Търсене в текстове за 'Мъртво'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил.
“ – питат ни. Действията й знаем, но причините й са скрити. Как да си я представим тогава? Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).
към текста >>

Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства.
към текста >>

Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал.
2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас. Как да си я представим тогава? Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят. Но къде е отишъл? Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
към текста >>

Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо.
Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
към текста >>

Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов.
– Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността? – Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена Природа? 9. По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина. Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина. 10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока. Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов. 7. Дилемата на триъгълника 1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало. 2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света. Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само образи и представи на ума, който създава всички форми. Вселената е негов продукт.
към текста >>

3. 13.Червено тефтерче

Нека твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека твоят чист и свят Дух ни научи твоя път, в който ходим всеки ден.
Ти знаеш слабостта му. Не оставяй враговете му да възтържествуват над него, но подкрепи го с ръката си, дай му сила и мъдрост и го ръководи заради името си. За мен стори тая милост. Отче мой, праведни и благи, за името на Господа Исуса, нашият Спасител, твоят възлюблен Син, в когото си благоволил да изявиш твоята милост и твоята благост, премахни престъпленията ни от пред лицето си, не ги поменувай вече. Не помни прегрешенията ни. Нека твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека твоят чист и свят Дух ни научи твоя път, в който ходим всеки ден. Дай ни да видим твоето лице. Молим ти се, преобърни нашата немощ в духовна сила. Избави ни от лукаваго и от всички негови ухищрения, не допущай да ни изкушава, защото е твое и царството, и силата, и славата. 18. Молитва за българския народ Към тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни, към теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.
към текста >>

4. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!
Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
към текста >>

5. Пеню Киров - №17

О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи.
към текста >>

6. Пеню Киров - №35

Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство.
Но ний, скрити под Неговата дреха, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни. И това зло е по-голямо от първото. Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят [пастирите]. Тях Бог ще придири защо [са] се заблудили. От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство. И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми.
към текста >>

7. Пеню Киров - №43

гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др.
Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155. Този, последният, вместо да му помогне нещо, съвършено го объркал. Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е. ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Вечните истини"156 е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там, гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др. [Втор. 18:11]. Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира. И не знай, види се, че Бог праща ангелите Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр. 1:13, 14). И така, вместо вежди да изпише, изважда очи.
към текста >>

8. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много. Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Малцина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи.
към текста >>

9. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство.
Но ний, скрити под Неговата дреха, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни. И това зло е по-голямо от първото. Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят [пастирите]. Тях Бог ще придири защо [са] се заблудили. От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство. И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми.
към текста >>

гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др.
Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155. Този, последният, вместо да му помогне нещо, съвършено го объркал. Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е. ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Вечните истини"156 е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там, гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др. [Втор. 18:11]. Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира. И не знай, види се, че Бог праща ангелите Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр. 1:13, 14). И така, вместо вежди да изпише, изважда очи.
към текста >>

10. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Мъртвовъпрошателство (ост.) - извикване на мъртъвци.
за налагане върху болно място; компрес. Литургисвам (диал.) - ходя на литургия (църковна служба). Любезен (ост.) - мил, любим. Мая (пер.-тур.) - квас, подкваса. Медлено (рус.) - бавно. Мъртвовъпрошателство (ост.) - извикване на мъртъвци. Мрачкаво (ост.) - тъмно. Надея се (ост.) - надявам се. Надлежаще (книж.) - нещо много важно, което се налага на вниманието поради изключителността си. Нам (ост.) - дателен падеж от ние; на нас. Намогвания - домогвания.
към текста >>

11. Речник на остарели и чужди думи

мъртвовъпрошателство (ост.) извикване на мъртъвци.
нем.-рум.) лозунг. литургисвам (диал.) ходя на литургия (църковна служба). любезен (ост.) мил, любим. мая (пер.-тур.) квас, подкваса. медлено (рус.) бавно. мъртвовъпрошателство (ост.) извикване на мъртъвци. мрачкаво (ост.) тъмно. надея се (ост.) надявам се. надлежаще (книж.) нещо много важно, което се налага на вниманието поради изключителността си. нам (ост.) дателен падеж от ние; на нас. наружност (ост.
към текста >>

12. Влиянието на Слънчевата Енергия

Ние считаме Слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество.
На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на Слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която Земята взима от Слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тази, която изпраща към Слънцето може да се сравни с венозна кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. (За да бъде човек в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде към Север или към Изток.) Ние считаме Слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи – написани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория – ободрителна, а в третия – оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на Слънцето.
към текста >>

13. Преобърни нашата немощ в духовна сила

Нека Твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека Твоят чист и свят Дух ни научи на Твоя път, в който ходим всеки ден.
Не забравяй раба Си, който на Теб се надява. Ти знаеш слабостта му. Не оставяй враговете му да възтържествуват над него, но подкрепи го с ръката Си, дай му сила и мъдрост и го ръководи заради името Си. За мен стори тая милост, Отче мой, праведни и благи, за името на Господа Исуса, нашия Спасител, твой възлюблен Син, в когото си благоволил да изявиш Твоята милост и Твоята благост, премахни престъпленията ни отпред лицето Си, не ги поменувай вече. Не помни прегрешенията ни. Нека Твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека Твоят чист и свят Дух ни научи на Твоя път, в който ходим всеки ден. Дай ни да видим Твоето лице. Молим Ти се, преобърни нашата немощ в духовна сила. Избави ни от лукаваго и от всички негови ухищрения, не допущай да ни изкушава, защото е Твое и царството, и силата, и славата. Амин.
към текста >>

14. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж.
Така, на открито, г-н Дънов каза: Ще прочета 3-та глава от Йоанна. Ще взема най- маловажните стихове от прочетената глава - 20-и и 21-ви: „Понеже всякой, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат неговите дела, че са зли. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени." Злото, казват, е принцип, начало и прочее. То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж. Злото и Доброто в света са еднакви по своя растеж - различават се само по това, че злото е безплодно, а Доброто е плодовито. Злото се развива, но е безплодно, няма плод в себе си. А защо злото е зло - ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда - за да расте, то трябва да краде от друго място. Мързеливият човек, който не работи, ще краде готови пари; не можете да научите крадеца да не краде, докато не го научите да работи.
към текста >>

15. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж.
Така, на открито, Г-н Дънов каза: Ще прочета 3-та глава от Йоана (прочита я). Ще взема най-маловажните стихове от прочетената глава – 20-ти и 21-ви: „Понеже всякой, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат неговите дела, че са зли. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени". Злото, казват, е принцип, начало и прочее. То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж. Злото и доброто в света са еднакви по своя растеж, различават се само по това, че злото е безплодно, а доброто е плодовито. Злото се развива, но е безплодно, няма плод в себе си. А защо злото е зло? Ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда; за да расте, то трябва да краде от друго място.
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

Ти можеш да мислиш, че това е мъртво, но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче.
Ще дойде ден, когато планетите ще си почиват. Временно само животът ще изчезне от тях, но засега навсякъде има живот. Тъй щото, искате ли да придобиете нещо положително от Луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има живот, че тя е населена с разумни, културни същества.[/left] Ако ти мислиш, че Луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта. Ако вярвате, че е жив, ще ти се предаде нещо положително. Ти можеш да мислиш, че това е мъртво, но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче. Това не е лековерие. Всеки един от вас може да знае, дали има хора на Луната или не. Аз говоря за Истината, която може да помогне за вашето повдигане. Аз се интересувам за Луната, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас. С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват.
към текста >>

17. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

" Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво.
Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от Него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете! " Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво. Тогава Учителят предупредил: "Това, което видите няма да го разправяте! Кажете на всички да излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева. Той поискал паничка топла вода и една чиста кърпа. След това почнал да мокри кърпата и да я поставя на лицето на детето. После казал на Елена Цочева да излезе и останал сам с детето.
към текста >>

Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете.
То постепенно дошло на себе си и в течение на два-три дни се подобрило. Учителят дал наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло. Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство.
към текста >>

18. ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ

"Евангелието на Мира на Иисус Христос от ученика Йоана" е напълно автентичен текст, взет от намиращите се във Ватикана "Свитъци от Мъртво море".
През целия си живот Едмонд Бордо Шекли е написал повече от 80 книги по философия и древни култури, които са публикувани в много страни. През 1928 г., заедно с писателя-нобелист Ромен Ролан, който дълбоко се вдъхновил от Евангелието на есеите, основали Общество по биогенетика. Евангелието на есеите е преведено на 26 езика и е издадено в милиони екземпляри. По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите. Предисловие от Едмонд Шекли - превел от арамейски "Евангелие на есеите" "Евангелието на Мира на Иисус Христос от ученика Йоана" е напълно автентичен текст, взет от намиращите се във Ватикана "Свитъци от Мъртво море". Ето какво пише във връзка с това преводачът му от оригинала Едмонд Шекли: "Скоро ще се навършат 2000 години от идването на Сина Човешки да упъти човечеството на "Пътя на Истината и живота". Той носеше здраве на болните, мъдрост на незнаещите, а на нещастните - щастие. Неговите слова, наполовина забравени, бяха сверени едва няколко поколения след това поколение, при което те са били произнесени. Те са били недоразбрани, записани с грешки, сто пъти преправяни, сто пъти написани отново.
към текста >>

19. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Иисус отговори: "Не търсете закона във вашето писание, защото законът - това е животът, а писанието е мъртво.
Те седнаха около Иисус и Го попитаха: "Учителю, какви са законите на живота? Остани повече с нас и ни научи. Ние искаме да чуем Твоето Учение и да Го запомним, за да вървим по Твоя път." Тогава Иисус седна сред тях и каза: "Истината ще ви кажа: никой не може да бъде щастлив, ако не изпълнява закона." И другите Му отговориха: "Ние всички следваме законите на Мойсей, точно така, както са записани в свещените Писания." Иисус отговори: "Не търсете закона във вашето писание, защото законът - това е животът, а писанието е мъртво. Истина ви казвам: Мойсей не е получавал своите закони написани, а от живото Слово. Законът - това е Словото на живота, изречено от Бога на Живота, предадено от жив пророк за живи хора. Във всичко съществуващо е записан законът. Вие ще го намерите в тревата, в дървото, в реката, в планината, в птиците, в рибите, в езерата и моретата, но особено го търсете в самите себе си. Защото истина ви казвам: всичко съществуващо, в което има живот, е по-близо до Бога, отколкото писанията, лишени от живот.
към текста >>

Защото истина ви казвам: който убива, самия себе си убива, а който яде месото на убитите животни, яде мъртво тяло.
Защото истина ви казвам: от една майка произлиза всичко, което живее на Земята. Ето защо, който убива, убива своя брат. И тогава при такова престъпление на човека, ще се отдръпне от него Майката-Земя и ще го лиши от своето живително лоно. И нейните ангели ще го изоставят и тогава сатаната ще се посели в неговото тяло. И месото на убитите животни ще стане гроб за неговото собствено тяло. Защото истина ви казвам: който убива, самия себе си убива, а който яде месото на убитите животни, яде мъртво тяло. И в кръвта му всяка капка от кръвта на убитите животни се превръща в отрова; в неговото дишане се чува тяхното смрадно дишане, а в тялото му тяхната плът се превръща в гнойни гнезда; в костите му - техните кости се окисляват; в неговите черва - гноясват техните черва; в неговите очи - техните очи се превръщат в люспи; в неговите уши - техните уши отделят сярна секреция. Тяхната смърт ще стане негова смърт. И само тогава, когато служиш на Отца наш Небесен, опрощават ти се за седем дни греховете, извършени за седем години. Но сатаната не ви прощава нищо и вие трябва да платите за всичко: око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, обгаряне за обгаряне, рана за рана, смърт за смърт. Не убивайте и не яжте никога месото на вашите невинни жертви, ако не искате да станете роби на сатаната.
към текста >>

Защото всичко, което има живот в себе си, се движи и върши своята работа и само това, което е мъртво, е неподвижно.
И ако вие последвате заповедите на Майката-Земя, тогава всеки път, когато вашето тяло стане прекалено горещо, тя ще изпрати при вас Ангела на студа да го освежи. И всеки път, когато то се охлади, тя ще ви изпрати Ангела на топлината, за да ви съгрее отново. Следвайте примера на всички ангели на Отца небесен и на Майката- Земя, които денем и нощем работят непрестанно в Царството Небесно и в земното царство. И приемете в себе си най-могъщия от ангелите Божии - Ангелът на труда - и се трудете всички заедно в Царството Божие. Вземете за пример водата, постоянно течаща; вятъра, когато той духа; Слънцето, което изгрява и залязва; растежа на дърветата и тревите, които растат; животните, които бягат и лудуват; луната, която се пълни и намалява; звездите, които изгряват и угасват. Защото всичко, което има живот в себе си, се движи и върши своята работа и само това, което е мъртво, е неподвижно. Защото Бог е Бог на това, което има живот, а сатаната е бог на това, което е смърт. Затова служете на вашия Бог, за да може вечният поток на живота да ви поддържа и за да се измъкнете от вечната неподвижност на смъртта. Трудете се непрестанно за установяването на Царството Божие, за да не бъдете увлечени от сатаната. Бъдете истински синове на Майката ваша Земя и на Небесния си Отец, за да не попаднете в робството на сатаната. И тогава Майката ваша Земя и Отец Небесен ще изпратят при вас Своите ангели, за да ви обичат и служат.
към текста >>

0.11572694778442