Търсене в текстове за 'Волове'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се отплатя на воловете, че нося обувки от тяхната кожа, ще спра при някой вол, ще го потупам и ще му кажа да ми прости.
Не се тревожете. Радвайте се и се веселете като дете. Бог е промислил за Вас. Няма за какво да не сме благодарни на Бога, ние живеем в един свят на изобилие. Признавам, че имам да давам на Природата. За да се отплатя на воловете, че нося обувки от тяхната кожа, ще спра при някой вол, ще го потупам и ще му кажа да ми прости. Той ще отвърне: „Няма нищо.“ Всички волове са едно. Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Когато ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, това е достъпно за разбиране. Съзнай жертвата на дърветата, чийто плодове ядеш, благодари и им съчувствай. За всяко зърно грозде, което ядеш, трябва да благодариш.
към текста >>

Той ще отвърне: „Няма нищо.“ Всички волове са едно.
Радвайте се и се веселете като дете. Бог е промислил за Вас. Няма за какво да не сме благодарни на Бога, ние живеем в един свят на изобилие. Признавам, че имам да давам на Природата. За да се отплатя на воловете, че нося обувки от тяхната кожа, ще спра при някой вол, ще го потупам и ще му кажа да ми прости. Той ще отвърне: „Няма нищо.“ Всички волове са едно. Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Когато ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, това е достъпно за разбиране. Съзнай жертвата на дърветата, чийто плодове ядеш, благодари и им съчувствай. За всяко зърно грозде, което ядеш, трябва да благодариш. Бъдете весели и гледайте нагоре, откъдето гледа Бог.
към текста >>

Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш.
Бог е промислил за Вас. Няма за какво да не сме благодарни на Бога, ние живеем в един свят на изобилие. Признавам, че имам да давам на Природата. За да се отплатя на воловете, че нося обувки от тяхната кожа, ще спра при някой вол, ще го потупам и ще му кажа да ми прости. Той ще отвърне: „Няма нищо.“ Всички волове са едно. Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Когато ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, това е достъпно за разбиране. Съзнай жертвата на дърветата, чийто плодове ядеш, благодари и им съчувствай. За всяко зърно грозде, което ядеш, трябва да благодариш. Бъдете весели и гледайте нагоре, откъдето гледа Бог. Радвайте се на тревата, на буболечките, на реката, радвайте се и когато плачете.
към текста >>

2. 3_23 ) Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

А селяните, учудени, казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди и е с надничари, а пък изкарва повече от нас?.“ Той много скоро си изплати дълговете.
И така ще успееш, ще ти тръгне.“ И след засяването на нивата с жито, фасул и други той често я посещавал. При изгрев слънце на единия край на нивата произнасял Добрата молитва, на другия – 91 Псалм, на третия – Добрата молитва, на четвъртия – „Отче наш“. След това заставал в средата на нивата и произнасял една молитва. Освен това изпявал и песента „Благославяй, душе моя, Господа“. И нивата му почна да ражда изобилно. А селяните, учудени, казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди и е с надничари, а пък изкарва повече от нас?.“ Той много скоро си изплати дълговете. Освен това този брат сподели с мен, че е налбантин и искал да напусне занаята, понеже животните проявявали буйност, а той се нервирал, биел ги и с това пречел на себе си. Казах му, че и да напусне този занаят и друга работа да започни и там ще има неприятности, и там ще се нервира. Но го посъветвах да прилага следния метод: като дойде добитък, да излезе вън от дюкяна или вътре, но тайно да направи молитва, да издигне мисълта си. Като отиде при животното – вол или кон, да му каже така: „Доброто ми животно, ти помагаш на нашия живот и искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до опашката; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи.
към текста >>

3. 6) В посока към екватора - Боян Боев (1883 – 1963)

“. И пратил стършела, воловете пощръклели, разтичали се, а после говедарят ги гонил, догдето ги намери.
небето се издигаше над Витоша ясносиньо, без нито едно облаче. Всички се събрахме около Учителя и той започна разговора с една приказка: Едно време дядо Господ минавал, срещнал един говедар и го попитал къде е пътят. Говедарят, както лежал по гръб, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга! “. И пратил стършела, воловете пощръклели, разтичали се, а после говедарят ги гонил, догдето ги намери. Така че говедарят не се излежавал вече. Брат Н. помоли Учителя да изпее някоя песен, която досега никога не е пял пред нас. И Учителя изпя следната песен: Странник съм в този свят.
към текста >>

4. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

Модернистите имат големи богатства, обаче слаби им са воловете и не могат да ги докарат.
Ако нямаше музика, хората щяха да бъдат като зверове. Нашият век се отличава с пеене. Трябва да се радвате, че сте в един век, в който музиката е по-развита. Модернизмът в музиката, т. е. музиката на импресионизма и експресионизма, не е новата музика, но е търсеща музика. Модернистите имат големи богатства, обаче слаби им са воловете и не могат да ги докарат.
към текста >>

5. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Воловете, които са седели на слама в обора цяла зима, като пукне пролетта, напускат обора и отиват в гората.
НУЖДА ОТ РАБОТНИЦИ В частен разговор с един брат Учителя каза: Хора трябват! Като се събудят тези деца – хората, трябва ръководство, трябват работници, които да ги упътват, а не да ги вкарват в кошара и да образуват ограничения. Когато се пробуди една значителна част от човечеството, ще има нужда от работници. Воловете, които са седели на слама в обора цяла зима, като пукне пролетта, напускат обора и отиват в гората. Ще дойде време, когато нашите смело ще излязат да работят – те всички чакат. Човек го е страх, докато е сух, но като се намокри, не се бои. Отсега нататък ще станем по-нападателни, по-агресивни. Доста работихме вътре и сега ще се мъчим да работим в широкия свят, да направим нашите идеи достъпни за света. Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат.
към текста >>

6. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Воловете пощръклели и се разтичали, говедарят ги гонил много време, догдето ги намери.
- Има една такава приказка: Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къдя е пътят. Говедарят, който лежал на гърба си, както лежал, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да лежи на гърба си и да се из-тяга". И му праща муха-стършел. Воловете пощръклели и се разтичали, говедарят ги гонил много време, догдето ги намери. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо каза на Учителя: - Учителю, изпей ни някоя песен, която досега никога не си ни пял. Учителя изпя следната песен: „Странник съм в този свят. Никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи Боже мой, Който Си създал всичко за мен.
към текста >>

7. 093 СОБСТВЕНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

С него заедно работят воловете, конете, наемните хора.
Има един анекдот – за разговора между нивата и нейния стопанин. Последният, като купил нивата, заканил й се: "Аз ще те стегна и ти щеш - не щеш, ще ми даваш плод." Нивата се обърнала към него и му казала: "Колко, такива като тебе, съм изпратила и тебе ще изпратя." Богатството е общо благо. То е резултат от дейността на всички Разумни Същества. Кой земеделец може да каже, че придобивките са лично негови? С него заедно работят воловете, конете, наемните хора. От друга страна, съдействали са всички природни фактори. Следователно, богатството в света е резултат на общите усилия на всички Същества. Никой човек не може да каже, че богатството е негово. Не е позволено да градиш щастието си върху нещастието на другите. Кое е онова, което се очаква от новия Живот?
към текста >>

8. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще отида да се извиня на воловете за подметките.
Бог е промислил за тебе. Благодарете, че ви е пратил в една епоха с най-големи блага. Няма за какво да не сме благодарни на Бога. Ние живеем в един свят на изобилие. Признавам, че имам да давам на природата. Ще отида да се извиня на воловете за подметките. За да се отплатиш на воловете за носене на подметките, ще отидеш при някой вол, ще го потупаш и ще му кажеш:“Ще простите, че нося подметките ви.“ Той ще каже:“Няма нищо.“ всички волове са едно. Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Като ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, съзнай жертвата, благодари и съчувствай им. Това е достъпно за разбиране. Винаги трябва да съзнаваш, в този случай жертвата на дърветата, чиито плодове си изял.
към текста >>

За да се отплатиш на воловете за носене на подметките, ще отидеш при някой вол, ще го потупаш и ще му кажеш:“Ще простите, че нося подметките ви.“ Той ще каже:“Няма нищо.“ всички волове са едно.
Благодарете, че ви е пратил в една епоха с най-големи блага. Няма за какво да не сме благодарни на Бога. Ние живеем в един свят на изобилие. Признавам, че имам да давам на природата. Ще отида да се извиня на воловете за подметките. За да се отплатиш на воловете за носене на подметките, ще отидеш при някой вол, ще го потупаш и ще му кажеш:“Ще простите, че нося подметките ви.“ Той ще каже:“Няма нищо.“ всички волове са едно. Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Като ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, съзнай жертвата, благодари и съчувствай им. Това е достъпно за разбиране. Винаги трябва да съзнаваш, в този случай жертвата на дърветата, чиито плодове си изял. Ядеш една слива, благодари на човека, който е посадил дървото.
към текста >>

Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш.
Няма за какво да не сме благодарни на Бога. Ние живеем в един свят на изобилие. Признавам, че имам да давам на природата. Ще отида да се извиня на воловете за подметките. За да се отплатиш на воловете за носене на подметките, ще отидеш при някой вол, ще го потупаш и ще му кажеш:“Ще простите, че нося подметките ви.“ Той ще каже:“Няма нищо.“ всички волове са едно. Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Като ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, съзнай жертвата, благодари и съчувствай им. Това е достъпно за разбиране. Винаги трябва да съзнаваш, в този случай жертвата на дърветата, чиито плодове си изял. Ядеш една слива, благодари на човека, който е посадил дървото. Благодари на Бога, Който е изпратил светлината.
към текста >>

9. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне.
Има една приказка. Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къде е пътят. Говедарят каквото можал, му отговорил. Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен: Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе.
към текста >>

10. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

Селяните казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди волове с надничари и пак изкарва повече от нас. “
Отивал на единия край на нивата и произнасял „Добрата молитва“, на другия ден произнасял „91 псалом“, на третия - пак „Добрата молитва“ и на четвъртия - „Отче наш“. След това отивал в средата на нивата или градината и пак произнасял една молитва. Освен молитвата при посещение на посятата нива или градина изпявал и „Благославяй, душе моя, Господа“. Освен това казах на този земеделец, че от добитото ще отдели за Божествена цел една част, за да успее, за да му тръгне. И нивите му почнали да раждат изобилно. Селяните казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди волове с надничари и пак изкарва повече от нас. “ Този брат, като дойде при мене, каза още следното: „Учителю, аз съм подковач-налбантин, но искам да напусна занаята, понеже се занимавам с животни, а много животни са буйни. Аз се безпокоя, нервирам се и ги бия и мисля, че с това преча на себе си.“ Казах му: Ти и да напуснеш този занаят, и друга работа да почнеш, и там ще имаш неприятности, и там ще се нервираш. Но ти почни да прилагаш следния метод: като дойде добитъкът, ще излезеш от дюкяна, тайно ще направиш молитва, ще си издигнеш мисълта, ще се помолиш, ще отидеш при животното, кон или вол, ще кажеш така: „Ти си добър, ти помагаш на нашия живот и аз искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Ти си полезен в живота ни.
към текста >>

11. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото.
Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден.
към текста >>

12. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото в гнева си убиха человеци и в упорството си прерязаха жили на волове.
И като видя, че успокоението е добро и местото весело, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец. 3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви, които са дадени заедно в Битието. За тях Яков казва: „Симеон и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им. В съвета им да не влизаш, душо моя. В събранието им да не се съединиш, чест моя. Защото в гнева си убиха человеци и в упорството си прерязаха жили на волове. Проклет гнева им, защото беше силен и яростта им, защото беше жестока. Ще ги разделя в Якова, ще ги разпръсна в Израиля." 4. На знака Рак отговаря Завулон, за когото се казва: „Завулон се е настанил в морското пристанище и ще бъде пристанище на кораби и пределът му до Сидон." 5. На знака Лъв отговаря Юда, за когото се казва: „Юдо, тебе ще похвалят братята ти. Ръката ти ще бъде на врата на враговете ти.
към текста >>

13. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Като тръгнал оттам, намира Елисей, че оре на нивата с 12 чифта волове и мина Илия покрай него, и хвърли върху него кожуха си.
Там се заселва в една пещера. Тук биде Слово Господне към него и рече: Що правиш тук, Илия? И тук след бурята, вятъра и огъня чува тихия глас на Бога и разбира, че само по този път ще се оправи света, а не с бури и кланета. След това Бог му казва да се върне към Дамаск и да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вместо себе си. Тогава му казва Бог, че има в Израел още 7 хиляди, които не са се поклонили на Ваала. Като тръгнал оттам, намира Елисей, че оре на нивата с 12 чифта волове и мина Илия покрай него, и хвърли върху него кожуха си. И той остави воловете и се завтече след Илия и слугуваше му. След това Господ му казва да отиде при Ахава, който е в лозето на Навутея, когото уби и да му каже, че и той ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му. Но Ахав се стреснал от това, смирил се от думите на Илия и затова Бог не прокара това нещо върху него, а го остави за неговите наследници. След смъртта на Ахав се възцарява неговият син Охозия. Той се разболява и праща хора при вааловите пророци да питат дали ще оздравее.
към текста >>

И той остави воловете и се завтече след Илия и слугуваше му.
Тук биде Слово Господне към него и рече: Що правиш тук, Илия? И тук след бурята, вятъра и огъня чува тихия глас на Бога и разбира, че само по този път ще се оправи света, а не с бури и кланета. След това Бог му казва да се върне към Дамаск и да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вместо себе си. Тогава му казва Бог, че има в Израел още 7 хиляди, които не са се поклонили на Ваала. Като тръгнал оттам, намира Елисей, че оре на нивата с 12 чифта волове и мина Илия покрай него, и хвърли върху него кожуха си. И той остави воловете и се завтече след Илия и слугуваше му. След това Господ му казва да отиде при Ахава, който е в лозето на Навутея, когото уби и да му каже, че и той ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му. Но Ахав се стреснал от това, смирил се от думите на Илия и затова Бог не прокара това нещо върху него, а го остави за неговите наследници. След смъртта на Ахав се възцарява неговият син Охозия. Той се разболява и праща хора при вааловите пророци да питат дали ще оздравее. „Но ангел Господен рече на Илия Тесиеца: Стани, възлез да посрещнеш вестителите на сама- рийския цар и речи им: Няма ли Бог в Израил, та отивате да питате Ваала?
към текста >>

14. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Втората категория е представена от този, който си е купил пет чифта волове, а третата - от този, който се е оженил.
Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил. Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред рибарите говори за ловенето на риба, пред търговците говори други притчи. Три категории хора са представени, на които Христос говори. Първата категория е представена от този, който си е купил нива. Втората категория е представена от този, който си е купил пет чифта волове, а третата - от този, който се е оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако разгледаме в тази светлина притчите на Христа, ще видим, че всяка притча съответства на нещо и какви принципи в живота обяснява. Така нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека. Христос е говорил на един окултен език на учениците си как да разпределят работата си на земята.
към текста >>

Така нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата.
Три категории хора са представени, на които Христос говори. Първата категория е представена от този, който си е купил нива. Втората категория е представена от този, който си е купил пет чифта волове, а третата - от този, който се е оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако разгледаме в тази светлина притчите на Христа, ще видим, че всяка притча съответства на нещо и какви принципи в живота обяснява. Така нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека. Христос е говорил на един окултен език на учениците си как да разпределят работата си на земята. Той внася ново гледище при разглеждането на този въпрос. Като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин. Трябва да намерим в какво съотношение седят притчите една към друга.
към текста >>

15. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата категория са тези, които са си купили нива; втората категория са тези, които са си купили пет чифта волове, а третата категория са тези, които са се оженили.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА Ще започна разглеждането на Евангелието на Матей с една мисъл от Учителя, която ще ни подчертае насоката, в която ще бъде разгледано Евангелието. Учителят казва: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на риба; пред търговците говори други притчи." "Три категории хора са засегнати, на които Христос е говорил. Първата категория са тези, които са си купили нива; втората категория са тези, които са си купили пет чифта волове, а третата категория са тези, които са се оженили. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое съответства и какви принципи обяснява в живота. Нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека". "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята.
към текста >>

Нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата.
Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на риба; пред търговците говори други притчи." "Три категории хора са засегнати, на които Христос е говорил. Първата категория са тези, които са си купили нива; втората категория са тези, които са си купили пет чифта волове, а третата категория са тези, които са се оженили. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое съответства и какви принципи обяснява в живота. Нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека". "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внася ново гледище при разяснение на този окултен въпрос. Та като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин - трябва да намерим в какво съотношение стоят притчите една към друга. Те са все символи, наредете ги и тогава ще се яви разгадаването им".
към текста >>

16. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Друг брат, Паню, бил ковач, подковавал коне и волове.
което подскачало и чуруликало. Учителят се развеселил, посочил птичето и погледнал брата: „Е, брат, твоите работи ще се оправят. Това е живият език на Небето." И действително в скоро време всичко с брата се подредило на добро. Друг брат, Паню, бил ковач, подковавал коне и волове. Случвали се и лоши животни и често трябвало да ги бие, за да кротуват. Затова един ден споделил с Учителя, че иска да се откаже от този занаят. Учителят го
към текста >>

как ковачът укротявал и най-злонравните коне и волове.
Като стигнеш до опашката, ще духнеш, сякаш издухваш нещо от ръката си. Като направиш това няколко пъти животното ще се успокои и ти ще можеш свободно да работиш." Брат Паню почнал да прави така с животните и привлякъл много нови клиенти, защото хората не искали да бият животните им. Всички се чудели как ковачът укротявал и най-злонравните коне и волове. Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя беше още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: „Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега?
към текста >>

17. ОКУЛТНАТА НАУКА - ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

воловете да наблюдава как преживят храната си.
Доброто и злото са относителни понятия. Който дъвче храната си, той мисли право. Същевременно, ако я дъвче добре, той се учи на търпение. Който иска да развива търпение, нека отиде на полето между кравите и воловете да наблюдава как преживят храната си. Достатъчно е да остане половин час между тях, за да се върне дома си успокоен и разположен. В този процес има нещо хармонично.
към текста >>

18. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят."
„И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае." „Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят." „От гледището какъв трябва да бъде пътят на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме: Този е крив, онзи е прав; ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот - животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на светлината, на мира, на радостта.
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си.
Вторият елемент е буквата „ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент - „л" означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент -„г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „а", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент - „р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят - от любов. Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще й каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм! " Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: „Знаеш ли кой съм аз?
към текста >>

20. ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ - Теофана Савова

В дрезгавината на гората наред със стволовете на дърветата се очертаваха силуетите на хора.
ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ Далече на изток, зад широк пояс от виолетови мъгли, се надигаше заревото на новия ден. В дрезгавината на гората наред със стволовете на дърветата се очертаваха силуетите на хора. Високо над пробуждащата се земя блестяха ярки звезди. В този ранен час всичко в природата се будеше в очакване на раждащия се ден. Когато хоризонтът се позлати, хората вече бяха станали повече. След първия слънчев лъч заедно с приливната вълна на новия ден в далечината се издигна факелът на вечния живот - огненият диск на Слънцето. Малко след това свидетелите на тази грандиозна гледка започнаха утринните си упражнения.
към текста >>

21. 5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване - Светозар Няголов ( -2013)

Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам.
В живота на Учителя има много случаи, в които той е заплашван от хора. По този повод той казва: „Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме застреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: „Какво искаш приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе, обаче да стреляш, не се позволява - на крив път си." (27, с. 142) Един следобед Учителя отива на гости на Йорданка Жекова, пият кафе и разговарят по разни въпроси с мъжа й - д-р Жеков. На вратата се чука и Йорданка отива да види кой е. Пред нея застава млад мъж и пита: „Тук ли е г-н Дънов? " Тя отговаря: „Да, Учителя е тук и разговаря с доктора." Непознатият изважда от джоба си пистолет: „Сега ще се справя с този г-н Дънов" — и влиза в стаята, в която е Учителя.
към текста >>

22. 7.22 Ради Танчев - Светозар Няголов ( -2013)

" Учителя се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си."
Ради отдава целия си съзнателен живот за устройване и подреждане на братската градина. В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята. Под влиянието на Учителя той става патриарх на земята, обича много работата си, обработва градината с голяма любов и тя отговаря с обилно плодородие. Значи, най-важното в живота е работата, която човек върши, да е с любов. В разговор брат пита: „Учителю, къде се намира сега твоят първи ученик и какво прави той? " Учителя се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си."
към текста >>

23. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Ние знаем защо воловете са волове и защо мухите са мухи.
В приложението на съвременното християнство бих желал да видя живата Христова Любов. Тази Любов бих желал да видя и под филона на всеки свещеник. Не говоря аз каквото ми скимне, а казвам истини, които съм опитал. За мене светът не е мъртъв. В този свят виждам това, което другите не виждат. Ние знаем защо воловете са волове и защо мухите са мухи. Ние знаем всичко за животните, растенията и минералите. За учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че то е учението на Бялото Братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали на земята, е в това, че те са предали истината така, както Бог я е предал. След време ще бъдете там, където съм аз днес.
към текста >>

24. Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

И с колата и воловете на нивата отива.
Той продиктува нов текст на тази песен и ние го записахме. Аз запях песента с новите думи: "От старо време, дъще, е знайно, добрият момък на светъл ден се познава. Кога сутрин Слънце изгрява, кога сутрин изгрява. Той е ранобуден, рано става. И с колата и воловете на нивата отива. И с воловете, и с оралото браздите той очертава. Добрият момък се, дъще, познава, кога лозе копае и то изобилно лозе дава. Лозе момкови ръце добре познава. Добрият момък, дъще, се на нива познава, кога ръкой дига и слага, и на земя ги добре полага, и на Бога хвала дава. Той е, дъще, гласовит личен певец.
към текста >>

И с воловете, и с оралото браздите той очертава.
Аз запях песента с новите думи: "От старо време, дъще, е знайно, добрият момък на светъл ден се познава. Кога сутрин Слънце изгрява, кога сутрин изгрява. Той е ранобуден, рано става. И с колата и воловете на нивата отива. И с воловете, и с оралото браздите той очертава. Добрият момък се, дъще, познава, кога лозе копае и то изобилно лозе дава. Лозе момкови ръце добре познава. Добрият момък, дъще, се на нива познава, кога ръкой дига и слага, и на земя ги добре полага, и на Бога хвала дава. Той е, дъще, гласовит личен певец. Него жито добре познава.
към текста >>

25. Упражнение на гласните букви - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

сега те ще уволнят "лисиците", "вълците" и "змиите", но от "воловете" те имат нужда.
Всички ония, които не вървят по волята Божия, ще изчезнат! Ако те не приемат учението, ще изчезнат! Ако те пречат на божественото, ще изчезнат! Пияниците не могат да управляват. Днес, утре, новото ще иска трезви, разумни хора, въздържани хора! сега те ще уволнят "лисиците", "вълците" и "змиите", но от "воловете" те имат нужда. Те като "вол" те претоваряха! * — Ако ти направят забележка за някой тон, че не е чист, ти им кажи: "Камертоните ви не са точни! " Камертона в Природата е точния. За да се изпее точно и чисто един тон, той трябва да съвпадне с вътрешните и външните вълни, в точката на своя фокус.
към текста >>

26. ЙОСИФ - Борис Николов

Йосиф ги помилва, впрегна ги и като докара колата до дървото, хвърли бракониерите в нея и подкара воловете.
Изведнъж се обърна рязко и зашлеви две плесници на „тартора“ с такава сила, че онзи се смъкна на земята. В същия миг с един юмрук запрати другия в един бук, а третия Улф беше свалил и го беше уловил за гърлото. (Улф беше обучен да лови хора.) Йосиф ги върза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да ги пази, а той тръгна да дири – наблизо трябваше да има кола. Тя наистина не беше далеч. Волчетата си преживяха кротко. Йосиф ги помилва, впрегна ги и като докара колата до дървото, хвърли бракониерите в нея и подкара воловете. Чак след обяд пристигнаха в селото. На мегдана се беше събрало много народ – новината ги беше изпреварила. Йосиф повика горския да състави акт и чак тогава пусна бракониерите. Това беше урок за всички. Оттогава бракониерството в манастирската гора престана.
към текста >>

27. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни.
Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни. А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н. От този характер са почти всички френологични – ако бихме могли да ги наречем така - данни, които срещаме в литературата от Аристотелево време до появата на д-р Гал, създател на френологията. Едва след системните проучвания на Гал върху мозъка, върху неговия нишковиден състав, върху локализацията на мозъчните центрове, от които в края на краищата зависи формата и конфигурацията на черепа; едва след като се установи, благодарение усилията на самия Гал и неговите даровити последователи, една френологична топография на главата, може вече да се разглежда формата на черепа като характерологичен обект. Именно като се има пред вид, че в предната част на главата, сиреч челото, са локализирани интелектуалните способности на човека, че в предно-горната и коронната част са локализирани моралните и алтруистични чувства, че в горно-задната част се намират центровете на личните чувства, че в долно-задната част са локализирани половите, семейни и обществени чувства и нагони, че в страничните области, около ушите, са локализирани само с хранителните и разрушителни нагони, а по-горе, в същата област - техническите и икономически заложби, ясно е, че развитието на едни или други „центрове", в една или друга част на мозъка, ще окажат влияние върху строежа на черепа, върху неговата форма.
към текста >>

28. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Първите слънчеви лъчи бият хоризонтално под клонака между стволовете, където в златните им завеси преплитат пътищата си мухи еднодневки.
Пък е и опитен дърводелец. И работата спори. Езерото е огромно, почти съвършено кръгло, вечно заспало лъщи ту синьо в слънчевия гигантски кръг на върховете на плътните дървета около него, ту стъклено в мъгливи дни; сиво в оловената кутия на зимата. Мистичен космически кръг, около който Торо плете образ след образ най-великата си книга. Става преди зори с могъщ, прочистен дух. Първите слънчеви лъчи бият хоризонтално под клонака между стволовете, където в златните им завеси преплитат пътищата си мухи еднодневки. В тъмното преди зори, в тъмното вечер се чува свирката на влака - тупа далеч на север, пуфка от Бостън за нататък и още по-нататък. Чуват се гласовете на железничари и товарачи. В един от пътническите вагони на този влак минава Чарлз Дикенс, но нито той знае за кристалната чистота на Уолдън на юг от линията, зает с умните си британски забележки по фамилиарни- ченето на негрите железничари, нито Торо изобщо помни, че има Великобритания. По време на разходките си Торо намира сред шумата майсторски изострени върхове на кремъчни стрели - от индиански ловци. Мечтае за свят, където няма да има музеи, в които да се събират, за да умрат, тези нетленни следи на човешкото в девствената гора.
към текста >>

29. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Християните (искаше да каже православните на село) помагали - с волове, с каруци.
Майка й дошла в село или по-скоро я довели, когато била на две години, през 1875, така че трябва да става дума - каза - за 1885 година. Било една стаичка така с барачка, и то било училището и църквата. С една дума, за Дънов не помнеше да се е споменавало. Протестантската църква построиш през 1927 г. на същото място, дето била стаичката. Християните (искаше да каже православните на село) помагали - с волове, с каруци. По комшийски. Баща й карал камъни за строежа на протестантската църква с волската кола, а тя се помни съвсем мъничка как водела воловете, той докато ги бодял с остена, и те мъкнели, къде ще ходят. Бай Ангел се казвал баща й. Тя самата била родена в 1920 година. - Чакай! - викам и гледам наоколо: има-няма по на половин километър от всички страни около площадчето, дето е спирката - опънал плосък корем нагоре някой хребет; ни баир като баир, ни възвишение, кажи го по-скоро просто края на вдлъбнатината, в която е задънено селото.
към текста >>

Баща й карал камъни за строежа на протестантската църква с волската кола, а тя се помни съвсем мъничка как водела воловете, той докато ги бодял с остена, и те мъкнели, къде ще ходят.
С една дума, за Дънов не помнеше да се е споменавало. Протестантската църква построиш през 1927 г. на същото място, дето била стаичката. Християните (искаше да каже православните на село) помагали - с волове, с каруци. По комшийски. Баща й карал камъни за строежа на протестантската църква с волската кола, а тя се помни съвсем мъничка как водела воловете, той докато ги бодял с остена, и те мъкнели, къде ще ходят. Бай Ангел се казвал баща й. Тя самата била родена в 1920 година. - Чакай! - викам и гледам наоколо: има-няма по на половин километър от всички страни около площадчето, дето е спирката - опънал плосък корем нагоре някой хребет; ни баир като баир, ни възвишение, кажи го по-скоро просто края на вдлъбнатината, в която е задънено селото. Същата добруджанска работа - като на изток към морето село Хадърча - дето се беше родил Петър Дънов. И виждам, че тези хора, като са се заселвали, не ги е интересувала панорамата, защото не са ни швейцарци, ни люксембургски графове, ами са гледали да не се виждат светлините на селото вечер, да не могат лесно да се ориентират кърджалии и полски хайдути къде има булки за изнасилване и овци за отвличане.
към текста >>

30. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват.
Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа.
към текста >>

Стегнатата душа се развързваше, развиваше, отваряше се и в очите едно след друго влизаха шарените сенки, гладките стволове на тукашните дъбови дървета, които пердашеха право нагоре, а не разстилаха клони като дъбовете в Европа.
Градчето изглеждаше малко, но на жепе линия, която дневно имаше пет редовни влака до Ню Йорк. Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под дъбовете, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката пътека, която използваха студентите. Всъщност на обитателите на семинарията просто не им се ходеше по шосето, когато през леса беше такава красота. Тръгваше се някъде близо до жепе линията и от главната улица направо се изкачваше стръмното да се влезе в гората, вместо да се завие по шосето и да се набива чакълът поне половин час. Беше дивно. Стегнатата душа се развързваше, развиваше, отваряше се и в очите едно след друго влизаха шарените сенки, гладките стволове на тукашните дъбови дървета, които пердашеха право нагоре, а не разстилаха клони като дъбовете в Европа. И тойу подритнеш тук и там по някое миналогодишно жълто листо. По това време гората, която принадлежеше на Дрю, беше деветдесет и няколко акра, или около двеста и осемдесет декара. И всичко това Петър беше решил да го прошари този следобед, каквото ще да става. Както вървяха на запад и слънцето пращаше прозрачните си златни фунии от светлина през клоните срещу тях, най-напред се провидя дъсчена конюшня с няколко пристройки наоколо. От.двора й вече имаше хубава отъпкана алея и започваше самият парк на семинарията.
към текста >>

31. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Самата почва тук е съставена от мънички парченца като тези; всяко блато от застояла вода е пълно с тях; на всяка страна има клони и дънери, и стволове от дървета във всеки възможен стадий на разлагане, гниене и затриване.
Ако открият, че си чужденец, започват да те разпитват откъде пътуваш и накъде отиваш; сочат ти зад някой баир и казват, че там е най-красивото градче в САЩ и трябва да идеш да го видиш; а ако се излъжеш да ши кажеш закъде си тръгнал, веднага ти обясняват, че там е много опасно и трябва да се откажеш, че си взел грешния път и има по-пряк начин и че изобщо съжаляват, но са те излъгали. За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение. От времето на Дикенсовото пътуване по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга железопътна линия, само тази, по която карате. Ако има просека в гората - гледката не е нищо особено. Миля след миля закърнели дървета, някои от тях свалени с брадвата, други съборени от вятъра, някои полусвлечени и облегнати на съседите си, някои - просто дънери, потънали наполовината в поредното блато, други полуразложени в покрити с мъх парчетии. Самата почва тук е съставена от мънички парченца като тези; всяко блато от застояла вода е пълно с тях; на всяка страна има клони и дънери, и стволове от дървета във всеки възможен стадий на разлагане, гниене и затриване. Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове. - Какво беше? - Уолденското езеро. Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно.
към текста >>

Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове.
За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение. От времето на Дикенсовото пътуване по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга железопътна линия, само тази, по която карате. Ако има просека в гората - гледката не е нищо особено. Миля след миля закърнели дървета, някои от тях свалени с брадвата, други съборени от вятъра, някои полусвлечени и облегнати на съседите си, някои - просто дънери, потънали наполовината в поредното блато, други полуразложени в покрити с мъх парчетии. Самата почва тук е съставена от мънички парченца като тези; всяко блато от застояла вода е пълно с тях; на всяка страна има клони и дънери, и стволове от дървета във всеки възможен стадий на разлагане, гниене и затриване. Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове. - Какво беше? - Уолденското езеро. Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга.
към текста >>

Вече без прозорче и без врата под стволовете на правите кленови дървета.
Джонсъновият том из санскритската класика: „Сакунтала“. Броят се на пръстите на двете ръце и ще остане пръст да се подпре бузата, когато седне на прага на колибата си. Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата. Бяха му казали в музея на Антикварното дружество, че бараката я няма. Беше видял там снимки от нея, правени дълго след като Торо я беше напуснал преди четиридесет години. Вече без прозорче и без врата под стволовете на правите кленови дървета. Между вещите, направени от нейните дъски, имаше диплянка с обяснение, че след като Торо я е напуснал, колибата била продадена, после я използвали за складче - нямала даже два метра и половина на три! След това собственикът взел да я разглобява, за да кърпи с нея други свои работи и веднъж с разграден покрив, каквото останало там било прибрано от туристи и почитатели за спомен - дъски, пирони, отделни трески дори! Пътеката до колибата бе ясна; много хора очевидно посещаваха мястото й. Езерото вече се виждаше на юг между дърветата, когато зърна леката издатина на земята, където бе стояла тя. Но не бе пусто. Имаше нещо там. Когато доближи, се оказа, че са камъни.
към текста >>

32. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

Също и житото си сами да сеем, защото чуждите колко пъти псуват воловете и пр.
Черната ложа умее да ни създава малки шикани31, недоразумения и пр., за да ни пречат. Когато ни трябват средства, ще ги придобием по честен начин, а не с лъжа. Абсолютно никаква лъжа, за да имате благословение. Никакво съмнение, ние вършим Волята Божия за благото на всички. Всичко сами да си вършим и къщите си сами трябва да градим, не да я опсуват външни зидари. Също и житото си сами да сеем, защото чуждите колко пъти псуват воловете и пр. при посяването. У нас почитанието не трябва да бъде на материална нога. Всички братя са една Божествена душа, трябва да имате правилни отношения, да имате Любов, да култивирате гостоприемството. Тогава ще имате Божието благословение. Ще приложите Божествените принципи.
към текста >>

33. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове.
г., го получих на 22-ри. Знаеш ли, брате, колко ни помогнахте с тая беседа! Ти добре правиш, че помниш само доброто в Ачларе, а пред моите очи се превързва броеница, в която виждам престъпленията си, които съм извършил. Затова и искам да бягам далеч от Ачларе. Не да го напущам завинаги, но не и да съм постоянен жител (разбира се, пиша за тоз земен живот). А да идвам от време на време да помагам в стопанството, и тогава може би ще бъда полезен на селяните си - като дойда като гост от далеко. Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове. А какво би казал за дванадесетте апостола, които оставиха всичко и последваха Спасителя на мира? Тия две точки са в отговор на писмата ти. Оттук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя, така и пред братята комунари. Ще ви опиша, братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селският земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45891499519348