Търсене в текстове за 'Мъртво'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 66) План за повдигане на човечеството - Боян Боев (1883 – 1963)

Каспийско море е аналогично на Мъртво море.
В сравнение с всички други народи и раси у русите, изобщо у славяните, най-много е развито чувството на Любов към Бога и затова тяхното предназначение е да дадат тласък за Нова култура в света. Не са случайни тези страдания и изпитания, не е случайно, дето руски емигранти отидоха навсякъде в Европа – това беше нужно. Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската душа проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен. Славянството е девствена почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Каспийско море е аналогично на Мъртво море. Както в Мъртво море се влива река Йордан, така и в Каспийско море – река Волга. Сьветска Русия представлява женският елемент в най-твърдата форма. Всяка култура започва с женския елемент, Истината е в женския елемент. Германският народ може да даде нещо в умствено отношение, например идеи в техниката, докато славяните са устроени да бъдат носители на идеята за братство. В германския народ има нещо хубаво, което в бъдеще ще се развие.
към текста >>

Както в Мъртво море се влива река Йордан, така и в Каспийско море – река Волга.
Не са случайни тези страдания и изпитания, не е случайно, дето руски емигранти отидоха навсякъде в Европа – това беше нужно. Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската душа проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен. Славянството е девствена почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Каспийско море е аналогично на Мъртво море. Както в Мъртво море се влива река Йордан, така и в Каспийско море – река Волга. Сьветска Русия представлява женският елемент в най-твърдата форма. Всяка култура започва с женския елемент, Истината е в женския елемент. Германският народ може да даде нещо в умствено отношение, например идеи в техниката, докато славяните са устроени да бъдат носители на идеята за братство. В германския народ има нещо хубаво, което в бъдеще ще се развие. Англия, Германия и Америка вървят по мъжка линия, а Франция, Италия и Испания – по женска линия.
към текста >>

2. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, е безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психофизичния му строй, и тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби.
Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека. През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цялото обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им. Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, е безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психофизичния му строй, и тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби. Изкуството действа върху целия човек. Че това е така, можем да се уверим и опитно, като вмъкнем художествения елемент в обучението. Класът е безжизнен, учениците са пасивни, бездейни, разсеяни, но внасяме художествен елемент и ето, става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя със съсредоточено внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогава няма вече немирни ученици. Това преобразуване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея?
към текста >>

3. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Има аналогия между него и Мъртво море в Палестина.
Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова Култура. В известен смисъл, те сега са духовният Израил. Интересно е да се направи сравнение между Русия и Палестина. Каспийското море в славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртво море в Палестина. Волга се влива в Каспийско море, а река Йордан - в Мъртво море. Волга съответства на река Йордан. Волга е голяма река, а Йордан - малка. Мъртво море е 25 метра под морското равнище и Каспийско море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртво море няма живот, а в Каспийско море има богат живот.
към текста >>

Волга се влива в Каспийско море, а река Йордан - в Мъртво море.
Те идват сега да създадат Нова Култура. В известен смисъл, те сега са духовният Израил. Интересно е да се направи сравнение между Русия и Палестина. Каспийското море в славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртво море в Палестина. Волга се влива в Каспийско море, а река Йордан - в Мъртво море. Волга съответства на река Йордан. Волга е голяма река, а Йордан - малка. Мъртво море е 25 метра под морското равнище и Каспийско море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртво море няма живот, а в Каспийско море има богат живот. Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и в други морета.
към текста >>

Мъртво море е 25 метра под морското равнище и Каспийско море е под морското равнище.
Каспийското море в славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртво море в Палестина. Волга се влива в Каспийско море, а река Йордан - в Мъртво море. Волга съответства на река Йордан. Волга е голяма река, а Йордан - малка. Мъртво море е 25 метра под морското равнище и Каспийско море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртво море няма живот, а в Каспийско море има богат живот. Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и в други морета. В Палестина никоя река не се влива в отворено море. Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика. Задната част на главата на славяните е развита.
към текста >>

Разликата е в това, че в Мъртво море няма живот, а в Каспийско море има богат живот.
Има аналогия между него и Мъртво море в Палестина. Волга се влива в Каспийско море, а река Йордан - в Мъртво море. Волга съответства на река Йордан. Волга е голяма река, а Йордан - малка. Мъртво море е 25 метра под морското равнище и Каспийско море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртво море няма живот, а в Каспийско море има богат живот. Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и в други морета. В Палестина никоя река не се влива в отворено море. Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика. Задната част на главата на славяните е развита. Това показва, че те имат силни семейни чувства и склонност към уседнал живот.
към текста >>

4. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

То е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият - в Палестина, на брега на Мъртво море.
Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг. Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие. То е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият - в Палестина, на брега на Мъртво море. Там е бил центърът, но техните общества са били пръснати по цяла Палестина и Египет. Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората. И затова те са известни и познати на историята и под името терапевти или церители. Според някои думата есеи произлиза от арабската дума хасан, която означава чист или еврейската дума аса, която значи изцерявам. Някои историци разграничават Есеите от терапевтите като две общества, но те всъщност са едно и също общество.
към текста >>

Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца.
Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки." „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население." Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността.
към текста >>

Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите.
Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса.
към текста >>

5. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

От Асвалтовото (мъртво) море потегли насам червеникава гъста мъгла и покри наоколо Ерусалимските хълмове.
Тогава римският управител, който беше благороден човек с милосърдно сърце, позволи на ученика Йоан да доведе по-близо до кръста Исусовата майка. Това стана, когато Исус чувстваше най-голяма жажда, защото страшните рани изгаряха ръцете и нозете му и устните пресъхнаха. Тогава един войник натопи с кисело вино един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му утоли жаждата. Исус повери своята майка на Йоан. Почна да се стъмва, макар че сега пълнолунието трябваше да изгрее на небето. От Асвалтовото (мъртво) море потегли насам червеникава гъста мъгла и покри наоколо Ерусалимските хълмове. Тогаз клюмна настрана Исусовата глава". Авторът продължава с големи подробности да описва какво е станало по-нататък с Исусовото тяло, как е станало неговото възкресение и пр. Не е безинтересно и мнението на двама съвременни велики хора по въпроса съществувал ли е Христос. Един от тях е Русо, а другият е Айнщайн. Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят.
към текста >>

6. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море.
Забележително е, че Христос отива в Юдея, в Ерусалим по време на празници, особено на пасхата и говори на народа в храма. Не е безинтересен въпросът, защо Исус трябваше да се роди в Юдея. Това не е случайно явление. Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност. Има по- дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море. Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини.
към текста >>

Мъртво море
Не е безинтересен въпросът, защо Исус трябваше да се роди в Юдея. Това не е случайно явление. Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност. Има по- дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море. Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството.
към текста >>

7. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни.
, т.е умри за телесното и стани за духовното. Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение. Преминаването през смъртта е едно необходимо изпитание, през което трябва да премине душата, за да се извърши едно преобразование в нея, преди да дойде Възкресението.
към текста >>

8. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво.
Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха. Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на действие на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в Евангелието на Лука. Именно с оглед на това трябва да се разглежда по-висшето действие на Христос така, както то е показано в Евангелието на Лука.
към текста >>

9. 21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>

10. 3.16. Изцелението на немия и глухия - Влад Пашов (1902- 1974)

Детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.
А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата извика, казвайки: Вярвам, Господи, помогни на моето неверие. А Исус като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез от него и да не влезеш вече в него. И духът като изпищя и го сгърчи силно, излезе. Детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го дигна, и то стана". Тук имаме едно момче, хванато от бяс, което го прави нямо и глухо. Това е вторият пример за изцеление на глухоням. При първия случай той само заекваше, а сега е напълно глух и ням. Когато бащата се моли на Исус да му помогне, Той му казва: "Ако можеш да повярваш!
към текста >>

11. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб.
Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа. В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга сцена, която е успоредна със сцената на изкушението и предава същата идея. В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили.
към текста >>

12. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той иска да хване нещо живо, а хваща нещо мъртво.
Но сега, чрез импулса на Христа, то добива възможност да намери Духа в собствените си глъбини. Така че, някога е имало един богат живот на човешката душа, което е богатството на крепящите душата духовни сили. Някога е имало един ключ на познанието. Човечеството е притежавало това богатство по силата на своето детство. Със завършване на детските години на човечеството, настъпва и краят на онова подарено духовно богатство и човек се сблъсква с твърдия камък на земното тяло. Той иска да хване нещо живо, а хваща нещо мъртво. Той се намира в студения, изоставен от Духа земен дом. Сега пред човека остават две възможности, които са изразени в първото блаженство и в първото горко - да съзнае, че е обеднял и да проси, да търси Духа и така се превръща в човек, копнеещ към Духа, в един просещ Духа. Това е изразено в първото блаженство. Или да се превърне в човек, който отрича Духа или най-малко отрича възможността за връзка с Духа. Те са бедните духом, но се мислят за богати и затова стават фарисеи и лицемери.
към текста >>

"Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора."
Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето. Само когато човек съедини, хармонизира ума и сърцето си, той може да постигне тази чистота, за която копнее. Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение: "Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора." С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога. Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си.
към текста >>

13. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото светът не е нещо мъртво, не е един мъртъв механизъм, но зад него има една Разумност, едно Небе.
Това показва, че Бог е наш баща и всички хора имат Божествен произход. Във всеки човек са скрити Божествени възможности и като така, всеки човек е Син Божи. Щом всички хора са деца на Бога, тогава те са братя и сестри помежду си. А щом са братя и сестри, благата на живота са общи за всички и интересите са общи. По-нататък се казва: "Който си на Небето..." Под Небе в случая се разбира Божественият свят, който е основа на нашия видим свят. Защото светът не е нещо мъртво, не е един мъртъв механизъм, но зад него има една Разумност, едно Небе. Така че, Небето не е нещо откъснато от физическия свят. Силите, които ръководят явленията във физическия свят, идват от Божествения свят, от Небето. Това е Разумното, което ръководи явленията в Природата и в живота. Зад всичко, което виждаме в Природата, са силите на Небето, т.е. Божественият свят.
към текста >>

14. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В човека има нещо мъртво, което е свързано с нисшия аз и се проявява чрез интелекта.
Бялата дреха е Слънчевото естество, което човек може да пробуди в себе си. Това е висшето Аз, което е от Слънчево естество. То свети отвътре и заличава всички петна със светлината си. Външен израз на това Слънчево естество е етерното тяло на човека, което трябва да бъде пречистено. Но неговото пречистване не зависи само от това, което обикновено се нарича морална чистота, това е едната страна на чистотата. В човека има нещо мъртво, което е свързано с нисшия аз и се проявява чрез интелекта. Мисли, родени от съюза на нисшия аз с интелекта са мъртви, те са сенки и те хвърлят тъмни петна по бялата дреха на човека - етерното тяло. Чрез работа над себе си мъртвите човешки мисли се превръщат в живи, Божествени мисли. Който влезе в духовната област, в сватбената стая. с непреобразувана дреха, без бяла сватбена дреха, ще бъде изхвърлен във външната тъмнина, т.е. ще бъде върнат във физическия свят, който е свят на тъмнината.
към текста >>

15. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво.
Затова Духът казва: Признавам Исуса и Павла, но тебе не познавам. Това се отнася за всички окултни формули - за да ги употребява човек с успех, трябва да е вътрешно подготвен, чист и безкористен, в противен случай те ще произведат обратен резултат. "Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше 15 хиляди сребърника." /19;19/. Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил. А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили. 21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо.
към текста >>

16. 2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва." /2;26/.
Може ли такава вяра да го спаси? " /2;14/. "Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза? " /2;15-16/. "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." /2;17/. "Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва." /2;26/. "Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят."/2;79/. "Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на Мъдростта." /3;13/. "Но ако в сърцето ви имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против Истината." /3;14/. "Това не е Мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска; защото гдето има завист и крамолии- чество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо." /3;15-16/.
към текста >>

17. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради Правдата.
Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради Правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще възкреси и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас... Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии Синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/.
към текста >>

18. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади.
Човек не трябва само да признава Божественото и да говори за него, но той сам трябва да се обожестви, Божественото да възкръсне, да оживее в него. Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед." Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане живот, Християнството може да стане нещо действително на Земята. То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа. Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен. Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията.
към текста >>

19. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво?
Може първият опит да е несполучлив, но като правите ред опити, ще видите какъв ще бъде резултатът. Ние не трябва да чакаме всичко наготово, всичко да ни кажат и открият учените, но всеки сам да прави опити в живота си. Но да се върнем на въпроса на чистотата. Казва Писанието: „Красна като месечината“. Значи месечината е красива. А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво? Красивият и чист човек е богат, а богатият не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора. Не, по такъв начин светът не се оправя. Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността.
към текста >>

20. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В такъв случай, ако материята произвежда живота, тя не е мъртва, понеже мъртвото не може да произведе живо, няма такъв закон.
Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили. Те се явяват като наследствени качества - едно знание придобито в ред последователни поколения. Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна целесъобразност, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси. Разгледан в тази светлина, животът и целесъобразността в него, стават понятни и разбираеми. Материалистите, които са още деца в познанието, твърдят, че животът произлиза от материята. В такъв случай, ако материята произвежда живота, тя не е мъртва, понеже мъртвото не може да произведе живо, няма такъв закон. Светлината от светлина излиза, силата от сила излиза. В такъв случай съвременното понятие за материята, коренно ще се измени. Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до становището на херметичната философия, че материята и животът са две страни на единната Реалност. Заставайки на това гледище, че Разумността прониква живота, а животът прониква материята, тогава въпросът има ли Бог или няма, е излишен и абсурден. Когато говорим за Бога, ние разбираме Великата Разумност, която прониква живота, която е в самата същност на живота и е вътрешна връзка между всички очевидно отделни явления и процеси.
към текста >>

21. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

съзнание и лежало полумъртво.
Учителя и той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: „Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете! " Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво. Тогава Учителят предупредил: „Това, което видите, няма да го разправяте! Кажете на всички да излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева. Той поискал паничка топла вода и една чиста
към текста >>

някакво полумъртво дете.
След известно време нейният рожден брат се разболял много тежко от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: „Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал някакво полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието, а разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния ù брат. Учителят ù обещал, че на другия ден ще отиде у тях.
към текста >>

22. ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИДЕИТЕ КАТО ПЪТ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Знание без приложение е мъртво; знание без приложение представя незавършена работа.
Противопоставите ли се на тази идея, тя ще експлодира във вас и ще ви причини големи пакости. Следователно неразположенията, страданията и противоречията, които човек изпитва, се дължат именно на това, че той е подпушил Божественото в себе си. За да се освободите от противоречията и страданията, отпушете Божественото във вас, дайте му възможност да излезе навън, да се прояви. Ако не се отворите за Божественото, дълго време ще се намирате под напора на неговите сили, докато един ден то експлодира във вас като бомба и ви пръсне. Затова искате ли да не изпадате в положението на фалирал търговец, трябва да прилагате знанието си. Знание без приложение е мъртво; знание без приложение представя незавършена работа. Спрете ли в началото на работата си и това, което сте постигнали ще изчезне. Прилагайте знанието, което имате, за да оживее, да стане ваша кръв и плът. Какъв смисъл имат вашите идеи, ако не се реализират? За да се реализира една идея, тя преди всичко трябва да мине през формите на растителното и животинското царство, докато дойде до човека. Най-после трябва да мине през човешкото царство, за да я възприеме човек и той да я реализира.
към текста >>

23. ДУХ И МАТЕРИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Мъртвото не може да произвежда живо.
В него циркулират висши енергии, които са причина за проява на мислите. Духът е, който дава условия за проява на мислите. * Хиляди светли, напреднали, разумни, интелигентни духове са работили върху нас милиони години. Те ни обичат и продължават да работят и сега върху нас. * Ако материята произвежда живот, тя не е мъртва. Мъртвото не може да произвежда живо. Светлината излиза от светлина. Силата излиза от сила. Ако животът е складиран вътре в материята, тогава материята е една обвивка. Материята е външната страна на живота. Една майка ражда, но тя не е създала детето.
към текста >>

24. Добро - Георги Радев (1900–1940)

Хората мислят, че Доброто е нещо мъртво.
Отложиш ли, моментът е пропуснат. Не мисли при това, че трябва да правиш Добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга Духа на човека. Хората мислят, че Доброто е нещо мъртво. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно Добро, действа един възвишен и свят Дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира. Доброто е първата връзка в Живота.
към текста >>

25. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя започва най-напред паневритмията на Изгрева: „Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото.
Тя има мощни духовни сили и действа като магнит на всички, които веднъж я видят. „Всеки, който види играта на паневритмията, той се свързва с нейните животворни сили и започва да я играе и възприема новия живот. Ако някой влезе в кръга на паневритмията и е болен, може да оздравее." (64) „Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения; при нея целият човешки организъм трепти музикално...Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма." (71, с. 24) Учителя започва най-напред паневритмията на Изгрева: „Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. То всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накарам тях да заиграят паневритмия, навсякъде другаде ще бъде по-лесно." (68, с. 46) Учителя, като наблюдава как приятелите възприемат паневритмията, обяснява, че всеки брат и сестра я изпълняват по определен начин според степента на тяхното развитие и характера, който имат: едни — бавно, вяло, а други — бързо и отсечено.
към текста >>

26. СВОБОДАТА - Борис Николов

Поползенчето пък се престори на мъртво, ала като отворих шепата си, излетя, като възкликна радостно.
В това време любопитни дойдоха около нас. Подаде ми той едната птичка, прихлюпих я в шепата си – тя се блъска вътре. Казвам ѝ: – Да не влизаш други път в примката! Отворих шепата си – птиченцето отлетя стремително. Поползенчето пък се престори на мъртво, ала като отворих шепата си, излетя, като възкликна радостно. Винаги, когато пускам птичка на свобода, изпитвам радост. Наоколо се събраха хора, гледаха учудено, но съчувствието беше на моя страна. По едно време човекът каза: – Познах те! И друг път си купувал птички от мене.
към текста >>

Само едно папагалче падна мъртво от дървото.
Само една птичка падна мъртва на земята. Търговецът чака, чака и си отиде. Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца. Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>

В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката.
Търговецът чака, чака и си отиде. Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца. Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>

Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца.
Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца. Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>

27. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо.
а) животът същност и проявления "Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството.
към текста >>

28. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

И тъй като той самият е безсмъртен, макар и в плът, всичко, до което се докосне, ако е мъртво, оживява.
Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за Учител и ученик.“ Истинският духовен Учител твърде рядко си служи със заповеди. Ала когато го стори, всичко му се покорява. И тъй като той самият е безсмъртен, макар и в плът, всичко, до което се докосне, ако е мъртво, оживява. Мнозина се обръщат към него като към съдия – с пълна увереност в неговата абсолютна справедливост. Но той не е съдия, а единствено помощник и изправител на недъзите човешки. Когато Учителят на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта отправи взора си към някое същество, той го вижда такова, каквото е в дълбоката си същност. Нищо не би могло до убегне от проницателния му поглед: добродетели и пороци, слабости и положителни качества, минало, настояще и бъдеще. Като на длан вижда до дъното всичко, което е преживяло, преживява и ще преживее това същество.
към текста >>

29. Видение на Ездра - Николай Райнов

И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта.
Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото. И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди. И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта. И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня. Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта. И ще продумат с горчива скръб устата им тогава: Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище във Великолепието. И ще минат отново там, дето са слушали измамния глас на бляскави копринени дипли, сладкия шъпот на скъп среброцветен висон, гордата реч на едри златни пръстени, светената молитва на прозрачни изумрудни кадилници, потайните вопли на свенливи бисерни огърлици, блудната измама на тежки рубинови накити.
към текста >>

30. Път на звездите - Николай Райнов

Но когато прекосваше пустинята край Мъртвото Море разбойници избиха мъжете от кервана му, уловиха Балтазара, взеха му скъпите камъни — и го вързаха като роб.
Но снагата й отпадна, тя се люшна настрана — и едва можа да стисне с ръка змията, за да приеме отровата на зъбите й. От раната на майчината ръка прокапаха три черни капки кръв — и станаха тези капки три тъмнотеменужени аметиста. И взе ги Балтазар, защото бяха тъкмо дар за Оногова, Чието име е Милосърдие. И върна се по пътя към Палестина, дето го водеше блясъкът на едрата червена звезда. Той тръгна да търси Оногова, Комуто носеше дар. Но когато прекосваше пустинята край Мъртвото Море разбойници избиха мъжете от кервана му, уловиха Балтазара, взеха му скъпите камъни — и го вързаха като роб. …А по онова време стигнаха магите при Ирода и запитаха го де се е родил младият Цар. И страх голям притисна сърцето на Ирода, като разбра, че друг Цар се е родял в земята му. И каза им да разпитат първосвещеника и книжниците израилски, та да научат къде се е родил новият Цар. Разтвореха книжниците и законниците книгите пророчески, та намериха, че в Галилея трябва да се роди Цар, Който ще освободи света от зло, ако людете Го послушат. И задължи Ирод магите от Изток да му пратят вест, щом Го намерят — че и нему прави чест да поднесе дарове на своя Наследник, щом е такава волята на боговете.
към текста >>

31. Книга на загадките - Николай Райнов

... Когато удари първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда.
— — — *** Простря се нощ над земята, — дълга, като змия, и пъстра, като опашка на паун. Нямаше жива душа по цялата земя — от Океана до Стълповете на Слънцето. И в първото страшно мълчание се свиваше от мъка земята — като змия, посипана с пламтящи въглигца. ... И дойдоха седем Вожда — да делят плячката на света. И сенките им — грамадни, морави — се простряxa върху небето и притиснаха звездите в нечовешка прегръдка. ... Когато удари първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда. На главата Му имаше покривало от златна тъкан с шити лотуси и пламтящи езици. И стрели отровни виcеxa в кълчан от скъпа кост. А ръката Му бе подобна на лък — и кракът Му — на мраморен стълп. И застана Мъжът, па разви свитък, изписан цял. И приготви се да чете... ... Когато удари вторият звън, нахлуха вопли отнякъде — и зачуха се викове, подобни на писъци, що надава дете... ... Когато удари третият звън.. …………………………………………………………………………………………….. ... И само по едно хълмче, обрасло с трева на което стърчаха развалини от низка сграда можеше да се разбере, че някога е живял Човек *** Жената каза: — Аз съм алфата на творението.
към текста >>

Аз бях мъртво изваяние: в мига, когато ме погледна с обич, оживях“.
— Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува към Обетованата Земя на Бляна. Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна. — Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава. — Аз намерих себе си в часа на твоята обич, защото ти нарече Гиздост моето тленно труфило и му даде безсмъртие, а празнината на душата ми назова Тайна и там подири крилата на своя бог. Не, аз не съм виновна: ти самин ми вложи в ръката меч и го намаза с отрова. Аз бях мъртво изваяние: в мига, когато ме погледна с обич, оживях“. Тогава грееше слънце и по пясъка на пустинята падаха едри цветя от светлина. Tе стояха един срещу друг на тясната пътека, край която се възправя ледна и тайнствена Вечност. Той бе скръбен и пред него се стелеше непрогледна Нощ. А тя бе засмяна и пред нея грееше бляскав Ден. Но когато той чу думите на Жената, сърцето му се преобрази и нозете му трепнаха, като нозе на божествен хороводец.
към текста >>

Вие ме отминахте и забравихте вече, както се забравя всичко мъртво.
Да жаля ли за радостта, която съдбата ми не присъди? Да оплаквам ли насладата, която участта ми не отдели? Или е горчива тази радост, — или е отровна тая наслада, мои незнайни сестри ? Още! Още! — Вашите стъпки плуват в каменното безмълвие на моята нощ. Вие дирите нечий склеп, за да разлеете елей по урната над железния капак. Вие ме отминахте и забравихте вече, както се забравя всичко мъртво. И ето — плътта ми спи, отново примирена с тишината на безмълвни нощи. Пред прага на моя гроб лежи в прах цевницата ми. Безкрайна е моята ледна нощ. *** Земята бавно изгражда своя зелен дворец. Пролетта морно диша и сънува.
към текста >>

32. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар.
към текста >>

33. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

Няма нищо мъртво, няма нищо несъзнателно в природата.
Вселена Цялата вселена представлява един жив организъм, оживяван и одухотворяван от Божественото Съзнание, което присътствува едновременно във всичките му части. Няма нищо мъртво, няма нищо несъзнателно в природата. Това, което ние наричаме с думите „мъртва природа“, е само привидно такава. Навсякъде има съзнание, само че това съзнание се различава по своите степени. Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко. Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието. Безбройните органически форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието.
към текста >>

34. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора.
към текста >>

35. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Грандиозната вълна на съобщението! Космическото мъртво вълнение на зова за разбиране, за приближаване, за хармонизиране, за сливане, за изпращане напред на този зов за ново сливане, ново разбиране, ново, по-плътно приближаване.
На любителя философ - обясняваше цялото битие. Няма стена, няма свят, няма материя без сетиво да я възприеме. Бъркли бе прав. На утрешния писател това обясняваше какво е то да пишеш за каквото и да е - не идея в думи, не случка в думи, не хора и съдби и характери, описани в думи. Самото Слово! С главна буква! То е, което ще ме всмукне напред с вакуума си, защото и идеи, и думи, и хора, и съдби, и характери са дошли, са изсмукани от небитието от него само, от писателя, и за да извадиш от небитието, от нестаналото и идеи, и случки, и хора, и съдби, и характери, трябва да яхнеш и да се понесеш напред със Словото, което ги е създало. Грандиозната вълна на съобщението! Космическото мъртво вълнение на зова за разбиране, за приближаване, за хармонизиране, за сливане, за изпращане напред на този зов за ново сливане, ново разбиране, ново, по-плътно приближаване. Милиарди повици - толкова, колкото са човешките същества и с тях техните нови призиви за сближаване с новите рожби от плът и кръв, които носят напред тези призиви. Защо започваше животоописанието на великия учител Исус ученикът му Йоан с това предисловие за Словото като еднозначно с Бога и Творението, се питах аз на оня пясъчен баир и не можех отначало да проумея, въпреки че знаех, че това е най-доброто евангелие, най-доброто животоописание; просто го чувствах в дъното на костния си мозък. А? Близо половин век мина. Поп Константин Дъновски, баща на Петър Дънов За да се схване полетът на една стрела, трябва да се разбере откъде идва съобщението, което тя носи; коя е ръката, която я е отправила; накъде е била насочена. Нищо без нея - ръката, пращаща съобщението, т.е.
към текста >>

Откак е почнала, пристанището е мъртво.
В краката ти пътят се вие надолу; отсреща се белее безкрайна висока крепостна стена и вътре бели минарета и ниско под тях сплескани тъмни керемидени покриви, разлени между десетината големи сгради! И вдясно, далече вдясно, додето ти поглед стига, море, мъгла, тъмни вълни, разбъркани и залети от разбърканата пяна. И тътен. Ритмичен като глухо бумкане по полупразен кадоз. Какъв град! Какво бъдеще? ! * Варна от дни я блъскаше буря, каквато варненци не помнеха. Откак е почнала, пристанището е мъртво. Човек да се чуди как може това живо място, това препълнено със стока място, с каруци, скари, бозаджии и симидчии със закуските си на рамо, място, дето и когато се заоблачи, сякаш сияе отвътре от скрита вътрешна светлина, сега да изглежда като че светът се е свършил и се е върнала пустинята, за да се възцари върху пясъци, мътни води, тиня и изпочупени камънаци. Беше ли това най- човешкото място от този най-цветущ черноморски град след столицата на империята? Можеха ли отново да се върнат към живот калдъръмът пред градската стена, скелетата, повалените навеси и наводнените бараки? Не. изглеждаше така. От сутрин до вечер на крепостната стена над пристанището се събираха любопитни да гледат дали подивялата стихия няма да събори скелите.
към текста >>

36. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Или - вижте мъртвото вълнение на цунамито: то е вертикално пропадане - всмукване на водната маса отпред, за да се захрани тръгналата вълна, то е челно изсипване на изригната от мястото си водна маса, която по силата на гравитацията търси хоризонтирането си, то е и непрестанно вертикално издигане на водната маса поради инерцията на първоначал- ното си задвижване, то е и вертикално пропадане зад засмуканата нагоре водна маса.
Падащия надолу корен на камшика? Дигащата се нагоре среда? Изплющелия връх? Нищо от тези отделни движения не значи нищо и не се отнася към явлението, и не обяснява явлението за нас „късогледите“, но не и за „целостногледите“ като Айнщайн. За тях не е проблем да видят (не, не да изчислят, а направо „да видят“), че всеки от тези елементи, въпреки и коренно противоположен на съседните, носи в себе си кинетичната енергия на предаденото движение - вълната на камшичния удар е едновременно една и съща в покоя на ръкохватката, в низходящото движение на корена, във възходящото движение на средата и в ускореното челно движение на върха. Или - вижте мъртвото вълнение на цунамито: то е вертикално пропадане - всмукване на водната маса отпред, за да се захрани тръгналата вълна, то е челно изсипване на изригната от мястото си водна маса, която по силата на гравитацията търси хоризонтирането си, то е и непрестанно вертикално издигане на водната маса поради инерцията на първоначал- ното си задвижване, то е и вертикално пропадане зад засмуканата нагоре водна маса. И това камшично движение не може да се прочете в последователността на елементите му от ляво на дясно или от горе на долу, или от сега към после. То само по себе си няма място, само по себе си няма време. То не е алеутското цунами от това или онова време. То е колкото цунамито от 6 часа и 18 минути на 14 юли на 170 з.д. и 52 с.ш.
към текста >>

37. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцендентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците отново имаха глас.
Всъщност една година и седем месеца до 15 април другата година. * Писането на тезата в Института по теология бе само част от школуването на Петър в Бостън. Далече не най-важната част. Двете му години тук и следващата в Медицинския факултет бяха едни от най-интересните в интелектуалния живот на стария град, тъй като бяха на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцендентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците отново имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започна като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизма. И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус. Колкото и претоварен, той търсеше природата на Нова Англия, разширяваше разходките си с приятели, напипваше опора в българите състуденти от други университети и в скритите в горите комуни на трансценденталистите; и се мъчеше да пише... * Когато започва дискусията около персоналисткия уклон на някои теоретици на методистката църква от това време, не е лесно да се разбере откъде идва той. По традиция персоналистката философия се свързва с Декартовото „Мисля, следователно съществувам“.
към текста >>

Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове.
За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение. От времето на Дикенсовото пътуване по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга железопътна линия, само тази, по която карате. Ако има просека в гората - гледката не е нищо особено. Миля след миля закърнели дървета, някои от тях свалени с брадвата, други съборени от вятъра, някои полусвлечени и облегнати на съседите си, някои - просто дънери, потънали наполовината в поредното блато, други полуразложени в покрити с мъх парчетии. Самата почва тук е съставена от мънички парченца като тези; всяко блато от застояла вода е пълно с тях; на всяка страна има клони и дънери, и стволове от дървета във всеки възможен стадий на разлагане, гниене и затриване. Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове. - Какво беше? - Уолденското езеро. Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23218393325806