Търсене в текстове за 'Мъртво'

На основание на същия закон, дори и мъртво тяло крие скрити сили на живот.
При първата възможност да срещна Учителя, аз заговорих за страшната картина, която Учителят нарисува на болната и за недоумението, в което изпаднах. - „После какво видя? " - ме запита Учителят. - „Нещо особено, обратно на това, което чух, едва ли не бих го нарекла възкресение. Радвам се на всичко, което видях, но не мога да си обясня причината на този преврат." - „Ето как стои въпросът - започна Учителят - ти знаеш от физиката, че водата, даже в състояние на сняг и лед, крие в себе си скрита топлина. На основание на същия закон, дори и мъртво тяло крие скрити сили на живот. Важно е да знае човек как да събуди дори в мъртвия тези скрити сили на живот и той да оживее или да възкръсне. Това е наука, знание, което почива на известни закони. Това се постига по-лесно, когато човек е болен и дошъл до едно крайно пасивно състояние, дори до безжизненост. Картината, която нарисувах на болната, колкото и страшна" да е, тя събуди в нея силите на живот. Потенциалната, пасивната енергия в болната се превърна в динамическа, болната се пробуди към нов живот, жизнени сили потекоха в нейния организъм... " В.
към текста >>

14. 33. ХАДЖИЙКАТА И ХВЪРЛЕНИЯТ КАМЪК

Милка Говедева

На тръгване, на връщане оттам, след като ходихме нагоре-надолу, то обиколихме Витлеем, Назарет, Херон, Мъртво море, езерото, където с две риби и пет хляба е раздал Христос, Тел Авив, Яфа, нали, Божи гроб, пустинята, там бедуините всичкото това и накрая вече, когато да си тръгна обратно, трябваше да се качиме на автобус.
Вие със самолет ли пътувахте до Израел? М.Г.: Със самолет, да. В.К.: Щом можете да пътувате, пътувайте! М.Г.: Не, мечтата ми беше Божи гроб. Но там ми се случи една неприятност. На тръгване, на връщане оттам, след като ходихме нагоре-надолу, то обиколихме Витлеем, Назарет, Херон, Мъртво море, езерото, където с две риби и пет хляба е раздал Христос, Тел Авив, Яфа, нали, Божи гроб, пустинята, там бедуините всичкото това и накрая вече, когато да си тръгна обратно, трябваше да се качиме на автобус. Пътувахме с автобус. Влезнахме в него. Таман седнах до прозореца и таман автобусът да потегли и един камък, изпратен от няколко араби, палестинци или евреи удари прозореца на автобуса, счупи го и камъкът ме удари по рамото. Получи се синина и оток и два месеца след като се върнах в България отокът и синината не спаднаха. Та тогава си спомних какво каза на времето Учителят: „Вие бяхте и онези, които хвърляха с камъни по Христа и викахте: Разпни го!
към текста >>

15. 9. ПЪТУВАНЕ ДО БОЖИ ГРОБ

Милка Говедева

Магдалина Стефанова Григорова

Пътувахме със самолет, обиколихме Витлеем, Назарет, Херон, Мъртво море, езерото, където с две риби и пет хляба Христос е нахранил хиляди хора, Тел Авив, река Йордан и накрая посетихме Божи гроб.
Много искам да ми гледате на ръка и да ми кажете нещо." Той ми хваща ръката и казва: „Кажи си едно желание! " Помислих, помислих и си рекох, че като научен работник с химията нищо не направих, то поне да искам да пътувам по света. Накрая му казах: „Учителю, искам много, много да пътувам." Той погледна, помълча и каза: „До утре тая линия ще я имаш на ръката си." Това беше през 1980 година. Така се случи, че аз си продадох вилата, сдобих се с пари и реших да пътувам. Моята мечта беше между другото да посетя и Божи гроб. Пътувахме със самолет, обиколихме Витлеем, Назарет, Херон, Мъртво море, езерото, където с две риби и пет хляба Христос е нахранил хиляди хора, Тел Авив, река Йордан и накрая посетихме Божи гроб. Видяхме Голгота и гроба, където е било поставено тялото на Исус. На връщане, когато трябваше да се качим в автобуса, аз седнах до прозореца. Преди автобусът да потегли, един камък, изпратен от някого, удари прозореца на автобуса, счупи го и камъкът ме удари по рамото. Получи се синина и оток, и два месеца след като се върнах в България отокът не спадна и синината не изчезна. Тогава си спомних какво каза на времето Учителят: „Вие бяхте от онези, които хвърляха с камъни по Христа и викахте: Разпни го!
към текста >>

16. 10. ЧЕТЕТЕ ЖИВОТО СЛОВО

А Учителят й казал: „Рекох, не се занимавайте с мъртвото минало, четете Новото, Живото Слово." Сестрата останала много изненадана, защото знаела, че Учителят препоръчва да се чете и Библията.
Един възрастен брат разказваше за друг брат, който на времето е присъствал на погребението на бащата на Учителя. След погребението отива при Учителя и Му казва: „Учителю, вчера погребахме баща Ви, а Вас ви нямаше." Учителят отговорил: „Аз наредих да го приемат Горе! " След това една възрастна сестра и тя пожела да каже своя опитност. Отива при Учителя и Той я пита: „Сестра, какво четете? " - „Най-много Библията", отговорила сестрата. А Учителят й казал: „Рекох, не се занимавайте с мъртвото минало, четете Новото, Живото Слово." Сестрата останала много изненадана, защото знаела, че Учителят препоръчва да се чете и Библията. Същият пример е с Кирчо от Петрич. Сега той е в Невидимия свят. Един ден на Витоша лично той ми го разправя: Понеже Учителят препоръчваше да учим есперанто, аз си купих значката на есперантистите и съм я закачил на ревера на палтото си. Веднъж Учителят идва при мене, вижда я и казва: „Рекох, не се занимавайте с мъртви езици. Изучавайте живия, ангелски език." Кирчо се стъписал и като си тръгнал, веднага захвърлил значката.
към текста >>

17. 5. ДИМИТРИЧКА АНТОНОВА

Николина Шарова

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Когато детето се ражда задушено, лекарят помислил, че е мъртво и просто го отхвърлят настрана и се занимават с майката, да я върнат към живот.
5. ДИМИТРИЧКА АНТОНОВА Николина Шарова При нейното раждане майка й имала много страшни проблеми. Почти е била на смърт. Когато детето се ражда задушено, лекарят помислил, че е мъртво и просто го отхвърлят настрана и се занимават с майката, да я върнат към живот. Когато свършили това нещо, те видяли, че детето дава признаци за живот и се заемат с него. Сега при това хвърляне настрана се прекъсва нерва на ръката горе - централния нерв и дясната ръка остава неразвита цял живот. Сестра Димитринка, какво да кажем за нея, тя беше наистина един истински поет. Цялата й душа беше включена в две много красиви очи, сини, които излъчваха една много голяма чистота. Обаче външно тя беше много неугледна, даже така тя имаше известни дефекти в лицето и понякога хората я огорчаваха нали за тази й външност.
към текста >>

18. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2021-2040

ТОМ 14

Някой път духът може да проникне тялото - т о г а в а то оживява, инак то е мъртво.
Душата и духът. 2031 Душата и духът се намират извън тялото. То им служи само да се проявят. След това го оставят. Душата и духът живеят извън тялото. Някой път духът може да проникне тялото - т о г а в а то оживява, инак то е мъртво. Временните форми духът не трябва да ги прониква, защото ще страда. Има вечни форми, които той прониква. Животът в тия форми е к а к т о к о г а т о човек се намира в хубава градина с цветя и плодове. Дръвчетата в тази градина са съзнателни и щом се прояви у теб желание да си откъснеш някоя круша, най-хубавият клон сам се навежда и ти предлага. Там човек е напълно задоволен и няма какво да желае.
към текста >>

19. 111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

Нашето общество, без център и място за провеждане на своя колективен живот беше мъртво.
Но още с отиването си в Констанца той е арестуван и предаден на Инквизиторския съд. Показвайки своята грамота, дадена му от немския крал, инквизиторите му казали: „Да, вярно е, че ти имаш грамота, за защита против посегателство, но тази грамота те закриля и те защитава само срещу произволи от неотговорни фактори. Тук, обаче няма произвол, а напълно законно решение на върховно утвърдената власт. Тази власт те осъжда да ти предадем душата на дявола, а тялото ти на правосъдието, което те осъжда на смърт чрез изгаряне. Това нещо се повтори и на Изгрева. Нашето общество, без център и място за провеждане на своя колективен живот беше мъртво. Поставената цел беше постигната. Злокобното знамение, дошло през летуването ни на Рила в 1949 г. се изпълни. Това беше чудовищен удар върху всички искрени привърженици на делото, които жестоко страдаха. Симеон Симеонов и Никола Антов, които за да се покаже пред приятелите, че и той държи за делото, но по- скоро в устрема си да държи братята и сестрите под свое влияние и директива, поискват след това разрешение от властта в една от стаичките на техните домове, да се провеждат братски събрания, където да се прочита по някоя беседа.
към текста >>

Но това беше от страна на Симеонов, ненужна инжекция в мъртвото вече тяло, а от страна на Антов, театрален жест.
Поставената цел беше постигната. Злокобното знамение, дошло през летуването ни на Рила в 1949 г. се изпълни. Това беше чудовищен удар върху всички искрени привърженици на делото, които жестоко страдаха. Симеон Симеонов и Никола Антов, които за да се покаже пред приятелите, че и той държи за делото, но по- скоро в устрема си да държи братята и сестрите под свое влияние и директива, поискват след това разрешение от властта в една от стаичките на техните домове, да се провеждат братски събрания, където да се прочита по някоя беседа. Но това беше от страна на Симеонов, ненужна инжекция в мъртвото вече тяло, а от страна на Антов, театрален жест. Не мина и много време и това беше ликвидирано, и забранено.
към текста >>

20. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

Николай Дойнов

Тодорица Панталеева Карастоянова

Второто е по един документ намерен в една пещера край Мъртво море през 1947 г.
Но съм сигурен, че е от Учителя дадено и казано. Едно от най-светлите общества, оставило следа в историята на човека е братството на Есеите. От документи, останали от това общество се съди, че това братство е съществувало 600 години преди Христа. Следи от него се виждат до 70 години след Христа. За неговото съществуване и за неговото естество съдим първо по даннитеJ които са оставени от единствения историк по времето на Христа - Йосиф Флавий, живял в Ерусалим. Второто е по един документ намерен в една пещера край Мъртво море през 1947 г. и най-после по изказването на Учителя. Йосиф Флавий е бил първосвещеник в Ерусалим в еврейски храм. Бил е много богат, имал е имение и е получавал добра пенсия от римската държава, която по онова време е владеела Юдея и земите на Средния изток. Римляните са имали голямо умение във владеенето на поробените народи. Те са избирали по-изтъкнатите членове на поробените народи, давали са им известни облаги за да им бъдат в услуга, за по-лесно използуване и държане в покорство поробения народ, както и да донасят на централната власт за проявените недоволства и смутове, ако се проявят в народа.
към текста >>

21. III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Същото впечатление, но многото хора вече доказваха, влияеха на присъствуващия, че действително тук вече има мъртво тяло.
Някой хлопна вратата и аз си отидох. Днес отидох горе на погребението. Салонът бе препълнен. Всички, които познавах и не познавах бяха там. Минах по реда му и Го видях. Същото впечатление, но многото хора вече доказваха, влияеха на присъствуващия, че действително тук вече има мъртво тяло. Този път бе поставен в ковчег от чисто дърво без никакви украси, върху маса, като беше спуснат кремав воал от ковчега почти до земята. Пяха религиозни песни. Чух и песента, която отдавна знаем, тогава не можах да се сдържа - пророних сълзи. Към 11 часа тръгна процесията. Преди това брат Симеонов, който ръководеше с цигулката си песните, прочете гл.
към текста >>

22. 1 .ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

Иван Толев

Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество.
" Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую" в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергия на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето.
към текста >>

23. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Иван Толев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво.
Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията. За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение.
към текста >>

24. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света.
Важно е да знаеш да кажеш една дума навреме. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Казвам: На всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране, а в туй, правото разбиране, седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята между хората може да настане братството. Ако всички хора се съгласят да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи светът. Вие тогава ще сте винаги да си услужвате.
към текста >>

25. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо.
започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците. Тази година се изменят всички учебници и учебната програма. 5.Х.1936 год., понеделник Сън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума: „Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта. Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие.
към текста >>

Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем.
Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума: „Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта. Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм. 7.Х.1936 год., сряда Сънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят. Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.
към текста >>

26. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

Значи в процеса на растенето и развитието, когато децата се мъчат да преодолеят спъващите ги пречки, те плачат, затова ако ли няма плач, то не би имало движение, не би имало стремеж, растене и напредък, а там, дето е мълчанието и неподвижност, то е мъртвост, значи плачът е признак на живот и движение.
и ползата и вредата от плача Малките деца плачат за много неща. Плачат най-първо, за да ги накърмят майките им, а след храната в процеса на растенето и развитието си, както за всяка физическа нужда, тъй да се каже, да може всяко от петтях сетива да е удовлетворено със съответната необходима нему храна. В процеса на постепенното опознаване окръжаващите ги условия и пречките, които се явяват пред тях, ги карат да плачат, докато ги премахнат. Плачат, защото са неспокойни или искат да постигнат нещо, което е далеч от тях, и понеже не могат веднага да постигнат целта си, затова плачат. Значи в процеса на растенето и развитието, децата плачат, докато бъдат удовлетворени желанията и нуждите им и докато дойдат до познанието, защото целта на всичко е да дойде, съзнателно или не, до знанието, опознаването на всичко. Значи в процеса на растенето и развитието, когато децата се мъчат да преодолеят спъващите ги пречки, те плачат, затова ако ли няма плач, то не би имало движение, не би имало стремеж, растене и напредък, а там, дето е мълчанието и неподвижност, то е мъртвост, значи плачът е признак на живот и движение. Та, можем да кажем, че дето има плач, има и живот, а дето няма плач, там е бездействието, а дето има бездействие, там настъпва смърт. А ползата от плача е голяма, защото „плачът" - това е молитвата на децата - ако те плачат, близките им ще ги навестят и удовлетворяват. А прекаленото плачене е признак на слабост, безволие, такива искат всички с тях да се занимават, да им премахнат всички пречки, които ги спъват, а там, дето няма съпротивление, няма движение, а няма ли движение, казахме, че иде застой, бездействие - смърт. (с почерка на Пеню Ганев) Задача от II лекция на II година Защо плачат децата и ползата от плача Детето плаче, защото не може да постигне целта си и няма думи, с които да изкаже това, за което мечтае, ползата е, че то само чрез плача постига целта си. Така и ние за това, за което мечтаем и не можем да го изкажем, почваме да плачем, докато дойде някой от горните светове и ни внуши, т. е.
към текста >>

27. 29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Разликата е тази: умният ражда живо, а глупавият - мъртво, а болките са еднакви и на двамата.
29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур 12.VIII.1935 г., при чешмата Махабур Какво значи велик човек. Обяснение ще ви дам. Разликата е тази: умният ражда живо, а глупавият - мъртво, а болките са еднакви и на двамата. Не говорете: „Аз служа на Бога." Мълчете си, а като дойде някой при тебе, направи му услуга. Има християни, които са свършили християнството без матура, а има и такива, които имат матура. Издържете матурата и тогава елате при мен. А вие сега всички теоретически много знаете. Да живеете общо значи единият да бъде тук, а другият - на другия край на земята, ще имат аероплани и когато искат, ще се срещат.
към текста >>

28. 2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Компании, и пак компании много, но живот мъртъв, а искам някога и аз да се нагодя, като че ли и аз, ей-тъй, съм с тях, ще приказвам и играя с тях, но мъртвост и пак мъртвост е този духом заспал живот, който живеят сега хората и си въобразяват, чете живеят истински добър живот.
Зер, нали знаеш, сега времената са такива, пази се народът, пази се от себе си, пази се от близки, пази се и от сектанти!! Тъй, сестра, където сме, хората ни узнават какви сме, защото, както казват на Петра в дома на Първосвещеника: „Говорът те издава, че и ти си на Христа ученик", та и ние, ходим къде ходим, като не седнем на трапезите, натрупани с мъртви трупове, и като не чукнем чашите наздравица, то веднага си казват: „Тия са от ония! " Но всичко това е тъй приятно! - и дава хубав материал за размишление, задачи за разрешение, доколко е паднало човечеството. Действително, много често, човек като няма с кого да се събере и да се поразговори по ред въпроси, та от препълване се отчайва. Компании, и пак компании много, но живот мъртъв, а искам някога и аз да се нагодя, като че ли и аз, ей-тъй, съм с тях, ще приказвам и играя с тях, но мъртвост и пак мъртвост е този духом заспал живот, който живеят сега хората и си въобразяват, чете живеят истински добър живот. Но няма какво, жертви разумни ние трябва да правим, защото иначе, изолирани, ние няма да сме полезни на обществото. Така е, с всичките всякакви ще станем, само и само да ги придобием. Различни са начините и методите за работа, които ще употребите, казва Учителят- но тук е сега работата...! Как? По кой начин?
към текста >>

29. 5. Педагогическа лекция

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение.
Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изисква, това е достатъчно. В съвременното възпитание вие говорите за принципи. Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята. На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите. Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят. Съдиите не са оживели в тия закони, те прилагат само закона. Не те създадоха този закон. Самите съдии са закон.
към текста >>

30. 21. Не е дошло времето

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Оттам насетне Братството си изживява едно мъртво положение, замразено положение, отчаяно положение, докато едва сега, през 1990 г., отново се поде работата от по-млади братя с инициатива, за да може да се излезе от това положение, защото не трябва да забравяме, че занапред не само от България, но и от други държави ще идват тук и ще се интересуват за живота, който е бил край Учителя и в Братството.
Повторих същите мисли пред брат Борис с цел Братството отново да започне своята дейност както преди и да заживее своя нормален живот в София и специално на Изгрева. Разговарях значи с брат Борис, който повече премълчаваше. Аз говорих, а той мълчеше и най-накрая рязко ми каза: „Не е дошло времето! " Той махна с ръка и аз оттам насетне разбрах, че няма вече какво да говоря с него и си тръгнах за вкъщи. И толкова беше разговорът с брат Борис. Оттам насетне Братството си изживява едно мъртво положение, замразено положение, отчаяно положение, докато едва сега, през 1990 г., отново се поде работата от по-млади братя с инициатива, за да може да се излезе от това положение, защото не трябва да забравяме, че занапред не само от България, но и от други държави ще идват тук и ще се интересуват за живота, който е бил край Учителя и в Братството. Ние знаем, че това нещо Учителят е предвидил, а всичко, което Учителят е казал, е станало. Записала: М. Марашлиева Бележки на съставителя Вергилий Кръстев: 1. Бях свидетел, че се правиха опити за помирение. Но помирение не може да става от хора, които са били в затвора, с онези, които са помогнали те да бъдат затворени. 2.
към текста >>

31. 4. Безсмъртие и прераждане

Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителиалната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота.
И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. * * * С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителиална клетка! Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой. Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителиалната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следейки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма в форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм! Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост! * * * Свободата съществува само за идеалните; за гениалните хора.
към текста >>

32. 33. Денонощният ритъм на ражданията и умиранията

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Този материал, в който има около 51/2 % случаи на мъртво-родени, е разделен по двучасови интервали.
Той показва 279 раждания или 83 % от средния брой. Подобни изследвания са правени от Ranken, в Единбург, от Buek от Хамбург и Berlinski в Берлин. Те прецизират донейде резултатите на Кетле, но и те почиват на сравнително малък статистичен материал. С по-обширен материал е разполагал Goelert при своите изследвания. Той е имал под ръка 86850 раждания, зарегистрирани в кантона на Цюрих през годините 1876 ÷ 84. Този материал, в който има около 51/2 % случаи на мъртво-родени, е разделен по двучасови интервали. Ето таблицата, която дава резултатите от издирванията на Goelert’а: И тук максимумът се пада през ранните утринни часове (от полунощ до 6 часа). А минимумът съвпада точно с този, установен от Кетле, сиреч веднага след пладне (от 12 ÷ 14 часа). Да се обърнем сега към денонощния ритъм на умиранията. И в този случай изглежда, че Кетле е първият, който се е занимал с тоя въпрос. Като разпределя своя материал, съдържащ повече от 5000 случаи, в четири сектора от по 6 часа, той получава следните цифри: Тук максимумът идва между пладне и 18 часа, минимумът - между 18 и 24 часа.
към текста >>

33. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

ТОМ 18

След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво.
През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло.
към текста >>

34. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

Техните общества са се създали на запад от Мъртвото море.
През тези първи векове християнските народи са били импулсирани и са следвали пътя на вярата. Християнската религия се намираше в първата си фаза, преминаваше своя героичен период, импулсирана и съгрявана от своя мистичен огън. В лицето на своите първи адепти, тя трябваше да преодолява много големи препятствия, създавани като реакция, от страна на стария езически свят. Този период на първия деканат, развиващ се под висшите мистични вибрации на планетата Нептун се изяви чрез великата жертва на мъчениците на християнството. Трябва да се изтъкне, че за този мистичен период на първия деканат на Риби, голяма подготвителна роля бе играл, като предходник на християнството, орденът на Есейте. Техните общества са се създали на запад от Мъртвото море. Този орден е дал голям тласък на духовете към аскетизъм, по-после изразяван чрез монашеството. Членовете на есейския орден са водили уединен живот, далеч от мирските съблазни. Животът им е протичал в атмосфера на пълно въздържание. Живеели са в една примитивна, близка до природата обстановка. Храната им е била изключително вегетарианска.
към текста >>

35. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

Минаха по брега на Мъртво море, дойдоха до реката Йордан, където починаха по-дълго.
След като всичко приключи, избраха се силни бели камили за товара и езда, и в утрото на чуден свеж ден, пълен с аромат, защото през нощта беше валяло дъжд, групата тръгна на път към мястото на голямото събитие. Дни и нощи пътува с кервана през мъртвата безжизнена пустиня, ръководен безпогрешно по разположението на звездите, от тримата учени. Като всякога с радост поглеждаха към голямата звезда, образувала се вече от близостта на двете планети. Но радост, съпроводена със сянка, със свито сърце поглеждаха те към по-малката жълтеникава звезда Каин-Ману, която отстоеше на 33 градуса от тях. Най-после пустинята свършили се показа Юдейската земя. Минаха по брега на Мъртво море, дойдоха до реката Йордан, където починаха по-дълго. Отново на път. Преминаха реката и се насочиха към столицата на Юдейското царство Ерусалим. Една вечер, когато хладният полъх беше залял града и народът се беше раздвижил, керванът влезе в града. В Юдея по това време царуваше Ирод. Един суров, властолюбив, крайно подозрителен и властолюбив човек.
към текста >>

Накрай Христос им каза: - Не се връщайте през Ерусалим, не отивайте при Ирода, минете на връщане през пустинята, покрай южните брегове на Мъртво море.
След мене князът на този свят, обладан от небивал гняв, ще направи всичко възможно да заличи стъпките ми и делото на светлината. Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи. Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата гибел. Много още им говори Христос и много мъдрости им разкри там. Даде им дарове, каквито никъде никой не може да им даде: Да виждат бъдещето, да носят и дават живот, и всякога да имат това, което им е нужно. Накрай Христос им каза: - Не се връщайте през Ерусалим, не отивайте при Ирода, минете на връщане през пустинята, покрай южните брегове на Мъртво море. Макар, че оттам пътят ви е по- дълъг и по-труден, не се страхувайте. Ангели ще ви пазят и ще ви улесняват във всичко. Пътят на халдейските мъдреци обратно мина неусетно, защото, обогатени с небивала мъдрост и знания от преживяното, даденото им от Христос, те бяха погълнати в размисъл и полезен разговор. В пустинята два пъти валя дъжд и затова имаха обилна вода и свеж прохладен въздух. Във Вавилон те влязоха в ранни зори, когато градът още спеше.
към текста >>

36. 2. РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТАВ ЖИВОТА

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво?
Може първият ви опит да е несполучлив, но като правите ред опити, ще видите какъв ще бъде резултата. Ние не трябва да чакаме всичко наготово, всичко да ни кажат и открият учените, но всеки трябва сам да прави опити в живота си. Но да се повърнем на въпроса за чистотата. Казва Писанието: „Красна като Месечината”. Значи, Месечината е красива. А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво? Красивият и чист човек е богат, а богатия не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора. Не, по такъв начин светът не се оправя. Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на Земята, за да бьдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността.
към текста >>

37. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Качете се на високо, да се открие пред вас целия хоризонт, да видите, че земята не е мъртво тяло.
Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири: умът сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Грешката за това не е във вас. но в мястото, на което сте застанали. Качете се на високо, да се открие пред вас целия хоризонт, да видите, че земята не е мъртво тяло. Тя е една светеща жена, която навред прьска светлина. Казват, че Земята е голяма грешница. Не е грешница, но от време на време се разтърсва, с което иска да каже на своите немирни деца да мируват. Бих желал и вие да имате търпението на земята. Кой не се ползува от нея?
към текста >>

38. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Тази звезда, която се яви на Изток, беше жива; не мислете, че беше някое мъртво тяло.
Кръстът, това е търпението. Значи, търпението е основното качество на кръста. Човек, който иска да знае, какво нещо е кръстът, трябва да бьде търпелив като вола. Човек, които иска да разбере светлината, трябва да бъде мъдрец. Светлината, това е сила, вложена в човешката душа. Тази звезда, която се яви на Изток, беше жива; не мислете, че беше някое мъртво тяло. Тя представлява сбор от живи същества, слезли със своите факли, за да оповестят идването на Христа. Следователно, всички светли тела, които виждаме по небето, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина И Сльнцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност вън вид на светлина. Не мислете, че това трябва да се доказва. За нас няма две мнения по този въпрос. За нас това нещо е доказано, а съвременната наука може да си го доказва, колкото иска.
към текста >>

39. 1927 г. Из беседи, лекции и други

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Каквото знание и да придобиете, ако не го приложите, то остава мъртво.
Не е ли смирен, човек е изложен на опасност да развие в себе си гордост и тщеславие. В окултната школа могат да пропаднат не само начинаещите окултни ученици, но даже и високо напредналите. Много ангели, които следвали окултни школи, са пропаднали на изпити, вследствие на което и до днес още продължават да слизат на земята, да учат ония уроци, които на времето не са могли да научат. И те, заедно с всички хора, се движат между Божествения и човешкия живот, между доброто и злото в света. Като ученици, вие се нуждаете от знание, от сила, но също така ви е нужна вяра, чрез която да се справяте с мъчнотиите. Каквото знание и да придобиете, ако не го приложите, то остава мъртво. Следователно, стремете се към придобиване на знание и вяра, които да прилагате всеки момент в живота си.” 119. СПРАВЯНЕ С МЪЧНОТИИТЕ. 17 лекция от Учителя, държана на 23 януари 1927 г., София. - В: Посока на растене: Младежки окултен клас, г. VI (1926 ÷ 1927), т. I.
към текста >>

40. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

ТОМ 20

Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност.
Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска пътека. После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на пътника познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече. Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително! И постепенно аз дойдох на себе си, т.е. видях се в себе си, във физическото си тяло, с чувство на такава страшна тежина, като че ли бях затрупан в пясък... Срещу мене и видях фигурата на Тоя, който бе ме водил в тия непознати светове, стаята и лампата с живата светлина, която се искреше и пламтеше, като да бе огнен фонтан или подпалена ракета. Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност. - Стани - каза ми Той. - Стани, сега вече ще можеш да разбереш устройството на света, големината и вида на слънцето и планетите. Стани! - и почти със сила ме изправи. - Простете - промълвих аз смутен като малко дете, издъно трогнат. -Простете, че аз, който тъй малко знаех, дръзнах да Ви съдя... - Нищо, нищо... та обикновено тия, които малко знаят - съдят.
към текста >>

41. III. МАЛКИЯТ БРАТ

Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА

ТОМ 20

Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво.
Човек може да пипне хляба, да го близне отвън, без да си хапне от него. Той има външно познаване за хляба, но не го е вкусил, не го е приложил. Следователно, докато работи само с ума си, човек има знания; щом духът започне да прилага тия знания в живота му, той придобива любов, светлина и свобода. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството - в светла мисъл, мисълта - в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което човек не познава. В самия човек е скрито нещо, което той не познава.
към текста >>

42. 3. Цар Борис III умира и отива на доклад при Господа

4. Цар Борис III дава доклад при Господа за българите

ТОМ 20

И обратно: всяко същество, родено без любов, е мъртво.
Нов порядък ще дойде на земята - порядъкът на любовта. И тъй, дали сте на земята или я напущате, стремете се да попаднете в ръцете на любовта, тя да ви приеме в обятията си. Има ли дете в света, което да е родено с любов, и да е умряло? Всички същества, родени с любов, са живи. И на този, и на онзи свят да са, те живеят. И обратно: всяко същество, родено без любов, е мъртво. И на земята да е, и на онзи свят, то е в положението на умрелия. То ходи, движи се, говори, но съзнанието му за живота е заспало. Щастие е за човека да се роди с любов и да умре с любов. Бъдещето се нуждае от работници на Бога, които да Го обичат и да оставят Той да царува в техните сърца, умове и души. Да пожелаем добър път на Българския цар, да следва пътя на Любовта, да носи мира и радостта.
към текста >>

43. 20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914÷ 1918 Г.

ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Беседа от Учителя, държана на 7.III.1920 г., София. В: Ще управлява всички народи: [Неделни]беседи. София,1948г.

ТОМ 21

Писано е: „Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае.” Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена, и или живо дете ще се роди, или мъртво.
В бъдеще Христовото учение не може да живее в човешките сърца - в тези малки черупки. Не казвам, че свещениците са лоши, но те още не разбират Христовото учение. Нека дойдат при мене, да им държа една беседа, да отворя очите им, да видят как са живели в миналото. Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора! Писано е: „Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае.” Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена, и или живо дете ще се роди, или мъртво. Каквото и да е, все ще се роди нещо. Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън. Днес пред жената - вашата душа, която иска да роди вашия ум - стои змеят – т. е. вашите лоши разположения - и казва: „Защо си вярващ?
към текста >>

44. 13. ВЪЗПРИЕМАНЕ И СЪЗДАВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

ТОМ 22

24) Учителят започва най-напред Паневритмията на Изгрева: „Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото.
Паневритмията е вътрешна духовна работа, планирана от съществата, с която се намалява и променя кармата на тези, които я играят правилно. Тя има мощни духовни сили и действа като магнит на всички, които веднъж я видят. „Всеки, който види играта на Паневритмията, той се свързва с нейните животворни сили и започва да я играе и възприема новия живот. Ако някой влезе в кръга на Паневритмията и е болен, може да оздравее." (64) „Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения; при нея целият човешки организъм трепти музикално... Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма." (71, с. 24) Учителят започва най-напред Паневритмията на Изгрева: „Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. То всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накарам тях да заиграят Паневритмия, навсякъде другаде ще бъде по-лесно." (68, с. 46) Учителят, като наблюдава как приятелите възприемат Паневритмията, обяснява, че всеки брат и сестра изпълняват по определен начин според степента на тяхното развитие и характера КОЙТО имат: „едни - бавно, вяло, а други - бързо и отсечено.
към текста >>

45. 7. МОЙСЕЙ ИЗГУБВА БЛАГОПРИЯТНИТЕ УСЛОВИЯ ОТ ЙЕХОВА И ОСТАНАХА ИЗРАИЛТЯНИТЕ 45 ГОДИНИ В ПУСТИНЯТА

ТОМ 22

Ще се разправят за едно мъртво тело!
Той представя слизането на човешката душа на земята. Всяка душа е слязла на земята с известна мисия, но се обърква, понеже се е нагърбила с непосилната задача, да носи златната каса на гърба си. В Стария Завет, във Второзаконието се разказва са смъртта на Мойсея. Започнал се спор между архангел Михаил и сатаната за тялото на Мойсея - на кого от двамата принадлежи то. Защо трябвало да става спор между архангел Михаил и сатаната? Ще се разправят за едно мъртво тело! То представя касата, в която Мойсей бил затворен. Като напуснал Мойсей касата, започнала се борба, кой да я вземе. И до днес още се водят спорове и борби за човешките тела. Докато продължавал спорът, Мойсей не могъл да се освободи от касата. Казано е в Евангелието, че Илия и Мойсей се явили при Христа.
към текста >>

46. 10. Татко заминава войник на фронта

Очите му бяха хлътнали, а цветът на лицето му бе мъртвоблед.
Какво ли бе преживял? Ние бяхме премрели от страх само от трясъка на няколко бомби, а той какъв ли ужас бе преживял на фронта? Не след дълго го докараха с файтон в къщи. Той не бе никога вече същия човек. Широкоплещестият, със здрава конструкция човек се бе свил до неузнаваемост. Очите му бяха хлътнали, а цветът на лицето му бе мъртвоблед. Той не можа да се възстанови до края на краткия си живот.
към текста >>

47. 83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия

Весела Несторова

"Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото.
83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия Много по-късно Учителят ми разкри истината по този въпрос, който много време ме бе вълнувал. "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. Тя всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накараме тях да заиграят Паневритмията, навсякъде другаде ще бъде по- лесно. " Когато ми говореше тези думи, пред очите ми минаваха нехармоничните фигури на много хора в кръга на Паневритмията, техните остри и груби движения, тежка походка и всичко нехармонично.
към текста >>

Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото".
Този цитат на с. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.
към текста >>

А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли.
81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.
към текста >>

И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно.
Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.
към текста >>

48. 90. Нараненият Нептун в хороскопа изсмуква жизнените сили на човека

Весела Несторова

Вместо това той трябва да й дава живи цветя в саксии - живи чувства и живот, а да не дава мъртво за живо.
Внимавай с лостовете! Не вдигай големи тежести, да не ги счупиш. Знай кога и къде да ги използваш, особено лоста на любовта. Когато хората се женят, мъжът дава на жената червени, сини и жълти цветя, но те са мъртви. В замяна на това той иска от нея любовта и вярата й. Вместо това той трябва да й дава живи цветя в саксии - живи чувства и живот, а да не дава мъртво за живо. Ти обичаш Библията, защото тя ти дава нещо. Можеш ли да обичаш букваря по същия начин? Ами ако в брака започнеш да учиш буквите отново, каква полза ще имаш от него? Нараненият Нептун в хороскопа е като красивите цветя, които се затварят и изсмукват живота на насекомите. Внимавай, когато спреш да пиеш мед от такова цвете, да не останеш в него и умреш.
към текста >>

49. 205. Мъчението, това е Божията ръка, която те повдига

Весела Несторова

ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Неделна беседа; 7 март, 1920 г.

Добре, че има дисонанс във физическия свят, защото иначе ще има лицемерие." Великият принцип, с който работи Учителя: "Аз прилагам Любовта върху онова, което е мъртво и ако то оживее, принципът, с който работя, е Божествен.
Важното е да изпълниш задачата си към Любовта. Не ти е нужен специален приятел, недели Любовта. Светлината на звездите е много по-скъпа и ценна, защото иде отдалеч, а светлината на слънцето иде само за осем минути. От векове е тръгнала любовта на звездите насам. Любовта спира и дава само на ограбените, а на ситите не обръща внимание. Добре, че има дисонанс във физическия свят, защото иначе ще има лицемерие." Великият принцип, с който работи Учителя: "Аз прилагам Любовта върху онова, което е мъртво и ако то оживее, принципът, с който работя, е Божествен. Всичко ме обича: дърветата, като ми дават плод, извора, като ми дава чиста вода да пия. Целият свят е отношение на Любовта. Ти сега разрешаваш една от най-трудните задачи." Попитах Учителя дали ще я разреша, Той отговори: "Ти почти си я разрешила. Инволюцията е много слизане, малко качване, а еволюция - малко слизане, а много качване. Хората имат гемове от невидимите същества, вече не могат да се движат където искат." (Забележка: Гем, гемове - юзда на конете, с която се управляват да се движат наляво, надясно и да спират.
към текста >>

50. 4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ

ТОМ 25

Писано е: "Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае." Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена и, или живо дете ще се роди, или мъртво.
В бъдеще, Христовото учение не може да живее в човешките сърца - в тези малки черупки. Не казвам, че свещениците са лоши, но те още не разбират Христовото учение. Нека дойдат при мене, да им държа една беседа, да отворя очите им, да видят, как са живели в миналото. Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора! Писано е: "Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае." Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена и, или живо дете ще се роди, или мъртво. Каквото и да е, все ще се роди нещо. Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън. Днес пред жената - нашата душа, която иска да роди вашия ума стои змеят, т.е. вашите лоши разположения, и казва: Защо си вярващ?
към текста >>

51. 49. ПРОВЕРКА ПО ЕДИН ВАЖЕН ВЪПРОС

Тодор Божков

ТОМ 25

Те се смесиха с нашите хора, приближиха към мъртвото тяло на Учителя, повъртяха се малко и след това бързо излязоха навън и се отправиха към своята кола.
Аз ги проследих. Те влязоха в салона. Аз наблюдавах отвън през прозореца. В салона беше вече на смъртния одър поставено тялото на Учителя. В салона имаше доста наши хора. Те се смесиха с нашите хора, приближиха към мъртвото тяло на Учителя, повъртяха се малко и след това бързо излязоха навън и се отправиха към своята кола. И без да влизат в разговор с някого, си заминаха обратно за града." Това бяха свидетелските показания на брат Ради, който съвсем кратко и с малко думи, картинно обрисува положението и млъкна. Той не прибави нищо от себе си. Остави ме аз сам да направя нужната преценка. Освен това показание на брат Ради, дали има нещо друго и дали в салона те са говорили и с други наши хора, това аз не зная.
към текста >>

52. 53. ХЕЛЗИНКИ

Тодор Божков

ТОМ 25

Хелзинки ще остане мъртво!
Към тях трябва да отнесем и бомбардировъчната авиация, атомните подводници и други, които също имат неограничени възможности. Хелзинки! Задачите, които човечеството си поставя днес, ще останат ли празни мечти и надежди, защото трудно могат да се разрешат със сегашните разбирания и със сегашния морал. Хелзинки! - Без новите принципи и без новото учение за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Без новите разбирания за живот, за култура, свобода, за мир, радост и щастие! Без зачитане правата на човека, който е основната клетка на обществото, на народите и на цялото човечество; без кротост, смирение и саможертва; без изхвърляне на животинското в нас, без братство, благородство, уважение, доверие и зачитане на човешкото достойнство. Хелзинки ще остане мъртво! Да пожелаем, щото Хелзинки да стане символ на нов живот, възкресение, обновление, живот и да не остане само едно име, един исторически спомен и една неразрешена задача. Хелзинки, това значи да бъдем или да не бъдем! Сега се решава въпросът и то трябва да се реши без лъжа, без лицемерие, без насилие и тирания. Спасение и избавление ли ще бъде или една илюзия и един спомен? Хелзинки!
към текста >>

53. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Имало два вида мълчание - живо и мъртво мълчание.
Аня ми свири на пиано. По моя път почват да блещукат вече светли звездици и почва да просъмва. Първо Саша, после Надя, Паша и Аня. Те всички имат вяра в мене и неусетно ме подтикват към работа, учение. В „Съкровище на смирените” разбрах мъничко около „мълчанието” и нищо друго. Имало два вида мълчание - живо и мъртво мълчание. Уроците по немски вървят. С учебника още по-добре. Уча цели пасажи наизуст. Искам да свикна с изговора. Но все нещо смешно става.
към текста >>

54. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Солени, твърди, сякаш някой чувал още от потопа се закачил на някоя драка, изсъхнал от хиляди години и събрал в себе си солта на Мъртвото море.
Лисица - стар богоугодник. А как ни хранеха тия хайдутяги! В хамбара, гдето се храним лист на дневната дажба. На закуска чай с две бучки захари три маслинки, чай с една бучка захар - 5 маслинки. А маслинките, Господи, кози барабони. Солени, твърди, сякаш някой чувал още от потопа се закачил на някоя драка, изсъхнал от хиляди години и събрал в себе си солта на Мъртвото море. Здраво се държим - никакво обещание. „Майката” и Йовчу много добре се спогаждат. Навярно тя приема бучки захар в своите устица от ръката му, че той й помага здравата, когато тя е дежурна. Той даже й дарява и сестра си Данка, клеветницата Данка, която явно държи страната само на Еленка заради брата си. Някакъв голтак Йордан се записва при нас.
към текста >>

55. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Стори ми се, че мъртво склопените устни се отлепват и чувам: „Ела при мен!
Ето аз гина и никой няма при мен. Тия що ме търсиха, вече не идват, не знаят где съм. О, ако бих имала сили, бих отишла при учителя и бих му изказала всичкия си страх и ужас от себе си. Неволно очите ми падат върху картината - „Главата с трънения венец”. Стори ми се, че клепките се отварят и две тъмни страдалчески очи ме гледат. Стори ми се, че мъртво склопените устни се отлепват и чувам: „Ела при мен! ” - При теб, Сладкий Спасителю! Викаш ли ме Ти мен бедната, глупавата и самотна девойка? Ето, аз ида, просветни ми! Докосни ме с огъня на възкресението, дай ми светлина! - Ела при мен!
към текста >>

56. 7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Тогава нямаше никого... Учителят градеше чешмата, братята и сестрите изчезнаха в някакво мъртво мълчание, а Вие една... идея, или символ, или Дух, или Ангел, нямаше Ви.
” Само последните Ви думи разбирам и ми става страшно, а другите думи не разбирам, защото ме ужасяват. Може би „ужасяват” е силна дума, но няма по-подходяща в бедният ми мозък. Не е ли страшно това? Но аз го преживях това един миг (26 юли 1927 г.). Почувствувах, че земята е пуста, всичко замря, изгуби се, измени се, престана... Мрак като при Голгота... Но после викнах с всички сили към Прибежището, виках и ридах до смърт. Тогава нямаше никого... Учителят градеше чешмата, братята и сестрите изчезнаха в някакво мъртво мълчание, а Вие една... идея, или символ, или Дух, или Ангел, нямаше Ви. Нямаше го и този Colombo, замина си той до време... Тогава разбрах, че пред лицето на вечния съм едно жалко същество, безсъмнено провинено в непростим грях и горко ридах за своето несъвършенство. Кажете, не е ли страшно и това? Дохождат дни, когато кой що има да си прави, прави си, чешма ли било, или полезни беседи, или работа, или път, или всичко и всичко, а несъвършеното човешко същество не знае що да прави, да охка ли, да се моли ли, да проклина ли, или да възлюби. Може би ние с Вас се някак чудно отдалечаваме, а може би ние се приближаваме. Много съжалявам, че Ви оскърбих премного!
към текста >>

57. 2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА

3.2. Проза: Разкази, статии, съобщения

Но мисля, че го прочистих.) Дома - простирам се за сън, мъртво уморена.
Сега, по равно шосе. Не виждам никого. Но светът ми се видя тъй красив, както никога. В гърдите ми пее десетострунна арфа. (Да си призная, на седмата струна сякаш... черен дракон бълва, бълва черна тиня. Но мисля, че го прочистих.) Дома - простирам се за сън, мъртво уморена. На другия ден - при Учителя. „Кажи нещо за изворите? ” - пита. Оплаках му се от седмия. А Той: „Като ги чистите, на кого ги наричате?
към текста >>

58. 3.2.3. Статия във вестник „БРАТСТВО” 1942 г.

- би казал невежествения педант, който само в статичния порядък - мъртвото бездействие - вижда един хармонично устроен свят.
Тия ръце бързат да натрупат определено количество човешки снопе, поспрат за миг, после отново, с удвоена бързина косят, за да наваксат изгубеното време... Дали не се е събудил някой нов гений на земята, който иска нов свят да създаде, та старият гледа съвсем да изличи, за да разчисти мястото на новия. Дали? Дали? Който е бил в корабостроителница, в железопътно, или в аеропланно депо, видял ще е навярно различни части от проектирания обект, който отсетне инженерът знае как да съедини. Те изпърво са разхвърляни в безпорядък тук и там, и непосветеното око ще се чуди за какво е всичко туй! Какъв безпорядък! - би казал невежествения педант, който само в статичния порядък - мъртвото бездействие - вижда един хармонично устроен свят. Но в тая колосална работилница, гдето се чува само адски шум от чукове, наковални, пили, където зеят искрящите очи на разкалени огнища, гдето под зоркото око на техника металът се разтопява и става удобен за всевъзможни форми, гдето са разхвърляни безчетни материали, като че ли безсмислено натъркаляни в огромната мастерска - там, в тоя привиден хаос, се готви изграждането на нещо ново, разумно, целесъобразно. И светът днес не прилича ли на огромна работилница, гдето се чува адския пукот на изтребителните оръдия, гдето хвърчат навсякъде, като ненужни вече развалини от стари социални постройки негодни вече за новата човешка мисъл материали - които трябва да минат през огън, да се претопят и отлеят на нови форми, необходими за новия замисъл на великия Строител - природата, в която всички действуващи сили са целесъобразни, гдето няма произвол, както нам се чини, а ред и дивна хармония. Кой непосветен би помислил, че от разхвърляните форми в една огромна мастерска в края на краищата ще се създаде една „Нормандия" или „Куин Мери", тая мечта-утопия още на Жюл Верна, ония плаващи градове, снабдени с всички удобства за едно отбрано общество, което, носено от величествения параход, често пъти няма никаква идея за всичкия огромен труд на хиляди техници: инженери и работници - изпълнители на първоидеята на главния инженер, който е изработил плана? Днешните събития на приличат ли също така на една велико замислена драма, изпълнена в няколко кървави действия, играна от велики в света артисти, от която драма са ни известни само първите актове, а последующите още се не знаят и напразни са опитите на несведующите да ги предугадят? И ако за „Нормандия" бдят интелигентни съзнания за нейната цялост, издръжли-вост и рекордност всред четирите елементи на природата, та здрава и невредима да обслужва движението по мощните океани, колко по-велики, пропорционално на величието на природата, интелигентни съзнания, свръхгениални инженери и архитекти пазят този грандиозен параход - земята, да пристигне навреме на своето отвеки определено място, пазят стъпка по стъпка, действие след действие, да се изпълни мощния план на ония интелигентни сили, които управляват природата, които са велики и прекрасни, както в атома, така и във вселената, и които имат за цел само благото на човечеството?
към текста >>

59. 4. В света на измеренията

Глава 4. Мъдростта

Глава 6. Разкриване на реалността

Айнщайн не е мит и IV-то измерение не е мъртво и сухо понятие.
Законите лежаха точни и величествени. Нека не отидем по-далеч, нека спрем до IV-то измерение, до този свят на обилна светлина, където човешката мисъл получава своето удивително качество да бъде права като перпендикуляра, чийто край опира до най-високите глъбини, за да добие представа за мъдростта и където човешкото сърце получава кристалната чистота на дълбокия планински извор - море и океан, където ще има място за любовта. В един такъв свят животът би изглеждал чудесен, примирил всичките противоречия и подарил на човека въжделените неща, идеал на нашето време, постижения за които нямаме представа. Може да се каже, че всичко това звучи като приказка. Ала математиката не е приказка, а положителна наука. Айнщайн не е мит и IV-то измерение не е мъртво и сухо понятие. В центъра стои човекът. Животът е неделима част от науката. Истината го докосва с магическия жезъл и поетите могат да му кажат с римувана или с немерена реч, вече не е важно. Един живот велик и светъл те чака, живот, който не подозираш, както през миналото столетие никой не подозира IV измерение и чудесата на атома. Думите на апостол Павел, големия мистик и певец на любовта, преди две хиляди години каза знаменателните думи: “Око не е видяло и ухо не е чуло, онова, което Бог е приготвил за човека.” Къде и кога?...
към текста >>

60. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

И колкото тя ласкаво поема и носи живото тяло в обятията си, толкова тя е сурова и безпощадна към мъртвото.
Много предстои на човека да мисли по тези въпроси и науката ще извърви много път, докато промени методите си и се добере до истината. Дали ще тръгне по пътя на аналогията или на доказателства, нейна си работа, но тя непременно ще опре до безизходната улица. Ние, които си позволяваме да коментираме и нека бъдем упрекнати, че пристъпваме към същността на въпроса като съзерцатели, изказваме нашите мисли спокойно и не лишени от логичност по наша преценка. Когато гледаме живота или живота ни гледа през хилядите очи на природата, която не желае да бъде третирана като гръбница, макар и великолепна. Земята не обича смъртта и както морето изхвърля труповете, водата е премного чиста и подвижна, за да се справи с тази материя, лишена вече от дух. И колкото тя ласкаво поема и носи живото тяло в обятията си, толкова тя е сурова и безпощадна към мъртвото. Земята, обаче, не може да го изхвърля, тя е от друго естество, наричат я майка и с право, затова тя мигом се залавя с превръщането, бърза и тя като водата да се освободи от смъртта, а същевременно да освободи и човека - едно от многобройните й деца. Законът на безсмъртието започва да действува в онзи миг, когато тялото остава само, безкрайно самотно, бедно като сирак, развенчан от своята корона. Същественото го няма - реалното, което до тогава се смяташе нереално отсъствува. И животът започва - дефилира и оповестява нестихващия си дъх. Дали ни беше нужен този път, за да стигнем до същината на темата?
към текста >>

61. 5. Равносметката

Глава 2. Ученикът - път и живот

Нека светът тъне в мрака на смъртта, на невежеството и на робството, ала бедата не бе само там, тя бе и в самите нас, разликата бе само там, че ученикът, когато огледа разкритата панорама на света, извърна очи и към себе, извърна ги с тревога и с хиляди въпросителни, как, какво, трябва да се направи нещо, защото ето в едната си ръка държеше светилник, в другата шпага и ученикът можеше да се бори срещу всичко онова, което лежеше вътре в него мъртво, невежо, робско.
Мъртви, които чакаха възкресение, невежи, които чакаха да бъдат просветени и роби - да бъдат освободени. Задачата, която Учителят даваше на учениците ставаше много сложна, комплицирана. Такъв изглеждаше светът днес, така го виждаме и ние днес, когато не искаме да питаме защо и кога? Ударът тогава бе силен и ехото ще продължава да се чува и ще се чува - нищо - казваме ние, изкуството да мълчим научихме, днес повече от всякога можем да отвърнем очи от целия тоя ред и порядък на света от това състояние на света, което спокойно може да се нарече кремъчно, толкова е твърд, за да обърнем очите си към себе си навътре и дълбоко, където всичко мигом се преобразява и бавно започваме да разчитаме останалата част на сказанието. Колко строго бе училището, което си избрахме и колко от дълбоко мъдростта извираше, за да стигне до нашите изжадняли устни. Нека светът тъне в мрака на смъртта, на невежеството и на робството, ала бедата не бе само там, тя бе и в самите нас, разликата бе само там, че ученикът, когато огледа разкритата панорама на света, извърна очи и към себе, извърна ги с тревога и с хиляди въпросителни, как, какво, трябва да се направи нещо, защото ето в едната си ръка държеше светилник, в другата шпага и ученикът можеше да се бори срещу всичко онова, което лежеше вътре в него мъртво, невежо, робско. Ето така подхождахме ние към задачите, защото и Той така подхождаше, оправете вашия свят най-напред помогнете на себе си, за да можете след това да помогнете и на другите. Вие първи се освободете от жилото на смъртта, от тъмата на невежеството и от веригите на робството. Школата сияеше всред мрака на двадесетия век и Великият Учител беше дошъл на Земята, за да подари снаряженията, които щяха да му бъдат необходими, когато трябваше да възкресява мъртвите, просвещава невежите и спасява робите. Нека го кажем и в един друг свят - сърцето трябваше да се възкреси, ума да се просвети и душата да се освободи. Трите напасти бяха вън от човека, но бяха и вътре в него.
към текста >>

62. 6. Неуязвим за злото

Глава 2. Ученикът - път и живот

Ако тялото, което е загубило равновесието има съзнание за силите, които действуват, то би направило усилие да се бори срещу външния натиск, ала това тяло е мъртво и не може да реагира срещу ония сили отвън, които нарушават равновесието му.
Само тогава може да се случи онова, което наричаме нарушаване на равновесието. Ако си представим човекът като тяло, което има или няма равновесие ние казваме, че с него се е случило нещо, намесила се е трета сила, която е отнела нещо и равновесието му се нарушава. За такъв човек казваме, че го е сполетяло някакво нещастие или в живота му се е наместило злото. Губенето на равновесието окачествяваме като нещо отрицателно, където действуват силите на злото. Ако искаме да проследим посоката на тези сили, ние ще се доберем до една положителна философия - ще знаем откъде идва това зло отвътре или отвън и как да го предотвратим. Ако тялото, което е загубило равновесието има съзнание за силите, които действуват, то би направило усилие да се бори срещу външния натиск, ала това тяло е мъртво и не може да реагира срещу ония сили отвън, които нарушават равновесието му. Но, когато става дума за човека пред нас не е вече инертна и бездушна материя, а едно организирано цяло, едно разумно човешко тяло изградено идеално, ненадминато по своята разумност. Силите и възможностите лежат в своята първична мощ. Човекът има съзнание за двата вида състояния, от които едното е положително, другото отрицателно. При това той знае цената на едното и на другото. Дали съзнава или не, в него лежат сили, които могат да се противопоставят срещу един външен агент, който иска да наруши неговото равновесие т.
към текста >>

63. 7. Слушане, разбиране и приложение

Глава 2. Ученикът - път и живот

Без приложение учението си остава мъртво.
В обикновения живот законът е неумолим - ценно е само онова, което може да се влее в живота. То е узряването на плода - използуване на науката, философията, опита. Всичко това оживява в оня миг, който разумният човек добре преценява. То е приложението; успял е да оживи знанието, да го вплете в живота си, за да направи от знанията си източници на светлина и топлина. В приложението се крие магическа сила на прогреса, на напредъка. Без приложение учението си остава мъртво. Знанието не е дошло в досег с живота и контакта не е реализиран. За един Учител няма по-голяма скръб от тази, когато учениците не прилагат онова, което са слушали и разбрали. Окултните школи не са задължителни за всички, човек може да влезе или не, никой не го заставя със сила да влезе и да поема известни ангажименти; но веднъж влязъл, той носи отговорността, ако след като е слушал, разбрал учението, не го е приложил. В школата не приемат болни хора, те трябва да оздравеят и тогава да влязат. След слушането и разбирането идва приложението.
към текста >>

64. 16. Ученикът и новите методи

Тя не е мъртво украшение, нито нещо статично.
Бъдете като изследователите, като учените, които не скъпят и време и труд за една научна истина, колко повече ученикът, който съгражда новото в себе си.” Да бъдеш човек при благоприятни условия, да работиш и учиш при добри условия, да бъдеш чист при липса на изкушения бяха неща лесно постижими, ала да постигаш всичко това при крайно неблагоприятни условия беше истински подвиг. Бягството от лошите условия и от хората не разрешава задачата. Ученикът живее между хората и всеки човек поотделно представлява една система, една книга от която той би извлякъл ценни уроци. Старото схващане да живееш далеч от хората и да се пазиш осторожно от влиянията на неблагоприятната среда се заменя с ново - да преодолява тази среда, да изработи в себе си самообладание, самоконтрол, да се издига от съществуващи условия, да превръща нещата, да намира винаги ценното във всичко, което му се случва, да живее да работи и да учи при всичките условия беше най-актюелната задача на ученика, от чийто разрешение зависеше правилното му развитие. Чистотата като най-необходимо качество престава да бъде механически акт, а се превръща на жив непрекъснат процес вътре в него - “жива трябва да бъде чистотата” - казва Учителят. Тя не е мъртво украшение, нито нещо статично. Ученикът знае, че и най-чистата вода, когато минава през земните пластове се натоварва с известни елементи, но колко начина има в природата за да се пречисти наново тази вода? Същото се отнася и за ученика. Учителят предписва три начина: “Филтриране, изпаряване, изпотяване” -процесът на чистенето върви непрекъснато. Не е опасно, че нещо нечисто е влязло в човека, важно е да владее начина да го изчисти. Както химикът, ученият ученикът ще влезе в лабораторията си, ще прави опити, ще чисти себе си, ще чисти и другите.
към текста >>

65. 2. Христос и Учителят: есе (9.II.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

Искаше спокойствие и сигурност гарнирани от мъртво статукво.
В Негово име до ден днешен се вършат предателства, а пищната форма и ритуалите промениха чистия образ на учението от което лъхаше простота, чистота и скромност. Миналото релефно се очертава и историята на християнството е достойна за всички. Заповедите са бивали погазени и на любовта, която бе и същността на учението безцеремонно й бе казано: Ти ще почакаш, имаме важна работа сега. Имаха, разбира се, че имаха, тя бе същата, като на ония книжници, които отбиха навремето течението и отложиха реформата. Любовта винаги можеше да чака, късият живот на човек не искаше катаклизми и бунтове. Искаше спокойствие и сигурност гарнирани от мъртво статукво. За Христа през тези две хиляди години много се писа и още повече се говори. Библиотеките пръщят от писания, елегии, истории, коментари. Върху една малка наглед книга, написана от четирима и още толкова автори на посланията бе писано толкова много. Тя беше и е като рудник от който и днес още може да се изкопае много самороден метал. Нека ни е жива тая книга, която никога няма да престане да ни разкрива скъпоценностите си.
към текста >>

66. 5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

О, нека лежи мъртво в моята изстинала гръд.
Знам, че аз не ще отида Нашите пътища се разделиха. Вихър се изви над моя хоризонт и облаци от прах Те затулиха от моя взор. Времето бавно се ниже край мен и неговите удари падат, като удари на чук върху моето изстинало сърце. В него не се струи топла кръв Превърна се на въглен, превърна се на лед. Моя вик не ще стигне до Теб и Твоята любов не ще го оживи. О, нека лежи мъртво в моята изстинала гръд. Моето сърце има само един господар, само един повелител. Познава само Неговия глас и само Неговата обич може да го съживи. А где е Той? Чува ли се Неговата стъпка? Иде ли Той?
към текста >>

67. 110.3. Малкият:брат. Из беседа, държана на 1 януари 1939 г., София-Изгрев.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво.
Знанието внася светлината в човешкия ум, а невежеството -тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва Да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството - в светла мисъл, мисълта - в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което ние не познаваме. В самия човек е скрито нещо, което сам той не познава.
към текста >>

68. 1.18. За славянството. Из книгата „Изворът на доброто”.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Има аналогия между него и Мъртвото море в Палестина.
Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да донесат нова култура. В известен смисъл, сега те са духовния Израил. Интересно е да се направи сравнение между Русия и Палестина. Каспийско море в Славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртвото море в Палестина. Волга се влива в Каспийското море, а река Йордан в Мъртвото море. Волга съответствува на реката Йордан. Волга е голяма река, а Йордан малка. Мъртвото море е 25 метра под морското равнище. И Каспийското море е под морското равнище.
към текста >>

Волга се влива в Каспийското море, а река Йордан в Мъртвото море.
Те идват сега да донесат нова култура. В известен смисъл, сега те са духовния Израил. Интересно е да се направи сравнение между Русия и Палестина. Каспийско море в Славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртвото море в Палестина. Волга се влива в Каспийското море, а река Йордан в Мъртвото море. Волга съответствува на реката Йордан. Волга е голяма река, а Йордан малка. Мъртвото море е 25 метра под морското равнище. И Каспийското море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртвото море живот няма, а в Каспийското море има богат живот.
към текста >>

Мъртвото море е 25 метра под морското равнище.
Каспийско море в Славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртвото море в Палестина. Волга се влива в Каспийското море, а река Йордан в Мъртвото море. Волга съответствува на реката Йордан. Волга е голяма река, а Йордан малка. Мъртвото море е 25 метра под морското равнище. И Каспийското море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртвото море живот няма, а в Каспийското море има богат живот. Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и други морета. В Палестина никоя река не се влива в отворено море. Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика.
към текста >>

Разликата е в това, че в Мъртвото море живот няма, а в Каспийското море има богат живот.
Волга се влива в Каспийското море, а река Йордан в Мъртвото море. Волга съответствува на реката Йордан. Волга е голяма река, а Йордан малка. Мъртвото море е 25 метра под морското равнище. И Каспийското море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртвото море живот няма, а в Каспийското море има богат живот. Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и други морета. В Палестина никоя река не се влива в отворено море. Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика. Задната част на главата на славяните е развита. Това показва, че те имат силни семейни чувства и склонност към уседнал живот.
към текста >>

69. 48. Вечно възкресение. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 306, 25.04.1943, с. 1.

Ний мислим, че някакво мъртво слънце, някакво бездушно огнено кълбо, някакво несъзнателно, механически извършващо се действие изпълва с живот гърдите ни, с чувства сърдцата ни, с мисли умовете ни и със сила - волята ни.
Велика, свята и вечна - никога непреставаща жертва - е живота на нашия живот, извора, от който не преставаме да черпим, храната, без която мигом бихме изгаснали. Ако ний, хората на земята, бихме имали поне една слаба представа за действителността, от която ний черпим сили и живот, ако бихме познавали, ако бихме опитали поне една милионна част от Великата Жертва, която всеки миг ни изпълва с живот, то ний бихме паднали на колене пред неизразимата безгранична Любов, която единствена е способна на тази Жертва и бихме благославяли непрестанно живота, и неговия Извор, и всичко, което ни заобикаля. Както майката храни детето си със соковете, извлечени от нейното собствено тяло, така и ние, децата на Слънцето, се храним, растем и живеем от соковете, които то ни праща. Сравнението, обаче, не е пълно, не е достатъчно: всеки миг от нашия живот и всяко, и най-малко действие, мисъл и чувство, са подхранвани и извършвани със силата, която Бог непрестанно, като вечно течащ извор, ни дава. Какво разбираме, обаче, ние от всичко това? Ний мислим, че някакво мъртво слънце, някакво бездушно огнено кълбо, някакво несъзнателно, механически извършващо се действие изпълва с живот гърдите ни, с чувства сърдцата ни, с мисли умовете ни и със сила - волята ни. Какво ний, хората, разбираме от свещения акт на Великата Любов -непрестанната Жертва на Бога, от която и в която ние живеем, движим се и съществуваме? Жалка човешка слепота, жалко човешко ограничение! Животът, който ние непрестанно получаваме чрез слънчевите лъчи, животът, който е изградил всичко около нас, в нас и самите нас, животът, който изпълва и най-дребната тревица и мушица, всички растения и животни, животът, който пее в химните на гениалните музиканти и в още по-гениалните химни на самата природа, който прозира в сладкото съзвучие и опияняващите картини на поезията, който блика в нашите светли мисли, топли чувства и благородни постъпки, който ни говори чрез вълшебните краски, чрез непостижимата за човешка ръка красота на природата, чрез свещения тих и мощен зов на пламтящето във вълшебната красота на безчислени бисери звездно небе - тоя велик, необятен и необхватен за човешкия ум и за човешкото съзнание живот - това е Великата Любов на Бога - това е Неговата вечна, непрестанна Жертва, радостна, доброволна и съзнателна, чрез която ний живеем и съществуваме. И днес, когато по всички части на света милиони вярващи в Христа празднуват Неговото възкресение, напраздно те отправят очи към някакво си минало, към нещо, което е било отдавна, преди 2 000 години. Възкресението на Христа не е някакъв свършен, запечатан херметически в страниците на историята факт.
към текста >>

70. 1.3. Полярност. Любовта

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Без нея всичко би било мъртво, неподвижно.
Северен и южен полюс, плюс и минус, положително и отрицателно електричество, тъмнина и светлина, добро и зло, красиво и грозно, мъжко и женско начало в живота - всичко това са ограничени, относителни човешки понятия за великото единство на живота, който действува, който туря всичко съществуващо в движение и следователно в развитие, благодарение именно на това взаимодействие на двата могъщи и вечни полюса на живота. Едното без другото не може да съществува. Тези две противоположни сили, в своето взаимодействие създават движението, напредъка, развитието. Това е диалектиката на живота. Тя е в основата на всичко. Без нея всичко би било мъртво, неподвижно. И когато хората критикуват нещата в природата и в живота, то е, защото не знаят, не виждат техния краен резултат. Всичко работи за доброто. Включително и злото. ЛЮБОВТА Смисълът на живота е в любовта. Щастието е само в любовта.
към текста >>

71. 3.11. Хлябът.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

С други думи - че мъртвото, безжизненото, безсъзнателното, е източник на живота, на съзнанието, на любовта... Колко далеч са от истината тези, които мислят така!
Защото хляба - „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"... „за да имате живот, и да го имате преизобилно" - Христос. В днешния материалистичен век трудно може да проникне в човешкото съзнание мисълта за святостта на хляба. За това, че хлябът - това е частица от тялото на Бога, на Христа. Че той съдържа в себе си свещения живот на Бога. Че в хляба е материализираният живот, материализираната Любов на Бога към нас, хората... В съзнанието на хората днес владее фалшивата мисъл, че нашето Слънце, че всяко Слънце в безграничната Вселена, представлява мъртва, огнена, горяща маса, лишена от какъвто и да било съзнателен живот. С други думи - че мъртвото, безжизненото, безсъзнателното, е източник на живота, на съзнанието, на любовта... Колко далеч са от истината тези, които мислят така! И как да се отворят очите на хората - да видят Великата Разумност, да видят великия Живот, да видят великата Любов, да разберат, че едно безкрайно по своята всеобхватност Божествено Съзнание ни изпраща безспирно, чрез милиардите Слънца, своя живот, своята Любов... Да разберат, че в Хляба: в житото, във всички плодове, във всичко, което ни е дадено за храна, са скрити живота, любовта, мисълта на Бога - грижата на Бога за нас! Да разберат, че това, което идва от Слънцето, не е резултат на един голям огън, а - на една голяма, непонятна за нашето съзнание, Любов. Че самото Слънце не е едно голямо пожарище, а - един безкрайно велик, безкрайно съвършен, безкрайно красив Божествен Живот.... От Слънцето идва Хлябът! От Любовта идва Хлябът! От Бога идва Хлябът!
към текста >>

72. Карма

1. Що е окултизъм?

Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко - от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност.
към текста >>

73. Вселена

2. Човек и Бог

Няма нищо мъртво, няма нищо несъзнателно в природата.
ВСЕЛЕНА Цялата вселена представлява един жив организъм, оживяван и одухотворяван от Божественото Съзнание, което присъствува едновременно във всичките му части. Няма нищо мъртво, няма нищо несъзнателно в природата. Това, което ние наричаме с думите „мъртва природа”, е само привидно такава. Навсякъде има съзнание, само че това съзнание се различава по своите степени. Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено", минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо, това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко. Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието. Безбройните органически форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието.
към текста >>

74. XI. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - беседа от Учителя, държана на 11.09.2013 г., София / дешифрирана от Паша Теодорова.

IV. През очите на Христов. Посвещение

Мъртво бе, но сега оживя." Що е смъртта?
Следователно, всеки човек сам може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня. в който някой от най-забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. Тогава природата ще каже: „Ето, едно от моите деца възкръсна! Мъртво бе, но сега оживя." Що е смъртта? Смъртта представя нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението пък е излизане на децата с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. Следователно, за да излезе, или да изпъпли човек от такава изба, изисква се силна воля, изисква се и безпримерна вяра, която гори, мести и вселената движи. Някой казва: „Аз се обличам както ми попадне; ям каквото намеря - изобщо не правя избор в храната си, ям всичко." Който казва, че яде всичко, каквото му попадне, той е човек с низък идеал. Такъв човек може да се нарече всеядно животно.
към текста >>

Мъртво бе, но сега оживя." Що е смъртта?
Така седи Истината. Следователно, всеки човек сам може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня, в който някой от най-забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. Тогава природата ще каже: „Ето, едно от моите деца възкръсна! Мъртво бе, но сега оживя." Що е смъртта? Смъртта представя нещастието на забравените деца. на децата без идеал. Възкресението пък е излизане на децата с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. Следователно, за да излезе, или да изпъпли човек от такава изба, изисква се силна воля, изисква се и безпримерна вяра, която гори мести и вселената движи. Някой казва: „Аз се обличам както ми попадне; ям каквото намеря - изобщо не правя избор в храната си, ям всичко.” Който казва, че яде всичко, каквото му попадне, той е човек с низък идеал.
към текста >>

75. 11. Разказва брат Желю Танев

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

От там насетне Братството си изживява едно мъртво положение, замразено положение, отчаяно положение, докато едва сега през 1990 г.
Повторих същите мисли пред брат Борис с цел Братството отново да започне своята дейност както преди и да заживее своя нормален живот в София и специално на Изгрева. Разговарях значи с брат Борис, който повече премълчаваше. Аз говорех, а той мълчеше, и най-накрая рязко ми каза: „Не е дошло времето! " Той махна с ръка и аз оттам насетне разбрах, че няма вече какво да говоря с него, и си тръгнах за в къщи. И толкова беше разговора с брат Борис. От там насетне Братството си изживява едно мъртво положение, замразено положение, отчаяно положение, докато едва сега през 1990 г. отново се поде работата от по-млади братя с инициатива, за да може да се излезе от това положение, защото не трябва да забравяме, че занапред не само от България, но и от други държави ще идват тук и ще се интересуват за живота, който е бил край Учителя и в Братството. Ние знаем, че това нещо Учителят е предвидил, а всичко, което Учителят е казал, Е СТАНАЛО. Записала: М. Марашлиева
към текста >>

76. 3.9. Енергията от земетресението - за творчески цели

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Това, което Бог е създал, е разумно, живо и вечно; това, което хората са създали, е неразумно, мъртво, преходно и временно.
Съвременният човек се е отклонил от своя първообраз, затова не може да познае и своя създател." 4) „Казвам: в света съществува една единствена Първична Причина, Която съединява всички явления и всички същества в едно цяло. Щом човек признава тази Първична Причина, но вземе един уд от нея, за да го използува за свое лично благо, питам: този човек ще бъде ли в съгласие с Първичната Причина? Покажете ми един какъв и да е човек, бил той религиозен или светски, учен или прост, който като се е противопоставял срещу законите на Първичната Причина, да е успял в живота си. - Не е съществувал такъв човек и няма да съществува. Всички велики хора, които човечеството е признало за такива, на първо място са имали любов към великата Истина, към всичко онова, което Бог е създал, а не към това, което са създали хората. Това, което Бог е създал, е разумно, живо и вечно; това, което хората са създали, е неразумно, мъртво, преходно и временно. Тази е разликата между Божиите и човешките дела." 5) „Та казвам: от гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със землетресенията. Обаче, мнозина от съвременните хора, според своите разбирания за живота, казват: празни теории са тия! Каква връзка може да има между явленията на слънцето и тия на земята? Казвам: както има тясна връзка между моралния и физическия живот на човека, така съществува тясна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята. Може да се отиде и по-далеч даже.
към текста >>

77. 2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.

Борис Николов

ТОМ 32

Движение, което не те свързва с центъра на живота е механическо, мъртво движение.
Великият живот на Царството Божие го подкрепя. По хиляди начини може да се изрази, в хиляди форми - и чрез Слово, и чрез музика, и чрез движение, и чрез работа. Където и да се изяви, то има силата да извиква живота на Царството Божие.” „Сила и Живот - Божественото Учение има магическа сила над душите, които са свързани с живота на Царството Божие. Те го очакват, те го обичат, за него те жадуват. Нашето обширно Царство - то принадлежи на Божието Царство.” [11 юни 1959 г., 2 часа и 30 минути следобед - извърши се операцията над мене.] „Всяко движение, което те свързва с центъра на живота носи благословение, живот, светлина, радост. Движение, което не те свързва с центъра на живота е механическо, мъртво движение. Света на безлюбието се бори със света на любовта. Какво ще направи? Нищо не може да направи. Движението трябва да произтича от живота. Движенията трябва да бъдат свързани с неговия смисъл, с неговия източник.
към текста >>

78. 2.59. Свободата

Борис Николов

ТОМ 32

Поползенчето пък се престори на мъртво, ала като отворих шепата си, излете като възкликна радостно!
” - „Здрави са! ” - В това време любопитни дойдоха около нас. Подаде ми едната птичка, прихлюпих я в шепата си - птиченцето се блъска вътре. Казвам на птичката: „Да не влизаш други път в примката! ” Отворих шепата си - птиченцето отлете стремително. Поползенчето пък се престори на мъртво, ала като отворих шепата си, излете като възкликна радостно! Винаги, когато пусках птичката на свобода, изпитвах радост! Наоколо се събраха хора, гледаха учудено, но съчувствието беше на моя страна. Човекът каза: „Познах те, и други път си купувал птички от мене.” Казвам му: „Недей ги лови вече.” Човекът стоеше смутен с праздното кафезче в ръце, беше висок, хубав човек, представителен. Усетих, нещо трепна в него, засегната беше струна отдавна заспала. В погледа му се яви смут, изведнаж човекът извика: „Няма да ги ловя вече!
към текста >>

Извиках поздрава, но никакъв отговор не получих, само едно папагалче падна мъртво от дървото.” В същото време, папагалчето, което беше на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката.
Търговецът застана пред дървото и извика: „Селям! Поздравява вашето братче папагалчето, то живее в моя дом в златен кафез, какво ще кажете да му занеса? ” От дървото не дойде никакъв отговор, само една птичка падна мъртва на земята. Търговецът чака, чака и си отиде. Като се върна в къщи, раздаде подаръците, най-после дойде до клетката на папагалчето: „Мое мило папагалче, каза търговеца, намерих земята „Вак”, намерих голямото дърво на папагалите и на него твоя род. Извиках поздрава, но никакъв отговор не получих, само едно папагалче падна мъртво от дървото.” В същото време, папагалчето, което беше на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха. Сам търговеца се просълзи, но нямаше какво да се прави, отвори клетката, взема папагалчето - мъртво - подържа го малко, па го хвана за крачето и го изхвърли през прозореца. Ала в същият миг папагалчето пръпна и отлетя.
към текста >>

Сам търговеца се просълзи, но нямаше какво да се прави, отвори клетката, взема папагалчето - мъртво - подържа го малко, па го хвана за крачето и го изхвърли през прозореца.
” От дървото не дойде никакъв отговор, само една птичка падна мъртва на земята. Търговецът чака, чака и си отиде. Като се върна в къщи, раздаде подаръците, най-после дойде до клетката на папагалчето: „Мое мило папагалче, каза търговеца, намерих земята „Вак”, намерих голямото дърво на папагалите и на него твоя род. Извиках поздрава, но никакъв отговор не получих, само едно папагалче падна мъртво от дървото.” В същото време, папагалчето, което беше на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха. Сам търговеца се просълзи, но нямаше какво да се прави, отвори клетката, взема папагалчето - мъртво - подържа го малко, па го хвана за крачето и го изхвърли през прозореца. Ала в същият миг папагалчето пръпна и отлетя.
към текста >>

79. 289. Духът е този, който създава формите на живота

ТОМ 33

Всичко в което Духът не присъствува, е мъртво!
Ако не го има в природа! а, ние няма от къде да го вземем, няма да имаме никакъв усет към него. Природата по своите безбройни пътища ни го е предала, присадила и чак тогава ние сме го видяли отвън и изживели отвътре, и сме се опитали да го пресъздадем. Ако нашето изкуство иска да има някакъв живот и смисъл, то в никакъв случай не бива да противоречи на изкуството в природата, където формата има смисъл да запази съдържанието и да покаже смисъла. Духът е алфата и омегата на всичко в света, и той е най-непосредствената изява на Бога. Всичко в което Духът не присъствува, е мъртво! Било мъж, жена или нещо от природата, ако в него не е Духът, ако е мъртво защото Духът е който оживотворява нещата, нищо е! Може една форма да бъде грозна по човешки казано, но ако в нея присъствува Духът - живота, тя е несравнено много повече от най-красивата, но мъртва форма. Виждаш ли, хе онова там дръвце в полето? - То нито е красиво, нито е голямо, нито прави с нещо впечатление..., но то е много повече, то е по-красиво и от най-красиво нарисуваното дърво, защото това дръвце носи в себе си живота, искрата на живота от дървото на жената от рая. То на пролет ще се разлисти, ще цъфне и ще завърже плод.
към текста >>

Било мъж, жена или нещо от природата, ако в него не е Духът, ако е мъртво защото Духът е който оживотворява нещата, нищо е!
а, ние няма от къде да го вземем, няма да имаме никакъв усет към него. Природата по своите безбройни пътища ни го е предала, присадила и чак тогава ние сме го видяли отвън и изживели отвътре, и сме се опитали да го пресъздадем. Ако нашето изкуство иска да има някакъв живот и смисъл, то в никакъв случай не бива да противоречи на изкуството в природата, където формата има смисъл да запази съдържанието и да покаже смисъла. Духът е алфата и омегата на всичко в света, и той е най-непосредствената изява на Бога. Всичко в което Духът не присъствува, е мъртво! Било мъж, жена или нещо от природата, ако в него не е Духът, ако е мъртво защото Духът е който оживотворява нещата, нищо е! Може една форма да бъде грозна по човешки казано, но ако в нея присъствува Духът - живота, тя е несравнено много повече от най-красивата, но мъртва форма. Виждаш ли, хе онова там дръвце в полето? - То нито е красиво, нито е голямо, нито прави с нещо впечатление..., но то е много повече, то е по-красиво и от най-красиво нарисуваното дърво, защото това дръвце носи в себе си живота, искрата на живота от дървото на жената от рая. То на пролет ще се разлисти, ще цъфне и ще завърже плод. Тази поезия, за която ти говориш и се възхищаваш, знаеш ли какво представлява - все едно най-видния актьор в света, но който е мъртъв!
към текста >>

80. 276. Савка Керемидчиева

ТОМ 34

На едно одърче лежеше мъртвото тяло на сестра Савка и майката горко плачеше, и обуваше й на крачетата бели чорапки, и вързваше краката й с кордела, да не се отмятат настрани.
Л.Т.: В деня, в който (вечерта беше) падна Берлин, целият народ ликуваше. В.К.: Това беше 9 май 1945 г.265 Л.Т.: Тогава е издъхнала сестра Савка. И пущаха по небето светлини такива, заря имаше, фишеци светеха. В.К.:Да. Л.Т.: На другата сутрин отидохме да посетим майката на сестра Савка и да се поклоним на нейното тяло. Намерихме къщичката на майка й. На едно одърче лежеше мъртвото тяло на сестра Савка и майката горко плачеше, и обуваше й на крачетата бели чорапки, и вързваше краката й с кордела, да не се отмятат настрани. И като влязохме, тя се обърна към брат Христо и каза: Кръстю, Учителят веднъж каза една беседа, която ме разтърси издълбоко. В тази беседа Той каза: „Аз не съм срещнал нито една майка, която да подготвя детето си, дъщеря си за Господа. Тя подготвя дъщеря си за някой мъж, да я омъжи за някой мъж. А нито една майка не довежда дъщеря си за Господа, да служи на Бога.” Аз цяла нощ не спах. Станах сутринта рано, стоплих вода, извадих легена.
към текста >>

81. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

„Радвам се на берата си, казал той, като крава на мъртво теле... Той ми прилича като пищов на гол корем”.
Стамболски, който през свободното си време винаги отивал в българските центрове в Цариград (Фенер, Балкапан, Галата, Пера и българо-униатската община104 на Юксек калдаръм105), в началото на м. юний 1861 г. пак посетил архиепископа Йосифа, комуто на 1 .VI. с. г. бил връчен султански берат за припознаването му за български народоначалник. Соколски сега бил още по-недоволен. „Радвам се на берата си, казал той, като крава на мъртво теле... Той ми прилича като пищов на гол корем”. Когато ставал този разговор (вероятно на 3 или 4 юний), П. Р. Славейков влязъл в стаята. След малко Стамболски си отишъл106. На 10.VI. с. г. Стамболски бил на Фенер и там се научил, че „Народният представитель П. Р.
към текста >>

82. 2.7.5. При униатите. - В: Стамболски, Христо Танев.

Старецът, намръщен и умислен, го посрещна с думите: „Радвам се на берата си като крава на мъртво теле; защо ми е берат с празна каса?
писател, 1972, с. 155-159. (Библиотека Български мемоари) Оттук Христо се запъти към унията, гдето узна от главатарите-униати хвалбата, че Наполеон III настоял пред Портата да се издаде берат, в който българо-униатският владика Йосиф да се нарече патриарх на съединените българи, и че такъв берат е бил издаден на 1 юни, донесен и връчен на дяда Йосифа; че отсега нататък унията ще се сношава направо с Високата Порта чрез своя патрик с такрири, както с другите патриарси. (За да избягнат упреците на Христа, главатарите нарочно замълчаха названието в официалните книжа булгар-католик миллети - българо-католически народ, - което название личи и върху дадените им печати.) Главатарите се похвалиха още, че наскоро ще изпратят дякона Тодор Икономов в Париж на учение, както и други момчета в Рим, Загреб и Краков за същата цел - да станат после униатски свещеници. Само очаквали пари да пристигнат от Франция и ще тръгнат. От последните изявления Христо разбрал, че униатската каса се изпразнила; затова той се яви и при дяда Йосифа да го поразпита за нещо и да му честити султанския берат. Старецът, намръщен и умислен, го посрещна с думите: „Радвам се на берата си като крава на мъртво теле; защо ми е берат с празна каса? Той ми прилича като пищов на гол корем! Цанката и Манол с Цвакпидова ми зеха моите 30 000 карагрошове, обраха ме, окрадоха ме, аз ще си вървя в Габрово на манастиря, пиши на баща си, че ще му отида на гости тия дни.” Христо остана смаян от тия изречения и се готвеше да иска обяснение, когато П. Р. Славейков, севлиевски и врачански представител, влезе в стаята; след кратък разговор Христо напусна събеседниците си и се прибра в училището. Тука той беше много умислен и озадачен от следующите три обстоятелства: 1) при явяването на народните представители пред великия везир, Къбръзлъ Мехмед паша, на когото омразата против българите беше всеизвестна, последният не ще ли ги запита: кой позволи на избирателите ви да се събират и да ви избират без знанието на правителството, и по този начин не би ли уничтожил техните мандати и пълномо-щия? 2) дали съдържанието на Раковскиевите писма до Дайнелова не беше пред-вестие за някои съдбоносни изненади за нашия народ в недалечно бъдеще и 3) като се знаеше тежнението към протестантството на П. Р.
към текста >>

83. 2.10.10.2. Дописка за униатството (№ 189)

Най-горчивия час в человеческия живот нищо не бе пред страшнити краски, кои са изображиха по лицата на исуитити и едно мъртво тело по привликание би имало от колкото технити образи по него час.
Понеделника до вечерта са мина с тишина. Във вторника же сутринта дядо Йосиф са загубва и тук дядо Йосиф, там дядо Йосиф, няма го. В два часа колкото калугери исуити има в Цариград са намериха на униятската църква и след един исуитски събор са строшава стаята на стареца, в какво да видат? Нищо друго, освен едни голи дъски. Колкото дарове от папата, тъй и берата си като пребира и взема със себе си стареца, задува му края. Най-горчивия час в человеческия живот нищо не бе пред страшнити краски, кои са изображиха по лицата на исуитити и едно мъртво тело по привликание би имало от колкото технити образи по него час. Между това, без да са бават, разпущат са агенти, но где дяда Йосиф? Българити знаят как си вършат работити. И тъй до днес дяду Йосиф го няма, а нето пък и ще го има. Между тия движения, колкото попове, тъй и балчишкия поп, кой за да се избави от фанариотити, прибегва пръв при исуитити, [представиха] са на нар[одната] църква, коя ги прие и пригърна с отворено сърце. Ний не можим вече са надея, че унията съществува, а особено след едно такова движение, но исуитити не пристават да бълнуват.
към текста >>

84. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

Тя, макар и много бледо, поради мъртвото доктринерство на католическите мисионери, свързва българското културно развитие с културата на католическия запад, с неговите училища, език, литература, театър, музика, и по този начин стимулира процеса на българското културно възраждане.
Второто македонско издание на унията от 1874 г. ускори решаването на въпроса за спорните епархии. Униатството е един пример как нереализираните и нереализуемите намерения на едно обществено движение могат да ускорят или забавят процесите в други социални области. И точно като тактическа маневра на група български общественици, унията подпомогна процеса на отделянето на българската църква и от една обратна страна съдействува за българската национална консолидация. В случая обаче, това което е най-необходимо за третираната тема, трябва да се изтъкне още една положителна страна на унията. Тя, макар и много бледо, поради мъртвото доктринерство на католическите мисионери, свързва българското културно развитие с културата на католическия запад, с неговите училища, език, литература, театър, музика, и по този начин стимулира процеса на българското културно възраждане. Но за това ще се говори на друго място. _________________________________ 194) Виж също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 102-104. 195) АНГ, II, Д-р Цанков до Н. Геров, 13 декември 1856 г., с. 699. 196) Също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 106-112.
към текста >>

85. 4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).