НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
214
резултата в
80
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
“ – „Не искам.“ Турям го в
торбата
и заминавам.
Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш?
“ – „Не искам.“ Турям го в
торбата
и заминавам.
Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? “ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война.
към беседата >>
“ Ако много запитваш, ще я туря в
торбата
, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“.
„Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? “ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена?
“ Ако много запитваш, ще я туря в
торбата
, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“.
Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов.
към беседата >>
2.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Не, вземете тояжката си, вземете
торбата
си и хайде на път към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“.
Тогава оглупяха, изгубиха своето зрение, своето правилно съждение. Христос казва сега: „Аз дойдох на земята именно за тоя човек, който е направен по образ и подобие Божие; да развържа неговите ръце, да може да изпълнява Божия Закон. Вие, които досега сте пасли свинете на тоя свят, като са ви забранявали и рожковете, какво очаквате още? – песента на певците ли: „Господи, упокой душу раба твоего“? Да упокои Господ душата ви между свинете ли, между рожковете на тоя свят?
Не, вземете тояжката си, вземете
торбата
си и хайде на път към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“.
Христос ви съветва да турите настрана буквара и читанката и да вземете граматиката; тя е полезна наука, тя учи как да говорим и четем правилно, къде да поставим „ят“ (двойно „Е“ от стария правопис, което се чете като „Е“ или „Я“ в зависимост от известни правила) или „Е“, „Я“ или „А“, „Ъ“ или „Ж“ (буквата от стария правопис, която прилича на „Ж“). От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва да се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие. И аз похвалявам светските хора в едно отношение. Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност.
към беседата >>
3.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна“ – така си философства той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си
торбата
.
И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета, и ти не може да бъдеш оправдан. Вие фарисеите сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа вашето сърце и според него ви оценява“. Сега, да се обърна към другия тип – към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака възкъси, ръце дебели, пръсти също въздебели и заострени, лице валчесто; стомашната система прекрасно развита – обича да похапва повечко и да попийва.
„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна“ – така си философства той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си
торбата
.
„Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна.“ Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40–45 години. Брада с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос развит, възкъс, дебел, широк в крилата си – признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области силно развити; уши възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава – „Бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствам, дано Господ да ни прости греховете“.
към беседата >>
4.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Аз ви казвам: Вие се намирате в тази област на закона на контрастите; няма никакви круши, никакво имане; не трябва да ровите на едно място, а трябва да си турите
торбата
на рамо, да си вземете тояжките и да отидете на друго място; защото когато дойде Господарят и види, че ровите на едно място, ще ви набие хубаво.
Че как ще се оправи? Ако една свиня милиони години е грухтяла под дървото и след като изяла крушите на дървото, почне да рови корените му в земята и да пита: „Къде се скриха тия круши? “, как ще роди дървото други круши? Тя ще развали цялото дърво. И вие, като не намерите круши горе, почнете да ровите долу; казвате: „Парите, които търсим, са закопани в земята“, и ставате малджии.
Аз ви казвам: Вие се намирате в тази област на закона на контрастите; няма никакви круши, никакво имане; не трябва да ровите на едно място, а трябва да си турите
торбата
на рамо, да си вземете тояжките и да отидете на друго място; защото когато дойде Господарят и види, че ровите на едно място, ще ви набие хубаво.
Ето това е, което Господ прави сега на земята. Ние ровим и търсим круши, а Господ казва: „Ударете на всекиго едного по 25“. Затуй казвам: приложете този закон, жената да не рови около корена на мъжа си: като няма круши, да чака; мъжът, и той да не рови около корена на жена си; поповете – около корените на своето паство; учениците – около корените на своите учители. Приложете всички закона, и ще дойдете да разберете живота, както Господ го е направил. То е философия, която можем да приложим в този свят, и тя е толкова проста, че всеки може да я разбере.
към беседата >>
5.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Един пример за изяснение: преди години в София при един евреин се явява един арменец с мостра от диаманти, каквито той имал цяла
торба
, но искал да му ги продаде много евтино, за двадесет хиляди лева, понеже успял да ги внесе без мито.
Той ги разгледал, отделил всички подозрителни книжа, скрил ги и така свещеникът се оправдал. Но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: „Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три дена, те ти спасиха главата.“ Ако този господин знаеше как да постъпва, не щяха да го изпъдят гражданите, но ако и свещеникът не беше поканил този човек, който е гладувал три дена, за да го нахрани и да му даде двете меджидии, последният, като секретар, щеше да му окачи въжето. Така и ние трябва да се справяме с всяка наша мисъл и действие в нашия живот – като се запитваме кои са причините на нашето нещастие, ако сме нещастни, кои са причините на нашата гордост, жестокост, алчност за богатства и прочее. Следователно трябва да почнем да мислим. – „Ти си жесток“ – това не е твое, то е един фалшив капитал, може би в наследство оставен на теб от някого.
Един пример за изяснение: преди години в София при един евреин се явява един арменец с мостра от диаманти, каквито той имал цяла
торба
, но искал да му ги продаде много евтино, за двадесет хиляди лева, понеже успял да ги внесе без мито.
Евреинът се зарадвал и се условили арменецът да му донесе диамантите на еди-кое място, дето той му броил двадесетте хиляди лева и взел торбата с мисълта, че е станал притежател на много голямо богатство. Когато си отива у дома, евреинът разгърнал торбата, но що да види – само мострата била истински диамант, а другото – обикновени стъкла. Така и вие може да носите тази торба у вас и да мислите, че сте богати, но като я разтворите, ще видите, че е пълна с джамчета. По закона за наследството нашите прадеди ни оставят някое богатство и то е добродетел, а другото е джамчета – то е злото у нас. И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за Живота – ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме; значи имаме една фалшива основа за Живота.
към беседата >>
Евреинът се зарадвал и се условили арменецът да му донесе диамантите на еди-кое място, дето той му броил двадесетте хиляди лева и взел
торбата
с мисълта, че е станал притежател на много голямо богатство.
Но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: „Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три дена, те ти спасиха главата.“ Ако този господин знаеше как да постъпва, не щяха да го изпъдят гражданите, но ако и свещеникът не беше поканил този човек, който е гладувал три дена, за да го нахрани и да му даде двете меджидии, последният, като секретар, щеше да му окачи въжето. Така и ние трябва да се справяме с всяка наша мисъл и действие в нашия живот – като се запитваме кои са причините на нашето нещастие, ако сме нещастни, кои са причините на нашата гордост, жестокост, алчност за богатства и прочее. Следователно трябва да почнем да мислим. – „Ти си жесток“ – това не е твое, то е един фалшив капитал, може би в наследство оставен на теб от някого. Един пример за изяснение: преди години в София при един евреин се явява един арменец с мостра от диаманти, каквито той имал цяла торба, но искал да му ги продаде много евтино, за двадесет хиляди лева, понеже успял да ги внесе без мито.
Евреинът се зарадвал и се условили арменецът да му донесе диамантите на еди-кое място, дето той му броил двадесетте хиляди лева и взел
торбата
с мисълта, че е станал притежател на много голямо богатство.
Когато си отива у дома, евреинът разгърнал торбата, но що да види – само мострата била истински диамант, а другото – обикновени стъкла. Така и вие може да носите тази торба у вас и да мислите, че сте богати, но като я разтворите, ще видите, че е пълна с джамчета. По закона за наследството нашите прадеди ни оставят някое богатство и то е добродетел, а другото е джамчета – то е злото у нас. И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за Живота – ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме; значи имаме една фалшива основа за Живота. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка.
към беседата >>
Когато си отива у дома, евреинът разгърнал
торбата
, но що да види – само мострата била истински диамант, а другото – обикновени стъкла.
Така и ние трябва да се справяме с всяка наша мисъл и действие в нашия живот – като се запитваме кои са причините на нашето нещастие, ако сме нещастни, кои са причините на нашата гордост, жестокост, алчност за богатства и прочее. Следователно трябва да почнем да мислим. – „Ти си жесток“ – това не е твое, то е един фалшив капитал, може би в наследство оставен на теб от някого. Един пример за изяснение: преди години в София при един евреин се явява един арменец с мостра от диаманти, каквито той имал цяла торба, но искал да му ги продаде много евтино, за двадесет хиляди лева, понеже успял да ги внесе без мито. Евреинът се зарадвал и се условили арменецът да му донесе диамантите на еди-кое място, дето той му броил двадесетте хиляди лева и взел торбата с мисълта, че е станал притежател на много голямо богатство.
Когато си отива у дома, евреинът разгърнал
торбата
, но що да види – само мострата била истински диамант, а другото – обикновени стъкла.
Така и вие може да носите тази торба у вас и да мислите, че сте богати, но като я разтворите, ще видите, че е пълна с джамчета. По закона за наследството нашите прадеди ни оставят някое богатство и то е добродетел, а другото е джамчета – то е злото у нас. И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за Живота – ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме; значи имаме една фалшива основа за Живота. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка. И наистина заради това дойде Христос – да ни даде Живот.
към беседата >>
Така и вие може да носите тази
торба
у вас и да мислите, че сте богати, но като я разтворите, ще видите, че е пълна с джамчета.
Следователно трябва да почнем да мислим. – „Ти си жесток“ – това не е твое, то е един фалшив капитал, може би в наследство оставен на теб от някого. Един пример за изяснение: преди години в София при един евреин се явява един арменец с мостра от диаманти, каквито той имал цяла торба, но искал да му ги продаде много евтино, за двадесет хиляди лева, понеже успял да ги внесе без мито. Евреинът се зарадвал и се условили арменецът да му донесе диамантите на еди-кое място, дето той му броил двадесетте хиляди лева и взел торбата с мисълта, че е станал притежател на много голямо богатство. Когато си отива у дома, евреинът разгърнал торбата, но що да види – само мострата била истински диамант, а другото – обикновени стъкла.
Така и вие може да носите тази
торба
у вас и да мислите, че сте богати, но като я разтворите, ще видите, че е пълна с джамчета.
По закона за наследството нашите прадеди ни оставят някое богатство и то е добродетел, а другото е джамчета – то е злото у нас. И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за Живота – ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме; значи имаме една фалшива основа за Живота. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка. И наистина заради това дойде Христос – да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото християнството е Любов към ближния – то е наука за Любовта и който научи тази наука, той може да гради.
към беседата >>
6.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Пратете ми една
торба
от тях.
– Добре ще бъде, с тая евтиния лесно ще се мине. Извадил 20 лева, срещу които поискал от всичко. – Тук тия пари не вървят. Разменната монета при нас е рупчето. Богаташът веднага отишъл при синовете си и им казал: Тук вървят само рупчета.
Пратете ми една
торба
от тях.
Получил рупчетата и отишъл да си купи нещо от бюфета. – Тук такива рупчета не вървят. И тоя път го изпъдили. „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Само така човек ще се освободи от страданието. Всеки, който заминава за другия свят неподготвен, страда.
към беседата >>
Защото, ако не живеете добре, ще живеете като онзи американец, който цял живот прекарал в събиране на пари, но наближил часът да отиде горе на онзи свят, и като умирал, казал на сина си: „Синко, да не сте като мене скъперници, но като умра, турете ми в гроба от всички пари, защото и на онзи свят като отида, ще имам нужда от пари." Синовете му изпълнили желанието и турили в гроба една голяма
торба
пари.
(втори вариант)
Ако тук си нервен - и горе ще си нервен, защото горе само за едно навъсване ще те изгонят. Тук много пъти можеш да се навъсваш, но горе това се не приема. Един ангел само за едно навъсване бил изпъден за десет хиляди години на земята. Кесар е по-отстъпчив, защото той не вижда. И Христос е казал: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу." Всичко изпълнете към себе си, но изпълнете и длъжността си към Бога.
Защото, ако не живеете добре, ще живеете като онзи американец, който цял живот прекарал в събиране на пари, но наближил часът да отиде горе на онзи свят, и като умирал, казал на сина си: „Синко, да не сте като мене скъперници, но като умра, турете ми в гроба от всички пари, защото и на онзи свят като отида, ще имам нужда от пари." Синовете му изпълнили желанието и турили в гроба една голяма
торба
пари.
Като отишъл на онзи свят, изгладнял много и взел да обикаля, да намери място да се нахрани. Надвечер вижда един бюфет, влиза вътре и намира там много печени кокошки, сардели, ябълки и др. „Тези сардели по колко са? " „Едно рупче." „Ами ябълките? " „Също.
към втори вариант >>
Дайте ми рупчета." Те му турват една
торба
рупчета.
(втори вариант)
" „Също. Всичко тук е по едно рупче." „А, тук е светът - си казва той. Изважда една монета от двайсет лева, дава я и казва: - Дайте ми три кокошки, три сардели." „Не, тук не приемаме такива пари, а рупчета само." И му върнали монетата. Още повече изгладнял. Отива той при синовете си и им казва: „Тези пари, които вие ми оставихте, тук не вървят.
Дайте ми рупчета." Те му турват една
торба
рупчета.
Взима няколко и отива пак в бюфета, иска да му дадат няколко сардели и дава рупчета, но те го изпъждат и му казват: „Тези рупчета тук не вървят." Следователно всички, които умират неприготве- ни, страдат. Затова Христос казва: „Отдайте Божието Богу, а кесаревото - кесарю." Във висш смисъл трябва да се живее. Ще ви покажа някои отношения в погрешните ви схващания. Някои хора се гневят за нищо и никакво.
към втори вариант >>
7.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Само по 10 ми трябват; всеки път, като дойдеш, по една
торба
злато ще вземаш.“ – „Е, осигурихме се – рекъл си той, – дойде най-после денят на щастието в моя дом.“ Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари – дава косми.
За пояснение на тази мисъл ще ви разкажа една легенда. Един осиромашал германски принц искал да се ожени за една красавица; но тя му казала: „Аз съм жена с големи претенции, ще ми построиш великолепен палат, и каквото ми се доще, ще трябва да ми го набавиш; ако се съгласяваш на всичко това, ще те взема; готов ли си? “ – „Готов съм на всичко, защото с тебе ще бъда щастлив“, отговорил принцът. Оженил се той и тръгнал да търси богатства чрез окултизма, да търси духове; намерил принца на гномите и му казал: „Ожених се за една много взискателна жена и ми трябват много пари, ще можеш ли да ми услужиш? “ – „Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по 10 косъма от главата си.“ – „Достатъчно имам, ще ти дам повече.“ – „Не!
Само по 10 ми трябват; всеки път, като дойдеш, по една
торба
злато ще вземаш.“ – „Е, осигурихме се – рекъл си той, – дойде най-после денят на щастието в моя дом.“ Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари – дава косми.
Минават се година, две, три, главата му оголява. Отива пак да вземе пари, но няма вече косми. „Да ти дам друго нещо“, му казал той. – „Не, косми, косми ми трябват.“ Само тогава той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер. Малките наглед неща той е пожертвал уж за по-големи.
към беседата >>
8.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Той носел
торба
, пълна със скъпоценни камъни, които продавал евтино.
Не само че нищо не печели, но губи всичко и се разрушава. Какво нещо е лъжата? – Сянка на истината, сянка на цялото Битие. Лъжата е подобна на фалшивите скъпоценни камъни. Един търговец идел от Мала-Азия.
Той носел
торба
, пълна със скъпоценни камъни, които продавал евтино.
Един евреин, също търговец, пожелал да купи всичките камъни, но мислел, че не може да ги вземе, защото нямал много пари. Обаче, търговецът на скъпоценните камъни му казал: Приятелю, продавам цялата торба за десет хиляди лева. Нося ги контрабанда, затова ги давам толкова евтино. Гледам да се освободя от тях, да не пострадам. Евреинът помислил, че щастието иде пред краката му и, за да не го изпусне, купил всичките скъпоценни камъни.
към беседата >>
Обаче, търговецът на скъпоценните камъни му казал: Приятелю, продавам цялата
торба
за десет хиляди лева.
– Сянка на истината, сянка на цялото Битие. Лъжата е подобна на фалшивите скъпоценни камъни. Един търговец идел от Мала-Азия. Той носел торба, пълна със скъпоценни камъни, които продавал евтино. Един евреин, също търговец, пожелал да купи всичките камъни, но мислел, че не може да ги вземе, защото нямал много пари.
Обаче, търговецът на скъпоценните камъни му казал: Приятелю, продавам цялата
торба
за десет хиляди лева.
Нося ги контрабанда, затова ги давам толкова евтино. Гледам да се освободя от тях, да не пострадам. Евреинът помислил, че щастието иде пред краката му и, за да не го изпусне, купил всичките скъпоценни камъни. Като отишъл у дома си и ги прегледал внимателно, разбрал, че бил излъган: само няколко камъни били истински, т.е. скъпоценни, а останалите – фалшиви.
към беседата >>
Те мислят, че носят пълна
торба
с истинско знание, но един ден сами се убеждават, че са се лъгали.
Като отишъл у дома си и ги прегледал внимателно, разбрал, че бил излъган: само няколко камъни били истински, т.е. скъпоценни, а останалите – фалшиви. Днес много хора носят торби, пълни с фалшиви скъпоценни камъни, които представят за истински. В края на краищата, и те, и окръжаващите се убеждават, че са се лъгали. Такова е и знанието на тези хора.
Те мислят, че носят пълна
торба
с истинско знание, но един ден сами се убеждават, че са се лъгали.
Какво знание е това, с което човек не може да спре падането на бомбите? Отиде някой учен на бойното поле, крие се, бяга от бомбите, а не може да ги спре. Къде остава знанието му? Ще кажете, че само Бог е в състояние да спре бомбите. Който живее в съгласие с Бога и изпълнява волята Му, той може да ги спре.
към беседата >>
Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една
торба
съ диаманти.
(втори вариант)
Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието.
Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една
торба
съ диаманти.
Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ. „Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ. Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти. Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ. Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ?
към втори вариант >>
9.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Нѣкой казва: „Колко ми е приятно, че днесъ ядохъ.“ Тази работа е сѫщата, както когато на нѣкой конь дадатъ една
торба
зобъ и той казва: „Колко е приятно!
(втори вариант)
Отъ окултно гледище въпросътъ стои така. Сега да дойдемъ до положението на тѣзи два вола и се ограничимъ въ тѣлото си. Всѣки день ти си заставенъ да седнешъ три пѫти на трапезата и искашъ-не искашъ да дъвчешъ. И какво дъвкане! Хубаво ще дъвчешъ, ще изпълнявашъ работа не за себе си.
Нѣкой казва: „Колко ми е приятно, че днесъ ядохъ.“ Тази работа е сѫщата, както когато на нѣкой конь дадатъ една
торба
зобъ и той казва: „Колко е приятно!
“ Но азъ рекохъ, това не е за тебе, това е за орането, което си свършилъ. Така е и съ насъ. Единъ день прѣстанемъ да работимъ и господарьтъ казва, че ще ни уволни, а ние плачемъ, защото сме привикнали на всичко това. Съврѣменнитѣ хора по своя навикъ приличатъ на онзи градинарски конь, който въ продължение на 30 години въртѣлъ едно колело и изваждалъ вода за господаря си. Господарьть му билъ богатъ и затова, като остарѣлъ коньтъ му, той го пусналъ на свобода въ ливадитѣ и казалъ: „Пенсионирал се.“ Но коньтъ по обикновеному на едно и сѫщо врѣме дохождалъ около колелото, започвалъ да го върти и изваждалъ вода по навикъ.
към втори вариант >>
10.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана
торба
, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно.
(втори вариант)
Помислете върху нея. Прѣвърнете думитѣ: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъгъ язикъ и др. Направете едно алхимическо разлагане, извадете отровата, изхвърлете я, а оставете само тѣзи елементи, които ще служатъ за съграждане на вашата душа. Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина, тя е велика и дълбока наука въ свѣта. Като минавате прѣзъ София и чувате разни думи между хората, привикнете да мислитѣ, че сѫществува другъ единъ езикъ, скритъ езикъ между хората, а тѣзи думи, които вие чувате и които често ви обиждатъ, сѫ външни форми на езика.
Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана
торба
, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно.
Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ. Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка. Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съмъ го наблюдавалъ. Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда.
към втори вариант >>
11.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Като възнаграждение за работата си получавате
торба
с ечемик.
Конят работи неуморно, а отгоре на това и камшик играе по гърба му. Вечер, като се прибере в обора, ще му дадат малко сено или ечемик. Адептът на злото, който се шири в света, постъпва с хората, както лошият господар с коня си. Кой не е бил уморен, огорчен и вързан? Цял ден работите, и вечер се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че светът е лош, че Животът няма смисъл.
Като възнаграждение за работата си получавате
торба
с ечемик.
Защо ви е тази торба? Бог не ви е пратил за нея. Какво да се прави тогава? Ще се държите за Божествения свят, в който сте потопени, като среда за вашата душа. Що се отнася до света, ще гледате на него като място за прилагане на вашето знание.
към беседата >>
Защо ви е тази
торба
?
Вечер, като се прибере в обора, ще му дадат малко сено или ечемик. Адептът на злото, който се шири в света, постъпва с хората, както лошият господар с коня си. Кой не е бил уморен, огорчен и вързан? Цял ден работите, и вечер се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че светът е лош, че Животът няма смисъл. Като възнаграждение за работата си получавате торба с ечемик.
Защо ви е тази
торба
?
Бог не ви е пратил за нея. Какво да се прави тогава? Ще се държите за Божествения свят, в който сте потопени, като среда за вашата душа. Що се отнася до света, ще гледате на него като място за прилагане на вашето знание. Като души, вие сте влезли вече в Божествения свят, няма излизане от него, няма и влизане.
към беседата >>
Като възнаграждение за работата си получавате
торба
съ ечемикъ.
(втори вариант)
Коньтъ работи неуморно, а отгоре на това и камшикъ играе по гърба му. Вечерь, като се прибере въ обора, ще му дадатъ малко сѣно или ечемикъ. Адептътъ на злото, който се шири въ свѣта, постѫпва съ хората, както лошиятъ господарь съ коня си. Кой не е билъ уморенъ, огорченъ и вързанъ? Цѣлъ день работите, и вечерь се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че свѣтътъ е лошъ, че животътъ нѣма смисълъ.
Като възнаграждение за работата си получавате
торба
съ ечемикъ.
Защо ви е тази торба? Богъ не ви е пратилъ за нея. — Какво да се прави тогава? — Ще се държите за Божествения свѣтъ, въ който сте потопени, като срѣда за вашата душа. Що се отнася до свѣта, ще гледате на него като мѣсто за прилагане на вашето знание.
към втори вариант >>
Защо ви е тази
торба
?
(втори вариант)
Вечерь, като се прибере въ обора, ще му дадатъ малко сѣно или ечемикъ. Адептътъ на злото, който се шири въ свѣта, постѫпва съ хората, както лошиятъ господарь съ коня си. Кой не е билъ уморенъ, огорченъ и вързанъ? Цѣлъ день работите, и вечерь се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че свѣтътъ е лошъ, че животътъ нѣма смисълъ. Като възнаграждение за работата си получавате торба съ ечемикъ.
Защо ви е тази
торба
?
Богъ не ви е пратилъ за нея. — Какво да се прави тогава? — Ще се държите за Божествения свѣтъ, въ който сте потопени, като срѣда за вашата душа. Що се отнася до свѣта, ще гледате на него като мѣсто за прилагане на вашето знание. Като души, вие сте влѣзли вече въ Божествения свѣтъ, нѣма излизане отъ него, нѣма и влизане.
към втори вариант >>
12.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Кучето забелязало, че господарят му забравил
торбата
с храната и парите и започнало да лае.
И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят. Един пътник минавал на кон през една гора. Кучето му вървяло след него. По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си.
Кучето забелязало, че господарят му забравил
торбата
с храната и парите и започнало да лае.
Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето.
към беседата >>
Кучето направило последни усилия и се върнало при
торбата
, дето издъхнало.
След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял.
Кучето направило последни усилия и се върнало при
торбата
, дето издъхнало.
Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.
към беседата >>
Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до
торбата
, която той забравил.
Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето.
Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до
торбата
, която той забравил.
Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор. Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли!
към беседата >>
Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ
торбата
съ храната и паритѣ и започнало да лае.
(втори вариант)
И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ. Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора. Кучето му вървѣло следъ него. По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си.
Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ
торбата
съ храната и паритѣ и започнало да лае.
Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето.
към втори вариант >>
Кучето направило последни усилия и се върнало при
торбата
, дето издъхнало.
(втори вариант)
Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ.
Кучето направило последни усилия и се върнало при
торбата
, дето издъхнало.
Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ.
към втори вариант >>
Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до
торбата
, която той забравилъ.
(втори вариант)
Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето.
Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до
торбата
, която той забравилъ.
Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли!
към втори вариант >>
13.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш в
торбата
храна за теб и за коня.
” Това не е познаване на Христа. Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене.” Ако ние познаем Христа, за да ни даде повече ядене, това е неразбиране на въпроса. Яденето е една необходимост само докато имаш кола. Тъй че, докато имаш кола, трябва ти и катраник. Оставиш ли колата, не ти трябва катраник.
Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш в
торбата
храна за теб и за коня.
Като дойдеш до много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш торбата с храната му, а ще вземеш само твоята торба. На човека му трябват три катраника: за колата, за коня и за себе си. Имаш мъж – ще носиш катраник и за него. Може да не го искаш, но който е вързан, да се не развързва. Деца имаш – ще им носиш катраника.
към беседата >>
Като дойдеш до много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш
торбата
с храната му, а ще вземеш само твоята
торба
.
Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене.” Ако ние познаем Христа, за да ни даде повече ядене, това е неразбиране на въпроса. Яденето е една необходимост само докато имаш кола. Тъй че, докато имаш кола, трябва ти и катраник. Оставиш ли колата, не ти трябва катраник. Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш в торбата храна за теб и за коня.
Като дойдеш до много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш
торбата
с храната му, а ще вземеш само твоята
торба
.
На човека му трябват три катраника: за колата, за коня и за себе си. Имаш мъж – ще носиш катраник и за него. Може да не го искаш, но който е вързан, да се не развързва. Деца имаш – ще им носиш катраника. Помислете какво е отношението на децата към родителите, на мъжа към жената и обратно.
към беседата >>
14.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Аз казвам: Не нося никакви губерки, ножове, никаква аптека нямам,
торба
не нося, но дишайте чист въздух, гледайте нагоре, не ходете в тъмнината, нека слънцето да ви огрее, за да не влезете пак в болницата.
Сега на някои от вас предстои да излязат от болницата. И аз съм на вратата ѝ. Макар и да съм незван от никого проповедник, пророк без портфейл, ще ви запитам: Приятен ли беше животът ви в болницата, научихте ли си урока там? Ще кажете: „Ох, съсипаха ни тези инжекции“. Лекарят казва: „Човек, който не живее в Бога, ще опитва нашите губерки и ще живее в болницата“.
Аз казвам: Не нося никакви губерки, ножове, никаква аптека нямам,
торба
не нося, но дишайте чист въздух, гледайте нагоре, не ходете в тъмнината, нека слънцето да ви огрее, за да не влезете пак в болницата.
А влезете ли отново в болницата, опасно е вече, защото положението се усложнява. Докторът пак ще се яви, ще употреби всички научни средства, ще гледа как температурата постоянно се повишава и вече болният ще фалира, и ще го изнесат от болницата. При такава висока температура няма живот, а ще го внесат в аутопсионната стая, ще му разтворят мозъка, стомаха, червата и ще видят по какви причини са го уволнили. Христос казва, че може да се живее и без термометри. Не се смущавайте от това, кое е полезно в живота и кое не – всичко е полезно, но да престанем да мислим, че животът е само в болницата.
към беседата >>
15.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
Влиза при министъра, предлага му една голяма
торба
злато и казва: „Вземи и мълчи“.
Един от представителите на министерския съвет бил много против евреите и затова настоявал за гласуването на този закон. Евреите се опитали да противодействат по различни начини на съвета, особено на този главен техен противник, но не успяли. Един от евреите намислил да се опита сам направо до този министър и решил да отиде при него. Явил се при стражаря и казва: „Искам разрешение да вляза при министъра да му кажа само три думи“. Позволено му било да влезе.
Влиза при министъра, предлага му една голяма
торба
злато и казва: „Вземи и мълчи“.
Събрали се всички министри, под председателството на царя, на заседание върху еврейския въпрос. Всички се изказали против този закон и чакали да се произнесе министърът, който бил против евреите, но той мълчал. Царят остава изненадан и запитал защо сега мълчи. Министърът изважда торбата и казва: „Докато имам тази торба със злато, не мога да говоря“. Тази торба със злато е гредата.
към беседата >>
Министърът изважда
торбата
и казва: „Докато имам тази
торба
със злато, не мога да говоря“.
Позволено му било да влезе. Влиза при министъра, предлага му една голяма торба злато и казва: „Вземи и мълчи“. Събрали се всички министри, под председателството на царя, на заседание върху еврейския въпрос. Всички се изказали против този закон и чакали да се произнесе министърът, който бил против евреите, но той мълчал. Царят остава изненадан и запитал защо сега мълчи.
Министърът изважда
торбата
и казва: „Докато имам тази
торба
със злато, не мога да говоря“.
Тази торба със злато е гредата. Ще дойде ден, когато Господ ще ви пита: „Защо мълчите? “ – Прокарвали сте някакъв закон, за който сте се ангажирали да мълчите. Днес всички богати, видни хора само мълчат. Който мълчи, той е дипломат.
към беседата >>
Тази
торба
със злато е гредата.
Влиза при министъра, предлага му една голяма торба злато и казва: „Вземи и мълчи“. Събрали се всички министри, под председателството на царя, на заседание върху еврейския въпрос. Всички се изказали против този закон и чакали да се произнесе министърът, който бил против евреите, но той мълчал. Царят остава изненадан и запитал защо сега мълчи. Министърът изважда торбата и казва: „Докато имам тази торба със злато, не мога да говоря“.
Тази
торба
със злато е гредата.
Ще дойде ден, когато Господ ще ви пита: „Защо мълчите? “ – Прокарвали сте някакъв закон, за който сте се ангажирали да мълчите. Днес всички богати, видни хора само мълчат. Който мълчи, той е дипломат. В дипломацията се препоръчва мълчанието.
към беседата >>
16.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
Такъв човек, който като турист обикаля градовете или събира знания в училището, без да ги приложи, аз го считам като просяк, който ходи със своята
торба
от къща на къща да събира подаяния и ги трупа на едно място.
Тия семена не са посети още в науката. У нас има една апатия към дълбоката истина. Има само едно механическо вярване: ние чакаме да дойде Бог, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, без да седнем сами ние да работим и да издирваме. Така ние приличаме на онзи богатски син, който наследил голямо състояние от баща си. Ходил той по концерти, балове, разхождал се от град на град, обиколил всички по-забележителни места в света и като се върнал най-после, казал: „Няма никакъв смисъл в този живот“.
Такъв човек, който като турист обикаля градовете или събира знания в училището, без да ги приложи, аз го считам като просяк, който ходи със своята
торба
от къща на къща да събира подаяния и ги трупа на едно място.
При това, някъде го приемат добре, а другаде го нахокват, докато у него се убие всяко честолюбие. Това е израждане на човека. Всеки, който очаква на другите, ще се изроди. В Писанието се казва: „Вярвай, надявай се и люби“, а това значи – имай воля. Да проявиш воля, значи да се противопоставиш на целия свят, ако е против твоите убеждения, които ти си проверил и искаш да прокараш.
към беседата >>
Ако те не дойдат в съзнание, ще турим в
торба
всички техни ирационални числа и ще ги заставим да ги изчисляват.
Като завъртя този кран, вие ще имате в такова изобилие вода, че не ще плащате нищо за нея. Затова Христос казва: „Ако би знаела кой е този, който ти говори, ти би поискала, и той би ти дал жива вода“. И тази гърбава жена Го разбрала. Аз бих желал българите да не бъдат гърбави. Ще почакам още няколко години, за да видя дали духовенството и учителите ще дойдат в съзнание.
Ако те не дойдат в съзнание, ще турим в
торба
всички техни ирационални числа и ще ги заставим да ги изчисляват.
Това е Божието решение: знанието ще се даде само на ония, които не ще злоупотребят с него. Днес ние виждаме как в Русия се злоупотребява с най-светите, с най-религиозните идеи на човечеството. За в бъдеще тези неща не ще се търпят. Като простря ръцете си, Христос каза на гърбавата жена: „Жено, разбери и пази Божия закон. Когато се обръщаш към Бога, ръцете ти трябва да бъдат винаги чисти“.
към беседата >>
17.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Всяка
торба
, всяка кесия и вашият стомах са все отношения в света, които не съществуват.
“ И аз турям в книгата си: „И аз ви разбрах много“. Когато хората разбират, и аз разбирам, но когато те не разбират, и аз не разбирам. Когато дойдете в моята гостилница и аз ви нахраня, приема ви добре и вие ми заплатите и благодарите, тогава и вие разбирате, и аз ви разбирам. Ако излезете, без да ми заплатите, аз оставам без пари и не ви разбирам. Неразбирането е празна кесия и празен стомах.
Всяка
торба
, всяка кесия и вашият стомах са все отношения в света, които не съществуват.
Вие сте изложени на страдания, мъчение, гонения. Защо? – Защото кесията ви е празна. Ако някой не ви приема в къщата си, ако всички ви изоставят, аз изваждам лошо заключение за вас. Това значи, че не сте постъпили по закона на Любовта, опълчили сте целия свят против себе си. Това показва, че не сте послушали Учителя си, че Господ ви оставя да се учите от своята опитност.
към беседата >>
– Защото златната
торба
е зад гърба ти.
Никакво отечество не си освобождавал. Твоето отечество по друг начин се освобождава. Извади сабята си, т.е. твоята воля, и виж дали тя е достатъчно калена, за да освободи хората. Като ти представят една–две торби със злато, ти се изкусяваш и започваш да говориш, че няма смисъл да се бие човек, това не е човешко и т.н. Защо?
– Защото златната
торба
е зад гърба ти.
Това не е идеал. Богатите казват: „Няма смисъл да се бием, трябва да живеем в мир“. Защо говорят така? Защото са богати и нямат нужда от нищо. Много сиромаси пък казват: „Искаме да се бием“, защото имат нужда.
към беседата >>
18.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Казвам на такива хора: Вие сте започнали зле и ще свършите зле, защото, като книжника, не видяхте какво имате в
торбата
.
Затова жена, която е недоволна от своя мъж, нека потърси друг мъж, в когото да вложи, да пласира своята излишна енергия, и по този начин да стане обмяна, за да няма загуба. Но това трябва да става по един духовен начин между тези двама души и така, като вложат излишната си енергия, да възстановят хармонията помежду си. Като не разбира положението на жена си, мъжът ѝ казва: „Не може да имаш приятелски връзки с друг мъж“, и започват разправиите и раздорите. По същия начин постъпва и жената с мъжа си, когато той, за да вложи своята излишна духовна енергия, търси друга по-възвишена жена извън семейството, с която би могъл да влезе в духовно общение. Започват и двамата по стария начин на разправии.
Казвам на такива хора: Вие сте започнали зле и ще свършите зле, защото, като книжника, не видяхте какво имате в
торбата
.
Мъжът и жената са двама книжници, които не разбират законите, а трябва да постъпват като книжника. Затова, като се жените, извадете старото и новото, което имате на разположение. Момъкът и момата, преди да се оженят, казват, че всичко в техните торби е в ред и порядък, но като се оженят, отворят торбите и не излиза така, както е говорено. Всичко туй се отнася до съвременния живот и ако българите искат да поправят живота си, трябва да се съобразят с тия закони. Някой път си казвам: Защо ли разчопвам болните места на хората, та по този начин си създавам неприятели?
към беседата >>
19.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Аз поддържам следния принцип: да нося на гърба си винаги пълна
торба
с хляб, та като отида в някой дом, където хората са гладни, и видя, че се карат, да им кажа: "Сложете трапезата и елате да ядем".
Говоря принципиално. И затова не искам да се бъркам в недъзите - обществени, политически, културни и духовни. То не е моята задача и то не разрешава въпроса. Когато вляза в един дом, в който хората страдат от глад, не трябва да им проповядвам, че Господ ще помисли за тях, и да ги оставя с тази мисъл. Няма да им кажа "вярвайте в Бога, имайте упование в Него".
Аз поддържам следния принцип: да нося на гърба си винаги пълна
торба
с хляб, та като отида в някой дом, където хората са гладни, и видя, че се карат, да им кажа: "Сложете трапезата и елате да ядем".
Тогава ще се възстанови мир и спокойствие в дома. Съвременните хора имат превратно схващане за Живота. Те казват "да оправим обществото, света". Идеални работи, но как да възпитате обществото, своите синове и дъщери, политическите мъже, учителите, свещениците, проповедниците? - Аз съветвам всинца ви да идете и проучите живота на пчелите - те ще ви научат как трябва да възпитавате.
към беседата >>
20.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Когато ще посетите някоя бедна жена, не пълнете кесията си с банкноти, а напълнете
торбата
си с хляб и плодове.
" Децата не философстват; ако трябва да целунат някого, целуват и нищо повече. Ако моята целувка ще бъде в състояние да излекува някого, ще го целуна. Не може ли да стори това, няма да го целуна. Всяка целувка трябва да носи със себе си известно благо. Когато някой отива да посети някого, не бива да отива с празни ръце, а трябва да му занесе дар.
Когато ще посетите някоя бедна жена, не пълнете кесията си с банкноти, а напълнете
торбата
си с хляб и плодове.
Така трябва да правят и благотворителните дружества. А сега някои вземат оттук-оттам пари и с тях правят добрини. Не, приятелю, с чужда пита помен не става, с чуждо в Новата култура не се живее. Благотворителни дружества ходят да разнасят пари на бедните, а после искат и на тях да се плати за труда. Не, не трябва да се плаща нищо.
към беседата >>
21.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Неговата
торба
може да се напълни.
Богатите хора наполвина признават, че богатството е благословение. Сиромасите не признават, че сиромашията е благословение. Защо е благословение? — Защото сиромахът прилича на малкото дете, което отива на училище. То е сиромах, но има условия да се развива.
Неговата
торба
може да се напълни.
А старият човек не може да забогатее. Той казва: Аз много зная. Какво ще разправям на този стар дядо, който е богат? Той ще ви разказва, че има опитност, играл много години на хорото, много моми любил. Учителят не може да разказва на богатия човек.
към беседата >>
- Защото вашето дете, което отива на училище, е сиромах, то има условие да се развива, неговата
торба
може да се напълни.
(втори вариант)
Да се надявате, че можете да поправите вашия живот. Според мене, сиромашията и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека. Богатите хора на половина признават, че богатството е благословение. Сиромасите не признават, че сиромашията е благословение. Защо е благословение?
- Защото вашето дете, което отива на училище, е сиромах, то има условие да се развива, неговата
торба
може да се напълни.
А старецът, старият човек не може да се разбогатее. Той казва: "Аз много зная". Какво ще разправям на този стар дядо , който е богат? Той ще ви разказва, че има опитност, играел много години на хорото, много моми любил. Учителят не може да разказва на богатия човек.
към втори вариант >>
22.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Ако моята
торба
е пълна, и някой ме дебне да я вземе, за да се нахрани, аз ще му кажа: братко, не се опитвай да крадеш.
Ти срещаш тия величини, не ги разбираш, отбягваш от тях, докато изгубиш мярка на всякакви отношения и станеш невъзможен и за себе си, и за окръжаващите. Каква по-страшна болест от тая? – Как ще се излекувам? – Започни да мислиш, че хората са добри поне като тебе. Няма лоши хора в света, но има гладни хора.
Ако моята
торба
е пълна, и някой ме дебне да я вземе, за да се нахрани, аз ще му кажа: братко, не се опитвай да крадеш.
Кажи, че си гладен, и аз ще те нахраня. Щом го нахраня, той става добър. Когато Бог създавал света, създал едновременно и вълка, и коня. Вълкът оставал недоволен от коня и завел дело против него. То било първото дело в света.
към беседата >>
Който не научи тоя урок, турят
торбата
на гърба му и го пращат повторно на нивата.
Те трябва да се жертват един за друг, без да се владеят, без да се считат частна собственост. Това не значи, мъжът да напусне жена си, или жената да напусне мъжа си. Връзката между жената и мъжа трябва да бъде вътрешна, да почива на закона на любовта, в която няма измяна. Павел казва: „Който е вързан, да не се развързва; и който е развързан, да не се връзва.” Докато ореш, ще бъдеш с оглавник; щом престанеш да ореш, хвърляш оглавника и отиваш да ядеш. Така се учи търпението.
Който не научи тоя урок, турят
торбата
на гърба му и го пращат повторно на нивата.
Тъй щото, не казвам мъжът да напусне жена си, нито жената – мъжа си, но да определите отношенията си един към друг. Умът не може да слезе при стомаха, нито стомахът може да се качи при ума, но те трябва да определят взаимните си отношения. Ако мъжът ти е мозък, дай му всичкото си уважение и почитание; ако е стомах, дай му възможност да изпълни своята функция, както трябва. В математиката има закони, които привеждат членовете на уравненията при условия, удобни за решение. Само така задачите стават ясни и разбрани.
към беседата >>
Ако някой гладен човек ме срещне и се опита да ми вземе крадешком
торбата
с хляба, ще му кажа: „Братко, няма защо да се борим и да идваш отзаде ми, и да крадеш
торбата
с хляба, но ми кажи, че си гладен и аз ще ти дам хляб."
(втори вариант)
Срещаш втори човек, също мислиш и за него. Срещаш трети, и започваш и в него да се съмняваш, да го считаш опасен човек, и най-после ставаш маниак, и лекарите казват: „Този човек е маниак, болен е и трябва да се лекува." Аз казвам: онзи, който е срещал Божествените величини и не разбрал техните отношения, той полудява. Как да се излекува този човек? Научете го да не мисли за никой човек, че е лош, а да мисли, че всички хора са като него.
Ако някой гладен човек ме срещне и се опита да ми вземе крадешком
торбата
с хляба, ще му кажа: „Братко, няма защо да се борим и да идваш отзаде ми, и да крадеш
торбата
с хляба, но ми кажи, че си гладен и аз ще ти дам хляб."
Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред съдията, и то против коня. Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба. В това общество, в което живея, се твърди, че Господ е създал копитата, но аз не вярвам, че Господ може да създава такива здрави, твърди копита, че да се разбиват с тях зъби. Виж нашите копита какви са меки, опитай ги." Но същевременно скривал ноктите си. Конят за свое оправдание рекъл: „Господин съдия, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе.
към втори вариант >>
Ако не научим урока на търпението, на другия ден пак ще ни дадат
торбата
и хайде на нивата.
(втори вариант)
Оставете го вътре в себе си, той сам ще се разбере, защото вие не можете да разрешите външните отношения, докато не разрешите вътрешните отношения. Докато ние не разрешим онова велико съотношение, ние никога не можем да разрешим отношенията, които имаме един към друг. Като говоря така, аз не казвам една жена да напусне мъжа си, не. Павел казва: „Който е вързан, да не се развързва, и който е развързан, да не се връзва." Ако през деня ореш, може да хвърлиш този оглавник и да ядеш, но след като ядеш, пак трябва да го поставиш и да ореш. И тъй, по тоя начин ние учим търпение.
Ако не научим урока на търпението, на другия ден пак ще ни дадат
торбата
и хайде на нивата.
Аз не искам тези неща да ги решите по един механически начин. Да оставиш мъжа си - аз разбирам, да разбереш неговите отношения към тебе. Умът не може да слезе при стомаха, нито стомахът да се качи при ума; те могат да имат взаимни съотношения. Ако твоят мъж е мозък, дай му всичкото уважение и почитание; ако той е един стомах, дай му възможност да изпълни всички свои функции, които Бог му е дал и за в бъдеще ще разбереш закона, и ще се превърнеш. Тъй в математиката имаме примери, по които превеждаме членовете.
към втори вариант >>
23.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
По едно време в кафенето влязъл един турски бей, който носел една
торба
с турски жълтици.
Когато някой забива губерка в ръката ми, това страдание е безсмислено. Когато ме пекат на нажежена пиростия, и това страдание е безсмислено. Какво искат от мене? Пари. Аз и без нажежаване ще дам, колкото искат. Един турчин, на име Хасан, работел в едно турско кафене.
По едно време в кафенето влязъл един турски бей, който носел една
торба
с турски жълтици.
Беят седнал пред една от масите и турил торбата близо до себе си. Хасан хвърлил поглед върху торбата, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая торба, друг човек щях да бъда! Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде. После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене.
към беседата >>
Беят седнал пред една от масите и турил
торбата
близо до себе си.
Когато ме пекат на нажежена пиростия, и това страдание е безсмислено. Какво искат от мене? Пари. Аз и без нажежаване ще дам, колкото искат. Един турчин, на име Хасан, работел в едно турско кафене. По едно време в кафенето влязъл един турски бей, който носел една торба с турски жълтици.
Беят седнал пред една от масите и турил
торбата
близо до себе си.
Хасан хвърлил поглед върху торбата, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая торба, друг човек щях да бъда! Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде. После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене. Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана.
към беседата >>
Хасан хвърлил поглед върху
торбата
, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая
торба
, друг човек щях да бъда!
Какво искат от мене? Пари. Аз и без нажежаване ще дам, колкото искат. Един турчин, на име Хасан, работел в едно турско кафене. По едно време в кафенето влязъл един турски бей, който носел една торба с турски жълтици. Беят седнал пред една от масите и турил торбата близо до себе си.
Хасан хвърлил поглед върху
торбата
, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая
торба
, друг човек щях да бъда!
Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде. После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене. Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана. Хванали го и започнали да го налагат.
към беседата >>
Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел
торбата
и я скрил някъде.
Пари. Аз и без нажежаване ще дам, колкото искат. Един турчин, на име Хасан, работел в едно турско кафене. По едно време в кафенето влязъл един турски бей, който носел една торба с турски жълтици. Беят седнал пред една от масите и турил торбата близо до себе си. Хасан хвърлил поглед върху торбата, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая торба, друг човек щях да бъда!
Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел
торбата
и я скрил някъде.
После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене. Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана. Хванали го и започнали да го налагат. Той се уплашил и казал: Аман, ефенди, ще кажа, де съм скрил парите.
към беседата >>
Като вземеш
торбата
на бея, смъртта ще те хване и ще платиш с живота си.
Въпреки това, набили го добре и му казали: Втори път да не правиш такива работи. След това дохождали други богаташи в кафенето, с пълни торби, но Хасан поглеждал настрана, не се интересувал от парите. Причината за вашите страдания е една и съща. Всички мислят, че златото в света е за тях. Не, златото е на бея.
Като вземеш
торбата
на бея, смъртта ще те хване и ще платиш с живота си.
Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта.” В това, именно, се заключава новото учение, да разбираш законите на ада и на смъртта. Другояче казано, да разбираш законите, на които се подчиняват силите в твоя организъм, да живееш толкова, колкото желаеш, а не хората да те заставят да напуснеш тялото си. Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие. Всеки човек, който вярва в Бога, може да бъде безсмъртен. Това значи, човек да бъде спасен.
към беседата >>
В това време в същото кафене дошъл един бей, който носел една голяма
торба
с турски жълтици и ги туря на масата.
(втори вариант)
Има страдания, които трябва да се премахнат, има мъчения, които трябва да се премахнат, а да останат само естествените мъчения, естествените страдания, тоест тези, които произтичат от Духа, които подтикват към добро. Има мъчения, страдания, които произтичат от самия човек. Когато аз се уча, трудя, мене ми е приятно, защото от това придобивам нещо. Когато някой ми забива губерка, не разбирам защо ми са тези страдания. Когато някой ме тури на нажежена пирустия, за да изкара от мене пари, тогава положението ми ще бъде като на онзи турчин Хасан, който бил в едно турско кафене.
В това време в същото кафене дошъл един бей, който носел една голяма
торба
с турски жълтици и ги туря на масата.
Хасан спира погледа си върху тях и си казва: „Е, да имам тези пари, какъв човек ще стана." Последва той бея, вижда къде оставя парите си и после ги взима. Хасан след това сяда отново в кафенето, но заема друго място. Беят забелязва, че му липсват парите и надава вик. Започва диренето и попадат в дирите на крадеца. Улавят Хасана и го полагат на земята.
към втори вариант >>
" Втори път друг бей минава, носи
торба
с жълтици.
(втори вариант)
Хасан след това сяда отново в кафенето, но заема друго място. Беят забелязва, че му липсват парите и надава вик. Започва диренето и попадат в дирите на крадеца. Улавят Хасана и го полагат на земята. „Ама, ефенди, ще кажа къде са парите." Набиват го хубаво и му казват: „Още един път такива неща да не правиш!
" Втори път друг бей минава, носи
торба
с жълтици.
Хасан гледа настрана, не иска да гледа на торбата с жълтиците. Сега всичките ви страдания в света са все от такива поводи, мислите, че златото е за вас. Не, то е за бея, а смъртта носи своята торба и като те хване, ще платиш. Христос казва: „Аз имам ключовете на ада и на смъртта." В туй седи Христовото учение, да разбираш тези закони, тоест да разбираш законите на силите, които съществуват в нас, за да можем да живеем дотогава на земята, докогато искаме, а не - когато хората искат, да ни изпъждат вън от този свят. Христовото учение се състои в това - да бъдем безсмъртни, а това е с всеки, който вярва в Бога.
към втори вариант >>
Хасан гледа настрана, не иска да гледа на
торбата
с жълтиците.
(втори вариант)
Беят забелязва, че му липсват парите и надава вик. Започва диренето и попадат в дирите на крадеца. Улавят Хасана и го полагат на земята. „Ама, ефенди, ще кажа къде са парите." Набиват го хубаво и му казват: „Още един път такива неща да не правиш! " Втори път друг бей минава, носи торба с жълтици.
Хасан гледа настрана, не иска да гледа на
торбата
с жълтиците.
Сега всичките ви страдания в света са все от такива поводи, мислите, че златото е за вас. Не, то е за бея, а смъртта носи своята торба и като те хване, ще платиш. Христос казва: „Аз имам ключовете на ада и на смъртта." В туй седи Христовото учение, да разбираш тези закони, тоест да разбираш законите на силите, които съществуват в нас, за да можем да живеем дотогава на земята, докогато искаме, а не - когато хората искат, да ни изпъждат вън от този свят. Христовото учение се състои в това - да бъдем безсмъртни, а това е с всеки, който вярва в Бога. Така ще бъдем спасени.
към втори вариант >>
Не, то е за бея, а смъртта носи своята
торба
и като те хване, ще платиш.
(втори вариант)
Улавят Хасана и го полагат на земята. „Ама, ефенди, ще кажа къде са парите." Набиват го хубаво и му казват: „Още един път такива неща да не правиш! " Втори път друг бей минава, носи торба с жълтици. Хасан гледа настрана, не иска да гледа на торбата с жълтиците. Сега всичките ви страдания в света са все от такива поводи, мислите, че златото е за вас.
Не, то е за бея, а смъртта носи своята
торба
и като те хване, ще платиш.
Христос казва: „Аз имам ключовете на ада и на смъртта." В туй седи Христовото учение, да разбираш тези закони, тоест да разбираш законите на силите, които съществуват в нас, за да можем да живеем дотогава на земята, докогато искаме, а не - когато хората искат, да ни изпъждат вън от този свят. Христовото учение се състои в това - да бъдем безсмъртни, а това е с всеки, който вярва в Бога. Така ще бъдем спасени. Но не е въпросът за спасението, което искаме. Спасението е само един момент, развитието - друг момент, а безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта и да кажеш: „Че аз съм жив!
към втори вариант >>
24.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Вървя по пътя, минава някой покрай мен, иска да му вдигна
торбата
– казвам: „Не може, бързам!
У някого има желание да учи – спирам се и му помагам. Някой си напълнил главата с правила, знания и преживявания, а те не живеят в него. Той казва: „Да се любим, да се обичаме, да бъдем милосърдни! ” Е, добре, но всичко това са качества, а не правила – как да се любим? Ти идваш при мен, молиш се, искаш двадесет лева – нямам, не ти услужвам.
Вървя по пътя, минава някой покрай мен, иска да му вдигна
торбата
– казвам: „Не може, бързам!
” Някой паднал на пътя – ще се спреш и ще му помогнеш! Във всеки даден момент ще се спреш и ще употребиш закона на Любовта. Отидеш в някоя къща, твоята сестра е натъжена, запитва те: „Не можеш ли да ми помогнеш нещо? ” – „Е, Господ да ти помогне! ” Не, спри се, помогни на сестра си, кажи й: „Господ и на теб, и на мен ще помогне!
към беседата >>
25.
Работа върху чистотата и самообладанието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Същото е и в света – тръгнеш с празна
торба
, срещнеш един гладен, друг гладен и съжаляваш, че не можеш да им помогнеш.
Какво ви е нужно? Да пуснете вадичката си, за да протече в сърцето ви вода. Знания без Божията Любов правят света тягостен. Многото учене е изтезание на плътта – нали Соломон е изучавал много неща, но видял, че животът без Любов, макар и с много знания, е нищо. Колкото повече знаеш, толкова повече ще страдаш.
Същото е и в света – тръгнеш с празна
торба
, срещнеш един гладен, друг гладен и съжаляваш, че не можеш да им помогнеш.
Каква полза от това, че на гърба ти виси торба, ако тя е празна! Но ако торбата ти е пълна, ще дадеш на един гладен, ще дадеш на друг гладен и ще ги задоволиш. Това е Божията Любов, това е живият хляб. Така се разбира Божията Любов, проявена на Земята. Между вас, между вашите души, трябва да се установи хармония – с това ще се занимавате през тази година.
към беседата >>
Каква полза от това, че на гърба ти виси
торба
, ако тя е празна!
Да пуснете вадичката си, за да протече в сърцето ви вода. Знания без Божията Любов правят света тягостен. Многото учене е изтезание на плътта – нали Соломон е изучавал много неща, но видял, че животът без Любов, макар и с много знания, е нищо. Колкото повече знаеш, толкова повече ще страдаш. Същото е и в света – тръгнеш с празна торба, срещнеш един гладен, друг гладен и съжаляваш, че не можеш да им помогнеш.
Каква полза от това, че на гърба ти виси
торба
, ако тя е празна!
Но ако торбата ти е пълна, ще дадеш на един гладен, ще дадеш на друг гладен и ще ги задоволиш. Това е Божията Любов, това е живият хляб. Така се разбира Божията Любов, проявена на Земята. Между вас, между вашите души, трябва да се установи хармония – с това ще се занимавате през тази година. Няма да спрягате глагола не мога.
към беседата >>
Но ако
торбата
ти е пълна, ще дадеш на един гладен, ще дадеш на друг гладен и ще ги задоволиш.
Знания без Божията Любов правят света тягостен. Многото учене е изтезание на плътта – нали Соломон е изучавал много неща, но видял, че животът без Любов, макар и с много знания, е нищо. Колкото повече знаеш, толкова повече ще страдаш. Същото е и в света – тръгнеш с празна торба, срещнеш един гладен, друг гладен и съжаляваш, че не можеш да им помогнеш. Каква полза от това, че на гърба ти виси торба, ако тя е празна!
Но ако
торбата
ти е пълна, ще дадеш на един гладен, ще дадеш на друг гладен и ще ги задоволиш.
Това е Божията Любов, това е живият хляб. Така се разбира Божията Любов, проявена на Земята. Между вас, между вашите души, трябва да се установи хармония – с това ще се занимавате през тази година. Няма да спрягате глагола не мога. Вие спрягате ту мога, ту не мога, ту искам, ту не искам.
към беседата >>
26.
Аз дойдох, за да имат живот
,
ИБ
, В.Търново, 17.9.1920г.,
Вие на земята имате къщи, ниви, това е
торба
, която всеки може да ви вземе, но придобитото знание си остава твое.
Когато влезе този крадец, вие почувствувате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствувате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. Когато достигнете това състояние, може да бъдете добри ученици. Животът без учение е безсмислен. Ако на земята не се учите, нищо няма да придобиете.
Вие на земята имате къщи, ниви, това е
торба
, която всеки може да ви вземе, но придобитото знание си остава твое.
Като си богат, ще се научиш да си щедър и да знаеш как да помагаш, а когато си сиромах, ще се учиш кога и как да бъдеш търпелив. От този крадец добре се пазете, като го изпъждате вън. От незнание ви подадат някое краче, вие ми донасяте дяволски крак и ме питате: „Тук дяволът ли е? “ Отговарям: Той е. Искам между вас да има съгласие и всичките ви работи ще тръгнат на добре.
към беседата >>
27.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
Всякога, когото посрещате, той дава, а който посреща, той взема, затова, когато ви посрещат, джобовете,
торбата
ви трябва да бъдат пълни, иначе хората неохотно ще ви посрещат.
И когато ние дойдем в това положение да разбираме дълбокия смисъл на онова състояние на нещата и да различаваме разните ухания на материята, сиреч приятни и дисхармонични, носът ми казва: „По-далече стой от усмърделия вол.“ И Божественото чувство, което е в нас и което се възмущава от греха, ни казва: „По-далеч стойте от греха.“ И това, което опетнява душата, е все от тия малки на вид, без значение и търпими пороци. Думата ми е за посрещането на Исуса. Туй посрещане трябва да бъде вътрешно. Когато посрещате вие слънцето, вие ли давате, или то ви дава?
Всякога, когото посрещате, той дава, а който посреща, той взема, затова, когато ви посрещат, джобовете,
торбата
ви трябва да бъдат пълни, иначе хората неохотно ще ви посрещат.
Слънцето, храната и водата, когато ги посрещате, те ви дават. Пример: обявяваме, че давам някому един милион лева пари за раздавание на бедните. Такъв биха го посрещнали на гарата със знамена заради милиона, който носи. Същото е и със свещениците. Ако свещениците по този закон искат да ги посрещат, трябва, когато четат на някоя бедна вдовица, вместо да ѝ искат пари, да ѝ дадат, като видят, че тя се нуждае от подкрепа.
към беседата >>
28.
Три закона
,
ИБ
, Русе, 28.12.1920г.,
Носиш на гърба си
торба
жито 80 кг на 10 километра разстояние, занесеш го докрая, но паднеш изтощен и се свърши с тебе.
По-добре да се почне с несполука и да се свърши със сполука. Така започна и християнството. Първият християнин, Христос, Го разпнаха, учениците Му се разпръснаха и казаха: „Свърши се с Него! “ Имаме обратния резултат: в края е сполуката. Светът ще се оправи с даване.
Носиш на гърба си
торба
жито 80 кг на 10 километра разстояние, занесеш го докрая, но паднеш изтощен и се свърши с тебе.
Дай на първия километър половината от житото на друг и ще ти стане по-леко. Дай други 10 кг на втория километър, дай други 10 кг на четвъртия, други 10 на шестия и ще си отидеш вкъщи с 10 кг, но здрав. И сега, понеже хората доброволно не са давали, да им го вземат насила. Материалното се губи лесно – Господ го дава и го взема, но ако използуваме правилно, то не се губи. Знанията се опитват на земята, а не се придобиват.
към беседата >>
29.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Когато такъв кротък човек, на когото
торбата
е пълна, като срещне някой гладен, снема своята
торба
и нахранва своя ближен.
Аз, който имам развит мозък и слух, трябва да вземам тези тонове абсолютно вярно и добре." Следователно, кроткият човек се самонаказва, за да се изправи. И той се наказва не за себе си, а за другите. И в какво седи това наказание, ще ви кажа. Кроткият човек като види, че нивата на някой човек не е изорана, запряга воловете и я изорава. Това е неговото страдание за благото на ближния му.
Когато такъв кротък човек, на когото
торбата
е пълна, като срещне някой гладен, снема своята
торба
и нахранва своя ближен.
Ако кроткият човек е учител, когато учениците правят грешки, той знае как да ги изправи. Като срещне хора слепи, не разсъждава, а им отваря очите. Това означава буквата Т. Буквата Т означава да примириш у себе си ума и сърцето. Мъжете и жените ще трябва да намерят допирна точка, да се примирят.
към беседата >>
Първокласен невежа е онзи, който вади от
торбата
си мухлясал хляб.
После се явява процесът на размножаването – когато се разклонява, завързва класовете си. Най-после дохожда делението – когато житните зрънца се отделят от стръкчетата, падат надолу в земята. Тези действия – събиране, изваждане, умножение и деление – стават всеки ден в живота ни. Често вие изваждате една мисъл от главата си, но важно е, дали тази мисъл е добра или лоша. Ако аз извадя от своята глава мухлясал хляб и го дам на някой беден, това изваждане ли е?
Първокласен невежа е онзи, който вади от
торбата
си мухлясал хляб.
Вие казвате: "Нашият Учител ни учи, като изваждаме, да туряме пред действията знака минус." А аз уча другояче. А именно, ще туриш знака плюс и пак ще извадиш. Е, добре, когато даваш някому пари на заем и вземеш лихвата, с това се умножават парите ти – това умножение ли е? Умножение е, когато умножаваш броя на добрите хора, когато примиряваш хора, които се карат. Това могат да направят кротките хора, които ще дойдат в света.
към беседата >>
30.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Те носели в
торбата
си хляб и една печена кокошка.
– Защото не познават истината и любовта. Който проповядва, не познава истината; който твори, пише и създава, също не познава истината. Обаче, всички говорят за истината, представят си, че я познават. Ще ви разкажа една приказка за надлъгванията на хората. Трима другари отишли заедно на една воденица.
Те носели в
торбата
си хляб и една печена кокошка.
Започнали да вечерят. Погледнали към кокошката, но им се видяла малка, та не знаели как да я разделят. Най-после решили да легнат, да се наспят добре, и който сънува най-хубав сън, той ще получи кокошката. Спали един час, след това се събудили и започнали да разказват какво са сънували. Първият казал: „Сънувах, че се пренесох на небето, между ангелите.
към беседата >>
31.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
—
Торбата
му е пълна, не му трябва толкова много.
Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек. — Защо?
—
Торбата
му е пълна, не му трябва толкова много.
И Бог си служи с тези духове обирачи. Като дойдат при вас, те казват: Дай това, което носиш в торбата си. Не ти трябва толкова много. Като ви оберат, вие казвате: Добре, че не ни биха. Като седне някой до мене, аз усещам, като че ли ме бодат тръне.
към беседата >>
Като дойдат при вас, те казват: Дай това, което носиш в
торбата
си.
Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек. — Защо? — Торбата му е пълна, не му трябва толкова много. И Бог си служи с тези духове обирачи.
Като дойдат при вас, те казват: Дай това, което носиш в
торбата
си.
Не ти трябва толкова много. Като ви оберат, вие казвате: Добре, че не ни биха. Като седне някой до мене, аз усещам, като че ли ме бодат тръне. Това показва, че този човек сяда при мене с цел да вземе нещо, да ме обере. Това е користолюбие.
към беседата >>
32.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
– Много неща зная, но засега ще ги държа в
торбата
си.
Като постъпвате така, децата ви ще се поправят, ще станат добри. Отглеждането на цветята се използва като метод при новото възпитание. Има много методи за възпитанието на децата, но сега няма да ви ги дам. Ще оставя Бог да ви груха. Един ден, когато потърсите Господа, Той ще ви каже: „Елате при мене, да ви дам нови методи за работа“.
– Много неща зная, но засега ще ги държа в
торбата
си.
Пари на заем не давам, и под лихва не давам. Колкото и да плачете, не искам да зная. Ако плачете от желание да извършите Божията воля, разбирам; ако плачете, за да ме оберете, казвам ви, че не мога да отворя пред вас Божествената банка. „Ангел Господен слезе, отвори камъка и отвори гроба.“ Същият ангел слиза всяка сутрин при цветята, когато цъфтят, и отваря пъпките им. Някоя жена казва: „Колко щастлива щях да бъда, ако бях във времето на Христа, да видя как слиза ангел Господен, как отваря гроба и Христос възкръсва!
към беседата >>
Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в
торбата
си.
(втори вариант)
Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него. Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате. Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате. Това е въ проектъ само. Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ.
Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в
торбата
си.
Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете. Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса. Този ангелъ, който е отворилъ гроба, всѣка сутринь, когато цвѣтята цъфтятъ, е при тѣхъ, отваря всѣка пѫпка. Нѣкоя жена казва: „Азъ да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда! “ – „Ехъ, казвамъ, жено, колко пѫти, колко години наредъ ангелътъ се спира да отваря пѫпки!
към втори вариант >>
33.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази
торба
.
Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете.
Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази
торба
.
Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща. Тъй говори новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари!
към беседата >>
34.
Правилни методи за разбиране
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Допуснете, че аз нося със себе си една
торба
със злато десетина килограма и никому не казвам.
В такъв случай ще се стараем да бъдем естествени. Ще кажете: „Срам ме е – как да го гледам толкова време в очите? “ Не го гледай много, погледни го с Любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от Любовта, която Бог ми е дал.“ И той ще ти каже: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал.“ И на втория, и на третия ден като се срещате, все така ще се поздравявате, ще си разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне. После, старайте се да си отдавате уважение един на друг, млади и стари, защото вие не знаете кой от вас е млад и кой е стар. Някои от вас са живели по-дълго, имат по-големи опитности, те са по стари – защото човек не е това, което говори, а това, което носи и преживява.
Допуснете, че аз нося със себе си една
торба
със злато десетина килограма и никому не казвам.
Друг пък разправя: „Аз имам толкова и толкова пари“, а никому нищо не дава. Аз бръкна в торбата и ти дам едно от тези златни колелца. А другият извади от торбата си книжни пари и те пита: – Колко искаш? – Сто лева.
към беседата >>
Аз бръкна в
торбата
и ти дам едно от тези златни колелца.
“ Не го гледай много, погледни го с Любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от Любовта, която Бог ми е дал.“ И той ще ти каже: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал.“ И на втория, и на третия ден като се срещате, все така ще се поздравявате, ще си разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне. После, старайте се да си отдавате уважение един на друг, млади и стари, защото вие не знаете кой от вас е млад и кой е стар. Някои от вас са живели по-дълго, имат по-големи опитности, те са по стари – защото човек не е това, което говори, а това, което носи и преживява. Допуснете, че аз нося със себе си една торба със злато десетина килограма и никому не казвам. Друг пък разправя: „Аз имам толкова и толкова пари“, а никому нищо не дава.
Аз бръкна в
торбата
и ти дам едно от тези златни колелца.
А другият извади от торбата си книжни пари и те пита: – Колко искаш? – Сто лева. – Дай полица! Този, който е взел полицата, иска да я шконтира, осребри, а аз му давам едно златно колелце и му казвам:
към беседата >>
А другият извади от
торбата
си книжни пари и те пита:
После, старайте се да си отдавате уважение един на друг, млади и стари, защото вие не знаете кой от вас е млад и кой е стар. Някои от вас са живели по-дълго, имат по-големи опитности, те са по стари – защото човек не е това, което говори, а това, което носи и преживява. Допуснете, че аз нося със себе си една торба със злато десетина килограма и никому не казвам. Друг пък разправя: „Аз имам толкова и толкова пари“, а никому нищо не дава. Аз бръкна в торбата и ти дам едно от тези златни колелца.
А другият извади от
торбата
си книжни пари и те пита:
– Колко искаш? – Сто лева. – Дай полица! Този, който е взел полицата, иска да я шконтира, осребри, а аз му давам едно златно колелце и му казвам: – Иди сега да работиш със звонкови пари, с ефектив!
към беседата >>
35.
Качества и проявление на волята
,
МОК
, София, 15.3.1922г.,
Гладният, като отвори
торбата
си, и в него се поражда волята.
В света онзи има по-силна воля, който носи шашка, като те срещне, веднага хваща шашката си. Онзи, който пише писмо, като хване перото, и в него се прояви волята. Следователно, той може да работи. Търговецът, като отвори касата си, и там се проявява волята. Парите са един стимул.
Гладният, като отвори
торбата
си, и в него се поражда волята.
Тъй че в света има различни стимули, които подтикват волята. Ученият, като отвори книгата; химикът, като влезе в своята лаборатория. Затуй човек трябва да има вяра в главата си. Той, като погледне главата си, да е като онзи, който, като бутне шашката си, знае, че тя е корава, силна и може с нея да работи, не се обезсърчава. Най-първо ние трябва да имаме вяра, че нашият мозък, нашият ум може да работи.
към беседата >>
Като отвори
торбата
си с хляба, бедният също тъй проявява волята си.
(втори вариант)
С това той иска да покаже, че е човек със силна воля, лесно се справя с мъчнотиите в живота. Когато писателят хване перото, той проявява волята си. Това показва, че и той може да работи. Като отвори касата си, търговецът проявява волята си. Парите са стимул в живота на хората.
Като отвори
торбата
си с хляба, бедният също тъй проявява волята си.
Като отвори книгата си и започне да чете, ученият проявява волята си. Като влезе в лабораторията, химикът проявява волята си. Значи различни са стимулите в живота, които подтикват волята да се прояви. Ето защо, когато погледне главата си, човек трябва да се изпълни с вяра, да не се обезсърчава, да знае, че има нещо, на което може да разчита. Той трябва да се почувства смел, решителен, като военният, който като бутне сабята си, уповава на нейната здравина, вижда, че може да работи с нея.
към втори вариант >>
36.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
Дето седнеш, ще отвориш
торбата
си.
Той прав седи! „Глава на Твоето Слово е Истината.“ И сега нас ще ни убеждават за какво ли не, за всичко друго ще ни убеждават, обаче Истината, която ще насочи нашия живот, която ще внесе една нова посока, никой не говори за нея. Всички въпроси, които вълнуват обществото, могат да се разрешават от Истината. И казва Писанието: „Когато ние познаем Истината, ще бъдем свободни“. Много естествено е: Когато тръгнеш с един човек на път, ти ще делиш с него всичко, каквото имаш.
Дето седнеш, ще отвориш
торбата
си.
Българинът е много учтив: вървиш с него, той те храни. Следователно всички хора, които вървят в Истината, в една и съща посока, могат да си помагат и ще имат разположение да ядат и пият. Защо не се разбират хората сега? Защото не вярват в Бога. Един наляво, на изток, друг на запад, и търсят все идеали.
към беседата >>
37.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Аз като дойда при вас, няма да дойда с голи ръце, моята
торба
ще бъде пълна, аз ще ви дам материали.
Вие имате деца. Учението е за вашите деца, за учениците, за слугите. Приложете го, ако няма резултат, оставете го настрана. „Като приемат братята си, мене приемат.“ Какво означава този малък брат? Връзката е следната: когато аз реша да приема моя брат, то значи, всичко материално, което имам в този свят, трябва да го дам на вас, моите братя.
Аз като дойда при вас, няма да дойда с голи ръце, моята
торба
ще бъде пълна, аз ще ви дам материали.
След това иде вторият процес: когато съм готов туй, материалното, да го пожертвам за Бога, тогава ще дойде Христос, духовното в мен, законът на Любовта. А когато приема закона на Любовта, тогава ще се прояви Духът – Великият Господ. Това значи, че трябва аз да направя първата жертва в света. А пък ако държа къщата за себе си и всичко държа за себе си, нищо не съм готов да дам и при това проповядвам за Любов, тогава нищо не може да се постигне. И казвам: Ако ние не сме готови.
към беседата >>
38.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
Ако аз съм се наял, този, който види, че съм оставил в
торбата
, той има право да го вземе и изяде.
На теория всякога говорим едно, а на практика все ще дойде едно разногласие: Взели ми парите, мен ми трябват, ами че и нему му трябват. „Туй не е право! “ Туй право е и за тебе, и за тях. Той или ти – то е все едно, философски като разсъждавате, нали? Ето къде е злото.
Ако аз съм се наял, този, който види, че съм оставил в
торбата
, той има право да го вземе и изяде.
Ако той е сит и вземе хляба, той е извършил едно престъпление ,защото той няма нужда. Следователно, онзи, който има най-голямата нужда, той има право да вземе, а който няма нужда, правото не е на негова страна. Сега искам да спазите тези правила; те са максими, с които ще си служите. Какво нещо е правото? Който е гладувал три дена и се е молил на Бога, има право пръв да седне на трапезата; който е гладувал два дена, ще бъде втори на масата; който е гладувал един ден, ще бъде третият.
към беседата >>
Следователно само нуждаещият се има право да вземе от
торбата
хляб и да се нахрани; който няма нужда, той няма право да бърка в чуждата
торба
.
(втори вариант)
"; какво от това, те са ги взели, защото и на тях са им трябвали. - Ама това не е право! Това право е и за теб, и за тях; ти или те - все едно. Ако разсъждавате философски, така ще излезе, но на практика не е така. Ето къде седи злото: ако един гладен човек вижда, че друг някой яде и като се нахрани, оставя част от храната си, гладният има право да вземе тази храна и да задоволи глада си; но ако някой сит вземе останалата храна, той върши престъпление, защото не е имал нужда от храна.
Следователно само нуждаещият се има право да вземе от
торбата
хляб и да се нахрани; който няма нужда, той няма право да бърка в чуждата
торба
.
Сега, аз искам да спазвате правилата, които ви давам; те са максими, които трябва да се прилагат в Живота. Казвате: „Кой има право да яде? ". Който е гладувал три дни и се е молил на Бога за хляб, той има право пръв да седне пред трапезата; който е гладувал два дни, той ще седне на второ място; който е гладувал един ден само, той ще седне на трето място и т.н. - тъй щото според степента на глада се определя и правото на човека да заеме едно или друго място. В този смисъл ние разглеждаме глада като дълбоко вътрешно преживяване, следователно само онзи заслужава това преживяване, който е гладувал.
към втори вариант >>
39.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две крини, но вие нямате
торба
и той няма
торба
, как може да го използвате?
Иска ли човек да стане като Бога, той е изгубил своето предназначение. Ученикът е една бяла книга, върху която може да се пишат хубави неща. Ако тази книга е написана, няма какво да се пише отгоре. Учителят е написана книга, на която хората се учат, а от ненаписаната книга никой не може да се учи, но всеки може да слага своите забележки. Питам сега: ако онова, което сте научили от вашия учител, няма къде да го сложите на тази книга, какво ще ви ползва вашето знание?
Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две крини, но вие нямате
торба
и той няма
торба
, как може да го използвате?
С една шепа не може да се храните, трябва чувал. Този чувал е ученикът. Житото, като се изсипе вътре, ще бъде учителят. А двамата – учителят и ученикът, като идат на нивата и изтърсят житото в нея, ще дойде растежа. Сега ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва.
към беседата >>
40.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Да допуснем, че сте беден човек, идвате при мене, нахранвам ви, обличам ви и след това ви давам една
торба
със злато, там, на пътя, има 10 банди от разбойници, които чакат.
Ние се изнасилваме всички. Дойде някой при мене, иска по някой път, забелязвам, познавам хората – да му кажа нещо – „Не мога да ви кажа“. – „Нима нямаш доверие“, значи, не съм ли аз толкова достоен да ми кажеш нещо? Сега хората не разбират: в туй учение някой път трябва да изясня някой велик закон някому, но не разбират, че има опасност. Ще ви дам една аналогия, едно сравнение, защо е опасно.
Да допуснем, че сте беден човек, идвате при мене, нахранвам ви, обличам ви и след това ви давам една
торба
със злато, там, на пътя, има 10 банди от разбойници, които чакат.
Ако ви пратя с тази торба, как мислите, ще минете ли жив и здрав? Ще платите с живота си! По-добре да минете със здрави гащи, отколкото да имате тази торба със злато. Ако пътят е сигурен, обществото е уредено, и две торби да ви дам, безопасно е. От окултно гледище, това значи: един човек да е подчинил материалното, да е повдигнат морално високо, да няма разбойници в него.
към беседата >>
Ако ви пратя с тази
торба
, как мислите, ще минете ли жив и здрав?
Дойде някой при мене, иска по някой път, забелязвам, познавам хората – да му кажа нещо – „Не мога да ви кажа“. – „Нима нямаш доверие“, значи, не съм ли аз толкова достоен да ми кажеш нещо? Сега хората не разбират: в туй учение някой път трябва да изясня някой велик закон някому, но не разбират, че има опасност. Ще ви дам една аналогия, едно сравнение, защо е опасно. Да допуснем, че сте беден човек, идвате при мене, нахранвам ви, обличам ви и след това ви давам една торба със злато, там, на пътя, има 10 банди от разбойници, които чакат.
Ако ви пратя с тази
торба
, как мислите, ще минете ли жив и здрав?
Ще платите с живота си! По-добре да минете със здрави гащи, отколкото да имате тази торба със злато. Ако пътят е сигурен, обществото е уредено, и две торби да ви дам, безопасно е. От окултно гледище, това значи: един човек да е подчинил материалното, да е повдигнат морално високо, да няма разбойници в него. Тогава може тази велика истина да му се повери.
към беседата >>
По-добре да минете със здрави гащи, отколкото да имате тази
торба
със злато.
Сега хората не разбират: в туй учение някой път трябва да изясня някой велик закон някому, но не разбират, че има опасност. Ще ви дам една аналогия, едно сравнение, защо е опасно. Да допуснем, че сте беден човек, идвате при мене, нахранвам ви, обличам ви и след това ви давам една торба със злато, там, на пътя, има 10 банди от разбойници, които чакат. Ако ви пратя с тази торба, как мислите, ще минете ли жив и здрав? Ще платите с живота си!
По-добре да минете със здрави гащи, отколкото да имате тази
торба
със злато.
Ако пътят е сигурен, обществото е уредено, и две торби да ви дам, безопасно е. От окултно гледище, това значи: един човек да е подчинил материалното, да е повдигнат морално високо, да няма разбойници в него. Тогава може тази велика истина да му се повери. Но няма ли тази материална стабилност, има ли разбойници в него, щом се яви тази торба, той ще плати с живота си. Аз не искам сега да бъде тъй.
към беседата >>
Но няма ли тази материална стабилност, има ли разбойници в него, щом се яви тази
торба
, той ще плати с живота си.
Ще платите с живота си! По-добре да минете със здрави гащи, отколкото да имате тази торба със злато. Ако пътят е сигурен, обществото е уредено, и две торби да ви дам, безопасно е. От окултно гледище, това значи: един човек да е подчинил материалното, да е повдигнат морално високо, да няма разбойници в него. Тогава може тази велика истина да му се повери.
Но няма ли тази материална стабилност, има ли разбойници в него, щом се яви тази
торба
, той ще плати с живота си.
Аз не искам сега да бъде тъй. Старото е старо вече, тъй не може. Какви трябва да бъдат новите форми в живота, новите разбирания, какъв трябва да бъде новият морал? – За пример, казва: „Не лъжи! “ Право трябва да се говори, една максима е да няма лъжа, но не е въпросът в туй.
към беседата >>
41.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил
торба
с пари на прозореца, задига парите, туря
торбата
на масата и отива пак да се моли.
Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам.
Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил
торба
с пари на прозореца, задига парите, туря
торбата
на масата и отива пак да се моли.
Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога.
към беседата >>
Като рече да се моли, и
торбата
се изпречи пред него: молитвата му отива до
торбата
и се връща.
Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли.
Като рече да се моли, и
торбата
се изпречи пред него: молитвата му отива до
торбата
и се връща.
Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него.
към беседата >>
И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща
торбата
с парите.
Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече.
И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща
торбата
с парите.
И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките.
към беседата >>
И ти вземеш някоя дяволска
торба
отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява.
От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите.
И ти вземеш някоя дяволска
торба
отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява.
Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели.
към беседата >>
42.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
Идва един българин, изважда си
торбата
с баница и почва да яде.
Той като пости, казва на другите. "Ти защо не постиш? Не знаеш ли, че е голям грях ? Аз от тази сутрин насам съм запостил." Ще почне да обикаля, мяза на тия рамазанлии турци. Във Варненско един турчин рамазанин минава покрай един извор, сяда, измива си краката, ще вземе абдес*.
Идва един българин, изважда си
торбата
с баница и почва да яде.
Като скача този турчин: "А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанин? " Че бой! Че ти постиш, не ядеш, това още не е пост. Никой да не те знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно направление!
към беседата >>
43.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Едно време, когато Господ решил да даде всички благословения в света, пратил един ангел да занесе тия добрини с пакети в голяма
торба
.
Сега питам: вие сте българи, каква е задачата на българския народ? Онези, които сте националисти, какво искате за българите? Искате да имате голяма земя. Българите никога няма да имат такава широка земя както англичаните. Знаете ли в какво положение ще се намерите?
Едно време, когато Господ решил да даде всички благословения в света, пратил един ангел да занесе тия добрини с пакети в голяма
торба
.
Този ангел не прегледал как били наредени тия пакети, замислил се нещо и пакетите един по един изпопадали по пътя. Той видял, че в торбата останал само един пакет: всички изпадали – направил една погрешка. Изпопадалите пакети били разграбени. Ангелът се замислил: „Какъв отговор ще дам сега пред Бога? “ В това време дохожда един поет и го запитва: „Няма ли нещо за мене?
към беседата >>
Той видял, че в
торбата
останал само един пакет: всички изпадали – направил една погрешка.
Искате да имате голяма земя. Българите никога няма да имат такава широка земя както англичаните. Знаете ли в какво положение ще се намерите? Едно време, когато Господ решил да даде всички благословения в света, пратил един ангел да занесе тия добрини с пакети в голяма торба. Този ангел не прегледал как били наредени тия пакети, замислил се нещо и пакетите един по един изпопадали по пътя.
Той видял, че в
торбата
останал само един пакет: всички изпадали – направил една погрешка.
Изпопадалите пакети били разграбени. Ангелът се замислил: „Какъв отговор ще дам сега пред Бога? “ В това време дохожда един поет и го запитва: „Няма ли нещо за мене? “ – „Има един пакет останал – отговорил ангелът, – но той е вярата: тя не е за Земята, а за Небето, затова ти Горе ще отидеш, да си почиваш.“ Питам тогава хората какво искат? Опитахте яденето, опитахте пиенето, спането, науката, но пак ви липсва нещо.
към беседата >>
44.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
Донеса ви една
торба
от 10 килограма злато и обявявам пред всички, казвам, че аз съм ви оставил пари.
Знаете ли как го правя? Някой път, като мина през някой град, виждам, че духовете са без работа. Аз си правя смешка с духовете, а пък като си правя смешка с тях, те си я правят с вас, тъй си отплащат. Сега ще ме разберете криво, но да ви изясня своята мисъл: как създавам тия работи, как създавам белите. Минавам в града – вие сте беден човек, от дълги години сте се молили на Господа да ви даде пари, това-онова.
Донеса ви една
торба
от 10 килограма злато и обявявам пред всички, казвам, че аз съм ви оставил пари.
Почнат да ви обикалят апашите, да насочват револвери срещу вас. Казвате: „От где дойде тази беля? Щяха да ме изпобият! “ Пари искахте! Когато аз ви оставя торбата, казвам на апашите: „Идете при тия хора да видите могат ли да имат пари, могат ли да ги опазят?
към беседата >>
Когато аз ви оставя
торбата
, казвам на апашите: „Идете при тия хора да видите могат ли да имат пари, могат ли да ги опазят?
Донеса ви една торба от 10 килограма злато и обявявам пред всички, казвам, че аз съм ви оставил пари. Почнат да ви обикалят апашите, да насочват револвери срещу вас. Казвате: „От где дойде тази беля? Щяха да ме изпобият! “ Пари искахте!
Когато аз ви оставя
торбата
, казвам на апашите: „Идете при тия хора да видите могат ли да имат пари, могат ли да ги опазят?
“ А тия апаши са пак мои хора. Оставям торбата и казвам на апашите: „Вижте можете ли да вземете торбата с насилие? “ Ами защо да не ми върнете вие торбата пак? Какво зло има от това? Дойде апашът – дай му парите!
към беседата >>
Оставям
торбата
и казвам на апашите: „Вижте можете ли да вземете
торбата
с насилие?
Казвате: „От где дойде тази беля? Щяха да ме изпобият! “ Пари искахте! Когато аз ви оставя торбата, казвам на апашите: „Идете при тия хора да видите могат ли да имат пари, могат ли да ги опазят? “ А тия апаши са пак мои хора.
Оставям
торбата
и казвам на апашите: „Вижте можете ли да вземете
торбата
с насилие?
“ Ами защо да не ми върнете вие торбата пак? Какво зло има от това? Дойде апашът – дай му парите! Сега, ако сте като свещениците, ще кажете: „Ама такава философия! “
към беседата >>
“ Ами защо да не ми върнете вие
торбата
пак?
Щяха да ме изпобият! “ Пари искахте! Когато аз ви оставя торбата, казвам на апашите: „Идете при тия хора да видите могат ли да имат пари, могат ли да ги опазят? “ А тия апаши са пак мои хора. Оставям торбата и казвам на апашите: „Вижте можете ли да вземете торбата с насилие?
“ Ами защо да не ми върнете вие
торбата
пак?
Какво зло има от това? Дойде апашът – дай му парите! Сега, ако сте като свещениците, ще кажете: „Ама такава философия! “ Окултният ученик трябва разумно да мисли, всичко за него е разумно.
към беседата >>
45.
Изпитвайте Писанията!
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Ще дам на някой ученик една вечер една голяма
торба
със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази
торба
в еди-кой си град.“ Ако той офейка с
торбата
, въпросът е решен вече.
На мене ще ми бъде приятно да установим вътре в Школата един ред, за да представлявате един образец, та който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на Природата и можем да турим в света ред и порядък. Аз ще позная моите честни ученици и ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Първо ще видя дали сте честни – с пари ще ви изпитам.
Ще дам на някой ученик една вечер една голяма
торба
със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази
торба
в еди-кой си град.“ Ако той офейка с
торбата
, въпросът е решен вече.
Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе торбата? “ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата?
към беседата >>
Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе
торбата
?
Първо ще видя дали сте честни – с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази торба в еди-кой си град.“ Ако той офейка с торбата, въпросът е решен вече. Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали.
Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе
торбата
?
“ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата? “ Имайте предвид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече.
към беседата >>
Щом
торбата
не е на мястото, нищо друго не важи.
И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе торбата? “ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата? “ Имайте предвид, че у нас важат фактите.
Щом
торбата
не е на мястото, нищо друго не важи.
Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че сте честен, почтен. Вярвам във всичко това, но торбата къде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но къде е Любовта?
към беседата >>
Вярвам във всичко това, но
торбата
къде остана?
“ Имайте предвид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че сте честен, почтен.
Вярвам във всичко това, но
торбата
къде остана?
Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но къде е Любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези са на физическото поле. На торбата, на къщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората.
към беседата >>
На
торбата
, на къщата устоява ли, честен е.
Вие казвате, че сте честен, почтен. Вярвам във всичко това, но торбата къде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но къде е Любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези са на физическото поле.
На
торбата
, на къщата устоява ли, честен е.
Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за Добро – добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“ – ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците.
към беседата >>
Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене и аз ще видя дали „
торбата
“ ще може да остане.
Не бързай, най-накрая бързай! Ще прахосаш енергията си. В нашето училище не се позволява бързане, полека ще започнеш. Затуй казвам: с микроскопически опити започнете! Най-първо образувайте един комитет от 10 души.
Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене и аз ще видя дали „
торбата
“ ще може да остане.
Сега те не могат да се докачат, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пък ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят.
към беседата >>
“ – „Не.“ – „Нищо, ние знаем, че ти си задигнал
торбата
“ – и нищо повече.
Ако искаме да направим опит, трябва да работим от Любов и за Любов. Разбирате ли всички? Аз искам всички братя и сестри да оправят своите недоразумения по закона на Любовта. Ако някой не иска да оправи работите си, ние ще платим неговия дълг. Ще го питаме: „Ти заплати ли дълга си?
“ – „Не.“ – „Нищо, ние знаем, че ти си задигнал
торбата
“ – и нищо повече.
Ако някоя ученичка се ангажира с някоя работа, а не я свърши, ние ще свършим работата ѝ и ще напишем в книгата, че е дала обещание и не го е издържала. За през цялата година ще направим един списък и ще бележим кой не си плаща дълга, не си свършва работата. Обещал някъде, а не свършил работата. Аз ще я свърша заради него, но ще пишем в книгата. И този ученик или ученичка, като дойде още един път, ще му кажем да чака.
към беседата >>
46.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Ние имаме
торба
, гдето събираме шилата.
И аз съм забелязал: някои ученици са способни, но те са като шила – като ги пуснеш, с шилото си ще създадат хиляди нещастия. Но знайте, че ние в Окултната школа имаме ножици за шилата. Най-острите шила можем в скоро време да ги притъпим. И аз казвам: или престанете с шилата си, или от шилата в ръцете ви ще останат само дръжките. Сега да се разберем добре: всички, които влизате в Школата и имате шила, ще оставите шилата си.
Ние имаме
торба
, гдето събираме шилата.
Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ – „Ние имаме торба – ще оставиш туй шило навънка. Ние ще го турим в склада.“ И след като свършите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навънка. Разбирате ли? И ако хванем в Школата някого да е влязъл с шило, той ще намери затвора. Положението на този с шилото е като положението на оня длъжник в затвора.
към беседата >>
Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ – „Ние имаме
торба
– ще оставиш туй шило навънка.
Но знайте, че ние в Окултната школа имаме ножици за шилата. Най-острите шила можем в скоро време да ги притъпим. И аз казвам: или престанете с шилата си, или от шилата в ръцете ви ще останат само дръжките. Сега да се разберем добре: всички, които влизате в Школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба, гдето събираме шилата.
Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ – „Ние имаме
торба
– ще оставиш туй шило навънка.
Ние ще го турим в склада.“ И след като свършите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навънка. Разбирате ли? И ако хванем в Школата някого да е влязъл с шило, той ще намери затвора. Положението на този с шилото е като положението на оня длъжник в затвора. И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дълг.
към беседата >>
47.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Идва един българин, отваря си
торбата
с баница и започва да яде.
Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил“. Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии15. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест.
Идва един българин, отваря си
торбата
с баница и започва да яде.
Изведнъж турчинът скача: „А бе гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия? “ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение.
към беседата >>
48.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Ще кажа: Дай, братко,
торбата
си.
Ще има такъв бой, такова налагане, а пък хлябът ще стигне само за няколко души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Имам хиляда декара земя, насадена с жито. Значи, ще има за всички хляб.
Ще кажа: Дай, братко,
торбата
си.
Като им напълня торбите, ще се бият ли? Не, всички се осигуриха. Следователно, съвременните хора страдат от това, че нямат любов. Изгубили са своята любов, своята надежда, своята вяра. Хората са много лековерни.
към беседата >>
49.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Той влязъл при председателя, оставил пред него една
торба
със злато и казал: Вземи и мълчи!
Те се опитали да подкупят всички министри, прокурори, съдии, да говорят в тяхна полза, да се отмени този закон. Председателят на съда не се подкупвал с нищо. Най-после, един евреин се решил да отиде при председателя, но не го пущали при него. – Позволете да вляза, искам да кажа на председателя само три думи. Пуснали го.
Той влязъл при председателя, оставил пред него една
торба
със злато и казал: Вземи и мълчи!
На следното заседание присъствал сам императорът с всички министри. Съдиите, прокурорите, министрите, един след друг, взимали думата, все в полза на евреите. Всички настоявали да се отмени този несправедлив и ненавременен закон. Само председателят мълчал. Всички се чудели защо председателят мълчи.
към беседата >>
Всички, които говорят, взеха
торбата
, за да говорят.
Всички настоявали да се отмени този несправедлив и ненавременен закон. Само председателят мълчал. Всички се чудели защо председателят мълчи. Императорът го запитал защо не взима думата. – Ваше Величество, как да говоря!
Всички, които говорят, взеха
торбата
, за да говорят.
А пък аз я взех, за да мълча. Мнозина казват: Ние сме благочестиви хора, ще мълчим, няма да говорим. – Да, взехте торбата, за да мълчите. Казвам: Любовта няма нужда от подкуп. Душата не се подкупва.
към беседата >>
– Да, взехте
торбата
, за да мълчите.
Императорът го запитал защо не взима думата. – Ваше Величество, как да говоря! Всички, които говорят, взеха торбата, за да говорят. А пък аз я взех, за да мълча. Мнозина казват: Ние сме благочестиви хора, ще мълчим, няма да говорим.
– Да, взехте
торбата
, за да мълчите.
Казвам: Любовта няма нужда от подкуп. Душата не се подкупва. Тя само отстъпва и то в известни случаи – пред любовта. Осъдил съм няколко души на доживотен затвор. Те казват: Братко, ще служим на любовта.
към беседата >>
Той казва: „Аз искам да кажа само три думи на председателя." „Добре, влез." Той влиза при председателя, оставя пред него една
торба
пълна със злато и казва: „Вземи и мълчи!
(втори вариант)
„Но прокурор е" - казват. Слушайте, ще ви приведа един анекдот. В Русия по едно време прокарали един много строг закон против евреите. Те подкупили всички прокурори да говорят в полза на евреите против този закон, но председателят на съда не се подкупвал. Отива един евреин при председателя, не го пущат да влезе вътре.
Той казва: „Аз искам да кажа само три думи на председателя." „Добре, влез." Той влиза при председателя, оставя пред него една
торба
пълна със злато и казва: „Вземи и мълчи!
" На следующето заседание идват всички министри, императорът и заседанието започва. Всички съдии, министри, прокурори вземат думата, говорят, че този закон е несправедлив, трябва да се отмени. Само председателят мълчи. Всички се учудват. Императорът го запитва защо не взема думата и той: „Ваше Величество, как да говоря?
към втори вариант >>
Онези, които говорят, взеха
торбата
, за да говорят, а аз взех тази
торба
, за да мълча.
(втори вариант)
" На следующето заседание идват всички министри, императорът и заседанието започва. Всички съдии, министри, прокурори вземат думата, говорят, че този закон е несправедлив, трябва да се отмени. Само председателят мълчи. Всички се учудват. Императорът го запитва защо не взема думата и той: „Ваше Величество, как да говоря?
Онези, които говорят, взеха
торбата
, за да говорят, а аз взех тази
торба
, за да мълча.
Всички говорят с торбата, а аз мълча." Сега, някои казват: „Ние сме благочестиви, няма да говорим, ще мълчим." Да, взехте торбата, за да мълчите. Няма подкупване. Любовта няма нужда от подкуп. В душата ви няма подкуп.
към втори вариант >>
Всички говорят с
торбата
, а аз мълча."
(втори вариант)
Всички съдии, министри, прокурори вземат думата, говорят, че този закон е несправедлив, трябва да се отмени. Само председателят мълчи. Всички се учудват. Императорът го запитва защо не взема думата и той: „Ваше Величество, как да говоря? Онези, които говорят, взеха торбата, за да говорят, а аз взех тази торба, за да мълча.
Всички говорят с
торбата
, а аз мълча."
Сега, някои казват: „Ние сме благочестиви, няма да говорим, ще мълчим." Да, взехте торбата, за да мълчите. Няма подкупване. Любовта няма нужда от подкуп. В душата ви няма подкуп. В нея има само отстъпване и то в известни случаи.
към втори вариант >>
Сега, някои казват: „Ние сме благочестиви, няма да говорим, ще мълчим." Да, взехте
торбата
, за да мълчите.
(втори вариант)
Само председателят мълчи. Всички се учудват. Императорът го запитва защо не взема думата и той: „Ваше Величество, как да говоря? Онези, които говорят, взеха торбата, за да говорят, а аз взех тази торба, за да мълча. Всички говорят с торбата, а аз мълча."
Сега, някои казват: „Ние сме благочестиви, няма да говорим, ще мълчим." Да, взехте
торбата
, за да мълчите.
Няма подкупване. Любовта няма нужда от подкуп. В душата ви няма подкуп. В нея има само отстъпване и то в известни случаи. Да кажем, че съм осъдил толкова души на вечен затвор.
към втори вариант >>
50.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Като погладува няколко деня, крадецът вижда една
торба
със злато, дойде до нея и я задига със себе си.
Като не им вървят работите в България, отидат в Америка, там да подобрят живота си. Едно трябва да знаете: И на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества и навици и от тях зависи, ще успее ли той, или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но няма да успее. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща.
Като погладува няколко деня, крадецът вижда една
торба
със злато, дойде до нея и я задига със себе си.
Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си.
към беседата >>
Носи
торбата
известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине.
Едно трябва да знаете: И на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества и навици и от тях зависи, ще успее ли той, или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но няма да успее. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си.
Носи
торбата
известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине.
Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата.
към беседата >>
Докато се обърне да я вземе, вижда, че
торбата
се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета.
Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но няма да успее. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине.
Докато се обърне да я вземе, вижда, че
торбата
се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета.
Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха.
към беседата >>
Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям
торбата
на земята, все със себе си ще я нося.
Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета.
Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям
торбата
на земята, все със себе си ще я нося.
Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: Поне джобовете ми са пълни.
към беседата >>
Намира на друго място втора
торба
със злато.
И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося.
Намира на друго място втора
торба
със злато.
За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: Поне джобовете ми са пълни. Бръква в тях и остава изненадан – джобовете празни.
към беседата >>
За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи
торбата
с останалото злато в ръката си.
Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато.
За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи
торбата
с останалото злато в ръката си.
Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: Поне джобовете ми са пълни. Бръква в тях и остава изненадан – джобовете празни. Така крадецът нищо не може да задържи в себе си.
към беседата >>
Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби
торбата
.
Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си.
Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби
торбата
.
И този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: Поне джобовете ми са пълни. Бръква в тях и остава изненадан – джобовете празни. Така крадецът нищо не може да задържи в себе си. Жителите от онзи свят го гледат, смеят се, но не го съдят.
към беседата >>
И този път
торбата
се вдига във въздуха.
Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата.
И този път
торбата
се вдига във въздуха.
Той си казва: Поне джобовете ми са пълни. Бръква в тях и остава изненадан – джобовете празни. Така крадецът нищо не може да задържи в себе си. Жителите от онзи свят го гледат, смеят се, но не го съдят. Те му казват: Щом си гладен, кажи си, ние ще те нахраним.
към беседата >>
Докато държиш здраво
торбата
в ръката си, твоя е; щом я пуснеш от ръката си, тя отива там, отдето е дошла.
– Не, ще ви докажа, че това става и на земята. Де отива богатството, придобито с неправда? Най-много след четири поколения това богатство ще се върне там, отдето е дошло. Това е закон. Разликата в този закон на земята и в духовния свят се състои само в бързината на действието: на земята законът работи бавно, а в духовния свят – моментално.
Докато държиш здраво
торбата
в ръката си, твоя е; щом я пуснеш от ръката си, тя отива там, отдето е дошла.
Днес млади и стари искат да се осигурят. Може да се осигурите, но само в този свят, дето има наказание за доброто. Човешкият свят ще се оправи само тогава, когато се създадат закони за доброто. Сега всички се радват, когато властта преследва злото и наказва престъпниците. Не е така.
към беседата >>
51.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Взимам
торбата
си и дохождам в дома ти.
Жена ти не е виновна, други създават недоразуменията между вас. Вие не се познавате, а трябва да се познаете. – Как? – Мене как ще познаете? Гладен си, нямаш хляб.
Взимам
торбата
си и дохождам в дома ти.
Давам ти хляб, да се нахраниш. – Познаваш ли ме? – Познавам те като човек, който ми донесе хляб. Друг път пак дохождам при тебе и виждам, че си задлъжнял, не смееш да се покажеш пред хората. Изваждам кесията си и ти предлагам една сума, да оправиш обърканите си работи.
към беседата >>
52.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ
торбата
съ хлѣбъ.
Много се лъжете. Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ. Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность? Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане.
Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ
торбата
съ хлѣбъ.
Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата? Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно.
към беседата >>
Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ
торбата
?
Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ. Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность? Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане. Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ.
Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ
торбата
?
Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно. Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави.
към беседата >>
На пътя вижда
торба
с хляб.
(втори вариант)
Много се лъжат. Бих желал да видя един самостоятелен човек. Когато държавата обяви война, кой човек ще прояви своята самостоятелност, да каже, че не иска да воюва? Човек може да воюва или по убеждение, или по необходимост. Някой гладувал четири-пет дена.
На пътя вижда
торба
с хляб.
Може ли да се въздържи, да не вземе от хляба? Колко хора могат да издържат на глада? Има и такива, но малко са. Колко слаби, дребни случаи има в живота, дето човек може да прояви воля, въздържание, но не проявява. Даже културни хора не могат да издържат, когато някой не ги поздрави, или не окаже внимание към тях.
към втори вариант >>
53.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
Ще се сърдите ли на крадеца, задето е взел
торбата
със златото?
В това положение ви поставя в лодка и пуща лодката във водата. Какво ще стане с вас? Едва ще изминете 10-20 м над водата и лодката ще потъне на известна дълбочина. Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима чувала със златото и ви тласка към повърхността на водата. Вие излизате благополучно на брега и се радвате на новия живот.
Ще се сърдите ли на крадеца, задето е взел
торбата
със златото?
Няма защо да му се сърдите. Торбата със златото ще бъде неговата заплата, понеже ви е спасил от удавяне. Това са морални разсъждения, с които трябва да си служите, когато искате да трансформирате състоянията си, да превърнете например, обидата в благо за вашата душа. Тази е новата култура, която човечеството трябва да възприеме. Новите идеи, новите схващания дават възможност на ученика да различава своето състояние или своето разбиране от чуждото.
към беседата >>
Торбата
със златото ще бъде неговата заплата, понеже ви е спасил от удавяне.
Едва ще изминете 10-20 м над водата и лодката ще потъне на известна дълбочина. Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима чувала със златото и ви тласка към повърхността на водата. Вие излизате благополучно на брега и се радвате на новия живот. Ще се сърдите ли на крадеца, задето е взел торбата със златото? Няма защо да му се сърдите.
Торбата
със златото ще бъде неговата заплата, понеже ви е спасил от удавяне.
Това са морални разсъждения, с които трябва да си служите, когато искате да трансформирате състоянията си, да превърнете например, обидата в благо за вашата душа. Тази е новата култура, която човечеството трябва да възприеме. Новите идеи, новите схващания дават възможност на ученика да различава своето състояние или своето разбиране от чуждото. Каква е разликата, например, между гъсеницата и пеперудата? Гъсеницата и пеперудата се различават в начина на яденето.
към беседата >>
54.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Ще хвърлите обущата отъ краката си, ще извадите шапкитѣ отъ главитѣ си, ще бѫдете хубаво облѣчени, но боси, гологлави, и всѣки отъ васъ ще има по една нова, малка мотичка, по единъ сърпъ, всѣки отъ васъ ще има въ
торбата
си походна нова книга, и тогава, елате, азъ ще ви кажа кѫдѣ е Господь.
Ще кажете: „Гдѣ е? “ – Ще ви кажа гдѣ е. Този Господь, Когото азъ проповѣдвамъ, знамъ гдѣ е. И онѣзи, който ме слушате, азъ ще ви кажа кѫдѣ е. Слушайте, но едно условие, ще раздадете всичкото си имане, бързо.
Ще хвърлите обущата отъ краката си, ще извадите шапкитѣ отъ главитѣ си, ще бѫдете хубаво облѣчени, но боси, гологлави, и всѣки отъ васъ ще има по една нова, малка мотичка, по единъ сърпъ, всѣки отъ васъ ще има въ
торбата
си походна нова книга, и тогава, елате, азъ ще ви кажа кѫдѣ е Господь.
И за мѫже, и за жени – сѫщия законъ. Тогава синътъ ще дойде при майка си и ще каже: „Майко, азъ ти благодаря, много ти благодаря, но отивамъ сега при моя Господь, и ако ти не искашъ да дойдешъ съ мене, всичко ще оставя на тебе“. Жената има голѣмо наследство, единъ милионъ, да каже на сина си: „Азъ отивамъ при моя Господь, ела и ти, ако искашъ“. Слѣдъ туй, бащата ще каже на дѣцата си: „Дѣца, ето толкова милиона на васъ ги оставямъ, азъ отивамъ при моя Господь“. Голѣмиятъ синъ казва: „Азъ отивамъ при баща си, безъ него не мога“.
към беседата >>
Като останете боси и гологлави, на всеки ще се даде нова премия – работническа: мотика и сърп в ръка,
торба
през рамо и на работа.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете щастливи. Приемете любовта и я приложете. – Къде е този Господ? – На онези, които ме слушат, още сега мога да кажа, къде е и какво иска от тях. Но едно условие трябва да изпълните: Раздайте имането си, хвърлете шапките от главите си.
Като останете боси и гологлави, на всеки ще се даде нова премия – работническа: мотика и сърп в ръка,
торба
през рамо и на работа.
В торбата парче хляб и нова книга за живота. Елате след това при мене, аз ще ви кажа, къде е Господ. Това е общ закон и за мъже, и за жени. Синът ще дойде при майка си и ще каже: Майко, благодаря ти за всичко, което си направила за мене. Отивам на работа за Господа.
към втори вариант >>
В
торбата
парче хляб и нова книга за живота.
(втори вариант)
Приемете любовта и я приложете. – Къде е този Господ? – На онези, които ме слушат, още сега мога да кажа, къде е и какво иска от тях. Но едно условие трябва да изпълните: Раздайте имането си, хвърлете шапките от главите си. Като останете боси и гологлави, на всеки ще се даде нова премия – работническа: мотика и сърп в ръка, торба през рамо и на работа.
В
торбата
парче хляб и нова книга за живота.
Елате след това при мене, аз ще ви кажа, къде е Господ. Това е общ закон и за мъже, и за жени. Синът ще дойде при майка си и ще каже: Майко, благодаря ти за всичко, което си направила за мене. Отивам на работа за Господа. Оставям ти моя дял; живей, както разбираш.
към втори вариант >>
55.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Ще донесете после с една голяма
торба
пръст, ще поставите пръстта в джобура.
(втори вариант)
Ето какво ще направите. Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи.
Ще донесете после с една голяма
торба
пръст, ще поставите пръстта в джобура.
После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. След туй ще започне да разцъфтява. Ще гледате - ще завързва, постепенно ще се развива плодът, докато узрее.
към втори вариант >>
56.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една
торба
, скриватъ я.
Дайте го на Кесаря! Ако моятъ образъ е свещенъ, божественъ, азъ всѣкога ще го покажа, ще го дамъ въ изобилие, да видите какъвъ е Божествениятъ образъ. Този образъ се напечатва навсѣкѫдѣ, нищо нѣма да се изгуби отъ него. Той нѣма да се изгуби никога. Азъ ви казвахъ въ единъ мой преводъ, че законътъ въ другия свѣтъ е такъвъ; въ другия свѣтъ нѣма кражби.
Каситѣ на хората тамъ сѫ отворени, и хората, отъ тукъ, които отиватъ за онзи свѣтъ, като надникнатъ тамъ, видятъ една
торба
, скриватъ я.
А онѣзи тамъ, видятъ ги, и се подсмиватъ. Тѣ отидатъ на нѣкое скрито мѣсто, оставятъ я тамъ. Послѣ, тя се дигне прѣзъ въздуха, и отиде на мѣстото си. Десеть пѫти се дига и слага. Вашиятъ образъ, накѫдѣто и да отивате, той е Божественъ.
към беседата >>
Но заминалите от земята, като отидат на онзи свят и видят някъде
торба
с пари, задигнат я и я скрият.
(втори вариант)
Ако моят образ е свещен, аз ще го покажа, ще го дам в изобилие, чрез него да видите, какъв е Божият образ. Този образ се запечатва навсякъде, нищо от него не се губи. Той никога няма да се изгуби. Казвал съм, че законът в другия свят е такъв: там няма кражби. Касите на хората са отворени.
Но заминалите от земята, като отидат на онзи свят и видят някъде
торба
с пари, задигнат я и я скрият.
А хората от онзи свят виждат това и се подсмиват. След малко, торбата се вдигне във въздуха и отива на мястото си. Така, тя се вдига и слага десет пъти, докато разбереш, че там не може да се краде. Вашият образ е Божествен – във всеки ваш живот ще го виждате. Питате: Как е възможно, толкова много души да живеят заедно?
към втори вариант >>
След малко,
торбата
се вдигне във въздуха и отива на мястото си.
(втори вариант)
Той никога няма да се изгуби. Казвал съм, че законът в другия свят е такъв: там няма кражби. Касите на хората са отворени. Но заминалите от земята, като отидат на онзи свят и видят някъде торба с пари, задигнат я и я скрият. А хората от онзи свят виждат това и се подсмиват.
След малко,
торбата
се вдигне във въздуха и отива на мястото си.
Така, тя се вдига и слага десет пъти, докато разбереш, че там не може да се краде. Вашият образ е Божествен – във всеки ваш живот ще го виждате. Питате: Как е възможно, толкова много души да живеят заедно? – Да, всички човешки души – те са 60 милиарда – могат да се съберат да живеят в една черупка и да бъдат щастливи. Всички тия души могат да се разпръснат из целия космос.
към втори вариант >>
57.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Неговата
торба
е малка, той не иска много.
Ще кажете, че тя се жертва. Не, тя дава от изобилието си. Жертвата подразбира друго нещо. Божественото не трябва да се жертва. Не мислете, че мъжът иска много.
Неговата
торба
е малка, той не иска много.
Щом започне жената да дава, мъжът казва: „Стига толкова! “ Изобщо Божественото дава от изобилието си, за да задоволи нуждите на всички страдащи. Жената на новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: „Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства“.
към беседата >>
58.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
Ако срещнеш гладен човек и носиш в
торбата
си един хляб, спри го и кажи: „Братко, седни при мене, да си разделим хляба.
– Да вярваме в Бога. – Не, вярата е още неразбрана. Аз имам предвид принципа на Любовта. По-силна дума от нея няма. Нека всички станем последователи на новата религия – на Любовта.
Ако срещнеш гладен човек и носиш в
торбата
си един хляб, спри го и кажи: „Братко, седни при мене, да си разделим хляба.
Така и двамата ще бъдем с празни торби“. След това ще срещна друг, който ще раздели хляба си с мене. Сега неговата торба ще се изпразни. После ще срещна трети и той ще раздели хляба си с мене. Светът ще се оправи, когато хората отворят пълните си торби да споделят взаимно благата си.
към беседата >>
Сега неговата
торба
ще се изпразни.
По-силна дума от нея няма. Нека всички станем последователи на новата религия – на Любовта. Ако срещнеш гладен човек и носиш в торбата си един хляб, спри го и кажи: „Братко, седни при мене, да си разделим хляба. Така и двамата ще бъдем с празни торби“. След това ще срещна друг, който ще раздели хляба си с мене.
Сега неговата
торба
ще се изпразни.
После ще срещна трети и той ще раздели хляба си с мене. Светът ще се оправи, когато хората отворят пълните си торби да споделят взаимно благата си. Светът още не се е оправил, защото хората продължават да се придържат в учението „Човек за човека е вълк“. Новата култура заличава това учение и пише: „Човек за човека е брат“. Така трябва да се мисли и живее.
към беседата >>
59.
Движение на разумните сили
,
МОК
, София, 9.5.1923г.,
Който иска да познае дали е милосърден, той може да се подложи на следния опит: тръгвате на дълъг път и вземате в
торбата
си един килограм хляб; целия ден не ядете, но задържате хляба за вечерта, когато стигнете на определеното място.
Кои са отличителните черти на добротата и на кротостта? Когато рисувате кокошка, ще турите на краката ѝ точно определено три пръста отпред и един отзад. Ако рисувате човек, ще турите пет пръста на ръката му – ни повече, ни по-малко. Всяко нещо, което Природата е създала, е точно определено. Така са точно определени отличителните качества на кроткия, на милостивия човек и т.н.
Който иска да познае дали е милосърден, той може да се подложи на следния опит: тръгвате на дълъг път и вземате в
торбата
си един килограм хляб; целия ден не ядете, но задържате хляба за вечерта, когато стигнете на определеното място.
Ако през време на пътуването ви настигнат трима души и пожелаят да им дадете хляб, защото били гладни, уморени, а нямат хляб, какво ще направите? Речете ли да им дадете по едно малко парченце, а останалото задържите за себе си, вие не сте милосърден човек. Ако разделите хляба си така, че на всеки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърден. Някой иска да провери доколко мисълта ви е философска и ви задава въпроса кокошката ли се е явила по-рано или яйцето. Това са две относителни, а не абсолютни величини.
към беседата >>
60.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Ще му кажа: „Дай, братко,
торбата
си.“ Като му я напълня, ще се бия ли?
Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Аз имам хиляда декара земя. Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун.
Ще му кажа: „Дай, братко,
торбата
си.“ Като му я напълня, ще се бия ли?
Не, осигуриха се всички. Следователно ние, съвременните хора, страдаме от това, че нямаме любов, която да внесе живота. Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра. Ние, съвременните хора, сме много лековерни. Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие?
към беседата >>
61.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
„Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел
торбата
с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето.
Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце.
„Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел
торбата
с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето.
А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение.
към беседата >>
62.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
Дойде един приятел, иска да ти услужи, носи една
торба
с брашно, дава ти я.
Сега нещастието на всинца ви седи в това, че нямате излишък. Казвате: „Нямаме си парици, спестени за черни дни. Брашънце нямаме, това нямаме, онова нямаме.“ Е, мислите ли, че онези, които имат, са осигурени? Аз говоря за излишъка в Природата, но има друго нещо. Ти си гладувал десет дена, нямал си какво да ядеш.
Дойде един приятел, иска да ти услужи, носи една
торба
с брашно, дава ти я.
Ти си честен човек, казваш: „Не искам, как ще го взема? “ – Не, ти ще го вземеш, ти си се молил за него. То не е излишък. Това е необходимо за твоя живот. И тъй, вие трябва да изпъдите от вашия ум всяка мисъл на недоволство, всяка мисъл, която внася дисхармония в живота ви, и да бъдете в хармония с великата Любов.
към беседата >>
Една вечер, като се връща от молитвено събрание, дето пак се молил за подобрение на материалното си положение, вижда един прозорец отворен и там наблизо –
торба
със злато.
А тъй, критикувам ли другите хора, връзките ми с Бога са слаби и тогава всеки растеж у мене спира. Искате ли доказателства? Скарате ли се с някого, вие не можете да се молите. В Америка един християнин, след като живял един беден живот, задлъжнял много. Молил се тук, молил се там – отникъде няма помощ, а кредиторът си иска парите.
Една вечер, като се връща от молитвено събрание, дето пак се молил за подобрение на материалното си положение, вижда един прозорец отворен и там наблизо –
торба
със злато.
Вътре – светло, обаче никой няма. Дръпва той торбата и си казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един банкер. Касата му била близо до прозореца и той, като броил парите си, забравил да я затвори. Този беден човек взема парите и радостен отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му. Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до торбата и по-нагоре не отивала.
към беседата >>
Дръпва той
торбата
и си казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един банкер.
Скарате ли се с някого, вие не можете да се молите. В Америка един християнин, след като живял един беден живот, задлъжнял много. Молил се тук, молил се там – отникъде няма помощ, а кредиторът си иска парите. Една вечер, като се връща от молитвено събрание, дето пак се молил за подобрение на материалното си положение, вижда един прозорец отворен и там наблизо – торба със злато. Вътре – светло, обаче никой няма.
Дръпва той
торбата
и си казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един банкер.
Касата му била близо до прозореца и той, като броил парите си, забравил да я затвори. Този беден човек взема парите и радостен отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му. Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до торбата и по-нагоре не отивала. „Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли.
към беседата >>
Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до
торбата
и по-нагоре не отивала.
Една вечер, като се връща от молитвено събрание, дето пак се молил за подобрение на материалното си положение, вижда един прозорец отворен и там наблизо – торба със злато. Вътре – светло, обаче никой няма. Дръпва той торбата и си казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един банкер. Касата му била близо до прозореца и той, като броил парите си, забравил да я затвори. Този беден човек взема парите и радостен отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му.
Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до
торбата
и по-нагоре не отивала.
„Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли. Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все торбата изпъквала отпреде му. Взема той торбата, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу. Знаеш ли защо взех торбата ти?
към беседата >>
Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все
торбата
изпъквала отпреде му.
Касата му била близо до прозореца и той, като броил парите си, забравил да я затвори. Този беден човек взема парите и радостен отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му. Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до торбата и по-нагоре не отивала. „Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли.
Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все
торбата
изпъквала отпреде му.
Взема той торбата, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу. Знаеш ли защо взех торбата ти? Имам много дългове да плащам.“ Тогава банкерът му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати си дълговете.“ Туй желание на християнина да има тази торба и да плати дълговете си е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош. Дългът е зло, но има и друго зло. Ти може да платиш дълговете си на хората, но дойдеш ли до Господа, Господ не те приема.
към беседата >>
Взема той
торбата
, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази
торба
от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу.
Този беден човек взема парите и радостен отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му. Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до торбата и по-нагоре не отивала. „Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли. Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все торбата изпъквала отпреде му.
Взема той
торбата
, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази
торба
от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу.
Знаеш ли защо взех торбата ти? Имам много дългове да плащам.“ Тогава банкерът му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати си дълговете.“ Туй желание на християнина да има тази торба и да плати дълговете си е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош. Дългът е зло, но има и друго зло. Ти може да платиш дълговете си на хората, но дойдеш ли до Господа, Господ не те приема. И на Него имаш да даваш нещо.
към беседата >>
Знаеш ли защо взех
торбата
ти?
Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до торбата и по-нагоре не отивала. „Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли. Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все торбата изпъквала отпреде му. Взема той торбата, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу.
Знаеш ли защо взех
торбата
ти?
Имам много дългове да плащам.“ Тогава банкерът му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати си дълговете.“ Туй желание на християнина да има тази торба и да плати дълговете си е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош. Дългът е зло, но има и друго зло. Ти може да платиш дълговете си на хората, но дойдеш ли до Господа, Господ не те приема. И на Него имаш да даваш нещо. Кое е по-добре: да уредиш сметките си с хората или да уредиш сметките си с Бога?
към беседата >>
Имам много дългове да плащам.“ Тогава банкерът му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати си дълговете.“ Туй желание на християнина да има тази
торба
и да плати дълговете си е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош.
„Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли. Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все торбата изпъквала отпреде му. Взема той торбата, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу. Знаеш ли защо взех торбата ти?
Имам много дългове да плащам.“ Тогава банкерът му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати си дълговете.“ Туй желание на християнина да има тази
торба
и да плати дълговете си е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош.
Дългът е зло, но има и друго зло. Ти може да платиш дълговете си на хората, но дойдеш ли до Господа, Господ не те приема. И на Него имаш да даваш нещо. Кое е по-добре: да уредиш сметките си с хората или да уредиш сметките си с Бога? – По-добре е сметките ни с Бога да са уредени.
към беседата >>
63.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Ако е да бъдеш говедар, бъди, но в
торбата
си трябва да имаш книги, да имаш връзка с хората, да знаеш какво става по света, да си запознат с небето, да си запознат с живота, с изворите, с цялата природа.
Тия правилни отношения именно ще ни свържат с този висш свят. Ако ние се свържем с по-низшите същества, мислите ли, че ще придобием нещо? Някой говедар, който е пасал с години говедата, придобил ли е нещо? – Нищо не е придобил. Ако ние живеем между съвременните хора и не се запознаем с Бога, ние ще останем невежи.
Ако е да бъдеш говедар, бъди, но в
торбата
си трябва да имаш книги, да имаш връзка с хората, да знаеш какво става по света, да си запознат с небето, да си запознат с живота, с изворите, с цялата природа.
Като погледнеш такъв един говедар, да виждаш в лицето му един отличен говедар. Сега, при днешното възпитание на хората, някои сестри казват: „Да бъдем милостиви“. Знаете ли какво е милост? Милостта има блага не във времето и пространството, тя има блага в човешката душа извън времето и пространството. Сега именно туй разширение всички трябва да го имате.
към беседата >>
64.
Отношения между проявите в природата
,
МОК
, София, 6.1.1924г.,
Не, ще пътувате от един град в друг, но в
торбата
си ще имате хляб, едно шишенце с топла вода, хубави, здрави цървули, най-малко един сантиметър дебели, понеже пътят по който ще вървите, на някои места е постлан с остри камъни.
Ще кажете: Поне по-късно да бях тръгнал. Как мислиш, ако беше тръгнал по-късно, нямаше ли да срещнеш тия спънки и мъчнотии? – Пак щеше да ги срещнеш. Никой не е минал по пътя без мъчнотии. Защо тогава трябва да си правите илюзии, че вие именно ще минете този велик път на живота без мъчнотии?
Не, ще пътувате от един град в друг, но в
торбата
си ще имате хляб, едно шишенце с топла вода, хубави, здрави цървули, най-малко един сантиметър дебели, понеже пътят по който ще вървите, на някои места е постлан с остри камъни.
Ако ходите боси, краката ви ще се изпорежат. Хубаво ще бъдете обути. Така трябва да бъдете приготвени за живота. Най-после, след като вземете всички тия предпазни мерки, ще носите в себе си разумността, а тази разумност ще се прояви в Божествения Дух, който работи над човека, за да му посочи пътя към Вечния Живот.
към беседата >>
65.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Той решил да му помогне, затова един ден взима една
торба
със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане.
Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
Той решил да му помогне, затова един ден взима една
торба
със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане.
Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се ударя в камъка! Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н.
към беседата >>
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази
торба
със злато – щастието, което вие не виждате.
На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си. Той решил да му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане. Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се ударя в камъка!
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази
торба
със злато – щастието, което вие не виждате.
Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си.
към беседата >>
По този случай вие ще видите и
торбата
със златото.
Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се ударя в камъка! Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н.
По този случай вие ще видите и
торбата
със златото.
Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста.
към беседата >>
И наистина, минал без да се удари в камъка, но и
торбата
не видял.
Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка.
И наистина, минал без да се удари в камъка, но и
торбата
не видял.
Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста.
към беседата >>
66.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
Вие дойдете при мене с една
торба
от 10 кг, а друг – с една
торба
от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг?
А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо? Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв.
Вие дойдете при мене с една
торба
от 10 кг, а друг – с една
торба
от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг?
“ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носиш толкова, колкото можеш. Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам.
към беседата >>
67.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
В този свят всеки взима по една
торба
, носи я и казва: този
торба
е моята.
Тази мъчнотия чака своя герой. Кой е той? – Този, който ще може да дигне тази мъчнотия. Когато дойде този герой, ще дигне тази мъчнотия на гърба си и ще тръгне напред. Така ще знаете: туй, което вие може да вдигнете, туй, което вие сами можете да носите, то е заради вас.
В този свят всеки взима по една
торба
, носи я и казва: този
торба
е моята.
И като ме запитват някои хора как ще се оправи света, аз ще им отговоря: когато всички хора вдигнат своите торби с мъчнотии, светът ще се оправи. Това разумно носене на торбите със своите мъчнотии аз наричам „трансформиране на енергиите“. И най-красивото нещо в живота ви е в даден момент да можете да трансформирате едно ваше състояние. Например, вие сте недоволни нещо. Как ще трансформирате това ваше недоволство?
към беседата >>
68.
Движение на енергиите. Закон за поляризиране
,
МОК
, София, 16.3.1924г.,
Казвате си в ума: утре ще напълня
торбата
си и ще отида да ги посетя.
Не само да ги изработите, но отчасти и да ги приложите, да видите, че тия ваши възгледи имат известно практическо приложение. Запример, вие решавате да се отнасяте кротко, меко с хората, но излизате вън в обществото и виждате, че не можете да приложете решението си. Защо? Мислите ли, като кажете, че от днес ще постъпвате кротко, меко, та ще можете да постъпвате така? Аз ще ви дам едно изяснение. Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни.
Казвате си в ума: утре ще напълня
торбата
си и ще отида да ги посетя.
Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали торбата ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна торба и, наистина, отивам вече. Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от торбата. Та вие никакъв хляб не сте туряли! Първото нещо: всеки който отива да прави добро, трябва да носи пълна торба с хляб.
към беседата >>
Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата
торба
е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали
торбата
ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна
торба
и, наистина, отивам вече.
Запример, вие решавате да се отнасяте кротко, меко с хората, но излизате вън в обществото и виждате, че не можете да приложете решението си. Защо? Мислите ли, като кажете, че от днес ще постъпвате кротко, меко, та ще можете да постъпвате така? Аз ще ви дам едно изяснение. Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни. Казвате си в ума: утре ще напълня торбата си и ще отида да ги посетя.
Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата
торба
е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали
торбата
ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна
торба
и, наистина, отивам вече.
Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от торбата. Та вие никакъв хляб не сте туряли! Първото нещо: всеки който отива да прави добро, трябва да носи пълна торба с хляб. Следователно: не говорете нищо за онази мисъл, която искате да реализирате.
към беседата >>
Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате
торбата
си и я намирате празна.
Мислите ли, като кажете, че от днес ще постъпвате кротко, меко, та ще можете да постъпвате така? Аз ще ви дам едно изяснение. Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни. Казвате си в ума: утре ще напълня торбата си и ще отида да ги посетя. Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали торбата ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна торба и, наистина, отивам вече.
Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате
торбата
си и я намирате празна.
Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от торбата. Та вие никакъв хляб не сте туряли! Първото нещо: всеки който отива да прави добро, трябва да носи пълна торба с хляб. Следователно: не говорете нищо за онази мисъл, която искате да реализирате. Не казвайте: аз утре ще бъда добър!
към беседата >>
Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от
торбата
.
Аз ще ви дам едно изяснение. Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни. Казвате си в ума: утре ще напълня торбата си и ще отида да ги посетя. Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали торбата ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна торба и, наистина, отивам вече. Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна.
Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от
торбата
.
Та вие никакъв хляб не сте туряли! Първото нещо: всеки който отива да прави добро, трябва да носи пълна торба с хляб. Следователно: не говорете нищо за онази мисъл, която искате да реализирате. Не казвайте: аз утре ще бъда добър! Как ще бъдете добри?
към беседата >>
Първото нещо: всеки който отива да прави добро, трябва да носи пълна
торба
с хляб.
Казвате си в ума: утре ще напълня торбата си и ще отида да ги посетя. Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали торбата ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна торба и, наистина, отивам вече. Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от торбата. Та вие никакъв хляб не сте туряли!
Първото нещо: всеки който отива да прави добро, трябва да носи пълна
торба
с хляб.
Следователно: не говорете нищо за онази мисъл, която искате да реализирате. Не казвайте: аз утре ще бъда добър! Как ще бъдете добри? В какво седи добротата на човека? Най-мъчният въпрос в света е човек да бъде добър (– Не зависи ли това от него?) – Не зависи.
към беседата >>
69.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Представете си, че в някоя каса има торби с пари и вие, като ги видите, мине ви мисълта: „Я да взема аз тия пари с
торбата
!
Аз ще ви кажа един факт, от който трябва да се пазят всички ученици. Всичко, което човек помисли, е вярно и става някъде; всичко, което човек отрича, е вярно и става някъде. Ще кажете: „Че как тъй? “ Аз ще ви докажа. Вие сте честен, почтен човек.
Представете си, че в някоя каса има торби с пари и вие, като ги видите, мине ви мисълта: „Я да взема аз тия пари с
торбата
!
“ После си казвате: „Не, това не е благородно.“ В дадения момент обаче, когато вие помислите това, някой вече върши тая работа. Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е торбата с парите и я носи. После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, друг го върши. После вие казвате: „Е, да стана богат човек!
към беседата >>
Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е
торбата
с парите и я носи.
Ще кажете: „Че как тъй? “ Аз ще ви докажа. Вие сте честен, почтен човек. Представете си, че в някоя каса има торби с пари и вие, като ги видите, мине ви мисълта: „Я да взема аз тия пари с торбата! “ После си казвате: „Не, това не е благородно.“ В дадения момент обаче, когато вие помислите това, някой вече върши тая работа.
Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е
торбата
с парите и я носи.
После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, друг го върши. После вие казвате: „Е, да стана богат човек! “ Когато изказвате желание да станете богат, в дадения момент някому дядото е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство. Ти мислиш да станеш богат, а друг някой, комуто дядото е умрял и е оставил наследство, получава парите.
към беседата >>
После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече
торбата
.
“ Аз ще ви докажа. Вие сте честен, почтен човек. Представете си, че в някоя каса има торби с пари и вие, като ги видите, мине ви мисълта: „Я да взема аз тия пари с торбата! “ После си казвате: „Не, това не е благородно.“ В дадения момент обаче, когато вие помислите това, някой вече върши тая работа. Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е торбата с парите и я носи.
После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече
торбата
.
Туй, което вие сте намислили, друг го върши. После вие казвате: „Е, да стана богат човек! “ Когато изказвате желание да станете богат, в дадения момент някому дядото е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство. Ти мислиш да станеш богат, а друг някой, комуто дядото е умрял и е оставил наследство, получава парите. Искаш да удариш някого, но не го направяш, но друг вече бие някого.
към беседата >>
Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ
торбата
!
(втори вариант)
Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици. Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ. Ще кажете: че какъ тъй? Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ.
Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ
торбата
!
Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата.
към втори вариант >>
Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ
торбата
съ паритѣ и я носи.
(втори вариант)
Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа.
Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ
торбата
съ паритѣ и я носи.
Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство.
към втори вариант >>
Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече
торбата
.
(втори вариант)
Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ.
Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече
торбата
.
Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого.
към втори вариант >>
70.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Онзи, на когото
торбата
е пълна с плодове, само той е свободен.
Някой мисли, че е свободен. – Не, ти си свободен, само когато любиш. Ако не приложиш любовта вън от себе си, да обикнеш знанието и светлината и не помагаш на хората в ученето, ти не си свободен. Ако плодовете ти не зреят на Божествената светлина, никога не можеш да разбереш и приложиш свободата. Под „плод" разбирам свобода, защото само свободата дава плодове.
Онзи, на когото
торбата
е пълна с плодове, само той е свободен.
Щом торбата на човека е празна, краката му отслабват при пътуването. Такъв човек не е свободен. Кой човек е свободен? – Който има храна. Следователно, само онзи ще има тази храна, който е свързан с Бога чрез любовта, мъдростта и истината.
към беседата >>
Щом
торбата
на човека е празна, краката му отслабват при пътуването.
– Не, ти си свободен, само когато любиш. Ако не приложиш любовта вън от себе си, да обикнеш знанието и светлината и не помагаш на хората в ученето, ти не си свободен. Ако плодовете ти не зреят на Божествената светлина, никога не можеш да разбереш и приложиш свободата. Под „плод" разбирам свобода, защото само свободата дава плодове. Онзи, на когото торбата е пълна с плодове, само той е свободен.
Щом
торбата
на човека е празна, краката му отслабват при пътуването.
Такъв човек не е свободен. Кой човек е свободен? – Който има храна. Следователно, само онзи ще има тази храна, който е свързан с Бога чрез любовта, мъдростта и истината. Мъчно е човек да разбере значението на думата „свързан." Затова хората питат: Как е свързан човек?
към беседата >>
71.
Противоречията като необходимост при всяко растене
,
МОК
, София, 18.5.1924г.,
Торбата
на единия пътник се изпразва и той цели три дни гладува, след което се решава да запита втория: Нямаш ли нещо за ядене?
(Противоречията трябва да се примирят в плодовете, които ще изработим.) Най-първо противоречията произтичат от силите на природата. Сега, аз бих ви задал да пишете върху следната тема: „Кой е най-добрият начин за запознаване? “ Според вас, кой е най-практичният метод за запознаване с някого? Кога се запознават хората обикновено? (– Когато направим някому добро.) Представете си, че двама души пътуват заедно.
Торбата
на единия пътник се изпразва и той цели три дни гладува, след което се решава да запита втория: Нямаш ли нещо за ядене?
От три дни не съм ял нищо. – Имам. Те започват да приказват, разговарят се. Вторият пътник дава на първия да яде, после си подават и двамата ръка и си казват: Хайде на добър път! Единият тръгва на една страна, другият – на друга.
към беседата >>
72.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
Покажете ми един човек, комуто да дават
торбата
и да го изпратят на работа без никакво заплащане.
Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо? – Пари ще получи. Колко души знаете, които работят, без да им се плаща? Кои работят по свобода на волята си? Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща.
Покажете ми един човек, комуто да дават
торбата
и да го изпратят на работа без никакво заплащане.
Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението? Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи. Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия.
към беседата >>
Колко пъти нося тия премии в
торбата
си!
Будни ще бъдете! Защо? – Премия има от 50 хиляди лева. Как ще бъдат ококорени очите ви! Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази.
Колко пъти нося тия премии в
торбата
си!
Нося ги и назад ги връщам. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата. Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена. Тя е нещо велико.
към беседата >>
73.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
– „Да взема
торбата
на приятеля си, да взема хляба и храната му за себе си.“ – Тогава и разбойникът, който убива хората, ще каже, че Бог му е проговорил.
Духовете са гърлести, те говорят високо, за да ги чуете. Не е лошо, че чувате гласовете на духовете. И те излизат от Бога. Казваш: „Бог ми проговори“. – Какво ти каза?
– „Да взема
торбата
на приятеля си, да взема хляба и храната му за себе си.“ – Тогава и разбойникът, който убива хората, ще каже, че Бог му е проговорил.
Който отива на църква, и той казва, че Бог му е проговорил. И майката, като отглежда децата си, казва, че Бог ѝ е проговорил. И бащата, като носи хляб, месо, сирене у дома си, и на него Бог проговорил. Значи, на всички говори Бог, но в този говор има нещо особено, а не както в говора на обикновените хора. Бог говори на човека при специални случаи и навреме.
към беседата >>
74.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Вземешъ, напълнишъ си
торбата
.
Моята майка, моятъ баща, дѣдо бѣха честни хора! Случва се, обаче, единъ день Провидѣнието те изпитва. Ти изгубвашъ всичкото си състояние, дѣцата, жената ти гладни седятъ. Служишъ при своя господарь, но единъ день гледашъ касата му пълна съ злато, седи отворена прѣдъ тебе. Казвашъ: е, моятъ господарь е богатъ.
Вземешъ, напълнишъ си
торбата
.
Питамъ: гдѣ е твоята честность? Гдѣ става прѣстѫплението? – Прѣдъ пълната каса. Прѣдъ празната каса нѣма честность, нѣма прѣстѫпление. Може ли човѣкъ да обере една празна каса?
към беседата >>
Вземеш, напълниш си
торбата
.
(втори вариант)
Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат.
Вземеш, напълниш си
торбата
.
Питам: Къде е твоята честност? Къде става престъплението? – Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса?
към втори вариант >>
75.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Ще ви кажа: „Той ви носи една
торба
злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи.
Ще изследвате и изучавате себе си - не външния си живот, но вътрешния си живот. Ще ви приведа едно сравнение. Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер. Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого. Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как?
Ще ви кажа: „Той ви носи една
торба
злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи.
Ще кажете: „Заповядайте в къщи! “ И започвате с него приятелски разговор. И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете. Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи. Вземете един орех, като падне, той разцъфтява и става парцалив и само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят ядката вътре в тази черупка.
към беседата >>
76.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Ако си една риба и живѣешъ въ водата, я ми кажи, какъ ще носишъ
торбата
съ паритѣ си, гдѣ ще я окачишъ?
И едното положение е вѣрно, и другото положение е вѣрно. Ако си на сухо, пари ти трѣбватъ, но ако си като риба въ водата какви пари ти трѣбватъ? Ако си на сухо, безъ пари не можешъ, но ако си въ водата, безъ пари можешъ. Какъ ще можемъ? Ще ви докажа.
Ако си една риба и живѣешъ въ водата, я ми кажи, какъ ще носишъ
торбата
съ паритѣ си, гдѣ ще я окачишъ?
Това е едно противорѣчие, нали? Нѣкой казва: безъ пари може. Да, като риба, но не и като човѣкъ. Друго положение. Нѣкоя жена казва: азъ обичамъ мѫжъ съ малко умъ, съ много пари.
към беседата >>
Ако си една риба и живееш във водата, я ми кажи, как ще носиш
торбата
с парите си, где ще я окачиш?
(втори вариант)
И едното положение е вярно, и другото положение е вярно. Ако си на сухо, пари ти трябват, но ако си като риба във водата какви пари ти трябват? Ако си на сухо, без пари не можеш, но ако си във водата, без пари можеш. Как ще можем? Ще ви докажа.
Ако си една риба и живееш във водата, я ми кажи, как ще носиш
торбата
с парите си, где ще я окачиш?
Това е едно противоречие, нали? Някой казва: Без пари може. Да, като риба, но не и като човек. Друго положение. Някоя жена казва: Аз обичам мъж с малко ум, с много пари.
към втори вариант >>
77.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Прѣдставете си, че азъ нося една
торба
съ звонкови монети и влѣза да се храня въ нѣкоя гостилница, а
торбата
съ паритѣ оставямъ навънъ.
Законътъ е слѣдниятъ: за да развиете вѫжето, трѣбва да започнете да го развивате по обратния пѫть, по който е завито. Тези нишки сѫ въ нашия умъ, въ нашитѣ схващания. Днесъ ние разискваме за злото. Ще кажете: какъ да познаваме злото? Всѣки единъ отъ васъ може да познае, дали дадена негова постѫпка е лоша, или добра.
Прѣдставете си, че азъ нося една
торба
съ звонкови монети и влѣза да се храня въ нѣкоя гостилница, а
торбата
съ паритѣ оставямъ навънъ.
Вие, който сте ме слушали да говоря за моралъ, вземете та задигнете тази торба. Питамъ: гдѣ е вашиятъ моралъ? Вие ще ми кажете: както ти имашъ право да носишъ тази торба съ паритѣ, така имамъ право и азъ да я нося. Казвамъ: правъ си, братко, азъ те похвалявамъ, ако искашъ да я носишъ тъй, както и азъ я нося, но ако искашъ да разполагашъ съ тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще мязате на онзи манафинъ турчинъ.
към беседата >>
Вие, който сте ме слушали да говоря за моралъ, вземете та задигнете тази
торба
.
Тези нишки сѫ въ нашия умъ, въ нашитѣ схващания. Днесъ ние разискваме за злото. Ще кажете: какъ да познаваме злото? Всѣки единъ отъ васъ може да познае, дали дадена негова постѫпка е лоша, или добра. Прѣдставете си, че азъ нося една торба съ звонкови монети и влѣза да се храня въ нѣкоя гостилница, а торбата съ паритѣ оставямъ навънъ.
Вие, който сте ме слушали да говоря за моралъ, вземете та задигнете тази
торба
.
Питамъ: гдѣ е вашиятъ моралъ? Вие ще ми кажете: както ти имашъ право да носишъ тази торба съ паритѣ, така имамъ право и азъ да я нося. Казвамъ: правъ си, братко, азъ те похвалявамъ, ако искашъ да я носишъ тъй, както и азъ я нося, но ако искашъ да разполагашъ съ тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще мязате на онзи манафинъ турчинъ. Отишълъ единъ лѣкарь въ анадолско да лѣкува болни и носилъ съ себе си шишенце съ азотна киселина.
към беседата >>
Вие ще ми кажете: както ти имашъ право да носишъ тази
торба
съ паритѣ, така имамъ право и азъ да я нося.
Ще кажете: какъ да познаваме злото? Всѣки единъ отъ васъ може да познае, дали дадена негова постѫпка е лоша, или добра. Прѣдставете си, че азъ нося една торба съ звонкови монети и влѣза да се храня въ нѣкоя гостилница, а торбата съ паритѣ оставямъ навънъ. Вие, който сте ме слушали да говоря за моралъ, вземете та задигнете тази торба. Питамъ: гдѣ е вашиятъ моралъ?
Вие ще ми кажете: както ти имашъ право да носишъ тази
торба
съ паритѣ, така имамъ право и азъ да я нося.
Казвамъ: правъ си, братко, азъ те похвалявамъ, ако искашъ да я носишъ тъй, както и азъ я нося, но ако искашъ да разполагашъ съ тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще мязате на онзи манафинъ турчинъ. Отишълъ единъ лѣкарь въ анадолско да лѣкува болни и носилъ съ себе си шишенце съ азотна киселина. Този манафинъ, като видѣлъ шишенцето, полюбопитствувалъ, отворилъ тапата му, опиталъ какво има въ него, и хопъ на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начинъ.
към беседата >>
Вие ще вземете моята
торба
, но ще останете на земята.
Казвамъ: правъ си, братко, азъ те похвалявамъ, ако искашъ да я носишъ тъй, както и азъ я нося, но ако искашъ да разполагашъ съ тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще мязате на онзи манафинъ турчинъ. Отишълъ единъ лѣкарь въ анадолско да лѣкува болни и носилъ съ себе си шишенце съ азотна киселина. Този манафинъ, като видѣлъ шишенцето, полюбопитствувалъ, отворилъ тапата му, опиталъ какво има въ него, и хопъ на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начинъ.
Вие ще вземете моята
торба
, но ще останете на земята.
Азъ ви казвамъ: тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всѣки, който я вкуси, смърть го очаква. А, смърть! – А бе ти не чакай да направишъ опита, че тогава да видишъ защото ще вземешъ да риташъ на земята. Този манафинъ опитва, и свършва. Питамъ: като направимъ този опитъ, какво сме добили?
към беседата >>
Ако
торбата
не отиде на мѣсто какво показва това?
Не, възкресението не е физически, то е духовенъ процесъ. Онзи човѣкъ, който е духовенъ, той възкръсва веднага. Такъвъ човѣкъ напълно те разбира, на него може да се разчита всѣкога. Кой е честенъ човѣкъ? Ако азъ съмъ единъ богатъ човѣкъ, ще те извикамъ и ще ти кажа: занеси тѣзи пари въ Парижъ, въ Лондонъ или кѫдѣто и да е другадѣ, и ако ти направишъ тъй, както искамъ, ти си единъ честенъ човѣкъ.
Ако
торбата
не отиде на мѣсто какво показва това?
Е, хубаво, тѣзи торби отишли ли сѫ на мѣстото си? Като говоримъ за честность, азъ не разбирамъ тази обикновената честность. Подъ честенъ човѣкъ азъ разбирамъ този, който е честенъ въ цѣлата си душа: честенъ спрѣмо всички души, честенъ спрѣмо цѣлото човѣчество, честенъ спрѣмо Бога, ангелитѣ. Туй разбирамъ азъ подъ думата честенъ човѣкъ! Ако си прѣстѫпилъ нѣкѫдѣ, веднага да искашъ да изправишъ грѣшката си.
към беседата >>
Представете си, че аз нося една
торба
със звонкови монети и вляза да се храня в някоя гостилница, а
торбата
с парите оставям навън.
(втори вариант)
Законът е следният: за да развиете въжето, трябва да започнете да го развивате по обратния път, по който е завито. Тези нишки са в нашия ум, в нашите схващания. Днес ние разискваме за злото. Ще кажете: Как да познаваме злото? Всеки един от вас може да познае, дали дадена негова постъпка е лоша, или добра.
Представете си, че аз нося една
торба
със звонкови монети и вляза да се храня в някоя гостилница, а
торбата
с парите оставям навън.
Вие, които сте ме слушали да говоря за морал, вземете та задигнете тази торба. Питам: Къде е вашият морал? Вие ще ми кажете: Както ти имаш право да носиш тази торба с парите, така имам право и аз да я нося. Казвам: Прав си, братко, аз те похвалявам, ако искаш да я носиш тъй, както и аз я нося, но ако искаш да разполагаш с тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще приличате на онзи манафин турчин.
към втори вариант >>
Вие, които сте ме слушали да говоря за морал, вземете та задигнете тази
торба
.
(втори вариант)
Тези нишки са в нашия ум, в нашите схващания. Днес ние разискваме за злото. Ще кажете: Как да познаваме злото? Всеки един от вас може да познае, дали дадена негова постъпка е лоша, или добра. Представете си, че аз нося една торба със звонкови монети и вляза да се храня в някоя гостилница, а торбата с парите оставям навън.
Вие, които сте ме слушали да говоря за морал, вземете та задигнете тази
торба
.
Питам: Къде е вашият морал? Вие ще ми кажете: Както ти имаш право да носиш тази торба с парите, така имам право и аз да я нося. Казвам: Прав си, братко, аз те похвалявам, ако искаш да я носиш тъй, както и аз я нося, но ако искаш да разполагаш с тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще приличате на онзи манафин турчин. Отишъл един лекар в анадолско да лекува болни и носил със себе си шишенце с азотна киселина.
към втори вариант >>
Вие ще ми кажете: Както ти имаш право да носиш тази
торба
с парите, така имам право и аз да я нося.
(втори вариант)
Ще кажете: Как да познаваме злото? Всеки един от вас може да познае, дали дадена негова постъпка е лоша, или добра. Представете си, че аз нося една торба със звонкови монети и вляза да се храня в някоя гостилница, а торбата с парите оставям навън. Вие, които сте ме слушали да говоря за морал, вземете та задигнете тази торба. Питам: Къде е вашият морал?
Вие ще ми кажете: Както ти имаш право да носиш тази
торба
с парите, така имам право и аз да я нося.
Казвам: Прав си, братко, аз те похвалявам, ако искаш да я носиш тъй, както и аз я нося, но ако искаш да разполагаш с тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще приличате на онзи манафин турчин. Отишъл един лекар в анадолско да лекува болни и носил със себе си шишенце с азотна киселина. Този манафин, като видял шишенцето, полюбопитствал, отворил тапата му, опитал какво има в него, и хоп на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начин.
към втори вариант >>
Вие ще вземете моята
торба
, но ще останете на земята.
(втори вариант)
Казвам: Прав си, братко, аз те похвалявам, ако искаш да я носиш тъй, както и аз я нося, но ако искаш да разполагаш с тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще приличате на онзи манафин турчин. Отишъл един лекар в анадолско да лекува болни и носил със себе си шишенце с азотна киселина. Този манафин, като видял шишенцето, полюбопитствал, отворил тапата му, опитал какво има в него, и хоп на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начин.
Вие ще вземете моята
торба
, но ще останете на земята.
Аз ви казвам: Тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всеки, който я вкуси, смърт го очаква. А, смърт! – А бе ти не чакай да направиш опита, че тогава да видиш защото ще вземеш да риташ на земята. Този манафин опитва, и свършва. Питам: Като направим този опит, какво сме добили?
към втори вариант >>
Ако
торбата
не отиде на място какво показва това?
(втори вариант)
Не, възкресението не е физически, то е духовен процес. Онзи човек, който е духовен, той възкръсва веднага. Такъв човек напълно те разбира, на него може да се разчита всякога. Кой е честен човек? Ако аз съм един богат човек, ще те извикам и ще ти кажа: Занеси тези пари в Париж, в Лондон или където и да е другаде, и ако ти направиш тъй, както искам, ти си един честен човек.
Ако
торбата
не отиде на място какво показва това?
Е, хубаво, тези торби отишли ли са на мястото си? Като говорим за честност, аз не разбирам тази обикновената честност. Под честен човек аз разбирам този, който е честен в цялата си душа: честен спрямо всички души, честен спрямо цялото човечество, честен спрямо Бога, ангелите. Туй разбирам аз под думата „честен човек“! Ако си престъпил някъде, веднага да искаш да изправиш грешката си.
към втори вариант >>
78.
Светлина и знание. Музика
,
МОК
, София, 23.11.1924г.,
Прочетеш една книга и казваш: „Аз зная.“ Не, то е помнене, ти си събрал в
торбата
си това–онова от разни места и после казваш, че знаеш.
За да разгледате една вещ под микроскопа, трябва да имате достатъчно светлина и колкото предмета е по-малък, толкова светлината трябва да се увеличи. Следователно за ония, отвлечените идеи се изисква по-силна светлина на знанието. И тъй, трябва да имате знание. Сега вие считате знание да прочетете една книга. Това не е знание, това е помнене.
Прочетеш една книга и казваш: „Аз зная.“ Не, то е помнене, ти си събрал в
торбата
си това–онова от разни места и после казваш, че знаеш.
Не, това не е знание, това е помнене. Не е знание, защото знанието е един резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Този ум трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви трябва знание.
към беседата >>
Ти си събрал в
торбата
си от разни места това-онова и после казваш, че знаеш.
(втори вариант)
Следователно за отвлечените идеи се изисква по-силна светлина, по-голямо знание. И тъй, вие трябва да имате знания! Съвременните хора считат за знание да прочетат една книга или да я научат наизуст. Това не е знание – това е помнене. Ти прочетеш една книга и казваш: „Аз зная това нещо.“ – Не, това е помнене.
Ти си събрал в
торбата
си от разни места това-онова и после казваш, че знаеш.
Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Умът на човека трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви е необходимо знание, което от старо време още наричали знание на разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, че ви трябва един ум, не обикновен, какъвто животните имат, но разумен.
към втори вариант >>
79.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома си, вижда прозореца на кѫщата на единъ банкеръ отворенъ и на прозореца сложена една
торба
съ пари, които банкерътъ, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ да се помоли Богу и ги забравилъ.
Ще ви приведа единъ примѣръ изъ американския животъ, може да го вземете като анекдотъ или като приказка, съ който се потвърждава този законъ. Единъ християнинъ, бѣднякъ билъ той, често ходилъ на църква, но цѣлата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисъльта му къмъ паритѣ. Той се молилъ на Господа така: Господи, ти знаешъ, че имамъ нужда отъ пари, прати ми парички отнѣкѫдѣ. Азъ ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видишъ ли отъ 4–5 години какъ реформирахъ живота си, искамъ да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ти парички!
Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома си, вижда прозореца на кѫщата на единъ банкеръ отворенъ и на прозореца сложена една
торба
съ пари, които банкерътъ, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ да се помоли Богу и ги забравилъ.
Този бѣдниятъ християнинъ, като вижда торбата съ паритѣ веднага я взима и си казва: благодаря Ти Боже, за гдѣто ми чу молитвата. Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпѫква между него и Бога. Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ торбата. На другата сутринь отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пакъ не върви, торбата отново изпѫква.
към беседата >>
Този бѣдниятъ християнинъ, като вижда
торбата
съ паритѣ веднага я взима и си казва: благодаря Ти Боже, за гдѣто ми чу молитвата.
Единъ християнинъ, бѣднякъ билъ той, често ходилъ на църква, но цѣлата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисъльта му къмъ паритѣ. Той се молилъ на Господа така: Господи, ти знаешъ, че имамъ нужда отъ пари, прати ми парички отнѣкѫдѣ. Азъ ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видишъ ли отъ 4–5 години какъ реформирахъ живота си, искамъ да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ти парички! Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома си, вижда прозореца на кѫщата на единъ банкеръ отворенъ и на прозореца сложена една торба съ пари, които банкерътъ, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ да се помоли Богу и ги забравилъ.
Този бѣдниятъ християнинъ, като вижда
торбата
съ паритѣ веднага я взима и си казва: благодаря Ти Боже, за гдѣто ми чу молитвата.
Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпѫква между него и Бога. Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ торбата. На другата сутринь отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пакъ не върви, торбата отново изпѫква. Вториятъ, третиятъ день все сѫщото нѣщо се повтаря.
към беседата >>
Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага
торбата
изпѫква между него и Бога.
Той се молилъ на Господа така: Господи, ти знаешъ, че имамъ нужда отъ пари, прати ми парички отнѣкѫдѣ. Азъ ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видишъ ли отъ 4–5 години какъ реформирахъ живота си, искамъ да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ти парички! Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома си, вижда прозореца на кѫщата на единъ банкеръ отворенъ и на прозореца сложена една торба съ пари, които банкерътъ, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ да се помоли Богу и ги забравилъ. Този бѣдниятъ християнинъ, като вижда торбата съ паритѣ веднага я взима и си казва: благодаря Ти Боже, за гдѣто ми чу молитвата.
Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага
торбата
изпѫква между него и Бога.
Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ торбата. На другата сутринь отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пакъ не върви, торбата отново изпѫква. Вториятъ, третиятъ день все сѫщото нѣщо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба?
към беседата >>
Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ
торбата
.
Азъ ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видишъ ли отъ 4–5 години какъ реформирахъ живота си, искамъ да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ти парички! Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома си, вижда прозореца на кѫщата на единъ банкеръ отворенъ и на прозореца сложена една торба съ пари, които банкерътъ, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ да се помоли Богу и ги забравилъ. Този бѣдниятъ християнинъ, като вижда торбата съ паритѣ веднага я взима и си казва: благодаря Ти Боже, за гдѣто ми чу молитвата. Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпѫква между него и Бога.
Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ
торбата
.
На другата сутринь отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пакъ не върви, торбата отново изпѫква. Вториятъ, третиятъ день все сѫщото нѣщо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господь му казва: тази торба не е за тебе.
към беседата >>
На другата сутринь отива при
торбата
, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи!
Видишъ ли отъ 4–5 години какъ реформирахъ живота си, искамъ да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ти парички! Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома си, вижда прозореца на кѫщата на единъ банкеръ отворенъ и на прозореца сложена една торба съ пари, които банкерътъ, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ да се помоли Богу и ги забравилъ. Този бѣдниятъ християнинъ, като вижда торбата съ паритѣ веднага я взима и си казва: благодаря Ти Боже, за гдѣто ми чу молитвата. Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпѫква между него и Бога. Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ торбата.
На другата сутринь отива при
торбата
, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи!
Моли се, но молитвата пакъ не върви, торбата отново изпѫква. Вториятъ, третиятъ день все сѫщото нѣщо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господь му казва: тази торба не е за тебе. Иди, занеси паритѣ на господаря и ги остави, нека той ти даде отъ любовь колкото иска.
към беседата >>
Моли се, но молитвата пакъ не върви,
торбата
отново изпѫква.
Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома си, вижда прозореца на кѫщата на единъ банкеръ отворенъ и на прозореца сложена една торба съ пари, които банкерътъ, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ да се помоли Богу и ги забравилъ. Този бѣдниятъ християнинъ, като вижда торбата съ паритѣ веднага я взима и си казва: благодаря Ти Боже, за гдѣто ми чу молитвата. Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпѫква между него и Бога. Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ торбата. На другата сутринь отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи!
Моли се, но молитвата пакъ не върви,
торбата
отново изпѫква.
Вториятъ, третиятъ день все сѫщото нѣщо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господь му казва: тази торба не е за тебе. Иди, занеси паритѣ на господаря и ги остави, нека той ти даде отъ любовь колкото иска. Всѣко нѣщо трѣбва да се придобие чрѣзъ закона на Любовьта.
към беседата >>
Казва си: Господи, защо ми даде тази
торба
?
Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпѫква между него и Бога. Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ торбата. На другата сутринь отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пакъ не върви, торбата отново изпѫква. Вториятъ, третиятъ день все сѫщото нѣщо се повтаря.
Казва си: Господи, защо ми даде тази
торба
?
Господь му казва: тази торба не е за тебе. Иди, занеси паритѣ на господаря и ги остави, нека той ти даде отъ любовь колкото иска. Всѣко нѣщо трѣбва да се придобие чрѣзъ закона на Любовьта. Не е ли придобито чрѣзъ любовьта, то носи смърть и проказа. Всѣко нѣщо трѣбва да се придобие чрѣзъ поть на лицето и чрѣзъ трудъ.
към беседата >>
Господь му казва: тази
торба
не е за тебе.
Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ торбата. На другата сутринь отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пакъ не върви, торбата отново изпѫква. Вториятъ, третиятъ день все сѫщото нѣщо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба?
Господь му казва: тази
торба
не е за тебе.
Иди, занеси паритѣ на господаря и ги остави, нека той ти даде отъ любовь колкото иска. Всѣко нѣщо трѣбва да се придобие чрѣзъ закона на Любовьта. Не е ли придобито чрѣзъ любовьта, то носи смърть и проказа. Всѣко нѣщо трѣбва да се придобие чрѣзъ поть на лицето и чрѣзъ трудъ. Знанието, мѫдростьта, всичко трѣбва да се употрѣби, за да донесе онова вѫтрѣшно богатство.
към беседата >>
Събралъ една голѣма
торба
, пълна съ поменици, но не ги споменавалъ.
Ние чакаме другитѣ да уреждатъ работитѣ ни. Не, нашитѣ работи никой не може да ги уреди, освѣнъ ние самитѣ. Богатиятъ човѣкъ нѣма право да оставя синъ му или дъщеря му да му уреждатъ работитѣ, да му оправятъ обърканитѣ тевтери. Защото, ако остави другитѣ да му оправятъ обърканитѣ смѣтки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немилъ-недрагъ. Ако остави това на другитѣ, такъвъ човѣкъ ще се намѣри въ положението на онзи български свещеникъ, който взималъ пари отъ хората да имъ споменава имената, но не ги споменавалъ.
Събралъ една голѣма
торба
, пълна съ поменици, но не ги споменавалъ.
По едно врѣме умира, но не отива горѣ на небето, а остава да се скита по земята. Идва новъ свещеникъ въ църквата, влиза въ олтаря, иска да служи, но веднага стариятъ свещеникъ му се явява. Новиятъ свещеникъ избѣгва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съмъ разположенъ да служа тукъ“ – и си отива. Идва вторъ свещеникъ, но и той избѣгва. Нѣколко души свещеници избѣгали, плашили се отъ стария свещеникъ, който имъ се явявалъ.
към беседата >>
Той му показва
торбата
съ поменицитѣ и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагорѣ“.
Идва новъ свещеникъ въ църквата, влиза въ олтаря, иска да служи, но веднага стариятъ свещеникъ му се явява. Новиятъ свещеникъ избѣгва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съмъ разположенъ да служа тукъ“ – и си отива. Идва вторъ свещеникъ, но и той избѣгва. Нѣколко души свещеници избѣгали, плашили се отъ стария свещеникъ, който имъ се явявалъ. Послѣдниятъ свещеникъ, който дошълъ, билъ по-смѣлъ, запитва стария свещеникъ, какво иска.
Той му показва
торбата
съ поменицитѣ и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагорѣ“.
Когато новиятъ свещеникъ отслужилъ всички тия имена, стариятъ вече прѣстаналъ да се явява. Сега ние казваме: Това сѫ все анекдоти. Не, съ неизпълнението волята Божия човѣкъ се спъва. И колкото по-високо седи човѣкъ въ свѣта, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители съ неизпълнението волята Божия, съ неизпълнението на онова, което Богъ имъ възложилъ, тѣ се все повече и повече свързватъ и трѣбва да седятъ дълго врѣме на земята, докато се развържатъ.
към беседата >>
Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една
торба
с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички!
Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една
торба
с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил.
Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква.
към втори вариант >>
Този бедният християнин, като вижда
торбата
с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата.
(втори вариант)
Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил.
Този бедният християнин, като вижда
торбата
с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата.
Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря.
към втори вариант >>
Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага
торбата
изпъква между него и Бога.
(втори вариант)
Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата.
Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага
торбата
изпъква между него и Бога.
Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба?
към втори вариант >>
Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак
торбата
.
(втори вариант)
Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога.
Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак
торбата
.
На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе.
към втори вариант >>
На другата сутрин отива при
торбата
, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи!
(втори вариант)
Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата.
На другата сутрин отива при
торбата
, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи!
Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска.
към втори вариант >>
Моли се, но молитвата пак не върви,
торбата
отново изпъква.
(втори вариант)
Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи!
Моли се, но молитвата пак не върви,
торбата
отново изпъква.
Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта.
към втори вариант >>
Казва си: Господи, защо ми даде тази
торба
?
(втори вариант)
Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря.
Казва си: Господи, защо ми даде тази
торба
?
Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд.
към втори вариант >>
Господ му казва: Тази
торба
не е за тебе.
(втори вариант)
Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба?
Господ му казва: Тази
торба
не е за тебе.
Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд. Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство.
към втори вариант >>
Събрал една голяма
торба
, пълна с поменици, но не ги споменавал.
(втори вариант)
Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал.
Събрал една голяма
торба
, пълна с поменици, но не ги споменавал.
По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал.
към втори вариант >>
Той му показва
торбата
с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“.
(втори вариант)
Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска.
Той му показва
торбата
с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“.
Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат.
към втори вариант >>
80.
Отличителните черти на човешката интелигентност
,
ООК
, София, 25.2.1925г.,
Разликата между хората от шестата и тази от петата раса е тази, че човекът от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса ще си напълни една
торба
с плодове.
И тогава ето какво ще бъде през времето на шестата раса. Засега само някои хора имат градина, а за в бъдеще цялата Земя ще бъде превърната в градини. Всеки ще ходи свободно из тях и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията.
Разликата между хората от шестата и тази от петата раса е тази, че човекът от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса ще си напълни една
торба
с плодове.
Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение. Забележете, всяка есен се събира с милиони тонове жито и го складират. Защо им е този запас? После, събрали пари в банките и ги пазят. Навсякъде всичко събират на купове и го пазят.
към беседата >>
НАГОРЕ