Търсене в текстове за 'Хубост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 144 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост.
Тя се казвала Алпомс. Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима. С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен. Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много. Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя. От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства.
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите.
И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване?
към текста >>

Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния?
Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други.
към текста >>

3. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила.
Тия момчета, ха, но светлей му нещо на лицето, като да се радва за нещо, a за кое – и той сам не знае... Всички в комуната сме 12 души ведно и трите деца. Нареждаме се на дългата маса за закуска Наистина, чудна група сме ний. Най-голямо разнообразие в лицата. Всички почернели от слънцето с дълги коси и наболи бради, като че някой художник си играл най-капризно със своята четка по лицата ни. Едному висят под ушите две черни петна – напомня на Пушкин, друг издигнал няколко стръкова брадичка, а други изцяло зацапани с черни кафяни или кестеняви бои. Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила. Едно котле с млечна каша и два големи селски хляба. Кашата се разсипва и хлябът начупва. Една две минути всички мълчат, някакво тържество разперва криле. Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата. Слънцето е вече хубаво изгряло.
към текста >>

4. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно.
към текста >>

5. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам.
Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети. Пролет, пролет на освобождение, пролет на възход, на раждане. Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност! Аз те познах. Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя. Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам. ...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна прелест и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг! Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа!
към текста >>

6. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила.
Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила. Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина. Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на западните народи, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило. Той трябва да се съвземе и да възобнови вярата в себе си, че е способен пак да даде. На младежите, които тъй искрено мислят, че се самовъзпитават "физически", пожелаваме да запазят искреност и към нашата статия.
към текста >>

7. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа.
В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство. Само изкованите в огъня на тежка скръб украси, ще найдат своето свещено място, само бисерът, намерен с тежък труд, ще се приюти там да свети като живо любящо око... Недей дири по моите пръсти като накит скъп зърното на твоя дар. То свети там, където никога не ще го посипе прахът на тежкото забвение. Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди. * * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа. Аз видях една чудна страна. Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред. което бляскат тук там бисерни очи. Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив.
към текста >>

Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост!
Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада. Мънички творби на морето. Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек. Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден.
към текста >>

Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око.
ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет. Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води, запътен надолу, като извита сребърна змия. Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя път. Друга пролет не срещнах като нея. Веднъж бива пролет в живота и никога се не връща тя. Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око. Вървя по моя път. Морето стигнах. Морето е врата и път. Оттук идва, оттук си отива пролетта. Оттук преминават забързаните към други брегове... Сега е вече есен.
към текста >>

8. МАЗДАЗНАН - M. M a н е в Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен ред!
Слепецът Слепецът сал не знае, Що нещо са лъчи, Лазурът как играе, Как слънцето говори На мирните простори, Как ден от нощ личи. Едничък той лишен е От тази благодат; И ето го, при мен е. А клетник, не познава От нощ как ден настава, Ни кой е брат, кой - враг. Понякога ни пее, Защото е поет, Но в ден като живее, Възпява тъмнината, Миражите, съдбата, И песните му - лед! За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен ред!
към текста >>

9. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост.
Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост.
към текста >>

Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост.
Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си.
към текста >>

Не стигат думите за хубостта, що видях.
Коя уста ми нашепна тайно примамливо слово, та ден и нощ не найдох мир, догдето не нарекох мои братя смелите плувци? Кого дирех? Ответ ми не изпрати никой. Попътни ветрове само ми помагаха и един ден показа се ивицата суша към която ме притегляше незнайна сила. Ръката ми отправи кормилото натам. Не стигат думите за хубостта, що видях. Там всяко дърво, всеки камък, всяка трева знае нещо и го шепне в нощта. Отнесох безброй спомени в душата си за нея. Запомних всяка палма, всеки извор, що видя окото ми. Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе. Слънцето ù още грее в мен с пладнешка сила, а зениците на две очи неспирно ме гледат в дългите мълчаливи часове на северната нощ!
към текста >>

10. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост?
Кой от нас разбира празник на днешния ден! Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота. Празник е днес. Природата празнува своята младост. Като избраница, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта. Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник. Вслушайте се в реката Потънете в себе си и разтворете душата си за буйния поток на Обновителния Дух.
към текста >>

11. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Усмихвам се и вредом съзерцавам Неговата хубост.
От деня, в който срешнах моя Бог, игрите на нашата любов не са престанали! /\з не затварям очите си. Не си запушвам ушите. Не изтезавам тялото си. Гледам с широко отворени очи. Усмихвам се и вредом съзерцавам Неговата хубост. Шъпна името Му и всичко, което виждам ми говори за Него. Всичките ми дела са служба Богу. Зората и вечерния здрач за мене са еднакви. Противоречията не съществуват вече заради мен. Където и да ходя, аз действувам все в Него.
към текста >>

12. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост.
Той седи потънал в своето мълчание. На ръката му свети пръстен. Безкрайно хубав, синкав камък блести на него. Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея. Тоя камък е жив. Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост. Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни. В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая. Вечният е тих, невъзмутим!
към текста >>

13. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис.
към текста >>

Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък?
Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини. Там той оставаше най-дълго. Там го поздравяваха неговите жени и играеха пред него децата на неговия дом. Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък? – Аз съм принц Бинотрис, син на Негова Светост – отговаряше момчето. – И как се казва твоята майка? – Моята майка е госпожа Амзес, жена на Негова Светост. – Какво Вий знаете? – Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче.
към текста >>

14. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост.
Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров. С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух. Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат. Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост. Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина. Прехождат вековете, но твоята хубост е вечна. Времето не оставя бразди по нея и лицето на света има всякога лице на младенец. Ден и нощ Те съзерцавам, удивен от безмерната красота, що си оставил в делото на ръцете си!
към текста >>

Прехождат вековете, но твоята хубост е вечна.
Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат. Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост. Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина. Прехождат вековете, но твоята хубост е вечна. Времето не оставя бразди по нея и лицето на света има всякога лице на младенец. Ден и нощ Те съзерцавам, удивен от безмерната красота, що си оставил в делото на ръцете си!
към текста >>

15. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас.
Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец. Някой се наричаше На-Ну. Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас. Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну. На-Ну извеждаше стадото винаги високо в планината. Но един ден той стигна полите на Гур. Пусна овцете на паша, поседна на камъка и запя. Слънцето грейна силно.
към текста >>

16. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви.
Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство. Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее духовната красота. Душевната красота ще намира израз във вид и форма, в грациозни ритмични движения, в нежни мелодични гласове и в благодеяния. Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее. Тогава природата ще стане по-величествена, отколкото е някога бивала - защото човекът вече не ще да нарушава нейните действия. Тя ще отвори своите скривалища и ще пръсне по земята съкровища на небивала красота. И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса.
към текста >>

17. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Радвай се на светлината и хубостите на Божия ден.
Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост. Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия въздух, що поемат гърдите ти. Радвай се на светлината и хубостите на Божия ден. Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти. Радвай се, загдето можеш да работиш; радвай се, че можеш и да си починеш; радвай се на своето здраве, радвай се и на своята болест. Радвай се и благославяй Всемогъщия за всички дарове на превеликата Негова любов. Не пропущай нивга да извършиш малкото добро, което твоето „сега" ти подшепва. Това добро е малко семенце, що крие велико благо за тебе.
към текста >>

18. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост.
И възсияла тая усмивка в ума на Ормузд като светло видение и творчески замисъл се родила в него. Па призовал Синовете на Мъдростта и им повелил да създадат сегашната земя. А дъщерите си, задето не бдели върху своите чувства, той изпратил на тая земя, тогава още неустроена и пуста, като ги преобърнал на цветя. Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата. То са все дъщерите на царя Ормузд. И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост. Така е писано във великия Летопис на Времената. А синът на Слънцето се върнал наскърбен в своята родина. Той жалел за неволната пакост, що причинил в желанието си да премахне поруганието на оная муха. И колчем погледнал към земята, дето били заточени царските дъщери, топял се в жалба по тях и ронел светли сълзи. От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри.
към текста >>

И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост.
И колчем погледнал към земята, дето били заточени царските дъщери, топял се в жалба по тях и ронел светли сълзи. От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри. И къпел ги в росни сълзи Синът на Слънцето и греел ги в лъчите на своята обич, ала напразно - краските не се махвали. Ала след време той с радост забелязал, че краските се проясняват, избистрят, започват живо да трептят и сякаш засияват. И до днес дъщерите на Ормузд са на земята. И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост. И само вечер, кога окото на Слънцето се склопи, те в жалба привеждат главици и излъхват своята ароматна тъга. Г.
към текста >>

19. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И само по тоя начин, надарени с сърце и разум, бронзираните и мускулести младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота.
И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всека друга болест е необходимо болният да иска да оздравее. Възвръщането към един живот по-близък до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физичното здраве и морала на личността, ще прероди телата, ще подобри душите. Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни. И само по тоя начин, надарени с сърце и разум, бронзираните и мускулести младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота. „Трябва да се даде на слънцето едно по-голямо място в нашия ежедневен живот, защото, човекът - цвете, от всички други цветя има най-голяма нужда от слънце." Из „Известия на дирекцията на народното здраве."
към текста >>

20. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка.
Отразените в огледалната му повърхност чукари му придават тайнствен чар. Още няколко стъпки и ето чешмичката – ръцете, които дават. Между големи скали – затулена от повърхностен поглед, самотна, скромна и величествена, тя с лек шепот дава своя дар. Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност. Търсещият морен пътник спира унесен. Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка. И тя – чешмичката, самотна, смирена и величествена, подхваща: Братя и сестри, майки и бащи, Приятели и странници, Учители и ученици, Слуги и господари – Вий, служители на живота, Отворете сърцата си за доброто И бъдете като този извор! – Даром сте взели, даром давайте. Само силните ръце дават даром. Само любящите ръце дават даром. Любящите ръце са силните ръце.
към текста >>

21. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа).
към текста >>

22. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Израз е на хубостта, благосклонността, обичта, но и на разпътството.
По характер и вкусове е по-женствен. Погледът му е мек, любезен, гальовен. Той изразява красотата във всичките ù форми. Походката му е непринудена и елегантна. Той действа с чара на своя характер и деликатните си обноски. Израз е на хубостта, благосклонността, обичта, но и на разпътството. Лимфатичните по темперамент натури са хора на бавните движения, на леността, непостоянството, мечтите, фантазията. Те ходят бавно и отпуснато, сякаш са морни и скучаят. Краката им се влачат по земята, ръцете им са люлеят хлабаво. Те се движат, без да се оглеждат наоколо, погледът им е сякаш унесен. Нехайни и капризни, жените с лимфатичен темперамент в любовта са най-своеобразни или пък най-„нежно-странни".
към текста >>

23. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост.
Точно колкото им трябва, не повече. Те не работят, за да натрупат особен запас от вода, въздух и слънце за утрешния ден, от страх, че такива не ще има вече. Те не правят като нас, които работим и предем, за да се запасим спрямо бедността. Защото ако правеха това полските кремове, те биха изразходвали всички свои сили за натрупване на запас и никога не биха могли да бъдат съвършени кремове, които надминават Соломон във всичкото му великолепие. Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде. Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост. Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят. А красотата на кремовете се развива все по-великолепно до пълното й разцъфтяване. Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя. Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за събиране и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват. Когато едно същество се обезпокои по този начин, то става неспособно да възприеме здраве, сила и издръжливост, които му са тъй необходими.
към текста >>

24. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато такъв човек възприема хубостите и свежестта на природата, той никак няма нужда да бъде духовно съзнателен затова - той възприема и чувствува.
Краят на носният отвор към върха на носа сведочи за начина, по който се проявява чувственото в телесно и душевно отношение. В зависимост от това, формата на носните отвори може да се подели на два основно различни вида: на една целесъобразна форма (4) и на една нецелесъобразна (5). Възприемането при целесъобразната форма става широко и пълно. Такъв човек възприема и чувствува света в пълни линии. За него са отворени вратите за душевните и телесни сили. Когато такъв човек възприема хубостите и свежестта на природата, той никак няма нужда да бъде духовно съзнателен затова - той възприема и чувствува. Той стои в непосредствена чувствена зависимост с природата, хората и света. Един интересен в това направление тип представя носът на прочутия писател Лесинг. Противоположност на това представя обратната форма на носните отвори. Тази форма изразява едно много ограничено възприемане на чувственото. Напротив, тези хора чувствуват една голяма нужда да дадат от себе си.
към текста >>

25. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-БОЯН БОЕВ- ПРИ ЕЗЕРОТО БАЛДЕР-ДАРУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Едната толкова красива, щото привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, щото всички я отбягвали.
Зародила се мисълта да го оженят. „Как тъй нашият цар да стои сам. Да му намерим някоя красива мома да го оженим, да имаме наследник. Другояче нашата държава ще пропадне." Избрали най-красивата мома и оженили младия цар. Скоро на царя се родили две дъщери. Едната толкова красива, щото привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, щото всички я отбягвали. Но нещастието било другаде. Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела - осакатявал, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал. А грозната - когото погледнала оздравявал, на когото положела ръка, излекувал се. Но болните ставали все повече и повече. Грозната царска дъщеря не смогвала да ги лекува.
към текста >>

26. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Още от първия ден изхождам околността, за да се запозная с хубостите на тоя край.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ МОРЕНИТЕ От няколко дни сме на Яворовите присои. Ако някой гледа от София, никак не би подозирал, че в този източен кът на Витоша се крият красиви иглолистни гори. Нашият стан е на красива полянка, заобиколена отвсякъде със стройни ели. Още от първия ден изхождам околността, за да се запозная с хубостите на тоя край. На запад горите се прекъсват с обширни полянки, от които се откриват широки хоризонти. Изобилни ручеи прекосяват полянките, идещи от върховете. На югоизток дълбок дол, в чието дъно се спущат водите на мощна река. Над нас величествено се издигат Резньовете, тук-там още покрити с сняг. Това са последни останки, които си отиват.
към текста >>

27. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост.
И сега напред с бодър дух и с радост в сърцето! Има един вечно бликащ извор, от който всякога могат да се почерпят нови сили за работа. И вие знаете, кой е този извор. Сестра М. Берта Броаняр от Лион. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развива като девойка и когато констатирали необикновените й способности, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица. Това момиче, макар че никога не е изучавало графологията, може да познава много работи, като види писмото на някого. И интересно е, че нейните способности надминават възможностите на обикновената графология. Последната може по почерка да се произнася за характера на човека. Но тя по писмото познавала такива подробности за лицето и то не само за настоящето, но за миналото и за бъдещето, че тук имаме не вече само обикновената графология.
към текста >>

28. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония.
В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен. И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа. И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие.
към текста >>

29. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?!
Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?! Предстоеше им борба. Това те добре видяха и разбраха. И двамата бяха млади, силни, достойни за Адита. Чия ще бъде победата? Тайна!
към текста >>

30. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Умът ще даде оная външна хубост на формата.
Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогава ти влагаш магнетизъм в музиката. – Кои са постиженията на музиката.
към текста >>

31. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе.
– Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него.
към текста >>

32. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Младите княгини, възпитани и обучени от най-видните учители на времето, излизаха вече от тяхната опека, блестящи с хубост и знания.
ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА Буча Бехар В разкошния дворец на един от видните царе на далечния изток, Неру-Ра, преди хиляди години се даваше голямо празненство в чест на един принц, който беше благоволи. да посети страната на Неру-Ра. Това се случи тъкмо в деня, когато неговите дъщери празнуваха своето пълнолетие. Младите княгини, възпитани и обучени от най-видните учители на времето, излизаха вече от тяхната опека, блестящи с хубост и знания. Едната се казваше Дуна-Фу, а другата – Меру-Ир. Те бяха родени и кърмени от една майка, но голяма и дълбока беше разликата между тях. Под различни звезди бяха родени, различна съдба им беше отредена. Едната, Дуна-Фу, беше с пълни очи. черни като смола, тъмно кестенява коса, блестяща като полиран кедър; със свежо, като майска роза лице, цъфнала в ранно утро; висока и стройна като палма, тя беше въплътена красота, рядка и могъща през онова време.
към текста >>

Тая, която ще остане властна над времето, безсмъртна в своята хубост и младост; тая, която ще познае неговата душа и ще се слее с неговия дух, за нея той ще се върне някога, за да сключи велик съюз.
Принцът не беше избрал нито Дуна-Фу, нито Меру-Ир. Никой в двореца не разбра, че принцът не беше изпратен да си избере другарка на сърцето си. Друга е била неговата мисия. И той я изпълни с достойнство на царски син. Той можа да остави онова, което трябваше да се впише в световната история, за да се върне след хилядолетия и да поеме в ръцете си сърцето на Дуна-Фу или на Меру Ир. Тая, която ще остане властна над времето, безсмъртна в своята хубост и младост; тая, която ще познае неговата душа и ще се слее с неговия дух, за нея той ще се върне някога, за да сключи велик съюз. Когато бащата ги попита, какво им е оставил принцът, те отговориха: – На мен остави своя образ. – На мен свитък книга. – Защо такъв избор? – Не знаем. Въпросът замря в безкрайността на времето.
към текста >>

Аз идвам всеки ден тук и по цели часове се възхищавам от неговата хубост.
Около него бяха запалени светилници, които денонощно горяха. Същински храм, какъвто строяха на боговете. – Ето го! – рече Дуна-Фу. Аз го обожавам и в негова чест заповядах да построят този храм. Аз идвам всеки ден тук и по цели часове се възхищавам от неговата хубост. Ела и ти. Тук е така тържествено. Понякога чувствувам, че той идва и ме понася към своята страна. Колко щастлива съм тогава! И аз зная, че той ще дойде, иначе не би оставил тук своя образ, който оживя в цялата страна.
към текста >>

Несметно е моето богатство, дивна е моята хубост.
Затова тя го чака с ненарушимо спокойствие. Тя е безстрашна, тиха и лъчезарна като пролетно утро. Дуна-Фу казва: – Могъща съм. Нека се опита Меру-Ир да ме свали. Безчислени са моите подчинени, готови за бран. Несметно е моето богатство, дивна е моята хубост. Достойна съм за Сатия-Ра. Меру-Ир отговаря: – Ти не си вече могъща. Ти нямаш богатство. Времето е обезценило твоите скъпоценности. Ти нямаш и красота.
към текста >>

Не напразно всяка година от всичките краища на страната идваха врачки да поддържат нейната външна хубост.
Всички трепетно чакат. Приятелите на Меру-Ир дълбоко вярват, че Дуна-Фу ще падне, както падат метеорите. Защото Сатия Ра никога не ще избере Дуна-Фу за жрица на сърцето си. Никога! Тя е стара и грозна. От глава до пети тя е само фалшив блясък. Не напразно всяка година от всичките краища на страната идваха врачки да поддържат нейната външна хубост. Но дали Меру-Ир е млада и хубава по душа и тяло? За нея казват, че ония, които са я следвали, са я обичали толкова много, че всеки е жертвувал своя благотворен елексир, благодарение на което Меру-Ир остана вечно в своята младост и хубост такава, каквато е била през оная паметна нощ, когато срещна Сатия-Ра. Те са уверени, че Сатия-Ра ще сключи велик съюз с Меру-Ир. А Дуна-Фу може да чака векове още. Прахът на времето ще покрие нейното тленно богатство и нейната красота, защото тя не позна Сатия-Ра и не тръгна по неговите светли пътища.
към текста >>

За нея казват, че ония, които са я следвали, са я обичали толкова много, че всеки е жертвувал своя благотворен елексир, благодарение на което Меру-Ир остана вечно в своята младост и хубост такава, каквато е била през оная паметна нощ, когато срещна Сатия-Ра.
Защото Сатия Ра никога не ще избере Дуна-Фу за жрица на сърцето си. Никога! Тя е стара и грозна. От глава до пети тя е само фалшив блясък. Не напразно всяка година от всичките краища на страната идваха врачки да поддържат нейната външна хубост. Но дали Меру-Ир е млада и хубава по душа и тяло? За нея казват, че ония, които са я следвали, са я обичали толкова много, че всеки е жертвувал своя благотворен елексир, благодарение на което Меру-Ир остана вечно в своята младост и хубост такава, каквато е била през оная паметна нощ, когато срещна Сатия-Ра. Те са уверени, че Сатия-Ра ще сключи велик съюз с Меру-Ир. А Дуна-Фу може да чака векове още. Прахът на времето ще покрие нейното тленно богатство и нейната красота, защото тя не позна Сатия-Ра и не тръгна по неговите светли пътища.
към текста >>

33. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Царкинята не биваше да види поражението на своята рядка хубост.
Буча Бехар ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ - БЕН - АБУ В царството на знаменития цар Елмур, един от най-великите и мощни царе на времето, се разнесе като светкавица една страшна вест, която покри с печал цялата страна. По тихите и безлюдни улици на малките и големите градове, потънали в покой и мълчание, сега се носеше тропотът на бързи коне, чиито ездачи възвестяваха по кръстопътищата тъжната вест. Единствената дъщеря на Елмур, Великия владетел на страната, Елмира, се беше разболяла от най-ужасната болест и царят обещаваше голяма награда на този, който се наеме да я излекува. Наистина, болестта на младата царкиня Елмира беше ужасна; затова царят беше заповядал да изнесат всички огледала, които се намираха в двореца. Царкинята не биваше да види поражението на своята рядка хубост. Сам той царят, рядко вече отиваше при нея. Ден и нощ до неговата стая стигаха нейните стенания. Неговата скръб беше неизмерима; тя се изливаше в горчиви сълзи, които безспирно се лееха от неговите очи. Какво можеше да направи нещастният баща? Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря.
към текста >>

Тогава и млади, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на младата царкиня Елмира.
Какво можеше да направи нещастният баща? Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно. Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо. Нямаше вече следа от първата красота, която пленяваше сърцата на много царски синове - красота, която караше народът да трепне от възхищение и възторг, когато тя минаваше горда и самоуверена на своя кон, който умело управляваше, както би могла да управлява царството на своя баща. Тогава и млади, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на младата царкиня Елмира. Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго. Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж. Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа. Казваше се Саваот-Бен-Абу. Бедният Саваот-Бен-Абу, непознат и самотен, чужд всред кипежа на една мощна столица, странник, слязъл от небесните селения между хора, които нямаха нищо общо с него и с неговата съдба.
към текста >>

Тя стана бавно и лъчезарна от хубост и здраве, кротко протегна ръце към своя спасител.
Тогава той се наведе тихо и безшумно над нея и леко като ухание на пролетен зефир, Саваот-Бен-Абу целуна болната царкиня. И чудото стана. Царкинята Елмира, полуотвори очи и погледна тоя, който вливаше потоци жизнени сили в нейното изнурено тяло. Това той можеше да направи тогава, когато трябваше да изпълни един върховен закон. В нейната душа се преливаха хиляди тонове, в сърцето ù някой запя чудна песен. Тя стана бавно и лъчезарна от хубост и здраве, кротко протегна ръце към своя спасител. Нейните устни мълвяха свещените слова, които Бен-Абу дълго беше чакал. Те прозвучаха като победна песен, като празничен звън, като небесен хор, който възвестяваше жадуваната и очакваната радост. Колко време продължи това? Никой не знаеше. Вечност или миг?!
към текста >>

34. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Старият овчар му показваше омайните хубости на планината и изкуството да пази и гледа добре стадото, учеше го да разчита чудния език на природата.
Те нощуваха тук, или там, почиваха, отседнали в спретнати къщурки, където приветливи домакини усмихнато им поднасяха кокосово мляко в големи дървени паници и портокалов сок. След дълго пътуване те стигнаха подножието на планината, където стар овчар чакаше малкия Ир. Няколко дни след пристигането си, той беше оставен на почивка. Когато умората изчезна, старият овчар го взе със себе си. И всеки ден от тогава Бен Ир излизаше сутрин със стадото и се връщаше вечер. Старият овчар му показваше омайните хубости на планината и изкуството да пази и гледа добре стадото, учеше го да разчита чудния език на природата. Така Бен Ир, царският син. започна своята служба в страната на мензите. Какво, наистина, можеше да научи всред пазвите на планината, по нейните рътлини и усои, по нейните свежи и пъстри поляни, заслушан в музиката на планинските потоци, които разказваха вечната и нестихваща приказка на великото чудо? Цялата планина в своята мощна и страхотна снага, в своята дивна и вечна красота за Бен Ир се превърна на жива книга, която криеше дълбока мъдрост и несметно богатство. Така той зачака деня, когато неговата сила и неговото знание ще закрепне, за да бъде готово за онова, което му предстоеше.
към текста >>

Тя беше млада, двадесетгодишна жена с омайната хубост на мензите, но що от това?
Бен Ир седна на един камък, извади своята свирка и започна да свири Той не видя кога младата жена, заслушана в свирнята му, тръгна към него. Тя гледаше на вси страни и очарована от красотата на планинските цветя, се отдалечи от свитата си. Скоро тя се приближи до младия овчар. Едва тогава Бен Ир вдигна очи и видя, колко прекрасна беше тя, но в същия миг той видя, как една отровна змия изпълзя близо до нея и преди той да успее да викне, тя беше вече ухапана. Бен Ир се завтече при нея, знаеше, какво я чака и какво требваше да направи. Тя беше млада, двадесетгодишна жена с омайната хубост на мензите, но що от това? Тя беше в страшна опасност и трябваше да ú се помогне. Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста. И в тоя миг, когато Бен Ир още не беше успял да откъсне устата си от нейната ръка, онези, които я придружаваха и които бяха тръгнали да я дирят видеха това, което Бен Ир правеше. Да, те видеха всичко, едно, обаче не видеха, змията и смъртната опасност за девойката. Когато Бен Ир вдигна глава, много огнени очи го стрелнаха със своите светкавични погледи.
към текста >>

35. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата.
Из днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се жертва за брата при всички условия. И братът може да се жертва за сестрата при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота, и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Подтикът към труда при новите форми на живота ще бъде любовта. Бъдещето, което идва, е светло.
към текста >>

36. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Творецът показвал на всички хубостта на новия свят.
" Страхотният смях на Луцифер еква в пространството. ................................................................................................. Бе никога, когато Творецът създал земята, – един от безкрайните светове, които красят небесната шир. Тогава на небето се събрали представители на всичките светове на вселената, за да видят последното творение на Бога. Велико е било тържеството на небето. Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд. Творецът показвал на всички хубостта на новия свят. Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен. И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички. На едно място той видял едно дребно същество, толкова дребно, колкото синапово семе. Един блестящ лъч само излизал от него и малкото семенце блестяло като капка сребърна роса.
към текста >>

37. СТИХОВЕ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Високите върхове се оглеждаха във водата и растяха в хубост.
Махабур я изненада. Кристалните му води я посрещнаха приветливо. Широката му площ я спря. Тя притаи дъх. Величествена гледка. Високите върхове се оглеждаха във водата и растяха в хубост. Инка пристъпи. Тя спре току-що до самия бряг. И седна. И малките вълнички на езерото заприиждаха към нея. Те ù се радваха, поздравяваха я.
към текста >>

38. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа.
Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал.
към текста >>

39. Списанието PDF Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Учителят сравнява ума с висок планински връх, огрян от слънцето... Сърцето е храм, където отсяда любовта, за да утеши скръбния, да го стопли и да му вдъхне надежда за по-добро утре, да разкрие пред очите на душата неизразимата хубост на Божествения свят.
Това е тялото — благородната воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват. В повечето от своите беседи Учителят обръща вниманието на тези, които го слушат, върху обширния и прекрасен свят на ума, сърцето и волята. Разкрива някои от техните закони и дава правила за приложението им в живота. Колко малко знае съвременната наука за ума, сърцето и волята в сравнение с онова, което се разкрива пред взора на мъдреца! Умът е, който свети и прави нещата ясни в пътя, начертан от мощния дух на живота. Учителят сравнява ума с висок планински връх, огрян от слънцето... Сърцето е храм, където отсяда любовта, за да утеши скръбния, да го стопли и да му вдъхне надежда за по-добро утре, да разкрие пред очите на душата неизразимата хубост на Божествения свят. Учителят представя сърцето като прекрасна долина, осеяна с безброй плодни дървета и красиви цветя... Трябва човек дълго да е бродил из шеметните висини на ума, дълго да е бродил из плодородната долина на сърцето, за да познае, какво нещо са умът и сърцето. Колкото и да теоретизираме за ума, той си остава един далечен свят. Сърцето, макар и да чувствуваме неговия безспирен пулс и то е забулено в тайна. Всички имаме сърце, а често казваме за някого, че той нямал сърце. Това показва, че има нещо, което определя сърцето.
към текста >>

40. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той като че ли ни разкрива хубостта на един свят, за който копнеем.
Скоро ще залязнат бляскавата звезда Алтайр от Орел и Лира от Вега. Ето Плеядите. Те са наглед тъй дребни, но всъщност са грамадни слънца, с един живот, чието величие човек не подозира. На изток трепти Алдебаран от съзвездието Телец; по-долу е красивият Орион, а току-що е изгрял на изток Сириус. Не може да не затрепти нещо радостно в човешката душа, когато погледне Сириус. Той като че ли ни разкрива хубостта на един свят, за който копнеем. Благодарим на Великия, че е поставил на небосвода тези светли точки; те ни говорят, че е реалност този възвишен свят, за който ламти човешката душа. Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един свят на висша красота, хармония и любов. Мили звезди, наши небесни възпитатели, благодарим ви за всичко, което ни говорите, за великия подтик, който будите в човека, за светлите надежди, с които го вдъхновявате. Благодарим ви, че подхранвате светлите мечти, които крие в светилището на душата си. Вие му шепнете, че те са предчувствие на туй, що е приготвено за него.
към текста >>

41. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Аз отивам и се връщам, за да грабна всичката хубост на моя път, за да се насладя на всичките пъхни, които земята и небето пеят през май.
За мен светът е самата песен. На ранина птички ме будят и свежият полъх на пролетния ветрец гали моето лице. Моят живот е дивна пролет. Моите дни приличат на узрели нарове, червени и сочни и техният сок е по-вкусен от всичките питиета на земята. Аз вървя безспир и моята стъпка е твърда и сигурна по прекрасния път на моето щастливо детство. Аз отивам и се връщам, за да грабна всичката хубост на моя път, за да се насладя на всичките пъхни, които земята и небето пеят през май. Край мен е дивна пролет. Тая част от моя път е прекрасна. Аз минавам по нея, когато цъфтят ранни теменуги, когато сладкогласни чучулиги огласяват простора, когато земята е набъбнала от разтопените снегове, когато нивите се зеленеят, когато небето блести като вълшебен купол; минавам, когато първият сноп пада под ударите на сърпа и жетварска песен огласява златното поле. Пребродих всичко, майко земя, познах те, когато слънцето целува твоята жадна снага на изток. Нищо непознато не оставих в моето сърце.
към текста >>

42. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината.
Някога, преди да е имало литературна история, древните народи са разбирали под литература ония белези на човешката словесност, които е трябвало да подсетят читателя на някое събитие или идея. Богатството на писмеността се разрасна много по-късно, за да се превърне днес в най-могъщото средство за духовно общение, крайният, най-последният плод на човешкия дух — книгата. Може би поради множеството на написаните книги и поради склонността на съвременния човек да търси другаде разтуха както ценности за своя живот, малцина са между четците тия, които знаят, отваряйки една книга, да видят затворени в мълчаливите й страници трепетите на един дух, постиженията на един разум, огъня на едно сърце. Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата дреха на словото. Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила. Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината. Всеки искрен литературен опит е път към истината. Тая истина ни се разкрива чрез магията на словесното съдържание, чрез красотата на художническото постижение и чрез мъдростта, която наднича зад тях. Една написана книга е един къс от нечий живот, паметник на една тъга или на една радост, който паметник отново оживява, когато се хване в ръката. Една истинска книга може да върне назад марша на хилядолетията, да ни направи да заживеем с тях или да разгъне сцената с поглед в едно бъдеще, прозряно в неповторимия творчески миг на художника. Когато творецът пише за някоя радост, той пръв я изживява, ходи изправен и ликуващ, а други път плаче заедно със своя герой.
към текста >>

43. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Цветята, които се отварят пред вас с всичката си хубост, ви говорят за своята любов.
Красотата на слънчевия изгрев, музиката на шумните потоци, милувката на вятъра, вечния предначертан път на звездите, благоуханието на цветята не ви ли говорят, че вие живеете в рая, само че не знаете това? Вие сте щастливи, понеже сте потопени в любовта на Безкрайното Начало в света, само че не подозирате своето щастие. Почувствувайте се граждани на вселената, за да добиете куража и вярата в своите съдбини. Вслушайте се в слънчевия лъч, който иде от небесните пространства и ще чуете в него думи на любов. Думи на любов ви изпращат чрез лекия зефир снежните планински върхове. Цветята, които се отварят пред вас с всичката си хубост, ви говорят за своята любов. Вие живеете в един приказен свят на любов и разумност, на велика хармония. Издигнете главите си и бъдете радостни. Искате ли да съзнаете рая, в който сте поставени? Щастието е тъй близко до вас, а вие го търсите там, дето то не съществува. Щастието ви е в радостта, която изпитвате от гледката на една тревичка, цвете или извор, от възприемането на един слънчев лъч, в радостта от блещукането и трептението на една звездичка и в радостта, която изпитвате, когато дадете път на любовта да мине през вашите сърца!
към текста >>

44. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тяхната хубост се струеше като песен през майски ден, като слънчев изгрев през ранна пролет.
Въздухът беше кристален, напоен с нежния аромат на цъфнали бадеми. От двете страни на градинската пътека цъфтяха плодни дръвчета. Тръгнах по нея. Розовите чашки на цветовете, поболи нежната корица на клоните, се къпеха в слънчев прах. Плодните дървета приличаха на невести, окичени с утварите си. Тяхната хубост се струеше като песен през майски ден, като слънчев изгрев през ранна пролет. Кой е виждал цъфтежа на дърветата през пролетта? Това е велик празник, който природата устройва веднъж в годината. Щастливи са тези, които отблизо могат да присъствуват на това рядко чудо на пролетта. Цъфтежът на дърветата, това е омайният лик на слънчева страна, това е дивната песен на небесните жители, които слизат на земята, за да оплодят нейната снага. Беше знойно лято, когато тръгнах пак по същата пътека.
към текста >>

45. Песни за българите Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Хубостта и значението на тия песни какво е?
Не, не са български песни. Те са песни на природата, Това са мотиви на природата. Те са ритми за здраве! *** 3 декември 1922 "Мусала”. Това е един настоящ мотив, създаден на тази гама на която ние живеем. Хубостта и значението на тия песни какво е? Били сте на Мусала. Там има две противоположни течения електрическо и магнетическо. Щом запееш за Мусала, ти се свързваш с всички тия течения, образи, които изпъкват картинно пред тебе, и те ти действуват.*** 10 декември 1922 Представете си, че отиваме на Мусала. Възпяваме го. След туй качваме се на върха, възхищаваме се от тази гледка втория стих.
към текста >>

46. Брой 2 -1993г. Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Умът ще даде оная външна хубост на формата.
Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пеенето или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогаз ти влагаш магнетизъм в музиката. - Кои са постиженията на музиката.
към текста >>

47. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Второто, по своята морална хубост, плени.
Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва. Второто, по своята морална хубост, плени. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни и че тези именно качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура. Културният било елин или рилмянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието, изморено от себеубийствените ежби и омрази, при вида на християните, казваше: - Я вижте, как се любят помежду си! ” И един по един се прилепваха към тях. Вие, които се чудите, или питате защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда и жажда за братски живот?
към текста >>

48. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат.
Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века. Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения. Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали. Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела. Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи. Тези действия ще бъдат, за по-после, източник на горчиви каяния. Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение. Много противоположни мнения се сблъскват, се посрещат: между това сложно положение, отнесено от ветрушката на материалния живот, человек се спира и помислува малко.
към текста >>

49. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее.
И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е. ако Господ ви посети не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази.
към текста >>

50. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

също така се чувства зарадван и тоя, който е получил музикална грамотност, нему се откриват съкровищата от хубости, които тоновете дават в своето съчетание, езика на музиката става разбран за него без ничие посредничество.
Затова тия 400 упражнения се следват с увлечение и при завършването им в нас остава чувството на очакване за продължение подхванатия ред. Нужда, която автора обещава да задоволи с последующите части на същото ръководство. Да се заловим за работа, да упражним и развием музикалното си чувство, е работа наистина ценна и от естество да ни отвори път за истински радости. Усвоилият нотното пение се чувства радостен толкова, колкото и неграмотния прогледнал за книгата — всяко листче написана хартия той с усърдие приема и бърза да чете. Той е радостен, че нему се открива цялата съкровищница от идейното богатство, което той до тогава е чакал да му се подаде от чужди ръце. също така се чувства зарадван и тоя, който е получил музикална грамотност, нему се откриват съкровищата от хубости, които тоновете дават в своето съчетание, езика на музиката става разбран за него без ничие посредничество. А езикът на музиката не е ли изразът на силите от духовния свят, устремени към нас за нашето истинско освобождение? Да се възползваме всички от подадената ни ръка. Един от зарадваните. Р. S. „Самоучителят" се доставя от г.
към текста >>

51. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Красотата на цветята, песента на птичките, хубостта и силата на животните, величието но природата, погледа на детето, стремежа на човека към правда и светлина, — всичко, което виждаме, говори за Твоето присъствие.
Кой е създал света? Още има хора, които питат и спорят. Но ние не питаме, не спорим. Когато гледаме слънцето, месеца и звездите — мислим за Тебе. Годишните времена, редовните смени на дните с нощите; чудесните условия, в които се проявява живота в безкрайни форми, — винаги ни напомнят Тебе и Твоята Премъдрост и Любов. Красотата на цветята, песента на птичките, хубостта и силата на животните, величието но природата, погледа на детето, стремежа на човека към правда и светлина, — всичко, което виждаме, говори за Твоето присъствие. Чрез цветята и звездите Ти шепнеш да бъдем чисти и свети като Тебе. Голяма е Твоята Любов към нас, Господи, че си ни дал живот и здраве. Благ си Ти, че ни отрупваш с добрини и правиш душите ни признателни. Безкрайна е Твоята милост към нас, че забавяш , но не забравяш да ни помагаш, когато сме в нужда и беда. Ти си, Който създаваш хармония и ред навсякъде.
към текста >>

52. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И само по тоя начин, надарени със сърце и разум, бронираните и мускулести тела на нашите младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота.
И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всяка друга болест е необходимо болният да иска да оздравее. Възвръщането към един живот по-близо до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физическото здраве и морала на личността, ще прероди телата, ще подобри душите. Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни. И само по тоя начин, надарени със сърце и разум, бронираните и мускулести тела на нашите младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота. Трябва да се даде на слънцето едно по-голямо място в нашия ежедневен живот, защото човекът-цвете, от всички други цветя, има най-голяма нужда от слънце.
към текста >>

53. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов!
Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме! Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи. Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви. Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов! Ние сме така осиромашели, ние сме изгубили толкова много, и ето, из недрата на Всемира се издига пламтящото Сърце, от което се излива животворящия елексир. Ние виждаме всяка сутрин, как Неговата десница се простира и заповядва на слънцето да грее на всички твари. Всяка сутрин ние сме призовани на това велико тържество, което хиляди същества очакват с трепет. Всяка сутрин Изток сияе в ослепителен блясък; розовите багри се преливат; небето добива своя Божествен цвят, сякаш в него е проектирана вълшебната музика на хиляди същества. Цялата природа тръпнеща чака огнената колесница.
към текста >>

54. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През настоящата година „Добро здраве" ще даде на абонатите си три безплатни приложения: 1) „Суровата храна и здравето" — книга от 64 страници; 2) „Тайните на хубостта“ — книга от 64 страници с много рецепти за подържане на младостта; 3) Курс по домашна гимнастика — голямо табло за стена с 34 фигури.
Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение. Ние пожелаваме на Мечкюрци да преодолеят всички трудности, за да могат да настъпят в периода на реализиране на всички техни идеи. Излезе брой 1 от година XI на „Добро здраве" със следното съдържание: Здравето най-голямото богатство; Как сте със сърцето? Втората младост; Измъченият стомах; Опасни признаци; Здравето на детето; Кой помрачава картината на живота; Бърз начин да облекчим сърбежа на кожата; Пътят към здраве и щастие; Из науката и живота; Въпроси и отговори. През настоящата година „Добро здраве" ще даде на абонатите си три безплатни приложения: 1) „Суровата храна и здравето" — книга от 64 страници; 2) „Тайните на хубостта“ — книга от 64 страници с много рецепти за подържане на младостта; 3) Курс по домашна гимнастика — голямо табло за стена с 34 фигури. Абонаментът на „Добро здраве“ с трите му приложения е само 40 лв.. предплатени. Пратете сумата с пощенски запис, с бележка по чекова сметка № 741 или в препоръчано писмо до Редакция „Добро здраве“. София VI. Искайте безплатен пробен брой! Наръчник по природно лекуване и живеене, съставил П.
към текста >>

55. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мерило за хубост.
Видение или интуиция. Творба и зрител. Картината и ти. Външна и вътрешно действителност. Изкуство и природа. Мерило за хубост. Действителност, която преобразява. Условия за пълна хубост. Живопис и фотография. Условия за правилно съзерцание. Грешки на сърцето.
към текста >>

Условия за пълна хубост.
Картината и ти. Външна и вътрешно действителност. Изкуство и природа. Мерило за хубост. Действителност, която преобразява. Условия за пълна хубост. Живопис и фотография. Условия за правилно съзерцание. Грешки на сърцето. Хубаво и естетично. Естетична съвет.
към текста >>

„Хубостта ще спаси света“.
Живопис и графика. Краснопис в изкуството. Път на самопознание. Откровение в изкуството. Свобода на изкуството. „Хубостта ще спаси света“. Алегория и символ. Пророческа смисъл иа изкуството. Веществото и духовната действителност. Как облагородява изкуството? Изкуство и нравственост.
към текста >>

56. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава ще изгрее с дивна хубост слънцето на Новия Ден!
Нищо не може да отчае и обезкуражи този, който вижда в бъдещето. Защото, зад тъмните облаци, които загръщат нашия хоризонт, зад приближаващата буря, той вижда че изгрева нещо светло и хубаво. Бурята ще мине и замине! Облаците ще се разпръснат. Светкавиците и гръмотевиците ще за-млъкнат. И тогава ще изгрее с дивна хубост слънцето на Новия Ден! Ще изгрее тогава това слънце за всички. За да може да го види и най-закоравелия противник на неговата светлина. За да освети и най-потъмнялата душа. Това слънце и днес грее за тези, чиито души с отворени за неговата светлина. То и сега разпраща вредом своите благодатни лъчи, които възрастват и градят.
към текста >>

57. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Повече за хубостта й нямам що да кажа.
Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража. Повече за хубостта й нямам що да кажа. Но един прекрасен ден по-пътя кандил-мандил тук пристигнал някой си посръбнал годешар със бъклица в ръката с вараклия китка на калпака. И отбил се тук по привичка, да се отпочине, да се поизмие, пък от бъклицата — ей така, пред извора да пие. Па като се мантаркосвал горе-долу, паднала му китката във водата. А то било клонче от бръшлян, което вадичката затъркаляла надолу. И забил се във калта бръшлянът близо до тополата красива.
към текста >>

58. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ела да се побратимим: заедно да живеем, заедно да летим — само за хубост и приказ.
Avoto Сокол и гълъб (б а с н я) Соколът много пъти гонил гривия гълъб да го изяде. Но гълъбът всякога съумявал да се изплъзне из кроежите му и юнашки го надлетявал. Един ден, след една голяма гонитба, те кацнали на две дървета едно срещу друго и оттам почнали да се разговарят: — Сиви-гриви Гълъбе! казал соколът,—ето вече от тази минута аз се отказвам да те преследвам! Признавам, че си умен и юнак, достоен за почит и уважение и още повече за един верен, обичен, незаменим другар и приятел. Ела да се побратимим: заедно да живеем, заедно да летим — само за хубост и приказ. Който ни види, да ни завиди! — Добре, — отговорил гълъбът, — но ако се отказваш да гониш и другите гълъби, да не гониш никоя птица. Въобще, ако се отказваш от убийството и месоядството. — Не. не се отказвам, — отговорил Соколът.
към текста >>

59. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А тя час за час по хубост пред очите му растяла.
А Бог се усмихваше над тях и Неговата усмивка бе Съвършена Светлина. И. Мидълбийк Из „Amor est Justicia“ (Превод от есперанто) о Рак и охлювица (б а с н я) Едно благоразумно морско раче намерило на пясъка красива празна охлювица. Празна, та току за него—примка и съблазна. Приближило се полека, поразгледало я и допаднала му твърде много, да си я направи крепост и защита: вечер безопасно да се пригодява, денем от врагове да се защищава. Присвоило я, заселило се в нея. А тя час за час по хубост пред очите му растяла. Струвало му се че тайно някъде за него е изляна, та за туй е хубава и бяла, като морска пяна. А кога излизало храна да дири, все си мислело за хубавата своя къща, та по-скоро гледало да се завръща. Зер, страхувало се, някой някак да го не издебне, красотата незаконно да му грабне. А тук с часове стояло в дрямка и почивка. Случвало се нявга пред голямата таз крепост да мине жабка, рибка, или бубулечка.
към текста >>

60. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Чудя се, Марчо на твоята хубост и особени дарби!
Тия случаи именно са, които най- ясно и категорично говорят на закоравелия и надменен ум на материалиста. Поради това ний молим в:ички наши читатели да погледнат сериозно на тоя въпрос и да потърсят в живота си и в тоя на близките си тия случаи, които са способни да дават светли на и да насочат а правия път на живота обезвереното човечество. Особено ценни ще бъдат за нас, някои случаи, които доказват съществуването на прераждането, карма и т. н. Редакцията Вол и Осел (б а с н я) Волът и оселът имали яслите си една до друга. Затова през дългите зимни нощи често се разговаряли приятелски. — Чудя се, Марчо на твоята хубост и особени дарби! — рекъл еднаж волът. — Дали има и друг осел като тебе? Малко ядеш, много работиш. Здрав си като кочан, як си. А когато пееш, гласът ти се чува до отвъд селото.
към текста >>

61. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За тебе и за твойта хубост ето, аз от тоя час се отказвам от да ям месо.
Но небой се! Аз желая от сега нататък да сме наши. Като те видях насреща, стори ми се, че потънах във вода гореща. Разтопих се, премаля сърцето ми от умиление. Ваклуша, ти си по красива и от слънчовата дъщеря! За тебе и за твойта хубост ето, аз от тоя час се отказвам от да ям месо. Ела ми за другарка1 Два-мина ние ще си ходим из гората, ще пасем на Царев връх тревица, ще пием от Царска-Бистрица водица. — Ама сериозно ли говориш, Вълчо, че от днес ти няма да ядеш месо? запитала го овцата. — Разбира се, че сериозно. Туй реших аз в тоя час — вечен облог между нас.
към текста >>

62. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не знаеш хубост и красота.
Блокът се търкулнал лудо и стремително надолу към равната поляна. Насмалко да завлече и Ваятеля със себе. Тоя го изгледал и му наговорил: — Право е, че ти си груб и безсърдечен! Можеше и мъртъв да ме оставиш. Ала аз ще ти простя, защото ти си още камък, спиш дълбоко, непробудно. Не знаеш хубост и красота. Никого не си обичал и никой те не е обичал. В моите ръце, обаче, скоро ще се промениш, облагородиш. Ще ти дам човешки образ, девствен израз, майчин поглед. Мнозина пред тебе ще се спират, красотата ти да гледат. Ще те съзерцават и пред миловидността ти ще благоговеят.
към текста >>

63. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дорде е туй, аз зная до тогава, Че има кой за мене да милей — Света със хубост които украсява.
И винаги, когато човечеството е стигало крайни предели на развала, когато литературата, сама покварена и изхабена, е била безсилна да помогне, са се явявали велики личности, гениални творци, които са хвърляли силна светлина върху изгубения път — за да го видят всички. Тези велики личности са носили със своето слово, независимо в каква литературна форма, храна за душите, облекчение и разрешение на много жизнени въпроси и импулс и вдъхновение в живота. Те са и родоначалници на истинската творческа литература, която не фотографира съответната епоха, а дава насока, начин и път в живота, който ще изведе човечеството към благоденствие и мир. Нека се надяваме, че както миналото е имало своите гениални личности, така и днешната епоха ги има. Н. Неделчева Дордето слънце грей Дордето слънце грее на небето, И нощем дивни светят ми звезди, И тъй в хармония бие ми сърцето И със живот изпълня тез гърди, Дорде на воля още птичка пее Росата къпе жадните цветя Тревица се в полето зеленее И вятър вей из горските листа. Дорде е туй, аз зная до тогава, Че има кой за мене да милей — Света със хубост които украсява. Навсякъде обхожда и живей. Това сърце, що бие ми в гърдите, Това е част от Вечното сърце. В сиянието прекрасно на звездите Аз виждам Божието лице. Олга Славчева СПОМЕНИ ЗА ПЛАНИНАТА Когато на есен планината добие своя бронзов цвят, широко листната гора се оцвети в чудни багри, шипките и глоговете почервенеят, по ливадите се издигат, като боброви гнезда, купчини миризливо сено, а дъждовните капки по-често пеят своята монотонна песен по нашите прозорци — тогава човеку се иска да се свие в някой топъл кът и да работи. Планината облича своята зимна дреха и е най-негостоприемна тогава.
към текста >>

64. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко хубости ни заобикалят!
„Добро Здраве“) Словото на Учителя. Основите на практичната философия (Из беседата „Умих се и гледам“, държана от Учителя на 27. X. 1935 год.) Белият лотос (продължение от брой 141 - Мейбъл Колинз) Из науката и живота Невидимият човек (от Проф. Петър Петков) Да прогледнем! Ний хората живеем обикновено на земята като същински слепци. Колко хубости ни заобикалят! Какво величие ни заобикаля отвсякъде! Какъв непресъхващ извор на безгранична радост би открил всеки от нас до себе си — ако прогледне, ако очите му се отворят и види нещата в истинския им, божествен вид, и оцени всичко според истинската му, божествена стойност! Живееш, например, някъде, съсипан от грижи, смазан от труд, проклинащ, нервиращ се, вечно недоволен. Всичките ти работи вървят трудно, с усилие, Не си доволен от никого и от нищо. Не си доволен и от себе си.
към текста >>

65. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не скърби, че друг преди него се е радвал на тия хубости и че след него още много очи ще галят със своя поглед безбройните цветя, обширните поляни, красивите дървета по горите и мощните върхове на високите планини.
Говорете им още, когато те са близко до сърцето ви, че нищо не е наше, че всичко Бог ни е дал за временно ползване. Говорете им сестри мои, говорете им — за нищо от земята да се не прилепват, защото всичките ни страдания произтичат от нашата привързаност към земните неща. Кажете им също нищо да не наричат „мое“, защото това „мое“ е което носи най-големите ни терзания. Научете ги да се радват в живота на всичко тъй, както се радва пътника, който минава през красива местност. Той всичко гледа и на всичко се радва, но нищо не взема с себе си. Не скърби, че друг преди него се е радвал на тия хубости и че след него още много очи ще галят със своя поглед безбройните цветя, обширните поляни, красивите дървета по горите и мощните върхове на високите планини. Научете ги да обичат, без да искат да бъдат обичани — защото в желанието е страданието на човека. Неучете ги да дават, без да пожелават да вземат, защото по-голяма е радостта от давенето и то е, което осмисля живота. Говорете им, сестри мои, говорете им до като са малки, закърмете ги с тия истини заедно с вашето мляко, пейте им ги над техните люлки, за да не страдат, когато пораснат, както ние страдаме сега. Научете ги да се радват на всичко в живота, тъй както се радваме на слънцето, без да искаме да го притежаваме или да грее само нас. Benitta Учителят Дали Той днес ходи по земята, въплътен в тяло, разнасяйки между хората своето слово, или някога в далечното минало е живял, това не е от голямо значение.
към текста >>

66. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смаяли се хората от хубостта й.
А в това време вторият брат, който обичал по-малко да говори — върху когото Боговете не били толкова щедри, започнал тихо, ден по ден, да слага тухла след тухла и сградата почнала малко по малко да расте като жива. — Хей, майсторе, викали му съседите— какво мислиш да правиш? — кажи и ти де? — Ще видите — казвал скромно втория брат, когото всички считали за твърде обикновен, не заслужаващ особено внимание човек. Така се минавали дните един след друг, минало се година и половина и къщата на втория брат се изправила като красива стройна девойка сред село. Смаяли се хората от хубостта й. А първият брат продължавал да говори за своите планове на къщата, която мисли да строи. Да, той и до днес все още продължава да ги разправя ..... Дали не е добре да се запитаме на кого от двамата братя приличаме? Н. Неделчева
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Минка, най любимата му внучка, Минка, която той наричаше, че прилича на Божата майка по хубост и доброта, тя, която бе най-свидна на сърцето му, сега лежеше изтегната като мъртвец.
Боже това дете сърцето ми откъсна — нареждаше тя безспирно. Лекарят я смъмри кротко, но тя не чуваше, не искаше де разбере нищо. Дядо Гено никой не го видя и не Го чу втория ден. Разтичаха се синовете да го търсят и го намериха в плевника коленичил и тъй плаче и се моли. Моли се за прошка, за гдето на стари години се изуми и си изгуби акъла, та го връхлетя такава напаст Божия. Минка, най любимата му внучка, Минка, която той наричаше, че прилича на Божата майка по хубост и доброта, тя, която бе най-свидна на сърцето му, сега лежеше изтегната като мъртвец. И защо? Защото той бе грабнел камата и срещу кого? Срещу тоя левент син, който Бог му бе дал, който му бе гордост пред село и Бог се по чуди на тая бащина кръвожадност и махна ръката си от него и го прокле. Като го видяха синовете, разтопиха се сърцата им, сълзи изпълниха очите им и те грабнаха старата бащина ръка, целyнаxa я и молеха за прошка. Като го изведоха на двора, селяните се замаяха.
към текста >>

Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост.
. . Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . . От тогава минаваха дни и години. В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита. Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост. — На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот. — На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега съм много добре, пълно съм с хубост като тебе, затова са ме турили тука на почетно място.
Гърне н Безцен камък На малка поличка в красив долап стоял безцен камък; под поличката — гърнето, пълно с мед. Безценният камък съгледал гърнето и заговорил с него: — Добър ден. приятелю гърненце. отдавна не съм те видял, какво правиш? — Дал ти Бог добро, мой приятелю, отговорило гърнето. Сега съм много добре, пълно съм с хубост като тебе, затова са ме турили тука на почетно място. — Какво имаш? — попитал безценният камък. — Имам най-сладкото на света, пълно съм с мед. Когато господарите ми изпразнят меда, пак ще ме захвърлят в някой тъмен ъгъл на зимника без всяка почит и уважение. — Не тъгувай гърненце!
към текста >>

Направи меда неразделен от себе си, както моята хубост е неразделна от мене.
— попитал безценният камък. — Имам най-сладкото на света, пълно съм с мед. Когато господарите ми изпразнят меда, пак ще ме захвърлят в някой тъмен ъгъл на зимника без всяка почит и уважение. — Не тъгувай гърненце! Положението ти не е безнадеждно. Направи меда неразделен от себе си, както моята хубост е неразделна от мене. Заради меда ти вечно ще бъдеш на почит и уважение. Избликни в себе си меден извор и раздавай на всички от меда, но самия извор пази за себе си. Тогава щастието никога няма де те напуща. __________________ Добрини на всекиго прави; На приятели и на врази, Ала Добрината запомни! Всякога за себе си пази.
към текста >>

69. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Па и ако ти се отдадеше трапа да прескочиш, още на каква ли чистота и хубост можеше кръвта с усмивка да излочиш.
— Нищо, нищо, хубава лисано! не кълки се толкоз рано! — проговорил репеят от рунтавата й опашка. — Барем ти си знаеш колко си жестока и безпримерна апашка. Плачеш, че бедата ти е страшна и голяма, ала припомни си, колко милички животи ти си струполясала в твойта яма. Па и ако ти се отдадеше трапа да прескочиш, още на каква ли чистота и хубост можеше кръвта с усмивка да излочиш. Който, Лисо, със живота злоупотребява, зема му се ненадейно, тъкмо когато най се ненадява, и по начин съразмерен на злодействата му мерен. Да почувства и да изпита болките, които другиму е причинил. Да се осъзнае колко нечувствителен и лош е бил. Да се осъзнае и да се разкае, за да има право да поиска нов живот, в благороден род. Нужно ти е, миличка Лисано, най-напред да се смириш и да замълчиш.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Природата със дивна хубост се гордей.
Зари ще лумнат и разпръснат убийствената мъка — звяр — и, нови брегове ще лъснат. III. Тогаз позна щеш, че незрима десница, светла пази теб — и всяка твар ще ти й любима и всичко ще ти грей кат’ Феб. IV. Че има Мъдрост, що разстила незрим и благ над вас покров за всякоя душа унила — тя пази всякога любов!... Пенчо П. Русенов Пролет Тук волна пеперудка весело хвърчи, Там птичка пей, разпуква се цветеца И струят се обилно слънчеви лъчи — Плетат във чар на пролетта венеца. * Природата със дивна хубост се гордей. Живота лей се в извор благодатен И дарове прекрасни щедро той пилей По своя път безбрежен, необятен. * С крилата на духа понасям се, летя, Безкрая с поглед възхитен обгръщам, Приветствам с усмивка детска пролетта И пълен с мир и радост се завръщам В. Недев Детето и майката (продължение от бр. 183) Храната на детето трябва да бъде не малка грижа за майката. Но не по стария начин — да се Моли детето, да се принуждава, заплашва, залъгва: Ха сега за мама хапни, ха сега за баба... Достатъчно е да му се даде свобода да се наиграе, да изгладнее и то ще яде.
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост.
които се създават от буквите, а онези знакове, които, точно определят както характера на лицето, така и други някои особености. Но за да бъдеш графолог, трябва това да се изучи и изпита. Между това, обаче, има графолози, които никога не са учили това нещо и пак са били добри познавачи на характера, на съдбата, по писмата но някой човек. Това са обикновено известни феномени, създадени от самата природа. Един такъв феномен-графолог, е била Берта Боаняр. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта. Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм. Защото, трябва да се знае, че това момиче никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това. Всичко онова, което тя е изричала, четейки чуждите писма, излизало от нея съвсем свободно, също така, както един човек чете някоя книга. За пръв път това момиче проявило своята способност, когато е било на 14 години.
към текста >>

По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта.
Но за да бъдеш графолог, трябва това да се изучи и изпита. Между това, обаче, има графолози, които никога не са учили това нещо и пак са били добри познавачи на характера, на съдбата, по писмата но някой човек. Това са обикновено известни феномени, създадени от самата природа. Един такъв феномен-графолог, е била Берта Боаняр. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта. Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм. Защото, трябва да се знае, че това момиче никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това. Всичко онова, което тя е изричала, четейки чуждите писма, излизало от нея съвсем свободно, също така, както един човек чете някоя книга. За пръв път това момиче проявило своята способност, когато е било на 14 години. Майка й проучвала условията за настаняване на детето си в един пансион.
към текста >>

72. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко безкрайна изглеждаше тя през това прозрачно утринно сияние, когато въздухът, напоен с животворна струя, чист и прозрачен, отразява всичката й хубост.
— Да дойде! Стягайте го! И една пролетна сутрин детето осъмна в един чуден свят, където всичко му се стори вълшебно. Първите слънчеви лъчи трептяха наоколо. Небето чисто и светло, покрито с бели пухкави облаци, се синееше над него, а там, на изток, под него сякаш, където земята и небето се сливаха, се показваше слънцето, което заливаше със златен прашец безбрежната земя. Колко безкрайна изглеждаше тя през това прозрачно утринно сияние, когато въздухът, напоен с животворна струя, чист и прозрачен, отразява всичката й хубост. А край него наблизо полските цветя, — ранни пролетни предвестници, със сини, червени и жълти багри, се усмихваха и простираха високо главици за милувка. Зелената росна трева, потънала в елмазени зрънца, блещеше и отразяваше лъчите. Вред край него море от красота! Над него сладкогласни чучулиги възвестяваха победния ход на деня, извиваха своята песен, прелитаха над него. — Колко хубаво било тука, дядо!
към текста >>

73. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, в това потайно светилище, живее и нашето истинско аз, което е дел от световната душа, което е облечено в доспехите на най-голямата хубост.
Това не е закон на любовта, която съгражда живота, но е неминуема последица от това, че никой от нас не ходи с отвързани очи и никой още не е приел напълно любовта като ръководно начало в своя жизнен път. Никой не желае да страда. Това е така естествено, щом като живота е радост, красота, сила и копнеж. Но когато нарушим жизнената хармония, ние падаме в бездната на страданията. Тогава шумът на това гъмжащо море стихва и в болежът, в разкаянието, в кошмарните мъки, погледът ни попада вътре в нас и ние зърнуваме за миг себе си — безценната светлина, която търпеливо и кротко чака нашето пробуждане. Там, в това потайно светилище, живее и нашето истинско аз, което е дел от световната душа, което е облечено в доспехите на най-голямата хубост. Страданието ни сближава за миг до него, защото ние трудно можем да го приближим със собствената воля. В тия редки мигове се разкрива пред очите ни широката панорама на нашата суета. Тогава виждаме ясно, колко неща са като непотребни, глупави труфила на живота: колко неща показват своята пошлост, омерзение и жестокост. Ние отвръщаме очи от тая гледка, като не желаем да се сродим с мисълта, че тя до преди миг беше нашето битие. Под нас зее страшната бездна, над която стоим надвиснали.
към текста >>

74. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Майката ги гледала с широко отворени очи, учудвайки се на тяхната хубост и нежни като музика гласове.
— Не тъгувай, казали прекрасните същества. — ние сме феите на цветята и живеем в твоята градинка. Ние ти благодарим от все сърце за гдето тъй хубаво украсяваш и тъй грижливо пазиш нашият дом — цветята. И затова много ни е мъчно, когато те видяхме тъжна. Ние искаме да ти се отблагодарим и дадем дар на твоето дете. Майката ги гледала с широко отворени очи, учудвайки се на тяхната хубост и нежни като музика гласове. — Много и различни дарове можем да дадем, казала първата фея, злато бисери, диаманти. —Не, казала втората, за златото се водят войни, за бисерите и елмазите стават убийства, те няма да й донесат щастие и радост. — Да, казала третата, тези дарове крадецът може да открадне, вода да ги отвлече, огън да ги похаби и тя ще страда много когато ги изгуби. — Тогава дрехи от свила, казала пак първата, пантофки обшити със злато и корона, която да краси челото й. — О!
към текста >>

От мене хубост неземна да има.
— Добре, подхванала пак първата. Ще й подарим тогава дар, който крадец не може да открадне, вода да не го отвлече, огън да не го похаби. С пари да не се откупва, със злато да се не взема, с елмази да се не примамва, но пак всичко да има. Дар да има, — чуден глас небесен. — Да бъде, казала втората. От мене хубост неземна да има. — Да бъде, казала третата. От мене добро сърце да има. Над сиромаси да се смилява, повехнало цветенце да не настъпва, живот на никого да не отнема, нито на човек, нито на животно, нито на цветенце. Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става.
към текста >>

Пред хубостта й лошият добър да става.
От мене хубост неземна да има. — Да бъде, казала третата. От мене добро сърце да има. Над сиромаси да се смилява, повехнало цветенце да не настъпва, живот на никого да не отнема, нито на човек, нито на животно, нито на цветенце. Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става. И до като майката слушала, феите се навели над детенцето, целунали го и весели и засмени се изгубили от стаята. Зарадвала се майката за чудният дар, с който феите дарили детенцето й и когато мъжът й се върнал от работа, тя му разказала всичко. Той се усмихнал и много се зарадвал. Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост. Когато поотраснало и тичало да играе между цветята или по улицата, кой как минел от там, се спирал да гледа това чудно хубаво дете.
към текста >>

Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост.
Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става. И до като майката слушала, феите се навели над детенцето, целунали го и весели и засмени се изгубили от стаята. Зарадвала се майката за чудният дар, с който феите дарили детенцето й и когато мъжът й се върнал от работа, тя му разказала всичко. Той се усмихнал и много се зарадвал. Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост. Когато поотраснало и тичало да играе между цветята или по улицата, кой как минел от там, се спирал да гледа това чудно хубаво дете. което се родило в такава сиромашка къщица. Майката, с преизпълнено от радост сърце, виждала как думите на феите се изпълвали. Малката растяла и ставала все по-хубава и когато запявала, птиченцата накацвали край нея да я слушат, децата, които се биели, се помирявали, присядали захласнати край нея от хубавия й глас. Ако там негде наблизо е имало болен и я чуел, привдигал се от леглото и идвал да я слуша, забравяйки болестта си.
към текста >>

Колкото момиченцето растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали.
И когато бащата вечер се връщал от работа, той бързал да прекрачи прага на къщицата, и да влезе вътре, където го очаквала с радостни очи малката му дъщеря. Тогава тя обвивала ръце около шията му и запявала тиха песничка. Умората лека полека изчезвала и той се усмихвал. На сърцето му ставало леко, радостно и весело. Болката на отруденото тяло като че се разтапяла и душата му се изпълвала с тиха светлина. Колкото момиченцето растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали. Един ден стигнала и до царските палати. Старият цар бил много тежко болен. Лекари и мъдри хора ден и нощ бдели над главата му но никой не могъл да му помогне. И когато песента на малкото момиче, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил. Полека отворил очите си, приповдигнал се сам на лакти и тъй слушал с неклепващ поглед.
към текста >>

75. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има ли нещо по-хубаво от това, да бъдеш винаги сред природата, сред нейните хубости и омайни красоти?
(следва) УЧИЛИЩЕ НА ОТКРИТО Пролетта настъпи. Нейните първи тръпки усещат най-напред децата. Прашните и мрачни училищни стаи не ги привличат вече. Нещо ги мъчи и потиска. Иска им се да играят, да лудуват по цял ден, навън, дето блика живот и радост. Има ли нещо по-хубаво от това, да бъдеш винаги сред природата, сред нейните хубости и омайни красоти? Още Ж. Ж. Русо беше казал: „Назад към природата! “ Тоя повик на безсмъртния женевски педагог и учител не е изгубил смисъл и днес, когато една голяма част от нашите деца живеят заседнал живот, в крайно нехигиенични жилищни помещения. Обучението в нашите училища се води изключително в класните стаи, дето ученикът се държи с часове прикован на чина, далеч от природата, от нейното благотворно влияние. Такова откъсване от природата, безспорно, се отразява гибелно върху телесното и духовно развитие на подрастващите поколения.
към текста >>

76. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Говорих на всевъзможни езици: руски, френски, немски, английски, италиански, исландски, но най-много ми служеше международният език есперанто, защото навсякъде из дългия си път намирах есперантисти, които ме улесняваха и така можах много леко, приятно и евтино да видя не само хубостите на посетените страни, но и да вникна в домашния живот на хората, което е най-важното в случая Възхитен съм от високата култура на северните народи, от тяхното миролюбие, работливост, начетеност, тишина и честност.
Намирам Финландия най-трудолюбивата, Швеция най-солидната. Норвегия най-красивата. Дания най-зелената, а Исландия най-странната и симпатична страна в Европа. А най-добре наредената е малкото Велико херцогство Люксембург — истински земен рай. Държах стотина безплатни сказки за България и накарах да заговорят за нашата страна и народ повече от 360 (триста) вестници, които ме интервюираха, снимаха и поместиха дълги статии с картини от родината ни, изрезки от които са пратени и в дирекцията на печата о София с консулски доклади. Говорих на всевъзможни езици: руски, френски, немски, английски, италиански, исландски, но най-много ми служеше международният език есперанто, защото навсякъде из дългия си път намирах есперантисти, които ме улесняваха и така можах много леко, приятно и евтино да видя не само хубостите на посетените страни, но и да вникна в домашния живот на хората, което е най-важното в случая Възхитен съм от високата култура на северните народи, от тяхното миролюбие, работливост, начетеност, тишина и честност. Например шведите и норвежците не са воювали повече от сто години, а исландците никога не са имали и до сега нямат войска. Високо културните северняци харчат парите си не за въоръжения, а за библиотеки, които по всичко надминават ония на западните народи, а там горе всеки има и домашна библиотека, хиляди книги за седмици се пласират и само идиотите не знаят да четат. Има много да разправям за скандалите и ги соча за пример на балканците, както поради горните им качества, така и за намалените им пощенски, митнически и други тарифи помежду им. Дано и ние българи, сърби, гърци, румънци и др. съседи ги последваме и се превъзпитаме.
към текста >>

77. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Небето се разяснява скоро ще се стоплим ний природата зацъфтява — хубост нам ще тя разкрий * Ще разтвори цветовете от милите рози пак, на зефира чрез крилете, ще ни праща аромат.
* Радвай се и ти, стопанин, свойта пъпчица обичал, огъня за нея палил, с думи галени наричал. * Радвай се, небе лазурно, радвай се и ти, вселено, пъпка малка се разтвори, тук на клончето смирено. Д А. ПРОЛЕТ Пролет вече наближава, идат топли времена, вред приятно взе да става вън из сънните, поля. * Снегове се разтопяват, текат буйно вcu води; бури, хали отлетяват — няма вече мрачни дни. * Небето се разяснява скоро ще се стоплим ний природата зацъфтява — хубост нам ще тя разкрий * Ще разтвори цветовете от милите рози пак, на зефира чрез крилете, ще ни праща аромат. * И славеят ще запее по гори и планини; слънце живот ще пилее по пространни равнини. * Тогаз радост ще настане на всякъде по света; и душа ни ще обхване Божествена красота. Дочо Т. Станев КАКВО СЕ ИСКА Всяка година на 22 март, в ранни зори излизаме на групи или по един-двама на върха Боровец и заставаме в стройни редове, с поглед устремен към потъналия в пурпур изток. Слънцето показва своето ведро лице и затрептява над хоризонта.
към текста >>

78. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ВЛИЯНИЕТО НА ЦВЕТЯТА Ако не съществуваха цветята, земята като че ли би изгубила половината от хубостта си.
Недорекъл тези думи, танц ефирен почна, люшкаха се. смееха се палави цветчета. * — Где е, где е да ни види нашата царица, босоногата принцеса, приказната фея? — Тя ни гледа, тя ни вижда, радва се незрима, тия накити и песни дар ни са от нея. Д. А. ВЛИЯНИЕТО НА ЦВЕТЯТА Ако не съществуваха цветята, земята като че ли би изгубила половината от хубостта си. Няма по-красива гледка от тая да се види спретната, чиста къщичка, пред нея хубава градинка, благоухаеща от безброй цветя и играещи всред тях деца. Като че ли между цветята, децата и птичките има някаква интимна връзка и затова те тъй-много се обичат. Едва ли има по-голяма радост за децата, от тая да тичат из някоя изпъстрена с цветя ливада. Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора. Не малко деца обичат да тичат и играят и между цветята в градините, гдето майките им са посадили цветята.
към текста >>

79. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И видях обилно струите й текат, как разцъфва хубостта, на всяко стръкче наболо по белий път.
Ако всички хора, светски и религиозни, прилагат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред. Из беседата, държана от Учителя на 4 декември 1938г., София — Изгрев БЕЛИЯТ ПЪТ И прозрях аз истината! — Слънце жарко прибулено от мъглата. Розовите искрици по стръмнината, осияха белий път на душата. * И прозрях аз любовта! И видях обилно струите й текат, как разцъфва хубостта, на всяко стръкче наболо по белий път. * И прозрях аз мъдростта! На първите стъпки осветили белий път! — Знанието, светлината на Христа, осияли на душите белий път! . . * Дълга зима, студ и мраз!
към текста >>

80. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Потапям те в калните води и твоята лъчезарна хубост за миг изчезва.
В ранни зори аз трябва да мина. Пред изгрев ти трябва да блестиш в огърлицата на Всевишния. Аз трябва да бързам. времето лети. Не чакам, не мисля, не те питам. Потапям те в калните води и твоята лъчезарна хубост за миг изчезва. Ти ридаеш и твоя вопъл опасва цялата земя. Плачи, лей горещи сълзи, никой не ще трепне от тях, в пазвата на велик мъдрец си ти! В ръцете на Любовта си ти. Страдание се казвам аз, скръб се казвам аз. Велика е моята мисия.
към текста >>

Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът пътува, като пилигрим .
Вдигам те от локвата и двамата вървим напред, все напред. На границата между двете царства, грижливо претърсват мъдреца с благородна осанка. Не намират нищо ценно в неговата овехтяла от пътешествия торба. Сълзите не смогнаха да измият калта, която е полепнала по теб. И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит. Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът пътува, като пилигрим . . . Такава е моята задача. Не зная умора по моя път. Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица. И, наистина, те се увеличават всеки ден.
към текста >>

81. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нейната хубост беше известна по цялото Загоре.
Те напукаха главите на всичките 25 души и избягаха. Снабдени с медицински свидетелства, пострадалите заведоха дело против двамата побойници. Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати. Така си живяха дълги години двамата неразделни приятели и бяха много щастливи. Иван имаше красива сестра — млада мома. Нейната хубост беше известна по цялото Загоре. Тя имаше много кандидати за женитба, но никой не се решаваше открито да поиска ръката й, защото знаеха, че Иван не се шегува. Веднъж някой се осмелил да каже дума по адрес на сестра му. Иван отишъл посред нощ в къщата му, почакал на вратата и когато той излязъл да види кой чука, Иван му теглил един бой и си заминал. От любов, обаче, към Стефана, Иван даде сестра си на него за жена и така те се сродиха, т. е. станаха още по-неразделни.
към текста >>

82. -

А ония лози — за хубост.
Това не е наша работа.“ И Нонко се ядосва ама здравата се ядосва. . . „Ах да ми е тия, дето така се занасят, до един ще ги махна! “ Замота Нонко на пояс по весмо лико, тегли от него едно по едно и връзва лозето на бай си Христа. По-долу застанал и Христо Косев, прави същото. А ония лози — за хубост. Но трябва много да им че шета. Дето вика Нонко „Лозето не ще молитва, а мотика“. Издига пръчките бай Христо и си мълчи. Сякаш не чува Нонковите думи. Държи в зъбите си снопче лико, едно по едно.
към текста >>

83. -

Човек му се ще да стои дълго, дълго да ги гледа и отнесе малко от оная дивна хубост.
Докато си мисля, автобуса спира „Стигнахме“, казва някой. Чам-Кория е също красива и интересна, но тя не може да ни спре. Нашата цел е величествения Мусала. Още със слизането си от автобуса вземаме багажа си, натоварваме го на един кон и тръгваме мълчаливо след него. Все същите високи стройни и красиви борове ни заобикалят на всякъде. Човек му се ще да стои дълго, дълго да ги гледа и отнесе малко от оная дивна хубост. която те изразяват. Ето двореца при Бистрица. Буйният поток в ляво от него сякаш пее някаква симфония, с която предупреждава пътника за съществуването си. Той идва от там на където е нашия път, скрит в тайнствените борове, мълчаливо надничащ през тях. Вървим нагоре.
към текста >>

Всеки си мисли за хубостите на изминалият ден, та и гласно разменяме впечатленията си.
Прибираме се в хижата да нощуваме по-рано, за да можем сутринта да станем на време и да тръгнем към върха. Леглата са дъсчени, тъй наречените нарове, но нас ни се виждат хубави и удобни. А наистина имаме и преимуществото да сме „при комина“, което наистина би имало значение ако нощта би била студено. Настанихме се удобно и се надпреварвахме да заспим. Но спи ли се? Всеки си мисли за хубостите на изминалият ден, та и гласно разменяме впечатленията си. Обличаме се набързо, вземаме обущата в ръка и слизаме тихо, за да не събудим спящите туристи. Излизаме навън, а нощта е тъй тиха и спокойна. че човек се чуди. Звездите големи, като горещи слънца, като очи на великани, гледат мило отгоре, а тяхната светлина се отразява във водите на гладкото езеро. Ето и зорницата.
към текста >>

84. -

* Кат'пъпка, в хубост разцъфтяла, душата ти наокол ще ухай и в чашата, от горести преляла, тя Божията мъдрост ще познай!
Той не ще остане по-назад. Нечуто и невидяно за света, в България се е вече родило това, което ще даде новото слово на сегашния свят. ЩЕ СВЪРНЕШ Ще свърнеш ти към бреговете на тоз възбунен океан; ще свърнеш с бисери в ръцете към тайнствения храм, * вграден в душата ти страдална от нежния досег на любовта! Ще хвърлиш дрехата си кална и пак ще звънне песента — * Забравената песен на душата, забравения зов на вечността; И пак ще блесне светлината в първична чистота! * Сред прашний друм на суетата в незнаен ден ще дойде любовта и мощност ще почувстваш във душата и устрем смел за подвизи в света! * Кат'пъпка, в хубост разцъфтяла, душата ти наокол ще ухай и в чашата, от горести преляла, тя Божията мъдрост ще познай! В. Недев ЗНАЕМ… Знаем, с душата си, а не с ума си, че за славянството, и специално за България, историята на близкото бъдеще е приготвила нещо ново, нещо хубаво, нещо, каквото досега не е притежавал и на каквото не се е радвал никой друг народ на земята. Знаем, не от думите на учени и философи, но от дълбокия трепет на сърцата си, и от картината, която разкрива пред очите ни вечно будния, готов и способен за всякакви жертви, духовен елит на народа ни — елит, съставен не от аристократи, а преди всичко от работници и селяни, от хора на народа ни, хора на умствения и физически труд — че светло бъдеще очаква този народ, който преди хиляда години разпръсна искрите на събуждането из целия потънал тогава в мрак Запад. Знаем, не от изчисления и статистически проучвания, а с живото знание на духа, че ние трябва да живеем, да се борим, да напредваме, по светлия, начертан ни от ръката на Провидението път на мирен културен и духовен възход и че само по този път ние ще разрешим задачите си и ще осъществим идеалите си. Знаем, че трудностите, препятствията, колебанията и отклоняващите сили ще бъдат преодолени, и че българския народ ще стъпи здраво на пътя, сочен му от Бога — пътя, по който той ще изпълни достойно мисията, възложена му от Провидението. Ние не сме „малък“ народ; ние не сме слаб, маловажен.
към текста >>

85. -

Но какво щеше да ни ползва красивият ден, ако нямахме очи да виждаме неговата хубост, ако нямахме уши да слушаме песните огласящи простора?
към великото Слънце на живота и да поискаме да изпълни душите ни с любов. Една гаранция, една сигурност, една надежда, едно единствено истинско упование могат да съществуват за хората и народите — това е Любовта. Господи, дай ни Любов! Пламен РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ СВЯТ Изгревът на слънцето показва раждането на деня. Светлина озарява всичко и ний виждаме, че сме заобиколени с красота. Но какво щеше да ни ползва красивият ден, ако нямахме очи да виждаме неговата хубост, ако нямахме уши да слушаме песните огласящи простора? Какво би ни ползвало всичко това, ако нямахме ум, който да мисли право, ако нямахме сърце и душа, които да се радват? Новия свят ще се роди. Тон се е родил вече за мнозина. — Човекът на новото се отличава със своята щедрост, със своята широка душа. Новият свят изисква хора с отворени очи.
към текста >>

Раждането на новия свят е като красива зора, която неусетно развиделява и светът озарен от невидимото слънце, което ще засияе в неизразима хубост, пред изумения взор на човечеството.
Тяхното богатство с пари се не купува. Златото на цялата земя дори не може да ти даде това щастие, което ти дарува новото богатство наречено: Любящо сърце, светъл ум и благородна воля. Пробужда се човешката душа. Пробужда се и вижда, че хората недостойно носят името човеци, че време е народите да се почувстват като синове на Един баща, взаимно да си помагат и да живеят като братя. И ще се сбъдне реченото от псалмолевеца „Аз ще ви бъда цар и вий ще ми бъдете народ, казва Господ“. Раждането на новия свят е като красива зора, която неусетно развиделява и светът озарен от невидимото слънце, което ще засияе в неизразима хубост, пред изумения взор на човечеството. Раждането на новия свят не може да бъде дело на човек защото качествата на новото са: Любов, светлина и свобода. А любовта, светлината и свободата са атрибути само на Бога. „Повикайте ме в ден скръбен и аз ще ви се изявя“. И така, когато дойде голямата скръб когато последните кумири ще бъдат разрушени, когато ще бъде изпита до дъно горчивата чаша на човешкото безумие, от сърцето на човека ще се изтръгне стена ние, печален вопъл пред тъжната картина на разрушенията — дело на неразумен живот. Тогава из пепелището на гордостта и тщеславието ще се появи странник, с очи отправени към небесата.
към текста >>

86. -

Малцина успяват да въплътят в живота си всичката поезия, която носят в душата си Тази поезия не е успяла да проникне през тежката завеса на ежедневието за да може да разпростре своя чуден лъх върху целия му живот, да предаде хубост на всичките му постъпки и да сложи своя отпечатък върху отношенията му към хората и нещата.
Живота може да стане лек, приятен и красив. Това зависи от съзнанието и от добрата и благородна воля на хората. Ето защо трябва всички добре да разберем тази проста истина, че нашата собствена съдба е в нашите ръце. Ето защо, трябва да се работи, усилено, неуморно и системно. Всеки човек носи в душата си много красиви качества, но твърде рядко и на малцина се удава това да могат да дадат сполучлив израз на онова, което с години хранят в душата си. Малцина успяват да въплътят в живота си всичката поезия, която носят в душата си Тази поезия не е успяла да проникне през тежката завеса на ежедневието за да може да разпростре своя чуден лъх върху целия му живот, да предаде хубост на всичките му постъпки и да сложи своя отпечатък върху отношенията му към хората и нещата. Нашето истинско аз стои далеч пред нас, хиляди пъти по-красиво, по-благородно и по-мощно, отколкото се проявява във всекидневния ни живот. Човек непрестанно копнее по неговата хубост и се стреми към сливане с него. Но само малцина са успели да се доближат до този вътрешен свят, до храма на хубостта и красотата, където имат достъп само чистите и благородни души. Истинското призвание на човека е в това, да бъде изразител на оня велик вътрешен живот, който всеки човек носи в глъбините на душата си, без (в повечето случаи) да подозира съществуването му. С течение на времето законите на новата действителност — законите на истината, доброто и красотата, ще се наложат.
към текста >>

Човек непрестанно копнее по неговата хубост и се стреми към сливане с него.
Ето защо трябва всички добре да разберем тази проста истина, че нашата собствена съдба е в нашите ръце. Ето защо, трябва да се работи, усилено, неуморно и системно. Всеки човек носи в душата си много красиви качества, но твърде рядко и на малцина се удава това да могат да дадат сполучлив израз на онова, което с години хранят в душата си. Малцина успяват да въплътят в живота си всичката поезия, която носят в душата си Тази поезия не е успяла да проникне през тежката завеса на ежедневието за да може да разпростре своя чуден лъх върху целия му живот, да предаде хубост на всичките му постъпки и да сложи своя отпечатък върху отношенията му към хората и нещата. Нашето истинско аз стои далеч пред нас, хиляди пъти по-красиво, по-благородно и по-мощно, отколкото се проявява във всекидневния ни живот. Човек непрестанно копнее по неговата хубост и се стреми към сливане с него. Но само малцина са успели да се доближат до този вътрешен свят, до храма на хубостта и красотата, където имат достъп само чистите и благородни души. Истинското призвание на човека е в това, да бъде изразител на оня велик вътрешен живот, който всеки човек носи в глъбините на душата си, без (в повечето случаи) да подозира съществуването му. С течение на времето законите на новата действителност — законите на истината, доброто и красотата, ще се наложат. А това ще стане толкова по-скоро, колкото повече готови хора заработят за неговото идване. Г. С. Г.
към текста >>

Но само малцина са успели да се доближат до този вътрешен свят, до храма на хубостта и красотата, където имат достъп само чистите и благородни души.
Ето защо, трябва да се работи, усилено, неуморно и системно. Всеки човек носи в душата си много красиви качества, но твърде рядко и на малцина се удава това да могат да дадат сполучлив израз на онова, което с години хранят в душата си. Малцина успяват да въплътят в живота си всичката поезия, която носят в душата си Тази поезия не е успяла да проникне през тежката завеса на ежедневието за да може да разпростре своя чуден лъх върху целия му живот, да предаде хубост на всичките му постъпки и да сложи своя отпечатък върху отношенията му към хората и нещата. Нашето истинско аз стои далеч пред нас, хиляди пъти по-красиво, по-благородно и по-мощно, отколкото се проявява във всекидневния ни живот. Човек непрестанно копнее по неговата хубост и се стреми към сливане с него. Но само малцина са успели да се доближат до този вътрешен свят, до храма на хубостта и красотата, където имат достъп само чистите и благородни души. Истинското призвание на човека е в това, да бъде изразител на оня велик вътрешен живот, който всеки човек носи в глъбините на душата си, без (в повечето случаи) да подозира съществуването му. С течение на времето законите на новата действителност — законите на истината, доброто и красотата, ще се наложат. А това ще стане толкова по-скоро, колкото повече готови хора заработят за неговото идване. Г. С. Г. БОЖИЯТА ВОЛЯ — ИЛИ ЧОВЕШКАТА (Истинска случка) Беден човек е бай Нено, но богат по душа.
към текста >>

87. -

Как е възможно да се оформи хармония, чувство за величие, усет за красота, когато ние почти не спираме поглед на световната хармония и толкова малко се оставяме да ни облъхне световната хубост, необхватната грандиозност на безкрайните светове?
Ако не беше така, ако вярата в някоя избрана ценност на духа не беше по-силна от нагона към живота, тогава на света не би имало велики хора, които създавал, мрежата на историята и упованието на търсещите грядущи във всички времена. В такъв случай не би живял Галилей, нито Джордано Бруно, нито Хус, нито дори Единственият и най-лъчезарен от всички учители на човечеството, който излезе от Назарет. Ние не си спомняме често това, но трябва да не забравяме, че на земята дори, скрити от прожекторите на славата, са живели и са умирали хиляди и хиляди безименни герои, които са държали високо, по-високо от своя собствен живот идеалите си, вярата си и своята любов към човека. Много са пътищата, които способстват за формиране на светоглед у човека, но има един, който представлява най-прекрасния път, който води към красотата, величието и хармонията на света. Как един човек би имал правилен светоглед, как би отгледал високи идеали ако не познава свята? Как е възможно да се оформи хармония, чувство за величие, усет за красота, когато ние почти не спираме поглед на световната хармония и толкова малко се оставяме да ни облъхне световната хубост, необхватната грандиозност на безкрайните светове? Как смятате — виновни ли са хората, че не се вдъхновяват, за високи алтруистични и човеколюбиви дела, щом като не познават своя произход, както и високото си духовно предназначение? Как можем да излезем от душните рамки на всекидневното си суета, когато нашите познания за тоя прекрасен и обилен с хармония свят се простират до тесните рамки на всекидневния бит? В това положение, наблюдавани от свободните простори на духа, не приличаме ли на къртове, забили носове в мрачната дупка на нашия егоизъм, която сме изровили от страх или от съмнение към всичко, което ни заобикаля? Защо ни е чудно, че „хората са такива“, както ние се изразяваме често, щом като през целия си живот те дишат и издишват отровата на тоя егоизъм и това недоверие? Как искаме такива хора да бъдат отзивчиви към повика на чуждите страдания?
към текста >>

А сутрин, като станете, за всичките хубости, които Бог разкрива пред вас, нищо не давате и на това отгоре сте недоволен.
Един езичник разбирам, но един християнин, който вярва в Бога да каже, че сиромах, — то е първата лъжа. Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър, когато дава концерт някой знаменит цигулар. Колко плащате за един билет? — Плащате сто или сто и два десет лева. А сутрин, като станете, за всичките хубости, които Бог разкрива пред вас, нищо не давате и на това отгоре сте недоволен. Вие имате градина, и не посаждате едно дърво, чакате други да посадят, или казвате: Ще си купим. Първото нещо, което ще ви кажа: не разчитайте да купувате нещата. Всичко, каквото можете да направите, направете си го сами. Имаш един малък двор, посей едно дръвче, да имаш. Ако дворът е голям, посей три четири, — то е благословение за дома.
към текста >>

Ние живеем сред един прекрасен, обилно протичащ живот, заобиколени сме с чудесна закономерност, потопени сме в красота, но ние не усещаме чудесата на тоя хармония, слепи сме за тая обновяваща хубост, защото животът ни отвлича от тях и, станал в последно време много машинизиран, той ни отдалечава от обятията на нашата прамайка — природата.
Силите на живота се преливат от една област в друга, от едно направление в друго така, както кръвта в човешкото тяло се прелива от един орган в други. Да направим България физически Райска градина и това ще спомогне много тя да стане и духовно такава. С. Калименов Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява Градивните елементи на един цялостен човек, който има поглед върху най-основните и най-жизнените проблеми в живота, се получават по много и по различни пътища. Училището, всекидневният ни живот, набраният наш и чужд опит са богат извор за житейска мъдрост, която бавно формира вътрешния, духовния човек. Над всичко, обаче, все пак най-първият, най-авторитетният учител на човека си остава природата. Ние живеем сред един прекрасен, обилно протичащ живот, заобиколени сме с чудесна закономерност, потопени сме в красота, но ние не усещаме чудесата на тоя хармония, слепи сме за тая обновяваща хубост, защото животът ни отвлича от тях и, станал в последно време много машинизиран, той ни отдалечава от обятията на нашата прамайка — природата. Застанали на границата между величието на безкрая и величието в неизбродимо малките светове, ние хвърляме понякога поглед в техните глъбини и познаваме частица от музиката на световното хармония, чиято музика ни утвърждава като жива брънка на великото единство. Опит за такова едно вглеждане в света са натурфилософските есета на нашия писател Георги Томалевски, озаглавени ВСЕКИДНЕВНИ ЧУДЕСА Развити в една широка, популярно научна рамка, углъбени философски, те ни разкриват не само феномените из царството на мъртвата природа и живота, но предимно ни сближават с душата на тая природа, скрита зад тях. Всеки, който обича природата и има усет за световната хармония, ще намери в това четиво обилен материал за размисъл и духовна наслада. Книгата е един от номерата на възобновената библиотека „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО“, издавана сега от познатото софийско издателство ФАКЕЛ — бул. .Ц. Йоана“ 1 — София.
към текста >>

88. -

По добре е да излезеш на разходка всред природата, да се наслаждаваш и любуваш на чара на нейната хубост, да размишляваш и четеш от великата книга на живота, отколкото да четеш книга, която влива отрова в душата ти.
Тях трябва всеки да търси и чете. Други събуждат в него нисшия ум, долни страсти. Тях трябва всеки да избягва. Те са лоши другари, те са неприятели на човека. Чети добри книги, които те подтикват към наука, към благородни подвизи в живота. По добре е да излезеш на разходка всред природата, да се наслаждаваш и любуваш на чара на нейната хубост, да размишляваш и четеш от великата книга на живота, отколкото да четеш книга, която влива отрова в душата ти. Външността, външната красота и блясък не определят дали една книга е добра и дали заслужава да се прочете. Дали книгата е добра определят семенцата които са посети в нея. Затова при избор на книга, обръщай преди всичко внимание на нейното съдържание. Човек трябва да чете и мисли, за да развива своя ум, Книгата може да ни забавлява, разсейва, очарова. Книгата ни помага да понасяме по-леко грижите и тежестите и ни дава смелост в живота.
към текста >>

Първият човек е живеел свободно, изложен цял на слънчевите лъчи, къпещ и дишащ чист въздух, очите му са гледали хубостите на природата, а душата му се наслаждавала на дивната красота на вселената.
Пламен НАЙ-СТАРИЯТ ЛЕКАР Човек е страдал от болести и неприятели винаги. От първите дни на неговото появяване на земята тон се е сблъскал с тях и ред още пречки. Безспорно, в началото, в първите времена на неговото съществуване, болестите и недъзите са били сравнително много по-малко, не защото са му били непознати, но защото той е живял напълно природосъобразно. Човек е бил близо, много близо до извора на живота, до извора, който крепи, създава, възраства. С течение на времето, колкото повече се отклонявал от извора на живота, колкото повече се отдалечавал от природосъобразния живот, толкова повече болести са го нападали, толкова по-добри условия той създавал в себе си за неприятели и недъзи. Първият човек е живеел свободно, изложен цял на слънчевите лъчи, къпещ и дишащ чист въздух, очите му са гледали хубостите на природата, а душата му се наслаждавала на дивната красота на вселената. Това обстоятелство му е носило здраве, и в него кипяла сила, енергия. Той се намирал много далеч от днешната изкуственост на живота, но затова пък бил здрав, силен и живеел дълги години. И днес ония люде, които са по-близо до природата, които живеят по-природосъобразен живот, които се движат винаги на слънце и чист въздух, са здрави и силни и достигат дълбоки старини. Животът на малкото столетници, които имаме днес, говори, че те от малки още живеят природосъобразно, всред полето и гората. Днешния цивилизован човек се е твърде много отклонил от природосъобразния живот, освен това той е възпитал в себе си един извратен нрав, той е далеч от правия път на живота, а това създава условия в него да се развиват повече болести и недъзи.
към текста >>

89. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Няколко закони за силата и хубостта. II.
Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещото училище (продължение от кн. VII). 6. П. Мълфорд: I. Няколко закони за силата и хубостта. II. Кои са нашите роднини? 7. Кабала: За сефиротите (с кабалистическата карта на Хенрих Кунрата и портрета на последния, огненият триъгълник, орелът-риболовец, кръстът в светеща звезда, - трите тернера и схемата на човешкото същество) 8. Самуел Р. Уелс. Физиогномия. — Очерци по Френология: 1) Определение на Френологията, 2) Френологията като изкуство.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми.
Венера, наричана при гърците още Афродита, е богинята на любовта. Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния свят. По хълмът Венера не се счита само като седалище на материалната, чувствената любов, а и като такова на идеалната, чисто духовната любов. Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти. Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми. Това не се отнася само до изкуството, а и до всекидневния живот; впрочем. Добре развитият хълм Венера означава и кокетност, копнеж да се харесваме на другите и силна склонност към любов, изобщо повече женски, отколкото мъжки качества, понеже Венера се намира в юга на ръката, в сферата на женския принцип. Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина. Когато Венерина хълм е средно голям и гладък, т. е. без линии и без бръчки, това означава целомъдрие, студенина, равнодушие в любовта, а често и кратък живот.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нейната царствена хубост се състои в това, да си остане истински женствена.
„Веждите у мъжа са по-гъсти, а у жената по-малко намръщени. „Косата у мъжа е по-яка и по-къса, а у жената по-дълга и по-еластична. „Мъжът е сериозен, жената весела. „Мъжът пази и наблюдава, а жената гледа повърхностно и чувства“. Нека жената бъде женствена Жената нищо не печели със старанието си да стане повече прилична на мъжа. Нейната царствена хубост се състои в това, да си остане истински женствена. Това е качеството, което печели любовта на мъжа, в когото тя обича, преди всичко друго, изправеността, мъжествеността, — нещо, на което можеш да се опреш, да го гледаш нагоре, да се гордееш с него. Велико и благородно нещо е да бъдеш мъж. Да бъдеш жена, значи да бъдеш действително „Божия последен, най-хубав дар на мъжа“, без който неговата правота е безполезна, неговата разумност е безумие, неговият живот — загуба. Превел от английски: Вл. Каназирев. Професор Ю. Нестлер.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Устни с черти — потайна хубост.
Полегати уста — изрод човек. Бърнести уста — бърз спекулант и следец на жени. * 13. Тънки алени устни — насилник. Дебели устни — гневлив човек. Устни с черти — потайна хубост. * 14. — Едри зъби — лаком човек. Хубави зъби — правдив човек. Редки зъби — делом строг. * 15.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Няколко закони за силата и хубостта. II.
Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещото училище (продължение от кн. VII). 6. П. Мълфорд: I. Няколко закони за силата и хубостта. II. Кои са нашите роднини? 7. Кабала: За сефиротите (с кабалистическата карта на Хенрих Кунрата и портрета на последния, огненият триъгълник, орелът-риболовец, кръстът в светеща звезда, - трите тернера и схемата на човешкото същество) 8. Самуел Р. Уелс. Физиогномия. — Очерци по Френология: 1) Определение на Френологията, 2) Френологията като изкуство.
към текста >>

Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености.
безсилни“2) (Следва). ________________________________ 1) За първоначални сведения по окултна космогония препоръчвам книгата „Тайната наука“ от Д-р Рудолф Щаинер. 2) Свободное воспитанiе, год. IV, 1911 год., кн 12, стр. 10. П. Мълфорд. Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух.
към текста >>

Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични.
2) Свободное воспитанiе, год. IV, 1911 год., кн 12, стр. 10. П. Мълфорд. Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното.
към текста >>

Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух.
Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили. Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването. Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ. Който обича да мисли за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи на такава сила. Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух. Произведението само се спира и очаква новия час за нов полет. Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране. Каквото най-много мислим, това и ще бъдем! Вие казвате: „не“! Но вашите пациенти не мислят: „аз съм силен“, а „колко съм зле!
към текста >>

Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране.
Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ. Който обича да мисли за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи на такава сила. Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух. Произведението само се спира и очаква новия час за нов полет. Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране. Каквото най-много мислим, това и ще бъдем! Вие казвате: „не“! Но вашите пациенти не мислят: „аз съм силен“, а „колко съм зле! “ Вашите диспептици (страдащите от трудно храносмилане) не казват: „аз не мога вече нищо да понасям! “ Те действително и не могат да кажат това, по тази именно причина!
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова ние намираме, че хубостта и външната форма се почита почти у всички диви и незасегнати от културата народи.
Ръката на такъв човек, който представлява типа на „чистия човек на удоволствията“, в нейната най-крайна форма с право се нарича и „ръка на удоволствието“ (фиг. 54). Както вече споменахме, в артистическия ръчен тип се различават ясно три вариации, от които ние изтъкнахме по вече най-идеалната и морално най-нискостоящата, която не рядко се изражда в „ръка на удоволствията“. Изобщо, обаче, може да се каже, че индивидите от този тип по-често проявяват лошите качества и черти, спадащи към типа, отколкото добрите. Изобщо на притежателите на артистични ръце се приписват следните качества: себелюбие, чувственост, леност, ексцентричност, цинизъм, хитрост и същевременно липса на по-висш разум, страст към преувеличение и лъжа. Любовта към изкуството е първата емоция, за която е способен необразованият натюрел. Затова ние намираме, че хубостта и външната форма се почита почти у всички диви и незасегнати от културата народи. Раси, които са много лениви и много обичат удоволствията, много често са страстни в изкуството. Затова и елементарният тип на ръката у невежите и лениви селски маси в южноевропейските страни често се повлиява от артистическия тип и затова между художниците в изящните изкуства се срещат голям брой семити. След всичко казано, не е нужно особено да се подчертава, че артистически ръце се срещат навсякъде по света. Ясно е, обаче, че тази форма се среща по-често в южните и тропически страни, отколкото в умерените и студените широчини, и че този тип се явява и там, дето цивилизацията е още много назад останала, напр. у африканските и австралийските негри и у много американски племена.
към текста >>

Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно въодушевление за моралното, възвишеното и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки.
Той се интересува преди всичко от ядката и последната причина на всичко съществуващо. Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване. Ако крайните членове на пръстите (с ноктите) са полуконически. както обикновено се случва, това означава наклонност към поезия. Ако палецът, който при философските ръце обикновено е доста голям, е еднакво развит в двете си части, това означава особена наклонност към метафизиката. Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно въодушевление за моралното, възвишеното и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки. Притежателят на такава ръка не вярва и не се доверява сляпо, а изпитва и осветлява основно чуждите идеи и мнения, преди да ги възприеме. Той изучва добре нещата изобщо, както и в подробности. Ва него и индивидът представлява такъв голям интерес, както и семейството, нацията и цялото население по земята. Той изучва и правилото, както и изключението. У такива хора разумът тъй преобладава, че вярата и любовта остават на заден план.
към текста >>

Тя е била богинята на брака, на любовта и на хубостта.
Венера () Така наречената хубавица, гръцката Афродита, у финикийците се нарича Астарта, у вавилоняните Нана, у асирийциге Исктар, у евреите Асторет. Заврьщането па изгонената Исктар от царството на Хадес на земята, това е асирийският символ на идещата пролет. Влиянието на Венера е добро. След Юпитер тя е най-големият ни благодетел. Нейният тон е А, а боята и жълто-синйо От старите е наричана още: Астарта, Афродита, Фрейя, Лакшми (жената на Вишну). Тя е била богинята на брака, на любовта и на хубостта. Известна е и под името Луцифер и Хеспер. Венера била жена на Вулкан. Тя владее над утеруса, половите органи, овариите, шията, евстахиевата тръба, кръвоносните съдове, гърдите, бъбреците и челюстите, а нейните болести са в повечето случаи последица от извънмерна чувственост. В хороскопа тя представлява по-старата сестра, жената, майката, любовницата. Средната й скорост достига 59' 8“, следователно, еднакво със слънцето и Меркурий.
към текста >>

Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си чистота и хубост деликатното действие на Венера.
Тя се движи през течението на 42 деня назад и изглежда неподвижна 2 дена, когато движението й преминава в обратно направление напред. Най-голямата й скорост е 1° 20' за 24 часа. Гъстотата на Венера е = 0.92. Нейната природа е женствена, влажна и студена. Когато Венера заеме силна позиция в хороскопа, това води към по-ранно влечение към другия пол, към любов спрямо всичко хубаво и хармонично, но същевременно и към удоволствия и задоволяване на всичко чувствено, Последното качество остава преобладавате, додето влиянието на Венера се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си чистота и хубост деликатното действие на Венера. Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера: висшият, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада. Венера дава една доста къса, изпълнена фигура с пълно и кръгло лице, бляскави, мили очи, трапчинки в бузите и брадичката, приятен глас. Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен. Последното става под влиянието на Марс. Следователно, всеки аспект на Марс, пък и на Уран, трябва да считаме за неблагоприятен, понеже последната планета винаги дава на наклонностите на Венера особени нюанси.
към текста >>

Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера: висшият, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада.
Най-голямата й скорост е 1° 20' за 24 часа. Гъстотата на Венера е = 0.92. Нейната природа е женствена, влажна и студена. Когато Венера заеме силна позиция в хороскопа, това води към по-ранно влечение към другия пол, към любов спрямо всичко хубаво и хармонично, но същевременно и към удоволствия и задоволяване на всичко чувствено, Последното качество остава преобладавате, додето влиянието на Венера се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си чистота и хубост деликатното действие на Венера. Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера: висшият, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада. Венера дава една доста къса, изпълнена фигура с пълно и кръгло лице, бляскави, мили очи, трапчинки в бузите и брадичката, приятен глас. Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен. Последното става под влиянието на Марс. Следователно, всеки аспект на Марс, пък и на Уран, трябва да считаме за неблагоприятен, понеже последната планета винаги дава на наклонностите на Венера особени нюанси. Лошо аспектиране в мъжки хороскоп означава, че новороденият няма за дълго да се спогажда с другия пол.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистерията и хубостта на вътрешното развитие е това, че то расте като зърно, на тишина, несъзнателно.
Безсънието отговаря на психическа разстроеност, мисловни конвулсии, които задържат човека с часове в будно състояние, търкалящ се насам-нататък, неспособен да заспи, с членове, които горят от изтощение. В културата на спокойствието и почивката, обаче, израства волята в една мощ, която моментално може да докара сън или абсолютна пасивност. Никога не трябва да използваме ментални настроения, щом това ни е неудобно или скучно. Това по-скоро омаломощава, отколкото засилва. Такова настроение може да се използва само в моментите, когато то се появява спонтанно и докарва радост. Мистерията и хубостта на вътрешното развитие е това, че то расте като зърно, на тишина, несъзнателно. В две, три, пет години външните признаци, жестове, се променят, хармонизират се. При анархията в мислите на съвременното човечество, тялото фактически се разпокъсва на парчета, разтеглени на разни страни от разни мисли. Всяко деяние, всека крачка, може да стане извор на удоволствие, ако не бъде вече спънка, спирка в гонитбата от излишество към излишество. Това, което правим на драго сърце, правим го добре. Така целият живот постепенно се съставя от завършени елементи, от които никой не събаря това, което другият е съградил.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.).
Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр. Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието. Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор. Вътрешният лекар Вярата е субстанция на желаното.
към текста >>

И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота!
И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае. А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“. И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл. И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота! Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота.
Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат.
към текста >>

А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото.
Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дето и да отидех, само поздрави чувах за хубостта и добротата на моя син!
Каква болка бе за мен това, когато то се роди силно и здраво1 По-късно, на седемнадесет години, то ходеше само с една патерица и бастунче. На двадесет години то бе най-хубавото момче на света! Ако бих се осмелила, изпратила Ви бих неговия портрет, за да видите, че майчината любов никак не преувеличава. Всички бяха обладани от неговата очарователност: то имаше този дар да се харесва, който нито се изразява, нито се определя! Мъже, жени, деца, стари и млади биваха пленявани от това, не знам какво бе, което се излъчваше от лицето му. Дето и да отидех, само поздрави чувах за хубостта и добротата на моя син! Завиждаха ми! Ах, колко беше хубаво и добро! В душата му всичко бе благородство, величие, великодушие. Разумно, духовно, с твърде открит и приятен характер, животът с него бе един небесен блян, вечно възхищение! И колко незаслужено е, Господине, ако Ви кажа, че на двадесетата си година то заболя от възпаление на пикочния мехур, което бе явно възвръщане на първата болест на крака, и че с това възпаление се започнаха редица страдания, за които само адът може да даде една представа!
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* И влязох с теб да служа служба мирна на хубостта вжв храма, — души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме.
В усмивката на пролетния ден снегът стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта —- от всички минало най-рано през портите на пролетта! * Ела ми научи душата как да цъфти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III През рамо хвърлих чашата световна, разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега и — нейна жрица — понесох тежкото й бреме. * И влязох с теб да служа служба мирна на хубостта вжв храма, — души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV Тука е тихо. Седни да починем на кипарисите сънни в дъхът. Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часът. * Той е обрал на цветята мечтите, — с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, — дивната нощ ще ни грей обичта. V Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен.
към текста >>

VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта.
Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часът. * Той е обрал на цветята мечтите, — с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, — дивната нощ ще ни грей обичта. V Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден той пак отмина я нехаен, — за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стъмените скали. VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта. И вмиг градушка сви жестока и ви обрули радостта — и бляна тя смути на Бога... VII Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя оцежда: през нея младия ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян — душата й той разговаря. * От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелства за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини,които можеха да се избегнат. Но като оставим на страна тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат на по активна духовна дейност, за да почерпят от неизчерпаемия склад, на битието по вече мистична правда и повече красота и радост.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

I, март 1919 г.), 2) Няколко закони за силата и хубостта (кн.
25 л. Получи се в редакцията ни един екземпляр от тая книжка, в която са събрани неколко от статиите на американския окултист Мълфорд. те са студии по практическия окултизъм и, поради несъмнената полза от тях за българите, ние поздравяваме добрата мисъл на г-жа преводачката да ги издаде на български. Повечето от въпросните статии са отдавна поместени в Всемирна летопис в изтеклите годишнини. А именно: 1) лечебната и възобновителна сила на пролетта (кн. I, март 1919 г.), 2) Няколко закони за силата и хубостта (кн. VIII, януари 1920 г.), 3) Кои са нашите роднини? (ibidem), 4) Положителни и отрицателни мисли (кн. IX, февр. 1920 г.), 5) Няколко практични духовни рецепти (ibidem), 6) Практическото значение на мечтанието (кн. X, март 1920 г.), 7) Бог в дърветата (кн.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32076287269592