НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
222
резултата в
88
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
Трябва да го туриш най-отпред, иначе
глаголът
не може да се разбере.
Но има граматика, с която човек се ражда. Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му". На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз".
Трябва да го туриш най-отпред, иначе
глаголът
не може да се разбере.
Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение. После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред. Това са съображения, това е личното в развитието. Щом славяните минат през това развитие, един ден и те ще изменят своята реч.
към беседата >>
2.
Вземи детето
,
НБ
, София, 10.1.1932г.,
В английския език има два спомагателни
глагола
, две частици за образуване на бъдеще време или за изразяване на намерение: „shall” и „will”.
„А след отиването им...”. Когато този ангел се явява на сън на Йосифа и казва: „Вземи детето и майката и иди в Египет”, там думата на български е преведена „бягай”. Думата „бягай” е интензивна, много сериозна. „Иди” значи може да идеш, може и да не идеш. Като се каже „бягай” значи ще бягаш, нищо повече, ти не може да не бягаш.
В английския език има два спомагателни
глагола
, две частици за образуване на бъдеще време или за изразяване на намерение: „shall” и „will”.
Някой англичанин казва: „I shall go” - значи: аз ще ида Може да иде, може и да не иде. Но ако каже „I will go” - значи, че непременно ще иде, иска не иска - ще иде. Разбира се всеки език си има свои свойства Езикът, то е разумното в човека Някой път ние казваме, че еди кой си човек не знае да говори правилно. Действително, човек трябва да знае да говори правилно, но три качества има, с които речта е свързана: права мисъл, право чувство и права постъпка; това значи право говорене. Не може човек да говори право, т.е.
към беседата >>
3.
Съзнателни и несъзнателни движения
,
МОК
, София, 29.1.1932г.,
В речта какво място завземат
глаголите
.
– Че много души са работили. Когато мнозина работят, какво има в работата им. Допуснете, че между тях има промеждутък 10 години от 100 години или от 1000 години. Всеки е направил по нещо. (Няма връзка).
В речта какво място завземат
глаголите
.
В живота на какво можем да уподобим глаголите? – Кога се явяват глаголите? Кога се явяват местоименията? В живота местоимения и глаголи има ли? – Ако някой ви запита така: Аз кой съм?
към беседата >>
В живота на какво можем да уподобим
глаголите
?
Когато мнозина работят, какво има в работата им. Допуснете, че между тях има промеждутък 10 години от 100 години или от 1000 години. Всеки е направил по нещо. (Няма връзка). В речта какво място завземат глаголите.
В живота на какво можем да уподобим
глаголите
?
– Кога се явяват глаголите? Кога се явяват местоименията? В живота местоимения и глаголи има ли? – Ако някой ви запита така: Аз кой съм? – Какво ще му отговорите?
към беседата >>
– Кога се явяват
глаголите
?
Допуснете, че между тях има промеждутък 10 години от 100 години или от 1000 години. Всеки е направил по нещо. (Няма връзка). В речта какво място завземат глаголите. В живота на какво можем да уподобим глаголите?
– Кога се явяват
глаголите
?
Кога се явяват местоименията? В живота местоимения и глаголи има ли? – Ако някой ви запита така: Аз кой съм? – Какво ще му отговорите? – Коя е подбудителната причина на този въпрос?
към беседата >>
В живота местоимения и
глаголи
има ли?
(Няма връзка). В речта какво място завземат глаголите. В живота на какво можем да уподобим глаголите? – Кога се явяват глаголите? Кога се явяват местоименията?
В живота местоимения и
глаголи
има ли?
– Ако някой ви запита така: Аз кой съм? – Какво ще му отговорите? – Коя е подбудителната причина на този въпрос? – Ако някой попита, ти знаеш ли аз кой съм? – Какво ще отговорите на този въпрос.
към беседата >>
В речта какво място завземат
глаголите
.
(втори вариант)
– Че много души са работили. Когато мнозина работят, какво има в работата им. Допуснете, че между тях има промеждутък 10 години от 100 години или от 1000 години. Всеки е направил по нещо. (Няма връзка).
В речта какво място завземат
глаголите
.
В живота на какво можем да уподобим глаголите? – Кога се явяват глаголите? Кога се явяват местоименията? В живота местоимения и глаголи има ли? – Ако някой ви запита така: Аз кой съм?
към втори вариант >>
В живота на какво можем да уподобим
глаголите
?
(втори вариант)
Когато мнозина работят, какво има в работата им. Допуснете, че между тях има промеждутък 10 години от 100 години или от 1000 години. Всеки е направил по нещо. (Няма връзка). В речта какво място завземат глаголите.
В живота на какво можем да уподобим
глаголите
?
– Кога се явяват глаголите? Кога се явяват местоименията? В живота местоимения и глаголи има ли? – Ако някой ви запита така: Аз кой съм? – Какво ще му отговорите?
към втори вариант >>
– Кога се явяват
глаголите
?
(втори вариант)
Допуснете, че между тях има промеждутък 10 години от 100 години или от 1000 години. Всеки е направил по нещо. (Няма връзка). В речта какво място завземат глаголите. В живота на какво можем да уподобим глаголите?
– Кога се явяват
глаголите
?
Кога се явяват местоименията? В живота местоимения и глаголи има ли? – Ако някой ви запита така: Аз кой съм? – Какво ще му отговорите? – Коя е подбудителната причина на този въпрос?
към втори вариант >>
В живота местоимения и
глаголи
има ли?
(втори вариант)
(Няма връзка). В речта какво място завземат глаголите. В живота на какво можем да уподобим глаголите? – Кога се явяват глаголите? Кога се явяват местоименията?
В живота местоимения и
глаголи
има ли?
– Ако някой ви запита така: Аз кой съм? – Какво ще му отговорите? – Коя е подбудителната причина на този въпрос? – Ако някой попита, ти знаеш ли аз кой съм? – Какво ще отговорите на този въпрос.
към втори вариант >>
4.
Фактори в природата / Фактори на храносмилането
,
МОК
, София, 19.2.1932г.,
Има ли
глагол
от нея?
Адам му отговори: Щом мога да стана божество, ще ям от забраненото дърво. Днес повечето хора са в положението на какавида. Думата „какавида” е съставена от две думи: кака и вида. Значи да видя кака си. Какъв е произходът на тази дума?
Има ли
глагол
от нея?
– Няма. Това е вметнато. Важно е да различавате временните процеси от вечните. Мнозина имат криво схващане за същината на живота, както и за същината на мисълта, чувството, желанието. Ето защо човек не знае на кои мисли, чувства и желания да даде предимство.
към беседата >>
Глагол
има ли от нея?
(втори вариант)
И сега всички хора все са какавиди. Какво значи КАКАВИДА? КАКА И ВИДА. Да види човек кака си. Откъде е излязла тази дума КАКА И ВИДА?
Глагол
има ли от нея?
Глагол няма. Какво означава КАФ на еврейски? (буква е това), (сила значи). Сега това е нещо вметнато. Важното е временните процеси, които трябва да се разберат.
към втори вариант >>
Глагол
няма.
(втори вариант)
Какво значи КАКАВИДА? КАКА И ВИДА. Да види човек кака си. Откъде е излязла тази дума КАКА И ВИДА? Глагол има ли от нея?
Глагол
няма.
Какво означава КАФ на еврейски? (буква е това), (сила значи). Сега това е нещо вметнато. Важното е временните процеси, които трябва да се разберат. Не трябва да се затруднявате с ония новите схващания вътре в съвременната психология или в съвременния живот.
към втори вариант >>
5.
И видя там човек
,
НБ
, София, 12.6.1932г.,
Глаголът
"видя" в дадения случай е важен.
Глаголът
"видя" в дадения случай е важен.
Виждането това е закон. Това е процес на човешкото съзнание. "Видя". По два начина може да се види: виждаш нещо, което е хубаво, благородно, светло; а може да видиш и нещо грозно. Правиш едно вътрешно различаване. Виждането в живота носи радост и веселие, то всякога върви по великия закон на Битието.
към беседата >>
6.
Ще и не ще
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1932г.,
Глаголите
пък имат по няколко спрежения.
Има трудни, сложни задачи, върху които ученикът трябва да мисли дълго време, докато ги реши. Същото нещо може да се каже и за правилата в разните езици. Езикът не е нещо произволно. Учени хора са съставяли граматиките с техните склонения, падежи и т.н. Някои езици имат само три падежа, други имат седем, а трети – около девет.
Глаголите
пък имат по няколко спрежения.
За пример, някой спряга глагола „мога“. Той казва: „Аз мога“, но работите не стават. Щом работите не стават, какво трябва да каже? Той трябва да каже: „Аз мога, ти можеш“. Казва така, но работите пак не стават.
към беседата >>
За пример, някой спряга
глагола
„мога“.
Същото нещо може да се каже и за правилата в разните езици. Езикът не е нещо произволно. Учени хора са съставяли граматиките с техните склонения, падежи и т.н. Някои езици имат само три падежа, други имат седем, а трети – около девет. Глаголите пък имат по няколко спрежения.
За пример, някой спряга
глагола
„мога“.
Той казва: „Аз мога“, но работите не стават. Щом работите не стават, какво трябва да каже? Той трябва да каже: „Аз мога, ти можеш“. Казва така, но работите пак не стават. Още какво трябва да каже?
към беседата >>
След това ще спрегне
глагола
и в трите лица на единствено и множествено число: „Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат“.
Той трябва да каже: „Аз мога, ти можеш“. Казва така, но работите пак не стават. Още какво трябва да каже? Сега трябва да каже: „Аз мога, ти можеш, той може“. Пак не стават работите.
След това ще спрегне
глагола
и в трите лица на единствено и множествено число: „Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат“.
Работите и сега не стават. Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: „Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог – всички можем“ – и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. За пример, вие спрягате глагола любя: „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят“. Спрягате Любовта, но нищо не се нарежда. Защо?
към беседата >>
Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат
глаголите
без Любовта, без Бога.
Сега трябва да каже: „Аз мога, ти можеш, той може“. Пак не стават работите. След това ще спрегне глагола и в трите лица на единствено и множествено число: „Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат“. Работите и сега не стават. Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: „Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог – всички можем“ – и работите напълно ще се наредят.
Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат
глаголите
без Любовта, без Бога.
За пример, вие спрягате глагола любя: „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят“. Спрягате Любовта, но нищо не се нарежда. Защо? – Защото Любовта се спряга само в първо лице. Досега вие криво сте спрягали Любовта. Питам: защо хората не успяват в Любовта?
към беседата >>
За пример, вие спрягате
глагола
любя: „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят“.
Пак не стават работите. След това ще спрегне глагола и в трите лица на единствено и множествено число: „Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат“. Работите и сега не стават. Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: „Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог – всички можем“ – и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога.
За пример, вие спрягате
глагола
любя: „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят“.
Спрягате Любовта, но нищо не се нарежда. Защо? – Защото Любовта се спряга само в първо лице. Досега вие криво сте спрягали Любовта. Питам: защо хората не успяват в Любовта? Те не знаят как да постъпват с нея.
към беседата >>
7.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
Думата „любя“ е
глагол
и, като
глагол
, тя се спряга.
И тъй, като се говори за разбиране, за различаване, човек трябва да схваща нещата, както са поставени в живата природа. За тази цел той трябва да разбира езика, граматиката на природата, както знае граматиката на матерния си език. За пример, вие казвате „любов“ и „любя“. Каква разлика има между тези две думи? Думата „любов“ е съществително и, като такава, тя се скланя.
Думата „любя“ е
глагол
и, като
глагол
, тя се спряга.
Друга съществена разлика има между тези две думи: когато любовта е съществително име, тогава ние ѝ слугуваме. Когато пък изразява действието „любя“, тогава тя ни служи. Какво правят хората, когато любят? Когато любят, хората се срамуват. Трябва ли човек да се срамува от любовта?
към беседата >>
8.
Книжници и фарисеи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1932г.,
Като се говори за склоненията на имената и за спреженията на
глаголите
, трябва да знаете, че има два вида спрежения.
Чорбаджията казал: „Укротих дели-бейовете“. – Ти ги укроти, но агънцата и кокошките знаят как е станало укротяването. По този начин и аз мога да ви кажа истината, но не искам, защото агънцата и кокошките ще пострадат. Няма защо да жертвам кокошките и агънцата за дели-бейовете, когато мога да им приготвя хубава вегетарианска храна и напълно да ги задоволя с нея. Това е една притча, която трябва да разберете.
Като се говори за склоненията на имената и за спреженията на
глаголите
, трябва да знаете, че има два вида спрежения.
Учителят казва: „Иване, излез на дъската да спрегнеш глагола „крада“! “ Ученикът отговаря: „Аз крада, ти (учителю) крадеш, той краде; ние крадем, вие крадете, те крадат“. Вярно ли е спрегнат този глагол? – Вярно. Значи вярно е, че всички хора крадат.
към беседата >>
Учителят казва: „Иване, излез на дъската да спрегнеш
глагола
„крада“!
– Ти ги укроти, но агънцата и кокошките знаят как е станало укротяването. По този начин и аз мога да ви кажа истината, но не искам, защото агънцата и кокошките ще пострадат. Няма защо да жертвам кокошките и агънцата за дели-бейовете, когато мога да им приготвя хубава вегетарианска храна и напълно да ги задоволя с нея. Това е една притча, която трябва да разберете. Като се говори за склоненията на имената и за спреженията на глаголите, трябва да знаете, че има два вида спрежения.
Учителят казва: „Иване, излез на дъската да спрегнеш
глагола
„крада“!
“ Ученикът отговаря: „Аз крада, ти (учителю) крадеш, той краде; ние крадем, вие крадете, те крадат“. Вярно ли е спрегнат този глагол? – Вярно. Значи вярно е, че всички хора крадат. Ако те не крадяха, този глагол нямаше да съществува в речта.
към беседата >>
Вярно ли е спрегнат този
глагол
?
Няма защо да жертвам кокошките и агънцата за дели-бейовете, когато мога да им приготвя хубава вегетарианска храна и напълно да ги задоволя с нея. Това е една притча, която трябва да разберете. Като се говори за склоненията на имената и за спреженията на глаголите, трябва да знаете, че има два вида спрежения. Учителят казва: „Иване, излез на дъската да спрегнеш глагола „крада“! “ Ученикът отговаря: „Аз крада, ти (учителю) крадеш, той краде; ние крадем, вие крадете, те крадат“.
Вярно ли е спрегнат този
глагол
?
– Вярно. Значи вярно е, че всички хора крадат. Ако те не крадяха, този глагол нямаше да съществува в речта. Веднъж съществува, значи всички хора, изобщо, крадат. Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“.
към беседата >>
Ако те не крадяха, този
глагол
нямаше да съществува в речта.
Учителят казва: „Иване, излез на дъската да спрегнеш глагола „крада“! “ Ученикът отговаря: „Аз крада, ти (учителю) крадеш, той краде; ние крадем, вие крадете, те крадат“. Вярно ли е спрегнат този глагол? – Вярно. Значи вярно е, че всички хора крадат.
Ако те не крадяха, този
глагол
нямаше да съществува в речта.
Веднъж съществува, значи всички хора, изобщо, крадат. Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“. Как ще се изправи? Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата. На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото.
към беседата >>
Сега беше приложен първият начин за спрежение на
глагола
, който се заключава във взимането, в кражбата.
Значи вярно е, че всички хора крадат. Ако те не крадяха, този глагол нямаше да съществува в речта. Веднъж съществува, значи всички хора, изобщо, крадат. Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“. Как ще се изправи?
Сега беше приложен първият начин за спрежение на
глагола
, който се заключава във взимането, в кражбата.
На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото. Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола. Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“.
към беседата >>
Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на
глагола
.
Веднъж съществува, значи всички хора, изобщо, крадат. Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“. Как ще се изправи? Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата. На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото.
Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на
глагола
.
Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид.
към беседата >>
Кой
глагол
може да се спрегне по втория начин?
Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“. Как ще се изправи? Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата. На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото. Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола.
Кой
глагол
може да се спрегне по втория начин?
– Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е.
към беседата >>
–
Глаголът
„давам“.
Как ще се изправи? Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата. На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото. Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола. Кой глагол може да се спрегне по втория начин?
–
Глаголът
„давам“.
Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия.
към беседата >>
Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал
глагол
от първия вид.
Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола. Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават.
Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал
глагол
от първия вид.
Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други.
към беседата >>
Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга
глагол
от втория вид, т.е.
Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид.
Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга
глагол
от втория вид, т.е.
да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали.
към беседата >>
да намери такъв
глагол
, който да има точно обратно значение на първия.
– Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е.
да намери такъв
глагол
, който да има точно обратно значение на първия.
И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си.
към беседата >>
И тъй,
глаголите
и
глаголните
форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си.
Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия.
И тъй,
глаголите
и
глаголните
форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си.
За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние.
към беседата >>
За пример,
глаголите
давам, любя, обичам, крада, злословя и др.
Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си.
За пример,
глаголите
давам, любя, обичам, крада, злословя и др.
показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“.
към беседата >>
Ако хората могат правилно да спрягат
глаголите
, те биха се превъзпитали.
Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други.
Ако хората могат правилно да спрягат
глаголите
, те биха се превъзпитали.
Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете.
към беседата >>
Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате
глаголи
, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си.
да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали.
Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате
глаголи
, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си.
За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия.
към беседата >>
После спрягайте
глагола
„гневя се“, като
глагол
от първия вид.
показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“.
После спрягайте
глагола
„гневя се“, като
глагол
от първия вид.
Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена.
към беседата >>
Най-после намерете
глагол
от втория вид и го спрегнете.
Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид.
Най-после намерете
глагол
от втория вид и го спрегнете.
Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. Учените доказват това по следния начин.
към беседата >>
Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този
глагол
, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия.
Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете.
Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този
глагол
, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия.
Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. Учените доказват това по следния начин. Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н.
към беседата >>
След тях идват
глаголите
, прилагателните, а най-после съществителните имена.
После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход.
След тях идват
глаголите
, прилагателните, а най-после съществителните имена.
Учените доказват това по следния начин. Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н. Те му служат и като обръщения. Вземе ли да се поправя, да дохожда в нормалното си положение, той започва по обратен път да си спомня думите: първо глаголите, после прилагателните и най-после съществителните имена. Има болни хора, които вместо да се служат направо със съществителни имена, употребяват описателен език.
към беседата >>
Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните,
глаголите
и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н.
Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. Учените доказват това по следния начин.
Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните,
глаголите
и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н.
Те му служат и като обръщения. Вземе ли да се поправя, да дохожда в нормалното си положение, той започва по обратен път да си спомня думите: първо глаголите, после прилагателните и най-после съществителните имена. Има болни хора, които вместо да се служат направо със съществителни имена, употребяват описателен език. За пример, ако такъв човек иска да каже думата брадва, той не може да си я спомни и затова казва: „Дайте ми това, с което се сече“. Казвам: съвременните хора са не само физически болни, но и психически.
към беседата >>
Вземе ли да се поправя, да дохожда в нормалното си положение, той започва по обратен път да си спомня думите: първо
глаголите
, после прилагателните и най-после съществителните имена.
Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. Учените доказват това по следния начин. Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н. Те му служат и като обръщения.
Вземе ли да се поправя, да дохожда в нормалното си положение, той започва по обратен път да си спомня думите: първо
глаголите
, после прилагателните и най-после съществителните имена.
Има болни хора, които вместо да се служат направо със съществителни имена, употребяват описателен език. За пример, ако такъв човек иска да каже думата брадва, той не може да си я спомни и затова казва: „Дайте ми това, с което се сече“. Казвам: съвременните хора са не само физически болни, но и психически. За пример, някой казва: „Не трябва да лъжем“. Каже ли човек така, това говори за едно болезнено състояние в него.
към беседата >>
9.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Ти си първокласен невежа, после
глаголите
не си турил на място.
(втори вариант)
Едно тяло трябва да бъде като вас, но ако загубата е по-голяма отколкото печалбата, питам тогава какво сте постигнали? Ако един учител, един професор, един реформатор, който и да е, когато иска да обясни едно явление, ако при предаването на едно знание, в един клас учениците са живeли по-добре и след като започнал да ги учи им предал знание за природата, видиш между тях настане раздор, не се спогаждат: Един казва: Ти не знаеш нищо, аз зная, започват да спорят. Дотогава се разправяха по братски, а сега си казват: Ти не разбираш нищо. Напише едно писмо някой, казват му, ти си първокласен невежа. Понеже не си турил на място точките, запетаите или двоеточието или на място не си турил удивителната или въпросителната.
Ти си първокласен невежа, после
глаголите
не си турил на място.
Но ако ти пишеш добре глаголите, а не знаеш как да глаголствуваш, ако ти туриш съществителните имена на място, а ти сам не си такова съществително име, каквото трябва, тогава? – Или сега да ви изясня идеята. Ако господарят иска неговият слуга да бъде добър, а той сам не е добър, тогава не се ли излага? – Ако той иска слугата му да бъде добър, честен, справедлив, а той сам не е такъв, той се излага. Защото ученият слуга веднага ще го види.
към втори вариант >>
Но ако ти пишеш добре
глаголите
, а не знаеш как да
глаголствуваш
, ако ти туриш съществителните имена на място, а ти сам не си такова съществително име, каквото трябва, тогава?
(втори вариант)
Ако един учител, един професор, един реформатор, който и да е, когато иска да обясни едно явление, ако при предаването на едно знание, в един клас учениците са живeли по-добре и след като започнал да ги учи им предал знание за природата, видиш между тях настане раздор, не се спогаждат: Един казва: Ти не знаеш нищо, аз зная, започват да спорят. Дотогава се разправяха по братски, а сега си казват: Ти не разбираш нищо. Напише едно писмо някой, казват му, ти си първокласен невежа. Понеже не си турил на място точките, запетаите или двоеточието или на място не си турил удивителната или въпросителната. Ти си първокласен невежа, после глаголите не си турил на място.
Но ако ти пишеш добре
глаголите
, а не знаеш как да
глаголствуваш
, ако ти туриш съществителните имена на място, а ти сам не си такова съществително име, каквото трябва, тогава?
– Или сега да ви изясня идеята. Ако господарят иска неговият слуга да бъде добър, а той сам не е добър, тогава не се ли излага? – Ако той иска слугата му да бъде добър, честен, справедлив, а той сам не е такъв, той се излага. Защото ученият слуга веднага ще го види. Господарят най-първо губи в очите на своя слуга.
към втори вариант >>
10.
Свобода и ограничение
,
УС
, София, 9.10.1932г.,
Когато се поставя личното местоимение „аз“ пред
глагола
, човек развива една черта в своя характер; ако употреби
глагола
без местоимението, развива се друга черта.
Това, което хората наричат свобода, всъщност е ограничение. Някой иска да се изкаже, но се въздържа и казва: Като говоря, трябва да мисля, как и къде да поставям думите. Всеки език има свой начин на изложение. Например, на български казваме: Аз направих, или направих. Двата израза имат различно значение.
Когато се поставя личното местоимение „аз“ пред
глагола
, човек развива една черта в своя характер; ако употреби
глагола
без местоимението, развива се друга черта.
Ако кажеш „аз обичам“, разбираме едно нещо; кажеш ли „обичам“, разбираме друго нещо. Добре е да те обичат, но добре е и ти да обичаш. Ако само тебе обичат, няма да имаш възможност ти да обичаш. Ако ти сам се обичаш много, няма да остане място другите хора да те обичат. Как ще разберете мисълта, че „няма да остане място други да те обичат“?
към беседата >>
11.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
Думата Бог в български език няма
глагол
, от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход.
Това не е човекът, който мисли. Всички тия народи, които днес минават за културни, всички говорят за съвременната култура, за другите култури, но те не знаят в какво се различава нашата култура от другите култури. Като погледнете на всички ония култури на Персия, на Асирия, на Египет, които отдавна са изчезнали, обаче те са оставили своите недъзи и в съвременните народи. Техните недъзи и до днес съществуват като задачи за разрешение. Религиозните хора казват, че Господ ще оправи света.
Думата Бог в български език няма
глагол
, от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход.
Нашият Господ е английският Бог. Ние казваме: „Господи, Боже наш.“ Бог има два принципа. Бог и Господ. И в двата принципа се крият две различни идеи. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта.
към беседата >>
Думата Бог в българския език няма
глагол
от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход.
(втори вариант)
Това не е човекът, който мисли. Всички тия народи, които днес минават за културни, всички говорят за съвременната култура, за другите култури, но те не знаят в какво се различава нашата култура от другите култури. Като погледнете на всички древни култури, на Персия, на Асирия, на Египет, които отдавна са изчезнали, ще видите, че те покрай полезните неща, са оставили и своите недъзи в наследство на съвременните народи. Техните недъзи и до днес съществуват катЪ задача за разрешение. Религиозните хора казват, че Господ ще оправи света.
Думата Бог в българския език няма
глагол
от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход.
Нашият Господ е английски Бог. Ние казваме: Господи, Боже наш! Бог има два принципа: Бог и Господ. И в двата принципа се крият две различни идеи. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта.
към втори вариант >>
12.
Затвор и освобождение
,
МОК
, София, 10.3.1933г.,
Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните,
глагола
и най-после – съюзите.
Казваш: „Не съм паметлив“. – Коя е причината за това? Причината може да е в сегашния ти живот, а може да е в миналото прераждане. Ако разбираш законите, може да изправиш този недостатък. Интересно е да знаеш в какви случаи паметта ти е слаба: дали при запомняне на имена, на дати или събития.
Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните,
глагола
и най-после – съюзите.
Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите, глаголите, прилагателните и най-после, съществителните. Това показва, че съществителните са от най-нов произход. Значи съюзите, прилагателните и глаголите са най-старите думи. Човек трябва да знае произхода и значението на всяка дума в речта. Ако няма нужното знание, човек естествено се обезсърчава.
към беседата >>
Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите,
глаголите
, прилагателните и най-после, съществителните.
– Коя е причината за това? Причината може да е в сегашния ти живот, а може да е в миналото прераждане. Ако разбираш законите, може да изправиш този недостатък. Интересно е да знаеш в какви случаи паметта ти е слаба: дали при запомняне на имена, на дати или събития. Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните, глагола и най-после – съюзите.
Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите,
глаголите
, прилагателните и най-после, съществителните.
Това показва, че съществителните са от най-нов произход. Значи съюзите, прилагателните и глаголите са най-старите думи. Човек трябва да знае произхода и значението на всяка дума в речта. Ако няма нужното знание, човек естествено се обезсърчава. Това е неизбежно.
към беседата >>
Значи съюзите, прилагателните и
глаголите
са най-старите думи.
Ако разбираш законите, може да изправиш този недостатък. Интересно е да знаеш в какви случаи паметта ти е слаба: дали при запомняне на имена, на дати или събития. Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните, глагола и най-после – съюзите. Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите, глаголите, прилагателните и най-после, съществителните. Това показва, че съществителните са от най-нов произход.
Значи съюзите, прилагателните и
глаголите
са най-старите думи.
Човек трябва да знае произхода и значението на всяка дума в речта. Ако няма нужното знание, човек естествено се обезсърчава. Това е неизбежно. Чрез обезсърчаването ти преодоляваш известна мъчнотия и придобиваш опитност. Има едно специално място на носа, дето се отразява обезсърчението.
към беседата >>
Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това -
глаголите
и най-после - съюзите.
(втори вариант)
Вие се намирате, да кажем, в трудно положение в университета и не може да си издържите изпита. Вие казвате: „Не съм толкова паметлив и затова не мога да си издържа изпита.“ Кои са причините, че не сте толкова паметлив? Причините могат да са сегашни или отпреди едно поколение, отпреди две или три поколения. И ако вие не разбирате закона, вие може да оправите това. Има един закон за изправяне.
Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това -
глаголите
и най-после - съюзите.
Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход. По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите. Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им. За пример ти веднага се обезсърчиш в пътя на живота си. Ти не знаеш причината на обезсърчението.
към втори вариант >>
Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите,
глаголите
, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход.
(втори вариант)
Вие казвате: „Не съм толкова паметлив и затова не мога да си издържа изпита.“ Кои са причините, че не сте толкова паметлив? Причините могат да са сегашни или отпреди едно поколение, отпреди две или три поколения. И ако вие не разбирате закона, вие може да оправите това. Има един закон за изправяне. Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това - глаголите и най-после - съюзите.
Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите,
глаголите
, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход.
По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите. Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им. За пример ти веднага се обезсърчиш в пътя на живота си. Ти не знаеш причината на обезсърчението. Че трябва да дойде обезсърчението, трябва да дойде.
към втори вариант >>
По-стари са прилагателните, още по-стари са
глаголите
, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите.
(втори вариант)
Причините могат да са сегашни или отпреди едно поколение, отпреди две или три поколения. И ако вие не разбирате закона, вие може да оправите това. Има един закон за изправяне. Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това - глаголите и най-после - съюзите. Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход.
По-стари са прилагателните, още по-стари са
глаголите
, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите.
Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им. За пример ти веднага се обезсърчиш в пътя на живота си. Ти не знаеш причината на обезсърчението. Че трябва да дойде обезсърчението, трябва да дойде. Обезсърчението представя една мъчнотия, от която трябва да добиеш опитност.
към втори вариант >>
Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни,
глаголи
, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им.
(втори вариант)
И ако вие не разбирате закона, вие може да оправите това. Има един закон за изправяне. Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това - глаголите и най-после - съюзите. Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход. По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите.
Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни,
глаголи
, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им.
За пример ти веднага се обезсърчиш в пътя на живота си. Ти не знаеш причината на обезсърчението. Че трябва да дойде обезсърчението, трябва да дойде. Обезсърчението представя една мъчнотия, от която трябва да добиеш опитност. И ако ти разбираш, щом се обезсърчиш, има едно място, ще бутнеш носа на едно място, дето се е изкривил, и ще мине обезсърчението.
към втори вариант >>
13.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Германецът поставя
глагола
в края на изречението.
Той казва: „Времето е пари“. Българинът има много време на разположение, пилее го. Англичанинът го пести. Характерните черти на един народ се познават по езика му. Също се познава и неговия темперамент, и начина, по който нарежда мисълта си.
Германецът поставя
глагола
в края на изречението.
Той нарежда всички думи и най-после свършва с глагола. Често вие се смущавате от погрешките си. Не се смущавайте. Обикновено учените, гениалните хора грешат, а обикновените и глупавите грешат много рядко. Всички изключения в природата се дължат все на гениални хора.
към беседата >>
Той нарежда всички думи и най-после свършва с
глагола
.
Българинът има много време на разположение, пилее го. Англичанинът го пести. Характерните черти на един народ се познават по езика му. Също се познава и неговия темперамент, и начина, по който нарежда мисълта си. Германецът поставя глагола в края на изречението.
Той нарежда всички думи и най-после свършва с
глагола
.
Често вие се смущавате от погрешките си. Не се смущавайте. Обикновено учените, гениалните хора грешат, а обикновените и глупавите грешат много рядко. Всички изключения в природата се дължат все на гениални хора. Онзи, който прави изчисления в движенията на земята, изпуснал нещо и се явило едно малко изключение.
към беседата >>
По езика му ще познаеш какъв е неговият темперамент, какъв е неговият език, как се нареждат думите, де е турен
глагол
.
(втори вариант)
Понеже англичанинът цени времето, няма да остане, не му остава време да си губи времето, да туря точка и запетая, той си туря само запетая. Вие понеже имате повече време, туряте точка и запетая. Всеки има известни съображения, които той прилага в правописа. Всеки един език е направен по известни темпераменти. Всеки народ ще го познаеш по езика.
По езика му ще познаеш какъв е неговият темперамент, какъв е неговият език, как се нареждат думите, де е турен
глагол
.
У немците глаголът всякога го турят чак накрая. И в това ще видите, че немците са мудни в живота си. Немецът е муден в живота си. Ще нареди всичките работи и като тури глагола, ще свърши. Та сега общото положение.
към втори вариант >>
У немците
глаголът
всякога го турят чак накрая.
(втори вариант)
Вие понеже имате повече време, туряте точка и запетая. Всеки има известни съображения, които той прилага в правописа. Всеки един език е направен по известни темпераменти. Всеки народ ще го познаеш по езика. По езика му ще познаеш какъв е неговият темперамент, какъв е неговият език, как се нареждат думите, де е турен глагол.
У немците
глаголът
всякога го турят чак накрая.
И в това ще видите, че немците са мудни в живота си. Немецът е муден в живота си. Ще нареди всичките работи и като тури глагола, ще свърши. Та сега общото положение. Има един естествен ред на нещата в света.
към втори вариант >>
Ще нареди всичките работи и като тури
глагола
, ще свърши.
(втори вариант)
Всеки народ ще го познаеш по езика. По езика му ще познаеш какъв е неговият темперамент, какъв е неговият език, как се нареждат думите, де е турен глагол. У немците глаголът всякога го турят чак накрая. И в това ще видите, че немците са мудни в живота си. Немецът е муден в живота си.
Ще нареди всичките работи и като тури
глагола
, ще свърши.
Та сега общото положение. Има един естествен ред на нещата в света. Някой път не се смущавайте, че правите погрешка. Да кажем, погрешката, това е най- голямата гениалност. Само гениалният човек може да направи погрешка.
към втори вариант >>
14.
Овчарите
,
НБ
, София, 7.5.1933г.,
Глаголът
, това е правата линия.
Ние на разумното нищо не може да придадем. Но може да усилим разумността. Вие как ще преведете точката в съвременния говор? Коя дума може да представлява точка в граматиката. Аз да ви кажа: съюзът и.
Глаголът
, това е правата линия.
Глаголът, който има две страни. Тогава де е плоскостта? Това са личните местоимения. Де е тялото? Това са съществителните и прилагателните.
към беседата >>
Глаголът
, който има две страни.
Но може да усилим разумността. Вие как ще преведете точката в съвременния говор? Коя дума може да представлява точка в граматиката. Аз да ви кажа: съюзът и. Глаголът, това е правата линия.
Глаголът
, който има две страни.
Тогава де е плоскостта? Това са личните местоимения. Де е тялото? Това са съществителните и прилагателните. Вие ще им намерите мястото.
към беседата >>
Ако туриш един
глагол
на мястото на плоскостта, ти няма да постигнеш това, което искаш, защото във всеки
глагол
трябва да желаеш да постигнеш нещо по един път.
Това са личните местоимения. Де е тялото? Това са съществителните и прилагателните. Вие ще им намерите мястото. Вие трябва да обмислите своята реч.
Ако туриш един
глагол
на мястото на плоскостта, ти няма да постигнеш това, което искаш, защото във всеки
глагол
трябва да желаеш да постигнеш нещо по един път.
Глаголът показва пътя, направлението, в което ти трябва да се движиш, да мислиш. Ако ти оставиш нашироко да се развива твоята мисъл, нищо няма да постигнеш. Много ние в живота не постигаме някои неща, понеже нашата мисъл не върви в правата посока. Ти искаш едновременно да бъдеш здрав, да ти е добре на сърцето, да ти е силна мисълта. Всичко да се уреди.
към беседата >>
Глаголът
показва пътя, направлението, в което ти трябва да се движиш, да мислиш.
Де е тялото? Това са съществителните и прилагателните. Вие ще им намерите мястото. Вие трябва да обмислите своята реч. Ако туриш един глагол на мястото на плоскостта, ти няма да постигнеш това, което искаш, защото във всеки глагол трябва да желаеш да постигнеш нещо по един път.
Глаголът
показва пътя, направлението, в което ти трябва да се движиш, да мислиш.
Ако ти оставиш нашироко да се развива твоята мисъл, нищо няма да постигнеш. Много ние в живота не постигаме някои неща, понеже нашата мисъл не върви в правата посока. Ти искаш едновременно да бъдеш здрав, да ти е добре на сърцето, да ти е силна мисълта. Всичко да се уреди. Такова нещо в света го няма.
към беседата >>
15.
Правила за приложение
,
УС
, София, 25.6.1933г.,
Друг пише красиво, а думите не са на място: съществителните, прилагателните имена,
глаголите
– всичко е объркано.
Казват за някого, че е добър шивач. – Защо? – Защото бодовете, които излизат от ръката му, са равни, отмерени, вървят по права линия, като с машина. Същото е в писането. Пишеш, но буквите са криви, не на място поставени.
Друг пише красиво, а думите не са на място: съществителните, прилагателните имена,
глаголите
– всичко е объркано.
Като го питаш, защо е сбъркал думите, той казва: Така разбирам, така пиша. Какво се крие под думите „така разбирам? “ Ще кажеш: Аз така вярвам. – Какво се крие в твоята вяра? – Така искам.
към беседата >>
16.
Познаване
,
МОК
, София, 15.12.1933г.,
(
Глаголно
съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па
глагола
е?
Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо иепостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване? Каква дума е тази? Към коя част на речта спада?
(
Глаголно
съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па
глагола
е?
(Сегашно време.) Познаване на себе си. Кое е това себе? Къде е то? Де му е мястото?
към беседата >>
17.
Закон за музиката
,
МОК
, София, 29.12.1933г.,
Може без
глагол
.
Но и гласът трябва да се приспособява към ударенията на думите. Който пее горната песен, трябва да проникне не във формата, а в идеята, че мирът и радостта носят добри бъднини. Мирът и радостта са важното. А пък думата „носят" е спомагателна. Това е една формула, с която може да си помогнете.
Може без
глагол
.
Ти ще го подразбираш. Ако искаш, може да го кажеш отвън. Но ти глагола трябва да го имаш в ума си. Вие ще се пазите. Вие ще приличате на синове, на които бащата е умрял.
към беседата >>
Но ти
глагола
трябва да го имаш в ума си.
А пък думата „носят" е спомагателна. Това е една формула, с която може да си помогнете. Може без глагол. Ти ще го подразбираш. Ако искаш, може да го кажеш отвън.
Но ти
глагола
трябва да го имаш в ума си.
Вие ще се пазите. Вие ще приличате на синове, на които бащата е умрял. И се разправяте с имането, което бащата е оставил. Кой какво да вземе. В това няма никаква философия.
към беседата >>
18.
Опитай!
,
ООК
, София, 21.2.1934г.,
Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е
глагол
и де трябва да се тури един
глагол
.
Някой не може да учи. Защо? Защото няма любов. Аз сега вземам непреривната връзка в разбирането. Не на едно место да разбираш, а пък на друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието.
Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е
глагол
и де трябва да се тури един
глагол
.
Какво значи глаголът „бия“? От какво произлиза този глагол? Има друг глагол – „правя“ (на английски „do“). Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона.
към беседата >>
Какво значи
глаголът
„бия“?
Защото няма любов. Аз сега вземам непреривната връзка в разбирането. Не на едно место да разбираш, а пък на друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието. Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и де трябва да се тури един глагол.
Какво значи
глаголът
„бия“?
От какво произлиза този глагол? Има друг глагол – „правя“ (на английски „do“). Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона. „Бие“ е външната страна на закона, а пък „прави“ е вътрешната страна на закона.
към беседата >>
От какво произлиза този
глагол
?
Аз сега вземам непреривната връзка в разбирането. Не на едно место да разбираш, а пък на друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието. Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и де трябва да се тури един глагол. Какво значи глаголът „бия“?
От какво произлиза този
глагол
?
Има друг глагол – „правя“ (на английски „do“). Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона. „Бие“ е външната страна на закона, а пък „прави“ е вътрешната страна на закона. Щом направиш нещо както трябва, няма бой, а пък щом не знаеш как да го направиш, има бой.
към беседата >>
Има друг
глагол
– „правя“ (на английски „do“).
Не на едно место да разбираш, а пък на друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието. Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и де трябва да се тури един глагол. Какво значи глаголът „бия“? От какво произлиза този глагол?
Има друг
глагол
– „правя“ (на английски „do“).
Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона. „Бие“ е външната страна на закона, а пък „прави“ е вътрешната страна на закона. Щом направиш нещо както трябва, няма бой, а пък щом не знаеш как да го направиш, има бой. 393
към беседата >>
19.
Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)
,
УС
, София, 7.10.1934г.,
Една буква, една дума, един
глагол
, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или местоимение, защото трябва да си послужа с него.
(втори вариант)
“ Същото нещо е и сега. Ще изясня. В живота на всяка една стъпка се среща. Сега аз вземам една мома, не мислете, че имам нещо с момите. Общо вземам момата като една форма, като една буква, с която да си послужа.
Една буква, една дума, един
глагол
, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или местоимение, защото трябва да си послужа с него.
Може, ако не употребя прилагателното, местоимението и глаголите намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание. Мирна й е главата. Тя може двайсет пъти да е минала около него и да не е обърнала внимание. Един ден иде една стара баба и й казва: „Обърни внимание на този момък! Я му виж мустачките, очите.“ Бабата казва на момата.
към втори вариант >>
Може, ако не употребя прилагателното, местоимението и
глаголите
намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание.
(втори вариант)
Ще изясня. В живота на всяка една стъпка се среща. Сега аз вземам една мома, не мислете, че имам нещо с момите. Общо вземам момата като една форма, като една буква, с която да си послужа. Една буква, една дума, един глагол, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или местоимение, защото трябва да си послужа с него.
Може, ако не употребя прилагателното, местоимението и
глаголите
намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание.
Мирна й е главата. Тя може двайсет пъти да е минала около него и да не е обърнала внимание. Един ден иде една стара баба и й казва: „Обърни внимание на този момък! Я му виж мустачките, очите.“ Бабата казва на момата. „А и ако ти имаш за другар такъв момък, с тебе ще стане туй, което никога не е ставало!
към втори вариант >>
20.
Правият път
,
УС
, София, 6.1.1935г.,
Българинът ще употреби
глагола
, без да каже „аз“.
Той мисли за ненужни работи. Щом отива при приятеля си с радост, от любов, той не трябва да подрежда думите си, а да остави на сърцето и на ума си, те да подредят думите на местата им. Ако българин и англичанин трябва да разкажат нещо или да предадат свои лични мисли и чувства, те ще подредят мисълта си различно. Англичанинът непременно ще започне с личното местоимение „аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо? Защото личните чувства на англичанина са силно развити.
Българинът ще употреби
глагола
, без да каже „аз“.
Англичанинът казва „ай“ – аз, а българинът и турчинът разбират друго нещо. Под думата „ай“ англичанинът разбира „аз“, българинът – изразява учудване, а турчинът разбира луната. Значи английското „ай“ има три различни значения. Следователно под думата „ай“ турчинът разбира нещо в статическо положение. Той гледа луната, която е застанала някъде на небето.
към беседата >>
21.
Божествената справедливост
,
ООК
, София, 16.1.1935г.,
По тези правила се нареждат
глаголите
, прилагателните, местоименията, съществителните.
Думите „при всичките условия на живота" с какво могат да се заместят. Вие трябва да се учите да харчите малка енергия. Човек трябва да е свободен от какви да е предразсъдъци. Например може да се занимавате с изучаване на френски или английски, турски, китайски или кой да е друг език. Всеки език си има свои особености, граматически правила.
По тези правила се нареждат
глаголите
, прилагателните, местоименията, съществителните.
Трябва да знаеш къде да туриш глагола, прилагателното и прочее. Съществителните имат най-последен произход в човешкия език. Когато човек заболява умствено, най-първо се изгубват съществителните имена в паметта му, след това се изгубват местоименията, после прилагателните, и най-после остават съюзите. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат в паметта в обратен ред. Съществителните се припомнят най-после.
към беседата >>
Трябва да знаеш къде да туриш
глагола
, прилагателното и прочее.
Вие трябва да се учите да харчите малка енергия. Човек трябва да е свободен от какви да е предразсъдъци. Например може да се занимавате с изучаване на френски или английски, турски, китайски или кой да е друг език. Всеки език си има свои особености, граматически правила. По тези правила се нареждат глаголите, прилагателните, местоименията, съществителните.
Трябва да знаеш къде да туриш
глагола
, прилагателното и прочее.
Съществителните имат най-последен произход в човешкия език. Когато човек заболява умствено, най-първо се изгубват съществителните имена в паметта му, след това се изгубват местоименията, после прилагателните, и най-после остават съюзите. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат в паметта в обратен ред. Съществителните се припомнят най-после. С това искат да покажат по кой ред са се създавали думите - пътя, по който са дошли думите в човешкия ум.
към беседата >>
Има ли
глагол
с този корен?
И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат в паметта в обратен ред. Съществителните се припомнят най-после. С това искат да покажат по кой ред са се създавали думите - пътя, по който са дошли думите в човешкия ум. Вие писахте тема върху умния човек. Корен на думата „умен" е „ум".
Има ли
глагол
с този корен?
За да бъде българска думата, трябва да има глагол със същия корен. (Умува.) Англичаните казват „mind". Славяните са взели тази дума от един стар език. Думата „ум", това е свещеното „ом". А „ом" е друго произношение на думата „аум".
към беседата >>
За да бъде българска думата, трябва да има
глагол
със същия корен.
Съществителните се припомнят най-после. С това искат да покажат по кой ред са се създавали думите - пътя, по който са дошли думите в човешкия ум. Вие писахте тема върху умния човек. Корен на думата „умен" е „ум". Има ли глагол с този корен?
За да бъде българска думата, трябва да има
глагол
със същия корен.
(Умува.) Англичаните казват „mind". Славяните са взели тази дума от един стар език. Думата „ум", това е свещеното „ом". А „ом" е друго произношение на думата „аум". Има спор как трябва да се произнася тази дума, „аум" или „ом".
към беседата >>
22.
Здравословното положение на човешката душа
,
ООК
, София, 13.2.1935г.,
Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в
глаголите
, в техните времена някъде.
Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка.
Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в
глаголите
, в техните времена някъде.
Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии. Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това.” Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето. Например пее се една песен. Трябва да знаеш качествата на основните седем тона. Например вземете основния тон „до”.
към беседата >>
23.
Математически отношения
,
МОК
, София, 5.4.1935г.,
Някой казва: „Умирам.“ Какво означава
глаголът
умирам?
Някой казва: „Умирам.“ Какво означава
глаголът
умирам?
Значи това, което е в мира, не умира. Аз не У- МИ-РА У- МИРА зная отде са ù турили това значение на думата умира. Казват: „Умира човек.“ Това има преносно значение. Кой е първият подтик на живота?
към беседата >>
После
глаголите
.
− (Съюзите.) Най-първо са произлезли съюзите. След съюзите кое иде? Съществителните са най-после. Техният произход е последен. Понеже, като разглеждаме физиологически, като заболее мозъкът, най-първо се изгубват съществителните, после местоименията и прилагателните.
После
глаголите
.
Като се изгубят глаголите, остават съюзите. Тогава си съвсем потънал в болестта. После, като започне да оздравява човек, най-първо се явяват съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията и най-после съществителните. Произходът на съществителните е в по-ново време. В ума на животните съществителни имена не съществуват.
към беседата >>
Като се изгубят
глаголите
, остават съюзите.
След съюзите кое иде? Съществителните са най-после. Техният произход е последен. Понеже, като разглеждаме физиологически, като заболее мозъкът, най-първо се изгубват съществителните, после местоименията и прилагателните. После глаголите.
Като се изгубят
глаголите
, остават съюзите.
Тогава си съвсем потънал в болестта. После, като започне да оздравява човек, най-първо се явяват съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията и най-после съществителните. Произходът на съществителните е в по-ново време. В ума на животните съществителни имена не съществуват. Разбира се, това трябва да се докаже.
към беседата >>
После, като започне да оздравява човек, най-първо се явяват съюзите, после
глаголите
, прилагателните, местоименията и най-после съществителните.
Техният произход е последен. Понеже, като разглеждаме физиологически, като заболее мозъкът, най-първо се изгубват съществителните, после местоименията и прилагателните. После глаголите. Като се изгубят глаголите, остават съюзите. Тогава си съвсем потънал в болестта.
После, като започне да оздравява човек, най-първо се явяват съюзите, после
глаголите
, прилагателните, местоименията и най-после съществителните.
Произходът на съществителните е в по-ново време. В ума на животните съществителни имена не съществуват. Разбира се, това трябва да се докаже. Един папагал можем да научим да произнася съществителни имена, а има и папагали, които пеят цели арии от Бетовен, от Моцарт. Те пеят много хубаво, дори по-хубаво от някой певец.
към беседата >>
Глаголите
каква роля играят?
Произходът на съществителните е в по-ново време. В ума на животните съществителни имена не съществуват. Разбира се, това трябва да се докаже. Един папагал можем да научим да произнася съществителни имена, а има и папагали, които пеят цели арии от Бетовен, от Моцарт. Те пеят много хубаво, дори по-хубаво от някой певец.
Глаголите
каква роля играят?
Ако човек знае как да избира глаголите, той ще се справи с много мъчнотии. 1-1 = 0 0 = 0 1=0+1 2 = 2. На 2 е равно. И е равно на друго -1+1=2. 3 на какво е равно?
към беседата >>
Ако човек знае как да избира
глаголите
, той ще се справи с много мъчнотии.
В ума на животните съществителни имена не съществуват. Разбира се, това трябва да се докаже. Един папагал можем да научим да произнася съществителни имена, а има и папагали, които пеят цели арии от Бетовен, от Моцарт. Те пеят много хубаво, дори по-хубаво от някой певец. Глаголите каква роля играят?
Ако човек знае как да избира
глаголите
, той ще се справи с много мъчнотии.
1-1 = 0 0 = 0 1=0+1 2 = 2. На 2 е равно. И е равно на друго -1+1=2. 3 на какво е равно? 3=3. 3 е равно на себе си.
към беседата >>
Какъв
глагол
ще туриш, за да не се докачиш?
Всички временни процеси, които стават вътре в нашите мисли, всички процеси, които стават в нашите чувства и всички процеси, които стават в нашите постъпки, това са геометрически и математически отношения, които съществуват. Следователно може да се превърне. Щом са геометрически отношения, тогава геометрията ще я превърнем в звукова реч. За пример ти си честолюбив. Докачиш се.
Какъв
глагол
ще туриш, за да не се докачиш?
Кое ще туриш, за да уравновесиш нещата? Кой е докачливият глагол на личния елемент. Онзи глагол, който доказва докачение в българския език, кой е? Може ли да ми дадете един глагол? Обидя. В какво седи този глагол?
към беседата >>
Кой е докачливият
глагол
на личния елемент.
Щом са геометрически отношения, тогава геометрията ще я превърнем в звукова реч. За пример ти си честолюбив. Докачиш се. Какъв глагол ще туриш, за да не се докачиш? Кое ще туриш, за да уравновесиш нещата?
Кой е докачливият
глагол
на личния елемент.
Онзи глагол, който доказва докачение в българския език, кой е? Може ли да ми дадете един глагол? Обидя. В какво седи този глагол? Би, значи да бъде. Туряте една буква отпред − О.
към беседата >>
Онзи
глагол
, който доказва докачение в българския език, кой е?
За пример ти си честолюбив. Докачиш се. Какъв глагол ще туриш, за да не се докачиш? Кое ще туриш, за да уравновесиш нещата? Кой е докачливият глагол на личния елемент.
Онзи
глагол
, който доказва докачение в българския език, кой е?
Може ли да ми дадете един глагол? Обидя. В какво седи този глагол? Би, значи да бъде. Туряте една буква отпред − О. Отде знаете, че сте обидени?
към беседата >>
Може ли да ми дадете един
глагол
?
Докачиш се. Какъв глагол ще туриш, за да не се докачиш? Кое ще туриш, за да уравновесиш нещата? Кой е докачливият глагол на личния елемент. Онзи глагол, който доказва докачение в българския език, кой е?
Може ли да ми дадете един
глагол
?
Обидя. В какво седи този глагол? Би, значи да бъде. Туряте една буква отпред − О. Отде знаете, че сте обидени? Ще преведеш.
към беседата >>
Обидя. В какво седи този
глагол
?
Какъв глагол ще туриш, за да не се докачиш? Кое ще туриш, за да уравновесиш нещата? Кой е докачливият глагол на личния елемент. Онзи глагол, който доказва докачение в българския език, кой е? Може ли да ми дадете един глагол?
Обидя. В какво седи този
глагол
?
Би, значи да бъде. Туряте една буква отпред − О. Отде знаете, че сте обидени? Ще преведеш. Математическите форми ще ги преведеш в геометрически форми.
към беседата >>
С кой
глагол
сега ще заместиш думата обидя, за да смекчиш?
Ще преведеш. Математическите форми ще ги преведеш в геометрически форми. Имаш едно математическо отношение. След това ти ще го превърнеш в геометрическо. След това геометрическото ще го превърнеш в животинско.
С кой
глагол
сега ще заместиш думата обидя, за да смекчиш?
Слушайте сега да ви обясня. Един казва за твоето знание: „Аз ти подарявам едно умряло магаре.“ Ще бъде ли обида това? Но ако кажа така: За твоето знание аз ти подарявам едно магаре, натоварено с 80 килограма злато. Тогава няма да се обидиш. Значи този човек, който те е обидил, не е разбрал въпроса.
към беседата >>
Виждаш един човек, веднага ще знаеш какъв
глагол
да му кажеш.
(На Сатурн отговаря химическият елемент олово.) Кой има живака? − (Меркурий.) И в оловото има малко отрова. Тогава, ако събереш Сатурн с Венера, какво ще стане? (Ще се произведе отрова.) Та казвам: Ако всички бихте знаели законите! Ти си много затруднен.
Виждаш един човек, веднага ще знаеш какъв
глагол
да му кажеш.
За пример аз ви привеждах примера с магарето, натоварено със злато. Вие бихте желали всеки да има такова магаре, натоварено с 80 килограма злато, а не едно умряло магаре. Едно умряло магаре може да ви причини вреда, а пък едно живо магаре, подарено с 80 килограма злато, вие ще го посрещнете доволни и ще благодарите. Някой човек може да ви каже. Често и вие може да кажете на някой човек най-хубавата дума, но тя е мъртва дума.
към беседата >>
24.
Фа–фа диез / Фа и фа диез
,
МОК
, София, 31.5.1935г.,
"Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой
глагол
, който изразява определена идея.
Вземете фа по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре.
"Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой
глагол
, който изразява определена идея.
Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш? " – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари.
към беседата >>
„Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой
глагол
, който изразява определена идея.
(втори вариант)
Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре.
„Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой
глагол
, който изразява определена идея.
За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш?
към втори вариант >>
25.
Малките желания
,
МОК
, София, 7.6.1935г.,
За следния път напишете по девет
глагола
– най-хубавите в българския език, а може и от някои чужди езици.
Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
За следния път напишете по девет
глагола
– най-хубавите в българския език, а може и от някои чужди езици.
От тези девет глагола ще направим един малък музикален опит.
към беседата >>
От тези девет
глагола
ще направим един малък музикален опит.
Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят. За следния път напишете по девет глагола – най-хубавите в българския език, а може и от някои чужди езици.
От тези девет
глагола
ще направим един малък музикален опит.
към беседата >>
26.
Аурата - кожата на духовното тяло
,
МОК
, София, 14.6.1935г.,
(-Да се напишат 9
глагола
.
Коя беше основната мисъл от миналата лекция? (-Всеки човек трябва да се стреми към реализиране на най-малките желания. Истински добър човек е само онзи, който може да се надява на най-малкото в живота. И само той може да се надява на постижения на всичко.) Имате ли тема?
(-Да се напишат 9
глагола
.
Да се изпее песента "Всичко в живота е постижимо" на срички и от повече лица.) Прочете се резюме: "Отличителните черти на умния човек". Прочете се темата с глаголите. Всяка дума е като един зародиш. Вие сте изучавали човешкото тяло. Ако вземем естественото тяло на човека, коя е най-деятелната част в него?
към беседата >>
Прочете се темата с
глаголите
.
(-Всеки човек трябва да се стреми към реализиране на най-малките желания. Истински добър човек е само онзи, който може да се надява на най-малкото в живота. И само той може да се надява на постижения на всичко.) Имате ли тема? (-Да се напишат 9 глагола. Да се изпее песента "Всичко в живота е постижимо" на срички и от повече лица.) Прочете се резюме: "Отличителните черти на умния човек".
Прочете се темата с
глаголите
.
Всяка дума е като един зародиш. Вие сте изучавали човешкото тяло. Ако вземем естественото тяло на човека, коя е най-деятелната част в него? – Неговата кожа, която възприема. Здравословното състояние на тялото зависи от кожата.
към беседата >>
27.
Комплексни понятия
,
ООК
, София, 19.6.1935г.,
Може даже да се разгледат всичките
глаголи
поотделно и тогава да излезе едно научно произведение.
Щом измените положението на „до", ще измените положението на „ре". Вземете един тон, вземете друг тон. Тук, в разработените теми, от вас сте турили израза „готов съм да тръгна". Друг казва: „Готов съм да ям баница."Или: „Готов съм да копая лозето." Друг пише: „Да ни води Господ", „Той води." Това са все ваши думи от темите. Това са понятия.
Може даже да се разгледат всичките
глаголи
поотделно и тогава да излезе едно научно произведение.
Как се разглежда то? Божественото учение е едно учение, което може да ви подмлади. Ако не искате да се подмладите по този нов път чрез Божественото учение, тогава аз ви съжалявам. Най-първо трябва да се подмладите. Ако не пазите младостта си, аз ще ви съжалявам за две неща: че младостта, която имате, не може да пазите, и ще ви съжалявам, че като сте стари, не може да се подмладите.
към беседата >>
Аз ще взема темите и ще разглеждам
глаголите
.
Вие не сте учили закона на задържането. Гледате един човек, който се дразни. Добре е да видите у него хубавата страна, да ви е приятно. За някого казват: „Този човек е кротък." Докато вие се сърдите, не сте научили закона, когато ви дразни някой, на вас да ви е приятно. Другото, което щях да ви кажа още, вие ще намерите.
Аз ще взема темите и ще разглеждам
глаголите
.
Сега някой казва: „Аз мога да вярвам в каквото искам." Всеки може да вярва в каквото иска, но и това какво ли би му допринесло. Може да каже и друго: „Аз мога да обичам хората тъй, както аз разбирам." Някому съм казвал да се пече на слънце. Той се пекъл от единайсет до дванайсет часа и слънчасал. После ми казва: „Учителю, аз се пекох по твоя метод и слънчасах." Казвам: „Ще се печеш сутрин, от седем до седем и половина - осем часа." Казва: „Много рано." Ранното печене е всичкото, а не късното.
към беседата >>
Сега втория път напишете пак тема и турете по един
глагол
за център.
Засега ви давам десет въглена, искам тези въглени да превърнете в диаманти. Те са от различна големина. На всинца ви давам по десет въглена, като започнете от един, два, до десет грама големина. Искам тия въглени да ги превърнете в диаманти. Ако направите един въглен от един грам на диамант или ако направите онзи от десет грама на диамант, то това вече ще определи знанието, което имате.
Сега втория път напишете пак тема и турете по един
глагол
за център.
Турете най-понятния глагол. Някой имал един цирей от много време. Един дошъл да свири на цирея, да го изтегли, но циреят седи тъй, не оздравява. Дошъл един с рог, постави рога на цирея, започнал да пее на цирея, да го тегли. Пробива го, изтегля всичката гной.
към беседата >>
Турете най-понятния
глагол
.
Те са от различна големина. На всинца ви давам по десет въглена, като започнете от един, два, до десет грама големина. Искам тия въглени да ги превърнете в диаманти. Ако направите един въглен от един грам на диамант или ако направите онзи от десет грама на диамант, то това вече ще определи знанието, което имате. Сега втория път напишете пак тема и турете по един глагол за център.
Турете най-понятния
глагол
.
Някой имал един цирей от много време. Един дошъл да свири на цирея, да го изтегли, но циреят седи тъй, не оздравява. Дошъл един с рог, постави рога на цирея, започнал да пее на цирея, да го тегли. Пробива го, изтегля всичката гной. Болният казва: „Много взе от мене.
към беседата >>
28.
Ферменти
,
МОК
, София, 21.6.1935г.,
(-
Глаголите
, всеки един да напише по девет
глагола
.) Главната мисъл от миналата лекция?
Каква беше последната тема?
(-
Глаголите
, всеки един да напише по девет
глагола
.) Главната мисъл от миналата лекция?
(-Аурата представлява кожата на духовното тяло. Аурата е здравословното състояние на човека.) Кой човек е невежа? – Който не учи. (И още няколко главни мисли имаше: млад човек е този, в ума на когото няма раздвояване. Въздух трябва да има в дробовете, не в стомаха.
към беседата >>
29.
Степени на числата
,
МОК
, София, 13.9.1935г.,
– На сказуемото,
глагола
?
Върху този стих ще мислите през цялата седмица. Да мисли човек, значи да разгледа и приложи. Сега, кога туряте едно допълнение? На какво туряте допълнение?
– На сказуемото,
глагола
?
На този стих ще турим едно допълнение – Първото послание към Коринтяните, втората глава, втория стих. Вие ще съпоставите тези два стиха. Да ви прочета и допълнението. "Защото, решил бях да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа и Него разпнат." II. – Какво е това?
към беседата >>
30.
Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика
,
УС
, София, 15.9.1935г.,
Представете си, че имате
глагола
„бях“.
(втори вариант)
(Слънцето вече грее в салона.) Сега да дойдем до онова, да се разбере същественото. Не се занимавай с противоречията, които произтичат във вас, понеже ще се спънеш. Направил си известна погрешка. Например, имате в училището описание.
Представете си, че имате
глагола
„бях“.
Вие пишете на английски „gut“, как ще го напишете? Англичаните ще го напишат с „g“, две „o“–та и едно „d“. Туй се нарича „good“, „gut“. Хубаво, ако махнете в английски едното „o“, ще стане „гот“, ако напишете „гоот“. Е, добре, ако пишете
към втори вариант >>
31.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Някои учители казват на своите ученици да спрегнат
глагола
крада.
Те не искат да говорят този език, защото ще се омърси техният. Вземете например думата мразя. Тя е нечиста дума. Ако я кажеш, ще се омърси езикът ти. Вземете думата кражба – и тая дума е нечиста, трябва да я измиеш 10 пъти, преди да я произнесеш.
Някои учители казват на своите ученици да спрегнат
глагола
крада.
"Аз крада, ти крадеш, той краде" и пр. Или пък: "Аз мразя, ти мразиш, той мрази" и пр. Всякога, когато произнасяте такива думи като мразя, в съзнанието си трябва да произнасяте противоположната дума, за да се избавите от едно неприятно последствие. Като кажеш "мразя", след омразата ще произнесеш другата дума: "обичам". Като кажеш "крада", ще кажеш: "давам".
към беседата >>
32.
Подядане и ощетяване
,
МОК
, София, 22.11.1935г.,
– /„То ще се види дали има
глагол
от този корен“./ – Да оставим тия подробности.
Или „мизерия“? Или „мухъл“? Или „мънкане“? Българска дума ли е „мънкане“? Тези, които сте следвали по филология, какво ще кажете?
– /„То ще се види дали има
глагол
от този корен“./ – Да оставим тия подробности.
Добре, да дадем сега една ясна представа. Да кажем, че известни неща са физически, други – духовни. Как бихте [ги] представили в музикално отношение? Как бихте разграничили, ако един музикант свири физически, друг свири духовно малко. Изобщо, когато учениците изучават музика, свирят винаги механически, те свирят по ноти, те гледат нотите.
към беседата >>
33.
Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище
,
УС
, София, 22.12.1935г.,
В писането, ако не знаете къде да турите местоименията, къде –
глаголите
, ако вие пишете по обикновения начин, вие ще бъдете един обикновен писец.
На всяка една част на лъка трябва да свириш; като го разделиш този лък на 10 части, всяка една част си има специфичен метод. Това са работи, които вас не ви интересуват. И в пианото е така. Във всички инструменти. И в писането донякъде е същото нещо.
В писането, ако не знаете къде да турите местоименията, къде –
глаголите
, ако вие пишете по обикновения начин, вие ще бъдете един обикновен писец.
Но изпълнение трябва. След като се научиш да пишеш по всичките правила, които граматиката изисква, ти ще дойдеш да пишеш тъй, както видните списатели пишат. А има, които обикновено пишат. А [хубостта на] Библията и хубостта на Евангелието седи в това, че е писано по особен начин, вдъхновение има там, такава музика има, поезия! Такива образци.
към беседата >>
34.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Ако сте писар някъде и пропуснеш „у" или някое „не", или някой
глагол
, или някое съществително, прилагателно, местоимение, то в политиката може да стане цял източен въпрос.
Мъчнотиите като ги туриш в огъня, те стават на радост. Тъй че сега трябва да учите. Това, което досега сте научили, е полезно, а това, което сега има да учите отсега нататък, е още повече полезно. Новото, ако не го свържете със сегашния живот, оттам се зараждат много страдания. Страдания се зараждат, ако не знаеш как да пишеш.
Ако сте писар някъде и пропуснеш „у" или някое „не", или някой
глагол
, или някое съществително, прилагателно, местоимение, то в политиката може да стане цял източен въпрос.
Как така да се пропусне? В чистия живот те не допущат това. В човешката мисъл има много мисли, които те опет-няват. Една мисъл само премине през тебе и съвсем се измени лицето ти. Измени се не само цветът на лицето, но се изменят и мускулите.
към беседата >>
35.
Лесният и мъчният път
,
ООК
, София, 19.2.1936г.,
Едното показва земя, в която вие трябва да сеете нещо, другото означава действие, някакъв
глагол
, работа показва.
Защото не само трябва да произнесеш една дума, но трябва да знаеш и да я напишеш. Запример вземете думата „почва“ на български. Тя еднозначеща дума ли е? Почва значи това, в което се сее нещо, но почва значи и нещо, което начева. Значи има два смисъла.
Едното показва земя, в която вие трябва да сеете нещо, другото означава действие, някакъв
глагол
, работа показва.
Почвам сега. Ако е почва, сееш жито, царевица, зеле, какво не. Ако не е почва, какво ще сеете? Може да почва нещо. Казвам: „Почва любовта.“ Любовта е семе, което се сее с туй, което почва.
към беседата >>
Как ще изпеете
глагола
„почва“?
Ако нямаш обич към дарбата и ако нямаш желание да я възприемеш, и ако нямаш желание да й дадеш свобода, тази дарба не може да се прояви у тебе. Те са три фази. Та казвам сега: „почва“, „любов“, „истина“. Какво разбирате? Ако ви кажа сега: изпейте „почва“, как ще я изпеете?
Как ще изпеете
глагола
„почва“?
Как ще изпеете „любов“, как ще изпеете „истина“? Аз на „почва“ бих дал един тон, на „любовта“ - два тона, на „истината“ - три тона. Едно, две, три - всичко шест. Шест тона, кои са тия тонове? С кой тон трябва да започнете?
към беседата >>
36.
Сегашният момент
,
ООК
, София, 11.3.1936г.,
Мнозина от вас не поставяте
глаголите
, местоименията, прилагателните, съюзите, съществителните, дето трябва.
Сега мнозина от вас имате неща, които не сте постигнали. Запример някои от вас не пишат красиво, нали? Някои от вас не пишете свързано. Някои пък, като пишете, не туряте запетаите намясто. Мнозина пък изяждат букви.
Мнозина от вас не поставяте
глаголите
, местоименията, прилагателните, съюзите, съществителните, дето трябва.
Когато човек почне на мисли и да говори, има закон, който обуславя мисълта, говора, изобщо целия живот. Не може да говори човек, каквото иска. Той може да говори, каквото иска, но последствията ще бъдат съответни. И ако ви кажа да напишете едно обидно писмо на някого, без да се обиди той, възможно ли е това за обикновения човек? Сега ще ви дам една задача: напишете едно обидно писмо, без да се обиди онзи, който ще го чете и до когото се отнася.
към беседата >>
37.
Качества на мисълта
,
МОК
, София, 10.4.1936г.,
“ Сега англичанинът турил спомагателния
глагол
, българинът турил един
глагол
.
Англичанинът казва: „Do you speak English? “ („Говорите ли английски? “) Французинът: „Parlez-vous français? “ („Говорите ли френски? “) Българинът: „Говориш ли ти български?
“ Сега англичанинът турил спомагателния
глагол
, българинът турил един
глагол
.
Сега коя дума е най-силна? „P“ ли е най-силна? „D“ ли е най-силна или „Г“? Така от тия букви „D“, „P“, „Г“, коя е за предпочитане? Българското „Г“ или француското „Р“ или английското „D“?
към беседата >>
38.
Увеличаване и размножаване
,
МОК
, София, 24.4.1936г.,
То произлиза от
глагола
събирам, че значи отново.
Резюме не е българска дума. Р – значи да хванеш нещо, да го държиш в ръката си, на френски, ако е туй, което изтича, да знаеш къде да го туриш. Подобно е сега. Как се пише резюме на френски? – Résumé.
То произлиза от
глагола
събирам, че значи отново.
Хубаво, значи да извадиш розовото масло от три хиляди килограма рози. Три хиляди килограма не е лесно да носиш. Човек, като извади този вътрешен нектар, един килограм лесно се носи. Едно богатство е. Първо, основната идея каква беше?
към беседата >>
39.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения,
глаголи
, съществителни, съюзи.
Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори.
Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения,
глаголи
, съществителни, съюзи.
Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал.
към беседата >>
Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават
глаголите
, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите.
Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. Това е връзката. Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни. Например съществителните имена са произлезли най-последни.
Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават
глаголите
, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите.
Щом започне оздравяването, човек се възстановява и частите на речта по обратен ред се връщат постепенно. Фигура 1. Следователно в Природата има един ред, по който нещата стават. Ти не можеш да говориш, ако не туриш „Аз“. Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“.
към беседата >>
Не безразличен говорът, като употребяваш прилагателни, местоимения,
глаголи
, съществителни, съюзи.
(втори вариант)
Или като ходиш, ще съзнаваш как да ходиш. Ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се възпитаваш. Сега има педагози, които искат да възпитават децата, като им казват: "това прави, онова не прави". Първо ще научиш детето как да ходи, как да говори.
Не безразличен говорът, като употребяваш прилагателни, местоимения,
глаголи
, съществителни, съюзи.
Като изучавам някои поети, проучвам поезията по онова благородното, което може да внесе. Благородното иде от друго място. Казваш: "един съюз". Много важна дума е съюзът. Те са първите думи, с които човек е започнал.
към втори вариант >>
Онези, които заболяват умствено, първо загубват съществителните имена, остават
глаголите
, после идват прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите.
(втори вариант)
Те са първите думи, с които човек е започнал. То е връзката. Ако съюзите не разбираш и другите части в изречението ще останат неясни. Запример, съществителните имена са произлезли най-после. Въпросът не е за произхода.
Онези, които заболяват умствено, първо загубват съществителните имена, остават
глаголите
, после идват прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите.
Като започне оздравяването, човек ги възстановява по обратен ред. постепенно. В природата има ред, по който нещата стават. Като говориш, не може да не употребиш "аз", "аз". Като станеш скръбен, не употребяваш "аз", тогава се подига втория връх на буквата "М". Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще се опиташ да напишеш буквата "М".
към втори вариант >>
40.
Същественото за младите
,
МОК
, София, 16.10.1936г.,
Да кажем, вие говорите един език, но не разбирате известни съществителни,
глаголи
, местоимения, прилагателни, съюзи и т. н.
На всички дървета имаше указания. Когато дойдеше при някое дърво, Адам трябваше да чете какво ще стане с него. На Дървото за познанието на доброто и злото имаше надпис: „Не бутай! “ Но понеже Адам не знаеше езика, той не знаеше, че има указания. Ще попитата как така да не е знаел.
Да кажем, вие говорите един език, но не разбирате известни съществителни,
глаголи
, местоимения, прилагателни, съюзи и т. н.
Например един прост човек те пита какво нещо е съюзът. Отговаряте: „Той служи да сдружава хората“. Но човекът не разбира тия съюзи в речта. Какви са тия съюзи? Какво представляват съюзите в българския език?
към беседата >>
” Да кажем, вие знаете да говорите един език, но не разбирате известни съществителни,
глаголи
, местоимения, прилагателни, съюзи и т.н.
(втори вариант)
Други същества, които изведоха това дърво за познаване на доброто и злото, поставиха го в рая и туриха знак, никой да не го бута. На всички дървета имаше указания. Като влезе, Адам трябваше да чете като дойде при някое дърво какво ще стане от него. На дървото за познаване на доброто и злото и на него имаше надпис: “Не бутай.” Но понеже Адам не знаеше езика, не знаеше, че има изяснения. Казва: “Как да не знае?
” Да кажем, вие знаете да говорите един език, но не разбирате известни съществителни,
глаголи
, местоимения, прилагателни, съюзи и т.н.
Пита те някой прост човек, какво е съюзът. Казваш: “Да сдружи хората.” Но той не разбира тези съюзи на речта. Какви са съюзите в българския език, колко съюзи има в българския език, аз не съм ги броил. Вие седите в живота и сте недоволни. Двама души се карате. Защо?
към втори вариант >>
41.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Българинът е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в
глагола
– има една буква, която показва Аз-а, т. е.
И той е като французина – личният елемент е силен у него. Изразът „мисля“ е безличен. Сега, има хора, които казват: „Безлично трябва да се говори“. Но англичанинът безлично не може да говори, той казва: „Аз така правя“. Българите казват: „Правя така“.
Българинът е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в
глагола
– има една буква, която показва Аз-а, т. е.
българинът е скрил своето Аз в окончанието на глагола, много скромен е. Той се крие зад глагола, но англичанинът така не може да се крие. Питам тогава кой е по-успял – който се крие или който не се крие? В сегашния живот кои са успели повече? Може да се оспори.
към беседата >>
българинът е скрил своето Аз в окончанието на
глагола
, много скромен е.
Изразът „мисля“ е безличен. Сега, има хора, които казват: „Безлично трябва да се говори“. Но англичанинът безлично не може да говори, той казва: „Аз така правя“. Българите казват: „Правя така“. Българинът е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в глагола – има една буква, която показва Аз-а, т. е.
българинът е скрил своето Аз в окончанието на
глагола
, много скромен е.
Той се крие зад глагола, но англичанинът така не може да се крие. Питам тогава кой е по-успял – който се крие или който не се крие? В сегашния живот кои са успели повече? Може да се оспори. Ако вземете английското „аз“, англичанинът се крие зад него.
към беседата >>
Той се крие зад
глагола
, но англичанинът така не може да се крие.
Сега, има хора, които казват: „Безлично трябва да се говори“. Но англичанинът безлично не може да говори, той казва: „Аз така правя“. Българите казват: „Правя така“. Българинът е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в глагола – има една буква, която показва Аз-а, т. е. българинът е скрил своето Аз в окончанието на глагола, много скромен е.
Той се крие зад
глагола
, но англичанинът така не може да се крие.
Питам тогава кой е по-успял – който се крие или който не се крие? В сегашния живот кои са успели повече? Може да се оспори. Ако вземете английското „аз“, англичанинът се крие зад него. Славяните са донякъде по-скромни.
към беседата >>
Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред
глагола
, но го туря в
глагола
.
(втори вариант)
Той ще каже “аз мисля”. И той е като французина, личният елемент е много силен. На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”.
Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред
глагола
, но го туря в
глагола
.
Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е. Крие се зад глагола. Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие?
към втори вариант >>
Той е скрил своето “аз” в
глагола
, много скромен е.
(втори вариант)
На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. Окончанието показва личното местоимение.
Той е скрил своето “аз” в
глагола
, много скромен е.
Крие се зад глагола. Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие? ” може да се оспори. Ако вземете английското “аз”, той се крие зад него.
към втори вариант >>
Крие се зад
глагола
.
(втори вариант)
Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е.
Крие се зад
глагола
.
Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие? ” може да се оспори. Ако вземете английското “аз”, той се крие зад него. Славяните са по-скромни донякъде.
към втори вариант >>
42.
Хигиена на сетивата
,
МОК
, София, 19.2.1937г.,
Той така е съчинил изреченията, така е наредил
глаголите
, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате.
Кое е подбудило детето да вземе ябълките? Най-първо, то иска да ги вкуси. Ако бяха горчиви, детето щеше ли да ги вземе? Когато помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание. Когато слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор.
Той така е съчинил изреченията, така е наредил
глаголите
, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате.
Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш. Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта? – Глаголът.
към беседата >>
–
Глаголът
.
Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате. Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш. Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта?
–
Глаголът
.
Глаголът не е основа на речта. Съюзът е най-старото, с което човек е започнал, а след туй е дошъл глаголът. Съюзът е баща на глагола. Например, ти казваш „и“. На български „и“ е съюз, а на турски „и“ е наречие и значи „хубаво“.
към беседата >>
Глаголът
не е основа на речта.
Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш. Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта? – Глаголът.
Глаголът
не е основа на речта.
Съюзът е най-старото, с което човек е започнал, а след туй е дошъл глаголът. Съюзът е баща на глагола. Например, ти казваш „и“. На български „и“ е съюз, а на турски „и“ е наречие и значи „хубаво“. Защо „и“ в български е съюз, а в турски е наречие?
към беседата >>
Съюзът е най-старото, с което човек е започнал, а след туй е дошъл
глаголът
.
Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта? – Глаголът. Глаголът не е основа на речта.
Съюзът е най-старото, с което човек е започнал, а след туй е дошъл
глаголът
.
Съюзът е баща на глагола. Например, ти казваш „и“. На български „и“ е съюз, а на турски „и“ е наречие и значи „хубаво“. Защо „и“ в български е съюз, а в турски е наречие? Тук нещата са случайни.
към беседата >>
Съюзът е баща на
глагола
.
Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта? – Глаголът. Глаголът не е основа на речта. Съюзът е най-старото, с което човек е започнал, а след туй е дошъл глаголът.
Съюзът е баща на
глагола
.
Например, ти казваш „и“. На български „и“ е съюз, а на турски „и“ е наречие и значи „хубаво“. Защо „и“ в български е съюз, а в турски е наречие? Тук нещата са случайни. Но в Природата няма случайни работи, а има един закон, който определя противоречията.
към беседата >>
Той така съчинил изреченията, така наредил
глаголите
, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, интересува ви.
(втори вариант)
Кое подбудило детето да вземе ябълките? Първо детето иска да вкуси ябълките. Ако ябълките бяха горчиви, то щеше ли да вземе ябълките? Ако помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание. Като слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор.
Той така съчинил изреченията, така наредил
глаголите
, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, интересува ви.
Когато цигуларят свири, като бутне с лъка тоновете излизат и тебе ти е приятно. Като вземе неправилен тон, тебе ти е неприятно. Коригираш го, направил погрешка. Певецът не взел някой тон правилно, ораторът не поставил на място съществителното, тебе ти е неприятно. Къде трябва да тури съществителното?
към втори вариант >>
– (
Глаголът
).
(втори вариант)
Като вземе неправилен тон, тебе ти е неприятно. Коригираш го, направил погрешка. Певецът не взел някой тон правилно, ораторът не поставил на място съществителното, тебе ти е неприятно. Къде трябва да тури съществителното? Кое е най-важното в речта?
– (
Глаголът
).
Глаголът е основа, а съюзът е най-старото, с което човек започнал. След това дошъл глаголът. Съюзът е баща на глагола. Казваш: “И”. На български “и” е съюз.
към втори вариант >>
Глаголът
е основа, а съюзът е най-старото, с което човек започнал.
(втори вариант)
Коригираш го, направил погрешка. Певецът не взел някой тон правилно, ораторът не поставил на място съществителното, тебе ти е неприятно. Къде трябва да тури съществителното? Кое е най-важното в речта? – (Глаголът).
Глаголът
е основа, а съюзът е най-старото, с което човек започнал.
След това дошъл глаголът. Съюзът е баща на глагола. Казваш: “И”. На български “и” е съюз. На турски “и” значи “хубаво”, наречие е.
към втори вариант >>
След това дошъл
глаголът
.
(втори вариант)
Певецът не взел някой тон правилно, ораторът не поставил на място съществителното, тебе ти е неприятно. Къде трябва да тури съществителното? Кое е най-важното в речта? – (Глаголът). Глаголът е основа, а съюзът е най-старото, с което човек започнал.
След това дошъл
глаголът
.
Съюзът е баща на глагола. Казваш: “И”. На български “и” е съюз. На турски “и” значи “хубаво”, наречие е. Защо на български е съюз, а на турски е наречие?
към втори вариант >>
Съюзът е баща на
глагола
.
(втори вариант)
Къде трябва да тури съществителното? Кое е най-важното в речта? – (Глаголът). Глаголът е основа, а съюзът е най-старото, с което човек започнал. След това дошъл глаголът.
Съюзът е баща на
глагола
.
Казваш: “И”. На български “и” е съюз. На турски “и” значи “хубаво”, наречие е. Защо на български е съюз, а на турски е наречие? Има случайни работи.
към втори вариант >>
43.
Виделината и тъмнината
,
НБ
, София, 11.4.1937г.,
Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само
глагола
„зе“ [„взе“].
Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.). Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял“ в това, което знаеш. „И тъмнината я не обзе.“ Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота. Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове.
Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само
глагола
„зе“ [„взе“].
Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината. Това са филологически работи, в които има доста голяма философия. Това е един особен род филологически разбор на думите. Някои филолози, които ме слушат сега, могат да преведат тия думи от филологическо гледище. Те се занимават с произхода на езиците.
към беседата >>
44.
Възможности в живота
,
ООК
, София, 21.4.1937г.,
Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно,
глаголите
не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място.
Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират.
Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно,
глаголите
не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място.
Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно. И в английски е така. Малцина има, които говорят правилно.
към беседата >>
45.
Първата дума
,
УС
, София, 25.4.1937г.,
Въпросителните не са на мястото, удивителните не са на мястото, периодите не си разделил правилно, после
глаголните
форми не са на място.
(втори вариант)
Представете си, че един човек, има 1000 души, които го обичат и ти го обичаш, какво ще му допринесеш? Да допуснем 1000 души, които го обичат, му пишат любовни писма и той трябва да чете хилядата писма, в които си изказват своите чувства, как го обичат. Ти си 1001-ви и ти имаш едно любовно писмо. Като пишеш туй любовно писмо, очакваш отговор. Представи си, че след като си писал любовното писмо, че той е взискателен и ти каже, не си турил запетаята на място.
Въпросителните не са на мястото, удивителните не са на мястото, периодите не си разделил правилно, после
глаголните
форми не са на място.
Съществителните имена не са на място. Малко речта ти е претрупана. Казал си повече, отколкото трябва. Коригирай любовното си писмо. Защото този господин, когото ти обичаш, той е професор на Любовта, коригира.
към втори вариант >>
46.
Богатство, знание, свобода
,
МОК
, София, 30.4.1937г.,
Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –
глаголите
и, когато се загубят и те, останат съюзите.
Колко Божествени думи ще намерим в българския език? Колко Божествени думи има в английския или във френския? Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''.
Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –
глаголите
и, когато се загубят и те, останат съюзите.
Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък. Значи има един път, по който речта е дошла на Земята. Тия неща сега се изучават. Казвате ''утъпкан път''; какво разбирате под този израз в умствено отношение?
към беседата >>
47.
Цялото и частите
,
ООК
, София, 19.5.1937г.,
У българите имат един общ
глагол
, зает е от един език. Тегнет.
Бог е искал от нищо, нещо да създаде. Ние хората се спъваме от думите си. Казвате: „Той е претенциозен човек“. Какво значи претенциозен човек? – Претенциозен значи нещо, което е натегнато.
У българите имат един общ
глагол
, зает е от един език. Тегнет.
Един човек, който натегнал, иска да се поправи. Иска да тури един глас, че да го слушат хората. Натегнал нещо, иска да се покаже. Какво лошо има, че иска да се покаже? – Свири човекът, претенции има, че свири.
към беседата >>
48.
Четирите правила
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1937г.,
Тонът „si" се отнася до музиката, а като част на речта представя спомагателния
глагол
си: ти си.
Изкуството на музиканта и на певеца седи в точното определяне трептенията на тоновете. Истинският музикант може да определя броя, силата и качеството на трептенията не само на тоновете, но и на думите по форма, по съдържание и по смисъл. Запример, свободата, силата, светлината, доброто имат свой специфичен тон. Свободата е най-високият тон в гамата. Тя се изразява чрез тона „si".
Тонът „si" се отнася до музиката, а като част на речта представя спомагателния
глагол
си: ти си.
Какво си ти? – Ти си богат, ти си силен, ти си учен човeк. Като кажа „си", разбирам, че аз зная работите, проникнал съм в тях. За да дойда до тона „si", минал съм през шест тона „si". Всеки човек, който има нещо на разположение, може да се уподоби на тона „si".
към беседата >>
49.
Аристократ и демократ
,
МОК
, София, 17.9.1937г.,
Има ли
глагол
, произлизащ от българската дума ''дете''?
Когато говорим за мъжа, разбираме онзи принцип в света, чрез който можеш да работиш. Женският принцип пък е този, който може да бъде турен на работа. Трябва да впрегнеш и двата принципа. Най-първо трябва да имаш твърда почва – това е мъжкият елемент; трябва да имаш и вода – това е женският елемент; тогава нещата се одухотворяват и всичко, което израства от земята – тревите, плодовете, всички неща за ядене, това са децата. Какво разбирате под думата ''деца''?
Има ли
глагол
, произлизащ от българската дума ''дете''?
Вие не знаете произхода на тази дума. Под ''дете'' разбираме да съединиш един твърд с един мек принцип и туй, което се свързва, е детето. Следователно на земята децата образуват връзката. С Любовта и Мъдростта е същото – те се свързват с Истината. Не можете да свържете Любовта със Знанието и с Мъдростта, ако нямате Истината – тя е връзката на нещата.
към беседата >>
50.
Бал маске
,
НБ
, София, 3.10.1937г.,
После забравя
глаголите
и остават в паметта му само съюзите.
Че наистина умът е платно, се вижда по това, че каквото човек знае, всичко пише на екрана. Обаче, махнат ли се картините от екрана, човек нищо не знае. Има известни центрове на човешкия мозък, дето като бутнат, той всичко забравя. Има болести, след които човек всичко забравя. Той забравя съществителните имена, прилагателните и местоименията.
После забравя
глаголите
и остават в паметта му само съюзите.
Като започне да оздравява, всичко това постепенно се възстановява. Най-последни се възстановяват съществителните имена, понеже са от най-нов произход. Съвременните философи и учени се занимават с въпроса за създаване на земята, за произхода на живота, за което са писали ред книги. Те не са били свидетели на това създаване на земята. Въпреки това, някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаят от една справка, по-точно да опишат процесите, през които е минала земята в пътя на своето създаване.
към беседата >>
51.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
„Би“
глаголът
значи да бъде.
Но дойде онзи, като го удари два пъти, той тръгне, отваря се линията AB. Веднага той разбере, че крив трябва да стане. Той тръгне, образува се движение от един удар. Пита сега „Защо ме биеш? “ Какво значи „бий“.
„Би“
глаголът
значи да бъде.
А какво може да бъде. Значи биенето нищо не е допринесло в природата, освен да тръгнеш. Тогава в геометрията имаме линията AB. С една линия нищо не става. Хайде още една.
към беседата >>
52.
Малките заповеди
,
НБ
, София, 28.11.1937г.,
Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил
глагола
на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н.
При сегашните условия не се живее лесно. Дошло е време, когато човек трябва да тегли думите си. Всяка дума, която той изказва, трябва да я тегли. Като дойде да кажеш една дума, преди още да си я изказал, трябва да я туриш на везните, да я претеглиш по английски. Защото излезе ли човек да говори, без да контролира думите си, ще бъде поставен на страшна критика.
Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил
глагола
на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н.
Когато говори, човек трябва да бъде много внимателен. Не само това, но хората са научили по почерка да познават характера ти. Като намерят почерка ти, ще те критикуват, ще определят характера ти. По почерка може да се познае дали си щедър или си скръжав, как вършиш работата си, учиш ли се добре или не, умен ли си или глупав и т.н. Що се отнася до човешкия характер, всичко е написано в почерка му.
към беседата >>
53.
Който приеме свидетелството Негово
,
НБ
, София, 2.1.1938г.,
Следователно, всеки свят си има своя азбука, своя граматика, свой език, свои съществителни, прилагателни,
глаголи
, наречия, съюзи, местоимения и т. н.
За реалния свят свидетелствува сърцето. За идеалния свят свидетелствува умът. За мене тези аргументи са достатъчни. Повече аз не искам да аргументирам. Каквото ми говорят от реалния свят, аз го разбирам със сърцето си.
Следователно, всеки свят си има своя азбука, своя граматика, свой език, свои съществителни, прилагателни,
глаголи
, наречия, съюзи, местоимения и т. н.
Всеки свят си има своите препинателни знаци. Та казвам: Новото в света, това е новият език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е. епоха на сърцето. Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето, реалния свят. Любовта ще управлява реалния свят.
към беседата >>
54.
Бъдете щедри
,
МОК
, София, 7.1.1938г.,
Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой
глагол
не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой
глагол
не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение.
Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой
глагол
не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой
глагол
не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек. Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат. Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“. Англичаните казват само „Аз казвам“.
към беседата >>
55.
Противоречията в живота
,
МОК
, София, 14.1.1938г.,
Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в
глаголите
, във формите на еди кое си място“.
Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга. Вие някой път искате много. Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо? Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет?
Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в
глаголите
, във формите на еди кое си място“.
Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“.
към беседата >>
Българинът казва: „И лично може, може и
глаголната
форма само да се каже“.
Българинът казва: „Казвам ви“. Може да кажете: „Аз ви казвам“. Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“. Англичанинът не може да го каже другояче. И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността.
Българинът казва: „И лично може, може и
глаголната
форма само да се каже“.
Казвам: Природата има един език. В нея двусмислени неща няма. Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко. Определено, аз го казвам това нещо“. Кой го казва?
към беседата >>
56.
Двете жени
,
УС
, София, 16.1.1938г.,
Ко-тка, тя тка – от
глагола
тъка.
„Кот“ „о“ „т“, означават това начало, което създаде всички качества. На английски „коот“ означава дреха. Значи, под „котка“ се разбира онова, което може да те облече; което може да те научи, да излезеш от известни мъчнотии. „Котка“ означава още това, което преде. Да преде, да тъче наляво и надясно.
Ко-тка, тя тка – от
глагола
тъка.
Мъчнотията при тъкането е, докато хванеш първата жичка. После работата върви добре. Вие искате Бог да има добро мнение за вас. Казвате: Чудно нещо, молим се на Бога, а Той не ни слуша. – Как ще слуша моята котка?
към беседата >>
Те ще критикуват всяка дума: всеки
глагол
, всяко съществително, прилагателно, местоимение; всяка точка, запетая – де съм се спрял, колко съм се спрял.
Това е невъзможно. От години вие ме слушате и добре ме слушате. Защо? – Защото сте влезли в моята държава. Ако отида сред публика, която никога не ме е слушала, ще ме подложат на голяма критика. – Влязъл съм в тяхната държава.
Те ще критикуват всяка дума: всеки
глагол
, всяко съществително, прилагателно, местоимение; всяка точка, запетая – де съм се спрял, колко съм се спрял.
Тези хора критикуват. Знайте, че и вие ще влезете в един свят, дето ще ви критикуват. Светът, в който влизате сега, е крайно взискателен. Хората там не са груби, но взискателни. Ако отидеш в Америка, трябва всяка дума да изговориш правилно, точно, на срички ще я изговориш, за да те разберат.
към беседата >>
57.
Ден без стълкновение
,
ООК
, София, 19.1.1938г.,
Как са се образували
глаголите
, местоименията, прилагателните.
Човек трябва да започне с туй, което не знае. Дълго време човек е говорил, но едва сега започва да изучава законите на говора, какво нещо е. Как се е образувал езика. Много мъчна работа е. Как са се образували запример, съюзите.
Как са се образували
глаголите
, местоименията, прилагателните.
Сега учените хора показват, че в речта съюзите са (най-старите), доказват го научно. Сега няма да се спирам. Най-после са се образували съществителните имена. Те са най-новите. Та казвам: В живота по Бога трябва да се живее.
към беседата >>
58.
Сърцето на природата
,
МОК
, София, 21.1.1938г.,
Тогава може да кажете, кой е най-силният
глагол
в българския език?
Тогава може да кажете, кой е най-силният
глагол
в българския език?
– Ям. Съгласни ли сте всички, че той е най-силният глагол. Тогава откъде му дошло на ума, туй което яде да го нарече „ям“? Защо англичанинът казва, го рекъл „ийт“, на френски как се казва? – „Манж“.
към беседата >>
Съгласни ли сте всички, че той е най-силният
глагол
.
Тогава може да кажете, кой е най-силният глагол в българския език? – Ям.
Съгласни ли сте всички, че той е най-силният
глагол
.
Тогава откъде му дошло на ума, туй което яде да го нарече „ям“? Защо англичанинът казва, го рекъл „ийт“, на френски как се казва? – „Манж“. Запример, ако вземем функциите, какво е създало сърцето у човека? Ако ви се зададе една тема да пишете, не как се създало, но какво сърцето е създало?
към беседата >>
59.
Радостни и весели
,
УС
, София, 23.1.1938г.,
В нея си служите с частите на речта –
глагол
, съществително име, прилагателно, местоимение и други.
Чудно ви се вижда, защо трябва да се занимавате с тези неща. Не може да не се занимавате. Те са основа, върху която е поставено знанието. Да изучавате азбуката, това не е ли елементарно знание? Въпреки това, от различното съчетание на тези букви се образува човешката реч.
В нея си служите с частите на речта –
глагол
, съществително име, прилагателно, местоимение и други.
Също така си служите с препинателни знакове – точка, запетая, многоточие, две точки, точка и запетая, удивителна, тире и т. н. Хората не спорят върху частите на речта и знаковете, но върху мястото им, де да се поставят. Ако ученикът не знае местата на думите и на знаците, може да пропадне на изпита. Един юнкер от военното училище трябвало да напише зададената тема от учителя по български език и да му я предаде навреме. Понеже не знаел да употребява препинателните знаци, той ги написал накрая на темата си със забележката: Заповядвам ви, всеки от вас да отиде на мястото си!
към беседата >>
60.
Обичай и освобождавай
,
ООК
, София, 26.1.1938г.,
“ – В животните и прилагателни не съществуват, и
глаголи
не съществуват.
След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си?
“ – В животните и прилагателни не съществуват, и
глаголи
не съществуват.
Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума.
към беседата >>
Казваш: „
Глагол
ли е?
Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят.
Казваш: „
Глагол
ли е?
“ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана.
към беседата >>
Може да го научиш да произнася един
глагол
, без да разбира.
Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае.
Може да го научиш да произнася един
глагол
, без да разбира.
Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят.
към беседата >>
61.
Учене и служене
,
УС
, София, 30.1.1938г.,
За да не правят такива грешки, англичаните са ограничили своите
глаголи
, в смисъл, сам
глаголът
да не изразява лицето, което действа.
Следователно, ако има някаква грешка в нашето служене, ангелите ще я изправят. Питате: Може ли човек, който служи на Бога, да греши? – Може, разбира се. Колкото и да е красноречив един оратор, все ще направи една грешка: или ударението не турил на място, или употребил една дума вместо друга. Някога ораторът може да обърка личните местоимения, вместо едно да тури друго.
За да не правят такива грешки, англичаните са ограничили своите
глаголи
, в смисъл, сам
глаголът
да не изразява лицето, което действа.
На български, например, можеш да кажеш „играя“, можеш да кажеш и „аз играя“. На английски непременно трябва да туриш личното местоимение „аз“. Иначе, няма да се разбере, кой играе. В това отношение, българинът е голям дипломат. Той няма да каже, например, „аз казвам“, но ще каже „казвам“ – няма да се хване.
към беседата >>
62.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
В английски има два спомагателни
глагола
: „уил“ и „шал“.
“ Българският език е малко по-богат в туй отношение. Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия.
В английски има два спомагателни
глагола
: „уил“ и „шал“.
Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни.
към беседата >>
63.
Музикалният живот на душата
,
ООК
, София, 23.3.1938г.,
И после колко
глагола
да употребявате, колко съществителни, колко прилагателни, колко местоимения, колко съюзи?
Та казвам сега: Всеки ден произнасяй хубави думи. Бих ви дал една задача, да не употребявате повече от 100 хубави думи на ден. 100 думи като кажеш на ден, нито една повече. Сутринта като станете ще определите колко думи да кажете. Когато дойде някой да държи кратка реч, а не дълга, колцина от вас биха могли да изпълнят това правило.
И после колко
глагола
да употребявате, колко съществителни, колко прилагателни, колко местоимения, колко съюзи?
Има известно съотношение между тях. Ако вземете думата „мома“, на български език значи едно, а пък в природата знаете ли какво значи? Думата „мома“ означава едно течение в природата. И музиката на това течение е или нагоре, или надолу. Някой път може да означава музика надолу, като произнесеш тази дума.
към беседата >>
64.
Учат и страдат
,
ООК
, София, 11.5.1938г.,
С
глагол
ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с местоимение, със съществетелно или с някое причастие.
Един художник, да допуснем, че иска да рисува. Той избира една точка, откъдето да разглежда предмета, да го рисува. Вие искате да наблюдавате един предмет. Трябва да си изберете една точка, откъдето да разгледате този предмет. Да кажем, искате да говорите, трябва да знаете отде да започнете.
С
глагол
ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с местоимение, със съществетелно или с някое причастие.
Цяло изкуство е. Онези, които изучават ораторството изобщо, вземат предвид тия неща. Ораторът е добре осведомен за своята реч. Онези, които не се карат както вас, казват по вдъхновение. Някои отделят вдъхновението, но вдъхновението е най-разумното, вдъхновеното влиза (в) правилната реч.
към беседата >>
65.
Ще дойдем
,
НБ
, София, 13.11.1938г.,
Когато заболее от нервната система, човек започва да забравя думите: първо забравя съществителните, после прилагателните, след това местоименията, после
глаголите
и най-после остават съюзите.
На пътя го среща един негов приятел и го извиква: „Как си господин Джон? “ – „Благодаря, добре съм.“ Зарадван, че чул името си, той веднага се върнал при пощенския чиновник да получи писмото си, като казал името си. Това се дължи на особено болезнено състояние, в което често съвременните хора изпадат. Причината на това болезнено състояние се дължи на излишното количество млечна киселина, която се събира на повърхността на мозъка и пречи на правилната му деятелност. В това състояние човек мисли, че нищо не знае.
Когато заболее от нервната система, човек започва да забравя думите: първо забравя съществителните, после прилагателните, след това местоименията, после
глаголите
и най-после остават съюзите.
Като се забравят и глаголите остават само съюзите: и, а и т.н. В българския език съюзът „и“ не означава нищо особено, обаче на турски език означава нещо смислено, а именно: „добре е това“. Ония хора, които са изгубили съществителните имена, говорят описателно. Запример, думата „брадва“, не може да си я спомни и тогава казва: „Как се казваше онова, с което се цепят дърва? “ На место да каже „кон“, той казва: „онова, което рита“.
към беседата >>
Като се забравят и
глаголите
остават само съюзите: и, а и т.н.
“ – „Благодаря, добре съм.“ Зарадван, че чул името си, той веднага се върнал при пощенския чиновник да получи писмото си, като казал името си. Това се дължи на особено болезнено състояние, в което често съвременните хора изпадат. Причината на това болезнено състояние се дължи на излишното количество млечна киселина, която се събира на повърхността на мозъка и пречи на правилната му деятелност. В това състояние човек мисли, че нищо не знае. Когато заболее от нервната система, човек започва да забравя думите: първо забравя съществителните, после прилагателните, след това местоименията, после глаголите и най-после остават съюзите.
Като се забравят и
глаголите
остават само съюзите: и, а и т.н.
В българския език съюзът „и“ не означава нищо особено, обаче на турски език означава нещо смислено, а именно: „добре е това“. Ония хора, които са изгубили съществителните имена, говорят описателно. Запример, думата „брадва“, не може да си я спомни и тогава казва: „Как се казваше онова, с което се цепят дърва? “ На место да каже „кон“, той казва: „онова, което рита“. На жена си, ако не може да каже името, казва: „Как се казваше онова, което постоянно се кара в къщи?
към беседата >>
66.
Правилно разбиране
,
ООК
, София, 11.1.1939г.,
След съюзите са дошли
глаголните
форми, които показват действие.
Може да кажеш: каквото научиш на български, такова ще бъде и на френски. Има общи работи. В езика кои са най-важните форми? Онези, които говорят. В езика най-важните форми са съюзите.
След съюзите са дошли
глаголните
форми, които показват действие.
Че някоя работа, която е свършена, при свършването на една работа се образува една глаголна форма. Първоначално не са съществували съществителните имена. Човек първоначално е казвал „туй, което сече“, не е казвал „брадва“. Не казва „човек“, но казва „туй, което мисли“. Най-последната формация, психологическата формация на речта, най-горният пласт това са съществителните, собствените имена.
към беседата >>
Че някоя работа, която е свършена, при свършването на една работа се образува една
глаголна
форма.
Има общи работи. В езика кои са най-важните форми? Онези, които говорят. В езика най-важните форми са съюзите. След съюзите са дошли глаголните форми, които показват действие.
Че някоя работа, която е свършена, при свършването на една работа се образува една
глаголна
форма.
Първоначално не са съществували съществителните имена. Човек първоначално е казвал „туй, което сече“, не е казвал „брадва“. Не казва „човек“, но казва „туй, което мисли“. Най-последната формация, психологическата формация на речта, най-горният пласт това са съществителните, собствените имена. Тия, учените хора, по някой път, показват реда, по който се е създала речта.
към беседата >>
Не помни съществителните имена, остават местоименията, прилагателните,
глаголите
, след туй започва да изгубва постепенно тия форми на речта, докато дойде до съюзите.
Човек първоначално е казвал „туй, което сече“, не е казвал „брадва“. Не казва „човек“, но казва „туй, което мисли“. Най-последната формация, психологическата формация на речта, най-горният пласт това са съществителните, собствените имена. Тия, учените хора, по някой път, показват реда, по който се е създала речта. Когато някой човек заболее умствено, най-първо загубва съществителните имена.
Не помни съществителните имена, остават местоименията, прилагателните,
глаголите
, след туй започва да изгубва постепенно тия форми на речта, докато дойде до съюзите.
Остават съюзите и там спре. Когато започва да оздравява, започват тия форми по обратен ред да се възстановяват, докато дойде до съществителните имена. Щом си спомни съществителните имена, неговият ум е на място. Трябва да знаете сега здрави ли сте и какво помните? Ако забравяте съществителните имена в духовния свят, после, ако забравяте местоименията, прилагателните, после забравяте глаголите, все ще се спрете някъде, но ви липсва нещо.
към беседата >>
Ако забравяте съществителните имена в духовния свят, после, ако забравяте местоименията, прилагателните, после забравяте
глаголите
, все ще се спрете някъде, но ви липсва нещо.
Не помни съществителните имена, остават местоименията, прилагателните, глаголите, след туй започва да изгубва постепенно тия форми на речта, докато дойде до съюзите. Остават съюзите и там спре. Когато започва да оздравява, започват тия форми по обратен ред да се възстановяват, докато дойде до съществителните имена. Щом си спомни съществителните имена, неговият ум е на място. Трябва да знаете сега здрави ли сте и какво помните?
Ако забравяте съществителните имена в духовния свят, после, ако забравяте местоименията, прилагателните, после забравяте
глаголите
, все ще се спрете някъде, но ви липсва нещо.
За пример вземете един човек, щом влезе в духовния свят и щом си на земята, съмнението в душата ти не може да влезе. Щом влезеш в духовния свят, ще влезе някое съмнение. Духовният свят е пълен със съмнение и с вяра. Духовните хора са крайно лековерни. По-лековерни хора от тях надали ще има и по-вярващи от тях надали ще има, две крайности.
към беседата >>
67.
Качествата на ученика
,
ООК
, София, 29.3.1939г.,
„Сла“ е началото на
глагола
„слагам“.
Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне.
„Сла“ е началото на
глагола
„слагам“.
Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля. Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия.
към беседата >>
68.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че
глаголите
, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва.
Ето, всички хора обръщат внимание на тебе“. Казах му: „Как се справихте после с въпроса? “ Той каза: „Три, четири вечери не можах да спя. Мислих: Еди кой си вестник, какво е писал и си казвах: Чакай, аз ще му се отплатя. Това е една беля.
Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че
глаголите
, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва.
Дотогава аз мислех, че глаголите, местоименията, точките са на място. А пък като излезе тази книга, излезе, че глаголите не са на място.“ Та вие,които сте при мене и ме слушате, сте все от видните писатели. Как ще го обоснова? Понеже сте недоволни от живота.
към беседата >>
Дотогава аз мислех, че
глаголите
, местоименията, точките са на място.
Казах му: „Как се справихте после с въпроса? “ Той каза: „Три, четири вечери не можах да спя. Мислих: Еди кой си вестник, какво е писал и си казвах: Чакай, аз ще му се отплатя. Това е една беля. Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че глаголите, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва.
Дотогава аз мислех, че
глаголите
, местоименията, точките са на място.
А пък като излезе тази книга, излезе, че глаголите не са на място.“ Та вие,които сте при мене и ме слушате, сте все от видните писатели. Как ще го обоснова? Понеже сте недоволни от живота. Значи, писали са вестниците нещо не добро за вас.
към беседата >>
А пък като излезе тази книга, излезе, че
глаголите
не са на място.“
“ Той каза: „Три, четири вечери не можах да спя. Мислих: Еди кой си вестник, какво е писал и си казвах: Чакай, аз ще му се отплатя. Това е една беля. Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че глаголите, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва. Дотогава аз мислех, че глаголите, местоименията, точките са на място.
А пък като излезе тази книга, излезе, че
глаголите
не са на място.“
Та вие,които сте при мене и ме слушате, сте все от видните писатели. Как ще го обоснова? Понеже сте недоволни от живота. Значи, писали са вестниците нещо не добро за вас. Сега има една философия в живота.
към беседата >>
69.
Жена кога ражда
,
НБ
, София, 19.11.1939г.,
Освен това, германците обикновено употребяват
глагола
накрая на думите.
На турски език подхожда това, но на български не подхожда. В английски език пък, ако не употребиш местоимението, ти не знаеш на мъж ли говориш или на жена. Всеки език си има своите особености, но изобщо език, в който се различават родовете, е по-богат. Англичаните обичат да съкращават думите, когато германците ги продължават. Те имат думи, съставени от четиридесет–петдесет букви.
Освен това, германците обикновено употребяват
глагола
накрая на думите.
Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика. Човек първо трябва да изучи граматиката на своя народ, а после чуждите. Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи. Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена.
към беседата >>
Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде
глагола
, къде всички останали думи.
Англичаните обичат да съкращават думите, когато германците ги продължават. Те имат думи, съставени от четиридесет–петдесет букви. Освен това, германците обикновено употребяват глагола накрая на думите. Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика. Човек първо трябва да изучи граматиката на своя народ, а после чуждите.
Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде
глагола
, къде всички останали думи.
Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход.
към беседата >>
Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после
глаголът
, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена.
Освен това, германците обикновено употребяват глагола накрая на думите. Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика. Човек първо трябва да изучи граматиката на своя народ, а после чуждите. Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи. Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход.
Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после
глаголът
, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена.
Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход. След това той забравя прилагателните имена, местоименията, глагола и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход. Само съюзите не се забравят.
към беседата >>
След това той забравя прилагателните имена, местоименията,
глагола
и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход.
Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход.
След това той забравя прилагателните имена, местоименията,
глагола
и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход.
Само съюзите не се забравят. След като започне да оздравява, човек си припомня първо глагола, после местоименията, прилагателните, и най-после съществителните имена. Изкуство е човек да се научи да говори. И ако вие бихте се научили да говорите така, както иска Онзи, Който е вътре във вас, природата щеше да ви разбира и вие щяхте да я разбирате. Преди години повикахме няколко работника да работят едно здание.
към беседата >>
След като започне да оздравява, човек си припомня първо
глагола
, после местоименията, прилагателните, и най-после съществителните имена.
Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход. След това той забравя прилагателните имена, местоименията, глагола и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход. Само съюзите не се забравят.
След като започне да оздравява, човек си припомня първо
глагола
, после местоименията, прилагателните, и най-после съществителните имена.
Изкуство е човек да се научи да говори. И ако вие бихте се научили да говорите така, както иска Онзи, Който е вътре във вас, природата щеше да ви разбира и вие щяхте да я разбирате. Преди години повикахме няколко работника да работят едно здание. Един от тях се обърна към мене и ми каза: „Аз те помня тебе.“ – „По какво ме помниш? “ – „Един ден няколко работника бяхме повикани да покрием едно от тукашните здания.
към беседата >>
70.
Даром
,
УС
, София, 24.12.1939г.,
В български окончанието на
глагола
показва и лицето, а пък на английски това не е възможно.
Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо. Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално. Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз. Например, „аз ви казвам“. Англичанинът е заставен да казва така.
В български окончанието на
глагола
показва и лицето, а пък на английски това не е възможно.
И затова трябва да се спомене, аз. На български може да се каже: „Казвам ви.“ Ако ти, който говориш думите „Аз ви казвам“, ако в това казване не подразбираш, че Бог е онзи, Който говори, ще направиш една погрешка. За да кажеш: „Аз ви казвам“, трябва да разбираш, че Бог говори. Ти имаш право да употребиш думите: „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр.
към беседата >>
71.
Два момента
,
УС
, София, 7.1.1940г.,
От предлог тя ще стане
глагол
, ще се измени думата.
Сега в българския език вземете една дума, например предлогът „на“. Българите казват „на“. Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път.
От предлог тя ще стане
глагол
, ще се измени думата.
Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола.
към беседата >>
Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане
глагол
.
Българите казват „на“. Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата.
Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане
глагол
.
Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча.
към беседата >>
Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на
глагол
, трябва да стане.
Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол.
Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на
глагол
, трябва да стане.
Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори.
към беседата >>
Какво значи
глагол
?
Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане.
Какво значи
глагол
?
Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен.
към беседата >>
Човешкият живот сега отива към
глагола
.
От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог.
Човешкият живот сега отива към
глагола
.
На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина.
към беседата >>
На славянски език думата „
глаголяти
“ значи да говоря, да уча.
Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола.
На славянски език думата „
глаголяти
“ значи да говоря, да уча.
Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост.
към беседата >>
72.
Реална и идеална обстановка на нещата
,
НБ
, София, 14.1.1940г.,
Както ученикът трябва да знае къде да постави точка, къде запетая, двоеточие, или как и къде да постави
глаголите
, така и всеки човек трябва да изправи погрешките си.
Човек е дошъл на Земята, за да изправи някои свои погрешки на ума, на сърцето и на тялото си. В Божествения свят тези погрешки не могат да се изправят, не се виждат. Това, което не се вижда, което няма външен израз, ти не можеш да го поправиш. Един ден всички същества, които живеят горе, ще дойдат на Земята, за да изправят погрешките си. И най-напредналите същества, ако имат някаква малка погрешка, непременно трябва да дойдат на Земята, за да я изправят.
Както ученикът трябва да знае къде да постави точка, къде запетая, двоеточие, или как и къде да постави
глаголите
, така и всеки човек трябва да изправи погрешките си.
Това влиза в задачата на неговото самовъзпитание. За една запетая даже, той трябва да дойде на Земята, да се научи как и къде да я поставя. Ще кажете, че това са афоризми, не е възможно за една запетая да слиза човек от небето. В гръцки език има определителен и неопределителен член. Някои филолози са употребили цели тридесет години да тълкуват и обясняват защо Апостол Павел е употребил в посланията си определителен или неопределителен член.
към беседата >>
73.
Реалността
,
МОК
, София, 19.1.1940г.,
В български думата добра има двояко значение: добра крушите, запример, е
глагол
и добра, прилагателно.
Силата на думата зависи от произношението, което ѝ дадеш. Запример вие произнасяте една дума: добро. Какво означава доброто? Какво разбирате под думата добро? На български може да е до̀бра – ударението е на първия слог, добра̀ – ударението е на втория слог.
В български думата добра има двояко значение: добра крушите, запример, е
глагол
и добра, прилагателно.
Ако вие, като напишете думата добро, отмахнете всички опашки и чертици на буквите и останат само кръгчетата на буквите, какво ще разберете? Останат само пет нули. Туй са качествата на доброто. Вие не го разбирате. Туй, което не разбирате, вече е добро.
към беседата >>
74.
Без кал
,
УС
, София, 11.2.1940г.,
Не се туря Ь, Ъ.“ После ще намери, че местоименията не си турил на място, че спрежението на
глаголите
не е правилно, настояще време, че минало неопределено време.
Симпатия има той, обикнали се. Много сприхав е сътурновият пръст, понеже навсякъде търси само погрешките на хората. Не че желае да търси погрешките, но е съдия, дето влезе вижда. Той е като учител по български език. Като му дадеш нещо написано, изведнъж казва: „Така не се пише.
Не се туря Ь, Ъ.“ После ще намери, че местоименията не си турил на място, че спрежението на
глаголите
не е правилно, настояще време, че минало неопределено време.
После ще намери, че буквите не са написани добре, казва: „Така не се пишат буквите. Какво си написал една буква по-голяма, така не се пише.“ Казвам: Аз похвалявам този човек, че знае езика. Ние в нашия език сме строги, но англичаните са още по-взискателни. В българския език може да туриш „е“ просто, вместо „е“ двойно, думата няма да се измени, остава същата, но в английски, ако на края на думата туриш „д“ вместо „т“, ще измениш съвършено значението на думата. Казваш: „Какво има, една буква?
към беседата >>
75.
Обичайте – ценете!
,
ООК
, София, 14.2.1940г.,
Глаголите
са по-стари думи.
Кои думи са най-стари? Думата „Иван“ стара дума ли е? Тя е много нова, детинска дума. А думата „раждам“? „Иван“ ли е по-стара дума или „раждам“ е по-стара?
Глаголите
са по-стари думи.
Те показват действие. Искам да направим връзка. Имате неправилни глаголи на френски. Кои глаголи са неправилни? Филологически няма да се спирам.
към беседата >>
Имате неправилни
глаголи
на френски.
А думата „раждам“? „Иван“ ли е по-стара дума или „раждам“ е по-стара? Глаголите са по-стари думи. Те показват действие. Искам да направим връзка.
Имате неправилни
глаголи
на френски.
Кои глаголи са неправилни? Филологически няма да се спирам. Има една неправилност в глаголите. Щом има неправилни глаголи, има и правилни глаголи. Има цяла една таблица с правилни глаголи.
към беседата >>
Кои
глаголи
са неправилни?
„Иван“ ли е по-стара дума или „раждам“ е по-стара? Глаголите са по-стари думи. Те показват действие. Искам да направим връзка. Имате неправилни глаголи на френски.
Кои
глаголи
са неправилни?
Филологически няма да се спирам. Има една неправилност в глаголите. Щом има неправилни глаголи, има и правилни глаголи. Има цяла една таблица с правилни глаголи. В български език имате три рода.
към беседата >>
Има една неправилност в
глаголите
.
Те показват действие. Искам да направим връзка. Имате неправилни глаголи на френски. Кои глаголи са неправилни? Филологически няма да се спирам.
Има една неправилност в
глаголите
.
Щом има неправилни глаголи, има и правилни глаголи. Има цяла една таблица с правилни глаголи. В български език имате три рода. Но то не е правило за всички езици. В турски език има само един род.
към беседата >>
Щом има неправилни
глаголи
, има и правилни
глаголи
.
Искам да направим връзка. Имате неправилни глаголи на френски. Кои глаголи са неправилни? Филологически няма да се спирам. Има една неправилност в глаголите.
Щом има неправилни
глаголи
, има и правилни
глаголи
.
Има цяла една таблица с правилни глаголи. В български език имате три рода. Но то не е правило за всички езици. В турски език има само един род. На български казваш: „един мъж, една жена, едно дете“.
към беседата >>
Има цяла една таблица с правилни
глаголи
.
Имате неправилни глаголи на френски. Кои глаголи са неправилни? Филологически няма да се спирам. Има една неправилност в глаголите. Щом има неправилни глаголи, има и правилни глаголи.
Има цяла една таблица с правилни
глаголи
.
В български език имате три рода. Но то не е правило за всички езици. В турски език има само един род. На български казваш: „един мъж, една жена, едно дете“. На турски казват: „бир еркек, бир къръ, бир чучук“.
към беседата >>
76.
Наука за живота
,
ООК
, София, 13.3.1940г.,
Да знаеш в даден случай къде да туриш един
глагол
и как да го туриш.
Ще кажеш след време: „Едно време ме стягаше, ясно беше.“ Яснотата на ума зависи с какви хора се срещаш. Ако срещаш известни хора, по известен предмет ще мислиш; ако срещнеш, да кажем музикант, за музиката ще мислиш и в тебе ще се яви желание ти музикант да станеш. Ако срещнеш един човек, който е работлив и земледелец, разбира от земледелие, овощарство, в тебе ще се яви желание да започнеш да разбираш този предмет. Ако срещнеш някой човек, който е добре запознат със законоведството на някой език, веднага светлина ще проблесне в ума ти върху строежа, как е построен езикът. Не е лесна работа да се говори.
Да знаеш в даден случай къде да туриш един
глагол
и как да го туриш.
Тия глаголи имат много форми. Да знаеш в даден случай каква форма да избереш. После, имаш едно прилагателно. Да знаеш туй прилагателно къде и как да го туриш. Или имаш местоимение – да знаеш къде да го туриш, отпред ли, отзад ли.
към беседата >>
Тия
глаголи
имат много форми.
Ако срещаш известни хора, по известен предмет ще мислиш; ако срещнеш, да кажем музикант, за музиката ще мислиш и в тебе ще се яви желание ти музикант да станеш. Ако срещнеш един човек, който е работлив и земледелец, разбира от земледелие, овощарство, в тебе ще се яви желание да започнеш да разбираш този предмет. Ако срещнеш някой човек, който е добре запознат със законоведството на някой език, веднага светлина ще проблесне в ума ти върху строежа, как е построен езикът. Не е лесна работа да се говори. Да знаеш в даден случай къде да туриш един глагол и как да го туриш.
Тия
глаголи
имат много форми.
Да знаеш в даден случай каква форма да избереш. После, имаш едно прилагателно. Да знаеш туй прилагателно къде и как да го туриш. Или имаш местоимение – да знаеш къде да го туриш, отпред ли, отзад ли. После казваме: „Има красив стил.“ Да допуснем, че вие пишете едно любовно писмо.
към беседата >>
Какъв
глагол
трябва да употребиш?
Всичко се изменя. Казвам: Вие имате един организъм, който трябва да го изучавате. Да знаете от какво иде вашето недоволство. Аз бих препоръчал на всинца ви да се учите да говорите. Сутрин, като станеш, с коя дума трябва да започнеш?
Какъв
глагол
трябва да употребиш?
Всеки ден си има една дума. Като станеш сутрин, един глагол, едно съществително ще употребиш, едно прилагателно, едно местоимение, един съюз. Още какво има? 10 са частите на речта. Ако аз съм на вашето място, ако искам да стана художник, сутрин, като стана, ще кажа: „Искам сега, Учителю, да възприема светлината в красотата, най-хубавото, светлината което носи.“ Ако светлината не събуди в тебе най-хубавото, ти художник не може да станеш.
към беседата >>
Като станеш сутрин, един
глагол
, едно съществително ще употребиш, едно прилагателно, едно местоимение, един съюз.
Да знаете от какво иде вашето недоволство. Аз бих препоръчал на всинца ви да се учите да говорите. Сутрин, като станеш, с коя дума трябва да започнеш? Какъв глагол трябва да употребиш? Всеки ден си има една дума.
Като станеш сутрин, един
глагол
, едно съществително ще употребиш, едно прилагателно, едно местоимение, един съюз.
Още какво има? 10 са частите на речта. Ако аз съм на вашето място, ако искам да стана художник, сутрин, като стана, ще кажа: „Искам сега, Учителю, да възприема светлината в красотата, най-хубавото, светлината което носи.“ Ако светлината не събуди в тебе най-хубавото, ти художник не може да станеш. Искаш да станеш някой оратор, да говориш. Тогава ти трябва да разбираш всяка една дума, смисъла на думите, тия трептения.
към беседата >>
77.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 21.4.1940г.,
В думата „крада“ се съдържа
глаголът
„ради“.
Като обича ябълката, детето я изяжда. Лисицата като обича кокошката, изяжда я. Апашът като обича парите, открадва ги. Като обича дрехите си, човек ги облича. Сега като дойдем до думата „крада“, виждам, че и тя е изопачена.
В думата „крада“ се съдържа
глаголът
„ради“.
Който не знае как да ради нещата, започва да краде. Човек създава кривите мисли. Той е създал думата „крада“. Между „крада“ и „ради“ има малка разлика. Като извадите буквата „к“ от „крада“, имате „ради“.
към беседата >>
78.
Най-малката погрешка и най-малкото добро
,
УС
, София, 5.5.1940г.,
Всички съвременни хора ги смущават
глаголите
.
Казва: „Не мяза на светия.“ Започва да не яде, пада му реномето. Казват: „Разболял се е“ и лекарите го посещават, казват: „Не яде.“ Сега, всички тези неща трябва да се приведат в едно изправно състояние. Да кажем, вие говорите. Всеки един език има свои добри и лоши страни.
Всички съвременни хора ги смущават
глаголите
.
Глаголи има несполучливи. После, съществителни има, които безпокоят, местоимения, прилагателни, съюзи. Езикът има положителни и отрицателни страни. Например, думата „умира“, ти не си спокоен вече. Дойде глагола „оживява“, ти имаш друго разположение.
към беседата >>
Глаголи
има несполучливи.
Казват: „Разболял се е“ и лекарите го посещават, казват: „Не яде.“ Сега, всички тези неща трябва да се приведат в едно изправно състояние. Да кажем, вие говорите. Всеки един език има свои добри и лоши страни. Всички съвременни хора ги смущават глаголите.
Глаголи
има несполучливи.
После, съществителни има, които безпокоят, местоимения, прилагателни, съюзи. Езикът има положителни и отрицателни страни. Например, думата „умира“, ти не си спокоен вече. Дойде глагола „оживява“, ти имаш друго разположение. Щом кажеш „умре“, имаш друго разположение.
към беседата >>
Дойде
глагола
„оживява“, ти имаш друго разположение.
Всички съвременни хора ги смущават глаголите. Глаголи има несполучливи. После, съществителни има, които безпокоят, местоимения, прилагателни, съюзи. Езикът има положителни и отрицателни страни. Например, думата „умира“, ти не си спокоен вече.
Дойде
глагола
„оживява“, ти имаш друго разположение.
Щом кажеш „умре“, имаш друго разположение. Много пъти сте чели „В начало бе Словото“. Всякога има начало в живота. Когато човек почувствува и възприеме любовта, то е начало. Казва: „Кое е туй начало?
към беседата >>
79.
Две положения
,
МОК
, София, 13.9.1940г.,
Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с
глаголите
или със съюзите?
Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща. Щом е говедо, има рога. Значи професорът не трябваше да го пита по този въпрос. Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек?
Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с
глаголите
или със съюзите?
Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие.
към беседата >>
Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията,
глаголите
и най-после остават съюзите.
Значи професорът не трябваше да го пита по този въпрос. Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос.
Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията,
глаголите
и най-после остават съюзите.
Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа.
към беседата >>
Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи,
глаголи
, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните.
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите.
Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи,
глаголи
, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните.
Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите?
към беседата >>
Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли
глаголите
, които показват действие.
Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават.
Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли
глаголите
, които показват действие.
Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват?
към беседата >>
Глаголните
форми показват някаква работа.
Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват?
Глаголните
форми показват някаква работа.
Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски.
към беседата >>
Когато дойдоха
глаголите
в света, започна да работи.
Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света?
Когато дойдоха
глаголите
в света, започна да работи.
Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните? Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен.
към беседата >>
80.
Процепът на Любовта
,
УС
, София, 10.11.1940г.,
Защо не тури
глагола
на място, или местоимението не е турил на място?
Казва: Паднах от покрива. Казват: Защо не внимаваш, защо не си отваряш очите? Разправял той на много, как паднал и най-после казва: От вас няма ли някой, който да е падал, да знае, как става тази работа? Казват: Защо не тури запетая? Защо не тури две точки или точка и запетая?
Защо не тури
глагола
на място, или местоимението не е турил на място?
Защо не го е турил? Туй сега как искаш да го туря? Тогава българите са много умни. Един българин направил една пещ и мислил да направи вратата да гледа на юг. Един му казва: Не се прави на юг вратата на пещ, но на север.
към беседата >>
81.
И в Неговото Име народите ще се надеят
,
НБ
, София, 29.12.1940г.,
Употребяват
глагола
без личното местоимение и от окончанието на
глагола
се разбира лицето.
Някой път нелогичните изводи са правдоподобни, истински са. Казвам: Тогава имаме две положения: Когато нещо е истина, логически ние изваждаме извода, пък някой път, когато доказваме една истина, че не е – то е нелогичен път. Запример в български често казваме: Аз, аз. Българинът ще ти намери махна, че си почнал много да мислиш за себе си. Българите имат по-мека форма, казват: Казвам.
Употребяват
глагола
без личното местоимение и от окончанието на
глагола
се разбира лицето.
Но казва някога: Аз казвам. Но може да каже: „казвам“ без да тури аз. Англичаните имат само една форма, само едно понятие: Употребяват винаги лично местоимение, казва: Аз казвам. Кое накарало англичаните да имат само едно понятие, а кое накарало българите да имат две понятия. Само „казвам“ – това са книжни пари, а аз казвам – това са златни пари.
към беседата >>
82.
Чистене съзнанието
,
МОК
, София, 10.1.1941г.,
Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е
глагол
, прилагателно, някое местоимение, изпейте го.
Когато умът взема участие, има широчина, красота. Когато волята взема участие, има сила. Три съчетания има. Често вземате една дума, която обичате. Изпейте я.
Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е
глагол
, прилагателно, някое местоимение, изпейте го.
После, в музиката трябва да турите вашата надежда. Надеждата – ти трябва да я материализираш. Вярата е към по-висока степен, в духовния свят е тя. Като дойде любовта, може да пеете в музиката, то е вече Божественият свят. С вярата пеете, то е духовният свят.
към беседата >>
83.
Новото в живота
,
НБ
, София, 19.1.1941г.,
Щом дойдеш до
глагола
мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича.
– Мога. Мога ли да уча? – Мога. Мога ли да постъпвам? – Мога.
Щом дойдеш до
глагола
мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича.
Мога да любя, както Бог люби. Мога да обичам, както ангелите обичат; мога да обичам както всичките добри хора обичат. Аз съм едно с Него, едно с тях, каквото те правят и аз мога да го правя. Сега искат работници и млади, и стари. Младите плачат, старите въздишат, а възрастните се трудят.
към беседата >>
84.
Правъ пѫть / Прав път
,
ООК
, София, 12.2.1941г.,
Критикуватъ на нѣкой човѣкъ стила, нѣкоя дума турилъ не на мѣсто,
глаголътъ
или мѣстоимението не е на мѣсто.
Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ можеха да бѫдатъ отлични пѣвци. Нѣкои отъ васъ бихте били голѣми художници, нѣкои бихте били оратори, да говорите. Нѣкои отъ васъ сте критици, тъй на мѣсто критикувате. Критикъ наричамъ онзи, който знае да изчиства лекетата. Нѣкое леке така да го махне, да остане дрехата чиста.
Критикуватъ на нѣкой човѣкъ стила, нѣкоя дума турилъ не на мѣсто,
глаголътъ
или мѣстоимението не е на мѣсто.
Или запетаята, или точка и запетая, или нѣкѫде две точки не сѫ турени на мѣсто. На български по-лесно се пише, но на български знаешъ колко мѫчно се пише. Съвременнитѣ хора могатъ по онова, което пишете, да познаятъ вашиятъ характеръ. Ако пишете нѣщо и въ началото си писалъ тънко и после си го надебелилъ, или започналъ си дебело и свършвашъ тънко – по това ще сѫдятъ за тебе. Почеркътъ ти показва какъвъ е твоятъ характеръ, дали си щедъръ, дали си ученъ, дали си дребнавъ, дали можешъ да свършвашъ работата до край или не.
към беседата >>
Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място,
глаголът
или местоимението не е на место.
(втори вариант)
Аз виждам някои от вас можеха да бъдат отлични певци. Някои от вас бихте били големи художници, някои бихте били оратори, да говорите. Някои от вас сте критици, тъй на място критикувате. Критик наричам онзи, който знае да изчиства лекетата. Някое леке така да го махне, да остане дрехата чиста.
Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място,
глаголът
или местоимението не е на место.
Или запетаята, или точка и запетая, или някъде две точки не са турени на място. На български по-лесно се пише, но на български знаеш колко мъчно се пише. Съвременните хора могат по онова, което пишете, да познаят вашият характер. Ако пишете нещо и в началото си писал тънко и после си го надебелил, или започнал си дебело и свършваш тънко – по това ще съдят за тебе. Почеркът ти показва какъв е твоят характер, дали си щедър, дали си учен, дали си дребнав, дали можеш да свършваш работата до край или не.
към втори вариант >>
85.
Мир вам
,
НБ
, София, 2.3.1941г.,
Запример в граматиката вие имате подлежаще, имате връзка, един спомагателен
глагол
и сказуемото.
Защо е сиромах? Той пита, защо не е станал богат. Невежият пита, защо не е учен. Ученият го е страх да не изгуби това, което има. В съвременното човечество има някои предпоставки, които хората напущат.
Запример в граматиката вие имате подлежаще, имате връзка, един спомагателен
глагол
и сказуемото.
Но туй го минавате така. Казвате: Подлежащото е човекът, за когото се говори. Може да се говори само за разумните работи. Връзка може да има между разумните работи. Сказуемо може да има за разумното.
към беседата >>
86.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 9.3.1941г.,
Или писал си някой разказ, та те критикува, че не си турил
глагола
, местоимението, съществителните намясто, че стилът не е хубав, и ти се откажеш да пишеш разказ.
Сега вие казвате: „Ощипал я.“ В туй ощипване той има една свещена идея. Толкоз знае човекът, толкоз прави. Изнасям факт, но то не е между вас. Пък туй щипане съществува в умствения свят. Някой критикува някоя поезия, която си написал, че той като те зачеше, обърне всичкото, та ти се отказваш да пишеш поезия вече.
Или писал си някой разказ, та те критикува, че не си турил
глагола
, местоимението, съществителните намясто, че стилът не е хубав, и ти се откажеш да пишеш разказ.
Туй е само за разнообразие. Някой път дойде вятърът. Духа ли тъй, както ние искаме? Дойде някой вятър, събори листата; минаваш по път, дигне ти шапката, носи я, хич не иска да знае ти кой си. Искаме да има в природата някакъв морал.
към беседата >>
87.
Правилни съотношения
,
МОК
, София, 16.5.1941г.,
(Shall, will – ще, бъдеще време на
глагола
съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно.
Как в говоренето ще загази? Кое е по-хубаво да кажем: аз ви казвам или казвам ви? В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам. Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите. На английски има думите shall и will.
(Shall, will – ще, бъдеще време на
глагола
съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно.
Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде. Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go. Форми на речта са това. На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите. А когато кажа казвам ви, значи хората казват, че по този път, по който вървите, ще загазите.
към беседата >>
88.
Правата посока
,
ООК
, София, 21.5.1941г.,
Знае да тури единъ
глаголъ
на най-хубавото мѣсто.
Най-първо Божията любовь има отношение къмъ способноститѣ, които Богъ ми е далъ. Той всѣкога ни поощрява, казва: „Имашъ хубавъ гласъ, имашъ хубава паметь“. Да кажемъ нѣкой отъ васъ може да е способенъ, много лесно изучава езици. Нѣкой е пѣвецъ, много лесно изучава пѣсни. Нѣкой лесно изучава нѣкое изкуство, нѣкой лесно изучава шивачество, нѣкой – художникъ, да знае кѫде да тури думитѣ.
Знае да тури единъ
глаголъ
на най-хубавото мѣсто.
Омразата има ли глаголъ? Може ли да ми кажете единъ глаголъ на омразата? „Мразя“ – какво означава „мразя“? „Мразя“ излиза отъ мразъ. То е филологически.
към беседата >>
Омразата има ли
глаголъ
?
Той всѣкога ни поощрява, казва: „Имашъ хубавъ гласъ, имашъ хубава паметь“. Да кажемъ нѣкой отъ васъ може да е способенъ, много лесно изучава езици. Нѣкой е пѣвецъ, много лесно изучава пѣсни. Нѣкой лесно изучава нѣкое изкуство, нѣкой лесно изучава шивачество, нѣкой – художникъ, да знае кѫде да тури думитѣ. Знае да тури единъ глаголъ на най-хубавото мѣсто.
Омразата има ли
глаголъ
?
Може ли да ми кажете единъ глаголъ на омразата? „Мразя“ – какво означава „мразя“? „Мразя“ излиза отъ мразъ. То е филологически. Имате долу отрицателно, горе положително.
към беседата >>
Може ли да ми кажете единъ
глаголъ
на омразата?
Да кажемъ нѣкой отъ васъ може да е способенъ, много лесно изучава езици. Нѣкой е пѣвецъ, много лесно изучава пѣсни. Нѣкой лесно изучава нѣкое изкуство, нѣкой лесно изучава шивачество, нѣкой – художникъ, да знае кѫде да тури думитѣ. Знае да тури единъ глаголъ на най-хубавото мѣсто. Омразата има ли глаголъ?
Може ли да ми кажете единъ
глаголъ
на омразата?
„Мразя“ – какво означава „мразя“? „Мразя“ излиза отъ мразъ. То е филологически. Имате долу отрицателно, горе положително. Онзи, който те мрази, значи не ти дава никакви условия да се проявишъ.
към беседата >>
Знае да тури един
глагол
на най-хубавото място.
(втори вариант)
Най-първо Божията любов има отношение към способностите, които Бог ми е дал. Той всякога ни поощрява, казва: „Имаш хубав глас, имаш хубава памет”. Да кажем някой от вас може да е способен, много лесно изучава езици. Някой е певец, много лесно изучава песни. Някой лесно изучава някое изкуство, някой лесно изучава шивачество, някой – художник, да знае къде да тури думите.
Знае да тури един
глагол
на най-хубавото място.
Омразата има ли глагол? Може ли да ми кажете един глагол на омразата? “Мразя” – какво означава “мразя”? “Мразя” излиза от мраз. То е филологически.
към втори вариант >>
Омразата има ли
глагол
?
(втори вариант)
Той всякога ни поощрява, казва: „Имаш хубав глас, имаш хубава памет”. Да кажем някой от вас може да е способен, много лесно изучава езици. Някой е певец, много лесно изучава песни. Някой лесно изучава някое изкуство, някой лесно изучава шивачество, някой – художник, да знае къде да тури думите. Знае да тури един глагол на най-хубавото място.
Омразата има ли
глагол
?
Може ли да ми кажете един глагол на омразата? “Мразя” – какво означава “мразя”? “Мразя” излиза от мраз. То е филологически. Имате долу отрицателно, горе положително.
към втори вариант >>
Може ли да ми кажете един
глагол
на омразата?
(втори вариант)
Да кажем някой от вас може да е способен, много лесно изучава езици. Някой е певец, много лесно изучава песни. Някой лесно изучава някое изкуство, някой лесно изучава шивачество, някой – художник, да знае къде да тури думите. Знае да тури един глагол на най-хубавото място. Омразата има ли глагол?
Може ли да ми кажете един
глагол
на омразата?
“Мразя” – какво означава “мразя”? “Мразя” излиза от мраз. То е филологически. Имате долу отрицателно, горе положително. Онзи, който те мрази, значи не ти дава никакви условия да се проявиш.
към втори вариант >>
НАГОРЕ