НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_izgrev.php
on line
14205
1.
Книга
,
,
ТОМ 1
към текста >>
2.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
/ Д-р Вергилий Кръстев – с. 3 II. ГАЛИЛЕЙ (ГАВРАИЛ) ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ (21.ХI.1911– 3.ХII.1985 г.) 1. “Изгревът” 2. Учителят като цигулар 3. Лунен химн 4. Иде, иде, иде 5. На концерт с Учителя Беинса Дуно 6. Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите 7. Опит за отвличане от Школата 8. Пророческа дарба 9. Дисхармонични състояния сред музикантите 10. Отношението и съзвучието на човешките души към Бога 11. Английската кралица играе Паневритмия 12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител 13. Старинната цигулка на Учителя 14. Великата симфония на теменужките 15. Духът на Истината и часовоят с цигулката 16. Пълководците от миналото 17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18. Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца 24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26. Последните дни на Учителя и последният акорд 27. Кога твоята любов е Божествена? 28. Слово за музиката на Великия Учител 29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31. Едно
към текста >>
3.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето
към текста >>
4.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност този педагог е бил един
към текста >>
5.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното
към текста >>
6.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Начален текст на песента: "Иде, иде, иде" Седми януари 1939 година. Първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно
към текста >>
7.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата
към текста >>
8.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учител за Адептите и Учителите от Хималаите" Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба. Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя. Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец. Но сега беше много късно. За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех. Постоях под прозореца известно време. По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира. Беше облечен официално с шапка на глава. Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно? Трябваше да има нещо друго. Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено. Реших да остана и да наблюдавам. По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си. Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен. Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение. Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках. След настройката на цигулката настъпи тишина. А след това Учителят започна да свири. Наострих уши и слух, взех молива да записвам. До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя. Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви
към текста >>
9.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
от Школата" В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант. В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка. Тримата изкарвахме с една скромна заплата. Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията. Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея. Ето дойде и това време. Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как? Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски. Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото. Такива бяха моите разсъждения тогава. А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас. От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града. Първият случай изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение. Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар. Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен. Учителят ме изслушва внимателно и
към текста >>
10.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
се често да ходя в командировка в провинцията. Работех като застрахователен агент в София. Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията. Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната. След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни. Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя. Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя. Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления. Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята. Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем. Това да го знаеш от нас". Аз млъкнах. Бях сконфузен. Не очаквах такъв обрат. От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на
към текста >>
11.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
музикантите" Музиката на Учителя бе втъкана във времето на цялата Школа. С песните на Учителя започвахме всяка беседа и с тях завършвахме. В младежкия окултен клас аз бях цигуларят, а в общия окултен клас цигуларят бе Симеон Симеонов. На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова. Понякога се редуваха и останалите цигулари. А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас. Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири. Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си. Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката?" Отговарям: "Нося я!" - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона. На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов. Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото.
към текста >>
12.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
на човешките души към Бога Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами. На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк. Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност. Обикновено това бяха банкноти с най-голяма стойност. Аз също имам такава банкнота от Учителя. Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"? Вероятно това беше Негов метод. Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме. А изкушението е голяма сила.
към текста >>
13.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Паневритмия" Денят е неделя. Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в кръг. Всички сме готови за Паневритмията. Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим. Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото. Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия. Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове. Минават пет минути. По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра. Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка. Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг
към текста >>
14.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
народите и техният парад пред Великия Учител" Какви ли нямаше на "Изгрева"? Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса. Та това не бяха случайни люде, събрани от кол и въже. Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята. Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв. Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете. Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете. Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител. Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония. Тяхната дъщеря се казваше Савка. Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си. Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън.
към текста >>
15.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителя" Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка. Учил е богословие и медицина. Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар. Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век. Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея. Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея. Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка. Беше в един триъгълен конусообразен калъф. Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни. После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я?" Аз не очаквах такъв въпрос. Не бях подготвен за него. Не посмях да кажа нито дума. Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа. Учителят не изнасилваше нещата. Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах. Не можех вече да се повърна. Нямах сили да Му я поискам. Беше ме срам, че отказах. Защо отказах? Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше. Да, ама това бе сега, в 1940 година. А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея. И кой знае колко десетки години е свирил на нея. Досрамя ме да се повърна. После много, много съжалявах. Къде отиде тази цигулка, никой не можа да
към текста >>
16.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева". Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава?" В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше. То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя. Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш? Живи бяхме да се видим. А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя. Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб?" Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим. Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас. "Ама Петре, ти не ме ли познаваш? Ама ти не си
към текста >>
17.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила. Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този?" - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят. - И единият има нужда да си изплати кармата и другите
към текста >>
18.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
възкресението на Духа и на песента" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя. Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си. След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила!" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца. От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но
към текста >>
19.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На "Изгрева" имаше какви ли не личности и индивидуалности. Образи безброй и безчет, и неповторими. Не можеш, дори да искаш, да сложиш и да положиш образ върху образ - не можеха да се покрият, нямаха почти никакви допирни точки. А че бяха на "Изгрева", че бяха на едно място, това се дължеше само на Учителя. Само Неговият образ, Неговият Божествен Дух можеше да крепи това множество от разнообразие в едно прилично съжителство. Всичко това беше смесица от преродени минали величия, исторически личности, раси и духовни школи. Всеки носеше своя отпечатък върху лицето си. И само онзи, който можеше да чете и имаше знание за това, разчиташе всяко едно лице. По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар. Нали така господарите с нажежена дамга отбелязваха по гърдите на животните, че те са тяхна принадлежност. И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде. Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга". Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог. Занимаваше се с много приложни окултни науки. Беше властна и динамична
към текста >>
20.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
е съдбата на света" Цялото Бяло Братства през 1939 година е на Седемте езера на Рила. Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години. Бяха се качили на езерата повече от 700 човека. Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха. Беше осъществена една идеална организация. Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство. Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила. Друга благоприятна година няма да имате скоро. Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година." Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година. Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година. Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година. Затова - който искаше и който можеше - се качи. И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година. А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А
към текста >>
21.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
и запалената клечка кибрит от Учителя" Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални, тактични и безочливи. Имаше всичко. Каквото искаш - това ще намериш. Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители. И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя. Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек. Буен и невъздържан. Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата. Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат. Затова той беше благодарен на Учителя. С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен. Намираме се в клас, в салона на "Изгрева". Учителят изнася Своята беседа. Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка. Игнат Котаров също
към текста >>
22.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога" Онова, за което предупреждаваше Учителя преди двадесет години, се сбъдна през 1939 година. Започна Втората световна война. На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша и започна войната. На 27 декември 1940 година се създаде Тристранния пакт от Италия, Германия и Япония. На 1 март 1941 година, България се присъедини към Тристранния пакт, в който бяха Италия, Германия и Япония и в България започват да влизат германски войски като съюзници. На 4 март същата година Англия скъсва дипломатическите си отношения с България. На 5 март, Англия обявява икономическа блокада на България. На 4 март, САЩ. блокираха българските активи в банките. На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция. Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища. На 6 април 1941 година, през нощта - в 21 часа, София е бомбардирана от английски бомбардировачи. Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина. Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират. След това хвърлят бомбите си. Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват. Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души. На 14 април, София е отново бомбардирана. Изсипани са 161 бомби върху града.
към текста >>
23.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България. През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени. Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места. Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха
към текста >>
24.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
- музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени. Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока. Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война". На 14 ноември започва бомбардировка над София. Пуснати са 327 бомби. На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби. На 10 декември са хвърлени 105 бомби. На 20 декември - 270. През цялата 1943 година са бомбардирани 24 населени места с повече от 1032 бомби. Убити са 436 души, а 810 са ранени. Така, през 1943 година, от 14 октомври, София започна да бъде бомбардирана. Градът почти бе евакуиран. Ние всички бяхме напрегнати,
към текста >>
25.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи" През есента на 1943 година София бе бомбардирана на 14 и 24 ноември и на 10 и 20 декември. Самолетите, които се явяваха над София, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл. Тогава разрушенията бяха по-големи. Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена. Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети. Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина. Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел. А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт. В един от тези дни, когато аз придружавах Учителя на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри. Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша. Мнозина от присъствуващите пожелаха да
към текста >>
26.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
симфонията за плътта и Духа." Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго. Политическият живот в България кипеше. Сменяха се правителства едно след друго. През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас. Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов. Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?" Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух. А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец. Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях. Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ! Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия
към текста >>
27.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево. Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него. Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя. Беше слънчев ден, есенен слънчев ден в Мърчаево. Учителят беше седнал на слънце. Обичаше да се пече. Аз се приближих до Него. Той кашляше често и изкарваше храчки. Отначало кашляше сухо, но накрая изкарваше храчки и плюеше в кърпичката си пенливи храчки с розов оттенък. Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и бронхопневмония." Откъде знаех аз тези неща? По онова време белодробната туберкулоза бе голям бич за младите хора и нямаше семейство в България, където да нямаха погинали млади хора от туберкулоза. Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки. Знаехме кои са туберкулозни и кои са от бронхопневмония. Освен това аз бях много любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща. Така че, моят въпрос към Учителя беше много точен и не подлежеше на съмнение. Учителят нищо не отговори. Мълчи. Аз Го поглеждам - лицето Му и тялото Му са облени с пот и кашля със
към текста >>
28.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
е божествена?" През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса. После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно. На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова
към текста >>
29.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил.
към текста >>
30.
2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
творчество на Великия Учител" Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия". Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон. Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и
към текста >>
31.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
дадени с движения" фир-фюр-фен Изходно положение: Дясната ръка пред лявото рамо. Фир-Фюр-Фен . Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно. Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй. При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл. Движението завършва на -вяй. Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част. Благославяй и не забравяй. При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите. Благославяй, душе моя, Господа. Дясната ръка бавно се издига в отвесно положение. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй.
към текста >>
32.
2_31 Едно мнение
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
музикална практика показва, че музиката, специално вокалната, е определена за дадени гласове. Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори. Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни? Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика.
към текста >>
33.
2_32 Най-новото в музиката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Както Словото е форма, чрез която се проявява Божественият Дух, така и музиката е форма, чрез която можем да познаем душата. Музиката е език на душата. Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения. В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност. В този смисъл, музиката носи едно откровение. То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души? Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично. В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта. Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога. А
към текста >>
34.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках
към текста >>
35.
2_35 Цената на всеки ученик в Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
ученик в Школата" Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме. Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество. Всеки от нас застъпва своя гледна точка, но никой не може да даде точна преценка и формулировка. Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена. Вие сте откупени от Бога!" Ние вече не се усмихваме, а се оглеждаме и преценяваме, кой колко тежи от нас и какъв е бил кантарът на онзи, който ни е претеглил без ние да знаем. И според това кой колко тежи, заплатено е за нас от Учителя. Учителят схваща нашата мисъл, усмихва се и продължава: "Вие сте отмерени на два кантара. Първо, на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя и второ, претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя. Затова никой не е излъган
към текста >>
36.
2_34 Отклонението от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По време на Школата на Учителя българският читател бе отрупан с голяма окултна литература. Превеждаше се от чужди езици отвсякъде и всякакви автори ни убеждаваха, че тяхното учение е най-духовното и най- вярното. Най-значителна бе теософската литература. Много от приятелите отначало бяха преминали през теософите. Всички окултни Школи по света имаха свои преводачи и свои представители в България. Само да искаш да четеш - имаше всичко, каквото ти "душа сака", както казваха тук, в Софийско, шопите. Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града. Ние бяхме добри купувачи. Нали бяхме Духовна Школа, имаше в нея ученици - а тяхната работа е да четат такива окултни книги. И ние ги купувахме, без да знаем защо ги купувахме и какво представляваха тези книги. Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя. А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери. Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо, Учителя - тук, на "Изгрева", всеки ден? Имаха ли нужда от нещо, отиваха при Учителя. Искаха да питат нещо - получаваха отговор. Искаха помощ - получаваха я. Защо да купуват беседите? За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега. Бях си купил една
към текста >>
37.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели. Но се оказа, че времето бе много лошо, дъждовно и мъгливо. Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица. Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!" Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а
към текста >>
38.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато. Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци. Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него. Затова ядем само хляб и сме гладни. И всички ни се смеят." Бащата нищо не казва. Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо. Какво да прави? А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали. Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат. Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот. Но че повръщат от месната храна, за това си има причина. Това е единствената светла
към текста >>
39.
2_39 Ризата на латвийците
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През 1939 година беше дошла една група братя и сестри от Латвия да гостуват на "Изгрева" и да се срещнат с Учителя. Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно. Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава. Савка знаеше, че това означава нещо изключително и че има причина за това. Същия ден те бяха качени на влака и заминаха за Русе. На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците?" Савка отива, търси я, намира я и я донася. Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си. После облича отново сакото и казва: "Така е добре. Сега всеки да си гледа работата!" Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва. Савка знае от опит, че трябва да чака развръзката с тази латвийска риза. На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата! Можеш да вземеш ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и Мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с Мен и трябваше да се използува този метод." Той посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, която я прибира за спомен от този случай. След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и
към текста >>
40.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго
към текста >>
41.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости. Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси. пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора!" И така беше организирана обща кухня. След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше. Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони. Някой нямаше монети и пускаше пирони, за да се чуе, че пуска нещо и че дрънка нещо. Беше обидно. Казаха на Учителя за това. "Нека пускат пирони. Събирайте ги - ще потрябват. А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме. Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги
към текста >>
42.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината. Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината. През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости. Реших да сляза през село Бистрица. Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля. Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал. Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма. В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат. Но беше топло, макар че едвам се дишаше. Отправих се към кръчмаря и той разбра, че съм турист. Каза ми: "Има греяна ракия и греяно вино!" Аз го попитах дали мога да си стопля вода на печката. Той ме изгледа подозрително и рече: "Я за теб сега нема да трошим дърва, че да ти греем вода!" Аз извадих една банкнота и му я подадох. "Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката." Встрани димеше едно кюмбе. Аз седнах до него. След малко донесе една тенджера вода, сложи я на кюмбето и ме остави да се грея до него. Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра. Така мина един час. Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило
към текста >>
43.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
благоустройството на "Изгрева" В първите години, когато се устройваше "Изгревът", Учителят бе наредил да се насадят много плодни дръвчета в закупените места и да се направи братска градина. Речено-сторено. Закупиха и ги засадиха. Но "Изгревът" още не беше устроен и на този етап нямаше нито една постройка, а гола поляна, на която приятелите излизаха сутрин за изгрев слънце. После се връщаха в града и за тях това бе един чуден излет. Очертанията на града са били до Перловската река в онези години. Но какво било учудването, когато следващата неделя приятелите излизат горе и що да видят - плодните дръвчета, които са засадени предната неделя, сега ги няма. Минават, оглеждат и виждат само дупки - някой е откопал и откраднал дръвчетата. Съобщават веднага с възмущение на Учителя новината за сторената кражба. Той се усмихва: "Е, рекох, изкопали са ги и са ги занесли и закопали у тях. Нали пак ще ги закопаят, а няма да ги изядат. За дръвчетата е важно да бъдат закопани. А за ученика е важен урокът. Този урок е следният: Значи тук трябва да има хора, които да живеят". Така, полека-лека се оформи идеята, че трябва да се живее горе на "Изгрева" и да се направи селище там. Приятелите отново закупуват и засаждат дръвчета. От петдесет дръвчета половината отново са извадени и откраднати. Съобщават новината на Учителя. Той казва: "Имаме успех с 50% - половината са извадени, половината са оставени. Те вече знаят, че ние знаем кой ги изважда и вече се срамуват. Затова ще
към текста >>
44.
2_44 Времето на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учител" Намираме се на разговор при Учителя. Разговаряме за обикновеното ни ежедневие. По едно време аз запитвам: "Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки?" Учителят изведнъж се променя. Усмивката Му изчезва. Обърна се строго към нас и каза: " Имало ли е някога на земята Миров Учител - толкова време да преживее и да живее на нея? Навремето Христос беше само три години. А днес на земята е слязъл Великият Учител и толкова години говори на българите с човешка реч, сваля Словото Божие и никой не проумява това. Не проумява, че това е времето на Великия Учител и за да се определи това време, да се даде това време, Божественият свят създаде цяла нова Вселена, за да може Словото на Бога да се вмести в тази Вселена. В тази нова Вселена ще живеят Синовете Божии и Словото на Бога ще бъде Светлината на душите им, Виделината за духовете им и Славата Божия ще огрява и насочва пътя им за делата, Благоугодни Богу. Днешното Слово на Великия Учител твори нова Вселена в Божествения Свят. Това е Вселената, която ще бъде бъдещият Идеен свят на Новото човечество от Шестата раса. Ето това е времето на Великия Учител." И това е Истината за Неговото Слово и за Неговата
към текста >>
45.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат. Приятелите решиха да
към текста >>
46.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
година и военната блокада" През 1925 година, през месец август, във Велико Търново се провежда съборът на Бялото Братство, както става всяка година. След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти". Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева". През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година
към текста >>
47.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
салон на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели
към текста >>
48.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителя за ученика" Още в началото на своята дейност, Учителят сам определяше ръководителите на братските кръжоци в страната. Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със салони, с по двадесет- тридесет човека на всяко място. Това не беше малко за онова време. Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени". Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов. И тогава - който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната. А ръководителите искаха да имат специален статут като по-
към текста >>
49.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя. Но скоро, този съвет от само себе си се разтури. На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат. Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат. Оттам се получаваха шпалтите, на които се правеше коректура. Това беше много тежка, мъчителна работа. Нямахме подготвени хора. Обемът за печат бе голям. Всяка седмица Учителят държеше четири беседи. А Школата продължи двадесет и две години. С годините се натрупа огромен материал. Беше ни направило впечатление, че има разлика между говора на Учителя и онова, което записвахме в тетрадките си, в сравнение с това, което излизаше от печат. Тогава аз се заех да изуча този проблем основно. Ето как стоят нещата след проучване от около десет години. 1. Първото оригинално Слово на Учителя представлява Неговата кореспонденция с приятелите от провинцията. Тя трябва да се издаде в отделни томчета, заедно с материала на онези ученици, за които е предназначена. 2. Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите. Правени са протоколи, водени от Димитър Голов, който е бил бързописец и писар в Градския съд в София. Тези протоколи са точни и автентични. 3. От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и
към текста >>
50.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..." Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето. "Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше, обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата Му. Той няма дом отвън."
към текста >>
51.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
хармонизации" Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите. Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София. За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит. Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този
към текста >>
52.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
хора" Имаше в София един музикант - казваше се Говедаров. Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за изпълнение на такава музика. Бяхме се запознали и бяхме добри познати. Това го подчертавам, защото е необходимо за финала на моя разказ с горното заглавие. По онова време почти всички музиканти в света, т.е. в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти. Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света. Да се намерят толкова хора, събрани на едно място, като всеки можеше да свири на някакъв инструмент или пък знаеше солфеж и пееше! Та за града ние бяхме едно музикално явление, трудно за обяснение. От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете Библия, то той е духовен и ни е брат. А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш. Дали свири там в църквата или тук, в салона на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти. Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем. А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна точка, за него бяхме начинаещи. Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума. Запознаха ни без да
към текста >>
53.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както
към текста >>
54.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване. С часове трябваше да го слушаш. А и той не те пускаше. Ако го напуснеш демонстративно, това означаваше конфликт, който нямаше да се заглади след десетки години. Аз имах такива няколко случая - и съжалявах, че не ги изтърпях да ми проповядват до края на деня, а ги напуснах и с това те станаха мои недоброжелатели. Имаше едни, които проповядваха тук на "Изгрева", други - в града, трети обикаляха провинцията. Този народ ги оглеждаше, изслушваше ги и точно преценяваше нещата. А как ги преценяваше ли? По делата им. И затова те нямаха никакъв успех! Имаше един брат
към текста >>
55.
3_04 Росни китки
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
един брат, казваше се Асен Вапурджиев и беше музикант, изпълнител на контрабас. Беше добър музикант и имаше бъдеще. Но откъде му хрумна това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство и за още много други неща. Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и много можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя и всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне. Така стана и с неговата "китка от народни песни". Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават!" Аз излязох тичешком и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не
към текста >>
56.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
человечески" С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалният й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си. Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител
към текста >>
57.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се
към текста >>
58.
3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя. Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха поканили Учителя на концерт в града. Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи. Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен. Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка. Да се смееш ли или да плачеш! Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя. Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него. Те искаха, като поканят Учителя на концерт, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на концерт. И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка. Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се
към текста >>
59.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен. Движеше се между нас, но някак със своя недъг се чувствуваше изолиран и нещастен. Братята го приемаха на равна нога с тях, стараеха се да не правят разлика между него и околните, но това, като че ли бе повече от старание и то се усещаше. Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти. Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка. Този народ я бе извел от големите си патила и тя бе вярна и в този случай. Аз се усмихнах състрадателно, той схвана това и рече: "Сестра, голяма карма изплащам, но благодаря на Бога, че съм в Школата на Учителя". Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот. След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт". Братът се оглежда и не вярва на ушите си. Сестрата повтаря отново дума по дума. Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш?"- пита сестрата. "Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека
към текста >>
60.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите. Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата. Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари. Трети свиреха на виолончело, а ние, които бяхме минали през Консерваторията, свирехме на пиано. Всички без изключение, повече или по-малко знаеха да пеят, бяха научили братските песни и дори накрая направиха братски хор. Имаше един брат - Игнат Котаров - в тези години на "Изгрева". Беше висок, грамаден, як, буен и луда глава. С него не можеше да се излезе на глава. Като си наумеше нещо - правеше го и не се съобразяваше с никого. Имаше моменти, когато възразяваше на Учителя пред всички. Упорствуваше в него буйната му природа. Баща му бил навремето най-големият побойник в
към текста >>
61.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
благодарността ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен. Той вземаше участие още от самото начало на Школата и неотклонно беше до Учителя със своята цигулка. Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят. Беше гръмогласен - гласът му тръбеше надалеч. Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод! Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент. Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката. Аз му ги давам. Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума!" Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал. И то - преди беседа на Учителя. Салонът е пълен с приятели,
към текста >>
62.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
до Учителя с доктор Жеков Когато имахме общи обеди, най-интересното бе кой ще седне до Учителя. Обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни, понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък имаше да разрешава някой приятел своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си - или Да я разрешава в момента, или вече я беше разрешил. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. А по-късно, онези, сядалите до Него приятели, разказваха някоя история с интересен финал или също толкова интересна опитност. И понеже ние всички бяхме свидетели, защото минавахме през тези етапи, не питахме, а знаехме, че всеки, който е седнал до Учителя е трябвало да седне и имало е защо да седне. И толкоз. Понякога имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, а понякога случките бяха толкова забавни и смешни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван или го заприказваха - така го отдалечаваха невидими сили от въпросното място и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе
към текста >>
63.
3_12 Христо Дързев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дързев беше музикант, добър музикант. И много талантлив. Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-възрастен от съвипускниците си. Затова не го приеха в Консерваторията. Никой не му помогна. А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде възможност да влезе в Консерваторията и да следва. Тази пречка го спря. Тя го спъна, той се омърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина. Туберкулозата бе бич в онези времена и посече много младежи от нашите братски среди. Но според мене, той не можа да се справи с тази вътрешна разруха, в която попадна, след като не можа да влезе в Консерваторията. Беше роден музикант. Той направи аранжимент на песента "Благост" в четири гласа. Учителят я изслуша, хареса я и тя се прие. Да знаете, че е от брат Дързев и че Учителят я хареса и я прие. Имаше една друга негова песен: "Аз съм бялото кокиче" - с мелодия от Дързев и текст от български писател. Мелодията на стиховете от 91 Псалом е от Дързев. Учителят я изслуша и я прие. И тя се прие да се пее от всички. Има и други негови разработки на песни от Учителя. Те трябва да се съберат и да се издадат. Според мен Христо Дързев, със своите разработки на песните от Учителя, достигна до върха на своето творчество. Неговите разработки ни въвеждат в духа на песните на Учителя и в Школата. Брат Христо Дързев си замина, понеже се случи един срив в него.
към текста >>
64.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
брат Боян Боев" Някой от приятелите беше взел билети за оперета. Отделят два билета с най-хубавите места и ги връчват на Учителя. Но Той извиква брат Боян Боев и му казва: "Вземи тези два билета, отиди с някой брат на оперета и после ще ми разкажеш какво си видял и чул". Боян Боев си взима тефтера и писалката, с която не се разделя, слага я в десния си джоб, среща Жечо Панайотов и му казва: "С теб сме довечера на оперета! Учителят ми даде два билета - за мен и за някой друг. А другият си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя". Жечо се съгласява. Защо да не отиде на оперета? За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща. Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в салона. Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред. Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти.
към текста >>
65.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
чистотата" Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който беше и горе, в Невидимия свят, музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото. Музикант по дух и музикант като талант. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Каква е тази женска линия ли? Ето такава - стъпваш на нея и тръгваш по нея и изведнъж започваш да срещаш жена след жена. И не само да ги срещаш, но и да ги преодоляваш с мъжка плът и мъжко достойнство. Той тръгна по тази линия, беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени - и млади, и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя. Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив и не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той. Защо му позволявате да се приближава до вас?" Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се". "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мене, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му
към текста >>
66.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Куртев по случай една година от заминаването му Тази вечер се събрахме, за да почетем светлата памет на нашия обичан брат Георги. Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни. Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло. Аз съм дълбоко трогната, благодаря искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат. Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който
към текста >>
67.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните - около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев - братя, които бяха преминали войните с 91 Псалом, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то - онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието. Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези
към текста >>
68.
3_17 Истинското подвизаване
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Школата на Учителя всеки ученик си имаше своето място. То беше специфично за него, съобразно неговия път и неговите възможности. Друг не можеше да заеме неговото място. Това място бе определено от Учителя. Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева". Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос. А това е някъде от 1922 до 1927 година. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: "Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа!" И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Всички го търпели през тези години, но накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на "Изгрева", за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на "Изгрева" през
към текста >>
69.
3_18 Изпитът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
на Школата, 1922-1944 година, братският живот в провинцията се разрасна и поникнаха много кръжоци в градовете. Имаше братя, които бяха добри орачи на Божията Нива и знаеха кога и къде да посяват Божието семе на Учителя в душите на българите. Най-голямо и идейно бе Братството в Айтос. Това се дължеше на брат Георги Куртев. Той беше живият и истинският образец на един ученик на Учителя. В това аз се убедих впоследствие, защото за времето, за което се отнася моят разказ, аз бях изключително на "Изгрева", около Учителя. Присъствувам при един случай. Една сестра беше се завърнала от една братска среща в Айтос и разказваше, как са се стекли стотици братя и сестри от околните села. Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са?" Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от небето и едва можа да каже: "Ами как така, Учителю?" Учителят спокойно отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са?" Сестрата се сконфузи и си тръгна. Аз също целунах ръка и се оттеглих. Няколко дни бях под влияние на тази случка. Вероятно - за да намери тя добро място в моето съзнание. Минаха години, десетилетия, и аз бях свидетел как всички тези приятели бяха
към текста >>
70.
3_19 Религиозно и духовно съзнание
,
,
ТОМ 1
съзнание" Братският живот беше много интензивен както на "Изгрева", така и в братствата по градовете. Непрекъснато идваха братя от провинцията за срещи с Учителя и правеха контакти и запознанства с Него. Те се подслоняваха по за няколко дни при нас и после си заминаваха, като настойчиво ни канеха да ги посетим. Понякога се събираха братя и сестри и на групи посещаваха братствата в провинцията - тогава се пееха песни, разказваха се новини от "Изгрева", всеки носеше в себе си нещо от Словото на Учителя и го предаваше на онези, които го очакваха и бяха готови да слушат. Само готовите души могат да слушат и виждат. Ние бяхме една жива верига и всеки приемаше и предаваше онова, което бе възвишено и облагородяваше както самия него, така и другите. Така, една група софиянци посети Братството в Айтос с цигулки и с песни. Завърнаха се след десет дни и веднага посетиха Учителя, за да разкажат какво са видели и какво са чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си оттам отново да Го посети. Идват приятелите, разказват за преживяването и споделят с Учителя, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен, както и за всички съвременници и очевидци по това време. Аз стоя, слушам и наблюдавам Учителя. Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!". "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, толкова сърдечни, толкова
към текста >>
71.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева". Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева". Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури,
към текста >>
72.
3_21На балет с брат Ради
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
брат Ради Обикновено, когато имаше някакво представление в София - театър, концерт, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера. Тогава Учителят тръгваше, облечен официално, поканваше някой да Го придружава, а понякога и ние тръгвахме с Него, като се оформяхме една група от около петнадесет-двадесет човека. Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на концерт в града. Тогава София беше средище на висшето общество. Там седяха господа и дами с официални тоалети. Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт. Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него. Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен. Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Да, за балет. Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите. Оглежда се наляво и надясно и извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Речено-сторено. Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по цял "Изгрев", но нито се
към текста >>
73.
3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
тъпани - на народни борби" Дойде в София прочутият борец Дан Колов и пак изпращат два билета на Учителя. А той ги дава на брат Ради и на Тодор Стоименов, който е любител на борбата, макар че е висок, слаб и с деликатна фигура. Слаб като вейка, а обича да наблюдава борбите. Всички му се чудят за това, но той посещава всички борби в София. А брат' Ради на млади години е бил борец. Бил е пехливанин и знае да се бори. Печелил е селски борби. Награждаван е бил с овни и телета. Върнаха се те от борбата и отиват при Учителя. Брат Ради Му разказва кой как е хванал и кой каква хватка е направил. Разказва и показва с ръце и крака. По едно време извиква на Тодорчо и казва: "Ела тук да покажа хватката на Учителя!" Тодор излиза, брат Ради показва хватката - Тодор е хвърлен на земята с нея. Всички се смеят. Тодор лежи на земята, а брат Ради разпалено обяснява на Учителя, че имало и други хватки. Учителят се залива от смях. Всички се смеят, а Тодор седи на земята и се чуди кому се смеят. Става от земята, отърсва се, но като вижда, че се смеят на брат Ради, се успокоява. Брат Ради посяга към Тодор да покаже следващата хватка, но Тодорчо побягва. Брат Ради е отчаян. Не може да покаже следващата хватка на Учителя. А никой не иска да стане показването на тези хватки чрез него, защото трябва да бъде хвърлен на земята. Брат Ради е безпомощен. Разперил е ръце и се чуди какво да прави. После той се досеща за нещо. Разкрачва се и показва как става тази хватка. И когато показва
към текста >>
74.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат. Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри. Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде
към текста >>
75.
3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
музика. Окултна музика" У старите гърци, траки, у първобитните народи, музиката е била неразривно свързана с текста и с движенията или танците. Музиката е била в услуга предимно на религията. Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство. Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване. Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката. Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на
към текста >>
76.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В Пътя на ученика има различни етапи. Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика". Това са исторически периоди в живота на ученика, това са епохи в неговия живот. Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали здраво в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му. Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя. Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на
към текста >>
77.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене. Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим. Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен. Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен. Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен. Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух. Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях. Песните си остават по-широки и по-богати в действителност. А когато се нотират, нещо е загубено от действителната стойност на песните. Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни. Докато човек не преживее дадена идея, нищо не разбира. А дали тя е дадена чрез песен или чрез Слово, е без значение. Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите. Това е пътят на идеите на Учителя, които слизат отгоре чрез музика и Слово. Това е път дълъг и труден, защото е вътрешен път у човека. А вътрешният
към текста >>
78.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
цената на непослушанието През 1922 година Учителят създаде Школата и тя продължи 22 години. Когато я отвори, Той каза: "Тази Школа се отваря за двадесет и две години". Аз бях свидетелка, че това се осъществи точно така и тя се затвори след заминаването на Учителя на 27 декември 1944 година. Това бе един слънчев цикъл от двадесет и две години, един космически цикъл, който тогава за нас бе непонятен, а за в бъдеще, това е един материал за изучаване от онези, които желаят да се занимават със знанието на Учителя. Учителят държеше по четири беседи в седмицата, като на почти всичките съм свирила аз. В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в
към текста >>
79.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
търсене Духа на песните на Учителя" Тези мои думи и бележки, които аз диктувам и изказвам пред лицето на Учителя, когото уважавам и боготворя над всичко в света - не считам за нужно да ги доказвам по човешки. А и да считам, те не могат да се докажат. Те могат да се проверят само от онези, които са били в Школата на Духа. Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България. Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на
към текста >>
80.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди. Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня. Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех. Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо
към текста >>
81.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
в Мърчаево" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко. Част от сестрите се бяха настанили в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в селото, като обитаваха дори и плевници. Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от София до Мърчаево и обратно. Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя. Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя. Това нещо го осъзнах много по-късно. Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София. Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света. Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме.
към текста >>
82.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
млада и постъпих в Музикалната академия, след като разбрах, че имам добра подготовка, за да бъда на академично ниво след време, когато уча и свиря песните на Учителя. Така аз смятах. Започнах да уча, да посещавам занятията в Консерваторията. Срещах се и с други музиканти, които бяха добри изпълнители и музиканти по дарба и музиканти по дух. Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите. Питах Го какво да правя. Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили. Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица. От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само
към текста >>
83.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
песните от невидимата школа" На улица "Опълченска" 66, в дома на Гина и Петко Гумнерови, Учителят беше отседнал няколко десетилетия. И Той окончателно се премести на "Изгрева", след като бе построена една малка стая, впоследствие долепена до салона, който започна да се строи през 1927 година и окончателно бе готов през 1928. През есента на същата година ние се прехвърлихме от ул. "Оборище" 14 на "Изгрева" и беседите се държаха сутрин от 5 часа. Вие можете да видите днес това на снимки. Учителят живееше в една стая с едно малко антре, която впоследствие стана като негова приемна, а Той се качи горе в друга една малка стая, построена над салона. Обикновено казвахме така: "Отиваме на 66", - това означаваше, че отиваме в дома на Гумнерови. Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя. Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов. Ние не знаехме тогава, че в този ден Той се сбогува с този дом. Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали. Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом. Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго определено място. С дома на Гумнерови са свързани моите първи опитности с Учителя и може би
към текста >>
84.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Казваше се Кирил Икономов. Той беше един от музикантите на "Изгрева", който игра ключова роля в издаване песните на Учителя и в последвалите ги след това борби. Беше крайно изострена личност. Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите. Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци. Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото. Но тук, на "Изгрева", имаше много македонци и всички без изключение избутваха с лакти останалите и излизаха напред. Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката. Нали така децата се спъват едно друго? Падналият освобождаваше мястото, а оня, който го бе спънал, излизаше на челно място. Да се чудиш и да се маеш. Ама това, българите, са много загубени хора. Защо ли? Защото те гледат, спорят помежду си, злословят и се разправят, доказват превъзходството си, докато македонецът направо влиза и се насочва към първото място, което е свободно, защото онези - останалите български умници, спорят кой е най-достойният, кой е с най- големи заслуги, за да заеме въпросното място. Тук, на "Изгрева", стана точно така: македонците избутаха останалите. Проверете кои личности бяха македонци, какво беше тяхното поведение през време на Школата на Учителя и след това. Проверете кой какво направи и защо го направи. Като проверите, изводът ще бъде ваш. Аз си имам свой извод. През 1921 година
към текста >>
85.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
за песните и изпълнение на Неговата Воля" Може би най-големите борби в Братството се развиха заради песните на Учителя. Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха. А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока. И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали. Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам
към текста >>
86.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
в песните на Учителя" Вие разбрахте, че аз получих задача от Учителя да потърся, да намеря и поправя грешките, които бяха допускани от Кирил Икономов в неговото издание от 1938 и последвалата втора книжка от 1944 година - две хубави издания за онези години. Вие какво бихте направили на мое място? Аз ви питам? Ще изпълните ли Волята на Учителя, Волята на Бога? Аз пак ви питам. Защото, ако си отговорите на този въпрос, изведнъж ще си отговорите на другите въпроси, които биха последвали. И то на всички. Защото, когато ученикът тръгне да изпълнява Волята на Учителя и Волята на Бога, той държи в съзнанието си само едно нещо - да изпълни Волята на Бога без никакви изключения. Какво е личният живот на човека пред Волята на Бога? Нищо. Какво са неговите лични амбиции и стремежи пред Волята на Бога? Нищо. Какъв е резултатът от целия негов живот пред Волята на Бога? Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "нищото", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е изпълнението Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила. Аз се убедих, че "в изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа". И аз тръгнах оттук да изпълнявам Волята на Учителя и на Бога. Иначе не бих могла да издържа и един ден онова противодействие и атаки, които се насочиха срещу мен. Това беше жестоко - да виждаш, че от една страна изпълняваш Волята на Бога и се стремиш да вършиш нещо, а от друга -всички
към текста >>
87.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му. Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите. От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов. Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам. Музикантите не можеха да възприемат, че през време на Учителя е могло да се даде съвсем друг нотен текст на песните и мелодиите, защото смятаха, че всичко, което се вършеше на "Изгрева", се вършеше с Негово знание и разрешение. Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил. Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят. Не смееха, пазеха се, защото не можеха да му издържат психически. Кирил беше много силен като натура, беше волеви и можеше да изгори всеки, който му се
към текста >>
88.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят. А също не бих могла да издържа и отдавна да съм в Невидимия свят, ако не беше помощта от Учителя. За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар. Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен. Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат. Понеже начело на финансовия съвет беше Антов, който беше македонец и понеже в тази комисия имаше още няколко души македонци, нещата се завъртяха натам, че Братският съвет отказа да финансира печатането песните на Учителя, които бяха дадени в оригинал. И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството. Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи. И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши. Братският съвет не позволи с парите на Учителя да се издаде песнарката с песните на Учителя. Е, как ви се струва това? Събират се
към текста >>
89.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме
към текста >>
90.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
певица Лиляна Табакова" Хубостникът Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева". Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа. Но впоследствие това стана и наша обща работа. Ето как стана тази работа обща. Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси. Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки. Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше. Смяташе, че щом са дадени на нея, това значи, че лично й принадлежат и може Да ги дава и показва само на онзи, комуто тя желае. Но никой досега не беше ги чел. А тя обичаше да разказва и да обяснява на своите приближени. Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя. А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво". Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят
към текста >>
91.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
примадони - има ученици" След издаването на песнарката се вдигна шум и олелия от всички страни. От една страна ме атакуваха издателят на първата песнарка - Кирил Икономов и приятелите му. От друга страна направиха фронт срещу мен всички музиканти от чиста музикална ревност, понеже аз съм я издала, а не те. Но Учителят нареди на мен, а не на тях. От трета страна се настроиха и всички от Братството, които можеха да свирят и пеят. И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен. Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова. И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и Кръстю Христов. На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата. Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните. Тези ученици са били инструмент, какъвто е цигулката на Учителя. Особено след като се беше вмъкнал и онзи "хубостник" Кръстю, това беше неприемливо. Тогава ние много бързахме, всичко се правеше в пълна тайна, печаташе се в държавна печатница - там, където не се печатаха ноти, а военни карти и ние не можехме да направим
към текста >>
92.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
свят. Паневритмия в небето над връх Мусала" В първите години ние излизахме на екскурзии на връх Мусала. Групата се събираше в София, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец. Смъквахме багажа и оттам тръгвахме пеша до хижа "Мусала". Правехме няколко почивки. По средата на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка. Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа. Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите. Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях. Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните. Прекарвахме около огньовете с песни и чай до късна вечер. После си лягахме. През нощта трябваше да станем към три часа и да се запътим към връх Мусала. По даден знак станахме, облякохме се, бяха запалени няколко фенера и колоната потегли мълчаливо. Един брат водеше колоната със запален фенер, а друг брат също носеше фенер на края на колоната. Така полека-лека се катерехме по пътеката в тъмната нощ и колоната стигна до връх Мусала. Беше още тъмно. Направихме обща молитва. Постепенно небето започна да светлее на изток. Беше необикновено преживяване. Очакваше се хубаво време и ясно небе. Това на връх Мусала ставаше рядко и ако се случеше, беше чудо на чудесата. Очаквахме изгрева. От края на пространството и на света се показа първият
към текста >>
93.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Минаха години. Дойде уреченото време да се изпълнят думите на Учителя. Беше 1934 година. Една привечер бяхме се събрали на полянката на "Изгрева" около Учителя, говорехме за музика, за песни и някой спомена за българските народни песни и хора. Учителят помоли насъбралите се да изпеят хороводни песни и да ги изиграят. Изиграха ги. После попита могат ли да изиграят някои хора? Братята и сестрите се хванаха за ръце и изиграха няколко хора от различни краища на страната. На "Изгрева" имаше представители от цяла България. По онова време нямаше млад човек, който да не може да играе хоро и ръченица. Та ако това не може да прави - него за нищо не го бива. На село не знаеш ли да играеш хоро, не можеш да се ожениш. Така че тази вечер всички с удоволствие се надпреварваха да покажат какво умеят и какво знаят. Учителят наблюдаваше как народните песни се превръщат в хороводни песни и хора. Наблюдаваше как българските песни и ритми преминават в хора със стъпки и движения. Това наблюдение и разучаване продължи над два часа. През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите. Жалко, че това никой не го стенографира, защото обяснението никога не се повтори вече. А ние така бяхме се разпалили от хората, че бяхме в една необикновена възбуда. После Учителят взе цигулката си, изсвири някои мотиви от народни песни. Той
към текста >>
94.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
- на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят" По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят". "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала?"- настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия."
към текста >>
95.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
от Учителя и разрешението й от трите сестри" Минаха години. За нас Паневритмията бе празник на душите ни. Какви кръгове бяха тук, на "Изгрева", и на Седемте езера на Рила! Тогава смятахме, че това ще трае вечно. Но ето, веднъж Учителят извика при себе си една сестра. Казваше се Ярмила. По произход тя бе чехкиня, но бе отраснала в София. Беше балерина и хореографка. Отива тя при Учителя, а Той в присъствието на няколко сестри й нарежда: "Сестра, вие трябва да оправите гимнастиките на Паневритмията". Учителят искаше да каже, че тя трябваше да оправи упражненията, които се играеха неточно и невярно. "Но, Учителю, аз едва ли ще мога!" "Ще можеш. Ще ти изпратим помощник за това." Тези думи на Учителя останаха запечатани в главите ни. И тези думи не са се изличили досега от съзнанието на онези, които ги бяха чули. Учителят си замина. Минаха няколко години. Веднъж на Паневритмия стана някакъв спор. Спряхме и се огледахме. Видяхме, че едните грешат, но и другите грешат. Тези, които правеха забележка грешаха, но другите, които бяха съветвани, също грешаха. Огледахме се, и се оказа, че всеки играе Паневритмията така, както си я знае. А приятелите не я знаеха добре. Не бяха я научили добре. Бяха изминали много, много години от времето, когато всяко упражнение се изучаваше на поляната поотделно, в присъствието на Учителя. По-късно всеки идваше, влизаше в кръга, оглеждаше се как играят онези пред него и играеше според тях. Оттам се дойде до разноезичието. Тогава си
към текста >>
96.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
старите си възпоминания" Всичко, което трябваше да се сбъдне, се сбъдна. Онези, които трябваше да напуснат Школата - "Изгрева" - го сториха. Онези, които трябваше да дойдат в Школата, не дойдоха. Или ако дойдоха - разочароваха се от нас и си отидоха. Онези, които трябваше да •извършат предателството - направиха го. Онези, които трябваше да се отрекат от Учителя - сториха го още през 1945 година, след заминаването Му. А онези, които артисаха, забавиха се и изостанаха - направиха го на процеса срещу Братството през 1957/58 година или след това. Онези, които трябваше да платят за грешките си - платиха. Онези, които се измъкнаха, макар че имаха вина - измъкнаха се от "юридическия" закон и то на съда на "юридическите" закони на страната, но тях ги хвана окултният закон и след това те си платиха скъпо и прескъпо. Изобщо, всеки се разплати с Школата така, както трябва. "Изгревът" бе разрушен. Аз казах защо - заради отклонението и корекцията на Божествените Начала, създали Школата на Бялото Братство. Онези, които трябваше да устоят - устояха. Трябваше някой да запази и съхрани Словото на Учителя и да Го прехвърли за следващото поколение. Изминаха двадесет и пет години от заминаването на Учителя. Беше 1970 година. Изведнъж се изсипаха при нас младежи, които следваха в различни факултети. Но те дойдоха, минаха покрай нас и преминаха - те се разочароваха от телените мрежи, останали оттогава, които ограждаха парцелите на "Изгрева", от схлупените бараки и от това, че
към текста >>
97.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
неговото ято бели птиц и през вековете" Пригответе се сега да чуете и да запомните една от моите най-големи опитности с Учителя, отнасящи се за Школата на Христа, за Школата на Бялото Братство и за присъствието на Учителя Беинса Дуно при българите и славянството, и при человеците на тази планета. Нарочно ви подготвям и предизвиквам, и настройвам съзнанието ви да бъде будно, да сте внимателни, за да не изпуснете нито един факт от това, което ще ви разкажа. А дано мога да го разкажа както трябва, защото си заслужава. Та за всеки човек е достатъчно само това, което ще ви разкажа и което успее да чуе той. Това ще му е достатъчно за цяла вечност. А като си спомням, че само аз станах свидетелка на тази случка - изтръпвам и се смалявам, и коленича пред Великия Учител и пред Духа на Бога. Коленопреклонно и със смирение човек трябва да узнае това, което ще ви разкажа и което ще научите за цяла вечност. Братството беше излязло на екскурзия на Витоша - една от редовните екскурзии, когато тръгвахме много рано от "Изгрева" и дочаквахме изгрева на слънцето някъде в подножието на Витоша. Бяхме се разположили в полите на планината, в едни чудни поляни и ливади. Беше преминал сенокосът, защото насядахме на една поляна, която бе окосена от селяните, а сеното бе събрано и направено на големи купи. Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани. Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха
към текста >>
98.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на
към текста >>
99.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
факултета и отклонението от Школата" Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно, е Слово на Бога и Слово за Школата на Бялото Братство. Това Слово е за онези ученици от Школата, на които очите са отворени и ушите са отпушени за Словото Му. Само за тези, за другите то е безпредметно. Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци. По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш. За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно.
към текста >>
100.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
и десятък за Школата на Учителя" През време на Школата Словото на Учителя се стенографираше от трите стенографки. Паша Теодорова изнесе на плещите си най-големия товар. Като се почне от VI серия на "Сила и Живот", та чак до края на Школата и няколко години след това - тя бе онази, която сверяваше дешифрираните беседи, редактираше, съгласуваше ги с Учителя, подготвяше ги за печат, правеше коректура на шпалтите и бе непрекъснато в движение между "Изгрева" и печатниците в провинцията. Тя извърши една огромна работа, която никой не можа да свърши в Школата - дори и една хилядна част от нейния труд. Тя можеше да работи навсякъде. Не търсеше условия и удобства. Където сядаше, можеше да работи - както с молив да дешифрира, така и да работи на пишеща машина. Савка Керемидчиева също стенографираше и от нея има дешифрирани беседите от първите години на младежкия окултен клас. Тя подготви едно издание на "Свещени думи на Учителя", но поради различни причини не можа да завърши своята работа, която Учителят й бе наредил да свърши. Елена Андреева бе македонка. Аз говорих вече, че всички македонци в Школата направиха най-големите поразии. Но Учителят за нея бе казал, че тя е от светлите и добри македонки. Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха
към текста >>
101.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят. Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията. Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха. Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един
към текста >>
102.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
на Учителя" Когато се отвори Школата през 1922 година, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година. Когато Учителят открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма. За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева". Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да
към текста >>
103.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всемировият Учител" След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди. Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя. Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини. Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много
към текста >>
104.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка. Бяха следвали заедно. По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства. След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа
към текста >>
105.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учение" След Европейската война всички младежи се впуснаха да учат. Едни довършваха гимназиалното си образование, други се записваха в университетите да следват. Появи се една вълна на подем в този период. Причината бе на друго място. Само ние знаехме, че това се дължеше на идването на Великия Учител всред този народ. Великият Учител говореше Словото на Бога и сееше това Слово като житни зърна в душите на българите. Божията нива бе разорана от страданията, през които мина българският народ през двете войни - Балканската и Европейската. Тази Божия нива беше полята от сълзите и неволите на този народ. Посетите житни зърни от Словото на Учителя трябва да поникнат и възрастат между този народ. Дойде време, появиха се първите кълнове, избуяха Посетите стръкове и дойде време да цъфнат и да изкласят. Огледахме се - и какво да видим в Божията нива? Около нас изведнъж започнаха да се появяват различни окултни общества - западни и източни окултисти - че теософи, че антропософи, йоги, толстоисти, спиритисти и други. Появиха се и различни леви социални и политически течения: социалисти, комунисти, анархисти. И представители на всички тях, без изключение, се завъртяха около нас, и като посланици на чужди държави бяха акредитирани в Школата на Учителя. Та като се обърнахме, изведнъж забелязахме, че всичко, каквото имаше в обществото - имаше го и при нас. Те бяха изпратили своите представители при нас в Школата на Учителя. Как стана това? Вероятно онзи, който държеше в
към текста >>
106.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава. Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност. През 1910 година, в една октомврийска нощ, той напуска дома си в Ясна поляна. Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят
към текста >>
107.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това
към текста >>
108.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури. Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител. Великият Учител е организаторът, водителят на три клона - това са египетският клон, палестинският и
към текста >>
109.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
и Школата на Учителя" В Словото Си Учителят бе казал, че с идването на Христос започва Еволюция на петата раса. Цялото знание до идването на Христа е знание от инволюционния стадий на човечеството. Учителят даде нови тълкувания на понятието Инволюция и Еволюция на човечеството. Инволюция означава слизане на Духа в материята. А това се вижда най-добре при слизането на Духа и оформянето на първата, на втората, на третата и на четвъртата човешки раси. При петата, арийската човешка раса, Инволюцията стига до крайния предел с идването и раждането на Исус Христос. Оттам започва Еволюцията. Тези преминали човешки раси са свързани и с различните съзнания у човека. При слизането на Духа в материята, при слизането на човека на земята и обличането му в човешко тяло започва оформянето на неговото съзнание. Първо - на подсъзнанието, което борави с неговия инстинкт за съхранение на човешкия вид. По-късно идва съзнанието, което оформя човешкия ум. След това човек се добира до самосъзнанието, което разработва неговият разум. Оттук трябва да почне Еволюцията като стадий, в който човек ще влезне чрез свръхсъзнанието и ще борави със своята интуиция - така, както днешният човек борави със своите сетива - очи и уши. Когато човек навлезе в свръхсъзнанието и оттам - в Космическото съзнание, тогава той се схваща като душа и ще се движи и работи като дух. Това е Еволюцията у човека при днешната пета раса. Но Учителят съобщава, че през времето на Христа старите и новите пророци
към текста >>
110.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения.
към текста >>
111.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на "Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се разхождаше по целия град. Десетилетия наред гражданите на София помнеха тази табела и когато разбираха, че ние сме от "Изгрева" ни се смееха, че всички сме били жертви на Дънов. Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни. Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея. Имало е случаи, когато Учителят й се е карал. Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна. Приятелите едвам я търпяха и искаха веднъж завинаги да се разправят с нея, да я изгонят от Братството и да не се позволява да стъпва нейният крак на "Изгрева". Това го бяха решили. Отива една делегация при Учителя и съобщават какво са наумили възрастните приятели. Учителят ги изслушва и казва: "Това, което казвате, е така. Най-лесното е да изгоним Магдалена. Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място. Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази
към текста >>
112.
3_61 Каналът, през който изтичаше Злото
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
изтичаше Злото" Казваше се Магдалена Попова. Беше учителка и знаеше много добре няколко западни езика, с които боравеше свободно и си правеше "гаргара с тях", както обичаше да казва и в което ние се бяхме убедили напълно. Но тя беше много медиумична, влизаха в нея различни низши духове и я правеха много непостоянна, капризна и своенравна, своеволничеше и правеше много пакости на всички. Особено когато влизаха в нея духове, враждебни на Учението и на Учителя. Тогава елате да гледате - бълваше огън и жупел от устата си срещу Братството и срещу Учителя, навсякъде, където й попаднеше. Тя беше от този тип хора - ако Учителят я изгонеше през вратата, щеше да влезе през комина, само и само да направи пакост. На тази своя медиумична природа тя дължеше различните си залитания ту насам, ту натам. Още през 1925 година тя си позволи да отиде при духовенството. Те я привлякоха при себе си и я наговориха да бъде официална трибуна срещу Учителя. Това имаше много лоши последици срещу Бялото Братство. Започнаха гоненията срещу Братството от страна на властта, от страна на църквата и от страна на обществеността. Магдалена отключи вратата на ада, отвори този ад и чрез нея се изля срещу Учителя, върху "Изгрева", цялата кал, която съществуваше в света. Дълго време поповете я водеха по разни църковни амвони да говори срещу Учителя и срещу Братството. И да говори всичко, което съществуваше в света, защото светът минаваше през нея и чрез устата си тя го избълваше на хули и
към текста >>
113.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Изгрева" Имаше дни, когато при Учителя идваха и искаха от него такива неща, с които не трябваше да Го занимават, защото си губеше времето. Но Той винаги внимателно изслушваше всички. Ако това тяхно желание беше уместно за развитието им, Той го изпълняваше. Но ако би им попречило на развитието, Той отказваше. По един такъв повод Учителят ми каза: "Да задоволя един човек за мен е най-лесното. Но най-трудното ми е, когато давам изпити на учениците." А ние смятахме, че изпитите, които ни поднасяше Учителят, извират направо от Него като извор. Имахме погрешна представа за много неща. А Учителят трябваше да се съобразява с всичко, за да може всеки един изпит да е подходящ и навременен за ученика. Веднъж казах на Учителя, че според мен всички, които са в Школата на "Изгрева" са по-лоши, отколкото ония, които са в света, долу в града. Казах, че онези от света трябва да дойдат в Школата, а ние да бъдем изпратени в света. Учителят се спря и ме изгледа така изпитателно, като че искаше да ме пита откъде ми дойде тази мисъл в моята малка глава. Аз се свих виновно, като че ли съм изказала нещо, което е кощунство срещу Школата на Учителя. Свих се виновно и чаках да ми се отсъди присъдата от Учителя за всичко, което казах пред Него. Той бе станал строг. "Затова държа някои вързани тук в Школата на "Изгрева", защото ако им дам условия, ще забравят Бога, ще се отклонят и ще навредят на себе си и ще направят поразии в света." По-късно, след тридесет-четиридесет години
към текста >>
114.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
веднъж при Учителя за нещо да Го питам, целувам Му ръка, а Той целият топъл, пареше Му ръката - имаше висока температура. Видях, че Учителят е с много висока температура, а това означаваше, че е болен. Ще питате, може ли един Учител да бъде болен? На този въпрос всеки сам ще си отговори, когато проучи Словото Му. Така наготово някои неща не трябва да се дават. Та Учителят беше с висока температура. Чудя се какво да правя. Аз Го помолих: "Учителю, да Ви разтрия ли с камфор?" Той се замисли и каза: "Може!" Разтърчах се, взех камфор, вдигнах Му ризата и Го разтрих. За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух. Да се докосна с ръце до живата Божа Троица. Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост,
към текста >>
115.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Хулите, които се изливаха срещу Учителя не бяха безобидни, клеветите не бяха безплодни, беше отровено цялото обществено мнение и бе настроено срещу Братството. Бяха написали на една табела "Жертва на Дънов" и бяха я сложили върху главата на една разстроена психически жена, която я разнасяше по цяла София. Това беше Магдалена, която идваше на "Изгрева", слушаше беседи, но свещениците я подкупиха, заплатиха й и тя се продаде. По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се отклоняваха от "Изгрева", връщаха се късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра беше закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят. Те приближават към нея застрашително, тя побягва, а те след нея. Единият я спъва с крак и тя полита да падне на земята. Тогава се сеща и извиква: "Учителю!". Разказваше ми: "Само за миг аз бях на земята, онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен. Какво видяха не зная. Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех. Учителят ме запита: "Как е, сестра?" "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш
към текста >>
116.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Иванов и Кръстю Христов за света" Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа. Трябваше да се заангажират приятелите от Търново, а те не бяха малка група. По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо. За тях това беше много интересно - едно е да четеш, че има невидим свят на духове, а друго е да ти се явят чрез медиум гласно или писмено. Учителят по онова време, при Своите обиколки в провинцията, им даваше наставления. Те получаваха писма от Него, имаха преписи от съборите от предишните години, както и излезлите книги "Сила и живот" от I до V серия, с беседи от Учителя. Но това отиваше на по-заден план и те искаха да се проявят, да бъдат действени и да се изявят пред себе си, чрез себе си и пред другите. По онова време, още на събора през 1922 година в Търново, Учителят недвусмислено каза: "Това учение не е за света. Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е учение за света. За света ще ви дам друго. Това учение е за братя и сестри. Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 91) Но въпреки това, те се изкушаваха или биваха изкушавани и правеха точно обратното. Почти всички първи приятели се занимаваха със спиритизъм. Учителят бе категорично против тези увлечения. Спиритизмът бе се
към текста >>
117.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Представете си, че сте в онази епоха в Търново, където Учителят започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителят беше споменавал, че в Търново се срещат много земни, електромагнити и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идват от Хималаите, Алпите и Америка и че Търново представлява пъпа на земята. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете на планините от минали епохи на земята. И това може да го намерите написано в беседите от събора през 1922 година. ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя. Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен
към текста >>
118.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та какви ли не чудесии имаше в първите години от Школата. Казвам чудесии, а не чудеса. Чудесата се отнасят за друга категория от неща и събития. Чудесата са за мене неща и събития, които се подчиняват на окултни духовни закони, съобразно с движението на Духа, което предполага хармония във всичко - хармония горе и хармония долу на земята. Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу. Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите. Но възрастните приятели бяха направили
към текста >>
119.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
нещата така, както трябваше да станат. А те бяха казани още на събора през 1922 година в Търново за тези хубавци. Защо ги наричам така? Друга дума не намирам за тях. Не мога да ги нарека братя - нито черни, нито бели. Не мога да ги нарека приятели, дори и условно в кавички. Мога да ги нарека само "хубавци". А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел. Учителят беше споменал за тях, че ако искат да гадаят на ръце, на кафе или чрез астрологията, за да печелят пари - да отидат в Англия, да отидат във Франция, но тук Той не позволяваше тия неща. Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство. Дори това предизвика идването на група французи през 1939 година, която направи контакт с Учителя и с нас. Отначало Михаил изнасяше идеи от Словото и Учението на Учителя, но по- късно сметна, че френският народ и френският език не са подходящи за Словото на Учителя и че Словото първо трябва да
към текста >>
120.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
брат" Изнизаха се последните дни на месец декември 1943 година и вече очаквахме новата 1944 година. Войната бушуваше ожесточено. А софиянци я разбраха чрез американските бомбардировки над града. Но още не бяхме дошли до големите развръзки и историческите преломи в света. Още не беше дошло това време. Една част от нашите приятели бяха достатъчно добре политически ориентирани, но всички се чудеха как ще се развият нещата. Учителят отговаряше символично. И който познаваше Словото Му, можеше да разчита тази символика и да се ориентира. Единствено на наши приятели, които бяха офицери от висшия офицерски състав - полковници и подполковници - и които бяха действуващи офицери тогава, само на тях разкри как ще се развият исторически нещата. Но всички те мълчаха и изчакваха, за да видят как ще се развият и сбъднат пророческите Слова на Учителя. И те взеха, че се сбъднаха така, както ги бе казал и както си ги бяха записали те в тефтерчетата. Техните опитности ще си ги прочетете. Но ние, останалите, не знаехме това и не можехме да го знаем. За нас важното беше, че Учителят е до нас и ние сме до Него, а до Него не можеше да ни се случи нищо опасно. И ако трябваше да ни се случи, то щеше ни прескочи и така щяхме да преживеем. Такова беше убеждението на всички. Около нас цареше пълна неизвестност, освен за онези братя, на които Учителят бе дал правото да узнаят за историческата развръзка на света. Те я пазеха в тайна, а ние се движехме с нашата вяра, че се намираме под
към текста >>
121.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Му дни на земята. Сватбата" Вече знаете изказването на Учителя, че Големият брат тази година ще се ожени и че никому не минаваше през ум какво искаше да каже Той за тази символика, която бе образен език на Духовния свят. Ние също не можахме да проумеем - проумяхме го след Неговото погребение. През онези усилни години в село Мърчаево, Учителят бе зает с приключване на епохата, но ние не разбирахме това и, без да искаме, Му пречехме. Около Него имаше братя и сестри, но образно казано, те бяха наклякали наоколо, бяха насадени като на полози и мътеха яйца - всеки си мътеше своите яйца. Затова имаше голямо крякане, ако се снесеше някое яйце, както и много неразбории. Обстановката там беше много трудна за понасяне. В едно малко пространство се бяха събрали много хора. Аз отивах по работа там, престоявах един-два дни и се връщах. Но не знам защо, видях и разбрах, че Учителят не ми обръщаше внимание и че се е заобиколил с други братя и сестри. Тогава това нещо не можах да го разбера защо е така, а схванах, че Учителят не ме иска и че ме отстранява от Себе Си. В Мърчаево Учителят ми каза строго: "Сестра, недей да сядаш до Мен сега." Аз кимнах с глава в знак на послушание и седнах встрани от пейката. Не можах да разбера защо го направи Учителят това. Сметнах, че Той ме отстранява и се наскърбих. До Него бяха седнали други. Той беше внимателен към тях. Вероятно бе дошло тяхното време да бъдат близо до Него. Аз се учудих какво ли означава това, но после, много
към текста >>
122.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя" Последните три дни аз и Борис Николов бяхме непрекъснато около Учителя, бяхме се завърнали от провинцията - Той беше наредил да ни извикат с телеграма. На 26 срещу 27 декември 1944 година, в 2 часа през нощта, Учителят отвори очи и каза: "Да, хубаво. Сега всичко хубаво се разреши." И отново заспива и се унася. Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата. Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа. Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но
към текста >>
123.
3_72 Последни Слова на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя" 1. Обичайте всичко, което Аз обичам. 2. Радвайте се на всичко, на което Аз се радвам. 3. Служете на това, на което Аз служих. 4. Любете всичко, което Аз любя. 5. Аз си отивам за ваше добро и за доброто на България. Всичко е добро, особено за България. 6. Не смущавайте Духът Ми. Радвайте се и се веселете за Мене! 7. Не се обличайте в друга форма, освен в тази, в която съм ви облякъл. 8. Времето е кратко, бъдете будни, бодри и смели и не отстъпвайте в нищо. 9. Работете, докато е ден. Не се отчайвайте. Всички ще тръгнат с по-голяма ревност. 10. Моето Дело не е само тук. То ще продължи и горе. 11. Верни бъдете на призванието си. 12. Мир ви давам на всички. Приемете го! 13. Пейте песента 'Благост". 14. Да се четат псалмите 125, 134, 71, 77, 25, 31 и гл. 5 от Евангелието на Матея. Мотото: "Това е живот вечен да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил: " 15. Докато беше болен, Учителят даде следното мото: Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (три пъти) 16. Една малка работа се завърши! За
към текста >>
124.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
откровения с Учителя" В моя бележник има записан и няколко разговора с Учителя от моите посещения при Него в Мърчаево . Ще ги приведа за ваше знание . "Понеже България сега е в златния си век, затова е подпомогната от горе - има кредит. 90% от условията и са благоприятни да излезе от войната ненаказана". По това време България беше обявила война на Англия и САЩ ,без да има фронт с тях, след което последваха англо-американските бомбардировки над София. Това беше акт на възмездие срещу България . "Доскоро България се намираше в крайно тежко утеснено положение. Регентството настояваше да обяви обща мобилизация и да се насочи към Русия. Повикват Багрянов. Той отговаря на Бекерле, че българската войска е нужна да възпре турците. Невидимият свят се намеси в този момент и помогна на България да излезе от това положение. Невидимият свят не разрешава сега на България да воюва и ако воюва, ще бъде фатално за нея." Ние преживяхме всички тези събити я много драматично. Десетилети я пред и това Учителят бе казал, че България не трябва да вдига оръжие срещу Русия, понеже Русия освободи България от турско робство. През време на Европейската война през 1916 година, на добруджанския фронт Първа конна дивизия воюва срещу Русия, предвождана от генерал Колев и посече сума руснаци. Учителят бе крайно недоволен от този акт на българите. Затова Той бе категоричен - да не се воюва срещу Русия. По това време Той възложи на Багрянов няколко задачи чрез наши приятели, които се
към текста >>
125.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
времето на Втората световна война на "Изгрева" бяхме смутени и напрегнати. Бяхме се сгушили около Учителя като пилци около квачка, за да ни закриля под крилете Си. Учителят имаше много работа през този период. Към текущите въпроси на Школата, които Сам движеше, прибавяха се и политическите събития за развоя на войната. Приятелите Го разпитваха, но Той мълчеше. Веднъж Го запитаха: "Учителю, как ще свърши войната?" "Аз зная как ще свърши войната и тя ще свърши така, както Бог е решил. Но ако кажа това сега, около вас има духове-шпиони, които чакат да чуят какво ще кажа, веднага ще отхвърчат за броени секунди и не само ще разкажат на сражаващите се страни, но ще раздухат още повече войната и ще се ожесточат и ще избият още повече хора. Защото едните ще се бият, понеже са обречени, а другите още повече ще се бият, понеже ще са бъдещи победители." Ето това беше едно мнение на Учителя, което не търпи възражение. А трябва да добавя, че по онези времена Учителят лично беше съобщил пред няколко братя офицери с висш чин - полковници, които бяха командири на полкове - как ще завърши войната. Но онези бяха бойни офицери, знаеха какво значи военна тайна, знаеха какво значи и Божия тайна. Опазиха я, но после след войната, разказваха, дори привеждаха и доказателства за това, какво е казал Учителят и какво е станало след това. Но тогава, ако се съобщеше такова нещо, щяха да пострадат офицерите, а властта щеше да се нахвърли срещу Учителя и Братството. Когато
към текста >>
126.
3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителя на Седемте рилски езера през месец юни 1942 година" "Тук идвам, защото Бог е идвал. Неговите стъпки са стъпвали тук. Нашето пребиваване на Рила се сравнява с историята на цялото човечество: излизането му от Рая, влизането му в гъстата материя и връщането му в Рая. Когато се покае човек, ще влезе в Райския живот. Идвам тук, защото Бог е стъпвал с краката Си по тези светли места. Вие мислите, че като свърши войната, ще дойде Царството Божие на земята. Никакво Царство Божие. Иде огън на земята! Идват страдания! Големи страдания идват на земята. Голям огън иде. Сега идват на земята Светлите. Техен вожд е Христос. Светлите идват с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и са силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очистена от лошите хора. Лошите хора ще напуснат земята и ще идат към центъра на земята на изправление. Две хиляди километра има земна кора, после идва две хиляди километра празно пространство. След това идва едно вътрешно кълбо с радиус две хиляди километра. На това кълбо отгоре живеят хора, които се осветяват с магнетизъм. Там ще бъдат изпратени лошите хора за изправление. Първият помощник на Христа сега е Архангел Михаил, който е активен. И ангелите се сменят на дежурства, което трае няколко века." Забележка : виж на стр. 61, 62 от "Добри и лоши условия" важно предсказание за човечеството. От 1878 година, дежурството е поел Архангел Михаил, а преди това
към текста >>
127.
3_76 Болшевиките и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учител" Учителят живееше на ул."Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров. От другата страна на тази къща-близнак живееше баба Парашкева със своите деца. Един от синовете й се казваше Георги Димитров. В един от разговорите, Учителят бе казал, че този дух е представител на Третия интернационал, който идва в света да промени общества и народи. Ние живяхме през тези времена и бяхме свидетели на всичко, което Учителят каза за комунизма, което вие ще намерите в Неговите беседи. Всичко се изпълни до последната буква и точка. А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна точка на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител. Така че съжителството в онази къща, на Третия интернационал, от лявата страна на сградата, с Учителя, от дясната страна на сградата, не беше случайно, а нещо повече от символика. И това го проверихме,че е така. Учителят беше заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 година, заради това, че беше казал, че Германия ще изгуби войната, ако не се вземат навреме мерки и не се излезе от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни. Той не ги изпълни и за това българският народ плати жестоко. Освен това бе нарушен онзи Божествен план, според който Великият Учител трябваше да дойде на земята в освободена и обединена България. Балканската война трябваше да обедини всички български земи и българите в една държава и по този начин да се създадат условия на Великия Учител да развие своята дейност и
към текста >>
128.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бог разполага със съдбините на света" Учителят предупреждаваше съвременното човечество, че ако ръководителите на големите европейски държави не разрешат правилно онези задачи, за които са поставени на тези постове, то светът ще мине през нова война. Всички бяха предупредени по различен начин и никой държавен ръководител не можеше да се оплаква. Бяха предупредени англичани, французи, германци и руснаци. Така че никой няма оправдание по времето на Учителя. В България заради Кобургската династия, която управляваше, проникна германското влияние във всички посоки. Онова, което ставаше в Германия, ставаше и в България. В България се създадоха много фашистки организации по подобие на германските. Вестниците започнаха да величаят до небесата Хитлер, който бе дошъл на власт в Германия. Отива Методи Константинов при Учителя, носи Му един вестник и Му Го показва, а в него има една голяма снимка - как Хитлер говори на един грамаден площад на стотици хиляди германци. Учителят казва: "Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име." Методи си отива, запомня думите, но ги споделя само с най-верните си сподвижници. Тези думи след време се сбъдват. На 22 юни 1941 година Германия напада Съветска Русия. Германците настъпват и са пред Москва. Москва е обкръжена и се очаква всеки миг да падне. Всички в България са разтревожени. Има много русофили, които помнят как Русия ни е освободила от турците. Има още живи опълченци
към текста >>
129.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Родена съм на 20 март 1905 година, стар стил, в Русе. Баща ми е бил музикант, следвал е в Одеса една година, работил е в Стара Загора като музикант - хоров диригент. Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора. Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили. През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него. Казваше се Харалампиев. Веднъж той ми се довери, че неделен ден ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтригува и пожелах да ме заведе. Следващия неделен ден ние се срещнахме на уреченото място и малко преди десет сутринта, отидохме на ул."Опълченска" 66. Дворът, в който влязохме, беше пълен с народ. Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен
към текста >>
130.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
По онова време съборите на Братството са ставали в Търново и аз научих, че през лятото ще има такъв. Имах голямо желание да отида, но нямах никакви парични средства. По това време ние се бяхме преместили в новата ни къща в квартал "Подуене", която трябваше да доплащаме. А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми
към текста >>
131.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
на Високия Идеал" След като завърших учителския отдел при Музикалната академия през 1922 година, бях назначена за учителка по пеене в Мездра. Благодарение на това, че частно учех пеене и предавах уроци по цигулка, справях се добре с всичко. Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на цигулка и пеех. Успях да ги накарам да обикнат музиката и оттам да ме слушат. Образувах голям смесен хор. Преподавах на десетина ученика по цигулка. Третата година образувах малък оркестър от учениците си. Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара. С всичко се справях много добре, но мен самата това не ме задоволяваше. Много пъти вечер плачех. Имах желание да уча и да постигна нещо много повече в цигулковото изкуство. На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия. За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене. Влязла в клас, в първия учебен ден, разпитах учениците си за музикалния живот в Свищов. Накрая ги наредих в редици, изиграха "Аум" и часът завърши, понеже звънецът удари. Върнах се в София, отидох при Учителя и Му се оплаках, че не мога да се справя с гимназиални ученици по физкултура, от която нямах понятие. Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в София. Недялка Симеонова изпълни солата за цигулка. Като я слушах, нещо трепна в мене и ме запита
към текста >>
132.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
песните на Учителя" През 1927 година предприехме екскурзия до Рила, до връх Мусала. От София тръгнахме с камиони до Чамкория, сега Боровец. По това време камионите не бяха така изправни като сегашните. Разваляха се много често и трябваше да чакаме с часове докато ги поправят. Разбира се, трябва да кажа, че тава много не ни смущаваше. Време имаше много и ние го използувахме най-вече за пеене. С песен тръгвахме от София, насядали един до друг в камиона. Още в тъмни зори запявахме. С песен пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала. Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по средата на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма скала, извисяваща се над десет метра, пиехме чай. Камионът, с който аз пътувах, закъсня много поради повреда в мотора му. Групите бяха потеглили вече нагоре. И ние тръгнахме, но започна да ръми дъждец и когато наближихме Мусаленската хижичка, падна гъста мъгла - нищо не се виждаше. Чуваха се някъде далече гласове. Очертанията на пътеките се губеха, пък и ние не ги знаехме. Тогава аз и приятелката ми Стефанка Марчева, с която бяхме съученички в Музикалната академия, се спряхме да се помолим. И стана чудо. Мъглата се вдигна и ние видяхме, че сме съвсем близо до първото Мусаленско езеро, едва не нагазили в него. Започнахме да викаме. Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро. Там бяха накладени буйни огньове. Учителят и много братя и сестри ги
към текста >>
133.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
и вселяване на Духа Божий" На събора в Търново през 1922 година, аз с очите си видях, разбрах, че Учението на Учителя и Школата, която Той откри същата година, има големи противодействия от страна на църквата и определени сили в обществото и държавата. Това го описах. Но през време на Школата ние самите изпитвахме на гърба си атаките на сили, които противодействуваха на Делото на Учителя. През май 1936 година враговете на Братството бяха решили да ни унищожат всички, като поставят адска машина под салона на "Изгрева", където Учителят държеше Своите беседи и сваляше Словото на Бога. Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития. Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието. Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли
към текста >>
134.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Божий се оживотворява в Сила и Живот" Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от него на малки групи. Учителят отделно от другите показваше на Катя Грива и на още няколко сестри отделните упражнения , за да Му бъдат в помощ при общото разучаване. "Пентаграмът" от Паневритмията се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено. Щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Около него имаше пейка. Ние музикантите свирехме под стълба с електрическата крушка, а другите играеха. При такава поетична обстановка се разучаваше "Пентаграмът". Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при свиренето. Учителят каза: "Слушайте сестрата, тя има развито ритмично чувство" - и посочи мен. След като научихме Паневритмията и я играехме на полянката, Учителят каза на Кирил Икономов да вземе и един метроном и както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно
към текста >>
135.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
в Школата на Учителя" Когато в София идваше някой голям музикант от световна класа, целият "Изгрев" отиваше на концерт да го слуша. Учителят често ходеше на концерт и почти не пропускаше да чуе големите цигулари. Най-често беше придружаван от Неделчо Попов. В София беше дошъл на концертно турне от Италия цигуларят Чомпи. Брат Бертоли, който беше италианец, се свързал с Чомпи и му разказал някои неща за Учителя. Това заинтересувало цигуларя. Накрая го докара на "Изгрева". Всички бяха поканени на вечеря в дома на сестра Балтова. Учителят също присъствуваше. При разговор с Учителя, Чомпи Му се оплака, че не може да се отърве от жени след концертите си. Учителят Му каза: "Ожени се! Жена ти ще те пази!" След като си замина за Италия, научихме, че се е оженил. След година-две, той отново дойде на концертно турне в България, изнесе концерт в София и след това дойде на гости на "Изгрева", но вече придружен от жена си. Ние знаехме целия случай и се усмихвахме дружелюбно. Един брат при разговор с Учителя Му казал, че иска да се ожени. "Е, ожени се - му казал Учителят. - Но как да разбера коя е по-добра?" Братът имал две кандидатки за женитба. "Ти как познаваш коя цигулка е по-добра?" "Ами по тона, по гласа й." "Е, тогава и ти по гласа ще я познаеш." От двете възлюблени избрал тази с по-хубавия глас и не сбъркал. Една дарба не се дава даром. Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел.
към текста >>
136.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви. Имах осемгодишно приятелство с Митко Сотиров - син на един от старите братя, Минчо Сотиров. Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича. Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото. Щом се запознахме с Митко, той се привърза към мене и станахме неразделни другари. Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко. Сутрин ми свиреше с уста да ме събужда за Школата и гимнастиките. В къщи аз се грижех за майка си и сестра си. Те и двете уповаваха на мене. А аз бях слаба. Той ме подпомогна много. Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети. За благодарност аз му помагах да учи музика. А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите
към текста >>
137.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
живот на "Изгрева" Когато влязох в Братството, заварих четиригласен смесен хор, дирижиран от брат Симеон Симеонов. А това беше 1921 година. Преди и след беседа песните се пееха от четиригласния хор. Останалите пригласяха кой как @можеше. Отначало пеехме без съпровод. По-късно се яви цигулката. Пианото и хармониумът дойдоха много по-късно. Имаше напечатана песнарка в две части, разработена за четиригласен хор. Това е изданието "Братски песни" от 1921 година. Това бяха първите песни, които се пееха. През втората година на общия окултен клас се дадоха най-много песни. И в беседите от това време ще намерите много мисли на Учителя за окултната музика. Той беше казал на един брат, Асен Арнаудов, да събере и подреди дадените чрез Него песни, но той беше небрежен, не обърна внимание и така не направи нищо. После той беше казал на една сестра Мария Тодорова. Но тя бе заангажирана с разни работи и също не изпълни поръката Му. След това Учителят каза на Кирил Икономов. А той, като по-амбициозен и волеви, веднага събрал и подредил песните. След като ги бе подредил, с тях той дойде у дома и ми ги показа. Аз ги свирих с цигулката и заедно с Кирил Икономов отидохме при Учителя. Там, пред Учителя, аз също ги свирих с цигулката, гледайки музикалния текст, който бе изписал Кирил. Кирил каза, че ги е подредил по реда на създаването им. Тогава Учителят го запита, дали сам ги е преписал и подредил или това е направил с Асенчо Арнаудов. Кирил Му отговори, че сам е сторил
към текста >>
138.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
учениците" Животът на Школата течеше естествено чрез Словото на Учителя и чрез Неговите песни. Братският живот естествено се самоорганизира чрез Словото Му. След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю? Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат Петър Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири?" Отначало сметнах, че Учителят има предвид точно и чисто изпълнение по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията".
към текста >>
139.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Учителя" През време на бомбардировките през есента на 1943 година, една група от братя и сестри, заедно с Учителя, ходихме пеша до полянката над горичката в Симеоново. Сега на това място се намира почивен дом "Верила". При един разговор Учителят чертаеше по земята с бастунчето Си и каза: "Комунизмът ще залее света. Молете се да мине най-напред през Франция и други страни. Най-после да стигне до България. Защото, където дойде най- късно, там ще бъде по-рафиниран, с по-малко жертви." Но уви, не бяхме достатъчно будни да се молим усърдно за това и молитвата не бе произнесена от нас. Ние изпитахме на гърба си всичко, което каза Учителят. А този народ даде хиляди жертви, след като те дойдоха и взеха властта в България. Този народ опита всичко това. При един разговор, друг път, каза следното: "За Мен има три пътя: или да остана - да подгонят и Мен, и вас и да си навлече българският народ карма както евреите, или Аз да си замина и вие да останете, или те да не дойдат." Учителят си замина и остави нас и Словото Си - да Го прилагаме в живота си. А руснаците и комунистите дойдоха на 9 септември 1944 година, така че от трите възможни положения Учителят избра онова, което беше казал двадесет и две години преди това. "Когато Аз сляза от тази катедра,тогава ще дойдат болшевиките в България." Той каза това при отварянето на Школата през 1922 година. След всичко това дойдоха нови четиридесет и пет години - един цикъл, който Учителят бе предсказал и ние бяхме
към текста >>
140.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
живота на ученика" Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее. Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със
към текста >>
141.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и студенти построиха салон на "Оборище" 14. Всички вземаха участие. Салонът бе голям. Имаше сцена и балкон. Създадоха се условия за концерти. Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия. Иван Кавалджиев обичаше много Учителя и Учението. Той беше един от първите музиканти, с когото почнах да свиря в Братството. Христо Байданов свиреше на цигулка и то много хубаво. А в онези години нямаше радио и затова всичко ни се виждаше така прекрасно и вълшебно. Иван Кавалджиев беше предан наш брат. Жена му беше учителка. Нямаха деца. Подхвърлиха им от някъде някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат. В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде им големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че, в разстояние на двадесет години, те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия
към текста >>
142.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тодорова с песните на Учителя" Дойде време да реализираме едно поръчение на Учителя, дадено на сестра Мария Тодорова - да се издадат всички песни на Учителя в едно ново пълно издание. Мария работеше усърдно върху изданието. Трябваше да се намери хартия и то много хубава. А бяха едни времена след 9 септември 1944 година - бедни следвоенни години, нямаше почти нищо. Освен това постепенно, но сигурно, държавата в лицето на комунистическата партия, която бе взела властта започна да контролира всичко. Нейното отношение към Бялото Братство бе повече от отрицателно, дори и враждебно. Затова си има и причини. Имаше един печатар, който закриваше печатницата си, беше принуден да стори това, защото всички частни издателства се закриваха. Случайно Неделчо Попов който бе експедитор в държавната печатница, научи, че при този печатар се намира луксозна хартия, която му е ненужна и иска да я продаде. Отидохме с него, видяхме я, одобрихме я, защото бе луксозна хартия, около 1500 кг и заплатихме една огромна сума за времето от 450000 лв. - толкова колкото струваше един двустаен апартамент в София. Хартията не бе закупена с братски средства и ще разберете след малко защо. Прибрахме хартията на "Изгрева" през една нощ и трябваше да я пазим две-три години. Затова на две места при верни нам сестри, на тавана на техните бараки, бяхме сложили хартията, като предварително ремонтирах покривите им, за да не текат и да не се намокри хартията. Обикновено покривите на всички бараки
към текста >>
143.
5_02 Теориятя на музиката и Учителят
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и Учителят" Когато Учителят даваше някоя песен, то беше едно особено състояние на Духа, което проникваше навсякъде в нас - въздухът трептеше по особен начин и светът около нас се отразяваше иначе в съзнанията ни. Ние ли бяхме в друго състояние, или Светлината около нас се променяше, или Виделината у нас ни преобразяваше - това не можехме да си обясним. Важното бе онова, което преживявахме с онези наши сетива, с които се докосвахме до музиката на Учителя. Учителят даваше тези песни с цигулката си. А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази песен, като сноп Светлина слиза от Небето, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в песен, която нашите уши долавят. Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музика. Е как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа Божий, Който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Питам: как ще го направите? Невъзможно е! Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени
към текста >>
144.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на Димитринка Антонова" В Школата на Учителя навлязохме и дойдохме като една голяма група млади хора още през 1922 година. По-късно дойдоха още млади хора, а старите братя и сестри си заминаваха. Такъв бе кръговратът на живота в Школата - онези, които бяха дошли по-рано при Учителя, трябваше и по-рано да си заминат, а ние младите трябваше да останем през цялото време на Школата. Вероятно такъв бе планът на Небето. И ние останахме. Бяхме млади, здрави, хубави. Какви братя и какви сестри имаше тогава! Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе. Общият стремеж на всички се извисяваше към Високия Идеал. Високият Идеал е Словото на Учителя в Сила и Живот! Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Но тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си беше написала едно стихотворение, сложила го бе в плик и го бе адресирала до него. Изпратила го по пощата. Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен
към текста >>
145.
5_04 Как се записваха песните на Учителя
,
,
ТОМ 1
песните на Учителя" Учителят даваше някои песни на беседа. Други песни Той ги изсвирваше пред нас, като слизаше от стаята Си с цигулка в ръка. Обикновено те се научаваха от нашите музиканти и след това се записваха на нотен лист, който се предаваше на Учителя за проверка. А Той от своя страна Го предаваше на Боян Боев, който го слагаше в една папка. После към тази папка се прибави още една. Така папките станаха две. После този нотен лист се предаваше на една от сестрите-музикантки, която го преписваше в една тетрадка, която трябваше да остане като неприкосновен оригинал. Почти всички сестри-музиканти са писали в нея: и Мария, и Катя Грива и други сестри. Целта бе да се препишат песните на чисто и да бъдат точни и верни, за да могат да се съхранят. А за да се съхранят, Учителят нареди да се препишат в два тефтера, в две тетрадки, така че да бъдат на две места запазени, за по-сигурно. Но това не беше направено и остана само една тетрадка. Оригиналната тетрадка, още по времето на Учителя, бе предадена на Мария Тодорова да я съхранява. Но един ден я среща Симеон Симеонов, който също бе музикант - цигулар още от самото начало на Школата, и я помолва да даде тетрадката, за да си сравни нещо и да си запише нещо. Мария се съгласява, защото смята, че доводът му е разумен. Но нещо я гложди отвътре, тя е неспокойна и разбира, че не е постъпила както трябва. Затова отива да сподели с Учителя всичко. Той я изслушва, но едновременно й се скарва и с много строг тон й
към текста >>
146.
5_05 Певицата Лиляна Табакова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си. Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял. Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото. След това, тя занасяла записаните песни на Учителя и Той ги проверявал. Когато Мария Тодорова включи песните на Табакова в своята песнопойка като песни на Учителя, много от приятелите се съмняваха в това, дали наистина са песни на Учителя. Но ние имахме доказателства за това. Текстовете на песните намерихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева, която си бе заминала вече, значи това бяха думи на Учителя, записани собственоръчно от нея. Така че, това са песни на Учителя, дадени чрез Табакова, това са песни свещени, с дълбочина и с мистична вглъбеност и откровение на Духа. Това не са обикновени песни. Освен това, Табакова имаше много добра документация.
към текста >>
147.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
За песните на Учителя ще се говори в бъдеще време. Всяка песен има темпо. Това е пространството на музиката, в която тя пребивава, а мелодията е пътят по който слиза тази музика, това е колоритът, това е начинът, по който тази мелодия слиза и се движи. Песните са образци на новата музика. Това е непознато за човечеството, те скоро няма да му се дадат, но един ден, при едно друго човечество, ще бъдат дадени. Кога се пеят песните на Учителя? Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. При нас, в мозайкаджийската бригада, където работехме, някой бърка цимент с лопатата и си подсвирква с уста от мелодиите на Учителя. Не е редно. Това е извращение. Но как да му кажеш да не прави това, когато той ще се разсърди и ще ти цитира нещо от Учителя, че музиката Му трябва да бъде в кръвта ни, в живота ни и така нататък. Казах веднъж на един: "Не! Ти знаеш ли къде се намираш? Пеенето е свещенодействие, а ти кощунстваш!" Онзи се стресна и ме намрази - вече не му се пеело и свирело като работел, а като работел и пеел, времето му минавало по-бързо. Обяснение за невежи. Пеенето е акт на свещенодействие, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни. А всяка изпята от тебе песен никога не се повтаря вече. Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива. Химни на слънцето Тази песен е любимата ми
към текста >>
148.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята! Тя не е преходна. Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава. Музиката стимулира Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията. Престана да се играе Паневритмията. Забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат. За в бъдеще Братството ще има стопанства, където растенията ще се отглеждат по новия начин. Ще участвува при отглеждането им и психическият елемент. Ще отглеждаме жито, плодове, зеленчуци. Психичната обстановка ще бъде нова. Ще се прилага и музиката при отглеждането на растенията. Силата на музиката Музиката стимулира растенията. Следователно добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията. Същото важи и за хората. За животните пък средата
към текста >>
149.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
за "Изгрева" През времето на Школата в София идваха големи музиканти, които изнасяха концерти в зала "България". Музикална София не беше голяма, но музикалният елит беше на висотата на онези музиканти, които идваха на гастроли тук от цяла музикална Европа. Тогава приятелите купуваха билети, поканваха Учителя и с Него пристигахме на концерт. Той бе личност и фигура в очите на софиянци.Ние купувахме билети на първия балкон. Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние. Софиянци ни оглеждат, но не могат да кажат нищо. Ние сме официално облечени като тях и смирено седим и слушаме концерта. Само чувахме шепот: "Виж, там горе Дънов и дъновистите". Но това бе обикновено любопитство. Понякога аз и Мария Тодорова вземахме билети и водехме Учителя на концерт. Веднъж взехме билети за балет и Го поканихме. Тогава идваха много добри чужди състави. Отново седяхме на балкона, на първия ред и наблюдавахме. В онези години да се гледа балет не бе нещо обичайно - това си го позволяваше само аристокрацията. За обикновеното гражданство това не бе благоприлично, разни балерини да си показват голите тела. А за тукашните окултисти да не говорим - те смятаха, че голотата е свещена и не трябва да се показва. Но когато ние заведохме Учителя на балет, Той прие нещата естествено. След балета ние Го запитахме за много неща. Той така естествено ни каза някои неща и направи някои забележки за балета, че за нас бариерата за голото женско тяло падна.
към текста >>
150.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на слънцето" Слово от Братски я съветпо случа й Празника на пролетта - 1970 годин а"Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил. То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на
към текста >>
151.
5_10 Музикални мигове в Пътя на ученика.
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Пътя на ученика." На концерт с брат Руси Учителят поддържаше широка връзка и с външния свят, особено с хората на изкуството. Такива често Го посещаваха, обичаха да разговарят с Него, да Му искат съвети и упътвания, понякога Го канеха да присъствува на техните концерти, като Му изпращаха и билети. Веднъж донесоха на Учителя два билета за концерта на цигулар в зала "България". Учителят казва на сестрите: "Идете и поканете някой брат да дойде с мене." Тръгват сестрите да търсят по "Изгрева" брат, но случило се тъй, че по това време братята отсъствували - било по работа, било в града, не се намира нито един брат. Връщат се сестрите и Му казват: "Учителю, няма брат." Учителят казва: "Има брат, потърсете!" Тръгват пак сестрите от барака на барака - никого няма. Само в барачката на брат Руси се чува че свири цигулчица. Но Руси е гърбав, непредставителен, неподходящ да придружава Учителя. Тъй си мислят сестрите. Връщат се при Учителя и Му казват: "Има брат, само брат Руси е тук." Учителят казва: "Поканете него." Сестрите, макар неохотно, отиват и чукат на барачката. Излиза Руси. "Учителят те кани да отидеш с Него на концерт." Руси остава като гръмнат. "Ама мене ли ме кани?" "Тебе, тебе кани." Руси пак мига, не се доверява. "Ама наистина ли мен кани Учителят?" Сестрите казват: "Тебе кани да Го придружиш. Стягай се по-бързо, че няма много време!" След малко Руси пристига облечен в новите си дрехи и както е стеснителен, срамежлив и несигурен, не смее да се приближи.
към текста >>
152.
5_12 Запустялата кръчма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят живееше във Варна, трябвало да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата му имало кръчма. Там, в тая кръчма, до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на
към текста >>
153.
5_13 Най-малкото добро
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
1924 година една сестра заболява тежко. Залежава се, не може да става. Болки големи. Питат Учителя: "Какво да се прави?" Учителят казва: "Да пие плодовете на ружата." Но лекарството не помага. Сестрата става все по-зле. Повикват Учителя. Идва Той, присяда до сестрата, разговаря за това, за онова, после казва: "Имате ли цигулка?" Донасят Му цигулката. Учителят настройва цигулката и почва да свири. Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа". Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си?" Учителят казва: "Направи най-малкото добро!" Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна
към текста >>
154.
5_14 Благославяй , душе моя, Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
моя, Господа" След време друга една сестра е болна. Лекуват я с всички средства, които знаят сестрите по Учителя, но болестта не преминава. Казват на Учителя: "Не преминава болестта й!" Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си!" Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа!" Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствувала по-добре. Сяда на леглото, а след малко става и почва да шета из къщи. Учителят си тръгва. Брат Боев върви до Него, с една ръка носи цигулката, а с друга държи тефтера, в който е описал
към текста >>
155.
5_15 Първият закон
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
първо трябва да поиска, тогава Учителят ще му даде." "Искайте и ще ви се даде." Това са закони за Пътя на ученика. Беше жестоката зима на 1920 година. Един брат идва от провинцията в София. Снеговете са големи - преспи, виелици. Влаковете се движат с голямо закъснение. Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта. Малкото пътници се изгубиха и братът остана сам на перона. Той знаеше само къщичката, където живееше Учителят - на ул."Опълченска" 66 и се запъти натам. Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна. Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста бяла пара от устата му. Градът беше като мъртъв. Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум. Не смее и да почука, но усеща, че замръзва. Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя. Само помахва, не почуква. В това време в стаята на Учителя светва. Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте!" Братът едва се вдига, влиза, но не може да говори - лицето му като ледена маска. Учителят се разшетва, разпалва печката, туря чайника. Приятна топлина се разнася из стаята. Братът започва да се размразява, възвръща се способността му да говори. Чайникът завира.
към текста >>
156.
5_16 Как Учителят даде Идилията
,
,
ТОМ 1
"Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка?" Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата!" Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта. След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу. Той носи своята цигулка и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят. Учителят изсвирва някоя мелодия, а Петър изсвирва друга. Учителят го кара да изсвири няколко български мелодии - народни мотиви. Тъй, те свирят до късно - става вече дванадесет часа през нощта. Накрая Учителят изсвирва на Петър песента "Идилията". Това са пречистени български
към текста >>
157.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията". През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога". Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица?" Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя. Гледа - напред фенер блещука, люлее се
към текста >>
158.
5_18 Краят на войната е близо
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
е близо" Годината е 1918. Европейската война, или както я нарекоха по-късно- Първа световна война, се проточва няколко години. Тя взема милиони човешки жертви. Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града. Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде!". С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от Небесата, за да въдворят
към текста >>
159.
5_19 Войната
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
война хората се убиват едни други. В духовната война духовете могат да обсебят хората и те да станат техни слуги, техни роби. Това е много по-лошо от физическото убийство. Затова Христос казва: "Повече се бойте от онези, които тялото и душите могат да убият." Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен на доброто, на правдата - стане насилник и грабител, застане на страната на злото. Това е обсебване, Формата е същата, но съдържанието е друго. Всички човеци са участници в духовната война. Едни - на страната на доброто, други - на страната на злото. Човек трябва да се огражда с молитва и да се свързва винаги с Бога. Бог пази душите, а чрез молитвата човек поддържа единството с Бога. Тогава той е неуязвим. Земята е бойно поле. Някои говорят за мир. Има едно поле, където войни всякога ще има. Има област на Мира - това е висок свят, свят на Синовете Божии. Казано е: "Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Материалният свят е свят на войната. Онова, което считат хората за свят, за безкрайно голямо, в духовния свят е безкрайно малко. Безкрайно голямото и безкрайно малкото - това са отражения на реалността. Има една област в живота, където се води непрестанно война - това е обширен свят. Като минава през него човек - ще воюва. Тук се изпитват силите му и човек се определя, определя своя път. Войните подготвят бъдещето на човечеството. На земята човечеството трябва да мине през тях. Но когато Учителят отвори
към текста >>
160.
5_20 Мирът иде вече!
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото на всички бе дотегнала войната. Учителят бе дал отговора с едно изречение - че когато едно положение, като това с войната, стане много тежко и трудно поносимо, значи краят му е близо и ще дойде всеки момент. И краят на това тежко положение на народа дойде. На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят. Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси. Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички человеци на земята. И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава. Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир. Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата." Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята
към текста >>
161.
5_21 Диригентскат а пръчица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира. Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на
към текста >>
162.
5_22 Сламената шапка и общественот о мнение
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
общественот о мнение" Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя. Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в залa "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. А това обществено мнение не беше много блогоприятно - нито за Учителя, нито за Братството. Но те бяха решили да придружат Учителя. Вземат кола, тогава файтон, и идват навреме. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото - Учителят грее със сламената си шапка. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." На другия ден братята питат сестрите, които обслужват Учителя: "Няма ли Учителят други шапки, че дойде със сламената панама?" Сестрите отговарят: "Учителят има три-четири шапки от най-хубав велур, но защо взе сламената шапка, ние не знаем." Казаха на
към текста >>
163.
5_23 Българската народна песен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, А житно зърно да сеят, богата жетва да жънат И да се учат братски да живеят и баща си да радват. Светли дни, мамо, настанали, настанали за млади моми и
към текста >>
164.
5_24 Колективно творчество
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!" Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Това бе един от методите на Учителя за колективно творчество. Той, Мощният, Силният, идеше да помага, а ние трябваше да работим с Любов. Бог е в Слово и в Сила! Духът слиза в Сила и Мощ чрез Едного, а се проявява чрез множеството. Бог е Любов чрез Едного и Бог е Любов за множеството! И за
към текста >>
165.
5_25 Таксата
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
провинция дойдоха двама братя - млади. Те бяха скромнички, стеснителни, срамежливи. От село, изведнъж попаднаха в столична среда. Единият от братята имаше голямо желание да постъпи в Музикалната академия. Подаде документи, приеха го. Но трябваше да внесе таксата, а той нямаше пари. Срокът наближаваше, той от никъде не виждаше възможност да намери. Не смееше да поиска от братята. Още беше непознат и стеснителен. Дойде последният ден. Братът ходеше разтревожен, отчаян. Идва на "Изгрева", посреща слънцето, участвува в общата молитва и гимнастическите упражнения, но умът му е зает само с таксата. Днес е последният ден за записване, а той няма пари. Ходи навесил глава - приятелите се разотидоха по работата си, не остана човек на "Изгрева". Ходи братът по поляната, не вижда, че слънцето грее за него и за всички. Решава да слезе в града, но каква полза от това? Минава покрай салона. На балкончето се подава Учителят и му помахва с ръка да отиде при Него. Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата. Слиза братът, отваря пликчето, а вътре - пари, точно колкото за таксата. Братът се трогва до сълзи - откъде знае Учителят колко пари са му потребни? Братът постъпи в Музикалната академия, завърши я и сега работи като музикант. Той се казва Атанас Минчев и е рожден брат на Гради Минчев. Има една жива среда, изтъкана от човешки мисли, чувства и желания. Който може да вижда, да слуша и да разчита тази писменост - той има
към текста >>
166.
5_26 Ще се развеселя премного заради Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много
към текста >>
167.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Братство Трите велик и закона на Бялото Братство Закон Първи: Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство. Зако н Втори: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на своето повдигане. Зако н Трети: Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот - извор на всички блага. "Изгревът" и Бялот о Братство Учителят отвори Школата на Бялото Братство. Тя просъществува чрез Словото Му в Сила и Живот от 1922 до 1944 година. "Изгревът" бе създаден заради Школата. Тук, в салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител, което бе Слово на Бога. Бялото Братство и "Изгревът" съжителствуваха. Бялото Братство свали Школата на земята и създаде "Изгрева", за да я съхранява и пази. Всемировият Учител - Беинса Дуно - е Глава на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, което сега присъствуваше между българите и славянството на планетата земя. Школата работеше чрез Словото на Учителя. Той си замина и Школата бе закрита. Остана Словото Му, което е Слово на Бога, Слово на Всемирното Велико Бяло Братство. Учителят си замина и дойде време след това "Изгревът" да бъде разрушен. А защо? "Изгревът" бе Дом Господен. От него започваше съдбата на света! Разрушиха "Изгрева" и от него тръгна съдбата на света! Разрушиха "Изгрева" и съдбата на света тръгна по земята, за да се изпълнява чрез
към текста >>
168.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
материализма" Отначало Учителят пребиваваше в дома на Петко Гумнеров на ул."Опълченска" 66. Това бе мястото, където всички отивахме - там се срещахме и разговаряхме с Учителя. Когато бях там, аз винаги исках да свърша някаква работа, която веднага ми се даваше. Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда. Един ден аз бях там и работех нещо в градината. Изведнъж вдигам глава и виждам Учителят как минава покрай мене. Запъти се към оградата. Аз спрях да работя и го загледах. Той спря до оградата, огледа се, намери една пръчка, вдигна я и започна да налага с нея една жаба. Пристъпих и аз към оградата. Видях една голяма жаба с големи изпъкнали очи. "Ти, материалистка такава, тука си се загнездила!" Повтаряше Той и вдигаше пръчката да я наложи силно, но когато стигаше до нея, я потупваше леко- леко, като че ли се докосва до цвете. Повтори го няколко пъти. После си отиде и аз останах да си върша моята работа. Не можах да разбера какво означава тази символика. Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж. Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ. Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от
към текста >>
169.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
14 и свинете" Малката къщичка на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе тясна за нас. След като митарствахме по чужди салони, бе предложено да си направим сами салон за Братството. Речено - сторено. Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи салон. Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон. Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка. Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото. След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи ръка върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне. Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет. Бяхме принудени
към текста >>
170.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
се изкупува за "Изгрева" Централното място на "Изгрева" е една нива на английския журналист Ваучер, който я подарява на своя слуга-българин, а той пък я продава на нашите приятели. На няколко пъти е изкупувано това място, което беше четири-пет декара. После братята купиха останалите места - към двадесет-тридесет декара. Учителят беше наредил на старите приятели да се купи цялото това поле. Тогава те имаха пари, но смятаха, че знаят много повече от Учителя, когато се отнася за материалните неща. Ние тогава бяхме младежи и нямахме думата. Старите приятели казваха: "Учителят се занимава с духовните работи, а с материалните работи ще се занимаваме ние. Ние ги разбираме по-добре." Така не изкупиха всички места и не изпълниха нареждането на Учителя. Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин,
към текста >>
171.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На "Изгрева" ставаха необикновени неща. Когато Учителят казваше на възрастните приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма смисъл. Тогава те бяха изкарали една своя теория, че Учителят е вещ по духовните въпроси, но по материалните хич не Го бива. За това пък ги бива тях и то деятелните братя и сестри. Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна среда. Тази теория на възрастните приятели направи големи поразии. Ще разкажа за някои от тях. Ние тогава бяхме младежи и нямахме право да се месим в тези неща, а и не ни допускаха. Чак след заминаването на Учителя бяхме допуснати отчасти в решаване на някои проблеми, а тогава наближавахме към петдесет години. Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за зеленчукова и овощна градина. Стана така, че се насякоха парцелите по на 200 - 300 квадратни метра. Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години. А когато отчуждаваха "Изгрева" се оказа, че тези места нямат нотариални актове. Чак тогава приятелите разбраха цената на своеволието си. Учителят нареди да се купят местата около салона, за да няма други чужди хора. Но Петко Епитропов и Тодор Стоименов умуваха, разсъждаваха и не изпълниха заръката на Учителя. Имаха си
към текста >>
172.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много възрастни приятели. Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ. Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично. Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно. Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща. Така смятаха всички. Беше
към текста >>
173.
5_33 Никакви места
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на "Изгрева". Около Учителя сме и се води разговор. Приятелите задават всякакви въпроси, а Той отговаря. Една сестра запита: "Учителю, какви места в София да си изберем и закупим?" Въпросът се зададе, защото сестрата искаше от Учителя отговор и съвет за това кои са най-ценните места в София, кой квартал е най-подходящ, къде точно слънцето, въздухът и водата са най-подходящи за окултния ученик. Тя търсеше полезен съвет, защото искаше да си купи място и знаеше, че ако Учителят посочи даден квартал, това означава, че Той дава своето благословение. А веднъж Учителя даде ли своето благословение, всички прегради падат и всичко съдействува за добро. В това имахме опит - това бяха опитностите на учениците от Школата, които ние познавахме много добре. Нали изучавахме духовни и окултни науки, затова купеното място трябваше да отговаря на новите познания, които имахме. Но Учителят отсече: "Никакви места! Те ще станат без пари." Всички изтръпнахме, заковахме се на място. Това не беше изненада, а нещо повече. Не можахме да разберем тогава какво ни казва Учителят. Не Го разбираме и сега, тридесет години след това. Много десетилетия живот преминаха през мене, но чак сега се досещам, и не напълно, какво искаше да ни каже Учителят Дали искаше да ни предпази да не се забием в неща, които щяха да ни отнемат сили и време и щяхме да пропилеем годините и условията за духовна работа. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за духовна работа на
към текста >>
174.
5_34 Къде е Изгревът?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Наоколо - дървета, които хвърлят приятна сянка. Навън е топло, а прохладно. От чешмата от време на време идват приятели, след като са утолили жаждата си със студената вода. Времето е тихо, а въздухът трепти от слънчевите лъчи. Чистота е наоколо - и на поляната, и във въздуха. Изведнъж се чу говор, той се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше мястото им, където бяха техните бараки. Карат се, че пушек се вдигна. Голяма врява. От тяхната караница цялата тишина се превърна в дим и смрад наоколо. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев", поляната, салона и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята!" Ние седяхме стреснати от тази караница и изведнъж тези думи на Учителя ни освободиха вътрешно от цялото това подпушено състояние - ние задишахме свободно. Небето над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно. По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората.
към текста >>
175.
5_35 Възрастните приятели и нарядите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
нарядите" Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от едно време и от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет- двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно. А ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото Той не бе зачел
към текста >>
176.
5_36 Търпението на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
В онези години, когато ние бяхме млади, възрастните приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи. Ние бяхме недоволни от тях, а и те бяха недоволни от нас. За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите. Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте. И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните. Учителят ги изслушал и добавил: "Търпя всички ви. Щом Господ ви търпи и аз ще ви търпя. Каквото Господ ми е пратил, с това работя, с това се изпитва моето търпение от Бога. И Аз съм на изпит пред Него." Накрая сестрите посърнали от тези три отговора и разочаровани си отишли, защото не могли да намерят от отговорите на Учителя най-доброто разрешение на въпроса какво да правят с младите, които са им се качили на главите. На следващия ден една от стенографките дешифрира целият разговор и го пусна на "Изгрева". Всичко го четат и умуват. Старите приятели също го четат и казват: "Търпението на Учителя е толкова голямо, че не можеме да го проумеем". А сестрите, които бяха на разговор при Учителя казаха: "Чудно нещо,
към текста >>
177.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
анархистите" Годината 1922 бе знаменателна. Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя. След като групата
към текста >>
178.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Фердинанд и Балканската война" Учителят живя между българския народ, когато управляваше династията на Кобургите. Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд и го доведе, та го направи княз на България. И от тук започва цялата трагедия на българския народ след освобождението му от турско робство чрез Русия. По този случай Учителят каза: "Фердинанд води много тесногърда политика. Изхожда от личната си политика и амбиция. Иска целият свят да загине, но да я осъществи. Той е много лош гений. Където стъпи и където отиде - никой не прокопсва. Това е злият гений на Европа, дошъл в България". Ние съвременниците на тази епоха проверихме, че думите на Учителя са верни. Балканската война се водеше за обединението на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България имаше помощта и съдействието на Небето. Всемировият Учител беше дошъл да работи между българите в границите на Сан-Стефанска България. И България имаше всички условия да се обедини. Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети
към текста >>
179.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
верига на Бялото Братство през Балканската война" По онова време, всяка година през месец август се осъществява събор на Духовната верига на приятелите и съмишлениците на Учителя. Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има?" Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и здрави. Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над
към текста >>
180.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и Европейската война" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат. На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война). Воюващите се разделят на два лагера. В Централните сили влизат: Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ. На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие.
към текста >>
181.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
империя съгласно Божия план" Учителят даде тълкувание - открехна завесата на вековете пред нашите очи и показа някои съдбини от историята на българския народ - така, както Той ги виждаше. За османското владичество над България Той каза следното: "Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение от страна на тогавашните български власти- феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години." "Освобождението на България от турско робство се дължи на Бялото Братство. То подготви условията и внуши на руския император Александър II да обяви война на турците. Александър II послуша гласа на Бога и обяви своя манифест за Освобождението на България през 1877 година, а Небето помогна да се осъществи този Божи План чрез другите държави. Белият цар освободи България. Руският цар Александър II бе един велик дух на славянството. Той бе ученик на Бялото Братство. Той първо освободи собствения си народ от крепостничеството и помещичеството, разкрепости селяните и им даде земя. Така той стана Цар-Освободител на руския народ. Ако не беше освободил руския народ от крепостничеството, нямаше да може да изпълни Волята на Бога да освободи България от турско робство. Така че Александър II е двоен освободител. Веднъж за руския народ и втори път за българския народ. Чрез освобождението на България Русия се въздигна като народ и държава. Това бе наградата за Русия от Невидимия
към текста >>
182.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
германския парен котел" През януари 1936 година кралят на Великобритания Джордж V умира. Едуард VIII е коронясан на 12 май 1936 година. Не се знае защо и как дойде в София на приятелско посещение бившият английски престолонаследник, а сега крал на Британската империя- Едуард VIII. Той беше първороден син, бе обявен за престолонаследник, а сега бе крал на Англия. Посрещането в София през септември 1936 година бе голямо. Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия. Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател. Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя. Затова министър-председателят и другите
към текста >>
183.
5_43 Учителят за Втората световна война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
световна война" Беше януари 1939 година. Войната беше започнала. Въздухът над България предвещаваше неочаквани събития. Отидохме и запитахме Учителя. Той каза: "Провидението е турило Германия и Италия като съдебни пристави, за да се оправят грешките на Англия и Франция от несправедливия Версайски договор. И сега ако не се поправят тези грешки, после ще бъде два пъти по-сериозно за тях." "Сега Англия работи за Германия косвено, за да стане ревизия на Версайския договор, който е несправедлив, за да се поправят грешките." "Хитлер е съдебният пристав на настоящето. Бог съди света. Божиите решения трябва да се изпълнят. Съдебният пристав е този, който въдворява Божието решение. Войната е последно средство. Германия е съдебният пристав. Бъдещите закони са на разумната свобода. Тогава всеки индивид и народ ще зачита свободата на другия. Защото всеки народ обработва отделни черти на човечеството и тези народи са уд от общочовешкия организъм." Има такава дума "уд", която означава: част, орган, дял, съставна част, съставка от някакво цяло. През лятото на 1939 година Бялото Братство направи своя ежегоден лагер на Седемте езера на Рила. Това бе най-многолюдното летуване на Братството . Учителя т каза: "Бог съизволи и даде условия да се съберем тук на Рила през 1939 година. Настъпва нова епоха за човечеството. За втори път ще имате такива благоприятни условия чак през 1999 година. Онези,които днес са тук, ще пренесат благословението на Бялото Братство за следващите
към текста >>
184.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на цар Борис III" Школата на Учителя и на Бялото Братства от 1922-1944 година премина през царуването на цар Борис III. След Европейската война през 1919 година имаше голям подем в Братството, в този народ се родиха онези, които трябваше да дойдат в Школата на Учителя. Но едновременно с това изскочиха и онези тъмни сили, които Му се противопоставяха. Тогава Учителя т каза: На Бялото Братство не трябва да му се пречи и противодействува, защото ще има тежки последствия, както за управляващите, така и за народа. Това изпита Фердинанд, това ще изпита и синът му Борис, ако върви по стъпките на баща си." Учителят не обичаше Кобургите и неведнъж бе изказвал това пред нас: "Кобургите имат много тежка европейска карма. И вместо да си седят в Европа и там да си я разрешават, дойдоха в България, че заангажираха и Бялото Братство и за тяхното непослушание и вироглавство трябваше да плаща и ще плаща българският народ." Ни е кат о представител и на този народ опитахме всичко това на гърба си. Разбрахме какво значи тежка европейска карма. През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата. Бяхме направили каптаж, донесохме камъни от бял мрамор и оградихме каптажа. Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два
към текста >>
185.
5_45 Учителят и владетелите на България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на България" Ще ви цитирам една стенограма от Словото на Учителя: "През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците от Балканската война. На 16 юни 1913 година Фердинанд обяви война на съюзниците си. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач и Кавала. Когато започна всеобщата война - Европейската война, Аз казах да предат на Фердинанд България да не се намесва във войната, а да пази строг неутралитет. Ако беше запазила неутралитет България, щеше да получи много повече земи. Затова през 1914 година казах на Фердинанд: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели повече, ще получи земя за цената на своя неутралитет. Ако се намеси - ще изгуби." Те не ме послушаха. След като се намеси България в Първата световна война, Аз казах в 1917 година, че Германия ще изгуби войната. Затова да се вземат навреме мерки и да се оттеглят от войната. Аз исках доброто на България. А те какво направиха? Интернираха ме във Варна. После казах на Фердинанда и на Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави. А дали те ме послушаха, ще проверите сами. Ще проверите сами какво ще стане с България." И българите след това провериха с две национални катастрофи. Учителят изпраща един брат при министъра на вътрешните работи да му каже : "Ние имаме методи за разни области в живота. Методи за възпитание на детето, на младежта, методи за музиканти и бих дал грамаден материал. Също така имаме и
към текста >>
186.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
В началото на века, когато Учителят започва своята деятелност, Той обикаля градовете и селата и събира ученици. Отначало те били трима - доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но постепенно с годините се приобщават и другите. Това може да го видите от протоколите на първите събори. Тогава всички са смятали, че на всеки един от тях е определено и вменено в дълг да привлекат колкото се може повече съмишленици. Но така лесно съмишленик не се става, защото той трябва да бъде съидейник. Да бъде съидейник, това означава да бъде идеен човек - да бъде духовен човек, но да бъде насочен към определена идея. Кои са били духовните човеци по онова време? Онези, които имат и четат Библията. Така се нареждат нещата, че Тодор Стоименов, най-младият по възраст от тримата, отива при Учителя и Му съобщава: "Учителю, аз намерих един духовен идеен човек. Може ли да го доведа на нашата сбирка?" "А кой е той и какво работи?" "Ами той е един много образован човек, той е книжар, продава книги и най-вече Библии." Учителят мълчал дълго време. Тодор бил нетърпелив, ето един подходящ човек. Хем ще ходи да продава Библии по страната, хем ще преподава Новото Учение. Какво по-хубаво от това? Едното с другото ще върви по мед и масло. Накрая Учителят му казва: "Този въпрос Аз сега не мога да го реша. Довечера ще отида при Бога и лично ще Го питам какво мисли Той по този въпрос и утре ще имаш отговора." Тодор си отишъл опечален. Какво означава това да отиде Учителят довечера при
към текста >>
187.
5_47 Окултна литература на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултната литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да Го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Преведоха и отпечатаха с помощта на Елиезер Коен и книгата на Мория "Агни
към текста >>
188.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и Третият интернационал" Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак. Двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи. От едната страна живееше баба Парашкева със семейството си. Синът й Георги Димитров, който се бе оженил за сръбкинята Люба Ивошевич също живееше при нея. Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че в този дом случайни неща не можеше да има. От едната страна бе Трети интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Двата дома и семействата им дружаха и нямаха проблеми. Баба Парашкева бе евангелистка, така че не бе черковница и бе по-свободна в убежденията си. И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна, и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който
към текста >>
189.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Бивакът на Витоша" Още през 1921-22 година Учителят започна да извежда приятелите веднъж в седмицата на Витоша. Това ставаше близо до Драгалевския манастир, на юг от него и там се разполагахме върху тревистите ливади. Тогава се ходеше пеш от София и за да не се уплашат приятелите от трудностите, Учителят започваше от най-малкото. Затова първите излети бяха на по-ниско в полите на Витоша. Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към петдесет и осем човешки земни години. Идваше отначало Сам, искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове на Витоша. Тук Той идваше и по Своя работа, за която ние можем само да гадаем. Той споменаваше в Своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва се с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намирането на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голяма група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. А Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, газещи до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната с един скалист връх. "Ето едно хубаво
към текста >>
190.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
казваше Михаил Иванов, а с него имаше един негов приятел - Кръстю Христов. Ние ги познавахме още от 1922 година от Търново. Отначало те създаваха много неприятности на Учителя и на Братството. За тях Учителят бе казал много неща. Те са записани и не смятам да прибавям нещо към това. С една дума, бяха големи пакостници. Но трябва да се отбележи, че те вършеха много добре работата на мястото, където бяха поставени от онези сили, който противодействуваха на Учителя. След време ще четете мнението на Учителя, ще се запознаете с писмата Му и нещата ще ви бъдат ясни. Но сега ще ви разкажа нещо от времето на Учителя. Михаил Иванов бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там. Създаде група, създаде общество и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали с това, че не е случаен човек. Че не беше случаен - ние знаехме това много добре от опит. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя вземат получените книжки на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това. Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела
към текста >>
191.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
в чужда воденица" Бяхме младежи и по цяло лято се къпехме в реката, скитахме по горите на Габровския Балкан. А какви рекички имаше! За чудо и приказ! Габровци бяха построили по течение на реките воденици и водни стругове. Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични камъни и стругове. Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка. Така се мелеше житото и ставаше на брашно. Това не бе лесна професия. А други хващаха водата и движеха с нея водни стругове, с които работеха и майсторяха чудни неща: гаванки, паници, лъжици и какви ли не неща за бита на човека. Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове. Извика един инженер, той направи изчисление, после купиха машини от чужбина, докараха ги, сглобиха ги и пуснаха да ги движи водата. Но машините не тръгнаха. Моят брат Николай се видя в чудо и не знаеше къде е причината? Понеже беше математик, започна да изчислява какъв е дебитът на водата и дали може този дебит да задвижи тези машини. Накрая той изчисли и видя, че инженерът е направил фатална грешка с една десетична точка. Трябваше десет пъти по-голям дебит и десет пъти повече вода, за да се задвижат машините. Ами откъде да намерим толкова вода? Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е
към текста >>
192.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
в България" Учителят беше в село Мърчаево. Бе отседнал в дома на брат Темелко. Беше Му предоставена една малка стаичка, а другата по-голяма стая служеше за столова. Вечерта на пода се постилаха черги и там спяха сестрите. В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън. Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си. Всички очакваха как ще се развият събитията. Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната. Тези неща може да ги прочетете в спомените на братята, които са взели участие в тези събития. Но всеки един от тях е присъствувал в строго определено време, на строго определено място и е бил
към текста >>
193.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Преминахме цели двадесет и две години години в Школата на "Изгрева" с Учителя. Когато дойдохме, бяхме млади. След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята. А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас. Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той бе и Всемировият Учител на Вселената. Учителят, тук на "Изгрева", имаше тяло, физическо тяло и то се подчиняваше на законите на Битието. В Него бе онзи Дух, онзи Божествен Дух, Който бе слязъл върху Него още на 7 март 1897 година. В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух. Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и
към текста >>
194.
5_54 Ето едно хубаво място за почивка
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
място за почивка" На "Изгрева" понякога Учителят отиваше в овощната градина. Обичаше да се застоява на едно и също място. Като видяхме това, ние Му сложихме стол. После посадихме лоза на това място. Веднъж брат Боян Боев си наумил да отиде при Него и специално да Го пита защо седи точно на това място и си почива тук, а не другаде. Това му беше хрумнало да Го пита. Боян Боев бе така устроен, че понякога запитваше Учителя за най-обикновени и елементарни за нас останалите неща. И понякога ние го упреквахме за това, че пита Учителя за неща пределно ясни и с това Му губи времето. Но тогава той си бе наумил да Го пита точно това, а не нещо друго, защото знаеше, че при Учителя случайни неща няма. Запитва Го и Учителят си вдига главата. Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка!" Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко. След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба. Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя?" Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил. Помните ли столът и лозата, където Учителят почиваше?" После той извади тефтера и прочете думите на Учителя, които бе стенографирал. Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до
към текста >>
195.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
да дойде" След като си замина Учителят и след като бе определено мястото, където трябваше да положим тялото Му, се сблъскахме с неразрешим проблем. Мястото за погребване на умрелите бе строго определено - гробищата. А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на "Изгрева". Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от най-високо и от най-горно място, така че по-високо от това място никой да не стои. Значи, разрешение от онзи, който е с висша власт. Кой имаше висша власт тогава? Отговор: комунистите, които бяха дошли на власт три месеца преди това. Знаехме, че Учителят пусна комунистите в България чрез Своята власт на Всемиров Учител. Но те не знаеха това. Не го знаят и до днес. Тогава решихме, щом е такава работата, да искаме разрешение от най-главния български комунист. А такъв бе Георги Димитров, който тогава бе още в Москва. Брат доктор Иван Жеков се нае да свърши тази работа. Написа телеграма със следното съдържание. Ето тя е в ръцете ми в неговия ръкопис и подпис и ще ви я прочета: "Москва - Георги Димитров - Български болшевик Великият Учител - Дънов предаде Богу Дух. Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди бъдещото поколение в невежество днешното поколение. Близките ти дължат много Нему. Д-р Иван Жеков "
към текста >>
196.
5_56 Времето на Доброто и времето на Злото
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и времето на Злото" Учителят бе в Мърчаево. Там Той отново се затвори за три дни в стаята Си. Не излизаше и не приемаше никого. Ние бяхме свикнали с такива отсъствия на Учителя, знаехме от опит на "Изгрева", че при такива случаи Учителят Го няма, че Той отсъствува, че има някаква важна работа в другите, непонятни за нас светове - в Духовния и Божествения свят. Ако някой случайно по непослушание се вмъкваше в стаята на Учителя, заварваше Го строг, вглъбен в Себе Си, седнал на стол. Чуваше думите на Учителя: "Рекох, сега имам работа!" И напускаше виновно стаята. След три дни Учителят излезе на терасата. Беше завалял сняг. Той беше с балтона и с бял шал около врата. Махна с ръка и каза: "Свърши се времето на Злото! Започва времето на Доброто. Досега все Доброто е служило на Злото, но отсега нататък Злото ще служи на Доброто. Този, който е решил да прави Зло, късно се е родил. Свърши се времето на Злото!" Ние седяхме на пейките долу и разговаряхме помежду си. Това се заби у нас. Като че ли някой с длето изчука каменни букви в нас. Учителят се прибра в стаята. Ние седяхме приковани на пейката. Тогава годините и събитията бяха бурни. В Европа се воюваше, умираха по фронтовете милиони хора. Злото косеше с косата на смъртта всеки, който му се изпречи. Ние бяхме свидетели как Учителят обяви една нова епоха, която идваше. Това е епоха, когато Злото ще служи на Доброто и ще изпълнява Волята му. Ние доживяхме това време. През тези тридесет години след заминаването на
към текста >>
197.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
евреи?" Хитлер беше дошъл на власт в Германия и една от първите му задачи бе да създаде чиста арийска раса, за което трябваше да изличи от лицето на земята всички евреи в Германия, както и в окупираните от Германия страни. Това негова решение се провеждаше и дойде време да се проведе и в България. Направени бяха списъци на всички евреи, означени бяха изходните пунктове за събирането и транспортирането им в специални влакови композиции за Германия. Евреите бяха получили вече заповед да се приготвят - на коя дата и на коя гара да чакат влака, който щеше да ги отведе в полските лагери, за да ги претопяват и да правят от тях сапун за пране. Това става през лятото на 1943 година. Министър Габровски, който бе тогава министър на вътрешните работи, извиква нашият брат Методи Константинов и му показва заповедта за изпращането на евреите в Полша, подписана от царя. Казва му: "Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа, който е подписан от цар Борис III. А ти си определен да водиш евреите в Полша." Методи се стресва и пита: "Защо именно аз?" "Защото знаеш полски. Ти си учил в Полша, завършил си международни отношения и имаш докторат за това, както и защото работиш като чиновник в Дирекцията на пропагандата." Методи свива рамене и се измъква тихомълком от кабинета на министъра. Уплашен е, отива право при Учителя и Му казва: "Царят е подписал указа за изпращането на евреите в Полша, за да ги ликвидират." Учителят изслушва целия разказ. Лицето Му
към текста >>
198.
5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
и скинията на Мойсея" През време на войната Хитлер реши да се разправи с евреите и започна изселването от тяхното местожителство по цяла Европа и препращането им в концлагерите за тяхното пълно унищожение. Но преди да научим за това се случиха други събития, които ни озадачиха и граничеха с чудеса. Еврейската община в София бе подушила как ще се развият нещата. Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички. Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в София. Тази синагога е най-голямата от всички синагоги в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител. Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка. Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място. Но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази. Не е ли това мълчалив зов за помощ? Учителят ги прие и каза: "Добре, оставете ги, ще ги пазя!" Най-чудното е, че Учителят прие да ги пази. Даването на упоменатите диаманти представляваше една безмълвна молба към Учителя да ги закриля. А това, че Той ги прие означава, че ги взема тях, евреите, под Своя закрила. Трябва да се знае, че Всемировият Учител бе в България и то на "Изгрева". Това означава, че представителите на евреите в София и
към текста >>
199.
5_59 Еврейският равин в София става християнин
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
София става християнин" В София имаше голяма синагога, построена от евреите в България. Еврейската община тук бе голяма и много богата. За равин на синагогата в последните години беше назначен Даниел Цион. Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи. Много пъти той идваше на "Изгрева", провеждаше разговори с Учителя и четеше Неговите беседи. Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот. Най-важното е, че благодарение на Учителя, Даниел Цион прие християнството. Прие го от Учителя в Дух и Истина. Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя. В последните години той написа и няколко книги, в които вмъкна идеи от Словото на Учителя. След 1945 година, когато всички евреи се изселваха доброволно в Израел, те продаваха имотите и къщите си на безценица и много българи ги изкупиха. Тогава и Даниел Цион замина за Израел, за Обетованата земя. Като се прибра в Израел, макар че по титла бе равин, започна да проповядва Учението на Христа. Използуваше главно идеи на Учителя от беседите. Но старите идеи, идеите от Стария Завет, чрез техните днешни представители в съвременен Израел го погнаха и преследваха. Последваха мъчителни дни и той трябваше да премине през вътрешната Голгота на Христа в себе си. Премина я с успех. Не се отказа от Христа. Наистина,
към текста >>
200.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
на Братството в България" На "Изгрева" един брат попита Учителя: "Учителю, какво да кажем на ония, които ни питат кои сме, какви сме и защо сме тука дошли в България?" Учителят отговори: "Питат ни: кои сте и колко сте? Ние сме едно Велико Братство, каквото светът не е виждал. Едно Братство, което има членове и на земята и на Небето, и в целия свят. Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете, ние искаме да станем членове на това Братство. Аз пък искам да станете ученици на това Братство." Бялото Братство обединява ония души, които вършат Божията Воля. Братството не е външна организация, макар че може да има и такава. Братството е преди всичко Идея. Като такава, тя съществува в цялото човечество, във всички народи. Христос казва: "Не ви наричам вече раби, но приятели." В какви форми ще се изрази братският живот, това е второстепенен въпрос. Идеята е важна. Тя създава формите, но не е подчинена на тях. Божията Любов е живот. Тя трябва да се опита. Тя е небесният цвят. Човек трябва да покаже Царството Божие с живота си. Учителят казва: "Ние не се кланяме на никакви религии, защото религиите са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви култури, защото те са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние
към текста >>
201.
6_01 Концерт
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
на младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си цигулката си и единствени теми за разговор с него бяха музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше Своите беседи на "Оборище" 14. В сряда беседите бяха за общия окултен клас, в петък - за младежкия, а в неделя от десет часа - за всички, включая и гражданството. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със Себе Си Своята цигулка. Тогава ни свиреше с нея чудни мелодии и песнички, които изучавахме. Една сряда той пак дойде с цигулката си на катедричката. След обичайната молитва Той се обърна към Киселков и го помоли да отиде при Него с цигулката си. И двамата извадиха цигулките си, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога не бях слушал Учителя да свири така, нито пък съм слушал такава музика. Дуетът продължи доста време и двамата прибраха цигулките. Учителят започна Своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Учителят извика Киселков и отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало
към текста >>
202.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и
към текста >>
203.
6_02 Кой измисли песните на Учителя
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
на Учителя" Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал. В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Учителят също беше там. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Откъде и как идват те? Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. По начало за всеки въпрос, който се изпречваше пред мене, обичах да имам, да намеря ясния смисъл и определения отговор. Общите фрази, каквито се поднасят за изящното творчество като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати. Но тези общи, неясни и неопределени фрази не ме задоволяваха. Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония?"
към текста >>
204.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
и българският народ" Почти всички от младите братя и сестри, които живееха на "Изгрева", следваха разни дисциплини. Голям дял от тях, обаче, следваха в Музикалната академия. Музикалният живот тук беше особено интензивен. В салона имаше хармониум и две пиана. След Словото на Учителя, този живот беше една от най-ярките изяви, които имахме от Него. Учителят имаше към музиката едно много високо отношение и в изказванията си за нея Той всякога е подчертавал грамадната роля, която тя играе както за развитието на отделната личност, така и за обществото и народите. И казваше Той: "Съзвучието е изявление на Божествения свят. То внася Висш Идеал в човешката душа. Всички народи, които са дали по-голям простор за разцъфтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството. Расите се различават по степента на своята музикалност. От всички раси досега, е най-музикална бялата раса. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш разцвет". Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ни живот, когато Учителят даде нови двадесет и осем гимнастически упражнения, които се играят в кръг, съпроводени с чудна по своя израз музика и плавни движения. Тези упражнения Той нарече "Паневритмия". За нея Учителят каза: "Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на слънцето за паневритмични упражнения, това
към текста >>
205.
5_11 Блудният син
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат концерт. Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче? Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние." Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега, в момента." Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас. Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият. Жалко, че не можахме да я
към текста >>
206.
7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
бомбите в града Мюнхен" Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия. Тогава германските фондации решиха и даваха стипендии на българи желаещи да отидат в Германия и да се усъвършенствуват, да придобиват знания в областите, които ги интересуват. Това беше един тактически и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза. Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа нашият брат, един от най-добрите, най-способните музиканти, които имахме в нашето Братство в София. Той ми разказа своя случай подробно. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. И всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча
към текста >>
207.
7_02 Бомбите и цената на духовния капитал
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
на духовния капитал" На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германскате фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос?" Учителят го поглежда: "Не може!" И той, разбира се, се връща там, откъдето е дошъл. Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Затова не упорствува, а решава да се върне в родния си град. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Сега ще открия една скоба и ще разкажа нещо много важно. Родителите на този наш брат бяха печатари и имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено така, както трябва според печатарските такси. Значи за направената работа е било заплатено. Заплатено и надплатено. Затова синът им
към текста >>
208.
7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
песента "Писмото"?" Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му. Нашите приятели тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, има членски вноски, има изрядна организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя". Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят те. Но те не знаят, че Той знае всичко това. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик. В плика има писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва:
към текста >>
209.
7_04 Да бих Те слушал, Господи!
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
слушал, Господи!" Сестра Ирина Кисьова бе музикантка - свиреше на пиано. Почти редовно, на всички събрания, тя свиреше на пианото в салона. Редовно вземаше участие в концертите на "Изгрева". Тя ръководеше братския хор, покрай другите братя и сестри: Димитър Грива, Кирил Икономов, Асен Арнаудов. Доживя до дълбоки старини, до деветдесет и две години и си замина. Сега ще опиша един дребен случай. Ирина Кисьова била нещо омъчнена от нейния семеен домашен живот. Без да се оплаква някому, тя излязла от къщи и решила да се поразходи, а с това и да разходи своята мъка и неволя. По това време Учителят доловил нейното състояние. Той слиза в салона и започва да свири на пианото. Точно в този момент сестра Ирина минава покрай салона и чува, че вътре се свири. Надзърта през прозореца, за да види кой свири. Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в салона. Отива при Него в салона, а Той свири и пее следната песничка: "Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се изяви. Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се прояви". Учителят постъпва индивидуално с всеки един човек. Той знае за състоянието на Ирина. Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея. И по друг начин би протекъл животът й. Но понеже обикновено ние, хората, не се вслушваме в гласа на Господа и не изпълняваме това, което
към текста >>
210.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова. Тя беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона - в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Аз съм пял неведнъж с нея и в такива дни. Ние живеехме в града в различни квартири. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили". Аз казах: "Защо, сестра, така мислите?" А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя. Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна. И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим. След което пък решихме следното -нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже. И наистина, един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете?" Учителят отговори: "Поотделно сте добре. Но за взаимен живот - НЕ!" Тогава аз Му казах: "Но, Учителю, ще си отстъпваме взаимно". Учителят замълча. И разбира се, каквото решихме, това и направихме. Оженихме се. Понеже тогава се пътуваше съвсем свободно, стига да
към текста >>
211.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
разреши задачата си" Катя Грива е родена в Пловдив в заможно семейство. Била изпратена в Рим да учи пеене. Там тя посещава черквата "Св. Апостоли Петър и Павел" и разказваше своите впечатления с подробности. Завършила пеене, тя пристига в София, а след време се запознава с Учителя. По този повод тя казваше: "Животът ми, прекаран на "Изгрева" - това е моят живот. Останалото от моя живот е нищо". По онова време Катя Грива, Теофана Савова, сестри Мечеви и още някои, непрекъснато стоят пред салона или пред приемната и очакват мига, в който ще се появи Учителят, за да бъдат до Него. Това продължава с месеци и години. Останалите приятели негодуват, че тези сестри смущават Учителя, че Му губят времето, а освен това, вместо да работят и да си изкарват хляба с труд, непрекъснато висят пред салона и нищо не правят. Ето защо, веднъж Катя Грива се обръща към Него: "Учителю, приятелите ни обвиняват, че като седим тук, пред Вашата врата, ние Ви пречим да работите. Вярно ли е това?" Учителят отговаря: "Вие не ме безпокоите, а те ме безпокоят с мислите си". Катя се успокоява и казва отговора на останалите от групата, която висяла непрекъснато около Учителя. Веднъж Теофана Савова не присъствувала в групата, защото имала работа у дома - разплитала някаква фланела. На следващия ден Учителят я запитал: "Ти вчера не беше там, пред салона?" "Бях заангажирана с нещо" - отговорила Теофана. Учителят продължил: "Вчера теб те нямаше". Казал това и продължил пътя си. Теофана останала в
към текста >>
212.
7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София. Учителят й прави забележка да премести пианото от училището на друго място, в някоя къща. Милка не успява да направи това. Стават бомбардировките, които разрушават училището. Уврежда се и нейното пиано. Тя научава за това, но не пожелава да отиде да го прибере. Но Учителят на два пъти й казва да отиде и да го прибере. "Прибери каквото е останало и виж, та намери един майстор да го поправи!" Накрая тя го прибира, закарва го на един майстор да го поправи и после доста време си служи с него. После дойде време, тя заболя и не можеше да свири, но то остана да й напомня за едно нейно непослушание и за думи на Учителя, които се сбъднаха. След бомбардировките, тя не отива на "Изгрева" доста време. Когато отишла накрая, Учителят я попитал: "Къде сте, Милке, защо ви няма тук?" "Учителю, след бомбардировките нямам разположение да идвам, понеже пианото се разруши и училището се доразруши до основи". Учителят я погледнал строго:
към текста >>
213.
7_08 Благославяй, душе моя, Господа
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Господа" Тази песен е дадена от Учителя във Варна още през 1918 година. Тя е взета от 103 Псалом. От 1918 до 1936 година, а това са цели осемнадесет години, Той не е позволявал да се запише. Чак през 1936 година Учителят казал: "Запишете я!" И като я изсвирил, казал символично и образно така: "Е, скроихме й тесни дрешки". Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа. Човешката душа има отношение към песента на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога. Това е най-важното при изпълнението на песните на Учителя - човешката душа да направи общение с Бога чрез песните. Амин! Записал през 1988 година д-р Вергилий
към текста >>
214.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Как Учителят даваше песните? Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при семейство Гина и Петко Гумнерови. Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14. След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците. Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в
към текста >>
215.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов. Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят".
към текста >>
216.
8_03 Симеон Симеонов
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
от най-редовните музиканти на "Изгрева" бе Симеон Симеонов. Той е влязъл в Братството още през 1919 година и оттогава винаги е присъствувал редовно в общия клас и на неделните беседи, като е свирил на цигулка преди беседа в клас. Свиреше редовно и на Паневритмията и носеше цигулката при различните екскурзии на Витоша и Рила. Изобщо беше много редовен. На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани. След като се запознал с Учителя, той променил живота си. Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов". И това не бе малко. Все пак, той беше запазил своя весел нрав, обичаше шегите, обичаше веселите закачки, отстрани изглеждаше, че е несериозен. Но беше изключително редовен в Школата. В приказките си, поради шеговития си тон, не показваше голяма задълбоченост. Ние младите гледахме критично към него, понеже виждахме това, което се отразяваше в нашето съзнание. Ние бяхме несправедливи към него и лично аз не знаех още какво представлява Симеон. В такъв случай трябва да се знае откъде идва човек, откъде излиза и какъв път изминава, защото един човек излиза от много ниско място, няма да му стигне време през един житейски живот да стигне до върха. И разбира се, ще има разлика между него и онзи, който
към текста >>
217.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят обичаше да посещава концерти на видни музиканти - пианисти, цигулари и други. Той посещаваше без изключение концертите на всички музиканти-чужденци, които пристигаха в София. Приятелите вземаха билети за Учителя и за придружаващите Го братя на втория ред на балкона, по средата. Учителят бе личност за музикална София. Музикантите биваха поласкани от това, че Той отива на техните концерти. Веднъж художниците казаха така: "Учителю, вие посещавате концертите на музикантите, но защо не посещавате изложбите на художниците?" Учителят премълча. След време Кършовски нарисува портрет на Учителя и Той отиде на изложбата му. След това Цветана Симеонова нарисува портрет на Учителя и Той отиде на нейната изложба. Накрая Цветана Щилянова нарисува портрет на Учителя и Той отиде и на нейната изложба. Това иде да покаже, че Учителят отиваше на техните изложби не затова, че там е изложен Неговият портрет, а защото рисувайки Го художниците са създали в съзнанието си чрез образа Му отношение към Него. Ето затова Учителят отиде на техните изложби. Защото бяха създали това отношение към Него. А при музикантите връзката бе по- друга. Те изпълняваха класически репертоар, а ние знаехме мнението на Учителя за великите музиканти и за тяхната мисия на земята. Така Учителят посети концерта на италианския цигулар Чомпи. По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една вечеря, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото изпълнение. По-късно, в Америка,
към текста >>
218.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
певица и ученик Родителите на Катя Грива я бяха изпратили да следва в Музикалната консерватория в Рим. Живяла е в католически пансион. Там попаднала на теософска литература. Чела е и окултни книги на йогите. Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че
към текста >>
219.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
бе дадена песента "Писмото" Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища на страната. Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения. Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци. И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл. Тези младежи пожелаха да се открият младежки събори и на всеки един от тях излизаха с реферати. Всеки един от тях, като представител на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата на Учителя. Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение". Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя. А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща. Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички. През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път
към текста >>
220.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
бе създадена Паневритмията" През 1927 година построихме за две седмици големия салон на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов. Тогава се състоя големият събор. Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци. Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци. Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка. След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията. Той се опита. И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след обяд. Той даваше отделни моменти на упражненията едно след друго. Предаваше началото на Паневритмията. Предаде го и ние играехме, и стигнахме до там, откъдето трябваше да започнем разменянето на местата в Пентаграма. Но това ни се видя много мъчно за онези години, не можахме да научим как да си разменяме местата и Учителят преустанови работата. Той разбра, че ние не сме готови още за Паневритмията. И понеже беше късна есен, ние с облекчение изоставихме сутрешните и следобедните събирания за упражняване на Паневритмията. Аз участвувах в тях и играех всички упражнения - знаех ги много добре. Аз участвувах в този начален етап, но по-късно когато се изучаваше Паневритмията, не съм
към текста >>
221.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
"Ръцете" на Рила" За първи път Братството се изкачи с Учителя на Седемте рилски езера през 1929 година. Следващата 1930 година отново се качихме, но вече бяхме по-организирани. Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ обяд. Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото. Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода. Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". Така каза. После добави: "Пръснете се натам във вид на верига и тръгнете да търсите нагоре извора, в околността над езерото". Ние така и направихме, пръснахме се и започнахме да търсим. Бяхме в дъното на езерото. Аз смятах, че Учителят ще открие извора сам и ми беше интересно да видя това, затова се въртях около Него. Не се отделях от Него, а бях на един-два метра разстояние. Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро. В лявата страна, там, където сега е чешмата, имаше много вода и почти не можеше да се прескочи. Един брат от провинцията, не знам как се казваше, който беше минал оттатък към водата, дойде насам, и се провикна
към текста >>
222.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Седемте рилски езера" Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро. Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания. В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото. Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара. Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева. Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано. Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето. Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и
към текста >>
223.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?" Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
към текста >>
224.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителя на земята" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят замина за Мърчаево с група приятели. Те се настаниха в дома на брат Темелко Темелков. Мнозина от нас бяха си наели частни квартири в селските къщи. Така направих и аз. Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си. Мислех си: защо я държи и прави всичко това? Дали има аритмия? Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам. След завръщането от евакуацията в Мърчаево на 3 декември, Учителят редовно държеше лекции и беседи. Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово. И забелязахме, че някаква промяна става с Учителя. Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине. Но веднъж се смутих. Един месец преди да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона. Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това,Учителят добави: "И Аз търся път!" Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави? Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят?" Тя не беше го запомнила. Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите стенограми- и те бяха записали този израз дословно: "И Аз търся път!" Те бяха го записали автоматично, но не бяха го запомнили. По-късно, когато дешифрирах лекциите, аз също го намерих. Тогава много
към текста >>
225.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
"Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой
към текста >>
226.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Вече бяха закупени с братски пари някои места и бе построена през 1926 година стаята на Учителя. Приятелите, като видяха това, започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха брат доктор Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев. Откупуваха от селяните парцелите от по два-три декара и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв. м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно.
към текста >>
227.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
на драматични развръзки" На 27 декември 1944 година, в 5 часа и 45 минути Учителят си замина. На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели. Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението. На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното
към текста >>
228.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
на Учителя?" Дойде 9 септември 1944 година. Комунистите дойдоха на власт, а за да оформят властта си, те бяха създали преди това Отечествен Фронт, в който влизаха и някои други политически групировки, за да може пред съюзниците от антигерманската коалиция, Съединените Щати, Англия и Франция, да имат едно прилично правителство от коалиция. Още в първите дни комунистите започнаха да осъществяват смяната на властта и системата. При нас на "Изгрева" също имаше братя и сестри, преминали през комунистическата идеология. Ние смятахме, че след като са дошли в Братството и при Учителя, то вече са се отказали от своите комунистически идеи и увлечения. Но се случи друго. Образува се партийна група, в която участвуваха много братя и сестри. Тя бе в състава на Работническата партия (комунисти). Тогава решиха да отидат при Учителя в Мърчаево и да попитат кой от представените братя от тяхната група ще бъде одобрен от Учителя за представител пред новата власт. Един брат отива при Учителя и Го пита: "Учителю, кого да направим представител на Братството пред властта?" Учителят го запитва: "Ами вие кого предлагате?" Братът изброява имената на трима, които са избрани от партийната група и очаква Учителят да избере един от тримата или по-точно, да се подчини на партийната група на "Изгрева". Учителят отговаря: "Тези братя не са подходящи". "А кой е подходящ?" - пита братът. "Най-подходящи са брат Начо Петров и Димитър Грива". Братът си тръгнал изненадан от отговора на
към текста >>
229.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
на Бялото Братство в София?" На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност. А защо? Отговорете си сами. Още през времето на Учителя, всички братски места, сгради и имоти, купени с братски пари, бяха записани на имената на отделни членове, като на отделни лица бяха издадени нотариални актове. Те бяха законните собственици пред закона. А пред нас бяха привидни и скрити пълномощници, на чието име бяха записани братски имоти. Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което
към текста >>
230.
9_01 Времето, което не бе дошло
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
бе дошло" Роден съм на 14 ноември 1899 година в село Горица, Поморийско. Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще
към текста >>
231.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Силите Господни" Определеното време дойде и аз тръгнах от село за младежкия събор на "Изгрева" в София. Младежкият събор се състоя на 25 юли 1925 година. Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14. Салонът беше нов, чист, приветлив. Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата. Всичко беше хубаво, а беседата беше отлична. На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са горели някога светиите. Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути. След това, огънят започна да намалява и Учителят си остана цял и невредим на амвона, тоест на катедрата. Не знам дали всички присъствуващи видяха това явление. Но аз го видях. След като Учителят се прибра в стаята Си, някои от младежите в салона, седящи на столовете, започнаха да коментират върху случилото се явление. Ние за пръв път виждахме такова нещо. Значи, освен мен, го бяха видяли и други, защото всички коментираха върху него. Но ние нямахме знание тогава, за да си обясним това явление. И сега нямаме още това знание. Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ. Този огън ние го видяхме там, в салона - на катедрата, защото Бог бе в Учителя. По-късно, когато станахме ученици на Школата, усетихме и видяхме този огън как действува в самите нас. Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария
към текста >>
232.
9_03 Дяволът и неговите два крака
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
два крака" През времето на Учителя, тук, в Школата на "Изгрева", вреше и кипеше от живот. Всеки си беше поставен на мястото и всеки си вършеше онази работа, която му бе определена. Които слушаха, я вършеха, а които не слушаха, нищо не вършеха, но за сметка на това, вършеха много бели, както за Учителя, така и за Братството. И отвън, там долу в града, също кипеше, но друг живот. Тези там, от света, ни отхвърляха и ни създаваха .много неприятности. Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него. В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше. Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му
към текста >>
233.
9_04 Салоните на Бялото Братство
,
,
ТОМ 1
Братство" Ние сме в клас. Учителят дава своята поредна беседа. После излизаме и разговаряме с Него. Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат салоните им от провинцията. До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква тревогата си, че в техния град също са ги заплашили, че ще им вземат салона и всички дъновисти щели да ги разпръснат по майната им. Имаше тогава един такъв израз, което означава, че ще те затирят натам, където нито се види, нито се чува, нито се живее. Ето това е светът на майната. Учителят се спира и казва: "Не се страхувайте. Когато те разберат кои сме ние, тогава ще ни дадат салони, по-големи от този на "Изгрева". Но тогава няма да има кому да ги дадат. Ние ще отлетим като птиче ято, ще разперим криле, ще се вдигнем във въздуха и ще отлетим. И няма да ни има на това място тук. Ще се обръщат насам-натам и ще търсят със свещ кому да направят салони и кому да ги дадат. Тогава ще разберат кои сме били ние и кои са били тези, които ни гонеха и преследваха. Идеите са горе в Невидимия свят и тях никоя човешка ръка не може да ги докосне и оскверни. Ние сами ги оскверняваме, като не ги прилагаме и не ги сваляме на земята както трябва. Затова е необходима тази Школа, която Бялото Братство откри тук, за да свали Божествените идеи на земята и да даде и покаже методите за тяхното реализиране". Братята се успокоиха и си заминаха за провинцията. Десетки години след
към текста >>
234.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
За пръв път прочетох беседа на Учителя през 1917 година и тогава Го зърнах в хотел "Лондон" във Варна, но времето ми не беше дошло тогава, за да се срещна с Него. Това време дойде през 1925 година. А през 1927, аз дойдох на "Изгрева" и оттогава досега, 1977 година, съм на "Изгрева". Това са петдесет години, прекарани на "Изгрева". Бях в младежкия окултен клас и през всичките тези години съм бил на "Изгрева" при Учителя. Слушах, гледах и виждах с очите си Словото на Учителя и как това Слово слизаше в учениците в Сила и Живот. Ето защо, ще се опитам да ви разкажа кой е Учителят. Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той
към текста >>
235.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
има за цел да подпомогне музикалния живот и да охрабри музикантите от Общество "Бяло Братство" в тяхната творческа изява. В настоящия етап има талантливи и подготвени професионално музиканти. Но понеже те представляват едно друго поколение, което е отдалечено четиридесет и пет години от закриването на Школата на Учителя, затова те не са запознати с музикалния живот на Школата от времето на Учителя. Затова, преди повече от тридесет години, съставителят на този сборник, последователно, по даден план от неговия Духовен ръководител, целенасочено е работил почти с всички музиканти-съвременници на Школата. Той имаше за цел да запише историята на музикалния живот и техните опитности с Учителя. Бе работено последователно с всеки музикант. Работата бе трудна, мъчителна и свързана с много противодействия от страна на онези сили, които всячески пречеха да се документира историята на Школата. Онези, които бяха целували ръка на Учителя, живееха още в онова време, през което протече времето на Школата. Беше неимоверно трудно да се накарат тези съвременници на Учителя да разказват, а някои от тях - дори и да запишат опитностите си. С всеки един от тях се водеше жестока борба на живот и смърт, за да превъзмогнат онези сили, които противодействуваха да се запишат техните опитности и спомени с Учителя. Всички очакваха, че за тях ще дойде едно ново време, при което ще могат да се изявят. Но те не знаеха думите на Учителя, мястото и времето, когато бе казал:
към текста >>
236.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
27 май 1990 год., в дома на Ина Дойнова, ул. "Българо- съветска дружба" 17 се събра работна група по изучаване, проучване на документацията на Паневритмията с цел да се създаде една единна група. Групата бе в състав: Крум Въжаров, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Павлина Даскалова, Ина Дойнова, Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Веселина Маркова, Мария Митовска. Групата единодушно възприе като работни официални документи следните издадени и неиздадени материали: 1. Паневритмия, издание София 1939 год. 2. Паневритмия, издание София 1941 год. 3. Паневритмия под редакцията на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. 4. Паневритмия, издание на Ярмила Ментцлова, Париж 1983 год. Работната група на Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева се явява най-компетентната за своето време, защото Ярмила е по професия хореограф, Мария Тодорова е музикант и е автор на II. издание на песните на Учителя, а Елена Андреева е една от трите стенографки на Учителя. Така че техният колективен труд се явява II. издание на Паневритмията, най-точно и авторитетно. Елена Андреева приживе се постара лично да размножи текста на работната група, като предварително беше извикала художник, който да скицира упражненията. Тя предаде на своите приемници целия този материал и ние го притежаваме за работа. А Ярмила Ментцлова също успя да реализира задачата, поставена от Учителя и според думите на Крум Въжаров Учителят й бил заявил следното в присъствието на Мария Златева: "Сестра, вие
към текста >>
237.
10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно
,
студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ
,
ТОМ 1
Дуно и България" За да дойде Учителят на човечеството, първо - трябва да се преродят всички стари пророци от Стария Завет в даден народ. Не само да се родят в него, но и да се изявят. За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят. За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството. Не само да се родят, но и да се изявят. Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите - средата, третите - върха на пирамидата. И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител. Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят. Всемировият Учител е изпратен от Бога. Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ. Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време. Българският народ бе подготвен от Небето от 5 400 години за идването на Всемировия Учител. Днес той представлява една трояка здрава сплав. Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха
към текста >>
238.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Беше преминал и през духовната си Еволюция преди също толкова милиарди години. Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната Ложа на Битието и Небитието. Сега бе изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази
към текста >>
239.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Дуно и славянствотo" Всемировият Учител се яви сега в Славянството с център Българския народ. Всемировият Учител дойде между българите и славянството. Всемировият Учител свали Словото на Бога чрез българска реч и бе написано чрез българско слово в Сила и Дух на бял лист хартия и отпечатано. Ученици стенографираха Словото Му. То бе дешифрирано, преписано и отпечатано. То обхваща 7 500 беседи. Това Слово бе Словото на Бога за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която бе отворена за пръв път на планетата земя и Вселената. Кому принадлежи това Слово? Първо: То принадлежи на Българския народ, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна и се въплъти чрез българска плът на земята българска, в жилите Му течеше българска кръв от родители - баща и майка - българи. Второ: То бе произнесено чрез българска реч и записано на българско слово и българско писмо, на българска земя и в българска държава, в България - земя закрилница на Словото! Трето: То бе произнесено и отправено за онези съзнания човешки, представляващи целокупното българско съзнание по времето на Великия Учител. А това съзнание представляваше проекция на общочовешкото съзнание на преродените пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и на всички водители на днешната човешка цивилизация от памтивека до днес. Затова Българският народ по времето на Школата на Великия Учител се намира в своя Златен век от своето историческо развитие. Той е в Обетованата земя на Духа! Каква е
към текста >>
240.
10_06 Кой е Учителят?
,
,
ТОМ 1
Учителят е Учител, когато Божественият Дух слезне върху Него, когато Го осени с Духа си и оживи със Силата си. Учителят е проявеният Дух на Истината. А глава на Истината е Святият Дух - излязъл от Бога. Духът излиза от Бога. Божественият Дух слиза в Словото чрез Святия Дух. Светът на Истината е Свят на Славата. Оттук слиза Словото - това е свят на Славата на Бога, наречен Божествен свят, свят на Божествената Светлина. А Божественият Дух, т.е. Святият Дух, сваля Словото от Света на Истината в Света на Виделината, която създава Света на Мъдростта. Оттам то може да слезне в човешкия дух и човешката душа. Но само ако човешкият дух има общение с Виделината и човешката душа се пробуди от Виделината. Учителят сваля Словото от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят идва, за да даде Словото, чрез което да започне пробуждането на човешката душа. Това става чрез Мировата Любов, която е движение на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията, проявяваща се като принцип на Духа, който трябва да обхване всичко и навсякъде и да прояви Голямото чрез Малкото.Учителят идва, за да прокара пътя към Единение с Бога чрез Космичната Обич, като обедини Малкото в целокупността на Вселената, която е движение на Божествения Дух от периферията на Вселената към нейния център. Учителят е Един. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число и се проявява в множествено число. Учителят е Един. Защото чрез Него се сваля
към текста >>
241.
10_07 Кой е Мировият Учител?
,
,
ТОМ 1
Учител?" Божествената Душа е дихание на Бога. Човешката душа е лъч от Божественото Съзнание, лъч от Божествената Душа, лъч от Великото, слезнало на земята чрез Малкото. Великото се съдържа в Малкото, а Малкото разнася Великото по целия Божествен свят. Това е Мировата Любов - дихание на Великото към Малкото, Божествен лъч от Великото към Малкото. Това е проявеният Миров Учител. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух и се изявява чрез Великото към Малкото, а се проявява чрез Малкото. Христовият Дух е Дух на Обединението, Дух на Единението, Дух на Единството. Чрез Христовия Дух, слезнал на земята, започва Инволюцията на човечеството. Инволюцията е слизането на човешката душа и човешкия дух на земята, обличането им в различните форми на живот, преминаващи през минерала, растенията, животните и човека. Това е предначертаният път на слизането на Великото към Малкото, т.е. организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и
към текста >>
242.
10_08 Кой е Всемировият Учител?
,
,
ТОМ 1
Учител?" Всемировият Учител е изявеният Господ, Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господ, Господен Дух на Силите на Битието. Всемировият Учител означава Баща - Все и Вся - навсякъде и във всичко. Всемировият Учител прокарва Мировата Любов от Божествения свят към земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух от центъра на Вселената към нейната периферия. Отгоре надолу Мировата Любов слиза на земята. Всемировият Учител прокарва пътя на Космическата Обич от периферията на Вселената към центъра. Отдолу нагоре Космичната Обич възлиза към Небето. Всемировият Учител обединява Вселената чрез Мировата Любов и Космичната Обич. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Всемировият Учител е изявен чрез Словото Си и проявен чрез живота на това Слово в Сила и Живот между българите и славянството. Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и е свободен. Как? Чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Очакваме пробуждането на човешката душа в следващата епоха на човешката цивилизация и раса. Единението на човешката душа с Бога чрез Космичната Обич ще обедини малкото в целокупността на Вселената. Тогава Всемировият Учител като принцип във Вселената ще се прояви напълно. Тогава Той ще означава Баща на всичко и Баща навсякъде - Все и Вся. Това означава да се възкреси човешката душа и да се обезсмърти човешката душа. Днес, Възкресението се отнася за Божествения Дух. Безсмъртието се отнася за Божествената
към текста >>
243.
10_09 Беинса Дуно. Мировата Любов
,
Космогонията на Словото на Всемировия Учител
,
ТОМ 1
Любов" 1. Изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. 2. Изявеният Божествен Дух • това е проявеният Господ, Господ на Силите. 3. Изявеният Господ на Силите • това е проявеният Христос, Духът Христов. 4. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеното Слово, Святият Дух. 5. Изявеното Слово, Святият Дух - това е проявената Истина, Духът на Истината. 6. Изявената Истина, Духът на Истината - това е проявената Свобода, Духът на Свободата. 7. Изявената Свобода, Духът на Свободата - това е проявеният Живот, Духът на Живота. 8. Изявеният Живот, Духът на Живота - това е проявената Светлина, Духът на Светлината Божия. 9. Изявената Светлина, Духът на Светлината Божия - това е проявената Виделина. 10. Изявената Виделина - това е проявената Христова Слава, Словото в плът. 11. Изявената Христова Слава, Словото в плът - това е проявената Сила на Духът Святий, Силата на Словото Божие. 12. Изявената Сила на Духът Святий, Силата на Словото Божие това е проявеното Царство Божие, Мир Божий в Святият Дух. 13. Изявеното Царство Божие, Мир Божий в Святият Дух - това е проявената Божия Благодат в Христа, в Духът Христов, Дух на Благодатта, Дух на Съвършенството. 14. Изявената Божия Благодат, Дух на Съвършенството - това е Живот Вечен в Христа, в Духът Христов, Дух на Единството. Това е вечна Слава в Христа. 15. Изявеният Живот Вечен в Христа, вечна Слава в Христа - това е проявеният Бог на Славата, на Единна го и Истиннаго Бога, Духът на Славата и на Бога. 16.
към текста >>
244.
10_10 Беинса Дуно. Космичната Обич
,
Космогонията на Словото на Всемировия Учител
,
ТОМ 1
Обич" В начал о бе Словото . Словот о бе у Бога. И Словот о бе Бог. Слов о Божи е Бог е Дух Дух Вечен 1. Глава на Господа на Силите е изявеният Божествен Дух. 2. Глава на Абсолютния Дух на Битието, Христовия Дух е изявеният Господ на Силите. 3. Гпава на Святият Дух е изявеният Абсолютен Дух на Битието, Христовият Дух. 4. Гпава на Истината, Духът на Истината е изявеният Святият Дух Словото Божие. 5. Гпава на Твоето Слово е Истината, Духът на Истината. 6. Истината е път за Свободата, за Духът на Свободата. 7. Любовта е път за Живота, за Духът на Живота. 8. Мъдростта е път за Светлината, за Духът на Светлината Божия. 9. Правдата е път за Виделината, за Духът на Виделината. 10. Добродетелта е път за Христовата Слава, за Словото в плът. 11. Христовата Слава е път за Силата на Духът Святий, за Силата на Словото Божие. 12. Силата на Духът Святий е път за Царството Божие, за Мирът Божий в Святият Дух. 13. Царството Божие е път за Христа, за Духът Христов у човека чрез Надежда. 14. Надеждата е път за Господа, Господният Дух на Силите у човека чрез Вяра. 15. Вярата е път за Божественият Дух у човека чрез Любовта. 16. Любовта е път за Бога у човека чрез Духът на Славата и на Бога. Бог е Любо в Бог е Дух Дух
към текста >>
245.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Глава на Великото Бяло Братство" Исус бе името му, което му дадоха в Израиля. Роди се в плът и кръв чрез баща Йосиф и майка Мария, чрез Юдиното племе от рода Давидов. Единственият ангел, който е слязъл на земята и се е въплотил - в плът и кръв - това е Исус. Той не бе от човешка еволюция. Той е ангел Господен. Името му, което му дадоха - Исус от Йешуа - еврейско, означава Спасител. Ангелът, който се въплоти като Служител Господен, за да донесе Втория Завет Господен, се роди като младенец. Името му бе Емануил - ангел на Завета Господен. Емануил е единственият ангел, който е слязъл на земята и се е облякъл в плът и кръв. Той не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той е слязъл от слънцето Алфеола, за да се облече в плът и кръв,за да донесе Втория Завет, според обещанията Господни на пророците, за да се изпълнят пророчествата им, които се движеха от Святия Дух. Когато се роди Исус, когато на изток звездата му изгря, дойдоха трима мъдреци от Изток да му се поклонят. Имената на тримата мъдреци бяха: Гаспар, Валтасар и Мелихор. Изрекоха думите: "Бог царува на Небето. Бог царува в Живота. Да бъде името Му благословено!" Звездата на Изток - нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби. Имало е едно кармическо съчетание на планетите - злокобно съчетание, показващо, че това е кармически закон и че евреите трябва да преминат през него. Не само евреите, но и Исус, за да се сбъднат писанията на пророците от Стария
към текста >>
246.
10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство" Учителят е Учител на Бялото Братство, когато Божественият Дух слезне върху него, когато го осени с Духа си и го оживи със Силата си. Учителят сваля Словото Си от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят е Учител на Слънчевата система, обхваща Битието на всички светове с всички същества, различни по степента на своето развитие. Битието обхваща физическия свят от слънчевата система, която е проекция на органи на цели звездни системи. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух. Учителят на Бялото Братство става Миров Учител, когато Христовият Дух се всели в Него. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, като Христов Дух. Христовият Дух обединява Битието и Небитието - видимия материален свят и Невидимия Духовен свят. Невидимият свят от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния свят, към Ангелския свят. Това е Небитието за нас, но е Битие за Ангелския свят и съществата, които обитават там. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, управляващо Битието и Небитието на слънчевата система от физическия и Духовния, Ангелски светове. Всемировият Учител е изявеният Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите в Битието. Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения
към текста >>
247.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Дуно и Космогонията на музиката Му" СЛОВО БОЖИЕ. В начало бе Словото. Словото беше у Бога. Бог е Дух и тия, които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. И Словото бе Бог - Дух Вечен. Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Святият Дух. Глава на Святия Дух е Абсолютният Дух на Битието, Христовият Дух. А глава на Абсолютния Дух на Битието, Христовия Дух, е Господният Дух на Силите. А глава на Господния Дух на Силите е Божественият Дух. А глава на Божествения Дух е Бог. БОГ Е СВЕТЛИНА НА СЛАВАТА. Светлината е проявеният Бог. Само проявеният Бог е Светлина. Божествената Светлина, т. е. Божествената Слава е Свят на Истината. Божественият Дух носи пълната Светлина, т. е. Слава. Там е Свободата на Духа - свят на Вечна Слава, вечна Светлина без сенки. Там е безсмъртието - Необятна Светлина без сенки, където светлината е неуловима, защото тя обхваща всичко и е навсякъде. БОГ Е ВИДЕЛИНА. Божествената Виделина е Светлината в Духовния свят, който е свят на Мъдростта. Виделината се състои от един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, излъчващи се като живи струи и носещи жив и разумен живот на тези цветове. Виделината в Духовния свят, в Света на Мъдростта, създава и твори формите и се явява като Хармония от форми и движение на тези форми. Светът на Мъдростта е свят на формите в Невидимия, Духовен свят. Виделината там се проявява като движение на тези форми чрез Хармонията. Като израз на това движение чрез
към текста >>
248.
10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство" Школата на Всемирното Велико Бяло Братство се откри през 1922 година в София, България. Учител на Школата е Всемировият Учител Беинса Дуно. Светското Му име е Петър Константинов Дънов, ражда се на 12 юли 1864 година, ден Петровден и си заминава от тоя свят на 27 декември 1944 година, ден сряда. Учител на Бялото Братство е Учителят Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух. Учител на Великото Бяло Братство е Мировият Учител - Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух и в Когото е Христовият Дух. Учител на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител - Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух, в когото е Христовият Дух и където, в Него, Господният Дух на Силите задвижва всичко в една неделима Троица: Отец, Син и Святий Дух. Така Всемировият Учител, чрез Божествения Дух, чрез Господния Дух и чрез Христовия Дух изпълнява Волята на Бога. Школата се управлява от Всемировия Учител - Беинса Дуно - Който е Върховен Повелител на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената. Школата на Великия Учител - Беинса Дуно - се откри за пръв път на земята, между българския народ, в град София. Тя се откри за пръв път и за Духовния свят. Тя се откри за пръв път и за Божествения свят. За пръв път тя е едновременно Школа на земята, в Духовния свят и в Божествения свят и нейният център бе "Изгрева" в град София. За пръв път Бог слезна на земята в лицето на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Той бе тук
към текста >>
249.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Всемирното Велико Бяло Братство" Учител на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител - Беинса Дуно. Школата на Великия Учител - Беинса Дуно - се управлява от Словото на Всемировия Учител. Това Слово е дадено и се намира в Неговите беседи. Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е дадена в Словото Му на български език и българска реч. Школата на Великия Учител е общение на човешките души, търсещи първичната връзка с Христовия Дух и търсещи общение с Бога чрез Божествения Дух и Господния Дух на Силите. Школата на Великия Учител е реализираното Учение на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Школата се управлява от вътрешни закони и принципи, намиращи се в Словото на Великия Учител, което е Слово на Бога. Школата на Бялото Братство в България е създадена от Великия Учител и тя се управлява чрез Неговото Слово. Бялото Братство като Школа, не е църква, нито външна институция, нито универсално учреждение на обществото и държавата. Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции. Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на Библията. В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството,
към текста >>
250.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Ще включа спомени, опитности, случки, събития, исторически материали от времето на Школата на Бялото Братство 1922-1924 година и пребиваването на Всемировия Учител - Беинса Дуно между българите и славянството. Великият Учител бе роден и се изяви чрез Словото Си, и се прояви чрез Силата на Словото Си. Словото Му стана Сила и Живот за учениците на Школата. Великият Учител положи тялото Си на българска земя и замина за Божествения свят, който е свят на Истината и откъдето свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Ние смятаме, че това е онова "Житно зърно", посято чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно в душите на учениците от Школата, от което възрасна "Житен клас" в Сила и Живот чрез тяхното пребиваване в тази Школа и се пожъна чрез техния живот в опитности, спомени за Школата на Бялото Братство в България и за Великия Учител - Беинса Дуно. Ние смятаме, че главният критерий в тази библиотека е, че опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Това е закон на Школата! А когато съберем опитностите на учениците в тази Школа, ние ще получим реализираните закони от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно, което е Слово на Живия Бог и е Слово на Бога! Като първи книги от тази поредица, ние представяме следните заглавия: 1. "Георг и Куртев - кратък животопи с - опитности, случки, събития от живота на един ученик от Школата на Бялото Братство". Излезе от печат през 1991 г., във връзка със 120-годишнината от рождението му.
към текста >>
251.
2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Французката енциклопедия" На "Изгрева" се бе оформило цяло селище. Там бе и салонът, там Учителят изнасяше своите беседи и там живееше. "Изгревът" бе станал отдавна духовен център. Но по-голяма част от приятелите живееха в града. Аз също живеех на другия край на града. Много от приятелите имаха вече семейства и деца - трябваше грижа и издръжка за тях. Обикновено те идваха в неделя сутрин от 5 часа на Утринните Слова на Учителя или в 10 часа, когато бе Неделната беседа на Учителя. Затова в неделен ден салонът бе препълнен от слушатели. Тогава на общата поляна се играеше голяма Паневритмия. Там се виждахме всички: тези от града - с тези от "Изгрева". Идваха нови, които се запознаваха с Учителя. През седмицата, когато някой имаше нужда от Него, тръгваше от града пеша и пристигаше горе на "Изгрева". Търсеше среща с Учителя. Веднъж пристигна един приятел от града. Поиска да се срещне с Учителя. Каза му се, че трябва да почака. Дойде време и се срещна. При посрещането Учителят го вижда и отдалече му се усмихва лъчезарно. При тая усмивка и приятелят се усмихва и започва да се смее, макар че преди това бе угрижен и намръщен. Накрая с усмивка разказа какво го кара да дойде за съвет: "Учителю, имам двама сина, родиха се един след друг, породени са. Родиха се .живи и здрави. И сега са такива, ама са много луди и все бели правят, както у дома, така и в училището. Учителите са вдигнали ръце от тях. Искат да ги изключат за лошо поведение. Ама все се спират да го
към текста >>
252.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
ДУХА БЕИНСА ДУНО. РАЗГОВОРИТЕ С ДУХА ГОСПОДЕН ПРЕДИСЛОВИЯ I. Всемировият Учител на Вселената слиза на Земята II. Ангел Благовестител оповестява знамението Господне III. Призванието Господне към человеческият род от Петата раса и към народа български IV. Свидетелствата Господни и Божието обещание V. Свидетелствата Господни VI. Отговорите на Учителя Петър Дънов на 10-те свидетелства на Духа на Истината VII. Словото Господне слиза върху Вожда Господен VIII. Изявлението на Господният Дух в седемтях разговора IХ. Седемтях разговора с Духа Господен Х. Избраникът Божий и Вождът на Истината ХI. Вселяването на Христовият Дух и Мировият Учител ХII. Епохата на Водолея ХIII. Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Троица ХIV. Бог и Всемировият Учител Беинса Дуно. 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно.Кой е Всемировият Учител? /Д-р Вергилий Кръстев/ СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С ДУХА ГОСПОДЕН (25 юни – 9 юли 1900 г.) Разговор първий – Упътвание Разговор вторий – Сърцето и Бог Разговор третий – Храната и Словото Разговор четвъртий – Живота и Възраждането Разговор петий – Въздигане. Душа и Дух Разговор шестий – Пътят и Истината Разговор седмий – Заключение ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА. Разговор на Учителя Дънов с Духа Господен – 20 септември 1898 г. Избраникът Божий и вождът на Истината Избраникът Божий и вождът на Истината. Бележки към дадени изречения ТРИТЕ НЕЩА. Разговор с Учителя Дънов, записан на 1
към текста >>
253.
Книга
,
,
ТОМ 2
към текста >>
254.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
,
ПРЕДИСЛОВИЯ
,
ТОМ 2
НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се
към текста >>
255.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от
към текста >>
256.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА
,
,
ТОМ 2
КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа. Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески. Ето как завършва: „Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из Вселената от силите на Йехова, придружени и от безбройните Небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на Мира -царството на Господа Бога Саваота". 1897 год. е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в 19 глава от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е
към текста >>
257.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 год. Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. Небето над Него се отваря за Духовния и Божествен свят. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят. Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. ю. 1898 год. гр. Варна.) Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син. А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, който е роден от Бога и има пряко общение с Небето. По това време Петър Дънов има пряко съобщение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. „Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че
към текста >>
258.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
,
13 февруари 1899 год., гр. Варна
,
ТОМ 2
13 февруари 1899 год., гр. Варна. ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: Изпълнете Моите Заповеди и Повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие, като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото Лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел и спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраВе и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без
към текста >>
259.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 2
СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН Третият завет на Бога към човечеството от петата раса е дадено. Той трябва да стане знаме за шестата раса. Членовете на Духовната Синархическа верига работят усилено. Чрез молитви и чрез молитвен Дух търсят да бъдат съпричастни в тези усилни години на необикновени събития, предначертани от Небето. Те вече знаят кой е Вождът Господен, Който е трябвало да дойде, защото Той е дошъл и е пред тях. „Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бъда още за малко, докато довърша умилостивителното дело и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. Той е Отец, Благият ни Баща, колко са сладки Неговите Думи и Повеления. „Онзи, Когото сте видял и, Той е Вождът Господен". Името Му знаете." (Писмо от 14.3.1899г. гр. Варна.) Духът на Словото Господне се изсипва върху Учителя Петър Дънов. Той предава част от него чрез писма до членовете на Веригата. „ Така се казва: Времената са зрели, положението е сериозно, Словото Божие иде с голяма сила. Кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да вземат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Неговият Дух ще ни
към текста >>
260.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
,
,
ТОМ 2
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год. Петър Дънов пребивава при баща си в гр. Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов. „Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не. Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп
към текста >>
261.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
25 юни 1900 година Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва. Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която
към текста >>
262.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
и Бог Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се н
