Търсене в текстове за 'Стомна'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 54 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Настигнах една сестра, която носеше тежка стомна от чешмичката при Дианабад; тя често спираше да си почива и ѝ казах: „Има начин, по който стомната ще ти стане лека и много лесно ще я носиш.
Когато я изпълнява без Любов, той взема назаем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава. Станеш сутрин и докато се върнеш вечер какво си извършил за Господа? Този, който е в непрекъснат контакт с Бога, е един извор. Тогава всички възможности са отворени за него, той влиза в нови условия. Настигнах една сестра, която носеше тежка стомна от чешмичката при Дианабад; тя често спираше да си почива и ѝ казах: „Има начин, по който стомната ще ти стане лека и много лесно ще я носиш. Ето начинът: кажи си „Господ и аз носим тази стомна.“ Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш. Щом си кажеш „Господ и аз ще го направим! “, и тогава ще успееш.“ Всичко, което не е Любов, не устоява. Външната любов, с която се женят сега хората, е мазилка.
към текста >>

Ето начинът: кажи си „Господ и аз носим тази стомна.“ Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш.
А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава. Станеш сутрин и докато се върнеш вечер какво си извършил за Господа? Този, който е в непрекъснат контакт с Бога, е един извор. Тогава всички възможности са отворени за него, той влиза в нови условия. Настигнах една сестра, която носеше тежка стомна от чешмичката при Дианабад; тя често спираше да си почива и ѝ казах: „Има начин, по който стомната ще ти стане лека и много лесно ще я носиш. Ето начинът: кажи си „Господ и аз носим тази стомна.“ Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш. Щом си кажеш „Господ и аз ще го направим! “, и тогава ще успееш.“ Всичко, което не е Любов, не устоява. Външната любов, с която се женят сега хората, е мазилка. Днес измажеш къщата, но утре мазилката ще рухне.
към текста >>

2. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината.
Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога. Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си.
към текста >>

3. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Някой счупил стомна и каква полза има да се безпокоиш от това?
“ Не могат, всичко в света е твое. Ти трябва да вярваш в това. А ти вярваш в обратното – че работата няма да се уреди. Хванеш някоя болест и казваш: „Тази болест няма да ме пусне.“ Много е мъчно да внесеш положителното в човека. Ти се обезверяваш и казваш: „Ще се мре, няма да го бъде.“ Дигни ръката си и кажи: „Ще го бъде! “ Някой счупил стомна и каква полза има да се безпокоиш от това? Лесно се добива нова стомна. Ти не можеш да спреш вятъра, какво се тревожиш? Ти казваш: „Хората не са разбрани.“ Може би някой счита, че и ти си от неразбраните. Коя е праволинейната мисъл? Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав!
към текста >>

Лесно се добива нова стомна.
Ти трябва да вярваш в това. А ти вярваш в обратното – че работата няма да се уреди. Хванеш някоя болест и казваш: „Тази болест няма да ме пусне.“ Много е мъчно да внесеш положителното в човека. Ти се обезверяваш и казваш: „Ще се мре, няма да го бъде.“ Дигни ръката си и кажи: „Ще го бъде! “ Някой счупил стомна и каква полза има да се безпокоиш от това? Лесно се добива нова стомна. Ти не можеш да спреш вятъра, какво се тревожиш? Ти казваш: „Хората не са разбрани.“ Може би някой счита, че и ти си от неразбраните. Коя е праволинейната мисъл? Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав! “ Нищо повече.
към текста >>

4. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла.
“ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив? “ Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът! “ Това значело, че сегашните мисли на дъщеря ѝ не трябвало да седят в главата ѝ. Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно.
към текста >>

Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си.
Как може нещастният да направи другия щастлив? “ Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът! “ Това значело, че сегашните мисли на дъщеря ѝ не трябвало да седят в главата ѝ. Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват.
към текста >>

Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно.
Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът! “ Това значело, че сегашните мисли на дъщеря ѝ не трябвало да седят в главата ѝ. Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенстват, а трети – да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният. Сега сте при най-добрите условия.
към текста >>

5. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато я запознаеш с празна стомна, Любовта я напълва, но някои стомни имат много широко гърло.
Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добро, ще кажете: „Фалшиво е“. Преди да дойдете до Ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате. Ако не намерите такъв човек, до един Ангел никога не можете да се доближите. На Земята в плът ще намерите такъв човек. Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме възприемат, а които не ме възприемат, не ги познавам“. Когато я запознаеш с празна стомна, Любовта я напълва, но някои стомни имат много широко гърло. Това са все алегории. Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, Чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на Живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква Чистота не може да придобие.
към текста >>

6. 1) Ангел хранител - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой ходил и си напълнил стомната от извора.
Тази печка тук гори и казваме, че ни обича. Но можем ли да кажем, че другите печки, които също горят, не ни обичат? Не че не ни обичат, но сме далеч от тях. По-добре е да вярвате, че ви обичат, отколкото да вярвате, че не ви обичат. Ако вярвате, че ви обичат, вие печелите. Някой ходил и си напълнил стомната от извора. Като го срещнеш, казваш му: „Я ми налей малко вода.“ Там е погрешката ви. Идете сами при Извора и си напълнете стомната. На Земята се намираме в едно хубаво училище – ще вземем от тук суров материал и на друго място ще го обработим. После ще отидем на Венера, където има по-голямо разбиране на Любовта, отколкото на Земята; после – на Юпитер. Заминалите си от този свят живеят известно число години на Земята, близо до физическото поле, и после се повдигат.
към текста >>

Идете сами при Извора и си напълнете стомната.
Не че не ни обичат, но сме далеч от тях. По-добре е да вярвате, че ви обичат, отколкото да вярвате, че не ви обичат. Ако вярвате, че ви обичат, вие печелите. Някой ходил и си напълнил стомната от извора. Като го срещнеш, казваш му: „Я ми налей малко вода.“ Там е погрешката ви. Идете сами при Извора и си напълнете стомната. На Земята се намираме в едно хубаво училище – ще вземем от тук суров материал и на друго място ще го обработим. После ще отидем на Венера, където има по-голямо разбиране на Любовта, отколкото на Земята; после – на Юпитер. Заминалите си от този свят живеят известно число години на Земята, близо до физическото поле, и после се повдигат. Достатъчно е това, което е вложено в човека, да се развие. Под думата Небе се разбира най-високото в човека.
към текста >>

7. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората.
Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха.
към текста >>

8. 69) Подем в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Браун поставя едно пипало с част от перистомата върху произволна точка от тялото на хидрата и присадката организира околните тъкани, като на мястото се появява нова уста с венец от пипала, при което перистомната част действа като организатор върху околните тъкани.
Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми. Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба. От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др. Например у хидрата са констатирани два главни организационни центъра: единият е перистомата (околоустната част или оралния край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставя едно пипало с част от перистомата върху произволна точка от тялото на хидрата и присадката организира околните тъкани, като на мястото се появява нова уста с венец от пипала, при което перистомната част действа като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тази област на биологията от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А. Маркс, Весел, Филатов. От голям интерес е статията „Анализ на организационния център“ на В. Гайниц, намираща се в доклада за четвъртия годишен конгрес на Немското общество за изследване на наследствеността, проведен в гр. Инсбрук през 1924 г.
към текста >>

9. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Разпукването на водната тръба зиме или на стомната с вода, оставена в студена стая, може да стане причина за разглеждане въпроса за разширение на водата при замръзване и пр.
Такива празници могат да станат изходна точка на научни исторически проучвания, за приготвяне на детски реферати, за литературно-музикални забави. Няколко дена наред преди празника той може да бъде обект на детските занимания. Когато обучението и възпитанието взема за изходна точка някой конкретни детски преживявания или нужди, детският интерес е по-голям. Тогава обучението и възпитанието имат опорна точка. Например падането на ябълката в градината може да се използва за разглеждане въпроса за земното притегляне. Разпукването на водната тръба зиме или на стомната с вода, оставена в студена стая, може да стане причина за разглеждане въпроса за разширение на водата при замръзване и пр. Не трябва да се изпуща из предвид особеният характер на втория образователен период: през този период - който обхваща първоначалното училище и прогимназията - детето е поет и художник. Тогава естетичните му чувства са в подем. Тогава детето живее в света на ритъма и тона, в света на художествените образи и въображението, в света на хармонията и красотата. Тези страни на неговата природа през този период са в разцвет. Ето защо вторият образователен период трябва да бъде период на изкуството.
към текста >>

10. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато я запознаеш с една празна стомна, Любовта я напълва.
Преди да дойдете до ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате. Ако не намерите такъв човек, никога не можете да се доближите до един ангел. На Земята, в плът ще намерите такъв човек! Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме Възприемат. Които не ме възприемат, не ги познавам". Когато я запознаеш с една празна стомна, Любовта я напълва. Някои стомни имат много широко гърло, изведнъж ги напълват, а други имат много тясно гърло, мъчно се пълнят... Това са все алегории, образи. Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие.
към текста >>

11. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Гледам веднъж една сестра носи тежка стомна с вода, често спира да си почива.
Когато я изпълнява без Любов, той взема на заем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава. Станеш сутринта, и докато се върнеш вечерта, помисли какво си извършил за Господа. Онзи, който е в непрекъснат контакт с Бога, е един извор. Всички възможности са отворени за него, всичко е вече възможно за него; той влиза в нови условия. Гледам веднъж една сестра носи тежка стомна с вода, често спира да си почива. Настигнах я, лекичко подхванах стомната. Даже не усети и когато изкачи баира, се сепна. Казах й: Има един начин, по който тази стомна може да стане лека и лесно да я носиш. Кажи си: „Господ и аз носим тази стомна". Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш.
към текста >>

Настигнах я, лекичко подхванах стомната.
А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава. Станеш сутринта, и докато се върнеш вечерта, помисли какво си извършил за Господа. Онзи, който е в непрекъснат контакт с Бога, е един извор. Всички възможности са отворени за него, всичко е вече възможно за него; той влиза в нови условия. Гледам веднъж една сестра носи тежка стомна с вода, често спира да си почива. Настигнах я, лекичко подхванах стомната. Даже не усети и когато изкачи баира, се сепна. Казах й: Има един начин, по който тази стомна може да стане лека и лесно да я носиш. Кажи си: „Господ и аз носим тази стомна". Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш. Когато правиш нещо, кажи си:
към текста >>

Казах й: Има един начин, по който тази стомна може да стане лека и лесно да я носиш.
Онзи, който е в непрекъснат контакт с Бога, е един извор. Всички възможности са отворени за него, всичко е вече възможно за него; той влиза в нови условия. Гледам веднъж една сестра носи тежка стомна с вода, често спира да си почива. Настигнах я, лекичко подхванах стомната. Даже не усети и когато изкачи баира, се сепна. Казах й: Има един начин, по който тази стомна може да стане лека и лесно да я носиш. Кажи си: „Господ и аз носим тази стомна". Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш. Когато правиш нещо, кажи си: „Господ и аз ще го направим". И тогава ще успееш.
към текста >>

Кажи си: „Господ и аз носим тази стомна".
Всички възможности са отворени за него, всичко е вече възможно за него; той влиза в нови условия. Гледам веднъж една сестра носи тежка стомна с вода, често спира да си почива. Настигнах я, лекичко подхванах стомната. Даже не усети и когато изкачи баира, се сепна. Казах й: Има един начин, по който тази стомна може да стане лека и лесно да я носиш. Кажи си: „Господ и аз носим тази стомна". Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш. Когато правиш нещо, кажи си: „Господ и аз ще го направим". И тогава ще успееш. *
към текста >>

12. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: „Сънувам, казва, че една вечер седя в стаята и покойната ми майка дойде, вдигна стомната, храсна я върху главата ми и си отиде.
" Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато тя е нещастна? Как може нещастният да направи други щастливи? " И обратното казвам. Вие жените сами сте си виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък, ако втори път я нагрубява, да направи същото и така нататък. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: „Сънувам, казва, че една вечер седя в стаята и покойната ми майка дойде, вдигна стомната, храсна я върху главата ми и си отиде. Счупи се стомната. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си." Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал с нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукнем главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти." Та Провидението някой път ще храсне някоя стомна върху главата на човека, за да мисли правилно.
към текста >>

Счупи се стомната.
Как може нещастният да направи други щастливи? " И обратното казвам. Вие жените сами сте си виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък, ако втори път я нагрубява, да направи същото и така нататък. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: „Сънувам, казва, че една вечер седя в стаята и покойната ми майка дойде, вдигна стомната, храсна я върху главата ми и си отиде. Счупи се стомната. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си." Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал с нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукнем главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти." Та Провидението някой път ще храсне някоя стомна върху главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват.
към текста >>

Та Провидението някой път ще храсне някоя стомна върху главата на човека, за да мисли правилно.
Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: „Сънувам, казва, че една вечер седя в стаята и покойната ми майка дойде, вдигна стомната, храсна я върху главата ми и си отиде. Счупи се стомната. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си." Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал с нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукнем главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти." Та Провидението някой път ще храсне някоя стомна върху главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвьршенствуват, а трети идват да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният. Сега сте при най-добрите условия.
към текста >>

13. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора.
И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение; фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор; задръж то в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара; запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка.
към текста >>

14. 54. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ - Боян Боев (1883 – 1963)

счупва се една стомна.
Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм.
към текста >>

Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената.
Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения.
към текста >>

Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната.
Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна.
към текста >>

Една погрешка прилича на счупена стомна.
Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се добиват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля. Човек е роден с известни енергии, и ако ги изхарчи и не знае начина, как да внесе нови, той ще се демагнетизира и ще каже: "Не мога да мисля, да чувствувам и да работя".
към текста >>

15. 003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Той им отговори: ето, като влезете в града," ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, и прати Исус Петра и Йоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. А те му рекоха: де искаш да приготвим? Той им отговори: ето, като влезете в града," ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата." Лука, 22; 7-13 Когато започнаха въздушните нападения над града, Учителят излизаше всеки ден на планина с група ученици. Той беше сериозен, почти не говореше и прекарваше целия ден горе. Каквото и да беше времето.
към текста >>

16. 027 ЗДРАВЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Добре е болният да носи вода със стомна.
Горещата вода, която човек пие, помага за разтваряне на утайките в организма. От друга страна, горещата вода предизвиква изпотяване. Чрез потта се отделят отровите от организма. Земеделецът като работи на нивата и се изпоти, трябва да се преоблече. Той трябва да излиза на полето със запасна риза. Добре е болният да носи вода със стомна. Така се подобрява кръвообращението, развива се дихателната система и се предизвиква изпотяване. От друга страна, човек като носи вода, приема от нейния магнетизъм. Така могат да се лекуват много болести.
към текста >>

17. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Които не ме възприемат, не ги познавам.“ Когато я запознаем с празна стомна, любовта я напълва.
Щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери: подрънка, опита я по друг начин, веднъж, дваж. Като я провери, ще каже истинска ли е или не. А пък вие, като дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, вие го приемате. Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добър, ще кажете: “Фалшиво е.“ Любовта казва: “Аз познавам само тези, които ме възприемат. Които не ме възприемат, не ги познавам.“ Когато я запознаем с празна стомна, любовта я напълва. Някои стомни имат много широко гърло, изведнъж ги пълнят. А други имат много тясно гърло, мъчно се пълнят. Това са все алегории. Щом се примириш с Бога, чистотата ще дойде. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие.
към текста >>

18. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш на извора в планината.
И после ще прояви любов към всички същества. Ако той се уповава на хората да го обичат, тогава ще се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората, нека да го обичат. Той трябва да се радва на това, защото Бог се проявява. Но той трябва да се уповава на Божията Любов. Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш на извора в планината. Ти някой човек ще го обичаш, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител. Инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху любовта, за да размишлява както трябва, трябва да измени цялата постановка на своето съзнание. Ако при размишление скъсате всички връзки със земното, душата ви ще се вдигне нагоре. Това трябва да стане при размишление върху любовта, върху Бога.
към текста >>

19. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя каза: „Сънувам, че една вечер седя в стаята си и покойната ми майка вдигна стомната, прасна я върху главата ми и си отиде.
Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: Гълтай зърното, ако е свободно, а вие гълтате зърната, нанизани на конец. Момата нагълта царевицата, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност. Тя каза: „Сънувам, че една вечер седя в стаята си и покойната ми майка вдигна стомната, прасна я върху главата ми и си отиде. Стомната се счупи. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си. “ Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал в нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукна главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти. “ Та провидението някой път ще прасне някого в главата с някоя стомна, за да мисли правилно.
към текста >>

Стомната се счупи.
Извод: Гълтай зърното, ако е свободно, а вие гълтате зърната, нанизани на конец. Момата нагълта царевицата, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност. Тя каза: „Сънувам, че една вечер седя в стаята си и покойната ми майка вдигна стомната, прасна я върху главата ми и си отиде. Стомната се счупи. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си. “ Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал в нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукна главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти. “ Та провидението някой път ще прасне някого в главата с някоя стомна, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват.
към текста >>

Та провидението някой път ще прасне някого в главата с някоя стомна, за да мисли правилно.
Тя каза: „Сънувам, че една вечер седя в стаята си и покойната ми майка вдигна стомната, прасна я върху главата ми и си отиде. Стомната се счупи. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си. “ Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал в нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукна главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти. “ Та провидението някой път ще прасне някого в главата с някоя стомна, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието това е любовта, която разцъфтява сърцето на човека. Хората идват на Земята по три причини: някои идват да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенствуват, трети идват да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободен. Сега сте при най-добрите условия.
към текста >>

20. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Той изпраща двама от учениците Си и им казва: Идете в града и ще срещнете човек, който носи стомна с вода, вървете подир него.
Навсякъде Христос е свързан с една простираща се надалеч действаща аура. Тази действаща аура беше налице чрез това, че Той беше свързан с хората, които бе избрал. И тя беше налице дотогава, докато Той беше свързан с тях". Сега ще предам описанието на Евангелието за Тайната Вечеря и за Гетсимания, и след това ще продължа обясненията на Щайнер върху тях. От 12-ти стих на 14-та глава нататък е казано: "А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертвите за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем да приготвим да ядеш пасхата? И Той изпраща двама от учениците Си и им казва: Идете в града и ще срещнете човек, който носи стомна с вода, вървете подир него. Гдето влезе, речете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасха с учениците Си. И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова, там ни пригответе. И тъй учениците излязоха и дойдоха в града. И намериха, както им беше казал и приготвиха пасхата. И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
към текста >>

21. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Който не може да използва това велико благо, той прилича на пукната стомна, в която каквото се налее, изтича.
Така той е една пръчка от Лозата и приема соковете, чрез които иде Живот. Затова той е здрав, силен и разумен. Затова и Христос казва: "Аз съм Лозата, вие пръчките; без Мене вие нищо не можете да направите". Ако не сме свързани с Лозата, с Христа, нищо не можем да постигнем, т.е. не можем да използваме Живота като едно велико благо. Който не може да използва това велико благо, той прилича на пукната стомна, в която каквото се налее, изтича. Затова философията на Живота поддържа, че човешкото тяло, в което се влива Животът, трябва да бъде здраво, за да не изтича Животът от него. То трябва да бъде здраво и добре организирано, за да може да използва благото - Животът, който се влива в него. Започне ли Животът да изтича, човек става неразположен, започва да се оплаква от болести, преждевременно остаряване, вижда, че е нарушил отношенията си към Разумната Природа. За да подобри състоянието си, той трябва да възстанови отношенията си с Разумната Природа. "Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношенията си с Разумната Природа, може и да ги възстанови.
към текста >>

22. Пробуждане на душата - Влад Пашов (1902- 1974)

Не го ли хване, той е скъсан чувал или пукната стомна – каквото сипеш в него, всичко излиза навън.
Този момент наричаме изгрев на Слънцето в човешката душа. Може ли човек да улови първия лъч на своето изгряващо Слънце, всичките му работи се нареждат добре. Пропусне ли този момент, колелото на Живота продължава да се върти и той трябва да чака цели двадесет и четири часа, докато дойде нов изгрев. Изкуството се заключава в това да схванеш първия Божествен момент на изгряващото Слънце. Който хване този момент, той е благословен от Бога. Не го ли хване, той е скъсан чувал или пукната стомна – каквото сипеш в него, всичко излиза навън. Всички хора имат желание да уловят Божествения момент, но рядко успяват. Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обед и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т. е. когато Божественото съзнание се пробужда. Този момент наричаме зазоряване на вечната пролет на човешката душа.
към текста >>

23. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Има любов, която прилича на пукната стомна, водата от нея изтича и свършва.
Такъв, който е осъществил такава, има всичко, това е най-голямата пълнота и най-възвишеното щастие, за което може да помечтаем. Човек, който има връзка с Бога, живее в любов, а любовта, която изпълва живота ни, е вече самото щастие. То се съдържа в нея. Когато хората слушат да се говори за любовта, разбират различни неща. Необходимо следователно е да се разберем за каква любов става дума. Има любов, която прилича на пукната стомна, водата от нея изтича и свършва. Има любов, която може да се уподоби на здрава стомна, но и тя се изпива. Любовта, за която става дума. прилича на извор с преизобилно бликаща вода. която като слиза надолу в долините на живота, напоява всичко да расте и да даде плод. Никой обаче не трябва да прави упрек на другите заради това как с познал любовта.
към текста >>

Има любов, която може да се уподоби на здрава стомна, но и тя се изпива.
Човек, който има връзка с Бога, живее в любов, а любовта, която изпълва живота ни, е вече самото щастие. То се съдържа в нея. Когато хората слушат да се говори за любовта, разбират различни неща. Необходимо следователно е да се разберем за каква любов става дума. Има любов, която прилича на пукната стомна, водата от нея изтича и свършва. Има любов, която може да се уподоби на здрава стомна, но и тя се изпива. Любовта, за която става дума. прилича на извор с преизобилно бликаща вода. която като слиза надолу в долините на живота, напоява всичко да расте и да даде плод. Никой обаче не трябва да прави упрек на другите заради това как с познал любовта. Трябва да знаем, че животът на земята е сериозен и труден.
към текста >>

24. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

Взех стомната и чайника и тръгнах.
“ Сестрата казва: „Пуснали са кучетата вече, две големи кучета вълча порода! Толкова са зли, че никой не смее да излезе нощем на двора.“ Казвам ѝ: „Дай ми съдовете.“ „Моля те, недей отива, те са зверове! “ Чешмата беше на отсрещната страна на двора, в една пещера. Взех стомната и чайника и тръгнах. Сестрата с безпокойство пооткрехна вратата, за да види какво ще стане. Като излязох на двора, спрях се за малко; за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал: като призове Доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточен, с отмерена, спокойна стъпка, тиха, но не дебнеща. Едното от кучетата беше легнало насред двора, минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.
към текста >>

Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката.
Той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката. Напрежението трая минута. Кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата. Доверието възтържествува! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората – не ги гонеха вече.
към текста >>

25. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“.
И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му. Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара. Българският Пратеник на Бялото братство описва този контур от общуването помежду им с кратки и точни думи: „Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“. Учителят познава превъзходно този път на духовно израстване и внимателно, с неизчерпаемо търпение, постоянство и Любов, стиснал здраво ръката му, без да я изпуска, повежда ученика по него: „Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук, на земята, и горе, в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.“ В отношенията между Учителя и ученика царуват строги правила, които не търпят изключения.
към текста >>

26. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Когато счупя стомната на някого, какво ще се оправдавам?
Не съжалявай. Нека се появи в тебе дълбоко желание да я поправиш. Например, счупил си шишето на някого. Ще купиш по-хубаво. Не съжалявай. Когато счупя стомната на някого, какво ще се оправдавам? Ще му взема друга стомна и така поправям работите.“ Звучи така лесно за изпълнение, но... Всеки от собствен опит знае, че не е никак лесно. И не толкова самото действие предизвиква затрудненията, а пречупването на егото, на гордостта, необходимостта да признаеш грешката си, сиреч да демонстрираш открито слабост, недостатъчност... Ако продължително време крачиш с навирен нос, няма как да следиш всички неравности на терена и неизбежно ще се препънеш. А падането от въображаемия пиедестал на собствената непогрешимост като правило е болезнено. Твърде болезнено...
към текста >>

Ще му взема друга стомна и така поправям работите.“
Нека се появи в тебе дълбоко желание да я поправиш. Например, счупил си шишето на някого. Ще купиш по-хубаво. Не съжалявай. Когато счупя стомната на някого, какво ще се оправдавам? Ще му взема друга стомна и така поправям работите.“ Звучи така лесно за изпълнение, но... Всеки от собствен опит знае, че не е никак лесно. И не толкова самото действие предизвиква затрудненията, а пречупването на егото, на гордостта, необходимостта да признаеш грешката си, сиреч да демонстрираш открито слабост, недостатъчност... Ако продължително време крачиш с навирен нос, няма как да следиш всички неравности на терена и неизбежно ще се препънеш. А падането от въображаемия пиедестал на собствената непогрешимост като правило е болезнено. Твърде болезнено... Но няма връщане назад!
към текста >>

27. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр.
Избрахме началник, подначалник, машинисти, кантонери и др. Всеки ден играта ставаше по-интересна, строежът растеше и всяко дете отговорно вършеше своята служба. Момиченцата, и те заинтересувани от общата игра, оживено се готвеха да пътуват с куклите. Неколко от тях уреждаха вагон-ресторант във влака, където отиваха всички да закусват в нова обстановка. Ето как неусетно, само за 5—6 дни, цялата стая беше преобразена. В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр. Изобщо, за малко време децата можаха да научат много нови неща. Научихме нова песен „Железница", играхме също така и „Влак". Разказахме си няколко приказки и случки из живота. Всичко беше свързано около създадения интерес — пътуване. Антончо знаеше да пише И пожела Да напише на черната дъска разписание на влаковете.
към текста >>

28. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Случи се през този ден така, че вещите, които трябваше да пренесем, бяха доста много: едно котле с варен зелен фасул, един голям самун хляб, една стомна и един бъкел за вода.
Споменах, че Кръстю ми стана партньор в няколко от така наречените „героични подвизи“. Те са много, но ще ви разкажа само два-три от тях. Един ден, един от ония пламнали прекрасни дни по жътвата, когато безпределната ширина прилича на златно развълнувано море, когато слънцето е взело земята в своите огнени прегръдки и небето е бездънен лазурен купол, ние двамата с Кръстю сме дежурни и нашата обязаност е да вземем храната от къщи и да я занесем на нивата, където работят нашите комунари. Решаваме, както това става винаги, когато работим на отдалечена нива, да идем и да се върнем с коне. Трябва да кажа и това, че между конете на бай Жечо ние с Кръстю сме си избрали два коня, единият от които е една жълтеникава кобила, която най-често яздех аз, а другият е чер и кокалест кон, на който обикновено язди Кръстю. Случи се през този ден така, че вещите, които трябваше да пренесем, бяха доста много: едно котле с варен зелен фасул, един голям самун хляб, една стомна и един бъкел за вода. Тези неща напълно ангажираха ръцете ни и ние нямахме възможност да държим поводите на конете, а още по-малко да ги направляваме. Единственото, на което разчитахме, е това, че животните сами си знаят пътя. Възседнахме конете и момчето на Жечо ни подаде нещата. Закрачиха конете в горещината един след друг по пътеките. Аз нося в едната си ръка котлето с фасула, което е доста тежко и още топло, а в другата - хляба - един солиден самун, който трябва здраво да притисна към себе си, за да не падне.
към текста >>

След мен язди Кръстю, който държи стомната в една ръка, а бъкела, подпрян на коляното, придържа в другата.
Тези неща напълно ангажираха ръцете ни и ние нямахме възможност да държим поводите на конете, а още по-малко да ги направляваме. Единственото, на което разчитахме, е това, че животните сами си знаят пътя. Възседнахме конете и момчето на Жечо ни подаде нещата. Закрачиха конете в горещината един след друг по пътеките. Аз нося в едната си ръка котлето с фасула, което е доста тежко и още топло, а в другата - хляба - един солиден самун, който трябва здраво да притисна към себе си, за да не падне. След мен язди Кръстю, който държи стомната в една ръка, а бъкела, подпрян на коляното, придържа в другата. Така стигнахме до една чешма. Кръстю успя да слезе и да напълни стомната и бъкела. Качи се на коня и помоли един случайно минаващ оттам селянин да му ги подаде на коня. Ожаднелите коне се спряха, пиха вода, колкото си искаха, и пак неохотно тръгнаха към нивите. За да ги подкарваме да побързат, ние ги пришпорваме с босите си крака, но техните дебели кожи не усещат твърде чувствително това подканяне.
към текста >>

Кръстю успя да слезе и да напълни стомната и бъкела.
Възседнахме конете и момчето на Жечо ни подаде нещата. Закрачиха конете в горещината един след друг по пътеките. Аз нося в едната си ръка котлето с фасула, което е доста тежко и още топло, а в другата - хляба - един солиден самун, който трябва здраво да притисна към себе си, за да не падне. След мен язди Кръстю, който държи стомната в една ръка, а бъкела, подпрян на коляното, придържа в другата. Така стигнахме до една чешма. Кръстю успя да слезе и да напълни стомната и бъкела. Качи се на коня и помоли един случайно минаващ оттам селянин да му ги подаде на коня. Ожаднелите коне се спряха, пиха вода, колкото си искаха, и пак неохотно тръгнаха към нивите. За да ги подкарваме да побързат, ние ги пришпорваме с босите си крака, но техните дебели кожи не усещат твърде чувствително това подканяне. Не е без значение да припомним, че тия клети животни бяха поставяни от Жечо на сериозен режим, който се състоеше главно в две неща: максимум работа, минимум храна. Напоследък той ги бе хранил само със слама и нищо повече.
към текста >>

При вдигането на главата си той така силно удари стомната, която бе в ръката на Кръстю, че от нея шурна вода.
Има непредвидени обстоятелства, които осуетяват замисленото. Кръстю протегна крака си и аз се наведох и внимателно окачих котлето на него. В този момент неговият кон, който дотогава си пасеше най- спокойно, прояви фатална за нас чувствителност. Един отблясък от повърхността на излъсканото котле попадна в окото му. Той се уплаши и, като вдигна глава, хукна напред. При вдигането на главата си той така силно удари стомната, която бе в ръката на Кръстю, че от нея шурна вода. Конят, като усети водата на гърба си, още повече се уплаши и полетя. Кръстю тогава едва не падна на земята, захвърли гневно бъкела и успя да хване котлето в ръка, като спаси значителна част от боба. Разгневеното животно и още по-разгневеният ездач спряха. Кобилата, на която бях аз, се уплаши от тупурдията и полетя напред, но аз със свободната си ръка хванах повода и я спрях. И Кръстю, и аз слязохме от конете и почнахме наказателната акция.
към текста >>

Криво-ляво успяхме да занесем яденето на нивата без, разбира се, строшената стомна.
Кръстю тогава едва не падна на земята, захвърли гневно бъкела и успя да хване котлето в ръка, като спаси значителна част от боба. Разгневеното животно и още по-разгневеният ездач спряха. Кобилата, на която бях аз, се уплаши от тупурдията и полетя напред, но аз със свободната си ръка хванах повода и я спрях. И Кръстю, и аз слязохме от конете и почнахме наказателната акция. При всичката си любов към тия животни ние им ударихме по няколко „плесника“ по пърхавите лакоми муцуни. Криво-ляво успяхме да занесем яденето на нивата без, разбира се, строшената стомна. Всички се смяха презглава на тая история. Само Жечо не се засмя. Той остана твърде опечален за стомната. За тази стомна той се тюфка до края на сезона. Описваше я, хвалеше я, цъкаше с уста, припомняше цената и и обстановката на Карнобатския панаир, откъдето я бе купил.
към текста >>

Той остана твърде опечален за стомната.
И Кръстю, и аз слязохме от конете и почнахме наказателната акция. При всичката си любов към тия животни ние им ударихме по няколко „плесника“ по пърхавите лакоми муцуни. Криво-ляво успяхме да занесем яденето на нивата без, разбира се, строшената стомна. Всички се смяха презглава на тая история. Само Жечо не се засмя. Той остана твърде опечален за стомната. За тази стомна той се тюфка до края на сезона. Описваше я, хвалеше я, цъкаше с уста, припомняше цената и и обстановката на Карнобатския панаир, откъдето я бе купил. Колко много години има оттогава, но аз съм сигурен, че и днес, ако Жечо срещне мен или Кръстю, ще ни рече: „Тю, бре! Та как можахте да строшите такава стомна!“ Той и до днес не вярва, че стомната е строшена от главата на неговия кон. Той по би повярвал, ако му кажехме, че стомната се строши от Кръстювата глава. Ще продължа още за Кръстю.
към текста >>

За тази стомна той се тюфка до края на сезона.
При всичката си любов към тия животни ние им ударихме по няколко „плесника“ по пърхавите лакоми муцуни. Криво-ляво успяхме да занесем яденето на нивата без, разбира се, строшената стомна. Всички се смяха презглава на тая история. Само Жечо не се засмя. Той остана твърде опечален за стомната. За тази стомна той се тюфка до края на сезона. Описваше я, хвалеше я, цъкаше с уста, припомняше цената и и обстановката на Карнобатския панаир, откъдето я бе купил. Колко много години има оттогава, но аз съм сигурен, че и днес, ако Жечо срещне мен или Кръстю, ще ни рече: „Тю, бре! Та как можахте да строшите такава стомна!“ Той и до днес не вярва, че стомната е строшена от главата на неговия кон. Той по би повярвал, ако му кажехме, че стомната се строши от Кръстювата глава. Ще продължа още за Кръстю. Наближава вечерният час, когато ние се редуваме да бъдем тореадори.
към текста >>

Колко много години има оттогава, но аз съм сигурен, че и днес, ако Жечо срещне мен или Кръстю, ще ни рече: „Тю, бре! Та как можахте да строшите такава стомна!“ Той и до днес не вярва, че стомната е строшена от главата на неговия кон.
Всички се смяха презглава на тая история. Само Жечо не се засмя. Той остана твърде опечален за стомната. За тази стомна той се тюфка до края на сезона. Описваше я, хвалеше я, цъкаше с уста, припомняше цената и и обстановката на Карнобатския панаир, откъдето я бе купил. Колко много години има оттогава, но аз съм сигурен, че и днес, ако Жечо срещне мен или Кръстю, ще ни рече: „Тю, бре! Та как можахте да строшите такава стомна!“ Той и до днес не вярва, че стомната е строшена от главата на неговия кон. Той по би повярвал, ако му кажехме, че стомната се строши от Кръстювата глава. Ще продължа още за Кръстю. Наближава вечерният час, когато ние се редуваме да бъдем тореадори. Това изкуство е чисто испанско, но то ни потрябва в Ачларе. Работата е в следното.
към текста >>

Той по би повярвал, ако му кажехме, че стомната се строши от Кръстювата глава.
Само Жечо не се засмя. Той остана твърде опечален за стомната. За тази стомна той се тюфка до края на сезона. Описваше я, хвалеше я, цъкаше с уста, припомняше цената и и обстановката на Карнобатския панаир, откъдето я бе купил. Колко много години има оттогава, но аз съм сигурен, че и днес, ако Жечо срещне мен или Кръстю, ще ни рече: „Тю, бре! Та как можахте да строшите такава стомна!“ Той и до днес не вярва, че стомната е строшена от главата на неговия кон. Той по би повярвал, ако му кажехме, че стомната се строши от Кръстювата глава. Ще продължа още за Кръстю. Наближава вечерният час, когато ние се редуваме да бъдем тореадори. Това изкуство е чисто испанско, но то ни потрябва в Ачларе. Работата е в следното. Една от кравите си има теленце.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29406714439392