НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
161
резултата в
84
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или
стомна
, за да го напълните?
Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или
стомна
, за да го напълните?
Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползува Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък.
към текста >>
Брат Ради е дошъл при Извора с празна
стомна
и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство.
Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползува Изворът.
Брат Ради е дошъл при Извора с празна
стомна
и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство.
Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък. Това означава, че ще Го прояви в следващия си живот". Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме студенти, други - завършили университети.
към текста >>
2.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаш съд и
стомна
за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него.
Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят, а решават да си направят барака и да си набират букви. Това можеха, това направиха. Какъвто съд има човек в себе си, толкова количество течност събира.
Имаш съд и
стомна
за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него.
Затова е важно да има готови души и души, които да са подготвени. Ето това е поуката от тази история. Учителят за себе си не харчеше братски пари, а оставяше на тяхната инициатива и досетливост, защото Той живееше по закона на Свободата. След като напуснаха салона на ул. „Оборище" 14 известно време го използваха за склад на хартия и за книги.
към текста >>
3.
193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Там веднъж на Учителя Му донесоха в
стомна
вода от минералният извор в съседство на Мърчаево от местността Рударци.
Но я пресметнете колко време е необходимо да отидете пеша до Княжево? Ами от Княжево до Мърчаево? Не беше малко това разстояние по онези години. Аз бях по това време мобилизиран, облечен с военни дрехи и бях в гражданската отбрана. Когато ме пускаха в отпуск за един-два дена аз веднага заминавах за село Мърчаево.
Там веднъж на Учителя Му донесоха в
стомна
вода от минералният извор в съседство на Мърчаево от местността Рударци.
Напълниха Му една чаша. Учителят я погледна, разгледа я и я изсипа на земята. Наляха Му втора чаша вода. И нея изсипа на земята след като я разгледа внимателно. Но третата чаша, която Му наляха, Той я погледна и я изпи.
към текста >>
4.
23. БОЖИЯТА РЪКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Една вечер като се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка
стомна
с вода.
Той трябва да се проучава. Учителят прекарваше по цели дни при водата. Тук много братя и сестри работеха. Всички идваха всеки ден от града. На Изгрева още нямаше жилища.
Една вечер като се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка
стомна
с вода.
Едва я носи. Често я слага на земята да си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури стомната долу да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст стомната, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е стомната?
към текста >>
Като дойде до големия баир към Изгрева, тури
стомната
долу да си почине.
Всички идваха всеки ден от града. На Изгрева още нямаше жилища. Една вечер като се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята да си почива.
Като дойде до големия баир към Изгрева, тури
стомната
долу да си почине.
И когато да вдигне стомната, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст стомната, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е стомната? " „Много ми е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: „Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: „Бог и аз носим стомната!
към текста >>
И когато да вдигне
стомната
, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст
стомната
, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на
стомната
.
На Изгрева още нямаше жилища. Една вечер като се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята да си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури стомната долу да си почине.
И когато да вдигне
стомната
, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст
стомната
, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на
стомната
.
Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е стомната? " „Много ми е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: „Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: „Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш.
към текста >>
Сестрата излезе горе до баира, сложи
стомната
и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е
стомната
?
Една вечер като се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята да си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури стомната долу да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст стомната, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната.
Сестрата излезе горе до баира, сложи
стомната
и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е
стомната
?
" „Много ми е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: „Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: „Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва с глава в знак, че е разбрала.
към текста >>
Учителят казва: „Има един начин, по който тази
стомна
може да стане лека.
Често я слага на земята да си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури стомната долу да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст стомната, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е стомната? " „Много ми е тежка, Учителю, едва я нося".
Учителят казва: „Има един начин, по който тази
стомна
може да стане лека.
Кажи си тъй: „Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва с глава в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва една млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я завежда до Изгрева.
към текста >>
Кажи си тъй: „Бог и аз носим
стомната
!
Като дойде до големия баир към Изгрева, тури стомната долу да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст стомната, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е стомната? " „Много ми е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: „Има един начин, по който тази стомна може да стане лека.
Кажи си тъй: „Бог и аз носим
стомната
!
" Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва с глава в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва една млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я завежда до Изгрева. Ние вървим отзад.
към текста >>
" Веднага
стомната
ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш.
И когато да вдигне стомната, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст стомната, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е стомната? " „Много ми е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: „Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: „Бог и аз носим стомната!
" Веднага
стомната
ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш.
Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва с глава в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва една млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я завежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действувала много бързо." А Учителят добавя: „И слуги на Господа са Неговите человеци."
към текста >>
В този момент идва една млада сестра, протяга ръка, взима
стомната
, а с другата ръка я подхваща и я завежда до Изгрева.
Учителят казва: „Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: „Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва с глава в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас.
В този момент идва една млада сестра, протяга ръка, взима
стомната
, а с другата ръка я подхваща и я завежда до Изгрева.
Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действувала много бързо." А Учителят добавя: „И слуги на Господа са Неговите человеци."
към текста >>
5.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една
стомна
, а по-късно в дамаджана.
Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби.
Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една
стомна
, а по-късно в дамаджана.
Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея. Колко е приятно човек да се среща с такива хора като Георги Куртев! Колко е угодно Богу, че такива хора се движат по земята. И колко е угодно Богу, когато живеят братя в единомислие!
към текста >>
6.
6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Имаше една
стомна
вода, с която да си мокрят кърпите и да си ги слагат на устата, и да дишат през нея против праха.
Какви чудеса! Аз стоя пред една врата и тихичко интуицията ми нашепва: „Махни се оттук! " Аз се махам оттам и след три секунди падат три бомби и затриват вдън земя всичко. Ако бях останал, нямаше да остане нищо от мене. От експлозията на бомбите се вдигна прах, пръст и се затвори входът.
Имаше една
стомна
вода, с която да си мокрят кърпите и да си ги слагат на устата, и да дишат през нея против праха.
Имаше един пиян, който псуваше американците и ни даваше кураж. После дойде пожарната команда, разби входа и ни освободи. Иначе щяхме да се задушим всички в подземието. Излизам навън и бурята разнася листа, паветата около Александър Невски са извадени. Гледам цялата печатница в пламъци, моят кабинет също гори.
към текста >>
7.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА
,
,
ТОМ 5
Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна
стомна
не може да поеме нищо от първоизвора.
А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване на порите на тялото. А други пори трябваше да се отпушат. Като се отпушат онези другите пори, чрез които да диша човешката душа, тогава и онези външните пори ще се отпушат. А сега упражнението се преиначи, изпотяваха се и се преобличаха и казваха: „Да, това упражнение е много полезно". На много места по-късно Учителят казваше, че е здравословно да се носи вода, здравословно е изпотяването, разходките и т.н.
Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна
стомна
не може да поеме нищо от първоизвора.
Когато човек отива при Бога трябва по отношение на Божественото да бъде възприемчив, за да може да влезе в него Божественото Слово, да бъде съсъд на това Слово. И след това от този съсъд да дава на другите, но само чрез служението на Бога, а това означава служе-ние на другите за общото благо. А как ли? Чрез прави мисли, прави чувства, прави постъпки на физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога на духовното поле и чрез служене на Бога - това е вече връзката на човешката душа с Божествената Душа, т.е. с Бога.
към текста >>
8.
40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША
,
,
ТОМ 5
Това отиване трябваше да се направи посред нощ като всеки трябваше да носи една празна
стомна
в ръцете си.
То бе едно слънчево място, една хубава леко наклонена поляна и там се намери един извор, който се каптира и се направи една хубава чешма. Обикновено в четвъртък ние се изкачвахме на Бивака. Ставахме рано, тръгвахме пеша и дочаквахме изгрева на слънцето на Бивака. Тръгвахме много рано, за да стигнем там на видело. Друга задача, която Учителят даде е да се отиде на Бивака сутрин рано, като се тръгне през нощта.
Това отиване трябваше да се направи посред нощ като всеки трябваше да носи една празна
стомна
в ръцете си.
Стигайки до Бивака всеки трябваше да напълни стомничката с вода собственоръчно, която след това да донесе на извора. Всички трябваше да се движат поединично и всеки сам се движеше на разстояние на три минути път един от друг. Тръгването бе определено в един часа през нощта и той тръгна пръв със стомна в ръка. Останалите братя и сестри се наредиха след него, тръгвайки подред определен по жребий на три минути разстояние един от друг. На мен самата се падна да тръгна в два часа без десет минути.
към текста >>
Тръгването бе определено в един часа през нощта и той тръгна пръв със
стомна
в ръка.
Тръгвахме много рано, за да стигнем там на видело. Друга задача, която Учителят даде е да се отиде на Бивака сутрин рано, като се тръгне през нощта. Това отиване трябваше да се направи посред нощ като всеки трябваше да носи една празна стомна в ръцете си. Стигайки до Бивака всеки трябваше да напълни стомничката с вода собственоръчно, която след това да донесе на извора. Всички трябваше да се движат поединично и всеки сам се движеше на разстояние на три минути път един от друг.
Тръгването бе определено в един часа през нощта и той тръгна пръв със
стомна
в ръка.
Останалите братя и сестри се наредиха след него, тръгвайки подред определен по жребий на три минути разстояние един от друг. На мен самата се падна да тръгна в два часа без десет минути. Направете сметка, колко бяха тръгнаха преди мене, може би около 16 човека. Движехме се мълчаливо един след друг в тъмнината, в колоната през три минути и никой не трябваше да избързва, нито да забавя хода си, за да се движим поотделно и да не се събираме по двама-трима човека. Ако някой избързваше и виждаше онзи пред него, то забавяше хода си, за да не му пречи, както и да не пречи на оногова, който е след него, Така колоната наближи Бивака, там Учителят ни чакаше, той бе тръгнал пръв и пръв бе стигнал до извора.
към текста >>
Така учениците в Школата едни дойдоха много рано, преди 1922 година, други десетки години след това, но всеки си напълни
стомната
и никой на никого не попречи.
Каква бе идеята ли? Ученикът сам трябва да отиде при извора, при Божественото. Той трябва да носи в себе си отворен и празен съсъд, за да получи от Божественият извор, т.е. от Словото на Учителя толкова, колкото може да се вмести в неговият съсъд. Пътят на ученика към извора е строго определен по време и за всеки човек и това време за ученика е различно, едни идват по-рано, други по-късно.
Така учениците в Школата едни дойдоха много рано, преди 1922 година, други десетки години след това, но всеки си напълни
стомната
и никой на никого не попречи.
Целта бе всеки сам да си я занесе у дома. И аз видях що хора дойдоха през тези 22 години, бяха десетки хиляди, но те дойдоха по различно време и всеки носеше съд в себе си, напълни го със Словото на Учителя, направи среща с него и си занесе стомничката с вода у дома. За вае оставям сами да направите този опит. Вземете си празна стомничка и отидете при извора. Учителят сега го няма, но той е в Словото си и там ще го намерите и срещнете.
към текста >>
9.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
А с водата от
стомната
направи чай та всички да пием от тази вода и да станем съпричастни с твоята опитност".
По едно време казал: „Марийка се загуби като че ли". Те продължили да разговарят с Учителя и след малко той казал: „Е, като че ли ще си намери пътя и ще донесе стомните с вода". Аз обясних как съм се справила при това положение, всички се смяха и се радваха, че някоя невидима ръка ме е довела на Изгрева. Помощта на Учителя за всички бе неоспорим факт, които са присъствали там, а за мен бе една реална опитност. След като оставих стомните в кухнята отидох при Учителя да благодаря, каза ми: „Е, сестрата си изпълни задачата със стомните и сега имате една опитност.
А с водата от
стомната
направи чай та всички да пием от тази вода и да станем съпричастни с твоята опитност".
Учителят след това каза: „Ето, ти вече за втори път се губиш и все някой те довежда на Изгрева. Внимавай трети път да не се изгубиш в мъглата, защото можеш да се разминеш с Школата и с Изгрева". Тогава разбрах, че тук Учителят заговори със символика и мъглата в случаят отговаряше на онова състояние на ученика, когато е замъглено неговото съзнание и има опасност да бъде отклонен от Школата и да се размине с учението на Учителя. Това го запомних и много пъти и много години след това виждах как понякога мъгла се стичаше от небето и падаше върху ми и върху мен, но с молитва и с голямо усърдие успявах да се добера до вътрешната светлина и тя разчистваше и прогонваше мъглата, наставаше светлина в ума ми и аз продължавах по своят път. Аз съм при Учителя и слушам неговата реч.
към текста >>
10.
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Във всяка палатка има частна
стомна
.
По даден сигнал за закуска, обяд и вечеря всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя. Вън от столовата носене на храна се забранява. VII. Пушенето на тютюн се забранява. VIII. Купуване на хранителни продукти по частен ред не е позволено. IX. Всички деца са под контрола на родителите си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица. X.
Във всяка палатка има частна
стомна
.
Братските стомни остават за кухнята. Вода за проливане (измиване) се донася от чешмите вън от района. XI. При беседите на Учителя ще се спазва реда указан от Панайот Ковачев. На първи ред седят по един от всеки град за държание (записване) на бележки. XII. Всички, които не се чувствуват готови да изпълнят посочения ред са свободни да напуснат събора. С.Б.Л.Е.
към текста >>
11.
155. КОМУНИ И КОМУНАРИ
,
,
ТОМ 5
Именно заради тези големи стомни в следващите 50 години когато минавах покрай грънчари винаги се озъртах да видя такава голяма
стомна
.
Борис погледне, пък вземе, че ги измие. Нали комуналния живот трябва да се поддържа и да върви. Като похлупак на всичко се явява и сестра Динова, която го изпраща с едни големи стомни по 15 кг до Диана бад за вода. При комуналния живот най-важното е да се правят услуги на другите. Борис тръгва с такива големи стомни, които никога през живота си не съм виждала по-големи.
Именно заради тези големи стомни в следващите 50 години когато минавах покрай грънчари винаги се озъртах да видя такава голяма
стомна
.
Никога не открих. Тогава разбрах, че при комуната се работи с големи работи, с големи неща и се товарят само онези, които могат да ги изнесат. По този начин комуналния живот се въртеше от 1-2 човека и те се използваха като работен, впрегатен и яздов добитък. Гледах, чудех се и накрая отидох при Учителя да споделя с него това, което виждаха очите ми: „Всички комуни се провалят, защото не са поставени на Божествена основа." Така, по тази причина тази комуна се провали. Изпокараха се и накрая всеки взе онова, което му трябваше, а не това, което бе негово и се разделиха.
към текста >>
12.
184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Веднъж отивам на чешмата в Диана бад да си налея една
стомна
с вода.
Аз не му давам и той се разсърди. Щом е за пиене, пари не давам. А виж готови сме на драго сърце да услужим когато някой иска да прочете някоя книга ще му я купим, за да я прочете. В този случай тук е същото. Кредит не може да се дава на човек, който пръска парите си, образно казано, за кръчми".
Веднъж отивам на чешмата в Диана бад да си налея една
стомна
с вода.
По това време ние правехме опити с носене на вода. Толев беше също там и започваше да ме ухажва отново. Накрая аз не изтърпях и му казах: „Жалко, че нито един лъч от Словото на Учителя не е проникнал у вас". Това му подейства нещо повече от плесница. Ако му бях ударила плесница щеше да я приеме като подарък от мене.
към текста >>
13.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
По-късно Учителят споменава: „Той знаеше как сам да си замине в планината, а не се научи да носи една
стомна
вода!
Борис му беше първи приятел от 20 години и такова другарство означава много. Борис организира прехвърлянето му в Родопите, заселват го в една барака, която е и на държавната печатница в София, която предварително е заангажирана от Неделчо Попов, който работеше там. Борис живя там 15 дни с него, после го остави сам, погрижи се да не му липсва нищо, заплати на селяните да го обхождат и навестяват и се завърна. Всички знаехме, че това му са последните дни на земята. Той също знаеше това и затова сам пожела да се отдели от всички.
По-късно Учителят споменава: „Той знаеше как сам да си замине в планината, а не се научи да носи една
стомна
вода!
" Ставаше въпрос за оня съвет, който Учителят му беше дал. Според него Жорж всеки ден по три пъти трябваше да ходи с две празни стомни от Изгрева до извора на Диана Бад, да ги напълни там и да ги донесе на Изгрева. Ето това беше съвета и метод на Учителя за неговото лечение. Той не можеше да проумее как така ще оздравее, ако носи само в ръцете две стомни по три пъти на ден вода. Тази задача бе дадена от Учителя на цялото Братство.
към текста >>
14.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
" И един ден облича едни скъсани дрехи, взема една мотика и една пукната
стомна
и тръгва нарочно, да го срещне.
Та вуйчо като се спусна, че като хвана коня за юздата и извика: „Слушай, от една седмица съм бял брат, ако не беше тъй, тука щеше да ти е гроба! " Вуйчо Иван бил бабаитин на Стара Загора и ги е пердашил наред. (Към N 1) После имало един турчин, който ходел из лозята, а жените обикновено отивали да работят, да копаят и той отивал и ги закачал и се гаврел с тях. Тук-там, тук-там, не оставял хората на мира. И дядо Пеню рекъл: „Аз ще го оправя тоя турчин!
" И един ден облича едни скъсани дрехи, взема една мотика и една пукната
стомна
и тръгва нарочно, да го срещне.
Вървял и гледал тук-там, тук-там и най-после го зърнал. Посрещнал го, но и турчина бил бабаитин. Дядо държи мотиката и вика: „Аз не очаквах, че е тука, аз не очаквах, че е така". Че като го хваща през чатала и като го удря в земята, че като го захванал бой, че бой, че бой, прострял го на земята ни жив, ни умрял и го оставил в лозята. Взел си мотиката и си отишъл.
към текста >>
15.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Защо ще бием детето, че счупило
стомната
?
Когато народът не върви по божествения закон стават сътресения. В света сега почва луната да управлява. Епохата на Марса свърши още през месец март (1944 г.). Новата епоха ще наложи примирието на хората. Богатият ще трябва да изгори всички тефтери и да започне отново.
Защо ще бием детето, че счупило
стомната
?
Купете нова стомна и въпросът се изчерпва. В политиката се иска време. Всички народи са слуги на Бога. Бог ще оправи света. Наближило е.да се каже от Невидимия свят да спре войната.
към текста >>
Купете нова
стомна
и въпросът се изчерпва.
В света сега почва луната да управлява. Епохата на Марса свърши още през месец март (1944 г.). Новата епоха ще наложи примирието на хората. Богатият ще трябва да изгори всички тефтери и да започне отново. Защо ще бием детето, че счупило стомната?
Купете нова
стомна
и въпросът се изчерпва.
В политиката се иска време. Всички народи са слуги на Бога. Бог ще оправи света. Наближило е.да се каже от Невидимия свят да спре войната. Никого няма да питат, когато се каже от горе, че свършва войната.
към текста >>
16.
3.Коварната болест и вегетарианството
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
Сложим там една
стомна
на слънцето, топла водичка, нищо друго“.
Може да постиш един ден, нали написано на листчето, другия за два... Изтегляш листчето и каквото е написано. А листчетата ги изпращат в братството, в провинцията, по кръжоците. И дават и на него да си изтегли едно листче и му се паднало три дена да гладува. Той казваше: „Ама ние работим цял ден на нивата, горещина. Езикът ти започва да шуми в устата.
Сложим там една
стомна
на слънцето, топла водичка, нищо друго“.
И след като изкарал три дена, нищо да не яде и тогава му казват да хапне картофена супа. „Изведнъж чувствам как нещо се смъква от целия ми организъм“. И по тоя начин туй става причина той да стане вегетарианец и да оздравее. Преди това, той казва бил такъв месоядец, че сурово месо е рязал и ял. От едната крайност минава в другата.
към текста >>
17.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Стомната
12.
При стълбата 7. Учителят 8. Печката в малкия салон 9. Обувките 10. Вдигнете метлата 11.
Стомната
12.
Свирците 13. Шапката 14. Това не е ли достатъчно? 15. Наша фана 16. Чудото 17.
към текста >>
18.
11. СТОМНАТА
,
,
ТОМ 8
11.
СТОМНАТА
Събудих се в четири часа и започнах приготовления с тоалета.
11.
СТОМНАТА
Събудих се в четири часа и започнах приготовления с тоалета.
В 5 часа слушах лекция, от 7 до 8 присъствувах на Паневритмия. Голяма светлина в ума, голяма топлина в сърцето. Така е всеки ден, когато има лекция от Учителя. Денят започва по-интересно, преминава по-интересно и завършва по-интересно. Всеки ден при Учителя е интересен, богат и запълнен, но в дните, които започват с лекция, интересът е подчертан.
към текста >>
Стомната
, с която се внася вода в стаята на Учителя, там.
Оглеждам се. Искам да разбера защо съм повикана тук. Поглеждам нагоре. Качвам се по стълбата. И виждам.
Стомната
, с която се внася вода в стаята на Учителя, там.
Побутвам я. Празна. Вземам я, напълвам и я оставям на същото място. И си мисля. Значи невидимите помагачи видяха, че Учителят изнесе празния съд и дадоха сигнал. Аз долових този сигнал и се отзовах.
към текста >>
19.
50. ТИШИНАТА НА НОЩА
,
,
ТОМ 8
Той нищо не каза, гледа ме, и пак му казвам аз: "Мисля, че Вие ми дадохте тази
стомна
".
Нощес сънувах Учителя. Пред салона. Около Него група. Не беше светло. Аз се провирам през другите и му подавам една малка стомничка, пълна с вода и му казвам: "Мисля, че Вие ми я дадохте да я напълня".
Той нищо не каза, гледа ме, и пак му казвам аз: "Мисля, че Вие ми дадохте тази
стомна
".
Той пак нищо не ми рече, но ме гледаше с много радостно лице и ми подаде едно малко лешниче и аз излязох от кръга на хората, и го чукнах. Вътре имаше една малка ядка и тя беше много сладка. Стомната, като че остана в Него. Гледаше ме много интересно, искаше нещо да ми каже. 6.111. "Заблуждението е, човек да изисква другите да го обичат.
към текста >>
Стомната
, като че остана в Него.
Не беше светло. Аз се провирам през другите и му подавам една малка стомничка, пълна с вода и му казвам: "Мисля, че Вие ми я дадохте да я напълня". Той нищо не каза, гледа ме, и пак му казвам аз: "Мисля, че Вие ми дадохте тази стомна". Той пак нищо не ми рече, но ме гледаше с много радостно лице и ми подаде едно малко лешниче и аз излязох от кръга на хората, и го чукнах. Вътре имаше една малка ядка и тя беше много сладка.
Стомната
, като че остана в Него.
Гледаше ме много интересно, искаше нещо да ми каже. 6.111. "Заблуждението е, човек да изисква другите да го обичат. Дали хората ви обичат, това е тяхна работа. Дали ти обичаш, това е твоя работа. Щастието на човека се заключава в свободно проявената любов към първата причина на нещата.
към текста >>
20.
2. ИВАН КИСЬОВ
,
,
ТОМ 8
Аз обичах да ходя със
стомна
до чешмата на Диана бад или до разсадника.
Но тук условията бяха сурови. В сравнение с другите къщи нашата къща беше най-солидна и най-хубава. Имаше веранда, две стаи и кухня. В нея живееше цялото ни семейство. На Изгрева отначало нямаше вода.
Аз обичах да ходя със
стомна
до чешмата на Диана бад или до разсадника.
Когато вървях със стомните в ръце аз си тананиках песнички, които сама съчинявах. Съчинявах също и малки стихчета, които декламирах на глас, когато вървях сама през гората. Учителят обичаше да си отваря вратата на приемната и да ме наблюдава как вървя със стомнички-те и си пея. Беше казал веднъж: "Имаме тука едно овчарче, което ходи за вода със стомнички и си съчинява песнички. То е голямо овчарче".
към текста >>
21.
26. СПУКАНАТА СТОМНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
26. СПУКАНАТА
СТОМНА
В.К.: Вие ми разказахте на времето една опитност Ваша, Той давал задача, всеки да си вземе една
стомна
оттука за вода от Витоша.
26. СПУКАНАТА
СТОМНА
В.К.: Вие ми разказахте на времето една опитност Ваша, Той давал задача, всеки да си вземе една
стомна
оттука за вода от Витоша.
Е.А.: Не, Той я даде на Изгрева беше това. През 1932 год. даде тази задача. Той говори една дълга беседа сутринта от пет до осем, брат. И тогава я даде тази задача.
към текста >>
Пък аз Ви казах, че си счупих
стомната
тогава, бях учителка и дойдох и поръчах на моя приятелка, учителка от другото село и тя бе наша сестра.
другият, после на двайстата минута следващия. И много хора дойдоха тогава за тази задача, защото беше пролет. Времето беше много хубаво и то се продължи до към обяд на другия ден. От 24 часа до 12 часа, щото 300 ли 400 души са били, та много дълго, макар че по на пет минути. Само 12 души за един час ще хвръкнат и затуй, докато се изредят всичките, цялата нощ мина.
Пък аз Ви казах, че си счупих
стомната
тогава, бях учителка и дойдох и поръчах на моя приятелка, учителка от другото село и тя бе наша сестра.
Там имаше стомни да се продават, да ми купи стомничката. Тя ми я донесе и аз я турих в раницата и си дойдох тука. Вечерта ми се падна в 12 и 20 ч. да тръгна. Много рано.
към текста >>
У казвам, пък колко много поглъща
стомната
водата.
И като тръгнах горе, качих се, пристигнах за изгрев и Учителят дойде за изгрев. И Той дойде рано и аз Му поисках да Му напълня стомничката. Той ми я даде. Аз я взех, напълних Неговата, занесох Му я и после рекох да си напълня и моята стомничка. Напълних я и по едно време гледам водата се изпразни.
У казвам, пък колко много поглъща
стомната
водата.
Напълних я пак. Абе какво става? Като погледнах, на дъното дупка. Аз не съм я погледнала. И като видях дупката, аз си казах: „С мене тази година ще стане нещо много лошо.
към текста >>
Толкова души да има горе и аз да дойда със
стомна
на която да има дупка".
Напълних я пак. Абе какво става? Като погледнах, на дъното дупка. Аз не съм я погледнала. И като видях дупката, аз си казах: „С мене тази година ще стане нещо много лошо.
Толкова души да има горе и аз да дойда със
стомна
на която да има дупка".
Като символ го взех много лош. Добре, ама какво да правя, нали все пак без вода не искам да се върна, а на Учителя някой Му беше донесъл чайник. И аз казвам: „Учителю, ще разрешите ли с Вашия чайник да си донеса вода, защото моята стомна е пукната". „Не може, казва. Защо казва не си прегледахте стомната вкъщи, да видите че не е здрава?
към текста >>
И аз казвам: „Учителю, ще разрешите ли с Вашия чайник да си донеса вода, защото моята
стомна
е пукната".
Аз не съм я погледнала. И като видях дупката, аз си казах: „С мене тази година ще стане нещо много лошо. Толкова души да има горе и аз да дойда със стомна на която да има дупка". Като символ го взех много лош. Добре, ама какво да правя, нали все пак без вода не искам да се върна, а на Учителя някой Му беше донесъл чайник.
И аз казвам: „Учителю, ще разрешите ли с Вашия чайник да си донеса вода, защото моята
стомна
е пукната".
„Не може, казва. Защо казва не си прегледахте стомната вкъщи, да видите че не е здрава? " Казвам: „Не прегледах". И аз казвам: „ Днеска е неделя Учителю, иначе аз ще слезна в града ще купя стомна и пак ще дойда". И Той тогава бръкна в джоба си, извади ключа и каза: „В моята стая, долната има една стомна, пълна с вода, идете, вземете я, излейте водата на тревата, пък аз ще Ви чакам тука".
към текста >>
Защо казва не си прегледахте
стомната
вкъщи, да видите че не е здрава?
Толкова души да има горе и аз да дойда със стомна на която да има дупка". Като символ го взех много лош. Добре, ама какво да правя, нали все пак без вода не искам да се върна, а на Учителя някой Му беше донесъл чайник. И аз казвам: „Учителю, ще разрешите ли с Вашия чайник да си донеса вода, защото моята стомна е пукната". „Не може, казва.
Защо казва не си прегледахте
стомната
вкъщи, да видите че не е здрава?
" Казвам: „Не прегледах". И аз казвам: „ Днеска е неделя Учителю, иначе аз ще слезна в града ще купя стомна и пак ще дойда". И Той тогава бръкна в джоба си, извади ключа и каза: „В моята стая, долната има една стомна, пълна с вода, идете, вземете я, излейте водата на тревата, пък аз ще Ви чакам тука". И аз отгоре тръгнах от бивака. За час и 40 минути идвам до Изгрева, щото по стръмното тичах, а пък по пътя вървя като хала.
към текста >>
И аз казвам: „ Днеска е неделя Учителю, иначе аз ще слезна в града ще купя
стомна
и пак ще дойда".
Добре, ама какво да правя, нали все пак без вода не искам да се върна, а на Учителя някой Му беше донесъл чайник. И аз казвам: „Учителю, ще разрешите ли с Вашия чайник да си донеса вода, защото моята стомна е пукната". „Не може, казва. Защо казва не си прегледахте стомната вкъщи, да видите че не е здрава? " Казвам: „Не прегледах".
И аз казвам: „ Днеска е неделя Учителю, иначе аз ще слезна в града ще купя
стомна
и пак ще дойда".
И Той тогава бръкна в джоба си, извади ключа и каза: „В моята стая, долната има една стомна, пълна с вода, идете, вземете я, излейте водата на тревата, пък аз ще Ви чакам тука". И аз отгоре тръгнах от бивака. За час и 40 минути идвам до Изгрева, щото по стръмното тичах, а пък по пътя вървя като хала. Аз бях здрав човек и много издръжлива. Много ходех и по пътя срещам още хора, още отиват горе със стомничките.
към текста >>
И Той тогава бръкна в джоба си, извади ключа и каза: „В моята стая, долната има една
стомна
, пълна с вода, идете, вземете я, излейте водата на тревата, пък аз ще Ви чакам тука".
И аз казвам: „Учителю, ще разрешите ли с Вашия чайник да си донеса вода, защото моята стомна е пукната". „Не може, казва. Защо казва не си прегледахте стомната вкъщи, да видите че не е здрава? " Казвам: „Не прегледах". И аз казвам: „ Днеска е неделя Учителю, иначе аз ще слезна в града ще купя стомна и пак ще дойда".
И Той тогава бръкна в джоба си, извади ключа и каза: „В моята стая, долната има една
стомна
, пълна с вода, идете, вземете я, излейте водата на тревата, пък аз ще Ви чакам тука".
И аз отгоре тръгнах от бивака. За час и 40 минути идвам до Изгрева, щото по стръмното тичах, а пък по пътя вървя като хала. Аз бях здрав човек и много издръжлива. Много ходех и по пътя срещам още хора, още отиват горе със стомничките. И отидох в стаята, както ми каза, същото така направих и веднага се върнах, и се изкачих чак там гдето е горната чешма сега и викам тука ще си почина и после ще се кача, защото ме е страх, тъмно, пък тогава нямаше такива пътеки каквито са сега, а пък така през едни урви минавахме.
към текста >>
Стомната
, която ми е дал Учителят да ми се счупи, няма да я бъде.
И като ми каза това, аз тръгнах нагоре и в 11 без 10 мин. Му предадох ключа. И после вече към 2 часа се върнах, носех тази стомничка с вода и си я занесох на село. И когато ме уволниха ми се счупи стомничката. Бях отишла да си налея вода и като се връщам от Коледната ваканция, защото тогава Коледа празнувахме, бях я турила така на леда и тя как се хлъзна и се счупи и аз си казах: „Тази година нещо ще ми се случи".
Стомната
, която ми е дал Учителят да ми се счупи, няма да я бъде.
И тогава нея година ме уволниха за противорелигиозни идеи. Като безбожничка съм уволнена.
към текста >>
22.
43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега, няма къде да си умиеш ръцете, няма къде да си туриш
стомната
.
А пък тези казвам, едното до врата ще бъде закачалка, а другото казвам, тука ще си сложим в едното мивка, а другото ще си готвиме". Ама то беше един план, който бях измислила, наистина щеше да стане кутийка „Парахода". „Виж Паша, ний ще кажем на Учителя, аз ще кажа плана си и ние с това което имаме двете, ще си дадем парите, ще си го направиме". Не знам защо тя не се съгласи. Щото като живеехме заедно, нали двете, неудобство беше.
Сега, няма къде да си умиеш ръцете, няма къде да си туриш
стомната
.
Стомните стоят така, замръзват. А това щеше да стане много удобно. Казвам, дето ще си готвиме, ще го направим с ламарина. Няма да се пали. И на примуса да е, даже да избухне примуса като е цялото с ламарина, няма да се запали.
към текста >>
23.
115. РАБОТА С ЕДНО ОКО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И като се връща отгоре, вече качила се, връща се, отива на чешмата в Драгалевци и иска да пие вода, защото лято, горещ ден нали така, а тя не е носела нищо за пиене и поиска да пие вода, и една жена й дава
стомната
да пие от нея.
В.К.: Кога тези задачи Учителят ги даваше? Е.А.: Да, Учителят в класовете, които даваше. Нали задачите. Даже когато беше изкачването през нощта. Тя беше учителка когато Учителят даде за през нощта да се качиме в 12 часа горе към Вълчата скала за изгрев, тя я направи като се върна от Русе към Петровден, по-късно.
И като се връща отгоре, вече качила се, връща се, отива на чешмата в Драгалевци и иска да пие вода, защото лято, горещ ден нали така, а тя не е носела нищо за пиене и поиска да пие вода, и една жена й дава
стомната
да пие от нея.
Добре, ама тя я пуска и я счупва, пък и не носи никакви пари. Имала трудности докато намери някой познат да даде вещ, за да може да я убеди, че ще й върне стомната, че ще й купи стомна. Та вижте, имаше такива неща при решаването на задачите си все от някакъв род противодействия. Тука беше със стомната. Даже и това ми направи впечатление тогава нали, като ми разказваше, че като се върна отгоре.
към текста >>
Имала трудности докато намери някой познат да даде вещ, за да може да я убеди, че ще й върне
стомната
, че ще й купи
стомна
.
Нали задачите. Даже когато беше изкачването през нощта. Тя беше учителка когато Учителят даде за през нощта да се качиме в 12 часа горе към Вълчата скала за изгрев, тя я направи като се върна от Русе към Петровден, по-късно. И като се връща отгоре, вече качила се, връща се, отива на чешмата в Драгалевци и иска да пие вода, защото лято, горещ ден нали така, а тя не е носела нищо за пиене и поиска да пие вода, и една жена й дава стомната да пие от нея. Добре, ама тя я пуска и я счупва, пък и не носи никакви пари.
Имала трудности докато намери някой познат да даде вещ, за да може да я убеди, че ще й върне
стомната
, че ще й купи
стомна
.
Та вижте, имаше такива неща при решаването на задачите си все от някакъв род противодействия. Тука беше със стомната. Даже и това ми направи впечатление тогава нали, като ми разказваше, че като се върна отгоре. Щото ние бяхме заедно нали, заедно живеехме. Викам си сега пак някакво противодействие имаше.
към текста >>
Тука беше със
стомната
.
Тя беше учителка когато Учителят даде за през нощта да се качиме в 12 часа горе към Вълчата скала за изгрев, тя я направи като се върна от Русе към Петровден, по-късно. И като се връща отгоре, вече качила се, връща се, отива на чешмата в Драгалевци и иска да пие вода, защото лято, горещ ден нали така, а тя не е носела нищо за пиене и поиска да пие вода, и една жена й дава стомната да пие от нея. Добре, ама тя я пуска и я счупва, пък и не носи никакви пари. Имала трудности докато намери някой познат да даде вещ, за да може да я убеди, че ще й върне стомната, че ще й купи стомна. Та вижте, имаше такива неща при решаването на задачите си все от някакъв род противодействия.
Тука беше със
стомната
.
Даже и това ми направи впечатление тогава нали, като ми разказваше, че като се върна отгоре. Щото ние бяхме заедно нали, заедно живеехме. Викам си сега пак някакво противодействие имаше. В.К.: Обаче това е голямо геройство, с едно око. Е.А.: Не, подвиг е брат.
към текста >>
24.
132. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Веднъж ми разказвахте за счупената
стомна
.
Значи, ако е храст, през храста ще мине. Ако е камък, камъка ще прескочи. Така беше задачата. И се качвахме някога така под Вълчата скала, така му казвахме Вълчата скала. Аз и така го знам, сега знаят ли го така не зная, но там сме се качвали.
В.К.: Веднъж ми разказвахте за счупената
стомна
.
Е.А.: Учителят през 1932 год. държа една много дълга беседа. И тогава каза: „Другата седмица няма да имаме беседа, а ще дойдеме рано и в 12 часа през нощта ще си теглиме жребие кому когато се падне да тръгне, така, че да има на всеки по пет минути разстояние и ще се изкачи всеки на бивака. Ще отиде на бивака, ще си напълни стомничката, ще си почине и после ще се върне". То беше „задача за стомничката".
към текста >>
И като дойде Учителя, даже забелязах, че на Учителят, една сестра искаше да Му напълни
стомната
.
Взех стомничката и си тръгнах. Отидох на бивака. А ми се падна да тръгна веднага след 12 часа, 5-та или 6-та ми се падна по ред да тръгна. И още тръгнах рано-рано и аз се изкачих високо горе. Рано пристигнах горе.
И като дойде Учителя, даже забелязах, че на Учителят, една сестра искаше да Му напълни
стомната
.
Той каза: „Оставете я". Сега аз не знам, хем го видях това и после аз пожелах да Му напълня стомната. Той ме остави да я напълня. Но като напълних на Учителя стомната, викам чакай да си напълня и моята и като напълних моята, хо-о-п изпразни се. Ами как да поеме, да поеме, ама не може да поеме така.
към текста >>
Сега аз не знам, хем го видях това и после аз пожелах да Му напълня
стомната
.
А ми се падна да тръгна веднага след 12 часа, 5-та или 6-та ми се падна по ред да тръгна. И още тръгнах рано-рано и аз се изкачих високо горе. Рано пристигнах горе. И като дойде Учителя, даже забелязах, че на Учителят, една сестра искаше да Му напълни стомната. Той каза: „Оставете я".
Сега аз не знам, хем го видях това и после аз пожелах да Му напълня
стомната
.
Той ме остави да я напълня. Но като напълних на Учителя стомната, викам чакай да си напълня и моята и като напълних моята, хо-о-п изпразни се. Ами как да поеме, да поеме, ама не може да поеме така. Напълних я, пак се изпразни. Викам какво става така?
към текста >>
Но като напълних на Учителя
стомната
, викам чакай да си напълня и моята и като напълних моята, хо-о-п изпразни се.
Рано пристигнах горе. И като дойде Учителя, даже забелязах, че на Учителят, една сестра искаше да Му напълни стомната. Той каза: „Оставете я". Сега аз не знам, хем го видях това и после аз пожелах да Му напълня стомната. Той ме остави да я напълня.
Но като напълних на Учителя
стомната
, викам чакай да си напълня и моята и като напълних моята, хо-о-п изпразни се.
Ами как да поеме, да поеме, ама не може да поеме така. Напълних я, пак се изпразни. Викам какво става така? Напълних я, тя се изпразни. Като вдигнах, една дупка отдолу.
към текста >>
Леле рекох, нещо с мене лошо ще се случи, защото всички напълниха стомните, моята
стомна
счупена.
Напълних я, пак се изпразни. Викам какво става така? Напълних я, тя се изпразни. Като вдигнах, една дупка отдолу. Някакво камъче ли е имало в пръстта и останало дупка.
Леле рекох, нещо с мене лошо ще се случи, защото всички напълниха стомните, моята
стомна
счупена.
И казах на Учителя. Аз занесох на Учителя стомничката и я оставих на мястото и Му казах, че така се случи с моята стомна и би ли ми позволил с Неговия чайник да си занеса вода. Той казва: „Не може, защо не си проверихте стомната? " „Не се сетих Учителю, не проверих". Но аз Му казвам: „Днес е неделя, иначе аз ще сляза ще си купя стомна, ще дойда втори път и ще напълня".
към текста >>
Аз занесох на Учителя стомничката и я оставих на мястото и Му казах, че така се случи с моята
стомна
и би ли ми позволил с Неговия чайник да си занеса вода.
Напълних я, тя се изпразни. Като вдигнах, една дупка отдолу. Някакво камъче ли е имало в пръстта и останало дупка. Леле рекох, нещо с мене лошо ще се случи, защото всички напълниха стомните, моята стомна счупена. И казах на Учителя.
Аз занесох на Учителя стомничката и я оставих на мястото и Му казах, че така се случи с моята
стомна
и би ли ми позволил с Неговия чайник да си занеса вода.
Той казва: „Не може, защо не си проверихте стомната? " „Не се сетих Учителю, не проверих". Но аз Му казвам: „Днес е неделя, иначе аз ще сляза ще си купя стомна, ще дойда втори път и ще напълня". Той като видя тази моя готовност извади от джоба ключа си и ми каза: „На ти ключа, в моята стая има еди къде си стомна, в долната стая. Тя е пълна с вода.
към текста >>
Той казва: „Не може, защо не си проверихте
стомната
?
Като вдигнах, една дупка отдолу. Някакво камъче ли е имало в пръстта и останало дупка. Леле рекох, нещо с мене лошо ще се случи, защото всички напълниха стомните, моята стомна счупена. И казах на Учителя. Аз занесох на Учителя стомничката и я оставих на мястото и Му казах, че така се случи с моята стомна и би ли ми позволил с Неговия чайник да си занеса вода.
Той казва: „Не може, защо не си проверихте
стомната
?
" „Не се сетих Учителю, не проверих". Но аз Му казвам: „Днес е неделя, иначе аз ще сляза ще си купя стомна, ще дойда втори път и ще напълня". Той като видя тази моя готовност извади от джоба ключа си и ми каза: „На ти ключа, в моята стая има еди къде си стомна, в долната стая. Тя е пълна с вода. Ще взмеш стомната, водата ще я излееш на цветята и ще я донесеш, и аз ще те чакам да донесеш ключа".
към текста >>
Но аз Му казвам: „Днес е неделя, иначе аз ще сляза ще си купя
стомна
, ще дойда втори път и ще напълня".
Леле рекох, нещо с мене лошо ще се случи, защото всички напълниха стомните, моята стомна счупена. И казах на Учителя. Аз занесох на Учителя стомничката и я оставих на мястото и Му казах, че така се случи с моята стомна и би ли ми позволил с Неговия чайник да си занеса вода. Той казва: „Не може, защо не си проверихте стомната? " „Не се сетих Учителю, не проверих".
Но аз Му казвам: „Днес е неделя, иначе аз ще сляза ще си купя
стомна
, ще дойда втори път и ще напълня".
Той като видя тази моя готовност извади от джоба ключа си и ми каза: „На ти ключа, в моята стая има еди къде си стомна, в долната стая. Тя е пълна с вода. Ще взмеш стомната, водата ще я излееш на цветята и ще я донесеш, и аз ще те чакам да донесеш ключа". Аз слязох за много малко време, щото тичах повече надолу. В.К.: Та това е много далече, да тръгнеш отгоре пеш до Симеоново, а оттам до София.
към текста >>
Той като видя тази моя готовност извади от джоба ключа си и ми каза: „На ти ключа, в моята стая има еди къде си
стомна
, в долната стая.
И казах на Учителя. Аз занесох на Учителя стомничката и я оставих на мястото и Му казах, че така се случи с моята стомна и би ли ми позволил с Неговия чайник да си занеса вода. Той казва: „Не може, защо не си проверихте стомната? " „Не се сетих Учителю, не проверих". Но аз Му казвам: „Днес е неделя, иначе аз ще сляза ще си купя стомна, ще дойда втори път и ще напълня".
Той като видя тази моя готовност извади от джоба ключа си и ми каза: „На ти ключа, в моята стая има еди къде си
стомна
, в долната стая.
Тя е пълна с вода. Ще взмеш стомната, водата ще я излееш на цветята и ще я донесеш, и аз ще те чакам да донесеш ключа". Аз слязох за много малко време, щото тичах повече надолу. В.К.: Та това е много далече, да тръгнеш отгоре пеш до Симеоново, а оттам до София. Е.А.: До София, да, дойдох и като дойдох още се качваха приятелите, нали чакаха всеки реда си да им дойде да се качат догоре.
към текста >>
Ще взмеш
стомната
, водата ще я излееш на цветята и ще я донесеш, и аз ще те чакам да донесеш ключа".
Той казва: „Не може, защо не си проверихте стомната? " „Не се сетих Учителю, не проверих". Но аз Му казвам: „Днес е неделя, иначе аз ще сляза ще си купя стомна, ще дойда втори път и ще напълня". Той като видя тази моя готовност извади от джоба ключа си и ми каза: „На ти ключа, в моята стая има еди къде си стомна, в долната стая. Тя е пълна с вода.
Ще взмеш
стомната
, водата ще я излееш на цветята и ще я донесеш, и аз ще те чакам да донесеш ключа".
Аз слязох за много малко време, щото тичах повече надолу. В.К.: Та това е много далече, да тръгнеш отгоре пеш до Симеоново, а оттам до София. Е.А.: До София, да, дойдох и като дойдох още се качваха приятелите, нали чакаха всеки реда си да им дойде да се качат догоре. И срещнах много, които се качват и те ме питаха защо се връщам и защо тичам. В.К.: И на всеки обясняваш.
към текста >>
25.
167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато
стомната
ви била пробита и когато Учителят ви дава ключа от стаята, за да вземете една
стомна
ли, отивате връщате се и се качвате нагоре, разкажете този случай по-подробно.
В.К.: Нещо така по-специално Учителят да е казал? Е.А.: Не е казал, не. И те много жертва са дали богомилите. Изгорили са наведнъж в един цял един дом някакъв, където са живели, подпалват ги и не им дават да излезнат и изгарят живи. В.К.: Сега във връзка с оная задача със стомните за вода.
Когато
стомната
ви била пробита и когато Учителят ви дава ключа от стаята, за да вземете една
стомна
ли, отивате връщате се и се качвате нагоре, разкажете този случай по-подробно.
Е.А.: Учителят една неделя държа много дълга беседа и накрая каза така: „Другата неделя, няма да имаме беседа, а всеки един от вас ще си купи по една стомничка и ще отиде на бивака, да си напълни стомната. Ще си направим закуска и всеки ще се върне". Но не вече групово, а така според възможностите. Аз тогава бях учителка и поръчвам на една сестра, която беше от Байлово, там правеха стомни, да ми купи стомна. Ама не я поглеждам.
към текста >>
Е.А.: Учителят една неделя държа много дълга беседа и накрая каза така: „Другата неделя, няма да имаме беседа, а всеки един от вас ще си купи по една стомничка и ще отиде на бивака, да си напълни
стомната
.
Е.А.: Не е казал, не. И те много жертва са дали богомилите. Изгорили са наведнъж в един цял един дом някакъв, където са живели, подпалват ги и не им дават да излезнат и изгарят живи. В.К.: Сега във връзка с оная задача със стомните за вода. Когато стомната ви била пробита и когато Учителят ви дава ключа от стаята, за да вземете една стомна ли, отивате връщате се и се качвате нагоре, разкажете този случай по-подробно.
Е.А.: Учителят една неделя държа много дълга беседа и накрая каза така: „Другата неделя, няма да имаме беседа, а всеки един от вас ще си купи по една стомничка и ще отиде на бивака, да си напълни
стомната
.
Ще си направим закуска и всеки ще се върне". Но не вече групово, а така според възможностите. Аз тогава бях учителка и поръчвам на една сестра, която беше от Байлово, там правеха стомни, да ми купи стомна. Ама не я поглеждам. Нито слагам вода да опитам, нищо.
към текста >>
Аз тогава бях учителка и поръчвам на една сестра, която беше от Байлово, там правеха стомни, да ми купи
стомна
.
В.К.: Сега във връзка с оная задача със стомните за вода. Когато стомната ви била пробита и когато Учителят ви дава ключа от стаята, за да вземете една стомна ли, отивате връщате се и се качвате нагоре, разкажете този случай по-подробно. Е.А.: Учителят една неделя държа много дълга беседа и накрая каза така: „Другата неделя, няма да имаме беседа, а всеки един от вас ще си купи по една стомничка и ще отиде на бивака, да си напълни стомната. Ще си направим закуска и всеки ще се върне". Но не вече групово, а така според възможностите.
Аз тогава бях учителка и поръчвам на една сестра, която беше от Байлово, там правеха стомни, да ми купи
стомна
.
Ама не я поглеждам. Нито слагам вода да опитам, нищо. Слагам я в раницата и тръгвам. По жребие тръгнахме. Да тръгна пета или шеста вечерта след полунощ.
към текста >>
Щото аз отидох рано, стоях, правих си упражнения, всичко и когато дойде Учителя, Белева иска да Му напълни
стомната
.
Нито слагам вода да опитам, нищо. Слагам я в раницата и тръгвам. По жребие тръгнахме. Да тръгна пета или шеста вечерта след полунощ. Разбираш ли това, имах късмет.
Щото аз отидох рано, стоях, правих си упражнения, всичко и когато дойде Учителя, Белева иска да Му напълни
стомната
.
Той на нея не даде. Пък на мене даде да я напълня. И аз като я напълних наУчителя, хайде казвам и моята стомна да си напълня. И напълних. Гледам, изтича водата.
към текста >>
И аз като я напълних наУчителя, хайде казвам и моята
стомна
да си напълня.
Да тръгна пета или шеста вечерта след полунощ. Разбираш ли това, имах късмет. Щото аз отидох рано, стоях, правих си упражнения, всичко и когато дойде Учителя, Белева иска да Му напълни стомната. Той на нея не даде. Пък на мене даде да я напълня.
И аз като я напълних наУчителя, хайде казвам и моята
стомна
да си напълня.
И напълних. Гледам, изтича водата. Я, поглеждам, доливам, пак изтича. Обръщам стомната виждам дупка в средата. Аз не съм погледнала.
към текста >>
Обръщам
стомната
виждам дупка в средата.
Пък на мене даде да я напълня. И аз като я напълних наУчителя, хайде казвам и моята стомна да си напълня. И напълних. Гледам, изтича водата. Я, поглеждам, доливам, пак изтича.
Обръщам
стомната
виждам дупка в средата.
Аз не съм погледнала. То имало или камък, или нещо друго, което нали се е отпушило. Ужасно се смутих. Цяло Братство казвам, 500 души да тръгнат, пък мойта стомна ли да бъде пукната бе? Виждаш ли, упреквам себе си, че не съм била внимателна.
към текста >>
Цяло Братство казвам, 500 души да тръгнат, пък мойта
стомна
ли да бъде пукната бе?
Я, поглеждам, доливам, пак изтича. Обръщам стомната виждам дупка в средата. Аз не съм погледнала. То имало или камък, или нещо друго, което нали се е отпушило. Ужасно се смутих.
Цяло Братство казвам, 500 души да тръгнат, пък мойта
стомна
ли да бъде пукната бе?
Виждаш ли, упреквам себе си, че не съм била внимателна. И сега неделя е. Отивам при Учителя и казвам: „Учителю, тъй и тъй ми е стомната, ще Ви моля да ми дадете Вашия чайник, като се върна за да взема вода". „Не може". И сега, не може, не може.
към текста >>
Отивам при Учителя и казвам: „Учителю, тъй и тъй ми е
стомната
, ще Ви моля да ми дадете Вашия чайник, като се върна за да взема вода".
То имало или камък, или нещо друго, което нали се е отпушило. Ужасно се смутих. Цяло Братство казвам, 500 души да тръгнат, пък мойта стомна ли да бъде пукната бе? Виждаш ли, упреквам себе си, че не съм била внимателна. И сега неделя е.
Отивам при Учителя и казвам: „Учителю, тъй и тъй ми е
стомната
, ще Ви моля да ми дадете Вашия чайник, като се върна за да взема вода".
„Не може". И сега, не може, не може. Аз не Го упреквам. Казвам: „Учителю, днеска е неделя и магазините са затворени, иначе аз ще слеза, ще си взема една стомна и ще се върна да си налея вода". Казвам му това.
към текста >>
Казвам: „Учителю, днеска е неделя и магазините са затворени, иначе аз ще слеза, ще си взема една
стомна
и ще се върна да си налея вода".
И сега неделя е. Отивам при Учителя и казвам: „Учителю, тъй и тъй ми е стомната, ще Ви моля да ми дадете Вашия чайник, като се върна за да взема вода". „Не може". И сега, не може, не може. Аз не Го упреквам.
Казвам: „Учителю, днеска е неделя и магазините са затворени, иначе аз ще слеза, ще си взема една
стомна
и ще се върна да си налея вода".
Казвам му това. Той като видя какво съм решила, на какво съм готова, тогава извади ключа, даде ми и ми каза: „Ще идеш в Моята стая -долната, еди къде си има една стомничка пълна с вода, ще я излееш на цветята и ще дойдеш тука и аз ще те чакам". През целия път отгоре до долу съм тичала, защото не бях с такива вързани крака, тогава бях бързонога. И мисля, че съм слезнала за час, час и нещо. Така, ама и кураж добих, Учителят ми даде възможност да си поправя погрешката.
към текста >>
В.К.: Върна
стомната
на Учителя.
И когато вече взех стомничката и всичко, всичко и когато стигнах там, гдето имаше една чешма, горе така на първата височинка, щото тичешком надолу, на връщане по пътя, викам, ще си почина малко. В това време Савка цъфва и казва: „Еленке, Учителят те чака". И не можах даже да седна. Добре щом ме чака, значи аз трябва да бързам. Отидох и разбира се, че благодарих и това, и после поседях доста горе, починах си и вечерта пак си отидох, бях в Макоцево учителка тогава.
В.К.: Върна
стомната
на Учителя.
Е.А.: Не съм Му я върнала. Забравих. Взех стомната, а не за връщане и дума да не става. Друга бих Му дала, но после. Счупих я. Счупих я, затуй не я върнах.
към текста >>
Взех
стомната
, а не за връщане и дума да не става.
И не можах даже да седна. Добре щом ме чака, значи аз трябва да бързам. Отидох и разбира се, че благодарих и това, и после поседях доста горе, починах си и вечерта пак си отидох, бях в Макоцево учителка тогава. В.К.: Върна стомната на Учителя. Е.А.: Не съм Му я върнала. Забравих.
Взех
стомната
, а не за връщане и дума да не става.
Друга бих Му дала, но после. Счупих я. Счупих я, затуй не я върнах. И то я счупих знаеш ли как? Както я сложих на леда, тя се пързулна и аз докато се наведа, тя се изтъркули и падна и се счупи.
към текста >>
Щом се счупи
стомната
, ще има нещо тая година".
Счупих я, затуй не я върнах. И то я счупих знаеш ли как? Както я сложих на леда, тя се пързулна и аз докато се наведа, тя се изтъркули и падна и се счупи. Ама тогава същата година мен ме уволниха. И казах: „А-а тука ще има нещо тая година.
Щом се счупи
стомната
, ще има нещо тая година".
И както виждаш, имаше. Уволниха ме. Боже как ми се кара Учителя, когато ме уволниха. Много ми се кара, пък аз се чудя защо ми се кара. Но както и да е.
към текста >>
26.
XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ
,
от тефтерчето на Елена Андреева
,
ТОМ 9
Вие сте жаден, минава един човек с пълна
стомна
с вода, сипва ви една чаша, то е любов.
Той ви е обикнал тъй, че кой друг би ви дал това, което Той ви е дал. Кой би ви дал такова тяло, такова сърце. Бог каквото е казал, ще го направи. Онзи, Който ни е обикнал и ние трябва да го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже този, Който ни е обикнал живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде.
Вие сте жаден, минава един човек с пълна
стомна
с вода, сипва ви една чаша, то е любов.
То е Бог, Който се изявява в този човек. Във всички хора има един, който ни обича. Когато Той е там, любовта действува, когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат, когато Го няма, казват: Няма Го, когато дойде тогава. Когато Господ е в нас ние сме разположени, когато Бог не е в нас, не сме разположени.
към текста >>
27.
01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Нали когато отивате при извора, трябва да отидете с празно шише или
стомна
, за да го напълните.
" Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: „Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
Нали когато отивате при извора, трябва да отидете с празно шише или
стомна
, за да го напълните.
Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползва изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък.
към текста >>
Брат Ради е дошъл при Извора с празна
стомна
и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство.
Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: „Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при извора, трябва да отидете с празно шише или стомна, за да го напълните. Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползва изворът.
Брат Ради е дошъл при Извора с празна
стомна
и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство.
Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък. А това означава, че ще го прояви в следващия си живот. " Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме студенти, други завършили университети.
към текста >>
28.
08 - 06. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
" - „Ами с една
стомна
поливам едни цветя." - „Ами сама ли си?
А това е било след 1949 година. Сънувам я, че разговарям с нея както с вас разговарям. И казвам: „Майко, как си там, в другия свят? " - „Добре съм, синко", отговори тя. „Е, добре, ама какво правиш?
" - „Ами с една
стомна
поливам едни цветя." - „Ами сама ли си?
" -„ Не съм сама, има много други жени, 50-60 жени сме, занимаваме се с цветя, поливаме ги, градинки поливаме. А пък на Донка, твоята жена, майка й, тя ни е ръководителка на нас." И тогава, питам я аз: „Ами с баща ми виждаш ли се? " - „Виждам се много рядко." Викам: „Защо? " - „Ами защото той е по-горе, синко. Той е по-горе от мене.
към текста >>
29.
12 - 54. ЛЕЧИТЕЛЯТ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Веднъж счупих една
стомна
.
Месихме хляб, но от бъчвите зеле има. Изважда, нареждат с олио, малко сиренце, малко това, а те пък боза носят. Ще вземе, пък един голям тиган имаше мама и огнището, тогава нямаше печки, но така на главницата и ще сложи тигана на пиростии им казваха, и вземе грис и прави грис-халва за десерт и те пък боза носят. „Видя ли как се нареди? " - „Аз знам, бе знам кака ни как ще ни посрещне." Всяка вечер.
Веднъж счупих една
стомна
.
Отидох за вода, като се върнах мама бой - преби ме от бой що я счупих, пък беше една хубава глечосана стомна беше. В.К.: Какви тежки стомни бяха. Надка. Тежка, голяма и аз я счупих и срещам бати Божил и му се оплаквам, че са ме били за стомната. Отива и пита бати Божил: „Наде, какво правиш, ходи ли на „лъжата"? "-„Ходих.' Майка ми вика: „Питай я какво направи със стомната." - „Ами счупих стомната." - „Тъй ли?
към текста >>
Отидох за вода, като се върнах мама бой - преби ме от бой що я счупих, пък беше една хубава глечосана
стомна
беше.
Изважда, нареждат с олио, малко сиренце, малко това, а те пък боза носят. Ще вземе, пък един голям тиган имаше мама и огнището, тогава нямаше печки, но така на главницата и ще сложи тигана на пиростии им казваха, и вземе грис и прави грис-халва за десерт и те пък боза носят. „Видя ли как се нареди? " - „Аз знам, бе знам кака ни как ще ни посрещне." Всяка вечер. Веднъж счупих една стомна.
Отидох за вода, като се върнах мама бой - преби ме от бой що я счупих, пък беше една хубава глечосана
стомна
беше.
В.К.: Какви тежки стомни бяха. Надка. Тежка, голяма и аз я счупих и срещам бати Божил и му се оплаквам, че са ме били за стомната. Отива и пита бати Божил: „Наде, какво правиш, ходи ли на „лъжата"? "-„Ходих.' Майка ми вика: „Питай я какво направи със стомната." - „Ами счупих стомната." - „Тъй ли? Добре ли те биха?
към текста >>
Тежка, голяма и аз я счупих и срещам бати Божил и му се оплаквам, че са ме били за
стомната
.
„Видя ли как се нареди? " - „Аз знам, бе знам кака ни как ще ни посрещне." Всяка вечер. Веднъж счупих една стомна. Отидох за вода, като се върнах мама бой - преби ме от бой що я счупих, пък беше една хубава глечосана стомна беше. В.К.: Какви тежки стомни бяха. Надка.
Тежка, голяма и аз я счупих и срещам бати Божил и му се оплаквам, че са ме били за
стомната
.
Отива и пита бати Божил: „Наде, какво правиш, ходи ли на „лъжата"? "-„Ходих.' Майка ми вика: „Питай я какво направи със стомната." - „Ами счупих стомната." - „Тъй ли? Добре ли те биха? " - „А-а. много ме биха." - „Тъй ли?
към текста >>
"-„Ходих.' Майка ми вика: „Питай я какво направи със
стомната
." - „Ами счупих
стомната
." - „Тъй ли?
Веднъж счупих една стомна. Отидох за вода, като се върнах мама бой - преби ме от бой що я счупих, пък беше една хубава глечосана стомна беше. В.К.: Какви тежки стомни бяха. Надка. Тежка, голяма и аз я счупих и срещам бати Божил и му се оплаквам, че са ме били за стомната. Отива и пита бати Божил: „Наде, какво правиш, ходи ли на „лъжата"?
"-„Ходих.' Майка ми вика: „Питай я какво направи със
стомната
." - „Ами счупих
стомната
." - „Тъй ли?
Добре ли те биха? " - „А-а. много ме биха." - „Тъй ли? Ела ще ти дам една боза сега." Ха-ха-ха. Ей такъв беше беше, такъв хубав живот.
към текста >>
30.
І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Във вътрешната част, Светая Светих, е обкованият със злато ковчег на Завета, в който се намираше златната
стомна
, в която имаше манна, жезъльт Ааронов, който процъфтя и плочите на Завета.
Това е първото отделение, Светото място, там беше поставен златният светилник, трапезата за хлябовете на предложението, златният олтар. Златният олтар е в средата на светилището и над него се кадяло тамян всяка заран и вечер, символизирайки молитвите към Бога. Трапезата на хлябовете на предложенията е, където се нареждат хлябовете пред Господа. И златният светилник, със седем светила, свещи, които да светят. Външната част, или Светото място, е било отделено със завеса, която да отделя вътрешната част.
Във вътрешната част, Светая Светих, е обкованият със злато ковчег на Завета, в който се намираше златната
стомна
, в която имаше манна, жезъльт Ааронов, който процъфтя и плочите на Завета.
Покровът на ковчега се наричал „чистилище" и на противоположните му краища е имало два златни херувима с криле с обърнати лица един срещу други. Тук Бог е пребивавал. Тук той приемаше приношенията на своите люде и им съобщаваше своите слова. „И когато влезе Мойсей в Скинията на събранието, за да говори с Бога, тогаз чу гласа, който му говореше отгоре на чистилището, което беше над ковчега на свидетелството помежду двата херувима и говореше му." (Числа, гл. 7, ст. 89).
към текста >>
31.
І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
" А Той им рече: „Ето, щом влезете в града, ще ви срещне человек, който носи кърчаг (
стомна
) с вода.
„А в първия ден на безквасните хлябове, когато колеха жертва за пасхата, казват Му учениците Му: „Де искаш да идем да приготвим да ядеш пасхата? " (Евангелие от Марко, гл. 14, ст. 12). „Дойде же денят на безквасните, в който трябваше да жертвуват пасхата. И проводи Петра и Йоана, и рече: „Идете и пригответе ни да ядем пасхата." А те Му рекоха: „Де искаш да приготвим?
" А Той им рече: „Ето, щом влезете в града, ще ви срещне человек, който носи кърчаг (
стомна
) с вода.
Идете след него в дома, в който влезе. И речете на стопанина на къщата: „Учителят казва на тебе: Де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата? И той ще ви посочи горница, голяма, постлана, там пригответе. И като отидоха, намериха, както им рече и приготвиха пасхата." (Евангелие от Лука, гл. 22, ст. 7-12).
към текста >>
32.
Наряди за 1927 г.
,
,
ТОМ 12
Умоляват се братствата, които имат големи чайници или кани, да ги донесат, за да се ползват с чай от общата кухня, а тъй също и по една голяма
стомна
за носене вода.
Умоляват се Ръководителите да съобщат на всички младежи и желающи да участвуват в него, че на 12 Август всички трябва да тръгнат за София. Ръководителите с още трима или пет братя да тръгнат на 12 Август с бързия влак за София, като вземат със себе си всички палатки, нужни за братята от своя град, за да ги поставят навреме, като се погрижат за посрещането и настаняването на своите хора, като всички братя и сестри ще бъдат настанени под палатки на Изгрева, та всеки трябва да си вземе дрехи за нощуване и палатка. Всички братя и сестри трябва да имат със себе си, легитимации от надлежните общински власти. Всички братя и сестри да си вземат прибори за храна, състоящи се от: 2 чинии, лъжица, вилица, канче за чай и кърпа за ядене. Никой да не разчита, че тук ще намери братски прибори, понеже Братството не разполага с никакви съдове.
Умоляват се братствата, които имат големи чайници или кани, да ги донесат, за да се ползват с чай от общата кухня, а тъй също и по една голяма
стомна
за носене вода.
Всички братя земледелци да донесат по малко грухано жито или болгур, тъй също тези, които имат плодове като ябълки, круши, праскови, грозде и пр., да донесат по колкото могат. Всички да си донесат храна за три дена, понеже общата храна ще почне да се дава от 19 август. Братята ръководители да донесат по 5 кил. чист винен оцет и по 1/2 кило липов цвят за нуждите на събора, като стойността ще им се изплати тук. Понеже тази година се пътува за София с курортни билети за отиване и връщане с 50% намаление, то няма нужда да се иска особено разрешение и пътуване с удостоверение, а всеки брат и сестра при закупуване билет от ж. път.
към текста >>
33.
1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
,
ТОМ 12
Господ ходи и казва: „Напълнете му
стомната
, а който не казва „мога“, не я напълвайте.“ Лошото във вас е гориво, лошите мисли, които ви додат, са импулс във вашето развитие, ако ги победите.
В Христовото учение винаги има думата „мога“. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи! “, Христос отговори с думата „мога“. Спрягайте глагола „мога“. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте „мога“.
Господ ходи и казва: „Напълнете му
стомната
, а който не казва „мога“, не я напълвайте.“ Лошото във вас е гориво, лошите мисли, които ви додат, са импулс във вашето развитие, ако ги победите.
Дойде ви лоша мисъл - искайте й място от Господа, не казвайте нищо, не одумвайте, мълчете. В началото ще усещате неприятност, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Дойде ви болест - не бойте се, то е малко масаж, то е благословение. Да бъдем съвършени в словото, то е да бъдем разумни. Хората плачат, нещастни са, но аз казвам: Това е благословение.
към текста >>
34.
25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА
,
,
ТОМ 12
Там, като си туриш
стомната
, чуваш и гласа.
И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната. Когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която се набира, и като я отпуснеш, изведнъж тече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв.
Там, като си туриш
стомната
, чуваш и гласа.
Господ ти казва тъй: „Вземи си стомната от извора, защото колкото повече стоиш, нито капка повече няма да влезе вътре.“ Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе. Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: „Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът.“ А има други, които казват: „Кажи още, още говори! “ Някои казват: „Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам! “ Това е Божественото.
към текста >>
Господ ти казва тъй: „Вземи си
стомната
от извора, защото колкото повече стоиш, нито капка повече няма да влезе вътре.“ Вземи си
стомната
!
Тя е следната. Когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която се набира, и като я отпуснеш, изведнъж тече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там, като си туриш стомната, чуваш и гласа.
Господ ти казва тъй: „Вземи си
стомната
от извора, защото колкото повече стоиш, нито капка повече няма да влезе вътре.“ Вземи си
стомната
!
Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе. Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: „Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът.“ А има други, които казват: „Кажи още, още говори! “ Някои казват: „Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам! “ Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш.
към текста >>
35.
31. ДОБРОТО СЕМЕ
,
,
ТОМ 12
Сега няма да ви пратим да продавате нещо, ще седиш четири-пет часа на пътя и ще даваш вода от
стомната
.
Ще кажете: „Това не ми подобава.“ Нали искате един опит. Кой ще се изпита: вие ли ще се изпитате или пътниците ще се изпитат, ако ви се даде такъв опит? Може да го направите. Мислите ли, че ще бъде един опит? То е учение.
Сега няма да ви пратим да продавате нещо, ще седиш четири-пет часа на пътя и ще даваш вода от
стомната
.
Наука е това да знаеш кой човек е жаден. Всички няма да черпите. Ще седите да разгадавате кой човек е жаден и ще му дадете една чаша вода. После ще седнете на пътя и ще четете и пак ще видите кой е жаден. Ще отбележите колко жадни хора има.
към текста >>
Ще видите колко чаши вода събира
стомната
.
Всички няма да черпите. Ще седите да разгадавате кой човек е жаден и ще му дадете една чаша вода. После ще седнете на пътя и ще четете и пак ще видите кой е жаден. Ще отбележите колко жадни хора има. Това ще бъде ваша печалба.
Ще видите колко чаши вода събира
стомната
.
Ще вземете нова стомна. Няма да я мерите по-рано, а пък като давате водата, няма да изгубите нито една капка. Ще имате една книжка и ще запишете кой човек какво ще каже. Ще имате едно тефтерче. Ако каже нещо, ще го запишете.
към текста >>
Ще вземете нова
стомна
.
Ще седите да разгадавате кой човек е жаден и ще му дадете една чаша вода. После ще седнете на пътя и ще четете и пак ще видите кой е жаден. Ще отбележите колко жадни хора има. Това ще бъде ваша печалба. Ще видите колко чаши вода събира стомната.
Ще вземете нова
стомна
.
Няма да я мерите по-рано, а пък като давате водата, няма да изгубите нито една капка. Ще имате една книжка и ще запишете кой човек какво ще каже. Ще имате едно тефтерче. Ако каже нещо, ще го запишете. После, като се връщате, ще сметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали.
към текста >>
И като свършите, ще ви питам какво научихте, колко изречения ще имате написани от
стомната
.
Ще имате едно тефтерче. Ако каже нещо, ще го запишете. После, като се връщате, ще сметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали. То ще бъде вашата заплата. Някой път ако мога да ви дам този опит, ще имате една опитност.
И като свършите, ще ви питам какво научихте, колко изречения ще имате написани от
стомната
.
Ще имате четири куплета поетически, поезия. Но, за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен със закона на Божествената любов. Ще имате един опит, който рядко се случва. По същия начин Бог по някой път поставя човека на едно странно положение. Христос, като дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение.
към текста >>
36.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 12
Аз съм виждал хора, които като ги тресе, вземат си
стомната
и отиват за вода.
Учителят може да му тури по-горна бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки. Това, което сега придобиете, ще го имате през цялата вечност. Та заслужава човек да изучава пътищата на мъдростта. Първото нещо е да имате силна вяра, [д]а бъдете пълни с любов, която да лекува даже. Ти обичаш една болест, да ти стане много приятна, тогава тя ще си замине вече.
Аз съм виждал хора, които като ги тресе, вземат си
стомната
и отиват за вода.
След един два месеца треската ги остави, замине си. А пък онзи, който се бои, с години и години може да има треска. Събуди в себе си Божественото, мисли за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии. Да събуди човек Божественото в себе си и като го събуди, то е всесилно в него. Ако не го събуди, ще ходи на чешмата, а като го събуди, ще има извор.
към текста >>
37.
35. ЕДНА ЗАДАЧА
,
,
ТОМ 12
Стомната
като се пукне, не я бива вече.
Едната говорила, другата я слушала спокойно. Първата казала: „Кажи нещо, ще се пукна! “ Онази била спокойна. Та, онзи във вас казва: „Кажи нещо, ще се пукна! “ Ти като кажеш, не се пука той, а се пукаш ти.
Стомната
като се пукне, не я бива вече.
И да я мажеш, не става вече. Казвам сега: При търпението накарай онзи да ти каже: „Ще се пукна, кажи нещо! “ Той нека се пука, но ти търпи и гледай ти да не се пукнеш. Вие сте много щедри, за да не се пукат другите, вие се пукате. Както виждам, все на пукане върви.
към текста >>
38.
Бележки на Елена Хаджи Григорова
,
Съдържание на първия урок от Учителя: „Най-малкото“:
,
ТОМ 12
Аз казвам тъй: ако е за развиване на волята, 10 дена наред ще ходя далеч някъде, при някой извор, и ще си взимам вода в
стомната
за пиене; и след 10 дена ще видя какви резултати има.
В Любовта вътре. В разумното противоречие няма. IX. Трябва да преодолеете в себе си някои желания. Когато вкусът ти е много развит, това пречи за духовна работа, няма да задоволяваш стомаха си! 12. Ще прилагате закона на свободата върху себе си. X.
Аз казвам тъй: ако е за развиване на волята, 10 дена наред ще ходя далеч някъде, при някой извор, и ще си взимам вода в
стомната
за пиене; и след 10 дена ще видя какви резултати има.
XI.Започни с най-малкото въодушевление и колкото отиваш по-нататък, да растеш и в усърдие, и във въодушевление. Почни с малкото, за да свършиш с голямото. ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим. * - места, които ми направиха силно впечатление.
към текста >>
39.
8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети
,
ТОМ 12
Аз имам една счупена
стомна
, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече.
Не! Ти ще изнесеш фактите тъй, както си са, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши. А другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, полей, а плодът ще дойде сам по себе си. Съзнанието знаеш откъде произтича?
Аз имам една счупена
стомна
, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече.
Казваш: „Животът е такъв." Казвам: Такъв е пропукнатият живот - колкото и да му туриш, ще изтече. Но здравата стомна не изтича. Значи, здравите, постоянните неща в живота, които са хармонични, в тях промени не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират: да се прояви човек, значи да се измени. Не.
към текста >>
Но здравата
стомна
не изтича.
А другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, полей, а плодът ще дойде сам по себе си. Съзнанието знаеш откъде произтича? Аз имам една счупена стомна, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече. Казваш: „Животът е такъв." Казвам: Такъв е пропукнатият живот - колкото и да му туриш, ще изтече.
Но здравата
стомна
не изтича.
Значи, здравите, постоянните неща в живота, които са хармонични, в тях промени не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират: да се прояви човек, значи да се измени. Не. Да определя какво е проява. Имате един хубав извор, а пред него една голяма канара - изворът не може да се прояви.
към текста >>
40.
СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО
,
Беседа държана на 09.02.1923 г.
,
ТОМ 12
Аз ви казвам: Идете на чешмата със
стомната
за вода.
Днес съм безпощаден. Искам да говоря много искрено. Тъй ми казаха да ви говоря. (Паша: „Ние ще го проучим.) То няма какво да го проучавате. Господ ми казва: „То е едно богатство и ще ги питаш, какво ще правят с него.“ Вие сте поучавали нещата толкова време, няма какво да проучавате.
Аз ви казвам: Идете на чешмата със
стомната
за вода.
Вие казвате: „Ние ще проучим пътя.“ Не, смелият човек ще иде, ще налее вода, макар да има хиляди препятствия. В един военен лагер капитанинът заповядва да идат няколко души войници да донесат вода - идат, избият ги. Тъй и с други. Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува.“ И един от войниците, без заповед, задига стомната и се връща без пакост. Как ще си обясните?
към текста >>
Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува.“ И един от войниците, без заповед, задига
стомната
и се връща без пакост.
Господ ми казва: „То е едно богатство и ще ги питаш, какво ще правят с него.“ Вие сте поучавали нещата толкова време, няма какво да проучавате. Аз ви казвам: Идете на чешмата със стомната за вода. Вие казвате: „Ние ще проучим пътя.“ Не, смелият човек ще иде, ще налее вода, макар да има хиляди препятствия. В един военен лагер капитанинът заповядва да идат няколко души войници да донесат вода - идат, избият ги. Тъй и с други.
Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува.“ И един от войниците, без заповед, задига
стомната
и се връща без пакост.
Как ще си обясните? Значи той е опитен в името Божие и Бог е спрял неприятеля. Докато ние заповядваме, картечен огън има. Щом Бог заповядва, огънят спира. На вас ви се дава мото, казва Духът: „Дай им мотото - 5 глава Ев.
към текста >>
41.
5. ЗАДАЧИ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Тя чула, че съм извикала и мисли, па чула и звънци на овчари, че овчарите са ме нападнали, хуква да бяга и си пуква
стомната
.
Ay, ay, ау, толкоз много лая по мене, и така се хвърля, че мислех, ще ме разкъса на парчета. А раница имам, някаква ми бяха дали на гърба и когато искам направя опит да вадя хляб или нещо, то „Ау" и се хвърля. И аз само гледам пред мене така с лицето се въртя около него. Но реших да извикам: „Танти, лельо." Тя чула. Тогава беше долу, дето е Червена звезда, това беше поляна, овце пасяха там.
Тя чула, че съм извикала и мисли, па чула и звънци на овчари, че овчарите са ме нападнали, хуква да бяга и си пуква
стомната
.
И тича, тича, тича, аз втори път извиках, да ме намери по гласа. „Не съм ухапана от кучето, не съм от кучето, не съм." И тя идва при мене и ме взима така, излизам от пътеката там и излизаме на шосето И ме пита, и аз разправям. А тази Казанаклиева: „Какво е, каза, сестра, не чу ли Учителя, че трябва само молитва и мълчание." Пък леля ми се обръща: „Я мълчи, мари, детето щяха кучетата да го разкъсат." И така тръгнахме нанагоре и братовчедка ми дойде - трите отиваме. Тогава стана един нещастен случай с не знам дали го знаете, със сестра, забравила съм как се казваше. В.К.: Разкажете случая.
към текста >>
42.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Когато мнозина пият от една
стомна
, там се явяват противоречия, преплитане и спор.
275.Бялата светлина. Когато ученикът мисли за Доброто, в него- вия ум се явява една мека бяла светлина - живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276.Учителят. Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй, Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно.
Когато мнозина пият от една
стомна
, там се явяват противоречия, преплитане и спор.
277.Огънят на Духа. Поддържай винаги в себе си огъня на Духа. Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на Доброто на лицето си. 278.Лицето. Когато ученикът живее по Бога, лицето му добива друг образ. 279.Нежност. Като мислиш за качествата на Бога, те се преливат в тебе.
към текста >>
43.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II ЧАСТ Записани от Савка Керемедчиева и дешифрирани от нейните стенограми от Борис Николов 1970 -1976 г. 500
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Праздната
стомна
, сухия извор, могат ли да задоволят жадния пътник?
(05.03.1922 г.) Духът. 503 Любов, от която блика живот, е същинска любов. Мъдрост, от която идва светлина, е истинска Мъдрост. Истина, от която иде Свобода, е самата Истина. Там е Духът.
Праздната
стомна
, сухия извор, могат ли да задоволят жадния пътник?
Изгасналите фарове, могат ли да покажат пътя на странствуващите кораби? Училището. 504 Учениците един по един напущат земното училище. Божият мир да бъде с вас, и моята светлина да ви упътва. (По случай заминаването на брат Илия Стойчев 06.11.1925 г.) Малкото цветенце. 505 Малко цвете съм аз, зная тайните на живота.
към текста >>
44.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2101-2120
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
2112 Празна
стомна
никому не подавай.
Гледай напред. 2111 Назад не се обръщай. Гледай напред. Обърнеш ли се, ще дойде разколебанието. Правило за изобилието.
2112 Празна
стомна
никому не подавай.
Правило за онзи, който пише чрез теб. 2113 Никога не зачерквай нещо, написано в писмо. Правило за съдружието. 2114 Не се подчинявай на съветите на невежия. Не дружи с хора, които имат отрицателен магнетизъм и електричество.
към текста >>
45.
ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Празна
стомна
никому не подавай, то е лош признак.
29.VІІІ.1922 г., В. Търново. Между Бога и твоята душа не пускай никого. То е вътрешно. А второ, назад не се обръщай, обърнеш ли се - дойде разколебанието. 29.VІІІ.1922 г., 7.30 ч., В. Т.
Празна
стомна
никому не подавай, то е лош признак.
2.ІХ.1922 г., събота. (Савка) Аз подадох празна стомна на Учителя и започна големият ми изпит. И на 2.IX.1922 Г. сутринта след закуската почнах пост, за да изпитвам Любовта си към Учителя. Любовта да се преодолява.
към текста >>
(Савка) Аз подадох празна
стомна
на Учителя и започна големият ми изпит.
То е вътрешно. А второ, назад не се обръщай, обърнеш ли се - дойде разколебанието. 29.VІІІ.1922 г., 7.30 ч., В. Т. Празна стомна никому не подавай, то е лош признак. 2.ІХ.1922 г., събота.
(Савка) Аз подадох празна
стомна
на Учителя и започна големият ми изпит.
И на 2.IX.1922 Г. сутринта след закуската почнах пост, за да изпитвам Любовта си към Учителя. Любовта да се преодолява. Мъдростта да се уравновесява. Истината да се изявява.
към текста >>
46.
ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 21-40
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
30 Празната
стомна
, сухият извор, могат ли да задоволят жадния пътник?
Там е Духът 29 Любов, от която блика Живот, е същинска Любов. Мъдрост, от която идва Светлина, е истинска Мъдрост. Истина, от която идва Свобода, е самата Истина. Там е Духът. Духът е Живот.
30 Празната
стомна
, сухият извор, могат ли да задоволят жадния пътник?
Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странствуващите кораби? Божият мир да бъде с тебе и моята светлина да те упътва. (Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно.) 6.ХІ.1925 г., Велико Търново. Въплотяване на Словото 31 (Евангелие от Йоанна, гл.1: ст. 14:) „И Словото стана плът и всели се между нас и видяхме Славата Негова, Слава както на Единороднаго от Отца пълен с Благодат и Истина." Сега Словото стана плът.
към текста >>
47.
1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Учителят веднъж ти казал: „Представи си, че си в ада и минава дявола с една
стомна
вода, опръска те с капки.
Я ми разкажи как се поляризираха нещата. Н.Д. Виж какво, аз не мога да кажа, че имаше някакво разделение. Не мога да кажа, но левичарските веяния намериха добра почва именно в тези братя - Сава Калименов, Влад Пашов и някои други приятели, намериха добра почва. Туй е, иначе да е имало някакво официално разделяне не мога да приема, нямаше такова нещо. В.К. Сега, друго.
Учителят веднъж ти казал: „Представи си, че си в ада и минава дявола с една
стомна
вода, опръска те с капки.
Ти мислиш, че има вода, а тя е празна стомната. Н.Д. Този случай, да. Когато да се запозная с Дора Карастоянова, нали така, у мене се събуди някаква жажда така, за внимание, за любов. И понеже аз ходех да я посрещам в операта, тя беше там хористка. До Изгрева където имаше барака всяка вечер Николай там чака до 12 часа до 1 часа.
към текста >>
Ти мислиш, че има вода, а тя е празна
стомната
. Н.Д.
Виж какво, аз не мога да кажа, че имаше някакво разделение. Не мога да кажа, но левичарските веяния намериха добра почва именно в тези братя - Сава Калименов, Влад Пашов и някои други приятели, намериха добра почва. Туй е, иначе да е имало някакво официално разделяне не мога да приема, нямаше такова нещо. В.К. Сега, друго. Учителят веднъж ти казал: „Представи си, че си в ада и минава дявола с една стомна вода, опръска те с капки.
Ти мислиш, че има вода, а тя е празна
стомната
. Н.Д.
Този случай, да. Когато да се запозная с Дора Карастоянова, нали така, у мене се събуди някаква жажда така, за внимание, за любов. И понеже аз ходех да я посрещам в операта, тя беше там хористка. До Изгрева където имаше барака всяка вечер Николай там чака до 12 часа до 1 часа. Учителят виждаше, че аз жадувам за едно мило, топло отношение, но това беше, но тя не можеше да ми го даде.
към текста >>
Значи, представи си, че си в ада и минава дяволът и носи
стомна
с вода, а тя е напръскана само. Н.Д.
Но по онуй време селянките като отидат на чешмата за вода, след като напълнят стомните пущат водата да ги облее с вода отгоре и се напръскат с вода. И аз туй нещо съм го запомнил, Учителят ми каза: „Ти виждаш, че стомните са напръскани с вода, но тези стомни са празни, само отвън има малко вода". В.К. Такъв ли е случая? Н.Д. Такъв е случая. Защото искаше да ми покаже, че Дора Карастоянова не можеше да ми даде чувствата, за които жадувам. В.К.
Значи, представи си, че си в ада и минава дяволът и носи
стомна
с вода, а тя е напръскана само. Н.Д.
Само е напръскана, без да е пълна. В.К. Ти мислиш, че има вода, а тя е празна. Е, сега вече заключи се опитността, записал съм нещо, но не съм го дописал. В.К.Сега друго нещо. Невена Неделчева отива при Учителя и пита Учителя: „Какво става Учителю?
към текста >>
48.
III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Там е била поставена в една златна
стомна
манна, събрана в пустинята, за да указва, че с Божият хляб са се хранили 40 години в пустинята.
III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА? 1. Скинията, която по Божие повеление Мойсей направи, за да могат в нея евреите да вършат своите богослужения към единствения Бог Йехова, който ги изведе от Египет. 2. В Скинията се намираше „Ковчега на Заветът" в който са били поставени плочите на Законът написани от Божията ръка и това е било Заветът на Бога с народа му Израилев.
Там е била поставена в една златна
стомна
манна, събрана в пустинята, за да указва, че с Божият хляб са се хранили 40 години в пустинята.
Бил е сложен и жезъла на Аарона, който беше процъфтял, доказващ, че Бог е избрал Аарона за негов пръв Свещенослужител. (Числа, гл. 17, ст. 1-12) 3. Скинията е била построена така, че да се разглобява на части и да се пренася при пътуването на евреите 40 години в пустинята.
към текста >>
49.
77. ИЗВОРЪТ НА ДИАНАБАД
,
,
ТОМ 16
Значи всеки отиваше, пълнеше
стомната
и се връщаше, така ли?
И най-после се изкъпвахме с тази вода. Три пъти ходехме и после се изкъпвахме с нея, вече затоплена, ВК: А то е топло, и другите хора като ви гледат? ПГ: Като ни гледат, се смеят, щото ние -с кожуси и с шалове покрай врата, и си викат: „Тия хора са ненормални." А пък Учителят каза: „Правете потни бани, те са най-лековитите, пречистват кръвта! " ВК: Тука, на тази снимка виждаме, на Дианабад, Ловния парк, виждаме доста приятели със стомни застанали. Тя, чешмата, гледам, доста е голяма, там с цимент е обградено и т. н.
Значи всеки отиваше, пълнеше
стомната
и се връщаше, така ли?
ПГ: С две стомни бяха разходките дотам. А оттука носеха вода и за кухнята. Нямахме вода на Изгрева. ВК: Така ли? ПГ: А-а, то много трудна работа беше това.
към текста >>
50.
1929 година
,
,
ТОМ 16
„о" Отидох донесох една
стомна
вода.
През нощта сънувах, че съм при Стефанка. Тя беше гола съвсем... 21.III.1929., четвъртък Станах от сън рано в 5 ч. Главата като че ли ме боли от недоспане. Не съм си доспал поради неприятните и порочни сънища - силна възбуда на низшите чувства. Като че съм безсилен да се справя със себе си.
„о" Отидох донесох една
стомна
вода.
Стоплих я и се изкъпах хубаво, преоблякох и започнах утренния си наряд. Духом съм неразположен. Тази сутрин небето е облачно, а не както предните 3 - 4 сутрини, които сутрините бяха чисти, ясни. Времето пак студенко - прохладно. Главата ми тегне.
към текста >>
51.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Донесох една
стомна
вода, измих се и в канцеларията направих наряда.
Четох и писах нещо в тефтеря от Ш серия и си легнах чак в 12 ч. сълба - диал. стълба, (бел, М. И.) ^ зарар (тур.) - щета. {Бел, М.И.} 30.май 1929 год., четвъртък Станах от сън.
Донесох една
стомна
вода, измих се и в канцеларията направих наряда.
След това четох нещо из трета серия. Ходих на общината и от тамо ходих на оглед комисия по определяне зарари Писах протоколите. Получих писмо, с което Любленската колегия ме кани да отида на разходка в Басаново, те ме чакат с децата си. Обещах, но понеже миналата нощ Опаченските ме забавиха много със стоянето си, а след излизането проявявах снимките до 12 ч и не си бях доспал, та ми тежеше. Следобед, понеже бях в почивка, легнах и спах до 4 ч.
към текста >>
52.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Ако сте богати, щастието ви седи в мисълта, че сте богати; ако сте празна
стомна
, нещастието ви седи, а мисълта, че сте сиромаси.
Науката е средство, което може да ни освободи от несгодите, при които живеем. Науката рано или късно трябва да ни освободи от смъртта, от несгодите, от сиромашията, от болестите, да стане средство да влезем в правия път. В хората има един личен елемент, който разваля целия живот. Той е едно болезнено състояние. В какво седи вашето щастие или нещастие?
Ако сте богати, щастието ви седи в мисълта, че сте богати; ако сте празна
стомна
, нещастието ви седи, а мисълта, че сте сиромаси.
Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно нещастие за тях. По-добре е цветята да си живеят. Старите хора обичат да се чешат много, защото те минават в едно старческо състояние, в мързеливо състояние. Сърбежът иска да му покаже, че като живее по този начин, скоро ще плати. Сърби ли те снагата, това е излишна енергия, която те набляга.
към текста >>
53.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
Пълната
стомна
е положителен процес.
Ето и някои мисли от самата лекция. Простите и сложните процеси в природата XIII година [1933 1934], 4-та школна лекция на 1-вия младежки окултен клас, държана на 10 ноемврий 1933 год., петък, 6 10 ч сутринта. * (Времето ветровито, небето облачно и забулено, тук-там звезди. Не е студено.) „Всичките неща, които се обясняват, са прости процеси. Простите процеси по-лесно стават.
Пълната
стомна
е положителен процес.
Празната е отрицателен. Положителните неща имат по-голяма тежест, имат запас от енергия, от сила. Празната стомна е негативна, но същевременно в тази празна стомна вие имате възможност да поставите каквото и да е съдържание, а в пълната нямате тая възможност. Ситият човек е положителен, гладният - отрицателен. Но в глада се развива сила.
към текста >>
Празната
стомна
е негативна, но същевременно в тази празна
стомна
вие имате възможност да поставите каквото и да е съдържание, а в пълната нямате тая възможност.
Не е студено.) „Всичките неща, които се обясняват, са прости процеси. Простите процеси по-лесно стават. Пълната стомна е положителен процес. Празната е отрицателен. Положителните неща имат по-голяма тежест, имат запас от енергия, от сила.
Празната
стомна
е негативна, но същевременно в тази празна
стомна
вие имате възможност да поставите каквото и да е съдържание, а в пълната нямате тая възможност.
Ситият човек е положителен, гладният - отрицателен. Но в глада се развива сила. Гладното животно цяла нощ обикаля селата." Лекцията не е издавана. Бележките на Пеню Ганев продължават нас. 303. (Бел. М.
към текста >>
54.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни
стомната
.
Това определя едно право отношение. Онзи, който има нужда от пари, той трябва да отиде при банкера да си вземе парите. Това е правото отношение, това е естественото отношение. И после, когато дойде да се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва да отиде да ги занесе. Сега ще направя едно уподобление.
Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни
стомната
.
Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в стомната вода, това не е право отношение. Това е право, но за самия тебе и няма да се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със себе си. Ти изливаш водата от стомната и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода. Какво ще бъде твоето положение, когато един ден Иван го няма? Ти ще викаш и ще се чудиш защо го няма Ивана.
към текста >>
Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в
стомната
вода, това не е право отношение.
Онзи, който има нужда от пари, той трябва да отиде при банкера да си вземе парите. Това е правото отношение, това е естественото отношение. И после, когато дойде да се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва да отиде да ги занесе. Сега ще направя едно уподобление. Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни стомната.
Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в
стомната
вода, това не е право отношение.
Това е право, но за самия тебе и няма да се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със себе си. Ти изливаш водата от стомната и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода. Какво ще бъде твоето положение, когато един ден Иван го няма? Ти ще викаш и ще се чудиш защо го няма Ивана. Казвам: Защо пък да е Иван при тебе?
към текста >>
Ти изливаш водата от
стомната
и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода.
И после, когато дойде да се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва да отиде да ги занесе. Сега ще направя едно уподобление. Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни стомната. Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в стомната вода, това не е право отношение. Това е право, но за самия тебе и няма да се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със себе си.
Ти изливаш водата от
стомната
и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода.
Какво ще бъде твоето положение, когато един ден Иван го няма? Ти ще викаш и ще се чудиш защо го няма Ивана. Казвам: Защо пък да е Иван при тебе? Ти не си ли онзи Иван, когото викаш? Иди вместо него за вода и пий колкото искаш.
към текста >>
Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една
стомна
, с която си носите вода.
Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения.
Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една
стомна
, с която си носите вода.
Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората. Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде.
към текста >>
55.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни
стомната
.
Това определя едно право отношение. Онзи, който има нужда от пари, той трябва да отиде при банкера да си вземе парите. Това е правото отношение, това е естественото отношение. И после, когато дойде да се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва да отиде да ги занесе. Сега ще направя едно уподобление.
Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни
стомната
.
Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в стомната вода, това не е право отношение. Това е право, но за самия тебе и няма да се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със себе си. Ти изливаш водата от стомната и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода. Какво ще бъде твоето положение, когато един ден Иван го няма? Ти ще викаш и ще се чудиш защо го няма Ивана.
към текста >>
Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в
стомната
вода, това не е право отношение.
Онзи, който има нужда от пари, той трябва да отиде при банкера да си вземе парите. Това е правото отношение, това е естественото отношение. И после, когато дойде да се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва да отиде да ги занесе. Сега ще направя едно уподобление. Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни стомната.
Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в
стомната
вода, това не е право отношение.
Това е право, но за самия тебе и няма да се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със себе си. Ти изливаш водата от стомната и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода. Какво ще бъде твоето положение, когато един ден Иван го няма? Ти ще викаш и ще се чудиш защо го няма Ивана. Казвам: Защо пък да е Иван при тебе?
към текста >>
Ти изливаш водата от
стомната
и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода.
И после, когато дойде да се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва да отиде да ги занесе. Сега ще направя едно уподобление. Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни стомната. Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в стомната вода, това не е право отношение. Това е право, но за самия тебе и няма да се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със себе си.
Ти изливаш водата от
стомната
и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода.
Какво ще бъде твоето положение, когато един ден Иван го няма? Ти ще викаш и ще се чудиш защо го няма Ивана. Казвам: Защо пък да е Иван при тебе? Ти не си ли онзи Иван, когото викаш? Иди вместо него за вода и пий колкото искаш.
към текста >>
Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една
стомна
, с която си носите вода.
Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения.
Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една
стомна
, с която си носите вода.
Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората. Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде.
към текста >>
56.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 1
,
ТОМ 16
Вземам една
стомна
вода и мислено я занасям някому. 30.
Пък като дойде някой добър човек при вас, вие ще си повдигнете дрехата и ще му покажете щастието да го види. Щастието хлопа на вашите кепенци, а вие се оплаквате, че сте неразположени. И то остава на кепенците ви и като минат други, го вземат. Всяка добра мисъл като ти дойде, направи я; тя ще си отпечата една добра линия на лицето ти. И като съм болен, аз мога да направя едно добро.
Вземам една
стомна
вода и мислено я занасям някому. 30.
Из Разговор с Учителя на 15.ХII.1937 год. Намиране Бога Искаш да намериш Бога - прояви Любовта. Има право да критикува, който знае да прилага. Всички наши мисли и чувства отиват в оня свят и ги смущават там. Ново общество Да се създаде едно ново общество не е лесна работа.
към текста >>
57.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
Това нещо било като един вид обичай за почит на стария и съобразявайки се от това, да ме не намрази баща му, току се изправих и аз до Пеньо с една
стомна
в ръката, пълна с вода, ще им давам със
стомната
вода, както по сватбите булките черпят с вино гостите и им целуват ръка.
Аз съм до прозореца и съм гладна. Поднесоха ми в една чиния малко квакер, приготвено специално за двама ни с Пеньо, като вегетарианци. Хапнах малко от свян, а момичетата около мене го разграбиха. Още по-силно почувствувах глада и рекох на себе си: „Тези хора само за тях си наготвиха", а докато си мислих това, ето че ми подадоха една паница със сварен ориз. Аз се зарадвах и рекох: „Сега вече ще се нахраня." През време на храненето на неговите домашни, той стоеше срещу тях прав като младоженик, аз стоя и си мисля какво да правя - дали и аз да застана при него или да си стоя настрана.
Това нещо било като един вид обичай за почит на стария и съобразявайки се от това, да ме не намрази баща му, току се изправих и аз до Пеньо с една
стомна
в ръката, пълна с вода, ще им давам със
стомната
вода, както по сватбите булките черпят с вино гостите и им целуват ръка.
Пеньо пристъпи към баща си и му целуна ръка, а баща му пропръска ръката на Пеньо с нещо, което имаше в ръката си. Аз мислих, мислих дали да му целувам и аз ръка, току сторих същото както Пеньо. Баща му си подаде ръката и аз я целунах. Повтори се същата процедура, както с Пеньо. Имаше един сноп със зелени пръчки, които предлагаха на Пеньо да ги вземе, той не искаше да ги вземе, но аз го склоних да се съгласи и да ги вземе, за да ги посадим.
към текста >>
Неговите деца като че по- големи, но видях Стоянка, прави една
стомна
, но тъй изящна, че много ми хареса, лакирана.
На 14.VIII.1932 г., на Рила, срещу 15ий същи сънувах, че съм учителка, имам час по ръчна работа. Децата работят с пластилин разни форми на живи същества. Едно дете ме изненада с направата на един мечкарин, който свири на китара. Детето малко, а туй, което е направило, много ме зарадва. После влязох при Пеньо, и той също има ръчна работа.
Неговите деца като че по- големи, но видях Стоянка, прави една
стомна
, но тъй изящна, че много ми хареса, лакирана.
Питам Пеньо как се научиха тъй да ги лакират, а той ми отговори, че сега му казали с един мокър парцал, намокрен в пепел, като се мазнели, ставали такива. Ново откритие за нас. След тази картина даде ми се друга. Стоя на една широка улица и вървя полека, от лявата ми страна и малко напред от мен падна един снаряд, който разрови земята и една група хора както вървяха с добитъци и прочее, току изпопадаха и ги затрупа земята. Едни с изпочупени крака, ръце, глави, взеха да се показват из затрупаното, ужасна паника.
към текста >>
58.
10. Беседа от Учителя на 26.VII.1932 г.
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
С пробита
стомна
за вода не ходи.
Почивай, когато гладът е дошел. Говори, когато те бият и мълчи, когато те милват. Не прави надгробни плочи на погрешките си. Не връзвай звънци на добродетелите си. В пукната паница ястие не туряй.
С пробита
стомна
за вода не ходи.
На кон без гем не се качи. В къща без покрив не живей. На мокро огнище хляб не печи. Учи при този, който носи светлината. Възпитавай се при този, който носи топлината.
към текста >>
59.
18. Беседа от Учителя на 20.VII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Обичам една свещ, една
стомна
, едно цвете, един извор, слънцето - за това, което могат да ни дадат.
Един учител като ми преподава, аз го обичам. Обичам някой цигулар, понеже свири. Обичам някой хлебар, понеже дава нещо от себе си. Обичам някой бакалин, понеже дава нещо от себе си. Всекиго може да обичате за това, което може да ви даде.
Обичам една свещ, една
стомна
, едно цвете, един извор, слънцето - за това, което могат да ни дадат.
Също и Бог. Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате? Вие казвате: „Изворът плаче, защото никой не е отишъл при него." Това е човешко разбиране. Не. Изворът си върви, скача, заминава, полива цветенцата, дава вода на мушичката, не се оплаква. Вие защо се оплаквате?
към текста >>
60.
5. Педагогическа лекция
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Една погрешка, ако не се поправи, тя е като пукната
стомна
.
Една добродетел след като насадиш в едно дете, ти от нея печелиш. Туй дете един ден ще ти върне туй благо. То е като един земеделец, който, като сее житото, във време на жетва отива и оженва нивата. Тя казва: „Ти ме пося - туй, което дадох, ожени го и напълни хамбаря." От доброто, което вършите, ще дойде печалба. От погрешки- те, които изправите, ще се освободите от вашите задължения.
Една погрешка, ако не се поправи, тя е като пукната
стомна
.
Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е едно отверстие, в което се губи човешката мисъл - не самата мисъл, но произведението на мисълта се губи, произведението на човешките чувства се губи, произведението на човешката воля се губи. Та казвам: Затова трябва да се поправят, да се затулят всичките дупчици, за да се пести тази енергия. И ако изхарчите тази енергия, вие не знаете как да я внесете, чувствувате се демагнетизиран, казвате: „Не работи умът, не работят чувствата" - фабриката не работи. Вода няма, огън няма - фабриката не работи.
към текста >>
Счупила се
стомната
- новата
стомна
, която донесеш, да бъде по-хубава от тази, която си счупил.
Много сме снизходителни пред себе си. Има някои, които се осъждат повече, а други се оправдават повече. Два вида хора има. Няма какво да се оправдаваме, погрешката трябва да се поправи. Нито трябва да се осъждаме, нито трябва да се извиняваме.
Счупила се
стомната
- новата
стомна
, която донесеш, да бъде по-хубава от тази, която си счупил.
„Ама защо я счупи? " Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи? ", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората.
към текста >>
61.
135. Земята, месечината и слънцето у човека
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Да се замаже пукнатината на
стомната
.
Сухото изтегля влажното. Месечината уравновесява, като стане Земята много влажна. Месечината тегли. Луната упражнява влияние върху живота на човека. Нова Луна [...] работи, за да има и от нейната светлина.
Да се замаже пукнатината на
стомната
.
Месечината взема ненужните работи. Ако си недоволен, гледай Месечината - изтегля ти недоволството, изчистя ненужните мисли. Като си недоволен, мисли за Месечината! Като си доволен, мисли за Слънцето! Ако искаш да забогатееш, мисли за Земята!
към текста >>
62.
43. Кузман Кузманов
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
- Ето това ми е лекарството - каза той и ми показа една
стомна
, пълна с пирони.
За да му дам личен пример, аз вземах от неговите пари, но той моите просто не пипаше. Когато дойде в Казанлък и се назначи учител, той вече можеше да печели. Но очевидно болестта беше вече пуснала корен в него. Един ден ми казва: - Боя се, че ме е хванала „тънката" и едва ли ще живея още много. - Но покажи се на лекар и се лекувай!
- Ето това ми е лекарството - каза той и ми показа една
стомна
, пълна с пирони.
Майка му наливала вода и той пиел ръждивата вода. А „тънката" бе скоротечна туберкулоза.
към текста >>
63.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Стомната
е счупена.
Но не тази обикновената топлина, която е един резултат. Тя е един факт. Като кажем „факт”, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва.
Стомната
е счупена.
Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал.
към текста >>
Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата
стомна
, че е здрава.
Като кажем „факт”, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш?
Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата
стомна
, че е здрава.
Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни.
към текста >>
Ти казваш: „
Стомната
е счупена.” Ако
стомната
е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно.
Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва.
Ти казваш: „
Стомната
е счупена.” Ако
стомната
е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно.
Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни. Някой ти казва: „Аз ти говоря истината, аз ти говоря за любовта”, а пък той няма никаква любов! Каква ти любов!
към текста >>
64.
6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
,
,
ТОМ 19
За да примамят жадния, те му показват
стомна
, напръскана с някоя и друга капка вода, давайки вид, че току-що е напълнена с вода, но вътре нищо няма, празна е.
Заблудата се натрапва нахално и се промъква навред, като не се свени да се предреши като светица. Виждаш ли ги тези духове? И те си имат един антураж от 12 спътници, за да се покажат, че и те не са по-долу от Слънцето. Но къде им е светлината, живота, Любовта, която Слънцето дава? И помен от това няма.
За да примамят жадния, те му показват
стомна
, напръскана с някоя и друга капка вода, давайки вид, че току-що е напълнена с вода, но вътре нищо няма, празна е.
Напразно очаква жадният да се напие. Но тези духове по-лесно се поддават на корекция. Заблудата там бавно, носигурно се оттегля и сторва място на Истината. Могъщият син на Слънцето, ръководител на тази школа, с голяма вещина и мъдрост се справя със задачата си. Той умело прокарва внушението си, че истината е, която създава условия за творчество.
към текста >>
65.
1926 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Щом ожаднее, той ще дигне
стомната
си и ше се напие с вода.
От човека зависи, какво богатство ще си достави и как ще го използува. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да учите, да изучавате планетите и тяхното влияние върху вас. Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бьде съдбата на онзи, които минава през пустинята? Ако с гомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бьде добра.
Щом ожаднее, той ще дигне
стомната
си и ше се напие с вода.
При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда. Пукнатата стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, славата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на край щата от него нищо няма да остане. И тъй, щом е дошъл на Земята, човек трябва да вярва в Първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и развиване.
към текста >>
Пукната ли е някъде
стомната
му, той е изложен на страдания, на голяма жажда.
Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бьде съдбата на онзи, които минава през пустинята? Ако с гомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бьде добра. Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ше се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо.
Пукната ли е някъде
стомната
му, той е изложен на страдания, на голяма жажда.
Пукнатата стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, славата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на край щата от него нищо няма да остане. И тъй, щом е дошъл на Земята, човек трябва да вярва в Първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и развиване. Вярата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обезверяването е залез на живота: дето всякаква култура изчезва.
към текста >>
Пукнатата
стомна
означава изгубване на вярата.
Каква ще бьде съдбата на онзи, които минава през пустинята? Ако с гомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бьде добра. Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ше се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда.
Пукнатата
стомна
означава изгубване на вярата.
Изгуби ли човек вяра в Бога, славата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на край щата от него нищо няма да остане. И тъй, щом е дошъл на Земята, човек трябва да вярва в Първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и развиване. Вярата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обезверяването е залез на живота: дето всякаква култура изчезва. Обезвери ли се, човек изгубва всякакъв стремеж в себе си.
към текста >>
66.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.
,
СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ
,
ТОМ 20
Чешмата може много да тече, но ако отворът на
стомната
е малък - малко ще хваща (приема).
Събуденото съзнание проектира навън. Това звучи като парадокс за тия, които твърдят, че ние живеем чрез сетивата си, а не мислят, че едновременно чрез окото може да влизат хиляди видове лъчи, но ние схващаме само тия, за които сме готови чрез нашето съзнание (например окото на детето и на възрастния). А растене-то на съзнанието е процес органически, както расте и едно дърво - заедно с неговото растене увеличава се и количеството на плодовете му. Другите (външните) плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото. Та и ний сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме част, поради туй, че тоя, който регистрира нещата, толкова успява да запише (съзнанието).
Чешмата може много да тече, но ако отворът на
стомната
е малък - малко ще хваща (приема).
Ти не подушваш онзи, който има същата миризма като тебе. Червено боядисаното на червена светлина не изглежда червено. Някои доказват, че няма Бог. Чудно нещо! Но ако те знаят какво е Бог, то значи, че някъде Го има - поне в главата им.
към текста >>
67.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
Жертвува
стомната
своята вода, но изворът вече не «жертвува» нищо, а блика и дава живот на жадните.
А Малката, напротив, приличаше на цвете обилно оросено, което е разтворило своята чашка след многоочакван дъжд. - Значи законът, сам по себе си, има своя еволюция - каза царят. - Индивидът трябва да се развие, да придобие богатства духовни и материални и после да ги пожертвува за тия, които обича: първо родителите си, после своето семейство, народ... Защото, както и Вие казвате, природата никъде не струпва излишна материя. Ученикът поклати глава. - Жертва... Жертвува тоя, който не е свързан с Първичната причина, който има нещо и жали, дава и няма откъде да получи.
Жертвува
стомната
своята вода, но изворът вече не «жертвува» нищо, а блика и дава живот на жадните.
Това е законът и за онзи човек, който пребъдва в общото течение на живота и има чувството, и главно - неговото реално съдържание на вечното му продължение. - Разбирам, Вие изтъквате две главни идеи, както някога е имало две главни схващания: геоцентрична и хелиоцентрична, че в центъра на вселената е Земята. А по-модерните астрономи туриха Слънцето, а още по-модерните ни казаха, че вселената няма център, нито периферия... Но както и да е. Хората на старото изхождат от себе си като индивиди, Христос изнася нов принцип на пребъдване, преливане на съзнанията, психически и органически, така да кажем. Но кое ще ни убеди, че това не са само твърдения, подобни на много други хипотези?
към текста >>
68.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА
,
ТОМ 21
Като го нямаше, внесох я в стаичката до твоята
стомна
и си казах, че време е вече да се видим, нали всички нови плодове започваме заедно?
Един поне от тях може да ме отнесе нанякъде... Като привдигащ се болен, тиха е душата, чакаща неминуемото... Вчера сутринта (разбирай - моя „сутрина”, към 9 часа) се намерих на Изгрева. Те всички заминали на Витоша и тия, които бяха останали там, се чудят на моето неотивание. Пуснали са интриги, че съм отишел в Г-во [Габрово]. Това - за втори път, но нищо - толкова по-добре, че и да стане, няма вече кой да повярва! Идейки за Изгрева, видях дини (лубеници) и купих една за Уч. [Учителя].
Като го нямаше, внесох я в стаичката до твоята
стомна
и си казах, че време е вече да се видим, нали всички нови плодове започваме заедно?
Ти ще чакаш ли? Младежкият събор ще почне на 10-и идния месец, след 25 дни. Могат ли да се съкратят някак? (Вечерта му поднесох лубеницата - с много здраве мислено и от тебе - и твоята стомничка.) Отначало помислих да отида веднага на Витоша, а после... после си останах, върнах се вкъщи и четох беседите на Събора. Уч. [Учителят] е още много бурен, т. е.
към текста >>
69.
VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Човек е една пукната
стомна
.
Като ги напече слънцето през пролетта, те се стопяват. Пилат, за да угоди на народа, за да има тяхното благоволение, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие. Защо Пилат предаде Исуса на разпятие? Да угоди на народа! Как Бог допусна в Неговото царство да станат тия ненормалности?
Човек е една пукната
стомна
.
Ти го пълниш три пъти през деня, и тя се изпразня. Ний, които минаваме за светии, не сме много от добрите. Где е красивото в живота, в какво седи вътрешният смисъл в живота? Знание, женитба - то са все условия. В какво седи същността на живота?
към текста >>
70.
XIII. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ЗА СЕЛО БРЕЗЕ
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
В училището няма нито
стомна
, нито някое казанче с вода, което е тъй много необходимо за всяко училище.
Не се отпускат пари даже за метли, с които да се изметат училищните стаи. Също и за чинове за децата. В училището липсва и една от най-важните необходимости - вода, - когато вода има обилна наблизо и трябва само да (се) прекара. Децата трябва, когато са жадни, да тичат в кал, в сняг, на около 10-15 минути разстояние, да пият вода. Също и за да си омият ръцете, ако това стане нужда.
В училището няма нито
стомна
, нито някое казанче с вода, което е тъй много необходимо за всяко училище.
Правени са молби няколко пъти да се прекара тая вода, и досега - никакви резултати. Училищното настоятелство е правило официални искания - но пак без резултат. Тия, които държат общината, касата в своите ръце, не мислят (за друго,) освен за своето село. Затова е необходимо да се пратят лица, които да разгледат тия въпроси, които, вярвам, не са само в това село, а ги има и другаде, и да се даде необходимото нареждание да се разпределят сумите за поддържание на всички села, които влизат в слятата община. 5. Да се призоват селяните - може, след като наесен завършат земледел- ската работа на трудова повинност за работа, която да е в полза на селото.
към текста >>
71.
7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ
,
,
ТОМ 24
Една нощ, през зимата,
стомната
с вода замръзнала и се спука." Майката, Йордана, е будна, енергична и с изключителна воля за живот жена.
Там бащата ги изоставя. На майката и децата кметството им дава, по бедност, безплатна стая за живеене в пожарната команда. От спомените си за това време Драгомир разказваше: "Заедно спахме, майка ми със сестричките ми на пода, като се завивахме с едно одеяло. Пишех домашните си по корем на пода, защото нямахме нито столове, нито маса. Беше много студено.
Една нощ, през зимата,
стомната
с вода замръзнала и се спука." Майката, Йордана, е будна, енергична и с изключителна воля за живот жена.
Тя съзнавала, че всичко трябва да направи, но децата да учат. При тези условия тя казвала: "Косите си на метла ще направя, но ще ги изуча". В тази борба с живота, още от първите години в училище Драгомир застава до нея и започва да й помага. Там, в училище, прави впечатление на учителите си като добър математик. И до последно, като възрастен, той можеше наум спокойно да умножи трицифрено число на друго трицифрено.
към текста >>
72.
105. Георги Радев
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Учителят му бе казал, че за да се излекува, трябва да ходи на един извор и си донася
стомна
пълна с вода, но той отказа да стори това.
105. Георги Радев Срещнах се с брат Георги Радев, който бе в особено настроение (същата година, през лятото, той отиде в Юндола и там си замина). Каза ми, че минава през пустиня и че всеки ще мине през пустинята докрай, както евреите 40 години вървяха през пустинята и стигнаха Ханаанската земя. Сега той живее като растение през зимата - в корените - вътрешен живот. Той бе много слаб - боледуваше от туберкулоза.
Учителят му бе казал, че за да се излекува, трябва да ходи на един извор и си донася
стомна
пълна с вода, но той отказа да стори това.
Той бе брат със силно чувство на достойнство и бе казал: "Лесно не се става учител", което изразява върховният му идеал. Носенето на стомна му се е видяло детска работа. Учителят каза: "Никой не е изпълнил каквото съм му казал". Учителят бе дал закона, че когато чувствата са в противоречие, човек е раздвоен, страдат белите дробове. Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот - то е като смяна на сезоните.
към текста >>
Носенето на
стомна
му се е видяло детска работа.
Каза ми, че минава през пустиня и че всеки ще мине през пустинята докрай, както евреите 40 години вървяха през пустинята и стигнаха Ханаанската земя. Сега той живее като растение през зимата - в корените - вътрешен живот. Той бе много слаб - боледуваше от туберкулоза. Учителят му бе казал, че за да се излекува, трябва да ходи на един извор и си донася стомна пълна с вода, но той отказа да стори това. Той бе брат със силно чувство на достойнство и бе казал: "Лесно не се става учител", което изразява върховният му идеал.
Носенето на
стомна
му се е видяло детска работа.
Учителят каза: "Никой не е изпълнил каквото съм му казал". Учителят бе дал закона, че когато чувствата са в противоречие, човек е раздвоен, страдат белите дробове. Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот - то е като смяна на сезоните. Едни са в пролетта на живота, а други - в зимата.
към текста >>
73.
208. Човешкия свят е като Божествения, но обърнат обратно
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Като се изпразни
стомната
ти, отиди на извора и я напълни.
В човешкия свят има дълги вълни, които ти пречат да чуваш правилно нещата. Когато има такъв шум, предавай и приемай на къси вълни - те не се смущавани от вълните на злото, което винаги се намесва да смути. То е нужно на земята за енергия, за подтик. Човек в 24 часа се завърта около себе си и всеки ден има изгрев и залез. Бъди буден на изгрев, не спи тогава, на залез - не скърби.
Като се изпразни
стомната
ти, отиди на извора и я напълни.
В такъв момент се обърни към Бога с молитва. Не се ограничавай със собственото си добро, радвай се на доброто на цялото. Българите са много твърди. Придобитото по човешки път е краткотрайно. Като обичаш някого, обикваш къщата му, но щом я напусне, няма какво да я обичаш.
към текста >>
74.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в живота, а
стомната
- неразумното." (Забележка: "Ценната дума".
Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята. Рушат се формите непрестанно. Проповедничество не нужно в момента, а вслушване в говора на Духа в нас. Тъй като Духът говори на всеки различно, то си е за него това, което му казва, за човека на когото говори, за неговия растеж. Всяка мисъл трябва да те свързва с реалния живот, но ако тя е абстрактна, откъсната от живота, непонятна, тя не е нужна." И когато написах това есе, отворих томчето "Ценната дума", с.
323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в живота, а
стомната
- неразумното." (Забележка: "Ценната дума".
Утринни слова 1935 г. София, 1941) С това есе приключвам своята работа с брат Вергилий относно моите опитности, които съм предала вече. В.К.: Дата? Весела: Днес сме 24 ноември 1989 година, петък. Слънчев ден, първият сняг е покрил земята и всичко блести.
към текста >>
75.
8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ
,
ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.
,
ТОМ 25
Когато някой счупи
стомната
, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода.
Никога няма да го наредите. Вие трябва да оправите своя ум, своето сърце и своята воля. Само така ще се разберете като братя. Приложете новото учение още сега. Не ви съдя, но казвам да направите това, преди да е станало всичко, което ви говорих.
Когато някой счупи
стомната
, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода.
Бъдете смели като американеца, който е минал Ниагарския водопад по въже. Той минал водопада през най-широкото място, около един километър широчина. В ръката си носел върлина, с която пазел равновесие. Втори път го минал с човек на гърба си, а третия път - пак сам, но без върлина в ръка. Това е истински герой.
към текста >>
76.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Той самичък поиска, нали брат ми да му купя една
стомна
около 2 кг и всеки ден ходеше - зиме, лете, дъжд, сняг, не признаваше - носеше на Учителя вода от тази чешма редовно.
Завърши 4-то отделение, влезе във Варна, във френския пансион, две години изкара. Там се разболя. Дойде на Изгрева, при мене беше много чист като човек, много чист, услужлив. Тогава вода на Изгрева нямаше. Ходехме в Ловния парк, където е, това е около половин километър от Изгрева, чешмата оттам точехме.
Той самичък поиска, нали брат ми да му купя една
стомна
около 2 кг и всеки ден ходеше - зиме, лете, дъжд, сняг, не признаваше - носеше на Учителя вода от тази чешма редовно.
И Учителят я приемаше с радост, пиеше я. Винаги Му дава, заран отиде вземе стомничката празна, отиде напълни я, върне се, занесе Му я. И живя при мене 2 години, така беше вече болен, виждам го, че не е в ред, отива си. И наистина заболя - туберкулоза в гърлото. Помъчихме се тука да влезе някъде, не го приеха, и в Старозагорската болница там Грашеви, сестра Грашева, имаше една наша сестра.
към текста >>
Обаче, аз я вземах тази
стомна
от Ангел Янушев, но нещо прокапа.
Това е Калудов бе! Ето го Калудов. В: В тази столова вие обядвахте? Д: Обядвахме, след пост там се събирахме в петък. Това е чешмичката, на Изгрева нямаше вода, ето ги всичките съдове, всеки си чака реда.
Обаче, аз я вземах тази
стомна
от Ангел Янушев, но нещо прокапа.
В: Тази сцена. Искам да ми разкажете нещо? Д: Учителя така свиреше с върха на лъка, но такава фина техника е това, много фино, много фино. Бяхме пред Салона на пейките, музиканти повече - Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Катя Грива, Галето, аз. Там беше и Николай Дойнов - на Борис брат му.
към текста >>
И като отидохме горе аз гледам Елена Андреева - стенографката, и казвам: "Елена, колко е лошо, ние сега тук идваме, но колко е лошо да счупи човек
стомната
, трябва да се върне в града да вземе нова
стомна
." И тя изтърва нейната
стомна
и я счупи.
Една задача беше дал Учителя, със стомнички от Изгрева вечерта горе на Витоша, където е Бивака, чешмата там, направиха чешма, всеки през 10-15 минути поема от Изгрева нагоре - самичък през нощта. Това беше задача хем да видят дали могат да се оправят по пътя, защото там редовно се ходеше, и как самичък ще се справиш с това нещо. Нагоре, когато аз тръгвах, 12,30 - 1 ли беше часът, когато трябваше аз да тръгна и на разсъмване бях горе на чешмичката. В: Това е горе на Витоша, нали? Д: На Витоша на Бивака.
И като отидохме горе аз гледам Елена Андреева - стенографката, и казвам: "Елена, колко е лошо, ние сега тук идваме, но колко е лошо да счупи човек
стомната
, трябва да се върне в града да вземе нова
стомна
." И тя изтърва нейната
стомна
и я счупи.
Върна се в града, взима нова стомна и се върна горе обратно на Бивака да я напълни стомната и да се върне. А, когато аз слязох, Асен Арнаудов [виж "Изгревът", т. XXII, снимка № 28] беше преди мене. Когато тръгваха от Изгрева, пишат: еди кой си тръгнал в толкоз часа. Горе имаше човек - пристигнал еди кога си, тръгнал еди кога си, на Изгрева пристигнал еди кога си.
към текста >>
Върна се в града, взима нова
стомна
и се върна горе обратно на Бивака да я напълни
стомната
и да се върне.
Това беше задача хем да видят дали могат да се оправят по пътя, защото там редовно се ходеше, и как самичък ще се справиш с това нещо. Нагоре, когато аз тръгвах, 12,30 - 1 ли беше часът, когато трябваше аз да тръгна и на разсъмване бях горе на чешмичката. В: Това е горе на Витоша, нали? Д: На Витоша на Бивака. И като отидохме горе аз гледам Елена Андреева - стенографката, и казвам: "Елена, колко е лошо, ние сега тук идваме, но колко е лошо да счупи човек стомната, трябва да се върне в града да вземе нова стомна." И тя изтърва нейната стомна и я счупи.
Върна се в града, взима нова
стомна
и се върна горе обратно на Бивака да я напълни
стомната
и да се върне.
А, когато аз слязох, Асен Арнаудов [виж "Изгревът", т. XXII, снимка № 28] беше преди мене. Когато тръгваха от Изгрева, пишат: еди кой си тръгнал в толкоз часа. Горе имаше човек - пристигнал еди кога си, тръгнал еди кога си, на Изгрева пристигнал еди кога си. Помня, че когато се върнах на Изгрева, казаха: "На Асен му стана лошо." По пътя, вече било близо, там вече гората до Дианабад, гарата, тогава нямаше гара.
към текста >>
77.
4. Горящата къпина
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Тя е като запечатаната
стомна
, в която дяволът е бил затворен, тя е като взрив, тя е като забраненото дърво, неща до които ученикът не трябва да се докосва.
Защо иска да знае, например кога са паднали ангелите, защо са паднали, защо има зло в света, защо лъжата се шири, защо тази митическа личност наречена Сатана има власт над хората, защо Ева яде от забранения плод, защо Соломон имал триста жени и 600 наложници и още много други въпроси от този род, които поставени пред Учителя получават съдбоносен лик, засягат се тъмните страници на човешката история, и неговата най-често, и ученикът нарушава естествените и красиви отношения с Учителя си. Той може да мълчи, може и да каже нещо, но отговор ученикът никога няма да получи; както истинският ученик никога няма да пита за това, така също и истинският Учител никога няма да отговаря на тези въпроси. Учителят ще каже само: “Има една истина, която носи живот, възкресение, има една която носи отрова и смърт. Не се докосвайте до нея". Тя не е за ученика.
Тя е като запечатаната
стомна
, в която дяволът е бил затворен, тя е като взрив, тя е като забраненото дърво, неща до които ученикът не трябва да се докосва.
Опасни плодове, които могат да умъртвят ученика. Учителите, мъдреците, адептите през всичките времена упорито са мълчали, когато става дума за тези неща. Понякога тези въпроси не са очевидно брутални, имат вид на невинна любознателност, ала отвътре те са като кинжали. И нищо не е по характерно за ученика, както оная дисциплина, която той тачи не само при поведението си, но и при въпросите, които задава на Учителя си - думите са израз на неговото отношение, израз на неговата любов, почит, доверие, които проявява спрямо своя Учител. Много важен момент, изпълнен със светеща значимост - знае ли ученикът, че мястото на което е застанал е свещено и знае ли как да застане?
към текста >>
Общо взето всичките тези въпроси имат едно разрешение, като онзи рибар от приказката, когато решил да отвори запечатаната
стомна
и се натъкнал на голямото зло, освободил дявола.
Учителите, мъдреците, адептите през всичките времена упорито са мълчали, когато става дума за тези неща. Понякога тези въпроси не са очевидно брутални, имат вид на невинна любознателност, ала отвътре те са като кинжали. И нищо не е по характерно за ученика, както оная дисциплина, която той тачи не само при поведението си, но и при въпросите, които задава на Учителя си - думите са израз на неговото отношение, израз на неговата любов, почит, доверие, които проявява спрямо своя Учител. Много важен момент, изпълнен със светеща значимост - знае ли ученикът, че мястото на което е застанал е свещено и знае ли как да застане? Ако знае, никога няма да пита за обикновени неща, лични, дребни, няма да пита и за грандиозни неща: защо са паднали ангелите, защо съществува злото, защо първите човеци са яли от забранения плод, защо човекът се изкушава.
Общо взето всичките тези въпроси имат едно разрешение, като онзи рибар от приказката, когато решил да отвори запечатаната
стомна
и се натъкнал на голямото зло, освободил дявола.
Отговорът на тези въпроси съдържа известна истина, ала човекът не е готов за нея, тя носи смърт за него. Ученикът трябва да стои далеч от нея и както се пази от заразна болест, така също трябва да се пази и от нея - никога да не се сили да отвори запечатаната стомна. Неговият устрем е само към тази истина, която носи живот. Да знаеш какво да кажеш, какво да питаш, как да застанеш пред Учителя си е указание, че ученикът е разбрал пред Кого стои - мястото е свещено, застанал е пред горящата къпина.
към текста >>
Ученикът трябва да стои далеч от нея и както се пази от заразна болест, така също трябва да се пази и от нея - никога да не се сили да отвори запечатаната
стомна
.
И нищо не е по характерно за ученика, както оная дисциплина, която той тачи не само при поведението си, но и при въпросите, които задава на Учителя си - думите са израз на неговото отношение, израз на неговата любов, почит, доверие, които проявява спрямо своя Учител. Много важен момент, изпълнен със светеща значимост - знае ли ученикът, че мястото на което е застанал е свещено и знае ли как да застане? Ако знае, никога няма да пита за обикновени неща, лични, дребни, няма да пита и за грандиозни неща: защо са паднали ангелите, защо съществува злото, защо първите човеци са яли от забранения плод, защо човекът се изкушава. Общо взето всичките тези въпроси имат едно разрешение, като онзи рибар от приказката, когато решил да отвори запечатаната стомна и се натъкнал на голямото зло, освободил дявола. Отговорът на тези въпроси съдържа известна истина, ала човекът не е готов за нея, тя носи смърт за него.
Ученикът трябва да стои далеч от нея и както се пази от заразна болест, така също трябва да се пази и от нея - никога да не се сили да отвори запечатаната
стомна
.
Неговият устрем е само към тази истина, която носи живот. Да знаеш какво да кажеш, какво да питаш, как да застанеш пред Учителя си е указание, че ученикът е разбрал пред Кого стои - мястото е свещено, застанал е пред горящата къпина.
към текста >>
78.
Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли, (XI.1969 г.)
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
145. Благодари за малката
стомна
, но здрава, която ти е дадена, отколкото голяма и пукната.
142. Бог, Който учи човека отвътре, всякога му нашепва: “Ти ще постъпваш с хората така, както аз постъпвам с тебе." 143. Учителят пее: “Настанаха мамо нови времена, дето младите да оправят света.” 144. Многословието спъва човека. Не говорете много нито на хората, нито на себе си. Не говорете за неща в истинността на които не сте убедени!
145. Благодари за малката
стомна
, но здрава, която ти е дадена, отколкото голяма и пукната.
Благодари за малкото знание, което можеш да приложиш. Добре е понякога да си мек, понякога - силен. 146. Ако постоянно говориш за миналото - стар си, за настоящето - възрастен, за бъдещето - млад. 147. Ако се оплакваш за погрешките - стар си, ако говориш за настоящето - възрастен си, ако се радваш на добродетелите, които ще развиеш в бъдеще - млад си. Вървете напред!
към текста >>
79.
55.2. Истината: според Дънов / Стефан Кадиев
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Пълната
стомна
съдържа Истината в себе си, а празната е вярна само по форма - не и по съдържание.
Първичната, вечната среда, в която Истината може да живее, е Любовта. Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не разбираме афектациите на хората. Някога ние смесваме привидните неща с истинските. Донасят ви, например, две еднакви наглед стомни. Едната е пълна с отлично съдържание за вашия живот, а другата е празна.
Пълната
стомна
съдържа Истината в себе си, а празната е вярна само по форма - не и по съдържание.
Така много хора и много философски теории са вярни като празната стомна - по форма, а има други, които са верни по форма и истинни по съдържание. Нещата трябва да бъдат не само верни, но и истинни. Човек съдържа всички възможности за един истински човек: човек пълен с Любов и с Истина. /Според Дънов/ - д-р Стефан Кадиев
към текста >>
Така много хора и много философски теории са вярни като празната
стомна
- по форма, а има други, които са верни по форма и истинни по съдържание.
Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не разбираме афектациите на хората. Някога ние смесваме привидните неща с истинските. Донасят ви, например, две еднакви наглед стомни. Едната е пълна с отлично съдържание за вашия живот, а другата е празна. Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната е вярна само по форма - не и по съдържание.
Така много хора и много философски теории са вярни като празната
стомна
- по форма, а има други, които са верни по форма и истинни по съдържание.
Нещата трябва да бъдат не само верни, но и истинни. Човек съдържа всички възможности за един истински човек: човек пълен с Любов и с Истина. /Според Дънов/ - д-р Стефан Кадиев
към текста >>
80.
4. Символичната война и англо-американските бомбардировки над България
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Майка ми се бе сетила, и взела една
стомна
с вода.
Аз съм на около 6 години, когато започнаха бомбардировките над София. Отначало се чуваше воят на сирените, и ние с майка ми отивахме в едно мазе на една къща. Вътре имаше към 20 човека. Бяха донесли няколко свещи и ги запалиха. Цяла нощ трещяха бомбите!
Майка ми се бе сетила, и взела една
стомна
с вода.
После се скара на мъжете защо не са взели лопати и кирки, че ако ни затрупа някоя бомба да можем да се отринем и измъкнем от скривалището. Майка ми бе взела хляб и сирене и ми направи „мечка", т.е. поставяше сиренето в хляба и го мачкаше, и накрая ми го даваше. При втората бомбардировка аз виждах как идват самолетите и искат да ме бомбардират, за да ме утрепят. Аз пищя непрекъснато и викам: „Майко, ето самолета тръгва към мене и иска да ни пусне бомбата си!
към текста >>
81.
2.55. Манастирчето „Св. Спас”
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Вземах
стомната
и чайника и тръгнах.
Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: „Забравила съм да налея вода, какво да правя сега? ” - Казвам на сестрата: „Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има? ” Сестрата каза: „Пуснали са кучетата, вълча порода - толкова зли, че никой не смее да излезе на двора! ” Казвам на сестрата: „Дай ми съдовете.” Сестрата казва: „Моля те, недей отива, те са зверове! ” Чешмата беше на отсрещната страна на двора, в една пещеря.
Вземах
стомната
и чайника и тръгнах.
Сестрата пооткрехна вратата, за да види какво ще стане. Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек, трябва да се подготви. Много пъти съм отивал - като призовавам Доброто, човек нема от какво да се бои. Тръгнах съсредоточен, с отмерена спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното от кучетата беше легнало насред двора - минах край него, то само привдигна главата си, но не мръдна.
към текста >>
Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах
стомната
, но то не стисна ръката ми.
Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или нема. Отворих душата си за доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опре предните на раменете ми.
Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах
стомната
, но то не стисна ръката ми.
Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - ДОВЕРИЕТО ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората -не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито доброто, стига да можеш да го извикаш.
към текста >>
82.
59. Сказки във Военният клуб
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Смисълът на
стомната
е да се носи с нея вода, а не да се опитва здравината й.
В най-добрия случай за Вас -задоволяване на тщеславието Ви, което по мое мнение не е нещо реално. Посочете ми поне един от всеизвестните диспути, при които да се е дошло до нещо положително? - Кювие - Сент Клер. - Да, но после се установило, че победеният бил правият. Да спорим, това значи да чупим стомни, за да установим, коя е по-здравата -ще задоволим любопитството си, но ще останем без стомни!
Смисълът на
стомната
е да се носи с нея вода, а не да се опитва здравината й.
Двама пехливани вместо да се борят, за да докажат кой е по-силният, нека всеки от тях изкопае по едно лозе и този е по-силният, на когото лозето даде повече и по-сладко грозде. Аз мисля, че тази философия е по-права, която осмисля живота първо на своя автор, иначе е безсмислена. Вие доволен ли сте от Вашата философия? Ако Вашата философия Ви осмисля живота, какъв смисъл има да се борим, за да я разрушавам, т.е. да Ви разубеждавам и да Ви натрапвам моята философия?
към текста >>
83.
182. За доброто и злото се плаща по веднъж – или се заплаща на Земята, или на Небето
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Сантиментализъм, натурализъм, реализъм..., това са само различни форми на една и съща реалност - живота - вода налята в
стомна
, гърне, чаша, кана... Обаче същината навсякъде е все водата, респективно живота.
- Какво в „Клетниците” имаш предвид? - Дето свещеникът казал на полицаите, че е дарил сребърните свещници на Жан Валжан, които той бил откраднал, което ми звучеше нереално, но сега го виждам в реалния живот. Вие постъпвате дори по-велико от свещеника! Вие навярно сте привърженик на сантименталното течение? - Христов му се усмихна благо и отговори: - Тепърва има да чуеш и видиш още по-интересни неща.
Сантиментализъм, натурализъм, реализъм..., това са само различни форми на една и съща реалност - живота - вода налята в
стомна
, гърне, чаша, кана... Обаче същината навсякъде е все водата, респективно живота.
Водата е, която утолява жаждата на всички жадни. - Да но аз мисля, че Вие всичко това правите, за да покажете колко сте добър и великодушен. - Българинът преведе, немецът изгледа учудено Андрей. - Добре, добре, мисли както искаш, това е твоя работа, но помни, че после ще се срамуваш. - Но Андрей, като че не чу това и продължи: - Мисля, че Христос беше казал: „Когато лявата ръка дава, дясната да не знае.” А при Вас освен, че дясната Ви ръка знае, зная и аз, знае Детката и двамата господа!
към текста >>
84.
5.5.5. Лало Пеев.
,
,
ТОМ 35
Аз, втресен, скочих, взех
стомната
, та бръснах дяда Лала в кемането,
стомната
се вчупи, а главата - по-малко.
” [Каква мръсна свиня е той! ] Имаме един старик Лало Пеюв от Тетевен в 4-те години. Сутрената, като излязоха 6-7 души с вардяни да идат в града да ни пазарят, поп Еню заръчал на дядя Лаля да му купи месо и енфие. Ходиха, пазариха, върнаха се, на поп Еня не месо, не емфе; дядо Лало взел, ама го дал на друг от техните другари, поп Еню артиса като чекън боб и леща на Великден. Аз бях втресен, поп Еню се развика върху дяда Лала, дядо Лало и той зъл, каза на поп Еня: „Мълчи, че ти серат кучета в брадата.” Никой се не обажда да сопне дяда Лала.
Аз, втресен, скочих, взех
стомната
, та бръснах дяда Лала в кемането,
стомната
се вчупи, а главата - по-малко.
И догде да каже: „Доби ме”, аз го натиснах, та му наложих старите кости. Дядо Иван Нинов, що му трябва, скочи насреща ми, и той падна връз дяда Лала, станаха турска могила, и него наложих, както и той да се хареса. Обади се Иван Ибришима от Тетевен, та каза: „Дядо попе, не ти прилича да бийш тези старци.” „Право говориш, Иване, мене не прилича, а на дяда Лала прилича да говори на поп Еня за брадата... Що се не обади тогава, зам да не яде Лало даяка и защитника му дяда Иван, или и тебе те сърби гърба. Не ща го, той утре си отива, сега да си върви, аз ще лежа зарад него.” Гласове: „Не щем го.” Поп Еню си дигна партенийката и доде до гърба ми, та си постла и захвана да хваща тертип424 да ми направи чорбица. Лало Пеев (Пейов), осъден във връзка с обира при Арабаконак и заточен за 5 години в Диарбекир, не можал да дочака освобождаването си, тъй като починал.
към текста >>
НАГОРЕ
