НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
112
резултата в
93
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
Времето е близо и при вратата на тоя свят, Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си
хубост
и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината. Сега е случай благоприятен, да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида, да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
Времето е близо и при вратата на тоя свят, Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си
хубост
и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отгоре, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква. Отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антеми, хвалебни песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар. Не остава време, да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите.
към беседата >>
В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в
хубостта
на вечното, което ви е отредено.
Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече, да ви обичам Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, Който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали назад поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да принесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас особено когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в
хубостта
на вечното, което ви е отредено.
Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника ми на завета Исуса на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета ми приеха заплата за своите беззакония и отсега всичко се прекратява Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел Затова ви пратих двамата ми служители, да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен и явих се на тогавашния ви царуващ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно на Авраам, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран на Господа, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдащ свят Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. "И който оспорва вашето първенство отсега, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша?
към беседата >>
2.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види
хубостите
на Божия свят.
„Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота – познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види
хубостите
на Божия свят.
Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
към беседата >>
3.
Разговор шести - Пътят и Истината
,
ИБ
, , 21.7.1900г.,
Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и
хубост
– то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее.
Естеството в съвкупността си е олицетворение на Невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всичките твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното.
Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и
хубост
– то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
към беседата >>
4.
Мисли и упътвания
,
ИБ
, , 1903г.,
Защото
хубостта
на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевремено – и това е именно, което му дава своята ценност.
Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро.
Защото
хубостта
на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевремено – и това е именно, което му дава своята ценност.
Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне, затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в живота си. Не желай това, което не ти трябва, и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими.
към беседата >>
5.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която Си им дал отначало.
Благий Господи, Великий Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти Си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш вовеки, за да Те славим. Господи, Ти, който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Теб и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред човеците. Благий Боже, който Си ни дал Живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно.
В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която Си им дал отначало.
Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал!
към беседата >>
6.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта,
хубостта
е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог.
Не, повече от това – съдействай за по-скорото ¢ привършване. Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря.
Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта,
хубостта
е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог.
Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост.
към беседата >>
7.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си
хубост
и красота.
Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда.
А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си
хубост
и красота.
Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?
към беседата >>
8.
Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта
,
ИБ
, , 12.12.1913г.,
Злото е, че ние сме снели ада и рая тук на земята и го опитваме с всичкия му огън и ужас, както и рая с всичките му
хубости
, тъй както нам е угодно.
Отива при нея и й предлага да я вземе на онзи свят, а да даде един час време от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: "Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених това си намерение." Когато имате някоя рана, то най-често ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия. Когато вие страдате на земята, и свързаните органически с вас ще страдат. Днес често в съвременното общество се говори за ада, за рая.
Злото е, че ние сме снели ада и рая тук на земята и го опитваме с всичкия му огън и ужас, както и рая с всичките му
хубости
, тъй както нам е угодно.
Не е важно как говоря аз, но е важно да приложите този закон, защото всичко това, което вие виждате сега, ще се срути издъно, в десет години няма да остане нищо от тези закони Такъв ще бъде свършекът на този развален свят с неговата сегашна развратност. Общо Братство ще се създаде по целия свят, ще се смъкне това робство, ще се приравнят богати с бедни, учени и прости, ще се приравнят всички по закона на Мъдростта и Любовта. Това ще бъде новата култура. Въоръжете се с тази мисъл, бъдете герои и не се плашете от нищо. Доста сте служили на дявола.
към беседата >>
9.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
В техните облекла има още тази райска
хубост
.
Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота.
В техните облекла има още тази райска
хубост
.
И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл. Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва.
към беседата >>
10.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
В какво се състои тази
хубост
?
Казват: „Той има чудни очи“. – Та що от това? – „Красиви са.“ – В какво се състои тяхната красота? – „Ама бляскави са, приятни са.“ – В какво именно са приятни? На някой носът бил хубав, приличен.
В какво се състои тази
хубост
?
Устата му били хубави, правилни. В какво отношение? Има у хората схващания за известни неща, които не можем да изкажем, именно, че в черните очи, или в сините, или в сивопепелявите, или в зеленикавите, или в кестенявите, има известни скрити сили. Ако погледне човек с черни очи, ще произведе известна мисъл; ако погледне с кафяви, – известно настроение и т.н.. Хора със сини очи са хладни. Те са като небе чисто, но хладно, студено.
към беседата >>
11.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Как ще види човек
хубостите
на света, когато спи?
Тогава ще разберете по-дълбоките работи. О, какви работи има да учите! Но предварително трябва да се приготвите за туй разбиране. „Какъв ще бъде бъдният живот? “ – Отличен – туй, което не сте видели, чували и сънували.
Как ще види човек
хубостите
на света, когато спи?
Вашите спящи души трябва да се пробудят; трябва да турите котела с млякото; за да приберете злините. Бъдете носители на новото вино, на новото учение; проповядвайте радост, веселие в света, и когато страдате, кажете, че страдате, защото не сте изпълнили Божия закон. Често казваме, че условията създават живота. Но и човек създава условията. Разправял съм ви вече за един английски лорд, който тръгнал със своята дъщеря и своя слуга на пътешествие, и за станалото с тях корабокрушение.
към беседата >>
12.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Влизат и други думи, които я обясняват:
хубост
, невинност, смирение, сладост.
В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега, да вземем думата „вярност"; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие; тия са две думи, които следват една след друга.
Влизат и други думи, които я обясняват:
хубост
, невинност, смирение, сладост.
Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи, може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения. Защото, когато искате да изработите една черта, във вас трябва да имате една дума – тя ще бъде методът, начинът, оръдието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ; първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете нежен. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето.
към беседата >>
13.
Венецът на живота
,
ИБ
,
БС
, София, 15.2.1917г.,
Питат къде е останала тази външна
хубост
, красота, знание и прочее.
Малко ще ви бъде чудно как може Господ да изпитва. Чудно е за онези, които не са преживяли мъчнотии в живота и не знаят закона на страданието. Не се искат външни понятия за Живота. Например една жена е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще изгуби всичко външно.
Питат къде е останала тази външна
хубост
, красота, знание и прочее.
Първоначалната хубост ще се изгуби. Ако човек има здраве, но после го загуби, къде може да го намери? Ще го задържи десет, петнадесет, двадесет, петдесет, шестдесет, сто години и пак ще го изгуби. В началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи здраве, знание, богатство – всичко ще премине.
към беседата >>
Първоначалната
хубост
ще се изгуби.
Малко ще ви бъде чудно как може Господ да изпитва. Чудно е за онези, които не са преживяли мъчнотии в живота и не знаят закона на страданието. Не се искат външни понятия за Живота. Например една жена е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще изгуби всичко външно. Питат къде е останала тази външна хубост, красота, знание и прочее.
Първоначалната
хубост
ще се изгуби.
Ако човек има здраве, но после го загуби, къде може да го намери? Ще го задържи десет, петнадесет, двадесет, петдесет, шестдесет, сто години и пак ще го изгуби. В началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи здраве, знание, богатство – всичко ще премине. Вашето богатство ще премине от приятели на приятели и ще изчезне.
към беседата >>
14.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
На изоставената той казва: „Ти си наистина хубава, но въ този свѣтъ съ
хубость
се не живѣе, живѣе се съ пари, трѣбва ми богата жена, азъ съмъ човѣкъ съ култура, благороденъ, мекъ.“
(втори вариант)
Лия прѣдставлява жена, която е взета за паритѣ ѝ, а не по любовь. Но Яковъ е трѣбвало да вземе нея, иначе нѣмало да му се даде Рахила. Това сѫщото нѣщо се повтаря въ съврѣменното общество: нѣкой бѣденъ момъкъ, като Якова, иска да се ожени, но по нѣмане срѣдства не може и тогава той играе ролята на Лавана. Излъгва нѣкоя мома да го поддържа, отива въ странство и ѝ казва, че като се върне, ще се ожени за нея. Като се върне, той я излъгва, оженва се за Лия.
На изоставената той казва: „Ти си наистина хубава, но въ този свѣтъ съ
хубость
се не живѣе, живѣе се съ пари, трѣбва ми богата жена, азъ съмъ човѣкъ съ култура, благороденъ, мекъ.“
И при Лавана Яковъ показа своето изкуство за разбогатяване, защото той билъ хитъръ човѣкъ на 76 години. Като слугува 14 години на Лавана, той остана при него още седемь години, за да придобие богатство – овци, камили, осли и др., и направилъ договоръ съ Лавана всички на прѫчки и на капчици овци, кози и агнета да бѫдатъ негови, а останалитѣ на Лавана. Отдѣли тѣзи отъ стадото и ги взе за себе си. Когато зачевали неговитѣ овци и кози, той ги поилъ въ корита, въ които турилъ прѫчки, на които направилъ бѣли рѣзки, та като дохождало стадото да се пои, да зачева такива на прѫчки и на топки агнета и кози. Така Яковъ разбогатѣлъ много и прѣкаралъ при чича си 21 години, слѣдъ което врѣме се върналъ при брата си.
към втори вариант >>
Човѣкъ, който ни люби, той ще ни покаже, своитѣ
хубости
въ кѫщата си, ще ни приеме на всѣко врѣме, а ако не ни люби, той нѣма да ни приеме.
(втори вариант)
Всички свещеници, проповѣдници, царе, всички трѣбва да се съединятъ около майката и така ще се поправи свѣтътъ. Най-възвишеното, най-силното име въ свѣта, това е майката. Като казвамъ думата „Господь“, азъ разбирамъ „майка“, въ Писанието Богъ е Божественото име на майка. Всички за любовь говорятъ, но разбирамъ любовьта на Рахила, любовь която иска самопожертвуване. Слѣдъ това ще дойдатъ новитѣ разбирания на онѣзи тайни, които носи природата.
Човѣкъ, който ни люби, той ще ни покаже, своитѣ
хубости
въ кѫщата си, ще ни приеме на всѣко врѣме, а ако не ни люби, той нѣма да ни приеме.
Само чрѣзъ ключа на любовьта ще може да отворимъ и разберемъ тѣзи велики тайни. Въ заключение ще кажа, че въ свѣта работятъ шесть сили, а именно Ревека, Яковъ, Исавъ, Исакъ, Лаванъ и Лия, които създаватъ страданията, които обезсоляватъ човѣчеството, а Рахиль носи видѣлината въ свѣта и навсѣкѫдѣ се носи този зовъ: „Женитѣ да излѣзатъ на фронта! “ Мѫжетѣ ще бѫдатъ въ тила, женитѣ на фронта и тогава свѣтътъ ще се оправи. Азъ имамъ голѣма вѣра въ женитѣ и ангелитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ и Господь и светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ. И мѫжетѣ, като станатъ тѣхни синове, свѣтътъ ще се оправи.
към втори вариант >>
15.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Тъй че, обичате ли у човѣка паритѣ му,
хубостьта
му, знанията му, оставете този човѣкъ, а потърсете сѫщинския.
(втори вариант)
Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него. Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ. Той е нашия братъ. Така трѣбва да се помогне на съврѣменното общество, за да се то прѣвъзпита.
Тъй че, обичате ли у човѣка паритѣ му,
хубостьта
му, знанията му, оставете този човѣкъ, а потърсете сѫщинския.
Христосъ е дошълъ да даде живота си, но не за богатитѣ, а за бѣднитѣ, за страждущитѣ. Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце? Това сѫ теми за размишления. Това ново сърдце сега се твори. Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си.
към втори вариант >>
Когато говоря за това учение, азъ разбирамъ да ви сложа една богата трапеза, да опитате всички
хубости
на нея, да опитате отъ винцето, отъ гѫскитѣ, отъ пилцитѣ и т.н.
(втори вариант)
Господь иде да даде живота си за всички и съ това ще се изпълни това учение не въ единъ човѣкъ, а въ цѣлото човѣчество. Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ бѣденъ, сакатъ съмъ, слѣпъ съмъ.“ Нека не се страхуватъ такива, защото за такива иде Господь. Ще каже богатиятъ: „Ами за мене не иде ли? “ За тебе Господь нѣма да дойде, защото богатитѣ нѣматъ нужда отъ Бога. Обръщамъ се къмъ всички сакати, безъ една рѫка, безъ кракъ и имъ казвамъ: Разберете всички и знайте, че Богъ иде въ свѣта да ви открие това ново учение.
Когато говоря за това учение, азъ разбирамъ да ви сложа една богата трапеза, да опитате всички
хубости
на нея, да опитате отъ винцето, отъ гѫскитѣ, отъ пилцитѣ и т.н.
Бихъ желалъ вашитѣ уши да се отворятъ и да слушате. Нѣкой пѫть владицитѣ, като ме слушатъ, казватъ: „Господинъ Дѫновъ ни напада.“ Не ги нападамъ, защото и владици и свещеници сѫ допринесли много нѣщо и азъ имъ благодаря, защото тѣ сѫ допринесли нѣщо и за моята работа. Азъ, като гледамъ отъ Божествено гледище, намирамъ, че тѣ не сѫ изпълнили както трѣбва своята работа, но Богъ ще ги упѫти, ще ги научи какъ да си вършатъ работата. Богъ ще сѫди всички. Ако окото ти е извадено, Богъ ще каже: „Турете му здраво око.“ Ако кракътъ е отсѣченъ, ще каже: „Намѣстете му другъ кракъ.“ Това е сѫдба.
към втори вариант >>
16.
Простотата
,
ИБ
,
БС
, София, 31.5.1917г.,
Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят
хубостите
на Живота.
Скръбни сте, натъжени сте – молете се. Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши. Питате защо сме се родили. – За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават.
Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят
хубостите
на Живота.
Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш – няма да бъдеш грешен.
към беседата >>
17.
Числото 153
,
ИБ
, Варна, 22.3.1918г.,
Да бъдеш гол, там е
хубостта
.
А тия, които Го видят, за тях небето е ясно. За да могат да видят Христос, едно е нужно, да изпрати Господ буря, гръмотевица, прах, вятър, да разпръсне техните облаци. Да разчисти тяхното небе. Да се изпразнят техните раници и да останете без закон, но да имате закона вътре във вас. Петър е бил гол, когато дошъл Христос, което значи - чистота.
Да бъдеш гол, там е
хубостта
.
А с бели дрехи, това означава светостта, проявление на чистотата. Ако не се намерим голи, няма да дойде Христос, но трябва да се намерим голи. И когато те заровят в земята, и тя те съблича и те оставя гол. Това е езикът на небето. Горе убийство няма, а има лъжа и лъжата е убийство горе.
към беседата >>
18.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
Красотата е лъстива и суетна е
хубостта
:
Много дъщери са се обходили достойно, но ти надмина всичките. (31:28, 29) Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена или стремежа на човешката душа.
Красотата е лъстива и суетна е
хубостта
:
жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. (31:30) Под израза бои се от Господа се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена. Дайте й от плода на ръцете и делата й нека я хвалят в портите. (31:31) През този месец проучeте цялата тази глава.
към беседата >>
Красотата е лъстива, и суетна е
хубостьта
:
(втори вариант)
Чадата ѝ ставатъ и казватъ: Блазѣ и. Мѫжъ ѝ я хвали и казва: Много дъщери сѫ се обходили достойно. Но ти надмина всичкитѣ. — Всички почитатъ разумнитѣ майки: и чадата имъ, и външнитѣ хора.
Красотата е лъстива, и суетна е
хубостьта
:
Жената, която се бои отъ Господа, тя ще бѫде похвалена. — Всѣка жена, която се бои отъ Господа, е благочестива, затова ще бѫде похвалена. Дайте ѝ отъ плода на рѫцетѣ ѝ; И дѣлата ѝ нека я хвалятъ въ портитѣ. Въ тази глава Соломонъ описва идеалната жена или стремежа на човѣшката душа.
към втори вариант >>
19.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Трябва да знаете, че адът с всичките му ужаси и страхотии, както и раят с всичките му
хубости
- ние сами ги създаваме.
(втори вариант)
Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молела Богу да й вземе час по-скоро живота, защото й дотегнал той със своите несгоди. Отива при нея и й предлага да я вземе на онзи свят, а да даде един час време от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених това си намерение." Ангелът си спомня тогава друг случай, гдето един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. Отива ангелът при него и му казва същото, каквото и на бабата - богаташът отказал да даде един час време от своя живот. И след този си неуспех, ангелът отива при младия момък и му казва: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час време от своя живот." Днес често в съвременното общество се говори за ада, за рая.
Трябва да знаете, че адът с всичките му ужаси и страхотии, както и раят с всичките му
хубости
- ние сами ги създаваме.
Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите Си, у които имало развито съзнание. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че тези ви страдания се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди." Някои питат: „Защо Господ към мене е толкова щедър и снизходителен? " Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват: „Как добре и колко правилни неща говори господин Дънов." Не е важно как говоря аз, но е вадено да приложите това, което слушате, защото в приложението на това учение е вашата радост, а в неприложението му е вашата скръб. Когато вие сте радостни или скръбни, то и околните, които ви обикалят, ще бъдат със същото разположение.
към втори вариант >>
20.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята
хубост
.
Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот. Ако биете, нагрубявате баща си, проверете след това, дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено ако този човек е поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга?
Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята
хубост
.
Ако момък и мома си дадат обещание да се оженят, но тяхното обещание се окаже глупаво, то те не трябва да турят в изпълнение този договор. Ако аз дам обещание да се срещна днес с 1000 души и да водя с всички един интелигентен разговор, немислимо е да изпълня обещанието си. Желанието, което имаме, да удържим някое обещание, което не може да се изпълни, е продиктувано от честолюбието на някой честен човек. Честен човек е обаче този, който мисли и действа правилно. Сега вие, мъже и жени, сте този учен книжник, и това старо и ново, което вадите от съкровището си, са вашите синове и дъщери.
към беседата >>
21.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Едната - толкова красива, че привличала всички с
хубостта
си.
Някого в едно царство всички граждани и гражданки живеели щастливо. Живеели братски и били щастливи, понеже техният цар не бил женен. Гражданите се заинтересували: "Как тъй нашият цар да стои сам; да му намерим някоя красива мома, да го оженим, за да имаме наследник в бъдеще, защото другояче нашата държава ще пропадне". Избрали най-красивата мома и венчали младия цар за нея. Тя родила две дъщери.
Едната - толкова красива, че привличала всички с
хубостта
си.
А другата - толкова грозна, че всички я отбягвали. Но нещастието било там, че когото от поданиците поглеждала красивата дъщеря, заболявали го очите; когото пипнела, осакатявал; когото срещнела из пътя на разходка, здрав не се връщал в дома. И така осакатели всички поданици. Като излизала грозната сестра, обаче, когото поглеждала, оздравявал и на когото полагала ръка, излекувал се. Вие ще речете, че това е само разказ, че не е действителност.
към беседата >>
22.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Посетете кои и да са евангелисти, православни, всички ще ви кажат, че като техните дупки, като техните вярвания няма подобни по
хубост
в света.
По отношение на висшия живот вашите къщи са дупки. Материята, в която сте заровени, която за вас е толкова приятна, погледната от света на ангелите, на по-висшите същества, е такава, каквато е оная на червеите; каквото е положението на червеите в земята, такова е и вашето – ровене. Спънката, която ви пречи, произлиза от туй, че вие мислите, че вашето положение е много по-високо от онова на червеите, че вие сте културни хора, и т.н. Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеите, веднага ще се поправите. Вие сте доволни от вашите дупки и си мислите, че няма нищо по-хубаво в света.
Посетете кои и да са евангелисти, православни, всички ще ви кажат, че като техните дупки, като техните вярвания няма подобни по
хубост
в света.
Всинца са правоверни: и онзи, който не вярва в Бога, обира, само че по един начин, и онзи, който вярва, обира, само че по друг начин, но двамата обират. Аз намирам само една малка разлика в действията, в културата на вярващия и на невярващия: грубият, който не вярва, ще вземе дърво, ще го стовари върху вас, ще счупи ръката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вярва, няма да ви счупи нищо, но все пак ще ви обере. Обирането е все обиране, макар и да не става по един и същ начин – аз и в двата случая се нуждая от това, що ми е взето, та какво ще ме ползва дали ме е обрал вярващ или невярващ в Бога? Ще възразите: „А, има разлика! “ Да, единият ми счупи ръката, а другият не, но и двамата ме обраха.
към беседата >>
23.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: За да запази
хубостта
и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици.
Често хората се питат, защо идат страданията. Ще ви отговоря със следния пример. В древността живял един умен цар. Той бил млад, но крайно амбициозен. Като се оженил, родило му се много красиво момиченце.
Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: За да запази
хубостта
и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици.
Преди да се роди детето, поданиците трябвало да се молят, Бог да изпрати красив, умен наследник на царя. Те закъснели с молитвата си и, вместо наследник, дошла наследница – царската дъщеря. Сега трябвало всички поданици да плачат за царската дъщеря. – Кога плаче човек? – Когато страда, когато го бият.
към беседата >>
Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: „За да запази
хубостта
и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици." Преди да се роди детето поданиците трябвало да се молят Бог да изпрати красив, умен наследник на царя.
(втори вариант)
Често хората се питат защо идат страданията. Ще ви отговоря със следния пример. В древността живял един умен цар. Той бил млад, но крайно амбициозен. Като се оженил, родило му се много красиво момиченце.
Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: „За да запази
хубостта
и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици." Преди да се роди детето поданиците трябвало да се молят Бог да изпрати красив, умен наследник на царя.
Те закъснели с молитвата си и вместо наследник дошла наследница - царската дъщеря. Сега трябвало всички поданици да плачат за царската дъщеря. Кога плаче човек? Когато страда, когато го бият. Във всяка улица се чували плачове - трябвало сълзи да се събират.
към втори вариант >>
24.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
Хубостта
на това учение е, че чрез него ще си създадете един вътрешен свят.
И едното, и другото са движения към Бога. Това значи, едното е движение от центъра навън към периферията, а другото от периферията навътре към центъра. Не може да има движение към центъра, ако не се излезе към периферията и обратно. Тези две движения са движения на ума и на сърцето; едната буква показва сърцето, а другата – ума. Сърцето показва движението към центъра, а умът – в другата посока, и ще започне растене, развиване.
Хубостта
на това учение е, че чрез него ще си създадете един вътрешен свят.
Например, като излезете на разходка и погледнете някое цвете, веднага ще влезете в неговия живот, ще почувствувате едновременно неговата радост и скръб. Като минете покрай някой извор или река, ще почувствувате живота на този извор. А това е велика философия. Вие няма да си представите извора само такъв, какъвто си е, но ще ви се представи и другата му страна. Като влезете в този океан, ще вземете пътя към пространството нагоре.
към беседата >>
25.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Хубостьта
на нѣщата се вижда само тогава, когато сѫ видими.
(втори вариант)
Животътъ е важното въ свѣта. Чрѣзъ живота вие ще намѣрите вашата душа; чрѣзъ живота ще намѣрите вашия умъ; чрѣзъ живота ще намѣрите вашето сърце, защото животътъ ще даде необходимото, за да познаете душата си. Животътъ ще даде форма, за да се оформи вашата душа. Азъ взимамъ думата „оформена“ по закона на развитието. Когато вашата душа се развие, тогава тя може да бѫде видима; когато умътъ се развие, само тогава ще стане видимъ.
Хубостьта
на нѣщата се вижда само тогава, когато сѫ видими.
философитѣ твърдятъ, че нѣкои нѣща сѫ видими, а нѣкои – невидими, т.е. споредъ виждането, видими разбиратъ само тѣзи нѣща, които се пипатъ. Не, законътъ на виждането разбира друго. Той не разбира само тѣзи петь чувства, съ които правимъ експерименти. Окултната наука казва, че въ човѣка има 7 тѣла, по 7 чувства, значи 49 чувства, които, като умножите на 49, колко ще получите?
към втори вариант >>
26.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате
хубостта
му?
Не гладът е подбудителната причина, а хлябът. Като влезем един път в тази гостилница, качеството на хляба ще определи да отидем ли втори път или не. Сега това, което тук ще ви говоря, ако бих ви го говорил в София, няма да има такъв ефект в нашите умове, както тук. Там няма такова масло, с което да ви сготвя. Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво.
Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате
хубостта
му?
Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо! " Тогава вкусът и стомахът се скарват.
към беседата >>
27.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Само азъ виждамъ
хубостьта
му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ?
(втори вариант)
Но има и такива нѣща, който упражняватъ и едно вѫтрѣшно влияние върху ни. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Има красиви моми и красиви момци, който упражняватъ своето влияние чрѣзъ хубавитѣ си чела, очи, вѣжди, косми, увличатъ се момитѣ, момцитѣ едни въ други, но има и такива грозотии, та да те е страхъ да ги погледнешъ, но при това пакъ се увличатъ. Сега дѣ е обектътъ? Момата казва: „Грозенъ го намиратъ, но за мене е хубавъ.
Само азъ виждамъ
хубостьта
му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ?
Отъ гледището на обективния умъ въ свѣта, споредъ който всички хора се увличатъ отъ външната форма, сѫ прави, но отъ гледището на вѫтрѣшния умъ и момъкътъ е правъ защото този умъ се занимава съ малко отвлѣчени форми. Слѣдователно нѣщата иматъ двояка стойность. Азъ ще ви уподобя това нѣщо на слѣдното: прѣдставете си една книга съ отлично съдържание, написана на скѫпоцѣнна хартия, напримѣръ на златни листа, подвързана сѫщо съ златни корички, обсипани съ скѫпоцѣнни камъни. Единъ ще даде цѣна само на материалната стойность на книгата, на златото, отъ което е направена и казва: „Да ми се падне тази книга, зная какво ще направя съ нея! “ Какво ще направи?
към втори вариант >>
Като се смъкне това врѣменното у васъ, тогава ще прозрѣте въ
хубостьта
на човѣшката душа, въ
хубостьта
на човѣшкото сърце и човѣшкия духъ и тогава ще разберете какво нѣщо е човѣкътъ.
(втори вариант)
Евангелиститѣ спорятъ по този въпросъ. Нѣма съ това тѣло да възкръснете, съ друго тѣло ще възкръснете. Вашитѣ лица, които сега имате, ще се измѣнятъ, нѣма да останатъ такива. Да, всички ще се измѣните. Въ какво?
Като се смъкне това врѣменното у васъ, тогава ще прозрѣте въ
хубостьта
на човѣшката душа, въ
хубостьта
на човѣшкото сърце и човѣшкия духъ и тогава ще разберете какво нѣщо е човѣкътъ.
Като погледнете въ сърцето на човѣкъ, който е пъленъ съ любовь, знаете ли каква свѣтлина, каква топлина има тамъ? Нѣкой казва: „Азъ ви обичамъ.“ Погледна на сърцето му, колко градуса огънь, топлина има той и познавамъ колко обича. Нѣкой казва: „Азъ съмъ мѫдъръ.“ Гледамъ колко градуса има ума му. Това не е фигура. Най-красивиятъ пламъкъ на живота, който човѣшкото око може да види, това е любовьта.
към втори вариант >>
28.
Разумно служене
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1921г.,
Ето защо
хубостта
на нещата е в онова безгранично разнообразие, което съществува в Божествените мисли.
Не се оставяй да те побеждава злото, а ти побеждавай злото чрез доброто.“ Мислите, които апостол Павел привежда в тази глава чрез вдъхновението на Духа, са важни за приложение. Всички учения имат смисъл за нас дотолкова, доколкото те са във връзка, доколкото ние можем да ги схванем според степента на нашето развитие или доколкото те попаднат под нашия поглед. Представете си, ако вие бихте попаднали на Земята, а тя да беше просто като топка – да нямаше на нея нито растения, нито вода, нито камъни. Какво бихте научили от Земята, ако тя беше само една валчеста топка, гладка като стъкло?
Ето защо
хубостта
на нещата е в онова безгранично разнообразие, което съществува в Божествените мисли.
И ние самите сме такава проява на Божията мисъл, а тази Мисъл е нещо реално. Реалността ѝ е в нашата душа и най-важното нещо, към което се стремим, е да обхванем и опознаем нашата душа. И щастие и нещастие, и радост и скръб, и смисъл и безсмислие, и сила и безсилие – всичко това зависи от нашата душа. Когато вие започвате да губите вашите сили, скъсвате нишките на душата си; когато изгубите мисълта си, скъсвате нишката на волята си. Следователно изгубили сте вашата душа.
към беседата >>
29.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята
хубост
.
А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. Тъй казва митът. Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост.
И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята
хубост
.
И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“. Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд, бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави.
към беседата >>
30.
В дома на Отца
,
НБ
, София, 5.3.1922г.,
И Христос казва: „В дома на Отца вашего много жилища има“, хигиенично направени, първокласни, но, казва, след като живеете в тия, сегашните къщи, ще влезете в онези жилища и там ще разберете
хубостта
на живота.
Ние мислим, че на другите хора яденето е по-хубаво. Влезем в една къща, тя е много хубаво мебелирана – със столове, пружини, плюшове, и като погледнем, казваме: „Живее се в тая къща“. Но, според мене, тя не е здравословна: аз като вляза в една къща, гледам дали има южни прозорци и прозорците големи ли са, ако има такива и влиза изобилно светлина, казвам: „Тази стая е хубава“, а ако няма големи прозорци и завесите са спуснати, казвам: „Тази къща не е хигиенична“. Само за пример, ние, съвременните хора, така сме мебелирали нашите къщи, че много неща трябва да се изхвърлят навън. Прозорците трябва да бъдат големи, трябва да влиза през тях изобилно светлина, тя е необходима за дома.
И Христос казва: „В дома на Отца вашего много жилища има“, хигиенично направени, първокласни, но, казва, след като живеете в тия, сегашните къщи, ще влезете в онези жилища и там ще разберете
хубостта
на живота.
Сега ние като кажем, че има небесни жилища, казвате: „Ще се мре“. Не, то е едно криво схващане. Няма никакво умиране! Чудни са хората! Нима, за да минеш от една стая в друга, трябва да умреш?
към беседата >>
31.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Коя красива мома е запазила своята
хубост
?
И искат да ни убедят, че това е реалното в света: да бъдеш богат, красив, учен. Питам: кой учен досега е запазил своето знание? Коя майка и докога е запазила своите деца? Кой богат човек е запазил своето богатство? Кой цар е запазил своята власт?
Коя красива мома е запазила своята
хубост
?
Казвате: „С такива работи не ни занимавайте“. Да, може да не ви занимавам, но ние искаме да кажем: „Слушайте Него“. Кое? – Божественото. И когато аз цитирам тоя стих, някой ще каже: „Той има предвид себе си“. Не мен!
към беседата >>
32.
Семената
,
ИБ
, София, 9.5.1922г.,
Хубостта
е там, когато човек се изказва естествено.
Няма да пишете много. Не какво са казали децата, т. е. другите, но вие както схващате – добрият ученик по какво се отличава. Прямо ще пишете. По малко, тъй както разбирате.
Хубостта
е там, когато човек се изказва естествено.
Може да ви запитат, по какво се отличава добрият ученик. Вие може да определите в 10 думи; в 20-30 думи... Сега, във всички ви ще има желание туй, което учите, да го прилагате постепенно, защото, ако не се прилага в живота, то ще бъде знание безполезно. Мъдростта е за ума; добродетелта е за сърцето, сърцето се обогатява чрез добродетелта; силата е за волята, волята укрепва чрез силата, истината е за душата. Значи, ако искате да бъдете успешни в света, непременно трябва да имате знание и мъдрост.
към беседата >>
Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: "В какво се състои
хубостта
на градината?
Няма по-велика от Любовта и няма по-хубаво и по-красиво нещо от Истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно Истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко в душата. Така е и с човека, който има истината в душата си.
Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: "В какво се състои
хубостта
на градината?
" – В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са вътре в нея. Изкоренете тия дървета, градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам: По какво се познава човек?
към беседата >>
33.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
“ 10 минути не се минават и един негов приятел носи един голям хляб, и като го взел, усетил
хубостта
на този самун.
„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Тия два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Всякога този закон може да се приложи. И народ, който има тази жажда да се повдигне, всякога Провидението му съдейства. И в глада, и в жаждата Господ говори. И Арабишапка, като са го затворили в Русия, 3 дена гладувал и като огладнял, един ден казал: „Господи, хляб, хляб!
“ 10 минути не се минават и един негов приятел носи един голям хляб, и като го взел, усетил
хубостта
на този самун.
Глад – нищо повече! И когато в нас дойде туй знание, този вътрешен глад, не можете всички да го използвате. Понякога аз като говоря, вие казвате: „Какво искаше да каже нашият Учител, там в беседата? “ Казвам: Вие не сте били гладни. „Ама аз не мога да го разбера.“ – Не сте били жадни.
към беседата >>
34.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
(Учителя свири и пее "Мусала".) Сега
хубостта
, значението на тия песни какво е, защо ги пеем?
А сега хората, като са престанали да пеят (т.е. те пак пеят, но по друг начин), на друга гама са започнали да пеят и не се разбират. И това е музика, но много груба. А аз бих желал от всички ви да излязат добри музиканти; не специалисти, но като изпеете нещо, себе си да задоволите. Аз да ви кажа как да пеете: пейте си вие тъй, като че няма кой да ви слуша.
(Учителя свири и пее "Мусала".) Сега
хубостта
, значението на тия песни какво е, защо ги пеем?
Били сте на Мусала. Там има две противоположни течения – електрическо и магнетическо. Щом запееш за Мусала, ти се свързваш с всички тия течения и образи, които изпъкват картинно пред тебе, и те ти действат. Затуй за всички места, където сме били по екскурзии, ще направим и музика, и поезия за тях, а на външните хора ще кажем: направете нещо по-хубаво от нас. Идущата неделя ще имаме и третия куплет за Мусала.
към беседата >>
35.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
– За колко време можеш да запазиш тази
хубост
?
(втори вариант)
Сега младите се делят от старите и казват: Ех, тези стари! Ние, младите, не можем да се разбираме с тях. – Един ден и вие ще остареете. Де отиде вашата младост? Младата мома се оглежда в огледалото и си казва самодоволно: Хубавичка съм!
– За колко време можеш да запазиш тази
хубост
?
Можеш ли да я запазиш завинаги? Ето едно изкуство. Силен човек е онзи, който може да запази своята красота и своята будна мисъл завинаги. Сега аз не искам да упреквам никого, но обръщам внимание на хората, да знаят, че се отклонили от правия път. Те вървят в крив път на разбиране и като са далеч от реалността, сами се заблуждават.
към втори вариант >>
36.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Хубостьта
на нещата е въ умението да използуваме тия неща.
Казватъ му: „Господи, отвори очитѣ ни“. Защо? – За да дойде у насъ онова истинско съзнание, онова разбиране на реалностьта. Казва Павелъ на едно мѣсто, че ние живѣемъ и се движимъ въ Бога, но това не го съзнаваме. Каква полза отъ това, че ти живѣешъ, и не съзнавашъ тази реалность, не можешъ да я използувашъ? Каква полза отъ това, че имамъ единъ хубавъ лѫкъ, а не мога да свиря?
Хубостьта
на нещата е въ умението да използуваме тия неща.
Каква полза отъ това, ако имамъ единъ хамбаръ пъленъ съ хубави круши и ябълки, а гърлото ми е затворено, не мога да ямъ? Това е измѫчване. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да има тази интелигентность, че да можемъ да използуваме благата, които сѫ дадени въ свѣта. Тъй че не е лошо, че ние ядемъ, не е лошо, че ние играемъ, ние имаме право да използуваме благата въ свѣта, но всичко трѣбва да правимъ разумно. „Господи, отвори очитѣ ни!
към беседата >>
37.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Всички ще опитатъ неговитѣ
хубости
, красоти, добрини, ще го възприематъ, ще го живѣятъ.
И въ Писанието се казва: „Въ последнитѣ дни изля Духа си“. Подъ „Духа“ се разбира Любовьта, а Тя носи живота. И слѣдователно, туй, което се казва за възкресението, то е единъ шансъ, то е една привилегия. За всички онѣзи събудени души се отваря една врата за новия животъ. Той е толкова реаленъ!
Всички ще опитатъ неговитѣ
хубости
, красоти, добрини, ще го възприематъ, ще го живѣятъ.
Тѣ ще минатъ въ новия животъ тъй, както сѫ минали рибитѣ въ птици, тъй както сѫ минали гъсеницитѣ въ пеперуди. Тѣ ще минатъ по сѫщия законъ. Тѣхното съзнание ще се разшири. Ще обхванемъ тия новитѣ условия, и тогава нашитѣ корени нѣма да бѫдатъ насадени нито долу въ земята, нито въ насъ, а ще бѫдатъ нагорѣ, и ние ще бѫдемъ претеглѣни къмъ новия животъ, къмъ тази Божествена Любовь. И въ нашитѣ души ще дойде едно ново просвѣтление, и ще кажемъ: „Разбираме живота, всичко можемъ да пожертвуваме за Христа.“ И този Господь, Когото ние проповѣдваме, Той не е Господь на единъ народъ.
към беседата >>
38.
Методи и насърчения за хармонизиране
,
КД
, София, 25.4.1923г.,
Хубостта
на нещата е там, че всякога остава нещо неразрешено.
То е, защото в стремлението си към Бога имате предвид своя личен егоизъм. В един кръг са те, но имат два центъра (фиг. 6). Аз ги наричам двуцентрови стремежи, трицентрови и т. н. (Олга: Всичко разбрахме, но пак остана нещо недоразбрано, недоразрешено) . - Ако всичко се разреши, вие вече няма да сте на земята.
Хубостта
на нещата е там, че всякога остава нещо неразрешено.
(Как да разбираме пропастта под нас?) Представете си, че се давите във вода в някоя река, море, океан, в който един плувец, когото вие не обичате, когото мразите, а и той ви мрази, ви улавя и ви спасява. Вие ще кажете: „Остави ме! " - ще потънете долу. Това е пропастта.
към беседата >>
39.
Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите
,
НБ
, София, 10.6.1923г.,
Това е
хубостта
на живота!
Някой път сърцето на едного престава за повече и той казва изплашен: „Сърцето ми спря! “ – Не бой се, промеждутък е това, няма нищо. Какво се плашиш? Едно време сърцето ти не е туптяло. Има много начини, по които човек може да живее.
Това е
хубостта
на живота!
Бог може да създаде това сърце и по друг начин, да го преустрои. Ние едва сме започнали живота на сърцето. И рече ангелът на жените: „Аз зная, че вие търсите Исуса разпятаго“. Знаете ли на какво приличате? На бедния, който търси своя богат роднина, за да му помогне.
към беседата >>
Туй е
хубостта
на живота.
(втори вариант)
Било е време, когато твоето сърце не е било. Какво се плашиш? Ти си жив. Този свят, в който нашето сърце бие, то е един начин на живеене. Има хиляди и милиони начини, по които човек може да живее.
Туй е
хубостта
на живота.
Бог може да създаде, да преустрои туй сърце и по друг начин. Има хиляди и милиони начини, по които то може да бие. По колко различни начини може да се преустрои? Ние едва сме започнали живота на сърцето. И казва ангелът на жените: „Аз зная, че вие търсите Исуса разпятаго.“ Ние търсим разпятия, но ние не искаме да се разпънем.
към втори вариант >>
40.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Тия трима ангели са завършили своята еволюция, но като я видели, почудили се на нейната
хубост
и интелигентност и всеки гледал по какъв начин да остане за по-дълго време при нея.
(втори вариант)
В първоначалното появяване на тяхното царство Бентам Берухи – тъй се наричал първият цар на този народ, имал дъщеря, която завършила своето образование и според обичая той трябвало да направи едно угощение на цялото Бяло братство. Трябвало да даде едно велико угощение за благополучното свършване на курса на дъщеря му по всички науки и затова от световете на ангелите и архангелите, които били по-високи от тях, Господ изпратил трима ангели да донесат на тази млада мома, наречена Елита, по един подарък. На първия ангел, Емрифил, му било поверено да донесе един скъпоценен камък, най-хубавия скъпоценен камък, с който ангелското царство разполагало. Вторият ангел, Зуневил, бил натоварен да донесе най-хубавите сочни плодове, а третият, Табитуил, бил натоварен да донесе един прекрасен бял кон, за да може тази мома по някой път да си прави своите разходки. Дошли те в царството на белите братя и тия тримата ангели, които били толкова чисти, като я видели, и тримата се влюбили в нея, но не се изказвали – всеки таял това дълбоко в себе си.
Тия трима ангели са завършили своята еволюция, но като я видели, почудили се на нейната
хубост
и интелигентност и всеки гледал по какъв начин да остане за по-дълго време при нея.
Първият, като мислил-мислил, най-после решил да влезе в скъпоценния камък, та, като носи тя този камък, да усеща диханието на тази мома. Но като помислил туй нещо, то се хроникирало в ангелския свят и той останал на земята. Само като помислил, влязъл в скъпоценния камък и се вързал. Турила тя този пръстен със скъпоценния камък на ръката си. Той я усещал, но по едно време започнал да усеща скръб, страдание почувствал, че бил вързан в този камък.
към втори вариант >>
41.
Приложение
,
ИБ
,
БС
, София, 21.6.1923г.,
Значи ние съпоставяме две истини, от които на първо място седи
хубостта
на вашия Живот.
Ще кажеш: „Диамантът, който е голям колкото паче яйце! ” Ако вие сте толкова умни, че вземате диаманта, който е голям като паче яйце, ние толкова глупави ли сме да вземем малкото яйце? Не сме толкова глупави. Ние виждаме и този, и онзи свят. Онзи свят е този голям диамант и ние постъпваме правилно, когато се интересуваме от него.
Значи ние съпоставяме две истини, от които на първо място седи
хубостта
на вашия Живот.
Ще ви кажат: „Ами ние имаме култура! ” Тази култура, която имате, е взета отгоре, от нас, от Бялото Братство. Цялата наука – геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството – всичко, всичко е взето отгоре. Това не е ваше. Те казват: „Измислихме нещо!
към беседата >>
42.
Разцъфтяване на човешката душа
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
Чашката, в която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята
хубост
и Бог ще вложи вътре в нея своята светлина и своята Любов.
И тъй, този цвят за сега представя човешката душа. Ние можем да кажем, че едва сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка, но сега, за пръв път, тази пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тази пъпка е забележително, като един от най-великит моменти в този космос, наречен "разцъфтяване на човешката душа". И всичките възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа.
Чашката, в която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята
хубост
и Бог ще вложи вътре в нея своята светлина и своята Любов.
Тъй щото, всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света – разцъфтяването на човешката душа. И всички вие трябва да знаете, че сте души, и трябва да цъфнете. Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе из целия свят. Само по този начин ще дойдат във вашите чашки ония малки бубулечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, с които да се хранят. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички тия ангели, служители на Бога, ще дойдат.
към беседата >>
43.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
Ако е добро, като ти прочете тия два-три куплета, трябва да почувстваш
хубостта
на неговата мисъл.
Те са връзки на Добродетелта, връзки на Божествената Мъдрост и Любов, връзки на свещените Божествени мисли. Когато обичаш някого, като напише нещо, ще го изслушаш. Нека ти прочете един, два, три куплета: тогава си изкажи мнението, тогава си изкажи одобрението, но не за да го подмамваш, а само за да го насърчиш. Не казвай, че е много добре. Кажи само, че е добре.
Ако е добро, като ти прочете тия два-три куплета, трябва да почувстваш
хубостта
на неговата мисъл.
Когато вие пишете темите, каква е моята задача? Аз ви задавам теми от разни области. Моята цел не е да станете писатели, но да се научите да любите Истината и да мислите правилно. Не съм аз, който ще ви научи да мислите правилно, но искам Божественият Дух във вас да се прояви, да дойде туй Божествено съзнание. Вие трябва да мислите правилно.
към беседата >>
44.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
И тъй, всичката
хубост
на съвременната култура седи в скръбта, всичкият ѝ капитал е само в скръбта.
Не е той причината. Той е един войник, който казва: „Забиха ме“. Излез навън! – „И да искам, не мога да изляза. Който ме е забил, той ще ме извади.“
И тъй, всичката
хубост
на съвременната култура седи в скръбта, всичкият ѝ капитал е само в скръбта.
Казват: „Как, култура е това! Колко удобства, колко учреждения, колко банки се създават! “ А, банки се създават! Ако в това седи културата! Преди 15 години в Америка имаше едно състезание между двама милиардери.
към беседата >>
45.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Не, в живота има толкова много
хубости
, красоти и облага, които той трябва да види.
Затова ви давам веселостта на Ганка за пример. В дадения случай Ганка е образец, коефициент за всички други. Не всички хора обаче са весели. Някои хора са весели по естество, затова могат лесно да се лекуват. У други центърът на веселието е много слабо развит, те са песимистични по натура и затова виждат само мрачното в живота.
Не, в живота има толкова много
хубости
, красоти и облага, които той трябва да види.
Та ще трансформирате мъчнотиите, които идват в живота ви. Няма да гледате на мрачната, на тъмната страна в живота. Често някои от вас казват: може да се повредя от много учене. Окултната история не помни нито един случай, записан в нейните анали, дето някой човек да е полудял от много учене. Хората не полудяват от много учение, но това, което разваля живота на хората, са безполезните тревоги, не обаче и онази чиста, ясна мисъл.
към беседата >>
46.
Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието
,
МОК
, София, 10.2.1924г.,
Красотата в науката, в природата, в живота седи в онези микроскопически
хубости
и добрини, които едва долавяме.
Туй съзнание ще хвърли светлина върху всички философски въпроси, които занимават ума ви. И философи, и учени страдат от един дефект, че искат в даден случай да разберат всичко, а това е невъзможно. По никой начин не може това. Красотата в живота, красотата в науката не седи в много знания. Истинската красота е в знанието на доброто.
Красотата в науката, в природата, в живота седи в онези микроскопически
хубости
и добрини, които едва долавяме.
Туй, което никой не може да види, на него да се радваме. Следователно радвай се на тия малки, микроскопически точици които никой не може да ти отнеме. Сега всички хора мислят за грандиозното, за великото, но то никога не иде. Най-великите неща в света се дават все в микроскопически величини. Някои хора искат да блеснат изведнъж, в един момент да станат чисти и святи.
към беседата >>
47.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват
хубостите
й.
Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност.
В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват
хубостите
й.
Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас.
към беседата >>
48.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Вие не искате да се откажете от вашия живот, но кажете ми в какво седи
хубостта
на вашия живот?
Щом жертва всичко за Бога, това не значи, че се отрича от живота. Той се отрича от своя живот, а приема Божествения живот. Сега някой ще каже: „Как да се отрека от своя живот? “ Нима мислите, че ако един вълк се откаже от своя живот и възприеме живота на човека, той изгубва своя живот? Ами че ако този вълк всеки ден хойка по горите и го преследват с пушка, та може ли да се сравни животът му с живота на един човек?
Вие не искате да се откажете от вашия живот, но кажете ми в какво седи
хубостта
на вашия живот?
Хубавото в живота си ние ще го намерим в някоя наша добра постъпка или в някое наше добро дело, което е произлязло от Любовта. Там като дойдем, това е един оазис в живота ни. Вие може да дадете някому 10 000 или 20 000 лв., може да му направите една къща, но това още не е добро. Тези пари, които давате, те са останали от баща ви, вие още не сте работили за тях. За учениците има едно правило: когато дойде някой да ти иска пари назаем, ти трябва да му дадеш тия пари, които си изработил сам.
към беседата >>
Вие не искате да се откажете от вашия живот, но кажете ми, в какво седи
хубостта
на вашия живот?
(втори вариант)
Щом жертвува всичко за Бога, то не значи, че се отрича от живота. Той се отрича от своя живот, а приема Божествения живот. Сега някой ще каже: как да се отрека от своя живот? Нима мислите, че ако един вълк се откаже от своя живот и възприема живота на човека, той изгубва своя живот? Ами че ако този вълк Всеки ден хойка по горите и го преследват с пушка, та може ли да се сравни живота му с живота на един човек?
Вие не искате да се откажете от вашия живот, но кажете ми, в какво седи
хубостта
на вашия живот?
Хубавото в живота си ние ще го намерим в някоя наша добра постъпка, или в някое наше добро дело, което е произлезло от Любовта. Там като дойдем, това е един оазис в живота ни. Вие може да дадете някому 10 или 20,000 лв., може да му направите една къща, но това още не е добро. Тези пари, които давате, те са останали от баща ви, вие още не сте работили за тях. За учениците има едно правило: когато дойде някой да ти иска пари на заем, ти трябва да му дадеш тия пари, които си изработил сам.
към втори вариант >>
49.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
В тия Велики Духове има необикновена
хубост
и красота!
Всички животни са станали под силата на светлината и топлината. И ние, хората – също. Следователно по същия този закон нашите души са се сформирали: под влиянието на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Това са три Велики Духове, които работят за създаването на човека. Те наричат човека възлюбления син на Бога.
В тия Велики Духове има необикновена
хубост
и красота!
Вие ще кажете: „Ами ангелите какви са? “ Когато човек придобие тази хубава, красива форма, душите на хората и на ангелите ще се съединят и ще образуват едно цяло. Когато се съединят душите им, Бог ще влезе да живее в тях и те ще се радват на безсмъртие. За това нещо ние се приготовляваме. Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, с която се занимавате.
към беседата >>
В тия велики духове има необикновена
хубост
, красота!
(втори вариант)
Всички животни са станали под силата на светлината и топлината. И ние хората - също. Следователно, по същия този закон нашите души са се сформирували под влиянието на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Това са три велики духове, които работят за създаването на човека. Те наричат човека възлюбления син на Бога.
В тия велики духове има необикновена
хубост
, красота!
Вие ще кажете: ами ангелите какви са? Когато човек придобие тази хубава, красива форма, дyмите на хората и ангелите ще се съединят и ще образуват едно цяло. Когато се съединят дyмите им, Бог ще влезе да живее в тях, и те ще се радват на безсмъртие. За това нещо ние се приготовляваме. Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, с която се занимавате.
към втори вариант >>
50.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Ако имаш туй сърце, ще видиш всичката
хубост
на Природата.
Природата обича нещата да са съвършени. Когато искаш нещо, ще искаш всичко да е хубаво, всичко да е съвършено. Човек трябва да иска най-хубавото в света. Няма по-хубаво за човека в сегашното му състояние от това, да има едно благодарно сърце. Да благодариш на Бога, че всичко, което е на Земята, е само за тебе!
Ако имаш туй сърце, ще видиш всичката
хубост
на Природата.
Доброто гледай, не гледай лошото у хората! Като срещнеш един твой приятел, да виждаш доброто в него, а не лошата му страна. Доброто господства в света. Лошото се вижда повече, понеже лошата страна се проявява по-очебиещо. Човек по естество е добър.
към беседата >>
51.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Силата, красотата,
хубостта
на човека зависи от единството, от еднородността в съзнанието му.
Тези работи стават постоянно в този свят. Те не трябва да ви смущават. Вие, като ученици, в съзнанието си трябва да бъдете еднородни. Това е Божествен закон за всички. Никакво раздвоение!
Силата, красотата,
хубостта
на човека зависи от единството, от еднородността в съзнанието му.
Щом имате туй единство, щом съзнанието ви е еднородно, вие сте едно с Бога, а щом сте едно с Бога, Той вече ви помага. Не мислете, че ние сме силните на света. Щом сме чисти, Бог има възможност да действа чрез нас. Той е всесилен, Той само може да ни пази. Но и у нас трябва да има туй съзнание, тази мисъл да бъдем чисти.
към беседата >>
52.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Те означават, че в най-голямата красота и
хубост
, в това Божествено начало на нещата, е излязло Словото.
Това са първите чувства, с които човек започва, които не може да изрази. Съюзите – това са първите думи, с които човечеството е започнало. Най-после идат съществителните. Те имат най-нов произход. Сега да изясним значението на думите В начало бе Словото.
Те означават, че в най-голямата красота и
хубост
, в това Божествено начало на нещата, е излязло Словото.
Божественото начало подразбира най-благоприятните условия за създаване. В живота за създаването на всички Божествени неща има определено време. Ако вие дадете на един астролог невярна дата на рождението си, той ще ви каже, че според колкото ви познава, вие не може да се родите в това време. В астрологията не може да има безразборност в ражданията; има определени закони за възможностите на ражданията. Този астролог ще ви каже: „В този ден и в този час вие не сте родени, понеже този момент – тъй както е съчетанието на планетите, изключва вашето раждане.“ Значи и Словото, за което пеем, е излязло в едно определено Божествено начало.
към беседата >>
53.
Както природата пише
,
ООК
, София, 24.12.1924г.,
– „Ама хубаво свири.“ Де е
хубостта
на неговото свирене?
Да го е срам човек да прави зло – този срам е на място; да го е срам да не прави зло – този срам не е на място. Да го е срам човек да прави добро – този срам не е на място; да го е срам да прави зло – този срам е на място. Тъй щото страхът, срамът са на място, когато са за зло; не са на място, когато искаш да правиш добро и се спъваш. Следователно ние трябва в даден случай да употребяваме всички сили, дарби и качества на тяхното място. Сега някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали видни цигулари.“ Хубаво, като сте ги слушали, какво сте придобили?
– „Ама хубаво свири.“ Де е
хубостта
на неговото свирене?
– „Той свири отлично Бетховен.“ – Какво от това? Започни ми нещо? – „Не съм запомнил нищо.“ – Такива възхищения нямат никакво основание. Та ще трябва да дойдете до реалните неща. Те седят в малки придобивки, които внасят нещо ново в живота ви.
към беседата >>
54.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
В това седи
хубостта
.
Затова казват, че Бог е неизменяем. За да се прояви умът, трябва да има материя. Всеки човек трябва да работи; има нещо, върху което той трябва да работи. Това, което ти направиш, то е най- ценното за тебе в даден случай. Нещата в Божествения свят нямат повторение.
В това седи
хубостта
.
За пример двама души могат да изпеят една и съща песен, но тази песен не е изпята еднакво. Ето къде е разликата - единият е вложил повече чувство. Във всеки певец има една особеност, която той влага в пеенето си. В писанието се казва: „Всеки един човек се отличава по нещо от други- ге.“ Ето разнообразието в природата. И това, по което се отличава човек от другите, което е свойствено само на него, това е човекът.
към беседата >>
55.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Хубоститѣ
на върховетѣ, красивитѣ гледки на високитѣ мѣста, природата е лишила отъ плодове; а липсата на красота въ долинитѣ, природата е допълнила съ благата на плодоветѣ.
Идването на свѣтлината, обаче, ще улесни пѫтуването ви. Планинското мѣсто за васъ не е обектъ. Макаръ че хората обичатъ планинитѣ, но те не могатъ да живѣятъ по планинитѣ; макаръ че вие говоритѣ за високитѣ чуки, за Хималайскитѣ върхове, но никой отъ васъ не би желалъ да прѣкара цѣлия си животъ тамъ; макаръ че хората говорятъ за низкитѣ мѣста, но малцина обичатъ да живѣятъ въ долинитѣ. Най-хубавитѣ нѣща ставатъ по тия мѣста, които хората не обичатъ. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсѣкѫдѣ еднакво.
Хубоститѣ
на върховетѣ, красивитѣ гледки на високитѣ мѣста, природата е лишила отъ плодове; а липсата на красота въ долинитѣ, природата е допълнила съ благата на плодоветѣ.
Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ“! А ние знаемъ отъ живота, че по широкия пѫть се пѫтува лесно. Широкиятъ пѫть може да бѫде и нагорѣ и надолу, затова ако вземемъ Христовитѣ думи въ букваленъ смисълъ, ще дойдемъ до едно противорѣчие. Ще се запитаме: нима широкиятъ пѫть нагорѣ не е прѣкрасенъ? Къмъ каква погибель може да ни води този широкъ пѫть?
към беседата >>
Хубостите
на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете.
(втори вариант)
Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво.
Хубостите
на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете.
Христос казва: „Тесен е пътят! “ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно. Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие. Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път?
към втори вариант >>
56.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Той ѝ казал: „Жена, с
хубост
само не става, ти трябва да знаеш да предеш, защото ще оголеем.“ Тя взела от майка си две вретена с прежда, турила ги в една каца и от време на време показвала на мъжа си ту бялото, ту черното вретено, като му казвала: „Ето, и аз преда.“ Обаче само с показване на вретената въпросът не се разрешавал, те си оставали на същия ред.
Вие отидете в някоя къща, при някоя ваша сестра, която има много вълна, но не знае да преде и е съвсем оголяла. Вие ѝ се смеете. Не се смейте, но покажете ѝ как се преде, научете я. Знаете ли на какво мяза тя? Един млад човек се оженил за една мома, която била много хубава, но много мързелива, не знаела да преде.
Той ѝ казал: „Жена, с
хубост
само не става, ти трябва да знаеш да предеш, защото ще оголеем.“ Тя взела от майка си две вретена с прежда, турила ги в една каца и от време на време показвала на мъжа си ту бялото, ту черното вретено, като му казвала: „Ето, и аз преда.“ Обаче само с показване на вретената въпросът не се разрешавал, те си оставали на същия ред.
Дошло време да се жени брат ѝ. Повикали я на сватба. Как ще отиде, няма дрехи! Окъсала се, няма с какво да се облече. Тя казва на мъжа си: „Какво да правя?
към беседата >>
57.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
По какво се отличава
хубостта
на чешмата?
И нашият съвременен живот е пълен с такива горчиви мисли и чувства и на всеки едного от вас животът е пълен с горчиви мисли и чувства. Не ме разбирайте по буквата. Човек всеки момент трябва да прави избор и то правилен избор. В това именно седи великото в света. И в природата, в това велико непреривно течение има един избор.
По какво се отличава
хубостта
на чешмата?
– Че в нея има едно непреривно течение. В такава чешма водата е всякога нова, тя постоянно тече, не е стара вода. Казват за някой човек: той е отличен човек, идеите в него са постоянни, не се менят, постоянен човек е той. Аз съжалявам хора, у които идеите не се менят. „Ама той има стари идеи“ – Аз съжалявам тия хора, у които идеите са стари.
към беседата >>
58.
Саваат - Амон-Ра
,
НБ
, София, 14.3.1926г.,
Мнозина често спорят, кой син е по-умен, коя дъщеря е по-хубава, но
хубостта
не разрешава въпросите;
хубостта
не е нещо съществено.
Евреите схващат по един начин Христа, християните го схващат по друг начин. Християнските схващания за Христа не са искрени. Под думата искрени разбирам, че те не са будни, не са се спрели да дадат един сърдечен отчет какво нещо е Христос, какво означава дохождането на Христа на Земята. Идването на Христа за тях е толкова от значение, колкото е от значение идването на Александър Велики, на Аристотел, на Платон и др. Ние обаче, ще се спрем на известни факти върху известни данни и няма да спорим кое е по-вярно.
Мнозина често спорят, кой син е по-умен, коя дъщеря е по-хубава, но
хубостта
не разрешава въпросите;
хубостта
не е нещо съществено.
Сипаницата разрушава всичката хубост на една мома, тъй щото хубостта е лустро отгоре на човека. Даже и човешката интелигентност е нещо външно. Аз не говоря за разумността. Никой не може да отнеме разумността от разумния човек. Едно качество има в разумния човек, той може да трансформира своето тяло.
към беседата >>
Сипаницата разрушава всичката
хубост
на една мома, тъй щото
хубостта
е лустро отгоре на човека.
Християнските схващания за Христа не са искрени. Под думата искрени разбирам, че те не са будни, не са се спрели да дадат един сърдечен отчет какво нещо е Христос, какво означава дохождането на Христа на Земята. Идването на Христа за тях е толкова от значение, колкото е от значение идването на Александър Велики, на Аристотел, на Платон и др. Ние обаче, ще се спрем на известни факти върху известни данни и няма да спорим кое е по-вярно. Мнозина често спорят, кой син е по-умен, коя дъщеря е по-хубава, но хубостта не разрешава въпросите; хубостта не е нещо съществено.
Сипаницата разрушава всичката
хубост
на една мома, тъй щото
хубостта
е лустро отгоре на човека.
Даже и човешката интелигентност е нещо външно. Аз не говоря за разумността. Никой не може да отнеме разумността от разумния човек. Едно качество има в разумния човек, той може да трансформира своето тяло. Разумният човек не можеш да уловиш, не можеш да вържеш, не можеш да затвориш.
към беседата >>
59.
Три вида съзнание
,
ООК
, София, 7.4.1926г.,
Той мисли само за Божественото, което се развива в
хубост
и великолепие.
Обърнете ли този закон и кажете: „Първо, моите ближни живеят, после, аз живея и най-после, Господ живее“, законът вече няма никаква сила. Разумният ученик трябва да прилага този закон в първия му смисъл. В това се състои волята Божия. Изпълните ли този закон, и Божието благословение ще дойде върху вас. Дойде ли Божественото у човека, той вече не мисли за дребни работи.
Той мисли само за Божественото, което се развива в
хубост
и великолепие.
След това в Божественото възниква и живота на отделния човек като оазис всред безводната пустиня. Разбере ли и своя живот, най-после човек вижда и отношенията, които има към своите ближни.
към беседата >>
60.
Сам изтъпках жлеба
,
НБ
, София, 25.4.1926г.,
Хубостта
на живота седи именно в това, че според вътрешното развитие на духа и ние ще се изменяме постоянно, защото както виждаме създаването на Вселената е процес, поставен в постепенно развитие, в който и Бог постоянно се изявява.
Те са задръстени, запушени. Ама да ги отпушим! - Не, нови тръби, нова канализация трябва! Всеки човек знае, че кола, която е карала 20-30 години трябва да се смени.Пък и нови коне трябва да се впрегнат, а най-после и конярят трябва да се смени. Обаче съвременните хора казват, че в религиозно отношение формите не могат да се изменят.
Хубостта
на живота седи именно в това, че според вътрешното развитие на духа и ние ще се изменяме постоянно, защото както виждаме създаването на Вселената е процес, поставен в постепенно развитие, в който и Бог постоянно се изявява.
Тъй се изявява в живота хубавото и красивото и в това изявяване ние живеем. Казва се в стиха: “Аз сам изтъпках жлеба.” Пророкът говори от името на Бога. Значи, като нямало кой да го стъпчи, Господ се заел сам да го стъпчи. Той се зачуди, че няма кой да му помага. Затова се зае сам за работа и показа на хората нов начин на действие.
към беседата >>
61.
Което дава живот
,
НБ
, София, 30.5.1926г.,
Не е въпросът до
хубостта
, но важното е , какво е написано на вашето лице.
Милиони разумни души работят за нашето развитие и усъвършенстване. Както барометърът показва повдигане и спадане в налягането, така и всяка разумна сила като влиза и излиза от нашето тяло, показва известно повдигане и спадане в нашето състояние и развитие. Разумният човек трябва да познава всичко това. Вие погледнете ръката си и казвате: тук има нещо написано. Погледнете лицето си и казвате: хубаво е моето лице.
Не е въпросът до
хубостта
, но важното е , какво е написано на вашето лице.
Трябва да знаете, какви са вашите очи, какъв е вашия нос и т.н. Трябва точно да знаете какви вежди имате и защо са такива. По тези неща трябва да можете да четете своите мисли. Това е цяла азбука. Вие казвате: трябва да изпълним волята божия!
към беседата >>
62.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Другаде погледнеш, ще видиш някоя жена със своите гънки на лицето, с особеното й изражение, със своята особена
хубост
.
Туй е, което идейната майка трябва да желае. По какво се различава идейната любов от материалната? В идейната любов има известни еротически образи, които развращават умовете на хората. Днес ти никъде не можеш да погледнеш в съвременния свят, без да не се разврати ума ти. Накъдето погледнеш, все ядене и пиене, навред бирени чаши.
Другаде погледнеш, ще видиш някоя жена със своите гънки на лицето, с особеното й изражение, със своята особена
хубост
.
Турците в този случай казват: благословение е да гледаш хубостта на такава жена. Те си имат на турски език специален израз, който мъчно може да се преведе на български език. Онези, които знаят турски език, нека го преведат на български на тия, които не знаят. Срещнете някоя мома, намирате я внимателна, красива и си казвате: хубава е тази мома, очите, устата й са хубави, устните й са червенички и т.н. Не е лошото в това, че се възхищавате, но лошото е в желанието, което се явява.
към беседата >>
Турците в този случай казват: благословение е да гледаш
хубостта
на такава жена.
По какво се различава идейната любов от материалната? В идейната любов има известни еротически образи, които развращават умовете на хората. Днес ти никъде не можеш да погледнеш в съвременния свят, без да не се разврати ума ти. Накъдето погледнеш, все ядене и пиене, навред бирени чаши. Другаде погледнеш, ще видиш някоя жена със своите гънки на лицето, с особеното й изражение, със своята особена хубост.
Турците в този случай казват: благословение е да гледаш
хубостта
на такава жена.
Те си имат на турски език специален израз, който мъчно може да се преведе на български език. Онези, които знаят турски език, нека го преведат на български на тия, които не знаят. Срещнете някоя мома, намирате я внимателна, красива и си казвате: хубава е тази мома, очите, устата й са хубави, устните й са червенички и т.н. Не е лошото в това, че се възхищавате, но лошото е в желанието, което се явява. И започва някой да се овъртва около нея.
към беседата >>
63.
В своите си
,
НБ
, София, 27.6.1926г.,
Обаче, за красота, за
хубост
, според нейните разбирания, тя ги носила 2-3 дена.
Вие неизбежно ще се натъкнете на тия три положения, които трябва да разрешите разумно. За да се разреши живота, трябва да се изучат всички негови форми, в които той се проявява. Ако не изучите живота на всички форми, в които той се проявява, ще бъдете нещастни. Да допуснем, че вие имате дъщеря, която обича да носи хубави обуща, направени от камилска кожа. Представете си, че обущарят ги направи рогообразни, тесни и при всяко обуване тя се чувства неразположена, понеже й убиват и правят мазоли на краката.
Обаче, за красота, за
хубост
, според нейните разбирания, тя ги носила 2-3 дена.
Питам: такива обуща ще я направят ли красива? Обущата не правят хората красиви. Ами ако вземете един болен човек и го заведете със златен автомобил при някой лекар, този автомобил ще даде ли повече знания на лекаря, ще го направи ли по-велик, по-знатен? Не. Сега пък обратното: ако заведете един болен човек с най-проста кола при някой велик, прочут лекар, тази проста кола ще отнеме ли нещо от знатността на лекаря? Не. Следователно, външната обстановка нито придава, нито отнима нещо от човека.
към беседата >>
64.
Говор и пение
,
ООК
, София, 1.12.1926г.,
Питам: В какво седи красотата,
хубостта
на човека?
Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи. Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата. Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет. В дадения случай нека всеки от вас направи опит да даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото да създадем една хубава песен.
Питам: В какво седи красотата,
хубостта
на човека?
-В неговото лице. Лицето пък е израз на човешкия ум. Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност. Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето.
към беседата >>
65.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Там е
хубостта
.
От мравит ще научите едно нещо, от пчелите - друго. Казват за някого: този човек не е сладък, няма благост, няма сладчина в живота си. Ако искаме да научим как трябва да бъдем благи, трябва да отидем при пчелите, те са пълни с благост. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае как да събира прашеца и от него да прави мед, не е понякога опасна. И тя има жило.
Там е
хубостта
.
Дето има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трябва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И в жилото има смисъл. Когато Бог е турил жилото у пчелата, то има известно предназначение.
към беседата >>
66.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Там хората поети стават, писатели стават, но още не познават
хубостите
на природата и не могат да се ползват от тях.
Напуснете ли старите условия, в замяна на това ще имате по-богата, по-плодородна почва. Ако живеете в някое планинско място, ще имате чист въздух, но бедна почва. Живеете ли в полето, ще имате богата, плодородна почва, ще станете по-трудолюбив, но ще имате повече страдания. Природата казва: „Съвременните хора още не са станали достойни да живеят по планините“. И наистина, ние виждаме, че хората, които живеят по планините, не са много интелигентни, понеже не са се повдигнали на нужната висота, да могат да се ползват от тия условия.
Там хората поети стават, писатели стават, но още не познават
хубостите
на природата и не могат да се ползват от тях.
Ония хора пък, които живеят в полетата, в долините, са по-интелигентни, по-развити, защото им се създава повече работа. Значи засега Божията мисъл функционира повече в материалния свят. Бог работи повече в полетата, в долините, отколкото във високите места. Ще кажете: „Щом е тъй, да живеем грешен живот“. Това е лесно да се направи, хората знаят това изкуство, но трябва да имат предвид, че всеки, който злоупотребява с кредита на някоя банка, натоварва се с много дългове и тя го наказва.
към беседата >>
67.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Хубостта
на живота седи в разумните движения.
Те са връзки, чрез които ще изкажете почитанието си към законите и правилата на природата. Някой казва: „Аз не искам да правя никакви гимнастики, никакви движения“. Питам: Като седнеш на стола, не се ли движиш надясно, наляво, нагоре, надолу? Като вървиш сред природата, не правиш ли различни движения? Докато стигнем до едно определено място, ние правим хиляди движения.
Хубостта
на живота седи в разумните движения.
Откак си се родил, твоят живот е само движения. Живот без движение не може. Даже и индусите, и китайците, които могат да фиксират мисълта си, също правят много движения. По лицето на китаеца не можеш да уловиш някаква мисъл. Седи китаец спокойно в трамвая, с особена китайска дреха, с дългия си перчун, а срещу него седи американец и си мисли: „Големи консерватори са тия китайци!
към беседата >>
68.
Без окови!
,
МС
, София, 9.7.1928г.,
Някои души са останали при Бога и се радват на
хубостите
и красотите около Него, а други души са слезли на Земята, да работят.
Истинско знание наричам това, което е абсолютно проверено в живота. Затова, пазете се от външните заблуждения в света, че този човек е учен, или онзи човек е учен. Знаещ, учен човек е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството да живее. Някои питат: „Как трябва да се считаме, като Синове Божии, или ангели – служители? " – По същина, човек е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител.
Някои души са останали при Бога и се радват на
хубостите
и красотите около Него, а други души са слезли на Земята, да работят.
Много от последните са в постоянен спор помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тези души се намират в положението на блудния син, който, след като живял със своите фантастични идеи, напуснал баща си и отишъл в широкия свят, дето напълно пропаднал. И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час. Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете, че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име.
към беседата >>
Някои души са останали при Бога и се радват на
хубостите
и красотите около Него, а други души са слезли на Земята, да работят.
(втори вариант)
Истинско знание наричам това, което е абсолютно проверено в живота. Затова, пазете се от външните заблуждения в света, че този човек е учен, или онзи човек е учен. Знаещ, учен човек е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството да живее. Някои питат: „Как трябва да се считаме, като Синове Божии, или ангели – служители? " – По същина, човек е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител.
Някои души са останали при Бога и се радват на
хубостите
и красотите около Него, а други души са слезли на Земята, да работят.
Много от последните са в постоянен спор помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тези души се намират в положението на блудния син, който, след като живял със своите фантастични идеи, напуснал баща си и отишъл в широкия свят, дето напълно пропаднал. И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час. Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете, че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име.
към втори вариант >>
69.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Човѣкъ, като отвори очитѣ си, вижда всичката красота и
хубость
на свѣта.
(втори вариант)
– Не, ще признаешъ въ себе си, че си лѣнивъ, и ще се обърнешъ къмъ прилежния човѣкъ. Докато научишъ закона на прилежанието, той ще бѫде идеалъ за тебе. Другъ казва: „Азъ не обичамъ да се моля, завършилъ съмъ своето развитие.“ Казвамъ: Щомъ си завършилъ развитието си, сега, именно, ще се молишъ. Който не се моли, той е мъртавъ човѣкъ. Молитвата е отваряне на очитѣ.
Човѣкъ, като отвори очитѣ си, вижда всичката красота и
хубость
на свѣта.
Само така може да се разбере дълбокиятъ смисълъ на молитвата. Нѣма по-приятно чувство за човѣка отъ това, да се моли, по свобода на духа, а не насила. Който е заставенъ да се моли, той затваря очитѣ си, мижи. Това показва, че хубоститѣ на духовния свѣтъ сѫ затворени за този човѣкъ. Да затвори човѣкъ очитѣ си, като се моли, разбирамъ, но веднага прѣдъ него да се разкриятъ хубоститѣ на онова велико разнообразие, което сѫществува въ духовния свѣтъ.
към втори вариант >>
Това показва, че
хубоститѣ
на духовния свѣтъ сѫ затворени за този човѣкъ.
(втори вариант)
Молитвата е отваряне на очитѣ. Човѣкъ, като отвори очитѣ си, вижда всичката красота и хубость на свѣта. Само така може да се разбере дълбокиятъ смисълъ на молитвата. Нѣма по-приятно чувство за човѣка отъ това, да се моли, по свобода на духа, а не насила. Който е заставенъ да се моли, той затваря очитѣ си, мижи.
Това показва, че
хубоститѣ
на духовния свѣтъ сѫ затворени за този човѣкъ.
Да затвори човѣкъ очитѣ си, като се моли, разбирамъ, но веднага прѣдъ него да се разкриятъ хубоститѣ на онова велико разнообразие, което сѫществува въ духовния свѣтъ. Нѣкой момъкъ, като хване алабраце нѣкоя красива мома, той може да я държи отдѣсно, иди отлѣво на себе си – това сѫ методи. Грѣхътъ не седи въ това, но въ прѣдпочитането на една мома прѣдъ друга, т.е. въ различието, което се прави на една форма прѣдъ друга. Вие не знаете още, дали първата мома, съ която вървите алабраце, не е по-способна, по-умна, по-добра отъ втората, която послѣ срѣщате.
към втори вариант >>
Да затвори човѣкъ очитѣ си, като се моли, разбирамъ, но веднага прѣдъ него да се разкриятъ
хубоститѣ
на онова велико разнообразие, което сѫществува въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
Човѣкъ, като отвори очитѣ си, вижда всичката красота и хубость на свѣта. Само така може да се разбере дълбокиятъ смисълъ на молитвата. Нѣма по-приятно чувство за човѣка отъ това, да се моли, по свобода на духа, а не насила. Който е заставенъ да се моли, той затваря очитѣ си, мижи. Това показва, че хубоститѣ на духовния свѣтъ сѫ затворени за този човѣкъ.
Да затвори човѣкъ очитѣ си, като се моли, разбирамъ, но веднага прѣдъ него да се разкриятъ
хубоститѣ
на онова велико разнообразие, което сѫществува въ духовния свѣтъ.
Нѣкой момъкъ, като хване алабраце нѣкоя красива мома, той може да я държи отдѣсно, иди отлѣво на себе си – това сѫ методи. Грѣхътъ не седи въ това, но въ прѣдпочитането на една мома прѣдъ друга, т.е. въ различието, което се прави на една форма прѣдъ друга. Вие не знаете още, дали първата мома, съ която вървите алабраце, не е по-способна, по-умна, по-добра отъ втората, която послѣ срѣщате. Въ втората мома вие сте харесали само външностьта и нищо друго не знаете за нея.
към втори вариант >>
70.
Пречупване на светлината / Трите неизвестни. Пречупване на лъчите, светлината
,
МОК
, София, 28.12.1928г.,
Но
хубостта
е там, че не е понятна, в това седи цяла наука.
(втори вариант)
Не туряйте онова криво тълкувание на нещата, защото никакъв резултат не се добива. Имате две неизвестни, ще турите и трета неизвестна. Стане ли една промяна във вас, това е вече един процес. Някой работи върху вас. Сега на мнозина от вас тази работа е непонятна.
Но
хубостта
е там, че не е понятна, в това седи цяла наука.
Това са въпроси, върху които трябва да работите, за да ви се изяснят. Изваждаме закона: Промяната, която може да стане в душата ви, да не ви смущава, но да създаде във вас един потик да учите. Трябва да стане известно пречупване на светлината, за да се яви един лъч. А този лъч е необходим, за да се яви един образ, а този образ е необходим, за да мислите конкретно. После този предмет трябва да се видоизмени, значи да започне да се размножава.
към втори вариант >>
71.
Магическата пръчица
,
МОК
, София, 8.2.1929г.,
Там е
хубостта
!
(втори вариант)
Светлината не се ли огъва? Та слушай, светлината прави милиони огъвания. При това, такива малки огъвания. Много се огъва светлината. Че всичките най-възвишени същества и те се огъват.
Там е
хубостта
!
Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш. Че какво ми струва мен да се огъна? Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. В този случай правя чест на мравята. По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна.
към втори вариант >>
72.
Естественото състояние
,
МОК
, София, 6.6.1929г.,
Вие вървите нагоре-надолу и си представяте
хубостите
на новото положение: получавате голяма заплата, назначавате на служба свои познати, те ви благодарят.
Какво трябва да правите, когато изгубите разположението на духа си? Първо трябва да знаете причината за неразположението. Ако е от материален характер, ще я трансформирате пак с нещо материално, но от по-висока степен. Причината за неразположението ви се крие в невъзможността да изплатите дълга си. За да не ви мъчат тежки мисли, ще си представите, че сте министър на просветата, или генерал и заповядвате на своите подведомствени.
Вие вървите нагоре-надолу и си представяте
хубостите
на новото положение: получавате голяма заплата, назначавате на служба свои познати, те ви благодарят.
С тази маневра вие си въздействувате и превръщате неразположението си в разположение. Това е добър метод за самовъзпитание. Обаче, през това време не се заблуждавайте, но работете повече от всеки друг ден. Вие съзнавате, че от вас, като министър, като генерал се иска повече работа. Казано е, че мисълта е творец на характера.
към беседата >>
73.
Разумните кротки / Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.6.1929г.,
Стъклото ни казва: „Освободете се от вашия егоизъм." Ако вие не виждате
хубостта
на Божествения свят, то е, защото не сте прозрачни.
(втори вариант)
Ние разбираме „нажален" онзи, който е изгубил баща си или майка си; нажален е онзи, който е изгубил свой приятел; или нажален е онзи, който е изгубил парите си или който е изгубил своето богатство; или нажален е някой, че съчинението му не се признало, или че изгубил своята възлюбена. И такъв човек казва: „Нажален съм, сърцето ми е счупено." Сърцата на хората се чупят, понеже не са кротки. Кроткият човек има следното качество: неговото сърце е гъвкаво, затова и никога не се чупи. Стъклото се чупи, понеже е добър проводник на светлината, а лош проводник на топлината. Кое качество е добро на стъклото?
Стъклото ни казва: „Освободете се от вашия егоизъм." Ако вие не виждате
хубостта
на Божествения свят, то е, защото не сте прозрачни.
Казвам: спрете се сега върху тази магическа дума „кротък". Кроткият човек трябва да привлича вътре в себе си онзи велик мощен елемент в своя мозък; той трябва да привлича този мощен елемент в своето сърце; той трябва да привлече този елемент в своето тяло, както и в своята кръв. Той трябва да привлича в себе си този велик мощен елемент, който да събира Божествената светлина, чрез която човек може да стане мощен. Засега и най-великите гении в света имат малко кротост в себе си. Четете живота на кой и да е от великите гении в света и ще се уверите в това.
към втори вариант >>
74.
Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот
,
МОК
, София, 28.6.1929г.,
Хубостта
на водата седи в това, постоянно да се сменя.
(втори вариант)
Да си допуснем едно изяснение. Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце. Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея? Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава.
Хубостта
на водата седи в това, постоянно да се сменя.
Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса. Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него.
към втори вариант >>
75.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Когато една жена пере платното, в какво седи неговата
хубост
?
(втори вариант)
Ние трябва да отделим нашите мисли от Божествените. Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си. Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт. Следователно ние сами си създаваме, сами си носим смъртта. Срещам някои, казват: „Твоята глава побеля." Че там е красивото - главата на човека да побелее.
Когато една жена пере платното, в какво седи неговата
хубост
?
В черното или в бялото платно е хубостта? Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа. Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно.
към втори вариант >>
В черното или в бялото платно е
хубостта
?
(втори вариант)
Божествените мисли носят живот в себе си, те не съдържат никаква смърт в себе си. Някои от нашите мисли носят живот, а някои носят смърт. Следователно ние сами си създаваме, сами си носим смъртта. Срещам някои, казват: „Твоята глава побеля." Че там е красивото - главата на човека да побелее. Когато една жена пере платното, в какво седи неговата хубост?
В черното или в бялото платно е
хубостта
?
Слънцето изгрее, тя го залее с вода, остави го да се попече известно време и след като побелее окончателно, тя казва: „Сега това платно става за работа." Та и с човека е същото: когато главата му побелее, той става за работа. Сега хората мислят, че докато главите им са с черни коси, те стават за работа - тогава те могат да мислят добре. Не, не, когато главата на човека е с черни коси още, те лесно изветряват. Не е въпросът в тази чернота, но когато се яви белота в космите, тогава човек може да мисли правилно. Аз виждам сега някоя мома или някой момък, като види на косата си бели коси, въздъхне си издълбоко и казва: „Бели коси вече се явиха, остарях вече.
към втори вариант >>
76.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
Никой не може да опише в какво седи
хубостта
, красотата в лицето на един добър, любещ човек.
(втори вариант)
Духовният свят не може да се сравни с физическия, но не може и да се опише. Много хора са се старали да опишат онзи свят, но не са могли. Този свят трябва да се види. Който е ходил на този свят, той го е видял - намира го за много красив, но не може да го опише. Никога не се заемайте за перото да описвате онзи свят.
Никой не може да опише в какво седи
хубостта
, красотата в лицето на един добър, любещ човек.
Любовта не седи в правилния нос. Носът има отношение в лицето, но в лицето има известни мерки, които са променчиви. Любовта не седи нито в носа, нито в очите, нито във веждите, нито в устата. Има известни мерки, които действат и на лицето, и на устата, но не могат да се поставят никъде. Ако ги поставите в очите, ще направите една погрешка; ако ги поставите в носа, ще направите друга погрешка. Защо?
към втори вариант >>
Ти можеш да се хвалиш със своята красота, но с тази твоя
хубост
и красота ти си накарал стотина души да станат престъпници.
(втори вариант)
Има една страница в живота на всеки едного, която той трябва да заличи, да не я споменава. То е онова престъпление, онзи грях, онова отклонение от Бога. Казва Писанието: „Ще залича греховете им." Какво ще разправяш? Ще разправяш за някоя своя добродетел, но тази твоя добродетел в едно отношение е престъпление в друго отношение. Ти може да си станал богат, но с това свое богатство си накарал хиляди хора да крадат и да разбойничестват.
Ти можеш да се хвалиш със своята красота, но с тази твоя
хубост
и красота ти си накарал стотина души да станат престъпници.
Какво ще се хвали някоя мома със своята красота, ако нейната красота е станала причина да се избият десет души? Ако тази красота е Божествена, тя трябва да вдъхва в човека висок идеал, че който и да я срещне, да каже: „Радвам се, че срещнах един красив човек." Питам: ако нашата красота става за съблазън и ако нашето богатство става за съблазън на другите, струва ли си да ги носим? Затова, именно, някой път трябва да на-денем дрехата на болестта. Красиво нещо е дрехата на болестта. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от болестта.
към втори вариант >>
77.
Удължени и скъсени линии / Правата линия
,
МОК
, София, 20.9.1929г.,
Хубостта
на нещата седи в това, да знаеш да се приближаваш правилно и да се отдалечаваш правилно.
(втори вариант)
После дългите линии или късите линии. Ако в тази местност преобладават дългите линии, аз казвам телата идват при мене, в моя посока се движат. Ако линиите са къси, казвам, телата се отдалечават. Някой път ми трябват известни тела да се приближават, а някой път ми трябва известни тела да се отдалечават. Вие не искате ли някой ваш приятел, колкото и да го обичате, да се отдалечи някой път от вас?
Хубостта
на нещата седи в това, да знаеш да се приближаваш правилно и да се отдалечаваш правилно.
При това, като се отдалечаваш, ще се смаляваш, а като се приближаваш, ще се увеличаваш. Но същевременно има известни величини, които не растат в света. Представете си сега, че някой от вас е зад сцената. Вие излизате навънка, той се явява. И после, ако вие идете зад сцената, у вас ли става известна промяна?
към втори вариант >>
78.
Духовното в човека
,
НБ
,
СБ
, София, 22.9.1929г.,
В това именно, седи красотата и
хубостта
в света.
Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум.
В това именно, седи красотата и
хубостта
в света.
По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят. Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване. Не, ние не говорим по предположения.
към беседата >>
79.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Хубостта
в живота седи в това голямо разнообразие.
(втори вариант)
Той ще проповядва най-малко три неща. Свобода на мислите и чистота на мислите в правата смисъл, чистота и свобода на желанията, абсолютна чистота и свобода на действията. Ще проповядва - абсолютно не забранявайте никому. Нека всеки човек се прояви тъй, както Господ го е създал - ябълката като ябълка, крушата като круша. Някой казва, че един е слива, круша, ябълка - всеки човек да разкрие в себе си това, което има.
Хубостта
в живота седи в това голямо разнообразие.
Следователно мъже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици, това са условия, при които Божественият живот може да се прояви в света. Това, което бащата може да прояви в любовта, никой друг не може да прояви. Това, което братята и сестрата могат да проявят в любовта, никой друг не може да прояви. Това, което слугата може да прояви, никой друг не може да прояви. Бащата не може да прояви любовта на един слуга.
към втори вариант >>
80.
Новото в живота
,
ООК
, София, 9.10.1929г.,
Българският чорбаджия казва на дъщеря си: Дъще, не ходи денем по слънце, защото ще почернееш, и
хубостта
си ще изгубиш.
Като е дошъл да живее, в същност живее ли, както трябва? Като изгрява и залязва слънцето, за човека ли прави това? Като изгрява, слънцето дава нещо на човека, но даром ли дава, или на заем? Фактът, че човек почернява от слънцето, показва, че то взима нещо от него. Значи, от една страна слънцето дава, а от друга взима.
Българският чорбаджия казва на дъщеря си: Дъще, не ходи денем по слънце, защото ще почернееш, и
хубостта
си ще изгубиш.
Разумност се иска от човека, да знае, кога и по колко време на ден да се грее на слънце. Като живее на земята, човек трябва да изучава физическия свят, да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към всички живи същества. Какво представя физическият живот? Животът на земята не е нищо друго, освен живот на сцената, на която се дават различни пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие отивате на театър по един път на месеца или на седмицата.
към беседата >>
81.
Изпитай и виж
,
НБ
, София, 16.2.1930г.,
Като отидеш при един ангел, ще видиш, че той е отворен и ще му видиш всичката
хубост
и красота.
(втори вариант)
Всички искате да бъдете красиви, и можете да бъдете красиви. И ангелите, и светиите са красиви. Когото и да запитате, всички ще ви кажат, че ангелите са светлина. Като отидеш при един ангел, той е отворен. Те не са като нас затворени.
Като отидеш при един ангел, ще видиш, че той е отворен и ще му видиш всичката
хубост
и красота.
Отидете ли в дома на един ангел, ще видите какво гостоприемство той ще ви даде. Някой път вие ще имате възможност да проверите думите ми. Като отидете при един ангел, който ще ви угоди, ще имате възможност да направите разлика между неговото угощение и това, което ви дава един обикновен човек. „Отговориха слугите: Никога не е говорил человекът тъй, както този сега говори." (46. стих) Питам, защо този правоверният народ не възприе учението Христово?
към втори вариант >>
82.
Термометъра на човека / Човешкият термометър
,
ООК
, София, 5.3.1930г.,
Ако някой път не може да видим
хубостта
, то се дължи, че ние, хората, своенравните деца, сме изменили нейната красота.
(втори вариант)
Този инструмент показва правилността. Известни правилни линии се развиват у човека, човек добива хармонична линия. Ако съблечете един човек в неговото естествено положение, ако той правилно се развива, ще забележите ония красиви, хубави линии, които аз наричам линии на доброто. Природата е извор и на мъдрост, и на музика, и на какво ли не, на всичко. Следователно трябва да вървим по нейните пътища.
Ако някой път не може да видим
хубостта
, то се дължи, че ние, хората, своенравните деца, сме изменили нейната красота.
Казваме, няма никаква красота. Но в природата има красота. Ти, като погледнеш на небето, даже като погледнеш на птиците, тия птици, които виждаш, са облечени много хубаво. Даже нашите царе не са така облечени, както са облечени райските птици с онази корона. С една такава дреха на един цар би струвало стотина милиона лева такава скъпа премяна.
към втори вариант >>
83.
Претръпване и претъпяване
,
ООК
, София, 7.5.1930г.,
Хубостта
на неговия характер е, че той издържа.
(втори вариант)
Казва, ако е възможно. Като че не бе готов. Казва, аз за този час дойдох, не да бъде моята воля, но твоята. Моли се Христос, след туй казва: „Свърши се.“ Казва, тия страдания трябва да ги мина, там ще покажа своята сила. И действително, постави се на силата, дойдоха всичките изпитания.
Хубостта
на неговия характер е, че той издържа.
Неговите ученици какво правеха? Заспиваха. Като се върна, казва им: не спете, за да не паднете в изкушение. Та казвам, когато дойдат мъчнотии, трябва да знаете как да се молите. Дали ще ви послуша Господ, или не - това не мислете, защото на молитвата на Христа не се отговори. Той се моли да мине чашата, но не мина.
към втори вариант >>
84.
Форма и съдържание
,
ООК
, София, 9.7.1930г.,
Имаш идея за красотата и за
хубостта
, но не може да я нарисуваш.
(втори вариант)
Всеки иска да бъде нещо велико. Представи си, че имаш формата, но не може да го направиш. Казва, нарисувай формата. Аз искам да бъда красив. Нарисувай. Като какво красив искаш да бъдеш?
Имаш идея за красотата и за
хубостта
, но не може да я нарисуваш.
Някой от вас, който казва, че много знае, я нарисувайте красотата. Казвате, че имате откровение, че с ангелите сте говорили, гениални философи ви четат лекции. Като знаете толкоз други работи, толкоз малко гениалната форма ще я нарисувате. Вие казвате, че Господ ви говори. Съгласен съм, но Господ говори и на мравята, и на буболечицата, на рибите, на хората.
към втори вариант >>
85.
Наближило е Царството Божие
,
СБ
, 7-те езера, 10.8.1930г.,
Хубостта
на живота седи в даден случай в малкото, което човек може да реализира.
Защото Божествената разумност от по-висшето слиза към по-нисшето и се свързва. Има две течения: едно от Божествения свят слиза и прави цял един кръг. Ние се занимаваме с проучване на хората, но когато те се свържат, ще има едно сближение между всички хора, ще има едно сливане между всички. И нуждите, и страданията на всичките хора ще бъдат задоволени и техните копнежи постоянно ще се реализират. Сега не се стремете да реализирате всичко.
Хубостта
на живота седи в даден случай в малкото, което човек може да реализира.
Вземете за пример тази цялата местност, тя е една книга написана. Аз, като гледам на планините тук, за мене планините имат съвсем друг смисъл. Друг човек, ако мине, той ще види съвсем друго. Аз, като гледам канарите и на тях е написано всичко, което е било. В тези канари са живели същества преди милиони и милиарди години със свои идеи и разбирания и всичките им планове са написани там, който разбира.
към беседата >>
86.
Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 15.8.1930г.,
Градина, насадена с всички
хубости
и удобства, дето ти можеш да си починеш.
(втори вариант)
Омразата, злото са все пропасти. Ти като дойдеш там, и паднеш. Паднеш и станеш. А що е доброто? То е една градина.
Градина, насадена с всички
хубости
и удобства, дето ти можеш да си починеш.
Това е доброто. На земен език да се говори, е така. Казва един: „Да направя едно зло." Той не може да направи зло. Ако аз съм нагорещен с 5000 градуса топлина и той замахва с ножа си и замръзне, какво ще направи? Нищо. Питам, може ли да направи зло?
към втори вариант >>
87.
Красивите линии / Линиите на красотата в природата!
,
МОК
, София, 26.6.1931г.,
Например ти не можеш да оцениш
хубостта
, която се намира в природата.
(втори вариант)
Най-мощното в проявения човек, в материалния човек не е неговата мисъл, защото мисълта сама по себе си, тя е невидима. Това в дадения случай, което ту чувствуваш с езика си, което чувствуваш с ръката си, което усещаш с краката си, или с лицето си, в това седи проявеният живот. Например, ако вие бихте яли, че преядете, и езикът ви претъпее, и ти нищо не чувствуваш; или пък ходиш и кракът ти не чувствува, че стъпваш на земята. Представете си едно такова състояние. Та хората са се отчуждили от това, което преживяват, от такова едно състояние.
Например ти не можеш да оцениш
хубостта
, която се намира в природата.
Да знаеш каква хармония ти внася полъхването на онзи утринен ветрец, тъй наречения зефир, който е тъй приятен; каква хармония ти внася запример, пипнете една хубава бистра вода, каква приятност се предава на ръката ти или по лицето ти; или ония нежни лъчи, които допират зеницата на очите ви. Тъй едва те засяга животът. Сега може някой да каже: В какво седи животът? Та в тези малките работи седи, той не седи в нещо голямо, но това, което ти в даден случай виждаш, което внася нещо в тебе и което ти чувствуваш, то влиза в тебе. Следователно, ако вие не можете да възприемете това, което природата внася във вас, във вас се образува едно състояние, подобно на камъни, всичко изтича от вас, излиза навън и вие пак оставате сух.
към втори вариант >>
88.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
Една от възрастните сестри не се решаваше да дойде, но после каза: „Толкова годишна съм вече и ако сега не отида, един ден ще съжалявам, че не видях
хубостите
на природата“.
Някои ще кажат: „Защо дойдохме на тази планина, да дивеем? “ Не, вие дойдохте тук, да разгледате именията на Баща си. Толкова години вече, как живеете, и не знаете какви богатства има Баща ви. Например, онзи ден се качихме на Еленин връх. Някои се колебаеха, да дойдат, или не.
Една от възрастните сестри не се решаваше да дойде, но после каза: „Толкова годишна съм вече и ако сега не отида, един ден ще съжалявам, че не видях
хубостите
на природата“.
На връщане, обаче, изморена от трудния път, тя каза: „Втори път не предприемам такава дълга екскурзия из чукари и камънаци“. Полезната страна при всяко качване и слизане е тази, че и в съзнанието на човека става също такова качване и слизане. И тази сестра, след като си почина един–два часа, каза: „Сега вече съм готова за нова екскурзия. Чувствам се бодра, свежа и напълно доволна“. Ако при 14-часова разходка из планината ние видяхме такива чудни гледни, какво щеше да бъде, ако бяхме обикаляли цели години имението на Баща си?
към беседата >>
89.
Душата ми е отегчена от живота ми
,
НБ
, София, 27.9.1931г.,
Това е
хубостта
, това е красотата на живота.
Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш? - За себе си го правя, но за хората никога. Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е. никой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега.
Това е
хубостта
, това е красотата на живота.
Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става.
към беседата >>
90.
Събуждане / Събуди се
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
И тя има едно състояние, дето вижда и се радва на
хубостта
, но кратковременна е тази радост.
(втори вариант)
Това е един идеал за човека. И човек един (Iс11 ще бъде тъй облечен както една пеперуда, но той трябва да има онова истинско познание, да запази тия дарби. Защото украшението - крилцата на пеперудата, показва дарбата на една душа, способностите, с които човек трябва да бъде облечен. И ако един човек един ден няма да бъде в състояние да показва тая дарба, да употреби своите дарби и своите блага, които Бог му е дал, каква полза от тази хубава картина. Някой път пеперудата и тя съзнава своята красота.
И тя има едно състояние, дето вижда и се радва на
хубостта
, но кратковременна е тази радост.
А у човека е постоянна. Тези дарби трябва да бъдат у самия себе си. Човек вижда своите дарби и съзнава, че тия дарби и способности са негови. Та казвам, сега всички трябва да развивате дарбите и способностите вътре у вас. Не какво е направено за вас, не какво Бог е вложил във вас, но какво може да развиете в даден случай.
към втори вариант >>
91.
Проява на живата светлина
,
НБ
, София, 31.1.1932г.,
В туй седи
хубостта
на знанието.
Ти се усъмниш в себе си, казваш: "Какво може да излезе от мене, аз не съм учен човек, да бях свършил четири факултета! " Ти си мислиш, че щеше да оправиш света? Аз да ви посоча, че тия, които са свършили четири факултета, не са оправили света. Ти си прав като казваш, че не си свършил; но и онези, които свършиха, мислеха да оправят света, но после казаха: "Знанието няма край." Именно, знанието нямаше да бъде неоценимо, ако имаше край. Да благодарим, че знанието няма край.
В туй седи
хубостта
на знанието.
Туй, което не можем да постигнем, то е реално. Туй, което всякога постигаме, то не е реално. Едно противоречие е това. Философски противоречива е тази мисъл. Аз ще ви приведа един пример.
към беседата >>
92.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Ако вие разбирате, животът има хиляди други проявления, и именно в тези проявления е неговата
хубост
.
След като го ремонтират, става малко годен за живота, веднага отново се роди. Вие не мислете, че само един живот има. Ние на живота не сме фактори, ние сме само гости, поканени на тази велика трапеза, и каквото ти дадат, яж. Втори път господарят, който те е поканил, едва ли при същите условия пак ще те покани. Вторият път ще седиш отвънка, ще гледаш, когато другите ядат и пият, ти само ще надникваш през прозореца, да видиш кои са там.
Ако вие разбирате, животът има хиляди други проявления, и именно в тези проявления е неговата
хубост
.
За пример, вие растете, възприемате живота чрез растенето. Докато растете, искате да бъдете млади. Що е младостта? Качество на живота на щастливия човек. Началото на живота е младостта.
към беседата >>
93.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Казвам,
хубостта
на яденето седи в неговия вкус.
(втори вариант)
Благовестяването става по разни начини. Докато хората се занимават с външната страна на живота, те имат частично, външно разбиране. Например вие се занимавате с външната страна на яденето - хубаво ли е яденето и вкусно ли е, има ли масло, има ли червен и черен пипер, магданоз, вкусно ли е приготвено, хубаво ли е направено на вкус и т.н.
Казвам,
хубостта
на яденето седи в неговия вкус.
И после, ако вие ядете само за удоволствие, да изпитате приятност на езика, вие не сте разбрали смисъла на яденето. Това е външната страна. Обаче животът има една динамическа страна. Засега всички се занимават само с изразителната страна на словото. Например някои искат да говорят много хубаво, много красноречиво.
към втори вариант >>
НАГОРЕ