Търсене в текстове за 'Глагол'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям).
живакът със 136 и платината, най-после, чиято гъстота е 21*5 са тела, в които материята е извънредно сгъстена. Те представляват твърдото състояние на материята в абсолютния смисъл. От водорода до платината съществува аритметична прогресия, чрез която може да се определи точно мястото на познатите химични елементи по техния атомен строеж и да се откриват такива, непознати още, но чието съществуване предсказва таблицата на Менделеев. Да се върнем сега към алхимика, за когото всичките земни тела, по същността си са земя, в която има повече или по-малко слънце. Алхимикът търси средства да увеличи количеството на слънцето в едно тяло, за да го разтвори, разшири и развие. Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям). Или пък, той търси средство да увеличи гъстотата на веществото, чрез някакъв агент и това той нарича сгъстяване, съсирване, коагулация (от coagula). Веществото за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста. Тия четири вида са: земя, който вид химиците наричат твърдо състояние; вода, който вид отговаря на течното състояние; въздух - наречен от химиците газообразно състояние и огън, който за химиците е едно състояние на енергията, а за алхимиците - слънчево състояние. Когато изгорим, напр. къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел.
към текста >>

2. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗЪМ Из „Belisama" - Друидическа Минерва Големият познавач на древния окултизъм, Ернест Боз - вещ възстановител на друидическата Минерва - след упорит труд в дълги изследвания, неизбежно е трябвало да констатира и с прискърбие да признае, че участта, която е постигнала богатите писмени паметници на древния келтски окултизъм е била същата, каквато е и тази на богатата Александрийска библиотека - безразсъдно унищожение чрез изгаряне. Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения, Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди. Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб. Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог!
към текста >>

3. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Без да навлизаме в каквито и да е подробности, излишни вече за интелигентния човек на съвременността, без много да глаголим, ще кажем, че всяко начало, добро или лошо, е начало на разума, на сърцето, на волята.
Обезвереният в собствените си сили човек е отпуснал ръце и кормилото му не се бори с течението на голямата житейска река. Човекът чака спасение отвън, чака да стане чудото, което ще „оправи света”. И тъкмо защото човеците чакат това чудо отвън, то не идва и никога няма да дойде. Дълги десетилетия ще се изнижат в борби за надмощие, първенство и богатство, земята ще се покрие няколко пъти с кръв и сълзи, но чаканият ден не ще настъпи, ако ние не подирим неговия изгрев в нас, в собствените си души, умове и съвести. На пръв поглед тия думи звучат парадоксално и имат, може би, досадния тон на наставление, но в тях се крие самата истина, чудната разгадка за всички световни конфликти. Без да навлизаме в каквито и да е подробности, излишни вече за интелигентния човек на съвременността, без много да глаголим, ще кажем, че всяко начало, добро или лошо, е начало на разума, на сърцето, на волята. В сърцата и умовете на хората се зараждат епохите, там се подготвят възходите и кървавите падения, оттам пак ще дойде великото пробуждане. Какво ще рече да си човек? Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по пътя на своя възход. Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай. Ние не отричаме смисъла на тия учения и общества, знаем ги и ги тачим като стъпала на човешкия развой, но нито едно от тях не ще бъде в състояние да освободи човека напълно в материално и духовно отношение, докато не дойде „обществото” на свободните човеци – т.е.
към текста >>

4. НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г. Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В правите линии ще намери глаголите, в плоскостите - личните местоимения, в телата - съществителните имена.
И най-после, като дойдем до човешкия разум, законът е същият: ние не можем да предадем нещо на разума, но можем да усилим разумността. Когато човек иска да разбере Истината, той трябва да изучава природата, да изучава всички нейни форми, всички нейни сили и прояви. Там той ще намери всички науки, представени в ред символи. За разумния човек не остава нищо друго, освен да превежда тия образи. Ако граматикът обърне поглед към природата, в нейните точки той ще намери съюзите. В правите линии ще намери глаголите, в плоскостите - личните местоимения, в телата - съществителните имена. И най-после, във формите от четвъртото измерение ще намери прилагателните имена. По този начин човек може да осмисли своята реч. Ако поставите глагола на местото на плоскостта, не можете да постигнете това, което желаете. Когато хората не постигат това, което желаят, причината е мисълта им, която не върви в права посока. Те едновременно искат да бъдат здрави, да имат светъл ум, спокойствие за сърцето и всичките им работи да с уредени.
към текста >>

Ако поставите глагола на местото на плоскостта, не можете да постигнете това, което желаете.
За разумния човек не остава нищо друго, освен да превежда тия образи. Ако граматикът обърне поглед към природата, в нейните точки той ще намери съюзите. В правите линии ще намери глаголите, в плоскостите - личните местоимения, в телата - съществителните имена. И най-после, във формите от четвъртото измерение ще намери прилагателните имена. По този начин човек може да осмисли своята реч. Ако поставите глагола на местото на плоскостта, не можете да постигнете това, което желаете. Когато хората не постигат това, което желаят, причината е мисълта им, която не върви в права посока. Те едновременно искат да бъдат здрави, да имат светъл ум, спокойствие за сърцето и всичките им работи да с уредени. Който иска да постигне всичко това, той трябва да започне отгоре, от своя ум. Човек не може да бъде здрав, ако няма светъл ум. За да бъде човек здрав, той трябва да мисли; за да мисли, той трябва да чувствува, а за да извърши една постъпка, той трябва да действува, да прояви воля.
към текста >>

5. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е "причинявам", за да може да се раздали предлогът per.
Има защо човек да се губи в предположения. Сигурно, тоя весел провансалски пророк, продължава коментаторът, трябва да се е забавлявал твърде много, когато е писал тия стихове по времето на Хенрих III. И той можеше да бъде сигурен, че неговата тайна ще бъде грижливо запазена през векове; тъй като, дори и да е познавал някой тогава латинския превод, как би начертал конструкциите върху данните на Елисейскитe полета и на площад Dupleix? Не само че нищо от това не съществуваше, но Жозеф Дюплекс, който бe управител на френските колонии в Индия през 1720 г., не беше още роден! Според Пиоб, латинският текст се възстановява така: In Elysiis cainpis per agere circulum; Pyc ... ante recta ad trahet cantenta; Omnia decreta non valent unum: Duplex. Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е "причинявам", за да може да се раздали предлогът per. Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост".
към текста >>

Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен.
Сигурно, тоя весел провансалски пророк, продължава коментаторът, трябва да се е забавлявал твърде много, когато е писал тия стихове по времето на Хенрих III. И той можеше да бъде сигурен, че неговата тайна ще бъде грижливо запазена през векове; тъй като, дори и да е познавал някой тогава латинския превод, как би начертал конструкциите върху данните на Елисейскитe полета и на площад Dupleix? Не само че нищо от това не съществуваше, но Жозеф Дюплекс, който бe управител на френските колонии в Индия през 1720 г., не беше още роден! Според Пиоб, латинският текст се възстановява така: In Elysiis cainpis per agere circulum; Pyc ... ante recta ad trahet cantenta; Omnia decreta non valent unum: Duplex. Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е "причинявам", за да може да се раздали предлогът per. Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост". И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета!
към текста >>

6. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те обичат много да глаголят.
Имайте предвид, че Духът в окултната школа говори само най-съществените неща. 04. 04. 1922 година Не пишете много, понеже многото писане е щестлавие. Излишни думи не слагайте, защото те са от лукаваго, т.е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на черното братство. Те обичат много да глаголят. И всеки който много говори, помага на черните братя. Който много говори, и който никак не говори, и двамата помагат на черните братя. А който малко говори, но умно, спомага на Белите братя. "Малко" значи есенцията - тя ни трябва. Защо пишете тия теми?
към текста >>

7. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спрежението на глаголите на есперанто е извънредно просто.
Знам, че най-малко 93% от учениците, учили чужди езици в нашите гимназии, излизат от там без достатъчно познания, бързо забравят и това, което са научили, и дългогодишиият им труд за изучаване на езика пропада напразно. Модерните чужди езици, френски, немски, английски са доста трудни за хората с по слаби езикови способности, които съставляват огромното болшинство от народа, и затова, ако искаме да имаме един ИСТИНСКИ международен език, който да може лесно да бъде усвоен и употребяван от широките народни маси по целия свят, то избора ни трябва да падне на езика Есперанто. За да не бъдем голословни, нека си послужим с няколко примера: като знае човек корена на една дума, с помощта само на няколко окончания, ще може да си състави всичките нейни производни, ръководен от няколко прости и лесни за заучаване правила. Например всички съществителни на есперанто свършват с окончание О което се прибавя направо към корена на думата. Всички прилагателни свършват с а Всички наречия свършат с е Като знае човек това и вземе корена на да било дума, например bon от думата добро, ще произведе съществителното bonо — добро, прилагателното bona — добра, и наречието bonе — добре. Спрежението на глаголите на есперанто е извънредно просто. Всички глаголи имат за окончания за сегашно време - as за минало - is за бъдеще - os за условно наклонение - us за повелително - u Неопределителното наклонение винаги свършва на i. И тъй, като вземем am — корена на глагола ami — обичам. веднага можем да образуваме всички времена, като се има пред вид. че глаголните форми не се изменят по ред, число и лице. Ще трябва да бъдат употребени само личните местоимения: mi — аз: vi (ci) — ти; li, si, gi — той, тя, то; ni — ние; vi — вие; ill — те.
към текста >>

Всички глаголи имат за окончания за сегашно време - as за минало - is за бъдеще - os за условно наклонение - us за повелително - u Неопределителното наклонение винаги свършва на i.
Модерните чужди езици, френски, немски, английски са доста трудни за хората с по слаби езикови способности, които съставляват огромното болшинство от народа, и затова, ако искаме да имаме един ИСТИНСКИ международен език, който да може лесно да бъде усвоен и употребяван от широките народни маси по целия свят, то избора ни трябва да падне на езика Есперанто. За да не бъдем голословни, нека си послужим с няколко примера: като знае човек корена на една дума, с помощта само на няколко окончания, ще може да си състави всичките нейни производни, ръководен от няколко прости и лесни за заучаване правила. Например всички съществителни на есперанто свършват с окончание О което се прибавя направо към корена на думата. Всички прилагателни свършват с а Всички наречия свършат с е Като знае човек това и вземе корена на да било дума, например bon от думата добро, ще произведе съществителното bonо — добро, прилагателното bona — добра, и наречието bonе — добре. Спрежението на глаголите на есперанто е извънредно просто. Всички глаголи имат за окончания за сегашно време - as за минало - is за бъдеще - os за условно наклонение - us за повелително - u Неопределителното наклонение винаги свършва на i. И тъй, като вземем am — корена на глагола ami — обичам. веднага можем да образуваме всички времена, като се има пред вид. че глаголните форми не се изменят по ред, число и лице. Ще трябва да бъдат употребени само личните местоимения: mi — аз: vi (ci) — ти; li, si, gi — той, тя, то; ni — ние; vi — вие; ill — те. И тъй.
към текста >>

И тъй, като вземем am — корена на глагола ami — обичам.
За да не бъдем голословни, нека си послужим с няколко примера: като знае човек корена на една дума, с помощта само на няколко окончания, ще може да си състави всичките нейни производни, ръководен от няколко прости и лесни за заучаване правила. Например всички съществителни на есперанто свършват с окончание О което се прибавя направо към корена на думата. Всички прилагателни свършват с а Всички наречия свършат с е Като знае човек това и вземе корена на да било дума, например bon от думата добро, ще произведе съществителното bonо — добро, прилагателното bona — добра, и наречието bonе — добре. Спрежението на глаголите на есперанто е извънредно просто. Всички глаголи имат за окончания за сегашно време - as за минало - is за бъдеще - os за условно наклонение - us за повелително - u Неопределителното наклонение винаги свършва на i. И тъй, като вземем am — корена на глагола ami — обичам. веднага можем да образуваме всички времена, като се има пред вид. че глаголните форми не се изменят по ред, число и лице. Ще трябва да бъдат употребени само личните местоимения: mi — аз: vi (ci) — ти; li, si, gi — той, тя, то; ni — ние; vi — вие; ill — те. И тъй. сегашното време от глагола ami прави: mi amas — аз обичам vi amas — ти обичаш li (si, gi) amas — той (тя, то) обича ni amas — ние обичаме vi amas — вие обичате ili amas — тк обичатъ По тоя съшия начин с помощта на горепосочените окончания се образуват и другите времена и наклонения.
към текста >>

че глаголните форми не се изменят по ред, число и лице.
Всички прилагателни свършват с а Всички наречия свършат с е Като знае човек това и вземе корена на да било дума, например bon от думата добро, ще произведе съществителното bonо — добро, прилагателното bona — добра, и наречието bonе — добре. Спрежението на глаголите на есперанто е извънредно просто. Всички глаголи имат за окончания за сегашно време - as за минало - is за бъдеще - os за условно наклонение - us за повелително - u Неопределителното наклонение винаги свършва на i. И тъй, като вземем am — корена на глагола ami — обичам. веднага можем да образуваме всички времена, като се има пред вид. че глаголните форми не се изменят по ред, число и лице. Ще трябва да бъдат употребени само личните местоимения: mi — аз: vi (ci) — ти; li, si, gi — той, тя, то; ni — ние; vi — вие; ill — те. И тъй. сегашното време от глагола ami прави: mi amas — аз обичам vi amas — ти обичаш li (si, gi) amas — той (тя, то) обича ni amas — ние обичаме vi amas — вие обичате ili amas — тк обичатъ По тоя съшия начин с помощта на горепосочените окончания се образуват и другите времена и наклонения. Сложните времена се заучават също така лесно с помощта на леснозаучими причастия. Изобщо цялата основна граматика на Есперанто се състои от 16 леснозаучими правила, от които няма изключения.
към текста >>

сегашното време от глагола ami прави: mi amas — аз обичам vi amas — ти обичаш li (si, gi) amas — той (тя, то) обича ni amas — ние обичаме vi amas — вие обичате ili amas — тк обичатъ По тоя съшия начин с помощта на горепосочените окончания се образуват и другите времена и наклонения.
И тъй, като вземем am — корена на глагола ami — обичам. веднага можем да образуваме всички времена, като се има пред вид. че глаголните форми не се изменят по ред, число и лице. Ще трябва да бъдат употребени само личните местоимения: mi — аз: vi (ci) — ти; li, si, gi — той, тя, то; ni — ние; vi — вие; ill — те. И тъй. сегашното време от глагола ami прави: mi amas — аз обичам vi amas — ти обичаш li (si, gi) amas — той (тя, то) обича ni amas — ние обичаме vi amas — вие обичате ili amas — тк обичатъ По тоя съшия начин с помощта на горепосочените окончания се образуват и другите времена и наклонения. Сложните времена се заучават също така лесно с помощта на леснозаучими причастия. Изобщо цялата основна граматика на Есперанто се състои от 16 леснозаучими правила, от които няма изключения. И въпреки тази си опростеност, есперанто е гъвкав, звучен. логичен език, годен да изрази както студените разсъждения и пресмятания на хората на науката, така и възторзите и дълбините на хората на художественото слово и духовния живот. Това е доказано от създадената до сега литература на езика.
към текста >>

8. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Есперанто като език е същото, което са и другите познати нам езици — той е малко по-изкуствен от тях (езикът изобщо е творба на човка) в смисъл, че преднамереното творчество го е направило по-лек и прост, като липсата на стотици окончания при глаголите, имената и др.
Наброяват се над 500 такива. Дошло се до Волапюк, който основан въз английски език с много проста граматика и доста лек правопис, пръв можал да послужи като приложен език. Той обаче загинал от словаря си, в който думите били променени до неузнаваемост. Най-после, на 1887 год. излезе езикът на Д р Лазар Лудовик Заменхов — Варшавски лекар, владеещ няколко от по-разпространените езици. Есперанто като език е същото, което са и другите познати нам езици — той е малко по-изкуствен от тях (езикът изобщо е творба на човка) в смисъл, че преднамереното творчество го е направило по-лек и прост, като липсата на стотици окончания при глаголите, имената и др. части на речта не отнема от неговата изразителност, а напротив: прави го по-ясен. Правилност, логичност, простота, лекота са качествата на Есперанто, чиято граматика се състои от 16 правила. А словарят му е наистина международен — съставен е от думи из най-познатите езици, като на първо място взимат така накичените международни думи. В своя вече 46 годишен живот (е живот значи развитие, напредък) Есперанто е приложен във всички области на културния живот. Той ни предлага леко и непосредствено общуване, като улеснява и сближава.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На гръцки думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам.
Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството. И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота. Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г Из тайните науки Хиромантия Хиромантията е наука за узнаване характера, миналото и бъдещето на човека по формите, линиите и знаците на ръката. От най-древни времена, ръката на човека е считана като символ на могъщество и сила. Виргилий дава думата manus (ръка) на въоръжена войска. На гръцки думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам. Ръката е магически печат. дума която на гръцки произхожда от pantaculum (нещо, което сдържа всичко в себе си.) Аналогията е точна; понеже човек е малък свят, то на ръката му се отразява целия му живот, цялото му същество. Ръката на човека, като приемател на звездната светлина, възпроизвежда всички звездни влияния във форма на съответните знаци на тия звезди и планети. Ний, хората, възприемаме влиянията на всички близки и далечни небесни светила, но най-голямо влияние върху нас упражнява несъмнено слънцето, източника на всеки земен живот, а след него идват планетите от нашата слънчева система, а също така и луната, която силно влияе на земните обитатели поради своята близост със земята. Както всеки пръст на ръката е разделен на три части (горна, средна и долна) които съответства на три свята, също така дланта трябва да бъде разделена на три части.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго.
Онемелият става неспособен да намери думата, когато има нужда от нея: той като че ли -обикаля около нея, без да има потребната сила да тури пръста си на исканата точка. В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността. И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума. Нека разгледаме сега какао става при прогресивното онемяване, т. е. когато забравянето на думите става все по-силно. Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият. Щеше ли да бъде същото, ако болестта би атакувала самите спомени? Ако споменат не би бил складиран в мозъка, тогава къде се пази? Този въпрос ,къде? “ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло?
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

глагол religare — свързвам) е свръзка на човека с Бога.
Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно“. (Мат. 18, 3). „Човек не живее само с хляб“ (Мат. 4,4). Само връзката с безкрайния източник на живота дава истинен живот. Религия (от лат. глагол religare — свързвам) е свръзка на човека с Бога. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5, 8). Блажени са тези, които познават Бога в цялата вселена, защото такива действително виждат Бога. Да се отстранят всички представи за отделност и да се познае единството на собственото аз с безкрайното, това е духа на всички религиозни учения през всички времена. Великият индийски мъдрец Ману казва: „който познае в своето собствено аз висшето аз на всички неща и пожелае хладнокръвие, той е блажен“.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тая дума произлиза от латинския глагол restringo, което значи свързвам, но също и ограничавам.
И тъй като желаем да дадем по възможност по-точна и добре обоснована система за изкуството да се гадае по ръката с неговите особености, ние ще се придържаме към подразделението, което дължим на майсторите на хирософията, и ще разгледаме: 1) Хиромантия на китката. 2) Хиромантия на дланта или палмистрия. 3) Хиромантия на пръстите и ноктите. b. Хиромантия на китката Ако разгледаме китката, ще видим редица линии, които изпъкват особено ясно, когато я свием към вената на пулса. Общо тия линии носят названието расета, някои от тях по отделно наричат рестрикти. Тая дума произлиза от латинския глагол restringo, което значи свързвам, но също и ограничавам. Тъй че самото им име показва, че те ограничават ръката и отбелязват най-тясната й част. От друга страна, понеже тия линии се намират във връзка с астрологията именно по отношение кръговия белег на лъва, наричат ги, особено във френските ръководства, Лъв. Ако хвърлим поглед върху положението на тия линии, ще видим, че те почват под венериния хълм, продължават към лунния хълм, кждето и свършват. (фиг 9). 1) Ако линиите на расетата са ясно и добре очертани, всяка от тях показва около 25 до 30 години от живота.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато детето чрез главните учебни предмети е научило, че има активни и пасивни глаголи, то при часа по евритмия детето ще тича по права линия напред и назад, като същевременно внимава на преживяваните чувства.
Сега вече у детето трябва да се развие живо чувство за езика, напр. за разните части на речта. Граматиката, която за децата е тъй страшна, трябва да се оживи чрез вътрешно преживяване на думата. В първите учебни години ние развиваме чувство за движение в пространство, за пречупени и криви линии или форми. Сега, в по-напреднала възраст, свързваме туй с нещо ново. Когато детето чрез главните учебни предмети е научило, че има активни и пасивни глаголи, то при часа по евритмия детето ще тича по права линия напред и назад, като същевременно внимава на преживяваните чувства. Тогаз у детето изплуват тези чувства: когато отива напред, като че ли се оставя да го теглят, а когато се връща назад, то употребява по-големи усилия, като че ли противостои на нещо, което го тегли напред. Тогаз детето много естествено намира, че при пасивните глаголи трябва да се тича напред, а при активните — назад. И за другите части на речта има съответни форми. По този начин у детето се развива живо чувство за езика. В горните класове се опитваме да проникнем по дълбоко в естеството на художественото, тъй че учениците да станат способни да преживеят характера и смисъла на едно стихотворение. Напр.
към текста >>

Тогаз детето много естествено намира, че при пасивните глаголи трябва да се тича напред, а при активните — назад.
Граматиката, която за децата е тъй страшна, трябва да се оживи чрез вътрешно преживяване на думата. В първите учебни години ние развиваме чувство за движение в пространство, за пречупени и криви линии или форми. Сега, в по-напреднала възраст, свързваме туй с нещо ново. Когато детето чрез главните учебни предмети е научило, че има активни и пасивни глаголи, то при часа по евритмия детето ще тича по права линия напред и назад, като същевременно внимава на преживяваните чувства. Тогаз у детето изплуват тези чувства: когато отива напред, като че ли се оставя да го теглят, а когато се връща назад, то употребява по-големи усилия, като че ли противостои на нещо, което го тегли напред. Тогаз детето много естествено намира, че при пасивните глаголи трябва да се тича напред, а при активните — назад. И за другите части на речта има съответни форми. По този начин у детето се развива живо чувство за езика. В горните класове се опитваме да проникнем по дълбоко в естеството на художественото, тъй че учениците да станат способни да преживеят характера и смисъла на едно стихотворение. Напр. подбудих ги веднъж да евритмизират две стихотворения от Християн Моргенщерн (от сбирката му: „Намерихме пътя“): „О, нощ! “ и „Побеждавай!
към текста >>

0.47575497627258