Търсене в текстове за 'Торба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 88 резултата в 61 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6) В посока към екватора - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото, докато го обират, торбата му сама ще излезе от мястото, където е скрита, и ще се върне пак при него.
Има красиви неща в Живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи, но някой път ние спим и не виждаме красотата на Живота. Ние не сме използвали нито една стотна част от възможностите, които ни са дадени. Дадено ни е много. Ако човек живее по Духовния път, никой не може да го обере. Защото, докато го обират, торбата му сама ще излезе от мястото, където е скрита, и ще се върне пак при него. Един човек стои и е недоволен. Той трябва да обича въздуха, водата, земята, всичко, но мисли за неща, които не са реални. Ако хората се движат по закона на Любовта, те се движат към екватора, но не изведнъж. Под „екватор“ разбирам благоприятните условия. И колкото повече се приближават до екватора, толкова повече се увеличават плодовете и всичко друго.
към текста >>

2. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

“. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“.
Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да приемат каквато форма искат. Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък. Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости! “. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“. Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат. А сетне им казва: „Ще ида да намеря дядото“. И се връща с бяла брада. Това е изкуство: да бъдеш и дядо, и млад, когато трябва.
към текста >>

3. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще носите торба с хляб.
Започнете да работите. Можете да работите по разни начини – в болници, в затвори и пр. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното. Щом като отидете при хората, ще видите гладни ли са, или не. Ще носите торба с хляб. Ще им кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб. И след това ще им проповядвате. Щом искате дарби, те ще дойдат. Веднъж като попросите, достатъчно е; много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо.
към текста >>

4. 81) Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш - Боян Боев (1883 – 1963)

ЩЕ ВЗЕМЕШ ТОЛКОВА, КОЛКОТО ТОРБАТА ТИ СЪБИРА, А ЩЕ ДАДЕШ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАШ
ЩЕ ВЗЕМЕШ ТОЛКОВА, КОЛКОТО ТОРБАТА ТИ СЪБИРА, А ЩЕ ДАДЕШ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАШ На 9 юни 1941 г. бяхме на Ел-Шадай и към 10 ч. започна разговор. Един брат запита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте рилски езера! Какво е значението им?
към текста >>

Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш.
Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме? ” Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш.
към текста >>

5. 45) Мощно течение - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако е пълна торбата ви, всички ще идват при вас.
Като се върнете, във Вас ще изпъкне ясно какво Ви трябва, но ще се явят и известни мъчнотии. Никога човек не може да бъде обичан на Земята така, както би искал, защото тук няма условия, а горе – в Реалния свят, е друг въпрос. Любовта към Бога трябва да е над всичко. Погрешката на падналите същества е там, че личният им живот взе надмощие, те туриха любовта към себе си по-горе от Любовта към Бога. Любовта към Бога се проявява външно в усилване на желанието да се работи за Бога. Ако е пълна торбата ви, всички ще идват при вас. Понеже толкова хиляди години хората са били лъгани, то те гледат с четири очи, не искат да бъдат отново излъгани. А Любовта трябва да се облече в най-хубавата си дреха и да я познаят. Като обикнете Бога, и вас ще обикнат. Реплика: От Вас се научих да обичам Бога. Там е тайната.
към текста >>

6. 61) От проза в поезия - Боян Боев (1883 – 1963)

В Пазарджишко един турски ходжа събрал в една торба всички гъсеници от градината на един българин и му казал: „Няма да ги убиваш, но ще ги закараш в една далечна гора и ще ги пуснеш там на свобода.“
Това показва, че мисълта се предава. Природата на дървото схваща това, което му казва човекът, и се коригира. В Свещеното Писание се казва: „Едно дърво не ражда. И тази година да го разкопаем наоколо, че ако не роди, ще го отсечем.“ Това потвърждава горното. Източните народи са изучавали езика на животните и могат да ги събират и подчиняват. В Пазарджишко един турски ходжа събрал в една торба всички гъсеници от градината на един българин и му казал: „Няма да ги убиваш, но ще ги закараш в една далечна гора и ще ги пуснеш там на свобода.“ Хубаво е човек да има голяма вяра. Тогава има и спокойствие. Вярата не може да се прояви без Любовта. Вярата е мярка на Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова по-силно се проявява вярата.
към текста >>

7. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен.
Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза. Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров. Човек като развива своята интуиция, която Бог му е дал, ще узнае каква е Божията програма за деня. Който не се вслушва във вътрешното си ръководство, ще дойде до големи противоречия.
към текста >>

8. 28. V. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш.
За да пее човек добре трябва да нагласи добре мисълта си. Трябва да мислите добре. Казва се: „Който пее, зло не мисли.” Ако българите половината бяха музикални и сутрин като станат най-малко два милиона души запеят знаете ли какво разположение ще има, какво благословение? Първото нещо след като стане човек, е да попее 5 ÷ 10 минути и след това да отправи молитвата си към Бога, да благодари и да започне работата си. Ангелите сутрин като ви събуждат - пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш. Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба. А пък той пее. Аз се радвам, че срещам един брат, който е гладен да му дам от торбата си. За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят.
към текста >>

Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба.
Трябва да мислите добре. Казва се: „Който пее, зло не мисли.” Ако българите половината бяха музикални и сутрин като станат най-малко два милиона души запеят знаете ли какво разположение ще има, какво благословение? Първото нещо след като стане човек, е да попее 5 ÷ 10 минути и след това да отправи молитвата си към Бога, да благодари и да започне работата си. Ангелите сутрин като ви събуждат - пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш. Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба. А пък той пее. Аз се радвам, че срещам един брат, който е гладен да му дам от торбата си. За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят. Който носи хляб не пее и който е гладен и той не пее.
към текста >>

Аз се радвам, че срещам един брат, който е гладен да му дам от торбата си.
Първото нещо след като стане човек, е да попее 5 ÷ 10 минути и след това да отправи молитвата си към Бога, да благодари и да започне работата си. Ангелите сутрин като ви събуждат - пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш. Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба. А пък той пее. Аз се радвам, че срещам един брат, който е гладен да му дам от торбата си. За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят. Който носи хляб не пее и който е гладен и той не пее. Погледнете от материалистично гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие.
към текста >>

9. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора."
Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора." Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината.
към текста >>

10. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук е оставена и торбата му".
После ще излезе от селото и скоро ще се върне като много красив момък. А той е същият. Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"! Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време. Тук е оставена и торбата му". Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя дядо! " Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото. Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца". И после се връща...с бяла брада. Всички форми може да взема.
към текста >>

11. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще носите една торба хляб, ще кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб.
Започнете да работите! Можете да работите по разни начини: в болници, в затвори. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното. Щом отидете при някои хора, ще видите първо гладни ли са или не. Ще носите една торба хляб, ще кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб. И след това ще им проповядвате. Като искате дарби, те ще дойдат. Една като попросите, достатъчно е, много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде, трябва едно същество да я донесе със себе си.
към текста >>

12. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Богатият турил на моста една торба с пари преди да мине работникът.
Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви неща! Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Един богат човек искал да помогне на един работник. Работникът минавал винаги по един мост. Богатият турил на моста една торба с пари преди да мине работникът. Работникът обаче си казал: „Толкова пъти минавам по този мост с отворени очи. Чакай да мина тоя път със затворени очи". Така направил и не видял торбата, не я взел. Ако хората вървят по духовния път, никой не може да ги обере. Защото, като те обере някой, торбата ще излезе от мястото, дето той я е турил и ще дойде пак при теб.
към текста >>

Така направил и не видял торбата, не я взел.
Един богат човек искал да помогне на един работник. Работникът минавал винаги по един мост. Богатият турил на моста една торба с пари преди да мине работникът. Работникът обаче си казал: „Толкова пъти минавам по този мост с отворени очи. Чакай да мина тоя път със затворени очи". Така направил и не видял торбата, не я взел. Ако хората вървят по духовния път, никой не може да ги обере. Защото, като те обере някой, торбата ще излезе от мястото, дето той я е турил и ще дойде пак при теб. Ние не сме използвали нито една стотна част от възможностите, които са ни дадени. Дадено ни е много. Един човек стои и е недоволен.
към текста >>

Защото, като те обере някой, торбата ще излезе от мястото, дето той я е турил и ще дойде пак при теб.
Богатият турил на моста една торба с пари преди да мине работникът. Работникът обаче си казал: „Толкова пъти минавам по този мост с отворени очи. Чакай да мина тоя път със затворени очи". Така направил и не видял торбата, не я взел. Ако хората вървят по духовния път, никой не може да ги обере. Защото, като те обере някой, торбата ще излезе от мястото, дето той я е турил и ще дойде пак при теб. Ние не сме използвали нито една стотна част от възможностите, които са ни дадени. Дадено ни е много. Един човек стои и е недоволен. Че той трябва да обича въздуха, водата, земята - всичко! А той мисли за неща, които не са реални.
към текста >>

13. Екскурзия на Витоша на 9 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Ще вземеш колкото събира торбата ти, а пък ще дадеш всичко, което имаш.
Например на един брат се падна номер 103. Учителя, като му показаха листа, каза: „Не давай на заем повече, отколкото банката позволява." Един брат попита: - Колко трябва да вземем и колко да даваме? - Ще вземеш колкото събира торбата ти, а пък ще дадеш всичко, което имаш. * У животните има една разумност, както и у растенията. Ще дам няколко примера. Някои насекоми, понеже са се намирали при неблагоприятни условия, са добили формата на листа, клечки и клончета, за да се пазят от враговете. Има птици, които имат бели пера на опашката и като я разперят, неприятелят се уплашва и през това време птицата хвръква.
към текста >>

14. 06. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ през 1936 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Като видите един брат, който идва с пълна торба, а вие сте гладни, ще пеете и ще се радвате, че носи торба, а и той също да пее и да се радва, че е срещнал гладен и да му даде от торбата си.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ през 1936 година За да пее добре човек, трябва да си нагласи добре мисълта (да мисли добре). Оттам е и поговорката: "Който пее, зло не мисли". Първото нещо, след като станете от сън, трябва да попеете 5-10 минути и после да си направите молитва и да започнете работа тогава. Ангелите, сутрин като ви събуждат ви пеят. Като видите един брат, който идва с пълна торба, а вие сте гладни, ще пеете и ще се радвате, че носи торба, а и той също да пее и да се радва, че е срещнал гладен и да му даде от торбата си. Та който носи хляб и този, който е гладен, да пеят. Пеенето е оръжие. Животно, като се приближи към тебе и ти му попееш, то ще спре. Същото важи и за бурята — и тя ще спре. Чрез любовта, и болест да имаш, ще оздравееш.
към текста >>

15. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземете толкова, колкото торбата ви побира, а давайте всичко, което имате.
От Духовния свят, всякога ни се притичват на помощ и ние трябва да останем верни на онези (Божественото), които ни помагат, защото всякога ще имате нужда от тях. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, с които той трябва да работи през деня и ако той ги остави за другия ден, то той губи (отклонява се от пътя си). Трябва всеки ден да долавяте тези мисли и чувства и да работите с тях. Доброто е основата, Справедливостта с нея се гради и Разумността, т.е. да знаем как да се обхождаме. Вземете толкова, колкото торбата ви побира, а давайте всичко, което имате. Сегашният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля. Любовта и обичта идват и ако не ги приемете, горко ви! Те минават, остават благата си и отминават, а вие трябва да работите върху оставените ви блага, т.е. да предадете Любовта такава, каквато сте я приели. Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня.
към текста >>

16. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки си носи мотика и хляб в торбата.
Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите? Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него. В ранното утро преди всичко се правят гимнастични упражнения. Песни. След това с любов пристъпват към работа.
към текста >>

17. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Докато не изхвърлиш мухлясалия хляб от торбата си, пресен не може да дойде.
След паневритмичните упражнения на полянката, пак сме в салона. Стените на салона са позлатени от ранните слънчеви лъчи. Разговорът започва в свръзка с току-що свършената лекция на Учителя. Става въпрос за старата и нова култура. Учителят казва: – Докато не изхвърлиш мухлясалия хляб от торбата си, пресен не може да дойде. Изхвърлете навън вашия мухлясал хляб. Всяка идея, която те безпокои, тури я настрана. Ще ù кажеш: "Ще бъдеш добра да ме освободиш. Сега съм много занят". – Кой е пътят, по който ще дойде новото?
към текста >>

18. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Каквото си взел в торбата си, давай го.
Тя поправя работите. Любовта никога не се захласва. Тя не те чака да кажеш, какво ти липсва. Тя ти даде това, от което се нуждаеш и си върви. Любовта е, която дава всичко. Каквото си взел в торбата си, давай го. И каквото давате, то ще се увеличава във вас! Който люби, той познава Безграничния. Когато някой те обича, той обича божественото в тебе. Ти се радвай, че той обича Безграничния! Не се месете.
към текста >>

19. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.”
Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.” Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината.
към текста >>

20. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, ако едно дете е откраднало плодове, учителят да го повика и да му даде цяла торба с плодове.
Това е механично разбиране. Че някое дете е направило гримаса, не обръщайте внимание. Преди да влезе учителят в стаята, цялата стая е в прах. Учителят, като влезе не проявява недоволство, а казва да се отвори за малко прозорецът. Първото нещо е да не се обръща внимание, когато децата не мируват. Например, ако едно дете е откраднало плодове, учителят да го повика и да му даде цяла торба с плодове. Когато работи с децата, човек трябва да има голямо търпение. Една учителка ми разправи, че когато казала на един ученик да стане да разкаже урока, той не поискал да стане. И учителката се разсърдила. А пък аз, ако съм на нейно място, ще оставя този ученик, щом не иска да стане; ще кажа на съседния ученик да стане. Ако той не иска, ще попитам друг ученик да стане и да разправи.
към текста >>

21. Учителя за музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш: „Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба.“ А пък той да пее: ,Аз се радвам пък, че срещнах един брат, който е гладен, да му дам от торбата си.“ За в бъдеще така ще бъде.
Трябва да мисли добре. Казва се: „Който пее, зло не мисли. “Ако българите половината бяха музиканти, и сутрин, като станат, най-малко два милиона души да запеят, знаете ли какво разположение ще има, какво благословение? Първото нещо, след като стане човек, е да пее 5-10 минути и след това да отправи молитвата си към Бога, да благодари и да започне работата си. Ангелите сутринта, като ви събуждат, пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш: „Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба.“ А пък той да пее: ,Аз се радвам пък, че срещнах един брат, който е гладен, да му дам от торбата си.“ За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят. Който носи хляб, не пее, който е гладен, и той не пее. Погледнете от материалистическо гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие се нагласете с оръжие.
към текста >>

22. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Като попипа торбата ти, ще видиш хляб в нея.
Ако навсякъде ви приемат, светът няма да бъде лош, но красив. Набожният човек, като влезе в къщата ти, веднага всичко ще светне и всичко ще се уреди. И като погледнеш, къщата ти ще заприлича на рай. Ако ти си беден и болен, той, като те потупа по гърба, веднага ще оздравееш. И ще видиш най-малко една златна монета в кесията си. Като попипа торбата ти, ще видиш хляб в нея. Като пипне някъде, ще видиш една книга или една свещ. Както растенията се обличат от. пролетното време, такъв е набожният човек. Слънцето, като светне, всичко на земята се осветява. Набожният човек трябва да бъде като слънцето.
към текста >>

23. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие проучвайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една торба.
Четете Евангелието на Йоана. Човек да счита всичко за духовно, да одухотворява всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че природата е жива, тя съвсем друг изглед ще има за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективната проява на духовното. Вие проучвайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една торба. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих. После ще върнете листа в торбата. Съпоставяйте тези стихове, за да видите какво заключение ще извадите. От горе ще ви ръководят кои страници ще извадите. Чрез тези упражнения ще се развият центровете.
към текста >>

После ще върнете листа в торбата.
Ако човек се повдигне, ще види, че природата е жива, тя съвсем друг изглед ще има за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективната проява на духовното. Вие проучвайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една торба. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих. После ще върнете листа в торбата. Съпоставяйте тези стихове, за да видите какво заключение ще извадите. От горе ще ви ръководят кои страници ще извадите. Чрез тези упражнения ще се развият центровете. Старият завет е за учени хора, за много учени хора. Той е много дълбок, но не е за децата.
към текста >>

24. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш.
Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява. Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме. Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш. Всякога онзи, когото любиш, е този, който те е любил. А сегашната любов е любов на театър. Твоят възлюблен е Един, но понеже е голям, проявява се в много форми. Нали слънцето е голямо, а колко малки слънца са фотографирани. Вашата човешка любов, която сега имате, не се позволява в окултната школа.
към текста >>

25. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато - да се възползува от него.
Пътят, през който минавал, водел през един голям мост. Тук той се спирал да си отдъхне от мъчнотиите и неуспехите. Окаян, обезсърчен, отчаян, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил, и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си. Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобрение на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато - да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста разочарован, си казал: „Ред години минавах по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той вкъщи още по-окаян и измъчен и започнал горчиво да плаче. Почувствувал, че загубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила.
към текста >>

Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана.
Окаян, обезсърчен, отчаян, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил, и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си. Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобрение на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато - да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста разочарован, си казал: „Ред години минавах по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той вкъщи още по-окаян и измъчен и започнал горчиво да плаче. Почувствувал, че загубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила. Постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Там ще намериш торбата със златото, което те очаква.
към текста >>

Там ще намериш торбата със златото, което те очаква.
Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той вкъщи още по-окаян и измъчен и започнал горчиво да плаче. Почувствувал, че загубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила. Постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Там ще намериш торбата със златото, което те очаква. В нея ще намериш твоето благо.“ Добрата съдба и до днес му нашепва, както нашепва на всички ни: „Върнете се от пътя на отклонението си и оттам започнете добрия живот. “ Добрата съдба казва на всички: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. “
към текста >>

26. 51 ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По това време да се купи място и жилище беше толкова лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме.
Но всякога напрежението ражда в човешкия ум идеи. Така че ние решихме да си направим жилище, някъде в непосредствена близост до Изгрева. Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева. Той се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дъсчена къщичка. По това време да се купи място и жилище беше толкова лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме. Само няколко години след Първата световна война, чудовищна стопанска криза заля света. С ярко изразени признаци, това нещастие бързо връхлиташе върху човешкия род, спусна се и върху нашата малка България. То беше породено от непрогледната тъпота, скованост и липса на смелост да се разкъсат отживелите времето си, неподходящи за бързоразвиващото се човешко общество порядки и разбирания на хората, които управляваха финансите на всяка страна в света. Те не стигнаха до идеята, че при наличието на стоки, както беше тогава, само интензивната обмяна на стоките чрез парите е в състояние да разреши стопанската криза. Обаче поради слабото им обращение, парите имаха твърде голяма стойност.
към текста >>

27. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо?
16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус. И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления. То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. И към беззаконниците беше причислен.
към текста >>

И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба.
И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления. То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. И към беззаконниците беше причислен. Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тука има два ножа.
към текста >>

28. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
"И рече друг: Ще дойда след тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е турил ръката на ралото и гледа назад, не е годен за Царството Божие." (9;61-62) "След това Господ определи други 70 души, и ги изпрати по двама пред себе си във всеки град и място, дето той сам щеше да иде. И каза им: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си. Идете; ето Аз ви изпращам като агънца всред вълци." (10;1-3) "Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първо казвайте, Мир на този дом. И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него. Но ако няма, ще се върне на вас. И в същата къща седнете и яжте, и пийте каквото ви сложат. Защото работникът заслужава своята заплата.
към текста >>

29. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

"И рече им: Когато ви пратих без просия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?
Защото както моят Отец завеща Царството на Мене, Аз завещавам на вас да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето Царство и ще седнете на престола да съдите 12-те Израилеви племена. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето Сатана ви изисква всички, за да ви пресее като жито. Но Аз се молех за тебе да не отпадне твоята вяра и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт. А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че не Ме познаваш". "И рече им: Когато ви пратих без просия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконниците биде причислен". Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение.
към текста >>

И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба.
Но Аз се молех за тебе да не отпадне твоята вяра и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт. А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че не Ме познаваш". "И рече им: Когато ви пратих без просия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконниците биде причислен". Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно." (22; 1-38)
към текста >>

30. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговите дисаги, двойната торба, е пълна със заблудите и грешките му.
22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА Този Аркан има числото 400 и буквата Т. Скъсване на Божествената връзка, заслепяване, потъване в материята. Картината представлява един слепец, носещ пълни дисаги, когато се сблъсква с един обърнат пред него обелиск, върху който се е наместил един крокодил с голяма, широко отворена уста. Слепецът е символ на човек, който е станал роб на силите на материята. Неговите дисаги, двойната торба, е пълна със заблудите и грешките му. Обърнатият обелиск представя незабелязаното премеждие, в което ще се разбие щастието, бъдещето. Крокодилът означава окончателна катастрофа, причинена от нечисти, гадни врагове. Картината представя човека, който е пропуснал да следва своето Божествено призвание. Вместо да развие своите способности и да господства над духовете и елементите, той носи на гърба си дадените дарби и понеже не ги е използвал, той е направил ред грешки и престъпления, които носи на гърба си. Той се подпира на своята тояга, която тук символизира неговите знания и убеждения, които не могат да му помогнат, не могат да го спасят, понеже се вижда от картината, че той се клати, изморен от дълго блуждаене в Пустинята на живота.
към текста >>

31. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Във физическия живот Ученикът трябва да отива на училище с пълна торба, а с празен ум.
Като се дойде до науката, и там има четири начини за учене, има четири вида наука: наука на Старозаветните, наука на Новозаветните, наука на Праведните и наука на Ученика. Науката на Ученика е особена. Ако някой иска да мине от един живот в друг, той трябва да измени преди всичко своите схващания и разбирания, да измени методите и начините, по които живее. За да се създаде у вас хубавият и красивият живот на Ученика, вие трябва да елиминирате в себе си първите три вида живот, да ги оставите настрана и да заживеете само с идеала на Ученика. Само по този начин всеки от вас ще носи своето благо. Във физическия живот Ученикът трябва да отива на училище с пълна торба, а с празен ум. Като се връща от училище, физическият живот е изпразнен, а умът, т.е. духовният, Божественият живот е пълен. Това трябва да стане естествено, нормално състояние за всеки Ученик. Когато едно нещо у вас се пълни, друго трябва да се празни. Човек не може едновременно да бъде богат и духовно, и материално.
към текста >>

Не казвам, че трябва да сте сиромаси, но като Ученици вие трябва да изпразните торбата с вашите блага и да учите закона на новия живот или по-право да учите живота на Великата Любов.
духовният, Божественият живот е пълен. Това трябва да стане естествено, нормално състояние за всеки Ученик. Когато едно нещо у вас се пълни, друго трябва да се празни. Човек не може едновременно да бъде богат и духовно, и материално. Това е невъзможно. Не казвам, че трябва да сте сиромаси, но като Ученици вие трябва да изпразните торбата с вашите блага и да учите закона на новия живот или по-право да учите живота на Великата Любов. Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може да се изправи, чрез които животът ви да бъде щастлив. 55. Умът и сърцето в живота на Ученика. Когато човек не говори Истината, той съзнава това и се бори и умът му казва: Ти не говориш право. Аз вземам ума на човека във висок смисъл, като разумно същество, което не лъже, а само коригира. Това, което не лъже в нас, е Божественият ум, който всякога говори Истината.
към текста >>

32. Четирите неща - Георги Радев (1900–1940)

богатия човек, чиято торба е пълна?
Има братя на Светлината – ако ти не разбираш Светлината, ако не учиш и те няма да те приемат. Затова казвам: стани добър и ще те приемат, стани чист и ще те приемат, почни да мислиш право и ще те приемат, почни да учиш и ще те приемат. Кой няма да приеме богатия човек, чиято торба е пълна? Но който отива да проси тук и там, ще му дадат парче хляб и ще го изпъдят. Не питай дали хората са добри. Важно е ти да си добър. Важно е дали Божиите дела са
към текста >>

33. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори.
Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение. През време на Школата преминаха стотици хора, разкроиха се стотици съдби и ние преживяхме световни събития, които бяха направлявани от Великият Учител. Така че всичко онова, което бе посято на Божията нива, то израсна. Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите. Имаше преизобилно и от едното, и от другото. А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори. Но това ще бъде за края на века и за края на епохата от петата раса.
към текста >>

34. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

„Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога.
1. Прости, че ти пиша на „ти" - дистанцията сама по себе си ще се определи. Засега другояче не мога! Пиша ти по „точки", защото имам много неща да кажа и трябва да се разделя на „глави". Естествено, ти пиши както ти е по-лесно, френски се разбира добре у нас и няма никаква трудност. 2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина! „Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога. По сведения на един лекар, обиколил света, всякъде българите са си намерили работа, са се настанили и живеят добре, очевидно - имат жизнен капитал. Ако би останал при нас, най-много да беше станал катраник на Борисовци. 3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре сиработил\ Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза). Животът иска и дейност!
към текста >>

35. 07 Виденията ми на 19 август 1972 - Радка Левордашка (1920-2014)

“ Аз извадих скицника от торбата и започнах да скицирам това, което така ясно наблюдавах.
Главите им – нормални, косите – кафяво-червеникави, телата им – леко загорели от слънцето. Една минута ги гледах, но мръднах неволно крака си и те ме видяха и разбраха, че ги гледам, в този момент изведнъж се скриха в клековете, като че ли потънаха в тях или в пропастта надолу. Беседата свърши, казахме молитвата „Отче наш“ и продължих да гледам, но повече не се появиха. Седнах на един камък и изчаках да слязат всички, за да сляза и аз. Всички бяха толкова възбудени, всеки шепнеше на другия до него какво е видял, но чувах повечето да казват: „Да, Учителя беше при нас! “ Аз извадих скицника от торбата и започнах да скицирам това, което така ясно наблюдавах. (Братът, който водеше наряда и прочете беседата, беше Методи Шивачев, който е бил винаги с Учителя и му е служил вярно.) Като скицирах всичко, затворих тефтера и взех торбата да го прибера, в този момент видях, че до мене се приближава брат Георги Томалевски и ме пита: „Сестра, мога ли да видя какво нарисувахте? “. – „Не съм рисувала, направих скици.“ – „Моля ви, покажете ми ги! Наблюдавах ви, работехте с внимание.“ Аз го погледнах и отговорих: „Ето, това е, което видях.“ – „Точно това искам да видя! “ – каза той. Аз му разказах накратко какво съм видяла.
към текста >>

(Братът, който водеше наряда и прочете беседата, беше Методи Шивачев, който е бил винаги с Учителя и му е служил вярно.) Като скицирах всичко, затворих тефтера и взех торбата да го прибера, в този момент видях, че до мене се приближава брат Георги Томалевски и ме пита: „Сестра, мога ли да видя какво нарисувахте?
Една минута ги гледах, но мръднах неволно крака си и те ме видяха и разбраха, че ги гледам, в този момент изведнъж се скриха в клековете, като че ли потънаха в тях или в пропастта надолу. Беседата свърши, казахме молитвата „Отче наш“ и продължих да гледам, но повече не се появиха. Седнах на един камък и изчаках да слязат всички, за да сляза и аз. Всички бяха толкова възбудени, всеки шепнеше на другия до него какво е видял, но чувах повечето да казват: „Да, Учителя беше при нас! “ Аз извадих скицника от торбата и започнах да скицирам това, което така ясно наблюдавах. (Братът, който водеше наряда и прочете беседата, беше Методи Шивачев, който е бил винаги с Учителя и му е служил вярно.) Като скицирах всичко, затворих тефтера и взех торбата да го прибера, в този момент видях, че до мене се приближава брат Георги Томалевски и ме пита: „Сестра, мога ли да видя какво нарисувахте? “. – „Не съм рисувала, направих скици.“ – „Моля ви, покажете ми ги! Наблюдавах ви, работехте с внимание.“ Аз го погледнах и отговорих: „Ето, това е, което видях.“ – „Точно това искам да видя! “ – каза той. Аз му разказах накратко какво съм видяла. Той взе скицника, разгледа всичко и с учудване ми каза: „Много добре са ти отворили очите.“ За да ме предразположи, той ми разказа някои свои случки.
към текста >>

Помръднах с ръка да извадя скицника от торбата, но те ме видяха, че ги гледам, и всички като че по сигнал изчезнаха в клековете.“ Брат Томалевски ги видя в скицника и каза: „Сестра, това са лемурийците.
Той взе скицника, разгледа всичко и с учудване ми каза: „Много добре са ти отворили очите.“ За да ме предразположи, той ми разказа някои свои случки. Тогава го попитах: „Брат Томалевски, какво обяснение ще ми дадете за тези същества, които през цялото време са слушали беседата с нас. Те са видели, че съм заета с моите наблюдения към небето и не помръдвам, затова спокойно са стояли пред нас. Като свърши на небето всичко и двамата великани превъртяха един много голям ключ, в този момент аз погледнах надолу и видях съществата в клековете, около 50-60 човека голи до кръста. Наблюдавах ги повече от минута по време на молитвата „Отче наш“. Помръднах с ръка да извадя скицника от торбата, но те ме видяха, че ги гледам, и всички като че по сигнал изчезнаха в клековете.“ Брат Томалевски ги видя в скицника и каза: „Сестра, това са лемурийците. Много братя са ги виждали, точно такива са, както ти си ги скицирала. Учителя ни е говорил за тях – те са изключително интелигентни. Те са от старата раса.“ – „Брат Томалевски, аз имам още едно много интересно преживяване, което ми се случи преди да дойда на Рила, но сега не мога да ви го разкажа, защото съм дежурна в кухнята, днес аз давам обеда и трябва да отида, за да го подготвя и да раздам чая.“ – „А, добре, щом имаш такова задължение, отивай, няма да те задържам. Аз ще остана още малко тука, на Молитвения връх.“ Слязох набързо към кухнята и почнаха да прииждат братя и сестри с канчета за чай. Йорданка Жекова беше при кухнята, тази сутрин тя не се качи на върха.
към текста >>

36. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

На когото очите са затворени, Божието благословение ще мине покрай него и ще го отмине и той всеки ден ще остава със своята празна торба.
И тъй, ако очите ви са отворени, вие ще използвате разумно богатствата, които Бог ще ви прати през новата година. Ходите ли обаче по ума, който сте имали през изминалата 1927 г., богатствата ще минат и заминат покрай вас, без да ги използувате разумно. Ето защо бъдете внимателни през тази година, защото Господ ще гледа през две очи. Щом е тъй, и вашите очи трябва да бъдат отворени. На когото очите са отворени, и Божието благословение ще дойде върху него. На когото очите са затворени, Божието благословение ще мине покрай него и ще го отмине и той всеки ден ще остава със своята празна торба. Та казвам: Използвайте разумно всеки ден от годината, защото не се знае колко ще живеем на земята. Другите неща, които имаме в живота си - грижи, смущения, противоречия и тем подобни, не могат да се разрешат, ако нямаме онази вътрешна интензивна връзка, която човек трябва да има с Първото начало на живота. Аз употребявам думата „Първо начало на живота" наместо думата Бог, защото от дълго употребяване хората са я изопачили. Често хората мислят за Бога като за нещо физическо. Всъщност Бог е Първоно начало, което осмисля живота.
към текста >>

През тази година гледайте всичките врати и прозорци да бъдат отворени, та като мине Божествената торба с богатствата, да си поискате от Божествените вестители.
Божествената Любов никога не се мени - тя всякога остава една и съща и по смисъл, и по съдържание. Божествената Любов има качеството да се разширява, т. е. да изменя своята форма. Като не разбират качеството на Божията любов, хората казват, че тя се изменя, а всъщност в тази Любов има вътрешно разширение. Вследствие на това, когато очите на хората са отворени, Божествената Любов внася в тях мир и радост, а когато очите им са затворени, тя внася в тях смущение и скръб. През тази година гледайте всичките врати и прозорци да бъдат отворени, та като мине Божествената торба с богатствата, да си поискате от Божествените вестители. Който иска, той винаги получава. Законът е такъв. Някой казва: Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното. Не, дава се само на този, който иска. Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си.
към текста >>

37. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Всеки да закачи торбата си на рамото и през цялата година да седи отворена.
Той бил голям философ. И тъй аз ви пожелавам да получите доброто, което новата година носи. Онези, които идват отгоре, ви казват: „Тихи бъдете! " Миналата година ви казах да имате отворени очи, а тази година ви казвам да имате отворени торби, та кой как мине, да тури нещо в тях. Не са ли отворени торбите ви, никой нищо няма да тури. Всеки да закачи торбата си на рамото и през цялата година да седи отворена. Торбата ви трябва да бъде отворена! Какво представлява тази торба? - Човешкото сърце. То трябва да бъде отворено за светлината. Няма по-хубаво нещо от това, да има човек връзка с Бога, с възвишени и разумни същества!
към текста >>

Торбата ви трябва да бъде отворена!
И тъй аз ви пожелавам да получите доброто, което новата година носи. Онези, които идват отгоре, ви казват: „Тихи бъдете! " Миналата година ви казах да имате отворени очи, а тази година ви казвам да имате отворени торби, та кой как мине, да тури нещо в тях. Не са ли отворени торбите ви, никой нищо няма да тури. Всеки да закачи торбата си на рамото и през цялата година да седи отворена. Торбата ви трябва да бъде отворена! Какво представлява тази торба? - Човешкото сърце. То трябва да бъде отворено за светлината. Няма по-хубаво нещо от това, да има човек връзка с Бога, с възвишени и разумни същества! Те са тил на новия живот.
към текста >>

Какво представлява тази торба?
Онези, които идват отгоре, ви казват: „Тихи бъдете! " Миналата година ви казах да имате отворени очи, а тази година ви казвам да имате отворени торби, та кой как мине, да тури нещо в тях. Не са ли отворени торбите ви, никой нищо няма да тури. Всеки да закачи торбата си на рамото и през цялата година да седи отворена. Торбата ви трябва да бъде отворена! Какво представлява тази торба? - Човешкото сърце. То трябва да бъде отворено за светлината. Няма по-хубаво нещо от това, да има човек връзка с Бога, с възвишени и разумни същества! Те са тил на новия живот. Сега, поздравлявам ви с новата година!
към текста >>

38. ЖИВОТЪТ НА ОТШЕЛНИКА - Теофана Савова

с наметнатата си торба -
Славейче си пееше на дървото, овчарят изкарваше своето стадо. Звънци се слушаха по поляната. А орача със своята кола, с вдигнат остен, с наметнатата си торба - той на нивата отиваше. Младата мома с мотика на рамо на лозе вече отиваше. Майка й беше прясна пита опекла - тя в кошница я носеше.
към текста >>

39. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

Скоро предсказанието на Учителя се сбъдва и Борис, който носеше по две торби цимент едновременно, не може да носи и половин торба.
Като повечето габровци той е горделив, надменен, тщеславен, със строго установени възгледи и разбирания и не се съобразява с мнението и съветите на никого. Борис има голямо желание да постигне всичко в живота и затова работи повече, отколкото трябва, преуморява се. Като младеж е много здрав, вдига воденични камъни по 150 килограма. Два пъти Учителя му се кара, че прекалява в работата си и по този начин ще изгуби силите си. Той не го слуша и продължава да работи с голям ентусиазъм, без почивка. Скоро предсказанието на Учителя се сбъдва и Борис, който носеше по две торби цимент едновременно, не може да носи и половин торба. Той е силно привързан към габровци и към всичко габровско. В бригадата привлича няколко от тях — бивши министри и величия, преминали през лагера Белене, и им дава високи разряди. Те работят без желание и любов. Появяват се разногласия, скоро бригадата се разпада и той остава сам. При разговор Учителя казва, че Борис ще покаже на света как един ученик трябва да защитава своите идеи.
към текста >>

40. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Разликата между хората от шестата и тези от петата раса е тази, че човек от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса ще си напълни една торба с плодове.
„И тогава, ето какво ще бъде през времето на шестата раса. Засега само някои хора имат градина, а за в бъдеще цялата земя ще бъде превърната в градини. Всеки ще ходи свободно из тях и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от шестата и тези от петата раса е тази, че човек от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение... В шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство." (33, с. 11 — б. 20) „В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще взимат участие във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е.
към текста >>

41. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Аз сложих едно шише в торбата си и по най-краткия път, покрай 6-тото езеро, Острец се озовах на х.
На Рила сестра Буча Бехар получи перфорация на язвата, която блокира организма й. Нямаше време да се свали надолу и приятелите решиха да й направят млечен компрес. Сутринта ми съобщиха, че трябва веднага да отида до х. „Иван Вазов", откъдето да взема един литър мляко преди 9 часа, защото по това време хижарката го квасела. Наоколо нямаше овчари и мляко. Аз сложих едно шише в торбата си и по най-краткия път, покрай 6-тото езеро, Острец се озовах на х. „Иван Вазов" за по-малко от 1 час. Влязох точно навреме, когато хижарката приготвяше подквасата, за да подкваси една тенджера мляко. Помолих я да ми даде един литър за болен човек и тя ми даде. Аз тръгнах обратно за лагера и пристигнах там чак към обяд. Веднага направиха компрес на сестра Буча, който изтегли отровите от спуканата язва.
към текста >>

42. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

Константин беше приготвил широка тъкана торба, в която бе натъпкал дрехите си и три големи хляба, омесени преди два дни при вуйко му Йоргаки, две книжки - молитвеници със славянско писмо и едни захлупци с извара, нашарени с червен пипер.
След това намери едно буре, което събираше близо сто литра и го напълни с вода. За храна той не положи големи грижи, защото знаеше, че младежите ще донесат достатъчно. Премина и този последен неделен ден преди пътуването. През нощта нито Константин, нито другарите му можаха да спят. Всеки мислеше за този съдбовен понеделник, когато ще се отделят от българския бряг и ще заплуват към новата си съдба, подкарани от попътния вятър, за който опитният моряк казва, че ще се появи на утрешния ден. Константин беше приготвил широка тъкана торба, в която бе натъпкал дрехите си и три големи хляба, омесени преди два дни при вуйко му Йоргаки, две книжки - молитвеници със славянско писмо и едни захлупци с извара, нашарени с червен пипер. Тодор Хаджимавродиев обеща да донесе цяла пита кораво планинско сирене, каквото носеха във Варна селяните от Коджабалканските села. Белю Пинин беше награбил разни сушени риби и една торба, пълна със стафиди и ошав, а Петър Атанасов носеше сухари и много сушени плодове. Към тия храни той бе прибавил и едно доста големичко гърне с мед. Рано, преди още да се бе пробудил градът, гемиджията и четиримата пътници бяха вече пренесли на гемията своя багаж. Нито вуйкото Йоргаки, нито кой и да е от домашните на останалите младежи не излязоха да ги изпратят.
към текста >>

Белю Пинин беше награбил разни сушени риби и една торба, пълна със стафиди и ошав, а Петър Атанасов носеше сухари и много сушени плодове.
Премина и този последен неделен ден преди пътуването. През нощта нито Константин, нито другарите му можаха да спят. Всеки мислеше за този съдбовен понеделник, когато ще се отделят от българския бряг и ще заплуват към новата си съдба, подкарани от попътния вятър, за който опитният моряк казва, че ще се появи на утрешния ден. Константин беше приготвил широка тъкана торба, в която бе натъпкал дрехите си и три големи хляба, омесени преди два дни при вуйко му Йоргаки, две книжки - молитвеници със славянско писмо и едни захлупци с извара, нашарени с червен пипер. Тодор Хаджимавродиев обеща да донесе цяла пита кораво планинско сирене, каквото носеха във Варна селяните от Коджабалканските села. Белю Пинин беше награбил разни сушени риби и една торба, пълна със стафиди и ошав, а Петър Атанасов носеше сухари и много сушени плодове. Към тия храни той бе прибавил и едно доста големичко гърне с мед. Рано, преди още да се бе пробудил градът, гемиджията и четиримата пътници бяха вече пренесли на гемията своя багаж. Нито вуйкото Йоргаки, нито кой и да е от домашните на останалите младежи не излязоха да ги изпратят. Те се бяха наговорили да се сбогуват в домовете си, защото не биваше да се разгласява, че младите хора ще пътуват за далечната Света гора. Особено домът на Йоргаки трябваше да се варди от много нови подозрения.
към текста >>

43. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Свали непознатият българин шарената и привързана с гайтани торба от рамото си, сложи я малко встрани при ъгъла и като прекара длан през черните си едри мустаци, проговори:
И в село учех младежите на азбукето. - Това е много добре. Ела там настрани да отидем на пейката и да не пречим на минаващите мущерии. Има да си поговорим с тебе. Седнаха на дървената скамейка, оставена от чорбаджиите за гости, които има да си кажат някоя и друга дума насаме. Свали непознатият българин шарената и привързана с гайтани торба от рамото си, сложи я малко встрани при ъгъла и като прекара длан през черните си едри мустаци, проговори: - От кое си село? - О Устово, в Родопа. - А, а! Чувал съм за тия села. Аз пък съм от другия край на нашата земя.
към текста >>

Видиш ли тази торба?
- Как да не зная това! - Така, много добре, но българската църква е вече основана. Нашият духовен първенец Иларион Макариополски е рекъл, че българската църква е продължение на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия. - Това не знаех, байчо. - Казвам ти го, да го знаеш. Видиш ли тази торба? Увита в мукавена кутия в нея носех просба до Високата порта, с която жителите на Варненския вилает молят да бъде призната българската църква и да бъде позволено на нашето духовно началство да урежда всичките си работи по епархията. На Константин направиха особено впечатление тези думи. Мина му веднага през ума, че има някакво съвпадение между работата на този човек, дошъл в Цариград не по търговия, и неговата предстояща работа, за която му бе изяснено в Солун. Не е ли това - рече си той - ръката и разума на провидението? - Е, с какво мога аз да ти помогна, байчо?
към текста >>

Чорбаджи Атанас им показваше нещо увито в дебел табак, което пак сложи в торбата.
Но нашите тука по-мъчно се отделят от децата си. Особено пък ако животът им върви добре. Наново се замисли Константин върху чутите думи. Стори му се, че всички са се наговорили да му говорят едно и също нещо. Раздвижиха се хората в другия край на дългата мааза и се готвеха да тръгнат. Чорбаджи Атанас им показваше нещо увито в дебел табак, което пак сложи в торбата. - Е, наприказвахте ли се с бай Михаил? - запита един от господата. - Наприказвахме се - отвърна Константин. - Разправи ми човекът за всичко. - Не само му разправих - обади се сухичкото старче, но съм сигурен, че работата ще стане.
към текста >>

44. РАЗСТРЕЛ - Борис Николов

Понякога Стоян оставяше някъде торбата си и казваше на Бубчето да я пази: „Стой тука!
Бубчето не се отделяше от него – вървеше винаги една стъпка зад него, гледаше го за всичко в очите и изпълняваше заповедите му безусловно. Ако някой на шега се опиташе да дръпне дрехата на Стоян, Бубчето ожесточено се нахвърляше върху него, като лаеше отчаяно и хапеше. То не се страхуваше от никого и от нищо, понеже зъбките му бяха остри, та често пострадваха крачолите. Бубчето не вземаше храна от никого. Когато някой му предлагаше нещо или му заговореше, то гледаше в очите своето божество и искаше да разбере какво то иска от него. Понякога Стоян оставяше някъде торбата си и казваше на Бубчето да я пази: „Стой тука! “ Бубчето лягаше до нея и никой вече не можеше да се доближи до торбата – ни куче, ни кон, ни човек. Стоян можеше да ходи с часове – Бубчето седи и пази. То с такова ожесточение нападаше, че и големи животни предпочитаха да се отдалечат. Опитах се да се сприятеля с Бубчето, да му дам някои лакомства – нищо не помагаше, не ми обръщаше внимание, гледаше в очите само господаря си. Тогава измених тактиката: сприятелих се със Стоян, още повече, че работата ни беше обща – той доставяше материали за строежа.
към текста >>

“ Бубчето лягаше до нея и никой вече не можеше да се доближи до торбата – ни куче, ни кон, ни човек.
Ако някой на шега се опиташе да дръпне дрехата на Стоян, Бубчето ожесточено се нахвърляше върху него, като лаеше отчаяно и хапеше. То не се страхуваше от никого и от нищо, понеже зъбките му бяха остри, та често пострадваха крачолите. Бубчето не вземаше храна от никого. Когато някой му предлагаше нещо или му заговореше, то гледаше в очите своето божество и искаше да разбере какво то иска от него. Понякога Стоян оставяше някъде торбата си и казваше на Бубчето да я пази: „Стой тука! “ Бубчето лягаше до нея и никой вече не можеше да се доближи до торбата – ни куче, ни кон, ни човек. Стоян можеше да ходи с часове – Бубчето седи и пази. То с такова ожесточение нападаше, че и големи животни предпочитаха да се отдалечат. Опитах се да се сприятеля с Бубчето, да му дам някои лакомства – нищо не помагаше, не ми обръщаше внимание, гледаше в очите само господаря си. Тогава измених тактиката: сприятелих се със Стоян, още повече, че работата ни беше обща – той доставяше материали за строежа. Видя той моите безуспешни опити да се сближа с Бубчето и ми каза: „Докато не му разреша, няма да те погледне.“ Тогава извика Бубчето, тури ръката си на главата му – то примижа от блаженство.
към текста >>

45. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

Той извади шарена торба и я подаде на Илия, а сам започна да събира змиите и да ги пуска в нея.
Една пролет те пристигнаха малко по-рано от обикновено. Туриха в ред струга, запалиха огъня на огнището и тъкмо се готвеха да събуят цървулите, пепелта от огнището започна да се надига – пух, пух, пух – и от нея започват да излизат змии, усойници! Къртипъня не убиваше змия, не позволяваше и на други в негово присъствие да убиват. Никога не казваше лоша дума за змиите, а ги наричаше с най-ласкави имена. Това беше родов обет, кой знае от кои езически времена останал. Той извади шарена торба и я подаде на Илия, а сам започна да събира змиите и да ги пуска в нея. С една малка вилка притисне главата на змията, хване я за врата и я пусне в торбата, като произнасяше някави странни думи. Змиите бяха още сънливи и не много подвижни. А все продължаваха да излизат, нагрети от огъня. Така събраха стотина. Къртипъня завърза торбата, а Илия я отнесе надолу по реката и ги изтърси в камънаците.
към текста >>

С една малка вилка притисне главата на змията, хване я за врата и я пусне в торбата, като произнасяше някави странни думи.
Туриха в ред струга, запалиха огъня на огнището и тъкмо се готвеха да събуят цървулите, пепелта от огнището започна да се надига – пух, пух, пух – и от нея започват да излизат змии, усойници! Къртипъня не убиваше змия, не позволяваше и на други в негово присъствие да убиват. Никога не казваше лоша дума за змиите, а ги наричаше с най-ласкави имена. Това беше родов обет, кой знае от кои езически времена останал. Той извади шарена торба и я подаде на Илия, а сам започна да събира змиите и да ги пуска в нея. С една малка вилка притисне главата на змията, хване я за врата и я пусне в торбата, като произнасяше някави странни думи. Змиите бяха още сънливи и не много подвижни. А все продължаваха да излизат, нагрети от огъня. Така събраха стотина. Къртипъня завърза торбата, а Илия я отнесе надолу по реката и ги изтърси в камънаците. Всяка година дядо Колю даваше змия да го ухапе, след това ги ловеше с ръце; но пиеше и някаква билка и казваше заклинания – и оставаше невредим.
към текста >>

Къртипъня завърза торбата, а Илия я отнесе надолу по реката и ги изтърси в камънаците.
Той извади шарена торба и я подаде на Илия, а сам започна да събира змиите и да ги пуска в нея. С една малка вилка притисне главата на змията, хване я за врата и я пусне в торбата, като произнасяше някави странни думи. Змиите бяха още сънливи и не много подвижни. А все продължаваха да излизат, нагрети от огъня. Така събраха стотина. Къртипъня завърза торбата, а Илия я отнесе надолу по реката и ги изтърси в камънаците. Всяка година дядо Колю даваше змия да го ухапе, след това ги ловеше с ръце; но пиеше и някаква билка и казваше заклинания – и оставаше невредим. Първата вечер мина с това приключение. Спаха сладко, защото бяха изморени. На сутринта, като раздигаха завивките, намериха още три змии. Два-три дни те се климатизираха – ловяха риба, беряха гъби, тъкмо излизаха кладниците.
към текста >>

46. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Когато дойде за втори път, донесе една торба с големи кристали и ме помоли да ги заровим между камъните на Сфинкса, за да се заредят, и на следващата година ги взе и тръгна по света да лекува с тях.
Според Пиаткус, издателя на тези книги, те са най- продаваните. Сузи е англичанка по произход, но е пътувала по целия свят, живяла е в Англия, Австралия, САЩ, Гърция, Франция, Южна Африка и др. Когато за първи път дойде на Мусаленския лагер, беше изключително впечатлена от духовната атмосфера в Братството и от Светлите същества на Рила, които тя усещаше много силно. Идва години наред в нашия лагер. Сузи лекуваше с кристали. Когато дойде за втори път, донесе една торба с големи кристали и ме помоли да ги заровим между камъните на Сфинкса, за да се заредят, и на следващата година ги взе и тръгна по света да лекува с тях. Когато Сузи влезе в моята палатка, случайно се докосна до книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината“, която аз винаги държах до себе си. Тя я взе в ръце и започна да се моли. После каза: „Преведи ми какво пише в тази книга. Тя има много високи вибрации и голяма сила излиза от нея! “ Аз обясних какво съдържа и се опитах да преведа нещо, но тъй като това са библейски текстове, беше трудно.
към текста >>

47. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

– „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (приказки, преразказ), изд. „Ст.
Атанасов“, преиздадена 1939 г.1933 г. – „Златни сърца“ (разкази за деца и юноши), изд. „Ст. Атанасов“1934 - Хубави стари приказки1934 г. – „Алмазите на Изток“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1934 г. – „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Богомилски легенди. Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Книга за доброто и злото.
към текста >>

– „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (приказки, преразказ), изд. „Ст.
Атанасов“, преиздадена 1939 г.1933 г. – „Златни сърца“ (разкази за деца и юноши), изд. „Ст. Атанасов“1934 г. – „Алмазите на Изток“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1934 г. – „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Богомилски легенди. Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Книга за доброто и злото.
към текста >>

48. 12. Първо кокиче - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

_______________________ 1 Всички се извиваме назад, правим движения с ръцете, като че взимаме торба, разтваряме я, навеждаме се да хванем приказката, четем заглавието от ръката си и с движения оставяме торбата на място — зад столчетата.
Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета. Така научихме много нови песни за кокичето. Дни наред пяхме песни, учихме стихотворения и приказки за белоснежното кокиче и освежихме стаята си с много кокиченца, с мозаични или обикновени рисунки, а по-късно се научихме да правим кокичета и от крепирана хартия. _______________________ 1 Всички се извиваме назад, правим движения с ръцете, като че взимаме торба, разтваряме я, навеждаме се да хванем приказката, четем заглавието от ръката си и с движения оставяме торбата на място — зад столчетата.
към текста >>

49. 14. Първият ден след великденската ваканция - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Искате ли да си извадим торбата с приказки ?
Определен интерес към нещо специално у децата, нямаше. Мой дълг беше да се справя със сезона и да дам подходящото. Бяхме през м. май: цветя, птички и пеперудки. Наближаваше денят на детето и 24 май — дни, за които трябват повече цветя. — Искате ли да си извадим торбата с приказки ? — запитах чакащите деца. — Искаме, хайде, хайде! — отговориха всички в хор. — Добре! — Всички едновременно- се извиваме назад и с ръцете правим движения, като че вземаме нещо торба и внимателно с пълни ръце се обръщаме пак напред, отвръзваме торбите си и общо четем на ръката си: „Приказчица за послушните дечица ситна, като маниста, цели тридесет листа. . . приказка за. .
към текста >>

— Добре! — Всички едновременно- се извиваме назад и с ръцете правим движения, като че вземаме нещо торба и внимателно с пълни ръце се обръщаме пак напред, отвръзваме торбите си и общо четем на ръката си: „Приказчица за послушните дечица ситна, като маниста, цели тридесет листа.
май: цветя, птички и пеперудки. Наближаваше денят на детето и 24 май — дни, за които трябват повече цветя. — Искате ли да си извадим торбата с приказки ? — запитах чакащите деца. — Искаме, хайде, хайде! — отговориха всички в хор. — Добре! — Всички едновременно- се извиваме назад и с ръцете правим движения, като че вземаме нещо торба и внимателно с пълни ръце се обръщаме пак напред, отвръзваме торбите си и общо четем на ръката си: „Приказчица за послушните дечица ситна, като маниста, цели тридесет листа. . . приказка за. . Всички слушаха с наострени уши. . . за „Пепи и Грети".
към текста >>

50. Благословените орехи. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Бръкнало в торбата си — няма троха хляб.
Другите двама избухнали: — Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха — три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от турчина, инак да не си посмял да се върнеш в бащината къща — развикал се най-старият брат. Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата. — Аз мислех, — думало си то — че благословията е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе! Стигнало една чешма, навело се и се напило хубаво. Огладняло. Бръкнало в торбата си — няма троха хляб. „Я да счупя орехите, че да залъжа глада си I — помислило си гладното момче. Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораствал, станал голям колкото бъчва, и от черупката почнали да излизат овце, овни, с звънци, млади агнета —цяло стадо излязло от ореха. От радост момчето не знаело какво да стори.
към текста >>

51. Дядо Иван — Прасковата. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Така събрал пълна торба с праскови костилки.
Той искал много да помага на хората, но бил толкова беден, че не можел нищо да направи за тях. Един ден дядо Иван намислил нещо, но не казал на никого нищо. Той започнал да събира праскови и им взима костилките. Даже понякога, когато извършвал някоя работа, взимал праскови вместо пари. Някои хора започнали да го смятат за луд, но той не се сърдел и продължавал своята работа. Така събрал пълна торба с праскови костилки. Тогава взел торбата и отишъл в далечни и високи баири и там посял всичките костилки. Той знаел, че праскови дървета ще поникнат от тези костилки и тогава далечните и високи баири ще станат красиви и приятни за живеене. Когато съседите открили какво е направил дядо Иван, нарекли го — Иван Прасковата. Минали много години и там, дето дядо Иван бил посял прасковите костилки, израстнали вече красиви дървета. Много хора, когато почивали под сянката им или ядели вкусните праскови, се учудвали как са пораснали толкова праскови дървета на това място.
към текста >>

Тогава взел торбата и отишъл в далечни и високи баири и там посял всичките костилки.
Един ден дядо Иван намислил нещо, но не казал на никого нищо. Той започнал да събира праскови и им взима костилките. Даже понякога, когато извършвал някоя работа, взимал праскови вместо пари. Някои хора започнали да го смятат за луд, но той не се сърдел и продължавал своята работа. Така събрал пълна торба с праскови костилки. Тогава взел торбата и отишъл в далечни и високи баири и там посял всичките костилки. Той знаел, че праскови дървета ще поникнат от тези костилки и тогава далечните и високи баири ще станат красиви и приятни за живеене. Когато съседите открили какво е направил дядо Иван, нарекли го — Иван Прасковата. Минали много години и там, дето дядо Иван бил посял прасковите костилки, израстнали вече красиви дървета. Много хора, когато почивали под сянката им или ядели вкусните праскови, се учудвали как са пораснали толкова праскови дървета на това място. И скоро научили, че всичките тези дървета са посадени от един добър, беден старец, наречен за това Иван Прасковата. Преразказана
към текста >>

52. Защо ябълките имат звезди в сърцето си - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В ръцете си тя имала не една, а цяла торба пълна със звезди.
Тя била като добрите майки, които често забравят всичко, а работят и обичат децата и само децата. С нейната помощ .ден след ден малките ябълчици растели все по- големи, по-валчести и по-сочни, а когато слънчевите феи ги целунали, те станали червени и майката-ябълка била щастлива, много щастлива. Децата често идвали да си играят под нея, а тя с радост им давала от червените си ябълки, защото как иначе биха могли семенцата да излязат? Както виждате, майката-ябълка била станала много мъдра и обичала много своите бебета. Една нощ тя била много изненадана, като чула същите сребърни звънчета и видяла овощната Фея до себе си. В ръцете си тя имала не една, а цяла торба пълна със звезди. — Здраво и красиво дърво си порастнала. Много месеци аз те наблюдавах как се бореше с вятъра, бурята, дъжда, топлината и всеки път когато падаше, >и пак ставаше и то по-здрава, отколкото преди. Вземи, тука са твоите звезди. Да ти направя ли корона от тях ? — Корона! Корона, но не за мен — казала ябълката.
към текста >>

53. Дядо Коледа. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Дядо Коледа пристига, отвори му, мамо! В торбата знам, че има хубави играчки, той ги носи, мила мамо, за дечица малки.
ДЯДО КОЛЕДА — Някой чука на вратата, весело, припряно. — Дядо Коледа пристига, отвори му, мамо! В торбата знам, че има хубави играчки, той ги носи, мила мамо, за дечица малки. Вяра Господинова
към текста >>

54. Катеричка сестричка. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не плаши се от мене и от мойто шумене! Аз си ходя в гората, с гъбки пълня торбата.
КАТЕРИЧКА-СЕСТРИЧКА Катеричке-сестричке, с опашчица — метличка, със щръкнали ушички и с очички — стрелички! Що ме плахо погледна и тъй бързо побегна ? Дорде само да мигна, ти на върха се дигна, шишарчици порони, малки птички прогони. Не плаши се от мене и от мойто шумене! Аз си ходя в гората, с гъбки пълня торбата. Нямам пушка, патрони, тебе няма да гоня. Ти си моя сестричка, че аз съм си самичка — гъбки събирам да продам, да си купя хляб да ям! 425]Ел. Багряна
към текста >>

55. Отворените двери - Сава Калименов (1901 - 1990)

Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на мястото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци.
този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и дарува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим? Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си. . . Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че некога може да се изчерпи: този извор има за всички и за винаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк? Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на мястото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци. Затова, защото закъснявате да отидете там, където природата с пълни шепи раздава живот, любов и щастие. Вий сте бедни, болни, и външно и вътрешно, защото не присягате да вземете това, на което имате пълно право и което никой не може да ви отнеме. Месеците април, май и юний са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и тяло, може да се обнови, да се съживи, да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в себе си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна да посреща големите разходи на такава, които животът изисква. Чуйте гласа на Великия Учител на Всемирното Братство: „Сутринта, при изгрев, земята е най-много отрицателна, т. е. приема най-много.
към текста >>

56. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Отъ тукъ ще изпроси, отъ тамъ ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата.
Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Богъ не е човѣкъ, който може да се лъже отъ външния видъ. Той гледа на вашето сърдце и споредъ него ви оценява“. Сега да се обърна къмъ другия типъ — къмъ митаря. Имате човѣкъ съ срѣденъ ръстъ, въздебеличъкъ; крака възкѫси, рѫце дебели, пръсти сѫщо въздебели и заострени, лице валчесто; стомашна система прекрасно развита — обича да похапнува повечко и да попийнува. „Предстои ми дълъгъ пѫтъ да извървя, азъ трѣбва да имамъ храна“ — така си философствува той и затова става бирникъ. Отъ тукъ ще изпроси, отъ тамъ ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. „Ти правишъ като мене, ще извинишъ, може да го смѣтнешъ за кражба, но трѣбва ми. Не искашъ ли да ми го дадешъ, ще си го взема насила или открадна“. Казахъ, митарътъ има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка — каквото предприеме, съ успѣхъ го свършва. На възрастъ е между 40 45 години. Брада съ черни, рошави влакна, мустаци също — белегъ на голѣма горещина; носъ развитъ, възкѫсъ, дебелъ, широкъ въ крилата си — признакъ на добра дихателна система; човѣкъ на чувствата, импулсивенъ като дете — всѣкога може да изкаже своята радостъ; като му дръпне половинъ кило винце, може да скача и да се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна.
към текста >>

57. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша.
По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за народите. Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно. Лъжа е! Опиум за народа! Прави го няколко пъти. Симеонов иска да се намеси. Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой. А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша. Или ябълка. Не от майсторската ръка от златното сърце на Савата! Боже мили! Смях, и песен, и любов... Ако знаехте как съм се ухилил сега, щяхте да умрете от смях, и до вечерта да не се заядете с когото и да било... * * * Това бяха те изгревските симпатяги, но картината няма да е пълна, ако се задоволим само с описанието на тях именно. Изгревът влачеше по алеите си и съпътстващи товари по-тежки от беседката на Ангел Янушев. Или по-деликатно казано по-силно изявени съпътници. Картината ни ще бъде много непълна, ако просто ги прескочим.
към текста >>

58. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“.
А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг. Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски. Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост. На 4 юли той е под вековните дървета на брега на езерото Уолдън. Стоварва си багажа на тревата, вдъхва дълбоко, докато се вслушва в гласовете на птиците и стъпките на животните по съчките под ланшната дъбова шума, и започва да сече материал за колибата, в която ще живее. Непосредствената цел е да види дали може да поддържа живота си на минимално ниво с лек ръчен труд и по този начин да му остане максимум време за писане.
към текста >>

59. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше.
Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр. - като съседи от север. Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката.
към текста >>

„В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му.
- Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му. - Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село? „В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му. Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия. ... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски?
към текста >>

60. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди.
Опитахме го. Ние бяхме на нивата и работехме. Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето. Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията. Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки. Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и оттам го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки.
към текста >>

Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но, както и да е, успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата.
Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а и орджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но, както и да е, успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е нависоко, случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога, брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши“130.
към текста >>

61. На работа в София като каруцар - Георги Христов

Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа.
Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37142086029053