Търсене в беседите за 'Глагол'

Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята.
Плодните растения имат две среди – почвата за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете. Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете. Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята. Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение. Ангелите именно внасят в нас познанието за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си. Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощем зимно време, треперите и се припичате на месечината. Пита ви някой: „Защо седите тук?
към беседата >>

2. Хигиена на човешката душа

БС

Спрягайте глагола мога.
Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога. Кажете си: „Всичко мога чрез Христа! ” Ако не разберете думата мога, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи...”, Христос отговори с думата мога. Спрягайте глагола мога. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте мога. Господ ходи и казва: „Напълнете му стомната”, а който не казва мога, не му я напълват. Лошото, което е във вас, е гориво. Лошите мисли, които ви идват, са импулс във вашето развитие, ако ги победите. Дойде ли ви лоша мисъл, поискайте и място от Господа.
към беседата >>

3. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

У мнозина този човѣкъ живѣе, дайте му просторъ и спрѣгайте глагола „мога“.
Ще кажешъ: „На врага си ще помогна.“ Никога съ омраза да се не отплаща, а съ любовь. Който отплаща съ зло, той ще слѣдва еволюцията на грѣшнитѣ духове. Мразишъ ли, ти си въ съдружие съ онѣзи, които сѫ въ широкия пѫть. Едни отиватъ нагорѣ, други слизатъ надолу. Затова казва Христосъ: „Никой не познава Сина си, освѣнъ Отецъ.“ Синътъ е Божествения зародишъ, ще Го положимъ у насъ си и Той е новия човѣкъ и ще започнемъ нова работа. У мнозина този човѣкъ живѣе, дайте му просторъ и спрѣгайте глагола „мога“. Мога да бѫда справедливъ, любящъ, кротъкъ, смиренъ, уменъ, ученъ, мога, мога. Когато всички започнатъ да спрѣгатъ този глаголъ въ положителна смисъль, ще има едно отлично общество. Нѣма какво да се борави въ грѣховетѣ, въ миналото на хората, това е торъ на Божествената нива. Що отъ това, че братъ ти е грѣшенъ? Помогни му, очисти го, дай му дрехи, облѣчи го.
към беседата >>

Когато всички започнатъ да спрѣгатъ този глаголъ въ положителна смисъль, ще има едно отлично общество.
Мразишъ ли, ти си въ съдружие съ онѣзи, които сѫ въ широкия пѫть. Едни отиватъ нагорѣ, други слизатъ надолу. Затова казва Христосъ: „Никой не познава Сина си, освѣнъ Отецъ.“ Синътъ е Божествения зародишъ, ще Го положимъ у насъ си и Той е новия човѣкъ и ще започнемъ нова работа. У мнозина този човѣкъ живѣе, дайте му просторъ и спрѣгайте глагола „мога“. Мога да бѫда справедливъ, любящъ, кротъкъ, смиренъ, уменъ, ученъ, мога, мога. Когато всички започнатъ да спрѣгатъ този глаголъ въ положителна смисъль, ще има едно отлично общество. Нѣма какво да се борави въ грѣховетѣ, въ миналото на хората, това е торъ на Божествената нива. Що отъ това, че братъ ти е грѣшенъ? Помогни му, очисти го, дай му дрехи, облѣчи го. „Ама ти си грѣшенъ, махни се, не искамъ да ти помогна.“ Това не е Божествено Христово учение. Мѫжътъ казва на жената: „Махни се отъ мене, не те искамъ.“ Или обратно, жената казва на мѫжа.
към беседата >>

Когато хората започнат да спрягат глагола „мога” в сегашно време, светът ще се оправи. (втори вариант)
Синът е зародишът на Божественото, което всеки трябва да полива, да обработва, за да израсте и да даде плод. От Божествения зародиш излиза новият човек, готов за нова работа и нов живот. Този зародиш живее във всяка душа, но се нуждае само от условия и простор за своето развитие. Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив – всичко мога да преодолея и да постигна с Божественото в себе си. Когато хората започнат да спрягат глагола „мога” в сегашно време, светът ще се оправи. Не се занимавайте нито със своите грехове и погрешки, нито с чуждите. Те са тор за Божествената нива. Ако брат ти е сгрешил, не го съди, не го отблъсквай от себе си, но помогни му да се очисти, да се облече в нова премина. Ако брат отблъсне брата си, мъжът – жена си, жената – мъжа си, те вървят в разрез с Христовото учение. Обичайте се едни други заради Господа.
към втори вариант >>

4. Оправдание и спасение

БС

Аз сега ще ви говоря за глагола мога.
Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по- голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем.” Може да се излъжете първата година, но втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, дето Господ работи, няма лъжа и ще знаете този стих: „Всичко, което ще се случи с онези, които любят Господа, е за тяхно добро.” Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще го обърне за Добро.” И след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички лоши хора – вие не се бойте! Страх да няма, дръжте го вън от себе си! Аз сега ще ви говоря за глагола мога. Какъв опит правихте вие досега? Вие го употребявахте само в първо лице: мога. Отсега нататък ще го употребявате във всички лица: мога, можеш, може, можем, можете, могат. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можем, може! Мога аз.
към беседата >>

5. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога. (втори вариант)
Той е Господь. Като ви говоря за Господа, нѣкой пѫть ще ви дамъ възможность да чуете какъ говори Господь. Излѣзте рано сутринь, пролѣтно врѣме, когато природата се развива, когато цвѣтята цъфтятъ, вдайте се въ съзерцание и ако имате тънъкъ слухъ, ще доловите една музика, която причинява радость. Излѣзте въ гората, ще чуете едно шумоление, една музика между листата. Ако вашиятъ слухъ е малко по-развитъ, ще чуете Божествената рѣчь. Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога. Азъ съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „обичамъ те“. Колко много съдържатъ тѣзи двѣ думички! Стига да може да напишете или изговорите „обичамъ ви“. Разказваше ми единъ господинъ въ Америка, че единъ пѫть се намиралъ въ много отчаяно положение и рѣшилъ да се самоубие. Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „Азъ за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова отчаяние, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо.
към втори вариант >>

6. Радвайте се

Сега и на вас казвам: Когато се намирате в мъчнотии, спрягайте глагола „мога".
– Виж, не мога да ти обещая това. Искам да бъда честен. Аз те обичам, но, мога да срещна друга жена, която да обикна и да се оженя за нея. – Щом е така, аз няма да умра, отговорила младата жена енергично. Тя предизвикала всички скрити сили в организма си, подтикнала ги към дейност и в няколко деня, здравето й се подобрило. Сега и на вас казвам: Когато се намирате в мъчнотии, спрягайте глагола „мога". Не се страхувайте от смъртта. Който греши и не търси Бога, само той умира; който изпълнява Божията воля, той не умира. Болни хора има, но умрели не съществуват. Досега аз не съм срещал умрели хора. Кой от вас е умирал, за да знае, какво нещо е смъртта?
към беседата >>

Не лъжете свѣта, а кажете: „мога“ и спрѣгайте глагола „мога“. (втори вариант)
“ И вѣрва и изпълнява всичко, казано отъ лѣкаря. Този лѣкарь заслужава да му се плати 10 лева и повече даже, за гдѣто е внесълъ въ тази кѫща вѣра. Ние трѣбва да туримъ, да усилимъ волята си. Ние трѣбва да приличаме на онази американка, която лѣкарьтъ казвалъ, че ще умре. Извикала тя мѫжа си и му казала: „То се вижда, че ще умра, но искамъ едно обѣщание отъ тебе: да се не женишъ слѣдъ моята смърть.“ Мѫжътъ ѝ отговорилъ: „Не мога да ти дамъ такова обѣщание.“ – „Е, тогава и азъ нѣма да умра.“ И наистина не умрѣла. Не лъжете свѣта, а кажете: „мога“ и спрѣгайте глагола „мога“. Никой не умира, умира човѣкъ само когато грѣши. Онзи, който изпълнява закона на Христа, не умира. Умрѣли хора нѣма, не съмъ срѣщалъ такива, но болни има. Кажете кой отъ васъ е умиралъ? Този, който не е умиралъ нѣма право да лъже, че хората умиратъ.
към втори вариант >>

7. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

БС

Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш!
Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си. А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства? Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика. Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас. Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица.
към беседата >>

Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат.
Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е. аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога. Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят. По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура. Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат. Като кажем можем, значи, че ние, всичките хора, цялото човечество на Земята, можем. Можете означава вие, Ангелите, които сте горе. Могат означава всички Богове, които са горе. Ако така схващате тази дълбока мисъл, във вас веднага ще започнат да се събуждат тези висши чувства, ще започнат естествено да растат и тогава всички около вас ще бъдат разположени и ще ви обичат. Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие.
към беседата >>

8. Пребъдете / Пръбѫдване

Глаголът „държа" има отношение към човешката воля.
„Ако държите моите заповеди и пребъдете в любовта ми". Думата „ако" в оригинала има друго значение, а не, както в български език – условие. Глаголът „държа" има отношение към човешката воля. Да държим заповедите, значи, да ги изпълняваме, а изпълняването става само с участие на волята. Който не изпълнява Божиите заповеди, не може да пребъде в Неговата Любов. Значи, не е достатъчно човек само да пребъдва в заповедите на Отца, но да пребъдва и в Неговата Любов, както Христос е държал заповедите на Отца си и пребъдвал в любовта Му. Изпълняването на Божиите заповеди и в широк, и в тесен смисъл дава един и същ резултат. Като дойдем до външната страна на нещата, до външния свят, виждаме, че нещо ни държи за него.
към беседата >>

"Ако държите моите заповеди." Понеже глаголът „държа" се отнася до волята, никога не казвайте, че не можете да направите нещо; че някой въпрос ви е тъмен и не можете да го разберете; че условията ви са лоши, или че не е дошло още време за вашето проявяване и т.н.
Някой има добро разположение на духа, въодушевява се от нещо Божествено, но изведнъж детето му влиза в стаята и води след себе си мисирките и патиците – устройва си забавление. Бащата вижда, че стаята е изцапана, и в един момент доброто разположение го напуща. За да не губят доброто си разположение, майката и бащата трябва да затварят стаята си с девет ключа, да не влизат децата с мисирките вътре, да цапат. Вината е в майката и в бащата, а не в детето. Като намери стаята отворена, то влиза вътре, взима царевица и вкарва патиците и мисирките, да си поиграе с тях. "Ако държите моите заповеди." Понеже глаголът „държа" се отнася до волята, никога не казвайте, че не можете да направите нещо; че някой въпрос ви е тъмен и не можете да го разберете; че условията ви са лоши, или че не е дошло още време за вашето проявяване и т.н. Оставете тези неща настрана. Знайте, че никой не може да ви препятствува. Всеки сам се спъва. Кой спъна първите човеци в рая? Бог ги постави при благоприятни условия за развитие, но те сгрешиха и излязоха от рая.
към беседата >>

9. Доброто вино

Този глагол има три низходящи и три възходящи степени: не мога аз, не можеш ти, не може той – низходящи; мога аз, можеш Ти, Господи, Който си над мене; може Той, великият Дух – възходящи степени.
Охкането означава, че колелото на живота ви е лишено от ос. Кажете си: „Моето колело трябва да има ос и да се върти." Ахкането пък означава, че мисълта ви не е чиста. Кажете си: „Моята мисъл трябва да бъде чиста и свята." Ще кажете, че това са прости работи. В тези неща, именно, се заключава философията на Живота. Никога не казвайте не мога. Този глагол има три низходящи и три възходящи степени: не мога аз, не можеш ти, не може той – низходящи; мога аз, можеш Ти, Господи, Който си над мене; може Той, великият Дух – възходящи степени. Както с помощта на скрипците можете да спускате тежки предмети надолу, така също можете с тях и да вдигате нагоре тежки предмети. Често мъжът спуска жена си долу и казва: „Нали си добра, качвай се нагоре! " И жената прави същото с мъжа си. Обаче, те трябва да постъпват точно обратно: и двамата да си съдействат за своето изкачване. Жената се страхува да тури мъжа си горе, да не би да не се върне.
към беседата >>

Този глаголъ има три низходещи и три възходещи степени: не мога азъ, не можешъ ти, не може той — нисходещи. (втори вариант)
Ахкането пъкъ означава, че мисъльта ви не е чиста. Кажете си: Моята мисъль трѣбва да бѫде чиста и света. Ще кажете, че това сѫ прости работи. Въ тѣзи нѣща, именно, се заключава философията на живота. Никога не казвайте „не мога”. Този глаголъ има три низходещи и три възходещи степени: не мога азъ, не можешъ ти, не може той — нисходещи. Мога азъ, можешъ Ти, Господи, Който си надъ мене; може Той, великиятъ Духъ — възходещи степени. Както съ помощьта на скрипцитѣ можете да спущате тежки предмети надолу, така сѫщо можете съ тѣхъ и да вдигате нагоре тежки предмети. Често мѫжътъ спуща жена си долу и казва: Нали си добра, качвай се нагоре! И жената прави сѫщото съ мѫжа си. Обаче, тѣ трѣбва да постѫпватъ точно обратно: и двамата да си съдействуватъ за своето изкачване.
към втори вариант >>

10. Вкъщи

Какво означава глагола жежа, жежене?
В заключение, ще кажем че в къщата, дето бил Христос с учениците си, се разисквало върху брака – един от най-важните социални въпроси. Запитаха Христа: "Защо човек трябва да се жени, и какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа." Един американски професор отивал да се жени. Запитали го: Къде отиваш? Вместо да отговори, че отива да се жени, той отговорил: Отивам да се жежа. Какво означава глагола жежа, жежене? – Печене. Значи, американският професор отивал да се пече. Когато пече хляб, жената нагорещява пещта Ако я нагорещи повече, отколкото трябва, тя ще изгори хляба. Когато готви, тя пак нагорещява пещта. Нагорещи ли я повече, отколкото трябва, яденето ще прегори, или ще изгори.
към беседата >>

Прилагайте глаголите мога и будя.
Нищо не е в състояние да ги измени, нито оправдае. Последствията на отрицателните сили са разрушителни: те действат зле върху ума, сърцето, тялото на човека. Следователно, не се мъчете да ги измените, но стремете се да ги избягвате, да не попадате под тяхното влияние. Ако мразите някого, вие се свързвате с всички, които мразят, а с това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: "За благото на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя Дух няма да лъжа и да мразя." Прилагайте глаголите мога и будя. Събуждайте Доброто в себе си. Събудете Христа в себе си, в своята къща. – “У нас ли е Христос? ” – На това сами можете да си отговорите. Има празни и пълни къщи.
към беседата >>

Какво означава глагола „жежа, жежене”? (втори вариант)
Въ заключение, ще кажемъ, че въ кѫщата, дето билъ Христосъ съ ученицитѣ си, се разисквало върху брака — единъ отъ най-важнитѣ социални въпроси. Запитаха Христа: Защо човѣкъ трѣбва да се жени, и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на мѫжа къмъ жената и на жената къмъ мѫжа. Единъ американски професоръ отивалъ да се жени. Запитали го: Кѫде отивашъ? Вмѣсто да отговори, че отива да се жени, той отговорилъ: Отивамъ да се жежа. Какво означава глагола „жежа, жежене”? — Печене. Значи, американскиятъ професоръ отивалъ да се пече. Когато пече хлѣбъ, жената нагорещява пещьта. Ако я нагорещи повече, отколкото трѣбва, тя ще изгори хлѣба. Когато готви, тя пакъ нагорещява пещьта.
към втори вариант >>

Прилагайте глаголитѣ „мога и будя”. (втори вариант)
Нищо не е въ състояние да ги измѣни, нито оправдае. Последствията на отрицателнитѣ сили сѫ разрушителни: тѣ действуватъ зле върху ума, сърдцето, тѣлото на човѣка. Следователно, не се мѫчете да ги измѣните, но стремете се да ги избѣгвате, да не попадате подъ тѣхното влияние. Ако мразите нѣкого, вие се свързвате съ всички, които мразятъ, а съ това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: За благото на моя умъ, на моето сърдце, на моята душа и на моя духъ нѣма да лъжа и да мразя. Прилагайте глаголитѣ „мога и будя”. Събуждайте доброто въ себе си. Събудете Христа въ себе си, въ своята кѫща. — У насъ ли е Христосъ? — На това сами можете да си отговорите. Има праздни и пълни кѫщи.
към втори вариант >>

11. Двамата братя

Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам.
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя". Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам. Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число. Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой.
към беседата >>

Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число.
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя". Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам. Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число. Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет.
към беседата >>

Важни думи въ този стихъ сѫ: десетимата, двамата и глаголътъ „негодувамъ”. (втори вариант)
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя”. Важни думи въ този стихъ сѫ: десетимата, двамата и глаголътъ „негодувамъ”. Хората спрѣгатъ глагола негодувамъ и въ единствено, и въ множествено число. Кои сѫ двамата, и кои десетимата, за които се говори въ стиха? Двамата сѫ Заведеевитѣ синове — ученици на Христа. Десетимата сѫ останалитѣ Христови ученици. Значи, ученицитѣ на Христа сѫ били 12 на брой.
към втори вариант >>

Хората спрѣгатъ глагола негодувамъ и въ единствено, и въ множествено число. (втори вариант)
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя”. Важни думи въ този стихъ сѫ: десетимата, двамата и глаголътъ „негодувамъ”. Хората спрѣгатъ глагола негодувамъ и въ единствено, и въ множествено число. Кои сѫ двамата, и кои десетимата, за които се говори въ стиха? Двамата сѫ Заведеевитѣ синове — ученици на Христа. Десетимата сѫ останалитѣ Христови ученици. Значи, ученицитѣ на Христа сѫ били 12 на брой. Като извадимъ отъ 12 двама, оставатъ десеть.
към втори вариант >>

12. Да наеме работници

Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма не мога.
Ако отидете неподготвен на Небето, веднага ще ви върнат на земята. Това е закон на прераждането. Човек е дошъл на земята да мине през мъчението, през труда и през работата. Като човек, ще се мъчиш; като Ангел, ще се трудиш; дойдеш ли до работата, ще работиш като Бога. С други думи казано: ще се мъчиш със стомаха си, докато смелиш храната; после ще се трудиш с ръцете си; най-после ще работиш с главата си. Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма не мога. Как могат да вършат отрицателни работи? Както могат да се проявяват в отрицателното, така могат и в положителното. – "Ще правя погрешки." – Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя.
към беседата >>

Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? (втори вариант)
Като човѣкъ, ще се мѫчишъ; като ангелъ, ще се трудишъ. Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога. Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната. После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си. Най-после ще работишъ съ главата си. Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното. — Ще правя погрѣшки. — Прави погрѣшки, и върви напредъ. За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши. Който прави погрѣшки, може и да ги изправи.
към втори вариант >>

13. Като чуха

”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам.
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам. Чувам и слушам са синоними. На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря? Повдига се въпрос за даването. Често става въпрос за слугуването.
към беседата >>

„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. (втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването.
към втори вариант >>

14. Изобилният живот

Ако знаете азбуката – аз, буки, веди, глаголи – това е достатъчно за вас.
Агнето е здраво, и кожата му цяла, докато вълкът не го е видял. Щом го види. животът му е в опасност. Който иска да се запази чист на земята, пак трябва да бъде невидим. Мнозина искат да видят и познаят Христа, преди да са Му приготвили място в себе си. Ако знаете азбуката – аз, буки, веди, глаголи – това е достатъчно за вас. Какво означават буквите? Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговора за крадеца. Тогава ще дам друго обяснение: аз съм аз, буки – сянка. И това не ви харесва.
към беседата >>

Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца.
животът му е в опасност. Който иска да се запази чист на земята, пак трябва да бъде невидим. Мнозина искат да видят и познаят Христа, преди да са Му приготвили място в себе си. Ако знаете азбуката – аз, буки, веди, глаголи – това е достатъчно за вас. Какво означават буквите? Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговора за крадеца. Тогава ще дам друго обяснение: аз съм аз, буки – сянка. И това не ви харесва. Тогава казвам: приложете огъня на алхимиците, за да отделяте с него чистото от нечистото. Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито в житното зърно.
към беседата >>

Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. (втори вариант)
Ако искате да запазите живота си, стремете се да бѫдете невидими. Агнето е здраво, и кожата му цѣла, докато вълкътъ не го е видѣлъ. Щомъ го види, животътъ му е въ опасность. Който иска да се запази чистъ на земята, пакъ трѣбва да бѫде невидимъ. Мнозина искатъ да видятъ и познаятъ Христа; преди да сѫ Му приготвили мѣсто въ себе си. Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. Какво означаватъ буквитѣ? „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца. Тогава ще дамъ друго обяснение: азъ съмъ азъ, буки — сѣнка. И това не ви харесва.
към втори вариант >>

„Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. (втори вариант)
Щомъ го види, животътъ му е въ опасность. Който иска да се запази чистъ на земята, пакъ трѣбва да бѫде невидимъ. Мнозина искатъ да видятъ и познаятъ Христа; преди да сѫ Му приготвили мѣсто въ себе си. Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. Какво означаватъ буквитѣ? „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца. Тогава ще дамъ друго обяснение: азъ съмъ азъ, буки — сѣнка. И това не ви харесва. Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното зърно. За предпочитане е да имашъ едно житно зрънце, отколкото богатствата на цѣлия свѣтъ.
към втори вариант >>

15. Моето иго

При това, като обещаваме нещо, трябва да си служим със сегашното време на глаголите, а не с бъдещето.
Така казвали и китайците за католиците, от които слушали да се говори по един начин, а се постъпва по друг. Те често запитвали: Има ли на другия свят католици? – Има. – Тогава не искаме да влезем в този рай, за който те ни говорят. Ето защо, между делата и думите на човека не трябва да има противоречие. При това, като обещаваме нещо, трябва да си служим със сегашното време на глаголите, а не с бъдещето. Бог говори всякога в настояще време, а не в бъдеще. Настоящето принадлежи на Бога, а бъдещето – на човека. Кажи: Взимам Христовото иго на себе си. Кажеш ли: „Ще взема Христовото иго“, ти залъгваш и себе си, и своя ближен. Който вземе Христовото иго, той придобива нужната свобода.
към беседата >>

16. С любов се взима

Думите “жена” и “жиг”1 произтичат от един и същи глагол – “жигосвам”.
И започват да се оправят. По какъв начин? Оправят се с гранати – хвърлят по кораба една, две, три и повече гранати, докато той се обърне, докато се изсипе от него Любовта и Обичта, а след това казват: “Затова ли се оженихме? ” Това е старата култура на женитбата. Господ никъде не е писал хората да се женят. Думите “жена” и “жиг”1 произтичат от един и същи глагол – “жигосвам”. Хората се жигосват, но това не е женитба. Писанието казва: “Което Бог е съчетал, да не се разваля, защото то е съчетание вътрешно”. Често казвате за младите: “Да ги оженим”. Може да ги ожените, има разни женитби – християнски, мохамедански, будистки и т. н., но при всички тях хората все се жигосват.
към беседата >>

17. Детето растеше

И тъй, съществата на духовния свят спрягат глагола „мога“ и с него си служат във всички случаи на живота.
Необходимо е човек да умре, т.е. да се качи на онзи свят, там да се роди. Смъртта и раждането са две необходимости, от които никой не може да се отрече. Каже ли някой велик дух, че не може да слезе на земята, всичко е изгубено за него. Той е длъжен да слезе, да напусне добрите условия и да изпълни програмата, която му е дадена. И тъй, съществата на духовния свят спрягат глагола „мога“ и с него си служат във всички случаи на живота. На земята хората спрягат същия глагол, но в отрицателната му форма – „не мога“. За първите „мога“ е необходимост, а за вторите „не мога“ е необходимост. За съществата от духовния свят всичко е възможно, понеже те уповават на Бога и работят в Негово име. За хората има мъчни и лесни работи. За мъчните казват: Не можем да свършим тази работа.
към беседата >>

На земята хората спрягат същия глагол, но в отрицателната му форма – „не мога“.
да се качи на онзи свят, там да се роди. Смъртта и раждането са две необходимости, от които никой не може да се отрече. Каже ли някой велик дух, че не може да слезе на земята, всичко е изгубено за него. Той е длъжен да слезе, да напусне добрите условия и да изпълни програмата, която му е дадена. И тъй, съществата на духовния свят спрягат глагола „мога“ и с него си служат във всички случаи на живота. На земята хората спрягат същия глагол, но в отрицателната му форма – „не мога“. За първите „мога“ е необходимост, а за вторите „не мога“ е необходимост. За съществата от духовния свят всичко е възможно, понеже те уповават на Бога и работят в Негово име. За хората има мъчни и лесни работи. За мъчните казват: Не можем да свършим тази работа. Към лесните работи се отнасят с пренебрежение.
към беседата >>

Който си служи с глагола „мога“, при хиляда опита само един излиза несполучлив; който си служи с отрицателната форма на този глагол, при хиляда опити само един излиза сполучлив.
За съществата от духовния свят всичко е възможно, понеже те уповават на Бога и работят в Негово име. За хората има мъчни и лесни работи. За мъчните казват: Не можем да свършим тази работа. Към лесните работи се отнасят с пренебрежение. Мъчните работи са Божествени, а лесните – човешки. Който си служи с глагола „мога“, при хиляда опита само един излиза несполучлив; който си служи с отрицателната форма на този глагол, при хиляда опити само един излиза сполучлив. Това е закон, който има приложение и в науката. Например, ако едно колело се движи с един милион обръщения в една посока, ще имаме само едно изключение – колелото да се обърне в обратна посока на първата. Следователно, когато казваме, че всяко правило си има изключение, подразбираме само едно отклонение на милион еднакви случаи. Наблюдавайте движенията на частите в една машина, за да проверите този закон. Той има отношение към физическия свят – към света на трите измерения.
към беседата >>

18. Надеждата

Казвам: От много надяване (от глагола "надявам се"), от много обличане детето ти най-после заболява. (втори вариант)
Трябва да се яде, но нито много, нито малко. Казвам: Човек, който иска да живее с надежда, трябва да не яде много, да не преяжда. Някой път, като хапнеш малко, казваш: "Защо не си доядох? " Но, като хапнеш повече, чувствуваш отвращение. Законът на надеждата говори на майките: "Яж, мама, яж“, но детето после се разваля. Казвам: От много надяване (от глагола "надявам се"), от много обличане детето ти най-после заболява. На какво прилича вашата надежда? Еврейският цар Давид, като отишъл на бой, срещнал Голиата и казал: "Аз ще се бия с него". Отива при цар Саула и му съобщава за решението си. Царят му дава шлем, копие, лък. Надянал ги на себе си, но от тяжестта им не бил свободен да действува.
към втори вариант >>

19. Необходими условия за ученика

“ За този, който спряга глагола мога – може, а за този, който не го спряга – нищо не може и той ще излезе навън.
Нямате ли тези два елемента, не сте ли решили тези две задачи, ще ви кажат: „Вие още не сте готови; идете да поработите вън, в света, и като бъдете готови, ще дойдете тук.“ Сега искам между вас да се създаде хармония, искам от вас сериозно учение, а не да напуснете света и с това да си мислите, че сте се самопожертвали. Нека всеки от вас стои на мястото си в света, да бъде чист и да упражнява изкуството на самообладанието. И тъй: искам от вас абсолютна чистота и абсолютно самообладание – без никакво изключение! Ще кажете: „Ама може ли? “ За този, който спряга глагола мога – може, а за този, който не го спряга – нищо не може и той ще излезе навън. Като спрягате глагола мога и като изпълнявате двете правила, няма да бъдете лишени от нищо – било като майки, като учители, търговци, земеделци, и всичко ще ви бъде добре. Ако си чист, където и да отидеш, даже и в Америка, всички твои сестри и братя ще те погледнат приветливо, ще те посрещнат братски. А не си ли чист, където и да отидеш – в Англия, Франция, даже и в България, навсякъде ще има хомот за тебе. Имате ли чистота на сърцето и самообладание на ума и сърцето, навсякъде ще бъдете приети добре. Искам да се запознаете с тези Бели Братя и никакъв друг въпрос да не поставяте пред себе си, например, дали вървите добре в света, какъв е Христос, какво представлява чистотата и т.н.
към беседата >>

Като спрягате глагола мога и като изпълнявате двете правила, няма да бъдете лишени от нищо – било като майки, като учители, търговци, земеделци, и всичко ще ви бъде добре.
Сега искам между вас да се създаде хармония, искам от вас сериозно учение, а не да напуснете света и с това да си мислите, че сте се самопожертвали. Нека всеки от вас стои на мястото си в света, да бъде чист и да упражнява изкуството на самообладанието. И тъй: искам от вас абсолютна чистота и абсолютно самообладание – без никакво изключение! Ще кажете: „Ама може ли? “ За този, който спряга глагола мога – може, а за този, който не го спряга – нищо не може и той ще излезе навън. Като спрягате глагола мога и като изпълнявате двете правила, няма да бъдете лишени от нищо – било като майки, като учители, търговци, земеделци, и всичко ще ви бъде добре. Ако си чист, където и да отидеш, даже и в Америка, всички твои сестри и братя ще те погледнат приветливо, ще те посрещнат братски. А не си ли чист, където и да отидеш – в Англия, Франция, даже и в България, навсякъде ще има хомот за тебе. Имате ли чистота на сърцето и самообладание на ума и сърцето, навсякъде ще бъдете приети добре. Искам да се запознаете с тези Бели Братя и никакъв друг въпрос да не поставяте пред себе си, например, дали вървите добре в света, какъв е Христос, какво представлява чистотата и т.н. Ако не си спасен, предложи сърцето си на Бога.
към беседата >>

20. Работа върху чистотата и самообладанието

Няма да спрягате глагола не мога.
Каква полза от това, че на гърба ти виси торба, ако тя е празна! Но ако торбата ти е пълна, ще дадеш на един гладен, ще дадеш на друг гладен и ще ги задоволиш. Това е Божията Любов, това е живият хляб. Така се разбира Божията Любов, проявена на Земята. Между вас, между вашите души, трябва да се установи хармония – с това ще се занимавате през тази година. Няма да спрягате глагола не мога. Вие спрягате ту мога, ту не мога, ту искам, ту не искам. Като пътувах с влака от София за Търново, във вагона имаше един младеж, който много пушеше. Питам го: „Можеш ли да се откажеш от пушенето? “ „Мога, имам воля, но не искам.“ Продължихме пътя си; след малко той каза: „Ще видите, че в 24 часа ще се откажа да пуша и до сутринта няма повече да пуша.“ Други двама младежи се наеха да го контролират. Та и вие сега, хвърлете табакерата!
към беседата >>

21. Кротките

Бих употребил онези глаголи: нахранвам, напоявам, научавам, проповядвам и т.н.
А кое е най-важното за жадния човек? – Водата. Кое е най-важното за онази обидена душа? – Онази любов, която може да се покаже в даден момент. Отчаял ли се е някой, спри се със своята свирка и му посвири. Бих употребил онези глаголи: нахранвам, напоявам, научавам, проповядвам и т.н. А сега питам: Ти ходил ли си в църква? Църквата, това е нашата душа, а нашето сърце, това е великият олтар, на който трябва ние с тази свирка да свирим и Господ ще каже: "Ти си човекът, който ще наследиш земята." Бих желал всеки българин да има тази свирка, та като засвири, кой където и да се намира, да започне да играе. Като ви свирят на тази свирка и като я чуете, можете да играете, защото някой път на други свирки играете. От игра до игра има разлика. Някое дете започва да играе, вдига шум и врява наоколо си.
към беседата >>

22. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

“ Ти знаеш да употребяваш само третото лице единственото число от глагола „съм“.
Тогава не само ще бъдеш спасен, но ще станеш наследник на Царството Божие. Питаш: „Спасен ли съм аз? “ – Моята диагноза става лесно. Питам те: Любовта ти влиза ли в сърцето, в душата, в ума и в силата ти? Казваш: „Е-е-е! “ Ти знаеш да употребяваш само третото лице единственото число от глагола „съм“. Това „е“ е връзка. Намери още две думи, свържи ги с глагола „е“, за да образуваш едно изречение. Всеки може да си послужи с тая диагноза. – „Ще вляза ли в Царството Божие? “ – Виж, дали Любовта ти е влязла в сърцето, в душата, в ума и в силата ти.
към беседата >>

Намери още две думи, свържи ги с глагола „е“, за да образуваш едно изречение.
“ – Моята диагноза става лесно. Питам те: Любовта ти влиза ли в сърцето, в душата, в ума и в силата ти? Казваш: „Е-е-е! “ Ти знаеш да употребяваш само третото лице единственото число от глагола „съм“. Това „е“ е връзка. Намери още две думи, свържи ги с глагола „е“, за да образуваш едно изречение. Всеки може да си послужи с тая диагноза. – „Ще вляза ли в Царството Божие? “ – Виж, дали Любовта ти е влязла в сърцето, в душата, в ума и в силата ти. Ако е влязла, и ти ще влезеш в Царството Божие. – „Ще възкръсна ли?
към беседата >>

После вземете глагола „любя“ и го спрегнете във всички времена – сегашно, минало и бъдеще.
Любовта не търпи две противоположни прояви, разбирания или желания. Във всичките ни мисли, чувства и действия трябва да лъха чистота и искреност. Любовта изисква само изпълнение на Божията воля. Сега вие ме слушате, но като си отидете по домовете ще живеете по стария начин. Ще ви дам нов метод за работа: Вземете съществителното „любов“ и го скланяйте във всички падежни форми. После вземете глагола „любя“ и го спрегнете във всички времена – сегашно, минало и бъдеще. Правете това упражнение всеки ден. Казвате: „Ние обичаме Господа“. – Да, но ако Господ дойде на земята, първата ви работа ще бъде да се оплачете, че хората не ви обичат, не ви разбират. Как мислите: Ще бъде ли доволен Господ от вас? Като дойде Господ, кажете Му: „Господи, доволен съм, че ми даде и добри, и лоши условия в живота, за да науча закона на Любовта“.
към беседата >>

Ония от вас, у които е събудено висшето съзнание, които искат да живеят като разумни същества, нека работят с Любовта, да скланят съществителното „любов“ и да спрягат глагола „любя“.
И гърците сега изкупуват греховете си. И тъй, старото, с което сега живеете, ще се превърне на вода. Аз ви говоря в мека форма, но Петър, в своето послание, казва, че всичко ще мине през огън, т.е. всичко ще се стопи. Аз говоря за вода, а Петър – за огън. Ония от вас, у които е събудено висшето съзнание, които искат да живеят като разумни същества, нека работят с Любовта, да скланят съществителното „любов“ и да спрягат глагола „любя“. Като правите това упражнение, следете дали хората около вас стават по-добри или по-лоши. Като работите с Любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с едно влошаване; после по-голямо подобряване, след което ще дойде по-голямо влошаване. Така ще се явяват кризи: ту по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здравословно състояние. Ония от вас, които са тръгнали в правия път, казват: „Едно време бяхме по-спокойни, а сега сме нервни, неспокойни“. Това се дължи на Любовта, която реформира сърцата ви и ви прави по-чувствителни.
към беседата >>

Отговаряшъ: „Е, е, е…“ Казвамъ, ти си се научилъ да спрѣгашъ отъ спомагателния глаголъ „съмъ“ само третото лице – „е“, това „е“ е връзка. (втори вариант)
Възлюби Господа и прѣкарай тази любовь прѣзъ цѣлото си сѫщество! Тогава не само, че ще бѫдешъ спасенъ, но ще станешъ наслѣдникъ на Царството Божие. Често се запитвате: „Дали съмъ спасенъ азъ? “ Моята диагноза е лесна. Питамъ те: Любовьта влиза ли въ сърцето ти, въ душата ти, въ ума ти и въ силата ти? Отговаряшъ: „Е, е, е…“ Казвамъ, ти си се научилъ да спрѣгашъ отъ спомагателния глаголъ „съмъ“ само третото лице – „е“, това „е“ е връзка. Намѣри сега другитѣ двѣ думи; тури първата дума, послѣ спомагателния глаголъ „е“, слѣдъ това втората дума и образувай едно прѣдложение. Всѣки отъ васъ може да се справи съ тази диагноза. Запитвате: „Ще влѣза ли въ Царството Божие? “ Вижъ, ако Любовьта е влѣзла въ сърцето, въ душата, въ ума и въ силата, ще влезешъ въ Царството Божие. Запитвате още: „Ще възкръсна ли?
към втори вариант >>

Намѣри сега другитѣ двѣ думи; тури първата дума, послѣ спомагателния глаголъ „е“, слѣдъ това втората дума и образувай едно прѣдложение. (втори вариант)
Тогава не само, че ще бѫдешъ спасенъ, но ще станешъ наслѣдникъ на Царството Божие. Често се запитвате: „Дали съмъ спасенъ азъ? “ Моята диагноза е лесна. Питамъ те: Любовьта влиза ли въ сърцето ти, въ душата ти, въ ума ти и въ силата ти? Отговаряшъ: „Е, е, е…“ Казвамъ, ти си се научилъ да спрѣгашъ отъ спомагателния глаголъ „съмъ“ само третото лице – „е“, това „е“ е връзка. Намѣри сега другитѣ двѣ думи; тури първата дума, послѣ спомагателния глаголъ „е“, слѣдъ това втората дума и образувай едно прѣдложение. Всѣки отъ васъ може да се справи съ тази диагноза. Запитвате: „Ще влѣза ли въ Царството Божие? “ Вижъ, ако Любовьта е влѣзла въ сърцето, въ душата, въ ума и въ силата, ще влезешъ въ Царството Божие. Запитвате още: „Ще възкръсна ли? “ Вижъ имашъ ли любовь въ сърцето, въ душата, въ ума и въ силата си.
към втори вариант >>

Послѣ вземете глагола „любя“, спрегнете го въ всички врѣмена – настояще, минало и бѫдеще, въ всички числа – единствено и множествено. (втори вариант)
Ако срѣщна една бѣдна, красива мома и ѝ услужа, помогна ѝ въ нѣщо, а послѣ си кажа: „Защо да не я използвамъ“, това е нечестно, недостойно намѣрение и всѣкаква услуга пада. Въ любовьта ни не трѣбва да има двѣ форми, двѣ разбирания, двѣ желания. Всичкитѣ ни дѣйствия, мисли трѣбва да дишатъ чистота, искреность, въ нищо да нѣма задна цѣль и да вършимъ само Волята Божия въ този свѣтъ. Вие ме слушате сега, но послѣ ще си отидете и ще си карате по стария начинъ. Ще ви дамъ единъ правиленъ методъ за работа – вземете сѫществителното име „любовь“ и го скланяйте въ всички падежни форми. Послѣ вземете глагола „любя“, спрегнете го въ всички врѣмена – настояще, минало и бѫдеще, въ всички числа – единствено и множествено. Правете тѣзи упражнения всѣки день. Казвате: „Ние обичаме Господа! “ Ако този Господь дойде на земята, първата ви работа е да му се оплачете, че хората не ви обичатъ, не ви разбиратъ и т.н. Е, какъ мислите, ще бѫде ли доволенъ Господь отъ това? Напротивъ, като дойде Господь, кажете му: „Господи, доволенъ съмъ, че ми даде различни условия въ живота, за да мога да науча закона на любовьта, доволенъ съмъ, че дойде, за да внесешъ въ мене любовьта!
към втори вариант >>

Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. (втори вариант)
Слѣдователно, невидимиятъ свѣтъ не може да гледа спокойно на издигането на единъ народъ надъ другъ. И гърцитѣ сега ще изкупуватъ грѣховетѣ си. И тъй, старото, върху което сега живѣете, ще се прѣвърне въ вода. Азъ ви говоря въ по-мека форма, но ако прочетете Петровото послание, той казва, че всичко ще мине прѣзъ огънь, всичко ще се стопи. Азъ ви говоря за вода, а Петъръ – за огънь. Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. Като се упражнявате така, прослѣдете хората около васъ, дали ставатъ по-добри или по-лоши. Но въ този законъ има извѣстни изключения, които се състоятъ въ слѣдното: като започнете да работите съ тѣзи думи, ще забѣлѣжите въ първо врѣме едно подобрение, послѣ едно влошаване, слѣдъ това по-голѣмо подобрение, което ще се смѣни съ още по-голѣмо влошаване, пак подобрение, но още по-голѣмо, пакъ още по-голѣмо влошаване и слѣдъ редъ кризи, ще се дойде до едно здравословно състояние. Онѣзи отъ васъ, които сѫ тръгнали въ този пѫть, казватъ: „Едно врѣме бѣхме спокойни, а сега сме много неспокойни.“ То е защото любовьта е реформирала сърцата ви, станали сте по-чувствителни и у васъ работи вече разумното Слово. Не се плашете, че нѣкога ще дойде и у васъ сиромашията. Казвамъ, нѣма сиромашия, но Богъ те е поставилъ въ това положение врѣменно, докато разберешъ своитѣ приятели.
към втори вариант >>

23. Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта

Доста глаголстване!
Те не са научили изкуството да свирят. Зурлите им много бръмчат. Това показва, че тия музиканти нямат Любов. Млади и стари, вложете Любовта в себе си, да заживее Христос не само на небето, а в душите, сърцата, умовете и волята ви. Само така ще приложите новото учение на опит. Доста глаголстване! Никой никога да не критикува! Не критикувай брата си, нито сестра си! Сега няма да ви кажа „Христос възкресе! “ Но ще ви запитам: Влязла ли е Любовта в умовете, в сърцата, в душите и във волята ви? На ония, в които Любовта е влязла в умовете, в сърцата, в душите и във волята, казвам: Христос възкресе, и Любовта възкръсна!
към беседата >>

Доста глаголствуване! (втори вариант)
(Въ съседния домъ засвириха гайди, зурли. Учительтъ казва : Нека посвирятъ малко, за любовьта говоримъ, ще имаме търпѣние. Тѣ не сѫ научили изкуството на свиренето и любовьта не е въ тѣхъ, защото зурлитѣ имъ много зъзнатъ. Тѣхната любовь е като на тѣзи зурли. Всички млади и стари вложете любовьта, да заживѣе този живъ Христосъ не само на небето, а въ душитѣ, сърцата, умоветѣ и волята ви и да приложите това учение на опитъ! Доста глаголствуване! Никой никого да не критикува. Брата си да не критикува! Сега нѣма да ви кажа „Христосъ възкресе! “ Ще ви запитамъ: Любовьта въ сърцата ви влѣзла ли е, възлюбили ли сте я? Любовьта влѣзла ли е въ душите ви, любовьта влѣзла ли е въ умоветѣ ви и въ волята ви.
към втори вариант >>

24. Изтълкувай ни тази притча

Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил.
И тъй, ако мислите, че днес имам желание да ви направя адепти и последователи на моето учение, вие сте на крив път. Аз имам желание след хиляди и милиони години да кажете, че учението, което ви проповядвам, е право. Право верую е само Божественото. Всички човешки вярвания имат известни недостатъци. Обаче, човешкият език не е толкова гъвкав и пластичен, за да изпрази Божественото. Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил. Казват, че говоря против свещениците. Не говоря против тях, но против всички криви вярвания, които правят хората нещастни; говоря против всички криви вярвания, които причиняват войните; говоря против всички криви вярвания, които причиняват жестокостите в живота. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. Знаете ли на какво приличат съвременните хора? В древността живял един черен магьосник, който си поставил за задача да улови човешката душа, когато излиза от тялото, и да я затвори в нова форма.
към беседата >>

Нѣкой пѫть сѫществителното, глаголътъ не сѫ турени на мѣстата си по правилата на граматиката и отъ една моя бесѣда изкарватъ двѣ противоположности. (втори вариант)
Ако въ днешната си бесѣда имамъ желание да ви направя адепти на моето учение, ако имамъ желание да ви направя послѣдователи на моето учение, не е право. Азъ имамъ желание слѣдъ хиляди и милиони години да кажете, че това учение е право. Да, защото въ свѣта право е само Божественото. Всички човѣшки вѣрвания иматъ извѣстни недостатъци. Човѣшкиятъ езикъ не е тъй пластиченъ, за да изкаже това Божествено. Нѣкой пѫть сѫществителното, глаголътъ не сѫ турени на мѣстата си по правилата на граматиката и отъ една моя бесѣда изкарватъ двѣ противоположности. Казватъ: „Той говори противъ поповетѣ“. Не съм говорилъ противъ поповетѣ. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ нещастия на хората. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ войнитѣ; говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ жестокоститѣ въ свѣта. Да, противъ тѣхъ говоря.
към втори вариант >>

25. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

Спрягали ли сте глагола „отивам, ида“?
Щом влезе в разрез с тоя свят, животът му става дисхармоничен, пълен с противоречия и страдания. Следователно страданията показват, че човек е влязъл в разрез със законите на живата разумна природа. „Дойди след мене! “ Тук не става въпрос за физическия човек. Тоя апел не се отправя към него. Спрягали ли сте глагола „отивам, ида“? „И отиде след Него.“ Тоя стих се отнася само до човек, който може да мисли. Само оня може да възприеме Божественото учение, който има възвишени мисли; неговият ум е добре развит, способен за право мислене. Оня, който не мисли право, живее само в чувствения свят, т.е. в света на чувствата. Като знаете това, работете върху ума си, да се развивате правилно.
към беседата >>

Вие спрѣгали ли сте глагола „ида“, „отивамъ“. (втори вариант)
Като научите тази външна конструкция на човѣка, ще разберете защо нѣкои нѣща въ неговия животъ се случватъ по единъ начинъ, а нѣкои – по другъ начинъ. Споредъ тази наука нѣма нищо случайно, всички нѣща са строго математически опрѣдѣлени и когато ние дѣйствуваме въ унисонъ съ тѣзи велики свѣтове настава хармония, животътъ ни тече по особенъ начинъ, а когато сме въ дисхармония, въ контрастъ, тогава настѫпватъ противорѣчия, страдания въ живота. Страданията ни показватъ, че ние сме въ разрѣзъ съ живитѣ закони на живата природа. Христосъ му каза: „Ела слѣдъ мене! “ Тукъ вече не става въпросъ за физическото, за физическия човѣкъ да иде. Вие спрѣгали ли сте глагола „ида“, „отивамъ“. „И отиде“, казва. Думата „отиде“ въ български езикъ се отнася само до човѣкъ, който може да мисли, само той може да отиде. Само човѣкъ, който има отлични мисли, благородни мисли, само човѣкъ, който има единъ възвишенъ умъ, само той може да възприеме едно Божествено учение. Човѣкъ на когото умътъ не е развитъ, той може да живѣе само въ чувствения, въ физическия свѣтъ. Слѣдователно вие трѣбва да развивате вашия умъ.
към втори вариант >>

26. Ненаписаните закони

Второто проявление индусите наричат „ваю“, от санскритския глагол „ва“, който значи да движиш нещата, то е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес и надолу.
Ден на Любовта! И казва Павел: „Ще вложа законите си в сърцата им“. Сега тази енергия в света, която произтича от великия космос, понеже светът се е диференцирал досега в еволюционната енергия, или живата енергия, а душата на вселената е минала през пет степени, тя се е диференцирала в три направления. Затуй ние имаме пет чувства – туй показва пътят, остават още две сили от тази космическа душа да се проявят. Тази първоначална сила в света, която сега действа, туй, което индусите наричат „акаша“, тя е първичното проявление, тя е създала човешкия мозък, човешката мисъл, създала е звука. Второто проявление индусите наричат „ваю“, от санскритския глагол „ва“, който значи да движиш нещата, то е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес и надолу. Тази енергия „ваю“, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото и чувствителността, с която човек си служи днес, при сегашното състояние. И тъй, ако у вас чувствата ви извънмерно се развият и станат силни, значи тази енергия се усилва; ако тази енергия отслабва, тогава чувствата ви се притъпяват. Тия неща стават. Ако мисълта се усили, „акаша“, или тази първична енергия, дойде в ума ви и мисълта ви стане по-ясна; ако мисълта отслабне, връзката ви не е силна, тогава какво трябва да правите? Когато на съвременните хора изстинат краката или ръцете, те слагат бутилки с гореща вода на краката и ръцете, за да може да възстановят естествената топлина.
към беседата >>

27. Аз ще го възкреся!

И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената граматика: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките и там как ги казвате – всичките тия неща трябва да се научат.
Това значи: земята не е била устроена, обикновена дама е била, та за женитба е трябвало един дълъг период, догдето се накичи като булка. И като стане тази сватба, тогава всички тръгват с гайдите, със свирките. Това е приятно в живота. Сега някои, като ме слушат, казват: „Този език не е религиозен“. Аз отдавна съм се отказал да говоря на религиозен език. И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената граматика: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките и там как ги казвате – всичките тия неща трябва да се научат. Знаете ли колко велико е това нещо? Сега ще ви позанимая малко с математика: „И в последния ден – казва Христос – ще го възкреся“. От думата „възкресение“ колко пермутации трябва да направите, за да се осмислят? Ако вземете тази дума вие, които сте математици, колко пермутации можете да направите? Аз взимам за пример четири букви: a, b, c, d.
към беседата >>

28. Двете посоки

Най-първо са се образували съюзите, глаголите, местоименията, а най-после съществителните.
Но гледайте да не се случат по две еднакви думи. Работата ви ще бъде само една дума. Само една дума ще напишете. С какво е започнал човешкият език? – Със съюзите е започнал. Най-първо са се образували съюзите, глаголите, местоименията, а най-после съществителните. Че туй е тъй, когато някой го хлопнат по главата; той забравя съществителните; след туй губи местоименията, изгубва глаголите и дойде до съюзите. Те не се губят. Сс-сс-сс. Змията каже ти знаеш ли как е започнала човешката реч? Ще напишете по една дума, не каквато искате, а по една хармонична дума; дума, която обичате вие, и като я произнесете, да ви е приятно. Но Любов, няма да я пишете и добро, няма да пишете и зло и право и красота няма да пишете.
към беседата >>

Че туй е тъй, когато някой го хлопнат по главата; той забравя съществителните; след туй губи местоименията, изгубва глаголите и дойде до съюзите.
Работата ви ще бъде само една дума. Само една дума ще напишете. С какво е започнал човешкият език? – Със съюзите е започнал. Най-първо са се образували съюзите, глаголите, местоименията, а най-после съществителните. Че туй е тъй, когато някой го хлопнат по главата; той забравя съществителните; след туй губи местоименията, изгубва глаголите и дойде до съюзите. Те не се губят. Сс-сс-сс. Змията каже ти знаеш ли как е започнала човешката реч? Ще напишете по една дума, не каквато искате, а по една хармонична дума; дума, която обичате вие, и като я произнесете, да ви е приятно. Но Любов, няма да я пишете и добро, няма да пишете и зло и право и красота няма да пишете. Ще напишете друга дума.
към беседата >>

Ще пишете глаголи, съществителни, прилагателни – думи, които изразяват идеи.
Змията каже ти знаеш ли как е започнала човешката реч? Ще напишете по една дума, не каквато искате, а по една хармонична дума; дума, която обичате вие, и като я произнесете, да ви е приятно. Но Любов, няма да я пишете и добро, няма да пишете и зло и право и красота няма да пишете. Ще напишете друга дума. В българския език все ще намерите една дума. Ще пишете глаголи, съществителни, прилагателни – думи, които изразяват идеи. Ще видим дали от вашите думи може да излезе едно изречение. То е всичкото. То е закон. Да видим дали сте се хармонирали. Правим опит: вляво ли вървите или в дясно.
към беседата >>

Първо са се явили съюзите, после са се явили глаголите, местоиме- нията, а най-после - съществителните. (втори вариант)
" - значи за една и съща картина ще имате две различни мнения. Ето защо човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си - това значи да не критикувате никого. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена. Питам с кои думи е започнал човешкият език. Първо са се явили съюзите, после са се явили глаголите, местоиме- нията, а най-после - съществителните. Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите. Изгова- рянето на съюзите почти не се губи - и при най-силен удар в главата човек пак запазва способността си да ги произнася. Съюзите съществуват даже и при животните, които нямат никаква реч - например казваме, че змията съска, тя издава звука ссс...; с това тя иска да подскаже на човека, че неговата реч е започнала със съюзите. За следния път напишете всички по една дума, но не е безразлично каква - всеки да напише по една хармонична дума, каквато той обича, та като я произнесе, да му е приятно; при това желателно е думите да не се повтарят. Думите любов, добро, зло, право, красота и други, понеже много се употребяват в езика ви, не трябва да ги пишете.
към втори вариант >>

Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите. (втори вариант)
Ето защо човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си - това значи да не критикувате никого. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена. Питам с кои думи е започнал човешкият език. Първо са се явили съюзите, после са се явили глаголите, местоиме- нията, а най-после - съществителните. Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите. Изгова- рянето на съюзите почти не се губи - и при най-силен удар в главата човек пак запазва способността си да ги произнася. Съюзите съществуват даже и при животните, които нямат никаква реч - например казваме, че змията съска, тя издава звука ссс...; с това тя иска да подскаже на човека, че неговата реч е започнала със съюзите. За следния път напишете всички по една дума, но не е безразлично каква - всеки да напише по една хармонична дума, каквато той обича, та като я произнесе, да му е приятно; при това желателно е думите да не се повтарят. Думите любов, добро, зло, право, красота и други, понеже много се употребяват в езика ви, не трябва да ги пишете. Можете да пишете каквито думи искате - глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея.
към втори вариант >>

Можете да пишете каквито думи искате - глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея. (втори вариант)
Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите. Изгова- рянето на съюзите почти не се губи - и при най-силен удар в главата човек пак запазва способността си да ги произнася. Съюзите съществуват даже и при животните, които нямат никаква реч - например казваме, че змията съска, тя издава звука ссс...; с това тя иска да подскаже на човека, че неговата реч е започнала със съюзите. За следния път напишете всички по една дума, но не е безразлично каква - всеки да напише по една хармонична дума, каквато той обича, та като я произнесе, да му е приятно; при това желателно е думите да не се повтарят. Думите любов, добро, зло, право, красота и други, понеже много се употребяват в езика ви, не трябва да ги пишете. Можете да пишете каквито думи искате - глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея. После ще направим опит от написаните думи да съставим едно изречение; по този начин ще разберем доколко сте се хармонизирали и в каква посока вървите - наляво или надясно. Това ще бъде първият изпит, по който ще определим посоката на вашето движение. По всяка изговорена и написана дума се познава какво е направлението на човешката мисъл. Всичко може да изчезне от човека, но написаното остава като символ на неговия живот. Това са знаци, които съществуват и в Природата - всяко изкривяване на клона на едно дърво например изразява известна идея.
към втори вариант >>

29. Закон на движенията / Закон на движение

Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. (втори вариант)
Тайна молитва. Всеки ученик прочете думата, която трябваше да напише. Прочетоха се: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надявам се, симфония, постоянство, начало, ученик, мир, висина, кристал, съграждаме, героят, усърдие, мога, хубаво, звезда, светлина, дете, мълчание, жертвам се, стремеж, великолепно, Господ, иде, взаимопомощ, лотос, обичта, смиреномъдрие, топлота, съвършенство, извор, чистота, хляб, ведрина, виделина, обичам и просветление. Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен.
към втори вариант >>

Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. (втори вариант)
Тайна молитва. Всеки ученик прочете думата, която трябваше да напише. Прочетоха се: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надявам се, симфония, постоянство, начало, ученик, мир, висина, кристал, съграждаме, героят, усърдие, мога, хубаво, звезда, светлина, дете, мълчание, жертвам се, стремеж, великолепно, Господ, иде, взаимопомощ, лотос, обичта, смиреномъдрие, топлота, съвършенство, извор, чистота, хляб, ведрина, виделина, обичам и просветление. Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда.
към втори вариант >>

30. Разбор на думи

Какво означава един глагол?
Като ученици на окултната наука, ще се научите да мислите точно и определено. Думите трябва да определят ни повече, ни по-малко. Към Любовта може ли да се тръгне? Турнете тогава: Тръгни там, дето има време и пространство. Сега сте в школата, ще мисли. Тръгни! Какво означава един глагол? – Действие. А движението какво означава? – Време. Времето към кой свят спада? – Материалния.
към беседата >>

Сега нека всеки напише на тетрадката си по едно изречение, в което да влиза глаголът тръгни, който беше първата дума от зададената ви домашна работа за миналата сряда; изречението трябва да бъде просто, с една връзка само, без определения и допълнения. (втори вариант)
Сега нека всеки напише на тетрадката си по едно изречение, в което да влиза глаголът тръгни, който беше първата дума от зададената ви домашна работа за миналата сряда; изречението трябва да бъде просто, с една връзка само, без определения и допълнения. Сега нека всеки прочете изречението, което е написал. Едни от изреченията са: Тръгни към Бога! , Тръгни към Истината! , Тръгни по Пътя! , Тръгни по стъпките на Учителя.
към втори вариант >>

Напишете сега още няколко изречения с глагола тръгни, но движението да е насочено в строго определено време и пространство. (втори вариант)
, Тръгни по Пътя! , Тръгни по стъпките на Учителя. Питам: може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината? Истината е безпространствена, а тръгването - пространствено, следователно може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината, във време и пространство? Като ученици на окултна школа вие трябва да се научите да мислите точно, строго определено, както математикът работи строго определено с числата и формулите; всяка употребена дума трябва точно да изразява смисъла, който се включва в нея. Напишете сега още няколко изречения с глагола тръгни, но движението да е насочено в строго определено време и пространство. Какво означава даден глагол - глаголът означава действие и състояние. Какво означава движението - всяко движение означава време и пространство. Към кой свят се отнасят времето и пространството - към материалния свят. Наистина, само физическите тела заемат място и пространство, тъй щото мястото и пространството са качества на физическия, на проявения свят, т.е. на света на формите.
към втори вариант >>

Какво означава даден глагол - глаголът означава действие и състояние. (втори вариант)
, Тръгни по стъпките на Учителя. Питам: може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината? Истината е безпространствена, а тръгването - пространствено, следователно може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината, във време и пространство? Като ученици на окултна школа вие трябва да се научите да мислите точно, строго определено, както математикът работи строго определено с числата и формулите; всяка употребена дума трябва точно да изразява смисъла, който се включва в нея. Напишете сега още няколко изречения с глагола тръгни, но движението да е насочено в строго определено време и пространство. Какво означава даден глагол - глаголът означава действие и състояние. Какво означава движението - всяко движение означава време и пространство. Към кой свят се отнасят времето и пространството - към материалния свят. Наистина, само физическите тела заемат място и пространство, тъй щото мястото и пространството са качества на физическия, на проявения свят, т.е. на света на формите. Питам какво означава думата Любов.
към втори вариант >>

От глагола тръгвам са произлезли още два глагола: влизам и излизам. (втори вариант)
Ябълковата семка тръгва в две посоки: нагоре - към центъра на Слънцето, и надолу - към центъра на Земята. Според вас човек накъде тръгва? - Към Слънцето. Не, първо човек пуска корени към себе си, а после вече мисли да върви към другите. Да тръгнете към себе си на ваш език означава да влезете в себе си. От глагола тръгвам са произлезли още два глагола: влизам и излизам. За да влезете и излезете отнякъде, първо трябва да сте тръгнали. В който момент искате да влезете някъде, подразбирам, че сте тръгнали вече, и в който момент искате да излезете отнякъде, пак подразбирам, че сте тръгнали. Тъй щото каквото да направите, да помислите или да почувствате, всичко това се предшества с тръгване - значи думата тръгвам подразбира поставяне на ключ. Ключът е нужен навсякъде и за всичко. Когато хората казват, че трябва да се върви към Бога, те не са точни в едно отношение, а именно - те трябва да знаят накъде да вървят, те трябва да знаят посоката на своето движение.
към втори вариант >>

31. Мисъл и действие / Мисъл и действие

Ученият трябва да спряга глагола „мога“.
Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърце, оставете се свободно на Божията мисъл, тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е свободно от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишление, това е вашата придобивка през деня. Колкото и да е малка мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието и ще развие вашата самоувереност. Тежко е положението на онзи, който няма никаква самоувереност. той всякога се колебае между две състояния, може ли да свърши една работа, или не може. Ученият трябва да спряга глагола „мога“. Щом се намери пред някаква мъчнотия, той трябва да каже: „Всичко мога да направя в името на Христа и на Бога“. Така е казал някога апостол Павел: „Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа“. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ми бъде, и аз ще ви се изявя“. Като размишлявате всяка сутрин по пет минути, изговаряйте в себе си формулата: „Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа. И аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе, за изпълнение на Твоята воля“.
към беседата >>

Ученият трябва да спряга глагола „мога“.
Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърце, оставете се свободно на Божията мисъл, тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е свободно от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишление, това е вашата придобивка през деня. Колкото и да е малка мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието и ще развие вашата самоувереност. Тежко е положението на онзи, който няма никаква самоувереност. той всякога се колебае между две състояния, може ли да свърши една работа, или не може. Ученият трябва да спряга глагола „мога“. Щом се намери пред някаква мъчнотия, той трябва да каже: „Всичко мога да направя в името на Христа и на Бога“. Така е казал някога апостол Павел: „Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа“. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ми бъде, и аз ще ви се изявя“. Като размишлявате всяка сутрин по пет минути, изговаряйте в себе си формулата: „Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа. И аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе, за изпълнение на Твоята воля“.
към беседата >>

32. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола.
Та вие трябва да б ьдетз послушни.Това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъваме непослушанието, че вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може! Но знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматична на небето. Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика. Тогава, ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата "любов", че като я произнесете, хората да разберат какво нещо е любов. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час, че след един час ще кажат: "Не те разбрахме." Питам: Такъв един много развит ли е? И тъй, трябва послушание.
към беседата >>

Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола?
Първото нещо, което ви спъваме непослушанието, че вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може! Но знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматична на небето. Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика. Тогава, ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата "любов", че като я произнесете, хората да разберат какво нещо е любов. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час, че след един час ще кажат: "Не те разбрахме." Питам: Такъв един много развит ли е? И тъй, трябва послушание. Първото нещо, казват, Духът казал тъй: "Днес ще постиш." Онзи, на комуто Духът е казал, че ще пости, разбира вече пост в първа степен, на физическото поле, седне и не яде целия ден.
към беседата >>

33. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

Пожелавам ви да се запознаете с езика на Любовта, с неговата граматика - да знаете къде да поставите съществителното - отпред или отзад, къде глагола, прилагателното, съюза или междуметието. (втори вариант)
Няма по-красиво желание от това да бъдеш ученик! Всеки, който е бил ученик, си спомня с възхищение дните на своето ученичество. Така е и в една окултна Школа. Няма по-красиво желание от това да бъдеш неин ученик. Сега, на всички ви като ученици пожелавам добър път към Истината. Пожелавам ви да се запознаете с езика на Любовта, с неговата граматика - да знаете къде да поставите съществителното - отпред или отзад, къде глагола, прилагателното, съюза или междуметието. Пожелавам ви да научите езика на Мъдростта, пожелавам ви да научите езика на Истината. И идната година, когато ви кажа "Кажи ми Истината", да започнете да ми говорите с нейния език. Колко красив е езикът на Истината, колко отличен е той! Снощи дойде при мене една ученичка, която аз похвалявам, и ми каза: "Учителю, ще ви кажа една горчива истина за себе си: не можах да устоя на Любовта така, както трябваше, не можах да опазя своята чистота". Казвам й: "Аз те похвалявам за твоята смелост!
към втори вариант >>

34. Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Съществителното трябвало да се постави след глагола.
Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието; вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може“. Не знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата „Любов“, но така, че хората да разберат какво нещо е Любов. Сега, като кажеш „Любов“, трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...
към беседата >>

Има езици, където съществителното стои пред глагола.
Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието; вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може“. Не знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата „Любов“, но така, че хората да разберат какво нещо е Любов. Сега, като кажеш „Любов“, трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?... И така, трябва послушание!
към беседата >>

35. Станете да отидем!

" – това е глаголна форма, взета от един стар език.
Когато престъпникът напусне дома си, де отива? – В затвора. Всички хора отиват някъде. Това отиване е неизбежно. „Стани! " – това е глаголна форма, взета от един стар език. Тя означава съзнателна проява на човешкия живот. Когато човек си каже „стани! " – това означава съзнателна проява, с цел да извърши нещо разумно. „Станете да отидем! " – Къде?
към беседата >>

36. Не знаете що искате

Всички хора разбират значението на глагола искам, но тури ли се пред него частицата „не”, глаголът приема отрицателно значение.
Всички хора разбират значението на глагола искам, но тури ли се пред него частицата „не”, глаголът приема отрицателно значение. Казваш: Не искам, не зная, не разбирам. Някои хора се хвалят с невежеството си. Те са агностици, т. е. хора, които отричат знанието. Те казват, че човек не може да знае всичко.
към беседата >>

Този глагол има отношение към известно желание, което показна, че ти липсва нещо.
Българинът казва „носи”. Значи, двете думи имат един и същ корен. Сега, това е въпрос на филологията, която още не съм засегнал. Някога ще ви обясня, какво нещо е филологията от окултно гледище. Казваш: Искам. Този глагол има отношение към известно желание, което показна, че ти липсва нещо. Казваш: Не зная. Значи, не знаеш, какво искаш. Човек трябва да иска същественото. Много неща можеш да искаш, но разумният иска същественото. За гладния същественото е хлябът.
към беседата >>

37. Дойде да послужи

От нея има ли глагол?
Една от трудните задачи на съвременната култура е да примири интересите на хората, т. е. да съгласува техните интереси. Тук, между вас, има филолози. Думата "интерес" славянска ли е? От нея има ли глагол? Интересен е фактът: защо хора, които произтичат от една кръв, или както се казва, са създадени от един Бог, говорят на различни езици. Защо всички хора да не говорят на един език, разбран за всички народи? И досега се води спор между народите, кой език да има господство над другите. Вземете, например, думата "любов" в различните езици — руски, немски, френски, китайски и др. Във всички езици тя означава една и съща идея, но с различни имена.
към беседата >>

38. Окултна музика

И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език.
"Не зная." Но трябва да знаеш: в Природата не може да бъде така. Обущар си, не си направил хубаво обувките – ще ги поправиш. Всеки един от нас трябва да знае къде и как да поправя. Да кажем, че нещо е криво, на едно място е криво – поправи го. Ама не говориш правилно, не пишеш правилно граматически – поправи се. И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език. Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи? Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от речта. Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите.
към беседата >>

Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи?
Обущар си, не си направил хубаво обувките – ще ги поправиш. Всеки един от нас трябва да знае къде и как да поправя. Да кажем, че нещо е криво, на едно място е криво – поправи го. Ама не говориш правилно, не пишеш правилно граматически – поправи се. И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език. Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи? Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от речта. Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред.
към беседата >>

След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите.
Ама не говориш правилно, не пишеш правилно граматически – поправи се. И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език. Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи? Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от речта. Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред. Значи при образуването на речта у човека в сегашното му състояние, в нашия мозък има известни пластове, които са покварени, та много думи от езика ни са изчезнали, а ние мислим, че имаме един език, който не се изменя. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдем в нормално състояние, езикът ни ще се възстанови.
към беседата >>

Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи.
Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред. Значи при образуването на речта у човека в сегашното му състояние, в нашия мозък има известни пластове, които са покварени, та много думи от езика ни са изчезнали, а ние мислим, че имаме един език, който не се изменя. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдем в нормално състояние, езикът ни ще се възстанови. Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи. Той казва: "Туй, което сече", вместо да каже "брадва". А за коня не казва "кон", а казва: "Туй, което бяга." Но и кравата бяга, и конят бяга, и много други животни бягат. Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо? Защото съществителните имена ги няма. Следователно речта става по-сложна.
към беседата >>

Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо?
Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдем в нормално състояние, езикът ни ще се възстанови. Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи. Той казва: "Туй, което сече", вместо да каже "брадва". А за коня не казва "кон", а казва: "Туй, което бяга." Но и кравата бяга, и конят бяга, и много други животни бягат. Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо? Защото съществителните имена ги няма. Следователно речта става по-сложна. И в нашия език ние сме изгубили много думи. Ако влезете в окултния свят и ви кажат една дума, тя съставлява почти цяла една тукашна реч. В окултния свят една цяла наша реч с една дума я изразяват. Как?
към беседата >>

39. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

Всички разбирате глагола отварямъ.
„И убититѣ отъ Господа ще бѫдатъ много“. (ст.16) Онѣзи, които не разбиратъ този мистиченъ езикъ, трѣбва да знаятъ, че всички ония заблуждения, които сѫществуватъ сега въ свѣта и които носятъ тия нѣщастия, всичко това ще изчезне. Това подразбира пророкътъ. Ще взема 2 стихъ отъ 5 глава отъ еванг. на Матея: „И отвори устата си та ги поучаваше.“ Всички разбирате глагола отварямъ. Врата се отваря, каса се отваря и затваря, хората, когато се прозяватъ, си отварятъ устата. Подъ думата отваряне разбирамъ съзнателно отваряне на устата. Азъ пакъ ще се спра да кажа, че съврѣменниятъ езикъ не е точенъ, не опрѣдѣля всички наши подбуждения, не изразява подбужденията ни. За примѣръ – вземете думата вода, на много хора е непонятна. Единъ човѣкъ, който е свикналъ да пие винце, той не разбира значението на водата и казва: водата е за жабитѣ, винцето е за човѣка.
към беседата >>

Всички хора разбират глагола „отварям“. (втори вариант)
„И убитите от Господа ще бъдат много“ (16 стих). – Много от вас не разбират мистичния език, но трябва да знаят, че заблужденията, които съществуват в света и които носят нещастия, ще изчезнат. Сега ще прочета 2 стих, 5 гл. от Евангелието на Матея: „И отвори устата си, та ги поучаваше.“ Всички хора разбират глагола „отварям“. Врата се отваря и затваря, каса се отваря и затваря. Когато се прозява, човек отваря устата си. Това е съзнателен процес. Както и да се изясняват понятията, езикът на хората не е точен, не може да определи техните подбуди и подтици. Някои думи имат двояко значение.
към втори вариант >>

40. Установени мерки

Всички трябва да знаете следното: математиката не търпи много философстване, много глаголстване, в нея всичко е строго определено.
Велика задача е дадена на човека – да определи ролята на всеки свой уд. Носът, например, има едно предназначение, очите – друго, ушите – трето и т.н. При сегашното развитие на човека тази задача е мъчно разрешима, но той трябва да работи, да я разреши. Мислете върху диагонала в квадрата и диаметъра в окръжността, за да станат тия въпроси по-ясни. За следния път направете резюме на тази лекция, за да придобиете повече Светлина в съзнанието си. Всички трябва да знаете следното: математиката не търпи много философстване, много глаголстване, в нея всичко е строго определено. Ако започнете да разправяте на геометрика, че между носа и веждите има известно съотношение, трябва да му говорите с часове, за да го убедите. Обаче започнете ли да му доказвате това нещо математически, той веднага ще ви разбере и ще се съгласи с вашето твърдение. Колкото и да му говорите за линиите на лицето, за съотношението между тях, той няма да ви разбере, докато математически не му докажете това нещо. Той ще ви изслуша, но в края на краищата ще каже, че това е някакво съвпадение. Какво показват извитите нокти на ястреба?
към беседата >>

41. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“.
Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“. За да бѫде човѣкъ въ състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове. Заблужденията, това сѫ остатъци. Това сѫ останки отъ разнебитѣни кораби на миналото, хвърлени на брѣга. Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може да кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения. И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта.
към беседата >>

Често учениците спрягат и са спрягали глагола „връзвам". (втори вариант)
Аз казвам: Люби Бога! Всички проповядват страх от Бога. Това е старо, неправилно отношение към Бога. Затова казвам: Люби Бога и следвай Неговата Мъдрост. „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето". Често учениците спрягат и са спрягали глагола „връзвам". За да разбере човек Великата Божествена Истина, която носи мир и радост за всяка душа, той трябва да бъде развързан, т.е. освободен от заблужденията на миналите векове. Заблужденията са останки от разнебитени кораби, изхвърлени на бреговете. Те са остатъци от стари философски системи и учения, с които, и до днес, е покрито лицето на земята. Културата на човечеството, която датира от 8000 години, се отличава с два отрицателни акта: първият акт се извърши в райската градина, т.е.
към втори вариант >>

42. Той ги изпита

Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество.
Всички тия народи, които са свързани в това ядро, имат отношение един към друг, свързани са. Това е една философия. Връщали ли сте се назад да видите как са се образували съвременните общества, как се е образувала човешката реч, как се е образувала човешката мисъл? Всички тия неща ние ги взимаме наготово, както някой математик взима една истина като аксиома. Не, не, вземете за пример човешкия език. Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество. Думите са живи сами по себе си. Някои думи вътре в себе си носят такава отрова, която е в състояние в една минута отгоре да сломи човек. Ние, за пример, казваме: „зло“, „добро“ и т.н. Или казваме думата „лицемер“, но като туря пред тази дума едно прилагателно или едно съществително, което съответства на твоето име, или едно местоимение, как ще ви се отрази, как мислите? – Веднага ще трепнеш и ще подскочиш.
към беседата >>

43. Трансформиране на енергиите

За следващия път ще пишете върху тема № 17: „Произход на глаголните форми“.
Икономистът все икономисва и все не му достигат средства, той не е богат човек, даже и дългове има. И забележете, съвременните европейски народи, които се занимават с пари, потънали са в дългове. И България също: с пари се занимава, все икономисва, а до уши е потънала в дългове. Българите не са пестеливи. В тях има развито чувството на икономия, но не разумна икономия. За следващия път ще пишете върху тема № 17: „Произход на глаголните форми“. Не се плашете от тази тема, тя ви се дава като задача, ще мислите върху това как се е появил глаголът и по какъв път е минал, докато стигне до тия форми, в които го срещаме. Върху този въпрос може да напишете цяла теза, но вие ще пишете малко. Тази тема е доста трудна. Човек ли е създал глаголите или те са съществували преди това? (– Те са съществували преди човека.) Писанието казва: „Преди да е говорил човек, Господ е говорил“.
към беседата >>

Не се плашете от тази тема, тя ви се дава като задача, ще мислите върху това как се е появил глаголът и по какъв път е минал, докато стигне до тия форми, в които го срещаме.
И забележете, съвременните европейски народи, които се занимават с пари, потънали са в дългове. И България също: с пари се занимава, все икономисва, а до уши е потънала в дългове. Българите не са пестеливи. В тях има развито чувството на икономия, но не разумна икономия. За следващия път ще пишете върху тема № 17: „Произход на глаголните форми“. Не се плашете от тази тема, тя ви се дава като задача, ще мислите върху това как се е появил глаголът и по какъв път е минал, докато стигне до тия форми, в които го срещаме. Върху този въпрос може да напишете цяла теза, но вие ще пишете малко. Тази тема е доста трудна. Човек ли е създал глаголите или те са съществували преди това? (– Те са съществували преди човека.) Писанието казва: „Преди да е говорил човек, Господ е говорил“. Значи човешките глаголи са произлезли от Божествените.
към беседата >>

Човек ли е създал глаголите или те са съществували преди това?
В тях има развито чувството на икономия, но не разумна икономия. За следващия път ще пишете върху тема № 17: „Произход на глаголните форми“. Не се плашете от тази тема, тя ви се дава като задача, ще мислите върху това как се е появил глаголът и по какъв път е минал, докато стигне до тия форми, в които го срещаме. Върху този въпрос може да напишете цяла теза, но вие ще пишете малко. Тази тема е доста трудна. Човек ли е създал глаголите или те са съществували преди това? (– Те са съществували преди човека.) Писанието казва: „Преди да е говорил човек, Господ е говорил“. Значи човешките глаголи са произлезли от Божествените. Човешкият глагол е само едно трансформиране на Божествения. По аналогия на горния въггрос ще ви запитам: окото ли се е създало по-рано или зрението? (– Зрението съществувало по-рано от окото.) Значи зрението е създало окото.
към беседата >>

Значи човешките глаголи са произлезли от Божествените.
Не се плашете от тази тема, тя ви се дава като задача, ще мислите върху това как се е появил глаголът и по какъв път е минал, докато стигне до тия форми, в които го срещаме. Върху този въпрос може да напишете цяла теза, но вие ще пишете малко. Тази тема е доста трудна. Човек ли е създал глаголите или те са съществували преди това? (– Те са съществували преди човека.) Писанието казва: „Преди да е говорил човек, Господ е говорил“. Значи човешките глаголи са произлезли от Божествените. Човешкият глагол е само едно трансформиране на Божествения. По аналогия на горния въггрос ще ви запитам: окото ли се е създало по-рано или зрението? (– Зрението съществувало по-рано от окото.) Значи зрението е създало окото. Между съвременните учени има спор как се е появило окото. (– Има червеи без очи, които виждат обаче, светлината.) Това показва, че зрението е съществувало по-рано от окото и после се е създал органа на зрението.
към беседата >>

Човешкият глагол е само едно трансформиране на Божествения.
Върху този въпрос може да напишете цяла теза, но вие ще пишете малко. Тази тема е доста трудна. Човек ли е създал глаголите или те са съществували преди това? (– Те са съществували преди човека.) Писанието казва: „Преди да е говорил човек, Господ е говорил“. Значи човешките глаголи са произлезли от Божествените. Човешкият глагол е само едно трансформиране на Божествения. По аналогия на горния въггрос ще ви запитам: окото ли се е създало по-рано или зрението? (– Зрението съществувало по-рано от окото.) Значи зрението е създало окото. Между съвременните учени има спор как се е появило окото. (– Има червеи без очи, които виждат обаче, светлината.) Това показва, че зрението е съществувало по-рано от окото и после се е създал органа на зрението. Тогава, според вас как ще класифицирате глаголните форми, към коя област принадлежат, дали към областта на ума, сърцето, душата или духа?
към беседата >>

Тогава, според вас как ще класифицирате глаголните форми, към коя област принадлежат, дали към областта на ума, сърцето, душата или духа?
Човешкият глагол е само едно трансформиране на Божествения. По аналогия на горния въггрос ще ви запитам: окото ли се е създало по-рано или зрението? (– Зрението съществувало по-рано от окото.) Значи зрението е създало окото. Между съвременните учени има спор как се е появило окото. (– Има червеи без очи, които виждат обаче, светлината.) Това показва, че зрението е съществувало по-рано от окото и после се е създал органа на зрението. Тогава, според вас как ще класифицирате глаголните форми, към коя област принадлежат, дали към областта на ума, сърцето, душата или духа? (– Към областта на духа.) Значи разумното в човека говори.
към беседата >>

44. Родени изново

Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж; съществителните, прилагателните, причастията, съюзите му не следват същите закони, каквито са законите на обикновената реч.
В природата съществува един език, аз го наричам „живия език на битието“, или живия език на нещата. Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж; съществителните, прилагателните, причастията, съюзите му не следват същите закони, каквито са законите на обикновената реч. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книги, защото книгите в природата са живи. Христос взима думи от този език и казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие“. В този стих не се казва „да влезе в царството Божие“, но „да го види“. Всички вие имате най-обикновени понятия за виждането.
към беседата >>

45. Новото възпитание / За възпитанието

МС

В българския език думата "възпитание" е съставена от предлога "въз" и глагола "питая" — храня.
Даже правдата няма право да говори за истината. Ще каже някой, че има право да говори за истината. Само онзи може да говори за истината, на когото любовта и мъдростта са проговорили вече. Ако любовта и мъдростта не са проговорили на човека, той няма право да се произнася за истината. Съвременните хора говорят за възпитанието на младите и търсят нови методи, с които да си служат. В българския език думата "възпитание" е съставена от предлога "въз" и глагола "питая" — храня. Значи, да възпитаваш човека, това подразбира, да го храниш. На гръцки език думата "възпитание" означава ръководене на деца, т.е. да водиш хорото. Кой човек не може да води хоро? И след това ще кажете, че всеки човек може да възпитава.
към беседата >>

46. Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията

В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края.
Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат.
към беседата >>

А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая.
Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това?
към беседата >>

Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая?
Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
към беседата >>

Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая?
Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им. Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите. Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие?
към беседата >>

(– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите.
Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие? Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си. Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена.
към беседата >>

Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др.
Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си. Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено. Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие.
към беседата >>

В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. (втори вариант)
Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? Отговор: Защото едните първо мислят и после действат, а другите първо действат и после мислят.
към втори вариант >>

В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. (втори вариант)
Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? Отговор: Защото едните първо мислят и после действат, а другите първо действат и после мислят. Значи българите първо действат и после мислят, а германците първо мислят и после действат.
към втори вариант >>

Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? (втори вариант)
Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? Отговор: Защото едните първо мислят и после действат, а другите първо действат и после мислят. Значи българите първо действат и после мислят, а германците първо мислят и после действат. Всички съгласни ли сте с това?
към втори вариант >>

Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? (втори вариант)
Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? Отговор: Защото едните първо мислят и после действат, а другите първо действат и после мислят. Значи българите първо действат и после мислят, а германците първо мислят и после действат. Всички съгласни ли сте с това? Отговор: Фактически германците повече действат, отколкото българите. Но германците са били философски народ.
към втори вариант >>

След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. (втори вариант)
Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой от вас, който е чел нещо за това? Отговор: Според науката най-първо са се явили съюзите, или подражателните звуци. Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена. Туй показва, че те са от по-нов произход. След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. Въпрос: Кой е първият слог, който е бил произнесен. Той е като първата дума: съдържал е в себе си всичкия смисъл на живота.
към втори вариант >>

Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. (втори вариант)
Отговор: Според науката най-първо са се явили съюзите, или подражателните звуци. Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена. Туй показва, че те са от по-нов произход. След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. Въпрос: Кой е първият слог, който е бил произнесен. Той е като първата дума: съдържал е в себе си всичкия смисъл на живота. Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали? Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена.
към втори вариант >>

47. Забравените неща

Аз зададох на младите ученици въпроса: „Защо българите турят в речта си глагола отпред, а германците – на края на изречението?
В това седи силата на певеца. И аз желая всички ученици на Окултната школа, като пеете, да се отличавате: да зная, че сте певци. Гласът ви да няма меден тон, а да се отличава с голяма мекота и изразителност. Ще пеете от сърце, без правила, не че няма да има правила, но те не приличат на сегашните. Ще спазвате тези бележки. Аз зададох на младите ученици въпроса: „Защо българите турят в речта си глагола отпред, а германците – на края на изречението? Защо начинът на говора у германците е един, а у българите друг? И едните са хора, и другите са хора, защо имат различна граматика? “ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията. После, вземете англичаните – те постоянно скъсяват думите, докато германците ги разширяват. Защо? – Има си причини.
към беседата >>

“ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията.
Ще пеете от сърце, без правила, не че няма да има правила, но те не приличат на сегашните. Ще спазвате тези бележки. Аз зададох на младите ученици въпроса: „Защо българите турят в речта си глагола отпред, а германците – на края на изречението? Защо начинът на говора у германците е един, а у българите друг? И едните са хора, и другите са хора, защо имат различна граматика? “ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията. После, вземете англичаните – те постоянно скъсяват думите, докато германците ги разширяват. Защо? – Има си причини. Та и вие във вашата граматика някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад. Кой е правилният начин за пеенето? В начало бе Словото – виж, много добре започва песента.
към беседата >>

Та и вие във вашата граматика някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад.
Защо начинът на говора у германците е един, а у българите друг? И едните са хора, и другите са хора, защо имат различна граматика? “ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията. После, вземете англичаните – те постоянно скъсяват думите, докато германците ги разширяват. Защо? – Има си причини. Та и вие във вашата граматика някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад. Кой е правилният начин за пеенето? В начало бе Словото – виж, много добре започва песента. В е съюз. Това са първите чувства, с които човек започва, които не може да изрази. Съюзите – това са първите думи, с които човечеството е започнало.
към беседата >>

48. Образи на живата природа

КД

След това имаме глагола '''бера''', значи в събраното има условия.
Там са условията за него. - този знак показва, че само у Бога има всичките условия, при които човек може да се развива. - това е титла на Бога. На български първата буква на Господ се пише така , после и то е много правилно. После имаме думата бозае - само при майката теленцето иска да расте. След това имаме глагола '''бера''', значи в събраното има условия. В брането, събирането, има смисъл. Думите''' блаженство, благост, благословение, баща''' са много съдържателни. Аз ги наричам тъй: Баща, Татко, Отец. Баща на физическото поле, Татко в Духовния свят, и Отец в Небето. '''Б. Т. О.''' - оттук, от тези думи изваждам думата Бог, което значи двама.
към беседата >>

49. Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие

Може да изберете друга дума: „Ще нареждам, ще нареждам, ще нареждам…”; „ще пълня, ще пълня, ще пълня…”; „ще изпразвам, ще изпразвам, ще изпразвам…”; „ще мия, ще мия, ще мия…“ По-добре е глагол да употребите.
Природата обича точността. Тя не си играе в такъв случай. И ако ти не произнесеш 100 пъти, оставиш само едно, тя ще те хване за ухото. Ще броите точно 100 пъти. Но няма всички да избирате „чистя“. Може да изберете друга дума: „Ще нареждам, ще нареждам, ще нареждам…”; „ще пълня, ще пълня, ще пълня…”; „ще изпразвам, ще изпразвам, ще изпразвам…”; „ще мия, ще мия, ще мия…“ По-добре е глагол да употребите. Вторник: „Ще воювам…”; „ще изправям…“ (– Ще уча?) Във вторник не се учи. Тази философия учениците много добре знаят, във вторник не се учи. Т.е. всеки ден си има по няколко часа за учене. За вторник: „Ще побеждавам; ще превъзмогвам; ще напредвам; ще ставам…“ Сряда: „Ще уча, ще уча, ще уча…“ и т.н. Всеки един ще си избира по една дума.
към беседата >>

По-добре е да употребявате някакъв глагол. (втори вариант)
На пръсти ще броите сто пъти. Природата обича точността, тя не си играе. И ако ти не произнесеш думата точно сто пъти, а само деветдесет и девет пъти, тя ще те хване за ухото. Ще броите точно сто пъти. Всички няма да изберете думата чистя, но ще изберете други някои думи, например ще нареждам, ще пълня, ще изпразвам, ще мия. По-добре е да употребявате някакъв глагол. Във вторник ще употребите думите ще воювам, ще изправям и т.н. Въпрос: Може ли думата „ще уча“? Във вторник не се учи. Учениците много добре знаят тази философия. Впрочем през всеки ден има определени няколко часа за учене.
към втори вариант >>

50. Значение на изслушването

Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея.
“ Как ще определите? – Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно. Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща. Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално.
към беседата >>

51. Свободни движения

Отговор: От латинския глагол „волло“, който значи „искам“.
Отговор: Според съвременното естествознание свободни енергии не съществуват. В такъв случай какво представлява свободната воля? Какво подразбираме, когато някой човек каже, че има свободна воля? Отговор: Човек е свободен само в избора си. Отде произлиза коренът на думата воля? Отговор: От латинския глагол „волло“, който значи „искам“. Волята подразбира искане. В българския език думите вир, извирам имат същия корен, какъвто и думата воля. Коренът на думата воля означава подтик на съзнателния живот, т.е. свободен подтик на живота. Само в разумния живот има свободен подтик.
към беседата >>

52. Малкото добро и малкото зло

Най-напред говорел несвързано, имал развалена граматика, размествал местата на глаголите, на местоименията, но въпреки това, понеже имал силен стремеж да говори, дотолкова се упражнил в говоренето, че станал един от красноречивите проповедници, всички го слушали с удоволствие.
Обаче като кажете, че той говори хубаво, с това вие внасяте добри мисли в себе си, изпращате една хубава вълнĈ към него и той се ползва. Че е дърдорко, това показва известна енергия: той иска да говори, да я изразходва. Един знаменит проповедник, наречен Муди, бил голям дърдорко. Той говорел във всяко събрание. Казвали му да престане да говори, да си седне на мястото, но той всякога говорел. Най-напред говорел несвързано, имал развалена граматика, размествал местата на глаголите, на местоименията, но въпреки това, понеже имал силен стремеж да говори, дотолкова се упражнил в говоренето, че станал един от красноречивите проповедници, всички го слушали с удоволствие. Да говориш повечко, отколкото трябва, това е малкото зло за човека. Казвате за някой човек: „Той е отличен, но малко шантав.“ Значи липсва му нещо. И това е една от малките злини за човека. Ще ви задам друг въпрос: защо хората имат сини, черни, зелени или кестеняви очи? Все трябва да има някаква причина за това.
към беседата >>

53. Десетте думи (Графология) / Десетте думи

Глаголи може да си турите каквито искате.
Сега например в нея „и", после „с" го прави по-малко, понеже това показва промените. Тя иска по възможност да ограничи известни промени, които стават, та на „т" той е закон на промените в материалния свят, туря по-голям устой. Един вътрешен стремеж бързите промени, които стават в нея, да може да ги овладее. Тя може да го прави по-голямо. Напишете още сега всеки по едно предложение, че да влизат в него всичките думи по ред, както са написани, да има смисъл. Глаголи може да си турите каквито искате. (Десет души прочетоха своите предложения, повечето бяха доста сполучливи. „В началото на всяка работа трябва да има истина, виделина и правда, за да проникне вдъхновението, както в майката красотата, която носи духа на безконечността.")
към беседата >>

54. Благ

С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам.
А какво виждам? Гледам, някои идват при мене, не да се учат на онази велика Божествена Мъдрост, а да гледат и ловят слабостите на този-онзи, защо някой си как казал, как постъпил. Казвам: вие сте цели професори, защо идвате тук? Тук идват тия, които искат да учат. Някой ме слуша и после критикува, че не съм турял на място съществителните, прилагателните и местоименията. С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам. Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края.
към беседата >>

Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш.
Гледам, някои идват при мене, не да се учат на онази велика Божествена Мъдрост, а да гледат и ловят слабостите на този-онзи, защо някой си как казал, как постъпил. Казвам: вие сте цели професори, защо идвате тук? Тук идват тия, които искат да учат. Някой ме слуша и после критикува, че не съм турял на място съществителните, прилагателните и местоименията. С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам. Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края. Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола.
към беседата >>

Немците, например, в речта си турят глагола на края.
С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам. Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края. Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола. Някой ме пита: ти знаеш ли немски? Казвам: преди няколко хиляди години съм го учил, но сега трябва да си го спомня. Французите пък имат друг строеж. Българите пък имат свой специален строеж – изобщо всеки народ се отличава по конструкцията на своята реч.
към беседата >>

Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола.
Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края. Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола. Някой ме пита: ти знаеш ли немски? Казвам: преди няколко хиляди години съм го учил, но сега трябва да си го спомня. Французите пък имат друг строеж. Българите пък имат свой специален строеж – изобщо всеки народ се отличава по конструкцията на своята реч. И тъй, Христос казва: “Благ е тъкмо един Бог.” Как се изразява Неговата благост?
към беседата >>

55. Обмяна

предметът, за който се говори; после се поставя глагола, т.е. сказуемото.
Според вас в какво се заключава знанието? Едно от главните правила в граматиката е следното: когато се пише едно изречение, на първо място слагат подлога, т.е. предметът, за който се говори; после се поставя глагола, т.е. сказуемото. Това правило може ли да се измени? – Може. Питам: защо обикновено на първо място поставят подлога, а после сказуемото? – Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола. Съществителното име е най-ранното, най-първото образувание в речта.
към беседата >>

– Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола.
Едно от главните правила в граматиката е следното: когато се пише едно изречение, на първо място слагат подлога, т.е. предметът, за който се говори; после се поставя глагола, т.е. сказуемото. Това правило може ли да се измени? – Може. Питам: защо обикновено на първо място поставят подлога, а после сказуемото? – Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола. Съществителното име е най-ранното, най-първото образувание в речта. В това отношение, когато човек има известни преживявания, той всякога ги свързва с външния свят. И наистина, донякъде те съответстват на предметите и явленията от външния свят. Когато видите, че лицето на някой човек се изкривява, гърчи се, от това вие вадите заключение, че той има някакво страдание или някаква мъчнотия. На друго някое лице виждате няколко реда сълзи и веднага вие се произнасяте в себе си, че това лице преживява нещо.
към беседата >>

56. Страдание, търпение, опитност, знание

Когато мозъкът на човека заболее, той първо изгубва способността да произнася съществителните имена, после – глаголите и прилагателните имена, и най-после – съюзите.
Всяка дума представлява резултат на нещо. Първоначално думите са били къси, съставени от по един слог. Впоследствие, с развиването на човешките органи, както и на мозъчните центрове, думите са ставали все по-дълги – двусложни, трисложни и т.н. Първобитният човек си е служил със звукове. Колкото повече се е развивал умствено, толкова повече се е обогатявал неговият говор, обогатявала се е неговата реч. Когато мозъкът на човека заболее, той първо изгубва способността да произнася съществителните имена, после – глаголите и прилагателните имена, и най-после – съюзите. Когато започне да оздравява, по същия начин се възстановява способността му да си служи първо със съюзите, после с прилагателните имена, с глаголите, и най-после – със съществителните имена. Това показва, че съюзите са от най-стар произход, а съществителните имена – от най-нов произход. За да развие своята реч, човек е работил хиляди години върху себе си, постоянствал е, правил е ред усилия. Мнозина си служат с думата постоянство, без да разбират нейния дълбок смисъл. Кой човек може да се нарече постоянен?
към беседата >>

Когато започне да оздравява, по същия начин се възстановява способността му да си служи първо със съюзите, после с прилагателните имена, с глаголите, и най-после – със съществителните имена.
Първоначално думите са били къси, съставени от по един слог. Впоследствие, с развиването на човешките органи, както и на мозъчните центрове, думите са ставали все по-дълги – двусложни, трисложни и т.н. Първобитният човек си е служил със звукове. Колкото повече се е развивал умствено, толкова повече се е обогатявал неговият говор, обогатявала се е неговата реч. Когато мозъкът на човека заболее, той първо изгубва способността да произнася съществителните имена, после – глаголите и прилагателните имена, и най-после – съюзите. Когато започне да оздравява, по същия начин се възстановява способността му да си служи първо със съюзите, после с прилагателните имена, с глаголите, и най-после – със съществителните имена. Това показва, че съюзите са от най-стар произход, а съществителните имена – от най-нов произход. За да развие своята реч, човек е работил хиляди години върху себе си, постоянствал е, правил е ред усилия. Мнозина си служат с думата постоянство, без да разбират нейния дълбок смисъл. Кой човек може да се нарече постоянен? – Постоянен е онзи, който в преследване на някоя своя идея минава спънки, противоречия, несгоди, но върви напред, не се връща.
към беседата >>

Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. (втори вариант)
Най-първо те са били едносложни, по един слог са имали. После двусложни, трисложни, постепенно са се развивали с развиване на човешките органи, на неговите мозъчни центрове, отпосле думите са станали многосложни. Най-първо човек е говорел, речта му е била кратка – с, и, а, у... този природния говор. После със слизането на човешкото съзнание на физическо поле, когато съзнанието си е създало тези органи, докато е направило своите органи, докато направи своя инструмент, докато човек организира своя гортан, организира дробовете и говори тази по-сложна реч. Отпосле е дошла речта. Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. Съюзите остават, и когато човек почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват. Значи съществителните са от най-нов произход, на повърхността на мозъка. Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. Докато у българите се образува постоянство.
към втори вариант >>

Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. (втори вариант)
После със слизането на човешкото съзнание на физическо поле, когато съзнанието си е създало тези органи, докато е направило своите органи, докато направи своя инструмент, докато човек организира своя гортан, организира дробовете и говори тази по-сложна реч. Отпосле е дошла речта. Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. Съюзите остават, и когато човек почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват. Значи съществителните са от най-нов произход, на повърхността на мозъка. Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. Докато у българите се образува постоянство. Често казват постоянство, без да разбират дълбокия смисъл на постоянството. Има ли хора постоянни сега? Запример вие постоянни ли сте?
към втори вариант >>

Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. (втори вариант)
Отпосле е дошла речта. Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. Съюзите остават, и когато човек почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват. Значи съществителните са от най-нов произход, на повърхността на мозъка. Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. Докато у българите се образува постоянство. Често казват постоянство, без да разбират дълбокия смисъл на постоянството. Има ли хора постоянни сега? Запример вие постоянни ли сте? Постоянен човек е този, който деветдесет и девет пъти като го изхукаш, на стотния път пак ще дойде.
към втори вариант >>

57. Жива реч / Живата реч

От сричките ти и во може да се образува глаголът отивам.
Ако е написано правилно, съобразно със законите на живата реч, въздействието от изречението ще продължи дълго време. Обаче ако не е написано според законите на живата реч, въздействието, което изречението е произвело върху вас, скоро ще изчезне. Не само цели изречения могат да въздействат върху човека, но даже и отделни срички. Например сричката ти в думата истина и сричката во в думата живот оказват силно влияние върху човека. Произнесете тия срички няколко пъти да видите какво влияние ще окажат върху вас. От сричките ти и во може да се образува глаголът отивам. Буквата т е силна. Горната черта на тая буква означава известно препятствие. Тази буква означава още и котва – знак, който представлява сила, която се стреми от центъра на Земята към центъра на Слънцето. Тази сила се движи във възходяща посока. Буквата и в сричката ти представлява безкрайно движение на силите.
към беседата >>

58. Склонности и разнообразие

Тя произлиза от глагола поя, пея.
Когато една идея се материализира, тя става идол на човека. Какви са качествата на идейния човек? Поетът е идеалист, идеен човек. Кой човек наричаме поет? Думата поет е славянска. Тя произлиза от глагола поя, пея. Поетът може да пее, да говори хармонично. Едно от качествата на идейния човек е безкористието. Той свири, пее, без да очаква нещо. Има ли пари, или не – това не го интересува. Ако няма пари, ходи със стари, избелели дрехи, без да се смущава.
към беседата >>

59. Ако говоря

глаголът, който показва, на каква основа трябва да се постави проявеното в света.
Във всяка реч има три основни неща, които трябва да се спазват. Първата важна дума е подлогът, т.е. предметът, за който се говори. Той е проявеното в света. Втора важна част в изречението е сказуемото, т.е. глаголът, който показва, на каква основа трябва да се постави проявеното в света. Глаголът подкрепя проявеното. Между подлога и сказуемото има една съединителна частица, която се поставя като връзка. Преведете тия думи сега. Какво означава подлогът и какво сказуемото в духовния живот на човека? - Подлогът е сърцето, сказуемото, т.е.
към беседата >>

Глаголът подкрепя проявеното.
Първата важна дума е подлогът, т.е. предметът, за който се говори. Той е проявеното в света. Втора важна част в изречението е сказуемото, т.е. глаголът, който показва, на каква основа трябва да се постави проявеното в света. Глаголът подкрепя проявеното. Между подлога и сказуемото има една съединителна частица, която се поставя като връзка. Преведете тия думи сега. Какво означава подлогът и какво сказуемото в духовния живот на човека? - Подлогът е сърцето, сказуемото, т.е. глаголът е умът, а съединителната връзка, частицата “е” , т.е.
към беседата >>

глаголът е умът, а съединителната връзка, частицата “е” , т.е.
Глаголът подкрепя проявеното. Между подлога и сказуемото има една съединителна частица, която се поставя като връзка. Преведете тия думи сега. Какво означава подлогът и какво сказуемото в духовния живот на човека? - Подлогът е сърцето, сказуемото, т.е. глаголът е умът, а съединителната връзка, частицата “е” , т.е. спомагателния глагол е душата, която свързва ума и сърцето на човека. Всички съвременни хора говорят за сърцето. Понеже душата на човека седи далеч от ума и сърцето, тя не ги разбира добре. За да ги разбере, трябва да дойде близо при тях; затова тя се явява като съединителна връзка помежду им. Душата се намира на такова разстояние от физическия свят, на каквото разстояние се намират много звезди от земята.
към беседата >>

спомагателния глагол е душата, която свързва ума и сърцето на човека.
Между подлога и сказуемото има една съединителна частица, която се поставя като връзка. Преведете тия думи сега. Какво означава подлогът и какво сказуемото в духовния живот на човека? - Подлогът е сърцето, сказуемото, т.е. глаголът е умът, а съединителната връзка, частицата “е” , т.е. спомагателния глагол е душата, която свързва ума и сърцето на човека. Всички съвременни хора говорят за сърцето. Понеже душата на човека седи далеч от ума и сърцето, тя не ги разбира добре. За да ги разбере, трябва да дойде близо при тях; затова тя се явява като съединителна връзка помежду им. Душата се намира на такова разстояние от физическия свят, на каквото разстояние се намират много звезди от земята. Дисковете на много звезди никак не се виждат, даже и с най-силни телескопи. Защо?
към беседата >>

60. Малките мъчнотии

Тя произлиза от глагола воювам.
Какъв е произходът на думата “критика”? Тя произлиза от глагола воювам. Българите казват “крея”, което означава, че едва се крепя; също така те казват “крия, къртя, кръст” и т.н. Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Ако критикът изнася само лошата страна на нещата, той не е истински критик. Критикът е подобен на хирурга, а задачата на хирурга не е само да реже, но и да присажда.
към беседата >>

61. Светото място / Святото място

Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. (втори вариант)
И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава. Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото. Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава. Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото. И е хубаво да обработвате хубави те работи. Ще вярвате повече.
към втори вариант >>

62. Възможни постижения

След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи.
Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора? Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората. За следващите 3 петъка ще ви дам друга задача. Тя ще бъде подобна на първата, но малко по-лека, защото няма да бъде за цял ден, а само за 3 часа, от 9 до 12 часа преди обяд. Колкото и каквито думи изговорите през това време, ще отбелязвате. След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи. Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред.
към беседата >>

63. Що искате?

Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението?
Да се измъчвате от тези желания, това е равносилно на положението, в което може да изпадне човек с изтънчен, развит слух, когато се намери между хора, които постоянно се карат помежду си. Или ще мязате на човек със силно развит литературен вкус, с вкус към поезията, а при това сте принудени да четете някакъв роман, или друга някаква книга, без идея и съдържание. Такъв човек, без да иска, ще набръчка лицето си, челото си, ще свие веждите си. Защо? – По този начин той изказва своето недоволство. Има начин, когато човек може да чете някоя книга, която не задоволява вкуса му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си. Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението? В българския език поне много неща се търпят в граматическо отношение, когато, особено в някои езици това не е така. Изобщо, всеки език има свои особености. Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби личното местоимение „аз". В него личността е силно развита. Той казва: аз съм англичанин!
към беседата >>

64. Правилно дъвчене

Ако напишете няколко глагола, за да ги наредите в естествения им ред, трябва да имате предвид граматическото и логическо нареждане.
Не внасяй в ума си мисли, които опетняват и понижават. Дойде ли такава мисъл при тебе, веднага я изхвърли навън. Допущай в ума си само такива мисли, които идат от Божествения източник. Те са подобни на чисти, планински води. И тъй, стремете се да нареждате нещата в естествения им ред. Ако напишете няколко глагола, за да ги наредите в естествения им ред, трябва да имате предвид граматическото и логическо нареждане. Запример, глаголите „пиша“, „работя“, „искам“, „живея“, „проектирам“, „виждам“, „уча“, „дишам“, „чувствам“, „ям“ са в безпорядък, не представят нещо цяло. Обаче те могат да се поставят в такъв ред, да изкажат нещо цяло. Първият глагол е „живея“. Като се роди детето, първият звук, който издава, е звукът „в-ва-а“. Буквата „В“ означава противоречие.
към беседата >>

Запример, глаголите „пиша“, „работя“, „искам“, „живея“, „проектирам“, „виждам“, „уча“, „дишам“, „чувствам“, „ям“ са в безпорядък, не представят нещо цяло.
Дойде ли такава мисъл при тебе, веднага я изхвърли навън. Допущай в ума си само такива мисли, които идат от Божествения източник. Те са подобни на чисти, планински води. И тъй, стремете се да нареждате нещата в естествения им ред. Ако напишете няколко глагола, за да ги наредите в естествения им ред, трябва да имате предвид граматическото и логическо нареждане. Запример, глаголите „пиша“, „работя“, „искам“, „живея“, „проектирам“, „виждам“, „уча“, „дишам“, „чувствам“, „ям“ са в безпорядък, не представят нещо цяло. Обаче те могат да се поставят в такъв ред, да изкажат нещо цяло. Първият глагол е „живея“. Като се роди детето, първият звук, който издава, е звукът „в-ва-а“. Буквата „В“ означава противоречие. Значи с раждането си детето разрешава едно противоречие.
към беседата >>

Първият глагол е „живея“.
Те са подобни на чисти, планински води. И тъй, стремете се да нареждате нещата в естествения им ред. Ако напишете няколко глагола, за да ги наредите в естествения им ред, трябва да имате предвид граматическото и логическо нареждане. Запример, глаголите „пиша“, „работя“, „искам“, „живея“, „проектирам“, „виждам“, „уча“, „дишам“, „чувствам“, „ям“ са в безпорядък, не представят нещо цяло. Обаче те могат да се поставят в такъв ред, да изкажат нещо цяло. Първият глагол е „живея“. Като се роди детето, първият звук, който издава, е звукът „в-ва-а“. Буквата „В“ означава противоречие. Значи с раждането си детето разрешава едно противоречие. Вторият глагол е „дишам“. Като издаде първия звук и заплаче, детето започва да диша.
към беседата >>

Вторият глагол е „дишам“.
Обаче те могат да се поставят в такъв ред, да изкажат нещо цяло. Първият глагол е „живея“. Като се роди детето, първият звук, който издава, е звукът „в-ва-а“. Буквата „В“ означава противоречие. Значи с раждането си детето разрешава едно противоречие. Вторият глагол е „дишам“. Като издаде първия звук и заплаче, детето започва да диша. След това вече му се дава малко мляко и то започва да се храни. Нареждането на глаголите в този ред, именно, наричаме естествено или логично: живея, дишам, ям и т.н. За да върви в естествения път на живота, човек трябва да има будно съзнание, да реализира желанията, които Бог е вложил в него.
към беседата >>

Нареждането на глаголите в този ред, именно, наричаме естествено или логично: живея, дишам, ям и т.н.
Буквата „В“ означава противоречие. Значи с раждането си детето разрешава едно противоречие. Вторият глагол е „дишам“. Като издаде първия звук и заплаче, детето започва да диша. След това вече му се дава малко мляко и то започва да се храни. Нареждането на глаголите в този ред, именно, наричаме естествено или логично: живея, дишам, ям и т.н. За да върви в естествения път на живота, човек трябва да има будно съзнание, да реализира желанията, които Бог е вложил в него.
към беседата >>

65. Силата на движенията / Замисъл на природата

Каква е разликата между глаголите „замислям” и „намислям“?
Упражнението се повтаря няколко пъти последователно ту с лявата, ту с дясната ръка. II. Ръцете вдигнати нагоре, с допрени пръсти на раменете. Бавно издигане на ръцете успоредно на главата, с обтегнати пръсти и бавно сваляне на ръцете, с допиране на пръстите към раменете. Упражнението се повтаря няколко пъти. Често слушате да казва някой, че замисля нещо или намислил да направи нещо. Каква е разликата между глаголите „замислям” и „намислям“? Глаголът „замислям” означава далечно действие. Глаголът „намислям“ подразбира действие, на което реализирането е предстоящо. Замислянето е несвършен процес, а намислянето – свършен. Какво значение имат физическите упражнения? Ако нямаха вътрешен смисъл, те са безпредметни.
към беседата >>

Глаголът „замислям” означава далечно действие.
II. Ръцете вдигнати нагоре, с допрени пръсти на раменете. Бавно издигане на ръцете успоредно на главата, с обтегнати пръсти и бавно сваляне на ръцете, с допиране на пръстите към раменете. Упражнението се повтаря няколко пъти. Често слушате да казва някой, че замисля нещо или намислил да направи нещо. Каква е разликата между глаголите „замислям” и „намислям“? Глаголът „замислям” означава далечно действие. Глаголът „намислям“ подразбира действие, на което реализирането е предстоящо. Замислянето е несвършен процес, а намислянето – свършен. Какво значение имат физическите упражнения? Ако нямаха вътрешен смисъл, те са безпредметни. Всяко движение има дълбок смисъл.
към беседата >>

Глаголът „намислям“ подразбира действие, на което реализирането е предстоящо.
Бавно издигане на ръцете успоредно на главата, с обтегнати пръсти и бавно сваляне на ръцете, с допиране на пръстите към раменете. Упражнението се повтаря няколко пъти. Често слушате да казва някой, че замисля нещо или намислил да направи нещо. Каква е разликата между глаголите „замислям” и „намислям“? Глаголът „замислям” означава далечно действие. Глаголът „намислям“ подразбира действие, на което реализирането е предстоящо. Замислянето е несвършен процес, а намислянето – свършен. Какво значение имат физическите упражнения? Ако нямаха вътрешен смисъл, те са безпредметни. Всяко движение има дълбок смисъл. То изразява състоянието, в което човек се намира.
към беседата >>

66. Втръсване

Постепенно ще се създадат глаголите, прилагателните. (втори вариант)
В езика на природата, като кажеш едно нещо, другото вече иде. Не може да има противоречие, свързани са думите, въртят се като колело. Затуй трябва да дойдем до езика на природата. Българският език трябва да се измени. Като се измени съзнанието на българите, те ще изменят и езика си, ще си създадат своя език. Постепенно ще се създадат глаголите, прилагателните. Понеже сегашните правила малко механически са турени. Казва се "аз го видях" или "видях го аз". Някъде може тия глаголи да бъдат излишни. Ако личното у човека може да се прелее в индивидуалното, когато от личното може да се прелееш в индивидуалното, от индивидуалното може да се прелееш в душата, от душата - в духа, то е опасно. Душата е още по-голяма, преливане става, когато човек се ограничи в своите дребнави схващания в живота.
към втори вариант >>

Някъде може тия глаголи да бъдат излишни. (втори вариант)
Българският език трябва да се измени. Като се измени съзнанието на българите, те ще изменят и езика си, ще си създадат своя език. Постепенно ще се създадат глаголите, прилагателните. Понеже сегашните правила малко механически са турени. Казва се "аз го видях" или "видях го аз". Някъде може тия глаголи да бъдат излишни. Ако личното у човека може да се прелее в индивидуалното, когато от личното може да се прелееш в индивидуалното, от индивидуалното може да се прелееш в душата, от душата - в духа, то е опасно. Душата е още по-голяма, преливане става, когато човек се ограничи в своите дребнави схващания в живота. Ако е за унижение, когато онази кокошка колят, и аз не може да й помогна, тя е в унижение. Виждам някой кон възседнат, натоварили го повече, той е в унижение. Нечестно е, неблагородно е аз само за себе си да мисля.
към втори вариант >>

67. Промени в света

Той се възмущава, че баща му не е турил на място някакъв глагол, съществително или местоимение.
Обаче, постави ли се на мястото на баща си, и той ще постъпи по същия начин. В този случай той не се възмущава, не осъжда поведението си. Значи, неговото възмущение не е било на място. Истинско възмущение е това, което при всички условия, при всички времена е едно и също. За какво се възмущава този син? Той се възмущава, че баща му не е турил на място някакъв глагол, съществително или местоимение. Синът изисква от баща си да говори по всички граматически правила. Да се говори точно по граматическите правила, определени от хората, това значи, да се спазва известна мода при говоренето. И в модата има нещо съществено, но много неща са несъществени. Разумният човек спазва съществените неща на модата, а несъществените туря настрана. В цялата природа има мода: в растенията, в птиците, в животните и в хората.
към беседата >>

68. Духовното в човека

Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата.
Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана.
към беседата >>

69. Иде Исус

Глаголът „иде" показва, че идат известни сили, известни движения, известни мисли, известен живот – нещо разумно иде.
Ще взема само две думи от прочетения стих: „Иде Исус." Всички неща идат. Глаголът „иде" показва, че идат известни сили, известни движения, известни мисли, известен живот – нещо разумно иде. Това, което иде на земята, има своите положителни и отрицателни страни. Иде богатството, но иде и сиромашията; иде животът, но иде и смъртта; иде здравето, но иде и болестта; иде любовта, но иде и омразата; иде истината, но иде и лъжата. Това са контрасти. Това са разбиранията на хората. Според съвременната култура, човешката философия е поставена на несигурна основа.
към беседата >>

70. Ще ме видите

За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам".
„Ще ме видите." На български език, в езиково отношение, това изречение има двояко значение. Аз го взимам в буквален смисъл. За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам". Да разбираш нещо, значи, да го познаваш, да го знаеш. Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот. Този живот е песен за онзи, който може да я пее. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен.
към беседата >>

Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот.
„Ще ме видите." На български език, в езиково отношение, това изречение има двояко значение. Аз го взимам в буквален смисъл. За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам". Да разбираш нещо, значи, да го познаваш, да го знаеш. Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот. Този живот е песен за онзи, който може да я пее. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не съществуват за нея.
към беседата >>

71. Разумни отношения

В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид.
Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота. Това не е никаква старост. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето. Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята.
към беседата >>

Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола.
Това не е никаква старост. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето. Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята.
към беседата >>

72. Любов и милосърдие

Глаголът „имам“, с който хората често си служат, крие магическа сила в себе си.
Не носи ли тази идея в ума си, той ще пресъхне. Ще кажете, че имате любов. – Каква е любовта ви? Мени ли се, или не? Ако любовта ви не се мени, наистина имате любов. Глаголът „имам“, с който хората често си служат, крие магическа сила в себе си. Като знаете това, употребявайте този глагол при всяко обезсърчаване, недоволство, страдание. Ако се обезсърчиш, че си сиромах, кажи в себе си: „Всичко имам“. – „Как ще кажа така, като нямам пари? “ – Обърни се към слънцето и поискай от него злато. То ще ти даде, колкото искаш.
към беседата >>

Като знаете това, употребявайте този глагол при всяко обезсърчаване, недоволство, страдание.
Ще кажете, че имате любов. – Каква е любовта ви? Мени ли се, или не? Ако любовта ви не се мени, наистина имате любов. Глаголът „имам“, с който хората често си служат, крие магическа сила в себе си. Като знаете това, употребявайте този глагол при всяко обезсърчаване, недоволство, страдание. Ако се обезсърчиш, че си сиромах, кажи в себе си: „Всичко имам“. – „Как ще кажа така, като нямам пари? “ – Обърни се към слънцето и поискай от него злато. То ще ти даде, колкото искаш. Ако си недоволен, че нямаш възможност да постигнеш нещо, кажи си: „Имам много възможности в себе си за постигане на своите желания“.
към беседата >>

73. Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат

Има ли глагол от мечка на български? (втори вариант)
Но и направена пакост мечката не я забравя. Тя и след десет прераждания, пак ще те изяде заради тази обида. И като познава тази своя черта, тя я съзнава, че е много лоша черта в характера ѝ и тя живее в горите, да не би да си създаде за бъдеще още по-голяма пакост. Затова тя живее по горите, като калугер, за поправление е там, като монах. И за да си изправи своята погрешка, тя от месоядно животно почва да се занимава с вегетарианството и само понякой път си вкусва месо, и то само от кръвчицата на някое животно. Има ли глагол от мечка на български? Няма. От кой език е дошла тази дума? Мечка, ursus се казва на латински; на френски? Пак същото. Тогава Мечкаров. Каква е разликата между МЕЧКА и МЕЧКАРОВ?
към втори вариант >>

74. Разумността / Разумното

Защото от – разум – няма глагол, от който да произлезе – умът. (втори вариант)
А след като изгрява слънцето, трябва да има живот. А щом има живот, трябва да има единство в себе си. Това значи, което съдържа разумното в себе си. Ако вземем в славянските езици думата УМ, откъде е произлязла? О се е изменило на У. Защото от – разум – няма глагол, от който да произлезе – умът. Това съществително няма глагол, чужда дума е. Та О-то се е изменило на У. Когато на английски е... произлиза от..., но той, умът, излиза от санскритски или стария ватански език. Ако някои от вас изучавате физиономията, как ще познаете един човек, че е разумен. Сега кое е това число?
към втори вариант >>

Това съществително няма глагол, чужда дума е. (втори вариант)
А щом има живот, трябва да има единство в себе си. Това значи, което съдържа разумното в себе си. Ако вземем в славянските езици думата УМ, откъде е произлязла? О се е изменило на У. Защото от – разум – няма глагол, от който да произлезе – умът. Това съществително няма глагол, чужда дума е. Та О-то се е изменило на У. Когато на английски е... произлиза от..., но той, умът, излиза от санскритски или стария ватански език. Ако някои от вас изучавате физиономията, как ще познаете един човек, че е разумен. Сега кое е това число? 25?
към втори вариант >>

75. Зенитът на живота

Като разгледате тия изречения, виждате една глаголна форма, взета за трите рода - мъжки, женски и среден, но употребена в три различни времена: минало, настояще и бъдеще.
Сега, напишете с красив почерк на тетрадките си следните изречения: Аз, който бях; аз, който съм; аз, който ще бъда. Аз, която бях; аз, която съм; аз, която ще бъда. Аз, което бях; Аз, което съм; аз, което ще бъда. Като разгледате тия изречения, виждате една глаголна форма, взета за трите рода - мъжки, женски и среден, но употребена в три различни времена: минало, настояще и бъдеще. Когато стане въпрос за миналото, човек започва да философства. Той не знае какво е било в далечното и близко минало. Когато стане въпрос за настоящето, човек отчасти знае нещата, понеже ги живее и е свидетел на тия времена. Когато стане въпрос за бъдещето, човек не знае какво му предстои, но всеки предстоящ ден разкрива бъдещето му. Има хора, които по ръката, лицето и главата на човека могат да четат неговото минало.
към беседата >>

76. Ханизе

Ако разложите думата „ханизе“ на срички, ще получите 3 думи, с които българите си служат: „ха“ – като междуметие, „ни“ – нас или ни – местоимение – и „зе“ – минало време от глагола вземам, трето лице, единствено число – той взе.
Ето защо, първо трябва да се яви слънцето, да огрее пътя на човека. Щом слънцето изгрее, той поема пътя си. Щом тръгне на път, около него е светло, всички неща се разкриват вътре и вън от него. Без път няма движение. Затова, именно, се казва, че човек поема пътя на живота, бил той духовен или светски, обществен или индивидуален. Ако разложите думата „ханизе“ на срички, ще получите 3 думи, с които българите си служат: „ха“ – като междуметие, „ни“ – нас или ни – местоимение – и „зе“ – минало време от глагола вземам, трето лице, единствено число – той взе. Това е свободен превод на думата. Като ученици, вие трябва да работите върху вярата си в Бога, във Великото в света. Само то може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение. Достатъчно е да повдигне погледа си нагоре, към Бога, за да почувства Неговото присъствие.
към беседата >>

77. Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли

Глаголът „ям“ на български език започва с буквата „Я“, която означава, че човек трябва да яде, да има сили да се движи, да вдига краката си.
Ето защо, когато се казва, че „гладна мечка хоро не играе“, имаме предвид единството между идеите в трите свята. Наистина, човек не може да играе, ако краката му не са здрави. Здравите крака и здравото тяло са в зависимост от чувствата и мислите на човека. Ако идеите на човека в чувствения и в умствения свят са необикновени, човек е здрав и може да играе. За да бъде здрав, той трябва да яде, но съзнателно, с участието на мисълта. Глаголът „ям“ на български език започва с буквата „Я“, която означава, че човек трябва да яде, да има сили да се движи, да вдига краката си. Буквата „М“ показва, че като яде, човек има сили да се качва по планините и да слиза, т.е. да върши високи и трудни работи. На края думата „ямъ“ (в старата форма на правопис) свършва с „Ъ“, който означава почивка. В края на думите „Ъ“ не се произнася, както и французкото нямо „Е“. Обаче когато „Ъ“ е в средата на думите, той се чете.
към беседата >>

(с я, защото глаголът е ям). (втори вариант)
Основната идея беше, че това, което може да предизвика човек, могат да бъдат подбудителните причини, за да бъде здрав, да може да се прояви, за да има разположение на духа, и да бъде готова неговата мисъл. Вие запример как започвате яденето? Даже хич не мислите за тези стимули. Просто остава само едно желание, че трябва да се яде. Как се пише на български със сегашното правописание с Я или с Е: еде или яде? (с я, защото глаголът е ям). ... българинът направил .... е какво показва? Българинът казва тъй: След като се наядеш, можеш да си дигнеш крака. Философия има у него, казва: Трябва да се яде. Защо? Друго яче, ако не се яде на физическото поле, тогава не можеш да си дигнеш крака и да вървиш. А пък щом каже ЯМ, м-то в българския език завожда през планини и гори!
към втори вариант >>

78. Дайте ни от вашето масло

Кои са нейните съществителни, прилагателни имена, местоимения или глаголи, и това никой не знае.
В нея всичко е само изложение в картини, всичко е наглед разхвърляно. Тъй да се каже, Природата никога не ни говори на наш език. Ние сами си тълкуваме, правим си някакви преводи от онова, което тя прави. Но какъв е езикът на Природата, никой не знае; как точно говори тя, никой не знае. Природният език няма никаква граматика. Кои са нейните съществителни, прилагателни имена, местоимения или глаголи, и това никой не знае. И сега ние се спираме върху думите, които Христос е изказал преди 2000 години. Ако ги разберем така, както Христос ги е разбирал преди 2000 години, значи, че сме останали много назад, понеже сам Христос от 2000 години насам е направил голям прогрес. Христос преди 2000 години не е бил такъв, какъвто е днес. Днес Той е съвсем друг. Всичко в света прогресира.
към беседата >>

79. Пред всичкия народ