Търсене в текстове за 'Стомна'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна?
Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен. И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус!
към текста >>

Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода.
Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
към текста >>

2. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Димитър взел стомна с червено вино, че било есен плодовита, та се върнал в затвора и всичко на Никола разказал.
На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си. Тя познала брата си и му нозете прегърнала. - Къде е, байно, брат ни Никола? Да идем по-скоро у дома, че радостта ни не ще има край. - Занеси, мила сестро, вестта в стария дом, а аз ще ида да доведа и брат ни Никола. Димитър взел стомна с червено вино, че било есен плодовита, та се върнал в затвора и всичко на Никола разказал. Двамата братя пили от виното и никой вече нищо за тях не знае. Не са умрели, но никой не ги е видял оттогава. Станали двама светии - св. Димитър и св. Никола, а разказът за техните патила и сега извиква сълзи на всички очи.
към текста >>

3. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани.
Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман). Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища.
към текста >>

4. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Временните добри условия може да се уподобят на положението на човек, на когото този носи една стомна вода, онзи носи една стомна вода.
Под думите „живот вечен", Христос разбира, че човек е свободен и на земята, и на небето, и между ангелите. Защо е свободен? – Защото при добрата постъпка всичко в човека взима участие: и умът, и сърцето, и волята, и душата, и духът му. Добрата постъпка е в състояние да направи цял преврат в живота на човека. Без добрата постъпка и да подобрят условията на живота ви, това ще бъде временно положение. Временните добри условия може да се уподобят на положението на човек, на когото този носи една стомна вода, онзи носи една стомна вода. И това е добро, но то е временно. По-добре е изворът да тече във вашата къща, отколкото този-онзи да ви донасят отвън по едно шише или една стомна вода. Изворът в човека е добрата постъпка. Де е силата на добрата постъпка? Силата й седи в това, че тя обновява човека.
към текста >>

По-добре е изворът да тече във вашата къща, отколкото този-онзи да ви донасят отвън по едно шише или една стомна вода.
– Защото при добрата постъпка всичко в човека взима участие: и умът, и сърцето, и волята, и душата, и духът му. Добрата постъпка е в състояние да направи цял преврат в живота на човека. Без добрата постъпка и да подобрят условията на живота ви, това ще бъде временно положение. Временните добри условия може да се уподобят на положението на човек, на когото този носи една стомна вода, онзи носи една стомна вода. И това е добро, но то е временно. По-добре е изворът да тече във вашата къща, отколкото този-онзи да ви донасят отвън по едно шише или една стомна вода. Изворът в човека е добрата постъпка. Де е силата на добрата постъпка? Силата й седи в това, че тя обновява човека. Така се обнови блудния син, когато се върна при баща си. Той беше стар, прегърбен човек, изпъден от господаря си, изоставен от приятелите си и в съзнанието му се роди идеята да се върне при баща си, да се разкае и да пожелае да остане при него като прост работник.
към текста >>

Човекът на добрата постъпка, като отиде някъде на гости, ще види празната стомна и ще отиде на извора да я напълни с чиста, хубава вода; после ще замеси една прясна питка, ще накладе огън и ще я опече.
Добрата постъпка е магическата пръчица, която дава сила на човека. Който постъпва добре, силата е в него, и той е господар на положението. Как се изразява добрата постъпка? – В три неща: вода да донесеш, хляб да замесиш и огън да запалиш, да опечеш хляба. Природата е един голям дом, в който хората са дошли да живеят, но тя всички ще провери. Човекът на добрата постъпка, като отиде някъде на гости, ще види празната стомна и ще отиде на извора да я напълни с чиста, хубава вода; после ще замеси една прясна питка, ще накладе огън и ще я опече. Тази е философията на човешкия живот. И тъй, добрата постъпка е магическата тояжка, върху която трябва да се работи. Мислете върху водата, която трябва да донесете; върху питката, която трябва да омесите и върху огъня, който трябва да запалите. Това се изисква от всеки човек, който е дошъл в дома на великата природа да живее и да се учи.
към текста >>

5. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала.
" Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата. Те взели сърпове и всички изведнъж пожънали нивата й. И когато тя поискала да им плати, те казали, че не желаят, понеже го правят за идея. Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала. Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо! Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата!
към текста >>

Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод.
Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата. Те взели сърпове и всички изведнъж пожънали нивата й. И когато тя поискала да им плати, те казали, че не желаят, понеже го правят за идея. Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала. Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо! Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието.
към текста >>

6. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не дръж в ума си образа на счупена стомна, или скарването на хора.
Видял си някой хубав извор. Задръж го в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара. Запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна, или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка.
към текста >>

7. СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ - К. М-ВА Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

счупва се една стомна.
Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм.
към текста >>

Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената.
Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения.
към текста >>

Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната.
Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна.
към текста >>

Една погрешка прилича на счупена стомна.
Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля. Човек е роден с известни енергии, и ако ги изхарчи и не знае начина, как да внесе нови, той ще се демагнетизира и ще каже: "Не мога да мисля, да чувствувам и да работя".
към текста >>

8. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Вземах стомната и чайника и тръгнах.
Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега? ” - Казвам на сестрата: “Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има? ” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една пещера. Вземах стомната и чайника и тръгнах. Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало направо на входа на пещерата, приближих го и го прескочих.
към текста >>

Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми.
Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш.
към текста >>

9. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а грозната е вярна само по форма, — не и по съдържание.
Първичната, вечната среда, в която Истината може да живее, е Любовта. Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не разбираме афектациите на хората. Някога ние смесваме привидните неща с истинските. Донасят ви, например, две еднакви на глед стомни. Едната е пълна с отлично съдържание за вашия живот, а другата е празна. Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а грозната е вярна само по форма, — не и по съдържание. Така много хора и много философски теории са верни като празната стомна — по форма; а има други, които са верни по форма и истинни по съдържание. Нещата трябва да бъдат не само верни, но и истинни. Човек съдържа всички възможности за един истински човек: човек пълен с Любов и с Истина. (според Дънов) За обществото „Бяло Братство“ Толкова много се говори и писа по негов адрес, че е необходима да се осветли обществото от още една страна. Поради едностранчиво осветление досега по тоя въпрос, нашето общество си е съставило, взето изобщо, съвсем неласкаво мнение за т. н.
към текста >>

Така много хора и много философски теории са верни като празната стомна — по форма; а има други, които са верни по форма и истинни по съдържание.
Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не разбираме афектациите на хората. Някога ние смесваме привидните неща с истинските. Донасят ви, например, две еднакви на глед стомни. Едната е пълна с отлично съдържание за вашия живот, а другата е празна. Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а грозната е вярна само по форма, — не и по съдържание. Така много хора и много философски теории са верни като празната стомна — по форма; а има други, които са верни по форма и истинни по съдържание. Нещата трябва да бъдат не само верни, но и истинни. Човек съдържа всички възможности за един истински човек: човек пълен с Любов и с Истина. (според Дънов) За обществото „Бяло Братство“ Толкова много се говори и писа по негов адрес, че е необходима да се осветли обществото от още една страна. Поради едностранчиво осветление досега по тоя въпрос, нашето общество си е съставило, взето изобщо, съвсем неласкаво мнение за т. н. „Бяло Братство".
към текста >>

10. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Намерих една малка стомна пълна с вода и го поставих в нея.
че тъкмо зад мястото гдето слагах главата си на леглото си, имаше едно кътче, гдето падащата драперия оставаше едно празно пространство. Аз можех да го сложа там поне за сега. То имаше място да диша и не щеше да бъде виждано, освен ако се подигнеше драперията, а това място зад леглото ми, ми се струваше най малко изложено на откриване. Аз сложих веднага цветето там, страхувайки се да го държа в ръка, да не би, ако церемониите са свършили, Агмад да влезе в стаята ми. Аз го скрих, прочие, и търсех около себе си някой съд за вода, в който да го сложа, защото мислех, че ако не го снабдя с този елемент, когото то обичаше тъй-много, то не ще живее дълго време, за да бъде мой приятел. Намерих една малка стомна пълна с вода и го поставих в нея. като се питах същевременно, какво ще кажа, ако жреците виждайки, нейното отсъствие, ме запитат за нея. Не можех да си отговоря предварително, но се надявах, че ако цветето бъде открито, ще ми дойде някаква идея, за да спася Себуа от нови укори; защото, макар че аз не знаех защо, за мен бе много ясно, че той бе укоряван за нещо във връзка с мене. Отидох и седнах до леглото, за да бъда по близо до моето обично цвете. Колко много желаех да мога да го сложа на слънчевата светлина и да се радвам на неговата красота! И денят отмина така без някой да дойде при мене.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си, че при мене идва един човек на когото стомната е пукната и иска да му услужа, да му налея вода.
Ако бяха синове, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят. Те правят неща, които не са хубави и казват, че Бог е благ. Благ е Бог, защото прощава греховете на всички страдащи. Но хората, като грешат, не могат да използват Божиите блага и после питат — защо Бог не им помага. На този въпрос ще ви отговоря по следния начин. Представете си, че при мене идва един човек на когото стомната е пукната и иска да му услужа, да му налея вода. Трябва ли да му услужвам? Аз ще се откажа да сипя вода в стомната му, защото водата ще изтече. Той може да каже: ама човещина няма ли в теб? И да имам човещина в счупената стомна е невъзможно да наливам вода. В пукната стомна вода не се налива.
към текста >>

Аз ще се откажа да сипя вода в стомната му, защото водата ще изтече.
Благ е Бог, защото прощава греховете на всички страдащи. Но хората, като грешат, не могат да използват Божиите блага и после питат — защо Бог не им помага. На този въпрос ще ви отговоря по следния начин. Представете си, че при мене идва един човек на когото стомната е пукната и иска да му услужа, да му налея вода. Трябва ли да му услужвам? Аз ще се откажа да сипя вода в стомната му, защото водата ще изтече. Той може да каже: ама човещина няма ли в теб? И да имам човещина в счупената стомна е невъзможно да наливам вода. В пукната стомна вода не се налива. Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага. Щом не разбирате Божиите закони, вие сте пукната стомна.
към текста >>

И да имам човещина в счупената стомна е невъзможно да наливам вода.
На този въпрос ще ви отговоря по следния начин. Представете си, че при мене идва един човек на когото стомната е пукната и иска да му услужа, да му налея вода. Трябва ли да му услужвам? Аз ще се откажа да сипя вода в стомната му, защото водата ще изтече. Той може да каже: ама човещина няма ли в теб? И да имам човещина в счупената стомна е невъзможно да наливам вода. В пукната стомна вода не се налива. Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага. Щом не разбирате Божиите закони, вие сте пукната стомна. Затова се изисква знание от хората, за да пресъздават своя организъм, за да могат да се ползват от Божиите блага. Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание.
към текста >>

В пукната стомна вода не се налива.
Представете си, че при мене идва един човек на когото стомната е пукната и иска да му услужа, да му налея вода. Трябва ли да му услужвам? Аз ще се откажа да сипя вода в стомната му, защото водата ще изтече. Той може да каже: ама човещина няма ли в теб? И да имам човещина в счупената стомна е невъзможно да наливам вода. В пукната стомна вода не се налива. Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага. Щом не разбирате Божиите закони, вие сте пукната стомна. Затова се изисква знание от хората, за да пресъздават своя организъм, за да могат да се ползват от Божиите блага. Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание. То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки.
към текста >>

Щом не разбирате Божиите закони, вие сте пукната стомна.
Аз ще се откажа да сипя вода в стомната му, защото водата ще изтече. Той може да каже: ама човещина няма ли в теб? И да имам човещина в счупената стомна е невъзможно да наливам вода. В пукната стомна вода не се налива. Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага. Щом не разбирате Божиите закони, вие сте пукната стомна. Затова се изисква знание от хората, за да пресъздават своя организъм, за да могат да се ползват от Божиите блага. Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание. То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки. който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко.
към текста >>

12. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затвори вода в стомна, тя ще се вмирише.
Вярвай, че те любя, изповядвам ти се откровено. —Туй е невъзможно, Алчо! До като съм аз товар, а пък ти измъчван подеремник, любовта не може да ни посети. И да дойде, ще се отврати. Тя прилича на вода: като нея търси свобода. Затвори вода в стомна, тя ще се вмирише. А любов при тирания, ни се „Казва, ни се пише. Кон кола не може да обича, колкото и да се врича. Разговорът продължавал все на тази тема, докато коларят вкарал Алча в дама, а колата бутнал под саята. Рано сутринта коларят на незнайни пътници продал колата, за да отпътуват някъде далеч зад планината. Алчо чул и хубаво разбрал.
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не, тя трябва да го разглежда като празна стомна и да постъпи с него като със стомна.
Тъкмо това се случва в живота. Някоя мома се оженва за мъж, който не я обича и тя казва: Измъчи ме този човек. Нейната длъжност е тя да го обича, да го напълни с вода, че като се върне при Баща си да каже, че го е напълнила. А тя какво прави? Хукнала при баща си, не иска да живее при този мъж. Не, тя трябва да го разглежда като празна стомна и да постъпи с него като със стомна. Да го измие, да го занесе на извора, да го напълни с чиста, извор на вода и така да му даде нещо ценно в живота. Ако аз съм жена и се намеря на такъв зор, ето какво бих на-правил: ще го наблюдавам известно време, докато започна да го изучавам и ще намеря онези добродетели, които са скрити в него и само тях ще държа в ума си. Постоянно ще мисля за тях и ще казвам: Добър си, добър си. Ще гледам всячески да му угодя. Няма да се мине много време и той ще почне да ме гледа изпитателно и ще каже: Има нещо добро в тази жена.
към текста >>

14. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нали всякой, който отива ма нива, на лозе, ще кривне край дедо Матеевата нива да си налее стомна с вода, да има за през целия ден като работи.
Неделчева ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ (продължение от бр. 238) Отидоха селяни при Бояна, раздумваха го. Молеха му се, но той не скланяше. Земята била негова, каквото си иска, такова ще си пране можел той да гледа, кой от где се вземе да му минава през нивата и да му тъпче имота. — Слушай, бре Бояне, слушай бре синко, думаха му старите, това е водица, бре айол, няма на близко и на далече такава хубава вода. Нали всякой, който отива ма нива, на лозе, ще кривне край дедо Матеевата нива да си налее стомна с вода, да има за през целия ден като работи. Жега става, бре сине, остави хората да си прохладят гърлото и тебе да благословят и Бога да славят. Че Бог я откри на дедо ти Матея. Но Боян не искаше да слуша бабини дивитини. И като рече, отсече. Затрупа кладенеца, загради нивата с бодлив тел, никой да не може да влезе вътре и да отрови кладенеца.
към текста >>

15. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От дупчицата на твоята стомна ще изтече всичкото ти знание, всичката ти доброта и сила навън, един ден ти ще си видиш една празна стомна.
Любовта прави човека твърд, и мен, и силен и умен, и светъл — всичко прави любовта у човека. Аз не съм за онази мекота, която извинява човека. Не, няма да го извинил, но ще му направим една приятелска забележка. Ще му кажем:Това което правиш, не е за твое добро. Колкото малка да е една дупчица, ако на време не се запуши, един ден тя ще причини големи пакости. От дупчицата на твоята стомна ще изтече всичкото ти знание, всичката ти доброта и сила навън, един ден ти ще си видиш една празна стомна. Тогава ти ще почнеш да мислиш, че животът няма смисъл. Тогава ти ще се обърнеш към хората да искаш тяхната любов. Едно трябва да знаете: за да те обичат хората, първо Бог трябва да те обича. Помнете: Ти не можеш да станеш силен, ако Бог не ти даде сила. Ти не можеш да станеш разумен, ако Бог не ти даде разумност.
към текста >>

16. -

Като бъдеш дядо, вземи стомната си и иди донеси си сам вода.
На 88 години ще имаш четвъртия прилив и така ще продължава до 120 години, до което време ще имаш няколко прилива. Важно е да използваш този прилив и този отлив разумно. Вие казвате: Остаряхме. Тази дума трябва да я изхвърлите из ума си, и на 120 годи ни като станете, да бъдете като на 19 години. Не да кажеш: Аз остарях, идете да ми донесете вода. Като бъдеш дядо, вземи стомната си и иди донеси си сам вода. А и на 19 години като си, донеси си вода. Започнат ли другите да ти носят вода, твоята работа се свърши. Ще минат хилядолетия. Ще примирите всички противоречия Тогава лицата ви ще се изменят, ще станат светли, радостни. Тогава ако ви говоря, като се съберете тогава, ще ми говорите не че ще умирате, но че сте безсмъртни.
към текста >>

17. -

Той отишъл рано сутринта при господаря си, като носел, цяла стомна с 10 литра вода излива отгоре му.
Най-после явил се един бабачко. Казват му: Вие. — Ако той бие, и аз зная да бия. Тогава господарят му казва: Слушай, на тебе дванадесет долара ще ти дам, ако събудиш, и дванадесет ще ти взема, ако не ме събудиш. — Ще те събудя, казва. Той отишъл рано сутринта при господаря си, като носел, цяла стомна с 10 литра вода излива отгоре му. Онзи става и казва: Ти с вода ли ме безпокоиш! И започва да го бие пехливански. Но слугата бил по-силен, дръпнал го за ръката, завлякъл го в банята, съблякъл му дрехите и го окъпал здравата. Едва тогава господарят се отърсил от съня си — . Разбудих се вече, казал той на слугата си, — много ти благодаря!
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир.
Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67. Ти си небе, но Ти си и гнездо. О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати. Ето, настъпва утрото със златна кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово. 68. Твоят слънчев лъч долита при мене на земята с разтворени обятия и през целия дълъг ден стои пред вратата ми, за да отнесе към Твоите стъпки облаци, създадени из моите сълзи, въздишки и песни. С безумна радост ти кичиш своята звездна гръд с този плащ от мъгливи облаци, като му придаваш безчислени форми и видове и го красиш с вечно меняващи се цветове. Той е тъй въздушен, тъй непостоянен, тъй нежен, тъй пълен със сълзи и мрачен — ето защо Ти го обичаш, о непорочни и чисти!
към текста >>

Време е да отида на реката и да си напълня стомната.
Моят мир ще запали сто разни светила и ще ги постави пред жертвеника на Твоя храм. Не, никога не ще затворя аз вратите на своите чувства. Радостите на зрението, слуха и усещането ще предизвикат и Твоята радост. Да, всичките мои съблазни ще изгорят в пламъка на радостта и всичките мои желания ще узреят в плодовете на любовта. 74. Денят угасна и сенки паднаха по земята. Време е да отида на реката и да си напълня стомната. Вечерният въздух е пълен с печалната музика на водите. Ах, той ме зове в мрачината! По загубената пътечка не се виждат минувачи, подига се вятър и реката се покрива с малки, къдрави вълнички. Аз не зная дали ще се върна в къщи, аз не зная кого ще срещна. Там до брега, в малка лодка, некой неизвестен свири на гусла. 75.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на.
Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части. Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно. Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път. Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим. И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост.
към текста >>

И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба!
- Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . .
към текста >>

Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя.
Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . . Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя. Докато той утоляваше жаждата си, с един бърз жест тя отвърза една връзка От своята обувка, за да поправи безредието на косите си, и после, нейните голи ръце се скръстиха върху гърдите й в едно положение на инстинктивна срамежливост. Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му. - Жено, каза й Той, иди повикай мъжа си и ела тук с него. - Аз нямам мъж, каза тя, навеждайки главата си със стеснение. А Исус подзе: Това, което казваш, е истина.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир.
„Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100). „Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо. „О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати. „Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. „И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. „Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“. (Гитанджали, № 67) И тъй, творчеството на Рабиндранат. Тагор черпи сили и вдъхновение от неизтощимия източник на живата я вселена с всичката й тайнственост и вечност, и вие чувствате, че се потопявате в животворните вълни на тоя бездънен океан и се носите по безкрайността. И душата се радва, упоена от нектара на божествения живот, и добива нови крила в безспирния си стремеж към Вечния Извор, който всякога ни е поил ободрявал и възраствал!...
към текста >>

НАГОРЕ

0.4251880645752