НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Съзнанието на религиозния и на духовния човек"<br /> </span></span></p> <span style=''>Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят.<br /> <br /> Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията. Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха. Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един много важен въпрос. Поканиха Го, а Той поклати глава и каза: "А, да дойда, за да ядат умрелите чрез мен!" Поклати още няколко пъти глава, отказа и си отиде в стаята. Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му. Тук беше нещо друго интересно. Мнозина знаеха от Словото Му мнението Му за тези неща и трябваше да се съобразяват. Но не се съобразяваха. Това бяха религиозни форми, останали от църквата, а тя ги беше приела преди това от траките, които казваха, че умрелите са живи и че душите на умрелите имат нужда от това, което са яли приживе - храна, питиета, лакомства. И те им ги носеха по гробовете, правеха помен за душите им и по този начин ги извикваха. А те си похапваха - душите на умрелите влизаха в телата на живите и чрез тях изпитваха предишните свои любими състояния. Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя. След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските салони - да ти се замае главата. Та питам аз: Това църква ли е? Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство? Аз питам и искам отговор от вас.<br /> <br /> Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание. Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. <br /> <br /> Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. <br /> <br /> А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание.<br /> <br /> Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание.<br /> <br /> Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай. Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минавали покрай една църква. Петко поисква от Учителя позволение да влезне в църквата и да се помоли пред олтаря. Учителят му позволява. Влиза Петко вътре да се моли, а Учителят казва на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Те се разхождат, а Петко коленичи в храма пред олтаря и се моли на иконите. Разхождат се, а наоколо природата се е разлистила - цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях с няколко облачета. Като райска градина или приказка от рая. По едно време Тодор споделя с Учителя: "Ама наш Петко така се моли, че вече се забрави." Учителят му казва: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук!" И с ръка му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе!" - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него?" "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете.<br /> <br /> През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха. На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя. Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат. В бъдеще салон за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието. Ние замряхме и изтръпнахме. Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа. Тогава аз разбрах, че ние бяхме навлезли вече в друга епоха и трябваше да преминем от духовното съзнание, с което някои от нас боравеха, в Свръхсъзнанието, с което борави ученикът от Школата на Бялото Братство, където се казва, че Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. Амин!<br /> </span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ