НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
114
резултата в
84
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Хора с един талант – в тях няма живот; колкото
мъртвото
тяло може да работи, толкова и човек с един талант.
Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани.
Хора с един талант – в тях няма живот; колкото
мъртвото
тяло може да работи, толкова и човек с един талант.
Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост! “
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
То, разбира се, не е
мъртво
, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж.
Така, на открито, Г-н Дънов каза: Ще прочета 3-та глава от Йоана (''прочита я''). Ще взема най-маловажните стихове от прочетената глава – 20-ти и 21-ви: „Понеже всякой, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат неговите дела, че са зли. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени". Злото, казват, е принцип, начало и прочее.
То, разбира се, не е
мъртво
, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж.
Злото и доброто в света са еднакви по своя растеж, различават се само по това, че злото е безплодно, а доброто е плодовито. Злото се развива, но е безплодно, няма плод в себе си. А защо злото е зло? Ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда; за да расте, то трябва да краде от друго място.
към беседата >>
3.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Качете се нависоко, да се открие пред вас целия хоризонт, да видите, че земята не е
мъртво
тяло.
Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева – тялото, в което влизат останалите четири: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Грешката за това не е във вас, но в мястото, на което сте застанали.
Качете се нависоко, да се открие пред вас целия хоризонт, да видите, че земята не е
мъртво
тяло.
Тя е една светеща жена, която навред пръска светлина. Казват, че земята е голяма грешница. Не е грешница, но от време навреме се разтърсва, с което иска да каже на своите немирни деца да мируват. Бих желал и вие да имате търпението на земята. Кой не се ползва от нея?
към беседата >>
4.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Милосърдието, за което ви говоря, не е нещо отвлечено,
мъртво
.
Милосърдието е най-високата проява на човека, който живее на земята. Аз говоря за милосърдието на сегашното общество, на сегашните християни, на вас, които ме слушате; аз говоря на ония, които от две хиляди години търсят Христа. Аз ви проповядвам днес, защото всички искате да бъдете щастливи. И аз желая да бъдете щастливи, да бъдете научени от Бога. Вие искате да бъдете силни; и аз желая да бъдете силни, защото без сила човек не може да работи.
Милосърдието, за което ви говоря, не е нещо отвлечено,
мъртво
.
То е реално и живо. Всеки ден то слиза на земята. То е първият лъч, който сутрин ви събужда. Милосърдието внася първата мисъл във вас за работа. Ако не приложите тая мисъл, ще сгрешите.
към беседата >>
5.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Докато семето не е посадено в земята, то минава за
мъртво
, не проявява никакъв живот.
Христос казва : „Който не изпълнява Божията воля, не може да влезе в Царството Божие". Само онзи може да изпълнява Божията воля, у когото е пробудено висшето съзнание. Само онзи може да изпълнява Божията воля, който има чувства и способности, да разбира същността на нещата. Когато изучава математика, ученикът трябва да разбира математическите отношения между числата и действията, които се изразяват чрез тях. Всяка формула, с която си служи математиката, е жива величина, а не мъртва, както привидно изглежда.
Докато семето не е посадено в земята, то минава за
мъртво
, не проявява никакъв живот.
Обаче, щом се посади, то проявява живот. Благоприятните условия дават възможност да се прояви разумният живот във всяко същество. От това гледище, всеки човек е зародиш, който очаква благоприятни условия за своето развитие. Какъв зародиш представя човек, не е важно. Той може да бъде семка от ябълка, круша, лоза, трендафил и т.н.
към беседата >>
Едно сѣме може да го считате за
мъртво
, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому.
Едно сѣме може да го считате за
мъртво
, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него.
Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н. Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества. За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни.
към втори вариант >>
6.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Най-после тя тръгнала към леговището си и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било
мъртво
.
Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала по ред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата. За другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята.
Най-после тя тръгнала към леговището си и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било
мъртво
.
Тя го взела на ръце, полюляла го, но не могла да го съживи. Натъжена от загубата, тя влязла в гората. И човек носи в себе си едно лакомо мече, което трябва да възпитава и наказва. Той има право да го накаже, но така, че да не го умъртви. Ако го умъртви преждевременно, ще страда.
към беседата >>
Мечката продължила пѫтя си, но вижда, че мечето не идва, затова се върнала при него и видѣла, че било
мъртво
.
(втори вариант)
Голѣмата лакомия въ живота ражда у всички хора голѣми нещастия. Разправяше ми единъ господинъ, който ходилъ на ловъ въ Стара планина, какъ наблюдавалъ какво правила една мечка съ петтѣ си мечета. Около рѣката тази мечка намѣрила една голѣма плоча, бъркала съ рѫцѣтѣ си вѫтрѣ и изваждала раци за мечетата. Едно отъ мечетата постоянно следѣло майка си и колкото рачета изваждала, то ги веднага изяждало. Тя му ударила толкова силенъ шамаръ, че то се търкулило на земята.
Мечката продължила пѫтя си, но вижда, че мечето не идва, затова се върнала при него и видѣла, че било
мъртво
.
Взела го у себе си, люляла го, но не могла да го съживи. Мечетата трѣбва да знаятъ какъ да се хранятъ, а вие трѣбва да знаете какъ да удряте плѣсници. Христосъ казва: „Ако искате да избѣгнете всички нещастия, ако искате да имате една калена воля, умъ и сърдце, трѣбва да държите моитѣ заповѣди, тъй както азъ държа заповѣдитѣ на Отца си и да прѣбѫдвате въ мене, тъй както азъ прѣбѫдвамъ въ любовьта на Бога. Това ме прави великъ, Онзи, Който живѣе въ мене, Той е великъ.“ Когато Господь влезе у насъ да живѣе съ своитѣ заповѣди и любовь, Той ще ни направи велики и мощни. Когато рекохъ, че всичко е възможно, подразбирамъ този Божественъ законъ, да държимъ заповѣдитѣ Му и да прѣбѫдваме въ Неговата любовь.
към втори вариант >>
7.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Името Иван е
мъртво
; свържем ли го със самия човек, името оживява.
Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него.
Името Иван е
мъртво
; свържем ли го със самия човек, името оживява.
Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината.
към беседата >>
Често, за истината се говори като за нещо
мъртво
, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява.
Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява.
Често, за истината се говори като за нещо
мъртво
, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява.
Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска.
към беседата >>
8.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си
мъртво
, лежи до торбата, която той забравил.
Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето.
Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си
мъртво
, лежи до торбата, която той забравил.
Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор. Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли!
към беседата >>
Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си
мъртво
, лежи до торбата, която той забравилъ.
(втори вариант)
Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето.
Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си
мъртво
, лежи до торбата, която той забравилъ.
Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли!
към втори вариант >>
9.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Царството Божие не е нещо
мъртво
, не се състои от правила и закони, а от живи същества, които живеят в една непреривна връзка.
Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае. Любовта, за която ви говоря, е същата, която действа и у вас, но вие често мените тона й. Под думата “царство” се разбира простор, въплътяване, проявление на човешката душа. В това Царство всички членове, т. е. камъните, които го съграждат, са живи.
Царството Божие не е нещо
мъртво
, не се състои от правила и закони, а от живи същества, които живеят в една непреривна връзка.
Всеки дом е едно царство в миниатюр – бащата, майката и децата образуват едно малко царство. Когато има хармония и Любов между всички членове на семейството, това царство се изявява и членовете му вкусват неговите блага. Сега, Царството Божие трябва не само да се вземе с Любов, но и да се държи с Обич. Под думата “държане” се разбира вътрешно крепене, което става от Духа. Ето защо Царството Божие с Дух се крепи.
към беседата >>
10.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
е., че яйцето е
мъртво
.
Съвременните философи разрешават живота по същия начин. Те взимат човешкото яйце в своята лаборатория и го разлагат. В заключение, те казват, че яйцето е съставено само от материя. В него няма душа, няма дух. Те са прави по отношение на първата формула а + b = с, т.
е., че яйцето е
мъртво
.
Формулата а2 + b2 = с2 показва условията, при които яйцето може да се развива. Тия условия, обаче, се отнасят към свят, по-висок от физичния. Като говоря за свят по-горен от физичния, не разбирам, че той е някъде по-високо в пространството. С един пример ще обясня, какво е отношението между различните светове. Представете си, че имам една празна тенекия, която искам да напълня.
към беседата >>
Те са прави по отношение на първата формула а + b = с, тоест че яйцето е
мъртво
, формулата а2 + b2 = с2 показва условията, при които яйцето може да се развива.
(втори вариант)
Но и с тая анализа въпросът не се решава. Съвременните философи разрешават живота по същия начин. Те взимат човешкото яйце в своята лаборатория и го разлагат. В заключение те казват, че яйцето е съставено само от материя. В него няма душа, няма дух.
Те са прави по отношение на първата формула а + b = с, тоест че яйцето е
мъртво
, формулата а2 + b2 = с2 показва условията, при които яйцето може да се развива.
Тия условия обаче се отнасят към свят, по- висок от физичния. Като говоря за свят по-горен от физичния, не разбирам, че той е някъде по-високо в пространството. С един пример ще обясня какво е отношението между различните светове. Представете си, че имам една празна тенекия, която искам да напълня. Взимам едри куршуми и напълвам тенекията така, че нито един куршум повече не може да влезе в нея.
към втори вариант >>
11.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Всичко, което се е обезсолило, е
мъртво
.
За да се разберат и двамата, трябва да почакат известно време, докато дойдат на една гама. Оня, на когото бащата е умрял, трябва да се успокои малко, да мине голямата скръб. Когато и на него се роди дете, тогава ще се разберат. Христос казва: „Нека мъртвите погребват своите мъртви.” Това значи, да погребем своите мъртви мисли и да заживеем с радост. Да се радваме на новото, което се ражда.
Всичко, което се е обезсолило, е
мъртво
.
Обезсоляване става там, дето съдържанието и смисълът на нещата изчезват. Какъв смисъл имат сегашните пръстени, верижки и другите украшения? Поглеждаш към пръстена си, радваш му се. Обаче, за тоя пръстен могат да те продадат. Това не е ли юлар, който те ограничава?
към беседата >>
12.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Всичко това трябва да падне
мъртво
- не да изчезне егоизмът ви, но да се подчини, да се впрегне като вол, за да служи за развитието на бъдещата човешка култура.
(втори вариант)
Какво показва това? Това показва, че земният живот не може да издържи вибрациите на този чист и свят живот, следователно той паднал като мъртъв. След това Христос полага ръката Си върху него и го подига, като му казва: „Не бой се, Аз съм жив." Всеки от вас трябва да падне като мъртъв, да преживее това състояние. Докато не паднете мъртви като Йоана, докато не умре вашият егоизъм, вашето лично аз, за което сте живи, няма да бъдете живи.
Всичко това трябва да падне
мъртво
- не да изчезне егоизмът ви, но да се подчини, да се впрегне като вол, за да служи за развитието на бъдещата човешка култура.
На егоизма сме служили осем хиляди години, достатъчно е царувал той. Трябва сега да го сменим. Зарад егоизма с цял свят се скарваме, мъже с жени, дъщери и синове с приятели и приятелки. Някой казал нещо за жена ти, ти се скарваш с него. Защо? „Имам достойнство." Моето достойнство се състои в това, което аз правя зарад своята душа; моето достойнство се състои в истината, на която служа, която произвежда любовта; моето достойнство се състои в извършването на туй, което ми дава живот, и което на хората дава живот.
към втори вариант >>
13.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
Писано е: „Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае." Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена и – или живо дете ще се роди, или
мъртво
.
В бъдеще, Христовото учение не може да живее в човешките сърца – в тези малки черупки. Не казвам, че свещениците са лоши, но те още не разбират Христовото учение. Нека дойдат при мене, да им държа една беседа, да отворя очите им, да видят, как са живели в миналото. Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора!
Писано е: „Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае." Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена и – или живо дете ще се роди, или
мъртво
.
Каквото и да е, все ще се роди нещо. Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън. Днес пред жената – вашата душа, която иска да роди вашия ум, стои змеят, т.е. вашите лоши разположения, и казва: Защо си вярваш?
към беседата >>
14.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Аз казвам: Сърцето на тоя човек е станало
мъртво
.
Христос се спира на двата закона. В първия е казано: "Да възлюбиш Господ Бог твоето с всичкото си сърце." Сърцето само по себе си е един обширен свят. Докато човешкото сърце има правилно кръвообращение, докато сърцето чувства правилно, то е нормално, а това значи, че има живот. Спре ли сърцето своята функция - смъртта дохожда. Когато човешките чувства престанат да функционират, човек в духовния свят е мъртъв.
Аз казвам: Сърцето на тоя човек е станало
мъртво
.
Сърцето трябва да бъде изложено на Божествената Любов. Да любиш Господ, значи не да даваме, а да вземаме. За да вземаме от Господ, трябва да Го любим. Само чрез любовта ние можем да вземаме от някого нещо. Имате ли някога две души да са се съединили без любов помежду си: жена с мъж, търговец с друг такъв или каквито и да било съдружници?
към беседата >>
15.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Ако детето още не се ражда, това показва, че е
мъртво
.
Казвате: „Не е дошло още време за прилагане на Христовото учение“. – За когото е дошло времето, да Го приложи. За когото още не е дошло време, да чака. Ако една жена е бременна на три месеца, тя трябва да чака, има още време докато детето се роди. Ако е на девет месеца, не трябва да чака.
Ако детето още не се ражда, това показва, че е
мъртво
.
Чака ли повече от девет месеца и тя е загубена, и детето е загубено. Ето защо казвам: За някои от вас е дошло време да възприемете и приложите учението на Христа, за да осмислите живота си. „Тръгни след мене! “ С готовността си да следва Христа, митарят даде отличен пример на човечеството. Какъв пример сте дали вие досега?
към беседата >>
Мъртво
е дѣтето.
(втори вариант)
“ И напусна той митарницата. Та сега и вие, като напуснете тази митарница, не е достатъчно само да я напуснете, но трѣбва да приложите Христовото учение отвѫтрѣ. Вие не че не сте го приложили, но забѣлѣзвамъ у васъ единъ страхъ. Казвате си: „Врѣмето му не е дошло още.“ За когото е дошло врѣме, врѣме му е, а за когото не е дошло, да чака. Ако една жена е брѣменна на три мѣсеца и не ражда, добрѣ е, но ако е брѣменна на деветь мѣсеца и не ражда, какво означава това?
Мъртво
е дѣтето.
Тогава и десеть мѣсеца да чака, загубена е, отива тя. Та, за нѣкои отъ васъ е дошло врѣме да възприемете Божественото и да го приложите въ вашия животъ, да се осмисли той. И ще се интересувате какви сѫ мислитѣ на този Божественъ свѣтъ, а не какви сѫ мислитѣ на хората. И тъй, Христосъ каза на митара: „Ела слѣдъ мене! “ И той даде единъ отличенъ примѣръ.
към втори вариант >>
16.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е
мъртво
знание.
Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма. Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина? Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук. Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото.
Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е
мъртво
знание.
А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина? “ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте? “ Стига вие да искате да отбиете една вадичка.
към беседата >>
17.
Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите
,
НБ
, София, 10.6.1923г.,
– Онова дърво, което е пуснало корените си в тора, е
мъртвото
дърво, което трябва да седи в земята, за да изсмуче всичките сокове.
– „Направете с мене всичко, каквото искате. След това аз ще направя своето.“ И почнаха подигравките и хулите на тълпата. – „Нали си цар, спаси себе си, слез от кръста! “ – Не, Христос, Който се е качил на такова дърво, не слиза вече. – Защо не слиза?
– Онова дърво, което е пуснало корените си в тора, е
мъртвото
дърво, което трябва да седи в земята, за да изсмуче всичките сокове.
– „От това мъртво дърво, казва Христос, ще изсмуча всичките сокове“. Навсякъде има свещени неща – и в Индия, и в Египет. Те са сила, те са живот, но сами по себе си не живеят. „И този ангел срещна жените.“ Той ходи сега на земята, между хората, и знае кого търсите. Прилагането на Христовото учение има една положителна страна.
към беседата >>
– „От това
мъртво
дърво, казва Христос, ще изсмуча всичките сокове“.
След това аз ще направя своето.“ И почнаха подигравките и хулите на тълпата. – „Нали си цар, спаси себе си, слез от кръста! “ – Не, Христос, Който се е качил на такова дърво, не слиза вече. – Защо не слиза? – Онова дърво, което е пуснало корените си в тора, е мъртвото дърво, което трябва да седи в земята, за да изсмуче всичките сокове.
– „От това
мъртво
дърво, казва Христос, ще изсмуча всичките сокове“.
Навсякъде има свещени неща – и в Индия, и в Египет. Те са сила, те са живот, но сами по себе си не живеят. „И този ангел срещна жените.“ Той ходи сега на земята, между хората, и знае кого търсите. Прилагането на Христовото учение има една положителна страна. За да се домогне човек до духовния живот, до същността, до безсмъртието, това може да се постигне чрез най-простия метод.
към беседата >>
И аз не слизам от това
мъртво
дърво.
(втори вариант)
Да знаеш, като дойдеш втори път в света, да знаеш как да говориш и как да мислиш.“ „Заковете ме, направете всичко, което знаете – казва Христос. – Заковете ме и след туй, вие като направите вашето, аз ще направя моето.“ Започнаха те, събра се тази тълпа: „Хайде де, нали си цар, слез да спасиш себе си. Какво седиш горе, нали си цар. Слез и ние ще повярваме, устата ти бяха много големи.“ „Не – казва Христос. – Този, който се качил на такова дърво, не слиза вече.
И аз не слизам от това
мъртво
дърво.
Само от живи дървета слизам. От мъртви не слизам.“ Защо не слиза? Онова растение, което е пуснало корените си в торта, е мъртвото дърво. То трябва да седи, да изсмуче всичките сокове. Този мъртъв живот ще го взема, от него нищо няма да излезе.
към втори вариант >>
Онова растение, което е пуснало корените си в торта, е
мъртвото
дърво.
(втори вариант)
Слез и ние ще повярваме, устата ти бяха много големи.“ „Не – казва Христос. – Този, който се качил на такова дърво, не слиза вече. И аз не слизам от това мъртво дърво. Само от живи дървета слизам. От мъртви не слизам.“ Защо не слиза?
Онова растение, което е пуснало корените си в торта, е
мъртвото
дърво.
То трябва да седи, да изсмуче всичките сокове. Този мъртъв живот ще го взема, от него нищо няма да излезе. „От туй мъртвото дърво – казва Христос – ще изсмуча всичките сокове.“ Сега нас искат да ни препоръчат, че навсякъде има свещени неща – и в Индия, и в Америка. Навсякъде има изоставени свещени неща. Те са сила, те са живот, но тия неща сами по себе си не живеят.
към втори вариант >>
„От туй
мъртвото
дърво – казва Христос – ще изсмуча всичките сокове.“ Сега нас искат да ни препоръчат, че навсякъде има свещени неща – и в Индия, и в Америка.
(втори вариант)
Само от живи дървета слизам. От мъртви не слизам.“ Защо не слиза? Онова растение, което е пуснало корените си в торта, е мъртвото дърво. То трябва да седи, да изсмуче всичките сокове. Този мъртъв живот ще го взема, от него нищо няма да излезе.
„От туй
мъртвото
дърво – казва Христос – ще изсмуча всичките сокове.“ Сега нас искат да ни препоръчат, че навсякъде има свещени неща – и в Индия, и в Америка.
Навсякъде има изоставени свещени неща. Те са сила, те са живот, но тия неща сами по себе си не живеят. И срещна този ангел жените. Той ходи сега на земята между хората, знае кого търсите. Сега това не е за ефект.
към втори вариант >>
18.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
Любовта иска да събуди всичко заспало, да съживи всичко
мъртво
.
– Защото правата линия води към Любовта, която иска да се прояви навсякъде във Вселената. – Жива ли е Вселената? – Половината е жива, а половината – мъртва. От далечното минало още много същества са изгубили своя живот. Безграничната Божия Любов се стреми да проникне и в мъртвата половина на вселената, за да възвърне живота и светлината на тези същества.
Любовта иска да събуди всичко заспало, да съживи всичко
мъртво
.
Защо тези същества са изгубили живота си, историята мълчи. Те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причината на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия.
към беседата >>
19.
Ученикът трябва да разбира
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Туй, което е
мъртво
, то е безобразно, а туй, което е красиво, то съдържа живот.
И след туй идва третата фаза на разбиране: да се схване съдържимото. То значи да се разбере дадено нещо дали има живот в себе си, или не. Ученикът трябва да знае, че може да изучава само живата Природа. Единственото достъпно нещо за нашите чувства, за нашия ум е само живата Природа. Мъртвите неща ние не можем да изучаваме, те нямат абсолютно никакъв изглед.
Туй, което е
мъртво
, то е безобразно, а туй, което е красиво, то съдържа живот.
Следователно, като говорим да изучаваме Природата, значи да разбираме живота в неговото първично отношение, а животът в неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония същества, които са излезли от Бога. Те не са се отдалечили от аурата на Бога, те са останали да работят с Бога. Ние ги наричаме светлите, чисти духове, духовете на светлината. Едни от тия същества са отишли малко по-далече, отколкото светлината е отишла, понеже те са духовете на материалния свят. Те са излезли извън светлината и са се превърнали на тъмнина.
към беседата >>
20.
Който слуша вас, Мене слуша
,
НБ
, София, 15.7.1923г.,
Ще се разправят за едно
мъртво
тяло!
Той представя слизането на човешката душа на земята. Всяка душа е слязла на земята с известна мисия, но се обърква, понеже се е нагърбила с непосилната задача да носи златната каса на гърба си. В Стария Завет, във Второзаконието, се разказва за смъртта на Моисей. Започнал се спор между архангел Михаил и сатаната за тялото на Моисея – на кого от двамата принадлежи то. Защо трябвало да става спор между архангел Михаил и сатаната?
Ще се разправят за едно
мъртво
тяло!
То представя касата, в която Моисей бил затворен. Като напуснал Моисей касата, започнала се борба кой да я вземе. И до днес още се водят спорове и борба за човешките тела. Докато продължавал спорът, Моисей не могъл да се освободи от касата. Казано е в Евангелието, че Илия и Моисей се явили при Христа.
към беседата >>
21.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
Мъртво
бе, но сега оживя."
(втори вариант)
Така седи истината. Следователно всеки човек може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня, в който някой от най- забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. Тогава природата ще каже: "Ето, едно от моите деца възкръсна.
Мъртво
бе, но сега оживя."
Що е смъртта? Смъртта представя нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението пък е излизане на децата с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. Следователно, за да излезе или да изпъпли човек от такава изба, изисква се силна воля, изисква се и безпримерна вяра, която гори, мести и вселената движи. Някой казва: "Аз се обличам, както ми попадне, ям, каквото намеря, не правя избор в храната си, ям
към втори вариант >>
22.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е
мъртво
.
Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му. Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка. Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг. Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества.
Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е
мъртво
.
Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот. Вечният Живот има закони, по които се определя в себе си. След като ограничите този Живот, дали той ще се прояви в една, или в друга посока, ще зависи също от проявлението му във Вселената. От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може да започне, и според това съществата, които може да се проявят при създаването на Вселената от едната или от другата точка, съществено ще се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля. Ангелите са минали преди създаването на сегашната Вселена.
към беседата >>
23.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Едно
мъртво
тяло може да го претеглите, но едно живо тяло не може да го претеглите.
И за да направите тази линия жива, тя не трябва да е съвсем права. Линията D е една жива линия. Всичките физически или мъртви сили в Природата, в които няма съзнание, вървят по права линия, а всичките живи сили вървят по една вълнообразна линия. Следователно кривите линии – това са изключения между правите линии. Геометриците всякога искат да направят кривите линии на прави, за да ги измерят.
Едно
мъртво
тяло може да го претеглите, но едно живо тяло не може да го претеглите.
По какво се отличават мъртвите тела от живите? – С това, че тежестта на мъртвите тела е постоянна, а тежестта на живите постоянно се изменя. Тогава, по същия закон, когато кажем, че човек се е изменил, ние трябва да разбираме, че той се е изменил чрез Живота. Това е едно благо за него. Ако е станала една промяна или едно видоизменение вътре в него, то е за негово добро.
към беседата >>
24.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
– То е
мъртво
число.
Сега да направя едно малко сравнение. Да допуснем, че аз със свой печат си напечатя 100,000 лева и ги туря в касата си. Казвам: Аз имам 100,000 лева. Питам: Какво представляват те? Туй число, само по себе си, има ли смисъл?
– То е
мъртво
число.
Колко може да струват тия 100,000 лева? Може да ги претеглите. Колко струват те? Где е тяхната сила? Обаче аз мога да увелича тяхната сила, ако превърна тия книжни пари в злато или в сребро.
към беседата >>
25.
Кажи само реч
,
НБ
, София, 6.4.1924г.,
Ако дете се роди и не заплаче, то е
мъртво
.
Христос казва: „В последните дни ще го възкреся." – Кои са последните дни? – Когато това чувство се разцъфти, както пъпката на слънчевата светлина, ти ще направиш първата вдишка, ще възприемеш Божествения живот. Докато не цъфне, човек е в положението на малкото дете в утробата на майка си. Щом излезе вън от нея и направи първата вдишка, то се разцъфтява. Значи, съществуването и животът на човека зависят от първата вдишка.
Ако дете се роди и не заплаче, то е
мъртво
.
То трябва да направи първата вдишка, да стане реакция в него и да започне новият живот. В първата вдишка се крие съзнанието на човека. Като говоря на хората за Божията Любов, те ме питат: Ти говорил ли си с Христа, говорил ли си с Бога? – Чудни са хората! Ако им кажа, че съм говорил, ще кажат, че не съм с всичкия си ум.
към беседата >>
26.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
Ако ти си една клетка в някое сърце и излезеш оттам, това сърце ще бъде
мъртво
.
Деятелността в света, движенията в света – всичко това трябва да бъде чуждо за тях. Вие казвате: „Как, нали сме свободни в този свят? “ – Не сте свободни. Всеки от вас е турен на някое определено място в света да върши известна работа и не е свободен. Теб забавления не ти трябват!
Ако ти си една клетка в някое сърце и излезеш оттам, това сърце ще бъде
мъртво
.
Когато човек пожелае да излезе от мястото, дето Бог го е поставил, най-после го освобождават, но казват: „Извадете го от мястото му и го оставете да ходи, дето си иска и колкото иска.“ Как мислите, добре ли ще му е? Питам: кой пръст, като се отреже от ръката ми, би отишъл на театър? Аз искам да ви наведа на главната мисъл. Кое е онова, което дава достойнство на човека? Кое прави човека?
към беседата >>
27.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Тѣ, се намирали тамъ, дѣто днесъ е
Мъртвото
море, въ Палестиня.
Той билъ единъ отъ виднитѣ Христови ученици. Туй послание може да се изтълкува въ двоякъ смисълъ: въ букваленъ и въ прѣносенъ смисълъ. Извѣстни коментатори тълкуватъ 1-то и 2-то Петрово послание въ букваленъ смисълъ, като изваждатъ отъ тѣхъ единъ общъ изводъ. И еднитѣ, и другитѣ си иматъ доводи, иматъ си, вѫтрѣшни съображения и правила, по които тълкуватъ Писанието. Но ние имаме единъ фактъ, изложенъ въ това послание, че тия градове сѫ разрушени.
Тѣ, се намирали тамъ, дѣто днесъ е
Мъртвото
море, въ Палестиня.
Казва се, че разрушението е дадено за примѣръ. Питаме ние: откакъ тия два града сѫ разрушени, човѣчеството взело ли е примѣръ отъ това разрушение? За всѣко едно събитие, което става има причини, има и послѣдствия. Събитията, тъй да се каже, едноврѣменно ставатъ на двѣ мѣста. Послѣдствията сѫ на земята, а причинитѣ – въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Те, се намирали там, дето днес е
Мъртвото
море, в Палестина.
(втори вариант)
Той бил един от видните Христови ученици. Туй послание може да се изтълкува в двояк смисъл: в буквален и в преносен смисъл. Известни коментатори тълкуват І-то и ІІ-то Петрово послание в буквален смисъл, като изваждат от тях един общ извод. И едните, и другите си имат доводи, имат си, вътрешни съображения и правила, по които тълкуват Писанието. Но ние имаме един факт, изложен в това послание, че тия градове са разрушени.
Те, се намирали там, дето днес е
Мъртвото
море, в Палестина.
Казва се, че разрушението е дадено за пример. Питаме ние: Откак тия два града са разрушени, човечеството взело ли е пример от това разрушение? За всяко едно събитие, което става има причини, има и последствия. Събитията, тъй да се каже, едновременно стават на две места. Последствията са на земята, а причините – в духовния свят.
към втори вариант >>
28.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое
мъртво
тѣло.
Кръстътъ, това е търпѣнието. Значи търпѣнието е основното качество на кръста. Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола. Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ. Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа.
Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое
мъртво
тѣло.
Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа. Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина. И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина. Не мислете, че това трѣбва да се доказва. За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ.
към беседата >>
Тази звезда, която се яви на изток, беше жива; не мислете, че беше някое
мъртво
тяло.
(втори вариант)
Кръстът, това е търпението. Значи търпението е основното качество на кръста. Човек, който иска да знае, какво нещо е кръстът, трябва да бъде търпелив като вола. Човек, който иска да разбере светлината, трябва да бъде мъдрец. Светлината, това е сила, вложена в човешката душа.
Тази звезда, която се яви на изток, беше жива; не мислете, че беше някое
мъртво
тяло.
Тя представлява сбор от живи същества, слезли със своите факли, за да оповестят идването на Христа. Следователно, всички светли тела, които виждаме по небето са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Не мислете, че това трябва да се доказва. За нас няма две мнения по този въпрос.
към втори вариант >>
29.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Нѣкои казватъ: е, водата е нѣщо неорганично,
мъртво
, не е като човѣка.
Тогава, какъ ще се разберемъ ние? Като казвамъ, че водата е жива, какво подразбирамъ? Азъ не говоря за външното проявление на водата, за онѣзи елементи, които я образуватъ – всичко това не е вода, тъй както тѣлото на човѣка не е човѣкътъ. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Въ водата се крие единъ вѫтрѣшенъ, Божественъ, разуменъ животъ.
Нѣкои казватъ: е, водата е нѣщо неорганично,
мъртво
, не е като човѣка.
Но, я да се лишимъ ние отъ водата за 1–2 мѣсеца, или за една година, да видимъ, каква култура ще имаме! Като пѫтувашъ изъ пустинята и носишъ своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Канта, на Шопенхауера, на Павла? Казватъ ти: Кантъ! – Вода! Шопенхауеръ!
към беседата >>
Някои казват: Е, водата е нещо неорганично,
мъртво
, не е като човека.
(втори вариант)
Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам? Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот.
Някои казват: Е, водата е нещо неорганично,
мъртво
, не е като човека.
Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант! – Вода! Шопенхауер!
към втори вариант >>
30.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо
мъртво
, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз.
Сега аз ви говоря за вътрешния израз. Например какво представлява музиката сама по себе си? – Тя е израз, съкращение на речта. В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл.
Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо
мъртво
, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз.
Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение. В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство.
към беседата >>
31.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Струните са
мъртво
нещо, те не могат да предадат тия трептения.
Например, като пеете упражнението В начало бе Словото, душата ви трябва да вземе участие в пеененето. Всичко, което пеете, да си го представите в картини за себе си. Само тогава пеененето има смисъл. При пеененето има неща, които никакъв инструмент не може да предаде. Те не се предават с ноти, но само човешкият глас може да ги изрази.
Струните са
мъртво
нещо, те не могат да предадат тия трептения.
Ако цигуларят успее да вложи своя двойник в цигулката си, тя може да изрази всичко онова, което душата чувства. Обаче, след като свърши свиренето, цигуларят трябва да извади двойника си. Опасно е да го забрави в цигулката. Какво би направил, ако някой открадне тази цигулка? Искате ли да има душа в пеененето, в мисълта ви, в чувствата ви, вашият двойник трябва да взема участие във всичко това.
към беседата >>
32.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Ние не се нуждаем вече от
мъртвото
злато, от физическото злато.
Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо. Следователно, хората трябва да станат живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влезе вътре в нас. Ние минаваме вече в нова фаза на живота.
Ние не се нуждаем вече от
мъртвото
злато, от физическото злато.
Ако в кръвта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания. Вас ви трябва сега органическо и психическо злато в кръвта. Някои от вас които ме слушат сега, ще кажат: Аз от кои съм? В света има две категории души. Едните от тях които вървят по права линия, ние наричаме мъже.
към беседата >>
Ние не се нуждаемъ вече отъ
мъртвото
злато, отъ физическото злато.
(втори вариант)
Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота.
Ние не се нуждаемъ вече отъ
мъртвото
злато, отъ физическото злато.
Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания. Васъ ви трѣбва сега органическо и психическо злато въ кръвьта. Нѣкои отъ васъ които ме слушатъ сега, ще кажатъ: азъ отъ кои съмъ? Въ свѣта има двѣ категории души. Еднитѣ отъ тѣхъ които вървятъ по права линия, ние наричаме мѫже.
към втори вариант >>
33.
Символи в природата / Живите символи в природата
,
МОК
, София, 13.12.1925г.,
Ако някой ви подари
мъртво
копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате.
Сега, ако всички изброени предмети трябва да се подарят, запитайте се кой какъв предмет би желал да има. Ако на някого подарят копие, за какво ще го използва? Копието може да се превърне в перо за писане. Всички предмети, всички символи, с които Природата си служи, са живи, вследствие на което могат да се трансформират. Само мъртвите неща не могат да се видоизменят.
Ако някой ви подари
мъртво
копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате.
Живо ли е копието, много нещо може да излезе от него. От живото копие военният може да направи перо и да стане учен. Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне? От ръцете на зидаря живият чук може да мине в ръцете на скулптора. С какво можете да заместите книгата?
към беседата >>
34.
Голяма радост и малка скръб
,
ООК
, София, 30.12.1925г.,
Като станала сутринта, намерила детето си задушено,
мъртво
.
Когато някой обича по Божествено, всички около него възприемат тази любов, радват се, изпитват импулс към нещо възвишено, но и те сами не знаят, откъде иде всичко това. Започне ли човек да рекламира своята любов, да ви убеждава, че ви обича, че е готов на всякакви жертви заради вас, това са празни думи, проповядвани от памтивека още. И това е обич, но особен род, от която умират малките на маймуните. Маймуните толкова много обичат своите малки, че от обич ги задушават. Една майка в България някъде толкова много обичала детето си, че от страх да не се простуди, завила го една нощ с юрганчето му през глава.
Като станала сутринта, намерила детето си задушено,
мъртво
.
Защо трябвало да го завива през глава? Тя трябваше да остави главата му открита, свободно да диша чист въздух. Оттук ще извадим следното заключение: не покривайте главите си със своите идеи! Понякога вашите идеи могат да бъдат такива, че като ги турите в главата си да ви задушат. Оставете всяка Божествена идея, всеки Божествен импулс на душата да се изяви така свободно, така естествено, че да предизвика у вас вътрешна радост, която никой да не е в състояние да я отнеме.
към беседата >>
35.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
Ако повярваме на това, ще видим, че нашите очи ще се отворят и всичко това, което ние считаме
мъртво
- дървета, камъни - всичко това ще проговори.
Когато ти изпълняваш волята Божия, Господ ще ти даде един банкет и тогава, в Божието присъствие, ти ще можеш да ядеш и да пиеш, колкото искаш. Но онзи, който е без Бог, той да му мисли! И сега Христос казва: “Дадох ви всяка власт.” Тази власт трябва да бъде индивидуална за всеки едного, а също тъй, трябва да бъде и колективна. И ако всички ние се съединим в едно, и ако всички ние опитаме тази власт и повярваме в нея, и във всички Божии думи, само тогава щяхме да видим, какъв преврат може да произведе тя. Най-малкото, което можеше да произведе, то е, че доколкото е възможно, щеше да се прояви в нас разумния живот.
Ако повярваме на това, ще видим, че нашите очи ще се отворят и всичко това, което ние считаме
мъртво
- дървета, камъни - всичко това ще проговори.
Казваха на Христа: "Кажи на своите ученици да млъкнат! " Какво им отговори Христос? - Ако аз кажа на тях да млъкнат, тия камъни ще проговорят. Да, камъните ще проговорят. Това не е само символи, това е една философия, това е един велик Божествен живот.
към беседата >>
36.
Четирите действия
,
ООК
, София, 20.1.1926г.,
Питам тогава: Какво може да направи едно
мъртво
тяло?
Ще кажете, че луната отразява слънчевите лъчи, затова не може да се стопли. Защо ги отразява? По кой закон ще разрешите този въпрос? Съвременните учени казват, че луната е студено тяло, което е изгубило своята първоначална топлина и светлина, вследствие на това се е втвърдила. Те казват още, че на луната няма никакъв живот.
Питам тогава: Какво може да направи едно
мъртво
тяло?
- Нищо не може да направи. На основание на същия закон, питам: Как могат да се нарекат тези хора, които както луната отблъскват Божията Любов, която пада върху тях? Те са мъртви хора. Когато слънчевата светлина пада върху луната, тя я отблъсква и препраща на други тела. По същия начин, когато Божията топлина и светлина падат върху мъртви хора, те ги отблъскват от себе си и препращат върху други хора.
към беседата >>
37.
Здравословни условия
,
ООК
, София, 28.4.1926г.,
Преди всичко странно е, как е възможно
мъртво
тяло, каквото е лещата, да събира и да разпръсва лъчи.
Питам: Как е възможно тогава хиляди лъчи да се събират в един фокус? Вие знаете, че има огледала, едни от които събират лъчите – събирателни, и други, които ги разпръсват – разсейвателни. Вие изучавали ли сте въпроса, по какъв начин, именно, лещата може да събира лъчите, когато всъщност те вървят паралелно? Съвременните физици говорят само за способността на лещите да събират и да разпръсват лъчите, но как става това, те нищо не обясняват. Да се казва, че човек може да събира лъчите с ръце, това разбирам, той поне е живо същество; обаче да се казва, че леща може да събира и да разпръсва лъчи, това не разбирам.
Преди всичко странно е, как е възможно
мъртво
тяло, каквото е лещата, да събира и да разпръсва лъчи.
Много от съвременните учени искат да подчинят природата под себе си, да впрегнат силите и да заповядват. Човек може да заповядва на природата само при три условия: най-първо, сам той трябва абсолютно да се подчини на закона на Любовта; след това той трябва абсолютно да се подчини на закона на Мъдростта и най-после, той трябва абсолютно да се подчини на закона на Истината. Подчинява ли се сам той на тези закони, ще може да заповядва и на природата, колкото и когато иска. Не се ли подчинява човек на тези закони, тогава той ще бъде подчинен от природата, и то по всички правила и методи, с които тя разполага. Тя ще го хване с щипците си, ще го свали до дъното на ада, където ще го прекара през всички свои гърнета.
към беседата >>
38.
В малкото
,
НБ
, София, 20.6.1926г.,
А сега ние, съвременните хора, мислим, че идеалът, към който се стремим е нещо
мъртво
.
Великото седи в малкото, което можеш да носиш навсякъде в себе си. То няма никаква тежест, то никого не обременява, не изисква никакви стражари да го пазят. Великото е разумно, то само ходи с човека. Мислите ли вие, че един ангел, който е завършил своето развитие в небесните светове, би приел да стане говедар, да ходи подир говедата. Това е немислимо, несъвместимо е с неговото развитие.
А сега ние, съвременните хора, мислим, че идеалът, към който се стремим е нещо
мъртво
.
Не, не е така. Идеалът е нещо живо, затова ви питам: вие можете ли да ходите подир един вол? Не можете. Волът не може да бъде идеал за човека. Някой казва: аз имам един свещен идеал, но не мога да го реализирам.
към беседата >>
Някой мисли, че доброто е
мъртво
нещо.
Отлагаш ли, нищо не излиза. Или започнеш ли да ровиш направеното добро, да видиш дали е хванало корен или не е хванало, пак нищо не излиза. Доброто е мощна сила. В него е скрит един възвишен, чист и свят дух. Тури своя дух в тази свещена форма на доброто и не се плаши!
Някой мисли, че доброто е
мъртво
нещо.
Не е така. В твоята свещена идея, чрез която си решил да направиш едно добро, влиза един свят дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира. И тъй, говоря ви за будност на съзнанието. Съзнанието на всинца ви трябва да бъде будно, понеже от него зависи вашето развитие, от него зависи здравето на тялото ви, на сърцето, от него зависи стабилността и устойчивостта на човешкия ум в своите прояви. Ето защо, съзнанието на човека никога не трябва да спи.
към беседата >>
39.
Говор и пение
,
ООК
, София, 1.12.1926г.,
Следователно, ако разглеждаме благостта като
мъртво
нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели.
По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват.
Следователно, ако разглеждаме благостта като
мъртво
нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели.
За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи.
към беседата >>
40.
Представа за трите свята
,
МОК
, София, 9.1.1927г.,
Каквото знание и да придобиете, ако не го приложите, то остава
мъртво
.
Не е ли смирен, човек е изложен на опасност да развие в себе си гордост и щеславие. В окултната школа могат да пропаднат не само начинаещите окултни ученици, но даже и високо напредналите. Много ангели, които следвали окултни школи, са пропадали на изпити, вследствие на което и до днес още продължават да слизат на земята, да учат ония уроци, които на времето не са могли да научат. И те, заедно с всички хора, се движат между Божествения и човешкия живот, между доброто и злото в света. Като ученици, вие се нуждаете от знание, от сила, но също така ви е нужна вяра, чрез която да се справяте с мъчнотиите.
Каквото знание и да придобиете, ако не го приложите, то остава
мъртво
.
Следователно, стремете се към придобиване на знание и вяра, които да прилагате всеки момент в живота си.
към беседата >>
41.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Ако имаш вяра на материята, тя включва в себе си всичко видимо и осезаемо, всичко живо и
мъртво
.
Има специфична Правда, която се занимава само с духовни работи; има специфична вяра, която се занимава само с духовни работи. Има специфична Правда, която се занимава само с Божествени идеи; има специфична вяра, която се занимава само с Божествени идеи. Тъй щото, всеки човек трябва да премине през тези три гами на правдата и на вярата. Някой казва: Аз имам вяра. – Каква вяра имаш?
Ако имаш вяра на материята, тя включва в себе си всичко видимо и осезаемо, всичко живо и
мъртво
.
Някои хора вярват в света, а не вярват в Бога. Такива хора по отношение на света са праведни и вярващи, а по отношение на Бога са неправедни и неверници. Друг някой казва: Аз поддържам висшата Правда и вярвам в Бога. Такъв човек по отношение на света е неправеден и безверник, а по отношение на Бога е праведен и вярващ. Въз основа на този закон ние можем да си обясним психологически, защо като тръгне някой човек в Божия път, колкото и да е учен, хората го оплюват и наричат извеян.
към беседата >>
42.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
Всъщност парите са
мъртво
нещо, написано на хартия.
Казват за някого: Този човек има силна вяра. Като погледна цвета на неговите очи и страни, виждам, че вярата на този човек е толкова голяма, че от най-малкото шумолене в гората, палтото му ще дойде в хоризонтално положение. Достатъчно е да кажете на такъв вярващ човек, че има да плаща полица от 10,000 лева, за да изгуби всичкото присъствие на духа си. Той веднага се хваща за главата, отчаян и убит, и казва на жена си: Не зная, какво да правя! Казвам: Разбирам да се тревожи този човек, ако парите са нещо живо.
Всъщност парите са
мъртво
нещо, написано на хартия.
Трябва ли този човек, който минава за учен, за философ и мисли да напише някаква научна книга, да се безпокои за нищо и никакво? Чудни са съвременните учени, когато искат, да придобият знания, да пишат научни книги с единствената цел да печелят! Питам: Нима Господ създаде земята, за да я изучават учените, и по този начин да печелят с нея? Нима Господ създаде земята, за да могат свещениците, владиците, проповедниците, майките, бащите и управниците да печелят с нея? Нима Господ създаде земята, за да ходят певците натук-натам, да пеят, и по този начин да печелят?
към беседата >>
43.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
В този смисъл земята не е
мъртво
тяло.
Защото, когато Бог създаваше света, ние не бяхме при Него. Съществуват ред теории на учени хора върху създаването на света, но нека дойде един от тия учени да ни покаже едно клише, останало от създаването на света. В първа глава на Битието се казва, че Бог направи небето и земята. Значи, Той ги направи, но не ги създаде. Това подразбира, че Бог ги направи видими.
В този смисъл земята не е
мъртво
тяло.
Тя е живо тяло, върху кората на което живеем. Ако бихте погледнали земята с очите на ясновидеца, вие бихте я видели като красива жена, наша майка, в която живеем ние, хората, и които тя често потупва, понеже не изпълняват службата си, както трябва. По отношение величината на земята хората представляват малки буболечици. Когато някоя от тия буболечици не слуша майката-земя, тя я чукне с единия си пръст, и буболечицата отхвръква далеч някъде в пространството. След това останалите буболечици казват: еди-коя си буболечица умряла.
към беседата >>
44.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Той не може да обича едно
мъртво
куче.
Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък.
Той не може да обича едно
мъртво
куче.
Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме.
към беседата >>
45.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Страданията са живо нещо, а не
мъртво
.
Ако се опитат да ги дигат, ще стане разрив на сърцето им, или пукане на кръвоносни съдове. Ето защо, човек трябва да се кали, за да може да носи страданията, без никакви катастрофи за неговия организъм. За тази цел, той трябва да страда разумно и да знае, че страданията са неизбежни. Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могат да се избегнат. Те водят в един път, от който няма връщане.
Страданията са живо нещо, а не
мъртво
.
Те седят на пътя, по който хората вървят, и ги чакат. Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. Пътят на страданията е път, който води към Бога. В този път има страдания, но има и радости. Те вървят паралелно.
към беседата >>
46.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
Това е
мъртво
свирене.
В това отношение, всеки музикален тон представя цев, тръба, през която минава неговата енергия. Това показва, че всеки тон има известно съдържание. Ако цигуларят свири, без да знае, какво съдържание да влее във всеки тон, неговото свирене представя удряне върху кюнците на празна канализация. Никой не обича такова свирене. Този цигулар свири без вдъхновение.
Това е
мъртво
свирене.
Значи, има мъртва, има и жива музика. Жива музика е тази, на която тоновете са пълни със съответно за тях съдържание. На същото основание, можем да кажем, че имаме мъртва и жива светлина, мъртва и жива мисъл. В духовно отношение, всяка мисъл е носителка на нещо по-велико от това, което представя външната й форма, но ние не сме дошли още до положението да различаваме мислите по тяхното съдържание. Ние казваме, че мисълта твори.
към беседата >>
47.
Вероятности и възможности
,
ООК
, София, 30.11.1927г.,
Миналото не е
мъртво
, то е реалност.
Казвате:"Буквално ли да разберем това нещо, или символично? " – Що е символ? – Символите са математически знаци на висшата математика и като такива те боравят само с живи числа. Числата на духа са живи: единицата, двойката и всички числа, произлезли от единицата, са живи. Миналият живот на човека също така е жив.
Миналото не е
мъртво
, то е реалност.
Задачата на ученика е да се стреми да разбира нещата правилно, за да може сам да си помогне. Каквото мисли човек, това придобива. Какъвто предмет поставите пред светочувствителната плоча на фотографията, това ще се прояви. Колко пъти може да се фотографира върху една плоча? – Веднъж само.
към беседата >>
48.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Тогава Христос положил ръката си върху
мъртвото
дете, и то оживяло.
Най-после й казали, че Христос е разпнат вече, не може да й помогне. Въпреки това, тя отишла на Лобното място, сама да види Христа, да Го помоли да съживи детето й. Като видяла Христа на кръста, тя започнала отчаяно да плаче, че единствената й надежда е изгубена. Христос помолил един от войниците да извади гвоздея от дясната му ръка, да помогне на тази нещастна вдовица, и след това отново да го закове. Войникът изпълнил желанието на Христа.
Тогава Христос положил ръката си върху
мъртвото
дете, и то оживяло.
И тъй, вземете пример от Христа. Що се отнася до правене на добро, и на кръста да сте, помолете да отковат ръката ви само за момент, да направите последното добро. Това е геройство! Ако искате да бъдете такива герои, идеята за доброто трябва да стане във вас плът и кръв. Такива трябва да бъдат младите хора!
към беседата >>
49.
Малки и големи придобивки
,
ООК
, София, 18.1.1928г.,
Това пеене е
мъртво
.
И децата знаят да пеят и да свирят като вас. Това не е пеене още. Добрият певец влага нещо от себе си, от душата си. За него се казва, че пее с душа. Има певци, които не влагат нищо от себе си.
Това пеене е
мъртво
.
То умъртвява, приспива човека. Такова пеене действа хипнотично върху човека. Доброто пеене съживява, ободрява. Някой пее любовна песен и унася човека. Защо? – Защото събужда образи, които го упояват, и той забравя песента.
към беседата >>
Има едно пеене, което аз наричам
мъртво
пеене.
(втори вариант)
Това не е пеене още. Най-добрите певци, които пеят хубаво, влагат нещо. Ти какво влагаш? Аз харесвам някои певци, като пеят, влагат нещо. Но някои певци не влагат нищо.
Има едно пеене, което аз наричам
мъртво
пеене.
Такива песни уморяват човека, приспиват го. Казват: "Толкоз хубаво, че ме приспа." Не, не, казвам, пеене, което приспива, то е хипнотизъм. Пението трябва да съживи човека. Казва: "Унесе ме." Какво го унесе? Любовна песен пее.
към втори вариант >>
50.
Къси и дълги линии
,
ООК
, София, 15.2.1928г.,
По-добре е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е
мъртво
.
Плачът показва, че изворите на човека текат. По-добре е изворите да текат, отколкото да са пресъхнали. Кои хора плачат? – Живите. Мъртвите никога не плачат.
По-добре е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е
мъртво
.
По-добре е човек да скърби, но да е жив, отколкото да не скърби и да е мъртъв. Колкото по-голяма е скръбта на човека, толкова по-голяма е и радостта му. Когато скърби, човек мисли за всички, които скърбят, страдат едновременно с него, и по този начин им помага. Това и Христос правеше. Затова се казва, че Христос понесе страданията на хората.
към беседата >>
51.
Който се отмята
,
НБ
, София, 29.4.1928г.,
Това, което Бог е създал, е разумно, живо и вечно; това, което хората са създали, е неразумно,
мъртво
, преходно и временно.
Казвам: в света съществува една единствена Първична Причина, Която съединява всички явления и всички същества в едно цяло. Щом човек признава тази Първична Причина, но вземе един уд от нея, за да го използва за свое лично благо, питам: този човек, ще бъде ли в съгласие с Първичната Причина? Покажете ми един какъв и да е човек, бил той религиозен или светски, учен или прост, който, като се е противопоставял срещу законите на Първичната Причина, да е успял в живота си. – Не е съществувал такъв човек и няма да съществува. Всички велики хора, които човечеството е признало за такива, на първо място са имали любов към великата Истина, към всичко онова, което Бог е създал, а не към това, което са създали хората.
Това, което Бог е създал, е разумно, живо и вечно; това, което хората са създали, е неразумно,
мъртво
, преходно и временно.
Тази е разликата между Божиите и човешките дела. Вие отивате, например, в някоя художествена изложба, разглеждате разни картини и статуи на видни художници и скулптори. Спирате се пред една, пред друга, възхищавате се от тях, докато най-после си изберете една, платите за нея десетки и стотици хиляди лева и си отивате дома. Питам: тази картина, или тази статуя, която сте купили, може ли да говори? – Не може.
към беседата >>
52.
Вечно веселие
,
НБ
, София, 3.6.1928г.,
Това, което считат за
мъртво
нещо, то е начало на живот, т.е.
съзнание на общото, на цялото, в което няма разединение; другото е съзнание на частите, които се различават една от друга по степента на своето развитие. Например, между съзнанието на кристала, на червея и на птицата има голяма разлика. Ще кажете: „Кристалите имат ли съзнание? " – Имат. В природата няма мъртви неща.
Това, което считат за
мъртво
нещо, то е начало на живот, т.е.
най-малкото, най-слабото проявление на живота. В кристалите, в камъните животът се проявява в най-слабия си размер; дойдем ли до човека, животът се проявява в най-големия си размер. Обаче, за да се прояви животът в най-големия си размер, изискват се съответни условия. Това значи: не всяка човешка форма може да служи за проява на живота в неговата най-висока степен. Казвам: всички, които не разбират основния закон на живота, искат да подчинят цялото човечество на себе си, т.е.
към беседата >>
53.
Мъртвата точка
,
МОК
, София, 7.9.1928г.,
Единицата показва едно състояние, едно
мъртво
положение.
(втори вариант)
Добре, сега вие сте изучавали числата. Имате едно число 1, ако туй число не е живо, то има значение само като количество, но ако поставите туй число като един човек, мъж или жена, тогава във всека една единица се крият много качества. Ако турим един виден философ, капацитет или някой юнак, тогава в тази единица са скрити множество сили. Ако турим 2 и приемем, това са двама души, хора, един мъж и една жена, 1 и 1 колко правят? 1х1=1, 1+1=2.
Единицата показва едно състояние, едно
мъртво
положение.
Само единицата, като се развиват числата, се намира в едно мъртво състояние. Ако поставите единицата в успоредно състояние (11), ще се яви числото 2 (II). Туй показва, че единицата е излезла от своето мъртво положение, започнала е да строи, да работи. Разумността на единицата е надделяла на препятствията, които се намират у нея. Надделяла е на трудностите на мъртвата точка.
към втори вариант >>
Само единицата, като се развиват числата, се намира в едно
мъртво
състояние.
(втори вариант)
Имате едно число 1, ако туй число не е живо, то има значение само като количество, но ако поставите туй число като един човек, мъж или жена, тогава във всека една единица се крият много качества. Ако турим един виден философ, капацитет или някой юнак, тогава в тази единица са скрити множество сили. Ако турим 2 и приемем, това са двама души, хора, един мъж и една жена, 1 и 1 колко правят? 1х1=1, 1+1=2. Единицата показва едно състояние, едно мъртво положение.
Само единицата, като се развиват числата, се намира в едно
мъртво
състояние.
Ако поставите единицата в успоредно състояние (11), ще се яви числото 2 (II). Туй показва, че единицата е излезла от своето мъртво положение, започнала е да строи, да работи. Разумността на единицата е надделяла на препятствията, които се намират у нея. Надделяла е на трудностите на мъртвата точка. Да кажем, това е един търговец, капиталът му е бил в застой, не намира изходен път, но тъй се случава, той излиза из тази мъртва точка и става числото 2.
към втори вариант >>
Туй показва, че единицата е излезла от своето
мъртво
положение, започнала е да строи, да работи.
(втори вариант)
Ако турим 2 и приемем, това са двама души, хора, един мъж и една жена, 1 и 1 колко правят? 1х1=1, 1+1=2. Единицата показва едно състояние, едно мъртво положение. Само единицата, като се развиват числата, се намира в едно мъртво състояние. Ако поставите единицата в успоредно състояние (11), ще се яви числото 2 (II).
Туй показва, че единицата е излезла от своето
мъртво
положение, започнала е да строи, да работи.
Разумността на единицата е надделяла на препятствията, които се намират у нея. Надделяла е на трудностите на мъртвата точка. Да кажем, това е един търговец, капиталът му е бил в застой, не намира изходен път, но тъй се случава, той излиза из тази мъртва точка и става числото 2. Значи, първото нещо: той трябва да напусне мъртвата точка. След туй и числото 2 се намира в мъртво положение.
към втори вариант >>
След туй и числото 2 се намира в
мъртво
положение.
(втори вариант)
Туй показва, че единицата е излезла от своето мъртво положение, започнала е да строи, да работи. Разумността на единицата е надделяла на препятствията, които се намират у нея. Надделяла е на трудностите на мъртвата точка. Да кажем, това е един търговец, капиталът му е бил в застой, не намира изходен път, но тъй се случава, той излиза из тази мъртва точка и става числото 2. Значи, първото нещо: той трябва да напусне мъртвата точка.
След туй и числото 2 се намира в
мъртво
положение.
Мъжът и жената, като се оженат и нямат деца, и те се намират в мъртвата точка. Тогава имаме числото 4, 2х2=4 и 2+2=4. Ако обаче се съберат 1+2+3+4=10. В 4-те има едно действие, че съдържа в себе си числата до 10. Обаче двете единици умножени, не съдържат числата до 10, а остават само 4.
към втори вариант >>
54.
Много знания
,
ООК
, София, 12.9.1928г.,
Ползвайте се от лъчите на животворното слънце, което събужда всичко
мъртво
, а на живото дава подтик за работа.
Работете с ония сили и възможности, които са вложени във вашия организъм. Те представляват кръга на вашата деятелност. Вън от този кръг вие не можете да излезете. Достатъчно е за вас да използвате силите на вашия организъм като реактиви за извършване на ред вътрешни, алхимически реакции. Работете с възможностите на живите клетки в своя организъм, за да събудите мъртвите клетки.
Ползвайте се от лъчите на животворното слънце, което събужда всичко
мъртво
, а на живото дава подтик за работа.
Слънчевите лъчи оживяват и привличат. Обаче докато сте на земята, не се стремете да отидете на слънцето. Използвайте лъчите, които слънцето ви изпраща, като държите съзнанието си будно, за да приемете благата на живота, да разберете и радостите, и скърбите. Използвайте малките блага, които всеки ден получавате. В малките блага се крият големи вътрешни богатства.
към беседата >>
55.
Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението
,
МОК
, София, 22.2.1929г.,
Ако не се прилага, знанието е
мъртво
.
Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието.
Ако не се прилага, знанието е
мъртво
.
Мъртвото знание нищо не ползва. Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“. Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква. С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват.
към беседата >>
Мъртвото
знание нищо не ползва.
Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво.
Мъртвото
знание нищо не ползва.
Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“. Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква. С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение.
към беседата >>
56.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно
мъртво
конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад?
Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце?
Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно
мъртво
конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад?
Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно. Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище. Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.
към беседата >>
57.
И огорчи се в сърцето си
,
НБ
, София, 14.4.1929г.,
Дървото, през което грехът излезе навън, беше
мъртвото
дърво, на което разпнаха Христа.
Учените казват, че грехът бил разпнат от две хиляди години насам. Защо трябваше грехът да се разпне на дърво? Понеже грехът дойде чрез дървото. Грехът дойде чрез дървото, и чрез дървото трябваше да си отиде. Човек сгреши чрез дървото, и спасението му дойде чрез дървото.
Дървото, през което грехът излезе навън, беше
мъртвото
дърво, на което разпнаха Христа.
Кръстът представя дървото за познаване добро и зло, а Христос представя живото дърво, на което се развиват листа, цветове и плодове. Казват, че Христос умрял на кръста. – Не, Христос не умря на кръста, но каза: ”Отче, в Твоите ръце предавам духа си, а тялото и дървото оставям на хората, да се разправят с тях, както знаят. Тялото на човека и дървото – кръстът живеят едно до друго. Като предаде духа си на Бога, учениците Христови освободиха тялото на Христа от мъртвото дърво, от дървото на греха.
към беседата >>
Като предаде духа си на Бога, учениците Христови освободиха тялото на Христа от
мъртвото
дърво, от дървото на греха.
Дървото, през което грехът излезе навън, беше мъртвото дърво, на което разпнаха Христа. Кръстът представя дървото за познаване добро и зло, а Христос представя живото дърво, на което се развиват листа, цветове и плодове. Казват, че Христос умрял на кръста. – Не, Христос не умря на кръста, но каза: ”Отче, в Твоите ръце предавам духа си, а тялото и дървото оставям на хората, да се разправят с тях, както знаят. Тялото на човека и дървото – кръстът живеят едно до друго.
Като предаде духа си на Бога, учениците Христови освободиха тялото на Христа от
мъртвото
дърво, от дървото на греха.
Тъй щото, Христос не умря, но предаде духа си в Божиите ръце. За да излезе от тялото си, Христос трябваше да се освободи от мъртвото дърво, на което беше прикован с гвоздеи. Това значи: духът трябва да излезе от тялото си, да се освободи от ограничителните условия на живота. Такова е положението на всеки праведен човек, когато трябва да влезе във Вечния Живот. Сега аз говоря за онези, които разбират смисъла на живота.
към беседата >>
За да излезе от тялото си, Христос трябваше да се освободи от
мъртвото
дърво, на което беше прикован с гвоздеи.
Казват, че Христос умрял на кръста. – Не, Христос не умря на кръста, но каза: ”Отче, в Твоите ръце предавам духа си, а тялото и дървото оставям на хората, да се разправят с тях, както знаят. Тялото на човека и дървото – кръстът живеят едно до друго. Като предаде духа си на Бога, учениците Христови освободиха тялото на Христа от мъртвото дърво, от дървото на греха. Тъй щото, Христос не умря, но предаде духа си в Божиите ръце.
За да излезе от тялото си, Христос трябваше да се освободи от
мъртвото
дърво, на което беше прикован с гвоздеи.
Това значи: духът трябва да излезе от тялото си, да се освободи от ограничителните условия на живота. Такова е положението на всеки праведен човек, когато трябва да влезе във Вечния Живот. Сега аз говоря за онези, които разбират смисъла на живота. Някой мисли, че ако отиде в пустинята и прекара там известно число години в пост и молитва, ще разреши въпросите на живота. – И 20 години да прекарате в пустинята в пост и молитва, пак няма да разрешите въпросите си.
към беседата >>
58.
Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя
,
ООК
, София, 1.5.1929г.,
Туй, което минава през цялото човечество, то не е
мъртво
, тази музика се пее от адепти, от напреднали същества.
(втори вариант)
Вие имате, да кажем, сърцебиене. Музикално ще се лекувате. По-добре е, отколкото да си туряте инжекции. Някой път, загазил си някъде в живота, стани и изпей "Нева санзу". Вие казвате, то не е заради нас.
Туй, което минава през цялото човечество, то не е
мъртво
, тази музика се пее от адепти, от напреднали същества.
Присъствали ли сте в съзнанието на един адепт, който пее? Онези, които разбират, като започнат да пеят, да видите какво нещо е музика. Те имат изработена музика много по- отдавна, отколкото сегашната. Сегашната музика е една малка светлинка, завзета отнякъде. Те са работили в създаването на хармонията, те внасят това, което имат.
към втори вариант >>
59.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
Не служи ли на Бога, всичко около него ще бъде
мъртво
.
Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците скриват слънцето от погледа на човека. Когато някой се оплаква, че е неразположен, че му е тежко на душата, причината за това се крие в заоблачаване на неговото небе. Иска ли да се изясни небето му, той трябва да служи на Бога, да почита себе си и да обича своя ближен. Иска ли човек небето му да бъде отворено и ясно, трябва да спазва следната формула: да служи на духа си, който го ръководи в пътя му; да почита душата си, която съдържа всички ценности в себе си; да обича тялото си и всички същества, които му служат, заради великата идея, към която се стреми. Отнася ли се към себе си така, човек ще има ясна представа за Бога, и всичко, което предприеме, ще бъде възможно и постижимо за него.
Не служи ли на Бога, всичко около него ще бъде
мъртво
.
С вярата си той ще може да мести гори и планини. За онзи, който не служи на Бога, планините са тежки; но за истинския служител те стават леки като перо. За истинския служител всичко в природата е живо и в непрекъснато движение. Като наблюдаваме телата в природата, виждаме, че някои от тях са в покой. Покоят на телата е привидно състояние.
към беседата >>
Не служите ли на Бога, всичко около вас ще бъде
мъртво
.
(втори вариант)
Който не живее в Чистота, той замъглява хоризонта на своето Небе, както облаците замъгляват Слънцето. И затова често слушате някои хора да казват: „Тъжно ми е нещо.“ – Да, твоето Небе е облачно. Искаш ли да се изясни Небето ти, трябва да се научиш да служиш на Бога, да почиташ себе си и да обичаш ближния си. Същите формули ще приложиш по отношение на себе си по следния начин: ще служиш на духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас.
Не служите ли на Бога, всичко около вас ще бъде
мъртво
.
Ако вие познавате Бога, ако имате ясна представа за Него, всички канари в Природата ще могат да се движат и ще бъдат леки като перца. Всъщност те са тежки и страшни за този, който не служи на Бога. Достатъчно е да види той, че тия канари се движат, за да настръхнат косите му от ужас. За този, който служи на Бога, всичко в света е живо и в движение. Той може да направи опит и да се увери, че всичко в Природата е живо.
към втори вариант >>
60.
Наука за езика
,
ООК
, София, 18.12.1929г.,
Ако не може да люби, сърдцето му е
мъртво
.
Който е видял този образ, той никога не може да го забрави. Откак е създаден до днес той е жив и продължава да живее. Иска ли да го следва, човек трябва да работи върху себе си, всеки ден да изправя линиите си, да ги съживява. Ако човек не може да прави добро, ръцете му са мъртви. Ако не може да мисли добре, умът му е мъртъв.
Ако не може да люби, сърдцето му е
мъртво
.
Ако не може да движи очите си правилно и да вижда красотата на нещата, той е мъртъв за истината. Ще кажете, че всички хора движат очите си. Всички движения не са правилни. В движенията на хората има разлика: едни са механически, а други — живи, съзнателни. Съвременните хора трябва да приложат мисълта си, да се освободят от механическия живот.
към беседата >>
61.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Ще кажете, че житното зърно е
мъртво
, не може да създава велики хора.
Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии.
Ще кажете, че житното зърно е
мъртво
, не може да създава велики хора.
И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“. Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа.
към беседата >>
Ще кажете, че житното зърно е
мъртво
, не може да създава велики хора.
(втори вариант)
Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят обаче законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии.
Ще кажете, че житното зърно е
мъртво
, не може да създава велики хора.
И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги, дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си." Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото - живота на духа.
към втори вариант >>
62.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Ти не може да ядеш едно
мъртво
вещество, трябва да ядеш живото.
(втори вариант)
„Защо скачаш? Нали само ядене и пиене трябва." „Нари ме нещо." Защо именно казва, че яденето и пиенето е смисълът на живота? Да се обясни фактът, коя е причината първоначално, какъв е стимулът, какъв е подтикът, който природата внесла, за яденето. Яденето в дадения случай е носителка на живота.
Ти не може да ядеш едно
мъртво
вещество, трябва да ядеш живото.
От туй гледище, когато ние казваме, предпочитаме една храна пред друга, в нашия ум трябва да сложим храната по следния начин. В какво седи грехът в света? Всяка една храна, която не хармонира с вашия организъм, не я употребявай. То е престъпление за тебе. Храната, която не носи хармоничен живот като твоя, не я употребявай, нищо повече.
към втори вариант >>
63.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го
мъртво
.
Той изпада в тъмнина и загубва пътя си. Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква. Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда. Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време.
Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го
мъртво
.
Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор.
към беседата >>
Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето
мъртво
дете.
Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква. Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда. Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво.
Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето
мъртво
дете.
Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно.
към беседата >>
Като се събудила другарката й от сън и видяла
мъртвото
дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама.
Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда. Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете.
Като се събудила другарката й от сън и видяла
мъртвото
дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама.
Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част.
към беседата >>
По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но
мъртво
.
Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част. Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата. Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част. Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже.
По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но
мъртво
.
Така, именно, Соломон разбрал, коя е истинската майка на живото дете, и го дал на нея. Щом излезли от съда, майката на умрялото дете започнала да упреква Соломона в лицеприятие. Като доловил мисълта й, Соломон върнал и двете жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрялото дете под дясната мишца. Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място. Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад.
към беседата >>
64.
Близо е лятото
,
НБ
, София, 29.6.1930г.,
Истината не е
мъртво
нещо, тя е жива, разумна сила.
Каквото съдържа в себе си, това проявява. И човек си остава такъв, какъвто е. Той може да се развива само при три условия: при Божествения живот, който произтича от любовта; при Божествената светлина, която произтича от мъдростта; при Божествената свобода, която произтича от истината. Само истината носи свобода на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Без истината няма постижения.
Истината не е
мъртво
нещо, тя е жива, разумна сила.
Следователно, ако човек обикне истината, както обича майка си, баща си и трепти за тях, тя ще му даде всичко, което желае; ако човек обикне истината и никога не лъже, тя ще задоволи копнежите на неговата душа и на небето, и на земята. Който обича истината, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и здраве – от нищо не е лишен. Който не обича истината, той е нещастен човек. Когато слушате някои да говорят за ада, ще знаете, че това са хора, които не обичат истината. Който обича истината, и в ада да влезе, веднага ще излезе навън и ще почне да пъпли нагоре.
към беседата >>
65.
Връзване и развързване
,
МС
, София, 13.7.1930г.,
Първата ви работа е да заставите
мъртвото
дърво, от което цигулката е направена, да пее.
Защо трябва да свирите? – За да влезете във връзка с всички същества. Музиката трябва да мине през няколко фази, през няколко съзнания, докато дойде до вас. Вземете, например, цигулката. Тя е съставена от дърво, от струни – кожени и металически.
Първата ви работа е да заставите
мъртвото
дърво, от което цигулката е направена, да пее.
Майсторът, който е направил цигулката, той възкресява дървото, от което тя е направена. Следователно, когато започнете да свирите, първо вие имате отзвук на растението, от което е взето дървото за цигулката. После имате отзвук на животното, от червата на което са направени струните. Значи, първо пеят растенията и животните, които са дали от себе си материал за направата на цигулката. Ето защо, когато някой свири, вие чувате музика, на която не знаете съдържанието.
към беседата >>
66.
Знание и прилагане / Знание и приложение
,
МОК
, София, 27.3.1931г.,
Знание без прилагане е
мъртво
.
И търговецът е неразположен, когато работите му не вървят добре. – Защо не вървят работите му добре? – По две причини: или стока няма, или има стока, а не може да я пласира. Това е все едно, музикантът да няма на кого да свири, или учителят да няма ученици, на които да преподава. Иска ли да не изпада в положението на фалирал търговец, човек трябва да прилага знанието си.
Знание без прилагане е
мъртво
.
Значи без прилагане представлява незавършена работа. Спрете ли още в началото на работата си, и това, което сте постигнали, ще изчезне. Някой слага основи на къщата си и казва, че строи къща. Той едва е поставил основите на къщата си. След известно време къщата се издига нагоре, започва се градежът на стените.
към беседата >>
67.
Човешките идеали / Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека
,
МОК
, София, 10.4.1931г.,
Не се ли засмее, то или е
мъртво
, или ще умре.
Чакай да съблека дрехите си“. Събличането на дрехата подразбира освобождаване на ума от мъчителната мисъл. Кажете ли си така, вие ще се засмеете. А смехът разрешава въпросите. Когато детето се роди и се засмее, от него ще стане човек.
Не се ли засмее, то или е
мъртво
, или ще умре.
Човек се смее, когато схваща комичната страна на нещата. По-добре е човек да схваща комичното в живота, отколкото да вижда все драматичната и трагична страна. И тъй, във всичко, което става, виждайте добрата страна. Не казвайте, че условията са лоши, че животът ви е тежък. Ако не можете да се справите с тези условия, никога не можете да се домогнете до по-добри.
към беседата >>
Не се ли засмее, то неговата работа е свършена, то е
мъртво
.
(втори вариант)
Кога в живота има смях. Смехът е първото нещо. Щом се роди детето, то се засмее. Засмее ли се това дете, в него има въображение. Щом се засмее детето, то живее.
Не се ли засмее, то неговата работа е свършена, то е
мъртво
.
Мъртви деца никога не се смеят. Роди ли се засмяно детето, човек става; роди ли се и да не се засмее, то човек не става. Затова, всеки, който се роди и се засмее, той разрешава лесно работите. Аз гледам вчера тук минава една сестра, има един кавалер тук (едно голямо черно куче) тя мисли, че той иска да дави друго едно малко куче и го ритва с крака си. То се нахвърля и я захапва за ръката, хваща я и за крака ѝ.
към втори вариант >>
68.
Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина
,
МОК
, София, 17.4.1931г.,
И ако всичко в човек стане физическо, то е
мъртво
.
(втори вариант)
Защото, щом се каже, че се привличат някои тела, ако привлекателната сила не е разумна, тя може да се превърне на едно насилие. И всичките сили в света, които минават в род на насилие, те са загубили своята разумност. Кое е силното в света? Що са физическите сили? Всички ония сили, които са загубили своята разумна сила, са станали физически сили.
И ако всичко в човек стане физическо, то е
мъртво
.
Ще има един процес на сгъстяване, но има и един процес на втвърдяване. Процесът на втвърдяване е неразумен процес, но сгъстяването, в него има разумност. Допуснете, един човек може да е разумен, но когато му плащат. Туря една примка от въже за врата на някого, когото бесят, като го намазва, прави го мазен, нали така. И казват за него: той е разумен.
към втори вариант >>
69.
Съществено и несъществено
,
ООК
, София, 3.6.1931г.,
Знание без живот е
мъртво
.
Който е лишен от същественото, той е мъртъв. Несъществени работи има изобилно, но на човека му липсва това, което го одухотворява и прави жив. Всеки търси знанието, но като го придобие, пак е недоволен. – Защо? – Липсва му нещо съществено.
Знание без живот е
мъртво
.
Философия без живот е мъртва. Стремете се към онова знание, към онази философия, към онази религия, които носят живот. Това е науката, философията и религията на новия живот. Да приеме човек новия живот, това значи да съблече старата си дреха и да облече нова, както какавидата се превръща в пеперуда и облича своята нова, пъстра дреха. Някои хора поддържат старата турска философия, която казва, че който е теглил много, знае много.
към беседата >>
70.
Душата ми е отегчена от живота ми
,
НБ
, София, 27.9.1931г.,
И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между
Мъртво
и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден.
Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод. Това същество не е употребило тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право. Ще видиш, че това, което аз казвам, е право. - „Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова.
И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между
Мъртво
и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден.
Един след друг идват слугите на Йова и му казват: – Задигнаха ни всички овце, всички говеда и камили. Йов им отговаря: – Господ дал, Господ взел. – Камилите отидоха.
към беседата >>
71.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Постъпката не е
мъртво
нещо.
Тогава казвате: „Откъде се родиха всички тия отрицателни черти в нас? " Вие си ги създадохте. Като мислехте да станете като Бога, станахте като Него – създадохте злото. В света всяко създадено нещо има отношение към теб, ти трябва да го поддържаш. Злото само по себе си е една мисъл родена, или едно чувство, или една постъпка.
Постъпката не е
мъртво
нещо.
Постъпката е тъй жива, както живото същество. Например ако си направил някога една лоша постъпка на себе си, ти никога няма да я забравиш. Ако си направил зло някому, то ще живее у него и той ще мисли как да ти отмъсти. Направиш едно добро някому и този човек мисли с години по кой начин да ти се отплати. И въпреки този закон, който съществува, ти казваш: „Аз да поживея добре, че тогава да правят с мед каквото искат.
към беседата >>
72.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Користната любов е
мъртво
нещо.
Явиш ли се пред Бога, ще заличиш всякаква скръб на лицето си, всичко отрицателно в сърцето си. Ще се явиш пред Бога като малко дете, на което лицето свети от радост, че вижда Баща си. С чиста, безкористна радост ще се явиш пред Бога, без да очакваш нещо от Него. Много деца се радват на баща си, но очакват да получат от него ябълки, круши, бонбони. Това не е чистата детска радост.
Користната любов е
мъртво
нещо.
Какво е нужно на сегашните хора? – Положително знание, положителна наука. И днес съществува знание и наука, но отношението между сегашната и бъдещата наука ще бъде такова каквото е отношението на гъсеницата към пеперудата. Упражнение. Всеки от вас да си носи по едно огледалце и да се оглежда по няколко пъти на ден. Ако лицето ти е скръбно, кажи си: Искам да бъда весел, засмян.
към беседата >>
73.
Моята Любов няма да премине
,
НБ
, София, 21.2.1932г.,
Защото някой път, когато човек умира, той оставя своята мъртва мисъл,
мъртво
чувство и мъртва постъпка на земята.
Те ни изпращат своите мисли, своите желания, своите постъпки като един дар. Ако разбираме този вътрешен закон, ние можем да използуваме тяхната мисъл, можем да използуваме техните желания и постъпки, за да турим в себе си ред и порядък, по същия начин, както вие взимате камъни от Витоша и знаете как да си направите къща! Ако знаете закона, ще знаете как да си турите основи, или от дървета ще си направите греди. Ако ние знаем този вътрешен закон на тия мисли, на тия чувствувания, трябва да създадем нещо по-хубаво от това, което създаваме. Често ние не използуваме тези Божествени мисли, а използуваме тези ограничените, които са изостанали от разни човешки култури.
Защото някой път, когато човек умира, той оставя своята мъртва мисъл,
мъртво
чувство и мъртва постъпка на земята.
Възприемеш ли неговите мъртви мисли, мъртви чувства и мъртви постъпки, ти веднага почваш да чувстваш онова голямо нещастие вътре в себе си. Съвременните изследователи показват, че черничевите и сливовите дървета, които са около гробищата, често са заразени: болестите на заровените там хора се предават на тази материя, която всмукват дърветата чрез корените си и минават в плодовете. При сегашните условия злото е там, където хората не го съзнават. Ако на земята се увеличат грешните, те като умират, оставят своите мисли в растенията, и растенията, които ги възприемат от тях, заразяват се. Та грешните като умират, оставят проказата си тук, до известна степен те се ползуват, но за живите хора става зле.
към беседата >>
74.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
В природата всичко е живо за живите, всичко е
мъртво
за мъртвите.
Има един шепот в канарите, в планините. Лятно време може да отидете да послушате този шепот. И канарите имат един говор. Който го е слушал, казва: „Не са камъните, като че живи същества излизат отнякъде.” Общо е това, и то е най-същественото. Всичко е живо.
В природата всичко е живо за живите, всичко е
мъртво
за мъртвите.
Колкото повече ти се оживяваш, всичко оживява. Имат смисъл нещата. Та вие усилено трябва да притуряте на вашата вяра добродетелта. Бъдете всички бодри, юнаци, пък като дойде скръбта, като дойде страданието, турете го на гърба си, пък си поиграйте с него. Вдигнете го из въздуха, поиграйте си с него и всичко ще мине.
към беседата >>
75.
Живите числа / Живи числа
,
МОК
, София, 15.4.1932г.,
мъртво
число.
Ако посадите житно зрънце в земята, то непременно ще израсте. Житното зрънце представлява положителна мисъл, т.е. живо число. То може да расте и да се развива. Пясъчното зрънце представлява отрицателна мисъл, т.е.
мъртво
число.
Всяка единица, която може да се раздробява и да претърпява вътрешна промяна, е жива, положителна единица. Например числото 12 се дели на 2; 12 : 2 = 6. Числото шест е число на илюзии, но в органическия свят то представлява завършен процес. Когато две същества се съберат на едно място да свършат една работа, завършената работа представлява числото шест. Често човек се обезсърчава и казва: Това не мога да направя.
към беседата >>
76.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Може ли
мъртвото
да мъчи живото?
- Като се повдигнете над тях. Щом се натъкнете на някакъв грях в себе си, кажете си: Толкова време съм го търпял, още малко ще го търпя. Познавам го вече и лесно ще се справя с него. - Измъчи ме тоя грях. - Много естествено, живо същество е той.
Може ли
мъртвото
да мъчи живото?
Само живите неща могат да мъчат човека. - Искам да ме обича някой. - И това е възможно, но знай, че има същества, които първо проявяват любовта си, а после започват да измъчват. Искате ли доказателство за това? Питайте мъжа и жената, те ще ви кажат, какво е положението им като женени.
към беседата >>
Като видите един грях, кажете му: "Много си ме мъчил, но още ще те търпя." Как мислите, това, което ви мъчи,
мъртво
ли е?
(втори вариант)
Животът трябва да бъде динамически. Ти трябва да се учиш да не се обезсърчаваш, да не подозираш, защото тези неща са спънки във великия живот. Дарбите на Божествения свят не могат да дойдат, ако ти не премахнеш тези неща. Ти с тях нищо няма да сполучиш. Но всички тия препятствия, които са турени в нашия живот, които ние наричаме грехове, трябва, като видим тези грехове и препятствия, да ги подигнем малко и да им се поусмихнем.
Като видите един грях, кажете му: "Много си ме мъчил, но още ще те търпя." Как мислите, това, което ви мъчи,
мъртво
ли е?
Не, то е живо същество. Понякога вие искате да се запознаете с някого, да , ви обича. Знаете ли, че има същества, които, веднъж "като ви обикнат, оттам нататък започват да ви мъчат. Искате ли доказателства? Има много силни доказателства за това.
към втори вариант >>
77.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 1.5.1932г.,
Само
мъртвото
се разлага.
Съединенията не образуват живота, те дават възможност животът да се прояви. Запример вие може да проектирате слънчевите лъчи през една призма и да се образуват цветовете. Призмата не образува цветовете, тя само разлага светлината. Може да се употреби една призма, тя дава възможност да се прояви светлината. Когато един човек се разлага и проявява своя характер, разлага ли се той?
Само
мъртвото
се разлага.
Значи аз тълкувам: щом светлината се разлага, тя е умряла. Тогава ние имаме тези умрелите цветове. Когато светлината се разлага, тя оживява. Аз казвам: когато светлината минава през призмата, тя се ражда. Аз употребявам думата раждане, вместо разлагане.
към беседата >>
78.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
Засега Месечината я считат за
мъртво
тяло.
Това разглеждане на въпроса е едностранчиво, ние хората не сме единствените фактори на земята. Светът от хиляди години все се оправя, и все не е оправен. След хиляда години ако дойдете, вие ще видите съвършено променен реда и порядъка, и ще имате свободен билет да вървите по целия свят. Може да учите музика и каквото изкуство искате, ще пътувате свободно от Земята до Месечината, до Слънцето. Сега не можете да отивате на Месечината, но след хиляди години някои от вас ще отидете на Месечината и там ще завършите образованието си, ще видите каква култура има.
Засега Месечината я считат за
мъртво
тяло.
В това отношение учените хора на Изтока не са съгласни с тези твърдения. Тези учени хора на Изтока си имат начини и знания, и ходят до Месечината и се връщат. Много от тях ходят и завършват своето образование там. Какво ще кажете на това? Аз не искам нищо да казвам.
към беседата >>
79.
Открити
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.8.1932г.,
Всяко нещо, което не плаче, е
мъртво
.
Когато си болен, почивай. Когато си сиромах, радвай се. Когато си богат, плачи. Аз взимам думата плач не в обикновен смисъл. Всяко нещо, което плаче, е живо.
Всяко нещо, което не плаче, е
мъртво
.
Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче. Казвам: да престане умният да плаче, разбирам. Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче. За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него. Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода.
към беседата >>
80.
Тънки и дебели линии
,
МОК
, София, 2.9.1932г.,
Природата е жива, разумна, а не както вие гледате на нея като на нещо
мъртво
.
Това е в реда на човешката любов. Обаче редът в университета е такъв, че като преподава професорът, студентът трябва да учи и да знае. Измени ли се редът, изменят се и отношенията. Такива са отношенията и в Природата. И там има ред и който не го спазва, ще се натъкне на противоречия.
Природата е жива, разумна, а не както вие гледате на нея като на нещо
мъртво
.
Природата е първият професор на човека. Тя го учи, възпитава и изпитва. Ако знае уроците си, пише му добра бележка; ако не знае, пише му двойка. Че бил болен, неразположен, тя не иска да знае. Да се върнем към основната мисъл, която трябва да остане във вашия ум.
към беседата >>
81.
Свещен трепет,
,
ИБ
, София, 22.9.1932г.,
Как е възможно на едно
мъртво
тяло да живеят живи и разумни хора?
Чели сте много книги, че човек е живял хиляди години. И 10 хиляди може да живее, възможно е това. Ако нашата земя има дървета, които са живели 5 хиляди години, 8 хиляди години, нашата земя има 10 билиона години живот. Мъртва ли е тя? Жива е.
Как е възможно на едно
мъртво
тяло да живеят живи и разумни хора?
Земята е жива. Сега хората спорят дал и 10 билиона или 30 билиона години. Слънцето е още по-старо. Питам: Кои са ония закони, които са дали такава грандиозна вековна вечност от 10 билиона години? Следователно ние имаме възможност да живеем толкова, колкото и нашата майка това са изводи ако майка ни може да живее 10 милиона години и още млада мома е, не се е женила още.
към беседата >>
82.
Изворите на живота / Към изворите на живота
,
МОК
, София, 30.9.1932г.,
Или всичко, което стои,
мъртво
ли е?
(втори вариант)
Питали едного що е стар човек. Отговорил - който се е прегърбил и побелял. Кой е млад човек? Който се изправил и почернял. Гаранцията, която се движи, жива ли е?
Или всичко, което стои,
мъртво
ли е?
Сега това са относителни разсъждения. Вас ви трябва малко да проучите четвъртото измерение - не тъй, както сега го знаете. После разпадането на телата какво означава. Разпадане има и когато се размножават телата. Когато една клетка се разпада на 2, на 1, на 8, 16, мъртва ли е тя?
към втори вариант >>
83.
Граници на възможности
,
МОК
, София, 14.10.1932г.,
В живото сърце ще намериш това, което в
мъртвото
никога не може да намериш.
Взимат ножа и режат. Те изучават вътрешността на човешкия организъм и като свършат работата си, казват: Благодарим ти за услугата, която ни направи. След това, събират частите му и го погребват. – Няма ли друг начин за изучаване на човешкото тяло? – Ще дойде време, когато изучаването на човека ще става по живото тяло.
В живото сърце ще намериш това, което в
мъртвото
никога не може да намериш.
Квадратът, като фигура, не е нищо друго, освен дисекция на вашите желания. Всяка мисъл, всяко желание е ограничено от страните на квадрата. Не че дадена мисъл или желание не могат да се реализират, но преди да дойдете до това, трябва да изучавате известни закони. Отиваш при един професор и очакваш, той да те приеме с разположение. Обаче, той те погледне отвисоко и казва: Първо ще опитам способностите ти; от това зависи моето отношение към тебе.
към беседата >>
84.
Економия на енергиите / Икономия на силите
,
МОК
, София, 6.1.1933г.,
Те са
мъртво
нещо.
– Искам да бъда красив. – Освободи се най-напред от богатството. – Какво ще придобия? – Ще се освободиш от нехармоничните линии. Можете ли да разчитате на парите в касата?
Те са
мъртво
нещо.
Как ще разчиташ на мъртви величини? Имаш няколко милиона лева в касата. Защо ги държиш там? Парите имат смисъл, когато са в движение между хората. Друг е въпросът, ако може да ги използваш.
към беседата >>
На туй, което е
мъртво
.
(втори вариант)
Щом се освободите от богатството, какво ще остане? Ти ще се освободиш от линиите на грозотата. Запример ти разчиташ, че си глупав човек. Имаш безобразна линия. Ти разчиташ на 200-300 хиляди в касата.
На туй, което е
мъртво
.
Казваш: „Тия пари докато са в мене...“ На какво основание „в мене“? Ако няма нито един човек в тебе? Да кажем, имаш 20 милиона в касата. Питам, защо ще ти бъдат тия пари. Къде ще ги туриш?
към втори вариант >>
НАГОРЕ