Търсене в текстове за 'Хубост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 72 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_29 ) Вечното благо - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубостта на онзи свят се отдалечава умишлено, за да работим тук на Земята.
Има вътрешни методи. Като схване човек вътрешните отношения, светът ще се разшири за него и тогава ще влезе в онзи свят, ще го види, като че е над този свят. Много красив е той. Всичко е там уредено и на теб не ти се иска да се върнеш вече на Земята. Духовният свят не ни се разкрива по единствената причина, защото ако ни се разкрие, няма да ни се иска да се върнем обратно и да работим. Хубостта на онзи свят се отдалечава умишлено, за да работим тук на Земята.
към текста >>

2. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубостта на Живота е в това да знае човек, че има някой, който мисли за него.
Бог е промислил, а ние търсим сега Той да промишлява. Трябва правилно разбиране. Хората казват: „Какво ще стане с нас? “ Ами птичките в гората, рибата в реката, червеите в пръста? Щом Бог обръща внимание на всички тях, ще обърне внимание и на теб. Хубостта на Живота е в това да знае човек, че има някой, който мисли за него. Какви ли не премеждия не преминават през главата на човека! Ако Бог не пази човека, той не би устоял. От Господа всичко е предвидено. Онази сила, която е създала цялата Вселена, не е оставила човечеството само. Има един закон, който работи, но не така както ние мислим.
към текста >>

3. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си.
„Пред нас седи едно велико бъдеще: тепърва има да учите какво нещо е любовта”. „Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното.
към текста >>

4. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Още от първия ден изхождам околността, за да се запозная с хубостите на тоя край.
09. ПРИ МОРЕНИТЕ От няколко дни сме на Яворовите присои. Ако някой гледа от София, никак не би подозирал, че в този източен кът на Витоша се крият красиви иглолистни гори. Нашият стан е на красива полянка, заобиколена отвсякъде със стройни ели. Още от първия ден изхождам околността, за да се запозная с хубостите на тоя край. На запад горите се прекъсват с обширни полянки, от които се откриват широки хоризонти. Изобилни ручеи прекосяват полянките, идещи от върховете. На югоизток дълбок дол, в чието дъно се спущат водите на мощна река. Над нас величествено се издигат Резньовете, тук-там още покрити с сняг. Това са последни останки, които си отиват.
към текста >>

5. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Умът ще даде оная външна хубост на формата.
Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогава ти влагаш магнетизъм в музиката. – Кои са постиженията на музиката.
към текста >>

6. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе.
– Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него.
към текста >>

7. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Цветята, които се отварят пред вас с всичката си хубост, ви говорят за своята любов.
Красотата на слънчевия изгрев, музиката на шумните потоци, милувката на вятъра, вечния предначертан път на звездите, благоуханието на цветята не ви ли говорят, че вие живеете в рая, само че не знаете това? Вие сте щастливи, понеже сте потопени в любовта на Безкрайното Начало в света, само че не подозирате своето щастие. Почувствувайте се граждани на вселената, за да добиете куража и вярата в своите съдбини. Вслушайте се в слънчевия лъч, който иде от небесните пространства и ще чуете в него думи на любов. Думи на любов ви изпращат чрез лекия зефир снежните планински върхове. Цветята, които се отварят пред вас с всичката си хубост, ви говорят за своята любов. Вие живеете в един приказен свят на любов и разумност, на велика хармония. Издигнете главите си и бъдете радостни. Искате ли да съзнаете рая, в който сте поставени? Щастието е тъй близко до вас, а вие го търсите там, дето то не съществува. Щастието ви е в радостта, която изпитвате от гледката на една тревичка, цвете или извор, от възприемането на един слънчев лъч, в радостта от блещукането и трептението на една звездичка и в радостта, която изпитвате, когато дадете път на любовта да мине през вашите сърца!
към текста >>

8. 098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубостта на живота е в промените.
Другата „жена, която се оставя” не е ликвидирала с кармата си още. И така, сегашните събития са изхарчване на миналото, ликвидация на кармата. Сега става една ускорена ликвидация на греховете на хората от минали животи - всичко сгъстено се ликвидира. Наесен всички стари листа окапват - искат-не искат - ликвидират. Само пъпките остават и през пролетта от тях израстват нови клони, листа и цветове. Хубостта на живота е в промените. След буря времето се оправя. Сегашните събития са като буря - ще минат. Всичко, каквото става, е за добро. Ние мислим, че сегашният порядък е най-добрият, а на Господа са дотегнали престъпленията, които хората правят. Кармата на европейските народи е узряла вече и произвежда страдания на цялото човечество.
към текста >>

9. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

Та хубостта на онзи свят се отдалечава умишлено, за да работите тук, на Земята.
Да бъде снизходителен и внимателен, както Бог е снизходителен и внимателен. Да обичаш, това е най-голямата привилегия, която Бог ти дава. Иначе ще останеш в едно животинско състояние. Всеки ден прекарвай в размишление върху любовта! Духовният свят не ви се разкрива по единствената причина, защото, ако ви се разкрие, няма да ви се иска да се върнете на Земята и да работите. Та хубостта на онзи свят се отдалечава умишлено, за да работите тук, на Земята. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

10. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубостта на живота е в това да знае, че има някой, който мисли за него.
Бог е промислил, а ние търсим сега Той да промисля. Трябва правилно разбиране. Хората казват: „Какво ще стане с нас? “ Че птичките в гората, червеите кой ги храни? Щом Бог обръща внимание на червеите, ще обърне внимание и на тебе. Хубостта на живота е в това да знае, че има някой, който мисли за него. Какви ли не премеждия преминават през главата на човека! Ако човека не го пази Бог, той не би устоял. Всичко е предвидено от Господа. Онази сила, която е създала цялата вселена, не е оставила човечеството сам 6. Има един закон, който работи, но не така, както ние мислим.
към текста >>

11. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Втората, по своята морална хубост – пленява.
Разбра ли? Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и Божествени идеи! " Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си. Първото, по своята голяма сила – изненадва. Втората, по своята морална хубост – пленява. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си! " И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот?
към текста >>

12. ВУЛКАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изобщо, Вулкановите типове са блестящ образец на човешка хубост, за да не кажем - най-красивите.
Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание и са добри оратори. Мъжките Вулканови типове страдат от женските дребнавости. Жената- Вулканов тип е благородна дама с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда (Фигура 2 и Фигура 3). Линиите по тялото и лицето изразяват както изящество, така и сила, енергичност, без раздразнителност. Гръбначният стълб както при мъжете,така и при жените е вертикален, походката им е изправена, без всякакво прегърбване. Изобщо, Вулкановите типове са блестящ образец на човешка хубост, за да не кажем - най-красивите. Вулкановите типове подчертават своята личност където и да са. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан, и стои малко по-настрана от другите пръсти. При свит юмрук, който изразява желание за действие, палецът трябва да бъде над другите пръсти; остане ли под тях, личността се разпада Описаният по-горе тип на Вулкан се демонстрира, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани и облагородени. Силни позиции, в които Вулкан ярко се изразява, са: 1.
към текста >>

13. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс, който, щом я зърнал, решил да я обладае.
Саабей е изобразил това съзвездие като прегърнати двама братя-близнаци, от които единият е бял, а другият е черен. Големият интерес към материални ценности във влиянието на Меркурий, има две възможности: или да се използват за градеж и улеснение на човешкия род, което е белият брат, или да се използват за разруха и спъването на човешкия прогрес, което е черният брат. В това съзвездие има много звезди с променлив блясък, които с влиянието си придават променливост в стремежите на индивида, предизвикани от приятните изгоди. Силовите течения и качествата, присъщи на Зодиакалното съзвездие Близнаци, символично са изразени в една митологична легенда. Цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички и за нейната прелест се говорело навсякъде. С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс, който, щом я зърнал, решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс, Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг, Леда родила също две деца - син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор расли с голяма взаимна обич и станали прочути герои.
към текста >>

14. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Над нея геният на Слънцето издига тържествено лампадата на вечната хубост.
Най-близкият до тебе е геният на Луната, с безпокойната усмивка и увенчан със сребърен сърп. Той господства над ражданията и умиранията. Той освобождава душите от телата и ги привлича в лъчите си. Над него бледният Меркурий показва пътя на слизащите и изкачващите се души със своя жезъл, който съдържа науката. По-горе блестящата Венера държи огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея геният на Слънцето издига тържествено лампадата на вечната хубост. Още по-горе Марс размахва меча на правосъдието. Възкачен на престола си над лазурните облаци Юпитер държи скиптъра на Върховното Могъщество, което е Божественият Разум. На границата на света под знаковете на зодиака Сатурн носи кълбото на Всемирната Мъдрост. (В гръцкия превод на Видението на Хермес са дадени латинските имена на планетите, понеже западната традиция е възприела тях. Естествено, че в Египет са си служили с други имена, както и различните митологии си служат с различни имена, но всички имат основата си в древното езотерично предание.)
към текста >>

Седемте кълба, взети заедно, означават седемте принципа: Мъдрост, Любов, Справедливост, Хубост, Блясък, Наука, Безсмъртие."
Погледни как те се роят и образуват Божествените хорове. Всяка една от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от нея гений. Най-хубавите души живеят в областта на Слънцето, най-мощните се изкачват до Сатурн. Някои от тях отново се изкачват до Отца, като вземат място между творците, тъй като и самите те са творци. Защото там, гдето всичко се свършва, всичко започва наново и това продължава вечно. Седемте кълба, взети заедно, означават седемте принципа: Мъдрост, Любов, Справедливост, Хубост, Блясък, Наука, Безсмъртие." Това видение на Хермес съдържа цялата доктрина на мистериите и то е препрочитано на онези, които минават през Посвещение. След прочитането му, йерофантът е казвал на посвещавания: „Ето онова, което древният Хермес е видял и онова, което са ни предали неговите наследници. Думите на Мъдрия са като седемте ноти на лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно с числата и законите на вселената. Видението на Хермес прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за Мъдреца то е безграничния простор, където се движат световете с чудна точност.
към текста >>

15. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Нашето време не вярва вече в хубостите на живота.
Но тази реформа не излязла извън светилището. Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен.
към текста >>

Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина.
Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му.
към текста >>

Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали.
Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества. Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование. В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце. А от дима на тялото на Дионисий произлезли душите на хората, които отново се изкачват към небето. Когато бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат и ще станат като пламъци и целият Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във висините на седмото небе.
към текста >>

Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите.
Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните. Нечестивият, който се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл.
към текста >>

16. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си.
Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите. Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън.
към текста >>

17. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Между последните се намираше и Менип от Ликия, 25-годишен, с отличен ум и с твърде хубаво тяло, защото по хубостта си и по сложението на тялото си приличаше на същински атлет.
Аполоний извършил много чудеса, но ще приведа само едно за пример, което е озаглавено Коринтският призрак. Ще предам случката, както я описва биографът на Аполоний Филострат - Животът на Аполоний, книга 4, параграф 25. Имаше по онова време в Коринт един философ, на име Деметрий, човек проникнат силно от учението на циниците и за когото Фаворин често говореше с много похвали в своите речи. Деметрий хранеше към Аполоний същите чувства, каквито както твърдят, Антиктен хранел към Мъдростта на Сократ. Той го последвал жаден за наука и заведе при Аполоний най-отличните си собствени ученици, за да слушат наставленията. Между последните се намираше и Менип от Ликия, 25-годишен, с отличен ум и с твърде хубаво тяло, защото по хубостта си и по сложението на тялото си приличаше на същински атлет. Мнозина вярваха, че Менип го люби чужденка, проста жена, която била хубава, приятна и богата. Но нищо от това не беше вярно, то беше привидно така. Един ден, когато Менип вървял сам по пътя към Киахрей, един призрак с образа на жена се появил пред него, хванал ръката му, казал му, че отдавна го люби, казала че била финикийка и че живее в едно предградие на Коринт, на което казала названието. Ако дойдеш да ме намериш довечера, продължила тя, ще чуеш да пея, ще пиеш вино, каквото досега не си пил. Няма да се боиш от съперници и ние ще живеем щастливо - и аз хубавата с тебе, който също си хубав.
към текста >>

18. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

„Красотата е лъстива и суетна е хубостта."
31-ва глава говори за добродетелната жена и нейните качества и пътища. „Кой може да намери добродетелна жена, защото такава е много по-скъпа от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си към оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й. Внимава за управлението на дома и хляб на леност не яде... " „Красотата е лъстива и суетна е хубостта." „Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена." Притчите на Соломон са мъдри правила за живота, извлечени от окултната наука, която той много добре познавал. Но както ще видим в „Еклесиаст", той се разочарова от тази наука, понеже се спъна в сърцето си с жените, които го отведоха в левия път. Но това беше една опитност, необходима за него, от която той придоби още по-голяма Мъдрост. На него се приписва една магическа книга, наречена „Ключовете на Соломон".
към текста >>

19. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те учели, че има една съвършена хубост и че всичко, което тук долу е хубаво, е само един лъч от нея, че има само една любов, Божията Любов, иначе всяка друга любов е такава, защото съставя част от едничката Божия Любов.
Али е бил родоначалник, а неговите ученици разспространили това мистично движение. В годините, които следват след бягството от Мека, 45 бедни хора се съединили, за да следват подир Бога и неговия пророк, да живеят заедно и да съблюдават ас-кетическите правила. Така те сложили началото на суфизма — мистично движение в исляма. Те учели, че всичко иде от Бога. че няма нищо вън от Бога и че цялата Вселена е едно огледало, което го отражава. Те учели, че има една съвършена хубост и че всичко, което тук долу е хубаво, е само един лъч от нея, че има само една любов, Божията Любов, иначе всяка друга любов е такава, защото съставя част от едничката Божия Любов. Те учели, че Бог е истинското реално Същество, а всичко останало е несъществуващо и че човек, който сам е Бог, може посредством просвещение де се издигне от несъществото до Съществото и да се възвърне оттам, откъдето е произлязъл. В поетична форма идеите на суфизма са предадени по следния начин: "Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло. Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една. Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един.
към текста >>

Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една.
че няма нищо вън от Бога и че цялата Вселена е едно огледало, което го отражава. Те учели, че има една съвършена хубост и че всичко, което тук долу е хубаво, е само един лъч от нея, че има само една любов, Божията Любов, иначе всяка друга любов е такава, защото съставя част от едничката Божия Любов. Те учели, че Бог е истинското реално Същество, а всичко останало е несъществуващо и че човек, който сам е Бог, може посредством просвещение де се издигне от несъществото до Съществото и да се възвърне оттам, откъдето е произлязъл. В поетична форма идеите на суфизма са предадени по следния начин: "Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло. Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една. Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един. Несъществото е огледало на Абсолютното Същество. И там се показва отражението на Божието Величие. Когато несъществото се опълчи против Съществото, едно отражение на тази двойственост се появява веднага. Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото.
към текста >>

Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един.
Те учели, че има една съвършена хубост и че всичко, което тук долу е хубаво, е само един лъч от нея, че има само една любов, Божията Любов, иначе всяка друга любов е такава, защото съставя част от едничката Божия Любов. Те учели, че Бог е истинското реално Същество, а всичко останало е несъществуващо и че човек, който сам е Бог, може посредством просвещение де се издигне от несъществото до Съществото и да се възвърне оттам, откъдето е произлязъл. В поетична форма идеите на суфизма са предадени по следния начин: "Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло. Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една. Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един. Несъществото е огледало на Абсолютното Същество. И там се показва отражението на Божието Величие. Когато несъществото се опълчи против Съществото, едно отражение на тази двойственост се появява веднага. Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото. Едното, като го преброите, става много.
към текста >>

20. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чашката, в която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубост и Бог ще вложи в нея своята Светлина и своята Любов.
И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една душа от Първоизточника тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния Космос, в обширната Вселена на своята еранда или на своята предопределена работа, която има за задача да завърши. Досега човешката душа е била като една пъпка. Едва сега човешката душа е започнала да се разпуква. Разпукването на тази пъпка е забележително като един от най-великите моменти в този Космос, наречено “Разцъфтяване на човешката душа” или “Пробуждане на човешката душа”. И всички Възвишени Същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа. Чашката, в която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубост и Бог ще вложи в нея своята Светлина и своята Любов. Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света - разцъфтяването на човешката душа. И всички вие трябва да знаете, че сте души и трябва да цъфнете. Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе из целия свят. Само по този начин ще дойдат във вашата чашка онези малки буболечици и пчелички, защото ще има сокове, с които да се хранят. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели и служители на Бога ще дойдат.
към текста >>

21. Размишление върху Божията Правда - Влад Пашов (1902- 1974)

Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената ревност, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.
• 753 • Размишление върху Божията Правда. Да се въдвори Божията Правда на Земята във всичката нейна пълнота. Да осени първо всички домове. Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената ревност, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.
към текста >>

22. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Хубостта на живота седи в разумните движения.
Има съществени неща, които трябва да оживеят, да станат плът и кръв у вас и да кажете: Това е самата Истина. 110. Значение на гимнастическите упражнения. Често вие правите гимнастическите упражнения набързо, гледате на тях като на номер, който трябва да се изпълни. Те имат смисъл за вас и ще ви допринесат голяма полза, ако можете чрез тях да влезете в контакт с Живата Природа. Те са връзки, чрез които ще изкажете почитанието си към законите и правилата на Природата. Хубостта на живота седи в разумните движения. Живот без движение не може. 111. Мото на Ученика. Всичките ни постъпки трябва да бъдат разумни. Всички трябва да бъдем разумни, чистосърдечни, великодушни, защото само по този начин ще имаме Божието благословение. Ето защо ние казваме: Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни живота ти с всички добрини.
към текста >>

23. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин.
Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените.
към текста >>

24. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата.
Из днешните форми на живота ще се родят новата Земя и новото Небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота.
към текста >>

25. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха
сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по
към текста >>

"хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по
Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват.
към текста >>

как можеха да се подведат от тези двама "хубостници".
след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека. Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "хубостници". Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат. Това означава, че те
към текста >>

години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след
мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека. Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "хубостници". Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат. Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната".
към текста >>

26. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Времето беше много хубаво, слънчево, и имах възможност да видя хубостите на Рила.
Той идваше често в София и като ме видеше, отдалече викаше: „Чакайте да се видя с мойта спасителка! Радке, как си? Ей, ти направи чудо с мене, не ме остави, както направиха другите.“ На сутринта се качих при палатките, Йорданка и Йовка от Търново бяха прибрали раницата ми. Ние се бяхме уговорили, че ако дойда, ще спя в палатката с Йовка, така че спането ми беше уредено. Времето беше много хубаво, слънчево, и имах възможност да видя хубостите на Рила. Обиколих всичките езера, имаше приказни изгреви!
към текста >>

27. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден.
1927 г. ЕДНО УТРО Днес ние си устроихме един малък празник. Чучулигата извиваше дивна песен. Тя сякаш се радваше на дивната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син. Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка.
към текста >>

28. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.
Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат. Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища. Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост. Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.
към текста >>

Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.
Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост. Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка. И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! " И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта. Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.
към текста >>

29. И ДНЕС - Теофана Савова

Живата картина растеше в багри и хубост.
И ДНЕС (пролетта на 1931 г.) И днес ние си устроихме един малък празник. Чучулигата извиваше дивна песен. Тя сякаш се радваше на чудната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Живата картина растеше в багри и хубост. Най-разнообразни тонове се сплитаха в чудни воали, които очакваха с трепет първия лъч. - Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните, на възхитените от чудната гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха вдъхнали от свежестта на ранна пролет.
към текста >>

Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината.
Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със съжаление, но накрая смехът поправи всичко. Учителя ни ободри и насърчи. „Тази група - каза той - и да се отклони от Бога, пак ще го намери! " Второто ни пътуване беше по-щастливо. Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината. Минахме през красивия свят на изгрева, а после потънахме в мъгли, за да видим по-добре в контрастите на един ден красотата на нашия живот в планината. И така между многото забележителни дни, пътуването ни в мъглите на този ден, които ни върнаха при Учителя, го отличава от всички други. * 14 октомври (Общ окултен клас)
към текста >>

30. ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША - Теофана Савова

Витоша разкриваше небивала хубост.
Честитият ден! Така го нарекох. Температурата е 11° С под нулата. Утринният студ беше готов да изплаши страхливите. Но смелите бяха възнаградени. Витоша разкриваше небивала хубост. От сребърна тя се превръщаше последователно в пурпурна, в златна, във всички нюанси на съществуващите багри, за да ни изненада с последния - белия цвят. Снегът беше толкова чист, че белината му се сливаше с дневната светлина, от което човек губеше представа за действителността и се озоваваше в един далечен звезден мир. Белотата на снега отразяваше безбрежната синева на небето. Ни сянка от облак или мъгла. В този хубав ден една велика хармония на чистота и святост владееше пространството между небето и земята.
към текста >>

31. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Един брат, очарован от хубостта на ранния час, пееше любимата ни песен „Бог е любов".
* В стаята бе съвсем тихо, когато една сестра изкачи стълбата и почука на вратата на Любовта. Наметнат с пелерината си, Учителя отвори вратата. Сестрата остави закуска на масата, взе останалите от вечерята чинийки и излезе. Навън се развиделяваше и някои вече отиваха към поляната, където бяха пристигнали музикантите. Един брат, очарован от хубостта на ранния час, пееше любимата ни песен „Бог е любов". Други до младата борова гора съзерцаваха зората в очакване на изгрева. Във виолетовата мъглявина на хоризонта се прокрадваха златисти ивици и подготвяха пътя на слънцето. След великолепния изгрев дойде време за утринните упражнения и Паневритмията. При изпълнението на Пентаграма слънчевите лъчи се движеха величествено напред, като надигаща се вълна на Любовта, която отваря път за новата култура, в която сега навлиза човечествоито. Природата откликваше на този светъл празник на духа, лястовици прелитаха устремно над земята и чучулиги пееха възторжено в синьото небе.
към текста >>

32. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Пролетта разцъфтяваше още повече, а заедно с нея и хубостта на Ани.
Макар, че тогава беше малък, той през всички времена на своето юношество, младост и като възрастен вече мъж не забрави Учителя Беинса Дуно. Не го забрави на фронта и винаги в молитвите си не забравяше да се помоли и на Учителя, който след като излекува фиданката, излекува и него. В един от най-тревожните дни на войната при жестоките боеве на Страцин, в който участваше и Христо, бой, в който разгневените германци дадоха тежко за нашата армия сражение, аз отидох при Учителя, разказах му за моите тревоги и за тежкото положение на нашите младежи, той се замисли и след една минутка ми каза, че момчето ми ще се завърне. „Задачата на ученика е да се запознае със своя Учител“ Христо, който искаше да следва инженерство и който по съветите на Учителя свърши медицина, стана един от добрите лекари в София. Пролетта разцъфтяваше още повече, а заедно с нея и хубостта на Ани. В градината като тържествено облечени в бели одежди стояха вишневите дръвчета и сливата, и розовата ябълкова фиданка. И Ани ми се струваше като една от тези разцъфнали овошки, за които също тъгувах, когато внезапно духналия вятър разпръскваше цветовете им. Една сутрин към края на пролетта, когато лястовиците се бяха настанили под стрехата и слънцето обливаше земята със своите галещи топли ръце, Ани се пробуди в едно необикновено състояние. Каза ми, че е много отпаднала и имала болки по цялото тяло. Виеше й се свят и беше страшно пребледняла.
към текста >>

33. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Има случаи, когато грозотата става хубост, а красотата може да донесе нещастие.
Те никога не са познали скръбта и са станали лекомислени и малко празни. Когато човек е изцапан, той се измива с вода, но водата става нечиста. След това по закона за вечния кръговрат водата се изчиства, а човекът може пак да се измърси. Има на този свят красиви, но има и грозни хора. Вие не знаете причината нито на красотата, нито на грозотата. Има случаи, когато грозотата става хубост, а красотата може да донесе нещастие. Светът е пълен с привидни неща. Нищо от това, което се губи и което могат да ви отнемат, не е ваша собственост. Ваша собственост е само това, с което се раждате и което след всички промени при всички условия остава у вас. Ако в живота си човек успее да стане учен, тази ученост е присадка в неговия живот. Присадката не е основно качество на дървото.
към текста >>

Имало с случаи, когато и светии са съкращавали времето на своето призвание, за да се отдадат на увлечение по мярнала им се пред очите земна хубост.
Трябва да знаем, че животът на земята е сериозен и труден. Земята е сурово училище и хората непрекъснато се намират на изпит. Да не бъдем самонадеяни, а да уповаваме на Бога. Познати са случаите, когато в мисълта и убеждението на хора, посветени или посветили живота си на Бога и стигнали до високи върхове на своето развитие, са станали големи пертурбации и огъвания. Големи учени са напускали света на своята наука, увлечени от примката на някоя земна красота. Имало с случаи, когато и светии са съкращавали времето на своето призвание, за да се отдадат на увлечение по мярнала им се пред очите земна хубост. На земята има ангели, които се разхождат из пътищата като изискани господа, забравили отдавна задачата, с която са дошли на земята. Затова не бързайте да се произнасяте за процеси, които не са завършени. Вие още не сте в състояние да знаете причините за това, което става, нито пък как ще се развият нещата занапред. Ние често грешим, когато се стараем да дадем точна преценка за това кой е добър и кой е лош. Вие не знаете дори коя от вашите постъпки е добра.
към текста >>

34. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост.
Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив." Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление.
към текста >>

35. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

„... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено.
Най-важното все още предстои. Но времето за изпълнение на нашия човешки дълг вече изтича. „Но Бог се вечно не гневи. Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е Божията милост! Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“
към текста >>

36. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Чистите и хармонични линии на раменете, на бедрата, на прасците правят от тях блестящ образец на човешката хубост.
При нея има приятна и хармонична изтънченост на линиите по тялото и лицето, която изразява както изящество, така и сила. Енергична е, но нейната енергичност е съпроводена с повече гъвкавост и липса на раздразнителност. Има добре развити гърди; гръдният кош, седалищните мускули и бедрата са добре оформени. Особено характерно за Вулкановите типове, както за мъжете, така и за жените, е, че гръбначният стълб е изправен - те ходят много изправени, без никаква превитост. Имат добре сложен гръден кош и изтънчен таз. Чистите и хармонични линии на раменете, на бедрата, на прасците правят от тях блестящ образец на човешката хубост. Мускулите при тях не са само един инструмент за движение, но са и работници за здраве и носители на красота. Общо взето, както мъжкият, така и женският тип имат и излъчват от себе си една приятна, обилна привлекателност. Те са най-красивите и подчертават своята личност където и да са - „Аз съм“ - с ясно изразено самосъзнание. Палецът на човешката ръка е израз на силите, изтичащи от Вулкан. Той е винаги малко по-настрана от другите пръсти, а когато е в юмрук, когато иска да действа, той трябва да бъде над другите пръсти.
към текста >>

37. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс.
Големият интерес към придобиване на материални ценности, който това съзвездие внася във влиянието на Меркурий, има две възможности: да се използува за градеж и улеснение на човешкия род - това е белият брат. Същите тези ценности могат да се използуват за разруха, за спъване на човешкия прогрес -черният брат. В това съзвездие има много променливи звезди (променя се техният блясък), поради което със своето влияние те придават променливост на стремежите в живота на индивида, предизвикани от приятните изгоди, които ще му донесат. Това е изразено в една митологична легенда, която ще цитираме тук: цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорело навсякъде. С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс. Щом я зърнал, той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг Леда родила също две деца: син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор растели в голяма обич помежду си и станали прочути герои.
към текста >>

38. 18. Друг случай за завършване годината - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Със специално приготвени номера възпяхме хубостта на родината (проверихме познанията си по природознание).
Всички го издържаха отлично (без да -се беше злоупотребило с техните възможности). Последва кратък разговор с депата около организираната игра, под формата на беседа, след която спокойно и акуратно всяко длъжностно лице зае поста си в самолета. При даден сигнал самолетите се понесоха мислено във висините. Всред общата работа на пилоти и механици екна възторжената песен на всички пътуващи със самолетите. Последните спряха на китна полянка, за да се порадват пътниците на природата. Със специално приготвени номера възпяхме хубостта на родината (проверихме познанията си по природознание). Със чувство на отговорност, без редици, но а пълен ред, всеки зае отново мястото си и литнахме мислено през пространството. Имаше проверка на пасажерите, пътническите им билети, сравняване га номерата (упражнение по смятане). По време на летенето беше инсценирана една много силна, с психологически ефект сцена, която на пръв поглед не правеше силно впечатление. 'Около самолетите прилетяха четири птиченца (деца, които до момента бяха на самолетите, облечени със специални книжни рокли (избрани най-мълчаливите и стеснителни деца през годината). За тези винаги скромни, дори свити деца тази отредена чест беше нещо много и те я таксуваха като награда.
към текста >>

39. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята.
И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката. Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка. :— Ох, ох, умирам, стомах ме боли, червата ми ще се скъсат. Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята. Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята. . . — Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? — пак същото; — Ставайте, хора, ставайте, да видите, че съм най-хубавия петел на земята.
към текста >>

— Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта.
. . — Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? — пак същото; — Ставайте, хора, ставайте, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. — Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта. Перчил се хубавия петел из двора, перчил се из махалата и където минел все туй си повтарял: „От мене по-хубав няма.“ Един ден, през лятото, пак отишли петела и кокошката на разходка в полето. По едно време черни облаци се спуснали над земята, засветкало се, загърмяло, ха. . . ха да завали. — Хайде, петльо, да се прибираме, — викнала кокошката и хукнала да се прибира в къщи, — Ами, как да не се прибера толкоз рано; като завали ще се скрия под някое дърво, — казал той и тръгнал по-далеч из полето.
към текста >>

40. Цар на Мрака - Николай Райнов

И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост.
И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце… А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда. На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание. А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен. И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай. А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч.
към текста >>

41. Три Небеса - Николай Райнов

Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му.
ТРИ НЕБЕСА Когато получи Сатанаил от Авадона лъча на Адонай, тури го в сърцето си — и възкипе в душата му изново жад за творчество. И създаде тогава Царството на Трите Небеса. Защото той 6fe отнел три от Седемте Небеса на Йехова, но те не бяxa още уредени и в никое от тях нямаше средец, и граници нямаше издигнати между едно и друго, и духовете, които тябваше да ги управяват, не знаеха своите длъжности. Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край. Сатанаил трябваше да ги уреди. Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му. На Първото Небе сгради Сатанаил Седем Храма. Върху седем камъка ги сгради. И Седмина Властители постави да ги поддържат на крилете си. **************************** ... И като се отвърна Каин от лицето на Господа, отиде, та се всели в земята Наид — и основа град. Растеше градът, защото много бяxa людете Адамови, които последваха Каина.
към текста >>

42. Вавилонска кула - Николай Райнов

И те знаеха тайните на всеки чар и пътищата на хубостта познаваха добре, както ковач познава своя чук и своята наковалня.
И жреците им вземаха чистотата в чест на богинята от Сунам, та опорочени си отиваха дъщерите Каинови; но те се радваха, че са принесли на богинята онова, което никой не може вече да им върне. И весели си отиваха. И песни пееха по своя път. И ето че съблазън премрежи очите на синовете Евельови, та не послушаха гласа Божи — да се пазят от дъщерите на Греха. Много бяха гиздави дъщерите Каинови — снажни и примамливи наглед. И те знаеха тайните на всеки чар и пътищата на хубостта познаваха добре, както ковач познава своя чук и своята наковалня. И изкусни бяха те с поглед да омаят — и с движение, и с дума. Видяха синовете на Евеля дъщерите Каинови — и премалняха от страст. Че знаеха да ги заплетат дъщерите на Греха в мрежа от песен и миризма — и чуваха синовете Евельови вечер звуци на кинор, псантер и рог. И обайваха се те — както се змия обайва от цевница на чаровник. А денем виждаха те в черните светилища девиците от Ламиахор, съвсем голи — и мамеха ги телата им — пълни, здрави и съблазнителни.
към текста >>

43. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Като нож, е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и, като стомана, е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч.
И даде Балкиза на Соломона пръв дар — кинжал в ножница от кожа на крокодил. Защото знаеше, какво трябва да подари пръв път жена на мъж. А Соломон взе ножа, па рече: „Нож ми даваш... Като нож, пробожда погледът на жената сърцето на мъжа. И няма покой за него. — Ти верен дар избра.“ А Балкиза му каза: „Не мислех тъй, когато избирах дара. Като нож, е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и, като стомана, е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч. „И в ножница от крокодилска кожа сложих кинжала. Нека сила на крокодил добие твоята душа — и тъй да устоиш срещу измамите на царска власт! Мнозина е сломил собствен жезъл — и не една душа е ослепяла от смарагдите на собствена корона. „Чух, че било несметно твоето богатство, но не вярвах. А сега ми иде — на очите си да не вярвам. Казаха ми, че твоята мъдрост била лъчезарна и че друг по цял свят нямало като тебе.
към текста >>

Но каза й велик маг — да иде тя сама при царя, та с хубост да го плени и с реч да го очаровае.
Тогава савската царица каза: „Имаше цар — мъдър бе той. „Живееше царица далеч от него. А тя не беше го виждала, но го обикна по слух и мълва. „И отиваше при магесници, — да взема питие, прекадено и наречено, за да буди любов; разливаше го вечер през седем луни, че да се обърне сърцето на царя към нея. „А сърцето му се не обърна, защото я не знаеше и не можеше да помисли за нея. Но каза й велик маг — да иде тя сама при царя, та с хубост да го плени и с реч да го очаровае. „И отиде при него. „И прониза го с поглед: — сломи сърцето му, както силният ломи желязо. И той я обикна. Но когато видя царицата, че царят е бил силен да устои пред вълшебни възлияния, а слаб — пред чаровни погледи, не можа да го обича вече. „И почна царят да прави вечер заклинания, за да се обърне нейното сърце отново, защото я беше възлюбил силно.
към текста >>

44. Слова на Блажения - Николай Райнов

Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота.
И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства. Горко на тогова, които отиде там, дето са двама! — Третият е винаги тринадесети на пира… А мнозина са тия люде, които бързат да се долепят до двама щастливци, като се надяват да споделят щастието им. Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
към текста >>

И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост.
И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света. И познах, че е суета. Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки.
към текста >>

И гледах ги — и виждах цялата хубост на света.
Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света. И познах, че е суета. Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки. Любовта е пролет. Ала няма година — само от пролет. Няма.
към текста >>

И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло.
Любовта е пролет. Ала няма година — само от пролет. Няма. И видях, че е суета. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло. И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре. И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот. И разбрах, че е суета. Скъдна реч ще повтаря след тебе словата на твоята мъка — и негли беззъба уста ще пее псалмите на твоята млада радост… И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени от сласт бърни ще изсипват изцедъка на своите лишни пирове!… Изгрява слънце — и залязва слънце. А светът вечно стои: — от що ще се опиваш?
към текста >>

45. Даниил - Николай Райнов

А на деветия ден прати царицата на Данииля свитък от папирус и писа му, че ще го пусне на волност, ако и каже тайната на вечна хубост — и ако я обикне.
По диви върхове и канари разхарчих мощ и младини. — За нови пътища и за скрижали нови — млъкнаха струните на сърдечния псантер. — Недей, недей! Студена е душата ми, царице — любов не ще обвърже моя път!“ И стана, та излезе. И гневна мъст замъгли ума на царицата — и каза тя на царя, че Даниил я е похитил нощем насила. И заповяда царят да хвърлят мага в тъмница и да го бият до кръв с бичове от тел. А на деветия ден прати царицата на Данииля свитък от папирус и писа му, че ще го пусне на волност, ако и каже тайната на вечна хубост — и ако я обикне. Но магът разкъса свитъка — и не отговори. И прати втори път царицата на Данииля хляб от египетска пшеница със зърна от кинамон и капка от своята кръв — хляб на магия: дано я обикне. И пак го питаше за тайната на хубост и младина. Но Даниил върна хляба: върна и свитъка неразтворен. Защото не можеше да я обикне.
към текста >>

И пак го питаше за тайната на хубост и младина.
И гневна мъст замъгли ума на царицата — и каза тя на царя, че Даниил я е похитил нощем насила. И заповяда царят да хвърлят мага в тъмница и да го бият до кръв с бичове от тел. А на деветия ден прати царицата на Данииля свитък от папирус и писа му, че ще го пусне на волност, ако и каже тайната на вечна хубост — и ако я обикне. Но магът разкъса свитъка — и не отговори. И прати втори път царицата на Данииля хляб от египетска пшеница със зърна от кинамон и капка от своята кръв — хляб на магия: дано я обикне. И пак го питаше за тайната на хубост и младина. Но Даниил върна хляба: върна и свитъка неразтворен. Защото не можеше да я обикне. …А на втората луна прати Бог знамение на царя. И ето — те пируваха в двореца, зад бели мраморни стълпове, на трапези от абанос, изпъстрени с кост и злато. И додето златната чаша, украсен а с изваяни животни, обикаляше пиршеската маса при звуци на песен и кинор, ръка се яви и върху златоцветната мозайка на стената написа странни думи, носящи дух на мъртвец: „Мене, Текел, Фарес.“ …И леден трепет мина през душите на вси пируващи — и смутиха се.
към текста >>

46. Песен за Девата - Николай Райнов

Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка.
Другата — Тайна. А тяхното общо име е — Смърт или Обич. Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне — той умира от копнеж. Защото в душата му кипват знойни желания — и той става роб — и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе. Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка. Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка. Нейните ръце се простират над душата като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш. Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове. Тя е светлина пред изгрев и здрач надвечер. Тя ражда черния Ден и бялата Нощ на човешката душа.
към текста >>

47. Книга на загадките - Николай Райнов

Мъжете се боят от хубостта ми“.
Към студените членове на тежкото изваяние се прилепват ръцете на момата, притиска се гръдта й, трият се бедрата й. Мъртвият кумир оживява и по мрачното желязо заиграват страстни блясъци. А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ живот дава душа на железния изтукан. *** Една мома от Мегидо пееше: „Ръцете ми са гъвкави, като вейки на портокалово дърво. Гръдта ми е над бистри водоеми огън. Мъжете се боят от хубостта ми“. Вятърът я запита: „Моме от Мегидо, сеят ли ръцете ти смърт ? Носи ли пожар прегръдката ти? Умират ли пред тебе от уплаха мъжете ? “ Момата от Мегидо не чу. Тя запя друга песен: „Ръцете ми са плахи, като птици надвечер, в пожънати ниви.
към текста >>

— Хубостта е родена за любов и наслада.
— Гола съм, защото съм хубава. А всяка гиздост се срамува да носи дрехи. — Ти съблазняваш, — каза Нергал, — сърцата на младите с голотата си и те пожелават жени. — Защо да не пожелават? — отвърна Ищар. — Хубостта е родена за любов и наслада. Грях ли е да се нахрани гладен и да се напои жаден ? Моите чарове пленяват сърцето и правят безсмъртен мига на бързата наслада: аз дарявам на младите по капка вечност всеки миг. Тогава Нергал сложи желязната си коса край Тигър, сне си черния венец от кукуряк и доближи богинята. — Аз те искам, — каза й богът на Смъртта и Забравата. — Само моя не си била още: аз те искам.
към текста >>

48. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно.
Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар. Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки и поуки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега.
към текста >>

В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено.
За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта на вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен велик преврат, и то скоро в новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на Земята. За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено. За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам. Виделина на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави. Но престъпниците на Завета ми приеха заплатата на своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна. Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни.
към текста >>

49. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Втората по своята морална хубост пленява.
Изразителното й лице се четеше като отворена книга. Тя не слушаше, просто пиеше думите на Учителя. От време на време, когато някоя мисъл я огряваше особено, тя с изразен и обърнат към мене поглед възкликваше: Е видя ли! Разбра ли? Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и божествени идеи! Две са отличителните черти на белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски любезни обноски помежду си. Първото по своята голяма сила изненадва. Втората по своята морална хубост пленява. Едуард Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин, или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието изморено от себеубийствени ежби и умрази, при вида на християните, казваха: „А виж как се любят помежду си!“ И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо Дъновистите напредват, по-добре да се запитате днес няма ли нужда, или жажда за братски живот? Ето това са в бегли черти белите братя дъновистите.
към текста >>

50. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Първият му вид внушава приятен респект, но когато се вгледате в ирисите на очите му, зад студено светкащите стъкла на очилата, вие ще видите една отразена там душевна хубост, готова да откликне на всеки вопъл и готова за саможертва.
Коста (Константин Константинов) Споменах за Коста109. Непременно трябва да се опознаете и с този представителен очилат комунар, един съсредоточен, мислещ и строг безвластник - някогашен летец, с респектиращо сериозно лице, но с необикновено мека и магнетична чувствителност на сърцето. Първият му вид внушава приятен респект, но когато се вгледате в ирисите на очите му, зад студено светкащите стъкла на очилата, вие ще видите една отразена там душевна хубост, готова да откликне на всеки вопъл и готова за саможертва. Коста е един от инициаторите за основаването на тази братска комуна. Той е успял да прескочи много примамки и съблазни в живота си и е прегърнал с любов несгодите и суровостта на този опит, в който всеки от нас влага дял от себе си и от своите копнежи. Горд и аристократичен дух, със сдържан и отмерен маниер, с хубава осанка, къдрокос със златиста отсянка в косите си, висок, привлекателен. Гласът му е най-приятен в ансамбъла на нашите мъжки гласове. Този глас аз всякога различавам между всички останали по неговия кадифен, мек тембър и, преситен с някаква чувствителност, която иде не от земните недра, но от много по-високи светове.
към текста >>

С вас душите ни дишаха небесните чаровни хубости.
Гробниците на земята са гробници на смели борци с оръжие в ръка. Но тиранията не може да се справи само със семената на любовта, посети в нивата на живота, защото тези семена неминуемо израстват и дават своите плодове. Победен е ужасът на Атила, на Чингиз-хан, на Тамерлан, на инквизицията и гилотината, но никой не може да победи кроткото слово на Христа, което се носи като благодатен спасителен полъх и зов над пламналата в ужас и противоречие земя. То изтрая 2000 години и още 2000 пъти по 2000 години не ще бъдат достатъчни, за да се проумеят тия „думи на живот“, които изрече Назарянинът. Прекрасни младенчески копнежи! Вие стоите като ореол на нашия живот и синеете като драгоценни бисери над останалите безплодни и пусти дни и нощи. С вас душите ни дишаха небесните чаровни хубости. Хубави, чисти, неповторими ачларски дни и нощи! Вие сте като звездите върху мрачината на нашата земна суета. Да можеше да завардим чистотата ви завинаги!“ С името на Коста са свързани почти всички сериозни почини. Той носи в себе си дух, склонен към независимост. Не само като остатък от неговия анархизъм се проявява този дух, но и като една основна черта на характера му. Неведнъж след опита ни в Ачларе ние сме приказвали с него по тия въпроси и той винаги казва, че е необходимо да се освободим по някакъв начин от унизителното положение да ни издържат домашните, докато следваме.
към текста >>

51. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!“ Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост.
Върнахме се и Учителя каза една похвала за мене пред всички. „Брат Борис има търпение!“ Може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа - 11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!“ Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното, погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26178193092346