Търсене в беседите за ''

се утвърдиш.“ Еманоил Любовта „Който не люби, не познава Бога, Защото Бог е любов“ Св. Иван Богослов Любовта е извор, тя живота ражда, Свята длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно Като нежна майка сее добрината, Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. Еманоил Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на Благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на Силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите
към беседата >>

3. Хио Ели Мели Месаил

Така се клех верен ли си. С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите
към беседата >>

тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги. Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова
към втори вариант >>

4. Избраникът Божий и Вождът на Истината

твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който
към беседата >>

5. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив

Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие. Слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят, и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тази многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да
към беседата >>

6. Свидетелствата Господни

Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето
към беседата >>

7. Божието обещание

всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората. Преди да повикаш ще ти отговарям и преди да пожелаеш ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на
към беседата >>

8. Отговори на Свидетелствата Господни

пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли
към беседата >>

9. Разговор първи - Упътване

Истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази Истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже
към беседата >>

10. Разговор втори - Сърцето и Бог

предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на Живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек – неговото нерадение да узнае Доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към Доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час – никога, дори при каквито условия и да се
към беседата >>

11. Разговор трети - Храната и Словото

ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии. Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една
към беседата >>

12. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да
към беседата >>

13. Разговор четвърти - Животът и възраждането

едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е, роденото от плътта плът е.“ Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме Духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова
към беседата >>

14. Разговор шести - Пътят и Истината

си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре. Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са затворени и всичко показва, че вратата са зараждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за окъсняването на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а в същност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания – къде са отлетели сега, какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самаго тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти
към беседата >>

15. Разговор седми - Заключение

не щади, казва Господ. Докога ще слугувате на два ума, докога ще стоите между две мъдрувания. Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия Живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с теб, ще устоят верни докрай, защото това е
към беседата >>

16. Трите неща. Разговор с Духа Господен

Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. 21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението. Той може да всади в твоята душа истинското Познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? – Мъдрост. Какво искаш? – Знание. И какво ти е нужно за Живота? – Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото Слънцето на деня. Що са тревогите, смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и мислите ти. Не е ли
към беседата >>

17. Благовремието

ясно, не се двоуми. Дали ще приемеш, или не, не търси – всяка нужда трябва да се задоволи и то навреме. Ако просиш, проси както трябва, ако желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш. Желанието трябва да открие нуждата, а нуждата по право трябва да се снабди, за да не стане прелом в порядъка на душата. И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш начина на просбата, а не и да млъкнеш. Мълчи само кога си сит, но не и кога си гладен – целта на мълчанието е да даде време на душата да извърши своя дълг. А знай, че да се вършат две неща в едно и също време е несвоеобразно – всякой момент в живота си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши, освен туй, което се изисква. И разбери, че Бог е Бог на порядъка, а не и на безпорядъка, в Него несъобразности не съществуват. Той всякога поначало излиза, поначало влиза и поначало действа от порядък в порядък. В Него няма скокове, нито празнини – в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността. Той не може да се изненада от нищо, понеже пребъдва във всичките моменти. И тъй, всяко нещо от своето начало следва своя даден момент, а тоя момент, непосрещнат на своето временно начало, ще остави отпечатък на безпорядък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на Живота. А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен за всякога през вечността. И тъй, помни, че няма извинение, че не си разбрал. Затова
към беседата >>

18. Мисли и упътвания

една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро. Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевремено – и това е именно, което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне, затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в живота си. Не желай това, което не ти трябва, и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш, и делото ти ще благоуспее. Не се колебай в пътят на Истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш, защото тъй ако мъдруваш, непременно в рова ще слсзеш и
към беседата >>

19. Своенравието

е разбирането пътя Господен. В това стои начатъкът на всяко знание, полезно за човешкото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот. Своенравният човек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва Добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие Знание и Мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия Живот. Понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравният по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват своенравната воля. Своенравният човек е упорит във всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия, защото своенравният упорит човек е немарлив към Доброто на другите, а следователно към своето Добро, което се влючава в Доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немаренето е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негов баща, а немаренето – негова майка, упорството – негов брат, а безразсъдието – негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките Добродетели. Затова който ходи в неговите
към беседата >>

20. Божието желание

Духът Божий: първо – да се храним добре, второ – да живеем добре, трето – да мислим
към беседата >>

21. Слово 1903, Варна

Мои братя! Мир да бъде на всинца ви! Ето аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките Ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота. Аз винаги съм присъствал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ! Той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени да им помагате, докато укрепнат духом. Моят път пред вас е отворен. Аз съм с вас наедно във всичко, да ви помагам. Аз дойдох да се заселя и
към беседата >>

22. Годишна среща на Веригата - Варна 1903

На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с Доктора3. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4. Протокол № 1 град Варна, 14 август 1903 г., вечерта Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. д-р Железкова5 от гр. Варна и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В. Търново, и г-н П. К. Дънов от гр. Варна, Пеню Киров7, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян8 от гр. Бургас, решиха: I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка – г-жа Мария Казакова. II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 г. до 14 август 1904 г. са доброволни, които ще се внесат в течение на цялата година, както следва: г-н д-р Г. Миркович 150 лв. г-жа М. Казакова 50 лв. г-н Т. Стоянов 30 лв. г-н М. Партомиян 30 лв. г-н П. Киров 20 лв. г-н П. К. Дънов 40 лв. г-жа А. д-р Железкова 40 лв. III. През втората годишнина да се изостави печатането [на]9 тълкуванието на Евангелието в списание „Виделина“10. IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина“. Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 г., състояща от 200 лева (двеста лева), се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която
към беседата >>

23. Мир да бъде на всички ви / Слово 1903, Русе

на всички ви! Днес аз присъствам, за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е Волята на Отца нашего, който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро даване иде от Отца на виделината. Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не Ме познавате. Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви. Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих Своята Любов? И не съм ли Аз истият, който ви уча всеки ден? Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря. Ето вие сте при вратата на Царството Божие – насилете се да го грабнете. Светът е вече узрял и жътвата е близо. Вам е дадено да наследите Царството Божие. Събудете се, не дремете, време е вече да се ободрите и да се препашете през бедрата за работа, която Отец наш ви дава. Преди всичко обрежете езиците си и престанете да говорите всяко зло за брата си. Вие сте пратени да вършите добрата работа на Царството Божие и не трябва да спорите, защото всекиму ще
към беседата >>

за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е Волята на Отца нашего, който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро даване иде от Отца на виделината. Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не Ме познавате. Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви. Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих Своята Любов? И не съм ли Аз истият, който ви уча всеки ден? Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря. Ето вие сте при вратата на Царството Божие – насилете се да го грабнете. Светът е вече узрял и жътвата е близо. Вам е дадено да наследите Царството Божие. Събудете се, не дремете, време е вече да се ободрите и да се препашете през бедрата за работа, която Отец наш ви дава. Преди всичко обрежете езиците си и престанете да говорите всяко зло за брата си. Вие сте пратени да вършите добрата работа на Царството Божие и не трябва да спорите, защото всекиму ще бъде дадено според
към втори вариант >>

24. Слово 1904, Варна

в ръката на Господа има чаша руйно вино, пълно със смешение И от нея ще налее, даже дрождието му ще прецедят и ще пият всички нечестиви на земята." Следователно внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си, понеже мъздевъздаянието ми не може да се отложи. Рано или късно всеки ще приеме заслуженото. Ако дълго търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в познанието на истината. Не злоупотребявайте с тая моя добродетел, понеже за всяко злоупотребление ще понесете заслуженото. Не се старайте с вашата свобода да изнасилите моята. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани. "Добрите желания са от Божията воля, а прищевките са от человеческата" Притчи 10:11 "Устата на праведния са източник на живот." Това са те, добрите желания Те са неговата красота "А устата на нечестивия неправда ще покрие." Това са те, прищевките на човешките своеволия, на които заплатата са срам, позор. Ев. Йоана 16:16. "Още малко, и няма да Ме виждате, и пак малко, и ще Ме видите." "Още малко" – това е временният живот на плътта, който ви препятствува да ме виждате, да сте в прямо общение с мене. Такива минути на живота ви всеки е опитал. Те са били минути на общо помрачение, духовно падение и скърби. "Още малко" – това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога. В такива минути аз винаги съм се вестявал пред вас. Ев. Матея 12:12 "А колко е
към беседата >>

25. Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.

1906 г. стана събор в гр. Варна под председателството на г-н П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова11, трая пет дни. При старите членове на събора – Пеню Киров, Тодор Стоянов, Петко Гумнеров12, Димитър Голов13, Илия Стойчев14, Тодор Бъчваров15, Гина Гумнерова16, Мария Казакова и д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) – тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Железкова и Михалаки Георгиев17. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и следобед от 2 до 5 ч., и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. Първо събрание, 11 август Г-н Дънов прочете 7-а глава от Евангелието от Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“18 След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо – продължи той, – трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си. Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и Мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина – тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне
към беседата >>

26. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу. Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров,
към беседата >>

27. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

На събора са повикани и дошли: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Мария Казакова, Михалаки Георгиев, Пеню Киров, Петко Ив. Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов и Анастасия д-р Железкова. Преди обед бяхме свободни. От 4 ч. г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в 9,30 ч. се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните. След „Добрата молитва“, четена от всички, г н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление – кой както чувства ръководството на Духа. „Тази година – каза г-н Дънов – ще присъства само Господ Христос, който е ръководител на Веригата.“ Бдението започна от 10 ч. вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч. през деня, преди обед. За бдение се изкачвахме по следния ред: Ан. Бойнов – от 10–11 ч., Гина Гумнерова – от 11–12 ч., Дим. Голов – от 12–1 ч., Елена Иларионова – от 1–2 ч., Илия Стойчев – от 2–3 ч., Конст. Иларионов – от 3–4 ч., Мария Казакова – от 4–5 ч., Михалаки Георгиев – от 5–6 ч., Пеню Киров – от 6–7 ч., Петко Гумнеров – от 7–8 ч., Тодор Бъчваров – от 8–9 ч., Анастасия д-р Железкова – от 9–10 ч., Тодор Стоянов – от 10–11 ч. преди обед на 10–ий август, неделя. Докато се
към беседата >>

28. Поздрав на всички мои братя

на всички ви! Ето, аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствувал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, Великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ, той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени, да им помагате, докато укрепнат духом. Моят път пред вас е отворен. Аз съм с вас наедно във всичко, да ви помагам Аз дойдох, да се заселя и да живея помежду ви. Аз
към беседата >>

29. Любовта

това е настоящето – близко бъдеще. ВЯРАТА – това е бъдещето – далечно бъдеще. ЛЮБОВТА – съединява настоящето с бъдещето – настояще реализирано. 2 Божията любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. За нашата работа се следи по плода, който ще получим – контролът е нашата съвест. 3 Человек, който има Любов, е всесилен, непобедим. 4 ЗЛОТО – без него не може, всякога и във всякой человек трябва да го има. Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека. Злото е полезно за человека, когато не бездействува, а работи, ако бездействува, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях. 5 Вътрешните блага в человека придобиват всякога и вънкашните – обратното обаче никога не бива. 6 Миналото на человека е неговото тяло, огледай се в себе си и ще се познаеш. За миналото никога да не мислим. 7 Бъдещето се определя от настоящето каквото сега сме турили в нашия живот, това ще бъде и нашето бъдеще, или все едно каквото посеем, това ще жънем. 8 Человек се повдига със самопожертвувание – така Христос направи за спасение на человечеството – да вървим и ний по същия път. 9 БЛАГОГОВЕНИЕТО – това е центърът на живота – едничката способност
към беседата >>

30. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

10,30 ч. сутринта Днешното събрание е подготвително. Утре ще се съберем в 9 ч. и ще се продиктуват трите велики закона на Веригата. В това събрание ще присъстват също двама заминали наши приятели. Ще присъства така също и Господ. Довечера в 9 ч. ще имаме молитвено събрание, от 7 до 8 ч. ще имаме събрание за разговор – обмяна на мисли. В тазгодишното събрание ние вземаме една от най-важните стъпки – Веригата взема първата стъпка без изключение. Този е редът за днес, а за утре ще се даде друг. Това е за първи път в този век, когато ще се дадат трите основни закона, а досега са давани само половината. В това, което е писано в Евангелието, законите са писани наполовина, а сега ще се дадат изцяло трите основни закона. Първата част от законите са ви известни, а втората част утре ще ви се даде. А засега ще говоря върху три думи, които Христос казва: „Пътят, Истината и Животът.“ Това е мистично отношение или според Кабалата значи един цикъл – завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето. В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу. В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките
към беседата >>

31. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: От София ― Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Т. Бъчварова, Величко Гръблашев, Михалаки Георгиев, Тачев и Спас Димитров; от Търново ― Конст. Иларионов, Елена Иларионова, Ив. Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов. Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че
към беседата >>

32. Приложение към протокола от 1910 г.

правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом. Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай“, когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас.“ Тук е именно разликата между нас и света. Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Низшият духом преди всичко е от всичко доволен – хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота. Гина каза: Такива хора са много рядко. Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. На 20 септември 1909 г., неделя, има събрание у дома в 11 ч. сутринта. Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев, дядо Петър Тихчев. Между другото г-н Дънов каза: Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила
към беседата >>

33. Бележки от едно тефтерче на Д. Голов

е дошло, Христос е дошъл. Той е дошъл, само че не се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин Христовото идване датира от 1914 година. В 1914 година кармата на евреите вече се привършва и оттогава нататък ще се започне едно малко съживяване. Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действуват, да се разложат. Христос трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Прочетете последната глава от Данаила. Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действува между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега вече няма никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодействува на идването на Христа. Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки човек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж за винаги лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всеки предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всеки условията. Досега добрите слугуваха на злите,
към беседата >>

34. Добро сърце и добър ум

винаги желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Бог в нас възраства и доброто, и злото. Ето свободната воля, че ние трябва да предпочетем доброто, а именно: трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си ще се развива. Затова и възпитанието е за сърцето. Нашият ум на земята е слуга на сърцето. Има известни закони, по които се култивира сърцето. Хората учат да се борим със злото, но това е грешка. Един стих от Йсая казва: "Купете си без злато, без сребро." Злато – мъдрост. Сребро – знание. В света богатството се дава само на умните хора, затова и небето не е място за глупавите хора, а глупостта в човека е признак на големи прегрешения, защото небето иска само умни хора. Умният живот е да градим само за нагоре, а не за долу. Силата, която ни тегли към земята, е грехът. Ако 10 души си съсредоточат ума към някого, те го привличат към себе си. Колкото човек физически и психически е по-тежък, толкова той е и по-грешен. Колкото сте по-леки и сте се свързали с небето, толкова то по-лесно ви тегли нагоре. Когато сте разсърдени, тогава сте и най-много тежки. Христос е лозата и всички са присадени към Него. Човек в себе си има три основни тела – три цвята: червен, портокален и син. Физическото тяло – плътта. Мислите и желанията – духовното тяло. Мускулите съответствуват на физическото тяло. Дробовете – на духовното. Мозъкът – на ума. Человек е символ на цялата вселена. Още хиляди години ако отиваме с тая
към беседата >>

35. Приложение към протокола от 1911 г.

г., Велико Търново, събрание в дома на г-н А. Бойнов. В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и други [действия] Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило: първо, за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. 7 януари 1911 г., Велико Търново Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно,
към беседата >>

36. Канарата и дървото

един признак, че човек е извън своите релси. Едно животно никога не можем да го накараме насила да яде и да пие повече, отколкото му е потребно, а човек за хатъра на другите може да преяде и да препие, като изпие даже и 20 чаши вино, и с това си причинява сам нещастие. Ако човек се остави вънка от влиянието на Бога, той ще се възвърне към първобитното си състояние, т. е. може да подивее. Религията е един опит и всякой човек, който няма опит, той не е религиозен. Хора без опит в религиозно отношение, те са слепи. Религията не е резултат на страха. Страхът е следствие на незнанието, на невежеството. Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Възкресението – това е отварянето на духовните очи. Душата е едно семе, което се сее. Всяко тяло, което няма ум и сърце, то не е човек. Без да действуват умът и сърцето съвместно, не може да има никакъв прогрес. Външният човек е израз на вътрешния. Вярата е една сила в религията, която кара човека да мисли. Съдбата е великият закон, който държи отчет за човешките постъпки. Вашите мисли и желания след време ще се възвърнат към вас самите, както бумерангът – оръжие, което австралийските диваци употребяват, така щото, ако препращаме добри мисли на хората, добри ще ни се възвърнат, ако препращаме лоши мисли, лоши ще ни се възвърнат, т. е. каквито мисли препращаме на другите, те самите се възвръщат към нас и ни причиняват това, което сме мислили да стане на тези, на които сме ги препратили. Между човека и Бога има
към беседата >>

37. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Срещата на членовете на Веригата, „съборът“― така наречен в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан. Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал. Кръстников от Бургас, Д. Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П. Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод. Стоименов от Бургас, М. Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил. Стойчев ― Русе, Ив. Русев ― Русе, Сп. Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка Попова ― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н. Ватева ― Русе, Величка Стойчева ― Бургас. Гореозначените по ред,
към беседата >>

38. Господнята вечеря

е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от
към беседата >>

39. Мисли от г-н П.Дънов

та особено след 1914 г., ще настъпят резки промени в работите. Ще настъпят усилни дни, размирия, гонения за правдата и ще се започне преднината на отрицателните елементи. Годината 1914 г. ще бъде една връхна точка, начално време, от когато ще започнат всичките движения, борби, трусове и промени за възтържествуването на Царството Божие. Тия явления ще продължават до 1927 г. или 1933 г., докато работите в Европейския континент, който дава тон на всичко в света, не добият наклон към добро. Възможно е да последва всесветски поголовен мор, в който земята ще се пречисти от всичко отрицателно, за да се даде място на добрите хора, които ще останат, за да послужат като подем за идването на Царството Божие и тогава ще дойде Христос да царува. Особено в един интервал от три години между годините 1914 и 1927 или 1933 ще настанат резки събития в твърде напечената атмосфера, с усилни и мъчителни дни. В тия три години именно ще се развържат узите* на злото и на всичките отрицания на ред и порядък, на всичките безверни и безбожни маси. Ще се позволи едно временно преодоляюще влияние. Тогава ще се изпита и вярата на духовенството, ако то не е на мястото си. Колко калимявки ще има да се търкалят из улиците! Защото едно гонение против официалните представители на духовенството непременно ще се позволи. А истинно верующите и ходещите из пътя Господен няма кой да покътне, щом те са в изпълнението на дълга си, защото други ще са, които ще отвлекат вниманието на размирниците. Но
към беседата >>

40. Събрание, водено от г-н Дънов

е олтар, а душата храм. Умът да бъде слуга при нозете на Господа, а духът да бъде готов да изпълни всичките благи
към беседата >>

41. Друго направление

съвременния свят иска да стане център. Но ако хората се обърнат към Бога и поискат Него да направят център, светът ще вземе друго направление. Прочете 10 глава от Ев. Матея и говори върху 24
към беседата >>

42. Камъкът има мистично значение

тук камък на камък" и изказа следните мисли: Камъкът има мистическо значение. Той означава и човешката душа. Това, което се прочете, има приложение и за настоящия век. Какъв път ще вземат съвременните народи, само Господ знае и Небето прави всичките усилия да ги вразуми. Има две течения и в близко време ще стане явно кое мнение ще преодолее. От 1914 г. до 1927 г. народите ще имат време да се въоръжават, но след това или ще трябва да продължат това, или пък да се обърнат към Бога. Всякоя душа, която се остави от Духа, тая душа се съсипва. И който иска да се развива правилно, в сърцето и душата си не трябва да пропуща никого освен Господа. За да се не събори къщата ни, трябва Христос да е с нас. Ако сега се чувствувате слепи и не виждате, викайте подир Христа, Той да ви отвори очите, и тогава няма да виждате мрачкаво, а ясно и не ще има нужда да ви ръководят. Вий понастоящем се намирате в една епоха, когато именно вниманието ви е нужно, за да се държите близо до Христа, в което, ако постоянствувате, в скоро време ще ви се отворят очите, т.е. шестото чувство ще настане и няма да имате нужда от
към беседата >>

43. Защо Бог не премахне злото завинаги?

не са дадени за ползуване само за добро. Например огънят ни е даден да се топлим, готвим и пр. Ако обаче ний се обръщаме невнимателно с него, ще изгорим къщата, в която сме запалили огъня, за да си служим за ползуване – ето че сме сторили
към беседата >>

44. Упование на Господа

надее някой на Господа, а не да уповае на человека." Мисли: Връзката между невидимия свят и физическия мир е душата. Ний имаме съобщение с Бога посредством нашето тяло, пространството, сърцето, ума, мислите и желанията ни. Упованието подразбира стремеж нагоре и надолу; упованието на Господа значи: да дишаме и да поемаме Господа в себе си. Винаги дръжте в ума си това: "Бог е
към беседата >>

45. Събрание, водено от г-н Петър Дънов

ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно." По-важни мисли: Този стих е равносилен със стиха, който казва: "Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие" Йоана 3: 3. Тия условия, които сега имате на света, няма да се повторят никога във вечността. Ако имате някоя неприятност в живота и се усещате недоволни, неблагодарни, дряхли* и унили, знайте, че причините са кармични и следователно вие сами сте си криви. Ако искаме да влезем в Царството Божие, ни повече, ни по-малко – трябва да станем като децата. "Не трябва да даваме място на съблазните." Не бива да одумваме нашите братя, въобще нека престанем да одумваме. Ако ли се е породило известно недоразумение, да знаете, че някоя горчива карма е застанала отнякъде и дори се е загнездила в нашето естество. Не остава в такива случаи нищо друго, освен да се помолим, да я премахне Господ. Изпитанията, които ни идат, трябва да знаете, че от Небето се
към беседата >>

46. Любов и единство

този, който нагласява нещата. И на нас е необходим учител, който да ни научи как да приложим нещата в живота, защото ние още не знаем да прилагаме Божествените закони. Процесът на разрушението, злото е необходим, но пък необходим е и процесът на доброто, който процес гради. А като имате любов, то тоя закон ще тури в действие вашите знания на законите. Така, най-напред вие трябва да се вкиснете, защото, докато се не вкиснете, не можете да станете сладки. Най-напред вие ставате горчиви, после ставате кисели, а най-после дохожда сладчината. Излиза, че най-първият учител на човека е злото. Вие сега минавате през пътя на подсладчаването и вие сте, които ще подсладите света. Добрите хора са солта, която е процесът, който крепи равновесието в света. Прочие, ако ме слушате, аз ви казвам и съветвам: имайте любов. Любов значи, че имате единство, сливане, а не обезличаване, с еднакви интереси и въобще да поставяте този, когото любите, повече от себе си; любов значи да въздигнете другиго повече от себе си. И тогава настъпва неволно въпросът: "Готов ли съм да направя за другиго повече от онова, което ще направя за себе си?" Въдворете любовта у себе си, защото тя ще внесе във вас новата светлина. Исус Христос уми нозете на своите ученици. И за вас най-голямото изкуство е да можете да умиете нозете на другите. На вас сега още не могат се уми нозете ви, защото Юда е още между вас, при все че сме заедно на трапезата и заедно ядем и пием. Юда като излезе измежду вас,
към беседата >>

47. Събрание, водено от г-н П.Дънов

в Исуса Христа, така и Той да пребъдва в нас. И Христос, Който ни е пратил, какви са нашите отношения спрямо
към беседата >>

48. Що значи съдба?

Божий са всички тия, които са изпълнявали волята Божия през всичките прераждания. Що значи съдба? Да се отсъди право на един човек. Но тази дума значи и определение на нещата – да се определи отношението на хората, което имат помежду си, и да се определи качествеността на едно нещо, като се уясни каква именно работа може да изпълни. Всякой един от нас трябва да намери място в Христовото тяло. Кармата е първото разбиране на съдбата. Например онеправдал съм някого, трябва да ми го върне. В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса, що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така, най-първо, пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която да можем да застанем. Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третата стъпка е Синай, гдето се даде законът Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде законът. Четвъртата стъпка е Тавор, гдето се преобрази Христос. И най-последният етап е Голгота. Тия етапи човек трябва да премине при духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате. Исус Христос е този, Който има тази алхимическа сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи. И какво понятие имате за Исуса Христа? Трябва само да Го опитате, та да имате правилно понятие за Него.
към беседата >>

49. За да възкръснеш

съединение, то е безсмъртието. И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора. За да възкръснем, трябва да умрем, защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията. А за да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени. Когато се решим да не грешим, тогава вече ще бъдем свободни и господари на положението Христос казва, че отива при Отца за нас, а с това Той направи връзката. Четем, че "Той духна на своите апостоли", така и на нас, когато духне Христос, тогава именно ще се изпълни главното събитие в живота на всекиго. Когато Господ изпрати Своя Дух върху нас, ние растем и се радваме, защото Той е с нас. Затова следва да се молим, да не изгубим Неговото благоволение и да не ни напусне Господ. "Вие сега сте в корените, а когато възкръснете, ще бъдете в клоновете." На душата се дължи вяра и надежда, а на духа се дължи силата. Духът е първичен, а душата е вторият
към беседата >>

50. И гласът му се чува

искаха да убият Лазара само защото беше възкресен от Исуса Христа, в Когото светът щеше да повярва, в случай че го оставят. Така е и сега: възкръсналите светът иска да убие. Често пъти нашите добри мисли могат да ни причинят най-големите неприятности и нещастия, а това можем си обясни с туй, че и топлината, и светлината на слънцето правят едно растение сладко а друго – горчиво; един минерал светъл, а друг – тъмен. Причината за катаклизмите в света е човешкият ум. Ние в света обезателно трябва да страдаме, ако искаме да се повдигнем, и когато страдаме, трябва да благодарим, нещо, което си заслужава, защото само чрез страданията човешкият ум става изобретателен. Умен и силен човек е този, у когото Господ живее, а не живее ли Господ във вас, вие сте просто един мехур. Забележете закона за мислите и желанията в свръзка с обществото, в което пребивавате и живеете. Когато сте в дисхармония с мислите на хората, усещате тежест горе в главата; когато сте в дисхармония с тяхната любов, усещате тежнение в гърдите; а когато тая дисхармония е с техните желания, тежнението ще усещате е стомаха. Всички вие трябва да бъдете в добро състояние, защото Христос е много близо в България и идущата година тук, на физическото поле, вие ще почувствувате Неговото идване. Той иде да работи, каквото и да стане, да ви не смущава. Той иде сега да направи едно генерално пречистване на целия свят, та покрай него трябва да се пречисти и българският народ. Христос е толкова близо вече, щото и
към беседата >>

51. Съединителната линия

трябва да страда от рождение до край, защото синовете Божии са причина, за да се създаде тоя свят, те трябва да понесат отговорността. Страданията са указател към любовта. Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда. Страданията са един закон необходим, за да ни направи да живеем в любов и да се усъвършенствуваме. И когато страдаме, ще ни лишат от средствата, които ние искаме. Ние ще бъдем всесилни само когато се съединим с Божествения организъм. Всяка една душа е микрокосмос, а духът отпосле е дошъл. Душата има форма, а духът форма няма. Духът е съединителната линия между Великия Дух и човешките души. Ние трябва да имаме определен възглед как да живеем. Вие не бива да желаете да отидете в онзи свят, а трябва да знаете, че още тук, на тоя свят, вие можете да влезете в съприкосновение с Бога. Съвременният строй трябва да се разсипе, за да се оправи светът. И за да можете вие да влезете в Царството Божие, трябва да бъдете анархисти спрямо злото – не анархисти в смисъл да разделите богатството на хората, а анархисти против злото. Ние ще бъдем щастливи само тогава, когато се избавят всичките души, и затова трябва да се яви у нас великата любов на себеотрицанието. Човек, който иска да бъде силен и да усвои законите, трябва да бъде добродетелен. Вас всички ви очакват големи страдания – всички вие ще бъдете разпнати и след това ще възкръснете. Затова ви казвам: "Приготовлявайте се." Като допуснем Бог да работи в нас и около нас, Той ще ни
към беседата >>

52. Да бъдем готови

човеку ще бъдат домашните му". Този стих има вътрешно приложение, защото има мисли у човека, които му казват "Не ставай ахмак, а живей както всичките хора ". Тези са те, домашните на човека, и той ще живее с тях добре, докато само се съгласява с тях. Обаче всяка една такава мисъл трябва да се постави на своето място, защото всяка една мисъл трябва да се подчини на нашата воля. Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното зърно, което е складирано в хамбара непосято. А ако всеки се жертва, уверени бъдете, нашите отношения ще се поправят. Днес хората не страдат толкова от материална липса, колкото от лошата духовна задуха. Ние често казваме, че искаме да слугуваме на Господа, имаме доброто желание даже да слугуваме, но щом започне да ни опитва, разколебаваме се и започваме да отстъпваме. Излиза значи, че често пъти ние слугуваме на Господа не че Го любим, но защото Той е богат, та с това искаме да ни даде повече материални пригоди*, за да преминем света по-охолно. Божественият човек трябва да бъде свързан с физическия. Ние искаме Господ да дойде на земята, но за да стане това, трябва ние да бъдем готови, защото едно време Христос дойде между евреите, но като не бяха готови, създадоха си карма и виждаме какви излязоха последствията. Сега Христос иде между кавказката раса, европейските народи и ако Го не приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще ядат бой до олелия. Ще ги сполети най-голямото нещастие, което може да бъде. Ние
към беседата >>

53. Силната отрова

на любовта. Меркурий – на всички научни издирвания. Сатурн е свързан с всички нещастия. А когато светът е веществен, тогава владее Марс. Тези хора, у които има повече желязо, те са енергични, а тези, които имат повече фосфор, те са хора на мисълта; а тези, които имат излишък на злато, те са хора на привличане парите. Грехът е най-силната отрова, която съществува в света. От греха потъмнява умът и ръждясва сърцето, следователно той е един елемент, който трябва да се избягва. Грехът е една силна отрова, за която Господ е казал да я не бутат. И когато умът и сърцето не са, както трябва да са, тогава какъв може да бъде тоя човек? Но Господ е дал и антидот* за тази отрова и този антидот трябва да намерим. Досега аз съм искал да ви го дам, но не съм могъл, защото сте крайни елементи. При все това, туй ме не обезсърчава, защото пак ще дойде време да ви се даде антидотът. И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо, започват да ритат и плачат, при все че това не помага. Нашето ритане и скачане само забавлява Господа. Всичко в живота е пъкъл и чистилище, но действа за добро. Пъкълът например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити. По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре
към беседата >>

54. Вечно млади

участва в Царството Божие, трябва да си обреже сърцето. Когато човек излиза да проповядва, трябва да се опита дали му са здрави гърбът, умът и сърцето, защото иначе ще пострада. Лично на живота не трябва да гледаме, а трябва да гледаме общо на Царството Божие, без да се сърдим, че някого Господ направил цяла нота, а тебе направил половина. Пиесата е такава и ако в нея ти хващаш мястото на осмината, то трябва да си благодарен, защото до ще и време, когато ще те направят цяла нота. Сега може да играеш ролята на писклива висока нота или бас, но друг път ще изиграеш ролята на друга нота и т. н. Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме, и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади, няма да губим силата си и тогава ще намерим вечната разгадка. Ние още не сме намерили любовта, защото любовта всякога търси да помага, да се самопожертва, всякога търпи и е благосклонна. Трябва да се обърнем към основния закон, да станем като небесни деца, а не като глупави деца, и тогава ще се оправят отношенията ни в живота. Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив. В живота помагат следните правила: 1. Трябва да имаме всякога или поне по-честичко молитви, на които всички в едно направление да се молим, и тогава Господ ще ни отговаря. 2. Когато се молим, не бива да се безпокоим, защото безпокойството винаги парализира настроението, а следователно и молитвата. За да ни слуша Господ, трябва
към беседата >>

55. Подквасата

има пояснение на един кармичен закон. Виждаме, че Яков взема с хитрост първородството на Исав чрез едно блюдо леща и после поднесе Исаку мнимия лов, та взема благословението. Оттам и името му Яков, което значи "препинател". "Падам" – арам, това е този свят, а Ханаан, това е небето. И хората от небето дохождат на земята, защото нещо съгрешават там, също както Яков, та затова ги изпращат при Лавана, който е търговец и като такъв добре си знае сметките и работите в света. Изток – значи към Бога; запад – значи към человеците; а север и юг значи към смъртта и добродетелта; затова казва Господ, че ще разпространи Яков към изток, запад, север и юг. После виждаме, че Яков е обещал, че десетата част ще дава на Господа. Десятъкът, който даваме, е маята, подквасата, основата и затова ние трябва да го даваме, за да бъдем благословени. Защо светът гони верующите? – Това нещо е кармично и от своя гледна точка светът понеже има право, ние, верующите, ще трябва да потърпим. Яков, като се срещна с Лавана, забогатя, така и вие, като се срещнете с Христа, Той ще ви научи как именно да
към беседата >>

56. Деца по сърце

своето историческо и мистическо значение. Авраам беше безчаден. Така и всяка душа е безчадна, докато Духът не се е появил. Ханаан означава, че всякой човек трябва да завладее своето тяло. Козелът, за който се говори, е белег на противоречие. Овенът е Христос. Сега вие през един кратък срок трябва да вървите през пустинята, та след това да станете господари на положението. И когато станете господари, ще се въдвори мир и тогава ще дойде мирът. Сега-засега вие още правите кирпича в египетската земя. Полиците, това са вашите картички. Христос трябва да бъде ключар на вашите желания. Той трябва да затваря и отваря. После вие у вас си трябва да имате един Петър, крайъгълен камък. Засега вие като Авраама трябва да хванете най-първо телицата – вашата душа, после – гърголицата, а че най-после овена. Това беше Христос, Който говореше на Авраам. А сега същият говори на хората. Един човек, който прави условия с Бога, не е добър човек. Искайте прочее, но не правете условия с Него. Препоръчвам ви пълна детинска вяра, да станете деца по сърце. По сърце човек трябва да бъде всякога млад, а да бъде стар само по ум. Пригответе се да посрещнете добрините, които Господ ви ги туря някой път в
към беседата >>

57. Ще дойде като светлина

нас е, че всякой иска да морализира другите, а пък аз съм казвал и други път, че никой не бива да проповядва и да говори за онова, което не е опитал. Човек, който не може да живее на земята, въпрос е дали ще може да живее и на небето, защото, ако едно дете не може да ходи у дома си, в широкия свят още по-малко ще може да ходи. Първото нещо от вас е, всякой един да опита Господа в себе си. Трябва да обиколим всичките краища на земята, за да Го намерим, защото, ако чакаме ние Господа да ни намери, много се лъжем. Когато изгрее слънцето, трябва да излязат навънка всички къртици и гущери, за да го потърсят и намерят, ако искат да се ползват от него, защото иначе слънцето ще си мине и замине. Затова ние първом следва да потърсим Господа. От много условия в света зависи да се поквари истината, но ние трябва да бъдем умни и да прецеждаме, също както пясъкът прецежда водата, когато премине през глинеста почва, ще бъде по-мътна. Важни са думите "Не притуряй на Божиите думи " Как да разбираме това? Не бива в това отношение да мислим като онзи свещеник, който допущал, че хлябовете, с които Христос нахранил множеството, били като планини. А ние трябва да се научим да не преувеличаваме, нито да смаляваме, защото грях е и едното, и другото. Ако преувеличите, ще имате недоимък на нещата, а ако намалите, ще имате излишък – и в единия, и в другия случай ние ще страдаме. Когато във вашия мозък се побере баласт повече ще ви причини болки. Мозъкът е само за потребното и
към беседата >>

58. Завета на цветните лъчи на светлината

ще започна, е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитано от хиляди години. Това са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно проучване произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше повдигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение В тази книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тези стихове Това е книгата "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА " (Учителят чете стиховете, които произвеждат червената и портокалената краска ) Аз искам да образувам силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година и всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила. Всички вие образувате съвременния ЕРУСАЛИМ Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и други страни Всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. Това е ЕРУСАЛИМ. Всички съвкупно представят съвременния ЕРУСАЛИМ. Това е ЕРУСАЛИМ, който сме ние. Ние трябва да дадем
към беседата >>

59. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави: — Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стихове, са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват — това е желанието на Христа, защото ако ги не върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред небето и затова трябва да се
към беседата >>

60. Вие сте поканени да работите

има неща, които трябва да се изгладят. Ние сме дали много жертви, та волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви, добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите едно или друго. За в бъдеще, които искат да следват Господа, да решат и Го следват, и да бъдат уверени, че ще имат всичките доказателства. Ние сме в едно предградие. Истината не се бои, но съществува известна дисхармония, която става причина, щото черната ложа да упражнява лошо влияние. Ако сега не направите всичко, невидимият свят ще се намеси и ще изправи сам работата. Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода, тогава дайте и на мен свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мен, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърля срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния мир. С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и себе си. Най-после, ако има някой съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели, сега и в бъдеще ще има още да дойдат, те искат да ме спъват. Затова решете в себе си какво ще правите – това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа.
към беседата >>

61. Защо ви помагам?

започнем работа. Всички философствания трябва да оставим и да пристъпим към работа. Има много условия, при които може опитът да излезе сполучлив. Във всякой един опит борбата е отвън, а хармонията – вътре. Непременно ние ще имаме борба отвън, но вътре, между нас и в нас, не трябва да има борба, защото няма да има никакъв резултат. Има известен ред, който е даден от горе и с който ние ще започнем. Не е нужно, излишно е от наша страна старание да поправяме Евангелието - теософи, православни и прочие, защото всяко учение е добро, но хората може да го приложат за зло. Ние трябва да пазим да не би в този чист източник, който Господ ни изпраща, ние да не пращаме нечистота. За нашата нечистота трябва да имаме друг канал. Трябва да сме чисти, защото и тия, които са над нас, и те ще се отдръпнат. Най-напред аз искам да имате към Господа любов и ако имате такава, тогава ще имате и база за работа. Ако ли не, ще настъпят раздори по въпроси, каквито са кой ще бъде глава, кой пръв и кой последен. Господ е близо, но Той не казва повече от един път. Не се спирайте пред мисълта, дали Господ ви говори или не. Господ говори, защото, когато Той не говори, настъпва униние и смущение. Не се питайте дали сте достойни, но вие покажете, че сте достойни. Раз вие вече поканени на работа, встъпете в изпълнението на вашата длъжност и това, което не можете, Господ няма да ви го вмени в грях. А това, което понякога чувстваме, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим
към беседата >>

62. Въжето на дявола

страдат от човеците, така и хората – от астралния свят Египет, това е сегашният свят тук. Молитвата за да бъде послушана и да бъдат вибрациите интензивни, сърцето ни трябва да бъде толкова чисто, щото молитвата, като отива нагоре, да може да разрушава всички препятствия, които се изпречват на пътя и. Що е всъщност интензивната молитва? То е положението, че ние сме се дотолкова разкаяли от миналите грешки, щото сме готови да изпълним всестранно волята Божия. Затова, когато дойде една лоша мисъл, отхвърлете я, защото тя е едно въже на дявола, което ви връзва. Нашите мисли трябва да бъдат интензивни за добро. Това е тя, волята Божия. И не бива да се вглеждате в грешките на другите. Всяко наше страдание ни иде за благословение и винаги, когато Господ ще ни избавя, Той ще прати други хора да сторят това. Никога не бива да роптаете, защото няма по-неблагодарна в небето работа, отколкото роптанието. Съвременните хора аз оприличавам на конус, в който, като живеят, движат се отдолу нагоре и колкото повече отиват нагоре, открива се по-голям и по-голям простор. И тъй, размишлявайте върху следните четири точки: 1. На първо място имайте търпение 2. Имайте спокойствие 3. Не критикувайте другиго. Погрешките на другите да ви служат само като елемент 4. Почитайте се един
към беседата >>

63. Преходната граница

в съвременния живот имат следния смисъл, че човек, който иска да стане богат, и който иска да знае и не прави всевъзможните усилия за това, не е достоен за богатството и учението. Искат някои да имат Божието благословение и да влязат в небето, но не знаят, че там не е място за грешник и невежа, а небето е място за праведните, за умните и златоустите Затова, който иска да бъде силен, трябва да спази законите в тоя свят. Вие имате противник в света, който противник е дяволът, от който трябва да станете по-силни, за да го победите, тъй като, засега поне, той е по-силният, а правото е в ръцете на по-силния. Вие трябва да вървите или в лявата, или в дясната страна. В лявата страна вървят хората на черната магия, а добрите хора са от дясната страна. Трябва вие да разполагате със знание, но знанието без добродетел не върви. Човек трябва да бъде и твърд като диамант, и пластичен, защото тогава ще бъдете в състояние да посрещнете страданието. Клонът на едно дърво например може да се огъва, защото има живот и вие така също ще можете да се огъвате, ако правилно живеете. Най-висшият смисъл в живота са страданията и най-лошите хора са тия, които не могат да страдат. И когато някой се оплаква от страдания, то е защото иска да върви в левия път. Няма по-голям страдалец от Господа, Когото хората разпъват всеки ден. Всеки един човек трябва да проучи себе си и само тогава ще може да разбира хората. Всичките тия мъчнотии, които сега имате, вие сте си ги предизвикали и си ги носите
към беседата >>

64. Обсадно положение

случая думите "Който намери живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го намери". Този стих прилича на стиха, че лозената пръчка трябва да пребъде върху лозата, за да даде плод. В този живот, който ние имаме в себе си, сме готови да жертваме себе си, но Христос казва, че ще го изгубим. Например, от сегашната война, която се тъкми и предстои, за нас като че ли кой знае какво ще принесе. Но за небето тази война е същото, както двама хора на улицата, които си пукват главите. Може тая велика сила да е казала така, може оная да е рекла онака, но всичко това не може да придаде нито една педя на нашия ръст. Защото всичко това, което става около вас и което виждате и слушате – и мобилизация, и разни подготовки, и въоръжения – нищо абсолютно не решава. Войните в света са за грешните хора. И ние не бива да спъваме един Божествен план, защото тия хора, които ще отиват сега да се трепят, си имат своята карма и когато Господ изпраща наказание, не бива да спъваме. Много нещо бих ви говорил, но виждам, че вие се страхувате, когато трябва нито да се страхувате, нито да мислите за себе си, защото това, което сега става, е математически определено и ако искате да знаете, то е ускорено с една година. Всички тия работи, които стават, трябва да станат, защото са стъпка за работата Божия. Светът отпреди 75 години е в обсадно положение и в 1897 г. на този свят е даден ултиматум от небето и срокът на този ултиматум изтича в 1914 г. Обаче Турция се провини и се оказа, че не е
към беседата >>

65. Елохим

в живота, а разнообразието – то е животът, затова Духът трябва да мени своето състояние, обаче между всички тия състояния трябва да има хармония. Например, ако един човек често го изобличаваме, става твърдоглав, но пък и ако много го галим, ще става друга реакция. Даже когато някой човек ви каже обидна дума, вземете я от Господа, за да се благословите, но ако ви каже блага дума, пак благодарете. Често пъти ний гледаме на всичките въпроси от наше гледище, но Господ знае защо стоят грешниците на това място, на което ги гледаме. Когато пазим един човек в душата си – пазим Господа. И що е духовното развитие? Развитието не е нищо друго, освен душата да бъде отзивчива, пластична, щото да възприеме една Божествена мисъл и да възприема Господа, да действува така, както е волята Му. Когато Господ например ни налага да мълчим, ние трябва да слушаме. За да бъдете благодарни Господу, гледайте да бъдете в хармония с Него, защото, ако храните някаква лоша мисъл към някого, да знаете, че Господ не работи Божият Дух не може да работи там, гдето има криво разбиране, яд и свада. Ний трябва да бъдем винаги готови да изпълним онова, което Той желае, защото само тогава ще бъдем щастливи. Господ иска, щото между всичките Негови чада да има съгласие и мир, защото Господ в Себе Си е Любов, Мъдрост, Истина. Може вие да страдате, може да сте в униние и утеснение, Господ е, Който ще ви избави от това мъчително положение. Ето защо вие дръжте Господа Бог, мъчно може да Го
към беседата >>

66. Обсадно положение

че се каза Аврааму да излезе от бащиния си кът, нещо като когато една мома, като се ожени, напуска бащиния си дом. Тук важното е послушанието и бащиният дом значи областта, в която душата е вързана и не може да излезе. Но защо трябва да излезем? Защото имаме хиляди желания, които са живи, и когато искате да изпълнявате волята Божия, те са, които ви запират, като че ли нещо ви тегли. И чудното е, че така се увличаме от ежедневните наши сплетни и нужди, щото не си запираме ума да мислим за Господа, следователно никак не си приготовляваме и провизия за далечните сфери, през които пътуване ни предстои, а това именно е голямата грешка, която правим. Каква е нашата опитност? Павел за себе си твърди, че бил до третото небе, но вие каква опитност имате в това отношение? Не мислете, че като отидете отвъд, та ще ви посрещнат с финикови вейки. В много отношения вашият живот тук се гледа често пъти от невидимите също както ние гледаме например на мравките, които всякой ден можем да стъпкваме и да им разваляме къщите. И когато чувствуваме нещо необикновено, да знаем, че някое същество от невидимия мир ни е настъпило. Да, дълбоки са тайните, които са причинили падането на човека. Това ще ви разправя, когато някога се повдигнете, а сега, нужно ви е само да знаете като как да ходите из пътя, в който сте поставени. Търсете вие същественото за днес, също както един адвокат изучва дадено дело, насрочено за разглеждане днес. Така и ние трябва да държим само желанията,
към беседата >>

67. Събрание, водено от г-н П.Дънов

на Бога за всичките милости и благости и за закрилата, която имаме от Него в тия трудни обстоятелства за
към беседата >>

68. Името Господне

има три важни думи "Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя." А и в този псалом има важните думи "Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава, за милостта Си и за истината Си." Значи тук се иска да дадат нещата, които имат ред и порядък. Ние не можем да хвалим Бога и да Го осветяваме без самаго Него. Значи, за да можем да осветяваме името Божие, ние преди това трябва да осветим тялото си. А да дойде Царството Божие, трябва нашето сърце да бъде готово, защото Царството Божие има отношение към сърцата ни – ако не е дошло Царството Божие за сърцето, значи то още не е организирано. Има, както виждате, и изпълнение на волята Божия, а и волята Божия има тоже съотношение със сърцето. Три са състоянията, през които индивидумът* минава в своята еволюция: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. И само когато има себесъзнание, той може да следва Господа. Който има само съзнанието, там има и страх и играят пушка, сабя и пр., т.е. грубата сила е преодоляющата. Най-горе стои свръхсъзнанието. Ще възрасти Господ само тия, които имат себесъзнание, а тия, които Господ не възраства, те са в сферата на съзнанието - животинството. И така, има три велики сили, които действат: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. Върху безсъзнанието действа името Божие и там са всичките същества, които имат разум. За да славим Господа, трябва да има един обект – не може да благодариш на Господа, без да ти е дал нещо. Затова, когато има да славим
към беседата >>

69. Всекиму според вечната Правда

"Гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях". За всяка работа в света трябва да има двама, които да започнат работата. Вие трябва да намерите кои са тия двамата. Трябва да размишлявате върху тия думи Помислете кои са тия двама, които трябва да се съберат. Тримата, вече е направлението, посоката, към която трябва да се стремите. А в числото две винаги ще намерите, че няма ред и порядък. Онзи, който иска това от туй число, не разбира реда на нещата. Защо искаме Бога? – Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда. Във време на страдание трябва да призоваваме Господа. Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе, Той е в своето местожителство, та не слиза тук. Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува, не иска следователно да еволюира. Казва се, че двама или трима, каквото и да попросят в Мое име, ще им бъде. Но знайте и не изпускайте от предвид, че два елемента не могат да се съединят без изискуемите условия. Който химик щете питайте върху този въпрос, всякой ще същото да ви каже. Същото е и с нас. Само ако разполагаме с изискуемите условия, Господ ще отговоря на исканията ви. Ако например не слушате, Господ няма да ви отговаря. Ако някога ви са изпратени нещастия – благодарете Богу заради тях. Бъдете щастливи и в иманието, и в нещастието.
към беседата >>

70. Към всички

година, за която ви бе казано. Бурите, които се повдигат, са неща, които трябваше да дойдат, за да се опита вашата вяра, вашата Любов. Зад тия бури стои Един, Който наблюдава вървежа на всичките работи, Един, Който не дреме. Той е известен през всичките векове, с Името на Когото се крепи всичко. Аз съм с вас, не бойте се. Всичко ще се преобърне за добро. Тия, които нашествуват, ние ги знаем. Те минават под много имена. Но Господ е Господар на света и без Него нищо не
към беседата >>

71. Назидавайте себе си

с нас. "Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим." Прочетете това Юдино Послание всинца, защото е много интересно. В 20 стих има думата "назидавайте", а това значи да съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за да очистиш сърцето, значи да го обработваш, да има кой да му помага. В българския език има поговорка: "С един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо Ако човек работи заедно с Господа - тогава да. Но един ученик може да работи със своя Учител само, когато има постоянни съобщения с Него. Душата умира, погинва, духът пада, но не умира. Душата има нужда от съживяване, духът има нужда от повдигане. Материалният свят и духовният свят са двата полюса в живота, слизане от духовния свят в материалния и качване от материалния свят в духовния. Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за да добият хората прогресивна мисъл, т.е. да осъзнаят, че всичко, което Бог е създал, е добро. Накъсо [Накратко], този закон се изразява със самопожертването, а към тази добродетел ни тика Любовта. Без любов не може да има самопожертване, без самопожертване няма прогрес, няма прогресивна мисъл, няма просветление на ума. Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят,
към беседата >>

72. Умни и силни

, за да сте синове на виделината." Какво е искал да каже Христос с думите "Ходете във виделина"? Виделината към душата има същото значение, както светлината за нашето тяло. Ходете във виделината, за да сте синове на Божието Царство. Човек расте, както и семето на растението нагоре. Думата "син" значи наследник. Христос казва "Всичко, що Отец има, Мое е, както Той има живот вечен, така е дал и Мене. Ходете във виделина, за да знаете пътя си." Трябва да знаем стремежа си и с какво да се занимаваме. Например пчелите се стремят мед да събират, хората – блага за земния си живот, а тези, които се стремят духовно, те трябва да се стремят за небето. Там е място не за бедни и не е странноприемница, но за души пречистени и подготвени – синове на виделината. Който чисти душата си, приема виделината, която пречистя душата. Человеческата душа е растение на земята, трябва да се обработва земята и душата ни да даде плод. Ходете във виделина, за да се пречистите и да дадете тези плодове, добри дела, които се състоят в добро желание, мисъл, която ще даде своя плод. Ние никога не можем посея добра мисъл, ако не извършим един акт. Актът е съединителната нишка в земята, за да даде плод. Всяко едно желание трябва да го използуваме, да го оплодотворим, да узрее, за да се ползуваме, а иначе не ще се спасим. Казваме, че Бог е благ, ще ни спаси, но "спасение" значи промяна на условията, за да се развие у нас сърцето, и след като се спасим, тогава именно трябва да работим, а не
към беседата >>

73. Като младенци

дам пояснение на първите два стиха "Докато наследникът е младенец, не се различава от раба, ако и да е на всичко господар". Ние сме още раби, понеже сме младенци -трябва да възмъжеем. Като младенци сме още под настоятели и домостроители до назначения от бащата срок. Домът на Царството Божие се гради и когато бъде всичко готово, ще се позволи на сина да влезе в него. Тук не можете да живеете без къща, всеки се стреми да има своя къща, иначе може да го изпъдят всяка минута. Така и за астралния свят трябва да си съградите къща. Както тука на земята, така и на небето трябва да имате дом. В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите да направят земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат. Синът на Агар, това е човекът на плътта, а синът на Духа е от Сара, т.е. Господ даде Духа по обещанието си чрез устата. Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва "Тук петел ще пее" и когато ще се изменят условията, жената казва "Сега ще пее женски петел", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие. Но докато сте младенци, сте под отговорността на бащата. Когато бащата греши, синът страда и е в опасност, а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност. Ако греши бащата, то и синът, който
към беседата >>

74. Ще постигнем

изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска да ни се каже с надеждата? Надеждата е от Бога. Тя е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето си, надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. Казваме за някого, че е без надежда – отчаян. Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. Да бъдем радостни в надеждата. В добрите си желания сме радостни и доволни, а когато - не, значи, че роптаем. Ако е надеждата с нас, ако вярваме, че ще реализираме добрите си желания, то как е възможно да не сме радостни? Обаче, при все това ние почти винаги сме недоволни и нерадостни, и обезкуражени, то е защото ние не сме в правия път и не си даваме труд да вървим с Божиите закони. Ние искаме да имаме любов – то е мебел, ние искаме да я имаме, обаче нямаме къща къде да я поставим. Ние трябва да имаме къщи от добри дела, да сме си съградили здрави къщи, от здрав материал, и тогава да си доставим мебелите и да имаме ум и мъдрост, да се наредят мебелите добре и да поставим при здравата къща фенер. Истината да освети, защото там, където има светлина, не дохождат крадци да ни обират, а крадци ги има както тук на земята, така и на небето. Те ни крадат добрите дела, мисли, любовта и пр. Може би
към беседата >>

75. Делението

– това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита кои са причините, за които човечеството страда, ще кажа Лозунгът "Разделяй и владей!". Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както сянката върви след господаря си. Христос казва "Всяко царство, всеки организъм, живот, всеки организиран народ разделя ли се, няма да устои ". Ще ви докажа защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва "Ако царството се раздели, и домът няма да устои ". Следователно и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират. Фалиментът не е нищо друго, освен това, че ставаш слуга, вол, впрягат те на нивата и онзи с остена казва "Понеже ти си се учил да разделяш и владееш, хайде сега "дий". Днес всички българи на нивата все това учение проповядват дий, дий, синко, разделяй и владей, разделяй една бразда от друга. Казвате "Колко са хубави тези ниви". Питам "Не може ли житото да расте, без да се дели земята?" Едно време, преди да е съществувал човекът, как са расли всички плодове и цветя? Начинът, по който днес се култивират всички растения и овощия, е нов. Мъжът казва "За да готви жената добре, трябва да се набие". Господарката казва "За да си гледа слугинята
към беседата >>

76. Смел и решителен

означава "солена вода". Христос в един стих казва "Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?" Солта е потребна в живота "Мария избра добрата част". Знаете ли коя е тя? Аз ще ви оставя да мислите и после ще ви говоря за това. Когато сестра и се оплаква, че не и помага, Христос и отговори, че за много работи се грижи, а едно е потребно, именно което Мария избра. С това искаше да й каже, че хората с хиляди години са се занимавали все с тия работи и нищо не са придобили. Искате да правите добро някому или дойде някой да ви иска нещо, спазвайте това правило, както е Христос казал "Да не знае лявата ви ръка що прави дясната". А вие давате, без да благославяте, и за това предизвиквате в него гняв и озлобление, като мисли, че вие сте длъжни. Ръката е най-главният инструмент в човешкия организъм. Чрез нея се оформяват всичките мисли и желания. А знаете ли кой е богат? – Богат е само Бог. Хората са слуги или господари. Ако знаеш – господар си, ако не знаеш – слуга си. (Пример за изпадналия богаташ на един остров, гдето слугата му става господар) Господ е изпратил всяка душа да се развива и й е определил място. Всичко, което сега имате, Господ ви го е дал и вие нямате право да разпилявате (примера за укрухите*(трохи), които Христос заповяда да приберат) Защо е человек беден? – Беден е, защото, когато е бил богат, е разпилявал, т.е. не е знаел как да употреби богатството, което Бог му е дал. После Господ го поставя в положение на бедняк, за да го смири, т.е. да не е
към беседата >>

77. Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта

възрази "Може ли човек да живее без пожелания?" – Не казвам, че не трябва човек да пожелава, но в пожеланията да научи великия закон, по който да постъпва, т.е. да види дали това, което пожелава, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава, защото не е важно само да създава жив организъм временно. Вие създавате живота на едно дете, но не минават и 2-3 години и Господ ви взема това дете. Плачете и се чудите защо умря вашето дете. Причината за това нещо са вашите пожелания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малки в Царството Божие. Под думата "малък" се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва "Как и да е ще се прекара този живот". Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, и на която господарят носи храна 3-4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Питам какъв е сегашният наш живот по отношение на бъдещия ни? У нас трябва да се зароди силно желание да се повдигнем като мислещи същества и да изпълним този велик Божествен закон във всичката му пълнота, за да може да се наречем велики в Царството Божие. В небето има специални комисии, които разглеждат сметките и делата на хората. Който иска повече да се осведоми, нека се позанимае с окултните науки. Ти може да се молиш по четири пъти на ден, но ако в миналото не си
към беседата >>

78. Постоянството

всичко и не се обезсърчавайте! Постоянството е пробният камък в живота, с него се опитват силите на човешката душа. Аз ще ви разкажа баснята за жабите. Две жаби живели в едно блато, близо до къщата на един богат земевладелец. Веднъж пожелали да видят какво прави техният господар. Като влезли вкъщи, видели един котел с мляко, което жената току-що издоила и поставила насред. Те надникнали да видят що има в котела и паднали вътре. Започнали да обикалят наоколо дано намерят изход да излязат навън, но това било невъзможно. Едната се изморила и помолила другарката си да слязат долу, за да си отпочинат, но другарката й отговорила да има предвид, че това е мляко, та ако слязат, ще умрат. Обаче тя слязла и се удавила. Другата постоянствувала да обикаля, докато избила млякото и на повърхността се образувало масло, на което стъпила и излязла навън. Така и вам трябва постоянство, да образувате опорна точка и да стъпите на здраво, за да се качите в духовния свят. Често вие се заблуждавате, когато мнозина ви разправят за истината. Оставете всякой да говори каквото си иска. Всяко отделно нещо е истина за лицето, което казва. Вие гледайте истината, която е във вашето сърце, какво ви говори. Не приемайте истини от всекиго. Христос ви е казал истината и от нея се ръководете в живота, бъдете верни и постоянни на това, което имате, за да не ви пресаждат. Както може да се вземе пшеницата и да се сложи царевица, но все царевица ще поникне, не може да е пшеница. Характерът
към беседата >>

79. Онова, което ще повдигне човека

твоето писмо. Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление на българския духовен бит. Това, според моите сведения, не е за първи път. В миналото на тоя народ са ставали още по-интересни неща. Сегашното е един отклик от миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажете набраното с векове. "В края на жетвата Аз ще имам думата – казва Господ. – Плодът ще покаже всичко в своята истинска форма." Първо Посл. Кор. 3 ; 1-23. Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Зная, вам ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място. Ако първият человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-чистата есенция на човешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? – Не. Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. "Роденото от плътта е плът" – казва Христос – сегашното положение; а "роденото от
към беседата >>

80. Поздрав за новата 1914 г. Към всички

за да бъдете синове на виделината." Виделината за душата е това, каквото е светлината за тялото. Храненето, растенето, развитието на тялото е невъзможно без светлина Също така е невъзможно за душата да расте, да се развива и да даде плод без виделина Както светлината произтича от слънцето, тъй и виделината иде върху душата от Бога. Светлината не е едно и също нещо със слънцето, също и виделината с Бога. Светлината ни подсеща за слънцето, виделината ни упътва към Бога. Когато имаме светлина в облачно време, не можем веднага да посочим где е слънцето, защото не го виждаме от облаците. Това ще направим, като се възползуваме от придобитото си знание и опитност, като размислим колко е часът кое годишно време имаме и следователно где приблизително в дадения момент би трябвало да се намира слънцето След това ще се взрем по-внимателно в определената посока, вероятно ще зърнем по-силна светлина, ще видим, макар и мрачкаво, слънцето Също така, имащи виделината, изпращана от Бога, ние със същите усилия, опит и знание можем и трябва да търсим Бога. Когато детето се роди, майката и бащата му дават условия за живот и растене на тялото. Също така, кога се ражда човек, дава му се виделина - условие за развитие и растене на душата. За нашия стремеж да живеем на небето се искат условия. Такива са условията, които спомагат на душата да се очисти и обогати духовно Защото небето е за живот само на души, богати духовно, чисти, облечени в сватбарски дрехи Да бъдем синове на
към беседата >>

81. Беседа за празника на пролетта

важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се започва друга, нова. Някои може да кажат: "Защо?" - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени. В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали
към беседата >>

82. Ето човекът

или человѣкъ на български се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи Исус, Човекът, който иде на Земята, брат на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, когато излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човека“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият
към беседата >>

83. Житното зърно

емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“.
към беседата >>

84. Четирите основни елемента

четири елемента за съграждане духовния живот: Божествената любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля. Когато децата изучават аритметиката, имат да изучават четири основни действия. Когато един химик изучава химията, също ще срещне четири елемента. Когато Божествената любов се ограничава в себе си, тя проявява Божествения живот, от Божествения живот се ражда Божествената мисъл, от Божествената мисъл се ражда Божествената воля, а от Божествената воля - нашият живот. Ако Неговият живот не се произвежда в нас, не можем да мислим. Когато искаме Господ да заживее в нас, трябва да създадем Неговата любов - трябва да Го обичаме, защото иначе няма да живее в нас. За да създадем тия четири неща, необходими са още шест неща, които трябва да знаем. Има три неща, които лъжат. 1. Вкусът - той иска да изпитаме стомаха от какво се нуждае; може известна храна да е сготвена от лошо месо, но подправена с миризми, посготвено, излъгва вкуса, но когато отиде в стомаха, последният я отхвърля. 2. Сърцето ни. То ни лъже, затова трябва да слушаме душата си - тя не ни лъже. Защото сърцето приема ласки, а душата ги отхвърля 3. Интелектът. Каквото е отношението между сърцето и душата, такова е отношението и между интелекта и ума - те се контролират от духа. За да превъзпитаме вкуса, сърцето и интелекта, трябва да слушаме съветите на стомаха, душата и духа -ума, а за това трябва да знаем как да храним своите стомах, душа и ум Знаем ли това, ще бъдем здрави. Где е тая
към беседата >>

85. Мисли от г-н Дънов

гръден кош, обаче пребъдва под лъжичката, гдето се усещат удоволствията. В главата е Духът. В духовния свят се хранят с нектар, и то с една милионна част от онова, което тук употребяваме; затова ония, които тук са навикнали да ядат много, се измъчват, когато минат в духовния мир. Земята е едно училище и място, гдето духът черпи сили и опитности. Който живее добре, той е учен человек, макар че е прост, според нашето разбиране. Затова и ние трябва да се научим добре да живеем. Който ни нагрубява, той е забулен в нещо, затова защо да му се сърдиш за грубата му обноска или за това, че не те разбира? Най-мъчното нещо е да търпиш. И този, който може да търпи, е велик човек. Ние отиваме пред Господа, молим Му се: "Дай ни това, дай ни онова", а пък ни е страх да си снемем от гърба старите грехове, които крием от Него и с които не смеем да се разделим. А за да снемем, трябва да се изповядваме на един стар свещеник и Господ ще влезе в него, ще ни изслуша и ще ги снеме, и след това възможно е до един месец да добием ясновидство. Изповедта може да стане и на уединено място, като си представим във видение едного от братята Господ също ще обземе представяния ни брат и ще ни изслуша и освободи Не се изповядвайте на млади хора, защото възможно е да не са достатъчно силни да понесат греховете ви и можете да станете причина да паднат. (Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския манастир, комуто казал и
към беседата >>

86. Познайте Истината и Истината ще ви

един е свободата в света. Под думата "свобода" да разбираме широчина на своите действия, мисли, желания, които са скрити в нас, и премахване всички стесняващи ги условия. Свободата е едно качество на Духа. Да лишим някого от свобода, е падане. При изгубване условията за развиване свободата се ограничава. Например изгубване една част от тялото - ръка, крак, това е намаляване на свободата. Изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо всички чувства е пълно ограничение на свободата. Истината е условие да се възвърне свободата на духа. Свободата подразбира три условия. Първо, свобода на тялото. Второ, свобода на волята и трето - свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта. Христос казва: "Истината ще ви направи свободни." Истината ще ни покаже пътя към свободата. Не всяка мисъл, желание, воля ни носят свобода. Всяка дума е хвърлена граната. Всяка дума е съчетание от мисли. Една лоша дума, мисъл може да ни лиши от свободата. Казаната обидна дума произвежда своя ефект. Всякога трябва да имаме мярка, за да пробваме, мерим своите мисли и желания. Тая мярка, тоя пробен камък е Христос. Той винаги трябва да бъде пред нас и в ума ни. Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак. Само че не всички са от едно и също качество, трябва да знаем кои от тях да избираме. Мислите и желанията са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е духовното. Тия мисли и
към беседата >>

87. Явлението на Духа

които занимават човешкия ум, много, с които човечеството се е занимавало и в миналото; такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието „дух“. Много умове имат смътно понятие за духа. Даже и в ума на хора, които притежават обширни знания, това понятие е смътно. Ще попитате: „Как е възможно човек да бъде учен, а неговите понятия за духа да бъдат смътни?“ Аз отговарям: Много естествено. Ако бяхте лишени от зрение и имаше пред вас една картина, вие щяхте да имате за нея твърде смътно понятие. Следователно и на учения човек понятието за духа може да бъде смътно. Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности да дойдем в съприкосновение със самата действителност на нещата; защото може да имаме понятие за света и неговите наредби пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай. Ще ви дам един кратък превод на думата „духъ“. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват триединството на Бога, трите сили, които се проявяват. Буквата „У“ – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре, показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата „X“, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото проявление, т.е. двете сили, които не са съгласни, които
към беседата >>

88. Талантите

върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея. Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантите да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до истината, други – по-далеч. Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл. Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така. Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това –
към беседата >>

89. Любовта

станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък. В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние. Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата. Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат
към беседата >>

90. Сънищата на Йосифа

си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя
към беседата >>

91. Законът на служенето

си зададат въпроса какъв смисъл може да се крие в думите: „А който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“. Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи. Исус настоява само върху едно нещо: върху служенето – човек да знае как да слугува. Слуга – ето една прозаична дума, която ни изобразява най-ниското обществено положение. Но има различни слуги – в някоя бирария, в някоя кръчма, в някоя кухня, в театъра, в университета, в министерствата и т.н. В известен смисъл всички хора са слуги, само че не всички признават това. И тъй, в света има два вида служители: едни, които разбират своите длъжности и знаят как да ги изпълняват, а други, които не знаят как да слугуват. Последните наричаме обикновено управляващи хора, господари, които седят и чакат други да им слугуват, учат другите как да работят и слугуват. Всеки иска да бъде в първата категория – господар. Християнското учение обаче поставя диаметрално противоположното на тоя принцип; то поставя именно принципа, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга; то казва, че Син Божи не дойде да Му послужат, а да послужи. Ние сме заставени по закона на необходимостта да бъдем слуги. Някой казва: „Аз съм господар“; не, той се лъже, ако мисли, че е свободен, че на никого не слугува; той служи най-малко на стомаха си, който го заставя да върши работа, която не му е винаги приятна – да му сготви хубаво, да
към беседата >>

92. Важността на малките неща

двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки, по една вътрешна слабост, презира малките работи. Дават ви едно петаче, казвате: „Не струва нищо; да са хиляда, 10, 100 хиляди лева, разбирам, но петаче – аз не съм просяк!“ Дават ви един орех – „Ти ме обиждаш; да ми дадеш 5–10 килограма, разбирам, но с един орех ти, господине, подиграваш ли се с мене?“ Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак!“ От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща. Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо? „Не ги презирайте, защото вие обиждате техните ангели, които им служат на Небесата. Ако презирате тия малките, вие презирате ангелите, на които малките са деца.“ Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове, и те, като влязат, отварят място за големите. Ако клиновете бъдат големи и тъпи, как ще се забият? Тъй че малките неща отварят път на големите. И в света целият процес на развитието върви отначало с тия дребни неща, които вие презирате; на тях се дължи всичкият прогрес на вселената. Ние казваме, че ралото цял свят храни, че като изоре орачът добре нивата и я посее, тя дава голямо плодородие. Това е тъй, но не бива да забравяме и ролята, която играят
към беседата >>

93. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 год. – войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Събранията станаха в миналогодишните места – колибите (вилите) на Ан.Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная, на последния – за трапезария. Присъствуват 81 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Cт. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и пр. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана, през деня, на помещенията, докато възрастните слушаха беседите. 10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На
към беседата >>

94. Съборна среща в Търново

и 20 минути, преди обяд, по поръка на г-н Дънов г-н Пеньо Киров повика в преподавателния салон някои от онези членове на Веригата, които още не бяха си отпътували и които случайно бяха дошли. Събраха се 14 души, а именно: Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Тодор Бъчваров, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Костадин Иларионов, Никола Ватев, Деньо Цанев, Драган Попов, Петър Тихчев, д-р Христо Дуков, Серафим Шиваров, Петко Епитропов. На тези 14 души се дадоха от г-н Дънов по девет житни зърна, след което се каза: Тези зърна ще ги пазите. Те ще бъдат за духовното и материално развитие на българския народ. Ако не грешите, в тези зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе у вас. Ще ги пазите добре. Гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или нещо друго. Тук г-н Дънов веднага мина да разяснява пентаграма и каза ... (Много малко успях да запиша, защото нищо не разбирах.) Има ключове и змии - там са лошите духове - адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщения за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее, и три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в 13-а сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема - пентаграма, ни показва, че времената са дошли, и най-първо Този (сочи образа на Христос на стената),
към беседата >>

95. Мир вам!

е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката душа живее на земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен Закон, закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. И в този смисъл ние трябва да се учим постоянно, да намерим ония условия, при които безсмъртието може да съществува. Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие, може и да бъде смъртен и да придобие безсмъртие. Смърт и безсмъртие – това са две положения. На научен език – безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действат в природата. Смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съдинение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво именно то съдържа в себе си. Когато влезете в една съвременна концертна зала, за да послушате един симфоничен оркестър, ако имате тази способност да наблюдавате, вие ще видите, че най-първо, когато дойдат свирачите със своите инструменти, които са повече струнни, те ги изваждат из кутиите, след това почват да нагласяват цигулките, да определят тоновете на жиците, които са опнати някои повече, други по-малко. В това нагласяване има известно съотношение. И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и започват да свирят. Знаете ли колко време трябва на един цигулар, за да може да влезе в
към беседата >>

96. Необходимостта да познаваме Бога

и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатството, което тя желае да припечели. Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и то не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за добиване на живот у тия разни същества. Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие. Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите. Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате; дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти. И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист. По същия закон Господ иска да ни научи да усвоим метода, начина да придобием живота. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил. Изгубил го е по една проста причина, и сега се стреми да изправи своята грешка. Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва постоянното разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил. В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му забранил да се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и
към беседата >>

97. Колко по-горе стои човек от овца!

на еврейските фарисеи, че са предизвикали Христа да каже такава велика истина; другояче Той не би я казал. Хора, крайно формалисти, които комара прецеждат, а камилата поглъщат, хора специалисти, виртуози да откриват и изтъкват чуждите грешки – фарисеите не могли да си обяснят как тъй да може да се нарушава съботата. Според тяхното схващане, според закона Мойсеев, съботата трябваше да се прекарва в почивка и бездействие. Евреите разбираха почивката своеобразно, както именно и българите разбират неделята. Българинът ще вкара воловете си в обора, ще остави ралото под хамбара, ще се облече добре, ще си тури калпака и ще отиде в кръчмата, дето още с влизането си ще извика: „Дай сам половин кило винце: днес е неделя. Шест дни трябва да работим, а седмия ден ще пием – ще се веселим“. Подобни схващания имаха и евреите за съботата. И Христос ги изобличава, като прави едно сравнение: „Ако вашата овца – казва им Той – падне съботен ден в някоя яма, нали ще я извадите; и не, разбира се, от обич към овцата, а за да не пострада вашият интерес. Но щом трябва да направите добро на човек, който се нуждае от помощ, повдигате голям въпрос, че в събота не трябвало да се възстанови неговата ръка“. Христос прибавя и нещо повече – „А колко е по-добър човек от овца“, т.е. колко по-високо стои разумното същество от неразумното. Ако вие за вашия стомах готвите 4–5 часа на ден, за да го нагостите, понеже постоянно блее, и казвате: „Да не го измъчвам, да го понахраня“, защо, когато
към беседата >>

98. Фарисей и Митар

какво чудно има, че двама души: един фарисей и друг митар, влезли в храма! Действително, няма нищо чудно за онези, които разбират нещата, но за онези, които не ги разбират, всичко е чудно. За онези, които разбират, всичко има смисъл, а за онези, които не разбират, всичко е безмислица. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на моята днешна беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей“ произлиза от еврейската дума „параш“, която значи „да разделяш“. Има и една арабска дума, „фарси“, която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма; да знаеш един език „фарси“ подразбира да го знаеш много добре. Христос представя в тази глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките техни отличителни черти; и тази изрядна картина би заслужавала да се намира във всяка къща за образец. Какви са очебийните черти на фарисея, и какви – на митаря? Не е достатъчно да се каже: „Той е фарисей“, или: „Той е митар“, а трябва да знаем външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до особеностите на техния душевен склад. Само така ще можем да си уясним вложената за нас в текста идея и да се възползваме от нея. Христос е бил велик художник, той е дал две
към беседата >>

99. Условията на вечния живот

момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е. Сега мога, като Архимеда, да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона. Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. И право е казано: „Открил Си го на младенците“. – Този млад момък не е далеч от истината. Той е проумял първообразния език, на който Господ е говорил. Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувства, действа правилно: и граматически, и логически, и философски. В неговата душа има мир и съгласие, няма спор за думата „вечен“ – дали тя трябва да бъде поставена пред или след думата „живот“. „Това е външната черупка на нещата“, казва той. „За мене е важно тя да бъде в моя ум, в моето сърце, да е проникнала дълбоко в
към беседата >>

100. Страхът

тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните; чувство, вложено в живия организъм да извърши известна мисия. Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи противни или зловредни на нашия живот. Това чувство служи просто да ни предпази от всичко, което може да ни повреди. Кога, в кое време се е появил страхът у хората? Според общоприетото схващане, той се е зародил с грехопадението. По-напред човек не е знаял какво нещо е страх. И действително, страхът има двояко проявление: външно и вътрешно. Когато едно дете направи за пръв път погрешка, веднага чувството на страх възниква в неговата душа. На кого душата е тиха и мирна, като направи малко съгрешение? Веднага изпъква в нея това чувство на страх. Значи в душата влизат известни елементи, които я заплашват. Допущам, че имате къща, подът на която е направен от чам; веднага се заражда у вас страх, че може да се запали и изгори. Има, значи, известен елемент, който е турен във вашия под, вещества, които могат да горят и пламнат, може да възприемат тия свойства, и цялата ви къща да изгори. Като е работило в органическия свят с хиляди години, това чувство е направило хората и животните роби на страха. Обаче страхът има и добра страна: благодарение на него се е образувала бдителността. На много животни краката са станали дълги вследствие на страха. Животно, което има дълги крака, всякога е страхливо. Това можете да го
към беседата >>

101. Духът и плътта. Приливи и отливи в

много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената. И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за
към беседата >>

102. В начало бе

орех и най-философският въпрос в християнството. Хиляди спорове са ставали върху този стих и, разбира се, различните философи, проповедници и верующи го тълкуват всеки по своему. И в православната църква е имало спорове върху Словото, даже са се били заради него, но въпросът с бой не се разрешава. Какво трябва да разбираме в обикновения смисъл под думите "В начало бе Словото", кое е това начало? Когато искат да разискват известен философски въпрос, съвременните философи правят известни допущания – вземат нещо като принцип и върху него обясняват определено нещо. Например, един негърски проповедник обяснявал създаването на човека по следния начин: "Бог цял ден се мъчил, направил човека от кал, турил го на плета и го сушил още три дни". Обаче, някои от слушателите го попитали: "Ами този плет на какво се крепи?" - "Това не е ваша работа" - отговорил им проповедникът... И съвременните философи имат по един плет, върху който сушат Словото и човека, разрешават всички въпроси и казват: "Човек е направен от кал и е изсушен на плет". И ако ги запитате за плета, те ще кажат: "Не е ваша работа да знаете това". Но понеже този плет седи на пътя, по който се движим, дойдем ли до него, спираме се и обикаляме наоколо. Така и един евангелистки проповедник говорел за пророк Йон и казвал: "Китът цял час се мъчил и бая зор видял, докато глътне Йона". По същия начин сега и ние седим по цели часове, за да разрешаваме въпроса, но той още не е разрешен. "В начало бе Словото, и
към беседата >>

103. Словесното мляко

на Мойсеевия закон се казва: „Не пожелавай“, а в това послание на Петър се казва: „Пожелай“. Кой от двамата е прав? И двамата са прави от свое становище. Обаче ако Мойсей бъде на мястото на Петър, ще бъде крив, и Петър, ако бъде на мястото на Мойсей, също ще бъде крив. Мойсей казва да не пожелаеш – какво? – власт, богатство, жена, а Петър казва пожелай – какво? – словесно мляко. Защо? Защото то е необходимо за духовното растене. Първото нещо, което потърсва детето, когато излезе от утробата на майка си, е цицката мляко, защото като сучи, расте и се развива. И Петър казва същото – да намерим цицката, която ще ни храни духовно, защото ако не я намерим, по същия закон, както детето, не можем да живеем. Подир 3–4 години, когато детето порасте малко, изникват му зъби, което ще рече, че неговият организъм се пригажда вече за твърда храна. Същото е и в духовния живот: не бива да се възприемат още отначало твърди учения, които може да причинят смърт. Пита се: Дали всички, които живеят на земята, са смукнали това словесно мляко? Не всички, и затова умират. Майката трябва не само да роди детето и да има мляко, но туй мляко трябва да бъде и непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, подир няколко дена ще отрови с млякото си детето. Също и свещениците, които по отношение на паството си са на мястото на майките, когато проповядват, и учителите, когато преподават, ако се смущават и тревожят, тровят своите
към беседата >>

104. Учителите

думи малко по-другояче, отколкото обществото. От чисто органическо гледище светът има няколко института, които са Божествени, например бащата и майката, домът. Те са първите институти на земята: по-благородно и по-светло учреждение от дома няма, и по-високо от званието на баща и майка пак няма. Истина, има много бащи и майки на земята, но те са всъщност пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: те с кръвта си предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата „кръв“ подразбирам не обикновената кръв, а оная кръв, която във всички случки на живота остава неизменна, една и съща. Няма да се спирам сега да обяснявам разликата между тази двояка кръв; едно само мога да кажа – че тя не е оная преходна изменяема кръв, но другата, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и която собствено има същинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отсетне се разлива и разнася благоуханно у окръжаващите това вече порасло дете. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека. Туй, което съвременните хора наричат „възпитание“, то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена; там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. Може да дресирате маймуна, може да дресирате гълъб, но щом
към беседата >>

105. Бележки измежду разговорите с приятелите, казани от Учителя

между другото, и "топове". С топовете сега само развалят къщичките на хората - не могат да ги убиват. Направил си човекът къщичка, удрят го с граната и хоп, изпъждат го от къщичката. Само че когато след изпъждането му от къщичката се намери отвъд, важно е по-скоро да се събуди и да дойде в съзнание. За да се оправи на някого работата, трябва на друг да се развали. От 2000 години работите на дявола бяха оправени, а на хората не им бяха оправени работите. Сега работите на дявола ще се развалят, а на хората ще се оправят. Отсега нататък, който иска да му върви, да казва ИСТИНАТА, а който иска да си загуби гражданските права,, нека
към беседата >>

106. Разговор за Откровението

някой едно пророчество, той трябва да се върне назад във времето, когато пророкът е изказал това пророчество по известни формули, да разбере какво е искал да каже. Когато от пророчествата се вземе известна емблема, за да се разбере нейното значение, трябва да се види от кого я е взел пророкът, кой я употребява: военни, религиозни или други. За подобно се отнася - та при тълкуването трябва и да й се предаде такъв характер. Тръбите, конят са военни емблеми, книгата - религиозна и пр. Четирите ангела, свързани при реката Ефрат (.Откровението), представляват четирите поробени народа около тая река, които сега ще се освободят (Асирия, Вавилония, Армения и ..). Ангелът в 10; 2 на Откровението, който излезе с книжката, показва новото учение, което ще дойде. Числото 10 показва царската власт, която е сега в 10 държави. Питат ме: кой ще победи в сегашната европейска война: германци или руси? - Който казва, че в настоящата война ще победи Германия или Русия, Съюзът или Съглашението - не разбира духа на пророчеството. Няма да победят нито едните, нито другите, ще победи третият - Христос. Отгоре ще дойде победата. От тия царства ще изчезне едно, за да се въздигне новото царство на Христа, а това ще бъде царството, гдето работи Христос - Българското царство. Гледам, турили в новата софийска църква "Александър Невски" статуята на цар Фердинанд. Това е светското. Защото, за да се причисли някой между лика на светиите, това значи много - трябва обаче по-рано да страда.
към беседата >>

107. Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин

не се отива на християнско. Яков (Битие 31; 23), докато не стане митар и не се покае, не става праведник. Павел, в ''7 глава Послание към Римляном'', дълго стоя митар, за да стане християнин. Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането. Така бе с България, така ще бъде и с Германия. Така е било, така ще бъде с всеки горд човек, с всеки горд народ, държава. Религиозни не могат да бъдат всички. Такива са само тия, които са готови. Светът ще се спаси от един човек, който се е обърнал към Бога, защото той може да закваси много хора. Не е потребно количество, а качество. В религиозно отношение е потребна опаковка. Едни са ядки, други черупки, трети обвивки. Необходимо е теория и опит. Един човек вярва в себе си, друг в обществото, а само високо духовният вниква в същинската причина и той вярва само в Бога. Някои проповядват, че няма Бог. Например учителите учат с такива лекции в училищата. Бог от това не се страхува, защото е силен и търпи всичко, но всеки, който сее, ще пожъне своите плодове. Виждаме ученици застрелват своите учители. Бог е една необходимост за човечеството. Съвременните хора нямат понятие за вяра даже, а философската страна на понятието "Бог" никак не я разбират. Когато човек добие истината, ще получи равновесие. В един град пратили комисия да пита Господа, защо е направил царете. Техният цар бил много лош. От най-щателната справка по книгите на сътворението се видяло, че Господ е направил само човека, а не и цар. Те са от
към беседата >>

108. Идването на Христа

облаците. А как ще Го видят тия, които са под облаците? Облаците, това са стихиите, бурите, дъждът. Как ще видим Христа? – Така, както когато се е възнесъл. А в каква форма се рисува в нашето въображение образът на Христа? Има в нас едно чувство, което ни подсказва начина на Христовото идване. А ако схващате във вашето въображение, какво ще бъде идването на Христа, то е интересно. Любовта отделна ли е от човека? Тя може да се прояви и като съзнателна сила, и като несъзнателна, и като самия Дух, който движи нещата. Христос ще се яви в трите свята: 1. в астралния* – за нашата душа; там ще се яви висок, снажен, обвит в светлина; Неговата мисъл, Неговият ум са светлината около Него; 2. в духовния свят; 3. на земята ще се "яви на бял кон", ще ходи, ще проповядва и гдето мине с белия кон, ще влече хората след себе си. Ще кара всеки да вземе кръста си и да тръгне да проповядва. Конят е силата –
към беседата >>

109. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята

беседа с едно изречение, казано от Христа: "Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята." Може би самото изречение да ви се види несвързано и да кажете: "Че какво общо има с нас и с епохата, в която ние живеем?" Това се отнася именно за епохата, в която живеем. Человечеството без вяра не може да съществува. Обикновената вяра в живота се крие във всички. Всичко започваме с вяра: който започне да строи къща, има вяра, че ще я доизкара и прочие такива предприятия има, започваме ги с вяра, че ще сполучим. Обаче Христос не разбира тази вяра. Той подразбира вяра, която не съществува тука на земята. Вярата, за която Христос говори, е една разумна вяра. Вярата в моите схващания, това е почва. В природата сеем на почва: за пшеницата, лозето, растението и пр. трябва да има почва, за да се посеят. Следователно това можем да приложим и в човешкия живот. Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее. В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра. Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. Без вяра не можем да развием една мисъл. Разумната вяра почива на известни закони. И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово зърно, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим. А когато имаме почва за вяра, тя ще вирее. И съобразно тая почва да култивираме вярата. Христос подразбира друго още. Той казва: "Син
към беседата >>

110. Ако ме любите, ще опазите моите заповеди

за тоя свят, а не за оня, както повечето хора твърдят. Между невидимия и видимия свят има отношение, както между корените и клоните на растенията. Когато вървим в пътищата Христови, светиите и светлите същества се радват, че сме във връзка с тях и те ни хранят. Дървото се храни от корените и от клоните - отдолу и отгоре. Ако опазваме заповедите Христови, ще ни даде всичко, което попросим в Негово име. Ако не ни дадат това, което искаме, то е, защото сме сгрешили. Земята не е място за страдания - тя е училище. Без нея не може да се повдигнем. Ние сме разплакали не веднъж земята и тя като се разсърди заради нас, показва ни отношението си със своите разтърсвания - настръхва й козината от нашите лоши дела. Като се вслушваме в заповедите Му, Той ще се изяви нам в светла мисли, желания. Необходима е Божествена Любов, която се проявява в благодатта. Що е благодат? Пример: в река Темза има малки кораби, 20-30 хиляди, които ловя - риба, и се препитава целият Лондон. При отлив тия кораби остават на сухо. в тинята. Дойде прилив - това е благодатта - те се повдигат и заплават из морето, отиват да рибуват. При благодатта има прилив. Трябва да търсим тия моменти на Божествения Дух в прилив. Изгубим ли тоя момент, ще изгубим благодат¬та и трябва да чакаме 12 часа, а то е 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века и пр. На първо място да приложим Божествената Любов. Тя работи в сърцето. То е най-важният орган. Сърцето отмерва пулса и когато Божественото сърце пулсира, ний
към беседата >>

111. Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли

необходимост в органическия свят. Необходима е в строежа на органическия живот. Учените хора са я изследвали и знаят състава й. Има три вида соли в света. Отношението между трите вида соли е едно и също. Солта е един процес в природата, който предпазва от гниене. Човешкият живот е съединение на два елемента: киселина и основа. В човека има дух и материя, които, съединени, образуват живота. Той бива свръхсъзнателен, самосъзнателен, съзнателен и подсъзнателен. Самосъзнателният живот е: "Познай себе си", както определя старата философия, т е. да се пази равновесие. В живота трябва да има мисъл, чувства и воля. Това е животът на самосъзнанието. Сегашните хора са обезсолени, а Христос казва: "Солта да не обезсолее." Човешкият живот обезсолява, като изгуби своя смисъл. Когато човек изгуби своето равновесие, той бива мрачен и може да се самоубие. Съвременната наука е изучила човека до всичките му подробности в неговото телосложение, но това е само вънкашната страна на човека. Последният е като орех с три черупки, три обвивки. Най-вътре е душата, тя е самият човек. Да мислим, чувствуваме, действуваме - това е човекът - душата. В живота трябва да имаме насока. Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът
към беседата >>

112. Искайте сила, имайте вяра

североизток носи нещо ново. Ще ловят антихриста - времето дойде вече - отлагане няма. Единият му крак е в Ромения, другият в Гърция. Той е като голям октопод - за да се освободим, трябва да се отреже кракът му. България ще е последна на пожара. Кармичните работи, ако има да се прекарат, не може да се отминат, ако няма - пожарът ще ни заобиколи. Който може да изтърпи, той ще остане, другите ще си заминат - от там ще гледат, по-отдалеч. 1914 година носи свободата на отечеството. Тя носи свобода. Нали я искахте? Тя решава балканския въпрос. Тия страдания са нищо. Има още по-ужасни неща. Тия неща не са отсега - те се приготовляват от хиляди години - сега се изиграват. Трябва да носим - не бива да казваме, че не можем. Който си е носил кръста, втори път не ще го носи - един път се носи кръстът, а не два пъти. От две денонощия североизточният бурен вятър противодей- ствува на по-ранния югозападен и казва: "Не ви искаме." Да иска човек отвлечени неща, трябва да има стъкло в камер обскурата си, както във фотографията, за да приемем светлината. Без стъкло нищо не може да се отпечата. Годината 1913 вдигна, наруши международното право, а 1914 година наложи Божественото право и цели 45 години ще се продължава ликвидирането на народното право, за да настане Божественото право. Когато Бог слезе на земята, Той плаща 50% заради хората и тия последните - само 50%. Той прави амнистия 50% - наполовина. Хората не се поправяха и нещата не се промениха, и тежките събития се
към беседата >>

113. Христос ще дойде и ще се прояви

1. във видимия свят, 2. в астралния свят, 3. в Божествения свят. Когато ще дойде Христос, хората ще бъдат в изстъпление духом и всички ще Го видят. Това виждане ще бъде на плач. Не Го ли виждаме сега? Дрехите Му оплескани в кръв. Дълго време ще ходи на бял кон да Го видят всички - това е в буквален смисъл. "Агнето" - това значи огън - ще бъде в астралния свят - там ще се види като огън. На физическото поле Той ще се проявява в много личности. В умствения свят - като мисъл, в астралния свят - като чувство, а във физическия свят - в неговите движения, във външния израз на нещата. Човек трябва да има разбиране на нещата. Суматохата е в света. Първото заблуждение на хората ще бъде, че всеки човек ще се почувствува като Христос по закона за рефлекцията. И сега ще почнат да се явяват хора, които ще се казват Христос. Има вече в Америка, Франция, Англия. Това е, че духовната любов се обръща на плътска любов - ще се народят деца и тук е вече кривият път, който ще доведе гонението и ще образува реакцията. Човек трябва да разбира, че е израз на Бога и тогава Бог ще действува чрез човека. Ако се явява борба, състезание за първенство - сме на кривия път. Ако тургаме и редим нещата не по световни нареждания, то ще бъдем в правия път, иначе ще грешим. Щом почнем да чувствуваме, че Духът Христов действува чрез нас - сме в правата посока, а когато почнем да мислим, че ние сме Христос - сме в кривата посока и грешим. Трябва да имаме индивиди в Божествената хармония и тогава ще
към беседата >>

114. Равновесие между Мъдрост и Любов

е физически човек. Асириецът - умственият човек. Израил - духовният човек. Градът на слънцето се нарича сега Озирис - от корена озари. В Египет 19-та династия е царувала няколко хиляди години и е дала старата култура на Египет, която римляните са развалили. В подземията на пирамидите са закрити още много неща, които ще се открият и изследват. Вследствие падането на един камък се е отворила дупка и са намерени много старини. Там е написано всичко за Христа. Законите не бива да се издават. Христос затова разпнаха слугите му (духове), защото даде учение не навреме. Природата към глупавите е взискателна, а към умните - снизходителна. Природата ни дава правила, за да се реформираме. Начинът е само с вода, а не да се пречистваме като оная жена, която, за да почисти къщата си, забуха чергите, мете пода и повдигне праха нагоре, та изпълни стаята и са необходими после 2-4 часа, да се пречисти въздухът. Законите за реформацията трябва да научим, а те са: от малкото да направим голямото, от семката да направим глава чукун- дур - цвекло за захар, а не фабрики, машинарии и после от милиони килограма цвекло някакви килограма захар. Да не сме като оня поп българин, който, като турил детето във водата, да го кръщава, то умряло и рекъл: "Дайте друго." Така Христос от 5 хляба Му се възложи да приготви повече хлябове и нахрани хиляди хора. Елементите на хляба ги имаме във въздуха. Чете се от Послание към Ефесяните, глава 3. Последните стихове са за вярата, любовта - да се
към беседата >>

115. 8000 години

920 000 дни 8000 х 12 месеца = 96 000 месеца 96 000 х 4 седмици = 384 000 седмици 384 000 х 7 дни = 2 688 000 дни 2 920 000 х 24 часа - 70 080 000 часа 70 080 000 х 60 минути = 42 048 000 минути 42 048 000 х 60 секунди = 252 288 000 секунди Най-дългият период от сътворението на Земята е първият период - слизанието на човека от небето до Земята, а то е след млекопитающите. Първи са слезли растенията. Първият период е 75 000 години. Под "Адама" подразбираме белия човек, духовния човек, а духовният Адам е от времето след Христа. Всички по-раншни раси са знаели за бялата раса и са я очаквали като един месия. Най- старата раса е бялата във физическия свят, всички други са по- стари в духовния свят, а по-млади във физическия свят. След бялата раса иде шестата раса - светещата раса, наречени Синове Божии. За нея ще се изменят и природата, и климатическите условия. Сега лошите мисли и желания на хората са образували един тъмен пояс около земята. Господ потопи човека (Битие 6...) в астралния свят. Яков - крадец, лъжец...и му рече Господ: "Няма да се наричаш Яков." Физическото тяло е сформировано в милион години и то е вече завършено. Сега се формира астралното тяло. Изчисление: 8000 х 12 х 4 х 7 х 52 х 365 х 24 х 60 х 60 = числото на годините от сформируване, създаване на света. Всеки период колко е продължавал, е отбелязано в слоевете на земята при всяко напластяване. Да се слезе в ада, ще се почувствувате десетки хиляди килограми по-тежки. Само героите слизат в ада -
към беседата >>

116. Великден

целия християнски свят днес се взема текстът за Христовото възкресение: само в Америка има 80–90–100,000 проповедници, а в България 3,300 свещеници, които проповядват днес върху възкресението – навсякъде се говори за него. Понеже толкоз души говорят за възкресението, аз искам да направя едно малко отклонение. Разбира се, мнозина разглеждат въпроса исторически и философски – възможно ли е възкресение? Спорът е и от чисто физиологическо гледище – възможно ли е човек да възкръсне? Идеолози и богослови пишат и се мъчат да доказват, че възкресението е възможно, но и те не могат да го докажат. Спирам се върху тия думи: „Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа“. Учението върху Отца и Сина и Светаго Духа е дълбоко учение. Каква е тази наука? Често вие изговаряте тия думи: „Отец“, „Син“ и „Свети Дух“, но какъв смисъл имат тия думи за вас? Те ще имат смисъл за вас само когато могат да произведат известен ефект. Когато държите една кибритена клечка, никога не може да опитате нейната сила, ако не умеете да я запалите; само когато я запалите, можете да усетите нейната сила. И възкресението ще бъде предмет неизвестен за вас, ако вие не запалите тази дума като кибрита – да произведе във вашия ум и във вашето сърце светлина, или ако я не посеете като семе – да изникне, да видите плода ѝ. Доста е в живота на човека да има две или само една такава дума, която да разбира както трябва, и той ще стане гений; когато разбере две
към беседата >>

117. Многоценният бисер

ви говоря върху най-маловажния наглед стих от прочетената глава от Евангелието на Матей, в свръзка с друг един закон, седмият и най-велик закон на природата – законът за рода. Във всяко нещо има род – мъжки и женски. Кой не знае що е мъж и що е жена? Има само спор кой от двата пола седи по-високо. Казват: „В началото, когато Бог създаде човека, направи мъжа“; и мъжете, като защитават този въпрос от свое гледище, изкарват, че те, поради това, стоят по-високо; жените пък, като защитават своята кауза, казват, че те именно седят по-високо от мъжете. По този въпрос има спор и в науката – между учените хора. Дълго време учените хора са претегляли мозъците на мъжа и жената, за да видят колко грама тежат, и по тежестта са определяли техните качества и са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът седи по-горе. Обаче има аксиома в херметическата философия, че всяка истина е наполовина истина, и обратното, че всяка лъжа е наполовина лъжа, т.е. че всяко твърдение е наполовина вярно, и всяко отрицание – пак наполовина вярно. Следователно, когато човек твърди нещо, ако иска да е прав, трябва да снеме 50% от своите твърдения. Нали знаете онази българска поговорка за мъжа, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки и избягах!“ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят!“ – и мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после
към беседата >>

118. Новото основание

имат съотношение. Какво трябва да разбираме под думите: „Никой не може да положи друго основание?“ Аз ще взема стиха в неговия обикновен, широк смисъл. Основа – това е една прозаична дума, кой не говори за основа: градиш къща – казваш „Турям основи“, насновавате платно – казвате пак „Турям основа“, правите някое химическо съединение – търсите пак основата. В геометрията основа наричат опорната точка, следователно и за съществуването на самия Живот потребна е такава основа, такава опорна точка. В какво седи именно тази основа? Казва се, че не може да се положи друга основа, сиреч ние не можем да изменим основата на Живота; не можем да изменим човешката мисъл, човешките желания, човешката воля, сиреч не може да ги изменим в тяхната същина; вие не можете да направите една мисъл да не е мисъл – вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете да я измените; значи вие можете да измените нейната външна форма, но никога не и нейната същина. Следователно аз ви говоря за един основен закон: никой не може да измени това основание, което Христос е турил. Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и Радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест. Туй основание, което Христос е положил (и по тази причина той слезе от Небето на Земята), има две опорни точки – това е принцип. Когато вие
към беседата >>

119. Божественият Промисъл

с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш, че има Божествен Промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение? Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание върху малките неща. Той казва направо на учениците Си: „Не бойте се: вашият живот е осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а е взел числото 5? Тук има един закон, и всеки, който се намира в този закон на числото 5, той не пада без волята на Отца. С второто сравнение Христос ни казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“ – и спира там. Може да си кажем: „Каква важност има, че нашите косми са били изброени?“ Именно там е важното. За да бъдат преброени тия косми от Господа, да ги държи Той в Своята сметка, те трябва в себе си да имат някакво значение. А знаете ли колко са тия косми на главата? Мнозина са ги преброявали. Някои хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за
към беседата >>

120. Изкушението

от трети до единадесети, където се говори върху изкушението. Много от вас са чели тази глава и са размишлявали върху трите изкушения. На пръв поглед изглежда, че изкушенията, които дяволът предлага, са много прости. Но в тези три изкушения има трояко разбиране, т.е. в Евангелието не е дадено падането. Великата истина, скрита в трите изкушения, е енигма. Защо именно дяволът трябваше да предлага на Христа да направи камъните на хляб? Това са три психологически момента в живота на всеки човек. Всичко, което Христос е преживял в изкушенията, и всеки един от вас ще премине; някои не са достигнали до този стадий, но ще дойде ден и ще го преминат. Затова трябва да се осветлите върху мъчнотиите, които ще срещнете тогава. Не мислете, че лесно може да се добие безсмъртие; който проповядва такова учение, той не проповядва Истината. Когато говорим за безсмъртието, за изпълнението на Волята Божия, ние разбираме друго нещо. Следователно трябва да разбираме тези три велики падания във всяка душа. Дяволът казва на Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.“ Думата ако предполага едно условие: „Ако си син Божи…“ Но имаше ли нещо грешно, ако Христос можеше да преобърне камъните в брашно? Имаше нещо изкусително за дявола в това да можеше да види процеса как Христос преобръща един камък в растение. Но Христос, който разбираше много добре заповедите Божии, знаеше, че всяко нещо има свое предназначение, т.е. че и камъните имат свое предназначение. Сега аз
към беседата >>

121. Блудният син

единадесети стих. Христос е неподражаем в своите примери. Блудният син е един великолепен сюжет, върху който велики проповедници в света са държали знаменити проповеди, извеждали са поука за това как трябва да живеят поколенията. Доколкото зная, всички проповедници от времето на Христа до наше време са се ограничавали само върху блудния син след неговото съгрешаване и връщане, но в този пример Христос е вложил много по-дълбок смисъл. Съгрешаването на блудния син е резултат и ние трябва за знаем причината защо по-младият син е напуснал баща си. Всички казват, че по-малкият бил блуден; човек може да страда в света, без да знаем причините. Ще ви кажа една аналогия между тези двамата братя: при един знаменит свещеник в Русия се явил един господин да се изповяда; този господин бил престъпник, който извършил едно убийство. Той се изповядал за престъплението и изповедникът го посъветвал как да опрости греховете си. Както знаете, има известни закони, които задължават изповедниците да не изказват съобщените им тайни, обаче убиецът излязъл и съобщил на един стражар кой е извършил това престъпление. При сегашните закони ще запитат: „Щом е извършил престъпление, заслужава ли да бъде помилван?“ Така разсъждават хора, които повърхностно разбират света. Обаче онези, които разбират, ще кажат кой е истинският виновник. Тогава кои са причините? Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя
към беседата >>

122. Молитва

сутрин ще бъде върху молитвата. От чисто философска и научна страна, има доста спор върху молитвата; има спор и в църквата как трябва да се моли човек. Религиозните хора спорят върху формата и начина – дали трябва да се молим прави, или да коленичим; хората на науката гледат дали има нужда от молитва, т.е. дали молитвата е нещо нормално в човешкия живот, или е нещо анормално. Аз трябва да ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч. Защото, за да се изрази молитва, трябва известна форма, следователно речта е създадена, за да се моли човек. Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение. От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се
към беседата >>

123. Добрият самарянин

сутрин ще бъде върху добрия самарянин. Ще взема стиховете от 23-ти до 37-и. Този добър самарянин е станал много обикновен, т.е. ние мислим, че го разбираме. Можем да кажем, че в известен практически смисъл разбираме неговото значение, но аз ще погледна малко от друго гледище върху този въпрос. И така, завързва се разговор с един законник – доста учен човек, философ за времето си, следващ дълбоко учението Мойсеево; той се интересува от един много важен въпрос, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наследя живот вечен?“ Христос му отговаря: „В закона що е писано, как четеш?“ А той му отговаря: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататък Христос е искал да му обясни кой е нашият ближен. Този разказ е една драма, действащото лице е онзи господин, който излиза от Йерусалим и отива към Йерихон – вие сте чели историята. Онези, които пишат драми, искат да изградят характери. Друг герой на тази драма е самарянинът. Преди него се явява един свещеник, но понеже е зает, той отминава и казва: „Това не е моя работа“; свещеникът върви по дясната страна на пътя и когато забелязва падналия човек, минава от лявата страна. След това от лявата страна минава един левит, но и той не се спира. Най-после минава един самарянин и се спира. Сега, имаме следните действащи лица: свещеникът, левитът и самарянинът с мулето си
към беседата >>

124. Стари и нови мехове

е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите: казва, че никой не бива да налива ново вино във ветхи мехове, защото последните ще се разпукнат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? – Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри; от 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти, докато дадат едно петаче, защото те имат природен страх, чувстват се слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства, както младите. И затова Христос казва, че новото вино трябва да се налива в нови мехове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи; всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си
към беседата >>

125. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме за 4-ти август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2-ри август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето
към беседата >>

126. Свобода на Духа

за свободата е Духът. Под думата „свобода“ разбираме един свободен живот, разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света. Дето има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята. Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“. Синът и Духът са едно и също нещо; Синът е проявление на Бащата и Майката; интелигентността на Сина е израз на интелигентността на Бащата и Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето. Как можем да познаем човека? По светлината на неговите мисли, желания и действия. Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора. Някой път мене не ме радва, дето хората са религиозни. По думата „религиозен“ разбирам човек, свързан за нещо, както са свързани с въже крава, кон и други животни. Свързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свързва свободата на човека или обществото. Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла
към беседата >>

127. Рождението

това е най-ободрителната дума в живота на земята. Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство. Често запитват: „Как може да се влезе в Царството Божие?“, „Как можем да се освободим от ограниченията на законите, на природата, и можем ли да ги владеем?“ Аз отговарям: Когато се родите. Говоря за думата „раждане“, а не за „прераждане“: човек се е прераждал хиляди и милиони пъти. Започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата. Прераждането е процес, а раждането – един завършен цикъл от този процес. Като се казва в Евангелието „Днес се роди“, разбира се, че Онзи, Който е заченат преди милиони години, най-сетне Се е родил. Кой се е родил? Христос Господ – Той Се е родил. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“. Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия
към беседата >>

128. Истината

на Христа; „Що е истина?“ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. „Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие!“ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие!“ И вие щом изговорите „Равновесие!“, катастрофата е избегната. Когато изследвате
към беседата >>

129. Милосърдието

зададете въпроса каква връзка има между Корнилия и неговото видение и нас, които живеем в 20-ти век – хора с напреднали идеи, хора културни, с критически умове, които претендираме, че сме овладели природните сили. Всякога трябва да имаме предвид следующата мисъл: нашите възгледи и теории, нашето обяснение за Живота не представлява действителния свят така, както той е всъщност – това са само наши схващания за света. Всъщност, какъв е светът реално, това е една енигма, която и милиони години да живеем на Земята, едва ли ще я разгадаем. Цитираният стих има отношение към индивидуалния живот на човека. На Земята, в сегашната фаза на развитието си човек има трояко отношение, има три длъжности: към себе си, към ближните си и към Бога. Когато говорим за човека, трябва да се запитаме дали става дума за индивидуалния му живот, дали за живота, който се проявява при отношенията му с неговите ближни, или пък за Живота, който се проявява, когато сме свързани с Бога. Защото във всяка от тия три гледни точки светът има различен изглед. Ако потърсим как съвременната наука разглежда Живота, ще видим, че тя има следующето схващане: личният или индивидуалният живот не може да се продължава след смъртта; животът е складиран вътре в тялото и е само едно негово произведение; мисълта е произведение на мозъка и следователно, когато тези органи се разрушат, и животът, и мисълта изчезват. Тъй говори съвременната официална наука, такива са нейните възгледи. Според нея, мисълта е продукт на
към беседата >>

130. Ти знаеш

кости да оживеят?” Може да се запитате каква тайна се крие в това изречение. Ще си кажете: “Ние сме запознати с тези кости, колко пъти сме ги варили, колко сме ги виждали по гробищата! Кост е това”. Но тези кости, за които аз ще ви говоря, никога не сте ги виждали. Това, което мислите, че виждате в света, е толкова вярно, колкото състоянието, когато човек сънува, например, че е богат, а щом се събуди, нищо не е останало от богатството. Господ пита пророка: “Тези кости могат ли да оживеят?” Костите в този смисъл представляват един скверен живот, живот в потенциално състояние. В религиозен смисъл мъртвите кости означават живот без движение. Ще запитате може ли живот без движение. В метафизичен смисъл това значи безсъзнателен живот. Всяка кост живее индивидуален живот и ако някой я премести и пораздвижи, тя ще си каже: “Слава Богу, че се намери някой да ме премести”. Костите представляват израилския народ, разпокъсан от лошия живот. И понеже няма единство между отделните личности в него, те са мъртви. Костите представляват човека след смъртта му. Те са единственото нещо, което остава непроменено. Според окултистите, вътре в тях е скрит новият живот и когато човек дойде отново на земята, ще вземе онова, което е скрито в тях. Ето защо пазим костите на своите близки. Някои казват: “За мене е безразлично какво ще остане след смъртта ми”. Но вън от своите кости, човек е нищо. Сега, човек трябва да се научи да мисли философски, да гледа на всичко като на нещо
към беседата >>

131. Поради радостта

от обикновените стихове – стихове, от които всички жени се страхуват. И понеже се страхуват, често искат мъже да станат. Също и синът, когато иска бащата да му плаща, той се поставя в положението на слугата и казва: “Защо баща ми плаща на слугата, а не и на мен, аз също му работя”. Там е злото на света, това значи неразбиране на собственото положение. Така е не само между жените и синовете, но и между хората от всички професии. Метачът иска да стане стражар, стражарят иска да стане пристав, приставът иска да стане началник, началникът – министър, министърът – министър-председател и т. н. Вечен стремеж. Това не е лошо. Христос употребява този стих, за да изрази една велика идея. Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”. Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената. Чрез човека, заченат у нея, тя ще стане човек. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж. От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж. Законът за подобието съществува – роден си, ще раждаш. У вас трябва да се яви една велика идея. Съвременният век е век на бръщолевене, говорене и т. н. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Когато детето бръщолеви, то е на мястото си, защото се учи. Когато някой се учи да свири на цигулка, например, той дълго време ще скърца по струните и това е необходимо. Обаче, ако се яви да дава концерт някъде, ще го изпъдят. Той трябва да скърца вън някъде, докато се научи, а после може да влезе в залата
към беседата >>

132. Да възлюбиш Господа

е голяма в закона?" А Исус му рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първата и голяма заповед. А втора, подобна на нея: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тия две заповеди всичкият закон и пророците висят." Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите; от това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учението на живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е тоя Бог. Някои искат да разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин. Оставете настрана философските разисквания и гимнастики на ума. Тоя въпрос се решава чрез опит. Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. – Как познаваме, дали имаме опорна точка, или не? – Когато застанете на
към беседата >>

внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите. От това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учението на живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е Тоя Бог. Някои искат да разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин. Оставете настрана философските разисквания и гимнастики на ума. Тоя въпрос се решава чрез опит. Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. Как познаваме дали имаме опорна точка, или не? Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка. Ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под
към втори вариант >>

133. Да я не пия ли?

даде Отец, да я не пия ли?" Всички знаят, какво нещо е чашата. В сегашния живот чашата играе важна роля. Тя е нужна при всички увеселения и забави. В нея наливат вино, ракия, разни спиртни питиета. И лекарите си служат със същата чаша. Те разтварят лекарствата в нея и ги дават на малките деца, които се отвращават от тях. Христос казва на учениците си: „Чашата, която ми дава Отец, да я не пия ли?" Тая чаша представя процес на човешкото развитие; тя е емблема на нещо. Забелязано е, че цветовете на всички явнобрачни растения имат форма на чаша. Да пиеш от Христовата чаша, това значи, да минеш през известен процес, вътрешен или външен – физичен, сърдечен или умствен. Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Навуходоносора в огнената пещ, представят прояви на три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв характер, или на един ум. Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите убеждения. Когато Вивилоняните искаха да им наложат своите обществени и религиозни възгледи, те не се подчиниха. В живота има принципи, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия принципи, той носи последствието на своето отклоняване. Това изпитание се отнася не само за отделния индивид, но и за дома, за народа и за цялото човечество. Да не ви се вижда чудно, когато индивидът, домът, народът и цялото човечество
към беседата >>

даде Господ, да я не пия ли?" С думата „чаша" са запознати всички. В съвременния живот изобщо чашата играе важна рол. При всички увеселения чашата служи - най-хубавите вина трябва да се наливат в тази чаша. Сега именно Христос казва на учениците Си: „Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?" Често и лекарите, и те дават чаша; и малките деца, които не са свикнали към тази чаша, изпитват отвращение към нея. Но чашата вътре в себе си съдържа процес на известно развитие, тя е емблема в живота, и ако забележим в природата, всички онези растения, на които цветовете са явни, не тайнобрачни, изобщо имат такава форма - форма на чаша. И в този смисъл, да пиеш известна чаша, значи да претърпиш известен процес, вътрешен или външен, сърдечен, телесен или умствен. Аз взимам на друга страна тези трима младежи, които били хвърлени по заповед на Навуходоносора в огнената пещ, понеже те изразяват три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв ум. Но виждаме в тази глава, че тези трима младежи стояха толкова високо в умствено, нравствено и духовно отношение, обичаха своя народ и когато вавилоняните искаха да им наложат своите възгледи в обществения живот, те се отказаха от тях, не се подчиниха. Тъй че в живота има известни принципи, които трябва да държим всякога, ако искаме да се развием. Сега изпитанието е не само за един индивид, за един дом, но и за цял народ, за цялото човечество. И нам не трябва да ни е чудно, когато новият свят или Бог постави индивида
към втори вариант >>

134. Мъдростта

стих във връзка с основата на Живота. Какво отношение има Мъдростта към човешкия живот? Отношението на Мъдростта към човешкия Живот е такова, каквото е отношението на майката към детето. Какво би се ползвало детето, ако майката беше глупава? Ние никога не можем да се домогнем до онова дълбоко, вътрешно разбиране на човешкия Живот. Той има двояк смисъл – тесен и широк. Тесният смисъл е преходният живот, а широкият смисъл е безсмъртният живот. Казахме, че Мъдростта и Животът са както отношението на майката към детето. Следователно, вие ще бъдете неспособни да започнете живота си, ако Мъдростта не вземе мястото на една майка. Апостол Яков определя каква е Мъдростта, определя едно от нейните качества, един от нейните атрибути, а именно – Чистотата. Ако няма Чистота, няма Мъдрост. Тъй както, ако майката няма любов към детето, тя не е майка. Следователно, имаме ли Чистота вътре в себе си, имаме и Мъдрост. Това е първата връзка и всички сполуки в Живота зависят от тази Яснота и Чистота. Яснота и Чистота са синоними. Защото ако нашите очи нямаха яснота и чистота, какво бихме правили, тръгнем ли на дълъг път? Разбира се, че ще срещнем големи препятствия. Следователно, ако в живота си имате препятствия, това показва, че в Мъдростта липсва основният атрибут – Чистотата. И тъй, ние трябва да положим Чистотата. Тя е необходима и в науката. Всички Велики учители, които са идвали да просвещават света, са имали тази Чистота, т. е. имали са основния атрибут на Мъдростта.
към беседата >>

135. Христа да придобия

спра само върху последната фраза: „Христа да придобия.“ Думата придобивам е позната и на малки, и на големи, и на учени, и на прости, и на добри, и на лоши, и на умни, и на глупави – всички се стремят към придобиване. Няма същество, което да не се стреми да придобие нещо, колкото нискостоящо и да е то. Друго нещо е дали този стремеж съответства на нуждите, скрити в същността на дълбоките причини на Живота. По-важен е стремежът за придобиване и върху него почива растенето и развиването на човека. Защото тялото, сърцето, умът и Духът си имат свой стремеж на развитие. Когато говорим за придобиване на Христа, трябва да разбираме какво е това. Аз зная, че имате различни мнения, всички искате да хванете Христа, да го придобиете. Можете да придобиете вол и да го турите в обора, можете да придобиете кон и да му турите юзда, можете да придобиете кокошка и да я турите в курника да я храните, можете да придобиете хубава рокля и да я турите в гардероба, може да придобиете шапка и други неща. Можете да придобиете и едно дете, но него няма да го турите ни в курника, ни в гардероба, а ще го държите в ръцете си, на гърдите си. И тъй, трябва да се прави съществена разлика, трябва да притежаваме качеството да различаваме нещата. Всеки, който е тръгнал в Правия път, в пътя на човечеството или, казано в най-висш смисъл, в Божествения път, той трябва да различава двете съществени неща – да различава злото от Доброто, лъжата от Истината, неправдата от Правдата, омразата от Любовта,
към беседата >>

136. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

извадки от великата Божествена книга, от която Христос черпел. И десетте девици – пет разумни и пет неразумни са предмет на Божествената книга. Малцина са чели и четат тая книга. Ще се спра върху тия стихове да обясня техния дълбок вътрешен смисъл дотолкова, доколкото е нужно за вас. Защо Христос взима десет девици, а не пет? При това, Той прави разлика между тях и казва, че петте били разумни, а петте неразумни. Защо не са били две разумни и осем неразумни, или осем разумни и две неразумни? Значи, има известно отношение между числата. Мнозина се запитват, кои са били тия девици? Десетте девици представят цялото човечество, от което половината са били разумни, а половината – неразумни. Както делим човечеството на разумни и неразумни, така можем да го разделим на бели и черни. Досега са съществували четири раси хора: черна, червена, жълта и бяла. Бялата раса е най-младата. Някога черната раса е била на върха на своето развитие. Тогава черните хора са били интелигентни, а не както сега. Грехът се явява за пръв път в черната раса, от която и до днес са останали представители в лицето на петте неразумни деви. Петте разумни деви са представители на бялата раса, която непрестанно работи за възстановяване Царството Божие на земята. Казват за някого, че е добър или лош. Това е криво разбиране. Човек не може да бъде едновременно и добър, и лош. Той е или добър, или лош. Златото не може да бъде едновременно и ценно, и както обикновените метали – неблагородно. Златото
към беседата >>

извадка, която Христос е почерпил от една велика Божествена книга, и десетте девици са именно от тази Божествена книга. Разбира се, вие не сте чели тази книга и малцина са, които я четат. Аз ще се постарая да ви обясня дълбокия вътрешен смисъл на това нещо, но доколко сте в състояние да разберете това, което е потребно за вас? Защо Христос взима десет девици, а не пет? После, Той прави разлика между тях - петте били разумни, а петте - неразумни. Защо не са били две разумни, а осем неразумни? Значи има едно съотношение между нещата. Мнозина си задават въпрос, кои са тези деви? Тези девици - това са целокупното човечество. Значи половината от човечеството са умни, а половината неразумни. В това отношение можем да разделим човечеството на черни и бели. В света са съществували досега четири раси: червена, черна, жълта и бяла. Бялата е най-млада раса. Било е време, когато черната раса е била на висота на своето развитие. Черните хора не са били както днес глупави, а са били най-интелигентни хора. С тази раса започва грехът, и тези пет неразумни деви представляват черната раса, а петте умни представляват бялата раса, която сега работи за възстановяване царството на земята. Неправилно схващане е, когато казват, че едни хора са добри, а други - зли. Човек не може да бъде едновременно добър и зъл. Правилно е човек да бъде или добър, или лош. Златото не може да бъде едновременно и ценно, и безценно. Ценният камък не може да бъде едновременно и ценен, и безценен. Това,
към втори вариант >>

137. Разсмотрете криновете в полето как растат

велик не само в големите неща: в създаването на хората, световете, а и в малките неща. Той казва:" Идете и се научете от криновете..." Какво ще се научите? Първо - търпението. Второ - тишината. Те не се тревожат за своето облекло и те са сиромаси. Те имат само две тела. Те нямат тяло на желания и тяло на мисли. В новия живот, Божествения живот се иска: първо, спокойствие, когато нямаме нищо, а не когато имаме и не сме в нужда. Вечер, когато да си лягате, снемете накита си; войникът вечер оставя пушката си, раницата си и свободен е. Идете и разсмотрете криновете, те имат бял цвят. Не може човек да е спокоен, ако не е бял, чист. От миналото си човек има утайки, а те не носят тих и спокоен живот. Всички хора се безпокоят: проповедници, чиновници, държавни мъже и др. Това безпокойствие, което имаш, то е движение, то е първоначалният подтик на движението. Трябва да разберем закона на движението. Той е, че Бог работи във вас, не се безпокойте. Крина го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава. Да се спасим е изкуство. Кринът е разбрал това изкуство. Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка. Отшелникът погледнал полувдигнатата пола на
към беседата >>

138. Закхей

стих е един от обикновените. Не трябва да презираме цветята, защото и те имат своето благоухание. Важни са думите: “Днес стана спасението на този дом”. Когато някой боледува дълго време, животът му минава през важна криза – да остане или да си замине. Лекарят туря ръката си на пулса му, за да констатира биенето на сърцето, и казва, че кризата е минала, че лекарствата са подействали, т. е. настъпила е една криза на спасение. Така е по отношение на физическото тяло, но има подобна криза и в човешкия живот. Такава е преживял и Толстой, преди да премине от стария към новия си живот. Много пъти той е искал да се самоубие, защото не намирал смисъл в живота и един ден една много малка причина станала повод да се спаси. Когато бил в гората той си казал: “И разбойникът, който беше на кръста, мина през една криза, но когато каза “Помилвай ме, Господи”, беше спасен. Той беше един умирающ разбойник, а аз съм един жив разбойник”. Христос казал на Закхей: “Ти днес стана причина на твоето спасение”. Коя е била причината за неговото спасение? Макар и богат, той бил нисък на ръст, т. е. в телесно отношение не бил някаква представителна личност. Но в него се заражда едно желание да види Исуса и той избира черницата на пътя и се качва на нея. Всеки човек, когато иска да постигне един идеал, трябва да заеме едно високо положение, да не стои в тълпата. Когато Христос дойде и погледна нагоре, видя, че в душата на този човек има една идея и му каза: “Слез долу, днес ще бъда в
към беседата >>

139. Ще ви въздигна

която Мойсей е издигнал, така и Син Человечески ще бъде издигнат... Западните народи изобщо не са запознати със символичния език на източните. Културата на Изтока се различава от тази на Запада. Може да се каже, че културата на източните народи е била инволюционна, т. е. тя слиза отгоре надолу, а нашата, западната култура, е еволюционна, т. е. върви отдолу нагоре. Следователно, методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк процес, често намират противоречие. Следователно, противоречието не е в културите, а в нашите разбирания. И тъй, имаме две култури – култура на змията и култура на Сина Человечески. И двете трябва да бъдат издигнати. Ще попитате каква култура може да има в змията. Във всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. У българите тя е останала в преданието за змейовете: “Змей ме люби, мамо”, се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хора, които са слизали от Невидимия свят надолу, а сегашните хора се качват отдолу нагоре. Тези бележки са необходими, за да ви станат ясни мислите, които ще представя пред вас. Често в живота на хората се срещат големи противоречия. Ако искате хубав копринен плат, за да си ушиете рокля, няма да го търсите при някой овчар или при жена, която обработва вълна, а ще го търсите при търговеца, който продава такива платове. За
към беседата >>

140. Спаси ни

зададете въпроса какво толкова има в тази ладия. После и Галилейското езеро не е толкова голямо, то е едно от обикновените езера, но във времето на Христа е било едно от най-големите. Но в този стих има три неща, върху които ще ви обърна вниманието, а именно: лодката, учениците и Христос. А езерото е основата. Лодката е човешкото тяло, учениците представлява Астралният свят, Христос представлява висшият принцип у човека, а езерото е Животът, то е светът. Това е аналогия, от която искаме да изведем един закон, който да се приложи в Живота. Според мен, всяко нещо, което не може да се приложи в Живота, е хипотеза, гадание. А който разбере тази наука, ще може да я приложи и в Живота. Ако я приложите, когато морето ви се вълнува и казвате: “Ще се свърши с нас, ние погинваме”, вие ще трябва да събудите вашия Учител, т. е. висшия принцип, който спи у вас. Когато бръщолевите, Учителят ви спи; когато се гневите, Учителят ви спи; когато скучаете, Учителят ви спи. А когато товарът ви стане толкова тежък, че не можете да го носите, вие събуждате висшия принцип и казвате: “Хвърли този товар”. Сега, може ли да кажете в коя част на Палестина стана това събитие? – В североизточната част, в Галилея. Палестина се подразделя на Иудея, Самария и Галилея. Йерусалим представлява нисшият принцип у хората и затова там разпнаха Христа. Всички се покланят на този Йерусалим, когато седнат в кухнята при пиленцето и при винцето. И в този Йерусалим те разпъват Господа. Има хаджии, които смятат
към беседата >>

141. Ще бъдат научени

научени от Господа." Идеята, скрита в тоя стих, е проста. За да се обясни същината на Бога, трябват дълги обяснения, дълбоко проникване в стиха. Понятието Бог е отвлечено, достъпно само за философски умове, за хора с висока култура. Тоя въпрос още не е достояние на съвременните хора. Ще възразите, че и вие сте носители на културата. Вие сте от арийската култура, от културата на доброто и на злото. Хората от тая култура не са в състояние да разберат тоя стих. Ако на съвременния човек кажеш, че ще бъде научен от Господа, той ще се види в чудо, не може да разбере, как и отде ще дойде Господ да го научи. Какво е Бог? Той е Първата Причина на нещата. Думата „причина" е съставена от две срички: при и чина. Казваме: Чина нещо, т. е. правя нещо. Значи, Бог е Оня, Който прави първите неща. Вие, както и всички хора, сте първите работи на Господа, но не в тоя вид, в който сте сега. Като казвам, че вие сте първото дело на Господа, имам пред вид вашата душа, която е скрита във външната обвивка – тялото. „Ще бъдат научени." За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, подтик към онова, което ще учи. Ученик, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери учителя си. Момък, в душата на когото има любов, лесно ще намери своята възлюбена. Следователно, за да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в душата ви. Тогава ще намерите и мене. Какво разбирам под „мене"? – Синът Человечески. Казваш: Аз желая да бъда Син
към беседата >>

скрита в този стих, е проста. Аз трябва да се впущам в дълбоките тайни на този стих - за целта на Бога, за Неговата същина, но това са отвлечени философски въпроси. Този въпрос е за хора с малко по-висока култура от тази на съвременните хора. Вие ще кажете: „И ние сме от една култура." Вие сте от арийската култура, от културата на доброто и злото, следователно не може да разберете този стих. Аз ще взема този стих тъй: „Всички ще бъдат научени от Бога." Това се вижда чудно на много хора. Как може да се научат от Бога? Бог, това е Първата Причина на нещата. „Чина" значи да направиш нещо. Значи Бог е Това Същество, Което е направило първите работи в света. Вие, които сте тук, сте първите работи на Господа, но не тъй, както аз ви виждам. Вие пред мен сте облечени с вашите висулки - това не са Божиите работи. Подразбирам вашата душа, която е скрита - това е Бог направил. „Ще бъдете научени." За да бъде научен, човек трябва да има стремеж, подтик. Вземете ученика, който има подтик, той ще намери учителя си. Момък, в душата на когото има любов, той ще намери любовницата си. Първо ще трябва да заговори Господ отвътре - в душата ви, сърцето ви, ума ви, тогава ще намерите Бога, Мене. Кого? Сина Челове- чески. Ще кажете: „Аз желая да бъда син Божий." Ще кажа: „Великолепна работа е да бъдеш син Божий." Според мене да бъдеш син Божий, значи да знаеш как да слугуваш. Който не знае да слугува, той не ще бъде син Божий. Трябва да знаеш да слугуваш разумно на Бога. Това
към втори вариант >>

142. Отдайте Божието Богу

а Божието Богу." Христос, без да иска, е засегнал един обществен въпрос. Трябва ли да се дава дан? Тоя въпрос и до днес занимава хората. Той може да се разгледа и в широк, и в тесен смисъл. Щастието на човека зависи от правилното разрешаване на тоя въпрос. Това е една сложна задача, с десет неизвестни. Учениците лесно решават задачи с едно, с две, до три неизвестни. Натъкнат ли се на задачи с повече от три неизвестни, отказват се да решават. Обаче, животът предлага на хората сложни задачи с десет и повече неизвестни. Хиляди години са нужни, за да решат тия задачи. Всички хора плачат и се смущават все от неизвестното. Запитаха Христа: „Трябва ли да се дава данна Кесаря?" Той отговори категорично: „Отдайте!" В цялата глава Христос е вложил велики идеи, за разбирането на които трябва дълго време да се копае, както ботаникът и минералогът трябва дълго време да изследват едно растение или едно камъче, за да го изучат. Не е лесно да се домогнеш до вътрешния смисъл на изказаните стихове от Христа. Много от сегашните християни седнат на стол и започват да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос. Само с мислене въпросите не се разрешават. Нужно е усилие, труд и работа. Жената пита: Трябва ли да се готви на мъжа? Христос отговаря: Трябва. Мъжът е твоят Кесар, ще му готвиш. Като сготвиш на мъжа си добре, той ще отиде на работа, а ти ще останеш в къщи сама, ще имаш възможност да служиш на Бога. Жената казва: Мъж да съм! – И мъж да си, ще отдадеш
към беседата >>

засегнал един обществен въпрос, тоест без да иска - трябва ли да се дава дан. Този въпрос и днес занимава хората. Всички питат: „Трябва ли да се дава дан?" Този въпрос има широк смисъл, има и тесен смисъл. И всякога щастието в живота зависи от правилното разрешение на задачата, която е представена. Затова сама по себе си тя е една сложна задача с десет хикса. Учениците знаят лесно да решават задачи с един хикс, с два хикса, с три хикса, но животът е една сложна задача с десет неизвестни. Знаете ли колко хиляди години са нужни, за да се решат тези хиксове? Всички плачат и се смущават все за неизвестното. И ще кажете: „Какъв е този въпрос - да се даде ли дан кесарю?" Христос казва рязко: „Отдайте кесаревото кесарю." Въпросът е решен: „Отдайте!" Разбира се думите Христови в цялата глава носят в себе си велики идеи, които Христос е изказал. Скрити са те, трябва дълго време да се копае, да се разчепкват тези стихове, за да се намери вътрешният смисъл, тъй както един ботаник, един минералог трябва дълго време да изследва едно растение, едно камъче, за да го изучи. Съвременните християни, като седнат на кревата, мислят, мислят и смятат, че така ще разрешат въпроса. Не, трябва да си плюете на краката, да се опнете на работа, тогава ще разрешите въпроса. Като дойде вашият кесар мъж вие ще му сготвите. Питат жените: „Трябва ли да се готви на мъжа?" Христос казва: „Трябва." Само като сготвиш на мъжа, като му сготвиш месо, той ще си замине, а ти ще имаш възможност да
към втори вариант >>

143. Братът на най-малките

– езика на Девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име, не като сегашното. Това станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек“ е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек“ разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите
към беседата >>

– езика на Девствения Божественъ Духъ, най-вѫзвишениятъ въ йерархията на ангелитѣ, Богъ е далъ на човѣка друго име, не като сегашното. Това станало въ съвѣта на боговѣтѣ, подъ прѣдсѣдателството на Господа Исуса Христа, нареченъ Спаситель на човѣчеството. Този съвѣтъ се занимавалъ съ създаването на човѣка и опредѣляне на името му. Това име „човѣкъ“ е кривъ прѣводъ, но ние ще се задоволимъ съ него. Подъ „човѣкъ“ разбираме сѫщество, което мисли. Споредъ сегашната еволюция мисъльта на човѣка върви въ двѣ посоки: низходяща и вѫзходяща. Низходящата посока на мисъльта действа за създаване на човѣшката личность и човѣшкото тѣло – съ седемтѣ му обвивки. Източнитѣ и западнитѣ школи се различаватъ въ класификацията на тѣзи обвивки, обаче тѣзи класификации се отнасятъ само къмъ външната, видимата страна на това учение. По сѫщина въ двѣтѣ школи нѣма никакво вѫтрѣшно различие. Споредъ вѫтрешния смисълъ на Христовото учение човѣкъ има три сѫществени, неизмѣнни тѣла и седемь обвивки. Въ теософската литература се говори за седемтѣ обвивки на човѣшкото тѣло, а за тритѣ неизмѣнни тѣла само се загатва. Тамъ наричатъ обвивкитѣ „тѣла“, но тѣ не сѫ тѣла. По-подходящо име за тѣхъ е обвивка. По отношение на реалностьта човѣшкиятъ свѣтъ е прѣходенъ, а еволюцията въ свѣта е Божественъ процесъ. Отъ Божествѣно гледище стрѣмежътъ на човѣшкия духъ е да придобие тритѣ неизмѣнни тѣла. Тази идѣя е толкова обширна и необятна, че и гениалнитѣ хора, великитѣ умове на науката, на
към втори вариант >>

144. Растете в благодат! / Растене и познание

на развитие. Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, дърво, клончета, листа, цветове“ – трябва да растат и да се развиват. Но в цитирания стих се подразбира, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта. Коя благодат? – Божията. Думата „благодат“ е обширна, тя подразбира условията, в които човек трябва да живее горе на Небето и долу на земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея може да живеят безброй много хора. В Писанието тя е наречена „Обетована“. Вие се стремите именно към тази земя, която Бог е създал първоначално. Тази земя, на която вие живеете, е толкова малка, микроскопична, че, сравнена по големина, тя не съставя даже остров, например като Крит. Павел и Петър казват, че небесата ще се разгорят, и земята ще мине през огън. Мнозина тълкуват огъня като разрушителен елемент; той, наистина, разрушава, но същевременно и гради. Огънят, който е слязъл отгоре, от слънцето, той е съградил нашата земя, той е съградил вашите тела; този огън е вложил мисли и желания вътре във вас. Без огън всичко се смразява. Значи думата „растеж“ подразбира и огън. Огънят, който разрушава, е грубият огън. В съвременната наука са правени такива опити: ако се подложи човек на електричество от 2–3,000 волта, той умира, и затова на някои места, когато искат да екзекутират някого, подлагат го на такъв силен ток. Обаче ако се прекара през човека
към беседата >>

са важни две думи: „растеж" и „в познанието". Цялата глава съдържа много важни работи, но ако бих се впуснал да разправям за тези отвлечени неща, както ще станат, вашите крака отвън ще измръзнат и ще хванете ревматизъм. Аз ще взема този последен стих, който е най-важен. С този стих ще взема и още един, ще го намерите някъде в Писанието - „Първо послание към коринтяните", глава 15, стих 44. „Сее се тяло естествено, възкръсва тяло духовно. Има тяло естествено, има и тяло духовно." Защо растенето е процес? Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, трябва да расте круша, трябва да расте дърво, клончета, листа, цветове - трябва да растат и да се развиват." Следователно подразбира се, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа трябва да расте, а човешкият дух - да иде в познание на благодатта. Коя благодат? Болшаята. Думата „благодат" е обширна, тя подразбира условията, в които човек може да живее горе на небето и долу на земята. Аз съм много пъти говорил, но съвременните хора не разбират земята. Тази земя, за която съм говорил, е толкова голяма, че на нея може да живеят безчислено много хора. В Писанието тя е наречена Обитаема земя. Вие се стремите към тази земя, която първоначално Бог е създал. А тази земя, на която вие живеете, е толкова малка, микроскопическа - по големина тя не съставлява даже и остров, например като остров Крит. Павел и Петър казват, че небесата ще се разгорят и земята ще мине през огън. Мнозина тълкуват, че огънят
към втори вариант >>

145. Марта и Мария

Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката душа – активният и пасивният. В Марта и Мария ние имаме две жени, два характера противоположни, две състояния на човешкото сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, ум отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане. Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като ѝ казва: „Ти се мълвиш за много неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по-съществено“. Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. „Мария“ на еврейски значи солена вода. Мария всякога посолява света; благодарение на нея, той не се разваля, не се вкисва, не гине, и когато вие имате мариения принцип у вас, вашето сърце не се разлага. „Марта“ излиза от „мара“, което значи горчив, кисел, буен; тъй че този горчив принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е, и това той го прави не от зла мисъл, но защото е един принцип много активен, който откъдето мине, иска отворен път. Ако е Марта, ще видите, че сутрин, като стане вкъщи, всички слуги са на крак, вик, крясък; вдигне ли метла, всички
към беседата >>

146. Достатъчна ти е Моята благодат

малко сеете. Но не в другите хора, а в себе си да сеете, във вашите градини. Павел като ходи по третото небе, допусна се на един дявол да го изкушава. Той отишъл с Христа на небето, а на връщане бил толкова красив, че един дявол се влюбил в него и се оженил за него. Човек, който е в плътта, ходи към небето и към земята. Три пъти се моли Павел да се освободи от този дявол, но не е можал. Вземете поука в себе си, да се борите с дявола, който е във вас. Той не може лесно да излезе, но вътре във вас се борете, да го победите. Доволно ти е Моята благодат... значи, за да се яви силата Христова, човек трябва да бъде немощен. Като влезе дяволът в сърцето на човека, той ще го направи като керемида, ще го изсуши, опече и изяде; и така човек остава без сърце, не може да чувствува, ожесточава се и казва, че няма смисъл животът. В сърцето на немощта Господ написва своя закон."Да не би като дойда - казва Павел-да има между вас разпри", да ви намери моят дявол и вашият дявол, тогава какво ще стане с вашите дяволи? Разпри, бъркотии - прави ги все вашият дявол. Колкото да внася мъжът, жената с игла да изнася, разсипва се домът. Тъй е. Заченете, пометнете, дяволът във вас всеки с иглата изнася от вас. Павел се е молил три пъти да се из¬бави от дявола, а кой от вас се е молил за своя дявол? Доволно ти е Моята благодат - непременно трябва да дойде силата Божия, за да се помогне в кризата, в която се намират сега жените. На Павел този дявол колко бели му беше направил, няколко
към беседата >>

147. Двамата господари

два разумни принципа. Като казва, че не може да служите едновременно на тези два принципа, Христос подразбира, че не може да бъдете два пъти по-активен, отколкото може да издържите, т.е. в един котел не може да се произведе по-голямо напрежение, отколкото той може да издържа. Тези два принципа не могат да се съберат в един котел. В окултизма тия принципи се наричат първи и втори, а в науката – „положителен“ и „отрицателен“. Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният – по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, всякога са по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тези два принципа у вас едновременно, например когато станете активни, когато се разгневите и извикате: „Скоро ред и порядък“, тогава всички слуги, жени, деца се изплашват и се подчиняват. Но този принцип не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вътре в себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормален ред. Първоначалният принцип, от който произлиза злото, омразата и лъжата, сам по себе си не е лош. Вие имате особени понятия за омразата и лъжата. За да може човек да лъже, трябва да е умен: глупав човек не може да лъже. Това е най-голямата философия, а в съвременното общество наричат го „висша дипломация“. Тази дипломация и жените я нямат. Когато мъжът е по-силен, в първия принцип, жената ще го глади, ще го нарича
към беседата >>

148. Все що е писано

нѣкакъ си странно, тя не е на мѣстото си. По-добра дума отъ нея въ български езикъ нѣма, такава нѣма даже и въ другитѣ езици. Тази дума може да се замѣни съ думата „счетъ“, „равносмѣтка“, „ликвидиране“, „равновѣсие“. Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви. Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога. Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче животътъ не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения. Грѣхътъ е една случайность въ живота. Тази случайность нѣкога произтича несъзнателно, а нѣкога – съзнателно, тъй че грѣхътъ бива съзнателенъ и несъзнателенъ или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ. Всички хора, които сега сѫществуватъ на земята, сѫществуватъ по една необходимость на своето развитие. Тѣ сѫ опредѣлени да завладѣятъ земята, животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ, такова е тѣхното прѣдназначение. Да завладѣешъ значи да туришъ редъ и порядъкъ, да обработвашъ земята. Този стихъ има широко и двояко значение: по отношение човѣчеството; личния животъ на човѣка и по отношение вашето тѣло. Тѣлото на човѣка, това е неговата земя и всички животни сѫ вѫтрѣ въ него: и риби, и млѣкопитающи, и птици. Всичко това човѣкъ трѣбва да завладѣе, но понеже тѣ принадлежатъ на другъ господарь, той ще бѫде отговоренъ за тѣхъ. Христосъ казва на едно мѣсто
към беседата >>

думата „отмъщение" звучи странно, което показва, че не е на мястото си. Засега по-сполучлива дума, която да изрази смисъла на Христовите думи, няма, нито в българския език, нито в чуждите езици. Донякъде, тази дума може да се замести с думите „отчет, равносметка, ликвидиране, равновесие". Христос, Когото и до днес още считат за идеал по чувства, мисли, постъпки и стремеж, е казал някои горчиви думи. Колкото и да са неприятни тези думи, те действат здравословно върху човешката душа, както горчивите хапове, върху организма на болния. Как би могъл човек да изправи своята изопачена мисъл, ако на пътя си не срещне противодействието на правата мисъл? Много християни и до днес още мислят, че могат да живеят, както разбират, да правят погрешки, без да си дават отчет за тях, без да носят последствията им. Те мислят, че, като се разкаят и обърнат към Бога, веднага греховете им ще се заличат. Погрешките се заличават, само когато се изправят. Истинският идеален живот изключва всички погрешки и престъпления. Грехът, погрешките са случайни, вметнати неща в живота. Те стават, понякога, несъзнателно, а понякога – съзнателно, или, според езика на съвременната юриспруденция – със смисъл, или без смисъл. Следователно, задачата на хората не се заключава в правене на погрешки и престъпления. Те са дошли на земята по една необходимост на своето развитие. Те имат велика мисия и предназначение – да завладеят земята, да бъдат господари на всички животни. Какво значи, да владее човек?
към втори вариант >>

149. Блажените

този стих думата „блажени“. Христос не казва: Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са онези, които са гонени заради правдата“. Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира: трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своето гумно, своето жито, той гони конете си. Тази гонитба защо е? За да може да се овършеят снопите. Всички неща в живота имат смисъл. Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, няма защо да се спъват от противоречията, които съществуват в света. Всички тия противоречия са израз на една велика истина, която има две страни, две лица: страдания и радости; страданията – това са тъмната страна на тоя живота; а радостите са най-възвишените неща, светлата страна на живота. Всичко туй е съобразно със законите на природата. Земята си мени лицето в продължене на 24 часа: едната страна е светла, а другата тъмна. Следователно в 24 часа на вашия живот вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Туй е неизменен закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но тези две неща не бива да се свързват. Страданието е един велик закон. Няма човек, който да не е страдал и да не страда. Дори Бог страда заедно с нас. Никой не страда повече от Него. Когато някой каже, че страда, аз казвам: Ти едвал си започнал с тази наука. Не е лошо да страда човек.
към беседата >>

този стих думата „блажени". Христос не казва: „Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня", но казва: „Блажени са тези, които са гонени." Думата „гоня" има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира, затова трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своята нива, своето жито, той гони конете си. Нo тази гонитба защо е? За да може да се овършее житото. Следователно във всички неща в живота има известен смисъл. Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, няма защо да се спъват от противоречията, които съществуват в света. Всички противоречия, които съществуват в света - това са една велика истина, която има две форми, две лица: страданията в живота - това са най-лошите неща, които може да си представим, те са тъмнината в живота; а най-хубавите, най-възвишените неща - те са светлата страна на този образ, на това лице. Това е съобразно законите в природата. Земята си мени лицето в продължение на двайсет и четири часа - едното е светло, а другото - тъмно. Следователно в двайсет и четири часа на вашия живот вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Това е един неизвестен закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но те не трябва да се свързват. Страданието е един велик закон. Няма човек, който да не е страдал. И Бог страда заедно с нас, никой не страда повече от Бога. Когато някой
към втори вариант >>

150. Хигиена на човешката душа

говоря на особен език – тъй, както учителят говори на учениците, когато започват да изучават азбуката, както жената започва да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя плат. Днес ще нарека беседата си „Хигиена на човешката душа”. Вие сте слушали много проповедници. Яков казва: „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае всичкото тяло.” Тялото е вашият капитал, то е същественото. И затова аз ще почна от това, което виждате. Вие много малко внимание обръщате на вашата душа, но тялото е една обширна градина, в която работи Божественият Дух. Движението осигурява кръвта за поливане на Божествената градина. Домакинята се познава по поддържането на къщата. Вие не сте дошли да градите къщи, а да ги уреждате. Туй учение вие ще го приложите и към себе си. Вие търсите щастието и не можете да го намерите, но ако ви лиша от храна, вода и въздух, тогава ще го разберете. Вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. Храната е свързана с яденето и тялото, водата е свързана с пиенето и сърцето, въздухът – с дишането и ума. Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди; ако се отказва и от труда, идва страдание; ако се отказва от страданията, идва мъчение. За да можете да работите, се изисква да имате изкуство, талант – само великите художници могат да работят. Работата е за учените. Да переш и да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите. В
към беседата >>

151. Децата

кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взема една обикновена форма, понятна за всички, която съществува от създанието на света – децата. Това, което радва домовете, което радва света, то са децата. Дом без деца – това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малко дете, та да стигне Небето? В Христовите думи под „дете“ се крие по-дълбок смисъл, отколкото ние разбираме под тази дума; Христос не казва: „Ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, ако си някой милионер“, а казва: „Ако не станеш като дете, няма да влезеш в Царството Небесно“ – Той влага тук идеята на смаляване. Детето е символ на едно пасивно състояние, или, тъй да се каже, то представя потенциална енергия, енергия в спящо състояние. Но тази енергия не е в бездействие, защото вътре в нея са складирани всички условия за нейното развитие; тя е едновременно в потенциално и кинетическо състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетическа и обратно. Кинетическата енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, когато пък потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата: възрастният човек е по-малко активен и има по-малки размери на развитие, отколкото детето. В идеята на детето има и друг смисъл. Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, не може да започне своето ново развитие. Развитието на дърветата
към беседата >>

152. Венецът на живота

бъде чудно как може Господ да изпитва. Чудно е за онези, които не са преживяли мъчнотии в живота и не знаят закона на страданието. Не се искат външни понятия за Живота. Например една жена е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще изгуби всичко външно. Питат къде е останала тази външна хубост, красота, знание и прочее. Първоначалната хубост ще се изгуби. Ако човек има здраве, но после го загуби, къде може да го намери? Ще го задържи десет, петнадесет, двадесет, петдесет, шестдесет, сто години и пак ще го изгуби. В началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи здраве, знание, богатство – всичко ще премине. Вашето богатство ще премине от приятели на приятели и ще изчезне. Къща ако имате, и нея ще задигнат; и други блага, каквито имате, и тях ще задигнат. Искате да бъдете богати, но как да сте учени, но как? Както аз ви проповядвам – здраве, духовна чистота, красота на душата! Бъди учен, но в Бога! Трябва да имате всичките добродетели във вашата душа и от това да станете богати, учени, красиви и да учите хората в добро учение, да им проповядвате Мир. И във вас самите да има Мир, Любов, Правда, Мъдрост и Истина! Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.” Това означава, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, ще се бори всред вълните на Живота, но ако не е здрав, ще се напълни с вода и ще потъне. А ако е
към беседата >>

153. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

че никой не разбира Христа, никой не познава Сина освѣнъ Отца. Думата „познание“ има отношение къмъ човѣшкия умъ. Ако умътъ не е подготвенъ да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което сѫществува между Сина и Отца. Имаме двѣ числа 1 и 2 – Синъ и Отецъ. Когато ви се каже числото едно, какво бихте подразбрали? Думата „едно“ е символъ, тя може да има значение вѫтрѣ въ себе си, а може и да нѣма, зависи отъ състоянието на човѣшкия умъ. Ако кажете думитѣ „единъ“, „една“ или „едно“, може да разбирате единъ мѫжъ, една жена или едно дѣте, но може да разбирате и единъ конь, единъ волъ и т.н. Когато кажете думата „човѣкъ“, Вие мислите, че разбирате що е човѣкътъ. Ако ви запитамъ да дадете едно опрѣдѣление, що е човѣкъ, вие бихте се намѣрили въ трудно положение. Вие често казвате „синъ ми“, но и тази дума е непонятна за васъ, вие подъ нея разбирате само извѣстно съотношение. Какъ ще опрѣдѣлите, че вашето дѣте е вашъ синъ? Непрѣменно трѣбва да имате извѣстно познание, извѣстна връзка между вашата душа и душата на този, когото вие наричате вашъ синъ или дъщеря. Често хората казватъ 1 и 3, какво е отношението между 1 и 3? То е чисто математическо, едно показва диаметъра на окрѫжностьта, а три – самата окрѫжность. Едно показва размѣра на окрѫжностьта, а три, това е синътъ, размѣра на цѣлия човѣшки животъ. Отъ тукъ: „Никой не познава Сина“ – не познава размѣра на всевъзможнитѣ комбинации, които сѫществуватъ. Значи Синътъ е окрѫжностьта,
към беседата >>

Сина, освен Отец; и никой не познава Отца, освен Синът”. Думата „познаване” има отношение към човешкия ум. Ако не е подготвен да схване смисъла на великата идея „познаването”, умът не може да разбере отношението, което съществува между Сина и Отца. Тук имаме две величини: Отец и Син. Те могат да се разглеждат като числата 1:3. Какво разбирате под числото едно? – Това число е символ, който за едни хора има значение, а за други няма – това зависи от състоянието на техния ум. Когато кажете „един, една, едно”, можете да разберете един мъж, една жена, едно дете, но можете да разберете един кон, една крава, едно теле и т.н. Когато кажете думата „човек”, вие мислите, че знаете, какво нещо е човекът; но, ако ви накарат да дадете точно определение за човека, ще се намерите в трудно положение. Лесно е да кажете „син ми” или „дъщеря ми”, но и тези думи са неразбрани за вас. Вие имате понятие за сина или за дъщерята дотолкова, доколкото разбирате отношенията, които съществуват помежду ви. Обаче, истинското отношение се определя от връзката, която съществува между вашата душа и душата на онези, които наричате ваш син или ваша дъщеря. Единицата представя бащата, а тройката – детето, т.е. синът или дъщерята. Като математическо отношение, числата 1:3 представят отношението на диаметъра на окръжността към нейната дължина, т.е. Д:П. Числото П=3'14. Значи, диаметърът се съдържа в окръжността 3'14 пъти; ние взимаме само цялото число – три. Значи, бащата показва размера на
към втори вариант >>

154. Спасението

XX век, светски и религиозни, имат смътно схващане, както за Мойсеевия закон, така и за Христовия. От две хиляди години насам християните разчепкват учението на Христа и така са го охлузили, че, ако погледнете на него с окото на ясновидец, ще си го представите като дърво с олющена кора. Всички критици и писатели, всички проповедници говорят за спасението чрез добри дела, чрез изпълнение на Божиите заповеди, но спасението произтича от един основен закон в природата, който съществува не само от времето на Христа, но много по-рано – от началото на Битието. Следователно, това, което става днес в човешката душа, в обществата, в народите, в цялото човечество, произтича от самото Битие, от първичния източник на живота. Думата „спасение" има много значения. Паднал някой във вода и, като се давел, някой го извадил навън. Всички се радват и казват: Спасен е този човек. Някой боледувал от тежка болест и оздравял, казват: Спасен е. Някой се отклонил от правия път, но след време изправил живота си и заживял добре. И за него казват: Спасен е. В обикновен смисъл, думата “спасение" подразбира връщане на човека от лошия в добрия живот, или, излизане от мъките и несгодите на живота и влизане в по-добри условия на живота. В широк смисъл на думата, спасението подразбира влизане на човека във вечния живот. Всеки търси условията на вечния живот. Много естествено! Не е достатъчно за човека да бъде спасен от удавяне, а след време да умре от глад; не е достатъчно да се освободи от
към беседата >>

отъ XX вѣкъ иматъ едно смѫтно схващане за Мойсеевия законъ. Такова смѫтно схващане иматъ не само съврѣменнитѣ цивилизовани народи, но и съврѣменнитѣ религиозни християнски общества. Вече 2000 години отъ какъ християнитѣ разчепкватъ Христовото учение и така сѫ го охлузили, че като гледамъ на него, прѣдставя ми се като едно дърво, на което кората е олющена. Християнски критици все за спасение говорятъ: спасение чрѣзъ добри дѣла, спасение чрѣзъ това-онова, а всѫщность никакво спасение нѣма. Спасението произтича отъ единъ основенъ законъ въ природата, законъ, който е установенъ не въ врѣмето на Христа, но установенъ още въ самото начало на битието. Слѣдователно това, което сега се проявява вѫтрѣ въ човѣшката душа, въ обществата, въ народитѣ, то произтича отъ този първоначаленъ източникъ. Думата „спасение“ има много значения. Падне нѣкой въ вода, извадятъ го отъ тамъ, казватъ: „Спасенъ е!“ Боледувалъ нѣкой отъ тежка болесть, оздравѣлъ слѣдъ това, казватъ: „Спасенъ е.“ Нѣкой водилъ разваленъ животъ, отклонили го отъ този животъ, казватъ: „Спасенъ е.“ Думата „спасение“, въ обикновенъ смисълъ, подразбира връщането на единъ човѣкъ отъ едно болѣзнено въ едно здравословно състояние. Но, за да бѫде човѣкъ спасенъ, трѣбва да влѣзе въ живота. А кои сѫ условията за това? Не е важно за човѣка само да е спасенъ. Каква полза може да има за единъ човѣкъ изваждането му отъ вода, а слѣдъ това да умре отъ гладъ? Спасява се отъ едно зло, а налита на друго. Спасение
към втори вариант >>

155. Без товар

дадено да познаете тайните на Царството Божие, а тям не".'' Тайните на Царството Божие съставляват предмет за размишление, стремеж на човешкия дух. Вие ще разберете това, когато се хвърли светлина върху вашия ум, върху тази идея. Идея разбирам образ на една същина жива и разумна, която се развива не като мъртви предмети, а като нещо живо и съществено. "Вам, казва Христос, на които е дадено." Значи на всеки, който слуша, е дадено. Не вземай в отрицателна смисъл нещата - "Мене не е дадено", защото това е едно петно за Бога. От предразположението на твоя ум, сърце и воля и Бог ще да ти даде. Съвременните человеци на XX-ти век и съвременниците на I-ви век, когато Христос дойде на земята, има много голямо подобие между едните и другите. "Вам, казва Христос, хората на бъдещето, е дадено да разберете тайните на Царството Божие, а на хората на миналото не е." Дадено е на хората, които живеят с бъдещето, а не с миналото. Тоя факт е жив и е верен. Хората, които живеят с миналото, приличат на един фалирал търговец, който разравя старите тефтери и гледа колко има да взема, но не може да вземе нищо - и така всеки ден, докато най-сетне оживее тефтерът в ума му и само с него живее. На такива не е дадено да разберат Царството Божие. Кажете, че нямате от никого да вземате. Вие като давате и полагате на своите ближни, е дадено да разберете Царството Божие. Тия думи за мене представляват една велика картина, тя е толкова обширна в своя замисъл и така хубаво изработена от
към беседата >>

156. Кръстът

думите “Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие”. Познанието на тайната на Царството Божие съставлява предмет на човешкото размишление, към него се стреми човешкият дух. Когато в ума ви се хвърли светлина върху вътрешното съдържание на тази велика мисъл (подразбирам първоначалния Божествен образ на една неизменна същност, която расте и в своите размери се развива не като мъртъв предмет, а като жива и разумна същина), ще разберете, че тайната на Царството Божие съдържа всички условия за развитието на човеците върху Земята. Казва Христос: “Вам е дадено”. На кои? Сега, вие може да дойдете в размишленията си до отрицателната страна и понеже е казано: “Вам е дадено, а тям не е дадено”, да си помислите, че, може би, на апостолите е дадено, но не на вас. Който и да си, дадено ти е. Не вземайте никога думите за себе си в отрицателен смисъл, защото туй е опетняване на Бога. Дали е дадено или не е дадено, зависи от вас. Бог ви дава да разберете, понеже имате разположение да Го разбирате; друг път не ви дава да Го разберете, понеже нямате туй разположение. Следователно, от предразположението на вашето ухо, на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля зависи да разберете или не Бога. Между съвременниците ни от 20-ти век и ония от времето, когато Христос дойде на Земята, има твърде голямо подобие. В цитираните стихове Христос казва не друго, а това, че вам, на хората на бъдещето, е дадено да разберете Царството Божие, а на миналите не е дадено. С други
към беседата >>

157. Солта

планината Христос започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта“. Аз ще говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. – „Вие.“ Кои „вие“? Не взимайте тази дума в ограничен смисъл. Само за онези, които вярват, „Вие“ подразбира всички, у които има пробудено Божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол“ разбират „сила на равновесие“ – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. За да ходите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато построяват морските параходи, на дъното им турят товар, сол, да ги държи в равновесие, за да се не обърнат в морските вълни. Под думата „сол“ разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. Солта е един необходим елемент на земята за здравословното състояние на човешкото тяло. Когато организмът изгуби солта си, той изгубва своята основа и вследствие на това се явяват всички болести. Казват за някого: „Той е неврастеник“. Аз казвам: Той е изгубил солта си, неговата нервна система е изгубила солта си, у него енергията изтича. Ако бихме разгледали с окото на ясновидец нервите, артериите на един неврастеник, ще
към беседата >>

158. Волята Божия

има сила само когато се прилага. Мнозина от вас не го прилагат и при това всички искате да носите хубави дрехи и да ядете хубави гозби, без да знаете как се придобиват и приготовляват. Всеки трябва да знае как да снове, да тъче и т.н. Някой ден сте весели – това е един вид тор; скръбта е друг вид тор. Някой усеща приятно настроение, но ще мине половин час и то ще се измени. Знаете ли защо става това? Всеки, който влезе в духовния живот, ще събуди у себе си всички лоши качества от миналия живот, които са били спящи и сега, когато е дошло Божественото благословение, са поникнали. Трябва да изхвърляте плевелите от вашата градина! Някои казват, че били по-добри преди да влязат в духовния живот. Деветдесет и четири процента от вашата любов е фурда*, а само другите шест килограма са Любов. Изхвърлете фурдата, т.е. тора на нивата и нека да остане във вас само хубавото – шестте килограма. Ще речете, че пак ви дялам за нещо, но това не е дялане, вие не сте видели още дялане. Една статуя художникът трябва да чука и дяла дълго, докато стане хубава и изящна. Искам от всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството – колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си – с мъжа си, с децата си, но те са нищо. Важното е да изпълните Волята Божия! Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената Воля с вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното не. Новото
към беседата >>

159. Виделината

за солта – първият Божествен елемент в живота, а днес ще говоря за втория елемент – Виделината. Ще се постарая да предам думите Христови на съвременен език, който се говори в двадесети век. Какво подразбира Христос под думата „виделина“? Всяка дума има свой смисъл. Само когато тя произвежда известен ефект в ума или сърцето на човека, само тогава е разбрана. Ако вземете кибритена клечка, може да разберете нейния ефект само когато я запалите, иначе тя е безсмислена. Следователно думите в говоримия език са кибритени клечки, и всеки трябва да има своя кутия и запалка, за да може да запали навреме своята клечка, т.е. всяка дума да може да произведе своя ефект. Не трябва да бъдем като малките деца – само да вадим клечки от кутията, да ги палим и да ги хвърляме. Това не е философия. Има много съвременни писатели, които постоянно вадят клечки, палят ги и ги хвърлят. Питам: Какъв ефект могат да произведат техните тъй запалени клечки? Вие сами съдете какъв е ефектът от такова палене. В бъдеще речта трябва да бъде осолена, да съдържа в себе си виделина. За виделината имате още смътно понятие. Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, т.е. който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл. В съвременната наука физиците спорят върху светлината, дали иде от слънцето или е нещо друго.
към беседата >>

160. Оправдание и спасение

върху двете думи оправдание и спасение. Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях. Всяка жена се стреми към независимост. Докато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка в своя къща. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си – ризи, възглавници, постелки; дарува тези- онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, така добре наредена къща. И наистина, нещастни са бездомните жени. Човек без дом е човек без характер. Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот. Като при жената, по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си?” Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни влажни изби без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословните къщи. Павел на едно място в Писанието казва: „Има дом неръкотворен.” 1 Понятието оправдание произлиза от израза да оправим нещата. Кой човек е оправдан? Онзи, който не греши. Но за да не греши, човек трябва да има Знание, да разбира смисъла на нещата около себе си, да прави правилен избор. Вие се стремите към свобода. Трябва всяка жена да има тази свобода, но с условие да може да я използва, като гради върху нея щастието и здравето на своя мъж, на своите деца. На
към беседата >>

161. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

– интересен предмет за разискване. Който е чел Библията, познава тези два характера. Яков и Исав са двама братя: Яков е по-малкият, Исав – по-големият. Разликата в възрастта им е малка, няколко часа. От разказа за двамата братя могат да се извадят седем характера. За Яков и Исава било предсказано, че от тях ще произлязат два народа, от които по-големият ще слугува на по-малкия. Още в утробата на майка си те се борили, с което й причинявали големи смущения. Казва се, че пръв се родил Исав, а втори – Яков, който държал петата на брата си. Външно те се различавали много: Исав бил космат, а Яков – гладък. С други думи казано: Исав бил мъжествен, а Яков – женствен. От физиологическо гледище, Исав е човек на природата, откровен, чистосърдечен, импулсивен, живее от ден за ден, не цени живота. Той представя низшата култура. Много хора приличат на Исава. Като се нахранят добре, те казват: Благодарим Ти, Господи, че ни нахрани. Утре пак ще се погрижиш за нас. Те изказват благодарността си само по отношение на яденето. Яков е женствен, но е смел; има някои отрицателни черти в характера си: хитрост и лукавство. Яков прилича на сарафите, които всякога печелят. Каквато работа предприеме, той иска непременно да спечели. Според еврейския закон, Исав, като първороден, трябвало пръв да получи благословението на баща си. Обаче, в Якова се явило желание да вземе първенството на брата си. Той търсел случай да реализира желанието си. Такъв скоро му се представил. Един ден Исав се
към беседата >>

ми бесѣда ще бѫде Яковъ и Исавъ. Вѣрвамъ всички да сте запознати съ тѣзи два характера отъ свещената история. Яковъ и Исавъ сѫ двама братя, Яковъ е по-малкия и Исавъ – по-голѣмия. Разликата по отношение на годинитѣ имъ е много малка, може би само съ нѣколко часа. Отъ този разказъ или отъ този древенъ примѣръ на Свещената история, азъ ще извадя на сцената седемь характера. Казва се, че когато двамата братя били заченати, смущавали утробата на майка си и било казано, че ще се родятъ два народа и по-голѣмиятъ ще слугува на по-малкия. По-рано се родилъ Исавъ, а послѣ Яковъ, но той държалъ петата на брата си. Разликата между двамата братя е била тази, че Исавъ билъ косматъ, а Яковъ – гладъкъ т.е. женственъ, нѣмалъ такива косми. Отъ чисто физиологическо гледище Исавъ е човѣкъ на природата, човѣкъ, който прѣдставлява нисша култура, отворенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, но не цѣни живота, живѣе отъ день за день. Има хора, които като се наядатъ днесъ, казватъ: „Благодариме ти Боже, днесъ се наядохме. Ти утрѣ пакъ ще се погрижишъ за насъ.“ Тази благодарность е само по отношение къмъ храната. За такива хора българитѣ казватъ, че тѣ живѣятъ отъ днесъ за утрѣ. Яковъ е другъ типъ – по-женственъ, не толкова смѣлъ, съ нѣкои лоши чърти, а именно: хитрость и лукавство. Той прилича на съврѣменнитѣ сарафи, които всѣкога печелятъ, никога не губятъ. Споредъ тогавашнитѣ обичаи, на Исавъ се е падало да приеме благословението на баща си, като първороденъ, но въ ума на Якова,
към втори вариант >>

162. Влиянието на музиката

с музиката, всички пеете, всички свирите. За музиката има различни определения. Тя е едно качество на душата. Тя е базирана върху два центъра, които се намират отпред на челото. Всички хора обичат да пеят, но не всички са еднакво музикални, т е. този център не е еднакво развит у всички, вследствие на което тези, у които центърът е слабо развит, не обичат музиката. Необичането е отрицателно качество, то значи да ти липсва нещо. Някои казват: "Не обичам никого." Това е отрицателно качество, липсва ти нещо. Когато обичаш нещо, това е положителната страна. Под думата "нещо" се разбира реализиране в света. Под "нещо" се разбира една идея, която е реализирана във физическия свят. Най-напред се заражда у тебе една мисъл, която, като се осъществи, има двойно значение. Говоренето е една музика. Хора, които не са музикални, тяхната реч е дрезгава, те са резки, груби. Хора, които са музикални, гласът им е мек, тих. Музиката е необходима и любовта не може да се прояви без музика, тя е дреха, с която любовта трябва да се облече. Мома, която пее, има голямо почитание в българския народ. В човека има две души. На едната душа стремежите й са към центъра на земята, в нея няма музика, в нея има само шум. Другата душа е Божествената, чийто стремеж е към слънцето, нагоре, и в нея има музика. Всеки човек, у когото има музика, той е духовен човек. Той може да не ходи на църква, но в него има стремеж към слънцето и той е според мене религиозен човек. Всеки духовен човек може
към беседата >>

163. Радвайте се

е една обикновена дума, но съдържателна. Идеята, която се крие в думата „радост", има Божествен произход. Радостта не е качество на хората от сегашния век, а още по-малко, на животните. Тя подразбира - пробуждане на висшето съзнание в човека, или вътрешна връзка с естествените отношения на истинския живот, който се отличава с непреривност в своите прояви. Животът има отношение към три свята: към физическия, в който живеят хората; към духовния, в който живеят ангелите и към Божествения, в който живеят съвършените същества. Радостта принадлежи към Божествения свят, или, тъй наречения, номинален, а не феноменален свят. Ако разгледаме буквите, от които е съставена думата „радост" на български език, виждаме, на първо място, буквата „Р", която е образувана от единица и един малък кръг горе. Кръгът означава Божествена идея. Значи, буквата „Р" подразбира човек, обременен с една Божествена идея. За такъв човек казват, че държи нещо здраво в ръката си. Когато не разбира законите на живота, той обръща буквата надолу и тя се изменя в буквата „б". И тогава, вместо да бъде бременен с Божествена идея, човек се обременява от стомаха си и постепенно слиза в материалния свят. Когато стане бременен на физическия свят, човек затлъстява. Ако не може сам да се освободи от забременяване, т.е. от затлъстяване, той търси лекар. За такъв човек казваме, че е пометнал. Щом не може да носи тежестта си, той непременно ще пометне. Обаче, радостта няма нищо общо нито със затлъстяването,
към беседата >>

ще взема думата „радвайте се“. Тя е дума обикновена, но съ съдържание. Думата „радость“ и идеята, която се съдържа въ нея, има Божественъ произходъ. Радостьта не е едно свойство или качество на животнитѣ, нито на хората отъ този вѣкъ, нито на ученитѣ. Подъ думата „радость“ се разбира висшето съзнание у човѣка, една вѫтрѣшна връзка съ онѣзи естествени отношения на истинския животъ, гдѣто животътъ е непрѣривенъ. Животътъ, въ своитѣ проявления, принадлежи къмъ три свѣта: животъ на хората на физическото поле, животъ, който сѫществува между ангелитѣ и животъ на Божествения свѣть. Радостьта принадлежи къмъ първичния, Божествения свѣтъ, къмъ тъй наречения номиналенъ, а не феноменаленъ свѣть. Като взема на български езикъ думата „радость“, първата буква е „р“. Въ тази буква има една единица, която показва източника на този малъкъ крѫгь, показва Божественость или идея, която е обрѣменена съ една Божествена мисъль. Когато хората държатъ нѣщо въ рѫката си, то е право това, но тѣ не знаятъ кое трѣбва да се държи. Трѣбва да държишъ това съ своя духъ, на което ти да си господарь. Това е буквата „р“. Но когато хората не разбиратъ законитѣ, тази буква се обръща надолу и става буквата „б“, т.е. човѣкъ, намѣсто да е брѣмененъ съ нѣкоя Божествена идея, брѣмененъ е съ стомаха си. Когато хората ставатъ брѣменни на физическото поле, ставатъ шишкави, пълни. Отъ такава пълнота често хората отиватъ да търсятъ лѣкари, за да помѣтнатъ своитѣ дѣца. Що е затлъстяването? То е дѣте на
към втори вариант >>

164. Божията воля / Волята Божия

или „волята на Отца" са, класически. Когато се каже „Божията воля", много от съвременните хора се усмихват. – Защо? – Защото се колебаят, дали съществува Бог, или не. Светът има двояк израз: съзнателен и несъзнателен. Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в несъзнателния свят. Той е свят без закони или, ако има такива, те са механически, неразумни. Когато Христос казва, че не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, разбираме оформения свят, съзнателния свят – на законност, на ред и порядък. Следователно, само онзи може да влезе в съзнателния свят, който изпълнява Божията воля. Тя е свързана с разумността в човека. Само разумният може да изпълнява волята на Бога. Във физическия свят тази воля се изразява чрез закона на необходимостта, т.е. чрез механическите закони. Движенията на колелото във фабричните мишини е механическо. Човек не може да му противодействува. Веднъж пуснато в движение, никой не може да го спре, докато не се натисне бутона, който го е накарал да се движи. Каквато молитва и да му четете, то не разбира. Достатъчно е да ви закачи с единия си зъбец, за да ви завърти около себе си и да ви смачка. Колелото се подчинява на механически закон, т.е. на закона на необходимостта, в който няма разумност. Ето защо, всички хора, които служат на своята воля, гледат на света като на сбор от случайности. Под думата „случайности" те
към беседата >>

ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ. Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта. Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта. Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности. Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ. Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво
към втори вариант >>

165. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

преди беседите се прави молитва и се пее. – В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място. Няма лоши песни. За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата. Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот. Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе". Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи. Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива. Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото
към беседата >>

бесѣдата си, ще направя нѣкои малки забѣлѣжки. Мнозина ме питатъ: „Защо трѣбва при една бесѣда да има молитва и пѣние?“ Въ основното учение на живота има три много важни елементи. Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята. Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ. Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ. Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата
към втори вариант >>

166. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

повърнем към онова, което Бог е съчетал. Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е. така, както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления. „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване. Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит. Когато се разлъчвате от вашия мъж, от вашата душа, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечествo, вие сте скръбни. Защо? Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом. Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е. това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление. Не изхвърляй навън това, което Бог е съчетал. Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон. В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.”Защо? Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава. Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако
към беседата >>

167. Взимане и даване / Взимане и даване

обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете. Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията
към беседата >>

обикновена дума, съ която сте запознати всички. Кой ли отъ вас не е училъ това изкуство, когато е билъ дѣте? Малко пѫти ли сте пипали кутията съ захарь на вашитѣ майки, малко ли сте вадили кесиитѣ отъ джебоветѣ на вашитѣ бащи, малко ли сѫ ви заварвали на чуждитѣ ябълчни или орѣхови дървета? Но Христосъ не говори за този родъ крадци, тѣхъ Той оправдава. Този крадецъ, за когото говори Христосъ, Той го опрѣдѣля съ три сѫществени качества: той иде да открадне, да заколи и да погуби. Интересно е произхождението на крадцитѣ. Когато дѣцата се раждатъ, тѣ се раждатъ съ стиснати рѫцѣ, а когато умиратъ, рѫцѣтѣ имъ сѫ отворени. Но стискането на рѫката може да има двояка смисъль. Когато на нѣкого покажемъ юмрука си насрѣща му, това подразбира извѣстна идея, която е скрита вѫтрѣ въ самия субектъ. Думата крадецъ е съдържателна, тя произтича отъ санскритската дума, на която коренътъ е „кор“ (cor). Този коренъ означава причина и послѣдствие, тъмнина, дисхармония. Турцитѣ казватъ на тази дума „кара“, „карасъ“, съ коренъ сѫщо какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „сѫдба“. Но думата „сѫдба“ не означава този дълбокъ смисълъ, като причина и послѣдствие. Това, което отличава тъмнината отъ свѣтлината, това сѫ двѣ качества, съдържащи се въ тѣзи двѣ проявления на природата. Свѣтлината всѣкога носи топлина съ себе си, едно отъ качествата ѝ. Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. Вечерно врѣме, като залѣзе слънцето, веднага усѣщаме
към втори вариант >>

168. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ

е съчетал”. В този стих, по видимому, Христос говори за брака. Всъщност, брак ли е това, което хората днес правят? Две семейства се сближат, живеят си добре и след време, оженват децата си. Правилно съчетание ли е това? Съществуват три вида съчетания. Първото съчетание е онова, което Бог прави. То е истинското и здраво съчетание. Второто съчетание сам човек го прави, а третото - онова, което хората правят. Всички мъчнотии, противоречия и страдания на съчетаните, произтичат от последните две съчетания. За да може, един човек, един учител, или една държава да направи известно съчетание правилно, трябва да са проникнати дълбоко от Божията Мъдрост, да разбират основния закон, върху който е съграден животът. Да разбираш основния закон на живота, това значи, да разбираш живота така, както се изразява в природата. Ето защо, като четете стиха, в който Христос говори за съчетанието, трябва да го разбирате основно, в неговия дълбок смисъл, а не по буква и повръхностно. „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". Мнозина четат и препрочитат този стих, но не го разбират. Много проповедници са говорили върху този стих, тълкували са го, но въпреки това, не са засегнали основната истина, която се крие в него. Защо не е изнесена истината, която стихът съдържа в себе си? – По две причини: от една страна - невежеството на тези, които говорят върху него; от друга страна – съзнателното забулване на истината, да не би тя да ги изобличи. Незнанието, невежеството е
към беседата >>

се подразбира подъ тѣзи думи? По видимому Христосъ говори за брака. Но бракъ ли е това, което хората днесъ правятъ? Сдружатъ се двѣ фамилии, живѣятъ си и момъкътъ и момата ги оженватъ, съчетаятъ ги. Това съчетание бива отъ Бога и отъ хората. Азъ приемамъ, че въ свѣта има три вида съчетания: първото и истинското съчетание е, което Богъ го прави, второто съчетание самъ човѣкъ го прави, а третото съчетание е, което хората правятъ. Слѣдователно всички неприятности въ живота произлизатъ отъ послѣднитѣ двѣ съчетания. За да може единъ човѣкъ, или единъ учитель, или една държава да направи извѣстно съчетание, трѣбва да разполагатъ съ една Божествена Мѫдрость, да разбиратъ дълбоко основния законъ, върху който е съграденъ животътъ, разбирамъ органическия животъ, тъй както се изразява той въ природата. Обаче Христосъ въ тѣзи думи влага много по-дълбокъ смисълъ. Мнозина четатъ Евангелие, четатъ, че това което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча, но не го разбиратъ този стихъ. Той има хиляди тълкувания, хиляди проповѣдници сѫ говорили върху него, но нито единъ не е засегналъ основната истина. Има причини за това нѣщо. Азъ виждамъ двѣ причини: едната е невѣжеството, незнанието, което е и оправдателно, защото когато човѣкъ не знае, ще говори това, което знае и както мисли; втората причина е тази: когато човѣкъ знае истината, но не говори, защото тя ще го изобличи. Истината е принципъ въ живота и когато човѣкъ я говори, ако го намѣри нечистъ, тя го умъртвява. Нѣкои ми
към втори вариант >>

169. Доброто съкровище

два вида изваждане: „Добрият човек изважда от съкровището добрините, а злият – злините." И единият, и другият вадят нещо от съкровищата си, но резултатите на изваждането са различни. Значи, едно и също действие, или една и съща причина произвежда два различни резултата. Двама души сеят на нивите си едно и също нещо, но резултатите на сеитбата им са различни. Какво се разбира под думите „добро и зло съкровище"? За да придобие добро съкровище, човек трябва да работи хиляди години върху себе си. Само така той може да стане богат и да вади от своето съкровище добрините. Човек забогатява по два начина и в две различни направления: той може да забогатее в скоро време, или в продължение на много години да придобие плюсове в живота си; той може същевременно да забогатее скоро или в продължение на години, но да придобие минуси. Потръбно е богатство на хората, но какво богатство? Хората са обърнали и обръщат внимание повече на материалното богатство, но то е временна придобивка, а не вечна. До известно време богатството радва и задоволява човека, но след това той търси друго нещо, вън от материалното богатство. Като изучава дълбокия смисъл на християнството, човек дохожда до разбирането, че истинското развитие се крие във вътрешното, духовно богатство на душата. Духовната наука, наречена според някои религия, изисква духовно развитие от човека. В случая, думата „религия" не е много сполучлива, но в български език няма друга дума, която може да я замести. Под
към беседата >>

изваждане и днешната бесѣда може да се нарече бесѣда на изваждането. За да може човѣкъ да изважда, трѣбва да има отъ какво. Христосъ казва, че два начина има за изваждане: добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището добринитѣ, а злиятъ човѣкъ – злинитѣ. И единиятъ, и другиятъ изваждатъ, но резултатитѣ въ това изваждане сѫ различни. Една и сѫща причина може да произведе два различни резултата. Едно и сѫщо дѣйствие на изваждане произвежда два различни резултата. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ природата. Може двама души да сѣятъ на нивата, но резултатитѣ сѫ различни. Какво е разбиралъ Христосъ подъ тѣзи думи? Той е скривалъ единъ дълбокъ смисълъ подъ думата „съкровище“. За да придобие човѣкъ такова добро съкровище, трѣбва да работи съ хиляди години, за да бѫде богатъ и за да вади отъ своето съкровище. И въ ежедневния животъ забѣлѣзваме сѫщия процесъ. Има хора, които богатѣятъ двояко. Има търговци, които забогатѣватъ слѣдъ като работятъ съ години, едни забогатѣватъ съ плюсове, а други – съ минуси. Богатство е потрѣбно, но трѣбва да разберемъ въ какво се състои истинското богатство. Съврѣменнитѣ хора сѫ обърнали внимание само върху физическото богатство, но то е само една черупка. Тя е необходима само до извѣстно врѣме. Всѣки, който проучва дълбокото християнство, трѣбва да разбере този вѫтрѣшенъ процесъ на развитие, защото споредъ моето схващане духовната наука или религия изисква такова. Ако бихъ намѣрилъ на български езикъ дума по-подходяща отъ „религия“, бихъ я
към втори вариант >>

170. Пребъдете / Пръбѫдване

заповеди и пребъдете в любовта ми". Думата „ако" в оригинала има друго значение, а не, както в български език – условие. Глаголът „държа" има отношение към човешката воля. Да държим заповедите, значи, да ги изпълняваме, а изпълняването става само с участие на волята. Който не изпълнява Божиите заповеди, не може да пребъде в Неговата Любов. Значи, не е достатъчно човек само да пребъдва в заповедите на Отца, но да пребъдва и в Неговата Любов, както Христос е държал заповедите на Отца си и пребъдвал в любовта Му. Изпълняването на Божиите заповеди и в широк, и в тесен смисъл дава един и същ резултат. Като дойдем до външната страна на нещата, до външния свят, виждаме, че нещо ни държи за него. Същото може да се каже и за отношението на удовете на човека и неговата душа и дух. Ако духът и душата не държат ръцете, краката, мозъка, дробовете и стомаха, нищо не би останало от човека. Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва в функциите, които изпълняват органите, и се ползува от енергиите, които те възприемат и предават. Душата не държи въздуха, но пребъдва в него. Дишането, мисленето, чувствуването представят пребъдване, а действията, които ги придружават, наричаме държане. Едни от процесите, които се извършват в човешкия организъм, наричаме свободни или зависещи от нашата воля; другите са ограничени, независещи от волята ни. Движението на ръцете и на краката зависи от нашата воля, но биенето на сърцето, дишането,
към беседата >>

основни положения и казва: „Ако държите моитѣ заповѣди и прѣбѫдвате въ моята любовь, както азъ съмъ държалъ заповѣдитѣ на Отца си и прѣбѫдвамъ въ Неговата любовь.“ Въ първото прѣдложение думата „ако“ въ оригинала има друго значение, то не е условие. Въ сѫщото прѣдложение има двѣ положения: „ако държите“ и „прѣбѫдвате“, както азъ съмъ държалъ и прѣбѫдвамъ. Думата „държа“ има отношение къмъ човѣшката воля. Да държимъ заповѣдитѣ, значи да ги изпълняваме, а заповѣдитѣ може да ги изпълняваме само чрѣзъ волята си. Слѣдователно ако човѣкъ не изпълнява заповѣдитѣ, не може да прѣбѫдва и въ любовьта. Послѣ Христосъ казва: „Не трѣбва само да държимъ заповѣдитѣ, но и да прѣбѫдваме въ Неговата любовь“, тъй както Той е държалъ заповѣдитѣ на Отца си и е прѣбѫдвалъ въ Неговата любовь. Тѣзи заповѣди, тѣ сѫ закони и въ обширна и въ тѣсна смисъль, всѣкога даватъ единъ и сѫщъ резултатъ. Външниятъ свѣтъ, който виждате, вашиятъ външенъ изразъ, това е едно съчетание на нѣщата, държи ви нѣкой. Ако вашата душа, вашиятъ духъ не биха държали вашитѣ рѫцѣ, крака, мозъкъ, дробове, стомахъ и др., какво би станало съ васъ? Слѣдователно духътъ ви трѣбва да държи всичко това въ редъ и порядъкъ. А при това вашата душа трѣбва да прѣбѫдва, т.е. да възприема храна, а това е вѫтрѣшенъ процесъ. Ти не можешъ да държишъ въздуха, но може да прѣбѫдвашъ въ него. Дишането, мисленето, чувствуването е прѣбѫдване, а всѣко дѣйствие въ свѣта е държане. Слѣдователно има нѣща въ свѣта, които сѫ зависими
към втори вариант >>

171. Простотата

подвиг са сходни, защото само правилното войнстване подразбира подвиг в света. Думата подвиг означава повдигане нагоре. Войнстването е повдигане на човешкия дух, а слизането надолу е падането на човешкия дух. Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата трябва да бъдат прости, тъй както е проста в началото основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява. Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости. Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата простота, за да я разберете. Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас. Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота. Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Не си мислете, че искам да ви кастря. Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие!” Но по едно време излиза вятър,
към беседата >>

172. Бог е Дух / Богъ е Духъ

и с дух и истина трябва да Му се кланят." Христос е изказал тази мисъл, още преди две хиляди години. Да се каже тази мисъл на едно събрание, това показва, че хората, които са присъствали там, не са били много културни. Те са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога, затова Христос им отговорил. Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина. Тук думата „кланяне" е взета в смисъл на „служене". „Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски. Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? – Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни. Едно от неопределените понятия е това, за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения. „Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”? Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял. Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот. Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината. Всеки знае, какво нещо е главата за тялото. Най-ценното,
към беседата >>

положено отъ прѣди 2000 години. Прѣдполага се, че тогавашнитѣ хора не сѫ били толкова културни, колкото сегашнитѣ. Още отъ прѣди 2000 години хората сѫ разисквали върху въпроса, какъ трѣбва да се кланятъ на Бога. Думата „кланятъ“ означава това, което е реално споредъ насъ, изявеното въ живота. Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина. Въ кланянето значи има два елемента. Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е. не може да се ограничи и схване. Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни. Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения. То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения. Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента. Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ. За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на
към втори вариант >>

173. Дали може

„Дали може сляп сляпаго да води?”. Какво се разбира под думата „слепота“? Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена. Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят. За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого. Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си. „Дали може сляп слепия да води?”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слепия? – Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват
към беседата >>

„Дали може слѣпъ слѣпаго да води?” Какво се разбира подъ думата „слѣпота”? Сѫществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена. Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ. За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бѫде воденъ отъ нѣкого. Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си. „Дали може слѣпъ слѣпаго да води?” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата. Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора? Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ. На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ. Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? — Защото не съзнава положението, въ което се намира. Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ. Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ
към втори вариант >>

174. Писмо

писмо. Господ Бог мой ще оправи всичко. Страданията в живота раждат опитност, а опитността ражда условията, при които вярата, надеждата и любовта растат. Стига всички еднакво да се ползват. Аз искам между всички ви да зацарува мир, радост и любов Божествена, да се надпреварвате да си услужвате и да си отдавате почест един към друг. Да се въодушевите с Духа на Христа. Да бъдете умни и незлобливи, силни във вярата и търпението, смели и неустрашими за Бога. Да се водите от вътрешния глас на Духа. Да бъдете прилежни в придобиванието на добродетелите. Лесно да си прощавате и да бъдете незлобливи, по-юначни, повече в дела, отколкото в думи. Това не ви пиша като упрек, от мене далеч тая мисъл. Аз искам да отмахна всичките упреци по възможност. Само ви припомням Божия път, Божието благо, в което Бог се весели. Господ Бог мой да ви учи и упътва във всичките Свои добри пътища и в Своето Слово. Привет вам и на всички приятели нарочно по име. Мирът Господен да почине на всички ни. Ваш
към беседата >>

175. Писмо

българския народ и духовенството му имат ли любов към Бога. За мене истината сега е ясна. Господ е с мен. Аз ходя в пътищата Му, върша волята Му, слушам гласа Му. Духът Му пребъдва в моята душа и аз пребъдвам в Него. Велико е и славно да служи човек на Бога и да пребъдва в любовта Му. "Аз Го познавам" - казва Христос. А надеждата не посрамя, защото любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго. Имайте вяра, имайте любов помежду си. Аз ви запознах с живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и многомилостив, и благоутробен. "Опитайте и вижте че Аз съм благ" казва Господ. "Потърсете Ме в деня скръбен и ще ви помогна, и ще Ме прославите". "Дерзайте Аз съм с вас". Христовият Баща отгоре ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. "Мир ви давам Аз". Мир и радост нося аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и "те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. "Мир казва Хрисос, на Моите ученици по целия свят, мир на всички, които прилагат Моето учение". Мир на верните, мир на търпеливите, мир на кротките, на смирените духом мир на всички, които търсят правдата и Царството Божие, мир на нажалените, на скръбните. "Мир - казва Господ - на Моите чада, тяхно е Царството отсега. "Мир, мир иде - мирът Божи за праведните по сърце и утеха на
към беседата >>

176. До всички приятели

извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли и разсъждава и върши волята на своя небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие, славата Божия, цел в него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, действащ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение, познавам гласа Му, държа учението Му, върша волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и си мислеха, че са братя, а не врагове, да споделят своите скърби и своите радости! Близо е часът, ще прозвучи небесният глас. Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде "едно стадо и един пастир на живота". Благоволението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име на всяко място и
към беседата >>

177. До всички приятели

X. С. Б. (Верен твой Исус Христос, Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят! Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата им и душите им със Своята обилна любов. Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитността, а опитността - надеждата, а надеждата не посрамява, защото любовта Божия излеяна в сърцата чрез дадената Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път - пътя на Божествената Любов - пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възкресение, във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие. Придобивайте Божественото знание и го съхранявайте в сърцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце, целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа! Ваш
към беседата >>

178. Писмо

Може да го издадете, тъй както си е от автора. Мисълта е ясна. Онези, които имат уши и не са глухи, ще разберат. Има да ви говоря за много неща, но това оставям за кога се видим. Идат велики дни, славни дни. Мъртви ще станат, мъртви ще оживеят, мъртви ще възкръснат. Велик е законът, който движи света. Любовта ни съединява с Бога, вярата - с ангелите, и надеждата - с добрите и свети хора от всичките времена. Бъдете винаги свързани с Христа, от Когото иде животът на земята. Обграждайте се всеки ден добре, постоянни в духа на молитвата. Бог ще изведе своето дело на светъл край. Поздрав на дома Гълъбов и на Балтови. Поздрав вам, на Пенка и Верка. Живейте всички в мир и любов. Поздрав на всички приятели и сестри. Не ми е възможно засега, бих писал на всички. Но ги имам близки на душата си, това е достатъчно засега. Да отправят своите горещи молитви към престола на Господа, Който направлява съдбините на всички. В.В.Ж.К.В.О. (Ваш верен в живота, който ви
към беседата >>

179. Писмо

МАЛКИ и ГОЛЕМИ и на ДОБРИТЕ УЧЕНИЦИ Само когато слънцето грее, животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, сятото се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън, и вътре във вази. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с любовта. Разкопавайте ума си с мъдростта. Служете на душата си с истината и великият, живият Баща на мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с вази и вие с Него; само тогава ще познаете истинския Бог и Христа. Ж.К В.О. (Жив е, който ви
към беседата >>

180. Писмо

надеждата всякога обновяват живота. Всичко в проявения свят се дължи на тях. Те са носителки на всичките Божии блага. Да любиш, да вярваш, да се надяваш, това е велика работа на човешкия дух. Това е все едно да познаваш Христа във всичките Негови проявления, да примиряваш в себе си и да хармонизираш всичките свои действия и стремежи. Работете усърдно и разумно. Всякога поставяйте любовта за основа във всичките свои мисли и желания, вярата за двигателна сила в душата, а надеждата за реализиране, осъществяване на Божиите мисли и желания в живота. И мистически Л означава проявление на Божията обич към всичко живо. В във вярата означава връзка, единство. Н в надеждата - примирявание, осъществование на всички противоположности. Господ наближава да се прояви наново в света и всички, които чакат хиляди години, трябва да имат масло в маслениците си. Да стоят будни и готови и да не губят напразно своята душевна енергия. Те трябва да бъдат подобни на скрити пъпки, които очакват благоприятно време на своето разцъфтява ние. Да се не разцъфтят ни по-рано, ни по-късно. Светът вече се движи и отгоре, и отдолу. Соковете на дървото - едни слизат, други се качват нагоре. Едновременно събаряние и обновявание вървят наедно. Господ слиза надолу от висшите светове. Отправя Той вече Своя величествен и творчески поглед. Слуша се Неговото Слово и земята като майка се радва на Неговата светлина и топлина, която Той й изпраща. Радват се вече земята и небето, защото и те се
към беседата >>

181. Числото 153

на 9 и 10 стих от прочетената глава. Тук жаравата в тоя стих означава Божествения огън, новия живот, а рибата е емблема на астралния свят, свят на желанията. И тъй, трябва да се мине през Божествения огън, за да се изпекат желанията. Божествен живот, Божествен огън, който слиза отгоре. Учениците хвърляли мрежата цяла нощ и не уловили нищо. Когато дойде Христос и им каза да хвърлят мрежата, тогава само уловиха. Когато человек работи без Бога, в неговата мрежа не влиза нищо. Тогава той казва: "Не ми върви." Той се спъва в своята ловитба, защото не знае где да хвърля. Говориш, за да убедиш някого, и не успяваш - това е хвърляне мрежа, само да се намираш на работа. Често казваме: "Този человек ще го обърна"; и отидем при него, говорим му много, но все пак, работата не върви. Хвърляме мрежи без Бога. Ако в този человек има чувства и желания, в които той иска да си поживее, то дълго време ще да хвърляме мрежата, без да уловим нещо. Но когато Бог каже: "Хвърлете мрежата", тогава ще се уловят риби за хората, за храна. И Христос учи Своите ученици да ловят риба. В една работа трябва да бъдат съединени Бог, человек и Духът. Числото 153 показва завършена работа, в която присъстват Бог, человек и Духът. 153-те риби имат значение, когато се прибави при 1 отдясно 0, получава се 10; 10 + 5 + 9 = 24; 24 е законът на човешкия живот, а 3-те е законът на равновесието. Затова всеки трябва да опече по една риба през целия си живот. Христос взима рибата за емблема на християнството,
към беседата >>

182. Съхранение на душевната енергия

двояко значение. Под тази дума се подразбира правилно движение в кръг, правилно даване. Всички тела в пространството, които съхраняват своята енергия, се движат в кръгообразна орбита. Това, което е вярно за небесните тела, е вярно и за човека. Затова човек, който иска да съхрани своята енергия, трябва да се движи в кръгообразна орбита или, казано на ваш език, това е работа, която се свършва по най-лесен начин. Да се знаят начините или методите за съхранение на душевната енергия е необходима наука за правилното човешко развитие. Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия. Докато сте били млади, енергията, която сте имали в организма си, е била толкова голяма, че сте били склонни да мислите, че тя е неизчерпаема до веки веков. Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си. Тя изтича от вас така, както водата изтича от някое пукнато шише. Така и някои винари наливат в бутилки сладко вино и го заравят в земята да престои няколко години, гдето ферментира бавно. При това стоене във виното се образува известно количество въгледвуокис и отварянето трябва да става много внимателно, защото всичката течност може да изтече наведнъж. Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, в известни моменти може да се излее изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е
към беседата >>

183. Пълнене и празнене

този стих и казвам: „С вяра се угажда на Бога.” Имайте предвид, че вярата е, която апелира към Господа. Писанието казва, че каквото попросим съгласно Волята Божия, дава ни се. Тази вяра не е общоприетата, не е онази, която имат хората, а е вярата на децата – при тях ще я търсите. Вяра детинска трябва да имате, а не вярата на възрастните. Аз искам тези, които ме слушат, да не мислят, че са възрастни. Ако така мислят, няма защо да идват тук; на Земята няма нужда от възрастни хора, те са хора за Небето. Ще кажете: „Аз съм петдесет-шестдесет-годишен.” Не се заблуждавайте с вашите години. Според мен годинитена човека се ценят според преживяванията. Колкото повече преживявания имате, толкова повече са годините ви, и обратно. Важно е какви скъпоценности носите в раницата на Живота си. Можете да носите петдесет килограма товар, който да струва петдесет лева; може да носите само един грам диамант и да струва десетки хиляди лева. Не в количеството седи товарът, който носите, а в качеството. Някой казва: „Аз зная, че Слънцето се върти.” Питам, твоето Слънце върти ли се? Казвате: „Зная, че Луната се празни и се пълни.” Питам, твоята Луна празни ли се, пълни ли се? Ето къде е Знанието – да знаеш кое е Добро и кое е зло. Гледайте вашето сърце пълни ли се с Добро и изпразва ли се от зло. Това е да знаете какво е празнене и какво пълнене. Знаете, че Луната употребява четиринадесет дни за пълнене и четиринадесет дни за празнене. Така че четиринадесет дни вашето сърце ще
към беседата >>

184. Доведете го

защо Христос не е влязъл в Ерусалим на кон, а е възседнал ослица? На този въпрос може да се възрази с друг: не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим, а трябваше непременно да възседне на нещо? Христос не можа да влезе пеш в Ерусалим. Защо? Ерусалим е предел между физическия и Духовния свят. Следователно както Ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. Значи, оселът е емблема, символ на нещо. Това ще разберете само когато се заемете с изучаването на дълбокия смисъл на Природата, както Бог я е създал, а не както сегашните учени я разбират. Малко хора разбират какво нещо е оселът, т.е. магарето. Повечето го вземат за символ на упоритост и се смеят, когато реве. Наистина, магарето има лоши черти, но има и добри черти. Ако искате да намерите чиста, здравословна вода, не търсете специалист, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, къде има чиста вода. Това се препоръчва и от хигиенистите, и от лекарите. Ако водата е нечиста, те съветват хората да я преваряват, да убият всички бацили в нея, носители на опасни болести. Магарето казва: "Наместо да преварявате водата, елате с мене, аз ще ви покажа, къде има чиста вода. Не е време днес да изразходвате дърва и въглища да преварявате водата, когато в Природата има чиста, здравословна вода." Магарето е скромно в храната си, с малко се задоволява. Никой не може да го
към беседата >>

Защо Христосъ не е влѣзълъ въ Ерусалимъ на конь, а е възседналъ ослица? На този въпросъ може да се възрази съ другъ: Не можа ли Христосъ да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ, а трѣбваше непремѣнно да възседне на нѣщо? Христосъ не можа да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ. — Защо? — Ерусалимъ е предѣлъ между физическия и духовния свѣтъ. Следователно, както ангелътъ не може да слѣзе на земята безъ тѣло, така и Христосъ, като дойде до границата на физическия свѣтъ, трѣбваше да намѣри отнѣкѫде ослица и съ нея да влѣзе въ Ерусалимъ. Значи, оселътъ е емблемъ, символъ на нѣщо. Това ще разберете, само когато се заемете съ изучаването на дълбокия смисълъ на природата, както Богъ я създалъ, а не както сегашнитѣ учени я разбиратъ. Малко хора разбиратъ, какво нѣщо е оселътъ, т. е. магарето. Повечето го взиматъ за символъ на упоритость и се смѣятъ, когато реве. Наистина, магарето има лоши чърти, но има и добри чърти. Ако искате да намѣрите чиста, здравословна вода, не търсете специалистъ, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, кѫде има чиста вода. Това се препорѫчва и отъ хигиениститѣ, и отъ лѣкаритѣ. Ако водата е нечиста, тѣ съветватъ хората да я преваряватъ, да убиятъ всички бацили въ нея, носители на опасни болести. Магарето казва: Намѣсто да преварявате водата, елате съ мене, азъ ще ви покажа, кѫде има чиста вода. Не е време днесъ да изразходвате дърва и вѫглища да преварявате водата, когато въ природата има чиста, здравословна вода. Магарето е скромно
към втори вариант >>

185. Трите положения

в Живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т.е. индивидуалния живот на душата, Това се вижда от думите, които дяволът отправя към Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.” Христос отговаря: „Писано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божията уста”. Тук се състезават двама учени в Божественото знание – от една страна Христос, Който беше въплътен във форма на човек, като Учител на Любовта и Правдата; от друга страна дяволът, който също беше въплътен във форма на човек, но изкусител. И двамата се състезаваха върху Божествената Истина, която господства в света. Дяволът казваше на Христа: „Ти си дошъл на земята с велика мисия, но за постигането й трябва да покажеш изкуство, как да превърнеш камъните в хляб.” Ако това беше станало във времето на Христа, днес нямаше да купувате хляб с купони. Дяволът обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората. Той Му каза, че хората са крайни егоисти и, за да успяват в живота си, трябва да бъдат богати. Същевременно той Му казваше, че и в миналото са идвали Учители като Него, но не са успявали. С това той искаше да разколебае основата, на която беше стъпил Христос. Христос познаваше добре Божиите закони и не се подаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камъните не могат изведнъж да се превърнат на хляб. Това не е в естествения ред на нещата. При това, Христос казва: „Аз съм живият хляб,
към беседата >>

въ живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т. е. индивидуалния животъ на душата. Това се вижда отъ думитѣ, които дяволътъ отправя къмъ Христа: „Ако си Синъ Божи, речи тѣзи камъни да станатъ хлѣбове.” Христосъ отговаря: „Писано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Тукъ се състезаватъ двама учени въ Божественото знание — отъ една страна Христосъ, Който бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, като Учитель на любовьта и правдата; отъ друга страна дяволътъ, който сѫщо бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, но изкуситель. И двамата се състезаваха върху Божествената истина, която господствува въ свѣта. Дяволътъ казваше на Христа: Ти си дошълъ на земята съ велика мисия, но за постигането ѝ трѣбва да покажешъ изкуство, какъ да превърнешъ камънитѣ въ хлѣбъ. Ако това бѣше станало въ времето на Христа, днесъ нѣмаше да купувате хлѣбъ съ купони. Дяволътъ обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората. Той Му каза, че хората сѫ крайни егоисти и, за да успѣватъ въ живота си, трѣбва да бѫдатъ богати. Сѫщевременно той Му казваше, че и въ миналото сѫ идвали Учители като Него, но не сѫ успѣвали. Съ това той искаше да разколебае основата, на която бѣше стѫпилъ Христосъ. Христосъ познаваше добре Божиитѣ закони и не се подаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камънитѣ не могатъ изведнъжъ да се превърнатъ на хлѣбъ. Това не е въ естествения редъ на
към втори вариант >>

186. В истия час

учени, мъже и жени, имат криво понятие за духовете. Като чуят думата дух, изтръпват. Страшно нещо е за тях понятието дух. Въпреки това, често се говори, че Духът на този или на онзи народ е силен, бодър. Казва се още, че даден човек има благ Дух. Значи, и учени, и прости си служат с тази дума. Тогава, на какво се дължи този страх? Казано е в Писанието: „Начало на Мъдростта е страх Господен”. Да се страхуваш от Господа, това е начало на Мъдростта, но да се страхуваш от дух, това е невежество. Ако остане в тъмнина, човек се страхува; ако попадне на кръстопът, пак се страхува. Този страх се дължи на незнание. Страхът е качество на животните. Като ви срещне някое животно, гледа право в очите ви, не знае какво ще правите с него. Животните се страхуват от хората, но и хората се страхуват от животните. Казано е, обаче: „Страхливият няма да наследи Царството Божие.” Плодовете на Духа са: „Любов, радост, мир, дълготърпение, вяра, кротост, Мъдрост, въздържание.” Духът е най-високата проява на Бога. Той разкрива световете, Той носи Светлина, Той е създал всичко. Доброто в света се дължи пак на Духа. Под думите светъл дух разбираме същество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Светлите духове разбират пътя, по който съвременните хора вървят, и могат да ги упътват. Благата на физическия свят се дължат пак на Светлите духове. Светлината, от която се ползваме, не е нищо друго, освен резултат от тяхната интензивна мисъл. Тя се отправя към
към беседата >>

учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ. Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ. Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.” Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога. Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо
към втори вариант >>

187. Радостни и търпеливи

радостни”. Надеждата е велик Божествен принцип. Тя е едно от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават. Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават. Ако хората не го познават, това не значи, че той няма съдържание. Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина. За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове. При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им. Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние
към беседата >>

радостни”. Надеждата е великъ Божественъ принципъ. Тя е едно отъ лицата на Света Троица. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ. Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ. Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание. Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сѫ известни на малцина. За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове. При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до
към втори вариант >>

188. Заведеевата майка

на Заведеевитe синове майка им, със синовете и, та Му се кланяше и искаше нещо от Него”. Искането е подтик, движение в Живота, в една или в друга посока, предизвикано от човешките желания. Дето е Животът, там има и движение. Движението може да бъде или в хармония, или в дисхармония с Божиите закони. Същото може да се каже и за човешките мисли и желания. И т се дължат на някаква причина, външна или вътрешна. Майката на Заведеевите синове искаше нещо важно от Христа, а именно: единият от синовете й да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. Христос има само една дясна и една лява страна, Ако Заведеевите синове заемат двете страни, где ще седнат другите хора? И до днес още хората спорят все за това кой да заеме десницата и кой левицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия закон, че не е възможно двамата й синове да седнат отдясно и отляво на Христа, както не е възможно две жени да се оженят за един мъж, или двама мъже – за една жена. Следователно когато Бог отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженим две жени за един мъж, или двама мъже за една жена. С други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Бог да го задоволи. Не може и двамата ни синове да седнат, единият отляво, а другият отдясно на Христа. Христос й отговорил: „Не знаете какво искате”. А човек трябва да знае какво иска. Сега ние не говорим за децата, но за онези, които вървят в пътя на посвещението. Те, именно, трябва да знаят какво искат.
към беседата >>

на Заведеевитѣ синове майка имъ, съ синоветѣ си, та Му се кланяше и искаше нѣщо отъ Него”. Искането е потикъ, движение въ живота, въ една или въ друга посока, предизвикано отъ човѣшкитѣ желания. Дето е животътъ, тамъ има и движение. Движението може да бѫде или въ хармония, или въ дисхармония съ Божиитѣ закони. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ мисли и желания. И тѣ се дължатъ на нѣкаква причина, външна или вѫтрешна. Майката на Заведеевитѣ синове искаше нѣщо важно отъ Христа, а именно: единиятъ отъ синоветѣ ѝ да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ— отлѣво. Христосъ има само една дѣсна и една лѣва страна. Ако Заведеевитѣ синове заематъ дветѣ страни, где ще седнатъ другитѣ хора? И доднесъ още хората спорятъ все за това, кой да заеме дѣсницата и кой лѣвицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия законъ, че не е възможно двамата ѝ синове да седнатъ отдѣсно и отлѣво на Христа, както не е възможно две жени да се оженятъ за единъ мѫжъ, или двама мѫже — за една жена. Следователно, когато Богъ отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженимъ две жени за единъ мѫжъ, или двама мѫже за една жена. Съ други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Богъ да го задоволи. Не може и двамата ни синове да седнатъ, единиятъ отлѣво, а другиятъ отдѣсно на Христа. Христосъ ѝ отговорилъ: „Не знаете, какво искате.” А човѣкъ трѣбва да знае, какво иска. Сега ние не говоримъ за децата, но за онѣзи, които вървятъ въ пѫтя на посвещението.
към втори вариант >>

189. Събличане и обличане

представляват велики закони на развитие. Това са процеси, които се извършват и в самата Природа. Който не спазва тези процеси, сам се излага на страдания. Какво става през есента и през зимата с растенията? Постепенно събличат старата си дреха. Слана попарва листата, и те постепенно окапват. Ветровете оголват клоните, обрулват листата им, докато най-после дървото се освободи напълно от старата си дреха. Щом дойде пролетта, дърветата започват да се покриват с нови листа; нови клончета израстват, нови цветове се явяват. Дървото се облича с нова дреха, т.е. с нова премяна. Ще кажете, че това е обикновено нещо. Събличането и обличането не са обикновени работи. Като отидете на черква, и там виждате същите процеси. Свещеникът иде отвън със старата си, вехта дреха, но щом влезе в олтара, съблича я и облича нова – нов човек става. Той се освобождава от старите листа и се облича с нови. Добре е, свещеникът да не съблича новите си дрехи. Щом е станал нов човек, нов да си остане. Така правят всички хора. За един-два часа през деня обличат новите си дрехи, а останалите 22–23 часа прекарват в старите си дрехи. След това се чудят защо работите им не вървят добре. Много естествено – докато сте облечени със старите си дрехи, работите ви не могат да се нареждат добре. Какво ще ви даде една стара дреха, пълна с прах, с пот и с нечистотии? Ако облечеш новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели. Какво правят момата и момъкът, когато се женят? Свалят старите си
към беседата >>

представятъ велики закони на развитие. Това сѫ процеси, които се извършватъ и въ самата природа. Който не спазва тѣзи процеси, самъ се излага на страдания. Какво става презъ есеньта и презъ зимата съ растенията? — Постепенно събличатъ старата си дреха. Слана попарва листата, и тѣ постепенно окапватъ. Вѣтроветѣ оголватъ клонетѣ, обрулватъ листата имъ, докато най-после дървото се освободи напълно отъ старата си дреха. Щомъ дойде пролѣтьта, дърветата започватъ да се покриватъ съ нови листа; нови клончета израстватъ, нови цвѣтове се явяватъ. Дървото се облича съ нова дреха, т. е. съ нова премѣна. Ще кажете, че това е обикновено нѣщо. Събличането и обличането не сѫ обикновени работи. Като отидете на черква, и тамъ виждате сѫщитѣ процеси. Свещеникътъ иде отвънъ съ старата си, вехта дреха, но щомъ влѣзе въ олтаря, съблича я и облича нова — новъ човѣкъ става. Той се освобождава отъ старитѣ листа и се облича съ нови. Добре е, свещеникътъ да не съблича новитѣ си дрехи. Щомъ е станалъ новъ човѣкъ, новъ да си остане. Така правятъ всички хора. За единъ-два часа презъ деня обличатъ новитѣ си дрехи, а останалитѣ 22 — 23 часа прекарватъ въ старитѣ си дрехи. Следъ това се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Много естествено. Докато сте облѣчени съ старитѣ си дрехи, работитѣ ви не могатъ да се нареждатъ добре. Какво ще ви даде една стара дреха, пълна съ прахъ, съ поть и съ нечистотии? Ако облѣчешъ новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели. Какво
към втори вариант >>

190. Доброто вино

хора страдат от лошото влияние на виното върху организма им. Учени хора, лекари са писали за вредното влияние на виното върху човека. Обаче, виното, за което се говори в Евангелието, е представено като символ на Живота. Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взема като емблема на смъртта, и сладко – емблема на Живота. Химиците знаят състава на сладкото вино и разбират защо ферментира то. Гроздовата захар в сладкото вино, от действието на спиртните ферменти, се разлага на спирт и въглероден двуокис. Последният излетява(***излита), а спиртът остава във виното и му придава упоително свойство. Всички знаят, че спиртът, който се намира във виното, е отровен: той е причина за вредното действие на виното върху човешкия организъм. В този смисъл, ферментирането не е нищо друго, освен процес на разлагане, при който се образуват отровни вещества. Както виното бива сладко и ферментирало, така имаме два вида живот: сладък, в който захарта запазва свойствата си и остава неразложена, и ферментирал, в който захарта се разлага на спирт и въглероден двуокис. Христос беше поканен на сватба в Кана Галилейска, дето превърна водата в добро вино. Какво представлява сватбата? Отглеждане на гроздето. Невестата и младоженецът са лозите, от които трябва да се роди гроздето. Те трябва да внесат в него нови сладки сокове. Всяко ново учение се явява в началото на нова епоха. Създаването на новото учение представлява пак сватба. Когато се жени някой, хората се радват, но
към беседата >>

хора страдатъ отъ лошото влияние на виното върху организма имъ. Учени хора, лѣкари сѫ писали за вредното влияние на виното върху човѣка. Обаче, виното, за което се говори въ Евангелието, е представено като символъ на живота. Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взима като емблемъ на смъртьта, и сладко — емблемъ на живота. Химицитѣ знаятъ състава на сладкото вино. и разбиратъ, защо ферментира то. Гроздената захарь въ сладкото вино, отъ действието на спиртнитѣ ферменти, се разлага на спиртъ и вѫглероденъ двуокисъ. Последниятъ излетява, а спиртътъ остава въ виното и му предава упоително свойство. Всички знаятъ, че спиртътъ, който се намира въ виното, е отровенъ: той е причина за вредното действие на виното върху човѣшкия организъмъ. Въ този смисълъ, ферментирането не е нищо друго, освенъ процесъ на разлагане, при който се образуватъ отровни вещества. Както виното бива сладко и ферментирало, така имаме два вида животъ: сладъкъ, въ който захарьта запазва свойствата си и остава неразложена, и ферментиралъ, въ който захарьта се разлага на спиртъ и вѫглероденъ двуокисъ. Христосъ бѣше поканенъ на сватба въ Кана Галилейска, дето превърна водата въ добро вино. Какво представя сватбата? — Отглеждане на гроздето. Невѣстата и младоженикътъ сѫ лозитѣ, отъ които трѣбва да се роди гроздето. Тѣ трѣбва да внесатъ въ него нови, сладки сокове. Всѣко ново учение се явява въ началото на нова епоха. Създаването на новото учение представя пакъ сватба. Когато се
към втори вариант >>

191. Двете жени

запитват какво отношение имат към тях случаите, че някога, в далечното минало, съществувала една жена, която боледувала дванадесет години от кръвотечение и друга, която боледувала осемнадесет години от някаква тежка болест, поради което се сгърбила. Наистина, тези случаи нямат пряко отношение до нас, но имат косвено отношение. Тези болести и до днес още не са изчезнали. И днес има хора, които страдат от кръвотечение; и днес има хора, които се намират в положението на сгърбената жена. Като се говори за двете болни жени, интересно е, че техните болести са от различни категории. Кръвотечението е болест на сърцето. От която част на тялото тече кръв, това се дължи на дисхармонията в човешките чувства и желания. Сгърбването пък е болест на ума. То се дължи на дисхармонията в човешките мисли. Като лекувал двете болни жени, Христос действал едновременно в два различни свята: в света на ума и в света на сърцето. Ето защо, ако някои от сегашните лекари не успяват в своите методи, това се дължи на факта, че, като лекуват своите болни, те действат в един и същ свят. Тази е причината, поради която болестите не само че не се намаляват, но от ден на ден се увеличават. Един германски лекар отишъл в Америка да изследва различните нервни болести. Като изучил хиляда различни случаи на нервни заболявания, той им дал различни имена. Обаче, останал изненадан, че след това всеки ден откривал някакъв особен, непознат случай на нервно заболяване. Като не знаел вече какви имена да
към беседата >>

запитватъ, какво отношение иматъ къмъ тѣхъ случаитѣ, че нѣкога, въ далечното минало, сѫществувала една жена, която боледувала 12 години отъ кръвотечение и друга, която боледувала 18 години отъ нѣкаква тежка болесть, поради което се сгърбила. Наистина, тѣзи случаи нѣматъ прѣко отношение до насъ, но иматъ косвено отношение. Тѣзи болести и доднесъ още не сѫ изчезнали. И днесъ има хора, които страдатъ отъ кръвотечение; и днесъ има хора, които се намиратъ въ положението на сгърбената жена. Като се говори за дветѣ болни жени, интересно е, че тѣхнитѣ болести сѫ отъ различни категории. Кръвотечението е болесть на сърдцето. Отъ която часть на тѣлото тече кръвь, това се дължи на дисхармонията въ човѣшкитѣ чувства и желания. Сгърбването пъкъ е болесть на ума. То се дължи на дисхармонията въ човѣшкитѣ мисли. Като лѣкувалъ дветѣ болни жени, Христосъ действувалъ едновременно въ два различни свѣта: въ свѣта на ума и въ свѣта на сърдцето. Ето защо, ако нѣкои отъ сегашнитѣ лѣкари не успѣватъ въ своитѣ методи, това се дължи на факта, че, като лѣкуватъ своитѣ болни, тѣ действуватъ въ единъ и сѫщъ свѣтъ. Тази е причината, поради която болеститѣ не само че не се намаляватъ, но отъ день на день се увеличаватъ. Единъ германски лѣкарь отишълъ въ Америка да изследва различнитѣ нервни болести. Като изучилъ хиляда различни случаи на нервни заболявания, той имъ далъ различни имена. Обаче, останалъ изненаданъ, че следъ това всѣки день откривалъ нѣкакъвъ особенъ, непознатъ случай на
към втори вариант >>

192. Погледна Петра

изпъкват три важни неща: думите на Исуса, положението на Петра и пропяването на петела. Ще се запитате какво отношение има тази глава към нашия живот. Като разберете нейния дълбок смисъл, ще видите, че тя, наистина, има отношение и към нас. Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и
към беседата >>

изпъкватъ три важни нѣща: думитѣ на Исуса, положението на Петра и пропѣването на пѣтела. Ще се запитате, какво отношение има тази глава къмъ нашия животъ. Като разберете нейния дълбокъ смисълъ, ще видите, че тя, наистина, има отношение и къмъ насъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания. И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания. Защо Петъръ се отрече отъ Христа? Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти. Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три
към втори вариант >>

193. Скритият квас

небесно на квас”. Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно. За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира. Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае. От Божествено гледище,
към беседата >>

небесно на квасъ”. Този стихъ представя основа на човѣшкия животъ, особено за онзи, който иска да влѣзе въ Царството небесно. За да разберете вѫтрешния смисълъ на този стихъ, трѣбва да си дадете поне толкова трудъ, колкото домакинята, която готви всѣки день. Колко пѫти тя рѣже лукъ, кълца го, очитѣ ѝ се просълзяватъ, но продължава работата си. Тя знае, че като рѣже и кълца лука, все ще изкара нѣщо отъ него. Тя се грижи за мѫжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци да има домакинята, каквото и да говорятъ за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онѣзи, които слушатъ Божието Слово, нѣматъ търпението и постоянството на домакинята, тѣ стоятъ по-низко отъ нея. Наблюдавайте я, съ какво внимание следи праженето на лука, какъ се вслушва въ цвъртенето. По звука, който се чува при праженето, тя познава, дали е опраженъ лукътъ, или не. Познавате ли и вие, кога вашиятъ лукъ се е опражилъ, или приличате на онѣзи важни дами, които предоставятъ цѣлата работа на слугинитѣ си, а тѣ само заповѣдватъ и ядатъ наготово. Тѣ не мислятъ много. Щомъ се отказватъ отъ праженето на лука, отъ готвенето, тѣ сами противодействуватъ на мисъльта си, не ѝ даватъ възможность да се развива. Огъньтъ, тенджерата, тиганътъ, лукътъ представятъ предметъ на мисъльта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на хранитѣ, знае, какъ да ги хармонира. Сѫщо така тя познава, какви мисли влизатъ въ ума ѝ — въ нейния вѫтрешенъ тиганъ; тя
към втори вариант >>

194. Вкъщи

дадения случай думата къща е важна. Понятието къща е обикновено. И съвременните хора гледат на къщата като на обикновено нещо. Какво представлява къщата? Постройка, направена от четири или повече стени, отгоре покрити. Тя има един или повече прозорци и една или повече врати – зависи от средствата на човека и от целта, за която е правена. Повечето къщи, външно и вътрешно, отговарят на хората, които са ги строили и живеят в тях. От направата и строежа на къщата съдим за степента на умственото и духовно развитие на обитателите й. Евреите направиха своята скиния по образец и подобие на тази, която Моисей видя в Духовния свят. Следователно, трябва да се предположи, че и хората правят къщите си по образец на тези, които някога са видели в Духовния свят. Каквото са запомнили от тези образци, това свалят на земята. Понеже хората идат от различни светове, те са представители на различни култури, затова земните им къщи се различават. Какво заключаваме, когато видим, че някой човек си строи къща? Строенето на къща подразбира женитба или встъпване в брак. Значи, който строи къща, иска да се жени, да встъпи в брак. Ако е млад, той строи къщата за себе си; ако е стар – за своите деца, внуци и др. „И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото". Този стих, сам по себе си, няма особено значение. Христос е говорил за много неща, а за какво, именно, Го запитали учениците Му вкъщи, не е известно. В математиката, когато искат да определят едно неизвестно, вземат известни числа или
към беседата >>

дадения случай думата „кѫща” е важна. Понятието „кѫща” е обикновено. И съвременнитѣ хора гледатъ на кѫщата като на обикновено нѣщо. Какво представя кѫщата? — Постройка, направена отъ четири или повече стени, отгоре покрити. Тя има единъ или повече прозорци и една или повече врати — зависи отъ срѣдствата на човѣка и отъ цельта, за която е правена. Повечето кѫщи, външно и вѫтрешно, отговарятъ на хората, които сѫ ги строили и живѣятъ въ тѣхъ. Отъ направата и строежа на кѫщата сѫдимъ за степеньта на умственото и духовно развитие на обитателитѣ ѝ. Евреитѣ направиха своята скиния по образецъ и подобие на тази, която Мойсей видѣ въ духовния свѣтъ. Следователно, трѣбва да се предположи, че и хората правятъ кѫщитѣ си по образецъ на тѣзи, които нѣкога сѫ видѣли въ духовния свѣтъ. Каквото сѫ запомнили отъ тѣзи образци, това свалятъ на земята. Понеже хората идатъ отъ различни свѣтове, тѣ сѫ представители на различни култури, затова земнитѣ имъ кѫщи се различаватъ. Какво заключаваме, когато видимъ, че нѣкой човѣкъ си строи кѫща? Строенето на кѫща подразбира женитба или встѫпване въ бракъ. Значи, който строи кѫща, иска да се жени, да встѫпи въ бракъ. Ако е младъ, той строи кѫщата за себе си; ако е старъ — за своитѣ деца, внуци и др. „И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото”. Този стихъ, самъ по себе си, нѣма особено значение. Христосъ е говорилъ за много нѣща, а за какво, именно, Го запитали ученицитѣ Му вкѫщи, не е известно. Въ математиката, когато искатъ да
към втори вариант >>

195. Да Го посрещнат

посрещнат”. В човешкия живот посрещането представлява цяла епоха. В математиката, обаче, посрещането е изключение. Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща. В живота посрещането е явление, което се извършва често. Например, посрещаме деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща. Не можете да посрещате човек, когото не обичате. Това е изключено от вашия живот. И Христа посрещнаха с финикови вейки в ръце. „Чуха, че иде Исус в Ерусалим”. Думата Исус не означава обикновен човек, които се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е кукла в живота, а Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота. Къде ще срещнем Исуса? Навсякъде. Младата мома ще го срещне в своя възлюбен, който никога няма да й каже обидна дума, никога няма да я погледне накриво. Каже ли й една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия
към беседата >>

посрещнатъ”. Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха. Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение. Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Това е изключено отъ вашия животъ. И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце. „Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”. Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я
към втори вариант >>

196. Не може да се укрие

се укрие". Какво не може да се укрие? Град, поставен на планина. Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен. Изобщо, езикът, с който хората си служат, е повече фигуративен. Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет. Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. И геометрията си служи с фигури. Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането. Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри. Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира. Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и
към беседата >>

се укрие”. Какво не може да се укрие? — Градъ, поставенъ на планина. Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ? — Вѣчность. Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила. Ако окрѫжностьта, т. е. кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането. Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа. Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри. Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира. Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически
към втори вариант >>

197. Двамата братя

десетимата, възнегодуваха за двамата братя". Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам. Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число. Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10. Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа. „Възнегодуваха за двамата братя". Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава. Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да
към беседата >>

десетимата, възнегодуваха за двамата братя”. Важни думи въ този стихъ сѫ: десетимата, двамата и глаголътъ „негодувамъ”. Хората спрѣгатъ глагола негодувамъ и въ единствено, и въ множествено число. Кои сѫ двамата, и кои десетимата, за които се говори въ стиха? Двамата сѫ Заведеевитѣ синове — ученици на Христа. Десетимата сѫ останалитѣ Христови ученици. Значи, ученицитѣ на Христа сѫ били 12 на брой. Като извадимъ отъ 12 двама, оставатъ десеть. Като извършваме действието изваждане, отъ една страна е важно самото действие, а отъ друга — числата, съ които работимъ. Въ случая сѫ важни числата две и десеть. Изобщо, всѣко число въ природата представя сборъ отъ сили, които оказватъ известно влияние върху хората и върху цѣлата природа. „Възнегодуваха за двамата братя”. Негодуватъ хората, но и растенията, и животнитѣ негодуватъ. Ябълчнитѣ сѣмена, събрани въ ябълката, прекарватъ веселъ, радостенъ животъ. Като братя и сестри, тѣ пѣятъ, веселятъ се, разговарятъ се сладко помежду си. Дойде нѣкой отвънъ, вземе една ябълка, изяде я и посѣе сѣмената ѝ. Тѣ започватъ да негодуватъ. Тихиятъ имъ и спокоенъ животъ се разваля: братята заематъ една посока — надолу, като образуватъ коренитѣ; сестритѣ се отправятъ нагоре, да образуватъ клонетѣ, а бащата остава по срѣдата, като стъбло, да съединява братята и сестритѣ. Бащата иска да покаже на синоветѣ и на дъщеритѣ си, че не трѣбва да мислятъ само, какъ да дѣлятъ благата, които той имъ дава. Той иска тѣ да съзнаватъ задълженията си, че сѫ
към втори вариант >>

198. В мое име

Христос не казва, дето са събрани един или двама в мое име, но казва, дето са събрани двама или трима в мое име. Значи, Той изключва едното. Учениците изучават числата, работят с тях, но смисълът им не знаят. Христос си служи с числата и знае тяхното значение и смисъл. Това се вижда от стиха, че Бог присъства там, дето са събрани двама или трима в Негово име. За единицата нищо не се казва. Когато е сам, човек влиза в къщата, или в стаята си, затваря прозорците и по този начин не дава възможност на светлината да проникне в стаята. Вън има светлина, но вътре няма. Щом дойде един приятел, тогава той отваря прозорците си и дава възможност на светлината да влезе вътре. В присъствието на двама, събрани в Божието име, Бог се изявява сред тях. Каже ли някой, че Бог не съществува, това показва, че той е затворил прозорците си за външната светлина. За да се убеди в съществуването на Бога, той трябва да отвори прозорците си. Влезе ли външната светлина в стаята му, философският въпрос е разрешен. Следователно, който казва, че Бог не съществува, той е затворил прозорците си; каже ли, че Бог съществува, той е отворил прозорците си. Обръщам се към онези от вас, на които прозорците са затворени, с молба, да се върнат в домовете си. Защо? Да отворят прозорците си. Така постъпва и Бог, когато изпраща страдание на някой човек. Чрез страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворят прозорците си, да влезе отвън необходимата Светлина за живота им. Казано е в Писанието:
към беседата >>

Христосъ не казва, дето сѫ събрани единъ или двама въ мое име, но казва, дето сѫ събрани двама или трима въ мое име. Значи, Той изключва едното. Ученицитѣ изучаватъ числата, работятъ съ тѣхъ, но смисълътъ имъ не знаятъ. Христосъ си Служи съ числата и знае тѣхното значение и смисълъ. Това се вижда отъ стиха, че Богъ присѫтствува тамъ, дето сѫ събрани двама или трима въ Негово име. За единицата нищо не се казва. Когато е самъ, човѣкъ влиза въ кѫщата, или въ стаята си, затваря прозорцитѣ и по този начинъ не дава възможность на свѣтлината да проникне въ стаята. Вънъ има свѣтлина, но вѫтре нѣма. Щомъ дойде единъ приятель, тогава той отваря прозорцитѣ си и дава възможность на свѣтлината да влѣзе вѫтре. Въ присѫтствието на двама, събрани въ Божието име, Богъ се изявява срѣдъ тѣхъ. Каже ли нѣкой, че Богъ не сѫществува, това показва, че той е затворилъ прозорцитѣ си за външната свѣтлина. За да се убеди въ сѫществуването на Бога, той трѣбва да отвори прозорцитѣ си. Влѣзе ли външната свѣтлина въ стаята му, философскиятъ въпросъ е разрешенъ. Следователно, който казва, че Богъ не сѫществува, той е затворилъ прозорцитѣ си. Каже ли, че Богъ сѫществува, той е отворилъ прозорцитѣ си. Обръщамъ се къмъ онѣзи отъ васъ, на които прозорцитѣ сѫ затворени, съ молба, да се върнатъ въ домоветѣ си. Защо? — Да отворятъ прозорцитѣ си. Така постѫпва и Богъ, когато изпраща страдание на нѣкой човѣкъ. Чрезъ страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворятъ прозорцитѣ си, да влѣзе
към втори вариант >>

199. Да се роди

роди някой изново, не може да види Царството Божие." Царството Божие е стремеж на човешката душа, а цел и смисъл на човешкия живот. "Ако се не роди някой изново, не може да види." Понеже Новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христос казва, че необходимите елементи за това са вода и Дух. Водата е Божествен елемент, който принадлежи на Херувимите. Техният физически свят е съставен от вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента – водата, символ на Живота, физическия свят на Херувимите, и Дух – основа на Божественото Царство. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да бъде във връзка с Ангелите – основа на това царство, и с Херувимите – неговият физически свят. Без тази връзка, т.е. без вода и Дух невъзможно е човек да види Царството Божие. Водата и Духът са високи върхове, на които трябва да се качите, за да видите Царството Божие. Как бихте видели някоя красива местност в Природата, ако не се качите на висок планински връх? Не се ли качите на върха, пред вас ще се изпречат неща, които ще препятстват на окото да вижда ясно. Те ще правят картината мъглива. Мъглата в човешкия живот е резултат на ненужни и неестествени човешки желания. Когато Христос казва да не се грижим какво ще ядем и какво ще пием, Той има предвид мъглата в нашия ум. Трябва да се освободим от тази мъгла, за да виждаме ясно. Тя трябва да се излее във вид на дъжд, а не да стои пръсната във въздуха. „Да се роди." Какво означава
към беседата >>

роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Царството Божие е стремежъ на човѣшката душа, а цель и смисълъ на човѣшкия животъ. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види.” Понеже новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христосъ казва, че необходимитѣ елементи за това сѫ вода и духъ. Водата е Божественъ елементъ, който принадлежи на херувимитѣ. Тѣхниятъ физически свѣтъ е съставенъ отъ вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трѣбва да притежава двата елемента — водата, символъ на живота, физическия свѣтъ на херувимитѣ, и духъ — основа на Божественото Царство. Който иска да влѣзе въ Царството Божие, трѣбва да бѫде въ връзка съ ангелитѣ — основа на това царство, и съ херувимитѣ — неговиятъ физически свѣтъ. Безъ тази връзка, т. е. безъ вода и духъ невъзможно е човѣкъ да види Царството Божие. Водата и духътъ сѫ високи върхове, на които трѣбва да се качите, за да видите Царството Божие. Какъ бихте видѣли нѣкоя красива мѣстность въ природата, ако не се качите на високъ планински връхъ? Не се ли качите на върха, предъ васъ ще се изпрѣчатъ нѣща, които ще препятствуватъ на окото да вижда ясно. Тѣ ще правятъ картината мъглива. Мъглата въ човѣшкия животъ е резултатъ на ненуждни и неестествени човѣшки желания. Когато Христосъ казва да не се грижимъ, какво ще ядемъ и какво ще пиемъ, Той има предъ видъ мъглата въ нашия умъ. Трѣбва да се освободимъ отъ тази мъгла, за да виждаме ясно. Тя трѣбва да се излѣе въ видъ на дъждъ, а не да стои
към втори вариант >>

200. Двата полюса

това са два полюса на Живота, или две различни състояния на човешкия Дух. Те се определят по приятните или неприятните състояния, които произвеждат в човека. Здравето е приятно състояние, болестта – неприятно. Такива състояния съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят на човека. Те се дължат на причини, които произлизат от противоположни сили. Значи, когато в човека действат едновременно две противоположни сили, едната от тях ще вземе надмощие, и той ще бъде или здрав, или болен. Защо Бог създаде болестите? Не ги създаде Бог, но колективният човек, т.е. човекът в своето Колективно съзнание. Представете си, че някой седи на брега на една буйна река и тихо си припява. Той наблюдава бързото течение на реката и се любува на пенливата й вода. По едно време в него се явява желание да преброди реката и се впуска по течението й, без да познава силите си, може ли да издържи на вълните й. Водата го повлича и си играе с него. Като не може да плава, нито да се бори с вълните, той започва да се моли на Господа и Го запитва: – Защо допусна това, Господи? Защо позволяваш на реката да ме влече по течението си? – Ти защо влезе в реката? – Исках да опитам каква сила имат вълните. – Щом сам пожела да влезеш във водата, ще чакаш, докато дойде някой отвън и ти помогне да излезеш. Като опиташ силата на течението, ще станеш философ, ще придобиеш знание и опитност и ще разказваш на хората какво значи да те влече река. Следователно, човек сам може да попадне по
към беседата >>

това сѫ два полюса на живота, или две различни състояния на човѣшкия духъ. Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка. Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно. Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили. Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ. Защо Богъ създаде болеститѣ? — Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е. човѣкътъ въ своето колективно съзнание. Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва. Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода. По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ. Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ. — Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ. Като опиташъ силата на течението, ще станешъ философъ, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.
към втори вариант >>

201. Дух Господен

себе си: „Дух Господен е над мене." За учениците си Той казва: „Когато се намерите в затруднение, Духът ще ви помогне, Той ще ви научи в истия час, що трябва да речете." Носете тази Истина в ума си, за да разберете смисъла на своя живот. Щом разберете своя Живот, ще разберете Живота и на ближния си, както и на всички живи същества. Няма човек на земята, който не се стреми да разбере смисъла на Живота, но малцина спират вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането. Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават. Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън? Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят. Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизменя. Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго. Ще кажете, че сте изгубили радостта си. Не сте я изгубили, но тя се е превърнала от горивен материал в топлинна енергия, с която сте сготвили яденето си. „Дух
към беседата >>

себе си: „Духъ Господенъ е надъ мене.” За ученицитѣ си Той казва: „Когато се намѣрите въ затруднение, Духътъ ще ви помогне, Той ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете.” Носете тази истина въ ума си, за да разберете смисъла на своя животъ. Щомъ разберете своя животъ, ще разберете живота и на ближния си, както и на всички живи сѫщества. Нѣма човѣкъ на земята, който не се стреми да разбере смисъла на живота, но малцина спиратъ вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането. Ако питате ученитѣ, защо трѣбва да ядемъ, да пиемъ вода и да дишаме, тѣ ще кажатъ, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вѫтрешната, духовна страна на тѣзи процеси, тѣ премълчаватъ. Защо само нѣкои частички отъ материята губятъ енергията си, която после се набавя отвънъ? Значи, и въ организма на човѣка се извършватъ процеситѣ „печалба и загуба,” както и въ самия животъ. Домакинята туря дърва или вѫглища на огнището, които следъ време изгарятъ. Енергията отъ горивото минава въ яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията въ природата се трансформира, т. е. минава отъ едно състояние въ друго, безъ да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизмѣня. Каже ли нѣкой, че е загубилъ нѣщо, ще знае, че то само се е видоизмѣнило, минало е отъ едно състояние въ друго. Ще кажете, че сте изгубили радостьта си. Не сте я изгубили, но тя се превърнала отъ горивенъ материалъ въ топлинна енергия, съ
към втори вариант >>

202. Двете заповеди

на съществата не е нищо друго, освен подтик за проява на самия Живот. За да се прояви Разумният живот са нужни обект и условия. Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж. Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл. Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата. И двамата се обичат и мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината в момъка, а той в момата. Раждат им се деца, и те започват да мислят, че щастието ще дойде чрез децата им, но и тук се разочароват. Някой обича знанието, но като го придобие, пак се разочарова. Разочарованието се дължи на неразбиране на Любовта. Сегашните хора не разбират Любовта нито по форма, нито по съдържание, нито по смисъл. Да се разбере една дума по форма, по съдържание и по смисъл, това значи, тя да произведе известно действие върху човешкия ум, сърце и воля. Ако държите една ябълка в ръката си, вие ще имате частична представа за нея: каква е големината и формата й, какъв е цветът й, дали расте в България или другаде. Обаче, какъв вкус има ябълката, и каква е нейната сила, вие не знаете.
към беседата >>

на сѫществата не е нищо друго, освенъ потикъ за проява на самия животъ. За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нуждни обектъ и условия. Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ. Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.” Така изразена любовьта къмъ Бога, това подразбира проява на нейния вѫтрешенъ смисълъ. Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да любимъ? Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ. Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. И двамата се обичатъ и мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината въ момъка, а той въ момата. Раждатъ имъ се деца, и тѣ започватъ да мислятъ, че щастието ще дойде чрезъ децата имъ, но и тукъ се разочароватъ. Нѣкой обича знанието, но като го придобие, пакъ се разочарова. Разочарованието се дължи на неразбиране на любовьта. Сегашнитѣ хора не разбиратъ любовьта нито по форма, нито по съдържание, нито по смисълъ. Да се разбере една дума по форма, по съдържание и по смисълъ, това значи, тя да произведе известно действие върху човѣшкия умъ, сърдце и воля. Ако държите една ябълка въ рѫката си, вие ще имате частична представа за нея: каква е голѣмината и формата ѝ, какъвъ е цвѣтътъ ѝ, дали расте въ България или другаде. Обаче,
към втори вариант >>

203. Призваните

глава от Лука, виждате в нея само извадки от една дълга беседа, в която Христос е развивал общи принципи за човечеството. Казва се там, че някой си человек направил голяма вечеря и поканил мнозина. Говори се за поканени на вечеря. Думите покана и култура имат нещо общо. Под култура се разбира материалното и духовно развитие на един народ; всяко нововъведение също е култура; всяко излизане от едно състояние в друго е пак култура. Думата поканен подразбира излизане на човека от обикновеното му положение, за да влезе в необикновено положение. Наистина, за да бъдеш поканен на голяма вечеря, ти трябва да излезеш от всекидневното си състояние и да влезеш в ново, празнично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първият се отрекъл под предлог, че отива да прегледа нивата си; вторият се отрекъл, за да опита петте чифта волове, които купил, а третият, защото се оженил. Тримата, които се отрекли от поканата, представляват три категории хора, които не приемат новата култура: първата категория хора се отказват, защото отиват на нивата си; втората категория се отказват, защото отиват да опитат воловете си, а третата, защото отиват да се женят. Трите категории хора, които се отрекли от културата на Христа, могат да се уподобят на семето, което е паднало в неблагоприятна условия. Първата категория хора е семето, паднало на пътя; втората категория – семето, паднало между тръните, а третата – семето, паднало на камък. На мнозина Христос предложи нов
към беседата >>

глава отъ Лука, виждате въ нея само извадки отъ една дълга беседа, въ която Христосъ е развивалъ общи принципи за човѣчеството. Казва се тамъ, че нѣкой си человѣкъ направилъ голѣма вечеря и поканилъ мнозина. Говори се за поканени на вечеря. Думитѣ „покана и култура” иматъ нѣщо общо. Подъ „култура” се разбира материалното и духовно развитие на единъ народъ; всѣко нововъведение сѫщо е култура; всѣко излизане отъ едно състояние въ друго е пакъ култура. Думата „поканенъ” подразбира излизане на човѣка отъ обикновеното му положение, за да влѣзе въ необикновено положение. Наистина, да бѫдешъ поканенъ на голѣма вечеря, ти трѣбва да излѣзешъ отъ всѣкидневното си състояние и да влѣзешъ въ ново, празднично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първиятъ се отрекълъ подъ предлогъ, че отива да прегледа нивата си; вториятъ се отрекълъ, за да опита петтѣ чифта волове, които купилъ, а третиятъ, защото се оженилъ. Тримата, които се отрекли отъ поканата, представятъ три категории хора, които не приематъ новата култура: първата категория хора се отказватъ, защото отиватъ на нивата си; втората категория се отказватъ, защото отиватъ да опитатъ воловетѣ си, а третата, защото отиватъ да се женятъ. Тритѣ категории хора, които се отрекли отъ културата на Христа, могатъ да се уподобятъ на сѣмето, което е паднало въ неблагоприятни условия. Първата категория хора е сѣмето, паднало на пѫтя; втората категория — сѣмето, паднало между трънетѣ, а третата — сѣмето,
към втори вариант >>

204. Който намигва

искам да прочетете всички Соломонови притчи и тези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст. Аз ще ви разкажа после защо трябва да ги изучавате наизуст. Забележете, че от всички човешки сетива окото заема едно от най-високите места. Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Сетивността в ухото се предава чрез известни вибрации на въздуха. При обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите. Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства – с доближаване към езика или с попипване с пръстите. Следователно окото има чисто умствено значение. Намигването съдържа два момента: единият е, когато се затваря окото, а другият – когато се отваря. Отварянето е денят, то е един миг. Като си отваряш и затваряш очите, преминава един период от двадесет и четири часа. Когато си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света. Това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигвате. Някой греши, значи често намигва. Мома намигва на момък и момък – на мома. В това се изразява едно неправилно движение на човешкия ум. Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хора, които намигват, стават малки, а за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия закон и вашият ум деградира. Щом очите стават малки, деградира и умът, изчезват от него всички благородни мисли и чувства. Това показва,
към беседата >>

205. Да наеме работници

отношение към хармонията. Само подобните неща могат да си хармонират. Подобието във вибрациите, което създава хармонията, се изчислява математически, като отношение между обема и разширяването на телата. "Царството небесно е подобно на домовит человек." Домовит човек подразбира богат човек. Той излязъл рано сутринта да наеме работници за лозето си. В случая, лозето представлява света, а в тесен смисъл – личния живот на човека. Който има лозе, радва се, доволен е, защото има какво да си хапва. Като обикаля лозето си, той хапне оттук, хапне оттам и се връща вкъщи доволен. Като изстиска гроздовия сок и го остави да ферментира, получава вино, което развеселява човека. И най-големият песимист, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимист. И страхливият, като пие половин килограм вино, става смел и решителен. Думите, с които Христос си служи, представляват символи, принципи за изяснение на някои идеи. Трябва да разбирате езика на Христа – той е Божествен език. Както думите, с които си служим, представляват символи, образи на речта, така и положенията, през които минава човек, символизират нещо. Казваме слуга и господар. Слугата заема едно положение, господарят – друго. Като слуга, човек заема ниско положение. Господарите му говорят по негов адрес лошо, турят му различни епитети, и той е длъжен да търпи. Като господар, човек заема високо положение; всички му се кланят. На слугата заповядват, а на господаря се подчиняват. Дали си слуга, или
към беседата >>

отношение къмъ хармонията. Само подобнитѣ нѣща могатъ да си хармониратъ. Подобието въ вибрациитѣ, което създава хармонията, се изчислява математически, като отношение между обема и разширяването на тѣлата. „Царството небесно е подобно на домовитъ человѣкъ.” Домовитъ човѣкъ подразбира богатъ човѣкъ. Той излѣзълъ рано сутриньта да наеме работници за лозето си. Въ случая, лозето представя свѣта, а въ тѣсенъ смисълъ — личния животъ на човѣка. Който има лозе, радва се, доволенъ е, защото има какво да си хапва. Като обикаля лозето си, той хапне оттукъ, хапне оттамъ и се връща вкѫщи доволенъ. Като изтиска гроздовия сокъ и го остави да ферментира, получава вино, което развеселява човѣка. И най-голѣмиятъ песимистъ, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимистъ. И страхливиятъ, като пие половинъ килограмъ вино, става смѣлъ и решителепъ. Думитѣ, съ които Христосъ си служи, представятъ символи, принципи за изяснение на нѣкои идеи. Трѣбва да разбирате езика на Христа. Той е Божественъ езикъ. Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо. Казваме „слуга и господарь”. Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго. Като слуга, човѣкъ заема низко положение. Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на
към втори вариант >>

206. Като чуха

зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам. Чувам и слушам са синоними. На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря? Повдига се въпрос за даването. Често става въпрос за слугуването. Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека? Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др. В това отношение, човек е кесар на Земята. "Като чуха, зачудиха се." Да се чуди човек, това не показва, че е убеден в Истината. ”И като чуха, зачудиха се." Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговор и се зачудиха, че толкова лесно разрешил въпроса. Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим. Често учудването се изразява в негодуване. Много неща чуваме в живота. Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо?
към беседата >>

зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка? Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др. Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята. „Като чуха, зачудиха се.” Да се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината. „И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса. Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ. Често очудването се изразява въ негодуване. Много нѣща чуваме въ живота. Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ,
към втори вариант >>

207. Изобилният живот

Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: “Крадецът иде...” “Аз дойдох.” “Аз ида.” Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота. Отговарям: крадецът. Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец. Всички обществени институти, в края на краищата, имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца. Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена. И в животинското царство има много крадци. Един от тях е наречен мравояд. Той дебне мравките и ги изяжда. За тази цел той си прави около песъчливите места специални конусовидни фунии, обърнати с върха надолу. Като влезе в конуса, мравката започва да се хлъзга по стените, докато слезе най-долу, дето я чака мравоядът и я изяжда. По отношение на построената фуния, мравоядът проявява големи технически и геометрически способности. И в съвременните общества, на много места са поставени такива фунии, дето човекът играе ролята на мравояда. Той дебне жертвите си, хваща ги във фунията капан и ги изяжда, т.е. ограбва, убива и погубва. Христос знае качествата на този крадец и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата Какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд. Той обича лек, повърхностен живот. Българската поговорка: "Докато умният се намъдрува, лудият се наиграва" има отношение към крадеца. Следователно нещастията в човешкия живот се дължат, именно, на
към беседата >>

питатъ, коя е причината за нещастията въ живота. Отговарямъ: Крадецътъ. Всички закони въ човѣшкия животъ сѫществуватъ по една и сѫща причина — да ограничатъ този крадецъ. Всички обществени институти, въ края на краищата, иматъ една и сѫща цель — да оградятъ човѣка отъ крадеца. Христосъ нарича този опасенъ човѣкъ съ обикновената дума „крадецъ”, а цивилизованитѣ хора му даватъ по-благородни имена. И въ животинското царство има много крадци. Единъ отъ тѣхъ е нареченъ „мравоядецъ”. Той дебне мравкитѣ и ги изяжда. За тази цель той си прави около пѣсъчливитѣ мѣста специални конусовидни хунии, обърнати съ върха надолу. Като влѣзе въ конуса, мравката започва да се хлъзга по стенитѣ, докато слѣзе най-долу, дето я чака мравоядецътъ и я изяжда. По отношение на построената хуния, мравоядецътъ проявява голѣми технически и геометрически способности. И въ съвременнитѣ общества, на много мѣста сѫ поставени такива хунии, дето човѣкътъ играе ролята на мравоядеца. Той дебне жертвитѣ си, хваща ги въ хунията-капанъ и ги изяжда, т. е. ограбва, убива и погубва. Христосъ знае качествата на този крадецъ и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата. Какво обича той? — Голѣми придобивки съ малко усилия и трудъ. Той обича лекъ, повръхностенъ животъ. Българската поговорка: „Докато умниятъ се намѫдрува, лудиятъ се наиграва” — има отношение къмъ крадеца. Следователно, нещастията въ човѣшкия животъ се дължатъ, именно, на външната и вѫтрешна дейность на крадеца.
към втори вариант >>

208. Малък разбор / Лемуил

Лемуила, пророчеството, което го поучи майка му.”Притчи Соломонови 31:1 Под думата цар се разбира човешкият дух. Под думата майка се разбира Господ, Божествената майка, която го е поучила. Що, сине мой, и що, сине на утробата ми? (31:2) Думата син означава човек, който си е на Земята. И що, сине на моите обричания? (31:2) Природата-майка всякога прави своите обричания за децата си. Не давай силата си на жените, нито пътищата си на погубителките на царете. (31:3) Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата жена се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия Път. Затова не давай силата си нему. Под „погубител” се разбира един от пороците на човешкия ум, а това е гордостта. Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князовете да пият сикера; да не би като се напият да забравят закона, и извърнат съда на всичките угнетаеми. (31:4, 5) За човешкия дух първо правило е да не се пие вино. Под думата сикера се разбира пресечено вино, в което се слага малко мед, захар и черен пипер. Под вино се разбират пари. И на най-добрия човек ако дадеш пари, той се забравя. Под вино се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, било то мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията. Угнетаеми у човека се явяват всичките му добри мисли и желания. Всеки, който угнетява желанията си, изопачава съда в себе си. Така, както изопачите вътрешния си съд, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре.
към беседата >>

разбира човѣшкия духъ, а подъ „майка” — Божествената майка, която го е поучила. „Що, сине мой? И що, сине на утробата ми?” Синътъ означава човѣкъ, въплътенъ на земята. „И що, сине, на моитѣ обричания?” Майката природа всѣкога прави обричания за своитѣ деца. „Не давай силата си на женитѣ, нито пѫтищата си на погубителкитѣ на царетѣ.” — Първото нѣщо е да не давашъ силата си на женитѣ. Подъ „жена” се разбира човѣшкото сърдце, което се е отклонило отъ правия пѫть. Не давайте силата си на това сърдце. Подъ „погубитель” се разбира единъ отъ пороцитѣ на човѣшкия умъ, главно гордостьта. Не е за царетѣ, Лемуиле, Не е за царетѣ да пиятъ вино, Нито за князетѣ да пиятъ сикера, Да не би, като се напиятъ, да забравятъ закона, И извърнатъ сѫда на всички угнетители. Не е добре за човѣшкия духъ, да се пие вино. Подъ „сикера” се разбира пресѣчено вино, въ което турятъ но малко медъ или захарь и черенъ пиперъ. Виното представя паритѣ. И на най-добрия човѣкъ да се дадатъ пари, той се упива, забравя се. Подъ „вино” се разбиратъ още слабоститѣ, които затъмняватъ човѣшкия умъ. Тѣ даватъ крива насока на човѣка. Кои сѫ угнетенитѣ въ човѣка? — Неговитѣ добри мисли и желания. Който угнетява добритѣ си мисли и желания, изопачава сѫда въ себе си. И тогава, какъвто си отвѫтре, такъвъ ще бѫдешъ и отвънъ. И обратно, какъвто си отвънъ, такъвъ ще бѫдешъ и отвѫтре. Отвънъ човѣкъ представя физическия свѣтъ, а отвѫтре — Божествения. Никой не може да направи твоя свѣтъ по-добъръ или по-лошъ,
към втори вариант >>

209. Разделено царство

това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита кои са причините, по които човечеството страда, ще кажа: лозунгът „разделяй и владей“. Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както сянката върви след господаря си. Христос казва: „Всяко царство, всеки организиран живот, всеки организиран народ, раздели ли се, няма да устои“. Ще ви докажа защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва: „Ако царството се раздели, и домът няма да устои“. Следователно и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират. Фалитът не е нищо друго, освен това, че ставаш слуга, вол, впрягат те на нивата и онзи с остена казва: „Понеже ти си се учил да разделяш и владееш, хайде сега – дий“. Днес всички българи на нивата все това учение проповядват: „Дий, дий, синко, разделяй и владей, разделяй една бразда от друга“. Казвате: „Колко са хубави тези ниви!“ Питам: Не може ли житото да расте, без да се дели земята? Едно време, преди да е съществувал човекът, как са расли всички плодове и цветя? Начинът, по който днес се култивират всички растения и овощия, е нов. Мъжът казва: „За да готви жената добре, трябва да се набие“. Господарката казва: „За да си гледа слугинята
към беседата >>

210. И рече баща му

грях, греша в широк смисъл, а не както ги разбират сегашните религиозни хора. Погрешките на хората са последствия на минали човешки постъпки, следователно, те са неизбежни. Всички ученици правят погрешки. Питайте учителите по музика, по рисуване, правят ли учениците им погрешки, или не. Колко пъти учениците са изкарвали учителите си от търпение! Няма човек на земята, който да не греши, да не прави погрешки, особено когато учи. Kогато се произнасяме за някого, че е по-грешен от окръжаващите, това се дължи на факта, че той хвърля повече сенки от тях. За да разберем напълно човека, трябва да разгледаме живота му във всяко отношение. Казват за едного, че е добър, а за друг, че е лош. Лошавината е сянка на Живота. Без сенки не може. Художникът туря сенки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложил в нея. Значи, образът, идеята на картината представлява Доброто, а сенките – злото. Има философи, писатели, учени, които турят също сенки на своите произведения, за да изпъкнат главните и съществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че някое произведение е хубаво, това показва, че има сенки в него. Кажат ли, че някой човек е грешник, това показва, че Бог е турил сенки върху неговия образ. След десетки или стотици години, той ще израсне, ще стане добър, велик човек. Тогава сенките му ще изчезнат, и вие ще виждате неговото светло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, който е незавършена картина. Като се говори за Живота, можем да го
към беседата >>

„грѣхъ”, „грѣша” въ широкъ смисълъ, а не както ги разбиратъ сегашнитѣ религиозни хора. Погрѣшкитѣ на хората сѫ последствия на минали човѣшки постѫпки, следователно, тѣ сѫ неизбѣжни. Всички ученици правятъ погрѣшки. Питайте учителитѣ по музика, по рисуване, правятъ ли ученицитѣ имъ погрѣшки, или не. Колко пѫти ученицитѣ сѫ изкарвали учителитѣ си отъ търпение! Нѣма човѣкъ на земята, който да не грѣши, да не прави погрѣшки, особено когато учи. Когато се произнасяме за нѣкого, че е по-грѣшенъ отъ окрѫжаващитѣ, това се дължи на факта, че той хвърля повече сѣнки отъ тѣхъ. За да разберемъ напълно човѣка, трѣбва да разгледаме живота му въ всѣко отношение. Казватъ за едного, че е добъръ, а за другъ, че е лошъ. Лошавината е сѣнка на живота. Безъ сѣнки не може. Художникътъ туря сѣнки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложилъ въ нея. Значи, образътъ, идеята на картината представя доброто, а сѣнкитѣ — злото. Има философи, писатели, учени, които турятъ сѫщо сѣнки на своитѣ произведения, за да изпъкнатъ главнитѣ и сѫществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че нѣкое произведение е хубаво, това показва, че има сѣнки въ него. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е грѣшникъ, това показва, че Богъ е турилъ сѣнки върху неговия образъ. Следъ десетки или стотици години, той ще израстне, ще стане добъръ, великъ човѣкъ. Тогава сѣнкитѣ му ще изчезнатъ, и вие ще виждате неговото свѣтло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човѣка, който е незавършена картина.
към втори вариант >>

211. Неизвестното

съдържа нищо определено в себе си. Ако това е задача, ще бъде с две неизвестни. Известната величина е вкъщи, а неизвестните са невестата и младоженецът; учениците са известното, а училището – неизвестното. Аз вземам този стих, за да покажа, че както в Живота, така и в Природата има известни и неизвестни величини, между които съществува някакво отношение. Например, казваме студ. Студът е физическо усещане, което се възприема чрез организма. Учените го определят като намаляване на дейността, или намаляване на топлината. Значи, ние приемаме студа като състояние; в действителност, съществува ли студ в Природата, това е неизвестно. Между студа и омразата има нещо общо. Те са от една и съща категория. Студът е състояние, което има отношение към физическия свят, а омразата – към Астралния или Чувствения. Обаче, и студът, и омразата се образуват в човека. Който има малко топлина, ще усеща студ; който има малко Любов, ще изпитва омраза. Студът се възприема от човека като усещане, а в Природата съществува като сила. По същия начин и омразата се възприема от човека като чувство, а в Природата съществува като сила. “И вкъщи." Думата къща означава младоженци. Къща се нарежда, когато двама млади се събират да живеят заедно. Когато две птички се събират заедно да мътят, и те си правят къща – полог, гнездо. Когато се събират ученици да учат заедно, съгражда се училище. Дето има ученици, необходимо е училище. Кой създава съдията? Престъпниците. Кой създава свещеника? Грешниците.
към беседата >>

съдържа нищо опредѣлено въ себе си. Ако това е задача, ще бѫде съ две неизвестни. Известната величина е „вкѫщи”, а неизвестнитѣ сѫ „невѣстата и младоженикътъ.” Ученицитѣ сѫ известното, а училището — неизвестното. Азъ вземамъ този стихъ, за да покажа, че както въ живота, така и въ природата има известни и неизвестни величини, между които сѫществува нѣкакво отношение. Напримѣръ, казваме „студъ”. Студътъ е физическо усѣщане, което се възприема чрезъ организма. Ученитѣ го опредѣлятъ като намаляване на дейностьта, или намаляване на топлината. Значи, ние приемаме студа като състояние; въ действителность, сѫществува ли студъ въ природата, това е неизвестно. Между студа и омразата има нѣщо общо. Тѣ сѫ отъ една и сѫща категория. Студътъ е състояние, което има отношение къмъ физическия свѣтъ, а омразата — къмъ астралния или чувствения. Обаче, и студътъ, и омразата се образуватъ въ човѣка. Който има малко топлина, ще усѣща студъ; който има малко любовь, ще изпитва омраза. Студътъ се възприема отъ човѣка като усѣщане, а въ природата сѫществува като сила. По сѫщия начинъ и омразата се възприема отъ човѣка като чувство, а въ природата сѫществува като сила. „И вкѫщи.” Думата „кѫща” означава младоженци. Кѫща се нарежда, когато двама млади се събиратъ да живѣятъ заедно. Когато две птички се събиратъ заедно да мѫтятъ, и тѣ си правятъ кѫща — пологъ, гнѣздо. Когато се събиратъ ученици да учатъ заедно, съгражда се училище. Дето има ученици, необходимо е училище. Кой създава
към втори вариант >>

212. Великите условия на живота

Отец и аз познавам Отца“ – един от важните стихове по форма, съдържание и смисъл. За да се разбере този стих, трябва да се постави далеч от обикновеното човешко съзнание. Само онзи може да разбере вътрешния смисъл на стиха, който познава езика на слънцето, на светлината и топлината, на въздуха и на водата, на росната капка и на вятъра. Богат, красив и смислен е езикът на слънцето. Който знае този език, той може да проникне вътрешния смисъл на живота. Отец и син са обикновени думи, познати не само на хората, но и на животните. И млекопитаещото познава своя баща; и бащата познава сина и дъщеря си. Наблюдавайте животните и ще се уверите в това. Ако конят види дъщеря си в стадо коне, изпъжда я навън. Наистина, животните нямат разбирането и културата на съвременните хора, но и те имат вътрешно чувство към Божествения ред и му се подчиняват. Прелетните птици знаят точно времето на тяхното прелетяване. Паякът например, носи в себе си изкуството да преде. Той преде такава тънка и издръжлива нишка, каквато и най-модерните предачи не могат да постигнат. Ще се възрази, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Този стих има отношение към първия човек, а не към онзи, който е сгрешил. За човека след грехопадението се казва, че е в рабски образ. И Христос като се видя в този образ, се смири. Следователно, докато не се смири и познае Отца си, човек не може да мисли, че носи образ на Бога. Защо страдат хората? – За да се смирят. Защо страдат животните? – По същата
към беседата >>

213. Встъпление в Любовта

тази беседа ще ви приведа следния пример: представете си, че по улицата вървят цял керван от каруци и всеки от вас кара по една от тях. Каруците на някои от вас вървят гладко, тихо, а останалите скърцат много и вдигат голям шум. Какво трябва да направите, за да не скърцат толкова много? Ще вземете катраника, ще потопите в него перото и ще намажете осите на колелата, за да няма скърцане. Скърцането – това са страданията в живота ви. По същия начин и сърцето ви, когато скърца, трябва да се намаже с катран. Посланието на Павел към ефесяните ще го проучите във връзка с Притчите. Всеки от вас да се спре върху най-важните пасажи на това послание – тези, които съставляват ядката. Това встъпление е необходимо, затова го дръжте постоянно в ума си. Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?” Отговарям: понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към Любовта. Като правя това встъпление, обръщам ви внимание да не мислите, че много знаете. Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи. Същото се забелязва и у децата: те имат ламтеж всичко да учат. Никога не казвайте, че това е за младите, а не е за вас, старите, защото у вас ще остане тази мисъл, че сте стари и действително ще станете такива. Няма да забележиш как ще се прегърбиш, ще станеш като въпросителна и всички хора ще кажат, че си стар. Имайте предвид, че младостта е въведение
към беседата >>

214. Голямата вяра

стихове в прочетената глава е за вярата. Христос се обръща към една жена хананейка и казва: „Жено, голяма е твоята вяра!“ Вярата, за която говори Христос, представя велик, необятен свят. За мнозина вярата е толкова разбрана, колкото думите Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. И тези думи са толкова познати на човека, доколкото той сам съзнава положението, в което се намира. Който знае, какво значи начало на нещата, той разбира думите Бог Отец. Който разбира двете противоположни начала в света – духът и материята, той знае смисъла на думите Бог Дух. Който разбира отношенията на сина към бащата, той знае, какво означават думите Син Божи. Когато се говори за проявите на сина към хората, разбираме значението на думите Син Человечески. И най-после, когато се говори за връзка между проявите на Сина към човешкия разум, разбираме понятието разумна светлина. „Жено, голяма е твоята вяра!“ Значи, има и малка вяра. Голямата и малката вяра представят два полюса на човешкия ум. И голямата, и малката вяра са потребни в живота – според случая. Това са контрасти, без които не може. Те съществуват и в природата. Навсякъде ще видите големи и малки планини, големи и малки реки, морета, езера, големи и малки градове, държави и т.н. За да каже Христос на жената, че вярата й е голяма, това показва, че Той я подложил на изпитание. – Защо трябваше да я изпитва? – За да разбере, дали може да се излекува дъщеря й. Ако някой купи много земя и започне да я обработва, първият въпрос, който ще му
към беседата >>

215. Лозата и пръчките

от Йоана представя интимен разговор между Христа и Учениците Му. Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за ученика, който познава Божествените закони. Дойдете ли до християните, малцина от тях разбират тази глава. Тя е достояние само на мистика. Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така. През някои нощи небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които небето крие. Яснотата е само условие, нужно за ученика, да отправи мисълта си към Божественото. Следователно, яснотата не предполага още, че човек всичко разбира. Слушате някой оратор, доволни сте от него и казвате, че говори ясно. Ясно говори, но неразбрано. Всички умове не са нагодени да разбират това, което им се говори. Виждате ясно един човек, но не го разбирате. Това не значи, че сте глупави. И глупавият не е за осъждане. Едно се иска от човека: да развие опаковката на идеята, която носи в себе си. Така само ще разберете, че имате знания, от които можете да се ползвате. Казват на някого: Не бъди глупав! Това значи: бъди умен, не се заблуждавай от външната страна на живота, от опаковката на нещата. Отправи погледа си към вътрешната страна на живота, дето се крие истинското съдържание и смисъл на нещата. „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Чрез този стих Христос определя, какви трябва да бъдат отношенията между учителя и учениците. Учителят е лозата, учениците – пръчките. По- нататък се
към беседата >>

216. Като себе си

позната истината, че хората не обичат старите неща. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята са недоволни от тях, искат час по-скоро да останат свободни. Те гледат на старите като на препятствие в живота си. Всъщност, старите хора са на мястото си. Една българска пословица казва: „От стара коза яре“. Изобщо, старите хора носят в себе си всички условия, при които детето може да се роди и отгледа. В първоначалния език думата „стар“ имала съвсем различно значение от това, което днес й отдават. За да се развива правилно, младият трябва да служи на два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Без любов нищо не се ражда. Любовта подтиква човешката душа към движение и творчество. Да се говори за любов, това не значи, че имаме предвид човешката любов, която води към разочарования. Ние говорим за любовта, за която апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти ще се прекрати.“ Съвършеното е любовта. Абсолютната, Божествена истина се изявява чрез съвършеното знание, чрез любовта. Христос казва, че любовта се изявява чрез два велики закона: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, а ближния си, като себе си. Когато се говори за любов към Бога, някои мислят, че Той е вън от тях, невидим. Затова казват, че никой не Го е видял. Който иска да намери Бога, трябва да Го търси в брата си, т.е. в своя ближен. Как ще любиш Бога, ако
към беседата >>

217. Противоречие в съзвучието

отношение към съзвучието и противоречието. „Ако дясното око те съблазнява, извади го; ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я; ако те ударят от едната страна, обърни другата.“ За съвременните хора този език е неразбран. Ако днес Христос им говори така, малцина ще Го разберат. Днес има много черкви, дето служат в името на Христа и песни Му пеят, но ако той дойде и говори между последователите си, както преди две хиляди години, ще Го считат за неуравновесен човек. Който пожелае да го слуша, ще се натъкне на големи противоречия. На какво се дължат вътрешните противоречия в човека? Всички хора поддържат, че са излезли от Бога, а като им се говори с езика на любовта, не разбират какво трябва да правят. Те се питат: Как е възможно овца да роди вълк, или вълкът да стане агне? Всички говорят за братство, равенство, любов, себеотричане, но дойде ли до прилагане на тези идеи, те се объркват и нищо не разбират. – Защо не разбират? – Защото в основата на живота им се крие нещо користно; те служат на Бога, но в тяхното служене има корист: Чрез службата си те искат да се прехранват. Други стават търговци с единствената цел да забогатеят – пак личен интерес ги движи. Наистина, като живее, човек трябва да се прехранва, но важно е да работи с любов. Иначе, той всякога ще се извинява, че окръжаващите или външните условия го заставят да се проявява, както не желае. И вълкът се оправдава, че яде овцете, защото занаятът му е такъв. Като се намери в затруднение, той казва:
към беседата >>

218. Ако не бях дошъл

да имат“. Ние разглеждаме греха от особено становище, а не както съвременните хора го разбират. Те считат за грях тава, което не е, а какво представя истинският грях, не знаят. – Защо? – Защото делят нещата на добри и лоши, според това, как се отразяват на тях, как те ги чувстват. Всяко приятно нещо човек счита за добро, а неприятното – за зло. Който му дава пари на заем, минава за добър човек; който не му дава, минава за лош човек. Това е криво заключение. Някой може да ви даде пари на заем, но е лош човек; друг не ви дава, а всъщност е добър човек. Следователно, ние разглеждаме греха принципиално, независимо от човешката личност и човешките разбирания. Днес всички хора говорят за греха, без да могат да го разрешат. Който вестник отворите, на всяка страница се описват греховете и престъпленията на хората. Ако апаш обере някого, веднага започват да го преследват, защото считат лъжата и кражбата за големи престъпления. Ако някой вземе парите ви, давате го под съд, повдига се цял източен въпрос, докато ги върнат. Всички считат парите за голямо благо. Парите са само условие, което хората са преувеличили толкова много, че ги считат цел в живота. Те казват: Без пари не може, както и без грях не може. Не е така. И без пари може да се живее, и без грях може. Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ Той свързва отговорността за греха със своето идване. – Кога греши човек? – Когато не слуша думите и съвета на любовта. Като греши,
към беседата >>

219. Моето иго

Това е една положителна заповед. – Защо трябва да вземем Христовото иго? – Защото е благо и леко. Какво ще се придобие от това? – Ще се научим да бъдем кротки и смирени. Ще кажете, че това са прозаични думи. Игото е символ на робство – отрицателна страна на живота. Всички живи същества, от най-малкото до най-голямото носят по едно иго. Няма същество в света, което да е абсолютно свободно от иго. Ето защо, като предлага на хората своето иго, Христос го сравнява с игото, което те сами си налагат. Той казва: „Вземете моето иго, защото е благо и леко.“ Наистина, всяко човешко иго е тежко и горчиво. Какво означава думата „иго“? На турски език „йок“ означава „няма“; на английски „йок“ означава хомот; на индуски „йог“ означава учител. Следователно, Христос говори за своето иго в смисъл на учител. Той казва: „Вземете моето иго“, т.е. приемете го като учител в себе си и се научете от него. В широк смисъл на думата, под „иго“, турчинът разбира отсъствие на свобода; англичанинът съветва човека да си тури хомот и да върви напред; индусът вижда в игото учител, който учи човека на добро. Българинът счита игото за робство. Той знае това от себе си. Като стане сутрин, туря хомот на биволите си, тръгва след тях с остена си и казва: Дий! Биволите се обръщат назад и питат господаря си: Защо ни мушкат? – Защото няма свобода на този свят. Нужно ли е игото в живота? При сегашните условия на живота игото е необходимо. То води човека към мъчение, труд и работа. Понеже
към беседата >>

220. С любов се взима

любов се взима, с обич се държи и с дух се крепи. Това е мотото, написано на вратата за Царството Божие. Досега всички искаха да вземат Царството Божие със сила, но не успяха. Отсега нататък вече всеки трябва да се освободи от този възглед, т. е. да се освободи от старата черупка на закона, от неговите окови, неговите възгледи. Царството Божие не със сила, а с Любов се взима. “Бог възлюби света, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Когато се приеме, че Бог e възлюбил света, тогава става ясен и прочетеният стих. И тъй, първият тон в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви. Любовта е основен тон и основна Сила. Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае. Любовта, за която ви говоря, е същата, която действа и у вас, но вие често мените тона й. Под думата “царство” се разбира простор, въплътяване, проявление на човешката душа. В това Царство всички членове, т. е. камъните, които го съграждат, са живи. Царството Божие не е нещо мъртво, не се състои от правила и закони, а от живи същества, които живеят в една непреривна връзка. Всеки дом е едно царство в миниатюр – бащата, майката и децата образуват едно малко царство. Когато има хармония и Любов между всички членове на семейството, това царство се изявява и членовете му вкусват неговите
към беседата >>

221. Детето растеше

и се изпълваше с мъдрост; и благодатта Божия бе на него.“ Тук се изнасят две положения: растене в дух и мъдрост и благодатта Божия. – Кой расте в живота: детето или възрастният? – Детето. Наистина, растенето е същественото различие между детето и възрастния. Детето расте от ден на ден, и майката се радва, като вижда, как от парче месо се оформя голям, левент момък, или стройна, красива мома. При физическото растене частите на тялото трябва да се развиват съразмерно. Тогава се казва, че организмът е външно красив, силен и здрав. Във физическо отношение духът се проявява в сила, а мъдростта – в пластичност, т.е. в яки кости и здрави мускули. Значи, ако костите не са яки и лесно се трошат, а мускулите не са здрави, човек не е дошъл до мъдростта, за която Христос говори. Който не разбира смисъла на физическото растене в дух и мъдрост, казва, че смисълът на живота се заключава в яденето. Не е така. Не е достатъчно само да ядеш, но с приятност да ядеш; да си доволен и когато ядеш, и когато не ядеш; да си доволен от всичко, което ти е дадено. Ако ядеш и изпитваш неприятност, ти не живееш като съзнателен и разумен човек. И тъй, яденето, храненето е наистина важен житейски въпрос, но се изисква съзнателно отнасяне към него. Ето защо, всички партии, и в миналото, и днес, се занимават на първо място с въпроса за храненето. И буржоазните партии, и болшевизмът поставят въпроса за хляба на пръв план. Богатият иска да има повече патици, кокошки, агънца, да хапне и пийне с
към беседата >>

222. Господ му рече

не е на мода да се казва, че Господ говори. Ако някой се осмели да каже, че Господ му говори, би се повдигнал цял спор. Окръжаващите ще му искат доказателства, да ги убеди, по какъв начин Господ му говори и какво му говори. Няма съмнение, че и Бог говори така, както и хората говорят. Под „говор” разбирам разумност. Само оня говори, който има разумна, права мисъл. В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета, или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет. Те не само чувстват, не само възприемат, но чуват и думите, свързани с даденото събитие. В бъдеще, когато слухът и зрението на хората се усили, ще се убедят, че всичко около тях говори. Няма да се спирам да доказвам това, нямам свободно време сега. Нека остане тоя въпрос спорен. Когато някой параход потъва, няма време за спор. Човек трябва да бърза, да бъде смел, час по-скоро да влезе в първата спасителна лодка. Всеки човек, който иска да придобие някаква разумна философия, трябва да влезе в спасителната лодка. Само тая лодка ще го спаси. „И Господ му рече.” Имайте пред вид, че Бог говори на Ананий, на човек, който е готов да Го слуша. И аз говоря на хора, които имат отношение към Бога. Учителят говори само на своите ученици, с които разрешава известни задачи, защото и те имат отношение към него. Всички, които искат да се учат, имат отношение , към
към беседата >>

не е на мода да се казва, че Господ говори. Ако някой се осмели да каже, че Господ му говори, би се повдигнал цял спор. Окръжаващите ще му искат доказателства, да ги убеди по какъв начин Господ му говори и какво му говори. Няма съмнение, че и Бог говори така, както и хората говорят. Под „говор" разбирам разумност. Само оня говори, който има разумна, права мисъл. В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет. Те не само чувстват, не само възприемат, но чуват и думите, свързани с даденото събитие. В бъдеще, когато слухът и зрението на хората се усили, ще се убедят, че всичко около тях говори. Няма да се спирам да доказвам това, нямам свободно време сега. Нека остане тоя въпрос спорен. Когато някой параход потъва, няма време за спор. Човек трябва да бърза, да бъде смел, час по-скоро да влезе в първата спасителна лодка. Всеки човек, който иска да придобие някаква разумна философия, трябва да влезе в спасителната лодка. Само тая лодка ще го спаси. „И Господ му рече." Имайте предвид, че Бог говори на Ананий - на човек, който е готов да Го слуша. И аз говоря на хора, които имат отношение към Бога. Учителят говори само на своите ученици, с които разрешава известни задачи, защото и те имат отношение към него. Всички, които искат да се учат, имат отношение към учителите.
към втори вариант >>

223. Нито тържик

път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.” Тоя стих е малко изтъркан. Сегашните хора страдат все от тържици. Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена. Той има голяма уста. Когато се туря сирене в него, устата му става по-малка. Има и железни тържици. Изобщо, светът е пълен с тържици. Ние взимаме думата „тържик” в идеен смисъл. Христос казва: „Не взимайте нито тържик, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.” Причината за всички спорове в света е все тържикът. Заспиш някъде, вземат ти тържика, и ти започваш да го търсиш. Съществуват три вида тържици: материален тържик, сърдечен и умствен. Христос казва: „Който е тръгнал за Царството Божие, не му трябва тържик.” Който е тръгнал на път, не му трябват нито две дрехи, нито две обувки. Изобщо, той не трябва да работи с числото две, което е число на разединяване. Ако имате много идеи във вашия умствен тържик, взети оттук-оттам, мислите ли, че ще бъдете осигурени? Циганката трябва всеки ден да мисли, как да напълни своя тържик. В това отношение, днешната култура е култура на тържика. Всеки казва: Да имам къща, да имам имот, това-онова – тържикът ми да е пълен. Христос казва: „Който е тръгнал на път.” Пътят, това е честният труд, честната работа. – Кое
към беседата >>

път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Тоя стих е малко изтъркан. Сегашните хора страдат все от тържици. Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена. Той има голяма уста. Когато се туря сирене в него, устата му става по-малка. Има и железни тържици. Изобщо светът е пълен с тържици. Ние взимаме думата „тържик" в идеен смисъл. Христос казва: „Не взимайте нито тържик, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Причината за всички спорове в света е все тържикът. Заспиш някъде, вземат ти тържика и ти започваш да го търсиш. Съществуват три вида тържици: материален тържик, сърдечен и умствен. Христос казва: „Който е тръгнал за Царството Божие, не му трябва тържик." Който е тръгнал на път, не му трябват нито две дрехи, нито две обувки. Изобщо той не трябва да работи с числото 2, което е число на разединяване. Ако имате много идеи във вашия умствен тържик, взети оттук-оттам, мислите ли, че ще бъдете осигурени? Циганката трябва всеки ден да мисли как да напълни своя тържик. В това отношение днешната култура е култура на тържика. Всеки казва: „Да имам къща, да имам имот, това-онова - тържикът ми да е пълен." Христос казва: „Който е тръгнал на път." Пътят, това е честният труд, честната работа. Кое спасява
към втори вариант >>

224. Това учение

ядката на посланието. Думата престъпваима двояко значение. Например детето започва да пристъпва и каква радост усеща майката тогава – тя отива да съобщи на съседите си, че детето й пристъпва. Разбирате ли защо майката се радва? Детето й, което е ходило на четири крака като животно, започва да се изправя, т.е. пристъпва, а това радва майката. Апостолът казва: „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.” Вярвам, че мнозина посмяват да престъпват, но има двояко престъпление. Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния живот, а не на човешкия, временен живот. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянна Любов или на блаженствата. Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всеки. Например вие обичате някого – някоя ваша приятелка, давате й подаръци, каните я в къщи, приемате я добре, но един ден казвате: „Аз я намразих вече.” Как е възможно любовта да се превърне в омраза? Тази любов е човешка, любов на съображения. И днес всички домове, всички общества страдат все от такава любов. Ако сте богат или учен и влезете в някое общество, всички ви посрещат
към беседата >>

225. Като го видя Петър

са двата полюса на човешкото битие. Под „дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя” – преходното, променливото. Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа. във временния живот, т.е. в живота на материята, съществуват всички философски теории, всички противоречия и заблуждения. Противоречията водят към истината, но истината не е в тях. Който обича истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари. Който проповядва, че културата може да дойде чрез убийства, насилие и грабеж, е на крив път. Който е готов да убие своя ближен и да мисли, че с това внася свобода, той е на крив път. Той и себе си заблуждава, и окръжаващите. Мъже и жени, които се изнудват едни други, са на крив път. За такива хора Христос казва, че са лъжци и разбойници. Съвременните хора на XX в., наречени културни хора, си служат с една истина, която е милиони пъти далеч от действителната, от същинската истина, наречена Божествена. Изчислено е, че земята се намира на 92 – 93 милиона мили далеч от Слънцето. Такава част представя човешката истина от истината на слънчевите жители. Питам сегашните хора: Трябва ли да им се проповядва истината? Трябва ли да им се говори за Бога? Някои хора приемат, че Бог съществува, и Го проповядват. Други Го отричат. Обаче, и едните, и другите работят за пари. Това значи, че всички разбират истината от свое лично гледище. Докато стомахът е задоволен, животът ви е лек и приятен, и работите ви вървят
към беседата >>

- това са двата полюса на човешкото битие. Под „дух" се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя" се разбира преходното, това, което постоянно се сменя. Следователно човек всякога минава през тези два живота - през живота на временното, гдето съществуват всички философски противоречия, заблуждения, и през света на безсмъртното, непроменливото. Тъй че животът тук на земята е живот материален, живот на заблужденията. На земята не съществува никаква истина. Човек, който обича истината, не се измъчва, не се изтезава, не проповядва за пари. Всеки, който убива брата си, за да донесе свобода на другите, всеки, който проповядва, че културата може да се насади чрез убийства, грабежи и насилия, е голям лъжец. Мъже или жени, които се изнудват, са лъжци. Следователно ние, съвременните хора на културата, хората на двайсети век, които живеем в слънчевата система и сме далеч деветдесет и девет милиона мили от слънцето, сме намалили истината деветдесет и девет милиона пъти от действителната и с такава истина си служим в света. Значи нашата истина е деветдесет и девет милионна част от истината на слънцето. Бих запитал съвременните хора защо трябва да им се проповядва истината? Едни казват, че има Господ, а други казват, че няма Господ. И едните, и другите проповедници обаче все за пари проповядват. Като казвам, че всички проповядват за пари, то значи, че всички разбират истината от свое лично, индивидуално гледище. Когато нам е приятно, когато сме охолни, когато стомахът
към втори вариант >>

226. Кога се молиш

се молиш, влез в скришната си стаичка; и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Мнозина запитват: Защо човек трябва да се моли? – Молбата, молитвата е съзнателен процес на работа. Някой пита: Може ли човек да не се моли? – Може – умрелите не се молят. Значи, всяко живо същество се моли. Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата, или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал, как есенните листа, като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче, всяко движение не е работа. Съзнателното движение е работа. Молитвата е съзнателен процес на човешката душа. Като се моли човек, душата му се проектира отгоре – надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачката си, и храната влиза навътре. Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи. Всяка дума трябва да отговаря на съдържанието си. Ако изговаря думите метаболизъм, анаболизъм и катаболизъм, всяка от тях подразбира известно съдържание. Под метаболизъм разбираме химичен процес, който става в клетките, за да променят състава си. Процесът, при който клетката обработва неорганичната материя в
към беседата >>

човек трябва да се моли?" Молбата, молитвата е съзнателен процес на работа. Някой пита може ли човек да не се моли? Може. Умрелите не се молят. Значи всяко живо същество се моли. Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал как есенните листа, като падат на земята, се мърдат - движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа. Съзнателното движение е работа. Молитвата е съзнателен процес на човешката душа. Като се моли човек, душата му се проектира отгоре надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачката си и храната влиза навътре. Когато се моли човек, трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи. Всяка дума трябва да отговаря на съдържанието си. Ако изговаря думите „метаболизъм", „анаболизъм" и „катаболизъм" - всяка от тях подразбира известно съдържание. Под „метаболизъм" разбираме химичен процес, който става в клетките, за да променят състава си. Процесът, при който клетката обработва неорганичната материя в себе си, се нарича „анаболизъм". Разлагането на живата материя в растението се нарича „катаболизъм". Човек се моли, когато има нужда. И ако в молитвата не се извършва някакъв
към втори вариант >>

227. Изгряващото слънце

прочетения стих замества сегашната дума „дух“. Идеите на старите и младите хора, когато се различават по форма, не се различават по съдържание, а когато се различават по съдържание, не се различават по смисъл, и най-сетне, когато се различават по смисъл, не се различават по същество. Тази разлика между млади и стари е естествена. Младите и старите, които наблюдават двете фази – изгряването и залязването на слънцето, имат две различни перспективи в живота. За едните светлината се увеличава, а за другите – намалява, следователно те не могат да гледат еднакво на света. Кажат ли хората, че се различават един от друг, аз правя следното сравнение: от изгрева на слънцето до обяд хората имат един вид идеи, а подир обяд, до залез на слънцето, имат друг вид идеи. Тъй че когато хората кажат, че се различават, аз питам: Какви идеи имат, идеи на изгряващото слънце или на залязващото слънце, сутринни или вечерни схващания? Има друга категория хора, на които идеите се различават от залез-слънце до полунощ и от полунощ до изгрева на слънцето. Има четири вида хора, които се различават по идеи. Двете категории спадат към виделината, а другите две – към тъмнината. Като говоря за виделина и тъмнина, подразбирам движението на земята в нейните отношения към съзнателния живот. Има ли движение, ще има и светлина, и тъмнина. А то се подразбира, че земята се движи към центъра, към слънцето. Към него тя се стреми. Движението значи Любов. Любовта движи всички същества. Когато известна
към беседата >>

228. Светило на тялото

Христос под думите: „Светило на тялото ти е окото“? Според съвременните схващания окото не може да бъде светило на тялото. Христос влага една дълбока идея в тази мисъл. Онези, които не са проучвали устройството на окото, малко разбират неговото естество. И аз казвам, че даже една хилядна част от устройството на окото още не е проучена. Ако аз бих се опитал да опиша окото, бих влязъл в стълкновение с всички учени хора. Първата функция на окото е да събира и да разпръсва лъчите; събира ги отвън навътре, а отвътре ги разпръсква. Когато този процес в живота се измени – ако започне да събира лъчите отвътре навън, а ги разпръсква отвън навътре, – тогава се ражда дисхармония в човешкия ум. Вие имате по две очи, и затова ще ме запитате: „За кое око говори Христос, за дясното или за лявото?“ И наистина, Христос не казва: „Ако очите ти са светли“, а казва: „Ако окото ти е чисто“. Оттук се вижда, че Христос говори за едно око, което е вътре, в центъра на мозъка. Това око не е, което наричат пинеален възел, а аз го наричам „око на душата“. Христос взима думата „око“ в единичен смисъл, като общ принцип, който включва всичко в себе си. Когато говорим за Бога, ние разбираме единица, която включва всичко в себе си. Когато говорим за тази единица разделена, размножена в себе си, разбираме всичките ѝ проявления в света. Хората тълкуват това подразделение различно; учените хора го наричат закони, причини и последствия, еволюция, мисли, чувствания и т.н. Христос казва, че
към беседата >>

229. Гредата

върху думите: „Ако окото ти е светло, цялото ти тяло ще бъде светло“. В това око има греда, която пречи на неговата чистота. Христос казва: „Извади гредата от своето око, за да може да виждаш ясно, та да извадиш сламчицата от окото на брата си“. Как да се извади тази греда? Под думите „греда“ и „сламка“ Христос разбира два противоположни принципа – принципи на отрицание в човешкия живот. Греда в окото си има този човек, на когото окото е съсредоточено във физическия свят, потънал съвършено в материята. Гредата – това е закон на противоречия. Под думата „сламка“ се разбира закон на постоянни промени. Христос взима два образа: греда и сламка. Гредата е издялана от дърво. Знаете ли кои дървета стават за греди? Най-хубавите греди стават от дъбови дървета, които се употребяват и за строеж на къщите. И ако проследите дъба, той живее в най-ниските места на земята; той е най-старият материалист, и затова неговата кожа е тъй напукана. Между бивола и дъба има известно съотношение. Биволът, като се напече, влиза в локвите, за да се нацапа с кал и да се разхлади, да не го хапят мухите. Що е топлина? – Тя е символ на Любовта. Следователно хора, които имат разположение към Любовта, влизат в локвите да се накалят, та да не ги хапят мухите. Те са съобразителни хора. Като мине някой стършел покрай вола, той веднага дига опашка и бяга. Биволът не прави такова нещо. Мине ли покрай него стършел и подсвирне, биволът напуща нивата, отива, та се скрива в някое блато. Може
към беседата >>

230. Трапезата на Новия Завет

стих, „без смисъл“ и „без съдържание“, подобен на едно обикновено камъче, което държи богатството си не вънка, а вътре. Аз взимам думата „митар“ в съвременния език в смисъла на прости хора. Бедният и грешникът са двама братя. Бедният е лишен от пари, от злато, следователно няма средства, а богатият използва всякога бедния за работа. Грешният е човек, лишен от Мъдрост, от знания, затова и греши. Простите хора аз наричам банкери. А съвременните банкер наричам бирници: по 5%, 10% – колкото могат, събират данъците. И бирниците днес събират данъка. Всички тези митари и грешници дошли и насядали на трапезата при Христа. Може да запитате: „Как е възможно такъв Учител да позволи на подобни хора да сядат заедно с Него на трапезата?“ Под думата „трапеза“ аз разбирам училище, но не старото училище, стария завет на Мойсей, а новата школа на Христа. Христовите ученици представляват първите ученици на новото училище, на новия завет. Митарите и грешниците представляват старата култура, старото учение, Мойсеевия закон. Нима всички деца, които влизат в училището, са все учени? – Повечето са прости и невежи. Колко деца има в училище със скъсани дрешки и панталонки, но се учат много по-прилежно от синовете на богатите хора. Следователно тия митари и грешници са ученици, които са дошли да учат новото учение. Съвременните християни, като не разбират дълбокия смисъл на това учение, са разделили църквата на грешници и праведни, на действителни членове на църквата и оглашени.
към беседата >>

231. Отхвърленият камък

да има в един отхвърлен камък? Ще ме запитате: „Какво съдържание, каква философия има в един отхвърлен камък?“ Такива изоставени камъни има днес с милиони в България. При граденето на всяка къща изоставят много такива камъни. Нещастието се състои именно в това, че има много изоставени камъни, и те представляват спънка в живота. Като прочетете цялата глава, ще разберете съотношението, което съществува между прочетения стих и останалите стихове и ще разберете защо са казани тези думи. Ако нямаше зидари, не би се говорило за този камък, тъй че зидарите са виновници. Като градят някоя къща, зидарите събират камъни, разчупват ги и затова има изоставени камъни. Следователно под „камък“ разбираме процес на градеж. Онези, които се занимават с положителните науки, казват, че всички неща трябва да бъдат видими, осезаеми, реални. Обаче не всички осезаеми или доказани неща са верни или реални. Има хиляди неща в света, които не са доказани, а са верни. Има хиляди философи в света, за които нищо не се знае, но това, което те са казали, е право. Има и много такива, за които светът знае, че съществуват, но тяхната философия не е права. Като чета някоя философска книга, аз свалям 50% от истинността ѝ, после изваждам още 25% и само върху останалите 25% разсъждавам. Числото 25 за мене е съдържателно число, то е закон, с който меря всички неща. Може да ми възразите, че дните и нощите се мерят с един цикъл от 24 часа, но всъщност земята не прави своите обръщения в 24 часа
към беседата >>

232. Гърбавата жена

живота е да се представи истината в нейната действителна форма. Има истини реални и отвлечени, или положителни и отрицателни. Ако се движите по цевта на целзиевия термометър, отдолу нагоре, както се повишава температурата, вие ще имате положителна истина, но движите ли се отгоре надолу, ще имате отрицателна истина. В първия случай топлината ще се увеличава, а във втория случай ще се намалява. Ще кажете: „Какво от това, дали се увеличава или се намалява топлината?“ – Това нещо е от голямо значение. В природата само чрез топлината се произвеждат всички растителности и всички плодовити дървета. Този закон е верен и за човешкия ум и сърце. Думата „топлина“ превеждам с думата „благородни чувства“. Най-благородните мисли, чувства и действия се раждат от топлината. Ще ме попитате: „Какво отношение има това, че Христос е положил ръцете си върху тази жена?“ – Жената е основа в света. Светът не може да съществува без жени. Ако можеше светът без жени, Господ не би ги създал. Някои ще ми възразят, че Господ е направил най-напред Адам. Да, но кой Адам? Който бе направен от пръст ли? Господ създаде мъжкия и женския пол заедно. Мъжкият и женският пол подразбират една противоположност в света, но и това разногласие е велика наука. Христос искаше да постави тази жена на нейната висота. Тази жена беше гърбава. Какво означава гърбицата? Тя беше сгърбена по мисли, чувства и действия. Върху тази жена Христос положи ръцете си. Ръцете означават великото и възвишеното в света.
към беседата >>

233. Учител и Господ

и „Господ“ нямат нищо ново, те са толкова обикновени. Но в света, тези две думи – „учител“ и „господар“ – са две противоположности. В българския език с думите „господар“, „господин“, „госпожа“ или „госпожица“ се именуват хора, които са господари на положението, които са управляващи, високопоставени лица. Обаче в първоначалния език тези две думи означаваха два велики принципа, които съграждат човешкия живот. Ще трябва да се определи положението на учителя и на господаря, който в този смисъл е взет като Господ. Думата „Господ“ в първоначалния език е употребена в множествено число и е означавала господари. Първият принцип „Учител“ има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ“ има отношение към човешкото сърце и душа. Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетел, например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина, или истина, която се изявява в живота. В света има и неизявени истини. Земята е пълна с богатства, скрити в центъра ѝ, но те не ви интересуват, защото не са изявени. Вас ви интересуват богатствата в касите на
към беседата >>

234. Призваха Исуса

на Земята най-приятните, най-тържествените неща са обредите на сватбата. Аз искам да поразясня малко вътрешния принцип, вътрешното значение на сватбата, защото във вашия ум тя има съвсем друго значение. Според вас сватбата означава събиране, оженване на двама души – мъж и жена, като предварително ги сгодяват с участието на свещеник, който изпълнява няколко молитви, след което надошлите гости ядат и пият. Тези веселби се продължават един-два дни, след което гостите се разотиват, а младоженците остават сами. Това е външната страна на сватбата, която и вие най-добре разбирате. Обаче под думата сватба в дълбок смисъл се разбира започване на нов Живот. Тази дума произлиза от старосанскритски език, от корен, който означава „това, което става и се проявява като съзнателен Живот”. Сватбата е процес, който извежда човека от едно състояние и го води в друго, т.е. излизане от един живот и влизане в друг, при което се напущат старите идеи и се заживява с нови. Забележете, че на тази сватба беше поканен Исус и Неговите ученици, така че на нея присъства един от най-великите Учители. Тази сватба стана принцип, който в бъдеще да определя какви да бъдат и как трябва да стават сватбите. В бъдеще на всяка сватба трябва да присъства Исус със своите ученици, но не Исус като човек, а Неговото Учение. Няма да се спирам да обяснявам в какво се състои Христовото учение, защото то може да се изрази накратко в двата велики закона: обичай Господа Бога твоего с всичката си душа, сърце,
към беседата >>

235. Малкият закон

малки заповеди, големи и малки закони. Христос казва: „Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече“. Имайте предвид, че тези закони, за които говори Христос, не се създават, а вечно съществуват, и всяка култура, всяко мирово проявление се дължи на тях. Според разбирането на тия закони, такъв е и нашият морал. Съвременните философи казват, че схващанията на хората за нещата са относителни, според техните понятия. Това отчасти е вярно, но ако нашите разбирания са слаби, това не показва, че в света не съществуват абсолютни закони, които регулират отношенията на хората. Правото във всички векове е Право; Доброто във всички векове е Добро; Любовта във всички векове е Любов и т.н. Ние може да имаме различни разбирания за Доброто, за Правото, за Любовта, но те ще бъдат по отношение на нас, а не по отношение на великата вселена, която съдържа всичко в себе си. Злото започва оттам, отдето започват малките закони. Ние може да мислим, че всички стадания се явяват като резултат от нарушение на малки и големи закони, обаче аз няма да обяснявам подробно причините и последствията при нарушението на един закон. Това е обширен въпрос, по който са писани много трактати. Аз ще се спра само върху две положения, върху малките и големите положения на великия закон. В една от своите беседи Христос казва, че неверният в малкото е неверен и в многото, и верният в малкото е верен и в
към беседата >>

малки и големи заповеди, малки и големи закони. Христос казва: „Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече." Имайте предвид, че тези закони, за които говори Христос, не се създават - те вечно съществуват и всяка една култура, всяко мирово проявление се дължи на тях. Съвременните философи казват, че схващанията на хората за нещата са били относителни според техните понятия. Това отчасти е вярно, но ако нашите разбирания са слаби, това не показва, че в света не съществуват абсолютни закони, които регулират отношенията на хората. Правото във всички векове е право, доброто във всички векове е добро, любовта във всички векове е любов и т.н. Ние може да имаме различни разбирания за доброто, за правото, за любовта, но те ще бъдат по отношение на нас, а не по отношение на великата вселена, която съдържа всичко в себе си. Ние може да мислим, че всички страдания се явяват като резултат на нарушение на малки и големи закони, обаче аз няма да обяснявам подробно причините и последствията при нарушение на един закон, защото това е обширен въпрос. Аз ще се спра само върху две положения - върху малките и големите положения на великия закон. В една от Своите беседи Христос казва, че невярното в малкото е невярно и в многото и вярното в малкото е вярно и в многото. Някой казва: „Този закон е малък, защо да го изпълнявам? Аз ще изпълня големите закони." Не, човек, който не е готов да
към втори вариант >>

236. Старият книжник

книжовник по две негови качества: той изважда от съкровището си ново и вехто. В прочетения стих Христос вмята думите: „Който се е учил за Царството Божие“. Под „Царство Божие“ в широк смисъл Христос подразбира всички ония велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в природата е тясно свързано с човека, и човек е тясно свързан с природата. Всички явления или сили в света, които наглед като че нямат нищо общо с нашия живот, ние ги наричаме физически или неорганически. Всички тези сили обаче имат съотношение не към личния, а към колективния човек. В такъв случай изваждането на новото и вехтото от съкровището има известен смисъл. Вехтото означава миналото, а новото – бъдещето. Вехтото означава погрешките на човека, а новото – това са благата, които му се дават. Ученият книжник, който изучава природата и живота на хората, намира стари неща, погрешки на хората, и внася нещо ново в света. Следователно, в такъв смисъл, ние може да определим положително и добрините, и злините, които произтичат като резултат от тия последствия на миналото. Тъй че вехто е всяко нещо, което е в дисхармония, т.е. износено, негодно за работа. Онази материя, която е изгубила силата си, считаме я за негативна, т.е. като такава, в която не може да се прояви никаква сила. Всеки от вас е изпитал тези две състояния в себе си: да вади ново и вехто от съкровището си. Когато човек изгуби вътрешното равновесие между сърцето и ума си, той започва да изважда вехтото и с
към беседата >>

237. Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчук без поне малка вадичка за напояване? Може да поседите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присъствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го
към беседата >>

238. Мировата Любов

беседа ще бъде Мировата Любов. Аз употребявам тази дума в малко по-обширен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате какво общо има с нас Мировата Любов. Отговарям: същността на Живота - това е Мировата Любов. Любовта е която носи условия за Живота, тя е главният стимул на Земята, т.е. идеал, към който всички се стремим. А самият Живот пък, за да се изрази в пълнота, подразбира свобода на действия. Той се развива в четири посоки: в обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и съща реалност. Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във водата. То не е Любов. Истинската Любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот. Затова именно и древните мъдреци, и старите алхимици са се стремили да изучат и са схванали същината на този жив въглен. Ония, които не са запознати със свойствата му, казват, че Любовта изгаряла човека. Да, има предмети, които изгарят, но има пък и такива, които не изгарят; както има метали, които се окисляват, и други, които не се окисляват, т.е. горят без да изгарят и затова ги наричат "благородни метали". Вие може да ми зададете друг въпрос: "Какво ни интересува нас някакъв идеал, когато се намираме в такива лоши условия на живот?" Но аз пък ще ви попитам можете ли да докажете действително, че условията на живот са лоши? То е само предположение. В Живота има толкова лошавини, колкото и
към беседата >>

239. Обяснение върху обстановката на залата за събрания

си обстановката на стаята, тъй както си е. Това са неща наредени по известен закон. Всяко нещо тук има своя смисъл, нищо не е излишно. Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни; зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел ; розовата — сърцето ви да е изпълнено с любов; синята — умът ви с вяра; портокалената означава проявление на физическия живот. Тази картина с концентрични кръгове показва пътя на развитие на човешката душа, първоначалния произход на човека — как той е започнал живота си. Другата картина — пентограмата — показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа, Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил, минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал чрез любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на правдата, посл ще слезе в пътя на истината, и тогава веч ще се съедини с Бога. Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината — това е пътят, през който човек се възкачва. Надписът на пентограмата е: В изпълнение волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез мждростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез добродетелта е силата на човешката
към беседата >>

си обстановката на стаята, тъй както си е. Това сѫ нѣща наредени по извѣстенъ законъ. Всѣко нѣщо тукъ има своя смисълъ, нищо не е излишно. Виолетовата краска надъ вратата показва, че трѣбва да бѫдете силни; зелената иска отъ васъ да се развиете въ Божията добродѣтелъ; розовата — сърцето ви да е изпълнено съ любовь; синята — умътъ ви съ вѣра; портокалената означава проявле- ние на физическия животъ. Тази картина съ концентрични крѫгове показва пѫтя на развитие на човѣшката душа, първоначалния произходъ на човѣка — какъ той е започналъ живота си. Другата картина — пентограмата — показва човѣка въ сегашното му състояние — пѫтя, по който е миналъ. Образътъ на Христа, който виж- дате тукъ, прѣдставя сегашното стремление на човѣка да се приближи къмъ Христа. Човѣкъ е тръгналъ отъ добродѣтелитѣ нагорѣ, влѣзълъ е въ рая: дървото, което виждате, е райското дърво; послѣ съгрѣшилъ, миналъ прѣзъ мѫдростьта, която се добива чрѣзъ изпитание; а най-после миналъ чрѣзъ любовьта и влѣзълъ въ спасението. Слѣдъ това ще се възкачи прѣзъ пѫтя на правдата, послѣ ще слѣзе въ пѫтя на истината, и тогава вечъ ще се съедини съ Бога. Добротата, мѫдростьта, любовьта, пра- вдата и истината — това е пѫтьтъ, прѣзъ който човѣкъ се въз- качва. Надписътъ на пентограмата е: въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ любовьта е силата на човѣшката душа; въ изпълне- ние волята на Бога чрѣзъ мѫдростьта е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ правдата е силата на човѣшката душа;
към втори вариант >>

240. Правият път

царство живял велик мъдрец. При него дошли двама ученици да се учат на великата Мъдрост, която той преподавал на света. Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал. Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. Една аналогия: големите на ръст са грешните хора в света, ония, които владеят много земи, много къщи, много пари; малките на ръст са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. Едните и другите живеят за себе си, имат едностранчиви разбирания
към беседата >>

241. Разбиране и прилагане

от Своите беседи е казал: „Ако Ме любите, ще опазите Моя закон.“ Разбирането има отношение към ума, а прилагането – към сърцето. Ако промените местата на тези две думи и поставите прилагането в ума, а разбирането в сърцето, с това изменяте реда на нещата, защото мислите могат да се развиват и растат само в ума, в мозъка, а прилагането и чувствата – само в сърцето. Сърцето е почва, свят за нашите добри желания. Добрите мисли и желания растат в ума и сърцето тъй, както растенията по лицето на Земята. Като влезете един ден в по-висшия свят, в света на мислите, ще разберете, че мислите, които сега се образуват, имат свои форми-разклонения: клончета, листа, цветове и плодове; тъй че всяка мисъл в своя краен развой и пълнота ще се оформи, ще стане жива. Например нашият образ, тялото, което сега носим, това са мисли, които Бог е създал преди милиони години и в които сега ние живеем. Нашите тела не са нищо друго освен мислите на Бога. Прав е тогава стихът на Евангелието, който казва: „Вие сте храмове Божии.“ Ако нашата мисъл е Божествена, ние живеем в Божествения храм. Думата храм в Евангелието има различно значение от онова, което ние схващаме: храм означава чистота, святост, условия, при които човешката душа може да расте, да се развива в познаване на Бога и Неговата Любов. Смисълът на нашия земен живот е само в познаване на Божията Любов и на Божията Мъдрост. Ние сме събрани тук, за да се опознаем, защото още не се познаваме. У вас има желание да се опознаете, но
към беседата >>

242. Живот вечен

под думата свят се разбира външната страна на проявлението – това, което е оформено, което има форма, съдържание и смисъл. Бог толкова възлюби света, щото даде Разумното слово, Своя Син, за да спази реалността на нещата, да не се развали вътрешната хармония. Този стих има съотношение към вас – вие вътре в себе си сте един свят, който Господ е възлюбил, та праща Словото Си, за да не би вашият живот – вашите мисли, желания и стремежи – да се развали и всичко това да отиде нахалост. И когато се говори, че човек трябва да бъде спасен, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което Светлината е създала. В стиха се крие велика мисъл. Ще си послужа с една аналогия, за да направя мисълта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещнат и се допрат едно до друго – каква приятност може да извика тази им среща в съзнанието, което те имат? Мислите ли, че те схващат живота и отношенията в него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срещнат, побутнат се, всяко си проправи път и се разминават; после те пак се срещат и разминават. Дойдат ли техните интереси в стълкновение, минават през други пътища и така се разминават. Когато ме попитате как да примирите своите интереси с интересите на другите, ще ви посъветвам и вие да хванете разни направления в граденето на вашите дупки – един в една посока, а друг в друга. Под дупка разбирам вашите къщи. По отношение на висшия живот вашите къщи са дупки. Материята, в която сте заровени, която за вас е толкова
към беседата >>

243. Методи за лекуване

се лекувате, затова ще ви дам някои методи. Някой от вас е болен от неврастения или е духом неразположен; нека направи една малка разходка до близката градина или гора, да се обърне към изток и да подпре гърба си на някое дебело дърво, било то бряст, дъб или бор, като тури дясната си ръка отпред на гърдите, а лявата отзад на гърба; в едно малко съзерцание да започне да мисли за влиянието на дървото. Няма да се минат 5, 10, 15 минути или най-много един час и неговото настроение ще се измени – той ще почерпи от дървото известна сила, ще стане обмяна между неговия магнетизъм и магнетизма на дървото и ще почувства известно подобрение. Да иде при това дърво един, два или три пъти и то ще го излекува. Това е един природен начин на лекуване. В старо време хората така се лекуваха. Някой старец си вземе тояжката и отива при някое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледат, си казват: „Този старец защо ли подпира това дърво?“ Старецът не подпира дървото, а дървото подпира него. Старецът казва на дървото: „Днес хората са големи егоисти – нищо не дават; ти можеш ли ми даде малко от своята енергия, за да се освежа?“ Втори метод за лекуване, пак ако сте неразположени, страдате от неврастения – лятно време, когато житото започне да зрее, идете в някое село, поискайте позволение от селяните да обиколите няколко пъти нивите, да минете през житата; като изходите 1-2 километра, съсредоточете мисълта си в живота на житото. След един час ще чувствате голямо облекчение. Ако
към беседата >>

244. Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване)

на дърветата с цел да се лекувате, добре е да стоите от 5 до 30 минути облегнати с гърба си, а главата ви да бъде малко наклонена. Когато стоите на камък, трябва да стоите около 1-2 часа. Хубави места за лекуване са каменистите, защото като стоите върху камъните, намагнетизирвате се. Такива камъни има например в Арбанаси. Те трябва да са ръбести, защото през ръбовете им ще изтичат магнитните сили. Камъните са особено лековити през септември. Червените коне също имат много магнетизъм, затова язденето върху тях е добро. Когато се правят слънчеви бани, добре е да сте облечени в бели или яснозелени дрехи – тези цветове са хубави. Важно е изпотяването. Ако сте на открито място, завийте се с тънка мушама. Когато се лекувате по този начин, трябва да съсредоточите мисълта си, да се излекувате направо от Природата. Ако стане нужда да викате лекар, не викайте такъв, който да не е в хармония с вашите сили. Инжекциите, които правят лекарите, не са толкова полезни. Ако ви дойде някоя болест, тя е за изпитание. Затова, макар и да страдате, издръжте си я, за да закалите характера си. Страданието от болест е в реда на нещата. Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание. – Какви трябва да бъдат отношенията помежду ни и към по-слабите икономически? – Защо не е възможно днес да реализираме комуната? – На тези два въпроса няма да ви отговоря, защото не искате да ги разрешите. – Какво би трябвало да направят родителите, когато видят, че синът или дъщеря им притежават
към беседата >>

245. Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот

индивидуалния, обществения и духовния живот на човека, не и за политическия, защото той е външна дреха и защото, като разберете трите първи вида живот, вие ще разберете и политическия. Жена, която ражда деца, знае как да си приготви пелените, как да ги ушие. Аз уподобявам политическия живот на пелени. Вложете в душата си следната мисъл: „Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години и този план вие не можете да измените.“ Той ще се измени сам по себе си в следващото ви слизане на Земята. Всички ваши съвременни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че вие си правите все нови планове за живота. Престанете да правите това. Схемата на сегашния ви план на живот седи в Добродетелта, която ще се прояви чрез вашия физически живот – вашето тяло. Последното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадат форма на човешкия дух, форма на неговите прояви – Добродетелта. И тъй Добродетелта представя Земята в нейното твърдо състояние. В духовния свят под твърдо състояние се подразбира всякога резултат, добрите последствия. Правдата представя водата на Земята – каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на Правдата към човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, втвърдили са се, защото нямат Правда. Жена или мъж, които имат Правда, се смекчават. Дайте на един човек право – не въображаемото, а същественото, което той търси и което му се
към беседата >>

246. Космичната Обич

Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична. - Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към Центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената. Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна. Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта. Мнозина говорят за Любов и Обич, но ги смесват. Любовта твори, а Обичта съгражда. В много случаи, обаче, Любовта и разрушава. Котката изяжда мишката от любов, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовта. При това вие знаете как я
към беседата >>

247. Методи за приложение

в нещо, не знаете кой път в живота да хванете, не знаете кое учение е право, за да го възприемете – дали православното, или евангелисткото, дали учението на Библията, или науката; изобщо в борба сте. При такива случаи кажете на ума си: „Аз искам да бъда добродетелен!“, и свийте юмрука си. Ако у вас се роди някакво противоречие, това е спор, който става между интелигентните духове вътре във вас. Свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда добродетелен!“ Поуспокоите се малко, дохожда изново борбата, този спор. Пак свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда добродетелен!“ При всяко казване на тези думи – един, два, три или повече дни, месеци или години – у вас ще се прояви една Божествена светлина, умът ви ще започне да се разсветлява. Това значи да бъдете добродетелни в Бога. Когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, подразбира се: Аз съм Добродетелта – пътят, по който можеш да ходиш в безопасност. Някой път условията в живота ви така се стекат, че като започнете някаква работа – не ви върви. Започнете друга. Децата ви умират, къщата ви се събаря, приятелите ви гонят и вие се слисате – не знаете какво да правите. Стиснете юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда справедлив!“ Продължавайте така месец, два или година и ще забележите как тези неща започват да отстъпват. Когато свиете юмрука си, всички мъчнотии се побеждават, и то много лесно. Вие сте стари философи, съмнявате се и си казвате: „Не зная дали, като свия юмрука си, ще успея.“ Щом търсите Правдата, ще
към беседата >>

248. Начин за себеконтрол

да зная какво мислите да вършите през тази година до идната, по това време. – Да работим за Господа, да се повдигнем духовно и всичките ни работи да са извършени с Мъдрост. – Това е хубаво, но искам да бъдете естествени и да имате ясно понятие за работата. Ако попитате някой ученик какво иска да прави, ще отговори: „Искам да уча.“ Когато ви питам и вие отговаряте: „Искаме да работим за Господа“, вие трябва да постъпите като ученика, който като каже: „Искам да уча“, като се породи в него това желание, търси училище да започне работа. След като намери и постъпи в училището, ученикът казва ли: „Аз се моля училището да ми даде съзнание да се уча“? Не. Като е влязъл вече, той трябва да има волята да се учи. Училището може да му нареди предметите, които трябва да учи, и да му даде само разяснения върху тях. Той трябва да има в себе си воля да учи. Виждам, вие имате желание да вършите Волята Божия, но се питате как. Ще ви покажа как да я вършите. Ще започнете с геометрията – ще се научите да чертаете. Ще начертаете равностранен триъгълник, голям най-много 50 см, но не по-малък от 10 см. Вътре в него ще начертаете още два по-малки равностранни триъгълника. Големината им ще бъде според страните и полетата: 10 см 5 мм 20 см 10 мм 30 см 15 мм 40 см 20 мм 50 см 25 мм На страните им ще напишете, както тук е показано. Триъгълника ще поставите някъде в стаята или ще го носите в бележник в себе си и всяка вечер, преди лягане, ще отбелязвате по страните му точици със съответни
към беседата >>

249. Беседа по нарядите

има много, но Пътят към посвещение е един. Нарядите, които ви давам, са методи в този път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно – само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство. В Божествения свят ви наричат немирни деца – искам през тази година да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мнозина започват с усърдие, но по средата на годината спират. Онези, които пропуснат да изпълнят поетия наряд, ще бъдат философи за Земята, а простаци за Небето. Такива ще трябва да поставят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. А онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото си ще познаете цялата Вселена, чрез волята си ще направите да работи за вас цялата Вселена, а чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас. Наряди дадох два за избор – един голям и друг малък: голямата воденица иска много вода, малката – малко вода. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали известни на всички, нека всеки си избере един от тях, който си иска – първия или втория. Големия дадох на първите, като учени, чрез жребие – Господ да ги учи и оправи; малкия дадох на
към беседата >>

250. Втори наряд за 1919/20 г.

ще имате за наряд работа по изучаване на Новия Завет от Библията по следния ред: Целия Нов Завет ще прочетете по един път на три месеца или, с други думи, четири пъти през цялата година. Ще започнете от 21 септември, неделя. Книгите ще се четат според реда, по който са дадени в Библията, като се започне от Евангелието на Матей. През първото четене ще се чете само десетият стих от всяка глава, като този стих бъде вписван изцяло още през същия ден в една тетрадка. Целият Нов Завет има 27 книги с общо 260 глави, така че за три месеца се падат средно на ден от две до три глави, чиито десети стихове ще прочетете и запишете на тетрадката. През второто тримесечие ще четете и записвате в тетрадката по същия начин шестите стихове, през третото тримесечие – седмите стихове, а през четвъртото – дванадесетите стихове. Ако имате време, ще прочетете и цялата глава, но определените стихове непременно трябва да прочетете и запишете. По този начин от всяка глава ще прочетете и запишете по четири стиха от всяка глава на Новия Завет, като ще размишлявате по тях. Ставане от сън – всеки ден най-късно половин час преди изгрев слънце трябва да бъдете на крак, готови за работа: умити, облечени, тихи, спокойни, с мир на духа си. Ден на пост ще бъде четвъртият петък от всеки месец – постенето ще започва в четвъртък след залез слънце и ако е 24 часа, ще трае до петък вечер след залез слънце, а ако е 36 часа – до събота след изгрев слънце. Като правило дължината на поста се определя
към беседата >>

251. Първи наряд за 1919/20 г.

1919 г. През тази година ще имате за наряд работа по изучаване на Библията по следния ред: В една торбичка ще поставите листчета, на които да са написани всички заглавия на книгите от Библията от Стария и Новия Завет: Битие, Изход, Левит и пр. Ще започнете наряда от 21 септември 1919 г., неделя. На тази дата ще бръкнете в торбичката и което заглавие извадите, от тази книга ще четете. Изтегленото жребие поставяйте в друга торбичка или плик. Щом изчетете определените стихове от всяка глава на книгата, ще теглите ново жребие за нова книга и т.н. Започвате да четете по ваше желание от толкова глави на ден, колкото искате. Най-добре е да разпределите по дни цялата Библия, която съдържа 1189 глави от 66 книги. В такъв случай ще имате 94 дни по 4 глави = 376 и 271 дни по 3 глави = 813, или всичко 1189 глави и от всяка глава по един стих, а именно десетия. Нека всеки да състави за себе си план за четене и да го приведе в изпълнение. Всеки прочетен стих ще се вписва дословно в специална тетрадка най-късно до вечерта на същия ден. При пътуване, ако Библията не ви е под ръка, ще изтегляте предварително жребието за книгата, ще определите от нея стиховете, които ще четете през дните на вашето отсъствие, ще ги напишете в тетрадката и от нея ще ги четете всеки ден по реда им. Ставане от сън – всеки ден най-късно половин час преди изгрев слънце трябва да бъдете на крак, готови за работа: умити, облечени, тихи, спокойни, с мир на духа. Дни на пост ще бъдат онези, в които
към беседата >>

252. Упътване за изпълнението на първия наряд през 1919/20 г

г., неделя (първа седмица) Първи ден от Годишната среща 1. Ставане от сън – най-малко половин час преди изгрев слънце бъдете готови за работа, тихи, спокойни. 2. Започване – размишление, молитви и четиво: 2.а. За вселяване на Божествения Дух – да се всели в нас и да разработи всичко, което ни е преподадено; 2.б. Изричане на мотото-лозинка: Бог, Който е Любов и Мъдрост, чрез тази Мъдрост да насади в нашите души Добродетелта. 2.в. Четиво от Библията: да се прочете най-малко десетият стих от четвъртата (третата) глава на онази книга от Библията, която се е паднала по жребий. Ако имате разположение, прочетете главите изцяло и размишлявайте върху тях. Прочетеният десети стих да се препише в специална тетрадка. Забележка: Ако главата, от която ще се чете десетият стих, няма десет стиха, ще се вземе онзи стих от следващата глава, който след номерацията от предишната глава се падне десети по ред. 3. Завършване на утринната молитва: 3.а. Добрата молитва; 3.б. Обливане за задържане на благословението, преда¬дено при годишната среща. 4. Ако през този ден постите, ще добавите следното: 4.а. Размишляване върху определената за този ден или тези дни на пост добродетел; 4.б. Прочитане на съответната беседа от Сила и живот; 4.в. Отбелязване точно в специална тетрадка на атмосферното състояние през деня или дните на поста: облачно и към коя част на небосклона, ясно, тихо, ветровито, с посочване на посоката и силата на вятъра, мъгливо, студено, топло и пр. 5. Вечер, преди
към беседата >>

253. Аз съм онзи човек

Иеремиев” и знайте, че тя представя писанието на един поет и пророк. Всичко казано в тая книга е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите пророци и поети не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали и Бога, както днес Го разбират. Затова питат, как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Какво ще кажете за ковача, който, цял ден надува меха, за да разпали огъня и, с яростта му, да стопи и огъне желязото? Огънят държи ли сметка, какво усеща желязото? И желязото има право да се чуди, защо тоя огън излива яростта си върху него. Трябва ли да се каже, че яростта на огъня се крие във вашия мех и в ръката, която го надува? Човекът, който надува меха, ще каже: Аз не изпитвам никаква ярост, никакъв гняв, но приспособявам гвоздея за работа. Ако гвоздеят пита ковача, защо го мъчи, последният ще каже: Не те мъча, но те приготвям за работа. В душата ми се таи само обич, с която искам да извадя непотребното от тебе и да остане само онова, което ще влезе в работа. Сега, като наблюдавате, как Бог работи, и виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашите желания, вие си съставяте различни мнения за Него. Един казва, че Бог е Любов; друг, че Бог е Правда. Кой е опитал Божията Любов? Кой е опитал Божията Правда? Като обичате някое дете, вие го прегръщате и стискате. Детето
към беседата >>

Йеремиев" и знайте, че тя представя писанието на един поет и пророк. Всичко, казано в тая книга, е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите пророци и поети не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали и Бога, както днес Го разбират. Затова питат как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Какво ще кажете за ковача, който цял ден надува меха, за да разпали огъня и с яростта му да стопи и огъне желязото? Огънят държи ли сметка какво усеща желязото? И желязото има право да се чуди защо тоя огън излива яростта си върху него. Трябва ли да се каже, че яростта на огъня се крие във вашия мех и в ръката, която го надува? Човекът, който надува меха, ще каже: „Аз не изпитвам никаква ярост, никакъв гняв, но приспособявам гвоздея за работа." Ако гвоздеят пита ковача защо го мъчи, последният ще каже: „Не те мъча, но те приготвям за работа. В душата ми се таи само обич, с която искам да извадя непотребното от тебе и да остане само онова, което ще влезе в работа." Сега, като наблюдавате как Бог работи, и виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашите желания, вие си съставяте различни мнения за Него. Един казва, че Бог е любов; друг - че Бог е правда. Кой е опитал Божията любов? Кой е опитал Божията правда? Като обичате някое дете, вие го прегръщате и стискате. Детето
към втори вариант >>

254. Бог е говорил

е говорил.” Дали евреите знаеха, че Бог е говорил на Мойсея, това е въпрос Казвам: Ако х + y = 20, то х = 20 – у. На какво са равни величините х и у, сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това? Слугата ще каже, че еди-кой си виден професор му говорил. Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения. Следователно, вие не трябва да се самозаблуждавате. „Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Под „Мойсей” в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. „Тоя отде е, не знаем.” – Това е новото в света. Мойсей представя стария порядък в света, който всички знаем. Христос е новото, което иде в света, и което не знаем. Нима волът не познава своя дам, в който постоянно влиза и излиза? Ако кажете на вола, че може да се направи някакво преобразование на неговия дам, той ще възрази; че не иска. – Защо не иска? – Защото намира, че по-хубаво нещо от неговия дам няма. Това са разсъжденията на мнозина учени и- философи. Взимам думата „учени и философи” в широк смисъл, като общи принципи. Аз не защищавам никого, нито упреквам някого. Според мене, хората са еднакво ценни, независимо от това, дали правят добро,
към беседата >>

е говорил." Дали евреите знаеха, че Бог е говорил на Мойсея, това е въпрос. Казвам, ако х + у = 20, то х = 20 - у. На какво са равни величините х и у сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това? Слугата ще каже, че еди- кой си виден професор му говорил. Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения. Следователно вие не трябва да се самозаблуждавате. „Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил." Под „Мойсей" в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. „Тоя отде е, не знаем" - това е новото в света. Мойсей представя стария порядък в света, който всички знаем. Христос е новото, което иде в света, и което не знаем. Нима волът не познава своя дам, в който постоянно влиза и излиза? Ако кажете на вола, че може да се направи някакво преобразование на неговия дам, той ще възрази, че не иска. Защо не иска? Защото намира, че по-хубаво нещо от неговия дам няма. Това са разсъжденията на мнозина учени и философи. Взимам думата „учени и философи" в широк смисъл като общи принципи. Аз не защищавам никого, нито упреквам някого. Според мене хората са еднакво ценни, независимо от това, дали правят добро, или зло.
към втори вариант >>

255. Двамата свидетели

е проявление на един вътрешен разумен подтик на душата. Защо именно на двама души свидетелството е вярно, а не на единия, и кои са тия двамата? Ако в съвременните съдилища двама съдещи се повикат двама, трима или десет души свидетели, които обичат да лъжат, или които не обичат да говорят истината, съдиите няма да вземат под внимание тяхното свидетелство. Мисля, правниците ще ме подкрепят в това твърдение. Имайте предвид, че говоря принципиално; не засягам никой човек: за мен човешката личност е нещо относително в своята проява. Някои може да помислят, че в беседите си за тях говоря: ни най-малко. Питам ви: Кое е реалното в света, цветът или плодът, листът или клончето, плодът или семката, това са все различни положения, които в математиката се наричат вариации, пермутации и комбинации. Разбирате какво значи вариации в математиката. Може някой път да се позанимаете с тях. Вариация значи нареждане, пермутация – разместване, а комбинация – съчетание. Но ако вие сте една вариация или нареждане в живота, по какво ще се отличавате? Във вашия свят влизат известни величини, които образуват известни съединения, и вие сте една група или едно съединение от тия величини. Величините – това са елементите на проявения ваш живот. Математиците казват, че вариациите са съединения, в които не влизат всички елементи и имат класове. После те казват, че пермутациите са размествания, в които влизат всички елементи, следователно нямат класове. Комбинациите пък са
към беседата >>

256. И отиде та се представи

са „отиване и приставане“. Казва се: Отиват на бойното поле да се бият; отиват да печелят пари; отиват да придобиват знания, да орат на нивата и т.н. „Отиване и приставане“. Кой пристава и на кого пристава? Момата пристава на момък за дълго време. Слугата пристава на господаря си за кратко време, най-много за година или за две години. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази земя.“ Коя е тази земя? Онзи, който отишъл и се приставил бил млад, способен момък, син на заможен човек. Този син, вместо да започне в бащиния си дом с науката на събирането, казал на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада. Значи, синът искал делба – започнал с последното действие на аритметиката – с делението. И бащата, според желанието на сина си, започнал със същото действие. Момъкът отишъл в чужда страна и приложил умножението. – Какво умножава? – Умножава приятелите си – моми и момци, умножава угощенията си, по цели дни и нощи пилее парите си в ядене и пиене. Какъв бил резултата от живота му, който започнал с умножението и делението? – Изпоял и изпил всичкото си богатство и се принудил да отиде и се представи пред един гражданин на онази страна, който го пратил да пасе свине. При това, синът на този виден човек бил евреин. Най-големият позор за един евреин е да пасе свине. Какво научи той от свинарството? Да оре земята. Със зурлата си свинята разорава земята. Така постъпват някои моми като се оженят. Щом мъжът й отиде на нивата да оре, и тя тръгва след него.
към беседата >>

257. Ще живее

не могат да си дадат отчет за страданията, които преживяват индивидуално, обществено и народно. Хората от бялата раса са поставени на големи изпити. Когато хората минават през страдание или радост, нещастие или щастие, българите казват : Късметът прави човека щастлив, или нещастен; късметът му носи радости, или страдания. Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението. В пропорцията произведението на крайните членове е равно на произведението на средните. В уравнението първата част е равна на втората. Да решите една пропорция, това значи, да намерите неизвестния й член. Да решите едно уравнение, това значи, да намерите неговите корени. И тъй, всички сте дошли на земята да решавате уравнения с едно или повече неизвестни, да намирате техните корени. – Не искаме да решаваме уравнения. – Искате, или не искате, ще решавате. Например, някой трябва да плаща наем, но няма средства, не знае, отде да вземе пари. Какво ще стане? Ще дойде съдебният пристав – първият член, наемателят – вторият член, а хазяинът на къщата – третият член на уравнението. Ако не платиш, глоба ще ти наложат. В краен случай, могат да те затворят. Знаете ли, какви дългове имате вие? Сегашните хора са потънали в дългове от миналото още. Казваш: Чудно нещо, майка ми и баща ми са благородни хора, но, въпреки това, не съм видял бял ден в живота си от дългове. – Значи, благородството на твоите родители не може да те спаси; ти трябва да
към беседата >>

не могат да си дадат отчет за страданията, които постигат хората индивидуално, обществено, народно. Изобщо цялата бяла раса е поставена на един голям изпит. Тези страдания или щастие, които сполетяват човечеството, българите си ги обясняват по два начина. Когато някому във всичко върви, те казват, че той е човек с късмет, а когато не му върви изобщо, че е нещастен. Когато кажем, че един човек е щастлив, а друг - нещастен, ние с това определяме два резултата. Ако имате например една пропорция, на която и двете страни са равни, нали трябва да знаете какво се крие в тази пропорция? Ако имате дадено уравнение, нали трябва да го решите? Що е решението на дадено уравнение? Да намерите корените му. Следователно всички сте повикани да решавате уравнения, да търсите корени. Мнозина ще кажете: „Не ни трябва да решаваме уравнения." Ще решавате и оттатък ще минете. Например имаш зададено уравнение да си платиш наема, но не искаш да го плащаш. Като дойде съдебният пристав, той е първият член, ти - вторият, а господарят на къщата - третият, и какво ще стане след това? Наемът ще се увеличи три пъти по- голям и ще го платиш. Ако не искаш да го платиш, ще те затворят. Знаете ли какви дългове имат съвременните хора, какви дългове имате вие? Някой казва: „Аз съм много нещастен. Бял ден не съм видял през живота си. А майка ми, баща ми са толкова благородни хора." Да, това не го отричам, но дългове имаш. Следователно твоето благородство не може да те спаси. Възразява
към втори вариант >>

258. Работи на лозето ми

две посоки на движение. Те не са произволни, нито необходими. Те не са насилие, но свободна проява на човешката душа. В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата „проява” е употребена в философски смисъл. На обикновен език казваме: Два сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка. Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената. Оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в действителност, без да се съблазни. Който не разбира тоя език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува. Под „жена” сегашният мъж ще каже, че тя е същество, което гледа къща, готви, ражда деца и ги отглежда. Под „мъж” сегашната жена ще каже, че той е същество, създадено да гради къщи, да внася в къщата необходимите блага за подържане на живота, да се грижи за външните работи. Философията на сегашния живот е съградена върху две основни начала: да донасяш материал за готвене и да готвиш тоя материал. В широк смисъл на думата, всички философи, учени и писатели са готвачи. Разликата между тях е само в това, че едните са добри майстори готвачи, а другите – обикновени, прости готвачи. Всеки готвач, който готви добре, изпълнява волята на господаря си. Който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Всяка жена, която обещава на мъжа си, че ще сготви добре, а нищо не готви, прилича на втория
към беседата >>

две посоки на движение. Тези посоки не са произволни, не са необходими, не подразбират насилственост, но са свободно проявление на човешката душа. В прочетената притча Христос представлява тези двама синове, проявление на един и същ баща, на една и съща майка. Като казвам думата „проявление", то е философско изражение. На обикновен език „проявление" на една майка и един баща означава родени от една майка, родени от един баща, макар че сега бащата не ражда. Като се казва в Писанието, че Господ извадил от Адама едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Онзи, който разбира този Божествен език, ще изтълкува нещата, тъй както си са, а онзи, който не разбира този език, ще се съблазни и ще изтълкува това, което не е. Ако попитам един съвременен мъж какво подразбира под думата „жена", ще ми каже, че тя е домакиня, която трябва да готви, да наглежда къщата, да ражда деца и да ги отглежда. Ако попитам жената що е мъжът, ще ми каже, че той е човекът, който е длъжен да съгради къщата и да принася отвън каквото е нужно да нея. Всичката философия на съвременния живот е съградена върху тези две положения. Аз считам, че всички философи писатели са готвачи. Едни от тях са добри готвачи. А от други не закусвам, защото не са майстори да готвят. Значи онзи готвач, който добре готви, изпълнява волята на господаря си, а онзи, който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Жена, която обещава, че ще
към втори вариант >>

259. Денят на доброто

ден или свещен ден. Спорните неща са скъпите неща в живота. Всичкият спор в света се дължи на скъпите, хубавите неща. Много спорове ще има и за хубави моми, много глави ще бъдат разбити за тях. Защо? – Защото са хубави, стройни, а за грозните моми не става и въпрос. Съботата е красива мома, аз я наричам ден на Любовта. И действително, този ден, който трябваше да бъде благословение за човечеството, сега става спънка за него. Онези, които искат да признаят съботата, не искат да я празнуват, си имат по една събота. Всеки човек си има в живота по една събота, а тя е денят на почивката, на яденето, на пиенето, денят, когато човек се облича добре. Какво е разбирал Христос под думите: „Затова е дозволено да прави човек добро в съботен ден“? На кой човек е дозволено? – На онзи човек, който стои по-горе от овцата, разумния човек. Хората не могат да разберат смисъла на съботата. Това е денят, в който да знаеш как да промениш настроението на ума, на сърцето си, да промениш настроението на душата си и на духа си. Съвременните православни, католици и евангелисти празнуват неделята, а съботяните и евреите празнуват строго съботата. Евангелистите нищо не правят в неделя, а съботяните в събота, както и евреите. Евреинът счита за грях даже да си вакса обущата, да си накладе огъня или да направи някоя друга работа, но когато дойде да вземе някому лихва 10, 15 или 20%, не счита това за престъпление. Това е разбиране буквата на съботата, т.е. има събота на буквата. Казано е в
към беседата >>

260. Излязоха и завтекоха се

има два важни момента: „Излязоха и завтекоха се.” Човек трябва много време да изучава природата, за да схване важните й моменти. Като говоря за природата, разбирам живата, разумна природа, на която всичките действия и явления са разумни и отмерени. В нея всичко е така отмерено, както са отмерени нещата в музиката, алгебрата и геометрията. Така са отмерени и движенията на небесните тела. Понякога астрономите съзират известно отклоняване в движението на небесните тела, което те наричат изключение от правилните живи закони. В същност, това отклонение е привидно. Погрешните изчисления на астрономите се дължат на факта, че те не се намират на една постоянна точка. Те са в една подвижна точка, поради което изчисленията им са относителни. На същото основание, когато наблюдавате живота на хората, намирате известно отклоняване, което се дължи на факта, че и вие се движите. Следователно, и вашите математически изчисления не могат да бъдат абсолютни. Така казва моята математика, т.е. живата математика, с която аз се занимавам, В математиката има една основна истина: две величини, по отделно равни на трета, са равни и помежду си. Същото твърдение съществува и в геометрията: две линии, равни на трета, са равни и помежду си. Това още не е аксиома, защото има математически истини или математически изчисления в перспектива, т.е. само по форма са верни. Има математически изчисления, които са верни само по съдържание. Има математически изчисления, които са верни само по
към беседата >>

има два важни момента: „излязоха" и „завтекоха се". Човек трябва много време да изучава природата, за да схване важните й моменти. Като говоря за природата, разбирам живата разумна природа, на която всичките действия и явления са разумни и отмерени. В нея всичко е така отмерено, както са отмерени нещата в музиката, алгебрата и геометрията. Така са отмерени и движенията на небесните тела. Понякога астрономите съзират известно отклоняване в движението на небесните тела, което те наричат изключение от правилните живи закони. Всъщност това отклонение е привидно. Погрешните изчисления на астрономите се дължат на факта, че те не се намират на една постоянна точка. Те са в една подвижна точка, поради което изчисленията им са относителни. На същото основание, когато наблюдавате живота на хората, намирате известно отклоняване, което се дължи на факта, че и вие се движите. Следователно и вашите математически изчисления не могат да бъдат абсолютни. Така казва моята математика, тоест живата математика, с която аз се занимавам. В математиката има една основна истина: две величини, поотделно равни на трета, са равни и помежду си. Същото твърдение съществува и в геометрията: две линии, равни на трета, са равни и помежду си. Това още не е аксиома. Защото има математически истини или математически изчисления в перспектива, тоест само по форма са верни. Има математически изчисления, които са верни само по съдържание. Има математически изчисления, които са верни само по
към втори вариант >>

261. Надеждата

едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Любовта може да се разгледа като стремеж, но може да се разглежда и като чувство, и като сила, и като принцип. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила, и като принцип. Надеждата, и тя може да се разглежда и като стрееж, и като чувство, и като сила у човека, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често смесват тези три понятия — любов, вяра и надежда, без да ги разделят. Любовта обхваща всичко, т.е. цялото пространство, Битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а надеждата — резултатите, които изтичат от тези две сили. С други думи: Любовта обхваща вечността, т.е. безкрайния живот, всички възможности. В любовта няма смърт. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. Хора, у които има надежда, вяра и любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? — Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: “В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упованието. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него.
към беседата >>

едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Любовта може да се разгледа като стремеж, но може да се разглежда още и като чувство, и като сила, и като принцип. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж у човека, и като чувство, и като сила, и като принцип. Надеждата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила у човека, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често примесват Тези три понятия - любов, вяра и надежда, без да ги разделят. Любовта обхваща всичко, т. е. цялото пространство - битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а надеждата - резултатите, които изтичат от Тези две сили. С други думи: любовта обхваща вечността, т. е. безкрайния живот, всички възможности. В любовта смърт няма. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. Хората, у които има надежда, вяра или любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? - Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: "В надеждата бивайте радостни."!Качество на вярата е, че тя произвежда упование. Когато вярваме в някого, ние
към втори вариант >>

262. Добрият пастир

досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовенството. Всички му дават такова значение, каквото в действителност няма. Преди да обясня вътрешния смисъл на тоя стих, ще направя едно въведение. Например, някой пита: Ти религиозен ли си? Той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от истината. Значи, религиозните познават само една трета от истината. Следователно, не им се сърдете, когато правят погрешки. – Ти духовен ли си? – Духовните познават две трети от истината – и на тях липсва нещо. – Ти Божествен човек ли си? – Божествените хора познават цялата истина, т.е. три трети от нея. Ето защо, за да познае човек истината, трябва да бъде едновременно и религиозен, и духовен, и Божествен. – Как се проявява религиозният? – Като срещне беден, окъсан човек, той ще го заведе в един магазин, ще му купи дрехи и ще го изпрати да си върви. Той има дрехи, шапка, но е гладен. Още на пътя му премалява, не може да върви. Дрехи има, но хляб няма. Среща го духовният. Той го завежда в дома си, нахранва го добре и го оставя да нощува при него. Тръгва тоя пътник в живота, пада, става, докато един ден счупи главата си. Среща го Божественият човек, поканва го в дома си и започва да му говори, дава му знания, запознава го с истината, която му дава възможност да живее добре. Истинският човек включва и трите прояви на живота: физичните, духовните и Божествените. Физичният живот има отношение към формите, т. е. към религията;
към беседата >>

досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовенството. Всички му дават такова значение, каквото в действителност няма. Преди да обясня вътрешния смисъл на тоя стих, ще направя едно въведение. Например някой пита: „Ти религиозен ли си?" Той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от истината. Значи религиозните познават само една трета от истината. Следователно не им се сърдете, когато правят погрешки. „Ти духовен ли си?" Духовните познават две трети от истината - и на тях липсва нещо. „Ти Божествен човек ли си?" Божествените хора познават цялата истина, тоест три трети от нея. Ето защо, за да познае човек истината, трябва да бъде едновременно и религиозен, и духовен, и Божествен. Как се проявява религиозният? Като срещне беден, окъсан човек, той ще го заведе в един магазин, ще му купи дрехи и ще го изпрати да си върви. Той има дрехи, шапка, но е гладен. Още на пътя му премалява, не може да върви. Дрехи има, но хляб няма. Среща го духовният. Той го завежда в дома си, нахранва го добре и го оставя да нощува при него. Тръгва тоя пътник в живота, пада, става, докато един ден счупи главата си. Среща го Божественият човек, поканва го в дома си и започва да му говори, дава му знания, запознава го с истината, която му дава възможност да живее добре. Истинският човек включва и трите прояви на живота: физичните, духовните и Божествените. Физичният живот има отношение към формите, тоест към религията; духовният
към втори вариант >>

263. Съмнение и вяра

съмняват. Съмнението изпъква при различни условия и спъва човека. За да се освободим от съмнението, още със ставането си от сън, трябва да се обърнем към Бога. Не мислете, че Бог е някъде далеч, само на небето. — Де е небето? — То е толкова далеч от нас, колкото и близо до нас. Ако давате място на съмнението, небето е далеч от вас. То пречупва вашите вибрации. Между вашите вибрации и тези на Бога се образува една вълна, която ви отблъсква от него. Щом съмнението ви напусне, вие отново се приближавате към Бога. Защо се съмнявате в Бога? Нека всеки си каже: Няма причина да се съмнявам в Онзи, Който е създал света. Каквото да правите, мъчно можете да се освободите от съмнението. Това са неизбежни преживявания. Ще кажете, че, за да се освободите от съмнението, трябва да отидете в духовния свят. — Това е въпрос. Мога да ви заведа в духовния свят, но и там ще минете през съмнения. Там условията за съмнения са по-големи, отколкото на физическия свят. Мнозина се интересуват от живота на небето. Те мислят, че той коренно се различава от живота на земята. Като отидете на небето, ще видите, че животът там е като физическия. Едно ще ви учуди: как сте закъснели толкова много за този живот и как малки причини са ви спъвали. Правете малки наблюдения, да видите, как се явява съмнението. Вижте, как мъжът се съмнява в жена си. Първоначално се съмнява без причини. И, като се убеди, че няма защо да се съмнява, вярата му в нея се увеличава. Значи, от съмнението той отива към
към беседата >>

264. Електричеството и магнетизмът

ООК

има общ стремеж към организиране. Организирането някои наричат мобилизиране. Мобилизирането може да се използва и за добро, и за зло. Организирането е потребно в духовния живот. Трябва да си зададем въпроса: по кой начин трябва ние да се организираме? Нека направим малко наблюдение в природата, какво правят малките семенца, как се организират. Когато се посее житно зърно, то веднага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу в почвата и други, клонища, нагоре във въздуха. При организирането си туй семе иска да се залови за почвата – защо? – защото оттам може да черпи сокове. Изкуството е как да се изваждат сокове от земята. Сега, въпросът е за другите коренчета, клончетата, които възлизат нагоре; и те се организират, и те искат да поемат от въздуха това, що им е необходимо. Също и ние всички едновременно сме на два свята – материален и духовен: черпим сокове от материалния свят – обществото. Нашите корени са в него, а пък клонете ни са в духовния свят. Можем ли, като съзнателни същества, да приложим този велик закон на растенето, сир.(сиреч) да разберем процеса на растенето разумно? Религията е път за развиване във физическия свят, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо с музика, разни игри, хора; българското хоро е се от ония времена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка към религиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието. В продължение на тази епоха, която започва 700 години
към беседата >>

265. Кротостта и смирението

ООК

коя дума е най-важна и най-съдържателна за гладния човек? – „Хляб". – Коя дума е най-важна за жадния човек? – „Вода". – Коя дума е най-важна за болния? – „Здраве". – А за онези, които се учат? На първите три въпроса отговорихте добре, но на последния – не можахте. Защо хлябът е най-важна дума за гладния човек? Същият закон царува и в живота; затова искам да ви наведа, да разбирате всички думи тъй, както разбирате думата хляб. Като се произнесе думата „хляб", веднага в нашия ум изпъква силата, която той носи, животът, който той съдържа. И тъй, хлябът е най-важната дума, защото не само задоволява глада, но доставя и необходимото на човека, да продължи по-нататък своя път. Коя дума от духовния свят съответства на думата хляб? Понеже се готвите за работа в живота, желателно е да започнете да разбирате смисъла на думите. Всинца вие сте били ученици в отделения, в класове, а някои и във висши училища, и знаете как учителят последователно открива първата, втората, третата и останалите букви, после учи как се съчетават, след това открива цифрите, съчетава ги и т.н. другите предмети. Думите на земята играят същата роля, и когато вие разберете техния вътрешен смисъл, ще видите, че те са величини. Напр., учителят ви каже да разложите числото 10. На колко части може да го разложите? На 2, на 5 и на 10. Ако го разложите на 2, на 5 и на 10, отношенията едни и същи ли ще бъдат? Ако двама разделят 10-те лева, всеки от тях ще вземе по 5 лева; ако ги разделят петима, всеки от
към беседата >>

266. Земният и небесният

човек черпи своите знания от два свята: от земния и от небесния. „Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните”? Христос употребява думата „не вярва” в специален смисъл. Като изучаваме човешкия език, ние трябва да проникваме в неговия дълбок смисъл, в начина, по който са свързани думите. Като изучаваме музиката, виждаме, че тя се основава на известни закони и ключове. И тя има свои знаци, както и езикът. Ключът е от голямо значение в музиката. Как ще изпееш една песен, ако в началото на петолинието не е поставен никакъв ключ? Казваш: Зная, че нотата сол стои на втората линия на петолинието, си – на третата линия. Така е, но местата на тия ноти зависят от ключа. Ако ключът не е сол, а друг някакъв, и нотите са други. На същото основание, казвам: Когато употребяваме известни думи, трябва да знаем, на какъв ключ говорим. При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна. Ако е написана в мажорна гама, тя звучи по един начин; ако е написана в минорна гама, тя звучи по друг начин. Една музикална пиеса може да бъде написана и в хроматични гами, дето мажорната и минорната гама се преливат една в друга. – Какво представят тия гами? – Мажорната гама представя ума, минорната – сърцето, а хроматичната – животът. По кой ключ изучавате религията или коя и да е наука? Ще кажете, че религията си е религия, няма защо да се интересува от гамите. Така е за невежия, но не и за посветения. За
към беседата >>

има два свята, от които човек черпи своите познания, а именно - земния и небесния. Христос казва: „Ако ви кажа земните работи, и в тях не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа небесните?" Той употребява думата „не вярва" в съвсем специален смисъл. Ние трябва да се научим на дълбокия смисъл на думите, как са свързани. Когато изучаваме музиката, виждаме, че тя се обосновава на известни закони, има свои ключове, свои знакове. Ако с оглед на този музикален език вие напишете на петолинието ноти, но не турите никакъв ключ, може ли да изпеете или да изсвирите някоя песен? Не можете. Ще кажете: „Зная, че „сол" стои на втората линия, „си" - на третата и т.н." Да, но щом не е поставен ключът, същите ноти може да стоят и на третата, четвъртата или на друга линия от петолинието, зависи от ключа. Следователно, когато употребяваме известни думи, трябва да знаем в какъв ключ говорим. Ако един музикант постави своето творение в мажорна гама, то ще има един оттенък, а ако той композира в минорна гама, неговото творение, неговата музика ще има съвсем друг оттенък. Ако пък той някога композира в хроматическа гама, която взима знаци и от мажорната, и от минорната гама, в неговото произведение ще има едно сливане, едно преливане от мажорната към минорната и от минорната към мажорната. Ще ви определя какви са тези гами. Мажорната гама - това е умът, минорната - това е сърцето, а хроматическата гама е животът. Ако вие дадете по-добро определение на тези гами, аз съм готов да
към втори вариант >>

267. Мъчението

ООК

към беседата – за пояснение. Не мислете, че е лесно човек да бъде ученик в една окултна школа. Не е много мъчно, но не е и много лесно. Второ нещо, всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, да не идват тук, в школата. Може да идвате, но не отговарям за последствията. Аз искам тук мъже и жени, които имат самообладание. Може да ви блазни мисъл, да придобиете известни знания, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цел не да подобрите временния си живот, а да изпълните волята Божия разумно, в широк смисъл, да изпълните Неговата воля във всичките области на човешкия живот. Религиозни хора нам не ни трябват, духовни хора също, нито набожни – религиозните да отидат в църквата, духовните в обществото, а набожните на небето. Сега, виждате, че това е едно противоречие. Как ще изтълкувате – религиозните в църквата, духовните в обществото и набожните на небето? Вие ще кажете: „Мястото ни не е тук". Действително, мястото ви не е тук. Ако вземете да учите грънчарството при някой майстор, нали най-първо майсторът ще ви учи да разбирате качеството на пръстта – коя подхожда, да я превръщате в кал, после ще ви покаже метода – как да употребите тази кал, най-после ще я турите на грънчарското колело отгоре и ще ви научи да дадете форма на тази кал. Като гледате отвън, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за майстора, но не и за ученика. И вие сте чели книги, както неопитните правят грънци.
към беседата >>

268. Молитвата

език трябва да ги превръщаме преди да ги изясним, тъй както математиците правят. Учили сме просто, сложно и тройно правило. То гласи тъй: “Ако един разбойник за 10 часа изкарва 5 лева, то 10 работника за същото число часове, като работят 10 дена, колко лева ще изкарат?” Значи за първия знаем, че ще изкара 5 лв. за 10 часа и за втория знаем – и това е X. И тогава определят X, като вземат едно число отгоре, друго отдолу и ги умножават. А на съвременните хора като им кажат, че трябва да се молят, те се поусмихват малко, те имат едно религиозно схващане за молитвата. Молитвата, това не е един водопад, който шуми, не е вятър, който раздрусва листата. Молитвата аз мога да я уподобя на росните капки, които падат отгоре на земята, или пък това е светлина, която иде върху лицето на земята и дава живот. И знаете ли тия водни капки защо идват от пространството? Реопс задава въпроса: “Кой е родил водните капки?” Аз питам: “Кой е родил слънчевите лъчи и защо идат тези водни капки и тази светлина?” Тя иде заради въздишките на всички милиарди същества, които са заровени в земята – въздишат и отправят своята мисъл към този вечен извор. И идат росните капки да дават живот, затова идат и слънчевите лъчи. Вярвам, че мнозина от вас не сте съгласни с мене, и аз не искам да бъдете в съгласие, защото според мен съгласието е разногласие, а разногласието – съгласие. Когато 10 души се съгласят да крадат, как мислите, има ли хармония? Казвам ви, думите, които ви говоря, да ги
към беседата >>

269. Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството

която съществува в Природата, няма съотношение с нашите сетива, тя не може да реагира с тях. Допуснете, че вие се намирате при слепи хора и им запалите клечка кибрит. Светлината на последната съществува ли за тях? Не. Следователно всяка Сила, която действа в нашия Живот, ако не можем да я възприемем, т.е. ако не можем да възприемем Светлината на тази Сила, ние не можем да разберем и самата нея. Слепият може да пипне кибритената клечка и да каже: „Това е кибритена клечка.” Той може да си мисли, че разбира що е кибритена клечка, обаче всъщност той нищо не е разбрал. Тя наистина е кибритена клечка, но вътре в нея има нещо по-съществено – светлина. Ако очите ви могат да възприемат светлината, вие отваряте книга, четете и разбирате написаното в нея. Та когато дойдете до окултните Сили, трябва всяка от тях да се хване и да се впрегне на работа. Ученик, който се усъмни и рече: „Докажи, че тази окултна Сила действително съществува!”, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове. Тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртви истини, а с живите истини на света. Спиритизмът показва движение на Духа. Той е ембрионът на нещата, нещо неоформено. За да разберете спиритизма, трябва да създадете на този зародиш условия, за да мине той през всички фази на развитие и оформяване. Следователно спиритизмът е неоформено учение. Теософията е учение за примиряване на противоречията в света. Тя е наука за примиряване на мъжа
към беседата >>

270. Силите в Природата

обобщение между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение. Кротостта и смирението показват пътя на духа, електричеството и магнетизмът – пътя на душата, а мъчението – пътя на тялото или физическия свят, т.е. живота на Земята. Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението – с душата, електричеството – с мозъка, магнетизма – със симпатиковата нервна система, а мъчението – с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, трябва разбрано да говори на себе си. У българите има предание, че на Йордановден небето се отваря и онзи, който може да види това, каквото си пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види отварянето му. Една година, когато наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и пожелал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато!” Но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава!” и главата му станала голяма като крина, чак не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става. И тъй, един закон в окултизма гласи: всички блага в света са свързани с кротостта и смирението, всички Сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатиковата нервна система, а всички несполуки – с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението: всеки ученик, който не спази един от вечните закони, които
към беседата >>

271. Аз съм жив

един анекдот из живота на мравките. Мравешката култура представя една от великите епохи в историята на природата. Като символ, мравката представя човешкия егоизъм. В миналото мравките били в апогея на своето развитие. Те се славели със своите научни открития, с разбиране тайните на природата, с добре организираното си общество. Те се управлявали със сенат или с народно представителство. Един ден, за тяхно нещастие, те били изненадани от появяването на един мравояд. Той насочил дългия си език в тяхното събрание и, за голям ужас на всички, на него се поленили министрите им, народните представители и голяма част от висшите чиновници. С едно насочване на езика си, той ги глътнал и си заминал. Видните философи започнали да разсъждават върху това особено явление, да търсят причината. Те се запитвали, как е възможно едно голямо представителство да полепне на езика на един мравояд и да изчезне. Едни от тях казвали: Видяхме, че нещо черно се проточи към народното събрание, и всички министри и депутати от нашия свят се полепиха и в един момент изчезнаха някъде в пространството. Както магнитът привлича железните стърготини, така и мравоядът привлече тия хора и ги погълна. И до днес тоя въпрос не е разрешен. И до днес мравешките философи се питат, де отидоха министрите и народните представители. Казвам: Те отидоха в утробата на мравояда. Култура! Питам: Какво е предназначението на земния живот? Какво е предназначението на нашата култура? Ще кажете, че предназначението на
към беседата >>

за културата на мравките, понеже мравешката култура съставлявала една от великите епохи в историята на природата. „Мравка", преведено на ваш език, означава появяване на човешкото его, появяването на човешкия егоизъм. Когато културата на мравките била в апогея на своето най-високо развитие, когато мравките се хвалили с откритията си в науките, с разбиранията си в тайната на природата, с добре организираните си общества, със своя сенат, конгрес или народно събрание, на наш език казано, един ден за тяхно нещастие минава един мравояд и какво става? Попада в тяхното народно събрание, изважда хобота си, и всички техни представители, подпредседатели, министри се налепили на хобота му. Той ги глътнал и си заминал. Явили се философите на тази мравешка култура да разсъждават върху това явление, как е възможно цяло народно събрание да изчезне, да се полепи на хобота на един мравояд. „Видяхме, нещо черно се проточи в народното събрание и всички министри и депутати, всички мравки се полепиха по него като железни стърготини към магнита и изчезнаха в пространството." Този въпрос още не е разрешен. Всички философи питат: „Де отидоха всички министри и представители на това велико народно събрание?" Аз казвам: отидоха в утробата на мравояда. Култура! Какво е предназначението на нашия земен живот или на културата? Предназначението й да създаде държава, да създаде домове, да създаде религии и наука ли е? Всичко това ли е? Ако е такъв смисълът на културата, на нашия земен живот,
към втори вариант >>

272. Великата майка

на Земята не на гости, а на работа . Но и Земята търпи своите гости само три дена. Всички съвременни нещастия произтичат от факта, че ние искаме да бъдем гости на Земята. И тъй, като ви говоря от чисто окултно гледище,ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че произтичат от желанието ви да бъдете само гости тук, на Земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко същество, колкото и малко да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши. И днес, в света, по-висшите същества живеят на гърба на по-низшите. Аз нарочно пожелах за пояснение да се опише костната система, сърцето и храносмилателната система, защото, вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате, какво се извършва всеки момент вътре у вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в тоя свят, е вашият организъм. Докато вие не проучите вашият организъм, ще бъдете невежи и не ще можете да разбирате Природата. Нашата Велика Майка-Природа ограничава постоянно своите деца по всички правила, които тя притежава. Имайте предвид, че тя е безпощадно груба. Никои окултисти не трябва да се самоизмамват и да мислят, че това ще мине за тях незабелязано. Когато тази Божествена Майка те хване, тя ще те прекара през всички правила на възпитанието без да и мръдне окото. Аз ви говоря върху възпитанието, защото от там трябва да започнете: в Природата се крие начинът на възпитанието.
към беседата >>

273. Що казва Духът

се разбира в своя прав, дълбок смисъл. Разбирането се познава по това, че носи обнова. „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” В тоя стих има две важни мисли: „Който има ухо”, и „да слуша, що казва Духът.” Думите „ухо” и „слушане” са два важни момента, две важни състояния на душата. Ухото е орган, който душата си е изработила. Значи, само оня може да слуша, който си е изработил орган. Казват, че ухото е външен орган, който има отношение към физичния свят. Както между ухото и говора има известно отношение, така и между слушането и Духа има отношение. Често българите казват, че Духът витае някъде. Тоя израз показва, че те имат криво понятие за Духа. С това те искат да кажат, че Духът изявява своето присъствие по особен начин в живота. Когато казваме, че Духът говори в даден народ или в даден човек, подразбираме, че тоя народ, или тоя човек мисли, чувства и действа право. Още в предисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек
към беседата >>

потребно разбиране в прав смисъл. Разбирането се отличава по това, че всякога носи обновление. „Който има ухо, нека слуша що казва Духът към църквите." В този стих са важни следните две неща: „който има ухо", „да слуша, що казва Духът". Думите „ухо" и „слушане" - това са две душевни състояния. Ухото подразбира известни органи, които душата си изработила. Значи само този, който има този орган изработен, само той може да слуша. Ухото е орган на физическото поле. Казват, ухото е външна страна. Да, но между ухото и казването има известно съотношение, както и между слушането и Духа има съотношение. Когато българите кажат, че Духът витае, тоест обикаля около някое място, това показва, че по този въпрос те имат особено изопачено понятие, че Духът изявява своето присъствие по един осезаем начин за живите. Когато кажем, че Духът говори в един народ, то значи, че този народ може да мисли, може да разбира. Същото е и когато Духът говори и у един човек. Този човек разбира и мисли правилно. В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си. Царят им бил много благочестив човек и затова се обърнал за помощ към Бога. Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте,
към втори вариант >>

274. Труд и мъчение

едно правило, което трябва да имате предвид, а то е: когато се изправим за съзерцание, кой където се намира, там да застане, а всеки, който не се спре сам, ще го спрат. От всинца ви се иска ред и порядък. За последствията, казвам ви, че не отговарям. Ще се научите, че духовният свят не е като земния. На земята може да се върши всичко, но на другия свят всичко трябва да е в изправност. За да не става спиране, ще се научите да зачитате душата и духа си. В беседата „Мъчението“ казах, че трябва да възприемем мъчението, защото то изразява човешкия живот, а животът трябва да го възприемем във всички негови форми. Под „мъчение“ се разбира и добро, и лошо. Втора фаза за ученика е трудът. Трудът представлява растене, духовен живот. Тази дума започва с буквата „Т“. Окултистите от изток и запад турят на тази буква една увиснала змия, която показва пътя, по който се движи човешката душа. Тази буква представлява две велики движения в света: в материалния и в духовния свят. В съвременната философия тези две движения се определят с времето и пространството. Те са две идеи. Какво са всъщност пространството и времето, ние ги определяме по техните проявления. Пространството е място за великите светове, а времето определя най-малкото движение на живота. Мъчението е процес на слизане, а трудът – на възкачване. Ако схванете думата „труд“ като изтощаване, значи не сте схванали смисъла ѝ. Следователно всеки от вас трябва да схваща идейно труда като движение нагоре, т.е. като движение в
към беседата >>

275. Вяра

мисъл от последното събрание? Реплика: Последното петъчно събрание беше да се научим да мълчим, да станем като децата, да развиваме милосърдието, да се упражняваме върху духа, върху добродетелите, върху развиване на сетивата и приготовление за Петдесетница. Като дойде Петдесетница11, трябва да влезете в закона на самопожертването. Който приеме Божествения Дух, той трябва да върши Волята Божия, а не каквото сам си поиска. Впрочем, и сега вие не вършите своята воля, а някоя чужда воля се намесва вътре във вас. Ще гледате да усилите Вярата в себе си. Има един стих, който казва, че без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса. Упражнявали ли сте се във Вярата и какви упражнения сте правили? За да се развие Вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да подеме развитието си от там, където се намира сега. Например колцина от вас биха имали смелостта да се качат на един аероплан? Малко биха сторили това, защото се изисква геройство. А колко такива изпитания могат да се случат в света? Ако човек може да се качи горе на аероплан, той ще укрепи Вярата си. Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Когато се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания онези хора, които са
към беседата >>

276. Ще управлява всички народи

спра само върху половината от цитирания стих. Детето, за което се говори тук, съставя ядката на цялата глава. Ще направя една аналогия върху цялата глава, т.е. ще свържа емблемите и символите, за които се говори, чрез роденото дете. Съвременните културни хора, едва сега, са в първата фаза на живота, да изучават езика на природата. И когато се научат да говорят, не само по форма, но и по съдържание, не само по съдържание, но и по смисъл, светът ще се представи в нова форма, в ново съдържание и смисъл. Най-голямата спънка, в сегашния стадий на човешкото развитие, е дълбокото убеждение, всадено в човека, че е културен. Аз не отказвам, че сте културни, не въставам против думата „култура", но приемам, че сте културни само по форма; не по съдържание и смисъл. Значи, културни, в пълния смисъл на думата, са само една трета от хората. Какво искал да каже евангелист Йоан в тази глава? Какво представя тук жената? – Тя може да се вземе като символ на цялото човечество, като символ на един народ, като символ на един човек. Какво представя детето? - Детето може, същевременно, да се представи като символ на идеалите, към които се стреми човечеството; детето е плодът на тези идеали. Ще ме попитате: Какъв е стремежът на ябълките, крушите или черешите? Отговарям: Стремежът им е да родят, да създадат поне една ябълка или круша. Вън от плодовете им, ябълката и крушата нямат друг смисъл. Какво представя змеят? – Той е символ на онези противодействащи сили в природата, които пречат на
към беседата >>

277. Девети март (22 март)

символически ден. Символите придобиват значение само когато се изтълкува вътрешният им смисъл. Девети март е денят на равноденствието. Но тъй, просто казано, 9 март, денят на равноденствието, е денят, в който човек е бил създаден, роден. И този ден се пада в петък. Не мислете, че по-напред не е имало равноденствие – имало е. Равноденствието на човека е възкачването на слънцето от юг към север. Югът е надолу, а северът – нагоре. С появяването на Адама човек е почнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога. Сега, ако вие може да ознаменувате 9 март, в смисъл че днес се раждате, т.е. скритите във вас сили Божествени да започнат нова еволюция, да еволюирате към Бога, то е равноденствие, или минаване от едно състояние на битието към друго. Равноденствието всякога трябва да внася най-хубавите мисли, най-хубавите желания в човешката душа и тогава всички онези семенца, които са скрити в земята, започват да израстват, да се развиват, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя и ние казваме: „Този човек е студен, отвратителен, няма никаква красота в него.“ Но дойде ли скритото, Божественото у човека, тези семенца, треви и цветя постепенно почват да израстват, цветята се обличат в червенина и човек става красив. Тази красота не може да се яви, докато не се яви Божественото слънце. Тъй като слънцето иде от северното към южното полушарие, т.е. от единия полюс на битието към другия,
към беседата >>

278. Ден на равноденствието

символичен ден. Символите придобиват значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешният им смисъл. Девети март е ден на равноденствието. Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек бил създаден, т. е. роден. Този ден бил петък. И тогава имало равноденствие. Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север. Север е нагоре, а юг — надолу. От времето на Христа, човек е започнал да еволюира, т. е. да се качва на¬горе, към Бога. Ако може да ознаменувате девети март като ден, в който скритите Божествени сили във вас започват нова еволюция — към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието внася в човека най-хубави мисли и желания. От този ден, скритите семена в земята започват да никнат, да растат, да цъфтят и да пръскат своето благоухание. И човек, без Божествения Дух, е като черната земя. За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота. Щом Божественият Дух, т. е. скритите сили в него почнат да се изявяват - всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т.е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т.е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава истината, а още и смъртта; юг означава добродетелта и
към беседата >>

279. Законът и пророците

„закон и пророци", защото те означават сегашния живот, във всичките му фази и нужди. Всички хора живеят в известни ограничения, а именно, по три пъти на ден ядат, затова цял ден са заети с мисълта как да си доставят необходимата храна. И птиците хвърчат цял ден из въздуха с единствената цел, да си доставят отнякъде храна. И хората цял ден са заети със закона и пророците – техните деца, които още със ставането си от сън, започват да викат и да пророкуват: Мамо, дай ми хляб! „Законът и пророците до Йоана бяха." – Кой е Йоан? – Той представя една преходна стадия на живота. „Оттогава Царството Божие се благовествува". Няма да разисквам върху дълбокия, мистичния смисъл на това Царство, но казвам, че то представя разумния, истинския Божествен живот, който изключва мъченията, страданията и смъртта. Това не значи, че тези неща не съществуват, но в царството Божие тези неща се приемат с радост. Това е велика истина, която мъчно може да приемете. Вие не можете да си представите, как това, което причинява страдание, причинява и радост. За мнозина това е непонятно по причина на техния егоизъм. Понеже те живеят само за себе си, то когато на тях е добре, и светът е добър. Когато те са щастливи, и окръжаващите са щастливи. Обаче, истинското щастие се крие в Царството Божие, т. е. в Божествения живот. Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание. Всички знаете
към беседата >>

280. Зачудиха се

да говоря за причината на учудването им, вие ще я търсите. Аз ще говоря само за резултата – зачудиха се. В света, както и в природата, се извършват два процеса: обикновен и необикновен или извънреден. Човек всякога се учудва от необикновения процес. Например, вие ядете по три пъти на ден, и като ви готвят редовно, считате, че това е естествено, в реда на нещата. Ако ви кажат, че трябва да гладувате два - три декя, учудвате се, гледате на това, като на извънреден процес. Значи, учудването се дължи на факта, че обикновеният процес става необикновен. Който не разбира езика на природата, счита, че необикновените процеси са разрушителни. Здравият гледа на здравето като на обикновен процес, който е в реда на нещата, а на болестта – като на необикновен процес. Следователно, болестта, като необикновен процес, разрушава човешкия организъм. От гледището на духовния свят е точно обратно; там считат здравето за необикновен процес, а болестта – за обикновен. За вашите уши, думата „болест" звучи дисхармонично. Задали на Христа един важен въпрос и, като им отговорил, те се зачудили, как не могли да го хванат в примката, която Му устроили, но се изплъзнал. Зачудили се и на себе си, как не могли да му устроят още една примка, да Го хванат. Човек се учудва, когато не разбира нещата. И вие се учудвате на някои прости неща. Например, учудвате се, как крадецът, който отива да краде, не е предвидил всичко и влиза в ръцете на полицията. Учудва се и добрият човек, когато намисли да
към беседата >>

281. Отиде след Него

запитате, защо не говоря върху някой стих за Великден. – Не говоря за Великден, понеже на земята няма Великден. Това, което хората сега вършат на земята, е репетиция, приготвяне. На земята няма още Великден. Ако съществуваше Великден, нямаше да има затвори, убийства, бесилки. Житото, хлябът, маслото щяха да бъдат евтини. Понеже не живеят, както трябва, хората се лъжат, като мислят, че има Великден на земята. Сега иде Великден! „И като минаваше Исус, видя едного человека, че седеше на митарницата." Питате: Какво общо има митарят с нас? – Всички вие сте митари. Митарят е човек, който седи на митарницата и чака да му падне отнякъде нещо. Има ли някой от вас да не е митар, в смисъл, бирник? Всеки очаква да вземе нещо. Като минал край митаря, Исус му казал: „Дойди след мене!" Той напуснал митарницата и тръгнал след Христа. В един момент той ликвидирал с противоречията и дълговете си. – На какво се дължат недоразуменията и противоречията в живота? – На факта, че хората не са готови да плащат дълговете си. Те имат да плащат полици, данъци, но постоянно отлагат. Всички недоразумения в живота се дължат все на неправилно вземане - даване. Ето защо, казвам: Сегашната култура е на вземане - даване. Даваш ли, добър си; не даваш ли, лош си. Даваш ли, добър си; вземаш ли, лош си. Казвате: Нали вярваме в Христа? Вярваме, че Бог съществува, че Христос е дошъл на земята. – Това са празни думи. Ако наистина вярвахте в Христа, в идването Му на земята, щяхте да измените живота си. Ако
към беседата >>

282. Молих се

на противоречия, понеже й се дават различни тълкувания. В старо време, един невежа, гръцки свещеник, тълкувал следния стих от славянски „лук свой напреже": Господ опържи лук и го приготви за ядене. „Молих се на твоите ученици да го изпъдят, но те не можаха." Значи, един баща помолил учениците – едното положение: те не могли да изпъдят лошия дух – второто положение. Христос упреква учениците си за тяхното неверие и казва на бащата: „Доведи сина си тука!" Съвременните християни са учениците на Христа, пръснати из цяла България, Европа и Америка, които и до днес не могат да изпъдят лошия дух. Че не можаха да го изпъдят, това може да се докаже статистически, но няма да се спирам върху този въпрос. Каже ли някой, че е правоверен, питам го: Можа ли да изгониш лошия дух от дома си? – Не можах. – Изпъдихте ли лошия дух от черквата? – Не можахме. – Наистина, лошият дух и до днес още не е изпъден от света. Христовите ученици се състезаваха, кой от тях да бъде по-близо до Христа, кой да заеме първо място. И между сегашните християнски държави има състезание, коя от тях да бъде по-близо до Христа. Тази е причината за разделянето на черквата на източно и западно православна. Въпреки това, никоя черква не можа да изпъди лошия дух. Един от членовете на един християнски дом заболява от тифус и, макар вярващи, всички започват да се молят, да търсят лекар и да казват: Моля ти се, господин лекарю, кажи нещо за положението на болния. Лекарят посещава болния всеки ден, дава му
към беседата >>

283. Приятел и раб

само върху две положения от прочетения стих: раб и приятел. Думата „раб“ означава ограничение, тя е носител на чувството страх. Рабът не може да има своя мисъл, рабът не може да има свое мнение, рабът не може да има своя философия, всичко у него е наложено. Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ А ако запитате съвременните хора има ли онзи свят, ще кажат: „Не знаем.“ – Отде идете? – „Не знаем.“ – Защо сте дошли на земята? – „Не знаем. Знаем само, че по три пъти на ден ядем, лягаме, ставаме, пътуваме, бием се, колим се, но защо е това – не знаем, господарят знае.“ Това не се отнася само до света, който наричаме „неверни“, но и до религиозните хора, които също се колят и бият. Някои ще кажат, че религиозните хора са по-благочестиви. Кръстоносните походи, инквизицията показват доколко религиозните хора са благочестиви, културни. Те са хора на невежеството с титли на благочестиви слуги, благочестиви раби. Христос казва: „Не ви наричам раби, а приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ Приятел е този, с когото можеш да споделиш мислите си, да разкриеш сърцето си, с когото можеш да разсъждаваш философски, с когото имаш обмяна. Следователно, когато се основе религиозно общество на рабство, на послушание, всички казват: „Трябва да сме послушни.“ На какво? – „На всичко, което ни казват.“ За някого казват: „Той е отличен слуга.“ Защо? – Защото
към беседата >>

284. По предание

не ходят по преданието?" Ето един въпрос, на който отговарям: Преданието е неписано учение, което изнася нрави и обичаи. Някога преданията почиват на известни закони, а някога са вън от тях. Според някои, преданията са свещени. Има човешки свещени глупости и престъпления, но те не могат да изменят онези свещени закони, които лежат в основата на човешкия дух и човешката душа. – Защо греши човек? – Защото понякога душата и духът му се проявяват неправилно. Виждали ли сте, как някоя тиква пролазя между прътите на един плет и там цъфти, връзва, в резултат на което се деформира – някъде е притисната. – Коя е причината за това? – Много просто: като не разбира законите, тя се провира между двата пръта, без да вземе пред вид мястото, с което разполага. Като върже, плодът няма условия да се развива свободно, поради което се притиснал някъде. Ученият ще създаде цяла теория за обезформяването на тиквата, всъщност, няма нищо особено в това. Когато градинарят правел плета, той нямал нищо пред вид. Той искал да запази градината си от прасетата, т.е. от всички външни нашествия, които пречат на неговите интереси. Злото се заключава в това, че всички хора живеят все по предания. Вълкът живее по предание и, ако синът му наруши това предание, баща му ще го запита: Синко, кой ти даде право да нарушаваш свещените правила на своите предци? Ако малкото паяче се откаже да тъче своята мрежа като баща си, последният ще го запита: Синко, кой ти даде право да нарушаваш свещените
към беседата >>

285. Запалят свещ

Тук свещта се взима като емблема, позната на всички. Казват „свещица", а българите я наричат още „вощеница". Всеки би се запитал, какво се крие в една восъчна свещ. Може да се крие много нещо, а може и нищо; може да съдържа много нещо, а може и нищо. Едно време тези свещи се продаваха по пет стотинки, а сега са по-скъпи. Времето определя цената на нещата. Нещата имат смисъл само за живите хора, а не за мъртвите, които нищо не виждат. Глупавите хора нищо не разбират; безумните на всичко се смеят, а беззаконниците всичко престъпват. Христос говори на малката, жива свещ, която има смисъл за живите и разумни хора. В прочетената глава Христос говори за блаженствата, като основа на живота, и после казва: „Вие сте солта на живота". Значи, Той разглежда солта като основа. След солта се явява малката свещ. Като гори, свещта издава светлина. Следователно, и мисълта е гориво, което носи светлина. Мисълта свети. В този смисъл, и човек е малка свещица, която гори и свети. На земята тези свещици горят от 1 – 120 години най-много. Някога са горели и до 900 години. Аз взимам думата „свещица" като слаба проява на човешкия ум. Дом без запалена светица вечер е непривлекателен. Запали ли се най-малката свещица, той вече привлича. Ако двама или трима души, които живеят а един дом, са запалени свещици, домът оправдава своето предназначение, Този дом има смисъл да съществува. Майката, бащата, децата са живи, малки свещици, които светят. Те красят светилника на този дом.
към беседата >>

286. Работете с Любов

един път да бъдем с Вас, Учителю. Имате ли да зададете някои въпроси?... Знаете ли откъде произлиза българската дума познай? Тя произлиза от един стар корен, който означава да живееш съзнателен Живот. Само така познанието има смисъл. Да живееш съзнателен Живот – това е Живот вечен. Значи това са две синонимни думи – Живот и съзнателен Живот. Тъй че, не само трябва да живее човек, но да живее съзнателен Живот. Да познаваш, значи да живееш в пълния смисъл на думата. И сега хората живеят, богатеят, но живеят неуверено. Нали сте наблюдавали някои ученици, които започват да се учат по музика, как нищо не разбират, т.е. нищо не могат да свирят. Питам, учителят влага ли нещо в тях? Ако у такъв ученик няма онова силно желание и любов към музиката, можеше ли учителят да развие нещо у него? Не. По същия закон, ако у вас няма това силно, интензивно желание за Живота, какво може да направи Господ за вас? Тъй че това, което търсите, е вътре у вас. Но има и неща, които не са вътре във вас. Учители, които преподават музика, винаги карат учениците си да се занимават с етюди и упражнения, а не да отвличат вниманието си с музикални парчета или да дават концерти, защото ще се извратят. Ученикът трябва да се научи първо на изкуството да свири. Така Животът върви по един правилен начин – за времето, за което един ученик се учи, той постига целта си. Така и човек, който иска да придобие Божествен живот, трябва да има методи за постигане на този Живот. Всеки ученик трябва да си
към беседата >>

287. Десен и ляв път

има да говоря, е важен. Употребявам думите „ляв и десен път“, защото няма други пътища. Десен и ляв път са величини. По левия път е слизането, а десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването. Всичко в света е продукт на человеческия дух. Человекът е в началото на своето развитие. За да можем да разбираме една негова мисъл, която се влива в света, трябва да се освободим от всички посторонни мисли. Бог, когато е създавал света, турил е в един котел силата, мъдростта, славата и почивката. От силата се родило насилието, от мъдростта се родили знанията; от славата всички започнали да се стремят в разни посоки. На дъното на котела останала почивката. Бог я задържал за Себе Си. В света няма почивка. Трябва да отидем при Господа, за да почиваме. Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая. Той чел много книги според баса и най-после почнал да чете Евангелието. След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал. Другият басист, с когото се басирал, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си. Влиза в стаята през нощта и намира само оставената
към беседата >>

288. Разговор

е строго определено. Който не върви по тоя определен път, ще се тласка насам-натам и ще получи наказания от законите на природата. Спасението някои търсят вън от себе си. Человек все се моли и търси работа за нещо здраво да придобие. Всеки се стреми да има здрави: гърди – те съответствуват на душата; стомах – той съответствува на живота; и мозък – той съответствува на ума на човека. От илюзиите в света произтичат всички страдания и заблуждения. Детето ви, ако не е решено да умре, то не може да умре. На сегашните хора трябват светли мисли. Това понятие за Бога, което сега имат, е старо. Трябва да работим в новото понятие за Бога. На вас ви трябва воля. В какво се състои волята? Учителят разказва примера: Една американка била болна до смърт. Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ. Той не обещал. Тогава и тя казала: „И аз няма да умра!“ И действително не умряла, оздравяла. Някой като каже: „Няма да върви“, и вижда, че работата се разваля, наистина не върви. Друг казва: „Ще върви“ – и тръгва. Докато всички мисли в мозъка са в съгласие, человек не губи равновесие. Равновесието стои в краката, а краката са добродетелта. Всякога да има хармония. В природата не може да има мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си мир. Не е мир това да лежи човек и да почива. Трябва человек сам да си турга шапката, трябва четиво. Всяка добра книга е слънчев лъч. Каляване на волята Ако те е страх – пипай умряла змия, прекарай я през
към беседата >>

289. Три процеса

– все тонират. Те са три процеса свързани. С пеенето изчезват всички мрачни мисли. Когато птиците престанат да пеят, трябва да се очаква катастрофа, ще стане нещо ненормално. Пеенето в света е признак на хармония. Така е било във В. Търново през 1913 г. по време на земетресението. И птичките пеели, петлите пеели, кучетата лаели, магаретата ревели – това са признаци, че градът нямало да потъне, както някои са казвали, а ще оцелее. В който ден пеят, нещастия не стават. В къщи, в които пеят, дяволът не влиза; в кръчми, в които хората пият и пеят, зло не мислят – влез, но ако пият, без да пеят – зло мислят. Пеенето е чувство, необходимост. Бог го е вложил в хората и те трябва да се подчиняват на него. Не се ли подчиняват, злото ще дойде. Бъдещите хора трябва да изучават дребните проявления в света. В посвещението има обещания, които, като се изпълнят, освобождавате се от обещанията, например да не ядеш грозде и пр. Когато човек се посвети, в него обитават вече духове от невидимия свят и като живее, той трябва да се съобразява с порядките на невидимия свят, иначе ще бъде напуснат от тия духове. Чуждо вино не трябва да пием. То е смесено с чужд магнетизъм. На назиреи не е било позволено да яде чуждо грозде или вино да пие, но ако сам е могъл да си го приготви, обработи, могъл е да яде. Посветеният трябва да избягва виното, то е силно питие. Виното е пълно с извержения на малките в него организми и който го пие, пие нещо нечисто. Но това е от Стария завет.
към беседата >>

290. На вечеря с Учителя

лицемерието. Ако си готов, тя ражда и малките добродетели. Голямото богатство ражда жестокосърдечието; ако си готов, ражда милосърдието. Добро така трябва да се прави: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае“, а то значи, като правим някому добро, той да не знае, че ти му правиш добро и тогава на старини няма на доброто да ти отвръщат със зло. Който прави добро в материално отношение, заслужава да го бият. (Разказва Учителят примера с бащата, който разделил имота си между петте си синове. Взели синовете имота и никой не искал на старини да го гледа. Сетил се той да изхитрува. Купил едно ново сандъче и от един приятел заел 100 капици. Всяка вечер ги броил. Синовете се научили – чули от дрънкането, че има още пари и се надпреварвали в почит и гостоприемство към баща си. Той, преди да умре, оставил в същото сандъче завещание, 100 капици и едно въже. В завещанието написал: „Който преди смъртта си разделя имота си, заслужава да се обеси с това въже“) Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се – един купил нива, друг волове. Сега Христос ги среща в астралния мир и пита: „Готови ли сте сега да умрете за Моето учение?“ – Да, отговарят те. Сега има депутация от 25 милиона души, които искат мирът от астралния свят да слезе на земята. Сега се искат юнаци, герои да са хората. „Старо кърпи, ново носи“ – старите идеи да се носят, новото
към беседата >>

291. Живи извори

са вените – кръвта отива към дробовете – това са моретата. Облаците, дъждовете, изворите са артериите на земята. Тя е жива сила – тя диша, тя е същество разумно. Както комарът пъха хобота си в човешкото тяло и пуска кръв, чопли и отива и казва на другите комари: „Елате, аз намерих топли източници, извори червени“, така и земята има живи извори; не са разните огньове, които ѝ дават топлина, а самата тя по силата на същите закони, както и човекът, си произвежда топлината. Идването на человечеството на земята датира от 18 милиона години. Горко на богатите, които не са богати. Горко на сиромасите, които не са
към беседата >>

292. Закон за изменение

на старата религия, то е със старите методи и Христос за тях казва, че са крадци и разбойници, щом проповядват старите методи преди Христа. Затова казват, че щом някой не им харесва, той е еретик. Така казват и за г-н Дънов сега. Социалистите имат по-широки възгледи от свещениците, защото се стремят да прокарат принципа на братството. Било е време, когато почвата е трябвало да се тори, но когато е вече наторена, каква нужда има сега да се тори? То е Мойсеевият принцип – „око за око“, а Христос казва: „Любете враговете си. Дайте дрехата си.“ Така пеперудата дава дрехата си – пашкула си. Под „риза“ Христос е разбирал един скрит принцип. Навсякъде сега усещат, че има едно обезсоляване. Така и в Америка се стремят да вкарат в църквата младите, но те не отиват, защото формите са остарели. Има един закон за изменение коефициента на светлината – человек става невидим за околните. Може да ходиш между тях и да не те виждат. Как ще обясните: една баба на 74 години да излезе на Витоша три пъти, когато едва до половин километър е могла да ходи. Тя има вяра и се е подмладила. За человека има запас от енергия да живее хиляда години. Хората умират преждевременно от неправилно живеене. Понякога има икономически причини в природата: ще умре дядото, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее дядото; има замяна, това е икономически закон в природата. Във физическия свят сме пробудени навън; в духовния свят сме пробудени навътре. Всяко престъпление,
към беседата >>

293. От мен да мине / От мен да замине

се разисква тоя въпрос. Кой е Христос? Да твърдим, че бащата ни е богат, да се хвалим с баща си и да му вършим волята, са две неща различни. Ако осиромашее бащата, ще вярваме ли в него? Ако бащата си изгуби имането, ще вярваш ли в него? В Христос вярваш, защото очакваш от Него да ти даде сто хиляди. Във всички църкви Христос не е разбран. Ако Го бяха разбрали, щяха да приложат Неговото учение. Оня Христос, Който дава живот, Той е друго нещо. Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв. Момата като срещне любимия, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили. Това е любов на картошки. На такава кола не се качвам. Какво нещо е Христос? Той е една топлина за развитието на человеческата душа. За да се развива душата, трябва да има светлина и топлина. Христос е носител на Любовта и Мъдростта. Мъдростта е знание. Любовта е отражение на топлината. Щом имаме тия два принципа, ние сме във връзка с Христос и ще Го разберем. Тогава само ще сме свободни. Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: „Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян и пр.“ Да сме християни, значи да имаме знания. Да имаме знания, значи да вървим по стъпките на Христа. Майстор е оня, който си умее добре занаята и го изпълнява. Всякой
към беседата >>

294. Щастието е в человека

пръста, = обратно, същите три пръста, Щ = воля, А = умът, С = сърцето – да обърнем лодката , в която да турим съкровищата си, Т = котва = надежда, И = съединение, сила, истина, Е = прогрес, растене, умножение. Щастието е человек да се труди и после да работи. Господар – когато впряга животните. Слугите ръководят, трудят се и изпълняват. Господар е необходим при всички положения. Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели. Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите. Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището. Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп. Нисшите животни се размножават много и колкото отиват към по-висшите, толкова по-малко се размножават. Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете. Сега животът е много глупав. Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр. Изкуството в
към беседата >>

295. Законът на плътта е закон на ограничението

плътта и на Духа. Законът на плътта е законът на ограниченията; законът на Духа е законът на проявленията, разширението. Законът на плътта се подчинява, има тъмнота, той е безсмислен, без мисъл. Законът на Духа е в светлина, там има смисъл. Докато човек не мине закона на плътта, не може да влезе в закона на Духа. В окултната философия всичко е строго определено – изключение няма. Всякой човек да съзнае где се намира, в какво състояние е: пъпка, цвят, плод – и тогава да даде семе. Пъпката не се сгрява от слънчевите лъчи, но тя ги чувствува. Цветът се огрява от слънчевите лъчи. В сегашния свят има една добра страна: че посрещат и изпращат. Изпращат от земята, посрещат горе; изпращат от горе, посрещат на
към беседата >>

296. Божественият пламък. Разговори с Учителя

работи, трябва да бъде одобрено от невидимия свят. Тогава човек няма да попада в грешка. За това човек трябва да работи за Бога, за себе се и за ближния си. Разказва Учителят приказката за оня човек, който приемал гости, нахранвал ги и с биене ги изпращал. Един сиромах късно дошъл в селото, пратили го селяните в същата къща, като го предупредили, че гостоприемникът биел. Той казал: „Ако и да бие, ще отида, щом дава широко гостоприемство.“ Нахранили го и той чакал да го бият, и даже казал на стопанина: „Хайде де, и другото де!“ – „Какво друго?“ – запитал го стопанинът. „Нали даваш и друго?“ – „Какво?“ – „Нали ще ме биеш.“ – „Не – отговорил стопанинът – тебе не ще бия, защото, когато ти насилвах ядене, ти не казваше „стига“. Другите ги бих заради „стига“. С това се вдига Божествената благословия и не трябва да се казва „стига“. Когато человек е разсеян, не трябва да яде. Работата тогава е напразна. Във всяка работа трябва да имаме концентриран ум. С малкото хлебец може дълго време да дъвчем и ще се нахраним. Жидката храна, супа и др. са мъчносмилаеми. Само храна, която се дъвче, е лесносмилаема. С дясната ръка да си поглаждаме лявата страна на главата, а с лявата ръка – дясната страна. Человек има две страни на мозъка: лява и дясна и функцията им е чрез прекръстосване, лявата – към дясната ръка и дясната – към лявата ръка. Лекуването да става винаги с топла вода. Ако се къпеш в студена вода, то само в студена; ако ли в топла, то никакви студени душове.
към беседата >>

297. Симоне Йонин, любиш ли ме?

били високи до 600–800 метра и в диаметър до 100–150 м. Хората са били високи до 20–30 метра. Животните са били грамадни чудовища. Едно от тях за един месец би опустошило цялата зеленина на сливенската околност. Борбата тогава е била ужасна между человеците и животните, затова хората са се криели в пещерите. По-подир борбата е била между големите и малките человеци. Големите са били добри, малките са били лоши, зли. Учителят прочете Евангелие от Йоана, 21 глава. Говори върху стих 17. Стих 15 – Симоне Йонин. любиш ли Ме повече от тия? – Ей, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. – Паси агънцата Ми. Стих 16 – Симоне Йонин, любиш ли Ме? – Ей, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. – Паси овците Ми. Стих 17 – Симоне Йонин, обичаш ли Ме? – Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам. – Паси овците Ми… Христос казва три пъти: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ В живота има неща, които са необходими, без които животът не може да се развие. Те са като законите. Има неща временни и преходни. Мисъл, която искаме да остане в нас, ще я приведа с един пример: вземате една семка от плодно дърво, за да я посеете. Необходими са условия: първо почвата, за да се скрие семката. Тук сега са необходими три елемента: топлина, светлина, влага. Топлината съответствува на любовта. Светлината съответствува на истината. Влагата съответствува на живота. Христос запитва Петър три пъти: „Обичаш ли Ме?“ Това е поради трикратното отричание на Петра от Христа и затова сега Христос три пъти пита
към беседата >>

298. Ръката

бъде закръглен, да не е като топуз. Показалецът трябва да бъде остър. Средният пръст трябва да бъде тъп – той е съвестта. Не трябва да се поставя съдия с островръх среден пръст – такъв съдия ще счупи съвестта си, ще прави компромиси. Безименият – не трябва да бъде остър, а само закръглен. Който има остър тоя си пръст, той лъже. Малкият – трябва да бъде прав, да не е
към беседата >>

299. Двата принципа / Съчетание на отношенията

математика има два принципа, които гласят така: отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята. Заменям Земята с човека, а Слънцето с Бога. Тогава имате един превод: отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека. Това е принципът, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот и от туй съчетание на съотношенията. Правя един втор превод: отношенията на душата към Духа определят отношенията на Духа към душата. Правя друг един превод, заменям душата с детето, а Духът с майката и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето. В Писанието ще намерите онзи стих (Евангелие от Лука 6:47–49), в който е казал Христос, че тези, които са съградили къщата си на пясък, не са като тези, които са я съградили на канара. По правилата на този окултен закон за отношенията си имайте предвид, че вие не сте свободни да мислите, чувствувате, нито да действувате както искате. Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам.“ То е една крива мисъл. За да може да става това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти искаш това, което хората искат, то не е право. Така също и ако карат някого стражари, той върви накъдето го карат 10 души стражари. Пазете следната мисъл: Аз не искам да ви убеждавам в нищо, не искам да ви налагам нищо, аз искам да ви освободя от
към беседата >>

300. Беседа за учителите и майките като възпитатели

интересуват вас, учителите? Отговарят: – Специално по възпитанието – как трябва да се постъпва с децата в училищата? Наблюдавайте как Природата започва своето възпитание. Най-напред с децата не употребявайте отвлечени принципи, а си служете с живите форми. Например, като дадете на едно дете резен диня, круша или ябълка, накарайте го да преброи колко семки има в този резен, в ябълката или крушата, да опише какви са семките им и т.н. Пък и вие, възрастните, знаете ли колко семки имат тези плодове? А е много важно да знаете колко семки има във всеки плод и какви са те. Така ще научите един велик закон. Освен това заставяйте малките деца да се заинтересуват и занимават с цветя, които те обичат: да наблюдават колко листенца има венчето на цвета, колко тичинки и как са сложени те в цвета. След това нека детето се заинтересува от формата на цвета и да се опита да нарисува този цвят в най-прост вид. Когато детето нарисува цвета, то вече се самовъзпитава. След това вие започнете да разказвате на детето защо цветът е хубав, защо крушата е сладка и т.н. По този начин ще видите какви хубави чувства се събуждат у децата. При възпитанието на децата ще им обръщате внимание върху това, да не преследват и измъчват птичките, да не късат главите и крилцата на мухите, като им обясните, че и те, както и ние, усещат болка. Когато разберат, че и птичките, и насекомите страдат, децата ще кажат: „Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка.“ По този начин ги възпитавайте, а не им
към беседата >>

301. Новото човечество

беседа ще бъде Новото човечество. Аз ще разгледам този въпрос от ново становище. Новото в света, това е изгряващото слънце, а старото - слънцето, което залязва. Това е закон в Природата. Този закон не го твърдя само аз, но и всяка майка и всеки баща. Когато младата мома и младият момък се задомят, първото дете, което се ражда в дома им, е изгряващото слънце, надеждата на тяхното бъдеще. Ако мислим, че новото носи някаква пакост, че разстройва обществото и цялото човечество, това е едно криво схващане за ония велики принципи, които действат в Живата Природа. Тогава, ако имаме такива схващания, защо ни са ония деца, които носят беди на родителите си? Колко дни, колко нощи майките са прекарвали без почивка и без сън за това ново дете, което не знае още да говори, за тази нова идея! Тази нова идея е най-напред още неопределена, но майката има способност да схваща, да се вслушва и разбира езика на това ново същество, на това малко дете. По същия начин в едно общество, в един народ има хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето - повдигнато на една по-висока степен, и те схващат тази нова идея, на която са деца, на която са носители. А съвременните хора, които не разбират носителите на тази нова идея, казват: "Тия хора са анархисти, комунисти, еретици, сектанти и т.н. " Но това са имена без смисъл. Ако ние разсъждаваме така, питам тогава каква е разликата между един комунист, който живее със своите разбирания, и друг, който живее със своите стари
към беседата >>

302. Път, Истина и живот

съм Пътят, Истината и Животът.“ Мнозина са чели този стих – вие също сте го чели: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но този Път, тази Истина и този Живот още не са разбрани. Нещата са неразбрани за нас дотогава, докато ние не знаем как да ги поставяме и как да ги употребяваме. Ако някой ученик има цигулка и я държи затворена в сандъка си, а като му дойдат гости, отваря сандъка, изважда я, показва я на приятелите си, като казва: „Вижте каква хубава цигулка ми купи баща ми – струва десет хиляди лева“, разумно ли я използва той? Отидат си гостите, отново я туря в сандъка и го затваря. Дойдат му други приятели – пак отваря сандъка, показва цигулката и пак я скрива. Заминат си приятелите – цигулката стои затворена в сандъка. Е, след всичко това този ученик разбрал ли е какво представлява цигулката, защо е тя, какви са отношенията му към нея и нейните отношения към него? Но допуснете, че този ученик е взимал уроци по цигулка при някой вещ учител. Какво ще прави, когато дойдат неговите приятели? Той вече няма да знае само, че цигулката му струва десет хиляди лева, но ще знае и да свири – ще започне да свири и всички ще го слушат. И тъй, Словото е проявление на мисълта. Когато започнем да живеем разумно, вече няма да казваме колко струва цигулката, а ще покажем на приятелите си как тя свири и какво може да се изрази чрез нея. Проявлението на Словото започва с музиката. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Ние знаем този Път и знаем, че без път не
към беседата >>

303. Необходими условия за ученика

сърцето Пълно самообладание на ума и сърцето Вие вече се смятате за ученици на Окултната школа или искате да бъдете такива. Но правилата за учениците в тази школа се различават от тези, които са за учениците на тукашните школи – школите на Земята. Като постъпите в една от тукашните школи, ще си платите таксата и след завършването на четири години от долния курс на образованието си, ще получиш препоръка или свидетелство, че си завършил, и след това ще минете в по-горен курс на своето образование. За ученика на окултната школа обаче са необходими две неща. Първото условие е абсолютна чистота на сърцето. Тази чистота трябва да бъде жива – тъй както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти. Тъй подразбирам живата чистота. Не си задавайте въпроса: „Мога ли или не мога бъда чист?“ Този въпрос трябва да бъде изключен от ума ви. Който иска да бъде ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. В Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Следователно, за да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа – под думата Господ подразбирам това велико Бяло Братство, чрез което Господ сега работи в света. Тези бели братя са сегашните учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени, и отсега нататък ще се запознавате с тях. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето. Ученикът трябва да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си. И така, абсолютна чистота на
към беседата >>

304. Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране

разбиране За да може Божествената Светлина, Божественият Живот да засегне душите ви, вие трябва да живеете в мир. Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко и затова трябва да му отворите свободен път. Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране. Реплика: – Вчера в беседата си руският мисионер каза, че нашето учение не е от Бога, а от дявола. – Това не е казано за първи път. Какво казваха правоверните за Христа? „Този човек има бяс. Ние знаем, че Господ е говорил само на Мойсей, на Този не е говорил. Той е от дявола, Неговото учение е дяволско.“ Евреите Му казваха: „Ние познаваме Мойсей, а Теб не познаваме.“ Но ако евреите познаваха Мойсей, щяха да познаят и Христа – те не приеха Мойсеевото учение, не можаха да приемат и Христовото. Заради Божията Любов ние търпим всичко, търпим и всеки човек. Къде Христос е учил да се турят икони в църквите, да се кади с тамян? Това е учението на Мойсей. Някои ви питат: „Вярваш ли в Света Троица“? Вие, като православни, какво сте разбрали под Света Троица? – Света Троица е проявление на Бога като Баща. – В пълния смисъл на думата Баща е само Този, Който е създал всичко, а такъв е само Бог. Бащата не може да бъде нито един човек, нито един народ. В света съществува само един Баща, а всички други са Негови синове. Един е Бог. Христос казва:
към беседата >>

305. Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа

на Духа Първото условие за един ученик на Окултната школа е да има необорим стремеж, който пред нищо да не спира. Този стремеж може да се изопачи, но това е второстепенно нещо. Най-напред в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. Но какво е Бог? Когато философите искат да докажат, че Бог съществува, че Той е такъв или онакъв, те заблуждават хората. Бог, това е мярката за нещата – чрез Него ние познаваме нещата, чрез Него разбираме живота, чрез Него възприемаме Любовта, чрез Него възприемаме Истината и Мъдростта, както и всички други добродетели. Изобщо всичко, което се проявява, става чрез Него. Така че като мислиш – Бог е вътре в тебе, и чрез Него мислиш. Когато чувстваш и любиш, чрез Него чувстваш и любиш. И след всичко това какво друго ще мислиш за Бога и за какво ще го доказваш? Щом спрем да мислим какво е Той, у нас изчезва всяко чувство, всяка мисъл и ние усещаме една вътрешна празнина. Тогава казваме, че животът няма смисъл. Имате ли опитността, когато започвате да чоплите любовта на някой ваш приятел, дали той ви обича или не. Какво изпитвате? Чоплите ли Любовта, тя изчезва. Бог и Любовта не търпят никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човек да размишлява какво е Бог, изгубва Го. И тъй, според нашето устройство, според нашия език ние сме призвани да изучаваме само онова, което произтича, което излиза от Бога, което е вън от Него. Всички прояви на душата вървят постепенно. Има много методи за проявяването на
към беседата >>

306. Образуване на един клас

КД

сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания. Падането всякога произтича от факта, че когато във физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят. И тук, когато човек изгуби своето равновесие, пада. Това равновесие крие в три велики сили — в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Щом човек действа хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума, сърцето и волята, става падане. А във всяко падане се произвежда страдание. Няма човек, който като е паднал, да не е претърпял някаква повреди. Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже и носят върлина. Един такъв акробат представлява триъгълник с върха надолу. Този, който играе на физическото поле, обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Той показва, че силите в човека са в равновесие. Когато сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на чертежа веднага неразположението ще изчезне. Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче
към беседата >>

307. Сутрешен наряд, 22 август и Работа за през годината

годината Личната работа, която всеки от вас ще има през тази година, е следната: – Ще работите върху вашето сърце; – Върху вашия ум; – Върху вашата воля; – Върху вашия живот и вашето здраве. Ще се стремите да бъдете здрави по тяло, т.е. да имате такова здраве, което да ви дава разположение. Ще се стремите да придобиете изобилието на живота. Ще работите върху сърцето си, за да въздигнете в него всички най-благородни чувства и желания. Ще се стараете да внесете в ума си най-светлите мисли и ще уякчите волята си, за да бъдете твърди и решителни във всичките си добри намерения. Да вършите Божията воля, без да се колебаете. Това е желанието на Господ. Ако вие послушате Неговия глас и изпълните Волята Му, Той ще изпрати Духа Си през годината и ще имате цялото Негово съдействие. Онези, които се изпречват на вашия път и ви препятстват, ще изчезнат като дим. И тъй, всяка добра мисъл, всяко добро желание, всяко добро намерение и всяко добро действие, което проникне в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, вярвайте, че иде от живия Господ; дайте му място и ще имате благословението Му. Черпете тази сила от живота тъй, както пчелите събират нектара от хилядите цветове – тези трудолюбиви пчелички не се срамуват да събират мед и от магарешкия трън. Божественият Закон е такъв: за добрия човек всичко е добро – за лошия човек всичко е лошо. Две мнения по това няма. Умният и добрият човек, като вземе една нечиста риза, ще я направи чиста. Как? Вие знаете: ще свари вода и ще я
към беседата >>

308. Гимнастически упражнения

на двете ръце отстрани на тялото с длани надолу, на височина на раменете. След това дясната ръка се издига бавно нагоре под ъгъл от 45° спрямо раменете, а лявата се спуска надолу, също под ъгъл от 45° спрямо раменете. В това положение се прикляка шест пъти, като мисълта е съсредоточена към предната част на мозъка. Това упражнение служи за урегулиране предната част на мозъка. Второ упражнение Това упражнение е също като първото, само че положението на дясната и лявата ръка е разменено, при което се прикляка шест пъти. При това упражнение мисълта да е съсредоточена към сърцето. Това упражнение служи за урегулиране на чувствата. Трето упражнение Изнасяне и двете ръце назад с обърнати длани една срещу друга и гребане напред с приклякане шест пъти. По време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към гръбначния стълб. Това упражнение служи за урегулиране на гръбначния стълб. Четвърто упражнение Изходното положение е както при завършването на предишното упражнение – ръцете са изнесени напред, към изток, на височината на раменете, с длани надолу. Лявата ръка се издига нагоре и напред, а дясната ръка се спуска надолу, като същевременно тялото се завърта леко около кръста и същевременно се правят движения като при плуване. И това упражнение се прави шест пъти, като мисълта е съсредоточена към стомаха. Това упражнение служи за урегулиране на стомаха. Пето упражнение Ръцете се поставят на кръста и тялото се закрепва върху левия крак, докато десният се
към беседата >>

309. Голям е само Бог

в която сте постъпили, чистота и самообладание са потребни. Без чистота и самообладание не може да се постигне съвършенство. Една от най-добрите науки за самообладанието е математиката. Смирението пада като един метод на малките величини в математиката. Всеки един от вас трябва да знае каква малка величина сте. Всеки е много малка величина. Велик и голям е само Бог. Ангелите са една среда за превръщане на малките и големите величини. Вашите отношения са: първо – отношението ви към Бога. Като влизате в тази школа, не се старайте вие сами да се видоизмените, а вашето видоизменение да се извърши от Божествения Дух. Втората картина показва, че никоя сила в света не може да спре вашата еволюция, ако вие сами, разбира се, не я спрете. Когато дойде вашият Дух, да ви пусне във водата, да не се плашите, защото това са изпити – едно мощно упражнение на духа ви, който е във вашето тяло. Съмнения в окултната школа не са позволени. Въпросът тук е да познаем Бога. И щом ние Го познаем, Той ни познава вече. В окултната школа не се позволява да правим
към беседата >>

310. Работа върху чистотата и самообладанието

виждате тук, изразяват закона за самообладанието. Този закон действа само чрез ума. Значи чрез ума човек може да се владее, затова и неговите мисли трябва да бъдат хармонични. При прилагането на закона за самообладанието трябва да знаете, че в душата на човека се коренят три велики сили, които Бог е вложил в него и които никой не може да му отнеме. Това се изразява в първата картина, триъгълник с кръг в средата – кръгът има три цвята: външният, виолетовият, представя потенциалната сила на проявлението на душата, зеленият цвят представя силата на развитието на душата, а третият, оранжевият цвят – силата на индивидуализирането ѝ. Такива души се наричат кристални. Не мислете, че тези души са горе – такива души има въплътени между всички народи на Земята. Когато в един народ има няколко такива души, те са неговият идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога. Втората картина, три кръга с триъгълник в средата, означава светещите души. Тази светлина е присъща на самия човек и никой не може да му я отнеме – никой не може да изгаси светлината, която имате, освен вие самите. Ако светлината ви някога изгасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не някой друг. Тъй казва Окултната школа на Бялото Братство. Третата картина, три преплетени кръга и два триъгълника в средата, означава души на хората на сенките, които потъват, но не се давят. Те са сегашните хора, в които доброто и злото са преплетени. Духът обича да се гмурка в материята.
към беседата >>

311. Сутрешен наряд, 23 август и Работа на учениците

След закуската бяха дадени като предмет за разисквания през този ден следните теми: Как се приема храната. Как се образува кръвта. Как се създава мисълта. През тази година всеки ще си избере по един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например, някой от вас обича да отглежда пчели – ще изучи подробно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и проучвания. Друг някой, например, има волове – да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други – с друг; да изучи всички техни особености. Трети пък обича градини – да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които те най-добре се развиват, и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаването на планините и реките в България или с кометите, с промените на Слънцето – защо то някой път е червено, а друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите – защо капят, защо у едни са дълги, а у други къси, защо у някои рано побеляват. Друг да изучава очите - формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучите един или друг въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползват. – Може ли още сега да се определи въпросът. – Може и ще бъде още
към беседата >>

312. Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга

При вас обаче така няма да бъде, а който иска да бъде големец между вас, трябва да бъде ваш слуга. Матей 20:26 С този стих Христос определя един принцип. Той не казва, че всеки човек трябва да бъде слуга, а казва, че който иска да бъде между вас големец, трябва да бъде ваш слуга – само онзи, който иска да бъде големец, трябва да бъде слуга. На пръв поглед тези Христови думи изглеждат малко противоречиви – как е възможно онзи, който иска да бъде големец, да бъде учтив, да стане слуга и да се унижи? Този именно е Божественият Закон: бащата и майката, които искат да станат големци, трябва първо да станат слуги. Царят и царицата не се ли подчиняват на същия закон на Земята? Ако една майка не се реши да слугува на своите синове и дъщери, може ли да стане големка? Ако един баща не се реши да слугува на своите синове и дъщери, може ли да стане големец? И наистина, по-добра слугиня от майката и по-добър слуга от бащата няма. Тъй че този закон е верен в основата си. Тогава ние прилагаме като правило следното: всяка майка и всеки баща, които искат да имат деца, трябва да станат слуги; всеки учител, който иска да има ученици, трябва да стане слуга. В тези Христови думи е заключена една велика Божествена мисъл. Кой може да слугува? Може да слугува само силният, умният, добрият човек. Този, който иска да стане лекар, също трябва да слугува. На кого? На болните. Ще прави своите превръзки, масажи, ще трябва да разбира много добре своето изкуство като лекар, като слуга на
към беседата >>

313. Сутрешен наряд, 25 август

към беседата >>

314. Първоначален език

Божията Любов. Божията Любов не прилича на човешката. Кога поетът създаде известна творба, усеща любов, ала това е любов на ума, а не е Божествена любов. Влюбената мома също изпитва любов, ала то е любов на сърцето. Войникът проявява любов на бойното поле, ала неговата любов е любов на волята. Майката люби своите рожби. Любовта е любов на душата. Съдията, когато съди и раздава правда, също проявява любов, но тя е любов на духа. Ала Божията Любов е синтез и съзвучие на всичко, тя е едновременно любов и на ума, и на сърцето, и на волята, и на душата, и на духа, а тялото трябва да бъде послушен слуга на Божествената Любов. Когато тя се всели в човека, служи за проява само на доброто във физическото поле. Човек може да прояви тази любов с каквото и да е действие – било с ръка, като помогне някому, било с език, като каже някому блага дума и т.н. Когато Божествената Любов се всели у вас, във вашето сърце, във вашия ум, във вашата воля, във вашата душа и във вашия дух, ще затрептят в хармония със сърцето, ума, душата и Духа на Бога. Това е първи превод: когато Божествената Любов се всели у вас, сърцето ви ще бъде в съгласие със сърцата на всички ваши братя, умът ви в съгласие с умовете на всички ваши ближни; волята ви, душата ви, духът ви ще бъдат в съгласие с ума, волята, душата и духа на всички – това е вторият превод; и третият превод ви давам: сърцата на всички ваши братя ще бъдат в съгласие с вашето сърце, с ума ви, с волята ви, с душата и с духа, всички с
към беседата >>

315. Аз ви избрах

малко пояснение върху думите на 16 стих: „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах и поставих ви да идете и вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде, щото, каквото поискате от Отца в Мое име, да ви даде.“ Думите „избрах ви“ са понятни, отивате в един магазин и избирате. Който плат си харесате, него вземате или когато избирате и харесвате къща и т.н. Значи и Господ, когато избира хората, избира когото хареса. Сега туй избирание не е както платовете, като избира, Христос казва: „Да принесете плод.“ В тия думи на Христа се крие онази велика наука за живота. Всички, и стари, и млади, искат да живеят. И животът, който искаме да живеем, прилича на онзи пътник, който иска да пътува и избира път или пътека. Онзи, който има съзнателен живот, той всякога е весел, той всякога е радостен. Значи съзнателният живот е разумният живот. За всички други същества, които Бог е създал, Той им е определил и среда, в която да живеят. На рибите – водата, на птиците – въздуха, а на човека – светлината. Всичките безпокойства произлизат от безпокойствата в живота. Ако детето се грижи, мислите ли, че то може да порасне? И за вас е същият закон. Вие трябва да се грижите само за вътрешния живот, а за външния свят каквото и да става, не трябва да се безпокоите. Когато някой живее добре, Господ казва: „Вземете му от това, което има.“ Лош човек, порочен човек и зъл човек в живота не може да бъде щастлив. Аз ще попитам: Добър ли е? Ако е добър, той е щастлив. Лошите хора живеят на
към беседата >>

316. Добрата молитва

имат нещо общо между тях. Дишането става бавно, за да може дробовете да се напълнят с въздух. Като прочетете: „Господи Боже наш, благий ни небесен Баща, Който си ни подарил живота и здраве“, ще се поспрете и ще поразмислите в ума си, и тогава ще продължите, така щото молитвата да се изпълни за повече време от половин час. Когато произнесете първите думи от молитвата, същевременно ще дишате дълбоко и ще си спомняте за всичкия ваш преминал живот от детинство до сега. Като казваме: „благий ни небесен Баща“ – и ние трябва да бъдем благи като Него. Защото синът трябва да бъде като бащата. Това, което дава радост и веселие, смелост и решителност, това се казва да имаш присъствието на Духа. По-добре е да изгубиш 10 000 лева, отколкото да промениш своето молитвено настроение. Никога не трябва да бързаме в молитвата. Вие всички като сте бързали в живота досега, оправили ли сте си работите? Даже объркали сте ги повече. Някъде ще започнете Добрата молитва с вдишки и издишки. Как да правим волята Божия?Ако някой беден човек се е молил дълго време на Бога, да му помогне в нещо, тогава Господ изпраща Духа Си при някого и Той го наставлява да извърши това добро на човека вместо Бога. И когато така ни наставлява Духът, каквато работа и да имаме, ще я оставим и ще извършим волята Божия, която е по-важна от всяка друга работа. И никога да не казваме: „Ами какво ще стане с нас?“ Аз ще ви попитам един въпрос: Ами че като сте си вършили все вашата работа, каква сте я
към беседата >>

317. Сърцето си никому в заем не давайте

да дойде Христос, но Той няма да дойде, докато ние не се подвижим поне до средата на пътя, да Го посрещнем. Сърцето си, ума си, ушите си, очите си, езика си никому не давайте на заем. Даде си момата сърцето някому и сетне страда. От мене един съвет: сърцето си никому на заем не давайте. Под наем, под кирия сърцето си никому не давайте. Христос казва: „Аз ви избрах.“ Сърцето си, езика си, ума си, краката си, очите си и т.н. на заем да не давате. Ако постъпвате правилно, като дойде Христос, ще каже: „Добре сте работили, добре сте постъпили“ и т.н. Сега аз няма какво да ви привеждам доказателства, но казвам: Онзи, който живее добре, няма да му се случи зло. Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси хляб. Псалмопевецът казва: „Онзи, който живее за Бога, зло няма да го постигне.“ Че това е вярно, прочетете живота на Йова. При сегашните условия на живота ще бъдете смели и решителни. За мене е безразлично дали ще го приложите. Аз го прилагам и виждам добрите резултати. Вие мязате на ония младежи, които покачили гащите си на стрехата и питали как да ги обуят. Погледнете на пчелите, осите, птиците и другите животни и ще видите как те живеят. Господ се грижи за тях. Законът е такъв: рано да ставаш, навреме да закусиш, навреме да отидеш на училище или на работа. Ти трябва да чакаш изгрева на слънцето, а то няма да чака вас. И затова казва Христос: „Аз ви избрах.“ Хората казват: „Какво ще стане с мене, като умра, с какво ще ме облекат?“ Всички ще се облечете
към беседата >>

318. Когато дойде Духът

да те съдят, няма да те пита Господ защо съгреши, а защо не изправи живота си при толкова условия, които ти се създадоха. Докато човек е жив, ние не му казваме нито една сладка дума, а като умре, оплакваме го и какви ли не церемонии не се изпълняват. Най-добре е като умре, да му се изчете една успокоителна молитва и след това да му се направи едно скромно погребение. В правия път ли съм аз? – Щом любиш Бога, щом любиш ближния си, щом любиш себе си, ти си в правия път. Ще бъде смешно една блудница жена да отиде да учи другите на морал. Това, което вие събаряте, ние го градим. Това, което ние градим, вие го събаряте. Ние ще разрушим всички затвори и болници. В нашата програма е: светът да се напълни с училища. Вие трябва да изучавате Евангелието и Библията, тия методи, които са в живата природа. „Ако окото те съблазнява, извади го.“ Ако разберете в буквален смисъл тези думи, вие ще си извадите всички по едното око, но ако окото се извади и съблазните останат, тогава няма значение вадението на окото. Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по невнимание на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр. са развалени. Но щом извадите това, което сте яли, веднага ще ви стане добре, леко. Поканени сте да отидете в църква и там слушате проповедта на някой проповедник, но след като си отидете у дома, чувствувате смущение. Лошият човек не може да произведе в сърцата и душите на хората мир, спокойствие и радост. Всяко нещо, всяка мисъл, която не внася
към беседата >>

319. Три картини

устата представляват трите велики състояния на материята, а веждите представляват уклоненията, които са ставали при съставянето на тия три цикъла. Малката любов ражда малките недъзи, а съвършената любов ражда съвършенството. На земята човек е дегизиран – той не е чистият човек. То ще бъде много смешно да отидете на небето и да видите, че един ангел е с едно око, друг с един крак; това може да се срещне само на земята между хората. Този, който ви мрази, този, който ви прави пакости, вие сте му направили някога нему същото, ето защо трябва да го обичаме, за да загладим и изправим стореното по-рано. Първата картина представлява кристалните души (триъгълника). Втората – светлите души (душите на светлите духове). Третата – душите на свинете
към беседата >>

320. Аз дойдох, за да имат живот

освен да открадне, да заколи, и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.“ В този стих Христос говори за два принципа. Този крадец не иде отвън. Той иде отвътре и е свързан с нашия ум, нашето сърце, нашите чувства. Той има достъпи там. Христос казва, че Той иде да ви каже нещо, да ви даде благословение. Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби. Краде, коли и погубва – прилага своя принцип. В тоя принцип е отрицателният елемент. Над този принцип има друг – Христовият: „Аз дойдох, за да имате живот вечен и да го имате преизобилно.“ Думите, които каза Христос: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно“, имат смисъл и са един велик принцип. Те изразяват един строго определен закон. Вие може да изучавате съвременната техника и ще забележите как най-малките погрешки пораждат големи резултати. Тия два велики закона, които работят тук, работят и на небето, и Христос сам работи по тях. Някои се питат: „Ама как тази малка погрешка да има такива последици.“ Като допуснете една грешка, вие сте допуснали тоя крадец, а влезе ли, „той ще открадне, заколи и погуби“. Например започнете някоя работа в света и допуснете една лъжа. Впоследствие тази лъжа ще разруши цялата ви работа, тя е като червей, вгнезден в червена ябълка. Той ще я прояде, неминуемо ще я прояде, тя няма да има цена. Сега сте ученици и никаква грешка не ви се позволява да правите. Допуснете ли погрешката, то е крадецът, недейте му позволява да влиза. Допуснете
към беседата >>

321. Добри ученици

е говорено, остава само да прилагате. Великият закон на природата се състои в туй, че земледелецът туря в хамбара си само това, което ще посява. Във вашите хамбари има достатъчно, остава вие само да сеете. В постъпките ви гледам, че правите едно лицемерие. Вие трябва да знаете, че не служите на мене, а на Бога. Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите, за да придобиете знания, които ви са потребни. Всеки ученик си има чанта, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в чантата, а трябва да се извадят от чантата. Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: „сбогом“. Като учите, ще отидете при Бога, а като не учите, тук ще седите на земята. При Бога няма да отиде нищо нечисто. Грешните хора не учат. Те само лъжат, крадат и ги наричат думбази. Грешният човек е, който малко работи, малко учи и иска да живее охолно. Ние трябва да се откажем от дявола. Аз искам от вас, като оставите всичко настрана, да имаме любов към Бога. Ученик, който не люби баща си и майка си, той не се учи. И онези хора, които не обичат Бог, те не учат. Щом някой не те обича, той ще те спъва, било приятел, или жена, мъж и т.н. Може да каже някой: „Този или онзи не ме обича.“ Аз казвам: Защото вие не сте обичали Бога. Ако искате, аз мога да направя един опит с някого от вас да го стисне Бог с двата Си пръста. Искали някой? Ето аз още сега мога да направя този опит. Гдето
към беседата >>

322. За възпитанието на децата

ще ви кажа нещо за възпитанието на децата. При възпитанието на децата не трябва да се употребяват отвлечени мисли. Като първи метод се препоръчва да му се даде един резен диня, чиито семки да прочете (преброи). Може да му се дадат круши, ябълки, да ги изучава по форма, цвят, вкус. Знаете ли колко семки имат разните видове круши, ябълки, колко са семките на по-сладките дини и колко на блудкавите? При възпитанието на малките деца може да се проучват цветята, колко са листцата на венчето и тичинките. Ще му се даде на едно дете един цвят да го разгледа подробно, ще му се направи едно подробно описание, след което да се опита да го нарисува. Така ще доведете ума му постепенно да разпознава сладките от горчивите круши и то ще знае защо са сладки и защо горчиви. Възпитавайте децата никога да не хващат птичките, да не развалят гнездата им, да не чупят яйцата им, да не ловят мухите, да не им късат крилцата, краката, като им разправяте, че и тях ги боли; не им казвайте, че това е грях. Детето ще разбере страданието, но у него не е развито схващането за греха. За греха то няма опитност. Само старите хора имат понятието за грях. Кажете им, че цветята се радват на водата. Вземете например една саксия с цвете, дръжте я 2–3 дена, без да я поливате, и след това накарайте детето да полее цветето и да наблюдава след 1–2 часа как постепенно цветето се развеселява. Тези методи постепенно, но сигурно влияят върху децата. Майките и учителите да учат децата да ядат умерено и да им
към беседата >>

323. С любов и вяра

върху 12 стих от 14 глава – „Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мене, делата, които правя Аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави, защото Аз отхождам при Отца Си.“ Тия Христови думи имат и тесен, и широк смисъл. Сега, като проучвате живота на Христа, какви дела правеше Той? Най-първо просвещаваше народа, лекуваше болни и нахранваше гладни. Някои съвременни християни мислят, че те като хора не могат да правят това, което Христос направи. Ако имаме и голяма, и малка свещ, ще може да я изнесе и малко дете и да посочи с нея пътя на загубения пътник. Най-големите свещи са не по-големи от един килограм, та ще може да ги носи и малко дете. Думите, с които може да помогнеш на хората, могат да се изкажат и от малко дете. Да допуснем, че сте далеч в гората в тъмна и бурна нощ и вярвате, че домашните са в дома ви, нахранени и стоплени. Каква полза ще има за самия тебе, ти сам не се ли стоплиш и нахраниш? Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината. Когато вярвате и се подвижите, тогава тази вяра е светлина. В обикновената вяра всякой казва, че я има, защото вие вярвате, че бащата има това или онова, но тя не ти помага. Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а вярата на светлината е движение, тя е животворната и която дава резултати. Един работник копал лозе и взел от изкопания троскот в джоба си и когато го викали да копае на друго лозе, той изваждал тази трева от джоба си и питал има ли в него от тази трева. И ако има, той не
към беседата >>

324. 400 000 форми

да се възпита умът. Умът е развратил сърцето. На ума трябва да се създаде постоянна работа. Впрегни ума на работа, за да те освободи той от мъчнотии. Една душа може да я задигне вятърът и да я носи в пространството като една прашинка. Душите за да се спасят от такива люшкания, предпочитат да се подслонят в тялото на някое животно. Душата на детето, преди да дойде в утробата на майка си, преминава през 400 000 форми. Времето е студено, защото ние сме грешници. Лозинката „Няма любов като Божията любов. Само Божията любов е любов“ ще я произнасяте с благоговение и така да я научите да я произнасяте, че като сте болни, като я произнесете, да оздравеете. Нека са децата бодливи, а езикът малък, а не децата малки, а езикът бодлив. Когато вземате нещо за ядене, преди да го употребявате, поиздухвайте го с уста. Сегашният живот е едно приготовление за бъдещия живот. Сегашният живот е скала, за да се съгради зданието. И скелята се поддържа, докато се съгради зданието окончателно. Защо съм лош? Защото зданието се гради. Ами кога ще стана добър? Когато зданието се съгради. Само когато има резултат – Божествено е, няма ли резултат – човешко е. Средно число да се прероди един стар човек е 50
към беседата >>

325. Без съмнение и без отсрочка

в живота започват с Божественото благо. Човек като оздравее, почне да си взема одъра и да отиде на мястото си. Сега аз ще изтълкувам кой е този болен. Някой човек заборчлява и всички си искат вземанието и даванието, но той няма какво да им даде. Представете си, че човекът забогатява и реши да се разплати на длъжниците си. Тогава се явяват хора, които го съветват да не плаща никому и тогава се явяват противоречията в живота. Всичките мъчнотии в живота произтичат от това, че ние не сме си доизплатили дълговете. А законът е такъв, че одърът, на който сме лежали, трябва да се вдигне. Там, гдето грешникът е лежал, никак не лягай, по стъпките на грешника не ходи. И сега, знаете ли защо са тези разрушения на градове и села? Затова идат тия страдания на хората. С дрехите на грешника не се обличайте, по-добре ходете гол и бос, отколкото да се облечете с дрехите на грешния. Когато дойде времето да изпълните волята на Бога, изпълни я, без да отлагаш, като не се вслушваш в гласа на изкусителя. Когато изпълняваш волята Божия, тогава ти си силен. Времето не прави хората по-умни. Когато човек стане страхлив, свидлив, той е изглупял, а не е поумнял. Ако искате да станете по-умни, по-силни, че тогава да вършите волята Божия, вие сте на крива посока и на песъчлива почва. Аз наричам всякой човек млад, който изпълнява волята Божия, а стар онзи, който се колебае да изпълнява волята Божия. Предпочитам хора, които вършат волята Божия и правят грешки, отколкото ония,
към беседата >>

326. Когато посрещате

обикновените неща хората не виждат нещо извънредно. Например вземете едно житно зърно, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена. Например в 1 килограм има 16 000 зрънца, които едно време се продаваха за 1 грош, а сега за 3 лева. Изчислете колко десети от стотинката струва едно зърно. Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него. И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно зърно, защото това едно житно зърно, дошло само едно, днес изпълня целия свят. Йерусалим е видимото в света, което има форма, която съвременните хора наричат реалност. Но хората сами си противоречат. Питам ви, виждал ли е някой любовта? Не, хората се стремят към нея, изобщо към невидимото. На това, което се вижда, хората скоро му се насищат. „Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – външната форма, сянка на проявлението му, а истинският човек е невидим. „Срещнах Ивана“ – казва някой, но това е само илюзия. Какво си видял? Ти си видял дебелия Иван и т.н., но това не е човек; вие Ивана не сте видели, вие сте видели неговото проявление. Ако учителят каже на ученика: „Напиши (нарисувай) ми един вол“, ами че истинският вол може ли да се напише?Това не е възможно, а трябва да каже: „Нарисувай ми образа“, т.е. иконата на вола. И хората отиват в църквата и искат да видят Исуса. Исус е централната личност и
към беседата >>

327. Само хляб

най-напред през състоянието на гвоздей, после ще стане на вода и като научи този урок, ще мине във въздухообразно състояние. Той ще бъде прекаран през духалото на ковача, та като огън ще изучи и този урок. По-нататък ще минава последователно от по-нисше състояние в по-висше, докато достигне освобождението. Това са символи, които, като ги разбулите и преведете, ще си ги разясните. Гвоздеят – това е физическият живот. Водата – това е астралният живот, въздухът – това е мисловният и огънят – духовният. Ако работиш за прехраната си и за земни блага, ти си гвоздей. Ще работиш на нивата. Мотиката, с която ще копаеш, е гвоздей. Човешката душа никога не се опетнява. Бог я е облякъл с толкова много покривки. Наистина ще страда, когато я облекат в дрипите, като оная царска дъщеря, която е принудена да ходи в просешки дрехи. Когато бъде доведена до състояние да проси, ще се отърве от всички ония ласкатели, които я ограничавали и стеснявали, същевременно тя ще познае онези, които я обичат. В бедността си човек познава кои му са приятелите, а в богатството вие ще намерите неприятелите. Ако искаш да познаеш кои са ти приятелите, бъди беден и ще намериш най-малко един, но може двама, трима и повече. Бедният е пратен, за да познае кои му са приятелите, братята и сестрите. Защо трябва да бъдеш ученик? – За да намериш учител, за да намериш съучениците си. Защо трябва да бъдеш майка? – За да намериш синовете и дъщерите си. А трябва да бъдеш син, за да намериш баща си и майка си.
към беседата >>

328. Нито се променя, нито се изменя

хора има една слабост, да им се казва това, което не е, да ги ласкаят, т.е. да им се казва лъжа. Христос казва, че на онези, които не приемат Словото Божие, наказанието ще бъде по-голямо от онова на Содом и Гомор. Може това да ви се вижда невероятно, но в природата има един закон, който е неотменяем. Хората чрезмерно много ядат и пият, и затова дохождат и страданията. По-малко ще бъде наказанието на тези, които не ядат месо. Всичките нещастия се състоят в лакомията на човека; ще изяде една момичка от агънце, едно пиленце и т.н. И тъй, наказанията не са нищо друго освен изплащане. Има само едно учение, което е здравословно, и то е Божественото учение. Химията учи на ред и порядък. Що учи физиката? – Тоже на отмерени действия. Писанието казва: „Двоумен човек непостоянен е във всичките си пътища.“ И човек, ако е непостоянен, непостоянен е във всичките свои действия. Ако се покачите на леда през зимата и останете там за през пролетта, то рискувате да потънете, защото ледът ще се счупи и вие ще потънете на дъното на реката. Природата не търпи безпорядък, тя туря ред и порядък и когато приложи закона, за да тури реда и порядъка, идат страданията. Всичко може да се избегне, но да се избегне от Божието наказание, не може. Наказанието ще бъде по-голямо от това на Содом и Гомор, значи по-страшно наказание иде за онези хора, които не искат да приемат Божественото учение. Сега всички треперят от болшевиките, но има по-страшни неща от болшевиките. Да допуснем, че в
към беседата >>

329. Което се променя, без да се изменя

правим открития, да проследим как се разпространяват всички нови открития и как се те оповестяват. Ако баща ви приживе е заровил имане, как вие очаквате след смъртта му да узнаете где е то заровено. Има иманяри, които цял живот прекарват в търсене на заровени богатства. По същия начин всички учени в света се мъчат да открият скритите тайни. Половината от живота протича в търсене на скритото. Малкото момче чака с радост да стане на 21 години, за да знае какво е бъдещето му. Христос казва, че само Той е в състояние да ни открие великото в света, т.е. това, към което ние всички се стремим. Думата „Син“ не е употребена в този смисъл. В старо време Синът е бил това, което разкрива живота – светлината в света. Само Христос може да ни открие Отца. Отец е символ на онова, към което всички се стремят. То е скрито в живота – любовта, щастието, както го наричат хората. Всички сега се стремят към това неопределено нещо. Само Синът е в сила да ни го открие. Ако вие не знаете своя баща, може ли да наследите неговото имане? Трябва преди това да докажете, че той наистина ви е баща, само така може да бъдете наследници. Всяка майка обича своите деца повече от людските. Всеки брат обича собствения си брат повече от чуждия. Когато някой запита защо трябва ние да живеем този духовен живот, да се стремим към невидимата реалност, когато тази реалност е пред нас видима, материална? Това възражение би имало смисъл, ако хората не умираха. Аз бих желал някой да е хванал този свят и да го
към беседата >>

330. Закон за правда

Завулон и земята Нефталим: а в последните ще направя славен Пътя на морето, оттам Йордан, Галилея езическа. Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина: Които седяха в земя на смъртна сянка, виделина възсия върху тях.“ (9:1–2) „Господ проводи слово на Якова: и то падна връх Израиля. И всичките люде ще познаят това, – Ефрем и жителите на Самария, които говорят горделиво и с надигнато сърце.“ (9:8–9) Аз няма да говоря за закона. Правдата е закон за чистене. Всяка сръчна жена си има закон за себе си. И правдата има това назначение. „Ще ходя със силата на Господи Иеова: ще помня Твоята, само Твоята правда.“ (Псалом 71:16). „Заради името Си, Господи, оживи ме: заради правдата Си изведи душата ми из утеснението.“ (Псалом 143:11). Та онзи, който е влязъл в школата, трябва да изучава закона за Правдата и да го прилага. Той трябва да бъде верен на закона, който действува в него. Който е праведен, той благоденствува. Праведният човек не може да бъде изнуден. Схващайте правдата като наука. Дотогава, докато човек е нечист, той ще бъде далеч от Бога. И тъй, своите упражнения схващайте като едно упражнение. То е една необходимост. И тази наука да не ви се вижда тежка, защото без наука ще има само невежество. И да ви не смущават погрешките, които правите. Човек, който се смущава и плаче за погрешките, които прави, спира се в живота. И тъй, Правдата е наука за чистене в
към беседата >>

331. Който има мир

ще имате; но дерзайте. Аз победих света.“ В този стих има три качества, които са отличителни. Христос казва да имате мир помежду си. Мирът е положително качество за човешкото развитие. Мирът подразбира и вътрешна самоувереност. Човек може да има мир само когато той е осигурен, но поколебае ли се в себе си, мирът изчезва. Когато човек има този вътрешен мир, той не чувствува никакъв страх. За пример онзи дърводелец или зидар, който има мир, неговият чук върви правилно и равномерно и всички отсечки са правилни. Тъй щото всичките нещастия се дължат на изгубването на мира, който имате в себе си. Христос казва: „Имайте мир в Мене“ – в Него, в разумното начало. Ако вие пуснете един слънчев лъч през разни стъкла, с разна гъстота, той ще измени своята светлина. Той като премине през 10–20 стъкла, тя – светлината – в крайното стъкло съвсем ще потъмнее. Когато животът иде от Бога, тогава това е едно Разумно Начало, а пък когато човек не върви по този път, тогава скърбите го посещават и завладяват. Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив. И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни
към беседата >>

332. Две лепти

малка забележка върху онова, което богаташите дали и онази вдовица, която била най-бедна. В тия Христови думи се крие великият закон. Тя турила всичко, що имала. И спънките в живота се дължат на това, че ние не влагаме всичко, което имаме. И държавите, и те правят същите погрешки. Държава, която воюва, всичко влага. Писателят, когато пише, влага всичкото си знание. И духовните правят същата погрешка, че не влагат всичко, което имат. И съвременното християнство прави същата погрешка, че не влагат всичко, каквото имат. Анания и Сапфир скриха. Законът е такъв, че отива ли човек при Бога, трябва да вложи всичко. Когато житното зърно положат в земята, то не влага ли всичко в земята? Противоречия много може да се явят. Ако един ученик се вдълбочи и в търговия, той нито като ученик ще бъде добър, нито като търговец. Не може да стане и лекар, и дипломат, защото тогава нито като лекар ще бъде добър, нито като дипломат. В едно направление трябва да се вложи енергията. Примерът за тази, бедната вдовица показва нейната смелост, тя не мисли за утрешния ден какво ще стане. Човек трябва да вложи всичко, за да ви помогне Господ. Той не иска сълзи, иска да работим. И аз ви казвам на вас всички ви, че вие не вложите ли всичкото си имание и да се решите да служите на Бога, то аз не искам повече да се занимавам с вас. Ако вашето дете не иска да се учи, то бащата и майката не могат да го направят учен. Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро
към беседата >>

333. Точка, линия, плоскост, куб

стих по съдържание. От 2000 години още не е проучен и разучаван неговият смисъл. Всички вие, които сте ходили на училище, учили ли сте геометрия? Учителят ви е разправял що е точка, линия и т.н. Но в изучаването на един предмет има три положения. Те са: качество, сила и жива сила. Да вземем любовта. За да я разберем, трябва да я изучаваме като качество, като сила и като живо същество. Що е точка? Това е качество на линията. Линията е сила на точката. Всякой човек е точка, а като се съедини с друг, двамата образуват линия. Тия двама като се подвижат, образуват плоскост, а четирима души като подвижат плоскостта, образуват куба. Значи човек е основната точка, която образува линии, плоскости и кубове. Това учение може да го разберете само когато го приложите. Ако вие стоите на брега на една река и от отсрещния бряг иде друг човек, и вие, като си подадете ръката, да го хванете, ще образувате линия. Когато ловят риба двама рибари, и те образуват линия. Христос казва: „Всичко Мое Твое е, и Твоето – Мое“. Онези, които не разбират смисъла на тези думи, казват: „Страшно е това нещо.“ Ти докато не подадеш ръката си другиму, не може да се ръкувате. Христос казва: „Всичко Мое Твое е“ – значи подава ръката Си и Господ Му подава Своята ръка. И хората така трябва да правят, но те така не казват, а само казват: „Боже, дай ми“, а те не дават. Пита някой: „Трябва ли аз да се разтворя за светлината?“ Не питай никого, но веднага разтвори прозорците, защото ти си на правия път, щом
към беседата >>

334. Една греда

към една работа по-определена. Знаете малките деца, докато са малки, как се отнасят с тях майките им, биват по-снизходителни, а когато поотраснат – по-взискателни. Ако вие искате да придобиете знанието в дома с галение, вие това не можете да го постигнете. Та и мнозина от вас, ако идете тук, да бъдете галени, просто ще изгубите времето си и нищо няма да се научите. За придобивание на знанието има разни способи. И тъй, светът, животът, и той е едно училище. А Божественото училище е за съзнателните хора. Когато детето тръгне в училището, трябва да се отрече от баща си и майка си, от братята си и сестрите си. Така и за тези, които искат да следват Божественото училище, трябва ли да напуснат родителите си? Не, а само ще трябва да посветят времето си за придобивание на Божественото знание. Аз искам в седмицата да посветите само един час време в мълчание и в дълбоко размишление, като се разделите на две групи. В тия размишления няма да обръщате внимание кой как стои, а да се съсредоточите и вглъбите в себе си дотолкова, че да не обръщате внимание кой какво прави от страна на вас. Вие ще вземете петъка за тия събрания, и то от 8 до 9 часа вечерта. Всякой ще си носи своето Евангелие и в някой случай може да прочете някоя глава от Евангелието, и върху прочетеното всеки сам да разсъждава. Това ще бъде приготовление за съсредоточавание в себе си. Който не може да мълчи, който се страхува, който не може да се учи – ученик не може да стане. Когато ви дойде една лоша
към беседата >>

335. Где е правият път?

път? – В страданията. Те ни показват веднага правия път. В правия път са страданията. Някой трябва да мине през река, обикаля покрай брега, за да търси удобно място – брод, за да мине. С това се забавя. Но ако види зор, намери се пред опасност, веднага влиза в реката и намира правия път, без да гледа има ли брод, или няма, не мисли дали е плитко, или
към беседата >>

336. Три закона

трябва да има три закона: В името на Любовта Божия да се прави добро – това е духовният свят. За благото на душата си можеш ли да правиш добро, а не да я товариш с грехове – това е Божественият свят. За благото на ближния си – това е тялото ти. То трябва да бъде здраво. То е волът ти, добичето ти и пр., с които работиш. Трябва да гледаш и неговите интереси. Ближният е тялото. Бог, това са всички блага, с тях не трябва да се злоупотребява, иначе ще се затворят всички каси. Не трябва да искаме онова, което не ни трябва. Всичко, което искаме, ще се изпълни по волята ни – добро или зло, според мислите ни и желанията ни. 10 ч. и 15 мин. Из разговор с учителя в дома на брат Н. Ватев Разказва Учителят примера: един царски син се оженил за една селска дъщеря. Направил ѝ палат, но ѝ казал, че тя сама ще си мете палата, слугиня не ще ѝ дава, за да не забрави своя произход. Селската дъщеря – това е нашата душа, която трябва сама да си слугува, а не да ѝ слугуват. Понякога тялото не иска да върви там, където иска да отиде душата – това става, защото тялото е много хлускано, чрезмерно изтощавано в работата. Магарето минава вода или мост, като се хване за опашката и дърпа назад. Магарето е много упоритият ум, но понеже опашката е неговият ум, ако се хване тя, то веднага почва да мисли и отстъпва. Тялото на човека е съставено от милиарди души, събрани наедно. Те са разумни същества и не можем да пренебрегнем тяхната воля, тяхното мнение. Затова, като прекаляваме с някой
към беседата >>

337. Няма любов като Божията Любов

нарядът да се изпълни чисто по Дух, т.е. да бъде чисто духовен, а не по буква. Няма престъпление, което да остане ненаказано. Страстта е равна на всичките чувства и способности. Напущал ли е някой жена си, за да види как се напуща и обратното. Знаете ли, че в четири прераждания едва може тя да се освободи от него или той от нея? Плътската любов произлиза от много ядене. Най-благоприятните часове за молитва са сутрешните, преди изгрева на слънцето, и после, като имаш скръб, когато си подложен на изпитания. Всичко ще се уреди. Настоящето ще бъде едно приятно възпоминание за бъдещето. (Някои братя имаме само за баласт.) Скръбта е добрата мома. Радостта е красивата мома – тя е изменчива. Нужно е да се възпита първо умът, защото той е развратил сърцето. Онзи, който върши престъпление, той е господар. Слугите никога не вършат престъпление. Размишлението за молитвата е само да се свържем, да си помогнем, но същественото е, че никой не може да ни отдели от Бога, че никой не може да ни отдели от светлината, че мъчнотиите могат да ни сломят, но от определения път никой не може да ни отдели. Размишлявайте върху даденото ви изречение: „Няма Любов като Божията Любов.“ Любовта всичко ще изправи. Ние нея не можем да я задържим. Тя е като светлината, колкото и да я затуляш, тя е неуловима и е навред. Когато мислим за нея, тя идва и изчезва, за да дойде пак. Тя изчезва при всяка лоша мисъл. Любовта бяга от полъха на всичко отрицателно. Всички нещастия, които ни сполетяват,
към беседата >>

338. С думата „може“

– ако не са пригодени за човека (за дървото), ще го изгорят. Всяко дете да се проявява там, където има наклонност. Децата да се приучват на труд – сами да вършат своята работа, личната, щом могат да си я направят. В 25 билиона пространство можем да вместим 3000 слънчеви системи като нашата. Фламарион изчислява, че 29 стотинки от времето на Христа, сметнати със сложна лихва, дават число с 39 цифри, които, ако са дълг, ще се изплатят в 9000 години със злато от топка голяма като Земята, която пада всеки 9 минути. Един народ с Бога всичко може, защото Бог е голяма величина, в която всичко може. С думата „може“ ние привличаме всички добри условия и успехът за работата е осигурен. Тополата като календар Ако първо падат долните листа – зимата е в началото, ако средните – зимата е в средата, ако горните – зимата е в края, ако падат равномерно – зимата е дълготрайна. 8 ч. Откровение 19:19–21 Птици = пролетарии, комунисти. Глава 20 = XX век = век на съдене на земята = век на съдбата на земята, а не горе на небето. Сегашните хора са в положението на магарето, натоварено със сол, което влязло във водата, клекнало, солта се стопила, излязло от водата и ревало от радост, че се облекчил товарът. Втори път го натоварили с вълна, искало пак да хитрува. Клекнало във водата, но вълната се напоила и не могло да се вдигне вече. Сегашните хора са натоварени с вълна, а по-рано са били натоварени със сол. От малки причини хората клякат. Едно зрънце в крака на един голям юнак го
към беседата >>

339. Всичкият дълг

сряда. Зелената – понеделник. Портокалената – неделя. Четният сбор е рационален, е положително число. Нечетният сбор е ирационален, е отрицателно число. Тогава не ще извършиш намислената работа. Из разговори с Учителя Присъствуват: Иларионов, Ватев, Сотиров. Человек, предназначен да бърка с ръката си лайна, не може да раздава хляб – на всеки по предназначението. Корените са адът. Клоните са раят, небето. Обратното не може. Децата си не учете да не лъжат, а ги учете да говорят истината. Дъщеря ти се влюбила в някой. Не я учи да го не люби, а учи я да обича още повече другарки или момци и ще се разсъмне любовта ѝ към нейния любим. Не споменувайте името на злото и защо Бог го е дал. А кажете: „Тайна има тук.“ На един болник – фалирал човек – ще помогнете, ако имате капитал, да му платите всичкия дълг, а не само една част от дълга – с това не му помагате. Като се свържете с един вагабонтин, веднага ще почувствувате униние. Поповете и други не могат да спрат нашето учение. То е едно течение, на което трябва да отварят път, иначе то ще образува блато, ще се родят жаби и пр. и ще се нахвърлят около тях. Изпитанията са кал, която се хвърля от черната ложа. При разглеждане, решаване въпроси между братята трябва да се прилага Христовият закон; ако ли искате да решавате по Мойсеевия закон, то да не се смесва Христовият закон: или единия, или другия, но никога и от двата едновременно. Лошите хора са канал в едно общество, в един народ. Те са необходими, за да се изливат
към беседата >>

340. Нова година

около Учителя. Точно в 12 часа поздравихме Учителя с Новата година. Той почерпи, като даде всекиму по парче мед с восък. От дома на брат Ватев по една курабийка и от Матейчо по едно бонбонче. Тегли се жребиха от Библията в присъствието на Учителя: М. Сотиров - Евангелие от Луна 22:18 = 4 К. Иларионов - Йоан 3:12 = 6 Н. Ватев - Деяния 11: 27 = 2 Петър Н. Ватев - Йеремия 31: 20 = 6 Васил Н. Ватев - Йов 31.15 = 1 Кина Н. Ватева - Псалом 32:17 = 4 Библията имаше хиляда и четиринадесет (1014) страници. Учителят определи да се отвори стр. 999, стих 10, лява колона. Падна се Откровение. 1 глава, стих 10: "В неделен ден бидох в изстъпление Духом: и чух зад себе си глас голям като от
към беседата >>

341. Частен разговор с Учителя

се вижда как се движи спираловидно нагоре и надолу. Старата 1920 г. си отиде и е вече извън земята. Отива си с голям керван: 35 милиона души и повече от 100 милиона добитък. Хората са царе, владици, управници, народ, граждани, дядовци, баби - цял народ от 35 милиона с всичкото му състояние. Тя дойде само с една тояжка като Яков при Лавана, а си отива с цели съкровища придобити и подаръци. 1920 г. даде 40 милиона души родени. Дойде тържествено, отива си с подаръци. 1921 г. идва церемониално, тържествено, с всички ония духове, които ще получат плът, за да работят между хората за повдигане на човечеството. Идват и работници. Със заминаването на 1920 г. отидоха си и всички уволнени от служба. При срещането си 1920 г. с 1921 г. се поздравяват с "Ура!" и се разминават с благопожелания "На добър път!" на едните и на другите. Състоянието и положението на Луната показва, че много работи през тая година ще се изпразнят. В тялото на човека работят ангели, архангели. В дърветата също. Затова тялото трябва да се пази, а дръвчетата да се отглеждат с обич, защото в тях се проявява Господ и тогава с нашите грижи те ще дадат много плод. Човек все трябва да има нещо да го стяга. Бъчварят ако не е стегнал с обръчи бъчвата, тя ще се разпадне. Това е необходимост. 9 ч. * * * 1921 г. е строга, защото бащата и майката идат - 1 и 2. Бащата е строг. 1922 г. - ще дойдат двете майки - духовната и световната. С нея си отива и XIX век и започва XX век - век на правдата. 1923 г. -
към беседата >>

342. Двата велики закона

двата велики закона, които определят, върху които почива човешкият живот. Като запитали Христа върху този въпрос, Той изразил тия два закона със следващата мисъл: "Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си както собствената си душа." В Писанието се казва: "Бог е любов", ние често казваме: "Любиш ли Бог, вярваш ли в Бог?" - Да вярваш в Бог, това е по неговия стих, но когато кажеш: "Любиш ли Бог?" - това вече не е по стиха на вярата. Например казвате за един човек, че е честен. Това е вярване. Вярването е по отношение сегашния живот. Следователно туй, което осмисля човешкия живот, то е правилното разбиране на истинския живот. И млади, и стари искат да осмислят тоя свой живот. Всички искат да продължат своя живот, да бъдат щастливи и да бъдат умни. Трябва да сме умни както инжинерите, техниците, които правят изчисление по постройката на един път, иначе той не ще бъде построен добре. Светските хора обмислят много добре своите работи. Не е достатъчна само вярата, тя е една трета от истината. Надеждата е също една трета от истината и любовта е една трета от истината. Като съберете трите, ще получите пълната истина. Надеждата е сегашният свят, тя ни въодушевлява. Всичките хора живеят на тоя свят само за ядене. Ако хората мислеха по-идеално, светът щеше да бъде по-друг. Всеки иска да увеличи своя имот и да се осигури. Хората от света казват, че което виждат, то е реалното, то
към беседата >>

343. Запазване и консервиране плодове и зеленчуци

В трап в градината се поставят ред ябълки, ред папрат, ред ябълки, ред папрат и т н., и върху най-горния ред папрат се засипват с дебел слой пръст. Така запазени, могат да траят цяла година и да са пресни. Може трапът да се изкопае и в избата, ако е влажна. Може да се наредят по редове и в каца ябълки, ред листа, ябълки, листа и т.н. Листата могат да бъдат още и от ябълка, дюля, лоза и т.н. (От Учителя) 2. Зелени пиперки: В дървен съд се туря дебел слой суха пръст, върху него се поставят ред здрави пиперки, ненаранени, да не се опират една в друга, върху тях друг слой пръст, пак пиперки и т.н. Могат да траят цяла година. (От брат К. Иларионов) 3. Домати: Не добре узрели домати се изскубват с целия корен и окачат на таван да висят с корена нагоре. Така доматите постепенно узряват и се запазват дълго време. (От Учителя) 4. Патладжани сини: Запазват се както пиперките. (От Учителя) 15 ч. * * * Птичките си служат със закона за внушенията. Учителят разказва как в София на ул. "Опълченска" 66 срещу неговата стая едно врабче заело гнездото на една лястовица. Тая последната сама не могла да го изпъди. Събрали се около трийсет лястовички. Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час врабчето по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото. Лястовичките изпъждат и котките. Хвърчейки, минават край нея бързо и й кажат "црък". Тя ги гледа, гледа и се
към беседата >>

344. Съвети от Учителя

са необходими. Идва на лошия човек лоша мисъл -заболява от стомах - оставете го да боледува, да лежи, да стои в дома си, иначе ще реализира лошата си мисъл и ще направи зло - не трябва да се лекува от вас такъв човек. Гладът възпитава - затова Господ дава глад, да се опразнят стомасите на хората. Всички болести се лекуват с 50-60 слънчеви бани и водни. В половин вана седнал, краката отвън и се правят разтривки на корема и слабините. Кръвта с тая силна реакция се пречиства. На ден по две изпотявания и преобличания. Старата пот не трябва да се връща обратно в тялото. След беседата разговори по същата тема през време на обяд. 13 ч. 1. Отворете порите на корема, на гърдите и на главата и човек ще почне да диша. Затворете същите пори - ще престане дишането ще умре. Това са съответно порите на душата, сърцето и ума. 2. Днешният силно слънчев ден показва, че хората ще започнат с любовта, и огряни със слънцето, оживяват и ще възкръснат. Днешният ден е като деня, в който дойдохме в Шумен (понеделник, 27декември). 3. Щом се изменя и променя, то се губи. Например човек остарява - той се изменя. Трябва да влезем в категорията, дето не се изменя, но се променя, например посятото житно зърно. Мъртвите, които са изчезнали, като влезем в духовния свят, ще ги намерим. Всичко от този свят се изменя и променя; например един престъпник трябва да се промени и измени в своите схващания. Нашият, физическият свят е на измяна и промяна. Ангелският свят е на измяна без промяна.
към беседата >>

345. Лекуване на разни болести

лъчи са единственият най-сигурен целител на всички болести. Силното изпотяване всякога лекува. 1. Един человек, когото докторите върнали в селото му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт. Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен ечемик. Така поставен, той се изпотил твърде много и оздравял след една седмица. Така обгърнат и поставен в ечемика, вследствие силното изпотяване и свойството на ечемика да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване. 2. На друг болник лекарят препоръчал да прави топли бани на баните. Трябвало да похарчи доста пари, а пък ги нямал. Един ден жена му пекла хляб в селската им пещ. Вместо да ходи на баните, той си рекъл да влезе в пещта да се постопли. В горещата пещ той се изпотил извънредно много. Поискал от жена си и изпил един литър гореща зелева чорба. Само главата му била до вратата на пещта, за по-свободно дишане. След девет такива влизания в пещта той оздравял окончателно. След три седмици минал докторът през селото и в кръчмата попитал за състоянието на тоя тежко болен негов пациент. Същият болник бил в кръчмата и на поздрава на лекаря се изправил прав и му заявил, че той е същото лице и че сега е съвършено здрав, като също пояснил на лекаря метода на лекуването си. 3. Туберкулоза първи период лекува се: а) със синя тинтява, като се вари и пие водата; б) паричките (плодовете от тръните за плет)
към беседата >>

346. Кротките

вам известна, а така също и думата "земя". Христос казва кои ще наследят земята – кротките. Съвременните културни хора имат повърхностно понятие за думата "кротост". Съвременният език, на който ние, человеците, говорим, е изгубил своя смисъл, т. е. ние говорим, без да разбираме. Че не се разбираме, т. е., че не разбираме езика си и не можем да влезем в положението един на друг, за това не се изисква голяма философия и голяма логика, да се докаже. Всеки един от вас може да провери. Всяка дума има смисъл и този смисъл се крие в съставните букви на думата. Вие може да превърнете известна дума в абсолютни числа, в абсолютни величини. Когато някой химик каже Н2О, това е формулата на водата; и самата дума "вода", и тя е формула. Как ще превърнете водата на нейните съставни части? Казвате, че водата се състои от два елемента – водород и кислород. Но водата, същевременно, е формула на живота. Аз сега питам: Какви са елементите на живота? Ето една велика философия, върху която можем да мислим. Аз ще се спра върху думата "кротост"и ще приведа тази дума във величини: 10, 70, 50, 90 и 800: -10 +10 – абсолютна величина, -90 – отрицателна величина и 800 – положителна величина. Какво разбрахте вие сега от това 10? Вземете българската буква К (печатна). Имате права линия, която е спусната отгоре надолу. Тази права линия показва, че кръгът на живота е разделен. Това е диаметърът, който минава отгоре надолу през центъра на тази окръжност. Значи, кротостта е, която разделя
към беседата >>

347. Любовта

ви говоря върху един стих, който поставям за основа на великата Божествена наука в света, а именно, върху стиха: „Бог е Любов". Вие ще кажете: – Това го знаем! – Да, отчасти, но не в неговата пълнота. Аз ще задам една математическа задача, едно математическо съотношение. Ще започнем с неизвестните: х : у = xi : уi и w : m = е : а. Последната пропорция – това са елементите на висшата духовна математика. Хиксът, това е една величина от видимия, от реалния, от материалния свят. Този X може да се определи много лесно. – Как? – Ще работите. Ще определите X и У по същия начин, както могат да се определят двете неизвестни в следната задача: От два срещуположни града излизат две ядра войници, срещат се и се поздравяват. Едните запитват другите: – Колко сте вие на брой? Вторите отговарят: – Ако един от вас дойде при нас, ще станем два пъти повече от вас. А първите им казват: – Ако един от вас дойде при нас, ще станем, колкото сте вие. Онзи, който знае математическите правила, веднага ще намери на колко е равен X и на колко У. А след като разрешите на какво са равни X и У, т.е. видимият, материалният свят, тогава ще минете към духовния свят – xi : yi. Това са отвлечени истини. „Бог е Любов". Аз вземам Любовта като принцип. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Той е само в Любовта. Понеже Любовта е достъпна за всички същества, няма органическо същество, няма жива материя в света, която по един или по друг начин да не е тясно свързана с Любовта, и да не се влияе от нея.
към беседата >>

сутрин върху един стих, който турям за основа на великата божествена наука в света, а именно върху стиха: "Бог е любов". Ще кажете вие: "Това го знаем“ ! Да, отчасти, но не в неговата пълнота. Аз ще ви задам една математическа задача, едно математическо съотношение. Ще започнем с неизвестните: х : у = хi: уi и w:т = e:a. Последната пропорция - това са елементите на висшата духовна математика, на живата математика. Иксът, това е една величина от видимия, от реалния, от материалния свят. И този х може да се определи много лесно. Как? - Ще работите. Ще ви дам друга една задача, а тя е следната: от два срещуположни града излизат две ядра войници, срещат се и се поздравляват. Едните запитват другите: "Колко сте вие на брой?" Вторите отговарят: "Ако един от вас дойде при нас, ще станем два пъти повече от вас“; а първите им казват: "Ако един от вас дойде при нас, ще станем, колкото сте вие". Онзи, който знае математическите правила, веднага ще намери, на колко е равен х и на колко у. А след като разрешите, на какво е равен х, т. е. видимият, материалният свят, тогава ще минете към духовния свят - хi: уi. Това са отвлечени истини. "Бог е любов". Аз вземам любовта като принцип. Вън от любовта ние не познаваме Бога, той е само в любовта. Понеже любовта е достъпна за всички същества, няма органическо същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е тясно свързана с любовта и да не се влияе от нея. Следователно, ние познаваме Бога в любовта, и
към втори вариант >>

348. Вярата

ще бъде върху втория принцип на човешкия живот — вярата. Аз вземам думата “вяра”, понеже нямаме по-добра дума от нея. Вземам я в най-широк смисъл и правя различие между вяра и вярване. Във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А вярванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш, че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш, че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вярвания. Светът е пълен все с вярвания. Всички учени и религиозни хора учат само вярвания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме, защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. Ще засегна вярата от четири гледища, а именно: ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в съзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Сега пазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципиално. Нямам за цел да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е. Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум, това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия
към беседата >>

ще бъде върху втория принцип на човешкия живот - вярата. Аз вземам думата вяра, понеже нямаме по-добра дума от нея, вземам я в най-широк смисъл. И правя различие между "вяра" и "вярване". във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А верванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш,че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш и че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вервания. Светът е пълен с вервания. Всички учени и религиозни хора учат само вервания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме - защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. Ще засегна вярата от четири гледища, а именно ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърдцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или, с други думи, научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Сега спазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципално. Нямам за цял да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е. Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум - това е вярата, или, в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата.
към втори вариант >>

349. Новият човек / Новиятъ човѣкъ

от това, че говорят на много езици. Понеже всички езици нямат еднакъв знаменател, то и думите им не изразяват едно и също нещо. Това показва, че всички народи са на разни степени на развитие. Тази е причината, дето сегашните културни хора не разбират първичния, т.е. Божествения език и, като превеждат Божественото, правят грешки. Кой е Божественият език, малцина знаят. Повечето хора и народи си служат с преводи. Като изучавате математиката и геометрията виждате, че правилата, формулите и законите им са едни и същи. Дали ще ги изучавате като французин, руснак, англичанин, българин, японец или китаец, правилата и формулите им са едни и същи. Ето защо аз гледам на математиката и геометрията като пръв символичен превод на Божествения език. Основата на геометрията е точката, а на математиката – единицата. Следователно, който научи смисъла и значението на единицата, ще знае всичките правила и формули в математиката; който научи смисъла и значението на точката, ще знае цялата геометрия. Известна ви е аксиомата, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. – Защо? – Защото правата линия се образува от две разумни точки, т.е. от две разумни същества, които избират най-късото разстояние за общение помежду си. Като се движат едно към друго, те непременно ще образуват права линия. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен общение, връзка, път между две разумни същества. В математиката правата линия е единицата, която съдържа в себе си всичко. Сам
към беседата >>

отъ това, че говорятъ на много езици. Понеже всички езици нѣматъ единъ и сѫщъ знаменатель, то и думитѣ въ тѣзи езици нѣматъ едно и сѫщо изражение, защото всички народи се намиратъ въ разни степени на развитие. Като резултатъ на това, съврѣменнитѣ културни хора не разбиратъ първоначалния езикъ и като прѣвеждатъ Божественото, правятъ грѣшки. Питамъ: Кой е Божествениятъ езикъ? Кѫдѣто и да изучавате геометрията и алгебрата, въ който народъ и да ги изучавате, правилата имъ сѫ едни и сѫщи. Като французинъ, като българинъ, като руснакъ, като японецъ или китаецъ било, вие винаги ще изучавате математиката по едни и сѫщи формули и правила. И тъй, математиката и геометрията азъ ги наричамъ пръвъ прѣводъ на Божествения езикъ и то само въ символи. Основата, съ която започва геометрията, е точката, а математиката – съ единицата. Слѣдователно онзи, който може да научи единицата, ще може да научи и всички правила въ математиката, а онзи, който научи точката, ще научи и цѣлата геометрия. Извѣстна ви е на всички отъ математиката аксиомата, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия. Защо именно правата линия да е най-кѫсото разстояние между двѣ точки? Защото правата линия се образува отъ двѣ разумни точки, а тѣ сѫ двѣ сѫщества, който избиратъ най-кѫсото разстояние за съобщението си и като се подвижатъ едно къмъ друго, образуватъ правата линия. Слѣдователно, правата линия не е нищо друго, освѣнъ съобщение между двѣ разумни сѫщества. Правата линия въ
към втори вариант >>

350. Фарисей и садукей

стимул в живота. Няма човек, който да е лишен от някакъв квас в себе си. Всеки е заквасен с нещо. Злото не е в кваса. Важно е какъв е резултатът от кваса. „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!“ Всеки е чел тоя стих и разбира какво значи да нарекат някого фарисей или садукей. Това е външно разбиране на въпроса. Когато искат да оскърбят някого по форма, дават му прозвището фарисей или садукей. Обаче, въпросът трябва да се разбира принципиално. В човека има две течения: течение на ума и течение на сърцето. Следователно, по ум той е фарисей, а по сърце – садукей. Изобщо фарисеите минават за набожни и правоверни. Те са мярка за всяка истина. Те са индуските брамини. Какво означава на съвременен език думата „брамин“? Вие сами ще си преведете тая дума. Садукеите са хора на отрицанието. Те не вярват в нищо. Фарисеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, мислим за Бога и вярваме само в Него“. Садукеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, не признаваме Бога“. Фарисеите вярват в Бога, но вярват и в парите. Садукеите не вярват в Бога, но вярват в парите. Макар, че се различават във възгледите си, но и едните, и другите вярват още в силата на оръжието, в затворите, в шпионите. Всеки, който се отклони от тяхното учение, може да бъде осъден от самите тях на смърт. Те казват за него: „Той е еретик, враг на държавата, на отечеството, на цялото човечество“. Фарисеите ходят на черква, палят свещи. Като минат край някоя черква, не я отминават, докато не се
към беседата >>

стимулъ, необходимость въ свѣта. Нѣма човѣкъ, който да нѣма нѣкакъвъ квасъ въ себе си, все е заквасенъ съ нѣщо. Злото не е въ това, че всѣки е заквасенъ, но важното е, какъвъ може да бѫде резултатътъ отъ този квасъ. Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса. Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини. Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“. Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте. Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо. И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на
към втори вариант >>

351. Сеятелят / Сѣятельтъ

има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално? – Ни най-малко. Не се лъжете от външността на нещата. Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на
към беседата >>

има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея. Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре. Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата. Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата. Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между
към втори вариант >>

352. Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ

„Ако не ядете, няма да имате живот в себе си“, всички щяха да разберат тая мисъл добре. Обаче, вметнатите думи „ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му“ пречат за разбирането на тоя стих. Сегашният живот, разгледан от човешко гледище, се състои от ред противоречия. Значи животът започва с противоречия и свършва с противоречия. Въпреки това хората не се спират върху тях, не ги взимат във внимание и търсят само положителното в живота. Тази е причината, дето се натъкват на големи мъчнотии. И младите, въпреки опитността на старите, пак не обръщат внимание на противоречията и търсят лесния път в живота. В това отношение децата – синът и дъщерята, представят положителна величина, а родителите – майката и бащата, представят отрицателна величина в живота. За да разбере живота, човек първо трябва да се справи с противоречията. Само те го заставят да мисли. Страданията, от какъвто характер и да са, заставят човека да мисли. Те са създали днешната култура, философия, поезия, наука, а в последно време – и трудовата повинност. Без страдания и мъчнотии трудовата повинност не съществува. Като се намериха в тежко материално положение, българите създадоха трудовата повинност. Богати и бедни, като се затрудниха, изпаднаха в противоречия. Това ги накара да приложат в действие труда. Бедният казва: „Добро нещо е трудовата повинност“. Богатият казва: „Роби ли сме, че трябва да изпълняваме трудова повинност? Какъв е тоя закон?“ Значи бедните са плюс,
към беседата >>

казано така: „Ако не ядете, нѣма да имате животъ въ себе си“, всички бихте разбрали тази мисъль много добрѣ. Но вмѣтнатитѣ думи – „ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, прѣчатъ за разбирането на този стихъ. Цѣлиятъ човѣшки животъ, разгледанъ въ кое и да е направление, седи въ редъ противорѣчия. Животътъ започва съ противорѣчия и свършва съ противорѣчия. Тѣзи противорѣчия сѫществуватъ въ свѣта, но въпрѣки това хората ги изключватъ отъ изчисленията си, не ги взиматъ въ внимание, а търсятъ само положителното въ живота, вслѣдствие на което се натъкватъ на редъ мѫчнотии. Въпрѣки всички опитности на майкитѣ и бащитѣ, въпрѣки всички горчивини, които сѫ изпитали, въпрѣки тѣхния моралъ, дѣцата имъ никога не взиматъ въ внимание противорѣчията, които се явяватъ въ живота, а се държатъ само за положителното. Въ това отношение дѣцата – синътъ и дъщерята, прѣдставляватъ положителна величина, плюсъ, а майката и бащата – отрицателна величина, минусъ. За да разбере човѣкъ живота, най-напрѣдъ трѣбва да разбере противорѣчията въ живота, защото само тѣ го заставятъ да мисли. Всички страдания въ свѣта, отъ каквото естество и да сѫ, тѣ сѫ заставили съврѣменното човѣчество да мисли, тѣ сѫ дали потикъ за създаване на днешната философия, поезия, музика, а въ най-послѣдно врѣме – и трудовата повинность. Безъ мѫчнотии нѣма трудова повинность. Българитѣ, като се намѣриха въ затруднено материално положение, като задлъжнѣха, намѣриха условия за прилагане трудовата
към втори вариант >>

353. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

на същата глава се казва: „Когато Той говореше, една жена от народа въздигна глас и рече Му: „Блажена утробата, която те е носила, и съсъците, които си сукал“. Христос отговори: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. – „Пази“ означава изпълнява. Силата на кой и да е композитор, артист, виолонист, художник, скулптор или какъв и да е друг се заключава не в заченатата идея в ума му, но в реализирането и изпълнението на тая идея. Всички вие сте богати на идеи. Няма нито един от вас, който да не е богат на идеи. Някой мисли, че, ако започне да говори за идеите си, нужни му са години. Всъщност, като държи две–три беседи, всичкият материал се изчерпва. Идеите не се изчерпват, но формите, чрез които се проявяват, се изчерпват. Всеки човек може да излюпи по 600 пиленца, но всеки не може да ги отхрани и отгледа. Въпросът за идеите, сам по себе си, е прост; важно е, как да се отглеждат и отхранват тия идеи. И тъй, не е достатъчно само да се зачеват мисли, чувства и желания; нужно е те да се реализират и приложат. Реализирането или изпълнението на една идея, както и отлагането ѝ, произвеждат два различни резултата. Характерът на човека укрепва при изпълнението на каква и да е идея, а отслабва при отлагането ѝ. Неизпълнението на идеите произвежда обратни действия върху човешкия характер. Какъв ще се родиш в бъдеще, това зависи от сегашния ти живот. Някой казва: „Как бих желал да съм гений, или велик човек!“ – Да, но гениите, великите хора не са пилци, които се
към беседата >>

и да е композиторъ, артистъ, виолонистъ, художникъ, скулпторъ или какъвъ и да е човѣкъ стои не само въ заченатата идея въ ума му, въ даденъ моментъ, но въ изпълнението, реализирането на тази идея. Всички вие сте богати на идеи. Нѣма нѣкой отъ васъ, който да не е богатъ на идеи. Много пѫти си мислите, че ако започнете да говорите за идеитѣ, които ви пълнятъ, ще ви сѫ потрѣбни години, но въ сѫщность, държите 2–3 бесѣди и всичкиятъ ви материалъ се изчерпва, т.е. като идеи той не е изчерпанъ, а само като форми, въ които се реализирва. Всѣки отъ васъ може да излюпи по 600 пиленца, но въпросътъ е да ги отхрани, да ги отгледа, а не само да ги излюпи. Въпросътъ за идеитѣ повидимому е простъ, но важно е излюпването и отхранването на пилетата. И тъй, всички ваши заченати мисли, желания и благородни стремежи, не трѣбва само да се заченатъ, но и да се реализиратъ, да се изпълнятъ. Различието между реализирането или изпълнението на една идея и нейното отлагане, произвеждатъ два противоположни резултати. Характерътъ на човѣка закрѣпва въ изпълнението на каква и да е идея, а отслабва, когато се отлага изпълнението на идеята. И тъй, неизпълнението на идеитѣ иматъ обратни удари върху характера на човѣка. Какъвъ ще се родишъ за въ бѫдеще, това зависи отъ сегашния ви животъ, защото гениитѣ, великитѣ хора, които се явяватъ въ свѣта, не сѫ пилци, които сега се излюпватъ. Нѣкой казва: „Какъ бихъ желалъ да съм гений, великъ човѣкъ!“ – Да, но трѣбвало е да работишъ въ миналото си
към втори вариант >>

354. Огнената пещ / Огнената пещь

общество се дава угощение или банкет, всички гости се интересуват от банкета, но най-важното нещо на трапезата е менюто. Всеки иска да види какво меню ще се сложи на трапезата. Всички разговори се съсредоточават около банкета. Може да се говори за политика, за обществен строй, за финанси, но скритата цел на разговора е менюто: как е сготвено, какъв ефект ще произведе върху благоутробието на присъстващите. Менютата са от различни качества. Някога менюто е хубаво, добре приготвено, има много неща за ядене. Някога менюто не е добре приготвено. В прочетената глава се предава един, повидимому, исторически разказ в преносен смисъл. Трима младежи имали особено убеждение, от духовен характер, което не се съгласявало с убежденията и вярванията на тогавашните хора. За наказание те били хвърлени в огнената пещ. Ще кажете, че това е станало във варварските времена. – И днес става същото. Светът не се е изменил много. Ако днес някой се осмели да наруши основния закон на държавата, веднага ще се намери в участъка, в затвора, даже и в нагорещена огнена пещ. Така постъпват не само с тия, които се отклонили от общите политически възгледи, но и с ония, които се отличават от своите събратя по религиозните си убеждения и вярвания. И те ще се намерят в огнената пещ. Всеки може да бъде хвърлен в пещта. Мъжът може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си – всички хора се пържат в тая пещ. Аз разглеждам думата „пещ“ в широк смисъл. Който има убеждение, ще
към беседата >>

общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто. Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине. Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ. Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество. Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено. Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически разказъ, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль. Трима мѫже имали убѣждения повече отъ религиозенъ, а не духовенъ характер, затова убѣжденията имъ не се схождали съ убѣжденията, вѣрванията, съ тогавашния строй, съ тогавашнитѣ нареждания. Вслѣдствие на това тѣзи мѫже били хвърлени въ огнената пещь за наказание. Ще кажете, че това е станало въ онѣзи варварски врѣмена. Не, и днесъ става, свѣтътъ не се измѣнилъ много. Ако днесъ нѣкой наруши основния законъ на държавата, може да се намѣри въ участъка, въ нѣкое подземие долу, може да се намѣри въ тази гореща огнена пещь. Така постѫпватъ не само съ този, който се е отклонилъ отъ другитѣ въ политическо отношение, но ако нѣкой отъ васъ е вѣрующъ и убѣжденията му не се съвпадатъ съ убѣжденията на неговитѣ събратя въ обществото и той ще се намѣри хвърленъ въ тази пещь. Всѣки може да ви хвърли въ пещьта. Мѫжъ може да хвърли
към втори вариант >>

355. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ

хвърлят Данаил в рова на лъвовете.“ Тоя цар бил приятел на Данаил. Прочетете цялата глава да видите как е станало това. Във връзка с прочетения стих от книгата на Данаил ще прочета 5-ти стих от първата глава на Евангелието от Йоан: „И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе“. Съвременните културни хора, в каквото положение и да се намират, се нуждаят от правилно разбиране на живота. Не е достатъчно само едно външно разбиране. Не е достатъчно само да кажеш, че разбираш. От разбиране до разбиране има разлика. Аз говоря за онова разбиране, което е в сила да създава и гради. Аз говоря за онова знание, което внася ред и порядък в света, което внася хармония между хората. Мнозина се спират върху думата „знание“ и казват, че според апостол Павел знанието възгордява. Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“. Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява. Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните. Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност. Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците. Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и
към беседата >>

заповѣдалъ да хвърлятъ Данаила въ рова на лъвоветѣ, билъ неговъ приятель. Ако обичате, прочетете цѣлата глава. Въ свръзка съ прочетения стихъ отъ Данаила, ще взема и 5-ти стихъ отъ 1 глава на Евангелието на Йоана: „И видѣлината свети въ тъмнината; и тъмнината я не обзе“. На съврѣменнитѣ културни хора, въ каквото положение и да сѫ, на всички е необходимо едно ново, правилно схващане за живота. Не е нужно само едно умствено схващане да кажемъ, че разбираме, защото отъ разбиране до разбиране има разлика. Азъ говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори. Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява. Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ. Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си. В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. Слѣдъ това започватъ да
към втори вариант >>

356. Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта

свят празнува „Великден“. Тая година, по една случайност, има два Великдена. Единият наричат Великден на богатите, а другият – Великден на сиромасите. Не зная защо богатите трябва да имат Великден. Ако ме питат защо богатите имат Великден, казвам: Богатите имат Великден, за да ги освободи Бог от богатството. Най-голямото зло за богатите е парата. Значи богатият празнува Великден, за да се освободи от излишното богатство: ако е затлъстял, да падне малко тлъстината му; ако сърцето му е затлъстяло, да се освободи малко от мазнините. Лекарите знаят какво е влиянието на мазнините върху организма. – Защо бедните празнуват Великден? – За да се нахранят добре. Всичко става все за ядене! Великден има отношение към възкресението. Всеки иска да се освободи от нещо, да възкръсне. Бедните искат да се освободят от материалното робство. Сега, за да разберете двата Великдена, трябва да живеете и с богати, и с бедни. Изкуство е да можеш да живееш и с богати, и с бедни. Ние не се интересуваме от въпроса как е възкръснал Христос; не се интересуваме от гробове. За нас е важна основната идея вложена във възкресението. И да е разпнат Христос, и да е в гроба, това не ни интересува. Когато иска да се жени, момъкът не се интересува от това, де се е родила момата и в коя къща живее. Той се интересува от момата и от любовта ѝ към него. Къщата е второстепенно нещо. Обаче, съвременният културен свят дава по-голямо значение на къщата и на гробищата, отколкото на живите
към беседата >>

християнски [свѣтъ] празнува „Великъдень“, но тази година по една случайность има два „великдена“. Единиятъ „великъ день“ го наричатъ „Великъ день“ на богатитѣ, а другиятъ – на сиромаситѣ. Азъ не зная защо богатитѣ хора трѣбва да иматъ„великъ день“. И ако биха ме попитали, защо богатитѣ иматъ „великъ день“, ще кажа, че то е за да ги освободи Господь отъ богатството, защото най-голѣмото зло за богатитѣ сѫ паритѣ. И тъй, богатиятъ трѣбва да празнува „великъ день“, за да се освободи отъ богатството, ако е затлъстѣлъ, да падне малко шкембето му, ако сърцето му е затлъстѣло, да отпаднатъ малко отъ мазнинитѣ му. Ако не вѣрвате въ това, попитайте лѣкаритѣ, ще ви кажатъ какво влияние иматъ мазнинитѣ върху жизненитѣ органи на организъма. Ако ме попитатъ, защо бѣднитѣ празнуватъ. – За да се нахранятъ, гладни сѫ. Все за това ядене! Но въ яденето има допирни точки. Богатитѣ търсятъ възкръсение, но Христосъ е освободенъ отъ онѣзи стари идеи, които човѣчеството държи отъ робството. Бѣднитѣ, които сѫщо искатъ да празнуватъ „великдена“ и тѣ искатъ освобождение. Отъ какво? – Отъ материалното робство. Сега, за да може да разберете тѣзи два „великдена“, трѣбва да живѣете и съ богати и съ сиромаси. Най-голѣмо изкуство е да знаешъ да живѣешъ съ богатъ човѣкъ и да знаешъ да живѣешъ съ сиромахъ човекъ. Ние не се нуждаемъ отъ да разглеждаме въпроса, какъ е възкръсналъ Христосъ, ние за гробове не се интересуваме, важна е основната идея, която е вложена. И да е разпнатъ
към втори вариант >>

357. Изтълкувай ни тази притча

притча.“ Аз взимам един стих, на който съдържанието е неизвестно. Христос е говорил върху много въпроси, но това, което трябва да се тълкува, го няма в Евангелието. Притчата, за която става въпрос, я няма. Каква е тая притча? Тук математиците имат думата. Те се занимават с неизвестни величини, т.е. те разкриват тайните. Дай на математика най-загадъчните въпроси, но като работи върху тях четири–пет месеца, все ще изкара нещо. Каквито числа да му дадеш, все ще ги съчетае по някакъв начин. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча. Аз ще разгледам само една притча – най-важната. Според мене най-важната притча е самият живот. Как е произлязъл, какво е било началото му, коя е негова майка и кой
към беседата >>

15 стихъ отъ прочетената глава. „Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“ Взимамъ единъ стихъ, на който съдържанието е неизвѣстно, защото Христосъ е говорилъ много работи и туй, което трѣбва да се тълкува, нѣма го въ Евангелието написано. Онази притча, за която е въпросъ, нѣма я. Каква е тази притча? Въ това отношение математицитѣ иматъ думата. Тѣ се занимаватъ все съ неизвѣстни работи въ свѣта, т.е. тѣ разкриватъ тайни. Дай на единъ математикъ най-загадъчнитѣ работи, като седне 4–5 м. да работи, все ще извади нѣщо отъ тѣзи числа. Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“ Азъ ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско?“ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема?“ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча. Азъ ще разгледамъ само една, а има и още много други. Най-важната притча въ
към втори вариант >>

358. Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия

наведе долу и пишеше на земята.“ Всички велики работи стават в безмълвие и на тайно. Великите въпроси, великите мисли и великите чувства се раждат в мълчание. Христос дойде на земята да извърши едно велико дело. „Той се наведе долу и пишеше на земята.“ „И доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха насред, казаха Му: „Учителю, тая жена биде хваната в самото дело, като прелюбодействаше. А в закона Мойсей повели нам, които са таквиз, с камъне да ги убиваме. А ти що казваш?“ Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. Той разрешаваше един велик закон, трябва ли да се убие жената и, ако се убие или осъди, по какъв начин да стане това. Като разреши въпроса, изправи се и рече: „Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък на нея“. Изводът, който можем да направим от тоя разговор, е, че съдиите трябва да бъдат безгрешни хора. Ако ме питате защо хората страдат, защо животът им не върви добре, отговарям: Защото съдиите са грешни хора. Какво благо ще донесе за народа си съдията, който се подкупва с пари или от общественото мнение? Може ли народът, чиито съдии са подкупни хора, да благува? – Никога! Следователно, оня, който заема пост съдия, трябва да съди според учението на Христа. Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш. Камъните ще паднат върху тебе без да те наранят. Сега се качват на власт хора пълни с грехове и, като те бият с камъни, нараняват те. В съденето на
към беседата >>

наведе долу и пишеше на земята.“ Всички велики работи въ безмълвие и въ тайна ставатъ. Великитѣ въпроси, великитѣ мисли, великитѣ чувства, всичко това въ мълчание се заражда. Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята. Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше. А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме. А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ?“ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това. И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“ Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни. Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни. Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ? Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ. А сега се
към втори вариант >>

359. Път на мисълта

минава през три среди: материална, субстанциална и есенциална, т.е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят, дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Този е пътят на Божествените мисли, които слизат на физическия свят. Няма Божествена мисъл, която, при слизането си на физическия свят, да не се изопачи, да не изгуби своята чистота. Това се дължи на изопачените човешки умове и сърца. Щом се изопачи мисълта, хората се сблъскват в своите интереси. И наистина, в което общество или в който дом влезете, навсякъде виждате сблъскване. Рядко ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са идеални, дето няма сблъскване. Ето защо, започнете първо да изучавате материалния свят. Щом изучите този свят, лесно ще изучите духовния. Една от задачите на човека е да изучи отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и ученика, съдията и подсъдимия и т.н. Много отношения има между хората на физическия свят. Като се говори за изопачения човешки ум и човешко сърце, за оправдание, хората казват, че кармата ги заставя да се проявяват така. Смешно е да се мисли, че кармата определя човешкия живот. Човек сам създава кармата. Невъзможно е това, което си създал, да определя насоката на твоя
към беседата >>

360. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване

с едно просто аритметично действие – събиране. Математиците казват, че, ако събираемите са еднакви числа, имаме действието умножение. Ако при умножението множителите са равни, имаме действието степенуване. Значи, за да се съберат двама души на едно място, те трябва да бъдат различни. Ако не са различни, не могат да се съберат. Събирането и умножението са два противоположни процеса. От събирането произлиза умножението, а от умножението – степенуването. Когато искате да разрешите един въпрос по закона на събирането, страните на това действие, или събираемите, трябва да бъдат различни. С други думи казано: никога не може да съберете двама мъже или две жени на едно място; обаче, един мъж и една жена всякога може да съберете на едно място. И Господ започва със събирането. Понеже се знае, че от събирането произлиза умножението, казваме, че децата, като се раждат, водят към умножение. Те постепенно се умножават. Децата в семейството трябва да бъдат равни. Наистина, равни множители може да има само в умножението. Тогава умножението се превръща в степенуване: 5 по 5 по 5 = 53. Това действие наричаме в живота повдигане на човека в по-висока степен. Сега, да пристъпим към предмета. Животът, сам по себе си, е велика задача, която може да се разреши чрез събиране, изваждане, умножение и деление. Първо се започва със събиране и умножение. После пристъпваме към останалите две действия – изваждане и деление. Всички сте изучавали тия действия, но не сте проникнали в тях
към беседата >>

едно просто математическо опредѣление. „Въ дѣйствието събиране, събираемитѣ сѫ различни“, казватъ математицитѣ. Ако двѣтѣ събираеми сѫ равни, имаме умножение. Ако множителитѣ на едно произведение сѫ равни, имаме степенуване. Значи, за да се събератъ двама души на едно мѣсто, трѣбва да сѫ различни, щомъ не сѫ различни, никога не може да имате събиране. Имайте прѣдъ видъ, че събирането и умножението, това сѫ два различни процеса. И повечето математици казватъ, че отъ събирането произлиза умножението, а отъ умножението произтича степенуването. Слѣдователно, когато вие искате да разрѣшите единъ въпросъ по закона на събирането, събираемитѣ или тъй да ги кажемъ странитѣ на това равенство или на това дѣйствие трѣбва да бѫдатъ различни. Вие не може да съберете двама мѫже на едно мѣсто, по никой начинъ, не може да съберете и двѣ жени на едно мѣсто, но единъ мѫжъ и една жена може да ги съберете. Слѣдователно, мѫжътъ и жената започватъ съ първия процесъ, понеже се различаватъ. И Господь започва съ събирането. Законътъ казва, че отъ събирането произтича умножението. И тъй е. Дѣцата, които се родятъ въ този домъ, към кой процесъ спадатъ? – Къмъ умножението, тѣ се умножаватъ. Слѣдователно, тѣ трѣбва да бѫдатъ равни. Равенство може да има само въ умножението. Но за да се подигне човѣкъ на едно по-високо равнище на степенуване, тогава множителитѣ, които произвеждатъ произведението, трѣбва да бѫдатъ равни. Сега да пристѫпя къмъ прѣдмета. Животътъ самъ по себе си е една велика
към втори вариант >>

361. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

разумния живот всяка форма предизвиква съответна идея. Когато говорим за ангел, в нашия ум се ражда идея, съответна на дадената форма. Когато се говори за човека като форма, и тя създава в нас съответна идея. Значи всички форми на физическия свят предизвикват съответни идеи в умствения свят, които точно отговарят на формите. Обаче, на физическия свят не е така. В една красива форма може да се налее отрова, може да се налее и нектар. Формата не отговаря всякога на съдържанието. В Божествения свят е обратно: съдържанието, вляно в формата, отговаря всякога на нейния смисъл. С други думи казано: В Божествения свят между формата, съдържанието и смисъла всякога има тясна връзка. Те се предизвикват едно от друго по закона на асоциацията. Следователно, когато се говори за разумен живот, подразбираме прилагане на законите. Те се спазват само при абсолютна чистота. – Какво представя чистотата? – Среда, в която формите се движат с най-малка съпротива. Колкото съпротивата е по-голяма, толкова и отклонението е по-голямо. Това определя и отношението между действието и противодействието. Затова, именно, нашите идеи и разбирания за живота са различни. Това е велик закон, върху който ще почива възпитанието на бъдещото поколение. Никаква религия и наука, никакъв обществен строй, никакво възпитание, никаква култура не могат да се поставят на здрава основа без вътрешно разбиране законите на живота. И тъй, фактът, това е формата на нещата; законът, това е съдържанието, а
към беседата >>

съзнателния или въ разумния животъ прѣдизвиква съотвѣтна идея. Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма. Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма. Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ. Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ Божествения свѣтъ е друго. Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание. Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията. И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а законътъ може да се спази само при една абсолютна чистота. Чистотата, това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление. И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо. Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна. И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни. Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ
към втори вариант >>

362. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот

първо, необходимо условие за преминаване в духовния и Божествения живот. При изучаването на духовния живот има три среди, през които минава Божествената мисъл. В научна форма бих казал, че тя минава през материална, субстанциална и есенциална среди. Или през стомаха, през белите дробове и през мозъка. Много ваши мисли минават през стомаха, много ваши мисли минават през белите дробове и през мозъка и след като минат през мозъка, те влизат през астралното тяло в астралния свят. И в астралния свят пак ще минат през три среди. От астралния свят ще влязат в света на Мъдростта, т.е. в менталния свят. И тук ще минат пак през три свята. Като напуснат менталния свят, ще минат в причинния свят. Като влязат в причинния свят, пак ще минат през три среди. Другите среди са почти недостъпни за вас, не само за вас, но и за всички учени хора. Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени. Няма Божествена мисъл в материалния свят, която да е чиста. Тя е изопачена, изкривена по причина на човешките умове, по причина на човешките сърца. Вследствие на това изопачаване между хората има различни интереси. Вследствие на това изопачаване на Божествените мисли иде това стълкновение сега в света, стълкновение, което е тъй осезателно, че няма дом, в който да не се проявява. Рядко ще намерите общество или дом, духовни и религиозни, дето да има приблизително това идеално проявление. Именно вие трябва да се застъпвате да изучавате не духовния, а
към беседата >>

363. Двете жени / Двѣтѣ жени

заедно да мелят.“ Значи и двете ще бъдат на мелница. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това са иносказателни, символични изречения, чрез които се изразява висшият, т.е. Божественият живот. С думи тоя живот не може да се предаде. Единствената реалност в света е съзнателният живот, който се проявява чрез светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. В живота, като проява, се включва животът на всички живи същества: на млекопитаещите, на рибите, на птиците, на растенията. При това всяко живо същество има стремеж да запази своя живот. Интересно е, че когато се говори на съвременните хора за Божествения живот, те казват, че в него няма никакво съдържание и смисъл. Затова мнозина казват: „Няма да водя калугерски живот“. Те мислят, че калугерският живот е Божествен. – Не е така. Калугерският живот е обикновен. Ако калугерите мислят, че са образец на Божествения живот, те се самозаблуждават. Техният живот е посмешище на Божествения. Често се казва: „Няма да стана калугер, ще живея като хората“. – Как живеят хората? Вие знаете това. Знаете как живеете и вие. Няма да ви описвам живота на хората, нито вашия, но ще ви разкажа какво е говорил един гръцки поп на слушателите си. Преди да започне проповедта си, гръцкият поп се обърнал към слушателите си с думите: „Знаете ли какво ще ви говоря?“ – „Знаем.“ – „Щом знаете, нищо няма да ви кажа.“ – „Не, не знаем.“ – „Щом не знаете, пак нищо няма да ви говоря.“ – Това е извъртане на истината. В известно
към беседата >>

наедно да мелятъ“ – значи на мелницата ще бѫдатъ. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това сѫ иносказателни изречения, т.е. висшиятъ животъ, Божествениятъ животъ може да се разбере, само чрѣзъ символи. Той е абсолютно недостѫпенъ да са опише, да се поясни съ думи. Азъ съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е животътъ, т.е. съзнателниятъ животъ, животъ, въ който има мисъль, животъ, който е придруженъ съ чувства, животъ, въ който има благородни подвизи. Земята е пълна съ разни видове отъ живота: вълкътъ има свой животъ, рибитѣ, буболечкитѣ, птицитѣ, пеперудитѣ си иматъ свой животъ, растенията си иматъ свой животъ и т.н., всички си иматъ свой животъ, всички иматъ желание да запазятъ този животъ. Но интересно е, когато започнешъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за Божественъ животъ, тѣ мислятъ, че въ този Божественъ животъ нѣма никакво съдържание, никакъвъ смисълъ. И всѣкога казватъ тъй: „Е, азъ нѣма да живѣя калугерски животъ?“ И тѣ мислятъ, че калугерскиятъ животъ е Божественъ. Ни най-малко! Калугерскиятъ животъ, това е най-долниятъ животъ. Ако нашитѣ калугери ще ни служатъ да прѣдставятъ Божествения животъ, това е едно посмѣшище. И често ние казваме: „Нѣма да живѣя калугерски животъ, ще поживѣя малко, както живѣятъ хората въ свѣта.“ Е, какъ живѣятъ хората въ свѣта? Сега нѣма да ви описвамъ, вие знаете какъ живѣятъ хората въ свѣта, пъкъ и вие какъ живѣете знаете. Нѣма защо да ви разправямъ това, а ще бѫда като онзи гръцки
към втори вариант >>

364. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

има две важни положения: Исус, Който минавал, и Матей, който седял на своята митарница. Аз разглеждам света като митарница, в която всички хора седят и митарстват. Те са чиновници в тази голяма митарница. Каквито и да са те, каквото положение и да заемат, всички работят с известни материали. В цялата митарница има взимане и даване. Какво представя митарницата? – Учреждение, в което влизат и излизат различни стоки. Така те донасят известни приходи на митарницата. Това е външната работа на митарницата. И човек сам за себе си е митар. И в него постоянно влиза и излиза нещо. Вратата на тази митарница е човешката уста, от която някога излизат много хубави работи, а някога – много лоши. „Минаваше Исус оттам“ – един обикновен човек, без никакво обществено положение, без никакво звание. Той каза на митаря: „Ела след мене!“ Матей напуска митарницата и тръгва след Исус. От гледището на съвременните културни хора така може да постъпва само осигуреният човек. Само той може да напусне работата си и без да очаква някакво благо да тръгне след Исус – човек, който проповядва някакво учение. Защо и за какво напуска митарницата, не се знае. Казвате: „И нашите дъщери и синове така напускат домовете си“. – Наистина и синовете, и дъщерите ви напускат домовете си, но официално. За да вземат дъщеря ви, ще дойдат кумове, сватове, ще ви калесват, ще се разговарят с вас, ще се пазарят – едно долу, едно горе, ще правят договори и най-после ще се съгласите да пуснете своя митар, който е
към беседата >>

положения въ този стихъ: Исусъ, Който минавалъ и Матей, който стоялъ на своята митарница. Азъ взимамъ цѣлия свѣтъ като една митарница, въ която всички хора стоятъ и митарствуватъ. Всички хора сѫ чиновници на тази голѣма митарница. Каквито и да сѫ тѣ, каквото положение и да заематъ, всички боравятъ съ извѣстни материали, взимане-даване има въ тази митарница. А що е митарница? – Извѣстни стоки, който влизатъ и излизатъ изъ митарницата навънка и ѝ донасятъ приходи. Това е външната страна. Но човѣкъ самъ по себе си и той е митарь, въ него постоянно влиза нѣщо. По нѣкой пѫть много хубави работи излизатъ изъ неговата уста, но по нѣкой пѫть излизатъ и много лоши работи. Минава Исусъ – единъ обикновенъ човѣкъ, безъ положение, безъ никакво звание и казва на митара: „Ела слѣдъ мене!“ Той напуща митарницата и отива слѣдъ него. Отъ гледището на съврѣменнитѣ културни хора това могатъ да го вършатъ само хора идиоти, т.е. хора, на който положението е осигурено, само тѣ могатъ да си напуснатъ работата, че миналъ нѣкой си Исусъ, който проповѣдвалъ нѣкакво учение, безъ никакво благо. Не може да се разбере защо и за какво може да се напуща митарницата. Но ще кажете: „Та и нашитѣ дъщери днесъ напущатъ домоветѣ ни.“ Да, напущатъ ги, но по-официално. За вашитѣ дъщери ще дойдатъ кумове, сватове, ще има калясване, ще има разговоръ, едно долу, едно горѣ, та това, та онова, договоръ ще има и най-послѣ ще рѣшите да пуснете вашия митарь, който е стоялъ въ дома ви, понеже вече е ненуженъ
към втори вариант >>

365. Влиянието на хармонията в живота

което съм ви казал, трябват упътвания Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате, или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката, тя може да бъде 1/2 нота или 1/4, или 1/8, или 1/16 Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът, и определите какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по реда на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: "Аз така мисля, аз иначе мисля" Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ, и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние. Вие се качвате на това петолиние и казвате: "Знаете ли, че аз съм на особено мнение?". "Аз" значи да произведете тези вибрации, които съответстват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, те.
към беседата >>

366. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость

Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала. Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид. Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е. предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата. Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа. По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството. Публиката, т.е. мнозинството, е слушало, за да създаде речта. То представя определенията и допълненията на речта. Обаче, изречението може и без определение и допълнение. „И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря
към беседата >>

вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма. Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота. Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта. Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта. Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може. Хората, безъ да влѣзатъ въ дълбокия смисълъ на онзи великъ законъ, който регулира нѣщата, тѣ си въобразяватъ това, което не сѫществува, тѣ си въобразяватъ, че иматъ въ себе
към втори вариант >>

367. Възпитание на човешката воля

дам някои основни правила за възпитанието на човешката воля. Туй, което досегашните педагози са говорили по този въпрос, както и техните методи, не са обосновани. Човек трябва да има воля. В какво трябва да седи човешката воля? Човешката воля може да се изрази само в контролиране на нашите удове. Човек, който не може да контролира своите удове, няма разумна воля. Следователно затова Бог е създал тялото на човека – за да развие у него волята. Ако човек няма тяло, не може да прояви никаква воля. Не мислете, че вашата воля ще се прояви извън вашето тяло. Някой ще каже: „Но как се проявява човешката мисъл?“ Виждали ли сте какво нещо е човешката мисъл? Когато аз си подвижа ръката, това е една реализирана мисъл. Мисълта – това е една форма, едно движение на тялото в известно направление. Ако туй движение е правилно проявено, то и мисълта е правилна. Например, когато искаме да погладим някого, да изкажем едно хармонично чувство, ние го погалваме леко по главата и казваме: „Моето пиленце!“ Това е едно хармонично движение. Когато искаме да изразим някое негодувание, казваме: „Пф!“ – пръхтим и широко разтваряме ръцете си. Значи туй е безволие. И всякога онези сили, у които волята не е разумна, избухват моментално, а онези, у които съзнанието се проявява, тези движения са пластични. Следователно всички трябва да се стремите да имате пластични движения на всичките си удове и мускули, да не изглеждат като дресирани. Трябва да се върнем към първоначалните Божествени движения.
към беседата >>

368. Гимнастически упражнения

движение ще броите бавно и ритмично до шест; при колениченето коляното едва се допира до земята. Първо упражнение Двете ръце са разтворени отстрани на тялото на височината на раменете с длани надолу и така се задържат до края на упражнението. Десният крак се изнася малко напред и се коленичи на лявото коляно; тялото се изправя, левият крак се изнася напред и се коленичи на дясното коляно, след което тялото се изправя. Изнася се десният крак напред, коленичи се на лявото коляно, изправя се тялото. Връщане: десният крак отстъпва назад и се коленичи на дясното коляно; тялото се изправя; левият крак отстъпва назад и се коленичи на лявото коляно; тялото се изправя; десният крак отстъпва назад и се коленичи на дясното коляно. Тялото се изправя, десният крак се поставя до левия и ръцете се отпускат. Второ упражнение Двете ръце са разтворени отстрани на тялото на височината на раменете с длани навън и се изтеглят назад. Десният крак се поставя напред, коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спускат надолу с длани обърнати напред и пръсти леко свити, като за гребане. Тялото се изправя и същевременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с длани обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред, коленичи се на дясното коляно, като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин, като още веднъж се изнася
към беседата >>

369. Пробуждане на колективното съзнание

тъй добри да ме изслушате, аз няма да говоря дълго. На умния човек не трябва да се говори дълго, малко трябва да му се говори, но разумно и разбрано. Понеже вие имате моите почитания и уважения, аз искам да ви говоря кратко и разбрано като на разумни. Животът на Земята е музика. Този Живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: някой път върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както скръбта се изразява; а друг път върви по една хроматическа гама, в която влизат първите две гами. Това са три велики методи, три велики закони, които регулират живота ни. Когато не разбираме дълбокия вътрешен смисъл на Живота, ние се спираме върху маловажните неща и се запитваме защо Животът е така устроен, а не другояче. Имайте предвид, че аз поддържам онзи положителен възглед на една опитна наука в Живота, която сме проверили деветдесет и девет пъти и в нас няма една сто милионна част съмнение в това, което говорим. Съмнението е признак на невежество в света. Не казвам, че невежеството е лошо, но то е процес на развитие. Всички малки деца, които се раждат, са невежи, тяхното съзнание трябва постепенно да се пробужда и развива. И тъй, човешкото съзнание (да се изразя на един строго научен език) минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на Живота, субстанциалната страна включва законите на Живота, а материалната
към беседата >>

370. Сутрешен наряд, 19 август / Утринна беседа

като Божията Любов – само Божията Любов е Любов. (три пъти) 2. Добрата молитва. Следващите три стиха всеки ще прочете сам по един път, а след това ще ги прочетат всички заедно на глас три пъти: 3. „И ходете в Любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе си за нас като принос и жертва на Бога в благовонно ухание.“ (Послание към ефесяните 5:2) 4. „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша, защото вие сами сте научени от Бога да имате Любов един към друг.“ (Първо послание към солуняните 4:9) 5. „Защото в Исуса Христа нито обрязването, нито необрязването има някаква сила, а вярата, която действа с Любов.“ (Послание към галатяните 5:6) Постарайте се да възприемете тази мисъл в себе си, защото ние се намираме пред един жив свят и действаме не само по форма, но и по съдържание и по смисъл. 6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: Няма Мъдрост като Божията Мъдрост – само Божията Мъдрост е Мъдрост. Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи. 7. Благославяй, душе моя, Господа! 8. Ще коленичим с дясното си коляно на земята, а лявото ще издигнем нагоре, към Бога, и ще отправим тайна благодарствена молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и Който иде да поправи света. Бог да пребъдва през цялата следваща година в нас и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрешим всички обществени и духовни въпроси. Сам Господ на Любовта да се всели в нас. Любовта е, която
към беседата >>

371. Закон на съвършенството

48-и стих от прочетената глава, понеже той принципиално засяга живота. Христос казва: „Бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен Отец ваш, Който е на небеса.“ Тук думата съвършен се употребява не наследствена смисъл, а в смисъл на човешката воля. Човек може да бъда съвършен, когато иска, т.е. когато иска, той може да прави Добро. Който иска да прави Добро, той е съвършен, а който не иска да прави Добро, не е съвършен; който мисли правилно, той е съвършен, а който не мисли правилно, той не е съвършен; който чувства правилно, той е съвършен, а който не чувства правилно, той не е съвършен. Съвършен в действия, съвършен в мисли, съвършен в чувства. Можем всякога да имаме красиви чувства, красиви мисли, красиви действия. Значи философията, според която мислим, че трябва да се усъвършенстваме, подразбира да използваме правилно всички условия, които Бог ни е дал. Това се разбира под съвършенство, а не че всеки момент можем да станем съвършени. Не, ние трябва да спазваме закона за съвършенството, който съществува в Природата. Тя е най-добрата учителка и всеки, който се е отдалечил от нейните методи, всеки, който се е отдалечил от нейните поучения, е забатачил в една дълбока тиня. Той е влязъл в тинята на живота и такъв човек никаква религия, никакво учение не може да го избави. Когато търговецът са забатачи, явява се дяволът и създава сегашните полици, дава кредит на онзи, който е пред фалит. Той пък отпуска кредит на друг, вторият – на трети, и един ден с него
към беседата >>

372. Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси

Природата е само за ония, които не бързат, а ония, които бързат, падат в пъкъла. Вие мислите, че ще изгубите нещо и затова винаги бързате да заемете първите места, не сте дисциплинирани. Който почне да се увлича, той няма воля, затуй трябва да ви поставят на бойното поле при пръскане на гранатите, за да видите колко воля имате. Един войник например върви тихо и спокойно. Туй показва присъствие на духа, или човек, който има воля. Някои хора минават с озъртания, а други минават тихо и спокойно. Изберете помежду си десет жени и десет мъже, добри гимнастици, които да направят упражненията, за да се усвоят добре от всички. Внимавайте как се правят те ритмически! Това не са обикновени упражнения, а упражнения, които се правят според законите на Природата. Ако ги правите така, ще имате полза. Всички упражнения следват известен закон. Ние ще се постараем да схванем закона, доколкото той може да става ритмически. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях. Когато застанете на един крак, да няма никакво клатушкане, колебание, защото това показва едно нервно състояние. Всяко колебание е един симптом, че има известни елементи, които са извън вашето естество, и с които трябва да се справите. Това не е недостатък на вашето естество, а показва, че има известни спънки, срещу които трябва да вземете мерки. Нали знаете анекдота за онзи готвач, който сготвил една патица за своя господар и като се опекла, изял единия ѝ крак. Господарят го запитал:
към беседата >>

373. Сутрешен наряд, 20 август

мотото, което ще произнасяте всеки неделен ден сутрин през цялата година, и то преди молитвата. Този закон е много естествен. Кога иска детето хляб от майка си? Нали след като се събуди? Значи това е една молба. Мотото е свързано с молитва – не може без молитва. Значи молитвата считаме като връзка, която ще ни съедини с Бога. Ако няма Любов, не може да произнасяме това мото. Ние може да го произнасяме сутрин, на обед и вечер преди молитва, но само неделен ден. Абсолютно никакво отклонение, това или онова – нищо повече: само три пъти и то неделен ден! Сега нека се разберем. Като казвам неделен ден, разбирам че той е ден на почивка. В света има само един неделен ден. Под неделен ден разбирам само деня, когато сме в Закона на Любовта. Само тогава имаме право да произнасяме това мото, а друг ден, даже и да иска човек да го произнесе, не може. Вечерно време не се чете на тъмно, нали? Чете се на светло. Неделята подразбирам само вътрешния закон – това е Денят на Любовта и на почивката или съботният ден, а всички други дни са разклонения на този ден, те са части от този ден. Сега да не влиза в ума ви мисълта дали не може и през другите дни мотото да се произнася. Няма да питате защо и за какво – никакво философстване! Аз виждам, че за да се заглади нещо, притурят към даденото това-онова, но няма какво: на Божиите работи нито се притуря, нито се
към беседата >>

374. Общи упражнения

Завет по следния ред: Софиянци ще започнат от Евангелието на Йоана. Търновци ще започнат от Послание до римляните. Бургазлии ще започнат от Евангелието на Матея. Сливенци ще започнат от Евангелието на Марко. Русенци ще започнат от Евангелието на Лука. Варненци ще започнат от Първо послание до коринтяните. Пловдивчани ще започнат от Второ послание до коринтяните. Казанлъчани ще започнат от Посланието до евреите. Старозагорци ще започнат от Посланието до галатяните. Айтосци ще започнат от Първо послание на апостол Петър. Ямболци ще започнат от Второ послание на апостол Петър. Шуменци ще започнат от Посланието на апостол Яков. Новозагорци ще започнат от Посланието на апостол Юда. Панагюрци ще започнат от Първо послание до солуняните. Свищовци ще започнат от Второ послание до солуняните. Севлиевци ще започнат от Посланието до колосяните. Габровци ще започнат от Първо послание на апостол Йоан. Карнобатци ще започнат от Второ послание на апостол Йоан. Еленчани ще започнат от Трето послание на апостол Йоан. Пазарджиклии ще започнат от Посланието до ефесяните. Белоградчани ще започнат от Първо послание към Тимотей. Ломчани ще започнат от Второ послание към Тимотей. Тревненци ще започнат от Посланието към Тит. Видинци ще започнат от Откровението. Горнооряховци ще започнат от Посланието към Филимон. с. Гърци, Видинско, ще започнат от Посланието към филипяните. Четенето започва от определения текст и върви последователно до края на Новия Завет. То започва още от Събора,
към беседата >>

375. Определяне работата на четирите съвета

БР

закон? Не можеш да любиш този, който нито те люби, нито те мрази. Това са двете условия: за да можеш да любиш някого, той трябва или да те люби, или да те мрази – едно от двете. Но ако той няма едно от двете разположения към теб, Любовта не може да се появи. Само че онзи, който с омразата си предизвиква твоята Любов, той съжалява, че ти е дал повече масло. Той съзнава, че е усилил твоето гориво – Любовта; съжалява, че е допуснал да се увеличи в тебе Любовта. И тъй, Господ ни люби по две причини. Засега ни люби, защото грешим. А грешното е временно заблуждение на човешката душа, която се отклонява от пътя на Любовта. Ние мислим, че има и друг път, по който Любовта може да се прояви, но след като завършим еволюцията си, ще видим, че има само един път на Любовта, един начин за проявяването ѝ. Сега нека се върнем към практичната страна, т.е. към реалната страна, която е съществена за нас. Ние искаме да се организираме, за да работим. Организациите могат да бъдат механически – когато между части им няма тясна вътрешна връзка. Връзката може да бъде и органическа, т.е. вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата? Тези, които започват с механическия начин на организиране, се увеличават отвън, а тези, които започват с органическия начин, се увеличават отвътре. И тъй, ако ние сега придобиваме познания само отвън, от опитностите на другите хора,
към беседата >>

376. Правилни методи за разбиране

като един от най-обикновените, един от най-съвършените инструменти. Ако ни запитат какво изразява тя, ще кажем: „Цигулката е инструмент на хармонията.“ Нуждата на човека да свири, да изрази своите вътрешни чувства по осезателен, външен начин, го е заставила да си направи този инструмент. Да направим сега една аналогия и сравним цигулката с човешкото тяло. По същия закон човешкото тяло е една необходимост за душата, за да може да се прояви във външния свят – по същия закон е създадено тялото. Следователно, когато някой виден цигулар има добре изработен инструмент, той е много внимателен към него, към цигулката си, поставя я в калъфа ѝ, пази я най-грижливо. От какво? От влага, да не се разлепи, да не овлажнее и дървото да не загуби своята еластичност. Понякога той пази инструмента си и от големи горещини – да не се разсъхне и да се разпука. Тъй че музикантът се старае да запази инструмента си от две крайности: от голяма влага и от голяма сухота. Така е и с тялото. Тялото е един инструмент, който трябва да се пази както от крайна влага, така и от крайна сухота. Къде е влагата? Ще ви обясня: тя е в прекомерните чувства, които развалят тялото. А прекомерните мисли внасят пък сухота, от която тялото също може да пострада. Ще ви приведа някои факти. Забележете как всички млади момичета, които към 15-16 годишната си възраст започват да свирят първата си музика, да любят, започва да не им се яде и те отслабват. Майката се чуди какво става с дъщеря ѝ – много
към беседата >>

377. Сутрешен наряд, 21 август / Утринна беседа (без заглавие)

внимателни. Българинът има една особена черта – започва много добре, но накрая свършва зле. Всички трябва да идвате пет минути по-рано, да няма разтакавания. От вас се изисква сами да си наложите абсолютен ред, защото иначе се явява дисхармония. Ние сме се решили да служим на Бога свободно, без никакви закони, без никакви правила. Единственото правило, единственият закон трябва да бъде Любовта. Трябва да знаете, че има един вътрешен контрол, който е най-строгият. Ако вие се опозорите с някои ваши постъпки, в бъдеще ще отговаряте. Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си. Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите. Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите. С Бога шега не бива. С всички ваши мисли да служите на Господа, да не се предавате на някои лоши духове, а да бъдете господари на себе си и да дойде Господ да живее във вас! Това е желанието на Бога, това е и моето желание. Предмет на тазсутрешните размишления ще бъде законът на Божествената хармония. Желателно е всички да се
към беседата >>

378. Утринна беседа (без заглавие)

внимателни. Българинът има една особена черта – започва много добре, но накрая свършва зле. Всички трябва да идвате пет минути по-рано, да няма разтакавания. От вас се изисква сами да си наложите абсолютен ред, защото иначе се явява дисхармония. Ние сме се решили да служим на Бога свободно, без никакви закони, без никакви правила. Единственото правило, единственият закон трябва да бъде Любовта. Трябва да знаете, че има един вътрешен контрол, който е най-строгият. Ако вие се опозорите с някои ваши постъпки, в бъдеще ще отговаряте. Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си. Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите. Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите. С Бога шега не бива. С всички ваши мисли да служите на Господа, да не се предавате на някои лоши духове, а да бъдете господари на себе си и да дойде Господ да живее във вас! Това е желанието на Бога, това е и моето желание. Предмет на тазсутрешните размишления ще бъде законът на Божествената хармония. Желателно е всички да се
към беседата >>

379. Четирите съвета

БР

връзка с 21-та година. Израил – всички синове на човечеството. Дванадесетте порти са за всички раси. Трите порти от изток са за жълтата раса, трите порти от север са за бялата раса, трите порти от юг са за червената раса и трите порти от запад са за черната раса. Както виждате, мидите, които са образували тези бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави Ново небе, вашето старо небе ще се разруши – понеже това небе си заминава, вашето небе ще закрие и старите ви разбирания, убеждения, вярвания; всичко туй ще си замине и от него няма да остане и помен. Знаете ли в какво положение вие ще се намирате? Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е Любов, това не е Живот – да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии. Животът е най-голямото страдание – по-голямо страдание няма. Вие сте като онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и виждат пред себе си извор; пътуват ден, два, все се приближават към извора, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отразяват в живота ви! Често и ние имаме такива миражи – не се лъжете с тях, това е една далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане пред един голям извор, който за да се достигне, трябва да се пътува 400-500 километра. Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят. Няма да се спирам върху
към беседата >>

380. Правилният развой на човешките енергии

преди няколко хиляди години един от видните израилски пророци. Разбира се, това е едно вътрешно преживяване на пророка. За да можем да разберем дълбоко вътрешния смисъл на думите, за да разберем какво е искал да каже пророкът, трябва да имаме същите преживявания, същата обстановка. Много от неговите думи на нас ще се видят така странни. Защо пророкът се обръща с думите: „О, да би раздрал Ти небесата, да слезеш. Да бяха се стопили горите от Лицето Ти.“ Това е една тъй естествена фигура! В Природата, когато облаците и тъмнината са покривали небето и слънчевите лъчи не се докосват до онези малки семенца и растения, каква ще бъде тяхната молитва? Ще кажете: „Дано облаците се размахнат и слънчевите лъчи проникнат до онези малки души, които чакат Божието благословение!“ Така и човешките души се молят да се разкъсат небесата и Божията Любов да слезе върху тях. Тази сутрин има да размишляваме върху три изречения: „Да царува Любовта в сърцата ни, да се слави Мъдростта в духовете ни и да осияе Истината душите ни.“ Първото е: „Да царува Любовта в сърцата ни.“ Значи тази Любов, която трябва да царува в сърцата ни, ще предизвика един род енергия; Мъдростта, която трябва да се слави в нашите духове, ще предизвика друг род енергия; Истината, която трябва да да осияе душите ни, ще предизвика трети род енергия. Тук имам три обикновени уреда (показва) – единият от тях, компасът, е свързан с магнитните полюси и отчита най-правилно течението на земния магнетизъм. Значи той е
към беседата >>

381. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

ви попитам като онзи православен поп, който запитал: – Благословени християни, знаете ли какво ще ви говоря? – Знаем, дядо попе. – Е, като знаете, няма какво да ви говоря. – Не знаем, дядо попе. – Е, като не знаете, пак няма какво да ви говоря. Аз отчасти ще засегна правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили. Главната задача в сегашния живот е правилното растене и развитие на душата. Душата трябва да се развива, да расте, да се разширява, да заема по-голямо пространство, защото в духовния живот големи неща са само ония, които съзнателно са организирани, хармонично се използват и развиват определени сили. В Природата има един велик закон, според който всички тези сили се развиват правилно и последователно. Измежду съвременните методи за развиване на душевните сили, които са създадени от няколко хиляди години насам, има някои, които са правилни, а други – неправилни, понеже събуждат някои сили по-рано от другите и вследствие на това се зараждат много нежелателни резултати. При сегашното ви развитие трябва да имате едно нормално въображение, т.е. не трябва да бъдете без въображение, но то трябва да бъде силно и нормално, при което нещата се представят в техния естествен, а не в извратен вид. Естествен вид в света е например сутрин, когато небето е ясно, без никакъв облак. Тогава може да имате един естествен и правилен изглед на Природата. Щом се явят облаци и се образуват сенки, вие ще получите съвсем друго впечатление, друго схващане за
към беседата >>

382. Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота

че както в България, така и в Америка и навсякъде другаде, където стават големи събрания, на които се събират по пет-десет хиляди души, непременно между тях ще има най-малко сто души, които ще спят. По някой път най-набожните, най-ревностните хора спят. Знаменитият американски проповедник Муди имал в Чикаго голям салон, където държал проповеди. Понякога той канел видни проповедници да държат там проповеди на определени теми. Така той веднъж поканил един знаменит американски проповедник да говори нещо за дявола. В същото време Муди тръгнал из града да търси слушатели за тази проповед, да напълни църквата си, но докато се върне, проповедта за дявола била завършила и той пропуснал да я чуе. Другите, които чули тази сказка, казали на Муди: Много хубаво говори проповедникът. Съжалявам – казал Муди – аз, който толкова исках да чуя нещо за дявола, не можах да присъствам. Но същият проповедник отишъл и втори път да говори на тази тема. Муди си казал: Този път вече ще чуя за дявола! Вечерта Муди се наял у дома си хубаво със салам, но като отишъл да слуша сказката за дявола, от голямата тежест в стомаха не можал да издържи и пръв от всички заспал. Първия път дяволът се изхитрил, като го накарал да отиде и събира слушатели за сказката, а втория път го накарал да яде салам, като от това да му стане тежко, той да заспи и по такъв начин да не чуе сказката. И като го запитали как станало така, че пак не чул сказката, Муди отвърнал: „Оставете се – дяволът ме излъга със
към беседата >>

383. Сутрешен наряд, 22 август

сърцата ни със съвършената Божествена Чистота. 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш. 3. „Всичко у вас с Любов да бива.“ (Първо послание към коринтяните 16:14) „Да се утешат сърцата им, съединени купно в Любов, и във всяко богатство на съвършено разумение да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа.“ (Послание към колосяните 2:2) „От това всички ще познаят, че сте Мои ученици, ако имате Любов помежду си.“ (Евангелие от Йоана 13:35) 4. Размишление върху Божествената чистота. (Коленичили на лявото коляно.) Да царува Любовта на Единия наш Отец в сърцата ни. Да се слави Мъдростта на Единия наш Отец в духовете ни. Да осияе душите ни Истината на Единия наш Отец, Който е начало и конец на всичко. 5. „Отче наш“. Бележка: Щом от Любовта се преминава към Мъдростта и Истината, преминава се от едно състояние в друго. При произнасянето на тези изречения нека се постараем да схванем вътрешната страна на това, което е скрито в
към беседата >>

384. Отговор на зададени въпроси

запишете 20 въпроса? Готови ли са? – Не, не са още. Само няколко има събрани. Те са написани. – Колкото са събрани, на тях ще отговоря. „Вас светът не може да мрази, но Мене Ме мрази, защото твърдя за него, че делата му са нечестиви. Идете вие на празника – Аз няма да отида на този празник, защото времето Ми още не е дошло. И като им рече това, остана в Галилея. А когато братята Му отидоха на празника, тогава и Той отиде, но не явно, а тайно. Юдеите Го търсиха на празника и казваха: „Къде е оня?“ И имаше за него много глъчка между народа. Едни казваха: „Добър човек е.“ Други казваха: „Не, той заблуждава народа.“ Но никой не говореше открито за него, поради страх от юдеите. А когато празникът вече се преполовяваше, Исус влезе в храма и започна да поучава. Юдеите пък се чудеха и казваха: „Как може този да разбира Писанието, когато не се е учил?“ Но Исус им отвърна: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е изпратил.“ (Евангелие от Йоана 7:7-16) Предварително ще ви поясня някои от току-що прочетените Христови думи в следния смисъл: само възмъжалите души се подлагат на изпитание. Всяка душа, която е възмъжала, се подлага на изпитание, а невъзмъжалата не се подлага. Така че имайте предвид, че щом дойдат изпитания, това е един признак, че вие сте възмъжали и трябва да минете по този ред на нещата. И като ученици на Бялото Братство трябва да проучите закона и сами да се осветлите. Тъй както ви виждам сега тук в събранието, мнозина от вас са подложени на такива
към беседата >>

385. Сутрешен наряд, 23 август / Размишления

2. Размишление (коленичили на лявото коляно): Всеки разумен живот започва с Мъдрост, която изтича от Бога. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост. В тази Мъдрост са вложени всички условия за Разумен живот. 3. Благославяй, душе моя, Господа! 4.„И тъй, всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък.“ (Евангелие от Матея 7:24) „Кой е от вас мъдър и учен, да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост и премъдрост.“ (Послание на апостол Яков 3:13) „И тъй, гледайте как с предупазване да ходите, не както глупави, а както премъдри.“ (Послание към ефесяните 5:15) 5. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост. 6. Добрата молитва. След молитвата се направиха гимнастически упражне¬ния. Всички мъже и жени се разпределиха на групи от по 61 души и така се изредиха в Горницата, където престояваха в молитва по 15 минути. В Горницата 1. Размишление върху Мъдростта. 2. Разглеждане и наблюдение на картините по стените. Да се спрем или на всички, или на ония от тях, които ни обърнат особено внимание. Да се стремим да схванем по интуиция това, което остане в душата ни. 3. Прочитане три стиха от Светото Писание по жребий. 4. Изказване на едно общо желание на цялата група. Стиховете от прочетената глава и общото желание на всичките групи се написват на един общ
към беседата >>

386. Законът на самопожертването

всеки книжник, който се учи за Царството Небесно, е подобен на човек домовит, който изважда от съкровището си и ново, и старо. Ще ви прочета 108-и псалом. Когато псалмопевецът е пял този псалом, се е намирал във възходящата линия на своето духовно развитие и започва така: „Утвърдено е сърцето ми, Боже...“ Значи – поставено е вече върху канара. И като е утвърдено върху канара, той няма от кого да се плаши. „Ще пея е ще песнопея и със славата си!“ Като поет казва на себе си: „Събуди се, псалтирю и китаро: Ще се събудя рано. Ще Те славословя, Господи, между народите и ще ти песнопея между племената. Защото Твоята милост се възвеличи по-горе от Небесата, и Твоята Истина до облаците...“ Значи той изразява една своя вътрешна опитност. Той е преминал своя изпит. Псалмопевецът говори за онзи Господ на Любовта, за Когото ние сега говорим. Под облаците тук се подразбира: да се обхване нашия мисловен свят. Тези облаци представляват това, че мислите трябва да се обгърнат със закона на Любовта. „Възнеси Се, Боже, над Небесата, и Славата Ти да бъде над всичката земя! Избави тези, които Си възлюбил, Боже, спаси ни с Десницата Си и чуй нашата молитва! ... Бог говори в Светилището Си: Моав е Моя умивалница... Чрез Бога ние ще направим юначество и Той ще стъпче враговете ни.“ Като се преведат тези формули в закона на Любовта, в закона на Мъдростта и в закона на Истината, всички, съединени в едно, са оръжия, с които сега трябва да се воюва. Сега ще ви говоря за закона на
към беседата >>

387. Сутрешен наряд, 24 август / Психически упражнения №1 и №2

2. Размишление (коленичили на лявото коляно): „Да ни благослови Господ да ходим неуморно в Пътя на Истината и Живота.“ „И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с Живата Истина, която изтича от Духа на Любовта.“ 3. Благославяй, душе моя, Господа! 4. Да се помолим на Господа: „Всички наши приятели, които са тук, и които не присъстват, да ги закваси с Живата Истина на Живия Господ, Който сега е между нас.“ 5. Добрата молитва. 6. „Бог е Дух, и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят.“ (Евангелие от Йоана 4:24) „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина.“ (Евангелие от Йоана 17:17) „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина, защото сме удове един на друг.“ (Послание към ефесяните 4:25) „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а Благодатта и Истината – чрез Исуса Христа биде.“ (Евангелие от Йоана 1:17) „Затова да празнуваме не с вехт квас, нито с квас на злоба и лукавство, но с безквасни хлябове на искреност и на Истина.“ (Първо послание към коринтяните 5:8) Психически упражнения №1 и №2 Ще ви дам едно психическо упражнение (№1). Когато го изпълнявате, ще произнасяте следното изречение: Да подчини Бог всяко нисше действие в нас на Духа на Истината. Като правите упражнението, ще произнасяте тази формула и ще имате предвид нисшето в света, което развращава хората – ще го снемете надолу. Като вдигнете ръцете си нагоре, ще концентрирате мисълта си, за да започне върху вас да действа Духът на
към беседата >>

388. Разумно служене

ми благодат казвам на всеки от вас, който е по-виден, да не се мисли за повече, отколкото му се полага, а да запази скромност според дела на вярата, която Бог на всеки е разпределил. Понеже както в едно тяло имаме много части с различно предназначение, така ние всички сме едно тяло в Христа, а поотделно всеки от нас е част от другите и имаме различни дарби според благодатта, която ни е отредена. Ако някому е дадена пророческа дарба, нека я упражнява съразмерно на вярата си. Ако на някому е дадена служба – да бъде прилежен в изпълнението ѝ. Ако някой поучава – да бъде прилежен в поучаването, ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро, който управлява – да управлява с усърдие, който показва милост – да я показва доброволно. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се придържайте към доброто. Обичайте се един друг с братска любов, надпреварвайте се да си отдавате един на друг почит. В усърдието си не бъдете лениви, а бъдете пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата си, в скръб бъдете търпеливи, а в молитва – постоянни. Помагайте на светиите в нуждите им, бъдете гостолюбиви. Благославяйте ония, които ви гонят – благославяйте и не кълнете! Радвайте се с онези, които се радват, плачете с онези, които плачат. Бъдете едномислящи помежду си, не пожелавайте недостижимото, а се задоволявайте с малкото; не считайте себе си за мъдри. Не отвръщайте на никому за злото със зло, а залягайте за това, което е добро
към беседата >>

389. Сутрешен наряд, 25 август / Психически упражнения №3 и №4

2. Коленичили на лявото коляно: Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души! 3. Размишление: Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. Силата на живота е вложена в Истината; тя е израз всякога на Великия Божи Дух. 4. Благославяй, душе моя, Господа! 5. Да се прочетат следните стихове по три пъти: „За истината, която пребъдва в нас и ще бъде във веки с нас.“ (Второ послание на Йоана 1:2) „А ние сме длъжни да благодарим на Бога за вас, възлюблени от Господа братя, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението от Духа и вярването в Истината.“ (Второ послание към солуняните 2:13) „Стойте, прочее, препасани с Истина през чрезлата си и облечени с бронята на Правдата.“ (Послание към ефесяните 6:14) 6. Добрата молитва. Психически упражнения №3 и №4 При първото упражнение (№3) ще съсредоточите мисълта си върху следното изречение: Да снеме Бог всяко лукаво иго на лукавия от сърцата ни. А при второто упражнение (№4): Да въведе Господ душите ни във вечната свобода на Своя Благ Дух. Сега концентрирайте ума си в Живия Господ на Любовта – в Христа. Психическо упражнение № 3 е същото, както психическо упражнение № 1 (с. 426), само че тук се изговарят думите: „Да снеме Бог...“ Психическо упражнение № 4: Ръцете се поставят пред лицето една срещу друга с допрени пръсти и длани, обърнати навън. Тъй те бавно се разтварят настрани, до хоризонтално положение, издигат се нагоре над главата, пръстите се допират, дланите
към беседата >>

390. Жертва, упование и радост

ние устояваме в любовта. Има ли упование, устояваме във вярата. Има ли радост, устояваме в надеждата. Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата. Когато надеждата се реализира, хората се радват. Надеждата е синът, т.е. домът. Вярата е майката, а любовта бащата. Бащата и майката са крайният предел на самопожертването. Оттам се прави един завой, връщане назад. По-нататък не може да се върви. Вън от любовта, жертвата не може да се прояви. Ако не се жертваш, ще загубиш любовта; ако не уповаваш, ще загубиш вярата; ако не се радваш, ще загубиш надеждата. Който иска да придобие любов без жертва, той е стъпил на песъчлива почва. Който иска да придобие вяра без упование и надежда без радост, също е на песъчлива почва. Значи, няма надежда без вяра. Казваш: На какво да се радвам? — Има на какво да се радваш. Ти имаш тяло, мозък, дробове, стомах. Целият свят е твой. Ще се радваш на всичко. Ти можеш да мислиш, да чувстваш, да действаш. Ти разполагаш с основните неща на живота. Ще се радваш на всичко, което ти е дадено. А другите неща, сами по себе си, ще дойдат. Един велик закон гласи: Вън от любовта, животът не може да вземе друго направление. Отклонения могат да стават, но това не трябва да се допуска. Ако има вятър, листата на дърветата могат да правят отклонение. Важно е, и при отклонението да се държат за дървото. Това е добре, но лошо е, когато листът се откъсне от дървото и падне на земята. Същото се отнася и за
към беседата >>

391. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

духовни хора се намират пред опасността да мислят, че знаят всичко и че са разрешили всички въпроси. Всеки казва: „Аз зная“. – Все знаете, но светът още не е оправен. Ако ученикът казва, че разбира математика, а не може да реши най-простата задача, какво е неговото разбиране? Ако някой казва, че знае един език, а не може да напише едно обикновено писмо, какво е това знание? Да знаеш нещо както трябва, значи да изпълниш това, което знаеш. Истински цигулар е оня, който изпълнява добре това, което свири. Който чуе как той свири, казва: „Добре свири тоя цигулар“. Казваш: „Аз разбирам музиката“. – Разбираш, но не можеш да свириш. Малко хора могат да свирят. Колко музиканти има сега в света? – Около десетина. Мнозина свирят, всички искат да минат за музиканти, но идеалът на всички са изключителните музиканти. Същият закон се отнася и към духовния живот. Много хора минават за духовни, но малко са истински духовните. Животът е велика музика. Да живееш, това значи да свириш по всички правила на Божественото изкуство. Ако си нетърпелив, лъкът трепери и тоновете не излизат както трябва. Щом се съмняваш, губиш паметта си. И ако си търговец, ще фалираш. Ученик, който се съмнява в това, което учителят преподава, губи връзката между мислите си и не може да отговаря. Такъв ученик свършва с единица. Сега ние се спираме на външната страна на живота и се запитваме какво представя нещастието. То определя ъгъла на отклоняването ни от Бога. Колкото по-голямо е нещастието на
към беседата >>

цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси. Всѣки казва: „Азъ зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ. Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „Азъ разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ. Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ. Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти. Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. Сѫщиятъ законъ е въ духовния свѣтъ. Живота сега азъ го считамъ за една велика музика. Да живѣешъ, то значи, ти трѣбва да знаешъ да свиришъ по всичкитѣ правила, който Божествената наука изисква. Щомъ станешъ нетърпѣливъ, лѫкътъ трепери и тоноветѣ не сѫ ясни. Щомъ се усъмнишъ, ти губишъ паметьта си. Щомъ се усъмнишъ, ако си търговецъ – ще фалирашъ. Ученикътъ, който се усъмни въ класъ, загубва мисъльта си, спира да говори и учительтъ каже: „Седни.“ И той свършва съ единица. Ние вземаме външната
към втори вариант >>

392. Братя и сестри на Христа

прочитан, може би, хиляда пъти. Върху него има написани най-малко стотина томове и беседи, проповеди, какво ли не е казано за него! И мисля, че ако този стих беше досега изтълкуван правилно или разбран и приложен правилно, светът би бил оправен досега. Но понеже светът не е оправен, подразбирам, че стихът не е изтълкуван, не е разбран и не е приложен правилно. Затуй вземам да го дообясня и аз. Христос полага един принцип, върху който съгражда основата на своето учение, т.е. материалната страна, видимата, физическата страна. Когато той говори за брат, сестра и майка, разбира чисто физическата страна, тъй като светът сега е изявен. Не говоря за небето, защото често в Божествения свят няма такива отношения. На земята най-възвишеното – това е братът, сестрата и майката. Може вие да ме запитате, какви са отношенията на небето? Такива, каквито са и на земята. Но според вашите съждения ще кажете: „Ако и на небето е така, както е на земята, тогава няма голяма разлика“. Нещата на земята са хубави сами по себе си, но трябва да ги прекарате през сто води, за да ги очистите от тяхната кир и да ги видите в тяхната първоначална чистота. Не само на думи да бъде човек брат и сестра. Брат и сестра и подразбира преди всичко чистота. В какво? Чистота в помисли, в желания и в действия. Трябва разширение на ума и на сърцето. „Защото, който прави волята“ – волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Досега Божията воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите
към беседата >>

393. Тогаз те ще просветнат!

Кога? Т.е. в бъдеще. Бъдещето – това е пътят, който има да се извърви; миналото е пътят, който е извървян; а настоящето е почивка. Има три неща важни: „Праведните ще просветнат в Царството на Отца си“. Той не казва, че на земята ще просветнат или горе на небето ще просветнат, но определя точно: Ще просветнат в Царството на Отца си. Где е това царство? Това не е царство на Природата, понеже домът на Природата е дом за възпитание на малките деца. Там има пръчица, има тояжка. Туй знание, разбира се, е недостъпно за хора с обикновени умове. Туй, което аз ви говоря, не е за обикновени умове. Но вие ще ми възразите: „Какви са нашите умове?“ – Ако не ме разбирате, вашите умове са обикновени; ако ме разбирате, умовете ви са необикновени. Щом разбирате математиката, умовете ви са необикновени; а щом не я разбирате – умовете ви са обикновени. Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате: праведник. Христос влага нещо особено в тази дума. „Праведните ще просветнат“, значи правда, в която има светлина. Питат ме някои: „Ти как мислиш за мене, праведен човек ли съм или съм неправеден?“ – Ако издаваш светлина, праведен си, ако не издаваш светлина, никаква правда няма в тебе. Същият закон е и тук. Някой казва: „Аз умен човек ли съм?“ – Ако мислиш за велики и възвишени работи и можеш да ги разрешаваш – умен си, а ако за нищо не мислиш, ти си един първокласен глупец. „Ама – ще кажете – ние за всичко мислим.“ За какво мислите? За какво мислят
към беседата >>

394. Синът Божи

каже, че от съвременните книги, ако искате да разберете някой автор, трябва да прочетете въведението. То е най-интересно. Т.е. според степента, в която ние съвременните хора се намираме, въведението на живота е най-важно. И тъй, встъплението, или въведението, на живота как ще го определите? Кое представя въведението на сегашното битие, или на сегашния наш живот? Аз ще ви кажа, няма да ви оставя в тъмнота. Има три неща важни в живота: Няма по-необходимо нещо от яденето. То е предисловието на физическия живот. Следователно, каквато философия и да имаш, каквото и да разискваш, туй било, онуй било, след като се наядеш, то оставя най-приятно впечатление. Разбираш една философия, тъй казал Кант или някой друг, но като си похапнеш, казваш: „Тъй разбирам, че животът има смисъл“. Ама в църква си ходил, там еди-кой си свещеник служил, еди-кой си проповедник си слушал. Всичко туй е хубаво, но като дойдеш да си похапнеш, казваш: „То е най-хубавото!“ Следователно това е необходимо. Аз го наричам въведение на подсъзнателния и съзнателния живот. И туй въведение е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, все го учите, четете го, прочитате го, четете, прочитате и мъже, и жени, и всички, и още не сте го проучили, защото, ако бихте го проучили, щяхте да го свършите, но още не е свършено. Сега, ако туй въведение на живота е толкова важно, че толкова хиляди години се иска, за да го проучите и разберете, каква ще бъде първата глава на живота? Аз ви давам само
към беседата >>

395. Ненаписаните закони

пасаж в тази глава и той е взет от друго място. „Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им.“ Миналата беседа говорих за трите въведения в съзнателния живот. Сега всяка работа трябва да се извърши по известни закони, по известни правила. Аз ще говоря на онези, които са ученици. Ако някои от другите не ме разбират, аз говоря само за ученици. Имайте предвид, че ще говоря само за необикновените неща. На елементарните работи: речено-казано, това било, онова било, ние слагаме кръст. Кръст, т.е. примиряваме се с миналото. Миналото вземаме като основа, настоящето – като условия, а бъдещето – като цел. Вие ще кажете: „Как миналото може да бъде основа, настоящето – условия, а бъдещето – цел?“ – Така е, т.е. източните народи казват: „Така е“, а западните народи почват да го доказват; и след като го докажат, то все остава недоказано. Вземете всички трактати по философия, дето доказват, че има Господ. Питам: колко хора са се убедили с доказаното? Когато аз гледам на светлината, трябва ли някой учен да ми каже, че има светлина? И без неговото доказателство аз зная, че има светлина. „Ама имало толкова милиона вибрации за червения цвят.“ И аз схващам това. Без да зная, колко вибрации има червеният цвят, аз си служа с него. А този бояджия, който ми разправя, тъй е или не, той сам не знае добре. Онзи, който може да ме научи и да ми каже всичко, като му дам четката и му кажа: „Ти как разбираш това?“, той разбира това, което не се вижда. И някои хора
към беседата >>

396. Свидетелството на Духа

15 глава от Евангелието на Йоана. Ще ви говоря за лозата. Има лози, които не са се развили. Ходили ли сте на лозе, когато лозата е без листа, виждали ли сте тогава каква е? После, когато се е разлистила, и после, когато е дала плод и е узряла. Не всички лози имат грозде. И аз ще ви чета за лозата, която има грозде. Ще ви говоря върху 26 стих от тази глава. Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото, и в тази светост Духът носи условията на разумния живот. Употребявам тази дума "разумен", но бих могъл да употребя и друга дума. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си, него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав. Той не се спира върху дреболиите на живота. Той се спира само върху онова - великото - което Бог е създал. Сега, да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви. В градината има змия и той се насочва да я глътне. Змията го пита: "Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мене?" Какво й отговаря таралежът? - „А ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ, този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит да видя как стои тази работа." Питам сега, когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите ония всички видими качества, които съществуват в човешкия живот тук, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто
към беседата >>

397. В Египет

за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека. И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия. И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват? – Все този стар дявол.
към беседата >>

398. Плачът

това е една велика загадка в Природата. Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка. А само в загадките има учение, знание и мъдрост. Там, гдето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия. Някои казват: „Що ни трябва поезия?“ Но това е същественото. Следователно, като казваме, че животът е една загадка, подразбираме, че той е велика поезия, велика музика; но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая. Сега израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе“, т.е. повече знания имам. И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“. Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно. Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка. Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“. То е първата музика, първият тон. Казват: „Врещи като дете“. Не врещи, ами с този пръв тон започва животът. Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него. А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот. Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо
към беседата >>

399. Ананий и Сапфира

друга работа не могат да правят: като умре някой си, те го погребват. Новите идеи изместват старите. Сега, понеже говорим в съгласие със законите, които владеят в Природата, аз всякога имам за цел да изнеса в символи действията, които стават в тази жива Природа. Защото ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е превод, не можете да разберете. „И станаха най-младите“, не казва „по-старите“. „Най-младите“, значи най-силните, най-здравите хора, на които мишците са здрави. Във всяко едно отношение този закон е верен. Защото здрави мишци показват здрав ум, здраво сърце. А здрав ум и здраво сърце показват една нормална душа. Аз няма да се спирам сега върху тия работи да ги обяснявам: можете да ги четете по книгите. Нормална душа е душа, която се проявява и развива правилно. Не се учудвайте, защо не се проявява още правилно. Защото тя е още в първия етап на своето развитие. Туй, което се проявява, то е човешкото сърце и човешкият ум. Още платното се тъче. Докато то е на стана и се тъче, то е тъкане, а когато този плат се изтъче, тогава душата ще се прояви. Обаче не в сегашната епоха и при тези разбирания, а в следващата епоха, в шестата раса, и тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяват в мъжа и жената, дойдат в съгласие и схванат защо са слезли на земята. Защото докато мъжът разбира, че е дошъл в света като мъж, и докато жената разбира, че е дошла като жена, всякога ще има в света разбити носове,
към беседата >>

400. Аз ще го възкреся!

част от 6-та глава на Евангелието от Йоан – от 41-ви стих нататък. Някои изваждат заключение, че никой не е видял Бога. Не е тъй: мнозина са го видели. Христос казва: „Никой не е видял Отца“. Всеки, който е от Бога, той е видял Бога. Ще говоря върху 54-ти стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“. Това е един факт: месото на всички животни и тяхната кръв – на гъски, на пуйки, на агънца, – което хората си похапват, това е тялото на Христа. И тия хора се съблазняват. Това е в буквален смисъл вярно. От 8,000 години насам хората се хранят с плътта и кръвта на тия агънца. Христос иска да каже: „Вие ядохте от плътта Ми и пихте от кръвта Ми, но вечния живот не добихте“ – това по форма, в прав смисъл, е вярно, но по отношение на неговото учение има нещо по-съществено: „Ако вие не ядете от тази плът, и не пиете от кръвта Ми, вие няма да имате живот вечен“. Т.е., ако вие не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот. И после добавя: „В последния ден Аз ще го възкреся“. Първата фаза: ще ядат и пият – тъй правят хората. Но това не е смисълът. Кога ще дойде този смисъл? – В последния ден, т.е. ще ги възкреся, когато хората изменят този ред на нещата. Кой е този последен ден! – Онзи, от който всички се плашат. Той е ужасен! Казват: „Последен ден е той!“ Онзи търговец, който има да плаща 100 хиляди, казва: „Последен ден е,
към беседата >>

401. Още по-блажени са!

беседи има две крайности, или два полюса. Аз не обичам да стоя по средата. Трябва да стоя или в началото, или в края, т.е. две неща, които, като се слеят, да се завършват. И всички ония неща, които имат смисъл в живота, трябва да имат начало и край. Начало е главата, краят са краката. Следователно, с началото гледаме към Бога, а с края ходим по земята. С началото говорим, а с края ядем. И, следователно, когато човек яде, това е краят на нещата. Нали всичко се свършва в паницата, тази паница, колкото и да е пълна, супа било или друго, всичко това е „фертиг“, край. А пък, когато слушаш Словото Божие, то е нещо, с което се изпълняш – не се изпразняш, а се изпълняш. Следователно всяко нещо, което те изпълня, е начало на нещата, а всяко нещо, което те изпразва, е край. Или – да се изразя на съвременен културен, или научен език – краят на нещата, това е материалният свят, а началото на нещата, това е духовният свят. Това са само термини, думи за улеснение на нашия разговор. Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. А в какво седи пазенето на Словото Божие? Миналата беседа, когато говорих за възкресението, някои от вас почнахте да мислите: „Дали аз съм възкръснал, или не?“ Да мислиш, дали си възкръснал, то е материалната страна на нещата. Ако ти мислиш да възкръснеш по тяло, то е краят на нещата, и възкресението всякога подразбира физическата страна на нещата, на материалния свят ще възкръснеш; когато пък Писанието означава нещо
към беседата >>

402. Стани и опаши се!

има една трудна задача, която сега разрешавам: Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Не само да се каже, че не го разбират, но защо, причините. Тази е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на нерационалните числа, т.е. с обикновените математически правила не може да се реши. Такива задачи има във всеки живот. Не само защо християните не са разбрали Христовото учение, но питам: защо и вие не сте разбирали още смисъла на вашия живот? И друг важен въпрос: Защо досега хората не са възприели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота? Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещото човечество ще се занимават. Те са сериозни задачи, задачи за най-умните и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и с воля. Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. Под думите: „Умът им да бъде на мястото си“, разбирам съзнателно, не механически: в това е и именно човешката еволюция: човек сам да завладява своя ум и своето сърце. И единственият стремеж сега на съвременните хора е, че те искат да бъдат богати, искат да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока отколкото ние разбираме. Следователно човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва
към беседата >>

403. И Петър се грееше!

причини са подтик за велики дела или за велики престъпления – едно от двете. То са ваши схващания; казвам: велики добродетели и велики престъпления. Това са ваши съвременни схващания, защото много велики добродетели са велики престъпления, а много велики престъпления са велики добродетели. Може да ми възразите, защо това така трябва да бъде. – Понеже съвременните хора не са умни. Че не са умни, се вижда от това, че цялата земя е покрита само с човешки кости – от техните глупости. То е достатъчно, това е най-силно доказателство, други доказателства няма – има и други, но те са второстепенни. Наклали слугите огън, защото било студено, и се греели, и Петър, и той се греел. Имаме две категории хора: слугите от стария свят, служители на Иродовото управление, и Петър, ученик на Христа, и той между тях. И едните се греят, и другите се греят. Сега питам: Kакво заставило Петър и той да седи между тях? Всяко нещо в Природата си има своята причина. И вие сега в този свят, и вие треперите. Какво ви прави да треперите? – Някоя идея имате. Сега каквото и да кажете, дълбоката идея е скрита. Всяка идея може да бъде скрита. Никога човек не казва същинската идея, която го заставя да пише нещо. Той ще каже много маловажни работи, но най-важното той го скрива. И вие не може да намерите някой светия, велик човек, добродетелен човек, да изкаже пълната истина. Студено било. Защо е било студено? Отговарям – защото не е било топло! Е, защо не е било топло? – Защото е било
към беседата >>

404. Живо течение

Любовта, а Мъдростта ще ни даде методи. С Любовта ще се чистиш. Тя е едно мощно течение, което където и да мине чисти. Не говоря за Любовта като чувство, а за Любовта като жива сила, която изтича от Бога. То е Божественият живот. Любовта не излиза от нас, тя идва от Бога, минава през нас постоянно. Ако минава, постоянно ще чисти, ще ни обновява, мислите ни ще станат по-правилни, сърцата по-благородни. Това пречистване някои го наричат възраждане. А това, което преживяваме, то не е любов, то е една опитност. Любовта идва и си отива, тя е жива струя, която минава и заминава, но вечно тече, никога не свършва. Имаш ли това живо течение, всички въпроси бързо ще ги решаваш. Това течение минава през всички части. Иска все едно да образуваме едно малко препятствие, да го спрем, да ни напои градината и после да си иде. Да си направите една мрежица, да спирате тази енергия. Вие всеки ден правите препятствията и ги разваляте. В това седи законът на концентрирането. Концентрирайте се в дъгата. В астралния свят ще срещнем животни, води, реки, гущери и т.н. В менталния свят ще виждаме величествени здания, строежи, там духовете са светещи. Сега човек, като се концентрира, заспива, а това не бива, защото, щом заспива, влиза в течението на природата, а там са му нужни милиони години, докато намери и вземе правия път. Този е пътят, за който Христос казва: "Молитвите са, които ходят по него, сега вървят подир човека и му помагат." Ти ще се освободиш от всички предмети, които те
към беседата >>

405. Каквото вържете на земята

един коз, най-големият коз в ръцете на църквата и на служителите, на правоверните – че каквото те вържат на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото те развържат на земята, развързано ще бъде на небето. Следователно те казват: „Aко не ни слушате, връзваме, а ако ни слушате, развързваме“. Аз тази вълна ще взема малко да я разчепкам на дарака си и както стивосарът (дръндарът), който стивосва, – да я раздрънкам. Връзва кой? – Който е силен. Развързва кой? Пак силният. Право е. Но кой е силен човек? – Умният. А кой е умен? – Добрият. Следователно силният, умният, добрият човек може да връзва и развързва на земята и на небето. Но да връзва какво? – Сега Христос е казал това, но те вземат този стих и го нагласяват съобразно, както един търговец си наглася сметките. Той има две фактури: една за истинската цена, както е купил стоките, и друга фактура фиктивна, на каква цена трябва да ги продава. Значи има две фактури. Да развързваш вързаните от злото, затворените да ги развързваш; ако развържеш вързаните на земята, те ще бъдат развързани и горе на небето. Да свържеш някого с доброто: онзи човек, който се дави в морето, да го вържеш със спасителното въже. Сега във вашата философия вие заемате положението на онзи циганин, за когото се говори в един анекдот. Какво е било туй положение? Разболяла се жената на един циганин, той почнал да се моли на Господа: „Господи, трябва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни? Ако я изцериш, имам една кобила, ще я продам и с
към беседата >>

406. Сродни души

главоболие? — Главоболието се дължи на натрупване на космическа енергия в мозъка. Когато децата ви боледуват, добре е да разтривате костта зад ушите. Там е центърът на живота — жизненият център. Тези разтривки правят организма еластичен, издръжлив. Ако на това място ви пипне човек с лоши чувства, лоши намерения към вас, той може да ви отнеме живота. Значи, животът може да се внесе, може и да се отнеме. Когато някой внася нещо добро в тебе, вътрешно ти си разположен; когато ти отнема нещо, ти усещаш вътрешно стягане и неразположение. В невидимия свят няма лъжа, там всичко се забелязва. Природата държи сметка, как се използват енергиите. Може да изразходвате енергиите, както искате, но, в края на краищата, държат ви отговорни. Правете опити да прилагате правилата, които ви давам. Разтриването на костта зад ушите става отгоре - надолу. Някога може да разтривате само лявата страна, някога — дясната, а някога и двете страни. — Какво е значението на вдишките? По колко пъти на ден трябва да се правят? — Вдишките се правят за урегулиране на енергиите и се правят по три пъти на ден. Така се урегулира енергията и се възстановяват нарушенията в организма. Някои дишат и издишат като помпа. Това е неправилно. Ще дишате дълбоко, за да възстановите хармонията в организма. Който диша правилно, става пъргав, еластичен. Някога дишаш бързо, ускорено и изведнъж спреш. И това е неправилно дишане. Понеже минавате от подсъзнанието в съзнанието, от съзнанието в самосъзнанието и от
към беседата >>

407. Сродните души

стих е много ясен, нали? „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ И целият съвременен християнски свят мисли, че разбира тази заповед и я прилага. Аз нямам нищо против този възглед. Когато някоя жена изтъче платно, по какво се познава това платно? Нали по самото изтъкаване, дали е то хубаво изтъкано или не? Ако основата на туй платно не е дотам здрава, платното се къса. Самото платно може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава. Онези от вас, които се занимават с висшата математика, могат да изчислят по закона на вероятностите колко пъти от създаването на мира досега е произнесена думата „любов“ от мъже и жени, от братя и сестри, от деца и приятели. Нека всички изчислят. Това е една философия. Сега по закона на еволюцията всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат, а всички, които инволюират – слизат, т.е. смаляват се и се разнищват. Тъй щото човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е почнал да произнася думата „любов“ много правилно; обаче, като се отдалечавал от Бога първичният или космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и когато човек слязъл до дъното на битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Туй слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този космически човек по отношение на любовта на вашия Баща. Знаете ли на какво прилича тази любов?
към беседата >>

408. Разговори с Учителя

сами не колят кокошки? — В бъдеще, не само евреите, но никой няма да коли животни. Тогава, всеки момък, който иска да се жени, не само кокошки, нищо няма да коли. Ръцете му трябва да бъдат чисти от убийства или от кръв. Ще кажете, че животното е нисше същество, следователно, всеки може да посегне на неговия живот. — Не е така. Според мене, както отдават почит на умрелия човек, опяват го, заравят го, така трябва да опяват и закланото прасе или агне. Няма действие в живота, което, най-много до четири поколения, да не даде своето противодействие. Знай, че ако днес извършиш едно убийство, рано или късно, ще понесеш неговото последствие. Каквото правите, правете го не от страх, но от любов. Това изисква Божественият морал. — Как се изявява Божественият морал? — Чрез закона на любовта. Няма друг морал, освен любовта. — Защо ? — Защото, ако обичаш, ти никога няма да направиш зло или престъпление на онзи, когото обичаш. Любовта изключва всякакво зло и престъпление. — За коя любов се говори? — За която и да е. — От какъвто източник да произтича, щом е любов, тя не върши зло. Тя може да се ограничи; може и тебе да ограничи, но никога няма да причини пакост. — Какво ще кажете за животинската любов ? — И животните проявяват любов. И те имат съзнание, макар и ограничено. Който се занимава с животните, трябва да бъде снизходителен към тях. Като изучавате животните, ще разберете, доколко са развити вашите чувства и способности. И растенията имат съзнание. Това може да
към беседата >>

409. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде

сега произхода на целувката, т.е. ще разгледам принципиално какво нещо е целувката. Ако това се беше случило с някоя целомъдрена мома в някоя скришна стая или с някой момък, всичките съвременни вестникари знаете какво биха писали за дъщеря ви, ако е ваша дъщеря, разбира се. Това е един епизод – тъй го наричам аз – или един инцидент, или една случка, станала още преди 2000 години с една от големите грешници и развратници, които светът познава. Разврат от любов, разврат по любов, защото има разврат и без любов. Сега аз се пренасям 2000 години назад. Тази жена се приближила до един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята; най-чистия човек, който някога се е явявал на земята; най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят; най-великия дух, който някога е озарявал човешката мисъл. Ако би решил Христос да дойде днес в съвременния свят, аз не зная каква форма би взел, как би се явил и как щяха да го посрещнат съвременните културни хора. – Както тогава ли? – Навярно, много по-добре, отколкото тогава. И не ще съмнение! Днес има толкова много църкви, съградени в негова чест, в негово име, има повече от 500,000 негови служители – цяла една армия, все пак ще му направят един отличен прием, поне официално. Официален прием лесно се извършва: заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: „Угоен е този пуяк, от него би станала отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка пуешка
към беседата >>

410. Защо твоите ученици ядат и пият?

стих могат да бъдат прями и косвени. Прямите обяснения са обяснения за децата, а косвените – за възрастните. Когато учителят в първо отделение разправя на децата за събирането, той взема мамули и казва: „Един мамул и още един мамул колко стават? – Два мамула“. Детето гледа и казва със страх: „два“. Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е. да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената? – Да готви. Каква е функцията на учителя? – Да учи. Каква е функцията на
към беседата >>

411. Плевелите и пшеницата

сте възрастни ученици, няма да се смутите от такава сложна математическа задача: нали учениците, които са вещи, не се смущават, когато учителят напише някоя сложна задача на дъската, всички ококорят очи и започват разрешението и гледат как ще я разреши. От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа. Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия. Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение. Няма да се спирам да аргументирам, защото животът сам аргументира. Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели. – „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти
към беседата >>

412. Пак ще ви видя

от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как? Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука. Съвременната наука пита: „Как е станал света?“, а философията пита: „Защо е станал света?“. Сега Христос схванал, че неговите ученици щели да му зададат някои важни въпроси. Такива важни въпроси се подигат във всички умове. Но въпросът е: Може ли да се даде един правилен отговор? При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем. Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта. Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта?“ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането
към беседата >>

413. Какво трябва да искаме?

изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света. И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания. За това няма що да аргументирам. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия?“ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?“ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно. Христос употребява думата „чаша“. Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна? Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие. Също има и кръщение, с което като се кръстите, ще свършите. „Можете ли да пиете чашата, която аз има да изпия?“ –
към беседата >>

414. Ядоха и наситиха се

един от обикновените стихове, мяза на едно малко планинско камъче, но само един вещ учен човек, някой минеролог или геолог, който разбира строежа или устройството на тия камъни, тяхното произхождение, може да се произнесе върху стойността им. Много обикновени думи: „Ядоха и наситиха се и вдигнаха остатките 7 кошници“. Какво трябва да яде човек на физическото поле? – Хляб, най-важното нещо. В духовния свят какво трябва да яде човек? А в Божествения? На двата въпроса отговорете вие. В духовния свят няма хляб като нашия. И там се яде, но какво? Сега за себе си отговорете – ако си отговорите правилно. Яденето е една необходимост на земята. То е най-важното от всичките неща в света. Вие ще кажете, че имате някакви идеи, по други вярвания, религии, науки, всичко туй признавам, но ако вие сте гладували 6–7 дена и са ви приготвили един отличен обяд, и после ви поканят да слушате някоя дисертация на някой професор, или да идете на някой концерт или представление, или ви дадат хубави дрехи да се облечете, кое ще вземете? – Яденето, разбира се. След като се наядете, всички други неща се нареждат съобразно. Тъй седи законът. Добре, сега някои казват: „Яденето е нещо обикновено“ – не, то е нещо необикновено. Това са най-великите сили, сгъстени в такава видима форма. С хиляди години хората ядат, но не са разбрали смисъла на тази храна. Седнал някой химик и казва: „Хлябът има водород, кислород“, това били хранителни частици. Хлябът не се състои от никакъв водород и кислород;
към беседата >>

415. Искайте, търсете, хлопайте!