НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
75
резултата в
44
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Образува се една кухина, която се покрива с хрущял, после се появяват ставни лигаменти, появява се синовиялна
торба
и счупеният член може за напред да извършва движения.
подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА). Случаите, наблюдавани при изкълчване представляват добър пример за пряко приспособление[9]. При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена.
Образува се една кухина, която се покрива с хрущял, после се появяват ставни лигаменти, появява се синовиялна
торба
и счупеният член може за напред да извършва движения.
Също така и при напречно счупване на кост може да се образува фиброзна псевдартроза от съединителна тъкан, която образува една ставна кухина. Целесъобразното реагиране при този случай пак не се поддава на механическо обяснение. (следва.) --------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Виж „Уводни думи към окултната биология” в „Житно Зърно”, год. II, кн, 7 – 8 [2] Виж статията му: „Симетричността в присадените крайници” в спис. „Journ. Experim. Zool.”, 32 том, стр.
към текста >>
2.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна
торба
".
Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло. При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло почва да излиза от физическото тяло. Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло. Че съзнанието е във флуидното тяло се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно.
В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна
торба
".
Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз. Не зная, какво нещо е физичното тяло, но това не съм аз". Едмея казва още по-рязко: „Цялата моя личност е една светеща форма. Само тя мисли, знае и действува. Тя изпраща на тялото това, което ви казвам".
към текста >>
3.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си
торбата
.
И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва.
„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си
торбата
.
,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години. Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете.
към текста >>
4.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната
торба
крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата
торба
крие доброто - за добрите и за разумните хора в света.
Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват. Силен човек е само човекът на Любовта. Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши. Силният и добрият човекът е човекът на Любовта.
Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната
торба
крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата
торба
крие доброто - за добрите и за разумните хора в света.
В коя торба ще се бръкне, това зависи от самия човек. Човекът на Любовта, който разполага със знание, той вижда, че Бог еднакво царува и над доброто, и над злото. Всичко Нему служи. Който разбира Божия закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро. Това са сили в живота, с които Бог еднакво работи.
към текста >>
В коя
торба
ще се бръкне, това зависи от самия човек.
Силен човек е само човекът на Любовта. Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши. Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света.
В коя
торба
ще се бръкне, това зависи от самия човек.
Човекът на Любовта, който разполага със знание, той вижда, че Бог еднакво царува и над доброто, и над злото. Всичко Нему служи. Който разбира Божия закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро. Това са сили в живота, с които Бог еднакво работи. Със злото Той ограничава хората, а с доброто ги освобождава.
към текста >>
5.
НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тя носи инструменти в
торбата
си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг".
И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхти стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново!
Тя носи инструменти в
торбата
си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг".
Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието.
към текста >>
6.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една
торба
с новия завет, който не ги напущал никога.
От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна.
Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една
торба
с новия завет, който не ги напущал никога.
Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае. Имало и жени съвършени. Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните. Съвършените се ползували с голямо уважение от верющите в братството и от населението, сред което живеели.
към текста >>
7.
ЗАЩО - Б.Б.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в
торбата
десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните.
След един час неговият едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда – конят и без това тичаше твърде силно. ..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен.
Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в
торбата
десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните.
Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река.
към текста >>
8.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Почни да учиш и ще те приемат.” Кой няма да приеме богатия човек, чиято
торба
е пълна?
Има братя на светлината. Ако ти не разбираш светлината, ако не учиш, и те няма да те приемат. Затова казвам: „Стани добър и ще те приемат. Стани чист и ще те приемат. Почни да мислиш право и ще те приемат.
Почни да учиш и ще те приемат.” Кой няма да приеме богатия човек, чиято
торба
е пълна?
Но, който отива да проси тук и там, ще му дадат само някое парче хляб и ще го изпъдят. Не питай, дали хората са добри. Важно е и ти да си добър! Важно е, дали Божиите дела са добри, дали онова, което Бог е създал, е добро. А то е добро.
към текста >>
9.
ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна
торба
и стомашна част.
Опити на Морган Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи). Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е.
ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна
торба
и стомашна част.
Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки.
към текста >>
А хрилната
торба
може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната
торба
изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние.
Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част.
А хрилната
торба
може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната
торба
изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние.
Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин.
към текста >>
И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна
торба
, но цяла напълно развита асцидия.
РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните.
И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна
торба
, но цяла напълно развита асцидия.
Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая. Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм.
към текста >>
Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна
торба
става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната
торба
или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки.
ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия.
Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна
торба
става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната
торба
или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки.
Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая. Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм. Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област.
към текста >>
Защото хрилната
торба
е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм.
И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая.
Защото хрилната
торба
е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм.
Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област. Има още много такива случаи, дето е тъй очебийна регулативната сила на организма, която не се поддава на никакво обяснение чрез механичен фактор и това води към приемане на един не механичен принцип за обяснение за биологичните явления. За да хвърлим светлина върху биологичните проблеми, трябва да изучим природата по три начина: изучаването на външните форми. Това е изучаването на природата по форма. После трябва да се изучат силите, които организират формите.
към текста >>
10.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Всеки си носи мотика и хляб в
торбата
.
Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта.
Всеки си носи мотика и хляб в
торбата
.
Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите? Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него. В ранното утро преди всичко се правят гимнастични упражнения. Песни. След това с любов пристъпват към работа.
към текста >>
11.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
" – Имам,
торбата
ми е пълна с трохи.
Ни едната пуща, ни другата. И двете държали трохата, без да могат да си хапнат от нея. Императорът наблюдавал този спор и мислел, как да го разреши. По едно време той сгледал наблизо един овчар. Отишъл при него и го попитал: „Имаш ли някоя и друга трошица хляб?
" – Имам,
торбата
ми е пълна с трохи.
Току що ядох. Императорът взел шепа трохи, па ги изсипал на мравките. Като видели това изобилие от трохи, двете мравки пуснали трохата, за която тъй горещо спорели и се нахвърлили към трошиците. Така спорът се прекратил. Императорът продължил пътя си нататък.
към текста >>
12.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Учителят казва: – Докато не изхвърлиш мухлясалия хляб от
торбата
си пресен не може да дойде.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ След паневритмичните упражнения на полянката, пак сме в салона. Стените на салона са позлатени от ранните слънчеви лъч. Разговорът започва в свръзка с току-що свършената лекция на Учителя. Става въпрос за старата и нова култура.
Учителят казва: – Докато не изхвърлиш мухлясалия хляб от
торбата
си пресен не може да дойде.
Изхвърлете навън вашия мухлясал хляб.. Всяка идея, която те безпокои, тури я на страна. Ще ù кажеш: "Ще бъдеш добра да ме освободиш. Сега съм много занят". – Кой е пътят, по който ще дойде новото? – С любовта ще започнете.
към текста >>
13.
Притчи и приказки
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Глава изправям - смело я поглеждам и почвам да потягам си
торбата
, че тя пак дар ще ме дари богато.
Тя първо иде мене да набие, но после тайно в мене злато скрие. Понякога тя тъй ме много шари със пръчката, че свяст изгубвам даже. Не гледа тя къде ще ме удари, не иска и да знай че ще ме смаже. И аз крещя, и викам, и се браня, и грозно във лицето ù се каня. Ридая, сълзи роня, плача клета, отчаяно главата си навеждам, дорде на хитростта ù се досетя.
Глава изправям - смело я поглеждам и почвам да потягам си
торбата
, че тя пак дар ще ме дари богато.
САМА Своята беда сама ще нося, имам сила в мене тя седи, помощ няма никога да прося - всеки има своите беди, всеки сам се мъчи да изкара на гърба му що тегней товара. Мъки има, да, но има сила, равна тям в душата що гори. Тя не се е още проявила, нито още капчица дори. Ако аз я цялата развия, чашата горчива ще изпия, без окото ми дори да трепне - на един дъх. Няма да треперя, и ръка ми няма да се сепне.
към текста >>
14.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Каквото си взел в
торбата
си, давай го.
Тя поправя работите. Любовта никога не се захласва. Тя не те чака да кажеш, какво ти липсва. Тя ти даде това, от което се нуждаеш и си върви. Любовта е, която дава всичко.
Каквото си взел в
торбата
си, давай го.
И каквото давате, то ще се увеличава във вас! Който люби, той познава Безграничния. Когато някой те обича, той обича божественото в тебе. Ти се радвай, че той обича Безграничния! Не се месете.
към текста >>
15.
СТИХОВЕ- Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Аз тръгвам пак и в моята
торба
.
Тялото ми е стройно, като млада трепетлика и носете ми са нозе на млада сърна. Моята майка ме гледа с топли очи, доволна от моята цъфтяща плът. Едно не знае тя! В моето сърце пак се е свила грижа. Пред мен се вие път.
Аз тръгвам пак и в моята
торба
.
Аз нося безгрижието и чистото семе на моето светло детство. С това богатство аз продължавам моя път. Всеки ден аз откривам тайните, запазени само за мене. Никой не може да ми помогне във великото познание, което ми предстои. Полетата край мен са морни от тежък плод, дърветата са обсипани с сочни плодове.
към текста >>
В моята
торба
има скъпоценно зърно.
На двадесет години съм. Познах радостта и щастието. Земята за мен бе райска градина. Познах пролетта на моя живот, моята зора, сещам и лятото, майко моя! В душата ми гори огън, в сърцето ми не стихват пожари.
В моята
торба
има скъпоценно зърно.
Моята мисъл е чиста като заснежените върхове, които тя ми сочи. Моето сърце е топло и от него се струи топла обич за моите братя. Тръгвам пак на път... Земята диша морно, вред тя разлива своето богатство. Всички бързат. Боже мой, какво да събера аз?
към текста >>
На гърба си нося старата
торба
.
Но чуй, майко земя, ти вечно млада и нова, аз ще открия твоята тайна. Аз не съжалявам, че моите дни отлитат, не давам, нито ден от моя преминал живот, нито миг от моя изживян опит. За никаква цена не връщам цифреника на моите минали дни, обичам миналото; в него виждам сетното усилие на моя дух да вървя все напред, обичам сегашното, в него виждам надеждата на бъдещето. Готов съм да пребродя моя друм, какъвто и да е той. Тръгвам пак на път.
На гърба си нося старата
торба
.
в нея е моето богатство. То пълни сега моето сърце, моя ум и моята здрава мишца. Денят е къс, нощта е дълга. Небето е натоварено с сиви облаци. Въздухът е заснежен.
към текста >>
16.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Минават двама селяни през гората, намират нещо в една
торба
и започват да го делят.
Какво ще ви допринесе мисълта, че този мъж е лош, или че тази жена е лоша? - Нищо. Затова, мислете единствено върху онова, което великото Начало в живота е създало; мислете за звездите, за слънцето, за небето, за чистия въздух, за чистата вода, за храната, за растенията и животните, за човека. И тогава, считайте за привилегия, че сте срещнали човек. Считайте за привилегия, че сте срещнали мечка.
Минават двама селяни през гората, намират нещо в една
торба
и започват да го делят.
Единият казва: Аз ще взема този предмет, на мене се пада той. Другият казва: Аз ще го взема; по-стар съм от тебе. - Тъй ли? Знаеш ли, че ей сега ще те претрепя? - Че и аз ще те претрепя.
към текста >>
Минава мечката покрай тях, спира под дървото и започва да души
торбата
.
Знаеш ли, че ей сега ще те претрепя? - Че и аз ще те претрепя. Свили, намръщили лица и двамата, огън, искри излизат от тях. В това време насреща им иде голяма, страшна мечка. И двамата бързо се качват на една круша и се спотайват.
Минава мечката покрай тях, спира под дървото и започва да души
торбата
.
- Хайде, слез да претрепеш мечката. Нали казваше, че предметът е твой? - казва единият. Другият му възразява: И ти се хвалеше, че си юнак, слез да вземеш торбата. И двамата седят на крушата, никой не смее да слезе, докато мечката не си отиде.
към текста >>
Другият му възразява: И ти се хвалеше, че си юнак, слез да вземеш
торбата
.
И двамата бързо се качват на една круша и се спотайват. Минава мечката покрай тях, спира под дървото и започва да души торбата. - Хайде, слез да претрепеш мечката. Нали казваше, че предметът е твой? - казва единият.
Другият му възразява: И ти се хвалеше, че си юнак, слез да вземеш
торбата
.
И двамата седят на крушата, никой не смее да слезе, докато мечката не си отиде. Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг? Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си.
към текста >>
Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят
торбата
на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг?
- Хайде, слез да претрепеш мечката. Нали казваше, че предметът е твой? - казва единият. Другият му възразява: И ти се хвалеше, че си юнак, слез да вземеш торбата. И двамата седят на крушата, никой не смее да слезе, докато мечката не си отиде.
Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят
торбата
на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг?
Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала. Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н.
към текста >>
17.
БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Вие проучавайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една
торба
.
То е мистическо Евангелие. Човек да счита всичко за духовно, да одухотворява всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че природата е жива, тя съвсем друг изглед ще има за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна проява на духовното.
Вие проучавайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една
торба
.
Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих. После ще върнете листа в торбата. После съпоставяйте тези стихове, да видите, какво заключение ще извадите. Отгоре ще ви ръководят, кои страници ще вадите. Чрез тези упражнения ще се разбият центровете.
към текста >>
После ще върнете листа в
торбата
.
Ако човек се повдигне, ще види, че природата е жива, тя съвсем друг изглед ще има за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна проява на духовното. Вие проучавайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една торба. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих.
После ще върнете листа в
торбата
.
После съпоставяйте тези стихове, да видите, какво заключение ще извадите. Отгоре ще ви ръководят, кои страници ще вадите. Чрез тези упражнения ще се разбият центровете. Старият Завет е за учени хора, за много учени хора. Той е много дълбок, не е за децата.
към текста >>
18.
Петър Димков (1886-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като старите богомили те обхождаха прашните пътища на България само с по една
торба
, за хляба, но с души пълни с любов и житейска мъдрост.
Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо копие на живата песен. Сам той казва: “Песента не може да се ограничи, да се окове в рамки. Когато Духът работи, Той излиза извън рамките на земните закони.” През своя дълъг и плодотворен живот Марин Камбуров беше желан навсякъде. Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма. Те ставаха естествен център - двамата братя, вдъхновените певци на Новото.
Като старите богомили те обхождаха прашните пътища на България само с по една
торба
, за хляба, но с души пълни с любов и житейска мъдрост.
Когато Петър си замина, Марин продължи тази дейност. Веднъж, когато беше дошъл при дъщеря си Катя 6 Бургас, той прие поканата на току-що създадения детски клуб “Приятели на Слънцето” да ги посети. Децата знаеха, че в музикалното творчество на Марин Камбуров Слънцето заема особено място и пожелаха да му зададат своите въпроси, породени спонтанно. Ето част от този импровизиран разговор с Марин Камбуров, проведен на 27 декември 1989 г. В братския салон в Бургас: - Имаш ли любима песен?
към текста >>
19.
Стоянка Илиева (1899-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Своите тетрадки с рецепти носел навсякъде, те били и в офицерската му
торба
, и в пътническата чанта, и в туристическата раница.
Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е. билките са негов път и съдба. Интересите му в тази област се задълбочавали през следващите години. Той не пропускал случай да прибави все нови и нови знания към вече наученото. Водил стотици разговори с хора от народа по въпроси свързани с билколечението, извършвал наблюдения за действието на билките и постепенно стигнал до умението да лекува над 600 вида заболявания.
Своите тетрадки с рецепти носел навсякъде, те били и в офицерската му
торба
, и в пътническата чанта, и в туристическата раница.
Без тях той не тръгвал никъде. Хипократовата клетва Петър Димков дал пред всевишния и пред собствената си съвест. Никога не й изменил. Петър Димков е направил своята първа крачка за самостоятелно лечение в Бургас, където бил на служба след Първата световна война. В книгата на Николай Антонов “Лечителят Димков" четем: “Една вечер отишли с жена си на гости у техни познати.
към текста >>
20.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава селянинът взел тояжката си в ръка, турил
торбата
си на рамо и пеш се запътил за селото, дето искал да отиде.
За изяснение на тази идея, ще ви приведа следния пример. Един селянин от горнооряховските села отишъл в Горна Оряховица да си купи билет и да дочака един от треновете, с който щял да пътува до една близка гара. Обаче, като дошъл до гишето, дето се продавали билетите, видял че не му достигали само 30 стотинки за да си купи билет. Той се поогледал наоколо и видял един солиден господин, адвокат в Горна-Оряховица, и поискал от него 30 стотинки. Адвокатът отказал да му даде под предлог че нямал пари в себе си.
Тогава селянинът взел тояжката си в ръка, турил
торбата
си на рамо и пеш се запътил за селото, дето искал да отиде.
След няколко години този адвокат бил в Англия, и един ден трябвало да отиде с трена до една близка станция. Отишъл на гарата да си купи билет, но какво било неговото учудване, когато видял че не му стигали само 30 стотинки за билета. Обърнал се тук там да поиска 30 стотинки, но не се решил и се принудил да тръгне пеш. Като изпаднал в това положение, той веднага си спомнил за селянина на горнооряховската гара, на когото той не пожелал да услужи с 30 стотинки. Тогава той си казал: каквото правиш, ще ти се върне.
към текста >>
21.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човешкото тяло е една
торба
пръст!
Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света. А виждаме че не права, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите права — Човещина, Обич помежду им — разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно до насочи своята енергия в тая насока — да помогне да се събуди Човешкото у човека — Обичта към ближния, да знае че това, което би искал да направят нему — може би и другите искат да бъде направено на тях. И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно на народите. Н. Неделчева Здравето Мото: „Великият Дух на вселената, Който съживява: всяка клетка, да ми дарува живот и здраве“ Да се повтори сутрин след умиване 20 пъти и вечер преди лягане също 20 пъти.
Човешкото тяло е една
торба
пръст!
* Вземете един чувал, напълнете го с обикновената пръст на земната повърхност, която тъпчем всеки ден и го занесете при някой химик. Нека подложи на подробно химическо изследване на вашата пръст и да ви направи таблица на намерените елементи. След това вземете от биолога таблицата за елементите, които съставят човешкото тяло. И направете сравнение. Както на едната така и на другата ще се наредят: въглерод, водород, кислород, азот, фосфор, сяpa, калий, натрий и прочие, та даже и следи от злато.
към текста >>
Тогава ние ще продължим: човешкото тяло е една
торба
пръст, в което свръхгениалната разумност на една надчовешка воля, е организирала атомите в клетки и в органи и е координирала техните функции с оглед на биологията, съгласно принципите на живота.
След това вземете от биолога таблицата за елементите, които съставят човешкото тяло. И направете сравнение. Както на едната така и на другата ще се наредят: въглерод, водород, кислород, азот, фосфор, сяpa, калий, натрий и прочие, та даже и следи от злато. Може би ще има някаква дребна разлика в процентите. Но все пак, чисто материалистичното схващане на природното чудо, наречено човек, пред приликата на двете таблици, не може да не почувства своя абсурд.
Тогава ние ще продължим: човешкото тяло е една
торба
пръст, в което свръхгениалната разумност на една надчовешка воля, е организирала атомите в клетки и в органи и е координирала техните функции с оглед на биологията, съгласно принципите на живота.
На лекаря прекарал редовния курс по медицината, се прави намек от някоя: ама как е възможно вие, който познавате сериозната медицинска наука, можете да правите компромиси с чистата наука и да вярвате в метафизичните спекулации на окултизъма? Нищо подобно! Истината е, че съвременната медицина с всичките нейни помощни науки, като анатомия, хистология, ембриология, вземат човешкия организъм като дадена величина, без да се вдълбочават върху дълбоките причини, които го обуславят, върху творческите Принципи, които го съграждат. Тя борави с фактите, наблюдава процесите, без да теоритизира върху подбудите, които ги привеждат в движение. Окултизмът не е „сбирщина от метафизични спекулации“, нито „кухи фантасмагории на болни мозъци“ — колкото и да се профанира с него от суеверни хора.
към текста >>
Той е стройна, цялостна научна система, която има за задача да проучи дълбокото духовно естество на природата и на човека, да провери и почувствува тяхнита целесъобразност и разумност, да проумее замисъла през принципа и чрез това да влее истинска, точно научна светлина върху целокупното съществувание на тая движуща се, любяща, страдаща, надяваща се
торба
пръст, наречена човек.
На лекаря прекарал редовния курс по медицината, се прави намек от някоя: ама как е възможно вие, който познавате сериозната медицинска наука, можете да правите компромиси с чистата наука и да вярвате в метафизичните спекулации на окултизъма? Нищо подобно! Истината е, че съвременната медицина с всичките нейни помощни науки, като анатомия, хистология, ембриология, вземат човешкия организъм като дадена величина, без да се вдълбочават върху дълбоките причини, които го обуславят, върху творческите Принципи, които го съграждат. Тя борави с фактите, наблюдава процесите, без да теоритизира върху подбудите, които ги привеждат в движение. Окултизмът не е „сбирщина от метафизични спекулации“, нито „кухи фантасмагории на болни мозъци“ — колкото и да се профанира с него от суеверни хора.
Той е стройна, цялостна научна система, която има за задача да проучи дълбокото духовно естество на природата и на човека, да провери и почувствува тяхнита целесъобразност и разумност, да проумее замисъла през принципа и чрез това да влее истинска, точно научна светлина върху целокупното съществувание на тая движуща се, любяща, страдаща, надяваща се
торба
пръст, наречена човек.
Признаваме: едно от най-трудни неща за човека е да почувствува реалността на действащият в него самия духовен принцип и неговото надмощие над сбирщината от атоми, които без неговата намеса би представлявало човешкото тяло. Човешкият дух владее над човешкото тяло и от неговата воля зависи здравето на същото. Д-р Стефан Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето 1. Яж само когато си гладен и то на подходящото време, например, закуска половин час след идването на деня, обед — в 12 часа, вечеря половин час преди залеза на слънцето. 2. Отбягвай нощното ядене, защото само хищниците правят това, а ти си човек. 3.
към текста >>
22.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Нека каже всякой: да е по-далеч от мене!) Ала време се в
торба
не туря.
Зер, страхувало се, някой някак да го не издебне, красотата незаконно да му грабне. А тук с часове стояло в дрямка и почивка. Случвало се нявга пред голямата таз крепост да мине жабка, рибка, или бубулечка. Рачето тогава цяло скрито в охлювицата несъкрушима, просвало навънка яките си щипци и заставало във поза като мечка на излизане от своята бърлога. Страх и ужас да те вземе!
(Нека каже всякой: да е по-далеч от мене!) Ала време се в
торба
не туря.
То тече, тече, и рачето расте, расте, а охлюаицата — не ще ,,, Дошъл ден, когато то порастло и изпълнило безжизнената охлювица. Еднаж нещастното със мъка се нагнездило едвам, като оставило навън едната си щипка, двата крака и прозирка за едното око и устата. Понаместило се горе долу, но на заранта не могло да излезе. Оттогава вече почнало да лази само със два крака, да си къса мъх и тревки само със една щипалка, за да храни душа, що се в охлювицата задуша. Растло пак, но охлювицата корава ни се пукнала, нито се разширила.
към текста >>
23.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще достигнат белки чак до господарските уши и току ще се намериш сам запрегнат в плуга, а на моя гръб да метнат някоя
торба
и друга * * * С хвалби се качества не придобиват.
Хвалиш ме, за да те похваля. Ще се радваш ти например, ако ей-сега ти кажа: „Имаш, Белчо, кротостта на ангел и търпението на светия! А когато тръгнеш през полето, сякаш змей се носи по небето. Теглиш рало като хала, като стоиш на мегданя, мязаш на професор в голяма зала! “ Но каква ще бъде ползата ни от такива ласки и хвалби?
Ще достигнат белки чак до господарските уши и току ще се намериш сам запрегнат в плуга, а на моя гръб да метнат някоя
торба
и друга * * * С хвалби се качества не придобиват.
Най-хвалените най-напред фалират. Дядо Благо Българската книга в Чехословашко. В Прага, столицата на Чехословашката република, се намира най-голямата на света всеславянска библиотека „Slovanska knihovna“. Уредник на българския й отдел, който през 1929 год. беше с около 303, а сега с около 7000 броя книги, които постоянно се увеличават, е Георги Бакърджиев — библиолог, музиколог, редактор на Bibljolheka „Musica slavica“ и секретар на Чехословашко-българско взаимност в Прага.
към текста >>
24.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една
торба
мелели за себе си и едни
торба
сипвали в хамбар на воденичаря.
Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали. А като турили жито, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло. Воденичарят толкова се зарадвал, та дори заскачал като малко дете пред нова играчка. Отворила се воденицата и за нея почнели да приказват навсякъде. Сипнали се мливари с жито.
Една
торба
мелели за себе си и едни
торба
сипвали в хамбар на воденичаря.
А пити постоянно се месили и пекли в огъня. Гладните яли да се наситят, а ситите яли да ги опитат. Работата се наредила точно както си мислел воденичарят под върбата. И богатство неистина потекло като река. Но радостта на человека се изгубила.
към текста >>
25.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След туй си постави
торбата
на лявата страна, ловджийския нож в дясната, нагласи шапката си и си приготви пушката.
Кучетата бяха неспокойни. Васил се наведе над глинестата земя. „Ето, познава се прясната следа“. . . Господин Григорица да се наведе и той, гледайки с внимание.
След туй си постави
торбата
на лявата страна, ловджийския нож в дясната, нагласи шапката си и си приготви пушката.
„Хей, Осман“! — обърна се горския към кучето. Приготви се! . . . Хей, и ти Фришка!
към текста >>
26.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бабичка Сбира баба крушки, ябълки в гората, дренчици и сливи — пълни тя
торбата
.
И оздравяла горката веч от свойта болест зла Пастирка Тя, малка е пастирка агънцата бели след себе си тя води към слънчев връх поели. * Към слънчев връх, където зелена е тревата, и слънцето е меко и чиста е водата. * Там малката пастирка на свирка ще засвири. И стадото й кротко Свободно ще се шири Майка Вечер идва тя при мене и ми казва: „лека нощ.“ През съня си я усещам, как завива ме сред нощ. * Утрин рано тя ме буди, вече стъкнала огън, и ми казва: „Хайде, сине, веч е време, стига сън.“ * И в торбичката ми слага сладкото парченце хляб, „да внимаваш, ми пошепва, че надеждата е в теб.“ * И, когато затруднен съм във задачи някой ден, тази чудна моя майка, заедно решава с мен.
Бабичка Сбира баба крушки, ябълки в гората, дренчици и сливи — пълни тя
торбата
.
* Дълги са нощите, дълга баба зима, трябва за раздрямка нещичко да има. * А пък те са много — внуците игриви, все току й викат: „Дай ми, бабо, сливи.“ * „Ябълки на мене,“ „а на мене крушки. Дай ни още малко и за мойте дружки.“ * И протягат всички те ръцете свои. „На, им казва баба, яжте пилци мои! “ * Пилци са децата, сладичко говорят, мрак ли е в душата, слънце там ще сторят.
към текста >>
27.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Жлъчката силно подута и стърчи под корема като един обикновен орех, зашит под кожата и пълна с камъчета и пясък, които при пипане хрущят, издават шум, като орехи или лешници в
торба
.
Рентгена потвърди клиничното табло с поражения на левия връх, дясната плешка и едно голямо увеличение на гръдните жлези (хилоса). Сърцето, което често пъти я боли беше нередовно и бързо, придружено с шумове. Гърлото силно зачервено и грапаво, на места хлътнало, с гнойни материи, както и сливиците. Страда от силно главоболие, безсъние и упорит запек, с апандисит. Апендикса се напипва колкото един човешки пръст и много болезнено.
Жлъчката силно подута и стърчи под корема като един обикновен орех, зашит под кожата и пълна с камъчета и пясък, които при пипане хрущят, издават шум, като орехи или лешници в
торба
.
Черният дроб увеличен, но жълтеница няма. Далака силно подут. Температура 37 и половина, понякога стига до 39. Много е слаба и анемична, тежи около 36 кг. За щастие, тя твърде бързо и лесно усвои някои от дишанията.
към текста >>
28.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свободен е само онзи, който носи хляба в
торбата
си и, когато огладнее, сяда и яде.
Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две ядената, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: плати!
Свободен е само онзи, който носи хляба в
торбата
си и, когато огладнее, сяда и яде.
Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо.
към текста >>
29.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Господ ще каже: Вземи си
торбата
и тръгни след мене.
Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще каже: Дайте всичките си пари — Господи, а аз какво ще правя? — Раздай, всичко раздай и не питай. Когато дойде при сиромаха.
Господ ще каже: Вземи си
торбата
и тръгни след мене.
На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след Него. Той му казва: сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил. Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек да ви донесе една Библия или една книга ценна като Библията или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете .
към текста >>
30.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разтичат се синове, снахи да му сложат нещо в
торбата
за из път, а той само кима с глава за сбогом и поема широкия друм да търси посоченото му на сън място, за да изкопае водата.
И жив беше Господ за да Матея. Ще му се присъни на сън и ще му каже: — Матей, там и там има вода, да идеш да я изкопаеш, че хора и добитък мрат от жажда. И стане сутринта рано дедо Матей, преди изгрев слънце, умие се, обърне се на изток, прочете си молитвата и каже: — Боже, ти напред и аз след Тебе — и ще тръгне. Като го усети баба Матеевица, ще изскочи на двора и ще викне: — Бре Матей, где отиваш , жетва е сега. Обърне се дедо Матей, усмихне се, покаже към небето и рече: Гдето каже Господ, там ще отида.
Разтичат се синове, снахи да му сложат нещо в
торбата
за из път, а той само кима с глава за сбогом и поема широкия друм да търси посоченото му на сън място, за да изкопае водата.
И какао, ще отиде и ще го намери тъй, както му се е присънило. Копне тук-там и ще бликне вода хубава, бистра като сълза, да се чудиш. Съберат се хората от селището, край което е извадена водата и от радост не знаят где да сложат дедо Матея. Поканят го големците, разтичат се селяните да заколят някое агне или овен за гощавка. А той като чуе това, като смръщи вежди, грозен и страшен става.
към текста >>
Напразно чакаха сиромасите, че ще бъдат поканени с по някоя
торба
жито.
Още на другия ден като прибра всичко що му дадоха и като рече: — „мое е“ — отдели се от всички и сякаш с желязна огради, се огради никого не приемаше и у никого от своите си не ходеше. От града му идваха гости, с тях ядеше и пиеше, а със селяните не проговаряше. На високо се държеше, зер те все бяха прости, с тях какво имаше да говори? Той беше наследил старата дедо Матеева къща и големия двор. Като дойдеше жетва, зърно не даваше Боян да се пропилее.
Напразно чакаха сиромасите, че ще бъдат поканени с по някоя
торба
жито.
Плодовете се прибираха от градините опаковаха се в сандъци, сортирани по големина и се изпращаха в града на пазаря. По гроздобер, децата изничваха из плетищата и жалеха за деда Матея. Отиде си той, отиде си и веселището на децата по гроздобер. Другите синове, дъщери и внуци ма дедо Матсй още пазеха бащиния си обичай и раздаваха от изобилието, което им пращаше Бог, но върналият се от чужбина Боян ходеше намръщен из дворовете и казваше, че няма да остави де бъде използван като дедо си. За всичко това си шепнеха селяните, одумваха го, но негово си беше имането, негова си е работата, колкото си иска, това да си прави.
към текста >>
31.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Големите очи на вола, това вярно и кротко животно, което неуморно служеше срещу една
торба
храна, която сега липсваше, ставаха все по-дълбоки, по черни и по-тъжни като бездънни езера.
Това не беше само тяхното село. Това бяха десетки села, по целия Нови-Пазарски край, български и турски, които чакаха безпомощни и ужасени. Сушата, тая неканена гостенка, се простираше надлъж и нашир, и като огнена стихия изгаряше вейки стрък. Страшно мълчание, глухо и зловещо, просмуквано от палещия дъх на летния пек, покриваше селата, които чакаха и се надяваха за дъжд. Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно, с измършавели тела, по които се четяха ребрата; със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева.
Големите очи на вола, това вярно и кротко животно, което неуморно служеше срещу една
торба
храна, която сега липсваше, ставаха все по-дълбоки, по черни и по-тъжни като бездънни езера.
Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета. Стадата които не бяха малко имаха същата участ. Тъжно беше да се гледа тоя свят на човешки събития. Стойко ги гледаше неспокойно и мъчително, безпомощен пред тяхната участ. Техният добитък беше многоброен.
към текста >>
32.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ето ни, кой с раница, кой с
торба
на гръб, запъхтени със зарумени лица от сутрешният, хлад се изкачваме по високите върхове!.
. . за да звъннат дъждовните капчици — злато да станат. Чувствайки този потик в себе си, гледайки и това, що става в природата през този период на младост, ти пожелаваш да напуснеш своето скривалище, да отидеш всред нея, да вдъхнеш от пресния въздух, да се обновиш. Празник през пролетта. През такъв ден, то се знае, че сме на екскурзия.
И ето ни, кой с раница, кой с
торба
на гръб, запъхтени със зарумени лица от сутрешният, хлад се изкачваме по високите върхове!.
. . Първата голяма полза е, че дълбокото дишане на чист въздух става естествено. И, ако човек се наблюдава при изкачване на високи върхове, ще забележи, че всички клетки в неговия организъм се раздвижват. Бързаме за да можем да видим изгрева на слънцето от високо. Морския изгрев е особено красив.
към текста >>
33.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не намират нищо ценно в неговата овехтяла от пътешествия
торба
.
Страдание се казвам аз, скръб се казвам аз. Велика е моята мисия. Аз трябва да те спася. Вдигам те от локвата и двамата вървим напред, все напред. На границата между двете царства, грижливо претърсват мъдреца с благородна осанка.
Не намират нищо ценно в неговата овехтяла от пътешествия
торба
.
Сълзите не смогнаха да измият калта, която е полепнала по теб. И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит. Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът пътува, като пилигрим . . . Такава е моята задача.
към текста >>
34.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ГАВАЗИН Събра поп Танас доста пари — и сребърни, и златни, и бакърени — пълна
торба
— чужди, черковни пари, и рече да ги занесе на владиката в Търново, както си му беше реда ката година.
Накрая, махалото се клати върху бедрата и ръцете надлъж, според тяхното положение. Същите движения се забелязват когато се прави опита и върху живо тяло. Интересно е да се наблюдава движението на махалото при различното положение на ръката. Обикновените фото-снимки, правени по най-модерен начин — телефотография и пр. запазват макар и много по-слаби, всички характерни излъчвания на личността.
ГАВАЗИН Събра поп Танас доста пари — и сребърни, и златни, и бакърени — пълна
торба
— чужди, черковни пари, и рече да ги занесе на владиката в Търново, както си му беше реда ката година.
Сред зима. Преспи сняг, може и вълци да го нападат — през гора се минава, но трябва да иде, няма как. Па застана пред кандилото, замоли се пред светата майка Богородица, на св. Никола, на св. Георги, на св.
към текста >>
В единия дисаг баба попадия бе сложила самун хляб, суденце с ракия, подпиперена солена сланина, половин суджук, а в другия —
торбата
с парите.
—ще ти платя. — Защо не, папаз ефенди, аслъ аз исках да отида до големия конак. Речено, сторено. Поп Танас влезе в къщи да донесе дисагите. Те, доста тежички.
В единия дисаг баба попадия бе сложила самун хляб, суденце с ракия, подпиперена солена сланина, половин суджук, а в другия —
торбата
с парите.
Мустафа му помага да сложат дисагите върху седлото. Но вижда той, че единият дисаг тежи като олово, а другия — лек. Дедо поп се огледа, па отиде под навеса и донесе от там голям камък и сложи в по-лекия дисаг.— Така те се изравниха, и дедо поп се качи на коня. Мустафа го последва, отби се у дома, взе си коня и препусна след него. Събота, януарий, студ, сняг виелица. Вървят.
към текста >>
35.
 
-
Веска обикаляше тоя край с
торба
на рамо и посяваше семената на новото учение там, където намираше благоприятна почва.
месечна заплата. Още с първата заплата Цено изплати наема на квартирата за изтеклите пет месеца, наеха си нова по-хигиенична квартира и постепенно почнаха да се обзавеждат. Не мина много време Цено получи по добро назначение, като техник — инспектори с още по-голямо заплата. Направи си собствена къща, посади си лозе и заживя подобаващ хармоничен живот, като всичките хора. В това време с.
Веска обикаляше тоя край с
торба
на рамо и посяваше семената на новото учение там, където намираше благоприятна почва.
Цено и Пенка бяха готови души. Още при първата среща с Веска, те почувстваха че това, което тя проповядва е именно вяра и упование в Божия промисъл, която те провериха и изпитваха в близкото минало на своя живот. Те възприеха идеите на новото учение на Всемирното братство, станаха вегетарианци и ревностни посетители на събранията на местното братство Цено купи 4 цигулки: едната за него, втората за Пенка, а останалите за двете си деца, които той възпитава в духа на новите идеи. Така неговата къща се превърна в уютно кътче, в което цари вечна музика, хармония и любов. Цено и Пенка сега се чувстваха напълно щастливи.
към текста >>
Той веднага повикал своя адютант, дал му една
торба
със злато и му казал: — Вземи тази
торба
и иди в града да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си.
Най-после шахът видял на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил нещо. И той искал никаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отгде се намериха тези хора да ми развалят мира! Като се уединил, шахът почнал да размишлява върху това, което видял, и сега едва разбрал какво нещо е нещастието.
Той веднага повикал своя адютант, дал му една
торба
със злато и му казал: — Вземи тази
торба
и иди в града да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си.
Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: — Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля.
към текста >>
36.
 
-
Дал му да носи една
торба
с разни плодове: ябълки, круши, череши, сливи.
Като изгрява слънцето, ще видим подаръците, които Бог изпраща в светлина, топлина. Всеки добър човек за мене е един изгрев. Всеки човек, който обича, е изгрев, който постъпва добре, е изгрев. Всеки човек, който не живее добре, той е залез на слънцето. Има един разказ: Един учител пратил своя ученик да ходи по света.
Дал му да носи една
торба
с разни плодове: ябълки, круши, череши, сливи.
Той се спрял на едно място и като изял плодовете, казал: Да посея семките, че другите хора като дойдат, да се ползват за в бъдеще, да има какво да ядат. Той минал след пет години на това място, гледа тия дървета израсли и завързали плод. Казвам: Посейте семките, които носите, да бъдат за в полза на другите. После ще се ползвате и вие. Из беседата, държана от Учителя на 8. XII.
към текста >>
37.
 
-
Една вечер сънувам, че иде един човек и ми носи една голяма
торба
, пълна със злато.
Аз бих желал да ми кажете, кой е илюзорен живот и кой е реален живот. Ще ви приведа пример за илюзия. Един господин, наш приятел от Свищов, ми казваше: Имах голямо желание да забогатея. Тази мисъл така ме бе обсебила, че само мислех по кой начин да стана богат. Да дойде отнякъде богатството.
Една вечер сънувам, че иде един човек и ми носи една голяма
торба
, пълна със злато.
Казвам: Лесна е работата вече. Хванах торбата. Започнах да мисля, че сега вече ще се покажа на хората. Казвам: Сбогом, сиромашио, сбогом, слугуване. Мисля си какво ще правя с торбата.
към текста >>
Хванах
торбата
.
Един господин, наш приятел от Свищов, ми казваше: Имах голямо желание да забогатея. Тази мисъл така ме бе обсебила, че само мислех по кой начин да стана богат. Да дойде отнякъде богатството. Една вечер сънувам, че иде един човек и ми носи една голяма торба, пълна със злато. Казвам: Лесна е работата вече.
Хванах
торбата
.
Започнах да мисля, че сега вече ще се покажа на хората. Казвам: Сбогом, сиромашио, сбогом, слугуване. Мисля си какво ще правя с торбата. По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен. Казвам: Махай се!
към текста >>
Мисля си какво ще правя с
торбата
.
Една вечер сънувам, че иде един човек и ми носи една голяма торба, пълна със злато. Казвам: Лесна е работата вече. Хванах торбата. Започнах да мисля, че сега вече ще се покажа на хората. Казвам: Сбогом, сиромашио, сбогом, слугуване.
Мисля си какво ще правя с
торбата
.
По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен. Казвам: Махай се! Искам да я ударя, но ще изпусна торбата. Тя продължава да се върти около мене. Казвам й пак: Тия пари са за мене, не са за тебе.
към текста >>
Искам да я ударя, но ще изпусна
торбата
.
Започнах да мисля, че сега вече ще се покажа на хората. Казвам: Сбогом, сиромашио, сбогом, слугуване. Мисля си какво ще правя с торбата. По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен. Казвам: Махай се!
Искам да я ударя, но ще изпусна
торбата
.
Тя продължава да се върти около мене. Казвам й пак: Тия пари са за мене, не са за тебе. На тебе, като крава, ще дам каквото искаш, но парите са за мене, не ги давам. Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам й четирите крака. По едно време потече вода на главата ми и се събудих.
към текста >>
Излиза, че масата е кравата, а парите с
торбата
, това е чаршафа, който държи.
Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам й четирите крака. По едно време потече вода на главата ми и се събудих. А то как била работата? Той до леглото си имал една маса, на която имало стъкло с вода. Като се събудил, вижда че държи чаршафа, масата е обърната нагоре с краката и водата от стъкленицата е разляна.
Излиза, че масата е кравата, а парите с
торбата
, това е чаршафа, който държи.
Такива са „реалностите“, които ние често търсим в света. Само любовта спасява Всичките нещастия на света произтичат от безлюбието. Един брат, който започва да изтезава брата и сестрата си, те го намразяват веднага. Ако той стане благосклонен към тях и ги обича както себе си, те веднага ще го обикнат. Той може да ги изтезава, но тази енергия, която употребява за тяхното изтезаване, не може ли да я употреби за тяхното благо?
към текста >>
38.
 
-
Вашата
торба
е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на местото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци.
ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви успокоя“ Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим? Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си... Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че някога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк?
Вашата
торба
е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на местото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци.
Затова, защото закъснявате да отидете там, където природата с пълни шепи раздава живот, любов и щастие. Вий сте бедни, болни и външно и вътрешно, защото не пресягате да вземете това, на което имате пълно право и което никой не може да ви отнеме. Месеците април, май юни са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и тяло, може да се обнови, да се съживи, да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в себе си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна да посреща големите разходи на такава които животът изисква. Чуйте гласа на Великия Учител на Всемирното Братство: „Сутринта, при изгрев, земята е най-много отрицателна, т. е. приема най много.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или
торба
; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4.
Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3.
Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или
торба
; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4.
Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1. Когато един бърз, груб мъж е благ, тих и учтив към вас само, и продължително се старае да се усмихва, или да предизвика една усмивка — кажете на себе си: „Не можем да имаме нищо общо“ —- и бързо се отвърнете от него, преди да направи линиите и бръчките на лицето си пак да ви се нравят. Линията или бръчката на челото и онази на бузите, които изведнъж предшествуват изкуственото му притворство и в този момент почти винаги се показват силно, са истински. Очертайте и двете и ги наречете предупредителни черти във физиогномическата си азбука. 2.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз си смутих и стоях в нерешителност, а после бавно извадих от
торбата
се малко зрънчице и Ти го подадох.
Колесницата спря при мене. Погледът Ти падна върху мене и Ти слезе от колесницата с усмивка. Аз чувствах, че дойде, най-сетне, щастието на моя живот. Но Ти внезапно протегна дясната си ръка и рече: „Какво ще ми дадеш ти? “ О, какъв царствен жест беше това — да отвориш дланта Си и да просиш От една бедна просякиня!
Аз си смутих и стоях в нерешителност, а после бавно извадих от
торбата
се малко зрънчице и Ти го подадох.
Колко голямо беше моето удивление, когато вечерта, като изтърсвах своята торба, аз видех на пода дребничкото златно зрънчице. 51. Нощният мрак се сгъстяваше. Нашата дневна работа се привърши. Ние мислехме, че вече е дошъл и най-сетният гост, и всичките врати в селото бяха заключени. Но някой каза: „Тепърва ще дойде Царят“.
към текста >>
Колко голямо беше моето удивление, когато вечерта, като изтърсвах своята
торба
, аз видех на пода дребничкото златно зрънчице. 51.
Погледът Ти падна върху мене и Ти слезе от колесницата с усмивка. Аз чувствах, че дойде, най-сетне, щастието на моя живот. Но Ти внезапно протегна дясната си ръка и рече: „Какво ще ми дадеш ти? “ О, какъв царствен жест беше това — да отвориш дланта Си и да просиш От една бедна просякиня! Аз си смутих и стоях в нерешителност, а после бавно извадих от торбата се малко зрънчице и Ти го подадох.
Колко голямо беше моето удивление, когато вечерта, като изтърсвах своята
торба
, аз видех на пода дребничкото златно зрънчице. 51.
Нощният мрак се сгъстяваше. Нашата дневна работа се привърши. Ние мислехме, че вече е дошъл и най-сетният гост, и всичките врати в селото бяха заключени. Но някой каза: „Тепърва ще дойде Царят“. Ние се заемехме и отвърнахме: „Не, това не може да бъде“.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна
торба
“.
де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло. Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк. Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма.
В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна
торба
“.
Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение.
към текста >>
В това време се зададе и стопанката на Горняка, метнала мотика на рамо и
торба
през нея; тя се връщаше от лозе, уморена и разбита, и водеше за ръка малкото си дете, а по-голямото тичаше подир нея.
Започна да се мръква. Взеха да се връщат от полето и хора, и добитъци, морни и капнали за почивка. Ето, от стадото на селските говеда отдели се слабата и кротка крава на Горняка. Преди да влезе в двора, тя зърна лежащия си господар и инстинктивно се приближи до него, застана мълчаливо и го загледа печално. Големите й, пълни с кротост и жалост, очи гледаха широко разтворени, като че проумяваха смисъла на скръбната картина, и, може-би, искаха да изрекат с въздишка : — Бедни мой стопанино, клети мой стопанино!
В това време се зададе и стопанката на Горняка, метнала мотика на рамо и
торба
през нея; тя се връщаше от лозе, уморена и разбита, и водеше за ръка малкото си дете, а по-голямото тичаше подир нея.
Поразена, огорчена и дълбоко съкрушена, тя видя своя мъж; съзре и тяхната крава, която се беше спряла до него. — Божичко — извика тя през сълзи, — той и днес не отишъл на работа! Кръчмарино, Бог да те убие! Изгори ми душата... Стопанката горчиво ридаеше, а нощта мълчалива се спущаше над селото бавно и тихо. Ив. Карановски.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една
торба
злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря!
“ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо.
„Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една
торба
злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря!
“ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса.
към текста >>
“ казал рицарят като прегърнал
торбата
и се зарадвал на нейното съдържание.
„Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря!
“ казал рицарят като прегърнал
торбата
и се зарадвал на нейното съдържание.
„Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря.
към текста >>
„Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята
торба
злато в замъка си.
“ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът.
„Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята
торба
злато в замъка си.
Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата.
към текста >>
Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за
торба
злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса.
„Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил.
Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за
торба
злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса.
Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата. От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели.
към текста >>
“ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една
торба
злато, за да се не опозоря.“ „А-ха!
И последният флорин бил изхарчен, но графинята била поръчала голям турнир и обед, на който били поканени много знатни господа и дами. Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли царя на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата. Гномът се явил, а рицарят като снел своя шлем, показал му печалното състояние на своята глава, като се надявал чрез това да спечели милостта на царя. „А, Бъркхарт“, казал Пипо. „Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна?
“ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една
торба
злато, за да се не опозоря.“ „А-ха!
“ изсмял се гномът. „Нищото получава нищо; няма косми, няма пари. Това е и краят на нашия договор.“ „Поискай, каквото пожелаеш“ извикал рицарят. Аз нямам нито един косъм. Вземи душата ми, но дай ми само една торба злато.
към текста >>
Вземи душата ми, но дай ми само една
торба
злато.
“ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха! “ изсмял се гномът. „Нищото получава нищо; няма косми, няма пари. Това е и краят на нашия договор.“ „Поискай, каквото пожелаеш“ извикал рицарят. Аз нямам нито един косъм.
Вземи душата ми, но дай ми само една
торба
злато.
Чуй, аз ти се моля само за една торба злато! Напразно Бъркхарт се молил на гнома. Пипо бил неумолим. Той само му се смеел. Това отчаяло рицаря, та като се разядосал, извикал: „Адско куче!
към текста >>
Чуй, аз ти се моля само за една
торба
злато!
“ изсмял се гномът. „Нищото получава нищо; няма косми, няма пари. Това е и краят на нашия договор.“ „Поискай, каквото пожелаеш“ извикал рицарят. Аз нямам нито един косъм. Вземи душата ми, но дай ми само една торба злато.
Чуй, аз ти се моля само за една
торба
злато!
Напразно Бъркхарт се молил на гнома. Пипо бил неумолим. Той само му се смеел. Това отчаяло рицаря, та като се разядосал, извикал: „Адско куче! Ти си завършил своята дяволска работа.
към текста >>
Очите му били изпъкнали, като че ще изскочат из орбитите си, а пръстите му спазматично били стиснали една
торба
, в която имало хиляда златни флорини.
Тогава тя заповядала да разбият вратата. Ужасна гледка се открила пред погледа й. Бъркхарт фон Толенщайн лежал мъртъв на леглото си. Чертите на лицето му били обезобразени — като на смъртник, умрял всред ужасна агония. Около врата му било завързано вжже от жълта човешка коса с която той бил удушен.
Очите му били изпъкнали, като че ще изскочат из орбитите си, а пръстите му спазматично били стиснали една
торба
, в която имало хиляда златни флорини.
Този бил края на Толенщайновците. Ундини Ундини Най-хубавите природни духове безспорно са водните нимфи или ундините. Те живеят в „елемента“ вода, т. е. в нейната етерна част, от която видимата вода е външната й видима проява. Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една
торба
на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си).
Част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по-близко допиране със самия живот. Искал да изучи човешката душа.
Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една
торба
на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си).
Обикаля той Европа пешком от Швеция и Норвегия до Испания. Спял на всякъде: по ливади, по трапища. Случвало се е да не яде по няколко деня. По някой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той не знаел, каква е работата, и я турил в хлебната си
торба
.
приказката: „Кой каквото прави, на себе си го прави“, слушана в габровско1): Имало един старец просяк. Като просел, все така думал: „Кой каквото прави, на себе си го прави“. Друго нищо не думал. Една жена, като я догневяло, че дума все така, рекла си: „Чакай, аз ще ти кажа теб, какво е туй: „кой какво прави, на себе си го прави“. Взела, че му омесила една пита с отрова, и като дошъл пак, тя му рекла: „На ти, дедо, топла питка да си хапнеш“.
Той не знаел, каква е работата, и я турил в хлебната си
торба
.
Като излязъл старецът от селото да си иде, срещнал го из пътя един човек, който бил много гладен, и като го видел, рекъл му: „Ти, дедо, като ходиш да просиш, трябва да имаш хляб. Дай ми, моля ти се, малко да си хапна, че много съм изгладнял; по пътя не можах да намеря“. Старецът му казал: „Да ти дам, синко“. И бръкнал в торбата си и му дал топлата пита, като му казал: „На ти тая питка, синко, че е топла още. Даде ми я една жена“.
към текста >>
И бръкнал в
торбата
си и му дал топлата пита, като му казал: „На ти тая питка, синко, че е топла още.
Взела, че му омесила една пита с отрова, и като дошъл пак, тя му рекла: „На ти, дедо, топла питка да си хапнеш“. Той не знаел, каква е работата, и я турил в хлебната си торба. Като излязъл старецът от селото да си иде, срещнал го из пътя един човек, който бил много гладен, и като го видел, рекъл му: „Ти, дедо, като ходиш да просиш, трябва да имаш хляб. Дай ми, моля ти се, малко да си хапна, че много съм изгладнял; по пътя не можах да намеря“. Старецът му казал: „Да ти дам, синко“.
И бръкнал в
торбата
си и му дал топлата пита, като му казал: „На ти тая питка, синко, че е топла още.
Даде ми я една жена“. Като му я дал, заминал си старецът по пътя. Пътникът взел питата, заял я и си вървял така по пътя. Той бил син на онази жена която дала тази питка на стареца; бил ходил някъде по печалба в чужди страни и сега се връщал. Додето си отиде у дома, заболял го стомаха и му станало лошо.
към текста >>
Като го попитала, какво е ял, да не би да е ял нещо отровно, той казал: „Нищо не съм ял; само из пътя като вървях, срещнах един просяк, и като бях много огладнял, поисках му малко хлебец да си хапна, и той ми даде една топла пита, която беше най-отгоре в
торбата
му.
Пътникът взел питата, заял я и си вървял така по пътя. Той бил син на онази жена която дала тази питка на стареца; бил ходил някъде по печалба в чужди страни и сега се връщал. Додето си отиде у дома, заболял го стомаха и му станало лошо. Като стигнал в къщи, затръшкал се, взел да вика и да се превива от болки. Майка му се чудела, какво е това нещо; мислела си това онова, и най-после й дошло на ума, да не би да е отровен, защото на такова приличало.
Като го попитала, какво е ял, да не би да е ял нещо отровно, той казал: „Нищо не съм ял; само из пътя като вървях, срещнах един просяк, и като бях много огладнял, поисках му малко хлебец да си хапна, и той ми даде една топла пита, която беше най-отгоре в
торбата
му.
Друго нищо не съм хапнал“. Тогаз майка му изнищяла и казала: „Право си думаше този старец, че кой каквото прави, на себе си го прави“. Този закон е изразен и в една по-дълга народна приказка: „Пътищата божии“. Във връзка с това, нека споменем за вярата на народа в тъй наречените орисници или наречници. Това е едно алегорично загатване за кармата.
към текста >>
НАГОРЕ