НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война"</span></span></p> <br /> <span style=''>По онова време, всяка година през месец август се осъществява събор на Духовната верига на приятелите и съмишлениците на Учителя. Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има?" Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и здрави. Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над тях. Това бе Христовият Дух. При раздялата на събора Учителят бе препоръчал всеки да носи в себе си собственоръчно написана и преписана "Добрата молитва" и "Деветдесет и първи Псалом", зашити във военните куртки. Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел. Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното:<br /> <br /> "Любезни К. Иларионов,<br /> <br /> Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви в каквото и направление да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, Който води съдбините на този народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува, в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна.<br /> <br /> Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле.<br /> <br /> Ваш верен П.К.Дънов (подпис)"<br /> <br /> Приятелит е с а на бойнот о поле. Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от<br /> <br /> 11 април 1913 година)<br /> <br /> Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците . Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е<br /> <br /> жертви . То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при<br /> <br /> ликвидирането на сметките от миналото. Турция плаща за своите неправди,<br /> <br /> а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в<br /> <br /> историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо. Едно<br /> <br /> време на това място бяха Българите, гдето сега са Турците. Те платиха<br /> <br /> скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай<br /> <br /> се, че ти си в оная струя на живота, която носи този народ нагоре към<br /> <br /> доброто, към Духовната свобода на Духът." (Писмо от 20 март 1913 година)<br /> <br /> Обсадат а н а Одри н започнал а н а 2 6 октомвр и 191 2 годин а и биткат а з а нег о е ожесточена . Пада т хиляд и убит и н а бойнот о поле. Н а 1 3 мар т 191 3 годин а българскит е войск и превзема т одринскат а крепост , Учителя т отнов о<br /> <br /> пиш е и отговар я на въпроси . "Ти си видял и знаеш сега що е човек. Колко<br /> <br /> струва на бойното поле. Той отлетява като цвете Остава след него само<br /> <br /> неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извърши своя дълг,<br /> <br /> тъй както го разбира, може да се благославя. Най-после Одринският дявол<br /> <br /> се върза и силите на тъмнината отстъпиха. Така ще се вържат и другите и ще<br /> <br /> настане ред и правда на земята. Турция упорства и не иска да се учи, но ще<br /> <br /> й се даде да разбере, че правдата е Закон в Живота и този Закон е неумолим<br /> <br /> в своите действия. Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го<br /> <br /> приеме в Цариград." (Писмо от 20 март 1913 година)<br /> <br /> Н а 1 7 май 191 3 годин а в Лондо н с е сключ и мире н договор .<br /> <br /> Пре з врем е н а войнат а всек и еди н о т приятелит е изпитв а н а гърб а с и нейни я бич. Всек и еди н о т тях има реалн и опитност и з а силат а н а Христови я Дух , Койт о г и закрил я и съхраняв а живот а им. Технит е опитност и бях а разказван и десетилети я наред, кат о няко и о т тях бях а записани .<br /> <br /> "Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми<br /> <br /> доказателства за общия промисъл. Велики са пътищата на провидението.<br /> <br /> Сегашното е резултат от миналото. А сега се сеят семената на бъдещето.<br /> <br /> Вий се намирате в една струя, която носи сега този народ нагоре, която го<br /> <br /> въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе<br /> <br /> умът, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и<br /> <br /> желания за бъдещето. Вие сте в епохата, когато се ликвидират сметките на<br /> <br /> миналото. Сега схващате как се решава източният въпрос, понеже сте<br /> <br /> свидетели на това което става. Общите намеци през миналите години се<br /> <br /> поясняват обективно." (Писмо от 11 април 1913 година)<br /> <br /> След сключването на мирния договор, приятелите от фронта, развълнувани и пълни с въпроси, питат Учителя.<br /> <br /> "Навярно очаквате за пълното уреждане на въпросите, които<br /> <br /> вълнуват България. Мирът с турците се сключи. Но остават още малките<br /> <br /> недоразумения между съюзниците и те да се уредят. И те ще дойдат към<br /> <br /> края на своят финал. Което Господ е наредил, никой не може да го отмени. И<br /> <br /> който сега гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе<br /> <br /> след време добро. България и българският народ трябва да се научи на кого<br /> <br /> да разчита най-вече в трудни времена. Друг е, Който разпорежда съдбините<br /> <br /> на народите. Велик е Господ в своите замисли! Пред Неговите очи стоят<br /> <br /> вековете на миналото, а така също и на бъдещето." (Писмо от 27май 1913<br /> <br /> година до К. Икономов)<br /> <br /> Това са думите на Мировия Учител. Това е решението на Невидимия свят. Тази война се води за освобождението на българите от турската империя и тяхното обединение в границите на Сан-Стефанска България. Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция. Те са отблъснати, разбити и отстъпват. България е разгромена, а на 28 юли 1913 година в Букурещ се сключва мирен договор за нейната капитулация.<br /> Всички надежди за обединението на българите отиват на вятъра. България изгубва благословението на Небето и добрите условия за осъществяване на Божия План. Този Божи План трябваше да се реализира в присъствието на Мировия Учител, в Който бе Божественият Дух и Христовият Дух. Но българите проиграха този исторически случай. Силите на разрушението действуваха чрез управниците на този народ. Те му бяха най- големи врагове. Събитията и времената след това доказаха това. А ние бяхме свидетели на всичко казано тук.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ