НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

2_39 Ризата на латвийците

Галилей Величков (1911-1985) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Ризата на латвийците"</span></span></p> <br /> <span style=''>През 1939 година беше дошла една група братя и сестри от Латвия да гостуват на "Изгрева" и да се срещнат с Учителя. Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно. Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава. Савка знаеше, че това означава нещо изключително и че има причина за това. Същия ден те бяха качени на влака и заминаха за Русе. На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците?" Савка отива, търси я, намира я и я донася. Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си. После облича отново сакото и казва: "Така е добре. Сега всеки да си гледа работата!"</span><br /> <br /> <span style=''>Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва. Савка знае от опит, че трябва да чака развръзката с тази латвийска риза. На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата! Можеш да вземеш ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и Мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с Мен и трябваше да се използува този метод." Той посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, която я прибира за спомен от този случай. След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката.<br /> <br /> По-късно се получи подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия милост. Ние слушахме в захлас. Тогава Савка донесе латвийската риза, показа ни я и разказа нейната история. Учителят я беше нахлузил, за да могат те да поддържат с Него постоянна връзка, за да им помогне. Този метод Учителят го бе използувал и с други братя по различен начин.<br /> <br /> Савка имаше връзка с латвийците. Тя беше ходила в Латвия и беше държала там сказки за Учението на Учителя. Разказваха ми, че Учителят отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците. Но тя така настояла, че Той я пуснал. Какви са били съображенията на Учителя да спира Савка, ние не знаем. От личния опит, който имах с Учителя смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които Небето бе им дало. Имаше моменти, когато ние не можехме да преценим кое е право, кое е полезно за нас и кое ще ни спре в нашия път. Нямахме познания, не можехме да различаваме още нещата. За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя.<br /> <br /> Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение. Тя коленичи пред Него и целува десницата Му. След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка. Трябва да знаеш, че те ще целуват тогава Моята десница. Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение. Но изнасям само тези случаи за поука и назидание.<br /> <br /> През 1939 година Латвия бе окупирана от Сталин и премина към Съветската империя. Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си. Малцина от тях останаха живи в Латвия. Много рядко някой от нас получаваше по някое и друго писмо от останалите живи латвийци. Ризата, която Учителят облече на "Изгрева" и която те Му бяха подарили, ги спаси в началото. Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си.<br /> <br /> Тук Учителят облече за тях латвийската риза. Но там те трябваше да се облекат с дрехата на Словото на Учителя, за да се спасят. Те не го направиха - направиха го малцина, те успяха да се спасят и останаха живи. Защо? Има един окултен закон от Словото на Учителя. Той е следният: "Мечът на Духа - това е Словото!" Мечът на Духа - това е Словото на Бога. Словото на Бога бе Словото на Учителя. И ако те бяха надянали мантията на това Слово върху себе си, щяха да бъдат спасени. Малцината останали живи доказаха верността на моя разказ. Ето, това бе поуката от латвийската риза.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ