НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

2_42 Общение на човешките души

Галилей Величков (1911-1985) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Общение на човешките души"</span></span></p> <br /> <span style=''>По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината. Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. <br /> <br /> Случи се така, че излязох сам в планината. През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости. Реших да сляза през село Бистрица. Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля. Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал. Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма. В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат. Но беше топло, макар че едвам се дишаше. Отправих се към кръчмаря и той разбра, че съм турист. Каза ми: "Има греяна ракия и греяно вино!" Аз го попитах дали мога да си стопля вода на печката. Той ме изгледа подозрително и рече: "Я за теб сега нема да трошим дърва, че да ти греем вода!" Аз извадих една банкнота и му я подадох. "Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката."<br /> <br /> Встрани димеше едно кюмбе. Аз седнах до него. След малко донесе една тенджера вода, сложи я на кюмбето и ме остави да се грея до него. Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра. Така мина един час. Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино, понеже бях изпил два литра топла вода. Кръчмарят ме изгледа застрашително и рече: "Я продавам само греяно вино и греяна ракия! Я не продавам греяна вода! Но ти приех парите, за да ти изпитам акъла колко струваш. Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело село и утре никой нема да ми влезне у кръчмата!"<br /> <br /> Аз си прибрах първата банкнота. Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат. Оглеждам ги и имам чувството, че съм попаднал в изба, където обитават истински плъхове. Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български. Беше отвратително да се гледа, да се слуша и да се диша в тази воня. Като излязох навън, поех дълбоко въздух и казах: "Ей,родих се отново!" Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София.<br /> <br /> Разстоянието бе много голямо и пътувах четири-пет часа. Накрая пристигнах на "Изгрева". По целия път ръмеше дъжд. Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата. А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове. Значи, този народ няма бъдеще. Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му.<br /> <br /> Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше дъжд. След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам. Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя. Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай. Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия. Аз пиех и сърбах чай, а Той ме наблюдаваше с внимание. Той не бързаше заникъде. Накрая, като изпих няколко чаши чай, попита: "Е какво видя нашият турист този ден?" Разказах Му всичко от край до край. Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш. Но има и нещо друго, което не си видял. Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат. Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия. Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава.<br /> <br /> За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души. Това е същият обмен, който става в природата, който се извършва с кислорода от растенията и въглеродния двуокис от хората и животните. Храната за едните е отрова за другите. За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията. А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората. Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят. И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят." <br /> <br /> Аз стоя със зяпнала уста. Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя. Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата?" Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата. Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе. Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода. След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни! Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса. Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител. Словото на Великия Учител слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките. Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на<br /> Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога. След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души. Това е пътят: първо - общение със Словото на Бога и после идва общението между душите. Защото Словото на Бога обхваща всичко, което е на Небето и което е на земята. Ето това е урокът, който се предаде днес за Школата чрез нашия турист."<br /> <br /> Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях изморен. А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.<br /> <br /> Минаха години. "Изгревът" бе разрушен. Приятелите се питаха: "Къде и как да се срещаме и как да общуваме?" Тогава им разказах тази случка. Но никой не я изслуша и никой не я проумя. Вероятно тази случка трябваше да остане за онези, който ще дойдат след нас и които ще бъдат ученици по Дух на Учителя!</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ