваше някой да запази и съхрани Словото на Учителя и да Го прехвърли за следващото поколение. Изминаха двадесет и пет години от заминаването на Учителя. Беше 1970 година. Изведнъж се изсипаха при нас младежи, които следваха в различни факултети. Но те дойдоха, минаха покрай нас и преминаха - те се разочароваха от телените мрежи, останали оттогава, които ограждаха парцелите на "Изгрева", от схлупените бараки и от това, че
към текста >>
97.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
неговото ято бели птиц и през вековете" Пригответе се сега да чуете и да запомните една от моите най-големи опитности с Учителя, отнасящи се за Школата на Христа, за Школата на Бялото Братство и за присъствието на Учителя Беинса Дуно при българите и славянството, и при человеците на тази планета. Нарочно ви подготвям и предизвиквам, и настройвам съзнанието ви да бъде будно, да сте внимателни, за да не изпуснете нито един факт от това, което ще ви разкажа. А дано мога да го разкажа както трябва, защото си заслужава. Та за всеки човек е достатъчно само това, което ще ви разкажа и което успее да чуе той. Това ще му е достатъчно за цяла вечност. А като си спомням, че само аз станах свидетелка на тази случка - изтръпвам и се смалявам, и коленича пред Великия Учител и пред Духа на Бога. Коленопреклонно и със смирение човек трябва да узнае това, което ще ви разкажа и което ще научите за цяла вечност. Братството беше излязло на екскурзия на Витоша - една от редовните екскурзии, когато тръгвахме много рано от "Изгрева" и дочаквахме изгрева на слънцето някъде в подножието на Витоша. Бяхме се разположили в полите на планината, в едни чудни поляни и ливади. Беше преминал сенокосът, защото насядахме на една поляна, която бе окосена от селяните, а сеното бе събрано и направено на големи купи. Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани. Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха
към текста >>
98.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на
към текста >>
99.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
факултета и отклонението от Школата" Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно, е Слово на Бога и Слово за Школата на Бялото Братство. Това Слово е за онези ученици от Школата, на които очите са отворени и ушите са отпушени за Словото Му. Само за тези, за другите то е безпредметно. Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци. По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш. За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно.
към текста >>
100.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
и десятък за Школата на Учителя" През време на Школата Словото на Учителя се стенографираше от трите стенографки. Паша Теодорова изнесе на плещите си най-големия товар. Като се почне от VI серия на "Сила и Живот", та чак до края на Школата и няколко години след това - тя бе онази, която сверяваше дешифрираните беседи, редактираше, съгласуваше ги с Учителя, подготвяше ги за печат, правеше коректура на шпалтите и бе непрекъснато в движение между "Изгрева" и печатниците в провинцията. Тя извърши една огромна работа, която никой не можа да свърши в Школата - дори и една хилядна част от нейния труд. Тя можеше да работи навсякъде. Не търсеше условия и удобства. Където сядаше, можеше да работи - както с молив да дешифрира, така и да работи на пишеща машина. Савка Керемидчиева също стенографираше и от нея има дешифрирани беседите от първите години на младежкия окултен клас. Тя подготви едно издание на "Свещени думи на Учителя", но поради различни причини не можа да завърши своята работа, която Учителят й бе наредил да свърши. Елена Андреева бе македонка. Аз говорих вече, че всички македонци в Школата направиха най-големите поразии. Но Учителят за нея бе казал, че тя е от светлите и добри македонки. Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха
към текста >>
101.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят. Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията. Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха. Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един
към текста >>
102.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
на Учителя" Когато се отвори Школата през 1922 година, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година. Когато Учителят открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма. За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева". Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да
към текста >>
103.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всемировият Учител" След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди. Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя. Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини. Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много
към текста >>
104.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка. Бяха следвали заедно. По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства. След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа
към текста >>
105.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учение" След Европейската война всички младежи се впуснаха да учат. Едни довършваха гимназиалното си образование, други се записваха в университетите да следват. Появи се една вълна на подем в този период. Причината бе на друго място. Само ние знаехме, че това се дължеше на идването на Великия Учител всред този народ. Великият Учител говореше Словото на Бога и сееше това Слово като житни зърна в душите на българите. Божията нива бе разорана от страданията, през които мина българският народ през двете войни - Балканската и Европейската. Тази Божия нива беше полята от сълзите и неволите на този народ. Посетите житни зърни от Словото на Учителя трябва да поникнат и възрастат между този народ. Дойде време, появиха се първите кълнове, избуяха Посетите стръкове и дойде време да цъфнат и да изкласят. Огледахме се - и какво да видим в Божията нива? Около нас изведнъж започнаха да се появяват различни окултни общества - западни и източни окултисти - че теософи, че антропософи, йоги, толстоисти, спиритисти и други. Появиха се и различни леви социални и политически течения: социалисти, комунисти, анархисти. И представители на всички тях, без изключение, се завъртяха около нас, и като посланици на чужди държави бяха акредитирани в Школата на Учителя. Та като се обърнахме, изведнъж забелязахме, че всичко, каквото имаше в обществото - имаше го и при нас. Те бяха изпратили своите представители при нас в Школата на Учителя. Как стана това? Вероятно онзи, който държеше в
към текста >>
106.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава. Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност. През 1910 година, в една октомврийска нощ, той напуска дома си в Ясна поляна. Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят
към текста >>
107.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това
към текста >>
108.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури. Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител. Великият Учител е организаторът, водителят на три клона - това са египетският клон, палестинският и
към текста >>
109.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
и Школата на Учителя" В Словото Си Учителят бе казал, че с идването на Христос започва Еволюция на петата раса. Цялото знание до идването на Христа е знание от инволюционния стадий на човечеството. Учителят даде нови тълкувания на понятието Инволюция и Еволюция на човечеството. Инволюция означава слизане на Духа в материята. А това се вижда най-добре при слизането на Духа и оформянето на първата, на втората, на третата и на четвъртата човешки раси. При петата, арийската човешка раса, Инволюцията стига до крайния предел с идването и раждането на Исус Христос. Оттам започва Еволюцията. Тези преминали човешки раси са свързани и с различните съзнания у човека. При слизането на Духа в материята, при слизането на човека на земята и обличането му в човешко тяло започва оформянето на неговото съзнание. Първо - на подсъзнанието, което борави с неговия инстинкт за съхранение на човешкия вид. По-късно идва съзнанието, което оформя човешкия ум. След това човек се добира до самосъзнанието, което разработва неговият разум. Оттук трябва да почне Еволюцията като стадий, в който човек ще влезне чрез свръхсъзнанието и ще борави със своята интуиция - така, както днешният човек борави със своите сетива - очи и уши. Когато човек навлезе в свръхсъзнанието и оттам - в Космическото съзнание, тогава той се схваща като душа и ще се движи и работи като дух. Това е Еволюцията у човека при днешната пета раса. Но Учителят съобщава, че през времето на Христа старите и новите пророци
към текста >>
110.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения.
към текста >>
111.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на "Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се разхождаше по целия град. Десетилетия наред гражданите на София помнеха тази табела и когато разбираха, че ние сме от "Изгрева" ни се смееха, че всички сме били жертви на Дънов. Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни. Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея. Имало е случаи, когато Учителят й се е карал. Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна. Приятелите едвам я търпяха и искаха веднъж завинаги да се разправят с нея, да я изгонят от Братството и да не се позволява да стъпва нейният крак на "Изгрева". Това го бяха решили. Отива една делегация при Учителя и съобщават какво са наумили възрастните приятели. Учителят ги изслушва и казва: "Това, което казвате, е така. Най-лесното е да изгоним Магдалена. Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място. Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази
към текста >>
112.
3_61 Каналът, през който изтичаше Злото
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
изтичаше Злото" Казваше се Магдалена Попова. Беше учителка и знаеше много добре няколко западни езика, с които боравеше свободно и си правеше "гаргара с тях", както обичаше да казва и в което ние се бяхме убедили напълно. Но тя беше много медиумична, влизаха в нея различни низши духове и я правеха много непостоянна, капризна и своенравна, своеволничеше и правеше много пакости на всички. Особено когато влизаха в нея духове, враждебни на Учението и на Учителя. Тогава елате да гледате - бълваше огън и жупел от устата си срещу Братството и срещу Учителя, навсякъде, където й попаднеше. Тя беше от този тип хора - ако Учителят я изгонеше през вратата, щеше да влезе през комина, само и само да направи пакост. На тази своя медиумична природа тя дължеше различните си залитания ту насам, ту натам. Още през 1925 година тя си позволи да отиде при духовенството. Те я привлякоха при себе си и я наговориха да бъде официална трибуна срещу Учителя. Това имаше много лоши последици срещу Бялото Братство. Започнаха гоненията срещу Братството от страна на властта, от страна на църквата и от страна на обществеността. Магдалена отключи вратата на ада, отвори този ад и чрез нея се изля срещу Учителя, върху "Изгрева", цялата кал, която съществуваше в света. Дълго време поповете я водеха по разни църковни амвони да говори срещу Учителя и срещу Братството. И да говори всичко, което съществуваше в света, защото светът минаваше през нея и чрез устата си тя го избълваше на хули и
към текста >>
113.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Изгрева" Имаше дни, когато при Учителя идваха и искаха от него такива неща, с които не трябваше да Го занимават, защото си губеше времето. Но Той винаги внимателно изслушваше всички. Ако това тяхно желание беше уместно за развитието им, Той го изпълняваше. Но ако би им попречило на развитието, Той отказваше. По един такъв повод Учителят ми каза: "Да задоволя един човек за мен е най-лесното. Но най-трудното ми е, когато давам изпити на учениците." А ние смятахме, че изпитите, които ни поднасяше Учителят, извират направо от Него като извор. Имахме погрешна представа за много неща. А Учителят трябваше да се съобразява с всичко, за да може всеки един изпит да е подходящ и навременен за ученика. Веднъж казах на Учителя, че според мен всички, които са в Школата на "Изгрева" са по-лоши, отколкото ония, които са в света, долу в града. Казах, че онези от света трябва да дойдат в Школата, а ние да бъдем изпратени в света. Учителят се спря и ме изгледа така изпитателно, като че искаше да ме пита откъде ми дойде тази мисъл в моята малка глава. Аз се свих виновно, като че ли съм изказала нещо, което е кощунство срещу Школата на Учителя. Свих се виновно и чаках да ми се отсъди присъдата от Учителя за всичко, което казах пред Него. Той бе станал строг. "Затова държа някои вързани тук в Школата на "Изгрева", защото ако им дам условия, ще забравят Бога, ще се отклонят и ще навредят на себе си и ще направят поразии в света." По-късно, след тридесет-четиридесет години
към текста >>
114.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
веднъж при Учителя за нещо да Го питам, целувам Му ръка, а Той целият топъл, пареше Му ръката - имаше висока температура. Видях, че Учителят е с много висока температура, а това означаваше, че е болен. Ще питате, може ли един Учител да бъде болен? На този въпрос всеки сам ще си отговори, когато проучи Словото Му. Така наготово някои неща не трябва да се дават. Та Учителят беше с висока температура. Чудя се какво да правя. Аз Го помолих: "Учителю, да Ви разтрия ли с камфор?" Той се замисли и каза: "Може!" Разтърчах се, взех камфор, вдигнах Му ризата и Го разтрих. За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух. Да се докосна с ръце до живата Божа Троица. Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост,
към текста >>
115.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Хулите, които се изливаха срещу Учителя не бяха безобидни, клеветите не бяха безплодни, беше отровено цялото обществено мнение и бе настроено срещу Братството. Бяха написали на една табела "Жертва на Дънов" и бяха я сложили върху главата на една разстроена психически жена, която я разнасяше по цяла София. Това беше Магдалена, която идваше на "Изгрева", слушаше беседи, но свещениците я подкупиха, заплатиха й и тя се продаде. По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се отклоняваха от "Изгрева", връщаха се късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра беше закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят. Те приближават към нея застрашително, тя побягва, а те след нея. Единият я спъва с крак и тя полита да падне на земята. Тогава се сеща и извиква: "Учителю!". Разказваше ми: "Само за миг аз бях на земята, онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен. Какво видяха не зная. Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех. Учителят ме запита: "Как е, сестра?" "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш
към текста >>
116.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Иванов и Кръстю Христов за света" Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа. Трябваше да се заангажират приятелите от Търново, а те не бяха малка група. По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо. За тях това беше много интересно - едно е да четеш, че има невидим свят на духове, а друго е да ти се явят чрез медиум гласно или писмено. Учителят по онова време, при Своите обиколки в провинцията, им даваше наставления. Те получаваха писма от Него, имаха преписи от съборите от предишните години, както и излезлите книги "Сила и живот" от I до V серия, с беседи от Учителя. Но това отиваше на по-заден план и те искаха да се проявят, да бъдат действени и да се изявят пред себе си, чрез себе си и пред другите. По онова време, още на събора през 1922 година в Търново, Учителят недвусмислено каза: "Това учение не е за света. Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е учение за света. За света ще ви дам друго. Това учение е за братя и сестри. Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 91) Но въпреки това, те се изкушаваха или биваха изкушавани и правеха точно обратното. Почти всички първи приятели се занимаваха със спиритизъм. Учителят бе категорично против тези увлечения. Спиритизмът бе се
към текста >>
117.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Представете си, че сте в онази епоха в Търново, където Учителят започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителят беше споменавал, че в Търново се срещат много земни, електромагнити и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идват от Хималаите, Алпите и Америка и че Търново представлява пъпа на земята. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете на планините от минали епохи на земята. И това може да го намерите написано в беседите от събора през 1922 година. ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя. Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен
към текста >>
118.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та какви ли не чудесии имаше в първите години от Школата. Казвам чудесии, а не чудеса. Чудесата се отнасят за друга категория от неща и събития. Чудесата са за мене неща и събития, които се подчиняват на окултни духовни закони, съобразно с движението на Духа, което предполага хармония във всичко - хармония горе и хармония долу на земята. Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу. Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите. Но възрастните приятели бяха направили
към текста >>
119.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
нещата така, както трябваше да станат. А те бяха казани още на събора през 1922 година в Търново за тези хубавци. Защо ги наричам така? Друга дума не намирам за тях. Не мога да ги нарека братя - нито черни, нито бели. Не мога да ги нарека приятели, дори и условно в кавички. Мога да ги нарека само "хубавци". А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел. Учителят беше споменал за тях, че ако искат да гадаят на ръце, на кафе или чрез астрологията, за да печелят пари - да отидат в Англия, да отидат във Франция, но тук Той не позволяваше тия неща. Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство. Дори това предизвика идването на група французи през 1939 година, която направи контакт с Учителя и с нас. Отначало Михаил изнасяше идеи от Словото и Учението на Учителя, но по- късно сметна, че френският народ и френският език не са подходящи за Словото на Учителя и че Словото първо трябва да
към текста >>
120.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
брат" Изнизаха се последните дни на месец декември 1943 година и вече очаквахме новата 1944 година. Войната бушуваше ожесточено. А софиянци я разбраха чрез американските бомбардировки над града. Но още не бяхме дошли до големите развръзки и историческите преломи в света. Още не беше дошло това време. Една част от нашите приятели бяха достатъчно добре политически ориентирани, но всички се чудеха как ще се развият нещата. Учителят отговаряше символично. И който познаваше Словото Му, можеше да разчита тази символика и да се ориентира. Единствено на наши приятели, които бяха офицери от висшия офицерски състав - полковници и подполковници - и които бяха действуващи офицери тогава, само на тях разкри как ще се развият исторически нещата. Но всички те мълчаха и изчакваха, за да видят как ще се развият и сбъднат пророческите Слова на Учителя. И те взеха, че се сбъднаха така, както ги бе казал и както си ги бяха записали те в тефтерчетата. Техните опитности ще си ги прочетете. Но ние, останалите, не знаехме това и не можехме да го знаем. За нас важното беше, че Учителят е до нас и ние сме до Него, а до Него не можеше да ни се случи нищо опасно. И ако трябваше да ни се случи, то щеше ни прескочи и така щяхме да преживеем. Такова беше убеждението на всички. Около нас цареше пълна неизвестност, освен за онези братя, на които Учителят бе дал правото да узнаят за историческата развръзка на света. Те я пазеха в тайна, а ние се движехме с нашата вяра, че се намираме под
към текста >>
121.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Му дни на земята. Сватбата" Вече знаете изказването на Учителя, че Големият брат тази година ще се ожени и че никому не минаваше през ум какво искаше да каже Той за тази символика, която бе образен език на Духовния свят. Ние също не можахме да проумеем - проумяхме го след Неговото погребение. През онези усилни години в село Мърчаево, Учителят бе зает с приключване на епохата, но ние не разбирахме това и, без да искаме, Му пречехме. Около Него имаше братя и сестри, но образно казано, те бяха наклякали наоколо, бяха насадени като на полози и мътеха яйца - всеки си мътеше своите яйца. Затова имаше голямо крякане, ако се снесеше някое яйце, както и много неразбории. Обстановката там беше много трудна за понасяне. В едно малко пространство се бяха събрали много хора. Аз отивах по работа там, престоявах един-два дни и се връщах. Но не знам защо, видях и разбрах, че Учителят не ми обръщаше внимание и че се е заобиколил с други братя и сестри. Тогава това нещо не можах да го разбера защо е така, а схванах, че Учителят не ме иска и че ме отстранява от Себе Си. В Мърчаево Учителят ми каза строго: "Сестра, недей да сядаш до Мен сега." Аз кимнах с глава в знак на послушание и седнах встрани от пейката. Не можах да разбера защо го направи Учителят това. Сметнах, че Той ме отстранява и се наскърбих. До Него бяха седнали други. Той беше внимателен към тях. Вероятно бе дошло тяхното време да бъдат близо до Него. Аз се учудих какво ли означава това, но после, много
към текста >>
122.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя" Последните три дни аз и Борис Николов бяхме непрекъснато около Учителя, бяхме се завърнали от провинцията - Той беше наредил да ни извикат с телеграма. На 26 срещу 27 декември 1944 година, в 2 часа през нощта, Учителят отвори очи и каза: "Да, хубаво. Сега всичко хубаво се разреши." И отново заспива и се унася. Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата. Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа. Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но
към текста >>
123.
3_72 Последни Слова на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя" 1. Обичайте всичко, което Аз обичам. 2. Радвайте се на всичко, на което Аз се радвам. 3. Служете на това, на което Аз служих. 4. Любете всичко, което Аз любя. 5. Аз си отивам за ваше добро и за доброто на България. Всичко е добро, особено за България. 6. Не смущавайте Духът Ми. Радвайте се и се веселете за Мене! 7. Не се обличайте в друга форма, освен в тази, в която съм ви облякъл. 8. Времето е кратко, бъдете будни, бодри и смели и не отстъпвайте в нищо. 9. Работете, докато е ден. Не се отчайвайте. Всички ще тръгнат с по-голяма ревност. 10. Моето Дело не е само тук. То ще продължи и горе. 11. Верни бъдете на призванието си. 12. Мир ви давам на всички. Приемете го! 13. Пейте песента 'Благост". 14. Да се четат псалмите 125, 134, 71, 77, 25, 31 и гл. 5 от Евангелието на Матея. Мотото: "Това е живот вечен да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил: " 15. Докато беше болен, Учителят даде следното мото: Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (три пъти) 16. Една малка работа се завърши! За
към текста >>
124.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
откровения с Учителя" В моя бележник има записан и няколко разговора с Учителя от моите посещения при Него в Мърчаево . Ще ги приведа за ваше знание . "Понеже България сега е в златния си век, затова е подпомогната от горе - има кредит. 90% от условията и са благоприятни да излезе от войната ненаказана". По това време България беше обявила война на Англия и САЩ ,без да има фронт с тях, след което последваха англо-американските бомбардировки над София. Това беше акт на възмездие срещу България . "Доскоро България се намираше в крайно тежко утеснено положение. Регентството настояваше да обяви обща мобилизация и да се насочи към Русия. Повикват Багрянов. Той отговаря на Бекерле, че българската войска е нужна да възпре турците. Невидимият свят се намеси в този момент и помогна на България да излезе от това положение. Невидимият свят не разрешава сега на България да воюва и ако воюва, ще бъде фатално за нея." Ние преживяхме всички тези събити я много драматично. Десетилети я пред и това Учителят бе казал, че България не трябва да вдига оръжие срещу Русия, понеже Русия освободи България от турско робство. През време на Европейската война през 1916 година, на добруджанския фронт Първа конна дивизия воюва срещу Русия, предвождана от генерал Колев и посече сума руснаци. Учителят бе крайно недоволен от този акт на българите. Затова Той бе категоричен - да не се воюва срещу Русия. По това време Той възложи на Багрянов няколко задачи чрез наши приятели, които се
към текста >>
125.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
времето на Втората световна война на "Изгрева" бяхме смутени и напрегнати. Бяхме се сгушили около Учителя като пилци около квачка, за да ни закриля под крилете Си. Учителят имаше много работа през този период. Към текущите въпроси на Школата, които Сам движеше, прибавяха се и политическите събития за развоя на войната. Приятелите Го разпитваха, но Той мълчеше. Веднъж Го запитаха: "Учителю, как ще свърши войната?" "Аз зная как ще свърши войната и тя ще свърши така, както Бог е решил. Но ако кажа това сега, около вас има духове-шпиони, които чакат да чуят какво ще кажа, веднага ще отхвърчат за броени секунди и не само ще разкажат на сражаващите се страни, но ще раздухат още повече войната и ще се ожесточат и ще избият още повече хора. Защото едните ще се бият, понеже са обречени, а другите още повече ще се бият, понеже ще са бъдещи победители." Ето това беше едно мнение на Учителя, което не търпи възражение. А трябва да добавя, че по онези времена Учителят лично беше съобщил пред няколко братя офицери с висш чин - полковници, които бяха командири на полкове - как ще завърши войната. Но онези бяха бойни офицери, знаеха какво значи военна тайна, знаеха какво значи и Божия тайна. Опазиха я, но после след войната, разказваха, дори привеждаха и доказателства за това, какво е казал Учителят и какво е станало след това. Но тогава, ако се съобщеше такова нещо, щяха да пострадат офицерите, а властта щеше да се нахвърли срещу Учителя и Братството. Когато
към текста >>
126.
3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя на Седемте рилски езера през месец юни 1942 година" "Тук идвам, защото Бог е идвал. Неговите стъпки са стъпвали тук. Нашето пребиваване на Рила се сравнява с историята на цялото човечество: излизането му от Рая, влизането му в гъстата материя и връщането му в Рая. Когато се покае човек, ще влезе в Райския живот. Идвам тук, защото Бог е стъпвал с краката Си по тези светли места. Вие мислите, че като свърши войната, ще дойде Царството Божие на земята. Никакво Царство Божие. Иде огън на земята! Идват страдания! Големи страдания идват на земята. Голям огън иде. Сега идват на земята Светлите. Техен вожд е Христос. Светлите идват с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и са силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очистена от лошите хора. Лошите хора ще напуснат земята и ще идат към центъра на земята на изправление. Две хиляди километра има земна кора, после идва две хиляди километра празно пространство. След това идва едно вътрешно кълбо с радиус две хиляди километра. На това кълбо отгоре живеят хора, които се осветяват с магнетизъм. Там ще бъдат изпратени лошите хора за изправление. Първият помощник на Христа сега е Архангел Михаил, който е активен. И ангелите се сменят на дежурства, което трае няколко века." Забележка : виж на стр. 61, 62 от "Добри и лоши условия" важно предсказание за човечеството. От 1878 година, дежурството е поел Архангел Михаил, а преди това
към текста >>
127.
3_76 Болшевиките и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учител" Учителят живееше на ул."Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров. От другата страна на тази къща-близнак живееше баба Парашкева със своите деца. Един от синовете й се казваше Георги Димитров. В един от разговорите, Учителят бе казал, че този дух е представител на Третия интернационал, който идва в света да промени общества и народи. Ние живяхме през тези времена и бяхме свидетели на всичко, което Учителят каза за комунизма, което вие ще намерите в Неговите беседи. Всичко се изпълни до последната буква и точка. А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна точка на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител. Така че съжителството в онази къща, на Третия интернационал, от лявата страна на сградата, с Учителя, от дясната страна на сградата, не беше случайно, а нещо повече от символика. И това го проверихме,че е така. Учителят беше заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 година, заради това, че беше казал, че Германия ще изгуби войната, ако не се вземат навреме мерки и не се излезе от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни. Той не ги изпълни и за това българският народ плати жестоко. Освен това бе нарушен онзи Божествен план, според който Великият Учител трябваше да дойде на земята в освободена и обединена България. Балканската война трябваше да обедини всички български земи и българите в една държава и по този начин да се създадат условия на Великия Учител да развие своята дейност и
към текста >>
128.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бог разполага със съдбините на света" Учителят предупреждаваше съвременното човечество, че ако ръководителите на големите европейски държави не разрешат правилно онези задачи, за които са поставени на тези постове, то светът ще мине през нова война. Всички бяха предупредени по различен начин и никой държавен ръководител не можеше да се оплаква. Бяха предупредени англичани, французи, германци и руснаци. Така че никой няма оправдание по времето на Учителя. В България заради Кобургската династия, която управляваше, проникна германското влияние във всички посоки. Онова, което ставаше в Германия, ставаше и в България. В България се създадоха много фашистки организации по подобие на германските. Вестниците започнаха да величаят до небесата Хитлер, който бе дошъл на власт в Германия. Отива Методи Константинов при Учителя, носи Му един вестник и Му Го показва, а в него има една голяма снимка - как Хитлер говори на един грамаден площад на стотици хиляди германци. Учителят казва: "Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име." Методи си отива, запомня думите, но ги споделя само с най-верните си сподвижници. Тези думи след време се сбъдват. На 22 юни 1941 година Германия напада Съветска Русия. Германците настъпват и са пред Москва. Москва е обкръжена и се очаква всеки миг да падне. Всички в България са разтревожени. Има много русофили, които помнят как Русия ни е освободила от турците. Има още живи опълченци
към текста >>
129.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Родена съм на 20 март 1905 година, стар стил, в Русе. Баща ми е бил музикант, следвал е в Одеса една година, работил е в Стара Загора като музикант - хоров диригент. Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора. Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили. През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него. Казваше се Харалампиев. Веднъж той ми се довери, че неделен ден ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтригува и пожелах да ме заведе. Следващия неделен ден ние се срещнахме на уреченото място и малко преди десет сутринта, отидохме на ул."Опълченска" 66. Дворът, в който влязохме, беше пълен с народ. Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен
към текста >>
130.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
По онова време съборите на Братството са ставали в Търново и аз научих, че през лятото ще има такъв. Имах голямо желание да отида, но нямах никакви парични средства. По това време ние се бяхме преместили в новата ни къща в квартал "Подуене", която трябваше да доплащаме. А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми
към текста >>
131.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
на Високия Идеал" След като завърших учителския отдел при Музикалната академия през 1922 година, бях назначена за учителка по пеене в Мездра. Благодарение на това, че частно учех пеене и предавах уроци по цигулка, справях се добре с всичко. Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на цигулка и пеех. Успях да ги накарам да обикнат музиката и оттам да ме слушат. Образувах голям смесен хор. Преподавах на десетина ученика по цигулка. Третата година образувах малък оркестър от учениците си. Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара. С всичко се справях много добре, но мен самата това не ме задоволяваше. Много пъти вечер плачех. Имах желание да уча и да постигна нещо много повече в цигулковото изкуство. На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия. За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене. Влязла в клас, в първия учебен ден, разпитах учениците си за музикалния живот в Свищов. Накрая ги наредих в редици, изиграха "Аум" и часът завърши, понеже звънецът удари. Върнах се в София, отидох при Учителя и Му се оплаках, че не мога да се справя с гимназиални ученици по физкултура, от която нямах понятие. Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в София. Недялка Симеонова изпълни солата за цигулка. Като я слушах, нещо трепна в мене и ме запита
към текста >>
132.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
песните на Учителя" През 1927 година предприехме екскурзия до Рила, до връх Мусала. От София тръгнахме с камиони до Чамкория, сега Боровец. По това време камионите не бяха така изправни като сегашните. Разваляха се много често и трябваше да чакаме с часове докато ги поправят. Разбира се, трябва да кажа, че тава много не ни смущаваше. Време имаше много и ние го използувахме най-вече за пеене. С песен тръгвахме от София, насядали един до друг в камиона. Още в тъмни зори запявахме. С песен пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала. Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по средата на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма скала, извисяваща се над десет метра, пиехме чай. Камионът, с който аз пътувах, закъсня много поради повреда в мотора му. Групите бяха потеглили вече нагоре. И ние тръгнахме, но започна да ръми дъждец и когато наближихме Мусаленската хижичка, падна гъста мъгла - нищо не се виждаше. Чуваха се някъде далече гласове. Очертанията на пътеките се губеха, пък и ние не ги знаехме. Тогава аз и приятелката ми Стефанка Марчева, с която бяхме съученички в Музикалната академия, се спряхме да се помолим. И стана чудо. Мъглата се вдигна и ние видяхме, че сме съвсем близо до първото Мусаленско езеро, едва не нагазили в него. Започнахме да викаме. Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро. Там бяха накладени буйни огньове. Учителят и много братя и сестри ги
към текста >>
133.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
и вселяване на Духа Божий" На събора в Търново през 1922 година, аз с очите си видях, разбрах, че Учението на Учителя и Школата, която Той откри същата година, има големи противодействия от страна на църквата и определени сили в обществото и държавата. Това го описах. Но през време на Школата ние самите изпитвахме на гърба си атаките на сили, които противодействуваха на Делото на Учителя. През май 1936 година враговете на Братството бяха решили да ни унищожат всички, като поставят адска машина под салона на "Изгрева", където Учителят държеше Своите беседи и сваляше Словото на Бога. Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития. Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието. Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли
към текста >>
134.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Божий се оживотворява в Сила и Живот" Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от него на малки групи. Учителят отделно от другите показваше на Катя Грива и на още няколко сестри отделните упражнения , за да Му бъдат в помощ при общото разучаване. "Пентаграмът" от Паневритмията се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено. Щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Около него имаше пейка. Ние музикантите свирехме под стълба с електрическата крушка, а другите играеха. При такава поетична обстановка се разучаваше "Пентаграмът". Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при свиренето. Учителят каза: "Слушайте сестрата, тя има развито ритмично чувство" - и посочи мен. След като научихме Паневритмията и я играехме на полянката, Учителят каза на Кирил Икономов да вземе и един метроном и както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно
към текста >>
135.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
в Школата на Учителя" Когато в София идваше някой голям музикант от световна класа, целият "Изгрев" отиваше на концерт да го слуша. Учителят често ходеше на концерт и почти не пропускаше да чуе големите цигулари. Най-често беше придружаван от Неделчо Попов. В София беше дошъл на концертно турне от Италия цигуларят Чомпи. Брат Бертоли, който беше италианец, се свързал с Чомпи и му разказал някои неща за Учителя. Това заинтересувало цигуларя. Накрая го докара на "Изгрева". Всички бяха поканени на вечеря в дома на сестра Балтова. Учителят също присъствуваше. При разговор с Учителя, Чомпи Му се оплака, че не може да се отърве от жени след концертите си. Учителят Му каза: "Ожени се! Жена ти ще те пази!" След като си замина за Италия, научихме, че се е оженил. След година-две, той отново дойде на концертно турне в България, изнесе концерт в София и след това дойде на гости на "Изгрева", но вече придружен от жена си. Ние знаехме целия случай и се усмихвахме дружелюбно. Един брат при разговор с Учителя Му казал, че иска да се ожени. "Е, ожени се - му казал Учителят. - Но как да разбера коя е по-добра?" Братът имал две кандидатки за женитба. "Ти как познаваш коя цигулка е по-добра?" "Ами по тона, по гласа й." "Е, тогава и ти по гласа ще я познаеш." От двете възлюблени избрал тази с по-хубавия глас и не сбъркал. Една дарба не се дава даром. Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел.
към текста >>
136.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви. Имах осемгодишно приятелство с Митко Сотиров - син на един от старите братя, Минчо Сотиров. Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича. Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото. Щом се запознахме с Митко, той се привърза към мене и станахме неразделни другари. Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко. Сутрин ми свиреше с уста да ме събужда за Школата и гимнастиките. В къщи аз се грижех за майка си и сестра си. Те и двете уповаваха на мене. А аз бях слаба. Той ме подпомогна много. Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети. За благодарност аз му помагах да учи музика. А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите
към текста >>
137.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
живот на "Изгрева" Когато влязох в Братството, заварих четиригласен смесен хор, дирижиран от брат Симеон Симеонов. А това беше 1921 година. Преди и след беседа песните се пееха от четиригласния хор. Останалите пригласяха кой как @можеше. Отначало пеехме без съпровод. По-късно се яви цигулката. Пианото и хармониумът дойдоха много по-късно. Имаше напечатана песнарка в две части, разработена за четиригласен хор. Това е изданието "Братски песни" от 1921 година. Това бяха първите песни, които се пееха. През втората година на общия окултен клас се дадоха най-много песни. И в беседите от това време ще намерите много мисли на Учителя за окултната музика. Той беше казал на един брат, Асен Арнаудов, да събере и подреди дадените чрез Него песни, но той беше небрежен, не обърна внимание и така не направи нищо. После той беше казал на една сестра Мария Тодорова. Но тя бе заангажирана с разни работи и също не изпълни поръката Му. След това Учителят каза на Кирил Икономов. А той, като по-амбициозен и волеви, веднага събрал и подредил песните. След като ги бе подредил, с тях той дойде у дома и ми ги показа. Аз ги свирих с цигулката и заедно с Кирил Икономов отидохме при Учителя. Там, пред Учителя, аз също ги свирих с цигулката, гледайки музикалния текст, който бе изписал Кирил. Кирил каза, че ги е подредил по реда на създаването им. Тогава Учителят го запита, дали сам ги е преписал и подредил или това е направил с Асенчо Арнаудов. Кирил Му отговори, че сам е сторил
към текста >>
138.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
учениците" Животът на Школата течеше естествено чрез Словото на Учителя и чрез Неговите песни. Братският живот естествено се самоорганизира чрез Словото Му. След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю? Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат Петър Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири?" Отначало сметнах, че Учителят има предвид точно и чисто изпълнение по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията".
към текста >>
139.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Учителя" През време на бомбардировките през есента на 1943 година, една група от братя и сестри, заедно с Учителя, ходихме пеша до полянката над горичката в Симеоново. Сега на това място се намира почивен дом "Верила". При един разговор Учителят чертаеше по земята с бастунчето Си и каза: "Комунизмът ще залее света. Молете се да мине най-напред през Франция и други страни. Най-после да стигне до България. Защото, където дойде най- късно, там ще бъде по-рафиниран, с по-малко жертви." Но уви, не бяхме достатъчно будни да се молим усърдно за това и молитвата не бе произнесена от нас. Ние изпитахме на гърба си всичко, което каза Учителят. А този народ даде хиляди жертви, след като те дойдоха и взеха властта в България. Този народ опита всичко това. При един разговор, друг път, каза следното: "За Мен има три пътя: или да остана - да подгонят и Мен, и вас и да си навлече българският народ карма както евреите, или Аз да си замина и вие да останете, или те да не дойдат." Учителят си замина и остави нас и Словото Си - да Го прилагаме в живота си. А руснаците и комунистите дойдоха на 9 септември 1944 година, така че от трите възможни положения Учителят избра онова, което беше казал двадесет и две години преди това. "Когато Аз сляза от тази катедра,тогава ще дойдат болшевиките в България." Той каза това при отварянето на Школата през 1922 година. След всичко това дойдоха нови четиридесет и пет години - един цикъл, който Учителят бе предсказал и ние бяхме
към текста >>
140.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
живота на ученика" Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее. Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със
към текста >>
141.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и студенти построиха салон на "Оборище" 14. Всички вземаха участие. Салонът бе голям. Имаше сцена и балкон. Създадоха се условия за концерти. Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия. Иван Кавалджиев обичаше много Учителя и Учението. Той беше един от първите музиканти, с когото почнах да свиря в Братството. Христо Байданов свиреше на цигулка и то много хубаво. А в онези години нямаше радио и затова всичко ни се виждаше така прекрасно и вълшебно. Иван Кавалджиев беше предан наш брат. Жена му беше учителка. Нямаха деца. Подхвърлиха им от някъде някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат. В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде им големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че, в разстояние на двадесет години, те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия
към текста >>
142.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тодорова с песните на Учителя" Дойде време да реализираме едно поръчение на Учителя, дадено на сестра Мария Тодорова - да се издадат всички песни на Учителя в едно ново пълно издание. Мария работеше усърдно върху изданието. Трябваше да се намери хартия и то много хубава. А бяха едни времена след 9 септември 1944 година - бедни следвоенни години, нямаше почти нищо. Освен това постепенно, но сигурно, държавата в лицето на комунистическата партия, която бе взела властта започна да контролира всичко. Нейното отношение към Бялото Братство бе повече от отрицателно, дори и враждебно. Затова си има и причини. Имаше един печатар, който закриваше печатницата си, беше принуден да стори това, защото всички частни издателства се закриваха. Случайно Неделчо Попов който бе експедитор в държавната печатница, научи, че при този печатар се намира луксозна хартия, която му е ненужна и иска да я продаде. Отидохме с него, видяхме я, одобрихме я, защото бе луксозна хартия, около 1500 кг и заплатихме една огромна сума за времето от 450000 лв. - толкова колкото струваше един двустаен апартамент в София. Хартията не бе закупена с братски средства и ще разберете след малко защо. Прибрахме хартията на "Изгрева" през една нощ и трябваше да я пазим две-три години. Затова на две места при верни нам сестри, на тавана на техните бараки, бяхме сложили хартията, като предварително ремонтирах покривите им, за да не текат и да не се намокри хартията. Обикновено покривите на всички бараки
към текста >>
143.
5_02 Теориятя на музиката и Учителят
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и Учителят" Когато Учителят даваше някоя песен, то беше едно особено състояние на Духа, което проникваше навсякъде в нас - въздухът трептеше по особен начин и светът около нас се отразяваше иначе в съзнанията ни. Ние ли бяхме в друго състояние, или Светлината около нас се променяше, или Виделината у нас ни преобразяваше - това не можехме да си обясним. Важното бе онова, което преживявахме с онези наши сетива, с които се докосвахме до музиката на Учителя. Учителят даваше тези песни с цигулката си. А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази песен, като сноп Светлина слиза от Небето, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в песен, която нашите уши долавят. Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музика. Е как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа Божий, Който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Питам: как ще го направите? Невъзможно е! Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени
към текста >>
144.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на Димитринка Антонова" В Школата на Учителя навлязохме и дойдохме като една голяма група млади хора още през 1922 година. По-късно дойдоха още млади хора, а старите братя и сестри си заминаваха. Такъв бе кръговратът на живота в Школата - онези, които бяха дошли по-рано при Учителя, трябваше и по-рано да си заминат, а ние младите трябваше да останем през цялото време на Школата. Вероятно такъв бе планът на Небето. И ние останахме. Бяхме млади, здрави, хубави. Какви братя и какви сестри имаше тогава! Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе. Общият стремеж на всички се извисяваше към Високия Идеал. Високият Идеал е Словото на Учителя в Сила и Живот! Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Но тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си беше написала едно стихотворение, сложила го бе в плик и го бе адресирала до него. Изпратила го по пощата. Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен
към текста >>
145.
5_04 Как се записваха песните на Учителя
,
,
ТОМ 1
песните на Учителя" Учителят даваше някои песни на беседа. Други песни Той ги изсвирваше пред нас, като слизаше от стаята Си с цигулка в ръка. Обикновено те се научаваха от нашите музиканти и след това се записваха на нотен лист, който се предаваше на Учителя за проверка. А Той от своя страна Го предаваше на Боян Боев, който го слагаше в една папка. После към тази папка се прибави още една. Така папките станаха две. После този нотен лист се предаваше на една от сестрите-музикантки, която го преписваше в една тетрадка, която трябваше да остане като неприкосновен оригинал. Почти всички сестри-музиканти са писали в нея: и Мария, и Катя Грива и други сестри. Целта бе да се препишат песните на чисто и да бъдат точни и верни, за да могат да се съхранят. А за да се съхранят, Учителят нареди да се препишат в два тефтера, в две тетрадки, така че да бъдат на две места запазени, за по-сигурно. Но това не беше направено и остана само една тетрадка. Оригиналната тетрадка, още по времето на Учителя, бе предадена на Мария Тодорова да я съхранява. Но един ден я среща Симеон Симеонов, който също бе музикант - цигулар още от самото начало на Школата, и я помолва да даде тетрадката, за да си сравни нещо и да си запише нещо. Мария се съгласява, защото смята, че доводът му е разумен. Но нещо я гложди отвътре, тя е неспокойна и разбира, че не е постъпила както трябва. Затова отива да сподели с Учителя всичко. Той я изслушва, но едновременно й се скарва и с много строг тон й
към текста >>
146.
5_05 Певицата Лиляна Табакова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си. Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял. Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото. След това, тя занасяла записаните песни на Учителя и Той ги проверявал. Когато Мария Тодорова включи песните на Табакова в своята песнопойка като песни на Учителя, много от приятелите се съмняваха в това, дали наистина са песни на Учителя. Но ние имахме доказателства за това. Текстовете на песните намерихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева, която си бе заминала вече, значи това бяха думи на Учителя, записани собственоръчно от нея. Така че, това са песни на Учителя, дадени чрез Табакова, това са песни свещени, с дълбочина и с мистична вглъбеност и откровение на Духа. Това не са обикновени песни. Освен това, Табакова имаше много добра документация.
към текста >>
147.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
За песните на Учителя ще се говори в бъдеще време. Всяка песен има темпо. Това е пространството на музиката, в която тя пребивава, а мелодията е пътят по който слиза тази музика, това е колоритът, това е начинът, по който тази мелодия слиза и се движи. Песните са образци на новата музика. Това е непознато за човечеството, те скоро няма да му се дадат, но един ден, при едно друго човечество, ще бъдат дадени. Кога се пеят песните на Учителя? Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. При нас, в мозайкаджийската бригада, където работехме, някой бърка цимент с лопатата и си подсвирква с уста от мелодиите на Учителя. Не е редно. Това е извращение. Но как да му кажеш да не прави това, когато той ще се разсърди и ще ти цитира нещо от Учителя, че музиката Му трябва да бъде в кръвта ни, в живота ни и така нататък. Казах веднъж на един: "Не! Ти знаеш ли къде се намираш? Пеенето е свещенодействие, а ти кощунстваш!" Онзи се стресна и ме намрази - вече не му се пеело и свирело като работел, а като работел и пеел, времето му минавало по-бързо. Обяснение за невежи. Пеенето е акт на свещенодействие, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни. А всяка изпята от тебе песен никога не се повтаря вече. Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива. Химни на слънцето Тази песен е любимата ми
към текста >>
148.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята! Тя не е преходна. Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава. Музиката стимулира Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията. Престана да се играе Паневритмията. Забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат. За в бъдеще Братството ще има стопанства, където растенията ще се отглеждат по новия начин. Ще участвува при отглеждането им и психическият елемент. Ще отглеждаме жито, плодове, зеленчуци. Психичната обстановка ще бъде нова. Ще се прилага и музиката при отглеждането на растенията. Силата на музиката Музиката стимулира растенията. Следователно добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията. Същото важи и за хората. За животните пък средата
към текста >>
149.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
за "Изгрева" През времето на Школата в София идваха големи музиканти, които изнасяха концерти в зала "България". Музикална София не беше голяма, но музикалният елит беше на висотата на онези музиканти, които идваха на гастроли тук от цяла музикална Европа. Тогава приятелите купуваха билети, поканваха Учителя и с Него пристигахме на концерт. Той бе личност и фигура в очите на софиянци.Ние купувахме билети на първия балкон. Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние. Софиянци ни оглеждат, но не могат да кажат нищо. Ние сме официално облечени като тях и смирено седим и слушаме концерта. Само чувахме шепот: "Виж, там горе Дънов и дъновистите". Но това бе обикновено любопитство. Понякога аз и Мария Тодорова вземахме билети и водехме Учителя на концерт. Веднъж взехме билети за балет и Го поканихме. Тогава идваха много добри чужди състави. Отново седяхме на балкона, на първия ред и наблюдавахме. В онези години да се гледа балет не бе нещо обичайно - това си го позволяваше само аристокрацията. За обикновеното гражданство това не бе благоприлично, разни балерини да си показват голите тела. А за тукашните окултисти да не говорим - те смятаха, че голотата е свещена и не трябва да се показва. Но когато ние заведохме Учителя на балет, Той прие нещата естествено. След балета ние Го запитахме за много неща. Той така естествено ни каза някои неща и направи някои забележки за балета, че за нас бариерата за голото женско тяло падна.
към текста >>
150.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на слънцето" Слово от Братски я съветпо случа й Празника на пролетта - 1970 годин а"Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил. То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на
към текста >>
151.
5_10 Музикални мигове в Пътя на ученика.
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Пътя на ученика." На концерт с брат Руси Учителят поддържаше широка връзка и с външния свят, особено с хората на изкуството. Такива често Го посещаваха, обичаха да разговарят с Него, да Му искат съвети и упътвания, понякога Го канеха да присъствува на техните концерти, като Му изпращаха и билети. Веднъж донесоха на Учителя два билета за концерта на цигулар в зала "България". Учителят казва на сестрите: "Идете и поканете някой брат да дойде с мене." Тръгват сестрите да търсят по "Изгрева" брат, но случило се тъй, че по това време братята отсъствували - било по работа, било в града, не се намира нито един брат. Връщат се сестрите и Му казват: "Учителю, няма брат." Учителят казва: "Има брат, потърсете!" Тръгват пак сестрите от барака на барака - никого няма. Само в барачката на брат Руси се чува че свири цигулчица. Но Руси е гърбав, непредставителен, неподходящ да придружава Учителя. Тъй си мислят сестрите. Връщат се при Учителя и Му казват: "Има брат, само брат Руси е тук." Учителят казва: "Поканете него." Сестрите, макар неохотно, отиват и чукат на барачката. Излиза Руси. "Учителят те кани да отидеш с Него на концерт." Руси остава като гръмнат. "Ама мене ли ме кани?" "Тебе, тебе кани." Руси пак мига, не се доверява. "Ама наистина ли мен кани Учителят?" Сестрите казват: "Тебе кани да Го придружиш. Стягай се по-бързо, че няма много време!" След малко Руси пристига облечен в новите си дрехи и както е стеснителен, срамежлив и несигурен, не смее да се приближи.
към текста >>
152.
5_12 Запустялата кръчма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят живееше във Варна, трябвало да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата му имало кръчма. Там, в тая кръчма, до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на
към текста >>
153.
5_13 Най-малкото добро
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
1924 година една сестра заболява тежко. Залежава се, не може да става. Болки големи. Питат Учителя: "Какво да се прави?" Учителят казва: "Да пие плодовете на ружата." Но лекарството не помага. Сестрата става все по-зле. Повикват Учителя. Идва Той, присяда до сестрата, разговаря за това, за онова, после казва: "Имате ли цигулка?" Донасят Му цигулката. Учителят настройва цигулката и почва да свири. Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа". Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си?" Учителят казва: "Направи най-малкото добро!" Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна
към текста >>
154.
5_14 Благославяй , душе моя, Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
моя, Господа" След време друга една сестра е болна. Лекуват я с всички средства, които знаят сестрите по Учителя, но болестта не преминава. Казват на Учителя: "Не преминава болестта й!" Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си!" Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа!" Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствувала по-добре. Сяда на леглото, а след малко става и почва да шета из къщи. Учителят си тръгва. Брат Боев върви до Него, с една ръка носи цигулката, а с друга държи тефтера, в който е описал
към текста >>
155.
5_15 Първият закон
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
първо трябва да поиска, тогава Учителят ще му даде." "Искайте и ще ви се даде." Това са закони за Пътя на ученика. Беше жестоката зима на 1920 година. Един брат идва от провинцията в София. Снеговете са големи - преспи, виелици. Влаковете се движат с голямо закъснение. Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта. Малкото пътници се изгубиха и братът остана сам на перона. Той знаеше само къщичката, където живееше Учителят - на ул."Опълченска" 66 и се запъти натам. Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна. Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста бяла пара от устата му. Градът беше като мъртъв. Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум. Не смее и да почука, но усеща, че замръзва. Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя. Само помахва, не почуква. В това време в стаята на Учителя светва. Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте!" Братът едва се вдига, влиза, но не може да говори - лицето му като ледена маска. Учителят се разшетва, разпалва печката, туря чайника. Приятна топлина се разнася из стаята. Братът започва да се размразява, възвръща се способността му да говори. Чайникът завира.
към текста >>
156.
5_16 Как Учителят даде Идилията
,
,
ТОМ 1
"Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка?" Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата!" Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу. Той носи своята цигулка и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят. Учителят изсвирва някоя мелодия, а Петър изсвирва друга. Учителят го кара да изсвири няколко български мелодии - народни мотиви. Тъй, те свирят до късно - става вече дванадесет часа през нощта. Накрая Учителят изсвирва на Петър песента "Идилията". Това са пречистени български
към текста >>
157.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията". През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица?" Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя. Гледа - напред фенер блещука, люлее се
към текста >>
158.
5_18 Краят на войната е близо
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
е близо" Годината е 1918. Европейската война, или както я нарекоха по-късно- Първа световна война, се проточва няколко години. Тя взема милиони човешки жертви. Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града. Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде!". С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от Небесата, за да въдворят
към текста >>
159.
5_19 Войната
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
война хората се убиват едни други. В духовната война духовете могат да обсебят хората и те да станат техни слуги, техни роби. Това е много по-лошо от физическото убийство. Затова Христос казва: "Повече се бойте от онези, които тялото и душите могат да убият." Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен на доброто, на правдата - стане насилник и грабител, застане на страната на злото. Това е обсебване, Формата е същата, но съдържанието е друго. Всички човеци са участници в духовната война. Едни - на страната на доброто, други - на страната на злото. Човек трябва да се огражда с молитва и да се свързва винаги с Бога. Бог пази душите, а чрез молитвата човек поддържа единството с Бога. Тогава той е неуязвим. Земята е бойно поле. Някои говорят за мир. Има едно поле, където войни всякога ще има. Има област на Мира - това е висок свят, свят на Синовете Божии. Казано е: "Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Материалният свят е свят на войната. Онова, което считат хората за свят, за безкрайно голямо, в духовния свят е безкрайно малко. Безкрайно голямото и безкрайно малкото - това са отражения на реалността. Има една област в живота, където се води непрестанно война - това е обширен свят. Като минава през него човек - ще воюва. Тук се изпитват силите му и човек се определя, определя своя път. Войните подготвят бъдещето на човечеството. На земята човечеството трябва да мине през тях. Но когато Учителят отвори
към текста >>
160.
5_20 Мирът иде вече!
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото на всички бе дотегнала войната. Учителят бе дал отговора с едно изречение - че когато едно положение, като това с войната, стане много тежко и трудно поносимо, значи краят му е близо и ще дойде всеки момент. И краят на това тежко положение на народа дойде. На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят. Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси. Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички человеци на земята. И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава. Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир. Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата." Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята
към текста >>
161.
5_21 Диригентскат а пръчица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира. Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на
към текста >>
162.
5_22 Сламената шапка и общественот о мнение
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
общественот о мнение" Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя. Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в залa "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. А това обществено мнение не беше много блогоприятно - нито за Учителя, нито за Братството. Но те бяха решили да придружат Учителя. Вземат кола, тогава файтон, и идват навреме. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото - Учителят грее със сламената си шапка. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." На другия ден братята питат сестрите, които обслужват Учителя: "Няма ли Учителят други шапки, че дойде със сламената панама?" Сестрите отговарят: "Учителят има три-четири шапки от най-хубав велур, но защо взе сламената шапка, ние не знаем." Казаха на
към текста >>
163.
5_23 Българската народна песен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, А житно зърно да сеят, богата жетва да жънат И да се учат братски да живеят и баща си да радват. Светли дни, мамо, настанали, настанали за млади моми и
към текста >>
164.
5_24 Колективно творчество
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!" Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Това бе един от методите на Учителя за колективно творчество. Той, Мощният, Силният, идеше да помага, а ние трябваше да работим с Любов. Бог е в Слово и в Сила! Духът слиза в Сила и Мощ чрез Едного, а се проявява чрез множеството. Бог е Любов чрез Едного и Бог е Любов за множеството! И за
към текста >>
165.
5_25 Таксата
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
провинция дойдоха двама братя - млади. Те бяха скромнички, стеснителни, срамежливи. От село, изведнъж попаднаха в столична среда. Единият от братята имаше голямо желание да постъпи в Музикалната академия. Подаде документи, приеха го. Но трябваше да внесе таксата, а той нямаше пари. Срокът наближаваше, той от никъде не виждаше възможност да намери. Не смееше да поиска от братята. Още беше непознат и стеснителен. Дойде последният ден. Братът ходеше разтревожен, отчаян. Идва на "Изгрева", посреща слънцето, участвува в общата молитва и гимнастическите упражнения, но умът му е зает само с таксата. Днес е последният ден за записване, а той няма пари. Ходи навесил глава - приятелите се разотидоха по работата си, не остана човек на "Изгрева". Ходи братът по поляната, не вижда, че слънцето грее за него и за всички. Решава да слезе в града, но каква полза от това? Минава покрай салона. На балкончето се подава Учителят и му помахва с ръка да отиде при Него. Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата. Слиза братът, отваря пликчето, а вътре - пари, точно колкото за таксата. Братът се трогва до сълзи - откъде знае Учителят колко пари са му потребни? Братът постъпи в Музикалната академия, завърши я и сега работи като музикант. Той се казва Атанас Минчев и е рожден брат на Гради Минчев. Има една жива среда, изтъкана от човешки мисли, чувства и желания. Който може да вижда, да слуша и да разчита тази писменост - той има
към текста >>
166.
5_26 Ще се развеселя премного заради Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много
към текста >>
167.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Братство Трите велик и закона на Бялото Братство Закон Първи: Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство. Зако н Втори: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на своето повдигане. Зако н Трети: Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот - извор на всички блага. "Изгревът" и Бялот о Братство Учителят отвори Школата на Бялото Братство. Тя просъществува чрез Словото Му в Сила и Живот от 1922 до 1944 година. "Изгревът" бе създаден заради Школата. Тук, в салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител, което бе Слово на Бога. Бялото Братство и "Изгревът" съжителствуваха. Бялото Братство свали Школата на земята и създаде "Изгрева", за да я съхранява и пази. Всемировият Учител - Беинса Дуно - е Глава на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, което сега присъствуваше между българите и славянството на планетата земя. Школата работеше чрез Словото на Учителя. Той си замина и Школата бе закрита. Остана Словото Му, което е Слово на Бога, Слово на Всемирното Велико Бяло Братство. Учителят си замина и дойде време след това "Изгревът" да бъде разрушен. А защо? "Изгревът" бе Дом Господен. От него започваше съдбата на света! Разрушиха "Изгрева" и от него тръгна съдбата на света! Разрушиха "Изгрева" и съдбата на света тръгна по земята, за да се изпълнява чрез
към текста >>
168.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
материализма" Отначало Учителят пребиваваше в дома на Петко Гумнеров на ул."Опълченска" 66. Това бе мястото, където всички отивахме - там се срещахме и разговаряхме с Учителя. Когато бях там, аз винаги исках да свърша някаква работа, която веднага ми се даваше. Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда. Един ден аз бях там и работех нещо в градината. Изведнъж вдигам глава и виждам Учителят как минава покрай мене. Запъти се към оградата. Аз спрях да работя и го загледах. Той спря до оградата, огледа се, намери една пръчка, вдигна я и започна да налага с нея една жаба. Пристъпих и аз към оградата. Видях една голяма жаба с големи изпъкнали очи. "Ти, материалистка такава, тука си се загнездила!" Повтаряше Той и вдигаше пръчката да я наложи силно, но когато стигаше до нея, я потупваше леко- леко, като че ли се докосва до цвете. Повтори го няколко пъти. После си отиде и аз останах да си върша моята работа. Не можах да разбера какво означава тази символика. Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж. Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ. Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от
към текста >>
169.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
14 и свинете" Малката къщичка на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе тясна за нас. След като митарствахме по чужди салони, бе предложено да си направим сами салон за Братството. Речено - сторено. Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи салон. Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон. Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка. Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото. След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи ръка върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне. Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет. Бяхме принудени
към текста >>
170.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
се изкупува за "Изгрева" Централното място на "Изгрева" е една нива на английския журналист Ваучер, който я подарява на своя слуга-българин, а той пък я продава на нашите приятели. На няколко пъти е изкупувано това място, което беше четири-пет декара. После братята купиха останалите места - към двадесет-тридесет декара. Учителят беше наредил на старите приятели да се купи цялото това поле. Тогава те имаха пари, но смятаха, че знаят много повече от Учителя, когато се отнася за материалните неща. Ние тогава бяхме младежи и нямахме думата. Старите приятели казваха: "Учителят се занимава с духовните работи, а с материалните работи ще се занимаваме ние. Ние ги разбираме по-добре." Така не изкупиха всички места и не изпълниха нареждането на Учителя. Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин,
към текста >>
171.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На "Изгрева" ставаха необикновени неща. Когато Учителят казваше на възрастните приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма смисъл. Тогава те бяха изкарали една своя теория, че Учителят е вещ по духовните въпроси, но по материалните хич не Го бива. За това пък ги бива тях и то деятелните братя и сестри. Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна среда. Тази теория на възрастните приятели направи големи поразии. Ще разкажа за някои от тях. Ние тогава бяхме младежи и нямахме право да се месим в тези неща, а и не ни допускаха. Чак след заминаването на Учителя бяхме допуснати отчасти в решаване на някои проблеми, а тогава наближавахме към петдесет години. Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за зеленчукова и овощна градина. Стана така, че се насякоха парцелите по на 200 - 300 квадратни метра. Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години. А когато отчуждаваха "Изгрева" се оказа, че тези места нямат нотариални актове. Чак тогава приятелите разбраха цената на своеволието си. Учителят нареди да се купят местата около салона, за да няма други чужди хора. Но Петко Епитропов и Тодор Стоименов умуваха, разсъждаваха и не изпълниха заръката на Учителя. Имаха си
към текста >>
172.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много възрастни приятели. Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ. Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично. Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно. Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща. Така смятаха всички. Беше
към текста >>
173.
5_33 Никакви места
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на "Изгрева". Около Учителя сме и се води разговор. Приятелите задават всякакви въпроси, а Той отговаря. Една сестра запита: "Учителю, какви места в София да си изберем и закупим?" Въпросът се зададе, защото сестрата искаше от Учителя отговор и съвет за това кои са най-ценните места в София, кой квартал е най-подходящ, къде точно слънцето, въздухът и водата са най-подходящи за окултния ученик. Тя търсеше полезен съвет, защото искаше да си купи място и знаеше, че ако Учителят посочи даден квартал, това означава, че Той дава своето благословение. А веднъж Учителя даде ли своето благословение, всички прегради падат и всичко съдействува за добро. В това имахме опит - това бяха опитностите на учениците от Школата, които ние познавахме много добре. Нали изучавахме духовни и окултни науки, затова купеното място трябваше да отговаря на новите познания, които имахме. Но Учителят отсече: "Никакви места! Те ще станат без пари." Всички изтръпнахме, заковахме се на място. Това не беше изненада, а нещо повече. Не можахме да разберем тогава какво ни казва Учителят. Не Го разбираме и сега, тридесет години след това. Много десетилетия живот преминаха през мене, но чак сега се досещам, и не напълно, какво искаше да ни каже Учителят Дали искаше да ни предпази да не се забием в неща, които щяха да ни отнемат сили и време и щяхме да пропилеем годините и условията за духовна работа. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за духовна работа на
към текста >>
174.
5_34 Къде е Изгревът?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Наоколо - дървета, които хвърлят приятна сянка. Навън е топло, а прохладно. От чешмата от време на време идват приятели, след като са утолили жаждата си със студената вода. Времето е тихо, а въздухът трепти от слънчевите лъчи. Чистота е наоколо - и на поляната, и във въздуха. Изведнъж се чу говор, той се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше мястото им, където бяха техните бараки. Карат се, че пушек се вдигна. Голяма врява. От тяхната караница цялата тишина се превърна в дим и смрад наоколо. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев", поляната, салона и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята!" Ние седяхме стреснати от тази караница и изведнъж тези думи на Учителя ни освободиха вътрешно от цялото това подпушено състояние - ние задишахме свободно. Небето над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно. По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората.
към текста >>
175.
5_35 Възрастните приятели и нарядите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
нарядите" Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от едно време и от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет- двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно. А ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото Той не бе зачел
към текста >>
176.
5_36 Търпението на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
В онези години, когато ние бяхме млади, възрастните приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи. Ние бяхме недоволни от тях, а и те бяха недоволни от нас. За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите. Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте. И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните. Учителят ги изслушал и добавил: "Търпя всички ви. Щом Господ ви търпи и аз ще ви търпя. Каквото Господ ми е пратил, с това работя, с това се изпитва моето търпение от Бога. И Аз съм на изпит пред Него." Накрая сестрите посърнали от тези три отговора и разочаровани си отишли, защото не могли да намерят от отговорите на Учителя най-доброто разрешение на въпроса какво да правят с младите, които са им се качили на главите. На следващия ден една от стенографките дешифрира целият разговор и го пусна на "Изгрева". Всичко го четат и умуват. Старите приятели също го четат и казват: "Търпението на Учителя е толкова голямо, че не можеме да го проумеем". А сестрите, които бяха на разговор при Учителя казаха: "Чудно нещо,
към текста >>
177.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
анархистите" Годината 1922 бе знаменателна. Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя. След като групата
към текста >>
178.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Фердинанд и Балканската война" Учителят живя между българския народ, когато управляваше династията на Кобургите. Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд и го доведе, та го направи княз на България. И от тук започва цялата трагедия на българския народ след освобождението му от турско робство чрез Русия. По този случай Учителят каза: "Фердинанд води много тесногърда политика. Изхожда от личната си политика и амбиция. Иска целият свят да загине, но да я осъществи. Той е много лош гений. Където стъпи и където отиде - никой не прокопсва. Това е злият гений на Европа, дошъл в България". Ние съвременниците на тази епоха проверихме, че думите на Учителя са верни. Балканската война се водеше за обединението на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България имаше помощта и съдействието на Небето. Всемировият Учител беше дошъл да работи между българите в границите на Сан-Стефанска България. И България имаше всички условия да се обедини. Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети
към текста >>
179.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
верига на Бялото Братство през Балканската война" По онова време, всяка година през месец август се осъществява събор на Духовната верига на приятелите и съмишлениците на Учителя. Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има?" Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и здрави. Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над
към текста >>
180.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и Европейската война" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат. На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война). Воюващите се разделят на два лагера. В Централните сили влизат: Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ. На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие.
към текста >>
181.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство. То подготви условията и внуши на руския император Александър II да обяви война на турците. Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави. Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя. Така той стана Цар-Освободител на руския народ. Ако не беше освободил руския народ от крепостничеството, нямаше да може да изпълни Волята на Бога да освободи България от турско робство. Така че Александър II е двоен освободител. Веднъж за руския народ и втори път за българския народ. Чрез освобождението на България Русия се въздигна като народ и държава. Това бе наградата за Русия от Невидимия
към текста >>
182.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
германския парен котел" През януари 1936 година кралят на Великобритания Джордж V умира. Едуард VIII е коронясан на 12 май 1936 година. Не се знае защо и как дойде в София на приятелско посещение бившият английски престолонаследник, а сега крал на Британската империя- Едуард VIII. Той беше първороден син, бе обявен за престолонаследник, а сега бе крал на Англия. Посрещането в София през септември 1936 година бе голямо. Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия. Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател. Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя. Затова министър-председателят и другите
към текста >>
183.
5_43 Учителят за Втората световна война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
световна война" Беше януари 1939 година. Войната беше започнала. Въздухът над България предвещаваше неочаквани събития. Отидохме и запитахме Учителя. Той каза: "Провидението е турило Германия и Италия като съдебни пристави, за да се оправят грешките на Англия и Франция от несправедливия Версайски договор. И сега ако не се поправят тези грешки, после ще бъде два пъти по-сериозно за тях." "Сега Англия работи за Германия косвено, за да стане ревизия на Версайския договор, който е несправедлив, за да се поправят грешките." "Хитлер е съдебният пристав на настоящето. Бог съди света. Божиите решения трябва да се изпълнят. Съдебният пристав е този, който въдворява Божието решение. Войната е последно средство. Германия е съдебният пристав. Бъдещите закони са на разумната свобода. Тогава всеки индивид и народ ще зачита свободата на другия. Защото всеки народ обработва отделни черти на човечеството и тези народи са уд от общочовешкия организъм." Има такава дума "уд", която означава: част, орган, дял, съставна част, съставка от някакво цяло. През лятото на 1939 година Бялото Братство направи своя ежегоден лагер на Седемте езера на Рила. Това бе най-многолюдното летуване на Братството . Учителя т каза: "Бог съизволи и даде условия да се съберем тук на Рила през 1939 година. Настъпва нова епоха за човечеството. За втори път ще имате такива благоприятни условия чак през 1999 година. Онези,които днес са тук, ще пренесат благословението на Бялото Братство за следващите
към текста >>
184.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на цар Борис III" Школата на Учителя и на Бялото Братства от 1922-1944 година премина през царуването на цар Борис III. След Европейската война през 1919 година имаше голям подем в Братството, в този народ се родиха онези, които трябваше да дойдат в Школата на Учителя. Но едновременно с това изскочиха и онези тъмни сили, които Му се противопоставяха. Тогава Учителя т каза: На Бялото Братство не трябва да му се пречи и противодействува, защото ще има тежки последствия, както за управляващите, така и за народа. Това изпита Фердинанд, това ще изпита и синът му Борис, ако върви по стъпките на баща си." Учителят не обичаше Кобургите и неведнъж бе изказвал това пред нас: "Кобургите имат много тежка европейска карма. И вместо да си седят в Европа и там да си я разрешават, дойдоха в България, че заангажираха и Бялото Братство и за тяхното непослушание и вироглавство трябваше да плаща и ще плаща българският народ." Ни е кат о представител и на този народ опитахме всичко това на гърба си. Разбрахме какво значи тежка европейска карма. През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата. Бяхме направили каптаж, донесохме камъни от бял мрамор и оградихме каптажа. Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два
към текста >>
185.
5_45 Учителят и владетелите на България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на България" Ще ви цитирам една стенограма от Словото на Учителя: "През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците от Балканската война. На 16 юни 1913 година Фердинанд обяви война на съюзниците си. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач и Кавала. Когато започна всеобщата война - Европейската война, Аз казах да предат на Фердинанд България да не се намесва във войната, а да пази строг неутралитет. Ако беше запазила неутралитет България, щеше да получи много повече земи. Затова през 1914 година казах на Фердинанд: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели повече, ще получи земя за цената на своя неутралитет. Ако се намеси - ще изгуби." Те не ме послушаха. След като се намеси България в Първата световна война, Аз казах в 1917 година, че Германия ще изгуби войната. Затова да се вземат навреме мерки и да се оттеглят от войната. Аз исках доброто на България. А те какво направиха? Интернираха ме във Варна. После казах на Фердинанда и на Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави. А дали те ме послушаха, ще проверите сами. Ще проверите сами какво ще стане с България." И българите след това провериха с две национални катастрофи. Учителят изпраща един брат при министъра на вътрешните работи да му каже : "Ние имаме методи за разни области в живота. Методи за възпитание на детето, на младежта, методи за музиканти и бих дал грамаден материал. Също така имаме и
към текста >>
186.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
В началото на века, когато Учителят започва своята деятелност, Той обикаля градовете и селата и събира ученици. Отначало те били трима - доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но постепенно с годините се приобщават и другите. Това може да го видите от протоколите на първите събори. Тогава всички са смятали, че на всеки един от тях е определено и вменено в дълг да привлекат колкото се може повече съмишленици. Но така лесно съмишленик не се става, защото той трябва да бъде съидейник. Да бъде съидейник, това означава да бъде идеен човек - да бъде духовен човек, но да бъде насочен към определена идея. Кои са били духовните човеци по онова време? Онези, които имат и четат Библията. Така се нареждат нещата, че Тодор Стоименов, най-младият по възраст от тримата, отива при Учителя и Му съобщава: "Учителю, аз намерих един духовен идеен човек. Може ли да го доведа на нашата сбирка?" "А кой е той и какво работи?" "Ами той е един много образован човек, той е книжар, продава книги и най-вече Библии." Учителят мълчал дълго време. Тодор бил нетърпелив, ето един подходящ човек. Хем ще ходи да продава Библии по страната, хем ще преподава Новото Учение. Какво по-хубаво от това? Едното с другото ще върви по мед и масло. Накрая Учителят му казва: "Този въпрос Аз сега не мога да го реша. Довечера ще отида при Бога и лично ще Го питам какво мисли Той по този въпрос и утре ще имаш отговора." Тодор си отишъл опечален. Какво означава това да отиде Учителят довечера при
към текста >>
187.
5_47 Окултна литература на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултната литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да Го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Преведоха и отпечатаха с помощта на Елиезер Коен и книгата на Мория "Агни
към текста >>
188.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и Третият интернационал" Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак. Двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи. От едната страна живееше баба Парашкева със семейството си. Синът й Георги Димитров, който се бе оженил за сръбкинята Люба Ивошевич също живееше при нея. Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че в този дом случайни неща не можеше да има. От едната страна бе Трети интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Двата дома и семействата им дружаха и нямаха проблеми. Баба Парашкева бе евангелистка, така че не бе черковница и бе по-свободна в убежденията си. И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна, и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който
към текста >>
189.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Бивакът на Витоша" Още през 1921-22 година Учителят започна да извежда приятелите веднъж в седмицата на Витоша. Това ставаше близо до Драгалевския манастир, на юг от него и там се разполагахме върху тревистите ливади. Тогава се ходеше пеш от София и за да не се уплашат приятелите от трудностите, Учителят започваше от най-малкото. Затова първите излети бяха на по-ниско в полите на Витоша. Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към петдесет и осем човешки земни години. Идваше отначало Сам, искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове на Витоша. Тук Той идваше и по Своя работа, за която ние можем само да гадаем. Той споменаваше в Своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва се с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намирането на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голяма група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. А Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, газещи до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната с един скалист връх. "Ето едно хубаво
към текста >>
190.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
казваше Михаил Иванов, а с него имаше един негов приятел - Кръстю Христов. Ние ги познавахме още от 1922 година от Търново. Отначало те създаваха много неприятности на Учителя и на Братството. За тях Учителят бе казал много неща. Те са записани и не смятам да прибавям нещо към това. С една дума, бяха големи пакостници. Но трябва да се отбележи, че те вършеха много добре работата на мястото, където бяха поставени от онези сили, който противодействуваха на Учителя. След време ще четете мнението на Учителя, ще се запознаете с писмата Му и нещата ще ви бъдат ясни. Но сега ще ви разкажа нещо от времето на Учителя. Михаил Иванов бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там. Създаде група, създаде общество и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали с това, че не е случаен човек. Че не беше случаен - ние знаехме това много добре от опит. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя вземат получените книжки на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това. Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела
към текста >>
191.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
в чужда воденица" Бяхме младежи и по цяло лято се къпехме в реката, скитахме по горите на Габровския Балкан. А какви рекички имаше! За чудо и приказ! Габровци бяха построили по течение на реките воденици и водни стругове. Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични камъни и стругове. Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка. Така се мелеше житото и ставаше на брашно. Това не бе лесна професия. А други хващаха водата и движеха с нея водни стругове, с които работеха и майсторяха чудни неща: гаванки, паници, лъжици и какви ли не неща за бита на човека. Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове. Извика един инженер, той направи изчисление, после купиха машини от чужбина, докараха ги, сглобиха ги и пуснаха да ги движи водата. Но машините не тръгнаха. Моят брат Николай се видя в чудо и не знаеше къде е причината? Понеже беше математик, започна да изчислява какъв е дебитът на водата и дали може този дебит да задвижи тези машини. Накрая той изчисли и видя, че инженерът е направил фатална грешка с една десетична точка. Трябваше десет пъти по-голям дебит и десет пъти повече вода, за да се задвижат машините. Ами откъде да намерим толкова вода? Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е
към текста >>
192.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
в България" Учителят беше в село Мърчаево. Бе отседнал в дома на брат Темелко. Беше Му предоставена една малка стаичка, а другата по-голяма стая служеше за столова. Вечерта на пода се постилаха черги и там спяха сестрите. В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън. Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си. Всички очакваха как ще се развият събитията. Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната. Тези неща може да ги прочетете в спомените на братята, които са взели участие в тези събития. Но всеки един от тях е присъствувал в строго определено време, на строго определено място и е бил
към текста >>
193.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Преминахме цели двадесет и две години години в Школата на "Изгрева" с Учителя. Когато дойдохме, бяхме млади. След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята. А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас. Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той бе и Всемировият Учител на Вселената. Учителят, тук на "Изгрева", имаше тяло, физическо тяло и то се подчиняваше на законите на Битието. В Него бе онзи Дух, онзи Божествен Дух, Който бе слязъл върху Него още на 7 март 1897 година. В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух. Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и
към текста >>
194.
5_54 Ето едно хубаво място за почивка
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
място за почивка" На "Изгрева" понякога Учителят отиваше в овощната градина. Обичаше да се застоява на едно и също място. Като видяхме това, ние Му сложихме стол. После посадихме лоза на това място. Веднъж брат Боян Боев си наумил да отиде при Него и специално да Го пита защо седи точно на това място и си почива тук, а не другаде. Това му беше хрумнало да Го пита. Боян Боев бе така устроен, че понякога запитваше Учителя за най-обикновени и елементарни за нас останалите неща. И понякога ние го упреквахме за това, че пита Учителя за неща пределно ясни и с това Му губи времето. Но тогава той си бе наумил да Го пита точно това, а не нещо друго, защото знаеше, че при Учителя случайни неща няма. Запитва Го и Учителят си вдига главата. Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка!" Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко. След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба. Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя?" Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил. Помните ли столът и лозата, където Учителят почиваше?" После той извади тефтера и прочете думите на Учителя, които бе стенографирал. Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до
към текста >>
195.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
да дойде" След като си замина Учителят и след като бе определено мястото, където трябваше да положим тялото Му, се сблъскахме с неразрешим проблем. Мястото за погребване на умрелите бе строго определено - гробищата. А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на "Изгрева". Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от най-високо и от най-горно място, така че по-високо от това място никой да не стои. Значи, разрешение от онзи, който е с висша власт. Кой имаше висша власт тогава? Отговор: комунистите, които бяха дошли на власт три месеца преди това. Знаехме, че Учителят пусна комунистите в България чрез Своята власт на Всемиров Учител. Но те не знаеха това. Не го знаят и до днес. Тогава решихме, щом е такава работата, да искаме разрешение от най-главния български комунист. А такъв бе Георги Димитров, който тогава бе още в Москва. Брат доктор Иван Жеков се нае да свърши тази работа. Написа телеграма със следното съдържание. Ето тя е в ръцете ми в неговия ръкопис и подпис и ще ви я прочета: "Москва - Георги Димитров - Български болшевик Великият Учител - Дънов предаде Богу Дух. Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди бъдещото поколение в невежество днешното поколение. Близките ти дължат много Нему. Д-р Иван Жеков "
към текста >>
196.
5_56 Времето на Доброто и времето на Злото
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и времето на Злото" Учителят бе в Мърчаево. Там Той отново се затвори за три дни в стаята Си. Не излизаше и не приемаше никого. Ние бяхме свикнали с такива отсъствия на Учителя, знаехме от опит на "Изгрева", че при такива случаи Учителят Го няма, че Той отсъствува, че има някаква важна работа в другите, непонятни за нас светове - в Духовния и Божествения свят. Ако някой случайно по непослушание се вмъкваше в стаята на Учителя, заварваше Го строг, вглъбен в Себе Си, седнал на стол. Чуваше думите на Учителя: "Рекох, сега имам работа!" И напускаше виновно стаята. След три дни Учителят излезе на терасата. Беше завалял сняг. Той беше с балтона и с бял шал около врата. Махна с ръка и каза: "Свърши се времето на Злото! Започва времето на Доброто. Досега все Доброто е служило на Злото, но отсега нататък Злото ще служи на Доброто. Този, който е решил да прави Зло, късно се е родил. Свърши се времето на Злото!" Ние седяхме на пейките долу и разговаряхме помежду си. Това се заби у нас. Като че ли някой с длето изчука каменни букви в нас. Учителят се прибра в стаята. Ние седяхме приковани на пейката. Тогава годините и събитията бяха бурни. В Европа се воюваше, умираха по фронтовете милиони хора. Злото косеше с косата на смъртта всеки, който му се изпречи. Ние бяхме свидетели как Учителят обяви една нова епоха, която идваше. Това е епоха, когато Злото ще служи на Доброто и ще изпълнява Волята му. Ние доживяхме това време. През тези тридесет години след заминаването на
към текста >>
197.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
евреи?" Хитлер беше дошъл на власт в Германия и една от първите му задачи бе да създаде чиста арийска раса, за което трябваше да изличи от лицето на земята всички евреи в Германия, както и в окупираните от Германия страни. Това негова решение се провеждаше и дойде време да се проведе и в България. Направени бяха списъци на всички евреи, означени бяха изходните пунктове за събирането и транспортирането им в специални влакови композиции за Германия. Евреите бяха получили вече заповед да се приготвят - на коя дата и на коя гара да чакат влака, който щеше да ги отведе в полските лагери, за да ги претопяват и да правят от тях сапун за пране. Това става през лятото на 1943 година. Министър Габровски, който бе тогава министър на вътрешните работи, извиква нашият брат Методи Константинов и му показва заповедта за изпращането на евреите в Полша, подписана от царя. Казва му: "Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа, който е подписан от цар Борис III. А ти си определен да водиш евреите в Полша." Методи се стресва и пита: "Защо именно аз?" "Защото знаеш полски. Ти си учил в Полша, завършил си международни отношения и имаш докторат за това, както и защото работиш като чиновник в Дирекцията на пропагандата." Методи свива рамене и се измъква тихомълком от кабинета на министъра. Уплашен е, отива право при Учителя и Му казва: "Царят е подписал указа за изпращането на евреите в Полша, за да ги ликвидират." Учителят изслушва целия разказ. Лицето Му
към текста >>
198.
5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и скинията на Мойсея" През време на войната Хитлер реши да се разправи с евреите и започна изселването от тяхното местожителство по цяла Европа и препращането им в концлагерите за тяхното пълно унищожение. Но преди да научим за това се случиха други събития, които ни озадачиха и граничеха с чудеса. Еврейската община в София бе подушила как ще се развият нещата. Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички. Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в София. Тази синагога е най-голямата от всички синагоги в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител. Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка. Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място. Но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази. Не е ли това мълчалив зов за помощ? Учителят ги прие и каза: "Добре, оставете ги, ще ги пазя!" Най-чудното е, че Учителят прие да ги пази. Даването на упоменатите диаманти представляваше една безмълвна молба към Учителя да ги закриля. А това, че Той ги прие означава, че ги взема тях, евреите, под Своя закрила. Трябва да се знае, че Всемировият Учител бе в България и то на "Изгрева". Това означава, че представителите на евреите в София и
към текста >>
199.
5_59 Еврейският равин в София става християнин
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
София става християнин" В София имаше голяма синагога, построена от евреите в България. Еврейската община тук бе голяма и много богата. За равин на синагогата в последните години беше назначен Даниел Цион. Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи. Много пъти той идваше на "Изгрева", провеждаше разговори с Учителя и четеше Неговите беседи. Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот. Най-важното е, че благодарение на Учителя, Даниел Цион прие християнството. Прие го от Учителя в Дух и Истина. Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя. В последните години той написа и няколко книги, в които вмъкна идеи от Словото на Учителя. След 1945 година, когато всички евреи се изселваха доброволно в Израел, те продаваха имотите и къщите си на безценица и много българи ги изкупиха. Тогава и Даниел Цион замина за Израел, за Обетованата земя. Като се прибра в Израел, макар че по титла бе равин, започна да проповядва Учението на Христа. Използуваше главно идеи на Учителя от беседите. Но старите идеи, идеите от Стария Завет, чрез техните днешни представители в съвременен Израел го погнаха и преследваха. Последваха мъчителни дни и той трябваше да премине през вътрешната Голгота на Христа в себе си. Премина я с успех. Не се отказа от Христа. Наистина,
към текста >>
200.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на Братството в България" На "Изгрева" един брат попита Учителя: "Учителю, какво да кажем на ония, които ни питат кои сме, какви сме и защо сме тука дошли в България?" Учителят отговори: "Питат ни: кои сте и колко сте? Ние сме едно Велико Братство, каквото светът не е виждал. Едно Братство, което има членове и на земята и на Небето, и в целия свят. Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете, ние искаме да станем членове на това Братство. Аз пък искам да станете ученици на това Братство." Бялото Братство обединява ония души, които вършат Божията Воля. Братството не е външна организация, макар че може да има и такава. Братството е преди всичко Идея. Като такава, тя съществува в цялото човечество, във всички народи. Христос казва: "Не ви наричам вече раби, но приятели." В какви форми ще се изрази братският живот, това е второстепенен въпрос. Идеята е важна. Тя създава формите, но не е подчинена на тях. Божията Любов е живот. Тя трябва да се опита. Тя е небесният цвят. Човек трябва да покаже Царството Божие с живота си. Учителят казва: "Ние не се кланяме на никакви религии, защото религиите са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви култури, защото те са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние
към текста >>
201.
6_01 Концерт
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
на младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си цигулката си и единствени теми за разговор с него бяха музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше Своите беседи на "Оборище" 14. В сряда беседите бяха за общия окултен клас, в петък - за младежкия, а в неделя от десет часа - за всички, включая и гражданството. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със Себе Си Своята цигулка. Тогава ни свиреше с нея чудни мелодии и песнички, които изучавахме. Една сряда той пак дойде с цигулката си на катедричката. След обичайната молитва Той се обърна към Киселков и го помоли да отиде при Него с цигулката си. И двамата извадиха цигулките си, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога не бях слушал Учителя да свири така, нито пък съм слушал такава музика. Дуетът продължи доста време и двамата прибраха цигулките. Учителят започна Своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Учителят извика Киселков и отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало
към текста >>
202.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и
към текста >>
203.
6_02 Кой измисли песните на Учителя
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
на Учителя" Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал. В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Учителят също беше там. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Откъде и как идват те? Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. По начало за всеки въпрос, който се изпречваше пред мене, обичах да имам, да намеря ясния смисъл и определения отговор. Общите фрази, каквито се поднасят за изящното творчество като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати. Но тези общи, неясни и неопределени фрази не ме задоволяваха. Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония?"
към текста >>
204.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
и българският народ" Почти всички от младите братя и сестри, които живееха на "Изгрева", следваха разни дисциплини. Голям дял от тях, обаче, следваха в Музикалната академия. Музикалният живот тук беше особено интензивен. В салона имаше хармониум и две пиана. След Словото на Учителя, този живот беше една от най-ярките изяви, които имахме от Него. Учителят имаше към музиката едно много високо отношение и в изказванията си за нея Той всякога е подчертавал грамадната роля, която тя играе както за развитието на отделната личност, така и за обществото и народите. И казваше Той: "Съзвучието е изявление на Божествения свят. То внася Висш Идеал в човешката душа. Всички народи, които са дали по-голям простор за разцъфтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството. Расите се различават по степента на своята музикалност. От всички раси досега, е най-музикална бялата раса. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш разцвет". Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ни живот, когато Учителят даде нови двадесет и осем гимнастически упражнения, които се играят в кръг, съпроводени с чудна по своя израз музика и плавни движения. Тези упражнения Той нарече "Паневритмия". За нея Учителят каза: "Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на слънцето за паневритмични упражнения, това
към текста >>
205.
5_11 Блудният син
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат концерт. Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче? Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние." Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега, в момента." Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас. Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият. Жалко, че не можахме да я
към текста >>
206.
7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
бомбите в града Мюнхен" Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия. Тогава германските фондации решиха и даваха стипендии на българи желаещи да отидат в Германия и да се усъвършенствуват, да придобиват знания в областите, които ги интересуват. Това беше един тактически и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза. Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа нашият брат, един от най-добрите, най-способните музиканти, които имахме в нашето Братство в София. Той ми разказа своя случай подробно. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. И всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча
към текста >>
207.
7_02 Бомбите и цената на духовния капитал
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
на духовния капитал" На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германскате фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос?" Учителят го поглежда: "Не може!" И той, разбира се, се връща там, откъдето е дошъл. Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Затова не упорствува, а решава да се върне в родния си град. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Сега ще открия една скоба и ще разкажа нещо много важно. Родителите на този наш брат бяха печатари и имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено така, както трябва според печатарските такси. Значи за направената работа е било заплатено. Заплатено и надплатено. Затова синът им
към текста >>
208.
7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
песента "Писмото"?" Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му. Нашите приятели тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, има членски вноски, има изрядна организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя". Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят те. Но те не знаят, че Той знае всичко това. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик. В плика има писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва:
към текста >>
209.
7_04 Да бих Те слушал, Господи!
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
слушал, Господи!" Сестра Ирина Кисьова бе музикантка - свиреше на пиано. Почти редовно, на всички събрания, тя свиреше на пианото в салона. Редовно вземаше участие в концертите на "Изгрева". Тя ръководеше братския хор, покрай другите братя и сестри: Димитър Грива, Кирил Икономов, Асен Арнаудов. Доживя до дълбоки старини, до деветдесет и две години и си замина. Сега ще опиша един дребен случай. Ирина Кисьова била нещо омъчнена от нейния семеен домашен живот. Без да се оплаква някому, тя излязла от къщи и решила да се поразходи, а с това и да разходи своята мъка и неволя. По това време Учителят доловил нейното състояние. Той слиза в салона и започва да свири на пианото. Точно в този момент сестра Ирина минава покрай салона и чува, че вътре се свири. Надзърта през прозореца, за да види кой свири. Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в салона. Отива при Него в салона, а Той свири и пее следната песничка: "Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се изяви. Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се прояви". Учителят постъпва индивидуално с всеки един човек. Той знае за състоянието на Ирина. Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея. И по друг начин би протекъл животът й. Но понеже обикновено ние, хората, не се вслушваме в гласа на Господа и не изпълняваме това, което
към текста >>
210.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова. Тя беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона - в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Аз съм пял неведнъж с нея и в такива дни. Ние живеехме в града в различни квартири. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили". Аз казах: "Защо, сестра, така мислите?" А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя. Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна. И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим. След което пък решихме следното -нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже. И наистина, един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете?" Учителят отговори: "Поотделно сте добре. Но за взаимен живот - НЕ!" Тогава аз Му казах: "Но, Учителю, ще си отстъпваме взаимно". Учителят замълча. И разбира се, каквото решихме, това и направихме. Оженихме се. Понеже тогава се пътуваше съвсем свободно, стига да
към текста >>
211.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
разреши задачата си" Катя Грива е родена в Пловдив в заможно семейство. Била изпратена в Рим да учи пеене. Там тя посещава черквата "Св. Апостоли Петър и Павел" и разказваше своите впечатления с подробности. Завършила пеене, тя пристига в София, а след време се запознава с Учителя. По този повод тя казваше: "Животът ми, прекаран на "Изгрева" - това е моят живот. Останалото от моя живот е нищо". По онова време Катя Грива, Теофана Савова, сестри Мечеви и още някои, непрекъснато стоят пред салона или пред приемната и очакват мига, в който ще се появи Учителят, за да бъдат до Него. Това продължава с месеци и години. Останалите приятели негодуват, че тези сестри смущават Учителя, че Му губят времето, а освен това, вместо да работят и да си изкарват хляба с труд, непрекъснато висят пред салона и нищо не правят. Ето защо, веднъж Катя Грива се обръща към Него: "Учителю, приятелите ни обвиняват, че като седим тук, пред Вашата врата, ние Ви пречим да работите. Вярно ли е това?" Учителят отговаря: "Вие не ме безпокоите, а те ме безпокоят с мислите си". Катя се успокоява и казва отговора на останалите от групата, която висяла непрекъснато около Учителя. Веднъж Теофана Савова не присъствувала в групата, защото имала работа у дома - разплитала някаква фланела. На следващия ден Учителят я запитал: "Ти вчера не беше там, пред салона?" "Бях заангажирана с нещо" - отговорила Теофана. Учителят продължил: "Вчера теб те нямаше". Казал това и продължил пътя си. Теофана останала в
към текста >>
212.
7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано. Тя научава за това, но не пожелава да отиде да го прибере. Но Учителят на два пъти й казва да отиде и да го прибере. "Прибери каквото е останало и виж, та намери един майстор да го поправи!" Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него. После дойде време, тя заболя и не можеше да свири, но то остана да й напомня за едно нейно непослушание и за думи на Учителя, които се сбъднаха. След бомбардировките, тя не отива на "Изгрева" доста време. Когато отишла накрая, Учителят я попитал: "Къде сте, Милке, защо ви няма тук?" "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи". Учителят я погледнал строго:
към текста >>
213.
7_08 Благославяй, душе моя, Господа
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Господа" Тази песен е дадена от Учителя във Варна още през 1918 година. Тя е взета от 103 Псалом. От 1918 до 1936 година, а това са цели осемнадесет години, Той не е позволявал да се запише. Чак през 1936 година Учителят казал: "Запишете я!" И като я изсвирил, казал символично и образно така: "Е, скроихме й тесни дрешки". Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа. Човешката душа има отношение към песента на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога. Това е най-важното при изпълнението на песните на Учителя - човешката душа да направи общение с Бога чрез песните. Амин! Записал през 1988 година д-р Вергилий
към текста >>
214.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Как Учителят даваше песните? Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при семейство Гина и Петко Гумнерови. Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14. След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците. Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в
към текста >>
215.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов. Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят".
към текста >>
216.
8_03 Симеон Симеонов
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
от най-редовните музиканти на "Изгрева" бе Симеон Симеонов. Той е влязъл в Братството още през 1919 година и оттогава винаги е присъствувал редовно в общия клас и на неделните беседи, като е свирил на цигулка преди беседа в клас. Свиреше редовно и на Паневритмията и носеше цигулката при различните екскурзии на Витоша и Рила. Изобщо беше много редовен. На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани. След като се запознал с Учителя, той променил живота си. Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов". И това не бе малко. Все пак, той беше запазил своя весел нрав, обичаше шегите, обичаше веселите закачки, отстрани изглеждаше, че е несериозен. Но беше изключително редовен в Школата. В приказките си, поради шеговития си тон, не показваше голяма задълбоченост. Ние младите гледахме критично към него, понеже виждахме това, което се отразяваше в нашето съзнание. Ние бяхме несправедливи към него и лично аз не знаех още какво представлява Симеон. В такъв случай трябва да се знае откъде идва човек, откъде излиза и какъв път изминава, защото един човек излиза от много ниско място, няма да му стигне време през един житейски живот да стигне до върха. И разбира се, ще има разлика между него и онзи, който
към текста >>
217.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят обичаше да посещава концерти на видни музиканти - пианисти, цигулари и други. Той посещаваше без изключение концертите на всички музиканти-чужденци, които пристигаха в София. Приятелите вземаха билети за Учителя и за придружаващите Го братя на втория ред на балкона, по средата. Учителят бе личност за музикална София. Музикантите биваха поласкани от това, че Той отива на техните концерти. Веднъж художниците казаха така: "Учителю, вие посещавате концертите на музикантите, но защо не посещавате изложбите на художниците?" Учителят премълча. След време Кършовски нарисува портрет на Учителя и Той отиде на изложбата му. След това Цветана Симеонова нарисува портрет на Учителя и Той отиде на нейната изложба. Накрая Цветана Щилянова нарисува портрет на Учителя и Той отиде и на нейната изложба. Това иде да покаже, че Учителят отиваше на техните изложби не затова, че там е изложен Неговият портрет, а защото рисувайки Го художниците са създали в съзнанието си чрез образа Му отношение към Него. Ето затова Учителят отиде на техните изложби. Защото бяха създали това отношение към Него. А при музикантите връзката бе по- друга. Те изпълняваха класически репертоар, а ние знаехме мнението на Учителя за великите музиканти и за тяхната мисия на земята. Така Учителят посети концерта на италианския цигулар Чомпи. По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една вечеря, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото изпълнение. По-късно, в Америка,
към текста >>
218.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
певица и ученик Родителите на Катя Грива я бяха изпратили да следва в Музикалната консерватория в Рим. Живяла е в католически пансион. Там попаднала на теософска литература. Чела е и окултни книги на йогите. Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че
към текста >>
219.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
бе дадена песента "Писмото" Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища на страната. Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения. Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци. И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл. Тези младежи пожелаха да се открият младежки събори и на всеки един от тях излизаха с реферати. Всеки един от тях, като представител на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата на Учителя. Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение". Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя. А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща. Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички. През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път
към текста >>
220.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
бе създадена Паневритмията" През 1927 година построихме за две седмици големия салон на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов. Тогава се състоя големият събор. Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци. Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци. Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка. След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията. Той се опита. И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след обяд. Той даваше отделни моменти на упражненията едно след друго. Предаваше началото на Паневритмията. Предаде го и ние играехме, и стигнахме до там, откъдето трябваше да започнем разменянето на местата в Пентаграма. Но това ни се видя много мъчно за онези години, не можахме да научим как да си разменяме местата и Учителят преустанови работата. Той разбра, че ние не сме готови още за Паневритмията. И понеже беше късна есен, ние с облекчение изоставихме сутрешните и следобедните събирания за упражняване на Паневритмията. Аз участвувах в тях и играех всички упражнения - знаех ги много добре. Аз участвувах в този начален етап, но по-късно когато се изучаваше Паневритмията, не съм
към текста >>
221.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
"Ръцете" на Рила" За първи път Братството се изкачи с Учителя на Седемте рилски езера през 1929 година. Следващата 1930 година отново се качихме, но вече бяхме по-организирани. Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ обяд. Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото. Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода. Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". Така каза. После добави: "Пръснете се натам във вид на верига и тръгнете да търсите нагоре извора, в околността над езерото". Ние така и направихме, пръснахме се и започнахме да търсим. Бяхме в дъното на езерото. Аз смятах, че Учителят ще открие извора сам и ми беше интересно да видя това, затова се въртях около Него. Не се отделях от Него, а бях на един-два метра разстояние. Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро. В лявата страна, там, където сега е чешмата, имаше много вода и почти не можеше да се прескочи. Един брат от провинцията, не знам как се казваше, който беше минал оттатък към водата, дойде насам, и се провикна
към текста >>
222.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Седемте рилски езера" Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро. Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания. В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото. Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара. Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева. Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано. Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето. Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и
към текста >>
223.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?" Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
към текста >>
224.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителя на земята" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят замина за Мърчаево с група приятели. Те се настаниха в дома на брат Темелко Темелков. Мнозина от нас бяха си наели частни квартири в селските къщи. Така направих и аз. Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си. Мислех си: защо я държи и прави всичко това? Дали има аритмия? Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам. След завръщането от евакуацията в Мърчаево на 3 декември, Учителят редовно държеше лекции и беседи. Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово. И забелязахме, че някаква промяна става с Учителя. Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине. Но веднъж се смутих. Един месец преди да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона. Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това,Учителят добави: "И Аз търся път!" Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави? Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят?" Тя не беше го запомнила. Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите стенограми- и те бяха записали този израз дословно: "И Аз търся път!" Те бяха го записали автоматично, но не бяха го запомнили. По-късно, когато дешифрирах лекциите, аз също го намерих. Тогава много
към текста >>
225.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
"Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой
към текста >>
226.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Вече бяха закупени с братски пари някои места и бе построена през 1926 година стаята на Учителя. Приятелите, като видяха това, започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха брат доктор Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев. Откупуваха от селяните парцелите от по два-три декара и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв. м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно.
към текста >>
227.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
на драматични развръзки" На 27 декември 1944 година, в 5 часа и 45 минути Учителят си замина. На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели. Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението. На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното
към текста >>
228.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
на Учителя?" Дойде 9 септември 1944 година. Комунистите дойдоха на власт, а за да оформят властта си, те бяха създали преди това Отечествен Фронт, в който влизаха и някои други политически групировки, за да може пред съюзниците от антигерманската коалиция, Съединените Щати, Англия и Франция, да имат едно прилично правителство от коалиция. Още в първите дни комунистите започнаха да осъществяват смяната на властта и системата. При нас на "Изгрева" също имаше братя и сестри, преминали през комунистическата идеология. Ние смятахме, че след като са дошли в Братството и при Учителя, то вече са се отказали от своите комунистически идеи и увлечения. Но се случи друго. Образува се партийна група, в която участвуваха много братя и сестри. Тя бе в състава на Работническата партия (комунисти). Тогава решиха да отидат при Учителя в Мърчаево и да попитат кой от представените братя от тяхната група ще бъде одобрен от Учителя за представител пред новата власт. Един брат отива при Учителя и Го пита: "Учителю, кого да направим представител на Братството пред властта?" Учителят го запитва: "Ами вие кого предлагате?" Братът изброява имената на трима, които са избрани от партийната група и очаква Учителят да избере един от тримата или по-точно, да се подчини на партийната група на "Изгрева". Учителят отговаря: "Тези братя не са подходящи". "А кой е подходящ?" - пита братът. "Най-подходящи са брат Начо Петров и Димитър Грива". Братът си тръгнал изненадан от отговора на
към текста >>
229.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
на Бялото Братство в София?" На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност. А защо? Отговорете си сами. Още през времето на Учителя, всички братски места, сгради и имоти, купени с братски пари, бяха записани на имената на отделни членове, като на отделни лица бяха издадени нотариални актове. Те бяха законните собственици пред закона. А пред нас бяха привидни и скрити пълномощници, на чието име бяха записани братски имоти. Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което
към текста >>
230.
9_01 Времето, което не бе дошло
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
бе дошло" Роден съм на 14 ноември 1899 година в село Горица, Поморийско. Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще
към текста >>
231.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Силите Господни" Определеното време дойде и аз тръгнах от село за младежкия събор на "Изгрева" в София. Младежкият събор се състоя на 25 юли 1925 година. Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14. Салонът беше нов, чист, приветлив. Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата. Всичко беше хубаво, а беседата беше отлична. На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са горели някога светиите. Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути. След това, огънят започна да намалява и Учителят си остана цял и невредим на амвона, тоест на катедрата. Не знам дали всички присъствуващи видяха това явление. Но аз го видях. След като Учителят се прибра в стаята Си, някои от младежите в салона, седящи на столовете, започнаха да коментират върху случилото се явление. Ние за пръв път виждахме такова нещо. Значи, освен мен, го бяха видяли и други, защото всички коментираха върху него. Но ние нямахме знание тогава, за да си обясним това явление. И сега нямаме още това знание. Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ. Този огън ние го видяхме там, в салона - на катедрата, защото Бог бе в Учителя. По-късно, когато станахме ученици на Школата, усетихме и видяхме този огън как действува в самите нас. Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария
към текста >>
232.
9_03 Дяволът и неговите два крака
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
два крака" През времето на Учителя, тук, в Школата на "Изгрева", вреше и кипеше от живот. Всеки си беше поставен на мястото и всеки си вършеше онази работа, която му бе определена. Които слушаха, я вършеха, а които не слушаха, нищо не вършеха, но за сметка на това, вършеха много бели, както за Учителя, така и за Братството. И отвън, там долу в града, също кипеше, но друг живот. Тези там, от света, ни отхвърляха и ни създаваха .много неприятности. Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него. В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше. Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му
към текста >>
233.
9_04 Салоните на Бялото Братство
,
,
ТОМ 1
Братство" Ние сме в клас. Учителят дава своята поредна беседа. После излизаме и разговаряме с Него. Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат салоните им от провинцията. До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква тревогата си, че в техния град също са ги заплашили, че ще им вземат салона и всички дъновисти щели да ги разпръснат по майната им. Имаше тогава един такъв израз, което означава, че ще те затирят натам, където нито се види, нито се чува, нито се живее. Ето това е светът на майната. Учителят се спира и казва: "Не се страхувайте. Когато те разберат кои сме ние, тогава ще ни дадат салони, по-големи от този на "Изгрева". Но тогава няма да има кому да ги дадат. Ние ще отлетим като птиче ято, ще разперим криле, ще се вдигнем във въздуха и ще отлетим. И няма да ни има на това място тук. Ще се обръщат насам-натам и ще търсят със свещ кому да направят салони и кому да ги дадат. Тогава ще разберат кои сме били ние и кои са били тези, които ни гонеха и преследваха. Идеите са горе в Невидимия свят и тях никоя човешка ръка не може да ги докосне и оскверни. Ние сами ги оскверняваме, като не ги прилагаме и не ги сваляме на земята както трябва. Затова е необходима тази Школа, която Бялото Братство откри тук, за да свали Божествените идеи на земята и да даде и покаже методите за тяхното реализиране". Братята се успокоиха и си заминаха за провинцията. Десетки години след
към текста >>
234.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
За пръв път прочетох беседа на Учителя през 1917 година и тогава Го зърнах в хотел "Лондон" във Варна, но времето ми не беше дошло тогава, за да се срещна с Него. Това време дойде през 1925 година. А през 1927, аз дойдох на "Изгрева" и оттогава досега, 1977 година, съм на "Изгрева". Това са петдесет години, прекарани на "Изгрева". Бях в младежкия окултен клас и през всичките тези години съм бил на "Изгрева" при Учителя. Слушах, гледах и виждах с очите си Словото на Учителя и как това Слово слизаше в учениците в Сила и Живот. Ето защо, ще се опитам да ви разкажа кой е Учителят. Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той
към текста >>
235.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
има за цел да подпомогне музикалния живот и да охрабри музикантите от Общество "Бяло Братство" в тяхната творческа изява. В настоящия етап има талантливи и подготвени професионално музиканти. Но понеже те представляват едно друго поколение, което е отдалечено четиридесет и пет години от закриването на Школата на Учителя, затова те не са запознати с музикалния живот на Школата от времето на Учителя. Затова, преди повече от тридесет години, съставителят на този сборник, последователно, по даден план от неговия Духовен ръководител, целенасочено е работил почти с всички музиканти-съвременници на Школата. Той имаше за цел да запише историята на музикалния живот и техните опитности с Учителя. Бе работено последователно с всеки музикант. Работата бе трудна, мъчителна и свързана с много противодействия от страна на онези сили, които всячески пречеха да се документира историята на Школата. Онези, които бяха целували ръка на Учителя, живееха още в онова време, през което протече времето на Школата. Беше неимоверно трудно да се накарат тези съвременници на Учителя да разказват, а някои от тях - дори и да запишат опитностите си. С всеки един от тях се водеше жестока борба на живот и смърт, за да превъзмогнат онези сили, които противодействуваха да се запишат техните опитности и спомени с Учителя. Всички очакваха, че за тях ще дойде едно ново време, при което ще могат да се изявят. Но те не знаеха думите на Учителя, мястото и времето, когато бе казал:
към текста >>
236.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
27 май 1990 год., в дома на Ина Дойнова, ул. "Българо- съветска дружба" 17 се събра работна група по изучаване, проучване на документацията на Паневритмията с цел да се създаде една единна група. Групата бе в състав: Крум Въжаров, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Павлина Даскалова, Ина Дойнова, Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Веселина Маркова, Мария Митовска. Групата единодушно възприе като работни официални документи следните издадени и неиздадени материали: 1. Паневритмия, издание София 1939 год. 2. Паневритмия, издание София 1941 год. 3. Паневритмия под редакцията на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. 4. Паневритмия, издание на Ярмила Ментцлова, Париж 1983 год. Работната група на Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева се явява най-компетентната за своето време, защото Ярмила е по професия хореограф, Мария Тодорова е музикант и е автор на II. издание на песните на Учителя, а Елена Андреева е една от трите стенографки на Учителя. Така че техният колективен труд се явява II. издание на Паневритмията, най-точно и авторитетно. Елена Андреева приживе се постара лично да размножи текста на работната група, като предварително беше извикала художник, който да скицира упражненията. Тя предаде на своите приемници целия този материал и ние го притежаваме за работа. А Ярмила Ментцлова също успя да реализира задачата, поставена от Учителя и според думите на Крум Въжаров Учителят й бил заявил следното в присъствието на Мария Златева: "Сестра, вие
към текста >>
237.
10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно
,
студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ
,
ТОМ 1
Дуно и България" За да дойде Учителят на човечеството, първо - трябва да се преродят всички стари пророци от Стария Завет в даден народ. Не само да се родят в него, но и да се изявят. За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят. За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството. Не само да се родят, но и да се изявят. Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите - средата, третите - върха на пирамидата. И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител. Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят. Всемировият Учител е изпратен от Бога. Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ. Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време. Българският народ бе подготвен от Небето от 5 400 години за идването на Всемировия Учител. Днес той представлява една трояка здрава сплав. Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха
към текста >>
238.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Беше преминал и през духовната си Еволюция преди също толкова милиарди години. Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната Ложа на Битието и Небитието. Сега бе изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази
към текста >>
239.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Дуно и славянствотo" Всемировият Учител се яви сега в Славянството с център Българския народ. Всемировият Учител дойде между българите и славянството. Всемировият Учител свали Словото на Бога чрез българска реч и бе написано чрез българско слово в Сила и Дух на бял лист хартия и отпечатано. Ученици стенографираха Словото Му. То бе дешифрирано, преписано и отпечатано. То обхваща 7 500 беседи. Това Слово бе Словото на Бога за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която бе отворена за пръв път на планетата земя и Вселената. Кому принадлежи това Слово? Първо: То принадлежи на Българския народ, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна и се въплъти чрез българска плът на земята българска, в жилите Му течеше българска кръв от родители - баща и майка - българи. Второ: То бе произнесено чрез българска реч и записано на българско слово и българско писмо, на българска земя и в българска държава, в България - земя закрилница на Словото! Трето: То бе произнесено и отправено за онези съзнания човешки, представляващи целокупното българско съзнание по времето на Великия Учител. А това съзнание представляваше проекция на общочовешкото съзнание на преродените пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и на всички водители на днешната човешка цивилизация от памтивека до днес. Затова Българският народ по времето на Школата на Великия Учител се намира в своя Златен век от своето историческо развитие. Той е в Обетованата земя на Духа! Каква е
към текста >>
240.
10_06 Кой е Учителят?
,
,
ТОМ 1
Учителят е Учител, когато Божественият Дух слезне върху Него, когато Го осени с Духа си и оживи със Силата си. Учителят е проявеният Дух на Истината. А глава на Истината е Святият Дух - излязъл от Бога. Духът излиза от Бога. Божественият Дух слиза в Словото чрез Святия Дух. Светът на Истината е Свят на Славата. Оттук слиза Словото - това е свят на Славата на Бога, наречен Божествен свят, свят на Божествената Светлина. А Божественият Дух, т.е. Святият Дух, сваля Словото от Света на Истината в Света на Виделината, която създава Света на Мъдростта. Оттам то може да слезне в човешкия дух и човешката душа. Но само ако човешкият дух има общение с Виделината и човешката душа се пробуди от Виделината. Учителят сваля Словото от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят идва, за да даде Словото, чрез което да започне пробуждането на човешката душа. Това става чрез Мировата Любов, която е движение на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията, проявяваща се като принцип на Духа, който трябва да обхване всичко и навсякъде и да прояви Голямото чрез Малкото.Учителят идва, за да прокара пътя към Единение с Бога чрез Космичната Обич, като обедини Малкото в целокупността на Вселената, която е движение на Божествения Дух от периферията на Вселената към нейния център. Учителят е Един. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число и се проявява в множествено число. Учителят е Един. Защото чрез Него се сваля
към текста >>
241.
10_07 Кой е Мировият Учител?
,
,
ТОМ 1
Учител?" Божествената Душа е дихание на Бога. Човешката душа е лъч от Божественото Съзнание, лъч от Божествената Душа, лъч от Великото, слезнало на земята чрез Малкото. Великото се съдържа в Малкото, а Малкото разнася Великото по целия Божествен свят. Това е Мировата Любов - дихание на Великото към Малкото, Божествен лъч от Великото към Малкото. Това е проявеният Миров Учител. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух и се изявява чрез Великото към Малкото, а се проявява чрез Малкото. Христовият Дух е Дух на Обединението, Дух на Единението, Дух на Единството. Чрез Христовия Дух, слезнал на земята, започва Инволюцията на човечеството. Инволюцията е слизането на човешката душа и човешкия дух на земята, обличането им в различните форми на живот, преминаващи през минерала, растенията, животните и човека. Това е предначертаният път на слизането на Великото към Малкото, т.е. организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и
към текста >>
242.
10_08 Кой е Всемировият Учител?
,
,
ТОМ 1
Учител?" Всемировият Учител е изявеният Господ, Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господ, Господен Дух на Силите на Битието. Всемировият Учител означава Баща - Все и Вся - навсякъде и във всичко. Всемировият Учител прокарва Мировата Любов от Божествения свят към земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух от центъра на Вселената към нейната периферия. Отгоре надолу Мировата Любов слиза на земята. Всемировият Учител прокарва пътя на Космическата Обич от периферията на Вселената към центъра. Отдолу нагоре Космичната Обич възлиза към Небето. Всемировият Учител обединява Вселената чрез Мировата Любов и Космичната Обич. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Всемировият Учител е изявен чрез Словото Си и проявен чрез живота на това Слово в Сила и Живот между българите и славянството. Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и е свободен. Как? Чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Очакваме пробуждането на човешката душа в следващата епоха на човешката цивилизация и раса. Единението на човешката душа с Бога чрез Космичната Обич ще обедини малкото в целокупността на Вселената. Тогава Всемировият Учител като принцип във Вселената ще се прояви напълно. Тогава Той ще означава Баща на всичко и Баща навсякъде - Все и Вся. Това означава да се възкреси човешката душа и да се обезсмърти човешката душа. Днес, Възкресението се отнася за Божествения Дух. Безсмъртието се отнася за Божествената
към текста >>
243.
10_09 Беинса Дуно. Мировата Любов
,
Космогонията на Словото на Всемировия Учител
,
ТОМ 1
Любов" 1. Изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. 2. Изявеният Божествен Дух • това е проявеният Господ, Господ на Силите. 3. Изявеният Господ на Силите • това е проявеният Христос, Духът Христов. 4. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеното Слово, Святият Дух. 5. Изявеното Слово, Святият Дух - това е проявената Истина, Духът на Истината. 6. Изявената Истина, Духът на Истината - това е проявената Свобода, Духът на Свободата. 7. Изявената Свобода, Духът на Свободата - това е проявеният Живот, Духът на Живота. 8. Изявеният Живот, Духът на Живота - това е проявената Светлина, Духът на Светлината Божия. 9. Изявената Светлина, Духът на Светлината Божия - това е проявената Виделина. 10. Изявената Виделина - това е проявената Христова Слава, Словото в плът. 11. Изявената Христова Слава, Словото в плът - това е проявената Сила на Духът Святий, Силата на Словото Божие. 12. Изявената Сила на Духът Святий, Силата на Словото Божие това е проявеното Царство Божие, Мир Божий в Святият Дух. 13. Изявеното Царство Божие, Мир Божий в Святият Дух - това е проявената Божия Благодат в Христа, в Духът Христов, Дух на Благодатта, Дух на Съвършенството. 14. Изявената Божия Благодат, Дух на Съвършенството - това е Живот Вечен в Христа, в Духът Христов, Дух на Единството. Това е вечна Слава в Христа. 15. Изявеният Живот Вечен в Христа, вечна Слава в Христа - това е проявеният Бог на Славата, на Единна го и Истиннаго Бога, Духът на Славата и на Бога. 16.
към текста >>
244.
10_10 Беинса Дуно. Космичната Обич
,
Космогонията на Словото на Всемировия Учител
,
ТОМ 1
Обич" В начал о бе Словото . Словот о бе у Бога. И Словот о бе Бог. Слов о Божи е Бог е Дух Дух Вечен 1. Глава на Господа на Силите е изявеният Божествен Дух. 2. Глава на Абсолютния Дух на Битието, Христовия Дух е изявеният Господ на Силите. 3. Гпава на Святият Дух е изявеният Абсолютен Дух на Битието, Христовият Дух. 4. Гпава на Истината, Духът на Истината е изявеният Святият Дух Словото Божие. 5. Гпава на Твоето Слово е Истината, Духът на Истината. 6. Истината е път за Свободата, за Духът на Свободата. 7. Любовта е път за Живота, за Духът на Живота. 8. Мъдростта е път за Светлината, за Духът на Светлината Божия. 9. Правдата е път за Виделината, за Духът на Виделината. 10. Добродетелта е път за Христовата Слава, за Словото в плът. 11. Христовата Слава е път за Силата на Духът Святий, за Силата на Словото Божие. 12. Силата на Духът Святий е път за Царството Божие, за Мирът Божий в Святият Дух. 13. Царството Божие е път за Христа, за Духът Христов у човека чрез Надежда. 14. Надеждата е път за Господа, Господният Дух на Силите у човека чрез Вяра. 15. Вярата е път за Божественият Дух у човека чрез Любовта. 16. Любовта е път за Бога у човека чрез Духът на Славата и на Бога. Бог е Любо в Бог е Дух Дух
към текста >>
245.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Глава на Великото Бяло Братство" Исус бе името му, което му дадоха в Израиля. Роди се в плът и кръв чрез баща Йосиф и майка Мария, чрез Юдиното племе от рода Давидов. Единственият ангел, който е слязъл на земята и се е въплотил - в плът и кръв - това е Исус. Той не бе от човешка еволюция. Той е ангел Господен. Името му, което му дадоха - Исус от Йешуа - еврейско, означава Спасител. Ангелът, който се въплоти като Служител Господен, за да донесе Втория Завет Господен, се роди като младенец. Името му бе Емануил - ангел на Завета Господен. Емануил е единственият ангел, който е слязъл на земята и се е облякъл в плът и кръв. Той не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той е слязъл от слънцето Алфеола, за да се облече в плът и кръв,за да донесе Втория Завет, според обещанията Господни на пророците, за да се изпълнят пророчествата им, които се движеха от Святия Дух. Когато се роди Исус, когато на изток звездата му изгря, дойдоха трима мъдреци от Изток да му се поклонят. Имената на тримата мъдреци бяха: Гаспар, Валтасар и Мелихор. Изрекоха думите: "Бог царува на Небето. Бог царува в Живота. Да бъде името Му благословено!" Звездата на Изток - нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби. Имало е едно кармическо съчетание на планетите - злокобно съчетание, показващо, че това е кармически закон и че евреите трябва да преминат през него. Не само евреите, но и Исус, за да се сбъднат писанията на пророците от Стария
към текста >>
246.
10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство" Учителят е Учител на Бялото Братство, когато Божественият Дух слезне върху него, когато го осени с Духа си и го оживи със Силата си. Учителят сваля Словото Си от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят е Учител на Слънчевата система, обхваща Битието на всички светове с всички същества, различни по степента на своето развитие. Битието обхваща физическия свят от слънчевата система, която е проекция на органи на цели звездни системи. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух. Учителят на Бялото Братство става Миров Учител, когато Христовият Дух се всели в Него. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, като Христов Дух. Христовият Дух обединява Битието и Небитието - видимия материален свят и Невидимия Духовен свят. Невидимият свят от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния свят, към Ангелския свят. Това е Небитието за нас, но е Битие за Ангелския свят и съществата, които обитават там. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, управляващо Битието и Небитието на слънчевата система от физическия и Духовния, Ангелски светове. Всемировият Учител е изявеният Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите в Битието. Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения
към текста >>
247.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Дуно и Космогонията на музиката Му" СЛОВО БОЖИЕ. В начало бе Словото. Словото беше у Бога. Бог е Дух и тия, които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. И Словото бе Бог - Дух Вечен. Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Святият Дух. Глава на Святия Дух е Абсолютният Дух на Битието, Христовият Дух. А глава на Абсолютния Дух на Битието, Христовия Дух, е Господният Дух на Силите. А глава на Господния Дух на Силите е Божественият Дух. А глава на Божествения Дух е Бог. БОГ Е СВЕТЛИНА НА СЛАВАТА. Светлината е проявеният Бог. Само проявеният Бог е Светлина. Божествената Светлина, т. е. Божествената Слава е Свят на Истината. Божественият Дух носи пълната Светлина, т. е. Слава. Там е Свободата на Духа - свят на Вечна Слава, вечна Светлина без сенки. Там е безсмъртието - Необятна Светлина без сенки, където светлината е неуловима, защото тя обхваща всичко и е навсякъде. БОГ Е ВИДЕЛИНА. Божествената Виделина е Светлината в Духовния свят, който е свят на Мъдростта. Виделината се състои от един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, излъчващи се като живи струи и носещи жив и разумен живот на тези цветове. Виделината в Духовния свят, в Света на Мъдростта, създава и твори формите и се явява като Хармония от форми и движение на тези форми. Светът на Мъдростта е свят на формите в Невидимия, Духовен свят. Виделината там се проявява като движение на тези форми чрез Хармонията. Като израз на това движение чрез
към текста >>
248.
10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство" Школата на Всемирното Велико Бяло Братство се откри през 1922 година в София, България. Учител на Школата е Всемировият Учител Беинса Дуно. Светското Му име е Петър Константинов Дънов, ражда се на 12 юли 1864 година, ден Петровден и си заминава от тоя свят на 27 декември 1944 година, ден сряда. Учител на Бялото Братство е Учителят Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух. Учител на Великото Бяло Братство е Мировият Учител - Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух и в Когото е Христовият Дух. Учител на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител - Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух, в когото е Христовият Дух и където, в Него, Господният Дух на Силите задвижва всичко в една неделима Троица: Отец, Син и Святий Дух. Така Всемировият Учител, чрез Божествения Дух, чрез Господния Дух и чрез Христовия Дух изпълнява Волята на Бога. Школата се управлява от Всемировия Учител - Беинса Дуно - Който е Върховен Повелител на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената. Школата на Великия Учител - Беинса Дуно - се откри за пръв път на земята, между българския народ, в град София. Тя се откри за пръв път и за Духовния свят. Тя се откри за пръв път и за Божествения свят. За пръв път тя е едновременно Школа на земята, в Духовния свят и в Божествения свят и нейният център бе "Изгрева" в град София. За пръв път Бог слезна на земята в лицето на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Той бе тук
към текста >>
249.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Всемирното Велико Бяло Братство" Учител на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител - Беинса Дуно. Школата на Великия Учител - Беинса Дуно - се управлява от Словото на Всемировия Учител. Това Слово е дадено и се намира в Неговите беседи. Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е дадена в Словото Му на български език и българска реч. Школата на Великия Учител е общение на човешките души, търсещи първичната връзка с Христовия Дух и търсещи общение с Бога чрез Божествения Дух и Господния Дух на Силите. Школата на Великия Учител е реализираното Учение на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Школата се управлява от вътрешни закони и принципи, намиращи се в Словото на Великия Учител, което е Слово на Бога. Школата на Бялото Братство в България е създадена от Великия Учител и тя се управлява чрез Неговото Слово. Бялото Братство като Школа, не е църква, нито външна институция, нито универсално учреждение на обществото и държавата. Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции. Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на Библията. В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството,
към текста >>
250.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Ще включа спомени, опитности, случки, събития, исторически материали от времето на Школата на Бялото Братство 1922-1924 година и пребиваването на Всемировия Учител - Беинса Дуно между българите и славянството. Великият Учител бе роден и се изяви чрез Словото Си, и се прояви чрез Силата на Словото Си. Словото Му стана Сила и Живот за учениците на Школата. Великият Учител положи тялото Си на българска земя и замина за Божествения свят, който е свят на Истината и откъдето свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Ние смятаме, че това е онова "Житно зърно", посято чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно в душите на учениците от Школата, от което възрасна "Житен клас" в Сила и Живот чрез тяхното пребиваване в тази Школа и се пожъна чрез техния живот в опитности, спомени за Школата на Бялото Братство в България и за Великия Учител - Беинса Дуно. Ние смятаме, че главният критерий в тази библиотека е, че опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Това е закон на Школата! А когато съберем опитностите на учениците в тази Школа, ние ще получим реализираните закони от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно, което е Слово на Живия Бог и е Слово на Бога! Като първи книги от тази поредица, ние представяме следните заглавия: 1. "Георг и Куртев - кратък животопи с - опитности, случки, събития от живота на един ученик от Школата на Бялото Братство". Излезе от печат през 1991 г., във връзка със 120-годишнината от рождението му.
към текста >>
251.
2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Французката енциклопедия" На "Изгрева" се бе оформило цяло селище. Там бе и салонът, там Учителят изнасяше своите беседи и там живееше. "Изгревът" бе станал отдавна духовен център. Но по-голяма част от приятелите живееха в града. Аз също живеех на другия край на града. Много от приятелите имаха вече семейства и деца - трябваше грижа и издръжка за тях. Обикновено те идваха в неделя сутрин от 5 часа на Утринните Слова на Учителя или в 10 часа, когато бе Неделната беседа на Учителя. Затова в неделен ден салонът бе препълнен от слушатели. Тогава на общата поляна се играеше голяма Паневритмия. Там се виждахме всички: тези от града - с тези от "Изгрева". Идваха нови, които се запознаваха с Учителя. През седмицата, когато някой имаше нужда от Него, тръгваше от града пеша и пристигаше горе на "Изгрева". Търсеше среща с Учителя. Веднъж пристигна един приятел от града. Поиска да се срещне с Учителя. Каза му се, че трябва да почака. Дойде време и се срещна. При посрещането Учителят го вижда и отдалече му се усмихва лъчезарно. При тая усмивка и приятелят се усмихва и започва да се смее, макар че преди това бе угрижен и намръщен. Накрая с усмивка разказа какво го кара да дойде за съвет: "Учителю, имам двама сина, родиха се един след друг, породени са. Родиха се .живи и здрави. И сега са такива, ама са много луди и все бели правят, както у дома, така и в училището. Учителите са вдигнали ръце от тях. Искат да ги изключат за лошо поведение. Ама все се спират да го
към текста >>
252.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
ДУХА БЕИНСА ДУНО. РАЗГОВОРИТЕ С ДУХА ГОСПОДЕН ПРЕДИСЛОВИЯ I. Всемировият Учител на Вселената слиза на Земята II. Ангел Благовестител оповестява знамението Господне III. Призванието Господне към человеческият род от Петата раса и към народа български IV. Свидетелствата Господни и Божието обещание V. Свидетелствата Господни VI. Отговорите на Учителя Петър Дънов на 10-те свидетелства на Духа на Истината VII. Словото Господне слиза върху Вожда Господен VIII. Изявлението на Господният Дух в седемтях разговора IХ. Седемтях разговора с Духа Господен Х. Избраникът Божий и Вождът на Истината ХI. Вселяването на Христовият Дух и Мировият Учител ХII. Епохата на Водолея ХIII. Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Троица ХIV. Бог и Всемировият Учител Беинса Дуно. 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно.Кой е Всемировият Учител? /Д-р Вергилий Кръстев/ СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С ДУХА ГОСПОДЕН (25 юни – 9 юли 1900 г.) Разговор първий – Упътвание Разговор вторий – Сърцето и Бог Разговор третий – Храната и Словото Разговор четвъртий – Живота и Възраждането Разговор петий – Въздигане. Душа и Дух Разговор шестий – Пътят и Истината Разговор седмий – Заключение ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА. Разговор на Учителя Дънов с Духа Господен – 20 септември 1898 г. Избраникът Божий и вождът на Истината Избраникът Божий и вождът на Истината. Бележки към дадени изречения ТРИТЕ НЕЩА. Разговор с Учителя Дънов, записан на 1
към текста >>
253.
Книга
,
,
ТОМ 2
към текста >>
254.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
,
ПРЕДИСЛОВИЯ
,
ТОМ 2
НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се
към текста >>
255.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от
към текста >>
256.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА
,
,
ТОМ 2
КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа. Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески. Ето как завършва: „Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из Вселената от силите на Йехова, придружени и от безбройните Небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на Мира -царството на Господа Бога Саваота". 1897 год. е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в 19 глава от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е
към текста >>
257.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 год. Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. Небето над Него се отваря за Духовния и Божествен свят. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят. Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. ю. 1898 год. гр. Варна.) Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син. А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, който е роден от Бога и има пряко общение с Небето. По това време Петър Дънов има пряко съобщение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. „Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че
към текста >>
258.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
,
13 февруари 1899 год., гр. Варна
,
ТОМ 2
13 февруари 1899 год., гр. Варна. ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: Изпълнете Моите Заповеди и Повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие, като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото Лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел и спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраВе и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без
към текста >>
259.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 2
СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН Третият завет на Бога към човечеството от петата раса е дадено. Той трябва да стане знаме за шестата раса. Членовете на Духовната Синархическа верига работят усилено. Чрез молитви и чрез молитвен Дух търсят да бъдат съпричастни в тези усилни години на необикновени събития, предначертани от Небето. Те вече знаят кой е Вождът Господен, Който е трябвало да дойде, защото Той е дошъл и е пред тях. „Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бъда още за малко, докато довърша умилостивителното дело и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. Той е Отец, Благият ни Баща, колко са сладки Неговите Думи и Повеления. „Онзи, Когото сте видял и, Той е Вождът Господен". Името Му знаете." (Писмо от 14.3.1899г. гр. Варна.) Духът на Словото Господне се изсипва върху Учителя Петър Дънов. Той предава част от него чрез писма до членовете на Веригата. „ Така се казва: Времената са зрели, положението е сериозно, Словото Божие иде с голяма сила. Кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да вземат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Неговият Дух ще ни
към текста >>
260.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
,
,
ТОМ 2
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год. Петър Дънов пребивава при баща си в гр. Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов. „Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не. Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп
към текста >>
261.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
25 юни 1900 година Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва. Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която
към текста >>
262.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
и Бог Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори
към текста >>
263.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се
към текста >>
264.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
,
,
ТОМ 2
и възраждането Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото
към текста >>
265.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти
към текста >>
266.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания? Къде са отлетели сега? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самого тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това
към текста >>
267.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Извикай яко и не щади, казва Господ. До кога ще слугувате на два ума, до кога ще стоите между две мъдрувания. Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни, но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до
към текста >>
268.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Разговор на Учителя с Духа Господен Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия,
към текста >>
269.
Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
,
,
ТОМ 2
Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год. Три неща изисква Духът Божий: Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов. Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени
към текста >>
270.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
130 години от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1994 год.) и 50 години от заминаването Му (1944-1994 год.) бе решено да се публикуват легендарните „Седемтях разговора с духа Господен", пренасяни от уста на уста и от поколение на поколение. За проучаването на тези разговори е необходимо специална и продължителна подготовка от десетки години. Освен това бе необходимо да се представят последователно онези събития, съпътствуващи Петър Дънов, които предхождат времето, когато са записани тези разговори. А те са записани собственоръчно от Учителя в Неговата кореспонденция с Пеню Киров от Бургас. За това бяха цитирани онези пасажи от писмата, които се отнасяха за онези раздели, които бяха написани и поднесени от съставителя на този обзор. Те са дадени под заглавието „Предисловия". Съставителят смята и е дълбоко убеден, че без такава предварителна подготовка и последователност, поднесеният материал е трудно и дори невъзможно да се разчете от читателя. Това въведение е за читателя. Следващите поколения ще проучават този написан собственоръчно от Учителя текст. Ако някой не харесват направените предисловия, могат да не ги четат. Но те не могат да ги отхвърлят, защото това е постановка на Словото на Учителя и на Школата Му, изнесена от едного и поднесена за мнозина. Историята на оригиналите е следната: Учителят Петър Дънов на 24.III.1921 год. подарява на Мария Тодорова книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината", като пред нея полага подписа си върху
към текста >>
271.
1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЪРВО - летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БОРИС НИКОЛОВ 1. СПОМЕНИТЕ Животът е сложно явление. Във по-голямата си част е скрит и неизвестен. А малката част, която знаеме от него, това е личният ни опит - науката, изкуствата и природата около нея доколкото я познаваме. Животът се развива по една последователност, по една вътрешна логика, онова, което идва отвътре от незнайното съчетано с външната обстановка получават се нови форми, действия, които ние не всякога разбираме. В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена. В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви. Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими. И тъй цял един живот, цял един път извървян за много години, може да се събере в едно житно зърно, в едно единствено чувство, в един спомен. И сега представяте ли си каква сила е скрита в това чувство и в този спомен. Ето защо някои чувства са неотразими и непобедими. И тъй аз се запознах с Учителя Петър Дънов през 1920 г. в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство. Като че ли съвсем случайно. Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на
към текста >>
272.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
АТОН И ПРЕД БОГА Роден съм на 30 декември 1900 г. в Габрово, неделя, 9 ч. сутринта. Било е много студено време. Аз съм първото дете. Нарекли ме Борис. А името Борис означава „северен вятър". След мен се ражда сестра ми Цанка на 25.IX. 1902 г., след това Николай - 5.ХП. 1904 г. и накрая Стефан на 25.УИ.1911 г., когото наричахме Тената. Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно село в габровския Балкан. Селото се казваше Етъра. Къщата ни се намираше на най-високо място в селото. Изобщо нашият род винаги е живял по високите места. Няма да го намериш в низините. Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана. Баща ми отначало е бил шивач, шиел е кожухчета. Чак накрая е имал малка фабрика за платове. Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена. Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах. Там той се моли пред Бога за целия род. Баща ми през 1906 г. отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня. Атон имаше свои манастири в Русия. Като минават през
към текста >>
273.
3. ОПАСНАТА ИГРА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като малък обичах да си играя с чукове. Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка. Имам отношение към камъка и затова се уважаваме
към текста >>
274.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
РУСКИ ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия. Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г. Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родители и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня,
към текста >>
275.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Спомням си като момче, че в игрите си сложихме в една тръба барут, поставихме фитил и това го сложихме на един дувар на една къща, за да проверим какво може да се разруши. Състезавахме се с няколко махали и трябваше едновременно да гръмнат от няколко места. Избрахме си сигнал. Едно момче трябваше да се качи на едно голямо дърво и оттам да гръмне с пищов и тогава всички три махали да запалим фитилите. Чухме сигнала, че като запалихме фитилите, че като гръмна, че целият дувар висок два метра нареден с камъни и дълъг 50 метра се срина. Разхвърчаха се камъни, добре че къщата остана здрава. Целият град се стресна, всички излезнаха уплашени, питат се война ли почна, разбойници ли ги нападнаха, а от трите махали се дими, пушеци до небето. Ние се изпокрихме и целият град се източи него ден от махала на махала да оглеждат поразиите от гърма. Нашият взрив беше най-силен и разрушенията най-големи. На следващия ден ни прибраха с полиция и ни затвориха три дни в мазето на общината. Бяхме живи и читави. По някаква случайност никой не бе пострадал. Над Габрово имахме една нива, и там в далечно минало е станала голяма битка между турците и българските боляри, които са избягали от Търново. Там намерихме копия, ръждясали мечове, шлемове, ризници и какво ли още не. Когато оряха нивата ралата ги изравяха. Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия. Тогава никой не го интересуваше за тези неща, но ако ги бяхме събрали щеше да се направи цял музей за
към текста >>
276.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна
към текста >>
277.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
- ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА Тази история е истинска макар и да е чудновата. Това се случва непосредствено след руско-турската война 1877/78 г. В Габрово имаше един чорбаджия Пенчо-Сеяша, който бе ходил на млади години по търговия из Влашко, че по Сръбско и на много още места и познаваше много хора. Така той получава писмо от един румънец, който е бил хайдутин или четник в България преди много години, а сега е бил стар и не можел да се движи, но е бил приятел на чорбаджи Пенчо-Сеяша. Та той го моли да му даде адреса на един честен и млад човек от Габрово, който познава Балкана много добре, за да му направи една услуга, за да търси нещо оставено от времето на неговото четничес тво. Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно. Един ден моя дядо получава писмо от този стар румънец на български език, който е бил четник в България. Как така румънец пък знае български да чете и пише. По онова време в Румъния има десетки хиляди българи изселили се още през време на войните, особено през 1828 г. В това писмо се пише, че в Габровските пещери, където река Янтра прорязва високата стена, тези скали, които отиват от Габрово до Севлиево и тук в пещерите на устието се намират съкровищата на Търновските боляри, заровени преди да дойдат турците. Тези земи били на владетеля боляра
към текста >>
278.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след 1-та световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършваха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това беше стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат. Той беше пътен книжар, продаваше книги, посещаваше град след град и от него съм купувал много книги и то все философски и исторически. Той се казваше Илия Ставрев. Като ме видя седна веднага до мене. Разказах му къде отивам и за какво отивам в Търново. Като наближихме Търново, той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците и на толстоистите. Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим
към текста >>
279.
9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След като подредиха къщата хазайката идва при мен. „Братко, днес има една интересна сказка в читалището „Надежда" в града. Желаеш ли да я чуеш? Ние ще отидем там. Ако искаш ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден, към девет часа тръгваме към салона. Той не е много далече от турската махала. Пристигнахме там и гледаме след малко от горния път, по главната улица от запад се задава едно множество от хора, мъже и жени облечени повече с бели дрехи. Вървяха в редици и наброяваха към 300 души. А пред всички върви един човек, с хубава брада, дълга коса и около Него няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него. Като Го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мене преминаха, раздвижиха се и спомени се явиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина. Влезнахме в салона. Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани. Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същия човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек?" „Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г. неделя Преображение. Тя се казва „Новото човечество". Тя е записана и отпечатана още същата година. Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях
към текста >>
280.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО По моят старинен обичай аз тръгнах да се скитам. Беше неделен ден, учрежденията не работят, друга работа не мога да свърша, за която съм дошъл в Търново и аз реших да се скитам из природата сам, без другар. Взех една посока на запад и тръгнах. Излезнах от града и навлязох в лозята. Ходя насам, ходя натам, обикалях по пътечки, влизах и излизах докато една хубава алея ме изведе на шосето, което води за Севлиево. А на мен ми е така приятно, че ходя сред природата. Така съм скитал няколко часа. Ето сега излизам на шосето и виждам оттатък шосето лозя, градини, пълни с хора и то с белите дрехи, които видях сутринта в салона на читалище „Надежда". Аз останах учуден. Не очаквах такова явление. Оживление голямо и много палатки опънати. Аз останах като втрещен. Отново белите хора. Таман стоя на шосето, като вцепенен и се чудя какво да правя и при мен се доближава един момък слабичък като тревичка, но строен и много приятен на вид. Съвсем тихичък, но хилав и много красив. Запитвам го: „Какво е тука и какви са тези хора?" „Ами това е Бялото Братство". Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запозна ме с други младежи,
към текста >>
281.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗАПАД ЗА НАУКА Съборът завърши и аз след като си заверих документите качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го
към текста >>
282.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЕ СБЪДНА Отиваме на следващия ден в университета в Прага, за да се запишем за студенти. Знаеш ли какво значи опашка? Никога не съм виждал такава голяма опашка. Младежи от всички страни нямали възможност да следват през време на войните около 3-4 години, понеже са били войници, сега всички се устремили да следват. Разбира се в Прага нямаше свободни места. Къде ще приемат толкова външни хора. Обявиха, че местата са запълнени. Питаме в кой университет има място. Отговориха: „В град Грац, но в Австрия". Връщам се отново във Виена и от там в Грац и пак пред университета. Опашка голяма и местата са заети. Връщам се отново във Виена, а там не може и дума да става за следване. Всички факултети са препълнени. А те не взимат повече студенти отколкото места има. Имат двеста места и взимат точно двеста човека. Стриктни хора, не е като у нас. Но тук ни подсказаха къде да отидем. „Тук има град Щаермарк в Алпите, там има минна академия." А мен ме интересува точно това. От Виена два часа пътувам до Щаермарк. Багажът ми е оставен в хотел „Граф" в Прага, но шапката ми е на главата, не се разделям вече от нея. Слизам на гарата, а градчето е картина, като че ли е измито със сапун, че покривите, че стените, че и улиците. Такава чистота не съм виждал и не видях повече в живота си. Греят къщите, всички хубави в готически стил. А наоколо гори, а зад тях планина. Викам си: „Таман такова нещо ми трябва." Отивам в университета. Няма навалица никаква. Оказа се, че
към текста >>
283.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СТУДЕНТ Баща би беше заможен и аз останах при него. Но не можах да остана много време в Габрово, защото искаха да ме вземат войник. А аз мразех войниклъка. А за да се откача от него трябваше да се запиша да следвам, защото студентите ги освобождаваха. И ща не ща трябваше да се запиша като редовен студент. Къде имаше свободни места тогава? Само в юридическия факултет. Записах се в него и се върнах в Габрово. Лекции не посещавах. Тогава не се държеше много на посещенията, защото нямаше места за студентите в аудиториите. Заверяваха семестрите без да търсят дали си посещавал лекции и упражнения. И така аз тръгвам за София да си заверявам книжката и съм във влака с още 3-4 човека мои приятели от Габрово. Седнахме да се храним във влака. Всеки извадил кой каквото има. Всеки изважда или варена кокошка, или суджук, или пастърма. Изваждам и аз каквото е турила майка ми за студента. Да съм студент, това е мечтата на майка ми. А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле. Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене. А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра. Приятелите ми оглеждат пуйката и се облизват. Обаче като погледнах всичките тия лакомства отведнъж ми се отвориха очите и видях, че това е мърша. А приятелите
към текста >>
284.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ГРУПА Така отървах войниклъка първата година. Но за всяка година трябваше да давам удостоверение, че съм студент. А войниклъка аз го мразех най-вече от всичко. И като видях, че няма отърваване от него, дойдох отново в София и се записах във физико-математическия факултет, специалността естествени науки, която обичах от край време. И започнах да посещавам редовно лекции. Тука трябва да кажа, че аз имах свои навици, от които не съм се отказвал никога до сега. Сутрин ставам много рано. Ако има условия излизам в природата да се разходя един-два часа според времето. Тъй направих и в София. Намерих една далечна квартира в квартал Лозенец, заселих се в чиста хубава стаичка. Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам. Изведнъж дочух, че се пее песен. Учуди ме това да се пее песен толкова рано. А пеят много хора. Тръгнах по песента и излязох от пътеката на една обширна поляна. Гледам хора с бели дрехи наредени край борчетата, и слушам пеят песни. Отивам там и виждам, че това са същите бели хора от лозето в Търново. Аз се зачудих много, но между тях видях и моите приятели от Търново. Така се запознах пак с тях, влезнах в средата и отново намерих Братството и Учителя. А до тогава изобщо не знаех, че има Братство в София. Като се поопознахме, като споделяхме и видяхме, че имаме общи идеи и стремеж, образувахме духовна група от
към текста >>
285.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС Младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения, като редовни студенти. Постепенно ние навлязохме в братския живот. Поканваха ни на братските вечери. Отначало възрастните бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие. Отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха. запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлезнахме в братския живот. Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Ето го, сега го срещнахме реализиран. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена бе да уважаваме жената. Като младежи ние водехме един чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Но постепенно Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си. Не я унижаваше. Така се създадоха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Ти попаднеш в едно общество, опознаваш се с хора, ти забогатяваш от това запознанство. Повод за откриването на Младежкият Окултен Клас дадохме ние младежите. Ние продължавахме тази група от 20-30 младежи да се събираме. Обикновено в неделя сутрин излизаха всички на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни,
към текста >>
286.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОТКРИТА Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно. Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа. Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края на Школата остана постоянно. Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии. И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха
към текста >>
287.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
КЛАС Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителствува младите и че ги взе под своя закрила, а особено след като откри Младежкия Клас, то всички младежи се прилепиха към Него. Онези братя и сестри, които бяха съпътници на Учителя от 15-20 години изведнъж започнаха да ревнуват и започнаха да шушукат: „Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава отива една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: „Учителю, открихте клас за младежите. Искаме и за нас да откриете също такъв клас.,, Вижте сега какъв е окултния закон. На времето ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето сега възрастните искат също клас за себе си от Учителя. Значи, когато ученика поиска от Учителя, само тогава може да има разрешение на въпроса. Учителят ги изглежда сериозно и казва: „Хубаво!" И откри Общия Клас за възрастните. Събираха се доста много, защото и ние младежите отивахме там и слушахме беседи. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Добре се сдружиха с нас. Виждаха, че те си отиват, а ние младите идвахме и поемахме от тях работата. Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и постепенно започнаха да печатат Словото. Общият Окултен Клас се събираше в сряда в 5 ч. сутринта. Те преминаха през няколко салона и накрая решиха да си построят салон на ул. „Оборище" 14 и с общи усилия той беше простроен, като
към текста >>
288.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили, философи, идеалисти, хора на верите създадоха движения. Те потърсиха връзка помежду си, засегнаха въпроси за обединение на религиите и така дойдоха идеите на теософското общество в България. Толстой се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин. Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава. Със социализма се появи и анархизма и младите хора бяха обхванати от огън. И тъй ние дойдохме при Учителя от тези среди, особено силно беше върху нас влиянието на Толстоя, теософската и окултна наука. За всички млади особено бе привлекателен простия братски живот сред природата. Идеята за Братство се роди при такава обстановка и ние дойдохме при Учителя с мечтата да направим опит за братски живот. Тази идея ни обхвана изцяло. Ние горяхме като факли. Но затова бе необходимо един стопански инвентар, стопанство, добитък, жилища. А ние бяхме бедни студенти и нямахме нищо. По това време се пръснаха слухове, че в миновъглената мина в гр. Перник могат да се изкарат много големи надници. Групата се беше сформирала, отидохме, за да работим в мината, но скоро се убедихме, че това беше измама, за да привлекат работници. Битови условия - отвратителни, заплати малки и труд непосилен. Отказахме се от тоя проект и се върнахме отново в София да посещаваме
към текста >>
289.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Оскъдната храна, тежкия физически труд, задължението ни да учим ни изтощи и ние станахме на вейки и се движехме като сенки. Но не се предавахме. Идеалът ни беше висок и за този идеал ние бяхме готови кости да положим. И щяхме да ги положим след някой и друг месец за обща изненада на всички, ако не се беше намесил Учителят. Ние през това време посещавахме беседите на Учителя на ул. „Опълченска" 66. Като свърши веднъж беседата, леля Гина Гумнерова, стопанката на къщата се приближи и ни съобщи, че Учителят иска да ни каже нещо. Бяхме пред Него, Той ни изгледа изпитателно, като спираше погледа си на всеки един от нас, а ние бяхме около десетина младежи, гдето гащите едвам ни се държаха и всеки от нас си държеше ръката в левия джоб и ги придържаше да не паднат, ако и панталоните да бяха запасани с колани и всички копчета да си бяха на мястото. Учителят ни гледа сериозно, а ние си държим левите ръце в джобовете. Ако ни каже да си извадим ръцете, гащите ще ни се свлекат и ще ни се видят голите задници и още други неща. След малко Учителят продума: „Рекох, хубаво би било ако идвате тук да се храним общо." След малко Той се усмихна. Ние приехме. И започнахме да ходим всеки обед, след свършването на лекциите. Имаше и трамваи, беше удобно и близко. Отидем на обяд и помогнем на дежурните сестри каквото можем. Те са си свършили работата и са сготвили. Сестрите готвят, но хубаво готвят. Сядаме на трапезата, след малко идва Учителят и Той сяда до нас, кажем си общата
към текста >>
290.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА „ОПЪЛЧЕНСКА" 66 В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните Превозни средства: влак, кола с волски или конски впряг, пешком и повече пеша. Като 11 години обикаля и държи сказки по френология, за хигиената и въпроси за храненето и природен, и целесъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседа на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплащала таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел и в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул. „Леге", който е бил предназначен за техни хора, които са идвали в столицата. Когато Учителят се свързвал с приятелите създава се кръжок и случва се така, че Гумнерови го поканват у тях. Отначало Го поканват и Той приспива в сутерена. След време се освобождава една от стаите, която е била дадена на друг квартирант. Стаята е свободна и те я предлагат на Петър Дънов. Тогава Той е за тях Петър Дънов. А това е към 1905 година. Тази къща беше на Петко Гумнеров и Евангелина Гумнерова, които нямаха деца. Семейство от двама човека. Къщичката както е сега, така си беше и тогава. А тя е къща близнак. От едната сестра е на Гумнерови, а от другата страна е на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Много интересно и символично съжителство. Двете семейства са си помагали и съдействали. Баба Парашкева е била евангелистка. Не е била черковница и е била свободна от формите на църковни
към текста >>
291.
21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
КОМУНАЛЕН ЖИВОТ В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън. Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванал изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя. Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим. Но нямахме наши средства, нито земя, нито инвентар. Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата. Отидохме в мините в гр. Перник, дано изкараме пари да си купим земя и да си обзаведем стопанство. Отидохме там, но се оказа, че средствата, които изкарва работника едва може да преживее ден за ден. А камо ли да отделя средства за друго. Около това отиване там имаме много преживелици. Идеята за комуните ни беше тъй силно обхванала, че ние решихме да напуснем университета и да се върнем към природата, към простия живот. Това беше под влиянието на учението на Толстоя. С Учителя споделяхме всичко. Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ комунален братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти. И те направиха комуни, опити за комунален живот. Имаха свои комуни в бургаско и ловешко. Обаче те бяха отишли в крайности. Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами
към текста >>
292.
22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
АЧЛАРЕ Уговорихме отиването си в село Ачларе осем души, все млади, здрави хора и напуснахме университета. Надигнахме книги, инструменти, взехме каквито дрехи имахме и се отправихме за там. Ние мислехме, че там ще можем да работим, да се учим, да се занимаваме с изкуство и да бъдем заедно, да споделяме трепетите на душата си и с общи усилия да изградим новия си живот. Така смятахме тогава. А сега като разказвам се усмихвам на нашата наивност и на големият ни младежки жар. На гарата в гр. Карнобат ни чакаше Жечо с колата теглена от кончетата. Ръмеше дъжд, хладен, пролетен и се смрачаваше. А до село Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат. Натрупахме багажа в колата, тя се напълни, Жечо подкара кончетата, а ние вървим пешком. За нас в колата няма място. Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София. Ние осем души двадесет годишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея. Ние отдавахме тогава голямо значение на външната форма. Ние не знаехме още силата и приложението й във вътрешния живот на човека, както в последствие това ни се разкри в Школата. Само Учителят в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между
към текста >>
293.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ Ето че излезе и първата работа. Отпуснаха на селяните в селото да си нарежат дърва. Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от селото. А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си. Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаеме, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше. Излезе и втората работа. Трябваше да се почистят стари дъбови гори. Трябваше да се изсекат, да се извадят дънерите и да се извадят корените. И тъй изчистеното място ставаше собственик на онзи, който го беше изчистил и изкоренил и можеше да го ползва като собствена нива. И тук имахме преимущество. Осем млади, здрави хора, които работеха. Тази работа беше трудна, изискваше сили и умение. Здравите яки дъбови дънери, хванати с корени се вадеха трудно. Копачките разкървавиха ръцете ни, не бяхме свикнали още на тежка работа. Както и да е и тук успяхме да освободим 2-3 декара и да ги приобщим към нивите на Жечо. След туй започна редовната полска работа. Жечо разора голямата нива около 60 декара. Тегли дълбоки бразди и ние я засяхме с царевица и слънчоглед. С това окопните ни ниви станаха около 90 декара. А ние увлечени, не съобразихме, че тук трябва ръчно окопаване и че тая работа е голяма и трудна. А годината се
към текста >>
294.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели. Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим. Гледаха ни, че ходим боси. А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща. А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много тръне и често се набождахме. Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град. Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата. След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни. Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво. Случи се нещо, което измени отношенията им към нас. Избухна в селото пожар. Запалиха се няколко къщи изведнъж. Стана суматоха. Селяните се суетяха уплашени,
към текста >>
295.
25. ПРОРОЧЕСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
узряха, наближаваше жътвата. Един ден пристига в двора на Жечо една делегация с кмета на селото и няколко първенци. Нещо важно имаше да ни каже. Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете селото и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни. Миналата година по това време падна градушка и уби нивите. Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората. Ще падат ледени буци, колкото един сноп." Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества. Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи, да напуснем селото. Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем. Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете!" И ги изпратихме. Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката. Ние също взехме мерки, не излизахме в селото и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните. Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва както ние си знаем и както правехме всеки
към текста >>
296.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
на нивите започна. Но ние не бяхме хващали сърп и не знаехме да жънем. Нямаше кой да ни научи. Жечо мислеше, че ние това го знаем и умеем, както умеем да пеем, да пием топла вода и да гълтаме топъл качамак. Жечо бе останал у дома и се занимаваше с добитъка. Беше ни изпратил по живо и по здраво за първата жътва. Предаде ни сърповете, които беше наточил и ние пристигнахме до уречената нива. Но работата не вървеше. Често се порязвахме със сърповете. Почнахме да жънем една нива край пътя. Приятно ни беше да ни грее слънцето, но жътвата не вървеше. По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха. По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде
към текста >>
297.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
КОДЖА-БАЛКАН Вместо да бездействаме и да се чудим какво да правим, докато чакаме денят определен за пренасяне на снопите от полето, а това беше след 15 дни, то ние решихме да направим една голяма екскурзия до Коджа-Балкан. Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене. Вземахме малко брашънце и нищо друго няма. Такива неща като масло, сирене, кашкавал не ни се присънваха. Само хлябът сънувахме, който нямахме. Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило захар. Аз бях намерил една стара конска кожа, когато на Жечо на времето му умря кобилата. Той беше я одрал и заковал на една стена и тя бе изсъхнала. Та от нея направих римски сандали. Изрязах от кожата само една подметка и сложих две ремъчки като пробих подметката отдолу нагоре, та да може да се държи и завързва на глезените. Дори не са опинци, защото за тях трябва майсторлък, а ние го нямахме. Тръгваме така с римските сандали, ходим 50 км пеш, изпобиха ни се краката. Стигаме Коджа Балкан до река Камчия. Разбира се, че трябва да се окъпем. Отсядаме ние при един хубав голям вир, изкъпахме се хубаво. Камчия тогава бе голяма река и ние плувахме, къпахме се и се забавлявахме. Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване отдавна бе изядено. Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една дъбова гора. Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна
към текста >>
298.
28. ХАРМАНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
се в Ачларе, бяха разрешили и открили сезона за пренасяне снопите от полето. Харманът си го бяхме направили и всичко бе готово. Имахме две крави, които можеха да се впрягат в диканята и да вършеят, а с други две кобили пренасяхме снопи от полето. И понеже сме много и то млади хора някой от нас пренасяха снопи и слагахме по 250 снопа на харман. Другите остават да разбият хармана и с кравите и с диканята вършеят. После впрягахме и конете. Така че с два впряга вършеехме едновременно. Работата потръгна, а бяха горещи летни дни, слънцето пече, а ние щастливи се движим около гумното и се радваме на простия селски живот. Накрая обръщахме първият харман и струпвахме плявата с житото на един голям куп. В цялото село нямаше веялки. Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра. Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с
към текста >>
299.
29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ На неговият имот създадохме комуната. Той беше нисък селянин и обичаше да си похапва. Един ден дъщеря му идва да ми се оплаква и казва: „Бате Борисе, виж на татко да не му стане нещо. Изяде една кошница с джанки и изпи един бакър с вода." Отивам с нея, тя ме води, гледам бай Жечо се изтеглил на двора, лежи и пъшка. Питам го:" Как си, да не ти е лошо случайно?" „Много ми е добре. Още една кошница с джанки изяждам." Оставих го, но го наглеждах често. Пъшка цял ден и цяла нощ. Беше му се издул корема като овца, която бе пасла мокра люцерна, но после му премина. Та размина му се. Иначе щеше да се пукне като жаба. За нас джанките бяха най-хубавия плод. Коста - един от комунарите даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София. Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе. „Ач" значи глад, значи гладно село. Опитахме
към текста >>
300.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на нивата и работехме. Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето. Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията. Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки. Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и от там го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки. По едно време като поглежда долу какво да види. Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата. Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината. Ами сега, какво ще ни каже? Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави. След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата. Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари. Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи. Дойде късно след обед и то с наполовина чорба. Сърдихме се, скарахме се, но това бе положението. Гладът си
към текста >>
301.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе. Така заедно с куфара, с който ходих до Австрия и се върнах, аз заминах за Ачларе. А в него имаше пет нови костюма. Майка ми беше ги ушила от хубави платове при моден шивач. Баща ми тогава беше представител на Беровската фабрика за платове. Това бяха английски платове. И тези костюми там, в дома на Жечо ги сложих в един долап, за да не се мърсят и мачкат. Ние там в дома на Жечо се занимавахме с всичко. Той имаше добитък - два коня, две крави и две телета. Бяхме определили да се дежури по двама. Сутрин на добитъка трябваше да се чисти обора, да ги храним, да ги вчесваме, поим. Изобщо това беше голяма грижа. Трябваше време, сили и знание за това. Така както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за студента в Австрия и с него чисти обора. Лошо ми стана не за мене, а за майка ми. Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ринеха обора на кравите в село Ачларе. Преглътнах, нямаше как. Аз си бях виновен. А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа и за празник. Христо като видял в долапа толкова нови дрехи, обул панталона и на работа. Нали всичко е комуна? Нали всичко е общо и всичко е равно. Питам го:" Защо обу
към текста >>
302.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА В СЕЛО АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г. Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал? Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя. Ето първият Великден ще прекараме без тебе. Пиши поне по-често за всичко как прекарваш там. Ако имаш нужда от нещо като дрехи, чорапи, пари и пр. пиши да ти пратим. В противен случай ние повече ще се тревожим. Прибра ли си всички неща от София? Лелиният си Неделкин куфар трябваше да пратиш. Ако си решил някога да си дойдеш, донеси го заедно с кутиите -има две кутии нейни. Никога не можех и да помисля, че ти ще постъпиш тъй. Аз мислех, че ти все на шега подмяташ. Умът ми не можеше да побере такива мисли. С това се погребаха всичките ни идеали, но нейсе, ... така трябвало да бъде. Пожелавам ти в новото си
към текста >>
303.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
признаци на маларията се явиха скоро. Заболяха двама от по-слабичките. Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целия се друсаш. Слабост и безсилие. Легнаха двамината на легло. Един ден те тресе, следващия ден почиваш и после пак те тресе. След това треската се яви и у други. А онзи, който го тресеше лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше. Това разстрои работата ни на хармана. Останахме малко хора. Едни прекарваха снопите, други работеха на хармана, трети трябваше да отвяват. Това беше нашия план. Но сега болните паднаха и разстроиха работата. А работата тежка, тази година житото стана хубаво с големи тежки класове и големи пълни зърна. Скоро маларията засегна почти всички. Двама се уплашиха и избягаха. Тръгнаха, отидоха ужким за някъде и не се върнаха. Останахме шест души и работехме в дните, когато не ни тресеше. Но силите ни отслабнаха, а на болните положението им ставаше все по-зле, особено когато бълнуваха в треска и огън, което ни плашеше много. Пък настанаха дни за братската среща и събора в гр. Търново, на която ние непременно искахме да идем. Но пари за влака нямахме. Точно по това време родителите ни изпратиха пари и с тях купихме билети за влака до Търново. Останаха снопи за три хармана, за което нямахме сили вече да овършеем. Жечо ни натовари на каруцата и ни закара до Карнобат. Пътуването беше трудно и опасно, защото точно в този ден мнозина ги тресеше. А искахме да пътуваме с влака, когато
към текста >>
304.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
ЖЕЧО с. Ачларе, 3 юни 1923 г. до Борис Николов - София Н. Л. к. Б. Л. (Няма Любов като Божията Любов) Любезни Борисе, От дълго време се каня да ти пиша, та едва днес му дойде реда. Май не се обаждате, наверно имате доста трудна работа! На Учителя бях писал препоръчано на 12.IV.и на бр. Т. Стоименов също препоръчано с 115 л. за тримата ни, заради Търновските беседи на 8.\/.23 г. , дали са получени писмата? Писмото ти от 5 май го получих на 9 същия месец. Питах за коноп, в село няма. Мислех да отида в с. Дуваларе знаех на едно място го работеха, със същия човек се срещнахме и го питах, но каза, че нямал. Писах на брат Христо - учител в с. Караджиларе, а е от с. Яйлиджик (от дядовото попово село) там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на децата ще се потруди да пита. Пътници кога заминаваха за панаира в Карнобат питах, но казват, че можело да се намери, но изработено на плат - изтъкано. Питам за цена, казват че било женска работа. Те - мъжете не знаят. Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира. На 2.V.1923 г. стар стил идва дядо владика. Идва от Айтос първо за Ачларската енория. Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото село, а то е на нашия поп мерията. Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани. Понеже брат Господин е орял на нивата, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева.
към текста >>
305.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НОВИ КОМУНИ Опитът на нашата комуна в село Ачларе от 8 човека беше направен. Опита не беше сполучлив, появиха се много пречки и ние не бяхме готови. И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна. Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд. Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит. В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот затова закупиха някои земи, дворни места и къща. Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека. Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше
към текста >>
306.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ 27.1.1924 г. с. Ачларе Н. Л. к. Б. Л. Любезни брате, Писмото Ви от 10.ХИ. 1923 г. получих на 20 с. м. И така да ти отговоря, но по едни или други съображения отложих. Братя мои! Вие знаете (макар и късо време да живяхме заедно все таки си поопознахме характерите), че в мен нищо преправено няма. Говоря, върша тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя" - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а двора, обора, къщата постоянно на тютюн миришеше. Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти." Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и
към текста >>
307.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИЗГРЕВА Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София. Една група младежи се обединихме и започнахме да обработваме земите на Изгрева. Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме. Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер. Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше майка възрастна, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство. Беше много прилежна и добра бабичка. Баба Донка беше към 90 години, но се държеше. Другите бяхме: аз, Борис, Никола Нанков и Георги Радев. Продължихме няколко години да живеем в тази барака. Срещнахме много противоречия, обаче ентусиазмът от общия братски живот падна. Не беше както при първите години. А ние се събрахме в името на идеала, за да си ус-лужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа. Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед. По този повод Учителят каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени
към текста >>
308.
38. БАБА ДОНКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В първите години, когато отидохме на Изгрева нямаше къде да живеем. Изгревът още не беше построен. Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат. Такива бяха времената. Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох!" Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро!" Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете. Тя следеше разговорите ни, посещаваше салона и слушаше беседите на Учителя. Веднъж Учителят говори на беседа за ясновидство, за ясновиждане, за яснослушане и за други сетива, чрез които човек може да слуша друг говор, да вижда духовете и да проникне в техния свят. Приближава се баба Донка при Учителя и Го пита: „Учителю, ще прослушам ли?" Той се
към текста >>
309.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК
,
Борис Николов- Блага Тачева
,
ТОМ 2
В КАЗАНЛЪК Тази комуна е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан. Той е роден в град Початки - Чехия през 1880 г. Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен. С течение на времето е бил технически ръководител в текстилните ф-ки на Габрово и Трявна. През 1922 г. образува комуна в гр. Казанлък. Ръководейки се от своя идеализъм искаше на дело да прояви братския живот в обстановка между братя и сестри запознати с учението на Учителя. Обзаведе със свои средства работилница за изработване на покривки. Там той вложи своето изкуство и знание, като сам изнамери начин за обработването им. Вложи много усилия и обич към това, което предприемаше. Не жалеше средства, даже и здравето си. След подготвителен период покани 10 братя и две сестри. Работата започна с любов и надежда за братски живот. Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа и им липсваше вътрешна спойка. Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си. А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда. Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опита не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си. Сестра Земан в
към текста >>
310.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синурите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща. Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната. А защо ли? Там се сближаваш с хората и е трудно да живееш в такава близост дълго време. Там се сблъскват родови сили. А те като се развихрят, разпръскват и човеци и комуни и всичко обръщат наопаки. Имахме хубави опитности през тези 12 години. И тъжни имахме. И трагични имахме. Имахме от всичко по малко и
към текста >>
311.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ Първите ученици на Учителя - Пеню Киров, Тодор Стоименов и още един-двама образували нещо като дружество в Бургас. По това време Учителят беше почнал своите сказки в България. Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителят редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа. И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат. Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи. Една биволица трябва да се пасе, да се храни със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора. Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по-големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора. Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия. Накрая продали биволиците, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видяли, че няма никаква сметка. Важното е, че това бил първият опит за братски живот макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път.
към текста >>
312.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА Този случай ми го е разказвал Петър Камбуров. Бях студент по право през 1919 г. Учителят ме извиква и казва: „Ти следвай право, но правото не е в университета. Ще дойдеш при мен, ще те изпратя в Търново в колибата. Ще направим опит за основаване на братска комуна. Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам. Но да отида първо в Ст. Загора, да продам зелето си, което съм отработил." Отидох и продадох зелето. През месец октомври заминах за колибата на братското лозе в Търново. Прекарах зимата, а лятото посрещнах събора. През зимата на 1922-23 г. падна голям сняг. През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа. Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора. През всичкото си време съм мечтал за братска комуна. Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша.
към текста >>
313.
43. МИСЛИ НА БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ 1. Една форма на общ живот може да се изработи като художествено творение. Ние искаме да опитаме комуната като метод, да се изрази новия живот. Но това нещо може да направим и с нашия личен живот сред обществото, в което се движим и живеем. 2. Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не! 3. При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало". Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4. Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната среда, за да не го смъкне тя до своето ниво. Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати й една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре. В живота трябва да има една основна работа. Когато се приближаваш към някоя душа, вживявай се в онова, което тя прави и преживявай това с нея. 6. Не е достатъчно само един стремеж за комуна. Трябват различни методи, за да се реализира този стремеж. Живота трябва да се превърне в Школа, за да се изработят добрите навици. Всичко това трябва да върви
към текста >>
314.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА Бях студент и отивах на изпит по ботаника. А това бе най-трудният изпит. Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен. По това се различаваха студентите кой къде следва. Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван. Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв?" Отговорих: „Аз." Изпита почна и мина много добре. Така че символа на черния гарван не се оказа верен в момента. Но той пророчески излезна точен в по-късно време. Завърших с отличие и бях официално поканен да взема мястото на асистент и ми предричаха голяма кариера. Но тогава бяхме всички под влияние на това, че не искаме да сме ангажирани.от светските порядки и да се подчиняваме на обществени правила и закони. И аз не си взех дипломата както направи и Георги Радев и някои други. Но ние не попитахме Учителя. Учителят не беше съгласен с това и беше много недоволен. Но ние направихме опит, който не бе сполучлив за нас. Учителят още в първата година на Общия Окултен Клас бе говорил, че ученикът трябва да завърши гимназия, факултет, че дори и три факултета, да усвои светското знание и да отиде да работи с
към текста >>
315.
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА И така с моят занаят започнах да работя тежка физическа работа при Бертоли главно мозайка по строежите на София. Бях много як и силен. Вдигах големи тежести, които двама човека не можеха да помръднат. Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок!" И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек. Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя. Нали трябваше да изкарам по някой и друг лев повече. Тогава имах вече дом, семейство, а това са харчове. Трябват пари за това, за онова. Пак ме спря Учителят и строго ме смъмри: „Прекаляваш с физическата работа! Ще дойде време когато ще имаш условия за работа, но няма да имаш сили." Замръзнах. Но продължих по същия начин. Минаха десетки години. Дойде това време когато имах условия за работа, небето ми даде дълъг живот, но нямах сили. Да, природата държи строга сметка за силите, които употребява човек, защото тя отпуска кредит точно определен. А за
към текста >>
316.
46. УРОК ПО ПЕСТЕЛИВОСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПЕСТЕЛИВОСТ На ул. „Опълченска" 66 по покана на Учителя трябваше да препокрием покрива на къщата, който течеше на 1-2 места. Учителят ме попита: „Можеш ли да поправиш покрива?" Аз кимнах: „Мога." Заех се да го поправя, но беше трудно, защото къщата беше покрита с турски керемиди и по особен начин се подреждаха - две отдолу и една отгоре. Свърших и се готвех да сложа стълбата до стената, за да сляза долу на земята. Учителят по това време говореше със сестра Иларионова от Търново на двора. Изведнъж се обърна към мен и каза: „Чакай!" Той остави сестрата, дойде към стълбата, наведе се, издигна половин керемида, която стълбата щеше да счупи и ми я подаде. Не каза нищо. Аз се качих отново горе и се огледах наоколо. Намерих подходящо място и сложих тази половин турска керемида. После слезнах на земята. Дадоха ми да пия чай. Учителят ме погледна строго. Разбрах че това беше урок по пестеливост, защото аз бях много щедър, стигащ до разточителство. Бях с много широки пръсти и през тях минаваха много пари. И ги давах за неща, за които после виждах, че съм сгрешил. Дългите ми пръсти на ръката, както и широките ми пръсти останаха до края на живота. Не можах да се променя. Останах си щедър и разточителен, по някой път по-малко, а други пъти повече. Зависеше от случая и от обстоятелствата. Но урока по пестеливост трябва да го разкажа, защото това е урок от Учителя към ученика. Днес съм тук, но утре ме няма, а урока по пестеливост, предаден от Учителя трябва да остане, защото
към текста >>
317.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В СОФИЯ Задават ми въпроса, къде, кога и какви беседи Учителят е държал преди създаването на Изгрева. От тогава минаха много години и никой от нас не се сети да води точни бележки, които да послужат след години за история на Братството. Кой можеше да се сети тогава, че предстои откриване на Школа и че тази Школа ще продължи 22 години, че тя ще се закрие и след това ще минат десетилетия докато някой се сети да запита как е било през първите години от дейността на Учителя. Затова сега само спомена може да говори. Първия салон, в който Учителя е говорил за народа и за приятелите разбира се е градината на ул. „Опълченска" 66.Споменахме, че Учителят е държал беседи в една малка стаичка, в която са били наредени няколко пейки, също няколко стола и в нея са седяли към 15 човека. Учителят е седял до прозореца и през отворения прозорец говори на онези слушатели, които са заемали градината и двора пред къщата. Така че първия салон е в двора на къщата и е под открито небе и Учителят е държал беседите си в неделя от 10 часа. Втория салон е бил нает на ул. „Раковски" и „Граф Игнатиев" на ъгъла през 1920-1921 г. Аз не съм ходил в този салон. Учителят е държал там няколко беседи вечер от 18-19 часа, обаче възниква спор между онези, които са наели салона, кой да ръководи и кой да бъде на лично място и се идва до спиране на събранията. Учителят отново се прехвърля да държи беседи на „Опълченска" 66,където се намира първия салон под открито небе. В томчето „Беседи,
към текста >>
318.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ Старите братя се заеха да откупват нивите на слатинските селяни, за да се оформи братското селище като около 40 декара бяха откупени с братски средства. Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер. Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството. А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска. Учителят бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище. Но това не се направи и след години ние видяхме
към текста >>
319.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На следващата пролет ние взехме една нива под наем. То пък се случи човек от София и не можеше да използва мястото си и ни я даде за една година с минимална такса. Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем. А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева. Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителят препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева. Беше по-евтино, по-практично и по-хигиенично. Първата къщичка беше нашата. Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава. Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим. Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме. И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се простудих на работа, защото бях пил студена вода, поради лекомислие. И оттогава страдам от язва на стомаха от 1928 г., цели 30 години до 1958 г. когато
към текста >>
320.
50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА ИЗГРЕВА Ние младежите обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквото можеше да вирее там. И тогава Учителят взема инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Ст. Загорско и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпращаха разсад за градините. Понякога те сами го донасяха и ни помагаха. Ние младежите изкопахме дупките, сложим тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим и подредим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета. Сега някои от тях са останали около мястото на Учителя. Да знаете че Учителят ги е държал, когато са били фиданки. Тук насадихме ябълки, круши, сливи, череши, вишни. Те се хванаха и вирееха много добре. Аз не помня лоша година на Изгрева за плодните дръвчета. Ние им пеехме песни, играехме им Паневритмия, а те стояха засадени от страни, наблюдаваха всичко това, разстяха и цъфтяха и даваха изобилно плод. Посетителите от града и провинцията виждаха как клоните на дръвчетата бяха натежали с плод и опираха до земята. Имахме си и сини сливи, които бяха до поляната, на която играехме Паневритмия. Бяха свели клони с обилен плод и слушаха Паневритмията. За това плодът им бе вкусен и изобилен, а какъв мармалад ставаше от тях, като си спомням почвам да се облизвам. Главно за тях се грижеше брат Ради. Дойде време плодовете да узреят и брат Ради ще набере една-две кошници някой неделен ден, когато идваха приятелите от
към текста >>
321.
51. ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде. Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее. Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то лозето по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее. Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим?" „Как какво. Ти нали каза, че лозето няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине. Ето то премина и си доведе гост да му опита плода." Дядо Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е думата". „Трябва да се знае, че тук на Изгрева каквото се каже се изпълнява, защото има служители небесни, които слушат и тръгват да изпълняват онова изреченото тук на Изгрева." Брат Ради мълчи, а до него
към текста >>
322.
52. ПЧЕЛИНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителят отпусна средства и се купиха 5-6 кошера. Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар и с големи амбиции да създаде едно голямо пчеларство и то баш на Изгрева, та да смае мало и голямо, включително и гражданите от София. Той работеше там, но не беше много опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен човек и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата да се оправя с кошерите, а на есента, никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: „Учителю, каква е тая работа, що кошери се навъдиха и брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед?" И поглежда Учителя изпитателно. А Той отговаря с благ глас: „Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпиме, но с друг мед." Отиват двамата, качват се в стаичката на Учителя. Учителя донася един буркан, отваря го и нагребва една лъжица пълна догоре с мед, поставя я в една чинийка и я поднася на сестрата. После същото слага и на себе си. „Да хапнем , сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери, който ни е донесъл този буркан." Сестрата изяжда меда, облизва лъжицата и казва: „Ама, Учителю, това не може ли да
към текста >>
323.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА До 1925 г. включително съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те осъществиха и положиха много труд за своята пропаганда против Учителя като се почне най-вече от 1922 година до 1925 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на Изгрева в София. На Изгрева бяха закупени вече места. Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили. Старите братя получиха разрешение от властта и започнаха подготовка за събора. Но с какъв ентусиазъм, с какъв възторг се събрахме в
към текста >>
324.
54. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След като завърши събора през 1926 г. на Изгрева приятелите се разотидоха, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има?" А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуряха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец. Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня. Това води началото си от събора на 1926 г. и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора
към текста >>
325.
55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД Когато Учителят дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави бе да намерим вода. Там горе се очерта селище, за което трябваше вода. Тогава ние слязохме от Изгрева на юг, към Витоша, към долината където течеше малка рекичка в местността Диана Бад. И там дълго време търсихме вода. От рекичката не можеше да се вземе вода за пиене. Бяха открити ниви. Въпреки всичко Учителят като изследва долината на рекичката намери един син пясък. „В този пясък има вода" Ние като разчистихме пясъка с лопати, оказа се, че е мокър. Отвън беше сух, но като разчистихме и като разкопахме и отсякохме по-навътре пласта, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние може би 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително в глината започна да се събира малко водичка от синия пясък. От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма. Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата. Мисля че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и
към текста >>
326.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЪРНИЧКАТА Дойде време и ни пуснаха от градския водопровод разклонение към Изгрева. Докато нямахме вода на Изгрева, носехме си със стомнички от извора на Диана бад за пиене. Носехме вода също от разсадника, бяхме направили едно буре на две колелета, което събираше около 200 литра. Тогава младите братя, които бяхме ние, здрави и силни, бутаме бурето с двете колелета. Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до кухнята, където готвеха сестрите и където трябваше много вода. После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия". Художничката Щилянова, която ги бе изработила на скици ни ги предаде, а ние ги изработихме от
към текста >>
327.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ВОДАТА Първата задача, която Учителят постави бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е и с тях да си носят вода от чешмата на Диана бад. Носенето на водата действува здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно, време, когато трябваше да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Тази задача описах, но тук ще добавим, че като си отидат в бараките отвън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с едната ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така
към текста >>
328.
58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА ИЗГРЕВА На събора в София през 1926 г. бяхме сковали от дъсчици на Учителя една катедра и един подиум, на който Той се качваше като на него бе поставен стол. Учителят седеше на него пред катедрата, а отгоре върху главата Му бяха сковани дъсчици и между тях опънато бяло платно, за да бъде като навес и да предпазва Учителят от горещото слънце. Обаче след събора Учителят нареди да се използва този дъсчен материал, за да се направи метеорологична клетка. Приятелите отидоха и видяха в гората как е построена метеорологична клетка при обсерваторията към университета, дойдоха и направиха по техен терк и нашата. В клетката имаше и метеорологични инструменти, както при всяка станция, които Учителят бе дал: 1. Пишещ термометър, записва минималните и максималните температури. 2. Барометър, също пишещ, той се върти с барабан. 3. По-дребен барометър. 4. Хидрометър. Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден. Той му даде един военен бинокъл, доста силен и с него Георги Радев трябваше да прави редовни ежедневни наблюдения на слънчевите петна. Жорж направи и скица и всеки ден, като наблюдаваше слънчевите петна как се явяват, как се разширявлат по слънчевия диск, то той ги отбелязваше на скицата, след това ги занасяше на Учителя. Учителят ги разглеждаше, правеше своите заключения и понякога споделяше с нас някои мисли за слънчевите петна. Веднъж Той каза, че слънчевите петна, които ние
към текста >>
329.
59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА Учителят имаше идеята как да се устрои Изгрева, тъй че да отговаря на бъдещите задачи на братството. Тази идея Той подробно не е развивал, а общо е споменавал в разговори с приятели. Какъв тип да бъдат къщите, как да бъдат разположени, а не така да бъдат безразборно разхвърляни по нивите. Обаче приятелите нямаха търпение и не бяха много изпълнителни към думите на Учителя и така Изгрева взема по-друг вид отколкото Му се искаше на Учителя. Но централната част, където беше поляната, боровата горичка, градината, салона и пред салона беше устроено и изпълнено по план на Учителя. Той не държеше на блестяща външност на къщите. Предпочиташе скромните жилища като обстановка, за да не бъде тя причина да се приближат тук случайни хора. Като идваха и виждаха скромната обстановка казваха: „Е, тук няма нищо интересно." Пред техните очи беше спусната специална завеса да гледат, но да не виждат. Така Изгревът си остана едно скромно селище, макар че съм присъствал на разговор на Учителя с външни хора, които препоръчваха как да се устрои Изгрева, какви постройки да се построят и какъв салон може да се направи. Обаче Учителят не възприемаше такива идеи, защото не искаше да се дава много пищен външен вид, който щеше да привлече хора от практичен интерес. А Той искаше идейни хора на Изгрева. Като се засели Изгрева дойдоха и по-практични хора, които не бяха доволни от дъсчените бараки.-Започнаха да строят обикновени къщи с тухли, мазилка, вар и така тук навлезе
към текста >>
330.
60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИЗГРЕВА Първо ние младежите се заселихме на Изгрева в дъсчени бараки. След събора през 1926 г. Учителят остана да живее в току-що направената стаичка и престоя през цялата зима на Изгрева. А за беседи всички слизахме долу в града на ул. „Оборище" 14. За онези, които живееха в града, Оборище беше удобно, но за нас бе свързано с трудност. Ние следвахме и предвижването ни затрудняваше. Имаше и други причини, които споменах с предприемача на Иван Радославов и които разказах. Ето защо стана нужда да се построи салон на Изгрева. Тази идея бе подхвърлена още на събора през 1926 г. след като видяха, че Учителят държи беседа под открито небе. През 1927 г. края на юли дойдоха наши приятели от селата, главно от Айтоския край, които бяха майстори-строители. Беше една група от около десет човека. Причислихме се и ние младежите към тях и за две седмици салонът беше построен. За събора 1927 г. салона приюти Учителя и Той там държа беседите си макар че нямаше поставени още прозорци. Проектът на салона бе даден от Бертоли и Учителят препоръча да се направят тези големи прозорци. Освен това те трябваше да бъдат заоблени отгоре, а да не са четвъртити както при обикновените строежи. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец. И Учителят в една беседа каза: „Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него." Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но
към текста >>
331.
61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона. Не много голяма - 4 на 6 метра. В нея имаше едно легло, на което Учителят спеше. Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка от скромна, по-скромна и от бедна по-бедна. Но се поддържаше чисто от сестрите,които се грижеха за обходата на
към текста >>
332.
62. СОЛАРИУМА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
стаичката на Учителя Бертоли направи един солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван от този или онзи. Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани. Това беше едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата, обаче Учителят го използваше в слънчеви дни и прекарваше доста часове горе на слънце. Учителят беше доста доволен от това приспособление. Днес може да го видите само на
към текста >>
333.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла маса, на която бяха наслагани най-различни блага. Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага. Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето. Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня?" А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях
към текста >>
334.
64. КРЪЧМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
салона на Изгрева имаше едно място около четири-пет декара, което Учителят препоръча на възрастните приятели да го закупят. Не беше много скъпо. Продаваше се в момента. Те бяха хора практични, някои от тях имаха банки, някои бяха индустриалци, други на търговския живот и изобщо хора практични в живота. Но те умуваха, разтакаваха се, после се разколебаха и местото го купиха други. То беше една доста обширна овощна градина, опираше стената на салона и отиваше до гората. Като узнаха всички, че Изгрева •стана център на братството, духовенството все търсеше начин да направят спънки и да пречат на Учителя. Така те научиха,че то се продава, купиха го и после го дадоха на един кръчмар да си направи там бирария и кръчма като го финансираха. По всякакъв начин те се стараеха да пречат на Учителя. Кръчмата заработи и по цял ден там гърмяха грамофони, скандали ставаха често, а побоищата не бяха рядкост. Стана пивница и половина. От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше риба и черен дроб. От тях се издигаше пушек, прехвърляше салона и слизаше пред двора и каква миризма и какъв тормоз изпитвахме само. А ние бяхме вегетарианци. Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант
към текста >>
335.
65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ През 1927 г. бе построен братския салон. Имаше стълби, които извеждаха в горната стая, където Учителят живееше. Имаше антре, а стаята Му беше молитвена стая. В антрето пред стаята имаше няколко стола, едно легло и печка. Учителят приемаше понякога и горе гости. Тази стая ние я наричахме Горницата. Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше легло и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната. Всичко беше от скромно, по-скромно. Приятелите които бяха богати и заможни решили, че обстановката на Учителя е много скромна и че има неудобства. Той нямаше елементарни условия, които изискваше едно жилище. Освен това на гърба на салона поради непослушание на възрастните приятели към съветите на Учителя, те не откупиха този парцел, та по-късно там зад гърба на салона имаше кръчма, печеха се кебапчета, идваха пияници и цялата тази зловонна миризма се виеше нагоре и отиваше към стаята на Учителя. Видяха тогава че са сгрешили решиха да се коригират. Събират се 3-4 човека богати и умуват. Димитър Кочев богат, Славчо Печеников се мъчеше да бъде богат и още други. Решават и дават на архитект да направи план на една вила и изчисли какви материали трябват и дошли да докладват на Учителя какво са решили. Аз се случих при Учителя, когато те дойдоха. Учителят тъкмо излизаше от салона. „Учителю, ще Те занимаем с един важен въпрос." Учителят се спря, не беше доволен от тяхното идване. И те започват: „Тъй, тъй нямате удобства, нямате това, нямате онова, че и
към текста >>
336.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на лозето Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен. Учителят създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителят беше създал различни чертежи и фигури, като беше ги дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше „Скрижалите на Духа Господен". Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги цилиндрични специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах. Те бяха при мен и аз ги предадох да се съхраняват. Къде са сега не знам. А кой ще ги разчете, когато никой не знае символиката им. Единствено аз знаех някои неща за тях и ги предадох на един от младите братя. От тези чертежи с фигури някои стари братя си ги прерисуваха и също си направиха такива. Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг както и размерите и цветовете с които са нарисувани. Бертоли се заинтересува дали не може да изработи на отливка някои от тези чертежи и да останат като емблема на Братството. Като италианец той бе практичен човек искаше всяка една идея да има изображение и по този начин да се увековечи. Разбира се има опасност да се дойде до едно вкаменяване на една жива идея, която трябва да се приложи чрез човешкия живот, а
към текста >>
337.
67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА ИЗГРЕВА Един ден на Изгрева беше богато изживяване. В първите години в пет часа приятелите бяха събрани на поляната. Всеки си избере място между боровете, прави размишление, прави своята лична молитва. Тогава на Изгрева имаше ред и тишина. Нямаше ходене насам-натам, всеки тихичко идваше и заемаше едно място. Обстановката беше красива. Мълчаливи млади борове, голямо небе, простор наоколо, хубав въздух и тишина. Изгревът беше далеч от града и нямаше постройки наоколо. Всичко наоколо беше ниви. По поляната прекарвахме в размишление докато дойде и наближи изгрева на слънцето. Някои идваха много по-рано в три часа сутринта, кой както си намери за добре по вътрешен път. Изгрева стана място за размишление и молитва. При изгрев слънце всички се нареждаме на голямата поляна в няколко редици и посрещахме изгрева на слънцето с песни. След това като хванем първия лъч започваха общите молитви. Тях ги водеше Учителят и посочваше кои молитви да се казват като се произнасяха гласно всички. Между молитвите понякога се изпяваше по някоя песен пак посочени от Учителя. С това общата молитва завършваше. След молитвите се правеха гимнастически упражнения и упражнения за дишане. Учителят беше дал ред упражнения за дълбоко дишане. Те са простички не са съпроводени с големи усилия и напрежение, но резултатите от тях бяха много добри. Освен упражнения за дишане правеха се гимнастички упражнения, които Учителят беше дал още на съборите в Търново. Това са известните шест упражнения.
към текста >>
338.
68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Двадесет и втори март беше голям празник за нас. Това е Първия ден на пролетта. А Учителят го нарече „Духовната Нова Година на Школата". Този празник се очакваше с голям интерес от всеки. И наистина настроението беше празнично. Всеки беше се подготвил като за един Велик ден. Тогава сутринта редът протичаше обикновено като другите празнични неделни дни. За 22 март Учителят държеше една специална беседа. Тя се държеше след като премине молитвата на поляната, гимнастическите упражнения и Паневритми-ята. След това на Изгрева се прекарваше целия ден като празничен ден, независимо в какъв ден се случваше. Този ден можеше да е делничен ден. Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща вечеря. Онези, които бяха заангажирани през деня винаги идваха за общата братска вечеря. Салонът се изпълваше. Онези, които организираха художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази. Обикновено на тези вечери Учителят присъстваше и вниманието на всички беше насочено към Него. Петровден е именния ден на Учителя. Той се чествуваше тържествено с голямото участие на всички. Всеки бързаше да поднесе почитанието и вниманието си към Учителя. Поляната се изпълваше от народ. На Петровден Учителя винаги държеше Слово. 22 септември. Той е братски празник, астрономически с есенното равноденствие и навлизането в есента. От този ден Учителят започваше новата учебна година на Школата и изнасяше своите беседи четири пъти седмично. Нова година се
към текста >>
339.
69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИЗГРЕВА Учителят не беше доволен от това, че братята и сестрите закупиха места на Изгрева и то на малки парчета. Той искаше всеки, който купи да има по един декар. А те закупиха по 100-150 до 200 кв.м колкото да стъпят на Изгрева и да си построят барака. Всеки гледаше да си огради мястото. При ограждането на местата нямаше дори пътека откъдето да се мине. Нямаше регулационен план. Изгревът стана като квартал. Спомням си, яви се един спор между две сестри, които спореха за една педя място като съседи и вдигнаха скандал и не виждаха, че Учителят е на няколко крачки от тях и разговаря с няколко братя. Ако бяха видели Учителя не биха направили караницата. Накрая премина този тъмен облак. Учителят беше много недоволен и сериозен и каза на братята, които бяха до Него, а аз бях един от тези. „Виждате ли за какво се карат, за една педя земя. То Изгревът е още във въздуха, в Божествения свят, а те тук цепят земята." Той не беше доволен от туй, че строяха безразборно бараки без да го питат, всеки на местенцето, което си го е купил, само и само да си вдигне барачка и да се засели. А Учителят имаше план за Изгрева как да се тури ред и порядък. Имаше идея как да се разположат жилищата,как да бъдат алеите и пътеките и как да се обзаведе Изгрева. Но в онуй време всеки бързаше да си купи място, и да се устрои на Изгрева, за да живее там. Този план Учителят в общи черти ни го е казвал, как може да се устрои Изгрева, но никой на Го послуша. В онуй време ние бяхме младежи и
към текста >>
340.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СТОЯНКА ИЛИЕВА Учителят взе инициативата да се построи жилище на мястото, което бяхме наели под наем от един гражданин в София. Нивата беше около три декара и ни го даде под незначителен наем и ни разреши да си построим барака за живеене. Нямахме квартира и за нас дойде много добре и така ние построихме първото жилище на Изгрева и там се заселихме аз - Борис, Георги Радев, Димитрий Стоянов и Никола Нанков. В този период когато се заселваше Изгрева с бараки имаше една барака на Тодор Стоименов. Тя беше построена от сандъци за пиано, които се продаваха много евтино и скованата барака бе доста примитивна. В нея живя Тодорчо докато си купи място и си построи жилище, но към гората. Един път Учителят ме вика и ме заведе пред празната барака на Тодорчо. Оглежда я и ме пита. „Тази барака може ли някакси да се смиремети?" Употреби думата „смиремети", значи да се постегне и понаправи. Аз като я гледам, тя стърчи като самотна барака и не е много солидна, а е вече грохнала, пък се е и малко изкривила. Ако я духнеш, ще падне. Ако трима души застанат пред нея и духнат, ще я отвеят в полето. Аз я оглеждах дълго и казах: „Може да се поправи, ако до нея направим още една барака като нея и двете ги свържем горе с общ покрив, за да се държат и двете, за да не паднат." Пита ме: „Можеш ли да я направиш?" „Мога". Аз бях направил вече освен нашата барака, но и още няколко други. Учителят ме погледна и изрече: „Почни да я правиш! Ще водиш сметка точно, подробно какво харчиш."
към текста >>
341.
71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА УЧЕНИКА Учителят приемаше всеки ден посетители, които идваха по най-различен повод при Него - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха помощ от Него, било хора, които искаха да поговорят с Него или по тяхна лична работа. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само в един ден не приемаше посетители. Това беше съботата. Съботния ден Учителят не приемаше никого. Това знаеха всички и не допускаха да Го безпокоят никакви хора, колкото и да беше нуждата голяма, при Учителя не допускаха никого. Той бе казал: „Съботния ден е определен за Господа. Него съм определил и за това съботния ден не приемам." В Школата на Учителя, човек като влезе в нея почва да работи върху себе си, върху своят характер и своя мироглед, върху своето минало и наследство от минали поколения. Всичко това е една много сложна работа. Тук се иска знание, методи за работа, упражнения. Всичко това е дадено в Школата на Учителя в един разнообразен материал, който е записан и отпечатан и е на разположение на учениците. Това е единия път. Школата на Учителя не е само теоретична, но може да се приложи в живота и всеки според усилието, което е направил и според усърдието си като ученик може да се ползва от това знание. Учителят всякога даваше съвети, когато се обръщахме към Него. Особено обичаше да Го запитват по идейни въпроси по ориентиране за духовния свят. Тогава бе доволен. Не обичаше да Го занимават с лични интереси, макар че и тук даваше съвети, за да може ученикът
към текста >>
342.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ШКОЛАТА Въпросът за постът е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Всички тези неща трябва да се извадят и подредят. Необходима е студия по този въпрос. Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост. Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея. Спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. физическия пост означава изключително организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. И център и фокус на този пост е човекът и неговото тяло. Това е принципът. А Учителят е
към текста >>
343.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ Учителят живееше в скромна обстановка на Изгрева. Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше по-дълго от обикновеното и беше 10-15-20 см по-дълго и слизаше почти до колената Му. Панталонът Му винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които се грижеха като перяха, гладеха, чистеха. Помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Имаше моден шивач французин дошъл в България и Учителят шиеше при Него. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и имаше идеята да шие само тя дрехите на Учителя. Тя наистина ги шиеше, но Учителят даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя по няколко костюма. Учителят не даваше всекиму да Му взема мярка като шивач. Беше позволил само на един да Му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата, за костюми на Учителя. Учителят вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант. Може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една
към текста >>
344.
74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Имаше ли любими книги Учителя? По този въпрос нищо не мога да кажа. Но ще кажа друго. Как се набираха тези книги. Идва някой и Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката Си. Имаше освен на български език също и на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше по някой въпрос да се осведоми, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори: например от класиците на руската литература: Тургенев, Толс-той, Достоевски, Короленско. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат някои книги от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Често като отивахме на екскурзия обикновено сестра Мария подготви някой откъс от някоя книга и Му го четеше през време на почивката. Когато попаднеше на нещо хубаво търсеше случай да го сподели с Учителя. Особено при почивки тя ще седне до Учителя и ще Му прочете, това което тя бе приготвила" по Негово желание, да се представи от въпросния автор. Например чели сме на Учителя легендите на Лагерльоф. Тогава Той във връзка с четенето ще направи някоя бележка, характеристика свързана с текста или c автора. При разбор на съчинението Учителят беше в такива случаи много точен. Неговите дефиниции и Неговите определения бяха безпогрешни. Някои от
към текста >>
345.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИЗГРЕВА Към музиката Учителят винаги имаше жив интерес. Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици. Много от музикантите в града преди концерт идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева. Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това. Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и поздравления. Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който
към текста >>
346.
76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА ИЗГРЕВА Толкова млади хора събрани на едно място. Имахме жив интерес към художествена литература, към музика и изкуство. Учителят насърчаваше всеки от нас да разработва онзи талант, който имаше. А студентите ги насочваше да работят в онази област на науката, която ги влече. И тогава като се съберем всеки споделяше нещо от своята наука или от своето творчество и така се очерта един пълен общ братски живот. Започна се една всестранна ориентация на младите към изкуството. Имаше поети, че писатели, че музиканти, че художници. Те създадоха завидно творчество. Имахме литературни вечери, когато всеки един от поетите издекламира едно свое стихотворение. Така участваха всички. Излизат музиканти и изсвирват някоя разработка на Учителя предварително одобрена от Него. И тогава всеки един от представителите канеше Учителя или на концерт или на литературно четене или на художествена изложба. Учителят се интересуваше живо от науката, изкуствата и процесите в обществото. Имаше широки интереси и използваше, всеки който имаше връзка с тези области и черпеше примери, които след това ги изнасяше в беседите. Например Той не изпускаше общата художествена изложба, която всяка година се правеше. Обикновено ние с Мария Тодорова Го завеждахме и отивахме наедно и дори има една интересна снимка: Учителят, Мария и Боян Боев пред художествената изложба. Учителят разглеждаше подробно и внимателно изложбата. Спираше пред всяко платно, особено пред по-важните картини, правеше бележки
към текста >>
347.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИЗГРЕВА В салона на Изгрева имаше сложени картини. Към тези картини Учителят нямаше особено влечение и не им отдаваше особено внимание. Това беше инициатива на някои братя и сестри художници - Влаевски, Цветана Симеонова, Цветана Щилянова и др. Туряха някои картини. Имаше хубава картина на Христа, която Учителят одобри. Имаше някои картини на Цветана Гатева Симеонова, която беше рисувала езерата или картини по идеи на Учителя. Учителят не им отдаваше голямо значение, но ги беше допуснал. Бяха сложени картини и в столовата. По време на процеса всички картини и обстановката на салона беше описана, така че има списък какви картини е имало в салона и какви в трапезарията и от кои художници. Ако това ви интересува ще ви цитираме. На Изгрева имаше художници завършили художествената академия. Такива бяха Цветана Симеонова по баща Гатева, Цветана Щилянова и др. Учителят насърчаваше хората на изкуството, даваше им идеи и те работеха съгласно учението. Когато правехме чешмата на Изгрева работихме с Цветана Щилянова наедно. Тя нарисува картините, а ние изработихме релефите. Аз издялах отгоре надписите. В туй време тя пожела да нарисува Учителя. За учудване на приятелите Той се съгласи, защото Той не обичаше да се подлага на позиране, за да Го рисуват. Кой знае как и защо, но Той се съгласи. Щилянова работи дълго време, а Учителят спокойно позираше. Тази картина излезе особено сполучлива. Когато Щилянова донася оригиналната картина, показва я на Учителя, Той я гледа
към текста >>
348.
78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ Художничката Цветана Щилянова бе помолила Учителя да й позира, за да Го рисува. Това стана по времето, когато ние с Бертоли правехме чешмата. Докато аз моделирах и правех рисунките на чешмата, то Щилянова рисуваше Учителя. Главно аз направих чешмата, а Бертоли идваше и наглеждаше обекта и даваше съвети, които Учителят не винаги одобряваше. Но това не му попречи после да му се препише, че той е построил чешмата. Аз си замълчах. Нали онези, които живееха на Изгрева знаеха кой я е построил? Пък и Учителят знаеше. Другото не беше важно. Но години след това, когато слушах как Бертоли бил направил чешмата, тогава разбрах защо майсторите, когато направят чешма, оставят един знак, който е само техен, за да се знае чий е майсторлъка. Прави са старите български майстори. Щилянова нарисува изключителен портрет на Учителя. След това с Неделчо Попов отидохме и направихме цветна репродукция. Тя стана сполучлива и я сложихме на книгата „Учителят". По-късно Щилянова нарисува още няколко такива копия на оригинала. Нарисува по нейни скици след заминаването на Учителя един образ на Учителя в профил, предаде го на Анина Бертоли, която живееше в Париж и тя направи цветни репродукции от него. Тук изразът на Учителят не е направен както трябва, особено очите и погледа Му. Не са такива каквито бяха в действителност. Щилянова имаше скици на Учителя, които тя правеше на Учителя докато Той говореше в салона. Тези скици са запазени и трябва да се издадат в един албум заедно с
към текста >>
349.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ Имаше един художник, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов. Той не идваше на беседи на Изгрева, но когато Учителят се помина и тялото Му бе изложено в салона, то Герасимов дойде на Изгрева, седна на стол пред тялото Му и започна да прави скици на тялото. Макар че не идваше на беседи, но един вътрешен импулс го накара да направи първо скица на Учителя както е положен и после направи скици на ръцете Му без да го кара някой. Тези скици на ръцете са чудесно изпълнение. Аз се учудвам как може художник да изпълни така добре, с такова майсторство да изрисува ръцете на Учителя. Голям художник беше. Бяха нарисувани с най-големи подробности. Всички гънки, венички, фибри бяха така дадени, че човек ахваше от почуда. Бяха живи ръце. Тогава аз купих от него две скици, на които той бе направил лицето на Учителя. Рекох му: „Продай ми сега и ръцете!" „Ръцете не ги продавам, те са ми талисман!" Не ми ги продаде. Аз му давах голяма сума за двете скици, около 100 хиляди лева. Те са запазени тези скици. Но ръцете останаха у Герасимов. Тогава възложих на фотографа Васко Искренов да отиде в къщата на Герасимов и да фотографира скиците на ръцете на Учителя. Но Искренов не можа да намери време и да се свърже с Герасимов и да ги преснеме. Дойде време, помина се Герасимов и аз изпратих човек да отиде да види в неговата сбирка от скици и да потърси скицата от ръцете на Учителя. Щяхме да я откупим каквато и сума да искат. За най-голяма
към текста >>
350.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ След като се засели Учителя при Петко Гумнеров на ул. „Опълченска" 66 и като мина известно време започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така почнаха събранията на ул. „Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 ч. сутринта. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя намираха Го там. Те научиха за събранията и идваха и броя на посетителите се увеличи толкова много, че даже и двора се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци. Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на „Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Петко работеше в съда и като бързописец записваше речите на съдията, адвокатите и прокурора. Те записваха бързо, имаха си методи за записване и не пропускаха ако говора не беше дълъг или ако имаше паузи, то бяха улеснявани от това. Учителят говореше бавно, отмерено, тихо, но така, че гласът Му се чуваше с еднаква сила както
към текста >>
351.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА След като една от стенографките разчете, дешифрира и напише на пишеща машина в четири екземпляра една беседа, която е сверявала от четири тетрадки, то тогава тази беседа беше само една разчетена стенограма. Тя не можеше така да се публикува. Затова сестра Паша взимаше и редактираше тази беседа и я подготвяше за печат, като я написваше на пишеща машина. След това отиваше при Учителя й Му четеше беседата. Той слушаше и даваше своите забележки като някои места допълваше или някои места коригираше. След това Паша се връщаше в своята барака и я обработваше отново съгласно препоръките на Учителя. След това я предаваше за печат на печатарите, които набираха буквите и набрания текст го изкарваха отпечатан, което се наричаше шпалти и те се даваха на Паша за корекция и преглед. След като поправи пропуските и грешките на печатарите, тя ги връщаше, те поправяха своя набор от букви и пак изкарваха втора шпалта за преглед. Така всяка една беседа се коригираше три пъти: два пъти от шпалти и един път от Учителя. Учителят не обичаше грешки. С годините Паша свикна с метода на Учителя за работа и след Неговото заминаване тя продължи да работи по същия начин. Паша ръководеше издаването на беседите, защото през нея минаваше цялата работа. Тя стилизираше малко беседата на Учителя, защото да говориш е едно, а да пишеш е друго. Това са два различни процеса. А да ги представиш за печат е нещо трето. Има малко разлики, където едно нещо може да се каже
към текста >>
352.
82. РЕДАКТИРАНЕ НА СТЕНОГРАМИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СТЕНОГРАМИТЕ Трите стенографки стеногра^фираха, после дешифрираха, сверяваха текстовете и накрая Паша редактираше. Имаше години когато Паша отиваше в г-р. Русе, престояваше там и правеше коректура на шпалтите. Трудна, но и отговорна работа. Но се справи. Като идваше в Русе тя отсядаше при братя Маркови, а книгите се отпечатваха в печатницата на Борис Малджиев. Тогава се оказа, че имало опити за свободно редактиране на дешифрирания текст и някои от братята бяха видяли това, след което отидоха и запитаха Учителя защо е така. Тогава Учителят реши въпроса като направи един опит с приятелите. Той даде на трима човека по една дешифрирана беседа да я преразкажат в по-съвременен език и да бъде по-достъпна за читателите. Тогава смятаха някои-, че езикът на Учителя е неразбираем. Езикът на Учителя беше чисто символичен език и беше много точен. Но ние не Го разбирахме, защото не разбирахме Словото. По-късно Той каза, че за да се добере някой до Словото Му той трябва да мине през четири посвещения. А когато мине през четвърто посвещение, то Словото директно ще влиза в него и ще го храни с Божествения хляб. Така тримата човека направиха опит с трите беседи, които Учителят им даде. Но нищо не излезе. Учителят не бе доволен от преразказаната работа ,защото бе променен Духът на Словото. Всички видяха и се убедих в това. И в Негово присъствие и по Негово време никога повече не се постави този въпрос. След заминаването на Учителя започнахме да отпечатваме следващите
към текста >>
353.
83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ? Учителят редовно изнасяше своите беседи на ул. „Опълченска" 66. Имаше стенограф, който подготви първите три серии „Сила и живот" за печат. Мисля, че помогна много Димитър Голов, наш брат, който имаше книжарница и се занимаваше с печатане на книги. Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение дошли под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от братството. Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко. Разболя се и си отиде мъченически. Такъв е окултния закон. Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт. По-добре да гориш отвътре и да изгори всичко старо, което е в теб, от стария живот и да вървиш напред отколкото да се повърнеш. Повърнеш ли се, ще те разкъсат онези, които искат да те ограбят и да ти вземат от спечеленото. Този закон го проверявахме по време на Школата. Действуваше безотказно. Но на първите три серии на Димитър Голов трябва да се отдаде заслуженото. Откъде идваха средства? Отначало имаше ревностни братя, които два-ма-трима финансираха дадено томче. Следващият етап бе, че към тези се включиха и други. Третия етап бе когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера. Това бяха средства набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбата част от сумите се възстановяваха. По това време се основава един редакционен комитет от възрастни
към текста >>
354.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" 14 След като бе построен братския салон на ул. „Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували. А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат. Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета. Нашите сестри и братя, които бяха по-свободни сгъваха колите и те ставаха на томчета. Така нашата скромна печатница започна да издава томчета от беседите на Учителя. Туй ни радваше много макар че имаше неудобства. Имаше място в двора. Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи. А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова. Разбира се ако кажеше някоя дума всичко щеше да се изпълни. Той искаше да види каква
към текста >>
355.
85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЛЕВЧЕТО Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София, всеки ученик, всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по~време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: „Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме. А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили." Това беше около 1930 г. Тази задача започна да дава добри резултати. Събираха се пари, с които можеха да се отпечатват редовно томчетата. Боян Боев беше този, който се занимаваше с изпращането на книгите, което бе много трудно. Да се опаковат книги, че да се изпращат по влака, да се държи точна сметка, кой какво е дал и какво е получил. Преди това приятелите непрекъснато изпращаха писма до провинцията и умоляваха онези, които не са се издължили за предишни томчета да сторят това, но сега нещата се канализираха. Учителят
към текста >>
356.
86. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ДОБРОДЕТЕЛИТЕ На Изгрева между боровите дръвчета, които ограждаха поляната имаше едно местенце по-свободно от дръвчетата. Така, като една малка полянка, но заобиколена от борчета. И в първите години, преди да бъде построен салона и да има някакви строежи на Изгрева, на тази полянка се събираше една малка духовна група. Там правеха те своите духовни събрания. Бяха пет сестри. Братята пригодиха една пейка да посядват и една масичка, за да могат да си водят бележки. Там се изнасяха реферати, водеха се разговори с участието на Учителя, който ръководеше тази група. Тя се наричаше духовна група или „Класът на добродетелите", защото тази група работеше по схема на Пентаграма. Който познава Пентаграмата и е запознат с нея знае, че петте върха представляват петте добродетели: Истина, Мъдрост, Правда, Добродетел, Любов. Всяка една сестра представляваше и застъпваше една добродетел. Например за Истината отговаряше Савка Керемедчиева и понеже Истината е на върха на Пантаграмата, първият месец тази сестра е ръководител на групата. Учителят е дал задание, което трябва да се изпълни, задачи които трябва да се решат и на тяхната редовна сбирка сестрата ръководи работата на духовната група. Следващият месец върхът на Пентаграмата се завърта от ляво на дясно И най-отгоре вече идва на върха Любовта. А за Любовта отговаряше Мария Тодорова. Следващият месец следва да се изкачи като връх Добродетелта, след това Правдата и накрая Мъдростта. И така всички ученички се редуваха. Всяка
към текста >>
357.
87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той бе създаден от възрастните братя, когато ние бяхме младежи. Те имаха за задача да подготвят беседите за печат. В него влизаха добри наши братя интелигентни и просветни хора. Такъв беше дядо Благо-Стоян Русев, учител и писател. Стефан Велев, който знаеше много езици, имаше много преводи на окултна литература и беше чиновник в Народната банка. Това бяха хора с обществено положение, с тежест и с добри заплати. Те се опитаха да работят, но много мъчно вървеше, защото разногласията възникнаха веднага. Всеки си имаше разбиране за него си, свой темперамент, свой начин за изказване и тези неща не се съгласуваха в хармония. Така че този просветен съвет не можа да свърши много работа. Той подготви няколко серии беседи за печат „Сила и живот" IV, V и VI серия. Това беше един колективен труд, но книгите не бяха изработени така както първите три серии, които Гълъбов изработи. Не бяха добре оформени дори като книги. Тъй че този просветен съвет, който имаше по-големи финансови възможности, защото това бяха заможни братя, не можаха да направят това, което направи сам Гълъбов. Тъй че съветът не можа да се прослави много, а работата му беше посрещната с критика. Някои се обидиха и го напуснаха. Така той се разтури. По-късно през 1928 г . беше направена една Старо Загорска сбирка на приятели и по молба на участвуващите в нея поискаха да се определят шестима братя, които да се грижат за книжнината. Бяха определили шестима: Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Радев, Начо
към текста >>
358.
88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След създаването на Младежкия Окултен Клас възникна идеята да се създадат Младежки събори с представители на младежите от цялата страна. Предложи се това да става на Петровден, преди 12 юли, когато беше рождения ден на Учителя. Тогава в София на Изгрева се събираха много хора. Обикновено те траеха по няколко дни като предварително се определяха няколко теми, върху които ще се работи. Изнасяха се реферати от участниците, след което Учителят вземаше думата и казваше своето мнение по много изнесени въпроси. Винаги след един Младежки събор се правеше екскурзия до Рила, като приятелите биваха уведомявани да бъдат добре екипирани с дебели дрехи, завивки, платнища или палатки. Обикновено Георги Радев изпращаше съобщенията за тези събори, а писмата-отговор бяха адресирани до Жечо Панайотов. Още в началото се реши да се направи просветен фонд, който да издаде всички материали по Младежките събори. Такъв фонд бе създаден като бе съставен просветен комитет от Младежкия клас, в който влизаха трима братя и три сестри. И всички трябваше да внасят сумите си в централния касиер, който беше Жечо Панайотов. Като организатор за фонда бе определен Кръстю Тулешков. Благодарение на тези приятели бяха издадени материалите на 8-те Младежки Събори. Това е интересен материал за проучване. По-късно този фонд се опита да подпомогне издаването на беседите от Младежкия Окултен Клас, които бяха много изостанали. Всеки Младежки събор завършваше с екскурзия на Рила. С Учителя
към текста >>
359.
89. ПЕЧАТ НА РЕЗЮМЕТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
РЕЗЮМЕТА Още в първите години когато Учителят държеше някаква беседа, приятелите я записваха с хубав почерк в специално подготвена тетрадка и тя се изпращаше до някое от братствата, които си я преписваха на място, след което тя се препращаше по определен маршрут по градове и села. След време тази тетрадка се връщаше в София и отзад имаше страница, на която бе отбелязано кога и къде е преписана и кой е преписвача. След излизането на пишещи машини започнаха да се преписват и изпращат по същия маршрут. Но това беше една трудна работа. А когато Учителят даде задачата да се прави резюме на всяка беседа, то тогава тези резюмета се препращаха по определения начин. За тях се грижеха Боян Боев, Жечо Панайотов, Георги Тахчиев. Но поради липса на пишещи машини те много трудно се преписваха. Тогава по инициатива на Михаил Стоицев решиха да се закупи един циклостил и една пишеща машина, които струваха тогава около 16 000 лв. Като начало Пловдивското братство през 1931 г. даде 900 лева. Така се събра сумата и се закупи .циклостил на Изгрева. Започнаха да се отпечатват на него резюмета от беседи, както и частни разговори при екскурзии, при братски празници и други поводи. Отначало се издаваха на единични листове, а после се оформиха на книжки и стигнаха над 40 броя. Днес има запазени бройки като архив, който показва как е работено в онези години. Особено са ценни за някои екскурзии където Учителят е говорил и където брат Боев записваше частните разговори и ги поместваше в тези
към текста >>
360.
90. НАРЯДИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от Библията и да се пеят посочени песни. По-късно този ред стана известен като наряд. С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат. Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX. начало на учебната година. Петровден, 12.VII. рожден ден на Учителя, както и за съборите през август. Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди. Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма. Ще направи наряда, ще го занесе на Учителя да Го види и ако трябва да се направят някои корекции веднага се правят. Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове. Божественият
към текста >>
361.
91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ШКОЛАТА Дадена задача от Учителя на 3 януари 1940 г. На 3 т. м. Учителят в школната лекция в сряда даде следната задача: „За да може да се размишлява дълбоко върху молитвата „ОТЧЕ НАШ", тя ще се чете на малки части до 22 март." За тая цел молитвата се разделя на 27 части. В първите три дни се произнася само „Отче наш" и се размишлява върху вътрешния, мистичния смисъл на тия две думи. В следващите три дни се размишлява върху думите „Който си" и т. н. докато се завърши цялата молитва до 22 март. Всеки ден ще се почва молитвата от началото и като се дойде до определената част, ще се спрем и ще размишляваме върху тая част. А ако в някои градове това упражнение се получи по-късно, то ще се размишлява не по три дни, а по един или два дни, за да може цялата молитва да се завърши до определения срок. ОТЧЕ НАШ КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО ТИ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТИ ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ КАКТО НА НЕБЕТО ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ И НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ НО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГО ЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН. * * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя, на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА. Още три месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което
към текста >>
362.
92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
- БРАТСТВО Вестник „Братство" започва да излиза и да се разпространява по абонаментната система, но абонатите се указват малко на брой и списанието е финансово затруднено. Заплаща се само за хартията, а всичко друго е доброволен труд и доброволни вноски за издържането му. Редактор на списанието е Атанас Николов от Севлиево. Той е есперантист и поддържа връзки с останалите есперантисти в България и в чужбина. Друг, който е деен в тези среди е Петър Пампоров. Замисля се издаването на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство". Отначало е замислено да излиза по един брой на месец, но после излиза на два месеца по един брой. Той е изписван на есперанто и вътре са поместени статии на Учителя, материали на братята, разглеждащи идеите на Новото учение, очерци из братския живот. Помествани са и снимки. Вестникът е издаван на хубава бяла хартия. Започва от октомври 1932 г. до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя. Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно. - Този вестник на
към текста >>
363.
93. Вестник „БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Идеята за печатан орган на Братството кръжеше в умовете на младежите. Споделиха с Учителя и Учителят разреши да се издава. Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация. Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него. Най-ценното в него е втората страница на вестника. Изцяло тя бе запълнена с някоя беседа от Учителя. Обикновено това беше стенографирана беседа, след това дешифрирана, после резюмирана без да се променя езика и стила на Учителя и тя се изпращаше от Влад Пашов до Сава Калименов, който я отпечатваше. Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше на Учителя, който даваше съгласието си. Така че всички беседи във втората страница на в-к „Братство" е
към текста >>
364.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математическия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя. Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание. Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошничка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства. Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го
към текста >>
365.
95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗЪРНО" И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ Още от самото начало на Школата някои младежи правеха лични опити за издаване на списания. Излезнаха по един-два броя, но нямаше кой да ги купува, списанията останаха неизкупени и така финансово се разориха. Тогава разбрахме, че да се издава списание трябва да има общество, за което да бъде предназначено издаденото списание. По този въпрос ще намерите много неща казани от Учителя. Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя. Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев. А Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: „Житно зърно". Започна издаването на списанието всеки месец. Не минава време и Учителят извиква целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г. Всички са събрани и Учителят казва: „Никой от вас да не пише нито една дума в списание „Житно зърно", срещу Русия и СССР. Това си го запишете в умовете." И от тогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя. Изминаха много години. Списанието излизаше всеки месец, а в Братството идваха хора от най-различни политически среди и искаха да пишат за едните и срещу другите. Имаше англофили, германофили, русо-фили и накрая русофоби. Но беше спазено правилото да не се пише нищо против СССР. След като се смени властта през 1944 г. и комунистите дойдоха на власт, започнаха да издирват кой какво е писал срещу комунистите, срещу СССР и кой какви поразии е правил срещу тях. Всички тия лица бяха
към текста >>
366.
96. ПЕНТАГРАМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
е дадедна на първите събори от Учителя. По този въпрос има писано малко от Боян Боев. Учителят я беше отпечатвал сам. Както всяка работа, която вършеше Учителят сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по Негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност и че са направили залог с Бога Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал може би 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете членовете на-финансовия съвет, след като ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях не ги обявиха, както му беше реда и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребявали с тях. Но милицията. която дойде, за да вземе златото провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Това е една идеална хармонична форма с фигури. Тази мисъл, която там е вмъкната в този кръг „В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - това е основната формула на Бялото Братство. Тя е основната идея на ученика, на
към текста >>
367.
97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Тази книжка Учителят е отпечатал сам със свои собствени средства. За нея Той е започнал да говори още при първите събори. Но окончателно я стъкмява през 1912 г. във Велико Търново. През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в лозето на Иларионови в една малка колиба. През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето здраве. По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на здравето и на живота Му. В тази книжка са подредени мисли от Библията, Евангелието и Откровението. Учителят е проследил целия този материал и е намерил онези свещени моменти, когато Господния Дух е говорил и е извадил отделно думите Му. Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан. Това са стъпките на Духа. Това е много важна книжка и Учителят препоръчваше да се чете винаги. Беше казал: „Който чете „Заветът на Цветните лъчи на светлината" и работи с нея, няма от какво да се опасява и страхува." Значи това е Божията мисъл, която е слизала върху човеците да се изяви и да изпълни Божията Воля. И тук има правила, как трябва да се работи С нея. Е, ние не можахме да ви поднесем упътванията, но друг след нас ще ги изнесе. Пентаграмата и Завета на цветните лъчи бяха дадени почти едновременно. И Учителят като видя, че някои от приятелите не спазват
към текста >>
368.
98. ЗНАМЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
БЯЛОТО БРАТСТВО Още по търновските събори Учителят бе наредил различни чертежи, които представляваха символика и скрижали на Божествения Дух. Те бяха окачени по стените на Стаята, наречена Горницата в Търново. Тези чертежи са прибрани в една херметическа кутия под формата на цилиндър. За нея също трябва да се напишат неща и упътвания за чертежите. Къде е тя сега? Не зная къде е прибрана. Някой от приятелите я прибра на съхранение. Тя не е загубена. По това време Учителят даде чертежи и по тях беше извезано със златни конци на бяло платно онези чертежи, които Учителят бе дал. Това бе знамето на Бялото Братство. Аз съм го виждал опънато в Горницата на вилата в Търново. Това знаме го пазехме като светая светих. То също беше сгънато и поставено в подходяща кутия и прибрано на съхранение. Къде е прибрано пак не мога да ви кажа, макар че един млад брат непрекъснато иска да му го предам. Прибрано е някъде, някой го пази и аз съм забравил и дано се съхрани. Но лошото е това, че може някой да го разгъне и като види разните чертежи да сметне, че някой си е играл и да смята, че е непотребна вещ. Ето, това е най-опасното. На него са извезани чертежи с конци, които Учителят бе разтълкувал, че имат дълбок смисъл и това е подвижната скиния на Бялото Братство. Това знаме никога не е поставяно на бял прът и да се вее свободно на вятъра. То се окачваше по времето на съборите на стената в Горницата на Учителя. На времето на Рила, Николина Балтова донесе едно бяло знаме и го
към текста >>
369.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
представлява копие на една картина рисувана от художник, която представлява свалянето на Христа от кръста на Разпятието. Тук има идея, има закони и символика. Първите приятели я имаха окачена в рамки по стените. При нея също имаше правила за работа на ученика. За нея също трябва да се напише една монография. Накратко тя представлява един от скрижалите на Бога, чрез които Бялото Братство освобождава България от турско робство. Историята на антиминса ще бъде дадена допълнително от един млад брат. За сега не можем да споменем нищо повече, за да не се опорочат нещата. Идеята трябва да се реализира в подходящо време и така както Учителят държеше: образцово. Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г. Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста. Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за
към текста >>
370.
100. НЕМИРНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
след завършването на Богословското училище в гр. Свищов, отива и става начален учител в село Хотанца, Русенско. Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото, постепенно се почувствала една особена промяна. Децата имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети. И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна." Петър Дънов е даскал. Той мълчи. После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него? Не правиш ли същото като него?" Децата вдигат рамене и мълчат. От тогава престават да се клеветят едно-друго. Клеветата изчезва от класа. Децата обичали да се бият. Биели се до ожесточение. Родовата омраза и личната неприязън на родителите им се прехвърлила върху децата. Те просто били обсебени от тези сили, с които воювали възрастните. Учителят хваща двете деца, които се бият за ушите и им казва: „Утре ще дойдете с бащите си." На следващия ден бащите водят децата. Стоят и се гледат гузно. Младият даскал се обръща към тях и им казва: „Децата ви се бият с ожесточение и могат да се осакатят. Те ще се бият до тогава, докато вие не се примирите един с друг. Помислете си, дали ще се помирявате. Ако не се помирите, лошо ви се пише. Синовете ви ще станат разбойници и накрая затвора ще ги умири. Избирайте сега. Ще ли се примирите двамата и децата да не ви се бият, или ще оставите друг да ги усмирява." Бащите Го гледат
към текста >>
371.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр. Свищов през 1886 г. Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти. След това отива в с. Хотанца като основен учител. Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г. След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти. Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, било друга наука. Разбира се имали са фондове и средства за
към текста >>
372.
102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА БЛУДНИЯ СИН" Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни показа няколко Негови песни. Една от най-големите, които Той ни е свирил един, два или три пъти се нарича „Завръщането на блудния син". Аз текста за тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули. Първия път когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ. Студентите давали концерт. Те знаели, че Той свири на цигулка и те Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, Той им изсвирва тази мелодия. Но Той я създава в момента, в момента я импровизира и в момента я сваля отгоре. Това е идеята по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: „Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се." Значи на тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Търчат към Него и питат: „От кого беше това парче? От кой автор?" Учителят мълчи, мълчи и после им казва: „Тази мелодия Аз създадох в момента!" От тогава
към текста >>
373.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК? След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове. И така те не Го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ. Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец. По това време негов състудент е и
към текста >>
374.
104. НАЧАЛОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
онова време, което се е чакало и към 1900 г. Учителят решава да тръгне из България. Преди това е обмислял делото си. Но преди да тръгне, Той прави връзка с някои приятели. Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г. Когато Учителят се кани вече да тръгне, да организира Братствата в България Той държи една сказка в читалището на гр. Нови Пазар. Това е публична сказка обявена на широко със съответен афиш. И вход има за сказката - 50 стотинки. Тогава това бяха много пари. Обаче салонът е препълнен. В тази сказка Той набелязва основните идеи на Новото Учение. Тази сказка я имаме написана от самия Учител. Защото Той написва писмо до Пеню Киров, както и самата сказка. Той я предава на Пеню Киров написана собственоръчно и ние я притежаваме. Тъй че един ден ще бъде изнесена. След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села. Пътува пешком, пътува с волски, с конски коли, пътува с каквато има възможност. И повечето пешком. Така Той тури основите на Братството. Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им. Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите на Братството. Това бе първият етап. Втория етап. Много от тези групи се занимават със спиритизъм и работят с медиуми. Отначало Учителят не ги отрече, а
към текста >>
375.
105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА УЧИТЕЛЯ Учителят прекарва 3-4 години в семейството на баща си, който е бил свещеник в Нови Пазар. Отвън не прави впечатление, че с нещо се занимава, но има вътрешен интензивен живот. През тези години Той се свързва с няколко приятели и води кореспонденция с тях. По нея днес съдим за много неща за първоначалната дейност на Учителя. След три години мълчание излиза с една сказка в градчето пред цялото гражданство. С туй започва Неговата проповед пред българския народ. Тази сказка я имаме записана лично от Учителя собственоръчно, защото Той я изпраща после на Пеню Киров, да му каже каква сказка е държал, какви мисли и идеи е развил пред народа. Разбира се сказката се посреща с въодушевление. И от тогава Петър Дънов започва да пътува между народа и изнася сказки по френология, хиромантия, окултни науки и сказки върху пътя на човешката душа. Така Той пробва идеята на учението и вижда как народа реагира на него при тези Му пътувания по градове и села. Намира малки духовни групи, които работят самостоятелно, някои са спиритически групи, други религиозни групи, които се подвизават като верующи хора. Всички тези групи Учителят ги посещава, поставя ги във връзка едни с други, обединява ги и полека лека започва да се оформя Братството в България. Така се запознават след време с Айтоската група на Георги Куртев. Те Го приемат с отворени обятия и разбират, че в духовните работи трябва да има ръководител. Той ги упътва в духовния им път. Не може така блуждаещо да се
към текста >>
376.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят по онуй време пътуваше из България и държеше сказки било по френология или хиромантия. Това бяха духовни сказки. В градовете където имаше малки общества, които бяха религиозни с духовен интерес или с някакви духовни задачи, то Учителят започваше с тях. Първо на тях говореше. После като се разшири кръга, говореше в някое малко салонче, или обстановка, в която те можеха да организират. Учителят държеше общи сказки. Изначало главно това бяха сказки по френология, наука за черепа. В тези сказки Той демонстрираше как може по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности и всичко. Учителят на някои хора измерваше главите и им правеше френологични карти. Там в нея бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Тогава Учителят на тези центрове в тази отпечатана карта слагаше оценка, както се слага на един ученик. Например на даден център Той сложи бележка 2, 3 или 5 в зависимост дали е развит. Ако е много добре развит слага отлична оценка. Ако не е развит, тури му 2.Ако никак го няма сложи му единица. По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на здравето и възможност за работа в живота. Тъй че даваше упътвания този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето
към текста >>
377.
108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА Отношението на Учителя към тогавашната царска власт на Фердинанд не беше благоприятно. Властта работеше против Учителя. Тя налагаше най-различни ограничения. Забраняваше Му понякога да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. Например в една от беседите си Той казва: „Препоръчах на България да не се намесва към никоя групировка." И когато българите се определиха към страната на Германия Учителят каза: „България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." И тогава цар Фердинанд и Радославов за тези изказвания на Учителя, Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учителят заминава за Варна, обаче на гарата казва така на приятелите: „Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София. Но те няма вече никога да видят България." И така стана. Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия. Българите изгубиха войната както и немците. Сбъднаха се точно думите на Учителя. А те не се върнаха никога в България. Васил Радославов от 4.VII.1913 г. до 21.VI.1918 г. бе Министър-председател на правителството. Той съдейства за въвличането на България в Първата Световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. Забягна в Берлин. Бе осъден задочно от държавен съд след края на войната като виновник за втората
към текста >>
378.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел Лондон, ходеше си свободно из града. Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI. 1918 г. Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна. Затова Патриаршията по онова време в турско е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той си четял на славянски, т. е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. Учителят обичаше да ходи при баща си. Тогава голяма градина и поляна имаше около черквата. Къщичката, там където живееше дядо поп е ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе. И какви сладки приказки между двамата. Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му. В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани
към текста >>
379.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Първата връзка с търновци Учителят прави с Мария Казакова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава , като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови. Постепенно с започване на търновските събори в търновското братство влизаха около 20 семейства. Но тук дойдоха и първите противодействия. Търновското гражданство подстрекавано от духовенството и църквата не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат. Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град. Така успяха да съберат няколко стотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение да не правим съборите на Братството в Търново. Учителят се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. Но това беше през 1926 г., а до тогава от 1919 до 1925 г. включително съборите бяха в Търново. Съборните беседи са издадени. Тогава ние младите хора охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за всяка евентуалност. По този начин не се допусна чужд човек в лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600
към текста >>
380.
111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ВРЪЗКАТА През 1922 г. месец август, съборът на Бялото Братство се състоя във Велико Търново в лозята. Тук дойдоха много млади хора от София и от страната. Но ние младежите нали сме млади, все се отделяхме и правехме излети ту до планината, ту до някои забележителни места. Ние бяхме млади и друг вятър ни надуваше отвътре. Някои братя взеха инициативата да се отиде до село Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на селото. Около 20 души братя и сестри тръгнаха на няколко групи. Но ние няколко човека понеже нямахме познати около Тях, останахме накрая и решихме да се обадим на Учителя. Обикновено възрастните приятели бяха много строги към нас, големи моралисти и за тях едно такова движение за млади хора насам натам не беше безобидна работа при положение, че имаше около нас и сестри. Говореше се за Новото учение, за любовта, но ние бяхме още старите хора със старите привички и мераци. Учителят прие и изслуша желанието на групата около 20 човека да посетят Арбанаси. Аз стоях настрана и най-накрая, понеже не обичам да изпъквам и да бъда пръв. Бях млад и се срамувах. А и не познавах никого. Тогава Учителят се обърна към мене, вдигна ръка и посочи с показалеца си Мария Тодорова, която стоеше наблизо и рече: „На тебе я поверявам." Всички наоколо останаха учудени, защото Учителят посочи мен и Мария. По такъв начин Учителят направи връзка между мен и нея. Така започна нашето запознанство, нашата дружба, която остана до края на живота ни. Това
към текста >>
381.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
РУСЕ През 1922 г. нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал. Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе. През 1923 г. тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като пръстите на една ръка. В такова съгласие живееха. Работливи хора, способни и търговци. Те имаха най-големият колониален магазин в Русе. Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада
към текста >>
382.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
се в София след опита за комуна в Русе и продължихме следването си. Мария Тодорова беше записала философия, а аз естествени науки. По онова време Мария беше хубавица и то голяма хубавица. Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому. Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние. По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша. Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък. Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ. Денят, който сме определили не отстъпвахме от него. Ако бяхме заети в университета отивахме много рано, посрещахме слънцето и успявахме да се върнем. Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови здравето си, че ще трябва да се изкачва на Витоша. Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка седмица по един ден на Витоша. Отиди с тях." Той я насочи към нас. Тя дойде и ни помоли.да я приемеме и тя започна да идва с нас на Витоша. Така се създаде една връзка между нас тримата. Създаде се приятелство между Жорж и нас двамата, което продължи десетилетия. Много ни критикуваха за нашата дружба с Мария. Дори и досега,
към текста >>
383.
114. КНЯГИНЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
на Мария Тодорова, баба Недялка, бе дъщеря на Искрю Мачев от град Панагюрище, който е бил член на революционния комитет от Априлското въстание. Отговарял е за оръжието и топовете в привременното правителство. Така че той е първият министър на войната. И баба Недялка много се гордееше с това. През 1876 г. Искрю се оженва за трети път за една богата жена от Цариград. При бягството на панагюрци в планината по време на Априлското въстание се ражда майката на Мария, която са нарекли Недялка. След Панагюрското въстание, английската кралица изпраща лейди Станфорд в България да проучи издевателствата и зверствата на турците. Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния. Той е знаел езици, завършил е Роберт-колеж в Цариград и затова тя пожелала той да я придружава. Накрая тя му подарява портрета си с посвещение върху гърба с нейния подпис. Баба Недялка пазеше този портрет като светиня. Като се връща лейди Станфорд в Англия тя прави доклад пред кралица Виктория, която се трогва и издава заповед: „Всички живи участници от Панагюрското въстание да носят титлите граф или графиня." Ето защо въстаничката Райна е била наречена Райна княгиня. Така, че майката на Мария баба Недялка имаше документ, че е потомствена графиня. А пък нейните внуци като младежи се шегуваха и се обръщаха един към друг с графе или графиньо. Така че сестра Мария беше потомствена по документ - графиня. Спомням си веднъж ние
към текста >>
384.
115. СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
от най-ранно детство Мария е имала желание да учи музика. През 1916 г. баща й купува пиано, което сега е тука в домът ми. А пък Кара Михайлова, която е била добра педагожка е била една от първите й учителки по пиано. Преди това е имала други учителки докато завършва гимназията. Учила се на пиано взето под наем. Чак когато бащата се убеждава, че дъщеря му е вече музикантка й купува собствено пиано, което за онези години не всеки може да си позволи. Искаха да я изпратят във Виена да учи музика, където беше големият й брат Слави. Тя, която се беше вече запознала с Учителя не прие да отиде, макар че баща й беше готов да я издържа. Тя беше се посъветвала с Учителя и Той я насочи да не ходи. Баба Недялка не се примиряваше с това, че тя ходи при Учителя. Конфликтът се разширява до там, че те я изгонват и тя напуска семейството си. Взима си торбичката и напуска богатия дом. После тя отиде да живее в едно братско семейство на сестра Янакиева. Приеха я там, където тя живя около 10 дни. През това време тя ходеше на беседи на Учителя. Тя сподели с Учителя и Той я посъветва да изчака. След това родителите се разкаяха, че са я изгонили. А те бяха семейство, което държеше на общественото мнение. Изпратиха един от братята й да я помолят да се върне у дома. Учителят я посъветва: „Върни се!" И тя се върна като отношенията се омекотиха. Но баба Недялка никога не можа да се примири, че дъщеря й е станала дъновистка. Много по-късно тя напусна домът на родителите си и дойде да
към текста >>
385.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ученичка тя е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя се научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. „Опълченска" 66.Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше „частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. „Опълченска" 66.Много по-късно нашата Младежка духовна група поканихме Учителя на Изгрева в гората на една пейка и тогава Той ни разясни някои въпроси по повод на нашата вътрешна духовна работа. Той имаше примера с частната ученичка и като взе повод от нашето желание да учим, това стана причина да открие Младежкия Клас. Той покани поименно учениците, които да участвуват. Така се образува Първия Младежки клас от 80 души братя и сестри. По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школата, в която освен мъже са допуснати и жени. Така че тук и Мария има заслуга за откриване на Младежкия Окултен Клас. Тогава всички имаха една представа, че като се влезне в един Окултен Клас ще трябва да
към текста >>
386.
117. МАЛКИЯ ДОМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През 1935 г. ние с Мария се оженихме. Отначало живяхме на Изгрева. Аз имах къща дъсчена, която си бяхме направили сами, все пак тя имаше две стаи и кухня и доста удобно живеехме там известно време. Но после ни предложиха едно място на Симеоновското шосе с двор и къщичка, ние я закупихме и там се преместихме да живеем. Упрекнаха ни, че сме избягали от Изгрева. Аз не обичах много шумни места и там където има много народ. Обичам да се усамотявам за вътрешна духовна работа. Но Школата на Учителя посещавахме редовно. В туй време дойде и една къщна помощничка. Казваше се Станка. Беше селско момиче и беше решила да не се жени. Понеже баща й настоявал да й намери жених, тя беше напуснала бащиния си дом, дошла в София и запитва Учителя къде биха могли да я приемат като член на семейство, да не бъде слугиня и да не бъде на заплата. Той я насочва: „Заведете я при Марийка!" Учителят се обръщаше към Мария с името Марийка. Той имаше много хубаво отношение към нея. Станка дойде у дома и Мария каза: „Ето това са условията, това е обстановката. Ако искаш да останеш, остани. След три дни ще ми кажеш." Станка помисли един ден и дойде: „Съгласна съм." И досега е тук като къщна помощничка и член на семейството. Много ни упрекваха, че сме си взели слугиня. При нас от сутрин до вечер има върволица от хора, както по времето на Учителя, така и тридесет години след това. Най-малко по 20 човека идват на ден. Тези хора трябва да се посрещат, трябва да им се поднесе чай, кафе, сладкиши и
към текста >>
387.
118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПЛАНИНИТЕ За нашия път с Мария ще кажа следното: ние с нея бяхме големи любители на планините. Живеехме повече сред природата. Нашето жилище беше малко, но ние правехме многобройни разходки и екскурзии по планините. Мога да кажа, че в тези пътувания от 55 години, по мое изчисление сме извървели 110 хиляди километра. Обиколили сме земята три пъти по екватора. Имахме с нея един дълъг и прекрасен живот, един хубав път сред най-хубава обстановка. Животът сред природата бе нашия живот, нашата среда, в която се движехме, паралелно с него вървяха нашите разговори като идея и живот. Аз споделях всичко с нея и нашия път мина при една голяма хармония и разбирателство, творческа и полезна работа. Ние с нея бяхме от началото до края на Школата на Учителя. Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са те. Намерим хубаво място, минем покрай него, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше един от нашите най-хубави преживявания. Ние сме живели на Маричините езера, там където са изворите на Марица. Там ходехме ред години през есента, когато е най-устойчиво времето и след като преминаваше лагера на Рила, който беше през юли и август. Обикновено до Чам Кория отивахме с превоз. И оттам един познат с магаре ни изкачваше багажа чак до езерата на Марица. А това не е малък път. Пътува се шест часа пешком. Вървехме по стария фердинандов път, Кайзеров път, много живописен. Закарваха ни багажа до самите извори на Марица. Там имахме едно наше
към текста >>
388.
119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Идеята за отпечатването на Братските песни, както и песните на Учителя отдавна съществува. Още от самото начало Учителят издаде една малка книжка с „Песни на Всемирното Братство" и след това се подготви издаването на II част. Учителят възложи на нашите музиканти първо да издадат „Братските песни", а след това и Неговите песни. Първо Учителят възложи на нашия стар брат Калудов, който беше военен капелмайстор и много музикален приятел. Друг брат, който работеше в областта на братските песни беше Виденлиев, също военен капелмайстор. Макар че работеше с военен оркестър, той записа доста братски песни, някои от тях хармонизира за хор като някои от тях и Калудов изпълняваше и дирижираше. Когато дойдох при Учителя тогава се пееха само Братски песни. Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това. Обикновено при всяка среща се пееха тези песни и се правеха молитви. Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят започна да дава своите песни. Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги дадеше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант. Свиреше на цигулка, пиано и арфа и живота си бе посветил на музиката. Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някоя песен. Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки
към текста >>
389.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След заминаването на Учителя Братския съвет встъпи в работата си и започна издаването беседите на Учителя. Точно тогава се разбра, че може да се реализира идеята за издаване песните на Учителя. Братския съвет покани най-добрите музиканти да образуват един комитет и да започнат издаването на песните. В този комитет влизаха Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Георги Томалевски, Неделчо Попово, Кирил Икономов и други. В този комитет песните се разглеждаха една след друга и ако имаше корекции те се правеха. Комитетът започна работата си като преглеждаше всяка песен и я подготвяше в завършен вид за отпечатване. Обаче тук възникна един принципен въпрос. Кирил Икономов застъпваше тезата да се запишат песните и отпечатат тъй както ги пеят приятелите. А всички пееха песните по такъв начин, че имаше явни изменения от първоначалния вид на песента. А ние имахме оригиналния тефтер, който се пазеше и по него можеше да се направи справка. Другата теза бе на Мария, която искаше да се отпечатат песните така както са записани в оригиналния тефтер. Спорът се разви доста остро. Кирил искаше да се напечатат така както са отпечатани в неговата песнопойка, която той издаде първа и втора част във време на Учителя през 1942 г. Там някои песни бяха записани така както ги Пеят приятелите. А те ги пееха вече погрешно. Това всички го знаеха и затова Учителят често коригираше общото пеене. Като види, че сме се отклонили много, било под влияние на своето настроение или по друга
към текста >>
390.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА - ЦВЕТАНА ТАБАКОВА Лиляна Табакова беше оперна певица следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя тя бе ангажирана в операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна. И като оперна артистка бе известна с името Лиляна Табакова. Когато Учителят беше в Мърчаево Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Той решава да ги запише. Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова, която е оперна певица и един музикант, който е посветил живота си на това изкуство. Учителят е работил с нея и на Изгрева. Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството. По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева. Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с издаването песните на Учителя, за които ще споменем по-късно. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава
към текста >>
391.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ Какво значи Братски песни? В голямата песнарка е обяснено как са създадени, но ние нарочно не упоменахме имената на музикантите, за да не се изтъква личния елемент. След време когато дойде при нас един млад брат и искаше да се опише подробно историята на всяка една песен, ние разбрахме, че сме направили грешка. Бяха изминали 30 години от издаването на песнарката и много материали около нея бяха унищожени през време на обиските. Тогава решихме да дадем някои сведения, които помнехме. Някои Братски песни се приеха да се изпълняват при нашите събрания, защото забележете това добре, че при тяхното създаване участвуваше и Учителя. Някои от песните, текста и мелодията е от Учителя. При други песни мелодията е от Учителя, а текста е от приятел, но по идея на Учителя. Други песни са пък песни, чийто текст е даден от Учителя и по Негова идея някой брат е направил мелодията като Учителят е дал някой мотив. Следващите песни са по текст и мелодия от братя, но са приети от Учителя да се пеят като Братски песни. Такъв пример е със сестра Люба Радославова, която веднъж на Бивака на Витоша изпя една своя песен пред Учителя. „О, Учителю Благати", стр. 50 от песнарката. Било е на една екскурзия на Витоша, ден четвъртък срещу Възкресение Христово около 27.V.1921 г. когато пред 145 души Люба Радославова излиза от храстите на Бивака и запяла пред Учителя песента: „О, Учителя благати". Всички омаяни слушали. Когато стигнала до третия куплет на
към текста >>
392.
123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД Ние бяхме свидетели когато Учителят даде песента фир-фюр-фен на Търновския събор през 1922 година. Тоя я даде без всякакво уведомление. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древният текст Той даде и български текст, който влезе към песента със съответна мелодия. И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъствуващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения. Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаме широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето въздействие по закони и пътища, които ние не познаваме. Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и
към текста >>
393.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗОВ" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд бива убит на 15 юни 1914 г. в Сараево. На 15 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия и това е началото на Европейската война. Оформят се два воюващи лагера. Централни сили - в нея влизат Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В Антантата (Съглашението) влиза Англия, Франция, Русия и САЩ. На 1 октомври 1914 г. България влиза във войната на страната на Централните сили - Германия и Австро-Унгария. Започва една тригодишна война, в която българите са в окопите на фронта, а жените и старците орат и сеят нивите. Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са боси, голи и гладни. Злоупотребите и спекулациите на приближените около властта са големи. Така че през лятото и есента на 1918 г. социалното и нравствено единство на българското общество се разпада. На 15 юни 1918 г. правителството на Радославов подава оставка на кабинета си пред монарха Фердинанд. На 21 юни 1918 г. Александър Малинов съставя ново правителство. Поставя се въпроса за сключване на сепаративен мир с Антантата и излизане от войната. Учителят е дал съвет шест месеца преди свършване на войната да се излезне от нея. Но това не се изпълнява. Войските от фронта са деморализирани. Започва дезертьорството от фронта. Към 1 август 1918 г. общият брой на на мобилизираната българска армия е 857 хиляди души, а за дезертьорство са произнесени 30 000 присъди. На 15 юли 1918 г. на река Марна започва
към текста >>
394.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание. Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята. Те за Него са най-естествена проява на неговия живот, защото Той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него. И Той казва: „Зад мене стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е мое то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога;-на Вечния Дух, които проникват цялото Битие". И за Учителя могат да се приведат думите на Христа, който казва: „Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от себе си ги не говоря, но Отец, който пребъдва в мене, делата Той прави. Вярвайте ми, че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вярвайте ми за тия дела", (ев. Йоана гл. 14 ст. 10-11)) Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря". Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се
към текста >>
395.
126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПРЕЛИВАНЕТО Сряда, 27.III.1929 г. 6 часа сутринта „ИЗГРЕВ" Лекция на Общия Окултен Клас държана от Учителя Трябва да познаеш Бога в това, което той е направил. Ако ти не познаваш Бога в проявеното, как ще го познаеш в непроявеното. Ако ти не разбереш относителната истина, как ще разбереш по-дълбоката. Като се даде една песен, отначало я пеете с интерес, а после ви се втръсва. Сега ще имаме една песен на два гласа. Думите й съм взел от един стар език. Направил съм един превод на български, като съм вложил нещо ново, понеже в миналото тая песен е имала едно значение, а сега - друго. В миналото това е било един идеал за бъдещето, а сега е идеал, който се е реализирал. Това, което преди е било далечно бъдеще, сега за нас е една реалност. Заглавието на песента е: „Хади-Хензи", което на български се превежда с думите „Благата песен". Съдържанието й е приблизително следното: ХАДИ ХЕНЗИ НЕВА - САНЗУ, НЕВА - САНЗУ, БИЮ МЕНСИ ХАРИЕН, ХАДИ ХЕНЗИ. АБА МАХАР ВЕН ХАБЕР МЕНСИ. (БЛАГАТА ПЕСЕН) Tи съзнавай, ти люби, безспирно сей, гради и в живота всичко давай. Тази Истина - Бога ти познавай!" В песента е очертан за човека един гладък път без препятствия. Казва се в тази песен: всичко давай. Ти не можеш да даваш това, което нямаш. Който дава, дава му се, и кой то не дава, нищо не му се дава. Тази песен едно време се е пяла другояче: и сега може да се пее по този начин, но може да се пее и по нов. Тези хора, които са имали тази песен, са били високо културни. Ние говорим
към текста >>
396.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя, за Неговата стая, т. е. Горницата се грижеше Мария Тодорова и Паша Теодорова. По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде
към текста >>
397.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
работеше много естествено. Една вечер на поляната бяхме се събрали 5-6 души братя и сестри около Учителя. Неделчо Попов, който бе от Родопите подхвана разговор за българските песни, българските хора и народните танци. Тогава Учителят каза: „Може ли някой от вас тука да изиграе едно хоро?" Хванаха се 3-4 души за ръце и за колани и като си пееха изиграха някои от народните хора. Пеят и играят, редят стъпка след стъпка, така както е за всяко хоро с отделни стъпки, а Учителят ги гледа. Гледа ги съсредоточено и мълчи. После една сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати. След малко Учителят каза: „Сега ще ви дам една малка мелодия. На тази мелодия какви стъпки ще дадете?" Учителят я изпя. Опита се сестра Тодора, но не знае какви стъпки да даде и да сложи на мелодията. А мелодията беше простичка и семпла. След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи. Станаха и други да опитат. Но отново несполука. Тогава Учителят стана: „Аз ще ви покажа истинските стъпки." Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония. Тогава Учителят се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си. Дойде Му някаква идея. И вече забрави
към текста >>
398.
129. БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ На едно от тефтерчетата на Савка Керемидчиева Учителят е написал: „1897 г. - 7- март. Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. Мировият Велик Учител." Дата 14.VII.1922 г. , 11 ч. сутринта, Чам Кория." Там бяхме на екскурзия по това време. И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне. През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала. После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето. Оздравява накрая. По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши. При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище?" Учителят отговаря: „Слушам Господи!" И Христовият Дух се вселява в Него. А на редовния събор на веригата четем из протоколите от 16.VIII.1912 г., четвъртък, 7 ч. вечерта: „Аз и Христос, едно сме". И с нищо друго не може да ме подкупите освен с вашата любов. От тази година насетне Мохамед ще се учи от Христа. Той ще му преподава уроци". По-късно Учителят казва: „Мохамед, това е прероденият Мойсей. На евреите
към текста >>
399.
130. КОЛКО БЕ ВИСОК УЧИТЕЛЯТ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ВИСОК УЧИТЕЛЯТ? Учителят беше представител френологически на тракийския тип на онези траки, които са населявали село Устово, Смоленско. Имал е не черти на славянин, а черти на тракиец като баща си поп Константин Дъновски. Учителят беше нисък на ръст за моето виждане, защото аз бях висок 1.85 м. Много пъти питаха Учителят колко е висок. Веднъж Той каза, че е 164 см, в една беседа, че е 165 см. Веднъж един приятел Галилей Величков бе Го запитал, защо Той е взел такъв нисък ръст, когато е Учител и като такъв трябва да бъде висок най-малко два метра както се пише в окултната литература? Учителят му казал строго: „Аз съм 165 см. Ако бях взел по-голям ръст, понеже България е малка страна, тя щеше да се разруши, защото нямаше да може да издържи на онова, което минава през Мене. На българите не им трябва висок на ръст Учител, но им трябва Висок идеал. Аз им го дадох. А те трябва да го приложат в живота си и тогава ще се възвисят високо и ще бъдат на висотата на своето призвание, за което Аз съм дошъл в тази страна да предам Словото Божие." Ето така стои въпросът „колко е висок Учителят". Учителят е висок толкова, колкото е висок Неговият идеал. Той го свали чрез Словото Си от Божествения
към текста >>
400.
131. УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪТЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПЪТЯ Бяхме младежи когато се завъртяхме около Учителя. Така си мислехме тогава, че ние сами сме си дошли просто ей така, решили сме и сме дошли. После разбрахме, но след дълго време, бяха минали десетилетия, че не учениците търсят своя Учител, а Учителят търси и намира своите ученици. Отначало ние отидохме при Него и Го помолихме да ни отговори на някои въпроси, които ни интересуваха. Тогава Учителят ни държа две сказки, но не ни каза „кой иска да дойде", а ни повика специално всеки един от тези, които сам си бе набелязал. На някои устно им съобщи, а на някои писмено с кратка бележка написана от Него: „Поканвате се да присъствате на беседа!" А защо Учителят сам избра и извика учениците си? Защото Учителят и ученика, те са едно, те винаги вървят заедно, те всякога са били заедно. Учителят идва за учениците, а ученикът търси Учителя. Първо е Учителя, а след това ученика. Учителят знае кои са били с Него през времето на Христа и знае кои трябва да повика, за да Го придружат. Защото има ученици на пътя, те съставляват условията да се прояви Учителят. Има и последователи. Те са сподвижници. Едните образуват вътрешния кръг на Школата, а другите са от външния кръг. Така че имаше и такива, които бяха извикани от Учителя, но не дойдоха. Не посмяха, уплашиха се от общественото мнение, което бе отрицателно настроено от определени среди срещу Учителя. Това ги спъна. Те не дойдоха и изгубиха благоприятните си условия и изгубиха времето да се срещнат и бъдат с Учителя на
към текста >>
401.
132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
БЕДНИЯ СТУДЕНТ Когато бях млад не се обличах с много дрехи. Издържах на студа и не обичах да ми стягат тялото разни облекла, фланелите ги носех, а тогава се носеха дебели фланели с дълги ръкави. През зимата все със сако ходех. Имах три палта от хубав шаяк плюс меки шапки, но не ги носех. Не ми беше студено, а и те ме стесняваха като калъп, макар че бяха ушити от майстор шивач и ми стояха много добре. Аз бях висок и строен. Когато отивахме на ул. „Опълченска" 66 при Учителя на беседа ние младите сядахме накрая на последния ред. Забелязали сестрите, че всички си имат палто, а само аз съм без палто. Значи съм беден от по-беден. Започнали да си шушукат. „Това братче си няма палто. Дайте пари да съберем да му купим." Нали трябва да се направи едно малко добро, да се облече и нахрани нуждаещият се. Иде един ден една сестра и ми казва: „Братче, дай си малко ръкава". Рекох: „Що ти е моя ръкав?" „Тъй да видя". Гледа ме и ми измерва ръкава с педя. А на мене ръката ми е дълга. Имам големи и дълги ръце. Сестрата се затруднява да я измери с педя. Накрая тя се издаде. „Искаме да ти купим сестрите едно палто, че те гледаме, че мръзнеш". Аз се смаях. Рекoх: „Да не сте направили това, че аз имам три палта. Само че са си вкъщи, не ги нося. Най-много да ги дам на някого, да ги подаря". Сестрата ме оглежда подозрително. Не ми вярва. На следващия път аз нося едно палто под ръка, не го обличам. Показвам го на сестрата, после го обличам, стои ми като изваяно, тя го оглежда, вижда там
към текста >>
402.
133. СЕСТРА ЗА ПРИМЕР
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПРИМЕР Веднъж на един събор на Изгрева няколко от „влиятелните" сестри са се спрели пред салона с Учителя и разговарят. Там са Елена, Паша, Савка и още някои от старите сестри. Савка, която бе по-отворена и непринудена с Учителя Го пита: „Учителю, покажи ни една сестра за пример!" Учителят гледа и мълчи. Сестрите пак настояват, но този път всички. „Учителю, покажи ни една сестра за пример". Те искат пример. Те искат образец, за да се сравняват с нея и да се състезават с нея. А помежду си те бяха много ревниви една към друга. Всяка се стремеше коя да бъде малко, но над останалите. И ето сега всички настояват. И Паша настоява, всички в хор настояват. А те знаят, че трябва да има такъв образец. Учителят ги оглежда, пък посочва с бастуна към едного и казва: „Брат Борис". Те ме виждат, как аз съм в далечината и се занимавам с нещо. Те обаче настояват на своето. „Ама сестра, сестра, Учителю!" Да, те искат сестра, за да се състезават с нея. Учителят пак им казва: „Брат Борис". Но те настояват упорито. „Ама, Учителю, покажете ни сестра!" Учителят вече строго натъртва думите си: „Рекох ви, брат Борис". Всички млъкват и отправят поглед към мен. А брат Борис е с панталони, мъж е и си работи там някаква мъжка работа. Как така брат Борис да е образец на сестра. За тях това бе загадка. За мен бе също. Същият ден Учителят разреши тази загадка като каза: „Братството е състояние на ума, а сестринството е състояние на сърцето. Когато сърцето и ума са се посветили в служба
към текста >>
403.
134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше брат по професия зъболекар. Казваше се Димитър Костов. Случи така, че има привилегията да го запита лично Учителят: „Какви желания имаш?" Костов се стресна, но бързо се окопити , изправи се и каза: „Учителю, имам три желания: Първо - да имам апартамент. Второ - да отида и да бъда в чужбина. Трето - да съм богат. Учителят му каза: „Добре". Минаха години. И така стана, че му дадоха апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха, и пиле не можеше да премине през границата. И така се случи, че замина там и стана богат и заможен. За неговите познати това бе човек роден с късмет. За непознатите беше случайност. Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя нещата бяха от ясни, по-ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя. Човек трябва да знае какво да иска и да е готов да ги иска на време и още по-навреме да ги реализира. За другите това бяха три негови желания. Но те бяха осъществени и вече не бяха желания, а реалност. А ние ги видяхме с очите си как тези три желания слезнаха от небето при нозете на Учителя и как Димитър Костов се наведе, взе ги и си ги сложи в джоба. Да, три желания сложени в един джоб. И какво направи с тях? Ние видяхме, а вие след нас ще проверите, дали е вълшебен джоба на Димитър
към текста >>
404.
135. ЧАШАТА ВИНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят даваше правила за Школата, които трябваше да се спазват. Той държеше за тях, но останалите ученици са свободни да се проявят както искат. Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден?" Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може!" Давидов е бил обзет от желание да пие. С намръщена глава той се връща назад и си мърмори. „Значи не може! Значи не може! Язък! Язък" Ние го поглеждаме и се усмихваме. А той се отдалечава и чуваме как повтаря само: „Язък!
към текста >>
405.
136. БЕЗСОЛНАТА ДИЕТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят често посещаваше малкия ни дом. Беше дошъл на обяд у нас, а с Него пристигнаха и приятели. През време на обеда имаше един гост, който препоръчваше безсолна диета и беше фанатик в това отношение. Ние всички се огледахме. Как така без сол? Учителят му каза: „И животните преминават стотици километри, за да открият солен пласт, земен пласт и да ближат от него, а камо ли хората. Колко по-високо стои човек от едно животно." Тогава имаше много залитания. Този въпрос Учителят го доразви в една от беседите си. Сега вече никой не се съмнява в това. Та на мен като лежах болен, ми преливаха във вените разтвор от глюкоза и натриев хлорат, което е фактически готварска сол в разтвор в проценти както физиологическия разтвор у човека. Но тогава залитанията бяха големи. А отговора на Учителя бе точен: „Че и животните имат нужда от
към текста >>
406.
137. СУРОВОЯДСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
същият обед, когато ставаше въпрос за безсолната диета, имаше и друг гост, който бе фанатик в друго направление. Той препоръчваше само суровоядство на зеленчуци и плодове. Да се ядат сурови всички плодове. За това бяхме съгласни макар че обичахме да ядем сладка, мармалади, петмези, сушени плодове. Но да се ядат сурови зеленчуци? Тук също можеше да ядем домати, краставици, понякога зелен лук, зелен чесън, но да се ядат картофите сурови, че зелето и други неща беше за учудване. След като умувахме обърнахме се към Учителя. А Той разреши въпроса така: „Като временен метод само. Но не и за постоянно". Всички си отдъхнахме. Колко точно бе казано. И с какви подходящи думи. Така Учителят ни откри много неща, които използвахме и на които знаехме смисъла и същността. Така освободихме съзнанието си от приети норми, от една крайност възприета от човешкия ум. Веднъж по един такъв повод Той каза: „Ти ако се храниш само с сурова храна ще огрубееш!". Имаше сестри, които се подлагаха на пост по-продължително време. Други отиваха в крайности към безсолната диета или суровоядството. За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си. Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха. Така например Руска Ковачева от гр. Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се хранила много оскъдно. Влезе в болница, нахранила се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина. Умря като
към текста >>
407.
138. ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Много се говореше са четвъртото измерение по наше време в Школата. Имаше превод от чужда литература, но не можахме да разберем нищо, защото и на авторите не им бе достатъчно ясно. Те пишеха за неща, които не виждаха, а само предполагаха и ги извеждаха по логичен начин. Учителят ни даде много примери и ни начерта на дъската на салона много чертежи за четвъртото измерение. Все пак онези, които не бяха учили физика, математика, тези неща останаха разбрани, но недоказани. Накрая една сестра каза: „Учителю, разбрах четвъртото измерение като чертеж, но не го разбирам в живота. Дайте ни един пример". Учителят каза: „Когато се посади една ябълчена семка в земята и й се дадат условия за растене, тя израства, пуска корени, клони, листа. Тя цъфти, връзва, дава плод, зрее и в този узрял плод има отново семката, която е дала начало на този процес. Значи от семката се тръгва и от първо във второто измерение, а след това в трето и накрая в четвърто измерение, разширява се и после пак се ограничава в семката. Целият този процес е движението на четвъртото измерение". Учителят е дал и много други примери. Но трябва пробудено съзнание да остане всичкото това знание от Словото на Учителя. Това не е за обикновеното човешко съзнание. Защото пробуденото човешко съзнание работи с четвъртото измерение. Ето това е загадката и това е
към текста >>
408.
139. РИЦАРЯТ
,
,
ТОМ 2
от малък обичах да си играя с ножове. Като ученици бяхме намерили в една нива, и то след като я бяха изорали на есен за посев много стари копия, мечове и ножове. Тази нива се казваше „Кървавата нива" - там е имало сражение между болярите и турците, когато са превзели България. Там дълги години изравяхме истински играчки, истински сечива за бой - мечове и ножове. Но този навик остана у мене, всякога да нося нож. Избирам най-хубавите ножове с кама или костур - да се свива. Зиме, лято, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож. Ето, разбрахте защо нося този нож. Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и копие. А сега само този нож ми е останал. Учителят като ме видя, че нося все този нож в себе си каза: „Това е остатък от миналото". Да това е така, но да бъдеш рицар на времето, да бъдеш рицар и сега само е едно сгъваемо ножче, това не е лесна работа. Изискват се качества, чест и достойнство да носиш рицарството в себе
към текста >>
409.
140. СКИЦИ ОТ СЛОВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЛОВОТО Аз упражнявах стенография и в моите бележници също записвах Словото на Учителя, но не напълно всичко. Когато слушах Учителя аз потъвах в това Слово и пред очите ми излизаха образи на едно след друго видения, които с молив скицирах. Така се получиха много скици излезнали под моят молив. Аз .не бях художник, но скиците за мен бяха сполучливи. Слушах Словото, ту стенографирах, ту правих скици. Словото на Учителя в мен понякога течеше във вид на образи и картини. И рожба на това мое преживяване са тези скици в моите бележници. По-късно един млад брат с когото работех ми даде идеята тия скици да се преснимат, да се изкарат на фотохартия, да се поставят в подходящи албуми и да се напишат някои мисли до тях от мен. За тази цел братът донесе два куфара с моите бележници, които ги пазеше и аз ги предадох на една сестра, която беше фотограф да ги преснеме. Албумите бяха готови, текстовете бяха вписани, но младият брат остана разочарован от мен, че албумите не се върнаха при него, както и двата куфара с бележници, които той съхраняваше. Те заминаха към сестрата фотограф и не се върнаха при него. Е, какво ще ги прави тази сестра тия стенограми, когато не може да ги разчита, пък и те не са дадени за нея! Тя нарушава окултния закон. Нещата са предадени не на нея, а на онзи брат. А тя ще провери рано или късно как действува окултния закон. Непременно ще го провери и ще си научи урока. Имаше приятели, които ме упрекваха, че аз вместо да слушам Учителя какво говори и да
към текста >>
410.
141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На Изгрева отпред пред салона имаше пространство около 30-40 м .широко и този двор се заграждаше от лешници, които ги бяха посадили приятелите. До тези лешници бяха направени пейки от двете страни, а по средата изковани дълги маси. Използвахме ги лятно време, там обядвахме на сянка под клоните на лешниците. След време те надвиснаха над масите и ни пречеха, тогава един приятел отиде при Учителя и предложи да се отсекат лешниците, защото само пречели. Учителят го изгледа строго. „Няма да ги сечете. Те не ни пречат, а ни помагат. Помагат ни и ни пазят от лошите духове. И сега ти искаш да ги отсечеш, та да влизат и излизат свободно пакостливите духове както на Изгрева така и у вас." Ние изтръпнахме. После Учителят нареди на един брат, който разбираше от тези неща да ги подреже, подкастри и оформи, но през есента. Накрая те израстнаха, бяха красиви и днес ще ги видите на снимките от онова време. Веднъж на една от тези пейки бяха насядали възрастните братя и сестри, а ние тогава бяхме младежи. Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. А те целите светят, с нови дрехи са и слънцето ги осветява и още по-силно отразява светлината. Имах усещането, че се намират на.някакъв кораб, че някакъв морски вятър надува платната на кораба и техните дрехи. Те бяха окупирали пейката и мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителя отделя повече внимание на младите. А
към текста >>
411.
142. ТРУДОВАКЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ПОЛКОВНИКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЕ ПОДЧИНЯВА НА ПОЛКОВНИКА През 1942-43 г. гр. Скопие е в български ръце и полковник Бошков е комендант на града. През това време аз, Борис Николов и Методи Константинов бяхме мобилизирани там и понеже сме трудоваци ни накараха да пренасяме торби с цимент за някакъв военен строеж. Методи научава, че Бошков е там, отиде при него и му се оплака от тежкия труд. Той го остави на работа в щаба при себе си. Методи имаше докторат и имаше тежест. А Бошков е съидейник на Методи, познава Учителя и Братството и го запитва, дали има някои други от Братството. Когато научава, че аз съм на гарата и нося на гърба си товарите, изпрати един войник да ме заведе при него. Запита ме: „Искаш ли да останеш при мене?" Аз отказах. А той, Бошков, ми нарежда: „Нареждам ти да останеш. Аз съм тук комендант на града и моята воля се изпълнява!" Но аз нали не съм бил войник, не зная какво е заповед и нямам отношение към военното звание и власт и не желая да се подчинявам. Отказах най-категорично и пожелах да се върна на гарата и да нося чувалите, но да бъда свободен от властта на пагоните. Така аз се освободих от пагона на Бошков. След войната аз се отнасях безразлично към всички полковници, които бяха запознати с Учението и дори имаха не малко опитности с Учителя. На времето аз се бях откупил от трудовата повинност, защото желаех да бъда свободен и да не изпълнявам чужди команди. Както по онова време полковниците нямаха власт над мене, така и след заминаването на Учителя когато имаха
към текста >>
412.
143. СЛЪНЧОГЛЕДЪТ НА ПАША
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПАША Една година на Изгрева точно пред приемната на Учителя изникна стрък слънчоглед в лехата между цветята. Никой не бе го посадил, но беше паднала слънчогледова семка и тя поникна. Беше саморасъл. Много от нас обичаха да чоплят семки и така се беше самонасадил. Поникна между другите цветя. Първа го откри Паша, започна да се грижи за него, да го тори, полива, изобщо да се грижи за него като за другите цветя в лехата. Стотици хора минаваха покрай него и го оглеждаха и му се усмихваха. Беше смешно - слънчоглед всред цветя - цяло недоразумение. Но той порасна, наедря, стъблото му стана високо колкото човешки бой и дебело колкото човешка ръка. А питата му голяма като тепсия. Това може да го видите днес, има една снимка с него. А беше от красив, по-красив особено когато цъфтеше. Грееше като слънце. Какво нещо е да си слънчоглед, да чувстваш радостното присъствие на хората. Изреждаха се да се снимат с него. Когато питата узря, те я отрязаха, изчоплиха семките и от тях дадоха на братята и сестрите от селата да си посеят от това семе. От тях изникнаха слънчогледи по цялата страна. Беше направен един опит повече от сполучлив, защото всички от Изгрева взеха участие в него. Всеки от нас се спираше пред слънчогледа, радваше му се, разговаряха с него, някои го поглаждаха с ръка, други го галеха, че и песни му пееха. Така този слънчоглед израсна като великан и стана цар на всички слънчогледи. И от своята пита той размножи своите поданици по цялата страна. Години след
към текста >>
413.
144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИЗГРЕВА Изгревът се оформи като селище и тук живееха вече много хора. А за изхранването им беше необходимо първо хляб, Отначало някои от нас, младите слизаше в града, купуваше по заявка и донасяше хляба в торба или чувал. Чувалът беше тежък, разстоянието голямо и се чудехме какво да правим. Търсихме изход. И аз го намерих. Решихме да построим фурна на Изгрева. Аз бях виждал как става това, пък бях вече и майстор. Отначало изплетохме от върбови клонки свода на фурната. Направихме я голяма. После измазахме отвън с кал тази полусфера. Отвътре накладохме огън. Върбовите клонки горяха, а глината се опече, направи се спойката и тя бе готова. Направихме покрив да не я вали дъжд и започнахме да печем в нея хляб. Омесваха го сестрите, оставяха го да втаса, а през това време са запалени дърва във фурната, които горят и трябва да затоплят фурната. После се изважда жарта, измита се, забърсва се с мокър парцал и с дървена лопата се поставят хлябовете. Отворът на фурната се затваря и се чака 45 минути. Хлябът бе мек, пресен и бяхме доволни, че е от нашата фурна. Всеки си месеше хляб, поставяше го в някаква тава и в определения час и ден донасяха и се поставяха във фурната да се пекат. Тази фурна ни служи около десет години. Фурна на Рила не можахме да си направим, но аз бях занесъл един връшник. Палехме огън върху плочите, след това разравяхме жарта, откривахме затоплените плочи и ги забърсвахме с влажен парцал. Слагахме замесената пита, отгоре слагахме връшника, а върху
към текста >>
414.
145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са Школа. Една от тях бе спиритическата група, която наброяваше около 20 човека и се набираха нови членове от новодошлите на Изгрева. Те идваха заради Учителя, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания. Хвалеха се с много и различни проявления на духове. Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там. През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават светът на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези възрастните приятели с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те си правеха сеанси и увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи са създавали и създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: „Учителю, елате да присъствувате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал в страни. Онези
към текста >>
415.
146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ В град Казанлък имаше също голям спиритически кръжок. В него влизаха всички от рода Камбурови. Ръководител на кръжока бе Слави Камбуров - чичото. Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят. Една сестра се качила на стола, започнала да кукурига като петел размахва с криле, т. е. с ръце и иска да лети. А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват с крилете си, т. е. с ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, защото искали да ги изтощят, понеже се хранят с тяхната отделена енергия. Видяли се в чудо. Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете се сещат, че Учителя е в гр. Казанлък в този ден и е бил отседнал в домът на брат Дуков. Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: „Да прочетат молитвата „Отче наш". Занесли съобщението, започнали да четат всички на глас „Отче наш" и полека, лека се освободили. Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време наподобяващи крила на птици. Това ги освободило. Няколко дни ги боляли ръцете и не са могли да хванат никаква работа. Този случай бе забавен за разказване. Но ако
към текста >>
416.
147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЪС СПИРИТИЗМА Мен лично ме поканиха в Търново през 1920 г. в спиритически кръжок у сестра Кина. Тя беше на 80 години, а аз на 20 години. От деликатност не отказах. Отидох и видях спиритическия сеанс, но това мен не ме влечеше. Вечерта ме оставиха да спя в една стара къща, цялата дървена, правена преди 200 години, но със здрави врати и стени. През нощта започнаха да се отварят врати, прозорци, че се чуваха различни разговори, че се пяха песни. Аз лежа на кревата, не мърдам, не давам знак, че съм жив. Отворил съм очи и само гледам. Духовете знаят, че съм в кревата, че съм събуден и наблюдавам всичко, но нарочно разиграват пред мен тези неща, или да ме уплашат или да ме заинтересуват. Но нито ме уплашиха, а към спиритизма останах равнодушен. Човек трябва да има сигурност в себе си, сигурен път, стабилност и да върви уверено. А тук, при спиритизма стъпваш в празно и в тъмнина. Божественият Дух говори непрекъснато и ако ти е подготвен ума и отворено сърцето за Словото на Учителя, то можеш да слушаш Божия Дух в себе си. По сигурен път от този -
към текста >>
417.
148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ Мария Тодорова като ученичка била привлечена в спиритически кръжок. Посещава го редовно, но се разболява. Започва да плаче без причина и сълзи да текат от очите й без повод. Подложила се на пост 10 дни, за да оздравее и да се освободи от духовете, защото разбрала къде е причината за болестта й. Нейна роднина й казала: „Има един доктор Господин Дънов, Той лекува". Започнали да търсят името му в указателя, но такова име нямало. Най-сетне една тяхна позната им казала: „Те се събират там нейде на ул. „Опълченска" 66." Отишла там, намерила мястото, срещнала се за пръв път с Учителя и Той й дал съвет как да провежда поста. Така започва началото и Мария посещава Учителя в строго определени дни и часове в разстояние на три години. Той й задава задачи и уроци, а на следващия ден я изпитва като обикновена ученичка в гимназията. През това време тя посещава и гимназията. След като изминават три години, чак през 1920 г. Учителят я поканва на ул. „Опълченска" 66 да слуша беседа. И така тя влиза официално в Школата. До тогава тя е била известна пред възрастните приятели като „частната ученичка". Много по-късно Учителят споменава в беседите си как е работил с тази частна ученичка. Така в един спиритически кръжок, по един повод тя запитала чрез медиума духът, който говорел по това време: „А какво ви е отношението към Учителя г-н Дънов?" А медиумът и духът в него пренебрежително отговорили: „Той е един от Учителите!" На следващата редовна
към текста >>
418.
149. СПИРИТИЗМЪТ НА ВАРНЕНЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ВАРНЕНЦИ Ръководителят на варненското Братство Велко Петрушев бе голям спиритист. Бяха си създали спиритическа група. Тези приятели не можаха да прескочат спиритизма и неговата бариера, та да се занимават само със Словото на Учителя, фактически се получи Школа в Школата. Приятелите посещаваха в определени дни братското събрание, четяха беседи, изпълняваха всички наряди и препоръки на Учителя, а след това на другия ден отиваха и оформяха спиритическата група, която действаше в самото Братство. По този начин те ставаха фокус, а чрез медиумите навлизаха други сили, противни на Братството. Дори се стигна до там, че трябваше човек от София да отиде да им купи братско място със собствени пари, по собствена идея. Това бе Георги Йорданов. А какво означава това? Това означава, че когато духовете разиграват приятелите не може да има братска работа, нито Братство-Единство както е в песента. Имаше един брат Георги Драганов - адвокат, който им даваше съвети, какво да направят и как да постъпят съгласно тогавашните закони. Тогава те не послушаха него, а послушаха какво им казваха духовете на спиритическия сеанс. И така си загубиха салона. Георги Драганов ми изпрати няколко писма и.ми описа всички съвети, които им беше дал, всичко, което те са направили, точно обратно на неговите съвети. Ето ви един пример, който говори за всичко. Може би някои ще кажат, че това не е верно. А тогава аз ще кажа: „Къде ви е салона?" Нали духовете ви разиграха и ви разцепиха и ви
към текста >>
419.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА Първите наши приятели са се занимавали със спиритизъм, но много лоши духове започнали да се проявяват чрез медиумите и някои са пострадали жестоко. Отначало Учителят не го е препоръчвал. После е съветвал да не се занимават с него и накрая е забранил. Дори изпраща едно писмо до един приятел, където строго го пита: „Докога ще се занимаваш с духове и докога ще ставаш тяхна играчка?" Школата има много смешни и трагични опитности и те са поучителни. Духовете обсебват човеците и ги карат да изпълняват техните желания. Колко трябва да бъде бдителен човек, за да бъде свободен от техните влияния. Каква е охраната на духовете? Съществува закон: „За да бъдеш свободен от влиянието на нисшите духове, не трябва да имаш в ума си техните планове." В молитвата е казано: „Изпрати ни Духът си да ни пази от всяко зло и лукаво помишление". Чрез светлината, знанието и мисълта ще виждаш и ще различаваш. Като опазваш себе си, тъй ще опазиш Божественото Учение чисто. Това е една и съща работа. Старите братя, които заварихме при откриването на Школата през 1922 г. се занимаваха със спиритизъм. Ние младежите дойдохме тогава със свободна мисъл. Не обичахме да бъдем подчинени на каквото и да е ръководство, дали те са духове или човешки личности. Ние поехме друг път - този на Школата. Спиритизмът не е път на Бялото Братство. То се яви като едно течение в противовес на материализма, за да докаже че има невидим свят. Днешната наука дойде до същото - тя доказа,
към текста >>
420.
ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
,
ТОМ 2
ДО НИКОЛА ВАТЕВ София, 25. IV. 1906 г. Г-н Н. Ватев, Получих Вашето писмо. Аз Ви питам имате ли дълбоко желание да намерите Истината и да слугувате на Господа, тъй както Той иска! Имайте предвид, че Господ не е человек. Той се от зло не изкушава. Мислители Вие, че каквото се говори, каквото се пише е Духът на чистата Истина? Трябва ли Вие да слушате всеки дух? И да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори умът си за гостоприемството на тях, те ще му разкажат много чудни неща, да го удивят, да го оглупят. но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които са ти казани са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоя ум. който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки человек, който слуша Истината. Но преди да добиеш това. ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вий в Търново се надхитрявате. На едно го говори Майката Господня, на други Христос. И моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на человека. Предупреждавам ви всинца да не марите Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е
към текста >>
421.
151. ОТЦЕПНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
разстояние на един дълъг човешки период от 44 години Учителят работи с българския народ, а чрез него и с цялото човечество. През това време преминаха какви ли не хора. Идваха, престояваха, отиваха си, а онези които оставаха, те останаха верни на Учителя. Сега ще говоря за онези, които престояваха и които напуснаха. За напусналите - животът им протичаше катастрофално и поучително за другите. Онези, които идваха от света на Изгрева, идваха като представители на различни среди, с различно възпитание, образование, с различен морал и възгледи. Всеки, който идваше на Изгрева и навлизаше в това. Духовно общество след време искаше да го промени в такава насока според неговото съзнание и мисъл. А тук бяха представители на различни раси и народи и окултни Школи на древността, а да не говорим, че на Изгрева бяха преродени всички светила на човешката цивилизация. Те бяха изпратени и бяха дошли да коригират своите представи за света и за Бога. Това трябваше да стане чрез Учението на Учителя. Тогава отново в тях заработваше една мисъл, да преобразят и да коригират Изгрева. Затова веднъж Учителят каза: „Всеки, който се е опитал да изправи и да поправи кривиците на Изгрева, не е прокопсал". Да, така каза Учителят „не е прокопсал" - много точна дума. А сега ще видите защо. Имаше една сестра Думанова, която беше интелигентна, образована и голям естет. Като вижда как сестрите са немарливи, разпуснати, ходят небрежно облечени и още други подобни неща, решава че трябва да се
към текста >>
422.
152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ Имаше дни, месеци и години когато нападаха Учителя от всички страни: църквата и духовенството от една страна, обществото и разни институции от друга страна. От трета страна отделни граждани, които се подвеждаха или биваха подкупени. От четвърта страна се присъединиха и военните. Атаки от всички страни. И когато всички очакваха, че ще бъдем изметени от лицето на земята и Изгрева пометен, то за всеобща изненада биваха изметени онези, които желаеха да ни премахнат физически от Изгрева. Вероятно тази невидима метла бе особена и друг държеше и друг метеше с тази Божествена метла. От този период аз имам един пример. Особен пример. Той е такъв: Срещам веднъж Учителя точно при една такава обстановка, когато всички говореха в града и пишеха по вестниците, че този път на дъновистите няма да им се размине току така и ще бъдат разтурени и пръснати и в вдън земя затрити. Дойдоха и съобщиха това на Учителя. Той се спря и каза: „Те не знаят срещу кого воюват!". Усмихна се и ми откри. Пред очите ми се свлекоха и паднаха люспите на моето земно, обикновено физическо виждане. Пред мен се откри една завеса и излезна зад нея един могъщ свят, толкова силен, че от косите ми и главата ми виждах как излизат искри при самата гледка. От очите ми излизаха също искри. Бях потопен в този свят и без да искам ми показаха какви сили действуват в него. Беше невероятно преживяване. След известно време невидимата завеса се спусна и този свят бе закрит за очите ми. Но този
към текста >>
423.
153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ Казваше се Магдалена. Кога и защо дойде на Изгрева не можахме да разберем. Беше много своенравна понеже беше медиомична за онези сили и духове, които гонеха Братството и воюваха срещу него с всички позволени и непозволени средства. А тя се движеше в нашите среди, идваше и сядаше е салона, когато Учителят изнасяше беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната като сестра и бе напълно смирена. Но.;идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя, пред всички нас дори и пред лицето на Учителя. Ние седяхме или стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея и да я разкъсат. И щяха това да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образа на Учителя за нас бе свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и чрез устата й се бълваха хули срещу Учителя. Накрая братята не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани и не се допуша да идва в салона и на Изгрева. Бяха се определили и дежурства, като онзи, който беше дежурен, ако я зърнеше, че идва на Изгрева, то трябваше да я изгони. Планът бе готов само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: „Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея?" Всички примряха и
към текста >>
424.
154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОТСТЪПЛЕНИЕ Имахме един брат военен, полковник Бошков. Той отива веднъж при Учителя по работа. Учителят го приема, но при Него са били две сестри, с които Той разговарял. Били са Теофана Савова и Катя Грива и са водили такъв разговор, съвсем обикновен за незначителни неща. Така сметнал Бошков като ги чул. А той е офицер, от кариерата, свикнал е на заповеди и на изречения, които са точно отмерени, а този разговор, който слуша и приказките, които говорят двете сестри за него е едно обикновено дрънкане. Той чака, за да свършат сестрите разговора си с Учителя. А това не било според него разговор, а приказки, и то празни приказки изречени от две сестри. Той се възмутил и се скарал с тях, че занимават Учителя с такива неща. Сестрите се сконфузват, разбират, че разговора им е обикновен, а забележката на Бошков е била нещо повече от обида и то пред лицето на Учителя. Като излизат двете, той се обръща към Учителя и казва: „Учителю, аз за Вас съм готов бой да водя, а тези двете Ви губят само времето". Бошков е бил с военната си униформа, е офицерската сабля и с пистолет на пояса си. Униформен, български офицер. Тогава офицерите ходеха точно по този начин. С излъскани ботуши, които светеха като джам и прашинка няма по него. Целият е излъскан и свети на слънцето. Учителят го изслушва и му казва: „Ти сега отстъпи най-малко 50 км от предната позиция". Бошков Го гледа и не може да повярва, как така ще отстъпи, когато той е в атака и защитава Учителя? И то с реч и със
към текста >>
425.
155. ЗАЩИТАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Бошков пътува с влака от Велико Търново за София. Имал работа там непременно иска да се срещне с Учителя. Във влака пътуват още двама човека от Братството. Единият е бил Петър Камбуров и друг един брат с дълги руси коси - Христо Дързев. Намерили са се във влака и Бошков се преместил в тяхното купе, за да си говорят. А Бошков е във военна униформа. По едно време влезнали двама души в купето, седнали и като огледали първите и като са видяли дългите им коси разбрали, че са дъновисти и започнали да се подиграват с Петър Дънов. Двамата братя с дългите коси мълчат, трябва да бъдат смирени, а пък онези, които им се смеят са от яки, по-яки. Но те не знаят, че Бошков като офицер има нещо общо с тях. Накрая Бошков не изтърпява, изважда си пистолета, насочва го към тях и ги предупреждава, че ако още една дума проговорят за Петър Дънов, ще ги изхвърли през прозореца като ги накара сами да скочат през него. Онези се стресват и го гледат уплашено. Бошков си прибира пистолета в кобура и им казва: „Вие знаете ли, че аз имах болна дъщеря и ходих по цяла Европа при много лекари и накрая само Петър Дънов ми помогна, за да оздравее дъщеря ми. Сега разбирате ли защо искам да ви изхвърля?" Те млъкнали и след това тихичко, тихичко напуснали купето. Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината! Истината сама се защитава, защото на нея се крепи животът". Този път Бошков е изненадан, защото с никого не е
към текста >>
426.
156. ИНДУС ПОСЕЩАВА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИЗГРЕВА Един индус журналист посети България и дойде на Изгрева. Той прекара тук почти една година от 1943-1944 г. като гост на Братството. Той беше закъсал, нямаше пари и ние го хранихме и се грижехме за него. Той е идвал много често у дома. Радвахме се, че му услужваме в бедата. А той бе наистина щастлив, че можа да се срещне с Учителя и с Братството. Ще го видите на много снимки с Учителя както на Изгрева така и в Мърчаево. После той си замина и след това беше писал писмо на някого от братята и ние разбрахме, че е станал министър на просветата в Индия през 1958 г. Той се казваше Рай Бехари Матур. Много приятели си направиха снимки с него за спомен. Не щеш ли една такава снимка попада в една доносничка на властта. Имаше такива в нашите среди. Извикват сестрата заснетата снимката с индус в милицията и започват разпит. Обвиняват я, че има връзка с чужденци и че е шпионка на англичаните, понеже Индия преди това беше английска колония. А точно в това време властите издирваха и съдеха хора, които имат връзки с чужбина, обявяваха ги за шпиони. Що молитви, що плач е изплакала сестрата. Накрая семейството й намират още няколко снимки на които индуса се е заснел с други лица, включително и с Учителя и ги носят в милицията. Тогава следствието разбира, че това е един донос и я освобождава, но я предупреждава да внимава в картинката, защото я има на снимката. Това е един израз, което значи да си опичаш акъла, защото да не ти го опичат други. А всеки знае, че
към текста >>
427.
157. ОТКУПВАНЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари. Живееше в охолство. Макар че беше във всичко задоволен един ден го посети и му дойде на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска. Нито със слуги, нито с молби, нито с лекари можеше да изпъди болестта от себе си. Тя го тръшна на легло и той се завайка и се уплаши не на шега. Болест е това. Тръшна го и ще го завлече. Той беше във връзка с Братството. Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: „Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума , закупи дрехи, облекла и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа настъргана с ренде по една чаша на ден. И той за няколко дена оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: „Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек". „И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство!" Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас. А имаше една друга сестра Гръблашева, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове. Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да
към текста >>
428.
158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
От 1922 г. в разстояние на няколко години излизаше едно окултно списание „Всемирна летопис". Редакторът на това списание беше Иван Толев. Той по професия беше адвокат и бе с големи амбиции за това списание. Боян Боев му сътрудничеше и написа много статии в него. Той посещаваше Учителят, често се срещаше с Него и си водеше бележки. В голяма част от броевете на това списание уводните статии бяха написани от Иван Толев, но те бяха по идеи на Учителя или пък той преразказваше разговора с Учителя по набелязаната тема. Толев си водеше записки и в зависимост от това, дали преразказа му беше пълен от разговора му с Учителя, той го отбелязваше накрая на статията с три последователни (XXX) хикса. А когато статията беше по идея на Учителя, той слагаше едно X или отбелязваше с някой друга точка. Така че тези уводни статии са били много интересни за онова време. Жена му също идваше с него и се числяха, че са от Братството. Но издателството закъса. Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа. Той се опитваше да намери абонати в братските среди. Но в онова време това ставаше трудно. Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание. Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа. А за вятър никой не вади пари и не плаща. Вятърът си иде от там от където не го чакаш и си заминава накъдето си иска. Тогава Иван Толев поиска от Учителя
към текста >>
429.
159. ПРОТОКОЛ
,
София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.
,
ТОМ 2
21 юли 1925 г. За разпит на свидетели. Именувам се Петър К. Дънов от Варна. 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам: Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен". Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване
към текста >>
430.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПОЛИЦИЯТА Не минава много време след последният разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали са Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържат и Го заключват в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията".
към текста >>
431.
161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ След известно време нападките във вестниците срещу Учителя са се насочили към един факт. Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу Петър Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща. Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за това. Те проследявали всеки, който воювал срещу Учителя какво ще му се случи. След известно време му се случва нещо и той си заминава. И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа". Е, нашите не злорадстваха, по искаха да покажат, че който наруши окултния закон след това си носи последствията. Тогава хората не разбираха от тези неща и предизвикаха вестниците да пишат за тези неща като сензация. И тогава Учителят отново е извикан в Обществената безопасност. Този път го разпитва най-върлият следовател. Застъпник на реда в царщината. Започва да обвинява Учителят в отмъщение. Учителят му казва: „Аз не отмъщавам, аз само благославям. Онзи Който благославя в Мене е огън всепояждащ и всичко изгаря отвътре и гори отвън. Вината е в онзи, който воюва срещу Бога!" Следователят крещи: „Аз ще ти покажа какво значи пък нашият огън!" Извиква двама полицаи и заповядват на Учителя да Го заведат долу в подземията, където се намира зловещата пещ на Обществената безопасност в онова време. Това са годините след 1924 г. и след събитията от 9.ХI.1923 г. и 23.IX. 1923 г.
към текста >>
432.
162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
РАБОТА" След бурната 1923 г. изпълнена с политически превратности и убийства идва 1924 г. Страната е размирна, разделена. Тогава комунистите смятат, че най-подходящият момент да се вдигнат отново на бунт като използват озлобението на близките и роднини на избитите комунисти и земеделци. През 1925 г. в страната е въведена диктатура, начело на правителството е Александър Цанков, особено след атентата на църквата „Света Неделя" от 16 април 1925 г. с 101 убити. През лятото предстоят още бурни събития. Тогава Учителят нарежда на брат Боев да отиде при Начо Петров и да набави храна за седем човека и да отидат на Мусала. Казва им: „Имаме да вършим една важна духовна работа". Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория. Но когато отиват при колата виждат, че има и още други седем кандидати, които се настаняват във втората кола. Като пристигат в Чам Кория изведнъж изникват още десетина човека дошли с друг транспорт. Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да нахрани тридесет човека. Онези, които дошли отпосле са искали да видят каква ли духовна работа ще има да върши Учителя на Мусала. Човешко любопитство. А най-любопитен е бил Начо Петров. Той бил решил да не спи, но да наблюдава Учителя през нощта, да види какво ли ще прави. Други заспали, а брат Начо дремел и от време на време дрямката го напускала и той се вторачвал тогава в Учителя. И всеки път Го сварвал буден, да седи и да
към текста >>
433.
163. ПОДПАЛВАЧИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
години, като се почне от 1922 до 1927 г. вестниците бълваха огън и жупел срещу Учителя и Братството. Подкокоросваха властите да спират съборите в Търново и София. Поставяха една след друга прегради пред Учителя. Част от тези прегради падаха при намесата на други сили, които стояха зад Учителя. Много от тези нападки срещу Учителя се изразяваха и в действие, които ние малка част сме описали. А след време българите ще проверят лично какви хули е писано във вестниците срещу Учителя от 1922 до 1944 г. Те трябва да бъдат извадени и публикувани в отделна книга. Това ще бъде Черната книга за българите. За онези българи, които са работили срещу Учителя. Имаше неколцина братя, които опитаха чрез перото си да защитят Учението. Но враговете на Учителя не четяха тези книги, а ги четяха нашите приятели. А Начо Петров събираше изрезките от тези вестници и ги държеше в папки. Но къде ли изчезнаха тези изрезки и кой ги прибра, аз не знам. Годината е 1927. Тази година е голяма за Братството. Беше построен салона на Изгрева и през съборните дни Учителят даде „Пътят на ученика". Но тогава цялата общественост се настрои срещу Учителя. Някои решиха да преминат към действие. Беше се създала една организация „Родна защита", за да защитава България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни. Но и към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха че е време да се справят и с дъновистите. Събират се, въоръжават се със сопи и
към текста >>
434.
164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Брат Жечо Панайтов е млад войник и през 1918 г. първо уволняват онези, които са били ученици, за да си продължат образованието. Краят на войната, разрухата и нарушеното продоволствие докарват глада и на фронта. Войниците получават по 200 грама хляб дневна дажба. Предния ден им дали дневната дажба, но те я изяли още през нощта понеже били гладни. На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети. На Софийската гара е имало пункт, където се раздавало хляб на войниците, но срещу представяне на уволнителния билет. Двама негови приятели се нареждат, но им отказват, понеже е получен хляб предния ден. Идва ред на Жечо, но през това време той се моли на Учителя мислено: „Учителю, помогни ни да ни се даде хляб". Жечо пристъпва, подава си билета и дежурния без да го погледне.удря му печат и му дава ежедневната дажба хляб. След него върви неговият приятел, но на него не му дават, защото бил си го получил. Тогава Жечо подава войнишката си шапка на първия си приятел: „Иди с моята шапка и ще ти дадат хляб". Нахлупва си войнишкото кепе на Жечо, отива и му дават хляб като дежурния изобщо не погледнал билета му. Връща се и носи хляб. А Жечо му казва: „Дай ми шапката" и после я подава на другия си приятел: „Иди с моята шапка да си получиш дневната дажба". Отива нахлупил шапката на Жечо и получава също дневна дажба хляб. Връщат се при Жечо и му викат: „Абе, каква е тази вълшебна шапка? И откъде я имаш?" Жечо се
към текста >>
435.
165. ВРЕМЕ Е
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят Петър Дънов имаше рождена сестра, която се казваше Мария. Като девойка тя се запознала с евангелистите-методисти във Варна. 3алюбила се с един от тях - Петър Стамов и се омъжва за него. От брака си има четири дъщери: Любка, Йорданка, Добра, Анка и син Константин. Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това. Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова приема Учението на Учителя. Дошло време Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине". Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава. А като тръгнала към Учителя я била оставила на леглото готова за умирачка. Минало време и баба Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ. Люба отива на Изгрева да търси помощ от Учителя. Отива горе, но Учителя Го няма. Пита този, пита онзи и всеки казва: „Ами Учителя е тук, иди и го намери!" Люба отива в стаята Му, търси Го,а Него Го няма. Търси Го в приемната, долу, пак Го няма. Търси Го по целия Изгрев, а Него Го няма. Кой когото срещне пита за Учителя и всеки казва, ето Учителят е тук и беше еди къде си. Отива Люба на посоченото място, а Учителят Го няма. Всички, които разпитва казват, че Учителят е на Изгрева. А тя не може
към текста >>
436.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г. гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. На всеки шест часа той отива при метериологичната клетка, отваря я и в един дневник вписва данните за метериологичната обстановка на Черни Връх. След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания. А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние. Ако е денем Игнат записва. Ако е тъмно Игнат с фенер отива и проверява. По това
към текста >>
437.
167. ОБЪРНАТА КОЛА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Славчо Печеников (Славянски) беше се замогнал със своето книгоиздателство и си бе купил една кола - американска марка. С нея понякога изкарваше Учителя от София до Симеоново. Други път го е карал до Чам Кория - Боровец. Но през 1939 г. Учителят с Братството "е на Рила. Той поканва няколко приятели да ги закара от София до Говедарци и от там през Гюлечица до Вада, за да могат на следващия ден да бъдат горе на езерата. Качили се и тръгнали. Но той бил преуморен, не спал предната нощ и от време на време като шофирал очите му се затваряли. Един път, два пъти и като си отваря очите колата все била на прав път и вървяла направо. По едно време чул някакъв глас: „Спри, и отпочини, ще се обърнеш". Но той смятал, че това не е глас, а е чуждо внушение и може да го пренебрегне. Но за трети път му се затварят очите и след секунди колата се обръща в канавката. Излизат и какво да видят, колата се обръща на един малък завой. Само след 50 метра е имало остър завой, а долу една пропаст дълбока 40-50 метра. Всички уплашено гледат и се ободряват. „Добре че се обърнахме в тази канавка, а не в онази пропаст, където щяхме да загинем". Запретват ръкави, обръщат колата, поправят това-онова и колата тръгнала, но преди това Славчо дремнал един час. Накрая пристигнали на езерата. Посрещат ги приятелите, пристигналите разказват за случилото се, а те от своя страна научават следното: В деня и часа когато са се обърнали Учителят е на Бивака и непрекъснато се разхожда пред палатката си и
към текста >>
438.
168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ВЪЗДУХА В малкия ни дом на ул. „Симеоновско шосе" бяха ни дошли гости. Заприказвахме се както обикновено за Учителя. Една сестра разказа една своя опитност. Тя живееше на стотина метра „от нас в една барака. Случката е следната. През времето на Школата една неделя след сутрешната беседа и след Паневритмията Учителят се прибрал в стаичката си да Си почине. Както знаете сутринта имаше от Него Утринно Слово. След това играехме шестте гимнастически упражнения и после Паневритмия. Следваше закуска. След това почивахме, защото от 10 часа започваше неделна беседа. Значи програмата беше наситена и следваха една след друга онези точки от нашият неделен наряд. В един промеждутък от 15 минути Учителят е в своята стая и почива. По това време сестрата заедно с една приятелка стоят пред чешмата и разговарят. Едната от тях вижда как Учителят излиза от стаята си и се движи на половин метър от земята във въздуха, отива до поляната, обикаля я и по същия начин се връща като се усмихва на сестрата и накрая се завръща в стаята Си. Ето, така разказва сестрата тази опитност. И ние всички я възприемаме, че това наистина е опитност с Учителя, така както ни е разказала. Обаче пред мен е един млад брат, който има за задача да запише историята на Братството и всички случки и примери с Учителя. Той е добре запознат с много неща и задава следния въпрос: „Сестра, този пример с Учителя за мен е верен, но трябва едно допълнение от Ваша страна и да се уточни. Затова питам: Вие как видяхте
към текста >>
439.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Чернев по професия беше печатар. Работеше в печатницата на Сава Калименов във Севлиево. Един ден той идва на Изгрева, за да се види с Учителя по свой проблем. Минавал през много противоречия и трудности, които стигали до едно велико страдание и още по-голямо мъчение. Имал усещането, че е разпънат на кръст и мъчителите му забождат копие в гърдите. Цяла Голгота. Това не било внушение, а образно описание на онова мъчително състояние, на което той бил подложен няколко месеца. Едва се дотътрил до Изгрева след обед и отседнал при един брат. Имал желанието на следващия ден да се срещне с Учителя, да сподели своето мъчително състояние и да иска помощ от Него. Случва се така, че същия ден привечер било пълнолуние. А небето чисто и луната изгрява като тепсия. Учителят наредил да се извади телескопа и да се насочи към луната. След това Той го нагласява и фокусира и обяснил на какво трябва да се обърне внимание. Един след друг братя и сестри минават покрай телескопа, гледат през окуляра му и след това всеки се отмества, за да даде ред на следващия. Някои задават допълнително въпроси на Учителя и Той отговаря. Това е предметно учение на Учителя към учениците, за да им даде нагледно урок, че светът и човечеството не се побира само в нашата планета земя, че той продължава и на другите планети. Една сестра пита: „Учителю, има ли и лунни жители там горе на това мощно светило - месечината?" Учителят отговаря: „Луната също е населена със същества, които живеят под
към текста >>
440.
170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПСАЛМИТЕ Градът София беше бомбардиран няколко пъти. По-голямата част от населението беше евакуирано. Нашите приятели още стояха по домовете си, четяха молитви и непрекъснато сновяха от града до Изгрева, за да научат някакви новини за развоя на следващите събития. Ще бъде ли унищожена и срутена София на камък върху камък? Това бяха обикновените въпроси, които всеки сам си задаваше. Но за тях никой нямаше отговор. И нямаше от къде да се получи. Обикновено Учителят мълчеше и не отговаряше на тези зададени Му въпроси. Един ден брат Борис Дряновски след една бомбардировка есента на 1943 г. отива при Учителя, разговаря с Него и накрая Го пита: „Учителю, не разбирам какво стана със света? Нали тук на Изгрева, в София и в България се изсипа „рогът на изобилието" чрез Вашето Слово и чрез Вас? Защо над София се изсипва сега цялото това разрушение?" Учителят го поглежда сериозно и казва: „Аз за това предупреждавах българите от 20 години, че това нещо ще им дойде на главите. Провери и пресметни колко хиляди хули се изсипаха по Мой адрес и по Моята глава! Прочети във вестниците колко думи се изрекоха срещу Мен и бяха написани на същия език, чрез който се дава Словото на Бога. Ето тези хули по Мой адрес се превърнаха на бомби и те падат днес върху главите на българите. Има такава поговорка: „С техните камъни по техните глави!" Та сега бомбите гдето падат върху София, това са техните камъни, които падаха върху Моята глава! Бог поругаем не бива!" Брат Дряновски пита:
към текста >>
441.
171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Моят рожден брат Николай Дойнов беше си наумил да напише една книга, в която да даде образи на гении на човечеството, които са имали съзидателна роля в историята на човечеството. Като противовес на тези гении на Доброто бе решил да даде образи на онези, които са представители на Злото и разрушители на цели цивилизации. Значи Доброто се проявява чрез гениите на Доброто, а Злото се проявява чрез гениите на Злото. От ясно по-ясно. формулировката е направена и към всяка глава са включени представители от историята на няколко империи. Така той беше сложил Наполеон Бонапарт в графата на Злите гении. Един ден на Изгрева Учителят го среща и го пита: „Ти как мислиш и какво мислиш за Наполеон? Той престъпник ли е, гений на Злото или е гений на Доброто?" Николай изправил глава: „Учителю, за мен Наполеон е най-големия престъпник на човечеството". И Му обяснил защо. А това което казал го има във всеки учебник по история и това е тезата на англичаните и германците от миналия век. Учителят добавил: „Напротив. Наполеон не е престъпник и не е гений на Злото. Наполеон е ученик на Бялото Братство и той бе изпратен в Европа за следните три задачи. 1. Имаше за задача да премахне феодализма в Европа, което той направи. 2. Имаше за задача да премахне светската власт на Папата в Рим, което успя. 3. Най-важната задача бе да направи. Европейски Щати и да обедини цяла Европа. Но в тази задача той не успя. Той направи грешка като тръгна на поход срещу Русия. Руският цар Николай
към текста >>
442.
172. РЕПЕТИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Дора Карастоянова е певица и работи в операта като хористка, така си изкарваше прехраната по ония години. Една сутрин е била при Учителя по работа и трябвало точно по обяд в 12 часа да бъде в Операта, където е имало репетиция, т. е. спявка на хора. А ръководителят на хора много държал на реда и дисциплината. Затова тя бързала да си тръгне по-рано, защото имало доста пеш път надолу до града. Но интересно защо Учителят не бързал и все нещо намирал да я задържи като казвал, че има време. Когато било достатъчно късно според нея, за да отиде в операта, то тя се обръща към Учителя и казва: „Учителю, няма смисъл да ходя на репетиция в операта, защото закъснях и всички не само ще ми се карат, но ще ми се смеят, че пристигам по никое време". Но Учителят повдигнал учудено поглед и казал: „Сестрата защо мисли така? Не си закъсняла, върви, има време!" И тя си тръгва надолу към града със смесени чувства. Хем вярва на Учителя, хем вярва и на часовника си, който показвал два часа закъснение за нея. Няма как, ще върви и толкоз. Пристига в операта и какво да види. По необясними причини репетицията на хора била закъсняла точно с два часа. Тя влиза в стаята, а след нея влиза и ръководителя на хора. Всички ахнали. „Виж кого сме чакали!" Спявката започнала. За почуда на ръководителя всичко вървяло много добре, хористите пеели много вдъхновено и той останал много доволен от тях. Онова което трябва да подготвят и отрепетират за три часа те го свършили за един час. Хористите
към текста >>
443.
173. ОХРАНАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
да присъстват на сутрешните беседи на Учителя в пет часа, приятелите, които живееха в града трябваше да стават към три часа и за един час и нещо пристигаха на Изгрева. Минаваха през гората. За братята беше по-безопасно, но сестрите се страхуваха да не ги нападне някой. Обикновено нашите хора обичаха да се хвалят и да се превъзнасят пред другите и това предизвикваше освен любопитство, но и насмешки. А имаше нападения върху сестрите от разни мъже по пътя им за Изгрева. Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша. Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите приказки доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат. Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга посока". Така ние затруднявахме и Учителя," губехме Му времето и се излагахме на рискове. Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите. Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел. Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Решила да тръгне за Изгрева сутринта за Школа. Зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не се сетила за червения пипер, но започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голяма
към текста >>
444.
174. СБОГУВАНЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
дни в София на Братството бяха обикновено от 19 до 25 август всяка година. Тогава от цяла България идваха ръководителите на Братствата както и приятели от цялата страна. А всички, които бяха долу в града и живееха там, за една седмица се пренасяха горе на Изгрева. Съборните дни протичаха в Дух и Единство. Беше необикновено преживяване, което не се забравя. След Събора в София братята и сестрите от провинцията вече си заминаваха, трябваше да се сбогуват с Учителя. И ето наближава време за тръгване, за да не се изпусне влака. Брат Димитър Чернев се качва по стъпалата горе при стаята на Учителя и казва: „Учителю, слезте долу, за да се сбогуваме с Вас!" „Слезте долу, при стълбата, аз след малко ще дойде". Една група братя и сестри чакат долу пред стълбата. След малко вратата на долната стая, където е приемната се отваря. Учителят е на входа и поканва приятелите вътре, за да се сбогуват. Брат Чернев и останалите стоят зяпнали и се чудят каква е тази работа. Всички стоят долу на двора при стълбите и Го чакат да слезне по стъпалата както е правил това много пъти. А сега изведнъж се явява отзад и им отваря вратата на приемната. Всички стоят зяпнали нагоре и не видяха Учителя да слиза по стълбите. Той ги приема и казва: „В Дома на Отца Моего много жилища има!" Всички се изреждат, целуват Му ръка и така се сбогуват с Учителя. Ето ви един пример как Учителят не живее само в едно човешко тяло на земята, а едновременно живее в няколко тела, а може да живее с тези
към текста >>
445.
175. НЕПОСЛУШАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
е на Рила и лагера е устроен, братския живот продължава така както е от години. Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: „Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целият лагер и ще бъде пагубна за Братството. Затова трябва веднага всички да слезнем в града". Учителят го гледа строго и му казва: „Аз няма да сляза!" Лулчев се обижда, обръща се и си тръгва. Взима със себе си Невена Неделчева и Елена Андреева. Тримата най-демонстративно напускат лагера. Учителят наблюдава, след това се разгневява и казва много строги думи. За Елена казва: „Тя няма защо да дохожда повече тук!" И наистина Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителствува 4 години -1931-1936 г. в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята?" „Първо тези сили трябваше да изтекат, които предизвикаха бурята и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да
към текста >>
446.
176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В Стара Загора живее богат брат със семейството си. Това е семейство Мечеви. Възрастния брат има двама сина и две дъщери. По едно време братът се разболя и наближава време да си замине от този свят. Тогава направи завещанието си и раздели имота и богатството си между четирите си деца. Но по-малкия син, любимецът на бащата успял да го убеди малко преди да си замине да скъса първото завещание и да направи второ завещание в негова полза, като обещава на баща си, че той ще се грижи за сестрите си. Казва му: „Те са неопитни и някой може да се завърти около тях, да им завърти главата и да им даде съвет да разпродадат имота. А така когато всичко е у мен, имота и богатството ще се запази цяло". Баща му се доверява. Така най-малкия син заграбва всичко и на двете си сестри той не дава нищо. Един ден като пътува из България Учителят идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат. Учителят го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете, раздрусва го и му казва: „Защо ограби сестрите си? Поправи това, което си сторил докато е време, защото всичко ще изгубиш и не само това, но когато ходиш ще пипаш с тези ръце стените". Братът обещава, но не изпълнява. Става промяната на 9.IX.1944 г., комунистите идват на власт и взимат богатствата на богатите. И на него му взимат всичко. От голямо притеснение го хваща диабет и от него той ослепява. Като се движи по къщата с двете си ръце опипва стените на стаите, за да открие
към текста >>
447.
177. УСЛУГАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
от най-деликатните области на живота и най-отговорна е тази, където се пресичат отношенията между хората. Когато човек се приближава към другиго трябва да ходи със светло съзнание, с благоволение и със свещено чувство. В тази област на живота има закони, които трябва да се спазват и тъкмо тук хората си мислят, че могат да правят всичко каквото си искат. А това не е така. Дори е много опасно. Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза. Една млада сестра от съчувствие към него запитва Учителя: „Учителю, мога ли да отида и да услужа нещо на този болен брат?" Учителят я изглежда строго и казва: „Готова ли си да се омъжиш за него?" Сестрата казва: „Не" и се отдръпва. „Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава?" Младата сестра вдига рамене уплашено. Тръгва си мълчешком. Когато взимаш и когато даваш, бъди внимателен. Ти вече ангажираш чувствата на човека. И постъпките са говор, не само думите. Чрез постъпките, неизречените думи разговарят между душите и определят отношенията
към текста >>
448.
178. ПОЛЕЗНИТЕ НЕЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: „Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа? Ако си замина това гдето съм научила ще го взема ли със себе си? Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам". Учителят я оглежда с внимание. „Не мислете, че сте прости. Вие сте поучени от учените долу в града. Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходими, които те не знаят." Сестрата се успокоява. „Е, Учителю, вече съм спокойна". А Той продължава: „Нито един учен не би могъл да ми зададе този въпрос, който ти ми зададе. В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята. Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство" също. Сестрата се просълзява. Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимя свят, в Школата на Бялото
към текста >>
449.
179. УТЕХАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
жена в провинцията имала само един син. Той завършва университета, става морски офицер, но при къпане в морето, кой знае как се е случило, че се удавил. А иначе знаел добре да плува. Но някаква вълна го задавила и той не могъл да се справи и се удавил. Като получила съобщението майката паднала на земята като убита. Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си. Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха". Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята. Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито дума. Учителят седял неподвижно и мълчал. Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя. Той й се усмихнал леко. Жената също се усмихнала за първи път след толкова време и всичката й тъга и тежест изведнъж паднали от нея. Тя почувствувала, че синът й не е загубен безвъзвратно, че той е жив отново. Учителят рекъл: „Е, животът и тук протича по един начин, и горе протича, но по друг начин. В края на краищата животът винаги е един и същ. При всички случаи протича в една и съща посока. Животът винаги тече. Ти пак ще се срещнеш със сина си". Жената си заминала за провинцията и след няколко дни сънува сина си. Казал й: „Майко, аз съм жив и животът продължава!" Оттогава, когато тя го сънува, споделя с приятелите си и казва:
към текста >>
450.
180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОТ РАЯ Учителят често идваше у нас в малкия ни дом, когато Той си иска без да Го поканим. Чувствуваше се като в свой дом. Ние Го посрещахме с голяма радост, особено Мария, която се грижеше да Му създаде някакви елементарни удобства при нашата скромна обстановка. Учителят беше доволен. При туй винаги имаше повод за разговори и повод за изпълнение на някои Негови песни на пиано. Тук Мария е свирила на това пиано нейните хармонизации по Негови песни и Учителят се изказваше много добре за тях. Като научат, че Учителят е при нас, веднага се насочват към нас братя и сестри. И те биваха приети добре. Слагаше се обща трапеза било сутрин, било на обяд, било на вечеря. Водеха се разговори и се пееха песни. От тук се предприемаха разходки с Учителя до Симеоново. Това бяха последните години, когато войната се беше разразила с голяма сила, София бе разрушена от бомбите и народът се бе разпръснал. Учителят продължаваше да идва и тук при нас понякога прекарваше докато отминат големите бомбардировки. Ние направихме с Него няколко екскурзии тримата: Аз, Мария и Учителя. Той пожела да се запознае с някои места на Витоша зад Симеоново. Имаше намерение да закупим някои места за Братството там. Задължи ме да проуча въпроса и аз отидох зад Симеоново и към Бистрица. Имаше запазени от старите гори на Бистрица, имаше хубави поляни, потоците се спущаха от върховете - Резньовете, течеше изобилно вода. След това се върнах към Симеоново и открих хубави полянки, чисти, запазени места
към текста >>
451.
181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ Изгревът беше станал тесен. Надойдоха много хора, построиха се бараки безразборно и на Учителя това не Му харесваше. След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева също се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново, понякога приспиваше в Симеоново или в нашия дом. След като Му показахме онова чудно място в Симеоново, което Той нарече „Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места. Местата, които Му показах зад Симеоново бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: „Идете към Бистрица и проучете какви места има там". Аз отидох от Симеоново към Бистрица. По склоновете на Витоша има чудесни места и хубави заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат там да се закупят места. Отидох и докладвах на Учителя, че там съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа там Учителя горе, да ги види както му показах местата в Симеоново, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 г. Учителят замина за село Мърчаево и така този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Така Той спомена веднъж: „Можем да вземем 500-1000 декара. На Изгрева беше станало
към текста >>
452.
182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОфИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СОФИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ От 25.XI. 1943 г. почти всеки ден Учителят отиваше пешком до горичката над село Симеоново. На 10.1.1944 г. прекарахме нощта в една селска къща. През нощта София бе бомбардирана, а ние наблюдавахме от Симеоново. Сутринта в 9.30 ч. Учителят каза: „Не си правете илюзии. Иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва". Учителят беше сериозен, замислен, тъжен. И наистина същия ден на обяд стана голямото самолетно нападение над София. А вечерта второ още по-голямо. София гореше и се разрушаваше от бомбите. Някой трябваше да плаща за хулите, клеветите и лъжите, които софиянци десетки години бълваха срещу Учителя. Сега над София чуждоземци бълваха огън и жупел. Историята с ръзпъването на Христа и евреите се повтаряше. Ролята на римските легиони на императора Тит, които на времето разпънаха 60 000 евреи от двете страни на пътя, който водеше от Ерусалим до морето, сега се изпълняваше от американските и английските самолети. Всички сравнения и исторически паралели съвпадаха точка в точка. Поуките са за следващите
към текста >>
453.
183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА По онова време духовенството пак бе започнало гонение срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Запасните офицери имаха съюз и организация и ни заплашваха открито, че щели да разрушат Изгрева. Кой знае защо и те бяха врагове на Братството. Нямаше съсловие в София, от което да не излизаха техни представители и да не воюват срещу Учителя. Пред салона на Изгрева стоят няколко братя и сестри с Учителя и разговарят. А на отсрещната страна, oттатък пътя на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната жица. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и мнозина тупнаха на земята. Всички гледат изумени от тази гледка. Учителят също гледа това и казва: „Всеки, който посегне на Изгрева ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ". После обърна гръб и влезна в салона. Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги паднали на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина. Този брат се казваше Желю Ганев. Той доживя да види как дойдоха онези, които разрушиха Изгрева. А други пък ще дочакат да видят участта на" онези, които посегнаха върху Изгрева и го разрушиха. Тези гарги не случайно кацнаха на онези жици. Това бе образен език на Невидимия свят, да покаже какво представлява Домът Господен, който бе Изгрева по времето на Учителя. А сега го няма, но я
към текста >>
454.
184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
събори в Търново се придружаваха с големи противодействия от страна на официалната власт и от страна на свещениците. Не минаваше събор без инциденти предизвикани от духовенството. След събора в Търново идва при Учителя един свещеник и Му казва: „Ти заблуждаваш народа!" Учителят му отговаря кратко: „Не си прав. Не говори така, защото ще пострада главата ти". Свещеникът скача и размахва ръце. „Какво, Ти заплашваш ли ме? Къде е Божията Любов, която Ти проповядваш?" Учителят мълчи, обръща гръб и си тръгва. Свещеникът не послушва Учителя и продължава да хули Братството. След няколко дни като пътувал по влака за София, на един пътник като гледал през прозореца, му паднала шапката и той дръпнал ръчката на внезапната спирачка. Влакът спрял изведнъж, пътниците се въргаляли един връз друг, а този пътник слезнал от влака и си прибрал шапката. Идва кондукторът и глобява онзи, който е дръпнал внезапната спирачка без да има основателна причина. Обаче в един от вагоните пътувал нашият свещеник, за който говорим. Като заскърцали колелата на влака от внезапната спирачка, вагоните отведнъж спират и багажа сложен върху поставките изпопадал. Така един тежък куфар пада върху главата на свещеника, разцепва главата му и той пада в безсъзнание. Месеци наред не му заздравява раната на главата, непрекъснато лежи със силно главоболие. Накрая с превързана глава идва на „Опълченска" 66 и иска да се срещне с Учителя. Седи отвънка на пейката и очаква срещата. А наоколо има
към текста >>
455.
185. НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ През 1936 г. някои от съветниците на Царя бяха подкупили наемници, които да нападнат Учителя, да Го убият, за да докажат на Цар Борис III,че Учителят няма свръхестествени сили. Намериха такива, извършиха покушението, нанесоха побой и Учителят бе парализиран с дясната ръка и десният крак няколко месеца. Той се качи на езерата с Братството. Не можеше да се движи и говори, но от време на време произнасяше някоя дума или изречение. Веднъж казал: „Туй, което сега минавам е повече от Голгота". Друг път каза: „Този който ме е вързал, Той ще ме развърже". И наистина Учителят бе развързан, Той оздравя, започна да се движи свободно и да говори и изнася своите беседи години след това. Той ни даде пример на търпение, сила и вяра и как да посрещаме и носим страданията си. Последиците от това нападение и от тези удари българския народ получи през 1943 г., когато английските и американски самолети бомбардираха София. И пак да благодарим на милостта на Учителя, че Той съкрати тези дни на възмездие от Невидимия свят. По този повод Учителят каза: „Аз взех 90% от страданията на българския народ. Остават 10%, а на тях само Бог има власт". Видяхме, че точно това се изпълни. Тези, които устроиха побоя, понесоха наказанието си от други по-силни от тях, изпратени да изпълнят Божията воля и да възстановят Божията правда в
към текста >>
456.
186. ХИТЛЕР И ВОЙНАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ВОЙНАТА Беше започнала ll-та Световна война. Хитлер начело на германската армия окупира цяла Европа. След това обяви война на Съветска Русия и войските му стигнаха до Москва. Хитлер и Германия бяха на върха на славата си. Имаше един брат Йордан Андреев, който беше от групата на Любомир Лулчев и изпълняваше задачата като личен адютант на Лулчев, който по онова време беше съветник на царя. Та Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество. Отива при Учителя и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише. Учителят строго го погледнал и още по-строго му казал: „Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений". Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. След една година Хитлер падна и Германия загуби войната. Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така както направиха с неговият вдъхновител Любомир Лулчев. А ето изминаха 30 години той още си живее. Мнозина от Братството се обръщат към него със името Аню. Та Аню е още жив и здрав и се радва на добро здраве и върви от къща на къща и раздава нашир и надлъж своето умение да прави масажи и да лекува с животворен магнетизъм. Е, това не е
към текста >>
457.
187. ТОР ЗА НИВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НИВАТА Понякога приятелите поканваха Учителя на вечеря. Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива". Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал. На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори. Един я изора, друг сложи тор, трети посади семето. А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази нива. Защото накрая има думата жътваря. Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев. Това ще бъде времето за Новото човечество,
към текста >>
458.
188. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО Когато започнаха въздушните нападения над София, особено през 1943 г. града се обезлюди. Не останаха хора. Учителят си живееше на Изгрева като често идваше у нас, в малкия ни дом, който се намираше на ул. „Симеоновско шосе" 14. Ние живеехме в една малка къщичка. Учителят обичаше да идва при нас и прекарваше по няколко дни като се възползваше от скромната обстановка там. Но беше сериозен и мълчалив. Не разговаряше много. Понякога с Него идваха и приятели. Затова когато Учителят ни посещаваше винаги у нас имаше хора. Посещаваха Го, разговаряха с Него, очакваха от Него да им каже как ще се излезе от туй положение. А София гори и бомби се сипят върху нея. Но в туй време Учителят излизаше всеки ден сутрин към Витоша. Обикновено Го придружаваше една група братя и сестри, които биваха около Него. Понякога бяха 10-20,а понякога и 30 човека. Идваха от София и от провинцията. Излизахме над село Симеоново. Там имаше една млада гора и на полянката зад гората направихме лагер. Накладем един хубав огън и целия ден прекарваме там. В туй време можеха да стават бомбардировки над София. Ние си стоим на Витоша. Понякога някои от самолетите пущаха бомби и в нашия район. Един път паднаха бомби в долината, съседна на бивака ни. Друг път пуснаха бомби в самото село и разрушиха няколко къщи Ние си седим там, на полянката до горичката. Учителят беше много сериозен беше умъчнен от това човешко безумие. Но като мине бомбардировката ние пак се
към текста >>
459.
189. ИЗГРЕВЪТ и БОМБИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
БОМБИТЕ През време на бомбардировките Изгревът не беше засегнат. Аз бях в противовъздушната отбрана на града и бяха ме натоварили да правя доклад за попаденията на бомбите при всяко нападение. След всяка бомбардировка аз с двама помощници отивахме и давахме подробен доклад къде са паднали бомбите. Наистина около Изгрева паднаха бомби, но далеч от селището. Така към гарата на Дианабад падна бомба. После в съседство със салона падна една голяма бомба. Ако беше избухнала тази бомба щеше да разруши салона на Изгрева. Падна до него, но не се взриви. Беше една от най-големите бомби. Когато я обезвреждаха ние уплашено наблюдавахме от далече. Друга една бомба бе паднала към линията под Изгрева. Пак беше голяма бомба. Ако беше избухнала щеше да направи много поразии. И тя не избухна. Ето два случая с бомби, които са регистрирани и за които аз съм давал доклад. Към 10 януари 1944 г. самолетите от въздуха запалиха погребите - военните складове. Те бяха далеч от Изгрева, но беше страшно да се гледа, защото от тях не остана нищо. На Изгрева нито една барака, нито една керемида не бе счупена. След тази голяма бомбардировка аз отидох при Учителя. Времето беше мрачно, навъсено, мъгливо. Малко ръмеше. Учителят седи на поляната много сериозен. Онези, които бяха останали в София вече бягаха. Всеки каквото може да носи като багаж - бяга. Беше трагично и тъжно. Обстановката беше много мъчителна. Учителят седи самичък на поляната. Аз се приближих до Него. Учителят погледна небето
към текста >>
460.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В туй време един от нашите братя от с. Мърчаево, Софийско - Темелко Темелков предложи на Учителя да дойде в неговия дом като той предоставя целия си имот - къщата, градината, плевнята и всичко наоколо. Учителят погледна и каза: „Хубаво!" Имаше един брат Славчо Печеников (Славянски), който имаше лека кола. Седнахме в нея и Учителят отиде в Мърчаево. Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството. Учителят получи една самостоятелна малка стаичка и там живееше. Темелко остави целият си дом на Братството. Общо се хранехме. Имаше стол там. Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в селото, а през лятото някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните. Брат Боян бе в един плевник. Там бе закътано, имаше сено, топло и удобно. Други се настаниха в съседни помещения. Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер. После следваха разходки. Учителят почти всеки ден излизаше в околностите на селото, те бяха доста хубави, с чудни поляни. Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци. Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат
към текста >>
461.
191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО Есента на 1943 г. въздушните нападения от американските и английски самолети бяха засилени. Градът бе опустошен и опожарен. Учителят често прекарваше тези тревожни дни и нощи у нас в малката ни къщичка. Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с легло, печката винаги гореше с дърва. Когато имаше въздушно нападение Учителят никога не излизаше и не поглеждаше нагоре към небето самолетите. Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща. Самолетите пускаха от въздуха парашути, на които бяха закачени осветителни тела и осветяваха Софийското небе и градът под него. Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града. Учителят, който до тогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и ги гледа дълго време. Учителят гледаше нагоре към небето, слушаше взривовете и видя пожарите. Беше крайно огорчен от това, което вършеха хората. Не говори почти нищо. На другата сутрин отидохме с Него на Изгрева, Той се спря на полянката, погледна мрачното небе, видя тълпите, които бягаха по пътищата - хората тичаха насам-натам по всички посоки. Почувствува страха, ужаса и бездната, в която бяха попаднали българите. Учителят каза: „Тук вече няма условия човек да поддържа връзката си с Бога. Да излезем от тука!" Тогава ние помислихме да отидем към Айтос или Бургас.
към текста >>
462.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при село Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години. Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия. Този момент е обозначен в Евангелието така. Аз го наричам „Последната пасха". Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата. А Той им рече: „Ето, щом влезете в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода. Идете след него, в дома в който влезе и речете на стопанина на къщата: Учителят каза на тебе: де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата? И той ще ви посочи Горницата голяма, постлана, там пригответе. И като отидоха намериха както им рече и приготвиха пасхата." (Ев. от Лука, гл. 22 ст. 10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода. А тук в село Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко. Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват. Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи. Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха. Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички.
към текста >>
463.
193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОТ СЕЛО РУДАРЦИ Цялото Братство знаеше, че Учителят е в село Мърчаево и всеки, който минаваше през София отделяше 2-3 дни, за да отиде при Учителя. А тогава се отиваше само пеша или с волска кола. Днес се пътува за един час до там с автобус, като се включват и няколко трамвая докато се стигне до Княжево. Но я пресметнете колко време е необходимо да отидете пеша до Княжево? Ами от Княжево до Мърчаево? Не беше малко това разстояние по онези години. Аз бях по това време мобилизиран, облечен с военни дрехи и бях в гражданската отбрана. Когато ме пускаха в отпуск за един-два дена аз веднага заминавах за село Мърчаево. Там веднъж на Учителя Му донесоха в стомна вода от минералният извор в съседство на Мърчаево от местността Рударци. Напълниха Му една чаша. Учителят я погледна, разгледа я и я изсипа на земята. Наляха Му втора чаша вода. И нея изсипа на земята след като я разгледа внимателно. Но третата чаша, която Му наляха, Той я погледна и я изпи. „От сега нататък тази вода ще лекува всички болести". В последствие, когато Учителят се завърна на Изгрева и беше вече болен Му донасяха от тази вода. Смятахме, че щом водата е лековита и щом Учителят я пие, то трябва да оздравее. Ние още не можехме да проумеем, че Той си заминава. Ние бяхме 22 години с Него. Как така ще си заминава? Затова накрая Му носеха от минералната вода на село Рударци. А Учителя искаше да пие само от нея. Какво бе видял в ония три чаши ние не знаем. Но беше нещо видял и сега извървяваше
към текста >>
464.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗА УЧИТЕЛЯ През време на войната беше много трудно да преживяваме. Нямаше какво да се яде, особено бяхме затруднени ние вегетарианците. Животните бяха реквизирани за държавата. Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях. Това сирене, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна. Всеки се спасяваше, кой как може. Аз работех на едно място, на една постройка - правеше се къща. Идва един селянин и ми предлага Саанска коза. Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро мляко. Взех я. Тя даваше по три литра мляко на ден. Това бе достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Купихме козата и се грижехме за нея. Зимата се окози - пръкнаха се две ярета - едно мъжко и едно женско. Мъжкото го дадохме на един, а женското го запазихме за томазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка и я закарахме в Мърчаево, че я подарихме на Учителя. Тя се бе окозила и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха, музеха я и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млекото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в Братската градината. Там се грижеха за тях, а той им пиеше млякото. Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши този
към текста >>
465.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г. Учителят преведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба. Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови. Той трябваше да се внесе отвън чрез храната. И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина за една друга еволюция. Животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. През 1943/44 г. Учителят беше възрастен и беше към 78-79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се по-бавно, нямаше апетит.
към текста >>
466.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък. Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал. Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко". Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено". Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа. Плащаш му, а той не изпълнява. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрастна. Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите
към текста >>
467.
197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ВОЙНАТА Учителят е в село Мърчаево, заедно с Братството. Братският живот протича нормално. По идея на братя от село Мърчаево решават да се прокара електрически ток в селото. Тази идея се хареса на мнозина, селото събира пари, а селяните изкопават дупките за стълбовете. Със събраните пари купуват стълбове и жици. И нашите.хора от Братството помогнали с пари, кой колкото може. Накрая тока дошъл и електрическите крушки светнали в селото. По този повод Учителят каза: „От днес името на това село няма да е Мърчаево, а Светляево". Усмихнал се и допълнил: „Вече имат електрическо осветление, което да им свети". След малко добавил: „Ние първо прокарахме Виделината с нашето присъствие в това село, а след това дойде и светлината от електрическите крушки". Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в селото. Селяните се събират в една кръчма, там е кмета на селото, който е наш приятел, но присъствува и попът на селото. По онези години село без поп не може. Село, което няма поп, не е село. Той кръщава, той дава свидетелство за кръщение, че на някого му се е родило дете. Той венчава и дава документ, че са женени младите. Той и погребва накрая. Значи попът отначало до края е много важна фигура. Кметът се сменява, но попът остава. И даскалите в едно село се сменяват, но попа остава. Значи всичко, което трябва да се случи в едно село без попа не може да стане. И така в кръчмата са се събрали всички. На масите са разгънати ястия и голямо пиене. Пият
към текста >>
468.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША, ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС Учителят предприемаше екскурзии много често. През седмица, пред две, поне един път в месеца обикновено излизахме на екскурзия в околностите или се качвахме на Витоша. От Мърчаево има една пътека, която отива към хижа Острица. Хижа Острица е известна и оттам има една хубава алея, която води до хижа Еделвайс. В тези места отсядахме с Учителя. Хижите бяха празни, планината бе пуста, няма жив човек, всичко бе избягало от София, от бомбардировките. Софиянци пълнеха хижите, а не.,селяните. Ние като отидем на хижите, дори пазач нямаше. Разположим се като в наш дом. Прекараме колкото искаме, понякога до две седмици прекарвахме горе в планината. В хижа Острица прекарахме последния път около две седмици и вече се канехме да слизаме когато Учителят дойде една привечер към мене. Защото аз организирах транспорта и продоволствието и като дойде при мен погледна небето, а то хубаво и спокойно. Каза ми: „То като че ли е хубаво да останем още някой ден." Аз веднага казах: „Учителю, хубаво, да останем!" И взех грижата на 26 август 1944 г. да се преместим за разнообразие от хижа Острица в хижа Еделвайс, която бе на 40 минути път. И тази хижа празна. Имаше някакъв пазач, но като ни видя и като разбра кои сме веднага слезна при семейството си долу по селата. Хижата е на наше разположение. Ние се обзаведохме и се разположихме. Тук прекарахме може би 6-7 дни, а може и повече. Но близо до хижа Еделвайс имаше една хубава
към текста >>
469.
199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ДОБРОТО Към водата Учителят имаше особена почит и където и да отидеше издирваше първо къде има извор. Ако нямаше там където отивахме, Той посочваше къде има вода. Ние откривахме извора и общо го оформяхме. Това правехме през време на цялата Школа, при всички наши излети и летувания по планините. В Мърчаево вода нямаше за дома Темелков и трябваше доста от далеч да се носи вода със съдове. Тогава Учителят излезе по пътечката на стръмния склон малко в страни от Темелковия двор и като разгледа скалите е местността посочи с бастунчето си едно място и каза: „Тука ще излезе вода!" Разбира се веднага се заловиха приятелите, разкопаха с търнокопи и на неголяма дълбочина появи се влага. Копаха още малко, оформиха нещо като корито и скоро една тънка струйка протече в тъй бързо направения чучур. Този извор Учителят нарече "Изворът на Доброто". Водата беше малко, но не беше за пренебрегване. Скоро се заловиха и облякоха коритото с камъни, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода. От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове. Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и
към текста >>
470.
200. НОВАТА ЕПОХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Въздушните нападения над София продължаваха. Учителят беше свързан с живота на цялото човечество и преживяваше събитията дълбоко и силно. Беше винаги сериозен, угрижен и често пъти се отдръпваше в стаята си и прекарваше по няколко дни без да приеме когото и да е. Така един път Учителят излиза изведнъж от стаята си. Денят е ясен, слънчев, но зимен и студен и дълбоки снегове са наваляли. Учителят се изправя на терасата пред дома и поглежда към небето, вдигна ръка и рече: „Сега Бялото Братство ще победи!" Огледа всички и след това се прибра в стаята си. Така започна Нова Епоха. Той пак се отвори за приятелите, почна да ги приема и започна да говори на обедите и вечерите и изнесе редица малки беседи и разговори, които ние по-късно издадохме в „Заветът на Любовта" - І,ІІ и III том. Това са беседите и разговорите, които Учителят държа в Мърчаево и след това на Изгрева в София. В Мърчаево Учителят държа първата си беседа на 19 март 1944 г. След това друга беседа на 22 март 1944 г. „Завета на Любовта". Тогава извади малкото си бележниче и прочете: „Какво значи свещена Любов? Да живее Христос в тебе. Обичайте Господа, защото за онези, които Го обичат няма лишение." Големи екскурзии не правехме в началото когато беше зимата, защото бяха паднали големи снегове, но малки излети до близки, хубави места правехме почти всеки ден. Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да
към текста >>
471.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА Учителят сам определи деня когато се завърна на Изгрева. Беше средата на м. октомври 1944 г. Животът на Изгрева започна да тече по същия начин както преди. Приятелите се заселиха в къщичките си, а Учителят беше в стаята си. Но промените, които станаха след като дойде новата комунистическа власт засегна и нашия квартал. Тук бяха настанени и руски офицери за пренощуване. Дори поискаха да се отстъпи салона на руснаците, да си прожектират филми и да си направят тържества. Учителят не беше доволен от това развитие на нещата на Изгрева. Вината носеха главно онези, които живееха на Изгрева и бяха комунисти. А те не бяха малко, към 20 човека. За нас те бяха братя и сестри, но постепенно за тях ние станахме дъновисти, а за себе си те отстояваха, че са комунисти. Така се дойде до разграничението. На Изгрева отначало нямахме никакви неприятности. Животът си течеше спокойно, общите обеди продължаваха, дори идваха външни хора да се хранят тук. Беше им приятно това хранене на открито. Понякога Учителят идваше на обедите и вечерите в трапезарията. Кухнята работеше отлично. От продуктите, които изпращаха на Учителя, Той ги даваше за кухнята, а онова което беше нужно се закупуваше. Въпросът за хляба се разреши благоприятно понеже имаше комисарски режим и се раздаваше с купон. Така животът протичаше нормално. Когато се върна от Мърчаево Учителят започна редовно да изнася беседите си. Излизаше редовно на Витоша през село Симеоново. Но понеже беше много
към текста >>
472.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз не бях забелязал Учителят да е боледувал нещо. Само в екскурзиите усещах и виждах, че е отпаднал и трудно върви. Но иначе, когато държеше беседи беше бодър и нищо Му нямаше. Но след беседата Го виждахме уморен. Бяха се преместили приятелите от Мърчаево в София и братския живот се възстанови на Изгрева. Беше декември на 1944 г. Ние имахме един обичай с Мария Тодорова. Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина. Тази година и лято пропуснахме по различни причини. Но решихме сега да направим тази екскурзия. Трябваше да минем през Карлово. Казах на брат Боян, че ще отидем с влака до Карлово и оттам до Юмрукчал и от него по билата към Габровския балкан и към Казанлък на връщане. И тръгнахме. Но след няколко дни на Учителя Му става някакво неразположение и Той казал на брат Боян: „Пратете да повикат Борис и Марийка!" А брат Боян праща човек. Той знае, че ние отиваме в Карлово и прати човек да намери друг брат, да му съобщи заръката и той дойде и ни намери. Предаде ни какво бе казал Учителят и ние тръгнахме обратно. Като се върнахме на Изгрева Учителят беше доста отпаднал и полягаше през деня, което друг път не Го правеше. Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ. Учителят пожела: „Искам биволско мляко". Това каза на мен. Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици. Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско мляко?" „Ще ти давам, оти да не ти давам". Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички
към текста >>
473.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено тялото Му бе посочено лично от Него. При една разходка, като минавали през лозето с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място. Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграма, изработена от мрамор, от специален майстор. Казваше се Джовано Лонго - италианец. Той издяла Пентаграмата на мраморна плоча. Направи го с голям мерак. Беше приятел на Бертоли. Ние сме работили с него по постройките. Интересно беше, че при изработването на Пентаграмата ние се заехме да я разчертаем с Бертоли най-напред. Да я начертаем, да му дадем чертежа. Като почнахме да я работим, сетихме се, че един френски автор окултист Сент Ив Д'Алвейдър разглежда архитектурните форми като музикални построения. Един вид всеки тон в музиката, в гамата има своя дължина. Той е даден в неговите трептения, толкова трептения в секунда. И тогава ние можем да построим една архитектурна форма в дадена тоналност в дадена гама. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Решихме да построим елипсата в минорна гама. В коя гама? Спряхме се на ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла,
към текста >>
474.
204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Първи сън: Ръкополагане. Сънувам, че се намираме на полянката на Изгрева, цялото Братство. Събрали се всички и се чудят кой да чете беседата на Учителя пред цялото Братство. Аз стоя на страна смутен, стеснителен и не взимам участие в спора. Ето Учителят излиза от гората с две ръце разгръща обръча на спорещото множество, прави с две ръце пътека, тръгва към мене, извиква ме по име и ми казва: „Ти ще четеш беседата!" Той ми дава Неговия бастун, аз коленича пред Него и Му целувам ръка. Отстрани Елена Андреева иска да чете половината от беседата, но Учителят не разрешава жена да чете и посочва отново мен. След това аз трябваше да ръководя. Това е сънят. След заминаването на Учителя сънят се сбъдна. Имаше много кандидати от възрастните братя за ръководители, но накрая така се стекоха обстоятелствата, че дойдоха до мен. Сънят се сбъдна. Аз поех ръководството. А Елена Андреева непрекъснато искаше да ми оспорва ръководството както в съня така и на яве. А какво представляваше бастуна на Учителя? Той с него се подпираше, но понякога потупваше по гърба или по задника някоя пакостлива сестра или немирен брат. Тогава в тях влизаха пакостливи духове. Виждал съм как Учителят наложи с бастуна си една сестра и каза: „Излез ти казвам!" А сестрата вика „Ох, ох, ох." Накрая изпищя, като че нещо се откъсна от нея. Учителят спря и каза: „Как се беше загнездил този дух у нея като кърлеж!" Та такава задача имаше бастуна на Учителя по някой път. Аз си спомням имаше един, който
към текста >>
475.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ Изминаха над 30 години от заминаването на Учителя. Какво ли не преживяхме. Имаше всичко - и възвисяване на духа и падение на човешката личност и невероятни предателства, но малцината верни останаха да запазят Словото на Учителя. И те го опазиха. Аз също преживях какво ли не. Имаше всичко - че процеси, че затвори, че борби. И то борби до изстъпление на духа. Но защитихме делото на Учителя. Не минаваше година и комунистическата власт да не направи обиск, за да изземат беседите на Учителя останали тук-там по приятелите. Унищожаваха ги. И винаги се използваше случая, че по вестниците или в някое списание да се пише нещо срещу Учителя. Атакуваха ни по земя, въздух и по море. А ние не им бяхме врагове. Но те станаха оръдие на други сили, които воюваха срещу Учителя още от началото на века. Но как да им го кажем? Накрая им го казахме. Смеят се и се подиграват. Смятат, че ние сме беззащитни. Но за това ще си научат урока и то непременно, защото направиха съдба с Школата на Учителя и направиха съдба с Небето. През 1976 г. излезна третия том „История на философската мисъл в България", издание на Българската академия на науките, институт по философия. Поместиха една статия „Дъновизъм". На стр. 196-202 стр. и като философи и като корифеи на българската философска мисъл вместо да вземат да представят Учението на Учителя съгласно философските категории, то вземат, че си служат с лъжи. На стр. 196,36-ти ред отгоре е написано: „През есента на
към текста >>
476.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
ТРИТЕ МАСЛИНКИ Първите години, когато дойдохме при Учителя, дойдохме голяма група младежи като ято птички от всички краища на страната. Дойдохме ние от различни идейни течения, защото тогава имаше богат идеен живот. Ние бяхме въодушевени от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот. Когато намерихме Учителя, ние вече не се отдалечихме от Него. За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата. В онова време Учителят държеше своите беседи на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше. Салон нямаше. Една малка стаичка препълнена с посетители, но Учителят беше намерил изход. Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше. Слушателите бяха отвън под прозореца и в градинката, а ние младежите бяхме най-отзад - прави. Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи. Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори. При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни. На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат -
към текста >>
477.
2. КОЛИБАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
живеем в един разумен свят. Не е позволено да се нарушават неговите закони. Човекът, който е в съгласие с този свят, всякога може да го призове да му помогне. Той е крайно отзивчив и този свят всякога се притича на помощ. Той е силният. В първите години когато съборите, братските срещи ставаха в Търново, приготовленията почваха от рано. Съборите ставаха в лозята, на запад от Търново. Няколко братя бяха подарили лозята си и вилите си за Братството. Да се посрещнат 500 и повече души, които при това ще прекарват и десетина дни, не беше лесна работа. Вилите трябваше да се стегнат и почистят, да се наемат и други вили наоколо. Да се приготвят местата за палатките. Главната вила, където живееше Учителят и където беше Горницата трябваше особено грижливо да се приготви. Имаше да се набавят продукти и много още други работи. Братята, които се грижеха за вилите бяха приготвили почти всичко. Но и Учителят идваше десетина дни по-рано с още братя и сестри, да наглежда и да помага в работата. Като привършихме всичко оставаха още два или три дни до събора. Събрахме се да направим последен преглед на извършеното. Тогава брата, който се грижеше за вилите се удари по челото. „Учителю, ние измазахме, боядисахме, наредихме вилата, но аз съм забравил, че покрива тече. Ако завали един дъжд какво ще стане сега?" Учителят огледа всички ни и каза: „Има ли някой от вас, който знае да реди керемиди?". Всички мълчаха. Повечето бяха чиновници. Не бяха дошли още братята от селата,
към текста >>
478.
3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ДА СТАНЕШ? Една сестра се разболява непосредствено след един от Търновските събори в Търново. Разболява се внезапно и тежко от странна болест. Чувствува се раздвоена, като че има две глави, две лица, две тела. Като че е тя и като че не е тя. Туй състояние тъй я обезсилва, че тя не може да ходи и ляга на легло. Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри." Тя чува, че при туй положение, в което се намира друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се подава Учителят и я запитва: „Какво ти е?" А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва пошепва: „Много съм зле, Учителю!" А гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри." Учителят влиза и застава сред стаята строг, не сяда както друг път, поглежда сестрата и й казва: „Можеш ли да станеш?" Сестрата не може да мръдне, мисли че умира. Учителят пак повтаря: „Можеш ли да станеш?" След това й дава една формула. „Като станете ще казвате тази формула: Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителят си тръгва, на вратата се поспирва, изглежда строго сестрата и си излиза. Сестрата си казва, ще опитам да стана. Сяда на леглото, спуска краката си. В този момент почувствува, че нещо тежко, като желязна маска пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й. Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки, казва
към текста >>
479.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА
,
,
ТОМ 2
от младите братя заболя от жълтеница. Отпадна той, отслабна, изгуби апетит, престана да ходи на работа. Лекуваха го лекари, братя и сестри му даваха съвети, нищо не помага. За няколко дни пожълтя като лимон. Най-после решава да отиде при Учителя. Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун. Почуква. Учителят отваря. Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю!" Пък братът беше от онези братя, малко разглезени от приятелите, свикнали да се задоволяват всичките им желания. Обичаха да живеят приятно и лесно. Инак братът имаше добро сърце, весел нрав, общителен, услужлив. Учителят го гледа строго, държи го пред вратата, не го кани в стаята. „Ти не си болен! Нищо ти няма. Утре има екскурзия до Витоша, можеш да дойдеш" - и затваря вратата. Остава братът отвън и си мисли. „Не вижда ли Учителя, че аз едва дойдох до вратата му, а ме кани на екскурзия на Витоша? Но щом е казал Учителят няма какво, приготовлява се за екскурзията. На сутринта рано, както ни е обичаят братът пристига с една лека раничка и с бастун. Едва върви. А пред стаята на Учителя само няколко сестри и една голяма раница с общия багаж. Сестрите се надяват, дано дойде някой по-як брат, да носи раницата. Но такъв брат не идва. След малко излиза Учителят, готов с бастуна в ръка и с хубава панамена шапка на главата. Сестрите показват на Учителя раницата. „Няма брат, който да носи раницата." Учителят казва: „Как да няма брат" и посочва болният брат. Братът се чуди: „Как ще
към текста >>
480.
5. НЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят и братята бяха на Сините камъни при извора Куш-Бунар брат Шишманов се беше заел да прави пейки и маса за хранене под един голям вековен бук. Учителят му казва: „От този бук клони няма да сечеш!" Но братът е своенравен и не много послушен. Харесал той няколко хубави клона от най-високите части на бука, качил се с брадвичката и кълца. В това време Учителят и брат Минчо Сотиров наблизо разговарят. Изведнъж брат Шишманов се откача от горе, полита надолу и надава вик. Учителят го поглежда, махва с ръка и казва: „Не!" Братът се закача на един клон, слиза целия пребледнял, гледа виновно, а Учителят му казва: „Нали ти казах да не сечеш клони от този бук? Ето какви са последиците от непослушанието." Ако беше паднал щеше да се пребие и да развали празненството на всички. Имаше сили, които противодействуваха на Учителя, като отклоняваха приятелите в различни посоки. Но имаше и други Сили, които бяха подвластни на Учителя и те съградиха Братството. След години брат Шишманов и жена му си направиха снимки пред вековния бук и ми я изпратиха за
към текста >>
481.
6. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
брат заварва Учителя, че работи нещо на онова място в лозето, където после положиха тялото Му. Братът се приближава с желание да помогне, но Учителят е толкова затворен и толкова строг и недостъпен, че брата не смее да се приближи. Учителят очертава нещо с мотичката. Вижда брата, че на Учителя не Му е до хора в този момент, но решава се и казва: „Учителю, дайте и на мен да помогна!" Учителят мълчаливо му подава мотичката и сяда на пейката под лозичката. Братът разчиства местото, толкова голямо колкото е днес елипсата. Учителят обичаше да посядва на пейчицата, да си седи там сам на размишление. Веднъж Той казва на един брат: „Тук е хубаво място за почивка!" Тези думи дадоха повод после да се избере това място за полагане на тялото Му. По-късно ние с брат Бертоли изработихме елипсата, като към главата решихме да поставим Пентаграма изсечен върху мраморна плоча. Така Учителят сам си избра мястото и сам си го очерта. Братът, който присъствуваше тогава бе брат Боян Боев. Когато Учителят си замина, брат Боян ни заведе на онова място и ни показа очертанията на гроба, направени лично от Учителя. Бяхме свидетели, че Учителят беше предвидил всичко и беше сам взел решение да ни покаже какво следва да се направи, за да ни помогне в този труден и тъжен ден, когато Той си
към текста >>
482.
7. СЪЛЗИТЕ.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
брат гърбавичък, слаботелесен, но беше интелигентен, добър, разумен, услужлив към всички. Казваше се Борис Димитров. Много му тежеше тази немощ, не можеше да се радва на живота пълно, както всички други и от време на време преживяваше тежки душевни кризи. Веднъж в такова тежко състояние, той слушаше в салона, неделната беседа в 5 часа сутринта. Салонът пълен, а,той се свил в по-задните редици, навел се като да го не види никой и тихо си плаче. Сълзите тъй се и леят от очите му. В това време Учителят държи беседата си и изведнъж прекъсва Словото Си и вмъква тези думи: „Знаете ли колко струват тези сълзи? Аз ги събирам в шишенце, ангелите скъпо плащат за тях?" и продължава беседата си. Братът изтръпва. Тези думи се отнасят тъкмо за него. Това тъй го разтърсва, думи на съчувствие и утеха. Товарът слиза от гърба му, в душата му пак се възстановява мира и радостта от живота се връща в него. След беседата излиза на поляната, отново играе Паневритмия, но вече има крило на надежда. След това се приближава към Учителя, целува Му ръка и казва: „Учителю, благодаря!" А Той се усмихва: „Напротив ангелите ти благодарят, че с твоите сълзи те напоиха своите градини." На Изгрева отново е слънце за душата на
към текста >>
483.
8. МАЛКОТО ДОБРО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Една сестра има силни ревматични болки, едва пристъпва. Болки големи в глезените. Иде й да вика от болки. Въпреки това тя решава да отиде към полянката и ето насреща й Учителят. „Какво има?" „Имам ревматизъм в краката, едва ходя." Учителят казва: „Слънчеви бани" и отминава. Ала в същия момент болките на сестрата престават. На другия ден сестрата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха. Как да благодаря за това?" Учителят казва: „Като направиш най-малкото добро!" Сестрата бе Анка Каназирева. Тя разбра, че човек се свързва с Цялото само чрез малкото. То е ключът, който отключва вратата на изобилието, за да се втече от Великото към
към текста >>
484.
9. ЧИСТО СЪРЦЕ И СВЕТЪЛ УМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
и светъл ум Една вечер Учителят поглежда към светлините на града и казва: „Всичко ще бъде пометено. Ще остане само едно чисто сърце и един светъл ум". Дойдоха бомбардировките и те пометоха София. Народът избяга по селата. След време се върнахме и града бе възстановен от разрушенията. Сега чакаме да се сбъдне второто: „Чисто сърце и светъл ум?" Някой непременно ще го дочакат, защото това са думи на
към текста >>
485.
10. ПЕТНАДЕСЕТИ АВГУСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Веднъж Учителят възложи на един брат да свърши една работа за Братството. Той му каза строго: „До 15 август ще свършиш тази работа!" Братът обаче, който беше експедитивен, сръчен, силен извърши работата веднага. Извърши я с готовност, с любов. Извърши я добре, така както вървеше всичко за Учителя. Отива брата и докладва на Учителя: „Всичко извърших както ми поръчахте." Ама като се приближава до Учителя, вижда в погледа Му голяма тревога и съчувствие. Учителят го гледа с такова безпокойство, страх, даже ужас. След това Учителят затваря очите си за малко време, задълбочава се в себе си и като поглежда пак брата, на лицето Му има усмивка. Той само казва: „Всичко ще мине добре!" След това брата отиде по своята работа. Работата му беше такава, че точно на 15. август трябваше да премине през смъртна опасност. Нямаше никакви изгледи за спасението му и все пак по чудо този брат излезе невредим от огъня. Тогава той разбра какво значат думите на Учителя: „Преди 15. август!" И страхът и ужаса, които се изписаха на лицето Му когато го погледна. После разбра и думите - „Всичко ще мине." Това беше Николай Дойнов, моят рожден брат. Тогаз бе арестуван и беше подведен под едно следствие, в което му се искаше смъртната присъда. Накрая бе освободен за радост на
към текста >>
486.
11. ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Някои от първите братя бяха особено усърдни в молитвите. Те като че се съревноваваха помежду си, кой по-дълго да се моли. Молеха се с часове. Веднъж Учителя и няколко братя посетиха манастирчето „Св. Спас" край Ямбол. Сутринта бяха решили да излезат за изгрев слънце на върха, но братята като видели черквата отворена влезли вътре да се помолят. В църквата нямаше още служба. Влизат те, коленичат пред олтаря и почват молитвата. В туй време Учителят и един брат, малко закъснели, минават край черквата, виждат братята вътре и се поспирват. Братът поглежда Учителя и с поглед Го пита, да влезнем ли и ние? Учителят поглежда братята вътре, усмихва се и казва: „Прекален светец и Богу не е драг!" Излизат с брата на върха да посрещнат слънцето. После Учителят казва на брата: „Аз попщини не искам! Тогава брат Георги Куртев разбра и научи, че първом Духът предхожда, и след това човек захожда. Духът води, а човек пристъпва след него. Учителят даде Словото, а ученикът го получава, за да бъде
към текста >>
487.
12. ЦВЕТЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечерята обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката Му и се прибираше в своята стаичка. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителят. „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в два часа през нощта Учителят и брата поливат цветята. Учителят чувствува живота като едно велико цяло. Той чувствува от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те. Той бе слезнал, за да повдигне малките братя при човеците и затова им даде Словото и им показа пътят на
към текста >>
488.
13. ТРАМВАЙНИЯ БИЛЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В първите години, когато се създаваше Изгрева, тогава там бяха чисти места край младата гора. Ливади, ниви, борчета, едва достигаха човешки бой. Въздухът беше свеж, укрепителен с лекичък дъх на смола. Учителят ни научи да идваме тук рано сутрин да посрещаме слънцето. От там и местността получи името „Изгрев". Още в най-ранните зори приятели идваха от всички краища на града. „На ранина те очаквам, Господи!" Още в здрач тук можеха да се видят застанали между боровете братя и сестри в размишление и молитва. Като дойдеше Учителят, правехме обща молитва, след това гимнастически упражнения, дихателни упражнения. А ако беше неделя или празник Учителят държеше кратка беседа. После когато Братството купи тези места почнахме да ги обработваме. Сеехме зеленчуци, картофи, царевица и др. Но най-напред овощни дръвчета. Тях садехме заедно с Учителя. След изгрева всеки отиваше по работата си. Учителят тогава живееше на ул. „Опълченска 66". Той сам си ходеше до последната трамвайна спирка. Тогава тя достигаше до бул. „Хр. Ботев". Почти всякога Го придружаваха братя и сестри, като разговора продължаваше между тях до края на изпровождането. Една сутрин аз бързах за университета. Имах лекции. Изведнъж от гората излезе Учителя и мълчаливо се приобщи, приравни се с мен. Вървяхме заедно. Да вървиш с Учителя, това рядко се случваше с мен и сега аз бях щастлив. Наоколо нямаше други братя и сестри, вървяхме си с Учителя двама. Понякога човек може да лети и когато няма криле.
към текста >>
489.
14. ЗАКОНЪТ ЗА ОПУЛЕНС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
опуленс Това е Законът за сполуката, за късмета, за изобилието в Любовта. Той гласи: „Каквото правиш, прави го заради Господа. Каквото искаш да постигнеш, представи си го живо и то ще стане!" Божествените работници работят по този закон. Като имат ясна картина за това, което желаят, то се реализира. Ние принадлежим към Големия живот. Него търсете в малкия. Великото се проектира в Малкото и чрез Малкото се реализира. Човек придобива благата чрез Малкото. Малкото е това, което дава
към текста >>
490.
15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
отворен Разправяше ни брат Тодорчо Стоименов, един от първите ученици на Учителя: „В живота си съм имал три съдбоносни момента, където Божият промисъл се е проявявал към мен." Първо, на младини исках да се самоубия. Как бях дошъл до това отчаяно решение, не зная. Скептицизмът беше помрачил живота ми. Обаче Бог ме спаси. Второ, отивам в Цариград, но паспорта ми не беше в ред. Чиновникът, който проверяваше паспортите почувствува към мен симпатия, усмихна ми се и мина без проверка. Третия случай. След първия събор във Варна Учителят изпраща приятелите, а те бяха само трима души - д-р Миркович, Пеньо Киров и брат Стоименов. Брат Тодорчо Стоименов като целува ръката на Учителя, казва му: „Им желание да мина пеша през планината от Провадия до Айтос." Учителят му казва: „Пътят ти е отворен". Брат Тодорчо тръгва. Тогава 22-годишен, момчерлак, селяните го питат: „За къде?" „През Балкана за Айтос". „Знаеш ли пътя?" „Не." „Пътят е опасен. Тук местните хора не се наемат да минат. Като се загубиш, едва жив ще се измъкнеш от Аонгоза. А има случаи когато някои са загивали от глад или от разбойници. А ти непознат по-тези места, как ще се оправиш?" „Решил съм и ще вървя". Един селянин на около 35-годишна възраст, с приятна външност му казва: „Ела с мене!" Извежда го вън от селото, показва му планината: „Като излезеш на върха ще видиш три пътеки. А по пътеките чешма, по-ниско. Ще слезеш на чешмата да пиеш вода и да се измиеш, но при чешмата ще видиш други три пътеки, които ще
към текста >>
491.
16. КОГАТО ТОЙ ПРИСЪСТВУВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
присъствува Рила, езерата. Отива една сестра на чешмичката „Ръцете, които дават" рано сутринта да си налее вода и да се измие. За голяма своя изненада сварва Учителя там. Чисти извора, измива камъните, подрежда, размества камънчетата и при това Учителят е много сериозен. Сестрата застава отстрани и се чуди защо Учителят реди камъните. Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък. Ако се беше ударила в него, щеше да си разбие главата, ала някак инстинктивно подлага ръката си, главата й се удари на меко. Пострада малко ръката й, но си спаси главата. Учителят й казва: „Стани! Те бяха замислили по-лошо за тебе, но благодари, че с това се отърва!" Сега сестрата разбра защо Учителят редеше камъчетата, чистеше чешмата и присъстваше точно в това време и на това място. Има съотношение в живота на човека. За да потечеш като извор трябва да се изчистиш отвътре, да се отпушиш, да изтече мътилката събрана от векове. Първо е чистенето, след това отпушването, след това изтичането и накрая да се подготвиш и в теб да се втече от чистата вода на Божествения извор на
към текста >>
492.
17. СРЕЩА С ХРИСТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Христа В онези години, Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки, туряше основанията на Братството и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас естествено, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставаше в квартирата на брат Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че тази вечер, когато била определена братската вечеря имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров посетил това събрание. А времето е есенно, ръми дъждец, мокро, кално, народа се връща след събранието и в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето. Хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечатление, приближил се до него и го пита: „Ти къде така ходиш?" Човекът отговорил: „Ходя където ме Господ изпрати!" На Пеню този отговор харесал. Той му казва: „Ами би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: „Ще дойда!" Тръгват двамата, пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смей да покани човека вътре, жена му е голяма противница, прави сцени, вика, кара се. Пеню казва: „Почакай малко тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща, носи един чифт обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: „Обуй се сега!" Човекът се обува, благодари и си тръгва. Пеню бърза за братската
към текста >>
493.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето!" След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!" Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето!" Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му
към текста >>
494.
19. СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Рилски Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на Рилския манастир. Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена. Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад. Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също. файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен. Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта. Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва. Конете се успокояват, файтонджията ги хваща за юздите и ги повежда. Д-р Дуков сяда пак във файтона, госпожата също. Учителят им казва: „Конете видяха Иван Рилски, който дойде да ме посрещне, а вие не го видяхте." Всички се оглеждат наоколо уплашени от премеждието. Няма никой. Очите им са затворени. Трябва Духът да дойде, да свали люспите от Човешките ни очи и да прогледнат в един друг свят, който ни заобикаля и който е по-реален от този на формите. Но затова се иска да ти дойде времето и да слезне Духът върху тебе и да те осени
към текста >>
495.
20.Лудият кон
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имахме брат в Търново военен, мисля че с чин капитан. Казваше се Никола Гръблев. Човек смел, пъргав, подвижен. Един ден трябва да отиде на гарата да приема стоки и товари дошли за полка. Тъкмо да тръгва за гарата, гледа на двора четирима войници развеждат един кон, толкова буен и силен, че не могат да го удържат. И други офицери са излезли да гледат, а фелдфебела мърмори: „Това не е кон, това е бяс. Кой може да го язди? - Никой. Само яде на халос храната. Да остане на мен, ще го застрелям". Брат Гръблев казва на фелдфебела: „Наредете да се оседлае този кон за мен, с него ще отида на гарата." фелдфебела цял изтръпва. „Но г-н капитан, как е възможно това, той е луд кон, ще Ви убие!" Братът казва: „Оседлайте този кон". Заповед. Няма какво да се прави, с големи усилия оседлават коня и четирима войника го държат. Приближава братът до него, говори му меко, успокоява го, даже го поглажда по врата и изведнъж докато се усети коня, мята се на седлото. Войниците пускат коня. Коня рипва изведнъж с четирите си крака нагоре, почва да се мята из двора, хвърля чифтета, изправя се на задните си крака. Офицерите и войниците излизат да гледат, а братът се хванал за гривата му с двете си ръце, оставя го да се наскача. После хваща юздата. Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено. Усеща коня, здрава ръка го държи, примирява се и стъпва в пътя. Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се
към текста >>
496.
21. БЛАГОВОЛЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и други някои приятели. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: „Какво е това?" Учителят му казва: „И Вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: „Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети в ляво горе." Тодорчо отваря и чете: „Истина, Истина ви казвам. От сега ще видите небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкият Син." Учителят го спира: „Ето това се изпълни пред вашите очи и уши". (Вж. Евангелие от Йоанна глава 1, стих
към текста >>
497.
22. МОРАЛИЗИРАНЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
брат прави бележка на приятелите в салона преди беседа. Намира че много говорят, вдигат шум, разсейват атмосферата. Той прави тази забележка спокойно, внимателно. Приятелите си вземат бележка от думите му и малко засрамени замълчават. Братът направи това от ревност, от най-хубави подбуди. След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите. Очакваха, че Учителят ще го похвали. Но Учителят като взема повод от случката каза: „Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната Школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: - онези, които чувствуват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не. Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина. Това е метод на учениците - без насилие, без забележки. Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не утвърждава отрицателните сили." На следващият ден от града бе изпратена една жена подкупена от духовенството да направи скандал в салона. Дойде и извика отначало: „Ти лъжеш!" Ние приложихме този метод от Учителя. Тя се усмири, заслуша се и до края стоя смирена. После се приближи да.Учителя и каза: „Изслушах те и разбрах, че онези в града лъжат! Извини ме!" И тя си отиде
към текста >>
498.
23. БОЖИЯТА РЪКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Първите години, когато се устройваше Изгревът въпроса за водата беше труден. Нямаше наблизо вода. Там където е днес квартал Диана бад, Ловния парк, бяха само ниви и ливади. Никакво жилище, едно открито поле. Малката рекичка си течеше на свобода, чиста, нямаше наоколо никакви жилища. Като проучи местността Учителят откри в един от пясъчните пластове малка водичка. Заловихме се на работа, каптирахме водичката. Получи се малка чешмичка, водата беше много хубава, чиста и леко радиоактивна, понеже идеше от сините глаоконитови пясъци. По това време Учителят даде ред упражнения с водата. Това е цял отдел от водолечението. Той трябва да се проучава. Учителят прекарваше по цели дни при водата. Тук много братя и сестри работеха. Всички идваха всеки ден от града. На Изгрева още нямаше жилища. Една вечер като се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята да си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури стомната долу да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст стомната, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е стомната?" „Много ми е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: „Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: „Бог и аз носим
към текста >>
499.
24. ЗМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
1917 г. Учителят беше интерниран от Фердинанд във Варна, в хотел Лондон. Всяка сутрин Учителят с малка група приятели отиваше на Ташлъ тепе да посрещнат слънцето и да си направят утринната молитва. Една сутрин като отиват към върха, напред върви Учителят с двама-трима братя, а отзад група сестри и ето на пътеката пред сестрите излиза змия. Сестрите надават вик. Връщат се братята, идва и Учителят. Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не". Тогава Учителят приближава до змията и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това. Ти сега ще се поклониш!" Змията се издига, навежда главата си и прави три поклона. Змията се покланя три пъти. „Сега", казва Учителя, „наместо на изток ще се обърнеш и ще се отдалечиш на запад и няма вече да се явяваш пред хората да ги плашиш!" Змията се обръща обратно, на посоката, към която беше тръгнала и се изгубва в храстите. Пътят вече бе отворен. Трябваше да отмине старата епоха и да дойде Новата с Новите хора. „Пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки!" (Евангелие от Матея, гл. 3, стих 3). Не след дълго време войната свърши и пътят на Учителя бе отворен за София. А пътят на Фердинанд също беше отворен на запад, посочен от змията и той никога вече не се завърна в България. А в България остана Учителят и Словото
към текста >>
500.
25. Безверникът
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: „Доведете ми едно отделение от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той. „Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в Невидимия свят". Учителят му казва: „Тази вечер ще имаш тази опитност." Прибира се този учител в стаята си, ляга си да спи, тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети, столове, масата и други предмети. Уплашва се той и се завива през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Така цяла нощ. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него. Едва на разсъмване тези явления престават. Отива той на училище, бледен, уморен, уплашен. Учителят и този ден пак държи сказка. Пита го Учителят: „Имахте ли лична опитност?" „Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля ви се, да не се повтаря повече." ; От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за
към текста >>
501.
26. ЕДИН ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК Учителят казва: „В моите изследвания, намерил съм четирима българи, които ако бъдат слети в едно, ще образуват един държавник. Ще ви кажа кои са: като дипломат - Григор Начевич, за външна обхода - Константин Стоилов, за смелост - Стефан Стамболов, за честност - Петко Каравелов. Ако ги съедините в едно ще образувате един истински държавник. Учителят даде идеалният образ на Новия държавник. През тези години що държавни мъже се смениха, чет нямат. Нито един от тях не можа да се доближи поне за малко до едно от тези четири качества, които посочи Учителят. Колко време още трябва да чака този народ? Що е време, все за него
към текста >>
502.
27. ТРИ СЛУЧАЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Три случая има, когато Учителят не е излекувал болни и защо? Първият случай. Една млада сестра има язва на крака си и тя не може да премине. Помолиха Учителя да й помогне. Учителят каза: „Един престъпник, когото природата е вързала, трябва ли да го развързвате? Защо трябва да го развързвате? Ще направи отново престъпления. Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест. Няма надежда за спасение. Майката плаче, иска, моли Учителя да помогне. Учителят казва: „В природата има строга икономия. За нея е по-лесно да си направи ново тело, отколкото да поправи старото." Дъщерята си замина, а майката дълго скърбя. Третият случай: млада сестра страда от екзема, неизлечима. Цял живот страда от нея, моли Учителя да я излекува. Учителят казва: „Това е предпазна риза, ако ти я махнем, ще се отклониш от пътя си." И трите сестри ги знаем. Знаем им имената. Ако ги кажем ще ги обидим, а другите ще изкушим. Затова ще замълчим. Този път по-добре е да се запомнят законите, които управляват техните съдби и пътищата, по които те се изправят от самата
към текста >>
503.
28. ТОЙ ЗАПОВЯДВА И НА ДОБРИТЕ И НА ЗЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ДОБРИТЕ И ЗЛИТЕ Веднъж Учителя рече: „Аз и на двете Ложи ще им дам такъв обед и ще им говоря тъй, както никой през вековете не им е говорил. И ще видят те кой е Мировия Учител." През 1944 г. когато руснаците дойдоха на Изгрева, с военните си униформи и ботуши поискаха да им се отпусне салона за тяхна забава, като дадоха уверения, че това ще бъде за последен път. Изпращат сестра Мара Парушева при Учителя, да Му предаде тяхното желание. Учителят не е доволен, но разрешава. След малко Той казва: „Този народ ще познае има ли Бог или няма!" После пак дойдоха и пак искат салона за представление. Учителят мълчи. Сестрата изпратена с поръчение Го моли настоятелно. Учителят накрая каза: „Има два начина един народ да познае Бога. Единия - като се моли, другия като страда. Те избраха втория." След това Учителят разрешава за втори път да им се даде салона за забава. И си я направиха с руски песни, танци и
към текста >>
504.
29. ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Паша работи на ул. „Опълченска" 66, дешифрира беседа. Като привършва работата си, става вече време за обед, Учителят я поканва да обядва при тях. Слизат долу в трапезарийката, всички насядали вече на масата, само до Учителя е останало едно място свободно и Той го посочва на Паша. Обеда почва, но Паша през всичкото време усеща, че върху нея вали град от огнени стрели. Като гореща жарава те падат върху нея и Паша едвам издържа. Като свършва обеда тя се качва да си вземе книжата и да си отива. В това време идва Учителят и тя Му разправя своето преживяване. Учителят казва: „Тези огнени стрели са лошите мисли на духовенството насочени към Мене. Небето ти е дало за момент да усетиш онова, което Аз постоянно изпитвам." Паша се прибира у дома. На следващият ден й подават вестник, в който подкупени журналисти хулят и пишат лъжи срещу Учителя. Тя го чете и усеща, че казан с гореща вода се излива върху нея. Едвам си поема дъх, побяг-ва навън и тича към Учителя. Намира Го и задъхано пита: „Учителю, попариха ли Ви с водата от казана?" Той се усмихва и казва: „Опитаха се, но не успяха. Аз се отместих". Паша се успокоява и си
към текста >>
505.
30. ОВЦЕТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
бяха на Сините камъни Учителят и приятелите през 1920 г. отиват към върха Българка. На една поляна пасат овце каракачански. Учителят подвиква нещо на овцете и всички овце се устремяват към Него, заобикалят Го, почват да блеят, напускат овчаря. Каракачанинът се уплаши, тича да види какво става? Учителят му казва: „Аз съм много стар овчар, овците ме познават. Те сега ми се оплакват от теглото си. „Млякото ни вземат, вълната ни вземат, агънцата ни вземат". Казвам на овците: почакайте още малко и ще се уреди вашата работа." Учителят потупва някоя от тях по гърба, помилва ги и след малко овците се успокояват. Една по една се връщат на предишното място да си пасат тревата. Има един пастир и едно стадо. Пастирът познава стадото си и стадото познава гласът му. Това се отнася за Школата на Учителя и за Неговото Слово. Един е Бог и едно е Неговото
към текста >>
506.
31. СЕАНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
братя бяха първите ученици на Учителя. Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм. Търсеха връзка с Невидимия свят. Изучаваха света на духовете. Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрана на една масичка. През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика. Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса жената се побъркала. Тогава Голов идва при Учителя и Му казва: „Учителю, помогни ни! Не знаем какво да правим." Учителят препоръчва: „Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата „Отче наш". Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: „Какво става с мене?" Имаше някои от присъствуващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духът си, които са добродетелите. Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да
към текста >>
507.
32. МАЛКИТЕ СЛУЧАИ НА ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
на едно пророчество Във времето когато Учителя пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат. По едно време се задава една каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканва да се качат и те се качват. Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: „Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза. „Е, казва, - ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим!" И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк?" А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват." Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един бостан. Казва на бостанджията: „Тази вечер да те няма тука!" Бостанджията е недоволен: „Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." Учителят му отговаря: „Тогава остани." След няколко дни Учителят пак минава от там. Бостанджията му се оплаква: „Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро. Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини. Три дни ги събираме по полето. Ама ти защо не каза, че си пророк, та да те послушам?" Учителят добавя: „И пророк да ти говори, ти пак нямаше да послушаш, защото пророк говори на човеци, а не на бостан и на дини." Бостанджията го гледа и казва: „За това, че ме предупреди ще те почерпя една диня. А че аз не те послушах загубих 100 дини. Няма как.
към текста >>
508.
33. ХИРОМАНТЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
години имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръцете и с това се препитаваше. Един ден идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после. „Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: „Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му излязла и ти казала: Ей сега излезе. От там отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при мене." Хиромантът казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На"-Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки гледа, пророкува и никой не улучва макар че на всеки му се иска. Питат Учителя защо не улучват. „Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите. Под физическите линии има други линии. Той гледа с духовните си очи. И по тях чете. Но трябва да знае тази писменост." Ето какво значи да си с духовни очи и светът да е отворена книга за
към текста >>
509.
34. СТРОЕЖЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
разправяше веднъж: „Преди войната една госпожа от Пловдив, запозната с духовните науки идва при Мен за съвет. Казва: „Събрала съм материали, ще построя едно здание, имам и един-два милиона лева, ще го съградя. Казвам й: „Ако питаш Мен, не го гради сега. Ако искаш да градиш, ще имаш големи загуби." Това беше през 1913 г. Тя започна градежа, стана войната през 1914 г., строежа спря. После тя ми казваше: „Защо не ми каза? Сега имам вече големи загуби." „Аз казах, но ти мен не слушаш, а слушаш другите, които са ти втълпили тази идея. Целта им е да те провалят. А моята цел бе да те спася, за да не загубиш времето си, определено ти да бъдеш при Господа и да слушаш Словото Му."Така и така тази жена повече не се мерна. Остана си в
към текста >>
510.
35. ПОСЛУШАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
друг случай. „Друга сестра от Търново ми казва: „Имам пари. Искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш Мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко. Тя казва: „Но сега е евтин материала. Ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но, ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори се старата къща, но с парите, които имаше тя я поправи. След това ми казва: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията Помощ и благословение. Друг случай. Идва един болен брат при Учителя и Му казва: „Учителю, много съм болен." Учителят Му казва: „След пет дена ще оздравееш, върви си!" След пет дни братът оздравя. Пристига след това и пита: „Учителю, как така оздравях?" „Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да дочакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика. Трети случай. Идва една сестра при Учителя разтревожена и Му казва: „Нямам писмо от дъщеря си, да не се е случило нещо лошо с нея?" Учителят постоява малко съсредоточава се и казва: „Дъщеря ти след три дни ще си дойде. Малко не е добре, но не се безпокой, ще й мине." Така и стана. След три
към текста >>
511.
36. ЖЕГЛОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
едно провинциално градче Учителят и един брат бързат за гарата. Сядат в една кола и каруцарят с камшика подгонва конете бързо. След малко Учителят казва: „Спри! Върни се малко по-назад, ще намериш жеглото на колата." Каруцарят се връща и намира жеглото на пътя. Пита после Учителя: „Кой ти каза, че е паднала клечката и къде е?" „Господ ми каза!" Ако не бяха спрели колата щеше да се разпадне на предницата и задницата, защото жеглото се поставя именно там, за да свързва двете части на колата. Днес хората забравиха какво означаваше каруцата за българина. Тя беше всичко за него, беше подвижния му
към текста >>
512.
37. БОМБАРДИРОВКИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
25 ноември 1943 г. почти всеки ден отивахме с Учителя на Витоша. Стигнахме до горичката, над село Симеоново. На 10 януари 1944 г. прекарахме нощта в селска къща. Сутринта към 9 и половина часа Учителят каза: „Не си правете илюзии, иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва". Учителят беше сериозен, замислен, тъжен. И наистина същия ден на обед стана голямото нападение над София. Вечерта второто, още по-голямо. А на сутринта 11. януари 1944 г. Учителят пожела да напуснем София и заминахме за
към текста >>
513.
38. УЧИТЕЛЯТ РАЗКАЗВА ЗА ОНЗИ СВЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗА ОНЗИ СВЯТ „Един ден, както си седя в моя кабинет на ул. „Опълченска" 66 влиза една мома при мен, влиза през стената. Беше много отчаяна, плачеше. Питам я: „Какво има?" Тя ми отговаря: „Преди малко ме уби моят приятел у дома. Той мисли, че съм му изневерявала. Сега какво да правя? Къде съм? Какво ме очаква? Нашата къща е на същата улица като Вашата. Зная, че сте Мъдрец, дойдох да искам съвет от Вас." Говорих й дълго. Повече от час за Новия й живот, който я очаква. Казах й, че трябва да има връзка с Бога. Да се моли. Казах й, че ще дойдат при нея светли братя, които ще я упътят и подкрепят. Заедно с нея казахме молитвата „Отче наш". Постепенно аурата й се просветли и стана по-светла. Тя се успокои и си отиде насърчена в новия свят, в който бе преминала преждевременно и за който не бе
към текста >>
514.
39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА 1931 г., 21 юни. Преди изборите, които Цанков тогава загуби, минава един офицер на кон край гората на Изгрева, отминава, но се връща, слиза от коня и идва при Учителя и Го пита: „Кой сте Вие? Нещо ме привлича към Вас." Учителят му казва: „Ние носим голямо благословение. Но за онези, които ни пречат, ние сме огън всепояждающ!" „Какво искате Вие?", пита офицера. „Искаме мир", казва Учителят. По това време Александър Цанков е председател на Народното събрание от 1926-1930 г. и води политика срещу Братството и Учителя по всички линии. На другият ден бяха изборите. Те минаха без инциденти. Цанков, който беше замислил големи погроми над Братството, загуби изборите. Загуби ги и Демократичния сговор на Андрей Ляпчев. Те бяха спечелени от коалицията на Народния блок на Александър Малинов и след това дойде Никола Мушанов, който управляваше до държавния преврат на 19 май 1934 г., осъществен от Кимон Георгиев, след което се забраняват всички партии. Учителят искаше мир. Школата трябваше да продължи. Тя бе отворена за 22 години начиная от 1922 г. Оставаше още 13 години до затварянето
към текста >>
515.
40. СЛУЧАЯТ ИГНАТ КОТАРОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
КОТАРОВ Като дете Игнат страда от дезинтерия в такава лоша форма, че лекарите бяха дигнали ръце от него. Детето е в безсъзнание. Домашните му приготовляват дрешки за погребение. В това време в Стара Загора идва Учителят. Казват Му: „Детето на Иван Котаров е тежко болно." Учителят изрича: „Да отидем, да го видим." Като влизат, Учителят се приближава, хваща детето за ухото, подръпва го и казва: „Няма нищо, да му стане. Ще му мине. Направете му една кисела тархана с квас,-без хляб." До вечерта детето се оправи. Порасна голям, дойде на Изгрева и започна да прави големи бели на Учителя. „Ти знаеш ли от кога не съм ти дърпал ушите Игнате? От време оно." Игнат си подава ухото. Учителят отсича: „Това, което направи днес не е за дърпане на уши. Обърни си задника за бастуна ми". Игнат се обръща. Учителят го гледа строго, но не вдига бастуна. Този път Игнат проявява
към текста >>
516.
41. БАДЕМИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Айтос на братската градина има бахча с бадеми - стотина дървета. Бадемите са доста възрастни. Братята като разисквали решили да изсекат бадемите, за да се отвори място за Паневритмията. Вземат това решение. След няколко дни идва една сестра от селата да си почине на градината, да се види с братя и сестри. Разхожда се тя между бадемите но изпитва една тъга, нещо я мъчи. Обляга се на един от бадемите, притваря очи, вслушва се в себе си и чува един тихичък глас: „Молим ви се, кажете на тези хора да не ни изсичат. Ние ще им даваме хубави, сладки бадеми." Сестрата потърся брат Георги да му каже, но той се случи в града. Тогава тя написва на едно листче думите, които чула и забола листчето на самият бадем. Като тръгва за града, среща брат Георги, който се връща и му разправя какво са й казали бадемите. Георги събира братята, разправя им какво е чула сестрата, завежда ги при бадема, където е заковано листчето и още тук всички вземат решение: „Няма да се секат бадемите!" Нея година наистина бадемите дадоха преизобилен плод. Бяха най-хубавите в околността, набраха приятелите повече от 1500 кг бадеми. Като ги занесоха да ги предадат на Кооперативния съюз действително нашите бадеми бяха най-хубави от всички. Казват кооператорите там: „Тези хора не лъжат, каквото носят това е чисто." Има закони, по които се извършва съжителството в света. Било то минерали, растения, животни с человеците. Закони справедливи и
към текста >>
517.
42. КОГАТО ГОСПОД РАЗРЕШИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
РАЗРЕШИ Като пътували Учителят и брат Епитропов из България, пристигат в Бургас. Брат Епитропов казва на Учителя: „Ще отида в черквата да държа сказка!" Учителят го пита: „Какво ще им говориш?" Брат Епитропов казва темата. Учителят казва: „Хубаво." Отива брат Епитропов в черквата, пита поповете, разрешават ли да изнесе една сказка? Казват му: „Изнеси!" След няколко време пак пътува с Учителя за Бургас. Пристигат там. Брат Епитропов казва: „Ще държа сказка!" Учителят му казва: „А ако не ти разрешат поповете." „Имам писмо от владиката с разрешение да държа сказки в черквите." Отива там, но поповете му казват: „И ние знаем да говорим. Нямаме нужда друг да говори!" Епитропов показва писмото от владиката. Казват му: „Владиката може да разрешава, но ние не разрешаваме." Като се среща с Учителя, пита го: „Държа ли сказката си?" „Не, не ме пуснаха. Писмото на владиката не улови ред." Учителя се усмихна: „Значи когато Господ ти разреши, пуснаха те. А когато владиката ти разреши, не те пуснаха." Чудна работа, хората на кого днес се кланят в църквата: „На Господа или на владиката." Така се питаме ние, защото владици има много, църкви още повече, а Господ е Един! И
към текста >>
518.
43. НЕВЪЗМОЖНОТО ЗА ЧОВЕКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЧОВЕКА Един брат запитва: „Учителю, как да разбираме думите: „Това, което е невъзможно за вас, за Бога е-възможно". Учителят се усмихнал, посочил към Витоша още покрита със сняг и казал: „Ако ви накарам да изчистите снега от Витоша колко време ще ви вземе това и може ли да го направите? А Бог като прати топлия вятър, ще изчисти снега за един ден. Туй което е невъзможно за вас, за Бога е възможно." През нощта духна топлия вятър и разчисти снега от Витоша. Братът гледа и се чуди. „Стопи се снега, това го видях и разбрах. Но как ще промени Бог хората?" А Учителят в този момент е до него и казва: „Като духне Бог и ще издуха за една нощ из главите ви пушека на вашите заблуждения. Като се събудите вече сте други хора и няма да се познаете. Така Бог работи с народите и с техните
към текста >>
519.
44. ПРОВОДНИКЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
заедно с Учителя слизаха от Витоша. До Учителя върви Катя Грива. Изведнъж отзад става суматоха. Някой паднал. Учителят се спира и пита: „Кой е паднал? Какво е станало?" Катя се обръща към Учителя и казва: „Брат Симеон е паднал и си е навехнал крака." И показва как е паднал и как си е изкривил крака. А Катя нищо не вижда, нито знае. След малко идват приятелите от горе, казват: „Симеон падна, но не се удари много. Само си понавехна крака." Катя не може да разбере как е казала тя самата това. Важното е, Учителят запитва, а от Невидимия свят отговарят чрез Катя на Неговия въпрос. Ние сме скачени за Невидимия свят с невидими жици и връзки. Ние сме среда за Невидимия свят и той работи с нас, така както за нас е среда земята и всичко що расте по нея и което ни заобикаля. Връзки живи, но невидими, по които протича живота на
към текста >>
520.
45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
МАРКОВ Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: „След три дни ще бъдеш в София. Като отидеш там ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се брата и се чуди. как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя, човекът от съня. Учителя го приема и го пита: „Как се казваш?" Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: „Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко време Учителят се обръща към него и казва: „Симеоне, Симеоне!" Симеон Му целува ръка. От тогава става наш приятел, че и неговите четирима братя също, те бяха много добри работници на Божията нива. На тяхното стопанство през 1923 г. направихме опит за братска комуна в Русе. Това бе втората комуна и втория опит на младежите от
към текста >>
521.
46. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГОДИНА През 1944 година българите обявиха война на Америка, Англия, Франция после и на Германия. Русия пък обяви война на България. По този повод Учителят казва: „Българите обявиха война на Злото, а Доброто обяви война на българите." Хайде сега ми разгадайте този ребус, когато българите тогава смятаха точно обратното. И сега го смятат така, че на запад е Доброто, а на Изток е злото. Но за Бога има други измерения и само една Истина. А според нея: Доброто е винаги Добро, а Злото е винаги зло, но може да се замени с Добро." Ето това е разрешението на
към текста >>
522.
47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИЗПРАТИ Той се грижи за всички. Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през седмицата като постихме и събраните средства от това давахме на бедните. Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена. Чукат, никой не се обажда. Натискат вратата, тя се отваря и влизат. До огнището в парцали лежи бабичка, скелет. Гладувала дни и се молила на Аллаха. Приятелите се погрижиха за нея. Вземаха я под своите грижи. Бабичката все повтаря: „Аллах ви изпрати! Аллах ви изпрати!"" Всички, които се молят на един и същ Господ са поданици на една и съща държава, където и да се намират. След този случай турците разправят: „Щом тия са слуги на Аллаха значи са наши приятели и братя." Така бе създадено едно мълчаливо съгласие на добронамереност между българи и турци в айтоския
към текста >>
523.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ИМАМ И AЗ Късна есен, дъждовно, мокро, студено. Връщам се от работа в събота. Тъкмо сме получили заплатата си. Гледам на ъгъла на Оборище и Кракра седи изправен човек. Висок, за ръката си държи момченце. В цялата фигура на човека, в позата му имаше такава безпомощност. При това той беше от руските емигранти „калмик", самотен, в чужда страна и момченцето до него. Картината беше трогателна, покъртителна, тъй ме засегна, че аз се спрях. Усетих нуждата на този човек, като че целия той беше един зов за помощ. Търсеше милост, а наоколо хората бързат, всеки зает със своята работа. Калмикът седи на ъгъла на улицата с детенцето, съвсем безпомощен. Неизказано ми дожале за него. Чувствах мъката му. Потърсих всичките пари, които имах, приближих се отзад до човека, пъхнах в шепата му всичко и избягах. Чух само отдалеч думите: „Бог тебя послал!" - на руски. Колко е хубаво, какво удовлетворение изпитва човек, когато извърши Божията воля. Защото е казано: „Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги." Това има да учим всички. А и днес и утре, докато човечеството живее на
към текста >>
524.
49. КОМУНИСТИТЕ И ЗАБЛУДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЗАБЛУДАТА Трябва да е било към 1939 г. Вървят край гората няколко комунисти и разговарят, между тях Ради Найденов, Тачо Даскалов и др. Разговарят и за Братството. Минават край Изгрева и решават да се срещнат с Учителя. Ради Найденов и Тачо Даскалов ругаят Учителя. Спорят по въпроса за Учителя дали е честен и дали не е измама това Братство. Стигат на Изгрева, питат за Учителя, почукват на вратата Му. Учителят отваря и ги пита: „Какво обичате?" „Искаме да поговорим с Вас." Учителят ги гледа строго и казва: „Какво има да говорим? Вие допреди малко ме ругаехте в гората. Нямам време сега, за такива като вас. Зает съм." И ги отпраща. А те стоят долу, чудят се каква е тази работа, кой ги е подслушвал и следил. Разправят случая на един наш брат, но комунист, а той се смее: „Аз какво ви казвам, че аз всяка сутрин целувам ръка на Господа. А вие ми говорите, че съм заблуден. При Бога се отива със страхопочитание, а не с псувня." Комунистите го слушат и накрая му казват: „Ти си безнадеждно заблуден." Той заблуденият остава на Изгрева, а онези си заминаха за града. И така той си остана заблуден до края на живота, но живя на Изгрева с нас. А онези след време като взеха властта тръгнаха да оправят света по комунистически. До сега 30 години от тогава светът не е оправен. Кога ще го оправят един Господ знае. А на Изгрева веднъж Учителят каза: „Светът е оправен. Господ си знае работата, но светът на хората не е оправен. Там има думата Господ. И затова днес ги прекарва през
към текста >>
525.
50. ВСИЧКО Е МОЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
МОЕ Дойде Учителя в нашия малък дом на гости. Той си идваше свободно, когато поискаше. Сестра Мария Му казва: „Учителю, чувствайте се тук като у дома си." Учителят казва: „Че Аз съм у дома си! Всички домове са Мои! Ако един ден отида в пространството ще посещавам всички къщи като свои, където искам, там ще влезна. Каквото пожелая, него ще си взема." Да, животът е Един и той присъствува навсякъде. Но Божият Дух го устройвали направлява. А Единството се осъществява от Христовия
към текста >>
526.
51. ИОВЕ и РА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
РА Като юноша Учителят е учил в Свищов. Той е бил жизнерадостно момче, подвижен и весел. Обичал е да тича из двора на училището, ще обиколи 3-4 пъти училището, ще се спре и ще каже високо: „Иове и Ра". Бог ще промисли!" Това са думите, които е казал Авраам когато е водил Исака да го принесе в жертва на Бога. Исак носи дървата и пита баща си: татко, а къде е жертвеното животно? Бащата отговаря: „Иове и Ра". Бог ще промисли. Какво е преживял Авраам когато е казвал тези думи? Учителят ги е произнасял радостно, възторжено от изблик на живота. „Иове и Ра" Бог ще промисли. А с вяра и с надежда човек ще се свръже с Бога, за да изпълни Волята Му. Този случай ни го разказваше старият Петър Тихчев, който е бил дълги години евангелски пастор в Свищов и в чийто дом е бил на квартира младият още Петър
към текста >>
527.
52.КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ? Доверието е основен камък на братския живот. То е здрава основа. Приятелите в Мъглиж се събираха в една стара къща, стаята беше с нисък таван, малко прозорче, тъмна даже и денем. Братя и сестри много. Няма въздух, става задушно. Тогава решават да си построят салон. Един брат подарява място над селото, до боровата горичка, хубаво място. На едно събрание ръководителят брат Чернев става и казва на братята и сестрите: „Виждате, че не можем да се събираме вече тук, ще трябва да си построим салон. Брат Иван подари място. Вий го знаете къде е, ще поканим някои от нашите братя строители, трябват малко материали, трябват помощници, пък трябват и малко пари. Ето тука зад вратата окачам тази конска торба. Кой каквото сърцето му дава, да пуща в торбата." Приятелите пущат. На една среща в Балкана брат Чернев донася торбата, закача я на едно дърво и казва на братята и сестрите: „Ето там е закачена, кой каквото иска да даде за построяването на салона в Мъглиж." Всички пущат в торбата. Почна строежа. Едни носят камъни, дървета, пясък, тухли, вар. Като трябват пари брат Чернев вади от торбата. Като донесат пари пускат вътре. Пък и от провинцията някои изпращат и салона върви. Не минаха два месеца, салона беше построен. Хубав салон, обширен, висок, с големи прозорци, светъл. Питат брат Чернев: „Колко ви излезе салона?" Брат Чернев казва: „Конската торба знае." Да! И след като се построи салона, в конската торба още имаше пари. Не се свършиха. Законът на
към текста >>
528.
53. БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ВОЙНА С ЦЯЛ СВЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ВОЙНА С ЦЯЛ СВЯТ На 13.XII. 1941 г. българите обявиха война на Америка, Англия, франция. Накрая на 28.10.1994 г. и на Германия, като преди това на 5.IX. 1944 г. Русия обяви война на българите. За туй че по едно време българите се намериха във война с целия свят, питат Учителя, какво ще стане сега? Учителят вижда другояче нещата. Той казва: „Българите обявиха война на Злото, а Доброто обяви война на българите." Ето как седят нещата за Учителя. Не по човешки, а по Божественому. Не обезпокоени от положението приятелите продължават да питат: „Учителю, какво ще стане сега с България?" Учителят казва: „Един поп пътувал с талига. Конят му се уплашил от нещо и хукнал. Талигата дошла до канавката и се обърнала и попа изхвръкнал от нея. Но случило се, че главата му се ударила в една къртичина, на меко. Така попа не пострадал. Само малко се натъртил. Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив. Същото ще се случи и с българите. Те ще минат благополучно през тази опасност." Ние доживяхме още 30 години. Всичко се изпълни точка в точка така както каза
към текста >>
529.
54. ПЧЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
година кошерите на Изгрева дадоха много мед. Сестрите занасят питите на центрофугата в малкия салон, но не се сещат да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълниха салона. Какво да направят? Не могат да ги изгонят. Казват на Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Какво е казал Учителят на пчелите? И защо са го послушали и напуснали собствените си пити с мед. И кой има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Ето това е въпросът. А отговорът е само един. За мен самият и за вас. Той е
към текста >>
530.
55. ВЪЛЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Гръблев служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата. Тази зима е била зима с дълбоки снегове и студ, че чак дърветата се пукат. Брат Гръблев обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана. От Румъния нахлуват вълци, страшно става да се ходи из горите. Като идва в София в отпуска брат Гръблев пита Учителя: „Какво да правя? Нося оръжие. Да ги избивам ли?" Учителят му казва: „Няма да убиваш! Когато си в опасност ще Ме призовеш, ще си представиш живо Моят образ." След няколко дни като се връща брат Гръблев, върви през гората и ето заобикаля го глутница вълци. Носи оръжие, пушка, има пистолет, но не ги употребява. Призовава Учителя. Вълците наклякват наоколо и нищо не му правят. Спомня си думите на Учителя: „Когато си в опасност, представи си живо моят образ и Ме призови." Той преминава покрай тях, а те го гледат, гледат ли, гледат и мируват. Човек минава покрай тях. А над него е Божията
към текста >>
531.
56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА Първите години, когато Учителят полагаше основите на Братството не забраняваше на приятелите да ходят и на черква. Някои си ходеха. Даже в нарядите тогава се предписваше отиване сутрин на черква. Но тогава духовенството започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква. Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава. Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек. Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой. Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво. Но това само те знаят, никой друг. Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа. Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат Сапунов потъват в земята. Как е узнал Учителят намерението им да бият попа? В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат Сапунов. Има една такава поговорка: „Език мой, враг мой." Попът предизвика намесата на Божията Правда и тя отмери всекиму
към текста >>
532.
57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПЕСНИ Българския народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: „Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал. „Светли дни мамо настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радва. Светли дни са мамо настанали, настанали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща
към текста >>
533.
58. ВЯРАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана. Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията. А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд!" Братът казва: „Нека дойдат!" Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят!" Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев. Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро. Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти! Ти ме
към текста >>
534.
59. ПРОПОВЕДТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
брат отива при Учителя и Му казва: „Ще отида да проповядвам на хората Новото учение". Учителя му казва: „Това са стари методи. Те не дават резултати. Ние ще ви дадем нови методи за работа." Братът пита: „Какви са тези методи, Учителю?" Учителя казва: „Ходил ли си на планината? Спирал ли си се някога на някоя хубава полянка, вдъхвал ли си въздуха? Усещал ли си аромата на теменужката? Ще проповядвате като цветята! Усещаш дъхът им, а самите тях не виждаш." Така и ние ще живеем с този народ и делата ни ще ухаят на чистота и доброта. Това е„новата проповед според Новото
към текста >>
535.
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В първите години някои от старите братя и сестри, които бяха вегетарианци, риба още си похапваха. На един от търновските събори братята от Русе донесоха голям, тлъст дунавски шаран, 6-7 кила. Към тях се присъединиха още няколко братя, образува се компания, със силното желание да си похапнат шаран. Брат Епитропов дава нареждане на сестра Иларионова как да се приготви шарана. Как да го изчисти, изкорми, да го напълни и как да го увие в пита от тесто и да го прати на фурната. Със строго поръчение на фурнаджията, кога и колко да го пече и на каква фурна. Да не е много силна, да не прегори питата. Всичко се спазва според неговите нареждания, щото той е майстор на тези работи. Двама братя занасят шарана на фурната, предават нарежданията на фурнаджията. Като минава нужното време донасят шарана. Зачервен, ароматен, кухнята се изпълня с ухание. Братята с жадни очи се нареждат наоколо, а брат Епитропов взема ножа и се готви да го нареже, но става спор между братята, кой от коя част да вземе. Едни искат откъм опашката, други от средата, разгорещява се спора и дори си казват няколко остри думи. В това време в кухнята влиза Учителят с една кана, да си налее вода. Спира се, вижда положението, долавя желанията, обръща се към сестрата и казва строго: „От този шаран никой няма да яде. Ще го раздадеш на бедните от махалата." Братята остават потресени, разочаровани, но щом Учителят е казал, не може да не се изпълни. Братята седят наоколо с жаден поглед гледат шарана,
към текста >>
536.
61. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ „Всички Слънчеви системи могат да угаснат, целият Космос може да изчезне, но Любовта остава за вечни времена. От нея произтича всичко в света. Само хората, които имат постоянството, велико търпение, могат да намерят Истината! За бъдеще ще имате съобщение с Небето като със
към текста >>
537.
62. ПЕСНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
песни, които Учителят ни е дал, които могат да изменят и превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата: „Аз в живота ще благувам!" или „Да имаш вяра!" или „Весел ти бъди!" или „Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов. Те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в трудещ момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и Неговото Слово. Търсете първом Царството
към текста >>
538.
63. СРЕЩАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Самоков живееше офицерско семейство. Жената чуваше често да се говори за Учителя и искаше много да Го види, но не можеше да намери време. Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине. Поканила Го жената, наредила му легло, сама събула обущата му. Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен. Влиза Учителят. Като Го вижда жената изтръпва: „Та това е човекът от моя сън! Дали ще ме забележи сред толкова хора? Но в този момент Учителят се обърнал право към нея и я погледнал. От този поглед жената разбрала, че Той я познал. Опознаването е взаимно. Първо Учителят търси своя ученик и второ ученикът отива при Учителят си и започва да учи, проучава Словото Му след което го
към текста >>
539.
64. ПИСАНО Е
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята. Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събират Учителят казва: „Писано е, да се не изгуби нищо!", помълчал и добавил: „От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и
към текста >>
540.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЛОЗЕТО Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят. Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при лозето, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой!" Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове. Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него. Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло!" Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича. След няколко дни Учителят седи пред салона с няколко братя и сестри. Идва онзи човек, оставя до Него кошницата, целува Му ръка и си отива като се кланя непрекъснато, все с лице обърнато към Него. Човекът си върна кошницата, благодари на Учителя и заднешком се оттегли. Беше му дошло времето да яде от гроздето на Учителя, но не му беше дошло времето да се нахрани със Словото на Учителя. Важно е да улучиш времето си и времето да те срещне точно тогава когато трябва. Ние на Изгрева имахме тази привилегия да сме с времето на
към текста >>
541.
66. ПЧЕЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
разговарят с Учителя пред долната стаичка. Изведнъж около тях се завъртява неспокойна пчела. Върти се, върти се и се удря в Учителя. Учителят спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя. Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу лозето. Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите. Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и
към текста >>
542.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЕЛО ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в село Хотанца. Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището. Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него?" В скоро време клеветата изчезва от училището. Също се биели често. Хване двамата за ушите - единия, който е бит, и другия, който удря, изправя ги на дъската и казва: „Виждате ли ги? И вие сте като тях." Така децата се усмирили, настъпило помирение между тях, за да даде място на песните, които пеели и, на които ги учил новият учител със своята
към текста >>
543.
68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма. Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят те, те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигнаха на Ел Шадай, разположиха се, денят беше хубав, слънчев, топъл, накладоха огън, възвариха чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат на страна. След закуската и почивката, пак почва разговор. Изпяват се няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа. Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова. Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща. Сестрите приготвиха набързо някакъв обед. Учителят се усмихва и казва: „Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха освежени, бодри, радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. Ръководителите по време на Школата бяха все мъже, братя дошли при
към текста >>
544.
69. РУСКИТЕ ВОЙСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Руските войски дойдоха в България, дойдоха и на Изгрева. Един ден поискаха от Учителя да им отпусне салона да си дадат забава, като обещаха, че друг път няма да искат салона. Изпращат сестрата при Учителя да го пита, а денят беше събота. В събота Учителят никого не приема. Но сестрата е настойчива. Казва: „Учителю, те само за един път го искат. После вече няма." Учителят е малко ядосан и казва: „Но ако ме излъжат, и те и който ги защитава ще има да видят." Наистина те излъгаха и го взеха още няколко пъти. А в онази събота Учителят не приемаше, защото беше ден за Господа. И така дойдоха в деня на Господа да вземат салона. Взеха го. Дойде време, че го разрушиха същите тези хора. Е, ще дойде време и да отговарят за това. Ако не аз, то вие ще проверите
към текста >>
545.
70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА ТОЗИ СВЯТ Бяхме с Учителя на Ел Шадай. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели до сега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдълбочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента: „Странник съм на този свят, никого не познавам освен Тебе, Ти Господи Боже мой си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе, на Тебе Господи възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе!" Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необикновени. Тази песен ни откри за миг светилището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена
към текста >>
546.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЕДНА МИНУТА Не помня точно коя година беше, ние излязохме с Учителя на 7-те Рилски езера. Бяхме доста голяма група, може би 100, а може би и повече хора. Тогава се изкачвахме още през Сапарева баня - значи ще да е било в първите години. Бяхме уговорили с шофьорите на колите кога да дойдат да ни вземат. Наехме магаренца от селото и те изнесоха багажа до горе. Разположихме се край второто езеро на слънчевите склонове, опънахме палатките, запалихме огньовете, чайниците завряха. Братският живот лумна естествено, спонтанно. Сутринта излязохме на Изгрев, на първия молитвен връх, на западния склон. След молитвата правихме първите шест упражнения. След това Учителят държеше кратка беседа или се повеждаше разговор. Времето беше хубаво, топло, слънчево, тихо, небето ведро синьо, дълбоко. Въздухът, какъв въздух имаше тук - чист, свеж, силен, укрепителен. Приятелите вече съжаляваха, че бяхме определили деня за слизане, иначе можеше да останем по-дълго време. Но тази сутрин, когато беше определен ден за слизане Учителя беше неспокоен. Често поглеждаше малкия походен анероид, показващ барометрично налягане. Сутринта след молитвата не държа беседа, нито остана на разговор, но ме извика и каза: „Прибирайте веднага палатките и стягайте багажа. По-слабите братя и сестри да тръгват веднага напред." Току-що бяха дошли и магаренцата. Почнахме работа, но Учителят беше все недоволен, виждаше му се, че бавно работим. „Още ли не сте стегнали багажа?" Нас само това ни и трябваше.
към текста >>
547.
72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
КУЧКАТА Враговете на Братството откриха кръчма зад салона. Дадоха я под наем на един груб, грозен човек, нахален, готов по най-малък повод да вдига скандали. Той постави скарата си, току до стената на салона, под стаичката на Учителя. Тури разни високоговорители, пущаше шумна и неприятна музика до късно през нощта. Пиянски компании викаха, пееха, вдигаха скандали, че и побоища. Учителят търпеше. Някои по-буйни братя искаха да се намесят, но Учителят не допусна. Кръчмарят развъждаше кокошки и те често правеха пакости на цветята. Но между кокошките се намери една малка, бяла ярчица, тя почна всеки ден да излиза горе пред вратата на Учителя и там на изтривалката снасяше по едно яйчице. Малката кокошчица се изкачваше по стъпалата, от стъпало на стъпало и не се смущаваше от това, че хората излизаха и слизаха по стълбата. Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си. След това кацваше на парапета, изкудкудякваше силно и се спускаше по въздуха долу. Това правеше всеки ден. Сестрите й туриха една щайга до вратата и тя снасяше яйчицето в нея. Разбира се Учителят нареди яйцата да се заплащат на кръчмаря. Кръчмарят развъждаше и кучета. Имаше породиста кучка „Дог", голяма, хубава - Леда. Но Леда се привърза към Братството. Прекарваше по цял ден между братята и сестрите. Те я обикнаха, даваха й по някое късче хлебец или нещо друго, това тя предпочиташе пред месните храни на господаря си. Кръчмарят много се гневеше на това, затвори
към текста >>
548.
73. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Първите години Учителят раздаде на братята и сестрите книжката „Завета на цветните лъчи на светлината". Тук са избрани мисли от Писанието. Подредени според цветните лъчи на светлината. Тази книжка е свещена. Тя се дава само на верни братя и сестри. Ученикът трябва да я носи в себе си, когато пътува, когато минава през опасни места. Има ред правила как да си служим с нея. Брат Георги Куртев пази книжката си във войнишката си торбичка. Но настава отстъплението От Тракия, брат Георги евакуира болните си на гарата в Одрин, а суматохата е невиждана. Войските отстъпват. Последните влакове за България заминават, а турците настъпват. Багажът на болницата е струпан на перона между хиляди други багажи. Войници тичат, тъпчат всичко, всеки бърза. Войникът, който е оставен да пази багажа и него го няма, той се е качил вече на влака. Брат Георги се отправя към техния вагон, но в туй време си спомня за книжката във войнишката торбичка. Затичва се към перона. Багажа е разхвърлян съвсем е тъмно вече, нищо не се вижда. Как ще намери в тази бъркотия торбичката? Отчаян той бръква в един куп багаж, сграбчва нещо и като поглежда неговата войнишка торбичка. Прегръща я, хуква към влака, едва туря крак на вагона и влака потегля. Брат Георги прегръща торбичката, нещо го стопля отвътре, дава му сила - „Завета на цветните лъчи на светлината". Невидимата силна топла, бащинска ръка, тя е която ни крепи и ръководи в живота. А тази книжка е стъкмена от Учителя и са думи
към текста >>
549.
74. КАК УЧИТЕЛЯТ СЕ ОСВОБОДИ ОТ ВОЕННА СЛУЖБА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЕ ОСВОБОДИ ОТ ВОЕННА СЛУЖБА Имаше един старинен военен закон според който на всеки 25 000 новобранци, един се освобождаваше от военна служба, ако изтегли билетчето на което пише: „Да". Учителят се явява пред комисията и казва: „Аз ще изтегля билетчето!" Бръква в сандъчето, изважда билетчето и го подава на комисията - „Да", тъй се освободи Учителят от военна служба. След това Той никога не бе викан от военните нито през войните, нито след това. Когато Го запитахме как така е станало, че военните власти не Го закачат, Той ни разказа този
към текста >>
550.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Преди години, когато правехме нашите опити за братски комунален живот в Русе, на стопанството на братя Маркови, дойде ни на гости Учителят. В неделния ден дойдоха мнозина приятели от Русе, да се видят с Учителя и да им поговори. Разположихме се вън на открито на масите, а на масите в панери какви ли не плодове - ябълки, круши, грозде, дюли, всичко най-хубаво. Случи се на масата един брат, който като взема думата и вече не престана. Той искаше да покаже на всички колко много знае. Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени, философи, поети. От него никой не можеше да проговори. В приятелите се създаде напрежение, защото на всички се искаше да чуят какво ще каже Учителя. Но този брат не спираше и все говореше. При една естествена пауза, Учителят присегна, взема от панера две големи дюли, тури ги на масата и каза: „Като знаеш толкова много кажи колко тежи едната дюля и колко другата!" Братът остана смутен. Той говореше за такива отвлечени философски и научни въпроси, а Учителят го пита, колко тежат дюлите. Всички замълчаха с интерес. Учителят посочи едната дюля и каза: „Тази дюля тежи 960 грама, а другата 760". Един от братята изтича, донесе везни, претегли дюлите. Те тежаха точно толкова, колкото беше казал Учителя. Всички се разсмяха, настана оживление. Ученият брат замълча. Името му беше Георги Тодоров, математик. Разговорът протече естествено, просто. Учителят можеше да поговори на приятелите и те можеха да Го слушат спокойно. Има само едно знание,
към текста >>
551.
76.БЪЛГАРИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
рече: „България никога няма да бъде голяма по територия! Но тя може да бъде велика само чрез Божественото Учение!" Затова, за да запазите България първо трябва запазите Словото на Учителя. А то, Словото ще съгради нова България, България на Духът Господен.
към текста >>
552.
77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ СИ С Учителя и Братството се запозна един интелигентен брат, учен брат. Той беше учител по история в гимназията, човек с широка култура, с големи познания и не само по своя предмет, но имаше голяма, обща култура. При това беше ученик и почитател на Масарик, който беше за него идеал. На времето беше канен за професор в университета, но не прие от скромност. „Не съм достатъчно подготвен за тази длъжност." Като се запознава с Учителя, той си казва: „Чакай да проверя дали туй, за което се приказва е вярно. Дали има Учителят такива познания и такава култура, за каквато се говори." И почва той да ходи при Учителя на разговори, засяга най-различни въпроси и общи и специални и намира че Учителя по всички въпроси е осведомен отлично. Знае което той знае, но знае и нещо повече. Засяга Той научни въпроси. Засяга въпроси по история, по философията на историята, засяга въпроси от естествените науки, засяга въпроси и от художествената литература. Учителят познава класиците, дава характеристики за тях и на творенията им, прави разбор, разглежда героите им и ги съпоставя. Разглежда и идеите, които те засягат. Нашият нов брат остава учуден. Учителят знае, което той знае, но знае и нещо повече. Тогава той се убеди, че Учителят носи висока култура, че тя почива на друга основа - духовна. И братът става ученик на Учителя. Но случи се след време, този брат извърши една голяма погрешка в живота си. В работата си като учител това го съкруши, съвестта му въстана, той
към текста >>
553.
78. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СТРАДАНИЯТА НА СВЕТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СТРАДАНИЯТА НА СВЕТА На 4 април 1925 г. Учителят каза много сериозно: „Аз като си замина на земята ще дойдат такива страдания, каквито светът никога не помни. Тъй ще бъде веднага след като си замина." Той си замина на 27.ХII. 1944 г., след което започна един период на 45 години, който той бе предсказал. Това бе времето на комунистическата диктатура. Някои не я доживяха, а другите трябваше да я преживеят и да предадат Словото на Учителя за следващото
към текста >>
554.
79. ЧЕРВЕЯТ НАПАДА ХУБАВАТА ЯБЪЛКА.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ХУБАВАТА ЯБЪЛКА. Дойдоха сестри при Учителя и Му говорят против друга сестра. А това бе Олга Славчева. Говориха Му дълго. Учителят мълчи и ги слуша. Сериозен, строг, нищо не им казва. Като си изказаха всичко каквото имаха, отидоха си. Тогава Учителят се обърна към брат Боян Боев, който бе до него: „Червеите най-напред нападат най-сладките ябълки!" Брат Боян си го записа в тетрадката. Пак за същата сестра дойдоха сестри да говорят на Учителя. Той мълча, слуша ги, най-после отсече: „Щом Бог я търпи и вий ще я търпите!" Тя беше узряла ябълка и всеки я поглеждаше и протягаше ръка да я вземе. Но други ги бяха преварили и я нападнаха. Имаше сили, които се стремяха да ограбят ученика отвътре и да го отклонят от пътя му. А останалите сестри, които се оплакваха от Олга още не бяха узрели, а бяха зелени ябълки, дори кисели. Не беше им дошло времето. После им дойде времето, те узряха, станаха червени, жълти и вкусни ябълки и тогава ги нападнаха червеите. Ние можехме само да установим фактите - че червеите нападат само най-зрелите и най-сладки
към текста >>
555.
80. РАЗГОВОР ЗА БРАДАТА И КОСЪМА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
БРАДАТА И КОСЪМА В един разговор на полянката Учителят каза на някои братя и сестри, които Му се оплакваха, разправяха своите мъчнотии. Учителят мълча, мълча, най-после обърна се към тях и каза: „За вашите лични работи и косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е приготвено." Всички млъкнаха. А някой трябваше да го запомни и приложи. Ние жертвувахме личния си живот, за да запазим Словото Му и да Го предадем на следващото поколение след
към текста >>
556.
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В една беседа Учителят казва: „Ще ви дам методи как да обработвате земята и като ги приложите ще получите от един декар толкова жито, колкото от десет декара. Един брат от Старозагорските села - Христо Митов Белчев отива при Учителя и Му казва: „Учителю, дайте ми тези методи, как да обработвам по новия начин земята. Ще ги приложа." Учителят му дава. Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка. Той донесе на Учителя от това жито. Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка. Учителят е говорил в много беседи и лекции за житото. Има беседа „Житното зърно". В първа серия от беседите. И в много други беседи, лекции и разговори Учителя говори за житното зърно. Той го взема като емблема на човешката душа. За лечебните качества на житото има много материал даден от Учителя. Методи за лекуване, методи за подържане на здравето. Това е наука. Човек трябва да си създаде отношения към онези същества, които седят зад растенията и се грижат за тях. Силата е в
към текста >>
557.
82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА В една беседа Учителят разказва: „Когато правех своите научни изследвания по френология, срещнах един познат във Варна и му казах: след две години и еди кой си месец и ден ти ще преминеш едно премеждие. Ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще си счупиш левия крак." Той ми казва: „Ти искаш да ме плашиш. Как ще стане това, от къде знаеш?" „Ще видиш. Ти трябва да бъдеш буден, за да избегнеш това премеждие." И наистина след две години стана това, което му бях предсказал. Това не е гадание, това е предсказание, които почива на чисто математически изчисления. През пролетта на 1944 г. в село Мърчаево Учителят казва на Георги Драганов в разговор: „Германия ще загуби войната. Руската земя сама себе си пази. Идването на руските войски в България е предстоящо." И когато Георги Му казва, че в този случай много глави ще паднат, Учителят му отговаря: „И листата на гората на есен падат, но ще излязат нови напролет." За бившите управници Той казва с огорчение: „Те не възприеха нищо от Учението. Не въведоха даже една Паневритмия в училищата". Като става дума за Лулчев, Той казва на Георги: „На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата както трябва." Да, тези предсказания бяха изречени, бяха запазени в главите и умовете на приятелите и те провериха как се сбъднаха абсолютно
към текста >>
558.
83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ "Божественото Учение, се основава на великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и живота на земята ще стане
към текста >>
559.
84. ФОРМУЛА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОТ УЧИТЕЛЯ „Господи, Ти всичко можеш. Твоя Дух, Който си изпратил да ме ръководи чрез Тебе, всичко може и аз чрез Твоя Дух всичко мога. Господи Ти всичко можеш. И Твоя Дух, Който излиза от Тебе всичко може. И аз, чрез Духа, Който ме ръководи и упътва, всичко
към текста >>
560.
86. ПОСЛЕДИЦИТЕ НА KAPMATA
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
KAPMATA Когато Учителят пътуваше из България и правеше своите френологични изследвания посети Стара Загора. Прекара няколко дни там, между приятелите. На тръгване отидоха с Него да Го изпратят на гарата някои от братята. Като минават по улицата гледат на една странична уличка убит човек и полицай го пази. Учителят само бегло погледнал каза на придружаващите Го братя: „Този човек е убит понеже е убил двама невинни хора. Това е карма." След няколко дни брат Стефан Камбуров като минава край кафененцето отбива се да пие едно кафе. Там е бил и неговият приятел, началник по застраховките. Станало дума за убития човек. Един от присъстващите казал: „Познавам този човек. През Балканската война когато нашите войски превзеха Одрин, войниците заловиха две млади турчета към 15-16-годишни. Доведоха ги при ротния командир, той може би беше малко пийнал и даде заповед да бъдат убити. Никой от войниците обаче не желаеше да извърши това. Те са още деца, каква вина имат? Войниците не искат да убиват момчетата. Да ги задържим като пленници, но защо е нужно да ги убиваме? Тогава този, когото сега убиха, излезе от редицата и каза, че той ще ги убие. Предадоха му децата. Той ги отведе някъде и ги уби." Какви невидими следи долавя Учителят По тях възстановява онова, което се е случило. Никой не знаеше за това и никой не можеше да предвиди докъде стига влиянието на Учителя. До къде стига неговото виждане в миналото, настоящето и бъдещето. Мировият Учител е господар на времето.
към текста >>
561.
87. МИСИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
9 септември 1944 г. един наш брат офицер подполковник Илия Младенов бил на фронта, но по едно време го заболява ръката и той моли началника си да го освободи, да го върне в София. Командирът му дава отпуска, но казва, че като отиде в София, да се отбие в главната квартира да иска да го преместят. Братът пристига в София и най-напред отишъл при Учителя. Този ден Учителят не излизал никъде, нито за обед слязъл, никого не приемал. Седял затворен в стаичката си. Някаква важна работа имал. Сестрата не посмяла да почука, да каже на Учителя, че е дошъл брата, но в туй време вратата на Учителя се отваря. Той се подал, видял брата и го поканил в стаята си. Като разговаряли братът казал на Учителя, че ще отиде във военното министерство да иска да го преместят. Учителят му казва: „Няма да ходиш в Министерството, ще се върнеш на фронта. Има да изпълниш една важна задача." Братът се зачудил каква ще бъде тази задача, но понеже Учителят му казва той заминал за фронта. А в това време там между войниците става брожение, явява се недоволство, заплашва да се превърне в явен бунт. То значи да се провали фронта. По едно време викат го по телефона от София от Главната квартира и възлагат на брата задачата да се справи с недоволството, с бунта на войниците .Той казва, че ще се се справи със задачата, но иска да бъде свободен в своите действия, да работи тъй както намира за добре. Същата вечер той излиза сред войниците, говори им, убеждава ги, някои ругаят, някои го заплашват, че
към текста >>
562.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ХИЛЯДИ УСТА Екскурзии на Витоша правехме през цялата година, но през пролетта отивахме почти всяка седмица. Пътуванията тогава ставаха пешком от Изгрева, а които живееха в града идваха от там. Слънце, въздух, движение, чиста храна, чиста вода, добра обхода, това са основните елементи на здравето. С Учителя отивахме почти всяка седмица на нашия хубав Бивак „Ел Шадай", където се разполагахме като хазаи. Чешмичката и бялата брезичка до нея и сега са пред очите ми. Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука. След изгрева, след утринната молитва, след гимнастическите упражнения следваха песни и разговори. След това идваше закуската. Всички са насядали на поляната в голям кръг. А до скалата - Учителят. Разбира се чайниците врат. Да се подържа огъня беше задача на младите братя. След закуската обикновено се провеждаха разговори. Една сутрин през пролетта брат от провинцията донесе кошница череши на Учителя. Хубави череши, едри, свежи, добре узрели. Учителят си взема няколко, после каза на брата: „Мини и раздай на всички братя и сестри, всеки да си вземе сам от кошницата." След това като се усмихна каза: „Аз имам хиляди уста!" Да, Духът се изявява в единствено число и се проявява в множествено число. Духът се изявява чрез Едного, а се проявява чрез
към текста >>
563.
89. МАТЕРИАЛИСТЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
онова време, когато Учителят пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на Братството и призоваваше своите ученици, срещна се във Варна с един адвокат, виден общественик, материалист. Адвокатът му казва: „Материализмът е последната дума на науката." Учителят му казва: „След пет години ти ще имаш възгледи противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвоката отишъл веднъж на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата ламба, тя се счупила, газта се запалила. Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ. След време изпраща дъщеря си с писмо до Учителя, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна станала в душата му. „Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло страданието и го преобърнало в друга посока. Тогава паднали оковите, които го придържали и той се видял друг в един нов свят. Ето този свят трябва да се изучава. За него има методи и знания дадени в Словото на
към текста >>
564.
90. ЛЪЖА и НАСИЛИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НАСИЛИЕ Веднъж Учителят каза: „Ще знаете, на земята няма да остане помен от лъжа и насилие. Друго нещо иде, не това което днес проповядват хората". Да, иде Новата Епоха на Свободата и
към текста >>
565.
91. ЗА БЪЛГАРИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„Защо са се явили българите на земята? Да станат велик народ ли? - Не. Българите са слуги на Бога и трябва да слугуват на Бога с Любов". Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея на Любовта. Всички трябва да бъдат носители на Божествения живот". От беседата: „Познат от Него" държана на 7. февруари 1926
към текста >>
566.
92. ПОХВАЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
беше пестелив на похвали. Един единствен път съм получил от Учителя похвала. Работех на беседката на поляната, нещо твърде трудно. Циментирах нещо. Работех внимателно, както се работи за Учителя. Завърших работата. Учителят се приближи, прегледа я и каза на сестрите: „Братът има търпение!" Търпението е качество, което се изработва с години и
към текста >>
567.
93. ПЕСТЕЛИВОСТТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние младите тогава покрай тях помагахме, но и ний се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но немахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителят присъствуваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко, Погледа ме малко време и ми каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури и малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор възразих на Учителя. Учителя си замина, но от тогава цял живот изучавам този занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото Му. Ето това днес знам и го предавам на
към текста >>
568.
94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НОВИЯ НАЧИН Един метод даден от Учителя при една екскурзия на Витоша: „Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света. Нека да потопи пръстите си три пъти във водата. Изпийте тази вода. Ще се излекувате." Ако човек не може сам да се закачи към Първоизточника на живота, трябва да потърси чист посредник, чрез който да потече към него Божествения извор. Това вече е
към текста >>
569.
95. ИСКАЙТЕ и ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ Един ден запитахме Учителя каква е първата задача на човека. „Да намери своя Учител. Втората задача е да застане при нозете на Учителя си и да иска знание." „Някой казва, Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното. Не е така. Дава се само на този, който иска. Никой Учител не се натрапва на учениците си. Ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си, тогава Учителя отваря Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна? - След като плаче дълго време пред майка си, тогава майка му му дава. Някой казва, човек не трябва да иска. Не, едно от качествата на великия живот, към който се стремим е искането. Човек трябва да иска. Аз не говоря за просия. Да проси човек, това е нахалство. Да искаш, значи душата ти да е пълна с желание, да учиш. Ти може да искаш само от приятел. Ти може да искаш само от баща си и майка си. От неприятеля си може да искаш само ако си изпаднал в плен да ти подари живота. Затова Христос казва: „Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде. Това изисква разумния живот." (31 декември 1927 г., 24 часа - по случай посрещането на Новата година.) Обикновено срещу всяка Нова година Учителят държеше Слово. То беше програмата на ученика за следващата
към текста >>
570.
96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПОД ПЛОДНО ДЪРВО Една сестра - Весела Нестерова, се беше разболяла. Отива и търси помощ от Учителя. Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво". А сестрата преди това беше спала под ябълка. Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво!" Дървото работи и отхранва своя плод. Тук са преплетени земни и космически сили докато се създаде този плод. Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият двойник, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане. Такъв бе и този случай с
към текста >>
571.
97. АДЪТ И РАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
РАЯТ Веднъж Учителят рече: „Той ада и рая е все в хората! Искат да те изпратят в ада. Невидимия свят ще те изпрати в един лош човек. Искат да те изпратят в рая. Невидимия свят ще те изпрати в един добър човек." Когато си на страната на Злото ти си вече в Ада, Когато си на страната на Доброто, ти си вече в Рая. Тези състояния могат да се менят за дни, часове, дори за минути. Важно е където и да си поставен „Да изпълниш Волята
към текста >>
572.
98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ДНИ НА УЧИТЕЛЯ Ето какво ми казва Георги Драганов, адвокат от Ямбол, който бе пък приятел на Иван Бояджиев, адвокат от София, голям комунист. След 9 септември 1944 г. Иван Бояджиев участвува в комисия по изземването архивата на цар Борис. Във връзка с някои материали, които са намерили в чекмеджетата му, комисията намерила, че е необходимо да се извика Учителят да даде някои пояснения, някои показания. Изпращат човек да му съобщи това, но Учителят беше вече болен и не се явява. Изпращат втори човек, Учителя не се явява. Изпращат трети път двама души да Го доведат. Отиват на Изгрева, Учителят се беше вече поминал. Ние знаем от брат Ради следното: Тези хора, които са идвали да вземат Учителя се срещат най-напред с него. Питат го: „Къде е Дънов?" Ради казва: „Елате!" завежда ги в салона където беше изложено тялото на Учителя. Бояджиев казва: „Този човек си замина, за да не се яви при нас!" Последните дни и часове Учителят преживя тревожно, като че го бяха изправили на съд. Беше в тревога и вълнение. В кризата Той каза: „Втори път по този път не желая да мина." След това се унесе в друг свят. Към два часа през нощта, като си отвори очите каза: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши". Беше вече доволен и спокоен. Погледна към сестра Мария и мене и каза: „Благодаря ви за нежността, която проявихте към Мене!" Това е истината. Искаха българите да Го разпънат на кръст. Но Учителят бе казал: „Втори път Христа няма да бъде разпънат. Който се опита да Го разпъне сам
към текста >>
573.
99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев. Той имаше странната способност да слуша гласове. Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти. Ще го приемеш ли?" Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето. Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа. Върви други път през гората, дъбова гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този дъб живее един бухал. Той иска да ти се покаже, но не трябва да го увредиш." „Няма да го увредя", казва брат Иван. И наистина от хралупата на дъба излиза един голям бухал, гледа го със своите опулени очи, а брат Иван му се радва и не го закача. Гледат се двамата и не могат да се
към текста >>
574.
100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОВОЩНАТА ГРАДИНА? Сега ще разкажа случая с неговата градина. Брат Иван е заможен, богат селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си. Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден
към текста >>
575.
101. ЯБЪЛКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят пътуваше из България и полагаше основите на Братството, посети един брат, който имаше хубава ябълка в двора си. Дръвчето обаче беше нападнато от кръвна въшка. Братът казва: „Какво да правя? Какво не правих да го лекувам, не може да се премахне този паразит и сега съм решил да отсека ябълката." Учителят се поспря при дръвчето и казва: „Не го отсичай тази година, то ще работи за мене." Учителят хвана клонките на ябълката, разтърси ги и каза нещо на дръвчето. Какво стана с дръвчето казва брата, не зная, но то се засили, като че някакъв импулс му се даде. Въшките го оставиха и то се освободи от тях. Стана прекрасно дръвче и всяка година даваше плод преизобилно. Този брат е инженер Каишев, който по онова време живееше в Стара Загора. Каква привилегия е само да служиш Тому, Комуто
към текста >>
576.
102. ИСТИЯТ
,
,
ТОМ 2
жена с деца остава без работа и изпада в голяма мизерия. Решава да тури край на живота си със сода каустик като я изпие. С нея се правеше на времето сапун за пране. В това време се отваря врата, влиза човек, изсипва паницата със содата и й казва: „Бъди спокойна, след два дни ще те назначат на работа." И действително назначават я на работа. Случва се, че след време тя се среща с наши сестри и те я довеждат при Учителя. Гледа, същият човек. Отива при него и го пита: „Ти ли си същия гдето бутна паницата?" Учителят отговаря: „Духът е Истият". „Тя му целува ръка и си тръгва. Вече знае кой е
към текста >>
577.
103. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА
,
,
ТОМ 2
АМЕРИКА Друг пример из живота ни с Учителя. Българин със семейство и деца отива сам в Америка на работа. Но като отива там влюбва се в една американка и се оженва, а на жена си пише: „Не ме чакай вече." Жената се оплаква тук-там на близки, най-после идва при Учителя и Му разказва всичко. Учителят й казва: „Бъди спокойна. Ще се позабави малко, но ще си дойде." От този ден, всеки ден при този българин в Америка идва човек и му казва: „Ти защо дойде тук? Какво направи, там те чакат." Най-сетне българинът взема билет и се завръща в България. И в самия параход този човек все му говори и го съ-пътствува докато се завърне. Чак когато стигат в Европа, спътникът го напуска. Пристига си у дома. Един ден жена му го довежда на Изгрева да види Учителя и той като вижда Учителя остава като гръмнат. Същият човек, който го накара да се върне в България. Приближава се до Него: „Вие ли бяхте този, Който ме докара от Америка." Учителят отговаря: „Аз не съм напускал изобщо Изгрева, всички знаят това." „Не може да бъде, но Вие сте същият!" „Не съм Аз, но Духът е Истият." Така получил точния отговор за своето завръщане от
към текста >>
578.
104. УЧЕНИЦИТЕ В КЛАСА
,
,
ТОМ 2
КЛАСА Житното зърно като падне в почвата, струва му се, че умира. Този е момента, който сега преживяваме ние тук на Изгрева. Когато ние оповестихме, че поставяме доброто за основа на живота си и разумността, първото нещо бе, че противодействието ще дойде. Без него не може. Той е като чернозема. Той ще притисне зрънцето и ще го задуши и когато слънцето грее и призове житното зърно към живот, да покълне, то ще срещне противодействието на почвата - злото. Но то трябва да преодолее и това съпротивление. В това усилие то ще укрепне, ще призове силите си. Значи натиска на злото е полезен и необходим. Като превъзмогне това и излезе на повърхността, то младия кълн като го огрее слънцето, тогава той ще почне да използва соковете на злото, соковете на почвата. Но житното зърно трябва да има сила да превъзмогне съпротивлението на почвата, на злото. Ако то попадне много дълбоко може да загине. Затова молете се и издържайте, за да излезете на слънце. След това идват следващите изпити - да цъфнете, да вържете и да дадете плод. Ето така Изгревът бе разрушен. Сега какво остава ли? Сега трябва да поникнем, да пробием с главите си почвата и да излезем на Видело при новите условия. А те са без салони, но с въздух, светлина, идваща от Словото на
към текста >>
579.
105. АЛХИМИЯТА
,
,
ТОМ 2
Паша разправя следующето: „Отивахме на екскурзия на Мусала. Всички се радвахме на хубавото време, на слънцето, на потоците, на горите, на планината, а аз усещах, че съм в затвор. Като че съм зад някаква решетка. Всичко ми е мрачно, нищо не ме радва, като че нищо не виждам. В това състояние се качвам, в това слязох от Мусала, приятелите разговарят, пеят, смеят се, възхищават се, а аз нищо не усещам. Като се върнахме и отивам при Учителя по работа, а това беше 1925/26 г., сварвам Учителя като парализиран, не може да движи единия си крак и едната си ръка и почти не може да говори. Като видях Учителя в това състояние, изпитах ужас. Учителят едва проговори: „Можеш ли да направиш една супичка?" Изтичах вън, приготвих супата и се върнах. Аз забравих себе си. Като се връщам, Учителят съвсем здрав, нищо Му няма. Движеше се свободно, усмихва се и говори свободно и аз останах като гръмната. В какво състояние беше Учителят преди един момент? Сътресението, което преживях беше толкова силно, че забравих моето състояние, излязох от затвора. Пак огря слънцето. Пак се върна живота в мен, пред това страдание на Учителя". Сестрата е учителка по химия в гимназията. На другия ден взема една епруветка, поставя разтвор от син камък, взема една желязна тел, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще Ви покажа една химическа реакция. Подобна на нея Вие направихте вчера, само че алхимическа. В епруветката имаме бакърен сулфат. А това е желязна тел, потапяме телта в епруветката,
към текста >>
580.
106. ЖИВАТА АЛХИМИЯ
,
,
ТОМ 2
Имаше една сестра, върху която Учителят работеше и искаше да й помогне, да се справи със своето състояние, да си проясни съзнанието, за да се издигне над обикновените противоречия. Може би тази грижа на Учителя предизвика реакция в някои сестри и братя или по някои други причини, но тази сестра беше станала прицел на недобри мисли и чувства. И ето веднъж сестрата получава нещо като мозъчен удар, устата й се изкривява, почва да ходи трудно и едва говори. Учителя я среща на полянката и почва да се разхожда с нея насам, нататък и през всичкото време й говори строго, кара й се, както рядко други път е правил. Чуват се строги и силни думи, така че сестрата ги чувствува като удари, като градушка. Учителя й говори със сила, разтърсва я тъй силно, че след един час сестрата се връща при другите сестри съвършено излекувана. Нито следа от удара и парализата, нито смущение в говора, нито затруднение в движенията. Всичко й мина, обаче тя знае, че е прескочила премеждие голямо. Какво е преживяла след като Учителя й наговори всичко? Тъй Учителят я освободи от съществата, които я бяха нападнали. А тези същества бяха отрицателните мисли и чувства към нея изпратени от другите. Тази сестра бе другата стенографка Савка Керемидчиева. Тук бе Школа -място на живата
към текста >>
581.
107. КОТКАТА
,
,
ТОМ 2
на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и искрен стремеж. Сестрата си замина. Беше вече много възрастна. Първият неделен ден след нейното заминаване, когато Учителя държеше беседата си, на стола на сестрата през всичкото време стоя котката на Учителя и все гледаше към Него по време на беседата. Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание. Като иска да се прояви една душа може да я турят в едно растение, а може и в едно животно. Разбира се ще се прояви ограничено, според възможностите на тази форма. Но за Невидимия свят, за Разумния свят, това е естествено и той често го прави и затуй отношенията ни към животните и растенията трябва да бъдат крайно деликатни и внимателни. Ти не знаеш в момента кой е поставен в тази форма. Може да е някой твой близък, някой приятел. А понякога и твой неприятел. Бъдете внимателни към малките братя по форма на живот. Чрез тях понякога ви говори
към текста >>
582.
108. РАЗДЯЛАТА
,
,
ТОМ 2
първите години на Изгрева, когато почваше Школата и задачите едва бяха поставени, повече господствуваше старото, религиозно съзнание и морал, не беше почнала още съзнателната работа. Младите тъкмо се събираха около Учителя и се подготвяха за важна работа и учение, за изпити от най-различен характер. А възрастните братя и сестри живееха още със старите разбирания. В онова време Учителят постави задача, да се даде пример на приятелство между млад брат и сестра. Затова постави, задачата постави не външно, но вътрешно. Да се даде пример на хубави, чисти, идейни отношения между млади хора. Имаше тогава двама млади брат и сестра, между които се явиха добри чувства, хубави отношения, приятелски. Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и осъждение и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора. Осъждат ги, порицават ги, казват, че дават лош пример и на другите. Поставят на Учителя да реши въпроса, или да ги накара да се оженят, или да ги изгони от Изгрева. Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине. Поемате ли отговорността за неговата смърт?" Сестрите си
към текста >>
583.
109. ВЕСТНИКЪТ
,
,
ТОМ 2
вечер, една сестра чиновничка, донасяше на Учителя вестник „МИР". Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника. След това си отива. Ще размени една-две думи с Него и това я хранеше. Една вечер, като седи Учителят на стълбата и разговаря с приятелите, един от братята Му подава вестник „Мир". След това се задава сестрата, която редовно Му носи вестника. Учителят я видя от далеч, сгъва вестника и го туря в джоба си. Да не го види сестрата, да не се огорчи. Тъй внимателен беше Учителят към всички. А тя пристъпва и с жест Му го подава като каза с няколко думи какво пише в него. Учителят слуша внимателно. След това лекичко се
към текста >>
584.
110. БРАТ БОЯН СЕ УЧИ НА ТЪРПЕНИЕ
,
,
ТОМ 2
СЕ УЧИ НА ТЪРПЕНИЕ Брат Боян отива при Учителя по работа. Важна и неотложна работа. В това време идва една сестра и разправя някакъв вълнуващ епизод на Учителя. Разправя Му го тя дълго време и брат Боян чака. Обаче търпеливо я изслушва. Тъкмо свършва тази сестра и си отива, идва втора сестра и тя почва да разправя на Учителя същия епизод. Разправя го тя два часа. Учителят я изслушва търпеливо. Разправя тя и си отива. Не й казва Той, че същият епизод току-що го е чул. Излиза си сестрата, идва трета сестра. И тя разправя на Учителя дълго време същият епизод. Учителят не казва нищо и нея изслушва търпеливо. А брат Боян стои и чака и се чуди на търпението и деликатността на Учителя. Не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек, заради Божественото в него. Уважавайте душата заради цената, която Бог й е определил. Не унижавайте своята душа, нито душата на когото и да е. Ако вършите това, неизбежно ще ви сполетят нещастия, защото откъсвате връзката между всички същества и отреждате себе си на блуждаеща звезда, която трябва да
към текста >>
585.
111. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ
,
,
ТОМ 2
ДУХОМ Една сестра среща Учителя на Изгрева при чешмичката и Го пита: „Учителю, как да придобием вяра? И каква да бъде вярата ни?" Върви сестрата подир Учителя и все Му говори: „Кажи ни за вярата, каква да бъде вярата?" Учителят се поспирва, махва с ръка и казва само една дума: „Детинска!" На един разговор Учителят, казва на приятелите: „Проповядвайте, учете, ловете души както рибарите, ала не ловете големи сомове, защото може да скъсат мрежата ви или да ви завлекат с мрежата във водата и да ви удавят." При друг случай Учителя казва: „Простите хора по-добре разбират Учението от учените. Казано е: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." (Еван. Матея гл. 5, ст.З) При посещението на една болна сестра, Учителят казва на приятелите събрани там: „Не мислете, че сте прости, вие сте по-учени от учените. Това, което вие знаете, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходимото, което те не
към текста >>
586.
112. ПЛОДНОТО ДЪРВО И АНГЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 2
И АНГЕЛИТЕ Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от леглото. Казват на Учителя: „Ади е болна." Учителят казва: „Кажете й да стане и да дойде при Мене." Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става. Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която й е казала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста нейният Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: „Никога да не заспиваш под плодно дърво." Ади се учудва много. От къде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и за няколко минути само под слива. „Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека." След това Ади запитва: „Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят тогава ангелите посещават земята. Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят." Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове. Ангелите не стъпват на земята. Като дойдат на земята стъпват на човешките глави, на човешките умове и внасят светлина в тях." Ади научи нещо ново за дърветата и
към текста >>
587.
113. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 2
УЧЕНИКА Когато Учителят държа пред ученички на един клас от Софийската гимназия малката беседа „Чист и светъл" Паша я дешифрира и я занася на Учителя. Учителят казва на Паша: „Иди повикай Савка да тури заглавие на беседата." Паша търси Савка по целият Изгрев, но не може да я намери, а Савка не е и присъствала на беседата. Най-сетне след дълго дирене намират Савка и тя идва. Учителят й казва: „Тури заглавие на тази беседа!" „Ама, Учителю, аз не съм я чувала! Не бях там". „Е, нищо де, тури заглавие. Помисли малко какво заглавие ще й дадеш." Савка стои смутена, не може нищо да измисли. Най-после Учителят казва: „Ще я кръстим „Чист и светъл". Какво значи „Чист и светъл?" Чист и светъл пред Бога, а не пред човеците. Да дириш Божията Слава, а не своята слава." Ето това е изпитът на
към текста >>
588.
114. ЧАЙ С ЛИМОН
,
,
ТОМ 2
ЛИМОН Учителят пие чай, реже големи парчета лимони, поставя парчетата лимони в чинийката. Наоколо няколко сестри гледат с апетит. Учителят пие вто-рй чай, втори лимон. Сестра Олга Славчева гледа с жадни очи резенчетата от лимоните, ядат й се, а Учителят не се сеща да й даде. Учителят не вижда Олга, като че тя не съществува, а реже големи парчета лимони и дава на Савка. Пие й се чай, а не смее да поиска. Разправя след това Олга: „Аз гледам, а пък сърцето ми се коси. На едни дава Учителят, а други не ги вижда. Значи, изпит на учениците." Учителят я пита: „Обичаш ли Савка?" Олга отговаря: „Не я обичам. Понякога я мразя." Олга разказва: „Понякога по цяла нощ ходя по Витоша, да се моля, да изчистя сърцето си. Псалми чета. Като ми олекне, като се изчистя, връщам се. Но след няколко дни пак ме нападат лошите чувства." От къде идват и кой ги изпраща? Учителят й подава цял един лимон. „Ще можеш ли да го излапаш?" „Не мога, трябва да го нарежа на парченца и цяла седмица да го пия с чай." „Ето, виждаш ли, така и Духовете те режат на парченца. Затова дръж се да останеш цяла като правиш връзка с Бога." Олга кимва с глава, че е разбрала урока за
към текста >>
589.
115. КРУШАТА
,
,
ТОМ 2
много обича круши. Особено много. Учителят й показва две хубави круши. На Паша очите й остават в тях. „Хубави са крушите, Учителю, много ги обичам." Учителят й казва: „Ще ти дам едната круша, но ще отидеш при Савка и ще й кажеш: „Учителят ми даде тази круша, има още една, но не ти я дава, защото не я заслужаваш." Паша казва: „Учителю, не мога да направя това". „Е, дай сега крушата!" Паша връща крушата на Учителя, а Учителят сияе. Той е доволен, че Паша е останала вярна на себе си. На Паша очите отново са в крушите. Но те са останали там не за ядене и не за гледане, а за изпит на
към текста >>
590.
116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА
,
,
ТОМ 2
Първите години Учителят като се е върнал от Америка, посещавал понякога събранията на евангелистите. Брат Тодор Абаджиев също посетил едно тяхно събрание във Варна и вижда на крайната скамейка, най-отзад млад човек, красив. Направил му такова хубаво впечатление, че поискал от пастора да го запознае с него. Пасторът го представил: „Г-н Дънов". Брат Абаджиев го поканва на обед. Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява. Пот студена избива на челото му. В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал. Поръчва обяд и монетата точно заплаща сметката. Всичко е изчислено от точно
към текста >>
591.
117. ДЕЛИКАТНОСТ
,
,
ТОМ 2
Изгрева овощните дръвчета бяха почнали да дават плод, макар и младички. Обаче някои братя и сестри обичаха да си откъснат без да питат и така плодовете бяха обирани преди да узреят. В една беседа Учителят беше говорил за онова безразборно бране на плодовете от братските градини. „Това не е отношение на ученици", каза Той. Обаче един път разговарят с Учителя няколко братя и сестри на полянката, а деца нападнали малката ранна че-решка. Те не виждат Учителя. Но Той, за да не ги изобличи, обърна се и тихичко се отдалечи. Както малкото плодно дърво трябва да се пази от нараняване, така и децата трябва да се пазят от явно изобличаване. То разрушава. Трябва друг метод, градивен и
към текста >>
592.
118. ПИСМОТО
,
,
ТОМ 2
да е било към 1909 г. Млад брат отива при Учителя да си вземе сбогом. Отива в провинцията като учител. На тръгване Учителя му казва: „Ще имаш добри условия за работа." Отива братът в Средногорието. Точно на Нова Година хазайката му донася писмо. Взема го брата, но докато разменя с хазайката няколко официални такива думи по повод празниците, докато й честити Новата година, както държи писмото усеща една вътрешна радост, която се усилва все повече и повече. Усеща един мир в себе си, едно щастие, едно блаженство. Като изпраща хазайката, отваря писмото. Писмото е от Учителя. Братът никак не е очаквал, че Учителя ще му пише писмо. Сега той почувствал в какъв мир живее
към текста >>
593.
119. ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ ГОСТ
,
,
ТОМ 2
През 1909 г. Учителят посещава братството в Айтос. Тогава братята и сестрите са водили повече религиозен живот, събрания, молитви, песни. Посещава ги Учителят, прекарва два дни при тях. На вторият ден им съобщава, че утре трябва да си отива, защото го чака друга работа. Като чуват това всички в събранието падат на колене, вдигат ръце към Господа и казват с голям глас: „Господи, нека да остане при нас Учителят още три дни." Учителят им казва: „Братя, моля ви се спрете, чуйте ме, ще остана още един ден по ваше желание, но повече не мога." Чак тогава братята и сестрите спират да се молят. Не се обръщат към Учителя, а направо към Господа, понеже знаят, че Той разпорежда с всичко и Той може да нареди Учителя да остане при тях. Ето така работеха в първите години
към текста >>
594.
120. БЕСЕДИТЕ СА РАЗГОВОР С ДУШИТЕ
,
,
ТОМ 2
РАЗГОВОР С ДУШИТЕ Учителят, Божествения център, бе който ги привличаше, а душите идват със свои задачи, противоречия, мъчнотии, със своя характер. Учителят чете в тази отворена книга. Беседите изобилстват със спонтанно възникнали проблеми и въпроси за разясняването им, какво става в тези човешки души. Учителят със съвършено чувство, следи, бди и помага. Имахме един гърбав брат...Той беше нещастен от това, слаботелесен, често боледуваше и често прекарваше тежки кризи и състояния. Веднъж през време на такава една криза, той отива на беседа, но му е толкова тежко, че сяда в задните редици между приятелите, сгушва се надолу и от очите му почват да текат сълзи. Чувствува се нещастен, изоставен, безпомощен, закрил с ръка очите си, тихичко си плаче, рони сълзи, без да го види някой. В туй време Учителят държи беседата. Изведнъж в средата на беседата Учителят вмъква тези думи: „Тези сълзи са много ценни. Аз ги събирам и пазя. Ангелите скъпо плащат за тях." Братът се сепва. Тези думи отговарят точно на неговото състояние. Учителя продължава по-нататък беседата си. Откъде Учителят знае мъката му? Думите на Учителя паднали като балсам на раната му, братът се заслушал по-нататък в беседата, товара слязъл от гърба му, а Учителят продължава беседата си, като че ли нищо не е станало. Човешките души бяха отворена книга за Учителя. От там извличаше той много знания, много от знанието, което ни даваше. Той бе скромничък, много добър брат беше, казваше се Борис Димитров. Много
към текста >>
595.
121. БОЛНАТА СЕСТРА НА КОН
,
,
ТОМ 2
НА КОН Една година на езерата, вече слизахме, а една сестра се разболя тежко и около нея се суетят братя и сестри, не знаят какво да я правят. Не може да ходи, не може и на кон да седи. Учителят наблюдава това отстрани, тогава насочи погледа си към сестрата, известно време я фиксира, в този поглед имаше сила, власт, повеление. Сестрата се сепна, отърси се и се изправи. Покачиха я на коня и слезе благополучно от планината. Разбира се придружаваха я двама братя. Щом слезе обаче долу при колата, първото й състояние се върна пак. Положиха я да полегне, пристига в София и известно време боледува. Но тогава трябваше да бъде свалена от горе, да не затрудни останалите. Учителят й
към текста >>
596.
122. ЧОВЕКЪТ ОТ ОБЛАКА
,
,
ТОМ 2
ОБЛАКА Офицер от граничните войски охранява участък в местността, която се нарича Декил Иташ. Висок, скалист връх. Като посядва да си почине, вижда, че от небето се спуска над него светъл облак и сред облака владика с жезъл. Видението след това изчезва. След два месеца когато си отива в отпуска в София чува нещо за Учителят и отива да Го види, но резервиран и скептичен. Приема го Учителят и брата сяда в стаята му. Мълчат и двамата. По едно време братът вижда едно светло кълбо, което минава от едната стена на стаята до другата. После пак обратно. Учителя мълчи. Братът вижда светлата топка. Поглежда към Учителя. Учителят го пита: „Видя ли ги? Помниш ли Декил Иташ?" Братът изтръпва. Сега чак си спомня, че образа, който беше в облака приличаше съвършено на Учителя. Братът се казва Бандерски. Той беше в добри води тогава, когато ми разправи този пример. Не беше обсебен като сега, да прави пакост след пакост. Тогава беше предан брат на нас и на Учителя. След това се отклони и пое своя си път. Уж бе в Братството отвън, но отвътре се отклони и пое пътя на онези, които воюваха срещу Учението на
към текста >>
597.
123. ЗАКЛИНАНИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Олга Славчева попълни образованието си. На младини не е имала условия да учи. Сега тя следва задочно. Хем работи, хем учи, а един богат брат Русев й отстъпва една стаичка в мазето си. Учи тя и си изкарва прехраната с шев. В този дом се навърта и един млад брат - Михаил Иванов, усърден поклонник на окултните науки и нещичко от тях поназнайваше. Идва при сестрата и й казва, че иска да живее в кухничката й. Сестрата отказва. Сестрата се ядосва, скача го и блъсва. Той прави някакви заклинания, махания с ръце, произнася думи, прави движения, а сестрата, която е била болна преди това, пак ляга на легло, но остава като вцепенена, не може да се движи. В това време Учителят, който е на Изгрева извиква един от старите братя и му казва: „Иди виж какво става със сестра Олга Славчева." Отива братът и намира сестрата схваната, вцепенена, болна. Вижда, че положението й е тежко, почва да се моли за сестрата. Моли се дълго време. Сестрата се почувствувала малко по-добре, скоро и тя сяда на леглото и почва да се моли заедно с брата. Така болестта й премина. Ето сега същия този Михаил Иванов се подвизава във Франция. Обяви се за учител. Какъв учител може да бъде той? Та тук всичко го знаят и помнят кому служеше. След това се дегизира и взе образа на Учителя. Искаше да докаже, че Учителят е вече той. Това и артистите го правят. Преобличат се, сложат си маски и наподобяват някакъв герой. Играят на сцената и им ръкопляскат. Но за това им плащат. Михаил също надена такава
към текста >>
598.
124. КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
СВЕТА В онези времена, когато духовенството, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинение срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната. Един брат твърде разгневен отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще напиша статия да опровергая това обвинение!" Учителят казва: „Напиши!" Написва той статията и я занася на Учителя, да Му я прочете. Учителят я изслушва и казва: „Статията е добре написана, но не е вярна. Аз ръководя политическите събития в света, не само в България, но в целия свят." Това беше Иван Антонов. Той беше малко кибритлия и обичаше полемиката, споровете, борбата. Но сега разбра, че има един Господар на света и един Господ на Силите, Който управлява
към текста >>
599.
125. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 2
година донасят наряда, който старите братя бяха изработили, по случай някой от празниците на Братството. Като изреждат целият наряд молитви и служението завършва със следните думи: „От Ръководителите на Бялото Братство". Учителят погледна подписа, смръщи чело, махна с ръка и каза: „Я да го заличат това! Те още не са кандидати за ученици на Братството, а ми се пишат ръководители." Там Епитропов и около него онези, които бяха направили един кръжок, който смяташе, че ръководи Братството. Изпълняваха разни такива служби, които се налагаха в Братския живот да бъдат изпълнявани. Но бяха добри братя. Искаха по светски да организират Братството. А то се организираше от друго място. На друго място беше неговия център. А Глава на Бялото Братство бе
към текста >>
600.
126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
,
,
ТОМ 2
Истинското възнаграждение е духовно. Ако някой не е готов да му се заплати духовно, плаща му се в материалния свят. Една сестра - Мария Тодорова работи при Учителя цяла седмица. Чисти библиотеката Му, нарежда книгите Му. В събота след обед пристига друга сестра и взема участие и тя при завършване вече на работата. Помага половин ден. Като завършват работата си, сестрите се готвят да си тръгват. На втората сестра Учителят щедро заплаща. Дава й много работи. Оказва й голямо внимание, като че тя е свършила всичката работа. Сестрата остава много доволна. А на първата сестра, която свърши цялата работа и работи цяла седмица, към нея никакво внимание, нищо не й дава. В първата сестра се явява противоречие. Чак след няколко дни при разговор с Учителя, Учителят й обяснява закона. „На човек, на който не може да се заплати духовно, заплаща му се физически, материално. Когато казва: „Аз направих това и очаква духовна, заплата, казват му, нали ви се заплати!" Учителят изнасяше закони и правила на Божественото Учение, даваше методи за приложение, но оставяше учениците сами да прилагат знанието. Дойде някой ученик, оплаква се от другиго, говори срещу него, Учителят не му казва мнението Си, но като дойде другият ученик, Учителят от свое име предава думите на първият ученик. Каквото отговори ученикът, който е нападнат, това Учителят пък предава на първият ученик. А това са думите на защитата от обвинението. Но това не е Неговото мислене. Тъй Учителят оставяше
към текста >>
601.
127. ЧИСТОСЪРДЕЧИЕТО
,
,
ТОМ 2
изкажеш пред Учителя чистосърдечно положението си и поискаш помощ от Него, Той непременно ще ти помогне. Обаче ако не си искрен и премълчиш някои неща или ги скриеш няма да ти помогне. Един брат хвърля мрежите си около една сестра, иска да я оплете. Усеща сестрата, че е повлияна от него, а същевременно нещо неприятно, мъчително има в това влияние. Отива сестрата при Учителя и простичко и чистосърдечно Му казва: „Учителю, ще Ви помоля едно нещо, освободете ме от този брат." Учителят казва само една дума: „Хубаво!" Още същият миг сестрата се почувства освободена отвлиянието на този брат и той вече никога не можеше да има влияние върху нея. Тази сестра бе Мария Тодорова, а братът с мрежите - Кръстю Христов, първият приятел на Михаил Иванов. Двамата бяха двойка лика и прилика във всяко отношение и
към текста >>
602.
128. МИР ВАМ
,
,
ТОМ 2
Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата. Казваше се Бандерски. Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него. Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи. Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона. Човекът казва: „Мир вам!" Облакът спира пред брата на земята. Човека дава някои нареждания и съвети, а в това време конете скачат, блъскат се, изправят се на задните си крака, едва ги удържат войниците. Човекът от облака дава още някои съвети, след това казва пак: „Мир вам!" и облакът се отдалечава нагоре. Минават около два месеца, брата идва в София и някой го довежда при Учителя на Изгрева. Братът казва: „Учителю, колко време не сме се виждали, повече от цяла вечност." Учителят се усмихва и казва: „Как тъй от цяла вечност? А Декил Иташ забрави ли?" Значи Той му напомня за тази среща, че човекът от облака е Учителят, който седи пред него. Така той влезе в Братството. Бандерски беше по едно време в хубави течения, положителни и се проявяваше доста разумно и хубаво. Но после попадна под лоши влияния. Отдалечиха го, отдръпнаха го от Братството и
към текста >>
603.
129. ЛАТВИЙСКИТЕ ПАКЕТИ
,
,
ТОМ 2
Брат Боян изпраща през 1940 г. няколко пакети с беседи на приятелите в Латвия. След няколко време му връщат пакетите. „Такава литература не се допуска в Съветския съюз", пише на пакетите. По-късно Учителят обясни случилото се, когато стана Втората световна война и немците нахлуха в Русия: „Това ги сполетя, защото върнаха пакетите на Бялото Братство". Виж какви причини на глед нищожни. А какви огромни последици страшни своеволието носи. Отношението към Божественото е много отговорно. Около тази година СССР окупира и включи Латвия в своята общност. Тя бе една от републиките му. Не допуснаха пакетите с беседите и отхвърлиха Словото на
към текста >>
604.
130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА
,
,
ТОМ 2
СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА Сестра Гунка е светска дама, живяла е за свое удоволствие в голямо изобилие. Веднъж една нейна приятелка й казва: „Ела да чуеш една сказка". Отиват на сказката. Сказката изнася брат Боян Боев. След сказката Гунка се среща с брат Боян. „Като се върнах вкъщи, разправяше сестра Гунка, не мога да забравя гласа на този човек. Не мога да се отърва от образа му. Станах вегетарианка, влязох в Братството, брат Боян ми е кръстника." Малко преди да си замине брат Боян, сестра Гунка, която е вече на 85 години и едва ходи, почувствала силно желание да види брат Боян. Да го посети, но как да го посети, не може да ходи? Няма и кой да я заведе. „Имам роднини, които имат кола, но как да им съобщя и дали ще се съгласят?" Но този ден един глас повелително й казва: „Слез долу!" Слиза от четвъртия етаж едвам, присяда пред входа на пейката. След малко спира до нея една кола, слиза неин роднина и казва: „Лельо, идем да те вземем с колата и да те поразходим, където искаш, даже и на Изгрева, защото след няколко дни отиваме във Варна за двадесет дни и няма да се видим скоро." Тогава сестра Гунка посещава брат Боян, вижда се с него. Сестрата, която е при брат Боян й казва: „Сестра Гунка, брат Боян те очакваше." Тя не можа да разговаря с брат Боян, но той само взема ръката й в своята и дълго я гледа с големите си топли, влажни, тъжни очи. Тъй се простиха те и тъй се разделиха. На другия ден брат Боян Боев си замина. Връзките между хората са недосегаеми и
към текста >>
605.
131. A3 ПО-ДОБЪР КАСИЕР ОТ ВАС НЯМАМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
КАСИЕР ОТ ВАС НЯМАМ Идва един брат при Учителя и Му казва: „Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги както намерите за добре." Учителят му отговаря: „Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След няколко време той се помина. Ще кажете, отидоха парите. Не, след няколко време идва сестрата и казва: „Преди да си замине мъжът ми остави тези пари за Вас" - и ги предава на Учителя. Наистина по-добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа точно на
към текста >>
606.
132. СНЕГЪТ В МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
МЪРЧАЕВО Идва един брат в Мърчаево и разправя на Учителя какви мъчнотии, какви лишения, какви незгоди е имал. Учителят мълчи, нищо не говори, а навън зима, сняг дълбок. След малко Учителят става, излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несрети. А Учителят мълчи, работи, чисти снега от пътеките. " Като очисти пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него, и му се оплаква и му казва: „Може да си отивате, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва, пристига в София. На следващият ден му съобщават, че най-голямата пречка е изчезнала и е назначен на работа. Някой преди това беше очистил собствената му пътека от снега. И той мина свободно по
към текста >>
607.
133. БРОЯТ НА УЧЕНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
УЧЕНИЦИТЕ Един брат запитва Учителя: „Учителю, колко ученици имате?" Учителят отговаря: „1400." Братът се учудва: „Не са ли малко?" Учителят отговаря: „Христос колко ученици имаше?" Братът казва: „12." „Дванадесет ученици обърнаха света, а 1400 можеш ли да си представиш какво ще направят?" Не само ще го изорат и обърнат, но ще го преобразят след като възрастнат семената на Новото, които днес се
към текста >>
608.
134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
МЕЧЪТ ГОСПОДЕН Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри възхитени от братския живот направиха комуна, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало вече,гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя. Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени с бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч насочен към нея. От страх тя едва не подлудява. На другия ден брат й, който устройва шествието се парализира. Петнайсет години той беше парализиран. Той се разкайваше после за туй, което е направил и молеше за прошка. Почна да чете и беседи, но 15 години остана парализиран. Някой трябваше да заплати за
към текста >>
609.
135. ПОЛИТИЧЕСКА РАЗВРЪЗКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През време на бомбардировките Учителят каза: „Американците са умни. Те грижливо заобикалят Изгрева. Ако бяха засегнали Изгрева, нямаше да остане помен от Америка." По-късно каза: „Ако англичаните бяха умни, нямаше да оставят царя да умре." Противовъздушната отбрана на София свали един американски самолет. Намериха военна карта в него, а в нея Изгрева бил обграден с червен молив и пишело „Духовно общество". Е, какво ще кажете на това? Интересно съвпадение ли? Не. Истинска предвидливост и още по-истинска пресметливост. Ето това спаси не Изгрева от разрушение, а САЩ от изчезване и заличаване от картата на света като Велика сила каквато е
към текста >>
610.
136. ДЕНЯТ НА ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА Денят е 17 август 1958 г. Пак почна акцията против Братството. Пак искаха да вземат Изгрева. Както по време на Христа и сега хвърлиха жребие за дрехите Му. Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: „Взето е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейния другар смутени от това идват на Изгрева и казват това на техни близки. Учителят си замина на 27 декември, сряда, 5 часа и 45 минути сутринта. В четвъртък идват трима души от властта с лека кола, търсят Учителя. Пипат брат Ради: „Къде е Дънов?" Брат Ради ги познал, разбрал за какво идват и им казва: „Елате с мене!" Завежда ги в салона, където вече е било изложено тялото на Учителя. Акцията против Братството, която беше замислена тогава, се отложи за няколко години. Накрая хвърлиха жребие и си разделиха дрехите Му, а Него Го повисиха на кръста. Така дойде време, че взеха Изгрева, изгориха книгите на Учителя и накрая разрушиха Изгрева през 1972 г. А какво ще стане по-нататък? Ще прочетете и ще го научите в Евангелие на Лука, гл. 23, стих
към текста >>
611.
137. ИЗВОРЪТ НА ЖИВОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЖИВОТА Един наш общественик посещава Учителя, разговаря с Него, чел е много Негови беседи и Го е слушал. Възхитен от Словото, от мисълта на Учителя, от идеите, които Той внася, от знанието и светлината, които Той дава, запитва Учителя: „Учителю, от къде черпите всичко това, от коя книга?" Учителят се усмихва и казва: „От живота, от живота" и прави красиво движение с ръката си. Показва с жест, че цялата природа излъчва живот, който идва от един и същи извор -
към текста >>
612.
138. ТРЕТАТА ВОЙНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Веднъж към края на ІІ-та Световна война Учителят каза: „Няма да се опомнят от тази война, ще започне още по-страшна. Жълтите ще повдигнат 500 милиона войници. Тогава европейските народи пред общата опасност ще се обединят." Запитаха Го: „Кой ще победи?" Учителят мълча известно време, после каза: „Белите, но ще бъде трудна победа." Това се отнася точно за сегашните времена, които има да
към текста >>
613.
139.БУРЯТА В РИЛА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Август месец е най-топлият през годината. Слънчев. Но в първите дни на месеца се разрази такава буря, такава виелица и сняг, ще отнесе някои от палатките, а снегът все трупа и трупа. Приятелите са смутени, уплашени. Отиват при Учителя. Учителя си седи в палатката. Казват Му: „Учителю, отиват палатките, какво ще правим в тази виелица?" Учителят излиза зад палатката си, застава прав, протяга дясната си ръка, прави движение, произнася думи и бурята спира. Облаците се разнасят, небето се отваря и слънцето изгрява. Снегът се стопява и братския живот
към текста >>
614.
140. ИЗГРЕВЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието!" Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма се извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлинка за себе си. Всички са забулени с тайнствени магически ритуали. Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена, чиста. Какви образи ни е дал Учителя? Изгревите, чистия въздух, красивите движения, музика, радост, извора, житното зрънце, красота и живот. Ето това е Новият
към текста >>
615.
141. КОКОШАТА КЪЛКА
,
,
ТОМ 2
Търново. След съборните дни Учителят оставаше с няколко братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя, приятелите изтръпват. Как, месо? Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме вегетарианци. Ако Учителят не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре. Но сега го прие и пътят му бе отворен за Школата. Зависеше от него дали ще влезне в Школата или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой
към текста >>
616.
142. КОНФЕДЕРАЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
понякога журналисти на Изгрева, някои от тях бяха добре разположени към Братството. Веднъж при чешмичката, виждат Учителя с няколко приятели, приближават се до Него и казват: „Г-н Дънов, чували сме хубави работи за Вас, кажете ни нещо за бъдещето." Учителят помълчава малко време и казва: „На Балканите ще стане Конфедерация. Най-напред между България и Югославия, а после ще привлекат и други". През 1948 г. Георги Димитров и Йосиф Броз Тито поискаха да реализират тази идея на Учителя. Но Съветска Русия и Сталин ги спряха. А Георги Димитров познаваше тази идея от Учителя. Той живееше под един и същи покрив с Учителя десетилетия на ул. „Опълченска" 66 в
към текста >>
617.
143. СИЛАТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЕВАНГЕЛИЕТО Идва при Учителя сестра и Му се оплаква: „Омъжих се по любов. Ала сега отношенията ни са невъзможни. Той ходи с други жени и у дома е ад. Какво да правя?" Учителят мълчи дълго време, сериозен, после рече на сестрата: „Почни да четеш Евангелието! Всеки ден по три глави. Като изкараш първата година, мъжът ти ще се оправи 1/3, като изкараш втората година - 2/3. А като изкараш третата година напълно ще се оправи и добрите ви отношения ще се възстановят." Сестрата приложи този съвет и стана тъй както Учителят рече. В домът отново дойде топлинка. Огънят отново бе запален, но този път пушека преминаваше през комина, защото сестрата с молитвите си и с упорита работа чрез Евангелието бе го изчистила. А преди това бе задръстен от сажди, димеше и къщата се опушваше и затова мъжът й бягаше от запушения общ дом
към текста >>
618.
144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
,
,
ТОМ 2
В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения. Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря! Тръгвай веднага с мене!" И брат Епитропов я завежда у тях на вечеря. На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за
към текста >>
619.
145. ЧЕШМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Милка Периклиева идва от Варна, а с нея и цялото й семейство. Баща й търговец, фалирал, семейството в беда. Милка търси работа из София, не я назначават никъде, местата са вече заети, закъсняла е. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: „Какво правиш?" „Учителю, чистя чешмата." „Е, какво, намери ли си работа?" „Не, закъсняла съм. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: „Иди веднага в Министерството на просветата!" Милка казва: „Но, Учителю, днес е късно, часът е вече пет, а докато отида там, всички ще са вече излезли." „Иди още сега!" Милка отива. Влиза в зданието, ходи из коридорите, в това време от една стая излиза човек, неин познат, журналист. „Какво правиш тук?" „Тъй и тъй, търся работа, но всички места са вече раздадени." Тъй ли! Я чакай малко. Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр, подпиши го!" Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София. Вижте сега колко просто е казано тук за онези, които познават окултните закон.и. Ако не беше изчистила чешмата нямаше да се уреди и нейната работа. Животът е неразривно свързан помежду си. Трябваше да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения. Чистенето започва отвън, че после отвътре и
към текста >>
620.
146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
НА 19 МАЙ 1934 г. На 9. юни 1923 г. се извършва военен преврат и се сваля правителството на Александър Стамболийски. Той се извършва от Народния сговор начело с Александър Цанков и от ръководители на Военния съюз. На 10. август 1923 г. се създава Демократическият сговор чрез сливане на Народния сговор с други партии. Начело на управлението на Демократическия сговор е Александър Цанков от юни 1923 г. до януари 1926 г. След неговото падане от януари 1926 г. до юни 1931 г. начело е Андрей Ляпчев. През юни 1931 г. Демократическият сговор губи изборите, които се печелят от коалицията Народен блок. Правителството е съставено от Александър Малинов, а от октомври 1931 г. от Никола Мушанов. През цялото време на това правителство е имало остри вътрешни борби за власт. На 14. май 1934 г. Мушанов депозира на царя оставката на целия си кабинет. На 17. май царят дава нов мандат на Мушанов да състави правителство и започват сондажи. На 19. май 1934 г. представител на Военния съюз „ЗВЕНО" начело с Кимон Георгиев извършва преврат. Сутринта Кимон Георгиев и генерал Пенчо Златев отиват при царя и му поднасят указ за назначаване на новото правителство. В това правителство влизат политически дейци, но не като представители на партии, а представляващи сами себе си. София е блокирана от войска. Назначават се седем министри: 1. Кимон Георгиев - министър председател. 2. Министър на вътрешните работи - О.з. генерал Петър Мидилев. 3. Военен Министър - генерал Пенчо Златев. 4.
към текста >>
621.
ИЗВАДКИ ОТ 33 НЕДЕЛНА БЕСЕДА ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 20 МАЙ 1934 г.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
неделна беседа държана от учителя на 20 май 1934 г. „Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви!" В България първите, които управляваха и тези, които сега са на власт трябва да знаят, че „всяка власт от Бога е дадена". Тези, които ще управляват, те са малкото карамфилче, което вие грижливо трябва да поливате. Ще им кажете: „Дано изпълните Волята Божия тъй, както е казал Господ." Всички ще се молите, управляващите да изпълнят Волята Божия, тъй както Господ ги е пратил отгоре. Те сега са дошли отгоре в България. Тия седем министри тук са псевдоним на ония седем души, които са дошли отгоре да управляват България. Вие казвате: „И тези като другите, кой знае какво ще направят". Че кой ще оправи тогава света, я Ми кажете? Всяка разумна власт е от Бога дадена. И ако тази власт не е разумна, ако тя е лоша, причините по някой път се дължат и на народа: „Какъвто е народът, такива са и неговите управляващи." Не са криви само управляващите. Народът трябва да измени своето положение. Народът трябва да вярва в управляващите. Той не трябва в нищо да се колебае. Народът не трябва да бъде маса. Под думата народ Аз разбирам съзнателното. Масата, според Мене, не съставлява народа. Туй което мислим, туй което чувствуваме и туй което вършим, и то възвишеното и благородното - туй е народът. Кой е праотецът на българите? И българите не го знаят. Българите нямат един Авраам, който ги е създал. Тогава мислете добре за всички. Да пожелаем сега на управляващите, които са дошли в
към текста >>
622.
147. ИСТИНСКИЯТ ДЪРЖАВНИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
За истинският държавник Учителят спомена в Неделната си беседа 32 държана на 13 май 1934 г., която беше седем дни преди държавния преврат. „Според Моите изследвания имаше само четирима души български управници, качествата на които, ако се слеят в едно ще образуват един ИСТИНСКИ ДЪРЖАВНИК. " Да ви кажа кои са тия като образци: 1. Григор Начевич, като дипломат. 2. Константин Стоилов - за външна обхода. 3. Стефан Стамболов - за смелост. 4. Петко Каравелов - за честност." Добре, че България остана да съществува като държава до ден днешен. Това българите дължат на Учителя. Те днес не го осъзнават и затова не могат да го оценят. Но ще дойде това време, когато ще им се отворят очите и ще видят светлината, която иде от Словото на Учителя. Тогава ще прогледнат. А дотогава ще се чака. А учениците на Школата на Бялото Братство ще вървят по своя път чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса
към текста >>
623.
85. МОЛИТВА ПРОДИКТУВАНА ОТ УЧИТЕЛЯТ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
от учителя на брат георги куртев 1. Господи, Боже мой, направи да видя Твоето Лице. 2. Развесели ме заради Името си, 3. Благослови ме заради Милостта Си, 4. Освети ме заради Духът Си, 5. Въздигни ме заради Словото Си, 6. Помогни ми заради Обещанието Си, 7. Ръководи ме заради Истината Си, Укрепи ме заради Правдата Си 9. и бъди Ти благословен Господи всякога 10. Защото си благ и Истинен към всички. Амин. Тази молитва е обозначена като „Малката
към текста >>
624.
85. МОЛИТВА ПРОДИКТУВАНА ОТ УЧИТЕЛЯТ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ОТ УЧИТЕЛЯ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ 1. Господи, Боже мой, направи да видя Твоето Лице. 2. Развесели ме заради Името си, 3. Благослови ме заради Милостта Си, 4. Освети ме заради Духът Си, 5. Въздигни ме заради Словото Си, 6. Помогни ми заради Обещанието Си, 7. Ръководи ме заради Истината Си, Укрепи ме заради Правдата Си 9. и бъди Ти благословен Господи всякога 10. Защото си благ и Истинен към всички. Амин. Тази молитва е обозначена като „Малката
към текста >>
625.
VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб нашия брат В Христа - Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единния, Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на живота, Който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, Който ми говори сега и чрез силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, Който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа и във всичките мои братя - раби на Бога Живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата
към текста >>
626.
107. ВАРНА-ХОТЕЛ ЛОНДОН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се. Разбира се, че идваха приятели от цяла България да го посещават. Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе". То значи каменния връх. Той е над Варна, високият връх. Там ще излезнат, ще посрещнат слънцето, направят си сутрешните молитви и гимнастика и Учителят им говори там или държи беседа, а понякога водят само разговори. От тогава има едно писмо на Учителя: „До всички приятели. Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, да разсъждава и да върши Волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия. Царството Божие, Словото Божие - цел в неговият живот. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със своят Дух, да ви показва
към текста >>
627.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ 1. Д-р Георги Миркович и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905) - 4 2. Едно пророчество за България - 4 3. Писмо на Учителя до д-р Миркович от 4.ХI.1899 г. - 6 4. Д-р Миркович и спиритизмът - 6 5. Пеню Киров (1868-1918) - 8 6. Кой е брат Пеню Киров -10 7. Посещение -10 8. Тодор Стоименов -13 9. Брат Теодоси Стоименов -16 10. Пешком за първия събор -16 11. Михалаки Георгиев (1854-1916) -17 12. Петър Тихчев -19 13. Учителят, ул. „Опълченска" 66 и Георги Димитров - 20 14. Домът на Петко Гумнеров - 21 15. Целувката на чичо Петко - 23 16. Не коригирай Божественото - 24 17. Горницата в Търново и Петко Гумнеров - 26 18. Последното посещение в домът Гумнеров - 27 19. Иван Петрович Радославов - 28 20. Боян Боев (1883-1963) - 29 21. Страшното езеро е наистина страшно и опасно - 32 22. Боян Боев и пушката - 33 23. Кой как проповядва - 33 24. Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев - 34 25. Брат Боян Боев напусна земния си живот - 35 26. Дядо Благо (1865-1938) - 36 27. Приятелят на дядо Благо - 38 28. Двете свещи - 38 29. Творчеството на дядо Благо - 38 30. Сказания на двадесети век - 39 31. Маркова превежда беседа от Учителя - 40 32. Кой как слушаше и записваше Словото на Учителя - 41 33. Георги Куртев, човекът който живееше с Бога (1870-1961) - 42 34. За годишнината на брат Георги - 43 35. Как е лекувал холерата брат Георги Куртев - 45 36. Георги Куртев - 45 37. Песента „Идилията" и брат Георги Куртев - 48 38. Георги Куртев и
към текста >>
628.
Книга
,
,
ТОМ 3
към текста >>
629.
01. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ. Д-р Миркович издава списание „Нова светлина", месечно списание за тълкуване тайните явления на природата от 15 април 1891г.до 15.03.1896 г. То съдържа статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, бъл гарски случки от спиритизма, пророчества и предаване на мисли от разстоя ние. Има отдел по здравословие за здравето на човека и жизнената му сила, както и за източника на болестите и за лечебните средства. Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год. 5, книжка 34 от 15 юли 1895 г. на стр. 119 пише собствена статия озаглавена „Мадам Лучия Гранж и нейните пророчества". Тук дава биографични бележки за известната медиумка и нейните про рочества, която е изумила цял Париж и Франция. На последния конгрес на спиритистите състоял се по време на парижкото изложение през 1889 г. е присъствал и д-р Миркович. Той бил поканен от нея да я посети. И той помол ва мадам Гранж да разпита неговия духовен ръководител, който да му каже нещо за бъдещето му. Каквото трябвало му е казано и той си го записал. Но той не се задоволил с това. Поискал тя да попита някой съвършен дух за бъдещето на отечеството му - България, което също да запише. И той получава от нея това пророчество. Изминават 6 години, през което време той следял за предсказанието което се сбъднало. И понеже се убеждава, че ста налите неща в България клонят към точното изпълнение на това пророчество, той решава да ги публикува на 28 май 1895 г. През 1902
към текста >>
630.
02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЗА БЪЛГАРИЯ Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж. „Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение?" „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии". „Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му. Кога ще се сбъдне това? Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари". „Русия е господарка. Изглежда, че тя решително ще възтържествува след хитрините на дипломатите в полза на други. "Благословена Русия! Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и
към текста >>
631.
03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ Любезни д-р Миркович Нови Пазар, 4 ноември 1899 г. Писмото ви от 25. миналия месец заедно с книгата и колета получих. Аз ви благодаря сърдечно, заради вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: „Онова, което сърцето ви желае да стори засега, сто рете макар и да не сполучите. Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър урок за себе си. Божият път, който Господ нашият Спасител ще ви от крие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в ду шата ви ще ви изведе най-после към желаната цел, защото ще извършите Не говата Воля". От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази. Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя Дух. Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на другия. „Не
към текста >>
632.
04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И СПИРИТИЗМА Д-р Миркович е роден в Сливен в 1825 г. Неговият живот има дълга и пре дълга история. Тук ще разкажа накратко за неговия спиритизъм. Около 1848 г. той постъпва в католическото френско училище в Бабек-Цариград. Там се запознава с един монах на име Рене, който го въвежда в спиритизма, на което той остава последовател до края на живота си. През 1851 г. заминава във Франция и завършва през 1856 г. медицина в Монпелие. Тук се запознава на практика с ясновидството. По това време брат му богат търговец, който го издържа изпраща редовно месечни вноски в тамошната банка. Изведнъж вноските спират и той е подложен на лишение и е принуден да гладува. Тогава го посъветват да посети някаква жена, която е била ясновидка, за да му каже, защо не му идват парите. Среща се с нея и тя го уведомила така: „Твоите пари са тука в пощата, но адреса е написан погрешно и не могат да ти ги изпратят. Иди да си ги получиш". Отива в пощата и действително парите са престояли дълго време понеже адреса е погрешен. Дават му парите. Но това вътрешно виждане на ясновидката му се отразява много и той вижда, че тук има един невидим свят, има окултна страна на живота, който трябва да се изучава. Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и
към текста >>
633.
05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
(13.07.1868-27.01.1918) Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България. За по-голяма яснота може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя. А той бе оставил и творчество, спомени, дневници и много статии. Ние не го заварихме. Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем. Само тя си знае защо. Била е заможна, а баща й бил богат за времето. Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат хляб. Тя се казвала Ерефели. Имаме я на фотография с Пеню - много хубава жена. А Пеню е бил също представителен по фигура и осанка. Но бракът им е бил подложен на много изпитания и то поради странностите на ПейЮ. Нито той могъл да ги разбере като хора, нито пък те проумявали в неговите постъпки. Но го търпяли понеже уважавал и обичал жена си. Но това не било достатъчно за онези години, когато човек е трябвало да си изкарва хляба с някакъв занаят. Пеню опитал много неща: бил е шивач, книжар, застрахователен агент, чиновник, но домашните му не били доволни от него. Не приличал на тях и не могъл да печели пари като тях. Особено след срещата си с Учителя той съвсем се променил и започнали големи разправии в домът му. Жена му, красавицата Ерифели не одобрявала, дори пречела в неговите начинания. Но той не отстъпвал. Накрая те го оставили да си прави
към текста >>
634.
06. КОЙ Е БРАТ ПЕНЮ КИРОВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БРАТ ПЕНЮ КИРОВ? Ето какви думи брат Пеню Киров отправил към бургаските братя: „Вие ме омъчнихте много. Защо? Аз съм впрегнат в каруца, в която всички сте се качили, тази каруца тегля към върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място. А някой от вас като е слязъл от каруцата, наместо да ми помогне, то застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен." Когато брат Пеню Киров заболя през 1918 г. извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които бяха мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. От сега нататък ти ще го раздаваш." Наскоро след това получили съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случи така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памтивека."Идваме един след друг на земята и така един след друг си заминаваме като онзи, който е раздавал хляба на гладните го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото
към текста >>
635.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
като наближи видя града, плака за него и казваше: - Да би знаял ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти. Но сега то е скрито от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен. Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава. На човека предстои да излезе от един свят и да влезе в друг по-висок. Тогава Божият Дух слиза и осветява това време - това е посещение на Духа и посвещение на човека. Нема по-голямо благословение от това да посети Господ един народ. С Него идат безброй работници. Те обхващат от вътре човечеството - раждат се даровити, талантливи, способни души, силни и самоотвержени, приготвени от векове за това.
към текста >>
636.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
(17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София) Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика, с които Учителят бе почнал да работи в началото на века. На първия събор във Варна присъст-вуват: д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, който е бил юноша за ония години. Той беше свидетел как от трима човека кошера се рои ежегодно и накрая доживя, когато Учителят си замина и остави няколко хиляди последователи. Доживя още години и взе дейно участие в братския живот и бе председател на Братския Съвет. Той знаеше много неща и беше жива история на Братството. Жалко, че не се записа това, което знаеше и което ни разказваше. Направихме голям пропуск. В онези години ние живеехме в един друг свят и не виждахме как преминаваха човешките години, как възрастните приятели си заминаваха, а виждахме само онези, които идваха като млади братя и сестри. Ето какво той ми разказваше за Учителя. В първите години, около 1900 г. Учителят е бил изключително скромно облечен; беден, но се носел винаги чист. Ходел е с едни старовремски обуща с ластици около глезените. Това означава, че не е имал средства, за да се облече и издокара. Като дошъл в София нямал е къде да спи. Отначало отсядал на ул. „Леге", където е старопри-емница на евангелистите. Колко време е бил там - не знаем. Но по-късно е спал лично при Тодор Стоименов в неговата квартира. Понеже са имали само един креват, са спали дълго време наедно на този креват. За Тодорчо той е бил само г-н Петър Дънов и нищо повече. Ние
към текста >>
637.
09. БРАТ ТЕОДОСИ СТОИМЕНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СТОИМЕНОВ Брат Теодоси Стоянов (Тодор Стоименов) си замина на 22.Х.1952 г. „г-н Данаиле, мъжо любезни". Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за приятелството и за вечната и нерушима връзка между душите. Тези връзки растат и се развиват през вечността. В тях работи Божия Дух. Какво велико и вечно общество образуваме ние! Не поради вечното съгласие, а поради единния Божи Дух, който работи в нас, с който всички сме в съгласие и единство. Това е Бялото Братство. Не е било време, когато Бялото Братство да не е работило и няма да бъде време кога да не работи. Не е казано да знаем, и не е речено на хората да знаят какво дължат на Бялото Братство. Един ден човеците, които са се ползвали от благата ще бъдат души спечелени, придобити за Братството. Брат Теодоси винаги е бил свързан с Братството. Той е бял брат. В миналото сме се срещали с него и сме работили заедно. В бъдеще ще се срещнем и ще работим пак заедно. Нашата работа е вечна. Призоваваме помощта на Бялото братство сега и при всички мъчнотии, които ни предстоят и при всички добрини, които ни предстоят. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. И като са далече те от тебе, ти мисли с любов за тях. Радвайте се, че сте записани на Божията длан. Които са в Любовта не могат да се загубят. Духовното име на Тодор Стоименов е Азаил, а неговият духовен ръководител е Арахангел Ферони. Той е слязъл от най-възвишената планета
към текста >>
638.
10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПЪРВИЯ СЪБОР През 1899 г. Учителят Петър Дънов води кореспонденция с Тодор Стоименов и Пеню Киров от гр. Бургас. Двамата са работили като чиновници в градския съд. Получават писмо от Учителя, който ги поканил на съборна среща в гр. Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща. Тогава Учителят им говори за бъдещето на Братството за идеите, които ще обхванат цялото човечество. После Учителят ги извежда по върховете край барна, на Дегилиташ-връх. Прекарват няколко дни. Тук Тодорчо пита Учителя: „Вие сега ни говорите за бъдещето когато ще бъдем мнозина, но ние сме трима. Единия е на възраст, втория също на средна възраст, а пък аз съм още много млад". Учителят отговорил: „Сега сте
към текста >>
639.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
(1854-1916) Младежката група на Изгрева бе много пъстра и така се нареждаше, че всеки дружеше с някого си. Аз„и Георги Радев бяхме първи приятели. И така един ден бяхме с Жорж на Изгрева, занимавахме се с разни неща когато дойде една сестра и ни предаде, че Учителят ни вика. Отидохме веднага при Него. Аз бях така устроен, че много не се въртях около Учителя, докато другите непрекъснато се чудеха как да се завъртят при Него, да се намерят за нещо да Го питат, да разговарят, като търсеха най-малкия повод, за да се срещнат с Него. Аз и Жорж стояхме малко настрана и смятахме, че не е разумно да се смущава Учителят и да Му се губи времето. Но другите така не смятаха. Пристигаме при Учителя и Му целуваме ръка. Той седеше на стол и четеше книга. Без много приказки Той ни даде същата книга. „На, прочетете тази книга!" Взехме я и веднага се запътихме към нашата малка къщичка направена от дъски. Уточнихме се кой да я чете пръв, но после решихме да я четем на глас. Един да чете, а друг да слуша и после да се сменяваме. Цяла нощ я четохме. Книжката бе озаглавена: „Митар, пророкът" от Михалаки Георгиев. Останахме замаяни. Това беше цял окултизъм и три пъти жив окултизъм. Не познавахме нито автора, нито книгата. Разпитахме се. А възрастните приятели го познаваха и ни разказаха много неща за него. Беше един от интелигентните и първи сподвижници на Учителя. Ще намерите името му в първите протоколи от съборите. А за останалото ще го намерите в биографията му. Но тук ще
към текста >>
640.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва. Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов. Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски
към текста >>
641.
13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„ОПЪЛЧЕНСКА" 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ От 1905 г. до 1926 г. Учителят живееше на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови. Къщата на Петко Гумнеров беше половин близнак, а другата половина беше на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Той живееше при майка си, в едно съседство с Учителя и под един покрив с Него. Покривът на къщата е един и таванът е общ. Когато стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите и започнаха да претърсват къща след къща, сестрата на Георги Димитров - Елена, преминава през общия таван, спуска се през таванския отвор към половината на къщата, където Учителят живееше и поисква закрила от Него, за да я спаси. Ако бяха я хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на „Св. Неделя" през 1925 г., когато загинаха стотици хора в църквата. Ако бяха я хванали, милост нямаше да има. Учителят я изслушва, приема молбата й и нарежда на една наша сестра Василка да я изведе като наша сестра преоблечена в бяло. Мята й отгоре дреха като на наша сестра, така както ходеха по онова време с бели забрадки, с бели рокли, хващат се под ръка двете и излизат. Нашите хора изобщо не ги спираха. Излизат през портата, минават през кордона, а полицията претърсва вече дома на баба Парашкева. Така сестрата на Георги Димитров беше извлечена от Василка, от блокадата на полицията и заведена в техните среди. Те си имаха тайни квартири. И което е
към текста >>
642.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПЕТКО ГУМНЕРОВ Петко Гумнеров беше един от първите ученици на Учителя. Беше гърбав, нисък на ръст, но интелигентен, буден и добър брат. Той беше чиновник в съда. Беше бързописец. По време на съдебните процеси записваше. Не знаеше стенография, но тогава имаше бързопис. Умееше да съкращава думи, да ги вписва и след това да ги разчита. Записваше почти всичко с тази негова метода, долавяше и не изпускаше човешкия говор. Естествено, каквото говореше Учителя Петко записваше. И други братя, които можеха бърже и хубаво да следят говора на учителя и те записваха. След това като се съберат, проверяват кой каквото е записал, подреждат, комбинират и така беседата на Учителя е възстановена. Това бе началният етап от записването на Словото на Учителя. След това дойде при Учителя стенографа на Народното събрание Тодор Гълъбов. Той беше един отличен стенограф и записваше всичко. Беше издал и учебник по стенография. И каквото запишеше след туй хубаво го редактираше. Знаеше какво значи автентично, нали стенографираше речите на народните представители в Народното събрание и не му бе позволено да променя нищо. Така той подготви първите три серии беседи на Учителя. Учителят ги издаде и ги нарече „Сила и живот". Първите три серии са почти оригинално Слово на Учителя. Трябва да кажем и за стенографите. Те се явиха точно на време, за да стенографират и запишат Словото на Учителя. Затова се бе погрижило Небето. По покана на българското правителство, за да се записват речите на
към текста >>
643.
15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЧИЧО ПЕТКО Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом. Тук Учителят живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец своите беседи. Особено неделята бе много тържествена. Българите по онова време тачеха неделята и селянина и гражданина не работеха в този ден. По селата ходеха на черква сутрин, а след обед правеха кръшни хора по мегданите. Гражданите в градовете сутрин посещаваха черквите, но не всички, пълнеха кафенетата, а вечерта всеки се запиляваше там къде душа му искаше. За нашите приятели неделята също беше Божи ден. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува. А чичо Петко е женен, но няма деца. Но да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе друг, много строг. Да се видят прегърнати млади по улиците и да вървят както това сега се прави и че дори се целуват, тогава такова нещо бе изключено. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко. А през това време Учителят не е в София, а в Сливен и заедно с други
към текста >>
644.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БОЖЕСТВЕНОТО! През лятото на 1920 г. Учителят беше заминал в гр. Сливен. С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата. Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя. По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе. Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят. Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка!" Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в
към текста >>
645.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше ГОРНИЦА. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата. Отпред имаше един светил-ник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи светлини. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал. Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата. Това не беше обикновена светлина. Имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителят нареди обстановката, и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме от там в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата. От съседната стая през вратата всеки поглежда вътре как е наредено. Така 10 човека правят обща молитва. И всеки сам си каже своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми и какво обича. Всеки един така в себе си, открие душата си като мълчалива изповед пред Бога. И така слизат групите от по 10 човека на двора. След това се качва друга група от 10 човека. А онези, които
към текста >>
646.
18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ Последният път Учителят ни покани няколко братя. Бях аз - Борис Николов, Методий Константинов, Боян Боев, Галилей Величков. Ама Галилей не го покани Учителят, но той се вмъкна насила даже. Тогава Учителят беше много строг и сериозен. Той ни покани и каза: „Тези и тези братя". Заведе ни на ул. „Опълченска" 66. Слезнахме с кола и аз усетих тогава, че Той си взима сбогом със старото жилище. Тогава предложих на приятелите: „Нека да оставим Учителят сам в стаята си. Той има някаква лична Негова работа". Учителят кимна с глава, одобри моето предложение и ние излязохме от стаята и седнахме на пейката на двора. Учителят седя в стаята около два часа. Там какво е правил ние не знаем. След туй ни повика. Беше отворил сандъка си. Имаше един голям сандък в стаята. Имаше книжа, предмети и други неща. Извади от сандъка си една кутия и я подаде на Методий: „Тези неща ще ги предадеш на Гръблашева". Те бяха ценности, които тя бе оставила Учителят да ги пази. Методий взе кутията, понеже живееше у Гръблашеви. Имаше връзка с тях - с майката и дъщерята. След това Учителят взе тетрадките на Петко Гумнеров, в които той е записал първите беседи, които Учителят е държал в София. Учителят ги предаде на Боян Боев. На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали. Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър. Те бяха седем, осем кристала. Бяха ги донесли от
към текста >>
647.
19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
РАДОСЛАВОВ Той беше историк и бяхме приятели с него. Неговият живот протече драматично и трагично. Бяхме свидетели на тези събития и знаехме защо всичко туй му се случи. Опита се да коригира Божественото и той трябваше да заплати, което стана по начин, който Учителят посочи. Този случай го описах. Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България. Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя. Та те двамата на млади години сядат в една бирария „Батемберг" до черквата „Св. Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира. След като го бяха изиграли и след като бе разрушен и разпродаден братския салон на „Оборище" 14, който Братството построи, той се пренесе на Изгрева в една барака като остана непрекъснато в недоимък. В една торба
към текста >>
648.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
(17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София) При всеки удобен случай ние се отправяхме към планината Витоша. Тогава тя не се посещаваше много. Само местното население от околните села бродеше по нея. Това бяха овчари и пастири, или косачи, които косяха тучните ливади. А до там се отиваше пешком за няколко часа. Решихме да отидем на местността „Яворови пресои" на Витоша. Бяхме двама. Мария Тодорова и аз. Поканихме и Боян Боев. Придвижихме се бавно, защото брат Боян се движеше с бастун и леко понакуцваше. Това бе едно страдание останало от войната. Измъчваше го много, но никога не се оплака. Пристигнахме горе. Овчарите бяха окосили ливадите и сеното бе направено на големи купи. Прекарах -ме през деня много хубаво, в хармонична обстановка. Спахме там. Аз сложих на земята един пласт сено, а само отгоре платнище. Легнахме, завихме се с платнището, а отгоре половин метър със сено. На планината нощем е много студено. Спахме много хубаво и бяхме безкрайно освежени и доволни. Върнахме се и разказахме на Учителя. Той се усмихна: „Следващия път и Аз идвам!" Да, обичахме този хубав живот на планините. Имаше моменти, кракът на Боян Боев го измъчваше много. Беше отишъл до Учителя и трябваше да седне, за да стенографира, но болното му коляно му попречи и той без да иска изохка. Учителят го погледна: „Е, как е?" и с погледа си посочи коляното му. Боян също погледна коляното си и каза: „Ех, карма". Учителят се усмихна. Ние също се усмихнахме, защото чакахме, че той
към текста >>
649.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО Има места в планината, които не са благоприятни за туристи. Там има други сили, които действат разрушително. Но те също създават свои забележителни места, но силите и вихрите им са негативни по заряд. И ако човек не е във връзка с Невидимия свят, може да премине през премеждия. Всички произшествия в планината се дължат на това правило. Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава. Боян Боев беше поискал да отидем на Страшното езеро, до което се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица. Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща. Аз бях минавал там. Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя. „Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна". Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни
към текста >>
650.
22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ПУШКАТА Баща му беше българин, а майка му арменка и той по черти приличаше на майка си. По едно време баща му издавал вестник. А майка му след известно време се поминала и той идва да следва в София. Когато идва време да го вземат войник по време на войната, той не иска да взима пушка. Те му я натикват в ръцете, а той я захвърля: „Аз пушка не вземам". Така демонстрация да се направи в навечерието на войната означава разстрел. Хвърлят го в затвора, бият го, измъчват го, изтезават го, но той не отстъпва. И добре, че се застъпва за него един общественик, в чиято къща той е живял пред генерала та така го освобождават. Мобилизират го като санитар в Балканската война, където е завеждал аптеката, понеже е следвал естествени науки. Интересно е, че Боян Боев и Георги Куртев са в една военна част. В затвора настива кракът му, защото като санитар отстъпва стаята си за болни, а той отива да спи в едно мазе. Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива. От 900 болни в холерната болница са дали само 28 жертви. Тази артроза го свиваше с големи болки. Седим на една маса с него, замира му дъха от болки, но мълчи. Няма как, пушка е хвърлял на времето поради идейни мотиви и сега плаща за идеята си. Всички идейни хора рано или късно небето ги прекарва през изпит да види доколко могат да жертват и доколко ще издържат. Брат Боян бе заплатил идеите с живота
към текста >>
651.
23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПРОПОВЯДВА Аз с него се запознат през 1920 г. Това което зная за него, той ми го е разказвал. На времето е следвал естествени науки в Германия. Там се запознава с Рудолф Щайнер и е бил негов ученик заедно с други студенти. В един разговор Щайнер го запитва: „Ти от къде си?" „От България". „Ами защо идваш да търсиш тук учител когато Учителят е в България?" От тези думи той се запалва и се връща в България. Тук се записал в Университета и си довършва естествените науки. Същевременно прави връзка с Учителя. След като завършва го назначават за учител в гр. Панагюрище. Той е енергичен, деятелен човек. Направо огън човек. Имаше дар слово. Като говореше пред слушателите, залата замираше. Той популяризираше духовните науки и беше противник на материализма и атеизма. Но той е толкова деятелен, щото почва да вербува дори учениците си, чете сказки, държи проповеди и скоро около него се образува един голям кръжок от ученици. Той ги извежда на екскурзии, запознава ги с един нов мироглед към природата. Такъв човек се среща рядко. Учителите се виждат в чудо с него. А освен това той е добре подготвен в своята професия. Когато говори на учениците за растителния, животинския и минерален свят, той винаги свързва всичко това с окултните науки. Но духовенството го погна както и местните общественици и го уволниха. След това го изтеглиха в гр. Свищов, но и тук продължи своята дейност, след което бе уволнен дисциплинарно като учител. Дойде в София на Изгрева, но остана без пенсия.
към текста >>
652.
24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ Боян Боев си замина на 21 август 1963 г. в 18 ч. и 35 мин. Сега когато изпращаме нашият обичен брат Боян, душите ни са изпълнени със спомени за него. Наистина ние извървяхме светъл творчески път с него. Път на служене и на жертва. Този път не свършва до тук, защото той е път във вечността. Нито връзката ни с брат Боян се прекъсва, защото тя е връзка с вечния живот. Сега какво да кажем? Имаше извор на планината с чиста прохладна вода. Всеки можеше да почерпи от него. Имаше плодно дърво, което принасяше много плод. Питат ме къде е дръвчето? Казвам, дръвчето е в семката. Не се е загубило. Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила. Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това. Царството Божие е в сърцата на онези, крито любят Бога. И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат. Тук той си е приготвил най-хубавото място. Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни. Там неговата свята творческа работа продължава. И не само това. Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познават. Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Боян да не го обича. СПОМЕН ЗА БРАТ БОЯН Обични брат Боян, ние ще бъдем отново в Божествения живот както сме били до сега. Едно в красотата, едно в мъдростта и
към текста >>
653.
25. БРАТ БОЯН БОЕВ НАПУСНА ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БОЕВ НАПУСНА ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ Роден на 17 октомври 1883 г. в гр. Бургас. Починал на 21 юли 1963 г. в гр. София. Всеотдайният ученик на Учителя, великата подкрепяща ръка в Слово и Дух престана да работи! Благородното човеколюбиво сърце не тупти вече, но той ни остави велик образец на служене. Петдесет години, всяко Слово отронено от нашия любим Учител мина през перото му. Неговите сказки, книги и статии, говорят за дълбоко просветения ум и висок идеал, на който служеше. Като изпращаме в духовния свят нашия обичен брат Боян Боев, ние съучениците му - братя и сестри и приятели, дълбоко се прекланяме пред него и неговата дейност. Погребението ще се извърши на 23 юли 1963 г> вторник, в 17 часа в Софийските гробища. Учениците на Бялото Братство в България. София, 21 юли 1963 г. Бащата на брат Боян се казваше Димитър Боев. Открива печатница в гр. Бургас. Издава вестници и книги. Той имаше трима сина: 1. Боян, роден на 17.10.1883 г. Завършва естествени науки и работи като гимназиален учител. 2.Стефан, роден на 16 септември 1886 г. Замества баща си като печатар и ръководи печатницата му. 3.Симеон, роден на 22 октомври 1888 г. Работи като управител на митниците в Созопол и в Бургас, а по по-късно е чиновник. 4.Станка, първо дете на Димитър Боев, родена на 20 декември 1881
към текста >>
654.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
(1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя. Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя. Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана. Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм
към текста >>
655.
27. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЯДО БЛАГО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ДЯДО БЛАГО Дядо Благо имал приятел и все искал да го заведе и да го запознае с Учителя, а то все не се нареждало - или нямало време, или все един от двамата бил занят с лична работа. Не е било време за такава среща. Но идва време, този приятел се разболява и за няколко дни починал и дядо Благо бил на погребението му. Преди това той попитал Учителя, дали е редно да ходи на погребението. Учителят му разрешил. Връщайки се от погребението дядо Благо отново отива при Учителя, който вдигнал ръка за поздрав и дядо Благо отговорил със същия поздрав, а Учителят му казал: „Аз не поздравявам теб, а твоят приятел когото погреба. А сега той е тук до тебе застанал." Дядо Благо се оглежда и не вижда никого. Не му е било дошло времето да му се отворят очите. Докато на неговия приятел му бе дошло времето да се срещне с Учителя. Един се среща с Учителя на яве, а друг в другия
към текста >>
656.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява. Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява. Ляга на легло и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г. в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя. Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа". Вечерта от 19 ч. до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа. Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за дядо Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска!" След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо!" Дядо Благо беше ученик на
към текста >>
657.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко. Невероятно творчество за деца. Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни. Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1. Поговорки: Първо Петко, после господин. След молитва ще река Амин. Речи ми реч да те позная. Пиши ми ред да ти гадая. Пред кум се вода не гази. Бъхтано куче не пази. Слепец, слепци не води. Сам вожд на бой не ходи. Не се меси в чужди грешки, Да не си причиниш болежки. 2. Гатанки: Малък Сечко сред реката сапун прави от водата. Баба Марта го събира, За един ден го изпира. Що е то? (Ледът) 3. Скоропоговорки: Биволарю, биволарю, като биволарува, биволарува не набиволарува ли се? (Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава. Що е това? (Иглата) Трака, чука във реката, Брашно бълва в торбата. Що е то? (Воденицата) 4. Скоропоговорки: Кръстю кръсци кръстосва, Добре кръстосвай Кръстю
към текста >>
658.
30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК НАЧАЛО 1. Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен. 2. Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. 3. Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизреченна. 4. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили. 5. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е той в блаженство, неподражаем в президентство. 6. От Бога по-реално няма! Вселената макар голяма, Открай докрай я Той заема. 7. Навред проникнува горите, Цветята, билките, тревите, И облаците, и звездите. 8. Той е у всичките животни Живота - в форми разнородни. Единство - в членове свободни. 9. И ето, Той и в нас живее! Честит е, който съумее Със Него в себе да се слее. 10. Весден ще слуша словото му, Ще изпълнява волята му И ще пребъдва в лоното му. 11. Бог наш е жив Бог повсеместен, Всемъдър, благ и милосърден, И пак невидим, неизвестен. 12. От Бога всеки само иска: Един за всяка душа близка. А друг за себе си - да лиска. 13. Далеч от Бога в тъмнината, Пред Него близу - в светлината А ти върви си след душата. 14. Извън съзнанието Божие Народ, човек и дом не може! Така си Вседържител Боже. 16. Ще видиш Бога ако вярваш; Ще вярваш без да се съмняваш, Ще вярваш и ще се надяваш. 17. Без вяра щастие не иде, Без слънце светлина не биде, Без Бога благодат не сниде. 18. Светът без вяра не успява, Тя ни крепи и утешава, Задачи много разрешава. 19. Любов, хармония,
към текста >>
659.
31. МАРКОВА ПРЕВЕЖДА НА ФРЕНСКИ БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НА ФРЕНСКИ БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ Маркова беше своеобразен човек, но имаше една дарба - да знае езици. Беше белгийка по произхождение. Стана преподавателка по френски език, организира много курсове в София и много ученици преминаха през нейния метод за преподаване. Най-важното бе, че всички нейни ученици про-говорваха на френски език. Само нейните ученици проговорваха и след това говореха свободно. Как ставаше това не зная - имаше качества за това. Маркова познаваше Учителя още от първите години. В нейния салон се държаха едни от първите беседи на Учителя. А нейния салон е бил на ул. „Цар Шишман" където е била школата за чужди езици. Там през 1922 г. Учителят е говорил на младежите. Но тя беше своенравна, а имаше много неща и с това създаваше много грижи и бели на Учителя. Но когато решаваше нещо да свърши го правеше. Така беше превела една беседа от Учителя на френски език. Аз взех и дадох друга беседа на Маркова да я преведе на френски. Тя взе, работи известно време и ми върна материала. Гледам и виждам, че тя бе коригирала с червено мастило целият текст. Аз изтръпнах, защото видях, че тя е превеждала както си иска и както намери за добре. Знаех, че един превод от български на френски не е проста работа, но да се направят толкова поправки с червено мастило на българския текст ме ужасяваше. Страхувах се, какво ли би казал Учителят. Затова аз предадох теста на Боян Боев, а той го занесе веднага на Учителя, Той го разгледал, видял червените поправки, върнал
към текста >>
660.
32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше една сестра Попова, която бе възрастна по онова време. Ние бяхме към 25-30 години, а тя гонеше 80 години. Тя бе стара, а ние млади. Тя ни разказваше когато се събирахме около нея много интересни неща, от първите години на братския живот. Но ние също знаехме много неща, защото нашето поколение откри Школата. Така ние бяхме свидетели на много странности в нейното поведение. Когато всички бяхме в Салона, Учителят седеше на своя стол до катедрата и държеше своята беседа, то старата Попова правеше разни движения с ръцете - плавни и чудни движения. Ние седим в Салона, Учителят говори, ние слушаме, а Попова седнала на стола или застанала права, извършва непрекъснати движения с ръцете. Ние се дразнехме много, защото тя ни пречеше да се съсредоточим към Словото на Учителя. А Той беше невъзмутим, все едно, че не я забелязва и си говореше спокойно. Отидоха при Учителя да протестират да се отстрани от Салона или да й се направи строга бележка, да спре с тези нейни движения и фокуси. „Оставете я, ви казвам. Ако я спрете ще стане по-лошо, ще избие на друго място и в друга посока и ще ви попречи повече на работата". И така ние я оставихме. Някои свикнаха с нея и не я закачаха, а повечето се примириха, защото зачетоха думите на Учителя. Така един път мисля, че беше към обяд. Учителят почва да говори. Попова вдигна ръце и почна да прави своите обичайни движения. Боян Боев, който винаги придружаваше Учителя и всичко записваше в този момент си беше
към текста >>
661.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.) „Да се весели Твоя Дух в моята душа". Между многото неща, за които има да благодарим на Учителя, трябва особено да сме благодарни за онези незабравими срещи, които имахме при Него. Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори. Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава. Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите?" Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свята връзката си с Бога. Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа. Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ. Да работи човек с брат
към текста >>
662.
34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НА БРАТ ГЕОРГИ Божият Дух се изявява чрез неговите избрани. За такива Господ казва: „Той ми е съсъд избран и драгоценен". Щастие е да срещнеш такъв човек, да го познаваш, да живееш с него. Това щастие ние имахме с нашият обичен брат Георги. Тай беше служител Божий - светилник, който свети - носител на Доброто - крепител на вярата - ревнител за делото на Учителя. Такъв го познаваме всички ние, които сме тук. Такъв е неговият път. Това е неговия живот. Отминал ли е той? Не е отминал. И до колкото ние имаме този живот и носим това служение, той е с нас! Учителят казва: „В Любовта раздяла няма!" Колко хубави дела ни показа брат Георги. Те ще ни дават винаги подтик и сила да ходим в този светъл път. Брат Георги беше истински ученик на Учителя. Пътят на учениците на Бялото Братство е път през вековете, белязан със святи подвизи. Път на служение и жертви. Всички си спомняме брат Георги работлив, скромен, изпълнен с дух и вяра, предан на Учителя и неговото дело. Спомняме си много примери от неговия живот разказвани от него самият, в разговори, простичко, естествено, свенливо, поетично. Подвигът на вярата. Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в
към текста >>
663.
35. КАК Е ЛЕКУВАЛ ХОЛЕРАТА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЛЕКУВАЛ ХОЛЕРАТА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ? Той сутрин и вечер е давал по 40 валерианови капки на човек и 10 капки йодова тинктура. Увеличил е двойно дозата, която са давали лекарите. Давал е да се пие обилно гореща вода. Накрая когато лекарите узнали, че той е превишил дозата по свое усмотрение решили да го дадат под съд. Той се явил и казал: „Със тази доза аз спасих 900 човека. А вие с вашата доза колко спасихте? Николко! Защото ви нямаше там и бяхте се изпокрили поради страх от болестта. А сега може да ме съдите!" Гледали го, гледали го и нямали какво да му направят и му казали: „Свободен си, но друг път си опичай ума, защото ще пострадаш." Брат Георги Куртев беше истински народен човек с опечен акъл, така както го бяха посъветвали по онова време, когато искаха да го дадат под съд. Ако му чукнеш през нощта, той става, облича се и тръгва понякога пеша в кое и да е село. Народът него обичаше, него зачиташе и него търсеше. Беше по-авторитетен от лекарите. И затуй яви ли се болест, търчеха при бай Георги. Неговият дом беше братски дом. Той организира Братствата в Айтоските села. Той имаше многолюдно семейство. Прекарваха много бедничко с една фелдшерска заплата. Но на тяхната трапеза можеше да се
към текста >>
664.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
С брат Георги Куртев се познавах много добре. Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж. Плана на чешмата беше разработен от брат Бер-толи и брат Борис. През 1928 г. строежът бе приключен. Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма. Снимките от това време направени от фотографа Васко Искренов най-добре ще ви заведат в онези години. С брат Георги Куртев съм се виждал много пъти. Той разказваше своите опитности от първите години с Учителя през време на двете войни - Балканската и Европейската, просто и увлекателно. Аз исках да ги запиша, но той се смущаваше, когато виждаше, че аз изваждам молив, за да стенографирам. Той млъкваше и прехвърляше разговора на друга тема. Тогава направих следното: при друг случай аз го подканвах и той разказваше и аз го слушах най-съсредоточено и в същото това време, аз бях сложил тефтерчето на коленете си под масата и записвах, като той не виждаше моята малка хитрина. Така записах неговите опитности, които са най-точни и верни. И други след това са ги преразказвали, но друго е да ги запишеш точно и след това да ги предадеш писмено. А когато ги запомниш и преразкажеш след това, то спомените се променят. Така че аз ги имам на стенограма, а моята стенограма е точна
към текста >>
665.
37. ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА И БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ Два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо. „Брат Петре, като си замина, моля те, ела и преди да вдигнат тялото ми, изсвири ми „Идилията". През 1920 г. когато Учителят за пръв път ми я изсвири каза: „С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър като получи телеграмата, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и да му изсвири „Идилията". А това беше при пълното слънчево затъмнение през 1961 г. на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не
към текста >>
666.
38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ФАЙТОНА НА МУСТАФА Брат Георги Куртев бе един от първите ученици на Учителя. Беше пръв по време и пръв по достойнство. Изцяло беше отдаден на службата си като фелдшер. Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920
към текста >>
667.
39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И СПИРИТИЗМА В АЙТОС Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок. Тогава Той за тях е още г-н Дънов. Брат Георги иска да Му се похвали какво са постигнали чрез техният медиум и как чрез него говорят все бележити, заминали хора. Поканват Го на кръжока, но Учителят не сяда при тях. Той сяда на една друга масичка отстрани. А те имат кръгла масичка, около която сядат всички участници в спиритическия сеанс. Те са събрани в кръг около нея и като си сложат ръцете на масичката тя започва да се клати при сеанса. Тогава идва някой дух и влиза в медиума, те му задават въпроси и той отговаря - духът говори чрез медиума. Така по този начин работи всеки път спиритическия кръжок в Айтос. Но сега Учителят седи на страна. Този път групата прави молитви, пеят песни, но не се явява някакъв дух и медиума мълчи, не иска да говори. Става сконфузно положение. Излагат се пред Учителя. Брат Георги казва отчаяно: „Г-н Дънов, днес нямаме проявление". Учителят му отговаря: „Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление?" Брат Георги вдига рамене и нищо не разбира, и пак се прибира при останалите до масичката. Но накрая решават да си турят ръцете над масичката и тя започва да се клати без да я пипат. Тя почва да се търкаля. А тя е трикрака масичка и върви на трите си крака като отива към Учителя, застава пред Него без да има чо- 4. "Изгревът"... т. 3 век до нея. А те именно за това се чудят. Масичката три пъти се покланя
към текста >>
668.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ Георги Куртев е мобилизиран по време на Балканската война. Мобилизиран е и Боян Боев. Той беше тогава здрав и изпратен на фронта. Но той декларира предварително: „Аз пушка не взимам и не стрелям. Мога да бъда санитар в болница." Следва наказание след наказание. Лежи доста време в карцер, но като виждат, че не могат да го превият и след като го държали в затвора, най-сетне го пускат да бъде санитар в болница. И така двамата се събират в една болница. Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Където върви полкът, тя е прикрепена за него. Каквото има - болни войници и ранени, тя ги приема за лечение. Обаче на южния фронт на Ча-талджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. Големи жертви даде нашата войска при Чаталджа. Паднаха много убити. След като избухна холерата, болницата, в която е брат Георги и Боян е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. „Да дойдем в тази болница е все едно да мрем заедно с холерно болните." С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки, вън от селото на един баир. От фронта"' от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всичко стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: „Който отиде горе при болните няма да види семейството си вече". Наместо да ги насърчи, той ги
към текста >>
669.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ТОПОЛИЦА– разказва Борис Николов За чешмата в Тополица само аз мога да ви разкажа, защото аз бях този, който я построи. Мога да ви покажа хубави снимки от тази чешма. Те ме връщат десетки години назад и възвръщат спомените ми. Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище. В село Тополица тогава нямаха вода. Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през лятото. Тогава приятелите от селото, които бяха от Бялото Братство, а те бяха около 90-100 човека, решиха да направят чешма за селото, за да има чиста вода. В селото имаше Братство благодарение на Георги Куртев от Айтос. Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел. Кръчмарят също му пригласяше. А селото е разделено на две. Половината са с Братството, а другата половина с попа, който воюва срещу нашите приятели. Тогава нашите братя решиха да направят чешма на селото и се обръщат към нас с Бертоли да дадем проект за чешмата и да изпратим човек, който да ръководи работата. А там си имат работници, имат строители. И Бертоли кого да изпрати? Изпрати мен да ръководя работата. Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището. Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има
към текста >>
670.
42. ВАСИЛКА ИВАНОВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тя беше от Айтоските села и живееше на ул. „Опълченска" 66 в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята. Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите Му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. Между другото тя беше плетачка и в свободното време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари една наследствена нива в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половинка от къщата. А това беше баба Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство. Тя разказваше как веднъж подгонен от полицията Георги Димитров се прехвърля през тавана където имало капандура, отишъл в стаята на Учителя и потърсил помощта Му. Учителят наредил да му се даде пардесюто, Неговата шапка и наредил също на Василка да му отвори външната врата и да го изведе навън. Така той се спасил. По същия начин и двете сестри на Георги Димитров по различно време по нареждане на Учителя са били обличани с връхните дрехи на Василка и тя ги е извеждала от блокадата на полицията като са минавали за сестри от Братството. Освен това Василка, там в плетачната машина, в нейния калъф е криела архива на Георги Димитров. След време тя предала архива на съхранение. След като стана гонение на Братството през 1957/58 г. тя отиде да
към текста >>
671.
43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От сутрин до вечер на ул. „Опълченска" 66 се движеха хора в една необикновена върволица. Всеки дойде по някаква нужда и иска среща с Учителя. Там имаше сестри, които ги посрещаха и ги настаняваха или в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките и те чакаха кога ще бъдат приети от Учителя. Можеше някои да чакат с часове и да не бъде приет от Учителя. Понякога може да чака и няколко дни. А кога ще бъде приет, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше неговият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на умът и сърцето не са застанали точно на онзи час и минута когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора беше необикновена. А да се посрещнат толкова много хора трябваше и домашни помощници. Освен леля Гина там беше и сестра Янакиева, която се грижеше за кухнята и неизменната Василка Иванова. Понякога идваха и гости от провинцията и те приспиваха в приземния етаж при Василка. Така веднъж идва една сестра Еленка Цочева от Айтос. Вечерта след като Василка е приключила с разтребването на къщата дошло време и за сладки приказки. А за сладките приказки няма определено време. То се разтегля с часове. Както си приказвали сладко, сладко, изведнъж пред тях застава Учителят и държи в ръцете си една чиния с ябълки. Те се стресват, уп-лашват се в момента, как така Учителят се явява при тях, но поемат ябълките от
към текста >>
672.
44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СИ" МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ Какви ли не хора и личности и представители на тип образци по характер и темперамент имаше на Изгрева. Имаше всякакъв чешит хора и екземпляри. Ние тук бяхме представители на цялото човечество. Раси, еволюция, народи, личности, предишни преродени величия и т. н. Имаше всякакви на Изгрева, а ние бяхме живата лаборатория на Учителя и тук бе събрано цялото човечество в едно. Харесвахме ли се или не помежду си - всички без изключение благоговеехме пред Учителя и бяхме за Него една задача, която Той разрешаваше: Да ни търпи. Казваше: „Щом Бог ви търпи и Аз ще ви търпя. Щом Бог такива ми е дал ще ви търпя, защото други няма. Каквито сте - такива сте". В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата. Той много често по различен начин разказа и тълкува онази притча на Христа където се казва, че призваните не дойдоха, а трябваше да се извикат от кръстопътищата клосните, сакатите и просяците. Та такъв бе състава на Школата. С една дума призваните и изпратените от Небето за Школата на Учителя не дойдоха, те се уплашиха от общественото мнение и останаха в света. Разбира се те се загубиха, а спечелиха онези, които допълнително слугите на Господаря извикаха и доведоха от друмищата на България. А сега един пример достоен за уважение. Имаше двама братя в Школата. Единият се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел, шишкав и много буен. Другият бе Методи Константинов -също буен, невъздържан, бивш анархист. Двамата се
към текста >>
673.
45. ЗАКАНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Константинов идва от средите на анархистите и като младеж влиза в Младежкия Окултен Клас. Беше много активен и все на политика го избиваше. Идваше от такива среди, беше закърмен с идеи, които със сила, с кръв и революции искаха да променят старото общество. Като влезна в Братството той разбра, че първо се променя вътрешния живот на човека и после той може да се освободи отвън. Методи непрекъснато сновеше и поддържаше връзки с политическите мъже на България. Това беше в кръвта му. И за това той има много интересни опитности и бе присъствувал в онези моменти, когато трябваше да се разплетат кармически възли на старото общество, на онази власт, както онези съдбини, които имаха да дойдат, свързани с комунистическата власт след 1945 г. Той живя доста дълго време и с удоволствие разказваше за някои събития и изказвания на Учителя. Методи Константинов заминава да учи в странство - Полша, но на издръжка на Учителя. Учителят го изпраща до външната врага. Изглежда го строго, издига заканително пръст и му казва: „Върви! Но ще знаеш, че Аз съм проникнал във всичките ти клетки. До дъното на ада да слезеш, пак ще те измъкна, за да изпълниш насила волята Божия, която ти е
към текста >>
674.
46. ДВЕТЕ ЛОЖИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Едни от последните съвети на Учителя бяха: „Доброто поощрявайте. Злото ограничавайте!" Какви сили на Злото можеше да държи Учителя около себе си и как ги респектираше. В какви образи се явиха те, с какъв такт и умение Учителят ги държи в покорство. Често пъти на силите на Злото противодействаше привидно един малък представител на Доброто, но именно в него бе турил силите. Зад него стоеше цялото небе. Така Учителят направи големи и важни събития, ръководеше ги без да Го усети някой. Веднъж Учителят се изказа пред Методи Константинов така: „Аз ще свикам и двете ложи и ще им дам един такъв обед, какъвто не са виждали. Ще им говоря тъй както никой досега не им е говорил." Методи слуша и целият трепери. Пред него стои Мировият Учител, той чува думите Му и знае, че Словото Му управлява тези две
към текста >>
675.
47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
През време на Школата наблюдавахме как стремглаво препускаха събития и политически личности, които управляваха тази страна. Понякога по чужди внушения те се нахвърляха върху Учителя и върху Школата. След това следваха други събития и от онези заплашителите, насилниците и рушителите нищо не оставаше. На пух и прах оставаха, разпиляваше ги времето, което управляваше събития и народи. Наблюдавахме как се поляризират сами силите около Учителя. А това бяха силите на Доброто и силите на Злото. Какви отношения имаше Учителят към представителите на Злото? Беше внимателен и предупредителен към всички. Оказваше им внимание, оставяше ги на първите места, които те си изискваха. Работниците на Доброто Той ги прикриваше и ги тласкаше в страни. Не ги показваше и не ги изнасяше на показ. Веднъж Методи Константинов не е доволен от това, че не е поставен на такава служба от новата власт, която е дошла при поредните избори. Иска да бъде политически мъж и поставен на показно място. Да го видят всички кой е, какво може и защо е дошъл на този пост. Учителят го изглежда строго. „Аз пълните гърнета на пазара не ги показвам." Методи е недоволен. Той обичаше да се перчи насам-натам, искаше да бъде политически мъж. Учителят го изглежда отново и казва: „Ти виждал ли си как селяните някой път сложат някое гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето. Като видят селските деца, че гърнето е изписано и лъщи на слънцето, взимат камъни и го замерват докато го
към текста >>
676.
48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят е болен и е на легло. Методи се приближава към Него и Го запитва, защото вижда колко е лошо положението Му: „Учителю, ще останете ли на земята?" Той кимва отрицателно с глава. След малко казва на Методи: „Телото не е важно. Милиони тела загинаха по бойните полета. Духът е важен." На следващия ден Методи е пак при леглото Му. Той отново търси отговор от Учителя. Чува думите Му: „Аз съм си свършил работата на земята, за която съм дошъл и ще си отида. Но вас, духовете ще заключа всички тук на земята, но да не се огранича, ще оставя ключовете и който си свърши работата ще си отключи сам и ще дойде при Мене." На третия ден Методи е пак при леглото на Учителя. Чува думите Му: „Какво са Бетовен, Исус или Дънов? Това са фикции. Духът е този, който движи светът. Аз трябваше да свърша работата си на земята. Аз я свърших, а вас ще заключа на земята докато не свършите вашата работа, за която сте дошли. От нея няма да излезете докато всеки един от вас не си свърши работата. В Мен е ключът. В Моите ръце е ключът на вашето избавление." Методи се вторачва в ръцете Му, а Учителят леко повдига едната си ръка, отмества ръката си в страни и посочва към масата, на която са наредени няколко томчета беседи от Неговото Слово. Методи проследява жеста Му и чува думите Му: „Ето, там е ключът. Там е вълшебният ключ." Методи кимва с глава, че е разбрал. В знак на уважение и страхопочитание към тази опитност Методи след време подвърза всички свои беседи с кожена
към текста >>
677.
49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
- ПЕЧАТАР В първите години, в началото на века и след откриването на Школата отпечатването на книги бе много трудно. Или нямахме парични средства, или печатниците вземаха много скъпо, или всичко се отпечатваше много бавно, защото техниката бе много стара. За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено. Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите? Намери се такъв. Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе. Закарваха чувала, изваждаха наредените страници за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола. Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха. Много труд положи Влад Пашов и доста беседи се отпечатаха по това време. Така работеха с много трудности. Та днес шестдесет години след това като видя напечатано едно томче беседи се разнежвам от умиление за онова време, когато на ръце бутаха количките по софийския калдъръм и топуркаха с колелата, за да може да се отпечати беседа от Словото на Учителя. Затова за всяко отпечатано томче е заплатено с
към текста >>
678.
50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ВЛАД ПАШОВ БРАТЯ И СЕСТРИ, ВЛАД ПАШОВ, Нашият обичен брат си замина на 5-ти февруари 1974 г. На 6-ти февруари се извърши неговото погребение. Денят беше тих, ясен, слънчев, топъл - истински летен ден посред зима. Този ден е показателен. Той е символ и образ - какъвто беше денят, такъв беше и ВЛАД ПАШОВ. Денят беше отражение на неговата душа. Ние, които изминахме с него цял живот рамо до рамо, знаем колко без-заветно предан на ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕШЕ ВЛАД ПАШОВ. Неговият живот беше подвиг - скромен и безшумен. Той имаше една свещена идея - „Словото на Учителя да мине през неговите ръце". Тази идея му даваше сили да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път беше труден. Брат Боян Боев го свързва с Учителя, още като беше ученик в гимназията в Панагюрище. Разкри му богатството на знанието, показа му пътя към него, и у ВЛАД се събуди неутолим стремеж към знание. Пред него се разкриваше един нов свят. Влад дойде в София при Учителя и избра печатарското изкуство, за да може да се посвети на Словото на Учителя. Той работеше с ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ. Основа малката печатничка на ул. „Оборище", зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна - даже бедна. Но какъв идеализъм. Каква готовност за жертви имаше в работата им. Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат. Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко
към текста >>
679.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА Първите кълнове на Братствата в провинцията израснаха след отварянето на Школата. Тези семена Учителят ги бе посял още при първите си обиколки преди Балканската война, когато единадесет години Той бе обикалял България и бе се занимавал с френологически проучвания на главите на българите. Това за Него бе едно предметно проучване за възможностите, които боравеха българските глави и черепи, доколко бяха развити мозъчните им центрове. Пръв личен помощник и приятел на Никола Камбуров в гр. Казанлък бе Захари Желев, който бе началник на пощата. Беше много уважаван гражданин. Той поддържаше връзка с Учителя и имаше кореспонденция с Него в отговор на Неговите писма. Обичаше да говори хубаво и да проповядва на големи хора. Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник. Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко. Другият му джоб беше пълен също. И така Захари беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти. Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе. Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и Захари започва да му проповядва за Братството. Но митрополитът е хитър. Слуша и му казва: „Можеш ли да ми напишеш някоя от вашите молитви?" Той с удоволствие се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям успех на Захари пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда. Сяда и му написва „Добрата
към текста >>
680.
52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА Имаше години и месеци, когато много настървено се говореше срещу Учителя от обществените среди подстрекавани и раздухвани от вестниците. А това се направляваше от църковните среди - попове и владици. Особено бурно се развихриха борбите в гр. Велико Търново, където бяха съборите на Бялото Братство. Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя. Тогава решават да постъпят по цивилизован начин. Търновският владика Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя. Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово. Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства. И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах?" - и погледнал победоносно залата. Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил Петър Дънов. Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до владиката, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа". Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с
към текста >>
681.
53. ЗАДРУГА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
трябва да се разбира под „Задруга"? Трябва ли да работиме за другите? Трябва ли да работим и за враговете си? Ако е така, задруга подразбира най-съвършената форма на общежитие, дето Любовта може да се прояви в своята пълнота. Христос казва: „Чули сте, че е речено, да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Аз обаче казвам: Любете враговете си..." (Ма-тея 5,гл. 43,44). Думата „Задруга" Учителят намери за най-подходяща в българския език. На първия Младежки събор още Учителят каза, че има план с най-големите му подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: „Посочете ми двама души, между който има любов и аз ще ви дам този план наготово. В противен случай вие може да се доберете до този план само след като извървите пътя, по който съм минал и Аз, за да го начертая." Можем ли да се трудим и работим заедно с враговете си за тяхно и наше благо? - Не. За да не губиш времето си и да вземеш активно участие в колективния живот, за своето повдигане и за повдигането на другите, ти можеш да сториш това само с братята и със сестрите си, съмишленици на тази идея. По този начин работи и Яков на вуйчо си Ливана цели 14 години, за да вземе Рахила, дъщерята на Ливана. Трябва ли да се трудим за тия, които искат да ни държат в робство? Ако е право човек да работи за своите притеснители, за тия които го държат в робство, Бог не би изпратил Мойсея да освободи изра-илския народ от робството, в което се намираше и щеше
към текста >>
682.
54. СЪРМИТЕ НА КОЛЮ КАИШЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КОЛЮ КАИШЕВ Бяхме в село Арбанаси, Търново една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Колю беше там и реши да ни нагости като обяви, че ще ни направи сърми със ориз. Откъсна листа от лозите в двора, едни големи листа, после започва да завива с тях приготвения ориз и станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи те почнаха да поемат течност и станаха колкото два юмрука всяка една от сърмите. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдаваме и се облизваме, а той най-тържествено заявява, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихваме, пълни със слюнка в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първият котел, започнахме да ядем. Той беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги и накрая три-четири дни ядохме от сърмите му. Бяхме много гладни и много млади. После се шегувахме след време, че сърмите на Колю се умножили три пъти благодарение на окултното му знание. Значи е окултист три пъти и половина щом от един котел сърми прави три котли и
към текста >>
683.
55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КОЛЮ КАИШЕВ Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци когато се пости, а това е началото на месец февруари обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължаваше 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21. ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него. Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева. Приличал на човек нахапан от пчели. Целия подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева. Съобщават
към текста >>
684.
56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ В София бе свикан свещенически събор. Събрали се, говорили, разисквали и спорили по различни въпроси. Както винаги накрая изкарват виновен за неблагополучието на Българската Православна църква - Учителят Петър Дънов. Но понеже съборът е свикан и са дошли представители от цялата страна, затова една група свещеници все пак пожелали да видят на живо Петър Дънов, защото от своите архиереи чуват само хули срещу него. А от своите пасоми по места слушат съвсем други неща. Слушат дори похвали. И то от обикновени граждани. Ето идва една група свещеници на Изгрева и пожелават да видят Учителя. Ние ги оглеждаме, а те с черните си раса приличат на черни врани кацнали между ято бели гълъби. Няма как, занесохме желанието на свещениците до Учителя. „Нека влезнат в Салона!", казва Учителят. Влизат свещениците, разглеждат Салона, картините закачени по стените. А обстановката е скромна, простичка, прозорци големи и светлина обилна. Насядат на столове пред катедрата и чакат. След малко идва Учителят както винаги официално облечен с Библия под ръка. Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от Библията, прочита им един стих и започва да говори по него. И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали Петър Дънов е проповедник на Словото от Библията или е Богохулник. Учителят им държи кратка беседа. Отговаря им на всички въпроси, които са ги вълнували без те да са Му задавали някакви въпроси
към текста >>
685.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„ВЯРА ЖИВА" „До сега нищо не сте искали в мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна". Ев. от Йоана, глава 16, ст. 24 Когато се обяви Първата световна война, мнозина от братята бяха извикани във войската. Ако частта им минаваше през София или имаха възможност, те идваха при Учителя да си вземат сбогом. Брат Стефан Камбуров дойде при Учителя облечен вече в униформа -частта им заминаваше за Южния фронт. Учителят го прие - остави го на обед, разговаря с него. На прощаване братът се оплака на Учителя: „Учителю, страхувам се, оставям жена с невръстни деца". Учителят му казва: „Когато се намериш в опасност или в трудно положение, повикай ме". Братът замина. Частта им се установява някъде на юг, към Демир-Хи-сар. Застояват се там няколко месеца и тъкмо се приготовляват да празнуват Великден, идва заповед да заминават. Недочакват даже да се доопекат Великденските агнета. Частта тръгва, а обозът с инвентарът щеше да ги последва. Пътуват пешком цяла нощ усилен маршрут, на другия ден също, с малки почивки, и привечер спират близо до някаква гаричка - Демир-Балан. Артелчиците, които мислят, че са вземали хляб за три дни, виждат, че хлябът се е свършил и войниците нямат какво да ядат. Докладват на командира на ротата. Полковникът буен, сприхав и малко пийнал, вика на войниците: „Юнаци, кой от вас ще се върне веднага в Демир-Хисар да каже на фелдфебела да натовари повече хляб?" Всички мълчат. Вече притъмнява. Настъпва нощ. Местност непозната.
към текста >>
686.
59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ШРАПНЕЛИТЕ Бащата на Петър и Марин Камбурови, старият Стефан Камбуров, на времето отива войник през Балканската война. Минава при Учителя и Му съобщава, че заминава войник, но че се опасява за семейството си, ако падне убит, какво ще стане с него? Учителят го изслушва внимателно и го успокоява като казва: „Ако се озовеш в опасност повикай ме с думата „Учителю!". Стефан се разделя с Учителя и заминава на фронта. Това, което е чул от Учителя го възприема като нещо, което не подлежи на размишление и умуване. Приемало не само като съвет, а като разрешение при неговото участие във войната. На фронта забравя за това. Но се оказва в опасност, шрапнели падали около него и загивали много хора. Идвало ред и за него. Помислил за семейството си, децата си и чак тогава си спомня, какво му е казал Учителя в София. Изведнъж извикал: „Учителю!" Не изрекъл още думата и изведнъж канонадата спряла като под команда. Следващият залп щял да бъде върху неговата позиция и неговия окоп, защото залповете вървяли последователно и обстрелвали наред метър по метър. Ако е имало още един залп шрапнелите щели да паднат в окопа и с тях е било свършено. Но канонадата спряла изведнъж по нечия заповед. Стефан вдигнал глава и благодарил на Учителя. Той с няколко още войника седяли в окопа и мислено преживявали онзи миг, в който обстрела спрял и живота им бил
към текста >>
687.
60. ПЕТЪР КАМБУРОВ И ВЛАКЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ВЛАКЪТ Петър Камбуров е дошъл при Учителя по работа. Говорили що говорили и той трябва да си заминава на следващия ден. Редът е такъв, обаче той трябва да се сбогува с Учителя, преди да си тръгне. Не може да тръгне току-така. Но в този момент с Него говори Елена Иларионова от Търново. А тя винаги има цял ферман с въпроси, които си е записала, а Той отговаря. Елена не бърза, Учителят също не бърза, а Петър трябва да гони влака, който не чака. Той си има разписание. За влака е важно разписанието, а не е важно дали Петър ще се вози с него. Брат Петър се притеснява отстрани, но Елена говори с Учителя и не допуска никого до себе си. Накрая той не издържа и извиква: „Учителю, влакът ще тръгне!" Учителят се обръща за секунда: „Почакай малко!" А брат Петър се притеснява трябва навреме да си стигне у дома, защото има спешна работа, но сестра Елена задържа Учителя. Тя не се съобразява с нищо. Петър изважда часовника си и от три метра го показва на Учителя. Но Той му кимва: „Почакай малко." Какво да прави. Принуден е да чака. А не може да не се сбогува с Учителя. Предпочита да закъснее, но да се сбогува. Най-после идва и неговия ред. Целува Му ръка, след което Петър изхвърчава като стрела. На бегом стига, нахвърля се на гишето и пита дали влака е тръгнал. Там обаче му съобщават, че влакът е трябвало да замине преди 15 минути, но поради някаква причина ще тръгне с два часа закъснение. Петър е задъхан, пъшка, но се радва, че не е изтървал влака. Купува си билет,
към текста >>
688.
61. СЛОВО ЗА ПЕТЪР КАМБУРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПЕТЪР КАМБУРОВ По случай заминаването на брат ПЕТЪР КАМБУРОВ - 20.VII.1969 г. БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес присъстваме на едно ТАЙНСТВО на живота. Заминаването на една душа както и идването й на земята е ТАЙНСТВО - тези моменти крият неща неизвестни нам. Ние, които преминахме цял живот с брат Петър, които вървяхме с него рамо до рамо, учехме се, работехме и се борехме, знаем, че той беше един от Божиите служители. Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура. Вие всички, които познавате брат Петър, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше. Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда. Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава. Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това. Сега ние ще бъдем търпеливи до нашата бъдеща среда. А тя ще бъде скоро. УЧИТЕЛЯТ ПРИЗОВАВА РАБОТНИЦИТЕ СИ И ГИ ПРИГОТВЯ ЗА НОВА СРЕЩА. И тъй до нашата следоюща нова среща. Брат
към текста >>
689.
62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА През време на Балканската война и Европейската много приятели, сподвижници на Учителя бяха извикани като войници, запасни офицери и бяха на фронта. Учителят тогава ги изпроводи с „Добрата молитва" и на всички даде „91 Псалом" да го четат и произнасят на глас. Този Псалом запази всички и те се върнаха живи и здрави. Никой не бе убит или ранен. Има много опит-ности на първите братя с Учителя от едно време, които показват и доказват Божията закрила върху тези души. Тези примери ще ги намерите и ще ги прочетете. Те са верни и истински. Аз заварих тези братя когато бяха на възраст, а аз бях млад и виждах и чувах с какво благоговение те разказваха своите опитности. Благоговееха пред Духът на Учителя. Бяха Го познали там, на фронта между снарядите и смъртта, бяха Го видяли как се изявява Учителят в нужда и как се проявява в беда. По онези години прочетох в едно писмо на Учителя, в което Той казва, че през времето на Христа учениците Христови с радост са минавали през смъртта, а светът се е радвал на това. Но сега, в тези времена учениците на Христа ще се радват и славословят Бога, а светът ще ридае. Аз видях това и заварих вдовиците на много убити българи от двете войни. Синовете на убитите бяха мои съученици. Беше наистина страшно да се гледат вдовици, сираци и немотия. Цяла напаст Божия бе налегнала българската земя. Имаше един войник, ранен през време на войните. Някакъв шрапнел бе се пръснал и парчета от него се бяха загнездили
към текста >>
690.
63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НАЙ-МАЛКИТЕ Денят 27 декември 1967 Г. Обични братя и сестри, Денят 27 декември е посветен на Учителя. Този ден ние живеем със спомена за Него. Неговият образ носим в душите си. Към Него е отправена нашата мисъл и най-хубавите ни чувства. И наистина, като прегледаме живота си, виждаме, че няма по важно събитие от срещата ни с Учителя. Днес ние си припомняме пътя, който извървяхме с него - живота, работата, учението - път на растене и разширение, път на освобождение от ограничения, заблуждения и предразсъдъци, път на радост и светъл мир. Този път е свещен за нас. Какво отношение имаше Учителя към „Малките братя" с каква любов вникваше в живота им, с каква бащинска грижа им помагаше. Той сам се наричаше - „Братът на,: най-малките". Ще ви приведем един малък пример от живота ни с Учителя: Беше летен ден. Валеше проливен дъжд. На Изгрева идва селянка боса, цялата измокрена. Влиза в къщичката на един от братята - Иван Антонов. Той я пита: „Къде така в този дъжд?" - „Търся човекът, който всичко знае." - „Кой те изпрати?" - „Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. А за това тук лек за тебе няма. Иди там горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда брата, че лекарите са искали да се пошегуват. Жената пита: „Ти знаеш ли го къде е?" Братът поглежда през прозорчето и вижда на
към текста >>
691.
64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ГЕОРГИЕВ Случи се така, че след откриването на Школата 1922 г. на ул. „Опълченска" 66, където живееше Учителят идва Борис Георгиев - художник с намерение и желание да нарисува образа на Учителя. Защо имаше този подтик да Го рисува и от къде беше дошъл ние не знаем. На други хора Учителят не разрешаваше да бъде рисуван, но на него разреши. По това време във вестниците имаше написани и клевети срещу Учителя и за доказателство на техните писания бяха сложили снимка на Учителя в профил и върху този образ Му се об-ругаваха. Затова Учителят в онези години не разрешаваше да бъде заснеман от фотографи. И след тази фотография трябваше да изминат почти десет години, та чак накрая Учителят да разреши да бъде заснеман. Учителят се съгласи след това да бъде фотографиран, защото един от фотографите поиска от Него разрешение да остави на идущото човечество доказателства, че Учителят е бил в плът и кръв между българите. А в Словото Му ще срещнете „Духът на Истината". Борис Георгиев започна да рисува Учителя. Рисува Го, но не може да нарисува очите Му. Накрая Го замолва, да му помогне, за да ги нарисува както трябва. За най-голяма изненада на Борис Георгиев, Учителят му казал: „Хубаво!" Тогава Той си затваря очите и така с притворени клепачи и затворени очи бива привършен портрета на Учителя. Когато портрета е бил готов приятелите го виждат и питат Учителя защо е нарисуван със затворени очи. А Той им отговаря: „Не искам да виждам ужасите, които идват върху светът! И
към текста >>
692.
65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ Учителят си замина и тялото Му бе положено на ложе покрито с бели покривки. Беше организирано поклонение. Братя и сестри се изреждаха да стоят пред Него, за да си вземат сбогом. Няколко фотографи правеха снимки. Най-сполучливата снимка е на Пеню Ганев, който засне главата на Учителя в профил. Той ми разказваше, че като гледал как художниците се мъчели с молив да нарисуват профила на Учителя и по-специално носът Му, Той се ядосал на неумението им, затова поставил триножника с фотоапарата и направил една изключителна снимка. Но имаше един учител по рисуване в една от софийските гимназии, който седеше на столче и нарисува ръцете на Учителя. Така умело и така професионално със всички гънки, жили, вени, тъкани, че беше нещо повече от фотография. Не бях виждал такова нещо. След като нарисува ръцете на Учителя, той си прибра скиците. Аз се приближих към него и запитах: „Защо ги нарисува?" А той: „За пръв път виждам такива живи ръце и пръсти, които говорят." След време исках да ги откупим, за да ги прибереме, но художникът отказа: „Те са ми жив талисман. Те са ми спомен от г-н Дънов." За него Учителят бе г-н Дънов, но той Му нарисува ръцете, защото Го бе схванал по Дух и тези скици са още живи пред очите ми. А това е важното - да схванеш нещата по дух и да се добереш до Духа. Неговото изкуство като художник потвърждава именно това. Този художник се казваше Герасимов. Затова вие трябва да издирите този учител-художник и да
към текста >>
693.
66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ. Теософското движение се зароди в началото на века. Един от най-идейните представители и председател на теософската ложа у нас бе Софрони Ни-ков. Теософите бяха много активни до Европейската война 1918 г., а след това създадоха свои кръжоци за обучение и всеки, който завършваше получаваше специален диплом. Много от нашите братя бяха минали през теософите - Никола Нанков, Методи Шивачев и още десетина други. Издаваха много преводна литература. Много от братята залитаха по тази литература, за която Учителят още от самото начало на Школата през 1922 г. бе казал, че тя е булгур, че това са трици и че това не е храна за окултния ученик. Още през 1925 г. на 29 март 1925 г. теософите празнуваха 25 години от първата теософска сказка в България. Така че още в началото на века Учителят върви из България и сее семето на Словото на онзи Божествен Дух, който бе в Него в умовете и сърцата на българите, а се явиха и онези другите, които сееха семена на плевелите и бурените. Ето ние през 1925 г. празнувахме трета година от началото на Школата, а теософите празнуваха своята 25-годишнина. Тези сравнения не са случайни. Това са сили, които се явиха да отклонят представителите на този народ, които имаха духовна нагласа и трябваше да бъде живата аудитория на Учителя. Теософите имаха международна организация и бяха създали „Ордена на звездата на изток". Те ежегодно свикваха международни конгреси. В холандския замък „Ерде" поканват
към текста >>
694.
67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ През време на Школата всички бяхме млади и хубави. А младостта си има изисквания и закони, на които се подчинява. Най-важният проблем бе този за брака. Учителят го разреши още на събора през 1922 г. като каза: „На окултния ученик не му е позволено да се жени". Но това се отнася за окултния ученик, а не за онези, които носят табели, че са такива. Един наш брат учител, млад, хубав, от Младежкият Окултен клас харесван от всички ни решил да пътува с влака до провинцията и не щеш ли сяда в купето с една млада госпожица. Започва разговор. Какво са говорили, как е преминал, никой не знае. Но накрая така се обърнал разговора, че станало въпрос за брака. Тя го запитва: „Ти би ли се оженил за мен?" „Оженвам се", отговорил брата. „Обещай ми!" И той обещава. „Закълни се". И то се кълне, че ще изпълни обещанието. Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал. А той имал с нея само един разговор от два часа. Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание. Ами сега? Споделя с приятелите, но го е срам да отиде при Учителя и да Го пита. Срам го е, а срамът не е малко нещо. Голямо нещо е срамът. Но вече на Изгрева се е разчуло и
към текста >>
695.
68. БАБА КОЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева. Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата. Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг. Пеехме на четири гласа и то от ноти. Всички бяхме започнали да учим пеене и можехме да четем нотите. Що песни изпяхме при баба Коца и що вряла вода изпихме при нея не може да се опише. Всички бяхме на една възраст, бяхме в Младежкият Окултен Клас, другарувахме и живеехме неразделно. Чудни бяха тия младежки години. По-късно се разпръснахме, макар че бяхме на Изгрева и при Учителя. Отвътре веригата, която ни държеше се разкъса и се разпръсна, защото други влезнаха между нас. Влезна помежду ни като елемент не друг, а жената. Не можахме да се справим с този елемент. Някои от младежите си заминаха заради нея. А други се отдалечиха пак заради нея като Георги Томалевски. Заради нея - жената, някои опълчиха срещу Школата и срещу Братството. Такива примери има десетина и те трябва да се разучат подробно, за да е за урок и поука за следващите поколения. Жената в Школата, която бе допусната от Учителя, тя се яви най-голямата пречка за нас младежите. Ние не можахме да я превърнем жената в сестра. И обратното бе верно - жената не можа да преобърне мъжът
към текста >>
696.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Душа на девойка и дух на войн Наричахме го Жорж. С него се запознах още от първите събори. През 1921 г. на събора в Търново видях един младеж със среден ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология. Сприятелихме се и през следващата 1922 г. той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха. Изключение не се правеше никому. Но Жорж не се подчини на тоя порядък,
към текста >>
697.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ЦЕНАТА НА ОТКУПА Аз имам една способност, дарба е тя, вродена ми е. Човек с когото ще бъда приятел и ще имаме връзка, без да се познаваме още, когато го срещна за първи път изпитвам една топлинка, тук в слънчевия възел. И знам, че с този човек ще бъда приятел. Същото се случи и с Жорж. Аз тогава бях студент и факултета ми беше на ул. „Оборище". Гледам един младеж се движи по тротоара и щом го зърнах туй чувство премина в мен. Казах си, с този човек ще бъда приятел. Не се познавахме още. След няколко месеца се срещнахме на Изгрева, веднага се сприятелихме, станахме близки и започнахме да общуваме. Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Говореше френски като парижанин. Като го слушаха и го гледаха французите, не можеха да го
към текста >>
698.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА На Изгрева имаше много хубави и красиви хора. Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка. Имаше една сестра Дафинка Доганова. Беше много красива - японски тип. Откъде се бяха сложили тези черти в нея не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше и един брат Константин Константинов, живееше на ул. „Оборище" 13,баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Случи се така, че той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза
към текста >>
699.
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ „Търсите ме не, защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Христос след като извърши много чудеса, изцели болни, възкреси мъртви. отвори очи на слепи, нахрани и пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби. - „ - и като благослови хлябовете разчупваше ги, и даваше на учениците си, а те - на народа." „- и като се нахраниха, вдигнаха дванадесет коша укрухи." Човекът на логичната мисъл пита: „От къде се взе този хляб?" Явлението „Множение" срещаме на всяка крачка в природата. Благодарение на него, живота се разгъва и изявява в своята пълнота и богатство, и пак се намалява и прибира в едно малко семенце. Явлението „Множение", е най-обикновеното и най-необикновеното в природата. - Посявате едно житно зрънце, и получавате сто. Посявате една ябълчена семка - получавате хиляди - Едно чудно качество има материята: - да се умножава и да се намалява. От къде произтича то? Какви превръщения стават, кой е в центъра, който ръководи тук? Това чудо срещаме и при пророк Илия, когато казва на вдовицата Се-репта сидонска: сготви нещо, меси едно хлебче. А тя му казва: Масълцето в делвичката ми почти се свърши, а брашънцето в торбичката ми е на привършване. А той й казва: - меси, готви, нема да се свършат. Тя меси и готви, а бра-шънцето и маслото не се свършват. Човекът на логичната мисъл пита: - Как е възможно това? - От къде иде това брашно, това масълце? - Нарушено е логичното равновесие. Но ние се засрещаме тук с
към текста >>
700.
73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И СЛУГИТЕ Боян Боев бе направил връзка с него по особен начин. Той бе земеделец и републиканец и затова бе изпратен от цар Борис в затвора. Там по някакъв начин научава за Учителя и потърсил беседи. Изпращат му. Тогава тези неща бяха позволени и той почва да ги чете в затвора. След като излиза от затвора се среща с Учителя и Му благодари за помощта. Той беше политик, волеви и имаше връзка с военните. Искаше да направи преврат след смъртта на цар Борис III, но иска разрешение от Учителя. Стоил изпраща лично Методи Константинов да предаде думите му на Учителя, че е готов: „Довечера ще арестуваме тримата регенти и всички генерали и ще вземем властта и ще се обявим за република". Учителят изслушва Методи и му нарежда: „Оставете слугите да направят това!" Стоил Стефанов послушва Учителят и в последния момент отменя заповедта за преврата. През цялото време се чуди кои са тези слуги, за които споменава Учителят. Но ето дойде 9.1Х. 1944 г., дойдоха бол-шевиките-руснаците и те направиха това, което искаше да стори на времето Стоил. Разбрахме чак тогава кои са слугите. Стоил беше земеделец и имаше идея да приложи нещо казано от Учителя, т. е. хляба да се дава без пари. Той беше министър и знаеше бюджета на държавата и знаеше, че може хляба да бъде без пари. След 9.1Х. 1944 г. комунистите го вкараха в затвора, той стоя там десетина години. После го пуснаха и така започна да си пише спомените. Но комунистите знаеха за това и го чакаха и бяха го оставили свободен, за
към текста >>
701.
74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И РЕПУБЛИКАТА Имаше братя, които се намираха между политиката от една страна и света от друга, но бяха по дух от Братството и присъствуваха на Изгрева. Това беше непосилно да се носи от един простосмъртен човек, затова Учителят беше забранил на учениците си да се занимават с политика. Някои се освободиха от политиката, послушаха Учителя и Той им помогна и те смекчиха своята карма, а някои дори се освободиха от нея. Но други не послушаха и заплатиха с живота си поради своето непослушание към Учителя, изразяващо се в думи и дела. Такъв пример бе и Любомир Лулчев. А един, който не можа да се освободи от политиката бе Стоил Стефанов. Беше политик до мозъка на костите си. Така се бяха сложили нещата при него, че като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и след това бе пуснат чак когато умря цар Борис и управлението бе поето трима регенти на невръстният цар Симеон 11.Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери. Притежаваше власт в себе си и над другите и имаше воля, за да извърши политическа промяна още през 1943 г. обаче Учителят го спря. Дойде при Учителя, изложи му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ. Искаше да свали царската власт, да премахне царската династия и да направи от България република. Но Учителят му каза: „Не! Слугите ще направят това. Оставете слугите да направят това!" И слугите го направиха след като дойдоха на власт. Учителят
към текста >>
702.
75. СТОИЛ СТЕФАНОВ И ШУМКАРИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ШУМКАРИТЕ Стоил Стефанов не бе случайна личност. Беше волеви човек и знаеше какво иска и можеше да го направи. Целта при него бе ясно очертана в неговият ум и волята му бе непреклонна. Такива личности са приятели на всички, защото нямат задкулисни планове. Те имат един открит план, който искат да реализират. Но такива личности са и врагове на всички. Затова той бе гонен и при цар Борис, а когато дойдоха да управляват слугите, то те също го сложиха в затвора, където престоя десет години. Интересна личност. Неповторима. Стоил Стефанов бе извикан при Учителя. След разговор с Него Учителят го изпрати при министър Багрянов, за да вземе правителството друга линия и да не се избиват шумкарите. А това бяха комунистите, които бяха излез-нали в горите на въоръжена борба като смятаха, че с това подпомагаха Съветска Русия, която воюваше с Германия. Но военните бяха настроени срещу шумкарите и искаха да ги избият до крак. И щяха да ги избият, защото силата и оръжието бяха на тяхна страна. Стоил се срещна с, Багрянов, разговаря с него и Багрянов смекчи политическата линия срещу шумкарите, т. е. комунистите. Тогава Багрянов бе под влияние на Стоил Стефанов, защото му беше главната опора. Тогава Стоил Стефанов бе пристъпил на Изгрева като ученик на Учителя. Така чрез Стоил Стефанов Учителят спаси комунистите, т. е. шумкарите от пълна ликвидация. А военните бяха решили на всяка цена да го направят. Дойде 9.1Х. 1944 г. руснаците и комунистите бяха пуснати от Учителя в
към текста >>
703.
76. СТОИЛ СТЕФАНОВ И НЕГОВАТА МОЛИТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И НЕГОВАТА МОЛИТВА Той бе секретар на Ал. Стамболийски и идеен земеделец. Беше заклет враг на монархията и на трона и се бе обявил за република, за което бе хвърлен в затвора от цар Борис III.Там пролежа 10 години без да е продумал нито една дума. Голям характер и голяма сила се изисква за това. Боян Боев му е приятел и бе му изпращал беседи от Учителя в затвора. В онези времена се позволяваше да се изпраща литература в затвора, която да не е насочена срещу властта. Той започна да чете беседи и приема там, в затвора Учението. Поддържал е връзка с Боян Боев чрез писма. Но официално е криел, че е станал последовател на Учението, защото е бил политическа личност и като такава е бил много известен като противник на Царя. Затова не е желаел да навреди на Учението на Учителя, като официално се признае за последовател. Бил е предан последовател, което е много важно. Той имаше послушание към Учителя и не направи онзи преврат, който се опитваше да извърши и с това щеше да попречи на Божият План. А този план бе, че комунистите трябваше да дойдат в България. Те имаха своя мисия тук и щяха да я изпълнят ако не бяха се отклонили. А ние тридесет години проверяваме как те се отклоняват от мисията си. Проверяваме и чакаме да настъпи краят на тяхното отклонение. Ето така Стоил Стефанов прекара десет години в затвора, когато управляваше цар Борис, т. е. когато управляваше господаря. После когато дойдоха да управляват „слугите", според думите на Учителя, то слугите също го
към текста >>
704.
77. АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В първите години около Учителя се събират много интелигентни хора. Това е цветът на интелигенцията. Около тях няма прости хора. Отначало са се събирали в богатите домове на възрастните приятели. Канени били на обеди, на вечери. Едни са идвали при Учителя, други са Го напускали. Един от тях е Александър Кръстников. Отначало той също е бил при Петър Дънов, но в последствие Го напуска. Решил, че той може да бъде духовен ръководител. Той се отделил, основал „Общество за психически издирвания и духознание". Издава списание и пише книжка. Така той има един подробен очерк за ясновидката Кортеза от гр. Сливен, но в него се подписва с псевдоним Алеко К. Постепенно около него кръгът на неговите последователи се разширява и той основава в гара Раковски кръжок. Най-интересното е, че той набира доста последователи и особено от селата. Събират се редовно на събрание, той изнася лекции, пеят песни и главно тълкуват онези въпроси, които теософите ги разглеждат в своите книги. Защо споменавам за него? Примерът е много ясен. Учителят е дошъл в България и вместо около Него да се съберат най-интелигентните и най-умни хора и цветът на нацията, за да може да се повдигне чрез тях българският народ, то става точно обратното. Тези интелигенти през годините Го напускат, създават свои групи около себе си, събират последователи, играят ролята на проповедници и духовни ръководители. Целта е ясна, да се отклонят онези, които са изпратени от Небето, за да бъдат ученици на
към текста >>
705.
78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ПАРИТЕ Брат Ради се грижеше за братската градина от сутрин до вечер. От там се изкарваха много продукти за кухнята. А ние не бяхме малко хора тогава. А като се наредим на масите празно място не оставаше. Той бе винаги зает с работа - не оставаше празен и празно време у него нямаше. Много честен човек беше. Парите направо ги презираше. За него те бяха хартийка. Трудът за него беше главното. И Словото на Учителя беше за него пък най-главното. Понякога се оберат плодовете от дърветата и идват да си закупят от него. Той вземе парите и изобщо не ги поглежда и ги метне през прозореца в стаята си, няма време да ги брои, хич не ги прибираше. И те падаха на кревата, по земята, под прозореца. Влизаш в стаичката му и гледаш разхвърляни банкноти. Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Намери една щайга, в която се слагаха плодове, събра банкнотите и ги набута вътре. Така ги прибра. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха повече продукти от ръцете му. След като бе направена обща кухня и започнаха да дежурят сестри за готвене и кухнята започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради. След като направихме трапезария и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога
към текста >>
706.
79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БРАТ РАДИ Бяхме оградили Изгрева с ограда, беше бодлива тел, на места бяха та-раби, но тя беше повече символична, показваща, че тук има ограда и че не трябва да се влиза. Обикновено на съборите, когато идваха от провинцията и града и се събираха около хиляда човека, тук се поставяше охрана от нас, младежите. Тогава се изпращаха от града подкупени разни лица да пречат на събора ни или да нападат сестрите, когато идват на Изгрева в гората. Един ден дойдоха четирима души заедно с жените си, но бяха пийнали. Дошли, застанали зад оградата, хулят, псуват дъновистите и искат да влязат вътре. Аз застанах до вратата и им казах: „Тук няма да влизате! Говорите против нас, а искате да влизате." Те ме огледаха, видяха, че съм сам и ми крещят: „Кой те пита тебе!" И налитат да влизат. А жените им вместо да ги вразумят крещят: „Набийте го!" Аз им казвам: „Вървете си, тук няма да влизате, няма да ви пуснем!" А те: „Че ти кой си?" И изваждат джобни ножчета и искат да се бият с тях. Аз тогава бях много як, повдигах тежести гдето четирима човека не могат да вдигнат. А ръката ми е дълга и юмрукът ми е голям колкото детска глава. А съм и висок и по-висок от тях. Първият налита да се бие с мен, отворил ножче и иска да ме изтърбуши с него. Беше набит на ръст, но като го ударих с юмрука си, превъртя се и се търколи на земята. Кат видяха това жените писнаха, после насъскаха другите трима: „Какво гледате? Вижте му сметката!" Онези тръгнаха към мен. Брат Ради в това време приближава и
към текста >>
707.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО Бяхме студенти, но през ваканцията работехме, за да си изкарваме хляба и да си платим таксите в университета. Онези години бяха трудни и усилни години, нямаше стипендии както сега. Други бяха времената. Имаше един Генчо, добро момче, който ни снабдяваше нас, студентите с хляб от града. Когато се завръщахме от работа, той беше донесъл вече топъл хляб. Не се ядеше топлия хляб със сирене и масло както бихте си помислили. Нямаше такива неща при нас. Той се ядеше често пъти със сол, чубрика и лук. Гладни години бяха тогава. Една привечер Генчо минава на връщане за Изгрева през града до реката на ул. „Граф Игнатиев". А там са наредени магазинчета и се продават какви ли не щеш неща, но за такива, които имат пари в джоба. А Генчо има парички само за хляб. Вижда той, че на една сергия се продават череши, едри, черни, големи, лъскави, дори тумбести. Очите му се ококорват и по черешите остават. Запитва наш Генчо продавача: „Колко ги даваш тия череши?" „30 стотинки за кило", отвръща гордо продавача и си засуква мустаците. Генчо стои пред черешите и размишлява: „Ако купя черешите, няма да купя хляб и няма какво да ям. Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги. Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще вечерям с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката. Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил зъбите, че череши ще се ядат този път. Все пак решил да види какво
към текста >>
708.
81. ВАСКО ИСКРЕНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Васко бе фотограф по професия. Живееше в Лом и идваше често в София на Изгрева. Той беше художник-фотограф. Пътува с нас по екскурзии беше и на Рила. Направи много снимки от Братския живот на Изгрева и на Рила. Беше разумен, кротък и способен брат. Жена му беше германка. Бяха решили да заминат в Германия. Той дойде при мене и му трябваха пари, за да си уреди някои свои работи. Аз му предложих да му закупя всички негативи. Платих му 30 000 лв., а това беше голяма сума за това време - 3-4 заплати. Той ми донесе негативите и аз ги запазих. По-късно няколко негатива се бяха повредили, но ние намерихме същите снимки, които той беше направил и от тях преснех на негативи и така ги възстанових. Като подгониха Братството и унищожиха беседите на Учителя търсиха и негативите на Васко. Аз им извадих повредените негативи, казах им, че са били на таван, че е била счупена керемида на покрива, че са се намокрили и така са се повредили, след което съм ги изхвърлил. И до сега приятелите ме упрекват, че не съм съхранил негативите. Бъдете спокойни, всички негативи на Васко Искренов са запазени и съм ги предал на сигурно място. Предал съм списък на един млад брат, в който е отбелязано къде са негативите. Него ще търсите, а аз съм свободен. Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка, червена пъпчица. Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър. Разчовър-кал той пъпката, а тя инфекцията отишла към окото. Положението му става тежко. Вдига температура,
към текста >>
709.
82. НАЧО ПЕТРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той се запознава с Учителя около 1910 г. По това време той е в демократическата партия на Александър Малинов. Когато демократите взимат властта, той е назначен за министър на вътрешните работи. Преди това е бил помощник кмет на София. Така че той преминава през политическия живот, свързва се с Учителя и беше един от енергичните стари приятели, които движеха организацията на Изгрева и на Братството. Той беше предан, енергичен и когато трябваше да се уреждат някакви проблеми свързани със софийската община, той отиваше и веднага ги разрешаваше. Най-интересното бе, че Учителят нареди на негово име да се запише цялата поляна, която се закупи с братски пари и върху, която се играеше Панев-ритмията. Така юридически той бе собственик на поляната. Но както се практикуваше тогава той бе написал писмо „контър летър", което бе заверено и в него той удостоверяваше, че имотът, който е записан на негово име е купен с братски пари. През 1947 г. когато излезе закона за едрата градска собственост, според който всеки имаше право да притежава само един имот, тогава Начо Петров се отказа от къщата си и записа на свое име цялата поляна, понеже имаше нотариален акт на свое име. Така той спаси поляната и на нея се играеше Паневритмия от 1947 г. до 1957 г., когато бе скалъпен процес срещу Братството и салона на Изгрева и поляната бяха заключени за нас. Трябва да споменем, че според съветите на адвокатите другите две стенографки, които имаха нотариални актове за една част от салона,
към текста >>
710.
83. ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Олга Славчева бе поетеса. По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоп-летството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител. Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дъ-нов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е
към текста >>
711.
84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
взела няколко урока по стихоплетство при писателя Стоян Михай-ловски от дума на дума Олга Славчева разбрала, че те търсят домашна помощница, която на времето се наричаше с една хубава българска дума - слугиня. В София тогава имаше специален пазар, където младите селянки от Софийските села идваха в града придружавани от майките си или бащите си, а пък градските госпожи ги избираха за слугини. Ама така както се избираше на времето, за да се купи някой кон на пазаря. Оглеждаха го от всички страни. Така селяните си цанеха дъщерите и те ставаха градски слугини. И в този дом също се търси слугиня, но не искат селско момиче, което е просто и неуко, а някоя образована, да разбира от всякакви думи и да изпълнява всякакви заповеди на господарката на дома, дори когато са само помислени от нея, без да се изказани. Като научава Олга Славчева това нещо, решава да се предложи като слугиня при тях. Госпожата се съгласила, но Стоян Михайлов-ски решил да я разпита. От къде идва, какво учи, с кого дружи, с кого се среща. И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-даване с хората на Дънов!" Олга отива и споделя с Учителя това нещо. „Е, както той не иска да има взимане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме взимане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя. Тя е много интересна за всички. Той е син на Никола Стоянов
към текста >>
712.
85. ЗАЩИТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Славчева не се отказала и решила да си намери учител като начинаеща поетеса. Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади поети. Когато се запознава с тях, той отново запитва от къде идва и в каква среда се движи. Олга решила да не крие и да си каже истината: „Аз съм от обществото на Учителя Петър Дънов". Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: „Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала". Отива Олга при Учителя и разказва как Иван Вазов е защитил Учителя. Той казва: „Когато дойде време и ние ще го защитиме!" След 9.1Х. 1944 г., когато комунистите дойдоха на власт имаше едно политическо течение, което обвини Иван Вазов, че е буржоазен поет и искаха да го изхвърлят от българската литература. Но се намериха други, които го защитиха и го обявиха за народен поет. И днес той е още такъв. И утре ще бъде такъв. Учителят удържа на обещанието Си и Иван Вазов бе защитен точно
към текста >>
713.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В края на Европейската война през 1918 г. избухна испанската болест. Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на лятото на 14. септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично. Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси. Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест. Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе. Пътували с влак и едвам я закарал у тях. Камбаната в града често биела на умряло. Много нейни дружки са били погребани. Нейното състояние толкова се вложило, че вече й приготвили дрехите за умирачка. Лекували са я с разни церове, но никаква полза. Тя помолва сестра си да напише писмо на Учителя, че е на смъртно легло. Писмото е изпратено, а тя започнала да повръща червена кръв от възпаления бял дроб и се проснала на земята. По едно време както била сама в стаята изведнъж усеща, че някаква светла вълна влиза в стаята, минава през нея, влиза в нея и й дава прилив на живот. Казва си: „Умирам, но за Тебе Господи още не съм
към текста >>
714.
87. РАНИЦАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
разгрома на България през Европейската война и с нейната капитулация чрез Ньойския договор, тя загуби Цариброд и Босилеград, които са територии с българско население. Те останаха в Югославия. Олга Славчева е родена в Цариброд. Нейното семейство и роднините са останали в Югославия. През 1921 г. майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд. На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една седмица около Великденските празници. „Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на нивата и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре нивата. Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва. И Олга с раница на гръб се качва на влака. Слиза на Царибродската гара. Жена на митницата я преглежда в една стая. Забранено е лист българска литература да се пренася в Цариброд. Сърбите се стремят да асимилират това население. Олга Славчева я претърсват именно за това. Служителката изглежда раницата, поглежда я и казва: „Иди код матер!" А това е сръбска псувня и означава: „Иди на майната си!" И я изгонва. Олга взима раницата и я занася у дома. Там я посрещат българите ожаднели за българско
към текста >>
715.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ОЛГА СЛАВЧЕВА Писмо от Олга Славчева до Борис Николов „Любезний брат Борисе, Ден не минава да мислим за тебе. Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша Надежда. Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви! Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т. аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец!" Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път! Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от студ в моя „дворец" летях из
към текста >>
716.
89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ОЛГА СЛАВЧЕВА Братя и сестри, Нашата обичана Олга Славчева премина от малкия живот, в големия живот. Дъждовната капка се върна в океана, от който е излязла. Трябва ли да скърби тя за това? Човешкият живот тук на земята може да се уподоби на ябълкова семка посята в почвата. Тя израства, развива се, става голямо дърво. Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й. Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха. Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й. Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила. Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен. Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят? Как ще влезете във връзка с него? Само Любовта може да ви постави във връзка с него. Само Любовта е, която може да ви заведе при него. Защото Любовта устройва пътищата на душите, тя направлява стъпките им, тя подготвя условията им, тя урежда срещите им в малкия и в големия живот. Да, съществува едно Велико Братство на Любовта, едно Всемирно
към текста >>
717.
ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имахме между младите сестри Дафинка Доганова - стройна и красива. Тя беше болна и вече лежеше на легло. Сестрите се грижеха за нея. Не допускаха и мисъл, че тя може да си замине. Как така ще си замине, нали живее тук на Изгрева, а Учителят е до нас и Той няма да позволи току така Дафинка да си замине. Върви един път Паша Теодорова по поляната и усеща, че съзнанието й се раздвоява: едното остава на земята, а другото се издига високо като балон в небето, в другия свят, и тя вижда картина. Дванадесет души старци стоят пред една маса и разглеждат документ. А той е разделен на графи, числа и сборове. Разглеждат внимателно документа и всеки за себе си прави изчисление и туря свое заключение. Паша чува: „Подписа се смъртната присъда на Дафинка". Старците обсъждат въпроса: кредитът, който би могъл да й се отпусне, ще го оправдае ли тя? Намират, че няма да го оправдае. Постепенно онова полусъзнание, което е било горе на небето слиза на земята, слива се заедно с другото и отново влиза в Паша като едно цяло. Тогава Паша разбира какво я очаква Дафинка и тя я жива оплака. След два месеца Дафинка си
към текста >>
718.
91. ТИ ДОСТОЙНА ЛИ СИ ДА СЕ ПРЕЧИСТИШ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЛИ СИ ДА СЕ ПРЕЧИСТИШ? Сестра Паша Теодорова пости и иска да се пречисти срещу Великден. Пита Учителя: „Какво ще ми кажете за причастието?" Учителят мълчи. Паша пак пита. Най-после Учителят я запитва: „Ти искаш ли да се причастиш?" „Учителю, аз постя, аз искам". „Добре, тогава иди в църквата!" Но като отива в църквата тя вижда, че тук е онзи поп, който беше голям враг на Братството. Паша беше го виждала, знаеше за него, но попа не познава Паша и не знае, че тя принадлежи към Братството. Попът миросва пасо-мите и Паша е в общата редица, която се приближава до него. Когато стига до него попът се изправя и с висок глас възгласява: „Ти достойна ли си да се пречистиш?" Паша изтръпва. Какво да каже. Мълчи. Попът пак възгласява: „Ти достойна ли си да се пречистиш?" Паша не знае какво да каже и отново мълчи. Попът чак тогава я миросва и прави един жест, с който иска да каже, „Ти не си достойна, ама от мен нека да мине". Паша разбира жеста. Когато се връща при Учителя разправя му за случилото се. „Учителю, никога вече няма да ида да се пречистявам". Учителят мълчи. Следващата беседа, която изнася пред учениците носи името: „Чистотата". Тогава разбрахме какво означава вътрешната чистота у човека. А Паша седеше и стенографираше тази беседа. Малко преди да си замине Учителят казва на Паша: „Знаеш ли, ти най-малко грижи си ми създавала." Паша мълчи и тогава разбира какво значи чистота и характер у човека. Да бъдеш ученик и да създаваш у себе си неръкотворен храм, в когото
към текста >>
719.
92. МЪГЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
първите години Учителят бе дал задача на учениците всеки сам да се качи на Витоша. Този опит бе направен от мнозина. След това задачата бе: първо трябваше да се качат денем, а след известно време да се изкачва Черни връх и то да стане нощем. През цялото време ученикът трябва да държи връзка с Бога и да не си отклонява вниманието със странични неща. Мнозина направиха този опит и се получиха най-невероятни случки за описание. Едно от условията беше, всеки който тръгне да прави този опит трябваше да се обади на Учителя. Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя. На тези им се случиха най-неочаквани премеждия и някои пострадаха. Стенографката Паша Теодорова и тя решава да направи този опит както и останалите. Отива при Учителя и Му съобщава, че иска да отиде на екскурзия на Витоша сама, за да може да размишлява, да съзерцава сред природата и едновременно да направи задачата, която Той е дал, да се отиде на Черни връх. Получила одобрението на Учителя, тръгнала пеша и полека, полека се изкачвала по пътеките на Витоша. По средата на пътя паднала мъгла и изгубила пътя. Лутала се насам, натам и накрая се объркала. Идва й на ум, че трябва да търси помощ. Спира се, прави молитва и търси мислено помощта на Учителя. По едно време вижда пред нея застанал Учителят. Тя пристъпва към Него, целува Му ръка, а Той й казал: „Хайде сега двамата да намериме пътя". Извел я на
към текста >>
720.
93. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА. ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА Една година стенографката Савка е поканена на гости от Братството в гр. Айтос и тя на един от техните събори ги посещава. Връща се от там възхитена от Айтоските братя и сестри и ги хвали пред Учителя. Учителят я изслушва и накрая казва: „Рекох, ами опитани ли са те? Минали ли са изпитите, изпитани ли са? Не говорете неща, които не познавате!" Савка стенографира думите Му, разчете ги и ни ги предаде. А пък ние ги проверихме. Видяхме кой как държеше своя изпит. Е, това е най-важното:
към текста >>
721.
94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
През 1939 г. от Латвия дойдоха много гости на Братството. Пампоров бе направил връзката с тях, бяха разменени писма и те дойдоха по покана на Савка. Много от тях знаеха немски и понеже Савка знаеше езика, тъй като майка й беше гермапка, то след като дойдоха на Изгрева, те се прилепиха към Савка и майка й. Но тъй фанатично, че не поглеждаха други братя и сестри и не поддържаха връзка с тях. Може би това бе внушение на самата Савка и на майка й. Те гледаха на тях като на свещени особи и с голямо уважение. Веднъж една сестра им каза: „По някой път като ви гледам, виждам, че Вие идвате от далеч. Изразходвате време, пари, средства. И като дохождате тук определяте се само за едно място. Не държа и не претендирам да се обърнете към мене. Знаете ли какви прекрасни братя и сестри ние имаме? Хубаво би било и с тях да разговаряте, да се обогатявате с техните опитности. Учителят призовава всекиго на неговия път по особен начин. За всекиго е различен този път. Какви богати и хубави опитности имат приятелите тук. Добре е да подър-жате връзка с тях и да се опознавате." Сестрата бе намерила преводач, специално го доведе на Изгрева, за да преведат думите точно. Преводачът бе професионалист и думите бяха предадени както трябва. Латвийците ги чуха, разбраха мисълта вложена в тях, но си продължиха по същия път. Фанатизмът и невежеството вървят ръка за
към текста >>
722.
95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ Прекарахме двадесет и две години с Учителя на Изгрева. Но ние знаехме много малко неща за Него от личния Му живот. Възрастните приятели, които заварихме и които Го съпътствуваха от началото на века в разстояние на двадесет и две години докато се отвори Школата, понякога ни разказваха откъслечни епизоди от Неговия личен живот. Разказваха това, което бяха видя-ли и това бяха техните опитности. Някои разказваха и за рода на Учителя, а някои бяха заварили баща Му дядо поп Константин Дъновски и имаха интересни разговори с него. Но никой не седна да запише тези неща. Защо стана така не знам. Учителят не обичаше да говори за личния си живот и за рода си. Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов. Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски деца от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села. Така е постъпил и с Константин Дъновски, рождения баща на Учителя. Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра. Майката на Учителя се е наричала Добра. Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен кръг от приятели. Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра. А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това!"
към текста >>
723.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА Майката на Савка беше германка. Казваше се Тереза. А баща й беше македонец, казваше се Георги. Рожденият й брат Филип бе даровит младеж, знаещ немски и бе изпратен в Германия да следва инженерство. Но след 9.1Х. 1944 г. поради това, че беше работил за някаква германска фондация го бяха затворили, после го изпратиха в Белене на концлагер, защото беше напсувал публично Червената Армия. А това бе голямо престъпление тогава. Жена му Милка беше без работа. Аз я взех в моята мозайкаджийска бригада и тя работи при мене пет години. Изкарваше насъщния си хляб. Когато Филип излезе от Белене аз и него взех в бригадата на работа. С мен той работи доста време и добре работи. Тогава три години работихме в град Русе по разни строителни обекти. Той постъпи много честно с Учителя и с оставените неща от Савка, която си замина през месец май 1945 г. Той извика всички приятели на Савка на една вечеря в една от бараките на Изгрева и обяви на всички какво е поръчала Савка. „Савка ми поръча да предам всички нейни неща и нейния архив на брат Борис Николов." Всички се оглеждат, но не казват нищо, защото знаеха, че Савка и Мария Тодорова не бяха в добри отношения още от времето на Учителя. Но Савка знаеше, че Мария бе предан ученик на Учителя. Затова превъзмогна всичко, прескочи личните си отношения спрямо Мария, а Мария беше моя съпруга. Така Савка си реши задачата. Но тя я реши по начина, по който начин Учителят бе решил една друга задача. Преди да си замине
към текста >>
724.
97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА
,
,
ТОМ 3
АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев 1. Кражбата на архива на Савка бе извършена умишлено с цел да се прекъсне приемствеността на поколенията, което сполучи напълно. Връзката бе нарушена. 2. Похищението на архива имаше за цел да покаже, че онзи, който го притежава ще може да укаже някакво въздействие върху другите и да насочи Братството в съвсем други насоки, различни от мястото, което заема Школата. Това нещо успя, но не напълно. А Школата се ръководи от Словото на Учителя. 3. Присвояването на архива на Савка имаше за цел да се разпръснат нещата и след това да бъде използван поединично, като този, който го изнася да си присвоява някакви заслуги и издава от свое име. Това нещо сполучи. 4. В разстояние на ред години се правеха опити и се изпращаха няколко лица до Лалка Кръстева да се приберат откраднатите тефтерчета, но тя заявяваше, че не желае да ги предаде. 5. Нарушаването на Окултните закони винаги води до нежелани последствия и накрая небето показва кой кому служи. През 1994 г. бяха издадени „Свещени думи на Учителя" - II и III том на издателска къща „Всемир" на Мария Митовска, като съставител на тези два тома бе отбелязано, че е Лалка Кръстева. Беше отбелязано, че всички права са запазени съгласно закона на издателска къща „Всемир". Втори том излезна с ISВN 954-8447-02-9, а трети - ISВN - без номер. 6. В тези два тома Лалка Кръстева е ползвала приготвените от Борис Николов три томчета, които още по негово време през
към текста >>
725.
98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО На Изгрева живота бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в пространството. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите отстояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха, защото космическият вятър ги бе издухал и всеки запраши по своя си път. Но онези, които останаха бяха останали в името на Високият Идеал. Беседите на Учителя се нижеха през годините сряда, петък и неделя -сутрин в 5 ч. и в 10 часа. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване. А за приложение да не говорим - ние правехме само опити и не винаги сполучливи. Имаше едно течение представено от братя и сестри, които четяха само беседите на Учителя и не искаха да четат друга литература и други автори. За тях това бе кощунство и загуба на време. По същество
към текста >>
726.
99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ Ние младежите се събрахме, пожелахме и помолихме Учителя да ни държи Слово. От къде беше дошъл подтика ние не знаем. Но ние бяхме първи, които поискахме Учителят да ни говори. Така се оформи Младежкия Клас и от там започна всичко. Старите приятели като видяха това започнаха да ревнуват и отидоха при Учителя и настояваха да им говори на тях, а не само на нас младите. Учителят се съгласи и така се оформи общият Окултен Клас. Ние от Младежкия Окултен Клас можехме да посещаваме Общия Окултен Клас, но женените и възрастните приятели не можеха да посещават Младежкия. Как се стигна до всичко това? Когато се оформи Младежкия Клас Савка Керемидчиева отиде при Учителя и Му каза, че желае в Младежкия Клас да влизат само неженени. А който се ожени или омъжи, да напусне Младежкия Клас и да отиде да посещава Общия Окултен Клас. Учителят се съгласи. Така в Младежкия Клас трябваше да останат само неженени и неомъжени, защото бе определен за хора с чист морал и висок Идеал. Савка беше по морала. Бе голяма моралистка, бе по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която бе германка. Учителят отначало нямаше предвид за едно такова ограничение, но понеже бе направено предложение от ученик и понеже останалите го възприеха, то Той се съгласи. Учителят работеше по закона на свободата. Минаха много години. Изминаха 22 години и през това време онези, които се женеха или омъжваха трябваше да напуснат Младежкия Клас. Ако си правеха оглушки
към текста >>
727.
100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Никола Гръблев е роден на 11 май 1893 г. в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони. Той се среща с Учителя и след това неговия живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично и аз съм ги разказвал. Особено са интересни онези когато през 1925 г. той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. той се пенсионира и живееше със своята пенсия. По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. Като ученик той работел в обущарска фабрика по време на ваканцията. На стари години отново се върна към този
към текста >>
728.
101. ЦОЧО ДИКОВ И ЛУНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ЛУНАТА На Изгрева Учителят бе наредил и бе закупен един телескоп и при новолуние наблюдавахме луната и кратерите по нея. Учителят слагаше телескопа, фокусираше го, разглеждаше и после ни караше да наблюдаваме. Всеки, който виждаше кратерите ахваше от почуда и задаваше въпроси. Боян Боев записваше всичко. Много неща казани от Учителя за луната и за живота на нея са записани. Сега през 1969 г. човек се качи на луната и я засне. Имат я на снимки. Видяхме как космонавтите се разхождат с космически костюми, а на гърбът си носят бутилки с кислород. Всички видяха и разбраха, че няма живот на луната съгласно нашите човешки разбирания. Това е така. Но има друг живот, който ние не виждаме и за който не знаем нищо. За него Учителят говори много. Ще ги намерите тези неща в беседите. Под лунната кора има живот и има същества, но те са в други тела, невидими за нашите човешки очи. Имаше един приятел Цочо Диков, който непрекъснато питаше Учителя за луната и всичко записваше. Той написа за луната много неща. Какво точно не мога да кажа, защото нищо не дойде при мене от това, което той пишеше. Но съм сигурен, че там има много интересни неща, сведения и идеи от Учителя за луната. Не може да не е използвал знанието, което Учителят му даде за луната. Цочо Диков се занимаваше и с въпроса за Перпето Мобиле. Беше конструирал и машина. Ходеше при Учителя и Го разпитваше как да я направи. Учителят беше изнесъл тези становища за тази машина по принцип. Ще го намерите в беседите.
към текста >>
729.
102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ През 1922 и 1923 г. църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на науката. Тогава излезна една малка книга с надслов: „Дъно-визма и теософията под светлината на науката". Авторът търсеше да намери доказателства, че тези две течения дъно-визма и теософията са заблуждения. За доказателство той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активизирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, че прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да се заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици. А на съборите в Търново на Бялото Братство са се събирали по 10002000 човека. Книгата е написана и отпечатана. Изведнъж дясната ръка на автора, която е написала книгата се парализира. Ходи на лекари, няма цяр. Накрая отива на лечение на баните при село Вършец. След три месеца се завръща в София и може само малко да си служи с нея, но не и да пише, не и да държи перо. Цялата тази история се знае много добре от нашия брат Цочо Диков. А по това време авторът е шеф на Цочо Диков. Цочо го пита: „С коя ръка Вие написахте книгата?" „Как с коя, ами с дясната." „Ами ще пишете ли друга книга срещу дъновистите?" „Бих написал, но не мога. Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни
към текста >>
730.
103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Беше своеобразен образ, много прям, открит, говореше гръмогласно и направо. Не се съобразяваше с този или онзи, когато трябваше да проповядва Словото на Учителя навън. Беше пробивен. Чиста проба проповедник. То-газ времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не. Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено. Трябваше да се препитава някакси. По едно време му дават една работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: „Господи, колко си велик в твоите милости!" И така успя да премине през този ад, там гдето вилнееше туберкулозата и покосяваше много
към текста >>
731.
104. ЕДИН ДЕН НА БЕСЕДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НА БЕСЕДА Един ден брат Димитър Звездински си наумява да опише как протича една сряда в Общият Окултен Клас. Взима тетрадката, молива, става рано, отива в салона, взима лично място и записва дословно: Изгревът, 12 февруари 1941 г., сряда в 5 ч., Общ Окултен Клас. В Божествената Школа на Великия Учител. Тази сутрин дойдох рано и седнах в салона на един стол срещу катедрата на Учителя. Учениците на Божествената Школа изпълниха салона. Пеем песни. При песента „АУМ" Учителят влезна в Салона. Ето Той минава посред братята и сестрите. В ръцете си носи Библията. Цигулката Му е донесена по-рано и е поставена на катедрата от някой брат. Ние разбрахме, че Учителят ще свири. Той се покачи на катедрата и прав пееше с нас „АУМ". След това всички казахме молитвата „Отче наш" и изпяхме песента „Венир Бенир". Учителят ни зададе тема за работа у дома. Той ни говори на тема: „За подмладяването". Той започна да ни свири с цигулката, а ние пеехме „Тъги скърби са богатство", „Братство единство" и „Време е да вървим". След това Учителят пак свиреше, а ние само слушахме. Той свиреше тихо. Ние изпяхме песента „Давай, давай". С цигулка в ръка Учителят стоеше прав и слушаше как изпяхме песента „Махар Бену Аба". Учителят ни слушаше внимателно. Думите „Шела, шела, шела, Биладер Адер, Бену шела" звучаха като небесна симфония. Казахме Формулата „И това е живот вечен..." Учителят стоеше прав на катедрата когато каза: „Да познаеш Този, който всичко ни е дал!" След това заедно с нас, отидохме
към текста >>
732.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО Д-р Иван Жеков беше следвал ветеринарна медицина в Италия. По онова време добитъкът бе главната работна сила. С него се ореше, вършееше, караха се каруци и се придвижваха от едно място на друго. Имаше много овце, крави, биволици, кози и какво ли не още. Това подхранваше една голяма промишленост, от която се хранеха и обличаха българите. Затова ветеринарния лекар беше тогава на почит. По време на съборите той беше санитарен контрол на кухнята. Държеше за реда и чистотата. Проверяваше дали са чисти дежурните по кухня и дали са пресни продуктите. Готвеше се в големи количества в няколко казана. Трябваше да се нахранят някъде към 500-600 човека, а понякога и към 1000, че и повече. Не се случи никакъв инцидент от хранително отравяне. Д-р Жеков бе първият, който след заминаването на Учителя вдигна пръв глас да се събере и съхрани всичко около Учителя. Ние през това време бяхме се залисали по скръбта от заминаването на Учителя и бяхме си насочили вниманието да поддържаме живота на Братството такъв какъвто бе при Учителя. Но когато той вдигна глас, ние се окопитихме и се огледахме. Видяхме заблудата си и почнахме да работим в това направление, защото той бе първият, който тръгна да събира материали и снимки на Учителя, докато другите живееха със спомените си. Освен това той бе фотограф и бе направил много снимки от братския живот с Учителя. И като изваждаше снимките отзад на гърба на картичките имаше надпис: „Фото д-р Жеков запазено." Значи
към текста >>
733.
106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ИЗГРЕВА Когато започна Школата, Учителят нареди всички да си направят хороскопи, за да се видят какви им са плюсовете и какви са минусите, т. е. с какви капитали идват от миналото, с какви задължения трябва да се справят и какви полици да изплащат. Всеки имаше и положителни качества, но повечето бяха проблемите, които трябваше сам да разрешава. Затова Учителят нареди да се работи върху онова, което не е застъпено и онези, които имат лоши и дисхармонични аспекти да се справят с тях. Като гъби изникнаха десетина астролози на Изгрева за нула време. Започнаха да превеждат чужда литература, ту в „Житно зърно", ту във в-к „Братство" и бяха преведени няколко книжки по Астрология. А в частните разговори с Учителя Той им даваше много ценни ключове за разгадаване на тази наука. В беседите си Учителят понякога споменава някои принципни положения. Сестра ми Цанка Екимова беше направила извадки за изказвания на Учителя по астрологически въпроси и ги предаде на брат ми Николай, който също беше астролог. Има много интересни случки на астролозите с Учителя. Дано те са ги описали сами. Учителят веднъж каза: „За да ти влияе звездното небе и всички звезди и слънца на небето трябва да имаш пробудено съзнание и отворени очи и уши за звездния мир. Чак тогава астрологията ще ти открие своите тайни." Така че за нас обикновените хора и за астролозите на Изгрева астрологията беше един буквар за начинаещи. Петър Манев бе астролог. Веднъж приближава към мен, когато аз с един нож си
към текста >>
734.
107. ПЕТЪР МАНЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Петър Манев беше астролог. Като задача имаше да вземе рождените дати на всички младежи от Окултния Клас и на всеки един от нас да направи хороскоп. Следеше хороскопите на всички и когато имаше някой неблагоприятен аспект той се приближаваше, подаваше едно листче, където бе отбелязана датата, какъв е аспекта и от какво трябва да се пазим. Това беше жива астрология и жива лаборатория. Имаше възможност да проследява аспектите ни и да ни наблюдава лично. Когато в моят хороскоп има някой зловещ аспект, ще дойде при мен, ще ми подаде листчето и ще каже няколко думи във връзка с аспекта. И най-интересното е, че той беше изключително точен. Пример: един път на езерата с един дълъг нож режа една дъска, за да направя от нея една дълга лъжица за бъркане казаните за храна, за да не загори храната в казана. Изведнъж ножа ми изхвръква от дланите ми и се заби в ръката ми. С едната ръка аз държа раната, от която тече кръв, а той ми тика листчето пред очите, на което е написано, че днес в еди колко си часа имам някаква квадратура и че има днес условия и опасност да се порежа. Изважда си джобния часовник и ми го показва. Аспекта бе точен до пет минути. Аз гледам и не вярвам на очите си. „Абе, Петре, защо не ми каза една минута преди да се порежа?" Той мълчи. Но беше много кротък и бяха първи приятели с Георги Радев. Той се обръща и ми показва една сестра, която точно в този момент го заприказвала и го отклонила с пет минути. Ако тази сестра не беше го спряла, той щеше да ми
към текста >>
735.
108. ГЕОРГИ МАРКОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Георги Марков беше от гр. Лом. Баща му имаше никаква фабрика в София. Беше хубав човек. Носеше дълга коса чак до раменете си. Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот". От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник. Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой. Който плати-плати, а който не плати - заминават и предлагат на друг. Така го вписваха по идейни подбуди и така го разпространяваха. Беше много добър човек, приятен, общителен. Добър математик и астролог. Докато Георги Радев застъпваше слънчевата астрология - хелиоцентричната астрология, то Георги Марков застъпваше мондиалната астрология. Присъству--вал съм на техните спорове. Всеки доказваше колко е прав и колко е погрешна тезата на другия. В споровете не се погаждаха. Стръвнишки всеки защитаваше своята теза и нападаше другия. Какви спорове, какво нещо, какво чудо! Такива хора не могат да се родят вече. И двете астрологии едва ли са имали някога на земята по-достойни застъпници. Учителят разреши този въпрос като изнесе в Словото си своето мнение и за двете астрологии. Който се интересува ще го намери там. Георги Марков се разболя от туберкулоза и се
към текста >>
736.
109. СТЕФАН БЕЛЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Стефан Белев беше един прекрасен брат, честен, прям и буен. Да речеш да му противоречиш ще те набие. Беше висш чиновник в Народната банка. Интелигентен човек, знаеше много езици и направи много преводи на окултна литература. Един много честен и хубав човек. Ако трябваше да се защити Истината главата си слагаше в торбата и тръгваше за нея. Спомням си как той помогна на Беню Цонев, когато българските историци заведоха един процес срещу него заради неговия труд „Праистория и праезик на българите". Стефан Белев се яви и дръпна такава защитна реч, че учуди мало и голямо. На всеки един по физиономията на главата той направи характеристика както на съдията, така на адвокатите и на обвинителя. Всички бяха изумени, защото беше много точно, но накрая съдиите го обърнаха на шега и процеса след това се прекъсна. Стефан Белев направи много преводи от немски език. Например: „Живота след смъртта" от Херман Рудолф, 1919 г. Превод от английски: „Пред дверите на доброто" от Джеймс Аллен, 1921 г. „Първи стъпки към свят живот" - Джеймс Аллен, 1921 г. На беседа те обикновено с жена си имаха строго определено място за сядане. Той бе един от тези, който бе в първия просветен съвет, когато се издаваха „Сила и живот" МУ и VI
към текста >>
737.
110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ИМИТАТОРЪТ От къде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева аз не знам. Знае само онзи, който го докара. Беше пакостлив човек. Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Ходеше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност за една имитация и за заблуждение. По този начин развали образа на Учителя, защото беше прост човек и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки застанал все в страни и позира стойката на Учителя. Дори има и такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е заснет също отстрани и се явява катЬ двойник на Учителя. А като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди да хулеха Учителя при всеки случай, то тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Вижте г-н Дънов колко е прост!" Накрая една сестра не изтърпя, отива при Учителя и казва: „Учителю, не мога да разбера няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него?" Учителят я изглежда и казва: „Сестра, аз не съм
към текста >>
738.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозайки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майстори. По това време се запознава с теософска литература, според която всички посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, качил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с духовни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия. Излиза някаква работа в Одрин и отива да работи на някакво дружество и прави там мозайки. Но в Одрин се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка. Разбира се, че се влюбва в нея и се оженва, но вече не може да тръгне за Индия. Предлагат му някаква работа в Пловдив, отива там, харесва му града, работата му провървява, спечелва някой и друг лев и вика семейството си при себе си. Запознава се с Михаил Стоицев - зъболекар и други. Там имаше салон, в който се четяха беседи на Учителя. Там той се запознава с Учителя на живо в Пловдив. Наместо да иде в Индия намира Учителя в България. Накрая казва: „Та аз Учителя търся, затова съм тръгнал от Италия." И като намира Учителя остава в България и в Братството. Беше със силен стремеж, честен и прям. Нямаше двуличие. Разбираше работата си добре. Тръгна му и си закупи къща в
към текста >>
739.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка. Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона. Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде. Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния. Да нямате грешка?" Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да
към текста >>
740.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско, на линията Сливен-Казанлък. В младите години е бил с леви убеждения, станал комунист, после лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява, но не се отказва от идеите си. Минават години, но жена му е бездетна, нямат деца. Жена му пие билки давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек. Вървял що вървял, срещнал различни хора и всеки съвет му дава. Но Руси вижда, че тези съвети няма да му родят децата, които трябва да дойдат. Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско. Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е. Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес
към текста >>
741.
С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ ЕКСКУРЗИИТЕ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ЧЕТВЪРТО - летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЦИГОВСКИЯ ЧАРК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПЛАНИНИТЕ ЕКСКУРЗИИТЕ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ЧЕТВЪРТО - летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БОРИС НИКОЛОВ 1. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЦИГОВСКИЯ ЧАРК Тя бе първата екскурзия на Братството. Учителят насочи една голяма група приятели към Родопите. Около 40 души братя и сестри Учителят ги заведе в Баташкия карлък. Една местност, която се нарича Циговският Чарк. То е стручня за бичене на дъски, но прочут чарк от години. На тази дъскорезница работи там бащата, който е възрастен и неговия син. Нашите братя и сестри се разполагат близо до чарка, за да могат да използват някои неща, които им трябват, било инструменти, било храна и помещения, защото някои нямат палатки къде да пренощуват. Бащата не е разположен към Братството и братята. Държи се враждебно, винаги сърдит, намръщен, ругае непрекъснато за щяло и нещяло. А пък синът е разположен много. Той гледа с каквото може да услужи на приятелите. И ето какво става. Като работи на струга бащата, една клечица попада в окото му и окото почва да се подува, възпалява се, зачервява се и го боли много. Тогава синът решава да води бащата на лекар. И тъкмо синът стяга оня и приготовлява всичко, а Учителят минава покрай него и го пита къде ще отива. Той Му разказва случая: тъй и тъй - клечица е попаднала в окото на баща му и трябва да го води на лекар чак в Пловдив. Учителят казва: „Няма защо да го водиш. Я го доведи тука". Синът довежда бащата, а окото му превързано. Учителят сваля превръзката, изважда една чиста кърпичка от джоба си, повдига клепача на
към текста >>
742.
2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ През 1922 г. приятелите с Учителя идват в Чам Курия. Пътуването от София до Чам Курия не беше тогава проста и лесна работа. Нямаше ги тогава тези превозни средства, които са сега през 1970 г., почти съвършени. Тогава се наемаха камиони, турят се пейки в каросерията, за да могат да седнат хора. Камионите са раздрънкани, доста износени, често пъти закъсват на пътя или стане авария, така че пътуването беше рисковано в онези времена. Имаше и рейсове, но пак стари износени. Бяха прекупувани от частните шофьори. Разбира се частните шофьори на камионите и автобусите ни експлоатираха както могат, а в обходата и държането си към нас не бяха никак разположени. Но както и да е до Чам Курия се затирахме някакси. Учителят пътуваше с нас като обикновено и Той бе с приятелите с камионите. Но някои от нас, от младежите, които бяха самонадеяни и силни пътуваха от София до Чам Курия пеш. Това взимаше два дни и една нощ. Пристигахме в Чам Курия, а тогава там летуваха софийската аристокрация. Е, това са хора богати. Смятаха се издигнати, привилегировани. Задоволени във всяко отношение с всичко. В обществено отношение стояха над всички. Те си живееха в своите луксозни вили и когато нашата група пристигна за пръв път, те се ококориха от почуда. Тогава туризмът не беше популярен както днес. Тогава да отиде голяма група в планината беше голяма рядкост и не ставаше такова нещо всяка година. Ето през Чам Курия преминава група от 150-200 души
към текста >>
743.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с
към текста >>
744.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили. Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше. А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище. Горското училище беше построено за горските работници. Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора. Имаше столова, в която можехме да се разположим през лятото, когато нямаше ученици. Така прекарвахме до вечерта там. А понякога когато поиска Учителят прекарвахме и по няколко дни. Там има държани няколко беседи, които са отпечатани. Понякога там дочаквахме основната група, която трябваше да дойде. Събирахме се всички и наедно в колона поемахме нагоре. От скалата нагоре има разклонение. Едната пътека е за хижа Ястребец, а другата е за река Царска Бистрица, където имаше прекрасно изворче. От реката също можеше да се пие вода, защото бе чиста, но Учителят предпочиташе винаги изворна вода. Като вървим и като се мине мостчето при рекичката има полянки. На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като
към текста >>
745.
5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Точно, където сега е каменната хижа, там беше на времето нашият лагер. И то по-точно пред хижата на двора. От лявата страна на езерото имахме няколко лагера. Бяхме големи групи. Пред всеки лагер беше запален огън, който се поддържаше непрекъснато. Братята носеха дърва, поддържаха огньовете, а сестрите се грижеха да има винаги гореща вода и чай. Спяхме на поляната. Всеки си носеше някоя дрешка или завивчица -одеало или палто и като се прислони, тури си един голям камък под главата и така прекарвахме нощта. Нощите бяха студени. При това времето много често биваше лошо. Паднат мъгли, а от небето ръми. Дъждец един ситен, но тъй напоителен, че не ти остави сухо място по тебе. А ние тогава нямахме хубави екипи. Само някой бризент останал от войната и това бе голяма привилегия. Така при най-скромна обстановка ние изкарвахме по 6-7 дни край езерата. На местото на тази хижа през 1928 г. е бил нашият лагер. Вода взимахме от езерото. Спяхме на открито. По-старите приятели вземаха малката дървена хижа, но тя се пълнеше отдолу и отгоре с хора. Учителят не влизаше в хижата, а спеше с нас на открито край огньовете. Навън имаше 2-3 групи разположени около 2-3 запалени огньове. А в малката хижа се бяха подслонили стари възрастни приятели. Тя вършеше много хубава работа в онези години. През 1928/29 г. беше направена голямата каменна хижа и тогава Учителя отсядаше в нея. Тя беше с удобства, имаше стаи, дори и храна. Обикновено си носехме хранителни продукти в раницата.
към текста >>
746.
6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ВРЪХ МУСАЛА Когато отивахме на екскурзия към връх Мусала никога не изпускахме изгревите на слънцето. За тази цел ставахме рано през нощта в 2 часа, приготвяха се всички и към три часа тръгвахме към върха. Пътечката е ясна, не можем да се загубим. Всички носят малки електрически фенерчета и осветяват пътя. А някои носят големи газени фенери. По пътечката нагоре тръгва една верига от светлинки. Тъмна, непрогледна нощ. Лека полека веригата се движи, минаваме от езеро до езеро и като се дойде до голямото, дълбокото езеро обикновено се даваше една почивка край него. Отседнем, направим една голяма почивка преди да атакуваме самият връх. От тук групата тръгва нагоре. Напред светлинките, а след тях фенерите. Вървим и вървим. Започва да се зазорява. Небето се просветлява на изток. Зората багри, сменя цветовете. Достигаме до най-високото езерце, което Учителят нарече „Окото". Кръгло, красиво езерце под самият връх. На възлизане се спирахме при рекичката, която изтича от езерото, там където пресича пътечката, по която вървим. На отиване си миехме лицето, ръцете при рекичката на „Окото", при пътеката. Учителят правеше същото. Тръгвахме по пътеката, покрай заслона. Тогава нямаше заслон. Често имаше останали преспи от зимата, които пресичаха пътеката, по която беше опасно да се върви. Беше хлъзгаво и с големи предпазвания пресичахме преспата. Някои от братята изсичаха снега и правеха стъпала-стъпки, за да вървим по-спокойно по преспата. Обикновено от „Окото" нагоре се
към текста >>
747.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава. И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри. При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението. Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък". Идеята на тази беседа е: „Служение на Бога". След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук. Вчера я видях в тефтерчето, в беседата „Малкият стрък". Тази беседа заслужава всеки да я прочете. Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината. Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци. Това нещо сме го виждали. Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри. След тази беседа започвахме слизането надолу. Колата, която ни докара в Чам Курия
към текста >>
748.
8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като се излиза от хижата и се застане с лице към Мусала от дясната страна като се излезне склона, стръмния склон идва се до хребета на планината. Тука този връх Учителят го нарече „Незнайният връх А-Бе". Един тайнствен връх е той. Учителят го смяташе като един голям духовен център. Няколко пъти Той ни е извеждал на него. А до него пътеки няма. Излиза се направо по тревистият склон. Горе има скали, които излизат над поляната, тук обикновено отсядахме и Учителят е държал няколко хубави беседи на „Незнайният връх". Имам следната опитност с „Незнайният връх". Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи. Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал. От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен. А иначе аз издържах на безсъние. Така съм заспал, че минава час, два, три и когато се събуждам, събуждам се от една много приятна топлинка. Отварям очите си и над мене слънце. Облаците са се отдръпнали наоколо. А там където аз лежа
към текста >>
749.
9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА Фотографите туристи обикновено заснемат отдолу Мусала с неговия циркус. На техните снимки се виждат в началото на езерото отдясно няколко полянки. Над езерото се вижда бяла преспа, която остава през цялата година. Циркусът е открит, не е сенчест. Огрят е много хубаво от слънцето и в него има една хубава, приятна топлинка. Няма горещина, няма задух, едно проветряване става тука. Изобщо много приятно място за прекарване е при езерото „Окото". От връх Мусала се вижда необикновена панорама. Направо се вижда един хребет, който отива при Малък и Голям близнак. В дясно е река Бели Искър, а в ляво от хребета, на запад се виждат Маричините езера. Много пъти към самите извори правехме нашият бивак с Мария Тодорова. Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет. Нашите палатки бяха при самите извори горе. Ние слизахме по пътеките при езерата. Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей. Хората я търсят на физическото поле. Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей. Сега какъв външен вид е имала тая Школа и в какво се е състояла не мога да кажа подробно, защото не сме питали Учителя. Може някой да Го е питал и да знае. Ние знаем от старата литература, че връх Мусала се е наричал Калкойон". Тук при неговите езера е била Школата на Орфея, но дали към Маричините езера или към Мусаленските езера, т. е. към „Окото" не се знае. При Школата на Учителя ние
към текста >>
750.
10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И МУСАЛА Започнаха да отиват повече туристи от Чам Курия към Мусала и стана шумно на Мусала. Тогава един от братята Симеон Симеонов даде идеята да отидем към 7-те Рилски езера. Първата година тръгнахме от София и с влака пристигахме в Дупница. Оттам вземахме камион или кола до Сапарева баня и оттам поемахме пешком до хижа Скакавица и от нея до 2-рото езеро. За пръв път излязохме през 1929 г. Групата беше около 50-60 човека. Опънахме платна и палатки. При 2-рото езеро имаше толкова гъсти клекове, че не можеше да се мине. Между клековете имаше малки полянки и ние между тях опъвахме палатките си и прекарвахме там. Първата година прекарахме 20 дни. Сутрин излизахме да посрещаме слънцето откъм дясната страна на второто езеро на един не висок връх. Зад него е третото езеро. На този връх имаше скали, имаше хубави поляни, излизахме там и посрещахме слънцето. Там правехме своите молитви и своите гимнастики. Учителят държеше обикновено кратка беседа или водехме разговори с Него. Стенографите бяха до Него неотклонно. На Мусала Учителят отиваше почти всяка година. Като се върнем от 7-те езера от летуване в края на месец август в Со"фия, то Учителят отново през месец септември излизаше на Мусала за няколко дни. Взимаше се малка група, защото за голямата група трябваше голяма организация и много багаж. А ние отивахме 5-6 братя с Него. Той предпочитание братя, за да бъде групата по-подвижна и да не се носи излишен товар. Братята носеха на гърбът си всичко, а сестрите не
към текста >>
751.
11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЕДИН КАМЪК Един път Учителят даде една задача. Всеки един от нас да полее 10 пъти един камък, който си избере. Всеки един от нас да си избере хубав камък, който да му хареса и да отиде и да гребе вода от езерото с някакъв съд и да отиде и с водата да полее избрания камък. Това 10 пъти да се направи. Един брат - Пеню Ганев, който беше силен селянин як и на възраст само за подвизи, то той решава да носи вода от Маричините езера и да си полее един камък на връх Мусала. Той като гледа Маричините езера му се вижда, че са близко. Ние не бяхме ходили още там. И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал. Това му взе цял ден. На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство. А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли. Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела. Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват
към текста >>
752.
12. МЪГЛИ И МОЛИТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
МОЛИТВА Учителят правеше ред упражнения с нас. Един път имаше мъгла гъста като бяло мляко при изкачването на връх Мусала. Някой Му се оплака. А Той каза: „Ако ви е силна молитвата и Небето ви я приеме ще се оправи времето". Спряхме се, казахме си молитвата с голямо усърдие и изведнъж мъглата се разстла надолу и се показа слънцето. Това беше голямо преживяване за нас. При едно лошо време, когато имаше само мъгли и ръмеше дъжд ние също правехме молитви, за да се оправи времето. Молитвата ни бе послушана, а мъглите ще се отнесат, ще се разнищят и слънцето ще огрее. Имали сме такива опитности не един път. Тръгнем на път, а времето от лошо по-лошо. Вървим и търпим и понасяме лошото време. Но понякога се помолим за хубаво време и тогава Невидимия свят е бил винаги отзивчив към нашите молитви. Имали сме и други случки и преживявания. През време на мъгли ние сме наблюдавали тъй нареченото Брокерово явление. Когато имаш мъгли от едната страна, а от другата страна слънцето грее, изгрее почти хоризонтално, тогава нашите сенки се проектират като на екран в мъглите. И всяка човешка сянка е обкръжена като ореол с пълния спектър на слънцето. Имали сме случаи да наблюдаваме Брокеровото явление при слизане от връх Мусала. Сутринта сме на връх Мусала и слизаме към „Окото". Слънцето е на изток, почти хоризонтално грее, зад нас са мъглите, които се оттеглят и върху тях се проектират нашите сенки. Така сме виждали и наблюдавали Брокеровото явление в разстояние на минути дори до
към текста >>
753.
13. БРАТСКАТА ЕКСКУРЗИЯ И СЕСТРАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И СЕСТРАТА През тази екскурзия на есента на 1942 г. Учителят беше доста измъчен, изтормозен от войната, тревогите и бомбардировките. Виждаше се, че сърцето Го безпокои. Аз виждах това, защото вървях до Него и носех освен моята раница, но и Неговата на гърбът си. Сестрите в София бяха Му напълнили раницата с каквото трябва. Там имаше термос, дрехи за преобличане, храна и други неща за по път. Аз вървях редом с Него. Учителят често пъти се спираше. И като се спре, задъхва се. Даже се залюлява малко. Беше много строг и беше много сериозен. С една дума Учителят се затрудняваше при ходене. Почине си и после тури си волята в действие и така излизахме до върха. Тогава пожелаха да дойдат само братя на тази екскурзия, защото според братята сестрите като жени само пречат за истинска духовна екскурзия. А какво се случи. Като излязохме горе на хижата, първия човек, който ни посрещна бе едно момиченце. От къде бе то, не се знаеше. Вероятно родителите му бяха се качили като туристи на хижата преди нас. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: „Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето сестра ви посреща!" Всички гледат онемели, а Учителят добавя: „Щом братята дойдоха и сестрата дойде!" Така Учителят използваше всеки един случай, за да ни предаде един урок. То желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като долови желанието на братята в София им каза: „Ех,
към текста >>
754.
14. ОНЕПРАВДАНИЯТ РИБАР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
При една от екскурзиите току-що сме пристигнали до хижата. Хижарът познаваше Учителя, познаваше Братството, приемаше ни и понякога с дни приспивахме там. Хижарят бай Коста, който бе разположен към нас идва при Учителя и Му казва: „Имам пъстърва, риба." Учителят го пита: „Я да я видим?" И той донася една тенекия, в която плуваха 5-6 пъстърви големи, хубави, неповредени. Как е вадил въдичката от устата им да не се повредят, това не зная. Но са живи и читави. „Колко пари искаш заради тях?" Той пресмята на глас и казва една доста голяма сума. Учителят казва на един брат: „Плати му рибата!" Братът вади пари, плаща на хижаря. Този път Учителят каза на брата строго: „Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото!" А хижарят слуша и гледа. „Как така ще ги пусне, та нали аз ги улових?" Учителят се усмихва: „Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим каквото искаме с тях." Отива братът и пуска рибите в езерото. А Учителят се усмихва: „Тези риби ще разправят на другите риби как са били уловени, та друг път да не се ловят на въдица." Така Учителят ни предаде още един урок. Като направи един човек грешка, то ползвай се от нея и не я прави повече. Това бе естествената поука от тази
към текста >>
755.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения. Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си
към текста >>
756.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години. След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира. Не към манастира, а към отсрещните поляни. Тези поляни където сега е „Бай Кръстю". Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас. А наоколо дърва. В гората имаше клекове и сухи дърва. Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. От там се вижда Балкана, вижда се Рила, оттам се вижда пространството на Софийското поле. Изобщо хубаво място, добре проветрявано, добре осветявано, добре огрявано, хубав въздух и хубаво осветено. Там прекарахме две години на тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка седмица на Витоша. Учителят беше завел ред. Един път в неделята се отива в планината. Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори Бивак. Този стръмен баир от първия бивак до горе, до
към текста >>
757.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЧЕРНИ ВРЪХ Първото излизане на Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г. Има снимка, на която се вижда Учителят по Неговите млади години, а до Него са няколко приятели. Тази снимка има специална история. По-късно Учителят изведе Братството до Черни връх. Тогава нямаше никаква хижа, никаква наблюдателница нито на Алеко, нито на Черни връх, това бе в ранните години. После се построиха хижите. Така минаваха годините. Животът ни в планината винаги продължаваше, той не е прекъсвал никога. Нито през войната, нито през мирно време. Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо. Тогава Учителят предпочете да отидем на Витоша, в местността „Яворови пресои". Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г. Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете. Учителят държа ред беседи там. По идея на Учителя там се направи една чешма. Още сега
към текста >>
758.
18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ОБЩАТА МИСЪЛ Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Току-що наваляли чисти, пръхкави, ветровете ги носеха в планината по всички посоки и натрупваха преспи. Ние предприехме обща екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака „Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно, слънцето не се виждаше. Нагазили в снега по указание на Учителя ние се наредихме в две-три редици на обща молитва, изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината. Прекарахме горе целият ден в снеговете. Ще каже някой, че е случайно. Може и да не е случайно. Ние бяхме в Школата на Учителя, слушахме Словото Му, учехме и правехме опити. Ето това бе една опитност за силата на общата мисъл. Ние, които бяхме горе в планината, след тази наша опитност прекарахме целия ден сред снеговете огрявани от слънцето при тихо време. Мнозина от нас се разсъблякоха и се топлеха и препичаха на слънцето. Е, може ли да има нещо случайно за тези, които присъстваха този ден на тази екскурзия с Учителя на Витоша? Ето, това е силата на общата
към текста >>
759.
19. ЗАКАНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят нареждаше в кой ден ще има екскурзия до Витоша. Онези, които са свободни идваха. Учителят постави няколко правила. На екскурзия се пие само гореща вода. Затова където стигнем се палеха огньове и завираха чайниците. Второ правило: След преход онзи, който е изпотен, трябва веднага да съблече мократа риза и да облече суха риза. Това се спазваше много строго. Трето: Почиваше се винаги на слънчеви места огряни от слънце. Сядахме и обръщахме гърбовете си, да бъдат огрявани от слънчевите лъчи. Екскурзиите ги правехме през всички времена на годината. Когато излезнахме на Бивака, тази местност се наричаше от народа „Железните врата". На времето там е имало крепост и имало желязна порта на крепостта. В долната част на поляната след като открихме извор, аз направих чешма, турихме един хубав чучур, но някакви злосторници го откраднаха и го унищожиха. Тогава сложихме яка железна тръба, която никого няма да съблазнява и нищо не можеше да я счупи. Тази тръба стои до сега вече 50 години. До нея засадихме бели брези. Това е чешмичката на белите брези, която сега си тече спокойно и е приветлива и радва приятелите. Всеки си налива вода и си носи в раницата за София от нея. Приятелите си налеят вода от чешмата, която бе съградена от тежки камъни, за да не могат да я развалят. Учителят считаше тази вода за най-хубавата вода на Витоша. Тук на поляната имаше една скала обраснала с мъх, на която Учителят обичаше да се облегне, седнал до нея. Това се вижда днес на
към текста >>
760.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г. Беше юни 1942 г. Учителят пожела да се качим на 7-те езера. Като отидохме там използвахме влака от София до гр. Дупница, а от там взехме рейс до Сапарева баня. От там до горе пешком през хижа Скакавица и до 2-рото езеро. Учителят трудно ходеше и често даваше почивки, но излязохме сравнително добре. Виждаше се, че Учителят с усилие се движи. Като дойдохме на езерата, бяхме 7 човека. Кои бяха тези 7 човека? Боян Боев, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Мария Тодорова, Илия Узунов, Стоянка Илиева, Пенка Кънева. Учителят посочи кои да дойдат на тази екскурзия. Не искаше голяма група. Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън. А братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи. Голям град и така засипа градът, че за малко време натрупа 15 см лед. Ние бяхме се скрили под платната и уплашено се бяхме сгушили, а Учителя беше в палатката си. Огънят бе затрупан от големия лед. Градушката все се усилва. Аз тогава надникнах какво прави
към текста >>
761.
21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ На 12 септември 1943 г. Учителят пак казва на Боян Боев: „Може ли да отидем на Витоша, на върхът горе?" Той не го наричаше Черни връх. Боян Боев разбира се криле му изникват, идва при мен и съобщава: „Учителя каза да излезем до горе, до върха на Витоша". Учителят посочи лично кои приятели да поканим. Бяха към десет човека. Не му се искаше големи и шумни групи. Аз отидох при моят шофьор, който имаше силна, мощна кола и нямаше за нея баир. Тя събираше десет човека. Пазарих го, а той беше много точен човек. Взема ни той с колата, изкара ни по онуй време, когато пътят не беше готов както сега, изкара ни почти до паметника на скиора. От там ние по пътеката възлязохме пешком до върха, до самата наблюдателница. А там пазач бе Гошо. Но планината е самотна, няма хора, защото бяха усилни времена. Гошо и майка му баба Мария ни приеха много радушно, като родни синове. На Учителя веднага отстъпиха стаята си. Те отидоха другаде да спят. Нас ни наредиха, дадоха на всички най-добри условия да прекараме горе на върха. Ние се разположихме много хубаво. Сутрин, преди изгрев слънце ние излизахме от наблюдателницата, слизаме от Черни връх и отиваме към Резньовете. Между Черни връх и Големия резен има една котловинка, един циркус, полуциркус обърнат на изток и на юг. Тук имаше поляни. Разполагахме се, правехме молитва, посрещаме слънцето и след това ще поседнем. Много хубави дни имахме тогава. Топли, тихи дни и Учителят беше много разположен. Обикновено на
към текста >>
762.
22. БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Будното съзнание се отъждествява с пробуденото човешко съзнание, което е направило връзка с Първопричината и Космическия център на живота. Човекът с пробудено съзнание е свързан с всички човеци на земята, които са с пробудено съзнание. Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място. Ето защо будното съзнание е онова съзнание, което прониква и обхваща всичко. А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си. На екскурзия сме на Рила с Учителя. Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме. Въздухът е чист, ароматен, потокът пее наблизо, а звездното небе е над нас. На където искаш можеш да полетиш и да направиш посещение към необятната шир над тебе и около тебе. Прилегнали сме край огъня и се мъчим да заспим. Но дрямката трудно идва в такива вечери. Всеки е под впечатление на прекарания ден. Как ще заспиш при това. А ето до мен една сестра е полегнала, тревожи се за лични грижи, които носи от София и не може да заспи. Не може да заспи понеже грижите са големи и неразрешими. На два метра до нас Учителят също е полегнал на дясната си страна, завил се е с перелината и спи покрай огъня. Уж спи, а по едно време отваря очи, леко си повдига главата, обръща се към сестрата и в тъмнината казва: „Няма какво да се безпокоиш. Ще се уреди." След това отново поляга и заспива. Ето какво значи будно съзнание. Той долови тревогите на сестрата. А само тя
към текста >>
763.
23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЛЪЖА Беше през 1942 г. когато живеехме сред ужасите на Втората световна война. Учителят извиква брат Боян Боев и му казва: „Може ли да организираш едно отиване до Мусала за една не много голяма група?" Брат Боян само това и чакаше. „Може, Учителю, как да не може". Учителят се усмихва: „Хубаво". Брат Боян тича при мене. „Учителят иска да отидем до Мусала". Сядаме да обмисляме. Продоволствени мъчнотии нямахме макар, че тогава бяха купонни и военни години. Продукти се раздават срещу купон. Най-трудно бе да се намери кола до Чам Курия. Коли имаше, но бензин нямаше, отпускаше се само със специални бележки и то в краен случай. Тръгнах да търся службата. Намерих я. Пред гишето - дълга опашка. Нареждам се аз и чакам. Слушам какво се говори. Коли отпускат само за болни. На гишето стои полицай невзрачен и тъп. Работи като автомат. Каквото са му поръчали, това прави. Приближавам се до гишето и мисля. Търся усилено доводи, но виждам за никоя друга причина не дават освен за болни. Търся да направя и аз един компромис в себе си. Насилвам положението си. Казвам си „Брат Боян не е добре с краката си. Ще считам, че искам колата за него". Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казвам: „Кола за болен до Чам Курия". Получих бележка, но малката радост от нея в мен угасна. Тръгвам за Изгрева. Брат Боян седи в същото положение и ме очаква. Турям бележката на масата пред него, но не му казвам как съм я вземал. Боян веднага изтичва при Учителя
към текста >>
764.
24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Първото отиване на 7-те рилски езера стана през 1929 г. по препоръка на Симеон Симеонов. Преди това той с една малка група беше минал по тези места. Тогава той препоръча на Учителя да отидем при тези езера, като получи съгласието Му Симеон устрои една екскурзия до там. Явиха се 50-60 братя и сестри. От София до Дупница пътувахме с влак. А от Дупница до Сапарева баня с камион. Стоварихме багажа и наехме от местните селяни кончета и магарета, които изнесоха багажа до второто езеро над хижа „Скакавица". Учителят го нарече „Елбур", което означава „Бог е силният". Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки. Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала. Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата скала. Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота. А ние търсехме самотните и чисти места. Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен. Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева. На първо време ние излизахме към десния
към текста >>
765.
25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СЕЛО ГОВЕДАРЦИ Още няколко години преминавахме през Сапарева баня. Селяните се полакомиха и започнаха да ни искат големи такси за превоза на багажа. Дори стана спречкване. Учителят нареди: „Платете им колкото искат и друг път няма да минаваме оттук". Така и стана. Открихме, че е много по-удобно за нас ако се мине през Самоков, село Говедарци и Гюлечица. Пътищата бяха коларски, но проходими. И почнахме да минаваме оттам с един частен мощен рейс, който докарваше по 80 човека заедно с багажа им до Говедарци, защото от там нататък пътя не беше добър. От Говедарци по-нататък нагоре ние уговорихме с овчари власи, които имат коне да изнесат товарите с денкове до второто езеро. Така се запознахме с влаха Янко, който имаше десет коня и свои помощници с здрави каракачански коне. Семейството му живееше в Дупница и отначало някои от нашите приятели преспиваха в дома му. Още през 1930-31 г. той пое грижата за изнасянето на багажа. Така започнахме да излизаме след 1932 г. през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място. Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази
към текста >>
766.
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„МАХАРЗИ" Първото езеро Учителят нарече „Махарзи", което значи „Голямата почивка". Долините, по които вървяхме, също и хребетите, по които се изкачвахме е типична ледникова долина, която има стъпаловидно устройство. Значи след всяко стъпало следва стръмен баир и след това се изравняваше. След това идва второто стъпало, третото стъпало докато се стигне до първото езеро. Като се излезне от клековете се откриват простори и върхове наоколо. От тук може да се зърне върхът или по-точно купола на „Харамията". Също се вижда един скалист връх в ляво, който в последствие стана наш любим връх „Молитвения връх". До първото езеро излизахме по тясна пътечка. Около езерото обширна поляна с гъсти вековни клекове. Клекът расте много бавно. Той може да бъде на 2000 години, а дебелината на стеблото може да достигне колкото дебелината на една човешка ръка. Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо. Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай. От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме постепенно и с които ние вътрешно забогатявахме. Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък
към текста >>
767.
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„ЕЛБУР" Ние се намираме на един праг, който е заравнен и се стъпва на една голяма скала, която ние в последствие нарекохме „Плачи камък", защото до този камък изпращахме приятелите, които си отиват и раздялата разбира се е тъжна. Затова го нарекохме „Плачи камък". Тук посрещахме и приятелите, които идваха отдолу с песни. Ние пеехме отгоре, те ни ръкомахаха с ръце и това ги укрепваше, за да преодолеят по-лесно стръмнината. Този камък стана любимо място и един хубав символ на братския живот. Обикновено приятелите идваха кой за една, който за две седмици и като им привърши времето тук, се разделяхме. Колко песни се пееха, колко сълзи се лееха. Всички тъгуваха от раздялата. Понякога и Учителят присъствуваше на изпращането. Ще ни видите на снимките как сме застанали, ръкомахаме и пеем. От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между камъните. Минаването покрай рекичката беше трудно, водата дълбока. По-късно Учителят нареди да се направи един мост за по-лесно преминаване на хората и добитъка. Този мост стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане. Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж. Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата. Върху този мост работихме всички няколко дена. Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена. Седи до сега и ще седи за
към текста >>
768.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО Отиването до 7-те рилски езера се организираше обикновено от една група младежи деятелни братя, практични, които взимаха грижата за всичко. Всеки, който искаше да отиде до езерата трябваше да си подготви естествено багажа - завивки, палатки, дрехи и продукти. Багажът стегнат добре в денкове и раници се донасяше обикновено при кухнята на Изгрева. Тук имаше специална група, която приемаше багажа, изтегли го примерно колко тежи, опише го, запише го кому принадлежи и този багаж опакован заминаваше направо на езерата. Който го е предал нямаше повече грижа за него. Той имаше грижата сам да излезе до езерата. Обикновено за приятелите се наемаше рейс, автобус. Имахме един познат човек, който имаше голям автобус. Аз не съм виждал досега такъв голям рейс мощен и силен. Дори автобуса можеше да побере до 80 души удобно и хубаво настанени. На покрива му можеше също да се сложи багаж. Тогава всички, които отиваха на Рила, този частен рейс ги изкарваше до Говедарци заедно с багажа им. Пътя до Говедарци беше хубав, но от там беше горски път до Гюлечица, който не бе много удобен за такава голяма и мощна кола. Мостчетата не можеха да издържат тежестта обаче този човек беше много усърден, беше обикнал Учителя и Братството и изкарваше с удоволствие багажа до където можеше да стигне колата. Тя излизаше над горите на село Говедарци. Беше известен шофьор, беше се сприятелил с нас и когато отивахме в Самоков да го търсим, винаги ни поканваше у
към текста >>
769.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КУХНЯТА Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва. Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко. Затова се реши да се покрие с големи и тънки плочи. Затова отидохме до 6-тото езеро, където се намират плочи от корунд. Тези плочи са от кристалните шисти, те се рушат сами, отлюпват се самички, тъй че всеки може да си вземе от тях. Имаше доста големи плочи. Тук идвахме няколко пъти цялото Братство с Учителя. Всеки вземе по една плоча каквато може да носи, а някои по-големи ги носеха и по двама човеци. Така ние с тези плочи покрихме нашия заслон и го оформихме. После вътре направихме огнище за казаните, за да могат да се слагат удобно, та да може водата да заври и яденето да се сготви. Получи се една доста солидна сграда, в която сестрите можеха да работят, да готвят каквото и да е времето
към текста >>
770.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В първите години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене. Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата
към текста >>
771.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БИТ НА ЛАГЕРА Да се устрои един лагер в онези години беше много трудно. Ние нямахме още опит за устройване на лагер високо в планината. Всяка година прибавяхме нещо ново в нашия опит. - Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята. Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група. Следващото нещо, което се правеше, това е банята. Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му. Имаше предверие за събличане. По-късно банята я направихме така, че имаше палатка-баня за сестри и палатка-баня за братя. Всеки, който искаше да се изкъпе донасяше малко дръвца, които се намираха наоколо, насипваше се вода в казаните с маркуч. По-късно тези казани бяха свързани с тръби, които отиваха в две построени отделно палатки, а вътре бяха душовете. Тъй че въпроса за чистотата беше поставен на висота и приятелите през няколко дни можеха да се изкъпят. Банята работеше почти непрекъснато. Работната група трябваше да се погрижи и за отходни места поотделно за братята и сестрите. Това беше най-трудната и
към текста >>
772.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
играехме Паневритмия на полянката при второто езеро и то когато времето бе лошо. Но тук имаше много камъни останали от някогашните ледникови морени. Като играехме по двойки или трябваше да ги заобикаляме и кръга се нарушаваше или пък да ги прескачаме и се нарушаваше ритъма, с който играехме. Възникна идеята да разчистим поляната. Събрахме тези камъни, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см. Събрахме всички камъни на средата на поляната. Чудехме се какво да ги правим. Тогава се предложи да направим от тях пейки за сядане. Споделиха с Учителя и Той предложи да се направят каменни пейки във вид на спирала, кръгла спирала. На тези каменни пейки по-късно трябваше приятелите да сядат и да им служат за скамейки при обед. Започнахме 5-6 човека да зидаме със суха зидария. Първо очертахме спиралата и тя започна да се движи от вън на вътре до своя център. Зидахме камъните един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено. Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни камъни във фугите. Така тази каменна пейка във вид на спирала бе готова. Значи камъните, които бяха натрупани в средата по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в средата за сядане във вид на спирала. Беше 1938 г., година на спиралата и най-добрата година за България. Бяха валели дъждове и от склона на върха се
към текста >>
773.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро. Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя. В палатката имаше легло и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя. Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на разположение на Учителя. Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г. Там на една поляна две години престоя палатката Му. Тогава видяхме, че там има едно въздушно течение, които идваше отгоре, от езерата и че не е много удобно за Него. А първият Молитвен връх беше отдясно на езерото, горе на една от терасите. Тогава преместихме палатката на Учителя на склона, който отива към новия Молитвен връх. Там намерихме една тераса, една равна поляна заобиколена с клекове, които пазеха завет и самата поляна беше на завет, не беше атакувана от ветровете и бе огрявана от слънце. Там опънахме палатката и там вече се установи на постоянно място. Всяка следваща година палатката беше опъвана точно там. Който искаше да отиде при Учителя, отиваше там. Имаше пейка, масичка, столче. Ще го видите това на снимките направени по това време. Можеш да седнеш и да разговаряш при Учителя. Понякога се събираха по няколко души на общ разговор. Друг път отиваха
към текста >>
774.
35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ФРАНЦУЗИТЕ През 1939 г. лятото дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека, французите, които бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат от високо, така както някакъв перест петел се качва на плета и кукурига. Това не е измислица. Те донесоха на Учителя една изключителна, хубава палатка, европейска, модерна с всички удобства и приспособления, които може човешкия ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние си ги правехме сами. Купувахме американ, шиехме ги, де на ръка, де на машина и накрая американа го импрегнираме хубаво с парафин. Това беше една наша рецепта. Купуваме твърд парафин, разтопяваме го в една тенджера, после добавяме бензин, но настрани от огъня в следното съотношение: две части бензин, една част парафин и в тая течност потапяме палатката. След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях. Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя.
към текста >>
775.
36. СТЪПАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
мястото, където бе построена палатката на Учителя се разкрива чудна гледка на долината и околните върхове. Долу огледалният образ на второто езеро сребристо отразява светлината. Тази тераса при палатката Му се свързваше с второто езеро с една стръмна пътека. Тя беше трудна за слизане за нас младите, а какво да кажем за Учителя. Той заобикаляше и трябваше да слиза по една заобиколна пътека. Тогава ние решихме да направим стъпала на пътеката. Избрахме плоски камъни и започнахме изграждането на пътеката. Направихме я широка, близо два метра. Работихме 5-6 човека близо една седмица. Разстоянието не бе малко. Накрая, когато я построихме сестра Савка се качи по нея, преброи стъпалата и те се оказаха 72.0тива при Учителя и зарадвана казва откритието си. Учителю, знаете ли че пътеката, която построиха братята има точно 72 стъпала?" Учителят се усмихва. „Знам. За нея се грижеше един архитект изпратен от Невидимия свят. Тя символизира стълбата на Яков, по която са се възкачвали и слизали ангелите небесни, за да му донесат откровението на Бога". Савка доволна от отговора на Учителя отива и извиква фотографа Васко Искренов, за да заснеме стълбата отгоре заедно с изгледа към второто езеро и върхът Кабул отсреща. Тази снимка днес показва Савка с раница на гърба, с шапка и със свитък листове слиза от палатката на Учителя към лагера. Тя е била на посещение при Учителя и е записала поредният разговор с Него. Тези 72 стъпала извеждат от палатките на Второто езеро до мястото
към текста >>
776.
37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
122 СТЪПАЛА Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро „Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към „Езерото на Чистотата", което се намираше от източната страна на върха „Харамията" под неговата обширна поляна, на която играехме Паневритмия. Пътуването по пътеката отначало е приятно между клековете, но после тя става стръмна и се движи между скалите. От трудна пътека, тя става доста мъчителна. Имаше стръмнини, които трябваше да се преодолеят. Трябваше да се лази по тях. Но понеже ние сме майстори, знаем да правим стъпала, една група започна да прави стъпала на пътеката. Слагахме каменни стъпала с кирки копаехме прагове, на други места с колове укрепвахме земята и правехме естествени стъпала. Тя минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, удобна отначало между клековете където можеш да си починеш и да се радваш на природата. Така ние направихме тази пътека и тя стана любима пътека, по която излизахме към „Езерото на Чистотата" с Учителя, където на голямата поляна играехме Паневритмия под върха „Харамията". Приятелите, които търсеха навсякъде символика преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122 стъпала. Хайде сега ми кажете какво значи 122 стъпала? Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала може да види само онзи, който внимателно и полекичка е излизал по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една тънка
към текста >>
777.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ВРЪХ Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва в дясно от второто езеро по склоновете над едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на слънцето. Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя, заведохме Го и Той го одобри. Този връх нарекохме „Молитвения връх". Това беше през 1931 г. Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх. Тук излизахме рано в зори. Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше. Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме на Молитвения връх. Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее. Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо. Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас,
към текста >>
778.
39. РОСНИТЕ КАПКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Братството е на лагер на 7-те Рилски езера. Тази сутрин Рила е мъглява. Току-що сме се върнали от Молитвения връх. Облак е отседнал при езерото, натежал от влага. По дрехите ни са се осаждили капчици роса, те са и по косите ни. Но времето е приятно, не е студено и е тихо. По пелерината на Учителя също са се накацали и полепнали капчици роса. Една сестра посяга да ги отърси, но Учителят я спира: „Недей. Те от Любов са дошли при нас." Учителят отчиташе и най-малките прояви на Любовта. Той погледна с Любов към росните капчици и се усмихна. Това беше небесна украса, на която Учителят се радваше като дете. Невидимият свят говореше с образи, а Учителят - със
към текста >>
779.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена кухнята, а до нея магазина за храна. Беше оформена поляната за играене на Паневритмия и мястото разчистено от камъни. В средата на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме. До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства. Той не винаги беше правилен като идеална окръжност, защото мястото не позволяваше. Трябваше да заобикаляме големи скали и камъни. В средата свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в кръг Учителят, който играеше. Палатките бяха разположени встрани далеч от поляната. Когато времето беше лошо и не позволяваше да се правят излети играехме тук. След Паневритмия всички се събирахме около Учителя, целувахме ръка и започваха интересни разговори. През това време музикантите свиреха. Накрая се разотивахме по палатките. Преди всяка Паневритмия играехме шестте упражнения. „Елбур" означава „Бог е
към текста >>
780.
41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Когато се свършваха дървата за кухнята и за дневния лагерен огън, то ние слизахме на първото езеро. Там играехме Паневритмия, а след нея всеки вземаше по едно сухо дърво, толкова голямо и тежко, колкото може да носи. Учителят също нарамваше дърво на рамото си и така се завръщахме на нашия лагер при второто езеро и се натрупваше голяма камара от дърва. Има запазени снимки, на които се вижда как всеки е нарамил дърво, носи или го влачи според умението и силата си. „Махарзи" означава „Голямата
към текста >>
781.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ" Тук излизахме, когато обстановката предразполагаше за по-голямо вътрешно задълбочаване и изживяване. Обстановката тук е необикновена. Ние играем пред третото езеро на една голяма поляна и кръгът е достатъчно голям. По средата десетина музиканти свирят мелодиите от Паневритмията. Тука през 1939 г. се играеха най-големйте Паневритмии. Но през всички години тук сме играли. Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко Искренов е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията. Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро. Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева. Оркестърът се състоеше от десетина човека. Имаше години, когато тревата беше мокра и намокряше обувките ни. Някои предвидливо се събуваха и играеха боси. След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро. По даден знак всеки тръгваше, взимаше посока и се изкачваше нагоре без да променя посоката си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено камъни - малки или големи. „Балдер - Дару" означава „Онзи, който дава
към текста >>
782.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия. Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят. След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът". Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си. Трябваше да изречем и няколко формули. Трябваше по такъв начин да влезнем в общение с обитателите на езерата. След това се изсушавахме и се обувахме. Тука сме прекарвали незабравими часове. Наоколо обикновено пасеха конете на брат Янко. Веднъж те дойдоха между нас, застанаха помежду ни като преди това се бяха наредили в права редица и ни наблюдаваха. След като свърши Паневритмията ние се скупчихме около Учителя да Му целуваме ръка и когато се огледахме видяхме, че конете са се размесили между нас. Като че ние се намирахме между конете, а
към текста >>
783.
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА" По пътеката на 122 стъпала излизахме на една голяма поляна. От едната страна на поляната е „Харамията", а от другата страна е едно малко езерце, което нарекохме „Езерото на Чистотата". Това име го даде Учителят. Тази поляна се разполагаше на върха на хребета, беше голяма, равна, открита отвсякъде и беше едно от най-хубавите места на езерата. Тук ние разполагахме нашият кръг на Паневритмията. Това беше необикновен, голям кръг и имахме възможност да се съединим със всички върхове и езера наоколо. Такъв простор и такова разширение на духа получава човек на тази поляна. Необикновена поляна. След Паневритмията ние отивахме към източната страна, като сядахме на скалата и тук обикновено Учителят държеше беседи. Това беше връх, който се издигаше над езерото. От тук се спуска стръмна пътека стъпаловидно до „Езерото на Чистотата", едно малко езерце с открита широка долина, добре огрявана от слънцето. Наоколо около това езерце няма клекове, защото е високо. Тука често идвахме с Учителя и Той обикновено с голямо разположение държеше беседи или пък прекарвахме времето с хубави разговори по най-различни въпроси, които ни интересуваха като ученици. От тука някои предприемаха редица екскурзии в околността. Други се завръщаха в лагера, особено дежурните по кухня. А трети прекарваха целия ден по
към текста >>
784.
45 . „ХАРАМИЯТА ЩЕ СЕ КАЗВА „ХАРНО МИ Е
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЩЕ СЕ КАЗВА „ХАРНО МИ Е" Този връх се извисяваше над нас, когато бивахме долу при езерата или играехме Паневритмия горе в подножието му. Учителят поясни, че не трябва да се казва вече „Харамия". На този връх на времето е била наблюдателница на харамиите, които са причаквали търговците на едър рогат добитък, които са се спускали от платото на връх „Дамга" през есента. Там е бил пазара на добитък и е ставало заплащането с злато. Търговците са получавали добитъка и с горещо желязо са слагали дамга върху хълбока на животното, като този знак показва, че животното е закупено и е на търговеца. Всеки търговец има своя дамга, т. е. свой знак. Едните са слизали с добитъка, а другите с парите. Тук при слизането харамиите са нападали, търговците с злато и са ги обирали. Това не е притча, а е истина. Затова Учителят след като изнесе толкова много беседи на 7-те езера и където се игра толкова много Паневритмия, промени състоянието на този връх и го нарече „Харно ми е". Учителят не разрешаваше да се качват приятелите на него. Беше разрешил само на един брат, който всяка вечер се качваше горе на върха, палеше огън и след изгас-ването му слизаше долу. Тази задача му бе поставена от Учителя. Вероятно това имаше някакъв тайнствен смисъл, за който ние можехме само да предполагаме. Може би с този огън се извикваха душите на всички убити, както и на убийците и Учителят след това ги освобождаваше. Това бе загадката на тези огньове. След като привърши тази задача, Учителят каза:
към текста >>
785.
46. БЛИЗНАЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
са две езера, които се намират в подножието на Харамията. Вторият Близнак навлиза в скалиста долина скалиста и сенчеста, заобиколена от отвесни скали. Те са изсечени като с нож. Тука тишината е непроницаема. Слънцето грее кратко време. До езерото има такова мълчание, че човек не може да не се замисли върху тези неща, върху които не е мислил до тогава. При вътрешния близнак това езеро някои братя и сестри са имали преживяване, при някои моменти на вглъбяване са им се отваряли вътрешните очи и уши и те са виждали и слушали същества, които са изнасяли концерти и са играели танци. Други пък само са чували музика и хор, което обикновеното ухо не чува. Това са опитности на наши приятели по времето на Школата. Външният Близнак е издаден по-навън и по на открито и не е заобиколен от скали. Тук наоколо се вижда как са работили ледниците преди хиляди години. Това е типична ледникова долина каквато рядко ще срещнете другаде. Ледниците имат това свойство, че изсичат отвесно склоновете, пропастите и издълбават дълбоки чаши, които стават после легло на езерата. Това е типична ледникова долина с морените, със скали донесени от ледовете големи колкото къщи и турени така като чели с човешка
към текста >>
786.
31. ЛОДКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
беше много лесно да се носи вода на ръце от извора до кухнята. Отначало дежурните носеха с кофи. После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе кухнята. Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в студената вода. Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка. Тя бе донесена с камион и от Сапарева баня я изнесоха на ръце десетина човека. Тука я сглобиха като направиха пристан, където да се завързва лодката. С тази лодка се отиваше лесно до извора, там се пълнеха съдовете с вода и лесно се докарваше. Това улесни дежурните по кухня, които носеха до тогава водата на ръце или с кобилици. Тази лодка стана любимо място за снимки и разходки. Имаше много мераклии да се разхождат с нея. Природата предразполагаше за поезия и за разходка с лодка. Тази година дойдоха около 500 човека и за тях трябваше много вода и дежурните не можеха да отърват лодката от тези, които искаха да се разхождат с нея. Учителят определи за отговорник на лодката Гради Минчев, който трябваше да я пази от екскурзиантите. Станаха големи караници и накрая по предложение на Гради, което Учителят одобри лодката се заключваше с един голям катинар. Значи имахме лодка, кухня, лагер и накрая дойде и се залепи катинара и превърза синджира на лодката за нейния пристан. Е, и такива работи имаше. Тази лодка се укриваше няколко години в храсталаците
към текста >>
787.
47. ГЛАВАТА НА СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА - „ШЕМХАА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА - „ШЕМХАА" Това е най-високото и най-малко езерце от 7-те Рилски езера. Учителят го нарече „Шемхаа", което значи „главата". То е скромно, тихо и самотно езерце. Няма никакви особени претенции, долината му е широка, огрявана от слънцето. И то е едно рядко построено сърце. Тука наистина може да се почувства красотата на планинския живот. Човек може да се присегне и да си гребне с шепа вода, че и да си сръбне. Толкова е то достъпно за човешките ръце. Но то е недостъпно за онези, които в себе си не носят чистотата. Защото само в чистотата човек може да се огледа. Огледалният образ на езерото е необикновен. Тук се отразяваш такъв какъвто си. Тук е главата на целия циркус на 7-те Рилски езера. „Шемхаа" това е името на Мъдростта. Главата е символ на Мъдростта, която управлява целия тоя циркус със 7-те Рилски
към текста >>
788.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НА РИЛА - „СЪРЦЕТО" Почти на в всички езера до петото езеро сме играли Паневритмия и сме отсядали на почивка. На следващото езерр - шестото беше любимо езеро на Учителя при езерата. Беше наречено от Учителя „Сърцето". Ако застанеш в горния край на 5-6 м над езерото и погледнеш надолу ще видиш, че езерото очертава формата на сърце. В долния край на езерото, където водите на езерото изтичат имаше едно хълмче и полянка и там прекарвахме колкото може повече. Това хълмче, погледнато от горе приличаше на лъвска глава. Обикновено към края на лятото и началото на есента „Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше в ляво. Имаше години когато преспата се стопяваше. А имаше години когато не се стопяваше. За тази преспа Учителят бе казал: „Тази преспа е барометъра на българското сърце. Когато се стопява, това означава, че българите същата година излъчват повече топлина чрез любовта си, която отдават на ближните си. Стопява ли се преспата, значи добре ще минат през тази година. Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година когато бяхме на езерата поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър. Той никога не ни лъжеше. Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха концерти като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме. Представляваше една огромна аудитория този циркус. Отлична акустика от това
към текста >>
789.
49. КАБУЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
запад над петото езеро се издига пирамидален връх, който прилича на Хеопсовата пирамида, но много по-величествен и могъщ и много по-голям. Това е върхът Кабул, който е свързан със стара легенда. Кабул значи: Съгласявам се. Легендата разправя за една млада мома, която е била преследвана и настигната от турците на този връх. Тази мома е била смела, тя се изправила срещу гонителите си, а те са насочили срещу нея оръжията си. Спряла ги с ръка и казала: „Кабул", което значи „съгласявам се". Турците се спряли, а момата с един скок се хвърля от височината в пропастта, така турците не са могли да я заробят. И от тогава върхът носи това име. Тук също сме се изкачвали в подножието му с
към текста >>
790.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ" Понякога сме правили екскурзии по билото като сме минавали през връх Дамга, насочвали сме се към Додов връх и се движехме по билата. Под нас са разположени Урдините езера в Урдинатат долина, където езерата са поставени стъпаловидно в своите чудни чашки. Урдините сърца са стръмни, мънички, особено красиви, у тях има особен покой и мир от планината. След няколко часа път ние стигаме до Мальовица, а отсреща е Еленин връх. Срещу Еленин връх се издига скалата на Мальовица с отвесни скали. От там по-нататък следват странните форми на върховете на Рупите. В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена
към текста >>
791.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх. Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми. По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура. Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях. Да, тук човек наистина може да разговаря с Невидимия свят. От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат, долини дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония. Но обърнете ли се към Рупите, от тук е най-хубавата гледка на планинската верига. „Рупеи" значи „Планина на духовете", така Учителят преведе името Рупеи. От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият зъб и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който
към текста >>
792.
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра. Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно. В долината живеят мечки и тя се нарича Мечата долина. Тук виждахме как ходят глигани на стада. Клековете долу са толкова непроходими, че човек не може да премине през тях. Езерото е привлекателно. То привлича човека със скрития живот около него. Огрява се малко от слънцето, защото е в дълбока долина, оградена с отвесни скали, високи върхове. Но когато слънцето грейне тука водите дават чудесни отблясъци каквито другите езера не дават. „Това езеро е езеро на съзерцание". Това бяха думи на Учителя. А ние години наред като летувахме тук с Мария Тодорова на палатки се убедихме какво значи да живееш до върха и над „Езерото на Съзерцанието". А на вас препоръчваме да опитате, да си опънете палатките тук и да преживеете същото. А сега ще ви разкажа историята за падналия титан и като я научите идвайте тук на „Салоните". Има какво да видите и има за какво да
към текста >>
793.
53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бяхме на екскурзия до „Салоните" насядали на скалите почивахме с обърнато лице към Рупите на връх Мальовица. Виждаха се чудни неща и невероятни картини. С минути стояхме захласнати. А там в далечината възвишенията очертаваха контурите на легнал великан. Когато Учителят погледна натам и видя великана, усмихна се и каза: „Това е един от падналите титани, които на времето воюваха срещу Боговете". И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели боговете. Това е легендата. Боговете живеели щастливо и управлявали човечеството. Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци. Наполовина човеци, наполовина богове. Имали и човешка природа смъртна, имали и божествена природа безсмъртна. Титаните се размножили много, те били големи, силни и помагали на боговете при обучението на хората. Обаче у Титаните се зародила една завист към боговете и те си помислили: „Защо ние да не отидем на Олимп и да не живеем там в безсмъртие и да управляваме човечеството?" И така титаните започнали да се организират и да подготвят един бунт против боговете. Когато се подготвили достатъчно, титаните обкръжават великия Олимп и запознали да настъпват срещу него. Започва една невиждана битка между
към текста >>
794.
54. БЕСЕДИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
РИЛА Най-важната беседа, която държеше Учителят беше сутрин при изгрев слънце на Молитвения връх от 5 часа сутринта. Те бяха кратки беседи, в които Учителят подчертаваше съществени идеи на Братския живот. Учителят седи на своя каменен стол на Молитвения връх облечен в светъл костюм, завит с бял шал, понякога наметнат с пелерина при вятър и държи своята беседа. При нозете Му са трите стенографки, които стенографират. Другите си взимат бележки и записват онези мисли, които смятат, че са важни. Така всеки имаше своя тетрадка, от която си препрочиташе когато имаше нужда и когато пожелае. Тези беседи са отпечатани. В неделя от 10 часа Учителят държеше своята неделна беседа. Обикновено в първите години Той я държеше при Второто езеро. Приятелите са насядали на пейките, Той е седнал на удобен стол и предава беседата си. Има запазени снимки от времето на тези беседи. Учителят държа няколко беседи и пред нашата палатка с Мария Тодорова, когато ние се бяхме изтеглили от общия лагер, горе на седлото, на билото, което започва от Молитвения връх и върви към Харамията. Той доведе там Братството и по този начин спряха критиките срещу нас. Това е документирано със снимки. В неделя от 10 часа Учителят държеше своите беседи и пред своята палатка на поляната, там където я изместихме горе на билото на една тераса. Учителят седи на един плетен стол, а наоколо са приятелите. Тук са направени едни от най-хубавите снимки на Учителя с приятелите. Това са снимките наречени „Учителят на
към текста >>
795.
55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.) 1. Господи, благодаря ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята Любов към нас. Благодаря Ти. 2. Аз съм мобилизиран, аз имам работа, аз служа на Бога и затова всички духове, които причиняват болести, да си отидат. 3. Аз живея в Бога и Бог живее в мене. В Бога никаква болест няма. И затова аз трябва да бъда здрав и съм здрав. 4. Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божията Любов. Дишам светлината на Божествената Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми дава. 5. В небето, между спасените само ангелите - Синовете Божии са, които служат на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Аз съм ангел-вестител, служител на Бога. Това е моята работа, за която съм дошъл на земята. 6. Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен, аз искам да бъда справедлив, аз искам да бъда разумен, аз искам да бъда благороден. 7. Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям ума си за физически свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям устата си за
към текста >>
796.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НА РИЛА Най-тържествен беше братския обед. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха
към текста >>
797.
57. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА 1. 1939 г. - Последен събор и летуване на 7-те езера. 2. 1940 г. от 23 до 24 юли до Мусала. Беседите на Учителя са отпечатани в томчето „Божествен и човешки свят" от 1 до 28 стр. 3. 1940 г. от 14 до 19 август на 7-те Рилски езера. Беседите са отпечатвани в томчето „Божествен и човешки свят" от стр. 149 до 227. 4. 1942 г. от 21 юни до 3 юли на 7-те езера. Беседите са отпечатани в томчето „Опорни точки в живота" (стр. 1 до 67). 5. 1942 г. Месец август-септември до връх Мусала за дванадесет дни. 6. 1943 г. Средата на месец септември за 12 дни до Черни
към текста >>
798.
58. ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО ДО ВИТОША
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
МЪРЧАЕВО ДО ВИТОША 1. 22 юни 1944 г. четвъртък в 6 часа на връх Острица, висок 1836 м. Беседите на Учителя са отпечатани в томчето „Завета на Любовта", том 1,от стр. 66 до 83. 2. 25 август 1944 г., петък, в 6 часа сутринта на връх Острец. Беседите са отпечатани в „Завета на Любовта", том I от стр. 114 до стр. 136. 3. 26 август 1944 г., събота, 6 ч. сутринта на връх Острец. Разговорите са в същия том от стр. 137 до 148. 4. 27 август 1944 г., неделя, 6 ч. сутринта на поляната пред хижа „Еделвайс" на 1820 м. Разговорите са в същия том от стр 149 до стр. 151. 5. 28 август 1944 г., понеделник, 6 ч. сутринта над хижа „Еделвайс", полянката над хижата, на празник Св. Богородица. Разговорите са поместени в същия том от стр. 152 до 166. Забележка: Учителят държа беседи до 24 септември в село Мърчаево, след което се връща в София, Изгрева на 19 октомври. И от 22 октомври, неделя, 1944 г. започва да изнася беседи в салона на Изгрева, които са отпечатани в том II и том III на томчето „Завета на Любовта" до 20.12.1944 г., сряда, в 5 ч. ПОСЛЕДНИ ДНИ 20.XII. 1944 - сряда - Последно слово на Учителя 21 .XII. 1944 - четвъртък 22.ХII. 1944 - петък 23.ХII. 1944 - събота 24.ХII. 1944 - неделя 25.ХII. 1944 - понеделник 26.ХII. 1944 - вторник 27.ХII. 1944 - сряда, сутринта, 5.45 мин. Учителят си
към текста >>
799.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
- ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БОРИС НИКОЛОВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа 1. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Учителят си замина на 27.Х11. 1944 г., а погребението на тялото Му се извърши на 31 .XII. 1944 г. Тук бяха се събрали всички ръководители на Братствата от провинцията, както и всички възрастни братя от началото на Школата. Така, че бе напълно естествено да се съберем и да разгледаме, как ще се ръководят братските работи след заминаването на Учителя. На 1.1.1945 г. в дома на Жечо Панайотов се събраха около 25 братя от София и провинцията и се реши да се избере временен съвет от софийските братя и сестри, който ще поеме ръководството на Братството до Братския събор, който ще бъде свикан през лятото в Айтос, където ще се съберат ръководителите на Братствата и ще се образува Върховен Братски съвет, в който ще влиза и избрания софийски съвет. Реши се този Братски съвет да бъде от седем души: Тодор Стоименов, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Беше избран финансов съвет, който да се грижи за финансовата част на Братството. Беше избран и просветен съвет, който да се грижи за Братските издания. Домакински съвет, който ще се занимава с материалните работи на Братството. На 10.У111.1945 г. ръководителите на Братствата в България се събраха в София, в дома на Жечо Панайотов и решиха да се избере отново пожизнено членовете на Братския съвет избрани на 1.1.1945 г.
към текста >>
800.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Работата беше много когато започнахме да отпечатваме беседите. Имаше голяма работа било за дешифриране на стенограмите, било да се коригират. Бяха станали купища беседи на стенограми и те трябваше да се дешифрират, след туй да се коригират, след туй да се напишат на пишеща машина и след туй да се дадат на печатница да се наберат. Печатарите като ги наберат дават шпалтите, това е отпечатък на набраните букви, за да се види има ли пропуснати букви, които шпалти трябва да се коригират и да се върнат на печатарите, за да ги набират. Тези шпалти обикновено се коригираха по два-три пъти. Веднъж някой нанесъл една буква погрешно, друг пък не я оправил. А цялата тази работа легна върху плещите на Паша. И понеже печатането вървеше интензивно и печатарите постоянно изискваха текстове за набор, Паша работеше до късно през нощта и сутрин ставаше рано, за да може да успее да направи коректурите. Така печатарската работа вървеше и за шест години от 1945 г., когато отворихме печатница до 1951 г., когато национализираха всички печатници, ние успяхме да издадем петдесет и един том беседи. Това е един актив на Братския съвет и това бе една работа, която свършихме и сме благодарни за това. Паша Теодорова беше отлична работничка, съвестна, честна, прилежна и много работлива. Тя успяваше да се справи с тази трудна задача, обаче пресили очите си, зрението й отслабна и най-после ослепя. Но това стана след като бе затворена печатницата през
към текста >>
801.
3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя бяхме всички зашеметени. Но наскоро се окопитихме и започнахме да мислим: „А сега накъде без Учителя?" И понеже Учителят бе в Словото Си, тогава решихме, че трябва да запазим и съхраним Словото. Така се оформиха проблемите след заминаването на Учителя. А те бяха много, но отделихме най-главните и започнахме да ги разрешаваме. 1. Да се изкупят наследствените права от физическите наследници на Учителя за печатане на Словото Му, което се тълкуваше като Негово творчество и съгласно закона за авторското право Той имаше право върху Него. 2. Да се подготви печатница на Изгрева, да се осигурят хора и хартия, които да печатат както и да се подвързват на място отпечатаните томчета. 3. Да се подготвят беседите за печат, да се дешифрират стенограмите, да се редактират и да са готови за печат. Тук работи Паша Теодорова, а след това дадох на Елена Андреева да дешифрира всички беседи и да ги подготви за печат. Тя се справи отлично с това поръчение, защото Паша вече бе загубила зрението си и не можеше да работи. Затова веднага влезнахме във връзка с наследниците на Учителя. Бяха двама наследници: рождената му сестра Мария и рождения Му брат Атанас. Те имаха наследници от едната и от другата страна и всички бяха протестанти. Имаше две групи наследници. От страна на Мария имаше пет наследника, а от страна на Атанас - двама-трима наследника. Уговорихме се с тях, те се съгласиха, бяха разположени към нас, разбрахме се за
към текста >>
802.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ Учителят много държеше да не се дават насам и натам дешифрираните беседи. Стенограмите не всеки можеше да ги чете. Но за дешифрираните беседи всеки идваше и искаше, че му трябвали за прочит и да си препишат някои неща. Получи се един безпорядък. Раздаваха се дешифрирани беседи и ги пилееха. Накрая Учителят извика Паша и й забрани да ги раздава на този или онзи. Имаше едно копие, което никой не трябваше да пипа. Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която редактираше дешифрираната беседа и я подготвяше за печат. Учителят извиква към 1943 г. трите стенографки - Паша, Елена и Савка и им нарежда: „Неиздадените беседи, които не са печатани да се предадат на брат Борис". След като си замина Учителят те ме извикаха и ми предадоха непечатаните беседи като изпълниха нареждането на Учителя. Ако не беше им наредил това Учителят, те в никакъв случай нямаше да ми ги предадат, защото те тогава смятаха, че те са тези, които движат нещата на Братството. Аз ги приех и ги скрих тези стенограми на неиздадените беседи много години в една стая, която бе дадена по наследство на Мария Тодорова при нейния племенник Михаил Тодоров на ул. „Велико Търново" 17. После дойде време, когато ни бе отнето правото за печат и аз сложих Елена Андреева на една отговорна работа. Да дешифрира стенограмите. И тя работи десет години докато разчете и дешифрира стенограмите и да ги напише на пишеща машина в четири
към текста >>
803.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След свалянето на архива на Борис Николов от „Резньовете" на Витоша от Боян Златарев под внушението на Лалка Кръстева и Петър Филипов, той поема неизвестни пътища. Архивът представлява годишнини от непечатаните беседи на Учителя, които стенографката Елена Андреева в разстояние на десет години е разчитала и написала на пишеща машина. След пленяването на архива той отива у Лалка Кръстева, която започва да работи върху всяка беседа на Учителя по следният начин. Задрасква с химикала някои думи, които не й харесват и ги заменя със свои измислени думи и изрази. Премахва цели изрази и изречения. Понякога променя словореда на цели изречения, задрасква думи и изрази на Учителя, че дори и изречения. И това се прави върху оригинала. След това се предавала един външен човек, който го преписва на пишеща машина с променения текст като му се заплаща много добре по тези години. След това се връщат при нея четири екземпляра преписи и тя ги връчва на четири места на свои доверени лица. Нейните доверени лица не знаят начина, по който тя е работила. Те и до сега смятат, че материала е преписан дословно от оригинала. В предварителната уговорка между нея и Борис Николов е залегнало изискването на Борис да се преписва дословно материала, за да се запази за следващите поколения, понеже мастилото от оригиналния препис е започнало да избледнява. Уговорката е, чрез преписа да се обновят и опреснят беседите чрез новия препис.
към текста >>
804.
6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След като сваля архива от „Резньовете" Боян Златарев го занася в дома на Петър Филипов. После те го разпределят и голяма част предават на Лалка Кръстева. Но някои от материалите остават в дома на Петър Филипов. До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите. Петър Филипов си заминава през 1984 г. По това време в неговия дом прихождаше Марийка Марашлиева и беше член от неговата група десетина години. Тя е същата, която се грижи за него през последните му месеци и дни. Така че тя е доверено лице на Петър Филипов. След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър. Но при един конфликт племенника напуска чичо си и живее на друго място под наем. След погребението на Петър той идва и заема наследствената къща. В къщата има много материали, които Боян Златарев е прибрал и които дори сам Петър не е знаял какво се намира в дома му. Но наследникът Филип решава да се освободи от тях като ги продава. Продава беседи и след това продава непечатаните свалени от „Резньовете" беседи на Димитър Калев от Варна. Трябва да споменем, че Марийка Марашлиева беше правила постъпки да прибере всичко останало от Петър, но получи фактически само една част. Другата част той или беше задържал с цел да ги продаде или
към текста >>
805.
7. КЪДЕ СА ОСЕМТЕ КУФАРА? Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ОСЕМТЕ КУФАРА? Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев По онова време до 1975 г. Борис Николов държеше едно копие от напечатаните беседи в осем куфара при рождената си сестра Цанка Екимова в Габрово. За по-голяма сигурност тя ги беше прехвърлила при свои познати и те там се съхраняваха много години. По мое настояване Борис Николов реши да ми предаде този архив за съхранение като представител на едно по-младо поколение. Между нас двамата имаше една разлика от 40 години. Неговият рожден брат Стефан пътува няколко пъти с влака до Габрово и всеки път донасяше по два куфара и ги оставяше на съхранение в неговия апартамент. По това време там живееше и сестра му Цанка. След като се събраха осемте куфара те трябваше да бъдат предадени на мен. Но това не бе сторено понеже Борис държеше да направи опис на куфарите. Аз непрекъснато възразявах върху забавянето, но той беше непреклонен. Предупредих го, че той ще носи вината ако те не дойдат при мене. Той не вярваше, че това нещо може да се случи. Но това се случи. Беше направен един редовен обиск от властите при едного и бяха взети много беседи от Учителя. Тогава Цанка се уплашва, че могат да дойдат властите у тях и да вземат куфарите, уведомява Борис, а той от своя страна нарежда на Боян Златарев, който беше негов личен куриер да пренесе куфарите на безопасно място. Той намира някакви познати живущи в някаква къща около Руски паметник и там ги занася в някаква таванска стаичка. След като научих, че куфарите са изчезнали аз
към текста >>
806.
8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ИЗГРЕВА След като поех непечатаните беседи от стенографките по поръчение на Учителя, аз организирах дешифрирането на стенограмите. Поставих Елена Андреева на една голяма задача, да дешифрира стенограмите от беседите на Учителя. Осигурих й една хубава стая с отопление, с осветление, където да работи, предоставих й нова пишеща машина, хартия, маса и елементарна заплата за преживяване. За десет години тя дешифрира беседите. Освен това тези беседи, които бяха останали от времето на Учителя от първото копие, аз я накарах да ги препише в четири екземпляра, което тя стори. Следващият етап бе купуването на машините. За да се купи печатарска машина и да се пусне в действие трябваше да се запише на името на някой печатар, който има право да работи с такава машина. А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев. Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага. Следващият етап бе намирането на хартия. Тогава хартията беше под държавно разпределение. Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха. Аз съм си водил бележка, от която се вижда, че съм ходил 148 пъти за пет години и
към текста >>
807.
9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Методи Константинов, който беше по великите работи с космически замах решава да напише една книга за Учителя, която да се разпръсне по целия свят и да стане достъпна за всички, както слънцето, въздуха и водата. Сега всеки би се усмихнал на такава идея. Но Методи не е сам по идеите, а и по тяхната реализация. Умува и идва до заключение, че той сам не може да я напише по простата причина, че няма материал, а материала е в стенографите. Но Методи с жени не го бива да работи, защото е по тънката женска част и с жените има съвсем други отношения. Тогава се спира на Боян Боев, отива при него и съобщава плана си. Боян Боев скача и казва: „Аз по тая идея работя вече десет години." И изважда една голяма папка пълна с материали. Започват да ги подреждат, оформят раздели на книгата и работят известно време по тях. Когато са били готови отиват при Учителя в Мърчаево и споделят с Него своят план. Той им казва: „Вие сами не можеше да издадете тази книга. Трябва да поканите и други." Учителят спира и ги поглежда. Те започват да предлагат този или онзи и все братя и сестри заслужили и то с творческо перо. Но Учителят не одобрил никого. След като изброили всички възможни имена вдигнали рамене. Тогава Учителят казал: „Поканете Марийка и Борис". След това те дойдоха у нас, разказаха за своята идея и за думите на Учителя. Възприехме идеята и поръчението на Учителя. Започнахме да преглеждаме техният материал. Те критикуваха духовните движения в България и търсеха да
към текста >>
808.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ Издаването на книгата „Учителят" бе свързано с много противодействия. Постепенно те бяха превъзмогнати. Противодействаха сили противни на Братството. Но благодарение на помощта от Небето я отпечатахме. Ние работехме в пълна тайна. Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят. И те щяха да спрат отпечатването. Според Учителя няма по опасна ревност от ревността на духовните хора. Тя може да помете, завлече и унищожи всичко. Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя. В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г. Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя. Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами. Спогледахме се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак. След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя. След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет. Те всички скочиха и в глас ни обвиниха, че сме ги излъгали,
към текста >>
809.
11. ДАР ЗА УЧЕНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧЕНИКА Приемната на Учителя имаше едно малко антренце. От времето и дъждовете отвън мазилката беше паднала. Учителят ме помоли да измажа падналата мазилка. Измазах, но привечер хвана голям студ. Казвам на Учителя: „Учителю, има опасност да замръзне. Закъсняхме с мазилката. Трябваше през лятото да я направим." Учителят се усмихна и каза: „Ако си работил с любов, няма да замръзне." И наистина антренцето не замръзна, макар че водата навънка замръзна. А по всички правила мазилката трябваше да замръзне и след това да падне. В това аз имах опит, така се случваше винаги. Но този път се случи обратното. Мазилката не замръзна и не падна. Сега придобих друг опит. Личният ни живот започва и свършва. Големият ни живот, животът ни в Бога е живот вечен. Тогава нашият дар към Бога се приема и Неговото благословение се изсипва върху ученика. Тогава ученика раздава с любов плода на своя
към текста >>
810.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали. Двамата отиват в Мърчаево при Учителя и споделят своят план с Него. Той ги препраща при нас, за да можем аз и Мария Тодорова да направим една работна група, която да я подготви. Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г. да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас. А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски! Тогава решихме да се преведе на френски и да се издаде във Франция. Затова се изпрати през 1947 г. Бертоли в Париж, за да се осигури превода и да се осъществи
към текста >>
811.
13. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След като си замина Учителят, ние от Братския съвет изпратихме едно писмо, един апел до Михаил във Франция с цел да имаме връзка помежду си. Той да работи във Франция в името на Учителя, а ние тук. От него се получи едно високомерно, презрително писмо, с което той отхвърли нашето предложение. Той искаше да бъде представител на Бялото Братство във Франция. Какво да направим при това положение. Ние преустановихме връзките си с него. Но след няколко години той изпраща Тони и Стела Белмен, брат и сестра до Братския съвет, същия този, който той презря, а сега се обръщаше към него, да му издаде документ, от който да се вижда, че само той може да представлява Бялото Братство във Франция. Искаше документ, под който да се подпишат всички и да се завери при Нотариуса. Някои от Братския съвет бяха склонни да дадат такъв документ. Това бяха Никола Антов, Манол Иванов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов, който беше главен счетоводител на Братството и участвуваше в Братския съвет. Значи четирима бяха склонни. Но останалите се противопоставиха. Особено аз. Казах им: „Ако Учителят беше жив и ако някой Му поиска такъв документ, щеше ли да му даде такъв документ? Нямаше да даде. И ние няма да им дадеме". Имаше големи борби. Но ние отстояхме. Те си отидоха без такъв документ. Изпратихме ги дори във Варна да се срещнат с роднините на Михаил, дадохме им топъл прием, но документ не дадохме. Придружаваха ги Никола Антов и Коста Стефанов на братски разноски. Бяха приети сърдечно. Но
към текста >>
812.
14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО Отначало повод за конфликт нямаше. Братският съвет работеше в пълно съгласие като членовете му не се бъркаха в работата на финансовия съвет, който получаваше приходи и си ги завеждаше. Това си беше негова работа. Тогава нямаше повод за разправии и спорове в Братството. Обаче през 1956 г. финансовото министерство бе наредило да се извърши ревизия на всички религиозни секти. По-късно на 9 юни 1957 г. се дойде до разрив на едно събрание, където Братския съвет освободи Коста Стефанов като счетоводител и Никола Антов като председател на финансовия съвет. Те бяха подготвили свой доклад по финансовите въпроси, който ние отхвърлихме. Тогава те изпратиха този свой доклад към финансовото министерство, който от своя страна изпрати ревизори, които дойдоха на 16 октомври 1957 г. Ние смятахме, че всички счетоводни сметки са в ред. Но се оказа друго. Беше дошло време, когато властта искаше да вземе мерки срещу Братството и тя го атакува. Изпрати ревизори, направиха ревизия и онези, които бяха крали без ние да знаем цели 12 години, за да се изпокрият обвиниха мен. На 6.ХИ. 1957 г. беше направен обиск на целия Изгрев и бяха иззети всички беседи на Учителя. След това бе започнато следствие срещу мен. Аз бях арестуван и престоях девет месеца в затвора. Властите искаха да се компрометира Братството и да кажат: „Ето тези хора приказват за идеи, но и те злоупотребяват със средства." Това беше смисъла на процеса. Накараха Антов и другите около него да
към текста >>
813.
15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ Учителят ходеше винаги чисто облечен, изгладен и по обувките му не можеше да се види нито прах, нито кал както лете така и зиме. Костюмите Му ги шиеха приятели от Братството. Учителят си имаше един шивач, който веднъж Му бе взел мярка и по нея шиеше костюмите Му. Той не позволяваше всеки да Му взима мярка и всеки да Му шие. За тези неща Той е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си в тях и ние с нашето несъвършенство прехвърляме всичко върху Учителя, който трябваше да носи и да ни изчиства вътрешно и външно. Труден е пътят на Великия Учител. Имаше няколко сестри, които Учителят беше допуснал да се грижат за бита Му -неща, без които не може човешкия живот на земята. Учителят имаше брошка, която Му служеше вместо връзка и нея може да видите на някоя от снимките Му. Имаше още един златен ланец около врата, който го носеше. Това беше средно по големина златно синджирче, което висеше на врата Му. Имаше и златен часовник, който носеше в джоба на сакото или в жилетката Си. Това бяха Неговите лични вещи, които ние виждахме на Учителя и които Той ги носеше около 30-40 години. Когато Си замина братята изкъпаха тялото Му, такова бе правилото, облякоха Го с нови дрехи, които бяха лични Негови. Стенографката Савка Керемидчиева бе взела брошката, златния ланец и часовника и ги беше прибрала
към текста >>
814.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СКЪПОЦЕННОСТИТЕ Финансовата ревизия съставена от трима ревизора бе дошла на Изгрева и работеше непрекъснато. Всички бяхме спокойни. Аз отначало не смятах, че нещата ще се развият по един специално подготвен сценарий. После разбрах каква бе целта на сценария. Трябваше да бъдем принудени да се изказваме един срещу други и да се изкаже всичко, което знаехме за Изгрева, за да може по-късно властите да преценят кое от казаното ще трябва да се използва срещу нас. Но аз приех друга тактика. Аз взех цялата вина върху себе си. Като разбраха това, то властите се ожесточиха срещу мен, защото знаеха, че аз не съм виновен и моята линия на поведение объркваше техните сметки. Според тях аз трябваше също да се ожесточа и като отхвърля обвиненията срещу мене да ги насоча натам накъдето трябва. Но аз не допуснах това да стане. Затова ме изпратиха в затвор, защото трябваше да се пише друг сценарий и объркваше онзи, който бе написал първият сценарий. Затова се озлобиха срещу мен. Финансовата ревизия работеше на Изгрева. През лятото ние с Мария Тодорова се качихме на Маричините езера с едно магаре, палатка и храна и там прекарахме 40 дни. Когато дойде време да се връщаме, опаковахме багажа в един денк, сложих го на гърбът си и с дългите си ръце го прикрепях. Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци. Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и
към текста >>
815.
17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА През време на Школата на Учителя паричните въпроси ги движеше лично Учителят сам. Той на никого не даваше сметка от кого получава пари и на кого дава. Обикновено при Него имаше големи суми както и при Тодор Стоименов, който ги държеше под дюшека На леглото си. За светът ние бяхме несретници и дриплювци, бедняци и голтаци. Но ако знаеха, че тук има толкова много пари щяха да ни нападнат апашите и щяха да ни оберат. Това не стана, защото беше тук Учителят. Апашите дойдоха по-късно, дойдоха официално и ни обраха до шушка. Но затова друг път ще говорим. Как и от къде идваха тези пари? Идваха чрез десятъка на всеки брат и сестра от Братството. Тези суми се предаваха лично на Учителя и Той ги препращаше към Тодор Стоименов. Имаше и една „Задача с левчетата", според която всеки ученик, всеки ден ще отделя по едно левче и накрая на годината се събираха 365 лв., които се занасяха обикновено на събора през месец август и там се предаваха на Учителя. За тези 365 лв. ученикът получаваше томчета беседи. Имаше и друга форма. В знак на благодарност към Учителя, онзи, който бе получил помощ от Него или при решаване на някой личен проблем, или някого Учителят е излекувал, то тогава онзи донасяше своя принос за Бога. Само онези, които имаха тези опитности с Учителя вече знаеха кой е Учителят и затова принасяха своя дар за Бога. Тези суми не бяха малко. Учителят ги приемаше, но трябва да се подчертае, че Учителят никога не е искал пари на
към текста >>
816.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО След заминаването на Учителя бе направен опис на парите от Братския съвет и от финансовия съвет, в който влизаше Жечо Панайотов, Никола Антов и Манол Иванов. Получена бе една голяма сума. Беше направен години по-късно през 1948 г., антидатиран протокол за 5.I.1945 г. на намерените суми след заминаването на Учителя. След обсъждане от Братския съвети по решение на финансовия съвет бе решено тази голяма сума да не се осчетоводява, а да се почне от салдо нула, за да може да разполагаме с тези пари както намери за добре Братския съвет. Ние знаехме, че трябва да се печатат беседите на Учителя и за да не бъдем зависими от банките и властите, решихме да ги съхраняваме в отделни лица. Всички приеха общо решение и се подписаха всички. Но това не беше в съгласие със закона, който не допускаше двойно счетоводство. А ние го направихме, понеже така смятахме, че е по-добре за Братството. Тогава бе решено да се раздадат на отделни лица определени суми пари обозначени поименно в протокола. Освен това касиера бе задължен да заведе в тефтерче писмено на кои доверени лица са дадени суми за съхранение, кога са връчени и за какво са изразходвани. Протоколът се държеше в Манол Иванов като домакин както и описа на парите намерени при Учителя. Но през 1950 г. той си замина и се държеше от жена му. После жена му ги предаде на Никола Антов и той ги укри през време на ревизията през 1957 г., за да ни затрудни. А те бяха в един екземпляр. До 1948 г.
към текста >>
817.
19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След заминаването на Учителя първата ни работа бе да се намери печатарска машина. Беше пазарена една американска машина. Тогава се събрахме всички в бараката на Тодор Стоименов и в присъствието на домакина, Паша Теодорова, Петър Камбуров от Казанлък, Жечо Панайотов, Никола Антов - всичко пет човека и извикаха мен Борис Николов и по препоръка на Никола Антов всички решиха, че трябва да се купи тази машина. Аз се съгласих да платя за машината 1 милион и 200 хиляди лева, сума която ми бе предадена да пазя у себе си. При разпределяне на сумите на мен ми бе дадена да пазя 1 534 000 лева плюс онези пари, които ми беше дал лично Учителят - 800 000 лв., но които Никола АШОВ бе заприходил със стойност 500 000 лв. Взех парите от къщи - 1 200 000 лв. и ги занесох да се предадат на Никола Антов и той отива да плаща машината, след което я докарва на Изгрева. До тук добре, но на финансовата ревизия и пред съда той твърдеше, че е дал лично от себе си тия пари и че аз не съм му давал нищо. Излъга всички. А аз не бях взел разписка, че съм му връчил пари. Нали всички бяхме братя. А у него имаше само 600 000 лв., които му бяха дадени да съхранява като член на финансовия съвет. Питаха го откъде е взел останалите 600 000 лв.? Отговаря, че ги е взел от Манол Иванов на когото също бе предадена да съхранява такава сума. А в същото време имаше разписка, чрез която се вижда, че Манол Иванов е върнал тази сума на Жечо Панайотов и по този начин се разбра, че Антов не е получил
към текста >>
818.
20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Неделчо работеше като оценител в държавната печатница и това беше на времето висок пост. Той знаеше къде и какво се печата в София. И като търсехме хартия той знаеше къде и колко хартия е останало при печат на някоя книга. Тогава по негова препоръка ние отивахме и изкупувахме останалата хартия. Така работихме няколко години. Но като мина известно време, запасите на частните печатници се свършиха. Това бе хартия купена от преди войната. Той беше във връзка с всички издателства и случайно веднъж някой му подметна като идея, че можем да използваме оставащата хартия от ежедневната преса, където се печатаха вестниците. Там голями роли автоматически подаваха широки ленти хартия на печатарската машина. Като остане ро-лата малка тя не може да се тегли и хартията се скъсва и обикновено оставаше по 10 кг хартия на рола. Тогава ролите се развиваха и се употребяваха за какви ли не нужди. Ние се насочихме към тях, а |е ги продаваха евтино на килограм. Ние ги купувахме и с конска каруца ги закарвахме на Изгрева. Обзаведохме в една барачка на Изгрева развиването на тези роли и нагъвахме хартията на формат какъвто ни трябва. Купихме печатарски нож, за да се реже. Турихме в бараката три-четири сестри и започваха да разгъват ролите и нагъват хартията. Ето така ние имахме източник на хартия почти неограничено. Заради тази идея на Неделчо Попов, защото той организира закупуването ние не спряхме нито един ден печатницата на Изгрева. За хартията получавахме документ от
към текста >>
819.
21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СВОБОДАТА Беше дошла новата комунистическа власт. Българската армия бе изпратена да се бие на фронта в Унгария срещу германците. Тази армия трябваше да бъде обута, облечена, нахранена и да има бойно снаряжение. Затова бяха необходими много пари. Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата". И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите. Никой не знаеше тогава, че ние имаме милиони освен Братския съвет. Тогава Никола Антов, който беше комунист, беше председател на Отечествения фронт в едни голям градски район, в който влизаше и Изгрева и беше облечен със светска власт. За да се представи пред властите като негов актив той реши, че трябва да се внесе една голяма сума в полза на новата власт. Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше. Ако бяхме отказали той щеше да ни предаде на властите и щяха да ни вземат всички пари. А общата сума, която бе намерена при Учителя и описана бе към 6 000 000 лв. След разговори и убеждавания Антов се съгласи и ние внесохме сума от 900 000 лв. Тази сума бе внесена от мен, от онези пари, които аз пазех на 1.III.1945 г. и с нея бяха купени облигации от „Заема на Свободата" за 900 000 лв. Занесох парите и донесох облигации и ги предадох на финансовия съвет. Така с тези облигации спасихме голямата сума. Отървахме
към текста >>
820.
22. БРАТСКИ ПАРИ ЗА СВИНАРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЗА СВИНАРНИК Братският съвет реши да предаде една сума на Панайот Ковачев от Стара Загора от 500 000 лв. за съхранение. Но Ковачев решава да вложи тези пари за стопанство и прави свинарник и други стопански сгради и започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели пари. А той беше вегетарианец. Ето ви пример, че вегетарианството е не само идея, но и живот на ученика. А какво се получи? Той смяташе, че с братски пари може да търгува. Разбира се свинете и добитъка не му донасят печалба, а дори започва да губи. И когато го подсещат, че трябва да върне сумата, той идва през 1948 г., приспива у Антов и какво са се разговаряли никой не знае. По-късно Жечо Панайотов иска да се възстанови сумата, а той отговаря, че няма пари и че не може да върне нищо. Тази сума не бе върната. А Братският съвет отказа да търси тази сума по съдебен ред, защото се реши, че Братството има други принципи. За прахосването на тези пари той бе осъден по друг начин. Цялото Братство в България бе възмутено от неговата постъпка и години наред се говореше, че с пари на Учителя е направен свинарник. А това бе подобен сви-нарник на онзи, който го имаше залепен на гърба на салона, от където се носеше смрад, която достигаше до стаята на Учителя. Панайот Ковачев след това получи удар, парализира се и няколко години лежа парализиран на легло. Всички знаеха, че той сега има присъда от Невидимия свят. След време ме запитваха как е възможно един брат да похарчи по този начин братски пари?
към текста >>
821.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Първите приятели даваха десятъка си на Учителя в златни монети. Освен това при връчване на книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината" от Учителя при особени случаи и заслуги, понеже означавало посвещение, те в знак на благоговение на Бога към тях са давали по една жълтица. При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Той ги пази доста години. Но една нощ той получава сърдечна атака, едва оживява през нощта и сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено. И ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта. И понеже не желае именно това, то той искаше да ми ги предаде, защото аз съм по-млад от него, за да ги пазя. Аз се съгласих, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предадат на мен. Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в
към текста >>
822.
24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ? Всички беседи бяха опаковани й поставени на рафтове. Складовете бяха в бараки, но всичко беше в ред и порядък. Когато направиха големият обиск на 6.ХII. 1957 г. намериха близо 180 000 беседи, прибраха ги, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха та ги претопиха в книжната фабрика на гара Искър. По време на следствието, когато започна процес срещу Братството, заместник главния прокурор Руменов ми каза така: „Няма защо да търсите повече вашата литература. Тя е изпратена в книжната фабрика на гара Искър и от нея получихме каша за 50 000 лв." Казах му: „Значи вие стопихте 180 000 книги за 2 милиона лева, за да получите каша за 50 000 лв. Отлична работа сте свършили." Той беше бесен и не ми прости по време на процеса заради тази моя забележка. При обиските се правеха протоколи от служебните лица, какви книги се изземат. Днес останаха само протоколите. Те направиха обиск по домовете на повече от 100 човека от София и на всички ръководители от провинцията, както и на по-деятелните братя. Плениха към 100 комплекта пълни течения беседи и разбиха останалите. А някои от приятелите имаха и по два комплекта. Обискът стана неочаквано. Ние не очаквахме това от тях. Ние сме ги смятали като наши приятели, пазили сме ги, грижили сме се за тях, когато бяха гонени от предишната власт. И никак не очаквахме, че те ще посегнат на Братството и ще унищожат литературата със Словото на Учителя. Затуй не бяхме взели предпазни мерки. Освен тези 180 000
към текста >>
823.
25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г. Писмо на Борис до сестра му Цанка „Цанке, някои писма, които ти изпратихме не си ги получила за това е този проблем. Тук направихме всичко, което е възможно, за да спрем унищожението на беседите, но напразно. Акцията беше проведена до край. Подадохме жалби и изложения до прокуратурата, министерството, президиума, Централен комитет на партията, БАН, предприехме срещи, имахме разговори с държавници и общественици, всички изказват съчувствие, не одобряват мярката, но нищо не могат да направят. На 10.1. т.г. ходихме делегация от 12 души във Вътрешното министерство. /Бяха дошли от Айтос, Бургас и Поморие 9 души и от София 3 - всичко 12/. Тук трябваше да изслушаме присъдата и изпълнението й. Прие ни помощник министъра с ранг генерал, с адютанта си, и веднага пристъпи към въпроса. Беседите на Учителя са обявени за вредна литература и са забранени за разпространение. Иззетите количества са предадени в книжната фабрика на гара Искър за унищожение. Това е решение на Министерския съвет, заповедта е дал главния прокурор Руменов. Комисия в отдела „Литература", при Министерството за наука и култура се е занимавала с този въпрос, проучвала го е няколко години. Показаха ми решението на Министерския съвет и доклада на комисията. Останалите не иззети беседи у приятелите, се оставят за вътрешно ползване на Братството. Мярката засяга само големите количества беседи, за да не може да се прави пропаганда. Животът на Братството не се
към текста >>
824.
26. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БОЯН БОЕВ София-Изгрев, 7.IV.1959 г. „Любезни брат, Делото на брат Борис Николов и Жечо Панайотов се гледа от 18 до 20 март 1957 г. и се отложи. Още не е съобщено за кога е насрочено. Брат Борис с държането и с хубавата защита направи дълбоко впечатление и на съдии, и на адвокати и на всички, които го слушаха. С това той потвърди думите на Учителя, Който беше казал за него така: „Борис е ученикът, който ще даде пример, как ученикът трябва да държи изпитите си." И у Жечо няма вина, защото за него Учителят каза: „Когато потърсите касиер на Братството, най-подходящ е Жечо, поради своята честност." Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на любовта, която им се изпраша ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител. Да се изпълни Божията Воля над тях. С братски поздрав ваш верен: Боян
към текста >>
825.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ В ПРЕИЗПОДНЯТА НА АДА Част втора 27. ГОЛЯМАТА И ШИРОКА ДЛАН
,
,
ТОМ 3
ПРЕИЗПОДНЯТА НА АДА Част втора 27. ГОЛЯМАТА И ШИРОКА ДЛАН Върнахме се в началото на септември 1958 г. с Мария Тодорова от Рила, където бяхме летували на Маричините езера. На следващият ден дойдоха у дома милиционери и ме арестуваха. Беше 3.IХ.1958 г. Бях последствен и се започнаха разпитите пред следователя. Продължиха доста дълго - чак до девет месеца. Опитваха се да направят така, че да можем един друг да се клеветим и да се противопоставяме един другиму. Но аз поех всичко на себе си. Следователят беше много ядосан от тази моя тактика. Това го вбеси и започва да ме обвинява, че съм син на бивш фабрикант, че аз съм фабрикант, че съм бил предприемач и съм експлоатирал труда на работниците, а това за онези години беше голямо обвинение. Баща ми имаше малка фабрика, но той фалира. И другите обвинения бяха донякъде верни, но по същество не отговаряха на истината. Но това обвинение тогава водеше до брутални действия от страна на властите. След 9.IХ.1944 г. комунистите национализираха фабриките, взеха богатствата и парите на богатите, а фабрикантите и богаташите ги натикаха в затворите. Той се чудеше как досега аз не съм бил в затвора. Аз протегнах дългата си ръка и му я показах: „Знаеш ли какво значи това?" Той се стресна. „Тук са работили ред поколения с тежък труд, за да придобия така голяма ръка и такава широка длан. Аз не съм спрял да работя през живота си най-тежкия труд." Той се смути и него ден прекъсна разпита с мен. На следващия ден следователят
към текста >>
826.
28. ТЕРМОС С ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ГОРЕЩА ВОДА ОТ СЛЕЗНАЛИЯТ АНГЕЛ В следствения отдел на затвора в София язвата ми се обади отново и се обостри. Аз не можех да се храня, не можех да поемам нито храна, нито течности. Повръщах непрекъснато. Отслабнах. Храната, която ми носеше Мария се връщаше непокътната обратно. Следователят знаеше, че аз боледувам както и онези около него, но нищо не направиха. Оставяха ме така както съм. Очакваха това физическо страдание да сломи духът ми. На следващият разпит на следователя му казах: „Вижте какво, аз не съм добре, имам болна язва и ако искате да ви свърша някаква работа то трябва да ме лекувате, защото няма да мога да издържа дълго. Ще си замина и край с вашите следствия. А като дух не мога да дойде пред вас, за да ме разпитвате." Следователят се усмихна така радостен като че беше спечелил най-важната битка. Чудих се защо ли се радва. От злоба ли? От превъзходство на положението си или за него друго? Но на следващия ден ме прехвърлиха в най-строгия сектор на затвора. Никола Антов имаше някакъв приятел там като началник и беше им говорил, че аз съм престъпник и много опасен човек и затова те взеха решение да вземат такива мерки срещу мен. Там където ме изпратиха, там държаха убийците и престъпниците. След един два дни дойде 1 май, а това бе един голям празник на комунистическата власт. Към 10 часа сутринта се чу как един минава, отваря килия след килия и пак я затваря. Дойдоха пред моята килия, отвориха, вътре влезна един военен с чин полковник и ми зададе
към текста >>
827.
29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА Следствието продължаваше много трудно и мъчително за мен. На него няма да се спирам. Ако след години се отворят архивите и се намери някой да проучи тези разпити на следствието тогава ще разберете всичко. Обвиняваха ме в присвояване на пари, на злато. Трябваше да се докажат тези неща. И тук те не можеха да доказват нищо, защото фактите говореха, че други бяха крали и то тези с помощта, на които те искаха да ликвидират Братството. Аз бях болен, силите ми намаляваха, не можех да се движа, но знаех, че трябва да издържа, защото знаех, че имах помощта на Учителя. И тя дойде видима. Една сутрин когато станах видях образа на Учителя като фотография във вид на светлина на стената срещу мен. Този образ на Учителя и тази светлина на стената се запази цели 40 дни през време на следствието. Всеки ден тя - светлината светеша в полумрачната килия и всяка нощ тя светеше там на стената закрепена, зафиксирана като голям портрет - един на един метър. Аз само благодарех шепнешком. Когато ме изкарваха от килията и когато ме въвеждаха надзирателите на затвора не виждаха нищо. Значи те не я забелязваха. Но моите очи бяха отворени и аз я виждах ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Разбрах, видях и се убедих, че Учителят е тук при мене и ми помага. А щом Учителят е тук, щом е при мен в ада, то ще се разрушат стените адови както през времето на Христа, когато мина през ада след смъртта си на Голгота и освободи от там всички затворници. Трябваше да дойде това време,
към текста >>
828.
30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
МЕ ОПЕРИРА Здравословното ми състояние се влоши. Аз започнах да повръщам кръв от стомаха. После язвата ми се спука и започнах да се изхождам с черни изпражнения. Губих кръв от две места, бях в много тежко състояние и накрая съм изпаднал в шок. Прехвърлиха ме в болницата на затвора и там ми оперираха язвата. Изрязаха част от стомаха ми с пробитата язва и са ме зашили. Преливаха ми кръв, преливаха ми течности, и непрекъснато банката висеше над главата ми и през една система всичко това се вливаше във вените ми. По този начин ме спасиха. Едвам оживях. Но онзи период на възстановяване вървеше много бавно. Аз бях отслабнал, едвам се движех, олюлявах се и не можех да пазя равновесие. Държаха ме в болницата колкото може по възможност повече. Не мога да се оплача от лекарите. Там при тях беше слезнал ангелът Господен. От къде зная ли? Слушайте внимателно. Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха. Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна. Срещнала се с директора на затвора и попитала не може ли два пъти в седмицата. Секретарката скочила и с пръст й
към текста >>
829.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА Аз бях вече истински затворник. Имах си вече истинска присъда и трябваше да я излежавам. Дойде време и ме извадиха от болницата на затвора. Изпратиха ме в затвора на гр. Пазарджик. Това беше затвора с най-тежък режим. Но преди да отида там се беше нещо случило. Затворниците се бяха оплакали на своите близки, а те бяха написали молба до правителството за беззаконията, които са се вършили там. Накрая да се провери дали това е вярно, то властта предрешава като затворник един инспектор по затворите, съставят му подходящо досие и присъда и го пращат в този затвор. След 60 дни го изтеглят от там. Той прави доклад и всички, които са злоупотребявали с властта си като надзиратели ги изгонват от там. Бяха оставили само един милиционер, който единствен е постъпвал човешки с тях. Затова когато аз пристигнах там режимът на затвора бе облекчен. Това ме спаси, защото при предишния режим аз нямаше да мога да издържа физически. Като вървях се люлеех и не можех да пазя равновесие от слабост. Не бях още заякнал от оперираната язва, а и не можех да се храня. Стомахът ми беше изрязан и аз поемах храна на отделни хапки. Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в кухнята да беля картофи. Това ме спаси отново, защото всички затворници работеха тежка физическа работа. Главния готвач също затворник не ме харесваше, защото според него аз само съм седял. А аз бях отслабнал и едвам се движех. Хранех се само с варени картофи и топла вода.
към текста >>
830.
32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПРИ ЦИГАНИТЕ Аз излезнах пред началника на затвора с предложение да създам една бригада от тези затворници, които да работят. Защо да седим тук и да ядем готов хляб, когато може да си го изработиме. Те ме изгледаха подозрително. Обясних им, че съм майстор и след като прегледаха подробно досието ми се съгласиха, защото разбраха, че съм бил такъв. Аз организирах курсове за мозайкаджии, 2 курса по 30 затворника. Отначало затворниците не искаха, смятаха че това е уловка на управата. Но някои се съгласиха. Убедих ги. „По-добре да работим, а като работим сме на въздух и светлина и все едно, че сме свободни." Мина дълго време докато възприемат тази идея за свободата. Отначало имаше затворници от земеделската партия, а те бяха няколко групи и непрекъснато се караха. Отивам аз при тях и им казвам: „Слушайте какво ще ви кажа. Ние всички тук сме на едно и също дередже и вместо да си помагаме, за да излезем живи от тук след време, то ние сега си вредим и помагаме на тях, за да ни унищожат всички до един." Казах им го много твърдо. Те ме изгледаха слисано. Не очакваха такава логика. А те бяха всички политици с образование и бяха изпечени за всички логически постановки. На следващият ден всички дойдоха и се записаха в курсовете. Започнах да ги обучавам. Накрая се усмириха. После ме среща политическия секретар на затвора и ме пита: „А бе, майсторе, какво ги направи тия, че се умириха? Аз толкова време им изнасям политически лекции и нищо не помага." „Убедих ги, че трудът е
към текста >>
831.
33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО Бяхме на някакъв строеж. Аз се бях качил на скелето на третия етаж. По едно време по невнимание се отплеснах отгоре и полетях надолу. Във въздуха по някакъв начин се преобърнах, после паднах на една дъска от скелето, че после от там се изтърсих на друга по-надолу и на всеки етаж нещо се намираше, на което падах и омекотяваше удара ми. Накрая се озовах на земята. Всичко това стана за секунди. И този път едвам оживях. Успях да се възстановя много трудно. Когато бях по строежи в провинцията на всеки 15 дни идваше Мария Тодорова с една раница и ми донасяше храна. Беше правила разни неща и аз се хранех от тях. Донасяше ми и вещи за облекло. Управата на затвора я пускаше на свиждане, оставяха ни свободни и не ни пречеха. Знаеха, че аз няма да им създам неприятности. Изобщо за свижданията ми с нея те не ни пречеха, а ни съдействаха като се правеха, че не забелязват нищо. Спомням си бяхме по едни села, строехме там и беше време По черешобер, а с Мария се разхождахме по поляните, ядехме череши и лежахме под дърветата и разговаряхме дълго за всичко. После тя си тръгваше и след 15 дни идваше отново. Понеже беше с раница наричаха я „туристката". Понякога от затвора ми викнат: „Майсторе, туриста дойде!" Аз се усмихвам и тръгвам към нея. Дори в затвора, където пренощувахме аз бях помолил управата да ставам в 5 часа и да ме пускат да се разхождам там долу на двора, че имам нужда от разходка. Те се съгласиха, не виждаха нищо лошо в това. Аз се разхождах
към текста >>
832.
34. КОСТНИЦАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
на затвора беше бивш партизанин и много негови съселяни от с. Лесичево бяха убити от предишната власт. Сподели с мене, че ще се прави чествуване за избитите партизани и че ще им правят паметник. Попита ме дали може да му направя мозайката на паметника. Съгласих се, отидох и видях. Показаха ми там изровените черепи и кости на убитите 30-тима партизани. Дадох му идеята да се направи костница, т.е. да се направи саркофаг на убитите и да се постави пред паметника, а не да се заравят, защото преди са били заровени. „Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш?" „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата. Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло. Направи се хубав капак също полиран идеално. Началникът дойде, видя саркофага, зарадва се много и ме потупа по рамото. „Браво, майсторе. Не очаквах от теб такова нещо". Предният ден той бе ме видял как аз лично полирам капака на саркофага. Исках да взема и аз участие. После с подходяща музика и тържество положиха костите и поставиха капака му. А нас затворниците, които го направихме бяхме също поканени. Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото
към текста >>
833.
35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Работехме на някакъв строеж. На няколко километра имаше кошари. Аз издействувах от началника на охраната, която пазеше затворниците да донасям по две кофи мляко за нашата група. Съгласиха се. Ние щяхме да си заплащаме млякото. Всяка сутрин аз тръгвам с две кофи. В едната кофа слагах хляб, който ни беше останал през деня. Като наближавах кошарата на 500 м от нея ме посрещаха няколко зли песа, лаеха ме и налитаха върху мен. Аз наблюдавах и видях кой им е водача. Взех най-хубавия комат хляб и му го хвърлих. Стоях и не мърдах. Песът го мириса, после започна да го яде. Другите кучета стояха и лаеха. Хвърлих и на тях по един комат хляб. Те го изядоха. Изпразних кофата с хляба. После тръгнах към кошарата. А те вървят с мен и махат с опашки. Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша. Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят. Напълних кофите с мляко. Платих им го, а ние си имахме джобни пари. После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата. Те дойдоха и излочиха млякото. Аз с радостни очи ги наблюдавах. После си тръгнах. Доближава ме един от овчарите. „Значи теб за това не те лаят кучетата." „Точно за това". „Можеш да идваш и друг път за мляко." Така на този строеж аз хранех бригадата със сварено мляко. А хляба го надробявахме във войнишките си канчета и го заливахме с вряло мляко. Затворниците бяха предоволни. Идва
към текста >>
834.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЦЪРКВАТА Някой път Невидимия Свят си правеше разни шеги със затворниците с един чист и възвишен хумор. Бяхме затворници в гр. Пазарджик и оттам ни прехвърлиха в Софийския затвор. Трябваше да правим мозайката на един театър на МВР (Министерство на вътрешните работи). После този театър го преотстъпиха за Сатиричен театър. И ако отидете днес на представление там, трябва да знаете, че вървите по мозайката направена от брат Борис и неговата бригада от затворници. Но в Софийския затвор бе пълно с криминални затворницИ:-А те не могат да се смесват по никакъв начин политически с криминални затворници. Това е строго забранено. А бяхме 60 души. Къде да ги сложиш тези хора? Сложиха ни в черквата, която бе в двора на затвора и бе строена преди 40 години за*черковната служба на затворниците. Тогава така превъзпитаваха чрез черкуване и прощаване на греховете от свещеника. Сега прощаването на нашите грехове става чрез работа, труд и мъчение. По такъв начин трябваше да си изкупим прегрешенията според властта на политически затворници. Цялата бригада се разположи в черквата. Сутрин ставам, поглеждам олтаря, вдигам поглед и на купола виждам разни изографисани светии, които отгоре ме гледат. Тези светии бяха поставени от ръцете на художника. Но сега като че ли бяха живи и ни гледаха. Добивах едно разположение за целият си ден. А затворниците така се смееха и шегуваха и правеха различни смешки, разпяваха се като попове, ръсеха се с трева, вместо босилек, изповядваха си греховете
към текста >>
835.
37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
През време на годините прекарани в затвора имаше моменти, когато съзнанието ми бе будно и можех да долавям онези течения на мисълта, които се движеха в Космоса и във Висините на едно Космическо Съзнание. Или бях в едно молитвено състояние на Духа или бях в съзерцание към другият живот, който бе извън нас, над нас и обхващаше всичко. Взимах молив и стеногра-фирах. После тези малки стенограми ги оставях в капачката на един буркан, в който ми донасяше храна Мария на всеки 15 дена от месеца. Първо на капачката слагах нещо като мушама и между него вмъквах малкото листче със стенограмата и отгоре пак слагах мушама, така че капачката бе в диаметър около 6 см. Мария вземаше листчето, после го носеше на Боян Боев, който също го прочиташе. И двамата можеха да четат моята стенограма. Аз изписвах всичко много добре и използвах сигли и съкращения по класическия начин. Така тези листчета Мария ги събираше и след като излезнах от затвора аз ги преписах и се оформи един свитък от мисли. Назовах го „Окованият ангел". Да, този окован и прикован ангел бях привидно аз. Но той бе написан за онзи ангел, който влизаше в затвора изпращан от Висините, който влизаше ту в един, ту в друг надзирател, началник и променяше някои тяхни и предишни решения и ми съдействаше за добро. Да, този изпратеният ангел от Висините на Божествения свят трябваше да влиза в различни хора. Трябваше да се приковава и оковава във веригите на различни човешки тела и съдби, за да може да изпълни волята на
към текста >>
836.
38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ? В затвора аз бях поставен да излежавам присъдата си заедно с политическите затворници. А бях получил присъда за криминално деяние т.е. присвояване на пари, укриване на злато и още много неща, които може да прочетете в присъдата. Според присъдата аз съм криминален престъпник. Обаче според властите аз съм политически престъпник и лежах в затвора за политически затворници. Някой от вас да даде тълкуване на този факт? При нас имаше затворени земеделци. Между тях имаше няколко фракции, които жестоко воюваха помежду си и се обвиняваха едни други в предателство и измяна на земеделската идея. Но те влезнаха в бригадата, която организирах и започнаха да работят много добре и за награда бяха пуснати три години по-рано заради отличната работа, която дадохме на строежа. Тук се срещнах и с г-н Попов, секретар на проф. Михалчев, гл. редактор на списание „философска мисъл". Михалчев беше писал много статии срещу Учителя. С този секретар имахме много разговори в затвора и накрая сподели: „Ако бях се срещнал с теб по-рано нямаше да печатам онези статии срещу Петър Дънов". Той смяташе, че има вина, за да бъдат напечатани. И според мен той изплащаше тази вина в затвора. Но ние излезнахме от затвора на 1.I.1963 г., а 30 години след 9.IХ.1944 г. комунистите отново издадоха една книга със статии на Михалчев, но нарочно поставиха и онези статии, които бяха написани срещу Учителя. Та 17 години след излизането от затвора се явиха други българи, които
към текста >>
837.
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КРЪГ НА АДА Бях последствен девет месеца и бях поставен сам в килия напълно изолиран от света. Това е целта на служителите на ада. По всяко време през деня и през нощта ме извикваха и по няколко следователи ме разпитваха със всякакви средства и ме караха да дам показания, които им са угодни. Обвиняваха ме, че съм убил Магдалена. Онази, която носеше табела на главата си „Жертва на Дънов". Обвиниха ме, че сме горели пари с чували през време на обмяна на парите през 1947 г., но аз не се предавах. Голяма борба беше тук в подземието на ада. Същата борба беше и в Братството горе на Изгрева. Единствената помощ ми беше молитвата. Тя ми беше връзката с Бога и чрез нея получавах силата си в тези мигове. Трябваше да имам здрави нерви, самообладание и ясна мисъл. Освен мене беше затворен и Жечо Панайотов, който беше касиер и счетоводител на Братството. Но при разпитите Жечо се бе поддал на натиска на следователите и се бе подписал под лъжливи сведения, че ми е давал милиони. Когато следователят ми показа този документ аз му го върнах и казах: „Това е лъжа." Следователя реши да ми устрои очна ставка с Жечо Панайотов по мое настояване. Когато Жечо влезна в стаята на следователя целия трепереше като лист от трепетлика. Аз го изгледах и се обърнах към следователя: „Какво сте направили от този човек? Вие сте го смазали психически и морално. Това е престъпление пред човека и пред онзи, който е създал човека" и тропнах с юмрук по масата. Следователят скочи веднага: „Ти
към текста >>
838.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ТРИТЕ ОТГОВОРА През зимата докато траеше следствието в килията ми доведоха едно малко момче, което бе обвинено заради родителите си, които също били в затвора. Обвиненията са били политически. Водеше се следствие срещу това момче. Малко момче, а подследствен. Моята килия бе на няколко етажа под земята. В ада няма въпроси, на които може да се учуди човек. Тук всичко е възможно. Поставиха го това момче при мен в килията, защо и аз не зная. А тук имаше един нар и няколко изтъркани войнишки одеала. Бе зима, студено и нямаше печка. Голям студ. Момчето трепери, зъбите му тракат. Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа. Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика. Така запазих момчето от замръзване и себе си. Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в килията. А имах и още един човек, за когото трябваше да се грижа. Момчето оживя от студа, приключиха му следствието и го оправдаха. Преди да го пуснат аз помолих момчето за една услуга. Аз бях напълно изолиран в затвора и търсех начин да влезна във връзка с-Мария, която трябваше да ми отговори на три въпроса, защото отговорите на
към текста >>
839.
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК След процеса, след като получих присъдата управата на затвора искаше да ме сложи в обща килия, където бяха други политически затворници по религиозни мотиви. Но аз отказах и поисках самостоятелна стая - килия. Управата на затвора се учуди на това, защото затворниците трудно издържаха сами и търсеха да имат контакт с други човешки същества. Самотата ги смазваше. Те отначало ми отказаха. Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя. А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите. Водеха ме като бригадир на бригадата. А пред официалните власти, понеже ние работехме на държавни постройки аз получавах заплата на инженер, но ми даваха 10% от нея. Даваха ми 22 лв. В тази килия се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях самостоятелен. Това изумяваше всички, защото най-голямото наказание на затворниците беше да бъдат поставени в самостоятелни килии. Беше ги страх от самотата и не можеха да се справят с нея. Причината бе, че в ада кръжаха онези души, онези заминали души, които бяха изпратени в ада. Те въртяха около тях, влизаха в затворниците и те не можеха да се справят с тези чужди влияния. А те свързваха тези натрапливи мисли и състояния, че идват от самотата. Така си обясняваха, но нещата бяха от друг порядък. Истината бе, че всички бяхме подложени и трябваше да изтърпиме на силите адови и на
към текста >>
840.
42. ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ КРЪГ НА АДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ КРЪГ НА АДА Имаше един помак, казваше се Реджеб и бе политически затворник, защото беше бунтувал помаците. Бяха го изпратили при мен в килията. Беше смазан като човек от следствието. За два месеца след свършване на следствието аз му върнах духа изгубен по време, на следствието. Пях му от песните на Учителя, говорих му за Бога, разказах му за света на светиите. А колко приказки му разказах за Аллах и бедуините. Аз знаех десетки арабски приказки. Реждеб направо се възстанови и възкръсна духом. Пред себе си видях как разцъфна една човешка душа, която възстанови връзката си с Бога. Премина процеса и присъдата му беше - разстрел. Преди да се разделим Реджеб ми каза: „Бай Борисе, да можеш да дойдеш в джамията на село и така да ни поговориш на всички както говори тук на мен!" Разделихме се с прегръдка. Той знаеше, че го извеждат на разстрел. Аз също знаех. Той си замина усмихнат с вдигната глава, защото вече знаеше и усещаше, че човешката душа е безсмъртна. Аз му помогнах да възстанови връзката си с Бога. Бог за него беше Аллах. Аз знаех до сега на теория, че когато човек е свързан с Бога, то може да отиде на смърт с песен както са правили първите християни, когато римляните са ги хвърляли на лъвовете. Но сега се убедих наяве, че това е възможно. Реджеб ми го показа наяве. Видях и тук ръката на ангела Господен, който възстанови връзката на един човек с Бога, който по различни причини я бе загубил. Връзката бе възстановена и той усмихнат
към текста >>
841.
43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА Трябваше да се завърши един голям обект. Трябваха работници и затова ни смесиха с криминалните затворници. Неща, които не се допускат. Но нуждата ги накара и те ни смесиха. Дойдоха при нас едни големи бабаити и нашите хора, които също бяха бабаити изведнъж се стъписаха и се смалиха. Уплашиха се от новите, защото те бяха наистина баш бабаити. Имаше един голям човек, буен, груб, невъздържан и винаги носеше нож в пояса си. Аз се правех, че не виждам ножа му заврян на пояса му като турски ятаган. Веднъж той бе до мен, говореше нещо и произнесе думата „бачкам", която бе жаргон и означаваше „работя". „Ти знаеш ли какво правиш? Защо внасяш в нашия хубав роден език такива груби думи? Тези цигански думи? Защо го мърсиш? В езикът се крие културата на един народ. Това е Словото. Това е най-чистото нещо. Ако езика си загубим, ние културата си губим. А загубим ли я, ще попаднем в робство. И като излезнеш от затвора няма да бъдеш свободен, а ще останеш роб и отвътре и от вън." Той ме слушаше стреснат. Изобщо не очакваше, че някой би посмял да му направи забележка, а особено на такава тема. Изправи се с високия си ръст, огледа всички и каза: „На никого тук не позволявам да ми прави бележка, а само на майстор Борис!" Тръгна си горд от това, че съм разговарял с него на такава тема и съм му направил бележка за културно отношение между затворниците. Това много му допадна и той се измени постепенно. Започна да чете книги, да държи в ръцете си вестници,
към текста >>
842.
44. ЗЛОДЕЯТ И ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ Направиха така, че нарочно ми докараха да ми помага един криминален престъпник. Стараха се всячески да ми пречат в моята работа като бригадир. Доведоха го, представиха ми го и ми казаха, че това е моят нов помощник. Само като го погледнеш, да настръхнеш. Беше върл злодей. Всички страняха от него, защото присъствието му излъчваше убийство и кръв. Аз го приех естествено като всички затворници и не правех разлика между него и останалите. Това го озадачи много и му беше интересно. После не го хоках, но се държах с любов към него, дори с по-голямо внимание отколкото към другите. Това още повече го озадачи. Обръщам се към него: „Ганчо, дай кофата." И той я донесе пълна като ме поглежда как изричам думите. И като видя, че аз работя заедно с него мълчи и нищо не казва. „Ганчо, а сега донеси десет торби цимент!" Поглежда ме, оглежда и другите, всички работят, никой не го гледа, нито му се присмива, че трябва да донесе десет торби цимент.А десет торби цимент по 50 кг, това са петстотин килограма и той трябва да ги донесе от едно разстояние 50-60 метра. Това не е шега, а мъжка работа. Донесе ги, подреди ги и каже: „Готово!" Аз стана, отида да видя как е свършил работата и го похвалих. Кажа му, че преди съм носил по две торби цимент, по една под всяка мишница, но сега съм опериран, отслабнал съм и нямам тези сили. Той ме оглежда, аз му показвам големите си ръце, разкопчавам ризата си и му показвам големия разрез на корема си, където е останал белега
към текста >>
843.
45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ОТ ЗАТВОРА Имаше двама осъдени от властта за шпионаж. Бяха много умни, хитри и много умели и знаеха как да внасят Смут между работниците-затворници и пречеха на работата ми. Един ден хванах на единия ръката, дойде в мене сила, стиснах я и му извиках: „Ти няма да ми смущаваш работата. Та аз заради вас работя тук бе. Вие мислите, че началниците са ме изпратили. Това си е моя инициатива, да ви дам професия. Иначе как Ще се прехранваш вън от затвора без работа? Ти навън ще бъдеш едно нищо без занаят, а занаята ще те спаси. Ако искаш да знаеш аз имам по-голяма присъда от теб. Аз имам 15 години затвор, а ти имаш 10 години. Какво ще ми се перчиш. Аз и в присъдата те превъзхождам." Оня е втрещен и не очакваше такива думи. На другия му казах същото, но го предупредих. „Да знаеш, че аз мога да те накажа. Няма да кажа на началството, но аз знам как да те накажа. И моето наказание е 100 пъти по-тежко от охраната на затвора." След една седмица втория се извини и стана много добър работник при мене. Онзи, първия само се коригира, но стоеше настрана от мен. Не можеше да се примири, че аз го превъзхождам в присъдата. Но когато излезе от затвора не му давали никъде работа, макар че е бил с висше образование - имаше диплома за инженер. По едно време се сеща, че има документ за мозайкаджия 1\/-\/ разряд, той отива на един строителен обект, а тогава се строеше много и се търсеха мозайкаджии. Наемат го веднага, без да го питат кой е и от къде е. Започнал да изкарва добри
към текста >>
844.
46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В ЗАТВОРА Дойдоха у дома, арестуваха ме и ме туриха в затвора. Когато ме натикаха в затвора още в първата минута на първия ден веднага искаха да ме смажат. Заведоха ме по стъпалата надолу на три етажа под земята. Сложиха ме в килия без прозорци, затвориха желязната врата и ме оставиха на тъмно. Аз веднага станах и изпях една песен на Учителя на висок глас. Рекох си: „Вие ще ме уплашите мене!" Те не знаят какъв е живота на ученика. Той не трепери за живота си. Следствието продължи девет месеца. Истинска битка! Един път двама, друг път трима следователи, които ме поставят на кръстосан разпит. Но за мен отговорът е готов и аз не бързам да отговарям. Аз мълча, правя се, че мисля, повтарям въпросите им на глас и отговарям точно. Жестока битка с триглав змей и то с голи ръце. Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и зъбите на триглавия
към текста >>
845.
47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ Към края на следствието една нощ по Великден в 24 часа през нощта ме викат на разпит. Но ме водят, за да видя зловеща картина. Развеждат ме през едни галерии, а в тях тъмнота, като че съм гладиатор в римската империя и сега ме водят, за да ме хвърлят на лъвовете на арената. Но онези там римляни са имали правила и освен това са обучавали гладиаторите да знаят как да се бият, защото и в зрелищата има изкуство. А тук в тази епоха власт-вуваха същите духове от римската империя, но бяха по-изтънчени и по-зловещи. Водят ме, а не се вижда нищо. Отпред един милиционер, отзад друг, така че да ме сплашат, да ме разстроят психически, ама аз си вървя, усмихвам се отвътре и нещо в мен се усмихва и си пее. Състояние на духа. Завеждат ме в кабинета, една голяма стая, осветлението е много слабо, нарочно е направено така. И те имат опит - тъмните сили обичат тъмнината. Но аз пък точно тъй обичам и съм свикнал слаба да ми е светлината и затова това не ме смущава. В средата на стаята сложили един стол за мен, а тъкмо насреща е бюрото на прокурора Руменов, а пред него една голяма папка - досието на процеса срещу Братството. Отстрани са седнали 5-6 души следователи, които също ми задават въпроси. Изправен съм срещу змей с много глави. Едната глава си отваря устата и бълва пламък, а от пламъка излиза въпрос. Трябва да се отговори. Това е битка. Ако не отговарям е още по-лошо. Аз знам всички обвинения наизуст и за всяко едно обвинение съм подготвил
към текста >>
846.
48. ГЛАДЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ме в килия три етажа под земята. Без прозорец и без осветление. За храна започнаха да ми слагат месо, защото знаеха, че съм вегетарианец. Аз не се докосвах до тяхната храна. Пиех само вода. Те ми се чудеха и знаеха, че така сам ще падна в клопката, защото гладът ще ме свали на колене и аз сам ще им се предам. Минаха 20 дни, аз отслабнах, едвам се държах на краката си и се олюлявах, когато трябваше да вървя. Придържаха ме под лактите, когато ме водеха на разпит, защото щях да се строполя на земята. Тогава сметнаха, че е момента да ме сломят, но духът ми бе бодър и крепък. На стената в килията в неземна светлина винаги за мен стоеше денонощно образът й ликът на Учителя. Той Го бе изпратил и поставил там, за да ме укрепи. Аз знаех, че съм под Негова защита. Едва издържах физически, но не се давах. Те се чудеха защо не ям. Аз не ядех, защото стомаха ми не ми приемаше храна. Беше се образувал някакъв спазъм и всичко, което поемах -повръщах. Можех да пия само топла вода. Следователят ме гледа как ежедневно се топя и се смалявам. Накрая му рекох: „Аз няма да издържа дълго. Аз съм болен. Имам язва на стомаха и не мога да приема нищо през устата си и всичко повръщам. Вие ако така се бавите и отлагате делото, аз ще си замина и няма да мога да Ви свърша оная работа, която очаквате от мене и след това трябва да ме търсите в Онзи Свят горе". Следователят ме гледа учудено. „Мъртвите не Ви са необходими, защото Вие не признавате живота на Небето, а само живота на
към текста >>
847.
49. ДЕЛОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
самият процес в съда дойдоха хора, на които аз съм помагал, когато бяха в нелегалност при предишната власт. Аз знаех, че те бяха комунисти, а тогава нямаше работа - бяха военни години. Аз наемах някакъв строеж на мое име, после ги наемах като работници и издавах обекта да го работят. Те го изработваха и с получените пари си подпомагаха за насъщното преживяване, дори им оставаха пари за тяхната нелегална работа. Аз това го знаех, а те също знаеха, че аз им помагам именно за това, да оцелеят, понеже бяха идейни хора. Имаха идеи и чрез тези идеи те искаха да променят стария свят в нов свят. Сега беше дошла тяхната власт, те бяха заели големи постове в държавата и когато Мария Тодорова се обърна към тях за помощ, те съвсем честно и доблестно се явиха като свидетели и ме защитаваха. А ето имената на доблестните българи, които укривах, хранех и закрилях, когато бяха в нелегалност като комунисти, но които дойдоха да свидетелстват и да ме защитят: 1. Борис Крумов Влаев - подполковник от. милицията, член на БКП 2. Борис Сотиров Тепешанов - от окръжен комитет на БКП, ул. „Жданов" 52 3.Борис Стоянов Бъчваров - политзатворник и партизанин 4. Златан и Стефан Андонови Тафраджиеви - братя партизани от село Долна Диканя, Радомирско 5. Борис Милев Колев - директор на гимназията в гр. Самоков 6. Димитрина Георгиева Василева, ул. „Зелен синур", N 19 7. Тодор Василев Михайлов Един дори се възмути. „Какво съдите този човек? Че той ни е помагал, когато бяхме в нелегалност!" Тогава
към текста >>
848.
50. ШПИОНАЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
да ни обвинят в шпионаж, че сме служители на чужда страна. На коя? Единствено Братството поддържаше връзка с Сранция. Но по странни стечения на обстоятелствата връзките с Михаил Иванов от Франция бяха прекъснати отдавна. Възрастните приятели го обвиниха, че е самозванец. Той се беше обявил за Миров Учител, но същите тези приятели помнеха и знаеха какво бе отношението на Учителя към него. Имахме и документи за това. А моите съвременници от Школата го знаеха много добре какво представлява. Рано или късно делата на всеки един от нас излизат на яве. А той бе служител според Учителя на Черната ложа. Ние знаехме това изказване на Учителя и след някои и други развръзки преустановихме всякакъв контакт с Франция. Но следователя ни обвини в шпионаж. Аз се ядосах. Тропам с голямата си длан по масата. „В какво ни обвинявате Вие? Че ние ядем хляба на тази страна и в нас лъжа няма. И Вие знаете това. Във всичко друго може да ни обвинявате, но в шпионаж - никога." Тропнах силно с ръка и всичко на масата подскочи. Това не смути следователя. Но те провериха чрез своите хора и агенти тук в София и във Франция и се убедиха, че нямаме никакви връзки. Лично следователят бе казал на Мария при разпит: „Ако имаше една единствена сламка, за която можем да се хванем и да ви обвиним за шпионаж, то всички щяхте да увиснете на бесилото. Но ние проверихме това и шпионаж няма. Ще ви съдим за друго." И те ни съдиха за това, другото. И ни осъдиха както трябва и както наподобява на един
към текста >>
849.
51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ Нашата литература с беседи на Учителя бе подредена на Изгрева в различни складови помещения. Имахме дърводелци, които бяха направили рафтове, а сестрите ги бяха подредили по годишнини и по класове. Имаше много литература. От всяко томче се изкарваше от 3000 до 3500 броя. Някои от тях се подвързваха в книговезницата на Изгрева. Но още от времето на Учителя приятелите смятаха, че това положение вечно ще съществува. Учителят ще бъде вечно на земята и за тях бе по-добре да дойдат и да слушат Словото на Учителя отколкото да седнат и да четат беседите на Учителя. Имаше си причини. Излъчването на Учителя бе такова, че само онзи, който е имал достъп до Духът Му знае какво представлява аурата на Учителя. Учителят си беше заминал и бе оставил Словото си. Беше направен опит от Боян Боев и бяха изпратени на няколко места в провинцията беседи безплатно за съхранение. Голяма част от тях бяха прибрани от милицията, а онези които останаха се оказа след 30 години, че бяха поставени в един сандък по 40 броя от едно томче, вместо да поставят едно пълно течение от беседи. Но тогава никой не допускаше, че ще дойдат години на гонение срещу Братството. Дойде онзи ден, когато Изгревът осъмна обсаден с милиция и от складовете ни чрез заповед на прокурора бяха натоварени 19 камиона с томчета от Словото на Учителя и бяха иззети. Минаха през всички бараки, обраха всичко - книги, тетрадки и документи. На Изгрева между нашите хора имаше техни служители,
към текста >>
850.
52. НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР Съдебният процес е започнал. В залата са допуснати журналисти, присъствуват приятели и врагове на Братството. В залата на съда се е събрал Светът да съди нас и Бялото Братство. Някои протестират, че това е политически процес. Прокурорът Руменов се провиква: „Ние не съдим Петър Дънов. Ние не съдим Учението Му, а ние съдим хора, които са нарушили законите на републиката." Ние за тях бяхме нарушители на закона. На кой закон? Ето ще ви разкажа един пример. Той доказва всичко и отговаря на всички въпроси днес и утре. Задават ми следния въпрос в съда: „Защо издавате в такъв голям тираж книгите на Петър Дънов? Кой ще ги чете тези излишни и никому ненужни книги?" Аз отговарям така: „Как искате да Ви отговаря? Конкретно или обширно?" Отговарят ми: „Конкретно, конкретно!" И аз започвам конкретно така: „Тревата за вълкът е нищо, но за овцата е храна." Млъкнах. Все едно, че падна гръм посред бял ден от Небето. Настъпва тишина. В залата никой не смее да шавне и да се усмихне. Отговорът е унищожителен. Съдът е прикован, не мърда, ни шава. Защита и обвинители не смеят да се погледнат. Това е заканата на онези Невидими Сили, които воюват срещу Братството и искат да го унищожат. Те се раздвижват, накрая съдията дава знак за почивка. Всичко можеха да ми простят, но този отговор - никога. Просто някой отгоре, от Невидимия Свят ми го подаде като мисъл, аз я хванах, прочетох я и я изказах с устата си. Аз до днес се гордея с това изказване. Беше голям
към текста >>
851.
53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Беседите със Словото на Учителя чрез заповед на прокурора бяха иззети от милицията и с техни служители бяха натоварени с 19 камиона на 6 декември 1957 г. и бяха откарани на гара Искър във фабриката за хартия. И претопени на хартиена каша. Каква хартия изкараха от нашите беседи, ние можем само да предполагаме. Но онези беседи, които се иззеха по определен списък от отделни лица бяха натъпкани в чували и бяха откарани на друго място. На по-активни приятели, които живееха в града също по определен списък ги обискираха и им взеха беседите. Но имаше и случаи, когато онези служители, които ги охраняваха, като служители на властта, започнаха да ни ги препродават. Те си имаха план и като ни препродаваха нашите беседи търсеха по този начин да се доближат наново до нас с цел да ни контролират отвън и отвътре. Ние направихме всички постъпки, писахме жалби до всички инстанции, за да ни върнат освен книгите, но и всички стенограми, документи, които бяха запленили. Ние не знаехме дали архива беше унищожен или бе само прибран в техните полицейски архиви. Доказвахме, че тези материали са исторически и се отнасят за Школата на Учителя. Но за комунистите думата исторически означаваше само онова, което се отнася до тях, защото по онова време те смятаха, че те представляват историята и че са дошли да създадат нова история за човечеството. Затова унищожиха беседите със Словото на Учителя. Искаха само те да бъдат представители на човечеството, а всички други да ги няма. А
към текста >>
852.
54. ПРИСЪДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
31-VII/19.05.1959 г. по НОХД N 4/59 г. на СГС - НО I. Признава подсъдимият Борис Николов Дойнов, 59 г., роден в гр. Габрово, жител на гр. София, сега в софийския затвор, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безпартиен, мозайкаджия, за виновен в следното: 1. За това, че през периода 1945 г. до 1958 г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице присвоил сумата 170 385 лв. пари на „Бялото братство", верска общност в гр. София поверени да ги пази и да ги управлява и за да осуети и затрудни откриването на деянието е подправил документи и извършил друго престъпление, свързано с присвояване, поради което на основание чл. 106 ал. II във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 12 г. лишаване свобода, с лишаване от права пж чл. 28 т. 1 - да бъде избирател и т. 3 - да упражнява отчетническа професия - от НК за срок от 15 години, считан от влизането на присъдата в законна сила, с конфискация на 1/2 част от имуществото. 2. В това, че като длъжностно лице по същото време и място не е положил достатъчно грижи за стопанисване, запазване и управляване на повереното му имущество, поради което последвало разпиляването му и са причинени значително вреди на братството в размер на сумата 39 699 лв. поради, което на основание чл. 113 ал. 1,във връзка с чл. 35 Нк, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода. 3. В това, че по същото време и място в гр. София е нарушил постановленията и
към текста >>
853.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В ЗАТВОРА Непосредствено след процеса получих кръвоизлив от язвата и бях опериран в затвора. Дойде време, извадиха ме от болничната стая и ме прехвърлиха в затвора в град Пазарджик. А аз съм слаб и едва се държа на крака. Отслабнал съм на тегло и нямам сила. Приличам на жив скелет от кожа и кости. Това го виждат всички. По някаква благосклонност ме сложиха в кухнята да беля картофи - това беше най-леката работа. Оставиха ме да спя на втория етаж на фурната. Отдолу печаха хляб на затворниците, а горе бе топло. Фурната бе на два етажа. Това ме спаси. Аз можех да ям само супа от картофи. Но на готвача му омръзнах и ме изруга, че съм ял храната на затворниците без да работя. Аз си замълчах, но след като му направих и оправих печката, той се смекчи към мене. Посрещаме Нова година там във фурната. На една дълга маса сме седнали шест човека - затворници, включително и готвача, който бе също затворник. Имаше един човек, който бе чиновник и бе купил 150 билета от Държавната лотария, но със служебни пари. Очаквал да спечели и след това да възстанови сумата. Не спечелил нищо. После повторил, потретил, дошла финансова ревизия, а парите ги няма. Затова го бяха вкарали в затвора. Та той седи на масата и всички вдигаме наздравица с канчета напълнени с боза и се чукаме. Изведнъж този човек се разплака, защото си спомни за това как са посрещали у дома Нова година със семейството си. Ние гледаме и се смеем. Тук ние се намираме в друг свят. На входа има надпис: „Надежда тук
към текста >>
854.
56. ПРЕДАТЕЛИ И ПРЕДАТЕЛСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПРЕДАТЕЛСТВА Като затворник аз знаех, че минавам през изпит. Но чрез мене Небето помогна на много хора в затвора. Имаше затворници, едни инженери от мината в Плакалница и от мината в Трявна. Те бяха обвинени по особен начин и осъдени на затвор. Причината, за да бъдат вкарани в затвора бе г-н Атанас Буров. Той бе индустриалец преди 9 септември, взимаше участие в политическия живот и беше министър в последното правителство. Буров бе обвинен, че е шпионин на Холандия и че взимал милиони пари от Холандия и ги е давал на тези инженери. Това не бе истина. Истината бе друга. Тези инженери пречеха на новата власт и понеже бяха учени хора, знаеха как да управляват мините. А точно тогава простите работници дойдоха на власт и искаха да управляват, но не знаеха как и вместо да се научат от инженерите, то сметнаха, че те с тяхното знание им пречат и решиха да ги премахнат. Речено - сторено. За тях беше без значение, че за мините са необходими знаещи инженери. За новата власт трябваха работници-миньори, а без инженери щяха да минат. Така смятаха и сполучваха, защото разполагаха с такива методи и средства, с които могат да сломят волята на човека. Буров беше слаб човек, беше уплашен и бе принуден да даде онези показания, които искаха от него. Подписа се, че е давал пари на тези инженери заради шпионаж. За това негово изложение инженерите бяха вкарани в затвора. Това беше лъжа и инженерите го бяха намразили, защото заради него бяха в затвора. Заради неговата слабост те бяха
към текста >>
855.
57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ВИТОША В затвора следствието продължи девет месеца. Пълна изолация. С никого не се виждах. Никакво човешко лице извън затвора. Лицата на служителите и на следователите в затвора не бяха човешки лица, а това бяха служители на седмоглавия змей. Поставен съм в килия за подследственици. Милиционерът в затвора и в коридора е с гумени подметки на обущата, за да не се чува как се движи и има задължение да гледа пред ключалката от време на време да гледа както прави затворника. От време на време ме наглеждат през един отвор на вратата. Аз исках да видя през малкото прозорче горе планината Витоша, но не можех да стигна до него. Аз съм с висок ръст, но пак не стигам. А жадувах за планината. Исках въздух от нея. Сетих се, че имам едно одеало, с което се завивам и го нагънах така, сложих го на земята, че като стъпя на него да стигна до прозореца и да зърна Витоша. Използвах през интервала, когато милиционера поглеждаше през дупката на вратата, покачих се и едва си допрях брадата до прозореца. В това време писнаха сирени и целия затвор бе вдигнат на крак. Аз се бях докоснал до алармената система на прозореца. Дойде и началника на затвора в моята килия, защото разбраха, че от моят прозорец се е задействувала алармената система. Разбрах, че не са видяли как съм се качвал на нагънатото одеало. Ако бяха разбрали щяха да го считат като опит за бягство. Началникът ме запита: „Защо се качи на прозореца?". Аз направо отговорих: „Исках да видя Витоша." Той изобщо не очакваше
към текста >>
856.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
в голяма палатка на строителния обект с много затворници. Аз не обичах тъпканицата и винаги спях накрая, макар че беше понякога много студено. А като спя накрая, през нощта ставах, без да ме усетят и можех да се разхождам и да гледам звездите. През една нощ, както обикновено аз ставам да гледам звездите без да зная, че стражата е удвоена, защото са избягали няколко затворника. Аз се разхождам насам-натам по десет крачки напред, по десет крачки назад, не се отдалечавам от палатката нарочно, правя си молитви и гледам към небето и се заглеждам към звездите. Изведнъж зад мен някой извиква: „Стой! Горе ръцете! Ще стрелям!" Аз спрях. Тъмно е, не го виждам, но чувам, че е зад мене. „Ръцете си не вдигам, ако искаш стреляй!" После дойде друга команда. „Легни долу на земята!" Отговарям: „И не лягам. Ако искаш стреляй!" Онзи зад мене е опрял пушката в ребрата ми. Аз стоя, не мърдам. Казах му, че се разхождам и гледам Небето и звездите. А онзи: „Абе аз също те гледам, че ми се моташ насам-натам, а друг би се щурнал в една посока да бяга. Ама не мога да те пусна." „Тогава ме заведи при началника или ме пусни да си лягам." Накрая ме пусна, като ме огледа хубавичко. На следващият ден началникът ме предупреди да не се разхождам нощно време, защото стражата е много ядосана от бягството на затворници. И че могат да ме опукат като заек. Аз кимвам с глава, че съм разбрал. Спазих правилата, защото по-добре да си затворник, отколкото стрелян заек. След време ни
към текста >>
857.
59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК През 1962 г. беше дошъл на официално правителствено посещение Никита Хрушчов - той беше партиен и държавен ръководител на Съветската държава и на Комунистическата империя. През онази година се започна едно политическо разведряване и той искаше да покаже на западните държави, че ще води друга политика. Мария Тодорова го беше сънувала как съветската делегация пристига с бели коне в облаците. Хрушчов си отиде и остави една заповед, според която всички политически затворници трябваше да се освободят. Бяха поставили условия кои да бъдат освободени. Затворниците също научиха новината, но не бяхме сигурни. Аз работех в София с моята бригада, правехме тротоара на милицията и на нейния културен дом, който в последствие стана Сатиричен театър. Мария идваше на посещение пред затвора. Аз бях застанал до нея и разговаряхме. Минава партийния секретар на затвора, поглежда ни и казва: „Още малко, Борисе. Потърпи още малко". Каза го в движение без да се спира при нас. Той си беше променил мнението към мен, защото заради нашата бригада ръководството на затвора получаваше похвали и повишения. Мина 25.XII. 1962 г. Изведнъж научихме, че администрацията на затвора остава в извънработно време, за да оформи документите на затворниците, които ще бъдат освободени. Никой не вярваше, макар че се надявахме. На 31.XII. 1962 г. ни освободиха от затвора и като излизах видях сестра Мария пред затвора, за да ме чака. Прекрачих прага на затвора и направих първата крачка
към текста >>
858.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЗАТВОРНИКА От Софийския затвор след присъдата бях изпратен в затвора на гр. Пазарджик. Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството. Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни. Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор. Те бяха с различни цветове и фигури. От тях имаше бели, розови и с различни краски. Дадоха ми помещение, в което работих спокойно. Имаше един милиционер, който ме контролираше. Изпращах редовно мостри на началника на затвора. Той ги хареса. И те мислеха, че могат да вземат завода в Пазарджик в затвора и да произвеждат мраморни плочи чрез затворниците. Обаче софиянци го взеха. А за откриването на този завод аз имам заслуга. Проведох курсове и подготвих затворниците да работят по занаята, по настояване на един инспектор, когото успях да убедя. Поехме да изпълняваме мозайките на
към текста >>
859.
61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СЕ СБЪДНА По времето на Учителя сънувам сън. Вървя си по пътя и ме нападат разбойници, пленяват ме, оковават ме във вериги и ме хвърлят в каторга. Не разбирам защо става така. Но сънят е от жив по-жив. По едно време идват италианци, нападат разбойниците и ме освобождават. Събуждат ме, а сънят е от жив по жив и го виждам пред себе си, че е още жив и че живее в мене. Отивам на Изгрева. Приближавам се до Учителя и мълча не смея да споделя с Него. Неудобно ми е и ме е срам да Го безпокоя за един сън, макар че е жив и че е още в мене. Той ме изгледа и каза: „Да си помниш сънят и да почиташ освободителите си!" Запомних го. Но го разбрах, когато излезнах от затвора. Бях пленен, окован във вериги. Но дойдоха италианците и ме освободиха. А това беше моят занаят - мозайкаджиството. На времето лично италианецът Бертоли с няколко италианци дойдоха в България и донесоха този занаят, да правят мозайки. Аз усвоих този занаят и затова бе намалена присъдата ми от 12 години на четири години. И сега вървя с куфарчето от затвора към дома и си спомням и благодаря на моите освободители италианците. Благодаря на всички. Вървя и си спомням какво съм построил с този занаят. Ето какво: 1. Културния дом в Русе. 2. Гара Русе-Юг. 3. Мостът на Дружбата в гр. Русе. 4. Държавния университет в София. 5. Резиденция Лозенец. 6. Жилищните блокове на ул. „Стамболийски". 7. Дипломатическите сгради на ул. „Оборище" и на ул. „Георгиу Деж." 8. Домът-паметник Ал. Стамболийски и операта. 9. Хотел
към текста >>
860.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ „С тебе ще съм, когато си в скръб!" 1. В мъчнотиите някои угасват, а някои просветват. Зависи как ще използват условията. Духът е всичко. Много пъти към мен се е приближавал Ан-гелът-Освободител. Казвам му: „Готов съм!" Той ме погледне със своите очи, грейне красивата печална усмивка и каже: „Има време още". Ние сме добри приятели с него. Бог, това е разумното творческо начало, което грее във всеки човек и го прави човек. „И Словото бе Бог". (21.IV. 1959 г.) 2. Днес на преден план изпъква въпроса за колектива, а не за индивида. Ние работим за колектива - за Братството. Защо трябва да ни гонят комунистите? Книжните доктрини са временни. Животът пак ще се наложи със своите закони и водите пак ще потекат в своите естествени корита. 3. Сънувам сън. Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми часовника и се строши. Стрелките изхвръкнаха, спря времето за мене. Сега сънувах, че имам нов часовник - малък, златен и върви добре. Попитах за часа, за да го наглася. Една жена, която се казваше Анастасия - Възкресение, ми даде време: 6 часа без пет минути. Ние принадлежим на Великия живот и няма от какво да се боим. Ние търсим Божественото през всички времена и днес, и утре. 4. Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на работа. Ще седя тук в затвора толкова, колкото Господ иска - до тогава докато Господ иска. Учителю, готов съм да отида там, където ме изпратиш. Ти устройваш пътищата ми.
към текста >>
861.
63. ИСТИНАТА ЗА АНГЕЛА ПРИКОВАН В ПЛЪТТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
АНГЕЛА ПРИКОВАН В ПЛЪТТА Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев Това са мисли на ученикът Борис Николов, които той е записал през време на затвора от 1959-1962 г. Тук са включени една незначителна част от онова, което той е написал. Мислите са подбрани и се отнасят за онази епоха, при която бяха развързани Силите, които трябваше да унищожат Братството като форма, като присъствие и като Школа. Така тези Сили периодически се явяват и намират съответно личности и власти чрез които да се проявят. Затова смятаме, че не ще бъде далеч времето, когато тези сили отново ще се явят, за да се опитат да посегнат отново върху Словото на Учителя. И тогава онези, които са прочели тези редове на „Окованият ангел" ще разберат, че и други преди тях са минали през изпитания, за да защитят името си на ученици от Школата на Учителя. Като пример ще разкажем един случай, който многократно ми е бил разказван от онези съвременници на Учителя, които бяха целували десницата Му и бяха слушали живото Му Слово. Един ден, по времето на Учителя, на Изгрева около Него са се били събрали една групичка от няколко братя и сестри. Водил се е някакъв разговор. В момента Учителят леко с бастуна си разтворил кръга, който е бил около Него, една сестра и един брат се отместили и се отворила една пролука, през която Учителят погледнал към поляната, посочил с бастуна си към едного и казал: „Ето един брат, който ще ви покаже как се държи изпит за ученик в Школата на Бялото Братство." Всички се
към текста >>
862.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя на живота". Съборните дни са дни на Братството. Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя, работници за Царството Божие. В този смисъл те продължават през цялата година. Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие. Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие. Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели. Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината. Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот. Това е още едно стъпало в пътя на човешките души. Това е начало на една Нова епоха. - Не е било време Школата на Учителя да не е съществувала, било във видимия или Невидимия свят - някога явно, някога тайно, според условията. Работници за Царството Божие е имало всякога. Всички те образуват едно велико семейство, „фамилията на онези, които живеят във вечността". През всички култури, Те са СВЕТИЛАТА, показателите на пътя. Те са първите пионери във всички области на живота: във вярата, в науката, в изкуството, в морала, в обществения
към текста >>
863.
65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЦЯЛОТО" „Аз и Отец ми, Едно сме". Ев. Йоана Днес, по случай Деня на Учителя, добре е да си припомним някои правила, които Той ни е дал. Ние живеем в един уреден свят, създаден и ръководен от разумни, интелигентни същества. Като изучава този свят, човек придобива знание, расте и се развива. Учителят даде едно Учение за живота. Той създаде Братството, за да се опита и приложи това Учение. Ние започваме науката за живота със Слънцето. Ученикът трябва да работи дълго време, докато си създаде правилно отношение към Слънцето - да го разбира и обича. Учителят започна с „Изгревите на Слънцето". Човек не може да забрави ранните утринни часове, когато на изток руменее зората и светлините се преливат една в друга, докато дойде мигът на Изгрева. Правилото гласи: „Хвани Първия Лъч на Изгряващото слънце". - Тук има Идея, тук има Идеал". Ние посрещаме Слънцето, не защото му се кланяме, а защото го обичаме. Учителят даде обилно знание, как да се ползваме от енергиите на Слънцето. Това знание днес се оценява и приема. То постепенно прониква в живота. Учителят ни въведе в Царството на Природата. Разкри нейната вътрешна красота, научи ни да я разбираме и обичаме. Природата е език на Великия Разумен свят. - Чрез нея Той говори. Човек като я изучава, започва да разбира този език. Като дойдем до дишането - ние препоръчваме чистия въздух, а не дима от цигарата. Да дишаш пушек, това значи, да коригираш Природата. Тя е създала човека да диша въздух, а не дим. Човек трябва да знае едно
към текста >>
864.
66. РАДОСТТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
се радвайте." „Това ви говоря, за да пребъде моята радост във вас и вашата радост да бъде изпълнена" Йоан, 15;11 Ние, които бяхме с Учителя отначало, знаем с каква Любов и радост работеше Той. Еднаж, последните години, Учителят дойде у нас на ул. „Симеоновско шосе" 14.Той беше усмихнат, радостен, лицето Му сияеше. Още с влизането си Той каза: „Днес имаме нова формула - „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов". Животът е чист и свят. В Писанието се говори за Мойсея, който видял къпина, която гори и не изгаря (Изход, 3 глава, стих 5). Той се приближил да види защо не изгаря къпината, но чул глас: „Изуй обущата си от нозете си, защото местото, на което стоиш - земя свята е." Днес повече от всякога, човеците трябва да се вслушат в гласа, който иде от горящата къпина. Земята трябва да се пази чиста и свята. Не само физически, но и по отношение на мислите и чувствата. Мойсей не познаваше радостта. При къпината той получи заповед да изведе Израил из Египет, от робството, и от начало се противеше, но после прие. Радостта се явява по-късно - в пророците, в псалмопевеца, в Христа, в Апостолите. При Учителят радостта съпътствува цялото Негово творчество - Словото, музиката, живота, който Той ни показа. Учителят даваше щедро и сам се радваше на онова, което даваше. От Учителя трябва да се учим да работим с радост и благодарност -„мястото на което стоиш, земя е свята". Днес човечеството трябва да знае това повече от
към текста >>
865.
67. ТВОРЧЕСТВОТО НА БОРИС НИКОЛОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БОРИС НИКОЛОВ 1. Пътят на ученика 2. Образи на ученици 3. Примери из живота ни с Учителя 4. Окованият ангел говори - отделни извадки в том III 5. Екскурзиите с Учителя 6. Окованият Ангел на Изгрева. Окованият Ангел в преизподнята на Ада 7. Ученикът и Школата - поместено в том първи на „Изгревът" стр. 382-487 8. Мисли на ученика 9. Ангели Божии ходят по земята - очерци 10. Разкази за малките братя 11. Послания от името на Братския съвет като ръководител на Братството от 1952-1992 г. 12. Скици на Словото на Учителя 13. Стенограми от живота на Братството (неразчетени) 14. Стенограми из Словото на Учителя - оранжеви тефтерчета -неразчетени. В момента - изчезнали 15. Други архивни материали - стенограми от различни тефтерчета 16. Снимки - из живота на учениците ЗАБЕЛЕЖКА: От. 8 до 16 - неиздадени. Търсят се материалите на Борис Николов пръснати в страната чрез различни лица. Лицето комуто трябва да се предадат е д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София 1505. Домашен телефон 44-79-53. В противен случай ще се изпозагубят във времето и ще попаднат в хора и поколения, които не са запознати с Школата, Епохата, както и с лица и събития. И има опасност да провалят труда на Борис Николов. Изборът е
към текста >>
866.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА ПОВЕСТВОВАНИЕ - ШЕСТО-летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ 1. Бог и Учителят. „Никога Бог не е говорил толкова много, колкото сега. В миналото е говорил на малцина, сега говори на всички." 2. Хаосът. Веднъж Паша Теодорова чете на Учителя беседа за корекция. Учителят слуша. Изведнъж Той я прекъсва и казва: „Виждаш ли този хаос в света? Моята мисъл го създаде. Тя ще го оправи. Няма да остане съзнание да се не оправи и няма да остане ум или сърце, които да се не изправят". 3. Търпение. „Вие може да игнорирате някои хора и да не ги приемате. Вие можете да сторите това. Но Аз, Учителят ви не мога това да направя. Аз всякого трябва да търпя и всякого да приема." (Из разговора на Учителя с ръководителите, 1923 г.) 4. Говорът на времето. Веднъж Учителят каза на стенографката Паша: „За Мен само времето ще говори. Всичко е постижимо за онези, които любят Бога. Който люби Бога, той ми е приятел, брат, сестра и майка." 5. Името на Учителя. „Мисля, че което правим, за себе си го правим. Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име? Хората и без това не знаят истинското Ми име." 6. Молитва от Учителя. „О, Господи, нека Твоя Дух слезе в моето сърце, да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота. Амин." „Туй, което умът ми възприема, Туй, в което душата ми слиза, Туй, в което умът ми се качва, Туй, в което прониква волята ми, Тъй да бъде. Амин" 7. Къде е Учителят? „Учителят е
към текста >>
867.
II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ 1. Бъдещето на Божественото Учение. „Сега някой иска да вземе Новото Учение и да Го унищожи. Новото Учение трябва да се приложи! Ние работим за една култура, която ще дойде след 1000,след 10 000 години. Ние разполагаме с много време. Ние не бързаме. Ние имаме ясна представа за работите, за задачите си, за възможностите си, за силите си. Ние не си правим илюзии. Вие бързате, искате за няколко години да свършите една работа. Ние разполагаме с цялата вечност. Ние прекарваме една нова инсталация в човешкия ум, за да може той да възприеме Божествените Идеи." 2. Началото и Словото. „В Началото бе Господ във всичката пълнота. От Него излезе всичката Сила на Духа. И от Него се появи Словото в света. И светът чрез Него стана." 3. Великият закон. В една от беседите Си Учителят каза: „Това Дело е основано на един Велик Закон. Който се опита да Го събори, ще си счупи главата. Целия свят да се опълчи срещу Него, няма да Го събори. По-скоро той ще се разруши, отколкото той да развали това Божие Дело." 4. Инволюционно и еволюционно знание. „Има инволюционно знание, когато човек слиза в материалния свят и когато човек се отдалечава от Бога. Има и еволюционно знание когато човек се връща към Бога. Каква е разликата? Напълниш чашата с вода. Чашата е инволюционно знание. То е закон за формата. Водата е еволюционно знание. То е закон за съдържанието. Важно е съдържанието." 5. Къде е богатството? „Източните окултисти и философи имат в торбата си малко хляб.
към текста >>
868.
III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БЯЛОТО БРАТСТВО 1. Школата на Учителя. Духът остава скрит, а плодовете му са явни. Учителят помага тъй естествено, че като че ли нещата стават от само себе си. В Школата на Учителя външни церемонии и ефекти нямаше. Работеше се върху душите вътрешно. Само една необходима форма се създаваше и то не като постоянна и неизменна, а като временно пособие. Защото често пъти човек създава форми, на които после става роб. Учителят даваше упражнения, задачи, теми. Тъй естествени и прости на вид, че не се налагаше с тях. Но силите, които привличаше бяха важни. Духът беше всичко. Методите на Учителя бяха тъй прости външно, че онези, които търсеха външни ефекти и бързи магически постижения, то те се отчайваха и напускаха. Но изпълнението на тези прости методи и упражнения изискваха съсредоточение, чистосърдечие и обич. Без Бога съвършенство няма. Когато кажем „Бог със тебе", разбираме „Има време". А когато кажем „Няма време" - то ти си без Бога. 2. Учение. Учителят в Своята Школа ни учи: да мислим, да бъдем съпричастници в Божията мисъл, да постъпваме добре, да бъде съпричастници в Божия живот. Той ни въвежда в Царството Божие. 3. Пътят на личността. Върху какви категории души работи Учителят? Върху джунглата на личния живот. Да се превърне личността и да влезе човек в новия живот. Необходимо е смирение и послушание към Словото на Учителя. 4. Ученикът и мисълта. В Школата на Учителя се учеше да се приготвим да мислим. То е да държим връзка с онзи център, от който идва
към текста >>
869.
IV. БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
1. Къде е Бялото Братство? Не търсете Братството отвън. Братството е в душите и сърцата на човечеството. Не са външните форми, които ще доведат Братството. Но Братството може да се изрази и във външни социални форми. 2. Уставът на Бялото Братство. Получихме следното съобщение: „Представете устава си за одобрение -18.III.1949 г. Братството устав няма. То има един закон, който гласи: „Всички души, които любят Бога образуват едно Велико Братство. То е в онзи и този свят. На земята и на небето. Всички те заедно си помагат и помагат на всички да се повдигнат. Из едно писмо на Учителя до Никола Ватев, ръководител на Русенското Братство в онова време, когато те без да питат Учителя си създават устав, регистрират се като юридическа личност в гр. Русе и си правят членски карти. Четем следното: „Мир имайте в себе си. Гледайте с вяра на бъдещето. Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога. Само Божията Любов. (София, 8. V. 1924 г.) " От устава на Русенското Братство остана само спомен. Русенското Братство само се разруши. Разрушиха си сами салона. От тях няма нито помен. Питам: какво им помогна устава? Помогна им да се саморазрушат. 3. Що е Братство? „Учителят запита: „Що е Братство? Всички души, които любят Бога образуват Братство. Духът е който прилага нещата." 4. Бялото Братство и насилието. Който и да се опитва да упражнява върху нас насилие, няма да успее. Преследват ли ни, ние
към текста >>
870.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ 1. Властта на княза: Учителят каза: „Всеки на когото се е давала власт на земята е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютния има. Никой не е устоявал на обещанието си." „Онези, които имат власт правят същите погрешки. Само Бог е верен и истинен. А Той винаги отстоява и всякога изпълнява, когато обещава. Хората все се съмняват в Него. Впоследствие(управляващите все ги лъжат, а хората все им вярват. Ето къде е безумието на човеците." 2. Култовете: Вие сте прави да ни гоните. Вие създавате култ, а ние сме били всякога против тези човешки лъжи. Ако е за култове - фараоните, царете, жреците, тираните непрекъснато създаваха култове. Заставяха народите да им се покланят като на Божества. Ние бяхме и тогава против тези лъжи и заблуждения. И сега сме против тях. Прави сте да ни гоните. 3. Гонението против Братството през 1957 г. Кое е същественото? Ти трябва да виждаш Бога. Това е важното. Ти трябва да любиш Бога, за да Го виждаш. Любовта вижда, Любовта има очи, Любовта слуша, Любовта има уши, Любовта разбира. Тя има разум. Противодействието, което срещаме сега, гоненията срещу нас е предвидено в големия Божествен план. То се допуска за укрепване на Братството. 4. Гоненията. През 1957 г. комунистическата власт започна гонение срещу Бялото Братство. Ето една глупост. Защо им е потрябвало това? Не е достатъчно да имаш само власт и сила. Трябва да имаш правото на своята страна. По-добре е, че ни гонят. А какво щеше да
към текста >>
871.
VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯТ 1. България в златния си век. „Понеже българите днес са в златния си век, идея Божествена, на която българите не дадат подкрепата си, умът и сърцето си, то те ще пропаднат." Днес хората ще разберат, ако една сила е враждебна на Бога, то тя е враждебна и на човека. 2. Учителят за българите и за своето Дело. „През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съседите и съюзниците. На 16 юни 1913 г. Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Ягач и Кавала. И днес България щеше да има излаз на Бяло море. А това бе Божият план за нея. Кой провали Божият план? Ако беше запазила неутралитет във Всеобщата война (Европейската война) България щеше да получи повече земя и щяха да се обединят българите. През 1914 г. казах на Фердинанд: „България да не се намесва във войната, а да запази неутралитет, защото България ще получи повече. Ще получи земя за цената на своя неутралитет. Ако се намеси ще изгуби. Те не Ме послушаха, дори си позволиха да се подиграват. Е, кой провали Божия план? След като се намеси България във Всеобщата война (Първата световна война) Аз казах в 1917 г., че Германия ще загуби войната, затова да вземат българите мерки и да се оттеглят от войната. Аз исках доброто на България, а те какво направиха. Взеха, че ме интернираха във Варна. След това загубиха всичко. Е, кой провали Божия план? После казах на Фердинанд и на Борис III, че те трябва да имат добри отношения със всички съседни
към текста >>
872.
VII. УЧИТЕЛЯТ И РУСИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
РУСИЯ „Евреите на времето отхвърлиха Христа и дойдоха последствията. Днес са разпръснати по целия свят. И плащат кармата си за кръвта на праведните. Болшевиките в Русия днес отхвърлиха Христа и дойдоха последствията. Загинаха милиони в гражданската война и още толкова милиони ще загинат допълнително. В Русия, комунистическа Русия ще станат промени. Те ще приемат в бъдеще Новите Идеи. Питат: дали Русия ще изпълни своята духовна мисия? - Да, тя ще я изпълни. Тези, които сега управляват в Русия са все еврейските книжници, равини, фариоти. В Русия сега управлява Юда Искари-отски. Това, което сега става в Русия е предателство на християнството. Това правителство в Русия е управление на Юда. Сега ще възтържествува в Русия Христос. Това, което казвам е за посветените, само те трябва да го знаят. То не е нещо, което да се говори на невежите. Защото невежите хора навсякъде са опасни." Запитват: Кога ще започне вселяването на пророците, на онези светли същества? Учителят отговаря: „То е започнало вече!" „Болшевизъм в Русия дойде от Англия и Германия. Сега ето какво ще стане. Русия ще изпрати болшевизма в Германия и Англия. А тя ще приеме духовното. Русия сега отглежда незаконно роденото дете на Запада. Не е до-раснало още да се пусне да ходи по света, но ще му дойде времето. Бялото Братство е създало земята. То си има свои членове във всички страни на земята и всичко държи в ръцете си. Ще стане не това, което този или онзи иска, но ще стане това, което е решило Бялото
към текста >>
873.
VIII. ПРОРОЧЕСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Новата епоха. Учителят каза: „Ще дойде една велика епоха, когато умът, сърцето, душата и Духът ще бъдат видими както днес е видимо човешкото тяло." 2. Пророчества за последните времена. За гнева Господен: Исая, 5,гл. стих 28-29. Господ на Силите и людете. Исая, гл. 6,стих 9-13. Идването на Христа. Исая 11 гл. Идването на Учителя. Исая, гл. 9,стих 1-8. 3. Силите на разрушението. В този век Силите на Разрушението ще бъдат спрени. Проследете историята на този век. Всички нападатели бяха бити. И днес ще бъде така. 4. Числото 8000.Това число Учителят често го споменава в беседите си. Това е мистично число. Това означава и показва времето, когато има условия да се прояви Злото. То може да бъде във всяко време, в далечното минало, в близкото минало и днес, и в бъдеще. Числото 8000 - това е мистичен момент, кръстопът, който циклично се повтаря. Това представлява такъв аспект от Сили, които може да отклонят човека от Божествения живот и може да го свлекат в бездната. Как се разглежда числото 8000 години. Самото число и цифрата 8 ако я напишем хоризонтално - това означава знака на безкрайността. Трите нули означават благоприятните условия във физическия свят, в духовния и в Божествения свят. Тези благоприятни условия Бог дава на човека да расте и да се усъвършенствува. 5. Края на епохата. „В края на жътвата Аз ще имам думата", казва Господ. „Аз познавам душата на този народ. Тя е изстрадала много от своите Учители, проповедници и управници. Тя има още малко да
към текста >>
874.
IX. НОВАТА ЕПОХА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Писмо на брат Боян Боев изпратено до Казанлъшкото Братство. Изказани мисли от Учителя на 20 октомври 1943 г. „Любезни братя и сестри, Ние имахме един тържествен момент в Школата. Учителят изсвири на цигулка една мистична нова музика, която не е свирил до сега и каза: „Свърши се Старата епоха! Новата епоха, която идва е Епоха на Симфонията. Човечеството в своето развитие минава през три епохи: „На Драма, която е минала. На Трагедия, която е сегашната епоха. И на Симфония, която е епохата, която Иде. Считайте, че светът е много добър, но ние не го разбираме. Ние чакаме светът да се оправи. Но кой ще го оправи? - Бог. Но как? -Чрез Нас. Божествената Мисъл, която ще мине през нашите умове, Божествената Любов, която ще мине през нашите сърца и Божествената постъпка, която ще мине през нашите души, те ще оправят света. Ние живеем между несметни богатства, но не можем да ги използваме. Животът на човечеството в края ще бъде Симфония. Ние чакаме други да оправят света. - Не, ние ще оправим света." В неделя Учителят каза: „Ние очакваме някой да победи в тази война. И питат кой ще победи? -Не, в тази война трябва да победи Любовта, Правдата, Божествената Истина. Сега идват Светлите Същества, Светиите, Всевишните Духове, които ще оправят света. Те идват на земята по два начина: едни от тях ще се родят на земята както обикновено, а други ще се вселят в готовите души. Тази война не е човешка! Черните Братя са виновни за тази война! Сега в днешната епоха се свършва
към текста >>
875.
X. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ КЪМ ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КЪМ ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ Мисли на Учителя записани от Боян Боев за пророчеството на Иезекиил гл. 38. 1. „И Слово Господне биде към мене и рече: „Сине человечески, утвърди лицето си върху Гога, земята на Магога, вожда на Рос, Мосох, и Тувал, и проречи против него и речи: Така говори Господ Иеова: Ето Аз съм против тебе Гоге, вожде на Рос, Мосох и Тувал. (гл. 38,стих 1 до З.Иез.) 2. Гог и Магог - това е сдружението между Германия и Япония през Втората Световна война. 3. Гог е наречен князът на този свят. Рос е Русия. Мосох е Москва. Тувал е Урал. Това е превода днешен на тези горни стихове. 4. Пророкът казва, че Гог (князът на този свят) иска да царува над тях. „И ще възлезеш и ще дойдеш като вихрушка: ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките твои пълкове и много люде с тебе. (Стих 9) 5. „За то сине человечески, проречи и кажи Гогу: Така говори Господ Иева. В онзи ден когато людете ми Израил ще живеят в безопасност, ти не ще ли знаеш?" (стих 14). Израил днес се разбира, че това са Славяните. 6. „То ще бъде в последните дни и ще те докарам против земята си, за да ме познаят народите, когато се осветя в тебе, Гоге, пред очите им." (стих 16). Последните дни, това е краят на стараха епоха, за да може да започне Новата епоха. 7. „Но в онзи ден, деня, в която Гог дойде против израилевата земя, гневът ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова." (стих 18). „Онзи ден", това е началото на Новата епоха. 8. „И ще дойда със съдба против него" и „дъжд на
към текста >>
876.
XI. ПРОРОЧЕСТВО НА ЮДИНОТО ПОСЛАНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ЮДИНОТО ПОСЛАНИЕ 1."... че Господ откак избави своят народ от Египетската земя, погуби после онези, които не повярваха." (стих 5)Избраният народ, това е Юдиното племе. А днес това е Славянството и по точно българския народ. 2. „Идването на архангел Михаил - това е днешната епоха, която се управлява от него (виж стих 9). Той е военоначалникът и променя цялата епоха. Голямата скръб, която идва след него, това е днешната епоха и нейното страдание, което е описано като „облаци безводни носени от ветровете, дърветата есенни, безплодни, дваж умрели, изкоренени." (стих 12) 3. „Ето иде Господ с много хиляди Свои светии да направи Съдба над всички и да изобличи всичките между тях нечестиви за вейте дела на техното нечестие, които сториха и за всите жестоки думи, които говориха против него, нечестивите грешници." (Стих 14-15). Съдбата на света започна от Изгрева в София. Всички, които воюваха по времето на Школата срещу Учителя направиха съдба с домът Господен. 4. „Царството Божие е Царство на избраните. Това са хората на шестата раса, които ще установят Братството на земята и всички народи ще бъдат едно цяло. Но това ще бъде, когато Духът святий ще слезне до званите, осветени от Бога Отца и съхранени в Исуса Христа. Това ще бъде Царство, където Славата Господня ще бъде нейното величие и Царствтото Божие ще бъде от нине и във вся веки." 5. „А вий възлюбени назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим" (стих 20)Падналите ангели, които
към текста >>
877.
XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Това, което е писано, че дванадесетте апостоли ще седнат на дванадесетте престола да съдят дванадесетте израилеви племена, това ще бъде съдбата на народите. Божият съд е сега. До сега Доброто растеше в цветарници, а като дойде Царството Божие ще бъде извън оранжериите, при естествени условия. Ще има естествени условия за Доброто да расте и да се развива. Тези, които сега се избиват във войните ще отидат горе в невидимия свят да посрещнат ония, които сега слизат отгоре. Те са делегатите, които се изпращат да посрещат ония, които идат отгоре и след това ще дойдат с тях на земята. Тогава работите ще вземат друг обрат. Тези, които идват от другия свят са предците. Хората на Новата Култура, които идат отгоре, за да вземат Царството Божие и да царуват, защото това Царство й тяхно. В Откровението на 20 глава, стих 2 се казва, че старовременната змия, дявола и Сатаната сега се връзва. Това се отнася за сегашните времена. А в стих 8. се говори за Гога и Магога, които събират народите на война. Това е Германия и Русия и се отнася за днешната война - Втората световна война. Комунистите разрешават въпроса за материалната страна - за хляба и жилищата. Но ще се създаде връзка между хората и за духовна работа. Сега се съдят праведните хора. Делото е в касационния съд. А за грешните делото ще бъде голямо. То е отлагано много пъти до сега. Сега ще бъде гледано във висшите инстанции и сега се предвиждат големи наказания. Всичко, което става сега е, за да се изпълнят
към текста >>
878.
XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ Това пророчество на Учителя е дадено на д-р Радка Прокопиева Давидова, родена на 12.VII.1893 г. в гр. Русе. Тя разказва следното: „Аз получих на 19. VIII. 1944 г. съобщение от Учителя: „По възможност тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет. Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При отиването ми на Изгрева Учителят ме посрещна вън, при входа и ме попита: „Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: „Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да влеза вътре в 10 и 30 ч. сутринта. Сложи на масата лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох". Той ми каза: „Кажете Видението, което сте видяли на 9 срещу 10 януари 1944 г.? Аз Му разправих, че в салона на гр. Айтос в 6 ч. вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях горе над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговия образ, но не така светъл както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: „Дойде часът, свърши се!" И аз преди да проумея казаното от Учителя, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: „Дойде часът, свърши се!" След една малка пауза същият ангел преряза лентата под
към текста >>
879.
XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО Държана от Учителя на 11 юни 1916 г. (Кратки бележки) Двадесетата глава на Откровението съответствува на двадесетия век за събитията, които ще стават през него. В тази глава се говори за злините, които са символ на светската мъдрост, които сега ще изчезнат. Приелите белега на челото означава: Онези, които са съгрешили с умът си. Приелите белега на ръката си, са ония, които са съгрешили с волята си." (гл. 20,стих 4.) В глава 20,стих 11 се казва за земята. Под думата „земя" се разбира сегашния строй, който ще се разруши. Небето пък означава сегашния ред установен от Христа. Сегашната война е велико събитие. Всеки човек трябва да даде отчет за делата си. (глава 20,стих 12). „Морето", за което се говори в тази глава (гл. 20,стих 13)означава астралния свят от гдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени. „Адът" означава вързаните в земята духове, които ще излязат, за да бъдат съдени, т. е. те пак ще бъдат преродени. Под думата „смърт" пък се разбира (гл. 20,стих 14)всички ония елементи, които дават гниене, разлагане. Няма да ви обяснявам сега за важните събития, които има да станат. Вие сами ще видите всичко това. ТоЗи век съответства на онези времена, за които се говори в притчата, че са били поканени на сватбата, но те не са отишли. Значи в този век ще се даде достъп до управлението на ония, които досега са били вън от него, ще се даде на социалисти, нихелисти и др., но не и на ония, които са се борили уж за
към текста >>
880.
XV. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ Сряда, 10.I. 1934 г. 5 1 /2 ч. с. Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта. Разумността има предвид правия път на живота, силата има предвид свободата - истината на живота, добротата има пред вид постиженията на живота - ЛЮБОВТА. Разумността носи виделина, що не гасне, ни потъмнява; Силата носи това, що побеждава - то не отслабва; Добротата носи това, що постига. Разумността води, направлява, Силата пази, Добротата въздига. Разумността носи всичките възможности на Божествения свят, Силата носи всички възможности на Духовния свят, Добротата носи всички възможности на човешкия свят. Блажен онзи, що от тях се води, пази и крепи. Той е там - в светлия ПЪТ, в светлата ИСТИНА, в светлия ЖИВОТ. Там е МИРЪТ, РАДОСТТА И ВЕСЕЛИЕТО. Моя поздрав на добрите
към текста >>
881.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО Обзор от Словото на Учителя I. Призвание към народа ми Български Синове-на Семейството Славянско II. Учителят за българите и славянството. Учителят за България и Русия. III. Учителят за Мисията на Славянството. IV. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света. Настоящият обзор „Мисията на Славянството" бе направен по Слово на Учителя Дънов - Беинса Дуно по случай изнесения рецитал-концерт състоял се на 29 януари 1995 г. в неделя в 11 ч. в зала 4 на „Дом на техниката" ул. „Раковски" 108 I. ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките
към текста >>
882.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА ПЪРВИ ПЕРИОД - 1945-1990 Г. ВТОРИ ПЕРИОД - 1990-1999 Г. 1999-2035 Г. летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1, ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО И УСТАВИТЕ В том I на книгата „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ" е дадена Космогонията на Словото на Учителя Беинса Дуно и на Бялото Братство от стр. 632 до 672.След нейното отпечатване е вече престъпление някой след това да говори за устави и регистрации на Духовно общество Бяло Братство в някакви държавни структури и институции. По-подробно е разгледан този въпрос на стр. 667 до 672 под заглавието: „Школата на Всемирното Велико Бяло Братство". Но това трябва не само да се прочете, но и да се проучи от Словото на Учителя и да се проследи историята на Школата създадена от Учителя от 1922-1944 г., както и всички етапи, през които тя мина от 1945-1990 г. А след това всеки може свободно да се определи кому да служи: На Духът на Заблуждението, който сега властвува и шествува по земята българска или да служи на Духът на Истината, който се намира в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно. За изясняване на този проблем създаден от невежеството и забравата на предишните поколения, ще приведем някои факти последователно. 1. През 1921 г. русенският кръжок под ръководството на Никола Ватев и петте рождени братя Маркови съчиняват устав, чрез който се регистрират в Русенския съд като юридическа личност. Техният устав преди това е бил утвърден от Министъра на
към текста >>
883.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
РУСЕНСКОТО БРАТСТВО -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г. от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна. По-късно Иван Явашев при една злополука почива. В стопанството работят петимата братя Маркови - Симеон, Никола, Рашко, Йордан и Стою. Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота. Но другите се противопоставят. Затова на 30 декември 1935 г. решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса. Така в първата част са Иван Вълчанов и София Иванова - получават 95 декара земя. Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори. По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов.
към текста >>
884.
3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА? В последните месеци Учителят Дънов казва пред своите ученици следното: „Оформете нещата!". Това поръчение е записано и се знаеше от всички Негови съвременници. Но според някои от тях това означавало юридическа регистрация и признаването на Обществото като юридическа личност. Според други, това изказване означавало, че трябва да се работи и да се спазват законите на държавата. Кои от двете тълкувания имат претенцията за Истината, може да се провери от последвалите събития в разстояние на 45 години от 1945-1990 г. Едни от последните думи на Учителя са били също за учениците от Школата. Учителят казал: „В бъдеще работете по малки групи. Работете в хармонични групи!Хармонията създава Единството!' Това изказване също се помнеше и се цитираше нашир и надлъж. Но още от заминаването на Учителя, това правило не бе спазено. След като комунистическата власт през 1957-58 г. затвори салона на Изгрева и започна гонението срещу Братството, то тогава мнозина бяха принудени от стеклите се обстоятелства да работят по групи в отделни квартири. Там се събираха, четяха беседи, правеха молитви и пееха песни на Учителя, но тихичко, за да не смущават съседите. Така властта накара последователите на Учителя да изпълнят волята Му като работят по отделни групи, които си хармонират. Това трябва да се запомни добре. Братският съвет прави постъпки до Министерството на външните работи, отдел за Вероизповедание, който
към текста >>
885.
4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА. 1. Велко Милев Петрушев, техник ул. „Оборище" 6 Варна 2. Никола Василев Ватев, пенсионер „Свирчовица" Русе 3. Йордан Калчев Новаков, пом. ръков. ул. „Толбухин" 121 Русе 4. Петър Филипов Николов, пом. ръков. ул. „Толбухин" 19 Русе 5. Стамат Тодоров Михайлов, земед., лозарул. „Дим. Иванов" 186 Търново 6. Стефан Лазаров Тошев, пенсионер ул. „св. Троица" 3 Севлиево 7. Каню Великов Христов, кожухар ул. „Св. Спас" 50 Ямбол 8. Георги Маринов Петров, златар Нова Загора 9. Тодор Чернев Йорданов, земед., лозар Кортен Новозагорско 10. Панайот Желязков Ковачев, пенсионер ул. „Цар. Калоян" 79 Ст. Загора 11. Петър Николов Камбуров, пенсионер ул. „Търново"17 Казанлък 12. Желю Танев Николов, пенсионер с. Козаре Карнобатско 13. Ангел Тотев Минков, земеделец с. Белчево Старозагорско 14. Таню Делчев Терзиев, земеделец с. Богомилово, Старозагорско 15. Ганчо Кънчев Георгиев, земеделец с. Кирилово, Старагозарско 16. Михаил Стоицев, зъболекар ул. „Болярска" 16 Пловдив 17. Морфа Величкова Точкова, домакиня с. Костнево Пловдивско 18. Желю Матев, земеделец с. Елхово Старозагорско 19. Ради Кънев Петков, земеделец с. Пет могили Старозагорско 20. Иван Желязков Калканджиев, фотограф ул. „Сините камъни" N20 Сливен 21. Гергина Стефанова Жекова, домакиня ул. „Добри Войников" 10 Шумен 22. Мирчо Георгиев Филипов, търговец ул. „Връх Китка" 16 Петрич 23. Христо Петров Къратлиев, земеделец с. Любимец Свиленградско 24. Недялка
към текста >>
886.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
АКАДЕМИЯ След заминаването на Учителя на 1.I.1945 г. се избира Братски съвет от 7 души. Едновременно се избират три помощни съвета - финансов, домакински и просветен. Просветният съвет има за задача да се грижи за просветната дейност и за братските издания. В него влизат: Боян Боев, Паша Теодорова, Сашка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников (Славянски), Елиезер Коен, Тодор Стоименов. Просветният съвет изработва план за работа и изнася доклад на Братската среща в София на редовния Братски събор през месец август. Изведнъж се издига една нова идея в Братството. Това е идеята за създаване на Академия по начина, по който е създадено Висшето университетско образование в България. До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прок радва и някои сили искат да я наложат. А защо? Нали на Изгрева има Школа, която е основана от Учителя от 1922-1944 г.? Защо се загърбва Школата и се дава път на Академията? По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата. Той се занимава с организацията и преструктурирането на гимназиите в София. Като е запознат с организацията в Министерството на просветата, споделя с други приятели и решават да се приложи тази форма
към текста >>
887.
6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА Това е една много стара история идваща от времето на Христа. Когато се дава Божието Слово чрез Учителя Христос, веднага са се явили и противници, които започват да преиначават Словото Му. Не минават и сто години и вече има към 60 евангелия от Неговите последователи и всеки по различен начин тълкува и преразказва събитията. По времето на Школата на Учителя се случва същото. Михаил Иванов, който заминава във Франция, започва отначало да преразказва на французите какво е искал да каже Учителят. По-късно взима Негови идеи и започва да ги тълкува както си иска и както намери за добре. Прави писмени експозета за своите последователи, от които да се обучават, но изпраща от тях на Изгрева в София още по време на Учителя. Всички трябва да видят на Изгрева колко знае Михаил и колко е умен и какво може да направи. Но Учителят ги изхвърля от стаята си изключително възмутен от опита да се променя Словото Му. Тезата на Михаил е, че французите се отличават с изключителен интелект и те от висотата на своят интелект не могат да разберат какво иска да каже Учителят и затова трябва някой интелигентен българин да им обясни какво е искал да каже Учителят. И така започва да им обяснява. В следващият етап той се провъзгласява за Учител на Бялото Братство. Дегизира се, взима Неговият образ, облекло, направя си цветни снимки и ги изпраща на Изгрева, за да видят всички, че той е Учителят. Оставаше да дойде в
към текста >>
888.
7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
ИЗГРЕВА Хронология на събитията до 1957 г. 1. Учителят Петър Дънов, основател на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в България напусна тялото си в 5 ч. и 45 мин. на 27.ХII.1944 г. в присъствието и заобиколен от своите ученици. Тялото Му е поставено за поклонение в салона на Изгрева до 31 .XII.1944 г. 2. Изпраща се телеграма до Георги Димитров в Москва като се иска разрешение от него погребението Му да стане на Изгрева, а не в Софийските гробища. Получава се телеграма с разрешение. Този случай е описан в книгата „Изгревът", том I, стр. 480-482. 3. Мястото за погребение на тялото Му е посочено и очертано лично от Учителя в присъствието на Боян Боев. (Виж „Изгревът", том I, стр. 479 и „Изгревът", том II, „Примери из живота ни с Учителя" N 6 „Елипсата". 4. Телеграмата с разрешението е получена от Москва. Един последовател на Учителя, ятак на комуниста Антон Югов, който заема длъжността министър на вътрешните работи в новото правителство, занася телеграмата на последния. С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя. Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм. Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република
към текста >>
889.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
ИЗГРЕВА Хронология на събитията от 1957-1972 г. 1. На 28.III.1957 г. Братският съвет прави изложение до управление „Архитектура", гр. София, във връзка с пререгулацията на квартал „Сталин" и подквартал „Изгрев". Обяснява се, че в квартал 2, парцел 2 се намира салона на Братството и непосредствено до него поляната за Паневритмия. А в кв. N 15 има парк, където е положено тялото на Петър Дънов с разрешение на Министерския съвет от 30.XII.1944 г. Подчертава се, че при съществуващия досега план, управлението „Архитектура" - София, е запазило съществуването на поляната и мястото на Петър Дънов. Иска се да се запази това за в бъдеще. 2. След разпрата на 9.VI.1957 г. и изгонването от общото събрание на Изгрева на Никола Антов и Коста Стефанов, с което им се попречва да прочетат доклада на финансовия съвет и изхвърлянето им от ръководството, то те изпращат изложение до Министерството на финансите и Държавен контрол, след което на Изгрева пристигат трима ревизори. Започва ревизията на Братството, след което ревизорите изпращат докладна записка до Министерството през май 1958 г. 3. На 14.I.1958 г. се изпраща молба до ЦК на БКП с искането Общество „Бяло Братство" да бъде признато за юридическа личност като преди това им се подпише представения от по-рано устав. По този начин ще се освободят от данъци, които трябва да платят върху доброволните вноски, които в момента се считат за такива от ревизорите. При положение, че са юридическа личност ще се считат тези вноски за
към текста >>
890.
9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА? На 3.II.1958 г, в гр. София се прави инвентаризационен опис на сградите и на дворните места на Верска общност „Бяло Братство" в гр. София от комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов като отговорнок на недвижимото братско имущество. Този опис е подписан и е поместен в „Изгревът", том I, стр. 607-610. Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева. Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева. ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова. Този имот те са го притежавали по следния начин: 1. Тодор Стоименов Георгиев притежава парцел 2 от квартал II с нот. акт. N 53, том XI, дело 1657 от 1926 г. место 3500 кв.м. Същото място е одържавено с акт N 1092/2176 б.с. от 1948 г. 2. Боян Димитров Боев, притежаващ парцел N 2 в кв. II с нот. акт N 164-V дело 759 от 1938 г. парцел с 3000 кв.м Според закона за едрата градска собственост е отчуждено 1500 кв.м с акт 1094/2177 б.с. Останалите 1500 кв.м. се отчуждават с акт N 3639 за държавна собственост за недвижим имот на 11.8.1958 г. съгл. предписание N 06-4760 от 8.8.1958 г. на МКСБ. Одържавените 1500 кв.м се предават на Министерство на транспорта и
към текста >>
891.
10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯ Мястото, където бяхо положени тленните останки на Учителя Петър Дънов беше оформено като парк-градина. Бе прието да се казва „Мястото на Учителя". Това беше един голям парцел от 7500 кв.м Той бе закупен с братски средства, но бе изваден нотариален акт на три лица: д-р Иван Жеков Стойков от гр. София, Върбан Христов от Ботевград и Иван Д. Вълчанов от гр. Русе. Мястото бе обозначено в парцел N 115 и N 19 от кв. ХII, ХIII, ХIV. Нот. акт. 102 в том IХ, дело 1885 от 1926 г. Тези лица бяха скрити пълномощнии на този голям парцел. Какво става по-нататък? Поради това, че д-р Иван Жеков Стайков декларира на свое име друг имот, то съгласно закона по преписка N 45 от 1948 г. и с акт N 2228 от 19.9.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от цялото място 7500 кв.м притежание на горните три лица. Частта на Жеков се предава на Софжилфонд през 1949 г. за владение. Останалите 2/3 ото парцела, т.е. 5000 кв.м. са неотчужде-ни до 1958 г. Притежателите на тези места до тази дата са Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе. На заседание на Братския съвет на Изгрева от 4 юли 1954 г. чрез протокол N 17 е отбелязано в точка 3 следното: „Брат Върбан Христов от Ботевград предлага да се посочи лице, на което да прехвърли своята част от записаното на негово име братско място на Изгрева. Братския съвет определи това да стане на името на /името ще се определи допълнително/. Да се пише на брат Върбан Христов, да изпрати пълномощно за извършване на формалностите по
към текста >>
892.
11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ? 1. Георги Димитров с неговата телеграма от Москва дава разрешение за погребение на Изгрева на тленните останки на Учителя Петър Дънов. 2. С писмо на Антон Югов - министър на вътрешните работи - 30.XII.1944 г. се разрешава погребението. 3. През 1954 г. се прави нова регулация на Изгрева. Мястото на Учителя попада под тая регулация за отчуждаване. Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация. 4. Изпълкомът при СГНС с протокол от 20.8.1955 г. решава да се направи нова регулация на кв. Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г. отдел „Архитектура" при СГНС освобождава от парцелиране мястото гдето е положено тялото на Учителя. 5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната. Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение. Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съобщенията. Въпросът се разрешава благоприятно и
към текста >>
893.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ След ноември 1989 г. и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник. Те го знаят, но решават чрез съда да посегнат на мястото на Учителя. А защо? Кои Сили ги
към текста >>
894.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992) Спомените на Борис Николов за Школата на Бялото Братство бяха поместени във втория и третия том на „Изгревът", защото.в този момент те трябваше да отговорят на всички въпроси и проблеми на новата епоха от 45 години, която започва след 1990 г. А читателите на тези два тома лично ще си я проверят. Имат достатъчно време. Що години са - все са техни. Те са записвани в по-голямата си част чрез магнетофонни записи от 1969 до 1976 г. и незначителна част от 1976 г. до 1983 г. При всяка една среща с Борис Николов бяха засягани най-различни въпроси по времето на Школата. Водех бележки, които впоследствие систематизирах редовно. Целият този материал, който се помества във втория и третия том бе предварително одобрен от Борис Николов. Той ми бе дал свобода да включа и подредя материала му така, както намеря за добре. Смятам, че този изключителен материал ще задоволи всички, защото за да се събере и запази през годините бе трудно и непосилно. Противодействия се явяваха от всички страни. И то най-вече от онези, които бяха целували ръка на Учителя. Беше жестоко да се наблюдават хора, които се числяха към хората на Бялото Братство, а воюваха с всички непозволени средства срещу човекът, който бе изпратен да свърши една работа, за да бъде Школата на Бялото Братство исторически документирана. С Борис Николов се познавам от 1969 г. Реших да го посетя сам в домът му и му се представих. Запита ме: „Кой си ти и кой те изпраща при мене?" Отговорих: „Аз съм
към текста >>
895.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА След 1957 г., след затварянето салона на Изгрева, властта ограничи дейността на Братството. Беше спряна Паневритмията, забранени братските събрания, на които се четеше Словото на Учителя и се пееха песните Му. Накрая музикалния живот на Братството беше преустановен. Всички музиканти по времето на Школата бяха в почетна възраст. Но случи се най-неочакваното. Младите музиканти - певци и инструменталисти не отидоха при възрастните, за да поемат онзи огън, чрез който живееше Школата на Учителя. Няма нито един случай, където млад и школуван музикант да е отишъл при възрастните музиканти, от времето на Школата и да настоява, за да му предадат това, което са научили лично от Учителя. Аз бях свидетел на огорчението на възрастните приятели музиканти. Аз работих с тях дълги години, макар че не съм музикант и свърших тяхната работа. Нито един от музикантите не осъществи приемствеността на старото поколение. Затова има причини. И тези причини днес ги виждаме най-отчетливо. * От 1945 г. до 1990 г. единствено д-р Филип Стоицев работи целенасочено върху музиката на Учителя, направи много разработки за инструментален състав и през 1972 г. при нелегални условия направи магнетофонен запис на Паневритмията и на песни на Учителя изпълнявани от певци, съвременници на Школата. Тези записи са документи. В тях е запечатан Духът на музикалния живот на Школата. Но съм напълно сигурен, че нито един от днешните певци не са прослушали тези
към текста >>
896.
15. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ, ТОМ I
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
„ИЗГРЕВЪТ", ТОМ I Когато трябваше да се завърши предпечатната подготовка на том I по погрешка, вместо последната корекция на материала, отиде предпоследната, в която имаше грешки. Това се видя много късно и в ход трябваше да се коригират пропуските. Някои от тях останаха. Сега ще се спрем на онези, които всеки трябва да си поправи. Не се спираме на печатните грешки, те са явни. 1. На стр. 100, първи ред по таблицата общ сбор е 2100, а не 2000. 2. На стр 229, 12 ред думата е АУМ, а не АУМЕН. 3. 441 стр., 12 ред лицето е К. Иларионов, а не К. Икономов. 4. 571 стр., 9 ред от долу - Учителят не се завръща на З.ХИ.1944 г. от Мърчаево в София. Това е грешка при набирането на текста. Тя бе изчистена в последната корекция, но при последващото им заменяне поради пропуск се отпечати предпоследната корекция. Днес коригираме. Учителят се завръща в края на м. октомври 1944 г. и най-вероятно към 19 октомври, защото Той започва да изнася беседи на 22 октомври 1944 г., неделя. До 24 септември 1944 г. той изнася беседи в Мърчаево. Според Боян Боев датата е 19 октомври 1944 г. 5. 636 стр., 2 ред датата е 1894, а не 1984 г. 6. На стр 636, трети ред датата не е 1885, а 1895 г. 7. На стр. 673 втори ред да се чете 1922-1944
към текста >>
897.
16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ, ТОМ II И ТОМ III
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
„ИЗГРЕВЪТ", ТОМ II И ТОМ III За написването на тези два тома изключителна заслуга има Марийка Марашлиева, която успя да издържи на необикновената трудоемка работа, на невероятното напрежение и стоически устоя на върховното противодействие, което идваше от много страни. Без нейна помощ аз не бих могъл да се справя. През нейните ръце и пръсти премина целия този материал на пишеща машина. Да се привлекат други лица от братските среди бе невъзможно. Бяха правени различни опити, но онези, които се явяваха не можеха да издържат, защото тутакси се обявяваха срещу съдържанието на материала. Причината бе, че чрез тях се опитваха да противодействат Сили, които не желаеха този материал да излезе наяве и под печат. Затова предпечатната подготовка бе дадена да се извърши от фирма и професионалист. Те се оказаха по-добри служители на Учителя. И достойни! Искам да благодаря на сестра Жана Новакова, дъщеря на ръководителя на русенското Братство Йордан Новаков, която закупи и ни подари хартията паус, която бе необходима за последният етап от предпечатната подготовка. Коректурата бе извършена от мен и Марийка Марашлиева, като последната се постара да открие някои изрази, на които леко трябваше да се оправи словореда. Старали сме се целия материал да остане непокътнат от редакторска намеса и допълнително изменение. Материалът е достоверен и изложен по такъв начин, както ни е разказван. Това са разкази на лица за събития и хора на една изминала епоха, която ни разделя 50
към текста >>
898.
114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
(1894-1981) Името му беше Влайчо Жечев от с. Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзка с Невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем. Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите приятели търсеха ясновидци, пророци и връзка с Невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше - едни Учителя, а другите - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя. Ето, виждате ли как работят пророците от времето
към текста >>
899.
58. СЛАВИ КАМБУРОВ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ Родът Камбурови е стар род с дълбоки корени. По онова време родът е представен от Никола Камбуров, който е в Казанлък, Стефан Камбуров в Стара Загора и третия - Слави Камбуров в Нова Загора. Камбурови са запознати с учението на Учителя и се подвизават в Братството. А Слави Камбуров е социалист по идеи и материалист по убеждение. Бил е начетен, учен и писал статии по вестниците. Като бил на гости при братята си и като слушал как те непрекъснато говорят за Петър Дънов, не издържал и изрекъл: „Ако се срещна с Вашия Учител аз тутакси ще го оборя за нула време." Той смятал, че като владеел марксическа"диалектика щял да го обори в спора. Но искал да слушат и гледат и другите му двама братя, за да видят какъв учен брат имат и да се гордеят с него след това. Минало време Учителят пристигнал в Ст. Загора, където живееше Стефан Камбуров и Слави Камбуров получава телеграма в Нова Загора, че Учителят е пристигнал на гости при другите двама братя. Учителят го приема насаме в една от стаите на дома, където е отседнал на разговор. След малко Слави излязъл от стаята на Учителя уплашен и замислен с наведена глава. А преди това влезнал горд като паун с разперени крила. Дори носел няколко книги, с които да обори своят опонент. След това Братството излезнало извън града на екскурзия. Поканили и Слави. Слави все вървял мълчалив и с наведена глава. Накрая братята го спират и го питат: „Слави, какво стана с тебе? Нито се виждаш, нито се чуваш, все едно, че
към текста >>
900.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ – БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО. Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г. 1. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско 2. Молитва за българския народ, дадена от Учителя през 1900 г. 3. Обяснителни бележки към “Призванието”/ Д-р Вергилий Кръстев 4. Славянската писменост – освещението от Святия Дух 5. Небесният знак ь - знак Божий 6. Заветът на Бога – Елохим, Единнаго Бога и Бог на Боговете. Елохил – Ангелът на Завета Господен. Оповествяване на “Призванието 7. Цветове – лъчи за “Призванието ми” от Учителя 8. Цветове – лъчи за песните на Учителя, изпълнени с “Призванието към народа ми” 9. ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ. ЕЛОХИМ – ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА БОГОВЕТЕ. ЕЛОХИЛ – АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН 10. Рождената дата на Учителя Петър Дънов 11. Събота – ден за Господа 12. Денят неделя – Възкресение 13. Денят на пролетното и есенното равноденствие 14. Ден на равноденствието 15. Съботната година / Вергилий Кръстев II. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО, София (1970–1980 г.) ГАЛИЛЕЙ (ГАВРАИЛ) ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ (21.ХI.1909 г., гр. Пловдив-3.ХII.1985 г.). Предговор Част 1. ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И слънцето ни обича 2. Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала – 22.VII.1940 г. 3. Минало, настояще, бъдеще 4. Ученикът Аверуни 5. Банята – с. 67 6. Лодката – с. 68 7. Един ден от летуването на Рилските езера 8. Големият въпрос (Случаят с Белеви) 9. Елате
към текста >>
901.
Книгата
,
,
ТОМ 4
към текста >>
902.
Сборник ТОМ 4
,
Спомени на съвременници и пос-ли на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО
,
ТОМ 4
Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас" София 1995 Сборник ТОМ 4 Посвещава се на онези братя и сестри,които бяха в Школата на Бялото Братство,при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно,слушаха словото на Бога за идното човечество от Шестата Раса и пееха песните Му,които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд-резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези,на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно,и на които ушите са отпушени за музиката Му,защото я възприемат за като творчески акт на Божествения Дух. С признателност и поклонение пред саможертвения труд на Марийка Марашлиева. На моят главен и незаменим сътрудник-Марийка Марашлиева-с благодарност и поклон. Д-р Вергилий
към текста >>
903.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г. Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на
към текста >>
904.
02. Молитва за българския народ
,
Дадена от Учителя през 1900 година
,
ТОМ 4
НАРОД Дадена от Учителя през 1900 година 1. Към тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний, към Тебе, Който си подарител на всяка благост и милост, и Който даваш живот и радост на Твоите деца. 2. Ти, Който ги утешаваш на всяко време. Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода. 3. Подари и на мен днес Твоята благодат и ми дай Твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото Ти, Отче мой и Господ мой. 4. Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме. 5. Дай да се събуди духът на този народ. Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива. Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия. 11. Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали. Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това. Защото чинът е свят. 12. Господи, Ти си научил що върши държавният глава на този
към текста >>
905.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
"ПРИЗВАНИЕТО" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Призванието към българския народ и славянството е дадено чрез Учителя Беинса Дуно, светско име Петър Дънов от Ангел Елохил, който Му се явява на 8 октомври 1899 година. Кой е Учителят Петър Дънов? Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка - Добра чорбаджи Атанасова на 12 юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни, източно православни, по времето на Османската империя, в края на 500-те лета турско иго за българския народ. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът БЕИНСА ДУНО. Кой бе този Дух? Духът БЕИНСА ДУНО не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена еволюция. Той бе изпратен от Бога като Всемиров Учител на Вселената. Той, Петър Константинов Дънов расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Хадърджа, сега Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, а след освобождението на Варна през 1877/78 година от турците, завършва петокласна мъжка гимназия. След това завършва американското научно - богословско училище в гр. Свищов през 1886 година. Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище. През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и
към текста >>
906.
04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех. Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото". Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може
към текста >>
907.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ЗНАК БОЖИЙ Според Учителя Дънов „е" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г. Небесният знак действа. През 1895 година
към текста >>
908.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
- ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН ОПОВЕСТЯВАНЕ НА "ПРИЗВАНИЕТО" За първи път през 1898 г. Учителят Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми български, синове на семейството Славянско". По случай 130-годишнината от рождението на Учителя Дънов, по моя идея, бяха направени няколко чествания. От дълги години имах в себе си идеята да се прочете публично „Призванието" пред публика, в официален театрален салон, като бъдат включени и музиканти, които да изсвирят и изпеят подходящи песни на Учителя. Случи се така, че бях на посещение в дома на Ина Дойнова. Там се срещнах с народната артистка Виолета Гиндева, която беше станала последователка на Учителя Дънов. Тя беше отишла там да получи хороскопа на сина си, който бе направен от бащата на Ина - Николай Дойнов. Започнахме разговор и споделих с нея моята идея и тя я одобри, като направи забележка, че всичко трябва да бъде изпипано професионално. Следващата среща с Виолета Гиндева бе в една сладкарница. Там поднесох моят материал на „Призванието", като към него имаше обяснителни бележки. Само след минута тя ми каза пет неща, които впоследствие се изпълниха едно след друго, без дори да се запознае с материала. Разбрах, че имам работа с човек на Духа. По нейна препоръка привлякохме за режисьор Зунка Янкова. Виолета Гиндева сподели, че е хубаво, освен текста, който тя ще прочете и музиката, която ще бъде включена
към текста >>
909.
07.Цветове-лъчи за Призванието им от Учителя
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
им" от
към текста >>
910.
08.Цветове-лъчи за песните на Учителя с Призванието
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
на Учителя с
към текста >>
911.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
ЕЛОХИМ - ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА БОГОВЕТЕ ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН На събора на веригата, призовани от Учителя Петър Дънов през 1906 г., участват 12 човека във Варна. Съборът се е състоял от 11 август до 15 август 1906 г. На 14 август 1906 г., в дома на госпожа Анастасия Желязкова, в стаята пред иконите, където са ставали събранията, са били поставени три стола, за присъстващите невидими за тях трима Велики Небесни посетители, които са били, според думите на Учителя Дънов, покровители на Славянството и на българския народ. При влизането им в стаята всеки се е покланял пред тях, т.е. пред празните столове и пред Невидимите посетители, и всеки сядал на стола пред масата, където предварително е бил определен реда на сядането. На масата е имало сложени листчета с имената на присъстващите. Те са заемали местата си и съборът е започвал, воден от Учителя Дънов. Имената на тези трима Небесни Велики посетители, видими за Учителя Дънов, но невидими за дванадесетте членове на събора, са следните: ЙЕХОВА ЕЛОХИМ АДОНАЙ (Святият Дух) Тези трима Невидими Велики приятели и покровители на българския народ и на Славянството представляват Божествената Троица и носят името: ВСЕ. ВСЕ - значи и означава още ЕМАНУИЛ. ЕМАНУИЛ, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. В Исайя гл. 7. ст. 14 четем, както и в Евангелие на Матея гл. 1.ст. 23: „За то Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачне и ще роди
към текста >>
912.
10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
,
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в село Хадърджа, Варненско, а сега село Николаевка. На 29 юни 1864 г. е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е кръстен на име Петър. В издадената книга „Учителят" през 1947 г. на стр. 9 е посочено, че Петър Константинов Дънов е роден на 11юли 1864 г, на Петровден. По време на цялата Школа на Учителя, от 1922-1944 г. по времето на Учителя, се е празнувал Денят на Учителя винаги на 12 юли, ден Петровден. Има ли някакво противоречие между тези три дати? Коя е от тях вярната? И на коя дата е роден Учителят Дънов? ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар. Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена
към текста >>
913.
11.СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА
,
,
ТОМ 4
ЗА ГОСПОДА Според Писанието, Бог сътвори света в шест дни и почива в седмия ден. А това е събота и означава почивка. Тя произлиза от еврейската дума „ша-бат", което значи - почивка. Евреите са празнували съботния ден от петък вечер до събота вечер. „Помни съботния ден, да го осветяваш". (Изход гл. 20, ст. 8; Второзаконие, гл. 5, ст. 12). Той се освещава с благотворителност, с молитви, славословия, изучаване на Божието Слово. В този ден не се работи. Събота е ден на Сатурн. През втория век от новата ера римският император Адриан забранил на християните да празнуват в събота. Денят за почивка бил пренесен следващия ден от седмицата, в деня на Слънцето. А това е неделя. През 321 г. римският император Константин, след като приел християнството, узаконил неделята от седмицата като държавен празник. Неделята означава ден, в който не се работи. Думата "неделя" се състои от две срички: „не" и „деля". „Деля" означава "работа". А „не" „деля" означава "не" "работя". Учителят, по време на Школата, в съботния ден не е приемал гости и посетители както от Изгрева, така и от града. Казвал е: „Това е ден за Господа". Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого. Сестрите са Му оставяли блюда с храна, които Той не винаги е докосвал. Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е събота, и е разрешавал някой техен въпрос. Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на съботата. А Учителят е Господар
към текста >>
914.
12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ
,
,
ТОМ 4
ВЪЗКРЕСЕНИЕ Неделята е бил празник на първите християни, понеже Синът Божий -Исус - след разпятието на кръста, и след полагането Му в гроба, възкръсва в събота срещу неделя. Според евреите събота е бил почивен ден и в него не се работи. А неделята е бил първият ден от седмицата. Първите християни започват да се събират всяка седмица в неделя, първият ден след съботата, за молитви и да пресъздават всяка седмица Господната Вечеря и да преломяват хляба за Пасхата Господня. Така неделята е определен за Господен Ден. По времето на Учителя всяка неделя от 10 часа Той държи своите неделни беседи още от самото начало. От 1912 г. той започва да държи редовни неделни беседи от 10 часа, които са стенографирани и отпечатани. По време на Школата от 1930 г. Той започва да държи Утринни Слова, всяка неделя от 5 часа сутринта. Неделята става празничен ден на Школата. Сутринта от 5 часа Утринни Слова, след това Паневритмия на поляната, от 10 часа неделна беседа, от 12 часа тържествен общ обяд, след което е следвал концерт. Неделята е ден на Слънцето. Неделята е ден на Възкресение на Словото на Учителя, защото Той тогава държи по две беседи: сутрин от пет часа и друга, от 10 часа. Ето какво казва Той на събора през 1921 г..в гр. В.Търново, което е отпечатано на стр. 53 и 54 - "Беседи, обяснения и Упътвания". МОТО „Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти Си радост на всички от сега за през всички векове". "Това ще бъде мотото, което ще произнасяте
към текста >>
915.
13.ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
,
,
ТОМ 4
И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ Траекторията на видимото движение на Слънцето, което се върти от запад на изток в същата посока, както и земята, се нарича еклиптика. Върху небесната сфера тя образува кръг, който е наклонен спрямо плоскостта на небесния екватор в две точки. Това са точките на пролетното равноденствие в знака Овен от Зодиака на 22 март и на есенното равноденствие в знака Везни на 22 септември. Движейки се по еклиптиката, за една година Слънцето преминава последователно през 12 съзвездия, които образуват зодиака, по около 30 дни. В дните на равноденствията - пролетно и есенно, Слънцето осветява еднакво двете полукълба на земята и денят е равен на нощта. Денят на пролетното равноденствие е 22 март и се нарича Денят на Пролетта, който е начало на Духовната година на Школата. Денят на есенното равноденствие е 22 септември и се нарича Денят на учебната година на Школата. От 22 септември всяка година Учителят е започвал да държи Своите беседи всяка седмица през есента, зимата и пролетта. Денят на пролетта 22 март е бил празник на Школата като начало на Духовната година. В този ден сутринта е имало беседа и за пръв път започва да се играе Паневритмия след дългата зима, като продължава да се играе до 12 юли - Петровден, който е бил денят на Учителя. След това е следвало почивка от два месеца, през което време Паневритмия се играе на 7-те Рилски езера. Есента Паневритмията започва да се играе след завръщане от Рила до 22 септември, който е бил първият
към текста >>
916.
14.ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО
,
,
ТОМ 4
Девети март е символичен ден. Символът придобива значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешния му смисъл. Девети март е ден на равноденствието. Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек е бил създаден, т. е. роден, този ден бил петък. И тогава имало равноденствие. Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север. Север е нагоре, а юг - надолу. От времето на Христа човек е започнал да еволюира, т. е. да се качва нагоре към Бога. Ако може да ознаменуваме девети март като ден, в който скритите Божествени Сили в нас започват нова еволюция - към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието внася в човека най-хубави мисли и желания. От този ден, скритите семена в земята започват да никнат, да растат, да цъфтят и да пръскат своето благоухание. И човек, без Божествения Дух, е като черната земя. За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота. Щом Божественият Дух, т. е. скритите сили в него почват да се изявяват, всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т. е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава Истината, а още и смъртта. Юг означава
към текста >>
917.
15.СЪБОТНАТА ГОДИНА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
евреи са спазвали един окултен закон. когато обработват една нива 6 години, то на 7-та година я оставят и не я обработват. Оставят я на почивка. Ако са имали 7 ниви, то всяка година оставяли 1 нива да почива. Това е било съботната година за нивата. Учителят Дънов спазваше този закон и го препоръчваше на приятелите по селата. От дълбока древност българите са спазвали всичко това. На всяка 7-ма година оставяха нивата да почива, не я садяха, а само есента я изораваха и я оставяха да почива. Казваше се угар. На следващата година я наторяваха с тор от животните и я посяваха с жито. Този бит и този живот на селяните ние го заварихме и го видяхме. А всички се ползваха от благодатта на Съботната година. ВЕРГИЛИЙ
към текста >>
918.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО I. По неговите стъпки II. В неговата аура III. Под небесната дъга на Словото София -1970 -1980 г. ГАВРИЛ ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ БРАТ ГАЛИЛЕЙ (21.XI.1909-З.ХII.1985) Посвещавам тези страници на верния и предан ученик АВЕРУНИ Тези страници съдържат повествование за опитностите на ГАВРАИЛ ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ, брат ГАЛИЛЕЙ, ученик от Всемирната школа на Бялото Братство в София, ръководена от Великия УЧИТЕЛ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, БЕИНСА ДУНО в България от 1900 до 1944 година. ПРЕДГОВОР Ние, които бяхме съвременници, последователи, приятели и ученици на УЧИТЕЛЯ, имаме основанието да отбележим Неговото присъствие така, както сме Го възприели. Съзнаваме трудността да се предаде образа Му. Съзнаваме и нашата непохватност. Не сме белетристи. Разбираме, че за да се снеме на лист хартия изминатия път по Неговите стъпки, трябва да се владее не само голямото изкуство на белетриста, но е необходимо поетичното перо на поета и мистика - одарени майстори на словото. Нещо повече, ако към всичко това се прибави и задълбочения поглед на онзи, виждащ зад завесата на живота, перото ще може да извае Образа на УЧИТЕЛЯ, извисен в непознатите светове, които „око не е видяло". За Неговото Величие ние имаме само усещане, ограничено в скромната духовна култура. Нямаме избор и затова правим, което можем. Правим това, което прави малката росна капка, пожелала да разкаже за слънчевите багри, носени от утринните лъчи. Тя успява ли да разкаже за слънцето дори онова, което
към текста >>
919.
І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Част I 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА Рила бе окъпана от тих и спокоен дъжд. Челата на върховете ту се забулваха, ту се откриваха, за да ни покажат снежните преспи, белнали се между скалите. А по езерата се носеха успокоени мъгли, все още напомнящи за утринната прохлада. Чудесна утрин! Около нас буйната и силна алпийска трева бе приведена и натежала от едри и светли капчици, а клековите клонки бяха накитени с бисерните огърлици на росните капки. Росата днес е изобилна. Няма полъх. Багрите на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта. Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била. За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня. Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня. Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата. Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни. УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха. Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки. Те трептят от радост, без да се отронят. Спокойна
към текста >>
920.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА Няколко дни преди 9 юли с.г., УЧИТЕЛЯТ повика двама ни с Неделчо Попов и пожела да организираме екскурзия до връх Мусала за няколко дни. Разговорът бе проведен в приемната. УЧИТЕЛЯТ бе кратък, делови и твърде сериозен. Най-определено Той отбеляза: „Това посещение на планината трябва да бъде образцово и хармонично. Ние отиваме на връх Мусала за работа и то твърде важна. Ще имаме среща с невидими същества - наши гости от ангелските йерархии и ще бъдат изяснени някои въпроси за воюващите европейски народи и поведението на нашата страна. Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки!" Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на
към текста >>
921.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
БЪДЕЩЕ Декември, 1943 година. Денят бе сдържано приветлив, нито топъл, нито студен, нито влажен. Полу-ясното декемврийско небе бе охладило въздуха. През пролуките на разпокъсаната облачност, сегиз-тогиз слънцето се заглеждаше в нас. Напомняше ни за отминали дни на обилна топлина. Макар и по-рядко да се спираше във висините, пестеливото оглеждане на слънцето бе приятно и желано. Когато стъпихме на все още зелената поляна над боровата гора до село Симеоново, УЧИТЕЛЯТ посочи добре израснал бор и предложи при него да се спрем за почивка. Облечен с топлия сив лоден, загърнат с белия вълнен шал, Той се облегна на бора, седна на застланото одеало и навлезе в своя необозрим и неръкотворен свят, необезпокояван дори и от нашето присъствие. Още когато движехме пешком по шосето, със Савка мълчаливо се разбрахме, че днес УЧИТЕЛЯТ предпочита преди всичко тишината. По пътя не разговаряхме. В страни от бора, до голям камък подредихме огнище. От борови съчки стъкнахме малък огън. От близкото изворче, разположено над брега на реката, слизаща от канарите на Ел Шадай (бивака) наляхме чайника. От водите на малкото изворче неведнъж сме пили. УЧИТЕЛЯТ бе нарекъл водата му - лак-сативна. Бистрите струи не са обилни, но водата е пивка, добре се приема от стомаха, дори е лековита! Впоследствие нечии добри ръце каптираха изворчето, сложиха тръба, изведена под голям камък и продължиха живота му. Когато приятелите научиха за пивката и лековита вода на изворчето, често отиваха при
към текста >>
922.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Получих свитък - кратък биографичен очерк за ученикът Аверуни. Авторът - неизвестен. Подбраният материал е добре подреден. Данните са достоверни. Образът - близък до онзи, когото познавам. Нали сме съученици с Аверуни! Изненадан съм от това, че Савка Георгиева Керемедчиева - ученикът Аверуни, бе много дискретна и малцина я познаваха, за да напишат подобен биографичен очерк. Дълго търсех автора. Не го открих. Най - сетне допуснах, че лицето е напуснало физическото поле и вече обитава невидимия свят. И все пак, продължавам да се питам: Кога са събрани биографичните данни, по времето, когато Савка бе на този свят, или след като го напусна? Имам основание да си задавам въпроса, защото съзирам известни непълноти, а това ме задължава, като по-добре запознат със Савка, да допълня очерка. Ученикът Аверуни има паспортно име, каквото посочвам по-горе - Савка Георгиева Керемедчиева. Физическият й живот започва с изгрева на 1.V.1900 г. и завършва със залеза на 3.V.1945 г. Името "Аверуни" е дадено от УЧИТЕЛЯ през 1914 г. Рядък, много рядък случай в школата Му. Тази школа е без граници т.е. тя няма база на физическото поле, но продължава и в другите по-висши сфери на битието. Там учениците са същества от ангелски йерархии и имат свои имена. Именно Аверуни е един от учениците, слязъл от „горе", за да бъде тук полезен на УЧИТЕЛЯ и да работи с Него. Само Той може да проверява и установява идентичността и след това да съобщи на ученика името, с което е известен в невидимия
към текста >>
923.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко. Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ. Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други. И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня. Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва. Обичаше техническите инструменти. Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил. На Изгрева той беше домолюбеца. Врати, прозорци, осветление, отопление той поддържаше в изправност. Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване. До известна степен белосаният Изгрев бе негово дело. Разбира се, цялата
към текста >>
924.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
намерите рилски снимки из живота на Братството, ще откриете, че УЧИТЕЛЯТ е седнал в солидна лодка, плаваща по бистрите води на второто езеро, назовано Елбур. Не се учудвайте, а може и да запитате - как стана това чудо, че на високото рилско езеро да заплава лодка и то твърде солидна? Кой бе вдъхновителят? Кой претвори идеята в живо дело? Как тази лодка се озова от низините на горския пояс в езерните води? Как премина през тесните и стръмни пътеки на клековите гори, където обикновено хора и коне се движат един след друг? Но имайте търпение, на поставените въпроси ще ви отговорим. Навремето лодката породи много подобни въпроси. Твърде много се коментираше нейното появяване, така както и до днес се коментира библейския разказ за Ноевия ковчег. Имаше и шеговити окултисти, които не без стеснение споделяха, че може би е приложен някакъв египетски вариант на „дематериализация" и „обезвесяване"! Тъй или иначе, лодката предизвика удивление и възторг. Летуващите не скриваха радостта си от външния й вид и здравина, особено от това, че можеше да се пренесе вода от известния извор с казаните и големите чайници, преживяли прочутите Търновски събори на Братството. На Рилските езера идваше огромно мнозинство от ученици и привърженици на школата, не само от цялата страна, но и от чужбина. Понякога летуващите бяха към 800-900 души. Всички трябваше сутрин да закусят с ароматен топъл чай, на обед да се нахранят с питателна сготвена храна, а за вечеря да напълнят чайници и термоси
към текста >>
925.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени
към текста >>
926.
І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
(Случаят с Белеви) Години наред, през школните дни, пресичах улиците на града в ранни зори и поемах пътя към Изгрева. В тези часове градът спеше. По стръмнината на шосето нямаше движение. Единствените пешеходци бяхме ние - учениците на УЧИТЕЛЯ. Ако походката на някой от нас бе бърза, то по пътя застигаше по-бавните. Още отдалеч се познавахме - по силуетите, тихо се поздравявахме и отминавахме. В клас трябва да бъдем навреме. Всеки от нас спазваше правилото - безшумно да се движим, углъбени в себе си - да се освободим от разновидните противоречия и с благоговение да пристъпим към прага на школата. Бяхме размерили силите си, така че преди да е влязъл УЧИТЕЛЯТ да заемем своите места. Приятелите достатъчно добре се бяха опознали и сядаха между тези, с които си хармонираха. Малки правила с добри последствия. Примерна дисциплина, одухотворена от идеята за добро ученичество. Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви. Единствени те не спазваха правилото за мълчанието и на висок глас разговаряха помежду си. Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им. УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството. Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса. Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата
към текста >>
927.
І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
МЕН! Зов! повик! Израз на безмерна топлота и чистосърдечност. Израз на обич и любов, каквато само Той можеше да изяви. Тези думи бяха отправени към нас в ранните часове на един неделен ден, събрани в салона на Изгрева, да чуем утринното слово - така наричахме първата беседа. Няколкократно прозвуча бащинският зов вплетен в мъдрото и истинно утринно слово. Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете
към текста >>
928.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
(Олга Славчева) Изгревът бе в предпразнични дни. Наближаваше Петровден. В подобни случаи Изгревяни трябваше да посрещнат гости от цялата страна. С отговорно чувство за естетика и чистота - важно условие за добрия прием, всеки правеше възможното, за да създаде уют и приветлива обстановка за гостите. А те - живели дълго с мисълта да посетят Изгрева, да се срещнат с УЧИТЕЛЯ и добрите приятели, да чуят Неговото слово, да освежат душите си с Неговите съвети, пристигат с добро настроение. Домакините - изгревяни имаха опит. Не веднъж те са посрещали и не веднъж са се радвали на добро посрещане. Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно. Преди всяка среща, преди всеки събор, добрият ред, чистотата, приветливата обстановка са били неотменен прелюд към тържеството на празника. Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина. В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева. Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите
към текста >>
929.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Между последователите, приятелите и учениците на УЧИТЕЛЯ, най-внушителна бе групата на педагозите, а нейното сърце - учителките. Не случайно професията им бе люлка на идейни привърженици. Завършили висше, полувисше образование, те имаха солидна теоретична и практична подготовка по сложните психологични процеси, през които преминава детската душа, да придобие знание и израсте като характер. Методите на възпитанието и самовъзпитанието бе път, през който ден след ден, децата добиват добродетели, етични отношения, оформен мироглед, познания за живота, за да бъдат полезни на себе си и на обществото. Идеите не са нещо материално, а душевните процеси не са измерими с обикновени мерки, а пробуждане на съзнанието е много труден и стръмен път. Когато за първи път учителите бяха чули УЧИТЕЛЯ да разглежда проблема за пътя и развитието на душата и човешкия дух, те се убедиха, че подобни теми им са разбрани и близки. Към заученото в учебните заведения те трябваше да прибавят знанието и мъдростта на УЧИТЕЛЯ, а за приложение на Неговите методи те бяха готови. Професията на педагога е сигурно стъпало за усвояване на новото учение. Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ. Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим
към текста >>
930.
І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Изгревът бе китна градина. Първоначално не бе така. Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание. Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината усет към приветливия български дом. Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата. УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче. На крадливостта те отговориха с добронамереност. Първият успех бе презимуването на плодните дръвчета. Вторият успех - цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове. Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки. За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената кухня. За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и
към текста >>
931.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Най-малко съм предполагал, че ще имам изпити и то така сериозни и отговорни. Безспорно, така може да мисли само едно юношеско съзнание, не-обхванало степените на знание, непознаващо въобще живота, а много малко запознато с принципите и идеите на школата. Кое ще ми даде повод да допусна, че ще имам изпити? Поведението ми - примерно! Такава бе оценката на старите приятели - дългогодишни последователи на новото учение. Редовно пристъпвах прага на Изгрева. Заемах най-добросъвестно цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума. Бях добър изпълнител на музиката на УЧИТЕЛЯ, това бе отворило широко вратите на братските семейства и ограден от тяхното внимание. Как мога да допусна, че при такова поведение ще имам изпити и то с цел - да ме изтръгнат от школата и да ме запратят нейде в чужбина?! А предложенията бяха може би най-интересните за един млад човек. Едни ми предлагаха висше медицинско образование, други - специализация като цигулар, а трети - съучастник в разпространение на новото учение в далечни страни. За отбелязване е, че тези предложения изхождаха от близки и приятели, а някои - от единомишленици. Но, лишен от опитности, незапознат със Словото на УЧИТЕЛЯ, неосведомен за трудния път на някои от съучениците ми, с които общувах дълги години, естествено бе да не допусна изпитанията и да приемам на „вяра", звучащи приятно за ухото „добри" пожелания. Само бдителното око на УЧИТЕЛЯ съзря уловките. Той ме остави
към текста >>
932.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
1940 година за нестинарите се знаеше малко. Оскъдните и неточни разкази не бяха достатъчни, за да се оформи правилна представа. А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени въглени, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени. Очевидците споделяха с почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни. Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката". Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите. - Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата? - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара? - Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан? - Защо преди играта, жрицата на огъня отива в малкото
към текста >>
933.
І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всяко съвремие може да бъде богато и значимо, а може да бъде обикновено и безлично. Значимостта се определя от доминантата на времето. За онзи, който разбира развитието на живота не е трудно да я търси и да я открие. А когато я намери, той дава оценка. Така историците търсят и откриват „златният век" на един народ. Отбележат ли изключителни достижения, те с право считат това време за фар на много времена. Естествено „златният век" е благовремие с определен почерк. Най-светлите страници на това благовремие се изписват от много индивидуални съдби, които гравитират около съдбата на едного. Тази историческа среща може да обхване низа от много години, през които, ден след ден, живот след живот, се изписват светещите слова на века. Съдби, идеи, живот и слова бележат със злато историческото време. Чест е за човечеството, че прие Христовото съвремие за повратен момент. Тази бележита доминанта определи многостранно развитие. Блести съдбата на Христа с неповторима яркост. Светеща е дирята на Неговите ученици и съмишленици, които направиха великите Му идеи - своя съдба.От тогава датират многоизмерните възгледи за живота. Христос изяви Единството Си с Бога. Оживената символика стана идеал, пътеводна звезда за всички, които тръгнаха по Неговия път. Така, преди две хиляди години, бе изживяно едно време, което стана "златен век" за човечеството. Подобни бяха мислите ни, когато в една топла лятна утрин възлизахме с УЧИТЕЛЯ към Ел-Шадай - бивака на Витоша. Повод за тази
към текста >>
934.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Следващите редове не са лекция по хиромантия, нито таят откровение за линиите на ръцете. Ползвам възможността да отбележа момент от среща с УЧИТЕЛЯ - а това значи - да се надникне във взаимните отношения на учениците и приятелите, приели да бъдат рамо до рамо с Него. Годината бе една от началните на четиридесетилетието. Войната бушуваше в пълна сила из Европейските страни. Ние, българите, не бяхме директно засегнати. Бомбардировки още нямаше. Нашето поколение косвено участваше в международната кървава арена чрез поредица от мобилизации. Пазехме границите, или бяхме като окупатори в завзети територии. Случи се така, че двамата с д-р Илия Стратев - добри лични приятели, се завърнахме почти едновременно от запаса. Той от Беломорието, където бе мобилизиран като военен лекар и аз, от турската граница. На стъпалата пред горницата на УЧИТЕЛЯ ни бе първата среща. Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата - обгорели от южните слънчеви лъчи и брадясали. Идеята, наглед сериозна, но с отпечатъка на младостта. Многомесечната раздяла с УЧИТЕЛЯ и приятелите събуди много, много чувства. В духа на синовните отношения, особено към Него, бе да се срещнем. Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития. УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше. Посрещна ни усмихнат, преди да пристъпим последното стъпало. Докторът
към текста >>
935.
І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ Вишните на китния Изгрев бяха отрупани със сочен и ароматен плод. В страните, където това дърво расте и се развива, познават лечебността и хранителността на вишната. Богат на ароматни съединения, соли, плодови киселини, багрилни вещества и витамини от най-активна категория, този плод е не само храна, но и вълшебно лекарство при стомашни, чревни неразположения и чернодробни смущения. УЧИТЕЛЯТ обичаше този плод. Той Го препоръчваше както в сурово състояние, така и във формата на сладка, конфитюри, желета и сиропи. Слънчевият следобед, в който посетих УЧИТЕЛЯ, бе един от онези, определен от добрите домакини на Изгрева за вишнобер. Част от набрания плод бе вече в голямата тава, сложена на бавен, но голям огън. Тази тава е обиколила Търновските огнища по време на съборите, посетила и Рилските езера. Сладкото бе готово. Трябваше да поизстине, преди да се постави в строените около огнището буркани. Заварих УЧИТЕЛЯ до сестрата, която опитваше сладкото. Вместо отговор на обичайния поздрав УЧИТЕЛЯТ ми посочи белите пейки пред салона, където поведохме разговор по текущите въпроси. Преди да сме разгледали някои от моментите на ежедневието, до нас се приближи един от братята, известен със своята математическа подготовка, солидни познания на историята и заучаването на няколко от европейските езици. Смелият пристъп на брата показваше за сериозен разговор с УЧИТЕЛЯ, свързан с предстоящо пътуване към една от западните страни. Този брат имаше интересен път. При
към текста >>
936.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
се от фронта. Пътувах в товарна композиция. Откритият вагон, натоварен с аварийни камиони, беше отлично място за оглеждане на редуващите се изгледи. Призори влакът напусна Югославската територия и ние се озовахме в България. Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата точка на железния път - гара Драгоман. Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и
към текста >>
937.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За бялата смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини. За нея могат да разказват сибирняците, ескимосите. Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят. Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява. Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече. Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни. Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци. Леко облечени, безгрижни и весели, поели пътя към Алеко. По сетне умората и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно. Това споделяше с УЧИТЕЛЯ един от нашите приятели - лекар и член на спасителната колегия при хижа Алеко. В неговият разказ не бяха пропуснати онези моменти от спасителната помощ, проведена от лекарския колектив. - А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате? - Послужих си с „диханието". Но и то не даде резултат. - Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото
към текста >>
938.
І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
КЛЕЧКА (Игнат) Силен, зрав, енергичен. Смел и решителен. Предприемчив, но не находчив. Бърз, но не точен. Любознателен, без да може да ползва знанието. Спънат интелект. Титаничен волев заряд. Смазваща воля. Добър, много добър, но неразумно. Доброта и нежност в първична тоналност. Психика, която не може да се радва нито на доброто, нито на нежността. Това го правеше неустойчив и фатално непоследователен. Неговото съзнание бе среща между доброто и силата. Силата бе по-голяма и измъчваше доброто му сърце. Сърце в броня. На доброто не стигаше сила и затова бе анемично. Сила, която не можа да подаде ръка на доброто. В слънчевите дни на Школата, Игнат е един от малцината, който прекрачи прага на дързостта и безразсъдно огорчи УЧИТЕЛЯ. Безогледно поведение! В живота на Игнат има няколко момента, когато УЧИТЕЛЯТ го е изтръгвал от лапите на смъртта. Този млад човек трудно асимилираше вниманието на УЧИТЕЛЯ. Още по-трудно възприемаше на моменти Словото Му. По-лесно му беше да се храни с неустойчиви философски концепции, да приема вгорчената подкваса на утопични възгледи. Така той не разбираше, че хляба му е горчив, и че тази горчивина ще прерастне в отрова за душата му. Странна хаотичност - детински мироглед. Стъпил на скала, а не знаеше как да вгради основите на своя дом на тази твърд. Не познаваше спойката. Така обикновеното сложи печат на неустойчивост и отношението му към УЧИТЕЛЯ рухна. Този неделен ден, през който Игнат прояви дързостта си, бе привлякал
към текста >>
939.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ЗА ДЯДО БЛАГО (Брат Стоян Русев) Дядо Благо! Така го назоваваше УЧИТЕЛЯТ... Тъй го наричахме и ние, неговите приятели. Запомнили сме го беловлас, но жизнерадостен като дете. Той бе умен, правдив и духовит. Дружелюбен и сърдечен. Приятен събеседник, който винаги даваше предпочитание на зрялата мъдрост. Верен на мъдростта, пребродила вековете, той умело я вплиташе в малките поетични форми и я поднасяше разбрана на най-малките - децата. За щастие на неговия творчески дух, времето му съвпадаше с времето на УЧИТЕЛЯ. Този съвпад обогати неговата реч с определени, ясни, правдиви мисли - прекрасна възпитателна храна. Малките читатели приемаха неговите разкази, стихове, афоризми, скоропоговорки, гатанки и пословици, като зрели сочни плодове. Така той зае мястото на детски писател и педагог - носител на новите възпитателни методи. Дядо Благо бе приятел и на по-големите. Той бе приятел на всички. Всеки от нас помни новогодишните вечери, когато той заставаше на вратата на препълнения салон и на всекиго поднасяше внимателно сгънато листче със свещени мисли и пожелания, грижливо подбрани из страниците на неповторимото СЛОВО на УЧИТЕЛЯ. Ние приемахме това като новогодишен дар, с онова разположение и вълнуваща радост, с които приемахме и новогодишното слово. Веднъж той ни разказа интересна случка. - Имах приятел, когото често посещавах. Идеите, делото на новото учение, бяха теми на разговори и размисъл. Беше ми желан събеседник и аз му бях желан гост. Когато се виждахме -
към текста >>
940.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Част II 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ? В светлината на Словото, редица проблеми и въпроси намериха своето разрешение. Известно е как цели поколения от обикновени и просветени люде са се занимавали със знайното и незнайното, без да могат да дадат правилно определение. Вековете летят, културите една след друга изгряват и залязват, а редица проблеми остават като неразрешени уравнения. Явленията дефилират пред зрящия, а той седи безмълвен, или, ако проговори, речта му показва, че или явлението е неразбрано, или отчасти разбрано, видно от наивното обяснение. Сетивата като че ли недостатъчно проникват в същността на явлението, логичната връзка между причината и последствията е бледа, дори незрима и така се прибягва до по-лесното - явлението да се приеме, или да се отрече. Има люде, които находчиво се вглъбяват в изживяното и улавят реалността. Така неуловимото става уловимо и незнайното - знайно. Изяснената причина става основа на знанието. Знанието поражда проникване в разумността. Разумността открива Мъдростта. А Мъдростта изявява Истината. УЧИТЕЛЯТ с неповторим замах разкриваше уравненията на живата природа. Опростяваше тяхната формулировка. На разбран и понятен език откриваше Истината. Верен на богатия педагогичен опит, Той често поставяше пред нас много от неразрешимите въпроси. Той искаше да пребродим световната литература, да се запознаем с творческото изследване на човешкия дух. След това подемаше въпроса и откриваше Истината. В клас, при разговори, из
към текста >>
941.
ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ 19 ноември 1943 година УЧИТЕЛЯТ повиква сестра Савка. Той й каза: - Подгответе се. Утре в зори тръгваме за няколко дни на Витоша. Ще преспим на хижа Алеко. Споделете това с братята Боев и Борис. Приятна и радостна е такава екскурзия с УЧИТЕЛЯ. Вървим по Неговите стъпки! Има ли по-хубаво преживяване от това?! Вживяваме се в Неговите прояви! Има ли по-ценно възприятие от това?! Неговият живот става наш живот! Има ли по-ценно единство от това?! В Неговата светлина природата оживява. Той открива записите на вековете. Тогава ние слушаме откровения, разчитаме заедно с Него геологични истории, времето и пространството изчезват. Заживяваме в по-високите гами на живота. Надхвърляме границите на познатите три измерения. Диханието на вечността докосва съзнанието ни и ние надрастваме себе си. Разбираме по-лесно трудното, несъизмеримото. Безкрайно малкото и безкрайно голямото не са проблеми за нас. Неразказуемо е преживяването на Неговото присъствие. В аурата Му ставаме едно с Него. Казаното от учениците на Христа наново преживяваме. Неоценима е една екскурзия с УЧИТЕЛЯ! На 20 ноември, в уречения час, приятелите са пред салона. Раниците са на гърбовете ни. Неговото бастунче потропва за последен път по плочките пред салона и тръгваме към по-високите места. Витоша е приветлива и спокойна. Ел-Шадай ни посрещна с усмихнато слънце. Снехме от раменете тежките раници. Подкрепихме силите си. УЧИТЕЛЯТ обичаше този кът. Със своето южно изложение, на северния
към текста >>
942.
ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Южна вечер. Прохладна е поляната. „Параходът" е осветен. Тъй наричахме домът на стенографките. Там често се отбиваше УЧИТЕЛЯТ. Почуках на остъклената врата. Сестра Паша довършваше коректурата на една беседа. Подехме шеговит разговор. След отговорната и твърде сериозна работа, закачливите и безобидни реплики са като прохладен полъх. Сестрата умееше да се шегува. Излязох от „парахода". През клонките на боровете забелязах бледо - синкавата светлина на горницата. Миг след това блесна и голямата лампа над балкона. Излезе УЧИТЕЛЯТ. Незабравим момент! Облечен в бяло, с панамената шапка, Той пристъпи до перилата на балкона. Поогледа небето, поогледа земята и се прибра. Помислих си - може би е поканен на вечеря. Той е готов и очаква тези, които ще Го придружат! Почаках. Никой не дойде! Странно! А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием! Пристъпих към салона. Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните. УЧИТЕЛЯТ настройваше цигулката си. Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира! Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо „ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия. Чужда за ухото ми. Странен напев в полутонове, четвърт тонове, източни глезанди. С изискани пианисими и лекота, източният мотив се носеше в пространството. Малка пауза. Нов мотив в типичен източен стил озвуча. Унесен, слушах
към текста >>
943.
ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
НЕБЕТО Е ТАКЪВ Мнозина запитват: - УЧИТЕЛЯТ знаеше и можеше. Той чуваше и виждаше. Владееше сили. Вие, нито виждате, нито чувате, не владеете сили. Какво е обяснението? Такива дръзки въпроси се поставяха и тогава, по Неговото време. Той не отговаряше. Не спореше. Но не отбягваше да засегне същите въпроси. Изчакваше денят, когато може да се отговори. Това изисква закона за ритмуса. Той знаеше да го спазва. Той знаеше как да отговори. Сеятелят познава почвата. Сее се навреме. Тогава зърното пониква и дава плод. Така разговорите с Него за нас бяха благовремие... Той посяваше някои от особените семена на познанието. Веднъж УЧИТЕЛЯТ вдигна завесата на времето. Беше привечер. Белият салон на Изгрева ни приюти на разговор. Той беше между нас. Позволих си да споделя известни материали на видни богослови, които идеализираха образите на Христовите ученици. Това не бе чуждо за нас. В евангелските разкази и посланията, образите на учениците са твърде одухотворени. Те се открояват като пламенни и вдъхновени вестители на Словото на Христа. Те виждаха, чуваха и имаха власт над духове. Казах, че и аз ценя високо тези характери. - Действително учениците на Христа са най-светлите образи на времето - отговори УЧИТЕЛЯ. - Но, мислите ли, че оттогава до днес съзнанието на ученика не се е развивало? Отговарям Ви - в сравнение със съзнанието на Христовите ученици, вашите съзнания са много по-развити. Друго. Външно Вие не наподобявате учениците на Христовата школа. Но това не е
към текста >>
944.
ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
АВТОРА Обикновен въпрос, на който всеки може да отговори. Най-ясни и определени са правните традиции. Нормите за творческата собственост са категорични. Стига да можеш да документираш личната си творческа изява - и ставаш автор! Съвременното законодателство е безспорно в своите определения. Но ето, че има нещо, което се изплъзва от погледа на правника! Явява се нова компонента, която разширява класическата формула за авторството. Във физиката, за характеристика на светлината, такава превратна компонента беше спектралния анализ. Дъгата предреши въпроса за „бялата" светлина. Така светлината стана по-разбрана. Новата компонента в творческия процес започва от съавторството на незрими помагачи от света на невидимото. Мисловният творчески процес е сложен комплекс, на който физическото лице е само един изразител. Ето на какъв разговор попаднах един ден. Минавах покрай салона. Две сестри показваха своите ръкописи на УЧИТЕЛЯ. Отбелязвам - това бяха две поетеси. Изискано бе перото им. Поезията им бе с богато съдържание. Едната поетеса прибра тетрадката със стихове в своята чанта и тихо запитва: - УЧИТЕЛЮ, напоследък стиховете ми са удивително странни! По форма са много издържани, а по съдържание... чужди на моята психика... От моето сърце не са бликали сладникави чувства! А написаното - чиста любовна лирика!... Сестрата замълча. Мълчеше и УЧИТЕЛЯТ. Той гледаше неопределено, в страни от сестрата. - Яворов, големият български поет, е при тебе! Той те вдъхновява! Чрез тебе
към текста >>
945.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За голяма част от човечеството, проблема за прераждането е непознат. За други - интересна творческа приумица, втъкана от народния гений в митове, легенди и сказания. Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето. Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата. Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух. Без прераждането е немислима кармичната развръзка. Един живот е много къс, за да се разплете сложен кармичен възел. Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието. Не е лесно да се
към текста >>
946.
ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря. Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските
към текста >>
947.
ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
СЕЛО БАТАК В световната литература често се изнасят случаи за странни и необясними прояви на животните. Всеки автор обяснява животинските прояви, съобразно своето разбиране. Обикновено извода е поучителен. Някои допускат педагогичен примес в извода, а други - философски. Едните и другите условно поясняват поведението на животните, защото психичният им живот е отречен, или едва доловим. Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме живота на едни или други животински видове. А разкриването същината на дадено поведение, може да открие онзи, който прониква зад видимата бариера на формите и познава деликатния език на скритото съдържание. Недообяснението понякога прераства в чудесия. Това е работата на вековете. Те раждат мита. Когато няма кой да открие мъдростта, мнозинството я опипва, чутките души я обличат в красивите форми на сказанията, песните и поезията. Така разказите преживяват вековете и достигат до нас много обогатени. В митологията истината е скрита. Истината е търсена, ние я търсим, ще я търсят и бъдните поколения. През дните, посветени на заниманията на школата на УЧИТЕЛЯ, не веднъж сме били свидетели на необичайни прояви на животни, птици, насекоми, „гостували" на Изгрева. За някои, подобни моменти отминават без следа. Това е естествено. Не се прониква лесно зад завесата на видимото. А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания,
към текста >>
948.
ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Трябва да припомним, че от УЧИТЕЛЯ бе искана твърде строга дисциплина, която се спазваше от учениците на специалния и общ клас, а така също и от посетителите, които се интересуваха от словото. В поредица от начални беседи и лекции, а така също и по време на някои от съборите, много часове са посветени на ред правила и упътвания, необходими за хармония и ред, за добра и полезна работа. Учениците и слушателите трябваше да заемат своите места преди уречения час. Няколкото минути се използваха в песен, или мълчание. Песента и медитацията освежават душата, освобождават духа от ежедневието. Съзнанието, облекчено от грижи, по-лесно възприема новата мисъл, новото чувство, новите идеи. Разбира се, мнозинството спазваше искания ред. Но имаше и нарушители. Те закъсняваха и по няколко минути, и по-дълго време. Не бе прието да се правят бележки. Провинилите се трябваше да се убедят в изискания ред и сами да си наложат дисциплината. Учениците знаеха, че същата дисциплина се спазва и от невидимите същества, посещаващи школата; не е в духа на общата хармония безредието. Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина. Тези същества бяха бляскавата ограда, която не бе лесно преодолима от неподготвените духове. В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи. Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на
към текста >>
949.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
което заемах като цигулар на младежкия окултен клас, бе непосредствено в ляво от Неговата катедра, близо до хармониума. Една близост, която дава много. Паметни са часовете, в които трябваше да изпълняваме с органиста Мария Тодорова песните, мантрите и мелодиите - прелюд към всяка лекция. Ние пеехме и свирехме преди УЧИТЕЛЯ да влезе в клас. Песните тонират. Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа. А всяка изпята песен освежава душата. Всяка песен, изпята с вдъхновение, окриля духа. Само в такава аура съзнанието разбира словото. Ученикът расте. Това радва УЧИТЕЛЯ. Точно в 5 часа сутринта, вратата на салона се отваря. С библия в ръка, УЧИТЕЛЯТ влиза. Изправени Го посрещаме. Следват поздравителни формули, молитва, песен, лекцията започва. Прочитат се дадените теми от предишната лекция, а понякога и резюме на същата лекция. Темата на лекцията УЧИТЕЛЯТ може да извлече от резюмето, ако проблема е обширен и е необходимо да се окръгли изясняването му. Ако проблемът засяга въпроси из областта на положителните, или абстрактни науки, Той ползва пергела, линията, транспортира и разчертава геометрични фигури. Прави възможното, материята да бъде изяснена и разбрана. В геометрията Той съзираше безспорна точност. А известно е, че геометричната точност е стъпало към известни истини. На
към текста >>
950.
ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Разговорите с УЧИТЕЛЯ, около топлата бумтяща печка в големия салон, след лекция и гимнастическите упражнения, винаги са били развръзка на много въпроси, повдигнати в клас, или при прочит на книги. Допълнителните обяснения винаги са били ценна необходимост. А понякога, не само ние поставяхме въпроси, но и Той ни запитваше за онова, което сме научили и разбрали. Ние не всякога отговаряхме както трябва, защото нито имахме познания, нито имаше откъде да се почерпят информации. А когато ни запитваше за току-що изнесената от Него лекция, поискваше да предадем основната мисъл и да споделим впечатленията си, ние отговаряхме не така, както трябва, защото едни от нас не запаметяваха точно и разбрано, а други предаваха със свои думи запаметеното, а имаше приятели добри стенографи, които прочитаха записаното и така отговорът бе достатъчно пълен. Не скривам, че имаше и сравнително добре подготвени в окултизма и религиозната тематика, те обикновено се въздържаха от отговори, но когато отговаряха, трябваше да разберат, че прочетеното в окултната литература е крайно едностранчиво и неосведомено, а пояснението на УЧИТЕЛЯ твърде различно, но истинно. Подобен зимен ден ни събра наново в салона. Темата на разговора бе около някои основни проблеми за развитието на изкуствата. Години наред, както в общия клас, така и в специалния младежки клас, УЧИТЕЛЯТ не веднъж е разглеждал подобни проблеми. Но този път, само преди около двадесетина минути, УЧИТЕЛЯТ се спря на някои
към текста >>
951.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Софийското поле премина лятна дъждовна буря. Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град. Лунният изгрев ни завари в кръга на добрите приятели. Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на небосвода. С мекотата на своя поглед, тя се взираше по лицето на земята и търсеше да поздрави тези, които до скоро се радваха на
към текста >>
952.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от
към текста >>
953.
ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ИДЕ... Начален текст на песента: Иде, иде, иде... 7 януари 1939 година, първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителките. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова, добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на УЧИТЕЛЯ. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Вкусният, но скромен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник , с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А тя бе обичаната и динамична песен в българска ритмика: Сила, жива... Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента, УЧИТЕЛЯТ се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - УЧИТЕЛЯТ към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание, отговорих на УЧИТЕЛЯ: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и
към текста >>
954.
ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушат вдъхновеното изпълнение може да откриете и Неговата фигура. УЧИТЕЛЯТ с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него, в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, УЧИТЕЛЯТ откриваше незримите светове,
към текста >>
955.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за концертите на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговия преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност, този педагог трябва да е
към текста >>
956.
ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
НА ТЕОСОФИТЕ През първите двадесет години на нашето време, дейността на УЧИТЕЛЯ е била тема на разговори в нашата общественост. Неговата публична изява, като добър и увлекателен сказчик на религиозно - етични теми, по научно - френологични въпроси е била правилно оценявана, видно от голямото мнозинство от слушателите, които са продължавали да коментират Словото Му. В цялата страна Неговото име става известно и много често е бил желан и скъп гост на добри семейства. Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям кръг от близки и приятели. А в тези разговори, УЧИТЕЛЯТ на обикновен език е разкривал закономерностите на живота, които всеки обикновен човек изживява, без да може да ги обясни, а при някои случаи направо отхвърля. Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа. В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране. С особена увлекателност Той е правел духовният свят разбираем и приемлив - такъв, какъвто е, такъв какъвто трябва да се разбере. Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за
към текста >>
957.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният
към текста >>
958.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО (ПО СПОМЕНИТЕ НА АНГЕЛ ХАДЖИЙСКИ) Малко и непретенциозно селце, на около 20 километра от Русе. Сухо и безводно. С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият - за добитъка. Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата
към текста >>
959.
ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА, разказва: - Г-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението студент. Беше красноречив и имаше дар слово. Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение. В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове. Когато сядахме на почивка, често студентите се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. Погледнете, казваше Той - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и дълго не се завръщаше. Водени от любопитство, ние тръгвахме да Го търсим. Унесен в размисъл, вглъбен в мисли, Той не усещаше нашето приближаване. Ако някой от нас отиваше да Го побутне, Той трепваше и лицето Му изразяваше лице на човек, който се пробужда от красив
към текста >>
960.
ІІ.42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ, разказва следното: - След седемгодишно следване в Америка, г-н Дънов се завръща в България и отсяда във Варна при сестра си Мария. Веднага евангелистите в града обявяват, че е пристигнал даровит богослов от Америка, и че ще бъде назначен за пастир в църквата им. На поканата обаче, да държи първата неделна проповед, Той не се явил и така отклонява платеното назначение. Евангелистите, ядосани от отказа, почнали да злословят по Негов адрес, като го обвинили, че не ще да се назначи на работа. Това беше повод да се обърна към сестра Му с писмо, като запитвах - още ли г-н Дънов е без работа и още ли Го храните наготово. От нея получих писмо, в което тя ми отговаря: Жалко, че и ти си се подвел от тази клевета. Бъдещето ще покаже, дали ние храним Петър, или Той храни нас. Всички ще разберете
към текста >>
961.
ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
НА СЛОВОТО Част III Летопис Вергилий Кръстев 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ През време на Школата на Учителя се правеха редовно екскурзии до Витоша, почти всяка седмица, обикновено в четвъртък. Не беше една-две, а цели 22 години. Какви ли не излети бяха правени. Незабравими мигове. Така, ние сме на поредната екскурзия на Витоша, но беше уредено да преспим в една от хижите на Витоша, а тя бе хижа „Алеко". Бяхме се разположили на наровете, а Учителят седеше също на избрано от нас място. Обикновено в такива случаи ние завършвахме с песни, накрая казвахме обща молитва и всеки от нас се опитваше да заспи. Един подир друг всички заспаха. Аз бях решил да не спя, а да наблюдавам Учителя, какво ще прави Той през нощта. А защо ли? Веднъж, преди години, аз се приближих до Него и Го запитах: „Учителю, Вие спите ли нощем?" „Рекох, аз не спя, аз работя." Много пъти сме наблюдавали при общите екскурзии как Той полягаше на земята, настрани, заметнат със завивка и затваряше очи. Той си почиваше, но според нас Той заспиваше. Казвам, според нашите светски разбирания. Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от тялото Си напълно съзнателно, напускаше тялото си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме. Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите. След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от тялото Си вечерно време и отиваше с Духовното си тяло, т.е. с Божественото Си
към текста >>
962.
ІІІ.44. ГАРАНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
1922 г. беше образуван Младежки Окултен клас и в него първоначално влизаха младежи, които Учителят лично бе поканвал и бяха влезнали със специално разрешение на Учителя. Някои дори си пазеха поканите, които им бяха връчвани лично от Учителя с Неговия почерк. Не всеки можеше да влезе в Младежкия Клас. Бяха изминали много години и когато аз дойдох на Изгрева, бях готов за този клас. Аз бях музикант, свирех на цигулка и имах вътрешен стремеж да влезна в Школата. Но в Младежкия Окултен Клас не се приемаше току-така - идваш, записваш се и влизаш в клас. Случи се така, че бях се запознал с Тодор Стоименов, който бе председател на Младежкия Клас. Бях доказал своята преданост и изявих желание да бъда приет в Младежкия Клас. Тодор Стоименов ме изгледа изпитателно, кимна с глава и ме поведе към приемната на Учителя. Влезнахме, целунахме ръка на Учителя и Тодор разказа за моето желание пред Учителя. Аз стоя, изправен зад Тодор, а Учителят бе седнал на един стол, поглежда ме и го пита: „Тодорчо, познаваш ли го?" Той кимва с глава: „Да". „Ти гарантираш ли за него?" Тодор утвърдително кимва с глава и отговаря: „Гарантирам". „Тогава може. Иди и го заведи, та го запознай с другите младежи. Може да посещава класа." Аз подскочих от радост. Вече бях ученик в Младежкия Окултен Клас. След време станах цигуларя на Младежкия Окултен Клас и до края останах в този клас. Минаха много години, но не мога да забравя начина, по който Учителят искаше някой да гарантира за мен. Имаше много
към текста >>
963.
ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ОСЪЖДАНЕ Изгревът трябваше да бъде образец във всяко едно отношение, защото трябваше да бъде огледален образ на Словото на Учителя. Та всеки, който идваше и ни види, трябваше, според нас, да ахне от почуда и веднага да стане наш съмишленик. Нали ние трябваше да приемем това учение и трябваше да го предадем на Българския народ, а той да го предаде на света. Така бе според Словото на Учителя. Но за това трябваше да се изграждат образци. Но ние не ги създадохме, защото не можахме да приложим това учение. Учителят веднъж бе разочарован от нас и бе казал: „Колкото можахте, толкова направихте." А ние направихме много малко. Дори бяхме причина, чрез личния си живот, да даваме поводи долу в града, светът да говори и да обвинява Учителя във всички възможни грехове. Ако имаше някакви грехове, то бяха наши, те бяха на последователите Му, но не на Него и на Словото Му. Но чрез нашите грешки другите съдеха за Словото Му и за Учението Му. Така ние, които бяхме последователи на Учението Му, с нашето несъвършенство и погрешки, ставахме причина да Го кори обществото. Така ние бяхме по-големи противници на Учителя, от онези, които бяха в града и Го хулеха по вестници и по трибуни. Те го хулеха заради нас. Те смятаха, че Той е причината за нашето несъвършенство и недостатъци. А ние си ги носехме от миналото. Примери, колкото искаш. Ето един от тях. Имаше една сестра, казваше се Тодора. Тя имаше мъж, с три деца. Мъжът й, който се казваше също Тодор, беше противник на учението,
към текста >>
964.
ІІІ.46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
През времето на Школата 1922-1944 г. преминаха много трагични исторически събития. Политическите събития следваха едно след друго. Ние не бяхме безучастни - следяхме ги с внимание и се ослушвахме какво казваше Учителят за тях. Понякога Го питахме направо и получавахме най-невероятни обяснения и отговори. Така се обучавахме, за да имаме едно по-широко мирозрение за събитията. Знаехме, че събитията се определяха от друго място, че те първом ставаха в Невидимия свят и после се проектираха долу на земята, чрез нас, хората. Това го знаехме от опита на старите възрастни приятели, знаехме от изказванията на Учителя, знаехме го и от собствен опит. Аз обикновено купувах някой вестник от града и го занасях веднага с колелото на Учителя. Чуках на вратата, целувах ръка и казвах: „Учителю, ето Ви днешния вестник." Той го взимаше и го полагаше на масата. За мен това бе повод да отида при Него и да разговарям с Него. Той не беше поръчвал никому да Му носи вестници. Но ние, по наше усмотрение, Му ги носехме. Понякога Той ги разлистваше, поглеждаше заглавията и пак ги сгъваше. Той знаеше много добре събитията в света и у нас. За мен бе ясно кой бе Всемировият Учител и че Той управлява цялата Вселена. Така веднъж Му подадох поредния брой вестник и Той ме запита: „Какво се пише в този брой?" „За политическата криза, Учителю, че не може да се състави поредния кабинет у нас и това създава напрежение и нестабилност в държавата." Учителят замълча и след малко добави: „Това го
към текста >>
965.
ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ След 5.IX.1944 г. руските войски навлязоха в България, след като СССР беше обявила война на България. С тях дойдоха комунистите на власт. Създаде се ново правителство, което застана на страната на съюзниците, т.е. на страната на Съветския Съюз. Това правителство взе решение - български войски да вземат участие във войната срещу Германия, доскорошният наш вчерашен съюзник. Аз също бях мобилизиран и нашата част беше изпратена в Югославия. Преди да ме облекат като войник, отивам при учителя и Му съобщавам, че съм мобилизиран и Го питам - какво да правя. Отговаря ми само с една дума: „Идете!" Целунах Му ръка и спокойно заминах. Там имаше какви ли не премеждия, но ги преминахме, благодарение на закрилата на Учителя. Бяха ми наредили да придружавам един обоз от няколко камиона с хранителни продукти за предните позиции на войската. Отседнахме да пренощуваме в едно село. Наредихме камионите в кръг, поставихме часовои с пушки в ръце и определихме смените. Трябваше да се внимава много, защото в околността имаше партизани, които бяха цивилни и стреляха срещу българските войници от засада. Това бяха сръбски партизани на Тито. Накрая полегнахме, задрямахме и сме заспали. Сутринта се събуждаме всички изведнъж. Оглеждаме се и какво да видим. Часовоите спят и хъркат. Оглеждаме се втори и трети път, всички сме живи, целенички. Озъртахме се гузно и усещаме, че тук има нещо и че тук нещо е станало. А ние се бяхме отбили от пътя с нашите камиони само на
към текста >>
966.
ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ЧОВЕШКАТА СЪДБА Нашата военна част пътуваше и трябваше да преспи някъде. Валеше дъжд. Отседнахме в края на селото. Намерихме изостанала плевня, без да има вътре някакво сено. Налягахме вътре, а навън валеше дъжд. Едни спяха, други дремеха. Дъждът продължаваше - продължаваше вече доста време. По едно време войниците се разшаваха и започнаха приказки. Войнишки приказки, какво ли нямаше в тях. Всичко беше събрано в един кюп. Аз реших да използвам моите окултни познания по хиромантия и започнах да им гледам на ръце. Един след друг те ми подаваха ръцете си. Аз говорех, те слушаха, клатеха с глави. Онези, на които гледах, казаха: „Позна ми, това е така. Има нещо вярно." От смях и закачки разговорът започна да става сериозен. Пред мене един войник ми подаде дясната си ръка. Загледах се в нея и изтръпнах. Линията му на живота беше много къса и прекъсваше на дланта му. Нещо ме задави от вълнение. Тази къса линия на живота на дланта му свършваше точно там, където бе обозначена неговата възраст в момента. Казах му някои общи работи, а за нея замълчах. След една седмица той бе убит при една засада от сръбските партизани. Бях потресен от случилото се. Бях уплашен от това, което видях на ръката му. Бях разкъсан вътрешно от съмненията за ползата на окултното знание. Ето, аз знаех, но не го предупредих, че линията на живота му е къса, за да вземе мерки, или да напише поне едно писмо на родителите си. Не знаех дали съм постъпил правилно като съм замълчал. Като споделих
към текста >>
967.
ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ТИТА Намираме се в едно село в Сърбия. Войниците са разквартирувани по къщите. Аз съм в една къщичка със скромни хорица. Стопанката шета по двора. Аз съм седнал и чета. Отворил съм джобното си евангелие и чета редовно всеки ден от него по няколко причини - хем се обучавам, размишлявам, хем се старая да се охранявам чрез Евангелието, като го чета съсредоточено и внимателно, защото зная, че Христовият Дух на времето и сега е един и същ. И той е, който охранява и пази. Стопанката ме вижда, че чета задълбочено, вижда ме, че понякога се моля и ме наблюдава скришом. Вижда също, че не пуша, не пия, вегетарианец съм. Клати глава и се чуди, какъв съм такъв и откъде съм дошъл, баш такъв, в нейната къща. Накрая решава да погледне какво чета. Аз съм оставил книжката на стола захлупена, там, на онази страница, докъдето съм стигнал. Тя посяга с ръка, взима книжката, заглежда се и извиква: "Я види, па овде се пише за наш Тита. Е-ли е познат наш Тита у Бугарску?" Аз не разбирам нищо. Посягам към Евангелието и виждам, че тя е отворила на онази страница, където е посланието към Тита от апостол Павел. Аз се усмихвам. Тя се усмихва също. Тито беше водач на партизаните по онези дни. Голяма, популярна личност, легендарна личност. След войната стана президент на Югославия и доживя дълбока старост като пожизнен президент, оставил дълбоки дири в политическия живот в Югославия и в Европа. Стопанката се промени благосклонно към мен - отвори се. Смяташе, че съм техен човек, щом чета
към текста >>
968.
ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
- СВОБОДЕН СИ В Младежкия Окултен Клас бяхме само младежи и девойки. Онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия Окултен Клас и да отидат в Общия Окултен Клас. Такова бе правилото. Ученици от Младежкия Клас можеше да посещават Общия Клас. Но ученици от Общия Клас, където бяха семейните, не бе им позволено да посещават Младежкия Клас. Бяхме млади, хубави и момите, и момците. Сега, когато това разказвам, сме побелели старци, но тогава бяхме хубавици и красавци. Бяхме влюбени един в друг явно, или тайно. Особено, в тази аура на Учителя - смятахме, че се намираме в безкрайността на Вселената, защото тук се чувствахме като души и правехме общение като души. Но това бе само на Изгрева и в присъствие на Учителя. Това бе усещане и преживяване, което не може да се опише. Имаше една девойка, която ми харесваше много. Опитвах се да се доближа до нея. Когато се доближавах до нея, с разговор или с някоя разменена дума, то тя бавно се отдалечаваше от мен. Когато решавах, че повече няма смисъл от такава дружба, или любовна история, то аз се отдалечавах. Но точно тогава тя започваше да се доближава до мен. Отново се връщах към нея, а тя също така безшумно се отдалечаваше. Като че ли някаква невидима стена заставаше между мене и нея. Тази стена запазваше едно точно разстояние. Когато се приближавах към нея, тя се отдалечаваше. Когато се спирах и се отказвах, тя се приближаваше към мене. Разстоянието оставаше винаги едно и също между нас двамата. Разстоянието бе
към текста >>
969.
ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
НЕ БЕ КУРДИСАН Имахме един брат, казваше се Николай Дойнов. По едно време започна да се занимава с търговия, успя и преуспя, че се замогна, стана дори милионер с много милиони. Около него се бяха задвижили много хора - търговията вървеше добре, даваше големи доходи. Но тогава излезе закона срещу спекулата. Властите бяха решили да направят един показен процес, като осъдят един - двама спекуланта. Понеже Николай беше забогатял много бързо, като беше развил голяма търговия, имаше опасност да бъде подведен и изваден на съд и да отиде в затвора. А той беше ученик в Младежкия Окултен Клас. Знаеше постановката на Учителя за богатството, но искаше да опита, да стане богат, да разполага с пари. Веднъж Учителят го беше запитал пред всички: „Николай, ти какъв искаш да станеш?" „Да стана най-богатият човек в България". Учителят се усмихнал и казал: „Добре". И той стана. Учителят имаше хубаво отношение към него. През време на Младежкия Окултен Клас, когато трябваше да се напишат математически формули, геометрични фигури и да се даде обяснение, то винаги Николай беше на дъската и учителят го изпитваше, така както се изпитва в едно обикновено училище. Имаше и други математици, но Учителят извикваше него и с него работеше. Това правеше впечатление на всички. Учителят го обичаше и го закриляше. Той беше се запознал с една сестра - Дора Карастоянова. Искаше да се жени. А той нямаше къде да се подслони, живееше в една обща барака с няколко младежи. Учителят го среща и му
към текста >>
970.
ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ? Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна. Аз усетих, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми
към текста >>
971.
ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
КУРИЕР В първите години приятелите били неколцина: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. По-късно се приобщават и други. За всички, без изключение, младият Петър Дънов е само един учен човек и нищо повече, като се прибави, че е запознат с окултизма и спиритизма. По това време Учителят е 36-годишен. По-възрастните приятели настоявали да се образува едно дружество за духовни и психически изследвания, което да организира работата им. Но с какво по-точно трябва да се занимава това дружество, за тях е било неясно. Трябвало е да следват опита на онези, създадени дружества в чужбина: „За окултизъм, спиритизъм, масмеризъм и т.н." Д-р Миркович е издавал списание „Светлина", а след това „Виделина" и е превеждал много статии на български от френски списания. Затова всички са смятали, че трябва да се основе такова подобно дружество и в България. При едно от събиранията си, те го основават и правят съответен протокол. От съставянето на този протокол бяха изминали 40 години, когато Тодор Стоименов веднъж ми го показа с чувство на гордост и умиление от първите им години. Аз го взех и започнах да го чета. В него се описваше датата, година и че се основава дружество за духовни въпроси и издирвания. Като председател на това дружество се определя д-р Миркович, а за членове се определят Пеню Киров - секретар, Тодор Бъчваров - касиер, Тодор Стоименов - деловодител, а за куриер на това дружество се определя г-н Петър Константинов Дънов. Държа този исторически документ, ръцете
към текста >>
972.
ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ГРЪБЛАШЕВА Какви ли не случки и събития присъстваха през тези години на Изгрева. А какви ли не личности нямаше. Не бяха личности, а великани на миналото. И всеки искаше да наложи своето мнение, и понякога избухваше като вулкан. Друг път му се виждаше пушека, или избълваше пепел с месеци върху Изгрева. Движеха се по Изгрева безобидно, но в себе си носеха неща, по-страшни и от силата на вулкана. Изминалите векове чрез тях присъстваха на Изгрева. Миналото и историята на човечеството се бяха събрали тук. Имаше една сестра, казваше се Гръблашева. Беше съпруга на Величко Гръблашев, който дълго време превеждаше от английски на български литературата на Розенкройцерите от Америка. Накрая замина за Америка, за да търси Христа, който трябвало да дойде в новия континент и да излезе от нова земя. Какви ли не абсурди имаше по земята българска? Отиде там и се запиля по широкия свят на Америка, за да търси Христа. Но жена му, Гръблашева, остана тук в България, беше една от верните стари сестри, още от времето на 1910 година. Ние бяхме я заварили вече възрастна, защото бяхме от Младежкия окултен клас. Поколенията се движеха последователно - едни се раждаха, други си заминаваха. Учителят по тези години се обръщаше с по-голямо внимание към нас - младите, а възрастните ревнуваха и смятаха, че Учителят ги е изоставил, понеже са вече остарели. Това не беше така. Каквото трябваше човек да посее, той го беше посял в себе си преди десетки години. А дали беше поникнало нещо от тези
към текста >>
973.
ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
И ИВАН ВАЗОВ Името на Михалаки Георгиев се среща още от първите години на века, заедно с други сподвижници на Учителя. Ще го намерите в първите протоколи на съборите. Творчеството му е своеобразна плетеница от китни, благозвучни народни слова и непосредствен народен говор. Според Учителя, най-добрият разказ в българската литература е този, на Михалаки Георгиев, озаглавен „Митар - пророкът". Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален акорд цялата съкровищница на българския дух. При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази, романи, но нямам добър успех. А ето, Иван Вазов може да пише с успех и романи, и поезия, и особено „Епопея на забравените". На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието". Тогава Петър Дънов е още млад с физическото си тяло - около 40 години. За събеседниците си Той е млад човек, образован, понеже е учил в странство. Учителят отговаря по следният начин: „Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория. Освен това той е съвременник на онази епоха и всички убити революционери са негови познати и приятели. И което е също вярно, те идват над него и сега му диктуват какво да пише. Диктуват му не само те, но и духовните ръководители на тези големи личности в българската история. А тези духове са изпратени от Невидимия Свят да пробудят този народ. Затова неговата поезия за тези революционери е от най-висш порядък. Тя е
към текста >>
974.
ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ЗА КОМУНАТА Всички се учудваха на това, че около Учителя се движеха хора с най-различна професия и образование. Тук имаше представители на всички съсловия от обществото. Всеки един бе застъпен и всеки си имаше представител на Изгрева, нещо като своего рода "посланик." Един такъв посланик на действащото офицерство бе Никола Гръблев между двете световни войни, т.е. през цялото времетраене на Школата от 1922-1944 година. Той бе интересна личност и за него ще прочетете от неговите опитности и ще видите какви хора се движеха около Учителя. По онова време младежите от Младежкия Окултен Клас решават да правят комуна и напускат Школата Изгрева. Учителят не е бил доволен от това. Защо ли? Защото тези идеи за комуните не са Негова идея, а са вложени отвън, за да отклонят младите от Учението. Решават да правят комуна. Напускат Школата. За мен, който дойдох по средата на Школата, това бе кощунство. Но за тях нещата са стояли по иначе в самото начало. Учителят бил крайно недоволен, но никой не Го пита. Пред стенографката Савка казва: „Те напуснаха Школата и ще отговарят за това. Те се поддадоха на внушенията на Черната ложа и всички ще платят за това." Идва се до там, че Учителят не е имало с кого да седне на масата горе на Изгрева, за да обядва. Обикновено е извиквал д-р Жеков, за да му прави компания: „Кажете на д-р Жеков да дойде, за да раздели трапезата и Божието Благословение от хляба, защото Небето ще си оттегли благословението от българския народ." Отиват и му
към текста >>
975.
ІІІ.57. КОНЯТ И НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
,
,
ТОМ 4
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ В казармата, където е служил като офицер Никола Гръблев, е имало един кон, който не можел да се обязди. Не позволявал, хвърлял чифтета и хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон, от чистокръвна порода. Като чул това, Гръблев решил да направи опит да го обязди, но всички го възпирали, страхувайки се за него - да не го пребие конят. Накрая, направил опит, хвърлил се върху гърба му и конят започнал да прави всички възможни опити да се отърве от ездача си, но не успял. Но после, в луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя. Накрая се насочва към реката. Всички изтръпнали, защото пред коня се откривала пропаст. В този момент Гръблев разбира, че конят полита в пропастта заедно с него, а той така се е впил и вкоченил в него, движи се с голяма скорост и не може да се откачи от него. Нито може да откачи краката си от стремето му и да скочи от него. А това трябва да стане за няколко секунди. Разбира цялата безнадежност. Цялата казарма излязла да наблюдава и изтръпнала от ужас. Той изведнъж извиква: „Учителю"! и в този момент той вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня, в следващия миг вижда как Учителят е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта. Ако свали предните си крака конят, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на
към текста >>
976.
ІІІ.58. НЕ Е ОТ НАШИТЕ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ОТ НАШИТЕ?" В началните и първи години на своята дейност в България Учителят е пътувал много и контактите с българите не са били малко. Те са се създавали от личните им срещи и разговори. Особено в София са били няколко човека. Но за няколко години сподвижниците му стават десетки. Всеки от първите приятели е смятал за свое задължение да привлече колкото се може повече привърженици. Всеки се е старал колкото може. Разказваха старите приятели, че са имали задача всеки един от тях да привлече най-малко по трима човека. Но това не е било лесно в първите години, защото за тях Учителят тогава е бил г-н Петър Дънов, един млад учен човек, завършил в Америка, запознал се с окултизма и спиритизма. За техните съзнания Той е бил нещо малко повече от тях, но не са могли да определят, какво е това нещо. Постепенно, с течение на годините Той започва да се разкрива пред тях, Словото Му се лее непреривно чрез Него, кръжоците се увеличават, а с тях и привържениците Му. Тодор Стоименов, който по това време е младеж и е в София, вижда, че един мъж продава Библии. А щом продава Библии, значи е духовен човек, а щом е духовен човек, значи е наш човек и може да се привлече към нас. Така си мисли Тодорчо, но решава все пак да запита г-н Петър Дънов. Учителят му казва: „Сега не мога да ти отговоря. Но довечера ще отида да питам Бога за него и на следващия ден ще ти кажа." Тодорчо се озадачава много. На следващия ден Учителят му казва: „Отидох и питах Бога и Той ми каза, че не е от нашите."
към текста >>
977.
ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ИЗГРЕВА Спиритизмът в България, внесен и донесен от д-р Миркович, който през миналия век издава списание „Нова светлина", а от 1903 година списание „Виделина". Първите приятели всички са били спиритисти, без изключение. Присъствали са на сеанси, викали са духове чрез медиуми, записвали са цели тетрадки с послания. Много по-късно е била създадена голяма спиритическа група в Пловдив и във Варна. Отначало са смятали, че истинското духовно знание може да се даде само от духовете. Тогава приятелите са смятали, че Петър Дънов е спиритист, че също е медиум и чрез Него също говорят духовете. Освен това, те не са знаели отначало, кой е Петър Дънов. Но когато след години в Него познават Учителя, нещата постепенно са се променяли. А да познаеш Учителя, трябва да имаш вътрешни опитности с Него чрез живота си, за да познаеш Духът на Истината. Затова тогава, по онези години, Той се е разкривал в истинската Си светлина, чрез знание, чрез Сила и чрез Мощ. Затова първите опитности на първите приятели са невероятни. В началните години чрез устатата на Учителя са говорили духове от най-висша категория, които Той е пускал в Себе Си и те са отбелязани в материали на първите събори и в първите писма до учениците: Там ще намерите подписа на Учителя, който завършва с думите: „Твой Господ Исус", „Емануил", „Елохим - Ангел на Завета Господен", и т.н. Чак когато първите приятели разбират, че в Учителя говори Духът Господен, или Духът Божий, или Духът Христов, тогава малко по малко те
към текста >>
978.
ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Бялото Братство в България бе едно изключително събитие от Миров порядък. В разговорите ни с Учителя, Той няколко пъти бе казал, че Бялото Братство прилича на ято птици, които са прелетели и кацнали на българска земя. Като си свършат работата, ще отлетят. Тази картина бе винаги в главата ми, когато наблюдавах възрастните приятели, които бяха дошли млади, още от самото начало на века. А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите. Едни идваха, други си отлитаха - истинско ято от птици. Спомням си, че Учителят е идвал лично в дома на моя дядо в град Пловдив, отсядал е там и е преспивал. Вероятно е посочил мястото къде трябва да се родя и да кацна на този покрив, слизайки като птица от Небето. Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от Библията. Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата. Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо. Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена
към текста >>
979.
ІІІ.61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА В Школата всеки преминаваше своя собствен път на изпитание и разрешаваше своите задачи сам самичък. Учителят още в първата година бе казал, че влизайки в Школата, нашите вътрешни противоречия ще се задълбочат и нашето положение ще се влоши вътрешно и външно. Целта е да се справим с тези противоречия посредством знанието, дадено ни от Словото. А понякога бивахме отклонявани и от другата ложа, която си имаше свои представители между нас. Съзнателно или несъзнателно те действаха чрез своите представители тук на Изгрева, които крачеха и се движеха между нас. А да не говорим за онези невидими представители на Черната Ложа, които обсебваха онези, които им бяха проводници, или ставаха техни оръдия. Трудно се пише и обясняват тези неща, защото някой ще каже - къде е тогава Школата за Любовта, Мъдростта и Истината? Школата бе тук, но в нея се обучаваха ученици с всичките СВОИ недостатъци и несъвършенства? Ето това е проблемът за разрешаване. Казваше се Константин Иларионов и бе един от първите сподвижници на Учителя от град Велико Търново. Ще намерите името му вписано в първите събори. Имаше много опитности с Учителя. Съпругата му Еленка Иларионова беше наша сестра. Но той беше се психически разстроил по едно време - откъде и поради какво, не знаем. Беше дошъл на Изгрева в едно разстроено психическо състояние на съзнанието си. Беше ходил при Учителя, бяха му дадени съвети, които той не можеше да изпълни. Само Учителят знаеше неговия
към текста >>
980.
ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ДЕСНИЦАТА МИ! През различните години музикантите ту се увеличавахме, ту намалявахме, когато трябваше да се свири на паневритмия. На съборите се правеше оркестър от около десет човека. Това ще го видите по запазените снимки от онова време. В неделните дни сутрин излизаше целият Изгрев. Идваха онези, които живееха в града за сутрешните беседи за 5 часа, или за 10 часа сутринта. Сутрин нашите музиканти се събираха и бройката бе променлива 6-7-8 човека. Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон. Ние свирехме в центъра на кръга. Кръгът на паневритмията обикаляше около нас. Във вътрешността на кръга, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия. Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление. Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на кръга. Причината? Тъй както Той играеше, най-вероятно той се извличаше и не следеше точно крачките си, но за движението на ръцете - те се движеха точно. Аз лично съм наблюдавал как играе Учителят паневритмията, когато я разучавахме в Салона с онези сестри, които после я показваха на останалите. Така както я играеше пред нас Учителят - никога не я играеше вън пред нас. Навън я играеше по човешки, като нас. Но вътре в Салона - Той беше фокус на движение, пластика, символика и беше неразривно споен с онова, което се втичаше отгоре като музика, движение и форма. Там всичко бе едно цяло, стигащо до съвършенство между
към текста >>
981.
ІІІ.63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ Аз живеех в Красно село и трябваше да ставам много рано, за да стигна на Изгрева половин час преди пет часа, когато Учителят държеше своите беседи в сряда, петък и неделя. Да се тръгне пеша, това означава да се тръгне в един часа през нощта. Купих си едно колело, тръгвах в три часа и с него стигах на Изгрева, като имаше и бутане на колелото, особено когато трябваше да изкачвам баира при Семинарията. Не знам как се случи, но стенографката Савка се запали от желанието да се учи да кара колело. В онези години колелото беше една голяма придобивка и не всеки си позволяваше лукса да си го купи. Отначало аз държах колелото отзад и така тичах с него по алеите, докато тя се научи. Но тя реши, че може повече и при изкачване на една височинка падна с колелото и една спица от колелото се заби в бедрото й, разкъса няколко мускула и потече кръв. Настана олелия, набързо я превързаха, спряха кръвта и съобщиха на Учителя. Той веднага дотърча на бегом, погледна раната, обърна се към мене, който също бях около нея и ми каза със строг тон: „Отиди в града и намери най-добрият хирург и го доведи, за да зашие раната и мускулите". На бегом слезнах в града, намерих хирург, платих за такси, доведох го, той прегледа раната и я заши по всички правила на своето изкуство. Превърза я, изписа лекарства и след като му бе платено, бе върнат с таксито в града. Цялата тази история с колелото и Савка ми излезе доста солена - прескъпо платих за таксито, за хирурга и поправка на
към текста >>
982.
ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ИЗГРЕВА По време на Школата заварихме старите приятели, които ни разказваха за първите начални години, когато се е разраствало Братството. Слушахме през какви мъчнотии и препятствия са минали. За нас младите всичко около нас беше Братство и Любов. Изгревът съществуваше, Салонът беше построен, Учителят си беше на мястото и Паневритмията се движеше в своя кръг. Какво да искаме повече? Пеехме песни, движехме се в аурата на Учителя и всичко бе Божествено. Но възрастните приятели ни разказваха за големите борби, които са имали с църквата, свещеничеството и общественото мнение, което е било отрицателно настроено срещу Учителя. Ние заварихме почти същото отношение на обществото към Изгрева, но малко по-смекчено. От време на време в някои от столичните вестници имаше статии с нападки, лъжи и хули срещу Учителя. Най-често се явяваше някой съмишленик на Учителя, който със своите грешки и недостатъци направи беля към себе си, към семейството си, стане скандал и след това всичко се хвърля върху Учителя и Учението Му. Така че, ние бяхме първите противници на Учението на Учителя, с нашите недостатъци. През тях преминаваха онези сили, които воюваха срещу Учението и атакуваха Школата най-безпощадно. И ударите им бяха точни и безпогрешни. Ето така ние си създавахме сами нашите неприятели. Учителят бе много огорчен от всичко това. Много пъти на беседи е изказвал своите становища по тези въпроси. Това е обект за едно бъдещо проучване на Словото, защото там ще намерите
към текста >>
983.
ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ
,
,
ТОМ 4
В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал трън в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне. Накрая научил отговора, че този трън му се дава, да бъде смирен и чрез него да се разплати с греховете си и да познае милостта на Бога, че му се дава възможност чрез този трън да се разплати. Това го знаех много добре като метод от Словото на Учителя. Аз също имах трън в плътта, който трън много ме смущаваше. Имах вътрешни и външни хемороиди, които ме измъчваха много, понякога не можех да ходя пеша, особено ако се възпаляваха. Това много ми пречеше при излети и екскурзии. В раницата си имах специално приготвена кутия за тях. След изхождане и изпразване на дебелото черво и ректума аз се подмивах с вода, подсушавах хемороидите, намазвах ги с паста. Какво ли не съм правил. Какви ли не бани, различни мазила, пиене на билки. Нямах видимо облекчение. Имах "трън в плътта", както казва апостол Павел, за да не се превъзнасям, а да зная, че съм простосмъртен. Понякога наставаха дни, положението ми бе нетърпимо и аз стоя разкрачен като малко дете, което си е напълнило гащите и чака майка му да го почисти. Така аз веднъж тръгнах разкрачен към Изгрева и полека - полека стигнах до Учителя. Той ми беше дал преди това съвети, които изпълнявах, но без никакво подобрение. Учителят ме прие, изслуша ме и каза: „Трябва да опитаме и друг начин. Трябва да излъжем духовете. Затова ще купиш парче сланина, ще го нагрееш на печката, ще изстине и ще го сложиш отдолу
към текста >>
984.
ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ
,
,
ТОМ 4
ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ Още от началото на Школата прииждаха младежи, които идваха от различни среди със свои политически възгледи. Най-многобройни са били анархистите, които имаха свои представители в Школата. Те постепенно се отърсиха от анархизма, привързаха се към Учителя и приеха Учението. Един от тях бе Сава Калименов, който, според Учителя, бе високо идеен човек. И наистина той такъв си остана до края. Беше верен и предан на високия идеал. Методий Константинов беше любимец на Учителя. Той му осигури следването в Полша с парични средства. Обличаше го със собствените Си дрехи, понеже Методий беше с Неговия ръст. Наистина той остана верен на Учителя и написа няколко книги за Учението на Учителя, които се издадоха във Франция. Влад Пашов беше също с анархистични и комунистически идеи, като към края клонеше повече към комунистите. Беше дори в комунистическата група на Изгрева, а брат му беше комунист и дори стана генерал. Влад беше печатар, взе участие в Братското книгопечатане на Изгрева и свърши много работа. Написа някои неща за Учителя и събра много опитности на ученици с Учителя. Но много от тези опитности не бяха точни и те трябва да се коригират, понеже Влад Пашов имаше свои постановки за окултизма. Окултизмът е едно, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго, а Словото на Учителя и Школата на Учителя са свещени неща и към тях трябва да се отнасяме със свещенодействие. Неделчо Попов беше естет по природа и като видеше някъде хубав плат, купуваше го за Учителя,
към текста >>
985.
ІІІ.67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
И РЕКА СЕНА В общите разговори с Учителя споделяхме много неща. Разказвахме новини, които бяхме чули, или прочели от вестниците и искахме Той да ни ги тълкува, или да каже своето виждане. Дойде един приятел от града и се заприказва и съобщи, че французите са постигнали голямо чудо. Запитаха го, какво е това чудо и той продължи разказа си. Французите са направили такова устройство и са създали такива филтри, че като прекарват мръсните канални води на река Сена от едната страна, от другата страна излиза чиста вода, която е годна за пиене. Всички ахнаха и възхваляваха французите, защото река Сена поема каналите на цял Париж. А Учителят, който ги слушаше, запита: „А как ще прочистят флуидите на толкова хора, когато каналите води преминават през филтри?" Ние мълчим и се оглеждаме. Учителят продължава: "Флуидите не могат да се филтрират. Те в крайна сметка отиват и остават на земята. Тях могат да ги абсорбират само растенията и да ги преработят чрез листата и фотосинтезат, за да се превърнат в скорбяла и дървесина." Ние мълчим. Имаме нова гледна точка и нова светлина в съзнанието. Вече разбираме какво значи чиста планинска вода, налята от извора. Знаем също, че пречистената вода, макар да е бистра, още не значи, че е чиста и чистотата на природата да е в нея. Днес в големите градове в Европа има течаща вода, която се използва за миене и за промишлени цели, но не и за пиене. За пиене използват специално бутилирана вода, взета от някой извор. Чудесата са чудеса,
към текста >>
986.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ЛЕЧИТЕЛ В беседите на Учителя ще намерите много съвети за лечение. Имаше приятели, които направиха извадки от беседите на Учителя. Предаваха ги от ръка на ръка. Аз също имах възможност да се запозная с тях. Те ще бъдат обект на изучаване. Но мога да кажа, че съветите на Учителя са понякога строго лични и индивидуални. За всяко заболяване съветите Му са различни, защото са различни хората, които носят това страдание. Те имат лични съдби, имат карма, която трябва да изплатят и съвета на Учителя е строго насочен към разрешаването на тяхната карма. За всеки ученик има строго определено време да изплати своята карма. За някои е пет години, за други десет години, за трети - цял живот. Изплащането става чрез страданието. Болестите и заболяванията на отделни системи у човека са врати, чрез които е станало нарушението на закона от човека. Чрез тях той може да изплати кармата си, като за нея плаща жизнен кредит. Аз имах три тръна в плътта, имах три заболявания. Чрез тях аз трябваше да изплащам своята карма. Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото. Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал. Ето това е развръзката. И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици пред нашите невидими кредитори. Заплащаше със своят Божествен кредит. Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на
към текста >>
987.
ІІІ.69. ПРОБУДЕНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЗНАНИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
СЪЗНАНИЯ При една от екскурзиите на Витоша бяхме останали до по-късно и се прибирахме късно привечер. Трябваше да слезем в село Симеоново. Беше хубава лятна вечер. Долу града светеше със запалените си електрически крушки от уличното осветление и мъждукаха с малките си светлинки прозорците на софийските къщи. Една сестра възкликна: „Вижте, Учителю, каква хубава картина. Долу града блещука като светулки." Той се спря, загледа се и каза: „Ето така представляват пробудените Човешки съзнания, погледнато от Невидимия свят. Те блещукат, или светят, в зависимост от светлината си." Ние спряхме и се гледаме. „Ама така ли изглеждат нашите глави, Учителю?" „Така изглеждат не главите ви, а светлината от вашето съзнание. Но само когато човек се пробуди за Бога, може съзнанието му да отделя светлина. И по степента на светлината, която той отделя от съзнанието си, може да се съди за неговото духовно развитие и за силата на ума му." Ние сме застанали и гледаме долу ту големите лампи на уличното осветление, които светят, ту онези светлинки, които едва блещукат. Правим сравнение. Искаме да бъдем като тези улични лампи. Но друг определя силата на светлината на нашето съзнание. То се определя от Невидимия свят. А долу в града има много домове, които тъмнеят. Те са заспали и прозорците им тъмнеят. Получихме и нагледен предметен урок. Оставаше да се стремим към този висок идеал у човека - да се пробуди нашето съзнание и да осветяваме пътя си сами в нашият човешки друм. А
към текста >>
988.
ІІІ.70. СВЕТЛИНАТА ЗА ДРУГИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ДРУГИТЕ При моите обиколки в страната имах срещи и с брат Георги Куртев, който ми разказа един случай. Обикновено през нощта в 24 часа Куртев ставал, обличал белия си костюм и започвал своята ежедневна служба. Отначало чел от Евангелието на Йоана. По едно време дошъл един дух и на турски му казал: „Благодаря ти, че чрез теб получих малко светлина." Брат Георги направил молитва за него и така се разделил с турския дух. Това е една дребна случка за Вас. Но тогава мнозина се запитаха - защо толкова много турците уважават брат Георги Куртев. Беше много просто. Те различаваха у него светлината, която той носеше в своето съзнание. Познаваха го много добре както тези, които бяха в човешка плът, така и онези, които бяха в Невидимия свят. Различаването започва от присъствието на светлината. Познанието започва от различаването на светлината от тъмнината. Това са най-важните процеси при пробуждането на човешкото съзнание. Не е достатъчно да видиш. Важното е да различиш светлината от тъмнината. Следващият етап е да разлъчиш светлината от тъмнината. А още по-следващият етап е да работиш със светлината, като използваш тъмнината за сенки и контраст. Ти не можеш да напишеш на бял лист хартия една дума, ако не използваш тъмнината като контраст. Ето това е знанието на Учителя от Словото
към текста >>
989.
ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ЗА ВЛАКА Наложило се брат Георги Куртев да пътува от Айтос за София с влака. Трябвало да се срещне с Учителя по някаква работа. Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания. Брат Георги Куртев е във влака, влакът пътува от гара на гара и от време на време той поглежда нагоре през прозореца и вижда, че хвърчилото, което е закачено за вагона хвърчи във въздуха и така го придружава чак до София. Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и
към текста >>
990.
ІІІ.72. ЕКСКУРЗИЯ СЪС САЛДО НУЛА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
САЛДО НУЛА С Учителя съм присъствал на почти всички екскурзии, откакто дойдох на Изгрева в Школата Му. Бяха незабравими дни. Но винаги така се случваше, че все ще има някой недоволен от нещо. Така една сестра се оплака, че много скъпо излизат тези екскурзии и парите събрани остават и не се знае къде отиват. Преди всяка екскурзия се съобщаваше, желаещите се записваха, внасяха се необходимите пари и с тях се откупваше или камион, или рейс за път. Учителят я изслуша и нищо не каза. Но на следващия ден дойде друга сестра и повтори същото. Тогава Учителят промълви: „Ще вземем мерки". Дойде ред за следващата екскурзия за Рила. Той ме извика и каза: „Искам да се направи екскурзията така, че парите, които ще събереш и сметката, която ще ми предадеш да бъде плюс, минус = нула, т.е. да бъде със салдо нула. Аз бях финансист и знаех какво означава това. Намерих Славчо Печеников - Славянски, уговорихме и пазарихме един рейс да ни откара до село Говедарци. Предплатихме му и започнахме да организираме групата. Беше направена точна сметка, до стотинка, предварително. Всеки даде своята вноска. Аз събирах парите и ги отбелязвах в тетрадка, като бях направил няколко графи за отчет. Групата бе готова, рейса дойде и на всекиму се подаваше картонче, на което бе отбелязано кой на кое място да седне, за да няма сръдня. Аз бях си оставил моето място да бъде до Учителя. Но дойде Цанка Екимова, взе картончето и вместо да отиде на обозначеното място, взе че отиде и седна до Учителя.
към текста >>
991.
ІІІ.73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
СПОМЕНИ Моята професия на застрахователен инспектор даваше възможност да пътувам из цяла България. При своите пътувания бях забелязал нещо много интересно и необяснимо. Забелязах, че много хора си кръщават децата на чужди думи и които думи носеха наименования на различни технически неща. Например влака тогава се наричаше "трен" - от френски. Имаше имена на момичета и ги наричаха „Трена", момчетата ги наричаха „Гаро" от френската дума „Гар". Имаше и други случаи, още по-забавни и смешни. Например вместо човешко име, сложил му име „Пиро"- от пирон. Имаше име на момиче „Клозетка" - от клозета на влака. Отидох при Учителя и Му казах: „Учителю, защо си кръщават така децата? От простотия ли го правят, или противодействат на традицията?" Прочетох Му към двадесет имена. Той ме изслуша внимателно. „Кръщават ги по спомените си, откъдето са дошли и откъдето са се преродили." Аз подскочих от изненада. Той добави: „Този народ не е случаен. Тези преродени духове са дошли тук, за да черпят сили от изворите на Великия Учител, за да направят връзка с Него и това да им послужи като спасително въже в следващите векове, когато идват на земята. Спасителното въже те ще го намерят в Словото." Аз продължавам да недоумявам. В главата ми има също един предварително приготвен въпрос: „Учителю, защо на българския герб има лъв, когато тук в България няма лъвове? От къде е дошло това? Измислено ли е?" „Не, това е спомен на тези души от онова прераждане, когато са били в пустинята заедно
към текста >>
992.
ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА Работих като чиновник в една канцелария. Бях изпълнителен и се стараех в службата си. Но имах непрекъснато неприятности ту от колегите си, ту от началника си. Те знаеха за моите убеждения, не ми се противопоставяха, но когато имаше нещо да стане и се случи, а то се случваше, и ми казваха: „Дъновист с дъновист". Това трябваше да бъде обидна дума за тях. За мен също беше обидно. Обществото под тази дума разбираше събрани всички лъжи и клевети срещу Учителя, които те приемаха като нещо вярно и неоспоримо. Аз за тях бях чужд по нрав и по дух. В главата ми започна да кръжи една мисъл -да напусна тази служба и да си намеря друга. Там няма да ме познават, аз ще се крия и прикривам и така ще се родя от тези мъки и страдания, и от този тормоз. Така мисля аз, но решавам да питам и Учителя. Отивам при Него, разказвам подробно всичко и споменавам причината, заради която искам да напусна. Казва ми: „Недей да напущаш!" „Но, Учителю, не мога да издържа и не мога да ги търпя. Става много трудно за мен. Ако отида другаде, там няма никой да ме познава". „Ако отидеш на друго място, всички онези духове, които те гонят сега, ще дойдат на новото ти работно място и ще влязат в други, непознати за теб хора, и по друг начин ще се проявяват. А тук където си, ти си свикнал вече на техните прояви и ще си изработиш методи, за да се справяш с тях." „Но как ще стане това, Учителю?" „Ще четеш Словото, ще намериш метод в него и с него ще работиш. Там ти е
към текста >>
993.
ІІІ.75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ В Школата на Учителя имаше представители от всички народи на земята, които са взимали ключови места в човешката история. Какви ли нямаше и какви ли не идваха. Наши приятели пътуваха в чужбина и правеха връзки с представители на други народи. Това бяха живите писма, които Учителят изпращаше, това бяха посланиците, които бяха вътре у тях и които Учителят изпращаше да пътуват по света. Такива случаи имаше много и Учителят ги наричаше „живите куриери". Паша Теодорова бе половината рускиня и половина бесарабска българка. Савка Керемидчиева бе половин германка и половина македонка. Елена Андреева бе македонска българска. Боян Боев бе от баща арменец и от майка българка. Ето, това представляват стенографите при нозете на Великия Учител. Българският народ не можа да излъчи българин за стенограф на Учителя. Запомнете това добре. А изводите ще си ги направите сами. За Румъния Учителят беше казал: „Румъния няма представител в Божествения свят. Затова тя окупира в междусъюзническата война България, за да направи връзка с нея. А посредством нея да направи връзка с Великия Учител." За Сърбия беше казал следното на Паша Теодорова: „Сърбите нямат още оформено астрално тяло. То сега се оформя. Ето защо техните песни са такива, които оформят чувственото им тяло като народ. Като видя и чуя как българи слушат с прехлас и пеят сръбски песни, взети от техните кафенета и пивници, веднага разбирам тези българи с какво се занимават и как живеят." За
към текста >>
994.
ІІІ.76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Бяхме на обичайната екскурзия с Учителя и Братството на Витоша. Приятелите се бяха проточили един след друг и колоната опасваше склона. Навлязохме в борова гора. По едно време се оказа, че съм сам. Онези пред мен бяха избързали, а онези, които са след мен, бяха изостанали. Реших да се подпра и почина. Свалих раницата си и издигнах глава да отдъхна и да поема дълбоко въздух. Загледах се във върховете на боровете. Изведнъж се яви пред мен едно светло същество, съчетано от светлина, в елипсовидна форма, в бяла по-ярка светлина от дневната светлина, а главата му заблестя. То ми се усмихна. Аз стоях изненадан и не можех да продумам. Не бях подготвен за такова нещо. Наблюдаваме се. След една минута то изчезна също така внезапно. Продължих изкачването си. На една от почивките, когато пиехме чай от термусите, които носехме в раниците си, се приближих до Учителя. Разказах Му всичко. Запитах Го: „Учителю, това същество как се казва, откъде е дошло и може ли друг път да се срещна с него?" Учителят се усмихна. „Първо, трябва да се отиде на мястото, където сте го видели. После трябва да се проследи пътя му - откъде е дошло, защото то оставя диря в пространството. След това да се отиде там, откъдето е дошло и най-накрая - да се търси в онези светове, където обитава. И като се намери, да се пита за името му. Това е човешко разбиране на нещата. А времето, употребено за това, както енергията и силата, която ще се вложи да се търси е толкова голяма, че не заслужава да се
към текста >>
995.
ІІІ.77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ Братството е на лагер на 7-те езера на Рила. Учителят Го няма. Той си бе заминал тялом, но духом трябваше да бъде с нас. Щеше да бъде духом с онези, които бяха в Словото Му и живееха по Него. А малцина можеха да сторят това. Бяха следвоенни години - глад и нищета. Хлябът, сиренето, кашкавалът бяха с купони. Имаше закон за черната борса и спекулата и не можеше да се купува от селяните. Всичко се реквизираше и отиваше за държавата. На селяните им бе позволено да продават само от излишъците си, след като са си предали държавните доставки, а те бяха много малки, за да ги продават. На Рила бяхме решили да си купим овче сирене от овчарите, които със стадата си бяха плъзнали по Урдините езера и имаха там кошари. Отидохме, уговорихме, пазарихме да ни се приготви сирене и да го докарат. След две седмици се зададоха няколко коня, които докараха сиренето в тенекии. Приехме го, заплатихме според уговореното и започнахме да умуваме, как да го свалим долу и пренесем в София. Знаехме, че вършим нередни неща според тогавашния закон. Накрая решихме, че трябва да изцедим сиренето, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си. Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили. Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи. От натиска на плочите саламурата
към текста >>
996.
ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ Ние сме на Рила. Лагерът е устроен. Палатките са опънати и нашият братски лагерен живот е започнал. Всеки си има своето място в него и всеки се включва в общия живот. Да се поддържа един такъв голям лагер, да се създаде организация, която да осигури изхранването на 500-600 човека, не е малко. Това не е шега работа и то в онези години, когато всичко се изкачваше на коне още от Самоков. Но ние бяхме млади и работехме по Любов за Делото на Учителя. Обикновено всеки сам имаше своя палатка. Понякога сестрите се групираха по две в палатки, но ако техните палатки бяха широки. Бяха се научили да ги ушиват от бяло платно - американ, като ги импрегнираха с парафин и бензин. Взимаха два килограма твърд парафин, разтопяваха го в съд и го смесваха с бензин. После натопяваха ушитата палатка в този разтвор. Бялото платно попиваше всичко и когато бензина се изпаряваше, парафина оставаше импрегнирал платното и така предпазваше от дъжда. Правеха и още един покрив и ставаше палатката с двоен покрив. Такава палатка предпазваше от бурите и дъждовете. Понякога семейните приятели също идваха със своите големи палатки. Идваха съпрузите с децата си. Но имаше едно правило, което се спазваше от всички. Там горе на планината се изискваше пълна чистота от всички. В помисли и желания и общуване. Това го спазвахме, доколкото можем. Семейните там се въздържаха от всякакви плътски връзки. Така беше години наред. Но трябваше да се случи случка и тя се случи. Една
към текста >>
997.
ІІІ.79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
СТРАДАНИЯТА? Учителят си беше заминал преди 30 години. Аз се намирам на мястото, където е положено тялото на Учителя. Седмично минавах по веднъж. Спирах се, заставах пред елипсата, под която бе положено тялото на Учителя. Правих молитвата си. Градината беше още запазена. Изгревът още не бе разрушен и още не бе пометен с онази голяма метла, която измете всички бараки. До мен пристъпва една сестра. Поздравяваме се. Не бях я виждал десетилетия. Беше се променила. Усмихвам се и казвам: „Е, сестра, като Ви виждам сега, спомням си каква бяхте като девойка, весела, засмяна, пъргава и жизнена. Къде се загубихте сестра, че не Ви виждам?" Сестрата ме погледна и заплака. След малко се успокои и заразказва. „Брат, отивам аз при Учителя, а това е една година преди да си замине, за да Му се оплача, че ме сполетя една беда. Почина баща ми и имахме неприятности с жилището си. Разказвам Му и за други беди, които ме сполетяха, а Той ме слуша ли, слуша. По едно време спирам, понеже Му изказах всичко. Каквото имах да Му казвам, казах Му. А той: „Рекох, сестра, Вашите страдания отсега започват нататък и ще вървят до края на живота Ви". „Ама защо, Учителю?" „Сестра, Вие досега бяхте в Рая. А сега слизате на земята. А на земята уроци за човека са неговите страдания." „Ама защо, Учителю? Кармата ли ми е такава?" Учителят мълчи. Разговорът бе приключен. Аз си тръгнах. И наистина, бях на 19 години, откак започнаха страданията ми. Всяка година се сменяват. Едно мине, друго дойде. И
към текста >>
998.
ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
често търсихме повод да посетим Учителя. Приличахме на малките деца, които умело подбират начин да се доближат до онзи, който ги обича, защото знаят, че именно от него ЩЕ получат нещо, с което ще задоволят детското си лакомство, или пък ще чуят някоя хубава приказка. Такъв повод за мен беше вечерното издание на някои вестници. Купувах вестник от града и на един дъх пресичах боровата гора, пристъпвах на Изгрева, очаквайки да срещна Учителя и да Му връча вестника. Не че Той поръчваше да Му бъде купен, но това беше една моя детска хитрина, с цел да се доближа до Него и да разговарям. Обикновено Учителят поемаше вестника, сгъваше го и го туряше в джоба си. Понякога го разгръщаше пред мен, прочиташе бегло големите заглавия и тогава казваше някои неща, които бяха Негова преценка за политическите събития, които аз запомнях, а след това си ги записвах. Този ден Учителят бе приключил срещите си с приятелите и разговаряха пред входа на приемната стая. Когато поднесох вестника, Той потърси ключа от вратата. За моя изненада, както и за учудване на приятелите, Учителят отключи вратата и покани само мен в приемната, в която ме посрещна аромата на големите дюли, наредени на един от белите шкафове. На бюрото забелязах обикновена папка с надпис на френски език. Учителят внимателно отвори папката, в която грижливо бяха подредени акварелни рисунки на бяла хартия. „Погледнете. Това са картините на френска художничка. Ето как тя си представя ангелите - тези обитатели на
към текста >>
999.
ІІІ.81. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ Изгревът беше действително школа на учение и работа. Днес ние можем да нарисуваме онази картина от Изгрева през пролетта, когато ни посреща дъхът на цъфнали вишни, на ароматни ябълкови цветове, движещи се двойки на Паневритмията, или общата песен, изпълнена от голямо мнозинство със светнали лица. Но имаше и друга картина. Тази, на малката сграда, или приемната на Учителя. Ако можеше тя да разказва, тя би ви разказала за големи и малки страдания, за много пролети сълзи, и ако биха се събрали в едно, биха направили поток, който би се превърнал в река и би удавил долу града със своята сила и мощ. Но в тази приемна беше отдушник на приятелите пред лицето на Учителя. Само Той знаеше измеренията на човешката мъка и горест. Всеки един от нас е изплаквал пред Него съдбовните си мигове. Учителят всеки е изслушвал и всеки, който напускаше приемната Му, излизаше с облекчение и виждаше как е отворен Неговият прозорец в съзнанието му, където влизаше повече светлина и топлина, която трябваше да освети новият му път. Посетителят напускаше приемната, а Учителят оставаше в нея. Вратата се отваряше и влизаше следващият посетител при Него. При един такъв прием на Учителя, късно след обед, аз заварвам Учителя в приемната, превит от болки в стомаха. Учителят бе превит от болки в стомаха. Беше сложил двете си ръце под диафрагмата и се беше превил. Той ме покани да седна срещу Него и направо ме заговори. „Днес при Мен бе дошла една възрастна сестра с остри
към текста >>
1000.
ІІІ.82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
ДУХА Беше началото на лятото. Учителят извиква при себе си стенографката Савка Керемидчиева, предава й едно от своите тефтерчета - дневник и й казва: „Идете с брат Галилей на Витоша сами и там му прочети страници от „Седем-тях разговора на Духа". Приятно ми бе да възлизам на Витоша със Савка и то при определена задача от Учителя. Денят бе приветлив и топъл. Спряхме при една от скалните морени и Савка зачете от най-странната съкровищница на Учителя - личните Му разговори с Духът Господен. Слушах със захлас. За моето човешко съзнание тези свещени страници бяха свещени мигове от пътя на Учителя. Преживявах със свещен трепет онези часове, когато пред Учителя застава Божественият Дух и Му проговаря със Словото Си. Всичко това ме разтърси и аз заридах. Рукнаха сълзи. Плаках дълго. Помолих Савка да изчака, да премине вълнението ми и тогава тя да продължи да чете от дневника на Учителя. Уви, риданието не престана. Завърнахме се на Изгрева. Прибрах се в своя дом. Оставих отзвука на прочетените страници да резонира в мен дълго и да принесе своя плод. Савка, веднага след завръщането ни от Витоша, споделя с Учителя случилото се. Не без вълнение тя разказва за нестихващия плач от моя милост. „Да" проговорил Учителят. „Плачът е признак на прякото въздействие на Живото Слово, а обилните сълзи са необходими да смекчат и разширят съзнанието му и да се полеят посетите семена от Живото Слово. Всяко посято семе търси влага и топлина. Сълзите са за доброто на неговата душа." И
към текста >>
НАГОРЕ
