НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
195
резултата в
82
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
На Земята конете и
воловете
представляват служебните духове.
Где е Любовта? В световете на Ангелите има Любов – тя е в Духовния свят, а не в Божествения и се проявява между слабите. Трите свята са Божественият, Духовният и човешкият. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е Любов в Духовния свят, а пък в Божествения свят е Мъдростта.
На Земята конете и
воловете
представляват служебните духове.
Коя е причината, гдето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище. Какво нещо е търпението – неволята ли? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Как впрягат земеделците
воловете
?
Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро. И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са опитали като как да впрегнат духовете.
Как впрягат земеделците
воловете
?
Изпърво добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така е с духовете. Дойде ли един дух при вас, впрегнете го. Започне ли да ви изкушава с известно свое желание, тогава такъв един дух изпитайте добре с ума и със сърцето си. Станете в дадения момент съдебен следовател, вижте що иска, какви ще са следствията, ако го удовлетворите.
към беседата >>
3.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Мнозина наричат търпеливите хора „
волове
“ – „Той е – казват – вол“.
Слугата трябва да бъде много умен: глупав човек не може да слугува както трябва. Учителите, свещениците – и те са слуги. Ако учителят разбира своето призвание, най-напред трябва да разбира детската душа, за да знае как да упъти детето към наука. Свещеникът трябва да разбира душата на своите пасоми, за да може да им даде съответната храна за тяхното сърце. Трябва да притежаваме и друга една черта – да имаме голямо търпение.
Мнозина наричат търпеливите хора „
волове
“ – „Той е – казват – вол“.
Да бъдеш търпелив не значи да бъдеш вол; търпението е разумен акт; за да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума. Ще ви кажа един пример за един математик от миналите векове. Той работил 20 години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята си разхвърляни разни книжчета и винаги заключвал стаята си; един ден забравил да я заключи, слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки разхвърляни по пода, взима ги всички листчета, хвърля ги в печката и ги изгаря – пречиства хубаво стаята. По едно време се връща математикът и попитва: „Къде са разхвърляните листчета? “ – „Турих ги в печката; вижте как сега е хубаво наредено.“ – „Такова нещо друг път да не правиш“ – това било отговорът на математика.
към беседата >>
4.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки,
волове
, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни.
“ Когато става дума за практическия живот, философия няма. Повикали сте една жена да ви научи да предете и тъчете; „Ама не мога“. – „Ще можеш“; най-напред няма да стане туй, както трябва, но постепенно, от ден на ден, след седмица, след месец, вашата прежда ще стане по-тънка; след туй ще се научите как да насновавате; подир това ще дойде и самото тъкане. Не мислете, че всичко изведнъж ще тръгне по мед и масло; ще имате спънки, но ако постоянствате, ще се научите. Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една–две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените изтъркани неща на ежедневния живот.
Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки,
волове
, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни.
Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“. Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. Ето изкуството – най-малкото.
към беседата >>
Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си
воловете
, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище.
Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. Ето изкуството – най-малкото. „Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна. След туй опитайте 5 минути, 10 минути.
Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си
воловете
, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище.
Знаете ли кои са тия вълци и лисици? У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква.
към беседата >>
Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за
волове
, коне и прочие.
Може да поискате да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“. Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат; не се плашете. Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие. Вие сега воювате в света и когато отидете на Небето, ще ви дадат по един Георгиевски кръст, който ще бъде кръст жив. Вие ще се върнете, и тогава Христос ще ви каже: „Ела ти, добри рабе, който си воювал на бойното поле“.
Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за
волове
, коне и прочие.
Най-после, трябва да страда за Христа. В това страдание вие ще намерите истинския живот. И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкръси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него. Да оставим да се всели Духът Христов в нас, да познаем Истиннаго Бога и да придобием вечен живот. Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри, и те да се научат на изкуството да придобият богатството на тоя Божествен живот.
към беседата >>
5.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Българинът ще вкара
воловете
си в обора, ще остави ралото под хамбара, ще се облече добре, ще си тури калпака и ще отиде в кръчмата, дето още с влизането си ще извика: „Дай сам половин кило винце: днес е неделя.
Трябва да благодарим на еврейските фарисеи, че са предизвикали Христа да каже такава велика истина; другояче Той не би я казал. Хора, крайно формалисти, които комара прецеждат, а камилата поглъщат, хора специалисти, виртуози да откриват и изтъкват чуждите грешки – фарисеите не могли да си обяснят как тъй да може да се нарушава съботата. Според тяхното схващане, според закона Мойсеев, съботата трябваше да се прекарва в почивка и бездействие. Евреите разбираха почивката своеобразно, както именно и българите разбират неделята.
Българинът ще вкара
воловете
си в обора, ще остави ралото под хамбара, ще се облече добре, ще си тури калпака и ще отиде в кръчмата, дето още с влизането си ще извика: „Дай сам половин кило винце: днес е неделя.
Шест дни трябва да работим, а седмия ден ще пием – ще се веселим“. Подобни схващания имаха и евреите за съботата. И Христос ги изобличава, като прави едно сравнение: „Ако вашата овца – казва им Той – падне съботен ден в някоя яма, нали ще я извадите; и не, разбира се, от обич към овцата, а за да не пострада вашият интерес. Но щом трябва да направите добро на човек, който се нуждае от помощ, повдигате голям въпрос, че в събота не трябвало да се възстанови неговата ръка“. Христос прибавя и нещо повече – „А колко е по-добър човек от овца“, т.е.
към беседата >>
Е добре, когато един български земеделец купи от пазара един чифт
волове
, какво прави с тях?
“ – „Не съм.“ Ще му кажа: „Аз слушах неговата лекция и зная повече работи от тебе“. И тогава ще кажете: „Ти си схванал мисълта“. Хората казват: „Вярваме, че Христос е дошъл да спаси света“. Хубаво, 2,000 години все това проповядвате; но как ще го спаси? – „Пролял кръвта си, за да откупи хората“.
Е добре, когато един български земеделец купи от пазара един чифт
волове
, какво прави с тях?
Туря им по един оглавник, слага им хомота на врата, взема ралото, остена и ходи на нивата. Вярваш в Христа, но ако си в положение на овца и не се впрегнеш на работа, служиш ли на Христа? Ти вярваш, че е дошъл; много добре, но слушаш ли Го? – Не. Аз те съветвам да отидеш и да слушаш Христа, като говори в Своето училище, да разбереш Неговото учение и да го приложиш в живота.
към беседата >>
6.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Да допуснем, че аз се сравнявам с гадини и казвам: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като тия
волове
, магарета, псета, гущери, змии“, какво сравнение мога да правя с тях?
Да си ангел, не си; от същата каша си направен, и в твоите жили тече същата кръв. Иска да лъже и себе си, и Господа. Ето първата лъжа, която той употребява. И Господ му казва: „Не говориш истината“. Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява с по-възвишените от себе си, с ангелите, а с долните типове, с престъпниците, че не бил като тях.
Да допуснем, че аз се сравнявам с гадини и казвам: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като тия
волове
, магарета, псета, гущери, змии“, какво сравнение мога да правя с тях?
Тази е една слаба черта, която се среща във всички хора. Преди години имаше в България известно течение у гимназистите и студентите, като проучват живота на великите писатели, например на Шекспир, да усвояват неговите недостатъци, понеже нямат неговите положителни страни: „Чакай дали ги имам и аз“, и като ги намерят в себе си, кажат: „И аз съм като Шекспир гениален“. Проучват характера на Шилер и търсят някоя негова ексцентрична страна, и като я намерят в себе си: „И аз съм като Шилер“. Като изучават цял ред писатели така, казват: „Ние сме велики хора“. Да, велики, но в отрицателен смисъл; велики, които имат минус един грош.
към беседата >>
7.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Господ казва: „Тебе някой ден ще те науча как се управляват
волове
и как се оре нива“.
Христос, като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред Него за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани. Сега, възгледите, които съвременните хора имат за Божиите закони, за Небето, за ангелите, са смътни и погрешни; те нямат никаква пресдстава за тия закони и за Небето. Небето, на първо място, е организирано твърде умно и знае какво прави, а между ангелите и човеците има известни съотношения тъй, както между нас и растенията и животните. Понеже не знаем как да възпитаваме, ние стоварваме с нашия остен и нашата тояга 40–50 удара върху животното, с което орем нивата, и с това мислим, че изпълняваме своя дълг.
Господ казва: „Тебе някой ден ще те науча как се управляват
волове
и как се оре нива“.
Някои мислят, че Господ не може да деградира, не може да връща хората назад. Ако Той е превърнал някои ангели на змии и на животни с рога, може да направи да ви израстнат и копита. Той може да ви превърне и на ангели, и на дяволи; може да измени и вашата форма. И понеже в света са важни формите – те регулират нашия живот – ние трябва да обърнем особено внимание на тях. Ако аз ви съградя една нехигиенична къща, не оставя никакъв прозорец на южната страна, а оставя такива само на северната страна, и при това я съградя дълбоко в земята, вие, след като живеете в нея 6–7 години, знаете ли как ще се почувствате?
към беседата >>
8.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Както на земеделеца му трябват
волове
, за да оре, така и дяволите са потребни за работа.
Тогава ще бъдете благословена. Та изпъдете от вас сега този дявол – одумването. Господ е решил тая година дяволи да връзва. И никой да не се сърди, когато бъде свързан. Ще го впрегнат на работа.
Както на земеделеца му трябват
волове
, за да оре, така и дяволите са потребни за работа.
Или ние ще бъдем впрегнати, или те. За да ги впрегнете, трябва Духът да бъде във вас, трябва да бъдете силни и мощни. Аз пак ще говоря върху този въпрос за свободата на духа. Сега ще направя един малък опит, да видя колко сте използвали днешната ми беседа. Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата.
към беседата >>
9.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
Започват, например, така: “Вие имате хубава нива, хубави
волове
, искаме да ги купим” и най-после казват, че искат момата.
Сега вие чакате Христа да дойде. Да, идва Христос, за вас идва. Той ще дойде един ден да похлопа като младоженец, ще изпрати сватовници. Какво правят хората днес? Когато изберат момата, изпращат стари хора, сватове, които насядат около огнището, но не пристъпват направо към целта, а заговарят по други въпроси.
Започват, например, така: “Вие имате хубава нива, хубави
волове
, искаме да ги купим” и най-после казват, че искат момата.
Тогава пък родителите на момата започват да се докарват от своя страна, не отговарят направо, а казват, че първо ще разберат за момъка и тогава ще отговорят... Така и Христос ще дойде, за да види каква е момата. За да се сгодите за Христа, трябва да имате Добродетели, Знание, инстинкт, Любов, Истина и удоволствие. Нямате ли тези неща, няма да стане сватовщина. Може да сте член на която и да е църква, сватовщина няма да стане. Не е достатъчно човек да бъде само член на една държава, но той трябва да има права.
към беседата >>
10.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Целият ден работил, орал с
воловете
си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко!
Най-после решил да отиде при един светия, да го попита, как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко!
Целият ден работил, орал с
воловете
си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко!
Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи? – Нищо особено. Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа?
към беседата >>
11.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Колко жени се ожениха за прасета, за пуяци, за
волове
и т.н.
Ама сега какво да правя? “ – „Ще вземешъ тояжката си и ще отидешъ при Бога.“ Това прасе единъ день като умре, ще стане единъ мѫжъ на два крака, съ рѫкавици, съ цилиндъръ, ще отиде между обществото и ще се ожени за нѣкоя мома. Този мѫжъ е билъ по-рано едно прасе, което сега е вѫтрѣ въ него. Ако знаехте неговото произхождение, никой не би се оженилъ за него.
Колко жени се ожениха за прасета, за пуяци, за
волове
и т.н.
Това е дефактомъ тъй. Казва нѣкоя жена: „Отличенъ мѫжъ имамъ.“ – Отличенъ, много отличенъ. Новото учение разкрива нашето положение, което не е по-високо отъ това на животнитѣ. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, вашитѣ мисли и желания ставатъ обективни и вие, като ги видите, ще се засрамите и ще кажете: „Това мѣсто не е за мене, но да слѣза пакъ на земята и да работя.“ Тукъ работа се изисква, затова се прѣраждаме. Въ каквото положение да ни тури Господь, то е сѫдба, затова трѣбва да гледаме да побѣдимъ своитѣ грѣхове.
към беседата >>
12.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
В мотиката, ралото,
воловете
, остена се крие дълбок смисъл.
Христовото учение не е учение на хлъзгане, нито на слизане, но на възлизане, и то с труд и усилие. Вижте как копаят селяните със своите мотики; вижте как разорават земята със своите рала. Ще кажете, че не ви интересува нито мотиката, нито ралото на селянина. Обаче, трябва да знаете, че Христос си служи, именно, с рала и мотики. Те са инструментите, с които Той учи хората, как да орат и разкопават нивите си.
В мотиката, ралото,
воловете
, остена се крие дълбок смисъл.
Как оре българинът земята? – С волове, някога с два вола, а някога – с четири, или шест. Не е важно с колко вола оре, защото принципът е един и същ. И в орането действуват двата принципа: държа и пребъдвам. Двата вола представят човешкия ум и човешкото сърце, ралото – човешкото тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето, да им напомня, че трябва да работят и да следват направлението – браздата.
към беседата >>
– С
волове
, някога с два вола, а някога – с четири, или шест.
Ще кажете, че не ви интересува нито мотиката, нито ралото на селянина. Обаче, трябва да знаете, че Христос си служи, именно, с рала и мотики. Те са инструментите, с които Той учи хората, как да орат и разкопават нивите си. В мотиката, ралото, воловете, остена се крие дълбок смисъл. Как оре българинът земята?
– С
волове
, някога с два вола, а някога – с четири, или шест.
Не е важно с колко вола оре, защото принципът е един и същ. И в орането действуват двата принципа: държа и пребъдвам. Двата вола представят човешкия ум и човешкото сърце, ралото – човешкото тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето, да им напомня, че трябва да работят и да следват направлението – браздата. Някои хора мислят, че са свободни, а всъщност, всички са впрегнати – някъде по двама, някъде – по трима или по четирима заедно. От време на време ви разпрягат, да си починете.
към беседата >>
Кога си почиват
воловете
?
Не е важно с колко вола оре, защото принципът е един и същ. И в орането действуват двата принципа: държа и пребъдвам. Двата вола представят човешкия ум и човешкото сърце, ралото – човешкото тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето, да им напомня, че трябва да работят и да следват направлението – браздата. Някои хора мислят, че са свободни, а всъщност, всички са впрегнати – някъде по двама, някъде – по трима или по четирима заедно. От време на време ви разпрягат, да си починете.
Кога си почиват
воловете
?
– Когато каже господарят. Щом си починат, господарят им пак ги впряга на работа. Такава е действителността. Ще кажете, че това е положението на воловете. Мислите ли, че душите на воловете са лишени от интелигентност?
към беседата >>
Ще кажете, че това е положението на
воловете
.
От време на време ви разпрягат, да си починете. Кога си почиват воловете? – Когато каже господарят. Щом си починат, господарят им пак ги впряга на работа. Такава е действителността.
Ще кажете, че това е положението на
воловете
.
Мислите ли, че душите на воловете са лишени от интелигентност? В известно отношение волът стои по-високо от човека. Казват за някой човек, че е търпелив като вол. Значи, волът се взима като символ на търпение. Какво ще кажете за житните зърна, поставени при различни условия?
към беседата >>
Мислите ли, че душите на
воловете
са лишени от интелигентност?
Кога си почиват воловете? – Когато каже господарят. Щом си починат, господарят им пак ги впряга на работа. Такава е действителността. Ще кажете, че това е положението на воловете.
Мислите ли, че душите на
воловете
са лишени от интелигентност?
В известно отношение волът стои по-високо от човека. Казват за някой човек, че е търпелив като вол. Значи, волът се взима като символ на търпение. Какво ще кажете за житните зърна, поставени при различни условия? Онези, които са поставени при благоприятни условия на развитие, са израсли и дават доброкачествени плодове.
към беседата >>
Остенътъ, съ който бодатъ
воловетѣ
, показва закона: щомъ се поспратъ
воловетѣ
, трѣбва да се побутнатъ и споредъ закона се разбира: „Дръжте.“ Има и една бразда.
(втори вариант)
Това сѫ сѫщитѣ положения: държа и прѣбѫдвамъ. Двата вола – това сѫ човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. Ралото е човѣшкото тѣло или споредъ теософитѣ, окултиститѣ, двата вола сѫ жизненото тѣло на човѣка, чрѣзъ което се прѣдава енергията. На това рало отдолу има единъ емижъ и едно черясло. Емижътъ прѣдставлява едната страна отъ човѣшката воля, а черяслото – самата воля.
Остенътъ, съ който бодатъ
воловетѣ
, показва закона: щомъ се поспратъ
воловетѣ
, трѣбва да се побутнатъ и споредъ закона се разбира: „Дръжте.“ Има и една бразда.
Тя показва, че вие нѣкой пѫть се спирате въ живота и мислите, че сте свободни, а всѫщность всички сте впрегнати, по двама, по трима, по четирима. Нѣкой пѫть ви разпрѣгатъ. Кога? – Когато каже господарьтъ. Ще си починете за малко и послѣ пакъ на работа. Това е въ дѣйствителность животътъ.
към втори вариант >>
Но вие ще кажете: „Това сѫ
волове
.“ Азъ бихъ попиталъ ученитѣ какво положение заематъ тѣзи
волове
въ свѣта?
(втори вариант)
Тя показва, че вие нѣкой пѫть се спирате въ живота и мислите, че сте свободни, а всѫщность всички сте впрегнати, по двама, по трима, по четирима. Нѣкой пѫть ви разпрѣгатъ. Кога? – Когато каже господарьтъ. Ще си починете за малко и послѣ пакъ на работа. Това е въ дѣйствителность животътъ.
Но вие ще кажете: „Това сѫ
волове
.“ Азъ бихъ попиталъ ученитѣ какво положение заематъ тѣзи
волове
въ свѣта?
Мислите ли, че душитѣ на тѣзи два вола сѫ по-малко интелигентни отъ човѣшката душа? За да ви уясня това, ще прѣдставя една картина съ житното зърно. Допуснете, че имате три житни зрънца. Едното отъ тѣхъ прѣдставлява човѣка, а другитѣ двѣ – двата вола. Поставете едното житно зрънце при благоприятни условия, то слѣдъ нѣколко години ще се наплоди и ще заеме цѣлата земя.
към втори вариант >>
13.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Казвате, че
воловете
се бодат и мушкат с рогата си.
Това се познава при ръкуването. Как се познават животните? Като се помирисват по носа и по опашката. Ако се разберат, те тръгват заедно, започват да си играят. Ако не се разберат, хвърлят се едно върху друго и започват да се борят, да се мушкат с рогата си.
Казвате, че
воловете
се бодат и мушкат с рогата си.
Право е, че воловете се мушкат, но понякога и хората се мушкат. Колко рани съм превързвал от такива мушкания! Мнозина се оплакват от живота си и казват, че не могат вече да търпят. Според мене, хората още не са проявили търпение. Те носят мъчнотиите и страданията си по неволя, а не с търпение.
към беседата >>
Право е, че
воловете
се мушкат, но понякога и хората се мушкат.
Как се познават животните? Като се помирисват по носа и по опашката. Ако се разберат, те тръгват заедно, започват да си играят. Ако не се разберат, хвърлят се едно върху друго и започват да се борят, да се мушкат с рогата си. Казвате, че воловете се бодат и мушкат с рогата си.
Право е, че
воловете
се мушкат, но понякога и хората се мушкат.
Колко рани съм превързвал от такива мушкания! Мнозина се оплакват от живота си и казват, че не могат вече да търпят. Според мене, хората още не са проявили търпение. Те носят мъчнотиите и страданията си по неволя, а не с търпение. Аз и до днес още изпитвам търпението си, искам да зная колко съм търпелив.
към беседата >>
Казвате, че
воловетѣ
се бодатъ и мушкатъ съ рогата си.
(втори вариант)
— По енергиитѣ, които изтичатъ отъ него. Това се познава при рѫкуването. Какъ се познаватъ животнитѣ? — Като се помирисватъ по носа и по опашката. Ако се разбератъ, тѣ тръгватъ заедно, започватъ да си играятъ, Ако не се разбератъ, хвърлятъ се едно върху друго и започватъ да се борятъ, да се мушкатъ съ рогата си.
Казвате, че
воловетѣ
се бодатъ и мушкатъ съ рогата си.
Право е, че воловетѣ се мушкатъ, но понѣкога и хората се мушкатъ. Колко рани съмъ превързвалъ отъ такива мушкания! Мнозина се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че не могатъ вече да търпятъ. Споредъ мене, хората още не сѫ проявили търпение. Тѣ носятъ мѫчнотиитѣ и страданията си по неволя, а не съ търпение.
към втори вариант >>
Право е, че
воловетѣ
се мушкатъ, но понѣкога и хората се мушкатъ.
(втори вариант)
Това се познава при рѫкуването. Какъ се познаватъ животнитѣ? — Като се помирисватъ по носа и по опашката. Ако се разбератъ, тѣ тръгватъ заедно, започватъ да си играятъ, Ако не се разбератъ, хвърлятъ се едно върху друго и започватъ да се борятъ, да се мушкатъ съ рогата си. Казвате, че воловетѣ се бодатъ и мушкатъ съ рогата си.
Право е, че
воловетѣ
се мушкатъ, но понѣкога и хората се мушкатъ.
Колко рани съмъ превързвалъ отъ такива мушкания! Мнозина се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че не могатъ вече да търпятъ. Споредъ мене, хората още не сѫ проявили търпение. Тѣ носятъ мѫчнотиитѣ и страданията си по неволя, а не съ търпение. Азъ и доднесъ още изпитвамъ търпението си, искамъ да зная, колко съмъ търпеливъ.
към втори вариант >>
14.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
От баща си трябва да имаш само една клечка кибрит, чифт
волове
, рало и остен.
Двамата братя водели дела, въртели търговия, докато и те се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голямото. Ако имаш в себе си условия за живот и за развитие, нищо друго не ти трябва.
От баща си трябва да имаш само една клечка кибрит, чифт
волове
, рало и остен.
Имаш ли това, нищо друго не ти трябва. Воловете представляват Живота, ралото – човешкото тяло, остенът – законите, които управляват света, а кибритената клечка – външната причина или подтик, който заставя силите да се проявят. Ще кажете, че не може без закони. Воловете не могат без закон, т.е. без остен, но защо е нужен остен за човека, който си знае работата.
към беседата >>
Воловете
представляват Живота, ралото – човешкото тяло, остенът – законите, които управляват света, а кибритената клечка – външната причина или подтик, който заставя силите да се проявят.
Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голямото. Ако имаш в себе си условия за живот и за развитие, нищо друго не ти трябва. От баща си трябва да имаш само една клечка кибрит, чифт волове, рало и остен. Имаш ли това, нищо друго не ти трябва.
Воловете
представляват Живота, ралото – човешкото тяло, остенът – законите, които управляват света, а кибритената клечка – външната причина или подтик, който заставя силите да се проявят.
Ще кажете, че не може без закони. Воловете не могат без закон, т.е. без остен, но защо е нужен остен за човека, който си знае работата. По отношение на човека, остенът играе роля на символ. "Там имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години." Какво очаквал той пред къпалнята?
към беседата >>
Воловете
не могат без закон, т.е.
Ако имаш в себе си условия за живот и за развитие, нищо друго не ти трябва. От баща си трябва да имаш само една клечка кибрит, чифт волове, рало и остен. Имаш ли това, нищо друго не ти трябва. Воловете представляват Живота, ралото – човешкото тяло, остенът – законите, които управляват света, а кибритената клечка – външната причина или подтик, който заставя силите да се проявят. Ще кажете, че не може без закони.
Воловете
не могат без закон, т.е.
без остен, но защо е нужен остен за човека, който си знае работата. По отношение на човека, остенът играе роля на символ. "Там имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години." Какво очаквал той пред къпалнята? Да слезе Ангелът, да раздвижи водата, за да влезе той пръв и да се окъпе. Движението на водата представлява идването на новия живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля.
към беседата >>
Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ
волове
, рало и остенъ.
(втори вариант)
Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва.
Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ
волове
, рало и остенъ.
Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ. Ще кажете, че не може безъ закони. Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е. безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата.
към втори вариант >>
Воловетѣ
представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ.
(втори вариант)
Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва.
Воловетѣ
представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ.
Ще кажете, че не може безъ закони. Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е. безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата. По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ. „Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята?
към втори вариант >>
Воловетѣ
не могатъ безъ законъ, т. е.
(втори вариант)
Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ. Ще кажете, че не може безъ закони.
Воловетѣ
не могатъ безъ законъ, т. е.
безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата. По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ. „Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята? — Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля.
към втори вариант >>
15.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Първият се отрекъл под предлог, че отива да прегледа нивата си; вторият се отрекъл, за да опита петте чифта
волове
, които купил, а третият, защото се оженил.
Думите покана и култура имат нещо общо. Под култура се разбира материалното и духовно развитие на един народ; всяко нововъведение също е култура; всяко излизане от едно състояние в друго е пак култура. Думата поканен подразбира излизане на човека от обикновеното му положение, за да влезе в необикновено положение. Наистина, за да бъдеш поканен на голяма вечеря, ти трябва да излезеш от всекидневното си състояние и да влезеш в ново, празнично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли?
Първият се отрекъл под предлог, че отива да прегледа нивата си; вторият се отрекъл, за да опита петте чифта
волове
, които купил, а третият, защото се оженил.
Тримата, които се отрекли от поканата, представляват три категории хора, които не приемат новата култура: първата категория хора се отказват, защото отиват на нивата си; втората категория се отказват, защото отиват да опитат воловете си, а третата, защото отиват да се женят. Трите категории хора, които се отрекли от културата на Христа, могат да се уподобят на семето, което е паднало в неблагоприятна условия. Първата категория хора е семето, паднало на пътя; втората категория – семето, паднало между тръните, а третата – семето, паднало на камък. На мнозина Христос предложи нов път, нова култура, покани ги към нов живот, но всички се отказаха. Те предпочетоха да се занимават с нивите си, да завладяват земи, да разширяват границите си.
към беседата >>
Тримата, които се отрекли от поканата, представляват три категории хора, които не приемат новата култура: първата категория хора се отказват, защото отиват на нивата си; втората категория се отказват, защото отиват да опитат
воловете
си, а третата, защото отиват да се женят.
Под култура се разбира материалното и духовно развитие на един народ; всяко нововъведение също е култура; всяко излизане от едно състояние в друго е пак култура. Думата поканен подразбира излизане на човека от обикновеното му положение, за да влезе в необикновено положение. Наистина, за да бъдеш поканен на голяма вечеря, ти трябва да излезеш от всекидневното си състояние и да влезеш в ново, празнично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първият се отрекъл под предлог, че отива да прегледа нивата си; вторият се отрекъл, за да опита петте чифта волове, които купил, а третият, защото се оженил.
Тримата, които се отрекли от поканата, представляват три категории хора, които не приемат новата култура: първата категория хора се отказват, защото отиват на нивата си; втората категория се отказват, защото отиват да опитат
воловете
си, а третата, защото отиват да се женят.
Трите категории хора, които се отрекли от културата на Христа, могат да се уподобят на семето, което е паднало в неблагоприятна условия. Първата категория хора е семето, паднало на пътя; втората категория – семето, паднало между тръните, а третата – семето, паднало на камък. На мнозина Христос предложи нов път, нова култура, покани ги към нов живот, но всички се отказаха. Те предпочетоха да се занимават с нивите си, да завладяват земи, да разширяват границите си. Евреите бяха първата категория хора, които се отрекоха под предлог, че трябва да обработват нивите си.
към беседата >>
Христос посочи новия път и на латинската раса, която се занимаваше с петте чифта
волове
, но и тя се отказа.
Първата категория хора е семето, паднало на пътя; втората категория – семето, паднало между тръните, а третата – семето, паднало на камък. На мнозина Христос предложи нов път, нова култура, покани ги към нов живот, но всички се отказаха. Те предпочетоха да се занимават с нивите си, да завладяват земи, да разширяват границите си. Евреите бяха първата категория хора, които се отрекоха под предлог, че трябва да обработват нивите си. Те казаха на Христа: “Не сме съгласни с твоето еретическо учение.” След това Го разпнаха.
Христос посочи новия път и на латинската раса, която се занимаваше с петте чифта
волове
, но и тя се отказа.
В края на краищата, тя създаде инквизицията в името на Христа. Историята казва, че петдесет милиона хора са пострадали от инквизицията. Третата категория хора са съвременните, които се женят и се отказват от новата култура. Те казват: “Защо ни трябва нова култура, нов живот? Докато има какво да ядем и да пием, ще ядем, ще пием и ще се веселим с жените си и със своите деца.” – Това не е особена философия.
към беседата >>
Втората категория хора са тези, които се отрекоха от вечерята, за да опитат петте чифта
волове
.
Занимават се с нивата си. След това тези хора ще се препоръчват за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си. Не им вярвайте, те мислят само за нови дрехи и обувки, за къщи и имоти. Такива патриоти има днес по целия свят, във всички държави. Те говорят за величието на своето отечество, а, всъщност, за своето величие работят.
Втората категория хора са тези, които се отрекоха от вечерята, за да опитат петте чифта
волове
.
Петте чифта волове са петте сетива на човека. Това са хора на удоволствията. Животът е търговия за тях. Те поставят на първо място парите. Техният девиз в живота е парата.
към беседата >>
Петте чифта
волове
са петте сетива на човека.
След това тези хора ще се препоръчват за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си. Не им вярвайте, те мислят само за нови дрехи и обувки, за къщи и имоти. Такива патриоти има днес по целия свят, във всички държави. Те говорят за величието на своето отечество, а, всъщност, за своето величие работят. Втората категория хора са тези, които се отрекоха от вечерята, за да опитат петте чифта волове.
Петте чифта
волове
са петте сетива на човека.
Това са хора на удоволствията. Животът е търговия за тях. Те поставят на първо място парите. Техният девиз в живота е парата. И те казват, както Петко Славейков, в една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице; без тебе в ада, с тебе в рая." Те постъпват така, както им е приятно.
към беседата >>
Те опитват своите пет чифта
волове
, т.е.
Те поставят на първо място парите. Техният девиз в живота е парата. И те казват, както Петко Славейков, в една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице; без тебе в ада, с тебе в рая." Те постъпват така, както им е приятно. Дето и да влезете – в гостилница, в театър, на концерт, те са на първо място. Дето има удоволствия и веселби, те са първи.
Те опитват своите пет чифта
волове
, т.е.
всичко онова, което възприемат чрез петте сетива. Ако им кажете нещо за Христовото учение, за новата култура, те ще ви отговорят: “Това не е важно сега. В днешния свят са важни петте чифта волове.” Според тях, който излиза вън от рамките на петте сетива и вярва в друго нещо, той е глупав, смахнат, некултурен човек. Тези хора ще ги видите във всички кафенета и бирарии, с пълни чаши пред тях, скръстили крака, разправят за смисъла на Живота. Къде е смисълът на Живота?
към беседата >>
В днешния свят са важни петте чифта
волове
.” Според тях, който излиза вън от рамките на петте сетива и вярва в друго нещо, той е глупав, смахнат, некултурен човек.
Дето и да влезете – в гостилница, в театър, на концерт, те са на първо място. Дето има удоволствия и веселби, те са първи. Те опитват своите пет чифта волове, т.е. всичко онова, което възприемат чрез петте сетива. Ако им кажете нещо за Христовото учение, за новата култура, те ще ви отговорят: “Това не е важно сега.
В днешния свят са важни петте чифта
волове
.” Според тях, който излиза вън от рамките на петте сетива и вярва в друго нещо, той е глупав, смахнат, некултурен човек.
Тези хора ще ги видите във всички кафенета и бирарии, с пълни чаши пред тях, скръстили крака, разправят за смисъла на Живота. Къде е смисълът на Живота? На нивата, пред петте чифта волове, да ги опитваш как работят. Аз нямам нищо против тези, които служат на нивата; нямам нищо и против тези, които въртят търговия със своите пет чифта волове, но казвам, че който жертва Висшето за нисшето, не разбира смисъла на Живота. Всеки трябва да си зададе въпроса какъв е смисълът на неговия живот.
към беседата >>
На нивата, пред петте чифта
волове
, да ги опитваш как работят.
всичко онова, което възприемат чрез петте сетива. Ако им кажете нещо за Христовото учение, за новата култура, те ще ви отговорят: “Това не е важно сега. В днешния свят са важни петте чифта волове.” Според тях, който излиза вън от рамките на петте сетива и вярва в друго нещо, той е глупав, смахнат, некултурен човек. Тези хора ще ги видите във всички кафенета и бирарии, с пълни чаши пред тях, скръстили крака, разправят за смисъла на Живота. Къде е смисълът на Живота?
На нивата, пред петте чифта
волове
, да ги опитваш как работят.
Аз нямам нищо против тези, които служат на нивата; нямам нищо и против тези, които въртят търговия със своите пет чифта волове, но казвам, че който жертва Висшето за нисшето, не разбира смисъла на Живота. Всеки трябва да си зададе въпроса какъв е смисълът на неговия живот. Като расте, детето проявява интерес към своя растеж. То постоянно се мери, сравнява се с това, с онова дете, да види колко е израснало. Момиченцето иска да стане голямо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дъга, устни червени и малко дебелички.
към беседата >>
Аз нямам нищо против тези, които служат на нивата; нямам нищо и против тези, които въртят търговия със своите пет чифта
волове
, но казвам, че който жертва Висшето за нисшето, не разбира смисъла на Живота.
Ако им кажете нещо за Христовото учение, за новата култура, те ще ви отговорят: “Това не е важно сега. В днешния свят са важни петте чифта волове.” Според тях, който излиза вън от рамките на петте сетива и вярва в друго нещо, той е глупав, смахнат, некултурен човек. Тези хора ще ги видите във всички кафенета и бирарии, с пълни чаши пред тях, скръстили крака, разправят за смисъла на Живота. Къде е смисълът на Живота? На нивата, пред петте чифта волове, да ги опитваш как работят.
Аз нямам нищо против тези, които служат на нивата; нямам нищо и против тези, които въртят търговия със своите пет чифта
волове
, но казвам, че който жертва Висшето за нисшето, не разбира смисъла на Живота.
Всеки трябва да си зададе въпроса какъв е смисълът на неговия живот. Като расте, детето проявява интерес към своя растеж. То постоянно се мери, сравнява се с това, с онова дете, да види колко е израснало. Момиченцето иска да стане голямо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дъга, устни червени и малко дебелички. И това се постига.
към беседата >>
” Това са хората, които са опитвали своите пет чифта
волове
.
Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радват й се и околните. Момченцето пък иска да стане като баща си, да му пораснат мустаци и брада, да стане силен. Като порасне, става красив, левент момък, обръща внимание на момите. Дохожда ден, когато момата и момъкът губят младостта си, косите им започват да побеляват, докато най-после дойде старостта, те се прегърбват и казват на младите: “Синко, свърши се вече нашият живот. Суета на суетите, всичко е суета!
” Това са хората, които са опитвали своите пет чифта
волове
.
Те са се движили само около петте си сетива. Питам тези хора: вие опитахте ли как се оре с петте чифта волове? – “Опитахме, орахме с тях.” – Щом сте орали вече, ще знаете, че има нещо по-високо от орането. Към него трябва да се стремите. Сега пристъпвам към третата категория хора, към онези, които мислят само за себе си, които искат да заемат високо обществено положение.
към беседата >>
Питам тези хора: вие опитахте ли как се оре с петте чифта
волове
?
Като порасне, става красив, левент момък, обръща внимание на момите. Дохожда ден, когато момата и момъкът губят младостта си, косите им започват да побеляват, докато най-после дойде старостта, те се прегърбват и казват на младите: “Синко, свърши се вече нашият живот. Суета на суетите, всичко е суета! ” Това са хората, които са опитвали своите пет чифта волове. Те са се движили само около петте си сетива.
Питам тези хора: вие опитахте ли как се оре с петте чифта
волове
?
– “Опитахме, орахме с тях.” – Щом сте орали вече, ще знаете, че има нещо по-високо от орането. Към него трябва да се стремите. Сега пристъпвам към третата категория хора, към онези, които мислят само за себе си, които искат да заемат високо обществено положение. Ако им говорите за Христовото учение, те веднага ще ви питат какво общо има това учение с тяхното обществено положение? Те са женени вече.
към беседата >>
Причините се крият в това, че вниманието на хората се привлича от нивите, от
воловете
им и от службите, с които се занимават.
Жителите на Духовния свят, които живеят в клоните, имат диаметрално противоположно разбиране за Живота. Обаче, Животът не се ограничава само в корените и клоните. Има и друг Живот: на цветовете и на плодовете. Като дойдете до Живота на плода, може вече да се говори за процеса на узряването. Христос говори на учениците си с притчи, за да им обясни причините, задето хората не могат още да влязат в Царството Божие.
Причините се крият в това, че вниманието на хората се привлича от нивите, от
воловете
им и от службите, с които се занимават.
Нивата си е нива, воловете – волове, службата – служба. Обаче, хората не могат да си представят как ще влязат в Царството Божие с нивата, с воловете и със службата си. Как ще отидете на гости при своя приятел, който живее на няколко километра от вас? Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до къщата на приятеля си, ще спрете колата.
към беседата >>
Нивата си е нива,
воловете
–
волове
, службата – служба.
Обаче, Животът не се ограничава само в корените и клоните. Има и друг Живот: на цветовете и на плодовете. Като дойдете до Живота на плода, може вече да се говори за процеса на узряването. Христос говори на учениците си с притчи, за да им обясни причините, задето хората не могат още да влязат в Царството Божие. Причините се крият в това, че вниманието на хората се привлича от нивите, от воловете им и от службите, с които се занимават.
Нивата си е нива,
воловете
–
волове
, службата – служба.
Обаче, хората не могат да си представят как ще влязат в Царството Божие с нивата, с воловете и със службата си. Как ще отидете на гости при своя приятел, който живее на няколко километра от вас? Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до къщата на приятеля си, ще спрете колата. Веднага ще излязат да ви посрещнат.
към беседата >>
Обаче, хората не могат да си представят как ще влязат в Царството Божие с нивата, с
воловете
и със службата си.
Има и друг Живот: на цветовете и на плодовете. Като дойдете до Живота на плода, може вече да се говори за процеса на узряването. Христос говори на учениците си с притчи, за да им обясни причините, задето хората не могат още да влязат в Царството Божие. Причините се крият в това, че вниманието на хората се привлича от нивите, от воловете им и от службите, с които се занимават. Нивата си е нива, воловете – волове, службата – служба.
Обаче, хората не могат да си представят как ще влязат в Царството Божие с нивата, с
воловете
и със службата си.
Как ще отидете на гости при своя приятел, който живее на няколко километра от вас? Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до къщата на приятеля си, ще спрете колата. Веднага ще излязат да ви посрещнат. Ще вкарате колата в двора, ще разпрегнете коня да влезе в обора, а вие ще се качите горе.
към беседата >>
Колата, конят и багажът ви са нивата и
воловете
, които ви спъват да влезете в Царството Божие.
Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до къщата на приятеля си, ще спрете колата. Веднага ще излязат да ви посрещнат. Ще вкарате колата в двора, ще разпрегнете коня да влезе в обора, а вие ще се качите горе. Ще свалите горната си дреха вън и така ще влезете в стаята, при своя приятел.
Колата, конят и багажът ви са нивата и
воловете
, които ви спъват да влезете в Царството Божие.
Горната дреха е службата, която временно изпълнявате. Ще свалите службата си, ще я оставите вън и така ще влезете в дома на своя приятел, т.е. в Царството Божие. Не прави ли същото и съдията? Когато разглежда някакъв процес, той облича връхна, съдийска дреха.
към беседата >>
Като умира, човек оставя нивата,
воловете
, жена си и децата си, и сам заминава за другия свят.
Когато разглежда някакъв процес, той облича връхна, съдийска дреха. След прочитане на присъдата, съблича дрехата си и остава с обикновената си дреха, като обикновен човек. Докато е на бойното поле, войникът плаши неприятеля си. Щом свали пушката и ножа си, той стана обикновен човек. Култура ли е това?
Като умира, човек оставя нивата,
воловете
, жена си и децата си, и сам заминава за другия свят.
Къде остава културата на човека? Всичко, което го е правило културен, необикновен, оставя на земята, а той тръгва само с онова, с което някога е дошъл. Каква култура имаха евреите, които изгубиха земята си и станаха роби на египтяните? Ще кажете, че египтяните били жестоки, избивали еврейските младенци. Не правят ли същото и сегашните народи?
към беседата >>
Вместо да отварят сърцата си за тях, те казват: "Имай ме отречен." Едни се отказват да ги приемат, под предлог че отиват на нивата си; други, че опитват петте си чифта
волове
, а трети, че отиват да се женят.
Може ли човек да влезе във връзка с Ангелите? Може. Аз правя това всеки ден. Ще кажете, че това е невъзможно. Опитайте и ще се убедите, че е възможно да се разговаряте с Ангелите. Колко Ангели хлопат на човешките сърца!
Вместо да отварят сърцата си за тях, те казват: "Имай ме отречен." Едни се отказват да ги приемат, под предлог че отиват на нивата си; други, че опитват петте си чифта
волове
, а трети, че отиват да се женят.
И Соломон беше прибрал в двореца си деветстотин жени, но това не е женитба. Съвременният мъж се разделя от своята жена и се жени за разведена. Същото прави и жената. След това те минават за културни хора. Каква култура има в живота на разведените мъже и жени?
към беседата >>
Ако се отречете от поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате
воловете
си или се жените, това ни най-малко не ви спасява.
Един ден всички народи ще възкръснат, а с тях заедно и цялата бяла раса. Тогава ще дойде Христос. Следователно, слизането на Христа на земята ще се ознаменува с придобиване свобода на народите. Всеки народ, който се опитва да ограничи друг, като отнеме свободата му, се лишава от Божието благословение. Не мислете, че сте нещо отделно от Цялото.
Ако се отречете от поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате
воловете
си или се жените, това ни най-малко не ви спасява.
Това не ви освобождава от задължението към Цялото. Животът на всеки човек трябва да се влее в Живота на Цялото, и всички заедно да образувате бъдещата велика сграда. Желая, всички българи да са от слепите, призвани от Христа на вечерята. За кои слепи говори Христос? За онези, на които очите са затворени за злото, а отворени за Доброто и възвишеното.
към беседата >>
Първиятъ се отрекълъ подъ предлогъ, че отива да прегледа нивата си; вториятъ се отрекълъ, за да опита петтѣ чифта
волове
, които купилъ, а третиятъ, защото се оженилъ.
(втори вариант)
Думитѣ „покана и култура” иматъ нѣщо общо. Подъ „култура” се разбира материалното и духовно развитие на единъ народъ; всѣко нововъведение сѫщо е култура; всѣко излизане отъ едно състояние въ друго е пакъ култура. Думата „поканенъ” подразбира излизане на човѣка отъ обикновеното му положение, за да влѣзе въ необикновено положение. Наистина, да бѫдешъ поканенъ на голѣма вечеря, ти трѣбва да излѣзешъ отъ всѣкидневното си състояние и да влѣзешъ въ ново, празднично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли?
Първиятъ се отрекълъ подъ предлогъ, че отива да прегледа нивата си; вториятъ се отрекълъ, за да опита петтѣ чифта
волове
, които купилъ, а третиятъ, защото се оженилъ.
Тримата, които се отрекли отъ поканата, представятъ три категории хора, които не приематъ новата култура: първата категория хора се отказватъ, защото отиватъ на нивата си; втората категория се отказватъ, защото отиватъ да опитатъ воловетѣ си, а третата, защото отиватъ да се женятъ. Тритѣ категории хора, които се отрекли отъ културата на Христа, могатъ да се уподобятъ на сѣмето, което е паднало въ неблагоприятни условия. Първата категория хора е сѣмето, паднало на пѫтя; втората категория — сѣмето, паднало между трънетѣ, а третата — сѣмето, паднало на камъкъ. На мнозина Христосъ предложи новъ пѫть, нова култура, покани ги къмъ новъ животъ, но всички се отказаха. Тѣ предпочетоха да се занимаватъ съ нивитѣ си, да завладѣватъ земи, да разширяватъ границитѣ си.
към втори вариант >>
Тримата, които се отрекли отъ поканата, представятъ три категории хора, които не приематъ новата култура: първата категория хора се отказватъ, защото отиватъ на нивата си; втората категория се отказватъ, защото отиватъ да опитатъ
воловетѣ
си, а третата, защото отиватъ да се женятъ.
(втори вариант)
Подъ „култура” се разбира материалното и духовно развитие на единъ народъ; всѣко нововъведение сѫщо е култура; всѣко излизане отъ едно състояние въ друго е пакъ култура. Думата „поканенъ” подразбира излизане на човѣка отъ обикновеното му положение, за да влѣзе въ необикновено положение. Наистина, да бѫдешъ поканенъ на голѣма вечеря, ти трѣбва да излѣзешъ отъ всѣкидневното си състояние и да влѣзешъ въ ново, празднично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първиятъ се отрекълъ подъ предлогъ, че отива да прегледа нивата си; вториятъ се отрекълъ, за да опита петтѣ чифта волове, които купилъ, а третиятъ, защото се оженилъ.
Тримата, които се отрекли отъ поканата, представятъ три категории хора, които не приематъ новата култура: първата категория хора се отказватъ, защото отиватъ на нивата си; втората категория се отказватъ, защото отиватъ да опитатъ
воловетѣ
си, а третата, защото отиватъ да се женятъ.
Тритѣ категории хора, които се отрекли отъ културата на Христа, могатъ да се уподобятъ на сѣмето, което е паднало въ неблагоприятни условия. Първата категория хора е сѣмето, паднало на пѫтя; втората категория — сѣмето, паднало между трънетѣ, а третата — сѣмето, паднало на камъкъ. На мнозина Христосъ предложи новъ пѫть, нова култура, покани ги къмъ новъ животъ, но всички се отказаха. Тѣ предпочетоха да се занимаватъ съ нивитѣ си, да завладѣватъ земи, да разширяватъ границитѣ си. Евреитѣ бѣха първата категория хора, които се отрекоха подъ предлогъ, че трѣбва да обработватъ нивитѣ си.
към втори вариант >>
Христосъ посочи новия пѫть и на латинската раса, която се занимаваше съ петтѣ чифта
волове
, но и тя се отказа.
(втори вариант)
На мнозина Христосъ предложи новъ пѫть, нова култура, покани ги къмъ новъ животъ, но всички се отказаха. Тѣ предпочетоха да се занимаватъ съ нивитѣ си, да завладѣватъ земи, да разширяватъ границитѣ си. Евреитѣ бѣха първата категория хора, които се отрекоха подъ предлогъ, че трѣбва да обработватъ нивитѣ си. Тѣ казаха на Христа: Не сме съгласни съ твоето еретическо учение. Следъ това Го разпнаха.
Христосъ посочи новия пѫть и на латинската раса, която се занимаваше съ петтѣ чифта
волове
, но и тя се отказа.
Въ края на краищата, тя създаде инквизицията въ името на Христа. Историята казва, че 50 милиона хора сѫ пострадали отъ инквизицията. Третата категория хора сѫ съвременнитѣ, които се женятъ и се отказватъ отъ новата култура. Тѣ казватъ: Защо ни трѣбва нова култура, новъ животъ? Докато има какво да ядемъ и да пиемъ, ще ядемъ, ще пиемъ и ще се веселимъ съ женитѣ си и съ своитѣ деца.
към втори вариант >>
Втората категория хора сѫ тѣзи, които се отрекоха отъ вечерята, за да опитатъ петтѣ чифта
волове
.
(втори вариант)
— Защо се отричатъ? — Занимаватъ се съ нивата си. Следъ това тѣзи хора ще се препорѫчватъ за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си. Не ги вѣрвайте, тѣ мислятъ само за нови дрехи и обуща, за кѫщи и имоти. Такива патриоти има днесъ по цѣлия свѣтъ, въ всички държави, Тѣ говорятъ за величието на своето отечество, а, въ сѫщность, за своето величие работятъ.
Втората категория хора сѫ тѣзи, които се отрекоха отъ вечерята, за да опитатъ петтѣ чифта
волове
.
Петтѣ чифта волове сѫ петтѣ сѣтива на човѣка. Това сѫ хора на удоволствията. Животътъ е търговия за тѣхъ. Тѣ поставятъ на първо мѣсто паритѣ. Тѣхниятъ девизъ въ живота е парата.
към втори вариант >>
Петтѣ чифта
волове
сѫ петтѣ сѣтива на човѣка.
(втори вариант)
— Занимаватъ се съ нивата си. Следъ това тѣзи хора ще се препорѫчватъ за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си. Не ги вѣрвайте, тѣ мислятъ само за нови дрехи и обуща, за кѫщи и имоти. Такива патриоти има днесъ по цѣлия свѣтъ, въ всички държави, Тѣ говорятъ за величието на своето отечество, а, въ сѫщность, за своето величие работятъ. Втората категория хора сѫ тѣзи, които се отрекоха отъ вечерята, за да опитатъ петтѣ чифта волове.
Петтѣ чифта
волове
сѫ петтѣ сѣтива на човѣка.
Това сѫ хора на удоволствията. Животътъ е търговия за тѣхъ. Тѣ поставятъ на първо мѣсто паритѣ. Тѣхниятъ девизъ въ живота е парата. И тѣ казватъ, както Петко Славейковъ, въ една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице; безъ тебе въ ада, съ тебе въ рая.” Тѣ постѫпватъ така, както имъ е приятно.
към втори вариант >>
Тѣ опитватъ своитѣ петь чифта
волове
, т. е.
(втори вариант)
Тѣ поставятъ на първо мѣсто паритѣ. Тѣхниятъ девизъ въ живота е парата. И тѣ казватъ, както Петко Славейковъ, въ една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице; безъ тебе въ ада, съ тебе въ рая.” Тѣ постѫпватъ така, както имъ е приятно. Дето и да влѣзете — въ гостилница, въ театъръ, на концертъ, тѣ сѫ на първо мѣсто. Дето има удоволствия и веселби, тѣ сѫ първи.
Тѣ опитватъ своитѣ петь чифта
волове
, т. е.
всичко онова, което възприематъ чрезъ петтѣ сѣтива. Ако имъ кажете нѣщо за Христовото учение, за новата култура, тѣ ще ви отговорятъ: Това не е важно сега. Въ днешния свѣтъ сѫ важни петтѣ чифта волове. Споредъ тѣхъ, който излиза вънъ отъ рамкитѣ на петтѣ сѣтива и вѣрва въ друго нѣщо, той е глупавъ, смахнатъ, некултуренъ човѣкъ. Тѣзи хора ще ги видите въ всички кафенета и бирарии, съ пълни чаши предъ тѣхъ, скръстили крака, разправятъ за смисъла на живота.
към втори вариант >>
Въ днешния свѣтъ сѫ важни петтѣ чифта
волове
.
(втори вариант)
Дето и да влѣзете — въ гостилница, въ театъръ, на концертъ, тѣ сѫ на първо мѣсто. Дето има удоволствия и веселби, тѣ сѫ първи. Тѣ опитватъ своитѣ петь чифта волове, т. е. всичко онова, което възприематъ чрезъ петтѣ сѣтива. Ако имъ кажете нѣщо за Христовото учение, за новата култура, тѣ ще ви отговорятъ: Това не е важно сега.
Въ днешния свѣтъ сѫ важни петтѣ чифта
волове
.
Споредъ тѣхъ, който излиза вънъ отъ рамкитѣ на петтѣ сѣтива и вѣрва въ друго нѣщо, той е глупавъ, смахнатъ, некултуренъ човѣкъ. Тѣзи хора ще ги видите въ всички кафенета и бирарии, съ пълни чаши предъ тѣхъ, скръстили крака, разправятъ за смисъла на живота. Кѫде е смисълътъ на живота? — На нивата, предъ петтѣ чифта волове, да ги опитвашъ, какъ работятъ. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣзи, които служатъ на нивата; нѣмамъ нищо и противъ тѣзи, които въртятъ търговия съ своитѣ петь чифта волове, но казвамъ, че който жертвува висшето за нисшето, не разбира смисъла на живота.
към втори вариант >>
— На нивата, предъ петтѣ чифта
волове
, да ги опитвашъ, какъ работятъ.
(втори вариант)
Ако имъ кажете нѣщо за Христовото учение, за новата култура, тѣ ще ви отговорятъ: Това не е важно сега. Въ днешния свѣтъ сѫ важни петтѣ чифта волове. Споредъ тѣхъ, който излиза вънъ отъ рамкитѣ на петтѣ сѣтива и вѣрва въ друго нѣщо, той е глупавъ, смахнатъ, некултуренъ човѣкъ. Тѣзи хора ще ги видите въ всички кафенета и бирарии, съ пълни чаши предъ тѣхъ, скръстили крака, разправятъ за смисъла на живота. Кѫде е смисълътъ на живота?
— На нивата, предъ петтѣ чифта
волове
, да ги опитвашъ, какъ работятъ.
Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣзи, които служатъ на нивата; нѣмамъ нищо и противъ тѣзи, които въртятъ търговия съ своитѣ петь чифта волове, но казвамъ, че който жертвува висшето за нисшето, не разбира смисъла на живота. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какъвъ е смисълътъ на неговия животъ. Като расте, детето проявява интересъ къмъ своя растежъ. То постоянно се мѣри, сравнява се съ това, съ онова дете, да види, колко израснало. Момиченцето иска да стане голѣмо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дѫга, устни червени и малко дебелички.
към втори вариант >>
Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣзи, които служатъ на нивата; нѣмамъ нищо и противъ тѣзи, които въртятъ търговия съ своитѣ петь чифта
волове
, но казвамъ, че който жертвува висшето за нисшето, не разбира смисъла на живота.
(втори вариант)
Въ днешния свѣтъ сѫ важни петтѣ чифта волове. Споредъ тѣхъ, който излиза вънъ отъ рамкитѣ на петтѣ сѣтива и вѣрва въ друго нѣщо, той е глупавъ, смахнатъ, некултуренъ човѣкъ. Тѣзи хора ще ги видите въ всички кафенета и бирарии, съ пълни чаши предъ тѣхъ, скръстили крака, разправятъ за смисъла на живота. Кѫде е смисълътъ на живота? — На нивата, предъ петтѣ чифта волове, да ги опитвашъ, какъ работятъ.
Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣзи, които служатъ на нивата; нѣмамъ нищо и противъ тѣзи, които въртятъ търговия съ своитѣ петь чифта
волове
, но казвамъ, че който жертвува висшето за нисшето, не разбира смисъла на живота.
Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какъвъ е смисълътъ на неговия животъ. Като расте, детето проявява интересъ къмъ своя растежъ. То постоянно се мѣри, сравнява се съ това, съ онова дете, да види, колко израснало. Момиченцето иска да стане голѣмо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дѫга, устни червени и малко дебелички. И това се постига.
към втори вариант >>
Това сѫ хората, които сѫ опитвали своитѣ петь чифта
волове
.
(втори вариант)
Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радватъ ѝ се и околнитѣ. Момченцето пъкъ иска да стане като баща си, да му пораснатъ мустаци и брада, да стане силенъ. Като порасне, става красивъ, левентъ момъкъ, обръща внимание на момитѣ. Дохожда день, когато момата и момъкътъ губятъ младостьта си, коситѣ имъ започватъ да побѣляватъ, докато най-после дойде старостьта, тѣ се пригърбватъ и казватъ на младитѣ: Синко, свърши се вече нашиятъ животъ. Суета на суетитѣ, всичко е суета!
Това сѫ хората, които сѫ опитвали своитѣ петь чифта
волове
.
Тѣ сѫ се движили само около петтѣ си сѣтива. Питамъ тѣзи хора: Вие опитахте ли, какъ се оре съ петтѣ чифта волове? — Опитахме, орахме съ тѣхъ. — Щомъ сте орали вече, ще знаете, че има нѣщо по-високо отъ орането. Къмъ него трѣбва да се стремите.
към втори вариант >>
Питамъ тѣзи хора: Вие опитахте ли, какъ се оре съ петтѣ чифта
волове
?
(втори вариант)
Като порасне, става красивъ, левентъ момъкъ, обръща внимание на момитѣ. Дохожда день, когато момата и момъкътъ губятъ младостьта си, коситѣ имъ започватъ да побѣляватъ, докато най-после дойде старостьта, тѣ се пригърбватъ и казватъ на младитѣ: Синко, свърши се вече нашиятъ животъ. Суета на суетитѣ, всичко е суета! Това сѫ хората, които сѫ опитвали своитѣ петь чифта волове. Тѣ сѫ се движили само около петтѣ си сѣтива.
Питамъ тѣзи хора: Вие опитахте ли, какъ се оре съ петтѣ чифта
волове
?
— Опитахме, орахме съ тѣхъ. — Щомъ сте орали вече, ще знаете, че има нѣщо по-високо отъ орането. Къмъ него трѣбва да се стремите. Сега пристѫпвамъ къмъ третата категория хора, къмъ онѣзи, които мислятъ само за себе си, които искатъ да заематъ високо обществено положение. Ако имъ говорите за Христовото учение, тѣ веднага ще ви питатъ, какво общо има това учение съ тѣхното обществено положение?
към втори вариант >>
Причинитѣ се криятъ въ това, че вниманието на хората се привлича отъ нивитѣ, отъ
воловетѣ
имъ и отъ службитѣ, съ които се занимаватъ.
(втори вариант)
Жителитѣ на духовния свѣтъ, които живѣятъ въ клонетѣ, иматъ диаметрално противоположно разбиране за живота. Обаче, животътъ не се ограничава само въ коренитѣ и клонетѣ. Има и другъ животъ: на цвѣтоветѣ и на плодоветѣ. Като дойдете до живота на плода, може вече да се говори за процеса на узрѣването. Христосъ говори на ученицитѣ си съ Притчи, за да имъ обясни причинитѣ, дето хората не могатъ още да влѣзатъ въ Царството Божие.
Причинитѣ се криятъ въ това, че вниманието на хората се привлича отъ нивитѣ, отъ
воловетѣ
имъ и отъ службитѣ, съ които се занимаватъ.
Нивата си е нива, воловетѣ — волове, службата — служба. Обаче, хората не могатъ да си представятъ, какъ ще влѣзатъ въ Царството Божие съ нивата, съ воловетѣ и съ службата си. Какъ ще отидете на гости при своя приятель, който живѣе на нѣколко километра отъ васъ? Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до кѫщата на приятеля си, ще спрете колата.
към втори вариант >>
Нивата си е нива,
воловетѣ
—
волове
, службата — служба.
(втори вариант)
Обаче, животътъ не се ограничава само въ коренитѣ и клонетѣ. Има и другъ животъ: на цвѣтоветѣ и на плодоветѣ. Като дойдете до живота на плода, може вече да се говори за процеса на узрѣването. Христосъ говори на ученицитѣ си съ Притчи, за да имъ обясни причинитѣ, дето хората не могатъ още да влѣзатъ въ Царството Божие. Причинитѣ се криятъ въ това, че вниманието на хората се привлича отъ нивитѣ, отъ воловетѣ имъ и отъ службитѣ, съ които се занимаватъ.
Нивата си е нива,
воловетѣ
—
волове
, службата — служба.
Обаче, хората не могатъ да си представятъ, какъ ще влѣзатъ въ Царството Божие съ нивата, съ воловетѣ и съ службата си. Какъ ще отидете на гости при своя приятель, който живѣе на нѣколко километра отъ васъ? Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до кѫщата на приятеля си, ще спрете колата. Веднага ще излѣзатъ да ви посрещнатъ.
към втори вариант >>
Обаче, хората не могатъ да си представятъ, какъ ще влѣзатъ въ Царството Божие съ нивата, съ
воловетѣ
и съ службата си.
(втори вариант)
Има и другъ животъ: на цвѣтоветѣ и на плодоветѣ. Като дойдете до живота на плода, може вече да се говори за процеса на узрѣването. Христосъ говори на ученицитѣ си съ Притчи, за да имъ обясни причинитѣ, дето хората не могатъ още да влѣзатъ въ Царството Божие. Причинитѣ се криятъ въ това, че вниманието на хората се привлича отъ нивитѣ, отъ воловетѣ имъ и отъ службитѣ, съ които се занимаватъ. Нивата си е нива, воловетѣ — волове, службата — служба.
Обаче, хората не могатъ да си представятъ, какъ ще влѣзатъ въ Царството Божие съ нивата, съ
воловетѣ
и съ службата си.
Какъ ще отидете на гости при своя приятель, който живѣе на нѣколко километра отъ васъ? Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до кѫщата на приятеля си, ще спрете колата. Веднага ще излѣзатъ да ви посрещнатъ. Ще вкарате колата въ двора, ще разпрегнете коня да влѣзе въ обора, а вие ще се качите горе.
към втори вариант >>
Колата, коньтъ и багажътъ ви сѫ нивата и
воловетѣ
, които ви спъватъ да влѣзете въ Царството Божие.
(втори вариант)
Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до кѫщата на приятеля си, ще спрете колата. Веднага ще излѣзатъ да ви посрещнатъ. Ще вкарате колата въ двора, ще разпрегнете коня да влѣзе въ обора, а вие ще се качите горе. Ще свалите горната си дреха вънъ и така ще влѣзете въ стаята, при своя приятель.
Колата, коньтъ и багажътъ ви сѫ нивата и
воловетѣ
, които ви спъватъ да влѣзете въ Царството Божие.
Горната дреха е службата, която временно изпълнявате. Ще свалите службата си, ще я оставите вънъ и така ще влѣзете въ дома на своя приятель, т. е. въ Царството Божие. Не прави ли сѫщото и сѫдията? Когато разглежда нѣкакъвъ процесъ, той облича връхна, сѫдийска дреха.
към втори вариант >>
Като умира, човѣкъ оставя нивата,
воловетѣ
, жена си и децата си, и самъ заминава за другия свѣтъ.
(втори вариант)
Когато разглежда нѣкакъвъ процесъ, той облича връхна, сѫдийска дреха. Следъ прочитане на присѫдата, съблича дрехата си и остава съ обикновената си дреха, като обикновенъ човѣкъ. Докато е на бойното поле, войникътъ плаши неприятеля си. Щомъ свали пушката и ножа си, той става обикновенъ човѣкъ. Култура ли е това?
Като умира, човѣкъ оставя нивата,
воловетѣ
, жена си и децата си, и самъ заминава за другия свѣтъ.
Кѫде остава културата на човѣка? Всичко, което го правило културенъ, необикновенъ, оставя на земята, а той тръгва само съ онова, съ което нѣкога е дошълъ. Каква култура имаха евреитѣ, които изгубиха земята си и станаха роби на египтянитѣ? Ще кажете, че египтянитѣ били жестоки, избивали еврейскитѣ младенци. Не правятъ ли сѫщото и сегашнитѣ народи?
към втори вариант >>
Едни се отказватъ да ги приематъ, подъ предлогъ, че отиватъ на нивата си; други, че опитватъ петтѣ си чифта
волове
, а трети, че отиватъ да се женятъ.
(втори вариант)
Азъ правя това всѣки день. Ще кажете, че това е невъзможно. Опитайте и ще се убедите, че е възможно да се разговаряте съ ангелитѣ. Колко ангели хлопатъ на човѣшкитѣ сърдца! Вмѣсто да отварятъ сърдцата си за тѣхъ, тѣ казватъ: Имай ме отреченъ.
Едни се отказватъ да ги приематъ, подъ предлогъ, че отиватъ на нивата си; други, че опитватъ петтѣ си чифта
волове
, а трети, че отиватъ да се женятъ.
И Соломонъ бѣше прибралъ въ двореца си 900 жени, но това не е женитба. Съвременниятъ мѫжъ се раздѣля отъ своята жена и се жени за разведена. Сѫщото прави и жената. Следъ това тѣ минаватъ за културни хора. Каква култура има въ живота на разведенитѣ мѫже и жени?
към втори вариант >>
Ако се отречете отъ поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате
воловетѣ
си или се жените, това ни най-малко не ви спасява.
(втори вариант)
Единъ день всички народи ще възкръснатъ, а съ тѣхъ заедно и цѣлата бѣла раса. Тогава ще дойде Христосъ. Следователно, слизането на Христа на земята ще се ознаменува съ придобиване свобода на народитѣ. Всѣки народъ, който се опитва да ограничи другъ, като отнеме свободата му, се лишава отъ Божието благословение. Не мислете, че сте нѣщо отдѣлно отъ Цѣлото.
Ако се отречете отъ поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате
воловетѣ
си или се жените, това ни най-малко не ви спасява.
Това не ви освобождава отъ задължението къмъ Цѣлото. Животътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да се влѣе въ живота на Цѣлото, и всички заедно да образувате бѫдещата велика сграда. Желая, всички българи да сѫ отъ слѣпитѣ, призвани отъ Христа на вечерята. За кои слѣпи говори Христосъ? — За онѣзи, на които очитѣ сѫ затворени за злото, а отворени за доброто и възвишеното.
към втори вариант >>
16.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Да сменяш
волове
, това е едно нещо, а да ги направиш на пастърма, на суджук, това е друго нещо.
Това е общ закон. Турците казват: „Юварлаян таш темел тутмас“. То значи: „Камък, който се търкаля, основа не хваща“. Някои казват: „Да сменим идеите и да се търкаляме от едно място на друго, това са две различни неща“. Да, да сменяш идеи е едно, а да търкаляш идеи – друго.
Да сменяш
волове
, това е едно нещо, а да ги направиш на пастърма, на суджук, това е друго нещо.
Сега ние искаме да преустроим съвременното общество, но първото нещо е да се научим да не делим. А за това трябва да научите изкуството да съединявате. Да разделяш е много лесно изкуство, но да съединяваш е много мъчно. Когато се яви у вас думата „разделяне“, нека се яви веднага противоположната ѝ – „съединение“, и веднага ще се научите да превръщате разделянето в съединение. Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм.
към беседата >>
Ако питам
воловете
, които се движат в права посока, какво са научили, ще ми кажат: „Нищо, само прах вдигахме“.
Женитбата е странно движение. Не се въртете, а вървете по права линия. Правя следната аналогия: Четирите колела на колата при движение се въртят, но какво научават? Нищо, само се дига много прах наоколо им. Ако питам оста какво е научила, ще каже: „Не се въртях и нищо не научих“.
Ако питам
воловете
, които се движат в права посока, какво са научили, ще ми кажат: „Нищо, само прах вдигахме“.
Същото ще ми каже и този, който кара колата. Но културата не се състои в нищо. Ще се въртиш и няма да се въртиш, ще се движиш и няма да се движиш, ще държиш поводите и няма да ги държиш – в това се състои културата. Като се върнем у дома, ще направим един превод и ще кажем: Колелетата се въртяха, оста стоеше, воловете се движеха, повод имаше. Ние сме една Божествена каруца, която се движи, за да занесе Божествения живот от едно място на друго – на воденицата, у дома, за да си направим погача, която ще ядем, като се върнем у дома.
към беседата >>
Като се върнем у дома, ще направим един превод и ще кажем: Колелетата се въртяха, оста стоеше,
воловете
се движеха, повод имаше.
Ако питам оста какво е научила, ще каже: „Не се въртях и нищо не научих“. Ако питам воловете, които се движат в права посока, какво са научили, ще ми кажат: „Нищо, само прах вдигахме“. Същото ще ми каже и този, който кара колата. Но културата не се състои в нищо. Ще се въртиш и няма да се въртиш, ще се движиш и няма да се движиш, ще държиш поводите и няма да ги държиш – в това се състои културата.
Като се върнем у дома, ще направим един превод и ще кажем: Колелетата се въртяха, оста стоеше,
воловете
се движеха, повод имаше.
Ние сме една Божествена каруца, която се движи, за да занесе Божествения живот от едно място на друго – на воденицата, у дома, за да си направим погача, която ще ядем, като се върнем у дома. Къде е домът? – На полето, по-близо до Господа. Бих предпочел да ям на открито, всред природата, при някой чист извор, отколкото да съм в най-хубавата гостилница в София. Домът е всред природата и тогава той е по-близо до Бога.
към беседата >>
17.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Той караше плуг с
воловете
си, които от време на време бодеше.
Семействата ще се управляват без външни, без писани закони, без оглавници. Какво правят хората днес? Ако дойде при вас някой беден човек да иска пари на заем, вие ще му кажете: “Добър, честен човек си, но не мога да ти дам пари без поръчители.” В случая, поръчителите са оглавниците, с които хората се обвързват взаимно. Преди години обикалях България, правех своите научни изследвания над различни хора и изучавах характерите им. Един ден минавам край нивата на един работлив селянин.
Той караше плуг с
воловете
си, които от време на време бодеше.
Като ме видя, той ми каза: – Добре се разхождаш край нивите. Нямаш работа, но виж как ние се потим по цели дни. – Виждам всичко, зная, че си работлив човек, но не си милостив. – По какво познаваш?
към беседата >>
– По задниците на
воловете
, които са надупчени от твоя остен.
Като ме видя, той ми каза: – Добре се разхождаш край нивите. Нямаш работа, но виж как ние се потим по цели дни. – Виждам всичко, зная, че си работлив човек, но не си милостив. – По какво познаваш?
– По задниците на
воловете
, които са надупчени от твоя остен.
Те и без остен работят. Щом си ги впрегнал, те вършат работата си. Ще кажете, че волът е животно, не усеща болка. И той усеща остена на гърба си, но нищо не може да каже – търпи и върви напред. Като отиде на другия свят, той ще каже: “Господи, научих вече урока си.
към беседата >>
Той караше плугъ съ
воловетѣ
си, които отъ време на време бодѣше.
(втори вариант)
Какво правятъ хората днесъ? Ако дойде при васъ нѣкой беденъ човѣкъ да иска пари на заемъ, вие ще му кажете: Добъръ, честенъ човѣкъ си, но не мога да ти дамъ пари безъ порѫчители. Въ случая, порѫчителитѣ сѫ углавниците, съ които хората се обвързватъ взаимно. Преди години обикаляхъ България, правѣхъ своитѣ научни изследвания надъ различни хора и изучавахъ характеритѣ имъ. Единъ день минавамъ край нивата на единъ работливъ селянинъ.
Той караше плугъ съ
воловетѣ
си, които отъ време на време бодѣше.
Като ме видѣ, той ми каза: Добре се разхождашъ край нивитѣ. Нѣмашъ работа, но вижъ, какъ ние се потимъ по цѣли дни. — Виждамъ всичко, зная, че си работливъ човѣкъ, но не си милостивъ. — По какво познавашъ? — По задницитѣ на воловетѣ, които сѫ надупчени отъ твоя остенъ.
към втори вариант >>
— По задницитѣ на
воловетѣ
, които сѫ надупчени отъ твоя остенъ.
(втори вариант)
Той караше плугъ съ воловетѣ си, които отъ време на време бодѣше. Като ме видѣ, той ми каза: Добре се разхождашъ край нивитѣ. Нѣмашъ работа, но вижъ, какъ ние се потимъ по цѣли дни. — Виждамъ всичко, зная, че си работливъ човѣкъ, но не си милостивъ. — По какво познавашъ?
— По задницитѣ на
воловетѣ
, които сѫ надупчени отъ твоя остенъ.
Тѣ и безъ остенъ работятъ. Щомъ си ги впрегналъ, тѣ вършатъ работата си. Ще кажете, че волътъ е животно, не усѣща болка. — И той усѣща остена на гърба си, но нищо не може да каже — търпи и върви напредъ. Като отиде на другия свѣтъ, той ще каже: Господи, научихъ вече урока си.
към втори вариант >>
18.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Така правят и
воловете
.
– Коя е тази градина? – Човешкото сърце. Мнозина мислят, че разбират човешкото сърце. Те го разбират дотолкова, доколкото да си причиняват страдания. И кокошките се разбират, но дайте им храна, да видите как се кълват.
Така правят и
воловете
.
Като ги храните, те се мушкат, завиждат си и се страхуват, да не би единият да хапне повече от другия. Когато хората очакват от вас, давайте храна на всеки поотделно, да няма кълване и мушкане между тях. Сипвайте на всекиго ядене в отделна чиния. Ако всеки сам си сипва, определете по колко лъжици да си вземе. Вземе ли повече, отколкото е определено, последните ще останат без ядене.
към беседата >>
19.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Който е влязъл в тази епоха, казва: Хвърлям вече остена, пущам
воловете
си на свобода, свързвам със слугата си отношения на приятелство и най-после влизам в кухнята и започвам да готвя заедно с жена си, тръгвам рамо до рамо с нея в живота.
Като огладнее, отново започва да мисли за хляб, въображението му работи, представя си фурна, пълна с топли, зачервени хлябове. „Защото съм кротък и смирен по сърце“. С този стих Христос открива нова епоха за човечеството. Кое е забележително в тази епоха? – Остенът изчезва, слугите стават едно с господарите, жената и мъжът тръгват задружно в живота.
Който е влязъл в тази епоха, казва: Хвърлям вече остена, пущам
воловете
си на свобода, свързвам със слугата си отношения на приятелство и най-после влизам в кухнята и започвам да готвя заедно с жена си, тръгвам рамо до рамо с нея в живота.
Христос казва: „Вземете моето иго на себе си.“ Веднага ще се запитате: Може ли да се вземе това иго? Време ли е вече? Какви ще бъдат резултатите? От две хиляди години хората си задават едни и същи въпроси., но никой вече не ги пита, готови ли са, или не. Като срещнат човек с тежък чувал, не го питат, готов ли е да го облекчат, но вземат чувала му и казват: Ние имаме право да вземем твоя чувал.
към беседата >>
20.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
Християните приличат на
воловете
– те бягат.
Едно време тази греда е била необходима, служела е за нещо, но днес, за съвременните хора, тя няма значение. Биволът, който отива в локвата, за да се скрие от стършела, има своите икономически съображения. Той разсъждава така: „Вместо да бягам 4–5 километра от един стършел, ще вляза в една локва, ще се покрия с кал и така никакви стършели няма да ме безпокоят“. Така казват и съвременните хора: „Ние трябва да се осигурим материално, за да не ни безпокои никой, за да не ни безпокоят стършелите“. Като искате да осигурите жена си, децата си, това са стършелите, които всеки ден и час ви безпокоят.
Християните приличат на
воловете
– те бягат.
Светските хора пък, като биволите, влизат в някоя локва, за да не ги уловят. Преди години в Русия се прокарвал един закон против евреите и бил подложен на разискване и тълкуване. Един от представителите на министерския съвет бил много против евреите и затова настоявал за гласуването на този закон. Евреите се опитали да противодействат по различни начини на съвета, особено на този главен техен противник, но не успяли. Един от евреите намислил да се опита сам направо до този министър и решил да отиде при него.
към беседата >>
21.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
Но вие може да намерите причина да се откажете и да отговорите: „Купих си нива, отивам да я обиколя; купих си 5 чифта
волове
, отивам да ги опитам; или, ожених се, искам да се повеселя с жена си и не мога да дойда“.
Всичко у вас – вашите очи, уши, носове, чела, пръсти, трябва да са рационални числа, за да се изправят гърбиците ви. Тогава ще разберете има ли в света Истина, Мъдрост и Любов. Аз казвам: Има добродетели, абсолютна Правда, Мъдрост, Любов, Истина има; вие живеете в един Божествен свят, който трябва да възприемете. И кога ще дойдат новите деца на новото поколение? Много същества са приготвили този свят за вас, сложили са трапеза и ви чакат.
Но вие може да намерите причина да се откажете и да отговорите: „Купих си нива, отивам да я обиколя; купих си 5 чифта
волове
, отивам да ги опитам; или, ожених се, искам да се повеселя с жена си и не мога да дойда“.
Така отговориха учените хора във времето на Христа, но днес вие не трябва така да отговаряте. Вие може да работите на нивата си, може да опитвате петте чифта волове, може да се жените и пак да служите на Бога. И тъй, пожелавам ви да се изправят гърбиците ви. Моите думи се отнасят до тези, които имат гърбици. Ако на някой гърбицата е изправена, ще ме извини.
към беседата >>
Вие може да работите на нивата си, може да опитвате петте чифта
волове
, може да се жените и пак да служите на Бога.
Аз казвам: Има добродетели, абсолютна Правда, Мъдрост, Любов, Истина има; вие живеете в един Божествен свят, който трябва да възприемете. И кога ще дойдат новите деца на новото поколение? Много същества са приготвили този свят за вас, сложили са трапеза и ви чакат. Но вие може да намерите причина да се откажете и да отговорите: „Купих си нива, отивам да я обиколя; купих си 5 чифта волове, отивам да ги опитам; или, ожених се, искам да се повеселя с жена си и не мога да дойда“. Така отговориха учените хора във времето на Христа, но днес вие не трябва така да отговаряте.
Вие може да работите на нивата си, може да опитвате петте чифта
волове
, може да се жените и пак да служите на Бога.
И тъй, пожелавам ви да се изправят гърбиците ви. Моите думи се отнасят до тези, които имат гърбици. Ако на някой гърбицата е изправена, ще ме извини. Който няма гърбица, а се докача, това показва, че той има гърбица. Като се върнете у дома, прочетете този стих, размишлявайте върху него и върху казаното, за да си създадете своя философия, която ще бъде основа за по-добро разбиране на Христовото учение.
към беседата >>
22.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Всички овци,
волове
, агнета, кокошки, патици, всички малки птички, които имат отношение с вас, и те си имат особено мнение за човека.
Хората искат свят без страдания. Чудни са те: това не е философия на живота. В противоречието всякога има страдания, но и в хармонията има зачатък на страдания. Вашето щастие в света почива в страданията на тия малки същества, които ви служат. Вие, които минавате за много благородни, питайте малките същества, какво ще кажат те за вашето благородство.
Всички овци,
волове
, агнета, кокошки, патици, всички малки птички, които имат отношение с вас, и те си имат особено мнение за човека.
Всички по-малки същества с един глас казват, че човекът е ужасно жестоко същество. Ако попитате дърветата, и те същото казват: „Ужасен е, безпощаден е човекът“. И тогава вие питате: „Защо Господ създаде света такъв? “ – Не, Господ е създал света много добър, но ние и всички други преди нас го развалихме. Тъй както днес е развален външният свят, той се отразява вътре в нас.
към беседата >>
23.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
" Започнали да се струпват наоколо й хора, коне,
волове
, мухи - всичко, каквото срещнела по пътя си.
В онова царство на древността, за което ви разказвах по-рано, царят имал две дъщери, едната от които била много красива. Тя отишла един ден при Великия Учител на Мъдростта и му казала: "Учителю, аз искам да направиш красотата ми такава, че който мине покрай мене, да се омае; да стана така блага, че който ме види, да не иска да се отдели от мен. Същевременно искам сестра ми да бъде лишена от тези качества, никой да не я обича и да стои постоянно вкъщи, за да не ми пречи". Мъдрецът й отговорил: "Да бъде според желанието ти". Качила се тази царска дъщеря на кон, погледнала наоколо си гордо и казала: "Аз съм царската дъщеря!
" Започнали да се струпват наоколо й хора, коне,
волове
, мухи - всичко, каквото срещнела по пътя си.
Като се натрупали много коне, започнали да се ритат и да се препират помежду си кой да бъде по-близо до нея, а с това се вдигнал много голям прах. Воловете започнали да се бодат с рогата си и да се борят кой от тях да е по-близо до нея. Пчелите започнали да се жилят, осите - също. Дигнал се страшен шум и бой и животните едно по едно започнали да падат мъртви на земята. Царската дъщеря, като гледала всичко това, разбрала колко криво схващала Живота във вселената, хванала се за косите, отишла при сестра си и й рекла: "Сестро, помогни ми, понеже извърших голямо престъпление!
към беседата >>
Воловете
започнали да се бодат с рогата си и да се борят кой от тях да е по-близо до нея.
Същевременно искам сестра ми да бъде лишена от тези качества, никой да не я обича и да стои постоянно вкъщи, за да не ми пречи". Мъдрецът й отговорил: "Да бъде според желанието ти". Качила се тази царска дъщеря на кон, погледнала наоколо си гордо и казала: "Аз съм царската дъщеря! " Започнали да се струпват наоколо й хора, коне, волове, мухи - всичко, каквото срещнела по пътя си. Като се натрупали много коне, започнали да се ритат и да се препират помежду си кой да бъде по-близо до нея, а с това се вдигнал много голям прах.
Воловете
започнали да се бодат с рогата си и да се борят кой от тях да е по-близо до нея.
Пчелите започнали да се жилят, осите - също. Дигнал се страшен шум и бой и животните едно по едно започнали да падат мъртви на земята. Царската дъщеря, като гледала всичко това, разбрала колко криво схващала Живота във вселената, хванала се за косите, отишла при сестра си и й рекла: "Сестро, помогни ми, понеже извърших голямо престъпление! " Питам ви: ако между вас се яви такава една царска дъщеря и предизвика толкова ритания и борби между вас и ако всички хора се хванат за косите и започнат да се бият, тази царска дъщеря дала ли ви е смисъла на Живота?
към беседата >>
24.
Начин за себеконтрол
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Може да имате дни, но да нямате
волове
и оръдия за работа.
Впрочем този закон е верен и в живота. Вие може да сте изгубили 365 дни, а в последния да спечелите, той компенсира всички. И обратно: може да сте спечелили 365 дни, а в последния да изгубите. Настоящият ден е Божественият, той компенсира и заглажда всичко; той е последен ден за работа. Има дни, които не са последни.
Може да имате дни, но да нямате
волове
и оръдия за работа.
Затова не отлагайте работата си за другия ден. Не казвайте: „Утре ще направя това, ще направя онова.“ Не! Трябва да се мисли, че всяка вечер е последната в живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбележите в бележника си, че сте били немарливи. В това себеконтролиране да няма никакво самоосъждане – да не ставате роби, а като видите черна точица, умножете я по 2 и се зарадвайте, че ви се дава възможност за работа.
към беседата >>
25.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Ето аргументите им: лош бил, понеже колели кокошките,
воловете
, имало земетресения, войни и тям подобни.
Може да се повдигнат много подобни въпроси, които не са съществени за нас. Важното е, за какво е дошъл човек на земята: имате ли душа или нямате; имате ли ум или нямате, имате ли сърце и в съгласие ли са вашите сърца и вашите умове и т.н. Често пъти сърцето ви се смущава и търсите приятел да ви премахне смущението, но представете си, че и той се намира в същото положение. Събират се група хора, образуват общество и казват: „Ние сме песимисти“, и почват философски да го доказват. Те гледат особено на света, намират, че не бил от най-добрите, и почват да доказват научно, че този свят е най-лош.
Ето аргументите им: лош бил, понеже колели кокошките,
воловете
, имало земетресения, войни и тям подобни.
Ако бил добър, той щял да бъде другояче, казват те. Но аз казвам: Вие, господа песимисти, сте онези мъже и жени, които сега навиват кросното – и двамата теглят назад, но щом насноват платното, жената вземе платното, мъжът совалките и казват: „Свършихме работата“, и няма вече дърпане – противоречия в живота. Тяхната работа става свидетелство, че са работили заедно, в съгласие. Често ние казваме, че мъжът и жената се теглили като рака и щуката, но това са тия мъже, които са в две посоки: от центъра към периферията и обратно. Ако мъжът отива към една посока, жената отива към друга.
към беседата >>
Някои казват: „Да ни помогне Господ да се наредим, да наредим децата си, да оженим дъщеря си, после да имаме дечица, да имаме пълни хамбари,
волове
, туй да ядем, онуй да пием и т.н.“ Всеки ден нареждаме и най-после умрем.
И който не вярва, ще бъде безверник, а Христос казва: „Свидетелството на тия двама е вярно“. Само онова свидетелство в нас е вярно, което сърцето и умът ни дават едновременно. Само ония неща в природата говорят истината, които са неменяеми. И когато някой казва нещо от своята опитност или цитира кой философ и математик какво казал, според моята математика изключвам от казаното 50% и после още 25% и след това ще се позамисля към коя група спадат останалите 25%, дали към вариация, към пермутация или към комбинация – нареждане, разместване или съчетание. Какви са нашите отношения към Бога?
Някои казват: „Да ни помогне Господ да се наредим, да наредим децата си, да оженим дъщеря си, после да имаме дечица, да имаме пълни хамбари,
волове
, туй да ядем, онуй да пием и т.н.“ Всеки ден нареждаме и най-после умрем.
Попът дойде и започне: „Благословен Господ Бог наш“, и свърши: „Успокой, Господи“. Този, който иска да го нареди Господ, трябва да мине през всички тия вариации, пермутации и комбинации, а не да остане само в нареждането. България сега издава само предписания и нареждания. Това не е нищо друго, освен претоварване на камилата: турят провизии и стоки, докато ѝ се счупи гърбът. Онова, което Бог свидетелства вътре в нас, то е Духът, който говори, и ние, като чада Божии, трябва да умеем да се вслушваме в Неговия глас.
към беседата >>
26.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Знайте, че ако вие се откажете от новото учение,
воловете
и биволите ще създадат новата култура.
Бог, Който живее в хората, е в състояние да ги спаси, но те не вярват в това. Вие сте вече спасени. – Докажи ни това. Ние искаме да знаем, отде идеш, какво учение носиш, от какво произхождение си, тогава да повярваме на твоите думи. Казвам: И да ви задоволя във всичко това, пак няма да повярвате.
Знайте, че ако вие се откажете от новото учение,
воловете
и биволите ще създадат новата култура.
Вие се чудите на тия думи и казвате: Бог да ни помогне! Като видя някой покойник, казвам: Господи, упокой тоя твърдоглав човек, дай му възможност, макар и в гроба, да разбере първата формула а + b = с. После ще се обърне към втората формула а2 + b2 = с2. Сега и вие сте затворени в телата си като в гробове и питате: Какво да правим, как да излезем вън? Кажете си: Аз вярвам, че мога да изляза от тоя гроб, и ще изляза.
към беседата >>
Освободете умовете си от мисълта за нивите и
воловете
си.
Като ви види Господ, казва: От мен да мине! Ще пощадя живота ви. Гледам някой паяк, крие се в дупката, мисли, че не мога да го извадя оттам. И вие, като паяка, криете се в къщата, никой да не ви види. Мислите ли, че някой човек е могъл да избяга и да се скрие от съдебния пристав?
Освободете умовете си от мисълта за нивите и
воловете
си.
Освободете се от старите къщи. Хората на новата култура ще живеят без къщи. В притчата за поканените на сватбата, един се отказал под предлог, че си купил нива; друг, че си купил волове; трети, че се оженил. По тоя начин не може да се живее. Ако се живее още три века така, хората ще се задушат.
към беседата >>
В притчата за поканените на сватбата, един се отказал под предлог, че си купил нива; друг, че си купил
волове
; трети, че се оженил.
И вие, като паяка, криете се в къщата, никой да не ви види. Мислите ли, че някой човек е могъл да избяга и да се скрие от съдебния пристав? Освободете умовете си от мисълта за нивите и воловете си. Освободете се от старите къщи. Хората на новата култура ще живеят без къщи.
В притчата за поканените на сватбата, един се отказал под предлог, че си купил нива; друг, че си купил
волове
; трети, че се оженил.
По тоя начин не може да се живее. Ако се живее още три века така, хората ще се задушат. Ето защо, невидимият свят иде да помогне на съвременното страдащо човечество. Забележете, всеки ден, още с ставането си от сън, ви идат светли, нови мисли. Даже и най-дебелоглавият ще каже: Така вече не може да се живее.
към беседата >>
Ако се откажем от
воловете
, от нивите, от къщите си, тогава можем да се оженим за Него.
Иде великата любов на земята. – Какво изисква Бог? Една богата американка се влюбила в един студент и му предложила всичкото си богатство. Той й казал: Аз ще се оженя за тебе, само ако раздадеш всичкото си богатство. И Бог не иска нищо от нас.
Ако се откажем от
воловете
, от нивите, от къщите си, тогава можем да се оженим за Него.
И в мъдростта има женитба. Като се оженим за Бога, ще се повдигнем на тоя уровен, на който се намира Той. — Де е Бог? – Аз съм Го виждал във вола, който пъшка а и тегли ралото, в кокошката, в мухата, на които отрязвате главите, и съм се разговарял с Бога в тях. – Какво ще стане с нас, ако не колим агнетата и кокошките?
към беседата >>
Знайте, че ако вие се откажете от новото учение,
воловете
и биволите ще създадат новата култура.
(втори вариант)
Учението, което се преподава от поколение на поколение, че истината не може да ни спаси, не е право. Бог, Който живее в хората, е в състояние да ги спаси, но те не вярват в това. Вие сте вече спасени. „Докажи ни това. Ние искаме да знаем отде идеш, какво учение носиш, от какво произхождение си, тогава да повярваме на твоите думи." Казвам: и да ви задоволя във всичко това, пак няма да повярвате.
Знайте, че ако вие се откажете от новото учение,
воловете
и биволите ще създадат новата култура.
Вие се чудите на тия думи и казвате: „Бог да ни помогне." Като видя някой покойник, казвам: „Господи, упокой тоя твърдоглав човек. Дай му възможност, макар и в гроба, да разбере първата формула а + b = с. После ще се обърне към втората формула а2 + b = с ." Сега и вие сте затворени в телата си като в гробове и питате: „Какво да правим, как да излезем вън? " Кажете си: „Аз вярвам, че мога да изляза от тоя гроб, и ще изляза." Вие не се стремите сами да се освободите, но се сравнявате с тоя, с оня и казвате, че мислите по-добре от тях, че сте по-високо от тях.
към втори вариант >>
Освободете умовете си от мисълта за нивите и
воловете
си.
(втори вариант)
Като ви види Господ, казва: „От Мен да мине. Ще пощадя живота ви." Гледам някой паяк, крие се в дупката, мисли, че не мога да го извадя оттам. И вие като паяка, криете се в къщата, никой да не ви види. Мислите ли, че някой човек е могъл да избяга и да се скрие от съдебния пристав?
Освободете умовете си от мисълта за нивите и
воловете
си.
Освободете се от старите къщи. Хората на новата култура ще живеят без къщи. В притчата за поканените на сватбата един се отказал под предлог, че си купил нива, друг - че си купил волове, трети - че се оженил. По тоя начин не може да се живее. Ако се живее още три века така, хората ще се задушат.
към втори вариант >>
В притчата за поканените на сватбата един се отказал под предлог, че си купил нива, друг - че си купил
волове
, трети - че се оженил.
(втори вариант)
И вие като паяка, криете се в къщата, никой да не ви види. Мислите ли, че някой човек е могъл да избяга и да се скрие от съдебния пристав? Освободете умовете си от мисълта за нивите и воловете си. Освободете се от старите къщи. Хората на новата култура ще живеят без къщи.
В притчата за поканените на сватбата един се отказал под предлог, че си купил нива, друг - че си купил
волове
, трети - че се оженил.
По тоя начин не може да се живее. Ако се живее още три века така, хората ще се задушат. Ето защо невидимият свят иде да помогне на съвременното страдащо човечество. Забележете, всеки ден, още със ставането си от сън, ви идат светли нови мисли. Даже и най-дебелоглавият ще каже: „Така вече не може да се живее." Старото изживява своето време.
към втори вариант >>
Ако се откажем от
воловете
, от нивите, от къщите си, тогава можем да се оженим за Него.
(втори вариант)
Върнете се при вашето сърце и ум, при вашата душа и при вашия дух и кажете: „Възкръсна вече Господ." Той иде на земята. Иде великата любов на земята. Какво изисква Бог? Една богата американка се влюбила в един студент и му предложила всичкото си богатство. Той й казал: „Аз ще се оженя за тебе само ако раздадеш всичкото си богатство." И Бог не иска нищо от нас.
Ако се откажем от
воловете
, от нивите, от къщите си, тогава можем да се оженим за Него.
И в мъдростта има женитба. Като се оженим за Бога, ще се повдигнем на тоя уровен, на който се намира Той. Де е Бог? Аз съм Го виждал във вола, който пъшка и тегли ралото, в кокошката, в мухата, на които отрязвате главите, и съм се разговарял с Бога в тях. Какво ще стане с нас, ако не колим агнетата и кокошките?
към втори вариант >>
27.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Една вечер сънувал един жив сън: През селото минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта
волове
.
Малкото се благославя в природата. Многото, пресищането в света— това е един грях. Онези, които живеят по закона на надеждата, трябва да имат само необходимото в живота. Когато искаш да обработваш вълна, купє един килограм и я обработє, а не сто-двеста килограма. Инак вие ще се намерите в положението на онзи селянин, който, като разбогатял, станал друг, взимал имотите на своите съселяни.
Една вечер сънувал един жив сън: През селото минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта
волове
.
Всички селяни се доближавали до колата с една малка чинийка в ръце, сипвали им в тях злато и си отивали. Богатият селянин, като видял това, казал си: Ето случай да разбогатея още повече! Отишъл в избата, извадил един голям сандък и отишъл при човека, който раздавал златото. Казал му: Господине, чакай, и аз искам. — Добре, ще ти дам, но ще легнеш на гърба си, ще туриш сандъка върху гърдите си и ще ти сипвам в него злато, докато можеш да носиш, и ще се обадиш.
към беседата >>
Една вечер сънува един жив сън: през селото минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта
волове
.
(втори вариант)
Многото, пресищането в света - това е един грях. Онези, които живеят по закона на надеждата, трябва да имат само необходимото в живота. Когато имаш да обработваш вълна, купи 1 кгр. и я обработи, а не 100-200 кгр. Инак, вие ще се намирате в положението на онзи селянин, който като разбогатял, станал груб, взимал имотите на своите съселяни.
Една вечер сънува един жив сън: през селото минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта
волове
.
Всички селяни се доближавали до колата с една малка чинийка в ръце, сипвали им в тях злато и си отивали. Богатият селянин, като вижда това, казва си: "Ето случай да разбогатея повече! " Отива в избата, изважда един голям сандък, и отива при човека, който раздавал златото. Казва му: "Господине, чакай, и аз искам“. Добре, ще ти дам, но ще легнеш на гърба си, ще туриш сандъка върху гърдите си, и ще ти сипвам в него злато, докато можеш да носиш, и ще се обадиш.
към втори вариант >>
28.
Кротостта и смирението
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Кротостта е дар на човека – няма какво да се учи; нея вие сте учили, когато сте били в положение на овци, или крави и
волове
, когато са взимали вълната ви, месото ви, когато сте работили по цял ден на нивата, и на сутринта сте поглеждали господаря си доволен и засмян.
Представете си, че се намирате в една модерно укрепена крепост и шрапнелите, които ви бомбардират от всяка страна, отскачат от вашата крепост; вие не се безпокоите, защото шрапнелите не падат вътре, и чакате неприятелят ви да изхвърли всичките си муниции. Такова нещо е смирението. Идва при вас някой човек да ви ругае, но, ако вие сте смирен, той ще каже: „Е – мене ми мина". Ако сте кротък човек, вие ще измените настроението на вашия противник. Не можете ли, не сте кротък човек.
Кротостта е дар на човека – няма какво да се учи; нея вие сте учили, когато сте били в положение на овци, или крави и
волове
, когато са взимали вълната ви, месото ви, когато сте работили по цял ден на нивата, и на сутринта сте поглеждали господаря си доволен и засмян.
Сега вие ще трябва да възбудите в съзнанието си всички тези форми на миналото, тази кротост, която имате от старо време. Модерните дрехи, които носите сега, не са тъй удобни, хигиенични, затова, като се върнете у дома си, обличате старите си дрехи. Турете в ума си вярата и знайте, че за оногова, който вярва, всичко е възможно. Който няма кротост и смирение, само той не може. Трябва да запазвате достойнството си като душа, и да се обиждате, когато вие излъжете, когато влезе омраза в сърцето ви, когато вършите глупости и т.н.
към беседата >>
29.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Какво е положението на говедата – крави и
волове
, които тъй често са опитвали ножовете на своите господари-касапи?
Бог ще уволни всички нечестни служители и ще остави само ония, които са доказали своята честност и искреност в служенето си. Ще кажете: Нима ще престанем да съществуваме? – Животните не съществуват ли? Животните съществуват, но кой от вас би пожелал да изпадне в положението на едно животно? Какво е положението на коня, който всеки ден впрягат?
Какво е положението на говедата – крави и
волове
, които тъй често са опитвали ножовете на своите господари-касапи?
Какво е положението на невинните овце, жертва на ненаситния човешки апетит? Мислили ли- сте някога върху великата загадка на живота, върху предназначението на всяко живо същество? Ще кажете: Така е определил Господ. – Не е определил така Господ. Като четете Библията, в Битието е казано, че Бог е определил храна за животните – трева и корени, а за човека – плодове.
към беседата >>
Никъде не е казано да се колят овце,
волове
и др.
Какво е положението на невинните овце, жертва на ненаситния човешки апетит? Мислили ли- сте някога върху великата загадка на живота, върху предназначението на всяко живо същество? Ще кажете: Така е определил Господ. – Не е определил така Господ. Като четете Библията, в Битието е казано, че Бог е определил храна за животните – трева и корени, а за човека – плодове.
Никъде не е казано да се колят овце,
волове
и др.
Но като напуснаха рая, хората образуваха кръга, създадоха се различни вярвания, но човешки, а не Божествени. Да мислиш, че твоето верую е право, това е вярно само 50%. Право верую е само това, което изхожда от Божествения храм, от Божествения рай. Когато някой казва, че неговото верую е право, питам: Ти живееш ли в рая? – Не живея.
към беседата >>
Какво говорят говедата - крави и
волове
, на които касапите всеки час теглят ножовете си?
(втори вариант)
Господ ще уволни всички Свои нечестни служители, а ще остави само тези, които честно са Му служили. Ще си кажете: „Нима няма повече да съществуваме? " Ами животните не съществуват ли? Вие ще си съществувате, но бихте ли желали да бъдете в положението на едно животно, на един кон например? Какво говорят конете, които постоянно ги впрягат?
Какво говорят говедата - крави и
волове
, на които касапите всеки час теглят ножовете си?
Какво казват невинните овци, когато стават жертва на нашия ненаситен апетит? Замисляли ли сте се някога върху тази велика загадка в живота? Ще кажете: „Тъй е определил Господ." Не е определил Господ така. Като прочетете първата глава от Библията, ще видите, че Господ е определил за храна на животните трева и корени, а за човека - плодове. Там не се говори за колене на овци и волове.
към втори вариант >>
Там не се говори за колене на овци и
волове
.
(втори вариант)
Какво говорят говедата - крави и волове, на които касапите всеки час теглят ножовете си? Какво казват невинните овци, когато стават жертва на нашия ненаситен апетит? Замисляли ли сте се някога върху тази велика загадка в живота? Ще кажете: „Тъй е определил Господ." Не е определил Господ така. Като прочетете първата глава от Библията, ще видите, че Господ е определил за храна на животните трева и корени, а за човека - плодове.
Там не се говори за колене на овци и
волове
.
Но като излязоха хората от рая, образуваха кръга, създадоха си различни „верую", но тези техни „верую" не са Божествени. Ако някой мисли, че неговото верую е право, той е прав само петдесет процента. Верни са само тези твърдения, които живеят в Божествения храм, в Божествения рай. Затова, когато някой ми говори, че веруюто му е право, питам го: „Ти живееш ли в рая? " „Не." „Тогава нямаш право да говориш."
към втори вариант >>
30.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Не казвай, че мъжът ти е гневен, но накарай го да впрегне
воловете
и да отиде да оре.
Например, ако си разгневен, ще вземеш мотиката и ще отидеш на нивата или на лозето. Ще вдигаш и слагаш мотиката и ще си казваш: Както удрям пръстта, така ще удрям и този, който е причина за гнева ми. Значи, вместо да удариш човека, удари пръстта, поне ще свършиш известна работа. Така ще трансформираш гнева си и ще се върнеш у дома спокоен и доволен. Не казвай, че жена ти се гневи, но купи й мотика и я прати на лозето.
Не казвай, че мъжът ти е гневен, но накарай го да впрегне
воловете
и да отиде да оре.
Какво правят сегашните хора? Събират се разгневен мъж и разгневена жена и се оплакват един от друг, от децата си и, вместо да си помагат, те повече се гневят. Според мене, тъкмо такъв мъж и такава жена са нужни за нивата и за лозето. Това е идеален начин за разрешаване на всички противоречия. Някой се обезсърчава и казва: Никой не ме обича, никой не ме е целунал.
към беседата >>
31.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
След това може да кажете: Заслужава ли да стоим толкова време на слънце, да слушаме глупости, как се събират крави с
волове
, петли с кокошки и т.н.
Като научите великата математика на живота, ще знаете как да съберете 5 крави и 5 вола, 5 кокошки и 5 петли на едно място.Като съберете 5 петли и 5 кокошки, ще получите 10. Като ги разделите на 2, ще получите пак 5. Значи, 5 петли и 5 кокошки дават само 5 яйца. От това събиране, като резултат, имате тяхното произведение – 5 яйца. Сега, аз няма да се спирам повече върху математиката на противоречията, понеже, както сте изложени вън, на силното слънце, някои могат да слънчасат.
След това може да кажете: Заслужава ли да стоим толкова време на слънце, да слушаме глупости, как се събират крави с
волове
, петли с кокошки и т.н.
Казвам: Умът е петелът, а сърцето – кокошката. В един дом има трима сина и три дъщери – шест; майка и баща – двама, стават всичко осем: четири петли и четири кокошки. Превеждам: майката и бащата трябва да усилят своята дейност, за да изпъдят лошия дух навън. – Защо Христовите ученици не можаха да изпъдят лошия дух? – Защото не бяха свързани с Христа, Сегашните християни казват: Да прочетем „Отче наш, 91 Псалом".
към беседата >>
Ако не Го приложите, Той ще каже на света: Вземете
воловете
, нивите, имотите им!
" Какво ще направи Христос кай-после? Той ще каже на Михаила: Доведи всички християни при мене. Да не остане нито един от тях на земята. Така ще бъде. Христос те ви повика при себе си и ще ви пита: Докога ще чакате, за да приложите моето учение?
Ако не Го приложите, Той ще каже на света: Вземете
воловете
, нивите, имотите им!
Вземете къщите им! Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие. Под “нива” разбирам човешката душа, в която растат всички добродетели. Като приложите Христовото учение, Живият Бог ще влезе във вас. Сега, като ме срещат, хората казват: Този еретик, този изедник, който носи новото учение.
към беседата >>
32.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
Първо, направете опит с паяжината, да видите, от колко нишки може да оплетете едно здраво въже за връзване на
воловете
.
Според мене, само умрелият се обръща, а не живият. Като умре някой, близките му го обръщат на една, на друга страна. Живият сам се обръща. Христос казва: „Така да просветнат лицата ви, че който ги види, да прослави Господа." Сега, колкото скърби и страдания да имате, вглъбете се в себе си и вижте, какво можете да направите за тази малка свещ. Направете опит с нея, да видите, как може да я увеличите.
Първо, направете опит с паяжината, да видите, от колко нишки може да оплетете едно здраво въже за връзване на
воловете
.
Броили ли сте, от колко нишки може да се оплете такова въже? Ще кажете, че това е трудна работа. Ако това е мъчно, колко по-мъчно е учението, което ви проповядвам. Дълго време ще сновете! Дълго време ще сричате, докато започнете да говорите и четете, докато разберете истината.
към беседата >>
Вие сте впрегнати
волове
, а казвате, че сте свободни.
– Ние ще ви поставим на изпит, да видим, вярно ли е това, което казвате. Ние вярваме на хората, но законът ни изисква да подложим всеки човек на изпит, да го прекараме през най-ситното сито, за да изкараме всички дяволи от него. Само така, ще проверим, какви сили се крият в него. Така, той ще направи разлика между живота на своето минало и сегашния си живот. Разликата ще бъде грамадна, както между живота на свободния човек и впрегнатия вол.
Вие сте впрегнати
волове
, а казвате, че сте свободни.
Не, още не сте свободни. В новия живот, отношенията между хората ще бъдат съвсем други. Тогава ще бъдете истински човеци. Ще ме извините, но аз не ви наричам още истински човеци. Аз нарушавам вашата етикеция, като казвам, че не сте още човеци.
към беседата >>
33.
На вечеря с Учителя
,
ИБ
, Бургас, 25.6.1920г.,
Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се – един купил нива, друг
волове
.
Купил едно ново сандъче и от един приятел заел 100 капици. Всяка вечер ги броил. Синовете се научили – чули от дрънкането, че има още пари и се надпреварвали в почит и гостоприемство към баща си. Той, преди да умре, оставил в същото сандъче завещание, 100 капици и едно въже. В завещанието написал: „Който преди смъртта си разделя имота си, заслужава да се обеси с това въже“)
Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се – един купил нива, друг
волове
.
Сега Христос ги среща в астралния мир и пита: „Готови ли сте сега да умрете за Моето учение? “ – Да, отговарят те. Сега има депутация от 25 милиона души, които искат мирът от астралния свят да слезе на земята. Сега се искат юнаци, герои да са хората. „Старо кърпи, ново носи“ – старите идеи да се носят, новото учение да се прилага.
към беседата >>
34.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Вие всички сте поканени, но да не откажете, тъй както преди две хиляди години Христос покани на угощение много хора, а те се отказаха под разни предлози: едни, че имат работа на нивата, други, че си купили пет чифта
волове
, та трябва да ги опитат, а трети, че се оженили.
По планините ще се вдигнат големи изпарения, ще потекат чисти, бистри потоци. След това ще се яви буйна растителност, посадените семена и плодове на хилядите години от миналото ще изникнат, ще цъфнат и ще вържат и народите на цялата Бяла раса ще си подадат ръка. Ще дойде тази Нова култура в света, на която никой не се е надявал и която никой не е виждал. И всички ще бъдете граждани на този Нова култура, на това Ново човечество! И бих желал всички да бъдете гости на трапезата на това Ново човечество.
Вие всички сте поканени, но да не откажете, тъй както преди две хиляди години Христос покани на угощение много хора, а те се отказаха под разни предлози: едни, че имат работа на нивата, други, че си купили пет чифта
волове
, та трябва да ги опитат, а трети, че се оженили.
Всички отговориха: "Имайте ни отречени от Новата култура! " Христос пак иде сега и пак кани цялата Бяла раса да подеме това Ново учение. Сега всички добри хора, които са пасли стада от пет века, ще ги вземем като Божествени и ще ги използваме за съграждането на това велико Божествено здание. Защото Животът не се гради от един камък и когато го съградим, само тогава ще дойде Мъдростта и Любовта. Само тогава ще има музика, поезия, изкуство, само тогава ще има ред и порядък, само тогава ще има разбиране между всички хора.
към беседата >>
35.
Сутрешен наряд, 23 август и Работа на учениците
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Друг някой, например, има
волове
– да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други – с друг; да изучи всички техни особености.
Как се образува кръвта. Как се създава мисълта. През тази година всеки ще си избере по един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например, някой от вас обича да отглежда пчели – ще изучи подробно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и проучвания.
Друг някой, например, има
волове
– да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други – с друг; да изучи всички техни особености.
Трети пък обича градини – да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които те най-добре се развиват, и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаването на планините и реките в България или с кометите, с промените на Слънцето – защо то някой път е червено, а друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите – защо капят, защо у едни са дълги, а у други къси, защо у някои рано побеляват. Друг да изучава очите - формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучите един или друг въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползват.
към беседата >>
36.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Кой е онзи човек, който иска да бъде господар, да бъде знатен, големец пред другите хора, а да не слугува на своите коне,
волове
и овци?
“ Да, ще слугувате – щом искате да бъдете господари, ще слугувате; не искате ли да бъдете господари, няма да слугувате. И тъй, който не иска да слугува, не може да бъде големец. Отсега нататък трябва да приложим този принцип във всекидневния ни живот – ако не можем да го приложим, няма да бъдем в състояние да разрешим един от най-съществените обществени въпроси. Нека разгледаме този въпрос в неговата ширина. Онзи господар, който иска да има много овце и говеда, нали им приготвя сено и всякаква друга храна?
Кой е онзи човек, който иска да бъде господар, да бъде знатен, големец пред другите хора, а да не слугува на своите коне,
волове
и овци?
Всеки овчар, всеки господар слугува на своите овци. Но щом влезем в обществения живот и започнем да се занимаваме с хората, мислим, че законът за слугуването трябва да се приложи другояче. Не, по същия начин този закон трябва да се прилага и тук. Христос казва: „Да бъде ваш слуга.“ На кои?
към беседата >>
37.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Кроткият човек като види, че нивата на някой човек не е изорана, запряга
воловете
и я изорава.
Ако той те обиди, сам ще си наложи наказанието. Няма да каже, че другите са криви, а ще каже: "Аз съм крив, аз съм онзи музикант, на мене не се позволява да вземам фалшиви тонове. Аз, който имам развит мозък и слух, трябва да вземам тези тонове абсолютно вярно и добре." Следователно, кроткият човек се самонаказва, за да се изправи. И той се наказва не за себе си, а за другите. И в какво седи това наказание, ще ви кажа.
Кроткият човек като види, че нивата на някой човек не е изорана, запряга
воловете
и я изорава.
Това е неговото страдание за благото на ближния му. Когато такъв кротък човек, на когото торбата е пълна, като срещне някой гладен, снема своята торба и нахранва своя ближен. Ако кроткият човек е учител, когато учениците правят грешки, той знае как да ги изправи. Като срещне хора слепи, не разсъждава, а им отваря очите. Това означава буквата Т.
към беседата >>
38.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Ако са недоволни още, дайте им
волове
, коне, каруца.
Не спирай дейността на ума! Искаш ли да задоволиш човека, дай му работа. Момък и мома са недоволни. Оженете ги. Ако са недоволни пак, дайте им къща, ниви, да има какво да работят.
Ако са недоволни още, дайте им
волове
, коне, каруца.
Най-после тия неща започват да им говорят, и те се задоволяват. Докато умът и сърцето ви са празни, без мисли и желания, всякога ще бъдете недоволни. За да бъдете доволни, умът и сърцето всякога трябва да се занимават с нещо. Това е един от великите закони на Битието. И тъй, спазвайте тоя закон.
към беседата >>
Понеже
воловетѣ
на този говедарь си пасли спокойно по полето говедарьтъ си легналъ на меката трѣва, дигналъ си краката нагорѣ и си свирилъ.
(втори вариант)
За да обясня тази идея, ще ви приведа единъ старъ окултенъ разказъ, който се срѣща въ всички народи. Когато Господь направилъ свѣта, заинтересувалъ се да види какъ живѣятъ хората на земята, затова слѣзълъ нѣкѫдѣ на изтокъ, дѣто намѣрилъ единъ ученъ браминъ. Тръгнали двамата по свѣта. Браминътъ задавалъ на Господа много дълбоки въпроси. Дошли до едно мѣсто, браминътъ казалъ: „Господи, много съмъ жаденъ, вода искамъ.“ – „Ще попитаме този говедарь тамъ, той ще ни каже, дѣ има вода,“ отговорилъ Господь.
Понеже
воловетѣ
на този говедарь си пасли спокойно по полето говедарьтъ си легналъ на меката трѣва, дигналъ си краката нагорѣ и си свирилъ.
Господь го запитва: „Дѣ има вода наблизо? “ Той показалъ съ крака си, дѣ има вода и продължавалъ да си свири. „Какъвъ мързеливецъ е този младежъ, не се подига, а лежешкомъ ни посочва дѣ е водата“, казва браминътъ. Този говедарь си свири и мисли за своята възлюблена и казва: „Господь е вѫтрѣ въ мене, не Го признавамъ отвънка.“ Като вървѣли по-нататъкъ, срѣщнали една млада, стройна мома, носи вода съ кобилици. Господь казва на брамина: „Видишъ ли тази мома, ще я дамъ на говедаря.“ – „Но той не я заслужава!
към втори вариант >>
39.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Воловете
, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята.
Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал.
Воловете
, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята.
Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи.
към беседата >>
Един от
воловете
я изял.
Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята.
Един от
воловете
я изял.
Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи. Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе.
към беседата >>
Той заповядал да затворят турчина, а
воловете
да обесят.
Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба.
Той заповядал да затворят турчина, а
воловете
да обесят.
Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи. Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе. „Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява. Той трябва да проверява нещата.
към беседата >>
Турчинътъ заспалъ на каруцата си и
воловетѣ
, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото.
(втори вариант)
Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно.
Турчинътъ заспалъ на каруцата си и
воловетѣ
, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото.
Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие. На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки.
към втори вариант >>
Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а
воловетѣ
обѣсили, защото съборили една круша.
(втори вариант)
И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото.
Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а
воловетѣ
обѣсили, защото съборили една круша.
Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие. На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не.
към втори вариант >>
40.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Слѣдъ това ще започнемъ да образуваме рибитѣ, птицитѣ, новитѣ млѣкопитающи, като
волове
, кончета и най-послѣ ще образуваме новия човѣкъ и ще го поставимъ пакъ въ рая.
(втори вариант)
Ако имашъ, ще възкръснешъ, ако я нѣмашъ каквото и да ти казватъ, лъжатъ те. Тъй седи великата истина отъ гледището на живота. Споредъ това, каквато любовь и да носимъ, трѣбва да я носимъ отъ цѣлото си сѫщество. Нашата партия иде вече отгорѣ и ще ви обърнемъ на вода. Като дойдатъ комуниститѣ, ще ви взематъ кѫщитѣ имотитѣ, всичко, а ние като дойдемъ, ще прѣвърнемъ свѣта въ вода, ще изчистимъ и попове и владици и комунисти, ще туримъ всичко подъ еднакъвъ знаменатель.
Слѣдъ това ще започнемъ да образуваме рибитѣ, птицитѣ, новитѣ млѣкопитающи, като
волове
, кончета и най-послѣ ще образуваме новия човѣкъ и ще го поставимъ пакъ въ рая.
Велика програма имаме ние! Тѣзи шапки, бради, мустаци, кости, мускули, дробове – всичко ще стане на вода. Ние сме опасни хора. Най-страшнитѣ хора въ свѣта, това сме ние. Получили сме вече послѣдната телеграма отъ слънцето.
към втори вариант >>
41.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ
воловетѣ
му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания?
(втори вариант)
Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството. Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ. Започватъ да прилагатъ правилото. Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството.
Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ
воловетѣ
му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания?
“ Най-послѣ дохожда му мисъльта: „Да, това ми дойде, защото направихъ голѣмо прѣстѫпление, продадохъ дѣцата на своя господарь.“ Ще кажете: „Това е една повѣсть.“ Да, но това става всѣки день въ живота. Питамъ ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господарь? Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали? Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си?
към втори вариант >>
42.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш
волове
, и това ще ти дам.
Някои твърдят, че дяволът си отмъщава, обикновеният човек се защитава, а духовният, понеже има вътрешна сила, се издига над всичко и не убива. Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме стреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: Какво искаш, приятелю?
Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш
волове
, и това ще ти дам.
Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе. Обаче, да стреляш не се позволява – на крив път си. Христос казва: „Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство. Оня, който убива брата си, няма да му се прости нито в тоя, нито в оня свят“. Мъж, който убива жена си, или жена, която убива мъжа си, е изверг на човечеството.
към беседата >>
Стрѣля единъ човѣкъ два пѫти срѣщу мене, казвамъ му: „Какво искашъ, приятелю, ако искашъ пари, ще ти дамъ, ако искашъ
волове
, ще ти дамъ и ще дойда да работя заедно съ тебе на нивата, но на кривъ пѫть си.“ Затова Христосъ казва: „Не си отмъщавайте!
(втори вариант)
Сега говоримъ и на двѣтѣ култури и на религиозни и на безвѣрници. И еднитѣ и другитѣ убиватъ. Еднитѣ твърдятъ, какво Господь казва, че враговетѣ трѣбва да се убиватъ. Новитѣ правила казватъ: „Дяволътъ се възмущава, човѣкъ се защитава, а Божествениятъ човѣкъ трѣбва да се възвишава, да стои надъ всички тѣзи нѣща, той има сила, нѣма защо да убива.“ Защо ще убива? Мене не ме хваща куршумъ.
Стрѣля единъ човѣкъ два пѫти срѣщу мене, казвамъ му: „Какво искашъ, приятелю, ако искашъ пари, ще ти дамъ, ако искашъ
волове
, ще ти дамъ и ще дойда да работя заедно съ тебе на нивата, но на кривъ пѫть си.“ Затова Христосъ казва: „Не си отмъщавайте!
“ Абсолютно никакво убийство не се позволява! Това е грѣхъ и онзи, който убие човѣкъ, брата си, нѣма да му се прости нито въ този, нито въ бѫдещия свѣтъ. Нѣкой мѫжъ казва: „Азъ ще убия жена си.“ Онзи мѫжъ, който убива жена си е единъ извергъ. Тъй стои въпросътъ.
към втори вариант >>
43.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
“ – Христос възкресе, но не и за вашите
волове
, овце, кокошки.
От време-навреме ни дават по малко сенце. Като умрем, кожата ни одират.“ Това е страшно робство. В 77 глава от Исай е казано, че който убива вол е също, като че убива човек. Пророк Исай, който е живял преди повече от три хиляди години, имал по-висок морал от сегашния. След всичко това хората казват: „Христос възкресе!
“ – Христос възкресе, но не и за вашите
волове
, овце, кокошки.
Докато Христос не възкръсне за всички живи същества, за вашите волове, овце и агнета, не може да влезете в Царството Божие. Аз взимам думите вол, кокошка, овца в преносен смисъл. Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова аз добавям: „Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си“.
към беседата >>
Докато Христос не възкръсне за всички живи същества, за вашите
волове
, овце и агнета, не може да влезете в Царството Божие.
Като умрем, кожата ни одират.“ Това е страшно робство. В 77 глава от Исай е казано, че който убива вол е също, като че убива човек. Пророк Исай, който е живял преди повече от три хиляди години, имал по-висок морал от сегашния. След всичко това хората казват: „Христос възкресе! “ – Христос възкресе, но не и за вашите волове, овце, кокошки.
Докато Христос не възкръсне за всички живи същества, за вашите
волове
, овце и агнета, не може да влезете в Царството Божие.
Аз взимам думите вол, кокошка, овца в преносен смисъл. Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова аз добавям: „Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си“. Има живи същества, създадени от човека – за тях не говоря.
към беседата >>
„Да, ела да видишъ каква гюрюлтия се дига изъ курницитѣ.“ Срѣщамъ
волове
, питамъ ги: „Какъ сѫ вашитѣ хора, християни ли сѫ?
(втори вариант)
Трѣбва да бѫдемъ високо благородни, високо интелигентни, а не като вълкътъ да донесе агнето за своето вълче. Не, високо благородни и интелигентни трѣбва да бѫдемъ за всички. Сега може да ме упрѣкнатъ нѣкои, но азъ слушамъ животнитѣ, питамъ ги какво мнѣние иматъ за васъ. Срѣщна нѣкоя кокошка, питамъ я: „Съврѣменнитѣ християни, истински християни ли сѫ? “ – „Не, защото тѣ на общо основание ни колятъ, яйцата ни взиматъ.“ Това фактъ ли е, питамъ ги.
„Да, ела да видишъ каква гюрюлтия се дига изъ курницитѣ.“ Срѣщамъ
волове
, питамъ ги: „Какъ сѫ вашитѣ хора, християни ли сѫ?
“ – „Нѣма ни помен от християнство, като ни впрегнатъ, цѣли 12 часа работа и малко сѣнце отъ врѣме на врѣме, а като остарѣемъ кожата ни одиратъ.“ Това не е християнство, робство е това. Ако четете 66 глава отъ Исаия, ще видите, че той прѣди 3000 години е казалъ, че онзи, който коли волъ, прѣдъ Бога е като онзи, който убива човѣкъ. Този човѣкъ прѣди 3000 години е ималъ единъ по-високъ моралъ, отколкото днешния. „Христосъ възкресе“, казватъ. Да, но за вашитѣ волове, кокошки не е възкръсналъ.
към втори вариант >>
Да, но за вашитѣ
волове
, кокошки не е възкръсналъ.
(втори вариант)
„Да, ела да видишъ каква гюрюлтия се дига изъ курницитѣ.“ Срѣщамъ волове, питамъ ги: „Какъ сѫ вашитѣ хора, християни ли сѫ? “ – „Нѣма ни помен от християнство, като ни впрегнатъ, цѣли 12 часа работа и малко сѣнце отъ врѣме на врѣме, а като остарѣемъ кожата ни одиратъ.“ Това не е християнство, робство е това. Ако четете 66 глава отъ Исаия, ще видите, че той прѣди 3000 години е казалъ, че онзи, който коли волъ, прѣдъ Бога е като онзи, който убива човѣкъ. Този човѣкъ прѣди 3000 години е ималъ единъ по-високъ моралъ, отколкото днешния. „Христосъ възкресе“, казватъ.
Да, но за вашитѣ
волове
, кокошки не е възкръсналъ.
А до тогава докато Той не възкръсне за вашитѣ волове, за вашитѣ кокошки, не може да влѣзете въ царството Божие. Азъ взимамъ думата волове, кокошки въ прѣносна смисъль. И съмъ правъ. Тогава турямъ единъ новъ моралъ въ живота. Преди 2000 години Христосъ каза така: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ Тѣ сѫ взели само една часть отъ стиха.
към втори вариант >>
А до тогава докато Той не възкръсне за вашитѣ
волове
, за вашитѣ кокошки, не може да влѣзете въ царството Божие.
(втори вариант)
“ – „Нѣма ни помен от християнство, като ни впрегнатъ, цѣли 12 часа работа и малко сѣнце отъ врѣме на врѣме, а като остарѣемъ кожата ни одиратъ.“ Това не е християнство, робство е това. Ако четете 66 глава отъ Исаия, ще видите, че той прѣди 3000 години е казалъ, че онзи, който коли волъ, прѣдъ Бога е като онзи, който убива човѣкъ. Този човѣкъ прѣди 3000 години е ималъ единъ по-високъ моралъ, отколкото днешния. „Христосъ възкресе“, казватъ. Да, но за вашитѣ волове, кокошки не е възкръсналъ.
А до тогава докато Той не възкръсне за вашитѣ
волове
, за вашитѣ кокошки, не може да влѣзете въ царството Божие.
Азъ взимамъ думата волове, кокошки въ прѣносна смисъль. И съмъ правъ. Тогава турямъ единъ новъ моралъ въ живота. Преди 2000 години Христосъ каза така: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ Тѣ сѫ взели само една часть отъ стиха. Христосъ е подразбиралъ: Да възлюбишъ всички буболечки отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, както себе си.
към втори вариант >>
Азъ взимамъ думата
волове
, кокошки въ прѣносна смисъль.
(втори вариант)
Ако четете 66 глава отъ Исаия, ще видите, че той прѣди 3000 години е казалъ, че онзи, който коли волъ, прѣдъ Бога е като онзи, който убива човѣкъ. Този човѣкъ прѣди 3000 години е ималъ единъ по-високъ моралъ, отколкото днешния. „Христосъ възкресе“, казватъ. Да, но за вашитѣ волове, кокошки не е възкръсналъ. А до тогава докато Той не възкръсне за вашитѣ волове, за вашитѣ кокошки, не може да влѣзете въ царството Божие.
Азъ взимамъ думата
волове
, кокошки въ прѣносна смисъль.
И съмъ правъ. Тогава турямъ единъ новъ моралъ въ живота. Преди 2000 години Христосъ каза така: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ Тѣ сѫ взели само една часть отъ стиха. Христосъ е подразбиралъ: Да възлюбишъ всички буболечки отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, както себе си. Защото има буболечки, които хората сѫ направили.
към втори вариант >>
44.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Ние приличаме на ония впрегнати
волове
на нивата, дето селянинът им казва: „Ха, чуджум, орете, че като изорете нивата, ще ви дадем изобилно слама, житото ще турим в хамбара, а вие ще ядете слама през зимата“.
Не е ли този ангел, който побутва хората по ребрата: „Ставайте! “, казва той. Ама ще дойде някой вестник, пише там, че във Вашингтон една конференция на народите щяла да възстанови някакъв мир. Турците казват: „Гел, кузуи, гел! “, а българите казват: „Трай, коньо, за зелена трева“.
Ние приличаме на ония впрегнати
волове
на нивата, дето селянинът им казва: „Ха, чуджум, орете, че като изорете нивата, ще ви дадем изобилно слама, житото ще турим в хамбара, а вие ще ядете слама през зимата“.
И сега казват: „Мир ще дойде, на вас сламата“. Ангелът казва: „Стани, не спи! “ То е заспиване вътре в света. „И рече му ангелът: „Опаши се, обуй сандалите си! “ И стори така.
към беседата >>
45.
Трите методи на природата / Методи на природата
,
ООК
, София, 2.3.1922г.,
В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил
волове
и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата.
Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота.
В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил
волове
и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата.
Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота.
към беседата >>
Воловете
са работниците, които трябва да нахраниш.
В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива.
Воловете
са работниците, които трябва да нахраниш.
Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.
към беседата >>
В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил
волове
и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата.
Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота.
В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил
волове
и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата.
Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота.
към беседата >>
Воловете
са работниците, които трябва да нахраниш.
В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива.
Воловете
са работниците, които трябва да нахраниш.
Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.
към беседата >>
46.
В дома на Отца
,
НБ
, София, 5.3.1922г.,
Но има много
волове
, които са по-умни от хората.
Възможно е. Някой ще каже: „Докажи го“. Мога да го докажа, но сега нямам време. В един час не се доказват тия работи. И сегашните хора имат смътно понятие за това, като мислят, че в някои отношения човек седи по-горе от вола.
Но има много
волове
, които са по-умни от хората.
Писанието казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава Бога си“. Питам, онзи вол, който познава господаря си, и онзи човек, който не познава Бога си, кой от двамата е по-умен? – Волът е по-умен. И следователно нашата интелигентност седи само в това, да познаваме Любовта като основа на живота, която съзижда вярата, а вярата дава основа на интелигентността, а интелигентността туря основа на сегашния живот, а чрез този живот познаваме Бога по един обективен начин. Някои казват: „Покажи ми Бога“.
към беседата >>
47.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
Необходим е за
воловете
, но ако и теб турнат в този хомот като човек, тогава ще кажеш: „Може и без хомот“.
Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал. Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“.
Необходим е за
воловете
, но ако и теб турнат в този хомот като човек, тогава ще кажеш: „Може и без хомот“.
Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногова, Който ме е пратил“. Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля. И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“. И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов.
към беседата >>
48.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
Туй ни най-малко няма да ми препятства да ора на нивата с
воловете
и при това пак да мисля по кой начин да помогна на ближния.
Не работиш ли за другите, не си добър човек. Ако аз всеки ден мисля за себе си, как да подобря своето положение, не съм добър човек. Но ако аз седна през деня и мисля за страдащите, постоянно мисля как да премахна страданията – може да не направя нищо – но в мислите си, че искам да помогна, вътрешно аз съм добър човек. Ако и вие действате по същия начин, добри хора сте. Добрият трябва да запази само вътрешното условие.
Туй ни най-малко няма да ми препятства да ора на нивата с
воловете
и при това пак да мисля по кой начин да помогна на ближния.
При всички условия трябва да сме заняти с една важна идея: да помогнем на ближните си. Казвате: „Аз съм благочестив“. Аз може да имам най-доброто условие: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят – който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра. Тогава тежко и горко на този народ. Не, сърцата и умовете на хората трябва да кажат, че този владика е добър.
към беседата >>
49.
Дъще Сионова
,
НБ
, София, 14.5.1922г.,
И аз казвам тъй: Ние знаем защо
воловете
са
волове
; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме.
Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда.
И аз казвам тъй: Ние знаем защо
воловете
са
волове
; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме.
Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра. И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра.
към беседата >>
50.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
В Божествената книга
воловете
имат съвсем друго значение, отколкото вие знаете.
И ако вие не отдавате това право на вола, то е ваше разбиране, но един ден Бог ще ви докара в съда и ще ви каже, че вие трябваше да бъдете справедливи спрямо този вол, който ви е орал 10–15 години на нивата, а вие сте му давали малко сламица и мислите, че сте му заплатили, и след туй ти го заколваш, и жена му, кравата, сте взели и детето му сте взели и казвате: „Господ така е решил“. Не е решил така Господ. Аз говоря сега на разумните хора, на вас, като мисля, че сте разумни. За разумните хора е така, а за глупавите е другояче. Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата „вол“.
В Божествената книга
воловете
имат съвсем друго значение, отколкото вие знаете.
Вие като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тия същества извършват съвсем друга длъжност. И воловете на небето са много по-интелигентни, отколкото най-великият философ тук, на земята. Знаете ли вие туй? Духът на един вол горе, в Божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на земята.
към беседата >>
И
воловете
на небето са много по-интелигентни, отколкото най-великият философ тук, на земята.
За разумните хора е така, а за глупавите е другояче. Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата „вол“. В Божествената книга воловете имат съвсем друго значение, отколкото вие знаете. Вие като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тия същества извършват съвсем друга длъжност.
И
воловете
на небето са много по-интелигентни, отколкото най-великият философ тук, на земята.
Знаете ли вие туй? Духът на един вол горе, в Божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на земята. И благодарение на тази гениалност на тия волове, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“. Следователно воловете изпитват интелигентността на хората. Но един ден те ще застанат пред Бога и ще кажат: „Ние имахме рога, орахме нивите, а тия хора без рога и с най-хубави ръце и крака, какво направиха?
към беседата >>
И благодарение на тази гениалност на тия
волове
, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“.
Вие като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тия същества извършват съвсем друга длъжност. И воловете на небето са много по-интелигентни, отколкото най-великият философ тук, на земята. Знаете ли вие туй? Духът на един вол горе, в Божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на земята.
И благодарение на тази гениалност на тия
волове
, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“.
Следователно воловете изпитват интелигентността на хората. Но един ден те ще застанат пред Бога и ще кажат: „Ние имахме рога, орахме нивите, а тия хора без рога и с най-хубави ръце и крака, какво направиха? “ И тогава ще се наредят, от една страна, машини, топове, счупени крака, хора, които ще представят човека „по образ и подобие Божие“. От делата на хората какъв плод има? Човек е направил банки, каси, турил е пари, това, онова, взима лихва 10%, 20%, 30%, и като се изнесе всичката тази култура, не зная колко плод ще излезе от нея.
към беседата >>
Следователно
воловете
изпитват интелигентността на хората.
А в Божествения свят тия същества извършват съвсем друга длъжност. И воловете на небето са много по-интелигентни, отколкото най-великият философ тук, на земята. Знаете ли вие туй? Духът на един вол горе, в Божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на земята. И благодарение на тази гениалност на тия волове, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“.
Следователно
воловете
изпитват интелигентността на хората.
Но един ден те ще застанат пред Бога и ще кажат: „Ние имахме рога, орахме нивите, а тия хора без рога и с най-хубави ръце и крака, какво направиха? “ И тогава ще се наредят, от една страна, машини, топове, счупени крака, хора, които ще представят човека „по образ и подобие Божие“. От делата на хората какъв плод има? Човек е направил банки, каси, турил е пари, това, онова, взима лихва 10%, 20%, 30%, и като се изнесе всичката тази култура, не зная колко плод ще излезе от нея. И вие сега, всичките съвременни хора, и религиозните в това число, с един глас казвате, като онези 400 пророци във времето на израилския цар, които викаха да има война, да идат на война.
към беседата >>
Досега
воловете
защо мълчат?
Това е направено от такива сили, които държат целия космос. Те не са горе над нас, те са навсякъде, вътре в нас, и под нас, и над нас. Ние сме все на небето. И в деня, в който ние съзнаем, че в него живее нашият Отец на Любовта, туй небе ще ни се усмихне и всички цветя ще ни се усмихнат, и животните ще ни проговорят. Когато ние Го познаем, като срещнем вола, той ще каже: „Братко, понеже ти позна Бога, аз мога да ти говоря“.
Досега
воловете
защо мълчат?
„Че какво ще каже един вол? “ Той не се оплаква, вол е той, върви, мълчи и ние му казваме: „Дий“. Но когато приложим Любовта и снемем хомота и тия остени, ще идем заедно с вола да работим на нивата и те ще кажат: „Братко, аз те познавам“. Те познават ония, които живеят в Любовта, и всички знаят да работят на нивата. И тогава волът няма да работи 8 часа, а само 2 часа; и тези два часа ще дадат толкова, колкото осемте часа.
към беседата >>
51.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Тогава ще ви приведа анекдота за онзи велик вол: във време на тяхната култура, на волската култура – култура са имали
воловете
, тази, сегашната им култура, е остатък от миналата, – този вол е изходил целия свят и го победил със своите рога, нямал противник.
Самото общество е такова, всички имате това качество, но криете, не го казвате. Ако прямо ви задам въпроса, ще кажете: „Не е вярно“. Аз не искам да задам въпроса, да попитам, понеже ще ме излъжете, а не искам да причинявам вреда и на себе си, и на вас. У всички има това, ако е въпросът за графинство, вие сте повече от графиня; ако е въпросът за министерстване, вие сте повече от това. Ама да бъдеш един граф в България, значи в небето да бъдеш един метач; на най-големия граф на земята, на небето няма да му дадат последната служба, разбирате ли туй?
Тогава ще ви приведа анекдота за онзи велик вол: във време на тяхната култура, на волската култура – култура са имали
воловете
, тази, сегашната им култура, е остатък от миналата, – този вол е изходил целия свят и го победил със своите рога, нямал противник.
Научил за хората и казал: „Ще ида там, трябва да знаят, че аз имам рога“. Това е великият вол в света, той не е срещал противник, който да може да му противостои. Отива при хората да побеждава и те го хванали и впрегнали на работа. Показали му, че има по-силни от вола. И той сега, и неговите домашни, орат нивите им.
към беседата >>
52.
Мисъл и действие / Мисъл и действие
,
ООК
, София, 15.6.1922г.,
Тогава виждаме, че колата върви и без
волове
.
Какво прави селянинът, когато колата му се задръсти някъде? Той вика на помощ съседа си. Ако двамата не могат да я изтеглят, ще дойде трети, четвърти. Съберат ли се десет души, те могат да свършат и най-тежката работа. Казано е, че това, което един човек не може да направи, десет души могат лесно да го направят.
Тогава виждаме, че колата върви и без
волове
.
Всички са опитали закона на взаимната помощ и могат да разчитат на него. И тъй, каквито мъчнотии да имате, не се обезсърчавайте. Те са в реда на нещата. Те крият в себе си известни блага. Човешкият характер се изпитва чрез мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
Тогава виждаме, че колата върви и без
волове
.
Какво прави селянинът, когато колата му се задръсти някъде? Той вика на помощ съседа си. Ако двамата не могат да я изтеглят, ще дойде трети, четвърти. Съберат ли се десет души, те могат да свършат и най-тежката работа. Казано е, че това, което един човек не може да направи, десет души могат лесно да го направят.
Тогава виждаме, че колата върви и без
волове
.
Всички са опитали закона на взаимната помощ и могат да разчитат на него. И тъй, каквито мъчнотии да имате, не се обезсърчавайте. Те са в реда на нещата. Те крият в себе си известни блага. Човешкият характер се изпитва чрез мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
53.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Не, да идем да покопаем на лозето, и двамата да вземем оралата, да впрегнем
воловете
и да изорем нивата.
Каква нужда имам да нося твоите грехове? Не, мен ще ме ползват само твоите добродетели, мен ще ме ползва само Любовта, която е в тях. Ни най-малко не любопитствам да зная погрешките им, нито злорадствам, а само съжалявам в душата си, че тия български владици от 20 години не можаха да разберат Христа. Не мен да разберат, не, не, а Христа в себе си да разберат – да не лъжат. Ще каже някой владика: „Аз съм Го разбрал, но не мога да копая“.
Не, да идем да покопаем на лозето, и двамата да вземем оралата, да впрегнем
воловете
и да изорем нивата.
Че ти владика ли се роди, та да можеш да проповядваш, а да не можеш да копаеш? Ти поп ли се роди, за да можеш да служиш в църква, а да не можеш да ореш и да копаеш? В света има само един владика, само един поп, и само него аз признавам – Той е Господ. Понякога някои ми казват: „Ти си свят човек“. Казвам: Свят в какво?
към беседата >>
54.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Аз уважавам ония
волове
, които орат на нивата.
И аз бих желал такива овце да бъдем – да служим на закона на самопожертването. Не мислете, че овцете не са умни. Колко са те по-умни от нас! А ние за много умни се мислим, за културни хора се мислим! Нека признаем този факт.
Аз уважавам ония
волове
, които орат на нивата.
Те са свещени волове, те орат на нивата, а господарят им ги бие в дама: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно. Герои са те! А вие казвате: „Той е вол, може да издържа тия страдания.“ Но благодарение на тия волове ние живеем. Тогава де е нашата култура? Вие, които се мислите за културни хора, знаете ли колко милиона волове, овце, кокошки, патици са станали жертва за нас?
към беседата >>
Те са свещени
волове
, те орат на нивата, а господарят им ги бие в дама: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно.
Не мислете, че овцете не са умни. Колко са те по-умни от нас! А ние за много умни се мислим, за културни хора се мислим! Нека признаем този факт. Аз уважавам ония волове, които орат на нивата.
Те са свещени
волове
, те орат на нивата, а господарят им ги бие в дама: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно.
Герои са те! А вие казвате: „Той е вол, може да издържа тия страдания.“ Но благодарение на тия волове ние живеем. Тогава де е нашата култура? Вие, които се мислите за културни хора, знаете ли колко милиона волове, овце, кокошки, патици са станали жертва за нас? Един богат търговец в София подарил за нещо десет хиляди лева и пишат името му във вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по-високо от тоя богат човек, разбирате ли?
към беседата >>
А вие казвате: „Той е вол, може да издържа тия страдания.“ Но благодарение на тия
волове
ние живеем.
А ние за много умни се мислим, за културни хора се мислим! Нека признаем този факт. Аз уважавам ония волове, които орат на нивата. Те са свещени волове, те орат на нивата, а господарят им ги бие в дама: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно. Герои са те!
А вие казвате: „Той е вол, може да издържа тия страдания.“ Но благодарение на тия
волове
ние живеем.
Тогава де е нашата култура? Вие, които се мислите за културни хора, знаете ли колко милиона волове, овце, кокошки, патици са станали жертва за нас? Един богат търговец в София подарил за нещо десет хиляди лева и пишат името му във вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по-високо от тоя богат човек, разбирате ли? Това е морал, това е благородство! Онзи свещеник ще отиде да прочете една молитва на главата на някой болен и ще кажат: „Много хубаво направи.“ – Нищо не си направил.
към беседата >>
Вие, които се мислите за културни хора, знаете ли колко милиона
волове
, овце, кокошки, патици са станали жертва за нас?
Аз уважавам ония волове, които орат на нивата. Те са свещени волове, те орат на нивата, а господарят им ги бие в дама: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно. Герои са те! А вие казвате: „Той е вол, може да издържа тия страдания.“ Но благодарение на тия волове ние живеем. Тогава де е нашата култура?
Вие, които се мислите за културни хора, знаете ли колко милиона
волове
, овце, кокошки, патици са станали жертва за нас?
Един богат търговец в София подарил за нещо десет хиляди лева и пишат името му във вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по-високо от тоя богат човек, разбирате ли? Това е морал, това е благородство! Онзи свещеник ще отиде да прочете една молитва на главата на някой болен и ще кажат: „Много хубаво направи.“ – Нищо не си направил. Ти пожертва ли вълната си, живота си като онази овца? Христос не дойде да създаде духовенство в света.
към беседата >>
55.
Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Някои от вас сте целини, тъй че трябва да впрегнем 5-6 чифта
волове
, докато почвата отдолу се разработи, и богато жито ще стане.
Ние сега трябва да сме готови за какво? За този Дух, Който идва. За Духа Божий, за Духа на Вечността, Духа пресвяти, Който пълни сърцата ни с Любов. Всички да изговорим: „Подвижи сега нашия ум, за да кажем: Твоята Светлина.“ Върху вас има много да се работи – върху всинца.
Някои от вас сте целини, тъй че трябва да впрегнем 5-6 чифта
волове
, докато почвата отдолу се разработи, и богато жито ще стане.
А някои сте келемета – хубаво място, изложено на слънце – то иска торене, и хубаво грозде може да стане. Тъй щото, ще работим разумно. Трябва да разбираме дълбоко своето вътрешно естество: какво е вложено вътре във вас и какво може да стане от вас. Сега аз искам да внеса във вас тази нова мисъл на Новия живот: като видите небето, да виждате Лицето на Бога, както е днес, и когато го погледате, да се радвате – то е Лицето на нашия Баща. Радостен е днес.
към беседата >>
56.
Съвети и наставления за Учениците
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 3.9.1922г.,
Ще впрегнеш
воловете
и ще ореш.
Понякога хората, и те си позволяват да изискват нещо. Тази година, каквото и да започнете, ако мислите да го карате без любов, нищо няма да направите, нищо няма да излезе. Вие трябва да се самоопределите в себе си. Ако някой отиде на нивата и не оре, а цял ден плаче на нивата, може да плаче, но нищо няма да се изоре. Може да си закъснял на нивата, но тя плач не иска, оране иска.
Ще впрегнеш
воловете
и ще ореш.
Когато дойде до ядене, хората плачат ли? Плач трябва на хората само когато перат, когато се мият, когато са жадни, когато човек се разкайва, но когато човек дойде да работи за Бога, тия сълзи трябва да се турят на друго място. И тъй, турете в себе си онуй дълбоко убеждение, желание да имате една голяма опитност тази година, най-малко Духът Божи да ви посети, да почувствате Неговото присъствие, да срещнете Христа тъй, както никога досега не сте Го срещали. И ако Христос ви срещне тази година, душата ви ще се отвори, вие ще възлюбите всички хора и нито помен не ще ви остане да бъдете злорадни, да правите зло някому и всички лошавини ще изчезнат. Тъй ще бъде, ако ви срещне Христос.
към беседата >>
57.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Не, ние – пасомите на тази църква, не искаме да бъдем
волове
и да ни връзват с въжета.
Опитайте и ще видите. А сега какво ни проповядват? Слагат ни юлар. Селянинът казва на вола си: „Хайде, дий, дий; като изореш, ще има много ечемик, довечера ще има добра храна“. Но накрая, след като изоре, затварят вола в дама, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го“.
Не, ние – пасомите на тази църква, не искаме да бъдем
волове
и да ни връзват с въжета.
И аз казвам, че воловете трябва да се засрамят. Овца, която не захвърли собствения си юлар, аз ще я порицая. Така е заповядал Господ – овцете и говедата да не стоят в домовете, а да отидат в гората. Каквато и вода и сено да ви дават, идете в гората – там е добрият Пастир, Той ще ви води. И знаете ли какво ще стане с вас?
към беседата >>
И аз казвам, че
воловете
трябва да се засрамят.
А сега какво ни проповядват? Слагат ни юлар. Селянинът казва на вола си: „Хайде, дий, дий; като изореш, ще има много ечемик, довечера ще има добра храна“. Но накрая, след като изоре, затварят вола в дама, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го“. Не, ние – пасомите на тази църква, не искаме да бъдем волове и да ни връзват с въжета.
И аз казвам, че
воловете
трябва да се засрамят.
Овца, която не захвърли собствения си юлар, аз ще я порицая. Така е заповядал Господ – овцете и говедата да не стоят в домовете, а да отидат в гората. Каквато и вода и сено да ви дават, идете в гората – там е добрият Пастир, Той ще ви води. И знаете ли какво ще стане с вас? Оковите, които имате сега, ще паднат.
към беседата >>
Ние, пасомите на черквата, не искаме да бъдем
волове
, да ни връзват с въжета и затварят в дамове.
(втори вариант)
– Каквото селянинът говори на своя вол. Рано сутринта той го впряга на работа и му казва: Хайде, синко, дий!.. Като изореш нивата, ще ти дам много ечемик, да се нахраниш добре. Като се върне от нивата, господарят му го затваря в дама, а сам отива при жена си и децата си да се нахрани добре. Като седне пред трапезата, казва: Дадох малко храна на вола, нахраних го добре.
Ние, пасомите на черквата, не искаме да бъдем
волове
, да ни връзват с въжета и затварят в дамове.
Срамно и тежко е положението на воловете. Всяка овца, всеки вол, всяко говедо, трябва сами да хвърлят юлара си, да не влизат в дамовете. Те сами трябва да се развържат и отидат в гората. И на вас казвам: Каквато вода или каквото село и да ни дават, откажете се от тях и идете в гората. Там е добрият Пастир.
към втори вариант >>
Срамно и тежко е положението на
воловете
.
(втори вариант)
Рано сутринта той го впряга на работа и му казва: Хайде, синко, дий!.. Като изореш нивата, ще ти дам много ечемик, да се нахраниш добре. Като се върне от нивата, господарят му го затваря в дама, а сам отива при жена си и децата си да се нахрани добре. Като седне пред трапезата, казва: Дадох малко храна на вола, нахраних го добре. Ние, пасомите на черквата, не искаме да бъдем волове, да ни връзват с въжета и затварят в дамове.
Срамно и тежко е положението на
воловете
.
Всяка овца, всеки вол, всяко говедо, трябва сами да хвърлят юлара си, да не влизат в дамовете. Те сами трябва да се развържат и отидат в гората. И на вас казвам: Каквато вода или каквото село и да ни дават, откажете се от тях и идете в гората. Там е добрият Пастир. Той ще ви даде чиста вода.
към втори вариант >>
58.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
След като е оголяла, значи е готова за оран – ще впрегнеш
воловете
и ще ореш.
Ами, ако те сравня с Матусал21, който е живял деветстотин и двадесет години? Спрямо него ти си едно бебенце на десет години и едва сега започваш своя живот. Главата ти била побеляла. Това означава, че си опитен; хубаво е, когато главата ти е побеляла. Главата ти била оголяла.
След като е оголяла, значи е готова за оран – ще впрегнеш
воловете
и ще ореш.
Главата е място за оране. Щом като е побеляла, дошла е Светлината; това показва, че трябва да се учиш. По този начин Господ ти казва: „Ще учиш и на училище ще ходиш! “ А голата глава означава, че трябва да отидеш да работиш. Казваш: „От мене нищо няма да стане, остарях, не мога да изпълнявам; какво ще се прави, когато се отиде на онзи свят?
към беседата >>
59.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Казват: Този вол е бог на
воловете
.
Питам: Кой учен е могъл да създаде един плод, като тези на природата? Никой не може да надмине природата, нито да я подчини. Въпреки това, учените искат да станат независими, да се освободят от влиянието на природата, да станат богове. Ще станат богове, но на робството и на ограничението. Когато хората хванат един здрав, силен вол, веднага го впрягат и завеждат на нивата да оре.
Казват: Този вол е бог на
воловете
.
Под „Бог" разбират силно същество. Обаче, всякога силното хваща слабото и го туря на работа. Христос казва: „Станете да отидем оттук! " Така казват и културните хора. Като стоят на едно място известно време, насищат се на всичко и казват: Станете да отидем оттук.
към беседата >>
60.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Причината на неуспеха ти се крие в тънкото въже, в счупеното рало, или в слабите
волове
.
" Ти връзваш вола си с тънко въже, което веднага се скъсва и питаш: Защо не можах да задържа този вол? — Много естествено, въжето ти е тънко. Вържи го с дебело, здраво въже и тогава говори. Ти впрягаш вола в счупеното си рало и се питаш, защо цял ден ореш и не можеш да изореш нива та си. Много просто, поправи ралото си и тогава иди да ореш.
Причината на неуспеха ти се крие в тънкото въже, в счупеното рало, или в слабите
волове
.
Един от важните въпроси, който си задават днес всички хора, е следният: Защо не постигаме желанията си? Защо не успяваме? Отговорът е прост: не си избрал същественото. Имаш възможност да направиш избор между светлината на лампата и слънчевата светлина. Ако избереш светлината на лампата, не си умен.
към беседата >>
61.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
Христос говори за петте таланта, за петте чифта
волове
.
” Как ще приложим този стих? Трябва ли да си извадим окото? – Това е велика истина, скрита в една отрицателна форма. Ще излезе, че всеки, който има две очи, не е приложил учението на Христа. То трябва да се разбира по дух, а не по буква.
Христос говори за петте таланта, за петте чифта
волове
.
На друго място казва: „Създайте си приятели от неправдата.” Това са символи, гатанки, притчи, на които трябва да се разбира вътрешният смисъл. „Простри ръката си! ” – После? – Започни да мислиш. – Какво?
към беседата >>
62.
Правилният растеж на Ученика
,
ООК
, София, 2.1.1923г.,
Ако аз през целия живот се занимавам със своите
волове
, коне, овце, градини, какво ще ми допринесе това?
“. За да се разбере, той трябва да се изолира, да остане сам. И следователно туй тяло, което ние имаме, тия клетки, които сега имаме, това са неща непостоянни. Човек е скрит вътре. Сегашното ни тяло, това е едно богатство, което ни помага да се развиваме. Ето защо ние трябва да се освободим от страничните неща, да разбираме вътрешния живот. Хубаво.
Ако аз през целия живот се занимавам със своите
волове
, коне, овце, градини, какво ще ми допринесе това?
Мислите ли, че един вол ще ми даде известна интелигентност? Аз мога да го науча как да оре, мога да го храня, но той за небето нищо няма да ми разправи. Нивите, които обработвам, и те няма да ми дадат смисъла. Всичките неща, които имам, ще ми дадат понятие само за обикновените работи, а дълбокият смисъл къде е? Няма да го търсим в тялото, а извън тялото.
към беседата >>
63.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Агънца,
волове
, всичко си има той, но казва: „Трѣбва да зобогатея“.
Втори пѫть, трѣти пѫть, четвърти, пети пѫть ти казва Господь, докато най-послѣ кажешъ: „Този е великиятъ законъ въ свѣта, тъй трѣбва да живѣемъ“. На всѣки единъ човѣкъ, който не служи на Божествения животъ, нѣщата му се въздаватъ. И вие ще дойдете въ положението на онзи български касапинъ – примѣръ, който съмъ привеждалъ и другъ пѫтъ. Бащата билъ касапинъ, и синътъ става касапинъ. Оженва се, раждатъ му се три дѣца.
Агънца,
волове
, всичко си има той, но казва: „Трѣбва да зобогатея“.
И забогатява. Но какво се случва единъ день? По-голѣмото братче казва на по-малкото: „Ела да ти покажа, какъ тати коли агнето“. Взима ножъ, тегли го на врата му, и го заколва. Майката, тъкмо къпи най-малкото си шесть месѣчно дѣтенце въ коритото, и като чува плача вънъ, оставя дѣтето въ коритото, и отива да види какво е станало.
към беседата >>
64.
Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта
,
ООК
, София, 19.2.1923г.,
За да израснат тия рога,
воловете
са мислили с хиляди години, докато ги създадат, докато намерят едно оръжие против своите врагове.
Как може да се определи то? А формата на волята пък определя силите, как може да се проявят те. Вземете простия пример – един вол. Неговият мозък е затворен в главата. Всичката му сила е съсредоточена в главата с тия рога и в краката му, както са устроени.
За да израснат тия рога,
воловете
са мислили с хиляди години, докато ги създадат, докато намерят едно оръжие против своите врагове.
Те са намерили рогата си днес за самоотбрана. Конете, те са измислили друго оръжие – със задницата да ритат. После ред други животни с хиляди години са мислили да намерят средство за самоотбрана и са упражнили зъбите си да хапят. Пчелите са мислили хиляди години, докато си направили своята картечница – жилото, което, като забият, пуска отрова. Туй жило вътре в средата е пробито и като го забият, пуска тази отрова.
към беседата >>
65.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
С него заедно работят
воловете
, конете; с него заедно работят наемни хора.
(втори вариант)
Дойде при мене един приятел и ми казва: Искам да споделиш богатството си с мене. Лесно мога да го споделя, но питам: Готов ли си да използуваш разумно това богатство? Богатството е общо благо. То е резултат от дейността на всички разумни същества. Кой земеделец може да каже, че придобивките му са лично негови?
С него заедно работят
воловете
, конете; с него заедно работят наемни хора.
Какво ще каже за себе си богатият търговец? Лесно се продават готови, обработени кожи, но колко хора са взели участие в кожарството? Ще одереш кожата на животните, но още колко работа има с тази кожа! Следователно, богатството е резултат на общите усилия на всички хора. Никой богат не може да каже, че това или онова богатство е негово.
към втори вариант >>
66.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Този братъ, който дойде на лозето, ще му дадемъ най-голѣмата мотика, ралото или плуга, съ четири чифта
волове
.
Вие ще бѫдете единъ щастливъ народъ, и лѣкари, и учители, и всинца ще бѫдете щастливи, а пъкъ, ако слушате вашитѣ владици и попове, каквото сѣете, едва семето ще излезе, па и грозде нѣма да се роди. Питамъ тогава – кого ще слушате? – Ние сме дошли до онова положение – ще се кланяме само на Бога на Любовьта. И всички ще сте братя помежду си, ще работите по братски. И онзи, който е най-достоенъ да работи най-много – нѣма да го заставимъ на сила, а по любовь.
Този братъ, който дойде на лозето, ще му дадемъ най-голѣмата мотика, ралото или плуга, съ четири чифта
волове
.
Всичко тъй да върви. Такива хора ние изискваме за въ бѫдеще. Тъй седи законътъ – великиятъ законъ въ свѣта. За да имате благословѣние вѫтрѣ, въ себе си, вашиятъ умъ трѣбва да има свѣтлина, сърдцето ви трѣбва да има топлина, волята ви трѣбва да има сила. Трѣбва да вѣрваме въ душата си, трѣбва да вѣрваме въ духа си.
към беседата >>
67.
Напразно Ме почитат
,
НБ
, София, 3.6.1923г.,
Едно време
воловете
и конете били интелигентни, както хората днес.
Между всички проповедници в България аз се различавам по това, че зная на кого служа; че моето учение е Божествено. Аз няма да защитавам това учение, не съм дошъл за това, има кой да го защитава. И който се опълчи срещу мене, ще срещне Бога. По какво се различава човешкото от Божественото? Всяко човешко учение ограничава.
Едно време
воловете
и конете били интелигентни, както хората днес.
Те могли да разговарят. Волът казал на коня: „Кажи ми, моля ти се, защо господарят ни тури хомот и ние постоянно му работим? Кои са причините за това? “ Конят казал: „Не зная, но ти ми кажи защо господарят ме възсяда, па и седло ми туря отгоре? И защо постъпват така с мене?
към беседата >>
68.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Ако пък ви кажа двеста хиляди умрели хора или двеста хиляди продадени
волове
.
(втори вариант)
Ако аз ви кажа двеста хиляди лева в звонкови швейцарски или два милиона швейцарски, или 2 милиона американски долари, туй число е ефикасно, нали? То има ужасна динамическа сила. Или ако ви кажа две хиляди волта електричество пуснато. Или ако ви кажа два милиона войници, добре въоръжени, добре екипирани, идват и т.н. Туй е положителната страна.
Ако пък ви кажа двеста хиляди умрели хора или двеста хиляди продадени
волове
.
Това е отрицателната страна. „Този баща имал двама сина.“ Той отива при едного и му казва: „Синко, иди на лозето.“ Той обещава и не отива. Има известни хора в света, които идват с големи обещания, те са първи в училището, много обещават. Учителят казва, че от тях нищо не става. Има други, които са мързеливи и нищо не дават, но в края извършват туй, което другите не очакват.
към втори вариант >>
“ Питам, онези, които клаха
воловете
, честно ли ги клаха?
(втори вариант)
Аз бих казал, нека този министър да изяде един милион лева, но да не поквари нито една душа. Какво ни ползва нас, че един народ е богат? По-добре беден и честен, отколкото богат и неморален. И право е казал един стар българин на сина си: „Синко, цялото богатство на един честен човек, спечелено с труд, е половина негово, половина на дявола, а богатството на един човек, спечелено нечестно, и всичкото му богатство, и той принадлежат на дявола.“ Значи честното богатство, придобито с труд, половината принадлежи на дявола. Казват: „Че как да не ми принадлежи?
“ Питам, онези, които клаха
воловете
, честно ли ги клаха?
Ако ти си един търговец на кожи, то благодарение на тези кожи си станал богат човек. Станал ли си ти рано сутринта, та с честен труд да спечелиш? Не. Благодарение на онзи, който коли кожите. Казваш: „Честно спечелих.“ Да, ти спечели своето богатство на страданията на тия животни. Аз съм виждал как плачат те.
към втори вариант >>
69.
Двата метода на природата
,
НБ
, , 9.9.1923г.,
Любовта към хората мяза на следната картина: вън е студено, сняг, буря, стягате си
воловете
да идете в балкана, дето прекарвате 1–2 часа.
Любов към Бога, нищо повече! И чудно е, хора, които поддържат, че са излезли от Бога, да казват, че не могат да любят Бога. А колко е естествено за детето да люби майката! Тази Любов е толкова естествена, толкова проста! Аз ще ви дам едно изяснение, в какво се състои Божията Любов и в какво – човешката любов.
Любовта към хората мяза на следната картина: вън е студено, сняг, буря, стягате си
воловете
да идете в балкана, дето прекарвате 1–2 часа.
Натоварваш колата, докарваш дърва в къщи, но ръцете ти измръзват. Туриш тези дърва на огнището и казваш: „Много приятно е! А, дръвца, дръвца, хубаво нещо е да ги имаш! “ Това е човешката любов. Но тези дърва изгарят.
към беседата >>
Там впрягане на
волове
няма.
А, дръвца, дръвца, хубаво нещо е да ги имаш! “ Това е човешката любов. Но тези дърва изгарят. Отвън е все студено. В Божествената Любов процесът е обратен.
Там впрягане на
волове
няма.
Кола няма. Ти ще излезеш навън на слънце: ще туриш гърба си на слънце и ще се понагрееш. При слънцето не ти трябва нито кола, нито дърва. Понапечеш се и казваш: „Слава Богу, тук е без труд“. Питам тогава: Коя наука е по-лесна, кое е по-хубаво – да ходиш в гората с воловете си, или да си грееш гърба направо на слънце?
към беседата >>
Питам тогава: Коя наука е по-лесна, кое е по-хубаво – да ходиш в гората с
воловете
си, или да си грееш гърба направо на слънце?
Там впрягане на волове няма. Кола няма. Ти ще излезеш навън на слънце: ще туриш гърба си на слънце и ще се понагрееш. При слънцето не ти трябва нито кола, нито дърва. Понапечеш се и казваш: „Слава Богу, тук е без труд“.
Питам тогава: Коя наука е по-лесна, кое е по-хубаво – да ходиш в гората с
воловете
си, или да си грееш гърба направо на слънце?
– Първото е с разноски, а второто – без пари. Следователно тази философия е износна, без разноски. И тъй, Любов към Бога – това е най-естественото положение, в което нас са ни заблудили. Не, с Бога трябва да се занимаваме, но не тъй, както Го търсим. Не се търси така Господ.
към беседата >>
70.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Много
волове
съм помилвал, но хора не съм си позволявал.
Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го.
Много
волове
съм помилвал, но хора не съм си позволявал.
Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява.
към беседата >>
71.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
И крави, и
волове
, и мухи, всички ще скачат и ще се радват.
Някои казват: „Я бъде, я не“. Ще бъде! Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света. Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи. Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята.
И крави, и
волове
, и мухи, всички ще скачат и ще се радват.
Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко. Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората. А сега някои казват, че Христос умрял заради нас. Не, Христос иде! Иде не за прощение на греховете, Христос иде да донесе новия живот за възкресение на всички онези, които Го очакват.
към беседата >>
72.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче
воловете
, тревопасните са на особено мнение.
Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено.
Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче
воловете
, тревопасните са на особено мнение.
Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата.
към беседата >>
73.
Движение на енергиите. Закон за поляризиране
,
МОК
, София, 16.3.1924г.,
Аз съм следил кучетата, котките,
воловете
– и у тях става поляризиране.
Да, тя се е свършила за малко. Няма да се минат и 12 часа, пак ще дойде мрачното настроение. После пак ще се качите горе – движите се като махало. Искате, не искате, това ще дойде. Такива преживявания са имали всички велики хора – и мъже, и жени, и деца – даже и в животните ги има.
Аз съм следил кучетата, котките,
воловете
– и у тях става поляризиране.
Сутрин волът е разположен, погледът му е усмихнат, весел. Господарят му се приближава до него той поближе ръката му. Иди следобед при него той вече е неразположен, казва: не ме бутай, аз съм неразположен. Ако е кон, ще те ритне, ще те ухапе. Във всички животни изобщо има такова поляризиране на енергиите.
към беседата >>
74.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Карат ли се
волове
да орат в дълбок сняг?
Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете. – Трябва да воюваме. – И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър. Ще седите вкъщи – нищо повече. На сняг, дълбок един метър, воюва ли се?
Карат ли се
волове
да орат в дълбок сняг?
Дето има дълбок сняг, нищо не се прави. – Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи.
към беседата >>
Така ще се отнасям и с овцете, и с
воловете
си.
Ако имаш един кон, можеш ли да измениш неговото естество ? Конят, дето и да е, все кон си остава. И аз да се моля, и целият свят да се моли за него, все кон ще си остане, Естеството на коня е такова, че при сегашните условия, той не може да се измени – пак кон ще си остане. Обаче, аз мога да се отнасям с него добре, като приятел: всеки ден ще го реша, ще го чистя и ще го карам на работа. Вечер, като се върне от работа, добре ще го приема.
Така ще се отнасям и с овцете, и с
воловете
си.
Ако с животните се отнасям добре, колко повече със своите братя, подобни на мене. Всеки човек може да се отнася с близките си добре. Богатият не може да направи слугите си богати, но може да се отнася с тях братски, т.е. по човешки. Ако и слугите се отнасят с господаря си добре, ако са честни, и на господаря, и на тях ще бъде добре.
към беседата >>
75.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Тогава земеделецът няма да оре нивата си с
волове
, но ще махне с пръчицата, и нивата ще се изоре.
Всеки трябва да отвори ума и сърцето си, да плаща за своя ближен. Всеки трябва да помага. Който иска да върши волята Божия, трябва да плаща.” Това значи да владееш магическата пръчица. Тази пръчица се е проповядвала във всички школи. И когато тя дойде, светът ще се оправи.
Тогава земеделецът няма да оре нивата си с
волове
, но ще махне с пръчицата, и нивата ще се изоре.
После, ще махне с пръчицата си, и житото ще се посее, ще израсте, ще върже, ще узрее и ще се ожъне. Ще си вземе, колкото жито му е нужно. Излишъкът ще си отиде, отдето е дошъл. Няма да го остави на нивата, мравките да го разнасят. Казвате: Това са залъгалки.
към беседата >>
76.
Съзнателната монада
,
ООК
, София, 28.5.1924г.,
Например, ако си в магарешкия свят, ще констатираш, че всички магарета имат опашки; ако си в света на
воловете
, ще констатираш, че всички
волове
имат рога.
– Нито единият, нито другият. Господ по естество нито е материалист, нито е идеалист. Подразделенията на Битието са наши изобретения. Материя, Дух, душа и т. н. от чисто Божествено гледище съществуват ли?
Например, ако си в магарешкия свят, ще констатираш, че всички магарета имат опашки; ако си в света на
воловете
, ще констатираш, че всички
волове
имат рога.
Оттам ще извадите заключението, че всички същества имат рога, че всички имат опашки, че всички ядат като магарето и който не може да реве като магарето, не може да бъде знатен човек. Но това са понятия за магарето и за вола. Имате право: всички магарета реват и имат опашки. Тия същества пък, които са в света на воловете, имат рога. Тъй е.
към беседата >>
Тия същества пък, които са в света на
воловете
, имат рога.
от чисто Божествено гледище съществуват ли? Например, ако си в магарешкия свят, ще констатираш, че всички магарета имат опашки; ако си в света на воловете, ще констатираш, че всички волове имат рога. Оттам ще извадите заключението, че всички същества имат рога, че всички имат опашки, че всички ядат като магарето и който не може да реве като магарето, не може да бъде знатен човек. Но това са понятия за магарето и за вола. Имате право: всички магарета реват и имат опашки.
Тия същества пък, които са в света на
воловете
, имат рога.
Тъй е. Казваме: „Всички хора са слаби, грешници, недъгави.“ Това са само думи. Аз отнасям този въпрос към вас – като към ученици. Кой е онзи от вас, който не може да вдигне един килограм вода? – Всички можете да го вдигнете.
към беседата >>
77.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
Да вземеш оралото и да впрегнеш
воловете
, и това е по Бога.
Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева? Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по Бога.
Да вземеш оралото и да впрегнеш
воловете
, и това е по Бога.
– Да, но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората. Сега съм силен.
към беседата >>
78.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
След като одереш стотина хиляди кожи на
воловете
и продадеш всяка кожа по сто лева, това прави десет милиона лева.
Мъчно е, ако аз искам да вдигна един чувал от 100 килограма наведнъж, но ако го разделя на сто равни части и всеки ден, между другата си работа, вземам по една от тия части и я пренасям, това не е мъчно. Сега някои седят, седят, искат да покажат изведнъж колко са добри, и затуй в тях се заражда желание да направят един манастир или една църква, или пък да дадат няколко милиона лева – изведнъж да блеснат. Е, отде ще вземат тези милиони? – „Ама ще ги спечеля.“ С работа колко може да спечели човек? Виж, с кражба може и пет, и десет милиона лева да спечелиш.
След като одереш стотина хиляди кожи на
воловете
и продадеш всяка кожа по сто лева, това прави десет милиона лева.
Да, но сто хиляди животни трябваше да работят, да пожертват своите кожи заради тебе. Това не е Добрина. Великото за в бъдеще ще седи в малките работи. Като срещнеш един човек, да му кажеш една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги: където и да е той, като му кажеш една дума, в неговото сърце се образува една мекота, една готовност да направи Добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направиш един храм.
към беседата >>
79.
Хубави чувства
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Този ден, през който ти е тежко, помисли за всички
волове
, за всички агънца, които колят, помисли за всички нещастни хора.
Разбира се, има някои англичани, които дават пари на заем, и те се обвързват, че не могат да се освободят с години. Та първото нещо в Божественото училище - трябва да храните към всички хубави чувства и да се стремите да избягвате некрасивите чувства. Некрасивите чувства, това е човешко нещо. Кажеш си: "Моят живот е много нещастен". Остави, нека мине тази мисъл през тебе, нея възпирай" - "Ама тежко ми е днес " - Ще кажеш: "Е, не съм само аз, много същества има, на които днес е тежко".
Този ден, през който ти е тежко, помисли за всички
волове
, за всички агънца, които колят, помисли за всички нещастни хора.
Ние не мислим за тях, а трябва да мислим. Тези от вас, които сте весели, няма защо да говоря това, а тези, които не са весели, им казвам това, за да знаят как да посрещнат скръбта. Но като дойде радостта, и с нея трябва да знаете как да постъпите. Затова трябва да се молим, а молитвата трябва да бъде тайна. Защото, ако речеш да коленичиш и да направиш това-онова, като те види някой, ще каже: "Какво ли прави този?
към беседата >>
Онези
волове
, които орат на нивата, са ли като онези
волове
, които не са орали?
Аз говоря така, но ще ви накарам, и търпението ще научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе във вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън. Ще гледате да изправите всичките си грешки, а грешките се изправят само по един начин. Сега, имайте предвид следното нещо.
Онези
волове
, които орат на нивата, са ли като онези
волове
, които не са орали?
- Не са. Тяхната кожа не е ли така понадраскана с остена? Онези коне, които са впрягани, са ли като онези коне, които седят в дворците? - Не са. Сега мнозина от вас са впрегнати в работа, знаят-не знаят, но все пак допринасят нещо.
към беседата >>
80.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Отъ хиляди години коткитѣ живѣятъ въ общество съ хората; кучетата сѫщо живѣятъ въ общество съ хората;
воловетѣ
, конете сѫщо живѣятъ въ общество съ хората, но отъ хиляди години коткитѣ сѫ си все котки, кучетата – все кучета, конетѣ – Все коне и т.н.
По нѣкой пѫть вие ставате тѫжни, скърбни. Защо? Въ свѣта има една скърбь, която се ражда естествено. Тя е Божествена скърбь, а именно: когато човѣкъ скърби, че нѣкоя добродѣтель не се е развила у него, тази скърбь е на мѣсто, разбирамъ я, но има глупава скърбь. Нѣкой човѣкъ скърби, че не е станалъ министъръ въ България, че дѣдо му, като умрѣлъ, не му оставилъ пари, че баща му не билъ богатъ, че майка му не била отъ благородно произхождение, че приятелитѣ му не го заобикаляли, че нѣмалъ общество и т.н. Обществото сѫществува въ свѣта.
Отъ хиляди години коткитѣ живѣятъ въ общество съ хората; кучетата сѫщо живѣятъ въ общество съ хората;
воловетѣ
, конете сѫщо живѣятъ въ общество съ хората, но отъ хиляди години коткитѣ сѫ си все котки, кучетата – все кучета, конетѣ – Все коне и т.н.
Нима тѣ не живѣятъ близо до най-благородното общество? – Живѣятъ, но кучетата, конетѣ и воловетѣ научиха най-лошото отъ човѣка. Ще ви приведа една басня за лисицата и пѣтела. Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде. По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание.
към беседата >>
– Живѣятъ, но кучетата, конетѣ и
воловетѣ
научиха най-лошото отъ човѣка.
Тя е Божествена скърбь, а именно: когато човѣкъ скърби, че нѣкоя добродѣтель не се е развила у него, тази скърбь е на мѣсто, разбирамъ я, но има глупава скърбь. Нѣкой човѣкъ скърби, че не е станалъ министъръ въ България, че дѣдо му, като умрѣлъ, не му оставилъ пари, че баща му не билъ богатъ, че майка му не била отъ благородно произхождение, че приятелитѣ му не го заобикаляли, че нѣмалъ общество и т.н. Обществото сѫществува въ свѣта. Отъ хиляди години коткитѣ живѣятъ въ общество съ хората; кучетата сѫщо живѣятъ въ общество съ хората; воловетѣ, конете сѫщо живѣятъ въ общество съ хората, но отъ хиляди години коткитѣ сѫ си все котки, кучетата – все кучета, конетѣ – Все коне и т.н. Нима тѣ не живѣятъ близо до най-благородното общество?
– Живѣятъ, но кучетата, конетѣ и
воловетѣ
научиха най-лошото отъ човѣка.
Ще ви приведа една басня за лисицата и пѣтела. Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде. По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ.
към беседата >>
От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората;
воловете
, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н.
(втори вариант)
По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света.
От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората;
воловете
, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н.
Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание.
към втори вариант >>
– Живеят, но кучетата, конете и
воловете
научиха най-лошото от човека.
(втори вариант)
Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество?
– Живеят, но кучетата, конете и
воловете
научиха най-лошото от човека.
Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал.
към втори вариант >>
81.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Когато Господь създалъ
воловетѣ
, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ.
Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ. Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ. Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ? – Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога.
Когато Господь създалъ
воловетѣ
, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ.
Такова било желанието на Бога. Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ. Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ. Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно. Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата.
към беседата >>
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като
воловетѣ
съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари.
Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака. Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ. Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“. Тъй ли? Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като
воловетѣ
съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари.
Зная, казва нѣкой, да бода. Да, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата. Зная да ритамъ. Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ. Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме?
към беседата >>
Да, ще бодешъ, но като
воловетѣ
ще орешъ на нивата.
Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“. Тъй ли? Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи. Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като воловетѣ съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари. Зная, казва нѣкой, да бода.
Да, ще бодешъ, но като
воловетѣ
ще орешъ на нивата.
Зная да ритамъ. Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ. Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме? Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода. Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ?
към беседата >>
Когато Господ създал
воловете
, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът.
(втори вариант)
Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога.
Когато Господ създал
воловете
, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът.
Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата.
към втори вариант >>
Та, и ние, съвременните хора, бодем като
воловете
с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари.
(втори вариант)
И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли? Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи.
Та, и ние, съвременните хора, бодем като
воловете
с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари.
Зная, казва някой, да бода. Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата. Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме?
към втори вариант >>
Да, ще бодеш, но като
воловете
ще ореш на нивата.
(втори вариант)
Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли? Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи. Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари. Зная, казва някой, да бода.
Да, ще бодеш, но като
воловете
ще ореш на нивата.
Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм?
към втори вариант >>
82.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Ще взема житото, ще му го платя добрѣ и ще освободя
воловетѣ
отъ бой.
Азъ бихъ постѫпилъ по слѣдующия начинъ: Ще се спра прѣдъ този човѣкъ и ще му кажа: приятелю, какво носишъ въ колата си? – Е, малко житце, около 3–4 кгр. По колко мислишъ да го продадешъ? – По толкова. Дай ми житото си, азъ ще го купя.
Ще взема житото, ще му го платя добрѣ и ще освободя
воловетѣ
отъ бой.
Вие сега ще кажете: ако почна да плащамъ всѣки день за туй, за онуй, на кѫдѣ ще му излѣзе смѣтката? Вие сте чудни хора, като се боите, че ще плащате. Ако почнешъ да плащашъ, всичко около тебе ще протече. Богатството е като единъ изворъ. Ти само не го запушвай, отпуши го, то ще протече.
към беседата >>
Ще взема житото, ще му го платя добре и ще освободя
воловете
от бой.
(втори вариант)
Аз бих постъпил по следния начин: Ще се спра пред този човек и ще му кажа: Приятелю, какво носиш в колата си? – Е, малко житце, около 3–4 кг. По колко мислиш да го продадеш? – По толкова. Дай ми житото си, аз ще го купя.
Ще взема житото, ще му го платя добре и ще освободя
воловете
от бой.
Вие сега ще кажете: Ако почна да плащам всеки ден за туй, за онуй, на къде ще му излезе сметката? Вие сте чудни хора, като се боите, че ще плащате. Ако почнеш да плащаш, всичко около тебе ще протече. Богатството е като един извор. Ти само не го запушвай, отпуши го, то ще протече.
към втори вариант >>
НАГОРЕ