НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
338
резултата в
81
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една
стомна
, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето.
Може да кажете, че тия работи са били само във времето на Христа. Но има ги и в наше време. За малко ще се спра и приведа един пример и с него ще обясня смисъла, който Христос е вложил в тия думи. Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол.
Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една
стомна
, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето.
След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек.
към беседата >>
След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори
стомната
, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света.
Но има ги и в наше време. За малко ще се спра и приведа един пример и с него ще обясня смисъла, който Христос е вложил в тия думи. Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето.
След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори
стомната
, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света.
Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек. И за този късмет никой не се явява сега.
към беседата >>
Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори
стомната
, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца.
Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил.
Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори
стомната
, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца.
Пак никой не се явява. Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек. И за този късмет никой не се явява сега. Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята. Пак не се явява никой.
към беседата >>
Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща
стомната
и я изважда.
Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек. И за този късмет никой не се явява сега. Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята. Пак не се явява никой. След 500 години рекъл: „Който отсега нататък ме избави, него ще убия“.
Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща
стомната
и я изважда.
Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище. Почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из стомната. По-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? такава ти е съдбата“. Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна!
към беседата >>
Почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из
стомната
.
Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята. Пак не се явява никой. След 500 години рекъл: „Който отсега нататък ме избави, него ще убия“. Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище.
Почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из
стомната
.
По-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? такава ти е съдбата“. Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна! “, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл из стомната. Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из стомната, и тогава ме убий“.
към беседата >>
Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази
стомна
!
Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище. Почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из стомната. По-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? такава ти е съдбата“.
Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази
стомна
!
“, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл из стомната. Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из стомната, и тогава ме убий“. – „В стомната бях.“ – „Не си бил в стомната.“ – „В стомната бях.“ – „Не си бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал да влиза отново в стомната и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“. Такъв е животът. Дойдете на този свят; той е море, хвърляте своята мрежа, хванете риба и спечелвате.
към беседата >>
“, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл из
стомната
.
Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище. Почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из стомната. По-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? такава ти е съдбата“. Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна!
“, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл из
стомната
.
Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из стомната, и тогава ме убий“. – „В стомната бях.“ – „Не си бил в стомната.“ – „В стомната бях.“ – „Не си бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал да влиза отново в стомната и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“. Такъв е животът. Дойдете на този свят; той е море, хвърляте своята мрежа, хванете риба и спечелвате. Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате стомната с лошия дух.
към беседата >>
Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из
стомната
, и тогава ме убий“.
Почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из стомната. По-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? такава ти е съдбата“. Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна! “, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл из стомната.
Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из
стомната
, и тогава ме убий“.
– „В стомната бях.“ – „Не си бил в стомната.“ – „В стомната бях.“ – „Не си бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал да влиза отново в стомната и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“. Такъв е животът. Дойдете на този свят; той е море, хвърляте своята мрежа, хванете риба и спечелвате. Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате стомната с лошия дух. В тази приказка ще забележите една противоположност.
към беседата >>
– „В
стомната
бях.“ – „Не си бил в
стомната
.“ – „В
стомната
бях.“ – „Не си бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал да влиза отново в
стомната
и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил
стомната
и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“.
По-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? такава ти е съдбата“. Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна! “, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл из стомната. Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из стомната, и тогава ме убий“.
– „В
стомната
бях.“ – „Не си бил в
стомната
.“ – „В
стомната
бях.“ – „Не си бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал да влиза отново в
стомната
и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил
стомната
и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“.
Такъв е животът. Дойдете на този свят; той е море, хвърляте своята мрежа, хванете риба и спечелвате. Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате стомната с лошия дух. В тази приказка ще забележите една противоположност. Макар и приказка, тя показва, че всеки живот има благоприятни и неблагоприятни условия.
към беседата >>
Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате
стомната
с лошия дух.
“, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл из стомната. Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из стомната, и тогава ме убий“. – „В стомната бях.“ – „Не си бил в стомната.“ – „В стомната бях.“ – „Не си бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал да влиза отново в стомната и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“. Такъв е животът. Дойдете на този свят; той е море, хвърляте своята мрежа, хванете риба и спечелвате.
Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате
стомната
с лошия дух.
В тази приказка ще забележите една противоположност. Макар и приказка, тя показва, че всеки живот има благоприятни и неблагоприятни условия. Трябва да разбираме законите, за да използваме благоприятните условия. Ако попаднем, като рибаря, под неблагоприятни условия, ще пожънем смърт. Да се върна към думите на Христа, които Той е казал, когато довели при Него един бесен, друг сляп и друг ням.
към беседата >>
2.
Хигиена на човешката душа
,
ИБ
,
БС
, София, 8.2.1917г.,
Господ ходи и казва: „Напълнете му
стомната
”, а който не казва мога, не му я напълват.
” Ако не разберете думата мога, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи...”, Христос отговори с думата мога. Спрягайте глагола мога. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте мога.
Господ ходи и казва: „Напълнете му
стомната
”, а който не казва мога, не му я напълват.
Лошото, което е във вас, е гориво. Лошите мисли, които ви идват, са импулс във вашето развитие, ако ги победите. Дойде ли ви лоша мисъл, поискайте и място от Господа. Не казвайте нищо, не одумвайте, мълчете – в начало ще усетите неприятност, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Дойде ли ви болест, не бойте се – това е малко масаж, това е благословение.
към беседата >>
3.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Най-после, той решил да влезе в
стомната
му и там да остане, докато отшелникът го изпие.
Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“. Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял.
Най-после, той решил да влезе в
стомната
му и там да остане, докато отшелникът го изпие.
Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо.
към беседата >>
Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил
стомната
и го оставил затворен в нея.
Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие.
Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил
стомната
и го оставил затворен в нея.
Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание.
към беседата >>
Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия
стомната
и да си служа с нея“.
Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея.
Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия
стомната
и да си служа с нея“.
Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш.
към беседата >>
Най-после решава да влезе в
стомната
му и там да остане, докато отшелникът го изпие.
(втори вариант)
Питате: „Защо това дете се е явило в този дом? " Господ го е пратил да премине през този конус. Днешните майки се възхищават от своите деца и ги намират много интелигентни, но като пораснат, тогава ги разбират какви са, защото отпосле се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: в една гора живял един отшелник цели двайсет години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът замислял различни начини, за да го изкуси, но не успял.
Най-после решава да влезе в
стомната
му и там да остане, докато отшелникът го изпие.
Отшелникът, обаче, го затваря там, прекръства стомната и го оставя затворен в нея. Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия стомната и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце. Отшелникът взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо. Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание.
към втори вариант >>
Отшелникът, обаче, го затваря там, прекръства
стомната
и го оставя затворен в нея.
(втори вариант)
" Господ го е пратил да премине през този конус. Днешните майки се възхищават от своите деца и ги намират много интелигентни, но като пораснат, тогава ги разбират какви са, защото отпосле се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: в една гора живял един отшелник цели двайсет години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът замислял различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после решава да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие.
Отшелникът, обаче, го затваря там, прекръства
стомната
и го оставя затворен в нея.
Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия стомната и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце. Отшелникът взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо. Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на баща си: „Аз ще ти дам да управляваш голямо царство, ще те науча на особен начин на живеене - ще те направя зет на царя." Бащата се съгласил на тези обещания и затова неговият син го завел в едно царство, в което успял да го сгоди.
към втори вариант >>
Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия
стомната
и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода.
(втори вариант)
Днешните майки се възхищават от своите деца и ги намират много интелигентни, но като пораснат, тогава ги разбират какви са, защото отпосле се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: в една гора живял един отшелник цели двайсет години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът замислял различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после решава да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът, обаче, го затваря там, прекръства стомната и го оставя затворен в нея.
Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия
стомната
и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода.
Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце. Отшелникът взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо. Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на баща си: „Аз ще ти дам да управляваш голямо царство, ще те науча на особен начин на живеене - ще те направя зет на царя." Бащата се съгласил на тези обещания и затова неговият син го завел в едно царство, в което успял да го сгоди. Не се минало много време, синът открадва всичките скъпоценности на царя и отива при него да му съобщи, че зетят е крадецът.
към втори вариант >>
4.
Електричеството и магнетизмът
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Българите, когато се пукне
стомна
, вземат, че я замазват с восъкъ; но това замазване не е трайно: водата може пак да изтече.
Кротостта и смирението са два фактора, две условия, при които любовта се проявява, те са подобни на въздуха и влагата, които спомагат на земята да възрасти всички зародиши. Като ви говоря върху този предмет, аз искам да започнем с опит, да турим в действие кротостта и смирението, да образуваме от тях една вълна и така да премахнем по възможност дисхармонията, която съществува в света. Може да се молите 10 пъти на ден, може да се разкайвате 100 пъти, то няма да ви спаси, ако у вас съществува тази дисхармония. Когато шишето е пукнато, може да го пълните, колкото искате, водата няма да се задържи в него. Здраво трябва да бъде шишето, в което се налива вода.
Българите, когато се пукне
стомна
, вземат, че я замазват с восъкъ; но това замазване не е трайно: водата може пак да изтече.
А от какво се зараждат тези пукнатини? От противоположните действия на поменатите сили в даден момент. Когато стане известен взрив, възпламенението става не по обикновен път; събира се енергия и като не може да стане правилно съединение, става взрив. Напр., ако в задната част на главата ви е събрана енергия от електричество и магнетизъм, която ви подтиква да се проявите, и ако почнат хората отвсякъде да ви заграждат и да ви пречат да я използвате, непременно ще има експлозия. Спрат ли ви хората в известно действие, почвате да се разгневявате и да викате.
към беседата >>
5.
Кротостта и смирението
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Но, когато започнат да се образуват тези втрешни празнини, енергията сама по себе започва да изтича навънка от вас, и тогава вие заприличвате на една счупена
стомна
.
Това виждате в различните болни, като неврастеници и др. Силата, която Бог ви е вложил, иждивявайте я разумно. Не ви гозоря за изгубеното вече, но за това, което е останало, него задръжте, него употребете разумно. Не ви втълпявам мисълта да го пазите, но да го иждивявате разумно. Когато човек е здрав, той никога не губи енергията си.
Но, когато започнат да се образуват тези втрешни празнини, енергията сама по себе започва да изтича навънка от вас, и тогава вие заприличвате на една счупена
стомна
.
Знаете ли какво правят с такава стомна? Заливат я с восък, с това-онова, но то е само временно. Не искам да дойдете до положението да лепят вашите пукнатини с восък. Христос казва: „Елате при мене, аз съм кротък и смирен по сърце". Когато човек придобие това изкуство – да стане кротък и смирен, той ще забележи в себе си един вътрешен процес на подмладяване.
към беседата >>
Знаете ли какво правят с такава
стомна
?
Силата, която Бог ви е вложил, иждивявайте я разумно. Не ви гозоря за изгубеното вече, но за това, което е останало, него задръжте, него употребете разумно. Не ви втълпявам мисълта да го пазите, но да го иждивявате разумно. Когато човек е здрав, той никога не губи енергията си. Но, когато започнат да се образуват тези втрешни празнини, енергията сама по себе започва да изтича навънка от вас, и тогава вие заприличвате на една счупена стомна.
Знаете ли какво правят с такава
стомна
?
Заливат я с восък, с това-онова, но то е само временно. Не искам да дойдете до положението да лепят вашите пукнатини с восък. Христос казва: „Елате при мене, аз съм кротък и смирен по сърце". Когато човек придобие това изкуство – да стане кротък и смирен, той ще забележи в себе си един вътрешен процес на подмладяване. Кротостта и смирението са един метод за лекуване от разни недъзи.
към беседата >>
6.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
Когато някой счупи
стомната
, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода.
Никога няма да го наредите. Вие трябва да оправите своя ум, своето сърце и своята воля. Само така ще се разберете като братя. Приложете новото учение още сега. Не ви съдя, но казвам да направите това, преди да е станало всичко, което ви говорих.
Когато някой счупи
стомната
, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода.
Бъдете смели като американеца, който е минал Ниагарския водопад по въже. Той минал водопада през най-широкото място, около един километър широчина. В ръката си носел върлина, с която пазел равновесие. Втори път го минал с човек на гърба си, а третия път – пак сам, но без върлина в ръка. Това е истински герой.
към беседата >>
7.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Нали онзи, който отива със
стомна
за вода, трябва първо да изпразни
стомната
и после да налива вода в нея?
“ Защо вълкът е пословичен като вълк? Защото е първият господар в света. Тази мисъл аз употребявам и в пряк, и в преносен смисъл. В пряк смисъл означавам идеята тъй, както си е, а в преносен разбирам онова вътрешно разположение на човека, когато той иска да използва мислите и чувствата на когото и да е, както вълкът използва жертвите си. И тъй, едно от качествата на слугата, тъй както е сложена тази дума в българския език, е да научи онзи велик закон на изпразване, да знае как да се изпразва.
Нали онзи, който отива със
стомна
за вода, трябва първо да изпразни
стомната
и после да налива вода в нея?
Всеки човек, който иска да служи на Бога, трябва да знае първия закон: да изпразва сърцето и ума си от всякакви лоши мисли и чувства. Обидил те някой, обърни стомната си: къл... къл... къл... И като я изпразниш, тури в нея Божествени чувства. Оскърбил те някой – обърни сърцето си надолу. Знаете ли, че сега, във физическия свят, сърцето е обърнато нагоре? Когато влезеш в една Окултна школа, първото нещо, на което там ще те научат, е да се изпразваш.
към беседата >>
Обидил те някой, обърни
стомната
си: къл... къл... къл... И като я изпразниш, тури в нея Божествени чувства.
Тази мисъл аз употребявам и в пряк, и в преносен смисъл. В пряк смисъл означавам идеята тъй, както си е, а в преносен разбирам онова вътрешно разположение на човека, когато той иска да използва мислите и чувствата на когото и да е, както вълкът използва жертвите си. И тъй, едно от качествата на слугата, тъй както е сложена тази дума в българския език, е да научи онзи велик закон на изпразване, да знае как да се изпразва. Нали онзи, който отива със стомна за вода, трябва първо да изпразни стомната и после да налива вода в нея? Всеки човек, който иска да служи на Бога, трябва да знае първия закон: да изпразва сърцето и ума си от всякакви лоши мисли и чувства.
Обидил те някой, обърни
стомната
си: къл... къл... къл... И като я изпразниш, тури в нея Божествени чувства.
Оскърбил те някой – обърни сърцето си надолу. Знаете ли, че сега, във физическия свят, сърцето е обърнато нагоре? Когато влезеш в една Окултна школа, първото нещо, на което там ще те научат, е да се изпразваш. Когато изпразнят ума ти, ще почувстваш, че нищо не знаеш; когато изпразнят сърцето ти, ще почувстваш, че никого не обичаш. Но това е само привидно – като изпразниш ума си, ти ще го поставиш на онзи чучур от Божествени мисли, от който ще се влеят в ума ти висши Божествени идеи; като изпразниш сърцето си, ще го туриш пред Божествения чучур на чувствата и ще изпиташ вливане на Божествени чувства, на велик живот.
към беседата >>
8.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Какво изкуство се изисква от това, ако взема един чук и удрям едно шише или една
стомна
?
Ако не знае така да постъпи, ще каже: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Казвам на това: Отлична поезия. Щом впрегне своя ум и своето сърце заедно в работа, ще каже: "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама." Ако взема българската поезия и я преведа по своему, всичко ще излезе обратно на това, което поетът е възпял и написал. Някои четат и се чудят, как е могъл поетът да напише такива работи, отгде му идват тези неща в ума. За това нещо не се изисква никакъв ум, никакво изкуство.
Какво изкуство се изисква от това, ако взема един чук и удрям едно шише или една
стомна
?
Аз бих желал да направя това шише, тази стомна, а не да правя дупки в тях. Съвременните хора само дупки правят. Гледам някои хора копаят дупки и ги питам: Защо копаете тези дупки? – "Не знаем, плащат за дупки." Доста, доста дупки! В света има излишък от дупки.
към беседата >>
Аз бих желал да направя това шише, тази
стомна
, а не да правя дупки в тях.
Щом впрегне своя ум и своето сърце заедно в работа, ще каже: "Каква съдба настана, да сме щастливи и двама." Ако взема българската поезия и я преведа по своему, всичко ще излезе обратно на това, което поетът е възпял и написал. Някои четат и се чудят, как е могъл поетът да напише такива работи, отгде му идват тези неща в ума. За това нещо не се изисква никакъв ум, никакво изкуство. Какво изкуство се изисква от това, ако взема един чук и удрям едно шише или една стомна?
Аз бих желал да направя това шише, тази
стомна
, а не да правя дупки в тях.
Съвременните хора само дупки правят. Гледам някои хора копаят дупки и ги питам: Защо копаете тези дупки? – "Не знаем, плащат за дупки." Доста, доста дупки! В света има излишък от дупки. Сега вече трябва да се сее.
към беседата >>
9.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Ако богатството ви представя пукната
стомна
или пробито буре, каква полза ще имате от тях?
– Не може без него. Богатството на мисълта е необходимо. То не се заключава в звонковите монети, но в събирането на силите, които създават формите и законите. На земята човешката форма се предпочита пред всички останали форми, защото съдържа най-много сили и възможности за добър и разумен живот. И ако парите станат причина за разрушаване и разстройство на мозъка, каква полза от това богатство?
Ако богатството ви представя пукната
стомна
или пробито буре, каква полза ще имате от тях?
Каквото налеете в пукнатата стомна или в пробитото буре, непременно ще изтече навън. Ние не се нуждаем от пукнати стомни и пробити бурета. Колкото и да са ценни те, предпочитам здравото глинено гърне пред красивата и пукната стомна. Сега, да се върнем към въпроса за формите. В Божествения свят всяка форма е емблема на известно съдържание, на известен смисъл.
към беседата >>
Каквото налеете в пукнатата
стомна
или в пробитото буре, непременно ще изтече навън.
Богатството на мисълта е необходимо. То не се заключава в звонковите монети, но в събирането на силите, които създават формите и законите. На земята човешката форма се предпочита пред всички останали форми, защото съдържа най-много сили и възможности за добър и разумен живот. И ако парите станат причина за разрушаване и разстройство на мозъка, каква полза от това богатство? Ако богатството ви представя пукната стомна или пробито буре, каква полза ще имате от тях?
Каквото налеете в пукнатата
стомна
или в пробитото буре, непременно ще изтече навън.
Ние не се нуждаем от пукнати стомни и пробити бурета. Колкото и да са ценни те, предпочитам здравото глинено гърне пред красивата и пукната стомна. Сега, да се върнем към въпроса за формите. В Божествения свят всяка форма е емблема на известно съдържание, на известен смисъл. Всяка форма подразбира определен живот.
към беседата >>
Колкото и да са ценни те, предпочитам здравото глинено гърне пред красивата и пукната
стомна
.
На земята човешката форма се предпочита пред всички останали форми, защото съдържа най-много сили и възможности за добър и разумен живот. И ако парите станат причина за разрушаване и разстройство на мозъка, каква полза от това богатство? Ако богатството ви представя пукната стомна или пробито буре, каква полза ще имате от тях? Каквото налеете в пукнатата стомна или в пробитото буре, непременно ще изтече навън. Ние не се нуждаем от пукнати стомни и пробити бурета.
Колкото и да са ценни те, предпочитам здравото глинено гърне пред красивата и пукната
стомна
.
Сега, да се върнем към въпроса за формите. В Божествения свят всяка форма е емблема на известно съдържание, на известен смисъл. Всяка форма подразбира определен живот. Ето защо каквато форма си създадете на земята, с нея ще влезете и в другия свят. По тая форма ще четат как сте живели на земята, не само в един живот, но във всички минали животи.
към беседата >>
10.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
Ще ви кажа нейните думи „mot a mot“: „Аз бях забравила, спя, гледам, майка ми влиза начумерена при мене, вдигнала беше една
стомна
и така ме храсна с нея, че ми пукна главата.
“ Аз пак мълча. И тя говори час и половина, и се спира: „Е-е, кажи сега“. Казвам: „Кажи ми, ти ли си най-праведната жена в Търново? “ Тя обърна другия лист и почна да разправя за своите грехове и престъпления: как накарала някои моми да се женят, как да помятат децата си, цял час говори за туй и ми казва: „И знаете ли какво се случи миналата нощ? Майка ми ме изпрати да дойда при тебе“.
Ще ви кажа нейните думи „mot a mot“: „Аз бях забравила, спя, гледам, майка ми влиза начумерена при мене, вдигнала беше една
стомна
и така ме храсна с нея, че ми пукна главата.
Протече жълто нещо от главата ми. И така ми се закани, и аз казах: „Тази пуста майка пукна ми главата“. Но като станах сутринта – умът ми се оправил – затуй ида при тебе“. Сега, ще ви спират някои нещастия и майка ви е дошла със стомната. И на вас ще храсне някой една стомна по главата.
към беседата >>
Сега, ще ви спират някои нещастия и майка ви е дошла със
стомната
.
Майка ми ме изпрати да дойда при тебе“. Ще ви кажа нейните думи „mot a mot“: „Аз бях забравила, спя, гледам, майка ми влиза начумерена при мене, вдигнала беше една стомна и така ме храсна с нея, че ми пукна главата. Протече жълто нещо от главата ми. И така ми се закани, и аз казах: „Тази пуста майка пукна ми главата“. Но като станах сутринта – умът ми се оправил – затуй ида при тебе“.
Сега, ще ви спират някои нещастия и майка ви е дошла със
стомната
.
И на вас ще храсне някой една стомна по главата. В Германия имало един лекар за такива, които имали изкривени челюсти. Като отивал такъв болен при него, той силно го удрял по едната страна, после по другата и тъй го изпращал, нищо не му вземал, а онзи побутвал се под брадата, но просветвало му и всичко се намествало. И други хора удряли тъй, но нищо не се намествало. Тъй и вас съдбата понякога ви удря.
към беседата >>
И на вас ще храсне някой една
стомна
по главата.
Ще ви кажа нейните думи „mot a mot“: „Аз бях забравила, спя, гледам, майка ми влиза начумерена при мене, вдигнала беше една стомна и така ме храсна с нея, че ми пукна главата. Протече жълто нещо от главата ми. И така ми се закани, и аз казах: „Тази пуста майка пукна ми главата“. Но като станах сутринта – умът ми се оправил – затуй ида при тебе“. Сега, ще ви спират някои нещастия и майка ви е дошла със стомната.
И на вас ще храсне някой една
стомна
по главата.
В Германия имало един лекар за такива, които имали изкривени челюсти. Като отивал такъв болен при него, той силно го удрял по едната страна, после по другата и тъй го изпращал, нищо не му вземал, а онзи побутвал се под брадата, но просветвало му и всичко се намествало. И други хора удряли тъй, но нищо не се намествало. Тъй и вас съдбата понякога ви удря. Ти влезнеш при нея да се оплачеш, но Господ, като те удари силно от едната и после от другата страна и ти каже „вън!
към беседата >>
11.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Когато през някоя счупена
стомна
наливат с хиляди килограми вода, тя изтича.
Запитват Христа: „Защо твоите ученици ядат и пият? “ – Защото са здрави. Само здравите хора ядат и пият. Но, разберете ме, аз днес говоря принципиално. Казвам „само здравите“, защото и болните ядат, но това не е ядене.
Когато през някоя счупена
стомна
наливат с хиляди килограми вода, тя изтича.
Питам: Яде ли тази стомна? – Не. Болните ядат като счупена стомна, а здравите – като здрава. Някой казва: „Ям и не мога да се поправя по никой начин, като кука съм“. Счупена стомна си, пукната стомна си.
към беседата >>
Питам: Яде ли тази
стомна
?
“ – Защото са здрави. Само здравите хора ядат и пият. Но, разберете ме, аз днес говоря принципиално. Казвам „само здравите“, защото и болните ядат, но това не е ядене. Когато през някоя счупена стомна наливат с хиляди килограми вода, тя изтича.
Питам: Яде ли тази
стомна
?
– Не. Болните ядат като счупена стомна, а здравите – като здрава. Някой казва: „Ям и не мога да се поправя по никой начин, като кука съм“. Счупена стомна си, пукната стомна си. Но сега, други пък възразяват: „Аз от много ядене надебелях“.
към беседата >>
Болните ядат като счупена
стомна
, а здравите – като здрава.
Но, разберете ме, аз днес говоря принципиално. Казвам „само здравите“, защото и болните ядат, но това не е ядене. Когато през някоя счупена стомна наливат с хиляди килограми вода, тя изтича. Питам: Яде ли тази стомна? – Не.
Болните ядат като счупена
стомна
, а здравите – като здрава.
Някой казва: „Ям и не мога да се поправя по никой начин, като кука съм“. Счупена стомна си, пукната стомна си. Но сега, други пък възразяват: „Аз от много ядене надебелях“. И надебеляването не е ядене. Водата, която е в стомната, има толкова много утайки, които са се наслоили около стомната отвътре, като кал, затуй става надебеляване.
към беседата >>
Счупена
стомна
си, пукната
стомна
си.
Когато през някоя счупена стомна наливат с хиляди килограми вода, тя изтича. Питам: Яде ли тази стомна? – Не. Болните ядат като счупена стомна, а здравите – като здрава. Някой казва: „Ям и не мога да се поправя по никой начин, като кука съм“.
Счупена
стомна
си, пукната
стомна
си.
Но сега, други пък възразяват: „Аз от много ядене надебелях“. И надебеляването не е ядене. Водата, която е в стомната, има толкова много утайки, които са се наслоили около стомната отвътре, като кал, затуй става надебеляване. Това надебеляване е кал. Тъй щото яденето не седи в това, нито да си тънък, нито да си дебел, но среден.
към беседата >>
Водата, която е в
стомната
, има толкова много утайки, които са се наслоили около
стомната
отвътре, като кал, затуй става надебеляване.
Болните ядат като счупена стомна, а здравите – като здрава. Някой казва: „Ям и не мога да се поправя по никой начин, като кука съм“. Счупена стомна си, пукната стомна си. Но сега, други пък възразяват: „Аз от много ядене надебелях“. И надебеляването не е ядене.
Водата, която е в
стомната
, има толкова много утайки, които са се наслоили около
стомната
отвътре, като кал, затуй става надебеляване.
Това надебеляване е кал. Тъй щото яденето не седи в това, нито да си тънък, нито да си дебел, но среден. Яденето подразбира всякога какво? Онзи, който яде в правия смисъл, той всякога свети, като свещ трябва да бъде. Неговото сърце трябва да бъде изпълнено с радост и благодарност към Бога.
към беседата >>
Дотогава, докато вашето сърце е пълно с радост и благодарност, вие ядете правилно, но в момента, в който изгубите тази радост и благодарност, вие сте счупена
стомна
.
Това надебеляване е кал. Тъй щото яденето не седи в това, нито да си тънък, нито да си дебел, но среден. Яденето подразбира всякога какво? Онзи, който яде в правия смисъл, той всякога свети, като свещ трябва да бъде. Неговото сърце трябва да бъде изпълнено с радост и благодарност към Бога.
Дотогава, докато вашето сърце е пълно с радост и благодарност, вие ядете правилно, но в момента, в който изгубите тази радост и благодарност, вие сте счупена
стомна
.
Не казвам „вие“ за вас. „Вие“, това е граматически. Вие не сте граматическо „вие“. Вие сте друга единица, вие сте извън граматиката. Следователно в храненето две неща са необходими: ядене и пиене.
към беседата >>
И ако дойде някой да ви осъжда, елате при мене, аз разрешавам ядене и пиене в пълния смисъл, но не като пукната
стомна
, не като счупена, а като здрава, тъй щото и главата ви, и сърцето ви, всичко ще бъде светло, да бъдете здрави и бодри, и да трептите като сутринната зора, и да носите туй велико благословение.
– Източният. Аз ще ви кажа. Аз ще отида малко по-надалеч, да разреша задачата. Завъртете своя първи ключ, който е към изток – ключът на вашия дух; завъртете своя втори ключ, който е към запад – той е в душата ви; завъртете своя ключ на север, той е вашият ум; завъртете и четвъртия ваш ключ, който е към юг, той е вашето сърце. Въртете тези ключове, яжте и пийте, не бойте се!...
И ако дойде някой да ви осъжда, елате при мене, аз разрешавам ядене и пиене в пълния смисъл, но не като пукната
стомна
, не като счупена, а като здрава, тъй щото и главата ви, и сърцето ви, всичко ще бъде светло, да бъдете здрави и бодри, и да трептите като сутринната зора, и да носите туй велико благословение.
Нашата воля, душа и дух да носят благословение по целия свят. Вие, като станете сутрин, потриете ръцете си и плачете. Тъй правят и малките деца. Дойде майка им и казва: „Има, мама, мляко“. – „Има ли?
към беседата >>
12.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
“ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със
стомната
си.
През целия път изпитвала голяма жажда. На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две–три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки!
“ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със
стомната
си.
Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята. Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание.
към беседата >>
Едва докоснала гърлото на
стомната
до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала
стомната
на земята.
На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две–три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си.
Едва докоснала гърлото на
стомната
до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала
стомната
на земята.
Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание. Послушание се иска от ученика.
към беседата >>
Стои тя пред счупената
стомна
, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си.
В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята.
Стои тя пред счупената
стомна
, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си.
Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание. Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете.
към беседата >>
На другия ден купила нова
стомна
от града и я занесла на селянката.
Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята. Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си.
На другия ден купила нова
стомна
от града и я занесла на селянката.
Така изправила тя погрешката на своето непослушание. Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете. „Вървете напред! “ – веднага бъдете готови за път.
към беседата >>
“ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със
стомната
си.
През целия път изпитвала голяма жажда. На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две–три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки!
“ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със
стомната
си.
Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята. Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание.
към беседата >>
Едва докоснала гърлото на
стомната
до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала
стомната
на земята.
На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две–три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си.
Едва докоснала гърлото на
стомната
до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала
стомната
на земята.
Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание. Послушание се иска от ученика.
към беседата >>
Стои тя пред счупената
стомна
, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си.
В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята.
Стои тя пред счупената
стомна
, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си.
Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание. Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете.
към беседата >>
На другия ден купила нова
стомна
от града и я занесла на селянката.
Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята. Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си.
На другия ден купила нова
стомна
от града и я занесла на селянката.
Така изправила тя погрешката на своето непослушание. Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете. „Вървете напред! “ – веднага бъдете готови за път.
към беседата >>
13.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Убеждават ни, че щяло да има второ пришествие и дяволът щял да ходи с голяма празна
стомна
, която отвън щяла да бъде влажна, а отвътре суха; щом като се приближи някой да нея, дяволът щял да му постави печат.
И дори при наличието на тази велика Истина искат да ни убедят, че без Любов може. Не, ние всички страдаме от безлюбие. Сега Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби“. Следователно Животът произтича от Любовта и само там, където има Любов, има Живот. Какво очакваме ние?
Убеждават ни, че щяло да има второ пришествие и дяволът щял да ходи с голяма празна
стомна
, която отвън щяла да бъде влажна, а отвътре суха; щом като се приближи някой да нея, дяволът щял да му постави печат.
Подобна празна стомна не се ли разнася и сега по света? Когато дойде някой свещеник, който няма Любов и започне да ти чете молитва, а ти му целуваш ръка, той не ти ли поставя печат? Римляните узакониха кръста и заповядаха да го целуваме. Не, ние не целуваме този кръст на престъплението. Целуваме кръст, в който има жива душа, жив дух.
към беседата >>
Подобна празна
стомна
не се ли разнася и сега по света?
Не, ние всички страдаме от безлюбие. Сега Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби“. Следователно Животът произтича от Любовта и само там, където има Любов, има Живот. Какво очакваме ние? Убеждават ни, че щяло да има второ пришествие и дяволът щял да ходи с голяма празна стомна, която отвън щяла да бъде влажна, а отвътре суха; щом като се приближи някой да нея, дяволът щял да му постави печат.
Подобна празна
стомна
не се ли разнася и сега по света?
Когато дойде някой свещеник, който няма Любов и започне да ти чете молитва, а ти му целуваш ръка, той не ти ли поставя печат? Римляните узакониха кръста и заповядаха да го целуваме. Не, ние не целуваме този кръст на престъплението. Целуваме кръст, в който има жива душа, жив дух. Така аз тълкувам Учението.
към беседата >>
Някои казват, че дяволът щял да ходи с празна
стомна
по света, отвън влажна, а отвътре суха, та, който се приближи до него да пие вода, той ще му тури печат.
(втори вариант)
Ако нещо куца в дома, в училището или държавата, причината за това е безлюбието. Това е велика истина. И при тази истина, искат да ни убедят, че може и без любов. – Не, всички хора страдат от безлюбие, а не от любов. Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби." Сега хората искат да ни убедят, че няма да стане второ пришествие.
Някои казват, че дяволът щял да ходи с празна
стомна
по света, отвън влажна, а отвътре суха, та, който се приближи до него да пие вода, той ще му тури печат.
Питам: Празната стомна не се ли носи и сега по света? Когато свещеникът ти чете молитва, и ти му целуваш ръка, не ти ли туря печат? Евреите разпнаха Христа на кръст; след Него този кръст се узакони, и хората почваха да го целуват. Това е кръст на престъпление. Ние не целуваме кръста.
към втори вариант >>
Питам: Празната
стомна
не се ли носи и сега по света?
(втори вариант)
Това е велика истина. И при тази истина, искат да ни убедят, че може и без любов. – Не, всички хора страдат от безлюбие, а не от любов. Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби." Сега хората искат да ни убедят, че няма да стане второ пришествие. Някои казват, че дяволът щял да ходи с празна стомна по света, отвън влажна, а отвътре суха, та, който се приближи до него да пие вода, той ще му тури печат.
Питам: Празната
стомна
не се ли носи и сега по света?
Когато свещеникът ти чете молитва, и ти му целуваш ръка, не ти ли туря печат? Евреите разпнаха Христа на кръст; след Него този кръст се узакони, и хората почваха да го целуват. Това е кръст на престъпление. Ние не целуваме кръста. Ние целуваме живия кръст, в който има жива душа и жив дух.
към втори вариант >>
14.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Казвам: Човек, който яде много, прилича на пукната
стомна
.
Ако искаш да останеш обикновен човек, можеш да се храниш с печени гъски и пуйки, но ако искаш да станеш учен, светия или философ, забранено ти е да се храниш с тях и да живееш в охолство. Христос казва, че разумният живот не е в изобилието и охолството, но в правилното разбиране, в познаването на природните закони и в правилното им прилагане. Сега, като ме слушате да говоря така, някои се обиждат. Това не е правилно. Аз обяснявам нещата.
Казвам: Човек, който яде много, прилича на пукната
стомна
.
Колкото вода и да сипваш в пукнатата стомна, тя все празна остава. Кой човек яде много? Болният. Той постоянно се оплаква, че ще умре. Като види лекаря, казва: Господин докторе, ще умра. Трябва да ям много, за да набавя изгубената си енергия.
към беседата >>
Колкото вода и да сипваш в пукнатата
стомна
, тя все празна остава.
Христос казва, че разумният живот не е в изобилието и охолството, но в правилното разбиране, в познаването на природните закони и в правилното им прилагане. Сега, като ме слушате да говоря така, някои се обиждат. Това не е правилно. Аз обяснявам нещата. Казвам: Човек, който яде много, прилича на пукната стомна.
Колкото вода и да сипваш в пукнатата
стомна
, тя все празна остава.
Кой човек яде много? Болният. Той постоянно се оплаква, че ще умре. Като види лекаря, казва: Господин докторе, ще умра. Трябва да ям много, за да набавя изгубената си енергия. Той не знае, че многото ядене пречи на оздравяването му.
към беседата >>
Пукнатата
стомна
трябва да се засмоли.
Болният. Той постоянно се оплаква, че ще умре. Като види лекаря, казва: Господин докторе, ще умра. Трябва да ям много, за да набавя изгубената си енергия. Той не знае, че многото ядене пречи на оздравяването му. Неговият организъм се нуждае от почивка.
Пукнатата
стомна
трябва да се засмоли.
Днес майките учат децата си, че трябва да ядат много, за да бъдат здрави. Това е криво възпитание. Обаче, природата казва: Ще ядеш, само когато си гладен. Ако не си гладен, ще постиш. Ако съвременните хора се подчиняват на този вътрешен инстинкт – когато са неразположени, да гладуват, щяха да бъдат по-здрави, отколкото са сега.
към беседата >>
15.
Свещеното правило
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
Аз ви казвам: Идете на чешмата със
стомната
за вода.
Днес съм безпощаден. Искам да говоря много искрено. Тъй ми казаха да ви говоря. (Паша: „Ние ще го проучим.) То няма какво да го проучавате. Господ ми казва: „То е едно богатство и ще ги питаш, какво ще правят с него." Вие сте поучавали нещата толкова време, няма какво да проучавате.
Аз ви казвам: Идете на чешмата със
стомната
за вода.
Вие казвате: „Ние ще проучим пътя." Не, смелият човек ще иде, ще налее вода, макар да има хиляди препятствия. В един военен лагер капитанинът заповядва да идат няколко души войници да донесат вода - идат, избият ги. Тъй и с други. Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува." И един от войниците, без заповед, задига стомната и се връща без пакост. Как ще си обясните?
към беседата >>
Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува." И един от войниците, без заповед, задига
стомната
и се връща без пакост.
Господ ми казва: „То е едно богатство и ще ги питаш, какво ще правят с него." Вие сте поучавали нещата толкова време, няма какво да проучавате. Аз ви казвам: Идете на чешмата със стомната за вода. Вие казвате: „Ние ще проучим пътя." Не, смелият човек ще иде, ще налее вода, макар да има хиляди препятствия. В един военен лагер капитанинът заповядва да идат няколко души войници да донесат вода - идат, избият ги. Тъй и с други.
Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува." И един от войниците, без заповед, задига
стомната
и се връща без пакост.
Как ще си обясните? Значи той е опитен в името Божие и Бог е спрял неприятеля. Докато ние заповядваме, картечен огън има. Щом Бог заповядва, огънят спира. На вас ви се дава мото, казва Духът: „Дай им мотото - 5 глава Ев.
към беседата >>
16.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Сграбчва
стомната
със студената вода и пие.
(втори вариант)
Като дойде лятото, тогава се стяга, работи по 18 – 20 часа на ден. Тича, ходи натук-натам, нищо не може да го спре. Как е ял, какво ял, не е важно – работи. Уморен, изпотен, той казва: Огън имам на главата! Не е време за почивка.
Сграбчва
стомната
със студената вода и пие.
Така сгорещен, той продължава работата, но стомахът не може да се справи със студената вода. Още до вечерта започва да се превива от болки – простудил се. – Чудно нещо, казва той, омагьосал ме някой. – Никой не те омагьосал, бил си изпотен, изморен и си пил студена вода. Защо не си носиш едно канче, да си стоплиш малко вода и така да я пиеш?
към втори вариант >>
17.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
В това отношение вие издишате, както издиша пукната
стомна
или пукнатата реторта на химика.
Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.
В това отношение вие издишате, както издиша пукната
стомна
или пукнатата реторта на химика.
Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат.
към беседата >>
Какво ще стане с водата, която наливате в пукната
стомна
?
Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика.
Какво ще стане с водата, която наливате в пукната
стомна
?
Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял.
към беседата >>
Когато купите някоя
стомна
, нали искате да не бъде пукната.
(втори вариант)
Аз забелязвам, че вие, учениците в школата, не спазвате един общ закон.
Когато купите някоя
стомна
, нали искате да не бъде пукната.
Ако е пукната, течността, която вложите вътре, какво ще остане от нея? Ами ако в някоя химическа лаборатория в някоя реторта правите опит и тази реторта издиша, какво ще стане? Опита може ли да направите? Аз забелязвам, че от класа много неща издишат навънка. И това не ви препоръчва - издишат, издишат навънка.
към втори вариант >>
18.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
В края на краищата, всички свършват зле, като пукната
стомна
.
(втори вариант)
Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени. Ученият разчита на своето име, на авторитета си.
В края на краищата, всички свършват зле, като пукната
стомна
.
За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ. "Чий е този образ? " Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога. Единият образ е на светския човек, а другият – на духовния. Под "духовен човек" разбирам човек с висока интелигентност и култура; човек с високо съзнание и добродетели.
към втори вариант >>
19.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
– Със
стомна
в ръка, която всички хора ще целуват.
Малка причина е нужна да се яви съмнението. Казват, че антихрист щял да дойде в света. Този антихрист от хиляди години е в сърцата на хората, той управлява света. Кога не е бил антихрист в света, та сега щял да дойде! Как ще дойде?
– Със
стомна
в ръка, която всички хора ще целуват.
Антихристът е от памтивека в света. Сегашните страдания, войни, кражби, убийства не са ли негово дело? И за нас казват, че хората трябва да се пазят от нас, че сме антихристи. Та съмнението не се дължи на нашата зла воля, то е стар навик. Как ще се явите пред Бога със съмнението?
към беседата >>
20.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Многото ядене аз го оприличавам на една счупена
стомна
– колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва.
Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми.
Многото ядене аз го оприличавам на една счупена
стомна
– колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва.
Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си.
към беседата >>
Тази счупена
стомна
трябва да се засмоли.
Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка.
Тази счупена
стомна
трябва да се засмоли.
И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро.
към беседата >>
21.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Стомна
, която се не пълни, може ли да се изпразни?
“ Сега някои от вас ще кажат: „Ние сме хора на реалността, хора на двадесети век, нови идеи има в нас, мислиш ли, че ще ни заблудиш в своите аргументи? Ние искаме да поставим твоето учение на опит. Туй, което ни говориш, право ли е? “ Аз бих ви задал други въпроси: Кола, която не се движи, може ли да се счупи?
Стомна
, която се не пълни, може ли да се изпразни?
Хляб, който се не яде, може ли да се свърши? Река, която не тече, може ли да пресъхва? Огън, който не гори, може ли да запали някоя къща? Човек, който не мисли, глупости може ли да направи? Човек, който не чувства, може ли да люби или да мрази?
към беседата >>
22.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
На
стомна
, която постоянно овлажнява.
– Нали има задгробен живот? – Задгробният живот е измислица, такъв живот не съществува. Според някои, задгробният живот бил по-реален от видимия живот на земята. Аз казвам, че задгробният живот е измислица, защото признавам само един живот, без никакви прекъсвания. Знаете ли на какво прилича физическият живот ?
На
стомна
, която постоянно овлажнява.
Хората опитват външната влага и я наричат физически живот. Какво има в стомната, каква е водата в нея, те не знаят. Въпреки това, те казват: Велик е животът. Те говорят за физическия живот, за влагата на повърхността на стомната. Истинският живот е в стомната, в Битието.
към беседата >>
Какво има в
стомната
, каква е водата в нея, те не знаят.
Според някои, задгробният живот бил по-реален от видимия живот на земята. Аз казвам, че задгробният живот е измислица, защото признавам само един живот, без никакви прекъсвания. Знаете ли на какво прилича физическият живот ? На стомна, която постоянно овлажнява. Хората опитват външната влага и я наричат физически живот.
Какво има в
стомната
, каква е водата в нея, те не знаят.
Въпреки това, те казват: Велик е животът. Те говорят за физическия живот, за влагата на повърхността на стомната. Истинският живот е в стомната, в Битието. Там е смисълът на живота, а не в овлажняването на стомната. После казват, че зад този живот имало друг.
към беседата >>
Те говорят за физическия живот, за влагата на повърхността на
стомната
.
Знаете ли на какво прилича физическият живот ? На стомна, която постоянно овлажнява. Хората опитват външната влага и я наричат физически живот. Какво има в стомната, каква е водата в нея, те не знаят. Въпреки това, те казват: Велик е животът.
Те говорят за физическия живот, за влагата на повърхността на
стомната
.
Истинският живот е в стомната, в Битието. Там е смисълът на живота, а не в овлажняването на стомната. После казват, че зад този живот имало друг. – Не, животът не е във влагата, във външните прояви. Той е вътре в стомната.
към беседата >>
Истинският живот е в
стомната
, в Битието.
На стомна, която постоянно овлажнява. Хората опитват външната влага и я наричат физически живот. Какво има в стомната, каква е водата в нея, те не знаят. Въпреки това, те казват: Велик е животът. Те говорят за физическия живот, за влагата на повърхността на стомната.
Истинският живот е в
стомната
, в Битието.
Там е смисълът на живота, а не в овлажняването на стомната. После казват, че зад този живот имало друг. – Не, животът не е във влагата, във външните прояви. Той е вътре в стомната. Влагата е свързана с водата в стомната.
към беседата >>
Там е смисълът на живота, а не в овлажняването на
стомната
.
Хората опитват външната влага и я наричат физически живот. Какво има в стомната, каква е водата в нея, те не знаят. Въпреки това, те казват: Велик е животът. Те говорят за физическия живот, за влагата на повърхността на стомната. Истинският живот е в стомната, в Битието.
Там е смисълът на живота, а не в овлажняването на
стомната
.
После казват, че зад този живот имало друг. – Не, животът не е във влагата, във външните прояви. Той е вътре в стомната. Влагата е свързана с водата в стомната. Като се чукне стомната, веднага ще потече водата – истинският живот.
към беседата >>
Той е вътре в
стомната
.
Те говорят за физическия живот, за влагата на повърхността на стомната. Истинският живот е в стомната, в Битието. Там е смисълът на живота, а не в овлажняването на стомната. После казват, че зад този живот имало друг. – Не, животът не е във влагата, във външните прояви.
Той е вътре в
стомната
.
Влагата е свързана с водата в стомната. Като се чукне стомната, веднага ще потече водата – истинският живот. Щом се пробие стомната, животът ще потече като чешмичка. Тогава хората ще кажат: Ето истинското благо. Всеки може да има такава чешмичка.
към беседата >>
Влагата е свързана с водата в
стомната
.
Истинският живот е в стомната, в Битието. Там е смисълът на живота, а не в овлажняването на стомната. После казват, че зад този живот имало друг. – Не, животът не е във влагата, във външните прояви. Той е вътре в стомната.
Влагата е свързана с водата в
стомната
.
Като се чукне стомната, веднага ще потече водата – истинският живот. Щом се пробие стомната, животът ще потече като чешмичка. Тогава хората ще кажат: Ето истинското благо. Всеки може да има такава чешмичка. Обаче, смисълът и разрешението на въпроса не е в счупването на стомната.
към беседата >>
Като се чукне
стомната
, веднага ще потече водата – истинският живот.
Там е смисълът на живота, а не в овлажняването на стомната. После казват, че зад този живот имало друг. – Не, животът не е във влагата, във външните прояви. Той е вътре в стомната. Влагата е свързана с водата в стомната.
Като се чукне
стомната
, веднага ще потече водата – истинският живот.
Щом се пробие стомната, животът ще потече като чешмичка. Тогава хората ще кажат: Ето истинското благо. Всеки може да има такава чешмичка. Обаче, смисълът и разрешението на въпроса не е в счупването на стомната. И тъй, животът е само един, той не може да бъде материален.
към беседата >>
Щом се пробие
стомната
, животът ще потече като чешмичка.
После казват, че зад този живот имало друг. – Не, животът не е във влагата, във външните прояви. Той е вътре в стомната. Влагата е свързана с водата в стомната. Като се чукне стомната, веднага ще потече водата – истинският живот.
Щом се пробие
стомната
, животът ще потече като чешмичка.
Тогава хората ще кажат: Ето истинското благо. Всеки може да има такава чешмичка. Обаче, смисълът и разрешението на въпроса не е в счупването на стомната. И тъй, животът е само един, той не може да бъде материален. Че се проявява чрез материята, това е друг въпрос.
към беседата >>
Обаче, смисълът и разрешението на въпроса не е в счупването на
стомната
.
Влагата е свързана с водата в стомната. Като се чукне стомната, веднага ще потече водата – истинският живот. Щом се пробие стомната, животът ще потече като чешмичка. Тогава хората ще кажат: Ето истинското благо. Всеки може да има такава чешмичка.
Обаче, смисълът и разрешението на въпроса не е в счупването на
стомната
.
И тъй, животът е само един, той не може да бъде материален. Че се проявява чрез материята, това е друг въпрос. Само в Бога има живот – никъде другаде. Следователно, животът е само един, без всякакви ограничения. Ако животът се проявява само в материята, той не е целокупният живот, който ние разбираме.
към беседата >>
23.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
Вместо да ме питате, що е Бог, вземете
стомната
и полейте ябълката.
Избери едно плодно дръвче, например, ябълка, и в сухо време го поливай с няколко стомни вода. За да разбереш, че наистина то е признателно, остани известно време при дървото, да видиш, какво ще стане. След няколко минути една хубава ябълка ще падне пред тебе. Като направиш опита няколко пъти, ще видиш, че ябълката всякога пуща по един плод за тебе. Този опит не отнема много време.
Вместо да ме питате, що е Бог, вземете
стомната
и полейте ябълката.
Щом изпълните тази задача, все едно, че сте изпълнили волята на Бога. Колкото и да е голяма разликата между тебе и ябълката, тя ще ти покаже своята признателност на опит. Казвате: Възможно ли е Бог, Създателят на вселената, да се занимава с дребни работи? Ще ни показва признателността на ябълката! – Като срещнеш учен човек, какво искаш от него?
към беседата >>
24.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
Какво придобива човек, когато отиде с празна
стомна
при извора или при чешмата?
И кокошката, и агнето, и прасето чувстват. И те страдат. Наистина страданието на човека се различава от това на животните, но всички живи същества страдат. Ще кажете, че и човек трябва да мине през огън. – Не е така: Човек може да се учи и без печене.
Какво придобива човек, когато отиде с празна
стомна
при извора или при чешмата?
В случая стомната придобива, а не той. Тя е била празна и се напълва. Като я занесеш вкъщи и започнеш да пиеш от нея, и ти придобиваш нещо. Интересно е, бил си на извора, но не пиеш направо от него, а от стомната. Коя вода е по-хубава: тази от извора, или от стомната?
към беседата >>
В случая
стомната
придобива, а не той.
И те страдат. Наистина страданието на човека се различава от това на животните, но всички живи същества страдат. Ще кажете, че и човек трябва да мине през огън. – Не е така: Човек може да се учи и без печене. Какво придобива човек, когато отиде с празна стомна при извора или при чешмата?
В случая
стомната
придобива, а не той.
Тя е била празна и се напълва. Като я занесеш вкъщи и започнеш да пиеш от нея, и ти придобиваш нещо. Интересно е, бил си на извора, но не пиеш направо от него, а от стомната. Коя вода е по-хубава: тази от извора, или от стомната? Мислите ли, че вашите стомни са по-хубави от Божествените стомни?
към беседата >>
Интересно е, бил си на извора, но не пиеш направо от него, а от
стомната
.
– Не е така: Човек може да се учи и без печене. Какво придобива човек, когато отиде с празна стомна при извора или при чешмата? В случая стомната придобива, а не той. Тя е била празна и се напълва. Като я занесеш вкъщи и започнеш да пиеш от нея, и ти придобиваш нещо.
Интересно е, бил си на извора, но не пиеш направо от него, а от
стомната
.
Коя вода е по-хубава: тази от извора, или от стомната? Мислите ли, че вашите стомни са по-хубави от Божествените стомни? Изворът представлява Божествена стомна, която постоянно изтича. Човешката стомна се пази да не изтече изведнъж. Оттук вадя следното заключение: всички непреривни неща са Божествени, а всички преривни – човешки.
към беседата >>
Коя вода е по-хубава: тази от извора, или от
стомната
?
Какво придобива човек, когато отиде с празна стомна при извора или при чешмата? В случая стомната придобива, а не той. Тя е била празна и се напълва. Като я занесеш вкъщи и започнеш да пиеш от нея, и ти придобиваш нещо. Интересно е, бил си на извора, но не пиеш направо от него, а от стомната.
Коя вода е по-хубава: тази от извора, или от
стомната
?
Мислите ли, че вашите стомни са по-хубави от Божествените стомни? Изворът представлява Божествена стомна, която постоянно изтича. Човешката стомна се пази да не изтече изведнъж. Оттук вадя следното заключение: всички непреривни неща са Божествени, а всички преривни – човешки. Обичаш някого, но един ден той те обиди.
към беседата >>
Изворът представлява Божествена
стомна
, която постоянно изтича.
Тя е била празна и се напълва. Като я занесеш вкъщи и започнеш да пиеш от нея, и ти придобиваш нещо. Интересно е, бил си на извора, но не пиеш направо от него, а от стомната. Коя вода е по-хубава: тази от извора, или от стомната? Мислите ли, че вашите стомни са по-хубави от Божествените стомни?
Изворът представлява Божествена
стомна
, която постоянно изтича.
Човешката стомна се пази да не изтече изведнъж. Оттук вадя следното заключение: всички непреривни неща са Божествени, а всички преривни – човешки. Обичаш някого, но един ден той те обиди. Веднага любовта ти се прекъсва. Казваш: „Едно време имах любов, обичах всички хора, но сега никого не обичам“.
към беседата >>
Човешката
стомна
се пази да не изтече изведнъж.
Като я занесеш вкъщи и започнеш да пиеш от нея, и ти придобиваш нещо. Интересно е, бил си на извора, но не пиеш направо от него, а от стомната. Коя вода е по-хубава: тази от извора, или от стомната? Мислите ли, че вашите стомни са по-хубави от Божествените стомни? Изворът представлява Божествена стомна, която постоянно изтича.
Човешката
стомна
се пази да не изтече изведнъж.
Оттук вадя следното заключение: всички непреривни неща са Божествени, а всички преривни – човешки. Обичаш някого, но един ден той те обиди. Веднага любовта ти се прекъсва. Казваш: „Едно време имах любов, обичах всички хора, но сега никого не обичам“. За да разбереш каква е твоята любов, иди при извора, да видиш как постъпва той.
към беседата >>
“ Не се изпразни сърцето ти, но
стомната
ти се изпразни.
Ти плачеш пред пресъхналия извор и казваш: „Пресъхна Божественият извор! “ Не, щом пресъхва, той е човешки извор. Божественият извор никога не пресъхва. Казваш: „Изпразни се сърцето ми. Изпразниха ме хората!
“ Не се изпразни сърцето ти, но
стомната
ти се изпразни.
Хората взеха от тебе това, което ти си взел от тях. Лесно се празни човешката стомна. Като налееш няколко чаши от нея, естествено е да се изпразни. Кой те изпразни? – Ти сам.
към беседата >>
Лесно се празни човешката
стомна
.
Божественият извор никога не пресъхва. Казваш: „Изпразни се сърцето ми. Изпразниха ме хората! “ Не се изпразни сърцето ти, но стомната ти се изпразни. Хората взеха от тебе това, което ти си взел от тях.
Лесно се празни човешката
стомна
.
Като налееш няколко чаши от нея, естествено е да се изпразни. Кой те изпразни? – Ти сам. Ти даде това, което си взел някога. Кой от вас е дал нещо от себе си?
към беседата >>
Вие ми носите вода в
стомната
и аз поглеждам към нея да позная, Божествена ли е водата или човешка.
Кой досега е дал нещо от себе си? Желая всички, които ме слушат днес, да помислите върху това и да си отговорите. Слушам някой да казва: „Аз много обичам Учителя, но той не е познал още моята любов“. Чудни сте вие! Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов.
Вие ми носите вода в
стомната
и аз поглеждам към нея да позная, Божествена ли е водата или човешка.
Ти носиш стомната с вода и си мислиш: „Учителят все ще ми плати нещо“. Значи ти продаваш Божията Любов. Пред мене се изпречват двама души: един с голяма чаша, а друг – с малка, и двете пълни с вода. Първият казва: „Ето, Учителю, моята чаша е по-голяма от неговата. Обърни внимание какво ти носи“.
към беседата >>
Ти носиш
стомната
с вода и си мислиш: „Учителят все ще ми плати нещо“.
Желая всички, които ме слушат днес, да помислите върху това и да си отговорите. Слушам някой да казва: „Аз много обичам Учителя, но той не е познал още моята любов“. Чудни сте вие! Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов. Вие ми носите вода в стомната и аз поглеждам към нея да позная, Божествена ли е водата или човешка.
Ти носиш
стомната
с вода и си мислиш: „Учителят все ще ми плати нещо“.
Значи ти продаваш Божията Любов. Пред мене се изпречват двама души: един с голяма чаша, а друг – с малка, и двете пълни с вода. Първият казва: „Ето, Учителю, моята чаша е по-голяма от неговата. Обърни внимание какво ти носи“. Иде трети, носи пълна стомна с вода и казва: „Ето, аз нося цяла стомна“.
към беседата >>
Иде трети, носи пълна
стомна
с вода и казва: „Ето, аз нося цяла
стомна
“.
Ти носиш стомната с вода и си мислиш: „Учителят все ще ми плати нещо“. Значи ти продаваш Божията Любов. Пред мене се изпречват двама души: един с голяма чаша, а друг – с малка, и двете пълни с вода. Първият казва: „Ето, Учителю, моята чаша е по-голяма от неговата. Обърни внимание какво ти носи“.
Иде трети, носи пълна
стомна
с вода и казва: „Ето, аз нося цяла
стомна
“.
Първият и вторият са недоволни от третия, с пълната стомна, и казват: „По-добре малко, но хубава вода“. Според мене дали водата е в чаша или в стомна е все едно. Водата не е ваша. Щом е така, не изнудвайте хората, не се налагайте със своята любов. Човешката любов е привидна.
към беседата >>
Първият и вторият са недоволни от третия, с пълната
стомна
, и казват: „По-добре малко, но хубава вода“.
Значи ти продаваш Божията Любов. Пред мене се изпречват двама души: един с голяма чаша, а друг – с малка, и двете пълни с вода. Първият казва: „Ето, Учителю, моята чаша е по-голяма от неговата. Обърни внимание какво ти носи“. Иде трети, носи пълна стомна с вода и казва: „Ето, аз нося цяла стомна“.
Първият и вторият са недоволни от третия, с пълната
стомна
, и казват: „По-добре малко, но хубава вода“.
Според мене дали водата е в чаша или в стомна е все едно. Водата не е ваша. Щом е така, не изнудвайте хората, не се налагайте със своята любов. Човешката любов е привидна. Казано е в Писанието: „Който даде една чаша вода в името на Бога, той няма да остане без заплата“.
към беседата >>
Според мене дали водата е в чаша или в
стомна
е все едно.
Пред мене се изпречват двама души: един с голяма чаша, а друг – с малка, и двете пълни с вода. Първият казва: „Ето, Учителю, моята чаша е по-голяма от неговата. Обърни внимание какво ти носи“. Иде трети, носи пълна стомна с вода и казва: „Ето, аз нося цяла стомна“. Първият и вторият са недоволни от третия, с пълната стомна, и казват: „По-добре малко, но хубава вода“.
Според мене дали водата е в чаша или в
стомна
е все едно.
Водата не е ваша. Щом е така, не изнудвайте хората, не се налагайте със своята любов. Човешката любов е привидна. Казано е в Писанието: „Който даде една чаша вода в името на Бога, той няма да остане без заплата“. Къде става това?
към беседата >>
Сега, ако искате да знаете, доде сте дошли, ще ви кажа следното: Всеки от вас има по една
стомна
, но напусната, в смисъл пълна с утайки.
Топлината е признак на Любовта, но не е Любов. Дето има топлина, има и влага. Дето има влага, там се проявява животът. Значи признаци на Любовта са топлината, влагата и животът. Дето има тези прояви, там има и движение.
Сега, ако искате да знаете, доде сте дошли, ще ви кажа следното: Всеки от вас има по една
стомна
, но напусната, в смисъл пълна с утайки.
Стомната на едного е от желязо – ръждясала е; на друг – от мед – позеленяла; на трети – от калай – окислена, а на четвърти – от глина – наслоена е с нечистотии. Ето защо стомните на всички хора са стеснени, не събират много течност. Те трябва да се очистят. Казвам: Сега има вече нови стомни, направени от чиста, прозрачна материя. Старите стомни ще дадете на децата да си играят с тях – те са замърсени, не могат да се употребяват повече.
към беседата >>
Стомната
на едного е от желязо – ръждясала е; на друг – от мед – позеленяла; на трети – от калай – окислена, а на четвърти – от глина – наслоена е с нечистотии.
Дето има топлина, има и влага. Дето има влага, там се проявява животът. Значи признаци на Любовта са топлината, влагата и животът. Дето има тези прояви, там има и движение. Сега, ако искате да знаете, доде сте дошли, ще ви кажа следното: Всеки от вас има по една стомна, но напусната, в смисъл пълна с утайки.
Стомната
на едного е от желязо – ръждясала е; на друг – от мед – позеленяла; на трети – от калай – окислена, а на четвърти – от глина – наслоена е с нечистотии.
Ето защо стомните на всички хора са стеснени, не събират много течност. Те трябва да се очистят. Казвам: Сега има вече нови стомни, направени от чиста, прозрачна материя. Старите стомни ще дадете на децата да си играят с тях – те са замърсени, не могат да се употребяват повече. – „Тогава да продадем старите си стомни.“ Можете да ги продадете, можете да правите каквото искате, но те не влизат вече в употреба, животът ги е бракувал.
към беседата >>
Новата
стомна
подразбира нов възглед.
Те трябва да се очистят. Казвам: Сега има вече нови стомни, направени от чиста, прозрачна материя. Старите стомни ще дадете на децата да си играят с тях – те са замърсени, не могат да се употребяват повече. – „Тогава да продадем старите си стомни.“ Можете да ги продадете, можете да правите каквото искате, но те не влизат вече в употреба, животът ги е бракувал. Ще приведа този образ на съвременен език.
Новата
стомна
подразбира нов възглед.
Той трябва да бъде такъв, че да разшири живота във всяко отношение. Новата канализация не търпи стари тръби. Нова църква не се прави с крадени камъни и с пукнати камбани. Младата булка не се венчава със скъсани дрехи. По остри камъни бос не се ходи.
към беседата >>
25.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
По какво се отличават една пълна и една празна
стомна
, или по какво се отличават една здрава и една счупена
стомна
?
По какво се отличава Разумният живот, или какви са качествата на Разумния живот?
По какво се отличават една пълна и една празна
стомна
, или по какво се отличават една здрава и една счупена
стомна
?
Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи.
към беседата >>
Значи здравата
стомна
задържа водата, счупената я пропуща.
По какво се отличава Разумният живот, или какви са качествата на Разумния живот? По какво се отличават една пълна и една празна стомна, или по какво се отличават една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения.
Значи здравата
стомна
задържа водата, счупената я пропуща.
Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: „Защо ми е здрава пълна стомна? Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане.
към беседата >>
Казвам тогава: счупената
стомна
в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо?
По какво се отличава Разумният живот, или какви са качествата на Разумния живот? По какво се отличават една пълна и една празна стомна, или по какво се отличават една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща.
Казвам тогава: счупената
стомна
в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо?
– По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: „Защо ми е здрава пълна стомна? Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест?
към беседата >>
И за глупавия човек една счупена
стомна
е за предпочитане.
Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи.
И за глупавия човек една счупена
стомна
е за предпочитане.
Той казва: „Защо ми е здрава пълна стомна? Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест? Сега някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото, като носят една добродетел, чувстват нейната тежест.
към беседата >>
Той казва: „Защо ми е здрава пълна
стомна
?
така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане.
Той казва: „Защо ми е здрава пълна
стомна
?
Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест? Сега някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото, като носят една добродетел, чувстват нейната тежест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите.
към беседата >>
Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната
стомна
е за предпочитане.
Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: „Защо ми е здрава пълна стомна?
Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната
стомна
е за предпочитане.
Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест? Сега някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото, като носят една добродетел, чувстват нейната тежест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите. Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка.
към беседата >>
Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна
стомна
и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест?
Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: „Защо ми е здрава пълна стомна? Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане.
Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна
стомна
и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест?
Сега някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото, като носят една добродетел, чувстват нейната тежест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите. Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка?
към беседата >>
– Колкото и да е хубава една пълна
стомна
, като я носиш, ще ти дотежи, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: „Откъснаха ми се ръцете!
Сега някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото, като носят една добродетел, чувстват нейната тежест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите. Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка?
– Колкото и да е хубава една пълна
стомна
, като я носиш, ще ти дотежи, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: „Откъснаха ми се ръцете!
“ Но после, след като си достигнал някъде и си ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: „Е, хубава е тя! “ Следователно неприятността, която изпитваш от тежестта на стомната, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея. Сега мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно. Вие казвате: „Да бъде човек добър! “ Добродетелта никога не може да се прояви отвън.
към беседата >>
“ Но после, след като си достигнал някъде и си ожаднял, ще дигнеш
стомната
, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: „Е, хубава е тя!
Защото, като носят една добродетел, чувстват нейната тежест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите. Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? – Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежи, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: „Откъснаха ми се ръцете!
“ Но после, след като си достигнал някъде и си ожаднял, ще дигнеш
стомната
, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: „Е, хубава е тя!
“ Следователно неприятността, която изпитваш от тежестта на стомната, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея. Сега мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно. Вие казвате: „Да бъде човек добър! “ Добродетелта никога не може да се прояви отвън. Тя е чисто духовно нещо.
към беседата >>
“ Следователно неприятността, която изпитваш от тежестта на
стомната
, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея.
Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите. Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? – Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежи, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: „Откъснаха ми се ръцете! “ Но после, след като си достигнал някъде и си ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: „Е, хубава е тя!
“ Следователно неприятността, която изпитваш от тежестта на
стомната
, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея.
Сега мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно. Вие казвате: „Да бъде човек добър! “ Добродетелта никога не може да се прояви отвън. Тя е чисто духовно нещо. Тя не може да се обсеби, тя не може да се завладява – Добродетелта е свободна в своите проявления и който има Добродетелта, в неговия живот има мир.
към беседата >>
И тъй, празната
стомна
добродетел ли е?
Кое положение е по-добро? – Да те набият, след като занесеш храната. Да, така е. И Писанието казва: „Ако страдам, да страдам, след като съм направил доброто, а не преди това.“ Този е правилният процес. Сега да се върна към мисълта си.
И тъй, празната
стомна
добродетел ли е?
– Не е. Безсмисленият живот, който можем да водим, добродетел ли е? – Не е. Едно разтревожено състояние, което имате, добродетел ли е? – Не е.
към беседата >>
Например някой път ние сме щастливи, че носим една счупена
стомна
, но не е право това.
Значи Бог в Своето проявление, в Своята Любов и сега, и в миналото, и в бъдещето е един и същ. В Него няма еднообразие. И стремежът на този Господ, на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? – Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж Той някой път ни причинява най-големите нещастия, за да ни причини щастие.
Например някой път ние сме щастливи, че носим една счупена
стомна
, но не е право това.
Казвате: „Аз не съм толкова будала да нося онази стомна, пълна с вода, да нося такъв голям товар! “ Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: „Мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото.“ Другият казва: „Мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото.“ Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света: ще носим и празна, и пълна стомна. Човек, който носи Добродетелта, е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродтел. Не страдаш ли за Добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора.
към беседата >>
Казвате: „Аз не съм толкова будала да нося онази
стомна
, пълна с вода, да нося такъв голям товар!
В Него няма еднообразие. И стремежът на този Господ, на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? – Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж Той някой път ни причинява най-големите нещастия, за да ни причини щастие. Например някой път ние сме щастливи, че носим една счупена стомна, но не е право това.
Казвате: „Аз не съм толкова будала да нося онази
стомна
, пълна с вода, да нося такъв голям товар!
“ Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: „Мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото.“ Другият казва: „Мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото.“ Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света: ще носим и празна, и пълна стомна. Човек, който носи Добродетелта, е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродтел. Не страдаш ли за Добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора. Досега аз не съм срещнал някой човек да каже: „Аз много се радвам, че пострадах.“ Всички казват: „Все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнат?
към беседата >>
“ Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната
стомна
, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната
стомна
, казва: „Мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото.“ Другият казва: „Мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото.“ Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света: ще носим и празна, и пълна
стомна
.
И стремежът на този Господ, на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? – Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж Той някой път ни причинява най-големите нещастия, за да ни причини щастие. Например някой път ние сме щастливи, че носим една счупена стомна, но не е право това. Казвате: „Аз не съм толкова будала да нося онази стомна, пълна с вода, да нося такъв голям товар!
“ Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната
стомна
, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната
стомна
, казва: „Мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото.“ Другият казва: „Мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото.“ Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света: ще носим и празна, и пълна
стомна
.
Човек, който носи Добродетелта, е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродтел. Не страдаш ли за Добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора. Досега аз не съм срещнал някой човек да каже: „Аз много се радвам, че пострадах.“ Всички казват: „Все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнат? “ – Е, много лесно.
към беседата >>
По какво се отличава една пълна и една празна
стомна
, или по какво се отличава една здрава и една счупена
стомна
?
(втори вариант)
По какво се отличава разумния живот, или какви са качествата на разумния живот?
По какво се отличава една пълна и една празна
стомна
, или по какво се отличава една здрава и една счупена
стомна
?
Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи.
към втори вариант >>
Значи, здравата
стомна
задържа водата, счупената я пропуща.
(втори вариант)
По какво се отличава разумния живот, или какви са качествата на разумния живот? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения.
Значи, здравата
стомна
задържа водата, счупената я пропуща.
Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка.
към втори вариант >>
Казвам тогава: счупената
стомна
, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо?
(втори вариант)
По какво се отличава разумния живот, или какви са качествата на разумния живот? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща.
Казвам тогава: счупената
стомна
, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо?
- По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния живот, обаче, пълната стомна е за предпочитане.
към втори вариант >>
И за глупавия човек една счупена
стомна
е за предпочитане.
(втори вариант)
Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи.
И за глупавия човек една счупена
стомна
е за предпочитане.
Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния живот, обаче, пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна, и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тяжест? Сега, някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо?
към втори вариант >>
Той казва: защо ми е здрава, пълна
стомна
?
(втори вариант)
така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане.
Той казва: защо ми е здрава, пълна
стомна
?
Тя е тежка. За разумния живот, обаче, пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна, и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тяжест? Сега, някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото като носят една добродетел, чувствуват нейната тяжест.
към втори вариант >>
За разумния живот, обаче, пълната
стомна
е за предпочитане.
(втори вариант)
Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка.
За разумния живот, обаче, пълната
стомна
е за предпочитане.
Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна, и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тяжест? Сега, някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото като носят една добродетел, чувствуват нейната тяжест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствувате тяжестта на добродетелите. Като говоря за тяжест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка.
към втори вариант >>
Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна
стомна
, и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тяжест?
(втори вариант)
- По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния живот, обаче, пълната стомна е за предпочитане.
Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна
стомна
, и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тяжест?
Сега, някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото като носят една добродетел, чувствуват нейната тяжест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствувате тяжестта на добродетелите. Като говоря за тяжест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка?
към втори вариант >>
- Колкото и да е хубава една пълна
стомна
, като я носиш, ще ти дотежне, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: откъснаха ми се ръцете!
(втори вариант)
Сега, някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото като носят една добродетел, чувствуват нейната тяжест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствувате тяжестта на добродетелите. Като говоря за тяжест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка?
- Колкото и да е хубава една пълна
стомна
, като я носиш, ще ти дотежне, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: откъснаха ми се ръцете!
Но после, след като си достигнал някъде и ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: е, хубава е тя! Следователно, неприятността, която изпитваш от тяжестта на стомната, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея. Сега, мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно. Вие казвате: да бъде човек добър! Добродетелта никога не може да се прояви отвън.
към втори вариант >>
Но после, след като си достигнал някъде и ожаднял, ще дигнеш
стомната
, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: е, хубава е тя!
(втори вариант)
Защото като носят една добродетел, чувствуват нейната тяжест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствувате тяжестта на добродетелите. Като говоря за тяжест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? - Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежне, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: откъснаха ми се ръцете!
Но после, след като си достигнал някъде и ожаднял, ще дигнеш
стомната
, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: е, хубава е тя!
Следователно, неприятността, която изпитваш от тяжестта на стомната, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея. Сега, мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно. Вие казвате: да бъде човек добър! Добродетелта никога не може да се прояви отвън. Тя е чисто духовно нещо.
към втори вариант >>
Следователно, неприятността, която изпитваш от тяжестта на
стомната
, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствувате тяжестта на добродетелите. Като говоря за тяжест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? - Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежне, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: откъснаха ми се ръцете! Но после, след като си достигнал някъде и ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: е, хубава е тя!
Следователно, неприятността, която изпитваш от тяжестта на
стомната
, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея.
Сега, мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно. Вие казвате: да бъде човек добър! Добродетелта никога не може да се прояви отвън. Тя е чисто духовно нещо. Тя не може да се обсеби, тя не може да се завлада.
към втори вариант >>
И тъй, празната
стомна
добродетел ли е?
(втори вариант)
- Да те набият след като занесеш храната. Да, така е. И Писанието казва: "Ако страдам, да страдам след като съм направил доброто, а не пpeди това". Този е правилният процес. Сега, да се повърна към мисълта си.
И тъй, празната
стомна
добродетел ли е?
- Не е. Безмисленият живот, който можем да водим, добродетел ли е? Не е. Едно разтревожено състояние, което имате, добродетел ли е? - Не е.
към втори вариант >>
Запример, някой път ние сме щастливи, че носим една счупена
стомна
, но не е право това.
(втори вариант)
Значи Бог, в своето проявление, в своята Любов и сега, и в миналото, и в бъдещето е един и същ. В Него няма еднообразие. И стремежът на този Господ на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? - Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж, Той някой път ни причинява най- големите нещастия, за да ни причини щастие.
Запример, някой път ние сме щастливи, че носим една счупена
стомна
, но не е право това.
Казвате: аз не съм толкова будала, да нося онази стомна пълна с вода, да нося, такъв голям товар! Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото. Другият казва: мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света ще носим и празна, и пълна стомна. - Човек, който носи добродетелта е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродетел.
към втори вариант >>
Казвате: аз не съм толкова будала, да нося онази
стомна
пълна с вода, да нося, такъв голям товар!
(втори вариант)
В Него няма еднообразие. И стремежът на този Господ на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? - Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж, Той някой път ни причинява най- големите нещастия, за да ни причини щастие. Запример, някой път ние сме щастливи, че носим една счупена стомна, но не е право това.
Казвате: аз не съм толкова будала, да нося онази
стомна
пълна с вода, да нося, такъв голям товар!
Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото. Другият казва: мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света ще носим и празна, и пълна стомна. - Човек, който носи добродетелта е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродетел. Не страдаш ли за добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек.
към втори вариант >>
Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната
стомна
, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната
стомна
, казва: мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото.
(втори вариант)
И стремежът на този Господ на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? - Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж, Той някой път ни причинява най- големите нещастия, за да ни причини щастие. Запример, някой път ние сме щастливи, че носим една счупена стомна, но не е право това. Казвате: аз не съм толкова будала, да нося онази стомна пълна с вода, да нося, такъв голям товар!
Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната
стомна
, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната
стомна
, казва: мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото.
Другият казва: мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света ще носим и празна, и пълна стомна. - Човек, който носи добродетелта е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродетел. Не страдаш ли за добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора.
към втори вариант >>
Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света ще носим и празна, и пълна
стомна
.
(втори вариант)
За този си стремеж, Той някой път ни причинява най- големите нещастия, за да ни причини щастие. Запример, някой път ние сме щастливи, че носим една счупена стомна, но не е право това. Казвате: аз не съм толкова будала, да нося онази стомна пълна с вода, да нося, такъв голям товар! Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото. Другият казва: мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото.
Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света ще носим и празна, и пълна
стомна
.
- Човек, който носи добродетелта е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродетел. Не страдаш ли за добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора. До сега аз не съм срещнал някой човек, да каже: аз се много радвам, че пострадах. Всички казват: все на мене ли се дадоха Тези страдания, кога ще се махнат?
към втори вариант >>
26.
Природа и геометрия
,
МОК
, София, 26.10.1924г.,
Или да кажем, един грънчар, който прави хиляди стомни, направил например 10 различни вида, колкото и безпогрешно да ги прави, все пак те ще съдържат ли онова, което може да се вложи в една
стомна
?
в неговата природа. Като казвам „човешката природа“, включвам и Божественото, което е у него, Бога. Един въпрос: ако вие сте написали 10 тома книги по разни научни въпроси и седнете, та прочетете тия книги наново, те ще ви направят ли по-умни? Писали сте, да кажем, по разните науки: физика, астрономия, естествена и др., ако прочетете това, което сте писали, ще придобиете ли нещо ново? Как мислите?
Или да кажем, един грънчар, който прави хиляди стомни, направил например 10 различни вида, колкото и безпогрешно да ги прави, все пак те ще съдържат ли онова, което може да се вложи в една
стомна
?
– Не. Затова хората на земята се допълнят. Ако вземем всички тия писатели, те един друг се допълнят. Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса по-другояче. Друг път ще внесе по-друга мисъл.
към беседата >>
27.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Значи, човѣкъ е една пукната
стомна
, която постоянно се пълни и изпразва.
Азъ щѣхъ да извадя съвсѣмъ друго заключение, щѣхъ да кажа, че нѣма Господь въ свѣта, че нѣма Божий Промисълъ, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н. Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядешъ. Хубаво, туй за което хората казватъ, че е най-реалното, трѣбва да го пълнишъ по три пѫти на день, и все пакъ се изпразва, изтича.
Значи, човѣкъ е една пукната
стомна
, която постоянно се пълни и изпразва.
Най-послѣ, тази стомна се съвършено изпразва и я нѣма никаква по свѣта. Тогава записватъ името ѝ и казватъ: този човѣкъ бѣше единъ виденъ поетъ, единъ виденъ философъ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на свѣта? – Нѣкакви тъмни странички.
към беседата >>
Най-послѣ, тази
стомна
се съвършено изпразва и я нѣма никаква по свѣта.
Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядешъ. Хубаво, туй за което хората казватъ, че е най-реалното, трѣбва да го пълнишъ по три пѫти на день, и все пакъ се изпразва, изтича. Значи, човѣкъ е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва.
Най-послѣ, тази
стомна
се съвършено изпразва и я нѣма никаква по свѣта.
Тогава записватъ името ѝ и казватъ: този човѣкъ бѣше единъ виденъ поетъ, единъ виденъ философъ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на свѣта? – Нѣкакви тъмни странички. Той възпѣлъ нѣкаква пукната стомна, нѣкоя мѫтна рѣка, нѣкой мѫтенъ изворъ и т.н.
към беседата >>
Да, той беше една пукната
стомна
.
– Да се наядешъ. Хубаво, туй за което хората казватъ, че е най-реалното, трѣбва да го пълнишъ по три пѫти на день, и все пакъ се изпразва, изтича. Значи, човѣкъ е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва. Най-послѣ, тази стомна се съвършено изпразва и я нѣма никаква по свѣта. Тогава записватъ името ѝ и казватъ: този човѣкъ бѣше единъ виденъ поетъ, единъ виденъ философъ!
Да, той беше една пукната
стомна
.
И какво остави на свѣта? – Нѣкакви тъмни странички. Той възпѣлъ нѣкаква пукната стомна, нѣкоя мѫтна рѣка, нѣкой мѫтенъ изворъ и т.н. И всички тия възпѣти рѣки, извори и дървета, въ заключение прѣсъхватъ и изсъхватъ. Най-добритѣ хора отъ васъ, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри.
към беседата >>
Той възпѣлъ нѣкаква пукната
стомна
, нѣкоя мѫтна рѣка, нѣкой мѫтенъ изворъ и т.н.
Най-послѣ, тази стомна се съвършено изпразва и я нѣма никаква по свѣта. Тогава записватъ името ѝ и казватъ: този човѣкъ бѣше единъ виденъ поетъ, единъ виденъ философъ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на свѣта? – Нѣкакви тъмни странички.
Той възпѣлъ нѣкаква пукната
стомна
, нѣкоя мѫтна рѣка, нѣкой мѫтенъ изворъ и т.н.
И всички тия възпѣти рѣки, извори и дървета, въ заключение прѣсъхватъ и изсъхватъ. Най-добритѣ хора отъ васъ, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри. Нѣкои ви гледатъ весели, минавате за ангели, но това е само добрата ви страна. Не сте отъ много добритѣ. Вие мязате на онази мома годеница, отъ която годеникътъ се хвалилъ, че била кротка, благородна, въздържана и възпитана.
към беседата >>
Тогава вие ще мязате на онзи светия, който се помѫчилъ да смали дявола и тъй успѣлъ да го омагьоса, че го затворилъ въ една
стомна
.
Въ свѣта ние даваме своята глава на дявола, затова хората полудѣватъ. Нѣкои хора ги е страхъ отъ дявола. Нѣма защо да се страхувате, но не си давайте главата и мисъльта на дявола! Дръжте си главата! Писанието казва: „Ще смиря сатана подъ нозетѣ ти“.
Тогава вие ще мязате на онзи светия, който се помѫчилъ да смали дявола и тъй успѣлъ да го омагьоса, че го затворилъ въ една
стомна
.
Тъй затворенъ въ стомната, светията го накаралъ да го разведе изъ цѣлия свѣтъ, та дори и на Божи гробъ. Най-послѣ светията го запиталъ: ти ще ме мѫчишъ ли повече? Нѣма да те мѫча. Светията отворилъ стомната и го освободилъ. И тъй, когато дяволътъ влѣзе въ стомната, омагьосайте го, той ще отстѫпи.
към беседата >>
Тъй затворенъ въ
стомната
, светията го накаралъ да го разведе изъ цѣлия свѣтъ, та дори и на Божи гробъ.
Нѣкои хора ги е страхъ отъ дявола. Нѣма защо да се страхувате, но не си давайте главата и мисъльта на дявола! Дръжте си главата! Писанието казва: „Ще смиря сатана подъ нозетѣ ти“. Тогава вие ще мязате на онзи светия, който се помѫчилъ да смали дявола и тъй успѣлъ да го омагьоса, че го затворилъ въ една стомна.
Тъй затворенъ въ
стомната
, светията го накаралъ да го разведе изъ цѣлия свѣтъ, та дори и на Божи гробъ.
Най-послѣ светията го запиталъ: ти ще ме мѫчишъ ли повече? Нѣма да те мѫча. Светията отворилъ стомната и го освободилъ. И тъй, когато дяволътъ влѣзе въ стомната, омагьосайте го, той ще отстѫпи. Вие само си турете рѫката отгорѣ, и той ще извърши отлични работи.
към беседата >>
Светията отворилъ
стомната
и го освободилъ.
Писанието казва: „Ще смиря сатана подъ нозетѣ ти“. Тогава вие ще мязате на онзи светия, който се помѫчилъ да смали дявола и тъй успѣлъ да го омагьоса, че го затворилъ въ една стомна. Тъй затворенъ въ стомната, светията го накаралъ да го разведе изъ цѣлия свѣтъ, та дори и на Божи гробъ. Най-послѣ светията го запиталъ: ти ще ме мѫчишъ ли повече? Нѣма да те мѫча.
Светията отворилъ
стомната
и го освободилъ.
И тъй, когато дяволътъ влѣзе въ стомната, омагьосайте го, той ще отстѫпи. Вие само си турете рѫката отгорѣ, и той ще извърши отлични работи. И затова ние не трѣбва да казваме: колко жестокъ е билъ Пилатъ! Пилатъ бѣше човѣкъ, като всички хора, съ слабости. И най-благочестивитѣ християни нѣкой пѫть проявяватъ такива слабости.
към беседата >>
И тъй, когато дяволътъ влѣзе въ
стомната
, омагьосайте го, той ще отстѫпи.
Тогава вие ще мязате на онзи светия, който се помѫчилъ да смали дявола и тъй успѣлъ да го омагьоса, че го затворилъ въ една стомна. Тъй затворенъ въ стомната, светията го накаралъ да го разведе изъ цѣлия свѣтъ, та дори и на Божи гробъ. Най-послѣ светията го запиталъ: ти ще ме мѫчишъ ли повече? Нѣма да те мѫча. Светията отворилъ стомната и го освободилъ.
И тъй, когато дяволътъ влѣзе въ
стомната
, омагьосайте го, той ще отстѫпи.
Вие само си турете рѫката отгорѣ, и той ще извърши отлични работи. И затова ние не трѣбва да казваме: колко жестокъ е билъ Пилатъ! Пилатъ бѣше човѣкъ, като всички хора, съ слабости. И най-благочестивитѣ християни нѣкой пѫть проявяватъ такива слабости. Днесъ, отъ всички хора, се изисква изучвания на Божията Любовь.
към беседата >>
Значи, човек е една пукната
стомна
, която постоянно се пълни и изпразва.
(втори вариант)
Аз щях да извадя съвсем друго заключение, щях да кажа, че няма Господ в света, че няма Божи Промисъл, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н. Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядеш. Хубаво, това за което хората казват, че е най-реалното, трябва да го пълниш по три пъти на ден, и все пак се изпразва, изтича.
Значи, човек е една пукната
стомна
, която постоянно се пълни и изпразва.
Най-после, тази стомна се съвършено изпразва и я няма никаква по света. Тогава записват името ѝ и казват: Този човек беше един виден поет, един виден философ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на света? – Някакви тъмни странички.
към втори вариант >>
Най-после, тази
стомна
се съвършено изпразва и я няма никаква по света.
(втори вариант)
Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядеш. Хубаво, това за което хората казват, че е най-реалното, трябва да го пълниш по три пъти на ден, и все пак се изпразва, изтича. Значи, човек е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва.
Най-после, тази
стомна
се съвършено изпразва и я няма никаква по света.
Тогава записват името ѝ и казват: Този човек беше един виден поет, един виден философ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на света? – Някакви тъмни странички. Той възпял някаква пукната стомна, някоя мътна река, някой мътен извор и т.н.
към втори вариант >>
Да, той беше една пукната
стомна
.
(втори вариант)
– Да се наядеш. Хубаво, това за което хората казват, че е най-реалното, трябва да го пълниш по три пъти на ден, и все пак се изпразва, изтича. Значи, човек е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва. Най-после, тази стомна се съвършено изпразва и я няма никаква по света. Тогава записват името ѝ и казват: Този човек беше един виден поет, един виден философ!
Да, той беше една пукната
стомна
.
И какво остави на света? – Някакви тъмни странички. Той възпял някаква пукната стомна, някоя мътна река, някой мътен извор и т.н. И всички тия възпети реки, извори и дървета, в заключение пресъхват и изсъхват. Най-добрите хора от вас, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри.
към втори вариант >>
Той възпял някаква пукната
стомна
, някоя мътна река, някой мътен извор и т.н.
(втори вариант)
Най-после, тази стомна се съвършено изпразва и я няма никаква по света. Тогава записват името ѝ и казват: Този човек беше един виден поет, един виден философ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на света? – Някакви тъмни странички.
Той възпял някаква пукната
стомна
, някоя мътна река, някой мътен извор и т.н.
И всички тия възпети реки, извори и дървета, в заключение пресъхват и изсъхват. Най-добрите хора от вас, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри. Някои ви гледат весели, минавате за ангели, но това е само добрата ви страна. Не сте от много добрите. Вие приличате на онази мома годеница, за която годеникът се хвалил, че била кротка, благородна, въздържана и възпитана.
към втори вариант >>
Тогава вие ще приличате на онзи светия, който се помъчил да смали дявола и тъй успял да го омагьоса, че го затворил в една
стомна
.
(втори вариант)
Разбрах, че ако му дам моята глава, той ще може да направи много нещо, но ако не му дам главата си, нищо не ще може да направи.[“] В света ние даваме своята глава на дявола, затова хората полудяват. Някои хора ги е страх от дявола. Няма защо да се страхувате, но не си давайте главата и мисълта на дявола! Дръжте си главата! Писанието казва: „Ще смиря сатана под нозете ти“.
Тогава вие ще приличате на онзи светия, който се помъчил да смали дявола и тъй успял да го омагьоса, че го затворил в една
стомна
.
Тъй затворен в стомната, светията го накарал да го разведе из целия свят, та дори и на Божи гроб. Най-после дяволът го запитал: Ти ще ме мъчиш ли повече? Няма да те мъча. Светията отворил стомната и го освободил. И тъй, когато дяволът влезе в стомната, омагьосайте го, той ще отстъпи.
към втори вариант >>
Тъй затворен в
стомната
, светията го накарал да го разведе из целия свят, та дори и на Божи гроб.
(втори вариант)
Някои хора ги е страх от дявола. Няма защо да се страхувате, но не си давайте главата и мисълта на дявола! Дръжте си главата! Писанието казва: „Ще смиря сатана под нозете ти“. Тогава вие ще приличате на онзи светия, който се помъчил да смали дявола и тъй успял да го омагьоса, че го затворил в една стомна.
Тъй затворен в
стомната
, светията го накарал да го разведе из целия свят, та дори и на Божи гроб.
Най-после дяволът го запитал: Ти ще ме мъчиш ли повече? Няма да те мъча. Светията отворил стомната и го освободил. И тъй, когато дяволът влезе в стомната, омагьосайте го, той ще отстъпи. Вие само си турете ръката отгоре, и той ще извърши отлични работи.
към втори вариант >>
Светията отворил
стомната
и го освободил.
(втори вариант)
Писанието казва: „Ще смиря сатана под нозете ти“. Тогава вие ще приличате на онзи светия, който се помъчил да смали дявола и тъй успял да го омагьоса, че го затворил в една стомна. Тъй затворен в стомната, светията го накарал да го разведе из целия свят, та дори и на Божи гроб. Най-после дяволът го запитал: Ти ще ме мъчиш ли повече? Няма да те мъча.
Светията отворил
стомната
и го освободил.
И тъй, когато дяволът влезе в стомната, омагьосайте го, той ще отстъпи. Вие само си турете ръката отгоре, и той ще извърши отлични работи. И затова ние не трябва да казваме: Колко жесток е бил Пилат! Пилат беше човек, като всички хора, със слабости. И най-благочестивите християни някой път проявяват такива слабости.
към втори вариант >>
И тъй, когато дяволът влезе в
стомната
, омагьосайте го, той ще отстъпи.
(втори вариант)
Тогава вие ще приличате на онзи светия, който се помъчил да смали дявола и тъй успял да го омагьоса, че го затворил в една стомна. Тъй затворен в стомната, светията го накарал да го разведе из целия свят, та дори и на Божи гроб. Най-после дяволът го запитал: Ти ще ме мъчиш ли повече? Няма да те мъча. Светията отворил стомната и го освободил.
И тъй, когато дяволът влезе в
стомната
, омагьосайте го, той ще отстъпи.
Вие само си турете ръката отгоре, и той ще извърши отлични работи. И затова ние не трябва да казваме: Колко жесток е бил Пилат! Пилат беше човек, като всички хора, със слабости. И най-благочестивите християни някой път проявяват такива слабости. Днес, от всички хора, се изисква изучаване на Божията Любов.
към втори вариант >>
28.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
Имам една счупена
стомна
, не знаех, че е счупена, налях вода, тя изтече.
И те казват: „Ти си ял много, ама не помисли ли да оставиш малко за нас от яденето.“ И туй неразположение, то е упрекът, който идва от другите хора, но ти не знаеш коя е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим, да не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога; не да застанем пред лицето на Бога и да викаме, и да плачем, да се оплакваме. Ти ще изнесеш фактите, както са си, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши, а другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, посей и плода ще дойде сам по себе си. Съмнението знаеш откъде произтича.
Имам една счупена
стомна
, не знаех, че е счупена, налях вода, тя изтече.
Такъв е пропуканият живот, колкото и да наливаш, ще изтече. От здравата стомна не изтича. Значи здравите, постоянните неща в живота, неща, които са хармонични, в тях промяна не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират, че да се прояви човек, значи да се измени.
към беседата >>
От здравата
стомна
не изтича.
Ти ще изнесеш фактите, както са си, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши, а другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, посей и плода ще дойде сам по себе си. Съмнението знаеш откъде произтича. Имам една счупена стомна, не знаех, че е счупена, налях вода, тя изтече. Такъв е пропуканият живот, колкото и да наливаш, ще изтече.
От здравата
стомна
не изтича.
Значи здравите, постоянните неща в живота, неща, които са хармонични, в тях промяна не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират, че да се прояви човек, значи да се измени. Не, ще определя какво е проява. Имате един хубав извор, а пред него канара, изворът не може да се прояви.
към беседата >>
29.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Представете си, че аз направя една отлична
стомна
за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази
стомна
попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал?
Представете си, че аз направя една отлична
стомна
за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази
стомна
попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена. Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява? – Онзи, който я употребява. Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак. С какво се занимавате?
към беседата >>
Този простак, като не е разбрал цената на
стомната
, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена.
Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Този простак, като не е разбрал цената на
стомната
, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена.
Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява? – Онзи, който я употребява. Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак. С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н.
към беседата >>
Кой е крив сега: аз ли, който създадох
стомната
, или онзи, който я употребява?
Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена. Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена.
Кой е крив сега: аз ли, който създадох
стомната
, или онзи, който я употребява?
– Онзи, който я употребява. Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак. С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н. – всеки ден се чете тази литература.
към беседата >>
Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната
стомна
, кой е крив?
С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н. – всеки ден се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща.
Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната
стомна
, кой е крив?
Господ ли, или вие? Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети. Оставете света да чете за потъналите параходи. Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н. А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание.
към беседата >>
30.
Подпушване на светлината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Като казвам, че всички трябва да ходите за вода, не значи, че ако отида аз да донеса една
стомна
вода, ще стана по-добър, но аз, който съм завършил два факултета, ако отида за вода с онова дълбоко убеждение, с онова смирение като у малките деца, то като донеса
стомната
с вода, в мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влезе във водата.
“ Сега например кой ходи тук за вода? Вие казвате: „По-културните братя не бива да ходят за вода.“ Тъй е, по-учените братя не бива да ходят за вода, но по-простите – могат. Щом мислите тъй, това е в реда на нещата и в света. Тогава и вие мислите като хората от света. В такъв случай какво ново има във вас, което да ви отличава от светските хора?
Като казвам, че всички трябва да ходите за вода, не значи, че ако отида аз да донеса една
стомна
вода, ще стана по-добър, но аз, който съм завършил два факултета, ако отида за вода с онова дълбоко убеждение, с онова смирение като у малките деца, то като донеса
стомната
с вода, в мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влезе във водата.
Че как мислите? Тия свещени идеи могат да влизат в стомните! И който пие от тази стомна, ще възприеме една от тия свещени идеи. Аз ще отида някой ден да донеса една стомна вода и вие, като пиете от нея, ще видите какви нови идеи ще влязат във вас. Ако вие ме заставите да сторя това, аз няма да отида, но ако направя това нещо с дълбокото убеждение, че трябва да донеса вода, като пиете от тази вода, ще видите какви нови идеи, какви нови убеждения ще почерпите от нея.
към беседата >>
И който пие от тази
стомна
, ще възприеме една от тия свещени идеи.
Тогава и вие мислите като хората от света. В такъв случай какво ново има във вас, което да ви отличава от светските хора? Като казвам, че всички трябва да ходите за вода, не значи, че ако отида аз да донеса една стомна вода, ще стана по-добър, но аз, който съм завършил два факултета, ако отида за вода с онова дълбоко убеждение, с онова смирение като у малките деца, то като донеса стомната с вода, в мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влезе във водата. Че как мислите? Тия свещени идеи могат да влизат в стомните!
И който пие от тази
стомна
, ще възприеме една от тия свещени идеи.
Аз ще отида някой ден да донеса една стомна вода и вие, като пиете от нея, ще видите какви нови идеи ще влязат във вас. Ако вие ме заставите да сторя това, аз няма да отида, но ако направя това нещо с дълбокото убеждение, че трябва да донеса вода, като пиете от тази вода, ще видите какви нови идеи, какви нови убеждения ще почерпите от нея. Трябва да направя това нещо и аз, но как? – С онова дълбоко вътрешно убеждение, че като носят всички вода, и аз да донеса. У мене трябва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбок свещен подтик – да донеса една стомна вода.
към беседата >>
Аз ще отида някой ден да донеса една
стомна
вода и вие, като пиете от нея, ще видите какви нови идеи ще влязат във вас.
В такъв случай какво ново има във вас, което да ви отличава от светските хора? Като казвам, че всички трябва да ходите за вода, не значи, че ако отида аз да донеса една стомна вода, ще стана по-добър, но аз, който съм завършил два факултета, ако отида за вода с онова дълбоко убеждение, с онова смирение като у малките деца, то като донеса стомната с вода, в мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влезе във водата. Че как мислите? Тия свещени идеи могат да влизат в стомните! И който пие от тази стомна, ще възприеме една от тия свещени идеи.
Аз ще отида някой ден да донеса една
стомна
вода и вие, като пиете от нея, ще видите какви нови идеи ще влязат във вас.
Ако вие ме заставите да сторя това, аз няма да отида, но ако направя това нещо с дълбокото убеждение, че трябва да донеса вода, като пиете от тази вода, ще видите какви нови идеи, какви нови убеждения ще почерпите от нея. Трябва да направя това нещо и аз, но как? – С онова дълбоко вътрешно убеждение, че като носят всички вода, и аз да донеса. У мене трябва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбок свещен подтик – да донеса една стомна вода. Това значи да бъдем като онези малки, разумни деца.
към беседата >>
У мене трябва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбок свещен подтик – да донеса една
стомна
вода.
И който пие от тази стомна, ще възприеме една от тия свещени идеи. Аз ще отида някой ден да донеса една стомна вода и вие, като пиете от нея, ще видите какви нови идеи ще влязат във вас. Ако вие ме заставите да сторя това, аз няма да отида, но ако направя това нещо с дълбокото убеждение, че трябва да донеса вода, като пиете от тази вода, ще видите какви нови идеи, какви нови убеждения ще почерпите от нея. Трябва да направя това нещо и аз, но как? – С онова дълбоко вътрешно убеждение, че като носят всички вода, и аз да донеса.
У мене трябва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбок свещен подтик – да донеса една
стомна
вода.
Това значи да бъдем като онези малки, разумни деца. Не казвам, че у вас няма доброто желание да направите това или онова, но вие считате, че известни идеи са за предпочитане пред други. Като дойде да служим на Бога, всички идеи имат еднаква тежест. Защо? Защото в една машина и малката вида, и голямата вида могат да причинят еднаква вреда. Някой път малката вида може да причини по-голяма опасност, по-голяма вреда, отколкото голямата, но има и обратни процеси.
към беседата >>
Да допуснем, че обидата седи в това: срещне ви този брат, вземе от ръцете ви
стомната
, която носите, удря я в земята и я строшава.
Как да се отпушите? – Махнете туй препятствие. Да допуснем сега следния пример. Някой брат ви е обидил – съзнателно или несъзнателно, това не е важно, важното е, че ви е обидил. По кармическия закон и вие трябва да го обидите.
Да допуснем, че обидата седи в това: срещне ви този брат, вземе от ръцете ви
стомната
, която носите, удря я в земята и я строшава.
По кармическия закон и вие вземате неговата стомна, удряте я в земята и тя се строшава. После и двамата се хващате за косите. Питам: въпросът свършен ли е? – Не е свършен. Този брат, на когото вие счупихте стомната, и тоя, който счупи вашата, какво трябва да направите?
към беседата >>
По кармическия закон и вие вземате неговата
стомна
, удряте я в земята и тя се строшава.
– Махнете туй препятствие. Да допуснем сега следния пример. Някой брат ви е обидил – съзнателно или несъзнателно, това не е важно, важното е, че ви е обидил. По кармическия закон и вие трябва да го обидите. Да допуснем, че обидата седи в това: срещне ви този брат, вземе от ръцете ви стомната, която носите, удря я в земята и я строшава.
По кармическия закон и вие вземате неговата
стомна
, удряте я в земята и тя се строшава.
После и двамата се хващате за косите. Питам: въпросът свършен ли е? – Не е свършен. Този брат, на когото вие счупихте стомната, и тоя, който счупи вашата, какво трябва да направите? Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: „Братко, аз бях неразположен духом, друг път няма да правя така.
към беседата >>
Този брат, на когото вие счупихте
стомната
, и тоя, който счупи вашата, какво трябва да направите?
Да допуснем, че обидата седи в това: срещне ви този брат, вземе от ръцете ви стомната, която носите, удря я в земята и я строшава. По кармическия закон и вие вземате неговата стомна, удряте я в земята и тя се строшава. После и двамата се хващате за косите. Питам: въпросът свършен ли е? – Не е свършен.
Този брат, на когото вие счупихте
стомната
, и тоя, който счупи вашата, какво трябва да направите?
Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: „Братко, аз бях неразположен духом, друг път няма да правя така. Ще ме извиниш.“ Щом му дадеш тази хубава стомна, въпросът е ликвидиран. Колко струва една стомна? Може да струва и 100 лева. Ще извадиш тия 100 лева и ще я купиш, макар да са и последните ти пари.
към беседата >>
Ще му купите най-хубавата
стомна
и ще кажете: „Братко, аз бях неразположен духом, друг път няма да правя така.
По кармическия закон и вие вземате неговата стомна, удряте я в земята и тя се строшава. После и двамата се хващате за косите. Питам: въпросът свършен ли е? – Не е свършен. Този брат, на когото вие счупихте стомната, и тоя, който счупи вашата, какво трябва да направите?
Ще му купите най-хубавата
стомна
и ще кажете: „Братко, аз бях неразположен духом, друг път няма да правя така.
Ще ме извиниш.“ Щом му дадеш тази хубава стомна, въпросът е ликвидиран. Колко струва една стомна? Може да струва и 100 лева. Ще извадиш тия 100 лева и ще я купиш, макар да са и последните ти пари. По-хубаво е да отпушиш ума си, ако ще би да похарчиш и последните си 100 лева.
към беседата >>
Ще ме извиниш.“ Щом му дадеш тази хубава
стомна
, въпросът е ликвидиран.
После и двамата се хващате за косите. Питам: въпросът свършен ли е? – Не е свършен. Този брат, на когото вие счупихте стомната, и тоя, който счупи вашата, какво трябва да направите? Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: „Братко, аз бях неразположен духом, друг път няма да правя така.
Ще ме извиниш.“ Щом му дадеш тази хубава
стомна
, въпросът е ликвидиран.
Колко струва една стомна? Може да струва и 100 лева. Ще извадиш тия 100 лева и ще я купиш, макар да са и последните ти пари. По-хубаво е да отпушиш ума си, ако ще би да похарчиш и последните си 100 лева. Като направиш това, ти премахваш враждебното чувство, което стяга сърцето ти, и ще почувстваш, че в ума ти влиза светлина.
към беседата >>
Колко струва една
стомна
?
Питам: въпросът свършен ли е? – Не е свършен. Този брат, на когото вие счупихте стомната, и тоя, който счупи вашата, какво трябва да направите? Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: „Братко, аз бях неразположен духом, друг път няма да правя така. Ще ме извиниш.“ Щом му дадеш тази хубава стомна, въпросът е ликвидиран.
Колко струва една
стомна
?
Може да струва и 100 лева. Ще извадиш тия 100 лева и ще я купиш, макар да са и последните ти пари. По-хубаво е да отпушиш ума си, ако ще би да похарчиш и последните си 100 лева. Като направиш това, ти премахваш враждебното чувство, което стяга сърцето ти, и ще почувстваш, че в ума ти влиза светлина. Тогава Господ ще ти каже: „Добре направи, че купи стомната на брата си.“ По този закон именно, когато хората на Земята се обичат, трябва да се молят един за друг да не умре някой от тях. Защо?
към беседата >>
Тогава Господ ще ти каже: „Добре направи, че купи
стомната
на брата си.“ По този закон именно, когато хората на Земята се обичат, трябва да се молят един за друг да не умре някой от тях. Защо?
Колко струва една стомна? Може да струва и 100 лева. Ще извадиш тия 100 лева и ще я купиш, макар да са и последните ти пари. По-хубаво е да отпушиш ума си, ако ще би да похарчиш и последните си 100 лева. Като направиш това, ти премахваш враждебното чувство, което стяга сърцето ти, и ще почувстваш, че в ума ти влиза светлина.
Тогава Господ ще ти каже: „Добре направи, че купи
стомната
на брата си.“ По този закон именно, когато хората на Земята се обичат, трябва да се молят един за друг да не умре някой от тях. Защо?
– Когато ти обичаш някого, който също те обича, той всякога внася в тебе своите светли мисли, внася нещо ново в живота ти. Ти чувстваш това нещо, но когато той умре, в тебе настава тъмнина и ти чувстваш вече, че нещо ти липсва. Като умре, той не може вече да внася тази светлина в тебе. Някой път казваш: „Аз мога и без него.“ – Не, не можеш. Като го изгубиш, в твоето съзнание се образува едно тъмно петно.
към беседата >>
31.
Дето и да идеш!
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Представете си, че вашият мъж иде от нивата и вие го посрещате със
стомната
, събувате му цървулите, измивате му краката – няма ли да се разположи този мъж?
Само учените хора го разбират. Даже и за мен е трудно да го разбера. Аз ще засегна въпроса по детински, като за деца от първо отделение. Някой мъж не обича жена си, понеже не знае да му готви, не знае да меси хляб. Щом знае да готви, от нея по-добра няма.
Представете си, че вашият мъж иде от нивата и вие го посрещате със
стомната
, събувате му цървулите, измивате му краката – няма ли да се разположи този мъж?
А той, горкият, като влeзе, вие си седите при топлото огнище и му казвате: „Я иди на чешмата да донесеш малко вода! “ Вие опитвате онази малка любов, която е останала у него. И той ще си каже: „Напразно аз работя за тази жена. Тя за нищо не ме зачита! “ И мъжът може да направи да го обича жена му. Как?
към беседата >>
32.
Заведоха Исуса
,
НБ
, София, 15.11.1925г.,
Донасям ви една празна
стомна
.
Онзи, който говори вярно, той говори 50% и лъжа. Значи, онзи, който говори вярно, говори и Истината, но говори и лъжа, а онзи, който говори Истината той всякога говори вярно. В Истината няма никакво изключение. Някой път ние смесваме верните неща с истинните неща. Ще ви представя едно сравнение.
Донасям ви една празна
стомна
.
Вярно е, че тази стомна е празна. Донасям ви после и една пълна стомна, с отлично съдържание за нашия живот. Вярно е, че и двете са стомни, но питам: двете стомни имат ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма – по форма само е стомна. Вярно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна е вярна и истинна и по съдържание.
към беседата >>
Вярно е, че тази
стомна
е празна.
Значи, онзи, който говори вярно, говори и Истината, но говори и лъжа, а онзи, който говори Истината той всякога говори вярно. В Истината няма никакво изключение. Някой път ние смесваме верните неща с истинните неща. Ще ви представя едно сравнение. Донасям ви една празна стомна.
Вярно е, че тази
стомна
е празна.
Донасям ви после и една пълна стомна, с отлично съдържание за нашия живот. Вярно е, че и двете са стомни, но питам: двете стомни имат ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма – по форма само е стомна. Вярно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна е вярна и истинна и по съдържание. Следователно, много хора са верни като празната стомна, а други са верни и истинни и по съдържание.
към беседата >>
Донасям ви после и една пълна
стомна
, с отлично съдържание за нашия живот.
В Истината няма никакво изключение. Някой път ние смесваме верните неща с истинните неща. Ще ви представя едно сравнение. Донасям ви една празна стомна. Вярно е, че тази стомна е празна.
Донасям ви после и една пълна
стомна
, с отлично съдържание за нашия живот.
Вярно е, че и двете са стомни, но питам: двете стомни имат ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма – по форма само е стомна. Вярно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна е вярна и истинна и по съдържание. Следователно, много хора са верни като празната стомна, а други са верни и истинни и по съдържание. Писанието казва: “Верен и истинен.” Някой казва: аз съм верен.
към беседата >>
Пълната
стомна
съдържа Истината в себе си, а празната
стомна
е вярна по форма – по форма само е
стомна
.
Ще ви представя едно сравнение. Донасям ви една празна стомна. Вярно е, че тази стомна е празна. Донасям ви после и една пълна стомна, с отлично съдържание за нашия живот. Вярно е, че и двете са стомни, но питам: двете стомни имат ли еднакво съдържание?
Пълната
стомна
съдържа Истината в себе си, а празната
стомна
е вярна по форма – по форма само е
стомна
.
Вярно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна е вярна и истинна и по съдържание. Следователно, много хора са верни като празната стомна, а други са верни и истинни и по съдържание. Писанието казва: “Верен и истинен.” Някой казва: аз съм верен. То е на половина прието. Не само верен, но и истинен трябва да бъдеш в нещата.
към беседата >>
Вярно е, че по форма е
стомна
, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната
стомна
е вярна и истинна и по съдържание.
Донасям ви една празна стомна. Вярно е, че тази стомна е празна. Донасям ви после и една пълна стомна, с отлично съдържание за нашия живот. Вярно е, че и двете са стомни, но питам: двете стомни имат ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма – по форма само е стомна.
Вярно е, че по форма е
стомна
, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната
стомна
е вярна и истинна и по съдържание.
Следователно, много хора са верни като празната стомна, а други са верни и истинни и по съдържание. Писанието казва: “Верен и истинен.” Някой казва: аз съм верен. То е на половина прието. Не само верен, но и истинен трябва да бъдеш в нещата. Някой пита: имаш ли вяра в Бога?
към беседата >>
Следователно, много хора са верни като празната
стомна
, а други са верни и истинни и по съдържание.
Вярно е, че тази стомна е празна. Донасям ви после и една пълна стомна, с отлично съдържание за нашия живот. Вярно е, че и двете са стомни, но питам: двете стомни имат ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма – по форма само е стомна. Вярно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна е вярна и истинна и по съдържание.
Следователно, много хора са верни като празната
стомна
, а други са верни и истинни и по съдържание.
Писанието казва: “Верен и истинен.” Някой казва: аз съм верен. То е на половина прието. Не само верен, но и истинен трябва да бъдеш в нещата. Някой пита: имаш ли вяра в Бога? Че кой няма вяра в Бога?
към беседата >>
33.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
-
Стомна
.
Товарят го, защото е магаре - нищо повече. Запитва ли някой защо страда и защо се радва, това е същият въпрос, който и магарето си задава. Буквата м, с която започва думат „магаре", означава вещество, от което може да се правят гърнета. Значи ти си кал, която грънчарят ще меси, ще мачка, докато изкара нещо от нея. Какво ще изкара най-после?
-
Стомна
.
- За какво? - За носене на вода. От тази кал той може да напра ви не само стомна, но и гърне, и тенджера, каквото пожелае, а ти трябва да бъдеш търпелив, да слушаш. От грънчаря зависи какво ще направи от тебе, а ти можеш да питаш, колкото искаш. Тури ли вода в тебе, ти трябва да бъдеш благодарен, че носиш вода, т.е.
към беседата >>
От тази кал той може да напра ви не само
стомна
, но и гърне, и тенджера, каквото пожелае, а ти трябва да бъдеш търпелив, да слушаш.
Значи ти си кал, която грънчарят ще меси, ще мачка, докато изкара нещо от нея. Какво ще изкара най-после? - Стомна. - За какво? - За носене на вода.
От тази кал той може да напра ви не само
стомна
, но и гърне, и тенджера, каквото пожелае, а ти трябва да бъдеш търпелив, да слушаш.
От грънчаря зависи какво ще направи от тебе, а ти можеш да питаш, колкото искаш. Тури ли вода в тебе, ти трябва да бъдеш благодарен, че носиш вода, т.е. вършиш някаква работа. Носиш ли вода, не си въобразявай, че можеш да й заповядваш. Водата съществува и без тебе.
към беседата >>
Нещастието е възможно за
стомната
, но не и за океана.
Де може да се излее водата на океана? Да допуснем, че някога земята може да се преобърне в пространството, и водата, която се намира по повърхнината й, да се излее. Де ще се излее, на кое място в пространството? Следователно има неща, които не могат да се изливат. По аналогия на това казвам: Какъвто и да е животът на човека, най-после той ще дойде до положение, когато нещастието за него вече ще бъде невъзможно.
Нещастието е възможно за
стомната
, но не и за океана.
Като се излее водата от стомната, това е нещастие за стомната. Може ли това нещастие да сполети и океана? И тъй човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Някой казва: „Защо са тия философски въпроси? Аз се занимавам с дребни работи, философията не ме интересува." Дребните работи създават страдания на хората.
към беседата >>
Като се излее водата от
стомната
, това е нещастие за
стомната
.
Да допуснем, че някога земята може да се преобърне в пространството, и водата, която се намира по повърхнината й, да се излее. Де ще се излее, на кое място в пространството? Следователно има неща, които не могат да се изливат. По аналогия на това казвам: Какъвто и да е животът на човека, най-после той ще дойде до положение, когато нещастието за него вече ще бъде невъзможно. Нещастието е възможно за стомната, но не и за океана.
Като се излее водата от
стомната
, това е нещастие за
стомната
.
Може ли това нещастие да сполети и океана? И тъй човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Някой казва: „Защо са тия философски въпроси? Аз се занимавам с дребни работи, философията не ме интересува." Дребните работи създават страдания на хората. Страданията произтичат от малки, от дребни работи, а не от големи.
към беседата >>
34.
Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление
,
МОК
, София, 22.11.1925г.,
Имате една празна
стомна
и казвате: „Тази
стомна
не струва нищо.“ Това е вярно само за случая, но то не е истинно.
Веднъж Бог е казал, че от вас човек ще стане, и ангелите са пресметнали това: как можете вие сами да вадите заключение, че от вас нищо не може да излезе? Това не е права мисъл. Когато човек говори нещо, той трябва да е проверил фактите – те да бъдат истинни и положителни. Някои неща могат да бъдат верни, но да не са истинни. Например може да е вярно, когато някой каже, че от него човек няма да стане, но това да не е истинно.
Имате една празна
стомна
и казвате: „Тази
стомна
не струва нищо.“ Това е вярно само за случая, но то не е истинно.
След време тази стомна може да се напълни с нещо. Тогава стомната има цена. Най-после казвате: „Аз и Божественото всичко можем да направим.“ Като кажете така, вие ще избегнете една катастрофа. Отивате при морето, оглеждате се да няма някакво препятствие и тогава влизате в него. Кажете ли, че от вас човек няма да стане, това подразбира, че отивате при морето, хвърляте се изведнъж във водата и се натъквате на препятствия.
към беседата >>
След време тази
стомна
може да се напълни с нещо.
Това не е права мисъл. Когато човек говори нещо, той трябва да е проверил фактите – те да бъдат истинни и положителни. Някои неща могат да бъдат верни, но да не са истинни. Например може да е вярно, когато някой каже, че от него човек няма да стане, но това да не е истинно. Имате една празна стомна и казвате: „Тази стомна не струва нищо.“ Това е вярно само за случая, но то не е истинно.
След време тази
стомна
може да се напълни с нещо.
Тогава стомната има цена. Най-после казвате: „Аз и Божественото всичко можем да направим.“ Като кажете така, вие ще избегнете една катастрофа. Отивате при морето, оглеждате се да няма някакво препятствие и тогава влизате в него. Кажете ли, че от вас човек няма да стане, това подразбира, че отивате при морето, хвърляте се изведнъж във водата и се натъквате на препятствия. В света съществува една особена философия, която е оплела много хора в мрежата си.
към беседата >>
Тогава
стомната
има цена.
Когато човек говори нещо, той трябва да е проверил фактите – те да бъдат истинни и положителни. Някои неща могат да бъдат верни, но да не са истинни. Например може да е вярно, когато някой каже, че от него човек няма да стане, но това да не е истинно. Имате една празна стомна и казвате: „Тази стомна не струва нищо.“ Това е вярно само за случая, но то не е истинно. След време тази стомна може да се напълни с нещо.
Тогава
стомната
има цена.
Най-после казвате: „Аз и Божественото всичко можем да направим.“ Като кажете така, вие ще избегнете една катастрофа. Отивате при морето, оглеждате се да няма някакво препятствие и тогава влизате в него. Кажете ли, че от вас човек няма да стане, това подразбира, че отивате при морето, хвърляте се изведнъж във водата и се натъквате на препятствия. В света съществува една особена философия, която е оплела много хора в мрежата си. Нишките на нейната мрежа са нишки на кармата.
към беседата >>
Стомната
ви сега може да е празна, но тя лесно се пълни.
“ И тъй, правете всичко с най-малко съпротивление и с най-малко иждивяване на енергия. Или с други думи казано: изявявайте вашите мисли, желания и действия при най-голяма хармония! Това нека бъде за вас идеал, към който трябва да се стремите. Не се плашете от състоянията, в които често изпадате. Те са преходни неща.
Стомната
ви сега може да е празна, но тя лесно се пълни.
Нещата стават лесно за онзи, който знае. Упражнение: Ръцете са пред гърдите с дланите надолу, върховете на средните пръсти са допрени. Десният крак, добре изпънат, бавно се изнася напред. Ръцете се движат в полукръг, настрани и назад. Клякане долу на земята; ръцете се движат в полукръг напред, след което се връщат в първото си положение – пред гърдите.
към беседата >>
35.
Без наука няма сполука
,
ИБ
,
БС
, София, 21.1.1926г.,
Там като си туриш
стомната
, чуваш й гласа.
А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв.
Там като си туриш
стомната
, чуваш й гласа.
Господ ти казва тъй:" Вземи си стомната от извора, защото, колкото повече стоиш, нито капка няма да влезе вътре. Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе." Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: "Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът." А има други, които казват: "Кажи още, говори още." Някои казват: "Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам." Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш.
към беседата >>
Господ ти казва тъй:" Вземи си
стомната
от извора, защото, колкото повече стоиш, нито капка няма да влезе вътре.
И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там като си туриш стомната, чуваш й гласа.
Господ ти казва тъй:" Вземи си
стомната
от извора, защото, колкото повече стоиш, нито капка няма да влезе вътре.
Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе." Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: "Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът." А има други, които казват: "Кажи още, говори още." Някои казват: "Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам." Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва.
към беседата >>
Вземи си
стомната
!
Тя е следната: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там като си туриш стомната, чуваш й гласа. Господ ти казва тъй:" Вземи си стомната от извора, защото, колкото повече стоиш, нито капка няма да влезе вътре.
Вземи си
стомната
!
Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе." Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: "Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът." А има други, които казват: "Кажи още, говори още." Някои казват: "Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам." Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва. Някой път имаш неразположение надуха си, отпаднал си, унил си, като че си изоставен.
към беседата >>
36.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Всяко празно гърне, всяка празна
стомна
ще я напълня с нещо.
Това е законът на великата свобода, който сега иде в света. Силните , мощните души аз наричам героите в света. Те са душите, които влизат в другите хора, разбират ги, считат ги като души, които също тъй страдат. Те считат, че и в тях има някакви хубави заложби, че и тия хора могат да се обърнат към Бога. Та аз желая днес да не ви пущам празни.
Всяко празно гърне, всяка празна
стомна
ще я напълня с нещо.
Всеки от вас трябва да занесе дома си поне по един килограм мляко на главата си. Ами вие трябва да знаете, че сте хора! От хиляди години какво очаквате на Земята? Ако разберете живота си, криле ще ви израстнат, ако не разберете живота си, главата ви ще побелее, гърбът ви ще се превие, краката ви ще отслабнат и един ден всички ще свършите безславно и на гробът ви ще напишат: тук е гробът на забравения, на незнайния. Във време на войната германците направили един паметник на своите паднали войници в Сърбия и написали върху него имената на всички.
към беседата >>
37.
Здраво мислене
,
МОК
, София, 16.5.1926г.,
Тогава майка му казва: „Иванчо, помисли малко, да видиш добре ли постъпваш, като не слушаш.“ Детето се замисля и след малко взема
стомната
и отива за вода.
Кои мисли са здрави? – Здрава мисъл е тази, която носи мир за душата и светлина за Духа. Здравата мисъл трябва да произвежда такава реакция в човека, която да внася разширяване на съзнанието. Ако човек е неразположен, здравата, добрата мисъл трябва да измени състоянието му в добро. Представете си, че една майка изпраща детето си за вода, но то отказва да изпълни молбата Ă.
Тогава майка му казва: „Иванчо, помисли малко, да видиш добре ли постъпваш, като не слушаш.“ Детето се замисля и след малко взема
стомната
и отива за вода.
Последната мисъл, която изменя решението му и превръща непослушанието в послушание, е добра, здрава мисъл. Някой студент иска да завърши университет, но няма средства. В обезсърчението си той казва: „Няма да уча повече! “ Обаче един от професорите го извиква и му казва: „Знаеш ли, че ти се дават условия да продължиш университета? Един благодетелен човек предлага една стипендия от три хиляди лева месечно за някой беден студент.
към беседата >>
38.
Методи и пътища на идейния свят
,
ООК
, София, 19.5.1926г.,
Няма ли човек самовладеене, тези енергии ще минат и заминат през неговия мозък като през пукната
стомна
.
Апостол Павел казва: “Проповядвайте и навреме и без време! ” Това се отнася само до онези, които не знаят кога е време да се проповядва и говори. Затова те трябва да проповядват и навреме и без време, та дано от многото говорене да се хване поне малко. Казвам: Да се самовладее човек, това е необходимо и за здравето, и за дисциплинирането на ума, и за развитие на неговите способности, както и за разработване на сърцето. В ръката на разумния човек самовладеенето представлява лост, мярка за впрягане на енергиите в човешкия организъм, за да усилят деятелността на неговата душа.
Няма ли човек самовладеене, тези енергии ще минат и заминат през неговия мозък като през пукната
стомна
.
Това явление само ще хроникира във вестника, който после ще се захвърли, без да остане следа от него. Обаче такива неща не трябва да стават. Това не подразбира, че вие, като ученици, нямате самовладеене, но степента вашето самовладеене не е достатъчна. Самовладеенето бива от разни качества и разни степени. Сега ще се спра върху въпроса как се реализират идеите.
към беседата >>
39.
Пътят на желанията
,
ООК
, София, 26.5.1926г.,
Това подразбира, докато човек не изпразни пълната
стомна
или пълното шише, той не може да сипе в тях нищо ново.
Коя е най-щастливата зодия, през която човек трябва да се роди? Както виждате, много неща има да се изучават. Някои от вас не искат да учат, не искат да правят упражненията и опитите, които задавам. Човек трябва да учи, да прави опити, ако иска да се освободи от своите стари възгледи. Ако ви запитат в какво се заключава новото учение, вие трябва да отговорите по следния начин: “Новото учение се заключава в това, да научим, че старото учение нищо не ползува, нищо не може да направи.” Докато човек не осъзнае дълбоко в себе си, че нищо не знае, той не може да учи.
Това подразбира, докато човек не изпразни пълната
стомна
или пълното шише, той не може да сипе в тях нищо ново.
Съвременните хора се намират под влиянието на външния свят, на обикновения живот, вследствие на което не могат да се проникнат от новите идеи. За пример вие минавате покрай някоя хубава къща и казвате: “Хубава е тази къща! Добре е човек да има такава къща.” Вървите по улицата и виждате един господин, добре облечен и казвате: “Добре е човек да бъде така хубаво облечен.” След това срещате един министър в автомобил и казвате: “Добре е човек да бъде министър, да се разхожда с автомобил.” Питам: Министърът, който се разхожда с автомобил, по-щастлив ли е от тебе? Онзи човек, който има хубави дрехи, по-щастлив ли е от тебе? Онзи, който има хубава къща, по-щастлив ли е от тебе?
към беседата >>
40.
Свещеният огън
,
СБ
, София, 27.8.1926г.,
След като дяволът се мъчил под разни форми да изкуси праведника и видял, че е много силен, не ще може да го изкуси, дошло му на ум да влезе в
стомната
, от която праведника пие вода, та като пие, да влезе в него и да го изкуси.
“ Христос му даде един разумен отговор, каза му: „Това няма да направя. Ти ме качи горе, ти знаеш как да ме снемеш долу“. Дяволът може да ме вземе, да ме качи на гърба си – нищо от това. Като ме е взел, ще ме носи. Ще ви приведа онзи пример за праведника и за дявола.
След като дяволът се мъчил под разни форми да изкуси праведника и видял, че е много силен, не ще може да го изкуси, дошло му на ум да влезе в
стомната
, от която праведника пие вода, та като пие, да влезе в него и да го изкуси.
Когато дяволът влязъл в стомната, праведникът, преди да пие вода от нея, направил кръстно знамение и по този начин разпънал дявола, който не могъл да излезе повече от стомната. Праведникът се качил на стомната и се оставил на дявола да го разнася по целия свят. След една дълга обиколка праведникът го запитва: „Ти ще ме смущаваш ли още? “ – „Няма да те смущавам. Пусни ме само да изляза от стомната и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие!
към беседата >>
Когато дяволът влязъл в
стомната
, праведникът, преди да пие вода от нея, направил кръстно знамение и по този начин разпънал дявола, който не могъл да излезе повече от
стомната
.
Ти ме качи горе, ти знаеш как да ме снемеш долу“. Дяволът може да ме вземе, да ме качи на гърба си – нищо от това. Като ме е взел, ще ме носи. Ще ви приведа онзи пример за праведника и за дявола. След като дяволът се мъчил под разни форми да изкуси праведника и видял, че е много силен, не ще може да го изкуси, дошло му на ум да влезе в стомната, от която праведника пие вода, та като пие, да влезе в него и да го изкуси.
Когато дяволът влязъл в
стомната
, праведникът, преди да пие вода от нея, направил кръстно знамение и по този начин разпънал дявола, който не могъл да излезе повече от
стомната
.
Праведникът се качил на стомната и се оставил на дявола да го разнася по целия свят. След една дълга обиколка праведникът го запитва: „Ти ще ме смущаваш ли още? “ – „Няма да те смущавам. Пусни ме само да изляза от стомната и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие! Като дойде дяволът във вашата стомна, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него.
към беседата >>
Праведникът се качил на
стомната
и се оставил на дявола да го разнася по целия свят.
Дяволът може да ме вземе, да ме качи на гърба си – нищо от това. Като ме е взел, ще ме носи. Ще ви приведа онзи пример за праведника и за дявола. След като дяволът се мъчил под разни форми да изкуси праведника и видял, че е много силен, не ще може да го изкуси, дошло му на ум да влезе в стомната, от която праведника пие вода, та като пие, да влезе в него и да го изкуси. Когато дяволът влязъл в стомната, праведникът, преди да пие вода от нея, направил кръстно знамение и по този начин разпънал дявола, който не могъл да излезе повече от стомната.
Праведникът се качил на
стомната
и се оставил на дявола да го разнася по целия свят.
След една дълга обиколка праведникът го запитва: „Ти ще ме смущаваш ли още? “ – „Няма да те смущавам. Пусни ме само да изляза от стомната и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие! Като дойде дяволът във вашата стомна, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него. Как постъпвате вие днес?
към беседата >>
Пусни ме само да изляза от
стомната
и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие!
След като дяволът се мъчил под разни форми да изкуси праведника и видял, че е много силен, не ще може да го изкуси, дошло му на ум да влезе в стомната, от която праведника пие вода, та като пие, да влезе в него и да го изкуси. Когато дяволът влязъл в стомната, праведникът, преди да пие вода от нея, направил кръстно знамение и по този начин разпънал дявола, който не могъл да излезе повече от стомната. Праведникът се качил на стомната и се оставил на дявола да го разнася по целия свят. След една дълга обиколка праведникът го запитва: „Ти ще ме смущаваш ли още? “ – „Няма да те смущавам.
Пусни ме само да изляза от
стомната
и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие!
Като дойде дяволът във вашата стомна, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него. Как постъпвате вие днес? Като влезе в стомната ви дяволът, започвате да разказвате на всички: „Елате да видите, какво ми направи дявола! “ Това не е силен човек. Когато дяволът влезе в стомната ви, никой не трябва да подозира, че той е вътре.
към беседата >>
Като дойде дяволът във вашата
стомна
, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него.
Когато дяволът влязъл в стомната, праведникът, преди да пие вода от нея, направил кръстно знамение и по този начин разпънал дявола, който не могъл да излезе повече от стомната. Праведникът се качил на стомната и се оставил на дявола да го разнася по целия свят. След една дълга обиколка праведникът го запитва: „Ти ще ме смущаваш ли още? “ – „Няма да те смущавам. Пусни ме само да изляза от стомната и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие!
Като дойде дяволът във вашата
стомна
, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него.
Как постъпвате вие днес? Като влезе в стомната ви дяволът, започвате да разказвате на всички: „Елате да видите, какво ми направи дявола! “ Това не е силен човек. Когато дяволът влезе в стомната ви, никой не трябва да подозира, че той е вътре. Опасно е да подозира някой, че дяволът е влязъл във вашата стомна.
към беседата >>
Като влезе в
стомната
ви дяволът, започвате да разказвате на всички: „Елате да видите, какво ми направи дявола!
След една дълга обиколка праведникът го запитва: „Ти ще ме смущаваш ли още? “ – „Няма да те смущавам. Пусни ме само да изляза от стомната и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие! Като дойде дяволът във вашата стомна, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него. Как постъпвате вие днес?
Като влезе в
стомната
ви дяволът, започвате да разказвате на всички: „Елате да видите, какво ми направи дявола!
“ Това не е силен човек. Когато дяволът влезе в стомната ви, никой не трябва да подозира, че той е вътре. Опасно е да подозира някой, че дяволът е влязъл във вашата стомна. Какво означава стихът: „Затова Отец ме люби, защото полагам душата си заради Него“. За да придобиете Божията Любов, трябва да положите душата си заради Него.
към беседата >>
Когато дяволът влезе в
стомната
ви, никой не трябва да подозира, че той е вътре.
Пусни ме само да изляза от стомната и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие! Като дойде дяволът във вашата стомна, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него. Как постъпвате вие днес? Като влезе в стомната ви дяволът, започвате да разказвате на всички: „Елате да видите, какво ми направи дявола! “ Това не е силен човек.
Когато дяволът влезе в
стомната
ви, никой не трябва да подозира, че той е вътре.
Опасно е да подозира някой, че дяволът е влязъл във вашата стомна. Какво означава стихът: „Затова Отец ме люби, защото полагам душата си заради Него“. За да придобиете Божията Любов, трябва да положите душата си заради Него. От днес ние трябва да се решим да положим своята душа. За кого?
към беседата >>
Опасно е да подозира някой, че дяволът е влязъл във вашата
стомна
.
Като дойде дяволът във вашата стомна, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той да ви носи, а не вие него. Как постъпвате вие днес? Като влезе в стомната ви дяволът, започвате да разказвате на всички: „Елате да видите, какво ми направи дявола! “ Това не е силен човек. Когато дяволът влезе в стомната ви, никой не трябва да подозира, че той е вътре.
Опасно е да подозира някой, че дяволът е влязъл във вашата
стомна
.
Какво означава стихът: „Затова Отец ме люби, защото полагам душата си заради Него“. За да придобиете Божията Любов, трябва да положите душата си заради Него. От днес ние трябва да се решим да положим своята душа. За кого? – За славата Божия на земята.
към беседата >>
41.
Посока на растене / Посока и растене
,
МОК
, София, 26.9.1926г.,
Ако
стомната
му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра.
Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади онова богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи, какво богатство ще си достави и как ще го използува. Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да изучавате планетите и тяхното влияние върху вас. Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бъде съдбата на онзи, който минава през пустинята?
Ако
стомната
му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра.
Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ще се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда. Пукната стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, главата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на краищата от него нищо няма да остане.
към беседата >>
Щом ожаднее, той ще дигне
стомната
си и ще се напие с вода.
От човека зависи, какво богатство ще си достави и как ще го използува. Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да изучавате планетите и тяхното влияние върху вас. Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бъде съдбата на онзи, който минава през пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра.
Щом ожаднее, той ще дигне
стомната
си и ще се напие с вода.
При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда. Пукната стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, главата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на краищата от него нищо няма да остане. И тъй, щом е дошъл на земята, човек трябва да вярва в първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и за развиване.
към беседата >>
Пукната ли е някъде
стомната
му, той е изложен на страдания, на голяма жажда.
Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бъде съдбата на онзи, който минава през пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра. Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ще се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо.
Пукната ли е някъде
стомната
му, той е изложен на страдания, на голяма жажда.
Пукната стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, главата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на краищата от него нищо няма да остане. И тъй, щом е дошъл на земята, човек трябва да вярва в първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и за развиване. Вярата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обезверяването е залез на живота, дето всякаква култура изчезва.
към беседата >>
Пукната
стомна
означава изгубване на вярата.
Каква ще бъде съдбата на онзи, който минава през пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра. Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ще се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда.
Пукната
стомна
означава изгубване на вярата.
Изгуби ли човек вяра в Бога, главата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на краищата от него нищо няма да остане. И тъй, щом е дошъл на земята, човек трябва да вярва в първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и за развиване. Вярата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обезверяването е залез на живота, дето всякаква култура изчезва. Обезвери ли се, човек изгубва всякакъв стремеж в себе си.
към беседата >>
Тогава, носи един човек една
стомна
.
(втори вариант)
Юпитер в дадения случай е банката. Онези, които са на Сатурна, ще кажат: «Ще отидеш в банката на Сатурна, на Месеца ще идеш, на Слънцето ще идеш.» Ако можеш да обикаляш където искаш, да вземаш каквото ти трябва, какъв ще бъдеш? Ученик ще бъдеш! Това е ученикът, който ходи по планетите. Няма да изучаваш на Земята астрология, каква съдба ще имаш, туй не е голяма наука.
Тогава, носи един човек една
стомна
.
Ще минава през пустинята. Казва: «Каква ще бъде моята съдба? » Ако стомната ти е здрава, гърлото ти няма да засъхне, но ако счупиш своята стомна, много ще страдаш. Ти вървиш в живота, изгубиш вярата си в Бога – казвам: ще побелее главата ти и не само ще побелее, ще оглупее; и не само ще оглупее, ще оголее, ще стане на прах и на дим, нищо няма да остане. Какво означава тази стомна?
към втори вариант >>
» Ако
стомната
ти е здрава, гърлото ти няма да засъхне, но ако счупиш своята
стомна
, много ще страдаш.
(втори вариант)
Това е ученикът, който ходи по планетите. Няма да изучаваш на Земята астрология, каква съдба ще имаш, туй не е голяма наука. Тогава, носи един човек една стомна. Ще минава през пустинята. Казва: «Каква ще бъде моята съдба?
» Ако
стомната
ти е здрава, гърлото ти няма да засъхне, но ако счупиш своята
стомна
, много ще страдаш.
Ти вървиш в живота, изгубиш вярата си в Бога – казвам: ще побелее главата ти и не само ще побелее, ще оглупее; и не само ще оглупее, ще оголее, ще стане на прах и на дим, нищо няма да остане. Какво означава тази стомна? – Ще изгубиш вяра в Бога. Да вярваш в Бога, това е вечно начало. Да растеш, да се развиваш, това е зенитът, смисълът на живота.
към втори вариант >>
Какво означава тази
стомна
?
(втори вариант)
Тогава, носи един човек една стомна. Ще минава през пустинята. Казва: «Каква ще бъде моята съдба? » Ако стомната ти е здрава, гърлото ти няма да засъхне, но ако счупиш своята стомна, много ще страдаш. Ти вървиш в живота, изгубиш вярата си в Бога – казвам: ще побелее главата ти и не само ще побелее, ще оглупее; и не само ще оглупее, ще оголее, ще стане на прах и на дим, нищо няма да остане.
Какво означава тази
стомна
?
– Ще изгубиш вяра в Бога. Да вярваш в Бога, това е вечно начало. Да растеш, да се развиваш, това е зенитът, смисълът на живота. А да се обезвериш, това е заник. Никаква култура няма.
към втори вариант >>
42.
Стремеж към съвършенство
,
ООК
, София, 29.9.1926г.,
Може ли пукнатата
стомна
да се оправдава с това, че водата от нея изтича, защото е пукната?
Нека на твое място дойде някой млад професор, готов за работа и труд." И тъй всички хора казват, че имат желание да работят, но не могат да работят, както едно време са работили. Питам: Защо не могат да работят? Какво ги спъва: краката на стария или умът на изветрелия професор? Могат ли да се оправдават с това?
Може ли пукнатата
стомна
да се оправдава с това, че водата от нея изтича, защото е пукната?
Важно е защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича. Щом стомната се е пукнала веднъж, водата неизбежно ще изтича. За свое оправдание стомната ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава." Казвам: Дали на едно или на повече места е пукната стомната, не е важно. Въпросът е, че водата от стомната изтича навън. Днес има много пукнати стомни, пукнати бъчви, от които водата и виното изтичат навън.
към беседата >>
Важно е защо
стомната
се е пукнала, а не защо водата изтича.
И тъй всички хора казват, че имат желание да работят, но не могат да работят, както едно време са работили. Питам: Защо не могат да работят? Какво ги спъва: краката на стария или умът на изветрелия професор? Могат ли да се оправдават с това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава с това, че водата от нея изтича, защото е пукната?
Важно е защо
стомната
се е пукнала, а не защо водата изтича.
Щом стомната се е пукнала веднъж, водата неизбежно ще изтича. За свое оправдание стомната ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава." Казвам: Дали на едно или на повече места е пукната стомната, не е важно. Въпросът е, че водата от стомната изтича навън. Днес има много пукнати стомни, пукнати бъчви, от които водата и виното изтичат навън. Трябва ли хората да се оправдават, че не могат да направят това или онова, защото са пукнати някъде?
към беседата >>
Щом
стомната
се е пукнала веднъж, водата неизбежно ще изтича.
Питам: Защо не могат да работят? Какво ги спъва: краката на стария или умът на изветрелия професор? Могат ли да се оправдават с това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава с това, че водата от нея изтича, защото е пукната? Важно е защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича.
Щом
стомната
се е пукнала веднъж, водата неизбежно ще изтича.
За свое оправдание стомната ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава." Казвам: Дали на едно или на повече места е пукната стомната, не е важно. Въпросът е, че водата от стомната изтича навън. Днес има много пукнати стомни, пукнати бъчви, от които водата и виното изтичат навън. Трябва ли хората да се оправдават, че не могат да направят това или онова, защото са пукнати някъде? Не, човек е в състояние да направи всичко.
към беседата >>
За свое оправдание
стомната
ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава." Казвам: Дали на едно или на повече места е пукната
стомната
, не е важно.
Какво ги спъва: краката на стария или умът на изветрелия професор? Могат ли да се оправдават с това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава с това, че водата от нея изтича, защото е пукната? Важно е защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича. Щом стомната се е пукнала веднъж, водата неизбежно ще изтича.
За свое оправдание
стомната
ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава." Казвам: Дали на едно или на повече места е пукната
стомната
, не е важно.
Въпросът е, че водата от стомната изтича навън. Днес има много пукнати стомни, пукнати бъчви, от които водата и виното изтичат навън. Трябва ли хората да се оправдават, че не могат да направят това или онова, защото са пукнати някъде? Не, човек е в състояние да направи всичко. Като казвам, че човек може да направи всичко, разбирам, че той може да направи всичко, което е разумно.
към беседата >>
Въпросът е, че водата от
стомната
изтича навън.
Могат ли да се оправдават с това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава с това, че водата от нея изтича, защото е пукната? Важно е защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича. Щом стомната се е пукнала веднъж, водата неизбежно ще изтича. За свое оправдание стомната ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава." Казвам: Дали на едно или на повече места е пукната стомната, не е важно.
Въпросът е, че водата от
стомната
изтича навън.
Днес има много пукнати стомни, пукнати бъчви, от които водата и виното изтичат навън. Трябва ли хората да се оправдават, че не могат да направят това или онова, защото са пукнати някъде? Не, човек е в състояние да направи всичко. Като казвам, че човек може да направи всичко, разбирам, че той може да направи всичко, което е разумно. Само разумният човек може да направи нещо.
към беседата >>
43.
Доброто сърце
,
ООК
, София, 10.11.1926г.,
Ти не си извор, който непрестанно извира; ти си
стомна
, която се пълни и изпразва.
Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено. Отде знаете, може би някои от вас да станат велики оратори, да държат речи пред народа? Има оратори, които издържат да говорят по пет-шест часа без умора. Обаче обикновеният човек не трябва да говори повече от 15 минути. Когато някой иска да предаде идеите си на другиго, той казва: „Аз ще говоря много, да напълня главата му." Да, ти ще напълниш чуждата глава, но твоята ще изпразниш.
Ти не си извор, който непрестанно извира; ти си
стомна
, която се пълни и изпразва.
Ако с водата на твоята стомна напълниш друга някоя, ти ще останеш с празна стомна. На същото основание, ако вие само изразходвате знанието, което сте придобили, без да приемате отнякъде ново знание, в скоро време ще се изчерпите. И най-видните професори, след като преподават лекциите си, в няколко години се изчерпват. И ако продължават още да преподават, те могат да направят в лекциите си малки, едва забележими корекции. Изкуство е да се говори добре.
към беседата >>
Ако с водата на твоята
стомна
напълниш друга някоя, ти ще останеш с празна
стомна
.
Отде знаете, може би някои от вас да станат велики оратори, да държат речи пред народа? Има оратори, които издържат да говорят по пет-шест часа без умора. Обаче обикновеният човек не трябва да говори повече от 15 минути. Когато някой иска да предаде идеите си на другиго, той казва: „Аз ще говоря много, да напълня главата му." Да, ти ще напълниш чуждата глава, но твоята ще изпразниш. Ти не си извор, който непрестанно извира; ти си стомна, която се пълни и изпразва.
Ако с водата на твоята
стомна
напълниш друга някоя, ти ще останеш с празна
стомна
.
На същото основание, ако вие само изразходвате знанието, което сте придобили, без да приемате отнякъде ново знание, в скоро време ще се изчерпите. И най-видните професори, след като преподават лекциите си, в няколко години се изчерпват. И ако продължават още да преподават, те могат да направят в лекциите си малки, едва забележими корекции. Изкуство е да се говори добре. Да говори човек, както трябва, подразбира всякога да дава нещо оригинално.
към беседата >>
44.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Питам: вий розовото масло може ли да го турите в една обикновена българска
стомна
?
(втори вариант)
И когато за бъдеще се изучава мозъкът... Ако разгледате мозъка на един човек, клетките, строението, ще намерите грамадна разлика. Клетките на един морален човек се различават от клетките на един престъпник и на един обикновен човек. Ако вземете моралните клетки или чувствените, навсякъде ще намерите едно различие. Обикновеният живот е наложил своя отпечатък.
Питам: вий розовото масло може ли да го турите в една обикновена българска
стомна
?
И след колко време ще го намерите там? Ще го турите в един съсъд. Изисква се един отличен мозък. Трябва да се стремите да пресъздадете вашия мозък – че за едно съществувание, второ, трето, този мозък, той ще дойде с вас. Тази материя, която вий ще развиете, ще се одухотвори.
към втори вариант >>
45.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Ако имате
стомна
, която пуска вода през порите си, не се сърдете на грънчаря, но намерете начин да не мокри дъските - сложете под нея една чинийка и дъските ще бъдат сухи.
За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети - ако не си готов да вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно. Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание. Така могат да се възпитават и малките деца - когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си: ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти. Малки идеи са тези, но те влизат в умовете на децата и се разрастват. Пръчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пътя си, вдигайте и слагайте настрани; пътят, по който вървите, трябва да бъде чист.
Ако имате
стомна
, която пуска вода през порите си, не се сърдете на грънчаря, но намерете начин да не мокри дъските - сложете под нея една чинийка и дъските ще бъдат сухи.
Всеки човек има две стомни в себе си - умът и сърцето му, и случва се понякога тия стомни да пропускат част от съдържанието си; намерете начин да не се излива съдържанието им - сложете по една чинийка под тях. Ако стомните ви пропускат, не се обезсърчавайте - това е една погрешка, която може да се изправи и ще даде добри резултати. По- грешката на добрия човек се превръща в добро; и грешка да направи, добрият човек си остава добър. Лошият човек обаче и добро да направи, пак лош си остава. Човек трябва да бъде добър - защо?
към беседата >>
Умът е една
стомна
и сърцето е една
стомна
, пущат по нещо.
(втори вариант)
Дойде ми наум, трябва да им купя две панички. Хубави са стомните, но трябва да туря панички. Какво ще ходя да критикувам грънчаря, че не опекъл тези стомни хубаво – толкова можал. Аз съм по-умен – ще направя две панички, ще ги туря отдолу. Всеки от вас има по две стомни, които пускат вода.
Умът е една
стомна
и сърцето е една
стомна
, пущат по нещо.
Някой път гледаш, изпуснали нещо, излязло навън, иди да го търсиш. Един ден идва в стаята ми един, който се занимава, виждам, учен човек. «Замръзнало е отвън, казва, пукнала е стомната.» Не е – благодарение на тези пори, че водата е излезнала навън през порите, напорът се намалил. Ако беше корава, щеше да се пукне. Ето философията на българина, казва: «Здрава стомна не се прави, понеже се пука при замръзване.» Сега, вий, като живеете в света, често направи човек погрешка.
към втори вариант >>
«Замръзнало е отвън, казва, пукнала е
стомната
.» Не е – благодарение на тези пори, че водата е излезнала навън през порите, напорът се намалил.
(втори вариант)
Аз съм по-умен – ще направя две панички, ще ги туря отдолу. Всеки от вас има по две стомни, които пускат вода. Умът е една стомна и сърцето е една стомна, пущат по нещо. Някой път гледаш, изпуснали нещо, излязло навън, иди да го търсиш. Един ден идва в стаята ми един, който се занимава, виждам, учен човек.
«Замръзнало е отвън, казва, пукнала е
стомната
.» Не е – благодарение на тези пори, че водата е излезнала навън през порите, напорът се намалил.
Ако беше корава, щеше да се пукне. Ето философията на българина, казва: «Здрава стомна не се прави, понеже се пука при замръзване.» Сега, вий, като живеете в света, често направи човек погрешка. Окръжающите се насърчат от него. А като не прави погрешки... У добрия човек и погрешките му за добро действат, и добродетелите му. Не се обезсърчавайте.
към втори вариант >>
Ето философията на българина, казва: «Здрава
стомна
не се прави, понеже се пука при замръзване.» Сега, вий, като живеете в света, често направи човек погрешка.
(втори вариант)
Умът е една стомна и сърцето е една стомна, пущат по нещо. Някой път гледаш, изпуснали нещо, излязло навън, иди да го търсиш. Един ден идва в стаята ми един, който се занимава, виждам, учен човек. «Замръзнало е отвън, казва, пукнала е стомната.» Не е – благодарение на тези пори, че водата е излезнала навън през порите, напорът се намалил. Ако беше корава, щеше да се пукне.
Ето философията на българина, казва: «Здрава
стомна
не се прави, понеже се пука при замръзване.» Сега, вий, като живеете в света, често направи човек погрешка.
Окръжающите се насърчат от него. А като не прави погрешки... У добрия човек и погрешките му за добро действат, и добродетелите му. Не се обезсърчавайте. Има грешки на добрите хора, има и добродетели на добрите хора. Пък има добродетели на лошите хора, има и грешки на лошите хора.
към втори вариант >>
46.
Реализиране на желанията / Щастието
,
МОК
, София, 13.3.1927г.,
Ако генералът накаже някой от подведомствените си офицери и го накара да мине през града бос, със
стомна
в ръка, пълна с вода, той ще изпълни ли наказанието си?
Времето и не е дошло. Дайте си отчет колко от вашите идеи са реализирани. Защо човек не може да реализира своите идеали - защото не е готов. За да постигне своя идеал, търговецът трябва да бъде умен, да разполага със знания, за да приложи разумно капитала си; за да постигне своя идеал, ученикът трябва да има известни способности, да впрегне своя ум на работа; за да реализира своите идеи, човек трябва да прави упражнения, да развива своя ум, своето сърце и своята воля, да ги впрегне на работа. Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да развивате постоянство и издръжливост, еднакво да понасяте и радостите, и скърбите; считайте ги за гости, вън от вас, които ви посещават, и се отнасяйте към тях съзнателно, приемайте с Любов, а не по закона на необходимостта.
Ако генералът накаже някой от подведомствените си офицери и го накара да мине през града бос, със
стомна
в ръка, пълна с вода, той ще изпълни ли наказанието си?
Ще го изпълни, защото законът го заставя. Това, което за офицера е закон, за ученика трябва да бъде идеал. За своя идеал ученикът трябва да бъде готов на всичко. Идеалът подтиква човека да върви напред, в стремежа си да постигне своя идеал човек познава какви сили се крият в него; изобщо, в стремежа да реализира своя идеал човек се изучава, вижда докъде е достигнал в развитието си. Като е дошъл на Земята да учи, човек се натъква на задачи, които самостоятелно трябва да реши.
към беседата >>
47.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
Ако пък ожаднееш, не пий студена вода, но пий от
стомна
, която е седяла няколко часа на слънце.
Освен това, българинът употребявай навои на краката си. И тях трябва да намали малко, да не увива толкова много краката си, за да могат порите на краката му свободно да приемат въздух отвън. Ако отидете на някоя нива, дето българин оре, ще видите, че като дой де време за почивка, той не ляга на браздата, която орал, но ще отиде под някоя круша и под сянката й ще заспи. После казва, че го хванало уроки. Казвам: ако не искаш да те хване уроки, почини си на браздата, която си орал, а не под сянката на крушата.
Ако пък ожаднееш, не пий студена вода, но пий от
стомна
, която е седяла няколко часа на слънце.
Пиете ли студена вода, съзнанието ви трябва да бъде будно. Много болести се раждат от бързото пиене на студена вода. Когато човек пие студена вода, той трябва да мисли, съзнанието му трябва да вземе пълно участие в сладчината на водата и в нейната температура. Бързате ли, когато пиете вода, вие ще изгубите после повече време, докато се излекувате от последствията на водата, отколкото, ако бяхте употребили една-две минути, докато изпиете водата. Съвременните хора ядат, без да мислят; пият вода, без да мислят; лягат, стават, без да мислят.
към беседата >>
48.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Ще вземете една
стомна
и мислено ще се отправите към този извор.
Ако вярвате в силата и влиянието на водата, може да се лекувате с нея, но вън от това може да употребявате и силата на мисълта си. Ако човек не вярва във водата, той не може да се лекува с нея. Вие можете не само буквално да употребявате водата, но можете и мислено да си служите с нея, тя ще произведе пак същия ефект. Да кажем, че вие искате мислено да направите една водна баня на гръбначния си стълб. Ще си представите една чешма, или един извор с чиста хубава вода, на разстояние един километър от вас.
Ще вземете една
стомна
и мислено ще се отправите към този извор.
Ще напълните стомната и ще се върнете дома си. Ще снемете горните си дрехи, ще останете само по риза и мислено ще се полеете с изворна вода по гърба си. След това леко ще попиете водата с една кърпа, ще се облечете и ще видите, че няма да се минат 10–15 минути, и ще усетите такова влияние, като че сте направили тази баня в действителност. Някой ще каже: „Това е заблуждение“. Не е заблуждение.
към беседата >>
Ще напълните
стомната
и ще се върнете дома си.
Ако човек не вярва във водата, той не може да се лекува с нея. Вие можете не само буквално да употребявате водата, но можете и мислено да си служите с нея, тя ще произведе пак същия ефект. Да кажем, че вие искате мислено да направите една водна баня на гръбначния си стълб. Ще си представите една чешма, или един извор с чиста хубава вода, на разстояние един километър от вас. Ще вземете една стомна и мислено ще се отправите към този извор.
Ще напълните
стомната
и ще се върнете дома си.
Ще снемете горните си дрехи, ще останете само по риза и мислено ще се полеете с изворна вода по гърба си. След това леко ще попиете водата с една кърпа, ще се облечете и ще видите, че няма да се минат 10–15 минути, и ще усетите такова влияние, като че сте направили тази баня в действителност. Някой ще каже: „Това е заблуждение“. Не е заблуждение. В света съществува една съзнателна вътрешна връзка.
към беседата >>
49.
Зарадваха се учениците
,
НБ
, София, 18.9.1927г.,
Ако е у дома си, той може да си послужи с чаша, или със
стомна
, но щом е при извора, никакви чаши, никакви стомни не му трябват.
Той е извор, който блика непрестанно и подканя всички да пият, колкото могат. Смешно е да дойде някой със своята чашка при този извор и да каже: Моля, дайте ми чаша вода! На кои хора се носи вода? На болните. Когато здравият дойде до извора, той сам, със своята чаша, т.е., с ръката си, която му е дал, ще черпи вода от извора, колкото иска.
Ако е у дома си, той може да си послужи с чаша, или със
стомна
, но щом е при извора, никакви чаши, никакви стомни не му трябват.
При какъвто извор и да се намираш, измий първо ръката си добре, и пий от нея. Ръката е носителка на енергия. Направете един опит, да пиете с ръката си направо, да видите, какви резултати ще имате. Измийте добре ръцете си и пийте един път с лявата ръка и един път с дясната. След това направете обратното: първо пийте с дясната ръка, а после – с лавата.
към беседата >>
50.
Целесъобразни среди
,
МОК
, София, 13.11.1927г.,
Формата, която двете същества образуват, може да бъде
стомна
.
Защо орехът и лешникът имат твърди черупки? – За да издържат на външните неблагоприятни условия. Следователно, когато казваме, че някой е твърд по характер, разбираме, че той е живял при неблагоприятни външни условия. Тези условия правят човека твърд, упорит. Ако вътрешните условия са неблагоприятни, той става жесток.
Формата, която двете същества образуват, може да бъде
стомна
.
Колкото по-красива е стомната, толкова по-голямо внимание обръща на минувачите. Ако отивате за вода с нея, децата ще вървят след вас, ще искат да знаят какво има в стомната. Те ще я замерват с камъни, докато се пукне и водата изтече. Видят ли водата, ще бъдат доволни, че са научили нещо. Те са научили нещо, но вие сте изгубили стомната си.
към беседата >>
Колкото по-красива е
стомната
, толкова по-голямо внимание обръща на минувачите.
– За да издържат на външните неблагоприятни условия. Следователно, когато казваме, че някой е твърд по характер, разбираме, че той е живял при неблагоприятни външни условия. Тези условия правят човека твърд, упорит. Ако вътрешните условия са неблагоприятни, той става жесток. Формата, която двете същества образуват, може да бъде стомна.
Колкото по-красива е
стомната
, толкова по-голямо внимание обръща на минувачите.
Ако отивате за вода с нея, децата ще вървят след вас, ще искат да знаят какво има в стомната. Те ще я замерват с камъни, докато се пукне и водата изтече. Видят ли водата, ще бъдат доволни, че са научили нещо. Те са научили нещо, но вие сте изгубили стомната си. Как можете да се справите с децата, че и те да се задоволят, и стомната ви да остане здрава?
към беседата >>
Ако отивате за вода с нея, децата ще вървят след вас, ще искат да знаят какво има в
стомната
.
Следователно, когато казваме, че някой е твърд по характер, разбираме, че той е живял при неблагоприятни външни условия. Тези условия правят човека твърд, упорит. Ако вътрешните условия са неблагоприятни, той става жесток. Формата, която двете същества образуват, може да бъде стомна. Колкото по-красива е стомната, толкова по-голямо внимание обръща на минувачите.
Ако отивате за вода с нея, децата ще вървят след вас, ще искат да знаят какво има в
стомната
.
Те ще я замерват с камъни, докато се пукне и водата изтече. Видят ли водата, ще бъдат доволни, че са научили нещо. Те са научили нещо, но вие сте изгубили стомната си. Как можете да се справите с децата, че и те да се задоволят, и стомната ви да остане здрава? Ще им дадете по няколко ореха.
към беседата >>
Те са научили нещо, но вие сте изгубили
стомната
си.
Формата, която двете същества образуват, може да бъде стомна. Колкото по-красива е стомната, толкова по-голямо внимание обръща на минувачите. Ако отивате за вода с нея, децата ще вървят след вас, ще искат да знаят какво има в стомната. Те ще я замерват с камъни, докато се пукне и водата изтече. Видят ли водата, ще бъдат доволни, че са научили нещо.
Те са научили нещо, но вие сте изгубили
стомната
си.
Как можете да се справите с децата, че и те да се задоволят, и стомната ви да остане здрава? Ще им дадете по няколко ореха. Като видят орехите, децата ще забравят стомната. Същевременно вие ще се запознаете с тях и те няма повече да замерват стомната ви с камъни. Следователно, когато обществото отвън ви преследва или когато външните условия са неблагоприятни за вас, подхвърлете им нещо – орехи, пари, с което да ги залъжете да се занимават, да не ви безпокоят.
към беседата >>
Как можете да се справите с децата, че и те да се задоволят, и
стомната
ви да остане здрава?
Колкото по-красива е стомната, толкова по-голямо внимание обръща на минувачите. Ако отивате за вода с нея, децата ще вървят след вас, ще искат да знаят какво има в стомната. Те ще я замерват с камъни, докато се пукне и водата изтече. Видят ли водата, ще бъдат доволни, че са научили нещо. Те са научили нещо, но вие сте изгубили стомната си.
Как можете да се справите с децата, че и те да се задоволят, и
стомната
ви да остане здрава?
Ще им дадете по няколко ореха. Като видят орехите, децата ще забравят стомната. Същевременно вие ще се запознаете с тях и те няма повече да замерват стомната ви с камъни. Следователно, когато обществото отвън ви преследва или когато външните условия са неблагоприятни за вас, подхвърлете им нещо – орехи, пари, с което да ги залъжете да се занимават, да не ви безпокоят. Като говорим за мъчнотиите и изпитанията, за страданията и болестите, ние имаме предвид разумните мъчнотии, които ползват човека, а не онези, които нищо не допринасят.
към беседата >>
Като видят орехите, децата ще забравят
стомната
.
Те ще я замерват с камъни, докато се пукне и водата изтече. Видят ли водата, ще бъдат доволни, че са научили нещо. Те са научили нещо, но вие сте изгубили стомната си. Как можете да се справите с децата, че и те да се задоволят, и стомната ви да остане здрава? Ще им дадете по няколко ореха.
Като видят орехите, децата ще забравят
стомната
.
Същевременно вие ще се запознаете с тях и те няма повече да замерват стомната ви с камъни. Следователно, когато обществото отвън ви преследва или когато външните условия са неблагоприятни за вас, подхвърлете им нещо – орехи, пари, с което да ги залъжете да се занимават, да не ви безпокоят. Като говорим за мъчнотиите и изпитанията, за страданията и болестите, ние имаме предвид разумните мъчнотии, които ползват човека, а не онези, които нищо не допринасят. Запример, Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на посвещение.
към беседата >>
Същевременно вие ще се запознаете с тях и те няма повече да замерват
стомната
ви с камъни.
Видят ли водата, ще бъдат доволни, че са научили нещо. Те са научили нещо, но вие сте изгубили стомната си. Как можете да се справите с децата, че и те да се задоволят, и стомната ви да остане здрава? Ще им дадете по няколко ореха. Като видят орехите, децата ще забравят стомната.
Същевременно вие ще се запознаете с тях и те няма повече да замерват
стомната
ви с камъни.
Следователно, когато обществото отвън ви преследва или когато външните условия са неблагоприятни за вас, подхвърлете им нещо – орехи, пари, с което да ги залъжете да се занимават, да не ви безпокоят. Като говорим за мъчнотиите и изпитанията, за страданията и болестите, ние имаме предвид разумните мъчнотии, които ползват човека, а не онези, които нищо не допринасят. Запример, Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на посвещение. Някой си счупил крака и страда.
към беседата >>
Вие се намирате в положението на човек, на когото
стомната
е пукната.
Животът изнася много неща пред човека, но когато той рече да ги вземе, те веднага се скриват. В такова положение се намирате при срещата си с някой адепт. Вие се оплаквате от сиромашията си, и той ви дава пълна кесия със златни монети. Туряте кесията в джоба си, но след известно време джобът ви се изпразва. Къде отидоха парите, не знаете.
Вие се намирате в положението на човек, на когото
стомната
е пукната.
Той не знае това, отива на чешмата, пълни стомната, но водата се излива. Кой е виновен? – Който е направил стомната. Кой е по-разумен: който налива водата, или който носи пукнатата стомна? Като изучавате окултните науки, трябва да се ползвате от техните методи, за да решавате задачите си правилно.
към беседата >>
Той не знае това, отива на чешмата, пълни
стомната
, но водата се излива.
В такова положение се намирате при срещата си с някой адепт. Вие се оплаквате от сиромашията си, и той ви дава пълна кесия със златни монети. Туряте кесията в джоба си, но след известно време джобът ви се изпразва. Къде отидоха парите, не знаете. Вие се намирате в положението на човек, на когото стомната е пукната.
Той не знае това, отива на чешмата, пълни
стомната
, но водата се излива.
Кой е виновен? – Който е направил стомната. Кой е по-разумен: който налива водата, или който носи пукнатата стомна? Като изучавате окултните науки, трябва да се ползвате от техните методи, за да решавате задачите си правилно. Всяка мъчнотия е задача, която трябва да се реши правилно.
към беседата >>
– Който е направил
стомната
.
Туряте кесията в джоба си, но след известно време джобът ви се изпразва. Къде отидоха парите, не знаете. Вие се намирате в положението на човек, на когото стомната е пукната. Той не знае това, отива на чешмата, пълни стомната, но водата се излива. Кой е виновен?
– Който е направил
стомната
.
Кой е по-разумен: който налива водата, или който носи пукнатата стомна? Като изучавате окултните науки, трябва да се ползвате от техните методи, за да решавате задачите си правилно. Всяка мъчнотия е задача, която трябва да се реши правилно. Първо, трябва да знаете от какъв характер е тя, външен или вътрешен, за да употребите съответен метод. Не можете ли да приложите към мъчнотията някакъв метод, вместо да се ползвате от нея, тя ви създава нови неприятности.
към беседата >>
Кой е по-разумен: който налива водата, или който носи пукнатата
стомна
?
Къде отидоха парите, не знаете. Вие се намирате в положението на човек, на когото стомната е пукната. Той не знае това, отива на чешмата, пълни стомната, но водата се излива. Кой е виновен? – Който е направил стомната.
Кой е по-разумен: който налива водата, или който носи пукнатата
стомна
?
Като изучавате окултните науки, трябва да се ползвате от техните методи, за да решавате задачите си правилно. Всяка мъчнотия е задача, която трябва да се реши правилно. Първо, трябва да знаете от какъв характер е тя, външен или вътрешен, за да употребите съответен метод. Не можете ли да приложите към мъчнотията някакъв метод, вместо да се ползвате от нея, тя ви създава нови неприятности. Един кон бил вързан за един подвижен дарак така, че като прави кръгове около дарака, последният се движел и раздрънквал вълната.
към беседата >>
51.
Свещ, която не гасне
,
ООК
, София, 23.11.1927г.,
– Не,
стомната
на този ученик е била отворена и водата се е напра-шила.
Ако трябва да дадете на приятеля си чаша вода, дайте му я по всички правила на тази наука. Чашата трябва да бъде съвършено чиста, а водата – прясна, чиста, без никаква прашинка в себе си. Внимателен трябва да бъде ученикът на Божествената наука. Немарливият, небрежният ученик ще подаде една чаша вода на приятеля си, в която ще има не една, а безброй прашинки. Той ще се оправдава с водата, ще каже, че водата е такава.
– Не,
стомната
на този ученик е била отворена и водата се е напра-шила.
Всичките работи на този ученик са като отворената му стомна. Същото може да се каже за мислите и чувствата на човека. Каква мисъл или какво чувство е това, което е пълно с прах? Всяка мисъл, всяко чувство, които отправяте към приятелите си, трябва да бъдат чисти, прецизни, да няма в тях никаква двусмисленост. Ако не спазвате това, можете ли да искате приятелят ви да ви посрещне внимателно, с разположение?
към беседата >>
Всичките работи на този ученик са като отворената му
стомна
.
Чашата трябва да бъде съвършено чиста, а водата – прясна, чиста, без никаква прашинка в себе си. Внимателен трябва да бъде ученикът на Божествената наука. Немарливият, небрежният ученик ще подаде една чаша вода на приятеля си, в която ще има не една, а безброй прашинки. Той ще се оправдава с водата, ще каже, че водата е такава. – Не, стомната на този ученик е била отворена и водата се е напра-шила.
Всичките работи на този ученик са като отворената му
стомна
.
Същото може да се каже за мислите и чувствата на човека. Каква мисъл или какво чувство е това, което е пълно с прах? Всяка мисъл, всяко чувство, които отправяте към приятелите си, трябва да бъдат чисти, прецизни, да няма в тях никаква двусмисленост. Ако не спазвате това, можете ли да искате приятелят ви да ви посрещне внимателно, с разположение? Дойде приятелят ви при вас, иска да му услужите, но вие отлагате, не сте готови да му помогнете.
към беседата >>
52.
Малки и големи придобивки
,
ООК
, София, 18.1.1928г.,
Един светия имал една хубава
стомна
, в която всякога си наливал чиста, прясна вода.
Ако е Божествена, любовта всякога остава една и съща, тя не може да се мени. Ако е човешка, любовта всякога си остава човешка, тя не може да приеме качествата на възвишената любов. Божественото е всякога Божествено, човешкото всякога човешко, дяволското всякога дяволско. Защо ще се сърдите? Дяволът е тьрговец, и човекът е търговец – въпрос е кой от двамата ще надхитри, кой повече ще вземе.
Един светия имал една хубава
стомна
, в която всякога си наливал чиста, прясна вода.
Един дявол често влизал в стомната с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си. Светията забелязал това и винаги преглеждал стомната, да не би дяволът да е влязъл вътре. Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята стомна. Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в стомната. Един ден светията запечатал добре стомната, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят.
към беседата >>
Един дявол често влизал в
стомната
с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си.
Ако е човешка, любовта всякога си остава човешка, тя не може да приеме качествата на възвишената любов. Божественото е всякога Божествено, човешкото всякога човешко, дяволското всякога дяволско. Защо ще се сърдите? Дяволът е тьрговец, и човекът е търговец – въпрос е кой от двамата ще надхитри, кой повече ще вземе. Един светия имал една хубава стомна, в която всякога си наливал чиста, прясна вода.
Един дявол често влизал в
стомната
с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си.
Светията забелязал това и винаги преглеждал стомната, да не би дяволът да е влязъл вътре. Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята стомна. Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в стомната. Един ден светията запечатал добре стомната, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят. Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на свобода.” –,, Ще влизаш ли пак в стомната ми?
към беседата >>
Светията забелязал това и винаги преглеждал
стомната
, да не би дяволът да е влязъл вътре.
Божественото е всякога Божествено, човешкото всякога човешко, дяволското всякога дяволско. Защо ще се сърдите? Дяволът е тьрговец, и човекът е търговец – въпрос е кой от двамата ще надхитри, кой повече ще вземе. Един светия имал една хубава стомна, в която всякога си наливал чиста, прясна вода. Един дявол често влизал в стомната с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си.
Светията забелязал това и винаги преглеждал
стомната
, да не би дяволът да е влязъл вътре.
Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята стомна. Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в стомната. Един ден светията запечатал добре стомната, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят. Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на свобода.” –,, Ще влизаш ли пак в стомната ми? ” – ,,Не, повече няма да влизам.” Следователно ако искате да се освободите от дявола, накарайте го да работи.
към беседата >>
Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята
стомна
.
Защо ще се сърдите? Дяволът е тьрговец, и човекът е търговец – въпрос е кой от двамата ще надхитри, кой повече ще вземе. Един светия имал една хубава стомна, в която всякога си наливал чиста, прясна вода. Един дявол често влизал в стомната с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си. Светията забелязал това и винаги преглеждал стомната, да не би дяволът да е влязъл вътре.
Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята
стомна
.
Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в стомната. Един ден светията запечатал добре стомната, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят. Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на свобода.” –,, Ще влизаш ли пак в стомната ми? ” – ,,Не, повече няма да влизам.” Следователно ако искате да се освободите от дявола, накарайте го да работи. Той пак ще ви посещава, но всякога по различни начини.
към беседата >>
Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в
стомната
.
Дяволът е тьрговец, и човекът е търговец – въпрос е кой от двамата ще надхитри, кой повече ще вземе. Един светия имал една хубава стомна, в която всякога си наливал чиста, прясна вода. Един дявол често влизал в стомната с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си. Светията забелязал това и винаги преглеждал стомната, да не би дяволът да е влязъл вътре. Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята стомна.
Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в
стомната
.
Един ден светията запечатал добре стомната, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят. Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на свобода.” –,, Ще влизаш ли пак в стомната ми? ” – ,,Не, повече няма да влизам.” Следователно ако искате да се освободите от дявола, накарайте го да работи. Той пак ще ви посещава, но всякога по различни начини. Какво представя дяволът?
към беседата >>
Един ден светията запечатал добре
стомната
, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят.
Един светия имал една хубава стомна, в която всякога си наливал чиста, прясна вода. Един дявол често влизал в стомната с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си. Светията забелязал това и винаги преглеждал стомната, да не би дяволът да е влязъл вътре. Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята стомна. Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в стомната.
Един ден светията запечатал добре
стомната
, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят.
Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на свобода.” –,, Ще влизаш ли пак в стомната ми? ” – ,,Не, повече няма да влизам.” Следователно ако искате да се освободите от дявола, накарайте го да работи. Той пак ще ви посещава, но всякога по различни начини. Какво представя дяволът? Дяволът символизира същество, което има за цел да спъва хората в развитието им.
към беседата >>
Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на свобода.” –,, Ще влизаш ли пак в
стомната
ми?
Един дявол често влизал в стомната с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си. Светията забелязал това и винаги преглеждал стомната, да не би дяволът да е влязъл вътре. Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята стомна. Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в стомната. Един ден светията запечатал добре стомната, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят.
Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на свобода.” –,, Ще влизаш ли пак в
стомната
ми?
” – ,,Не, повече няма да влизам.” Следователно ако искате да се освободите от дявола, накарайте го да работи. Той пак ще ви посещава, но всякога по различни начини. Какво представя дяволът? Дяволът символизира същество, което има за цел да спъва хората в развитието им. Такова е неговото разбиране.
към беседата >>
Нали сте чели за онзи светия, в чиято
стомна
влязъл дяволът и размъщал водата.
(втори вариант)
Туй, което е [дяволско] по време и място, не се сърдете на дявола. Дяволът е един търговец. И човекът, и той е търговец. Излъгал те дяволът, взел нещо, какво има да се сърдиш? Пък ако си майстор, ти може да вземеш.
Нали сте чели за онзи светия, в чиято
стомна
влязъл дяволът и размъщал водата.
Няколко пъти му казал да не влиза в стомната му, да не размъща водата му, да върви другаде, толкоз хора има. Най-после, искал да даде на дявола един урок, запушил стомната и казал: "Я води ме сега из целия свят." И като обиколил целия свят, казал на дявола: "Още веднъж ще идеш ли във водата, да ми я размъщаш? " Дяволът казал: "Пусни ме веднъж, вече в стомната не идвам." Накарай дявола на работа, и той вече при тебе няма да иде. Той ще идва, но няма да те мъчи по този начин. Сега ние ще се върнем към положителното.
към втори вариант >>
Няколко пъти му казал да не влиза в
стомната
му, да не размъща водата му, да върви другаде, толкоз хора има.
(втори вариант)
Дяволът е един търговец. И човекът, и той е търговец. Излъгал те дяволът, взел нещо, какво има да се сърдиш? Пък ако си майстор, ти може да вземеш. Нали сте чели за онзи светия, в чиято стомна влязъл дяволът и размъщал водата.
Няколко пъти му казал да не влиза в
стомната
му, да не размъща водата му, да върви другаде, толкоз хора има.
Най-после, искал да даде на дявола един урок, запушил стомната и казал: "Я води ме сега из целия свят." И като обиколил целия свят, казал на дявола: "Още веднъж ще идеш ли във водата, да ми я размъщаш? " Дяволът казал: "Пусни ме веднъж, вече в стомната не идвам." Накарай дявола на работа, и той вече при тебе няма да иде. Той ще идва, но няма да те мъчи по този начин. Сега ние ще се върнем към положителното. То са емблеми.
към втори вариант >>
Най-после, искал да даде на дявола един урок, запушил
стомната
и казал: "Я води ме сега из целия свят." И като обиколил целия свят, казал на дявола: "Още веднъж ще идеш ли във водата, да ми я размъщаш?
(втори вариант)
И човекът, и той е търговец. Излъгал те дяволът, взел нещо, какво има да се сърдиш? Пък ако си майстор, ти може да вземеш. Нали сте чели за онзи светия, в чиято стомна влязъл дяволът и размъщал водата. Няколко пъти му казал да не влиза в стомната му, да не размъща водата му, да върви другаде, толкоз хора има.
Най-после, искал да даде на дявола един урок, запушил
стомната
и казал: "Я води ме сега из целия свят." И като обиколил целия свят, казал на дявола: "Още веднъж ще идеш ли във водата, да ми я размъщаш?
" Дяволът казал: "Пусни ме веднъж, вече в стомната не идвам." Накарай дявола на работа, и той вече при тебе няма да иде. Той ще идва, но няма да те мъчи по този начин. Сега ние ще се върнем към положителното. То са емблеми. Дяволът от наше гледище, това са същества, които са излезли от нашия път.
към втори вариант >>
" Дяволът казал: "Пусни ме веднъж, вече в
стомната
не идвам." Накарай дявола на работа, и той вече при тебе няма да иде.
(втори вариант)
Излъгал те дяволът, взел нещо, какво има да се сърдиш? Пък ако си майстор, ти може да вземеш. Нали сте чели за онзи светия, в чиято стомна влязъл дяволът и размъщал водата. Няколко пъти му казал да не влиза в стомната му, да не размъща водата му, да върви другаде, толкоз хора има. Най-после, искал да даде на дявола един урок, запушил стомната и казал: "Я води ме сега из целия свят." И като обиколил целия свят, казал на дявола: "Още веднъж ще идеш ли във водата, да ми я размъщаш?
" Дяволът казал: "Пусни ме веднъж, вече в
стомната
не идвам." Накарай дявола на работа, и той вече при тебе няма да иде.
Той ще идва, но няма да те мъчи по този начин. Сега ние ще се върнем към положителното. То са емблеми. Дяволът от наше гледище, това са същества, които са излезли от нашия път. Дяволът, това са същества, на които разбиранията са други.
към втори вариант >>
53.
Планински върхове
,
ООК
, София, 5.9.1928г.,
Краят ще бъде: като се блъскат, блъскат - или млякото ще сe очука, или
стомната
ще се счупи.
(втори вариант)
Ти създай в себе си доброто. Значи, както създаде звездите, земята - ти създай доброто. Откажеш се да вървиш по този път - ти създаваш в себе си друг план. Злото показва едно голямо отклонение от първичния план. Те се блъскат, блъскат - какъв ще бъде краят на тяхното блъскане?
Краят ще бъде: като се блъскат, блъскат - или млякото ще сe очука, или
стомната
ще се счупи.
Казва: „Този човек много се блъска." Казвам: той ще се счупи, ще умре, ще се свърши всичкото блъскане. Няма никаква философия в блъскането. Цената на живота е само в доброто. Злото в света, аз го вземам - първичното зло е една енергия. Лошото в света, което човек е създал, няма никакъв смисъл в това лошо.
към втори вариант >>
54.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
Представете си, че имате една
стомна
с две отверстия: през едното се налива вода, а през малкото водата изтича навън.
Който живее в съгласие със законите на природата, никога не се изненадва. Измени ли на тези закони, човек се обезверява и казва: Не мога да живея повече, нямам условия да се развивам и т. н. Кое дава право на човека да мисли така? Това са предположения, които не търпят никаква критика. Какво означават думите „нямам условия да живея“?
Представете си, че имате една
стомна
с две отверстия: през едното се налива вода, а през малкото водата изтича навън.
Докато двете отверстия са отворени, водата влиза и излиза правилно от стомната. Обаче, ако едно от отверстията се затвори, водата не може лесно да се влива или излива – станало е някакво запушване. Следователно, когато човек казва, че няма условия за живот, това подразбира, че в него е станало някакво подпушване – или втичането, или изтичането на енергиите в неговия организъм е неправилно. Какво можете да очаквате от човек, който не се храни добре? Ако стомахът му не работи правилно, той яде бавно, без апетит и с неразположение.
към беседата >>
Докато двете отверстия са отворени, водата влиза и излиза правилно от
стомната
.
Измени ли на тези закони, човек се обезверява и казва: Не мога да живея повече, нямам условия да се развивам и т. н. Кое дава право на човека да мисли така? Това са предположения, които не търпят никаква критика. Какво означават думите „нямам условия да живея“? Представете си, че имате една стомна с две отверстия: през едното се налива вода, а през малкото водата изтича навън.
Докато двете отверстия са отворени, водата влиза и излиза правилно от
стомната
.
Обаче, ако едно от отверстията се затвори, водата не може лесно да се влива или излива – станало е някакво запушване. Следователно, когато човек казва, че няма условия за живот, това подразбира, че в него е станало някакво подпушване – или втичането, или изтичането на енергиите в неговия организъм е неправилно. Какво можете да очаквате от човек, който не се храни добре? Ако стомахът му не работи правилно, той яде бавно, без апетит и с неразположение. Както се храни, такава е неговата работа.
към беседата >>
Един прост пример, да вземем една българска
стомна
.
(втори вариант)
А дали те наистина съществуват или не, то е друг въпрос. Какво разбирате под думата: „нямам условия да живея“? Като кажем: нямам условия да живея, трябва да имаме една истинска мярка в най-простата форма. Какво разбирате под: да живеем? Ние не разбираме ония сложни понятия, които понякой път философите внасят.
Един прост пример, да вземем една българска
стомна
.
Която има едно голямо отверстие и една мамичка.[4] Ц.Щ.[5], можеш ли да излезнеш, да нарисуваш тази стомничка с двете отверстия? (А) Когато тази стомна не е пукната, има две отверстия, функционира правилно, ние казваме: тя е здрава. Тази малка мамичка е турена, за да изтича водата по-лесно. Щом се запуши това отверстие, водата не може да изтича. Но щом отворим мамичката, водата изтича правилно.
към втори вариант >>
(А) Когато тази
стомна
не е пукната, има две отверстия, функционира правилно, ние казваме: тя е здрава.
(втори вариант)
Като кажем: нямам условия да живея, трябва да имаме една истинска мярка в най-простата форма. Какво разбирате под: да живеем? Ние не разбираме ония сложни понятия, които понякой път философите внасят. Един прост пример, да вземем една българска стомна. Която има едно голямо отверстие и една мамичка.[4] Ц.Щ.[5], можеш ли да излезнеш, да нарисуваш тази стомничка с двете отверстия?
(А) Когато тази
стомна
не е пукната, има две отверстия, функционира правилно, ние казваме: тя е здрава.
Тази малка мамичка е турена, за да изтича водата по-лесно. Щом се запуши това отверстие, водата не може да изтича. Но щом отворим мамичката, водата изтича правилно. Един доста практичен отдушник, за да може да изтича водата правилно. Значи, от голямата дупка се налива водата, а от мамичката да може да се пие.
към втори вариант >>
Некои употребяват само устата на
стомната
, а мамичката служи само като един отдушник.
(втори вариант)
Тази малка мамичка е турена, за да изтича водата по-лесно. Щом се запуши това отверстие, водата не може да изтича. Но щом отворим мамичката, водата изтича правилно. Един доста практичен отдушник, за да може да изтича водата правилно. Значи, от голямата дупка се налива водата, а от мамичката да може да се пие.
Некои употребяват само устата на
стомната
, а мамичката служи само като един отдушник.
Когато има двете отверстия, казваме, че стомната живее правилно. Ако се отвори само голямата уста на стомната, тя не може да живее правилно. И тя казва: „Не ми дават да живея“. Или, ако другата дупка е затворена, тя казва: „Не ми дават да се проявя, да се влива нещо в мене.“ Ако се затвори малката дупка, условията са пак лоши, но сравнително по-добри. Тя казва: „Не ми се дава възможност да се проявя.“
към втори вариант >>
Когато има двете отверстия, казваме, че
стомната
живее правилно.
(втори вариант)
Щом се запуши това отверстие, водата не може да изтича. Но щом отворим мамичката, водата изтича правилно. Един доста практичен отдушник, за да може да изтича водата правилно. Значи, от голямата дупка се налива водата, а от мамичката да може да се пие. Некои употребяват само устата на стомната, а мамичката служи само като един отдушник.
Когато има двете отверстия, казваме, че
стомната
живее правилно.
Ако се отвори само голямата уста на стомната, тя не може да живее правилно. И тя казва: „Не ми дават да живея“. Или, ако другата дупка е затворена, тя казва: „Не ми дават да се проявя, да се влива нещо в мене.“ Ако се затвори малката дупка, условията са пак лоши, но сравнително по-добри. Тя казва: „Не ми се дава възможност да се проявя.“ Два начина има в живота.
към втори вариант >>
Ако се отвори само голямата уста на
стомната
, тя не може да живее правилно.
(втори вариант)
Но щом отворим мамичката, водата изтича правилно. Един доста практичен отдушник, за да може да изтича водата правилно. Значи, от голямата дупка се налива водата, а от мамичката да може да се пие. Некои употребяват само устата на стомната, а мамичката служи само като един отдушник. Когато има двете отверстия, казваме, че стомната живее правилно.
Ако се отвори само голямата уста на
стомната
, тя не може да живее правилно.
И тя казва: „Не ми дават да живея“. Или, ако другата дупка е затворена, тя казва: „Не ми дават да се проявя, да се влива нещо в мене.“ Ако се затвори малката дупка, условията са пак лоши, но сравнително по-добри. Тя казва: „Не ми се дава възможност да се проявя.“ Два начина има в живота. Когато в живота не можем да възприемем силите на природата правилно, казваме, че нямаме условия да живеем.
към втори вариант >>
55.
Смени на състоянията
,
ООК
, София, 5.12.1928г.,
Когато
стомна
пълна с вода се изложи на студа и се пръсне, от мисъл ли се е пръснала?
Като се обезсърчи, човек казва: Няма вече да правя добро. - Колкото повече правиш добро, толкова повече душата ти се разширява, толкова повече умът ти закрепва и става по-мощен, толкова повече сърцето ти се облагородява. Друг пък казва: Не искам да мисля повече. Главата ми ще се пръсне от мисъл. - Чудно нещо!
Когато
стомна
пълна с вода се изложи на студа и се пръсне, от мисъл ли се е пръснала?
Главата на човека се пръска от тревоги, от безпокойствия, но никога от мисъл. Чистата, права мисъл повдига човека и му помага. И в най-трудните моменти той излиза на прав път. Тя има за основа онова знание, което може да помогне на човека във всички случаи на неговия живот. Сега, като говоря за страданието, аз имам предвид великия закон на любовта, на мъдростта и на истината.
към беседата >>
56.
Хигиена на живота
,
МОК
, София, 7.12.1928г.,
Казва: „Аз напълних
стомната
, но тя изтича отвсякъде.“ Това е то „магари“.
(втори вариант)
Тя е един чук. Това е юнакът, който иде със своя чук, и може да удари някого по главата, но той никога не туря този нож, за да помогне, да освободи някоя вдовица или сираче от глад. И най-после буквата „и“ показва, че магарето има всичко, но всичко изтича навън. Такъв човек никому полезен не може да бъде, никому полза не може да принесе. Той е един източник, който отвсякъде тече, но много дупки има.
Казва: „Аз напълних
стомната
, но тя изтича отвсякъде.“ Това е то „магари“.
И тогава, за да преобразите това магаре, ще напишете така: иргам. Играм. Човек всякога може да поправи една своя постъпка, ако знае как да започне с онези елементи, отдето е започнала погрешката. Вие знаете при разплитането на синджирите, домакинята, която е плела синджира, като дръпне още първия синджир, веднага ще се разплете всичко. Ти трябва да знаеш как да постъпваш. За всяко нещо си има своя постъпка.
към втори вариант >>
57.
Учене и прилагане / Учение и прилагане. Господар и слуга
,
МОК
, София, 14.12.1928г.,
Човек, като отиде при
стомната
, гледа къде е дръжката на
стомната
?
(втори вариант)
И след като се почешете, ще турите ръката си отстрани на кръста. Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургат на стомните дръжки? За да се носят по-добре. Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега?
Човек, като отиде при
стомната
, гледа къде е дръжката на
стомната
?
Ако има дръжка, лесно е. Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка? Човек ще се почеше по някой въпрос. След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи. Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос.
към втори вариант >>
58.
Личност, общество и свят
,
ООК
, София, 23.1.1929г.,
Тя може да бъде
стомна
, шише, каса и др.
Съседът се зарадвал, че отношенията помежду им се подобрили и си казал: „Това значи човек с характер! “ Какво представя човешкият характер? Характерът на човека е форма, в която той внася своето благо, своите добродетели. Каква е формата, това не е важно.
Тя може да бъде
стомна
, шише, каса и др.
Обаче, от характера на човека има нещо по-високо - човешкото сърце. И от сърцето има нещо по-високо - човешкият ум. И от ума има нещо по високо - човешката душа. И от душата има нещо по-високо - човешкият дух. И от духа има нещо по-високо - това е Бог.
към беседата >>
59.
Знайно и незнайно
,
ООК
, София, 30.1.1929г.,
Запример, когато
стомната
тече, човек е недоволен.
Същевременно, казвате, че Бог е безграничен, вселената е безгранична. Не се ли запитвате, защо Бог, Който е безграничен, е създал един граничен свят? Бог е създал граничния свят, понеже е знаел, че съществата, които живеят в него, няма да спазват законите Му, ще ги нарушават, ще причиняват големи пакости. Бог ги е ограничил и тогава ги е пратил да живеят в ограничения свят. Разбиранията на ограничените същества се коренно различават от тия на Бога, като неограничено същество.
Запример, когато
стомната
тече, човек е недоволен.
Защо човек е недоволен, че стомната тече? - Защото била пукната. - Че и земните пластове са пукнати някъде, и водата изтича през тях. Значи, има случаи, когато някои пукнати неща ни радват, а някои - ни причиняват неприятност. Има случаи, когато някои неща трябва да изтичат от човека, а някои не трябва да изтичат.
към беседата >>
Защо човек е недоволен, че
стомната
тече?
Не се ли запитвате, защо Бог, Който е безграничен, е създал един граничен свят? Бог е създал граничния свят, понеже е знаел, че съществата, които живеят в него, няма да спазват законите Му, ще ги нарушават, ще причиняват големи пакости. Бог ги е ограничил и тогава ги е пратил да живеят в ограничения свят. Разбиранията на ограничените същества се коренно различават от тия на Бога, като неограничено същество. Запример, когато стомната тече, човек е недоволен.
Защо човек е недоволен, че
стомната
тече?
- Защото била пукната. - Че и земните пластове са пукнати някъде, и водата изтича през тях. Значи, има случаи, когато някои пукнати неща ни радват, а някои - ни причиняват неприятност. Има случаи, когато някои неща трябва да изтичат от човека, а някои не трябва да изтичат. Човек трябва да има неограничени разбирания, да знае, кога да се радва и кога да скърби.
към беседата >>
60.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Когато и двете ръце са свободни, тежестта на
стомната
, например, минава от едната ръка в другата.
Това показва, че между частите съществува известно съотношение. Както между двете ръце, двата крака двете очи, двете уши има съотношение и взаимна помощ, така и между предната и задната част на мозъка има известно съотношение, известна взаимопомощ. Този закон действа дотогава, докато частите са в нормално състояние. Щом една от тях не е в нормално състояние, тя не се поддава на волята; тогава смяната на енергиите не става правилно. Например, ако дясната ръка е парализирана, тежестта пада само върху лявата.
Когато и двете ръце са свободни, тежестта на
стомната
, например, минава от едната ръка в другата.
Ние казваме, че става правилна смяна на тежестта. Предаването на енергията от един уд на друг става по същия начин, както се предава електричеството по жици, или водата – по тръбите. Ако жиците са здрави, енергията тече правилно; ако тръбите са здрави, водата също тече непрекъснато. На същото основание, казваме, че ако нервите на човека са здрави, енергията се предава правилно. Значи, предаването на енергията от един уд на друг става с помощта на нервите.
към беседата >>
Пък когато двете ръце се намират в нормално положение, всеки от вас разбира, ако
стомната
е в дясната ръка, тогава тургаш я в лявата и пренасяш енергията в противоположния полюс.
(втори вариант)
Има взаимообразна помощ вътре в природата. За да смениш известна енергия от едно положение в друго, между органите трябва да има известно съотношение. Да кажем между задната част на мозъка и предната част има такова съотношение, както между двете ръце. Когато кажем да сменим двете ръце, това положение разбираме. Но възможно е едната ръка да е парализирана или не е под контрол на твоята воля, тогава не сменяш ръцете си.
Пък когато двете ръце се намират в нормално положение, всеки от вас разбира, ако
стомната
е в дясната ръка, тогава тургаш я в лявата и пренасяш енергията в противоположния полюс.
Тук в чертежа имате известна тежест, имате и известна енергия. Какво отношение има между тежестта и енергията? Имате известна сила, която тече по жиците или можем да кажем, енергията тече тъй както водата. Можем да уподобим, че енергията е едно водно течение в духовния свят. Защото тази енергия се предава по нервите.
към втори вариант >>
61.
Учителю благи
,
НБ
, София, 3.2.1929г.,
Колкото да наливате вода в пукната
стомна
, тя все празна ще остане.
След братството идат по-високи отношения между разумните същества – на база на наука, на изкуство, на музика – културни отношения. При тези отношения вече се проявяват дарбите, способностите в човека. Съвременните хора трябва да работят усилено, да по-ставят основа на бъдещата култура. Без тази основа, и ангели да им проповядват, и Христос да слезе на земята, все същото положение ще остане. Защо? Защото са пукнати стомни.
Колкото да наливате вода в пукната
стомна
, тя все празна ще остане.
Извори, които текат, не се нуждаят от вода. Като очакват Христа, много от християните вече са си изработили ново разбиране за Неговото идване. При това разбиране, Христос още днес може да дойде. Как ще дойде? Чрез възкресението.
към беседата >>
62.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
Като счупи
стомната
си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро.
Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле.
Като счупи
стомната
си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро.
По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото.
към беседата >>
По-хубава
стомна
ще дойде на нейно място.
Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро.
По-хубава
стомна
ще дойде на нейно място.
Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде.
към беседата >>
Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш
стомната
си?
Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място.
Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш
стомната
си?
Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец.
към беседата >>
63.
Първата буква
,
ООК
, София, 6.3.1929г.,
Запример, ако отивате с шише или със
стомна
за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно.
Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата.
Запример, ако отивате с шише или със
стомна
за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно.
Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее.
към беседата >>
Мнозина отиват на чешмата с празна
стомна
и като я напълнят, гледат да не прелее навън.
Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено.
Мнозина отиват на чешмата с празна
стомна
и като я напълнят, гледат да не прелее навън.
Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа!
към беседата >>
— Ама
стомната
щяла да се изтърка.
Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее.
— Ама
стомната
щяла да се изтърка.
— Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.
към беседата >>
Стомната
ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце.
Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа!
Стомната
ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце.
Един бръснар се наел да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може. И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден. Ще кажете: Коя е втората буква?
към беседата >>
Вие, като идете на чешмата е вашата
стомна
, бързате да не протече отвън.
(втори вариант)
Природата дава изобилие, не те пита. Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън. Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън.
Вие, като идете на чешмата е вашата
стомна
, бързате да не протече отвън.
Това показва една скържавост във вас. Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън. Нищо, нека потече отвън. Във всичките неща трябва да имате широчина на вашите схващания. Ако водата прелее, какво ще стане, защо ще те е страх?
към втори вариант >>
" Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка
стомната
.
(втори вариант)
Ако водата прелее, какво ще стане, защо ще те е страх? Някой, като тури да налива, още празен извади своя съд. Питам: "Защо го изваждаш? Каква пакост ще направи водата, ако прелее?
" Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка
стомната
.
То е понятието на онзи, който бръснал яйцето. Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето. "Какво правиш? " "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания. Може да се правят упражнения, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
64.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от
стомната
.
Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса.
За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от
стомната
.
За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа.
към беседата >>
За нас е неприятно изливането на водата, защото
стомната
остава празна, но за Бога не е така.
– Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната.
За нас е неприятно изливането на водата, защото
стомната
остава празна, но за Бога не е така.
– Защо умираме? – Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае.
към беседата >>
– Защо изпразвате
стомната
?
Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме?
– Защо изпразвате
стомната
?
Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши?
към беседата >>
65.
Достоен
,
НБ
, София, 9.6.1929г.,
Да живееш, това не значи, да взимаш вода от една
стомна
и да я преливаш в друга.
И най-после, когато се казва, че животът трябва да се осмисли, разбираме любовта. Само любовта е в състояние да осмисли живота. Политиката не подразбира самоуправление. Да бъдеш министър, това не значи, да се качиш на файтон, да вземеш камшик в ръка и да шибаш конете в галоп. Това всеки може да направи.
Да живееш, това не значи, да взимаш вода от една
стомна
и да я преливаш в друга.
Това и глупавите хора могат да направят. Съвременните хора са изложени на голяма опасност. Те разбъркват местата на нещата, или ги пренасят от едно място на друго, без да придобиват същественото. Така постъпват ония, за които се казва, че дъската им е мръднала. Влизате в една болница, дето има много такива хора, и виждате един философ, който, дълго време се е занимавал с отвлечени въпроси.
към беседата >>
66.
Господар и слуга
,
ООК
, Мусала, 10.7.1929г.,
– За предпочитане
стомната
ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода.
Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си.
– За предпочитане
стомната
ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода.
Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание. Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо. Каква е разликата между човешкото и Божественото? Човешкото всякога се намира пред невъзможности. Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато твоята празна
стомна
ще се напълни с Божествено съдържание.
Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си. – За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода.
Ще дойде ден, когато твоята празна
стомна
ще се напълни с Божествено съдържание.
Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо. Каква е разликата между човешкото и Божественото? Човешкото всякога се намира пред невъзможности. Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса. Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи.
към беседата >>
67.
Илия вече дойде
,
НБ
, София, 21.7.1929г.,
Както водата не се задържа в счупена
стомна
, така и любовта не седи в пробито сърце.
Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде. Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си?
Както водата не се задържа в счупена
стомна
, така и любовта не седи в пробито сърце.
Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея. Защо се страхуват от любовта?
към беседата >>
68.
Което става
,
ООК
, София, 4.12.1929г.,
Този човек е подобен на счупена
стомна
.
Ако земята се отдалечава от слънцето, и човек се отдалечава от Бога. Ако земята се приближава към слънцето, и човек се приближава към Бога. Вярата в човека е едно от условията да се приближи към слънцето на живота. Близостта на човека до слънцето не се определя от физическото разстояние, но от възможността му да възприема повече слънчева енергия в себе си и правилно да я обработва. Човек може да се излага с часове на действието на слънчевата енергия, без да е придобил нещо.
Този човек е подобен на счупена
стомна
.
Каквото налеете в него, всичко изтича навън. За да се ползва от слънчевата енергия, човек трябва да организира мозъка си. Това е задачата на възпитанието. Човешкият мозък представя плоскост, която възприема и отразява слънчевата енергия. Който не може да регулира енергиите на своя мозък, той не може да бъде здрав, нито може да се развива правилно.
към беседата >>
69.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Значи, слизането на човека с празна
стомна
в кладенеца наричаме инволюция.
Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено. Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека. Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу.
Значи, слизането на човека с празна
стомна
в кладенеца наричаме инволюция.
Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода.
към беседата >>
излизането му от кладенеца с пълна
стомна
, наричаме еволюция.
Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е.
излизането му от кладенеца с пълна
стомна
, наричаме еволюция.
При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо?
към беседата >>
Напълнил е
стомната
си с вода.
Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца?
Напълнил е
стомната
си с вода.
Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси.
към беседата >>
Вие слизате с една
стомна
и после почвате постепенно да се качвате нагоре.
(втори вариант)
Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията? Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода.
Вие слизате с една
стомна
и после почвате постепенно да се качвате нагоре.
Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той?
към втори вариант >>
Първият начин слизате с празна
стомна
, а после възлизате постепенно и с пълна
стомна
нагоре.
(втори вариант)
Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът.
Първият начин слизате с празна
стомна
, а после възлизате постепенно и с пълна
стомна
нагоре.
Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо?
към втори вариант >>
Като слизате с празната
стомна
, вие спечелвате нещо.
(втори вариант)
Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре.
Като слизате с празната
стомна
, вие спечелвате нещо.
Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света.
към втори вариант >>
Питам, след като сте извадили
стомната
навън, какво сте спечелили?
(втори вариант)
Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо.
Питам, след като сте извадили
стомната
навън, какво сте спечелили?
Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца.
към втори вариант >>
Питам още, след като сте взели една
стомна
от този кладенец, обедня ли той?
(втори вариант)
Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили?
Питам още, след като сте взели една
стомна
от този кладенец, обедня ли той?
Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете?
към втори вариант >>
Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една
стомна
вода от кладенеца.
(втори вариант)
(Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете? Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не?
Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една
стомна
вода от кладенеца.
Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко.
към втори вариант >>
70.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне
,
МОК
, София, 20.12.1929г.,
Когато
стомната
се счупи, не съжалявай за нея.
Следователно, когато голямо зло ви настъпи, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой. Това, което днес е станало и става, колкото и да е лошо, на място е. В бъдеще може да стане другояче, но днес не може. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до правото разрешение на нещата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпросите за злото и за доброто в света.
Когато
стомната
се счупи, не съжалявай за нея.
Нова стомна те чака. Когато дрехите, обущата ти се скъсат, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакат. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили от старото. Пригответе се за новото.
към беседата >>
Нова
стомна
те чака.
Това, което днес е станало и става, колкото и да е лошо, на място е. В бъдеще може да стане другояче, но днес не може. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до правото разрешение на нещата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпросите за злото и за доброто в света. Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея.
Нова
стомна
те чака.
Когато дрехите, обущата ти се скъсат, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакат. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили от старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава от вас, а новото се радва, че иде да ви посети.
към беседата >>
Счупила си
стомната
, има друга една, която чака, кандидат е тя, а тази счупената, тя си е свършила кармата.
(втори вариант)
Кажи тогава на това зло за голяма привилегия считам, че такъв голям герой като тебе се допря до мене. Тази е вътрешната философия. Другояче няма друго разрешение. Туй, което е станало, не може другояче да стане. В бъдеще може, но сега не може.
Счупила си
стомната
, има друга една, която чака, кандидат е тя, а тази счупената, тя си е свършила кармата.
Една стомна, когато се счупи, тя се радва, дава банкет, че се е счупила. И когато една рокля се скъса, и тя се радва, и тя дава банкет. Когато обущата се скъсат, и те свършват своята карма. За тебе е нещастие, а за тях е цяло щастие. Вие ще кажете: “Как тъй?
към втори вариант >>
Една
стомна
, когато се счупи, тя се радва, дава банкет, че се е счупила.
(втори вариант)
Тази е вътрешната философия. Другояче няма друго разрешение. Туй, което е станало, не може другояче да стане. В бъдеще може, но сега не може. Счупила си стомната, има друга една, която чака, кандидат е тя, а тази счупената, тя си е свършила кармата.
Една
стомна
, когато се счупи, тя се радва, дава банкет, че се е счупила.
И когато една рокля се скъса, и тя се радва, и тя дава банкет. Когато обущата се скъсат, и те свършват своята карма. За тебе е нещастие, а за тях е цяло щастие. Вие ще кажете: “Как тъй? ” Всяка волска кожа е жива.
към втори вариант >>
71.
Степени на съзнанието
,
ООК
, София, 25.12.1929г.,
Не, счупването на
стомната
не е естествен процес в развитието на живота.
Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество. Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомана. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му.
Не, счупването на
стомната
не е естествен процес в развитието на живота.
Щом стоманата на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т.е. пропукване на съзнанието, там никакъв прогрес не може да се очаква. Скъса ли се веднъж конецът, работата е свършена. Ама конецът щял да се завърже.
към беседата >>
Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната
стомна
.
(втори вариант)
Ако един ден виждате едни прояви в човека, а друг ден - други, съвършено различни на първите, ще знаете, че това са две различни състояния в него, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на земята под чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество. Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним.
Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната
стомна
.
Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота. Щом стомната на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т.е. пропукване на съзнанието, там никакъв прогрес не може да се очаква.
към втори вариант >>
Не, счупването на
стомната
не е естествен процес в развитието на живота.
(втори вариант)
Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество. Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомна. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му.
Не, счупването на
стомната
не е естествен процес в развитието на живота.
Щом стомната на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т.е. пропукване на съзнанието, там никакъв прогрес не може да се очаква. Скъса ли се веднъж конецът, работата е свършена. Ама конецът щял да се завърже.
към втори вариант >>
Щом
стомната
на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило.
(втори вариант)
Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество. Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомна. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота.
Щом
стомната
на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило.
Дето става раздвояване, т.е. пропукване на съзнанието, там никакъв прогрес не може да се очаква. Скъса ли се веднъж конецът, работата е свършена. Ама конецът щял да се завърже. Завързването на конеца не може да радва човека.
към втори вариант >>
72.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Той е счупена
стомна
, която нищо не задържа в себе си.
(втори вариант)
Парата не може да заведе човека в Царството Божие. Парата е мощно нещо, но за физическия свят. На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот. Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква. Следователно, докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка напред към Царството Божие.
Той е счупена
стомна
, която нищо не задържа в себе си.
Когато Христос развивал пред учениците си въпроса за пропукване на човешкото съзнание, Той искал да обърне вниманието им към природата, да имат прави възгледи за нея. Каквато е била природата в миналото, такава е и днес. Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес. На всяко време тя прилага съответни методи. В това, именно, се заключава нейната разумност.
към втори вариант >>
73.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Да мислите, че без да изплати дълговете си, без да се освободи от греховете си, без да премахне болестта си, човек може да живее в хармония с Цялото, това е все едно да наливате вода в пробита
стомна
и да очаквате да се напълни.
Той има нещо криво в естеството си. Той е създаден крив, не може лесно да се изправи. Същото се отнася и до човека. Каквато философия, или каквото учение да му проповядвате, докато изкривеното, хромото в него не се изправи, той все рак ще си остане. Докато не изплати дълговете си, човек никога не може да стане богат; докато не се освободи от болестта си, болният никога не може да оздравее; докато не се освободи от греховете си, грешният никога не може да стане праведен.
Да мислите, че без да изплати дълговете си, без да се освободи от греховете си, без да премахне болестта си, човек може да живее в хармония с Цялото, това е все едно да наливате вода в пробита
стомна
и да очаквате да се напълни.
„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Това значи: да се радват наедно и сиромахът, и богатият. Сиромахът мисли, че всякога сиромах ще бъде; богатият мисли, че всякога богат ще бъде. Не е така. Сиромахът трябва да знае, че е кандидат за богаташ, а богатият – кандидат за сиромах. Каквото прави, ляга ли, става ли, сиромахът постоянно мисли и говори за богатство.
към беседата >>
То е все едно в бездънна
стомна
да наливате вода.
(втори вариант)
Също така и в човека има вътре нещо изкривено. Докато това изкривеното, хромото не се изправи, каквато философия и да го учите, той е все рак. Вие не можете да направите богат онзи, който дължи, докато не изплатите дълговете му. Болният не можете да направите здрав, докато не премахнете болестта му. Грешникът не можете да направите праведен, докато не премахнете греха му.
То е все едно в бездънна
стомна
да наливате вода.
Та казвам, когато дойде да се говори истината, има два вида хора, които двояко разбират. Праведните хора на земята мислят, че те са свършили всичко, че те са богати. Богатият мисли, че е богат, а сиромахът мисли, че е сиромах. Два вида хора има: едни, които се мислят за богати, осигурени, и други, които се мислят за сиромаси, за неосигурени. Значи два вида възгледи има в света.
към втори вариант >>
74.
Самосветещата лампа
,
МОК
, София, 17.1.1930г.,
Който плаче от сиромашията, той е счупена
стомна
.
Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи.
Който плаче от сиромашията, той е счупена
стомна
.
Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго. Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар.
към беседата >>
Какво можете да направите с тази
стомна
?
Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна.
Какво можете да направите с тази
стомна
?
Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго. Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни.
към беседата >>
Който се радва на сиромашията, той е здрава
стомна
.
Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате.
Който се радва на сиромашията, той е здрава
стомна
.
Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго. Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите?
към беседата >>
Всеки търси здрава
стомна
, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна.
Всеки търси здрава
стомна
, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите.
към беседата >>
Оттук можем да извадим следните изводи:
стомна
, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар.
Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
Оттук можем да извадим следните изводи:
стомна
, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар.
Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората.
към беседата >>
Те казват: Откак тази
стомна
дойде между нас, живот внесе.
Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго. Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни.
Те казват: Откак тази
стомна
дойде между нас, живот внесе.
Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват. Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни.
към беседата >>
За предпочитане е
стомната
да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват.
Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората.
За предпочитане е
стомната
да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват.
Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни. Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите. Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството. В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо. Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата.
към беседата >>
Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и
стомната
са разумни.
Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват.
Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и
стомната
са разумни.
Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите. Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството. В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо. Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава.
към беседата >>
Господарят взима пълната
стомна
, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.
Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват. Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни.
Господарят взима пълната
стомна
, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.
Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството. В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо. Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато.
към беседата >>
Който е здрава
стомна
, той може да влезе в употреба.
Сега ви оставям да мислите върху светещата лампа, да направите такова откритие, с което да се повдигнете пред очите на хората. За вас откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможност да впрегнете ума си на работа. Като работите с мисълта си, вие същевременно развивате и талантите си. От усилията, които човек прави, и от съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човек да постигне нещо в областта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретател, или да остане обикновен човек. Човек е дошъл на земята да работи, да прояви своите таланти, да се опече добре в пещта, да не пропуща вода през порите си.
Който е здрава
стомна
, той може да влезе в употреба.
Всички ще бъдат доволни от него и ще му се радват. Изпейте песента на зората, точно според гамите, в които е написана. Тази песен е съставена от три части: първата част има отношение към природата, втората – към човека, третата – пак към природата. Като пеете песента, съзнанието ви трябва да участва. Като пеете по този начин, вие се ползвате от пеенето.
към беседата >>
Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната
стомна
.
(втори вариант)
Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат.
Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната
стомна
.
Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче.
към втори вариант >>
Тогава математически как ще направим
стомната
да не е пукната.
(втори вариант)
Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна.
Тогава математически как ще направим
стомната
да не е пукната.
А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат.
към втори вариант >>
Той е здрава
стомна
, която се пълни и не пропуща.
(втори вариант)
А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е?
Той е здрава
стомна
, която се пълни и не пропуща.
Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче?
към втори вариант >>
Тогава, как мислите, ще купя ли една
стомна
, която е пукната, плаче?
(втори вариант)
Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща.
Тогава, как мислите, ще купя ли една
стомна
, която е пукната, плаче?
Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане?
към втори вариант >>
Ще търся
стомна
, която не плаче.
(втори вариант)
Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче?
Ще търся
стомна
, която не плаче.
Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане? Вие ще бракувате тази стомна.
към втори вариант >>
Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една
стомна
, която плаче?
(втори вариант)
Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни.
Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една
стомна
, която плаче?
Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане? Вие ще бракувате тази стомна. Следователно можем да извадим следния морал. Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага.
към втори вариант >>
Вие ще бракувате тази
стомна
.
(втори вариант)
Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане?
Вие ще бракувате тази
стомна
.
Следователно можем да извадим следния морал. Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали.
към втори вариант >>
Стомна
, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка.
(втори вариант)
И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане? Вие ще бракувате тази стомна. Следователно можем да извадим следния морал.
Стомна
, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка.
Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната?
към втори вариант >>
Значи, ако поставите тази
стомна
отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага.
(втори вариант)
Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане? Вие ще бракувате тази стомна. Следователно можем да извадим следния морал. Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка.
Значи, ако поставите тази
стомна
отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага.
И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал.
към втори вариант >>
Тревата запример ще каже: “По-хубава
стомна
от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава
стомна
ние досега не сме виждали.
(втори вариант)
Вие ще бракувате тази стомна. Следователно можем да извадим следния морал. Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична.
Тревата запример ще каже: “По-хубава
стомна
от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава
стомна
ние досега не сме виждали.
Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош.
към втори вариант >>
На тревите ли, или на самия човек, който има
стомната
?
(втори вариант)
Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав?
На тревите ли, или на самия човек, който има
стомната
?
Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата.
към втори вариант >>
Ако
стомната
плаче и господарят я харесва,
стомната
е глупава, а господарят е лош.
(втори вариант)
Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така.
Ако
стомната
плаче и господарят я харесва,
стомната
е глупава, а господарят е лош.
Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език.
към втори вариант >>
Ако
стомната
не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и
стомната
, и господарят са разумни.
(втори вариант)
Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош.
Ако
стомната
не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и
стомната
, и господарят са разумни.
Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче.
към втори вариант >>
Защото този господар през устата на
стомната
полива тревата.
(втори вариант)
На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни.
Защото този господар през устата на
стомната
полива тревата.
Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата?
към втори вариант >>
Така
стомната
не плаче и той не плаче.
(втори вариант)
Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата.
Така
стомната
не плаче и той не плаче.
Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен.
към втори вариант >>
Тогава казвам, наместо
стомната
да полива тревата и цветята, разумният да ги полива.
(втори вариант)
Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче.
Тогава казвам, наместо
стомната
да полива тревата и цветята, разумният да ги полива.
Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен. Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава?
към втори вариант >>
Казвам, ако
стомната
не плаче, и господарят не плаче.
(втори вариант)
Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език.
Казвам, ако
стомната
не плаче, и господарят не плаче.
Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен. Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава? Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора? Не спадате.
към втори вариант >>
Защото другояче ще бъде просто една
стомна
бракувана.
(втори вариант)
Зора се светла зазорява за кого? За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо.
Защото другояче ще бъде просто една
стомна
бракувана.
А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат.
към втори вариант >>
А трябва да се опече тази
стомна
.
(втори вариант)
За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана.
А трябва да се опече тази
стомна
.
И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това.
към втори вариант >>
И след като се опече тази
стомна
, да влезе в употребление.
(втори вариант)
Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна.
И след като се опече тази
стомна
, да влезе в употребление.
Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността.
към втори вариант >>
75.
Аз съм / Аз съм, не бойте се!
,
НБ
, София, 2.2.1930г.,
Като дойдат горещините, тръгнете сутрин с една
стомна
вода и раздавайте на всеки, който пожелае да се разхлади по една чашка вода.
(втори вариант)
Казвате: „Дотегна ни да живеем." Ще бъде смешно сред пладне да напуснете нивата и да се върнете дома си. Да се върнеш дома си, след като слънцето залезе, разбирам, но да се върнеш дома си по обед, баща ти веднага ще те пита защо се връщаш толкова рано. Е, не ми се жъне. Мнозина от вас казват: „Ние не сме талантливи, не можем да говорим красноречиво." Че какъв смисъл има това говорене? Аз да ви дам един метод за работа на най-неспособните сестри, които се считат такива.
Като дойдат горещините, тръгнете сутрин с една
стомна
вода и раздавайте на всеки, който пожелае да се разхлади по една чашка вода.
А да говорите, това е работа за най-способните. Това не взимайте в буквален смисъл. Та казвам, ние, съвременните хора трябва да си изработим един вътрешен морал за живота. От опитността на всички добри хора трябва да се напише една книга, как трябва да се живее. Трябва да имаме една книга, в която да е написано как трябва да живеят младите, как женените, как възрастните и да се живее според както е написано в тази книга.
към втори вариант >>
76.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Вие сте ходили на извора или с кърчаг, или със
стомна
, или с някоя хубава дамаджана, напълнили сте я.
(втори вариант)
Допуснете сега, че вие три деня не сте яли. Дойде някой, донесе един хляб, зарадвате се. Според правилата той трябва да даде половината, но у него се заражда желание да даде по възможност по-малко, за да задържи по-голямата част за себе си, като мисли, че по-голямо количество от храната ще ви даде по- дълго съществувание. Сега какъв трябва да бъде моралът? Представете си, че този човек, който казва, че е гладен и жаден, иде отнякъде.
Вие сте ходили на извора или с кърчаг, или със
стомна
, или с някоя хубава дамаджана, напълнили сте я.
Този човек на пътя срещнете, казва: „Моля, може ли да ми дадете малко вода." Как трябва да постъпите? Той е вървял по дългия път, уморен е, жаден е. Ти ще му кажеш ли, че: „Аз оттам, отгоре ида. Като хванете тази пътека, ще намерите един хубав извор". Право е, той трябва да иде да пие от този извор, не от твоята стомна.
към втори вариант >>
Право е, той трябва да иде да пие от този извор, не от твоята
стомна
.
(втори вариант)
Вие сте ходили на извора или с кърчаг, или със стомна, или с някоя хубава дамаджана, напълнили сте я. Този човек на пътя срещнете, казва: „Моля, може ли да ми дадете малко вода." Как трябва да постъпите? Той е вървял по дългия път, уморен е, жаден е. Ти ще му кажеш ли, че: „Аз оттам, отгоре ида. Като хванете тази пътека, ще намерите един хубав извор".
Право е, той трябва да иде да пие от този извор, не от твоята
стомна
.
Обаче, ако вие не се спрете да му дадете вода, ще каже: „Голяма жестокост, той не ми даде вода." Или ще седнете на мястото и целия ден гуляете, ядете и пиете, изпиете цялата стомна. След като изпиете цялата стомна, той и вие ожаднеете. Той казва: „Вода няма ли? " Казвате: „Аз зная един извор. Ще се качите с празната стомна, ще си напълните стомната." Този е правилният път на възпитание, да се качите и двамата.
към втори вариант >>
Обаче, ако вие не се спрете да му дадете вода, ще каже: „Голяма жестокост, той не ми даде вода." Или ще седнете на мястото и целия ден гуляете, ядете и пиете, изпиете цялата
стомна
.
(втори вариант)
Този човек на пътя срещнете, казва: „Моля, може ли да ми дадете малко вода." Как трябва да постъпите? Той е вървял по дългия път, уморен е, жаден е. Ти ще му кажеш ли, че: „Аз оттам, отгоре ида. Като хванете тази пътека, ще намерите един хубав извор". Право е, той трябва да иде да пие от този извор, не от твоята стомна.
Обаче, ако вие не се спрете да му дадете вода, ще каже: „Голяма жестокост, той не ми даде вода." Или ще седнете на мястото и целия ден гуляете, ядете и пиете, изпиете цялата
стомна
.
След като изпиете цялата стомна, той и вие ожаднеете. Той казва: „Вода няма ли? " Казвате: „Аз зная един извор. Ще се качите с празната стомна, ще си напълните стомната." Този е правилният път на възпитание, да се качите и двамата. Той вече туй няма да го счита за обида.
към втори вариант >>
След като изпиете цялата
стомна
, той и вие ожаднеете.
(втори вариант)
Той е вървял по дългия път, уморен е, жаден е. Ти ще му кажеш ли, че: „Аз оттам, отгоре ида. Като хванете тази пътека, ще намерите един хубав извор". Право е, той трябва да иде да пие от този извор, не от твоята стомна. Обаче, ако вие не се спрете да му дадете вода, ще каже: „Голяма жестокост, той не ми даде вода." Или ще седнете на мястото и целия ден гуляете, ядете и пиете, изпиете цялата стомна.
След като изпиете цялата
стомна
, той и вие ожаднеете.
Той казва: „Вода няма ли? " Казвате: „Аз зная един извор. Ще се качите с празната стомна, ще си напълните стомната." Този е правилният път на възпитание, да се качите и двамата. Той вече туй няма да го счита за обида. Той казва: „То е хубаво място.
към втори вариант >>
Ще се качите с празната
стомна
, ще си напълните
стомната
." Този е правилният път на възпитание, да се качите и двамата.
(втори вариант)
Право е, той трябва да иде да пие от този извор, не от твоята стомна. Обаче, ако вие не се спрете да му дадете вода, ще каже: „Голяма жестокост, той не ми даде вода." Или ще седнете на мястото и целия ден гуляете, ядете и пиете, изпиете цялата стомна. След като изпиете цялата стомна, той и вие ожаднеете. Той казва: „Вода няма ли? " Казвате: „Аз зная един извор.
Ще се качите с празната
стомна
, ще си напълните
стомната
." Този е правилният път на възпитание, да се качите и двамата.
Той вече туй няма да го счита за обида. Той казва: „То е хубаво място. Аз ще дойда втори път да си налея вода." Някои казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа." Той казва: „Как? " Има една мъчнотия.
към втори вариант >>
77.
Термометъра на човека / Човешкият термометър
,
ООК
, София, 5.3.1930г.,
Малката
стомна
събира малко вода; голямата
стомна
събира много вода.
Мислете върху следните изречения: малката стая събира малко въздух; голямата стая събира много въздух.
Малката
стомна
събира малко вода; голямата
стомна
събира много вода.
Кое от двете положения е за предпочитане: да има човек голяма или малка стомна? Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човек да има голяма стомна. Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка стомна. Защо? Защото, като нечиста, водата остава утайки. Следователно, малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки.
към беседата >>
Кое от двете положения е за предпочитане: да има човек голяма или малка
стомна
?
Мислете върху следните изречения: малката стая събира малко въздух; голямата стая събира много въздух. Малката стомна събира малко вода; голямата стомна събира много вода.
Кое от двете положения е за предпочитане: да има човек голяма или малка
стомна
?
Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човек да има голяма стомна. Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка стомна. Защо? Защото, като нечиста, водата остава утайки. Следователно, малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки. Същият закон се отнася и към знанието.
към беседата >>
Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човек да има голяма
стомна
.
Мислете върху следните изречения: малката стая събира малко въздух; голямата стая събира много въздух. Малката стомна събира малко вода; голямата стомна събира много вода. Кое от двете положения е за предпочитане: да има човек голяма или малка стомна?
Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човек да има голяма
стомна
.
Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка стомна. Защо? Защото, като нечиста, водата остава утайки. Следователно, малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки. Същият закон се отнася и към знанието. Добре е човек да има много знания, но да са чисти.
към беседата >>
Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка
стомна
. Защо?
Мислете върху следните изречения: малката стая събира малко въздух; голямата стая събира много въздух. Малката стомна събира малко вода; голямата стомна събира много вода. Кое от двете положения е за предпочитане: да има човек голяма или малка стомна? Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човек да има голяма стомна.
Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка
стомна
. Защо?
Защото, като нечиста, водата остава утайки. Следователно, малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки. Същият закон се отнася и към знанието. Добре е човек да има много знания, но да са чисти. Не са ли чисти, по-добре е човек да има малко знания.
към беседата >>
Следователно, малката
стомна
, която събира малко вода, има и малко утайки.
Малката стомна събира малко вода; голямата стомна събира много вода. Кое от двете положения е за предпочитане: да има човек голяма или малка стомна? Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човек да има голяма стомна. Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка стомна. Защо? Защото, като нечиста, водата остава утайки.
Следователно, малката
стомна
, която събира малко вода, има и малко утайки.
Същият закон се отнася и към знанието. Добре е човек да има много знания, но да са чисти. Не са ли чисти, по-добре е човек да има малко знания. Съвременните хора се ползват малко от знанието, от силата, от богатството, които придобиват, защото мислят повече за себе си. Откакто се е родил, докато умре, човек постоянно мисли за себе си.
към беседата >>
Малката
стомна
малко вода събира, голямата
стомна
много вода събира.
(втори вариант)
Може ли да приложите онази формула, която ви дадох в неделя, кой както я разбрал? Ако някой не я доразбрал, трябва да я доразберете. Малката стая малко въздух събира, голямата стая много въздух събира.
Малката
стомна
малко вода събира, голямата
стомна
много вода събира.
В едно отношение е по-добра малката стомна. Малката стомна малко кал събира, голямата стомна много кал събира. Затова е хубаво да имаш голяма стомна, когато водата е чиста, а малка стомна, когато водата е нечиста, когато има кал. Та същото с и по отношение на знанието. Хубаво е да имаш много знание, когато знанието е чисто, но когато е нечисто, хубаво е да имаш малко знание.
към втори вариант >>
В едно отношение е по-добра малката
стомна
.
(втори вариант)
Може ли да приложите онази формула, която ви дадох в неделя, кой както я разбрал? Ако някой не я доразбрал, трябва да я доразберете. Малката стая малко въздух събира, голямата стая много въздух събира. Малката стомна малко вода събира, голямата стомна много вода събира.
В едно отношение е по-добра малката
стомна
.
Малката стомна малко кал събира, голямата стомна много кал събира. Затова е хубаво да имаш голяма стомна, когато водата е чиста, а малка стомна, когато водата е нечиста, когато има кал. Та същото с и по отношение на знанието. Хубаво е да имаш много знание, когато знанието е чисто, но когато е нечисто, хубаво е да имаш малко знание. Пет минути размишление, да пожелаете да дойде Царството Божие, да пожелаете да станете проводници на тия великите духове, да се освободите от тези ограничения на обикновения живот.
към втори вариант >>
Малката
стомна
малко кал събира, голямата
стомна
много кал събира.
(втори вариант)
Може ли да приложите онази формула, която ви дадох в неделя, кой както я разбрал? Ако някой не я доразбрал, трябва да я доразберете. Малката стая малко въздух събира, голямата стая много въздух събира. Малката стомна малко вода събира, голямата стомна много вода събира. В едно отношение е по-добра малката стомна.
Малката
стомна
малко кал събира, голямата
стомна
много кал събира.
Затова е хубаво да имаш голяма стомна, когато водата е чиста, а малка стомна, когато водата е нечиста, когато има кал. Та същото с и по отношение на знанието. Хубаво е да имаш много знание, когато знанието е чисто, но когато е нечисто, хубаво е да имаш малко знание. Пет минути размишление, да пожелаете да дойде Царството Божие, да пожелаете да станете проводници на тия великите духове, да се освободите от тези ограничения на обикновения живот. Човек, откакто се роди и умре, все за себе си мисли.
към втори вариант >>
Затова е хубаво да имаш голяма
стомна
, когато водата е чиста, а малка
стомна
, когато водата е нечиста, когато има кал.
(втори вариант)
Ако някой не я доразбрал, трябва да я доразберете. Малката стая малко въздух събира, голямата стая много въздух събира. Малката стомна малко вода събира, голямата стомна много вода събира. В едно отношение е по-добра малката стомна. Малката стомна малко кал събира, голямата стомна много кал събира.
Затова е хубаво да имаш голяма
стомна
, когато водата е чиста, а малка
стомна
, когато водата е нечиста, когато има кал.
Та същото с и по отношение на знанието. Хубаво е да имаш много знание, когато знанието е чисто, но когато е нечисто, хубаво е да имаш малко знание. Пет минути размишление, да пожелаете да дойде Царството Божие, да пожелаете да станете проводници на тия великите духове, да се освободите от тези ограничения на обикновения живот. Човек, откакто се роди и умре, все за себе си мисли. Хубаво било, толкоз години за себе си да мисли човек е достатъчно.
към втори вариант >>
78.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Ние не говорим за любовта на пукнатата
стомна
, от която всичко изтича навън.
Тя се дели на две, всяка половинка се дели пак на две – образува се числото четири и т. н. Както от клетката се образува целият организъм, така от единицата се образуват всички числа. Сега, да оставим настрана числата като отвлечени величини, понеже нямат нищо общо със сегашния живот на хората. При дадени условия всеки човек се нуждае от нещо специфично. Например, болният се нуждае от здраве, нещастният – от щастие, отчаяният – от любов, която ще осмисли живота му.
Ние не говорим за любовта на пукнатата
стомна
, от която всичко изтича навън.
Ние не говорим и за любовта на здравата стомна, от която водата лесно може да се изчерпи. Ние говорим за любовта на извора, който постоянно дава и никога не се изчерпва. Всеки трябва сам да определи, към коя категория се отнася, т. е. каква е неговата любов: любов на пукнатата стомна, на здравата стомна, или на извора. По този въпрос аз нямам думата.
към беседата >>
Ние не говорим и за любовта на здравата
стомна
, от която водата лесно може да се изчерпи.
Както от клетката се образува целият организъм, така от единицата се образуват всички числа. Сега, да оставим настрана числата като отвлечени величини, понеже нямат нищо общо със сегашния живот на хората. При дадени условия всеки човек се нуждае от нещо специфично. Например, болният се нуждае от здраве, нещастният – от щастие, отчаяният – от любов, която ще осмисли живота му. Ние не говорим за любовта на пукнатата стомна, от която всичко изтича навън.
Ние не говорим и за любовта на здравата
стомна
, от която водата лесно може да се изчерпи.
Ние говорим за любовта на извора, който постоянно дава и никога не се изчерпва. Всеки трябва сам да определи, към коя категория се отнася, т. е. каква е неговата любов: любов на пукнатата стомна, на здравата стомна, или на извора. По този въпрос аз нямам думата. Всеки от вас е форма, чрез която любовта се излива.
към беседата >>
каква е неговата любов: любов на пукнатата
стомна
, на здравата
стомна
, или на извора.
Например, болният се нуждае от здраве, нещастният – от щастие, отчаяният – от любов, която ще осмисли живота му. Ние не говорим за любовта на пукнатата стомна, от която всичко изтича навън. Ние не говорим и за любовта на здравата стомна, от която водата лесно може да се изчерпи. Ние говорим за любовта на извора, който постоянно дава и никога не се изчерпва. Всеки трябва сам да определи, към коя категория се отнася, т. е.
каква е неговата любов: любов на пукнатата
стомна
, на здравата
стомна
, или на извора.
По този въпрос аз нямам думата. Всеки от вас е форма, чрез която любовта се излива. „Пълен с благодат и истина”. Когато сърцето на човека е пълно с любов, животът има смисъл. Когато душата на човека е пълна с истина, той е глава на Словото.
към беседата >>
79.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Шише, буре,
стомна
- всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора.
(втори вариант)
Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата. Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат. Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна. Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата.
Шише, буре,
стомна
- всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора.
Ако оставиш на слугата или на слугинята да ги напълни, може да ги напълнят, но може някой път да останат празни. Казвам, в туй новото схващане - да знаеш законите. Закони има, по които животът се развива. Сега трябва да познавате законите. Казвате, Господ не знае ли?
към втори вариант >>
80.
Органична и неорганчна материя / Границата между органическата и неорганическата материя
,
МОК
, София, 28.3.1930г.,
Всяка пукната
стомна
, от която водата тече, река ли е?
Сега ще ви задам няколко въпроса: Какво разбирате под думите "убеден" и "убеждение"? Всеки, който яде, може ли да се нарече герой?
Всяка пукната
стомна
, от която водата тече, река ли е?
Сегашните хора се оплакват от противоречията на живота. На какво се дължат противоречията? Ще кажете, че някои от противоречията са кармически. - Какво разбирате под думата "карма"? - Кармата е закон на причини и последствия.
към беседата >>
Всяка пукната
стомна
, която тече, река ли е?
(втори вариант)
Какво разбираше под думите „убеден" и „убеждение"? Друг един въпрос: всеки, който яде, герой ли е?
Всяка пукната
стомна
, която тече, река ли е?
Според вас от какво произтичат противоречията в живота? Казвате, някои неща са кармически. Какво подразбирате вие под „карма"? Ще кажете - причини и последствия. Но какво нещо е причината?
към втори вариант >>
81.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Той ще каже: „Синко, чаша има приготвена за тебе,
стомната
е пълна с вода, вземи си." Или казва: „Мамо, дай ми вода." Майката може да го направи от любов.
(втори вариант)
Туй, което не се казва, то се научава. Ти като дадеш на човека, всякога ленивец остава. Нищо не му давай. Не да нямаш желание да му дадеш. Ама да кажем, като дойде синът, казва на баща си: „Татко, дай ми една чаша вода." Разумно ли е да стане бащата, да му даде вода?
Той ще каже: „Синко, чаша има приготвена за тебе,
стомната
е пълна с вода, вземи си." Или казва: „Мамо, дай ми вода." Майката може да го направи от любов.
Но не е разумно майката да става да дава вода на детето. Благодарение, че давате вода, затова такива деца имате. Господ ви е дал деца, но трябва да знаеш как да ги възпитаваш. Нищо повече. Сега за възпитанието говорим.
към втори вариант >>
НАГОРЕ