НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
122
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "
хубостници
", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите.
" Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя.
Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "
хубостници
", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите.
Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа.
към текста >>
Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "
хубостници
", а човек е "
хубостник
" тогава, когато си покаже магарията по всички линии.
Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици.
Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "
хубостници
", а човек е "
хубостник
" тогава, когато си покаже магарията по всички линии.
В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
към текста >>
Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "
хубостници
".
С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстю. Никой не можа да я пробие след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека.
Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "
хубостници
".
Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат. Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната". В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи.
към текста >>
Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "
хубостници
", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат.
И се издигна една стена между мене и Кръстю. Никой не можа да я пробие след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека. Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "хубостници".
Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "
хубостници
", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат.
Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната". В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи. Това е обект на специално изучаване в бъдеще.
към текста >>
2.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова"
Хубостникът
Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева".
"Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова"
Хубостникът
Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева".
Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа. Но впоследствие това стана и наша обща работа. Ето как стана тази работа обща. Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси. Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки.
към текста >>
Защото се беше намесил онзи "
хубостник
" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше.
Ето, това според мен е нейната втора грешка, с която тя не можа да се справи. Ние знаехме за работата й с Учителя, знаехме, че песните, което тя пееше, са на Учителя. Когато издавах моята песнарка, реших да включа тези песни на Учителя, дадени чрез нея. Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли?
Защото се беше намесил онзи "
хубостник
" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше.
Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници. Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник. Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "хубостник". Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато.
към текста >>
Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "
хубостник
".
Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли? Защото се беше намесил онзи "хубостник" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше. Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници. Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник.
Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "
хубостник
".
Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато. Тя беше за нас външен човек - знаехме, че има контакт с Учителя само чрез музиката и нищо повече. Но Учителят беше работил с нея, беше я оценил като талант и певица, беше й дал песни и ние бяхме длъжни да публикуваме тези песни. След като направих три безуспешни опита да получа песните, накрая аз не издържах и ядосана и побесняла - а аз съм много опасна, когато съм ядосана и бясна, но те ме бяха вбесили от тяхното разиграване - накрая аз отидох при тях.
към текста >>
3.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Особено след като се беше вмъкнал и онзи "
хубостник
" Кръстю, това беше неприемливо.
Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова. И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и Кръстю Христов. На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата. Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните. Тези ученици са били инструмент, какъвто е цигулката на Учителя.
Особено след като се беше вмъкнал и онзи "
хубостник
" Кръстю, това беше неприемливо.
Тогава ние много бързахме, всичко се правеше в пълна тайна, печаташе се в държавна печатница - там, където не се печатаха ноти, а военни карти и ние не можехме да направим коректура на шпалтите. От там нищо не можеше да се изнесе и нищо не можеше да се внесе. Затова има малки технически грешки в песните, дадени чрез Табакова. Тя знаеше много добре как се печаташе, беше певица и знаеше много добре как се печата нотен текст - как се преминава няколко пъти през коректура. Ние нямахме достъп до печатницата.
към текста >>
Но това стана, според мен, под влияние на онзи "
хубостник
" Кръстю.
Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен. Братята изобщо не можеха да я понасят и търпят. Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка.
Но това стана, според мен, под влияние на онзи "
хубостник
" Кръстю.
По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона.
към текста >>
Вие знаете за кого се бе закачила отначало и ето, вече двадесет и пет години след заминаването на Учителя, тя си е негов проводник, на онзи "
хубостник
", и до края на живота си ще остане същата.
В Школата на Учителя е така: "Кой както се прояви в началото - така се проявява до края". Защо ли? Ами много просто. За каквото се закачиш, такъв проводник ставаш и накрая изпълняваш програмата на онези сили, за които си закачен от самото начало. Това е окултен закон.
Вие знаете за кого се бе закачила отначало и ето, вече двадесет и пет години след заминаването на Учителя, тя си е негов проводник, на онзи "
хубостник
", и до края на живота си ще остане същата.
В това съм убедена. А на вас, по-младото поколение, оставям да проверите. Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл. Тази награда ми е достатъчна. Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея.
към текста >>
4.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която отначало си им дал.
"Песни и танци на слънцето" Слово от Братски я съветпо случа й Празника на пролетта - 1970 годин а"Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил.
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която отначало си им дал.
Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва.
към текста >>
5.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види
хубостите
на Божия свят.
Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види
хубостите
на Божия свят.
Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
към текста >>
6.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и
хубост
, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и
хубост
, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
към текста >>
7.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и
хубост
.
" може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа -11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!
" Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и
хубост
.
Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата.
към текста >>
8.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си
хубост
и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4). Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят.
Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си
хубост
и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват.
към текста >>
В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в
хубостта
на Вечното, което ви е отредено.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в
хубостта
на Вечното, което ви е отредено.
За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>
9.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Оставила Школата, оставила Учителя и се замъкнала след онзи
хубостник
, халосала се по него, влюбила се.
Аз знаех, че трябва да се определя от вътре към Учителя и Бога и след това отидох и изказах решението си и чаках неговото мнение. Обикновено имаше приятели, които постъпваха по съвсем друг начин, те криеха от него и му съобщаваха съвсем неверни неща. Тогава Учителят ги изслушваше, много добре знаеше как седят нещата, защото виждаше и знаеше цялата истина по случая, но той беше Дух на Истината и ги оставяше свободни, за да си направят опитите човешки. А човек пред лицето на Бога трябва да бъде открит и от вътре и от вън. Спомням си как една сестра беше си взела куфарите и тръгнала след Михаил Иванов, онзи хубавец и беше се запрашила след него в Русе.
Оставила Школата, оставила Учителя и се замъкнала след онзи
хубостник
, халосала се по него, влюбила се.
Той ли я беше оплел това не зная, но се беше замъкнала след него. Отивам при Учителя и лично ми разказва целия случай с огорчение как е заминала без да пита някой и без да му се обади като е скрила и повода и причината за заминаването си. Тя горката мислеше, че това ще остане скрито за Изгрева особено за Учителя. Аз останах изумена, защото Учителят много рядко разказваше грешките на един ученик пред друг. И ако ги разказваше това го правеше затова друг ученик от Школата да вземе отношение към тази грешка, защото ако и той вземеше отношение нещата тутакси се променяха и след това идваше неговата тежка дума, което беше решение на Бога и тутакси щяха да се явят служителите Господни, за да изпълнят Волята на Бога.
към текста >>
10.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
Според
хубостта
на земята си хубави направи истуканите".
Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя Библията и намира въпросната банкнота. Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. „Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си умножи олтарите.
Според
хубостта
на земята си хубави направи истуканите".
Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и си казал: „Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител ама и този дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил". А духовният Израил това е държавата на Йехова, държавата на Духа Господен. В Писанието има един израз: „Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, Който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Разказах ви са цената на благодарността.
към текста >>
11.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
При вас на село нали говорите така: „На сила
хубост
не става".
Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора. А останалите биват натоварени на една кола от Жечо и докарани до Карнобат и от там на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: „Всички пресилени неща не са полезни.
При вас на село нали говорите така: „На сила
хубост
не става".
Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови.
към текста >>
12.
11. НИТО КРАЧКА НАПРЕД БЕЗ БРАКА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Това бе наказание за това, че не бяха използвали
хубостта
си и младостта си за нещо полезно и градивно.
Постепенно майка ми постави въпроса, че трябва да ми се намери съпруг и да ми се създаде дом и семейство. Аз възразих, че не желая да се омъжвам и нямам разположение към този живот на съпруга. Тя внимателно започна да ми изрежда по име всички стари моми в града и да ми описва техния живот и ме запита: „Ако ти харесва техния път ще вървиш ли по него? " Случи се така, че по тези години в Габрово всички тези стари моми на времето си са били големи красавици, но с големи претенции и накрая не се намерил нито един жених да им отговори на изискванията и така те останали стари моми. Сега бяха нещастници, несретници и бяха за посмешище в града.
Това бе наказание за това, че не бяха използвали
хубостта
си и младостта си за нещо полезно и градивно.
А тогава всичко, което бе полезно и градивно минаваше през брака. Едно момиче, една мома, една госпожица в едно провинциално градче какво я очаква? Или брак, или стара мома. Аз се стъписах от спокойния тон на Майка ми. В други случаи тя би ми направила цял скандал.
към текста >>
13.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
И тогаз животът ще се развие в своята
хубост
и красота.
Сутрин като станете, седнете на стол и за 5 минути направете връзката. Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше, Божествено съзнание и обикновеното съзнание". И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка.
И тогаз животът ще се развие в своята
хубост
и красота.
Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая.
към текста >>
14.
49. ЗЪБЪТ НА ФРОНТОВАКА
,
,
ТОМ 8
Що за
хубост
е това?
49. ЗЪБЪТ НА ФРОНТОВАКА Един ден се събуждам с болки в зъбите. Отивам на огледалото и какво да видя, едната страна на лицето ми се подула. Ами сега?
Що за
хубост
е това?
Аз не мога да се позная. Какво да правя? Известно време се чудя що да сторя. По едно време в главата ми светва една мисъл: "При Учителя". Бързо се обличам и на бегом, за да не ме срещне някой по Изгрева, отивам при Учителя увита в кърпа.
към текста >>
15.
17. ВЪВ ВСЯКО СЕМЕНЦЕ
,
,
ТОМ 8
Есента и зимата имат друга
хубост
, но има време, когато гората мълчи.
Красота различна, впечатления различни, различни преживявания. Богатството на гората е голямо по всяко време на годината. През пролетта тя извиква радост. Всяко цветче и лист са нови, свежи и преливат от своя живот в тоя на минаващия край тях. Лятото дарява с пълни шепи от своето богатство, от своя възход.
Есента и зимата имат друга
хубост
, но има време, когато гората мълчи.
Тогава и минаващия през гората мълчи. Но нещо под шумата зеленее. На малки снопчета нещо е избутало листата и показва ранна пролетна багра. Нежни, тънички листца се полюляват от пролетния развигор. За тези листца искам да ви разкажа нещо.
към текста >>
16.
32.СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА
,
,
ТОМ 8
- Надпреварвани в багри и
хубост
.
32. СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА Някаква вълшебна музика я понася, издига. Една гиздава полянка -посреща. Маргаритите надянали разкошни венци, карамфилите облекли скъпи премени. А другите цветя.
- Надпреварвани в багри и
хубост
.
Полянката е в най-празничен вид. Полянката посреща гости. Тук-там някои нагиздени хубавици пошушват. Други - кокетно усмихва-т.А младите момци. Издигнали високо глави над тях, оглеждат ги и им се радват, радват.
към текста >>
17.
71. ПОДАРЪК
,
,
ТОМ 8
71. ПОДАРЪК 14.VIII.1942 г., петък Утрото разкрива своята
хубост
.
71. ПОДАРЪК 14.VIII.1942 г., петък Утрото разкрива своята
хубост
.
Красивите съзвездия бледнееха пред светлия лик на изгряващото слънце. "Добро утро. Само Божията Любов е Любов", поздрави някой. И докато се обърна, хубава книжка ми поднесе: "Божествените условия" - лекции от Младежкия окултен клас, дадени от Учителя през 1928-1929 г., току-що излез-ла от печат. Учителят: "Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари".
към текста >>
18.
59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Целият свят представлява възможности, които са създадени от свещения огън, за да се повдигнат човешките души, дух, ум и сърце, за да може да се изгради красотата на човешкото тяло, за да може човек да види
хубостта
на Божествения свят.
Няма нито един от вас да не е бил жрец. Свещеното писание казва: Онези които спят в гробовете си ще възкръснат. Те са умрели, понеже са изгорели от свещения огън, като не са знаели как да го употребяват. Свещеният огън иска наново да ги възкреси. Човек не знае какво нещо е любовта на Бога.
Целият свят представлява възможности, които са създадени от свещения огън, за да се повдигнат човешките души, дух, ум и сърце, за да може да се изгради красотата на човешкото тяло, за да може човек да види
хубостта
на Божествения свят.
Буда веднъж не е приел високопоставени, благородни хора на разговор, а е приел един беден човек просто облечен. Неговите ученици го попитали защо направи така: Той отговорил: „Преди 400 прераждания аз бях един брамин и като се молих бях изгладнял, и нямах сила да продължа молитвата си, а този беден човек тогава беше един заек, който се хвърли в огъня и се опече, аз го изядох и си свърших молитвата, и сега му се отплащам за неговата голяма услуга". И вие, ако не може да се хвърлите в този свещен огън за да ви изядат другите не може да се повдигнете. Едни високопоставени хора са отишли на планината на екскурзия, те били млади хора. Станало в планината голяма снежна буря, на всички измръзнали ръцете и лицето, имали всички провизиий и дрехи.
към текста >>
Хубостта
на живота седи само в онази кибритената клечка.
Умовете ви да бъдат прекрасни градини с всички плодове. Душите ви да бъдат хубави училища. Духът ви да бъде място дето всичко се прилага за славата на Бога, за доброто на ближните и за наше благо. Сега желая всички да поддържате вашия свещен огън. Само по този начин можете да поддържате любовта.
Хубостта
на живота седи само в онази кибритената клечка.
И ако вие в целия си живот не направите едно такова добро, в което да вложите всичката си любов, всичката си свобода, като запалите клечката кибрит, тя ще ви придружава през цялата вечност. Във всичко каквото вършите да присъства вашето сърце, вашия ум, душа, дух, ангелите, серафимите, херовимите и Бог, това е възкресението на човека. И когато човек направи този подвиг, той възкръсва и Бог тогава го приема в домът си, защото е направил едно добро дело в Любовта, в Мъдростта и в Истината, и е внесъл живот, светлина, знание и свобода, за славата на Бога, на ближния и за своята слава. Когато обичате, да привлечете погледа на Бога. Когато учите, да привлечете погледа Му, и когато обичате истината, да привлечете погледа Му.
към текста >>
19.
126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Всички
хубости
бяха събрани на едно в нея.
126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ КОЙ ЩЕ ЧЕТЕ СВЕДЕНБОРГ? Имаше една сестра Весела Несторова. Завършила американския колеж у нас, изпратена да следва в САЩ, след което се връща и дойде на Изгрева. Беше млада, хубава, добър музикант, пееше много добре. Освен това бе талант - композираше песни и беше поетеса.
Всички
хубости
бяха събрани на едно в нея.
Но както казват българите „Много хубаво не е за добро". Така стана и с нея. Вирна опашка и около нея се завъртяха неколцина млади братя. Стана своеобразен център. Сестрите веднага я намразиха - отклоняваше братята и някой техни симпатии.
към текста >>
20.
ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Но те викам да дойдеш, заради
хубостите
, които са тук планини, върхове, езера, въздух, вода.
Това става за първи път с мене, досега съм го правила винаги с вътрешно усилие: трябваше да надделявам вътрешно съпротивление. Сега има вътрешна свобода и разположение. Като се видим ще говорим повече и подробно. Причините, по които остана не ми се известни, но те моля направи всичко възможно да дойдеш. И не те викам защото на мене това ще ми бъде радостно, ако и това да е вярно.
Но те викам да дойдеш, заради
хубостите
, които са тук планини, върхове, езера, въздух, вода.
Помисли само за всички тях, сравни условията, при които живееш сега и мисля, че не ще се намерят достатъчно причини, които да те задържат там. Ако случайно парите ти са малко, знай че аз мога да ти услужа с 500 лв. Аз още там щях да ти обадя, но как съм пропуснала, не зная. Хеле за водата и чешмичката, ако си спомниш, кое ще те задържи там не зная. Мисля, че и чешмичката ще се радва, ако те види.
към текста >>
21.
ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Планината е хубава и когато вървях из гората, идвайки насам радваха се очите ми на
хубостите
, които се разкриваха пред мен и търсех погледът ти както другите години и виждам те, но там негде вътре в съзнанието ми.
Вчера ти изпратих едно писмо, което днес бях започнала да го пиша с подробности, но тъй като конярите тръгнаха, аз веднага го прекъснах. Татко мой, нали си ми татко? Много те болеше сърцето и голяма беше мъката ти, но нали и аз самата искам да съм здрава и можех да тръгна, ако ти не кажеш това. Зная, че те боли и нямам по-голяма мъка от тая, когато съм ти причинила някоя скръб и никога не съм искала и затова винаги съм се старала да не сбъркам. Тук никак не ми се стои.
Планината е хубава и когато вървях из гората, идвайки насам радваха се очите ми на
хубостите
, които се разкриваха пред мен и търсех погледът ти както другите години и виждам те, но там негде вътре в съзнанието ми.
Учителят се опита да заговори веднъж за стройността на дърветата, в смисъл, че там висши са съществата, които са работели над тях, но всички си имаха за какво да си приказват и нямаше кой да Го слуша и заинтересува. Тук най-близките палатки до мен са на Елена и Паша и тая на Савка. По нататък на Буча, на продуктите, а още по-нататък незная, защото и не искам да зная. Снощи пак имаше песен край огъня, но струва ми се беше всичко по традиция и аз съм си заспала всред песните им. Дали Елена е ходила незная.
към текста >>
22.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ще дам за пример 4-5 къси извадки из някои точки от втората част на посланието, за да се види, между друго, колко хубаво е издържан преводът по стойност на мисъл и
хубост
на израз.
То е едно образцово литературно творение на века, в което се прокарзат две основни мисли. Първата обхваща началните 23 точки; тя е мисъл догматична, която чертае духовната атмосфера на Борисо-вата епоха; по-точно, това е едно стегнато изложение на катехизиса на Православната Църква. Втората мисъл, която е и съществената част на посланието, захваща от 23 точка нататък. Тя чертае призванието на един владетел. Тук именно и фотий изпъква като държавник и философ.
Ще дам за пример 4-5 къси извадки из някои точки от втората част на посланието, за да се види, между друго, колко хубаво е издържан преводът по стойност на мисъл и
хубост
на израз.
Ето тия: „Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите (т. 34). - Не бъди бърз да свързваш приятелство, но свържеш ли, пази неразкъсани връзките... Не искай от приятелите си да ти казват неща приятни, а истински... Бъди придирчив към себе си (т. 30). - Бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към тия, които прегрешат на тебе (38). - Колкото човек превъзходствува по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по своите добродетели (40). -Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44).
към текста >>
23.
III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш - твоето задоволство, че си сторил нещо добро; защото
хубостта
на едно дело зависи от правилността и поредъка, по който следва да се извършва своевременно; и това е именно което му дава своята ценност.
Любовта и животът - книжка IX и X, година II, 1904, (стр. 285-287)(в рубриката „Под нашето небе"). 1.ДОБРОДЕТЕЛТА Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще треба да я повториш изново и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в животът треба да си има своето време и място, другояче, ще треба да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им.
А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш - твоето задоволство, че си сторил нещо добро; защото
хубостта
на едно дело зависи от правилността и поредъка, по който следва да се извършва своевременно; и това е именно което му дава своята ценност.
Не предлагай услугите си там, дето не са нуждни; нито приятелството там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява истината, ще пострада: негова светилник ще угасне, затова внимавай в животът си, да не би да сториш това - да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърдцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в животът си. Не желай това, което не ти треба и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими.
към текста >>
24.
IV.19 август, неделя
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
То ни донася и разпръска Твоите благословения повседневно, в Твоето име оживотворява всичката земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която им си дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си.
Избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдваме всички в Теб и Ти да пребъдеш у нас, за да сме едно, както Ти и Отец, и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците. Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден! Твоето слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал.
То ни донася и разпръска Твоите благословения повседневно, в Твоето име оживотворява всичката земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която им си дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си.
Вдъхва в неговите жили вяра и надежда, да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко са тия облекла, в които си ни обгърнал. Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.
към текста >>
25.
IV.18 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта,
хубостта
е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог.
Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе. Но повече от това - съдействувай за скорошното й привършване. Разните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане.
Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта,
хубостта
е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог.
Без Него нито съвършенство се постига, нито любовта, нито мъдростта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще работят и небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.
към текста >>
26.
IV.19 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му.
Благи Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благоволения всеки ден. Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсва Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживоторява всичката Земя. Задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята.
Украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му.
Велики са Твоите наредби. Всичките ние, Твои чада, идем днес да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко хубави са тия облекла, в които си ни обгърнал. Благословени Господи, от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин." Дадена чрез г-н Дънов.
към текста >>
27.
IV.20 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
А душа, която влезе и живее в отрицателни качества, започва да слабее и загубва първоначалната си
хубост
и красота.
Тогава ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже: „Сбогом." Ако за нещо Христос е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола. И затова четем да казва, че е дошъл нож да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни почисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос е влязъл, няма страх. Защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда.
А душа, която влезе и живее в отрицателни качества, започва да слабее и загубва първоначалната си
хубост
и красота.
Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се върнем на първоначалното нещо, да потърсим Христа, Който е множество в Себе си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на дървото на живота. На Бога ние трябва да поднесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение духовния свят, в служене - ума си по отношение на Божествения свят. Т.е. по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на духовния свят - своята душа, а по отношение на Божествения свят ще принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?
към текста >>
28.
IV.17 август, неделя 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
В техните облекла има още тази райска
хубост
.
Житното зърно е Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблема на Христа. И във всички плодове, които имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота.
В техните облекла има още тази райска
хубост
.
И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде по-чист, по-свят. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия му смисъл. Така Христос, в духовния смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствувате, че е с нас. Той е, Който ще ви упътва.
към текста >>
29.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Това са:
хубост
, невинност, смирение, сладост.
Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които обясняват верността.
Това са:
хубост
, невинност, смирение, сладост.
Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ. Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете ням.
към текста >>
30.
V.II.12 МОЛИТВАТА - ХВАЛА Троичният Господ - Царят на всичките векове
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява лицето й с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под нейната обвивка; украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която отначало си им дал; 21.
Ето Ти си ни говорил, и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки, за да те славим. 17. Господи Боже наш, който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, както Ти в мен,така и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в Правда и Милост; за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. 18. Благи Отче! Ти който ни даваш Живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден! 19. Твоето слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. 20.
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява лицето й с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под нейната обвивка; украсява полските цветя с всичката им
хубост
, която отначало си им дал; 21.
Развеселява всички животни и човека, когото си направил според образа и подобието Си; 22. Вдъхва в неговото сърдце надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. 23. Колко са многочислени Твоите наредби! Всички те не може да се изчислят! 24. Ние всички твои чада идем днес да ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал!
към текста >>
31.
Наряди за 1920 г.
,
,
ТОМ 12
Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената ревност - да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна
хубост
и пълнота. 3.
ДЕН ТРЕТИ Събота, 21 август 1920 г. 6 ч.сутринта 1. Отче наш. 2. Молитва и размишление: Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота. Да осени първо всичките домове.
Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената ревност - да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна
хубост
и пълнота. 3.
Песента „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Пътя на живота. 5. Добрата молитва. ДЕН ЧЕТВЪРТИ Неделя, 22 август 1920 г. 6 ч.
към текста >>
32.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
Хубостта
на цветята зависи от топлината, светлината и влагата.
От днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както брат към сестра и сестра към брат. Сестрата може да се жертвува за своя брат при всички условия. И братът може да се жертвува за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях?
Хубостта
на цветята зависи от топлината, светлината и влагата.
Топлината отговаря на любовта, светлината - на правата мисъл, а влагата - на силите в живота. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота.
към текста >>
33.
2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 12
Питали где е останала тази вънкашна
хубост
, красота, знание и пр.
2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като премине изпитът, ще приеме венеца на живота, който обещава Господ на онези, които Го любят.“ Послание от Яков, 1 гл, 12 ст. Малко ще ви бъде чудно как може Господ да изпитва, т.е. то е чудно за онези, които не са преживявали мъчнотии в живота. Не знаят закона на страданието. Не се иска вънкашни понятия за живота, че например една хубава жена може да е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще я изгуби и ще остане с онова вънкашно.
Питали где е останала тази вънкашна
хубост
, красота, знание и пр.
Първоначалната хубост ще се изгуби. Ако човек има здраве, но после го изгуби, где може да го намери? Ще го задържи 10, 15, 20, 50, 60, 100 години и пак ще го изгуби. В началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи, здраве, знание, богатство, всичко ще мине.
към текста >>
Първоначалната
хубост
ще се изгуби.
Малко ще ви бъде чудно как може Господ да изпитва, т.е. то е чудно за онези, които не са преживявали мъчнотии в живота. Не знаят закона на страданието. Не се иска вънкашни понятия за живота, че например една хубава жена може да е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще я изгуби и ще остане с онова вънкашно. Питали где е останала тази вънкашна хубост, красота, знание и пр.
Първоначалната
хубост
ще се изгуби.
Ако човек има здраве, но после го изгуби, где може да го намери? Ще го задържи 10, 15, 20, 50, 60, 100 години и пак ще го изгуби. В началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи, здраве, знание, богатство, всичко ще мине. Вашето богатство от приятели на приятели ще премине и ще изчезне.
към текста >>
34.
6. ПРОСТОТА
,
,
ТОМ 12
Ако нямахме нужди, не бихме разбрали в какво се състоят
хубостите
на живота.
Скръбни сте, натъжени сте - молете си. Господ по 3 начина утешава: Първо, ще ви прати някой човек да ви помогне; второ, ще ви прати някой ангел; и трето, сам Той ще слезе. Питате: „Защо сме се родили? “ За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават.
Ако нямахме нужди, не бихме разбрали в какво се състоят
хубостите
на живота.
Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най- добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.“ В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш, няма да бъдеш грешен.
към текста >>
35.
10. МАЛЪК РАЗБОР
,
,
ТОМ 12
„Красотата е лъстива и суетна е
хубостта
.
“ Да, понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да минете по лесен начин живота, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания. „Чадата й стават и казват: Влазе й. Мъж й я хвали и казва: Много дъщери са се обходили достойно, Но ти надмина всичките.“ Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена, или стремежа на човешката душа.
„Красотата е лъстива и суетна е
хубостта
.
Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.“ Под думите „бои се от Господа“, се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена. „Дайте й от плода на ръцете й; И делата й нека я хвалят в портите.“ I. През този месец ще проучите цялата тази глава. II. Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: Мислено ще си представите в ума 10 оки вълна, ще вземете една голяма харания, съд, пълен с вода и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна.
към текста >>
36.
23. ПРИЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Ние най-първо ще ги запитаме, как определят те: „В какво седи
хубостта
на вашия живот?
Ще кажеш: „Диаманта, който е голям колкото пачето яйце.“ Ако вие сте толкова умни, че ще вземете диаманта, който е голям като пачето яйце, ние толкова глупави ли ще сме, да вземем малкото яйце? И ние не сме толкова глупави. Ние виждаме и този, и онзи свят. За нас онзи свят е този голям диамант и ние постъпваме правилно, като се интересуваме от него. Значи ние ще съпоставим две истини.
Ние най-първо ще ги запитаме, как определят те: „В какво седи
хубостта
на вашия живот?
“ Ще ви кажат: „Ами ние имаме култура! “ Ами че тази култура, която вие имате, тя е взета от горе, от нас, от Бялото братство. Науката, това геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството, всичко е взето отгоре. Това не е ваше. Те казват: „Измислих нещо.“ Вие нищо не сте измислили.
към текста >>
Това е
хубостта
- има какво да се учи.
В Бялото братство. Това той го нарича третото небе, бъдещата култура, и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа.“ За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тия страдания.“ Йоан описва сегашното в Откровението, пише за онзи новия град, Йерусалим. Туй не е нещо фантастично, но нещо реално, което не се изменя. И при тия условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите. Не мислете, че в туй Бяло братство ще се учите само за 5-10-15 години, но се изисква 1, 2, 3, 5 и повече животи.
Това е
хубостта
- има какво да се учи.
И колкото повече време има да се учите, толкова по-добре. Ако влезете в Бялото братство с вашите схващания, тъй, както се учите, тъй, както бързате, вие ще имате един нещастен живот, а като видите този материал, колко има да се учите, вие ще се зарадвате, че за всичко това ще имате условие и ще бъдете полезни. Сега, каквото и да ви говоря вече, няма да ви говоря върху това, което толкова пъти съм казвал - да се обичате, да имате обич един към друг, но трябва да имате отношения към Бога, трябва да обичате Господа. Нищо повече. За нищо друго няма да ви говоря.
към текста >>
37.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 12
В какво седи
хубостта
на прозорците?
Човек, който се спира при недоволството от живота, при мъчението в живота или при скръбта, той не разбира живота. Те са неопределени величини. Какво нещо е мъчението, вие не знаете. Недоволни сте от нещо. Може да имаш къща, недоволни сте от нея, не харесваш прозорците.
В какво седи
хубостта
на прозорците?
Прилича ли един прозорец на една красиво, добре облечена мома? Не. Красотата на прозореца седи в това, да влиза изобилна светлина. Малките прозорци не са красиви, големите прозорци са по-красиви. Колкото са прозорците по-големи, толкова са по-красиви. После казвате за някой човек, че не е красив.
към текста >>
38.
8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети
,
ТОМ 12
В това седи
хубостта
.
Умът, за да се прояви, трябва да има материали. Всеки един човек трябва да работи. Всеки един човек има нещо, върху което трябва да работи. Туй, което ти направиш, то е най-ценно за тебе в дадения случай. Нещата в Божествения свят нямат повторение.
В това седи
хубостта
.
Запример двама души могат да изпеят една и съща песен, но тази песен не е изпята еднакво. Ето къде е разликата: единият е вложил повече чувства. Във всеки един певец има една особеност, която той влага. В Писанието се казва: „Всеки един човек се отличава по нещо от другите." Ето разнообразието в природата. И това, по което се отличава човек от другите, и това, което е свойствено само на него, това е човекът.
към текста >>
39.
МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ
,
Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта
,
ТОМ 12
Хубостта
на нещата е там, че всякога остава нещо неразрешено (- „Как да разбираме пропастта под нас?
“) То е защото в стремлението си към Бога, те имат пред вид своя личен егоизъм. В един кръг са те, но имат два центъра. Аз ги наричам двуцентрови трицентрови и т.н. Движението е неправилно. (Олга: - „Всичко разбрахме, но пак остава нещо недоразрешено.“) Ако всичко се разреши, вие вече няма да сте на земята.
Хубостта
на нещата е там, че всякога остава нещо неразрешено (- „Как да разбираме пропастта под нас?
“) Представете си, че се давите във вода, в някоя река, море или океан и дойде един плувец, когото вие не обичате, мразите го и той не ви обича, но той именно ви улавя и той ще ви избави. Това е пропастта. Ти си на единия, той на другия край на дъската. А сега казваш: „Каква е тази пропаст? “ Ти го мразиш и като речеш: „Остави ме“, и той те пусне, ти ще потънеш.
към текста >>
40.
II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна
хубост
и пълнота. 3.
Отче наш. 3-ий ден, 21.08, събота 1. Отче наш. 2. Размишление Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота. Да осени първом всичките домове.
Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна
хубост
и пълнота. 3.
Благославяй душе моя Господа. 4. Пътя на живота. 5. Добрата молитва. 4-ий ден, 22.08, неделя 1. Отче наш.
към текста >>
41.
10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Даже едва ли там не се твърди, че сатаната е създал видимия мир при падението си и че не трябва следователно да се славослови Бог в името на тоя мир и заради неговите
хубости
.
Имам на ръцете си един франкмасонски катехизис. последно издание на лионската мистична църква, гдето доказва някои работи, за които досега не бяхме чували и сме били приспивани. че франкмасонин и безбожник било все едно и също нещо. В това „Изложение на модерната християнска религия" се твърди, че физическият мир е фатално последствие от паданието на Ангелите (сатана). Този мир по-рано не е съществувал и един ден ще изчезне, (както казва и ап. Павел).
Даже едва ли там не се твърди, че сатаната е създал видимия мир при падението си и че не трябва следователно да се славослови Бог в името на тоя мир и заради неговите
хубости
.
Както виждате учението на нашите богомили изпъква. Ний не трябва да скъпим времето си и трябва всичко да изучаваме. Ето в това франкмасонско учение има логичен отговор за ония. които питат: „Каква нужда имаше Бог да създава такъв лош мир. за да теглят неговите творения?
към текста >>
42.
5. ЧАСТНИТЕ УРОЦИ НА ПАША
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Питахте ме за
хубостта
на Паша.
В.К.: Да, добре. Понеже говорихме за това. Исках да ви питам. После ще ви питам, да. Г.П.: Аз искам да се коригирам.
Питахте ме за
хубостта
на Паша.
Зависи кога човек, в каква възраст е. В.К.: Да. Г.П.: Аз я познавам от 1920 година, когато съм била на 17 години. Тя е била още 16 години по-възрастна от мен. Среден ръст, по-лесно може да се каже, че беше към пълните, отколкото към слабите по устройство на човека, пъргава, весела, наричаха я Парасковия, защото лицето я беше действително като праскова, с мъх.
към текста >>
Та
хубостта
е нещо много относително.
Среден ръст, по-лесно може да се каже, че беше към пълните, отколкото към слабите по устройство на човека, пъргава, весела, наричаха я Парасковия, защото лицето я беше действително като праскова, с мъх. Такава свежест лъхаше от нея. После без съмнение, възрастта си показа въздействието. Човек се променя. Нито аз съм била, каквато съм била, нито тя беше, каквата е била.
Та
хубостта
е нещо много относително.
Но тя беше обаятелна. А Аня беше строга, тънка, висока, а отвътре толкова мека. Надя не е така напълно проявена. Тя беше малко подтисната, защото не можела да учи поради мигрената, от дете която има. Но интересно е, че Аня е страдала от главоболие, Надя е страдала определено от мигрена и след като стават вегетарианци, това страдание изчезва.
към текста >>
43.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Жасмин - непорочна любов Зокум -
хубост
.
Истравниче -смирение Орлов нокът- приятелски връзки. Шибой - симпатия. Хортензия- трайна обич. Невен - вечна вярност. Перуника- доверие.
Жасмин - непорочна любов Зокум -
хубост
.
Белият крин - невинност. Белият люляк - постоянство. Бръшляна- преданост. Маргаритка- щастие. Риган - носител на щастие.
към текста >>
44.
МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА III 21-40
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
А там той е свободен.
Хубост
.
36 Когато човек ограничи материалните си желания, той ще вкуси от радостта в Бога. 26.Х.1921 г. Събуждане. 37 Когато душата на човека се събуди за Бога, тя е свободна. 8.XI.1921 г. Благодатта. 38 Реши ли човек веднъж да живее за Бога, той влиза в Неговата Благодат, в Любовта.
А там той е свободен.
Хубост
.
39 При Бога е винаги хубаво! 18.ХII.1921 г. Волята Божия. 40 Трябва да живеем съгласно Волята Божия. 19.ХII.1921 г.
към текста >>
45.
ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 111-140
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Ако един художник нарисува някого, то
хубостта
е в художника, но всичко е от Бога.
Свобода - на мистичен език значи, че Божественото в тебе да се проявява, без да се ограничава от нищо Любовта на земята. 134 Любовта на земята е като огън и ако си много далеч, ще ти е студено, ако си много близо - ще изгориш. Има едно място по средата. С какво ще замениш думите: „Ти не ме обичаш." Този, когото обичаш, ако не го познаеш, то разваля се тази картина. Да знаеш, че това е миражите на Бога.
Ако един художник нарисува някого, то
хубостта
е в художника, но всичко е от Бога.
Благо и страдание. 135 Отказването от едно благо е страдание, за да се придобие друго благо, за да дойде Вечният живот. Това е Любовта. Например имаш яйце, можеш да го изядеш или може да го поставиш под кокошката да го излюпи на пиле. Страданието е, че се лишаваш от яйцето.
към текста >>
46.
II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Да можеш да виждаш Бога в Неговата
хубост
, красота, изящност и да се стремиш.
Ще бъде много хубава картина да нарисува някой: тази обезпокоената душа, която никой не поглежда, когато ангелът дойде, как ще я погледне. „Успокоителният поглед". Да имаш такава една картина, да я погледнеш, как ще ти подействува? Това са все задачи за бъдеще. Има закони защо да се живее и за какво да се работи.
Да можеш да виждаш Бога в Неговата
хубост
, красота, изящност и да се стремиш.
Той да ти бъде идеал! Аз може да ви дам туй правило, то седи в следующето: идеш в някой дом и казваш - „Какво трябва да правя? " Кажи: „Ако Христос е на моето място, какво ще направи? " Искаш да направиш нещо, идеш, не те приемат добре, кажи: „Ако Христос беше на моето място, какво ще направи? " Ако не те искат, ще се поклониш, ще благодариш и ще си излезнеш, няма да блъснеш вратата.
към текста >>
47.
XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Чете писмото на този
хубостник
и питам сестрата: „Е какво стана, сляхте ли се в една плът и в една душа?
Чета писмото му до нея. А той за да я подлъже използва мисли от Словото на Учителя. Да я излъже, както е лъгал мнозина, пише за Божествената Любов, която иде от Космоса, преминава през него и я предава на нея, за да я запали и тя да му отвърне с космическа обич, да дойде при него, да се слеят в едно и да влезат в Царството Божие - като една човешка плът, една кръв и като една душа. Хубаво е нали? Хубаво, но е лъжа.
Чете писмото на този
хубостник
и питам сестрата: „Е какво стана, сляхте ли се в една плът и в една душа?
" Отговаря ми: „Сляхме се, но нищо не излезе от това." Е, как ще излезе и ще се сътвори нещо от лъжа. Ето това е. Обикновено винаги цитирам имена. Но тук не ги изваждам на показ. Познавах ги, защото аз им бях изповедника.
към текста >>
48.
15. ИЗПИТАНИЕТО
,
,
ТОМ 16
Аз видях обаче нейната елегантност, нейната свежест и
хубост
.
Човек като издържи на изкушенията, Бог го благославя и повдига. Бай Христо всяка сутрин в зори отиваше на манастира. Аз още спях, Роза взела метлата, уж че мете, влизаше в стаята ми и с огнено запалените очи започваше да ме гъделичка, да ме закача. Аз в себе си реших да не се поддам на изкушението. Това се повтаряше всяка сутрин.
Аз видях обаче нейната елегантност, нейната свежест и
хубост
.
Чистото й правилно лице, черните й очи започнаха да надделяват на чувствата ми и аз реших да напусна квартирата си и да се преместя у един съсед. Само една нощ спах в новата си квартира и дойде заповед да замина за Добро поле, защото конете, носещи храна и бойни припаси на позициите, биваха ранявани, нямаше кой да даде първа помощ. Настаних се в нова, хубава дъсчена барака, построена за капитан Шарлаганджиева в резервната част, та когато ротата се изтегли на почивка, да си имат войниците бараки. Резервната част се помещаваше в голяма борова гора, която служеше за скривалище от неприятеля. От време на време падаха големи снаряди, които изкопаваха големи дупки, като на мазетата на къща.
към текста >>
49.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна
хубост
.
20.II.1935 год., Сряда Като се разсъмна, станах. За школа не станах, защото се чувствувах много изморен. Прочетох резюметата, които Еленка ми изпратила, от 9.11. и от 15.11. т. г. 21.II.1935 год., четвъртък Абсолютно ясно небе и хубав, светъл снежен ден, без ветрове. Настинал съм с ходенето си в Годеч, та сега ме силно боли гърбаво-поясната и срещутазната част на кръста.
Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна
хубост
.
Учебният ден мина добре. 22.II.1935 год., петък Събудих се в 5 и 20. Прочетох от младежкия клас I година лекцията „Картата". Сънувал съм, че се намирам около едно село, гара. Там е и наш Иван, Торим някаква си нива, а торта е човешки извержения.
към текста >>
50.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Дава ли много обещания, не го вярвайте." „Красотата е лъстива и суетна е
хубостта
." „Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена." „Не е достатъчно човек само да се моли, но работа се иска от него." Молитва Истинската молитва има отношение към дишането и пречистването на кръвта.
Твоето щастие е в самия тебе, не го очаквай отвън. Добродетелната жена е много по-ценна от скъпоценните камъни. Под „добродетелна жена" се разбира доброто човешко сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. Който придобива такова сърце, е по-скъп от многоценни камъни." „Срещнете ли човек, който ви казва, че може по лек начин да се живее, не се возете на неговата кола.
Дава ли много обещания, не го вярвайте." „Красотата е лъстива и суетна е
хубостта
." „Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена." „Не е достатъчно човек само да се моли, но работа се иска от него." Молитва Истинската молитва има отношение към дишането и пречистването на кръвта.
Защо трябва да се моля? - За да пречистя кръвта, мислите и желанията си. Ако човек не се моли доброволно, Провидението насила го заставя да се моли. Ще му прати някоя болест, ще го постави в лишения и тогава насила ще се моли. Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее.
към текста >>
51.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
Пазаря - само ябълки с най-разнообразни сортове, за
хубост
да ги гледаш.
Изпратих писмо на Еленка. 4.ХII.1943 год., събота, гр. Ужица Небето полуоблачно и мъгливо. Преписах два акта и редих снимките си. Ходихме с Германов на пазар и си купихме ябълки.
Пазаря - само ябълки с най-разнообразни сортове, за
хубост
да ги гледаш.
Следобед раздавах картички. Вечерта до 2 без 20 работих снимки. На фронта се чуват от 22 ч оръдейни вистрели. 9.ХII.1943 год., четвъртък, Ужица Небето ясно. Станах от сън в 3 ч.
към текста >>
52.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Хубостта
на живота седи в голямото разнообразие.
Защото това, което чувствува, не е в ръката, а в мозъка, дето има едни бели нишки. Мозъкът ми схваща, определя какъв е предметът. Душата е, която чувствува нещата. И когато душата е будна, тя чувствува качествата, които хората съдържат в себе си.[/b] [b]Ние живеем в Бога. Всички трябва да се радваме, че стават постоянни промени в света, който Бог е създал.
Хубостта
на живота седи в голямото разнообразие.
Ако бихте живели с хиляди години, щяхте да станете нетърпими един за друг. А пък като си заминават, стават мили.[/b] [b]Духовните хора имат известни отличителни качества: нямат честолюбие, много са отстъпчиви. Когато на Земята не е така. Като отива човек горе, научава се как да живее. Ти имаш 5 лева.
към текста >>
53.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
На другия ден - четвъртък, 7.III.т.г., като станах, разположението ми беше средна
хубост
.
Целувах Му ръка и ми даде един залък хляб, намокрен като че с вино, като причастие; даваше и на други. Между другото, каза ни, на тези, които бяхме там: „Да не се допирате до ръцете на сестра Костова, защото имат много недъзи." След това намерих се в моята стая на Изгрева. Печката Савка извадила, стаята ми - чиста и ми се видя като че по-голяма. Савка беше там и ми каза: „Еленке, дойде в твоята стая Св. Илия, но понеже много висок, легна чак до под ктупата на постлано от нещо изящно." Сутринта на б.III.т.г, сряда, станах много весела; целия ден прекарах добре.
На другия ден - четвъртък, 7.III.т.г., като станах, разположението ми беше средна
хубост
.
Денят мина незабелязано. Сънувах: Учителят ми даде скроени терлици от червен плат. Вечерта срещу петък, 8.III.т.г., сънувах пак Учителя. Беше ни дал задача: всеки да се вдълбочи и да наблюдава себе си вътрешно. Ходих на Изгрев със сестра Витанова и пр.
към текста >>
54.
2. (4. VII. 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта, Изгрев.)
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Рядка
хубост
и красота.
Небето ясно. В 4.55 ч бяхме пред нивата. Източният хоризонт ясен, над линията надлъж се простира един облак като цепелин и други, малки, разпръснати. Изтокът оранжев, облачетата почват да стават оранжеви и все по-светли. В 5 ч слънцето величествено се показа в оранжево-жълто сияние.
Рядка
хубост
и красота.
Не ни се напуска мястото и очарователната гледка.
към текста >>
55.
19. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 15.11.1929 с резюме на лекцията от Учителя на 13.II.1929 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Красотата и
хубостта
още служат като една примамка.
Има желания, които разрушават. Вие трябва да знаете, че красивото и хубавото не спада още към моралния живот. Да е човек красив, то още не значи да е морален. То е най-висшето състояние на човешката природа. Трябва още да търсим моралната красота, още една степен на устойчивост; туй, което отвънка се предава, още не е морално.
Красотата и
хубостта
още служат като една примамка.
Външният свят ни мами с красотата и хубостта си, но там е и всичкото падение на света. В света е всичката красота, в небето няма красота, има хармония там. Аз наричам морална красота, когато имаш желание да бръкнеш в касата и като видиш тази красива мома, туй желание да изчезне, да кажеш: „Аз никога няма да бръкна! " Имаш желание да направиш пакост и като видиш тази мома, туй желание да изчезне. Но ако тази мома те стимулира да бръкнеш в касата, от тази красота стой малко по-настрана!
към текста >>
Външният свят ни мами с красотата и
хубостта
си, но там е и всичкото падение на света.
Вие трябва да знаете, че красивото и хубавото не спада още към моралния живот. Да е човек красив, то още не значи да е морален. То е най-висшето състояние на човешката природа. Трябва още да търсим моралната красота, още една степен на устойчивост; туй, което отвънка се предава, още не е морално. Красотата и хубостта още служат като една примамка.
Външният свят ни мами с красотата и
хубостта
си, но там е и всичкото падение на света.
В света е всичката красота, в небето няма красота, има хармония там. Аз наричам морална красота, когато имаш желание да бръкнеш в касата и като видиш тази красива мома, туй желание да изчезне, да кажеш: „Аз никога няма да бръкна! " Имаш желание да направиш пакост и като видиш тази мома, туй желание да изчезне. Но ако тази мома те стимулира да бръкнеш в касата, от тази красота стой малко по-настрана! Такава красота съществува у нас.
към текста >>
56.
Събрание 1.
,
X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Хубостта
е там, когато човек се изказва естествено.
Половин лист върху „Качествата на добрия ученик". Няма да пишете много. Не какво са казали другите, но вие както схващате добрия ученик, по какво се отличава. Прямо ще пишете. По-малко, тъй както разбирате.
Хубостта
е там, когато човек се изказва естествено.
Може да ви запитат по какво се отличава добрият ученик. Вие може да определите в 10 думи, 20,30 думи. Сега във всички ще има желание туй, което учите, да го прилагате постепенно, защото, ако не се прилага в живота, то ще бъде знание безполезно. Мъдростта е за ума; добродетелта е за сърцето - сърцето се обогатява чрез добродетелта; силата е за волята - волята укрепя чрез силата; истината е за душата. Значи, ако искате да бъдете успешни в света, непременно трябва да имате знание и мъдрост.
към текста >>
Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: В какво се състои
хубостта
на градината?
Няма по-велико от любовта и няма по-хубаво и по-красиво от истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко на душата. Така е с човека, който има истината в душата си.
Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: В какво се състои
хубостта
на градината?
В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са в нея. Изкоренете тези дървета - градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам по какво се познава човек?
към текста >>
57.
XIII. Биографични данни. Елена Хаджи Григорова
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 17
И ние много
хубости
гледаме; и сега кумчето, то го венчах, извата, кинимаграф [кинематограф] и имаме покана от них, кога искаме, отиваме.
Ти, Ленке, да не си мислиш, че си на ябанда, ти тутки дома се намираш; кога си имаш наши луда, тамо да не се тревожиш за нищо. Благодари се на Бога за това. Половината наши роднини са тамо, половината са тука. А вие, то, отиват в Америка, са пй на ябанда, зато немат нейни роднини. Сега не е то време, ти ако го на знаеш, сега всички се разхождаме, излизаме на често.
И ние много
хубости
гледаме; и сега кумчето, то го венчах, извата, кинимаграф [кинематограф] и имаме покана от них, кога искаме, отиваме.
Работата на фабриката много арно, ода [ходя] си, имаме работа до во час. И поздрав имаш от сич[ки] нас. * * * 2. Разрешение на гръцките власти за пътуване, написано на гръцки и на френски № 2547 В името на Правителството на Царство Гьрция Изискваме от всички служители, граждански и военни, на Царство Гърция, и молим тези на приятелските страни, да разрешават да преминава свободно на Г-ца Елена Хаджи Григориу, пътуваща за Русия за........... без тя да бъде възпрепятствана или притеснявана от никого, и да й се оказва помощ и защита, в случай на нужда. За тази цел издадохме настоящия документ, подписан от нас.
към текста >>
58.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната
хубост
, па макар и да не си турчин.
Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката.
Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната
хубост
, па макар и да не си турчин.
Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек.
към текста >>
59.
1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263
,
II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева
,
ТОМ 17
И влезох с теб да служа служба мирна на
хубостта
във храма, - души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV.
II . Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта - от всички минало най-рано през портите на пролетта! Ела ми научи душата как да цъвти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III . През рамо хвърлих чашата световна; разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега - и нейна жрица - понесох тежкото й бреме.
И влезох с теб да служа служба мирна на
хубостта
във храма, - души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV.
Тука е тихо. Седни да починем на кипарисите сънни в дъхат. Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часат. Той е обрал на цветята мечтите, - с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, - дивната нощ ще ни грей обичта. V. Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен.
към текста >>
Планински мили цветенца, на слънце бяха ви посели светите божии ръце, и вие бехте му запели псалома тих на
хубостта
.
Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часат. Той е обрал на цветята мечтите, - с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, - дивната нощ ще ни грей обичта. V. Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден, той пак отмина я нехаен, - за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стьмените скали. VI.
Планински мили цветенца, на слънце бяха ви посели светите божии ръце, и вие бехте му запели псалома тих на
хубостта
.
И в миг градушка сви жестока и ви обрули радостта - и бляна тя смути на Бога... VII. Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя отцежда: през нея младият ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян - душата й той разговаря. От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелствува за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини, които можеха да се избегнат.
към текста >>
60.
1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Нейната рядка
хубост
и голяма за времето култура привличали вниманието на всички, които я срещали.
След смъртта на майка си, Мара живее при своята баба в Търново, дето следва гимназия. След това я пращат във Виена да учи. Когато в 1886 г. умира баща й, поради липса на средства, трябвало да прекъсне образованието си и да се завърне в България. Станала учителка в единствената женска гимназия в София.
Нейната рядка
хубост
и голяма за времето култура привличали вниманието на всички, които я срещали.
Освен това тя имала хубав глас и пеела по концерти. Мара Ангелова - както се казва тя като момиче - е била приятелка на сестрата на Пенчо и често посещавала Славейковата къща. Седем години са били минали от първото им запознаване. От детето Пенчо не било останало нищо - само очите му блещукали. Младите момичета се интересували от други работи и тя обръщала малко внимание на момчето с поболи мустачки, свряно в къта и заровено в куп книги.
към текста >>
61.
III. Моята молитва в Ада
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Небето блесна пред мен с чудна синина и всичко се откри в безкрайна
хубост
... И мракът в миг изчезна из моята душа и ледът се стопи.
Който Те слуша, расте и напредва, а който изменя, пращаш го в страдания. Твоето наказание е радост за мен - Ти ме изпитваш. И често аз плачех, скърбях горчиво без спир, като дете без майка, което с нищо не може да се утеши. Тогава паднах на земята, обляна в сълзи и рекох на тъгата: вземи ме ти!... Отнесе ме вълна безкрайна, която леко и предпазливо ме носеше през голямото пространство.
Небето блесна пред мен с чудна синина и всичко се откри в безкрайна
хубост
... И мракът в миг изчезна из моята душа и ледът се стопи.
Сълзите ми се обърнаха на изворчета - хубави и бистри, които тихо излизаха от сгрятата земя. А слънцето грееше тъй светло със своите златни лъчи, че всеки лъч кротко ме галеше по тялото и събуждаше всяка замръзнала клетка и вливаше й живот. Зачуруликаха сладкопойните птички навсякъде и малките трудолюбиви пчелички си хвъркаха леко и взимаха медения прашец от разтворените чашки. Каква любов, О Боже, имаш Ти! Не за това ли плаках толкова векове?...
към текста >>
62.
VI. Едно от пътуванията ми в другия свят
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Подигна си ръката единият брат, който бе вдясно, и веднага се намерихме в една дивна по
хубостта
си сграда, която не бе съградена от тухли, пръст и желязо, както на земята, но с такъв ефирен материал, който бе прозрачен и можеше да се види вътрешността отвън.
Дръвчетата показват, че има готови души, които чакат да се пресади в тях божественият живот. - А ти как мислиш? - се обърна той към мен. Така и аз мисля, както се изказа моят приятел. - Е, засега повече разбиране не може да се иска от вас, но по отговора се познава, че вие вървите към съществения път.
Подигна си ръката единият брат, който бе вдясно, и веднага се намерихме в една дивна по
хубостта
си сграда, която не бе съградена от тухли, пръст и желязо, както на земята, но с такъв ефирен материал, който бе прозрачен и можеше да се види вътрешността отвън.
Но такава красота, такава архитектура, с такива знаци, фигури, иероглифи и около нея безброй фонтани, които чудно се преплитаха един в друг, та не можеше да се разбере кой през къде минава, кое иде отгоре и кое отива нагоре. Първата фигура представляваше изгряващето слънце. Както в слънчевите лъчи се вижда спектърът на различните цветове, така и хвърчащите струи на фонтаните си вървяха с една точно определена бързина и всяка си заемаше мястото, фигурите, обаче, се меняваха. - Е, доволни ли сте засега, деца? - Да - отговорихме ний.
към текста >>
63.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Венера е известна още от най-дълбока древност като богиня на любовта,
хубостта
, щастието, изящните изкуства, честития брак, на майчинството, плодородието и малкото добро.
Поради своето малко отдалечаване от Слънцето, Венера образува с него само съвпад, паралел, съвпад в скоби, полусекстил и полуквадрат. Следователно, само полуквадратът е дисхармонично съчетание, което се образува между Слънцето и Венера. Влиянието на Венера върху живота на човеците, както и върху земната природа изобщо е много голямо и има първостепенно значение за успехите и щастието на човека. Когато говорим за влиянието на Венера или на коя да е планета, ще разбираме влиянията на мислите, чувствата, желанията, силите, качествата и свойствата на разумните същества, които живеят на тази планета. Следователно, всички влияния, които приписваме на Венера като планета, всъщност са влияния на Венериния свят, на неговия умствен, духовен и физически живот, проектирани върху човека.
Венера е известна още от най-дълбока древност като богиня на любовта,
хубостта
, щастието, изящните изкуства, честития брак, на майчинството, плодородието и малкото добро.
Всичко, което е известно като щастие и постижение на земята, попада под влиянието на Венера. Както чрез Меркурий става зачеването, раждането, въплъщението, развитието или осъществяването на всички идеи и замисли, т. е. както чрез Меркурий се осъществяват всички умствени постижения и благополучия, така също всички чувства, желания, мечти, копнежи и сърдечни стремления се зачеват, раждат, развиват или осъществяват посредством влиянието на Венера, защото Венера управлява целокупния сърдечен живот, всички постижения и благополучия на сърцето. Колкото е по-силен хармоничният аспект на Венера със Слънцето, толкова по-големи и по-сигурни са благоприятните условия и възможности за постигане и осъществяване на сърдечни мечти и копнежи на човека, когато Венера е в съвпад със Слънцето, колкото е по-силен аспектът, толкова по-големи и по-хармонични са влиянията на Венера върху човека и толкова повече и по-големи са Венерините сили и качества, които такъв човек притежава. Трябва да се знае и всякога да се помни, че когато Слънцето има хармонично съчетание с дадено светило, според силата на хармоничното съчетание, Слънцето възбужда дейността на това светило, което от своя страна упражнява влиянието си върху човека.
към текста >>
Колкото по-голяма е хармонията между Нептун и Слънцето, толкова по-големи са дарбите и способностите на такъв човек, между които най-големи са интуицията, благоговението пред Бога и величието на неговите прояви в природата, вдъхновението пред
хубостта
и разумността й, както и пред величието на човешката душа, също така и бленуването за хармоничен и чист човешки живот.
Ето защо всички тези лица нямат правилна връзка, правилни отношения и правилна обмяна със света на Божествената любов. Те не могат да възприемат благословенията на Божествената любов и не могат да създават нищо красиво в живота. Техният живот от начало до край минава като кошмарен сън, без определена цел и без ръководно начало. Влиянието на хармоничен Нептун със Слънцето може да бъде чувствано само от високо напреднали в духовно отношение люде и то след тридесетгодишна възраст, като в такъв случай възприемането на това влияние продължава до края на човешкия живот. Нептуновите влияния са от най-висше естество и се възприемат от човека, когато в него се развие висшият духовен разум, това става между 28 и 35 годишна възраст.
Колкото по-голяма е хармонията между Нептун и Слънцето, толкова по-големи са дарбите и способностите на такъв човек, между които най-големи са интуицията, благоговението пред Бога и величието на неговите прояви в природата, вдъхновението пред
хубостта
и разумността й, както и пред величието на човешката душа, също така и бленуването за хармоничен и чист човешки живот.
Хармонията между Слънцето и Нептун създава пророци музиканти и пророци - поети. 7.9. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С ПЛУТОН СЛЪНЦЕТО в тритон, 72° или секстил с ПЛУТОН Плутон има отношение към подземното царство, т. е. към света, затворен в центъра и дълбоко в Земята, към най-непокорните и бунтовни духове, към така наречените паднали ангели, които съставят царството на ада. Следователно, по съчетанието и месторазположението на Плутон в хороскопа на даден човек се познава, какви са неговите връзки, отношения и неговата обмяна с жителите на подземното царство. Плутоновиге поданици работят в подземното царство и приготовляват материали, които се възприемат от корените на растенията и се изпращат във вид на сокове в клоните, листата и плодовете.
към текста >>
64.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната
хубост
на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа.
Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, неведнъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост докрай.
Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната
хубост
на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа.
На 22 юлий т. г. обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение.
към текста >>
65.
4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ
,
,
ТОМ 19
Носи спокойствие, усет към природните
хубости
, полските места и красивите пейзажи.
Положителен полюс: чрез мирна амбиция, импулсивност, героичност, мъжка привързаност, перспективни импулси и динамични прояви. Отрицателен полюс: резки и необмислени действия и липса на постоянство, губене на волево-съпротивителна сила, често изпадане в авантюризъм. Вторият дом се управлява от знака Телец. Земен знак, фиксиран, управляван от Венера. Природа: пасивен, женствен, срамежлив, материален.
Носи спокойствие, усет към природните
хубости
, полските места и красивите пейзажи.
Марс е в заточение Астросоциологично значение: обществени строежи, селското стопанство, финансите на държавата, банкерството, печалбите, артистичния свят, приложните изкуства, скулптура, живопис и певческото изкуство. От друга страна - градинарството и тежката атлетика. Положителен полюс: привързаност по силата на дълбоки и устойчиви чувства, трудолюбие, под знака на една твърдо постоянство, спокойствие и примерно търпение. Отрицателен полюс: мудност, алчност, високомерие, завист, склонност към плътни и ненаситни чувствени удоволствия. Управлява: шията и гърлото.
към текста >>
66.
4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 19
Чистите и хармонични линии на раменете, на бедрата, на прасците, правят от него един блестящ образец на човешката
хубост
.
Енергични са, но тяхната енергичност е съпроводена с повече гъвкавост и липса на раздразнителност. Има добре развити гърди, гръдният кош, седалищните мускули и бедрата са добре оформени. Особено характерно за Вулкановите типове, както за мъжете, така и за жените, е, че гръбначният стълб е напълно изправен. Те ходят много изправени, с никаква превитост. Имат добре сложен гръден кош и изтънчен таз.
Чистите и хармонични линии на раменете, на бедрата, на прасците, правят от него един блестящ образец на човешката
хубост
.
Мускулите при него не са само един инструмент на движението, но са и работници за здравето и носители на красотата. Общо взето, както мъжкият, така и женският тип, имат и излъчват от себе си една приятна, обилна привлекателност. Те са най-красивите. Подчертават своята личност където и да са - „A3 СЪМ” - с ясно изразено самосъзнание. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан.
към текста >>
67.
6. МЕРКУРИЙ
,
,
ТОМ 19
С дивната си
хубост
тя омаяла и великият Зевс.
И същите тези ценности да се използват за разрухата, спъването на човешкия прогрес - „Черният брат”. В това съзвездие имаме много променливи звезди - променя се техния блясък. Затова те придават със своето влияние променливост на стремежите в живота на индивида, предизвикано от приятните изгоди, които ще му донесе. Това нещо е изразено в една легенда от митологията, същественото, от която изнасяме: „Цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорило навсякъде.
С дивната си
хубост
тя омаяла и великият Зевс.
Щом я зърнал, Той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала Неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевса Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг Леда родила също две деца, син Кастор и дъщеря. Двамата братя, Полукс и Кастор, расли с голяма обич помежду си и станали прочути герои.
към текста >>
68.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Тя е планета на любовта и
хубостта
.
Има също стремеж към психически неща. 2.4. ВЕНЕРА Венера - умерена, срамежлива, плодовита и благословена. Нейният метал е медта. Нейният ден е петък. В тялото тя управлява гърлото, бъбреците, брадата, слабините, устата, вътрешната възпроизводителна система.
Тя е планета на любовта и
хубостта
.
Тя представя чувствата, брака, годежите, приятелството, обществото, удоволствията, забавленията. Когато е силна, тя дава вкус към музиката, пението, танца, рисуването, тя дава вкус към обличането, украшенията и скъпоценностите. Тя покровителства парите и светските сполуки. Личностите поставени под нейната власт, спечелват популярност, благоденствие, върви им като насън. Добрите аспекти на Луната и Сатурн са също благоприятни за парите и собствеността.
към текста >>
69.
1924 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Красотата в науката, в природата, в живота седи в онези микроскопически
хубости
и добрини, които едва долавяме.
Туй съзнание ще хвърли светлина върху всички философски въпроси, които занимават ума ви. И философи и учени страдат от един дефект, че искат в даден случаи да разберат всичко, а това е невъзможно. По никой начин не може това! Красотата в живота, красотата в науката не седи в много знания. Истинската красота е в знанието на доброто.
Красотата в науката, в природата, в живота седи в онези микроскопически
хубости
и добрини, които едва долавяме.
Туй, което никой не може да види, на него да се радваме. Следователно, радвай се на тия малки, микроскопически точици, които никой не може да ти отнеме. Сега всички хора мислят за грандиозното, за великото, но то никога не иде. Най-великите неща в света се дават все в микроскопически величини. Някои хора искат да блеснат изведнъж, в един момент да станат чисти и святи.
към текста >>
70.
XXI. ПРОПАДНАЛИТЕ АДЕПТИ
,
,
ТОМ 20
И тогава многото блясък ни спира да видим, или безкрайната
хубост
ни прави да мислим, че това е приказка - видение, а не реалност... На връщане той ни каза, че вече ще идват и други и ще се приготви лагерът за идващите на летуване ученици.
- Ако имате правилни отношения със себе си и с природата, с Бога, вие ще намерите пътя към щастието - ни каза Учителят веднъж. Да, мисля си, три точки, три линии могат да затварят едно пространство, една вселена... И толкова по-добре... Ако ние познаваме себе си, страданията биха били по-малко. А ако познавахме Бога, нищо друго не би ни било потребно, защото всичко щяхме да имаме. Колко леко се диша и мисли тук, в планината, при кристалните езера, при нозете на Учителя, който гледа през очите на Любовта и вечността, който приближава небето досами земята, или, по-право - въздига нашите съзнания до подножието на небето!... Колко безкраен и смислен е светът, в който Той живее и понякога ни вдига завесите, за да надникнем в неговите простори.
И тогава многото блясък ни спира да видим, или безкрайната
хубост
ни прави да мислим, че това е приказка - видение, а не реалност... На връщане той ни каза, че вече ще идват и други и ще се приготви лагерът за идващите на летуване ученици.
И тогава негови някои думи ми разкриха дълбокия смисъл на нашата екскурзия. Тук щяха да имат други условия, откъснати от ежедневието, при най-леки материални несгоди, щяха да стоят лице с лице срещу природата и ще се опознаят по-добре с Онова от нея, което в градовете по-мъчно могат да видят. Ще почувствуват тоя върховен ръководител, на който името устните често шепнат, но умът не може да тури в него освен смътно, неопределено понятие за нещо далечно и безкрайно чуждо... и дори страшно. А ето, и Мойсей някога изведе евреите дълги години в пустинята и ги приготовляваше за новата им култура. Старите поколения измряха в пустинята, а младите трябваше да възприемат новото, на което Мойсей ги учеше.
към текста >>
71.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
В тая безконечна планина, във всяко кътче са скрити незнайни съкровища и всяко усилие, всяко копване изнася на белия свят неочаквани
хубости
, блясъци и слава.
Преди сто години, ако някой бе заявил, че ни ограждат милиарди невидими същества, биха го нарекли луд - микроскопът днес ни казва, че в една хапка понякога поглъщаме милиони от тия същества, за които самите ний сме безконечна не- понятна вселена. Има ли смисъл да се отрича, че в нас се крият още неща, неизвестни на нас самите - тия вечни начала, тънки и ефирни, за които понякога имаме само усет, както проблясъкът на светкавицата - тъй бърз и мигновен? В своята гордост на всезнающи можем всичко да отречем - но от факта, че светът не е знаял допреди столетия закона за гравитацията, не значи, че тоя закон не е действал, или от това, че Птоломей и последователите му са мисли- ли Земята плоска като тепсия - че тя действително е била такава. Вселената е една загадка - такава и ще си остане. Человекът - също.
В тая безконечна планина, във всяко кътче са скрити незнайни съкровища и всяко усилие, всяко копване изнася на белия свят неочаквани
хубости
, блясъци и слава.
Човек се качи по един връх, по-далечен и от най-далечната звезда. Всяка крачка разширява видимия му хоризонт, разкрива красота, вдъхва вяра в далечното, надежда за бъдещето. Докога? Докъде? Така може да се питат само тия, които не са почувствали в себе си своята вечна същина, в които не са заговорили времената, преживени в миналото, не е заживяло Онова, което знае своето начало и няма край в Безконечното, с което се слива. Обективната истина съществува само за абсолютното - за нас съществуват само относителните.
към текста >>
72.
(61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч
,
,
ТОМ 20
418 Славейко Василев419 е говорил средна
хубост
, но дал съвет да се обърне внимание на социалната политика, за която и аз бях му говорил.
Маджаров е говорил около час и половина, един анализ много добър. Царят ми каза дословно почти целия разговор и след това - впечатлението си: - Стайнов е само тялото, Маджаров е умът. И Кимон оттам взима. И владиците - също! Лулчев, това е тъмният център на България!
418 Славейко Василев419 е говорил средна
хубост
, но дал съвет да се обърне внимание на социалната политика, за която и аз бях му говорил.
После пресяхме резултатите и те бяха: Кимон - държавник, който може да работи; Гичев -способен, ако не беше толкова егоист, но все пак положителен за работа; Стойчо - също, но да отиде в дипломацията; Калфов - също, даже говорихме да замести евентуално Кьосето, ако почне много да рита; Пастухов може да работи още; Недялко също е удобен даже и за дипломатическа работа, приятелска, в Сърбия или Турция; Буров - празен, но за Франция може да бъде; другите може да се смятат вече като изостанали, ненормални донякъде (Смилов420-крайно дребнав и Петров Георги421), стари по възраст и пр. Значи от 16 човека годни бяха 5-6 и той е съгласен да се турят на работа, което остана да уговори с Кьосето. Изобщо е съгласен с принципа, че всичко годно трябва да [се] впрегне в тоя мъчен момент, там, където ще бъде най-полезно. Имах намерение да запиша повече разговорите, които той почти дословно, с репликите, ми говори, но нямам тая памет. Пък и не са нещо изключително, макар че са били разнообразни и някои от тях - доста язвителни.
към текста >>
73.
(112) Среща с Царя на 26.I.1941 г. от 8 и 30 до 10 и 10 ч във Враня
,
,
ТОМ 20
хубости
, та Груев казал на царя, че ще си тури вече на ъгъла на картичката: «изповедник на владици».
Това е една проказа, на която «ползата» после ще разберете. Също говорихме за смяната на Даскалов с Михов и X. Пет[ков] с Маков от Плевен. Накрая говорихме и за Стефан Софийски, който говорил на Домбрович, че бил и пр. и за другите владици - най-големи мръсотии..., че Кирил Пловдивският612 си имал писарка, че Варненският бил педераст и пр.
хубости
, та Груев казал на царя, че ще си тури вече на ъгъла на картичката: «изповедник на владици».
И себе си не пожалил Стефан, като казал, че някога бил човек, а сега са уж свети, а то - търбуси, и пр. хубости... Говорихме също и за Луков - да му се даде власт, но казах, че по-добре е Кимон, който е работен човек и няма да му прави мизерии и пр. Царят беше по-спокоен, отколкото обикновено, и сам ми каза, че сега нямал оная тревога, която имал отпреди в 1941 година... Подробности не записвам. Но царят е говорил много разумно на Донован и се мъчил да го убеди да не ни държат отговорни. Че сме ключ, това ние го слушаме от 60 години и от англичани, и от руси, и от германци, и [от] френци - и това е така, но не ние държим и разполагаме с тоя ключ...
към текста >>
хубости
... Говорихме също и за Луков - да му се даде власт, но казах, че по-добре е Кимон, който е работен човек и няма да му прави мизерии и пр.
Пет[ков] с Маков от Плевен. Накрая говорихме и за Стефан Софийски, който говорил на Домбрович, че бил и пр. и за другите владици - най-големи мръсотии..., че Кирил Пловдивският612 си имал писарка, че Варненският бил педераст и пр. хубости, та Груев казал на царя, че ще си тури вече на ъгъла на картичката: «изповедник на владици». И себе си не пожалил Стефан, като казал, че някога бил човек, а сега са уж свети, а то - търбуси, и пр.
хубости
... Говорихме също и за Луков - да му се даде власт, но казах, че по-добре е Кимон, който е работен човек и няма да му прави мизерии и пр.
Царят беше по-спокоен, отколкото обикновено, и сам ми каза, че сега нямал оная тревога, която имал отпреди в 1941 година... Подробности не записвам. Но царят е говорил много разумно на Донован и се мъчил да го убеди да не ни държат отговорни. Че сме ключ, това ние го слушаме от 60 години и от англичани, и от руси, и от германци, и [от] френци - и това е така, но не ние държим и разполагаме с тоя ключ...
към текста >>
74.
34. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
(тур.) - Насила
хубост
не става.
И сега има закони, които забраняват злоупотребления и кражби, но въпреки това имаше случаи депутати и министри, даже тия, които бяха създали тия закони, бяха съдени за злоупотребления... да оставим простосмъртните хайдути на дребно, които по невежество или по нямане време не са проучили достатъчно законите и частната собственост... Значи не са законите с наказанията, които могат да премахнат престъпленията и направят хората добри. Хората сега страдат от невежество - не разбират това, което правят, което смятат за добро, не се обичат един друг, не се почитат помежду си и са готови за някакъв лев да се хванат за гушите или избият един друг, защото нямали еднакво мнение по някоя партия или живота изобщо. Отсечената глава нищо не мисли вече, омразата може да роди само лошо. Когато ви затъне колата, припрягате нови добичета - силни и млади - и те я извличат из калта. * Zorla güzellik oplmaz.
(тур.) - Насила
хубост
не става.
(бел. М. М.) Стр. 157/1036 Днес също има известно „забатачване”. Само новите хора, които гледат без озлобление на своите братя, независимо от това какви са техните разбирания, могат да дадат една истинска власт, която да бъде силна нес насилието, стражарските камшици и заплашвания, боеве, разтакания и „безследно изчезване”, а с чувството на справедливост, с реда и законността, защото само обичаните хора са силни хора. Само справедливото законно служене народу дава справедлива, следователно силна власт.
към текста >>
75.
Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви
,
втора част - писма 1913г - 1914г
,
ТОМ 21
Па и лицето се поопърля, и
хубостта
се губи.
И често неговите неприятели ще бъдат даже неговите домашни, неговите близки. Всеки ще гледа да го спъне. И добре казва Господ: и неприятели човеку ще му бъдат домашните. Само по такъв начин човек може да се усъвършенствува. С хубави премени всеки обича да ходи, но понякога ще трябва да наденем и скъсаните работни, да дигнем ралото или мотиката и да се печем цял ден на слънцето.
Па и лицето се поопърля, и
хубостта
се губи.
Но по-добре е душата да става добра и красива, отколкото тялото. Ний не сме страдали още толкова, колкото е страдал Тойзи, Когото ний наричаме наш Господ и Спасител. А Мария избра добрата част, която нема да й се отнеме. Благодарност, благодарност за великата Благост на Господа към всички. Всеки ден носи хиляди благословения, хиляди добрини, хиляди радости, хиляди утехи и насърдчения за душата, която се повдига.
към текста >>
76.
XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови
,
Продължение
,
ТОМ 21
Безкрайно много
хубости
има в него, но най-хубавото там са хората.
Обичам вековните гори, в които са ехтели хайдушки песни сгушените в гънките му селища, огнища на Възраждането, където са се родили големи българи. Увлича ме буйната зеленина, където под бляскавото трептене на листата кипи в пълна сила животът - пълнокръвен и красив. Няколко години работих, за да споделя с хората моята обич. Резултат на това е настоящата ми изложба. Не смятам, че съм се издължил на Балкана.
Безкрайно много
хубости
има в него, но най-хубавото там са хората.
И в следващите си картини ще се опитам да ги покажа любими и прекрасни.” Младежката искреност и чистота срещнаха равнодушието на покварения вкус, сблъскаха се с инертността и оскърбиха дълбоко чувствителното сърце на художника. Само два месеца след това- на 19 октомври 1958 г., той почина, без да се издължи докрай към Балкана, към хората. Когато днес гледаме живописните му платна, може би някой ще каже, че в тях липсват големите обобщения, че Кирил Казанлъклиев е само камерен художник. Не бързайте с такива оценки! Нека не забравяме, че той работи предимно в ония години, когато нерядко се спекулираше с „тематичната картина”; нека не забравяме, че още в 1945 ÷ 1946 г.
към текста >>
77.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
A. ОБРАЗЪТ НА БЕБА ОТ РОМАНА „БЛАГОСЛОВЕНИЕ” НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
ТОМ 21
- каза му тя така приветливо, при което погледът и, по неволя отправен отдолу нагоре - тя беше доста ниска, - й даваше такава
хубост
, че Генко, неочаквано за себе си, я загледа няколко мига, без да каже нищо, и бързо почна да се мие.
Недалеч му се мярна едно голямо бяло здание5 с големи широки прозорци, много по-масивно от околните бараки. Последните - скромни, скътани, спретнати, с димящи комини, се проектираха върху далечния изглед на планината и това ги правеше да изглеждат още по-миниатюрни, още по-приказни. Генко още наблюдаваше по навик съсредоточено, когато го бутнаха леко и широка усмивка и бликащите огън и смях очи на Бебо го посрещнаха. Тя държеше леген, кана с топла вода, която изпускаше видимо пара, кърпа, метната през рамо и четка, стисната под мишца. - Измийте се, брат!
- каза му тя така приветливо, при което погледът и, по неволя отправен отдолу нагоре - тя беше доста ниска, - й даваше такава
хубост
, че Генко, неочаквано за себе си, я загледа няколко мига, без да каже нищо, и бързо почна да се мие.
Бебо му поля да си измие и очите, а после наставнически му съобщи, с един глас, който никак не съответствуваше - звучеше много сериозно за нейните смеещи се очи и малък ръст, че много било полезно да си мие и врата, а също намокря и косата. Генко, който се миеше и пръхкаше, спря временно това, поизгледа я внимателно и без да й каже нещо, се заизмива. Докато той се триеше с подадената му кърпа, Бебо пъргаво шеташе около него, като мокреше четката, чистеше му дрехата и сама си говореше със същия странен глас и маниер, като да беше някоя баба, която държи проповед или съветва своето внуче... - То като се ходи, трябва да се внимава, ами разбира се... човек трябва да съзнава какво върши. Съзнанието на човека се отличава от животните...Я, я ту-у, брей... за цяла локва има! Чакай, аз нож ще взема - и тя прехвръкна като гумена топка и в следния момент стържеше вече големите кални петна.
към текста >>
78.
VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята
хубост
.
Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот. Ако биете, нагрубявате вашия баща, проверете след това дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено ако този човек е бил поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга?
Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята
хубост
.
Дойдат хората при мене и ми се оплакват, че няма какво да ядат. Аз съм опитал всички методи на ядене, с които хората се хранят. Ял съм по една ябълка, само боб, и пак съм преживял. Според мен само хлебец е най-хубавата храна. Ама това не било хигиенична храна.
към текста >>
79.
V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА - 1. Идол
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Да ви кажа ли, че беше брат на Боговете по
хубост
и великолепие?
Птиците надничаха из листата и ни поздравляваха за щастието ни. Имаше ли тогава нощ? Имаше ли ден? - всичко бе се сляло в приказно вълшебство, което цяла ме изпълваше и опиваше. Вие искате да знаете какъв беше Той?
Да ви кажа ли, че беше брат на Боговете по
хубост
и великолепие?
Той носеше за мене светлината на деня и звездната омая на нощта. О, вие, които не сте виждали очите му, чуйте: Неговите очи разкриваха светове, из които не се уморявах да ходя. В тях бе и тихата почивка, и сладката омая, и бурята, и ураганът, и огънят на безумната обич. Косите му? О, вие никога няма да ги знаете, защото никога не сте ги милвали и никога не е минавал през пръстите ви свещеният трепет, който кара устните жадно да се търсят и намират... Снагата му.
към текста >>
80.
VII. ИМА ЛИ ДРУГ СВЯТ - 1. Легенда [за светилището на Любовта]
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
И когато най-после свежда поглед на земята, сърцето му неволно потръпва... Тя идва с бавни стъпки към него, нежна, с неземна
хубост
, обляна от слънчевата светлина, тъй, както от много утрини вече.
С леки стъпки се изкачва той по хълма. В главата му никнат Божествени мисли, а сърцето му потръпва от невнятни, непознати досега копнежи. Той върви нагоре. В чистите му очи се отразява синината на небето, а върху главата и раменете му, сякаш зората е разхвърлила своето злато. На хълма горе, той дълго гледа изгряващото слънце, потопен в незнаен мир вдълбяващ се във великите природни закони.
И когато най-после свежда поглед на земята, сърцето му неволно потръпва... Тя идва с бавни стъпки към него, нежна, с неземна
хубост
, обляна от слънчевата светлина, тъй, както от много утрини вече.
В младежките му гърди трепти нещо ново, безкрайно красиво... Тя приближава към него - най-нежното същество, което някога земята е създала и го гледа със своят неклепващ поглед - той знае - тя е сляпа... и тъй прекрасна все пак... Колко дни от как тя идва там на върха при него? Той не знае и не иска да знае, защото пътят за него е друг. Великата задача го чака и всеки миг забавяне е загуба за хилядолетия може би... Той тръгва към нея. Сърцето му като лекокрила птичка трепти и иска да изхвръкне. Когато вече е съвсем близко до нея, той отправя поглед към небето и лек звук приличен на въздишка се изтръгва от младенческите му гърди: «Господи, чуй молбата ми!
към текста >>
81.
7. Към майките
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Не скърби, че друг преди него се е радвал на тия
хубости
, и че след него още много очи ще галят със своя поглед безбройните цветя, обширните поляни, красивите дървета по горите и мощните върхове на високите планини.
Говорете им още, когато те са близко до сърцето ви, че нищо не е наше, че всичко Бог ни е дал за временно ползване. Говорете им сестри мои, говорете им - за нищо от земята да се не прилепват, защото всичките ни страдания произтичат от нашата привързаност към земните неща. Кажете им също нищо да се наричат «мое», защото това «мое» е, което носи най-големите ни терзания. Научете ги да се радват в живота на всичко, тъй както се радва пътникът, който минава през красива местност. Той всичко гледа и на всичко се радва, но нищо не взема със себе си.
Не скърби, че друг преди него се е радвал на тия
хубости
, и че след него още много очи ще галят със своя поглед безбройните цветя, обширните поляни, красивите дървета по горите и мощните върхове на високите планини.
Научете ги да обичат, без да искат да бъдат обичани - защото в желанието е страданието на човека. Научете ги да дават, без да пожелават да вземат, защото по-голяма е радостта от даването и то е, което осмисля живота. Говорете им, сестри мои, говорете им, докато са малки, закърмете ги с тия истини заедно с вашето мляко, пейте им ги над техните люлки, за да не страдат, когато пораснат, както ние страдаме сега. Научете ги да се радват на всичко в живота, тъй както се радваме на Слънцето, без да искаме да го притежаваме, или да грее само на нас. Benitta [Невена Неделчева]
към текста >>
82.
5. Писма из един роман
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
В твоето присъствие планината оживяваше и добиваше нова
хубост
.
Но те, знаейки истината, ще оценяват правилно нещата и няма да става нужда да се освобождават от илюзии... 5.5. Обичта е всеобхващаща Ти бе моя хубава слънчева радост, защо допусна отношенията на всекидневието да хвърлят сянка върху нея? Ти бе благоуханието на безброй цветя за моята душа, защо искаш да изчезне то, желаейки един обикновен човешки живот? Твоите очи правеха за мен звездите по-красиви и твоята усмивка - слънчевия ден по-светъл. Когато биваше приседнал до мен, Луната добиваше нова красота и нощта - вълшебност.
В твоето присъствие планината оживяваше и добиваше нова
хубост
.
Очите ми никога не се уморяваха да я гледат, както и душата ми никога не се уморяваше да ти се радва... О, моля те, пощади радостта на душата ми и музиката на сърцето ми - не бивай човек като всичките... 5.6 Обичта е радостта на душата Сянка на скръб минава през очите ти, когато устните ми ти казват, че нищо човешко не искам от теб, и моето безкористие те наскърбява... Когато ме питаш какво искам от теб, хубавият ти поглед се спира в очакване върху мен и искаш да отгатнеш какво ще отговоря. Чуй ме, аз нищо човешко не искам от теб, но мислиш ли, че всъщност не искам нищо? О, вярвай ми, аз искам най-хубавото и най-красивото. Искам да имам хубавата радост да мисля за тебе и да виждам лъчезарната ти усмивка. Искам да имам красивата радост, че ти успяваш в живота и работиш за доброто на човеците.
към текста >>
83.
Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце
,
,
ТОМ 24
Второто, по своята морална
хубост
, плени.
Отвреме навреме, когато някоя мисъл я огрееше особено и по-сладостно, тя с озарен и обърнат към мене поглед, възклицаваше: - "Е, сега видя ли! Разбра ли? Ти чул ли си нейде другаде таквиз светли и крилати думи, таквиз мъдри и дълбоки мисли, таквиз сияйни и божествени идеи! " * * * Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им; и братствени, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва.
Второто, по своята морална
хубост
, плени.
Гибон и всички историци свидетелствуват, че това бяха отличителните качества на първите християни; и че тези, именно, качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, било елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омрази, при вида на християните казваше: - "Я вижте как се любят помежду си! " И един по един се прилепваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитвайте: днес няма ли нужда или жажда за братствен живот?
към текста >>
84.
7. Кой ще чете Сведенборг?
,
Елена Андреева
,
ТОМ 24
Всички
хубости
бяха събрани на едно в нея.
305-306, № 124. Имаше една сестра Весела Несторова. Завършила американския колеж у нас, изпратена да следва в САЩ, след което се връща и дойде на Изгрева. Беше млада, хубава, добър музикант, пееше много добре. Освен това бе талант - композираше песни и беше поетеса.
Всички
хубости
бяха събрани на едно в нея.
Но както казват българите "Много хубаво не е за добро". Така стана и с нея. Вирна опашка и около нея се завъртяха неколцина млади братя. Стана своеобразен център. Сестрите веднага я намразиха - отклоняваше братята и някои техни симпатии.
към текста >>
85.
VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Нима сърби и румънци намират толкова много
хубости
в своите страни, за да са просто пияни от любов към своето?
Сега вече ние ще водим политика наша, политика на спокойно разбрани интереси, а не на чувства. Ние вече няма да ходим на руски кокили, а на наши собствени къси, но солидни крака. Това отрезвление на нашата политика е велика придобивка, а заедно с развалянето на Балканския съюз и особено с това, че Македония, нашият идеал, е днес полуосвободена (трудно беше да се освободи от една империя, а лесно е вече да се освободи от две слаби страни) - са придобивки, които заслужават всички велики жертви, които дадохме. Като свършвам вече изложението си, с което искам да покажа, че ние удовлетворяваме в условията, в които се намираме историческите закони, за да можем да бъдем спокойни за нашето бъдеще, не ще бъде зле да изтъкна един крупен недостатък у нас, недостатък от чисто морално естество, за да се поправим полека-лека. Той е - ние много обичаме да хулим, да не харесваме нашето, да го намираме за ниско, даже лошо.
Нима сърби и румънци намират толкова много
хубости
в своите страни, за да са просто пияни от любов към своето?
Ами ако имаха нашата действителност, какви щяха да бъдат те? Вярно е, че ние не сме пълно съвършенство. Па и нека се помни, че то на земята не е възможно. Но нашата действителност е много по- добра от тази на нашите съседи, пък и от много други. И ние би имали право повече, много повече, да се гордеем от нашето и много повече да го обичаме.
към текста >>
86.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Хубави, здрави, вакли, червени, само за
хубост
и дръзки, самоуверени, красиви, интелигентни.
Дали толкоз много се учи там. При това оставят ламбите и през нощта и после трябва да се плаща. Никой не помага. Те не признават дежурство. Взема всяка своята чинийка и с пръстче по дулото на чешмата... А въглища, дърва, пепел, миене, триене... не ги е грижа!
Хубави, здрави, вакли, червени, само за
хубост
и дръзки, самоуверени, красиви, интелигентни.
А Райна все изпада в транс и работата се бави, парите не идват, клиентите се сърдят. Взех наведнъж 2000 лв. пенсията си от татко за няколко години. Всичко се стопи. Учителят го няма.
към текста >>
87.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ето аз мога да излизам вън, свободно да газя из снега, да се радвам и аз на зимните
хубости
.
Само когато извлякоха изсъхналото дърво и го нацепиха за печките, видях тази хубава стройна елха, върху която някога е пяла птичка... Дали върху блестящия паркет горе са и стъпалцата на някое бедно дете!? Дафинка ми подари копринено платно за блуза, което бързам да увековеча с красива българска бродерия. А от него чудесни бонбони. Сега съм обута красиво и топло. Господи, Господи колко е хубаво това!
Ето аз мога да излизам вън, свободно да газя из снега, да се радвам и аз на зимните
хубости
.
Колко много нощи зъзнех в леглото и не можех да заспя от студ. Но тая мой непозната приятелка, но тая голяма и велика Душа, която през рамото ми е надникнала и прочела тъжните редове. - Добринке, ти ми посочваш истинския идеал на жената. Аз искам бездруго да стана като тебе и да обичам докрай всички Крумчовци, макар и да полъгват... Сега не желая той да идва. Нека не идва дълго, дълго време.
към текста >>
88.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
И радвай се на
хубостта
природна – Веч гражданка на Божията любов.” И за към слънцето политнах мощна Със малките си трепетни крилца, За да предваря тъмнината нощна И си направя малко гнездице.
Помислих си, че той ще ме погуби, От никого добро ми не дойде. Не вярвах аз, че може да ме люби И в него враг душата ми виде. Но ужаса ми той разсея първи На мене жалки, глупави певец. И със ръка потънала във кърви Отряза само тънкия конец. „Иди, каза, хвръкни си веч свободна В живота безграничен нов.
И радвай се на
хубостта
природна – Веч гражданка на Божията любов.” И за към слънцето политнах мощна Със малките си трепетни крилца, За да предваря тъмнината нощна И си направя малко гнездице.
Животът ми сега е чудна песен, Че гледам вредом Божието лице; И хвъркам волна в светли мир чудесен Със радостно безгрижно сърчице. 15 ноемврий 1926 г. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 8 ноемврий 1926 г. Хелмира, сестрице моя ! Само Божията Любов е Любов!
към текста >>
89.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
И няма ни сянка от звездната нявгашна
хубост
безбрежна - Така облаци тъмни светлата радост от нази закриват.
По нявга тъй бива по нашта прекрасна земя плодовита, Кога начумерени облаци цяло небето нагъсто покриват, Когато зората светлива за дълго е скрита И капки дъждовни безспирно небето излива. Когато го слънцето няма и мрак ни обгръща потаен - Не греят отгоре брилянтни съзвездия чудно красиви, Не грей Орион на ранина сутрин в небето омаен, Нито Плеадите зърваме - златни очици над нас треперливи, Ни Сириус дивни, блестящи, великото слънце в безкрая, Което далечни лъчи си изпраща за поздрав далечен И жъдните наши души изпълва със сладка омая, И шъпне ни царствени думи за Бога - Твореца Всевечен. А тамо, те светят, пътуват по вечния път очертани - Безсмъртни огньове, тъй както ги нявга Творецът сътвори. Съзвездия мили на деви прекрасни и момци засмяни, Една те на друга си нещо потайно и сладко говори. А между туй чудно небе и нашта земя кърмилница нежна Начесто се молнии и гръмове отгоре изливат.
И няма ни сянка от звездната нявгашна
хубост
безбрежна - Така облаци тъмни светлата радост от нази закриват.
Но както мъглите си вятърът буен бързо разсейва Та бягат далече като вълци в гонитбена хайка от мъже сплотени; И сетне в небе като къпан юноша млад си слънце изгрейва И почва отново на Бога да пее то химн вдъхновени. Така ще и Божията Милост мойте неволи далеко прогони И щастие на път многосълзен в домът ми самотен ще свърне. На радост везната желана към мене ще веч да наклони И Дух Въжделений отдавна жадуван в обятия ме сладко прегърне. 27 септември 1927 г., вторник. П.П. Пръв опит с александрийски стихове!
към текста >>
90.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Витоша блести в
хубост
.
В мъката си аз обвиних нея за поведението на А. Вместо да покаже скьрбта си за това обвинение, тя ми прави подарък, тя иска да ме облекчи покрай училището ми. Колко съм лоша! Лоша! А времето е тъй хубаво днес, същинска пролет!
Витоша блести в
хубост
.
Изгрев е бял като приказен сън. А защо го срещнах днес. Не, не биваше това - трябваше да се отбия от пътя си. Правя конспект по българска история. А през цялото време между древните български царе все едно червено от студа лице, едни смутени сини очи. Защо?
към текста >>
91.
2.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни
хубости
и тайни.
Дълга върволица се проточи надоле. Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен. Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници. Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство. Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.
Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни
хубости
и тайни.
към текста >>
92.
2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Въздухът прилича на най-чистата и сърдечна прегръдка... Той е с нас; Този, Който ни изведе тука, посочи ни тая неземна
хубост
на природата за която ние досега бяхме чужди.
Някои от тях държат дълги копия в ръцете си, други - огромни ' тръби, трети извили гигантски тела в мълчалива борба. Ние вървим нагоре с крилата радост в душите си. Като че ли навлизаме в някакво ново царство - царство на щастие и велика радост. Като че ли се носим леко из водите на Божествена къпалня, която заедно с душата пречиства и телата ни, всяка клетка. Тих зефир ни гали, като нежните топли длани на любяща ръка.
Въздухът прилича на най-чистата и сърдечна прегръдка... Той е с нас; Този, Който ни изведе тука, посочи ни тая неземна
хубост
на природата за която ние досега бяхме чужди.
Ето, събираме се около Него. Той ни говори... всички сме били едно пред Бога, всички трябва да работят, да работят... и че пътят е труден, труден. Но що ли има трудно и непреодолимо, когато Той е с нас? Не излъчва ли се от Него свръхчовешка сила, която се прелива и в нас, и ни прави способни и за най-труден подвиг. Има ли препятствие, което да не можем да преминем под топлия поглед на тия слънчеви - пълни с благост очи?
към текста >>
93.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и
хубост
.
Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите. Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът.
Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и
хубост
.
Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина. „Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво!
към текста >>
На запад, юг, изток, север - все
хубости
неизгледни, все тайни неизбродни.
Чудесна гледка! Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала. Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан. Доле, далече се е просртяло това дори страхотно тракийско поле, което в пладнешкия зной трепти като друго, синьо море. Почти се не вижда никакъв хоризонт.
На запад, юг, изток, север - все
хубости
неизгледни, все тайни неизбродни.
Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.
към текста >>
Ненагледна
хубост
и красота.
Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки. Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец.
Ненагледна
хубост
и красота.
Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори. Прощавай Стара планина! Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини. Там доле ние ще пеем песни за високите ви върхове и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец. ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНА Привет!
към текста >>
94.
2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Звездите изгряват с всичката си предвечна
хубост
.
Не, не съм аз - това тленното; моето аз е друго, то познава само доброто и красотата, само прошката... Този олтар прилича на скиния, оная скиния, която при еврейските битки се загуби някъде заедно с двете скрижали... Като че ли тук е скрита тя и в уречен час се е вкаменила, както и самите скрижали. Но все пак, това е ковчегът на завета, макар и вкаменен. Нозете ми са подути. Присланям се към огъня и стискам с ръка отоците. Припада нощ.
Звездите изгряват с всичката си предвечна
хубост
.
Няма я още луната и те бързат да се наговорят, да си нашепнат някоя нова блага вест на Твореца. Спят водите на езерата. Сякаш спят, защото са тъмни, дълбоки и тихи, тихи. Лека мъгла ги забуля като с покривало. Огънят гори, но не сгрява.
към текста >>
95.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки... Безкрайни планински
хубости
!
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици. Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила. Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория!
Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки... Безкрайни планински
хубости
!
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща. Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.
към текста >>
Ненагледна
хубост
, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила. Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки... Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.
Ненагледна
хубост
, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар. Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера.
към текста >>
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им
хубост
, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря.
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им
хубост
, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
Но, мълчат езерата и нищо не им казват. Стар е Мусалла, много е стар! Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан. Доле димят огньове.
към текста >>
96.
2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Като че ли Мусалла смъмри ветровете и те пресякоха дъжда в сняг, за да се скрият локвите и да се види цялата й бяла
хубост
, която зимно време е непристъпна.
По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем. Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната. Набраният студ изчезва. Лицата се сгорещяват. От устата дъхът на бяла пара се носи из въздуха.
Като че ли Мусалла смъмри ветровете и те пресякоха дъжда в сняг, за да се скрият локвите и да се види цялата й бяла
хубост
, която зимно време е непристъпна.
Пътниците, тъй извиващи, приличаха на скъпа огърлица около бялата мощна шия на Рила. Езерата, ту се мярват, ту изчезват под мъгли облаци. Вървим бавно - един зад друг. От страни - пропасти. Ето го и „Божието Око” - онова самотно красиво езеро, почти под Мусалла.
към текста >>
97.
2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й
хубост
.
Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища. Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори?
Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й
хубост
.
Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои. Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена.
към текста >>
Дългото „съзерцание” по
хубости
и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.
Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат. Не си взехме никаква закуска.
Дългото „съзерцание” по
хубости
и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.
Но, Учителят ни задържа още малко. Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.
към текста >>
98.
2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
И тук цветя, и тук животворна
хубост
.
Изглежда това бяха богати евреи, които много не се грижеха за по-вече кислород в кръвта си, за повече преживявания всред майка природа. Ел-Ше-дар. Огньове. Накацали по скалите, някои от изпреварилите вече се провикват към нас: Ехо! Ехо! Чешмата разлива обилни струи, пее, пее, радва се и се весели.
И тук цветя, и тук животворна
хубост
.
Около огъня, върху камъни тук и там, насядали или полегнали, някои от нашите вкусват едемско блаженство, топлени от приятната грейка на разгорената жар. Време на закуска. Всички дъвчат усърдно. Ел-Ше-дар се радва на своите гости. Дръвчетата се раззеленили, тревата с множество пъстри цветя е всекиму послала с мека постеля.
към текста >>
99.
2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Но окото смогва да зърне предвечната им
хубост
и да я запази завинаги.
Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила.
Но окото смогва да зърне предвечната им
хубост
и да я запази завинаги.
Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат. Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>
100.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Като гледам твоята разнообразна
хубост
, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти.
Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка. Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа. Колко са гористи предпланинията на Витоша! Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю!
Като гледам твоята разнообразна
хубост
, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти.
Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители. Но я да видят тия „някои незначителни покрайнини” какво богатство от хора и имот крият в себе си, от природна красота и стопанско благополучие. Я да видят как това българче от люлката пораства и вместо родния си език, почва да бръщолеви чужд, натрапен му от опасни „обединители”. Тогава ще разбере как боли, как страшно боли от такова пладнешко посегателство.
към текста >>
НАГОРЕ
