Търсене в текстове за 'Волове'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Така навремето конете или воловете теглеха колите на господарите си.
Някои бяха уредили официални срещи между ръководството и властите без да ме питат. Аз не отидох на тези срещи. В тези уречени дни аз и сестра Мария Тодорова отивахме на екскурзия на Витоша и се разхождахме по поляните на свобода. Там бяхме свободни. А долу, в града, искаха да ни сложат юлар, да ни впрегнат и да теглим чужда кола. Така навремето конете или воловете теглеха колите на господарите си. Аз исках свобода за себе си и за Братството. Човек не може да бъде слуга на двама господари. Това е окултен закон, разглеждан подробно от Учителя в Неговото Слово. Трябваше да изпълня Волята на Учителя. И аз я изпълних.
към текста >>

2. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода.
"Откриването на извора "Ръцете" на Рила" За първи път Братството се изкачи с Учителя на Седемте рилски езера през 1929 година. Следващата 1930 година отново се качихме, но вече бяхме по-организирани. Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ обяд. Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото. Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода. Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". Така каза.
към текста >>

3. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Борис Николов

ТОМ 2

През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат.
Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис.
към текста >>

4. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове.
го получих на 22.3наеш ли, брате, колко ни помогнахте с тая беседа! Ти добре правиш, че помниш само доброто в Ачларе, а пред моите очи се превързва броеница, в която виждам престъпленията си, които съм извършил. Затова и искам да бягам далеч от Ачларе. Не да го напущам завинаги, но не и да съм постоянен жител (разбира се пиша за тоз земен живот). А да идвам от време на време да помагам в стопанството, и тогава може би ще бъда полезен на селяните си - като дойда като гост от далеко. Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове. А какво би казал за дванадесетте апостола, които оставиха всичко и последваха Спасителя на мира? Тия две точки са в отговор на писмата ти. От тук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя така и пред братята комунари. Ще ви опиша братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селския земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг.
към текста >>

5. 106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ

Борис Николов

ТОМ 2

Използваше понякога влакове, понякога конски каруци, както и селски коли теглени от волове и така посещаваше приятелите.
Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: „Г-н Дънов държи беседа на един каква си тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиромантия, засяга въпроси с живота на човека. Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използваше понякога влакове, понякога конски каруци, както и селски коли теглени от волове и така посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и в селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Голяма част от техните представители присъствуваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно, с картички собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време.
към текста >>

6. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата.
И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни. Тези камъни се държат здраво.
към текста >>

Каза: „Тази нива я давам тази година за чешмата." Дойдоха братята - десет души с воловете и с ралата я изорават и посяват с овес.
Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото. А как се набавиха средства за покупката на нашите материали? Един наш брат от селото имаше 60 декара нива. Каза: „Тази нива я давам тази година за чешмата." Дойдоха братята - десет души с воловете и с ралата я изорават и посяват с овес. Нея година овеса стана висок и напълни голям клас. Пожънват овеса, продават го и от него получават 60 000 лв. Тогава овеса се търсеше много, защото конете се хранеха само с него. Конете представляваха главната сила, с която се ореше, вършееше, возеше се, с тях се караха колите, с тях се ходеше на война. Имаш ли кон, ти си нещо.
към текста >>

7. 4.02. Укротяването на коня

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

Воловете и кравите се сваляха с една примка на земята.
Къща без кон е половин къща - така беше тогава, в онези времена. Тогава нямаше трактори, камиони и други возила, както сега. Та тази професия - налбантин - беше много важна и много търсена. Да подковеш кон, да подковеш вол, или крава, не беше лесна работа. И затова си имаше мурафет и начини. Воловете и кравите се сваляха с една примка на земята. Слагаше им се едно дърво между краката, завързваха ги за него и така ги подковаваха. Но за конете бе съвсем друго. На тях просто им вдигаха копитата и ги подковаваха. Те бяха свикнали и мируваха. По едно време при съседа се чу голямо цвилене.
към текста >>

8. 5.14. Лепта за Господа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Така натоварихме багажа в две големи каруци и полека, полека воловете докараха багажа в нашата къща.
Казва му: „Баща ми е болен, трябва да се връщам в София, а пари нямам." „Иване, ето ти 5000 лв." „Ама Гошо, защо ми ги даваш? " „Ти си ми толкова помагал без пари с твоите адвокатски съвети." Натикал парите в джоба му. И така, за един час, брат ми се сдоби с 8000 лв. И така се сбъднаха думите на Учителя, който ни пожела да намерим пари в заем. Но те не дойдоха в заем, бяха дадени като лепта за Слава Божия. Така натоварихме багажа в две големи каруци и полека, полека воловете докараха багажа в нашата къща. Къщата бе оставена цяла непокътната. Разтоварихме багажа и преди да влезнем, въздадохме хвала на Живия Господ. А Той бе в Словото на Учителя.
към текста >>

9. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

ТОМ 5

Бяха сложили едно голямо буре върху две колелета от обикновена волска кола, впрягаха се по двама мъже и така я теглеха, както волове теглят колата.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА Поляната, върху която се построи Изгрева беше имот на английският журналист Баучер. По-късно той бе подарил този имот на своят верен слуга бай Иван и така приятелите откупиха от него тази голяма ливада. В първите години бараките изникнаха от умелите ръце на младежите, които ги сковаха. Тук сутрин се правеха утринни упражнения, гимнастики и се чакаха изгревите на слънцето. Проблемът с водата бе един голям практически проблем, който се разрешаваше по различен начин. Бяха сложили едно голямо буре върху две колелета от обикновена волска кола, впрягаха се по двама мъже и така я теглеха, както волове теглят колата. Отиваха долу, пълнеха бурета и после доста трудно успяваха да я докарат по стръмнината на поляната на Изгрева. И колкото да бяха старанията тази вода все не достигаше за кухнята. Ето защо сестрите, които дежуреха хващаха последователно някой от младите братя и го подканваха да направи с някой друг свой приятел впряг за докарване на буре вода. Някои веднага се хващаха, други се мръщеха, трети търсеха начин да се измъкнат поради своя вътрешна работа и къде повече, и къде по-малко имахме винаги затруднения с водата. Много, много по-кьсно се прекара водопровода на Изгрева, построиха се чешми и се направиха отклонения към бараките на приятелите, но това беше много по-късно, години и години след това.
към текста >>

10. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

ТОМ 5

А може ли Учителя да бъде Учител на крави, волове и бици, включително и на телчарник?
Следващото изречение, което бяха приготвили бе да поканят Учителя на тържеството. Учителят ги погледна учудено и от погледа възторга им полека, лека слиза от главата и излиза през петите. Стоят смирени, а Учителят проговаря: „Голяма работа - отелила кравата теле". Слушат, слушат и не могат да повярват как е зьзможно Учителят да каже такава дума, че как да ги предадат тези негови думи, че това ще бъде обида на цялото семейство и за онези, които са се суетили да приготвят празненството, а пък може и да го изтълкуват и по съвсем друг начин. Значи децата ни са телета, а ние крави и че тук на Изгрева има бикове за кравите и че това не Школа, а цял телчарник и краварник. А може ли Учителя да бъде Учител на крави, волове и бици, включително и на телчарник? Ето такива мисли им вървят в главите, отишли и казали, че Учителят е зает. А двете сестри седят на масата и не могат да хапнат нищо от приготвените ястия, само гледали как другите лакомо мляскат и преживят като че ли са наистина крави на ясли. Такава картина им се привижда - всички на масата приличат на крави и преживят. Ето каква смехория и ужасия. Зиждат и двете тази картина, споделят със себе си, няма лъжа и измама, а наблюдават пред себе си крави.
към текста >>

11. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

ТОМ 5

187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ Той беше ветеринарен лекар, а на времето България беше страна на коне и волове.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ Той беше ветеринарен лекар, а на времето България беше страна на коне и волове. Конете бяха онази бойна сила, на която се крепеше държавата и полковете за охрана на държавата. А във всеки селски дом имаше коне, с тях оряха, караха каруци, служеха за превозни средства. А пък с воловете теглеха тежки коли, оряха и вършеха други селско-стопански работи. По онова време имаше много добитък по селата. Така доктор Жеков беше в стихията си като ветеринарен лекар.
към текста >>

А пък с воловете теглеха тежки коли, оряха и вършеха други селско-стопански работи.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ Той беше ветеринарен лекар, а на времето България беше страна на коне и волове. Конете бяха онази бойна сила, на която се крепеше държавата и полковете за охрана на държавата. А във всеки селски дом имаше коне, с тях оряха, караха каруци, служеха за превозни средства. А пък с воловете теглеха тежки коли, оряха и вършеха други селско-стопански работи. По онова време имаше много добитък по селата. Така доктор Жеков беше в стихията си като ветеринарен лекар. Той познаваше Учителя още по ученическите си години, защото е бил съсед на дедо поп Константин Дъновски. След Балканската война той официално се запознава с Учителя и беше около него до 1944 г. След заминаването на Учителя всички ние бяхме в един сън по отношение на Учителя и смятахме, че това ще трае вечно.
към текста >>

12. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

ТОМ 5

Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта.
192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ През 1917 г. българската армия на фронта от продължителната война и неблагополучията в продоволствията тя е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха. Учителят изнася своите беседи редовно на ул. „Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн.
към текста >>

13. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

ТОМ 6

Всичките тези животни, коне, волове от любов към вас дойдоха да ви служат, формата още нищо не значи.
Злото се явява от безлюбието. Като престане Любовта идва злото. В доброто ти градиш, в злото ти разваляш, рушиш. Свободата се стреми по възможност към най-малките ограничения. Има хора, които не могат да се проявят добре, ако не ги грухат като жито. Всичките тези животни, коне, волове от любов към вас дойдоха да ви служат, формата още нищо не значи. Човек се показва във време на мъчнотии колко е силен. Щом вьв време на мъчнотии издържи, той е силен. В мъчнотиите се показва силата. Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание.
към текста >>

14. 23. ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ И БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Зная какво значи волска колесница и зная, когато заскърцат колелетата, то стопанина спира воловете, изважда катраницата, дето е закачена под колелата и с катран намазва четирите оси, където се въртят колелата на колата.
Мигам, премигам и се пуля. Знам Неговото отношение за чистия морал и за това, че на Изгрева не трябва да има мъже и жени, а само души, които да се стремят към Бога. Това го знам и затова немея пред Него. А Той добави: „Трябва да се смаже колата, за да не скърца, че е много разсъхнала и тропа колесницата! " Аз съм смаян от тези думи. Зная какво значи волска колесница и зная, когато заскърцат колелетата, то стопанина спира воловете, изважда катраницата, дето е закачена под колелата и с катран намазва четирите оси, където се въртят колелата на колата. След това колата стопанина я подкарва, воловете махат опашки, стопанинът си свири и пее, че колата му върви както трябва, защото е смазана. Това съм го виждал много пъти и го зная. А за другото, което ми говореше Учителят също го зная и умея, но сега съм стреснат и уплашен от думите Му. Наведох се, целунах ръка и се отдалечих. Не можех да проумея нищо.
към текста >>

След това колата стопанина я подкарва, воловете махат опашки, стопанинът си свири и пее, че колата му върви както трябва, защото е смазана.
Знам Неговото отношение за чистия морал и за това, че на Изгрева не трябва да има мъже и жени, а само души, които да се стремят към Бога. Това го знам и затова немея пред Него. А Той добави: „Трябва да се смаже колата, за да не скърца, че е много разсъхнала и тропа колесницата! " Аз съм смаян от тези думи. Зная какво значи волска колесница и зная, когато заскърцат колелетата, то стопанина спира воловете, изважда катраницата, дето е закачена под колелата и с катран намазва четирите оси, където се въртят колелата на колата. След това колата стопанина я подкарва, воловете махат опашки, стопанинът си свири и пее, че колата му върви както трябва, защото е смазана. Това съм го виждал много пъти и го зная. А за другото, което ми говореше Учителят също го зная и умея, но сега съм стреснат и уплашен от думите Му. Наведох се, целунах ръка и се отдалечих. Не можех да проумея нищо. Тутакси си спомних предишното съгрешение, как паднах в ада и как Учителят изпрати един свой служител, който бе Ангел, та се превърна във вид на лъч, стрелна се долу в ада, влезна в мене и от дъното на преизподнята ме вдигна на земята, освободи ме и отново чувам думите Му: „И друг път да не съгрешаваш!
към текста >>

15. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Те имали малко ниви, крава, волове и овце.
Отделно пък гдето го е хвалела Димка. Майка ми вечер си поплаквала, защото била преженена от две по-малки сестри. Тодор Ковачев казвал, че ще им осигури жилище, да живеят в една от къщите му. Майка ми, Вичка Желева Калева е родена в Търговище, тогава Ески Джумая на 29.II.1896 г. Баща й Желю бил земеделец, а майка й Иванка - домакиня. Те имали малко ниви, крава, волове и овце. Не били богати, но къщата им била пълна винаги. Баба ми Иванка беше много чиста и уредена жена, а дядо Желю трудолюбив и добър човек. Те наливали вино в бъчви, например, но той в кръчма не влизал. Вечер обикновено като се събере семейството на софрата изваждали по една паница вино, от която всички сръбвали по глътка, а останалото го изпивали дядо и баба. Дядо Желю не искал да пие в кръчмата от чашите гдето се били лигавили пияниците.
към текста >>

16. 43. Младежкият клас и женитбата

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Женитбата прилича на това нещо, на тези, които са вързани в дама, в яхъра там - волове, животни, които са вързани за яслите“.
Затуй е тази школа, да подготвяме младите за един бъдещ живот, по-чист“. Веднъж Учителят ми казва, в разговор запитва ме така, въпроси ми задава и аз Му отговарям. „Рекох, хубаво е човек да не се жени, на вола рогите не му тежат да си върши сам работата.“ Тъй, че човек може от началото до последния момент на живота си пак да си върши сам всичката работа, която има да свърши. Затова е създаден човека, да бъде чист, да се подготвя за един бъдещ по-друг живот. Аз мисля, че по-рано го казах, но че веднъж ходих при Учителя да Му кажа за един наш възрастен брат, който е починал и Учителят се обърна към мене и ми каза: „Ти знаеш ли, рекох, на какво прилича женитбата? Женитбата прилича на това нещо, на тези, които са вързани в дама, в яхъра там - волове, животни, които са вързани за яслите“. Значи женитбата такова нещо представлява. Значи женитбата е юлар в ръцете на другите. Упражняват те, управляват те духовете, които искат да се преродят чрез тебе както си искат. В.К.: Значи в Младежкия клас не се е позволявало да се женят. Изобщо как стоеше въпросът в Школата за женитбата.
към текста >>

17. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

ТОМ 7

Другият казал, че баща му бил купил един чифт волове и той ще ги обучи да орат на нивата и ред други такива селски подробности.
Какво ще правят четири деца? И решавам да бягам, но по-късно. Казвам на моите хора - войниците, това е било по-късно обаче, пак на фронта, но на гръцката граница. Отива, идват войниците, обаче той ги кара да емигрират, те се разплакват. Един казал, че неговата любима ще става майка и той трябва да се прибере в България. Другият казал, че баща му бил купил един чифт волове и той ще ги обучи да орат на нивата и ред други такива селски подробности. Никой не решава да емигрира. Сложил ризата си на пушката, седнал на един камък, което било знак, че се предава. Идват войници, арестуват го, слагат го на една каруца и го пращат на един остров. Той бил чувал, че всяка нощ избиват по няколко души българи, а на другите дават работа. Така ги устройват.
към текста >>

18. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Аз имах волове, кола, плугове, всичко, което трябва на село за работа на полето.
На времето нямаше човек да без- действува и да не работи по полето и по нивите. Ако не работи и не изкара нещо от нивите, няма какво да яде. Стават рано сутрин у тъмно и до тъмно работят. Да, земеделието е робия. Тогава нямаше машини, нямаше вършачки, имаше само добитък и хора. Аз имах волове, кола, плугове, всичко, което трябва на село за работа на полето. В.: Към колко декара земя имаш? Т.: Около 20 декара земя. В.: Обработваше земята и едновременно отиваше на кариерите? След това как намираше време да обработваш земята и как ти стигаха силите? Т.: Не зная, ами навикваш някакси.
към текста >>

Аз имах овце, волове, крави и трябва да ги нахраним.
Т.: Сега са свободни. Работят по осем часа и после бездействат. Нищо не ги засяга нито па ги някой гони. След работа всекой вкъщи си отива. А по наше време от работа се връщат вкъщи пребити, пък там ги чака отново работа - да нахранят добитъка, пък жените месят хляб, готвят за следващия ден. Аз имах овце, волове, крави и трябва да ги нахраним. Аз като идех там на кариерата, тогава жена ми ги хранеше тук. В.: Сегашното поколение живее по-лесно, ама не признават и не го осъзнават. Т.: И пак недоволни. В.: И пак недоволни ама това го виждате вие, възрастното поколение, младите вече по-леко карат и нехаят. Получават всичко наготово.
към текста >>

19. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Волове имаше.
Всичко навънка къде ще ги събереме толкова. Тука не може. В.: Аз съм виждал една снимка на двора с един петел. Т.: Да, да имаше кокошки, имаше петли. Всичко имаше. Волове имаше. В.: Колко вола имаше по ония години? Т.: Два вола за оране. В.: И колко декара ниви имаше тогава? Малко? Т.: Малко - 25-26 декара.
към текста >>

20. 33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ

ТОМ 8

А радваха се воловете за дъжда и за гърма, що уплаши техният господар.
Всичко се изпоплаши. Млъкнаха щурците. Млъкнаха всички. Само вятърът бучеше и реката шумеше. Орачът напусна работата и се върна дома. А радваха се воловете за дъжда и за гърма, що уплаши техният господар. В страха си той разказа на жена си своята малка история: че много дъжд и гръмотевица имало. А пък посятото жито в земята, то се радваше, понеже беше поникнало. За първи път посетите житни зрънца виждаха светлото слънце на живота. Безпокоеше се господарят, че малко е сял, а жена му го успокояваше: "Моли се на Бога. Той ще го удвои." "Много трябваше да сея".
към текста >>

" "Старият ми баща." "А пък воловете, толкова пари дадох за тях, а малко работих, излезоха много мързеливи, жена." "Е, нека си починат.
А пък посятото жито в земята, то се радваше, понеже беше поникнало. За първи път посетите житни зрънца виждаха светлото слънце на живота. Безпокоеше се господарят, че малко е сял, а жена му го успокояваше: "Моли се на Бога. Той ще го удвои." "Много трябваше да сея". "И многото и малкото се увеличава." "Кой ти каза това? " "Старият ми баща." "А пък воловете, толкова пари дадох за тях, а малко работих, излезоха много мързеливи, жена." "Е, нека си починат. И те душички имат." "Какво казваш? Вол душа има ли? " "Има, има като твоята." "Кой ти каза това? " "Старата ми баба на 90 години. Тя ми казваше това, че вол душа има, и човек трябва добре да се отнася с тях." "Чудна работа, за първи път чувам от тебе.
към текста >>

Ако не ме лъжеш, ако право ми казваш, ще си помисля за моите волове.
И те душички имат." "Какво казваш? Вол душа има ли? " "Има, има като твоята." "Кой ти каза това? " "Старата ми баба на 90 години. Тя ми казваше това, че вол душа има, и човек трябва добре да се отнася с тях." "Чудна работа, за първи път чувам от тебе. Ако не ме лъжеш, ако право ми казваш, ще си помисля за моите волове. И друг път ще се отнасям по-добре с тях. Много съм ги мушкал и бил. Колко ли грехове съм набрал? Какъв ответ ще дам? Може би този ден страшен, беше глас от горе, който ми казваше това." Бележка на редактора: Това са песни изпяти от Учителя, на които бяха записани само думите.
към текста >>

21. 17. ОТКРИВАНЕ НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Но втората година когато отидохме гледаме, че воловете влизат в езерото.
17. ОТКРИВАНЕ НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ" В.К.: Вие вода за пиене отначало черпихте? Е.А.: Чакайте ще Ви кажа. Първата година от езерото черпехме вода. Но втората година когато отидохме гледаме, че воловете влизат в езерото. На говедарите, които бяха там. И все пак тече водата, носи се, ама, но вече не ни беше приятно като видяхме такива грозни картини. Учителят един ден, много хубав слънчев ден беше след беседа, каза, като бяхме закусили и направили гимнастиките: „Тука трябва да има един извор, ние трябва да го намериме! " Така каза. И на приятелите каза: „Пръснете се така във верига и тръгнете нагоре да търсите извор, в околността, навсякъде".
към текста >>

22. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня.
Когато то дойде, нещата другояче стават, защото ако човек се поддава на отрицанието, това са силите на Злото, които господарстват в него. Ако се поддава на Доброто, на положителните сили, те са другите, светлите същества, които се проявяват. А пък Учителят пак на едно място казва: „Чистият ум, светлият ум, чистото сърце, обширната душа и мощният дух са веригите, които ще свържат Злото у вас". Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии. Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня. Такова нещо е било. Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас. Ние сега ще имаме само проблясъци на това Божествено в състоянието, в което сме още сега. Но за да станеме нови хора, за да станем ученици, да имаме абсолютно ученическо съзнание, непременно трябва Божията Любов да изявяваме. Иначе, другото е каши.
към текста >>

23. МОЯТ РОМАН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Дядо ореше нивите, а някои от домашните му помагаше да води воловете.
Къщата беше направена от камък, беше много студена и влажна, старите скоро умряха, аз заболях от стомах и ме лекува един турски лекар. По-късно и мама заболя от бъбреци, което стана причина впоследствие да си замине рано. След като умряха старите цялото семейство се премести да живее в новата къща, защото имаше повече стаи и можеше да задоволи нуждите на петимата братя, които бяха всички женени. За този живот от петгодишната до десетгодишната ми възраст имам много спомени за общия живот на голямото семейство. Тогава всички бяха млади, здрави, годни за труд и работа. Дядо ореше нивите, а някои от домашните му помагаше да води воловете. Чичовците ми ходеха за дърва в гората и носеха на конче товарите. На пазар ходеха в Кичево или Битоля. Жените вършеха домашната работа. През пролетта те участваха в полската работа - копаеха, жънеха, плевяха, гледаха градината и т.н. Една от снахите за една седмица се грижеше само за домакинската работа - месеше хляб, печеше го, готвеше ядене за обяд и за вечеря за всички.
към текста >>

24. ИЗВАДКИ ИЗ БЕСЕДАТА „ИЗРАИЛ И БЪЛГАРИН /9.1Х.1940 год., 10 ч. - Изгрев/

ТОМ 9

С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си.
Вторият елемент е буквата „Ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент „Л", означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент „Г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент „Р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. Какво означава думата „Израил"? Кои са елементите на Израила? Израил е онзи, който излиза от рая. Из-рая, а пък българин - който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излизали сте от рая; после ще станете Българи, ще влезете в рая.
към текста >>

Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъствуват на царската вечеря, под различни предлози, че си купили ниви и ги засели, че воловете си опитвали, че се женели.
Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи. Какво представляват българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъствуват на царската вечеря, под различни предлози, че си купили ниви и ги засели, че воловете си опитвали, че се женели. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи, да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата! " Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са те за злото - не го виждат. Те са осиромашели за стария и грешен живот; те се отказали от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища.
към текста >>

25. 02 - 12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

ТОМ 10

Единадесет чифта волове с плугове пристигнали рано в понеделник.
След като брат Куртев категорично заявил, че тук ще стане отлична градина и решението било взето от него, тогава още същия ден решили да почнат работа. Нивата трябвало да се очисти от храсти и тръне, да се освободи от поройните камъни, да се изоре с плугове. Докато плуговете орели земята, 14 здрави и силни мъже се хванали да правят изкопа от север и изток, около 300 метра. Докато слънцето клоняло към залез, нивата била дълбоко изорана и изкопът привършен. Изкопът бил метър ширина на метър дълбочина и обгръщал нивата отгоре и от източна страна. Единадесет чифта волове с плугове пристигнали рано в понеделник. Разделили земята на единадесет парцела, за да не си пречат орачите и копачите и извозвали с коли извадените от плуговете камъни. Вечерта, на залез слънце, изораната нива се усмихвала с черния угар. Тогава и бай Станчо повярвал, че брат Куртев не само пръсти може да превързва, но е и добър организатор. Цялата нива била преорана. Камъните извозени и изкопът завършен.
към текста >>

Единадесет чифта волове преорали цялата нива.
Изкопът бил работа не за 20, но за 100 души. Никой не чувствал умора. Всеки искал повече работа да свърши. Сякаш зад всеки от братята имало невидими ръце, които помагали. Хората, участвали в изкопа са: от село Тополица: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Георги Къса Иванов, Петър Тодоров, Ангел Тодоров, Слави Къркеанов, Димитър Иванов /Мичо/, Слав Димов; от село Горица: Михаил Вълков; от село Бата: Владимир Калудов и Димитър Вергиев; от село Изворище: Черню Калушев, Милю и Христо Чараджийски от село Банево. Единадесет чифта волове преорали цялата нива. Приятелите, като видяли как работата до вечерта била привършена, си отишли с укрепена вяра. През есента на 1922 г. било посадено лозето и овощната градина, а през следващата, 1923 г. били посадени боровете. Същата година била направена колиба за пазача, защото без пазач не можело по ония години.
към текста >>

26. 04 - 05. ПРОМЯНА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

ТОМ 10

Той се убедил, че „набожните" не се шегуват и за да не се изложи пред селяните, веднага предложил своя чифт волове, заедно с колата на разположение, в услуга на чешмата.
Но това не било така за другите хора от селото. Някои от светските хора все още мислели, че „набожните" напразно си хабят труда и харчат средства, че на това тресавище нищо не може да стане. Не са били един и двама, които мислели така, които имали отрицателно отношение към възможността, че чешмата ще може да стане. Един от тия хора е бил Тодор Карапачов, един от първенците на селото. Но само след няколко дни, откакто почнала работата на чешмата, след като видял реда и организацията на работата и той се убедил, че работата ще излезе на добър край и коренно променил отрицателното си отношение. Той се убедил, че „набожните" не се шегуват и за да не се изложи пред селяните, веднага предложил своя чифт волове, заедно с колата на разположение, в услуга на чешмата. Тъй капитулирал и последният противник. Чешмата станала причина да се разгори мълчаливо съревнование не само между нашите хора от селото, но и между външните. Не били малко случаите, когато в разговор на улицата един през друг селяните се надпреварвали да кажат кой с какво е помогнал за чешмата. Само нашите хора мълчали и търпеливо очаквали близкия завършек на това прекрасно дело. Всички братски семейства се самозадължавали да поемат прехраната на десет-петнадесет души работници за 3, 5, 20 или 15 дни, всеки според материалните си възможности.
към текста >>

27. 08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов!
Ето как се заплаща. Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили. Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Друг един случай: Над двора на Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при „Изворът на доброто", както се нарича, с приятели. А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов! " Никой нищо не казал. Не минало месец, месец и половина, един камион го прегазил и той остана инвалид за цял живот. За Богохулство има Божий гняв. Гневът Господен възстановява Божията правда.
към текста >>

28. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Отишъл на нивата да си опита воловете как орали.
Този прилича на Слави Иванов Милевски от Айтос. Той като вижда, че брат Георги Куртев прави обиколки, един път се явило у него желание да отиде с него, да го придружи, когато прави обиколки по селата, по приятелите. Бай Георги му обещал. Когато дошло време да тръгва, казал: „Славе, аз тръгвам, готов ли си? " - „Бай Георге, да си преора нивата, че тогава ще дойда." - „Добре, ти си преори нивата, аз заминавам." И по този начин не се осъществи неговото желание да отиде с него, защото дава предимство на земното, на физическото, а духовното го пренебрегнал. Отишъл на нивата да си опита воловете как орали. 5 снимка. Сега тука брат Куртев чете, Това е на някой от съборните дни 1959 година, Той е написал нещо и го чете. Някои мисли от Учителя чете, но въпросът е, че той наближаваше вече 90 години, а пък чете без очила. Много му се усили зрението и четеше без очила напоследък. В. К.: Сега как обикновено преминаваше един съборен ден?
към текста >>

29. 09 - 290. МОЛИТВАТА НА КЕРЧО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

След като минах същата, воловете се отклониха на една страна и оста се закачи отстрани за пръстта, и колата спря.
290. МОЛИТВАТА НА КЕРЧО Бях малко момче, едва десет-дванадесет годишен, когато един ден ме изпратиха в Балкана с волска кола за дъски. Нощувах в съседното село и сутринта продължих за нашето село, вече колата бе пълна с дъски. Бях още далеч от селото, а трябваше да мина реката. След като минах същата, воловете се отклониха на една страна и оста се закачи отстрани за пръстта, и колата спря. Чудех се какво да правя. Нямаше кой да ми помогне. Колата беше пълна, а освен това бе и нагорнище. Дойде ми на ум да се помоля. Помолих се и като из невиделица една група копанари от 7-8 души ме настигна.
към текста >>

Решиха да се разтовари колата, за да се облекчат воловете.
Нямаше кой да ми помогне. Колата беше пълна, а освен това бе и нагорнище. Дойде ми на ум да се помоля. Помолих се и като из невиделица една група копанари от 7-8 души ме настигна. Видяха затруднението ми и веднага ми се притекоха на помощ. Решиха да се разтовари колата, за да се облекчат воловете. Грабнаха всеки по няколко дъски и ги изнесоха горе на равното. Отместиха колата с лост. Оста се освободи и воловете потеглиха и изкараха колата на равно. Копанарите натовариха колата и продължиха пътя си, а след тях и аз към село. Разказал: Керчо Василев.
към текста >>

Оста се освободи и воловете потеглиха и изкараха колата на равно.
Помолих се и като из невиделица една група копанари от 7-8 души ме настигна. Видяха затруднението ми и веднага ми се притекоха на помощ. Решиха да се разтовари колата, за да се облекчат воловете. Грабнаха всеки по няколко дъски и ги изнесоха горе на равното. Отместиха колата с лост. Оста се освободи и воловете потеглиха и изкараха колата на равно. Копанарите натовариха колата и продължиха пътя си, а след тях и аз към село. Разказал: Керчо Василев. 1959 г. - Страцин.
към текста >>

30. 16 - 15. БУЙНИТЕ КОНЕ

Желю Танев Николов

ТОМ 10

Брат Георги Събев разказваше за брат Паню какви спънки имал с добитъка: воловете бодат, конете ритат и т.н.
Той искал да си напусне занаята като подковач. Но Учителят му дал методи как да се отнася към животните и също да не си напуща занаята. По-нататък той каза, че приложил това, което му казал Учителят и той можел да се справя с най-буйните коне, защото знаел вече как да ги успокоява и тогава да ги кове. Брат Паню станал известен като опитен майстор да подковава и при него водели най-буйните коне, защото той знаел вече как да се отнася с тях. Много случки бяха разказвани, на много срещи бяхме канени. Брат Георги Събев разказваше за брат Паню какви спънки имал с добитъка: воловете бодат, конете ритат и т.н. При такива случаи не можел човек да си гледа работата и затуй искал да си напусне занаята. Отива при Учителя и му разказва какви трудности среща. Тогава Учителят му казал да не си напуща занаята, но че ще му каже какво да прави. Като ти доведат добичето, ще го погладиш по главата и по целия гръб с ръка, значи от главата до опашката. Това ще направиш три пъти.
към текста >>

31. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

ТОМ 10

Сега вие знайте, че във всеки град в нашата страна стават панаири, особено селяните, кой волове кара да продава, кой коне, кой каквото има, а други отиват да купуват.
Обаче брат Петър добре е запознат и с Евангелието. Много добре им отговаряше на зададените му въпроси, и така не се стигна до някакви спорове. Затова Учителят на много места казва да се проучава Библията, последните думи на брат Петър бяха следните, като станаха да си отиват, каза така: Братя, вие добре дойдохте тая вечер да се опознаем добре и да обсъдим много хубави неща от Словото Божие. То ни пълни душите и ни задоволява. Посочи пример. Сега вие знайте, че във всеки град в нашата страна стават панаири, особено селяните, кой волове кара да продава, кой коне, кой каквото има, а други отиват да купуват. И който е продал, е доволен, че е продал и който е купил, е доволен, че е купил. И всеки си отива доволен в къщи от панаира. И така, братя, нашият разговор с вас е при същия случай - вие си отивате доволни в къщи, и ние сме доволни. Така весело си отидоха хората. Брат Петър Камбуров, много са нашите спомени с него.
към текста >>

32. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Когато са правели градината, баща ми е карал камъни от Байра с кола, понеже сме имали голями волове.
Баща ми беше много ревностен за идеята и ръководител на село. Братята и сестрите бяха малко. Но той винаги държеше връзка с Георги Куртев и се обичаха като истински братя. Ние тогава с нетърпение очаквахме този момент да ни дойдат тези братя и с тях да прекараме поне един ден в името на Господа. С тях беше много весело и хубаво. Когато са правели градината, баща ми е карал камъни от Байра с кола, понеже сме имали голями волове. А братята са играели хоро надоло пред колата, за да построят първата постройка. На всяко написано писмо до Иван Кънев, след като го получи да извърши някоя работа, той оставяше своята работа и тръгва за Братската градина. Там работеше поне по една седмица за обръщане на лозето, тогава то беше седем декара и докато не го свършат, не си идваше на село. След неговото заминаване вече ние с моята жена Пенка поехме този път и до днес работим за изпълнение на Божията воля. Едно се моля Богу - да ми даде здраве и живот, защото още не сме си изпълнили задачата до край.
към текста >>

33. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

На Земята конете и воловете представляват служебните духове.
Тя е в духовния свят, а не в Божествения, и се проявява между слабите. Трите свята са: Божествен, духовен и човешки. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е любов в духовния свят. А пък в Божествения свят любовта е мъдрост. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, дето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от свое лично гледище. Какво нещо е търпението? Неволя ли е? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх.
към текста >>

34. IV.11 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Как впрягат земеделците воловете?
Така, ако една душа с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдват във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може и да ви подтикне към добро. Когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата. А да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са питали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпървом добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така и с духовете. Дойде ли един дух при вас, впрегнете го. Започне ли да ви изкушава с известно свое желание, тогава такъв един дух изпитайте добре с ума си и със сърцето си - станете в дадения момент съдебен следовател, вижте що иска и като се убедите, че желанието не е износно за душата, в такъв случай подигнете се нагоре, също както балоните отскачат във висините, щом изхвърлят от багажа си и олекнат. При такова изкушение хвърлете и вие от вашия багаж и олекнете.
към текста >>

35. Наряди за 1919 г.

ТОМ 12

Може да имате дни, но да нямате волове и оръдия за работа.
Впрочем, този закон е верен и в живота. Вие може да сте изгубили 365 дни, а в последния да спечелите; той компенсира всички. И обратно: може да сте спечелили 365 дни, а в последния да изгубите. Настоящият ден е Божественият, той компенсира, заглажда всичко; той е последен ден за работа. Има дни, които не са последни. Може да имате дни, но да нямате волове и оръдия за работа. Та, не отлагайте работата си за другия ден, да казвате: „Утре ще направя това-онова." Не, трябва да се мисли, че всяка вечер е последен ден от живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбелязвате в бележника си, че сте били немарливи. В туй себеконтролиране да няма никакво самоосъждане, да не ставате роби; но като видите черна точица, умножете я на 2 и се зарадвайте, че ви се дава случай за работа. Да съдим постъпките си значи да се стремим да се изправим. Но да казваме „Моята работа е свършена!
към текста >>

36. Наряди за 1920 г.

ТОМ 12

Друг някой например има волове - да изучи защо у едни очите са един цвят, а у други - друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н.
Отче наш. 8ч. сутринта РАБОТА НА УЧЕНИЦИТЕ След закуската като предмет за разисквания през този ден се дадоха следните въпроси:Как се приемахраната.Как се образува кръвта.Как се създава мисълта. През тази година всеки ще си избере един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например някой от вас обича да отглежда пчели - ще изучи подробно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой например има волове - да изучи защо у едни очите са един цвят, а у други - друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини - да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаването планините, реките в България или с кометите, с промените на Слънцето: защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите: защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някои рано побеляват и др. Друг да изучава очите: формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучавате един или друг някой въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползуват.
към текста >>

Поканени бяха званите на трапезата, но едни не дойдоха, защото си купили ниви, други - волове, а трети се женили.
Онзи Христос, Който беше в Исуса, е същият, Който е в Мене. Един е Духът. Едно от тия учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искренохтта ви ще бъде и благословението на Бога. Поканени бяха званите на трапезата, но едни не дойдоха, защото си купили ниви, други - волове, а трети се женили. Благодарете им, че не дойдоха, затова по заповедна Господаря слугите призваха вас - клосните, сакатите. Тук Бог ви извика и вие сами можете да напуснете. Никой друг не ви е викал, не ви е записвал и никой не може нито да ви спира, нито да ви пъди. Това е училище, а Аз съм определен ваш Учител. Но ако вие не искате да слушате и да се учите, Аз ще ви предам на Баща ви.
към текста >>

37. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

ТОМ 12

Дето има трактори, остават свободни кравите и воловете.
Виждал съм и вол с крава. Казвам: Това е по- естествено. Има съчетания съвсем не по Бога. Сега хората вървят по естествен път. Има вече трактори, няма да впрегнат добичетата, освобождават ги. Дето има трактори, остават свободни кравите и воловете. Те си имат друга работа. И волът е доста служил, трябва вече да се освободи. Те трябва вече, и умът, и сърцето, и душата ни, да се освободят от непоносимия труд. Ние някога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат 20, 30, 40 години, казваме: „Няма вече изходен път.“ Има изходен път в живота. Дойдеш до една задънена улица, не можеш да вървиш напред - ти трябва да се върнеш назад.
към текста >>

38. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

ТОМ 12

Разправяше ми един евангелист: „Преди да бях научил Евангелието, воловете ме познаваха, с един остен на общо основание биех воловете, казвах: „Трябва да работите“, мушках ги с остена.
Кой е онзи вътрешен закон, който ангажирва човека? Да кажем, преписваш едно съдебно решение - смешно е, има ли закон, който определя в колко време трябва да препишеш туй решение? Всеки един от вас, който е чиновник, трябва да научите, всички банкови чиновници, да медитирате. Те ще имат туй настроение. Сега това е по стария начин. Разправяше ми един евангелист: „Преди да бях научил Евангелието, воловете ме познаваха, с един остен на общо основание биех воловете, казвах: „Трябва да работите“, мушках ги с остена. Но като четох Евангелието, хвърлих остена вече, дам им малко хляб, побутна ги по рогата, по муцуната. Като се обърнах, престанах да мушкам и да бия воловете с остена. Стана една промяна. Учудиха се и воловете, по коя причина - по силата на Евангелието.“ Именно когато действува истината, трябва да стане една промяна, човек да хвърли остена. Пак ще вървят воловете, пак ще ореш, няма да се спре орането.
към текста >>

Като се обърнах, престанах да мушкам и да бия воловете с остена.
Всеки един от вас, който е чиновник, трябва да научите, всички банкови чиновници, да медитирате. Те ще имат туй настроение. Сега това е по стария начин. Разправяше ми един евангелист: „Преди да бях научил Евангелието, воловете ме познаваха, с един остен на общо основание биех воловете, казвах: „Трябва да работите“, мушках ги с остена. Но като четох Евангелието, хвърлих остена вече, дам им малко хляб, побутна ги по рогата, по муцуната. Като се обърнах, престанах да мушкам и да бия воловете с остена. Стана една промяна. Учудиха се и воловете, по коя причина - по силата на Евангелието.“ Именно когато действува истината, трябва да стане една промяна, човек да хвърли остена. Пак ще вървят воловете, пак ще ореш, няма да се спре орането. В живота става натрупване на много мисли, на много желания. Да кажем, говори се върху една беседа два-три пъти, натрупа се един материал и нещата станат обикновени.
към текста >>

Учудиха се и воловете, по коя причина - по силата на Евангелието.“ Именно когато действува истината, трябва да стане една промяна, човек да хвърли остена.
Сега това е по стария начин. Разправяше ми един евангелист: „Преди да бях научил Евангелието, воловете ме познаваха, с един остен на общо основание биех воловете, казвах: „Трябва да работите“, мушках ги с остена. Но като четох Евангелието, хвърлих остена вече, дам им малко хляб, побутна ги по рогата, по муцуната. Като се обърнах, престанах да мушкам и да бия воловете с остена. Стана една промяна. Учудиха се и воловете, по коя причина - по силата на Евангелието.“ Именно когато действува истината, трябва да стане една промяна, човек да хвърли остена. Пак ще вървят воловете, пак ще ореш, няма да се спре орането. В живота става натрупване на много мисли, на много желания. Да кажем, говори се върху една беседа два-три пъти, натрупа се един материал и нещата станат обикновени. Те стават обикновени като любовните писма. Първите любовни писма с трепет се пишат.
към текста >>

Пак ще вървят воловете, пак ще ореш, няма да се спре орането.
Разправяше ми един евангелист: „Преди да бях научил Евангелието, воловете ме познаваха, с един остен на общо основание биех воловете, казвах: „Трябва да работите“, мушках ги с остена. Но като четох Евангелието, хвърлих остена вече, дам им малко хляб, побутна ги по рогата, по муцуната. Като се обърнах, престанах да мушкам и да бия воловете с остена. Стана една промяна. Учудиха се и воловете, по коя причина - по силата на Евангелието.“ Именно когато действува истината, трябва да стане една промяна, човек да хвърли остена. Пак ще вървят воловете, пак ще ореш, няма да се спре орането. В живота става натрупване на много мисли, на много желания. Да кажем, говори се върху една беседа два-три пъти, натрупа се един материал и нещата станат обикновени. Те стават обикновени като любовните писма. Първите любовни писма с трепет се пишат. Второто, пропуснал си нещо някъде, не си толкова усърден.
към текста >>

39. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

ТОМ 12

После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като волове.
После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие. Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти. И Е това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр. После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, тя трябва да бъде еластична, да бъде мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, сега почнаха да носят малко по- хигиенични шапки. Вие постоянно трябва да чешите косите си, да вървят в едно направление, да ви разбират, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите на човека не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на вашия ум, тогава как ще искате да работите в света?
към текста >>

40. 1. ИЗПИТЪТ ПО ФИЛОСОФИЯ Тодорка Кръстева Стоянова

Тодорка Кръстева Стоянова

ТОМ 13

Баща ни наред с чиновничеството си купуваше ниви, овце, воденици, волове, коне и дядо ни от с.
1. ИЗПИТЪТ ПО ФИЛОСОФИЯ Тодорка Кръстева Стоянова Родена съм на 20.12.1913 г. на Игнатов ден в град Плевен, в семейството на Кръстан Стоянов Паскалев - телеграфист и майка Иванка Николова Великова, начална учителка от град Шумен. Детството ми премина щастливо, понеже майка ми не работеше, а гледаше трите си деца. Пееше ни песни, четеше ни приказки. Баща ни наред с чиновничеството си купуваше ниви, овце, воденици, волове, коне и дядо ни от с. Воковлик ги гледаше и се грижеше за тях. През 1920 година баща ни закупи кашкавал и цяла мандра, загуби, износът спря, кашкавалът никой не го купуваше и той се притесни, и умря от удар на 44 години. Беше на 2.01.1922 година. Майка ми остана вдовица на 37 години с три деца. Големият ми брат, Владимир, на 14 години, аз, Тодорка, на 9 години и малкият ми брат Кръстан на 5 години.
към текста >>

41. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 681-700

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

699 Някои души влизат във воловете, дегизират се и ще си идат; затова човек с благоговение трябва да гледа на всичко.
Когато този ток над главата се прекъсне, сърцето спира веднага. С електрическа сила се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето не е в състояние да прекара кръвта. Гонене. 697 Защото си на светлите, затова черните те гонят. Закрила. 698 Човек, ако няма тази невидима духовна закрила, мъчно може да се живей на земята. Душите влизат. 699 Някои души влизат във воловете, дегизират се и ще си идат; затова човек с благоговение трябва да гледа на всичко. Волът заслужава една целувка, да го погалиш, да му благодариш, че ти работи. Моралът. 700 Който влезе в пътя на живота, много страдания ще има, докато се научи да живее. Аз - това е моята душа, а Божественото, това е висшето, в което аз живея и се движа. Аз не трябва да бъда в разрез със своето битие, нито със средата на Бога, нито със себе си, нито с условията, от които аз черпя всички сили за своето развитие. Но и аз съм едно условие за ближните си.
към текста >>

42. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр.
И вие на своите истински приятели думата им на две не правите. Направиш ли я на две тогаз не си истински приятел. Ак о ние Словото Божие го направим на две, например седнеш и почнеш да се молиш, но не можеш да концентрираш умът си, тогаз ти правиш Словото Божие на две. Защото като седнеш да мислиш за Царството Божие, ще дойдат други работи в умът ти. Например женен си - ще дойдат жена ти, децата ти, приятелят ти, ако си политическо лице, ще дойде мисъл какво ще стане с тебе, с политиката и пр., имаш дългове да плащаш. Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр. тези мисли ще нахлуят в ума ти. Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти.
към текста >>

43. 1. РОДЪТ ДЕЛИПЕНЕВЦИ

ТОМ 16

Впрегатен добитък имаха няколко чифта волове, коне.
Като седнеха да обядват или вечерят, отделяха на отделна трапеза осемнадесет деца, а възрастните образуваха отделна трапеза. В обширния двор имаше четири къщи с големи градини. Това семейство имаха около сто кози. Кога се връщаха вечер козите от паша, четирима доячи дояха козите. Всеки дояч надояваше по един голям котел мляко. Впрегатен добитък имаха няколко чифта волове, коне. А имаха цяло стадо кобили -хергеле. Чичо ми Рали имаше двама сина и две дъщери. Леля ми Неша, и тя имаше синове и дъщери. Половината село Посабина носи прякора Делипенювци.
към текста >>

44. 9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 16

Когато се откри курсът, имаше 550 болни добитъци: коне, крави, волове, катъри, биволи и пр.
9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО Първа армейска ветеринарна лечебница в Скопие се помещаваше от северната страна на Скопие, в армейските казарми до римския водопровод. От първа армия, от южния фронт всичкият болен добитък се изпращаше на лечение в армейската лечебница. Когато се откри курсът, имаше 550 болни добитъци: коне, крави, волове, катъри, биволи и пр. До обед школниците помагахме на лекарския персонал да лекуват болния добитък, а следобед и в обедната почивка се водеха лекциите по различните дисциплини от разни лекари. В армейската лечебница постъпваха тежко болните добитъци, най-много коне, с набити холки, с дълбоки фистули между плешките, из които извираше гной. Сондите се спускаха 20 - 25 см до дълбоките фистули. За да се намали периметърът на оголената холка, обгаряха с нажежени плоски железа. Добичетата реват от болки.
към текста >>

45. 10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО

ТОМ 16

10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО Още след първия месец от постъпването ми във ветеринарната лечебница, мен и още един курсист ни пратиха на река Вардар над Скопие да лекуваме заболели волове от болестта пироплазмоза.
10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО Още след първия месец от постъпването ми във ветеринарната лечебница, мен и още един курсист ни пратиха на река Вардар над Скопие да лекуваме заболели волове от болестта пироплазмоза. От тази болест воловете си изпикаваха кръвта и умираха. Нямаше открито лекарство против нея. Температурата на заболелия добитък се повишаваше до 42 градуса и волът умираше. Ако не позволим да се вдигне температурата високо, бацилите не можеха да се размножават бързо. Затова, съблечени голи, ние вкарвахме болния вол във Вардара, само носа му оставяхме над водата, да не го удавим, и мерехме температурата, докато стигне нормалната - 37 градуса.
към текста >>

От тази болест воловете си изпикаваха кръвта и умираха.
10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО Още след първия месец от постъпването ми във ветеринарната лечебница, мен и още един курсист ни пратиха на река Вардар над Скопие да лекуваме заболели волове от болестта пироплазмоза. От тази болест воловете си изпикаваха кръвта и умираха. Нямаше открито лекарство против нея. Температурата на заболелия добитък се повишаваше до 42 градуса и волът умираше. Ако не позволим да се вдигне температурата високо, бацилите не можеха да се размножават бързо. Затова, съблечени голи, ние вкарвахме болния вол във Вардара, само носа му оставяхме над водата, да не го удавим, и мерехме температурата, докато стигне нормалната - 37 градуса. След това го изкарвахме от реката.
към текста >>

46. 14. НА ДОБРО ПОЛЕ

ТОМ 16

Игуменът бай Христо ме въведе в обора, където лежаха четири чифта волове с подути крака.
Дойде братът й и ме поведе една сутрина извън селото. Манастирят не бе много далек от селото. Помещаваше се в хубава кестенова гора, имаше разни други големи дървета и плодни дървета, зелени поляни, а отпред шумеше бистър поток. Студен, планински извор. Сред тая хубава гора бе построен манастирът, а около него бяха построени кошарите на стадата и оборите на едрия добитък. Игуменът бай Христо ме въведе в обора, където лежаха четири чифта волове с подути крака. Из двойните копита на воловете пъкаха червеи, из копитата им изтичаше кръв. Устните на устата им бяха с големи рани, така че воловете не можеха ни да пасат, ни да ядат сухо сено или слама. Животните изръмжаха, като ни видяха. Гладът и жаждата ги бяха изтощили. Влязохме в свинарника.
към текста >>

Из двойните копита на воловете пъкаха червеи, из копитата им изтичаше кръв.
Манастирят не бе много далек от селото. Помещаваше се в хубава кестенова гора, имаше разни други големи дървета и плодни дървета, зелени поляни, а отпред шумеше бистър поток. Студен, планински извор. Сред тая хубава гора бе построен манастирът, а около него бяха построени кошарите на стадата и оборите на едрия добитък. Игуменът бай Христо ме въведе в обора, където лежаха четири чифта волове с подути крака. Из двойните копита на воловете пъкаха червеи, из копитата им изтичаше кръв. Устните на устата им бяха с големи рани, така че воловете не можеха ни да пасат, ни да ядат сухо сено или слама. Животните изръмжаха, като ни видяха. Гладът и жаждата ги бяха изтощили. Влязохме в свинарника. Свинете вървяха по колене, а между копитата и на тях пъкаха червеи.
към текста >>

Устните на устата им бяха с големи рани, така че воловете не можеха ни да пасат, ни да ядат сухо сено или слама.
Помещаваше се в хубава кестенова гора, имаше разни други големи дървета и плодни дървета, зелени поляни, а отпред шумеше бистър поток. Студен, планински извор. Сред тая хубава гора бе построен манастирът, а около него бяха построени кошарите на стадата и оборите на едрия добитък. Игуменът бай Христо ме въведе в обора, където лежаха четири чифта волове с подути крака. Из двойните копита на воловете пъкаха червеи, из копитата им изтичаше кръв. Устните на устата им бяха с големи рани, така че воловете не можеха ни да пасат, ни да ядат сухо сено или слама. Животните изръмжаха, като ни видяха. Гладът и жаждата ги бяха изтощили. Влязохме в свинарника. Свинете вървяха по колене, а между копитата и на тях пъкаха червеи. Същата и по-страшна картина видях в кошарата, когато затваряха овцете.
към текста >>

Докато аз ядох и пих малко мляко, манастирските пастири приготвиха необходимото за завалянето на воловете, за да се започне лекуването.
Същата и по-страшна картина видях в кошарата, когато затваряха овцете. Хората, които работеха манастирските имоти и гледаха манастирските стада, бяха балканджии, евакуирани от Добро поле поради бойната линия. Хора неграмотни, с дебели шаячни дрехи, жените им - с груби тела, дебели крака като на ескимоси, обути в дебели вълнени чорапи, нашарени с дебели черни прежди, престилки нашарени с планински тъкани платове. Купена дреха или платно по тях не можеше да се види. Игуменът даде заповед да издоят овците, да загреят млякото, за да нагостят доктора. Докато аз ядох и пих малко мляко, манастирските пастири приготвиха необходимото за завалянето на воловете, за да се започне лекуването. Изваждам от раните червеите и почиствам раните. Този ден се занимавах само с болните волове. Следващият - с болните свине, на третия - със стадата овце. За една седмица разрушителният процес на шапа бе спрян. От сутрин до вечер работех непрекъснато.
към текста >>

Този ден се занимавах само с болните волове.
Хора неграмотни, с дебели шаячни дрехи, жените им - с груби тела, дебели крака като на ескимоси, обути в дебели вълнени чорапи, нашарени с дебели черни прежди, престилки нашарени с планински тъкани платове. Купена дреха или платно по тях не можеше да се види. Игуменът даде заповед да издоят овците, да загреят млякото, за да нагостят доктора. Докато аз ядох и пих малко мляко, манастирските пастири приготвиха необходимото за завалянето на воловете, за да се започне лекуването. Изваждам от раните червеите и почиствам раните. Този ден се занимавах само с болните волове. Следващият - с болните свине, на третия - със стадата овце. За една седмица разрушителният процес на шапа бе спрян. От сутрин до вечер работех непрекъснато. Храната ми бе прясно и кисело мляко. За няколко седмици всички добитъци оздравяха.
към текста >>

47. 16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ

ТОМ 16

След него идваха воловете, кравите и биволите.
От силната умора конят умрял тутакси. Арабите оплакали умното животно и там, където го погребали, на същото място направили паметник на коня. По моето време, до 1944 г., конят бе едно много важно животно. Той служеше за езда, впрягаше се в конска каруца, с него се ореше, с него се вършееше на хармана. Той, конят, бе най-главното впрегатно животно. След него идваха воловете, кравите и биволите. Аз живеех в свят, населен с едър и дребен рогат добитък. Животът на човека зависеше изцяло от добитъка.
към текста >>

48. 3. ЛЕТЕН ДЕН - ЖЪТВА Е...

ТОМ 16

Дойде време да се сее и трябва на воловете да се сложи рало, да орат!
Но жените искаха още един. Една се провикна: „Имаш два вола, ама ти требва и рало, та да ореш." Аз също се смях. Откъде им идват на главата такива мисли на тия жени селянки? Когато се евакуирахме в село Мърчаево от бомбардировките, като ми кажеше Учителят: „Пеню, я изпей „В летен ден", аз Му я изпявах много пъти и Той всеки път се радваше от сърце на тази песен. Но ето, дойде време да каже: „Сега ще създадем трети куплет. Дойде време да се сее и трябва на воловете да се сложи рало, да орат! " Гледам, мигам, чудя се това откъде съм го слушал, па си спомних, че това бе желанието на онези селянки в село Алдомировци - да имат и трети куплет на песента. Нива е, дъще, животът, где доброто семе се сей. Кат израсне, живот внася то във нас. Ставай, дъще, любовта днес мен и тебе чака. Ставай, тя ни носи свойта нова, жива премяна.
към текста >>

49. 11. „БЛАГОСЛОВЕН ДА Е, КОЙТО ЛЮБИ И ОБИЧА!

ТОМ 16

И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим.
А Абсолютната чистота се отнася за човешката душа. Душата пребивава в свят на Абсолютна чистота, което представлява Виделината на духовния свят. Затова не може един човек да обича една душа в духовния свят и после да я мрази. Тази песен е забатачена в един биволски гьол, както биволите лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта. За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта биволи да се впрегнат във впряг и да се извади. И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим. Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола. Ще дадем нова редакция на думите. Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е! " Благословен да е! Тъй се мъчех, мила мамо, и таз песен пеех, докат дойде светъл ангел и вест ми донесе: Че любовта, мила мамо, нивга се не мени, нивга се не мени, мамо, никога не чезне.
към текста >>

50. X. Бракът на Изгрева

ТОМ 16

Ще прекараш половата си енергия надолу, ще се жениш, ще раждаш деца, ще ореш с твоите волове собствената си нива или ще ореш чужди ниви, ще сееш семената си и ще чакаш да дойде време за жътва.
Или нагоре, към Високия Идеал на всяка една човешка душа - да се добере до Словото на Учителя и да приложи онова, което му е потребно на човека и доколкото може, да го осъществи чрез живота си. Затова ще прекараш половата си енергия нагоре по каналите на гръбначния си стълб и гръбначния си мозък, за да стигне до малкия мозък и оттам да се препрати до т. нар. център на хилядолистника, който се намира на върха на главния мозък. И само там можеш да се сдобиеш с приемателна станция - да приемаш Словото на Учителя и чрез живота си да го предаваш на другите като Висок идеал. Другият път е обикновеният човешки път. Ще прекараш половата си енергия надолу, ще се жениш, ще раждаш деца, ще ореш с твоите волове собствената си нива или ще ореш чужди ниви, ще сееш семената си и ще чакаш да дойде време за жътва. И така, ще дойде това време за жътва, но градушка се яви и очука и побие вдън земя всичко посято и ти оставаш гол и бос, гладен и жаден. Тогава ще разбереш, че си си пропилял живота между българите и че си се разминал със Словото на Учителя Петър Дънов, дадено чрез българско четмо и писмо. Това е. Ето това е притчата от Учителя за запушените и отпушените канали.
към текста >>

51. 8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

ТОМ 17

Орачът казва, че много работил; той само ще набразди земята и то с воловете и после казва: „Аз го направих." Той не взема предвид светлината, топлината, влагата и пр.; те са все разумни същества, които идат и помагат.
" А онези същества дойдат и ти казват: „Не му давай! Отрежи му половината! " А пък то светът е уреден. Няма какво да се грижи човек за себе си. Какво ние промишляваме? Орачът казва, че много работил; той само ще набразди земята и то с воловете и после казва: „Аз го направих." Той не взема предвид светлината, топлината, влагата и пр.; те са все разумни същества, които идат и помагат. Те прекарват своите идеи през житото, черешите, ягодите. Всички тези плодни растения са възпитателни методи. Те ни подкрепят не само чрез храната, но чрез яденето те ни предават своите идеи. За в бъдеще болен готвач не трябва да има, само здравият трябва да бъде готвач. В бъдеще, как ще лекуваме болните си слуги?
към текста >>

52. 19. Беседа от Учителя от 23.VIII.1935 г. * Даването

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

ТОМ 17

Три неща спъват човека: нивите му, воловете му и женитбата.
от Лука, глава 14, стихове 16-33 вкл. Туй, което тече, е вода. Туй, което стои, е камък. Туй, което лъха, е въздух. Туй, което те нуди, е сила. Три неща спъват човека: нивите му, воловете му и женитбата. Попитай се сега тъй: Да си купя ли нива? - Това е първата спънка. Да си купя ли волове? - Това е втората спънка. Да се оженя ли?
към текста >>

Да си купя ли волове?
Туй, което лъха, е въздух. Туй, което те нуди, е сила. Три неща спъват човека: нивите му, воловете му и женитбата. Попитай се сега тъй: Да си купя ли нива? - Това е първата спънка. Да си купя ли волове? - Това е втората спънка. Да се оженя ли? - Това е третата спънка. Семейството е направено от Бога. То е едно учреждение Божествено.
към текста >>

Ти си купил волове - спънал си се.
Щом това чувство изчезне - да даваш, - ти си излязъл от областта на любовта; ти си в някоя друга област. Даването е един вътрешен процес, който ни свързва с Бога. И когато Христос казва: „Който не се отрече, не може да бъде мой ученик" - това значи да дадеш всичко, каквото имаш. Трябва да се отречеш от това, което си направил. Ти си купил - ти си се свързал, спънал си се. Ти си купил волове - спънал си се. Оженил си се - спънал си се. Защото животът, воловете и жената не са твои, а на Бога. Главното в света е: Човек е дошъл в света да служи на Бога. Първото проявление на любовта е да даваш. Да служиш на Бога, това подразбира да даваш.
към текста >>

Защото животът, воловете и жената не са твои, а на Бога.
И когато Христос казва: „Който не се отрече, не може да бъде мой ученик" - това значи да дадеш всичко, каквото имаш. Трябва да се отречеш от това, което си направил. Ти си купил - ти си се свързал, спънал си се. Ти си купил волове - спънал си се. Оженил си се - спънал си се. Защото животът, воловете и жената не са твои, а на Бога. Главното в света е: Човек е дошъл в света да служи на Бога. Първото проявление на любовта е да даваш. Да служиш на Бога, това подразбира да даваш. Сега, в какво седи даването? Ти си впрегнал сърцето си; постоянно се тревожиш: тревоги!
към текста >>

53. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Воловете са връзка между архангелите и Бога.
Тази призма е нашият ум. За най-лесните работи ви говоря, които и цветята ги знаят. Цветята са изложбата на ангелите. Минавай покрай тях с почитание! Вие нямате никакво чувство. Воловете са връзка между архангелите и Бога. Този вол е дошел при тебе, да ти оре заради своя архангел, а вие ги мушкате... Те казват: „Като дойдат хората на нашето място, ще се научат." Когато страдате, това е мушкане. От малките работи са станали големите, великите. От прашинките са станали канарите. А вие се боите да не изгубите своето достойнство. Какво ви коства, като минавате, да се усмихнете или да поздравите вашия приятел?
към текста >>

Двадесетгодишният се е научил да впряга воловете, 30-годишният тегли стоката.
Господ ще ти говори чрез един човек, у когото музикалното чувство е развито. Ако за милосърдие и пр., ще избере такъв човек, чрез него ще ми говори. Някой иска да държи реч, но няма. Всеки иска да даде, но няма. Петде- сетгодишен може да ви скрои дрехи, а 40-годишният врата може да ви направи хубава. Двадесетгодишният се е научил да впряга воловете, 30-годишният тегли стоката. За идущия път всякой да си направи някой проект, да ми го разкажете. Вдадения момент, когато ти си в противоречие, има друг, който е щастлив. Нека ви бъде за образец. Човек да вижда Божия промисъл и в големите, и в малките работи. Да изправиш веждите, очите, устата и пр., това не е лесна работа.
към текста >>

54. 26. Вътрешната организация

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

да впрегнеш воловете 3.
(Учителят начърта тези линии и говори) По тази линия (за III чъртеж казва) безопасно се слиза, физическите закони като резултат на съзнанието. Всяко чувство е следствие на миналото. Хората, за да се съберат, трябва да служат на обща идея. Трябва да има една школа за хармонично състояние. 1. за да станеш капел майстор 2. да впрегнеш воловете 3. да носиш вода 4. столар да си 5. жетвар да си 6. да се биеш на бойното поле или градинар да станеш и ще израснеш, плод ще дадеш. Ще дойде Любовта.
към текста >>

55. 62. Михал Луканов. 62.13. Убийство за пари

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Докато да отида, човекът разпрегна колата и започна да пои воловете.
Спрях се и мислих какво да правя. Трябваше непременно да отида, защото бяхме съобщили на всички да пратят коли от всички села, а и имаше за всяко закъснение за разтоварването на вагоните големи глоби. Тогава намислих да обиколя по един далечен път, но се съмнявах дали ще сваря влака. И тъкмо се колебаех да тръгна ли, чух, една кола излезе от една уличка на площада и тръгна към гарата. Затичах се да видя коя е колата и где отива. Докато да отида, човекът разпрегна колата и започна да пои воловете. Благодарение на това стигнах лесно колата. Видях, че в нея имаше бъчва с вино. Предположих, че тази кола ще мине през гарата. Изчаках да впрегне воловете и тъкмо да тръгне, аз заговорих на човека. Разбрах, че ще минава през гарата.
към текста >>

Изчаках да впрегне воловете и тъкмо да тръгне, аз заговорих на човека.
Затичах се да видя коя е колата и где отива. Докато да отида, човекът разпрегна колата и започна да пои воловете. Благодарение на това стигнах лесно колата. Видях, че в нея имаше бъчва с вино. Предположих, че тази кола ще мине през гарата. Изчаках да впрегне воловете и тъкмо да тръгне, аз заговорих на човека. Разбрах, че ще минава през гарата. Тръгнахме заедно и заговорихме. Оказа се, че е другоселец, дошъл да купува вино. Като стигнахме края на селото, лампата хвърляше светлина по права линия и тогава видях точно на същото място, гдето бях видял чрез видението, изправен човек до купчината чакъл. Като наближихме на 50-60 м, аз го виждах, но той не можеше да ме види.
към текста >>

56. 2. Скакавица

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Погледът вече не можеше нищо да прозре през стволовете на огромните борове - нито към Говедарци, нито към Рупите.
2. Скакавица Равният отначало път стана отведнъж стръмен. Погледът вече не можеше нищо да прозре през стволовете на огромните борове - нито към Говедарци, нито към Рупите. Той не можеше да се откъсне от земята. Пътеката ставаше тясна и стръмна. Като правеше чести, почти вертикални извивки, тя сякаш се стремеше изведнъж да се вреже в сърцето на планината. И все пак - аз се радвах. Тежките стъпки, с които превземах всеки вертикален сантиметър, ми се струваха леки и приятни.
към текста >>

57. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики - да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват - всичко могат да правят.
Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал и затова ученикът трябва да ги познава. Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики - да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват - всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота. Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него.
към текста >>

58. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Това е една прьчка към метър и половина – два метра дълга, на единия и край е поставено шило и с него се ръга задниците на впряга на колата си от крави или волове.
И утре ще спи. А докога? 4. Един ми казва така; ,,Аз съм роден на нивата, когато са жънели нивата. Слънцето е било на две копрали от земята.” Значи е било при залез слънце. А знаете ли какво значи „копраля”? Това е една прьчка към метър и половина – два метра дълга, на единия и край е поставено шило и с него се ръга задниците на впряга на колата си от крави или волове. А които оре с тях на другия край слага едно четвъртито желязо, за да може с него да изчиства, когато оре, да изчиства от пръстта ралото. Вие виждали ли сте рало? С него се оре нивата, за да се засее с жито или царевица. А колко първобитно е устроено, само с един палешник, а това е желязото, с което се оре. 5. Друг ми казва: „Аз съм роден, когато слънцето е било на 2 педи от залеза си.” Да, ама тогава не е имало астрологически таблици, за да провери например че на 28 август слънцето залязва в еди-колко си часа и минути.
към текста >>

59. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Навремето основният впряг на колата е от крави и волове.
«Ревизията означава война» - е говорил външният министър на Румъния Титулеску. България може да влезе в Балканския пакт (антанта), ако й се върнат от Тракия границите от 1913 г., да се върне Добуджа, Босилеградско и Царибродско, както и излаз на Егея на Бяло море. 167. Под лоялност цар Борис разбира, че в настоящия момент трябва да бъдат неутрални, което задоволява всички съседи. Този разговор е на 8 март 1939 г., а само след една седмица - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия, като на 14 март 1939 г. с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове. На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от ярема. Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата. А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169.
към текста >>

Тогава оръдията и обозът се карат от впрягове от коне и волове.
Оттогава всеки действува самостоятелно, за да привлече България на собствена страна. 577. Планът на Хитлер е вече разработен - да премине през България и да слезе на Егейско море, за да не позволи на англичаните да направят десант в Солун, за да ги атакуват в гърба. А в ролята на окупационна войска ще бъдат българите. И наистина това се случва. 578. Един от начините на Невидимия свят да спре настъплението на войските е да докара дъждове, да прогизне земята и да дойде калта. Тогава оръдията и обозът се карат от впрягове от коне и волове. А да се спре нападението при Чаталджа има причина друга. Турция предлага примирие на България. Но Фердинанд го отхвърля, понеже си е приготвил златна каляска с шест впряга бели коне, с които трябва да влезе в Цариград като победител. На следващия ден започват дъждовете и пламва холерата и българската армия е спряна от калта и покосена от холерата. Загиналите от куршуми са два пъти по-малко от умрелите от холерата.
към текста >>

60. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Навремето основният впряг на колата е от крави и волове.
«Ревизията означава война» - е говорил външният министър на Румъния Титулеску. България може да влезе в Балканския пакт (антанта), ако й се върнат от Тракия границите от 1913 г., да се върне Добуджа, Босилеградско и Царибродско, както и излаз на Егея на Бяло море. 167. Под лоялност цар Борис разбира, че в настоящия момент трябва да бъдат неутрални, което задоволява всички съседи. Този разговор е на 8 март 1939 г., а само след една седмица - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия, като на 14 март 1939 г. с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове. На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от ярема. Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата. А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169.
към текста >>

Тогава оръдията и обозът се карат от впрягове от коне и волове.
Оттогава всеки действува самостоятелно, за да привлече България на собствена страна. 577. Планът на Хитлер е вече разработен - да премине през България и да слезе на Егейско море, за да не позволи на англичаните да направят десант в Солун, за да ги атакуват в гърба. А в ролята на окупационна войска ще бъдат българите. И наистина това се случва. 578. Един от начините на Невидимия свят да спре настъплението на войските е да докара дъждове, да прогизне земята и да дойде калта. Тогава оръдията и обозът се карат от впрягове от коне и волове. А да се спре нападението при Чаталджа има причина друга. Турция предлага примирие на България. Но Фердинанд го отхвърля, понеже си е приготвил златна каляска с шест впряга бели коне, с които трябва да влезе в Цариград като победител. На следващия ден започват дъждовете и пламва холерата и българската армия е спряна от калта и покосена от холерата. Загиналите от куршуми са два пъти по-малко от умрелите от холерата.
към текста >>

61. 4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

ТОМ 21

Защото и овците ги наглежда някой - но той не е овца; и воловете ги някой пасе, но и той не е вол - и за нас - хората, някой се грижи и помага - но той не е човек.
Ако ти го убиеш - други ще поеме идеалите му - и ще станат може би по-многобройни враговете. Но ако ти разбереш стремежите му и му помогнеш да съзре живота от тая висота, на която си стъпил ти сам - остави го, нека също сам той определи къде ще му е по-добре, къде ще му е по- хубаво. И тогава, надвит от Истината, той ще ти стане и верен приятел. Знай, никой кораб не броди моретата без цел, фар и връзка. Целта - това е идеалът на човешкия живот; фарът е върховната идея, която човек е постигнал да разбере, за да го ръководи, а връзката - това е улеят, по който се стичат силите на природата да му помагат. Защото и овците ги наглежда някой - но той не е овца; и воловете ги някой пасе, но и той не е вол - и за нас - хората, някой се грижи и помага - но той не е човек. И тъй, нам трябва идеал в живота. Този идеал ще ни подтикне да изберем пътя си в тоя живот, а като и вървим по него, ний ще разберем, че около нас има нещо по-велико от хората, нещо разумно, което е устроило и поддържа тоя живот във видимия свят. И когато ние се обърнем към него с искреност, то е винаги готово да се отзове и помогне. Не ви казвам да вярвате - а да опитате! И когато сторите това и получите резултати - знаете вече истината - недейте я забравя и работете само с нея.
към текста >>

62. 27. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 17,ІІ,1930 г.)

ТОМ 21

2) „Разравя ралото земята, но силата не е у него, а у воловете.” „Истината може да се познае само когато я приложиш.” Живият человек без глава не може - и народ без водачи.
Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17,ІІ,1930 г., София, стр. 2) „Разравя ралото земята, но силата не е у него, а у воловете.” „Истината може да се познае само когато я приложиш.” Живият человек без глава не може - и народ без водачи. Казват, че водачите били като народа - но това наглед е само вярно. Има неща, които наглед са верни, а други наистина са верни. Някои хора наглед са богати, а други - наистина. Едни наглед са учени, други - наистина. Едни наглед са здрави, други - наистина, И тоя, който наистина е богат и знаещ и здрав, той се познава веднага, щом го туриш на работа.
към текста >>

63. 13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

ТОМ 21

Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ!
Това, вярвам го, разбирате много добре и ще кажете, че такива безумни хора няма да се намерят. А пък мен се струва, че тъкмо такива излязохме ний, българите: подрязахме си житото, а си оставихме лозата да дава саморасляк - и тя доста се вкисели, вгорчивя -и едва - едва ражда по някое грозденце... Кое е житото и кое - лозата? Мисля, и сами вий се сещате. Лозата - това сте вий самите, вашата вяра в Тоя, Който ни е сътворил и Който постоянно се грижи за нас. Това е вяра в нещо, какво ще да е, но стига да вярваш и се надяваш - ти все ще работиш и вървиш напред. Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ! ” И Той е бил добър за тях - въпреки чужденците, въпреки насилията, родът им доживя... до днес... да види всичко това разрушено, да види брат брата да мрази, да преследва, да убива; син баща да коли; баща - син да убива; селянин - свой съселянин да смазва с бой; да се гонят и ненавиждат, да се присмиват на тия, които говорят за идеали, или да не смеят да вдигнат и най-малкия глас да защитят истината - днес, когато е божем българско и някои българи са по-наплашени и по- безправни, отколкото бяха някога... Колко скръбно е това! И кого подрязват? Пшеницата- своите братя... Нима има нужда пшеницата оттова? Драги братя, може да ви говорят каквото искат - не едно е само, което може да ви отърве от днешното ви трудно положение - то е първо да повярвате, че това е възможно! Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога.
към текста >>

64. 9. ОТНОШЕНИЕТО НА ВЛАСТТА КЪМ УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ

ТОМ 22

Ако искаш пари, ще ти дам, ако искаш волове, и това ще ти дам.
Това учение осигурява физическо здраве, морален напредък за всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание." В живота на Учителя има много случаи, в които той е бил заплашван от хора. По този повод той казва: „Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме застреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: „Както искаш приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам, ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе, обаче да стреляш не се позволява - на крив път си." (27, с. 142) Един следобед Учителят отива на гости на Йорданка Жекова , пият кафе и разговарят по разни въпроси с мъжа и - д- р Жеков . ****** На вратата се чука и Йорданка отива да види кой е. Пред нея застава млад мъж и пита: „Тук ли е г-н Дънов? " Тя отговаря: „Да, Учителят е тук и разговаря с доктора." Непознатият изважда от джоба си пистолет: „Сега ще се справя с този г-н Дънов" - и влиза в стаята, в която е Учителя.
към текста >>

65. 24. Ради Танчев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

" Учителят се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си."
По-късно след заминаването на брат Ради, сестра Ганка пое градината и аз й помагах. Насадихме много ягоди и имаше изобилно ягоди за приятелите, които ги купуваха пресни. Ягодите бяха много сладки, едри и вкусни. Давахме и наряд на държавата няколко тона. В разговор брат пита: „Учителю, къде се намира сега твоят първи ученик и какво прави той? " Учителят се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си."
към текста >>

66. 8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА

ТОМ 22

Вие всички сте поканени, но да не откажете, тъй както преди 2000 години Христос покани на угощение много хора, а те се отказаха под разни предлози: едни, че имат работа на нивата, други, че си купили 5 чифта волове, та трябва да ги опитат, а трети, че се оженили.
По планините ще се вдигнат големи изпарения, ще потекат чисти, бистри потоци. След това ще се яви буйна растителност, посадените семена и плодове на хилядите години от миналото ще изникнат, ще цъфнат и ще вържат и народите на цялата бяла раса ще си подадат ръка. Ще дойде тази нова култура в света, на която никой не се е надявал, и която никой не е виждал. И всички ще бъдете граждани на тази нова култура, на това ново човечество! И бих желал всички да бъдете гости на трапезата на това ново човечество. Вие всички сте поканени, но да не откажете, тъй както преди 2000 години Христос покани на угощение много хора, а те се отказаха под разни предлози: едни, че имат работа на нивата, други, че си купили 5 чифта волове, та трябва да ги опитат, а трети, че се оженили. Всички отговориха: „Имайте ни отречени от новата култура! " Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение . Сега всички добри хора, които са пасли стада от пет века, ще гивземем като Божествени, и ще ги използуваме за съграждането на това велико Божествено здание."
към текста >>

67. 5. БОГАТСТВОТО - ОБЩО БЛАГО И БЮДЖЕТ НА ПРИРОДАТА

ТОМ 22

С него заедно работят воловете, конете; с него заедно работят наемни хора.
Дойде при мене един приятел и ми казва: Искам да споделиш богатството си с мене. - Лесно мога да го споделя, но питам: Готов ли си да използуваш разумно това богатство? Богатството е общо благо . То е резултат от дейността на всички разумни същества . Кой земеделец може да каже, че придобивките му са лично негови? С него заедно работят воловете, конете; с него заедно работят наемни хора. Какво ще каже за себе си богатият търговец? Лесно се продават готови, обработени кожи, но колко хора са взели участие в кожарството? Ще одереш кожата на животните, но още колко работа има с тази кожа! Следователно, богатството е резултат на общите усилия на всички хора. Никой богат не може да каже, че това или онова богатство е негово.
към текста >>

68. 3. Рибите и петте хляба. Слънчевия възел

ТОМ 22

Различават се различни стволове: 1.
3. Рибите и петте хляба. Слънчевия възел 46. Вегетативната симпатична нервна система управлява вътрешните органи, жлезите с вътрешна и външна секреция, кръвоносните и лимфни съдове, гладките и напречно набраздени мускули и пр. Периферната част на вегетативната нервна система се състои от десен и ляв симпатически ствол Truncus sympathicus, съставен от 22 чифта възли - паравертебрални ганглии, разположени като броеница от двете страни на гръбначния стълб, в го-голямата си част с вретенообразна форма. Възлите се наричат ганглии - ganglia trunci sympatici. Различават се различни стволове: 1. Шийна част - Pars cervicalis trunci cympathici, състояща се от 3 възела, а понякога 4 възела. A) Горен шиен възел - ganglion cervicale superius - дълъг 2 см вретенообразна форма, разположен на нивото на II-III шийни прешлени. Б) Среден шиен възел - ganglion cervicale medium - с овална форма, разположен на нивото на V-VI шийни прешлени. Долен шиен възел - ganglion cervicale inferius - който в болшинството случаи се слива с първия гръден възел и образува т.н. шийно-гръден звездоподобен възел -ganglion cervicothoracicum stellatum с неправилна четириъгълна форма като звезда и се разполага на нивото на VII шиен прешлен и главата на първото ребро.
към текста >>

Дава разклоненията и образува стволове за различните органи.
Започва с разклонения и сплетение за сърцето - plexus cardiacus и белия дроб - plexus pulmonum. 2. Гръдна част -Pars thoracica trunci simpathici- състояща се от 12 възела разположени двустранно на гръбначния стълб от нивото на 1 до 12 гръден прешлен. Оттук започват разклонения за сърцето - plexus cardiacus за аортата plexus aorticus, за белия дроб plexus pulmonis, за диафрагмата plexus mediastinalis с Nervus splanchnicus major започващ от 5-9 гръдни възли и се насочва към поясните части на диафрагмата, като се образува възел ganglion splanchnicum и навлиза в коремната област. Nervus splanchnicus minor започват 10-11 гръден възел и се насочва през диафрагмата към коремната област. 3. Коремна част - Pars abdominalis - преминава диафрагмата, лежи на нивото на 1-5 поясни прешлени. Дава разклоненията и образува стволове за различните органи. A)Plexus mediastinalis - за диафрагмата с ganglion prenicum - диафрагмален възел. мозък) B)Plexus aorticus thoracis- за гръдната част на аортата B)Plexus solaris - слънчевият възел, още cerebrum abdominale (стомашен Г)PIexus aorticus abdominale - за коремната част на аортата Д)Plexus mesentericus caudalis - за червата с ganglia mesenterica inferior за пикочния мехур и гениталиите E)Plexus ilicus - за хълбочната кост Ж)Plexus rectalis cranialis - за правото черво 4. Тазова част - Pars pelvina trunci sympatici. Оттук се разклоняват нерви за правото черво, за пикочния мехур, за простатата, за пениса, за маточно-вагиналното сплетение. 47. Слънчевият възел - Plexus solaris abdominale, Plexus celiacus cere- brum е съставен от чревни възли ganglion celiaca и дълги и дебели съединителни разклонения.
към текста >>

69. IX. Б. ПРОБУДЕНИТЕ ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Моля ти се, имай ме отречен.» Друг рече: «Купих пет чифта волове и отхождам да ги опитам.
Нека всички се вдъхновим и изпълним своята задача като любящи ученици на нашия мил Учител. Ето защо в тома беседи «Заветът на Любовта», в последната беседа - «Последното слово», Учителят ни изнася притчата от Евангелието за «Голямата вечеря». Христос казва: «Някой си човек направи вечеря голяма и покани мнозина. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: «Елате, понеже всичко е вече готово», и почнаха всички като на един ум да се отричат. Първият му рече: «Нива купих и нужда имам да изляза да я видя. Моля ти се, имай ме отречен.» Друг рече: «Купих пет чифта волове и отхождам да ги опитам. Моля ти се, имай ме отречен.» И друг рече: «Ожених се и затова не мога да дойда.» Ето Учителят, нашия мил и скъп Учител, в името на Христа направи вечеря голяма и покани мнозина. Ние не сме случайно пробудени, повикани и събрани от Учителя. Пробудените се считат за солта на новото учение. Нам е сложен и печатът на челата за свидетелство. Ние сме изпратени на земята и призвани.
към текста >>

70. VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Всички овци, волове, агнета, кокошки, патици, всички малки птички, които имат отношения с нас, и те си имат особено мнение за човека.
Лекарите препоръчват на болните здрава, силна храна, но с това животът на болния повече се влошава. На болни хора аз препоръчвам поне 2-3 дни глад, а след това може да хапне малко чорбица от сливи - 2-3 лъжички, след няколко часа - пак, но с малко хляб. Като се позасили малко болният, ще му дам една хубава ябълка с кората, добре да я издъвчи, за да поеме всичките й сокове, и чак след това ще пристъпи към обикновената храна, която той си употребява. Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тия малки същества, които ви служат. Вие, които минавате за много благородни, питайте малките същества, какво ще кажат те за вашето благородство. Всички овци, волове, агнета, кокошки, патици, всички малки птички, които имат отношения с нас, и те си имат особено мнение за човека. Всички по-малки същества с един глас казват, че човекът е ужасно жестоко същество. Ако попитате дърветата, и те същото казват: ужасен е, безпощаден е той. Ако те поканя с бира, бонбончета или пасти, това не е любов. Ние трябва да живеем с хляб, житни зърна и всякакви плодове. * * * Гледам, в градината двама млади се разговарят, а до тях стоят няколко агънца и си казват: «Културни са тези хора, но нищо не им пречи в един момент да ни одерат кожите.» Те много добре знаят помислите на техните господари.
към текста >>

71. I. Спомени от с. Мърчаево и от Изгрева 1. ПЪРВИ ДЕТСКИ СПОМЕНИ. БОДЛИВАТА КРАВА

Сава Симеонов

ТОМ 23

Братята са живеели общо - имали са две паянтови къщи, но са имали обори за овцете, козите, воловете и конете.
Та, голяма част са го имали по наследство. Правили са овощни градини със сливи и джанки, за да печат ракия, която са я продавали на няколко ханове, които ги е имало около с. Владая. Така са печелили пари. Занимавали са се с обработка на камъни от кариерата. Имали са много сгради за животните. Братята са живеели общо - имали са две паянтови къщи, но са имали обори за овцете, козите, воловете и конете. Всеки един добитък си е имал отделно помещение. А когато излязохме в новата къща, тя бе тухлена, на около 200 метра от постройките. Ние сме били в центъра на селото. Спомням си дедо си, на когото правехме бели. А имахме една бодлива крава, която няколко пъти налиташе да ме боде.
към текста >>

72. 4. НЯМА ЗА МЕН ПАРИ ЗА УЧЕБНИЦИ

Сава Симеонов

ТОМ 23

Аз се занимавах със стопанската работа - имахме волове, крави, овце.
А татко ми е вече вегетарианец и не продава вече стоката за кланица. Това бе голямо препятствие. А защо не са питали Учителя как да се справят с тази стока, аз още не знам. А Той щеше да им даде съвет. А не питат. Аз се занимавах със стопанската работа - имахме волове, крави, овце. А другите деца са малки, те лазят по двора. По едно време ми казва, че ще ме прати в гимназия. Казвам му: «Аз ще уча тогава, когато сам мога да си изкарвам пари.» А това бе добре дошло за него. Слуги нямаше у къщи. Аз не съм слуга, аз съм роб на този имот.
към текста >>

73. 11. РОБ НА СТОКАТА В СЕЛО

Сава Симеонов

ТОМ 23

Имахме една крава - от нея станаха 10 волове.
И какво ги правим толкова животни? Баща ми продаде овцете на самоковски овчари, но остави само едно шиле, което нямаше виме и не беше за продан. Остана при нас, ние му се радвахме, то скачаше от радост, та дойде време да му връзваме краката. И като станат шилетата на овце, то от тях имахме 20 овни. Да, 20 овни, които бяха поставени в една кошара и по цял ден си кюскаха главите, биеха се. Имахме една крава - от нея станаха 10 волове. А те трябва да се хранят. Те бяха в услуга на земеделието, с тях оряхме, карахме колите и със сено и слама и фураж ги хранехме. Покривахме разходите. Имаше храна за тях. Аз бях заангажиран най-много, защото аз съм най-голям, аз ще чистя оборите, аз ще ги храня, ще ора земята.
към текста >>

Изкарвахме по някой лев, като впрягахме воловете в колите и с тях разкарвахме павета до София.
Те бяха в услуга на земеделието, с тях оряхме, карахме колите и със сено и слама и фураж ги хранехме. Покривахме разходите. Имаше храна за тях. Аз бях заангажиран най-много, защото аз съм най-голям, аз ще чистя оборите, аз ще ги храня, ще ора земята. Да се гледа добитък, човек става роб. Изкарвахме по някой лев, като впрягахме воловете в колите и с тях разкарвахме павета до София. Така си покривахме нуждите. Пет чифта волове се впрягаха в коли. Имахме 3 кобили. После баща ми стана надзирател в кариерата. А другите работеха, изкарваха и правеха паветата.
към текста >>

Пет чифта волове се впрягаха в коли.
Имаше храна за тях. Аз бях заангажиран най-много, защото аз съм най-голям, аз ще чистя оборите, аз ще ги храня, ще ора земята. Да се гледа добитък, човек става роб. Изкарвахме по някой лев, като впрягахме воловете в колите и с тях разкарвахме павета до София. Така си покривахме нуждите. Пет чифта волове се впрягаха в коли. Имахме 3 кобили. После баща ми стана надзирател в кариерата. А другите работеха, изкарваха и правеха паветата. Тогава с тях се застилаха улиците на София и се правеха големите пътища. Баща ми имаше заплата, но дечурлигата пораснаха и тръгнаха на училище в София.
към текста >>

74. 20. ЗАМЕРВАНИ С КАМЪНИ НА ИЗГРЕВА

Сава Симеонов

ТОМ 23

Той дойде с воловете от с.
20. ЗАМЕРВАНИ С КАМЪНИ НА ИЗГРЕВА Аз съм дошел за първи път на Изгрева през 1928 г. с баща ми. Той дойде с воловете от с. Мърчаево да изоре нивите на Изгрева и да ги засади. На Изгрева няма кой да работи. На Изгрева има хора за разходка, но няма кой да работи. Разхождат се и си приказват. По онова време младежите учат в училище и в университета.
към текста >>

А баща ми, той оре с воловете и гледа този сеир.
Двете майки са наперени, настръхват и отиват пред салона да се разправят. Всяка защитава детето си. Нагрубяват се и се стига до бой. И започват да се замерват с камъни. Едната хвърли камък и побегне, после другата хвърли обратно камъка. А баща ми, той оре с воловете и гледа този сеир. А сестрите викат: - Абе, разтървете ги, може ли този резил тука пред очите на Учителя! А Учителят от прозореца се провиква така: - Нема да ги закачите! Ще ги оставите свободни! А тия се замерват с камъни. А това са две семейства, заселили се на Изгрева с деца, та да участвуват в духовния живот на Изгрева.
към текста >>

75. 28. ПЕТЪР СТОЯНОВ

Сава Симеонов

ТОМ 23

Изкараха и насякоха камък 7 м дълъг, 1 м висок, 80 см широк, и се наеха 15 чифта волове, завързани един за друг.
28. ПЕТЪР СТОЯНОВ[1] Беше много активен човек. Той нямаше деца и беше свободен от семейни грижи. Беше като предприемач за каменоделците, и така осигуряваше работа и хляба на мърчаевци. От с. Мърчаево караха камъни за строежа на Съдебната палата. Изкараха и насякоха камък 7 м дълъг, 1 м висок, 80 см широк, и се наеха 15 чифта волове, завързани един за друг. А колко е мъчно да ги накараш всеки впряг в едно и също време да почне да тегли. А нямаше тогава път до с. Владая. Как сме го докарали този камък, аз не зная. Специални коли бяха направени. А от с.
към текста >>

Владая го докараха с 3 чифта волове до Овча купел.
А колко е мъчно да ги накараш всеки впряг в едно и също време да почне да тегли. А нямаше тогава път до с. Владая. Как сме го докарали този камък, аз не зная. Специални коли бяха направени. А от с. Владая го докараха с 3 чифта волове до Овча купел. Тогава се запалиха осите на колелетата, от търкането на колелетата. После го докарахме до ул. «Козлодуй», където имаше работилница за дялане на камъни. По време на бомбардировките Руският паметник беше полуразрушен, бяха разместени плочите и той ръководи, за да се ремонтира. София се строеше.
към текста >>

76. 47. СТОЖЕРЪТ

Сава Симеонов

ТОМ 23

Около стожера се завива и отвива въжето, с което са завързани конете или воловете, които вършеят житото.
47. СТОЖЕРЪТ А в едно от писмата Си Учителят му пише, че той е като стожер. А стожер е едно дърво, което е поставено на гумното, където се вършеят снопите на пшеницата, за да се сдобият с житото. Около стожера се завива и отвива въжето, с което са завързани конете или воловете, които вършеят житото. Сега никой не знае какво е гумно и що е вършитба. Та, той е бил стожер на гумното на Изгрева, около който се е завивало въжето. Та, това въже го беше така завило, че го бе вързало два месеца на легло. Ето това означава стожер на Изгрева. Учителят, д-р Жеков и Начо Петров са садили дръвчетата на Изгрева.
към текста >>

77. 50. НА ЛЕЧЕНИЕ

Сава Симеонов

ТОМ 23

всичко се е движело на колелета - каруци и оръдия, но теглени от коне, волове и крави.
50. НА ЛЕЧЕНИЕ По времето на Балканската война д-р Жеков е майор от войската, ветеринарен лекар. А това е голяма служба, защото по време на Балканската война 1912-1913 г. всичко се е движело на колелета - каруци и оръдия, но теглени от коне, волове и крави. А за този добитък някой трябва да се грижи срещу болестите, главно шап. А войската се е изхранвала с месото на убитите животни и за всичко това, да се прегледа месото, се е грижел ветеринарният лекар. Та, по това време той заболява и е неизлечимо болен. Напълнява и става 115 кг, а не е висок човек. Изписват го от фронта и го изпращат в Германия на лечение във водолечебницата на Вьорисхофен при д-р Кнайп.
към текста >>

78. III. Биография на Елена Симеонова

Светозар Няголов

ТОМ 23

Често пасе овцете, кравите или воловете.
В 1949 г. Елена идва на Изгрева и живее при сестра Юрданка Жекова. Започва да учи в гимназията, но среща големи мъчнотии с математиката и геометрията и преустановява да учи. Връща се в Мърчаево и се включва в земеделската работа: копае царевиците и боба, жъне житото. Там проявява своите качества и ожънва бързо нивите, заедно с братята и сестрите. Често пасе овцете, кравите или воловете. Вкъщи помага на майка си в готвенето. Това продължава до 1957 г. Когато им взимат земите и се образува ТКЗС-то, тя почва да работи там. Няколко години участва в залесяването на Витоша. В 1963 г., месец ноември, Савата я довежда да работи в мозайкаджийската бригада на Борис Николов в Министерството на транспорта.
към текста >>

79. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Аз заварих, когато българите, с рало или плуг, сами с воловете си, кравите и с коне, оряха земята си и садяха житото, ечемик, овес.
В това съм убеден. Така че сам си събрах онова, което бе напечатала. Разказваше ми как отишла при Учителя и Го запитала: «Учителю, може ли да ползвам Вашите идеи в моите писания и романи? » Отговорил така: «Вода много, а водоносци малко.» Само че за нея е било ясно какво означава това разрешение. Но за сегашното поколение не значи нищо. Аз заварих, когато българите, с рало или плуг, сами с воловете си, кравите и с коне, оряха земята си и садяха житото, ечемик, овес. Идваше жътва, жените с бели кърпи, с вълнени чорапи и цървули, за да не ги ухапе насекомо или змия, жънеха със сърпове. Навеждаха се със сърпа обхващаха класовете и жънеха отдолу, при земята. Това се казваше «ръкойка» и се слагаше една връз друга. После минаваха мъжете и ги връзваха на снопи. А12 снопа ги правеха на «кръстец», слагаха ги така, че класовете да се застъпват и да се съхранят от птиците, да не ги кълват, или от градушките.
към текста >>

80. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

ТОМ 25

С неимоверни усилия, за доста продължително време, бе построена и една въздушна линия зад "Перистера", която почна да снабдява с материали лявата половина на позицията макар, че вместо мотори, обслужваха линията волове, но това внесе известно облекчение в снабдителната служба, защото материалите се изкачваха из планината и изхвърляха на около 900 кр.
Така завършваше лявата половина на грамадната планинска позиция, като допираше на север до Меча-дупка от Червената стена. При най-тежки условия: непристъпна скалиста местност - с почва неподдаваща се на никакъв инструмент, постоянният неприятелски огън, липсата на материали и инструменти в необходимото количество и качество, при липса на навременна закрила от нашата артилерия, в борба тежка с природните стихии, бушуващи често в планините, при студ над 24-30 градуса под нулата, в борба с лишенията от недостиг на облекло, храна и превозни средства, тази позиция бе не само защитена от врага, но и обърната на недостъпна крепост, след непосилен труд и безпределна преданост на делото, проявени от всички, без изключение войници и техни началници от този с желязна дисциплина и висок дух полк - качества, запазени и в най-тежките моменти, когато катастрофата завърши със заложничество, носещо всички елементи на деморализацията. Първата отбранителна линия, обемаща в себе си на една дължина близо 12 км, к. к. 2130, 2127, 2031, 2449, 2559, 2610, 2547 и 2473 бе набраздена с три линии дълбоки окопи, издълбани в земята и скалите, някъде иззидани с едър камък над земята; с дълбоки скривалища под земята, зад и в отвесните скали; пътеки кръстосващи всички посоки на непроходимата местност и няколко пояса телена мрежа. Всичко бе дълбано, дупчено и забивано в една чисто скалиста почва почти с голи ръце, а материалите, бойните припаси и хранителни припаси се изнасяха на гръб от самите защитници от разстояние 8-10 км. С неимоверни усилия, за доста продължително време, бе построена и една въздушна линия зад "Перистера", която почна да снабдява с материали лявата половина на позицията макар, че вместо мотори, обслужваха линията волове, но това внесе известно облекчение в снабдителната служба, защото материалите се изкачваха из планината и изхвърляха на около 900 кр. зад позицията. Също на р. Шемница по- долу на около 3 км се построи и една дъскорезница, където се започна усиленото рязане на талпи, греди и дъски. Втората и третата отбранителни линии - една от друга на 2-6 км бяха усилени с 2-3 реда окопи, но по липса на материали и главно - работни ръце, защото грамадната позиция се укрепяваше и защищаваше само от две дружини на полка, не можаха да се доукрепят. Противникът заемаше източно срещу полка планинския масив от Камена планина вкл.
към текста >>

81. 5.4. ВОЙНИТЕ И МИРЪТ

МОЛИХ СЕ: Неделна беседа; 18 април, 1920 г.

ТОМ 25

Ако не Го приложите, Той ще каже на света: Вземете воловете, нивите, имотите им!
" Христос отговаря: "Доведете го при мене! " Какво ще направи Христос най-после? Той ще каже на Михаил: Доведи всички християни при мене. Да не остане нито един от тях на земята. Така ще бъде, Христос ще ви повика при себе си и ще ви пита: Докога ще чакате, за да приложите моето учение? Ако не Го приложите, Той ще каже на света: Вземете воловете, нивите, имотите им! Вземете къщите им! Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие. Под "нива" разбирам човешката душа, в която растат всички добродетели. Като приложите Христовото учение, Живият Бог ще влезе във вас. Сега, като ме срещат, хората казват: Този еретик, този изедник, който носи новото учение.
към текста >>

82. 9. УЧИТЕЛЯТ ЗА УБИЙСТВОТО, НАСИЛИЕТО И ВОЙНИТЕ; 9.1. ОПИТ ЗА УБИЙСТВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ВОЙНАТА 1914-1918 г.

В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.

ТОМ 25

Стреля един човек два пъти срещу мен, казвам му: "Какво искаш, приятелю, ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, ще ти дам и ще дойда да работя заедно с тебе на нивата, но на крив път си." Затова Христос казва: "Не си отмъщавайте!
Сега говорим и на двете култури, и на религиозни, и на безверници. И едните и другите убиват. Едните твърдят, какво Господ казва, че враговете трябва се убиват. Новите правила казват: "Дяволът се възмущава, човек се защищава, а Божественияъ човек трябва да се възвишава, да стои над всички тези неща - той има сила, няма защо да убива." Защо ще убива? Мене не ме хваща куршум. Стреля един човек два пъти срещу мен, казвам му: "Какво искаш, приятелю, ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, ще ти дам и ще дойда да работя заедно с тебе на нивата, но на крив път си." Затова Христос казва: "Не си отмъщавайте! " Абсолютно никакво убийство не се позволява! Това е грях и онзи, който убие човек, брата си, няма са му се прости, нито в този, нито в бъдещия свят. Някой мъж казва: "Аз ще убия жена си." Онзи мъж, който убива жена си е един изверг. Онзи брат, който убива сестра си, и той е един изверг. И това е християнски морал!
към текста >>

83. 12.2. НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ

ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: Неделна беседа; 13 март 1921 г.

ТОМ 25

След това ще започнем да образуваме рибите, птиците, новите млекопитающи, като волове, кончета, и най-после ще образуваме новия човек и ще го поставим пак в рая.
Ако имаш, ще възкръснеш; ако я нямаш, каквото и да ти казват, лъжат те. Тъй седи великата истина от гледището на живота. Според това, каквато любов и да носим, трябва да я носим от цялото си същество. . Нашата партия иде вече отгоре и ще ви обърнем на вода. Като дойдат комунистите, ще ви вземат къщите, имотите, всичко, а ние като дойдем, ще превърнем света във вода; ще изчистим и попове, и владици, и комунисти, ще турим всичко под еднакъв знаменател. След това ще започнем да образуваме рибите, птиците, новите млекопитающи, като волове, кончета, и най-после ще образуваме новия човек и ще го поставим пак в рая. Велика програма имаме ние! Тези шапки, бради, мустаци, кости, мускули, стомах, дробове - всичко ще стане на вода. Ние сме опасни хора. Най-страшните хора в света, това сме ние. Получили сме вече последната телеграма от слънцето.
към текста >>

84. 6. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 12 юни 1920 година, Бургас

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се: един купил нива, друг волове.
6. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ 12 юни 1920 година, Бургас Крайната сиромашия ражда лицемерието. Ако си готов, тя ражда и малките добродетели. Крайно голямото богатство ражда жестокосърдечието, ако си готов, ражда милосърдието. Добро всякога трябва да се прави. Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае, а то значи, като правите някому добро, той да не знае, че ти му правиш добро и тогава на старини няма добро, да ти отвръщат със зло. Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се: един купил нива, друг волове. Сега Христос ги среща в Астралния мир и пита: "Готови ли сте сега да умрете за Моето учение? " - "Да", отговарят те. Сега има депутация от 25 милиона души, които искат мира от Астралния свят да слезе на Земята. Сега се иска юнаци, герои да са хората. "Старо кърпи, ново носи." - Старите идеи да се носят, Новото учение да се прилага.
към текста >>

85. 108. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 9 декември 1920 г., Варна

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Само воловете знаят как да го носят.
Смокините, ябълките, локума го опитахме. Говори, че в неговото отечество смут има. Гърците от В. са недоволни, искат К. Никой не иска да се занимава с дребни работи. В. Само воловете знаят как да го носят. А. К. Само рибарите умеят да направляват. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Варна 9.XII. 1920
към текста >>

86. 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор.
Посрещат ни с песни. Отвориха всички електрически ламби. Блесна целият „Изгрев”. Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара. Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ.
към текста >>

87. 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Колари и волове слизат за някъде.
Ранобудни селянки отиваха с менци за вода. Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача. Бърза тя, ситно тепат цървулите по снега. Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество. Но колко много още сила и бодрост се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход. Колари и волове слизат за някъде. Придружава ги малко момченце с дълъг до петите кожух. Малките му нозе здраво обвити и стегнати в навуща и нови цървулки. На главата му - ярешки калпак. В ръцете си - дълъг остен; от време на време боцва сивите воловци. Спуснаха се няколко псета, но никое не залая.
към текста >>

88. 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Когато пристигам на Ели Шедар, чувам да ми се подбиват на шега: -Защо ти запряха воловете, а?
Край мене заминават наши хора, позакачат ме, оставят ми в скута някой бонбон и бързат да се изкачат по-скоро. Аз не бързам. Тъй е хубаво! Разговарям се с цветята, целувам набъбналите клонки и милвам обкичените с мъх и лишеи камъни. Сякаш навсякъде ми е дома, всякъде ми е добре. Когато пристигам на Ели Шедар, чувам да ми се подбиват на шега: -Защо ти запряха воловете, а? Аз се смея, не им казвам, че като пчела съм натежала от прашец и сладък сок, който ей сегичка ще излея в килийката си - моят бележник. На огнището гори дебел пън, приличен на коледен набъдник на село. На разтланата жарава кипят гозби , чайници и се пекат картофи. Учителят с неколцина братя нещо подреждат около чешмичката; постилат още плочи около чучура. Като сребро се сипят белите му коси над големия камък, що вдига от земята, носи го към чучура и го наместя с най-голяма грижа.
към текста >>

89. 3.2.2.3. Пришествие

3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”

ТОМ 26

Тъмните им стволове, горди и благородни под скъпия снежен товар се издигат към небето като молитвени погледи.
И ето, върнах се през снеговете. Снежинки се топят по лицето ми. Те се сливат с калящите ми радостни сълзи. Минавам през гората. Боровете са окичени със сняг. Тъмните им стволове, горди и благородни под скъпия снежен товар се издигат към небето като молитвени погледи. Спирам се при тях и ги прегръщам. По грапавата им кора остават следи от моите сълзи. Шепна Твоето име, целувам ги благодарна. За мен Ти си празник. За някои, може би, той е възкресението, а за мен - Твоето светло пришествие. Възлюблени!
към текста >>

90. 11. Ако можеш да докажеш

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

Той каза: ” Ако те не викат, то камъните ще викат.” Учителят казва: “Ако вие се откажете от новото, воловете и биволите ще създадат новата култура.” “Божественото няма да се изгуби.” Затова, каквито и опити да се правят да се спре новото, каквито и бентове да се турят, новото ще пробие път и ще наводни света, за да стигне там, дето е нужно и да изпълни великото си предназначение.
Те усещат, че те носят новото и имат думи на живот. Те опитват хляба и водата и намират, че и те крият живот. Друго те не искат. За тях бляновете се превръщат на непосредствена реалност. В деня, когато Христос влиза в Ерусалим и там го посрещат с викове: Осанна, Който иде в Името на Бога! Той каза: ” Ако те не викат, то камъните ще викат.” Учителят казва: “Ако вие се откажете от новото, воловете и биволите ще създадат новата култура.” “Божественото няма да се изгуби.” Затова, каквито и опити да се правят да се спре новото, каквито и бентове да се турят, новото ще пробие път и ще наводни света, за да стигне там, дето е нужно и да изпълни великото си предназначение. Реалното ще се наложи и без доказателства!
към текста >>

91. 6. Писани и неписани закони

Глава 3. Братството - идея на нашето време

ТОМ 28

Две същества се разкриват пред очите: едното обикновения човек - ученикът да го назовем - от "кол и от въже” и другото - Необикновения човек, Който успя от тези хора незнатни, бедни, очукани от живота, които нямат ни волове, ни синове и дъщери за женене, нито нива да оре и посее, ала богат с вътрешен усет, мигом да се отзове на богатата гощавка, редка, епохална и от тях да направи нещо.
Само за това ли? Не. Няколко думи приковаха нашето внимание, почувствувахме познатото вълнение, че се намираме пред нещо велико - един трепет, сигнал и стрелка, които ни сочат най-светлия път, който ни показаха някога, за да преживеем сега съкровения миг, който след като обогати Него, обогати и нас - “Не мога да причупя думата Му” - изразът е обикновен и звучи като български фолклор. Благодарни сме, че простата форма е оцеляла и изразителността е недокосната. Намираш се в друга среда, дишаш друг въздух и се приближаваш до Него - това е Неговата среда, аура, както я наричат окултистите; аура на мисъл, на чувство, на отношение: “Не мога да пречупя думата Му”. Нямаш вече желание да коментираш, да анализираш, да се произнасяш. Две същества се разкриват пред очите: едното обикновения човек - ученикът да го назовем - от "кол и от въже” и другото - Необикновения човек, Който успя от тези хора незнатни, бедни, очукани от живота, които нямат ни волове, ни синове и дъщери за женене, нито нива да оре и посее, ала богат с вътрешен усет, мигом да се отзове на богатата гощавка, редка, епохална и от тях да направи нещо. И тъкмо този успя да улови този блестящ миг, за да каже след малко: Хубави са тия мои съученици с които съм седял на един чин, с които съм споделял радости и скърби, които ме наричаха брат или сестра, които ми се притичваха на помощ, когато имах нужда, които ме гледаха с обич, които обичах. И продължаваш в същия дух: Които и Той ги обичаше - Учителя и работеше с тях и ги учеше и ги търпеше, как мога аз обикновения човек да пречупя Неговата дума и де се отвърна от тях? И не само думата на Моя Учител, но и думата на Моя Бог. Така казваме ние учениците и се радваме, че през най-студената човешка зима, ние бяхме под завет - завета на братството. И всички вече ти се виждат такива, каквито изглеждаха и на Него.
към текста >>

92. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Една година планинският багаж на групата бе пренесен на Вада с големи коли с ритли водени от волове.
Като безбройни ручеи се стича този живот и всеки по отделно говори на специфичен език, разкривайки не само вътрешното съдържание - душата на тези дни, но и тяхната блестяща външна форма, която напълно се покриваше със съдържанието. Да, ние бяхме хора, които преди всичко търсеха Него, хора, които бяха привлечени само от Него. Имаме чувство, че само за него избрахме този век и тази година, да улучим разписанието и хванем дирята на този богат живот в който се потопихме и който ни погълна, както красотата на Йеди-Гьол. Всичката събрана хубост на планината не можеше да се сравни с онова, което беше най-ценно за нас - животът, който бликаше около Него. Ще имаме ли време и възможности, ще имаме ли сърце да се върнем наново на този живот и седнали спокойно пред нашите бюра да опишем и разкажем неповторимия епос в детайли! Една година планинският багаж на групата бе пренесен на Вада с големи коли с ритли водени от волове. Край този керван вървяхме група и Той беше с нас - тази върволица от животни и хора, тези коли и блестящите декори на планинския път, ни напомняше някакво далечно и забравено минало - само една дума се изтръгна от нашите уста и тя стигна до Него - Прилича на епопея - целият ни живот приличаше на епопея, казваме сега и само един Омир можеше да даде пълен и богат израз на този живот. Когато пренасянето започна да става с конете на един добър каракачанин от Дупница - тоя незабравим човек, българин в душата и сърцето, превозът навлезе в нова внушителна фаза. В началото на месец юни той пристигаше на Изгрева и се договаряше с нас. Всичко се уреждаше приятелски и леко и беше чудесно да се ходи на Рила, когато всичко се уреждаше като по магически начин. На 2400 метра височина не липсваше нищо от онова, което е необходимо на хора, които се задоволяваха с най-скромното и живееха просто.
към текста >>

93. 4. “В дома на блаженството”

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Нека хапливите мухи забравят своето минало недоволство и не се гордеят с това, че заставят воловете да бягат от тях.
Нека работят. По-добре работа, отколкото хапане, по-добре ядене отколкото ритане; по-добре говорене, отколкото злословене. Накарай хапливите мухи да пеят. Накарай хапливите мухи да играят на хорото, както младите моми и момци. Нека хапливите мухи станат ученици на живота. Нека хапливите мухи забравят своето минало недоволство и не се гордеят с това, че заставят воловете да бягат от тях. Защото когато слабият гони силния, смешен става; когато слабият рита силния краката му се изкълчват; когато слабият се бори със силния, ръцете му се осакатяват; когато слабият спори със силния, той оглупява. Не се опитвай да победиш Всесилния. Не се опитвай да надхитриш разумния. Не се опитвай да ограничиш свободния. Стани слуга на любовта.
към текста >>

94. 23. Шосето: поема

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

По него мудно се движеха коли, карани от волове и коне, стопаните крачеха след тях - гонеха града или селото и всичко лежеше сънно като селско пладне.
Ала сънят изчезна, видението се стопи живея аз в една реалност точна и категорична. Не сънувам и не бленувам, не мечтая като поет, не съчинявам като писател, че това бе път здрав и прав, без прах и без кал. Сега аз виждам, виждам, нататък едно шосе - започваше нейде где секваше трамвая, де свършваше асфалта. Земята там бавно повдигаше своя стан нагоре, извиваше своя линия права и проточена между млади борчета и стройни брези. Шосето, шосето неравно без канавки и километражен знак, шосето младо и невръстно, шосето бе чисто, бе още тихо бе още безлюдно. По него мудно се движеха коли, карани от волове и коне, стопаните крачеха след тях - гонеха града или селото и всичко лежеше сънно като селско пладне. Познавам оня път, оня път и това шосе, недокоснато от багера, необковано от асфалта, без канавки и плочи, без знаци и телеграфни стълбове изляти от желязо. Шосето, нагорното шосе... Шосето, което стигаше до Изгрева, шосето, което ласкаво ни посрещаше и мигом те грабваше, отнасяше те нейде далече, далече и нагоре... И нестихващо то ти разказваше, задъхано и задушевно и обещаваше нещо - пееше тихо - шосето живо, шосето красиво, дъхащо на смола - отморяващо. И вече си в своя дом - родина свидна, чийто език звучеше на вълни, богати и топли и вече не вървиш по нанагорнището, не. А летиш с притаен дъх през ония ранни, утринни часове, когато пейзажите се менят, когато годишните сезони се редят - и сменят багрите, температурите, хубостта си... Шосето - помним го ту спокойно и тихо, ту светнало, залято от слънце, ту обвито в белоснежна покривка, ту залято от лунна светлина. Шосето с песните на славея, с искрящото злато на изгрева, със заревото на залеза... Незабравимо - шосето, което водеше до сърцето на Изгрева.
към текста >>

95. 20. Неговото работно денонощие: есе (14.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Не ме е питал нищо, а иска помощ.” Той намира, че случаят не е единствен, затова обръща се към аудиторията и продължава: “Често и вие изпадате в същото състояние, изпадате под влиянието на астрални същества, които ви увещават да си купите земя, волове, кокошки, свине с цел да забогатеете, докато един ден ви туря в затвора.
Пише, че бил болен и се сърди, че не съм отговорил на писмото му. Всъщност аз пак му помогнах. Вместо да лежи в затвора, изпратих го в болница. Той се подложи на влиянието на астрални същества, обърка една каша, задлъжня и сега иска да го спасявам. Аз не се бъркам в кашите на хората. Не ме е питал нищо, а иска помощ.” Той намира, че случаят не е единствен, затова обръща се към аудиторията и продължава: “Често и вие изпадате в същото състояние, изпадате под влиянието на астрални същества, които ви увещават да си купите земя, волове, кокошки, свине с цел да забогатеете, докато един ден ви туря в затвора. После търсите, кой да ви спасява. Това е влиянието на твърдата материя.” “Не ме е питал” - казва Той, това се отнася до всички, които “бъркат кашите” и после търсят кой да ги оправя. “Аз не се бъркам в кашите на хората”. Не се бъркаш дори и тогава, когато виждаш неправилните стойки, кривата посока и неправилно взети решения. Обичаше и пазеше премного свободата, за да съветва предварително и предотвратява “кашите”.
към текста >>

96. 1. Немото: разказ на Буча Бехар от Когато зреят житата. Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1937, с. 3-8

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

И тоя път впрегна колата, подкара воловете и.
И често майката го взимаше на колене и думаше: “Говори, сине, говори! " А след това се обливаше цяла в сълзи. То разбираше добре какво иска тя, махваше се сърдито и наскърбено, скриваше се в някой забутан кът и плачеше до насита. Веднъж момчето отиде в гората за дърва. То ходеше често наесен, когато бащата биваше зает в ковачницата. И тоя път впрегна колата, подкара воловете и. се запъти. Минавайки край баща си, той го запита: “Взе ли си билета ? То веднага опипа джобовете си и в знак на отрицание, дигна глава нагоре. Но не се спря, малко ли пъти е сякъл без билет. Горският го познаваше.
към текста >>

Разпрегна воловете, взе брадвата и започна да сече.
Минавайки край баща си, той го запита: “Взе ли си билета ? То веднага опипа джобовете си и в знак на отрицание, дигна глава нагоре. Но не се спря, малко ли пъти е сякъл без билет. Горският го познаваше. Бащата, готов да иде да го донесе, се върна и рече: “Няма нищо, горският е наш.” Стигна гората. Разпрегна воловете, взе брадвата и започна да сече. Гората екна от грохота на падащи дървета. Неговите здрави мишци дигаха и слагаха брадвата върху клоните на старите дървета. Изведнъж от далеч се чу вик: Хей, ей,е...! Гората ечеше. Но той продължаваше да сече.
към текста >>

То не погледна ни кола, ни волове, ни горския, който вдървен със зинали уста гледаше слисан... Момчето тичаше с все сила по прашния път, към дома си; като хала мина покрай ковачницата и право при майка си.
Той чувствуваше такава болка физическа и душевна, такава мъка, унижение и страх, каквито рядко човешко създание може да почувствува. И тогава стана чудо! От устата му се изтръгна вик: “Аз съм нямо, бе чичо! "... -високо викаше то през сълзи и с двете си ръце държеше наранената си буза. И докато горският да се опомни, нямото хукна през гората. То не погледна ни кола, ни волове, ни горския, който вдървен със зинали уста гледаше слисан... Момчето тичаше с все сила по прашния път, към дома си; като хала мина покрай ковачницата и право при майка си. Като я видя на двора до каменната ръчна мелница, хвърли се към нея, прегърна я и викна: “Мале! ” Тя го погледна, полудяла, сякаш от радост, ударена, смаяна. Не повярва на очите си, на ушите си... Помисли, че е сън, искаше да провери и несвързано рече: “Какво ти е синко? " И тогава той й викна, колкото глас имаше и от отключената уста излезе вик, който я раздираше и радваше. "Мале, мале, аз проговорих!
към текста >>

97. 2. Суша: разказ на Буча Бехар от Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939, с. 6-84.

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

Воловете мудно се движеха.
Тия крилати скитници, летящи като грамадни птици по небесната шир, отначало бели, вълнообразни, дивни със своята ефирност, гонени от северни ветрове, бавно свличайки се надолу, почернели вече, морни и тежки, напоени с водни капки. - Няма, няма дъжд, - думаше сподавено и глухо, дядо Първан на сина си, през един късен пролетен следобед. - Може и да има, тате. - Знам аз, познавам си земята... На 40 мъченици не вали ли... лошо, -въздъхна той, дълбоко и шумно, и подкара ралото напред. Земята беше твърда. Воловете мудно се движеха. Трудно се ореше. А царевица беше това, трябваше да се копае. Тук-таме се виждаха жълти зърна, несмогнали да се сгушат в пазвите на майката земя и жадно да се впият в нейната суха гръд. Стойко взема едно зърно, пипва го, обръща го в ръката си и го хвърля обратно. - Кораво!...
към текста >>

Волове, крави, овце - би направил всичко, ако знаеше какво.
Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета. Стадата, които не бяха малко, имаха същата участ. Тъжно беше да се гледа тоя свят на човешки събратя. Стойко ги гледаше неспокойно и мъчително, безпомощен пред тяхната участ. Техният добитък беше многоброен. Волове, крави, овце - би направил всичко, ако знаеше какво. Тъкмо по това време в село се разнесе слух. На десет километра от тяхното село, съседни села, турски, над осемнадесет по онова време, щели да се съберат, малки и големи, мъже и жени, да се молят за дъжд. Народът друго не знаеше. В своята проста вяра той се обръщаше към Оногова, Който имаше власт и сила да им се притече на помощ. Стойко беше чул за това, замисли се и каза на баща си: - Щели да се съберат, тейко, чух го днес в града, приказваха го в Де мировия хан.
към текста >>

- рече Стойко, заради воловете, заради добитъка.
Ходжата го видя и позна. “От друго село, от друга вяра", - си помисли той. Приближи се до него и с мек глас му каза: - Пред Аллаха всички сме равни, за Него няма народ и вяра. Дано той чуе молитвата ни! - Дано! - рече Стойко, заради воловете, заради добитъка. И преди да го усетят в село, той се върна; върна се ободрен, успокоен, сякаш го беше лъхнал свеж морски ветрец. Беше му приятно да ходи по нажежената пръст, не сещаше слънцето, което печеше, не сещаше задухата и маранята, която немилостива и тежка, беше захлупила селата. Запомниха всички това, което се случи през следващите дни. Видяха всички! Дъжд валя, валя изобилно, благодатно.
към текста >>

На другия ден той подкара измършавелия добитък: крави, овце, коне и волове.
Техните животни не се съвзеха. Изпостапели бяха и едва се влачеха. Така беше, Свети Илия на десет километра забрави своите. И един ден Стойко срещна случайно ходжата. Приказваха си дълго, седнали на един дънер между двете села. На другия ден той подкара измършавелия добитък: крави, овце, коне и волове. Те се движеха последни, бавно и уморено. Стойко ги беше докарал на паша, сочна зелена и изобилна, каквато нямаше по техния край. Имаше позволително да ги пасе, макар и в чужда мера. Караше ги всеки ден. Ребрата след няколко дена не личаха.
към текста >>

98. 9. Собствена революция

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Нямаше вършачка тогаз още, а на гумно се вършееше с коне и волове.
Убиха ги, а бяха земеделци, пред всички. Убиха ги, уж ги карат и уж че почнали да бягат и ги застреляли. Друг един земеделец убиха, туй след 1923 г., след преврата на 9 юни 1923 г. Убиха водача на земеделците, в този край, в околията. Убиха го както вършеят, на гумното, където се вършееха снопите от житото. Нямаше вършачка тогаз още, а на гумно се вършееше с коне и волове. Та Манчев тъй да се каже си е платил с туй. Аз се отвличам затуй, защото един от членовете на таз банда е бил точно този Тинко Симов, с когото така и аз, той и Христо Кузманов уговаряхме, търсехме начин как да снабдим със средства. И аз им предложих тоя случай да оберем богаташа. Обаче след като говорихме, говорихме, видяхме, аз така резервиран от тях и си заминаха. Не взехме решение.
към текста >>

99. 34. Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Като се помъчихме с количката няколко дни и като не видяхме големи резултати от работата си, ние решихме да направим компромис, да наемем един селянин, който да ни превози с воловете си 60-70 кола тор.
Накрая на селото имаше няколко грамадни камари прогнил тор - селяните изхвърляха тук своя тор, считайки за излишно да си торят нивите. И ние решихме да използуваме този прекрасен гнилек. Направихме си малка ръчна количка с две колела и започнахме да караме с нея тора. Но количката се оказа много неудобна и тежка. Трудно ни беше да я влачим даже на четвърт натоварена. Като се помъчихме с количката няколко дни и като не видяхме големи резултати от работата си, ние решихме да направим компромис, да наемем един селянин, който да ни превози с воловете си 60-70 кола тор. Ние се радвахме, че в бъдеще ще ни се удаде някак да отстраним тези непредвидени трудности и да избегнем по този начин тъй нежелателните за нас компромиси. По това време ни се удаде да превземем пресата - печатницата и хартия. За хартия ние похарчихме последните си 40 лв. И затова трябваше да се бърза с печатането, за да можем, като излезе първия номер от списанието, да съберем пари от абонаменти и да продължим по този начин както издателското си дело, така и живота си. Ние вече съвсем нямахме от какво да живеем.
към текста >>

100. 2.21. Йосиф като игумен на манастира и бракониерите в гората

Борис Николов

ТОМ 32

Хвърли бракониерите в колата и подкара воловете.
Улф беше обучен да лови хора. Йосиф ги завърза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да пази заловените. Наблизо откри колата на бракониерите. Волчетата преживяха кротко. Йосиф ги помилва, впрегна ги и докара колата. Хвърли бракониерите в колата и подкара воловете. В село пристигнаха след обяд. На мегдана се беше събрал много народ. Новината беше ги изпреварила. Йосиф повика горският, състави акт и пусна бракониерите. Това беше урок за всички - бракониерството в манастирската гора престана.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0634109973907