Търсене в текстове за 'Волове'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях.
Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало. Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят на това пусто място. Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища. Учителя му казал: „Не се обезсърчавай. Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях. Спрял насреща им. Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той. Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг. Благодарили му.
към текста >>

2. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях.
Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало. Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят на това пусто място. Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища. Учителя му казал: „Не се обезсърчавай. Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях. Спрял насреща им. Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той. Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг. Благодарили му.
към текста >>

3. Учителя води разговор с група ученици, София, 18 октомври

На Земята конете и воловете представляват служебните духове.
Тя е в духовния свят, а не в Божествения, и се проявява между слабите. Трите свята са: Божествен, духовен и човешки. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е любов в духовния свят. А пък в Божествения свят любовта е мъдрост. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, дето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от свое лично гледище. Какво нещо е търпението? Неволя ли е? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Как впрягат земеделците воловете?
Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро. И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са опитали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпърво добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така е с духовете. Дойде ли един дух при вас, впрегнете го. Започне ли да ви изкушава с известно свое желание, тогава такъв един дух изпитайте добре с ума и със сърцето си. Станете в дадения момент съдебен следовател, вижте що иска, какви ще са следствията, ако го удовлетворите.
към текста >>

5. Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов

Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта.
През 1917 г. българската армия на фронта от продължителната война и неблагополучията в продоволствията тя е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха. Учителят изнася своите беседи редовно на ул. „Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна

Само воловете знаят как да го носят.
Смокините, ябълките, локума го опитахме. Говори, че в неговото отечество смут има. Гърците от В. са недоволни, искат К. Никой не иска да се занимава с дребни работи. В. Само воловете знаят как да го носят. А. К. Само рибарите умеят да направляват. Само Божията Любов е Любов. (Свещеният подпис) П. К. Дънов
към текста >>

7. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор.
Отдалече блести и ламбата - слънце на нашата школа. Посрещат ни с песни. Отвориха всички електрически ламби. Блесна целият „Изгрев”.Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>

8. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор.
Отдалече блести и ламбата - слънце на нашата школа. Посрещат ни с песни. Отвориха всички електрически ламби. Блесна целият „Изгрев”.Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>

9. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Но колко много още сила и бодрост се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход.Колари и волове слизат за някъде.
Слънцето беше започнало вече да позлатява и по гърдите на планината, но този мрачен облак грабва четката от ръката му и я захвърля...Драгалевските комини пушат. Ранобудни селянки отиваха с менци за вода. Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача. Бърза тя, ситно тепат цървулите по снега. Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество. Но колко много още сила и бодрост се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход.Колари и волове слизат за някъде. Придружава ги малко момченце с дълъг до петите кожух. Малките му нозе здраво обвити и стегнати в навуща и нови цървулки. На главата му - ярешки калпак. В ръцете си - дълъг остен; от време на време боцва сивите воловци. Спуснаха се няколко псета, но никое не залая.
към текста >>

10. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов!
Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили. Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Друг един случай: Над двора на Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при „Изворът на доброто", както се нарича, с приятели. А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов! " Никой нищо не казал. Не минало месец, месец и половина, един камион го прегазил и той остана инвалид за цял живот. За Богохулство има Божий гняв. Гневът Господен възстановява Божията правда. Изгревът - Том 10
към текста >>

11. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр.
И вие на своите истински приятели думата им на две не правите. Направиш ли я на две тогаз не си истински приятел. Ак о ние Словото Божие го направим на две, например седнеш и почнеш да се молиш, но не можеш да концентрираш умът си, тогаз ти правиш Словото Божие на две. Защото като седнеш да мислиш за Царството Божие, ще дойдат други работи в умът ти. Например женен си - ще дойдат жена ти, децата ти, приятелят ти, ако си политическо лице, ще дойде мисъл какво ще стане с тебе, с политиката и пр., имаш дългове да плащаш. Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр. тези мисли ще нахлуят в ума ти. Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти.
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

Сякаш навсякъде ми е дома, всякъде ми е добре.Когато пристигам на Ели Шедар, чувам да ми се подбиват на шега: -Защо ти запряха воловете, а?
Почивам си по камънаците и се радвам на крадливите слънчеви лъчи, надникващи от облаците. Край мене заминават наши хора, позакачат ме, оставят ми в скута някой бонбон и бързат да се изкачат по-скоро. Аз не бързам. Тъй е хубаво! Разговарям се с цветята, целувам набъбналите клонки и милвам обкичените с мъх и лишеи камъни. Сякаш навсякъде ми е дома, всякъде ми е добре.Когато пристигам на Ели Шедар, чувам да ми се подбиват на шега: -Защо ти запряха воловете, а? Аз се смея, не им казвам, че като пчела съм натежала от прашец и сладък сок, който ей сегичка ще излея в килийката си - моят бележник. На огнището гори дебел пън, приличен на коледен набъдник на село. На разтланата жарава кипят гозби , чайници и се пекат картофи.Учителят с неколцина братя нещо подреждат около чешмичката; постилат още плочи около чучура. Като сребро се сипят белите му коси над големия камък, що вдига от земята, носи го към чучура и го наместя с най-голяма грижа. Първом му прави гнездо, поставя в него грапавата част, а равната оставя отгоре и я набива с камък да не се движи.Симеоновци са изсекли до клечка цялата горица на Ел Шедар.
към текста >>

13. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 30 декември

2. да впрегнеш воловете
(Учителят начърта тези линии и говори) По тази линия (за III чъртеж казва) безопасно се слиза, физическите закони като резултат на съзнанието. Всяко чувство е следствие на миналото. Хората, за да се съберат, трябва да служат на обща идея. Трябва да има една школа за хармонично състояние. 1. за да станеш капел майстор 2. да впрегнеш воловете 3. да носиш вода 4. столар да си 5. жетвар да си 6. да се биеш на бойното поле или градинар да станеш и ще израснеш, плод ще дадеш. Ще дойде Любовта.
към текста >>

14. Учителя дава песента 'Цветята цъфтяха'

Ще даде някому воловете, пари ще даде.
Накъдето отива, иска всичко да вземе. Картина види, иска да я има. Коне да има, овце да има. И най-после като събира, събира, погледнеш забогатял. А пък богатият казва: „Да давам“. Ще даде някому воловете, пари ще даде. Сиромасите се подбуждат несъзнателно в известни процеси да дадат. Сиромахът без да знае казва: „Да имам това, да имам онова“. Онези от вас, които не знаеха да пеете, казвате: „Да зная да пея“. Вие сте сиромаси. Че то е същото да казваш: „Това да зная, онова да зная, туй да имам, онова да имам“.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай

Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне.
Има една приказка. Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къде е пътят. Говедарят каквото можал, му отговорил. Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен:Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой,
към текста >>

16. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

След като е оголяла, значи е готова за оран – ще впрегнеш воловете и ще ореш.
Ами, ако те сравня с Матусал, който е живял деветстотин и двадесет години? Спрямо него ти си едно бебенце на десет години и едва сега започваш своя живот. Главата ти била побеляла. Това означава, че си опитен; хубаво е, когато главата ти е побеляла. Главата ти била оголяла. След като е оголяла, значи е готова за оран – ще впрегнеш воловете и ще ореш. Главата е място за оране. Щом като е побеляла, дошла е Светлината; това показва, че трябва да се учиш. По този начин Господ ти казва: „Ще учиш и на училище ще ходиш! “ А голата глава означава, че трябва да отидеш да работиш. Казваш: „От мене нищо няма да стане, остарях, не мога да изпълнявам; какво ще се прави, когато се отиде на онзи свят?
към текста >>

17. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

Аз заварих, когато българите, с рало или плуг, сами с воловете си, кравите и с коне, оряха земята си и садяха житото, ечемик, овес.
В това съм убеден. Така че сам си събрах онова, което бе напечатала. Разказваше ми как отишла при Учителя и Го запитала: «Учителю, може ли да ползвам Вашите идеи в моите писания и романи? » Отговорил така: «Вода много, а водоносци малко.» Само че за нея е било ясно какво означава това разрешение. Но за сегашното поколение не значи нищо. Аз заварих, когато българите, с рало или плуг, сами с воловете си, кравите и с коне, оряха земята си и садяха житото, ечемик, овес. Идваше жътва, жените с бели кърпи, с вълнени чорапи и цървули, за да не ги ухапе насекомо или змия, жънеха със сърпове. Навеждаха се със сърпа обхващаха класовете и жънеха отдолу, при земята. Това се казваше «ръкойка» и се слагаше една връз друга. После минаваха мъжете и ги връзваха на снопи. А12 снопа ги правеха на «кръстец», слагаха ги така, че класовете да се застъпват и да се съхранят от птиците, да не ги кълват, или от градушките.
към текста >>

0.18125414848328