Търсене в текстове за 'Глагол'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 100 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_23 Окултната музика на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот.
Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение. Онези хора, за които музиката е развлечение, проявяват музикалност само когато имат настроение. Щом почнат да мислят - няма у тях музикалност.
към текста >>

2. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия.
През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е". Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си. Но накрая остана да съществува като държава поради съвсем други причини. И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855. Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия. Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил". Той знае много добре кой е Константин Философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН". Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ.
към текста >>

3. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Тази азбука е глаголицата.
Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото". Около Константин има помощници - ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука, дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско - латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката. В Методиевото житие четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те.
към текста >>

замяна на глаголическото писмо с Кириловото писмо и замяна на гръцкия език със старославянски език.
Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие. Така че политиката на Византия е била да се противопостави на Римското домогване. През 893 година извиканият народен събор от Борис обявява славянския език за официален и славянската писменост за официално писмо. Извършва се „Преложение книг", т.е. замяна на глаголическото писмо с Кириловото писмо и замяна на гръцкия език със старославянски език. Започва Златният век на славяно - българската култура.
към текста >>

4. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

ТОМ 4

И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места.
Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Фило-соф: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото. Словото бе у Бога и Бог бе Словото." Но тук се дава Небесния знак - двойното „е" (ят) и то се записва с Него. „В началото бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството. Това е знакът Божий, че Бог даде славянското писмо чрез двамата братя Кирил и Методий. В старите Библии навсякъде е обозначено с двойно „е" (ят). Учителят Дънов дойде в България и предаде Словото Божие чрез Небесния знак и писа с Небесния знак. Българи и славяни, върнете Небесния знак във вашата азбука, за да бъде над вас Божието благословение и Божията ръка да ви закриля!
към текста >>

5. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата.
И: Знаете ли кой е бил първият учител на траките - духовен учител? В: Кой? И: Професор Селмоксис, най- добрия ученик на Питагор. Той е бил там. Преди много годни ми попада на ръката едно книжле, издадено във Виена преди освобождението ни от турско. Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата. Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“. И действително, как може българите в IV. век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX. век са останали фанатични езичници. Ето какво зло ни е нанесъл този Шафарик на българската история за своята т.нар.
към текста >>

Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“.
В: Кой? И: Професор Селмоксис, най- добрия ученик на Питагор. Той е бил там. Преди много годни ми попада на ръката едно книжле, издадено във Виена преди освобождението ни от турско. Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата. Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“. И действително, как може българите в IV. век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX. век са останали фанатични езичници. Ето какво зло ни е нанесъл този Шафарик на българската история за своята т.нар. волжки българи, че били 600 000, а пък после се коригира, когато числото се оказа над 5 милиона.
към текста >>

век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX.
Той е бил там. Преди много годни ми попада на ръката едно книжле, издадено във Виена преди освобождението ни от турско. Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата. Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“. И действително, как може българите в IV. век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX. век са останали фанатични езичници. Ето какво зло ни е нанесъл този Шафарик на българската история за своята т.нар. волжки българи, че били 600 000, а пък после се коригира, когато числото се оказа над 5 милиона. Защото в началото на XVIII. век когато в Европа започваше бурния подем, разцвет на науките и изкуствата, политиката и Коперник вече беше открил мястото на земята във Вселената, а мястото на старовековна България непосредствено намираща се до Европа бе изчезнало, затрито от османското робство и трябваше тепърва да ги търсят.
към текста >>

Първата случка, че Иван Момчилов не може да приеме сътворението на глаголицата в IV век, защото българите не са били тука.
Това е истината. В: Те вече получават различен език. И: Нямат различен език. Хуни, готи, българи говорили един език, един и същ език. Ще ви разправя за моите три случки: бях почнал да ви разправям за моите три случки. Първата случка, че Иван Момчилов не може да приеме сътворението на глаголицата в IV век, защото българите не са били тука. Така ли? През 1961 г. в България се преиздаде и Паисиевата история славянобългарска. Втората случка: Накрая на тая книга бяха цитирани три намерени стари разкази за българите. В единия от тях четем: „Още по времето на Кубрата, когато българските владетели са кйязе, а не тархани (или тюркски владетели) владееха Илирия, Панония, Горна Мизия включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги написани с букви, които българите изоставиха след като си намериха Кирилските.“ Ясно, нали?
към текста >>

360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо.
В единия от тях четем: „Още по времето на Кубрата, когато българските владетели са кйязе, а не тархани (или тюркски владетели) владееха Илирия, Панония, Горна Мизия включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги написани с букви, които българите изоставиха след като си намериха Кирилските.“ Ясно, нали? Аспарух е вписан като шести княз в именика на рода Дуло. Пътувам от Шапхаузен за Щутгарт. Във вагона на моето купе виси едно списание „Шьоне Велт“, немско списание. Редакторът, собственик на списанието написал една подробна статия за Югославия, в която споменава за една базилика на остров Крит в Адриатическия залив, че са я изградили в 480 г., т.е. 360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо. В: Това какво означава? И: Значи, ние имаме три случки: Момчилов с далманското духовенство, Паисий, разказа за археологичните находки и случая с базиликата на остров Крит. Ама това не са отделни случаи. Тези кардинални случаи нашия изследовател, който е написал вярната българска история не ги е знаел, но той ги е допълнял с други. Тия други факти искам сега да ви ги прочета тука.
към текста >>

Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица.
В: По-хубаво ще го видим, но в други тела, а не в човешко тяло. И: Оптимист съм, защото не мога да си представя живото да бъде мъртво. Но умрелите са живи, а живите са умрели. Някой от тях са богове смъртни, а други богове хора безсмъртни. Българите ги има още от IV.век. Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица. Глаголицата е съставена от Улфила. Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение. И трябвало да изпълни нареждането. При съставянето на азбуката е взел участие и Евстатий Палестински, който е вмъкнал в нея и други букви. Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му.
към текста >>

Глаголицата е съставена от Улфила.
И: Оптимист съм, защото не мога да си представя живото да бъде мъртво. Но умрелите са живи, а живите са умрели. Някой от тях са богове смъртни, а други богове хора безсмъртни. Българите ги има още от IV.век. Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица. Глаголицата е съставена от Улфила. Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение. И трябвало да изпълни нареждането. При съставянето на азбуката е взел участие и Евстатий Палестински, който е вмъкнал в нея и други букви. Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V.
към текста >>

6. 81. КОЙ Е УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Вече съм разбрала, че глагола "съм" има много времена в българския език и човек го спряга този глагол с живота си.
Учителят се оценява от човеците в минало несвършено време като събитие, като действие, като история и като мисия. Животът на Учителя е един и непреривен във Вечността. Но у човека - Той е разделен на бъдеще, настояще и минало. Важното е, че единствено настоящето е реално за човека". Аз кимам с глава. Вече съм разбрала, че глагола "съм" има много времена в българския език и човек го спряга този глагол с живота си. Запита ме: "Разбра ли кой е Учителят на земята? " Отговорът от моя страна последва веднага: "Учителят на земята е Бог, който се изявява в едно и също време от вчера, днес и утре, а се проявява в настоящето, като Всемировият Учител, който сваля Словото на Бога". Как го казах това и досега не мога да си отговоря. Учителят се усмихна и ми подаде десницата си. Аз я целунах и си тръгнах.
към текста >>

7. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

ТОМ 8

В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител.
А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91.псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата. И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново.
към текста >>

8. 150. КАК СЕ ШИЕХА ПАЛАТКИТЕ?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Интересен е този глагол „обленявам".
Никой не се хващаше, защото все пак е тежка работа. Не е лесно, но аз понеже бях здрава, да ти кажа правото, издръжлива бях. Пък и не се жалех. Има хора, които се жалят, но аз не съм се жалила цял живот в този смисъл да се уфлянквам, че това, въпреки, че са казвали, че съм се обленявала някога. Може да е имало такива случаи, но правило не е било в живота ми. В.К.: Интересен е този глагол „обленявам". Той е стар. Е.А.: Обленявам, да. В.К.: Обленявам - мързелувам. Е.А.: Мързелувам, да. Той е от леност.
към текста >>

9. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще.
5, 26) Образът на телец, бик е символ на евангелист Лука, защото започва разказа си със свещеник Захария и жрец на израилевия храм, който служил на израилевия храм с вехтозаветните жертви. За жертвоприношения се принася телец, което е принос за изкупление за греховете на людете. Образът на орела е символ на евангелист Йоан, поради това, че той говори от висините, така, както орелът лети по небесните висоти. Неговата блага вест, благовестието, идва от Небесата Господни, оттам, откъдето започва и идва Словото на Бога. Този символ говори за висотата на неговото учение и че то идва със Славата Господня за онези, които ще се родят чрез Дух и Слово, за да може Словото да стане плът и да пребивава между человеците. Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще. MATHEVS - МАТЕЙ - ангел - ПОЮЩЕ - пение ангелско - ангелски говор за Царството Божие. MARKVS - МАРКА - лъв - ВОПИЮЩЕ -глас на Вестител - Всесилен в дело и Слово LVKAS - ЛУКА - телец - ВЗИВАЮЩЕ - Приемат Святия Дух - Кръстени в Святия Дух IOANNIS - ЙОАНА - орел - ГЛАГОЛЮЩЕ - В началото бе Словото, Словото бе у Бога, Словото бе Бог - Роденото от Духа е Дух и влиза в Божието Царство. Иконообразът на Св. Матея е нарисуван горе в ляво като възрастен человек с брада. Матей е евангелското му име, а иначе се наричал Левий, син на Алфея, по професия митничар, събирал мито на брега на Генисаретското езеро.
към текста >>

MARKVS - МАРКА - лъв - ВОПИЮЩЕ -глас на Вестител - Всесилен в дело и Слово LVKAS - ЛУКА - телец - ВЗИВАЮЩЕ - Приемат Святия Дух - Кръстени в Святия Дух IOANNIS - ЙОАНА - орел - ГЛАГОЛЮЩЕ - В началото бе Словото, Словото бе у Бога, Словото бе Бог - Роденото от Духа е Дух и влиза в Божието Царство.
Образът на орела е символ на евангелист Йоан, поради това, че той говори от висините, така, както орелът лети по небесните висоти. Неговата блага вест, благовестието, идва от Небесата Господни, оттам, откъдето започва и идва Словото на Бога. Този символ говори за висотата на неговото учение и че то идва със Славата Господня за онези, които ще се родят чрез Дух и Слово, за да може Словото да стане плът и да пребивава между человеците. Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще. MATHEVS - МАТЕЙ - ангел - ПОЮЩЕ - пение ангелско - ангелски говор за Царството Божие. MARKVS - МАРКА - лъв - ВОПИЮЩЕ -глас на Вестител - Всесилен в дело и Слово LVKAS - ЛУКА - телец - ВЗИВАЮЩЕ - Приемат Святия Дух - Кръстени в Святия Дух IOANNIS - ЙОАНА - орел - ГЛАГОЛЮЩЕ - В началото бе Словото, Словото бе у Бога, Словото бе Бог - Роденото от Духа е Дух и влиза в Божието Царство. Иконообразът на Св. Матея е нарисуван горе в ляво като възрастен человек с брада. Матей е евангелското му име, а иначе се наричал Левий, син на Алфея, по професия митничар, събирал мито на брега на Генисаретското езеро. Той е говорил за истинския смисъл на старозаветния закон и изобличавал плътската насока на тогавашното юдейство. Той е присъствувал на Тайната вечеря и е бил един от 12-те апостоли.
към текста >>

Иоанна - с орела - глаголюще - говорейки от висотата на Небесната твърд, където е Славата Божия, където е Словото и то слиза и ражда Синът Божий, защото роденото от Духа е Дух и роденият Син Божий влиза в Царството Божие.
От едната страна са вписани инициали на името му на гръцки, а от другата му страна името му е написано на славянски - Йоан. Ето така четиримата евангелисти стоят на четирите краища на Антиминса. Матей - с ангела - поюще - с пение ангелско, което се явява като ангелски говор и благовествуване за Царството Божие. Марка - с лъва - вопиюще - с гласа на Вестителя, с вопиющ глас, който идва от пустинята на живота, за да благовествува, че Вестителят, който носи в себе си, е Духът Господен, който е Всесилен в дело и Слово. Лука - с телеца - взивающе - чрез Евхаристията ще взискат, ще измолят и ще приемат Святият Дух и ще бъдат кръстени в Святия Дух и запечатани от Святия Дух. Иоанна - с орела - глаголюще - говорейки от висотата на Небесната твърд, където е Славата Божия, където е Словото и то слиза и ражда Синът Божий, защото роденото от Духа е Дух и роденият Син Божий влиза в Царството Божие. „Защото Аз от Бога излезох и дойдох, понеже не съм дошел от самосебе си, но Той Ме проводи." (Евангелие от Иоанна, гл. 8, ст. 42).
към текста >>

10. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Глаголицата е открита от двамата братя Кирил и Методий през 863 г.
Константин философ чрез Святия Дух създава старославянската азбука през 855 г. буквата „е" двойно (t>) е свалена от Константин от невидимия свят, и тя е знамето на славянската писменост, според Учителя Дънов. Славянската азбука е посвещението Господне чрез Словото на Бога (виж „Изгревът", том IV, стр. 14-22). Това е така наречената „кирилица" и представлява старославянската абзука. A (fe) в старобългарската азбука се нарича „ятова гласна" или „ят", а в среднобългарската - „широко е", а в новобългарската азбука до 1945 г. „е-двойно". Глаголицата е открита от двамата братя Кирил и Методий през 863 г. за нуждите на Моравската мисия. При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката. При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука. За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата.
към текста >>

При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката.
Славянската азбука е посвещението Господне чрез Словото на Бога (виж „Изгревът", том IV, стр. 14-22). Това е така наречената „кирилица" и представлява старославянската абзука. A (fe) в старобългарската азбука се нарича „ятова гласна" или „ят", а в среднобългарската - „широко е", а в новобългарската азбука до 1945 г. „е-двойно". Глаголицата е открита от двамата братя Кирил и Методий през 863 г. за нуждите на Моравската мисия. При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката. При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука. За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата. Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата. Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението.
към текста >>

11. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона).
От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история. Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение. За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година.
към текста >>

12. V.II.47 МОЛИТВА ЗА ГЛАГОЛА „МОГА КАТО ХИМН НА СЛЪНЦЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

47 МОЛИТВА ЗА ГЛАГОЛА „МОГА" КАТО ХИМН НА СЛЪНЦЕТО 1.
47 МОЛИТВА ЗА ГЛАГОЛА „МОГА" КАТО ХИМН НА СЛЪНЦЕТО 1. Мога -така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови моето сърдце. 2. Можеш - така да изгрее Божието слънце в мен и да обнови моята душа. 3. Може - така да изгрее Слънцето на моя дух и да обнови моя ум. 4. Можем - така да изгрее слънцето на нашите Ангели и да обнови нашите души. 5. Можете - така да изгрее Слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души и да обнови нашите сърдца. 6.
към текста >>

13. V.II.48 МОЛИТВА ЗА ГЛАГОЛА „БУДЯ КАТО ХИМН НА СЛЪНЦЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

48 МОЛИТВА ЗА ГЛАГОЛА „БУДЯ" КАТО ХИМН НА СЛЪНЦЕТО 1.
48 МОЛИТВА ЗА ГЛАГОЛА „БУДЯ" КАТО ХИМН НА СЛЪНЦЕТО 1. Будя - изгрява моето Слънце в моята душа. Да се слави името Божие и Господа. 2. Будиш - изгрява Божието Слънце в мен, в сърдцето. Да дойде Царството Божие. 3. Буди - изгрява Слънцето на моя дух.
към текста >>

14. НАРЯДИ за 1917 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Задачата с глагола „Мога". 2.
НАРЯДИ за 1917 година 1. Задачата с глагола „Мога". 2. Оправдание и спасение, 5 април 1917 г. 3. Наредба за 6 месеца - от неделя, 22 април 1917 г. до 29 октомври 1917 г. 4. Наредба за една година, 1 декември 1917 -1918 г. (за поста). 5.
към текста >>

1) Г-Н ДЪНОВ ЗА ЗАДАЧАТА С ГЛАГОЛА „МОГА" За всичко добро ще казваме: „Мога." Имате ли спънка, ще казвате: „С Бога можем." Не постигнем ли, пак ще кажем: „С Неговия Дух и със всичките свети духове можем." Ще ставаме обезателно сутрин в 4 часа, след умиването тихо и спокойно ще застанем на изток, всяко смущение ще оставим и ще кажем тия думи: 1.
Наредба за 6 месеца - от неделя, 22 април 1917 г. до 29 октомври 1917 г. 4. Наредба за една година, 1 декември 1917 -1918 г. (за поста). 5. До всички приятели, 26 август 1917 г., гр. Варна. 1) Г-Н ДЪНОВ ЗА ЗАДАЧАТА С ГЛАГОЛА „МОГА" За всичко добро ще казваме: „Мога." Имате ли спънка, ще казвате: „С Бога можем." Не постигнем ли, пак ще кажем: „С Неговия Дух и със всичките свети духове можем." Ще ставаме обезателно сутрин в 4 часа, след умиването тихо и спокойно ще застанем на изток, всяко смущение ще оставим и ще кажем тия думи: 1. Така/може/моето слънце да изгрее. 2. Така /може/ Божието слънце да изгрее в душата ми. 3. Така /може/ слънцето на моя дух да изгрее. 4. Слънцето на нашите ангели /може/ така да изгрее. 5. Така /може/ да изгрее слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души. 6.
към текста >>

Аз сега ще ви говоря за глагола „мога".
Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит, и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по-голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем." Може да се излъжете едната година, втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, гдето Господ работи, няма лъжа и ще знаете този стих: „Всичко, което ще се случи с ония, които обичат Господа, е за тяхно добро." Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще обърне на добро" и след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички хора, вие не се бойте. Страх да няма, дръжте го вън от себе си. Аз сега ще ви говоря за глагола „мога". Какъв опит правихте вие досега? Вие го употребявахте само в първо лице: мога. Отсега нататък ще го употребявате във всички лица: мога, можеш, може, можем, можете, могат. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можем, може. Мога аз.
към текста >>

Спрежение на глагола „мога" и употребя ването му във всички лица: мога, можеш, може, можем, можете, могат.
Така да просветне вашата Виделина пред вашите ближни. Мир на всички. Беседа, държана на 5 април 1917г. 3) НАРЕДБА ЗА 6 МЕСЕЦА от неделя, 29 април 1917 г. до 29 октомврий 1917 г. Спрежение на глагола „мога" и употребя ването му във всички лица: мога, можеш, може, можем, можете, могат. 1) Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: Мога, можеш, може. Мога аз, Можеш Ти, Господи, който си в мене, в моята душа, Може Великият Ти Дух, Който ме ръководи. След това ще употребите трите лица за множествено число: Можем, можите, могат. Можем ний, Можите - Ти, Господи, Който си в нас, в нашите души, Могат - Великият Ти Дух, Който ни ръководи. Това ще правите на всяко време, когато се усещате слаби.
към текста >>

ДОБАВКА Добавка към спрежението на глагола „мога" и към изреченията „Вярвам в тебе, Господи".
Събиранието всякога трябва да става преди обяд до 12 часа най-късно, защото тогава има добри влияния. Забележка втора: Колкото приятелки имате обични, дайте им този ред, този съвет. Щом имате дълбоко побуждение, кажете това нещо и на други, тогава ще се благословите и вие, и те. Така ще просветне вашата виделина пред вашите ближни. Мир на всички! ДОБАВКА Добавка към спрежението на глагола „мога" и към изреченията „Вярвам в тебе, Господи". 1 л. ед. ч. Мога - така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови моето сърце. 2л. Можеш - така да изгрее Божието Слънце в мене и да обнови моята душа) 3 л. Може - така да изгрее Слънцето на моя дух и да обнови моя ум.
към текста >>

15. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

ТОМ 12

Спрягайте глагола „мога“.
Дойде ви голяма скръб - кажете в себе си „мога“; страдание, труд - „мога“. „Всичко мога чрез Христа.“ Ако не разберете думата „мога“, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата „мога“. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи! “, Христос отговори с думата „мога“. Спрягайте глагола „мога“. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте „мога“. Господ ходи и казва: „Напълнете му стомната, а който не казва „мога“, не я напълвайте.“ Лошото във вас е гориво, лошите мисли, които ви додат, са импулс във вашето развитие, ако ги победите. Дойде ви лоша мисъл - искайте й място от Господа, не казвайте нищо, не одумвайте, мълчете. В началото ще усещате неприятност, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Дойде ви болест - не бойте се, то е малко масаж, то е благословение.
към текста >>

16. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

ТОМ 12

Аз сега ще ви говоря за глагола „мога“.
Ще кажете: „Може да се излъжем.“ Може да се излъжете едната година, втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, гдето Господ работи, няма лъжа. И ще знаете този стих: „Всичко, което ще се случи с ония, които обичат Господа, е за тяхно добро.“ Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще го обърне на добро.“ И след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички хора, вие не се бойте. Страх да няма, дръжте го вън от себе си. Аз сега ще ви говоря за глагола „мога“. Какъв опит правихте вие досега? Вие го употребявахте само в първо лице - „мога“. Отсега нататък ще го употребявате във всички лица: Мога, можеш, може, можем, можете, могат. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можеш, може! “ „Мога аз; можеш Ти, Господи, Който си в мене, в моята душа; може великият Ти Дух, Който ме ръководи.“ След това ще употребите трите лица за множествено число.
към текста >>

17. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

ТОМ 12

Второ лице на глагола „мога“: „Можеш - Така да изгрее Божието слънце в мене и да обнови душата ми.“ Под думата „душа“ в тази смисъл се разбира граница на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият вътре у вас, защото слънцето е вътре у вас и само това Божествено слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа.
Когато някой каже: „Аз не мога да живея с мъжа си“ или „с жена си“, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо действие, затова Христос казва: „Това, което Бог е създал, човек да го не разлъча.“ Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от живота, защото сега хората не са на местата си. А сега срещам мъже, жени, все подозрителни. Например казвате: „Той не е искрен.“ Ако не е искрен, как може да се противодействува? Аз имам събрани доста картини, все от характери без съчетание, без музика. Второ лице на глагола „мога“: „Можеш - Така да изгрее Божието слънце в мене и да обнови душата ми.“ Под думата „душа“ в тази смисъл се разбира граница на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият вътре у вас, защото слънцето е вътре у вас и само това Божествено слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки или пък се чудите какви ли сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всеки от вас има три лица. Например Мара. Има една Мара на физическото поле, една между ангелите и една в Божествения свят.
към текста >>

Когато дойдем до множественото число на глагола „мога“, казваме: „можем, можете, могат.“ Като кажем „можем“, значи всички хора, цялото човечество на Земята можем.
Като познавате човека, който е на физическото поле, като познавате човека, който е между ангелите, като познавате човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: „Мога, можеш, може“, това са трите ти лица, все вие, аз, ти, той. Аз, който съм тук; ти, който си между ангелите; той, който е при Бога. Човек и ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, по която ангелите трябва да се стремят, т.е. образува се триъгълник, първата геометрическа фигура. Когато дойдем до множественото число на глагола „мога“, казваме: „можем, можете, могат.“ Като кажем „можем“, значи всички хора, цялото човечество на Земята можем. „Можете“ - значи вие, ангелите, които сте горе. „Могат“ - значи всички богове, които сте горе. Ако така схващате този дълбок смисъл, веднага ще започнат да се събуждат у вас тези висши чувства, естествено ще растат и тогава всички окръжающи около вас ще бъдат разположени, ще ви обичат. Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие. За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее.
към текста >>

18. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Кой е най-силния глагол?
Запиши туй, да го не забравиш. Прилича ли то на Вашия Учител? - Не, туй не прилича на моя Учител. - И същевременно има и много други работи, които не Ви чета и когато дойде Вашият Учител, ще ви каже. - Толкова повече ме заблуждавате, защото този почерк не прилича на моя Учител. Кой е най-силния глагол? (Искам, мога, обичам.) - Въздържам се. В моето присъствие - на най-добрия ученик, най-умния и най-верния се позволява да мислите, да чувствувате, но не и да действувате. Трябва да се учиш на въздържание, послушание, благоприличие, благочестие, тялото е на Учителя, най-добрият ученик е в тялото на Учителя, а Учителят е в най-добрия ученик на Учителя. (Добрият отваря Библията: Иеремия 44 глава, 26 стих: „За то слушайте Словото Господне всички Юдо, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото си име, говори Господ, че името ми няма да се произнесе вече с устата на никого мъжа от Юда, в всичката египетска земя, щото да говори: Жив Господ Иеова! " Откровение 20 глава от 9 до 15 стих.
към текста >>

19. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

УПРАЖНЕНИЯ, ФОРМУЛА, РЕЗЮМЕ УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „СЪБУЖДАМ" * Събуждам - Изгрява моето Слънце в моята душа.
Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче. Щом човек престане да плаче, то е пустиня, изворите са пресъхнали. Няма човек в живота, който да не плакал. Земята без другия свят е затвор. Човек на земята живей, за небето си мисли. 8. УПРАЖНЕНИЯ, ФОРМУЛА, РЕЗЮМЕ УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „СЪБУЖДАМ" * Събуждам - Изгрява моето Слънце в моята душа. Събуждаш - Изгрява Божието Слънце в Моето сърце. Събужда -Изгрява Слънцето на Всеблагия Дух в моя ум. Събуждаме -Изгрява Слънцето на нашите Ангели, носители на Мира. Събуждате - Изгрява Слънцето на Великия Господ на живота в нашите души. Събуждат - Изгрява Слънцето на всички слънца в нашите духове.
към текста >>

УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „БУДЯ " * Будя - Изгрява моето Слънце в Моята душа.
Събуждаш - Изгрява Божието Слънце в Моето сърце. Събужда -Изгрява Слънцето на Всеблагия Дух в моя ум. Събуждаме -Изгрява Слънцето на нашите Ангели, носители на Мира. Събуждате - Изгрява Слънцето на Великия Господ на живота в нашите души. Събуждат - Изгрява Слънцето на всички слънца в нашите духове. УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „БУДЯ " * Будя - Изгрява моето Слънце в Моята душа. Будиш - Изгрява Божието Слънце в мен в сърцето. Буди- Изгрява живото Слънце на моя дух. Будим - Изгрява Мирното Слънце на Отца нашего на Светлините Будите - Изгрява Слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души. Будят - Изгрява Слънцето на всички Слънца в нашите души духове носители на живота. ФОРМУЛА* * 21.01.192 4 г .
към текста >>

20. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

Амин Молитвата има: 12 изречения (11 точки; 1 удивителна и 23 запетайки.) 195 думи (42 съществителни, 34 глагола и др.) 860 букви (8+6=14=5) 421 (7) гласни и 439 съгласни (16=7) и -109 пъти а - 90 пъти о - 72 пъти е - 52 пъти ъ - 42 пъти я-1 3 пъти у-12 пъти Ь -11 пъти й -11 пъти ъ - 5 пъти ь - 3 пъти ю- 1 път т - 64 пъти в - 61 пъти с - 54 пъти н - 43 пъти д - 33 пъти л - 29 пъти м - 26 пъти р - 24 пъти п- 21 пъти б -16 пъти з-1 5 пъти к-1 3 пъти ж - 8 пъти г - 7 пъти х- 6 пъти ч- 6 пъти ш- 6 пъти щ- 4 пъти ц- 3 пъти ф - [няма] _________________________________________ *3абележка: Савка е ползувала друг текст, с друго подреждане на изреченията.
Помагай ни, и ни съдействай , да растем във всяко познание и Мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко , което мислим и вършим за Твоето Име да е за успеха на Твоето Царство на земята. Храни душите ни с небесния Си хляб, и укрепявай ни със Силата Си да успявам е в живота си. Като ни даваш всичките Твои Благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи и Царството, и Силата, и Славата завинаги! Амин Молитвата има: 12 изречения (11 точки; 1 удивителна и 23 запетайки.) 195 думи (42 съществителни, 34 глагола и др.) 860 букви (8+6=14=5) 421 (7) гласни и 439 съгласни (16=7) и -109 пъти а - 90 пъти о - 72 пъти е - 52 пъти ъ - 42 пъти я-1 3 пъти у-12 пъти Ь -11 пъти й -11 пъти ъ - 5 пъти ь - 3 пъти ю- 1 път т - 64 пъти в - 61 пъти с - 54 пъти н - 43 пъти д - 33 пъти л - 29 пъти м - 26 пъти р - 24 пъти п- 21 пъти б -16 пъти з-1 5 пъти к-1 3 пъти ж - 8 пъти г - 7 пъти х- 6 пъти ч- 6 пъти ш- 6 пъти щ- 4 пъти ц- 3 пъти ф - [няма] _________________________________________ *3абележка: Савка е ползувала друг текст, с друго подреждане на изреченията. Оригиналният текст виж в "Изгревът" том XI, стр. 631-632. В този текст молитвата има 9 изречения, 8 точки, 1 удивителна и 17 запетайки. За забелязване е: 1. Гласните се повтарят повече пъти, отколкото съгласните. 2. Надвишават меките гласни и съгласни и 3.
към текста >>

/12=3/15 същ., 11 глагола, 1 прил.
Хлябът наш насъщний, който ни го даваш всеки ден, дай ни го и днес. И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от всяко зло. Защото Твое е Царството, и Силата, и Славата за винаги! Амин. Молитвата има: 6 изречения, 5 точки, 1 удивителна и 12 запетайки.* 75 думи. /12=3/15 същ., 11 глагола, 1 прил. и др. 302 букви /5/, 149 гласни /14=5/ и 153 съгласни /91 а - 36 пъти и - 34 пъти о - 28 пъти е - 22 пъти ъ -12 пъти й - 6 пъти Ь - 5 пъти я - 2 пъти ъ - 2 пъти у -1 пъти ь -1 пъти т - 28 пъти н-26 „пъти в -16 пъти д-13 пъти с-12 пъти к-10 пъти л- 7 пъти з и ш по 6 пъти б- 5 пъти г, м, р - по 4 пъти ц, щ - по 3 пъти ж и п - по 2 пъти х и ч - по 1 път Само съгл. ф - никак Само ю не се среща III. 2 ч. след обед Новият поздрав : Бог царува на Небето, Бог царува в Живота Да бъде благословено Името Му!
към текста >>

а - 9 пъти б - 5 пъти о- 8 пъти в - 5 пъти е - 5 пъти н - 4 пъти ъ - 4 пъти г, м, т - по 3 пъти и - 3 пъти д, р, ц - по 2 пъти у - 3 пъти ж, л, с -1 път ъ -1 пъти й, ь, Ь, ю, я - няма з, к, п, ф, х, ч, ш, щ - няма Имаме 4 глагола и 5 съществителни.
2 ч. след обед Новият поздрав : Бог царува на Небето, Бог царува в Живота Да бъде благословено Името Му! Амин. Има 14 думи /5/, 65 букви /11 =2/, 33 гласни /6/ и 32 съгласни /5/. И пак гласните се преповтарят повече пъти от съгласните. От 12 различни гласни 7 са произнесени и то 33 пъти, а от 20 съгласни 12 са произнесени и то 32 пъти. а - 9 пъти б - 5 пъти о- 8 пъти в - 5 пъти е - 5 пъти н - 4 пъти ъ - 4 пъти г, м, т - по 3 пъти и - 3 пъти д, р, ц - по 2 пъти у - 3 пъти ж, л, с -1 път ъ -1 пъти й, ь, Ь, ю, я - няма з, к, п, ф, х, ч, ш, щ - няма Имаме 4 глагола и 5 съществителни. __________________________________________________________ *3абележка: Савка е ползувала друга редакция, от друга Библия. Оригиналната молитва виж в "Изгревът" том XI, стр. 631 и там разположението е друго. В представения текст тук имаме 5 изречения, 4 точки, 1 удивителна и 12 запетайки. ІV. Праведният чрез вяра ще бъде жив.
към текста >>

21. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

къ кому идем; глаголь!
Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение.
към текста >>

22. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически характер, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи.
Чуват се цигулките и викът на момите и аз започнах да се кахъря, че съм се успал, че не съм станал да посрещна куми моми, в измежду които се намира и[/b] [b]мен симпатичната госпожица, сега учителка в Кърджали.[/b] [b]*[/b] [b]Целия ден е облачно, но вятър няма, та не е студено. Получих днес писмо от Еленка, писмото й е писано на 6.IV. т. м., също и една пощенска карта от брат Ив. и Неда Петрови.[/b] [b][b]13.IV.1934 год., петък[/b][/b] [b]Четох лекцията „Силните течения в природата". Времето много хубаво. Ясно небе и хубаво слънце. От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически характер, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи. Аз не говорих до 11 ч, обаче размишлявах върху прочетената лекция, та това го смятах за разговор. Помислих си да остана тая заран до обед да чета тук, а следобед да отида в Кърджали, обаче уплаших се, че от четенето ще се яви голяма задачата ми за тези три часа (9 ^ 12), та затова се избръснах и отпътувах за Кърджали. Но на улицата ме среща Кирков и ме покани да се почерпим, в едно кафене-кръчма. Та седях тамо да му гледам начина на живот и как иска от тогова и от оногова пари. От мен взема във вид на пиене 30 лева.
към текста >>

23. 1934 година Продължение

ТОМ 16

От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически характер, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи.
Получих днес писмо от Еленка, писмото й е писано на 6.IV. т. м., също и една пощенска карта от брат Ив. и Неда Петрови. 13.IV.1934 год., петък Четох лекцията „Силните течения в природата". Времето много хубаво. Ясно небе и хубаво слънце. От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически характер, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи. Аз не говорих до 11 ч, обаче размишлявах върху прочетената лекция, та това го смятах за разговор. Помислих си да остана тая заран до обед да чета тук, а следобед да отида в Кърджали, обаче уплаших се, че от четенето ще се яви голяма задачата ми за тези три часа (9 ^ 12), та затова се избръснах и отпътувах за Кърджали. Но на улицата ме среща Кирков и ме покани да се почерпим, в едно кафене-кръчма. Та седях тамо да му гледам начина на живот и как иска от тогова и от оногова пари. От мен взема във вид на пиене 30 лева.
към текста >>

24. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Най-напред са дошли съюзите, после - глаголите, прилагателните и най- подир - съществителните, за господари.
Болестите, тревогите, съмнението и т. н., те са стари работи. Да оставим техните оплаквания. Тревогите са безполезни. Ако мислиш, че твоите тревоги ще ти допринесат нещо, ти се лъжеш. Най-напред са дошли съюзите, после - глаголите, прилагателните и най- подир - съществителните, за господари. Който връща, има право да взема и който взема, има право да дава. Топлината се образува от любовта, силата - от светлината. Децата я проявяват. Децата управляват. Ти не може да управляваш, ако мисъл не даваш, също и чувство и сила.
към текста >>

25. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

ТОМ 18

Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж,съществителните, прилагателните, причастията, съюзите и пр.
Той нарича този период сребърен век. След него идва третият, бронзовият век когато хората все още са знаели за съответствията, които съществуват в природата и са престанали да ги съзнават и виждат ясно, и да мислят чрез тях, Най-после хората съвсем изгубили знанията за съответствията, когато навлезли в четвъртия период, който Сведенборг нарича железен период. В железния период хората почнали да мислят аналитично, тяхната мисъл станала разпокъсана и хората не могат да намерят връзката между явленията и причините, които ги пораждат. За този език на космичния човек Учителят казва: „В природата има един език - аз го наричам живият език на битието. Той е езикът на космичния човек. Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж,съществителните, прилагателните, причастията, съюзите и пр. не следват онези закони, на които се подчинява обикновената реч. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи. Превод от него е ватанския език, от който произлизат в последствие египетския, санскритския и еврейския”. Казах по-рано, че според Учителя зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло.
към текста >>

26. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

ТОМ 18

Поради тая причина и сега у руснаците неделята се нарича „воскресение,” У нас името произлиза от древнославянския глагол „делати” - работя.
В него ден не трябвало да се работи. Те го посветили на бог Нинурта, който бил и бог съдия на грешките, които правели хората. Този ден вавилонците наричали „шабат” и не работели през този ден. Денят „шабат” - събота - евреите също възприели като неработен ден, по указанията на Мойсей. Когато християнството взема надмощие, християните променили почивния ден от събота в неделя, той като в този ден е възкръснал Исус Христос. Поради тая причина и сега у руснаците неделята се нарича „воскресение,” У нас името произлиза от древнославянския глагол „делати” - работя. Изглежда, че посветените ръководители на древните вавилонци правилно са определили влиянието на светилата от Слънчевата система и тяхната връзка с дните от седмицата, защото Учителят прави същата връзка между влиянието на планетите и седмичните дни. Той казва: „Посветете по един ден от седмицата на планетите. Понеделник посветете на Луната, Вторник - на Марс, сряда - на Меркурий, т. е. на мисълта, четвъртък - на Юпитер - на благородните работи, петък - на Венера, съботата - на Сатурн - на философията. Как да посветим понеделник на Луната?
към текста >>

27. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

По-добре е да употребявате някакъв глагол.
За пример, ако аз правя упражнението, в понеделник ще повтарям думата: „ще чистя”. На пръсти ще броите 100 пьти. И ако ти не произнесеш думата точно 100 пъти, а само 99 пъти, тя ще те хване за ухото. Ще броите точно 100 пъти. Всички няма да изберете думата „чистя”, но ще изберете други някои думи, например, „ще нареждам”, „ще пълня”, „ще изпразвам”, „ще мия”. По-добре е да употребявате някакъв глагол. Във вторник ще употребите думите „ще воювам”, „ще изправям” и т. н. Може ли думата „ще уча”? - Във вторник не се учи. Учениците много добре знаят тази философия. Впрочем, през всеки ден има определени няколко часа за учене.
към текста >>

28. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Идва от френския глагол «chicaner».
Според Учителя Дънов западната цивилизация е на върха на своята техническа мощ, но това е върхът на постиженията на старата култура. Новата култура започва с отваряне на мозъчните центрове на мозъците на най-под-готвените човеци и осъществяване на връзката между физическия и духовния свят. Тази връзка ще бъде видима, осезаема и реална. Тази връзка означава пробуждане на човешкото съзнание и достъп за общение с Невидимия свят, който е затворен за днешния човек, за неговите очи, неговите уши и съзнание. 150. «Шиканирам» означава изкуствено създаване на пречки, мъчнотии в някоя работа или учреждение, като се идва дори до преследване със създаване на препятствия. Идва от френския глагол «chicaner». А военните са се разделили на русофили и русофоби. А русофобите са се разделили от своя страна на германофили и англофили. И всички тези групировки воюват една срещу друга. На това се дължат три преврата, които са осъществени от военните: на 9 юни 1923 г., на 19 май 1934 г. и на 9 септември 1944 г. 151.
към текста >>

29. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Идва от френския глагол «chicaner».
Според Учителя Дънов западната цивилизация е на върха на своята техническа мощ, но това е върхът на постиженията на старата култура. Новата култура започва с отваряне на мозъчните центрове на мозъците на най-под-готвените човеци и осъществяване на връзката между физическия и духовния свят. Тази връзка ще бъде видима, осезаема и реална. Тази връзка означава пробуждане на човешкото съзнание и достъп за общение с Невидимия свят, който е затворен за днешния човек, за неговите очи, неговите уши и съзнание. 150. «Шиканирам» означава изкуствено създаване на пречки, мъчнотии в някоя работа или учреждение, като се идва дори до преследване със създаване на препятствия. Идва от френския глагол «chicaner». А военните са се разделили на русофили и русофоби. А русофобите са се разделили от своя страна на германофили и англофили. И всички тези групировки воюват една срещу друга. На това се дължат три преврата, които са осъществени от военните: на 9 юни 1923 г., на 19 май 1934 г. и на 9 септември 1944 г. 151.
към текста >>

30. 14. КАКВА Е ЗАПЛАХАТА ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА 1914 ÷ 1918 Г.

ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: Беседа от Учителя, държана на 10.ХІ.1918 г. - В: Да ви даде: [Неделни беседи ат Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938 г.

ТОМ 21

Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма „не мога”.
Като човек, ще се мъчиш; като ангел, ще се трудиш. Дойдеш ли до работата, ще работиш като Бога. С други думи казано: Ще се мъчиш със стомаха си, докато смелиш храната. После ще се трудиш с ръцете си. Най- после ще работиш с главата си. Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма „не мога”. Как могат да вършат отрицателни работа? Както могат да се проявяват в отрицателното, така могат и в положителното, - „Ще правя погрешки.”- Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро.
към текста >>

31. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Например в граматиката кое седи напред: подлогът, глаголът?
Толева 39. Сряда, 23.11.1926 г.[8] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) «Най-силната дума в българския язик» (тема). Когато ви зададем въпрос, те ви са полезни. Знанието в какво седи? Например в граматиката кое седи напред: подлогът, глаголът? Това може ли да се вземе за правило? Защо, кога говорим, първо туряме подлежащето[9] и после - глагола? Всичко е определено, нищо не е случайно. Когато човек преживява свойте преживявания, те са сходни с външния свят. Ще кажете: еди- кой си плакал.
към текста >>

Защо, кога говорим, първо туряме подлежащето[9] и после - глагола?
(Тайна молитва.) «Най-силната дума в българския язик» (тема). Когато ви зададем въпрос, те ви са полезни. Знанието в какво седи? Например в граматиката кое седи напред: подлогът, глаголът? Това може ли да се вземе за правило? Защо, кога говорим, първо туряме подлежащето[9] и после - глагола? Всичко е определено, нищо не е случайно. Когато човек преживява свойте преживявания, те са сходни с външния свят. Ще кажете: еди- кой си плакал. Какво има, ако капнат две сълзи? Какво от това?!
към текста >>

32. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Периклиева

ТОМ 23

Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол.
- Така ще проверим написаното съответствува ли на упражненията, както ги играем. Така и направихме - той четеше, а аз играех упражненията. - Отлично! - в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите. Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол. - Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев. После продължи: -Толстой четири пъти преработвал романа си «Война и мир».
към текста >>

- Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев.
Така и направихме - той четеше, а аз играех упражненията. - Отлично! - в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите. Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол. - Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев. После продължи: -Толстой четири пъти преработвал романа си «Война и мир». Когато си окончателно готова, донеси материала, за да го напиша на пишеща машина.
към текста >>

33. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

ТОМ 24

Не мога да се похваля, че за една година той успя да влее в мозъка ми безбройните спрежения на глаголите, или да пресади у мене една стотна от голямата си способност да владее чужди езици, но друг, по-съществен урок д-р Стефан Томов ми е предал и отпечатил за цял живот: и това е твърдата му вяра в Бога.
Когато си спомня за тия евангелски пионери, в моя ум изпъква силуета на висок, здрав дъб, разперил клони край някой друм. Бури яростно са се развихряли над него, но той е оставал непоклатим. Нищо не е могло да го сломи. Така е и с нашите ветераните са евангелските дъбове: силни, твърди и успешни в живота. Той е бил мой учител по френски. Не мога да се похваля, че за една година той успя да влее в мозъка ми безбройните спрежения на глаголите, или да пресади у мене една стотна от голямата си способност да владее чужди езици, но друг, по-съществен урок д-р Стефан Томов ми е предал и отпечатил за цял живот: и това е твърдата му вяра в Бога. Нищо не бе в състояние да разколебае неговото упование и вяра в Създателя. И за мен п-р Томов е един от хората, които са ми спомогнали да засиля и закрепя вярата си в Бога. Тих, скромен, готов да услужи на всички, ревностен да разнася благата вест, силен да побеждава живота, такъв си остана за мене п-р Томов и до днес. Годините са се изнизали. Тялото е отслабнало, косите побелели, но ума, сърцето, душата му са запазили своята свежест, любвеобилност и чистота.
към текста >>

34. 2. Ако изпълнявате волята Божия, ще се проявите като човек

ТОМ 24

"Сла" е началото на глагола "слагам".
Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянинът трябва да познае Баща си. А пък "ела" какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. "Сла" е началото на глагола "слагам". Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля Че който ви види, да каже: "Блажени тези синове, които вършат волята Божия." Блажен е онзи, който върши волята Божия. Сега вие ще излезете вън и ще кажете: "Страшно ни наряза Учителят".
към текста >>

35. 3.2. ЗАПЛАТАТА ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1914-1918 г.)

ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: Неделна беседа; 10 ноемврий, 1918 г.

ТОМ 25

Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма "не мога." Как могат да вършат отрицателни работи?
Като човек, ще се мъчиш; като ангел, ще се трудиш. Дойдеш ли до работата, ще работиш като Бога. С други думи казано: Ще се мъчиш със стомаха си, докато смелиш храната. После ще се трудиш с ръцете си. Най-после ще работиш с главата си. Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма "не мога." Как могат да вършат отрицателни работи? Както могат да се проявяват в отрицателното, така могат и в положителното. - Ще правя погрешки. - Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя.
към текста >>

36. 78. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 9/22 март 1918 г., Вардище

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Спрягание на глагола "мога" - 6-те слънца 2.
Сподвижници в Божието дело в полка се увеличават. От 9/22 почва работа - изпълнение на наредба малка, група 7 офицери - седмия в групата считам себе си. Жадни души. Възприеха с радост всичко що се определи за изпълнение - определи се вярвам от Духът. Наредбата е в следния ред ежедневно сутрин и вечер, по възможност с изгрев слънце - най-късно до 9 часа - според службата: 1. Спрягание на глагола "мога" - 6-те слънца 2. Вярванията - 6 3. Добрата молитва и размишление върху нея 4. Псалом 91 5. Псалом 23 6. Псалом 133 - срещу нас е 58 франц.
към текста >>

37. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

В единия джоб имам сгънати листчета с глаголи, в другия - съществителни.
В клас ни поставя въпроси и ни насърчава да отговаряме. В града има много немски войници. Мода е сега, да се учи немски език. Купувам си “Berlitz” и уча здравата. Едно изречение повтарям по 20 пъти. В единия джоб имам сгънати листчета с глаголи, в другия - съществителни. Не съм толкова тъпа. Удава ми се. Базала задава въпроси общо на класа. Но никой не става да отговаря - срамуват се. Даже и елегантните дами свеждат поглед.
към текста >>

Взимам живо участие в устните упражнения в клас и често чувам да ми се смеят, че не поставям глагола, където му е мястото.
Но г-н Базала е преди всичко учител. Веднага мина към устни въпроси и към Einzahl [(нем.) единствено число] и пак от Genitiv. Погледна ме насърчително с особена усмивка в умните му благи очи - това ме насърчи и аз почвам да уча още по-усърдно. Колко му благодаря, че не взе под внимание моите упражнения върху красотата и белината на ръцете му! И тогава, и в последващите часове, той е винаги мил и внимателен към моята любознателна особа. Взимам живо участие в устните упражнения в клас и често чувам да ми се смеят, че не поставям глагола, където му е мястото. Но защо знаещите не взимат участие - не вдигат ръка? Може би и аз трябва да постъпя така. Но той иска, сам посочва, но не всички се съгласяват да се излагат. Колко се радвам, когато и мен посочи. Цяло щастие е, когато обичният преподавател те покани.
към текста >>

38. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

В душата ми е тъмно, тъмно - цял хаос - формули по химия, по алгебра, глаголи и падежни форми, исторически дати, физика, старобългарски език. Хаос.
Чука се. Спотайвам се. Стъпките се отдалечават. Що ме е грижа кой е. Увита в постелката зъзна, плача. В душата ми е тъмно, тъмно - цял хаос - формули по химия, по алгебра, глаголи и падежни форми, исторически дати, физика, старобългарски език. Хаос. Гърлото ми е засъхнало. Гладна съм като куче, но що да ям като няма нищо. Пък и да има, защо ми е веч... Тъй ми е по-добре. Тихо да заспя и да забравя всичко, всичко! Колко е студено тук!
към текста >>

39. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ах, как се мъчи този красив флейтист да учи глаголи.
Също не знае, че аз съм ученичка на Учителя, който знае толкоз много неща, и че обичният ми е също учен мъж. Остава ми време да пиша и стихове. Всички излети до Витоша са грижливо описани от мен и подредени. [Ние ги публикуваме по оригинал]. Даже имам ученик по немски език! Ах, как се мъчи този красив флейтист да учи глаголи. И всякога ме пита - „Не може ли да се учи езика без глаголи”, както аз питам учителката си по цигулка дали не може „направо” да се науча да свиря без този ужасен .... 30 ОКТОМВРИ [1926 г.] Той заминава за Италия. Ето тъй ще стане някой ден - завинаги ще изчезне и няма да го видя вече. Господи, запази ми го! Виждаш ли горещите ми сълзи, чуваш ли пламенната ми молба. Кому да кажа моята мъка?
към текста >>

И всякога ме пита - „Не може ли да се учи езика без глаголи”, както аз питам учителката си по цигулка дали не може „направо” да се науча да свиря без този ужасен .... 30 ОКТОМВРИ [1926 г.] Той заминава за Италия.
Остава ми време да пиша и стихове. Всички излети до Витоша са грижливо описани от мен и подредени. [Ние ги публикуваме по оригинал]. Даже имам ученик по немски език! Ах, как се мъчи този красив флейтист да учи глаголи. И всякога ме пита - „Не може ли да се учи езика без глаголи”, както аз питам учителката си по цигулка дали не може „направо” да се науча да свиря без този ужасен .... 30 ОКТОМВРИ [1926 г.] Той заминава за Италия. Ето тъй ще стане някой ден - завинаги ще изчезне и няма да го видя вече. Господи, запази ми го! Виждаш ли горещите ми сълзи, чуваш ли пламенната ми молба. Кому да кажа моята мъка? Кой ще я разбере по-добре, ако не Ти, Вечний, Родителю мой.
към текста >>

40. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Задачи, задачи - физика, химия, уравнения, наизуст немски текстове, глаголи, падежи, синтаксис.
Асавита дали бихте се осмелили в този миг да ми пратите Емила да ме утешава? О, възпрете в тоя час Вашата милост към мене! Сън, сън, сън! Забрава! Не, не, лъчи пробождащи тъмни облаци! Задачи, задачи - физика, химия, уравнения, наизуст немски текстове, глаголи, падежи, синтаксис. Господи, Господи! Тъй съм гладна! По рафтчето не е останало почти нищо. Може би чак утре вечер ще се нахраня по-добре, когато отида на урок по литература. Може би.
към текста >>

41. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Устните ми не се движат да заучават дати, цифри, глаголи, формули, граници.
Как с последното ще примиря първото? Много мислих дали да Ви изпратя настоящето, па реших да тегля жребие и каквото Бог определи! А. 23 юни 1927 г. четвъртък Сега душата ми почива, Асавита! Учебниците са оставени. Устните ми не се движат да заучават дати, цифри, глаголи, формули, граници. Ах, каква сладка почивка. Радвам се на нея. Вън нощта е облачна. Дъжд ръми, но у мен е тихо, тихо. Мозъчните ми клетки са умиротворени, като във военно примирие.
към текста >>

42. 2. Отношение - необикновената песен

Глава 3. Разговор с ученика

ТОМ 28

Не е нужно да даваш обявление, не е нужно да употребяваш без време и без място глаголната форма: Аз съм.. Ако си извор, жадните ще те намерят по сладостта на водата.
Не говори, как живееш. Бъди като извора. Бъди като плодното дърво. Бъди като цветето. Бъди като слънчевите лъчи. Не е нужно да даваш обявление, не е нужно да употребяваш без време и без място глаголната форма: Аз съм.. Ако си извор, жадните ще те намерят по сладостта на водата. Ако си плодно дърво - по узрелите плодове. Ако си цвете - по аромата. Ако си слънчев лъч - по светлината и топлината. Можеш да бъдеш извор, плодно дърво, цвете, слънчев лъч само при едно условие, ако живота ти почива върху основите на Истината. Единствено тя е която те отбелязва и отличава от другите.
към текста >>

43. 18. След празничната трапеза

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Най-голямата грешка, която можеше да се допусне, бе тази да се сбъркат глаголните времена - ученикът да се връща на миналото и всячески да иска то да бъде възстановено, отлято в същите форми, за да се преживее то пак и пак, когато постановката из основи вече е променена.
Бе настъпило времето, когато учениците бяха изправени пред матуритетен изпит - неудържимо! естествено и показателно - трябваше да бъдат проверени, изпитани, оценени или преоценени, за да се види на какво бяха способни, какво можеше да се очаква от тях и на какво можеше да се разчита. Великите закони лежат вечни и неизменни, валидни за всичките времена и епохи. Изключения нямаше да се прави и сега. Ученичеството и на земята и на небето почива върху строго определени правила. Най-голямата грешка, която можеше да се допусне, бе тази да се сбъркат глаголните времена - ученикът да се връща на миналото и всячески да иска то да бъде възстановено, отлято в същите форми, за да се преживее то пак и пак, когато постановката из основи вече е променена. Напразни усилия. Невъзможно е да се върнат, да се реставрират да се преживеят по същия начин ония дни, мигове наситени с аромата на една неповторима по своя блясък пролет. Желанието и усилията да се върне миналото не е нищо друго, а признак на неразбиране и дръзваме да кажем нежелание и неготовност за сериозна, упорита и всекидневна работа, със скритата тенденция да се отложат изпитите. Само ленивите ученици отлагат изпитите си, така е било винаги и на земята и на небето и в обикновените училища и в необикновената школа на Учителя. Учителят, Пратеникът, не е дошъл на земята, за да подари само радостта, Той не си е отишъл, за да я отнесе със себе си.
към текста >>

44. 8. След празничната трапеза (6.III.1971 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Най-голямата грешка, която може да се допусне е тази - да се бъркат глаголните времена - ученикът да се връща на миналото и всякак да иска да го възстановява, за да преживява пак и пак когато женихът е бил на земята.
Сега втората половина на един живот, който зреел като житен клас, се очертавал Строг и сериозен, преизпълнен със задачи. Настъпило бе време, когато учениците трябвало да бъдат изпитани, или да се приготовляват за изпити. Наредбите и законите лежали вечни и неизменни за всичките времена и епохи. Изключения нямаше. Ученичеството и на земята и на небето почиваше върху строго установени правила. Най-голямата грешка, която може да се допусне е тази - да се бъркат глаголните времена - ученикът да се връща на миналото и всякак да иска да го възстановява, за да преживява пак и пак когато женихът е бил на земята. Напразни усилия - не се реставрират ония дни, мигове, наситени с аромата на една пролет неповторима по своя блясък. Връщането на миналата радост е признак на неразбиране, и най-вече на нежелание за сериозна и упорита работа. Само мързеливите ученици отлагат изпитите. Така е било винаги на земята и на небето. Не е дошъл пратеникът, за да подари само радостта, не си е отишъл, за да я вземе.
към текста >>

45. 4. Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви: 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

ТОМ 28

Предвид на добрите чувства, които са вдъхновявали авторката изобразявайки с обич българския живот на село, като е създала дори някои възвишени образи биха могли да се препоръчат за същите библиотеки, въпреки някои недостатъци на езика, най-вече в употребата на глаголните времена, които недостатъци надяваме се авторката ще превъзмогне в бъдеще.
В “Нивите” майсторски е обрисуван копнежът на Нейко задомен в балканско село към бащините ниви в равна Тракия. Също така е доловен преломът, който настъпва у дядо Добри, бащата на Нейко, да прибере сина си под общата стряха и да му даде нива за обработване, след като получава известие, че Нейко ще пристигне с току що явилия се на света едноименен внук на дядо Добри. Разказът Пред Великден изпъква с възвишения образ на дядо Грую с неговата дейна любов към ближния, с която се явява като олицетворение на християнска добродетел и нравственост. В разказът Двете сполучливо е изобразена борбата между девойките Минка и Златка, влюбени у Тодора и завладени първата от гордост, втората от ревност и омраза, докато тия чувства променят духовния образ на едната и другата и карат Тодора да доведе от друго село “отмяна" на майка си. Разказите “Песен над равнините" може да се одобрят за читалищата и училищните библиотеки. Предвид на добрите чувства, които са вдъхновявали авторката изобразявайки с обич българския живот на село, като е създала дори някои възвишени образи биха могли да се препоръчат за същите библиотеки, въпреки някои недостатъци на езика, най-вече в употребата на глаголните времена, които недостатъци надяваме се авторката ще превъзмогне в бъдеще. София, 18 юлий 1939 г.
към текста >>

46. Заключение

Вергилий Кръстев

ТОМ 32

Знаете ли какво означава глагола „врещи”?
А вие ще си прецените на кого да вервате, и в коя посока да вървите. 5. Искам да ви предупредя, че има един важен окултен закон. А той е: „Кой където е завързан и закачен, то рано или късно го придръпват към кола, за който е завързано въжето или синджира.” И после няма отвързване от кола! Там седи. И там врещи! Знаете ли какво означава глагола „врещи”? Чували ли сте как коза врещи? 6. Защо говорихме за кражбата на архива от „Резньовете”? Защото започнаха да коригират, да редактират Словото на Учителя Дънов и да го отпечатват. И нищо не може да ги спре! 7. Към историята на архива от „Резньовете” се прилагат снимки на Борис Николов, който ги показва на Вергилий Кръстев и му ги предава. 8.
към текста >>

47. 70. Борислав Георгиев от Париж - нещо за себе си да кажа

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Имаме едни глаголни форми, които никой друг език няма!
Така че, българският език е смесен. Ние не може да сме наясно коя дума откъде идва. Най-напред човечеството е било едно, и започва да се разклонява и започва да има много езици. Те са около 3 000 на брой. Но смятам, че българския език е много богат! Имаме едни глаголни форми, които никой друг език няма! Имаме например глаголна форма „бъдеще в миналото”. Например: „Щял съм бил да бъда.” Има и думи, които ги няма в други езици. Например: „любов”, „обич”, „виделина”, „светлина”. Невероятно богат език е българският! И аз се гордея, че ползвам този език!
към текста >>

Имаме например глаголна форма „бъдеще в миналото”.
Ние не може да сме наясно коя дума откъде идва. Най-напред човечеството е било едно, и започва да се разклонява и започва да има много езици. Те са около 3 000 на брой. Но смятам, че българския език е много богат! Имаме едни глаголни форми, които никой друг език няма! Имаме например глаголна форма „бъдеще в миналото”. Например: „Щял съм бил да бъда.” Има и думи, които ги няма в други езици. Например: „любов”, „обич”, „виделина”, „светлина”. Невероятно богат език е българският! И аз се гордея, че ползвам този език! Литературната критика отбеляза, че моят български език е съвършен.
към текста >>

48. 56. Как се намира булка и невеста

Вергилий Кръстев

ТОМ 33

И глаголът на българите е „онождам”.
Ако не е разгонена, изобщо не скача! Подминава я! Да се чудиш и да се маеш на умението му! Извода е какъв? - Вероятно животното у мене, като е видяло „разгонена” женска, е скочило, за да я оплоди! И глаголът на българите е „онождам”. Ако не те „оножда” некой, нема да родиш! Но този некой, го избира врабчето от въздуха! А върху моя шлифер се „изцвъркаха” 2 врабчета, на двата ми ревера! Това какво показва? - Големо умение и голям зор от онзи, който иска да се роди!
към текста >>

49. 110. Химнът на Слънцето - „Будя” и молитвата

ТОМ 34

„Будиш” - значи спряга се това „будя” във второ лице от глагола „будя”.
Да ни дадеш нотите на нас за това.” Именно „Будя”. Аз съм го направила за хор, оркестър и четири солисти. „Будя” го пее бас: „Изгрява моето слънце в моята душа. Да се слави името Божие! ” - изпява го първият бас. „Будиш” - значи спряга се това „будя” във второ лице от глагола „будя”. А че „Буди” - трето лице. А че почва хорът: „Будим”, „Будите”, „Будят”. Три хора. И стана оратория. „Можеш ли да ми дадеш нотите?
към текста >>

50. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

д/7 aiconqaqg, глаголи и да не умолкнеши”, (Деян.
„Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на светите му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата. Нека не мисли негово светейшество, че Българете са добитъци, които не знаят какво правят, и че поради това той може пак да ги накара да си турят шиите под неговът хомот, като им каже, че те престъпили правилата с това, че му отхвърлили властта. Българете, не само няма да останат пак под гръцките владици и да ги гледат равнодушно, като се гаврят с Вярата, но ще се постараят да принудят и тях сами, волею неволею, да тръгнат в правий път. Негово светейшество няма нито най-малко право да говори не само против православните Българе, които му отказват повиновение, но нито срещу ония, които се отделиха от Православието и приеха католицизмът, защото сама патриарши-ята е причина на тяхното отстъпление, те бягат от нея окаяните, но, разумява се, паднаха в по-лошо.” - Отговорът се свършваше с увещание към всичките еднородци да се вардят „от фанариотский квас”, да се не поддават на вятърът, който вее от латинската пропаганда, и да бъдат уверени, че „правдата на Българете ще надвие на лъжата на Фанариотите” и че Българский народ с постоянството си ще добие йерархия независима както от патрикът, така и от папата. На този отговор върху патриаршеското окръжно послание се приготви от страна на патриаршията едно дълго опровержение, което се напечата на гръцки и български под насловие: „ЛаЛа ка! д/7 aiconqaqg, глаголи и да не умолкнеши”, (Деян. XVIII, 9), но то освен че не можеше, разбира се, да разубеди някого от Българете, ами остана, може да се каже, незабележено, като че да не се е евявало на светът. Патриаршията осещаше, обаче, че с едно запрещение от нейна страна да не посещават православните христиене униятската църква, с едно порицание постъпката на българските народни архиереи, които се явно туриха на чело на движението против нея, с едно мъмрене и осъждане всички ония, които последваха това движение, тя не ще може да се ограничи. Българете дори и в очите на мнозина от Гърците, не бяха съвсем криви. Пред вид на опасността от пропагандите, пред вид на очевидната справедливост на оплакванията на Българете, патриаршията требваше да направи нещо за тяхно удовлетворение, ако не искаше да навлече на себе си порицанието на всичкий православен свят. Да бъде устъпчива и благоразумна се подаваха ней съвети и от такива места, гласът на които тя не можеше съвсем да пренебрегне без страх за по-лоши последствия.
към текста >>

51. 6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович.

ТОМ 35

Нареждането на глаголите 3.
не го изпреварва и не остава назад. Методата добре направена дава леснотия, помага в затрудненията или по-добре с нея затруднения не съществуват. Като прочетохме реченната Граматика три неща ни ся видеха новоиздирени и съвсем странни в досегашните ни граматици преди Г. Мирковича: 1. Изключението на падежите 2. Нареждането на глаголите 3. Яснотата и точността на изложените правила в сичката книжка. Ако малко надникнем в свойството на язикът си, ще видим, че в него падежи не съществуват - на страна измененията на членовете, които са разноокончателни в почти сека област. Доказателство за това нещо би било неполезно, толко е истинно, че падежите не съществуват в устата на нашия народ. И нека не се бъркат в думите ни; говорим общо и само там изключенията, в някои имена и в личните местоимения немат никаква работа тука. Който дава общото правило ще тури и изключенията.
към текста >>

Преди да минем на глаголите, които изискуват по-внимателно надникнуване, ще разгледаме третата точка, която е ясността на правилата.
Но когато можем да познаем едно женско име като му приложим моя, тая, това изменение та на тѫ остава неполезно. Още един път, тия са малки работи и бихме желали да ги не повдигаме, но да ги оставим на здравия разум на учителити. Г. Миркович, види се, според излагането на едно от правилата си, иска Българите да пишат добрiй без член и добрiят с член... Добрм, и другите прилагателни неусечени са секога в определително значение; следователно съдържават член. От друга страна окончанието -iй не е Българско, и ако предпочетем -iй на -iят впадаме в славизъм и вървим ний против говоренето на народът, а г. Миркович против началото си: „За предмет на правилата имах говоримият и писменият наш днес въобще български язик.” (предислов); а ако предпочетем -iять на -iй, тогава това последното е излишно, следователно неполезно. Преди да минем на глаголите, които изискуват по-внимателно надникнуване, ще разгледаме третата точка, която е ясността на правилата. Има едно правило, което казва, че определението на предметите треба да е ясно, да нема излишни думи или по-малко от колкото трябва, да прилича на сичкият определен предмет, да забележи сношенията му с другите предмети и да го отличи от тех... Това правило е спорно употребено в граматиката на Миркович. Той не гледал само да изложи определението, но още и да му даде сичките изискани условия, щото дори и ученикът да може да гледа видело без помощта на друг некой. Дава на правилата си една такава ясност, една бистрота, ако е допростено тъй да кажем - дето не бива повече и, както пред водата на едно бистро изворче се гледат камъните на дъното, тъй също чрез правилата, чрез определенията на г. Миркович, принципа се показва от сичките му страни, сношения и разлики. Това преимущество дава една горност на тая граматика, горност, която никоя от досегашните граматики не е достигнала.
към текста >>

Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем... Третото преимущество на тая граматика е нареждането на глаголите, и което е най-важното.
Той не гледал само да изложи определението, но още и да му даде сичките изискани условия, щото дори и ученикът да може да гледа видело без помощта на друг некой. Дава на правилата си една такава ясност, една бистрота, ако е допростено тъй да кажем - дето не бива повече и, както пред водата на едно бистро изворче се гледат камъните на дъното, тъй също чрез правилата, чрез определенията на г. Миркович, принципа се показва от сичките му страни, сношения и разлики. Това преимущество дава една горност на тая граматика, горност, която никоя от досегашните граматики не е достигнала. Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно: „Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...” Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат. Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем... Третото преимущество на тая граматика е нареждането на глаголите, и което е най-важното. И в тях една голяма мъчнотия превърната за полза на учениците. Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката граматика на Г. Миркович само две спряжения, без да считаме спомоществователите. В граматиката, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест. Но едно нещо е много ясно в нея граматика.
към текста >>

В граматиката, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест.
Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно: „Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...” Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат. Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем... Третото преимущество на тая граматика е нареждането на глаголите, и което е най-важното. И в тях една голяма мъчнотия превърната за полза на учениците. Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката граматика на Г. Миркович само две спряжения, без да считаме спомоществователите. В граматиката, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест. Но едно нещо е много ясно в нея граматика. То е, че това подразделение на 4 видове не точно, почти излишно. Двата от тия видове показват едно също значение, една съща мисъл на действието или състоянието на глаголът почти без никаква разлика; същото ще кажем и за другите два. Това като е тъй, защо съчинителят е умножил спънките? От друга страна изясненията, които дава за секи един вид не са удовлетворителни, дори съществува един вид тъмнота, която доказва голямо мънкане.
към текста >>

Двата от тия видове показват едно също значение, една съща мисъл на действието или състоянието на глаголът почти без никаква разлика; същото ще кажем и за другите два.
Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката граматика на Г. Миркович само две спряжения, без да считаме спомоществователите. В граматиката, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест. Но едно нещо е много ясно в нея граматика. То е, че това подразделение на 4 видове не точно, почти излишно. Двата от тия видове показват едно също значение, една съща мисъл на действието или състоянието на глаголът почти без никаква разлика; същото ще кажем и за другите два. Това като е тъй, защо съчинителят е умножил спънките? От друга страна изясненията, които дава за секи един вид не са удовлетворителни, дори съществува един вид тъмнота, която доказва голямо мънкане. За наш счет никога не можихме да излезим из вътре и да извлечем един точен разум и сме изпаднали да мислим, че и съчинителят не е бил по-щастлив от нас. Не е, види се, задълбочил темата си. Това положено, нека минем на граматиката на Г. Мирковича.
към текста >>

Има в нея три разделения на глаголите.
Това като е тъй, защо съчинителят е умножил спънките? От друга страна изясненията, които дава за секи един вид не са удовлетворителни, дори съществува един вид тъмнота, която доказва голямо мънкане. За наш счет никога не можихме да излезим из вътре и да извлечем един точен разум и сме изпаднали да мислим, че и съчинителят не е бил по-щастлив от нас. Не е, види се, задълбочил темата си. Това положено, нека минем на граматиката на Г. Мирковича. Има в нея три разделения на глаголите. Но от тия три разделения г. Миркович съставя само два вида. Причините му са изложили в една бележка отдолу. Двата тия видове изискуват две спряжения. Следователно те са два.
към текста >>

Миркович сичките глаголи в една толкова тесна мерка, която уверени сме, ще се види невъзможна на мнозина.
Миркович съставя само два вида. Причините му са изложили в една бележка отдолу. Двата тия видове изискуват две спряжения. Следователно те са два. Ето как е събрал г. Миркович сичките глаголи в една толкова тесна мерка, която уверени сме, ще се види невъзможна на мнозина. Под първото спряжение, събрал сичките глаголи първоначални сир., които са без предлог, сичките първоначални на това спряжение окончават на ѫ и ѭ. Под второто, глаголите които окончават на -ам и -ям и които биват или с предлог. Секой осеща ползата на едно такова разделение. При това там има и икономия. В два листа са събрани сичките спряжения; икономия и в склоненията на лицата, икономия в местоименията.
към текста >>

Под първото спряжение, събрал сичките глаголи първоначални сир., които са без предлог, сичките първоначални на това спряжение окончават на ѫ и ѭ.
Причините му са изложили в една бележка отдолу. Двата тия видове изискуват две спряжения. Следователно те са два. Ето как е събрал г. Миркович сичките глаголи в една толкова тесна мерка, която уверени сме, ще се види невъзможна на мнозина. Под първото спряжение, събрал сичките глаголи първоначални сир., които са без предлог, сичките първоначални на това спряжение окончават на ѫ и ѭ. Под второто, глаголите които окончават на -ам и -ям и които биват или с предлог. Секой осеща ползата на едно такова разделение. При това там има и икономия. В два листа са събрани сичките спряжения; икономия и в склоненията на лицата, икономия в местоименията. Но ще рече, че тая граматика е по-пълна от другите.
към текста >>

Под второто, глаголите които окончават на -ам и -ям и които биват или с предлог.
Двата тия видове изискуват две спряжения. Следователно те са два. Ето как е събрал г. Миркович сичките глаголи в една толкова тесна мерка, която уверени сме, ще се види невъзможна на мнозина. Под първото спряжение, събрал сичките глаголи първоначални сир., които са без предлог, сичките първоначални на това спряжение окончават на ѫ и ѭ. Под второто, глаголите които окончават на -ам и -ям и които биват или с предлог. Секой осеща ползата на едно такова разделение. При това там има и икономия. В два листа са събрани сичките спряжения; икономия и в склоненията на лицата, икономия в местоименията. Но ще рече, че тая граматика е по-пълна от другите. Истина страниците й могат да са ограничени в числото, но съдържаният материал е много повече, дори по-много от онзи на другите граматики и днес това е немалко полезно.
към текста >>

52. 6.2.7. Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р Миркович.

ТОМ 35

Тая грешка е в спряжение на глаголите.
6.2.7. БЕЛЕЖКА ЗА ДОПУСНАТА ПОГРЕШКА В ГРАМАТИКАТА НА Д-Р МИРКОВИЧ В: България (Цариград). Г. 2, бр. 74, 17 август 1860, с. 343. рубрика: Всякакви неща и новини - Д-р Миркович ни моли да забележим на читателите, че една малка погрешка се опуснала в граматиката му. Тая грешка е в спряжение на глаголите. Вместо наклонение условно треба да се тури съслагателно; и обратно вместо съслагателно да се тури условно наклонение.
към текста >>

53. 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).

ТОМ 35

В глаголите като отпуска думата потвърдим, която Г. Б.
И въз определението на числителите тоже Г. Б., казва нещо, но какво е? Ние като не проумехме нищо, не знаеме той как е. Другите му забележки като немат никаква важност отпущаме ги - освен притежателните, че имат и пълно окончание, в това Г. Б. има пълно право. В глаголите като отпуска думата потвърдим, която Г. Б. иска да я утвърди, ние ще да дойдем на глаголът слѣза, за когото Г. Б. казва, че явно означава действие, а ние несправедливо сме го нарекли че означава състояние. Види се, че Г. Б. при сичките си високи филологически познания, има нужда от граматически още. Един учител!
към текста >>

иска да я утвърди, ние ще да дойдем на глаголът слѣза, за когото Г. Б.
Б., казва нещо, но какво е? Ние като не проумехме нищо, не знаеме той как е. Другите му забележки като немат никаква важност отпущаме ги - освен притежателните, че имат и пълно окончание, в това Г. Б. има пълно право. В глаголите като отпуска думата потвърдим, която Г. Б. иска да я утвърди, ние ще да дойдем на глаголът слѣза, за когото Г. Б. казва, че явно означава действие, а ние несправедливо сме го нарекли че означава състояние. Види се, че Г. Б. при сичките си високи филологически познания, има нужда от граматически още. Един учител! Един редактор!
към текста >>

Ако глаголът слѣзал е действителен, то и ходѭ, вървѭ..., треба да са от същата категория.
при сичките си високи филологически познания, има нужда от граматически още. Един учител! Един редактор! Един философ! И най-паче в една критика, за да падне под една такава погрешка, е недопростително! Ако глаголът слѣзал е действителен, то и ходѭ, вървѭ..., треба да са от същата категория. Що е един действителен глагол? Не е ли когато неговото действие се отнася пряко въз един предмет? Кой е тук предметът? Молим Г. Б. нека ни го покаже.
към текста >>

Що е един действителен глагол?
Един учител! Един редактор! Един философ! И най-паче в една критика, за да падне под една такава погрешка, е недопростително! Ако глаголът слѣзал е действителен, то и ходѭ, вървѭ..., треба да са от същата категория. Що е един действителен глагол? Не е ли когато неговото действие се отнася пряко въз един предмет? Кой е тук предметът? Молим Г. Б. нека ни го покаже. Глаголът слезам, както и ходя, вървя, колко и да показват действие, логически техното свойство означава състояние.
към текста >>

Глаголът слезам, както и ходя, вървя, колко и да показват действие, логически техното свойство означава състояние.
Що е един действителен глагол? Не е ли когато неговото действие се отнася пряко въз един предмет? Кой е тук предметът? Молим Г. Б. нека ни го покаже. Глаголът слезам, както и ходя, вървя, колко и да показват действие, логически техното свойство означава състояние. Ако Г. Б. беше прочел с внимание нашите определения (§§147, 148) въз действителния и страдателния залог, той щеше са проумее разликата и да отбегне недопростимата си погрешка. Г. Б. не по-малко се е излъгал и за частицата „не”, като казва че пред сичките речи можем да я поставим. Той ако беше по-логически в мислите си, щеше да види, че иска секоги един глагол, който или съществува, или се подразумява и неговите примери: немирен, неотносителен, са равни с: не е мирен, не е относителен; ако свръзката и сказуемото са равни с един глагол, то следствието треба да е тоже едно; и тъй: не е мирен, не мирува; не е относителен, не се отнася.
към текста >>

Той ако беше по-логически в мислите си, щеше да види, че иска секоги един глагол, който или съществува, или се подразумява и неговите примери: немирен, неотносителен, са равни с: не е мирен, не е относителен; ако свръзката и сказуемото са равни с един глагол, то следствието треба да е тоже едно; и тъй: не е мирен, не мирува; не е относителен, не се отнася.
Глаголът слезам, както и ходя, вървя, колко и да показват действие, логически техното свойство означава състояние. Ако Г. Б. беше прочел с внимание нашите определения (§§147, 148) въз действителния и страдателния залог, той щеше са проумее разликата и да отбегне недопростимата си погрешка. Г. Б. не по-малко се е излъгал и за частицата „не”, като казва че пред сичките речи можем да я поставим. Той ако беше по-логически в мислите си, щеше да види, че иска секоги един глагол, който или съществува, или се подразумява и неговите примери: немирен, неотносителен, са равни с: не е мирен, не е относителен; ако свръзката и сказуемото са равни с един глагол, то следствието треба да е тоже едно; и тъй: не е мирен, не мирува; не е относителен, не се отнася. Ако Г. Б. е в състояние да докаже, че частицата „не” може в едно предложение да съществува без глагол и да даде пълна смисъл, той ще потвърди, че нашето правило е криво. В противния случай, той не знае какво говори. Произведението на настоящите причастия е твърде справедливо - и съгласно ние препознаваме истината на Г. Б. Г. Б.
към текста >>

е в състояние да докаже, че частицата „не” може в едно предложение да съществува без глагол и да даде пълна смисъл, той ще потвърди, че нашето правило е криво.
беше прочел с внимание нашите определения (§§147, 148) въз действителния и страдателния залог, той щеше са проумее разликата и да отбегне недопростимата си погрешка. Г. Б. не по-малко се е излъгал и за частицата „не”, като казва че пред сичките речи можем да я поставим. Той ако беше по-логически в мислите си, щеше да види, че иска секоги един глагол, който или съществува, или се подразумява и неговите примери: немирен, неотносителен, са равни с: не е мирен, не е относителен; ако свръзката и сказуемото са равни с един глагол, то следствието треба да е тоже едно; и тъй: не е мирен, не мирува; не е относителен, не се отнася. Ако Г. Б. е в състояние да докаже, че частицата „не” може в едно предложение да съществува без глагол и да даде пълна смисъл, той ще потвърди, че нашето правило е криво. В противния случай, той не знае какво говори. Произведението на настоящите причастия е твърде справедливо - и съгласно ние препознаваме истината на Г. Б. Г. Б. по обичаят си като прекарва §§95 и 98 като тънки и неточно в изражението си, без да каже в какво, преминува в §100 и почва да разглежда определението на два типа сходни между си времена - Минало несвършено и Минало относително. Тези времена от истина имат едно голямо сходство между си; но колко и да се приближават по значението си според отношението на техното действие към едно заминало време, те секоги различават по смислявай си едното от другото.
към текста >>

за сложните глаголи, вид съвършен, които като немат сегашно време никога на ѫ или ѭ, при това с частиците го съставят, като: ако, като да кръстѭ, препишѫ, ще направѭ.
Много е излъгал Г. Б-ов. Както окончанието на една реч може да земе изменение без значението и да се повреди - като: „дай ми, дай меня, или на меня”; ми, меня, значи се същото; тъй тоже, то може да остане също, като зема едно различно значение: важното е мисълта на думата, а не нейното материално изменение. И тъй: ПИШѪ и АКО, КАТО ПИШѪ, колко и да имат едно време и едно окончание, немат същото значение - следователно не могат да бъдат и на едно наклонение. Г. Б., който поменува често французката граматика, треба да знае, че и тя има такива примери. Но, какво ще каже Г. Б. за сложните глаголи, вид съвършен, които като немат сегашно време никога на ѫ или ѭ, при това с частиците го съставят, като: ако, като да кръстѭ, препишѫ, ще направѭ. Не е ли значението тук намира своето различие? Частиците като нямат никакво влияние въз значението, защо без тях не казваме: кръстѭ, препишѫ? Следователно Г. Б. е много излъган в мнението си като казва, че ние никак в язикът си немаме съслагателно наклонение. Сложните глаголи, вид съвършен, ни го показват твърде добре; защо те като творят сегашното време, което изявителното им наклонение нема, защо другите, вид несъвършен, да не земат отново, което техното даже изявително има.
към текста >>

Сложните глаголи, вид съвършен, ни го показват твърде добре; защо те като творят сегашното време, което изявителното им наклонение нема, защо другите, вид несъвършен, да не земат отново, което техното даже изявително има.
за сложните глаголи, вид съвършен, които като немат сегашно време никога на ѫ или ѭ, при това с частиците го съставят, като: ако, като да кръстѭ, препишѫ, ще направѭ. Не е ли значението тук намира своето различие? Частиците като нямат никакво влияние въз значението, защо без тях не казваме: кръстѭ, препишѫ? Следователно Г. Б. е много излъган в мнението си като казва, че ние никак в язикът си немаме съслагателно наклонение. Сложните глаголи, вид съвършен, ни го показват твърде добре; защо те като творят сегашното време, което изявителното им наклонение нема, защо другите, вид несъвършен, да не земат отново, което техното даже изявително има. От сложните още вид съвършен ще се увери Г. Б., че времената които това наклонение обема са само пет; защо ние ако казваме: ако съм преписал, не казваме: ако съм препишал. Сичкото е че Г. Б. не дал добре внимание и искал да критикува без да прочете и да размисли добре. Не искаме да кажем, че нема какво да се каже - не; защо ние сами още днес намираме неща, които трябва да прибавим или да изменим, но, искаме да кажем, че добре треба да се внимава - и най-вече когито критикуваме, ако искаме полза да извлече трудът ни.
към текста >>

Че глаголите после могѫ и недѣй изпълняват длъжността на едно неопределително наклонение, то е точно; но нашата Грамм, като няма едно такова наклонение, ние сме длъжни, секаме, особените тези форми да ги сближим с онова, което имаме.
не дал добре внимание и искал да критикува без да прочете и да размисли добре. Не искаме да кажем, че нема какво да се каже - не; защо ние сами още днес намираме неща, които трябва да прибавим или да изменим, но, искаме да кажем, че добре треба да се внимава - и най-вече когито критикуваме, ако искаме полза да извлече трудът ни. (следува) Г. 3, бр. 9, 7 август 1861, с. 69-70. Че глаголите после могѫ и недѣй изпълняват длъжността на едно неопределително наклонение, то е точно; но нашата Грамм, като няма едно такова наклонение, ние сме длъжни, секаме, особените тези форми да ги сближим с онова, което имаме. Често нашите глаголи земат за допълнение сегашното време на изявителното наклонение или, по-добре е да кажем, на съслагателното с частицата да и падат под същата категория; защо могѫ проче - могм да прочетѫ - да прочетѫ ми е можно\ както и казваме: искам да работѭ; желаѭ да придобиѭ; да свършѫ, ще дойда. Под същата категория падат и формите, за които Г. Б. казва, че не сме споменали: щях да паднѫ... Сичките тези, по нашето мнение, са много малко наклонение съслагателно. Второто ни спрежение било по-малко обработено, отколкото първото - казва Г. Б. - и то защото сме казали в една забел.: че то няма условно изклонение; че изявителното му няма толкова времена, колкото първото - и че съслагателното му е лишено от отколе изминало време.
към текста >>

Често нашите глаголи земат за допълнение сегашното време на изявителното наклонение или, по-добре е да кажем, на съслагателното с частицата да и падат под същата категория; защо могѫ проче - могм да прочетѫ - да прочетѫ ми е можно\ както и казваме: искам да работѭ; желаѭ да придобиѭ; да свършѫ, ще дойда.
Не искаме да кажем, че нема какво да се каже - не; защо ние сами още днес намираме неща, които трябва да прибавим или да изменим, но, искаме да кажем, че добре треба да се внимава - и най-вече когито критикуваме, ако искаме полза да извлече трудът ни. (следува) Г. 3, бр. 9, 7 август 1861, с. 69-70. Че глаголите после могѫ и недѣй изпълняват длъжността на едно неопределително наклонение, то е точно; но нашата Грамм, като няма едно такова наклонение, ние сме длъжни, секаме, особените тези форми да ги сближим с онова, което имаме. Често нашите глаголи земат за допълнение сегашното време на изявителното наклонение или, по-добре е да кажем, на съслагателното с частицата да и падат под същата категория; защо могѫ проче - могм да прочетѫ - да прочетѫ ми е можно\ както и казваме: искам да работѭ; желаѭ да придобиѭ; да свършѫ, ще дойда. Под същата категория падат и формите, за които Г. Б. казва, че не сме споменали: щях да паднѫ... Сичките тези, по нашето мнение, са много малко наклонение съслагателно. Второто ни спрежение било по-малко обработено, отколкото първото - казва Г. Б. - и то защото сме казали в една забел.: че то няма условно изклонение; че изявителното му няма толкова времена, колкото първото - и че съслагателното му е лишено от отколе изминало време. Колкото за условното наклонение, Г. Б.
към текста >>

Той, ако беше дал малко по внимание, щеше да види, че ние, ако го изхвърляме, не го изхвърляме из глаголите, но из формата на това спрежение - защото не й принадлежи.
казва, че не сме споменали: щях да паднѫ... Сичките тези, по нашето мнение, са много малко наклонение съслагателно. Второто ни спрежение било по-малко обработено, отколкото първото - казва Г. Б. - и то защото сме казали в една забел.: че то няма условно изклонение; че изявителното му няма толкова времена, колкото първото - и че съслагателното му е лишено от отколе изминало време. Колкото за условното наклонение, Г. Б. много зле ни разумял. Той, ако беше дал малко по внимание, щеше да види, че ние, ако го изхвърляме, не го изхвърляме из глаголите, но из формата на това спрежение - защото не й принадлежи. То принадлежи, по нашето разделение на глаголите във вид съвършен и несъвършен, на съвършенният вид, който е тип сякога на първото спреж. (§115). Произведението му става тоже по корена -тъ, на същият тип. (§131); както: кръщавамъ, кръстихъ (вид съвърш.), кръстванъ (накл. услов.), а не кръшвамъ, както иска Г. Б.; издоявамъ, издоихъ [накл.
към текста >>

То принадлежи, по нашето разделение на глаголите във вид съвършен и несъвършен, на съвършенният вид, който е тип сякога на първото спреж. (§115).
Второто ни спрежение било по-малко обработено, отколкото първото - казва Г. Б. - и то защото сме казали в една забел.: че то няма условно изклонение; че изявителното му няма толкова времена, колкото първото - и че съслагателното му е лишено от отколе изминало време. Колкото за условното наклонение, Г. Б. много зле ни разумял. Той, ако беше дал малко по внимание, щеше да види, че ние, ако го изхвърляме, не го изхвърляме из глаголите, но из формата на това спрежение - защото не й принадлежи. То принадлежи, по нашето разделение на глаголите във вид съвършен и несъвършен, на съвършенният вид, който е тип сякога на първото спреж. (§115). Произведението му става тоже по корена -тъ, на същият тип. (§131); както: кръщавамъ, кръстихъ (вид съвърш.), кръстванъ (накл. услов.), а не кръшвамъ, както иска Г. Б.; издоявамъ, издоихъ [накл. усл.], а не издоявам.
към текста >>

е Словар; като вместо времената и наклоненията, че сме рекли тези части - защото не биле такива на глаголът, а какви са не знайеме.
напосока иска да каже, че сме зле сторили дето сме го изхвърлили - има почти правда; защо ние можем да кажем и казваме: ако бях кръщавал, щях и да венчавам; ако бях прочитал, щях и да зная. Но при сичката си правда, Г. Б. пада в големо противоречие и в явна една непоследователност: защо той сам в друго едно место иска да докаже, че нашата граматика нема никак съслагателно наклонение. После Г. Б., като уграничава критиката си в маловажни некой думи, за които ние не щем да се запираме, като: коренна съгласна, коренна гласна, че не сички били изтълкувани; като: плещѫ и плескам, че не сме казали различието им - като че Грам. е Словар; като вместо времената и наклоненията, че сме рекли тези части - защото не биле такива на глаголът, а какви са не знайеме. Както краката и ръцете са части на телото, тъй и те са на глаголът. Във взаимите и във възвратните глаголи, ние поставихме нарочно примери от един и същ глагол, за да покажем сходството, което земат тези глаголи помежду си според смисъла, който им се отдава. Г. Б. като им дава друг разум не какъвто ние сме им дали, иска да каже, че ние сме сгрешили. Излъган е!
към текста >>

Както краката и ръцете са части на телото, тъй и те са на глаголът.
Но при сичката си правда, Г. Б. пада в големо противоречие и в явна една непоследователност: защо той сам в друго едно место иска да докаже, че нашата граматика нема никак съслагателно наклонение. После Г. Б., като уграничава критиката си в маловажни некой думи, за които ние не щем да се запираме, като: коренна съгласна, коренна гласна, че не сички били изтълкувани; като: плещѫ и плескам, че не сме казали различието им - като че Грам. е Словар; като вместо времената и наклоненията, че сме рекли тези части - защото не биле такива на глаголът, а какви са не знайеме. Както краката и ръцете са части на телото, тъй и те са на глаголът. Във взаимите и във възвратните глаголи, ние поставихме нарочно примери от един и същ глагол, за да покажем сходството, което земат тези глаголи помежду си според смисъла, който им се отдава. Г. Б. като им дава друг разум не какъвто ние сме им дали, иска да каже, че ние сме сгрешили. Излъган е! То е учителска работа да разкаже на учениците взаимните тези подробности и разлики. Г.
към текста >>

Във взаимите и във възвратните глаголи, ние поставихме нарочно примери от един и същ глагол, за да покажем сходството, което земат тези глаголи помежду си според смисъла, който им се отдава.
пада в големо противоречие и в явна една непоследователност: защо той сам в друго едно место иска да докаже, че нашата граматика нема никак съслагателно наклонение. После Г. Б., като уграничава критиката си в маловажни некой думи, за които ние не щем да се запираме, като: коренна съгласна, коренна гласна, че не сички били изтълкувани; като: плещѫ и плескам, че не сме казали различието им - като че Грам. е Словар; като вместо времената и наклоненията, че сме рекли тези части - защото не биле такива на глаголът, а какви са не знайеме. Както краката и ръцете са части на телото, тъй и те са на глаголът. Във взаимите и във възвратните глаголи, ние поставихме нарочно примери от един и същ глагол, за да покажем сходството, което земат тези глаголи помежду си според смисъла, който им се отдава. Г. Б. като им дава друг разум не какъвто ние сме им дали, иска да каже, че ние сме сгрешили. Излъган е! То е учителска работа да разкаже на учениците взаимните тези подробности и разлики. Г. Б-в говори иоще и за причастията и казва, че средните глаголи не могат да имат страдателно причастие.
към текста >>

Б-в говори иоще и за причастията и казва, че средните глаголи не могат да имат страдателно причастие.
Във взаимите и във възвратните глаголи, ние поставихме нарочно примери от един и същ глагол, за да покажем сходството, което земат тези глаголи помежду си според смисъла, който им се отдава. Г. Б. като им дава друг разум не какъвто ние сме им дали, иска да каже, че ние сме сгрешили. Излъган е! То е учителска работа да разкаже на учениците взаимните тези подробности и разлики. Г. Б-в говори иоще и за причастията и казва, че средните глаголи не могат да имат страдателно причастие. Доколкото е справедлив в мислите си, не знаеме, но ние секаме, че непогрешимо може да каже некой: стоящий, седящий, ходящий ..... (следува) Г. 3, бр. 11, 21 август 1861, с. 86. За правописанието и за произношението, Г. Б-в, се задоволил да каже само: „че и там се срещат некой неточности и неверности”, - без да каже какви са и де са.
към текста >>

НАГОРЕ

0.73107814788818