НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8_14 Дни и години на драматични развръзки

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Дни и години на драматични развръзки"</span></span></p> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>На 27 декември 1944 година, в 5 часа и 45 минути Учителят си замина. На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели. Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението. На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета:<br /> 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов.<br /> 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов.<br /> 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги<br /> Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли.<br /> <br /> Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната.</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София. Какво значи "пожизнено"? Ами докато са живи на земята да бъдат ръководители. Аз много се шегувах с Паша, защото и тя бе избрана пожизнено, като казвах: "Паша, ти си избрана пожизнено и това означава, че ще бъдеш вечна на земята,както и вечна на небето!" Паша също не одобряваше тази работа, но не може да се противопостави на останалите.<br /> <br /> Този пожизнено избран Братски съвет доведе до много големи борби още от самото начало. Раздорите вървяха един след друг. Едни казваха, че това не било по Учителя, други пък казваха, че това го има писано в беседите. Каквото има писано в беседите, вие ще си го прочетете. А което трябваше да ви разкажа, вие ще го прочетете по-добре там, където говорих как Учителят даде песента "Писмото". А тя бе дадена именно за този момент. Но желанието за ръководство се оказа по-голямо. Първият въпрос, който се задаваше, е този - за колко време трябва да бъде избрано едно ръководство? През време на Школата Учителят е давал различни указания за това. Днес можете да прочетете беседата в томчето "Трите живота" на общия окултен клас, 13 школна лекция от 26 май, четвъртък, 1922 година, държана на Витоша от 11 до 12 часа и озаглавена "По пътя". В тази беседа, на стр. 313, четем следното:<br /> <br /> "Изберете сега една комисия по вдъхновение от Братството от седем души да следи за общия ред. За една година да бъдат избрани, а след една година - други. (Приятелите се обаждат: първият да бъде избран от Учителя, вторият - от първия, третият - от втория и така нататък.) Добре, аз избирам Начо Петров. (Последният посочва Стоян Русев, той - Елена Иванова, тя - Коен, той - Илия Стойчев, Здравка Попова и Тереза Керемидчиева)".</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Това нещо ще го намерите в първото издание на това томче. През 1942 година бе направено второ издание на този том, но тази лекция от 26 май 1922 година е озаглавена "Правият Път" и всичко, което цитирах, е изхвърлено. А защо ли? За това си има причина и вие ще си отговорите сами защо? Значи тук се поставя въпросът за ръководство, избрано от седем човека за една година и то, избрано по метод, одобрен от Учителя. А не за пожизнено ръководство. И сега се поставя друг въпрос. Дали е необходимо да се създава организация и как този седемчленен Братски съвет може да работи? Този въпрос ще го намерите разрешен в началото на същата лекция и аз ще цитирам (стр. 303):<br /> <br /> "Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа ще търсите кой е виноват, няма да държа беседа. Уреждайте тия работи по братски, приложете великия закон на Любовта. И да се създаде една организация, този закон няма да бъде съвършен. Как може да се приложи тоя закон? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Дух. Това, което се върши, не е против мен, а против Бога. Кой ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да следи за реда? Може да отредите седем души, вие сте в състояние да го направите това. Ще се подчинявате, ще турите великия закон на Любовта в основата? Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат и тогава нищо не става."<br /> <br /> Оттук следва, че ако се създаде една организация, великият закон на Любовта не може да се приложи при сегашното състояние на човечеството и на ученическото съзнание. По този начин се огорчава Божият Дух и това е действие, насочено срещу Бога, Словото на Учителя и Школата. Защото има един закон, който гласи, че повдигането на един от учениците по веригата помага да се повдигнат и останалите. Ако не повдигнеш себе си и не решиш правилно задачата си, не можеш да помогнеш на останалите от веригата да се повдигнат. Грешката на едного е грешка и за останалите от веригата, страданията на едного са страдания за всички и благата на едного са общи за всички. Този закон важи, когато веригата работи, а тя се включва, когато се задействува законът на Любовта. А той действува само при пробудено съзнание на ученика. Съзнанието се пробужда поотделно за всеки ученик - по различно време и след работа върху Словото на Учителя и за разрешаване на своите задачи по Словото. Чак тогава действува тази верига и протича законът на Любовта. И тогава може да се пее песента "Братство, единство". Така се решават проблемите на едно общество. Не може един седемчленен съвет да разрешава въпросите пожизнено, даже и за една година, ако случайно е избран за такъв мандат.<br /> Значи, хора, които живеят по закона на Любовта и които са свързани в тази вътрешна верига чрез Словото на Учителя, могат да живеят и да работят в съгласие. А сега ще цитирам томчето "Разумен живот" от III година на младежкия окултен клас, 30 лекция, държана от Учителя на 11 май 1924 година в София, озаглавена "Млади и стари", стр. 237:<br /> <br /> "Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост. Ако някога се зароди у вас чувство на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо. Изберете един комитет, който според сегашните традиции да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора, някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: председателят не е на мястото си. Друг трябваше да бъде на негово място. За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго. Вие сте осемдесет души, нали? Всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година. Този срок е крайният предел. Според мен, най-добрата система е да бъдеш председател само един ден! Тази система работи отлично. По този начин ще се роди у вас частната инициатива."<br /> <br /> Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш председател само един ден! А какво означава това? Това означава, че ако хванеш една Божествена мисъл и в този ден я изпълниш и реализираш, в този ден ти си изпълнил Волята на Бога. В този ден ти сам си председател на себе си. Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл. Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш? Ами ако те те карат да вършиш неща, които един човешки ум може да измисли? Ако през него преминават онези мисли, които са човешки, а не Божествени? Е, тогава? Вие какво ще предпочетете - да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено? Помислете върху това и си отговорете сами. Как ги решава тези неща Учителят, ще научите, когато прочетете посочените беседи. А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!"<br /> <br /> През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка. Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа! Но нашите се представиха като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му. Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл. 78 от Конституцията. Писмото беше подписано от пълномощен министър Димитър Илиев. По-късно, с входящ X 6786/13 септември 1950 година, брат Ганчо Ганчев от София завери при Софийския нотариус, че това удостоверение наистина е валидно за страната, съгласно законите. Но по-късно то бе отменено и анулирано с писмо X 346-20 от 20 октомври 1956 година. Така че когато дойде време за процеса, ние не бяхме нито юридическа личност, нито верска общност. А защо стана всичко това? Ами ще намерите отговор в беседите на Учителя. Аз лично присъствувах, когато Той каза: "Ако от Моето учение направите религия, то Аз ще я разруша". Друг път каза - и аз присъствувах лично: "Ако от Моето учение направите църква, то Аз ще я разруша".</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>А сега помислете кой изпълни Волята на Учителя? Братският съвет ли, който сам подаде молба при Комитета на вероизповеданията и се нареди в един ред с останалите църкви и секти и се обяви за верска общност? Или онзи държавен служител, който с един подпис нареди да се отмени и анулира онова решение, че ние сме верска общност. Много държа всеки от вас да си отговори на този въпрос! А той е следният: Братството какво е? Школа ли е? Религия ли е? Верска общност, религиозна секта или църква?<br /> <br /> За мен отговорът е такъв: Ние сме Школа! Ръководител на тази Школа е Всемировият Учител Беинса Дуно. Неговото Слово е Слово на Бога. Обект и субект на изучаване в тази Школа е Словото на Учителя. Всеки, който е ученик в тази Школа, изучава сам Словото, доколкото може и каквото може. Сам прилага това Слово в живота си. И като го прилага, той става член от вътрешната верига на това Общество, наречено Велико Бяло Братство. Така се свързва по вътрешен път с членовете на тази верига. Така той работи за останалите и останалите работят за него, за да изпълнят Волята на Всемировия Учител. Тази Воля ще я намерите в Словото Му. Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание. Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик.<br /> <br /> През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи. Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет. Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София. Значи, братските въпроси щяха да бъдат решавани от Върховен Братски съвет, който се събираше по време на съборите. Идеята за пожизнено избиране на ръководството беше продиктувана от това да няма съревнование и лични амбиции за избор на ръководство. Но това не беше в духа на времето и на Словото на Учителя. Идеите на Учителя за Братството бяха идеи за вътрешната свобода на човешкия дух и човешката душа. Тези идеи се ограничаваха от избирането на всякакви Братски съвети. Какво стана по-нататък? Уставът бе предложен на Комитета по вероизповеданията, където, съгласно закона бяха одобрени уставите на всички религиозни секти и църкви. Само нашият устав не бе одобрен! Това беззаконие ли беше от страна на властите? За да си отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Словото на Учителя. В 27 школна лекция, II година на общия окултен клас, държана от Учителя на 29 април 1923 година в Стара София и озаглавена "Работата на Окултните сили", на стр. 10 четем следното:<br /> <br /> "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък. Това Общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй Общество? Вие казвате: "Какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество?" Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави! Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите както в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено."<br /> <br /> А на стр. 12 Учителят казва следното:<br /> <br /> "Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, Аз искам да бъдем естествени. В Писанието се казва: не естествени, но свободни да бъдете. Свободни да бъдете в своите вътрешни проявления. Под проявления разбирам проявления на вашето сърце, проявления на вашата душа, тъй, както в природата може да се проявят. Та тази свобода е потребна на всинца ни. Не говоря за свобода, която да пречи на другите, но в свободата си да мога да изразя своята мисъл."<br /> <br /> По-нататък, Учителят разрешава този въпрос така:<br /> <br /> "Е, разбира се, онези, които ще говорят на някое общество, трябва да бъдат много внимателни, та ако то не иска да ги слуша, да намерят друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажат. Да бъдем свободни."<br /> <br /> И така, уставът бе предложен, а някой неизвестен служител, облечен в светска власт, не разреши да се подпише Уставът на верска общност "Бяло Братство". Всички бяха недоволни от това своеволие. Питам аз, кой изпълни<br /> Волята на Учителя и на Бога, след като Учителят е срещу всякакъв вид устави, които ограничават дадено общество и особено учениците от Школата? Отговорете на този въпрос! В същата беседа, на стр. 19, Учителят казва следното:<br /> <br /> "Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити, и след като придобие знание, тогава да се произнася за тия работи."<br /> <br /> А сега ми отговорете: учениците от тази Школа и Братският съвет изпълниха ли точно тези закони от Словото, че не трябва да има устав и че който иска устав - да си отиде в онова общество, където има устави, ограничения и правила. Сега разбрахте ли защо онзи служител на Кесаря не подписа устава и ние не станахме юридическа личност, не станахме секта? Ако утре някой от вас създаде устав на общество "Бяло Братство", трябва да знаете, че това са сили, които работят срещу Словото на Учителя и срещу Школата Му. А какъв ще бъде резултатът от това, ще намерите в Словото Му, където се говори за неизпълнение на Окултните закони и за онези, които огорчават Божествения Дух.</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>В бр. 65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена. С това се спря отпечатването на Словото на Учителя. На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха иззети пет пишещи машини, с които работехме. А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството. Те напуснаха събранието и изпратиха доклада си на онова място, където го прочетоха -други, понеже това им бе работата. Това е, което предизвика в Братството финансовата ревизия от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година. Трима финансови ревизори представиха своя ревизионен акт на властите и след това започна съдебен процес срещу Братството. В този период се инвентаризира цялата братска литература. В следните девет помещения бяха описани следните количества издадени беседи на Учителя. Ето този протокол:</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Протокол от 28 ноември 1957 година</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>1. Книговезница 5 531 кн. 95 390 лв.<br /> 2. Склад книжарница 1 375 кн. 6 057 лв.<br /> 3. Музикален склад 7 123 кн. 00 697 лв.<br /> 4. Склад зад книговезницата 39 475 кн. 240 596 лв.<br /> 5. Склад къща Жечо Панайотов 75 035 кн. 208 209 лв.<br /> 6. Склад под Молитвения дом 26 137 кн. 35 403 лв.<br /> 7. Склад под канцеларията 3 459 кн. 9 307 лв.<br /> 8. Склад на тавана на Молитвения дом &#39; 3 485 кн. 8 120 лв.<br /> 9. Склад в антрето и стаята на Учителя 1 384 кн. 75 238 лв.<br /> <br /> Общо 163 004 книги за 779 017 лева<br /> <br /> Тогава заплатата на един учител беше 585 лева. Сравнете колко беседи бяха неизкупени от учениците на Школата и колко струваха те, като се има предвид, че всяко томче излизаше в тираж от 3 000 до 3 500 броя. След инвентаризацията складовете бяха запечатани и се дойде до черния ден 6 декември 1957 година, когато, чрез решение на прокурора и властите, всички тези беседи на Учителя бяха инкриминирани, бяха обявени за ненужни и вредни за обществото. Цялата тази литература беше натоварена на 19 камиона и бе откарана за претопяване. На "Изгрева", по домовете на братята и сестрите бяха извършени много обиски и всичката им литература беше иззета. От моята барака бяха изнесени три чувала с книги.<br /> <br /> От един протокол от 8 януари 1958 година се вижда, че заплатите на стенографките Паша и Елена са 325 лева, на Ганка Бончева, като градинар- специалист, е 500 лева, а на домакина Влад Пашов е 485 лева. За всеки клас, тоест прослужена година, се дават по 20 лева.. Тези пари се даваха от братската каса. Но това бе до процеса. След това всичко бе прибрано от държавата. Така че ние живеехме много скромно, дори бедно, за да не охарчим Братството. Но други го охарчиха до грош.<br /> <br /> Дойде процесът. Братята Борис Николов и Жечо Панайотов бяха осъдени по на дванадесет години затвор и Братството трябваше да плати голяма сума за финансови нарушения. За самия съдебен процес - това е тема на друго изложение. Тогава прокурорът Руменов заяви следното: "Аз не съдя Петър Дънов, не съдя и неговото учение, не съдя и Бялото Братство. Аз съдя отделни лица, които са нарушили финансовите закони на Републиката". Това бе много интересно за нашите уши и бе много скоро забравено от ония, на които не им изнасяше. По това време - девет години преди това - братският салон бе отчужден по закона на едрата градска собственост и ние плащахме наем, за да го ползуваме. Когато на процеса стана въпрос, че си искаме салона, прокурорът Руменов заяви: "Аз имам лична кореспонденция с господин Дънов. И аз знам как са нещата, и какво да върша и правя. И за вас салон в бъдеще ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие!" Това изказване смути мнозина. Мнозина след това го разказваха при различни случаи като мистична неразгадана тайна. Тайна е!<br /> <br /> Сега, когато си спомням думите на Учителя, че Той няма да позволи от Учението Му да направим религия, нито ще позволи да направим организация, нито църква или институция с разни устави и правила, мога да кажа, че всеки от вас, който иска да работи за Делото на Учителя, трябва да се съобразява с онова, което е казал и го има записано в Словото Му. Ние сме Школа, която изучава, проучва и изпълнява знанието, дадено в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Това е за учениците. А за онези от вас, които искат да проучват Словото, ще цитирам беседа № 19 "И пишеше на земята" от 22 февруари 1925 година, в томчето "Настанало е Царството Божие", седма серия, печатница Малджиев - Русе, стр. 9:<br /> <br /> "Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере такъв един малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция , нито Германия, нито Русия. Другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство! И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях! Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички! Това трябва да се отпечати в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй, както живеят хората сега, това, което имаме не е Братство.<br /> <br /> В една от миналите Си беседи Аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания, ти е бил брат. Брат ти е този, който при всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за тебе. Брат е този, който те е обичал като себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имат такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Бяло Братство."<br /> <br /> След като прочетохте пасажа, изваден от Словото на Учителя, аз търся онзи ученик, онзи брат, който да изпълни Волята Му. Бялото Братство, Школата на Учителя, не е нито секта, нито църква или по-точно казано на съвременен език, то не е нито религия, нито организация. В предишните страници аз ви цитирах Словото на Учителя - Той е против всякакви устави и регистрации на Школата и Братството като религиозна секта, като верска общност, като религия или организация. Питам, има ли някой ученик, който да изпълни Волята Му? И понеже учениците се подведоха да устройват Школата по светски образец, Кесарят със своята светска и държавна власт реши да изпълни Волята на Учителя и спря всичко! Разбрахте ли сега кой изпълни Волята на Учителя? Ако не сте разбрали, ще ви се уясни по друг начин - чрез методите на Страданието. То е най-добрият Учител на земята. И най-Великият Учител на земята! Амин.</span></span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ