Търсене в текстове за 'Торба'

Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на нивата и работехме. Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето. Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията. Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки. Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и от там го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки.
към текста >>

3. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но както и да е успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата.
Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но както и да е успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е на високо случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши".
към текста >>

4. 144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА

А за изхранването им беше необходимо първо хляб, Отначало някои от нас, младите слизаше в града, купуваше по заявка и донасяше хляба в торба или чувал.
144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА Изгревът се оформи като селище и тук живееха вече много хора. А за изхранването им беше необходимо първо хляб, Отначало някои от нас, младите слизаше в града, купуваше по заявка и донасяше хляба в торба или чувал. Чувалът беше тежък, разстоянието голямо и се чудехме какво да правим. Търсихме изход. И аз го намерих. Решихме да построим фурна на Изгрева. Аз бях виждал как става това, пък бях вече и майстор.
към текста >>

5. 52.КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ?

Ето тука зад вратата окачам тази конска торба.
Тогава решават да си построят салон. Един брат подарява място над селото, до боровата горичка, хубаво място. На едно събрание ръководителят брат Чернев става и казва на братята и сестрите: „Виждате, че не можем да се събираме вече тук, ще трябва да си построим салон. Брат Иван подари място. Вий го знаете къде е, ще поканим някои от нашите братя строители, трябват малко материали, трябват помощници, пък трябват и малко пари. Ето тука зад вратата окачам тази конска торба. Кой каквото сърцето му дава, да пуща в торбата." Приятелите пущат. На една среща в Балкана брат Чернев донася торбата, закача я на едно дърво и казва на братята и сестрите: „Ето там е закачена, кой каквото иска да даде за построяването на салона в Мъглиж." Всички пущат в торбата. Почна строежа. Едни носят камъни, дървета, пясък, тухли, вар. Като трябват пари брат Чернев вади от торбата.
към текста >>

Кой каквото сърцето му дава, да пуща в торбата." Приятелите пущат.
Един брат подарява място над селото, до боровата горичка, хубаво място. На едно събрание ръководителят брат Чернев става и казва на братята и сестрите: „Виждате, че не можем да се събираме вече тук, ще трябва да си построим салон. Брат Иван подари място. Вий го знаете къде е, ще поканим някои от нашите братя строители, трябват малко материали, трябват помощници, пък трябват и малко пари. Ето тука зад вратата окачам тази конска торба. Кой каквото сърцето му дава, да пуща в торбата." Приятелите пущат. На една среща в Балкана брат Чернев донася торбата, закача я на едно дърво и казва на братята и сестрите: „Ето там е закачена, кой каквото иска да даде за построяването на салона в Мъглиж." Всички пущат в торбата. Почна строежа. Едни носят камъни, дървета, пясък, тухли, вар. Като трябват пари брат Чернев вади от торбата. Като донесат пари пускат вътре.
към текста >>

На една среща в Балкана брат Чернев донася торбата, закача я на едно дърво и казва на братята и сестрите: „Ето там е закачена, кой каквото иска да даде за построяването на салона в Мъглиж." Всички пущат в торбата.
На едно събрание ръководителят брат Чернев става и казва на братята и сестрите: „Виждате, че не можем да се събираме вече тук, ще трябва да си построим салон. Брат Иван подари място. Вий го знаете къде е, ще поканим някои от нашите братя строители, трябват малко материали, трябват помощници, пък трябват и малко пари. Ето тука зад вратата окачам тази конска торба. Кой каквото сърцето му дава, да пуща в торбата." Приятелите пущат. На една среща в Балкана брат Чернев донася торбата, закача я на едно дърво и казва на братята и сестрите: „Ето там е закачена, кой каквото иска да даде за построяването на салона в Мъглиж." Всички пущат в торбата. Почна строежа. Едни носят камъни, дървета, пясък, тухли, вар. Като трябват пари брат Чернев вади от торбата. Като донесат пари пускат вътре. Пък и от провинцията някои изпращат и салона върви.
към текста >>

Като трябват пари брат Чернев вади от торбата.
Ето тука зад вратата окачам тази конска торба. Кой каквото сърцето му дава, да пуща в торбата." Приятелите пущат. На една среща в Балкана брат Чернев донася торбата, закача я на едно дърво и казва на братята и сестрите: „Ето там е закачена, кой каквото иска да даде за построяването на салона в Мъглиж." Всички пущат в торбата. Почна строежа. Едни носят камъни, дървета, пясък, тухли, вар. Като трябват пари брат Чернев вади от торбата. Като донесат пари пускат вътре. Пък и от провинцията някои изпращат и салона върви. Не минаха два месеца, салона беше построен. Хубав салон, обширен, висок, с големи прозорци, светъл. Питат брат Чернев: „Колко ви излезе салона?
към текста >>

" Брат Чернев казва: „Конската торба знае." Да!
Като донесат пари пускат вътре. Пък и от провинцията някои изпращат и салона върви. Не минаха два месеца, салона беше построен. Хубав салон, обширен, висок, с големи прозорци, светъл. Питат брат Чернев: „Колко ви излезе салона? " Брат Чернев казва: „Конската торба знае." Да! И след като се построи салона, в конската торба още имаше пари. Не се свършиха. Законът на изобилието действуваше безотказно. Когато се работи за Господа, Той завъртва крана и рогът на изобилието се излива чрез човеците.
към текста >>

И след като се построи салона, в конската торба още имаше пари.
Пък и от провинцията някои изпращат и салона върви. Не минаха два месеца, салона беше построен. Хубав салон, обширен, висок, с големи прозорци, светъл. Питат брат Чернев: „Колко ви излезе салона? " Брат Чернев казва: „Конската торба знае." Да! И след като се построи салона, в конската торба още имаше пари. Не се свършиха. Законът на изобилието действуваше безотказно. Когато се работи за Господа, Той завъртва крана и рогът на изобилието се излива чрез човеците.
към текста >>

6. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

В една торба държеше около 150 полици.
Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя. Та те двамата на млади години сядат в една бирария „Батемберг" до черквата „Св. Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира. След като го бяха изиграли и след като бе разрушен и разпродаден братския салон на „Оборище" 14, който Братството построи, той се пренесе на Изгрева в една барака като остана непрекъснато в недоимък. В една торба държеше около 150 полици. Значи беше длъжник на 150 човека. Завърши живота си в беднота, забравен от всички, така както каза Учителят. Веднъж той се намира в голямо отчаяние и отишъл в Борисовата градина и се усамотил. Учителят отишъл, седнал до него и започнал да му разказва последователно всички негови нещастни случаи от детската му възраст до момента. Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това?
към текста >>

7. 29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО

(Иглата) Трака, чука във реката, Брашно бълва в торбата.
Що е то? (Ледът) 3. Скоропоговорки: Биволарю, биволарю, като биволарува, биволарува не набиволарува ли се? (Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава. Що е това? (Иглата) Трака, чука във реката, Брашно бълва в торбата. Що е то? (Воденицата) 4. Скоропоговорки: Кръстю кръсци кръстосва, Добре кръстосвай Кръстю кръстците.
към текста >>

8. 109. СТЕФАН БЕЛЕВ

Ако трябваше да се защити Истината главата си слагаше в торбата и тръгваше за нея.
109. СТЕФАН БЕЛЕВ Стефан Белев беше един прекрасен брат, честен, прям и буен. Да речеш да му противоречиш ще те набие. Беше висш чиновник в Народната банка. Интелигентен човек, знаеше много езици и направи много преводи на окултна литература. Един много честен и хубав човек. Ако трябваше да се защити Истината главата си слагаше в торбата и тръгваше за нея. Спомням си как той помогна на Беню Цонев, когато българските историци заведоха един процес срещу него заради неговия труд „Праистория и праезик на българите". Стефан Белев се яви и дръпна такава защитна реч, че учуди мало и голямо. На всеки един по физиономията на главата той направи характеристика както на съдията, така на адвокатите и на обвинителя. Всички бяха изумени, защото беше много точно, но накрая съдиите го обърнаха на шега и процеса след това се прекъсна. Стефан Белев направи много преводи от немски език.
към текста >>

9. 112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН

Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка. Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона. Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята.
към текста >>

10. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

„Източните окултисти и философи имат в торбата си малко хляб.
То е закон за формата. Водата е еволюционно знание. То е закон за съдържанието. Важно е съдържанието." 5. Къде е богатството? „Източните окултисти и философи имат в торбата си малко хляб. Едва стига за тях. Затова те крият знанието си. Западните окултисти и философи и те нямат нищо в торбата. Божественото Учение носи всичкото богатство. То прави извор във всеки човек." 6.
към текста >>

Западните окултисти и философи и те нямат нищо в торбата.
Важно е съдържанието." 5. Къде е богатството? „Източните окултисти и философи имат в торбата си малко хляб. Едва стига за тях. Затова те крият знанието си. Западните окултисти и философи и те нямат нищо в торбата. Божественото Учение носи всичкото богатство. То прави извор във всеки човек." 6. Заветът на Учителя към ученика. „Люби. Учи. Мълчи. Прощавай и пътя си продължавай.
към текста >>

11. 5.31. Цеко

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял.
Казваше за себе си: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко! " Учителят му беше казал, че някога в предишно прераждане е бил голям поет, но е съгрешил и затова днес е на такова дередже. Работеше на Изгрева, помагаше на всички, беше много работлив. Учителят в една беседа бе казал, че ученикът трябва да вечеря преди залез слънце. Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да вечеря, и слънцето залязло, а той бил гладен. Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял. Хранел се е отвисоко и гледал слънцето. Така изпълнил съвета на Учителя. Когато това казали на Учителя, то Той се захласнал да се смее. Беше му малко слаб ангелът и налиташе на млади момичета. Симеон Симеонов се сърдеше, че Цеко му закачал дъщерята, която се беше замомила.
към текста >>

12. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб".
На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене. Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша. Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб". Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи. Тук моето появяване донесе толкова много опитности на всички. Така беше с всеки появил се човек търсещ закрила от Учителя на Изгрева. След време се върнах у дома, защото от вкъщи бяха изпратили малкия ми брат Владо да ми съобщи, че ме викат обратно и че могли отново да ме приемат.
към текста >>

13. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

" „Готви ми, Учителю, удържа си на думата и ми готви." Учителят продължава: „Е, рибарят като отиде да лови риба сложи стръв на въдицата, па я хвърли в реката, рибата я захапе, той извади рибата, сложи я в торбата и после на тиганя да я пържи.
Обикновено в неделя прихождаше горе на Изгрева да чуе някоя беседа от Учителя и след време като видяхме, че той вече започна да се загубва, отидохме при Учителя и го помолихме да го приеме. Учителят го прие. Пита го: „Е, братът има ли нещо да каже или да попита? " Братът мълчи. „Е, рекох жена ти готви ли ти вегетариански гозби без месо? " „Готви ми, Учителю, удържа си на думата и ми готви." Учителят продължава: „Е, рибарят като отиде да лови риба сложи стръв на въдицата, па я хвърли в реката, рибата я захапе, той извади рибата, сложи я в торбата и после на тиганя да я пържи. Е, някой път и някои хора стават на риби, та ги пържат и от вътре и от вън. Брат, и ти си сега една такава риба дето я пържат с мазнина всеки ден." Братът излиза целият зашеметен и не може да разбере за какво става дума. А вътре са няколко човека с него и след това се опитват да тълкуват какво е искал да каже Учителят. Накрая една сестра се приближава при него, вторачва се и му казва: „Абе ти не разбра ли, че тебе те пържат отвътре и отвън. Че те пържат отвън е ясно.
към текста >>

14. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден.
Имах задължения към Школата, работех върху песните на Учителя, работех върху Словото, а ежедневието изискваше своето - да се сготви, да се почисти къщата и да се посрещат и изпращат гости. А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на вечеря. А само да се разтреби и да се измият чиниите означаваше много време. А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото вегетарианските ястия са много по-трудни за приготовляване. Изморявах се и едвам се справях. Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа. Уморявах се много. А посетителите се увеличаваха, особено след като започна да прихожда често в нашия дом и Учителя. Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря пред вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук".
към текста >>

15. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден.
Имах задължения към Школата, работех върху песните на Учителя, работех върху Словото, а ежедневието изискваше своето - да се сготви, да се почисти къщата и да се посрещат и изпращат гости. А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на вечеря. А само да се разтреби и да се измият чиниите означаваше много време. А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото вегетарианските ястия са много по-трудни за приготовляване. Изморявах се и едвам се справях. Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа. Уморявах се много. А посетителите се увеличаваха, особено след като започна да прихожда често в нашия дом и Учителя. Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря пред вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук".
към текста >>

16. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

Така ще си запазиш кожата, за да не ти я одере Злото и ще си напълниш торбата след време с плодовете на Доброто".
" Онзи брат мига, нищо не разбира, но после се досеща, че това също не е лошо като идея, защото той е очаквал друга, по-особена тайна. Накрая се съгласил и на това. Представяте ли си Учителят му предлага, а той стои пред него, умува, пресмята в ума си ползата и вредата от такава тайна, която Учителят му предлага и накрая решава, че може да се съгласи. „Съгласен съм, Учителю, дайте тайната." Учителят се усмихнал и казал: „Рекох, да се смириш пред Злото и да се смалиш пред Доброто". Братът седи, седи и нищо не разбира, а Учителят продължава: „Като се смириш пред Злото, то те оставя и си заминава, а като се смалиш пред Доброто, то в тебе Доброто посажда семената си и си отива. Така ще си запазиш кожата, за да не ти я одере Злото и ще си напълниш торбата след време с плодовете на Доброто". Хайде сега разберете тази философия. Ще я разберете само когато Злото дойде при теб да те смъква, да те натисне на земята, за да ти одере кожата, а като се смириш може да си спасиш кожата цяла целеничка. Ще разбереш този закон чак когато се смириш, когато се смалиш до земята та да станеш на пръст където Доброто да посее в тебе своите семена, за да възрастнат в теб, да покълнат и чак след време да даде плод. А дотогава ще търсиш окултните тайни вън от тебе, а те са в теб, а можеш да се добереш до тях само чрез знанията, които Словото на Учителя дава. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

17. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори.
Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение. През време на Школата преминаха стотици хора, разкроиха се стотици съдби и ние преживяхме световни събития, които бяха направлявани от Великият Учител. Така че всичко онова, което бе посято на Божията нива, то израсна. Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите. Имаше преизобилно и от едното, и от другото. А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори. Но това ще бъде за края на века и за края на епохата от петата раса Този пост е редактиран от Albena: 30 октомври 2011 - 21:56
към текста >>

18. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

бе извършен държавен преврат и неговата глава бе отсечена и сложена в една конска торба и с един кон и куриер бе занесена лично и поднесена на тепсия на цар Борис III, цар на българите.
А пък секретарката се случва, че е запозната с Учението на Учителя и с някои наши приятели. По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави. Учителят казал: „Ще видим кои са загубени и кои ще си загубят главите". Два месеца след като Александър Стамболийски бе забранил събора в Търново през 1923 г. на 9 юни 1923 г. бе извършен държавен преврат и неговата глава бе отсечена и сложена в една конска торба и с един кон и куриер бе занесена лично и поднесена на тепсия на цар Борис III, цар на българите. Ето така се развиваха в онези години събитията около Учителя и онези, които воюваха срещу Учителя застанаха от лявата страна, а онези, които бяха сторонници останаха от дясната страна. Една от привърженичките на Учителя е и Невена Котева, съпруга на Лазар Котев. Сега ще предоставим нейното изложение (стр. 44, „Духовна култура", 1922 г.). Невена Котева: „От преди две години съм почнала да посещавам беседите на Дънов.
към текста >>

19. 279. ЩЕ НАПИШЕШ!

Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност.
" Направо ми заповяда. Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя. А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха въглените от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева. Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша. Трябваше да се изнесе живота на Школата не като роман, а като низ от опитности от моят път. Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя. За мен това е важното, а че тук участвувах и аз - нали трябваше да го има такъв човек, който да бе заел това място, на което аз бях. Но че не съм представена някой път в благоприятна светлина, то това бяха сенките на един образ, за да се покаже светлината на слънцето, а това бе Божествения Дух в лицето на Учителя. Дано се сбъднат пророческите думи на Учителя: „Ще напишеш! " Да се извикат спомените по време на Школата са необходими много условия.
към текста >>

20. 64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово.
Елхово, където щеше да отбива трудовата си повинност. Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележително и му казах, какво каза Учителят за неговото вегетарианство. „Добре", каза той, „щом Учителят казва така, ще Го послушам." И ето как са се развили нещата по-нататък, които той по-късно ми разказа. Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града? " Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило.
към текста >>

21. 11. ПРОРОЧЕСТВО ЗА СЛУГА НА ЦАРСКИЯ СИН

Петър Камбуров

Гледай и пази твоята торба!
По едно време тя се обърна към сестра Динова и рече: „Анке, дай ми един лист и молив! " Сестра Динова й даде лист и молив и тя започна да чертае по листа и пак ме гледа и кима. Помислих си, да не би сега да е започнала да ме рисува? След няколко минути сестрата стана от стола си, приближи се до мене, подаде ми листчето, на което имаше начерта-ни някакви фигури - триъгълници и други и ми каза: „Братче, Духът ми каза да ти кажа - ти ще бъдеш назначен слуга при царския син. Той ще напълни торбата ти със скъпоценности, но ти не се интересувай от торбите на другите. Гледай и пази твоята торба! " После разбрах, че тази сестра била София Попова. Взех листчето, чух и думите, които запомних и които бяха пророчество, което още същата година се изпълни. А листчето с чертежите нито разбрах, нито запомних. По-надолу ще опиша моето назначение за слуга при „царския син", съгласно пророкуването на сестра София Попова.
към текста >>

22. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа.
Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа.
към текста >>

23. 19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

А аз бях домакинята, с моята пита кашкавал и с онова, което носех в торбата си и приготвила лично в Габрово преди да дойда тук.
И това прави така всеки път, когато хапва от кашкавала. Разбрах окончателно, че Учителят беше дошъл на гости на мен. Така Великият Учител разреши тази задача. Целият този кръг, който се въртеше от случки и събития тези два дни се спря до своя финал. Учителят беше на гости при мен и никой не можеше да попречи на това. А аз бях домакинята, с моята пита кашкавал и с онова, което носех в торбата си и приготвила лично в Габрово преди да дойда тук. Накрая всички станаха и Учителят отиде на полянката до онзи стълб, където имаше голяма електрическа крушка от 500 вата и осветяваше като ден полянката. Около Него се събра за минути целият Изгрев. Тогава на това място Учителят на всички предаде следващият раздел от Паневритмията, която бе наречена от Него „Слънчеви лъчи". Тогава видях онзи кръг от светлина, който се движеше във въздуха около мен, тези два дни и който кръг движеше всички случки и събития, които описах по-горе. Този кръг от Светлина сега Учителят свали долу на поляната и ние за първи път изучавахме упражненията на „Слънчевите лъчи".
към текста >>

24. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

А, на когото очите не са отворени, Бог ще мине и ще замине и всеки един ще остане пак със своята празна торба.
Това е божествената съкровищница, дето има богатства. Следователно, ако очите ви са отворени, тогаз богатствата, които Бог ще ви изпрати чрез тази година, вие ще ги използувате. А ако ходите по ума на миналата година, тогаз няма да се ползувате. През тази година Господ гледа през две очи. На когото очите са отворени, благословението ще дойде за него. А, на когото очите не са отворени, Бог ще мине и ще замине и всеки един ще остане пак със своята празна торба. През цялата година използувайте живота, защото не се знае колко ще живеем на земята. Може да имате смущения, недоразумения и т. н. без онази интензивна връзка, когато човек трябва да има с това Първото Начало. Аз не употребявам думата Бог, защото които са я употребявали са я опорочили. Често Бога ние Го мислим като нещо физическо.
към текста >>

Сега гледайте тази година вашите врати и прозорци да са отворени, та когато мине тази Божествена торба с богатства, да си поискате от тези Божествени Вестители.
И вследствие на това, че хората не разбират Божията любов, те казват, че Божията любов се мени. Това не е изменение. Това е разширение. В Божията Любов има едно вътрешно разширение. Когато очите ви са отворени, тя ще внесе мир, а когато очите ни са затворени, страдание. Сега гледайте тази година вашите врати и прозорци да са отворени, та когато мине тази Божествена торба с богатства, да си поискате от тези Божествени Вестители. Който иска, получава. Някой казва: „Господ нали знае? " Не! Законът е такъв; „Който иска, му се дава". Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дояде да хлопа при вратата на Учителя си, и тогаз Учителят ще отвори съкровището си и ще даде.
към текста >>

25. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Хайде на нивата, работа трябва и после най-дебелите книги в торбата, че в училището!
Те вървят едно подир друго. Ние без любов искаме да имаме вяра. Сега това ви давам, да размишлявате за цялата година. Младият да люби и да живее; старият да работи и да се учи. Няма какво да ми говорите, че крак ви боли или че сте на 70 години. Хайде на нивата, работа трябва и после най-дебелите книги в торбата, че в училището! Три часа ще работиш и като се върнеш 7 часа ще идеш в училището. Училището е за старите, те трябва да се учат. Най-големите книги ще ги носиш и ще се занимаваш с най-високите проблеми. Ще разрешаваш най-трудните задачи. Няма да му мислиш, къде ще му иде краят.
към текста >>

26. 21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА

Станка Иванова Тотева

Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна нива.
Те стояли и чакали. След време Той си отворил очите и казал: „Рекох, същата душа ще дойде и до пет годишна възраст три пъти ще се изяви. Но има нещо, което мога да ти го кажа: Винаги ще бъдете разделени, понеже е скорошно прераждане". И така вуйна си отиде и после забременя и роди момче на име Николай, на името на дядо ми. И така роди това момче и до четири годишна възраст то се изявило. Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна нива. Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема". Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе? " „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава. Тогава един път дойдохме на нивата, далечната и си изтървах кратунката. Мамо, нека си я взема".
към текста >>

27. 18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ

Симеон Арнаудов

По едно време виждам, че горе от върха на Витоша слиза и върви по снега, прехвърлил през рамото си торба сам самичък Толстой.
18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ Сънувам сън, че сме на Присоите на Витоша с Учителя. Братството се е разположило около запаления огън. Зима е и снегът е дълбок до колене. По едно време виждам, че горе от върха на Витоша слиза и върви по снега, прехвърлил през рамото си торба сам самичък Толстой. Така, както го знаем - с брада, с рубашка и с торба на гърба. Приближава към нас, които сме заобиколили огъня и пием горещ чай, застава пред Учителя и Му целува ръка. Сънят свърши. На следващият ден аз разказвам на Учителя своя сън с Толстой. Той седи, мълчи, нищо не казва, все едно, че не се отнася до Него.
към текста >>

Така, както го знаем - с брада, с рубашка и с торба на гърба.
18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ Сънувам сън, че сме на Присоите на Витоша с Учителя. Братството се е разположило около запаления огън. Зима е и снегът е дълбок до колене. По едно време виждам, че горе от върха на Витоша слиза и върви по снега, прехвърлил през рамото си торба сам самичък Толстой. Така, както го знаем - с брада, с рубашка и с торба на гърба. Приближава към нас, които сме заобиколили огъня и пием горещ чай, застава пред Учителя и Му целува ръка. Сънят свърши. На следващият ден аз разказвам на Учителя своя сън с Толстой. Той седи, мълчи, нищо не казва, все едно, че не се отнася до Него. Аз вече имах много такива разказани живи сънища на Учителя и Той по същия начин се държеше към мен.
към текста >>

28. ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

Иван Сечанов

Марийка Великова Марашлиева

Аз също излизах и ако беше сезона на гъбите аз използувах случая и си пълнех торбата с гъби.
ИВАН СЕЧАНОВ ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО Роден съм в гр, Самоков и като млад дойдох на Изгрева. Заселих се през 1929 - 1930 г. Познавах и разпознавах добре гъбите, берях ги по Витоша и ги продавах на пазара. Братството всеки четвъртък излизаше на екскурзия на Витоша. Аз също излизах и ако беше сезона на гъбите аз използувах случая и си пълнех торбата с гъби. Набраните гъби ги продавах на пазара. Приятелите също обичаха гъбите. Но те много не разбираха от гъби. Веднъж както се хранехме в трапезарията стана въпрос да се направи гозба от гъби. Тогава Учителят каза строго: „Когато дежурните искат да сготвят гъби няма да вземат от другиго освен от брат Иван Сечанов.
към текста >>

29. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Нарушение на окултните закони

Като пристигнахме на бивака тя извади една торба, ушита нарочно вместо дюшек, напълни я със сеното и така бяхме изолирани от твърдата земя и от влагата.
Отначало аз вървях доста добре, но като наближихме хижа „Скакавица" се уморих и почнах да изоставам. Тогава си спомням, че бате Боян и бате Янко ме дърпаха с един бастун докато излезем на бивака при II-то езеро. Там ни посрещнаха нашите приятели. Тогава построиха най-напред нашата палатка, в която спяхме свако, мама и аз. Мама беше много съобразителна и бе поръчала още в Дупница на брат Янко един чувал със сено. Като пристигнахме на бивака тя извади една торба, ушита нарочно вместо дюшек, напълни я със сеното и така бяхме изолирани от твърдата земя и от влагата. Палатката ни беше от един брезент и беше извита както чергилата на каруците от миналото. За дъно сложиха някакво зебло и отпред на вратата едно парче брезент. Като направиха палатката ме сложиха да си легна. Заспала съм веднага и като се събудих слънцето беше тъй топло нагряла палатката, та чак се бях изпотила. Станах и започнах да се събличам, но ми казаха да не бързам, защото сега ще се скрие слънцето и ще става все по-хладно.
към текста >>

Раници нямахме, с палта и жилетки, с торба вместо раница.
Като направиха палатката ме сложиха да си легна. Заспала съм веднага и като се събудих слънцето беше тъй топло нагряла палатката, та чак се бях изпотила. Станах и започнах да се събличам, но ми казаха да не бързам, защото сега ще се скрие слънцето и ще става все по-хладно. Аз послушах и отново се облякох. Ние с мама бяхме само по едни гуменки. Раници нямахме, с палта и жилетки, с торба вместо раница. В денка бяха завивките ни и дрехите. Храна носехме малко. Но тогава имаше селяни, които носеха мляко, яйца, плодове. Палатката ни беше близо до мястото, където сега е хижата 7-те езера. Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек да се скрие.
към текста >>

30. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

И наистина, пристигаха, минаваше целия ритуал от край до край с песните, с четенето, с пеенето, с яденето и като свърши яденето всички пак се поздравяват, кой каквото има останало слага в торбата, заминава, а чистенето, подреждането и привеждането на салона отново във вид удобен за ползване при четене на беседа, трябваше да го прави майка ми.
Идват, приятно им е, пеят си, слушат беседата, после пак пеят и си отиват. Стават вечери на 27 декември, на 22 септември, на 22 март и може би и някои други, не знам. Празнуват приятелите, но за да се приведе салона във вид удобен за празнуване, да се подредят столовете вече в друг вид, да се намерят маси, да се сложат тия маси, да се приведат тия маси в естетичен вид, да се нареди на тия маси и храна, и всичко в тая работа изключително участие вземаше майка ми. Другите пристигаха, ръкуват се, поздравяват се за пролетта, за есента, за всичко, но за подреждането те смятаха, че някои ангели или архангели или от тая стълбица от девет йерархии някой го прави. Може би те го правят, но не някой човек от приятелите да вземе та да го направи. И наистина, пристигаха, минаваше целия ритуал от край до край с песните, с четенето, с пеенето, с яденето и като свърши яденето всички пак се поздравяват, кой каквото има останало слага в торбата, заминава, а чистенето, подреждането и привеждането на салона отново във вид удобен за ползване при четене на беседа, трябваше да го прави майка ми. Често съм вземал участие и аз, защото ставаше така, че някой път вечерята е в такъв ден, че на другия ден сутринта трябва да има беседа. Или се случва сряда, или се случва петък, или се случва срещу неделя, а значи трябва салона още същата вечер да се приведе в такъв вид, че нашите приятели като дойдат вече всичко да е в ред и те отново да могат да се молят на Господа за тяхното щастие. Правеха го и наистина салонът биваше в ред, но тоя ред го правеше не някой друг, а майка ми. Майка ми е от едно село близо до Русе, тя също е от такъв род богат селски, от попско семейство, така че тя бе с необходимата интелигентност. Аз след години като студент прочетох Достоевски, а тя го беше чела преди мене и често пъти за Достоевски ми говореше.
към текста >>

31. 14. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ БУРЯТА

Люба Стойкова

Така се запази и торбата на брат Велко с ценните неща и всичко, което от много години бе събирано.
Вечерта, петък, имахме пак школен ден. Там научих, че сутринта в 5 ч. милиционери нахлули в домовете на нашите приятели не само във Варна, но и в цяла България и направили обиск. Взели цялата литература на Учителя и кореспонденцията. Вкъщи не можаха да влязат поради дебелия натрупан сняг. Така се запази и торбата на брат Велко с ценните неща и всичко, което от много години бе събирано. Случайно ли беше всичко това? Божественото не може да се загуби. След 1990 г. свободно се печата литературата на Учителя, защото все пак не можаха да проникнат навсякъде и да вземат всичко. Небето има власт да допусне Злото, да го ограничи и да го замести с Доброто.
към текста >>

32. 5. Възстановяване връзката с Бога

Стоянка Цанева Драгнева

Беше му станал крака като торба, не можеше да върви.
Отивам, заставам отпред пред салона и тъкмо да си сложа крака на стъпалото и отгоре вратата на Учителя каза скръц, отвори се и Учителят заслиза към мене и ми вика: „Какво има? “ И аз Му разказвам: „Учителю, тъй и тъй, направих всичко това, което съм чел от беседите, туй, което сте казали, но не мога да си помогна“. И Учителят му казва: „Ех, то от миналото нещо има. От миналото“. Колю Драгнев имал като дете още на левия крак разширени вени. Беше му станал крака като торба, не можеше да върви. Аз ще ви го разкажа и него. И му казва: „Единият крак, левия крак е на сърцето, а десния на ума. Това е от миналото“. И тогава Учителят тръгна и влезе в салона. И аз послушен като дете вървя подире Му.
към текста >>

33. 2. Нерадостно детство

Даде ми една банкнота от 100 лева и една торба за продукти.
Вместо да продаде черешите за пари, събираше хората от селото да ядат череши. Свако работи цял живот, но не построи голяма къща или апартамент като други хора. Но той посрещаше редовно гости. Дори имаше стаичка за гости и после направи стая за братски салон макар и от кирпич, където се събирахме да четем беседи и да пеем песни от Учителя и където правехме общи молитви. Веднъж свако Слави ме извика, тъй като щяхме да имаме братска вечеря. Даде ми една банкнота от 100 лева и една торба за продукти. На село имахме бакалница, но там продаваха по-скъпо и той ме прати в съседното село Даутлий, да взема от кооперацията за бакалски стоки някои продукти. Магазинера ни беше познат. После освен банкнотата свако ми даде бележка какво да купя и аз като отидох при магазинера - бати Димитър, дадох му бележката и банкнотата от 100 лева. Той приготви продуктите и аз ги сложих в торбата. След това той си направи сметката и ми подаде бележката с остатъка от парите.
към текста >>

Той приготви продуктите и аз ги сложих в торбата.
Веднъж свако Слави ме извика, тъй като щяхме да имаме братска вечеря. Даде ми една банкнота от 100 лева и една торба за продукти. На село имахме бакалница, но там продаваха по-скъпо и той ме прати в съседното село Даутлий, да взема от кооперацията за бакалски стоки някои продукти. Магазинера ни беше познат. После освен банкнотата свако ми даде бележка какво да купя и аз като отидох при магазинера - бати Димитър, дадох му бележката и банкнотата от 100 лева. Той приготви продуктите и аз ги сложих в торбата. След това той си направи сметката и ми подаде бележката с остатъка от парите. Аз взех торбата и тръгнах по пътя през баирите. Като се изморих по пътя седнах, извадих бележката и почнах да вадя от торбата покупките и да проверявам какво съм купил. Реших да проверя и парите, които ми върна магазинера. Като проверих парите забелязах, че излизат 100 лв.
към текста >>

Аз взех торбата и тръгнах по пътя през баирите.
На село имахме бакалница, но там продаваха по-скъпо и той ме прати в съседното село Даутлий, да взема от кооперацията за бакалски стоки някои продукти. Магазинера ни беше познат. После освен банкнотата свако ми даде бележка какво да купя и аз като отидох при магазинера - бати Димитър, дадох му бележката и банкнотата от 100 лева. Той приготви продуктите и аз ги сложих в торбата. След това той си направи сметката и ми подаде бележката с остатъка от парите. Аз взех торбата и тръгнах по пътя през баирите. Като се изморих по пътя седнах, извадих бележката и почнах да вадя от торбата покупките и да проверявам какво съм купил. Реших да проверя и парите, които ми върна магазинера. Като проверих парите забелязах, че излизат 100 лв. само че дребни пари. Отидох си на село и казах на свако, че бачо Димитър ми е върнал парите, които са дадени за покупки.
към текста >>

Като се изморих по пътя седнах, извадих бележката и почнах да вадя от торбата покупките и да проверявам какво съм купил.
Магазинера ни беше познат. После освен банкнотата свако ми даде бележка какво да купя и аз като отидох при магазинера - бати Димитър, дадох му бележката и банкнотата от 100 лева. Той приготви продуктите и аз ги сложих в торбата. След това той си направи сметката и ми подаде бележката с остатъка от парите. Аз взех торбата и тръгнах по пътя през баирите. Като се изморих по пътя седнах, извадих бележката и почнах да вадя от торбата покупките и да проверявам какво съм купил. Реших да проверя и парите, които ми върна магазинера. Като проверих парите забелязах, че излизат 100 лв. само че дребни пари. Отидох си на село и казах на свако, че бачо Димитър ми е върнал парите, които са дадени за покупки. Свако след като провери сметката ми каза да взема бележката и парите и да ида отново при бачо Димитър и да му кажа да си вземе парите за продуктите.
към текста >>

34. 3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста

На другия ден сутринта, понеже имаше овчари, колиби, някъде настрана, Янко Андонов взел една торба с хляб и тръгнал да бяга от селото, защото тъй или иначе ще го търсят.
Цяло село го слуша като обикаля плевнята и вика:“ Не кашляй, че в кръчмата се чува“. И така с Янко през плета се разбрали. А Янко бил настинал и какво да прави, като има да кашля, разрови сламата, покрие се с ямурлука и почва да кашля в дупката, да не се чува. И така направили обиск, но не намерили Янко Андонов. И войската след обед, понеже селото е малко, заминава за Бургас. На другия ден сутринта, понеже имаше овчари, колиби, някъде настрана, Янко Андонов взел една торба с хляб и тръгнал да бяга от селото, защото тъй или иначе ще го търсят. Но по едно време го нападат овчарски кучета и той какво да прави, вади един хляб, после друг и по едно време хвърля и торбата и избягва. Това до вечерта се разнася из селото, че някой е носил хляб на Янко или Янко е получил хляб от някого. А Янко Андонов от нашето село, после покрай Даутлий, Медово отива в Св. Влас и оттам с една лодка избягва в СССР. Минават 1924 и 1925 г.
към текста >>

Но по едно време го нападат овчарски кучета и той какво да прави, вади един хляб, после друг и по едно време хвърля и торбата и избягва.
И така с Янко през плета се разбрали. А Янко бил настинал и какво да прави, като има да кашля, разрови сламата, покрие се с ямурлука и почва да кашля в дупката, да не се чува. И така направили обиск, но не намерили Янко Андонов. И войската след обед, понеже селото е малко, заминава за Бургас. На другия ден сутринта, понеже имаше овчари, колиби, някъде настрана, Янко Андонов взел една торба с хляб и тръгнал да бяга от селото, защото тъй или иначе ще го търсят. Но по едно време го нападат овчарски кучета и той какво да прави, вади един хляб, после друг и по едно време хвърля и торбата и избягва. Това до вечерта се разнася из селото, че някой е носил хляб на Янко или Янко е получил хляб от някого. А Янко Андонов от нашето село, после покрай Даутлий, Медово отива в Св. Влас и оттам с една лодка избягва в СССР. Минават 1924 и 1925 г. и Янко с няколко души от сливенския край, понеже жена му беше от Сливен, идват в България и отиват в една местност край Сливен, която наричат Джендем дере.
към текста >>

35. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Добре, но не нося никаква торба, нито дисаги.
Значи, цял живот - мама веднъж ме удари по ръката когато въртях машината и втория път, когато препиках брат ми и не я послушах да се върна. Можеше да ми удари едно шамарче най-много, а не да ме пердаши, да та помня цял живот. Та значи така израснахме като деца. Спомням си още, че веднъж като дете отивам да паса магарето и като ходя и му търся по-хубава трева, попадам на една хубава дива круша. А тя омекнала вече. Добре, но не нося никаква торба, нито дисаги. Чудя се какво да правя и по едно време се сещам, бях вече по-голям, не съм с рокля, нали по-рано ходех с бозевата рокля и с ризката. Сега имах вече дълги гащички, имам и панталонки. Свалям гащите, връзвам белите гащи за крачолите, напълвам ги с круши, макар че станаха на дъмги, изцапаха се. Сложих ги на магарето и се качил до тях. Можете да си представите каква картинка съм представлявал като съм минавал през селото.
към текста >>

36. 36. Първата фаза на Отечествената война

Аз имах голяма палатка, в която държах багажа, но нямаше кой да носи пощата и аз отивах с торбата в Крила паланка пусках пощата и се връщах.
И той хукна да я гони надалеч по реката и аз й викам: „Девойче, излез, той отиде надолу да те търси“. И тя си отиде, защото имаше там колиби, къщи и тя се скри. Минаха няколко дни и дойдоха две каруци, вдигнаха ми багажа и оттам тръгнахме през границата. Стигнахме Крила Паланка и отседнахме в местността Стамболова махала. Там имаше много палатки и всички ранени войници ги докарваха с линейки. Аз имах голяма палатка, в която държах багажа, но нямаше кой да носи пощата и аз отивах с торбата в Крила паланка пусках пощата и се връщах. Един ден гледам - погребение. С катафалката, с попа, народ се събрал от града и на другия ден какво научихме. Това не било погребение, а било радиостанция на германците, курдисана в Крила паланка. И как да я изнесат - само по тоя начин. Като погребение - отиват на гробищата, но после ги открили.
към текста >>

37. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Мама ни оставяше в торбата хляб, навярно и сирене и ни оставяше, а тя отиваше на нивата.
Помня, че майка ми ме обличаше с нови дрехи и нови цървулки бели, аз се качвах на гърба на Гради и той ме пренасяше, когато е валял дъжд и беше разкаляно. Слизам от гърба му когато видя, че няма вече да се оцапам с кал. Даже Гради го командвах като че ли аз бях по-големият брат. Той ме слушаше. Така растяхме ние двамата. Мама ни оставяше в торбата хляб, навярно и сирене и ни оставяше, а тя отиваше на нивата. Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше. Иначе ние нямахме условия да се занимаваме с животни освен да ги храним и да ги продаваме по-късно срещу което получавахме жито. Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба. Помня също как съм обикалял къщата и съм дръпвал черта до където съм стигал и на другата година гледам с колко съм пораснал. Мама ни разказваше как на фронта когато бил баща ми и нямало хляб, а той си бил идвал отначало и тя му била дала восък.
към текста >>

Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба.
Той ме слушаше. Така растяхме ние двамата. Мама ни оставяше в торбата хляб, навярно и сирене и ни оставяше, а тя отиваше на нивата. Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше. Иначе ние нямахме условия да се занимаваме с животни освен да ги храним и да ги продаваме по-късно срещу което получавахме жито. Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба. Помня също как съм обикалял къщата и съм дръпвал черта до където съм стигал и на другата година гледам с колко съм пораснал. Мама ни разказваше как на фронта когато бил баща ми и нямало хляб, а той си бил идвал отначало и тя му била дала восък. Та когато нямало какво да яде той ядял восък. Та като съм чувал това нещо и когато е нямало никой на село и нямам с какво да се нахраня съм отивал на гроба на дядо Минчо, той беше вече починал, пък и от други гробове съм вземал остатъка от свещите и съм дъвкал восък. Освен, че съм дъвкал, но аз съм гълтал и самата свещ.
към текста >>

38. 14. Ти всичко знаеш

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И тогава тя става, бръква в джоб ли, в торба ли, изважда една монета, но каква не знам и я сложила пред краката на Учителя.
“ Тогава Учителят й казва: „Ами той сега пак ти пее“. А тя така зарадвана вика: „Ама той ли е? “ „Ама той е, той пак идва при тебе и пак ти пее“. „Пак аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха, всякаква ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе“. И тогава тя става, бръква в джоб ли, в торба ли, изважда една монета, но каква не знам и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. И тогава Учителят показал монетата и казал на другите приятели: „Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща“. Така е приключил тоя случай между тази жена и Учителят.
към текста >>

39. 52. СТИХОСБИРКА СЪС СНИМКА НА ПОЕТЕСАТА

ТОМ 8

Човек като сложи ликът си, хората се свързват с него и могат да му изпратят такива негативни мисли, че не само да го смутят, но да го задръстят отвътре с отрицание и той да бъде една задръстена торба.
Но само като я изслуша Учителят, ей така с един жест на ръката си показа, че това не е необходимо, а да сложи само името си върху корицата. Така и направи. Аз бях свидетел на този разговор. Това беше и за мен един нагледен урок, та нали и аз бях поетеса и то не каква да е поетеса. По-късно разбрах причината за неодобрението. Човек като сложи ликът си, хората се свързват с него и могат да му изпратят такива негативни мисли, че не само да го смутят, но да го задръстят отвътре с отрицание и той да бъде една задръстена торба. И тогава през този човек не може да протече никога вече каквато и да е поезия. Ето, това научих след време, когато аз пак питах Учителя: "Ама съвсем не е лошо човек да си сложи една снимка отпред на стихосбирката. За прилична поезия трябва и прилична снимка." Тогава Учителят ме гледа, разказа ми това, което ви написах и допълни: "Е, може да ти сложат снимка, когато си вече в другия свят и ти издадат поезията в стихосбирка". Разбрахме се. Ето сега аз вече подредих поезията си в няколко книги, имам приличен албум с хубави снимки и трябва да намеря човек кому да ги предам, за да ги издаде след време.
към текста >>

40. 59. ДИНЯ И СЕМКИ

ТОМ 8

Долу на пазара избрах динята, сложих я в торбата и обратно.
Трябваше да купя една голяма диня, да я разрежа, да я изям и да преброя колко семки има. Задача е дадена. Тръгвам за града и си мисля. Я виж как Учителя ме подценява и то толкова много, че ми е дал най-лесната задача, най-приятната и най-простата. Слизам надолу към града и си подсвирквам весело. Долу на пазара избрах динята, сложих я в торбата и обратно. На връщане свирнята ми секна, разбрах че не бях си премерила силите, защото бях купила една голяма и тежка диня, която трудно се носеше нагоре по стръмнината. Замъкнах я криво-ляво до Изгрева. Ами сега, да почвам със задачата. А там е казано, че трябва да се изяде. Казах си: „Тука няма вече да я нося по нагорнище.
към текста >>

41. 4. КРИЛЦАТА

ТОМ 8

Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата".
Бях из света на приказките от "1001 нощ". Чудо. И ето насреща един добър мой приятел. "Какво е станало? Защо си така радостен? ", ме пита още отдалеч. Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата". И докато аз измъкна торбата от джоба (нали сега всички носят торби), той ми изсипа цял куп от приказки: че тази вечер жена му била дежурна да донесе провизии за дома, че без да се досети той накупил още и че тъкмо се безпокоял как ще се справят с тези двойни дози, ето ме, аз насреща. И раз-гънал-неразгънал своята торба, той започна да слага от неговия багаж. Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че сирене, че зеленчучи и консерви... затежа ми. "Стига", казвам, "и за тебе да остане". А една такава приятна тежест изпитвам.
към текста >>

И докато аз измъкна торбата от джоба (нали сега всички носят торби), той ми изсипа цял куп от приказки: че тази вечер жена му била дежурна да донесе провизии за дома, че без да се досети той накупил още и че тъкмо се безпокоял как ще се справят с тези двойни дози, ето ме, аз насреща.
И ето насреща един добър мой приятел. "Какво е станало? Защо си така радостен? ", ме пита още отдалеч. Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата". И докато аз измъкна торбата от джоба (нали сега всички носят торби), той ми изсипа цял куп от приказки: че тази вечер жена му била дежурна да донесе провизии за дома, че без да се досети той накупил още и че тъкмо се безпокоял как ще се справят с тези двойни дози, ето ме, аз насреща. И раз-гънал-неразгънал своята торба, той започна да слага от неговия багаж. Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че сирене, че зеленчучи и консерви... затежа ми. "Стига", казвам, "и за тебе да остане". А една такава приятна тежест изпитвам. А той доизтърси едната от двете торби и като се изправи, много доволен, каза: "Олекна ми.
към текста >>

И раз-гънал-неразгънал своята торба, той започна да слага от неговия багаж.
"Какво е станало? Защо си така радостен? ", ме пита още отдалеч. Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата". И докато аз измъкна торбата от джоба (нали сега всички носят торби), той ми изсипа цял куп от приказки: че тази вечер жена му била дежурна да донесе провизии за дома, че без да се досети той накупил още и че тъкмо се безпокоял как ще се справят с тези двойни дози, ето ме, аз насреща. И раз-гънал-неразгънал своята торба, той започна да слага от неговия багаж. Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че сирене, че зеленчучи и консерви... затежа ми. "Стига", казвам, "и за тебе да остане". А една такава приятна тежест изпитвам. А той доизтърси едната от двете торби и като се изправи, много доволен, каза: "Олекна ми. Твоят Господ хубави крилца ти подарил".
към текста >>

42. П Р Е Д Г О В О Р ( В Ъ В Е Д Е Н И Е )

д-р Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Аз разполагах с една торба записки.
Тя ги беше записала всичко на стенограма, извикала машинописка и издиктувала стенограмата. Това бяха три раздела: „Записване Словото на Учителя", „Образът на Учителя през моите очи" и „Моят роман". Аз ги получих от нея, прочетох ги, направих си нужните въпроси и с тях и папките седнал пред нея, пред микрофона я разпитвах и тя разказваше. Така се оформиха „Бележките" след всеки един раздел, който поместваме. Третият етап бе най-трудният. Аз разполагах с една торба записки. Обикновено когато тя разказваше, аз си записвах само по 1-2 изречения по даден случай. Отново съм пред микрофона изваждам поредният лист хартия, чета пред нея записаното от мен. Тя се връща в паметта си назад, спомняше си за случая и го разказваше. Аз го записвах на магнетофона. Така преминаха всичките листчета от голямата торба.
към текста >>

Така преминаха всичките листчета от голямата торба.
Аз разполагах с една торба записки. Обикновено когато тя разказваше, аз си записвах само по 1-2 изречения по даден случай. Отново съм пред микрофона изваждам поредният лист хартия, чета пред нея записаното от мен. Тя се връща в паметта си назад, спомняше си за случая и го разказваше. Аз го записвах на магнетофона. Така преминаха всичките листчета от голямата торба. Този материал бе включен изцяло. 9. Дойде определено време да започна, да подготвям нейният обемист материал. Работих 4 месеца по 8-10 часа на ден. Изслушвах записите, проверявах ги как са записани от Марийка Марашлиева, допълвах онова, което тя не беше могла да чуе и разбере. Целият материал бе подготвен и трябваше да се подреди и систематизира. 10.
към текста >>

43. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

ТОМ 9

Вече ги няма продуктите, тъй че се теглеше и на връщане и на отиване и се пишеше на всеки денк, на всяка торба, на всяка раница килограмите.
Най-често се определяше вноската. Вноската се внасяше на Изгрева още когато си дадем багажа, всеки си внасяше и вноската, а сетне накрая, когато се приключват дните, който си отива горе си приключва сметките, други пък оставяха долу като се върнеме да се уреждат. Защото имаше един, който се грижеше за дежурните, друг който приемаше касата, друг се грижеше за багажа, работата беше разпределена, за да не тежи на всички. Като и на връщане, пак се теглеше багажа. Защото нали носим продукти. Вече ги няма продуктите, тъй че се теглеше и на връщане и на отиване и се пишеше на всеки денк, на всяка торба, на всяка раница килограмите. Плащахме на конярите за превоза на килограм багаж. След обяда почивахме малко, щото много рано ставахме. Някои не спяха. После обикновено обикаляхме, правехме разходки донякъде. Вечерта вечеряхме поотделно.
към текста >>

44. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Торба с пари в с.
СЪДЪРЖАНИЕ ГЕОРГИ КУРТЕВ - (3.III.1870г. - ?) ЖИВОТОПИС / Георги Събев 1. Закуски и уроци 2. Георги като чираче 3. Георги изпуснал виното 4. Торба с пари в с. Скалак 5. Туркинчето Гюлсюм си търси жених 6. Санитарната школа 7. Запознаване с Библията 8. Отмъщението 9.
към текста >>

269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
към текста >>

45. 01 - 04. ТОРБА С ПАРИ В С. СКАЛАК

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

4. ТОРБА С ПАРИ В С.
4. ТОРБА С ПАРИ В С. СКАЛАК Като секретар-бирник в с. Скалак, Георги бил повикан в гр. Айтос от държавния бирник, който му посочил една торба с пари и му казал: „Това са ваши пари, които са събрани от отчисления. Тези пари никъде не се водят, нито някой ще ги търси. Решете с кмета как да ги оползотворите.
към текста >>

Айтос от държавния бирник, който му посочил една торба с пари и му казал: „Това са ваши пари, които са събрани от отчисления.
4. ТОРБА С ПАРИ В С. СКАЛАК Като секретар-бирник в с. Скалак, Георги бил повикан в гр. Айтос от държавния бирник, който му посочил една торба с пари и му казал: „Това са ваши пари, които са събрани от отчисления. Тези пари никъде не се водят, нито някой ще ги търси. Решете с кмета как да ги оползотворите. " Георги взел пълната торба с пари, върнал се в общината и казал на кмета, който бил турчин - неграмотен, обаче много честен човек. Както кметът, така и секретар-бирникът били честни хора и вместо да си поделят парите, употребили ги за обществени нужди за селото. Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет.
към текста >>

" Георги взел пълната торба с пари, върнал се в общината и казал на кмета, който бил турчин - неграмотен, обаче много честен човек.
СКАЛАК Като секретар-бирник в с. Скалак, Георги бил повикан в гр. Айтос от държавния бирник, който му посочил една торба с пари и му казал: „Това са ваши пари, които са събрани от отчисления. Тези пари никъде не се водят, нито някой ще ги търси. Решете с кмета как да ги оползотворите. " Георги взел пълната торба с пари, върнал се в общината и казал на кмета, който бил турчин - неграмотен, обаче много честен човек. Както кметът, така и секретар-бирникът били честни хора и вместо да си поделят парите, употребили ги за обществени нужди за селото. Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет. Благодарили в джамията на следващия ден на Аллаха, че им изпратил такъв бирник, а не обирджия посред бял ден. Георги бил бирник в това село от 1887 г. до 1901 г., след което отива да отбива редовната си военна служба.
към текста >>

Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет.
Айтос от държавния бирник, който му посочил една торба с пари и му казал: „Това са ваши пари, които са събрани от отчисления. Тези пари никъде не се водят, нито някой ще ги търси. Решете с кмета как да ги оползотворите. " Георги взел пълната торба с пари, върнал се в общината и казал на кмета, който бил турчин - неграмотен, обаче много честен човек. Както кметът, така и секретар-бирникът били честни хора и вместо да си поделят парите, употребили ги за обществени нужди за селото. Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет. Благодарили в джамията на следващия ден на Аллаха, че им изпратил такъв бирник, а не обирджия посред бял ден. Георги бил бирник в това село от 1887 г. до 1901 г., след което отива да отбива редовната си военна служба.
към текста >>

46. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Бельо да си носят, юфка в торбата.
34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ ЛАГЕР - ШКОЛА МЪГЛИЖ Стихотворен пътепис от Геогри Събев /По спомените на една майка/ Посвещавам настоящия стиховорен пътепис на любимата ми съпруга Донка по случай навършване 17 години от заминаването й в отвъдния свят. Бургас, 1960 год. Брат Желев на лагер основи положи, Божието дело на опит приложи. Писма той разпрати с топли покани на лагер да дойдат децата призвани. Всички да носят цигулки, китари, там музика ще учат и млади, и стари. Бельо да си носят, юфка в торбата. В джоба парички и ума в главата. Часът веч удари. Ето, тръгва влака. Едно дете пита: „Де остана кака? " Децата смутени.
към текста >>

Митко от Горица, Стоянчо от Бата, с чанти в ръцете, с бельо в торбата.
Едно дете пита: „Де остана кака? " Децата смутени. От дом неделени. Едни мълчаливи, а други засмени. От Бургас са само Верчето и Лили, две деца обични, на майките мили. Митко от Горица, Стоянчо от Бата, с чанти в ръцете, с бельо в торбата. Влакът веч потегли на дългия път, няма вече пречки децата да спрат. Майки и сестрички деца придружват, гълчат, чуруликат, без да се смущават. Часове минават, влакът все лети, майки се увличат в сладки мечти. Умората дойде. Клепки натежаха.
към текста >>

47. 09 - 10. ЧУВАЛ СЪС СОЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Напълнил си той торбата със сол и се върнал радостен, че ще има сол и за другите.
Нали и тука, на бакалина има сол, колкото искаш? " Тъй си мислел, отивайки си по пътя за своето село, Но ще отида, щом бай Пеню ме праща. Ще го послушам. Отива той един ден в Габерово при бай Слави и му казва, че бай Пеню го праща при него за сол. Бай Слави разбрал символичния език на бай Пеню, говорил му за Учителя, за учението и му дал някоя беседа да чете. Напълнил си той торбата със сол и се върнал радостен, че ще има сол и за другите. Солта, това е Словото Божие. Разказал: Черню Калушев.
към текста >>

48. 09 - 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков.
Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му казал на секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати." След така развилите се обстоятелста запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково. Сега други - Господарите на кармата ще му кажат останалото." И наистина те си казаха думата. Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков. Тодор Попов. Тъй плащат Господарите на кармата на всички, които се подиграват с Божието дело.
към текста >>

49. 09 - 204. КОГАТО ЖИВОТЪТ НИ Е ЗАСТРАШЕН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Има четири разрешения на въпроса: Първото: Ще вземеш торба хляб и така ще минеш.
Оставаше да мисля върху казаното от Учителя. След няколко години, като четях лекциите на общия окултен клас, намерих търсения отговор. Тук ще се опитам да предам мисълта на Учителя със свои думи. понеже не мога да посоча том и страница. Примерът беше такъв, че ти се налага на минеш през място, дето има лоши кучета, какво ще направиш? Има четири разрешения на въпроса: Първото: Ще вземеш торба хляб и така ще минеш. Второто: Ще вземеш торба с камъни, за да се браниш. Третото: Ще заобиколиш отдалече, че да не те усетят. Четвъртото: Още отдалече ще ги приспиш. Ако ученикът е упражнявал своята мисъл, както е упражнявал ръцете си, ще може отдалече да ги преспи, ако ли не, тогава ще се насочи към едно от останалите разрешения, според степента на своето духовно развитие. Разказал: Георги Събев.
към текста >>

Второто: Ще вземеш торба с камъни, за да се браниш.
След няколко години, като четях лекциите на общия окултен клас, намерих търсения отговор. Тук ще се опитам да предам мисълта на Учителя със свои думи. понеже не мога да посоча том и страница. Примерът беше такъв, че ти се налага на минеш през място, дето има лоши кучета, какво ще направиш? Има четири разрешения на въпроса: Първото: Ще вземеш торба хляб и така ще минеш. Второто: Ще вземеш торба с камъни, за да се браниш. Третото: Ще заобиколиш отдалече, че да не те усетят. Четвъртото: Още отдалече ще ги приспиш. Ако ученикът е упражнявал своята мисъл, както е упражнявал ръцете си, ще може отдалече да ги преспи, ако ли не, тогава ще се насочи към едно от останалите разрешения, според степента на своето духовно развитие. Разказал: Георги Събев.
към текста >>

50. 09 - 300. ТОРБА С ПАРИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

300. ТОРБА С ПАРИ Един ден през 1944 година Учителят ме повика и ми даде една торба със сто хиляди лева, като ми каза: „Иди, раздай ги на нуждающи." - „Добре, Учителю", казах аз и взех торбата.
300. ТОРБА С ПАРИ Един ден през 1944 година Учителят ме повика и ми даде една торба със сто хиляди лева, като ми каза: „Иди, раздай ги на нуждающи." - „Добре, Учителю", казах аз и взех торбата. - „Довечера ще дойдеш да ми кажеш какво си направила! " Отидох и раздадох там, където смятах, че са в голяма нужда, а за себе си купих едни обувки. „Какво направи? " - ме попита вечерта Учителят. - „Раздадох ги, Учителю." - „На себе си купи ли нещо?
към текста >>

51. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Като кореспондирах с него, пратих му една торба с лукчета бонбони, да черпи помачетата, които около него са и той казвал: „От моята годеница." Пък аз пред светските хора казвам: „Моят годеник." Той казва „мойта годеница", аз казвам „моят годеник", пък всъщност ние сме приятели само.
И както така си вървяхме, реши се да отидем ние с Борис. Учителят се съгласи, отиваме там на Боровец, Чам Курия. Слави каза, че ще дойде там с неговото „Бе-Ка-Ве" му казваха - не беше лека кола, ами едно таквоз скърпено между лека кола и друго нещо, дойде с едни тъмни очила със зет си, Кьосев Георги и така ме погледна, надменно. Но аз бях с Борис. Викам: „Борисе, ако не взема някой камък да го прасна - точно така, както беше - ще вземем една лека кола и ще си отидем заедно." Пък аз имах към 300 лева пари в себе си, така съм си сложила и по 20 лева много. Като кореспондирах с него, пратих му една торба с лукчета бонбони, да черпи помачетата, които около него са и той казвал: „От моята годеница." Пък аз пред светските хора казвам: „Моят годеник." Той казва „мойта годеница", аз казвам „моят годеник", пък всъщност ние сме приятели само. Да, но пред външния свят. Тогава бяха по- обикновени хората, сега малко по-друго вече е. В.К.: Качихте се на колата, отидохте. Верка: И тръгваме, отиваме на Белово. Оттам слизаме, намерихме една кола - Жоро Кьосев, аз, Борис и Славчо - четиримата бяхме и отиваме вече на мястото.
към текста >>

52. 12 - 9. СЛУЖБАТА ПРЕД ГОСПОДА

В.К.: С торбата, гдето е била в купа?
9. СЛУЖБАТА ПРЕД ГОСПОДА В.К.: Оня случай със „Завета на цветните лъчи"? Надка: Как беше той? В.К.: С торбата, гдето е била в купа? Надка: А да, то на войната пак. И той в торбичка си я имал. Седнали да се хранят, извадил там хляб от торбата в тъмното. „Даже поискахмс вода да пием, като отидохме така, светнах, погледнах - кървава водата от убити хора и животни - такова нещо. И имаше хора, с такава вода си натопиха сухия хляб и ядоха.
към текста >>

Седнали да се хранят, извадил там хляб от торбата в тъмното.
9. СЛУЖБАТА ПРЕД ГОСПОДА В.К.: Оня случай със „Завета на цветните лъчи"? Надка: Как беше той? В.К.: С торбата, гдето е била в купа? Надка: А да, то на войната пак. И той в торбичка си я имал. Седнали да се хранят, извадил там хляб от торбата в тъмното. „Даже поискахмс вода да пием, като отидохме така, светнах, погледнах - кървава водата от убити хора и животни - такова нещо. И имаше хора, с такава вода си натопиха сухия хляб и ядоха. И аз, каза, като съм бърза\, съм си забравил книжката „Цветните лъчи". Отиваме не знам до къде и се сещам и тръгвам обратно." И като тръгва, те някои от другарите му казали: „Абе какво правиш? " Ама те не знаят той какво търси.
към текста >>

53. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

" Дядо отговорил: „Повече, отколкото е определено." Лекарят отговорил: „Абе ти имаш ли акъл, ти си слагаш главата в торбата." - „Да - отговорил дядо ми - аз отговарям за болните.
Много интересно ми беше, когато дядо ми разказваше за Балканската война, в която е участвувал като фелдшер. Тогава е лекувал болни от холера. Според указанията на лекарите трябвало да дава на войниците определен брой капки йод. Обаче дядо ми увеличил дозата произволно и наистина, докато работел там, нямало смъртни случаи. Един лекар го запитал: „Абе ти, Георге, по колко капки им даваш? " Дядо отговорил: „Повече, отколкото е определено." Лекарят отговорил: „Абе ти имаш ли акъл, ти си слагаш главата в торбата." - „Да - отговорил дядо ми - аз отговарям за болните. Има ли умрели - няма." Така той ограничил заразата и смъртността. „Когато лекарите минаваха покрай леглата на болните, си прибираха престилките, да не се допрат до тях, за да не се заразят. Аз минавах спокойно край леглата и всички войници ме обичаха." По едно време трябвало да отстъпват. Наложило се на оздравелите войници да се подписват билетите, за да могат да си тръгнат. Всички лекари обаче се разбягали, не ги интересували болните и го оставили сам, като му казали: „Ти се разправяй с болницата и с болните." - „И аз на своя глава подписвам билетите им, пускам ги и те си отиват." След това по тоя случай го похвалили началниците му и му дали 20 дни отпуска.
към текста >>

54. Наряди за 1931 г.

Тя носи цяла торба отгоре с любов.
1) БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ ЗА НОВАТА 1931 ГОДИНА Сега, през тази година, гледайте да развиете вашите дарби! Турете си задача да бъдете щастливи; турете си задача да бъдете здрави; турете си задача да има благородни сърца, които при всички промени, които може да станат в живота ви, никога да се не тревожат. Турете си за задача вашият ум, при всичките си философски твърдения, като изслушате всички хора, да бъде напълно и дълбоко спокоен. Не се плашете. Най-после турете си за задача да се срещнете с Любовта, която сега иде отгоре и която сега Новата Година носи. Тя носи цяла торба отгоре с любов. Пригответе си торбите, та като я срещнете, да кажете: дай ни малко от новата любов. Тази торба всеки я има у вас. Торбата... това е човешкото сърце. Отворете сърцата си за тази новата любов, която чувствувате в себе си. Тя се отличава.
към текста >>

Тази торба всеки я има у вас.
Турете си за задача вашият ум, при всичките си философски твърдения, като изслушате всички хора, да бъде напълно и дълбоко спокоен. Не се плашете. Най-после турете си за задача да се срещнете с Любовта, която сега иде отгоре и която сега Новата Година носи. Тя носи цяла торба отгоре с любов. Пригответе си торбите, та като я срещнете, да кажете: дай ни малко от новата любов. Тази торба всеки я има у вас. Торбата... това е човешкото сърце. Отворете сърцата си за тази новата любов, която чувствувате в себе си. Тя се отличава. Тази нова любов се отличава, че ще запали всички свещи на вашите сърца, отдалеч ще светнете. „Изгрев", 1 часа след полунощ, 1-ий януари 1931 година Любезни брат, горните благопожелания предайте на приятелите от кружока, като се поздравите от Учителя по случай Новата Година.
към текста >>

Торбата... това е човешкото сърце.
Не се плашете. Най-после турете си за задача да се срещнете с Любовта, която сега иде отгоре и която сега Новата Година носи. Тя носи цяла торба отгоре с любов. Пригответе си торбите, та като я срещнете, да кажете: дай ни малко от новата любов. Тази торба всеки я има у вас. Торбата... това е човешкото сърце. Отворете сърцата си за тази новата любов, която чувствувате в себе си. Тя се отличава. Тази нова любов се отличава, че ще запали всички свещи на вашите сърца, отдалеч ще светнете. „Изгрев", 1 часа след полунощ, 1-ий януари 1931 година Любезни брат, горните благопожелания предайте на приятелите от кружока, като се поздравите от Учителя по случай Новата Година. С братски поздрав към всички ви: /п/П.
към текста >>

55. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш храна в торбата за тебе и за коня.
“ Това не е познаване на Христа. Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене.“ Ако ние познаем Христа, за да ни даде повече ядене, то е неразбиране на въпроса. Яденето е една необходимост само докато имаш кола. Тъй че, докато имаш кола, трябва ти и катраник. Оставиш ли колата, не ти трябва катраник. Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш храна в торбата за тебе и за коня. Като дойдеш много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш торбата с храната му, а ще вземеш само твоята торба. На човека му трябват 3 катраника: за колата, за коня и за себе си. Имаш мъж - ще носиш катраник и за него. Но не го искаш. Който е вързан, да се не развързва.
към текста >>

Като дойдеш много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш торбата с храната му, а ще вземеш само твоята торба.
Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене.“ Ако ние познаем Христа, за да ни даде повече ядене, то е неразбиране на въпроса. Яденето е една необходимост само докато имаш кола. Тъй че, докато имаш кола, трябва ти и катраник. Оставиш ли колата, не ти трябва катраник. Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш храна в торбата за тебе и за коня. Като дойдеш много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш торбата с храната му, а ще вземеш само твоята торба. На човека му трябват 3 катраника: за колата, за коня и за себе си. Имаш мъж - ще носиш катраник и за него. Но не го искаш. Който е вързан, да се не развързва. Деца имаш - ще им носиш катраника.
към текста >>

56. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Вървя по пътя, минава някой покрай мене, иска да му подигна торбата.
“ Е, хубаво, добре. Но всичко това са качества, а не правила. Е, как да се любим? Ти дойдеш при мене, помолиш се, искаш 20 лева. „Нямам“ - не му услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мене, иска да му подигна торбата. Казвам: „Не може, бързам.“ Някой паднал на пътя - ще се спреш, ще му помогнеш. Във всеки даден момент ще се спреш, ще употребиш закона на Любовта. Отидеш в някоя къща, твоята сестра е натъжена, запитвате: „Не можеш ли да ми помогнеш нещо? “ - „Е, Господ дати помогне! “ Не, спри се, помогни на сестра си!
към текста >>

57. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

Ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси.“ И ако ти предлагат торба с ечемик - никакъв ечемик не ти трябва, никакъв зоб не ти трябва.
Цял ден го разкарват като някой кон. В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят. Ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси.“ И ако ти предлагат торба с ечемик - никакъв ечемик не ти трябва, никакъв зоб не ти трябва. Паси тревата, пий вода там. Каквито небесни думи да ти казва, ти не обръщай внимание. Не сте ли получили много любезни писма и после с години носиш този всадник[1]. Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане. Онзи, който е възседнал на гърба ти, той не мисли доброто ти.
към текста >>

58. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

Дойде една мисъл и казвате: „Много лоша мисъл.“ Дойде една мисъл да откраднеш и ще откраднеш нещо, ще обереш някоя каса, ще задигнеш торбата.
Ако сте вие последен, вие от нея не може да се освободите. По средата ако сте, може да се освободите, ако сте пръв, може да се освободите, но ако сте последен, тогава няма отърваване. Благодарете, че не сте всякога последен, а сте по средата или в началото, но ако сте в края, ще трябва да я изпълните. Аз ви говоря сега за една истина. В края тогава ще употребите трите закона. Дойде една мисъл и казвате: „Много лоша мисъл.“ Дойде една мисъл да откраднеш и ще откраднеш нещо, ще обереш някоя каса, ще задигнеш торбата. Това са доказани работи. Че ти ако не знаеш как да постъпиш, ще иде касата на някой банкер и ти ще идеш заедно с касата. Казваш: „Как може да стане с мене? “ Ако може да стане с някого, може да стане и с тебе. В миналото минава един много набожен човек покрай къщата на богат банкер в Америка.
към текста >>

59. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Тя си турила торба с орехи и едвам даде два ореха на детето, а не 5, 6,10 ореха.
Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце. А пък като поискаш нещо от дядото, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал бабите колко са щедри. Тя си турила торба с орехи и едвам даде два ореха на детето, а не 5, 6,10 ореха. Тя му каже: „Утре пак ще ти дам.“ С много малко отплаща. Тя все казва: „Ако дам 10-20 ореха, ще се свършат орехите и няма кой да носи вода.“ Една баба, която може да накара детето само с орехи да й носи вода. Аз съм срещал само един дядо. Той свири на гъдулка и децата играят. След това те донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.“ Кой [е] по-майстор: който дава орехи или който свири?
към текста >>

60. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Оставям една торба със злато да я носи, тогава тя не спи.
Ако заспи на стола и си клати главата, тогава не е хубаво. Най-първо ще се отучите да си клатите главата при спането. Аз ви позволявам да спите. Онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк. Някоя сестра заспала, обременена, пари й трябват, уморила се. Оставям една торба със злато да я носи, тогава тя не спи. Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина. От големи грижи и тревоги се натрупва млечна киселина в мозъка. А пък млечната киселина има свойство да съкращава краката на мозъчните клетки. Когато тези крака са скачени, то всичките енергии текат правилно, а инак токовете не могат да минат и тогава човек заспива. Затова трябва да не се грижите много.
към текста >>

61. 36. НЕПОКЛАТИМА КАНАРА

Когато искате да дадете нещо на човека, ще го накарате да изпразни торбата си и тогава ще му дадете от съдържанието на вашата торба.
Този свят е както изрисуваните на едни картини мечки, езера, природа. Но вие не се страхувате от нарисуваната мечка да я похванете, но ако отидете при същинската мечка, ще се страхувате да я похванете. Същинската реалност е горе, а пък физическият свят е отражение на духовния свят. Духовният свят е реален свят. Тук е всичко на картина. Когато искате да дадете нещо на човека, ще го накарате да изпразни торбата си и тогава ще му дадете от съдържанието на вашата торба. Ще му кажеш: „Моето е по-хубаво, махнете онова, за да вземете това.“ Ако има някой в торбата хляб, не му давай. Ако каже, че има, ти му кажи: „Не, не, моето е по- хубаво.“ Вземе ли, ще види. Значи да се освободи от своите стари разбирания. Изпитайте в някои села, къде могат да ви дадат цяла пита. Ако сте с Бога, ще ви дадат цяла пита; ако не сте с Бога, няма да ви дадат цяла пита.
към текста >>

Ще му кажеш: „Моето е по-хубаво, махнете онова, за да вземете това.“ Ако има някой в торбата хляб, не му давай.
Но вие не се страхувате от нарисуваната мечка да я похванете, но ако отидете при същинската мечка, ще се страхувате да я похванете. Същинската реалност е горе, а пък физическият свят е отражение на духовния свят. Духовният свят е реален свят. Тук е всичко на картина. Когато искате да дадете нещо на човека, ще го накарате да изпразни торбата си и тогава ще му дадете от съдържанието на вашата торба. Ще му кажеш: „Моето е по-хубаво, махнете онова, за да вземете това.“ Ако има някой в торбата хляб, не му давай. Ако каже, че има, ти му кажи: „Не, не, моето е по- хубаво.“ Вземе ли, ще види. Значи да се освободи от своите стари разбирания. Изпитайте в някои села, къде могат да ви дадат цяла пита. Ако сте с Бога, ще ви дадат цяла пита; ако не сте с Бога, няма да ви дадат цяла пита. Ако отиваш някъде и вратата е отворена, влез, но ако вратата е затворена, не влизай!
към текста >>

62. 4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година

Паша Теодорова

Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато да се възползува от него.
Пътят, през който минавал, водел през един голям мост. Тук той се спирал да си отдъхне от мъчнотиите и неуспехите. Окаян, обезсърчен, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си. Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобряване на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста, разочарован си казал: „Ред години минавам по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано така поне науча нещо." Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той в къщи още по-окаян и измъчен и започнал горко да плаче. Почувствувал, че изгубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила, постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път.
към текста >>

Сега ще затворя очите си, дано така поне науча нещо." Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана.
Окаян, обезсърчен, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си. Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобряване на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста, разочарован си казал: „Ред години минавам по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано така поне науча нещо." Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той в къщи още по-окаян и измъчен и започнал горко да плаче. Почувствувал, че изгубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила, постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Тъй ще намериш торбата със златото, която те очаква. В нея се крие твоето благо." Добрата съдба и до днес му нашепва.
към текста >>

Тъй ще намериш торбата със златото, която те очаква.
Тази вечер, като минавал моста, разочарован си казал: „Ред години минавам по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано така поне науча нещо." Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той в къщи още по-окаян и измъчен и започнал горко да плаче. Почувствувал, че изгубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила, постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Тъй ще намериш торбата със златото, която те очаква. В нея се крие твоето благо." Добрата съдба и до днес му нашепва. Тя нашепва на всички ни: „Върнете се от пътя на отклонението си и оттам започнете добрия живот." Добрата съдба казва на всички: Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
към текста >>

63. 1. ПРОМИСЪЛ Из Словото на Учителя

Милка Говедева

По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо няма в торбата си.
Това е проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно, Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния или чрез простия и чрез учения. Всяко благо, всяко добро нещо произлиза от Бога, чрез когото и да иде това благо не е важно. Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сили да върви, едва вдигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо няма в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че и той го изял, вече готвел се да слиза в селото. Уморен и измъчен от глад, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине.
към текста >>

64. 1. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

пътешествува в Европа с торба на гърба и с неразделната си скитническа тояга. 6.
заминава с родителите си за Петербург, където баща му е шивач в детския кадетски корпус. 3. От 1902 до 1907 г. е в Русия и следва в рисувателно училище. 4. Следва живопис в Мюнхен от 1909 до 1910 г. 5. От 1911-1914 г. пътешествува в Европа с торба на гърба и с неразделната си скитническа тояга. 6. В 1913 г. е в италианските Алпи, където създава първите си картини. 7. От 1914-1920 г. работи като художник във Флоренция. Създава след смъртта на сестра си „Скитникът и неговата сестра" и „Мировата скръб". 8.
към текста >>

65. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си).
част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по- близко допиране със самия живот. Искал да изучи човешката душа. Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си). Обикаля той Европа пешком от Швеция и Норвегия до Испания. Спял навсякъде: по ливади, по трапища. Случвало се е да не яде по няколко деня. Понякой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му.
към текста >>

66. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

Тя носи отгоре цяла торба с любов!
ОТ УЧИТЕЛЯ Сега през тази година гледайте да развиете вашите дарби! Турете си за задача да бъдете щастливи; турете си задача да бъдете здрави. Турете си задача да имате благородни сърца, които при всички промени, които могат да станат в живота ви, никога да не се тревожат; турете си за задача вашият ум, при всичките си философски твърдения, като изслушате всички хора, да бъде напълно и дълбоко спокоен. Не се плашете! Най-после турете си задача да срещнете Любовта, която сега иде отгоре и която сега новата година носи! Тя носи отгоре цяла торба с любов! Пригответе си торбите, та като я срещнете, да кажете: „Дай малко от новата любов! " Тази торба всеки я има у вас. Торбата, това е човешкото сърце. Отворете сърцата си за тази новата Любов, която чувствувате в себе си! Тя се отличава!
към текста >>

" Тази торба всеки я има у вас.
Турете си задача да имате благородни сърца, които при всички промени, които могат да станат в живота ви, никога да не се тревожат; турете си за задача вашият ум, при всичките си философски твърдения, като изслушате всички хора, да бъде напълно и дълбоко спокоен. Не се плашете! Най-после турете си задача да срещнете Любовта, която сега иде отгоре и която сега новата година носи! Тя носи отгоре цяла торба с любов! Пригответе си торбите, та като я срещнете, да кажете: „Дай малко от новата любов! " Тази торба всеки я има у вас. Торбата, това е човешкото сърце. Отворете сърцата си за тази новата Любов, която чувствувате в себе си! Тя се отличава! Тази нова Любов се отличава, че ще запали всички свещи на вашите сърдца. Отдалеч ще светнете.
към текста >>

Торбата, това е човешкото сърце.
Не се плашете! Най-после турете си задача да срещнете Любовта, която сега иде отгоре и която сега новата година носи! Тя носи отгоре цяла торба с любов! Пригответе си торбите, та като я срещнете, да кажете: „Дай малко от новата любов! " Тази торба всеки я има у вас. Торбата, това е човешкото сърце. Отворете сърцата си за тази новата Любов, която чувствувате в себе си! Тя се отличава! Тази нова Любов се отличава, че ще запали всички свещи на вашите сърдца. Отдалеч ще светнете. 1 януарий 1931 г.
към текста >>

67. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Трябва да търпиш, казваш, но когато човек е гладувал 3 дена, аз имам в торбата малко хляб и сирене и му дам, той става търпелив.
лв., ядосвам се, викам, но дойде някой, даде ми 15 хил. лева, аз се успокоя, това е то новото, което съм придобил. Синият цвят е изгубеното, да се попълни. Червеният цвят не твори, той разрушава. Все трябва да се внесе нещо по-висше в душата, за да може тя да живее. Трябва да търпиш, казваш, но когато човек е гладувал 3 дена, аз имам в торбата малко хляб и сирене и му дам, той става търпелив. Внесете надеждата у човека и той става търпелив. С червения и зеления цвят се започва едно общество, внесете жълтия цвят. Като върви човек из равния път, той води каруцата пълна, но като тръгне из планинския път нагоре, той остава каруцата и почне да раздава. Всеки трябва да върви без каруца. Казват на хората, тоз параход ще потъне, не пътувайте с него.
към текста >>

68. БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година

Основният закон

Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.
Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте. Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата. Всяко благо носи първия ден. Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа, че всеки от вас да имате тази мисъл - днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух. В този събор аз бих желал да изгрее вашия ден.
към текста >>

69. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому.
В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие. Туй злато ще причини това. Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому. Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението. Това от Небето няма да капне, все ще дойде отнякъде. Гдето се казва: „Всичко от Небето капе". То наистина капе от Небето, но хората не вярват. Че дъжд не капе ли от Небето?
към текста >>

Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки.
Бедният като работи с мисълта ще стане богат. Невежият - ще стане учен. Болният - ще стане здрав и т.н. С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може да прояви, ще потече вода. Това е работа в една нова насока. Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки. Като че ли от Небето не капе. Ами че дъжда капе от небето, въздухът оттам слиза и всичко оттам капе. Най-после ще капне и във вашите умове - мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и живота ви ще се уреди. Очаквате отдолу - нищо не идва. Очаквате отстрани - пак нищо не идва, отгоре също, но като погледнете по- добре, виждате един хляб до вас.
към текста >>

70. 39. РАЗПРОСТРАНИТЕЛЯТ НА БЕСЕДИТЕ

Жечо Панайотов

Като конската торба, който има нужда бърка в нея, а който донесе пари пуска ги там.
Така се нареди, че можах да въведа в работата един млад брат - Руси Събев, който разбираше от воденето на сметки; предадох му цялата работа по изпълнение на поръчките. Той работи няколко години, докато почина. След това, Учителят възложи работата на брат Боян Боев. При него работата бе опростена, в смисъл че не водеше сметки на тия, които вземаха книги на кредит. Това бяха все хора верни и всякога заплащаха допълнително дълга си, пак на брат Боев. Като конската торба, който има нужда бърка в нея, а който донесе пари пуска ги там. Така навремето българите използваха конската торба освен за да слагат вътре овес за зобане, зоб на конете, но и за такава нова служба - да се държат пари в нея. Особено, когато трябваше да строят нещо общо за цялото село - било училище, било църква, път или общински бунар. Боян Боев не водеше сметка и винаги имаше много пари при него. Даваше на наши хора, на ръководителите в Братството и си имаха доверие, което бе изпитано. Когато дойдохме на Изгрева имахме само една барака, сестра ми Люба живееше в нея.
към текста >>

Така навремето българите използваха конската торба освен за да слагат вътре овес за зобане, зоб на конете, но и за такава нова служба - да се държат пари в нея.
Той работи няколко години, докато почина. След това, Учителят възложи работата на брат Боян Боев. При него работата бе опростена, в смисъл че не водеше сметки на тия, които вземаха книги на кредит. Това бяха все хора верни и всякога заплащаха допълнително дълга си, пак на брат Боев. Като конската торба, който има нужда бърка в нея, а който донесе пари пуска ги там. Така навремето българите използваха конската торба освен за да слагат вътре овес за зобане, зоб на конете, но и за такава нова служба - да се държат пари в нея. Особено, когато трябваше да строят нещо общо за цялото село - било училище, било църква, път или общински бунар. Боян Боев не водеше сметка и винаги имаше много пари при него. Даваше на наши хора, на ръководителите в Братството и си имаха доверие, което бе изпитано. Когато дойдохме на Изгрева имахме само една барака, сестра ми Люба живееше в нея. Там спахме, но нямахме осветление в нея.
към текста >>

71. 72. БЕЛЕНЕ

Жечо Панайотов

За мен беше особено трудно да пренасям багажа си - имах сандъче дрехи и вещи, малък вързоп с одеала, и плюс това торба с продукти за ядене.
Такива местения са доста неприятни, защото на 2-3 места се пренощува в така наречените етапни комендантства по гарите. В Стара Загора ни качиха на влака и към 2 часа след обяд пристигнахме на гара Горна Оряховица. Заведоха ни в помещението за пренощуване, за да чакаме на другата сутрин влак, който ще ни отведе през гара Левски за Свищов - Белене. Като наближи да пристигне влака Варна-София, отведоха ни на мястото за качване; стана и това, потеглихме към гара Левски, гдето пристигнахме към обяд. Оттам - на влака за Белене. За мен беше особено трудно да пренасям багажа си - имах сандъче дрехи и вещи, малък вързоп с одеала, и плюс това торба с продукти за ядене. Най-после пристигнахме надвечер в Белене, но трябваше и тук, в някакво помещение вън от селото, близко до Дунава да се пренощува. През време на пътуването, имах доста време да размишлявам, по каква причина и мен ме изпращат в Белене. Дойдох до заключение, че това се извърши от втория заместник на началника на затвора в Стара Загора. Той бе по-млад и имаше служба да следи за политическото поведение на затворниците. Може би имаше „зъб" на мен, поради случая с онова писмо.
към текста >>

72. 59. ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ

Николай Дойнов

Веднъж зад кухнята на боклука видях една глава лук, веднага я прибрах в торбата.
Изведнъж, Боже мой, цялата тази неприязън, която имах към него, изведнъж падна от мене. И ми се видя мил и симпатичен човек. Оттогаз станахме много добри приятели. Половин глава кромид лук направи цяла революция в мен. А това бе голям лукс тогава. Веднъж зад кухнята на боклука видях една глава лук, веднага я прибрах в торбата. Тогава затворниците копаеха и търсеха червеи, за да ги ядат. Беше голям глад. Но Великият Промисъл бдеше над мен и аз оживях досега.
към текста >>

73. 61. СТОПАНСКАТА КРИЗА И ПЪРВАТА КЪЩИЧКА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

да се купи място, жилище, апартамент, беше толково лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме.
Напрежението ражда в човешкия ум идеи. И това напрежение, роди в главата на моя брат и някои други наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да си направим жилище, някъде в непосредствена близост до Изгрева. Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място граничещо до Изгрева, който се съгласи, срещу скромен наем, да ни разреши да си построим там дъсчена къщичка. По това време през 1926 г. да се купи място, жилище, апартамент, беше толково лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме. Само няколко години след Първата световна война, чудовищна стопанска криза, започна да залива света. Ярко изразени признаци на това нещастие бързо връхлиташе върху човешкия род, връхлетя и върху нашата малка България. То беше породено от непрогледната тъпота. Подчертавам тъпота, защото помня, гледал съм тези финансови министри, гледа като патка и няма смелостта, да направи крачка и по-смели стъпки за да се премахне тази стопанска криза. Защото непременно спазваха правилото за „златния еталон" да не се наруши, т.е.
към текста >>

74. 73. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ В СЛИВЕН

Сливен, у учителя, който предава музика, гимназиалния учител." И аз сутринта станах, взех една торба, турих в нея един самун хляб и не зная друго какво съм отскубнал, като лук от градината, и тръгнах през Посабина, където е чичо ми Рали, оттам през разни села: Исинлери, не знам какви си, Осман пазар.
Вика: „Пеньо, ще заместиш дядо поп." Поп Никола беше стар вече, остарял попът, като върви, вече залита. И аз се чудя какво да направя. Писах писмо. Имаше една Стиляна Русева тука, която отговаряше за Шуменски окръг. Писах до нея писмо, попитах я къде се намира Учителят, а тя ми отговори: „Той се намира в гр. Сливен, у учителя, който предава музика, гимназиалния учител." И аз сутринта станах, взех една торба, турих в нея един самун хляб и не зная друго какво съм отскубнал, като лук от градината, и тръгнах през Посабина, където е чичо ми Рали, оттам през разни села: Исинлери, не знам какви си, Осман пазар. Отидох в Котел, обаче гледам, че Слънцето захожда вече и пред една къща - една малка пейчица и седнали един старец с бабата си, седнали на една малка дъсчица, така е направена една пейка. Та ми викат: „Къде отиваш, бе момче? " Рекох: „Отивам у Сливен." „Амчи ти ходил ли си си друг път у Сливен? " Рекох: „Не съм ходил." - „Ти по никой начин не можеш да го намериш Сливен - каза, - Сливен е далеч. Ти само лозята на Сливен няма да изходиш." Тез хора казаха: „Ще спиш у нас." Вечерта ми сготвиха, туриха ме да спя на спалня.
към текста >>

75. 74. ГИМНАЗИСТ

„Бабо, я дай една по-голяма торба, напълни я с боб, дай един самун хляб сега" - ама хлябове такива, големи.
Аз ще ти давам пари, когато можеш, ще ми ги върнеш." А пък синът му Митю е кръчмар. „Хайде сега да отидем при бати ти Митю, да направим полица и аз да я подпиша, че някога ще ми ги върнеш." И отидохме, бати Митю направи полицата, аз я подписах. „Ха да отидем сега у дома да обядваме"- у чичо ми, на баща ми брат. И богат, заможен човек. Обядвахме там. „Бабо, я дай една по-голяма торба, напълни я с боб, дай един самун хляб сега" - ама хлябове такива, големи. „Ето, даваме ти и боб да си вариш, да вървиш в Попово." Имах пък един познат, който беше кум на чичо, кръщавал го, казва се Колю Ралев. Колю беше писар на общината. Бяха го взели войник, ходил войник и се върнал. И отидох при Колю в Попово. И той се беше записал да си продължи образованието.
към текста >>

76. 1925 година

Трябва да помена, че като отидох в София и като се срещах със сестра Николина Балтова, то в мене под влиянието й се захвана едно душевно безпокойствие, защо аз учителствувам, защо аз служа на свините, свинар съм станал, че за една торба зоб като кон цвиля и ми я закачат (торбата със зобта), аз вече мълча.
Това всеки ден вече учех и посещавах. 26.VII.1925, вторник Сутринта - обща беседа в салона; вечерта - специалния клас. 29.VII.1925, сряда Общия клас, гледай в тефтерчето. 10.VII.[1925 год.], понеделник Съобщиха ми, че съм уволнен от учителството. Дохождах си само за 24 часа, за да си взема друго уверение. Трябва да помена, че като отидох в София и като се срещах със сестра Николина Балтова, то в мене под влиянието й се захвана едно душевно безпокойствие, защо аз учителствувам, защо аз служа на свините, свинар съм станал, че за една торба зоб като кон цвиля и ми я закачат (торбата със зобта), аз вече мълча. Аз стоя в Египет и правя кирпичи на фараона и не искам да напусна фараона. Или, в мене стават такива борби, че аз често в душата си решавах, че трябва да напусна учителството. И особно като чух като казваше Учителят при езерата, че оня, който ще служи на Бога, то няма нужда да иска знания, понеже в Бога има и богатство, и ученост, и знания и че Учителят казва, че най-хубаво е да започнем с най-мъчното, понеже то е най-лесно и че най-лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лесен. И оттова и много други работи, особно на езерата, питах Учителя що да правя - дали да следвам или да учителствувам. Той ми казва, че „най-добре е да служиш на Бога, но за да не почнеш да съжаляваш, че не си следвал, то започни с учителството, после със студентството и после с живота.
към текста >>

77. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Кога го извадих, като че крачолът е имал като торба, та се напълнил с нечистотии.
Учителят ще им заповяда и те ще изпълнят, ще ви възвърнат." Друг сън: Сънувам, че отивам по нужда. Клозетът е с едни дървета рядко наковани, почти с изгнило дюшеме. Тъкмо ставам отстрани на отверстието и десният ми чехъл падна в нужника, но се извъртя и падна на стъпалата си, без да се изцапа. Аз си помислих, че веднага ще закова един пирон на една тояга и ще го извадя. Но ето че се подхлъзна десният крак и се натопи крачолът под коляното надолу в нечистотиите. Кога го извадих, като че крачолът е имал като торба, та се напълнил с нечистотии. Кога излязох, наскубах луцерина [люцерна] - трева и започнах да го изцеждам, и излезе много нечистота, просто и мен ме учуди, как е възможно толкова нечистота да се е натъпкала. Помислих си, че като намеря вода, веднага ще го изстискам и ще го изпера, за да не личи тая мръсотия, и се събудих. Днес не исках да отивам към града. След закуска помагах на Станка да реши няколко задачи от сложно тройно правило. След това нацепих на Еленка отделените от брата Иван дъски и й ги занесох.
към текста >>

78. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 килограма злато.
Българинът трябва да има здраво тяло, което да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да има такава воля, че дето мине, всичко да изправя. Който няма такива качества, той не може да се нарече българин. (из „Божествен и човешки свят") 6. Не питай за всичко Не питайте за неща, на които не може да се отговаря. Някой се дави в морето. Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 килограма злато. Бързо откачвам торбата от гърба му и я хвърлям в морето. - Стой, не хвърляй златото във водата! - Не може. Или тебе само мога да спася, или златото. Едно от двете ще избереш.
към текста >>

Бързо откачвам торбата от гърба му и я хвърлям в морето.
Който няма такива качества, той не може да се нарече българин. (из „Божествен и човешки свят") 6. Не питай за всичко Не питайте за неща, на които не може да се отговаря. Някой се дави в морето. Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 килограма злато. Бързо откачвам торбата от гърба му и я хвърлям в морето. - Стой, не хвърляй златото във водата! - Не може. Или тебе само мога да спася, или златото. Едно от двете ще избереш. - И двете неща искам.
към текста >>

79. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

изпратих пълна торба с книги в София по Георги Виденов, да ми олекне от багажа.
И как веднага човек получава своето възмездие за всяка зла и завистлива помисъл! На 27.III.т.г. получих един пакет голям с резюмета от брат Боев. Зарадвах се доста. На 28.III.т.г. изпратих пълна торба с книги в София по Георги Виденов, да ми олекне от багажа. 29ий и 30ий [.III.] т.г. прекарах в добро разположение на духа, без особени състояния. Получих от брат Боев един голям пакет с резюмета, писмо от како Бада и от Г. Събев, които внесоха своето в моята душа. На 31.III.т.г.
към текста >>

80. 18. Беседа от Учителя на 20.VII.1932 г., 5 ч сутринта

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Стаята ти е пълна с хляб, имаш ключа, ти седиш и плачеш и казваш: „Три дена не съм ял." Нямаш ли хляб в торбата си?
Някой казва, че много страда. Не. Знаете ли какво нещо е страдание? Като дойдеш до края на страданието, тури ключа и отвори стаята! А пък сега той плаче, но не туря ключа! Какво ме интересува вашето страдание? Стаята ти е пълна с хляб, имаш ключа, ти седиш и плачеш и казваш: „Три дена не съм ял." Нямаш ли хляб в торбата си? Една сестра каза: „Някой брат няма ли да постави шатрата ми? " Тези работи по любов трябва да стават. Във всинца ви трябва да има едно и също желание: не злоупотребявайте с доброто на другите! Някой казва: „Аз не мога." Всеки може да направи нещо. Сега важният въпрос е: най-малкото добро е това, с което в даден случай можеш да си помогнеш.
към текста >>

81. 2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

" Зер, както се изразява сестрата Николина Байтова: „Турим ли му торбата със зобта на коня на главата и вече той си яде ечемика, а повече не иска да знае" - зер, ако много скача, торбата ще се отнеме.
Народът пие, говори глупави думи, върви в безпътица, живее с нисшето и кога ги запитаме, те окайват положението си, искат да излязат, но пръв няма кой да ги заповеде, все тъй останало от дядо и баба. Карай да върви и... и... т. н. Но от всичката си опитност схванах, че душите, докато не си отядат и отпият, докато не опитат, няма да се върнат. А само ония, върху които рендето на живота много трески е издялало, които са страдащи, те са пробудени и ние само за такива сме полезни. Знаеш, туй, колегията, всеки си яде хляба, та казва: „Хе... нека си кара народът както знае... Аз ли ще му търся края? " Зер, както се изразява сестрата Николина Байтова: „Турим ли му торбата със зобта на коня на главата и вече той си яде ечемика, а повече не иска да знае" - зер, ако много скача, торбата ще се отнеме. Туй сме ний. Но с това не искам да пощуреем и наляво и дясно да говорим за морал и идеи. Напротив, едно е важно за нас: трябва знание, трябва светлина, трябва топлина - и пак ще кажа: трябва да сме неми проповедници на великото учение! Действително, където вече конкретно ни знаят хората и се обръщат към нази за осветление по ред въпроси, тогава с радост ще говорим. Помощник-училищният инспектор господин П.
към текста >>

82. 14. Доброто

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Да се отнасяме добре с лошите хора, за да изнесат на лице торбата си с добрите работи.
14. Доброто - Всякога да вършим добро, това е пътят на Любовта. Злото в себе си да ограничаваме, а на доброто да даваме свобода да се прояви. Да се отнасяме добре с лошите хора, за да изнесат на лице торбата си с добрите работи. Да имаме вяра, пред която да е Мъдростта и зад която да е Любовта. Не говори нищо за себе си! Давай! Обгръщай всекиго с чиста и възвишена мисъл. Да се храним навреме, да лягаме и ставаме навреме; да заспим за 3 минути; да се молим навреме.
към текста >>

83. 17. Радостта

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Не викай: „Моето състояние може да се смени." На радостния торбата е пълна, в нея надникнете.
17. Радостта Помисли за радостния и скръбта ще ти се обърне в радост. Не викай: „Моето състояние може да се смени." На радостния торбата е пълна, в нея надникнете. Има някой, Който урежда работите, Петър с рибарите нищо не беше уловил. В Божественото изключение няма, всичко се сменя, там несрети няма. Да си запишете нещо - като изгрее Слънцето, в 8 часа, каквото ви дойде, мисъл или чувство, и до обед си запишете каквото чувство и каквато мисъл ви дойдат. Мисълта [...] е красив ангел, кара те да вършиш добро. Само за което имате понятие, което сте опитали, е ценно.
към текста >>

84. 116. Самоотричане

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

За всяка нова мисъл ти трябва нова торба; със старата торба ще развалиш житото.
Вижте резултатите на смъртта, не нея. Овците умират и без давене на вълка. Ние умираме от непослушание. Бог казва: „Ще се храниш с добродетелите, с Истината, с Правдата, с Милосърдието, с кротост, с въздържание." На стария ред не туряйте нещата. Не със стар чувал да носиш брашно. За всяка нова мисъл ти трябва нова торба; със старата торба ще развалиш житото. Което можете да приложите. Един пример: В една американска църква свободна седи един богаташ, мисли всичко да разсипе. Какво да се моля, никакво добро не си направил. Цялото имане, живота си. Обещах, ще се моля.
към текста >>

85. 124. Знанието е сила, а смирението е знание

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Да имате по една торба с превръзки: памук, спирт.
Каменното сърце нищо не ползва. Трябва да омекне човешкото сърце. Послушал, не послушал, да се помолим - ако е навреме, ще ни се даде. Знанието е сила, трябва да функционира. Смирението е знание. Да имате по една торба с превръзки: памук, спирт. Наранени му чувствата - превържете сърцето му! Смачкали му вярата, надеждата, честолюбието - превържете го! Опасността е в отклонението. Въздухоплавателите всичко пред вид взимат. И ти отиваш на бойното поле.
към текста >>

86. 62. Михал Луканов. 62.1. Връщане от онзи свят

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

На стената беше закачена коса за косене - емблема на смъртта, и една кожена торба, пълна с дюлгерски инструменти.
И аз се почудих къде да стъпя. Най-после стъпих върху тревата, защото не смеех да стъпя върху живите цветя. В това време съгледах един креват - и той беше постлан с килими и на него по корем лежи един човешки скелет и четеше една стара, много стара книга. Толкова стара, че краищата й - подвити, а два листа - извадени и после сложени вътре. Книгата беше поставена на възглавницата. На стената беше закачена коса за косене - емблема на смъртта, и една кожена торба, пълна с дюлгерски инструменти. През кожата аз виждах всичко, което беше наредено в нея. Скелетът, като влизах, ме погледна и после отново почна да чете книгата. Тогава му казах: - Добър ден, дядо! - защото не знаех как другояче да се обърна към него. Той ме погледна и отново почна да чете.
към текста >>

87. 17. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов

„Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога.
1. Прости, че ти пиша на „ти" - дистанцията сама по себе си ще се определи. Засега другояче не мога! Пиша ти по „точки", защото имам много неща да кажа и трябва да се разделя на „глави". Естествено, ти пиши както ти е по- лесно, френски се разбира добре у нас и няма никаква трудност. 2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина! „Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога. По сведения на един лекар, обиколил света, всякъде българите са си намерили работа, са се настанили и живеят добре, очевидно - имат жизнен капитал. Ако би останал при нас, най- много да беше станал катраник на Борисовци. 3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре си работил Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза). Животът иска и дейност И по- добре дори да грешиш, но да работиш, отколкото да не правиш грешки, но и да не работиш!
към текста >>

88. 16. Годината

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно — на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее да гради с "отвее, ъгъл и кръг".
И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхта стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свърне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно — на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее да гради с "отвее, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост—бодростта на ясен, тих зимен ден - студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си”, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието”. Учителя
към текста >>

89. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Луна е в секстил със Сатурн и пада това злокобно влияние, което Сатурн упражняваше върху нея и той е отворил торбата с добрите си аспекти към българите.
Подобно на Христос, който беше поел кармата на еврейския народ и за благодарност го разпънаха на кръст и тогава той казва: „Господи, прости им, те не знаят какво правят.” Тогава Той се освободи от еврейската карма и тя отиде върху главите на неговите врагове, фарисеите и садукеите и след три дена възкръсна. Така и Учителят стана свободен дух, кармата отиде върху главите на враговете на българския народ и той е млад, жизнен, с голяма сила и започва да лекува болните около себе си. Прави му се нов хороскоп за 19.03.1897 г. (3.04. н. ст.), в които най-страшният враг на българската душа, Сатурн ретрограден е в знака на Юпитер, Стрелец, тригон Слънце, съвпад Уран, омекотен и трансформиран. Луна е в секстил със Сатурн и пада това злокобно влияние, което Сатурн упражняваше върху нея и той е отворил торбата с добрите си аспекти към българите. Слънцето на Учителя е в 0° на Овена, което му дава неизчерпаема енергия за работа, вътрешно ръководство и проникновение и съдействие. Той става любимо дете за небето и всички същества му идват на помощ в трудния му път, за идването на Словото Божие на Земята. Сатурн във Везни е в екзалтация-възход и има много силно действие в хороскопа. Дава сериозност, красота и изящество на Учителя. Ще има оценка и призвание от някои будни души в обществото.
към текста >>

90. 1926 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Ти се разположиш на това място, извадиш своята торба с хляб и лук и се готвиш да ядеш.
На земята има същества, телата, на които са по-ефирни, по-светещи от другите. Забелязали ли сте, как някои път сте много по-леки, отколкото в обикновено време, и току се търколите на земята. Казва: изгубих си равновесието. Не. това е, защото някое от тия по-ефирни сьщества е нахълтало в тебе и ти създава това състояние. Някога отиваш на някое планинско място, или на някоя хубава поляна, но някое същество от невидимия свят е седнало на същото това място и се занимава. Ти се разположиш на това място, извадиш своята торба с хляб и лук и се готвиш да ядеш. Не се минава много време, и те хваща главоболие или друго нещо: заболи те кръст, корем или друго нещо. Българите казват: уроки го хванали. Не, ти трябва да разбираш законите. Като седнеш някъде, най-първо ще запиташ, позволено ли е да седнеш на това място или не? Някои казва: аз може да седна дето искам.
към текста >>

91. 1929 г. Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Тя погледне, види Сатурна и веднага отваря торбата си с добрите аспекти.
Като дойде Венера и започне да те изпитва, да играе срещу тебе, кажи й: Слушай, познавам те, не мисли, че ще ме залъжеш. Покажи ми другата страна на твоето естество. Разкажи ми. как и защо хората те обичат. Ако ми обясниш този въпрос, ще те запозная с един сериозен господин. Тя погледне, види Сатурна и веднага отваря торбата си с добрите аспекти. И тъй, всеки човек трябва да приложи своята вътрешна наука, своето вътрешно знание в живота си, за да се сприятели с лошото в себе си, както и с всички лоши работи в света. Всеки човек, бил той добър или лош, има две торби. В едната торба държи лошите си работи, а в другата - добрите. Когато предизвикате добрия човек, той изважда налице торбата с лошите си работи. Когато се отнесете добре с лошия човек, той изнася налице торбата с добрите си работи.
към текста >>

В едната торба държи лошите си работи, а в другата - добрите.
как и защо хората те обичат. Ако ми обясниш този въпрос, ще те запозная с един сериозен господин. Тя погледне, види Сатурна и веднага отваря торбата си с добрите аспекти. И тъй, всеки човек трябва да приложи своята вътрешна наука, своето вътрешно знание в живота си, за да се сприятели с лошото в себе си, както и с всички лоши работи в света. Всеки човек, бил той добър или лош, има две торби. В едната торба държи лошите си работи, а в другата - добрите. Когато предизвикате добрия човек, той изважда налице торбата с лошите си работи. Когато се отнесете добре с лошия човек, той изнася налице торбата с добрите си работи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни към хората. Който разбира великите закони, той знзе, че Бог работи и с доброто, и със злото. Като гледате по този начин на нещата, вие ще знаете, защо доброто и злото съществуват едновременно в живота и в природата.
към текста >>

Когато предизвикате добрия човек, той изважда налице торбата с лошите си работи.
Ако ми обясниш този въпрос, ще те запозная с един сериозен господин. Тя погледне, види Сатурна и веднага отваря торбата си с добрите аспекти. И тъй, всеки човек трябва да приложи своята вътрешна наука, своето вътрешно знание в живота си, за да се сприятели с лошото в себе си, както и с всички лоши работи в света. Всеки човек, бил той добър или лош, има две торби. В едната торба държи лошите си работи, а в другата - добрите. Когато предизвикате добрия човек, той изважда налице торбата с лошите си работи. Когато се отнесете добре с лошия човек, той изнася налице торбата с добрите си работи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни към хората. Който разбира великите закони, той знзе, че Бог работи и с доброто, и със злото. Като гледате по този начин на нещата, вие ще знаете, защо доброто и злото съществуват едновременно в живота и в природата. Вие едва сега започвате да изучавате злото Ще кажете, че в света не съществува нито зло, нито добро.
към текста >>

Когато се отнесете добре с лошия човек, той изнася налице торбата с добрите си работи.
Тя погледне, види Сатурна и веднага отваря торбата си с добрите аспекти. И тъй, всеки човек трябва да приложи своята вътрешна наука, своето вътрешно знание в живота си, за да се сприятели с лошото в себе си, както и с всички лоши работи в света. Всеки човек, бил той добър или лош, има две торби. В едната торба държи лошите си работи, а в другата - добрите. Когато предизвикате добрия човек, той изважда налице торбата с лошите си работи. Когато се отнесете добре с лошия човек, той изнася налице торбата с добрите си работи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни към хората. Който разбира великите закони, той знзе, че Бог работи и с доброто, и със злото. Като гледате по този начин на нещата, вие ще знаете, защо доброто и злото съществуват едновременно в живота и в природата. Вие едва сега започвате да изучавате злото Ще кажете, че в света не съществува нито зло, нито добро. Това са философски разбирания.
към текста >>

92. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА

Николина Балтова взима книги, слага ги в една торба и почва да ги подарява от министерство на министерство.
Някои я взимат и си изрязват цветните портрети на Учителя и си ги слагат и закачват по стените. Тя не можеше да се чете тогава, не можеше да се чете и от мен поради голямата лъжа, която знаех и която съм описал в „Изгревът”. Отблъскваше ме лъжата. 11. Голямата льжа от Изгрева се прехвърли и в обществото, всред властите. А те комунистите, те са атеисти и са срещу това учение. Николина Балтова взима книги, слага ги в една торба и почва да ги подарява от министерство на министерство. С тази книга се занимава и правителството, начело с Георги Димитров. Извикват Димо Казасов, който е дал разрешението, които е министър на пропагандата в правителството на Кимеон Георгиев от 9.09.1944 г. до 31 март 1946 г. и министър на информацията и изкуствата от 31 март до 22 ноември 1946 г. Той продължава да е министьр и в правителството на Георги Димитров от 23 ноември 1946 г.
към текста >>

93. СТАРА ПРИКАЗКА

Оттам излезе млад момък с голяма торба, изглежда пълна с билки и треви.
Така остана той цели часове. Слънцето вече преваляше, когато изведнъж сърничката побягна към пещерата, но после отново се върна назад. Светецът я потупа по шията. - Какво те плаши пак? Животното го погледна с умните си очи и после се загледа в гората. Оттам излезе млад момък с голяма торба, изглежда пълна с билки и треви. - Добър ден, Божий човече - рече момъкът, - що чиниш тук? Светецът го изгледа и се усмихна. - Аз тук си живея. - Тук ли? - учуди се младият дългокос момък.
към текста >>

94. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

Ако би искал да дойдеш с мен като другар, ти би ме много улеснил из пътя ми, като ми помогнеш да нося торбата си.
Но да умреш ти винаги ще можеш. А ако би искал, би могъл да сториш едно добро дело преди това. - Че какво бих могъл да направя? - запитал момъкът заинтересован. - Аз отивам нагоре, в планината. Ако би искал да дойдеш с мен като другар, ти би ме много улеснил из пътя ми, като ми помогнеш да нося торбата си. А там имам малко работа и като я свърша, ще се върнем пак оттук и тогава ти ще си свободен да сториш със себе си каквото искаш. Момъкът помислил малко и се съгласил. Старецът му се видял приятен мил човек и неговото топло държание му се сторило като мехлем на рана. При това и самото отлагане на смъртта приел като някакъв подарък на Провидението и тръгнал с голяма охота. А като му дал старецът да носи и торбата с хляба, той се дори зарадвал, защото бил як и при това доста изгладнял, та си помислил, че парчето хляб, което ще му даде, нямало да бъде незаслужено... Колкото отивали по-нагоре, толкова пътят ставал по-тесен и по-стръмен.
към текста >>

А като му дал старецът да носи и торбата с хляба, той се дори зарадвал, защото бил як и при това доста изгладнял, та си помислил, че парчето хляб, което ще му даде, нямало да бъде незаслужено... Колкото отивали по-нагоре, толкова пътят ставал по-тесен и по-стръмен.
Ако би искал да дойдеш с мен като другар, ти би ме много улеснил из пътя ми, като ми помогнеш да нося торбата си. А там имам малко работа и като я свърша, ще се върнем пак оттук и тогава ти ще си свободен да сториш със себе си каквото искаш. Момъкът помислил малко и се съгласил. Старецът му се видял приятен мил човек и неговото топло държание му се сторило като мехлем на рана. При това и самото отлагане на смъртта приел като някакъв подарък на Провидението и тръгнал с голяма охота. А като му дал старецът да носи и торбата с хляба, той се дори зарадвал, защото бил як и при това доста изгладнял, та си помислил, че парчето хляб, което ще му даде, нямало да бъде незаслужено... Колкото отивали по-нагоре, толкова пътят ставал по-тесен и по-стръмен. Скоро той се превърнал на малка пътека, която криволичела между камъните, катерела се по ридове и пресичала полянки и гори. И когато на една от тях, при хубав извор, седнали да си починат, хлябът, който старецът му дал да си хапне, му се сторил по-сладък от всичките ястия, които някога ял на бащината си трапеза. Доста път минали, докато достигнат до подножието на заснежените върхове. Там имало много потоци и няколко бистри езера, в които се оглеждало небето. Край едно от тях видели много шатри - цял град!
към текста >>

95. II. БУНТ

(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)

Главата му е сложена в конска торба, с която давали зоб на конете, и е занесена на цар Борис III.
8 - На 22-23 септември 1923 г. е Септемврийското въстание, вдигнато от комунисти и свалените от власт земеделци. 9 - Въстаналите болшевики искат да създават управление както в болшевишка Русия, т.е. в СССР. 10 - Александър Стамболийски е свален от власт и убит. Главата му е сложена в конска торба, с която давали зоб на конете, и е занесена на цар Борис III. 11 - Книгата е писана през 1934 г. и онези, които са извършили преврата, авторът нарича фашисти и узурпатори. Той не се страхува да ги нарече с тези имена. За такива изявления тогава са наказвали с разстрелване по улиците. 12 - Години наред се говори за идването на болшевишкото царство в България.
към текста >>

96. 14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя

Хижата и самите селяни щяха да я развалят - и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните.
След един час неговия едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда - конят и без това тичаше твърде силно. В голямата горещина след обяд кабриолетчето се връщаше по същия път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той - архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план - великолепен план на нещо отдавна невидено - Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят - и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба докрай, ще разберат те, че са кукувици - в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък с тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той, но попът хич не се сеща колко трудно е да се върви пешком натоварен - замислен в своята бъдеща работа, той почти дочува тържествената «анатема», как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна - селото беше недалеч; времето -топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище - ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река.
към текста >>

97. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Главите на Александър Стамболийски и на брат му Васил са отрязани и са занесени в конска торба в София на цар Борис III.
По това време на гости идва и цар Борис III с двете си сестри, Евдокия и Надежда. Докато се разхождат, придружаващият царя флотски капитан Ско-тунов с помощта на радиотехника повреждат радиостанцията, монтирана във вилата. На 9 юни 1923 г. Стамболийски разбира, че радиостанцията е повредена, взети са патроноводителите на картечниците, за да не може да се отбраняват; освен това се оказва, че сандъците, които са били пълни с патрони, са напълнени с пясък. Така че цар Борис III организира премахването на Стамболийски. Главите на Александър Стамболийски и на брат му Васил са отрязани и са занесени в конска торба в София на цар Борис III. След като царят се убеждава, че това са техните глави, ги връщат обратно в Славовица при труповете. Така че мнението на Лулчев е категорично, че цар Борис III е ръководител на преврата на 9 юни. Вж. «Изгревът», том I, стр. 432-436 и том IV, стр. 446-448. 44.
към текста >>

Фердинанд е «шило, което в торба не стои».
Вж. бел. №103. 105. Черната ложа унищожи Сан-Стефанска България, взе всичко, но Божията справедливост се намеси и Черната ложа всичко изгуби. Но тя продължава да действа и сега. За нея може да прочетете в «Изгревът», в поредицата «Духът на Истината и Духът на Заблуждението», която се намира накрая на почти всеки том. Примерите са показателни. 106. Фердинанд е «шило, което в торба не стои». Това е народна поговорка. То рано или късно излиза навън и пробожда онзи, който не внимава. Той си отмъсти на Австрия, понеже навремето, по време на войните от 1912-1918 г. Фердинанд бе претърпял много унижения от Франц-Йосиф. А как си отмъсти?
към текста >>

«Шило в торба не стои.» Рано или късно шилото ще продупчи торбата и ще излезе наяве.
Българите са тъкали платното си на дървен стан. На кросното се намират нишките за тъкането. Като се изтъче платното, то тогава се рита кросното. И оттук идва изразът, който означава, че човек си е свършил работата: «Изтъка си платното и си ритна кросното.» Това прави Италия, когато, без да предупреди Германия, на 7 април 1939 г. окупира Албания. 207. «Шило в торба не стои.» Рано или късно шилото ще продупчи торбата и ще излезе наяве. Това представлява политиката на Фердинанд. Защо в Хитлеровите похвати има фердинандовщина? Защото това са идеи, похвати, методи на Фердинанд, който ги предава на Хитлер. Самото му присъствие в Германия създава център, от който излизат тези похвати. 208. На 17 май 1913 г.
към текста >>

98. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА

«Шило в торба не стои.» Рано или късно шилото ще продупчи торбата и ще излезе наяве.
Българите са тъкали платното си на дървен стан. На кросното се намират нишките за тъкането. Като се изтъче платното, то тогава се рита кросното. И оттук идва изразът, който означава, че човек си е свършил работата: «Изтъка си платното и си ритна кросното.» Това прави Италия, когато, без да предупреди Германия, на 7 април 1939 г. окупира Албания. 207. «Шило в торба не стои.» Рано или късно шилото ще продупчи торбата и ще излезе наяве. Това представлява политиката на Фердинанд. Защо в Хитлеровите похвати има фердинандовщина? Защото това са идеи, похвати, методи на Фердинанд, който ги предава на Хитлер. Самото му присъствие в Германия създава център, от който излизат тези похвати. 208. На 17 май 1913 г.
към текста >>

99. III. МАЛКИЯТ БРАТ

» Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и когато огладнее, сяда и яде.
Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: «Плати! » Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое - чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо.
към текста >>

100. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ

том XX Любомир Лулчев