НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1232
резултата в
86
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Азъ
ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа.
(втори вариант)
Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ.
Азъ
ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа.
Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
към втори вариант >>
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото
Азъ
Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето
Азъ
се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
(втори вариант)
Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ.
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото
Азъ
Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето
Азъ
се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене.
към втори вариант >>
Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли
Азъ
самъ животъ?
(втори вариант)
Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде.
Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли
Азъ
самъ животъ?
Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ?
към втори вариант >>
Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ
Азъ
?
(втори вариант)
Яжъ и пий, това е то цѣльта. Но това мѫдрость ли е? Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта? Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани? Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта.
Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ
Азъ
?
Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ.
към втори вариант >>
Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ
Азъ
Богъ вѣликий.
(втори вариант)
Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта? Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани? Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта. Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ?
Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ
Азъ
Богъ вѣликий.
Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ. Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си.
към втори вариант >>
Съмъ ли
азъ
единъ който трѣбва да се прѣзира?
(втори вариант)
И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли.
Съмъ ли
азъ
единъ който трѣбва да се прѣзира?
И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли? Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си? и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си?
към втори вариант >>
Ето живъ съмъ
Азъ
, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога.
(втори вариант)
Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си.
Ето живъ съмъ
Азъ
, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога.
Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения.
(втори вариант)
Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии. Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана. Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели.
Азъ
съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения.
Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ. И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь. Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на народитѣ. Ето ще съкруши орѫжията на народитѣ и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие. Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ пѫтя и Живота.
(втори вариант)
Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си.
Азъ
съмъ пѫтя и Живота.
Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ.
към втори вариант >>
Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и
Азъ
съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще.
(втори вариант)
Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота.
Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и
Азъ
съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще.
Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.
към втори вариант >>
Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че
Азъ
говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ.
(втори вариант)
Азъ съмъ пѫтя и Живота. Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ?
Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че
Азъ
говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ.
Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ. Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината. Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.
(втори вариант)
Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.
Азъ
съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.
Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината. Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими. Богъ е Богъ Тайна вѣлика. Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство.
(втори вариант)
Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.
Азъ
съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство.
Словото ми е духъ и истината. Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими. Богъ е Богъ Тайна вѣлика. Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя. Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява.
към втори вариант >>
Ето
азъ
те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими.
(втори вариант)
Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ. Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината.
Ето
азъ
те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими.
Богъ е Богъ Тайна вѣлика. Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя. Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява. Той тѣ пази и крѣпи винаги. Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ мисли за тебъ!
към втори вариант >>
И Рече Господъ, Господу моему:
Азъ
съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината.
(втори вариант)
Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята.
И Рече Господъ, Господу моему:
Азъ
съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината.
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
към втори вариант >>
Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой,
Азъ
днесъ тя родихъ.
(втори вариант)
Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой,
Азъ
днесъ тя родихъ.
Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
към втори вариант >>
А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че
Азъ
съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
(втори вариант)
Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене.
А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че
Азъ
съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь.
към втори вариант >>
Този истиний съмъ
Азъ
единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
(втори вариант)
И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Този истиний съмъ
Азъ
единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя.
към втори вариант >>
Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато
Азъ
Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
(втори вариант)
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато
Азъ
Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ.
към втори вариант >>
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето
Азъ
ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
(втори вариант)
Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето
Азъ
ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си.
към втори вариант >>
Защото
Азъ
съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде.
(втори вариант)
Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
Защото
Азъ
съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде.
Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за
към втори вариант >>
Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето
Азъ
съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь.
(втори вариант)
А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде.
Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето
Азъ
съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь.
Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ.
към втори вариант >>
спасение. А
Азъ
съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ.
(втори вариант)
Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за
спасение. А
Азъ
съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ.
Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ.
към втори вариант >>
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и
азъ
съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
(втори вариант)
Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми!
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и
азъ
съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи?
към втори вариант >>
Азъ
ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото
азъ
съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя.
(втори вариант)
Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи? Не! Ето наврѣме ще тя посѣтя за да тя благославя.
Азъ
ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото
азъ
съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя.
Ако се бавя още то е съ цѣль, да дамъ врѣме. Азъ съмъ истий, днесъ и утрѣ. Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ истий, днесъ и утрѣ.
(втори вариант)
Дълго ли ще се бавишъ Господи? Не! Ето наврѣме ще тя посѣтя за да тя благославя. Азъ ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото азъ съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя. Ако се бавя още то е съ цѣль, да дамъ врѣме.
Азъ
съмъ истий, днесъ и утрѣ.
Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти.
към втори вариант >>
Онова което
Азъ
освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто?
(втори вариант)
Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти.
Онова което
Азъ
освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто?
Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона? И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.
към втори вариант >>
Зощото не съмъ ли
Азъ
който изпълня закона?
(втори вариант)
Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто?
Зощото не съмъ ли
Азъ
който изпълня закона?
И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение.
към втори вариант >>
И ако
азъ
дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ?
(втори вариант)
Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона?
И ако
азъ
дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ?
Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ!
към втори вариант >>
Не съмъ ли
азъ
Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость.
(втори вариант)
Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона? И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ?
Не съмъ ли
азъ
Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость.
любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ! Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ Богъ!
(втори вариант)
И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение.
Азъ
съмъ Богъ!
Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си. Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ. Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ.
(втори вариант)
любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ! Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.
Азъ
съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ.
Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ.
(втори вариант)
Ще чуешъ гласътъ му и ще се възрадвашъ. Той ще ти направи знамѣние голѣмо, ще ти засвидѣтелсвува, че е вѣренъ. Ето той ще ти открие тайната. Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ. Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена.
Азъ
съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ.
Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина. Азъ съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость. Азъ съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги. Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ Любовь. Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость.
(втори вариант)
Ето той ще ти открие тайната. Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ. Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Азъ съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ. Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина.
Азъ
съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость.
Азъ съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги. Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ Любовь. Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость. Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ. Той ще извърши все що е говорилъ и все що е обѣщалъ.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги.
(втори вариант)
Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ. Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Азъ съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ. Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина. Азъ съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость.
Азъ
съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги.
Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ Любовь. Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость. Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ. Той ще извърши все що е говорилъ и все що е обѣщалъ. Идатъ дни въ които праведнитѣ ще се радватъ че Господъ е тѣхенъ пастиръ.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ,
азъ
съмъ онзи Богъ Любовь.
(втори вариант)
Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Азъ съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ. Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина. Азъ съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость. Азъ съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги.
Азъ
съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ,
азъ
съмъ онзи Богъ Любовь.
Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость. Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ. Той ще извърши все що е говорилъ и все що е обѣщалъ. Идатъ дни въ които праведнитѣ ще се радватъ че Господъ е тѣхенъ пастиръ. Стой твърдъ както и до сега.
към втори вариант >>
Азъ
ида днесъ ида да тя благословя.
(втори вариант)
Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарностьта. Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. Господъ е крѣпъкъ въ всичко. Избраниятъ Божий Царь и священикъ Христосъ, Господъ на господарите.
Азъ
ида днесъ ида да тя благословя.
Азъ съмъ този който съмъ отъ начало. Богъ святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова. Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на любовьта все и въ все.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ този който съмъ отъ начало.
(втори вариант)
Той не приема одумванието и неблагодарностьта. Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. Господъ е крѣпъкъ въ всичко. Избраниятъ Божий Царь и священикъ Христосъ, Господъ на господарите. Азъ ида днесъ ида да тя благословя.
Азъ
съмъ този който съмъ отъ начало.
Богъ святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова. Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на любовьта все и въ все. Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота.
към втори вариант >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става
съблазън
, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате на тоя народ, който е тялото, душата.
Изобщо, когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква, например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкоз, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкоз ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате.
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става
съблазън
, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате на тоя народ, който е тялото, душата.
Душата никога не може да мрази тялото си. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400. Това е то българският народ. Те са силата. Възкресение, то значи човек да се сее наново.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Не се поддавайте на тази
съблазън
; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности!
Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца. Слушайте този глас на любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот! Само тя е в сила да премахне неугасяемото зло, което разрушава човешкия живот.
Не се поддавайте на тази
съблазън
; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности!
Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на небето и земята.
към беседата >>
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
После, не давайте
съблазън
на другите.
Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа? “ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из невидимия свят, за да ви помогнат.
После, не давайте
съблазън
на другите.
Бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя.
към беседата >>
5.
Поздрав за новата 1914 г. Към всички
,
ИБ
, София, 19.1.1914г.,
Елмазът
е скъп, лъскав - това е върхът на светския живот - но той събира и пречупва слънчевите лъчи, без да ги умножава.
С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог от рая. Събират се жени на едно място и почват да събират греховете, почват да клюкарствуват и да одумват хората - изваждане наяве хорските и свои недостатъци. Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува побожественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ.
Елмазът
е скъп, лъскав - това е върхът на светския живот - но той събира и пречупва слънчевите лъчи, без да ги умножава.
Житното зърно е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава. Такъв е духовният човек. Добрият и верен раб умножава талантите на господаря си - изпълнява Божествения закон. Семето, паднало в добрата почва, се е умножило на 30, 60 и100. Когато Бог сътворил човека, дал му заповед "да расте и се умножава."
към беседата >>
6.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Да, да... Бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в
съблазън
.
Например, един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се [5], че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче, във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко.
Да, да... Бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в
съблазън
.
Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел. Сега, кой от вас иска да познае Христа? (Всички отговарят: Всички, всички искаме да Го познаем.) Да, но засега само един ще изберем, да познае Христа. Ще изпратим един делегат да отиде, да познае и да ни каже той. Ако искате да отивате при Христа, трябва да отивате един по един.
към беседата >>
Съблазънта
винаги произтича от користолюбивата цел.
" Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се [5], че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче, във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко. Да, да... Бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън.
Съблазънта
винаги произтича от користолюбивата цел.
Сега, кой от вас иска да познае Христа? (Всички отговарят: Всички, всички искаме да Го познаем.) Да, но засега само един ще изберем, да познае Христа. Ще изпратим един делегат да отиде, да познае и да ни каже той. Ако искате да отивате при Христа, трябва да отивате един по един. За тази цел вие можете да изберете някого: или чрез жребий, или аз ще избера едного(Всички: Вие изберете едного да отиде.) Добре, аз ще представя тази мисъл пред Христа; ако каже, аз ще избера човека – ще избера някого.
към беседата >>
Не, защото когато
водолазът
действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа.
Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си? Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. (Всички изговарят: Амин!) А когато се эанимават с мен, не е важно. Кой съм и какъв съм – по тоэи въпрос ще се разговаряме, като се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз?
Не, защото когато
водолазът
действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа.
Но вие сега, не, че ме не познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните – бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществена работа, та да ви не садят, гдето светът иска. Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тия двама слепи. Искам да се обърнете към Господа и му кажете: „Господи, помилуй!
към беседата >>
7.
Идването на Христа
,
ИБ
, , 21.1.1915г.,
А в каква форма се рисува в нашето въображение
образът
на Христа?
Ще дойде на облаците. А как ще Го видят тия, които са под облаците? Облаците, това са стихиите, бурите, дъждът. Как ще видим Христа? – Така, както когато се е възнесъл.
А в каква форма се рисува в нашето въображение
образът
на Христа?
Има в нас едно чувство, което ни подсказва начина на Христовото идване. А ако схващате във вашето въображение, какво ще бъде идването на Христа, то е интересно. Любовта отделна ли е от човека? Тя може да се прояви и като съзнателна сила, и като несъзнателна, и като самия Дух, който движи нещата. Христос ще се яви в трите свята:
към беседата >>
8.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
Че светът има две страни, се разбира от друг стих на Апостол Павел, който казва: „
Образът
на този свят прехожда, а има образ, който не се мени“.
Всякой от вас е баща; но разбирате ли като бащи своето призвание? Всякой е бил в положението на син, но знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на сина към бащата? Като Духа не сте, но ще бъдете; сега сте именно в процеса на Духа, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва да въздигне Христа в нас. За да можем да разберем правилно Христовото учение, трябва да се освободим от много закачки в този свят; не да се отречем от света, защото това би било криво разбиране. Светът има две лица: едно чисто Божествено лице и едно вънкашно лице на нещата, и когато се говори, че трябва да се отречем от света, трябва да се разбира – да се отречем от всички ония елементи, които имат преходен, измамлив характер, които не носят нищо съществено в нашия живот; обаче всичко онова, което служи за нашето повдигане на земята, ние трябва да го пазим, защото на друго място Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Си Единороднаго, за да му помогне“.
Че светът има две страни, се разбира от друг стих на Апостол Павел, който казва: „
Образът
на този свят прехожда, а има образ, който не се мени“.
Човек се роди, израсте и мисли, че ще оправи света, но дойде към 45–50 годишна възраст и забележи известно отслабване, почуства, че силите му го напущат, и той поумнява и почне да кара младите да работят за него. Стане по-мек, по-любезен, защото е слаб и защото в него се заражда мисъл, че той остарява и че утре може да умре; в него не се зараждат такива мисли, които могат да го направят да възкръсне: съвременните хора са заразени изобщо от възгледа, че човек не може да възкръсне, да оживее отново. Именно там е най-голямата измама в сегашния живот. Човек може да възкръсне тъй, както може и да умре; те са две неща относителни: влезеш ли в противоречие със силите, които действат в природата, твоята форма ще се разруши: не разбереш ли законите, ще бъдеш смачкан. Трябва да се освободим от известни спънки, които съществуват по наследство в нашите души.
към беседата >>
9.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
''Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва
образът
на лицето, за което ще се омъжи.
Уч.: То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." ''Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе...'' Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.
''Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва
образът
на лицето, за което ще се омъжи.
Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? '' ''И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней.
към беседата >>
Тя е била ученичка и й се явява в огледалото
образът
на един приличен човек, съвършено непознат ней.
''Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? '' ''И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия.
Тя е била ученичка и й се явява в огледалото
образът
на един приличен човек, съвършено непознат ней.
Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе. Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот.''
към беседата >>
10.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Това е
съблазън
.
Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първо място.
Това е
съблазън
.
Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си“. И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате.
към беседата >>
Когато ви говоря за човѣка, вие трѣбва да се вдълбочитѣ, да си прѣдставитѣ онзи човѣкъ, създаденъ по
образъ
и подобие на Бога, т.е.
(втори вариант)
Тѣ сѫ причина за ежбитѣ, които сѫществуватъ въ политическия, въ обществения животъ, въ сѣмействата, въ отдѣлния човѣкъ, даже въ религията и науката. Тѣзи двѣ влияния раздвояватъ човѣшкитѣ умове. Обаче дѣто има дѣление, раздвояване, тамъ Божествениятъ Духъ не действа. Щомъ се раздвоишъ въ себе си и изпаднешъ въ противорѣчие, Богъ е вънъ отъ тебѣ. Това е психологически законъ.
Когато ви говоря за човѣка, вие трѣбва да се вдълбочитѣ, да си прѣдставитѣ онзи човѣкъ, създаденъ по
образъ
и подобие на Бога, т.е.
на Истината и Любовьта. Този човѣкъ никога не е опетнилъ името на Бога. Моисей, единъ отъ великитѣ посвѣтени, казва: „Не спомѣнавай името Божие напразно“. Това е единъ отъ законитѣ на първия мистикъ, който искалъ да изучи вѣликото Божествѣно учение. Той искалъ да освѣти името Божие.
към втори вариант >>
Прѣзъ първия периодъ, когато Божествениятъ Духъ работилъ и създалъ човѣка по
образъ
и подобие на Бога, човѣкъ билъ безгрѣшенъ.
(втори вариант)
Прѣзъ втория периодъ, т.е. прѣзъ Слънчевия, Духътъ е слѣзълъ до астралния свѣтъ и е образувалъ тѣлото на желанията. Прѣзъ третия периодъ – Лунния, Духътъ е слѣзълъ въ етерната область на физическия свѣтъ, като образувалъ етерната обвивка на човѣка. Прѣзъ четвъртия периодъ – Земния, Духътъ е слѣзълъ въ низшето поле на физическия свѣтъ и образувалъ физичѣското тѣло. Прѣзъ тѣзи периоди, когато Духътъ слизалъ и се качвалъ, Той минавалъ прѣзъ духовни день и нощь.
Прѣзъ първия периодъ, когато Божествениятъ Духъ работилъ и създалъ човѣка по
образъ
и подобие на Бога, човѣкъ билъ безгрѣшенъ.
Прѣзъ втория периодъ човѣкъ започналъ да пада. Прѣзъ третия периодъ той дошълъ до пълно падение. Прѣзъ четвъртия периодъ – Земния, най-ниския периодъ на слизането, падението достигнало своя краенъ прѣдѣлъ. Защо е нужно човѣкъ да слиза и потъва въ материята? – За да се облѣче въ всички обвивки, една отъ друга по-гѫсти, отдѣто започва вѫзлизането и обличането му въ по-висши форми.
към втори вариант >>
Като Учитель
азъ
не сѫмъ пратенъ на Земѣта да отглеждамъ и вѫзпитавамъ такива дѣца.
(втори вариант)
Той нѣма да спрѣ парахода за никого. И тъй, вълната върви и вие сега имѣнно иматѣ най-благоприятни условия за развитие. Когато прѣзъ ума ви мине една лоша мисъль, знайтѣ, че тя идѣ отъ вашето далечно минало, не е сегашна. Тя е чуждо, подхвърлено дѣтѣ, не го приемайтѣ. И на менѣ не искамъ да изпращатѣ подхвърлени дѣца, родени отъ незаконни родители.
Като Учитель
азъ
не сѫмъ пратенъ на Земѣта да отглеждамъ и вѫзпитавамъ такива дѣца.
Да отгледашъ единъ грѣшникъ е едно нѣщо, а да отхранишъ едно незаконно дѣтѣ, това е друго нѣщо. Грѣшникѫтъ, който е дошълъ до извѣстно съзнание и се кае за своитѣ грѣхове, може да се спаси. Той прави усилия да върши Божията воля. За такива дойде Христосъ на земѣта. Всѣки може да се спаси.
към втори вариант >>
Ако искатѣ да знаетѣ кой сѫмъ,
азъ
ще ви кажа.
(втори вариант)
Свѣтлитѣ и благородни мисли ще ви повдигнатъ. Съ тѣхъ ще влѣзетѣ въ тѣлото на Истината и ще бѫдетѣ свободни. Така имѣнно ще познаетѣ Христа, и Той ще ви познае. Нѣкои искатъ да намѣрятъ Христа въ менѣ. Не, Христа ще намѣритѣ въ Неговото учение.
Ако искатѣ да знаетѣ кой сѫмъ,
азъ
ще ви кажа.
Азъ сѫмъ братътъ на най-малкитѣ въ Царството Божие. Азъ, най-малкиятъ, искамъ да изпълня Божията воля, както Богъ е заповѣдалъ; да освѣтя Неговото име, както Той ме е освѣтилъ. Богъ е билъ толкова добъръ къмъ менѣ, че азъ, братътъ на най-малкитѣ, искамъ да Му се отплатя съ всичката си признателность. Искамъ и вие да послѣдватѣ моя примѣръ. Въ нѣкои отъ васъ може да се яви желание да бѫдатъ по-голѣми отъ менѣ, да заематъ първо мѣсто.
към втори вариант >>
Азъ
сѫмъ братътъ на най-малкитѣ въ Царството Божие.
(втори вариант)
Съ тѣхъ ще влѣзетѣ въ тѣлото на Истината и ще бѫдетѣ свободни. Така имѣнно ще познаетѣ Христа, и Той ще ви познае. Нѣкои искатъ да намѣрятъ Христа въ менѣ. Не, Христа ще намѣритѣ въ Неговото учение. Ако искатѣ да знаетѣ кой сѫмъ, азъ ще ви кажа.
Азъ
сѫмъ братътъ на най-малкитѣ въ Царството Божие.
Азъ, най-малкиятъ, искамъ да изпълня Божията воля, както Богъ е заповѣдалъ; да освѣтя Неговото име, както Той ме е освѣтилъ. Богъ е билъ толкова добъръ къмъ менѣ, че азъ, братътъ на най-малкитѣ, искамъ да Му се отплатя съ всичката си признателность. Искамъ и вие да послѣдватѣ моя примѣръ. Въ нѣкои отъ васъ може да се яви желание да бѫдатъ по-голѣми отъ менѣ, да заематъ първо мѣсто. Това е сѫблазънь.
към втори вариант >>
Азъ
, най-малкиятъ, искамъ да изпълня Божията воля, както Богъ е заповѣдалъ; да освѣтя Неговото име, както Той ме е освѣтилъ.
(втори вариант)
Така имѣнно ще познаетѣ Христа, и Той ще ви познае. Нѣкои искатъ да намѣрятъ Христа въ менѣ. Не, Христа ще намѣритѣ въ Неговото учение. Ако искатѣ да знаетѣ кой сѫмъ, азъ ще ви кажа. Азъ сѫмъ братътъ на най-малкитѣ въ Царството Божие.
Азъ
, най-малкиятъ, искамъ да изпълня Божията воля, както Богъ е заповѣдалъ; да освѣтя Неговото име, както Той ме е освѣтилъ.
Богъ е билъ толкова добъръ къмъ менѣ, че азъ, братътъ на най-малкитѣ, искамъ да Му се отплатя съ всичката си признателность. Искамъ и вие да послѣдватѣ моя примѣръ. Въ нѣкои отъ васъ може да се яви желание да бѫдатъ по-голѣми отъ менѣ, да заематъ първо мѣсто. Това е сѫблазънь. Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като Учителя си“.
към втори вариант >>
Богъ е билъ толкова добъръ къмъ менѣ, че
азъ
, братътъ на най-малкитѣ, искамъ да Му се отплатя съ всичката си признателность.
(втори вариант)
Нѣкои искатъ да намѣрятъ Христа въ менѣ. Не, Христа ще намѣритѣ въ Неговото учение. Ако искатѣ да знаетѣ кой сѫмъ, азъ ще ви кажа. Азъ сѫмъ братътъ на най-малкитѣ въ Царството Божие. Азъ, най-малкиятъ, искамъ да изпълня Божията воля, както Богъ е заповѣдалъ; да освѣтя Неговото име, както Той ме е освѣтилъ.
Богъ е билъ толкова добъръ къмъ менѣ, че
азъ
, братътъ на най-малкитѣ, искамъ да Му се отплатя съ всичката си признателность.
Искамъ и вие да послѣдватѣ моя примѣръ. Въ нѣкои отъ васъ може да се яви желание да бѫдатъ по-голѣми отъ менѣ, да заематъ първо мѣсто. Това е сѫблазънь. Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като Учителя си“. И азъ не искамъ повѣче.
към втори вариант >>
Това е
сѫблазънь
.
(втори вариант)
Азъ сѫмъ братътъ на най-малкитѣ въ Царството Божие. Азъ, най-малкиятъ, искамъ да изпълня Божията воля, както Богъ е заповѣдалъ; да освѣтя Неговото име, както Той ме е освѣтилъ. Богъ е билъ толкова добъръ къмъ менѣ, че азъ, братътъ на най-малкитѣ, искамъ да Му се отплатя съ всичката си признателность. Искамъ и вие да послѣдватѣ моя примѣръ. Въ нѣкои отъ васъ може да се яви желание да бѫдатъ по-голѣми отъ менѣ, да заематъ първо мѣсто.
Това е
сѫблазънь
.
Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като Учителя си“. И азъ не искамъ повѣче. Достатъчно ми е това малко мѣсто. Азъ не бихъ го заменилъ съ друго. Не е важно мѣстото, което заематѣ.
към втори вариант >>
И
азъ
не искамъ повѣче.
(втори вариант)
Богъ е билъ толкова добъръ къмъ менѣ, че азъ, братътъ на най-малкитѣ, искамъ да Му се отплатя съ всичката си признателность. Искамъ и вие да послѣдватѣ моя примѣръ. Въ нѣкои отъ васъ може да се яви желание да бѫдатъ по-голѣми отъ менѣ, да заематъ първо мѣсто. Това е сѫблазънь. Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като Учителя си“.
И
азъ
не искамъ повѣче.
Достатъчно ми е това малко мѣсто. Азъ не бихъ го заменилъ съ друго. Не е важно мѣстото, което заематѣ. Важно е какъ ще изпълнитѣ дълга си къмъ Господа. Вие искатѣ да бѫдетѣ царе.
към втори вариант >>
Азъ
не бихъ го заменилъ съ друго.
(втори вариант)
Въ нѣкои отъ васъ може да се яви желание да бѫдатъ по-голѣми отъ менѣ, да заематъ първо мѣсто. Това е сѫблазънь. Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като Учителя си“. И азъ не искамъ повѣче. Достатъчно ми е това малко мѣсто.
Азъ
не бихъ го заменилъ съ друго.
Не е важно мѣстото, което заематѣ. Важно е какъ ще изпълнитѣ дълга си къмъ Господа. Вие искатѣ да бѫдетѣ царе. Добрѣ е човѣкъ да бѫде царь, но нѣма по-голѣмо нѣщастие отъ това. Единъ царь може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цѣло общество или цѣлъ народъ, но може да го доведе до погибѣлъ.
към втори вариант >>
Ако
азъ
бихъ мислилъ като васъ, отдавна бихъ слѣзълъ отъ висотата на своето положение.
(втори вариант)
Името Христосъ не е единично, но колѣктивно. Той е като вѫздуха и свѣтлината. Всѣки има право да се ползва отъ тѣхъ. Разсѫждавайтѣ разумно, философски и не се заблуждавайтѣ отъ външната форма на нѣщата, нито отъ външнитѣ думи. Търсетѣ вѫтрешното сѫдържание на думитѣ.
Ако
азъ
бихъ мислилъ като васъ, отдавна бихъ слѣзълъ отъ висотата на своето положение.
„Освѣти ги чрѣзъ Твоята Истина.“ Сега азъ искамъ да вървитѣ по вѫзходяща права линия, да освѣтяватѣ името Божие въ себе си. Това име ще ви повдигне да бѫдетѣ, както Христосъ е казалъ, Нѣгови сънаслѣдници и съпричастници. Днесъ азъ искамъ да внеса въ умовѣтѣ и сърдцата ви Божествената свѣтлина, чрѣзъ която можетѣ да се освободитѣ отъ всички лоши зародиши. Мечътъ на Духа е изваденъ и тѣжко на ония, които се противѣтъ на истината. Ние трѣбва да воюваме съ орѫжия, за които е казано въ 10-та глава, 4-ти и 5-ти стихъ отъ Второто послание къмъ Коринтянитѣ: „Понеже орѫжията на нашето воинстване не сѫ плътски, но съ Бога сѫ силни да разоряватъ твърдини.
към втори вариант >>
„Освѣти ги чрѣзъ Твоята Истина.“ Сега
азъ
искамъ да вървитѣ по вѫзходяща права линия, да освѣтяватѣ името Божие въ себе си.
(втори вариант)
Той е като вѫздуха и свѣтлината. Всѣки има право да се ползва отъ тѣхъ. Разсѫждавайтѣ разумно, философски и не се заблуждавайтѣ отъ външната форма на нѣщата, нито отъ външнитѣ думи. Търсетѣ вѫтрешното сѫдържание на думитѣ. Ако азъ бихъ мислилъ като васъ, отдавна бихъ слѣзълъ отъ висотата на своето положение.
„Освѣти ги чрѣзъ Твоята Истина.“ Сега
азъ
искамъ да вървитѣ по вѫзходяща права линия, да освѣтяватѣ името Божие въ себе си.
Това име ще ви повдигне да бѫдетѣ, както Христосъ е казалъ, Нѣгови сънаслѣдници и съпричастници. Днесъ азъ искамъ да внеса въ умовѣтѣ и сърдцата ви Божествената свѣтлина, чрѣзъ която можетѣ да се освободитѣ отъ всички лоши зародиши. Мечътъ на Духа е изваденъ и тѣжко на ония, които се противѣтъ на истината. Ние трѣбва да воюваме съ орѫжия, за които е казано въ 10-та глава, 4-ти и 5-ти стихъ отъ Второто послание къмъ Коринтянитѣ: „Понеже орѫжията на нашето воинстване не сѫ плътски, но съ Бога сѫ силни да разоряватъ твърдини. Понеже съсипваме помишления, и всѣко вѫзвишение, което се повдига противъ познанието Божие, и пленимъ всѣки разумъ да се покорява Христу“.
към втори вариант >>
Днесъ
азъ
искамъ да внеса въ умовѣтѣ и сърдцата ви Божествената свѣтлина, чрѣзъ която можетѣ да се освободитѣ отъ всички лоши зародиши.
(втори вариант)
Разсѫждавайтѣ разумно, философски и не се заблуждавайтѣ отъ външната форма на нѣщата, нито отъ външнитѣ думи. Търсетѣ вѫтрешното сѫдържание на думитѣ. Ако азъ бихъ мислилъ като васъ, отдавна бихъ слѣзълъ отъ висотата на своето положение. „Освѣти ги чрѣзъ Твоята Истина.“ Сега азъ искамъ да вървитѣ по вѫзходяща права линия, да освѣтяватѣ името Божие въ себе си. Това име ще ви повдигне да бѫдетѣ, както Христосъ е казалъ, Нѣгови сънаслѣдници и съпричастници.
Днесъ
азъ
искамъ да внеса въ умовѣтѣ и сърдцата ви Божествената свѣтлина, чрѣзъ която можетѣ да се освободитѣ отъ всички лоши зародиши.
Мечътъ на Духа е изваденъ и тѣжко на ония, които се противѣтъ на истината. Ние трѣбва да воюваме съ орѫжия, за които е казано въ 10-та глава, 4-ти и 5-ти стихъ отъ Второто послание къмъ Коринтянитѣ: „Понеже орѫжията на нашето воинстване не сѫ плътски, но съ Бога сѫ силни да разоряватъ твърдини. Понеже съсипваме помишления, и всѣко вѫзвишение, което се повдига противъ познанието Божие, и пленимъ всѣки разумъ да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъмъ, спиритизъмъ, Божия Мѫдрость. Желая да вземетѣ слѣдния стихъ за мото: „Орѫжията ви да не бѫдатъ плътски, но да бѫдетѣ съ Бога силни“.
към втори вариант >>
Единъ амѣриканецъ слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Съньтъ на живота“ и казалъ: „Въ този момѣнтъ
азъ
бѣхъ готовъ да се помиря съ цѣлия свѣтъ, да простя на всичкитѣ си враговѣ“.
(втори вариант)
Слѣдъ това ще влѣзетѣ въ скришната си стаичка и ще отправитѣ молитва къмъ Господа, безъ да смѣсватѣ кесаревото съ Божието. Да ги смѣсвашъ двѣтѣ, това не е молитва. Силна е молитвата, когато сърдцѣто е чисто и всѣцяло отправѣно къмъ Бога. Докато огнището на сърдцѣто не се сгорѣщи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Знаетѣ ли какво ще бѫде сѫстоянието ви, когато почувстватѣ Божествената топлина въ сърдцѣто си?
Единъ амѣриканецъ слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Съньтъ на живота“ и казалъ: „Въ този момѣнтъ
азъ
бѣхъ готовъ да се помиря съ цѣлия свѣтъ, да простя на всичкитѣ си враговѣ“.
Този амѣриканецъ слушалъ видни проповѣдници, но никой не могълъ да му повлияе тъй, както Камила Русо. Слѣдователно, когато въ вашитѣ сърдца проникне смирението, вие кажетѣ: „Господи, готови сме да простимъ на всички“. Питамъ: Чували ли стѣ гласа на смирението? Азъ сѫмъ го чувалъ. По-хубава музика отъ песеньта на смирението не познавамъ.
към втори вариант >>
Азъ
сѫмъ го чувалъ.
(втори вариант)
Знаетѣ ли какво ще бѫде сѫстоянието ви, когато почувстватѣ Божествената топлина въ сърдцѣто си? Единъ амѣриканецъ слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Съньтъ на живота“ и казалъ: „Въ този момѣнтъ азъ бѣхъ готовъ да се помиря съ цѣлия свѣтъ, да простя на всичкитѣ си враговѣ“. Този амѣриканецъ слушалъ видни проповѣдници, но никой не могълъ да му повлияе тъй, както Камила Русо. Слѣдователно, когато въ вашитѣ сърдца проникне смирението, вие кажетѣ: „Господи, готови сме да простимъ на всички“. Питамъ: Чували ли стѣ гласа на смирението?
Азъ
сѫмъ го чувалъ.
По-хубава музика отъ песеньта на смирението не познавамъ. Каква хармония има въ смирението! Каква Любовь извира отъ сърдцѣто на смирения! Съ своитѣ лѫчи тази Любовь облива сърдцата на всички хора. Всѣки день тя изпраща благитѣ си мисли и утѣха къмъ всички страдащи и угнетени, къмъ цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>
Тя казва: „Надѣвайтѣ се,
азъ
ще ви помогна да освѣтитѣ Божието име въ вашитѣ умове и сърдца.
(втори вариант)
По-хубава музика отъ песеньта на смирението не познавамъ. Каква хармония има въ смирението! Каква Любовь извира отъ сърдцѣто на смирения! Съ своитѣ лѫчи тази Любовь облива сърдцата на всички хора. Всѣки день тя изпраща благитѣ си мисли и утѣха къмъ всички страдащи и угнетени, къмъ цѣлото човѣчество.
Тя казва: „Надѣвайтѣ се,
азъ
ще ви помогна да освѣтитѣ Божието име въ вашитѣ умове и сърдца.
Ще ви дамъ всичкото си благословение“. Днесъ Христосъ иска да обѣдини всички братства и религии въ цѣлия свѣтъ. Ето защо не си позволѣвайтѣ да осѫждатѣ хората; вие не знаетѣ дълбокитѣ причини на нѣщата. „Освѣти ги чрѣзъ Твоята Истина.“ Какъ действа Богъ за вашето повдигане? – По пѫтя на страданията и на радоститѣ.
към втори вариант >>
Щомъ роптаетѣ, Богъ ви отговаря: „Вие сами си избрахтѣ този мѫжъ; не ви го дадохъ
Азъ
.
(втори вариант)
– „Ами кой ще ме храни? “ А, това не е вѣче бракъ, а наложничество! Бракѫтъ е нѣщо идеално, Божествѣно. Когато искатѣ да влѣзетѣ въ Царството Божие, не трѣбва да роптаетѣ, че Богъ ви е далъ привидно лошъ мѫжъ.
Щомъ роптаетѣ, Богъ ви отговаря: „Вие сами си избрахтѣ този мѫжъ; не ви го дадохъ
Азъ
.
Вие искатѣ отъ Менѣ да го направя по-добъръ, безъ вие да стѣ станали добри“. Азъ разглеждамъ понятието „жена“ като общо понятие, не говоря за личности. За менѣ всѣка жена и всѣки мѫжъ сѫ лѫчи, т.е. части отъ цѣлото. Съ тѣзи понятия азъ си служа като съ реални факти, провѣрени въ самия животъ.
към втори вариант >>
Азъ
разглеждамъ понятието „жена“ като общо понятие, не говоря за личности.
(втори вариант)
А, това не е вѣче бракъ, а наложничество! Бракѫтъ е нѣщо идеално, Божествѣно. Когато искатѣ да влѣзетѣ въ Царството Божие, не трѣбва да роптаетѣ, че Богъ ви е далъ привидно лошъ мѫжъ. Щомъ роптаетѣ, Богъ ви отговаря: „Вие сами си избрахтѣ този мѫжъ; не ви го дадохъ Азъ. Вие искатѣ отъ Менѣ да го направя по-добъръ, безъ вие да стѣ станали добри“.
Азъ
разглеждамъ понятието „жена“ като общо понятие, не говоря за личности.
За менѣ всѣка жена и всѣки мѫжъ сѫ лѫчи, т.е. части отъ цѣлото. Съ тѣзи понятия азъ си служа като съ реални факти, провѣрени въ самия животъ. И тъй, пѫтьтъ на страданията и радоститѣ е пѫть за постигане на търпѣнието. Търпѣливиятъ придобива голѣми опитности и вѫтрѣшно богатство.
към втори вариант >>
Съ тѣзи понятия
азъ
си служа като съ реални факти, провѣрени въ самия животъ.
(втори вариант)
Щомъ роптаетѣ, Богъ ви отговаря: „Вие сами си избрахтѣ този мѫжъ; не ви го дадохъ Азъ. Вие искатѣ отъ Менѣ да го направя по-добъръ, безъ вие да стѣ станали добри“. Азъ разглеждамъ понятието „жена“ като общо понятие, не говоря за личности. За менѣ всѣка жена и всѣки мѫжъ сѫ лѫчи, т.е. части отъ цѣлото.
Съ тѣзи понятия
азъ
си служа като съ реални факти, провѣрени въ самия животъ.
И тъй, пѫтьтъ на страданията и радоститѣ е пѫть за постигане на търпѣнието. Търпѣливиятъ придобива голѣми опитности и вѫтрѣшно богатство. Само така човѣкъ ще разбере великитѣ Божии пѫтища, както и вѣликия Божи Промисъль за бѫдещитѣ блага на човѣка. Ако искатѣ да прогресиратѣ тази година, никога не роптайтѣ. Като казвамъ да не роптаетѣ, не говоря за шума, който се вдига около васъ, но да не вѫзприематѣ този шумъ въ себе си.
към втори вариант >>
Вие си казватѣ: „Ще му смачкамъ главата, ще го туря подъ краката си, да познае кой сѫмъ
азъ
!
(втори вариант)
Че нѣкой хвърля камъни, чупи прозорци, за това вие не стѣ виновни. Но когато вие отвѫтре започватѣ да чупитѣ прозорцитѣ на вашия домъ, на вашата душа, казвамъ: Приятели, вие още не стѣ научили да служитѣ на Бога; вие още не стѣ се научили да плащатѣ на кесаря. Всѣки може да развали живота на хиляди сѫщества. Знаетѣ ли колко вѣкове сѫ нуждни да се изправѣтъ грѣшкитѣ на хората? Нѣкога у васъ се явява желание за отмъщение.
Вие си казватѣ: „Ще му смачкамъ главата, ще го туря подъ краката си, да познае кой сѫмъ
азъ
!
“ Не, вдълбочетѣ се въ себе си и кажетѣ: „Този духъ, който е дошълъ въ менѣ, е демонски духъ. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. – Вънъ отъ моето свѣтилище! Забранявамъ ти да петнишъ Божия образъ! “ Казвашъ на нѣкого: „Не мога да мисля добрѣ за тебѣ!
към втори вариант >>
Забранявамъ ти да петнишъ Божия
образъ
!
(втори вариант)
Нѣкога у васъ се явява желание за отмъщение. Вие си казватѣ: „Ще му смачкамъ главата, ще го туря подъ краката си, да познае кой сѫмъ азъ! “ Не, вдълбочетѣ се въ себе си и кажетѣ: „Този духъ, който е дошълъ въ менѣ, е демонски духъ. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. – Вънъ отъ моето свѣтилище!
Забранявамъ ти да петнишъ Божия
образъ
!
“ Казвашъ на нѣкого: „Не мога да мисля добрѣ за тебѣ! “ Съжалѣвамъ тѣ. Щомъ не можешъ да мислишъ добрѣ за ближния си, и за Бога не можешъ да мислишъ добрѣ. Тогава какъ можешъ да любишъ Бога? Има три пѫтя, които можетѣ да слѣдватѣ: пѫтьтъ на Любовьта, пѫтьтъ на Мъдростьта и пѫтьтъ на Истината.
към втори вариант >>
Нѣма човѣкъ на земѣта, който да обича душитѣ ви, както
азъ
ги обичамъ.
(втори вариант)
“ Това е най-вѣликото, което може да ви каже братътъ на най-малкитѣ, братътъ на вашитѣ ангели, които ви водятъ въ правия пѫть. Казватѣ: „Ти си нашъ братъ“. Ако мислитѣ, че сѫмъ вашъ братъ по плъть, лѫжетѣ се; ако мислитѣ, че сѫмъ вашъ братъ по духъ, прави стѣ. – „Ти не ни обичашъ.“ Ако говоритѣ за земната обичь, не ви обичамъ. Ако кажетѣ, че не ви обичамъ, както ви обичатъ вашитѣ ангели, лѫжетѣ се.
Нѣма човѣкъ на земѣта, който да обича душитѣ ви, както
азъ
ги обичамъ.
Желая и вие да обичатѣ така човѣшкитѣ души. Ясно ли ви е това? Азъ зная, че днесъ вашитѣ ангели много ви се радватъ. Ясно ли ви е това? Азъ пожелахъ да имъ направя една услуга.
към втори вариант >>
Азъ
зная, че днесъ вашитѣ ангели много ви се радватъ.
(втори вариант)
– „Ти не ни обичашъ.“ Ако говоритѣ за земната обичь, не ви обичамъ. Ако кажетѣ, че не ви обичамъ, както ви обичатъ вашитѣ ангели, лѫжетѣ се. Нѣма човѣкъ на земѣта, който да обича душитѣ ви, както азъ ги обичамъ. Желая и вие да обичатѣ така човѣшкитѣ души. Ясно ли ви е това?
Азъ
зная, че днесъ вашитѣ ангели много ви се радватъ.
Ясно ли ви е това? Азъ пожелахъ да имъ направя една услуга. Азъ сѫмъ дошълъ на земѣта да услужа на ангелитѣ и на васъ. Като си свърша работата, ще кажетѣ, че сѫмъ заминалъ нѣкѫде. Кѫде ще замина?
към втори вариант >>
Азъ
пожелахъ да имъ направя една услуга.
(втори вариант)
Нѣма човѣкъ на земѣта, който да обича душитѣ ви, както азъ ги обичамъ. Желая и вие да обичатѣ така човѣшкитѣ души. Ясно ли ви е това? Азъ зная, че днесъ вашитѣ ангели много ви се радватъ. Ясно ли ви е това?
Азъ
пожелахъ да имъ направя една услуга.
Азъ сѫмъ дошълъ на земѣта да услужа на ангелитѣ и на васъ. Като си свърша работата, ще кажетѣ, че сѫмъ заминалъ нѣкѫде. Кѫде ще замина? – Не, никѫде нѣма да замина. Ще отида при Онзи, Който ме е проводилъ, и ще питамъ: Изпълнихъ ли длъжностьта, която имахъ?
към втори вариант >>
Азъ
сѫмъ дошълъ на земѣта да услужа на ангелитѣ и на васъ.
(втори вариант)
Желая и вие да обичатѣ така човѣшкитѣ души. Ясно ли ви е това? Азъ зная, че днесъ вашитѣ ангели много ви се радватъ. Ясно ли ви е това? Азъ пожелахъ да имъ направя една услуга.
Азъ
сѫмъ дошълъ на земѣта да услужа на ангелитѣ и на васъ.
Като си свърша работата, ще кажетѣ, че сѫмъ заминалъ нѣкѫде. Кѫде ще замина? – Не, никѫде нѣма да замина. Ще отида при Онзи, Който ме е проводилъ, и ще питамъ: Изпълнихъ ли длъжностьта, която имахъ? Ако има още нѣщо, което не сѫмъ довършилъ, пакъ ще дойда.
към втори вариант >>
Азъ
постѫпвамъ разумно, спорѣдъ Божия законъ.
(втори вариант)
Защо не стѣ го чували? Защото това учение е на малкитѣ ангели, които сѫ слѣзли на земѣта да повдигнатъ човѣчеството. Сега нѣма да ви благославямъ – не правя това. – Защо? Ако изпратя благословението си, и у васъ има плѣвели, и тѣ ще израснатъ.
Азъ
постѫпвамъ разумно, спорѣдъ Божия законъ.
Когато видѣтъ, че стѣ посѣли добри сѣмѣна, всички братя на небето ще изпратятъ своитѣ благословения, да израснатъ тѣзи сѣмѣна и да дадатъ добри плодове. Съ тѣзи плодове да израстѣ и вѫзкръсне Богъ въ васъ – да освѣтитѣ Божието име! Това ще бѫде моята радость, защото ще бѫдетѣ близо до Бога. Това ви вѫзвестявамъ за новата година – не свършвамъ, но сега започвамъ. Това трѣбва да знаетѣ.
към втори вариант >>
Сега
азъ
нѣмамъ намѣрение да сѫдя никого.
(втори вариант)
“ Ако той не иска да се примири, ще отидѣшъ съ още двама. Ако и тогава не иска, ще отидѣшъ съ цѣлата църква. Ако и тогава не иска, ще кажешъ: „Нека ти бѫде като митаръ и езичникъ“. Това е Христовото учение. Ежбитѣ, които сега сѫществуватъ, не сѫ съвмѣстими съ Неговото учение.
Сега
азъ
нѣмамъ намѣрение да сѫдя никого.
За менѣ всички стѣ еднакви. Казвамъ: Ако не вѫзприеметѣ това учение, резултатътъ нѣма да бѫде добъръ. Защо да се създаватъ ненуждни страдания въ свѣта? Доста сѫ страданията на миналото. Нека отсега нататъкъ дойде радостьта и благословението мѣжду човѣчеството.
към втори вариант >>
И
азъ
вѣрвамъ, че това ще бѫде.
(втори вариант)
Защо да се създаватъ ненуждни страдания въ свѣта? Доста сѫ страданията на миналото. Нека отсега нататъкъ дойде радостьта и благословението мѣжду човѣчеството. Това, което днесъ ви говоря, навсѣкѫдѣ го говорятъ: говори го Богъ, казватъ го ангелитѣ, проповѣдватъ го всички тѣхни служители на земѣта. Това говори и Христосъ.
И
азъ
вѣрвамъ, че това ще бѫде.
Както е казано, така ще бѫде, нѣмамъ сѣнка отъ съмнѣние. Единъ день всички ще се срѣщнѣмъ, разбира се, не при такава обстановка, както днешната, при дѣсеть пѫти по-добра обстановка и то пакъ на земѣта. Слѣдъ дѣсеть години ще бѫдемъ сто пѫти по-добрѣ отъ сега; слѣдъ още дѣсеть години ще бѫдемъ хиляда пѫти по-добрѣ; слѣдъ други дѣсеть години ще бѫдемъ дѣсеть хиляди пѫти по-добрѣ; слѣдъ още дѣсеть години – сто хиляди пѫти по-добрѣ; слѣдъ други дѣсеть години – милионъ пѫти по-добрѣ; слѣдъ още дѣсеть години – дѣсеть милиона пѫти по-добрѣ; слѣдъ други дѣсеть години – сто милиона пѫти по-добрѣ, а въ края на този периодъ или въ началото на новия ще бѫдемъ съ Бога наедно.
към втори вариант >>
11.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Доколкото е вярно, то е
разказът
за Александър Първи, който бил замесен в убийството на баща си [Павел] Първи.
(втори вариант)
Често четем Божията молитва: „Да се свети Името Ти, да бъде волята Твоя." Ти не познаваш Името Божие, Царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Човек, който не познава Името Божие, не може да изпълни волята Божия. Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които ги няма още на света. В този процес - търсене Името Божие, Царството Божие и волята Божия, ще дойде Царството Небесно. Ние трябва да имаме смелостта на онзи руски цар, за когото Толстой говори.
Доколкото е вярно, то е
разказът
за Александър Първи, който бил замесен в убийството на баща си [Павел] Първи.
Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот. Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един войник. Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този войник избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща. Водят го на наказание - да му се ударят осем хиляди удара, след които осем хиляди пръчки човек не оживява. „Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на войника четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето.
към втори вариант >>
12.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Тѣзи овци Твои бѣха, Ти на мене ги даде, затова
азъ
полагамъ живота си за тѣхъ.“ Слѣдователно когато Господь дава на човѣка власть, тази власть е придружена съ извѣстна отговорность.
Тѣ сѫ опредѣлени да завладѣятъ земята, животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ, такова е тѣхното прѣдназначение. Да завладѣешъ значи да туришъ редъ и порядъкъ, да обработвашъ земята. Този стихъ има широко и двояко значение: по отношение човѣчеството; личния животъ на човѣка и по отношение вашето тѣло. Тѣлото на човѣка, това е неговата земя и всички животни сѫ вѫтрѣ въ него: и риби, и млѣкопитающи, и птици. Всичко това човѣкъ трѣбва да завладѣе, но понеже тѣ принадлежатъ на другъ господарь, той ще бѫде отговоренъ за тѣхъ.
Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Тѣзи овци Твои бѣха, Ти на мене ги даде, затова
азъ
полагамъ живота си за тѣхъ.“ Слѣдователно когато Господь дава на човѣка власть, тази власть е придружена съ извѣстна отговорность.
Всички хора искатъ да бѫдатъ силни, но тази сила е потрѣбна за извършване на работа, другадѣ тази сила нѣма смисълъ. Месояднитѣ животни, които сѫ добили голѣма сила, добили сѫ я само чрѣзъ упражнение. Силата постепенно иде въ свѣта, сѫщо така и всички дарби, способности, които човѣкъ има, постепенно се развиватъ, не изникватъ изведнъжъ. Знаете ли, колко хиляди години, колко милиони години сѫ потрѣбни на гѫсеницата, за да достигне отъ яйце въ пеперуда? Съврѣменнитѣ естественици не може да опрѣдѣлятъ колко години е потрѣбно на гѫсеницата да научи това изкуство да си прави пера, да се научи да преде и т.н.
към беседата >>
Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а
азъ
ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме!
Онѣзи отъ васъ, които искатъ знания, нека взематъ единъ микроскопъ и да наблюдаватъ подъ него едно бубено сѣме, да видят неговото развитие, да видятъ какъвъ процесъ ще стане вѫтрѣ въ него. За да се измѣни положението на това сѣменце, необходимо е малко топлина, която да диференцира тѣзи клѣтки и тѣ ще започнатъ да се дѣлятъ по на двѣ и ще се образува едно малко червейче, въ което ще се развие едно малко стомахче, нерви, артерии, нервна система и то ще започне да живѣе единъ съзнателенъ животъ на небето, а несъзнателенъ на земята. Съ това се обуславя разликата между хората и червеитѣ, гѫсеницитѣ. Хората живѣятъ на земята съзнателенъ животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята несъзнателенъ, а на небето съзнателенъ животъ. Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата.
Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а
азъ
ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме!
“ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си. И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този процесъ става сега въ свѣта. Идването на Сина человѣчески ще се тълкува съ онова велико съзнание, което съ голѣма сила ще дойде отгорѣ и тогава ще плачете. Разбира се, като се намѣришъ голъ, босъ, гладенъ, ще плачешъ. Нѣкои казватъ: „Като дойде Христосъ, ще бѫде много лошо, много страшно.“ Ама три дни като стоишъ гладенъ, ще почнешъ да плачешъ, ще размишлявашъ, че идва Синъ человѣчески съ ангели.
към беседата >>
Азъ
ще ви запитамъ всички, и учени и неучени: отъ една ябълка, като падне единъ незрѣлъ плодъ, кѫдѣ ще отиде?
Нѣма виновни други, освѣнъ всѣки самъ за себе си. Нима онѣзи жени и твои приятели, които ядоха и пиха съ тебе, сѫ виновати за нѣщо? Ти имъ достави срѣдства, тѣ бѣха твои гости, направи си удоволствието да се повеселишъ съ тѣхъ, а сега нѣма защо да се сърдишъ. Законътъ на възмездието е необходимъ, тъй като той изправя хората. Сега вие се приготовлявате, като умрете, да отидете въ другъ свѣтъ.
Азъ
ще ви запитамъ всички, и учени и неучени: отъ една ябълка, като падне единъ незрѣлъ плодъ, кѫдѣ ще отиде?
Ще излѣзе ли тази ябълка на пазара, ще се сложи ли на нѣкоя царска трапеза, ще удоволствува ли тя нѣкое невинно дѣте да вкуси отъ нейния сокъ? – Не. Този незрѣлъ плодъ ще остане да гние при коренитѣ на това дърво и ще трѣбва отново да се върне. За такъвъ плодъ нѣма небе, нѣма онзи свѣтъ – онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е свѣта на безпорядъка, развитието, ще се учишъ тука и като свършишъ гимназията, университетъ, ще влѣзешъ въ онзи свѣтъ и ще ти дадатъ работа.
към беседата >>
Азъ
рекохъ, тѣзи животни не може да се помирятъ вѫтрѣ въ тебе и затова стомахътъ ти се развалилъ.
Така човѣкъ започва да завладѣва първо кокошкитѣ, пуйкитѣ, свинетѣ и всичко това се събира вѫтрѣ въ него. Захващатъ всички тѣзи животни да го питатъ: „Господарю, какво да работимъ? “ Свинетѣ започватъ да ровятъ въ стомаха му, волътъ започва да рита, кокошкитѣ – ровятъ, пуйкитѣ се перятъ въ стомаха. Разстройва се стомахътъ на господаря и викатъ лѣкарь. Господарьтъ страда.
Азъ
рекохъ, тѣзи животни не може да се помирятъ вѫтрѣ въ тебе и затова стомахътъ ти се развалилъ.
Слѣдъ това настѫпва повръщане навънъ и се освобождавашъ. Азъ тълкувамъ думата „повръщане“ въ другъ смисълъ, за мене тя е синонимна. Когато нѣкой прѣяде, той повръща. Когато имашъ неприятни чувства, отъ това какво ти казалъ единъ или другъ, ще гледашъ да ги повърнешъ назадъ. Съврѣменнитѣ хора тръгнатъ нѣкѫдѣ по кѫщитѣ и започватъ да разказватъ: „Азъ ядохъ днесъ една кокошка, но бѣше миризлива.“ И този, който е ялъ отъ сѫщото ядене, ще се разстрои и ще започне да го разказва и той нѣкѫдѣ, за да го изхвърли навънъ.
към беседата >>
Азъ
тълкувамъ думата „повръщане“ въ другъ смисълъ, за мене тя е синонимна.
“ Свинетѣ започватъ да ровятъ въ стомаха му, волътъ започва да рита, кокошкитѣ – ровятъ, пуйкитѣ се перятъ въ стомаха. Разстройва се стомахътъ на господаря и викатъ лѣкарь. Господарьтъ страда. Азъ рекохъ, тѣзи животни не може да се помирятъ вѫтрѣ въ тебе и затова стомахътъ ти се развалилъ. Слѣдъ това настѫпва повръщане навънъ и се освобождавашъ.
Азъ
тълкувамъ думата „повръщане“ въ другъ смисълъ, за мене тя е синонимна.
Когато нѣкой прѣяде, той повръща. Когато имашъ неприятни чувства, отъ това какво ти казалъ единъ или другъ, ще гледашъ да ги повърнешъ назадъ. Съврѣменнитѣ хора тръгнатъ нѣкѫдѣ по кѫщитѣ и започватъ да разказватъ: „Азъ ядохъ днесъ една кокошка, но бѣше миризлива.“ И този, който е ялъ отъ сѫщото ядене, ще се разстрои и ще започне да го разказва и той нѣкѫдѣ, за да го изхвърли навънъ. Това е сѫдбата. Устата е създадена да влиза прѣзъ нея храната, но не и да излиза.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора тръгнатъ нѣкѫдѣ по кѫщитѣ и започватъ да разказватъ: „
Азъ
ядохъ днесъ една кокошка, но бѣше миризлива.“ И този, който е ялъ отъ сѫщото ядене, ще се разстрои и ще започне да го разказва и той нѣкѫдѣ, за да го изхвърли навънъ.
Азъ рекохъ, тѣзи животни не може да се помирятъ вѫтрѣ въ тебе и затова стомахътъ ти се развалилъ. Слѣдъ това настѫпва повръщане навънъ и се освобождавашъ. Азъ тълкувамъ думата „повръщане“ въ другъ смисълъ, за мене тя е синонимна. Когато нѣкой прѣяде, той повръща. Когато имашъ неприятни чувства, отъ това какво ти казалъ единъ или другъ, ще гледашъ да ги повърнешъ назадъ.
Съврѣменнитѣ хора тръгнатъ нѣкѫдѣ по кѫщитѣ и започватъ да разказватъ: „
Азъ
ядохъ днесъ една кокошка, но бѣше миризлива.“ И този, който е ялъ отъ сѫщото ядене, ще се разстрои и ще започне да го разказва и той нѣкѫдѣ, за да го изхвърли навънъ.
Това е сѫдбата. Устата е създадена да влиза прѣзъ нея храната, но не и да излиза. Всѣка мисъль и желание трѣбва да влѣзатъ отъ едно мѣсто, а да излѣзатъ отъ друго. Двѣ врати има у човѣка. Зароди се извѣстна идея у тебе, тя трѣбва да излѣзе прѣзъ твоитѣ рѫцѣ.
към беседата >>
Всѣка мисъль, всѣко желание, което не е направено по
образъ
, какъвто Богъ първоначално му е далъ, ще се унищожи.
Сега Синъ Человѣчески иде отъ небето за добритѣ хора. Той не иде да сѫди праведнитѣ, а да ги освободи. Тази разумна сила, която иде въ свѣта, ще унищожи всички лоши хора. Прѣди хиляди години е имало много повече месоядни животни, отколкото сега и тѣ сѫ били много по-голѣми, по-едри отъ сегашнитѣ, но постепенно тѣ изчезватъ и се замѣнятъ съ по-малки. Мѣсто за злото въ свѣта нѣма, то е нѣщо прѣходно или казано въ научна смисъль: всички онѣзи земни идеали, човѣшки идеали, ще изчезнатъ.
Всѣка мисъль, всѣко желание, което не е направено по
образъ
, какъвто Богъ първоначално му е далъ, ще се унищожи.
Вие може да имате сто дѣца, но каква полза отъ тѣхъ, ако не сте ги научили на Божия законъ? Каква полза отъ такива дѣца, ако любовьта не е насадена у тѣхъ, защото тя е единъ великъ стимулъ. Отъ любовьта се ражда вѣрата и надеждата, но безъ това първоначално вѫтрѣшно побуждение у васъ не може да се зароди никаква вѣра и надежда. Тази любовь, която Богъ има, го заставя да дойде въ свѣта, въ своя свѣтъ. Знаете ли кога идва Господь въ свѣта?
към беседата >>
Азъ
уважамъ такъвъ човѣкъ, той е честенъ, той лъже само единъ пѫть, а който крие своитѣ грѣхове, той лъже десеть пѫти.
Сѫдъ Божий иде сега! Когато дойде Божествената свѣтлина, вашитѣ мисли ще станатъ ясни, обективни и ще видите какво сте направили не само въ този си животъ, но и въ всички други скрити за васъ животи. И пакъ всѣки день си прѣдставлявате, че искате да вървите съ Бога. Долу тѣзи маски! Спрете се прѣдъ Господа, като блудния синъ, и кажете: „Боже, това и това направихме, ние ще ти станемъ слуги, за да изпълнимъ Твоята воля, бѫди милостивъ къмъ насъ.“ Молете се, да ви впише въ книгата на живота.
Азъ
уважамъ такъвъ човѣкъ, той е честенъ, той лъже само единъ пѫть, а който крие своитѣ грѣхове, той лъже десеть пѫти.
Ако не направите това, ще се намѣрите въ положението на онзи гръцки царь, който страдалъ отъ проказа, неизлѣчима болесть. Явява се прѣдъ него единъ лѣкарь и му обѣщава, че ще го излѣкува и дѣйствително го излѣкувалъ. Лѣкарьтъ се казвалъ Дубанъ. За благодарность царьтъ го направилъ пръвъ въ царството. Явили се много негови неприятели и започнали да правятъ интриги и най-послѣ царьтъ, за да се освободи отъ лѣкаря, рѣшилъ да го екзекутира.
към беседата >>
Тогава лѣкарьтъ казалъ: „
Азъ
искамъ да ти направя още едно добро, да ти оставя една много цѣнна книга, която като четешъ, слѣдъ моето обезоглавяване, на всѣки въпросъ, който задавашъ, ще ти отговаря моята глава.“ – „Дай тази книга, много интересни наблюдения ще бѫдатъ.“ Отрѣзватъ главата на Дубана, турватъ я на една дъска и започва царьтъ да прѣлиства книгата.
Явява се прѣдъ него единъ лѣкарь и му обѣщава, че ще го излѣкува и дѣйствително го излѣкувалъ. Лѣкарьтъ се казвалъ Дубанъ. За благодарность царьтъ го направилъ пръвъ въ царството. Явили се много негови неприятели и започнали да правятъ интриги и най-послѣ царьтъ, за да се освободи отъ лѣкаря, рѣшилъ да го екзекутира. Лѣкарьтъ се молилъ на царя да не го екзекутира, но той не се съгласилъ.
Тогава лѣкарьтъ казалъ: „
Азъ
искамъ да ти направя още едно добро, да ти оставя една много цѣнна книга, която като четешъ, слѣдъ моето обезоглавяване, на всѣки въпросъ, който задавашъ, ще ти отговаря моята глава.“ – „Дай тази книга, много интересни наблюдения ще бѫдатъ.“ Отрѣзватъ главата на Дубана, турватъ я на една дъска и започва царьтъ да прѣлиства книгата.
Листоветѣ били отровни и затова царьтъ започналъ да чувствува болки, да се разстройва. Тогава главата на Дубана отговорила: „Това е възнаграждението на всѣки, който е неблагодаренъ.“ Така умрѣлъ гръцкиятъ царь. Коя е тази книга, която вие сега прѣлиствате? Кой е този лѣкарь? Той е Христосъ и вие ще му отрѣжете главата, а дяволътъ ще ви даде книгата, която вие ще прѣлиствате и въ тѣзи листове ще намѣрите: „Това е възнаграждението на единъ грѣшникъ, който въ сто прѣраждания не е извършилъ нито едно добро и затова заслужава да умре.“ Мнозина казватъ, че Господь е несправедливъ.
към беседата >>
“ Е, добрѣ,
азъ
ще ви питамъ друго нѣщо: ако вие имате отлична градина и ако нѣкой вашъ приятель пусне своята свиня да рови изъ вашата градина, какви ще бѫдатъ отношенията между васъ и приятеля ви?
Ако нѣкой вълкъ или мечка срѣщне нѣкой праведенъ човѣкъ, тѣ ще се отбиятъ отъ пѫтя си и ще отстѫпятъ. А сега, не само вълци и мечки, но и най-малкитѣ микроби ще влизатъ въ тебе и не те оставятъ спокоенъ. Събиратъ се лѣкари и обмислюватъ какво да направятъ, за да освободятъ човѣчеството отъ тѣзи микроби. Само единъ микробъ е въ състояние въ 24 часа да изпрати човѣка въ ада, мѣстото на мѫченията, защото тѣзи сѫ дни на отмъщение. Ще кажете: „Така ли Господь ще ни отмъсти?
“ Е, добрѣ,
азъ
ще ви питамъ друго нѣщо: ако вие имате отлична градина и ако нѣкой вашъ приятель пусне своята свиня да рови изъ вашата градина, какви ще бѫдатъ отношенията между васъ и приятеля ви?
Ще кажете: „Нали той ни обича? “ Вашата градина не е за свинята на вашия приятель, тя е за васъ, за вашата жена и дѣца, да се разхождате. Тя не е за вашитѣ прасета. Ще ви направя друго сравнение. Единъ баща има четири дъщери.
към беседата >>
“ А
азъ
рекохъ: Уплаши се господарьтъ ти.
Всички хора, които сѫ злобни, грѣшни, сѫ много страхливи. Страхъ те е, че ще дойде нѣкой да ти иска пари. Слѣдователно страхътъ е качество само на дявола, на него му треперятъ и гащитѣ. Този лошъ духъ, като влѣзе у васъ, започватъ да ви треперятъ гащитѣ. Вие казвате: „Колко се уплашихъ!
“ А
азъ
рекохъ: Уплаши се господарьтъ ти.
Изпѫдете вашия господарь и нѣма да треперятъ гащитѣ ви. Вие тогава ще бѫдете разумни хора, силни, ще придобиете голѣма слава, ще бѫдете съ ангелитѣ, ще бѫдете подигнати въ такава область на живота въ вашитѣ мисли и желания, че ще станете свободни въ свѣта. Вие се страхувате какво ще стане съ свѣта. Нѣкой пѫть виждамъ този господарь, иде и му треперятъ гащитѣ. Азъ му казвамъ: „Защо не мисли наврѣме, сега ще се подчинявашъ, ще бѫдешъ свързанъ, ще те пратятъ долу и ще те научатъ да работишъ.
към беседата >>
Азъ
му казвамъ: „Защо не мисли наврѣме, сега ще се подчинявашъ, ще бѫдешъ свързанъ, ще те пратятъ долу и ще те научатъ да работишъ.
“ А азъ рекохъ: Уплаши се господарьтъ ти. Изпѫдете вашия господарь и нѣма да треперятъ гащитѣ ви. Вие тогава ще бѫдете разумни хора, силни, ще придобиете голѣма слава, ще бѫдете съ ангелитѣ, ще бѫдете подигнати въ такава область на живота въ вашитѣ мисли и желания, че ще станете свободни въ свѣта. Вие се страхувате какво ще стане съ свѣта. Нѣкой пѫть виждамъ този господарь, иде и му треперятъ гащитѣ.
Азъ
му казвамъ: „Защо не мисли наврѣме, сега ще се подчинявашъ, ще бѫдешъ свързанъ, ще те пратятъ долу и ще те научатъ да работишъ.
Досега си ялъ и пилъ, а отъ сега нататъкъ ще работишъ.“ Нѣма друго избавление отъ дявола. Дойдатъ слугитѣ и питатъ: „Какво ще правимъ за въ бѫдеще? “ Ако дружите съ вашия старъ господарь, дявола, ще вървите по сѫщия пѫть, но ако дружите съ Христа, ангели Божии ще дойдатъ и вие ще бѫдете въ тѣхното царство, ще бѫдете въ свѣтлина. Не искамъ да схванете, че азъ ви говоря като на грѣшници. Не, азъ пояснявамъ единъ законъ.
към беседата >>
Не искамъ да схванете, че
азъ
ви говоря като на грѣшници.
Нѣкой пѫть виждамъ този господарь, иде и му треперятъ гащитѣ. Азъ му казвамъ: „Защо не мисли наврѣме, сега ще се подчинявашъ, ще бѫдешъ свързанъ, ще те пратятъ долу и ще те научатъ да работишъ. Досега си ялъ и пилъ, а отъ сега нататъкъ ще работишъ.“ Нѣма друго избавление отъ дявола. Дойдатъ слугитѣ и питатъ: „Какво ще правимъ за въ бѫдеще? “ Ако дружите съ вашия старъ господарь, дявола, ще вървите по сѫщия пѫть, но ако дружите съ Христа, ангели Божии ще дойдатъ и вие ще бѫдете въ тѣхното царство, ще бѫдете въ свѣтлина.
Не искамъ да схванете, че
азъ
ви говоря като на грѣшници.
Не, азъ пояснявамъ единъ законъ. Ще кажете, говоря ви лоши работи, обиждамъ ви. Не ви обиждамъ, азъ ви говоря истината. Азъ говоря, че ще плащате, защото сега му е врѣмето. Ще кажете: „Сега ли му е врѣмето?
към беседата >>
Не,
азъ
пояснявамъ единъ законъ.
Азъ му казвамъ: „Защо не мисли наврѣме, сега ще се подчинявашъ, ще бѫдешъ свързанъ, ще те пратятъ долу и ще те научатъ да работишъ. Досега си ялъ и пилъ, а отъ сега нататъкъ ще работишъ.“ Нѣма друго избавление отъ дявола. Дойдатъ слугитѣ и питатъ: „Какво ще правимъ за въ бѫдеще? “ Ако дружите съ вашия старъ господарь, дявола, ще вървите по сѫщия пѫть, но ако дружите съ Христа, ангели Божии ще дойдатъ и вие ще бѫдете въ тѣхното царство, ще бѫдете въ свѣтлина. Не искамъ да схванете, че азъ ви говоря като на грѣшници.
Не,
азъ
пояснявамъ единъ законъ.
Ще кажете, говоря ви лоши работи, обиждамъ ви. Не ви обиждамъ, азъ ви говоря истината. Азъ говоря, че ще плащате, защото сега му е врѣмето. Ще кажете: „Сега ли му е врѣмето? “ – Да, сега му е врѣмето.
към беседата >>
Не ви обиждамъ,
азъ
ви говоря истината.
Дойдатъ слугитѣ и питатъ: „Какво ще правимъ за въ бѫдеще? “ Ако дружите съ вашия старъ господарь, дявола, ще вървите по сѫщия пѫть, но ако дружите съ Христа, ангели Божии ще дойдатъ и вие ще бѫдете въ тѣхното царство, ще бѫдете въ свѣтлина. Не искамъ да схванете, че азъ ви говоря като на грѣшници. Не, азъ пояснявамъ единъ законъ. Ще кажете, говоря ви лоши работи, обиждамъ ви.
Не ви обиждамъ,
азъ
ви говоря истината.
Азъ говоря, че ще плащате, защото сега му е врѣмето. Ще кажете: „Сега ли му е врѣмето? “ – Да, сега му е врѣмето. И всѣки ще каже въ себе си: „Ще платишъ.“ Господь никого не обижда и когато Той говори, искамъ всички да бѫдете добри и силни въ свѣта. Сега вие се приготовлявате, като напуснете земята, да отидете на онзи свѣтъ, да отидете да живѣете на друга планета, напримѣръ Марсъ, Венера, а слѣдъ това да отидете къмъ Слънцето.
към беседата >>
Азъ
говоря, че ще плащате, защото сега му е врѣмето.
“ Ако дружите съ вашия старъ господарь, дявола, ще вървите по сѫщия пѫть, но ако дружите съ Христа, ангели Божии ще дойдатъ и вие ще бѫдете въ тѣхното царство, ще бѫдете въ свѣтлина. Не искамъ да схванете, че азъ ви говоря като на грѣшници. Не, азъ пояснявамъ единъ законъ. Ще кажете, говоря ви лоши работи, обиждамъ ви. Не ви обиждамъ, азъ ви говоря истината.
Азъ
говоря, че ще плащате, защото сега му е врѣмето.
Ще кажете: „Сега ли му е врѣмето? “ – Да, сега му е врѣмето. И всѣки ще каже въ себе си: „Ще платишъ.“ Господь никого не обижда и когато Той говори, искамъ всички да бѫдете добри и силни въ свѣта. Сега вие се приготовлявате, като напуснете земята, да отидете на онзи свѣтъ, да отидете да живѣете на друга планета, напримѣръ Марсъ, Венера, а слѣдъ това да отидете къмъ Слънцето. Ще минете прѣзъ тѣзи свѣтове, но ще си останете пакъ сѫщитѣ хора, само че ще имате малко повече знания.
към беседата >>
Нима
азъ
не мога да влѣза въ една проста колиба, въ гората или на полето и да живѣя въ нея?
Какъ се образуватъ видоветѣ, какъ учи за това съврѣменната наука? Науката казва, че тѣзи видове постоянно се измѣнятъ, еволюиратъ, тъй както и хората еволюиратъ. Въ свѣта има дѣйствително еволюция, но не тъй, както науката я знае. Ще кажете: „Каква разлика има между едно прасе и единъ човѣкъ? “ Разликата между едно прасе и единъ човѣкъ въ материално отношение е такава, каквато е между една проста колиба и единъ царски палатъ.
Нима
азъ
не мога да влѣза въ една проста колиба, въ гората или на полето и да живѣя въ нея?
Още по-голѣмо удоволствие ще изпитвамъ да живѣя въ такава колибка, защото въздухътъ тамъ е по-чистъ. Животнитѣ иматъ въ себе си една колибка и азъ мога да влѣза въ нея и да се разговарямъ съ него. Може да посѣтя единъ волъ и да се разговарямъ съ него приятелски, той е умно животно. Може да се разговарямъ и съ едно прасе. Ще кажете: „Е, съ прасе ще се разговаряте!
към беседата >>
Животнитѣ иматъ въ себе си една колибка и
азъ
мога да влѣза въ нея и да се разговарямъ съ него.
Въ свѣта има дѣйствително еволюция, но не тъй, както науката я знае. Ще кажете: „Каква разлика има между едно прасе и единъ човѣкъ? “ Разликата между едно прасе и единъ човѣкъ въ материално отношение е такава, каквато е между една проста колиба и единъ царски палатъ. Нима азъ не мога да влѣза въ една проста колиба, въ гората или на полето и да живѣя въ нея? Още по-голѣмо удоволствие ще изпитвамъ да живѣя въ такава колибка, защото въздухътъ тамъ е по-чистъ.
Животнитѣ иматъ въ себе си една колибка и
азъ
мога да влѣза въ нея и да се разговарямъ съ него.
Може да посѣтя единъ волъ и да се разговарямъ съ него приятелски, той е умно животно. Може да се разговарямъ и съ едно прасе. Ще кажете: „Е, съ прасе ще се разговаряте! “ Може да се разговарямъ съ единъ червей, съ едно дърво. Това е сѫдбата на свѣта.
към беседата >>
И като тръгнешъ съ вола, захванешъ да говоришъ съ него, ще кажешъ на господаря си: „Ти ще останешъ тукъ, а
азъ
ще говоря съ вола.“ Тогава Господь ще каже: „Я, да видимъ твоя волъ.“ Господь не се срамува да говори съ вола, Той знае езика на всички сѫщества, отъ никого не се гнуси и често пѫти Той указва къмъ единъ червей много по-голѣмо благоволение, отколкото къмъ единъ надутъ грѣшникъ, който грѣши. Защо?
Новото учение разкрива нашето положение, което не е по-високо отъ това на животнитѣ. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, вашитѣ мисли и желания ставатъ обективни и вие, като ги видите, ще се засрамите и ще кажете: „Това мѣсто не е за мене, но да слѣза пакъ на земята и да работя.“ Тукъ работа се изисква, затова се прѣраждаме. Въ каквото положение да ни тури Господь, то е сѫдба, затова трѣбва да гледаме да побѣдимъ своитѣ грѣхове. Затова Христосъ иска да побѣдимъ грѣховетѣ си, да побѣдимъ мислитѣ си, желанията си, действията си въ себе си, да ги подчинимъ и да се подигнемъ заради Господа. Не само да ги подчинимъ, но и да станатъ и тѣ служители.
И като тръгнешъ съ вола, захванешъ да говоришъ съ него, ще кажешъ на господаря си: „Ти ще останешъ тукъ, а
азъ
ще говоря съ вола.“ Тогава Господь ще каже: „Я, да видимъ твоя волъ.“ Господь не се срамува да говори съ вола, Той знае езика на всички сѫщества, отъ никого не се гнуси и често пѫти Той указва къмъ единъ червей много по-голѣмо благоволение, отколкото къмъ единъ надутъ грѣшникъ, който грѣши. Защо?
Защото Господь вижда, че този човѣкъ самъ си създава страдания и единъ день ще обвинява Господа защо му е далъ толкова страдания, слабо тѣло, разваленъ мозъкъ. Господь казва: „Азъ ти дадохъ единъ пѫть, два пѫти, три пѫти добро, ти трѣбваше да се научишъ да не злоупотрѣбявашъ съ моето благо.“ Сега трѣбва да започнемъ съ закона на Любовьта. Искамъ да образувамъ отъ васъ една велика вълна на любовьта. Знаете ли, колко вида любовь има?
към беседата >>
Господь казва: „
Азъ
ти дадохъ единъ пѫть, два пѫти, три пѫти добро, ти трѣбваше да се научишъ да не злоупотрѣбявашъ съ моето благо.“
Въ каквото положение да ни тури Господь, то е сѫдба, затова трѣбва да гледаме да побѣдимъ своитѣ грѣхове. Затова Христосъ иска да побѣдимъ грѣховетѣ си, да побѣдимъ мислитѣ си, желанията си, действията си въ себе си, да ги подчинимъ и да се подигнемъ заради Господа. Не само да ги подчинимъ, но и да станатъ и тѣ служители. И като тръгнешъ съ вола, захванешъ да говоришъ съ него, ще кажешъ на господаря си: „Ти ще останешъ тукъ, а азъ ще говоря съ вола.“ Тогава Господь ще каже: „Я, да видимъ твоя волъ.“ Господь не се срамува да говори съ вола, Той знае езика на всички сѫщества, отъ никого не се гнуси и често пѫти Той указва къмъ единъ червей много по-голѣмо благоволение, отколкото къмъ единъ надутъ грѣшникъ, който грѣши. Защо? Защото Господь вижда, че този човѣкъ самъ си създава страдания и единъ день ще обвинява Господа защо му е далъ толкова страдания, слабо тѣло, разваленъ мозъкъ.
Господь казва: „
Азъ
ти дадохъ единъ пѫть, два пѫти, три пѫти добро, ти трѣбваше да се научишъ да не злоупотрѣбявашъ съ моето благо.“
Сега трѣбва да започнемъ съ закона на Любовьта. Искамъ да образувамъ отъ васъ една велика вълна на любовьта. Знаете ли, колко вида любовь има? Досега съмъ изучавалъ 100 000 000 вида любовь, всѣки видъ си има своя форма и свое качество. Нѣкой казва: „Колко те обичамъ!
към беседата >>
Отъ това дяволътъ ще остане недоволенъ, вашиятъ по-старъ братъ и ще каже: „
Азъ
толкова години работихъ за тебе, а ти нищо не ми даде.“ Затова казва Евангелието: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на сѣмето Авраамово.“
Знаете ли, колко вида любовь има? Досега съмъ изучавалъ 100 000 000 вида любовь, всѣки видъ си има своя форма и свое качество. Нѣкой казва: „Колко те обичамъ! “ Питамъ го съ коя любовь: съ любовьта на кокошката ли, съ любовьта на вола ли, съ тази на гѫската ли, на рибата ли, на червея ли, на комара ли, на славея ли, или съ любовьта на една майка или баща, съ любовьта на единъ светия и т.н.? Слѣдователно Христосъ, като иде сега, ще отвори книгата и ще каже: „Ела самъ.“ Той нѣма да ви сѫди, но ще покаже книгата и вие, като погледнете въ нея, ще кажете като блудния синъ: „Нѣмамъ обуща, нѣмамъ шапка, нѣмамъ гащи, скѫсанъ съмъ, съгрѣшихъ, Боже, прѣдъ Тебе и прѣдъ Небето, прости ме.“ Тази притча за блудния синъ сега ще се сбѫдне.
Отъ това дяволътъ ще остане недоволенъ, вашиятъ по-старъ братъ и ще каже: „
Азъ
толкова години работихъ за тебе, а ти нищо не ми даде.“ Затова казва Евангелието: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на сѣмето Авраамово.“
Съ идването на Христа всички хора ще се подигнатъ, всички ще чуятъ нова мисъль и ще почнатъ ясно да чуватъ гласа Му. Като проговори Христосъ отъ едно мѣсто, гласътъ му, като по телефонъ, ще се разнесе навсѣкѫдѣ. Всички праведни едноврѣменно ще Го чуватъ и виждатъ. Той ще бѫде едноврѣменно навсѣкѫдѣ. Значи ще добиете шестото чувство, да бѫдете ясновидци.
към беседата >>
Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плодъ, ще каже: „Благословена тази душа.“
Азъ
рекохъ: „Блаженъ е онзи, на чието дърво има поне единъ плодъ, който е узрѣлъ.“ Това вече е една привилегия.
Той ще бѫде едноврѣменно навсѣкѫдѣ. Значи ще добиете шестото чувство, да бѫдете ясновидци. Ако сега дойде Христосъ, Той ще бѫде като васъ, а отъ такъвъ Христосъ свѣтътъ не се нуждае. Истинскиятъ Христосъ, като дойде, Той нѣма да яде и да пие, Него нѣма да Го гощавате, защото ако речете да Го гощавате, отиде та се не видѣ. Той не отъ храна се нуждае, а отъ плодоветѣ на вашето дърво има нужда.
Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плодъ, ще каже: „Благословена тази душа.“
Азъ
рекохъ: „Блаженъ е онзи, на чието дърво има поне единъ плодъ, който е узрѣлъ.“ Това вече е една привилегия.
Това е обѣдътъ, съ който Христосъ ще се нахрани и ще каже: „Градината ти е отлична, добрѣ си я обработвалъ и поливалъ и плодътъ ти е отличенъ.“ Азъ бихъ желалъ да ви оставя съ тази мисъль, да работите въ вашата градина. Прѣди една недѣля дойде при мене една госпожа и ми казва: „Азъ често поливамъ моята градина.“ Рекохъ, много хубаво се изрази. Знаете ли какво значи това? То значи: азъ често плача.
към беседата >>
Азъ
бихъ желалъ да ви оставя съ тази мисъль, да работите въ вашата градина.
Ако сега дойде Христосъ, Той ще бѫде като васъ, а отъ такъвъ Христосъ свѣтътъ не се нуждае. Истинскиятъ Христосъ, като дойде, Той нѣма да яде и да пие, Него нѣма да Го гощавате, защото ако речете да Го гощавате, отиде та се не видѣ. Той не отъ храна се нуждае, а отъ плодоветѣ на вашето дърво има нужда. Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плодъ, ще каже: „Благословена тази душа.“ Азъ рекохъ: „Блаженъ е онзи, на чието дърво има поне единъ плодъ, който е узрѣлъ.“ Това вече е една привилегия. Това е обѣдътъ, съ който Христосъ ще се нахрани и ще каже: „Градината ти е отлична, добрѣ си я обработвалъ и поливалъ и плодътъ ти е отличенъ.“
Азъ
бихъ желалъ да ви оставя съ тази мисъль, да работите въ вашата градина.
Прѣди една недѣля дойде при мене една госпожа и ми казва: „Азъ често поливамъ моята градина.“ Рекохъ, много хубаво се изрази. Знаете ли какво значи това? То значи: азъ често плача. Това е страданието на сърдцето. Отъ тѣзи сълзи се образуватъ тѣзи красиви плодове.
към беседата >>
Прѣди една недѣля дойде при мене една госпожа и ми казва: „
Азъ
често поливамъ моята градина.“ Рекохъ, много хубаво се изрази.
Истинскиятъ Христосъ, като дойде, Той нѣма да яде и да пие, Него нѣма да Го гощавате, защото ако речете да Го гощавате, отиде та се не видѣ. Той не отъ храна се нуждае, а отъ плодоветѣ на вашето дърво има нужда. Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плодъ, ще каже: „Благословена тази душа.“ Азъ рекохъ: „Блаженъ е онзи, на чието дърво има поне единъ плодъ, който е узрѣлъ.“ Това вече е една привилегия. Това е обѣдътъ, съ който Христосъ ще се нахрани и ще каже: „Градината ти е отлична, добрѣ си я обработвалъ и поливалъ и плодътъ ти е отличенъ.“ Азъ бихъ желалъ да ви оставя съ тази мисъль, да работите въ вашата градина.
Прѣди една недѣля дойде при мене една госпожа и ми казва: „
Азъ
често поливамъ моята градина.“ Рекохъ, много хубаво се изрази.
Знаете ли какво значи това? То значи: азъ често плача. Това е страданието на сърдцето. Отъ тѣзи сълзи се образуватъ тѣзи красиви плодове. Бихъ желалъ всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „Азъ често плача,“ а да кажете: „Азъ често поливамъ, прокопавамъ градината си.“ Впрегни днесъ вола си и разори нивата си.
към беседата >>
То значи:
азъ
често плача.
Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плодъ, ще каже: „Благословена тази душа.“ Азъ рекохъ: „Блаженъ е онзи, на чието дърво има поне единъ плодъ, който е узрѣлъ.“ Това вече е една привилегия. Това е обѣдътъ, съ който Христосъ ще се нахрани и ще каже: „Градината ти е отлична, добрѣ си я обработвалъ и поливалъ и плодътъ ти е отличенъ.“ Азъ бихъ желалъ да ви оставя съ тази мисъль, да работите въ вашата градина. Прѣди една недѣля дойде при мене една госпожа и ми казва: „Азъ често поливамъ моята градина.“ Рекохъ, много хубаво се изрази. Знаете ли какво значи това?
То значи:
азъ
често плача.
Това е страданието на сърдцето. Отъ тѣзи сълзи се образуватъ тѣзи красиви плодове. Бихъ желалъ всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „Азъ често плача,“ а да кажете: „Азъ често поливамъ, прокопавамъ градината си.“ Впрегни днесъ вола си и разори нивата си. А други казватъ: „Кѫса ми се сърдцето.“ Не ви се кѫса сърдцето, а просто орете вашата нива. Орете тази Божествена нива и ще имате хубави плодове.
към беседата >>
Бихъ желалъ всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „
Азъ
често плача,“ а да кажете: „
Азъ
често поливамъ, прокопавамъ градината си.“ Впрегни днесъ вола си и разори нивата си.
Прѣди една недѣля дойде при мене една госпожа и ми казва: „Азъ често поливамъ моята градина.“ Рекохъ, много хубаво се изрази. Знаете ли какво значи това? То значи: азъ често плача. Това е страданието на сърдцето. Отъ тѣзи сълзи се образуватъ тѣзи красиви плодове.
Бихъ желалъ всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „
Азъ
често плача,“ а да кажете: „
Азъ
често поливамъ, прокопавамъ градината си.“ Впрегни днесъ вола си и разори нивата си.
А други казватъ: „Кѫса ми се сърдцето.“ Не ви се кѫса сърдцето, а просто орете вашата нива. Орете тази Божествена нива и ще имате хубави плодове. Това е смисълътъ на живота и Христосъ иде! Знаете ли какво означава това? Азъ разбирамъ, че свѣтътъ се движи, всичко е движение.
към беседата >>
Азъ
разбирамъ, че свѣтътъ се движи, всичко е движение.
Бихъ желалъ всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „Азъ често плача,“ а да кажете: „Азъ често поливамъ, прокопавамъ градината си.“ Впрегни днесъ вола си и разори нивата си. А други казватъ: „Кѫса ми се сърдцето.“ Не ви се кѫса сърдцето, а просто орете вашата нива. Орете тази Божествена нива и ще имате хубави плодове. Това е смисълътъ на живота и Христосъ иде! Знаете ли какво означава това?
Азъ
разбирамъ, че свѣтътъ се движи, всичко е движение.
Единъ параходъ, прѣди да тръгне, чува се най-напрѣдъ едно разтръсване, едно движение и слѣдъ като това движение се прѣдаде по всички линии въ цѣлия параходъ, той тръгва. Идването на Христа е движение на човѣчеството, като взима една права посока. Всички ние ще започнемъ да дѣйствуваме, да мислимъ, да чувствуваме по една опрѣдѣлена посока, тъй както параходътъ се движи по своето право направление. Нѣкои казватъ: „Не можемъ да си прѣдставимъ това нѣщо.“ Когато парата разтърси твоя корабъ, когато това разтърсване дойде до максималната си точка, твоитѣ мисли ще взематъ ясно опрѣдѣлена посока и тогава ти ще видишъ и почувствувашъ Христа. Единъ господинъ, въ единъ буденъ сънь наскоро е видѣлъ Христа, съ ореолъ на главата си, засмѣнъ и казвалъ: „Азъ отивамъ къмъ Иерусалимъ.“ Онѣзи, които иматъ ясновидство, виждатъ Христа въ всички полета, но неотложно слиза и всички ние чувствуваме това Негово слизане.
към беседата >>
Единъ господинъ, въ единъ буденъ сънь наскоро е видѣлъ Христа, съ ореолъ на главата си, засмѣнъ и казвалъ: „
Азъ
отивамъ къмъ Иерусалимъ.“ Онѣзи, които иматъ ясновидство, виждатъ Христа въ всички полета, но неотложно слиза и всички ние чувствуваме това Негово слизане.
Азъ разбирамъ, че свѣтътъ се движи, всичко е движение. Единъ параходъ, прѣди да тръгне, чува се най-напрѣдъ едно разтръсване, едно движение и слѣдъ като това движение се прѣдаде по всички линии въ цѣлия параходъ, той тръгва. Идването на Христа е движение на човѣчеството, като взима една права посока. Всички ние ще започнемъ да дѣйствуваме, да мислимъ, да чувствуваме по една опрѣдѣлена посока, тъй както параходътъ се движи по своето право направление. Нѣкои казватъ: „Не можемъ да си прѣдставимъ това нѣщо.“ Когато парата разтърси твоя корабъ, когато това разтърсване дойде до максималната си точка, твоитѣ мисли ще взематъ ясно опрѣдѣлена посока и тогава ти ще видишъ и почувствувашъ Христа.
Единъ господинъ, въ единъ буденъ сънь наскоро е видѣлъ Христа, съ ореолъ на главата си, засмѣнъ и казвалъ: „
Азъ
отивамъ къмъ Иерусалимъ.“ Онѣзи, които иматъ ясновидство, виждатъ Христа въ всички полета, но неотложно слиза и всички ние чувствуваме това Негово слизане.
Вие чувствувате сега едно раздвижване, едно безпокойствие и мислите: „Какво ли ще стане съ насъ? “ Какво ще стане съ васъ? Движи се вашиятъ корабъ, ще тръгне напрѣдъ, ще тръгнете по опрѣдѣлена посока къмъ Божественото пристанище. Не ви говоря за гроба. Съ този параходъ отъ гроба навънъ се излиза и вие нѣма да умрете, а ще възкръснете, ще се измѣните.
към беседата >>
Една сутринь ще станешъ и ще се питашъ: „Дали съмъ
азъ
или не?
Вие чувствувате сега едно раздвижване, едно безпокойствие и мислите: „Какво ли ще стане съ насъ? “ Какво ще стане съ васъ? Движи се вашиятъ корабъ, ще тръгне напрѣдъ, ще тръгнете по опрѣдѣлена посока къмъ Божественото пристанище. Не ви говоря за гроба. Съ този параходъ отъ гроба навънъ се излиза и вие нѣма да умрете, а ще възкръснете, ще се измѣните.
Една сутринь ще станешъ и ще се питашъ: „Дали съмъ
азъ
или не?
“ Една вечерь ще си легнешъ като червейче, на другата сутринь ще станешъ като пашкулъ, а на третия день ще станешъ като една пеперуда и корабътъ ти ще тръгне напрѣдъ. Ще се питате: „Какво става съ насъ? “ Ще ви даде Господь по-хубаво тѣло, по-хубаво сърдце, мозъкъ, очи, рѫцѣ, а не като сегашнитѣ – корави. Ще бѫдете направени отъ най-финна материя, платъ и тамъ Господь ще напише своя законъ и вие ще го слѣдвате. И тъй, цѣлата ви душа ще бѫде единъ храмъ, а вашето сърдце – олтарь, на който ще принасяте жертвитѣ си.
към беседата >>
Сега нѣкои отъ васъ често виждатъ лицето ми замрѣжено, за което не съмъ
азъ
виноватъ.
“ То значи да бѫда нѣкой пуякъ. Тамъ ще бѫда десеть пѫти по-вѣжливъ, отколкото съмъ на този свѣтъ. Това е любовьта. Ще бѫда засмѣнъ и веселъ, ще ви посрѣщамъ съ най-голѣма учтивость, деликатность. Нѣма да видите на лицето ми никакъвъ облакъ, не, то ще бѫде веселие и радость.
Сега нѣкои отъ васъ често виждатъ лицето ми замрѣжено, за което не съмъ
азъ
виноватъ.
Облаци, мъгли хвърлятъ около лицето ми сѣнки. Кой е виноватъ? Една сутринь, едно малко дѣте излѣзло и видѣло Слънцето зачервено и го запитало: „Защо днесъ ме гледашъ така гнѣвно? “ Слънцето отговорило: „Не съмъ азъ виновато, мъгли ме засѣнчватъ, но като се махнатъ мъглитѣ, ще те гледамъ пакъ весело и засмѣно.“ Такъвъ ще бѫде отговорътъ на Христа. Той ще бѫде веселъ къмъ васъ, съ най-голѣма учтивость и деликатность.
към беседата >>
“ Слънцето отговорило: „Не съмъ
азъ
виновато, мъгли ме засѣнчватъ, но като се махнатъ мъглитѣ, ще те гледамъ пакъ весело и засмѣно.“ Такъвъ ще бѫде отговорътъ на Христа.
Нѣма да видите на лицето ми никакъвъ облакъ, не, то ще бѫде веселие и радость. Сега нѣкои отъ васъ често виждатъ лицето ми замрѣжено, за което не съмъ азъ виноватъ. Облаци, мъгли хвърлятъ около лицето ми сѣнки. Кой е виноватъ? Една сутринь, едно малко дѣте излѣзло и видѣло Слънцето зачервено и го запитало: „Защо днесъ ме гледашъ така гнѣвно?
“ Слънцето отговорило: „Не съмъ
азъ
виновато, мъгли ме засѣнчватъ, но като се махнатъ мъглитѣ, ще те гледамъ пакъ весело и засмѣно.“ Такъвъ ще бѫде отговорътъ на Христа.
Той ще бѫде веселъ къмъ васъ, съ най-голѣма учтивость и деликатность. Любовьта, която Христосъ ще прояви, ще бѫде такава, каквато Слънцето проява и вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на земния животъ. Не ви говоря за живота на небето, а за живота на земята: Тогава само ще разберете, защо сте жени и мѫже, защо се раждате и умирате, защо се жените, защо женитѣ раждатъ, защо мѫжетѣ ставатъ бащи и т.н. Ще разберете защо всичко е това. Съ тѣзи страшни стихове нѣкой проповѣдникъ би ви пратилъ въ пъкъла и азъ мога да ви пратя тамъ, но това не е тълкуване.
към беседата >>
Съ тѣзи страшни стихове нѣкой проповѣдникъ би ви пратилъ въ пъкъла и
азъ
мога да ви пратя тамъ, но това не е тълкуване.
“ Слънцето отговорило: „Не съмъ азъ виновато, мъгли ме засѣнчватъ, но като се махнатъ мъглитѣ, ще те гледамъ пакъ весело и засмѣно.“ Такъвъ ще бѫде отговорътъ на Христа. Той ще бѫде веселъ къмъ васъ, съ най-голѣма учтивость и деликатность. Любовьта, която Христосъ ще прояви, ще бѫде такава, каквато Слънцето проява и вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на земния животъ. Не ви говоря за живота на небето, а за живота на земята: Тогава само ще разберете, защо сте жени и мѫже, защо се раждате и умирате, защо се жените, защо женитѣ раждатъ, защо мѫжетѣ ставатъ бащи и т.н. Ще разберете защо всичко е това.
Съ тѣзи страшни стихове нѣкой проповѣдникъ би ви пратилъ въ пъкъла и
азъ
мога да ви пратя тамъ, но това не е тълкуване.
Разумниятъ Христосъ иде отъ горѣ сега и ви казва: „Миръ вамъ! “ Всѣкиму ще се даде това, което той заслужава. То не е страшно. Който за каквато работа е готовъ, такава ще му се даде. Сега пригответе се да посрѣщнете Христа, пригответе си нови дрехи, но не за всички Той ще дойде едноврѣменно.
към беседата >>
Азъ
зная, че вие ще бѫдете будни, ще видите Христа и Той ще ви говори тъй, както
азъ
ви говоря тази сутринь.
Тѣ могатъ да наблюдаватъ една планета, когато е още много далечъ и никой другъ не я вижда, освѣнъ тѣ съ своя телескопъ. Чакъ когато тази планета се приближи до Слънцето, ще могатъ всички да я видятъ. Така и Христосъ ще бѫде забѣлѣзанъ отъ едни по-рано, а отъ други – по-късно. Едни, съ своя далекогледъ, най-рано ще забѣлѣжатъ Христа, а другитѣ ще го видятъ слѣдъ като Той се приближи по-близо до насъ. А трети и тогава ще спятъ и нѣма да Го видятъ.
Азъ
зная, че вие ще бѫдете будни, ще видите Христа и Той ще ви говори тъй, както
азъ
ви говоря тази сутринь.
Аминъ
към беседата >>
Сега и на вас казвам : Не питайте, защо
образът
на Христа е мрачен и сърдит.
(втори вариант)
Едно дете видяло изгрева на слънцето, скрито под мъгли и облаци; неговият червен облик едва се прозирал. – Защо ме гледаш така навъсено и гневно? – запитало детето? Слънцето отговорило: Вината не е в мене. Облаци ме засенчват, мъгли пречат на лъчите ми, но минат ли те, аз пак ще ти покажа моят весел и засмян образ.
Сега и на вас казвам : Не питайте, защо
образът
на Христа е мрачен и сърдит.
Облаци и мъгли го засенчват. Когато те се разсеят, вие ще видите светлия и засмян образ на Христа, от Който лъха любов и светлина, радост и веселие. Любовта на Христа, отчасти, може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ. Когато почувствате Неговата любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава ще разберете, защо се раждате и умирате, защо сте жени и мъже, защо раждате и отглеждате деца.
към втори вариант >>
13.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „
Азъ
ще умра,“ т.е.
Да разберемъ нѣщата подразбирамъ да ги владѣемъ, за да станатъ тѣ часть отъ насъ. Не да се разбира какъ ще вържете единъ конь за неговия юларъ, не да знаете какъ ще владѣете извѣстни елементи, да ги заковете въ кѫщитѣ си, но да има въ всичко тази вѫтрѣшна, съзнателна връзка. Тази връзка е Любовьта. Мнозина, като говорятъ за любовьта, казватъ: „За нея ние умираме.“ Човѣкъ може да умре, безъ да разбира любовьта. Любовь съ умиране не се намира.
Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „
Азъ
ще умра,“ т.е.
подразбира да влѣзе вѫтрѣ въ любовьта, но любовьта чрѣзъ смърть не се разбира. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за домъ, за баща, за майка, всички подразбиратъ отношенията на любовьта. Майка, баща, когато казватъ „синъ ми“, подразбиратъ връзкитѣ на любовьта. Когато казватъ „църква“, разбира се, че вънъ отъ църквата нѣма спасение, тя е изразъ на Божествената любовь. Вънъ отъ любовьта, всички нѣща сѫ мъртви, безсъзнателни, т.е.
към беседата >>
Когато казватъ „църква“, разбира се, че вънъ отъ църквата нѣма спасение, тя е
изразъ
на Божествената любовь.
Любовь съ умиране не се намира. Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „Азъ ще умра,“ т.е. подразбира да влѣзе вѫтрѣ въ любовьта, но любовьта чрѣзъ смърть не се разбира. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за домъ, за баща, за майка, всички подразбиратъ отношенията на любовьта. Майка, баща, когато казватъ „синъ ми“, подразбиратъ връзкитѣ на любовьта.
Когато казватъ „църква“, разбира се, че вънъ отъ църквата нѣма спасение, тя е
изразъ
на Божествената любовь.
Вънъ отъ любовьта, всички нѣща сѫ мъртви, безсъзнателни, т.е. иматъ само едно механическо движение. Христосъ казва: „Никой не познава Отецъ, който нѣма любовь, защото Богъ е любовь.“ Не може да познаешъ единъ прѣдметъ, докато нѣмашъ неговитѣ качества. За да познаешъ единъ твой приятель, който е философъ, много интелигентенъ, трѣбва да имашъ неговитѣ качества, неговия умъ. Събиратъ се двама души: у единия има сърдце и душа, а у другия това го нѣма.
към беседата >>
Христосъ казва: Елате при менъ,
азъ
ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето брѣме.
Тѣ нѣма да се разбератъ, защото нѣматъ еднакви качества. Нѣкоя жена казва: „Мѫжътъ ми не ме разбира.“ Той Бога още не е позналъ, а искашъ тебе да познае. Хора, които не познаватъ Бога, не познаватъ никого. Всѣки, който не познава Сина, не може да познае мислящитѣ сѫщества. Вие, мѫже и жени, трѣбва да приложите тази философия, за която ви говоря.
Христосъ казва: Елате при менъ,
азъ
ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето брѣме.
Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го привлѣче. Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ. Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ. Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ. Интелигентностьта на Сина трѣбва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние нѣма да познаваме и нашитѣ отношения, които стацествуватъ вѫтрѣ въ самитѣ насъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: „
Азъ
имамъ ухо да слушамъ.“ Ухото, въ дълбокъ смисълъ, е нѣщо вѫтрѣшно, психическо.
Какво се разбира подъ думата „служене“? Когато постѫпите въ нѣкое първоначално училище, гимназия или университетъ, учителитѣ или професоритѣ ви даватъ като първи уроци нѣкои упражнения и вие, за да ги разберете, трѣбва да се позанимаете съ тѣхъ. Ако Богъ е създалъ свѣта, Той го е създалъ за извѣстни цѣли зарадъ насъ, а не за свои нѣкакви цѣли. Всички одушевени и неодушевени прѣдмети, които сѫществуватъ, иматъ своето дълбоко прѣдназначение. Господь ви е направилъ рѫцѣ съ по петь пръсти, двѣ очи, единъ носъ съ двѣ отверстия, една уста, двѣ уши отъ страни на главата – всичко това е съ прѣдназначение.
Нѣкой казва: „
Азъ
имамъ ухо да слушамъ.“ Ухото, въ дълбокъ смисълъ, е нѣщо вѫтрѣшно, психическо.
Човѣкъ може да слуша безъ да разбира; да гледа безъ да вижда. Подъ „Синъ“ се разбира разумното у човѣка. Днешнитѣ хора не разбиратъ синоветѣ си. Азъ зная такива случаи особено у българитѣ. На нѣкой баща, като му се роди синъ, казва: „Роди ми се синъ, за да ми работи.“ Бащата смѣта, че синоветѣ му сѫ слуги.
към беседата >>
Азъ
зная такива случаи особено у българитѣ.
Господь ви е направилъ рѫцѣ съ по петь пръсти, двѣ очи, единъ носъ съ двѣ отверстия, една уста, двѣ уши отъ страни на главата – всичко това е съ прѣдназначение. Нѣкой казва: „Азъ имамъ ухо да слушамъ.“ Ухото, въ дълбокъ смисълъ, е нѣщо вѫтрѣшно, психическо. Човѣкъ може да слуша безъ да разбира; да гледа безъ да вижда. Подъ „Синъ“ се разбира разумното у човѣка. Днешнитѣ хора не разбиратъ синоветѣ си.
Азъ
зная такива случаи особено у българитѣ.
На нѣкой баща, като му се роди синъ, казва: „Роди ми се синъ, за да ми работи.“ Бащата смѣта, че синоветѣ му сѫ слуги. Единъ день бащата изпива всичко, оставя дългове на синоветѣ си и по този начинъ нито синоветѣ сѫ разбрали баща си, нито бащата – синоветѣ си. Разбирането между хората изисква правилни отношения, никога да не прѣстава законътъ на любовьта. Синоветѣ не трѣбва да очакватъ голѣми богатства отъ бащитѣ си, нито пъкъ бащитѣ да не разчитатъ на връзкитѣ, които сѫществуватъ между тѣхъ и синоветѣ, а всѣки отъ тѣхъ да е готовъ да се жертвува за другитѣ. Това сѫ истински отношения.
към беседата >>
Азъ
бихъ питалъ тъй: „Ти готовъ ли си да се жертвувашъ за мене?
Разбирането между хората изисква правилни отношения, никога да не прѣстава законътъ на любовьта. Синоветѣ не трѣбва да очакватъ голѣми богатства отъ бащитѣ си, нито пъкъ бащитѣ да не разчитатъ на връзкитѣ, които сѫществуватъ между тѣхъ и синоветѣ, а всѣки отъ тѣхъ да е готовъ да се жертвува за другитѣ. Това сѫ истински отношения. Бихъ желалъ бѫдещитѣ хора, като се женятъ, да не питатъ: „Ти обичашъ ли ме? “ Това сѫ банални думи и затова, безъ да се обичатъ, тѣ казватъ: „обичамъ те,“ а въ сѫщность и момъкътъ и момата лъжатъ.
Азъ
бихъ питалъ тъй: „Ти готовъ ли си да се жертвувашъ за мене?
“ – „Искамъ да живея.“ – „Ти не си за мене.“ Това е вѫтрѣшниятъ смисълъ на живота, защото въ самопожертвуването е смисълътъ. Познаването на Сина подразбира жертва въ себе си и когато човѣкъ се самопожертвува, той става силенъ. Турете вода въ нѣкой котелъ и я прѣвърнете въ пара, тя става много по-силна, отколкото като вода. Самопожертвуването е законъ, да измѣнимъ едно тѣло, прѣдметъ, една душа отъ твърдо въ въздухообразно състояние, то значи да измѣнишъ душата отъ едно състояние въ друго – да я прѣвърнешъ отъ силна омраза въ любовь. Това е законътъ на самопожертвуването, да трансформирашъ енергията.
към беседата >>
Нѣкой казва: „
Азъ
го мразя.“ Значи ти си ледъ и затова трѣбва да нагорещишъ този ледъ, да стане на вода, а отъ вода на пара.
“ – „Искамъ да живея.“ – „Ти не си за мене.“ Това е вѫтрѣшниятъ смисълъ на живота, защото въ самопожертвуването е смисълътъ. Познаването на Сина подразбира жертва въ себе си и когато човѣкъ се самопожертвува, той става силенъ. Турете вода въ нѣкой котелъ и я прѣвърнете въ пара, тя става много по-силна, отколкото като вода. Самопожертвуването е законъ, да измѣнимъ едно тѣло, прѣдметъ, една душа отъ твърдо въ въздухообразно състояние, то значи да измѣнишъ душата отъ едно състояние въ друго – да я прѣвърнешъ отъ силна омраза въ любовь. Това е законътъ на самопожертвуването, да трансформирашъ енергията.
Нѣкой казва: „
Азъ
го мразя.“ Значи ти си ледъ и затова трѣбва да нагорещишъ този ледъ, да стане на вода, а отъ вода на пара.
Водата е най-голѣмото добро за растенията, но ако всичко се обърне на ледъ, нѣма да има никакъвъ животъ. Слѣдователно Христосъ казва: „Никой не познава Сина.“ Кой не Го познава? Всички хора, които не искатъ да се жертвуватъ, тѣ не познаватъ Сина, защото Синътъ, то е законъ на самопожертвуване. Кокошкитѣ, които вие всѣкидневно изяждате, азъ ги уважавамъ, за моята душа тѣ сѫ по-любими, отколкото всички мъртви хора, които за никого досега не сѫ станали жертва. Когато една кокошка умира и става жертва, азъ казвамъ: „Ти си една благородна, отлична кокошка и прѣдъ Божието лице имашъ една голѣма стойность.“ И затова казва Христосъ: „Нито една птичка не пада безъ волята Господня.“ За всички тѣзи птички, които се самопожертвуватъ, Господь се грижи.
към беседата >>
Кокошкитѣ, които вие всѣкидневно изяждате,
азъ
ги уважавамъ, за моята душа тѣ сѫ по-любими, отколкото всички мъртви хора, които за никого досега не сѫ станали жертва.
Това е законътъ на самопожертвуването, да трансформирашъ енергията. Нѣкой казва: „Азъ го мразя.“ Значи ти си ледъ и затова трѣбва да нагорещишъ този ледъ, да стане на вода, а отъ вода на пара. Водата е най-голѣмото добро за растенията, но ако всичко се обърне на ледъ, нѣма да има никакъвъ животъ. Слѣдователно Христосъ казва: „Никой не познава Сина.“ Кой не Го познава? Всички хора, които не искатъ да се жертвуватъ, тѣ не познаватъ Сина, защото Синътъ, то е законъ на самопожертвуване.
Кокошкитѣ, които вие всѣкидневно изяждате,
азъ
ги уважавамъ, за моята душа тѣ сѫ по-любими, отколкото всички мъртви хора, които за никого досега не сѫ станали жертва.
Когато една кокошка умира и става жертва, азъ казвамъ: „Ти си една благородна, отлична кокошка и прѣдъ Божието лице имашъ една голѣма стойность.“ И затова казва Христосъ: „Нито една птичка не пада безъ волята Господня.“ За всички тѣзи птички, които се самопожертвуватъ, Господь се грижи. Това е съзнателното, това е цѣнното, за което Богъ се грижи. Ако вие сте прѣдъ лицето на Бога, като една птичка, която е готова да се жертвува, Богъ ще мисли и мисли за васъ. Но ако вие мислите само за себе си, какъ да наредите по-добрѣ вашия животъ, Богъ за васъ нѣма да мисли. Да мислишъ за Бога, значи да мислишъ за най-великото, отъ което нѣма нищо по-цѣнно.
към беседата >>
Когато една кокошка умира и става жертва,
азъ
казвамъ: „Ти си една благородна, отлична кокошка и прѣдъ Божието лице имашъ една голѣма стойность.“ И затова казва Христосъ: „Нито една птичка не пада безъ волята Господня.“ За всички тѣзи птички, които се самопожертвуватъ, Господь се грижи.
Нѣкой казва: „Азъ го мразя.“ Значи ти си ледъ и затова трѣбва да нагорещишъ този ледъ, да стане на вода, а отъ вода на пара. Водата е най-голѣмото добро за растенията, но ако всичко се обърне на ледъ, нѣма да има никакъвъ животъ. Слѣдователно Христосъ казва: „Никой не познава Сина.“ Кой не Го познава? Всички хора, които не искатъ да се жертвуватъ, тѣ не познаватъ Сина, защото Синътъ, то е законъ на самопожертвуване. Кокошкитѣ, които вие всѣкидневно изяждате, азъ ги уважавамъ, за моята душа тѣ сѫ по-любими, отколкото всички мъртви хора, които за никого досега не сѫ станали жертва.
Когато една кокошка умира и става жертва,
азъ
казвамъ: „Ти си една благородна, отлична кокошка и прѣдъ Божието лице имашъ една голѣма стойность.“ И затова казва Христосъ: „Нито една птичка не пада безъ волята Господня.“ За всички тѣзи птички, които се самопожертвуватъ, Господь се грижи.
Това е съзнателното, това е цѣнното, за което Богъ се грижи. Ако вие сте прѣдъ лицето на Бога, като една птичка, която е готова да се жертвува, Богъ ще мисли и мисли за васъ. Но ако вие мислите само за себе си, какъ да наредите по-добрѣ вашия животъ, Богъ за васъ нѣма да мисли. Да мислишъ за Бога, значи да мислишъ за най-великото, отъ което нѣма нищо по-цѣнно. Да мислишъ за себе си, значи да си най-доленъ, най-нищоженъ.
към беседата >>
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ истина,
азъ
съмъ лоза!
Човѣкъ, който не може да се жертвува, той не познава Бога. Това е великото учение, което Христосъ е проповѣдвалъ. Нѣкои мислятъ, че познаватъ Христа. Това е въпросъ. За да познаете Христа, трѣбва да разбирате всички отношения, които сѫ положени въ Евангелието.
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ истина,
азъ
съмъ лоза!
“ Кой отъ васъ е проучилъ историята на лозата? Тази лоза всѣка година се самопожертвува. Христосъ казва: „Азъ съмъ хлѣбъ.“ Сега хлѣбътъ е единъ дневенъ въпросъ и всички хора го цѣнятъ. Разказваше ми единъ господинъ, че единъ день тъй много огладнѣлъ, та търсилъ случай отъ гдѣ да намѣри малко хлѣбъ. Срѣща на пѫтя едно куче, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ.
към беседата >>
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ хлѣбъ.“ Сега хлѣбътъ е единъ дневенъ въпросъ и всички хора го цѣнятъ.
Това е въпросъ. За да познаете Христа, трѣбва да разбирате всички отношения, които сѫ положени въ Евангелието. Христосъ казва: „Азъ съмъ истина, азъ съмъ лоза! “ Кой отъ васъ е проучилъ историята на лозата? Тази лоза всѣка година се самопожертвува.
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ хлѣбъ.“ Сега хлѣбътъ е единъ дневенъ въпросъ и всички хора го цѣнятъ.
Разказваше ми единъ господинъ, че единъ день тъй много огладнѣлъ, та търсилъ случай отъ гдѣ да намѣри малко хлѣбъ. Срѣща на пѫтя едно куче, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ. Взелъ той единъ камъкъ, ударилъ кучето и грабналъ отъ него хлѣба. Сега той цѣни хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ врата, азъ съмъ овчаринъ, азъ съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения.
към беседата >>
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ врата,
азъ
съмъ овчаринъ,
азъ
съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения.
Христосъ казва: „Азъ съмъ хлѣбъ.“ Сега хлѣбътъ е единъ дневенъ въпросъ и всички хора го цѣнятъ. Разказваше ми единъ господинъ, че единъ день тъй много огладнѣлъ, та търсилъ случай отъ гдѣ да намѣри малко хлѣбъ. Срѣща на пѫтя едно куче, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ. Взелъ той единъ камъкъ, ударилъ кучето и грабналъ отъ него хлѣба. Сега той цѣни хлѣба.
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ врата,
азъ
съмъ овчаринъ,
азъ
съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения.
Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкой отвлѣченъ Богъ, а Този, Който е произвелъ съзнателния животъ, за Когото можемъ всѣкога да направимъ опитъ. Ние може да се помолимъ за единъ боленъ и ако имаме закона на самопожертвуването, ние ще му помогнемъ. Нѣкой казва: „Изкусихъ Господа.“ Когато въ вашия умъ се породи мисъль, която е въ разрѣзъ съ Небето, вие изкушавате Бога; когато водите пороченъ животъ, вие изкушавате Бога. Какво е вашето положение на земята, това е безразлично. Какво ще бѫде вашето положение слѣдъ 20, 30, 100 години и какъ ще се прѣдставите прѣдъ Бога, прѣдъ ангелитѣ?
към беседата >>
Господь му казалъ: „Всичко това ще бѫде.“ Слѣдъ това сиромахътъ казалъ: „Господи,
азъ
искамъ да гледамъ винаги Твоето лице.“ – „Ще бѫде,“ му казалъ Господь.
Не може да бѫдете синове на Бога, ако не се самопожертвувате. И тъй, положете мисъльта: Вънъ отъ Любовьта животъ не сѫществува; вънъ отъ Любовьта църква не сѫществува; вънъ отъ Любовьта народъ, общество не сѫществуватъ. Това е великата църква, която трѣбва да обедини човѣчеството, това е Божествената Любовь на самопожертвуването, която обхваща всички велики хора съ малки идеи, подразбирамъ безкористнитѣ хора. Когато сме въ положение на користолюбие, ние сме въ положение на онзи богатъ и сиромахъ човѣкъ, които били поканени, на гости прѣдъ Бога, за да си прѣдставятъ всѣки отъ тѣхъ своитѣ желания. Прѣдставилъ се богатиятъ, изложилъ своето меню, като казалъ, че иска хубава кѫща, хубавъ палатъ, всѣка сутринь по едно ядене, на обѣдъ – друго, вечерь – друго, да се облича въ хубави дрехи и т.н.
Господь му казалъ: „Всичко това ще бѫде.“ Слѣдъ това сиромахътъ казалъ: „Господи,
азъ
искамъ да гледамъ винаги Твоето лице.“ – „Ще бѫде,“ му казалъ Господь.
Богатиятъ живѣлъ въ този разкошъ 10, 20, 50 години и му дотегнало всичко това. „Задушихъ се най-послѣ отъ този животъ, нѣма ли промѣна въ положението ми? “ Господь казва на ангелитѣ: „Отворете едно малко прозорче на неговия палатъ, нека отъ тамъ гледа.“ Първото нѣщо, което той видѣлъ отъ това прозорче, било неговия слуга, сиромаха да стои високо на една стълба. „Какво търси той тамъ високо на стълбата“, пита богаташътъ. – „Сиромахътъ поиска винаги да гледа лицето на Бога и затова стои тамъ високо.“
към беседата >>
Азъ
познавамъ единъ живъ Богъ Отецъ, отъ Когото всичко е излѣзло.
Хората на любовьта не трѣбва да се страхуватъ, който се страхува, за него нѣма любовь, нѣма познание на Христа. Нѣкои се боятъ, че ще умратъ. Що отъ това, мене не ме е страхъ отъ смъртьта. „Ама, има дяволи! “ Мене не ме е страхъ и отъ дяволи.
Азъ
познавамъ единъ живъ Богъ Отецъ, отъ Когото всичко е излѣзло.
Всѣки, който се плаши отъ смъртьта, отъ дявола, той не познава Бога. Дяволитѣ, Богъ ги е поставилъ на мѣстото си, турилъ ги е да подтикватъ хората на работа, защото тѣ сѫ мързеливи. Като си мързеливъ, дяволитѣ ще ти създадатъ работа, едно противорѣчие, едно тъкане. Съврѣменнитѣ хора знаятъ, че за да се образува огънь между два прѣдмета, трѣбва да има търкане. Ти стоишъ, а дохождатъ ангелитѣ и дяволитѣ да те триятъ отвънъ и отвѫтрѣ и така произлиза пламъкъ.
към беседата >>
“ – „Не.“ – „
Азъ
искахъ единъ день да те убия, но не те убихъ, знаешъ ли защо?
Единъ прочутъ разбойникъ, като чулъ за тѣзи пари, надига се да причака въ единъ проходъ този мисионеръ, съ цель да го убие и му вземе паритѣ. Мисионерътъ, като наближилъ до разбойника, усѣща една тяжесть на душата си, затова слѣзълъ отъ коня си, помолилъ се Богу и продължилъ пѫтя си. Мисионерътъ видѣлъ слѣдъ това прѣдъ себе си единъ въорѫженъ с пушка човѣкъ, но заминалъ прѣдъ него благополучно. Слѣдъ двѣ години, мисионерътъ билъ повиканъ да изповѣда единъ умирающъ. Умирающиятъ го запитва: „Ти познавашъ ли ме?
“ – „Не.“ – „
Азъ
искахъ единъ день да те убия, но не те убихъ, знаешъ ли защо?
Когато ти бѣше въ гората, слѣзе отъ коня си и се помоли, съ тебе на бѣлъ конь имаше единъ човѣкъ, въорѫженъ, отъ когото азъ се уплашихъ и не посмѣхъ да те убия.“ (Този разбойникъ е билъ ясновидецъ и е видѣлъ сѫщество отъ невидимия свѣтъ.) Сегашнитѣ хора не признаватъ духове, църквата не ги признавала. Църква, която не признава духове, не е църква. „И ангелитѣ Божии ще слизатъ и ще се качватъ“, казва Богъ. И ангели и дяволи, всички тѣзи духове вършатъ волята Божия и се контролиратъ отъ единъ великъ Божественъ законъ.
към беседата >>
Когато ти бѣше въ гората, слѣзе отъ коня си и се помоли, съ тебе на бѣлъ конь имаше единъ човѣкъ, въорѫженъ, отъ когото
азъ
се уплашихъ и не посмѣхъ да те убия.“ (Този разбойникъ е билъ ясновидецъ и е видѣлъ сѫщество отъ невидимия свѣтъ.)
Мисионерътъ, като наближилъ до разбойника, усѣща една тяжесть на душата си, затова слѣзълъ отъ коня си, помолилъ се Богу и продължилъ пѫтя си. Мисионерътъ видѣлъ слѣдъ това прѣдъ себе си единъ въорѫженъ с пушка човѣкъ, но заминалъ прѣдъ него благополучно. Слѣдъ двѣ години, мисионерътъ билъ повиканъ да изповѣда единъ умирающъ. Умирающиятъ го запитва: „Ти познавашъ ли ме? “ – „Не.“ – „Азъ искахъ единъ день да те убия, но не те убихъ, знаешъ ли защо?
Когато ти бѣше въ гората, слѣзе отъ коня си и се помоли, съ тебе на бѣлъ конь имаше единъ човѣкъ, въорѫженъ, отъ когото
азъ
се уплашихъ и не посмѣхъ да те убия.“ (Този разбойникъ е билъ ясновидецъ и е видѣлъ сѫщество отъ невидимия свѣтъ.)
Сегашнитѣ хора не признаватъ духове, църквата не ги признавала. Църква, която не признава духове, не е църква. „И ангелитѣ Божии ще слизатъ и ще се качватъ“, казва Богъ. И ангели и дяволи, всички тѣзи духове вършатъ волята Божия и се контролиратъ отъ единъ великъ Божественъ законъ. Когато и еднитѣ и другитѣ дохождатъ, тѣ идатъ по съизволение на Бога и ако трѣбва, ще ти причинятъ зло.
към беседата >>
Христосъ казва: „Вземете Моето иго съ себе си, защото
азъ
съмъ кротъкъ.“ Нѣкой пѫть хората мислятъ, че владѣятъ свѣта, че иматъ голѣма власть, слѣдъ 20 години Господь ще ти покаже какво може да вършишъ въ свѣта.
Църква, която не признава духове, не е църква. „И ангелитѣ Божии ще слизатъ и ще се качватъ“, казва Богъ. И ангели и дяволи, всички тѣзи духове вършатъ волята Божия и се контролиратъ отъ единъ великъ Божественъ законъ. Когато и еднитѣ и другитѣ дохождатъ, тѣ идатъ по съизволение на Бога и ако трѣбва, ще ти причинятъ зло. Ако не познавате Христа, благословението на лошитѣ духове ще се прѣвърне за васъ на зло.
Христосъ казва: „Вземете Моето иго съ себе си, защото
азъ
съмъ кротъкъ.“ Нѣкой пѫть хората мислятъ, че владѣятъ свѣта, че иматъ голѣма власть, слѣдъ 20 години Господь ще ти покаже какво може да вършишъ въ свѣта.
Ние още не сме оформени, не трѣбва да се заблуждаваме отъ сегашното си положение. Когато познаемъ Бога, ще придобиемъ вѫтрѣшенъ миръ, ще ни се отворятъ очитѣ, ще видимъ, че свѣтътъ е живъ, тогава ще знаемъ причината за омразата и любовьта, защо сѫществува доброто и злото, истината и лъжата, ще разберемъ тѣзи отношения и тогава само Истината ще бѫде не мъртва, а жива. Съ тази истина ще може да направимъ всѣкога опитъ. Христосъ казва: „Опитайте.“ „Ако думитѣ ми пребѫдатъ у васъ и вие у Мене, всичко, какво попросите, ще ви се даде.“ Кои думи? Разумнитѣ думи.
към беседата >>
Азъ
оспорвамъ тази мисъль.
Този Христосъ може да бѫде всѣкога съ насъ, въ радости и скърби и прѣди и слѣдъ смъртьта. Когато Христосъ е съ насъ, Той е врата отъ видимото къмъ невидимото, отъ прѣходното къмъ непрѣходното, отъ омразата към любовьта. А хлѣбътъ, подразбира онѣзи елементи, които раждатъ въ себе си живота, учителитѣ, които може да ни научатъ на тѣзи закони. Като се разбере така вѫтрѣшното Христово учение, ние ще бѫдемъ мощни да изпълнимъ своитѣ длъжности на земята. Човѣкъ не може да се върне тъй скоро на небето.
Азъ
оспорвамъ тази мисъль.
За да отидете при Бога, трѣбва да имате една разумна връзка. Между единъ философъ и между единъ идиотъ не може да има връзки; между единъ, който обича и другъ, който мрази, не може да има връзки, отношения, но между двама, които се обичатъ, има връзки, има хармония. Слѣдователно за да отидеме при Христа, трѣбва да знаемъ закона на самопожертвуването и само тогава Христосъ ще ни направи велики. Ученитѣ хора казватъ, че между диаманта и вѫглена има нѣщо общо. Тѣ сѫ едно и сѫщо вещество, но съ видоизмѣнени свойства, диамантътъ е твърдъ и кристаленъ, а вѫгленътъ не кристализира.
към беседата >>
Азъ
му дадохъ слѣдующата фигура: Когато сѣнката ти е задъ гърба ти, ти си обърнатъ къмъ Господа, а когато е прѣдъ лицето – ти си далечъ отъ Бога, не познавашъ Бога.
Ако има този съзнателенъ животъ, ние ще се познаваме, ако нѣма такъвъ, ние ще се питаме: Ти какво мислишъ за Ивана, какво му е положението, работитѣ му какъ сѫ? Той е малко шмекеръ, прави благодѣяния, но има задни мисли. Кой нѣма задни мисли? Я, ми кажете човѣкъ, който да нѣма задни мисли! Питаше ме единъ господинъ, какъ ще познаемъ кога сме обърнати къмъ Господа и кога не.
Азъ
му дадохъ слѣдующата фигура: Когато сѣнката ти е задъ гърба ти, ти си обърнатъ къмъ Господа, а когато е прѣдъ лицето – ти си далечъ отъ Бога, не познавашъ Бога.
Това е законътъ, провѣрете го. Не да се освободите отъ вашитѣ сѣнки, но отзадъ да сѫ тѣ. Ако сѣнката на твоя умъ е прѣдъ ума ти, ти си далечъ отъ Бога, а ако е задъ твоя умъ, ти си на мѣстото си. Всѣкога сѣнкитѣ се хвърлятъ задъ лицето, за да изпѫкне то. Питамъ: вашитѣ сѣнки накѫдѣ сѫ?
към беседата >>
Проповѣдвамъ едно учение на обединение, както Богъ го иска, както Христосъ го иска, а не както
азъ
и другитѣ хора го искаме.
Какъ може да познаете дали вашитѣ сѣнки сѫ прѣдъ или задъ васъ? Всѣкога, когато у васъ дойде благородна мисъль и слѣдъ това лоша мисъль, вашата сѣнка е задъ гърба ви; когато първо у васъ дойде лоша мисъль, а послѣ – добра, сѣнката е отпрѣдѣ ви. Това е законътъ въ свѣта, това е религията. Щомъ станешъ сутринь и ти дойде лоша мисъль, ще кажешъ: „Господи, ще изпратя сѣнката си задъ гърба си.“ Бихъ желалъ всички ваши мисли да сѫ задъ гърба ви и тогава ще се познаете и ще се обичате, защото любовьта е великъ законъ въ царството Божие.
Проповѣдвамъ едно учение на обединение, както Богъ го иска, както Христосъ го иска, а не както
азъ
и другитѣ хора го искаме.
И ако нѣкои хора не искатъ да го разбератъ, за врѣмето за въ бѫдеще ще покаже истината, ще покаже гдѣ е Богъ. Нѣкои казватъ: „Христосъ не познава Сина, освѣнъ Отецъ.“ Отецъ, Който живѣе вѫтрѣ, познава Сина, защото Той се самопожертвува и понеже Той се самопожертвува, познава любовьта на Отца си и тѣзи двама се познаватъ. Казва Христосъ: „Който познава този законъ, ще познае Отца си и всѣки, който дойде при мене и е готовъ да се самопожертвува, ще му покажа пѫтя.“ Ако това стане безъ самопожертвуване, тази врата ще бѫде затворена и въ науката и навсѣкѫдѣ, всичко това ще удари на камъкъ и вашиятъ животъ ще се разсипе, и най-благороднитѣ ви мисли и желания ще станатъ на прахъ и пепель, ще изгниятъ, както изгниватъ листата на растенията и коренитѣ на дърветата, докато не се образува онази сѣнка на самопожертвуване, слѣдъ което ще дойде направо Божествениятъ животъ. Прѣдставете си общество отъ такива хора, какво би било нашето положение? Днесъ всинца се смущавате, че еди-кой си ималъ много пари, милиони – радвай се че има.
към беседата >>
Такъвъ човѣкъ, който много има,
азъ
го съжалявамъ, защото голѣмъ товаръ носи.
И ако нѣкои хора не искатъ да го разбератъ, за врѣмето за въ бѫдеще ще покаже истината, ще покаже гдѣ е Богъ. Нѣкои казватъ: „Христосъ не познава Сина, освѣнъ Отецъ.“ Отецъ, Който живѣе вѫтрѣ, познава Сина, защото Той се самопожертвува и понеже Той се самопожертвува, познава любовьта на Отца си и тѣзи двама се познаватъ. Казва Христосъ: „Който познава този законъ, ще познае Отца си и всѣки, който дойде при мене и е готовъ да се самопожертвува, ще му покажа пѫтя.“ Ако това стане безъ самопожертвуване, тази врата ще бѫде затворена и въ науката и навсѣкѫдѣ, всичко това ще удари на камъкъ и вашиятъ животъ ще се разсипе, и най-благороднитѣ ви мисли и желания ще станатъ на прахъ и пепель, ще изгниятъ, както изгниватъ листата на растенията и коренитѣ на дърветата, докато не се образува онази сѣнка на самопожертвуване, слѣдъ което ще дойде направо Божествениятъ животъ. Прѣдставете си общество отъ такива хора, какво би било нашето положение? Днесъ всинца се смущавате, че еди-кой си ималъ много пари, милиони – радвай се че има.
Такъвъ човѣкъ, който много има,
азъ
го съжалявамъ, защото голѣмъ товаръ носи.
По-добрѣ половинъ килограмъ товаръ въ стомаха, отколкото 100 килограма на гърба си. Такъвъ човѣкъ цѣлъ животъ ще се страхува да го не ограбятъ. Може да си въ положението на единъ бѣденъ човѣкъ, но щастливъ, доволенъ отъ себе си. Казвате за нѣкого: „Той е много ученъ, много красивъ“ и му завиждате. Радвайте се, че е такъвъ.
към беседата >>
Азъ
не ви говоря това, за да ви плаща, това е едно Божествено колело, което постоянно се върти и Господь нѣма да го спре за никого, а ние трѣбва да сме готови наврѣме да се качимъ въ това колело, затова сме дошли на земята, която е едно велико училище.
Това е Христовото учение. Сега идват врѣмена на изпитания, врѣмена тъмни, за които говори Писанието. Гнѣвътъ Божий иде въ свѣта и хората тогава ще познаятъ има ли Господь или не, има ли правда или не, има ли любовь или не. Едното и другото ще се откриятъ. Велики нѣща идатъ въ свѣта.
Азъ
не ви говоря това, за да ви плаща, това е едно Божествено колело, което постоянно се върти и Господь нѣма да го спре за никого, а ние трѣбва да сме готови наврѣме да се качимъ въ това колело, затова сме дошли на земята, която е едно велико училище.
Слѣдъ всичко това ще се върнемъ при Бога, за да види какъ и какво сме учили на земята. Господь ще ни изпитва и ще ни каже: „Синко, ти какъ научи уроцитѣ на доброто и злото? “ Ще почнешъ, тъй и тъй, ще разказвашъ. Гдѣто си правъ – добрѣ, гдѣто не си правъ – нѣма да издържишъ изпита. Господь ще те пита: „Какъ научи закона на омразата, на любовьта?
към беседата >>
Господь казва: „Обърнете се къмъ мене въ день скърбенъ и
азъ
ще ви помогна.“ Затова трѣбва да се молимъ за всички, да обичаме враговетѣ си.
Отъ хиляди години насамъ говорятъ все за това, да възкръсне човѣкъ. Бихъ желалъ всички да възкръснете, но да издържите тази матура, отъ която има нужда българскиятъ народъ. Ако българскиятъ народъ издържи своята матура, ще възкръсне и ще има едно високо положение и хлѣбъ и захарь и всичко ще има. Ако не издържи матурата, нѣма да има нищо. Така трѣбва да разсѫждаваме, а може и да го провѣримъ на опитъ.
Господь казва: „Обърнете се къмъ мене въ день скърбенъ и
азъ
ще ви помогна.“ Затова трѣбва да се молимъ за всички, да обичаме враговетѣ си.
„Обичамъ го, но той ми е врагъ, не е мой приятель.“ Да обичашъ приятель, то е едно нѣщо, да обичашъ врагъ – друго нѣщо е. Ако мразишъ врага си, ще станешъ подобенъ на него, ще слѣзешъ на неговото положение. Ще кажешъ: „На врага си ще помогна.“ Никога съ омраза да се не отплаща, а съ любовь. Който отплаща съ зло, той ще слѣдва еволюцията на грѣшнитѣ духове. Мразишъ ли, ти си въ съдружие съ онѣзи, които сѫ въ широкия пѫть.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: „Искамъ да обичамъ мѫжа си.“
Азъ
рекохъ, не може да го обичашъ, докато не обичашъ Господа.
Що отъ това, че братъ ти е грѣшенъ? Помогни му, очисти го, дай му дрехи, облѣчи го. „Ама ти си грѣшенъ, махни се, не искамъ да ти помогна.“ Това не е Божествено Христово учение. Мѫжътъ казва на жената: „Махни се отъ мене, не те искамъ.“ Или обратно, жената казва на мѫжа. Не, ти този мѫжъ ще го обичашъ заради Господа.
Нѣкои казватъ: „Искамъ да обичамъ мѫжа си.“
Азъ
рекохъ, не може да го обичашъ, докато не обичашъ Господа.
Ако Богъ живѣе въ насъ, Той ще се прояви. Когато една жена умре за своя мѫжъ, той ще ѝ направи единъ паметникъ и често ще си спомня за нея, че тя умрѣ като мѫченица, страдалница за него. Ако не я обича, той ще каже: „По-добрѣ, че се освободихъ отъ нея.“ По-добрѣ да умратъ мѫжъ и жена като мѫченици единъ за другъ, отколкото да живѣятъ като кърлежи. Това е да познаешъ Отца и Сина. Иде Христосъ на бѣлъ конь да проповѣдва това учение и Неговото Слово иде, като мечъ ще пронизва и ще видите нѣкой човѣкъ както върви изъ пѫтя, падналъ и умрѣлъ, не е готовъ да издържи Божественото Слово.
към беседата >>
Не искамъ съ никого да споря,
азъ
виждамъ нѣщата.
Ние трѣбва да бѫдемъ готови, за да използуваме благата, които Богъ носи зарадъ своитѣ избрани. Избрани сѫ всички, но мислитѣ ви не сѫ избрани. Сега ви проповѣдвамъ за Този живъ Христосъ, Който е вече въ свѣта, Който ще заговори чрѣзъ хиляди уста, чрѣзъ проповѣдници, свещеници, царе, учени, тогава ние ще имаме едно велико спасение, ще се запѣе химна на Божествената Любовь и само тогава ще разберемъ какво е Синътъ, какво е Отецъ, какво е Любовьта, която ще ни заведе при Бога. Това учение е, което ще ни прѣроди. Нѣкои мислятъ, че искамъ да споря.
Не искамъ съ никого да споря,
азъ
виждамъ нѣщата.
Може да кажете, че си въображавамъ. И азъ си въображавамъ, и вие си въображавате, но има разлика между моето и вашето въображение. Има въображение нагорѣ и надолу. Единъ астрономъ гледа съ своята трѫба на хиляди километра разстояние и наблюдава нѣща, които единъ селянинъ безъ тази трѫба не ги вижда. Това, което астрономътъ вижда съ своята трѫба, за селянина остава като празно въображение.
към беседата >>
И
азъ
си въображавамъ, и вие си въображавате, но има разлика между моето и вашето въображение.
Сега ви проповѣдвамъ за Този живъ Христосъ, Който е вече въ свѣта, Който ще заговори чрѣзъ хиляди уста, чрѣзъ проповѣдници, свещеници, царе, учени, тогава ние ще имаме едно велико спасение, ще се запѣе химна на Божествената Любовь и само тогава ще разберемъ какво е Синътъ, какво е Отецъ, какво е Любовьта, която ще ни заведе при Бога. Това учение е, което ще ни прѣроди. Нѣкои мислятъ, че искамъ да споря. Не искамъ съ никого да споря, азъ виждамъ нѣщата. Може да кажете, че си въображавамъ.
И
азъ
си въображавамъ, и вие си въображавате, но има разлика между моето и вашето въображение.
Има въображение нагорѣ и надолу. Единъ астрономъ гледа съ своята трѫба на хиляди километра разстояние и наблюдава нѣща, които единъ селянинъ безъ тази трѫба не ги вижда. Това, което астрономътъ вижда съ своята трѫба, за селянина остава като празно въображение. Отворете своя телескопъ и ще видите величието на Бога и ще се прѣродите. Това трѣбва да бѫде вашето стрѣмление, да бѫдете граждани на Царството Божие.
към беседата >>
Азъ
съмъ отъ тѣзи, които вѣрватъ, че апостолитѣ, светиитѣ, всички сѫ на земята, всички сѫ тукъ, виждалъ съмъ ги и съмъ разговарялъ съ тѣхъ.
“ Да запушатъ ранитѣ на Христа, при евреитѣ. Кѫдѣ ще бѫдете вие? Отговорете сами на този въпросъ. Христосъ е близо, Неговото учение ще обърне земята надолу съ главата, но ще изпѫди дявола. Ангелитѣ носятъ този девизъ: „Каквото и да стане въ свѣта, Царството Божие ще се въдвори.“ Това е рѣшението на Бога, на Небето и който не вѣрва, ще доживѣе да види това врѣме.
Азъ
съмъ отъ тѣзи, които вѣрватъ, че апостолитѣ, светиитѣ, всички сѫ на земята, всички сѫ тукъ, виждалъ съмъ ги и съмъ разговарялъ съ тѣхъ.
Нѣкои казватъ, че като дойде Христосъ на земята, днешната църква ще му каже: „Кажи си своята проповѣдь, да видимъ каква е тя и дали е съгласна съ нашата църква! “ Христовата проповѣдь не търпи ревизия, тя не може отъ никого да се ревизира. Ако азъ говоря това, което Богъ не е говорилъ, Христосъ не е говорилъ, това ще е една измама, която може да трае само година, двѣ, три, сто, но повече не може да отиде. Една лъжа въ сто години се улавя. Това, което казвамъ, може да го опитате и сега, и всѣкога и единъ день, като ме срѣщнете, ще ви кажа, че това е Истина и вие ще се убѣдите.
към беседата >>
Ако
азъ
говоря това, което Богъ не е говорилъ, Христосъ не е говорилъ, това ще е една измама, която може да трае само година, двѣ, три, сто, но повече не може да отиде.
Христосъ е близо, Неговото учение ще обърне земята надолу съ главата, но ще изпѫди дявола. Ангелитѣ носятъ този девизъ: „Каквото и да стане въ свѣта, Царството Божие ще се въдвори.“ Това е рѣшението на Бога, на Небето и който не вѣрва, ще доживѣе да види това врѣме. Азъ съмъ отъ тѣзи, които вѣрватъ, че апостолитѣ, светиитѣ, всички сѫ на земята, всички сѫ тукъ, виждалъ съмъ ги и съмъ разговарялъ съ тѣхъ. Нѣкои казватъ, че като дойде Христосъ на земята, днешната църква ще му каже: „Кажи си своята проповѣдь, да видимъ каква е тя и дали е съгласна съ нашата църква! “ Христовата проповѣдь не търпи ревизия, тя не може отъ никого да се ревизира.
Ако
азъ
говоря това, което Богъ не е говорилъ, Христосъ не е говорилъ, това ще е една измама, която може да трае само година, двѣ, три, сто, но повече не може да отиде.
Една лъжа въ сто години се улавя. Това, което казвамъ, може да го опитате и сега, и всѣкога и единъ день, като ме срѣщнете, ще ви кажа, че това е Истина и вие ще се убѣдите. Давамъ ви тѣзи плодове, за да ги посѣете, въ вашитѣ градини. Тѣзи плодове не сѫ мои, но на Този, Който ви е създалъ. Като дойде Христосъ, Той ще донесе Божествената Любовь, и когато всички царе, проповѣдници, свещеници, всички хора си подадатъ рѫка, Христосъ ще дойде въ Своят Църква.
към беседата >>
Желалъ бихъ всички да познаете Сина, Отца, но не тъй както
азъ
говоря, защото вие не знаете, какво
азъ
разбирамъ.
Тѣзи плодове не сѫ мои, но на Този, Който ви е създалъ. Като дойде Христосъ, Той ще донесе Божествената Любовь, и когато всички царе, проповѣдници, свещеници, всички хора си подадатъ рѫка, Христосъ ще дойде въ Своят Църква. Нека това го знае духовенството, нека всички знаятъ за това. Това е Христовото учение, учение на доброволно самопожертвуване, а не насила. Богъ е, Който ще ни уреди, въздигне, ще тури всѣкого на мѣстото си и тогава ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на живота.
Желалъ бихъ всички да познаете Сина, Отца, но не тъй както
азъ
говоря, защото вие не знаете, какво
азъ
разбирамъ.
Прѣживѣйте нѣщата и тогава ще ги разберете. Мога да ви кажа, че единъ хлѣбъ е хубавъ, вкусенъ. Отъ гдѣ знаете, че е такъвъ, ако не го опитате на вкусъ и ако не видите какъ ще дѣйствува на стомаха ви. Ако не ви причини нищо на стомаха, значи дѣйствително той е добъръ, ако ви причини нѣкоя поврѣда, той е лошъ. За всичко имайте опитность.
към беседата >>
14.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Тъй разбирамъ спасението
азъ
, тъй го разбиратъ Господь, Христосъ, светиитѣ и тъй ще го разбиратъ всички праведни, свети хора, а всички глупави, ще го разбиратъ по другъ начинъ.
(втори вариант)
Каква полза може да има за единъ човѣкъ изваждането му отъ вода, а слѣдъ това да умре отъ гладъ? Спасява се отъ едно зло, а налита на друго. Спасение разбирамъ да влѣзе човѣкъ въ условията на живота, да се възстанови онази първоначална връзка между човѣка и Бога. Всѣко сѫщество, което изгуби своитѣ отношения къмъ първоначалния източникъ, се нуждае отъ спасение. Никакво друго спасение, вънъ отъ това, не сѫществува.
Тъй разбирамъ спасението
азъ
, тъй го разбиратъ Господь, Христосъ, светиитѣ и тъй ще го разбиратъ всички праведни, свети хора, а всички глупави, ще го разбиратъ по другъ начинъ.
Всички други, които не разбиратъ правилно това учение, не разбиратъ закона на спасението, ще се заблуждаватъ, ще грѣшатъ, ще падатъ, ще ставатъ, ще се самоубиватъ и т.н. Законътъ на спасението е единъ постояненъ законъ, който дѣйствува всѣка минута. Всѣка минута човѣкъ трѣбва да се спасява. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва само единъ пѫть да се спаси. Азъ съмъ голѣмъ невѣрникъ, не вѣрвамъ въ това.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ голѣмъ невѣрникъ, не вѣрвамъ въ това.
(втори вариант)
Тъй разбирамъ спасението азъ, тъй го разбиратъ Господь, Христосъ, светиитѣ и тъй ще го разбиратъ всички праведни, свети хора, а всички глупави, ще го разбиратъ по другъ начинъ. Всички други, които не разбиратъ правилно това учение, не разбиратъ закона на спасението, ще се заблуждаватъ, ще грѣшатъ, ще падатъ, ще ставатъ, ще се самоубиватъ и т.н. Законътъ на спасението е единъ постояненъ законъ, който дѣйствува всѣка минута. Всѣка минута човѣкъ трѣбва да се спасява. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва само единъ пѫть да се спаси.
Азъ
съмъ голѣмъ невѣрникъ, не вѣрвамъ въ това.
Не вѣрвамъ, защото човѣкъ не само единъ пѫть трѣбва да яде, не само единъ пѫть трѣбва да диша, това е постоянна връзка и така е и съ спасението. И ако човѣкъ постоянно не се спасява, никога нѣма да се спаси. Това показва, че трѣбва да има постоянна връзка между Бога и човѣка и тя се нарича „връзка на спасение“. Казвате: „Спасенъ ли съмъ? “ Днесъ може да си спасенъ, но утрѣ ще те хване нѣкой за гушата; днесъ може да си ситъ, но утрѣ може да бѫдешъ гладенъ; днесъ може да имашъ добра мисъль, а утрѣ да ти дойде лоша мисъль.
към втори вариант >>
Така го опрѣдѣлямъ
азъ
и никой не може да даде по-добро опрѣдѣление отъ това.
(втори вариант)
Това показва, че трѣбва да има постоянна връзка между Бога и човѣка и тя се нарича „връзка на спасение“. Казвате: „Спасенъ ли съмъ? “ Днесъ може да си спасенъ, но утрѣ ще те хване нѣкой за гушата; днесъ може да си ситъ, но утрѣ може да бѫдешъ гладенъ; днесъ може да имашъ добра мисъль, а утрѣ да ти дойде лоша мисъль. Значи тази трояка връзка у човѣка трѣбва да сѫществува. Това наричамъ Законъ на спасение.
Така го опрѣдѣлямъ
азъ
и никой не може да даде по-добро опрѣдѣление отъ това.
Бихъ далъ 20 000 лева на онзи, който даде по-точно опрѣдѣление. Нека се събератъ всички логици, всички философи и дадатъ по-точно опрѣдѣление, Слѣдователно Христосъ дойде да възстанови тази трояка връзка: между хора и хора, между ангели и хора и между Бога и хората. Това е спасението. Младиятъ момъкъ, който запита Христа какво да прави, за да наслѣди животъ вѣченъ, Христосъ му отговори: „Не убивай! “ Убийството е една причина, която скѫсва тѣзи връзки, пази се, да не скѫсашъ връзкитѣ на тѣлото, връзкитѣ между твоитѣ братя.
към втори вариант >>
Когато единъ човѣкъ каже, че нѣма Богъ,
азъ
разбирамъ, че той иска да се намѣсти на Неговото мѣсто.
(втори вариант)
Мога това съ данни да ви го докажа, но да оставимъ този въпросъ настрана. „Убийство“ подразбира не само когато убиете нѣкого, но и когато убиете въ себе си една добра мисъль, пожелание. Убийство е когато вие убиете една добра мисъль у нѣкой човѣкъ. Срѣщате човѣкъ, който вѣрва въ Бога, и вие му казвате, че нѣма Богъ и съ това вие го убивате. Питамъ: този философъ отъ гдѣ знае той, че нѣма Богъ?
Когато единъ човѣкъ каже, че нѣма Богъ,
азъ
разбирамъ, че той иска да се намѣсти на Неговото мѣсто.
Когато нѣкой каже за нѣкого, че е глупавъ човѣкъ, то значи, че той иска да се намѣсти на това мѣсто. Когато кажете за нѣкого, че е богатъ, то значи, че искате да се настаните на неговото мѣсто. Когато каже една жена за друга, че не е красива, то значи, че тя иска да вземе нейното мѣсто. Когато нѣкой мѫжъ каже за другия, че е поплювко, то значи, че той иска да вземе неговото мѣсто. Тѣзи нѣща отдалечаватъ хората отъ Бога.
към втори вариант >>
Лъжатъ се, (
азъ
виждамъ умрѣлитѣ живи).
(втори вариант)
Наистина, сега повечето хора сѫ мъртви, но за въ бѫдаще ще оживѣятъ. Тѣзи „философи“ въ вѣрванията си приличатъ на турцитѣ, които вѣрватъ, че като дойде Христосъ да сѫди свѣта, всички хора ще измратъ, а ще остане само арахангелъ Михаилъ, на когото Господь ще каже: „Има ли нѣкой по-голѣмъ отъ мене? “ Това е едно вѣрване, но кой го е провѣрилъ? Казватъ, че хората умиратъ и не възкръсвать. Кой е ходилъ тамъ да види, че това е така?
Лъжатъ се, (
азъ
виждамъ умрѣлитѣ живи).
Вие, които проповѣдвате това учение, сте мъртви. Подъ „мъртавъ“ се разбира човѣкъ, който не мисли, не чувствува, а у когото има само едно механическо движение. На такъвъ човѣкъ му трѣбватъ хиляди години, за да възкръсне. Вѣрно е това, че има хора въ невидимия свѣтъ, които спятъ, мъртви сѫ, но и въ този свѣтъ има мъртви и спящи хора. Но това не подразбира, че всички хора сѫ мъртви и спатъ.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
искамъ на бѫда светия, ангелъ.“ – Можешъ, но нѣма да бѫдешъ любимъ отъ Бога.
(втори вариант)
Да почиташъ майка си и баща си, тѣ сѫ обекта, а ближнитѣ, тѣ ще бѫдатъ законъ за стимулъ, т.е. той ще те подбужда къмъ любовь. Да любишъ, то значи да любишъ само това, което е слабо, нѣжно, мило, нуждаеще се отъ помощь. Силенъ човѣкъ не може да любишъ. Ако Богъ има такава велика любовь къмъ насъ, то е защото сме грѣшници, ако бѣхме ангели, Той нѣмаше да има никаква любовь къмъ насъ.
Нѣкой казва: „
Азъ
искамъ на бѫда светия, ангелъ.“ – Можешъ, но нѣма да бѫдешъ любимъ отъ Бога.
Комуто се много прощава, много се обича. Вие имате едно извратено понятие за тѣзи работи. Може да се наблюдава този фактъ и въ природата и тамъ той е вѣренъ. Обичатъ се тѣзи нѣща, които сѫ нѣжни, деликатни, слаби. Гледате нѣкой мѫжъ – здравъ, силенъ, той се влюбва въ нѣкоя слаба, едва крѣпяща се жена.
към втори вариант >>
Азъ
не бихъ желалъ да обръщамъ кесиитѣ, нито сърдцата, нито ума на хората къмъ Господа.
(втори вариант)
Утрѣ ще те искатъ пакъ. Това сѫ съврѣменнитѣ религиозни общества, които те изсмукватъ, обиратъ кесията и послѣ те изхвърлятъ. И послѣ казват: „Обърнахме го къмъ Господа! “ Обърналъ си го ти, че втори пѫть нѣма да помисли да се жени. Не се нуждаемъ отъ подобно обръщане къмъ Господа.
Азъ
не бихъ желалъ да обръщамъ кесиитѣ, нито сърдцата, нито ума на хората къмъ Господа.
Азъ бихъ далъ на човѣка ключа на неговата врата и бихъ му казалъ: „На ти ключа, отвори си кѫщата, изчисти я, нека слънцето влѣзе вѫтрѣ.“ Това е твоето право. Не пущайте вашитѣ слугини да чистятъ твоята църква, тя е за тебе съградена. Ако речемъ да съберемъ всички църкви и да направимъ една обща, всички ще се скараме. Това е дълбокиятъ смисълъ, който Христосъ косвено засѣга. За да влѣземъ въ този Божественъ храмъ на душата си, трѣбва да отхвърлимъ отъ себе си всѣкакъвъ гнѣвъ, защото гнѣвътъ води къмъ убийство, а убийството – къмъ кражба, а слѣдъ това ще започнешъ да мислишъ, измислювашъ лъжа, за да прикриеш това убийство.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ далъ на човѣка ключа на неговата врата и бихъ му казалъ: „На ти ключа, отвори си кѫщата, изчисти я, нека слънцето влѣзе вѫтрѣ.“ Това е твоето право.
(втори вариант)
Това сѫ съврѣменнитѣ религиозни общества, които те изсмукватъ, обиратъ кесията и послѣ те изхвърлятъ. И послѣ казват: „Обърнахме го къмъ Господа! “ Обърналъ си го ти, че втори пѫть нѣма да помисли да се жени. Не се нуждаемъ отъ подобно обръщане къмъ Господа. Азъ не бихъ желалъ да обръщамъ кесиитѣ, нито сърдцата, нито ума на хората къмъ Господа.
Азъ
бихъ далъ на човѣка ключа на неговата врата и бихъ му казалъ: „На ти ключа, отвори си кѫщата, изчисти я, нека слънцето влѣзе вѫтрѣ.“ Това е твоето право.
Не пущайте вашитѣ слугини да чистятъ твоята църква, тя е за тебе съградена. Ако речемъ да съберемъ всички църкви и да направимъ една обща, всички ще се скараме. Това е дълбокиятъ смисълъ, който Христосъ косвено засѣга. За да влѣземъ въ този Божественъ храмъ на душата си, трѣбва да отхвърлимъ отъ себе си всѣкакъвъ гнѣвъ, защото гнѣвътъ води къмъ убийство, а убийството – къмъ кражба, а слѣдъ това ще започнешъ да мислишъ, измислювашъ лъжа, за да прикриеш това убийство. Тѣзи четири заповѣди, сѫ свързани една съ друга и тѣ ни посочватъ, какво не трѣбва да правимъ.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ много нещастенъ.“ Изхвърлете това нещастие, не го събирайте.
(втори вариант)
Мисъль, която може да измѣни живота ти, тя е по-силна отъ всѣко физическо сѫщество. Всѣка добра мисъль донася нѣщо, а не взима. Вие знаете само да взимате, а не и да давате. Вие сте голѣми скѫперници, вие сте ме почти обрали, всичко взимате. Не съжалявамъ за това, което взимате, но сѣйте го въ вашитѣ ниви, а не го събирайте.
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ много нещастенъ.“ Изхвърлете това нещастие, не го събирайте.
Не се лъжете, вие имате всичко, Богъ всичко ви е далъ, не сте сиромаси. Когато сте богати, тамъ е вашето нещастие, тамъ е злото. За сиромаситѣ имамъ голѣмо мнѣние азъ и вие, които се оплаквате, че сте сиромаси, то е защото имате желание да сте повече. И да ви дамъ повече, пакъ нѣма да бѫдете щастливи. Грѣхътъ у насъ произтича отъ това, че ние не позволяваме на Бога да се прояви.
към втори вариант >>
За сиромаситѣ имамъ голѣмо мнѣние
азъ
и вие, които се оплаквате, че сте сиромаси, то е защото имате желание да сте повече.
(втори вариант)
Вие сте голѣми скѫперници, вие сте ме почти обрали, всичко взимате. Не съжалявамъ за това, което взимате, но сѣйте го въ вашитѣ ниви, а не го събирайте. Нѣкой казва: „Азъ съмъ много нещастенъ.“ Изхвърлете това нещастие, не го събирайте. Не се лъжете, вие имате всичко, Богъ всичко ви е далъ, не сте сиромаси. Когато сте богати, тамъ е вашето нещастие, тамъ е злото.
За сиромаситѣ имамъ голѣмо мнѣние
азъ
и вие, които се оплаквате, че сте сиромаси, то е защото имате желание да сте повече.
И да ви дамъ повече, пакъ нѣма да бѫдете щастливи. Грѣхътъ у насъ произтича отъ това, че ние не позволяваме на Бога да се прояви. Ние спираме Бога въ Неговитѣ добри мисли и желания, които дѣйствуватъ у насъ. Господь ни казва: „Направи това.“ – „Нѣма да го направя.“ Тогава Господь казва: „Остави ме азъ да го направя.“ – „Не.“ Кѫдѣ е Господь? Той е вѫтрѣ въ васъ, затова оставете Го да се прояви.
към втори вариант >>
Господь ни казва: „Направи това.“ – „Нѣма да го направя.“ Тогава Господь казва: „Остави ме
азъ
да го направя.“ – „Не.“ Кѫдѣ е Господь?
(втори вариант)
Когато сте богати, тамъ е вашето нещастие, тамъ е злото. За сиромаситѣ имамъ голѣмо мнѣние азъ и вие, които се оплаквате, че сте сиромаси, то е защото имате желание да сте повече. И да ви дамъ повече, пакъ нѣма да бѫдете щастливи. Грѣхътъ у насъ произтича отъ това, че ние не позволяваме на Бога да се прояви. Ние спираме Бога въ Неговитѣ добри мисли и желания, които дѣйствуватъ у насъ.
Господь ни казва: „Направи това.“ – „Нѣма да го направя.“ Тогава Господь казва: „Остави ме
азъ
да го направя.“ – „Не.“ Кѫдѣ е Господь?
Той е вѫтрѣ въ васъ, затова оставете Го да се прояви. Нѣкой плаче: „Изгубихъ 1000 лева.“ Ти, като се роди, съ 1000 лева ли те роди майка ти? Нѣкой изгубилъ кѫщата си. Майка ти съ кѫща ли те роди? Ако любишъ Господа, хиляда кѫщи ще имашъ, мраморни, съ най-хубави мебели, но ще бѫдете ли и тогава щастливи?
към втори вариант >>
Като ги зърналъ мѫжътъ гоститѣ, рекълъ: „Чакай този да набия,
азъ
бихъ крайния, сега да набия добрѣ този, който е отъ вѫтрѣ.“ Набива пакъ Свети Петъръ.
(втори вариант)
Идва мѫжътъ срѣдъ нощь пиянъ, сърдитъ защо приела жената тѣзи гости. Ядосалъ се и набилъ добрѣ съ едно дърво Свети Петъръ, който му се падналъ по-наблизо. Свети Петъръ приелъ своята заплата. Мѫжътъ продължавалъ да буйствува, да вика. Свети Петъръ казалъ на Господа: „Господи, ела Ти на моето мѣсто.“ Промѣнили си мѣстата, Господь дошълъ до вратата.
Като ги зърналъ мѫжътъ гоститѣ, рекълъ: „Чакай този да набия,
азъ
бихъ крайния, сега да набия добрѣ този, който е отъ вѫтрѣ.“ Набива пакъ Свети Петъръ.
Става слѣдъ това Свети Петъръ и казва на Господа: „Какво да правимъ? Сега той пакъ ще бие.“ Дига се Господь, измива си очитѣ и като си изтрилъ очитѣ съ кърпата, маха съ нея и кѫщата се запалва и изгаря. Така Свети Петъръ се освободи да не бѫде битъ и трети пѫть. Значи, ако вие дадете на вашата плъть прѣимущество, ще се роди човѣкътъ на чувствата и Свети Петъръ, който се моли за васъ, ще яде бой три пѫти на день. Никога не се молете въ свѣта за физическо благоволение, прѣди да има връзка между Бога и васъ.
към втори вариант >>
Хора, които почитатъ тази майка,
азъ
ги наричамъ праведни, благородни, светии.
(втори вариант)
Каква е разликата между първия и втория Господь? Такава, каквато е разликата между бащата и майката. Единиятъ, който създава, е бащата, а другиятъ, който отглежда, е майката. Божествената майка, това е Любовьта. Като говоря за Любовьта, разбирамъ тази велика Божествена майка, на която дължимъ всичко и на която отдаваме всичкото почитание и уважение.
Хора, които почитатъ тази майка,
азъ
ги наричамъ праведни, благородни, светии.
Човѣкъ, който не люби, той е нищоженъ и такъвъ не го зачитамъ даже и колкото една въшка. Казвате: „Не ме обичатъ.“ Защо не те обичатъ? – Защото не почиташъ майка си и баща си. Лудъ ще бѫде този, който се ожени за дъщеря, която не почита и не обича майка си и баща си. Като влѣза въ тази кѫща и видя, че тази дъщеря почита майка си и баща си, всичката моя любовь ще се отправи къмъ нея.
към втори вариант >>
Искате да ви любя,
азъ
ще ви любя заради майка ви и баща ви.
(втори вариант)
Казвате: „Не ме обичатъ.“ Защо не те обичатъ? – Защото не почиташъ майка си и баща си. Лудъ ще бѫде този, който се ожени за дъщеря, която не почита и не обича майка си и баща си. Като влѣза въ тази кѫща и видя, че тази дъщеря почита майка си и баща си, всичката моя любовь ще се отправи къмъ нея. Това е великъ законъ въ свѣта.
Искате да ви любя,
азъ
ще ви любя заради майка ви и баща ви.
Този великъ законъ дѣйствува у мене и азъ искамъ да дѣйствува той по сѫщия начинъ и у васъ. Като се разгнѣвишъ, ще кажешъ: „Чакай, ти Марто, ще се помиримъ.“ Мома си, гнѣвишъ се – нѣма да се оженишъ. Момъкъ си, гнѣвишъ се – нѣма да се оженишъ. Ще останете безъ дѣца, а това е най-голѣмото нещастие. Нещастенъ е онзи, който нѣма баща и майка и не ги почита, защото щомъ не ги почиташъ, не ги уважавашъ, не любишъ ближнитѣ си, ти си най-голѣмъ грѣшникъ.
към втори вариант >>
Този великъ законъ дѣйствува у мене и
азъ
искамъ да дѣйствува той по сѫщия начинъ и у васъ.
(втори вариант)
– Защото не почиташъ майка си и баща си. Лудъ ще бѫде този, който се ожени за дъщеря, която не почита и не обича майка си и баща си. Като влѣза въ тази кѫща и видя, че тази дъщеря почита майка си и баща си, всичката моя любовь ще се отправи къмъ нея. Това е великъ законъ въ свѣта. Искате да ви любя, азъ ще ви любя заради майка ви и баща ви.
Този великъ законъ дѣйствува у мене и
азъ
искамъ да дѣйствува той по сѫщия начинъ и у васъ.
Като се разгнѣвишъ, ще кажешъ: „Чакай, ти Марто, ще се помиримъ.“ Мома си, гнѣвишъ се – нѣма да се оженишъ. Момъкъ си, гнѣвишъ се – нѣма да се оженишъ. Ще останете безъ дѣца, а това е най-голѣмото нещастие. Нещастенъ е онзи, който нѣма баща и майка и не ги почита, защото щомъ не ги почиташъ, не ги уважавашъ, не любишъ ближнитѣ си, ти си най-голѣмъ грѣшникъ. Подъ „грѣшникъ“ азъ разбирамъ човѣкъ безъ баща, безъ майка, безъ ближни.
към втори вариант >>
Подъ „грѣшникъ“
азъ
разбирамъ човѣкъ безъ баща, безъ майка, безъ ближни.
(втори вариант)
Този великъ законъ дѣйствува у мене и азъ искамъ да дѣйствува той по сѫщия начинъ и у васъ. Като се разгнѣвишъ, ще кажешъ: „Чакай, ти Марто, ще се помиримъ.“ Мома си, гнѣвишъ се – нѣма да се оженишъ. Момъкъ си, гнѣвишъ се – нѣма да се оженишъ. Ще останете безъ дѣца, а това е най-голѣмото нещастие. Нещастенъ е онзи, който нѣма баща и майка и не ги почита, защото щомъ не ги почиташъ, не ги уважавашъ, не любишъ ближнитѣ си, ти си най-голѣмъ грѣшникъ.
Подъ „грѣшникъ“
азъ
разбирамъ човѣкъ безъ баща, безъ майка, безъ ближни.
Това е разбиралъ Христосъ и е казалъ: „Ако искашъ да станешъ съвършенъ, обичай душата, духътъ си, ближнитѣ си, раздай имането си, ела и ме послѣдвай.“ Кого? – Този, отъ Когото всичко излиза. Върни се при мене, при Първоначалния източникъ и тогава ти ще станешъ силенъ, ще разберешъ смисъла на живота и като бѫде Този великъ Учитель съ тебе, всички страдания въ свѣта ще бѫдатъ една приятна музика. Като настане и гладъ, и студъ, и захарь и хлѣбъ като нѣма, пакъ ще се утѣшишъ и ще кажешъ: „Ще дойде хлѣбъ отгорѣ.“ Чудни сѫ хората, като сѫ взели да се безпокоятъ ще се роди ли жито, царевица и т.н.
към втори вариант >>
Азъ
гарантирамъ, че нищо лошо нѣма да стане.
(втори вариант)
Не е единъ източникътъ, за да се нахрани човѣкъ. Раздай имането си, ще дойде друго вмѣсто него, защото ако не изпразнишъ шишето съ миризливата вода, нѣма да дойде чиста, ако не изпразнишъ паритѣ отъ кесията си, нѣма да можешъ да туришъ други. Затова рекохъ, изпразнете шишетата, кесиитѣ си, за да ги напълни Господь. Вѣрвайте въ Неговитѣ заповѣди, стократно ще бѫдете възнаградени. Често казвате и се безпокоите какво ли ще стане въ България.
Азъ
гарантирамъ, че нищо лошо нѣма да стане.
Ако ме слушаха хората, една дума бихъ казалъ и войната щѣше да се свърши, но нека се избиватъ, нека загинвать хората. Сегашнитѣ хора сѫ повечето крадци, разбойници, хора, който не почитатъ баща си и майка си, нека загинватъ. Отъ въшки не се нуждаемъ, нуждаемъ се от цвѣтя и отъ благородни дѣца. Това е Христовото учение, което ще се докаже на дѣсно и налѣво. На свѣта ще дадемъ още едно доказателство и никой нѣма да каже, че нѣма Господь.
към втори вариант >>
Не казвайте: „Въпросъ е дали той ще стане по-добъръ.“ Не говори това, не се лъжи, защото тѣзи лоши хора, тѣзи вагабонти,
азъ
ще ги направя по-добри отъ свещеницитѣ и владицитѣ.
(втори вариант)
Трѣбва да бѫдемъ вѣрни прѣдъ нашия Учитель. За да бѫдете свободни, трѣбва да бѫдете вѣрни и чисти прѣдъ Този вашъ Учитель, Който ви е далъ всичко. Като влѣза слѣдъ това въ вашия храмъ, ще си измия рѫцѣтѣ и краката, ще донеса подаръци, елей, смирна и ливанъ и ще кажа: „Яви се Спасительтъ въ вашата църква съ подаръци.“ А сега, като дойде нѣкой въ вашата църква, отнима ви едно-друго. Прѣстанете да мислите зло за вашитѣ близки. Не казвайте: „Този е лошъ.“ Ти си правъ, като казвашъ това, но то се отнася за миналото му, а от сега нататъкъ гледай на него другояче.
Не казвайте: „Въпросъ е дали той ще стане по-добъръ.“ Не говори това, не се лъжи, защото тѣзи лоши хора, тѣзи вагабонти,
азъ
ще ги направя по-добри отъ свещеницитѣ и владицитѣ.
Затова азъ мога да ви дамъ и доказателства. Задалъ съмъ си тази задача, да направя всички хроми, сакати, слѣпи – здрави хора, да се поправятъ. Трѣбва да изоремъ тѣзи пусти пространства, да ги облагородимъ, да дадемъ по нѣщо на всѣки, които мине отъ тамъ. Хвърлете тази мисъль да се съмнѣвате върху това, което говоря азъ. Не познавамъ друго сѫщество тъй свято, тъй мило, тъй чисто, както Господь.
към втори вариант >>
Затова
азъ
мога да ви дамъ и доказателства.
(втори вариант)
За да бѫдете свободни, трѣбва да бѫдете вѣрни и чисти прѣдъ Този вашъ Учитель, Който ви е далъ всичко. Като влѣза слѣдъ това въ вашия храмъ, ще си измия рѫцѣтѣ и краката, ще донеса подаръци, елей, смирна и ливанъ и ще кажа: „Яви се Спасительтъ въ вашата църква съ подаръци.“ А сега, като дойде нѣкой въ вашата църква, отнима ви едно-друго. Прѣстанете да мислите зло за вашитѣ близки. Не казвайте: „Този е лошъ.“ Ти си правъ, като казвашъ това, но то се отнася за миналото му, а от сега нататъкъ гледай на него другояче. Не казвайте: „Въпросъ е дали той ще стане по-добъръ.“ Не говори това, не се лъжи, защото тѣзи лоши хора, тѣзи вагабонти, азъ ще ги направя по-добри отъ свещеницитѣ и владицитѣ.
Затова
азъ
мога да ви дамъ и доказателства.
Задалъ съмъ си тази задача, да направя всички хроми, сакати, слѣпи – здрави хора, да се поправятъ. Трѣбва да изоремъ тѣзи пусти пространства, да ги облагородимъ, да дадемъ по нѣщо на всѣки, които мине отъ тамъ. Хвърлете тази мисъль да се съмнѣвате върху това, което говоря азъ. Не познавамъ друго сѫщество тъй свято, тъй мило, тъй чисто, както Господь. Опитвалъ съмъ Го милиони, милиони пѫти и всѣкога Той е билъ неизмѣненъ въ себе си, всѣкога е билъ благъ, но като грѣшишъ много и като не се обръщашъ къмъ Него, ще те остави да понесешъ послѣдствията на грѣховетѣ си, за да видишъ какво значи да живѣешъ безъ Бога.
към втори вариант >>
Хвърлете тази мисъль да се съмнѣвате върху това, което говоря
азъ
.
(втори вариант)
Не казвайте: „Този е лошъ.“ Ти си правъ, като казвашъ това, но то се отнася за миналото му, а от сега нататъкъ гледай на него другояче. Не казвайте: „Въпросъ е дали той ще стане по-добъръ.“ Не говори това, не се лъжи, защото тѣзи лоши хора, тѣзи вагабонти, азъ ще ги направя по-добри отъ свещеницитѣ и владицитѣ. Затова азъ мога да ви дамъ и доказателства. Задалъ съмъ си тази задача, да направя всички хроми, сакати, слѣпи – здрави хора, да се поправятъ. Трѣбва да изоремъ тѣзи пусти пространства, да ги облагородимъ, да дадемъ по нѣщо на всѣки, които мине отъ тамъ.
Хвърлете тази мисъль да се съмнѣвате върху това, което говоря
азъ
.
Не познавамъ друго сѫщество тъй свято, тъй мило, тъй чисто, както Господь. Опитвалъ съмъ Го милиони, милиони пѫти и всѣкога Той е билъ неизмѣненъ въ себе си, всѣкога е билъ благъ, но като грѣшишъ много и като не се обръщашъ къмъ Него, ще те остави да понесешъ послѣдствията на грѣховетѣ си, за да видишъ какво значи да живѣешъ безъ Бога. Велико страдание въ свѣта е да живѣешъ безъ Бога. Нѣма защо азъ да ви казвамъ: Идете при Бога, Той е вашъ баща. И вие сами трѣбва да се обърнете къмъ Него.
към втори вариант >>
Нѣма защо
азъ
да ви казвамъ: Идете при Бога, Той е вашъ баща.
(втори вариант)
Трѣбва да изоремъ тѣзи пусти пространства, да ги облагородимъ, да дадемъ по нѣщо на всѣки, които мине отъ тамъ. Хвърлете тази мисъль да се съмнѣвате върху това, което говоря азъ. Не познавамъ друго сѫщество тъй свято, тъй мило, тъй чисто, както Господь. Опитвалъ съмъ Го милиони, милиони пѫти и всѣкога Той е билъ неизмѣненъ въ себе си, всѣкога е билъ благъ, но като грѣшишъ много и като не се обръщашъ къмъ Него, ще те остави да понесешъ послѣдствията на грѣховетѣ си, за да видишъ какво значи да живѣешъ безъ Бога. Велико страдание въ свѣта е да живѣешъ безъ Бога.
Нѣма защо
азъ
да ви казвамъ: Идете при Бога, Той е вашъ баща.
И вие сами трѣбва да се обърнете къмъ Него. Ако искате вашитѣ синове и дъщери да ви почитатъ, турете си тази мисъль да бѫдете всѣкога съ Бога и вижте въ продължение на една година какъ ще се измѣни вашия животъ. Нови мисли ще ви дойдатъ, ще прогледате и тогава ще имате не само двѣ очи, но и 100 очи и то и отъ дѣсно и отъ лѣво и отъ горѣ и отъ долу и т.н. Нѣкой казва: „Не съмъ прогледалъ.“ Че какъ ще прогледашъ, като нѣмашъ вѣра? Но азъ имамъ вѣра у васъ, имамъ вѣра на вашата душа и затова не губя надежда, че ще прогледате.
към втори вариант >>
Но
азъ
имамъ вѣра у васъ, имамъ вѣра на вашата душа и затова не губя надежда, че ще прогледате.
(втори вариант)
Нѣма защо азъ да ви казвамъ: Идете при Бога, Той е вашъ баща. И вие сами трѣбва да се обърнете къмъ Него. Ако искате вашитѣ синове и дъщери да ви почитатъ, турете си тази мисъль да бѫдете всѣкога съ Бога и вижте въ продължение на една година какъ ще се измѣни вашия животъ. Нови мисли ще ви дойдатъ, ще прогледате и тогава ще имате не само двѣ очи, но и 100 очи и то и отъ дѣсно и отъ лѣво и отъ горѣ и отъ долу и т.н. Нѣкой казва: „Не съмъ прогледалъ.“ Че какъ ще прогледашъ, като нѣмашъ вѣра?
Но
азъ
имамъ вѣра у васъ, имамъ вѣра на вашата душа и затова не губя надежда, че ще прогледате.
Ако и да направите нѣкакво лошо дѣло, вашата душа нѣма да се измѣни. Азъ вѣрвамъ въ васъ, вѣрвамъ на хората и мнѣнието ми за тѣхъ нѣма да се измѣни. Азъ обичамъ грѣшницитѣ, калпазанитѣ хора. Това е слабость моя къмъ тѣхъ и грѣшка е у мене това, че ги прѣдпочитамъ прѣдъ праведнитѣ и свети хора. Бихъ желалъ и вие да имате такава слабост къмъ грѣшницитѣ и тогава свѣтътъ ще има другъ изгледъ.
към втори вариант >>
Азъ
вѣрвамъ въ васъ, вѣрвамъ на хората и мнѣнието ми за тѣхъ нѣма да се измѣни.
(втори вариант)
Ако искате вашитѣ синове и дъщери да ви почитатъ, турете си тази мисъль да бѫдете всѣкога съ Бога и вижте въ продължение на една година какъ ще се измѣни вашия животъ. Нови мисли ще ви дойдатъ, ще прогледате и тогава ще имате не само двѣ очи, но и 100 очи и то и отъ дѣсно и отъ лѣво и отъ горѣ и отъ долу и т.н. Нѣкой казва: „Не съмъ прогледалъ.“ Че какъ ще прогледашъ, като нѣмашъ вѣра? Но азъ имамъ вѣра у васъ, имамъ вѣра на вашата душа и затова не губя надежда, че ще прогледате. Ако и да направите нѣкакво лошо дѣло, вашата душа нѣма да се измѣни.
Азъ
вѣрвамъ въ васъ, вѣрвамъ на хората и мнѣнието ми за тѣхъ нѣма да се измѣни.
Азъ обичамъ грѣшницитѣ, калпазанитѣ хора. Това е слабость моя къмъ тѣхъ и грѣшка е у мене това, че ги прѣдпочитамъ прѣдъ праведнитѣ и свети хора. Бихъ желалъ и вие да имате такава слабост къмъ грѣшницитѣ и тогава свѣтътъ ще има другъ изгледъ. И Христосъ имаше такава слабость къмъ грѣшницитѣ и затова се остави да го подиграватъ и поругаятъ.
към втори вариант >>
Азъ
обичамъ грѣшницитѣ, калпазанитѣ хора.
(втори вариант)
Нови мисли ще ви дойдатъ, ще прогледате и тогава ще имате не само двѣ очи, но и 100 очи и то и отъ дѣсно и отъ лѣво и отъ горѣ и отъ долу и т.н. Нѣкой казва: „Не съмъ прогледалъ.“ Че какъ ще прогледашъ, като нѣмашъ вѣра? Но азъ имамъ вѣра у васъ, имамъ вѣра на вашата душа и затова не губя надежда, че ще прогледате. Ако и да направите нѣкакво лошо дѣло, вашата душа нѣма да се измѣни. Азъ вѣрвамъ въ васъ, вѣрвамъ на хората и мнѣнието ми за тѣхъ нѣма да се измѣни.
Азъ
обичамъ грѣшницитѣ, калпазанитѣ хора.
Това е слабость моя къмъ тѣхъ и грѣшка е у мене това, че ги прѣдпочитамъ прѣдъ праведнитѣ и свети хора. Бихъ желалъ и вие да имате такава слабост къмъ грѣшницитѣ и тогава свѣтътъ ще има другъ изгледъ. И Христосъ имаше такава слабость къмъ грѣшницитѣ и затова се остави да го подиграватъ и поругаятъ.
към втори вариант >>
15.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Отъ този
разказъ
или отъ този древенъ примѣръ на Свещената история,
азъ
ще извадя на сцената седемь характера.
(втори вариант)
Прѣдметъ на днешната ми бесѣда ще бѫде Яковъ и Исавъ. Вѣрвамъ всички да сте запознати съ тѣзи два характера отъ свещената история. Яковъ и Исавъ сѫ двама братя, Яковъ е по-малкия и Исавъ – по-голѣмия. Разликата по отношение на годинитѣ имъ е много малка, може би само съ нѣколко часа.
Отъ този
разказъ
или отъ този древенъ примѣръ на Свещената история,
азъ
ще извадя на сцената седемь характера.
Казва се, че когато двамата братя били заченати, смущавали утробата на майка си и било казано, че ще се родятъ два народа и по-голѣмиятъ ще слугува на по-малкия. По-рано се родилъ Исавъ, а послѣ Яковъ, но той държалъ петата на брата си. Разликата между двамата братя е била тази, че Исавъ билъ косматъ, а Яковъ – гладъкъ т.е. женственъ, нѣмалъ такива косми. Отъ чисто физиологическо гледище Исавъ е човѣкъ на природата, човѣкъ, който прѣдставлява нисша култура, отворенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, но не цѣни живота, живѣе отъ день за день.
към втори вариант >>
„Ще ти дамъ, му отговори той, но ако ми дадешъ твоето благословение.“ – „Какво ми струва то, когато
азъ
съмъ гладенъ,“ му казалъ Исавъ и се заклѣлъ да отстѫпи своето първородство.
(втори вариант)
Яковъ е другъ типъ – по-женственъ, не толкова смѣлъ, съ нѣкои лоши чърти, а именно: хитрость и лукавство. Той прилича на съврѣменнитѣ сарафи, които всѣкога печелятъ, никога не губятъ. Споредъ тогавашнитѣ обичаи, на Исавъ се е падало да приеме благословението на баща си, като първороденъ, но въ ума на Якова, по-малкия братъ, се заражда желание да отнеме благословението на Исава. Такъвъ случай му се отдаде скоро. Исавъ се връщаше единъ день гладенъ отъ полето и поиска отъ Якова да яде.
„Ще ти дамъ, му отговори той, но ако ми дадешъ твоето благословение.“ – „Какво ми струва то, когато
азъ
съмъ гладенъ,“ му казалъ Исавъ и се заклѣлъ да отстѫпи своето първородство.
На сцената изпѫкватъ още два характера: майката и бащата на двамата братя. Бащата обичалъ Исава, а майката – Якова. Може да се каже, че Яковъ напълно приличалъ на майка си, носилъ нейния умъ. Исавъ прѣдставлява човѣка съ своето естествено тѣло, нисше съзнание, а Яковъ прѣдставлява човѣшкото сърдце, стрѣмежа на човѣка къмъ животъ. Майката прѣдставлява човѣшкия умъ, а слѣпиятъ баща прѣдставлява човѣшкия разумъ, който е достигналъ пълното си развитие.
към втори вариант >>
Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а
азъ
гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се,
азъ
ще те измѣня“, отговорила майката.
(втори вариант)
Може да се каже, че Яковъ напълно приличалъ на майка си, носилъ нейния умъ. Исавъ прѣдставлява човѣка съ своето естествено тѣло, нисше съзнание, а Яковъ прѣдставлява човѣшкото сърдце, стрѣмежа на човѣка къмъ животъ. Майката прѣдставлява човѣшкия умъ, а слѣпиятъ баща прѣдставлява човѣшкия разумъ, който е достигналъ пълното си развитие. У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението. Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си.
Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а
азъ
гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се,
азъ
ще те измѣня“, отговорила майката.
Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му. Ще ви изтъкна тукъ закона на развитието. Никоя постѫпка, била тя добра или лоша, не може да остане безъ послѣдствие. Всѣка мисъль, всѣко желание, колкото малко и да е, всѣкога остава отпечатъкъ върху душата на човѣка и върху цѣлия човѣшки организъмъ. Съврѣменнитѣ хора, хората на XX векъ не разбиратъ добрѣ този законъ и мислятъ, че трѣбва само да ядемъ и пиемъ.
към втори вариант >>
Отъ цитирания
разказъ
се вижда, че майката дава съвѣтъ на сина си да излъже бащата.
(втори вариант)
Често писатели пишатъ по този въпросъ, но никой не може въ подробности да опише тънкоститѣ, които различаватъ мѫжа отъ жената. Въ чисто физиологическо отношение има чърти, които отличаватъ мѫжа отъ жената. Въ жената прѣобладаватъ по-крѫгли линии, а въ мѫжа – повече счупени линии. Крѫглитѣ линии означаватъ мекость, а счупенитѣ линии – острота. Това показва, че въ мѫжа има много хроматически тонове.
Отъ цитирания
разказъ
се вижда, че майката дава съвѣтъ на сина си да излъже бащата.
За да даде такъвъ съвѣтъ, това показва, че и тя е много пѫти лъгала. Нѣкой казва: „Днесъ излъгахъ.“ Лъжа не сѫществува само отъ днесъ, тя сѫществува отъ най-древни врѣмена. Сега питамъ: дали тази лъжа е наслѣдена отъ животнитѣ или животнитѣ отъ човѣка? Дали човѣкътъ, като се подигалъ по тази Божествена стълба нагорѣ, я придобилъ или като е слизалъ надолу е придобилъ лъжата? Когато Яковъ е излъгалъ брата си, той е билъ на 32 години, пълна, зрѣла възрасть, това е периодътъ когато се сформирува човѣшкия характеръ.
към втори вариант >>
На изоставената той казва: „Ти си наистина хубава, но въ този свѣтъ съ хубость се не живѣе, живѣе се съ пари, трѣбва ми богата жена,
азъ
съмъ човѣкъ съ култура, благороденъ, мекъ.“
(втори вариант)
Лия прѣдставлява жена, която е взета за паритѣ ѝ, а не по любовь. Но Яковъ е трѣбвало да вземе нея, иначе нѣмало да му се даде Рахила. Това сѫщото нѣщо се повтаря въ съврѣменното общество: нѣкой бѣденъ момъкъ, като Якова, иска да се ожени, но по нѣмане срѣдства не може и тогава той играе ролята на Лавана. Излъгва нѣкоя мома да го поддържа, отива въ странство и ѝ казва, че като се върне, ще се ожени за нея. Като се върне, той я излъгва, оженва се за Лия.
На изоставената той казва: „Ти си наистина хубава, но въ този свѣтъ съ хубость се не живѣе, живѣе се съ пари, трѣбва ми богата жена,
азъ
съмъ човѣкъ съ култура, благороденъ, мекъ.“
И при Лавана Яковъ показа своето изкуство за разбогатяване, защото той билъ хитъръ човѣкъ на 76 години. Като слугува 14 години на Лавана, той остана при него още седемь години, за да придобие богатство – овци, камили, осли и др., и направилъ договоръ съ Лавана всички на прѫчки и на капчици овци, кози и агнета да бѫдатъ негови, а останалитѣ на Лавана. Отдѣли тѣзи отъ стадото и ги взе за себе си. Когато зачевали неговитѣ овци и кози, той ги поилъ въ корита, въ които турилъ прѫчки, на които направилъ бѣли рѣзки, та като дохождало стадото да се пои, да зачева такива на прѫчки и на топки агнета и кози. Така Яковъ разбогатѣлъ много и прѣкаралъ при чича си 21 години, слѣдъ което врѣме се върналъ при брата си.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Защо да не съмъ и
азъ
богатъ въ този свѣтъ?
(втори вариант)
И при Лавана Яковъ показа своето изкуство за разбогатяване, защото той билъ хитъръ човѣкъ на 76 години. Като слугува 14 години на Лавана, той остана при него още седемь години, за да придобие богатство – овци, камили, осли и др., и направилъ договоръ съ Лавана всички на прѫчки и на капчици овци, кози и агнета да бѫдатъ негови, а останалитѣ на Лавана. Отдѣли тѣзи отъ стадото и ги взе за себе си. Когато зачевали неговитѣ овци и кози, той ги поилъ въ корита, въ които турилъ прѫчки, на които направилъ бѣли рѣзки, та като дохождало стадото да се пои, да зачева такива на прѫчки и на топки агнета и кози. Така Яковъ разбогатѣлъ много и прѣкаралъ при чича си 21 години, слѣдъ което врѣме се върналъ при брата си.
Нѣкой казва: „Защо да не съмъ и
азъ
богатъ въ този свѣтъ?
“ Трѣбва да научите изкуството на Якова, да имате неговата смѣлость. Наистина, въ характера на Якова има извѣстни лоши чърти, но Богъ го подложи на строго изпитание, на голѣми страдания. Човѣкъ на 76 години да пасе овцетѣ на своя чичо и за всѣко изгубено агне и яре той да бѫде отговоренъ и колко пѫти е билъ заставянъ да плаче. При този си животъ, той е дошълъ до извѣстно съзерцание и разказва повѣсть, че когато се връщалъ назадъ при брата си, съ женитѣ и синоветѣ си, Господь му се явява въ една особена форма. Яковъ останалъ прѣзъ нощьта при единъ потокъ, а изпратилъ пратеници при баща си и брата си съ подаръци и смирна, защото се страхувалъ да отиде пръвъ при тѣхъ, безъ да ги прѣдизвѣсти.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ ви попиталъ: Какъ ще обясните това противорѣчие, което сѫществува въ вашия характеръ?
(втори вариант)
Исавъ е грубата човѣшка воля. Такъвъ човѣкъ, като не цѣни своето благословение, продава го. „Защо ми е то на другия свѣтъ, защо ми трѣбва благословение, казва Исавъ, тукъ, тукъ се изисква животъ.“ Но всѣки днешенъ день съставлява условия за утрѣшния животъ. Нашиятъ сегашенъ животъ е резултатъ на миналия. Всички, които ме слушате, мислите, че за първи пѫть сте дошли на земята.
Азъ
бихъ ви попиталъ: Какъ ще обясните това противорѣчие, което сѫществува въ вашия характеръ?
Ако сега за пръвъ пѫть излизате отъ Бога, тъй чисти, както би трѣбвало да сте, тогава отъ гдѣ иде това противорѣчие, това отцѣпване? Значи не сте излѣзли сега отъ Бога. Когато нѣкого затворятъ въ затворъ и послѣ освободятъ, казватъ за него: „Той сега излиза и сега влиза въ живота, въ обществото.“ Но гдѣ бѣше той прѣди да влѣзе въ затвора? – Пакъ въ живота. Четете живота на Жанъ Валжана и ще видите, че той, слѣдъ като прѣстоя затворенъ въ затворъ, стана добъръ човѣкъ.
към втори вариант >>
Азъ
вѣрвамъ, че човѣшкото сърдце, човѣшкиятъ умъ по сѫщия начинъ се раждатъ, като дѣцата.
(втори вариант)
Прослѣдете цѣлата история и ще видите, че този законъ дѣйствува планомѣрно и понеже за въ бѫдеще искате да имате добри синове и дъщери, трѣбва да живѣете въ закона на любовьта. Яковъ имаше 12 сина, но отъ Рахила имаше само единъ – Йосифъ, който бѣ роденъ чрѣзъ закона на любовьта и за когото баща му работи цѣли седемь години. Ако вие може да слугувате за васъ цѣли седемь години, вие ще имате Йосифа. Ако се ожените обикновено, безъ да сте въ закона на любовьта, вие ще имате Иуда, Симеона и други синове, родени отъ Лия, тази, която не е възлюбена. Слѣдователно нашиятъ умъ и сърдце по сѫщия законъ трѣбва да се прѣродятъ.
Азъ
вѣрвамъ, че човѣшкото сърдце, човѣшкиятъ умъ по сѫщия начинъ се раждатъ, като дѣцата.
Единъ виденъ американски писатель разказва за деня, когато неговиятъ умъ се родилъ, какъвъ тържественъ день билъ. Да съзнаешъ това, то е такава радость, каквато майката изпитва, че се родилъ синъ или дъщеря. Както дѣтето извиква, когато се роди, така и вие извиквате, когато съзнаете пробуждането на вашето сърдце и умъ. То е деньтъ когато вашиятъ умъ е вземалъ кормилото въ своитѣ рѫцѣ. Всички хора отъ XX векъ сега сме при тази стълба.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „обичамъ те“.
(втори вариант)
Като ви говоря за Господа, нѣкой пѫть ще ви дамъ възможность да чуете какъ говори Господь. Излѣзте рано сутринь, пролѣтно врѣме, когато природата се развива, когато цвѣтята цъфтятъ, вдайте се въ съзерцание и ако имате тънъкъ слухъ, ще доловите една музика, която причинява радость. Излѣзте въ гората, ще чуете едно шумоление, една музика между листата. Ако вашиятъ слухъ е малко по-развитъ, ще чуете Божествената рѣчь. Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога.
Азъ
съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „обичамъ те“.
Колко много съдържатъ тѣзи двѣ думички! Стига да може да напишете или изговорите „обичамъ ви“. Разказваше ми единъ господинъ въ Америка, че единъ пѫть се намиралъ въ много отчаяно положение и рѣшилъ да се самоубие. Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „Азъ за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова отчаяние, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо. Въ българскитѣ народни пѣсни, въ които се възпѣва Ивана, Стоянка и други, това има съвсѣмъ друго значение.
към втори вариант >>
Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „
Азъ
за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова отчаяние, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо.
(втори вариант)
Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога. Азъ съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „обичамъ те“. Колко много съдържатъ тѣзи двѣ думички! Стига да може да напишете или изговорите „обичамъ ви“. Разказваше ми единъ господинъ въ Америка, че единъ пѫть се намиралъ въ много отчаяно положение и рѣшилъ да се самоубие.
Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „
Азъ
за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова отчаяние, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо.
Въ българскитѣ народни пѣсни, въ които се възпѣва Ивана, Стоянка и други, това има съвсѣмъ друго значение. Това сѫ въздишки на душата, която се стреми да се освободи, да владѣе тѣзи елементи на природата. Когато каже нѣкой, че иска да умре, то значи: „Азъ искамъ да умра като единъ цвѣтъ и да завържа.“ Слѣдователно смъртьта е всѣкога емблема на новъ животъ. Когато умираме, наново се раждаме, а когато се раждаме – наново умираме. Всички, които ме слушате, ако искате да вървите въ този пѫть, който е пѫть на свободата, освободете се отъ тѣзи голѣми грижи, които имате.
към втори вариант >>
Когато каже нѣкой, че иска да умре, то значи: „
Азъ
искамъ да умра като единъ цвѣтъ и да завържа.“ Слѣдователно смъртьта е всѣкога емблема на новъ животъ.
(втори вариант)
Стига да може да напишете или изговорите „обичамъ ви“. Разказваше ми единъ господинъ въ Америка, че единъ пѫть се намиралъ въ много отчаяно положение и рѣшилъ да се самоубие. Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „Азъ за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова отчаяние, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо. Въ българскитѣ народни пѣсни, въ които се възпѣва Ивана, Стоянка и други, това има съвсѣмъ друго значение. Това сѫ въздишки на душата, която се стреми да се освободи, да владѣе тѣзи елементи на природата.
Когато каже нѣкой, че иска да умре, то значи: „
Азъ
искамъ да умра като единъ цвѣтъ и да завържа.“ Слѣдователно смъртьта е всѣкога емблема на новъ животъ.
Когато умираме, наново се раждаме, а когато се раждаме – наново умираме. Всички, които ме слушате, ако искате да вървите въ този пѫть, който е пѫть на свободата, освободете се отъ тѣзи голѣми грижи, които имате. Не разбирайте, че не трѣбва да мислите, трѣбва да мислите, но не и да се грижите. Всѣки да си опрѣдѣли каква е неговата програма. Ако имате една майка като Ревека, баща като Якова, ще кажете: „Мамо, не ме учи на такъвъ урокъ – да лъжа.“ Ако имате чичо като Лавана, ще му кажете да не използува любовьта на роднинитѣ.
към втори вариант >>
Днесъ, кѫдѣто отидете, ще ви кажатъ: „Платете, платете за проповѣдьта.“
Азъ
рекохъ, нека има въ свѣта едно свещено звание, гдѣто хората безплатно да служатъ на Бога, та като влѣзе човѣкъ въ това общество, да знае, че нѣма лъжа, а другадѣ нека се плаща.
(втори вариант)
“ Каквото стана съ Римската империя. Слѣдователно ние трѣбва да се стремимъ къмъ индивидуално развитие, да бѫдемъ свободни въ своитѣ мисли и желания, да нѣмаме страхъ. Ако имате характера на Якова, ще пострадате. И Ревека, и Лавана, и всички други сѫ поженали своитѣ послѣдствия. Тѣзи Яковци, Лавановци, Исаковци днесъ всички сѫ въ България.
Днесъ, кѫдѣто отидете, ще ви кажатъ: „Платете, платете за проповѣдьта.“
Азъ
рекохъ, нека има въ свѣта едно свещено звание, гдѣто хората безплатно да служатъ на Бога, та като влѣзе човѣкъ въ това общество, да знае, че нѣма лъжа, а другадѣ нека се плаща.
Но тѣзи благородни типове само Рахила ще ги донесе. Това сѫ съврѣменнитѣ жени, на които сега говоря. Можете ли да играете ролята на Рахила, да пасете вашитѣ овци тъй, както тя? Можете ли да бѫдете всрѣдъ овчари и да живѣете почтено? Може да имате мѫже, не ви казвамъ да нѣмате мѫжъ, но питамъ, колко мѫже и колко жени иматъ съврѣменнитѣ хора?
към втори вариант >>
Отъ това не се плашете, оставете вашитѣ грѣхове, не е важно какви сѫ тѣ,
азъ
не говоря за вашето минало, не говоря и за настоящето, но говоря за вашето бѫдеще.
(втори вариант)
Тѣзи ангели, които сега идатъ, питатъ българскитѣ жени: „Готови ли сте да раждате синове като Иосифа, ние ще дойдемъ въ България? “ Питатъ българскитѣ младежи готови ли сѫ да водятъ добъръ животъ. „Ще дойдемъ тогава въ България.“ Иосифъ, като влѣзе въ Египетъ, спаси го отъ погибель, отъ гладна смърть.. Но ще кажете: „Докога ще чакаме тѣзи ангели? “ Тѣ може да дойдатъ въ единъ часъ, единъ день, единъ мѣсецъ, една година, врѣмето зависи отъ васъ. Когато вие развиете вашия духъ, ангелътъ ще слѣзе и вие ще го познаете и той васъ.
Отъ това не се плашете, оставете вашитѣ грѣхове, не е важно какви сѫ тѣ,
азъ
не говоря за вашето минало, не говоря и за настоящето, но говоря за вашето бѫдеще.
Когато ми донесатъ една нечиста риза, азъ я турвамъ въ котелъ, варя я и тя се изпира, става чиста. Така е и съ васъ, а може и да сте чисти, но гледайте да запазите тази си чистота. Рахила направи Якова чистъ, тя го издигна. Господь го срѣщна и му каза: „Азъ ти дадохъ една Рахила, люби я, нѣмай други жени, освѣнъ нея“. Азъ мисля, че този Яковъ, който днесъ се нарича Израиль, живѣе другъ животъ вече, по другъ начинъ.
към втори вариант >>
Когато ми донесатъ една нечиста риза,
азъ
я турвамъ въ котелъ, варя я и тя се изпира, става чиста.
(втори вариант)
“ Питатъ българскитѣ младежи готови ли сѫ да водятъ добъръ животъ. „Ще дойдемъ тогава въ България.“ Иосифъ, като влѣзе въ Египетъ, спаси го отъ погибель, отъ гладна смърть.. Но ще кажете: „Докога ще чакаме тѣзи ангели? “ Тѣ може да дойдатъ въ единъ часъ, единъ день, единъ мѣсецъ, една година, врѣмето зависи отъ васъ. Когато вие развиете вашия духъ, ангелътъ ще слѣзе и вие ще го познаете и той васъ. Отъ това не се плашете, оставете вашитѣ грѣхове, не е важно какви сѫ тѣ, азъ не говоря за вашето минало, не говоря и за настоящето, но говоря за вашето бѫдеще.
Когато ми донесатъ една нечиста риза,
азъ
я турвамъ въ котелъ, варя я и тя се изпира, става чиста.
Така е и съ васъ, а може и да сте чисти, но гледайте да запазите тази си чистота. Рахила направи Якова чистъ, тя го издигна. Господь го срѣщна и му каза: „Азъ ти дадохъ една Рахила, люби я, нѣмай други жени, освѣнъ нея“. Азъ мисля, че този Яковъ, който днесъ се нарича Израиль, живѣе другъ животъ вече, по другъ начинъ. Той е между избранитѣ хора, които ги наричатъ висококултурни, високоучени хора.
към втори вариант >>
Господь го срѣщна и му каза: „
Азъ
ти дадохъ една Рахила, люби я, нѣмай други жени, освѣнъ нея“.
(втори вариант)
Когато вие развиете вашия духъ, ангелътъ ще слѣзе и вие ще го познаете и той васъ. Отъ това не се плашете, оставете вашитѣ грѣхове, не е важно какви сѫ тѣ, азъ не говоря за вашето минало, не говоря и за настоящето, но говоря за вашето бѫдеще. Когато ми донесатъ една нечиста риза, азъ я турвамъ въ котелъ, варя я и тя се изпира, става чиста. Така е и съ васъ, а може и да сте чисти, но гледайте да запазите тази си чистота. Рахила направи Якова чистъ, тя го издигна.
Господь го срѣщна и му каза: „
Азъ
ти дадохъ една Рахила, люби я, нѣмай други жени, освѣнъ нея“.
Азъ мисля, че този Яковъ, който днесъ се нарича Израиль, живѣе другъ животъ вече, по другъ начинъ. Той е между избранитѣ хора, които ги наричатъ висококултурни, високоучени хора. Свѣтлината на свѣта сѫ тѣ, защото сѫ се самопожертвували. Сега ние стоимъ прѣдъ тази стълба и Господь е най-отгорѣ и ни пита: „Като се връщате назадъ, какъ мислите да живѣете, ще лъжете ли брата си, ще лъжете ли бащитѣ си, ще лъжете ли мѫжетѣ си, женитѣ си, ще лъжете ли ближнитѣ си, ще ги открадвате ли, ще любите ли други жени, ще продавате ли дъщеритѣ и синоветѣ си? “ Ще кажете: „Много се измѫчихме.“ Азъ не съжалявамъ когато се мѫчите, но се радвамъ, когато родите.
към втори вариант >>
Азъ
мисля, че този Яковъ, който днесъ се нарича Израиль, живѣе другъ животъ вече, по другъ начинъ.
(втори вариант)
Отъ това не се плашете, оставете вашитѣ грѣхове, не е важно какви сѫ тѣ, азъ не говоря за вашето минало, не говоря и за настоящето, но говоря за вашето бѫдеще. Когато ми донесатъ една нечиста риза, азъ я турвамъ въ котелъ, варя я и тя се изпира, става чиста. Така е и съ васъ, а може и да сте чисти, но гледайте да запазите тази си чистота. Рахила направи Якова чистъ, тя го издигна. Господь го срѣщна и му каза: „Азъ ти дадохъ една Рахила, люби я, нѣмай други жени, освѣнъ нея“.
Азъ
мисля, че този Яковъ, който днесъ се нарича Израиль, живѣе другъ животъ вече, по другъ начинъ.
Той е между избранитѣ хора, които ги наричатъ висококултурни, високоучени хора. Свѣтлината на свѣта сѫ тѣ, защото сѫ се самопожертвували. Сега ние стоимъ прѣдъ тази стълба и Господь е най-отгорѣ и ни пита: „Като се връщате назадъ, какъ мислите да живѣете, ще лъжете ли брата си, ще лъжете ли бащитѣ си, ще лъжете ли мѫжетѣ си, женитѣ си, ще лъжете ли ближнитѣ си, ще ги открадвате ли, ще любите ли други жени, ще продавате ли дъщеритѣ и синоветѣ си? “ Ще кажете: „Много се измѫчихме.“ Азъ не съжалявамъ когато се мѫчите, но се радвамъ, когато родите. Както виждамъ цвѣтята въ градинитѣ, така бихъ желалъ да видя вашитѣ дѣца и да имъ се порадвамъ.
към втори вариант >>
“ Ще кажете: „Много се измѫчихме.“
Азъ
не съжалявамъ когато се мѫчите, но се радвамъ, когато родите.
(втори вариант)
Господь го срѣщна и му каза: „Азъ ти дадохъ една Рахила, люби я, нѣмай други жени, освѣнъ нея“. Азъ мисля, че този Яковъ, който днесъ се нарича Израиль, живѣе другъ животъ вече, по другъ начинъ. Той е между избранитѣ хора, които ги наричатъ висококултурни, високоучени хора. Свѣтлината на свѣта сѫ тѣ, защото сѫ се самопожертвували. Сега ние стоимъ прѣдъ тази стълба и Господь е най-отгорѣ и ни пита: „Като се връщате назадъ, какъ мислите да живѣете, ще лъжете ли брата си, ще лъжете ли бащитѣ си, ще лъжете ли мѫжетѣ си, женитѣ си, ще лъжете ли ближнитѣ си, ще ги открадвате ли, ще любите ли други жени, ще продавате ли дъщеритѣ и синоветѣ си?
“ Ще кажете: „Много се измѫчихме.“
Азъ
не съжалявамъ когато се мѫчите, но се радвамъ, когато родите.
Както виждамъ цвѣтята въ градинитѣ, така бихъ желалъ да видя вашитѣ дѣца и да имъ се порадвамъ. Тъй ще ви говори Господь. Знаете ли тогава каква радость и пѣние щѣше да има между тѣзи дѣца, каква любовь между синове и дъщери. Навсѣкѫдѣ щѣше да има молитви, ядене и пиене, свѣтътъ щѣше да прилича на една райска градина. Това ще стане сега.
към втори вариант >>
Азъ
уподобявамъ това на онѣзи дървета, които стоятъ покрай рѣкитѣ, тѣ ще използуватъ всичката влага, всичкитѣ блага, а другитѣ ще изсъхнатъ.
(втори вариант)
Тъй ще ви говори Господь. Знаете ли тогава каква радость и пѣние щѣше да има между тѣзи дѣца, каква любовь между синове и дъщери. Навсѣкѫдѣ щѣше да има молитви, ядене и пиене, свѣтътъ щѣше да прилича на една райска градина. Това ще стане сега. Писано е въ книгата: Който не стои при стълбата, той нѣма да се възползува отъ тѣзи блага.
Азъ
уподобявамъ това на онѣзи дървета, които стоятъ покрай рѣкитѣ, тѣ ще използуватъ всичката влага, всичкитѣ блага, а другитѣ ще изсъхнатъ.
По тази Божествена стълба всичко слиза надолу: мѫдрость, любовь, правда. Сега въ вашитѣ градини прѣкарайте по една малка струя отъ този животъ. Учитель си – прѣкарай една малка струя отъ този животъ, жена си, свещеникъ, пррповѣдникъ, сѫдия, прѣкарай една малка струя отъ този животъ и ще видите какъ ще се измѣни вашиятъ животъ. Това ново учение, прилича на мѣсецъ май, когато се измѫтватъ бубитѣ. Сега вие излизате отъ вашитѣ гробища и ще възкръснете.
към втори вариант >>
Като казвамъ думата „Господь“,
азъ
разбирамъ „майка“, въ Писанието Богъ е Божественото име на майка.
(втори вариант)
Женитѣ трѣбва да спасятъ свѣта. Майкитѣ, майкитѣ и само майкитѣ трѣбва да спасяватъ свѣта. Който мисли, че вънъ отъ майката може да има спасение и подобрение на свѣта, той се лъже. Всички свещеници, проповѣдници, царе, всички трѣбва да се съединятъ около майката и така ще се поправи свѣтътъ. Най-възвишеното, най-силното име въ свѣта, това е майката.
Като казвамъ думата „Господь“,
азъ
разбирамъ „майка“, въ Писанието Богъ е Божественото име на майка.
Всички за любовь говорятъ, но разбирамъ любовьта на Рахила, любовь която иска самопожертвуване. Слѣдъ това ще дойдатъ новитѣ разбирания на онѣзи тайни, които носи природата. Човѣкъ, който ни люби, той ще ни покаже, своитѣ хубости въ кѫщата си, ще ни приеме на всѣко врѣме, а ако не ни люби, той нѣма да ни приеме. Само чрѣзъ ключа на любовьта ще може да отворимъ и разберемъ тѣзи велики тайни. Въ заключение ще кажа, че въ свѣта работятъ шесть сили, а именно Ревека, Яковъ, Исавъ, Исакъ, Лаванъ и Лия, които създаватъ страданията, които обезсоляватъ човѣчеството, а Рахиль носи видѣлината въ свѣта и навсѣкѫдѣ се носи този зовъ: „Женитѣ да излѣзатъ на фронта!
към втори вариант >>
Азъ
имамъ голѣма вѣра въ женитѣ и ангелитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ и Господь и светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ.
(втори вариант)
Слѣдъ това ще дойдатъ новитѣ разбирания на онѣзи тайни, които носи природата. Човѣкъ, който ни люби, той ще ни покаже, своитѣ хубости въ кѫщата си, ще ни приеме на всѣко врѣме, а ако не ни люби, той нѣма да ни приеме. Само чрѣзъ ключа на любовьта ще може да отворимъ и разберемъ тѣзи велики тайни. Въ заключение ще кажа, че въ свѣта работятъ шесть сили, а именно Ревека, Яковъ, Исавъ, Исакъ, Лаванъ и Лия, които създаватъ страданията, които обезсоляватъ човѣчеството, а Рахиль носи видѣлината въ свѣта и навсѣкѫдѣ се носи този зовъ: „Женитѣ да излѣзатъ на фронта! “ Мѫжетѣ ще бѫдатъ въ тила, женитѣ на фронта и тогава свѣтътъ ще се оправи.
Азъ
имамъ голѣма вѣра въ женитѣ и ангелитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ и Господь и светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ.
И мѫжетѣ, като станатъ тѣхни синове, свѣтътъ ще се оправи.
към втори вариант >>
16.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Ние, съврѣменнитѣ хора на висшата култура, на европейската цивилизация, имаме девиза: „Безъ кухни не може, безъ дюкяни не може“, а
азъ
пиша отгорѣ: „И радость не може.“ Защото едно отъ основнитѣ качества на дома на мѫжетѣ и на женитѣ, на фамилиитѣ, това е връзката на разбирането, любовьта.
(втори вариант)
Ще ме запитате: „Може ли да имаме тази радость? “ Може, но щомъ напуснете вашитѣ кухни и дюкяни. Ще запитате: „Какъ е възможно да оставимъ кѫщитѣ си? “ Не, нима кухнитѣ и дюкянитѣ сѫ необходимо качество за щастието на човѣка? Кѫдѣ сѫ кухнитѣ на птицитѣ, кѫдѣ сѫ тѣхнитѣ дюкяни?
Ние, съврѣменнитѣ хора на висшата култура, на европейската цивилизация, имаме девиза: „Безъ кухни не може, безъ дюкяни не може“, а
азъ
пиша отгорѣ: „И радость не може.“ Защото едно отъ основнитѣ качества на дома на мѫжетѣ и на женитѣ, на фамилиитѣ, това е връзката на разбирането, любовьта.
Но не тази любовь, която вие разбирате, половинъ день да любишъ, половинъ день да мразишъ. Това не е животъ, това е робство. Азъ говоря на вас, които сте християни отъ 2000 години, вашитѣ бащи и майки сѫ чели Христовото учение, срѣщали сѫ думитѣ „радвайте се“, но още хората не могатъ да се радватъ. Това е не защото радостьта е несъвмѣстима съ днешния животъ, но трѣбва почва за тази радость. Слѣдователно тя принадлежи къмъ истинския духовенъ животъ.
към втори вариант >>
Азъ
говоря на вас, които сте християни отъ 2000 години, вашитѣ бащи и майки сѫ чели Христовото учение, срѣщали сѫ думитѣ „радвайте се“, но още хората не могатъ да се радватъ.
(втори вариант)
“ Не, нима кухнитѣ и дюкянитѣ сѫ необходимо качество за щастието на човѣка? Кѫдѣ сѫ кухнитѣ на птицитѣ, кѫдѣ сѫ тѣхнитѣ дюкяни? Ние, съврѣменнитѣ хора на висшата култура, на европейската цивилизация, имаме девиза: „Безъ кухни не може, безъ дюкяни не може“, а азъ пиша отгорѣ: „И радость не може.“ Защото едно отъ основнитѣ качества на дома на мѫжетѣ и на женитѣ, на фамилиитѣ, това е връзката на разбирането, любовьта. Но не тази любовь, която вие разбирате, половинъ день да любишъ, половинъ день да мразишъ. Това не е животъ, това е робство.
Азъ
говоря на вас, които сте християни отъ 2000 години, вашитѣ бащи и майки сѫ чели Христовото учение, срѣщали сѫ думитѣ „радвайте се“, но още хората не могатъ да се радватъ.
Това е не защото радостьта е несъвмѣстима съ днешния животъ, но трѣбва почва за тази радость. Слѣдователно тя принадлежи къмъ истинския духовенъ животъ. Когато ние разберемъ законитѣ въ свѣта, ще трѣбва друга една кухня да устроимъ, по-модерна. Азъ мога да ви дамъ една скица, какви трѣбва да бѫдатъ модернитѣ кухни и дюкяни. Свѣтътъ ще трѣбва да се прѣустрои.
към втори вариант >>
Азъ
мога да ви дамъ една скица, какви трѣбва да бѫдатъ модернитѣ кухни и дюкяни.
(втори вариант)
Това не е животъ, това е робство. Азъ говоря на вас, които сте християни отъ 2000 години, вашитѣ бащи и майки сѫ чели Христовото учение, срѣщали сѫ думитѣ „радвайте се“, но още хората не могатъ да се радватъ. Това е не защото радостьта е несъвмѣстима съ днешния животъ, но трѣбва почва за тази радость. Слѣдователно тя принадлежи къмъ истинския духовенъ животъ. Когато ние разберемъ законитѣ въ свѣта, ще трѣбва друга една кухня да устроимъ, по-модерна.
Азъ
мога да ви дамъ една скица, какви трѣбва да бѫдатъ модернитѣ кухни и дюкяни.
Свѣтътъ ще трѣбва да се прѣустрои. Кажете какви сѫ кухнитѣ на ангелитѣ, какви сѫ тѣхнитѣ дюкяни? Но, ще кажете: „Това не е важно за насъ.“ Ако искаме да бѫдемъ културни хора, по-висша култура ако искаме отъ днешната, трѣбва да пратиме делегати при ангелитѣ. Сега българитѣ, като гледатъ на германцитѣ, мислятъ си: „Какви културни хора сѫ тѣ“, и имъ се иска да подражаватъ. Толкова по-завидна е културата на ангелитѣ, но мѫчнотията се явява отъ това кѫдѣ ще намѣриме тѣзи ангели.
към втори вариант >>
Когато човѣкъ казва, че нѣма Господь,
азъ
казвамъ: „Твоето слънце е залѣзло и слѣдъ 12 часа твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ.“ – „Нѣма душа, нѣма задгробенъ животъ, нѣма Господь“, казватъ хората.
(втори вариант)
Не може да се роди съмнѣние, безъ да има причина за него. Веднъжъ казвашъ, че нѣма Господь, това показва, че Той сѫществува. Не може да отричашъ това, което не сѫществува, слѣдователно отричашъ само това, което сѫществува. Що е отричане? Денемъ въ природата виждате дърветата, изворитѣ, но вечерно врѣме не ги виждате, слѣдователно може да се съмнѣвате.
Когато човѣкъ казва, че нѣма Господь,
азъ
казвамъ: „Твоето слънце е залѣзло и слѣдъ 12 часа твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ.“ – „Нѣма душа, нѣма задгробенъ животъ, нѣма Господь“, казватъ хората.
Азъ казвамъ, твоето слънце е залѣзло и слѣдъ 12 часа ще ти се измѣнятъ убѣжденията. Твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ, тъй както се измѣниха убѣжденията на единъ български учитель съ висше образование, участвувалъ въ послѣднята война съ гьрцитѣ. При едно отстѫпление, той се скрилъ въ една пещера и тукъ прѣкаралъ три дни безъ да може да си подаде главата навънъ отъ страхъ прѣдъ силния огънь. Толкова много изгладнѣлъ, че се обърналъ къмъ Бога, да му даде нѣкои признаци за своето сѫществуване. Не се минало половинъ часъ и една костена жаба доближила до дупката на пещерата и оставила прѣдъ нея една четвъртъ килограмъ хлѣбъ, който носила в устата си и се върнала назадъ.
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ, твоето слънце е залѣзло и слѣдъ 12 часа ще ти се измѣнятъ убѣжденията.
(втори вариант)
Веднъжъ казвашъ, че нѣма Господь, това показва, че Той сѫществува. Не може да отричашъ това, което не сѫществува, слѣдователно отричашъ само това, което сѫществува. Що е отричане? Денемъ въ природата виждате дърветата, изворитѣ, но вечерно врѣме не ги виждате, слѣдователно може да се съмнѣвате. Когато човѣкъ казва, че нѣма Господь, азъ казвамъ: „Твоето слънце е залѣзло и слѣдъ 12 часа твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ.“ – „Нѣма душа, нѣма задгробенъ животъ, нѣма Господь“, казватъ хората.
Азъ
казвамъ, твоето слънце е залѣзло и слѣдъ 12 часа ще ти се измѣнятъ убѣжденията.
Твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ, тъй както се измѣниха убѣжденията на единъ български учитель съ висше образование, участвувалъ въ послѣднята война съ гьрцитѣ. При едно отстѫпление, той се скрилъ въ една пещера и тукъ прѣкаралъ три дни безъ да може да си подаде главата навънъ отъ страхъ прѣдъ силния огънь. Толкова много изгладнѣлъ, че се обърналъ къмъ Бога, да му даде нѣкои признаци за своето сѫществуване. Не се минало половинъ часъ и една костена жаба доближила до дупката на пещерата и оставила прѣдъ нея една четвъртъ килограмъ хлѣбъ, който носила в устата си и се върнала назадъ. Като се върналъ този учитель при своитѣ ученици, казвалъ имъ: „Дѣца, отъ сега нататъкъ ще знайте, че има Господь.“ Защо, отъ гдѣ знае той?
към втори вариант >>
Азъ
ви говоря за нѣща, които съмъ провѣрявалъ хиляди пѫти.
(втори вариант)
Като се върналъ този учитель при своитѣ ученици, казвалъ имъ: „Дѣца, отъ сега нататъкъ ще знайте, че има Господь.“ Защо, отъ гдѣ знае той? – Тази жаба го убѣдила. Слѣдователно като се намѣрите въ тази пещера, като постоите тамъ три деня гладни, ще се убѣдите, че има Господь. Веднъжъ има Господь, има душа, има и задгробенъ животъ. Тѣзи нѣща може да ги провѣрите.
Азъ
ви говоря за нѣща, които съмъ провѣрявалъ хиляди пѫти.
Бихъ казалъ, по-скоро ще се осъмня въ сѫществуването на толковато хора, отколкото въ този свѣтъ, въ който азъ живѣя. Азъ живѣя едноврѣменно и въ този и въ онзи свѣтъ, едноврѣменно се разговарямъ и съ хора и съ духове. Ще кажете: „Ужасно нѣщо сѫ духоветѣ.“ По-интелигентни сѫщества отъ духоветѣ нѣма. Какви сѫ стройни, хубави тѣ, какви блѣскави очи иматъ тѣ, каква култура има въ тѣхъ, какво училище прѣдставляватъ тѣ! Затова умирате вие, затова умиратъ ваши близки, за да отидете при духоветѣ и да се научите отъ тѣхната култура.
към втори вариант >>
Бихъ казалъ, по-скоро ще се осъмня въ сѫществуването на толковато хора, отколкото въ този свѣтъ, въ който
азъ
живѣя.
(втори вариант)
– Тази жаба го убѣдила. Слѣдователно като се намѣрите въ тази пещера, като постоите тамъ три деня гладни, ще се убѣдите, че има Господь. Веднъжъ има Господь, има душа, има и задгробенъ животъ. Тѣзи нѣща може да ги провѣрите. Азъ ви говоря за нѣща, които съмъ провѣрявалъ хиляди пѫти.
Бихъ казалъ, по-скоро ще се осъмня въ сѫществуването на толковато хора, отколкото въ този свѣтъ, въ който
азъ
живѣя.
Азъ живѣя едноврѣменно и въ този и въ онзи свѣтъ, едноврѣменно се разговарямъ и съ хора и съ духове. Ще кажете: „Ужасно нѣщо сѫ духоветѣ.“ По-интелигентни сѫщества отъ духоветѣ нѣма. Какви сѫ стройни, хубави тѣ, какви блѣскави очи иматъ тѣ, каква култура има въ тѣхъ, какво училище прѣдставляватъ тѣ! Затова умирате вие, затова умиратъ ваши близки, за да отидете при духоветѣ и да се научите отъ тѣхната култура. Ще попитате: „Кѫдѣ е този духовенъ свѣтъ?
към втори вариант >>
Азъ
живѣя едноврѣменно и въ този и въ онзи свѣтъ, едноврѣменно се разговарямъ и съ хора и съ духове.
(втори вариант)
Слѣдователно като се намѣрите въ тази пещера, като постоите тамъ три деня гладни, ще се убѣдите, че има Господь. Веднъжъ има Господь, има душа, има и задгробенъ животъ. Тѣзи нѣща може да ги провѣрите. Азъ ви говоря за нѣща, които съмъ провѣрявалъ хиляди пѫти. Бихъ казалъ, по-скоро ще се осъмня въ сѫществуването на толковато хора, отколкото въ този свѣтъ, въ който азъ живѣя.
Азъ
живѣя едноврѣменно и въ този и въ онзи свѣтъ, едноврѣменно се разговарямъ и съ хора и съ духове.
Ще кажете: „Ужасно нѣщо сѫ духоветѣ.“ По-интелигентни сѫщества отъ духоветѣ нѣма. Какви сѫ стройни, хубави тѣ, какви блѣскави очи иматъ тѣ, каква култура има въ тѣхъ, какво училище прѣдставляватъ тѣ! Затова умирате вие, затова умиратъ ваши близки, за да отидете при духоветѣ и да се научите отъ тѣхната култура. Ще попитате: „Кѫдѣ е този духовенъ свѣтъ? “ Това е въпросъ на едно микроскопическо животно, което може да каже тъй: „Кѫдѣ е мѣстото на човѣка, въ какъвъ свѣть живѣе той?
към втори вариант >>
Слѣдователно Христосъ казва: „Радвайте се, за васъ иде една нова култура.“
Азъ
свързвамъ хората отъ земята съ тази нова култура.
(втори вариант)
Така е и съ момъка. Отъ гдѣ дойде този свѣтъ, този смисълъ въ живота? Въ тѣхното сърдце, умъ се открива ново съзнание, тѣхнитѣ сърдца започватъ да туптятъ. Животътъ не е въ туптение. Туптенето е само срѣдство да прѣдава мислитѣ, състоянията въ духовния свѣтъ.
Слѣдователно Христосъ казва: „Радвайте се, за васъ иде една нова култура.“
Азъ
свързвамъ хората отъ земята съ тази нова култура.
Идете и проповѣдвайте на свѣта новото учение, да устроятъ домоветѣ си безъ кухни и безъ дюкяни. Допуснете, че бихме направили цѣлата земя една голѣма градина съ най-хубави овощни дървета, то тя би позволила на всички дървета да дадатъ най-добри плодове, тогава бихме ли имали нужда отъ сегашнитѣ кухни. Каква нужда ще има човѣкъ да прѣкарва цѣли 8 часа затворенъ въ своя дюкянъ? Защо той стои сега 8 часа въ дюкяна си? За да купи на жена си месо, захарь, оризъ, масло, яйца и т.н.
към втори вариант >>
Азъ
, като мисля, ще си създамъ една лампа, която ще ми свѣти.
(втори вариант)
Допуснете, че бихме направили цѣлата земя една голѣма градина съ най-хубави овощни дървета, то тя би позволила на всички дървета да дадатъ най-добри плодове, тогава бихме ли имали нужда отъ сегашнитѣ кухни. Каква нужда ще има човѣкъ да прѣкарва цѣли 8 часа затворенъ въ своя дюкянъ? Защо той стои сега 8 часа въ дюкяна си? За да купи на жена си месо, захарь, оризъ, масло, яйца и т.н. Тогава не ще ни трѣбва и електричество.
Азъ
, като мисля, ще си създамъ една лампа, която ще ми свѣти.
Нѣма да се безпокоя ни за газь, ни за електричество. Нѣма да се говори, че градскиятъ съвѣтъ взималъ много за електричеството. Своята енергия ще използувате. Съ мисъльта си ще имате бързи съобщения. Христосъ казва: Радвайте се, защото новото знание, което ще дойде, ще освободи хората отъ това робство, въ което сега се намиратъ.
към втори вариант >>
Твърдението на сегашнитѣ хора, че ние тъй трѣбва да живѣемъ защото Господь така е наредилъ,
азъ
го оспорвамъ.
(втори вариант)
– Стомаха, защото само за него мислимъ. Като ни заболи малко стомахътъ, пакъ за него мислимъ. Сутринь, на обѣдъ, вечерь – все за стомаха се грижимъ. Вѣрно е, че ако се развали стомахътъ, заболѣва и главата. Стомахътъ има друго прѣдназначение.
Твърдението на сегашнитѣ хора, че ние тъй трѣбва да живѣемъ защото Господь така е наредилъ,
азъ
го оспорвамъ.
Днешниятъ свѣтъ е карикатура на Божествения. Господь, когато е създалъ свѣта, всичко е било добрѣ – и хора, и растения, и животни, но сега не е така. Пияницата, като свикне да пие, продава наслѣдство, дѣца, жена и казва: „Господь създаде хората да пиятъ вино.“ Господь е създалъ човѣка съ желания къмъ жидкости, но не къмъ виното, а къмъ водата. Ние трѣбва да дойдемъ съ своитѣ идеи до Божествения свѣтъ, да разберемъ какво нѣщо е човѣкътъ. Като ви говоря да напуснете вашитѣ кухни, то не значи да ги развалите, прѣди да съградите новитѣ си кѫщи.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Е, докато съмъ живъ на земята, ще живѣя съ тѣхъ, ще се ползувамъ отъ тѣхнитѣ блага.“ Е, добрѣ, утрѣ като те хване смъртьта за гушата, ще ти каже: „
Азъ
не признавамъ твойтѣ книжни пари, богатство.“ Ще те срѣщне Христосъ на пѫтя и ще те пита: „Защо си толкова дрипавъ?
(втори вариант)
Ще кажете: „Отъ земята.“ – Не, отъ слънцето отгорѣ. Земята е единъ резервоаръ, който спира развитието. Ако хората биха знаяли този законъ, какъ да се прави хлѣбъ, тѣ лесно щѣха да забогатѣятъ. Срѣщна ме единъ господинъ и ми казва: „Отъ какъ се отвори войната, въ България има вече 500 милионери.“ Рекохъ: да, но тѣ сѫ книжни милионери. Тѣзи книги какво може да доставятъ на хората?
Ще кажете: „Е, докато съмъ живъ на земята, ще живѣя съ тѣхъ, ще се ползувамъ отъ тѣхнитѣ блага.“ Е, добрѣ, утрѣ като те хване смъртьта за гушата, ще ти каже: „
Азъ
не признавамъ твойтѣ книжни пари, богатство.“ Ще те срѣщне Христосъ на пѫтя и ще те пита: „Защо си толкова дрипавъ?
“ Ще кажешъ: „Работихъ въ България, когато тя воюваше и азъ искахъ да се осигуря.“ – „Кривъ пѫть си хваналъ“, казва Христосъ. Това не е радость, криво си разбралъ Христовото учение. Радостьта е основана на Добродѣтельта и Правдата. Азъ нѣмамъ право да нарушавамъ тѣзи благородни постѫпки у хората, нѣмамъ право да говоря това, което не е и споредъ Христовото учение, трѣбва да говоря само това, което е истина, което е Божествено, защото за всѣко учение ще давамъ отговоръ прѣдъ Бога. Ще се върнешъ при баща си и Той ще те пита: „Какъ си свърши работата въ България на земята?
към втори вариант >>
“ Ще кажешъ: „Работихъ въ България, когато тя воюваше и
азъ
искахъ да се осигуря.“ – „Кривъ пѫть си хваналъ“, казва Христосъ.
(втори вариант)
Земята е единъ резервоаръ, който спира развитието. Ако хората биха знаяли този законъ, какъ да се прави хлѣбъ, тѣ лесно щѣха да забогатѣятъ. Срѣщна ме единъ господинъ и ми казва: „Отъ какъ се отвори войната, въ България има вече 500 милионери.“ Рекохъ: да, но тѣ сѫ книжни милионери. Тѣзи книги какво може да доставятъ на хората? Ще кажете: „Е, докато съмъ живъ на земята, ще живѣя съ тѣхъ, ще се ползувамъ отъ тѣхнитѣ блага.“ Е, добрѣ, утрѣ като те хване смъртьта за гушата, ще ти каже: „Азъ не признавамъ твойтѣ книжни пари, богатство.“ Ще те срѣщне Христосъ на пѫтя и ще те пита: „Защо си толкова дрипавъ?
“ Ще кажешъ: „Работихъ въ България, когато тя воюваше и
азъ
искахъ да се осигуря.“ – „Кривъ пѫть си хваналъ“, казва Христосъ.
Това не е радость, криво си разбралъ Христовото учение. Радостьта е основана на Добродѣтельта и Правдата. Азъ нѣмамъ право да нарушавамъ тѣзи благородни постѫпки у хората, нѣмамъ право да говоря това, което не е и споредъ Христовото учение, трѣбва да говоря само това, което е истина, което е Божествено, защото за всѣко учение ще давамъ отговоръ прѣдъ Бога. Ще се върнешъ при баща си и Той ще те пита: „Какъ си свърши работата въ България на земята? “ – „Спечелихъ много пари.“ Не, жени, жени, вие, вие тикнахте мѫжете си за тѣзи книжни милиони, за васъ тѣ станаха книжни милионери.
към втори вариант >>
Азъ
нѣмамъ право да нарушавамъ тѣзи благородни постѫпки у хората, нѣмамъ право да говоря това, което не е и споредъ Христовото учение, трѣбва да говоря само това, което е истина, което е Божествено, защото за всѣко учение ще давамъ отговоръ прѣдъ Бога.
(втори вариант)
Тѣзи книги какво може да доставятъ на хората? Ще кажете: „Е, докато съмъ живъ на земята, ще живѣя съ тѣхъ, ще се ползувамъ отъ тѣхнитѣ блага.“ Е, добрѣ, утрѣ като те хване смъртьта за гушата, ще ти каже: „Азъ не признавамъ твойтѣ книжни пари, богатство.“ Ще те срѣщне Христосъ на пѫтя и ще те пита: „Защо си толкова дрипавъ? “ Ще кажешъ: „Работихъ въ България, когато тя воюваше и азъ искахъ да се осигуря.“ – „Кривъ пѫть си хваналъ“, казва Христосъ. Това не е радость, криво си разбралъ Христовото учение. Радостьта е основана на Добродѣтельта и Правдата.
Азъ
нѣмамъ право да нарушавамъ тѣзи благородни постѫпки у хората, нѣмамъ право да говоря това, което не е и споредъ Христовото учение, трѣбва да говоря само това, което е истина, което е Божествено, защото за всѣко учение ще давамъ отговоръ прѣдъ Бога.
Ще се върнешъ при баща си и Той ще те пита: „Какъ си свърши работата въ България на земята? “ – „Спечелихъ много пари.“ Не, жени, жени, вие, вие тикнахте мѫжете си за тѣзи книжни милиони, за васъ тѣ станаха книжни милионери. Дѣца, вънъ, вънъ това богатство, то е несправедливо, неправилно придобито! Хора и народи, които така печелятъ своето богатство, нѣматъ Божието благословение. Нито отъ тѣхъ, нито отъ дѣцата имъ, нито отъ четвъртото поколение ще остане поменъ.
към втори вариант >>
На този стомахъ му кажи така: „Не бой се, ти ще имашъ храна достатьчно, имай вѣра,
азъ
ще ти приготвя храна.“ Вие, като се трѣвожите, стомашнитѣ клѣтки започватъ да се безпокоятъ.
(втори вариант)
Другиятъ изрисувалъ Венера и отгорѣ нарисувалъ едно тънко було. Толкова сполучлива била рисунката, че първиятъ художникъ се излъгалъ и се опиталъ да дигне булото. Единиятъ излъгалъ птицата, а другиятъ – човѣка. Ние, съврѣменнитѣ хора обичаме да лъжемъ [не] само птицитѣ. Ние често залъгваме своя стомахъ.
На този стомахъ му кажи така: „Не бой се, ти ще имашъ храна достатьчно, имай вѣра,
азъ
ще ти приготвя храна.“ Вие, като се трѣвожите, стомашнитѣ клѣтки започватъ да се безпокоятъ.
Тѣ сѫ около десеть милиона работници, започватъ да се смущаватъ и стомахътъ се разваля. Тѣ не трѣбва да знаятъ, че нѣма хлѣбъ, нѣма едно-друго. По този сѫщия начинъ се зараждатъ болеститѣ въ ума и сърдцето. Навсѣкѫдѣ се отправятъ отрицателни мисли. Какво ще стане съ България?
към втори вариант >>
Като работилъ нѣколко години, той казалъ на господаря си: „Произведи ме калфа, да започна
азъ
самъ да си работя, да се оженя и наредя.“ – „Добрѣ,“ казалъ майсторътъ.
(втори вариант)
Радостьта въ тѣзи врѣмена е особено необходима. Никога свѣтътъ не е усѣщалъ такава нужда отъ радость, както сега. Да придобиете тази радость е много лесно. Може да я придобиете тъй лесно, както става лесно духването въ гърнето. Единъ български младежъ отишълъ да се учи на грънчарство при единъ майсторъ грънчарь.
Като работилъ нѣколко години, той казалъ на господаря си: „Произведи ме калфа, да започна
азъ
самъ да си работя, да се оженя и наредя.“ – „Добрѣ,“ казалъ майсторътъ.
Произвелъ го калфа. Започналъ младежътъ самъ да си работи, направилъ си каль, но забѣлѣзва, че грънцитѣ му се пукатъ щомъ се поставятъ въ пещьта. Отива пакъ при своя майсторъ и запитва: „Защо моитѣ грънци се пукатъ? “ – „Не си научилъ добрѣ изкуството, ще трѣбва още три години да стоишъ чиракъ и тогава ще се научишъ добрѣ да работишъ,“ му отговорилъ майсторътъ. Останалъ при майстора още три години и гледалъ какво той върши.
към втори вариант >>
Слѣдователно вие, като се съберете, казвайте: „Ху.“ Ще кажете: „Е, то е глупава работа.“
Азъ
съ васъ ще направя единъ опитъ.
(втори вариант)
Останалъ при майстора още три години и гледалъ какво той върши. Забѣлѣзалъ, че господарьтъ му, прѣди да постави въ пещьта грънцитѣ, вземе ги въ рѫцѣтѣ си, близо до устата и духне вѫтрѣ, каже: „Ху.“ Слѣдъ което грънцитѣ не се пукатъ. „Е, казалъ младежътъ, трѣбвало за едно духване, за едно „ху“ да стоя чиракъ още три години.“ Трѣбва да знаешъ кога да кажешъ това „ху“. Всѣко нѣщо трѣбва да умѣешъ да приспособишъ на неговото врѣме, когато има условия за това и когато Божествениятъ законъ работи, който е една велика сила въ свѣта за доброто и за подигането на човѣшкия характеръ.
Слѣдователно вие, като се съберете, казвайте: „Ху.“ Ще кажете: „Е, то е глупава работа.“
Азъ
съ васъ ще направя единъ опитъ.
Който отъ васъ не е разположенъ, нека три пѫти на день каже „ху“ и вижте какъвъ резултатъ ще имате въ продължение на единъ мѣсецъ. Азъ съмъ виждалъ селяни, като кладатъ огънь, като не се разпалва, тѣ се наведатъ, духватъ и казватъ „ху“. Гасите свѣщь, духвате, кажете „ху“ и сегашнитѣ господари каратъ слугинитѣ си да имъ гасятъ свѣщитѣ. Старитѣ българи знаятъ отдавна това изкуство. Изгори си нѣкой пръста, духне на изгорѣлото мѣсто, каже „ху“ и то започне да прѣболява.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ виждалъ селяни, като кладатъ огънь, като не се разпалва, тѣ се наведатъ, духватъ и казватъ „ху“.
(втори вариант)
„Е, казалъ младежътъ, трѣбвало за едно духване, за едно „ху“ да стоя чиракъ още три години.“ Трѣбва да знаешъ кога да кажешъ това „ху“. Всѣко нѣщо трѣбва да умѣешъ да приспособишъ на неговото врѣме, когато има условия за това и когато Божествениятъ законъ работи, който е една велика сила въ свѣта за доброто и за подигането на човѣшкия характеръ. Слѣдователно вие, като се съберете, казвайте: „Ху.“ Ще кажете: „Е, то е глупава работа.“ Азъ съ васъ ще направя единъ опитъ. Който отъ васъ не е разположенъ, нека три пѫти на день каже „ху“ и вижте какъвъ резултатъ ще имате въ продължение на единъ мѣсецъ.
Азъ
съмъ виждалъ селяни, като кладатъ огънь, като не се разпалва, тѣ се наведатъ, духватъ и казватъ „ху“.
Гасите свѣщь, духвате, кажете „ху“ и сегашнитѣ господари каратъ слугинитѣ си да имъ гасятъ свѣщитѣ. Старитѣ българи знаятъ отдавна това изкуство. Изгори си нѣкой пръста, духне на изгорѣлото мѣсто, каже „ху“ и то започне да прѣболява. Заболи ви сърдцето, кажете „ху“. Ще кажете: „Това е глупаво, нека азъ да видя по медицинскитѣ книги какво пише за лѣкуването на тази или онази болесть.“ Ако сте богати, дайте си даньта на лѣкаря, но ако сте бѣдни, опитайте моя съвѣтъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Това е глупаво, нека
азъ
да видя по медицинскитѣ книги какво пише за лѣкуването на тази или онази болесть.“ Ако сте богати, дайте си даньта на лѣкаря, но ако сте бѣдни, опитайте моя съвѣтъ.
(втори вариант)
Азъ съмъ виждалъ селяни, като кладатъ огънь, като не се разпалва, тѣ се наведатъ, духватъ и казватъ „ху“. Гасите свѣщь, духвате, кажете „ху“ и сегашнитѣ господари каратъ слугинитѣ си да имъ гасятъ свѣщитѣ. Старитѣ българи знаятъ отдавна това изкуство. Изгори си нѣкой пръста, духне на изгорѣлото мѣсто, каже „ху“ и то започне да прѣболява. Заболи ви сърдцето, кажете „ху“.
Ще кажете: „Това е глупаво, нека
азъ
да видя по медицинскитѣ книги какво пише за лѣкуването на тази или онази болесть.“ Ако сте богати, дайте си даньта на лѣкаря, но ако сте бѣдни, опитайте моя съвѣтъ.
Безъ пари медицина ви прѣпорѫчвамъ, особено при сегашното положение, при липса на лѣкари и при скѫпотията на живота. Не говоря нищо противъ лѣкаритѣ, напротивъ тѣ сѫ много добри хора, защото когато нѣкой човѣкъ изгуби вѣра въ Бога, въ всичко и каже, че е реалистъ, дойде день да заболѣе сериозно, търси нѣкѫдѣ помощь и кѫдѣ я намира? – У лѣкаря. Щомъ дойде лѣкарьтъ, той го запитва: „Какво е положението ми, има ли надежда? “ И вѣрва и изпълнява всичко, казано отъ лѣкаря.
към втори вариант >>
Извикала тя мѫжа си и му казала: „То се вижда, че ще умра, но искамъ едно обѣщание отъ тебе: да се не женишъ слѣдъ моята смърть.“ Мѫжътъ ѝ отговорилъ: „Не мога да ти дамъ такова обѣщание.“ – „Е, тогава и
азъ
нѣма да умра.“ И наистина не умрѣла.
(втори вариант)
Щомъ дойде лѣкарьтъ, той го запитва: „Какво е положението ми, има ли надежда? “ И вѣрва и изпълнява всичко, казано отъ лѣкаря. Този лѣкарь заслужава да му се плати 10 лева и повече даже, за гдѣто е внесълъ въ тази кѫща вѣра. Ние трѣбва да туримъ, да усилимъ волята си. Ние трѣбва да приличаме на онази американка, която лѣкарьтъ казвалъ, че ще умре.
Извикала тя мѫжа си и му казала: „То се вижда, че ще умра, но искамъ едно обѣщание отъ тебе: да се не женишъ слѣдъ моята смърть.“ Мѫжътъ ѝ отговорилъ: „Не мога да ти дамъ такова обѣщание.“ – „Е, тогава и
азъ
нѣма да умра.“ И наистина не умрѣла.
Не лъжете свѣта, а кажете: „мога“ и спрѣгайте глагола „мога“. Никой не умира, умира човѣкъ само когато грѣши. Онзи, който изпълнява закона на Христа, не умира. Умрѣли хора нѣма, не съмъ срѣщалъ такива, но болни има. Кажете кой отъ васъ е умиралъ?
към втори вариант >>
Ето,
азъ
доказвамъ това: разпнаха ме и пакъ говоря съ васъ.
(втори вариант)
Кажете кой отъ васъ е умиралъ? Този, който не е умиралъ нѣма право да лъже, че хората умиратъ. Каква е тази философия на християнството: „Ще умремъ! “ Нѣма да умремъ, а трѣбва да се каже: „Ще заспимъ, ще се промѣнимъ“, то сѫ друго нѣщо вече. Христосъ казва: Радвайте се, вие които сте свободни въ свѣта, защото нѣма смърть.
Ето,
азъ
доказвамъ това: разпнаха ме и пакъ говоря съ васъ.
Слѣдователно съ моята великденска бесѣда искамъ да не бѫдете положителни хора съ отрицателни умове, а положителни хора съ положителни умове. Това, което азъ твърдя, всѣки може да го докаже, като направи единъ малъкъ опитъ и да се убѣди въ истинностьта на думитѣ ми. Вие казвате: „Като отидемъ въ онзи свѣть, тогава ще видимъ какво има.“ Не се лъжете, сега опитайте. Казвате: „Не мога да търпя да страда единъ или другъ, да го чувамъ, че охка.“ Нека страда, той е благословенъ. Като каже нѣколко пѫти „ху“, той ще оздравѣе.
към втори вариант >>
Това, което
азъ
твърдя, всѣки може да го докаже, като направи единъ малъкъ опитъ и да се убѣди въ истинностьта на думитѣ ми.
(втори вариант)
Каква е тази философия на християнството: „Ще умремъ! “ Нѣма да умремъ, а трѣбва да се каже: „Ще заспимъ, ще се промѣнимъ“, то сѫ друго нѣщо вече. Христосъ казва: Радвайте се, вие които сте свободни въ свѣта, защото нѣма смърть. Ето, азъ доказвамъ това: разпнаха ме и пакъ говоря съ васъ. Слѣдователно съ моята великденска бесѣда искамъ да не бѫдете положителни хора съ отрицателни умове, а положителни хора съ положителни умове.
Това, което
азъ
твърдя, всѣки може да го докаже, като направи единъ малъкъ опитъ и да се убѣди въ истинностьта на думитѣ ми.
Вие казвате: „Като отидемъ въ онзи свѣть, тогава ще видимъ какво има.“ Не се лъжете, сега опитайте. Казвате: „Не мога да търпя да страда единъ или другъ, да го чувамъ, че охка.“ Нека страда, той е благословенъ. Като каже нѣколко пѫти „ху“, той ще оздравѣе. Това е новото учение, нови методи за разбиране на живота. Знаете ли, когато единъ домъ е лишенъ отъ радость, каква мрачна картина прѣдставлява той, какви духовни нечистотии има вѫтрѣ въ него?
към втори вариант >>
“ А сега хората казватъ: „Свѣтътъ не е добъръ, мрачни сѫ хората.“ Нѣкой день моятъ свѣтъ се поразмѫти, запретна се и казвамъ: „Сега ще влѣза въ моята нива, между моитѣ дѣца и тамъ ще поработя.“ И
азъ
имамъ дѣца.
(втори вариант)
Питатъ го: „Какво правишъ тамъ? “ – „Свиря на кемане.“ – „Кѫде е гласътъ му, та не се чува? “ – „Утрѣ ще му чуете гласа,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Гласътъ на това, което работите, ще го чуете послѣ, въ една или друга смисъль, то има своята сила. Ако ние внесемъ въ себе си тази дума „радость“, всѣки ще ни пита: „Какъ придобихте тази сила?
“ А сега хората казватъ: „Свѣтътъ не е добъръ, мрачни сѫ хората.“ Нѣкой день моятъ свѣтъ се поразмѫти, запретна се и казвамъ: „Сега ще влѣза въ моята нива, между моитѣ дѣца и тамъ ще поработя.“ И
азъ
имамъ дѣца.
Нѣкои ще кажатъ: „Господинъ Дѫновъ нѣма дѣца, не знае какъ се отглеждатъ тѣ.“ Е, вие много пъкъ ги отглеждате. Вие трѣбва да отхранвате тѣло, сърдце, умъ и душа, всичко това е необходимо за васъ. Повтаряйте думата „радость“, и вие ще видите, че въ свѣта има други сили. Тогава ще видите, че това, което съмъ говорилъ е право. И тъй, Христосъ казва: Радвайте се, нѣма смърть.
към втори вариант >>
Радвайте се, казва Христосъ, защото
азъ
ще ви изпратя свѣтли духове.
(втори вариант)
Вие трѣбва да отхранвате тѣло, сърдце, умъ и душа, всичко това е необходимо за васъ. Повтаряйте думата „радость“, и вие ще видите, че въ свѣта има други сили. Тогава ще видите, че това, което съмъ говорилъ е право. И тъй, Христосъ казва: Радвайте се, нѣма смърть. Вашето бѫдеще е велико, вашитѣ души сѫ прѣдназначени за другъ единъ Божественъ свѣтъ.
Радвайте се, казва Христосъ, защото
азъ
ще ви изпратя свѣтли духове.
Подъ свѣтли духове разбирамъ тѣзи, което ще работятъ върху васъ и ще създадатъ друга култура. „Слѣдъ 2000 години ще видите тѣзи ангели да слизатъ и възлизатъ и да работятъ върху васъ“ – е писано въ Писанието. Това врѣме е настѫпило вече. Фактитѣ сѫ всѣкога факти, а какво мислятъ хората, то е другъ въпросъ. Въ съврѣменната наука въ петь минути може да измѣнишъ настроението у човѣка.
към втори вариант >>
Майка, като зачене, да каже: „
Азъ
вѣрвамъ, вѣрвамъ, че ще родя добро дѣте, радвамъ се, че ще бѫде добро дѣтето“ и т.н.
(втори вариант)
Често употрѣбяватъ думитѣ „внушение“, „хипнотизиране“. Какво е хипнотизирането? То е сила, която може да употрѣбите въ добра и лоша смисъль. Съ малка и съ голѣма доза може да произведете два противоположни резултата. Ако кажете на вашия синъ: „Ти ще бѫдешъ добъръ, синко,“ той наистина ще стане добъръ.
Майка, като зачене, да каже: „
Азъ
вѣрвамъ, вѣрвамъ, че ще родя добро дѣте, радвамъ се, че ще бѫде добро дѣтето“ и т.н.
Какво правятъ днешнитѣ жени? Мѫчатъ се да помѣтнатъ, съвѣтватъ се съ лѣкари върху начина за помѣтане, но когато помѣтнешъ на физическото поле, послѣдствията сѫ лоши. Затова Христосъ казва: Вѣрвайте въ духоветѣ, които азъ ще изпратя, тѣ ще изправятъ свѣта и вашиятъ животъ ще се уреди. Не взимайте вашето брѣме върху себе си, всичко ще се промени. Сега ви оставямъ съ тази дума „радвайте се“.
към втори вариант >>
Затова Христосъ казва: Вѣрвайте въ духоветѣ, които
азъ
ще изпратя, тѣ ще изправятъ свѣта и вашиятъ животъ ще се уреди.
(втори вариант)
Съ малка и съ голѣма доза може да произведете два противоположни резултата. Ако кажете на вашия синъ: „Ти ще бѫдешъ добъръ, синко,“ той наистина ще стане добъръ. Майка, като зачене, да каже: „Азъ вѣрвамъ, вѣрвамъ, че ще родя добро дѣте, радвамъ се, че ще бѫде добро дѣтето“ и т.н. Какво правятъ днешнитѣ жени? Мѫчатъ се да помѣтнатъ, съвѣтватъ се съ лѣкари върху начина за помѣтане, но когато помѣтнешъ на физическото поле, послѣдствията сѫ лоши.
Затова Христосъ казва: Вѣрвайте въ духоветѣ, които
азъ
ще изпратя, тѣ ще изправятъ свѣта и вашиятъ животъ ще се уреди.
Не взимайте вашето брѣме върху себе си, всичко ще се промени. Сега ви оставямъ съ тази дума „радвайте се“. Нека тя зачене въ вашия умъ. Тогава ще се съедините съ тѣзи Божествени духове. Ще кажете: „Е, отъ где ги виждаме?
към втори вариант >>
“ Мома, прѣди да се влюби, си създава
образъ
любимъ, а като срѣщне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения
образъ
и го залюбва.
(втори вариант)
Не взимайте вашето брѣме върху себе си, всичко ще се промени. Сега ви оставямъ съ тази дума „радвайте се“. Нека тя зачене въ вашия умъ. Тогава ще се съедините съ тѣзи Божествени духове. Ще кажете: „Е, отъ где ги виждаме?
“ Мома, прѣди да се влюби, си създава
образъ
любимъ, а като срѣщне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения
образъ
и го залюбва.
Ако повтаряте думата „радость“, само така ще привлѣчете Христа, ще познаете великитѣ истини въ живота, ще разберете, че думитѣ иматъ въ себе си дълбокъ смисълъ. Това сѫ прости знания, които ви ги давамъ даромъ защото ви сѫ потрѣбни и азъ не ще нося никаква отговорность, ако кажете, че сте пострадали. Приложете тѣзи знания. Произнесете думата „радость“ 10 пѫти на день, безъ всѣко съмнѣние, идете слѣдъ това на работа и вижте какъ ще подѣйствува тя. Тури хлѣба въ стомаха си и не мисли по това, той ще свърши работата си.
към втори вариант >>
Това сѫ прости знания, които ви ги давамъ даромъ защото ви сѫ потрѣбни и
азъ
не ще нося никаква отговорность, ако кажете, че сте пострадали.
(втори вариант)
Нека тя зачене въ вашия умъ. Тогава ще се съедините съ тѣзи Божествени духове. Ще кажете: „Е, отъ где ги виждаме? “ Мома, прѣди да се влюби, си създава образъ любимъ, а като срѣщне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения образъ и го залюбва. Ако повтаряте думата „радость“, само така ще привлѣчете Христа, ще познаете великитѣ истини въ живота, ще разберете, че думитѣ иматъ въ себе си дълбокъ смисълъ.
Това сѫ прости знания, които ви ги давамъ даромъ защото ви сѫ потрѣбни и
азъ
не ще нося никаква отговорность, ако кажете, че сте пострадали.
Приложете тѣзи знания. Произнесете думата „радость“ 10 пѫти на день, безъ всѣко съмнѣние, идете слѣдъ това на работа и вижте какъ ще подѣйствува тя. Тури хлѣба въ стомаха си и не мисли по това, той ще свърши работата си. Кажи думата „радость“ и твоятъ духъ ще извади нейнитѣ сокове и ти ще бѫдешъ единъ мощенъ и силенъ духъ и като се върнешъ отъ работа, кажи на Бога: „Благодаря Ти, за тази дума.“ Желалъ бихъ всички българи и българскиятъ царь, и свещеници, и търговци, и учители, и майки, и бащи, всички да изговарятъ тази дума „радость“ и този зовъ да се понесе отъ всички народи.
към втори вариант >>
17.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Тѣ сѫ класически думи, класически
изразъ
.
(втори вариант)
Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ.
Тѣ сѫ класически думи, класически
изразъ
.
Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия.
към втори вариант >>
Когато говоря за тѣзи растения,
азъ
разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества.
(втори вариант)
Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.
Когато говоря за тѣзи растения,
азъ
разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества.
За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно волята е
изразъ
на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето.
(втори вариант)
въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели. Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ. Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ.
Слѣдователно волята е
изразъ
на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето.
Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е. да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно. Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля. Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга. Крѫгътъ е Божествения животъ, свързанъ съ единица, то е посоката, по която трѣбва да се движимъ, нагорѣ, къмъ главата.
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие.
(втори вариант)
“ Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички сѫщества се движатъ. Когато Христосъ е казалъ думитѣ: „Не може да влѣзе въ Царството Небесно този, който казва Господи, Господи,“ Той е ималъ прѣдъ видъ най-културнитѣ хора, а именно сегашнитѣ, хората на XX вѣкъ. Тѣзи хора въ врѣмето на Христа сѫ сѫществували, но сѫ били въ видъ на сѣмки и тогава Христосъ имъ е казалъ: „Вие, слѣдъ 2000 години, ще изпитате най-голѣми нещастия, но за да може да се спаситѣ и издигнете, непрѣменно трѣбва да знаете какъ да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже нѣкой: „Кой е моя баща? “ Чудно, провиква се Исусъ и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израилъ не позна своя Богъ. Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето.
Азъ
казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие.
Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието. Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия.
към втори вариант >>
Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а
азъ
ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна.
(втори вариант)
Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ. Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава.
Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а
азъ
ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна.
Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ. Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница. Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници. Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта. Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа.
към втори вариант >>
Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но
азъ
подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта.
(втори вариант)
Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава. Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна. Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ. Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница. Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници.
Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но
азъ
подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта.
Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа. Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ. Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства. Сега ще започне да снове, прѣде и тъче. Виждалъ съмъ такива случаи, но никакви лѣкарства не трѣбватъ.
към втори вариант >>
Азъ
виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ.
(втори вариант)
Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства. Сега ще започне да снове, прѣде и тъче. Виждалъ съмъ такива случаи, но никакви лѣкарства не трѣбватъ. Има хора, които започватъ да проглеждатъ, виждатъ нѣкои нѣща, които другитѣ не могатъ да ги видятъ. Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората!
Азъ
виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ.
Да се подложимъ на гладъ, да видимъ кой колко дни би издържалъ, да се подложимъ на изкушение – кой би издържалъ. Въ какво се състои човѣшкия характеръ? Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление. „Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление.
(втори вариант)
Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората! Азъ виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ. Да се подложимъ на гладъ, да видимъ кой колко дни би издържалъ, да се подложимъ на изкушение – кой би издържалъ. Въ какво се състои човѣшкия характеръ? Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ.
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление.
„Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева. „Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева. Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва. Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева.
към втори вариант >>
“ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава
азъ
ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени!
(втори вариант)
Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва. Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева. Когато го сѫдили, той казалъ: „Не, господа, нѣмате право да ме сѫдите, защото това е вече продажба, а вие нѣмате право да ме сѫдите за такова нѣщо.“ Христосъ е дошълъ на земята за тѣзи хора, за продаденитѣ, да ги откупи, защото тѣ сѫ продадени на тъмни сили. Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко?
“ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава
азъ
ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени!
“ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха. А що е умиране? – Продажба.
към втори вариант >>
Азъ
въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира.
(втори вариант)
Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено. Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой. Какъ ще го упокои Господь? – Изпълнете волята Божия.
Азъ
въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира.
За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия. Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ. Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде.
към втори вариант >>
Азъ
искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ.
(втори вариант)
Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой. Какъ ще го упокои Господь? – Изпълнете волята Божия. Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира. За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия.
Азъ
искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ.
Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца.
към втори вариант >>
Азъ
не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ.
(втори вариант)
Какъ ще го упокои Господь? – Изпълнете волята Божия. Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира. За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия. Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ.
Азъ
не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ.
Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца. Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци.
към втори вариант >>
Ако
азъ
не изпълнявамъ волята Божия,
азъ
съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание.
(втори вариант)
Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца. Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци. Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ.
Ако
азъ
не изпълнявамъ волята Божия,
азъ
съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание.
Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие? “ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия.
към втори вариант >>
Азъ
искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания.
(втори вариант)
Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание. Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие? “ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно.
Азъ
искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания.
Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори. „Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“ Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ.
към втори вариант >>
„Ама,
азъ
съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
(втори вариант)
Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори.
„Ама,
азъ
съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ. Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ! “ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь.
към втори вариант >>
Азъ
често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия.
(втори вариант)
Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ! “ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь. Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.
Азъ
често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия.
Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ. Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му. То е като една разцъфтѣла роза. Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца.
към втори вариант >>
Не ме разбирайте, че
азъ
имамъ прѣдъ видъ само единъ народ.
(втори вариант)
Мѫже, жени – всички на фронта. На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора. Така се обнови и французката нация. Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция? Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ.
Не ме разбирайте, че
азъ
имамъ прѣдъ видъ само единъ народ.
За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя.
(втори вариант)
Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ. За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не.
Азъ
съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя.
Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ? “ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ! “ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората.
към втори вариант >>
“ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ
азъ
.
(втори вариант)
Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ. За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не. Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя. Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ?
“ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ
азъ
.
Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ! “ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично.
към втори вариант >>
„
Азъ
ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ.
(втори вариант)
Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти. Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ.
„
Азъ
ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ.
Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти. Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ. Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ? Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ. Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „
Азъ
ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль.
(втори вариант)
Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда. Нѣма друга сила, която да спре този процесъ. Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.
Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „
Азъ
ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль.
Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата. Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля. Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ.
към втори вариант >>
Направете сами този опитъ, защото ако
азъ
го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата.
(втори вариант)
Нѣма друга сила, която да спре този процесъ. Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта. Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль.
Направете сами този опитъ, защото ако
азъ
го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата.
Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля. Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ. Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти.
към втори вариант >>
18.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Слѣдователно
азъ
поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ.
(втори вариант)
Въ основното учение на живота има три много важни елементи. Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание.
Слѣдователно
азъ
поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ.
За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята.
към втори вариант >>
Азъ
ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения.
(втори вариант)
Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята. Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ. Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ. Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“? Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне.
Азъ
ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения.
Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ. Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е изразъ на миналия ни животъ. Всичкитѣ щастия и нещастия се дължатъ на миналитѣ ни постѫпки и ако искаме да измѣнимъ бѫдещия си животъ, трѣбва да разберемъ тѣзи основни закони, които регулиратъ човѣшката воля, човѣшката сила, мисъль и чувства и човѣшкото съзнание. Нашитѣ разбирания не трѣбва да бѫдатъ такива, да мислимъ, че знаемъ, такива знания всички иматъ, но ние се нуждаемъ отъ едни положителни знания, които да измѣнятъ живота ни. Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество.
към втори вариант >>
Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е
изразъ
на миналия ни животъ.
(втори вариант)
Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ. Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“? Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне. Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения. Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ.
Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е
изразъ
на миналия ни животъ.
Всичкитѣ щастия и нещастия се дължатъ на миналитѣ ни постѫпки и ако искаме да измѣнимъ бѫдещия си животъ, трѣбва да разберемъ тѣзи основни закони, които регулиратъ човѣшката воля, човѣшката сила, мисъль и чувства и човѣшкото съзнание. Нашитѣ разбирания не трѣбва да бѫдатъ такива, да мислимъ, че знаемъ, такива знания всички иматъ, но ние се нуждаемъ отъ едни положителни знания, които да измѣнятъ живота ни. Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество. Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“. Що е хигиена?
към втори вариант >>
Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и
азъ
.
(втори вариант)
Законъ за познаване на чистотата. Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата. Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др. Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби. Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили.
Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и
азъ
.
Това е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ състезание или борба за животъ, като нѣкои дори се изразяватъ въ слѣднята формула: „Въ борбата за живота човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тѣзи твърдения 50% сѫ вѣрни. Животътъ не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани. Животътъ е и работа, защото съ това се издига човѣчеството. Когато не разбираме живота, работата се обръща въ трудъ и колкото отиваме по-долу, трудътъ се прѣобръща въ мѫчение. Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние.
към втори вариант >>
Азъ
ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ.
(втори вариант)
Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене. Думата „чистота“ подразбира нечистота. За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ. За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ. За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване.
Азъ
ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ.
Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира. Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ. Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане. Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ.
към втори вариант >>
Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“
Азъ
тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ.
(втори вариант)
Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди. Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори.
Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“
Азъ
тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ.
Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане. Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ. Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте. Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде? “ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ.
към втори вариант >>
Като говоря за самоубийство,
азъ
разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ? “ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ.
Като говоря за самоубийство,
азъ
разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ.
Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си. Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него. Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе? Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза. Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти.
към втори вариант >>
Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици
азъ
ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ.
(втори вариант)
„Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава.
Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици
азъ
ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ.
Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ. Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота. И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо. Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ. Какъвъ е този Божественъ планъ?
към втори вариант >>
Лѣкарьтъ му казва: „
Азъ
ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ.
(втори вариант)
„Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава. Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ.
Лѣкарьтъ му казва: „
Азъ
ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ.
Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота. И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо. Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ. Какъвъ е този Божественъ планъ? Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ.
към втори вариант >>
Азъ
наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването.
(втори вариант)
Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното. Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ. Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние. Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното.
Азъ
наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването.
Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ. Разбирате ли тази дълбока философия на живота? Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане. Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете. Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „
Азъ
не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане.
(втори вариант)
Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното. Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването. Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ. Разбирате ли тази дълбока философия на живота?
Нѣкои казватъ: „
Азъ
не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане.
Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете. Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие. Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса.
към втори вариант >>
Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си
азъ
не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло.
(втори вариант)
Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво. Така ви виждамъ и васъ често. Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце. Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ.
Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си
азъ
не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло.
Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо. Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него. Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ. Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства.
към втори вариант >>
Слѣдъ това започнахъ
азъ
работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него.
(втори вариант)
Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо.
Слѣдъ това започнахъ
азъ
работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него.
Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ. Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства. Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Нѣмаме такива.“
Азъ
не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има.
(втори вариант)
Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него. Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ. Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства. Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи.
Ще кажете: „Нѣмаме такива.“
Азъ
не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има.
Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага. Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ? “ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ. Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия?
към втори вариант >>
Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене,
азъ
ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага.
(втори вариант)
Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ. Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства. Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има.
Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене,
азъ
ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага.
Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ? “ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ. Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ.
към втори вариант >>
“
Азъ
ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.
(втори вариант)
Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има. Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага. Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ?
“
Азъ
ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.
Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ.
към втори вариант >>
Затова и
азъ
ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“.
(втори вариант)
Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ. Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь. Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ? “ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това.
Затова и
азъ
ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“.
Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването. Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ. Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата.
(втори вариант)
Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ. Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна. Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н. Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси.
Азъ
съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата.
Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте? “ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ? “ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето. Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ?
към втори вариант >>
“ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и
азъ
съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и
азъ
съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а
азъ
зная, че съмъ отъ Слънцето.
(втори вариант)
Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте? “ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ?
“ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и
азъ
съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и
азъ
съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а
азъ
зная, че съмъ отъ Слънцето.
Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ? “ – Отъ Слънцето. Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е. по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ.
към втори вариант >>
Въ живота има 7 елемента,
азъ
говоря само за единия елементъ, т.е.
(втори вариант)
“ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ? “ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето. Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ? “ – Отъ Слънцето.
Въ живота има 7 елемента,
азъ
говоря само за единия елементъ, т.е.
по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго.
към втори вариант >>
Съ своята опашка тя казваше: „
Азъ
ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета? Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши. Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде.
Съ своята опашка тя казваше: „
Азъ
ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.
Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата. За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ. Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда.
към втори вариант >>
Видишъ ли
оназъ
рътлина?
(втори вариант)
та си скутове отрѣза. Ограби злато и сребро, па си отъ Вела побѣгна. III пѣсень Кирушка и Стоянъ
Видишъ ли
оназъ
рътлина?
Задъ нея село голѣмо. Тамъ имамъ либе и друго – съсъ малко мѫжко дѣтенце. Кирушка си му думаше: Стояне, проклетъ Стояне,
към втори вариант >>
19.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Азът
, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот.
Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота.
Азът
, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот.
Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото.
към беседата >>
Значи,
азът
е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл.
Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха.
Значи,
азът
е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл.
С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Това е една култура.“
Азъ
рекохъ: „Това е култура на тъмнина въ духовно отношение.“ Културни сѫ сегашнитѣ хора, но иматъ механическа култура, а подобни култури сѫ прѣходни, не сѫ сѫществени.
(втори вариант)
Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. Вечерно врѣме, като залѣзе слънцето, веднага усѣщаме една хладина. Тъмнината поглъща тази топлина, а въ топлината сѫ скрити елементитѣ на живота. Въ слѣдствие на това, като се поглъща топлината, растителното царство, за да задържи своето равновѣсие, взима топлина отъ земята, която започва да изпуща своята и затова вечерно врѣме забѣлѣзваме тукъ таме извѣстни течения. Ние отъ чисто физическо, отъ социално гледище раздѣляме днитѣ на день и нощь.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Това е една култура.“
Азъ
рекохъ: „Това е култура на тъмнина въ духовно отношение.“ Културни сѫ сегашнитѣ хора, но иматъ механическа култура, а подобни култури сѫ прѣходни, не сѫ сѫществени.
Култура, която взима повече, а дава по-малко, тя е култура на крадци. Когато хранишъ нѣкое прасе, ставашъ три пѫти прѣзъ нощьта да му давашъ храна и прасето си казва: „Колко е добъръ моя господарь! “ Но като дойде Коледа, турвашъ ножа на шията на това прасе, извиква то нѣколко пѫти и опитвашъ културата на храненето. Това прасе е било като една фабрика, която е събирала материалъ за своя господарь. Крадцитѣ нѣматъ земно произхождение, произлизатъ отъ едни много възвишени сѫщества, които сѫ научили хората да крадатъ, прѣди тѣ да сѫ знаяли това изкуство.
към втори вариант >>
“ Той отговаря: „Кръвьта Христова спасява и всѣки, който е умитъ въ нея, той е спасенъ.“ Но питамъ
азъ
: тази кръвь, въ която си умитъ, дѣйствително Христова ли е?
(втори вариант)
Напримѣръ човѣкъ е сѫщество, което има два крака. Кокошката сѫщо има два крака, слѣдователно, кокошката е човѣкъ. По форма това прѣдложение е вѣрно, но по съдържание и по смисълъ не е вѣрно. У религиознитѣ хора има друга логика. Напримѣръ нѣкои питатъ: „Какъ се спасяватъ хората?
“ Той отговаря: „Кръвьта Христова спасява и всѣки, който е умитъ въ нея, той е спасенъ.“ Но питамъ
азъ
: тази кръвь, въ която си умитъ, дѣйствително Христова ли е?
Това прѣдложение не е вѣрно по смисълъ. Трѣбва да знаешъ тази кръвь да я прѣвърнешъ, да ѝ дадешъ смисълъ. Затова релиознитѣ хора трѣбва да разбиратъ духовния езикъ. Постоянно се говори за Христовата кръвь. Каква е тя?
към втори вариант >>
Слѣдователно
азъ
изваждамъ слѣдното заключение: Христовиятъ животъ спасява хората, а не кръвьта.
(втори вариант)
Трѣбва да знаешъ тази кръвь да я прѣвърнешъ, да ѝ дадешъ смисълъ. Затова релиознитѣ хора трѣбва да разбиратъ духовния езикъ. Постоянно се говори за Христовата кръвь. Каква е тя? Тя е червена, а червенината е признакъ на топлина, топлина въ живота.
Слѣдователно
азъ
изваждамъ слѣдното заключение: Христовиятъ животъ спасява хората, а не кръвьта.
Кръвьта, това е само една емблема, една форма, а животътъ, облѣченъ въ една обвивка на червенина, това е само единъ ефектъ, който показва, какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на тази червена кръвь. Сега защо иде крадецътъ да открадне? Кражбата, това е култура на аристокрацията. Азъ ще ви говоря съ строга логика и по форма и по съдържание и по мисъль. Когато говоря на хората истината, говоря въ тѣзи три логики, като при това логиката на мисъльта има прѣимущество у мене прѣдъ другитѣ двѣ.
към втори вариант >>
Азъ
ще ви говоря съ строга логика и по форма и по съдържание и по мисъль.
(втори вариант)
Тя е червена, а червенината е признакъ на топлина, топлина въ живота. Слѣдователно азъ изваждамъ слѣдното заключение: Христовиятъ животъ спасява хората, а не кръвьта. Кръвьта, това е само една емблема, една форма, а животътъ, облѣченъ въ една обвивка на червенина, това е само единъ ефектъ, който показва, какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на тази червена кръвь. Сега защо иде крадецътъ да открадне? Кражбата, това е култура на аристокрацията.
Азъ
ще ви говоря съ строга логика и по форма и по съдържание и по мисъль.
Когато говоря на хората истината, говоря въ тѣзи три логики, като при това логиката на мисъльта има прѣимущество у мене прѣдъ другитѣ двѣ. Има и други четири логики, за които нѣма да ви говоря сега. Тъй че, когато туришъ въ този огънь, прѣдъ тази логика една мисъль, ти ще знаешъ, каква е тя по съдържание, права или не, защото този крадецъ ще се [прѣдстави] прѣдъ тебе като единъ интелигентенъ, благороденъ човѣкъ. Често насъ може да ни излъгватъ хората съ своята логика, напримѣръ ние мислимъ, че хората когато плачатъ, страдатъ, но това е наполовина вѣрно. Сълзитѣ не сѫ всѣкога изразъ на едно страдание.
към втори вариант >>
Сълзитѣ не сѫ всѣкога
изразъ
на едно страдание.
(втори вариант)
Азъ ще ви говоря съ строга логика и по форма и по съдържание и по мисъль. Когато говоря на хората истината, говоря въ тѣзи три логики, като при това логиката на мисъльта има прѣимущество у мене прѣдъ другитѣ двѣ. Има и други четири логики, за които нѣма да ви говоря сега. Тъй че, когато туришъ въ този огънь, прѣдъ тази логика една мисъль, ти ще знаешъ, каква е тя по съдържание, права или не, защото този крадецъ ще се [прѣдстави] прѣдъ тебе като единъ интелигентенъ, благороденъ човѣкъ. Често насъ може да ни излъгватъ хората съ своята логика, напримѣръ ние мислимъ, че хората когато плачатъ, страдатъ, но това е наполовина вѣрно.
Сълзитѣ не сѫ всѣкога
изразъ
на едно страдание.
Напримѣръ на единъ селянинъ отъ българскитѣ села жена му не му позволявала да яде яйца, за което той прѣзъ цѣлия си животъ не ялъ яйца, но съжалявалъ за това нѣщо. Като умрѣла жена му, той си казалъ: „Слава Богу, сега поне свободно ще се наямъ на яйца до насита.“ Взема петь яйца, турва ги въ огъня да се печатъ. Въ това врѣме пристигатъ нѣколко комшийки да му изкажатъ съболезнованията си. За да го не видятъ, че си пече яйца, той веднага ги изважда отъ огъня и ги скрива въ пазвата си. Започнали тѣ да му говорятъ, че му дошълъ такъвъ голѣмъ огънь на главата, какво нещастие го постигнало, особено като се има прѣдъ видъ каква щастлива двойка прѣдставлявали тѣ.
към втори вариант >>
Отличенъ е,
азъ
го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи.
(втори вариант)
Другъ примѣръ за подобна логика. Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че отъ този ученикъ ще излѣзе добъръ проповѣдникъ. Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане!
Отличенъ е,
азъ
го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи.
Той е правъ да плаче за тази мома. Още единъ примѣръ ще ви приведа за тази съврѣменна логика на съврѣменнитѣ хора, на набожнитѣ хора. Често казваме за нѣкого: „Много е религиозенъ човѣкъ, набоженъ, постоянно плаче и въздиша.“ Този случай, за който ще ви разкажа е билъ прѣди 20–25 години въ Русе, съ единъ български учитель. Единъ день той отива при единъ евангелски проповѣдникъ и му казва: „Братко, имамъ голѣма тѫга на сърдцето си, ще се пукна.“ Проповѣдникътъ помислилъ, че този човѣкъ съзналъ грѣховетѣ си и му казалъ: „Ела да се молимъ заедно.“ И започва: „Господи, прости му грѣховетѣ уясни неговитѣ мисли, неговото сърдце, защото съ това, този човѣкъ ще влѣзе въ нашата кошара.“ Проповѣдникътъ го пита: „Братко, кажи каква ти е тѫгата? “ – „Е, видѣхъ една мома много хубава, влюбихъ се въ нея и ако Господь ми помогне да се оженя за нея, ще повѣрвамъ въ Бога, а ако не ми помогне, нѣма да повѣрвамъ въ Него.“ – „Но може да не е за тебе тази мома,“ му казва проповѣдникътъ.
към втори вариант >>
Така че когато нѣкой ме пита: „Ти българинъ ли си,“ рекохъ: първо
азъ
съмъ мисляще сѫщество, което принадлежи на Бога, на човѣчеството, на своя народъ, на дома и най-послѣ на себе си.
(втори вариант)
Не се минаватъ и 1–2 седмици, младежътъ отива при проповѣдника и казва: „Благодаря на Бога, че не ми помогна въ молбата, защото я видѣхъ на единъ балъ да играе съ единъ офицеръ.“ Съврѣменнитѣ религиозни вѣрвания на хората сѫ отъ подобенъ характеръ. Турцитѣ иматъ за случая една хубава пословица: „Камъкъ, който се търкаля, темелъ не хваща.“ […] (въ оригинала е оставенъ единъ празенъ редъ, вероятно е пропуснатъ текстъ.) За да бѫдемъ религиозни не значи, че трѣбва да принадлежимъ къмъ една секта, къмъ една кошара. Ако единъ господарь има 10 000 овци, той може да ги тури въ 10 кошари, а не всички въ една. Когато започнемъ да мислимъ за смисъла на вѫтрѣшния животъ, ние прѣди всичко трѣбва да знаемъ, че като мислящи сѫщества, ние принадлежимъ най-напрѣдъ на Бога, слѣдъ това на човѣчеството, на своя народъ, на своя домъ и най-послѣ на себе си.
Така че когато нѣкой ме пита: „Ти българинъ ли си,“ рекохъ: първо
азъ
съмъ мисляще сѫщество, което принадлежи на Бога, на човѣчеството, на своя народъ, на дома и най-послѣ на себе си.
Това е логическиятъ ходъ на нѣщата, ако искаме да разрѣшаваме правилно дълбокия смисълъ на нѣщата. „Азъ“ – това е форма на земята. Ако азъ разбирамъ да посвѣтя цѣлия си животъ на това сѫщество, на своя стомахъ, то значи да нѣма смисълъ у мене за моето прѣдназначение. „Азъ“ това е една форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички други форми, но въ всѣка форма трѣбва да има съдържание, сила, т.е. това, което хората наричатъ воля.
към втори вариант >>
„
Азъ
“ – това е форма на земята.
(втори вариант)
За да бѫдемъ религиозни не значи, че трѣбва да принадлежимъ къмъ една секта, къмъ една кошара. Ако единъ господарь има 10 000 овци, той може да ги тури въ 10 кошари, а не всички въ една. Когато започнемъ да мислимъ за смисъла на вѫтрѣшния животъ, ние прѣди всичко трѣбва да знаемъ, че като мислящи сѫщества, ние принадлежимъ най-напрѣдъ на Бога, слѣдъ това на човѣчеството, на своя народъ, на своя домъ и най-послѣ на себе си. Така че когато нѣкой ме пита: „Ти българинъ ли си,“ рекохъ: първо азъ съмъ мисляще сѫщество, което принадлежи на Бога, на човѣчеството, на своя народъ, на дома и най-послѣ на себе си. Това е логическиятъ ходъ на нѣщата, ако искаме да разрѣшаваме правилно дълбокия смисълъ на нѣщата.
„
Азъ
“ – това е форма на земята.
Ако азъ разбирамъ да посвѣтя цѣлия си животъ на това сѫщество, на своя стомахъ, то значи да нѣма смисълъ у мене за моето прѣдназначение. „Азъ“ това е една форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички други форми, но въ всѣка форма трѣбва да има съдържание, сила, т.е. това, което хората наричатъ воля. Подъ воля азъ разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при създаване на тѣзи форми. Формата се създава за съдържанието и по отношение на тази логика, каквото е отношението на формата къмъ съдържанието, такова е отношението на съдържанието къмъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата.
към втори вариант >>
Ако
азъ
разбирамъ да посвѣтя цѣлия си животъ на това сѫщество, на своя стомахъ, то значи да нѣма смисълъ у мене за моето прѣдназначение.
(втори вариант)
Ако единъ господарь има 10 000 овци, той може да ги тури въ 10 кошари, а не всички въ една. Когато започнемъ да мислимъ за смисъла на вѫтрѣшния животъ, ние прѣди всичко трѣбва да знаемъ, че като мислящи сѫщества, ние принадлежимъ най-напрѣдъ на Бога, слѣдъ това на човѣчеството, на своя народъ, на своя домъ и най-послѣ на себе си. Така че когато нѣкой ме пита: „Ти българинъ ли си,“ рекохъ: първо азъ съмъ мисляще сѫщество, което принадлежи на Бога, на човѣчеството, на своя народъ, на дома и най-послѣ на себе си. Това е логическиятъ ходъ на нѣщата, ако искаме да разрѣшаваме правилно дълбокия смисълъ на нѣщата. „Азъ“ – това е форма на земята.
Ако
азъ
разбирамъ да посвѣтя цѣлия си животъ на това сѫщество, на своя стомахъ, то значи да нѣма смисълъ у мене за моето прѣдназначение.
„Азъ“ това е една форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички други форми, но въ всѣка форма трѣбва да има съдържание, сила, т.е. това, което хората наричатъ воля. Подъ воля азъ разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при създаване на тѣзи форми. Формата се създава за съдържанието и по отношение на тази логика, каквото е отношението на формата къмъ съдържанието, такова е отношението на съдържанието къмъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Съдържанието само по себе си се създава за вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата.
към втори вариант >>
„
Азъ
“ това е една форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички други форми, но въ всѣка форма трѣбва да има съдържание, сила, т.е.
(втори вариант)
Когато започнемъ да мислимъ за смисъла на вѫтрѣшния животъ, ние прѣди всичко трѣбва да знаемъ, че като мислящи сѫщества, ние принадлежимъ най-напрѣдъ на Бога, слѣдъ това на човѣчеството, на своя народъ, на своя домъ и най-послѣ на себе си. Така че когато нѣкой ме пита: „Ти българинъ ли си,“ рекохъ: първо азъ съмъ мисляще сѫщество, което принадлежи на Бога, на човѣчеството, на своя народъ, на дома и най-послѣ на себе си. Това е логическиятъ ходъ на нѣщата, ако искаме да разрѣшаваме правилно дълбокия смисълъ на нѣщата. „Азъ“ – това е форма на земята. Ако азъ разбирамъ да посвѣтя цѣлия си животъ на това сѫщество, на своя стомахъ, то значи да нѣма смисълъ у мене за моето прѣдназначение.
„
Азъ
“ това е една форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички други форми, но въ всѣка форма трѣбва да има съдържание, сила, т.е.
това, което хората наричатъ воля. Подъ воля азъ разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при създаване на тѣзи форми. Формата се създава за съдържанието и по отношение на тази логика, каквото е отношението на формата къмъ съдържанието, такова е отношението на съдържанието къмъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Съдържанието само по себе си се създава за вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Когато говори Христосъ за крадеца, Той разбира двояко тази дума.
към втори вариант >>
Подъ воля
азъ
разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при създаване на тѣзи форми.
(втори вариант)
Това е логическиятъ ходъ на нѣщата, ако искаме да разрѣшаваме правилно дълбокия смисълъ на нѣщата. „Азъ“ – това е форма на земята. Ако азъ разбирамъ да посвѣтя цѣлия си животъ на това сѫщество, на своя стомахъ, то значи да нѣма смисълъ у мене за моето прѣдназначение. „Азъ“ това е една форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички други форми, но въ всѣка форма трѣбва да има съдържание, сила, т.е. това, което хората наричатъ воля.
Подъ воля
азъ
разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при създаване на тѣзи форми.
Формата се създава за съдържанието и по отношение на тази логика, каквото е отношението на формата къмъ съдържанието, такова е отношението на съдържанието къмъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Съдържанието само по себе си се създава за вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Когато говори Христосъ за крадеца, Той разбира двояко тази дума. Той опрѣдѣля крадеца съ три качества: да открадне, да заколи и да погуби. „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобиленъ.“ Какво разбира подъ тѣзи думи Христосъ, подъ думитѣ „животъ“ и „прѣизобиленъ“.
към втори вариант >>
„
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобиленъ.“ Какво разбира подъ тѣзи думи Христосъ, подъ думитѣ „животъ“ и „прѣизобиленъ“.
(втори вариант)
Подъ воля азъ разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при създаване на тѣзи форми. Формата се създава за съдържанието и по отношение на тази логика, каквото е отношението на формата къмъ съдържанието, такова е отношението на съдържанието къмъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Съдържанието само по себе си се създава за вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Когато говори Христосъ за крадеца, Той разбира двояко тази дума. Той опрѣдѣля крадеца съ три качества: да открадне, да заколи и да погуби.
„
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобиленъ.“ Какво разбира подъ тѣзи думи Христосъ, подъ думитѣ „животъ“ и „прѣизобиленъ“.
Подъ „животъ“ Той разбира „воля“, да се движишъ, да живѣешъ и когато Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть, Той му е вдъхналъ въ ноздритѣ животъ, да се движи, да живѣе. На еврейски думата „невешъ“ значи да създава, да гради. Подъ думата „изобиленъ“ човѣкъ разбира възвишения, съзнателния животъ, смисъла на живота, въ който тази воля трѣбва да се изрази, да бѫде насочена въ извѣстна посока. Какво отношение може да иматъ тѣзи три логики въ нашия животъ, защо ние трѣбва да приложимъ Христовото учение не като теория, а като практика. Азъ рекохъ, теорията е сгѫстено знание, а практиката разредено; теорията е сгѫстена мѫдрость, а практиката – разредена мѫдрость, приложена въ живота.
към втори вариант >>
Азъ
рекохъ, теорията е сгѫстено знание, а практиката разредено; теорията е сгѫстена мѫдрость, а практиката – разредена мѫдрость, приложена въ живота.
(втори вариант)
„Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобиленъ.“ Какво разбира подъ тѣзи думи Христосъ, подъ думитѣ „животъ“ и „прѣизобиленъ“. Подъ „животъ“ Той разбира „воля“, да се движишъ, да живѣешъ и когато Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть, Той му е вдъхналъ въ ноздритѣ животъ, да се движи, да живѣе. На еврейски думата „невешъ“ значи да създава, да гради. Подъ думата „изобиленъ“ човѣкъ разбира възвишения, съзнателния животъ, смисъла на живота, въ който тази воля трѣбва да се изрази, да бѫде насочена въ извѣстна посока. Какво отношение може да иматъ тѣзи три логики въ нашия животъ, защо ние трѣбва да приложимъ Христовото учение не като теория, а като практика.
Азъ
рекохъ, теорията е сгѫстено знание, а практиката разредено; теорията е сгѫстена мѫдрость, а практиката – разредена мѫдрость, приложена въ живота.
Слѣдователно всѣка теория, която имаме за живота, може да е добра, може да е права, но по логика да не е вѣрна. Напримѣръ нѣкоя жена мисли да се ожени и казва: „Тъй ще направя, дѣца ще отглеждамъ, ще ги възпитавамъ, ще се отнасямъ добрѣ съ мѫжа си, съ дѣцата си и т.н.“ Добри мисли сѫ тѣ, теорията ѝ е права, но логиката ѝ е крива, защото тя не може да изправи единъ разваленъ мѫжъ. Колко бащи казватъ на синоветѣ си: „Синко, върви право, върви въ добрия пѫть? “ Но синоветѣ все не се оправятъ. Не мислете, че съ това искамъ да ви обезсърдчавамъ, но рекохъ, че кривиятъ човѣкъ не може да се оправи.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ прави само за себе си, тѣхниятъ животъ е съграденъ върху друга логика и слѣдователно жена или мѫжъ никога да не каже: „
Азъ
ще оправя мѫжа си или обратно.“
Азъ
зная само едно сѫщество, което може да оправя, то е майката.
(втори вариант)
Колко бащи казватъ на синоветѣ си: „Синко, върви право, върви въ добрия пѫть? “ Но синоветѣ все не се оправятъ. Не мислете, че съ това искамъ да ви обезсърдчавамъ, но рекохъ, че кривиятъ човѣкъ не може да се оправи. Кривъ човѣкъ разбирамъ такъвъ, който съзнателно се отдалечава отъ Бога. Хора, които живѣятъ само за себе си, като разглеждатъ свѣта отъ тази логика, не могатъ да се оправятъ.
Тѣ сѫ прави само за себе си, тѣхниятъ животъ е съграденъ върху друга логика и слѣдователно жена или мѫжъ никога да не каже: „
Азъ
ще оправя мѫжа си или обратно.“
Азъ
зная само едно сѫщество, което може да оправя, то е майката.
Това изкуство, тази наука, да оправяшъ кривия, то е достояние само на майката, и то не като роди дѣтето, а 100 години прѣди това. Ще кажете: „Гдѣ ще намѣримъ тѣзи дѣца? “ Когато съврѣменнитѣ химици въ нѣкоя лаборатория взиматъ нѣкои невидими, безцвѣтни въздухообразни тѣла и искатъ добрѣ да разгледатъ свойствата имъ, тѣ ги сгѫстяватъ съ цѣль да ги прѣвърнатъ въ течни и послѣ – твърди тѣла и тогава ставатъ видими за всички. Така и съ дѣцата. Ако тѣ сѫ невидими за насъ, то не значи, че тѣ не сѫществуватъ, а само трѣбва да знаемъ законитѣ, по които може да ги сгѫстимъ.
към втори вариант >>
Христосъ казва:
Азъ
дойдохъ да дамъ животъ на онѣзи, които разбиратъ живота сега, както е сега, а не както е билъ прѣди 2000 години.
(втори вариант)
Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка. Бихъ желалъ правовѣрнитѣ хора за въ бѫдаще да не казватъ така: „Христосъ спаси свѣта.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси? Ще приличате на този богаташъ, при когото дошли да искатъ пари за бѣдни, а той казал: „Онзи богаташъ, който бѣше на кръста, какво даде, та се спаси? “ Хората днесъ, като мислятъ, че Христосъ е добъръ, Той и днесъ ще спаси свѣта. Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси.
Христосъ казва:
Азъ
дойдохъ да дамъ животъ на онѣзи, които разбиратъ живота сега, както е сега, а не както е билъ прѣди 2000 години.
За мене е важно Христосъ какъ се сега проявява въ свѣта, а не какъ се е проявявалъ прѣди 2000 години. Ще кажете; „А, това е богохулство.“ За мене е важно една ябълка, като ражда сега плодове, какви сѫ тѣ, а не какви сѫ били плодоветѣ ѝ прѣди 10–15 години. Днешниятъ Христосъ е по-важенъ зарадъ насъ, защото Той живѣе въ много повече народи, отколкото нѣкога е живѣлъ. Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова хората Го биха и разпнаха, но днесъ Той е голѣмъ. Мене ми е чудно, какъ единъ силенъ човѣкъ може да го разпнатъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно Христосъ на физическото поле и билъ слабъ и затова Той казва: „Зарадъ смисъла на нѣщата
азъ
ще жертвувамъ формата или съдържанието на нѣщата.“ Тъй учеше Христосъ прѣди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искамъ да ги науча да разбиратъ какво нѣщо е съдържанието на нѣщата.“ Затова Христосъ иде да създаде една логика на съдържанието.
(втори вариант)
За мене е важно Христосъ какъ се сега проявява въ свѣта, а не какъ се е проявявалъ прѣди 2000 години. Ще кажете; „А, това е богохулство.“ За мене е важно една ябълка, като ражда сега плодове, какви сѫ тѣ, а не какви сѫ били плодоветѣ ѝ прѣди 10–15 години. Днешниятъ Христосъ е по-важенъ зарадъ насъ, защото Той живѣе въ много повече народи, отколкото нѣкога е живѣлъ. Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова хората Го биха и разпнаха, но днесъ Той е голѣмъ. Мене ми е чудно, какъ единъ силенъ човѣкъ може да го разпнатъ.
Слѣдователно Христосъ на физическото поле и билъ слабъ и затова Той казва: „Зарадъ смисъла на нѣщата
азъ
ще жертвувамъ формата или съдържанието на нѣщата.“ Тъй учеше Христосъ прѣди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искамъ да ги науча да разбиратъ какво нѣщо е съдържанието на нѣщата.“ Затова Христосъ иде да създаде една логика на съдържанието.
Че културата едно врѣме е била много философска се вижда по това, че какви сѫ били тогавашнитѣ църкви и свикването на съборитѣ. […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.) И така, цѣната на свѣщьта се увеличавала и отъ 60 пари станала 12 рубли. И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава. Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ?
към втори вариант >>
Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа
азъ
, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка.
(втори вариант)
Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ? “ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ.
Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа
азъ
, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка.
Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ. Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички.
към втори вариант >>
Ако
азъ
бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.
(втори вариант)
“ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ. Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка.
Ако
азъ
бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.
Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички. А сега какво правятъ?
към втори вариант >>
Христосъ казва: „
Азъ
не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение.
(втори вариант)
Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други. Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря. На това основание Го осѫдиха. Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси.
Христосъ казва: „
Азъ
не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение.
Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце? “ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ. Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества. Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му. Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа.
към втори вариант >>
Азъ
повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце?
(втори вариант)
Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря. На това основание Го осѫдиха. Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси. Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение.
Азъ
повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце?
“ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ. Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества. Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му. Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа. Като ме слушате, ще кажете: „Този човѣкъ не говори на свещенъ езикъ.“ Опитайте пелина на Христа и Той има винце, направете съ него опитъ.
към втори вариант >>
Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и
азъ
ви обичамъ, ако ме малко обичате и
азъ
ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
(втори вариант)
Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно. Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате.
Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и
азъ
ви обичамъ, ако ме малко обичате и
азъ
ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много. Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква?
към втори вариант >>
Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега
азъ
не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински.
(втори вариант)
Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много. Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква?
Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега
азъ
не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински.
Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него. Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ. Той е нашия братъ.
към втори вариант >>
Вие съ кои искате да се разговаряте: съ тѣзи, които Богъ е създалъ по
образъ
и подобие свое или съ тѣзи, които Богъ е направилъ отъ каль?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи.“ Какво? – Иде да открадне вашата свѣщь, а въ тъмнина не се чете. Турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу, така е наредено, нѣма какво да се прави.“ И ние често казваме: „Господь е създалъ така свѣта и трѣбва да се примиримъ.“ Това не е прогресъ и такова разсѫждаване не е правилно. Господь не е създалъ мечкитѣ, вълцитѣ, лошитѣ хора. Той е създалъ само добритѣ, мислящитѣ хора, така че всичко, което виждате въ свѣта, не е направено отъ Господа, но Той го е допусналъ, злото Богъ го е само направилъ.
Вие съ кои искате да се разговаряте: съ тѣзи, които Богъ е създалъ по
образъ
и подобие свое или съ тѣзи, които Богъ е направилъ отъ каль?
Сегашнитѣ хора сѫ отъ каль, тѣхната култура е култура отъ каль, тѣ сѫ хората, на които Богъ е вдъхналъ, вкаралъ животъ, за да имъ даде да разбератъ, че животътъ има по-дълбокъ смисълъ. Сегашната култура е повторение на по-раншната. Христосъ казва, че трѣбва да се пазимъ отъ крадеца, който иде да краде, погубва, като се затворимъ вѫтрѣ въ себе си. Това учение има приложение въ възпитанието на нашитѣ дѣца. Направете опитъ.
към втори вариант >>
Едно врѣме Той е билъ Богъ на Авраама, Исака, Якова, а сега е Богъ на бѣднитѣ, на страждущитѣ, на вдовицитѣ, защото казва Богъ: „Моитѣ слуги не извършиха своята работа на земята, както трѣбва, а сега
азъ
ще я извърша.“ Свѣтътъ сега ще се оправи, защото Богъ работи сега въ него.
(втори вариант)
Ако Богъ гледа благосклонно къмъ насъ, ние сме спасени. Ако у човѣка има правиленъ стремежъ, Богъ ще говори съ такъвъ човѣкъ много меко. Бихъ желалъ всички българи да иматъ стремежа на този идолопоклонникъ въ капището, на когото Богъ е говорилъ тъй меко. Вѣрвамъ, че Господь ще говори много меко на тѣзи хора, които иматъ криви заблуждения. Господь е рѣшилъ да бѫде много благосклоненъ къмъ куцитѣ, нѣмитѣ, уродитѣ, това е Неговата задача за въ бѫдеще, защото Той е Господь на слабитѣ, на сирацитѣ, на вдовицитѣ, а не на владицитѣ, на правовѣрнитѣ, на поповетѣ.
Едно врѣме Той е билъ Богъ на Авраама, Исака, Якова, а сега е Богъ на бѣднитѣ, на страждущитѣ, на вдовицитѣ, защото казва Богъ: „Моитѣ слуги не извършиха своята работа на земята, както трѣбва, а сега
азъ
ще я извърша.“ Свѣтътъ сега ще се оправи, защото Богъ работи сега въ него.
Господь иде да даде живота си за всички и съ това ще се изпълни това учение не въ единъ човѣкъ, а въ цѣлото човѣчество. Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ бѣденъ, сакатъ съмъ, слѣпъ съмъ.“ Нека не се страхуватъ такива, защото за такива иде Господь. Ще каже богатиятъ: „Ами за мене не иде ли? “ За тебе Господь нѣма да дойде, защото богатитѣ нѣматъ нужда отъ Бога. Обръщамъ се къмъ всички сакати, безъ една рѫка, безъ кракъ и имъ казвамъ: Разберете всички и знайте, че Богъ иде въ свѣта да ви открие това ново учение.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „
Азъ
съмъ бѣденъ, сакатъ съмъ, слѣпъ съмъ.“ Нека не се страхуватъ такива, защото за такива иде Господь.
(втори вариант)
Бихъ желалъ всички българи да иматъ стремежа на този идолопоклонникъ въ капището, на когото Богъ е говорилъ тъй меко. Вѣрвамъ, че Господь ще говори много меко на тѣзи хора, които иматъ криви заблуждения. Господь е рѣшилъ да бѫде много благосклоненъ къмъ куцитѣ, нѣмитѣ, уродитѣ, това е Неговата задача за въ бѫдеще, защото Той е Господь на слабитѣ, на сирацитѣ, на вдовицитѣ, а не на владицитѣ, на правовѣрнитѣ, на поповетѣ. Едно врѣме Той е билъ Богъ на Авраама, Исака, Якова, а сега е Богъ на бѣднитѣ, на страждущитѣ, на вдовицитѣ, защото казва Богъ: „Моитѣ слуги не извършиха своята работа на земята, както трѣбва, а сега азъ ще я извърша.“ Свѣтътъ сега ще се оправи, защото Богъ работи сега въ него. Господь иде да даде живота си за всички и съ това ще се изпълни това учение не въ единъ човѣкъ, а въ цѣлото човѣчество.
Нѣкои казватъ: „
Азъ
съмъ бѣденъ, сакатъ съмъ, слѣпъ съмъ.“ Нека не се страхуватъ такива, защото за такива иде Господь.
Ще каже богатиятъ: „Ами за мене не иде ли? “ За тебе Господь нѣма да дойде, защото богатитѣ нѣматъ нужда отъ Бога. Обръщамъ се къмъ всички сакати, безъ една рѫка, безъ кракъ и имъ казвамъ: Разберете всички и знайте, че Богъ иде въ свѣта да ви открие това ново учение. Когато говоря за това учение, азъ разбирамъ да ви сложа една богата трапеза, да опитате всички хубости на нея, да опитате отъ винцето, отъ гѫскитѣ, отъ пилцитѣ и т.н. Бихъ желалъ вашитѣ уши да се отворятъ и да слушате.
към втори вариант >>
Когато говоря за това учение,
азъ
разбирамъ да ви сложа една богата трапеза, да опитате всички хубости на нея, да опитате отъ винцето, отъ гѫскитѣ, отъ пилцитѣ и т.н.
(втори вариант)
Господь иде да даде живота си за всички и съ това ще се изпълни това учение не въ единъ човѣкъ, а въ цѣлото човѣчество. Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ бѣденъ, сакатъ съмъ, слѣпъ съмъ.“ Нека не се страхуватъ такива, защото за такива иде Господь. Ще каже богатиятъ: „Ами за мене не иде ли? “ За тебе Господь нѣма да дойде, защото богатитѣ нѣматъ нужда отъ Бога. Обръщамъ се къмъ всички сакати, безъ една рѫка, безъ кракъ и имъ казвамъ: Разберете всички и знайте, че Богъ иде въ свѣта да ви открие това ново учение.
Когато говоря за това учение,
азъ
разбирамъ да ви сложа една богата трапеза, да опитате всички хубости на нея, да опитате отъ винцето, отъ гѫскитѣ, отъ пилцитѣ и т.н.
Бихъ желалъ вашитѣ уши да се отворятъ и да слушате. Нѣкой пѫть владицитѣ, като ме слушатъ, казватъ: „Господинъ Дѫновъ ни напада.“ Не ги нападамъ, защото и владици и свещеници сѫ допринесли много нѣщо и азъ имъ благодаря, защото тѣ сѫ допринесли нѣщо и за моята работа. Азъ, като гледамъ отъ Божествено гледище, намирамъ, че тѣ не сѫ изпълнили както трѣбва своята работа, но Богъ ще ги упѫти, ще ги научи какъ да си вършатъ работата. Богъ ще сѫди всички. Ако окото ти е извадено, Богъ ще каже: „Турете му здраво око.“ Ако кракътъ е отсѣченъ, ще каже: „Намѣстете му другъ кракъ.“ Това е сѫдба.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть владицитѣ, като ме слушатъ, казватъ: „Господинъ Дѫновъ ни напада.“ Не ги нападамъ, защото и владици и свещеници сѫ допринесли много нѣщо и
азъ
имъ благодаря, защото тѣ сѫ допринесли нѣщо и за моята работа.
(втори вариант)
Ще каже богатиятъ: „Ами за мене не иде ли? “ За тебе Господь нѣма да дойде, защото богатитѣ нѣматъ нужда отъ Бога. Обръщамъ се къмъ всички сакати, безъ една рѫка, безъ кракъ и имъ казвамъ: Разберете всички и знайте, че Богъ иде въ свѣта да ви открие това ново учение. Когато говоря за това учение, азъ разбирамъ да ви сложа една богата трапеза, да опитате всички хубости на нея, да опитате отъ винцето, отъ гѫскитѣ, отъ пилцитѣ и т.н. Бихъ желалъ вашитѣ уши да се отворятъ и да слушате.
Нѣкой пѫть владицитѣ, като ме слушатъ, казватъ: „Господинъ Дѫновъ ни напада.“ Не ги нападамъ, защото и владици и свещеници сѫ допринесли много нѣщо и
азъ
имъ благодаря, защото тѣ сѫ допринесли нѣщо и за моята работа.
Азъ, като гледамъ отъ Божествено гледище, намирамъ, че тѣ не сѫ изпълнили както трѣбва своята работа, но Богъ ще ги упѫти, ще ги научи какъ да си вършатъ работата. Богъ ще сѫди всички. Ако окото ти е извадено, Богъ ще каже: „Турете му здраво око.“ Ако кракътъ е отсѣченъ, ще каже: „Намѣстете му другъ кракъ.“ Това е сѫдба. Сѫдията, като отсѫжда, дава всѣкиму нуждното, тъй че всички да бѫдатъ доволни отъ присѫдата. Тъй и Господь ще отдаде всѣкиму нуждното за развитието на неговия умъ, сърдце и душа, за да задоволи всички.
към втори вариант >>
Азъ
, като гледамъ отъ Божествено гледище, намирамъ, че тѣ не сѫ изпълнили както трѣбва своята работа, но Богъ ще ги упѫти, ще ги научи какъ да си вършатъ работата.
(втори вариант)
“ За тебе Господь нѣма да дойде, защото богатитѣ нѣматъ нужда отъ Бога. Обръщамъ се къмъ всички сакати, безъ една рѫка, безъ кракъ и имъ казвамъ: Разберете всички и знайте, че Богъ иде въ свѣта да ви открие това ново учение. Когато говоря за това учение, азъ разбирамъ да ви сложа една богата трапеза, да опитате всички хубости на нея, да опитате отъ винцето, отъ гѫскитѣ, отъ пилцитѣ и т.н. Бихъ желалъ вашитѣ уши да се отворятъ и да слушате. Нѣкой пѫть владицитѣ, като ме слушатъ, казватъ: „Господинъ Дѫновъ ни напада.“ Не ги нападамъ, защото и владици и свещеници сѫ допринесли много нѣщо и азъ имъ благодаря, защото тѣ сѫ допринесли нѣщо и за моята работа.
Азъ
, като гледамъ отъ Божествено гледище, намирамъ, че тѣ не сѫ изпълнили както трѣбва своята работа, но Богъ ще ги упѫти, ще ги научи какъ да си вършатъ работата.
Богъ ще сѫди всички. Ако окото ти е извадено, Богъ ще каже: „Турете му здраво око.“ Ако кракътъ е отсѣченъ, ще каже: „Намѣстете му другъ кракъ.“ Това е сѫдба. Сѫдията, като отсѫжда, дава всѣкиму нуждното, тъй че всички да бѫдатъ доволни отъ присѫдата. Тъй и Господь ще отдаде всѣкиму нуждното за развитието на неговия умъ, сърдце и душа, за да задоволи всички. Този е вашиятъ Господь, Когото вие знаете.
към втори вариант >>
Азъ
не Го доказвамъ, а бихъ ви рекълъ: Елате да гледаме всички, отворете си очитѣ.
(втори вариант)
Този е вашиятъ Господь, Когото вие знаете. Смѣшно ми е, когато нѣкой каже: „Докажи гдѣ е Господь! “ Има ли нужда отъ доказателство? То е сѫщото нѣщо, като да вземете нѣкоя свѣщь и да показвате съ нея, гдѣ е Слънцето. Най-смѣшно е да се доказва, че има Господь.
Азъ
не Го доказвамъ, а бихъ ви рекълъ: Елате да гледаме всички, отворете си очитѣ.
Сега сме хипнотизирани и затова нищо не виждаме. Въ всички ваши стремежи, ваши разбирания Господь ви движи. Господь постоянно ни говори. Не търсете другадѣ Господа, освѣнъ вѫтрѣ у васъ си. Господь казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.“ То значи: Азъ съмъ вѫтрѣ у васъ, тукъ ме търсете, а не гледайте на онзи крадецъ, който иде отвънъ да ви открадне, погуби и заколи.
към втори вариант >>
Господь казва: „
Азъ
дойдохъ да дамъ животъ.“ То значи:
Азъ
съмъ вѫтрѣ у васъ, тукъ ме търсете, а не гледайте на онзи крадецъ, който иде отвънъ да ви открадне, погуби и заколи.
(втори вариант)
Азъ не Го доказвамъ, а бихъ ви рекълъ: Елате да гледаме всички, отворете си очитѣ. Сега сме хипнотизирани и затова нищо не виждаме. Въ всички ваши стремежи, ваши разбирания Господь ви движи. Господь постоянно ни говори. Не търсете другадѣ Господа, освѣнъ вѫтрѣ у васъ си.
Господь казва: „
Азъ
дойдохъ да дамъ животъ.“ То значи:
Азъ
съмъ вѫтрѣ у васъ, тукъ ме търсете, а не гледайте на онзи крадецъ, който иде отвънъ да ви открадне, погуби и заколи.
Обърнете се къмъ себе си, азъ съмъ вѫтрѣ у васъ. Разбирайте този Господь, Който е вѫтрѣ у васъ. И тъй, правилна е моята логика по форма, по съдържание и по смисълъ. Изучавайте съдържанието на нѣщата.
към втори вариант >>
Обърнете се къмъ себе си,
азъ
съмъ вѫтрѣ у васъ.
(втори вариант)
Сега сме хипнотизирани и затова нищо не виждаме. Въ всички ваши стремежи, ваши разбирания Господь ви движи. Господь постоянно ни говори. Не търсете другадѣ Господа, освѣнъ вѫтрѣ у васъ си. Господь казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.“ То значи: Азъ съмъ вѫтрѣ у васъ, тукъ ме търсете, а не гледайте на онзи крадецъ, който иде отвънъ да ви открадне, погуби и заколи.
Обърнете се къмъ себе си,
азъ
съмъ вѫтрѣ у васъ.
Разбирайте този Господь, Който е вѫтрѣ у васъ. И тъй, правилна е моята логика по форма, по съдържание и по смисълъ. Изучавайте съдържанието на нѣщата.
към втори вариант >>
20.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Днес Христос обръща внимание на всички хора, да съзнаят, че в тях е
образът
на Бога и да се заемат да Го очистят, да възстановят първоначалното съчетание в себе си, с което са родени.
Къде ще учите? – При Великия Учител – Господ, на Когото учението няма начало, няма и край. То води към възкресение, към вечен живот. Да възкръснеш, това значи, да започнеш отначало, да учиш и да работиш. Възкръсналият е готов да се откаже от своя личен живот и да работи, и живее само за Онзи, Който го е създал.
Днес Христос обръща внимание на всички хора, да съзнаят, че в тях е
образът
на Бога и да се заемат да Го очистят, да възстановят първоначалното съчетание в себе си, с което са родени.
Бог е дал здраве на човека, което той трябва грижливо да пази. За да запазите здравето си, ставайте сутрин рано, особено през месец май. В четири часа трябва да сте вън от леглото си. Това е добре не само за вас, но за всички хора. Учители, свещеници, майки, бащи – всички трябва да започнат работата си рано.
към беседата >>
Азъ
приемамъ, че въ свѣта има три вида съчетания: първото и истинското съчетание е, което Богъ го прави, второто съчетание самъ човѣкъ го прави, а третото съчетание е, което хората правятъ.
(втори вариант)
Какво трѣбва да се подразбира подъ тѣзи думи? По видимому Христосъ говори за брака. Но бракъ ли е това, което хората днесъ правятъ? Сдружатъ се двѣ фамилии, живѣятъ си и момъкътъ и момата ги оженватъ, съчетаятъ ги. Това съчетание бива отъ Бога и отъ хората.
Азъ
приемамъ, че въ свѣта има три вида съчетания: първото и истинското съчетание е, което Богъ го прави, второто съчетание самъ човѣкъ го прави, а третото съчетание е, което хората правятъ.
Слѣдователно всички неприятности въ живота произлизатъ отъ послѣднитѣ двѣ съчетания. За да може единъ човѣкъ, или единъ учитель, или една държава да направи извѣстно съчетание, трѣбва да разполагатъ съ една Божествена Мѫдрость, да разбиратъ дълбоко основния законъ, върху който е съграденъ животътъ, разбирамъ органическия животъ, тъй както се изразява той въ природата. Обаче Христосъ въ тѣзи думи влага много по-дълбокъ смисълъ. Мнозина четатъ Евангелие, четатъ, че това което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча, но не го разбиратъ този стихъ. Той има хиляди тълкувания, хиляди проповѣдници сѫ говорили върху него, но нито единъ не е засегналъ основната истина.
към втори вариант >>
Азъ
виждамъ двѣ причини: едната е невѣжеството, незнанието, което е и оправдателно, защото когато човѣкъ не знае, ще говори това, което знае и както мисли; втората причина е тази: когато човѣкъ знае истината, но не говори, защото тя ще го изобличи.
(втори вариант)
За да може единъ човѣкъ, или единъ учитель, или една държава да направи извѣстно съчетание, трѣбва да разполагатъ съ една Божествена Мѫдрость, да разбиратъ дълбоко основния законъ, върху който е съграденъ животътъ, разбирамъ органическия животъ, тъй както се изразява той въ природата. Обаче Христосъ въ тѣзи думи влага много по-дълбокъ смисълъ. Мнозина четатъ Евангелие, четатъ, че това което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча, но не го разбиратъ този стихъ. Той има хиляди тълкувания, хиляди проповѣдници сѫ говорили върху него, но нито единъ не е засегналъ основната истина. Има причини за това нѣщо.
Азъ
виждамъ двѣ причини: едната е невѣжеството, незнанието, което е и оправдателно, защото когато човѣкъ не знае, ще говори това, което знае и както мисли; втората причина е тази: когато човѣкъ знае истината, но не говори, защото тя ще го изобличи.
Истината е принципъ въ живота и когато човѣкъ я говори, ако го намѣри нечистъ, тя го умъртвява. Нѣкои ми казватъ: „Кажи ми истината! “ Рекохъ, готовъ ли си да умрешъ? Всѣки човѣкъ, който не е готовъ да умре, не може да разбере великата Божествена истина. Когато Христосъ казва: „Който не е готовъ да се отрече отъ себе си.“ Той разбира тази истина, този сѫщи принципъ.
към втори вариант >>
И Христосъ казва: „Това, което Богъ е съчеталъ, което е наредилъ тъй умно, глупавиятъ човѣкъ да го не разваля.“ Подъ думата „глупавъ“
азъ
разбирамъ човѣкъ, който малко знае.
(втори вариант)
Прѣди години, единъ великъ артистъ занесълъ своята стара цигулка на поправка при единъ добъръ майсторъ, артистътъ седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ какъ майсторътъ съ ножче отварялъ цигулката и правилъ всички опити да я поправи. Но по едно врѣме, той се обърналъ, къмъ артиста и вижда, че той припадналъ. Душата на този артистъ била въ цигулката и той усѣтилъ всички прокарвания съ ножа върху цигулката. У насъ има извѣстни съчетания, които Богъ е вложилъ. Има съчетание между ума и сърдцето ни, между душата ни и духа, между нашето тѣло и животинската душа вѫтрѣ.
И Христосъ казва: „Това, което Богъ е съчеталъ, което е наредилъ тъй умно, глупавиятъ човѣкъ да го не разваля.“ Подъ думата „глупавъ“
азъ
разбирамъ човѣкъ, който малко знае.
Когато човѣкъ не каже самата истина, той е казалъ лъжа. Когато единъ човѣкъ не може да говори въ езика на Мѫдростьта, той е глупавъ. Когато човѣкъ постѫпва не споредъ езика на Справедливостьта, на Правдата, той е лошъ, зълъ човѣкъ. Въ този свѣтъ ние не трѣбва да разкѫсваме тази връзка. Ще ви приведа единъ анекдотъ, за да обясня мисъльта си.
към втори вариант >>
Когато хората точатъ на гърба ми брадвитѣ си,
азъ
казвамъ:
азъ
съмъ на половина виноватъ за това нѣщо.
(втори вариант)
Вземете най-силния проповѣдникъ, свещеникъ, владика, учитель и като точите отгорѣ имъ хиляди брадви и тѣ ще се развалятъ. И слѣдъ това казватъ: „Развали се нашия попъ, проповѣдникъ.“ Какъ нѣма да се развали? Брадви се точатъ отгорѣ имъ. За да се не разваля това, което Богъ е създалъ тъй умно, ние трѣбва да го не разваляме. И сега, наполовина сѫ виновни и онѣзи, които точатъ и тѣзи, на които точатъ.
Когато хората точатъ на гърба ми брадвитѣ си,
азъ
казвамъ:
азъ
съмъ на половина виноватъ за това нѣщо.
За да се не точатъ брадви на коритата, защото тѣ сѫ потрѣбни, хората трѣбва да научатъ закона на хармонията. Ожените се за една мома, тя е нѣжна, внимателна, има деликатно сърдце и т.н. Започва мѫжътъ ѝ съ брадвата: „Не трѣбва да бѫдешъ деликатна, внимателна“, и точи брадвата. Слѣдъ нѣколко години тя се разваля. Какъ да се не развали, когато на гърба и постоянно се точи брадва?
към втори вариант >>
Така разсѫждаватъ: „Мене днесъ ме викатъ, а
азъ
утрѣ ще ги повикамъ.“ Не е лошо това, но ние ще трѣбва да възстановимъ тази Божествена хармония, която е нарушена, ще трѣбва бѣднитѣ, гладнитѣ, тѣхъ да нахранимъ, защото Господъ е казалъ: „Не разваляйте!
(втори вариант)
Вземете напримѣръ богаташитѣ, кой отъ богатитѣ софиянци е повикалъ нѣкога бѣдняцитѣ да ги угости? Канятъ се все свои роднини, богати. Тѣ кадятъ все прѣдъ пълнитѣ тронове. Защо? – За да падне нѣщо отъ тѣзи богаташи. Не е за докачение това, което го говоря.
Така разсѫждаватъ: „Мене днесъ ме викатъ, а
азъ
утрѣ ще ги повикамъ.“ Не е лошо това, но ние ще трѣбва да възстановимъ тази Божествена хармония, която е нарушена, ще трѣбва бѣднитѣ, гладнитѣ, тѣхъ да нахранимъ, защото Господъ е казалъ: „Не разваляйте!
“ Може да проповѣдвамъ, но каква полза отъ моята проповѣдь, ако тя не ви даде храна, потикъ. Ще кажете: „Отлично проповѣдва Господинъ Дѫновъ.“ Що за проповѣдь? Не искамъ да гѫделичкамъ ушитѣ на хората, а искамъ всичко да го провѣрите, да се нахраните отъ него. А сега, като ви се тълкува едно учение, може да го схващате криво.
към втори вариант >>
А сега всички правовѣрни,
азъ
разбирамъ подъ правовѣрни и християни, и мохамедани, и будисти, и православни, и евангелисти, и католици, и турци, и баптисти, и сѫботяни, казватъ: „Ние сме православни – ние носимъ скинията.“ А Христосъ, Който иде, казва: „Дайте си всички частитѣ да съградимъ тази велика Божествена скиния и всички заедно да се помолимъ на Бога въ духъ и истина.“ Да не разваляме това, което Богъ е съчеталъ, да не разваляме тази велика Божествена любовь, която живѣе въ нашитѣ души.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да видите въ какво се състои това единство. Когато израилскиятъ народъ пѫтуваше прѣзъ пустинята отъ Египетъ за обѣтованата земя, Мойсей имъ съгради една скиния и натовари 12 плѣмена да носятъ частитѣ на скинията. Всѣки, който ги срѣщаше по пѫтя, питаше ги какво носятъ. – „Носимъ скинията“, отговаряха тѣ. Когато се спираха нѣкѫдѣ, тѣ сглобаваха всички части и се молиха.
А сега всички правовѣрни,
азъ
разбирамъ подъ правовѣрни и християни, и мохамедани, и будисти, и православни, и евангелисти, и католици, и турци, и баптисти, и сѫботяни, казватъ: „Ние сме православни – ние носимъ скинията.“ А Христосъ, Който иде, казва: „Дайте си всички частитѣ да съградимъ тази велика Божествена скиния и всички заедно да се помолимъ на Бога въ духъ и истина.“ Да не разваляме това, което Богъ е съчеталъ, да не разваляме тази велика Божествена любовь, която живѣе въ нашитѣ души.
„Онова, което Богъ е съчеталъ, ние да го не разваляме.“ Трѣбва да се обърнемъ къмъ възпитанието на своитѣ сърдца и умове, това е първото и Божественото съчетание. Какво по-хубаво отъ това, да имашъ единъ умъ, който правилно да схваща и едно сърдце, което правилно да разбира, да чувствува. Кога разбирашъ? – Когато си страдалъ, тогава разбирашъ болкитѣ въ свѣта.
към втори вариант >>
Азъ
облажавамъ страждущитѣ, слѣпитѣ, хромитѣ, глупавитѣ, моитѣ почитания къмъ тѣхъ.
(втори вариант)
Трѣбва да се обърнемъ къмъ възпитанието на своитѣ сърдца и умове, това е първото и Божественото съчетание. Какво по-хубаво отъ това, да имашъ единъ умъ, който правилно да схваща и едно сърдце, което правилно да разбира, да чувствува. Кога разбирашъ? – Когато си страдалъ, тогава разбирашъ болкитѣ въ свѣта. А хората се оплакватъ, че страдатъ.
Азъ
облажавамъ страждущитѣ, слѣпитѣ, хромитѣ, глупавитѣ, моитѣ почитания къмъ тѣхъ.
Азъ знамъ защо тѣ страдатъ, защо тѣ нѣматъ крака, очи и др. Миналъ е нѣкой проповѣдникъ, философъ и е счупилъ крака на този човѣкъ. Трѣбва да се проповѣдва тази велика истина, която да внесе у насъ този Божественъ животъ и да можемъ да опитаме гдѣ е Господь. А този Господь го търсятъ навсѣкѫдѣ. Излизайте прѣзъ мѣсецъ май да посрѣщате слънцето въ 4 часа сутриньта и ще намѣрите Господа.
към втори вариант >>
Азъ
знамъ защо тѣ страдатъ, защо тѣ нѣматъ крака, очи и др.
(втори вариант)
Какво по-хубаво отъ това, да имашъ единъ умъ, който правилно да схваща и едно сърдце, което правилно да разбира, да чувствува. Кога разбирашъ? – Когато си страдалъ, тогава разбирашъ болкитѣ въ свѣта. А хората се оплакватъ, че страдатъ. Азъ облажавамъ страждущитѣ, слѣпитѣ, хромитѣ, глупавитѣ, моитѣ почитания къмъ тѣхъ.
Азъ
знамъ защо тѣ страдатъ, защо тѣ нѣматъ крака, очи и др.
Миналъ е нѣкой проповѣдникъ, философъ и е счупилъ крака на този човѣкъ. Трѣбва да се проповѣдва тази велика истина, която да внесе у насъ този Божественъ животъ и да можемъ да опитаме гдѣ е Господь. А този Господь го търсятъ навсѣкѫдѣ. Излизайте прѣзъ мѣсецъ май да посрѣщате слънцето въ 4 часа сутриньта и ще намѣрите Господа. Взимайте участие въ пѣснитѣ на птичкитѣ.
към втори вариант >>
Азъ
често забѣлѣзвамъ какъ ме гледатъ животнитѣ, като ме срѣщнатъ.
(втори вариант)
Показва, че трѣбва да има провѣтряване у васъ, въ вашитѣ мисли и вашитѣ сърдца. Облацитѣ пъкъ показватъ, че у васъ трѣбва да има влага, за да вирѣятъ всички цвѣтя, растения и плодове. Това е правовѣрното учение. Какви хора щѣхме да бѫдемъ тогава? Щѣхме да имаме очи свѣтли, лице ясно, свѣтло.
Азъ
често забѣлѣзвамъ какъ ме гледатъ животнитѣ, като ме срѣщнатъ.
Напримѣръ нѣкое куче, като ме срѣщне, гледа ме и ми казва: „Какво мислишъ за мене, да не си като другитѣ, които мислятъ да ме биятъ? “ – „Не, азъ миръ проповѣдвамъ.“ – „Е, добрѣ тогава,“ завъртва си опашката и си отива. Прѣди нѣколко дни бѣхъ съ приятели въ Борисовата градина. Дохожда при насъ едно птиче да си кълве и азъ рекохъ: „Не го бутайте, то ни опитва дали сме отъ тѣзи хора, които биятъ.“ Не, отъ новото учение сме ние и то започна да се радва и свободно да кълве около насъ. Може ли животнитѣ да иматъ у насъ довѣрие?
към втори вариант >>
“ – „Не,
азъ
миръ проповѣдвамъ.“ – „Е, добрѣ тогава,“ завъртва си опашката и си отива.
(втори вариант)
Това е правовѣрното учение. Какви хора щѣхме да бѫдемъ тогава? Щѣхме да имаме очи свѣтли, лице ясно, свѣтло. Азъ често забѣлѣзвамъ какъ ме гледатъ животнитѣ, като ме срѣщнатъ. Напримѣръ нѣкое куче, като ме срѣщне, гледа ме и ми казва: „Какво мислишъ за мене, да не си като другитѣ, които мислятъ да ме биятъ?
“ – „Не,
азъ
миръ проповѣдвамъ.“ – „Е, добрѣ тогава,“ завъртва си опашката и си отива.
Прѣди нѣколко дни бѣхъ съ приятели въ Борисовата градина. Дохожда при насъ едно птиче да си кълве и азъ рекохъ: „Не го бутайте, то ни опитва дали сме отъ тѣзи хора, които биятъ.“ Не, отъ новото учение сме ние и то започна да се радва и свободно да кълве около насъ. Може ли животнитѣ да иматъ у насъ довѣрие? – Това е съчетанието, което Богъ е турилъ и което трѣбва да научимъ. Какъ може да се приложи това учение въ свѣта?
към втори вариант >>
Дохожда при насъ едно птиче да си кълве и
азъ
рекохъ: „Не го бутайте, то ни опитва дали сме отъ тѣзи хора, които биятъ.“ Не, отъ новото учение сме ние и то започна да се радва и свободно да кълве около насъ.
(втори вариант)
Щѣхме да имаме очи свѣтли, лице ясно, свѣтло. Азъ често забѣлѣзвамъ какъ ме гледатъ животнитѣ, като ме срѣщнатъ. Напримѣръ нѣкое куче, като ме срѣщне, гледа ме и ми казва: „Какво мислишъ за мене, да не си като другитѣ, които мислятъ да ме биятъ? “ – „Не, азъ миръ проповѣдвамъ.“ – „Е, добрѣ тогава,“ завъртва си опашката и си отива. Прѣди нѣколко дни бѣхъ съ приятели въ Борисовата градина.
Дохожда при насъ едно птиче да си кълве и
азъ
рекохъ: „Не го бутайте, то ни опитва дали сме отъ тѣзи хора, които биятъ.“ Не, отъ новото учение сме ние и то започна да се радва и свободно да кълве около насъ.
Може ли животнитѣ да иматъ у насъ довѣрие? – Това е съчетанието, което Богъ е турилъ и което трѣбва да научимъ. Какъ може да се приложи това учение въ свѣта? Въ свѣта дѣйствуватъ два закона: единиятъ е на антипатията, а другиятъ – на симпатията. Симпатията е законъ на хармонията, а антипатията – законъ на дисхармонията.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
не мога.“ – Можешъ, защото въ твоята душа има всичко вложено.
(втори вариант)
Това е една велика философия. Въ какво отношение въ Божествената математика частьта е равна на цѣлото, по количество или съдържание? – Тя е равна по съдържание. Човѣкъ е подобенъ на Бога, по съдържание човѣшката душа и духъ иматъ въ себе си сѫщото нѣщо, което има Божествения духъ. Това всички може да съзнаемъ.
Нѣкой казва: „
Азъ
не мога.“ – Можешъ, защото въ твоята душа има всичко вложено.
Нѣкой казва: „Азъ съмъ грѣшникъ.“ Грѣшникъ си, защото не вѣрвашъ въ това, което Богъ е съчеталъ. Богъ ти е далъ много земя и ти я обработвай. Мнозина оставятъ своитѣ умове и сърдца необработени и затова идатъ нежеланитѣ сѣмена. Ако не обработвашъ всичко, дадено ти отъ Бога, нѣма избавление, нѣма изходенъ пѫть. Който не работи въ съгласие съ Бога, не трѣбва да търси благодать.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ грѣшникъ.“ Грѣшникъ си, защото не вѣрвашъ въ това, което Богъ е съчеталъ.
(втори вариант)
Въ какво отношение въ Божествената математика частьта е равна на цѣлото, по количество или съдържание? – Тя е равна по съдържание. Човѣкъ е подобенъ на Бога, по съдържание човѣшката душа и духъ иматъ въ себе си сѫщото нѣщо, което има Божествения духъ. Това всички може да съзнаемъ. Нѣкой казва: „Азъ не мога.“ – Можешъ, защото въ твоята душа има всичко вложено.
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ грѣшникъ.“ Грѣшникъ си, защото не вѣрвашъ въ това, което Богъ е съчеталъ.
Богъ ти е далъ много земя и ти я обработвай. Мнозина оставятъ своитѣ умове и сърдца необработени и затова идатъ нежеланитѣ сѣмена. Ако не обработвашъ всичко, дадено ти отъ Бога, нѣма избавление, нѣма изходенъ пѫть. Който не работи въ съгласие съ Бога, не трѣбва да търси благодать. Всѣки трѣбва да каже: „Въ мене Богъ е вложилъ всичко, затова ще направя всичко, което Той иска.“
към втори вариант >>
“ –
Азъ
самъ нищо не уча,
азъ
съмъ се училъ отъ най-великия Учитель и не измѣнямъ нищо отъ това, което ме е училъ.
(втори вариант)
Различаватъ се само въ това, че единъ е употрѣбилъ много повече врѣме, за да запази своята чистота, а другъ е билъ по-мързеливъ. Но това не показва, че у тебе нѣма никаква възможность. Сега искамъ да турите тази законность въ това съчетание. Не мислете, че другитѣ хора сѫ глупави и вие ще може да имъ прѣдадете всичко. Ще си кажете: „Ами Господинъ Дѫновъ какво учи?
“ –
Азъ
самъ нищо не уча,
азъ
съмъ се училъ отъ най-великия Учитель и не измѣнямъ нищо отъ това, което ме е училъ.
Казвате: „Кѫдѣ е свършилъ Господинъ Дѫновъ? “ – Нищо не съмъ свършилъ, а отъ сега започвамъ, отъ сега започва това Божествено учение. Свършватъ тѣзи, които лъжатъ. Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ остарѣлъ.“ – Не, това е друго учение, ти не си остарѣлъ. Често българитѣ казватъ: „Майка ти е стара.“ Подъ тази дума „майка ти“, тѣ разбиратъ заблуждението, защото въ свѣта е старо само заблуждението.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „
Азъ
съмъ остарѣлъ.“ – Не, това е друго учение, ти не си остарѣлъ.
(втори вариант)
Ще си кажете: „Ами Господинъ Дѫновъ какво учи? “ – Азъ самъ нищо не уча, азъ съмъ се училъ отъ най-великия Учитель и не измѣнямъ нищо отъ това, което ме е училъ. Казвате: „Кѫдѣ е свършилъ Господинъ Дѫновъ? “ – Нищо не съмъ свършилъ, а отъ сега започвамъ, отъ сега започва това Божествено учение. Свършватъ тѣзи, които лъжатъ.
Нѣкои казватъ: „
Азъ
съмъ остарѣлъ.“ – Не, това е друго учение, ти не си остарѣлъ.
Често българитѣ казватъ: „Майка ти е стара.“ Подъ тази дума „майка ти“, тѣ разбиратъ заблуждението, защото въ свѣта е старо само заблуждението. А въ Божественото учение има начало на нѣщата, има завършване и узрѣване или въ християнски смисълъ: има възкресение. Като говоря да възкръснемъ, разбирамъ да започнемъ. Азъ въ София виждамъ много хора, които започватъ да възкръсватъ. Тѣ сѫ готови отъ всичко да се откажатъ, само за Бога да работятъ и да живѣятъ.
към втори вариант >>
Азъ
въ София виждамъ много хора, които започватъ да възкръсватъ.
(втори вариант)
Свършватъ тѣзи, които лъжатъ. Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ остарѣлъ.“ – Не, това е друго учение, ти не си остарѣлъ. Често българитѣ казватъ: „Майка ти е стара.“ Подъ тази дума „майка ти“, тѣ разбиратъ заблуждението, защото въ свѣта е старо само заблуждението. А въ Божественото учение има начало на нѣщата, има завършване и узрѣване или въ християнски смисълъ: има възкресение. Като говоря да възкръснемъ, разбирамъ да започнемъ.
Азъ
въ София виждамъ много хора, които започватъ да възкръсватъ.
Тѣ сѫ готови отъ всичко да се откажатъ, само за Бога да работятъ и да живѣятъ. Това е възкръсналъ човѣкъ, нищо не иска, ще работи за човѣчеството, ще обича ближнитѣ си – баща си, майка си, братята си, свещеницитѣ, учителитѣ и др. Нѣкой казва: „Мразя го, той е еретикъ.“ Такъвъ човѣкъ нѣма да възкръсне. Това е новото учение, което Христосъ проповѣдва. Трѣбва да знаемъ, че у насъ има този Божественъ образъ и да го очистимъ, да възстановимъ това Божествено съчетание и да кажемъ: „Ще може да направимъ тѣзи нѣща.“ За да бѫдете здрави, весели, за да имате ясенъ умъ и сърдце, на всички прѣпорѫчвамъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май.
към втори вариант >>
Трѣбва да знаемъ, че у насъ има този Божественъ
образъ
и да го очистимъ, да възстановимъ това Божествено съчетание и да кажемъ: „Ще може да направимъ тѣзи нѣща.“ За да бѫдете здрави, весели, за да имате ясенъ умъ и сърдце, на всички прѣпорѫчвамъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май.
(втори вариант)
Азъ въ София виждамъ много хора, които започватъ да възкръсватъ. Тѣ сѫ готови отъ всичко да се откажатъ, само за Бога да работятъ и да живѣятъ. Това е възкръсналъ човѣкъ, нищо не иска, ще работи за човѣчеството, ще обича ближнитѣ си – баща си, майка си, братята си, свещеницитѣ, учителитѣ и др. Нѣкой казва: „Мразя го, той е еретикъ.“ Такъвъ човѣкъ нѣма да възкръсне. Това е новото учение, което Христосъ проповѣдва.
Трѣбва да знаемъ, че у насъ има този Божественъ
образъ
и да го очистимъ, да възстановимъ това Божествено съчетание и да кажемъ: „Ще може да направимъ тѣзи нѣща.“ За да бѫдете здрави, весели, за да имате ясенъ умъ и сърдце, на всички прѣпорѫчвамъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май.
Бихъ казалъ и на съврѣменнитѣ свещеници да започватъ службата си въ 4 часа сутриньта. Съ изгрѣването на Слънцето свещеникътъ да каже: „Благословенъ Господь нашъ, Който ни е изпратилъ Слънцето да донася своитѣ благословения.“ Тогава ще разберете думитѣ: „Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разваля.“ Върху тѣзи думи азъ хвърлямъ само сѣменца, само загатвания правя и всѣки нека развие за себе си нѣкои теми и тогава да чуете гласа на вашия Баща, на вашия Христосъ и вашата любовь да заговори у васъ и да кажете: „Познахъ Бога, познахъ любовьта и знамъ защо съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ учи прѣраждането.“ – Да, уча не само прѣраждане, но и възраждане и новораждане. Че кой не се е прѣраждалъ? Самата природа се прѣражда и тя учи това.
към втори вариант >>
Върху тѣзи думи
азъ
хвърлямъ само сѣменца, само загатвания правя и всѣки нека развие за себе си нѣкои теми и тогава да чуете гласа на вашия Баща, на вашия Христосъ и вашата любовь да заговори у васъ и да кажете: „Познахъ Бога, познахъ любовьта и знамъ защо съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ учи прѣраждането.“ – Да, уча не само прѣраждане, но и възраждане и новораждане.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Мразя го, той е еретикъ.“ Такъвъ човѣкъ нѣма да възкръсне. Това е новото учение, което Христосъ проповѣдва. Трѣбва да знаемъ, че у насъ има този Божественъ образъ и да го очистимъ, да възстановимъ това Божествено съчетание и да кажемъ: „Ще може да направимъ тѣзи нѣща.“ За да бѫдете здрави, весели, за да имате ясенъ умъ и сърдце, на всички прѣпорѫчвамъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май. Бихъ казалъ и на съврѣменнитѣ свещеници да започватъ службата си въ 4 часа сутриньта. Съ изгрѣването на Слънцето свещеникътъ да каже: „Благословенъ Господь нашъ, Който ни е изпратилъ Слънцето да донася своитѣ благословения.“ Тогава ще разберете думитѣ: „Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разваля.“
Върху тѣзи думи
азъ
хвърлямъ само сѣменца, само загатвания правя и всѣки нека развие за себе си нѣкои теми и тогава да чуете гласа на вашия Баща, на вашия Христосъ и вашата любовь да заговори у васъ и да кажете: „Познахъ Бога, познахъ любовьта и знамъ защо съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ учи прѣраждането.“ – Да, уча не само прѣраждане, но и възраждане и новораждане.
Че кой не се е прѣраждалъ? Самата природа се прѣражда и тя учи това. Христосъ е казалъ: Ако не се родишъ отново, нѣма да еволюирашъ. Всѣки, който се е родилъ отъ майка, ще се роди и втори, и трети пѫть. Това не значи, че въ сѫщата форма ще се родишъ, напримѣръ ако си билъ жаба, пакъ жаба ще се родишъ, но ще се развивашъ, отъ човѣкъ трѣбва да станешъ ангелъ, светия; отъ глупавъ – да станешъ уменъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Има ли такъвъ законъ въ природата и
азъ
го уча, нѣма ли го, не го уча.
(втори вариант)
Христосъ е казалъ: Ако не се родишъ отново, нѣма да еволюирашъ. Всѣки, който се е родилъ отъ майка, ще се роди и втори, и трети пѫть. Това не значи, че въ сѫщата форма ще се родишъ, напримѣръ ако си билъ жаба, пакъ жаба ще се родишъ, но ще се развивашъ, отъ човѣкъ трѣбва да станешъ ангелъ, светия; отъ глупавъ – да станешъ уменъ човѣкъ. Това е прѣраждане. Какво противорѣчие има?
Има ли такъвъ законъ въ природата и
азъ
го уча, нѣма ли го, не го уча.
Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, натоварилъ Слънцето съ тази велика мисия – да грѣе. Но у него се породило желание да бѫде първо, да отиде първо при Господа и да изпрѣвари всички други планети. Когато Господь се научилъ за това желание на Слънцето, на този старши братъ, накаралъ всички други братя да се въртятъ около Слънцето, а то да се върти около Господа и затова неговитѣ братя днесъ сѫ всички по-близо до Господа, отколкото Слънцето. И затова всѣки отъ васъ, който иска да бѫде пръвъ, ще остане послѣденъ, като Слънцето. Слънцето, като изгрѣва сутринь, то казва: „Азъ направихъ едно врѣме една голѣма грѣшка, която искамъ да изкупя, затова нося своето благословение.“ А всички други се въртятъ около него, за да научатъ закона на движението.
към втори вариант >>
Слънцето, като изгрѣва сутринь, то казва: „
Азъ
направихъ едно врѣме една голѣма грѣшка, която искамъ да изкупя, затова нося своето благословение.“ А всички други се въртятъ около него, за да научатъ закона на движението.
(втори вариант)
Има ли такъвъ законъ въ природата и азъ го уча, нѣма ли го, не го уча. Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, натоварилъ Слънцето съ тази велика мисия – да грѣе. Но у него се породило желание да бѫде първо, да отиде първо при Господа и да изпрѣвари всички други планети. Когато Господь се научилъ за това желание на Слънцето, на този старши братъ, накаралъ всички други братя да се въртятъ около Слънцето, а то да се върти около Господа и затова неговитѣ братя днесъ сѫ всички по-близо до Господа, отколкото Слънцето. И затова всѣки отъ васъ, който иска да бѫде пръвъ, ще остане послѣденъ, като Слънцето.
Слънцето, като изгрѣва сутринь, то казва: „
Азъ
направихъ едно врѣме една голѣма грѣшка, която искамъ да изкупя, затова нося своето благословение.“ А всички други се въртятъ около него, за да научатъ закона на движението.
Сега нѣкои християни искатъ да бѫдатъ много близо до Христа. Новото учение казва: „Не бѫдете користолюбиви.“ Блажени смиренитѣ, блажени онѣзи, които заематъ онова мѣсто, което Богъ имъ е опрѣделилъ въ свѣта. Азъ съ удоволствие бихъ заелъ положението на единъ карамфилъ и всѣка година да ме садите, да ме кѫсате, но да изпълнявамъ волята Божия, отколкото да съмъ въ положение на единъ царь въ България. Това значи да изпълнишъ волята Божия, съ всичкото смирение. Карамфилътъ казва: „Всички да бѫдете смирени въ една посока къмъ Бога.“
към втори вариант >>
Азъ
съ удоволствие бихъ заелъ положението на единъ карамфилъ и всѣка година да ме садите, да ме кѫсате, но да изпълнявамъ волята Божия, отколкото да съмъ въ положение на единъ царь въ България.
(втори вариант)
Когато Господь се научилъ за това желание на Слънцето, на този старши братъ, накаралъ всички други братя да се въртятъ около Слънцето, а то да се върти около Господа и затова неговитѣ братя днесъ сѫ всички по-близо до Господа, отколкото Слънцето. И затова всѣки отъ васъ, който иска да бѫде пръвъ, ще остане послѣденъ, като Слънцето. Слънцето, като изгрѣва сутринь, то казва: „Азъ направихъ едно врѣме една голѣма грѣшка, която искамъ да изкупя, затова нося своето благословение.“ А всички други се въртятъ около него, за да научатъ закона на движението. Сега нѣкои християни искатъ да бѫдатъ много близо до Христа. Новото учение казва: „Не бѫдете користолюбиви.“ Блажени смиренитѣ, блажени онѣзи, които заематъ онова мѣсто, което Богъ имъ е опрѣделилъ въ свѣта.
Азъ
съ удоволствие бихъ заелъ положението на единъ карамфилъ и всѣка година да ме садите, да ме кѫсате, но да изпълнявамъ волята Божия, отколкото да съмъ въ положение на единъ царь въ България.
Това значи да изпълнишъ волята Божия, съ всичкото смирение. Карамфилътъ казва: „Всички да бѫдете смирени въ една посока къмъ Бога.“ Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ такива карамфили и духовенство, и управляющи, и голѣми, и малки да бѫдатъ като този карамфилъ, тогава Господь ще погледне къмъ васъ съ своето благословение и ще каже: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Цвѣтята сѫ нищи духомъ и всѣки човѣкъ, който приеме положение на едно цвѣте, е нищи духомъ. За да възстановите това съчетание, което е въ вашитѣ сърдца, умове и духове, дайте възможность на всички скрити сили да потекатъ отъ васъ. Не се безпокойте, това благословение ще дойде и ще познаете Бога и ще разберете това благодѣяние, което Той ви е далъ.
към втори вариант >>
21.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Азъ
не говоря за религията на стари хора, тя заслужава да бѫде въ музеи, но говоря за Божествената наука.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора сѫ обърнали внимание само върху физическото богатство, но то е само една черупка. Тя е необходима само до извѣстно врѣме. Всѣки, който проучва дълбокото християнство, трѣбва да разбере този вѫтрѣшенъ процесъ на развитие, защото споредъ моето схващане духовната наука или религия изисква такова. Ако бихъ намѣрилъ на български езикъ дума по-подходяща отъ „религия“, бихъ я замѣнилъ, защото тази дума се е опетнила. Днесъ подъ религиозенъ човѣкъ схващатъ фанатикъ, тѫпакъ, глупакъ, ограниченъ човѣкъ, човѣкъ, който не знае да мисли, и смѣтатъ, че човѣкъ става религиозенъ, когато започва да остарѣва.
Азъ
не говоря за религията на стари хора, тя заслужава да бѫде въ музеи, но говоря за Божествената наука.
Религията въ моитѣ очи е една велика Божествена наука. Нѣкои я наричатъ „теософия“ и подъ нея разбиратъ наука за прѣраждането, но и тази дума е ограничена. Нѣкои я наричатъ „спиритизъмъ“, но и тази дума е ограничена. Като кажемъ думата „спиритизъмъ“, вие казвате: „Е, знаемъ ги ние тѣзи малки духове.“ Днесъ даже и думата „Богъ“ е изгубила своя смисълъ и е замѣстена съ думата „природа“. Слѣдъ единъ вѣкъ може напълно да се замѣсти съ нея.
към втори вариант >>
Азъ
прѣпорѫчвамъ на хора, които се мажатъ често съ йодъ по гърба и гѫрдитѣ, когато се простудятъ, да оставятъ това мазане, а да ядатъ орѣхи.
(втори вариант)
Той е обвитъ съ три обвивки: едната е външна, зелена; втората е вѫтрѣшна, корава, и самитѣ ядки сѫ обвити съ трета тънка ципица, горчива на вкусъ. Външната обвивка е материалното богатство на човѣка. Ако при узрѣването на орѣха развалите тази външна обвивка, непремѣнно ще осакатите вѫтрѣшния плодъ. Трѣбва да оставите външната обвивка да се развива и да прѣдаде соковетѣ на самата ядка. Въ най-вѫтрѣшната, тънка ципица, която е еластична, се съдържа достатъчно количество йодъ.
Азъ
прѣпорѫчвамъ на хора, които се мажатъ често съ йодъ по гърба и гѫрдитѣ, когато се простудятъ, да оставятъ това мазане, а да ядатъ орѣхи.
Комуто трѣбва йодъ, да яде орѣхи. Онѣзи, които не разбиратъ духовния животъ, казватъ: „Насъ не ни трѣбва богатство, искаме да сме при Бога.“ Какво разбирате да сте при Бога? Когато възлюблената казва: „Азъ искамъ да бѫда при възлюбления, да гледамъ лицето му“, азъ казвамъ: тя трѣбва да бѫде здрава по умъ и сърдце. Какво ще се ползува твоя възлюбленъ отъ една хубава дама съ нѣкоя венерическа болесть, или епилептична, или охтичава, или съ разстроенъ стомахъ? Какъ ще те погледне твоя възлюбленъ?
към втори вариант >>
Когато възлюблената казва: „
Азъ
искамъ да бѫда при възлюбления, да гледамъ лицето му“,
азъ
казвамъ: тя трѣбва да бѫде здрава по умъ и сърдце.
(втори вариант)
Трѣбва да оставите външната обвивка да се развива и да прѣдаде соковетѣ на самата ядка. Въ най-вѫтрѣшната, тънка ципица, която е еластична, се съдържа достатъчно количество йодъ. Азъ прѣпорѫчвамъ на хора, които се мажатъ често съ йодъ по гърба и гѫрдитѣ, когато се простудятъ, да оставятъ това мазане, а да ядатъ орѣхи. Комуто трѣбва йодъ, да яде орѣхи. Онѣзи, които не разбиратъ духовния животъ, казватъ: „Насъ не ни трѣбва богатство, искаме да сме при Бога.“ Какво разбирате да сте при Бога?
Когато възлюблената казва: „
Азъ
искамъ да бѫда при възлюбления, да гледамъ лицето му“,
азъ
казвамъ: тя трѣбва да бѫде здрава по умъ и сърдце.
Какво ще се ползува твоя възлюбленъ отъ една хубава дама съ нѣкоя венерическа болесть, или епилептична, или охтичава, или съ разстроенъ стомахъ? Какъ ще те погледне твоя възлюбленъ? Да сме при Бога, разбирамъ всѣкога да сме богати, здрави, главно да сме добрѣ организирани. И тъй и вие имате една обвивка, тя е вѫтрѣшната черупка, въ която сте скрити. Както ви виждамъ, вие сте още неузрѣли орѣхи.
към втори вариант >>
Манафинътъ си казалъ: „Вмѣсто да го пия въ продължение на десеть дни,
азъ
ще го изпия въ единъ день и веднага ще оздравѣя.“ Дигналъ шишето, изпилъ го, но веднага умрѣлъ.
(втори вариант)
Тѣ, като насѣятъ своята бахча, взиматъ водата отъ главния източникъ и чрѣзъ вадички я прѣнасятъ по цѣлата градина да се полива. По сѫщия законъ човѣкъ трѣбва да събира своята енергия и да я прѣпраща тамъ, на това мѣсто, което не е обработено. Въ този процесъ ние трѣбва да избѣгваме безпокойствие, да имаме търпѣние и да не бързаме да извършимъ скоро този процесъ. Съ бързината си да не изпадаме въ слѣдното положение: единъ американски лѣкарь, билъ повиканъ да лѣкува единъ манафинъ въ Мала Азия. Като го прѣгледалъ, прѣдписалъ му една рецепта, споредъ която да взима по три лъжички на день отъ това лѣкарство и въ десеть дни да го изпие и тогава ще забѣлѣжи резултата.
Манафинътъ си казалъ: „Вмѣсто да го пия въ продължение на десеть дни,
азъ
ще го изпия въ единъ день и веднага ще оздравѣя.“ Дигналъ шишето, изпилъ го, но веднага умрѣлъ.
Постѫпвайте споредъ както е прѣпорѫчалъ лѣкарьтъ, по три лъжички на день, както е писалъ и Господь въ своята книга – по три лъжички на день. Ще кажете: „Ама че билъ глупавъ този манафинъ! “ Ами съврѣменнитѣ хора като прѣядатъ? Взиматъ едно меню, второ, трето, че послѣ малко шампанско, а слѣдъ това – разстройство. Скоро лѣкари да помагатъ, скоро разслабително!
към втори вариант >>
“
Азъ
смѣтамъ, че най-малко 75% прѣяждатъ.
(втори вариант)
Скоро лѣкари да помагатъ, скоро разслабително! Да, и въ България има манафи. Подъ „манафи“ разбирамъ, че когато ние не мислимъ тъй, както всичко е наредено въ свѣта, ние приличаме на единъ некултуренъ човѣкъ. Слѣдователно ние не трѣбва да прѣядаме. Ще кажете: „Слава Богу, ние не прѣядаме!
“
Азъ
смѣтамъ, че най-малко 75% прѣяждатъ.
Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да обгърна цѣлъ свѣть, да обичамъ и да ме обичатъ.“ – Много искашъ. Можешъ ли да дадешъ на този свѣтъ всичко, което той иска? Имашъ ли силата на Слънцето? Това сѫ обаче, само думи. И въ църквата казватъ: „Трѣбва да обичаме свѣта.“ Той баща си, майка си, приятели, които сѫ му направили добро, не ги обича, та свѣта ли ще обича!
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „
Азъ
искамъ да обгърна цѣлъ свѣть, да обичамъ и да ме обичатъ.“ – Много искашъ.
(втори вариант)
Да, и въ България има манафи. Подъ „манафи“ разбирамъ, че когато ние не мислимъ тъй, както всичко е наредено въ свѣта, ние приличаме на единъ некултуренъ човѣкъ. Слѣдователно ние не трѣбва да прѣядаме. Ще кажете: „Слава Богу, ние не прѣядаме! “ Азъ смѣтамъ, че най-малко 75% прѣяждатъ.
Нѣкои казватъ: „
Азъ
искамъ да обгърна цѣлъ свѣть, да обичамъ и да ме обичатъ.“ – Много искашъ.
Можешъ ли да дадешъ на този свѣтъ всичко, което той иска? Имашъ ли силата на Слънцето? Това сѫ обаче, само думи. И въ църквата казватъ: „Трѣбва да обичаме свѣта.“ Той баща си, майка си, приятели, които сѫ му направили добро, не ги обича, та свѣта ли ще обича! Въ такива трудни врѣмена се познава нашето сърдце.
към втори вариант >>
На думата „цѣлувка“
азъ
давамъ много широка смисъль.
(втори вариант)
Нѣкои хора умиратъ отъ еднообразни цѣлувки. Майкитѣ цѣлуватъ дѣцата си по странитѣ и съ това внасятъ доброто у тѣхъ. Нѣкои хора пъкъ, като те цѣлунатъ, изсмукватъ те. Тѣ приличатъ на онѣзи рогове, които ти турватъ, за да се извлѣче отъ тебе насъбралата се лоша кръвь. Когато ти турятъ десеть такива рога, ще видишъ какви сѫ тѣзи цѣлувки.
На думата „цѣлувка“
азъ
давамъ много широка смисъль.
Всѣки, който ти размѫти сърдцето, ума, ти дава такава цѣлувка. Христовото учение изисква навсѣкѫдѣ хармония. Хромитѣ трѣбва да проходятъ, слѣпитѣ – да прогледатъ, глупавитѣ – да поумнѣятъ. Подъ думата „глупавъ“, азъ не разбирамъ неразуменъ, но човѣкъ, който нѣма условия да се развива. Вземете единъ уменъ човѣкъ и го затворете въ една тъмна стая да стои тамъ 10 години, безъ да има възможность да се развива, той ще стане идиотъ.
към втори вариант >>
Подъ думата „глупавъ“,
азъ
не разбирамъ неразуменъ, но човѣкъ, който нѣма условия да се развива.
(втори вариант)
Когато ти турятъ десеть такива рога, ще видишъ какви сѫ тѣзи цѣлувки. На думата „цѣлувка“ азъ давамъ много широка смисъль. Всѣки, който ти размѫти сърдцето, ума, ти дава такава цѣлувка. Христовото учение изисква навсѣкѫдѣ хармония. Хромитѣ трѣбва да проходятъ, слѣпитѣ – да прогледатъ, глупавитѣ – да поумнѣятъ.
Подъ думата „глупавъ“,
азъ
не разбирамъ неразуменъ, но човѣкъ, който нѣма условия да се развива.
Вземете единъ уменъ човѣкъ и го затворете въ една тъмна стая да стои тамъ 10 години, безъ да има възможность да се развива, той ще стане идиотъ. Вземете най-глупавия човѣкъ и го оставете при най-добри условия, той въ 10 години ще се подобри. Затова Христосъ казва: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището си добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Подъ това разбирамъ, да вади благо за себе си и за ближнитѣ си, най-първо за себе си. Нѣкои хора искатъ да научатъ другитѣ да обичатъ Бога, но тѣ ще ти кажатъ: „Е, ти като обичашъ Бога, Той какво ти е далъ? “ – „А не, грѣшишъ, Той много ми е далъ, не говори такива работи.“ Ако ме питатъ: „Какво те е научилъ учительтъ ти?
към втори вариант >>
Азъ
турвамъ отдолу: „Възкреси всѣко желание.“ Какъ ще разберете тази мисъль?
(втори вариант)
Господь казва: „Днесъ съсипвамъ, за да направя нѣщо по-добро.“ Днесъ Господь сваля горнята черупка, а остава вѫтрѣшната. Вѫтрѣшната обвивка е вашата душа, въ която трѣбва да се сформируватъ най-разумни идеи, мисли, да се развие най-силна воля и добрѣ организиранъ умъ. Подъ разуменъ човѣкъ разбирамъ човѣкъ, който има силна воля, силно сърдце и силенъ умъ. Но това още не обхваща цѣлата истина. Напримѣръ въ една теософска книга „Свѣтлина върху пѫтя“ срѣщате такова едно изречение: „Убий всѣко желание“.
Азъ
турвамъ отдолу: „Възкреси всѣко желание.“ Какъ ще разберете тази мисъль?
Разбира се, да убиешъ въ себе си всѣко лошо желание. Възкреси що? Възкреси въ себе си всѣко добро желание. Слѣдователно въ тази книга трѣбва на всѣко изречение да поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата. Затова мнозина отъ васъ, които изучаватъ духовната наука, срѣщатъ противоположни мнѣния.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „
Азъ
съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „
Азъ
съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“
(втори вариант)
Единъ день ученицитѣ му рѣшили да го научатъ на единъ добъръ урокъ. Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми, професорътъ стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола. Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си. За да се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура. Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили.
Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „
Азъ
съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „
Азъ
съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“
Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може да помага на другитѣ хора. А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени. Ще прѣстои въ затвора 1,2,4,6,10 години и ще придобие извѣстна опитность. Страданията сѫ обратенъ процесъ на поправянето, за да може тѣзи сокове на злини, които сѫ у насъ, да се обърнатъ на добро.
към втори вариант >>
Никога не трѣбва да налагаме на хората и да имъ казваме: „Ти ще вѣрвашъ, както
азъ
вѣрвамъ.“ Остави този човѣкъ да си насади градината, както той иска.
(втори вариант)
Но ако, слѣдъ като станешъ сутринь, си неразположенъ, ти си отъ тѣзи, на които съкровището не е добро. Но ще се извинишъ, че си нервенъ, че си боленъ, нищо не те оправдава, съкровището ти не е добро. Вземи този торъ, занеси го на нивата си и кажи: „Трѣбва да страдамъ и отъ тѣзи страдания да се науча да бѫда търпеливъ.“ Най-първо научи се да бѫдешъ търпеливъ. Има два вида търпѣние: неволя и търпение. Неволята ти се налага, а търпѣнието се дължи на човѣшката воля.
Никога не трѣбва да налагаме на хората и да имъ казваме: „Ти ще вѣрвашъ, както
азъ
вѣрвамъ.“ Остави този човѣкъ да си насади градината, както той иска.
Ти не му прави планъ, но му дай само сѣмена. Ама той щѣлъ да направи грѣшки. Нека прави. Злото не е въ това, че правимъ грѣшки, но трѣбва правилно да се развиваме и да бѫдемъ и ние свободни и да дадемъ самостоятелность и на другитѣ хора. А какво правятъ съврѣменнитѣ хора?
към втори вариант >>
Азъ
рекохъ, вѣрвай въ твоя Господь, Който е вложенъ въ тебе, вѣрвай въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоя духъ и ти ще възкръснешъ.
(втори вариант)
Ние трѣбва да се стремимъ да сформируваме тѣлото на своята душа, а по сѫщия начинъ да сформируваме и това тѣло, съ което човѣкъ ще възкръсне. Възкресението подразбира единъ процесъ. Има хора, които както сѫ тукъ на земята, ще възкръснатъ, ще се метаморфозиратъ. Апостолъ Павелъ за такива хора казва, че ще имъ падне външната обвивка и ще се измѣнятъ, ще възкръснатъ. Къмъ този процесъ ще трѣбва да се стремимъ и затова трѣбва да хвърлимъ отъ насъ всѣкакви съмнѣния, всѣкакви ограничения.
Азъ
рекохъ, вѣрвай въ твоя Господь, Който е вложенъ въ тебе, вѣрвай въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоя духъ и ти ще възкръснешъ.
Слѣдователно ако Богъ е вложилъ едно добро съкровище въ мене, азъ трѣбва да го призная. Ако призная, че у мене има едно зло, трѣбва да го изнеса на своята нива и него да прѣвърна въ добро. Това е мисъльта, която Богъ е вложилъ въ този стихъ. И тъй, трѣбва да минемъ отъ врѣменното, отъ ограниченото, отъ пеленитѣ, отъ въркозуня къмъ свободата, отъ млѣкото къмъ твърдата храна. Ако едно дѣте до 20-тата си година иска все да суче отъ майка си, какво ще стане съ тази майка?
към втори вариант >>
Слѣдователно ако Богъ е вложилъ едно добро съкровище въ мене,
азъ
трѣбва да го призная.
(втори вариант)
Възкресението подразбира единъ процесъ. Има хора, които както сѫ тукъ на земята, ще възкръснатъ, ще се метаморфозиратъ. Апостолъ Павелъ за такива хора казва, че ще имъ падне външната обвивка и ще се измѣнятъ, ще възкръснатъ. Къмъ този процесъ ще трѣбва да се стремимъ и затова трѣбва да хвърлимъ отъ насъ всѣкакви съмнѣния, всѣкакви ограничения. Азъ рекохъ, вѣрвай въ твоя Господь, Който е вложенъ въ тебе, вѣрвай въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоя духъ и ти ще възкръснешъ.
Слѣдователно ако Богъ е вложилъ едно добро съкровище въ мене,
азъ
трѣбва да го призная.
Ако призная, че у мене има едно зло, трѣбва да го изнеса на своята нива и него да прѣвърна въ добро. Това е мисъльта, която Богъ е вложилъ въ този стихъ. И тъй, трѣбва да минемъ отъ врѣменното, отъ ограниченото, отъ пеленитѣ, отъ въркозуня къмъ свободата, отъ млѣкото къмъ твърдата храна. Ако едно дѣте до 20-тата си година иска все да суче отъ майка си, какво ще стане съ тази майка? Една двѣ години то може да се храни съ млѣко, но послѣ ще трѣбва да започне да употрѣбява твърда храна.
към втори вариант >>
Казвате за нѣкого: „Той е невѣрникъ.“ Подъ думата „невѣрникъ“
азъ
разбирамъ, че въ неговия мозъкъ нѣма свѣтлина.
(втори вариант)
Свободата е необходима за растенето, за развитието. Пуснете единъ конь на свобода, ще видите какъ той ще започне да рита, да скача, но и това скачане си има смисълъ. Ако въ града скача, той ще смачка нѣкого, но грѣшката не е у него, а у насъ. Сѫщото се случва и съ насъ. И тъй, да се спрѣмъ на принципа: къмъ кои хора спадаме, къмъ добритѣ или злитѣ, къмъ вѣрующитѣ или невѣрующитѣ?
Казвате за нѣкого: „Той е невѣрникъ.“ Подъ думата „невѣрникъ“
азъ
разбирамъ, че въ неговия мозъкъ нѣма свѣтлина.
Рекохъ, отворете прозорци у този човѣкъ, дайте по малко пари, за да му направимъ такива и той ще ви благодари. А вие казвате за него, че билъ еретикъ, невѣрникъ. Че и тебе да те турятъ въ такава тъмна стая, безъ прозорци, нѣма да вѣрвашъ. Вѣрването подразбира свѣтлина, а невѣрието – тъмнина. Затова доброто се върши въ свѣтлина, а злото – въ тъмнина.
към втори вариант >>
Като станешъ сутринь, кажи си: „
Азъ
съмъ добъръ, уменъ човѣкъ, защото Господь ме е направилъ.“ Ще кажете: „Това е богохулство.“ Споредъ мене всичко, което е направилъ Господь, е хубаво, нѣма лошо въ свѣта.
(втори вариант)
Вѣрването подразбира свѣтлина, а невѣрието – тъмнина. Затова доброто се върши въ свѣтлина, а злото – въ тъмнина. Христосъ казва: „Ето защо, вие трѣбва да прѣобразувате вашия животъ“. Какъ ще го прѣобразувате? Повѣрвай, че си добъръ човѣкъ.
Като станешъ сутринь, кажи си: „
Азъ
съмъ добъръ, уменъ човѣкъ, защото Господь ме е направилъ.“ Ще кажете: „Това е богохулство.“ Споредъ мене всичко, което е направилъ Господь, е хубаво, нѣма лошо въ свѣта.
Трѣбва да съблѣчемъ всички тѣзи стари дрипи и да оставимъ у насъ само Божественото. Долу тѣзи проповѣдници, които казватъ, че човѣкъ билъ грѣшенъ. Грѣшни сѫ онѣзи хора, които отъ хиляди години живѣятъ въ зимници и нѣма кѫдѣ да изхвърлятъ своитѣ нечистотии, а ние трѣбва да ги извадимъ отъ тамъ, да ги прѣчистимъ и да имъ дадемъ просторъ въ Божествения свѣтъ. Тогава Христосъ казва: „Вие, добри, умни хора, извадете доброто отъ вашето съкровище и помогнете на вашитѣ братя.“ Каквото добро имате, изваждайте го и давайте. Когато нѣкой каже, че е богатъ, рекохъ: Дай да видимъ колко пари имашъ.
към втори вариант >>
Азъ
разбирамъ златни пари, ефективъ, а не банкноти, защото въ Небето приематъ само злато, а не книжни пари.
(втори вариант)
Трѣбва да съблѣчемъ всички тѣзи стари дрипи и да оставимъ у насъ само Божественото. Долу тѣзи проповѣдници, които казватъ, че човѣкъ билъ грѣшенъ. Грѣшни сѫ онѣзи хора, които отъ хиляди години живѣятъ въ зимници и нѣма кѫдѣ да изхвърлятъ своитѣ нечистотии, а ние трѣбва да ги извадимъ отъ тамъ, да ги прѣчистимъ и да имъ дадемъ просторъ въ Божествения свѣтъ. Тогава Христосъ казва: „Вие, добри, умни хора, извадете доброто отъ вашето съкровище и помогнете на вашитѣ братя.“ Каквото добро имате, изваждайте го и давайте. Когато нѣкой каже, че е богатъ, рекохъ: Дай да видимъ колко пари имашъ.
Азъ
разбирамъ златни пари, ефективъ, а не банкноти, защото въ Небето приематъ само злато, а не книжни пари.
Всѣка добра мисъль, добро желание е единъ ефективъ, звонкова монета, а тя може да бѫде отъ 10 лева, 100 лева, 1000 лева, 10 000 лева и повече на стойность. Това е дълбокиятъ смисълъ, които Христосъ влага въ горния стихъ. Злиятъ човѣкъ отъ своето сърдце самъ вади, а не Господь. Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми.“ Не казва Господь, а майка ми. Иоанъ казва: „Отъ Господа съмъ зачнатъ.“ Ако живѣешъ въ една свѣтла стая, отъ Бога си зачнатъ, а ако живѣешъ въ тъмна стая – отъ дявола.
към втори вариант >>
Братко, ти какво може да направишъ днесъ, това искамъ да зная
азъ
сега, въ XX вѣкъ.
(втори вариант)
Ако работишъ, ще бѫдешъ съ Бога. Накарайте кого и да е да работи, да мисли, нѣма да върши зло. Слѣдователно ние трѣбва да мислимъ, да чувствуваме, да дѣйствуваме. Това е християнството, което трѣбва да обнови сегашното общество, а не да останатъ само тѣзи стари знания, че Христосъ това направилъ, онова направилъ. Да, зная, че Христосъ е направилъ велики работи, но ние какво сме направили?
Братко, ти какво може да направишъ днесъ, това искамъ да зная
азъ
сега, въ XX вѣкъ.
Азъ зная какво е направилъ Христосъ прѣди 2000 години, зная какво днесъ върши, но ти какво направи? Но ще каже нѣкой: „Ами ти какъвъ си? “ – Ела да поработимъ заедно, тогава ще се разберемъ. Вечерь, като вземемъ да си дѣлимъ паритѣ, ако взема повечко, ще ме познаешъ какъвъ съмъ. Ако имаме десеть лева спечелени и азъ взема 9 лева, а на тебе дамъ 1 левъ, ще ме познаешъ тогава, колко съмъ правовѣренъ.
към втори вариант >>
Азъ
зная какво е направилъ Христосъ прѣди 2000 години, зная какво днесъ върши, но ти какво направи?
(втори вариант)
Накарайте кого и да е да работи, да мисли, нѣма да върши зло. Слѣдователно ние трѣбва да мислимъ, да чувствуваме, да дѣйствуваме. Това е християнството, което трѣбва да обнови сегашното общество, а не да останатъ само тѣзи стари знания, че Христосъ това направилъ, онова направилъ. Да, зная, че Христосъ е направилъ велики работи, но ние какво сме направили? Братко, ти какво може да направишъ днесъ, това искамъ да зная азъ сега, въ XX вѣкъ.
Азъ
зная какво е направилъ Христосъ прѣди 2000 години, зная какво днесъ върши, но ти какво направи?
Но ще каже нѣкой: „Ами ти какъвъ си? “ – Ела да поработимъ заедно, тогава ще се разберемъ. Вечерь, като вземемъ да си дѣлимъ паритѣ, ако взема повечко, ще ме познаешъ какъвъ съмъ. Ако имаме десеть лева спечелени и азъ взема 9 лева, а на тебе дамъ 1 левъ, ще ме познаешъ тогава, колко съмъ правовѣренъ. Сега искамъ всички да развържете кесиитѣ си, сърдцата си, ума, волята си.
към втори вариант >>
Ако имаме десеть лева спечелени и
азъ
взема 9 лева, а на тебе дамъ 1 левъ, ще ме познаешъ тогава, колко съмъ правовѣренъ.
(втори вариант)
Братко, ти какво може да направишъ днесъ, това искамъ да зная азъ сега, въ XX вѣкъ. Азъ зная какво е направилъ Христосъ прѣди 2000 години, зная какво днесъ върши, но ти какво направи? Но ще каже нѣкой: „Ами ти какъвъ си? “ – Ела да поработимъ заедно, тогава ще се разберемъ. Вечерь, като вземемъ да си дѣлимъ паритѣ, ако взема повечко, ще ме познаешъ какъвъ съмъ.
Ако имаме десеть лева спечелени и
азъ
взема 9 лева, а на тебе дамъ 1 левъ, ще ме познаешъ тогава, колко съмъ правовѣренъ.
Сега искамъ всички да развържете кесиитѣ си, сърдцата си, ума, волята си. Долу въркозуня, долу пеленитѣ, крака, рѫцѣ, всичко да бѫде въ движение. Това се изисква за всички религиозни хора, това е разумниятъ животъ. Така ако живѣете, у васъ ще дойдатъ добри мисли и желания. Ще кажете: „Кажи ни всичко.“ Глупавъ ли съмъ да ви кажа всичко?
към втори вариант >>
Азъ
не искамъ да ви дъвча храната, вие сами си я сдъвчете и се нахранете.
(втори вариант)
Сега искамъ всички да развържете кесиитѣ си, сърдцата си, ума, волята си. Долу въркозуня, долу пеленитѣ, крака, рѫцѣ, всичко да бѫде въ движение. Това се изисква за всички религиозни хора, това е разумниятъ животъ. Така ако живѣете, у васъ ще дойдатъ добри мисли и желания. Ще кажете: „Кажи ни всичко.“ Глупавъ ли съмъ да ви кажа всичко?
Азъ
не искамъ да ви дъвча храната, вие сами си я сдъвчете и се нахранете.
Ще кажете: „Този човѣкъ не мисли логически.“ Азъ мисля много логически, защото познавамъ хората. Ако искате да видите и да разберете моята логика, елате да видите азъ какъ живѣя и съ какви мѫчнотии се боря. Лесно ще е, ако имамъ 10 000 лева и се обличамъ по три пѫти на день. Познавахъ една дама отъ Свищовъ, която се обличаше по три пѫти на день и я наричаха „трикульорната“. Безъ пари да живѣете, отъ земята да вадите, това е майсторлъкъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Този човѣкъ не мисли логически.“
Азъ
мисля много логически, защото познавамъ хората.
(втори вариант)
Долу въркозуня, долу пеленитѣ, крака, рѫцѣ, всичко да бѫде въ движение. Това се изисква за всички религиозни хора, това е разумниятъ животъ. Така ако живѣете, у васъ ще дойдатъ добри мисли и желания. Ще кажете: „Кажи ни всичко.“ Глупавъ ли съмъ да ви кажа всичко? Азъ не искамъ да ви дъвча храната, вие сами си я сдъвчете и се нахранете.
Ще кажете: „Този човѣкъ не мисли логически.“
Азъ
мисля много логически, защото познавамъ хората.
Ако искате да видите и да разберете моята логика, елате да видите азъ какъ живѣя и съ какви мѫчнотии се боря. Лесно ще е, ако имамъ 10 000 лева и се обличамъ по три пѫти на день. Познавахъ една дама отъ Свищовъ, която се обличаше по три пѫти на день и я наричаха „трикульорната“. Безъ пари да живѣете, отъ земята да вадите, това е майсторлъкъ. Работи самъ.
към втори вариант >>
Ако искате да видите и да разберете моята логика, елате да видите
азъ
какъ живѣя и съ какви мѫчнотии се боря.
(втори вариант)
Това се изисква за всички религиозни хора, това е разумниятъ животъ. Така ако живѣете, у васъ ще дойдатъ добри мисли и желания. Ще кажете: „Кажи ни всичко.“ Глупавъ ли съмъ да ви кажа всичко? Азъ не искамъ да ви дъвча храната, вие сами си я сдъвчете и се нахранете. Ще кажете: „Този човѣкъ не мисли логически.“ Азъ мисля много логически, защото познавамъ хората.
Ако искате да видите и да разберете моята логика, елате да видите
азъ
какъ живѣя и съ какви мѫчнотии се боря.
Лесно ще е, ако имамъ 10 000 лева и се обличамъ по три пѫти на день. Познавахъ една дама отъ Свищовъ, която се обличаше по три пѫти на день и я наричаха „трикульорната“. Безъ пари да живѣете, отъ земята да вадите, това е майсторлъкъ. Работи самъ. А сега всички хора се стремятъ къмъ лѣность.
към втори вариант >>
Азъ
виждамъ нѣкои впрѣгнали се, казватъ: „Да тикаме царството Божие.“ Нѣма защо, то само си върви.
(втори вариант)
Можешъ заедно съ Бога, заедно съ ангелитѣ да се поправи[шъ] и свѣтътъ ще тръгне напрѣдъ и никой не може да го спре. За да се отиде до Небето има три начина. Кои сѫ тѣ? За Небето има единъ тѣсенъ пѫть, по който върви Божествения тренъ. Първиятъ начинъ – да тикате трена, вториятъ начинъ – да се надпрѣварвате, а третиятъ начинъ – да влѣзете въ него.
Азъ
виждамъ нѣкои впрѣгнали се, казватъ: „Да тикаме царството Божие.“ Нѣма защо, то само си върви.
Ти, видишъ ли трена, не го тикай, не се надпрѣварвай, а влѣзъ въ него, той ще те заведе на опрѣдѣленото ти мѣсто. Това е, което добриятъ човѣкъ трѣбва да изважда отъ доброто съкровище на сърдцето си.
към втори вариант >>
22.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Христосъ поставя двѣ основни положения и казва: „Ако държите моитѣ заповѣди и прѣбѫдвате въ моята любовь, както
азъ
съмъ държалъ заповѣдитѣ на Отца си и прѣбѫдвамъ въ Неговата любовь.“ Въ първото прѣдложение думата „ако“ въ оригинала има друго значение, то не е условие.
(втори вариант)
Христосъ поставя двѣ основни положения и казва: „Ако държите моитѣ заповѣди и прѣбѫдвате въ моята любовь, както
азъ
съмъ държалъ заповѣдитѣ на Отца си и прѣбѫдвамъ въ Неговата любовь.“ Въ първото прѣдложение думата „ако“ въ оригинала има друго значение, то не е условие.
Въ сѫщото прѣдложение има двѣ положения: „ако държите“ и „прѣбѫдвате“, както азъ съмъ държалъ и прѣбѫдвамъ. Думата „държа“ има отношение къмъ човѣшката воля. Да държимъ заповѣдитѣ, значи да ги изпълняваме, а заповѣдитѣ може да ги изпълняваме само чрѣзъ волята си. Слѣдователно ако човѣкъ не изпълнява заповѣдитѣ, не може да прѣбѫдва и въ любовьта. Послѣ Христосъ казва: „Не трѣбва само да държимъ заповѣдитѣ, но и да прѣбѫдваме въ Неговата любовь“, тъй както Той е държалъ заповѣдитѣ на Отца си и е прѣбѫдвалъ въ Неговата любовь.
към втори вариант >>
Въ сѫщото прѣдложение има двѣ положения: „ако държите“ и „прѣбѫдвате“, както
азъ
съмъ държалъ и прѣбѫдвамъ.
(втори вариант)
Христосъ поставя двѣ основни положения и казва: „Ако държите моитѣ заповѣди и прѣбѫдвате въ моята любовь, както азъ съмъ държалъ заповѣдитѣ на Отца си и прѣбѫдвамъ въ Неговата любовь.“ Въ първото прѣдложение думата „ако“ въ оригинала има друго значение, то не е условие.
Въ сѫщото прѣдложение има двѣ положения: „ако държите“ и „прѣбѫдвате“, както
азъ
съмъ държалъ и прѣбѫдвамъ.
Думата „държа“ има отношение къмъ човѣшката воля. Да държимъ заповѣдитѣ, значи да ги изпълняваме, а заповѣдитѣ може да ги изпълняваме само чрѣзъ волята си. Слѣдователно ако човѣкъ не изпълнява заповѣдитѣ, не може да прѣбѫдва и въ любовьта. Послѣ Христосъ казва: „Не трѣбва само да държимъ заповѣдитѣ, но и да прѣбѫдваме въ Неговата любовь“, тъй както Той е държалъ заповѣдитѣ на Отца си и е прѣбѫдвалъ въ Неговата любовь. Тѣзи заповѣди, тѣ сѫ закони и въ обширна и въ тѣсна смисъль, всѣкога даватъ единъ и сѫщъ резултатъ.
към втори вариант >>
Външниятъ свѣтъ, който виждате, вашиятъ външенъ
изразъ
, това е едно съчетание на нѣщата, държи ви нѣкой.
(втори вариант)
Думата „държа“ има отношение къмъ човѣшката воля. Да държимъ заповѣдитѣ, значи да ги изпълняваме, а заповѣдитѣ може да ги изпълняваме само чрѣзъ волята си. Слѣдователно ако човѣкъ не изпълнява заповѣдитѣ, не може да прѣбѫдва и въ любовьта. Послѣ Христосъ казва: „Не трѣбва само да държимъ заповѣдитѣ, но и да прѣбѫдваме въ Неговата любовь“, тъй както Той е държалъ заповѣдитѣ на Отца си и е прѣбѫдвалъ въ Неговата любовь. Тѣзи заповѣди, тѣ сѫ закони и въ обширна и въ тѣсна смисъль, всѣкога даватъ единъ и сѫщъ резултатъ.
Външниятъ свѣтъ, който виждате, вашиятъ външенъ
изразъ
, това е едно съчетание на нѣщата, държи ви нѣкой.
Ако вашата душа, вашиятъ духъ не биха държали вашитѣ рѫцѣ, крака, мозъкъ, дробове, стомахъ и др., какво би станало съ васъ? Слѣдователно духътъ ви трѣбва да държи всичко това въ редъ и порядъкъ. А при това вашата душа трѣбва да прѣбѫдва, т.е. да възприема храна, а това е вѫтрѣшенъ процесъ. Ти не можешъ да държишъ въздуха, но може да прѣбѫдвашъ въ него.
към втори вариант >>
Когато нѣкой мисли, че не може да разбере единъ въпросъ,
азъ
това обяснявамъ логически така: ако затворимъ очитѣ си и кажемъ, че не може да виждаме, това невиждане зависи отъ нашата воля, да виждаме или не и когато човѣкъ има умъ и каже, че не разбира нѣщо, то значи той си е затворилъ очитѣ.
(втори вариант)
Когато хората искатъ да ограничатъ любовьта, това значи, че не разбиратъ основния законъ: Любовьта спада къмъ свободнитѣ дѣйствия, трѣбва да се прѣбѫдва въ нея. Въ прѣбѫдването всѣки възприема, но и дава, има обмѣна. Въ държането на заповѣдитѣ има изпълнение, давание значи има, изразходване на енергия. Може нѣкои отъ васъ да мислятъ, че този въпросъ е много отвлѣченъ. Самата мисъль, че е отвлѣченъ въпросътъ, може да го направи такъвъ.
Когато нѣкой мисли, че не може да разбере единъ въпросъ,
азъ
това обяснявамъ логически така: ако затворимъ очитѣ си и кажемъ, че не може да виждаме, това невиждане зависи отъ нашата воля, да виждаме или не и когато човѣкъ има умъ и каже, че не разбира нѣщо, то значи той си е затворилъ очитѣ.
Но въ думата „разбиране“ има процесъ на движение. Напримѣръ за да изучите една мѣстность, трѣбва да я пропѫтувате и тогава ще я разучите. Нѣкой въпросъ може да ви е тъменъ, но не казвайте, че не мога да го разбера, задайте си малко трудъ и той ще ви стане ясенъ. Вие съврѣменнитѣ, културнитѣ хора на XX векъ, които сте хванали електричеството, турили сте го въ кѫщитѣ си, направили сте го да движи вашитѣ коли и като влѣзете въ кѫщи хванете ключа на електричеството, завъртите го и кажете: „Да бъде свѣтъ“, и става свѣтлина. Но ще кажете: „Само Господь може да направи това.“ Ако това не го правите вие сами, ще стоите въ тъмнина.
към втори вариант >>
Казвашъ: „
Азъ
се мѫча.“ Въ какво отношение?
(втори вариант)
Кажѐте: „Да бѫде свѣтлина въ моя умъ, въ моята душа.“ Затворѝ се въ една библиотека, вземи ключа на твоя умъ и започни да работишъ. Ще видишъ какъ въпросътъ ще ти стане ясенъ. Човѣкъ не е дошълъ ученъ на свѣта. Ако искате да напишете въ ума си какво нѣщо е животътъ, вие може да напишете: „Животътъ е постояненъ трудъ, или постоянно мѫчение, или постоянно разочарование.“ Всички тѣзи нѣща трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени. Ако животътъ е разочарование или мѫчение, трѣбва да се знае въ какво отношение е такъвъ.
Казвашъ: „
Азъ
се мѫча.“ Въ какво отношение?
– „На пара съмъ.“ На каква пара? – „Пекатъ ме.“ На какво? На скара ли, на фурна ли? Ако вашиятъ кракъ е сухъ, ако сѫ прѣкѫснати съобщенията съ главния мозъкъ, кракътъ ви може да се изгори, безъ да усѣтите нѣкаква болка. Слѣдователно страданията, мѫчнотиитѣ сѫ признакъ, че въ вашия животъ има една малка дисхармония и Богъ, природата ви казватъ: „Поправи тази грѣшка.“ Ако не можешъ да я поправишъ самъ, повикай лѣкарь.
към втори вариант >>
Който влѣзе въ живота, нека каже: „Дайте ми най-трудния пѫть.“
Азъ
рекохъ: „Ето човѣкътъ, който ще се подигне.“ Нѣкои искатъ да влѣзатъ въ нѣкое общество и питатъ членоветѣ му: „Вие живѣете ли помежду си добрѣ, въ миръ и съгласие?
(втори вариант)
„Ще викамъ лѣкарь, който взима по-евтино.“ Да, но затова и по-малко ще те лѣкува. Колкото повече взима, толкова по-добрѣ лѣкува. Зная лѣкари, които за една операция взиматъ хиляди лева. Не е въпросътъ въ многото, защото ако дадешъ 5 лева на нѣкой лѣкарь да ти оперира крака, той, като не си разбира добрѣ отъ работата, ще ти го отрѣже. Всички съврѣменни хора страдатъ отъ това, че искатъ по единъ лесенъ начинъ да влѣзатъ въ Царството Божие и да придобиятъ лесно знания и казватъ: „Покажи ни лесния пѫть.“ Така никой нѣма да го намѣри.
Който влѣзе въ живота, нека каже: „Дайте ми най-трудния пѫть.“
Азъ
рекохъ: „Ето човѣкътъ, който ще се подигне.“ Нѣкои искатъ да влѣзатъ въ нѣкое общество и питатъ членоветѣ му: „Вие живѣете ли помежду си добрѣ, въ миръ и съгласие?
“ – „Разбира се, това го знаятъ и пчелитѣ.“ – „Е, тогава ще влѣза въ вашето общество.“ Но това е една лъжлива философия въ основитѣ си. Не търсете лесния пѫть. Лесниятъ пѫть е хлъзгавъ пѫть. Божиятъ пѫть е труденъ. Може да ви покажа и най-лесния и най-трудния пѫть.
към втори вариант >>
Но вие ще кажете: „Това сѫ волове.“
Азъ
бихъ попиталъ ученитѣ какво положение заематъ тѣзи волове въ свѣта?
(втори вариант)
Тя показва, че вие нѣкой пѫть се спирате въ живота и мислите, че сте свободни, а всѫщность всички сте впрегнати, по двама, по трима, по четирима. Нѣкой пѫть ви разпрѣгатъ. Кога? – Когато каже господарьтъ. Ще си починете за малко и послѣ пакъ на работа. Това е въ дѣйствителность животътъ.
Но вие ще кажете: „Това сѫ волове.“
Азъ
бихъ попиталъ ученитѣ какво положение заематъ тѣзи волове въ свѣта?
Мислите ли, че душитѣ на тѣзи два вола сѫ по-малко интелигентни отъ човѣшката душа? За да ви уясня това, ще прѣдставя една картина съ житното зърно. Допуснете, че имате три житни зрънца. Едното отъ тѣхъ прѣдставлява човѣка, а другитѣ двѣ – двата вола. Поставете едното житно зрънце при благоприятни условия, то слѣдъ нѣколко години ще се наплоди и ще заеме цѣлата земя.
към втори вариант >>
“ Но
азъ
рекохъ, това не е за тебе, това е за орането, което си свършилъ.
(втори вариант)
Сега да дойдемъ до положението на тѣзи два вола и се ограничимъ въ тѣлото си. Всѣки день ти си заставенъ да седнешъ три пѫти на трапезата и искашъ-не искашъ да дъвчешъ. И какво дъвкане! Хубаво ще дъвчешъ, ще изпълнявашъ работа не за себе си. Нѣкой казва: „Колко ми е приятно, че днесъ ядохъ.“ Тази работа е сѫщата, както когато на нѣкой конь дадатъ една торба зобъ и той казва: „Колко е приятно!
“ Но
азъ
рекохъ, това не е за тебе, това е за орането, което си свършилъ.
Така е и съ насъ. Единъ день прѣстанемъ да работимъ и господарьтъ казва, че ще ни уволни, а ние плачемъ, защото сме привикнали на всичко това. Съврѣменнитѣ хора по своя навикъ приличатъ на онзи градинарски конь, който въ продължение на 30 години въртѣлъ едно колело и изваждалъ вода за господаря си. Господарьть му билъ богатъ и затова, като остарѣлъ коньтъ му, той го пусналъ на свобода въ ливадитѣ и казалъ: „Пенсионирал се.“ Но коньтъ по обикновеному на едно и сѫщо врѣме дохождалъ около колелото, започвалъ да го върти и изваждалъ вода по навикъ. Не могълъ да се откаже отъ навика си.
към втори вариант >>
Жената казва: „Заради тебе
азъ
ще прѣбѫдвамъ въ любовьта ти и ще държа заповѣдитѣ ти, но ти готовъ ли си да изпълнявашъ волята на Бога, на Баща си?
(втори вариант)
– Не. Значи не сте ги разбрали. Христосъ казва: „Слѣдъ това вие ще прѣбѫдвате въ моята любовь.“ Ще приложите този законъ другояче. Злѣ ли ще бѫде на жена да прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на своя мѫжъ, а мѫжътъ – въ заповѣдитѣ на своя Богъ и Неговата Любовь? Защо се развалятъ днесъ сѣмейства?
Жената казва: „Заради тебе
азъ
ще прѣбѫдвамъ въ любовьта ти и ще държа заповѣдитѣ ти, но ти готовъ ли си да изпълнявашъ волята на Бога, на Баща си?
“ Обаче този мѫжъ разваля отношенията си къмъ Бога, започва да пие, прѣкарва въ кръчмитѣ, не се връща и тогава жената казва: „Съ този мѫжъ не може повече да се живѣе“, и тя разваля отношенията съ мѫжа си. Когато мѫжътъ каже на жената: „Ти ще прѣбѫдвашъ ли въ моята любовь“, жената трѣбва да отговори: „ще прѣбѫдвамъ, ако ти прѣбѫдвашъ въ волята Божия.“ Ако мѫжътъ не изпълнява волята Божия и жената не трѣбва да изпълнява неговитѣ заповѣди и да не прѣбѫдва въ неговата любовь, но ако той изпълнява волята Божия, а тя не прѣбѫдва въ неговата любовь, тя е отговорна за своитѣ отношения. Това е, което Христосъ казваше на своитѣ ученици. Ще кажете: „Каква е тази философия, какъ може да прѣбѫдвашъ? “ Ще ви дамъ единъ примѣръ за пояснение на тази идея.
към втори вариант >>
Азъ
виждамъ какъ дѣцата вкарватъ тѣзи голѣми пуяци изъ стаитѣ, но тѣ не сѫ за стаитѣ.
(втори вариант)
Жени, които минали покрай кѫщата, чули тази голѣма гюрултия и казали на майката: „Въ вашата кѫща се чува голѣмъ шумъ отъ мисирки.“ Дѣтето, като вижда, че майката се връща, избѣгва. А какво е било положението на майката вие може да разберете. Така и вие много пѫти въ живота постѫпвате. Майкитѣ ви току-що измажатъ кѫщитѣ и отидатъ на църква, а вие вкарвате мисиркитѣ въ стаята и казвате: „Свобода, свобода! “ Това сѫ дѣтински разсѫждения, дѣтински схващания.
Азъ
виждамъ какъ дѣцата вкарватъ тѣзи голѣми пуяци изъ стаитѣ, но тѣ не сѫ за стаитѣ.
Нѣкога вие имате една прѣкрасна мисъль, чувствувате се като че ли сте на небето, дойдатъ вашитѣ синове, вкаратъ пуяцитѣ изъ стаитѣ и ви развалятъ хубавото настроение, хубавитѣ дни, отиде, изчезна Спасовъ день. Когато майкитѣ излизатъ навънъ, трѣбва да затварятъ стаята съ деветь куфара, за да не влизатъ синоветѣ съ пуяцитѣ. Не е виноватъ за това нѣщо синътъ, защото той намира отворено и започва да прави опити въ кѫщата на майка си съ царевици и мисирки. Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Думата „държа“ се отнася до човѣшката воля. Никога не казвайте: „Не мога, това нѣщо ми е тъмно.“ Може да не разбирате, може да сте слаби, това не е спънка.
към втори вариант >>
Такива хора вие ги наричате щастливи, а
азъ
ги наричамъ разведени отъ Господа.
(втори вариант)
Напримѣръ единъ милионеръ отъ Америка се развелъ съ жена си по много проста причина. Жена му много обичала да харчи и единъ день отишла въ Парижъ и накупила толкова много нѣща, че търговцитѣ прѣдставили на мѫжа ѝ единъ чекъ за изплащане. Той се уплашилъ, че ще го съсипе и рѣшилъ да ѝ даде една сума отъ 30 милиона лева и единъ палатъ отъ 15 милиона лева, за да се разведе и освободи отъ нея. Така и Господь ще направи съ насъ. Когато ние много харчимъ, Господь ще ви даде 45 милиона лева, за да се освободи отъ насъ.
Такива хора вие ги наричате щастливи, а
азъ
ги наричамъ разведени отъ Господа.
Ако речете да търсите кѫдѣ ставатъ прѣстѫпленията, ще ги намѣрите все между такива хора. Тѣзи прѣстѫпления произлизатъ отъ факта, че тѣзи хора не държатъ никакви закони. За да се избавимъ отъ прѣстѫпления, трѣбва да държимъ извѣстни заповѣди, да прѣбѫдваме вѫтрѣ въ любовьта. Първото нѣщо, което трѣбва да правите като ставате сутринь, е да си зададете слѣднитѣ въпроси, първо: държа ли заповѣдитѣ на мѫжа си? Второ: мѫжъ ми държи ли заповѣдитѣ на Господа?
към втори вариант >>
Трето:
азъ
прѣбѫдвамъ ли въ любовьта на мѫжа си и четвърто: прѣбѫдва ли мѫжа ми въ любовьта на Господа?
(втори вариант)
Ако речете да търсите кѫдѣ ставатъ прѣстѫпленията, ще ги намѣрите все между такива хора. Тѣзи прѣстѫпления произлизатъ отъ факта, че тѣзи хора не държатъ никакви закони. За да се избавимъ отъ прѣстѫпления, трѣбва да държимъ извѣстни заповѣди, да прѣбѫдваме вѫтрѣ въ любовьта. Първото нѣщо, което трѣбва да правите като ставате сутринь, е да си зададете слѣднитѣ въпроси, първо: държа ли заповѣдитѣ на мѫжа си? Второ: мѫжъ ми държи ли заповѣдитѣ на Господа?
Трето:
азъ
прѣбѫдвамъ ли въ любовьта на мѫжа си и четвърто: прѣбѫдва ли мѫжа ми въ любовьта на Господа?
Рѣшите ли тѣзи въпроси, цѣлиятъ день ще прѣмине въ миръ и спокойствие и ще имате благословение. Голѣмата лакомия въ живота ражда у всички хора голѣми нещастия. Разправяше ми единъ господинъ, който ходилъ на ловъ въ Стара планина, какъ наблюдавалъ какво правила една мечка съ петтѣ си мечета. Около рѣката тази мечка намѣрила една голѣма плоча, бъркала съ рѫцѣтѣ си вѫтрѣ и изваждала раци за мечетата. Едно отъ мечетата постоянно следѣло майка си и колкото рачета изваждала, то ги веднага изяждало.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Ако искате да избѣгнете всички нещастия, ако искате да имате една калена воля, умъ и сърдце, трѣбва да държите моитѣ заповѣди, тъй както
азъ
държа заповѣдитѣ на Отца си и да прѣбѫдвате въ мене, тъй както
азъ
прѣбѫдвамъ въ любовьта на Бога.
(втори вариант)
Едно отъ мечетата постоянно следѣло майка си и колкото рачета изваждала, то ги веднага изяждало. Тя му ударила толкова силенъ шамаръ, че то се търкулило на земята. Мечката продължила пѫтя си, но вижда, че мечето не идва, затова се върнала при него и видѣла, че било мъртво. Взела го у себе си, люляла го, но не могла да го съживи. Мечетата трѣбва да знаятъ какъ да се хранятъ, а вие трѣбва да знаете какъ да удряте плѣсници.
Христосъ казва: „Ако искате да избѣгнете всички нещастия, ако искате да имате една калена воля, умъ и сърдце, трѣбва да държите моитѣ заповѣди, тъй както
азъ
държа заповѣдитѣ на Отца си и да прѣбѫдвате въ мене, тъй както
азъ
прѣбѫдвамъ въ любовьта на Бога.
Това ме прави великъ, Онзи, Който живѣе въ мене, Той е великъ.“ Когато Господь влезе у насъ да живѣе съ своитѣ заповѣди и любовь, Той ще ни направи велики и мощни. Когато рекохъ, че всичко е възможно, подразбирамъ този Божественъ законъ, да държимъ заповѣдитѣ Му и да прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Нѣкои отъ васъ може да запитатъ: „Какъ ще познаемъ дали държимъ Божиитѣ заповѣди? “ Ако държите Божиитѣ заповѣди, вашиятъ умъ ще бѫде ясенъ и положителенъ. Това е едно правило.
към втори вариант >>
Азъ
не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена.
(втори вариант)
Безъ любовь животътъ не върви. Тази философия или наука е толкова проста! Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си? “ Чудна работа! Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него.
Азъ
не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена.
Тѣ всѣкога заедно вървятъ. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“
Азъ
зная защо пѣе.
(втори вариант)
Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение. Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Държането всѣкога става чрѣзъ човѣшкитѣ рѫцѣ. Цигуларьтъ трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений.
Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“
Азъ
зная защо пѣе.
Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ.
към втори вариант >>
Когато пѣя,
азъ
искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората.
(втори вариант)
Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ. Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши.
Когато пѣя,
азъ
искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората.
Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“ Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси. Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея? Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия.
към втори вариант >>
“
Азъ
зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива.
(втори вариант)
Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси. Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея? Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия. Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ!
“
Азъ
зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива.
Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли. А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си. Не вѣрвайте на лъжливитѣ учения, които казватъ: „Не мога.“ Ще дойде нѣкой и ще ви запита: „Този пѫть, въ който сте трѣгнали, правъ ли е? “ Ето иде подирѣ ви дяволътъ съ опашка. Ще кажете: „Ела да ми кажешъ този плодъ сладъкъ ли е сега?
към втори вариант >>
Нашиятъ сегашенъ животъ е
изразъ
на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде
изразъ
на бѫдещия ни животъ.
(втори вариант)
“ – „Не, но ще стане.“ Е, така трѣбва да отговорите, а не да го заведете при нѣкоя изсъхнала ябълка и да му кажете: „Е, едно врѣме тази ябълка каква бѣше, макаръ че сега я гледашъ изсъхнала.“ Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ? “ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало.
Нашиятъ сегашенъ животъ е
изразъ
на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде
изразъ
на бѫдещия ни животъ.
Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ? “ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ? “ Каквито условия сега си приготовлявашъ. Турете си за правило: като ви пита нѣкой въ правия пѫть ли си, да знаете, че дяволътъ е турилъ у васъ едното си краче.
към втори вариант >>
Ще кажешъ: „
Азъ
съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това!
(втори вариант)
Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“. Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи. Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе.
Ще кажешъ: „
Азъ
съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това!
Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ. Защо Господь е далъ толкова много вода? – Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“ Сега вие, жени, дайте миръ на мѫжетѣ. Само вие може да имъ дадете импулсъ да мислятъ, създайте за тѣхъ идеали.
към втори вариант >>
– Животътъ е вода и кажи: „
Азъ
направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
(втори вариант)
Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това! Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ. Защо Господь е далъ толкова много вода?
– Животътъ е вода и кажи: „
Азъ
направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
Сега вие, жени, дайте миръ на мѫжетѣ. Само вие може да имъ дадете импулсъ да мислятъ, създайте за тѣхъ идеали. Женитѣ трѣбва да бѫдатъ красиви, за да ги обичатъ мѫжетѣ, а мѫжетѣ трѣбва да бѫдатъ умни, силни и което обѣщаятъ да го изпълнятъ. А какво става? Мѫжътъ казва: „Азъ те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата.
към втори вариант >>
Мѫжътъ казва: „
Азъ
те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата.
(втори вариант)
– Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“ Сега вие, жени, дайте миръ на мѫжетѣ. Само вие може да имъ дадете импулсъ да мислятъ, създайте за тѣхъ идеали. Женитѣ трѣбва да бѫдатъ красиви, за да ги обичатъ мѫжетѣ, а мѫжетѣ трѣбва да бѫдатъ умни, силни и което обѣщаятъ да го изпълнятъ. А какво става?
Мѫжътъ казва: „
Азъ
те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата.
Такъвъ мѫжъ прилича на една стара баба, която на всѣка крачка клѣка. Ето Христовото учение, което трѣбва да се приложи въ живота. Кажешъ „не мога“ – баба си; „мога“ – младъ си, юнакъ си. За да бѫдатъ красиви женитѣ, трѣбва да бѫдатъ пълни съ тази Божествена любовь, да носятъ идеали и кѫдѣто влѣзатъ, да носятъ съ себе си ароматъ, а мѫжътъ като дойде, трѣбва веднага да внесе въ тебе довѣрие, за да можешъ да разчиташъ на неговата дума. Това сѫ двѣтѣ положения, да държимъ Божиитѣ заповѣди – това е мѫжътъ, а другото – да прѣбѫдваме въ Неговата любовь, това е жената.
към втори вариант >>
23.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Христосъ казва: „
Азъ
и Отецъ едно сме“, т.е.
(втори вариант)
Прѣдставете си, да се събличате отъ плътьта си, какво ще остане отъ васъ тогава? Гдѣ е реалностьта на нѣщата? Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина. Богъ е центъръ. Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него.
Христосъ казва: „
Азъ
и Отецъ едно сме“, т.е.
подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина. Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда. Като рекохъ, че трѣбва да раждаме, то значи да бѫдемъ жени. Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ. Въ вашитѣ постѫпки гледайте да не правите грѣшки като тѣзи, които е направила една ревностна християнка въ Америка.
към втори вариант >>
Отива въ дома на оратора и му казва: „Господине,
азъ
съмъ изпратена отъ Бога да те обърна.“ – „Добрѣ, радвамъ се за това ти желание.“ Оставя я у дома си на обѣдъ, угощава я добрѣ и ѝ казва: „Я, вижъ,
азъ
не се кланямъ на Бога, но имамъ толкова пари и богатство, а моятъ съсѣдъ, по три пѫти на день ходи въ църква и нему Господь нищо не далъ, така че вмѣсто да обръщашъ мене, не е ли по-добрѣ да нагледашъ този бѣденъ човѣкъ и да го нахранишъ?
(втори вариант)
Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ. Въ вашитѣ постѫпки гледайте да не правите грѣшки като тѣзи, които е направила една ревностна християнка въ Америка. Прѣди 10–15 години въ Америка имаше единъ човѣкъ на име Унгерсонъ, много знаменитъ съ своитѣ краснорѣчиви лекции, въ които на всѣка стѫпка оборваше християнството. За да се чуятъ неговитѣ рѣчи, всѣки е трѣбвало да заплати по 5 лева. Сѫщата тази ревностна християнка рѣшила единъ день да отиде у дома на този ораторъ и да му повлияе съ цѣль да го обърне въ християнството.
Отива въ дома на оратора и му казва: „Господине,
азъ
съмъ изпратена отъ Бога да те обърна.“ – „Добрѣ, радвамъ се за това ти желание.“ Оставя я у дома си на обѣдъ, угощава я добрѣ и ѝ казва: „Я, вижъ,
азъ
не се кланямъ на Бога, но имамъ толкова пари и богатство, а моятъ съсѣдъ, по три пѫти на день ходи въ църква и нему Господь нищо не далъ, така че вмѣсто да обръщашъ мене, не е ли по-добрѣ да нагледашъ този бѣденъ човѣкъ и да го нахранишъ?
“ Ние искаме да обърнемъ хората по форма, да кажемъ че сѫ християни. Християнството не се състои въ вѣрване, но въ изражение на нашата воля, която се изразява по три начина: да дѣйствуваме, да чувствуваме и да мислимъ добрѣ. Това неразбиране, противорѣчие и сега сѫществува и ще сѫществува за дълго врѣме. Ние не знаемъ всѫщность кой е вѣрующъ и кой безвѣрникъ.
към втори вариант >>
Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „
Азъ
се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията?
(втори вариант)
Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Питамъ: коя религия е права? И двѣтѣ сѫ прави. Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася.
Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „
Азъ
се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията?
Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви? Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия? Това е философия. Ако синъ ти каже: „Азъ искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене. На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва.
към втори вариант >>
Ако синъ ти каже: „
Азъ
искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене.
(втори вариант)
Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася. Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията? Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви? Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия? Това е философия.
Ако синъ ти каже: „
Азъ
искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене.
На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва. Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши. Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина. Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе. Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Нѣкоя жена ще каже: „
Азъ
имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе.
(втори вариант)
Това е философия. Ако синъ ти каже: „Азъ искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене. На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва. Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши. Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина.
Нѣкоя жена ще каже: „
Азъ
имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе.
Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина. Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва. Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ. Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ. Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате.
към втори вариант >>
„Ще вървимъ“, му рекохъ
азъ
, но нѣма на какво да се тури багажа.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да поясня мисъльта си. Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ. Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ. На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ. Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ.
„Ще вървимъ“, му рекохъ
азъ
, но нѣма на какво да се тури багажа.
Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме. „Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме. Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ. Защото какво сѫ духоветѣ? То е Господь.
към втори вариант >>
Но този отговоръ нѣма да дойде тъй, както единъ евангелистъ правилъ опитъ: ималъ нужда отъ 3000 лева и затова отива при единъ американски мисионеръ да му иска и казва: „Господь ме прати да ти искамъ пари.“ Мисионерътъ му отговорилъ: „Ако Господь те изпратилъ,
азъ
щѣхъ да имамъ пари.“
(втори вариант)
Когато служимъ на Бога по този законъ, всѣкога може да знаемъ начина, по който може да изпълняваме въ даденъ случай волята Божия. Ще ви дамъ единъ простъ методъ да го прилагате въ случай, когато у васъ има колебание за нѣщо. Напримѣръ искате да разрѣшите единъ въпросъ, спрете се въ себе си и стойте, ако сте неразположени въ душата си, гнѣвни сте, недоволни сте отъ мѫжа си, въ този моментъ не взимайте какво и да е рѣшение, ще направите нѣкаква глупость. Чакайте да дойдатъ най-благоприятни условия, да бѫдете спокойни, безъ каква и да е отрицателна мисъль и съмнѣние. Станете положителни, обърнете ума си нагорѣ къмъ главата или го съсрѣдоточете къмъ душата си, така се съсрѣдоточете за 5–10–15 минути и слѣдъ това оставете този въпросъ, който ви смущава, мислете, че той е разрѣшенъ и веднага слѣдъ това ще дойде отговорътъ на въпроса.
Но този отговоръ нѣма да дойде тъй, както единъ евангелистъ правилъ опитъ: ималъ нужда отъ 3000 лева и затова отива при единъ американски мисионеръ да му иска и казва: „Господь ме прати да ти искамъ пари.“ Мисионерътъ му отговорилъ: „Ако Господь те изпратилъ,
азъ
щѣхъ да имамъ пари.“
Тъй че, ако човѣкъ се съедини съ Бога, непрѣменно ще има едно съчетание и външно, и вѫтрѣшно. Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ. И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо? Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ. Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си.
към втори вариант >>
Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „
Азъ
ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ.
(втори вариант)
Когато една болесть почне да се лѣкува, положението на болния е десеть пѫти по-добро, отколкото когато не се е лѣкувала тази болесть. Слѣдователно тѣзи страдания показватъ, че се уреждатъ отношенията, които сѫществуватъ между хората. Христосъ казва: Ако тѣзи отношения се разрѣшатъ правилно, свѣтътъ ще се оправи, но ако ние не служимъ въ духъ и истина въ този свѣтъ, хармонията пакъ ще се наруши. Слѣдователно и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина. Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки.
Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „
Азъ
ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ.
И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. „Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си? Цѣлата сума ще можешъ ли? – Не. – Половината?
към втори вариант >>
Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „
Азъ
съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „
Азъ
вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ.
(втори вариант)
– Дай колкото можешъ. Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума. Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни. Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ. Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ.
Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „
Азъ
съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „
Азъ
вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ.
Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия. И азъ рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко. Това разбира Христосъ да се живѣе въ духъ и истина. Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ? Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли.
към втори вариант >>
И
азъ
рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко.
(втори вариант)
Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни. Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ. Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ. Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ. Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия.
И
азъ
рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко.
Това разбира Христосъ да се живѣе въ духъ и истина. Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ? Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли. Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъвтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ. Това значи да си будала.
към втори вариант >>
Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта,
азъ
подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество.
(втори вариант)
Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата. Всичката тази кръвь, която е пролѣта, отъ нея ще израстатъ най-хубави дървета, най-хубави цвѣтя и най-хубави плодове. Всички трѣбва да работите въ духъ и истина на Бога и ще служите на хората. Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ. Така е и съ житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ.
Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта,
азъ
подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество.
А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ. Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата. Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нѣщата. Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри.
към втори вариант >>
Азъ
вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри.
(втори вариант)
Това не е Божествено. Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ. Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ. Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ. Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи.
Азъ
вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри.
Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие. Опитайте и приложете това учение. Всички хора пъшкатъ, а за да не бѫде така, служете на Бога въ духъ и истина. Кажете единъ на другъ: „Мѫжътъ е истина, жената е духа.“ Ето една формула въ свѣта, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.
към втори вариант >>
24.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
— Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „
азъ
”.
(втори вариант)
Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? — Защото не съзнава положението, въ което се намира. Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ. Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора?
— Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „
азъ
”.
Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности. Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
към втори вариант >>
Които виждатъ ясно, влизатъ въ съзнателна връзка съ нѣщата, разбиратъ езика имъ и се разговарятъ съ тѣхъ, както днесъ
азъ
се разговарямъ съ васъ.
(втори вариант)
Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да развива зрението си въ широкъ смисълъ — и въ физическо, и въ духовно, и въ умствено отношение. Това е една отъ задачитѣ, която трѣбва да реши. Да виждашъ ясно въ всички свѣтове, това е истинската култура, къмъ която хората се стремятъ. Смѫтното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледатъ, но не виждатъ.
Които виждатъ ясно, влизатъ въ съзнателна връзка съ нѣщата, разбиратъ езика имъ и се разговарятъ съ тѣхъ, както днесъ
азъ
се разговарямъ съ васъ.
Вие ме слушате, разбирате и разсѫждавате върху думитѣ ми, дали сѫ вѣрни по форма, по съдържание и по смисълъ. Да виждашъ нѣщата само физически, това значи, да виждашъ формата имъ; да ги виждашъ духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждашъ умствено, това значи, да виждашъ смисъла на нѣщата. Обаче, човѣкъ трѣбва да вижда и въ тритѣ свѣта — по форма, по съдържание и по смисълъ. Това значи външно и вѫтрешно виждане. И тъй, органътъ на зрението, т. е.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да има здрави очи, за да се радва на здравъ и добре организиранъ мозъкъ. Интелигентностьта, разумностьта и способноститѣ, съ които човѣкъ се проявява въ физическия свѣтъ, се намиратъ на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсѫдливъ. Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ. Колко е уменъ?
Азъ
съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см.
Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
—
Азъ
съмъ подофицеръ!
(втори вариант)
Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ?
—
Азъ
съмъ подофицеръ!
— съ достоинство отговорилъ той. Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си. Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери. Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата.
към втори вариант >>
Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ:
Азъ
съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си.
(втори вариант)
Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ подофицеръ! — съ достоинство отговорилъ той. Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ.
Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ:
Азъ
съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си.
Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери. Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата. Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ. Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска.
към втори вариант >>
Азъ
взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ.
(втори вариант)
— съ достоинство отговорилъ той. Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си. Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери. Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата.
Азъ
взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ.
Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ.
към втори вариант >>
Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си:
Азъ
искамъ да стана уменъ.
(втори вариант)
Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ.
Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си:
Азъ
искамъ да стана уменъ.
Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове.
към втори вариант >>
Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си:
Азъ
мога да мисля като уменъ човѣкъ.
(втори вариант)
Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове.
Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си:
Азъ
мога да мисля като уменъ човѣкъ.
Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ. Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота. Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ. Да разбирашъ и схващашъ правилно живота, това значи, да се радвашъ на всичко, което те обикаля. Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вѫтрешни знания.
към втори вариант >>
—
Азъ
съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята.
(втори вариант)
Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? — Не те познавамъ.
—
Азъ
съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята.
— Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель. Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога. Тѣ казватъ, че така сѫ създадени. — Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости. Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
към втори вариант >>
И
азъ
не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ.
(втори вариант)
Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си.
И
азъ
не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ.
Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите.
към втори вариант >>
Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и
азъ
съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и
азъ
се отказвамъ отъ него.
(втори вариант)
Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ.
Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и
азъ
съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и
азъ
се отказвамъ отъ него.
— Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания.
към втори вариант >>
Сега
азъ
ви задавамъ въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате?
(втори вариант)
Направете следния опитъ. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, задавайте си въпроса: Добъръ ли съмъ, или не съмъ? Уменъ ли съмъ, или не съмъ? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумностьта въ своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосѫждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Богъ е вложилъ въ васъ.
Сега
азъ
ви задавамъ въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате?
Ако кажете, че ме виждате, пожелавамъ ви до година да прогледате, да ме видите още по-добре. Да се отворятъ очитѣ и ушитѣ ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всѣко нѣщо на своето мѣсто въ своя умъ и въ своето сърдце. Това изисква новата култура, която иде вече на земата.
към втори вариант >>
25.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Магарето казва: Намѣсто да преварявате водата, елате съ мене,
азъ
ще ви покажа, кѫде има чиста вода.
(втори вариант)
Повечето го взиматъ за символъ на упоритость и се смѣятъ, когато реве. Наистина, магарето има лоши чърти, но има и добри чърти. Ако искате да намѣрите чиста, здравословна вода, не търсете специалистъ, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, кѫде има чиста вода. Това се препорѫчва и отъ хигиениститѣ, и отъ лѣкаритѣ. Ако водата е нечиста, тѣ съветватъ хората да я преваряватъ, да убиятъ всички бацили въ нея, носители на опасни болести.
Магарето казва: Намѣсто да преварявате водата, елате съ мене,
азъ
ще ви покажа, кѫде има чиста вода.
Не е време днесъ да изразходвате дърва и вѫглища да преварявате водата, когато въ природата има чиста, здравословна вода. Магарето е скромно въ храната си, съ малко се задоволява. Никой не може да го обвини въ епикурейство. Дългитѣ му и голѣми уши показватъ щедрость. При това, магарето не се срамува да изказва мнението си.
към втори вариант >>
Азъ
се проявявамъ така, както Богъ ме е създалъ.
(втори вариант)
Коньтъ го извикалъ настрана и започналъ да го съветва, какъ да се държи споредъ последнитѣ правила на етикецията. Като минало предъ царя, магарето, по обичая си, изревало и съ това изказало мнението си. Коньтъ го попиталъ: Защо изрева? Не можа ли по другъ начинъ да се изкажешъ? — Другояче не зная.
Азъ
се проявявамъ така, както Богъ ме е създалъ.
Нѣкога, въ далечното минало, животнитѣ били по-интелигентни, отколкото сѫ днесъ. Следъ грѣхопадането и тѣ слѣзли по-долу, изгубили много отъ способноститѣ си. Днесъ тѣхниятъ речникъ се състои само отъ звукове, нѣматъ речь, както човѣка. Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, възседналъ ослица. Ерусалимъ представя граница, предѣлъ между два свѣта.
към втори вариант >>
Дето го пуснатъ, той всѣкога върви напредъ и казва:
Азъ
съмъ проповѣдникъ на всички нови идеи и движения.
(втори вариант)
” — казва Христосъ. Кого да доведатъ? — Осела. Желая всички да бѫдете въ храната си скромни като осела, да се задоволявате съ малко, но съ чиста храна, и да не бѫдете много взискателни къмъ нея. Оселътъ има инициатива.
Дето го пуснатъ, той всѣкога върви напредъ и казва:
Азъ
съмъ проповѣдникъ на всички нови идеи и движения.
Едно време казахъ мнението си за нѣщо и ме наказаха, но и сега съмъ готовъ да го кажа. Има хора, които за истината всѣкого излизатъ на пръвъ планъ; има и такива, които оставатъ на последно мѣсто. Дойдатъ ли до истината, тѣ приличатъ на циганина, който, когато поканвали на ядене, на пиене, всѣкога пръвъ отивалъ. Когато го викали за работа, той казвалъ: Нека другъ отиде. Все азъ ли трѣбва да работя?
към втори вариант >>
Все
азъ
ли трѣбва да работя?
(втори вариант)
Дето го пуснатъ, той всѣкога върви напредъ и казва: Азъ съмъ проповѣдникъ на всички нови идеи и движения. Едно време казахъ мнението си за нѣщо и ме наказаха, но и сега съмъ готовъ да го кажа. Има хора, които за истината всѣкого излизатъ на пръвъ планъ; има и такива, които оставатъ на последно мѣсто. Дойдатъ ли до истината, тѣ приличатъ на циганина, който, когато поканвали на ядене, на пиене, всѣкога пръвъ отивалъ. Когато го викали за работа, той казвалъ: Нека другъ отиде.
Все
азъ
ли трѣбва да работя?
Въ сѫщность, той нищо не вършелъ, а само ялъ и пилъ. Така не се говори, това не е истино. Когато го викали да яде, той казвалъ: Добре, да ядемъ, нали сме другари. Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарялъ: Все азъ ли трѣбва да работя? Нека другъ отиде вмѣсто мене.
към втори вариант >>
Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарялъ: Все
азъ
ли трѣбва да работя?
(втори вариант)
Когато го викали за работа, той казвалъ: Нека другъ отиде. Все азъ ли трѣбва да работя? Въ сѫщность, той нищо не вършелъ, а само ялъ и пилъ. Така не се говори, това не е истино. Когато го викали да яде, той казвалъ: Добре, да ядемъ, нали сме другари.
Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарялъ: Все
азъ
ли трѣбва да работя?
Нека другъ отиде вмѣсто мене. Помнете: истината не може да се залъже. Макаръ и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмѣшище на хората, но на онзи свѣтъ то заема почетно мѣсто. То стои предъ вратата на рая и дава мнението си.
към втори вариант >>
26.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
При това, Христосъ казва: „
Азъ
съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето”.
(втори вариант)
Сѫщевременно той Му казваше, че и въ миналото сѫ идвали Учители като Него, но не сѫ успѣвали. Съ това той искаше да разколебае основата, на която бѣше стѫпилъ Христосъ. Христосъ познаваше добре Божиитѣ закони и не се подаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камънитѣ не могатъ изведнъжъ да се превърнатъ на хлѣбъ. Това не е въ естествения редъ на нѣщата.
При това, Христосъ казва: „
Азъ
съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето”.
Каква нужда има тогава да превръща камънитѣ въ хлѣбъ? Той самъ е живиятъ хлѣбъ и, който го яде, има животъ въ себе си. Затова Христосъ отговаря на дявола: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Какво ще стане съ човѣчеството, ако се храни само съ хлѣбъ? — Ще фалира.
към втори вариант >>
Въ разговора между Христа и адепта на злото, на лице излиза хлѣбътъ, като
изразъ
на реалностьта.
(втори вариант)
Това не е истина. Преди да вади такива заключения, човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на нѣщата и да знае, че не само съ хлѣбъ може да живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога. Какво представя Словото Божие? — Великата разумность въ живота. То има отношение къмъ вѫтрешния, разуменъ човѣкъ, който разбира дълбокия смисълъ на Божиитѣ закони.
Въ разговора между Христа и адепта на злото, на лице излиза хлѣбътъ, като
изразъ
на реалностьта.
И адептътъ казва, че безъ хлѣбъ не се живѣе, и Христосъ подържа сѫщата идея. Ако е вѣрна идеята на адепта, че само съ физическия хлѣбъ се живѣе, би трѣбвало всички хора, всички семейства да сѫ щастливи. Въ сѫщность не е така. Идете въ нѣкое богато семейство, дето хлѣбътъ е въ изобилие, да видите, какъ живѣятъ. Тамъ или мѫжътъ, или жената, или децата сѫ недоволни.
към втори вариант >>
На този законъ се подчинявамъ
азъ
и се храня съ живия хлѣбъ.
(втори вариант)
За да се извърши една реакция правилно, непремѣнно трѣбва да се получи нѣкаква утайка, т. е. поне едно отъ полученитѣ вещества да бѫде твърдо, неразтворимо въ вода. На искането на адепта да се превърнатъ камънитѣ на хлѣбъ, Христосъ отговаря: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога”. Съ други думи казано: Който се храни съ Словото Божие, само той може да превърне камъка на хлѣбъ. За това се изискватъ вѣкове и хиляди години.
На този законъ се подчинявамъ
азъ
и се храня съ живия хлѣбъ.
Хранете се и вие съ него и правете опити, да разберете, каква сила се крие въ него. Да направимъ следния опитъ: да тръгнемъ двама души на пѫть. Азъ ще взема четвъртъ килограмъ хлѣбъ, а спѫтникътъ ми — седемь килограма, за седемь деня. Следъ като се върнемъ, ще видимъ, кой отъ двамата е прекаралъ по-добре. Отъ опитъ ще се увѣрите, че цената на нѣщата не се заключава въ тѣхното количество.
към втори вариант >>
Азъ
ще взема четвъртъ килограмъ хлѣбъ, а спѫтникътъ ми — седемь килограма, за седемь деня.
(втори вариант)
Съ други думи казано: Който се храни съ Словото Божие, само той може да превърне камъка на хлѣбъ. За това се изискватъ вѣкове и хиляди години. На този законъ се подчинявамъ азъ и се храня съ живия хлѣбъ. Хранете се и вие съ него и правете опити, да разберете, каква сила се крие въ него. Да направимъ следния опитъ: да тръгнемъ двама души на пѫть.
Азъ
ще взема четвъртъ килограмъ хлѣбъ, а спѫтникътъ ми — седемь килограма, за седемь деня.
Следъ като се върнемъ, ще видимъ, кой отъ двамата е прекаралъ по-добре. Отъ опитъ ще се увѣрите, че цената на нѣщата не се заключава въ тѣхното количество. Въ четвъртъ хлѣбъ има толкова енергия, колкото и въ седемь килограма — отъ човѣка зависи, какъ ще използува енергията. Ще кажете, че това е невъзможно. Какъ можа Христосъ на времето си да нахрани петхиляденъ народъ съ петь хлѣба?
към втори вариант >>
Ако мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, и жената — отъ мѫжа си, това показва, че тѣ се оженили за сѣнкитѣ на нѣкой
образъ
, а не за самия
образъ
.
(втори вариант)
Това тя правѣла, когато възлюбениятъ ѝ минавалъ край прозореца на нейната стая. Като поглеждалъ въ стаята и виждалъ, че човѣкъ стои тамъ, ревностьта се пробудила въ него, и той започналъ да си представя страшни нѣща. Това го заставило по-скоро да направи предложение на момата. Значи, една сѣнка събудила ревностьта му и го накарала да се ожени. Едно трѣбва да се знае: само единъ момъкъ е опредѣленъ за една мома, и само една мома е опредѣлена за единъ момъкъ.
Ако мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, и жената — отъ мѫжа си, това показва, че тѣ се оженили за сѣнкитѣ на нѣкой
образъ
, а не за самия
образъ
.
Всѣки може да провѣри тази истина. И хората, и животнитѣ се лъжатъ отъ сѣнкитѣ. Често свинята се излежава подъ сѣнката на нѣкоя круша. Както лежи, вижда нѣкаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. Това било сѣнката на нѣкоя круша, отражение на реалностьта, а не самата круша.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ желалъ на направя опитъ съ българитѣ.
(втори вариант)
Земята ще ражда преизобилно, и всѣки ще се радва на голѣмото изобилие. Ще кажете, че хората сѫ лоши, че свѣтътъ е лошъ и трѣбва да се осигурявате. За кой свѣтъ говорите, за вашия ли? Ако е въпросъ за вашия свѣтъ, вие отдавна сте фалирали. Обърнете се къмъ Господа и кажете: Господи, решилъ съмъ да приема Словото Ти и да се храня съ Него.
Азъ
бихъ желалъ на направя опитъ съ българитѣ.
Ако приематъ Словото Божие и се откажатъ отъ лъжата, отъ кражбата, отъ всички отрицателни прояви, ще имъ се даде такова изобилие, каквото никога не сѫ имали. И тъй, кого трѣбва да слушате? — Словото Божие. То носи животъ и осмисля живота. Бѫдете готови да приемете Словото въ себе си и провѣрявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действува вече у васъ, или не действува.
към втори вариант >>
Тя казва: Ако приложите добродетелитѣ, които имате въ себе си,
азъ
ще ви рѫководя и ще възнеса молбата ви къмъ Господа.
(втори вариант)
Ако се помолимъ за миръ съ смирение, молбата ни ще се чуе. Искашъ ли да те чуе Господъ, трѣбва да имашъ миръ, смирение въ себе си и, каквото пожелаешъ — знание, сила, мѫдрость, кротость, добродетель — всичко ще придобиешъ. Желая да бѫдете силни въ любовьта, въ мѫдростьта, въ истината, въ правдата и въ добродетельта, въ кротостьта и смирението, въ вѣрата и въ надеждата. Свѣтътъ се нуждае отъ силни и велики хора. Това иска отъ васъ и богинята на доброто.
Тя казва: Ако приложите добродетелитѣ, които имате въ себе си,
азъ
ще ви рѫководя и ще възнеса молбата ви къмъ Господа.
Дяволътъ завежда Христа на една висока планина, показва Му всичкитѣ царства свѣтовни и славата имъ и казва Му: „Всичко това ще ти дамъ, ако паднешъ да ми се поклонишъ”. Това е третото изкушение, което ималъ Христосъ. Обаче, Той знае, че планината е мѣсто за общение съ Бога, а не мѣсто, отдето човѣкъ трѣбва да се кланя, за да придобие богатства и почести. Затова Той отговорилъ: „Махни се, сатано, защото е писано, само Господу Богу твоему да се поклонишъ и Нему да послужишъ”. Въ свѣта всичко е на Бога, затова само на Него трѣбва да се кланяме.
към втори вариант >>
Азъ
го превеждамъ на български езикъ, за което се изисква голѣмо изкуство.
(втори вариант)
Отъ планината ли се хвърляте? На дявола ли се кланяте? Това е гласътъ на Христа, Който днесъ говори на много езици едновременно. Дето и да отидете — въ Англия, Франция, Германия, Русия, навсѣкѫде ще чуете Неговия гласъ. Въ сѫщность, единъ е езикътъ на Христа, но, като минава презъ различнитѣ народи, Той го превежда на съответния за тѣхъ езикъ.
Азъ
го превеждамъ на български езикъ, за което се изисква голѣмо изкуство.
Днешниятъ день носи съ себе си хиляди изминали години; той носи сѫщевременно и бѫдещето. Отъ това гледище, казваме, че Христовото учение има отношение и къмъ миналото, и къмъ настоящето, и къмъ бѫдещето. Ако се свържете съ Бога, Той ще ви пригърне, цѣлуне и облѣче съ нова дреха. Следъ това ще заколи въ ваша честь най-угоеното си теле и ще ви задържи при себе си. Вие трѣбва да съзнавате новото си положение и да кажете: Господи, не съмъ достоенъ да бѫда Твой синъ.
към втори вариант >>
Тогава ще се вселя въ васъ, да живѣемъ всички заедно — вие, като мои синове и дъщери, а
Азъ
, като вашъ Баща.
(втори вариант)
Богъ ще ви покаже, кѫде какво да сѣете — всѣко нѣщо на мѣстото си. Всѣко растение символизира известна мисъль, чувство или желание. Като разберете смисъла имъ и ги преведете, ще знаете, съ какви чувства и желания да храните сърдцето си и съ какви мисли — своя умъ. Чувате ли гласа на вашия Баща, Който ви говори отвѫтре? Той казва: Ще съблѣка старитѣ ви дрипели, ще премахна нечистотиитѣ ви; ще ви освободя отъ недоразуменията и омразата между васъ; ще разпръсна съмненията и подозренията по всички краища на свѣта, да бѫдатъ далечъ отъ васъ.
Тогава ще се вселя въ васъ, да живѣемъ всички заедно — вие, като мои синове и дъщери, а
Азъ
, като вашъ Баща.
— Кога ще бѫде това? — Още днесъ — отъ васъ зависи. Този день е Божественъ, безъ начало и безъ край. Човѣшкиятъ день представя една секунда отъ Божествения. Щастливъ е онзи, който може да прекара една секунда отъ Божествения день.
към втори вариант >>
27.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по
образъ
и подобие на Бога.
(втори вариант)
Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки.
За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по
образъ
и подобие на Бога.
Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ.
към втори вариант >>
Азъ
, който ви говоря, какво съмъ?
(втори вариант)
плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка.
Азъ
, който ви говоря, какво съмъ?
Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки.
към втори вариант >>
Ако
азъ
говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене.
(втори вариант)
Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ.
Ако
азъ
говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене.
За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня.
към втори вариант >>
Гладувалъ си, но
азъ
не съмъ те разбиралъ.
(втори вариант)
Хармонията носи радость за човѣшката душа. Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти.
Гладувалъ си, но
азъ
не съмъ те разбиралъ.
Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ?
към втори вариант >>
Азъ
превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща.
(втори вариант)
Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това.
Азъ
превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща.
Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта. Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода.
към втори вариант >>
Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и
азъ
да ги вѣнчея.
(втори вариант)
Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили?
Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и
азъ
да ги вѣнчея.
Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ?
към втори вариант >>
28.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си,
азъ
ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере.
(втори вариант)
А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ.
Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си,
азъ
ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере.
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ?
към втори вариант >>
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ,
азъ
ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере.
(втори вариант)
Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере.
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ,
азъ
ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере.
То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ.
към втори вариант >>
Азъ
добавямъ: „Въ надеждата имай вѣра”.
(втори вариант)
— Имамъ ли любовь? — На този въпросъ ти самъ ще си отговоришъ. Това е една задача, въ която дветѣ величини сѫ известни, а само една е неизвестна. Ти самъ ще намѣришъ неизвестната. „Въ надежда бивайте радостни”.
Азъ
добавямъ: „Въ надеждата имай вѣра”.
Надеждата съдържа въ себе си и вѣрата, и любовьта. Като станете сутринь отъ сънь, огледайте се въ огледалото и кажете: Благодаря Ти, Господи, че надеждата е въ мене. Какво прави кокетката? Щомъ стане отъ сънь, вземе огледалото и казва: Дали ще ме хареса нѣкой днесъ? — Ще те хареса нѣкой, но ако имашъ надежда.
към втори вариант >>
А пъкъ
азъ
ще кажа, да изправишъ надеждата си.
(втори вариант)
Щомъ стане отъ сънь, вземе огледалото и казва: Дали ще ме хареса нѣкой днесъ? — Ще те хареса нѣкой, но ако имашъ надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, съ правилни чърти. Ако очитѣ ти сѫ мѫтни, има нѣщо непотрѣбно въ стомаха ти. Като те прегледа лѣкарь, ще ти каже да поправишъ стомаха си.
А пъкъ
азъ
ще кажа, да изправишъ надеждата си.
Ако лицето ти е бледно, ако рѫката ти е схваната, или ако имашъ сърдцебиене, ти трѣбва да изправишъ надеждата си, т. е. да я усилишъ. Всѣка дисхармония въ физическото тѣло на човѣка показва, че надеждата му е отслабнала. И обратно: всѣка неправилна проява на надеждата създава физическо разстройство на човѣка. „Въ скръбь бивайте търпеливи”.
към втори вариант >>
На болния
азъ
бихъ препорѫчалъ чистъ въздухъ, търпение и молитва.
(втори вариант)
„Въ молитва бивайте постоянни.” Защо е нуждна молитвата? Тя е връзка на човѣшката душа съ възвишения разуменъ свѣтъ, отдето човѣкъ черпи сили за подържане на живота. За да се моли постоянно, той трѣбва да има търпение. Ако нѣкой се разболѣе, веднага му препорѫчватъ силна храна и да лежи. На слабъ стомахъ препорѫчватъ да пие малко винце.
На болния
азъ
бихъ препорѫчалъ чистъ въздухъ, търпение и молитва.
Следъ това ще му препорѫчамъ да съедини силитѣ на ума, на сърдцето и на волята си, да действуватъ едновременно и въ съгласие. — Може ли така да се лѣкува човѣкъ? — Може. Така е било отъ създаването на свѣта. Ако днесъ не е така, причината е въ самия човѣкъ.
към втори вариант >>
Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието,
азъ
не съмъ противъ плача.
(втори вариант)
Защо и ти, като носишъ кръста, т. е. страданието. да не бѫдешъ герой? Носи кръста, и бѫди герой! Богъ дава кръстове на хората, когато слизатъ на земята, преди да сѫ ги заслужили; като живѣятъ известно време, тѣ се възнаграждаватъ едни-други, даватъ си кръстове за заслуга и минаватъ за герои.
Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието,
азъ
не съмъ противъ плача.
Напротивъ, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човѣкъ трѣбва да поплаче, да се понакваси. Отъ времена време човѣкъ трѣбва да си поплаква, но цѣлъ животъ да плаче, това не е естествено. И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ.
към втори вариант >>
Като видя, че две деца се биятъ на улицата,
азъ
не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ.
(втори вариант)
Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище. Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша. Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му. Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи.
Като видя, че две деца се биятъ на улицата,
азъ
не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ.
За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота.
към втори вариант >>
Това е външно любезенъ
изразъ
, но не и вѫтрешенъ.
(втори вариант)
Богъ не ви е пратилъ на земата да ставате роби и робини. Всѣки самъ е виновенъ за своето заробване. Който не разбира закона, дава много отъ себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трѣбва. Какъ искате да ви приематъ? Ако нѣкой ви се усмихне, ако се поклони и стисне рѫката ви, това добъръ приемъ ли е?
Това е външно любезенъ
изразъ
, но не и вѫтрешенъ.
Външниятъ изразъ на нѣщата не е всѣкога чистъ, искренъ. Турцитѣ, обаче, взиматъ външнитѣ прояви за истински, и сами си създаватъ неприятности. Ако нѣкоя жена се усмихне случайно на нѣкой мѫжъ, последниятъ мисли, че тя му дава знакъ, и той е готовъ да я обвини. Това е криво разбиране на нѣщата. Щомъ разбирането е криво, то не е Божествено.
към втори вариант >>
Външниятъ
изразъ
на нѣщата не е всѣкога чистъ, искренъ.
(втори вариант)
Всѣки самъ е виновенъ за своето заробване. Който не разбира закона, дава много отъ себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трѣбва. Какъ искате да ви приематъ? Ако нѣкой ви се усмихне, ако се поклони и стисне рѫката ви, това добъръ приемъ ли е? Това е външно любезенъ изразъ, но не и вѫтрешенъ.
Външниятъ
изразъ
на нѣщата не е всѣкога чистъ, искренъ.
Турцитѣ, обаче, взиматъ външнитѣ прояви за истински, и сами си създаватъ неприятности. Ако нѣкоя жена се усмихне случайно на нѣкой мѫжъ, последниятъ мисли, че тя му дава знакъ, и той е готовъ да я обвини. Това е криво разбиране на нѣщата. Щомъ разбирането е криво, то не е Божествено. Бѫдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате въ криви прояви.
към втори вариант >>
Ако се оглеждате въ много огледала, много образи ще имате, но истинскиятъ
образъ
е само единъ, останалитѣ сѫ отражения, сѣнки на действителния
образъ
.
(втори вариант)
То е все едно, че сте излѣзли рано сутринь на нѣкой планински връхъ и оттамъ наблюдавате зазоряването и посрѣщате първитѣ слънчеви лѫчи. Въ този тържественъ моментъ на душата си, вие колѣничите предъ Бога, повдигате очитѣ си нагоре и произнасяте къмъ Него благодарствена молитва. — Какво ще кажатъ хората, като ме видятъ, че колѣнича? — Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това сѫ сѣнкитѣ на вашето съзнание, не се страхувайте отъ тѣхъ.
Ако се оглеждате въ много огледала, много образи ще имате, но истинскиятъ
образъ
е само единъ, останалитѣ сѫ отражения, сѣнки на действителния
образъ
.
Щомъ попаднете въ благоговѣйно състояние, повдигнете рѫцетѣ си нагоре, минете презъ радостьта и скръбьта, да видите, какъ Богъ работи и наблюдава своитѣ създания; какъ тѣ падатъ и ставатъ, и какъ Той поправя живота имъ. Следъ това повдигнете се въ по-високъ свѣтъ и вижте, какъ Той живѣе. Това значи, да бѫде човѣкъ въ надежда радостенъ, въ скръбь — търпеливъ, а въ молитва — постояненъ.
към втори вариант >>
29.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Вече 30 пѫти
азъ
ходя при него, влизамъ и презъ едната, и презъ другата врата на кѫщата му, но той дума не ми казва.
(втори вариант)
Тя влизала ту отъ едната, ту отъ другата врата и получавала това, което ѝ било нуждно. Митранъ забелязалъ, какъ тя се промъквала ту презъ едната, ту презъ другата врата но мълчалъ. Най-после той не издържалъ на нахалството ѝ и я изпѫдилъ. Тя напуснала дома му, но казала: Е, Митране, всичкитѣ ти усилия отидоха напраздно. Натанъ остава ненадминатъ.
Вече 30 пѫти
азъ
ходя при него, влизамъ и презъ едната, и презъ другата врата на кѫщата му, но той дума не ми казва.
Всѣки день ме приема, като че за пръвъ пѫть ме вижда, а ти, едва десетина пѫти влѣзохъ въ дома ти, и вече ме изпѫди. Помни, че щедростьта е свързана съ търпението. Ако не можешъ да търпишъ, и щедъръ не можешъ да бѫдешъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ търпение. Това, което тѣ наричатъ търпение, е неволя.
към втори вариант >>
Че хората издавали приятна или неприятна миризма, това не се отнася до мене; важно е
азъ
да разнасямъ благоухание навсѣкѫде.
(втори вариант)
Каже ли нѣкой, че обича, той е далъ мѣсто на Божията Любовь въ себе си. Като люби, Богъ се проявява въ него, а не човѣкътъ. Защото е казано въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Който иска да даде мѣсто на любовьта въ себе си, той трѣбва да се интересува само отъ своитѣ мисли и желания, отъ своитѣ постѫпки и отношения. Че плодоветѣ на хората били сладки или горчиви, това не се отнася до мене; важно е моитѣ плодове да бѫдатъ сладки.
Че хората издавали приятна или неприятна миризма, това не се отнася до мене; важно е
азъ
да разнасямъ благоухание навсѣкѫде.
Важно е моятъ умъ, моето сърдце, моятъ духъ и моята душа да сѫ на мѣсто. Това е основното правило, чрезъ което човѣкъ може да по-добри живота си външно и вѫтрешно. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе за дома си. Вѣрно е това, но домътъ, въ сравнение съ цѣлокупния животъ, представя само малкия пръстъ на рѫката. Човѣкъ не живѣе само за малкия си пръстъ, но за всичкитѣ си пръсти.
към втори вариант >>
Христосъ ще имъ каже: Елате при мене,
азъ
ще задоволя нуждитѣ ви и ще ви дамъ заслужено мѣсто.
(втори вариант)
Обичамъ ли ближния си, както себе си? Когато всѣки човѣкъ, всички народи си отговорятъ на този въпросъ положително, Богъ ще ги благослови. Желая ви да се приготвите да посрещнете Христа. Ако дойде въ домоветѣ ви и намѣри, че не сте готови, Той ще си вземе това, което ви е далъ. Ако мѫжътъ, жената и децата ви сѫ добри, а вие не ги цените, ще ви ги взематъ.
Христосъ ще имъ каже: Елате при мене,
азъ
ще задоволя нуждитѣ ви и ще ви дамъ заслужено мѣсто.
Въ края на краищата, всички ще се върнемъ при Господа, отъ Когото сме излѣзли. Ще кажете, че е страшно това връщане. Нищо страшно нѣма въ връщането на душата при Бога. Страшно е за онѣзи, които живѣятъ зле, които лъжатъ, крадатъ и не изпълняватъ Божията воля. Тѣ ще изгубятъ всичко.
към втори вариант >>
За кой Господъ говоря
азъ
?
(втори вариант)
Съберете се около единъ крайно беденъ човѣкъ и се помолете за него. Той се нуждае отъ хлѣбъ. Ако хлѣбътъ му дойде на крака, значи, Богъ работи и тукъ. Ако има суша и се помолите за дъждъ въ името на Господа, дъждътъ ще дойде, а съ него заедно и плодородието. Сегашнитѣ хора философствуватъ, за всичко мислятъ, но забравятъ Бога.
За кой Господъ говоря
азъ
?
За Онзи, Който въздава на всѣки човѣкъ заслуженото. Не се произнасяйте за работитѣ на хората, има кой да ги критикува, има кой да мисли и следи за живота имъ. Богъ изисква отъ всички да изправятъ живота си, да изпълнятъ Неговата воля. Ако не Го послушатъ, ще дойдатъ тежки дни. Който послуша Господа, ще има на разположение всичко — и хлѣбъ, и земя.
към втори вариант >>
Азъ
ще извикамъ Господа, за Когото ви говоря, и ще пожелаемъ да направи нѣщо, отъ което да видимъ присѫтствието Му.
(втори вариант)
Богъ изисква отъ всички да изправятъ живота си, да изпълнятъ Неговата воля. Ако не Го послушатъ, ще дойдатъ тежки дни. Който послуша Господа, ще има на разположение всичко — и хлѣбъ, и земя. — Какъ ще познаемъ Господа? — Като направимъ сѫщия опитъ, какъвто направи пророкъ Илия на своето време.
Азъ
ще извикамъ Господа, за Когото ви говоря, и ще пожелаемъ да направи нѣщо, отъ което да видимъ присѫтствието Му.
Нека направятъ сѫщия опитъ и онѣзи, които Му служатъ, да видимъ, на кого ще се отзове. Като знаете, че Господъ е живъ и управлява цѣлия свѣтъ, отъ нищо не се страхувайте. И смъртьта да не ви плаши. Ако тя се изпрѣчи на пѫтя ви, кажете си: Понеже Богъ ме изпратилъ на земята да работя, никаква външна сила не може да отнеме работата ми. Докато не я свърша, не измѣнямъ пѫтя си, не се мърдамъ отъ мѣстото си.
към втори вариант >>
Азъ
не говоря за обикновената жертва, да умре човѣкъ за нѣкого;
азъ
не говоря за смърть, при която заравятъ умрѣлия, опѣватъ го, държатъ му надгробни речи.
(втори вариант)
Велико е Божественото учение. Само чрезъ него народитѣ ще се разбератъ. Само чрезъ него мѫжетѣ и женитѣ ще се споразумѣятъ. Нека сѫществуватъ всѣки народъ, всѣка държава, всѣки домъ, всѣки човѣкъ, но да бѫдатъ носители на любовьта, на мѫдростьта и на правдата. Бѫдете готови да се жертвувате за Великото въ свѣта.
Азъ
не говоря за обикновената жертва, да умре човѣкъ за нѣкого;
азъ
не говоря за смърть, при която заравятъ умрѣлия, опѣватъ го, държатъ му надгробни речи.
Азъ говоря за такава жертва, при която човѣкъ си заминава, безъ да оставя гробъ. Който се жертвува така, става невидимъ за окрѫжаващитѣ — никой не знае, кѫде е и какво прави. Блажени сѫ онѣзи народи, които слушатъ Господа на всичката пълнота и изпълняватъ волята Му. Бѫдете служители Божии, за да носите благословението Му навсѣкѫде. Бѫдете смѣли, за да проповѣдвате Словото Божие.
към втори вариант >>
Азъ
говоря за такава жертва, при която човѣкъ си заминава, безъ да оставя гробъ.
(втори вариант)
Само чрезъ него народитѣ ще се разбератъ. Само чрезъ него мѫжетѣ и женитѣ ще се споразумѣятъ. Нека сѫществуватъ всѣки народъ, всѣка държава, всѣки домъ, всѣки човѣкъ, но да бѫдатъ носители на любовьта, на мѫдростьта и на правдата. Бѫдете готови да се жертвувате за Великото въ свѣта. Азъ не говоря за обикновената жертва, да умре човѣкъ за нѣкого; азъ не говоря за смърть, при която заравятъ умрѣлия, опѣватъ го, държатъ му надгробни речи.
Азъ
говоря за такава жертва, при която човѣкъ си заминава, безъ да оставя гробъ.
Който се жертвува така, става невидимъ за окрѫжаващитѣ — никой не знае, кѫде е и какво прави. Блажени сѫ онѣзи народи, които слушатъ Господа на всичката пълнота и изпълняватъ волята Му. Бѫдете служители Божии, за да носите благословението Му навсѣкѫде. Бѫдете смѣли, за да проповѣдвате Словото Божие. Така говори Христосъ, Който е въ всички хора.
към втори вариант >>
30.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Тя казва: Право ли е
азъ
да се грижа за мѫжа си, като за дете?
(втори вариант)
Какво трѣбва да прави жената, за да има миръ и доволство въ дома си? Като се върне мѫжътъ ѝ отъ работа, тя трѣбва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облѣче и следъ това да седнатъ двамата заедно да се нахранятъ. Така сѫ постѫпвали женитѣ въ старо време. Ако се спазва този навикъ и въ новото време, 50% отъ недоразуменията въ домоветѣ щѣха да се намалятъ. Жената счита за унижение да измие краката на мѫжа си, да му даде нови дрехи да се облѣче.
Тя казва: Право ли е
азъ
да се грижа за мѫжа си, като за дете?
Той може самъ да свърши тази работа. — Право ли е жената да дава стари дрехи на мѫжа си и постоянно да се каратъ? Ако азъ съмъ на мѣстото на жената, предпочитамъ да съблѣка старитѣ дрехи на мѫжа си и да го облѣка съ нови, да измия краката му, отколкото да се карамъ съ него и да го оставя съ стари дрехи. Съблѣчете старитѣ си дрехи и облѣчете нови! Ще дойде нѣкоя жена да се оплаква отъ мѫжа си, че обичалъ да гледа чужди жени, да се сърди и кара.
към втори вариант >>
Ако
азъ
съмъ на мѣстото на жената, предпочитамъ да съблѣка старитѣ дрехи на мѫжа си и да го облѣка съ нови, да измия краката му, отколкото да се карамъ съ него и да го оставя съ стари дрехи.
(втори вариант)
Ако се спазва този навикъ и въ новото време, 50% отъ недоразуменията въ домоветѣ щѣха да се намалятъ. Жената счита за унижение да измие краката на мѫжа си, да му даде нови дрехи да се облѣче. Тя казва: Право ли е азъ да се грижа за мѫжа си, като за дете? Той може самъ да свърши тази работа. — Право ли е жената да дава стари дрехи на мѫжа си и постоянно да се каратъ?
Ако
азъ
съмъ на мѣстото на жената, предпочитамъ да съблѣка старитѣ дрехи на мѫжа си и да го облѣка съ нови, да измия краката му, отколкото да се карамъ съ него и да го оставя съ стари дрехи.
Съблѣчете старитѣ си дрехи и облѣчете нови! Ще дойде нѣкоя жена да се оплаква отъ мѫжа си, че обичалъ да гледа чужди жени, да се сърди и кара. За да не става това, съблѣчи старитѣ му дрехи. Ти го оставяшъ съ стари дрехи, и той, недоволенъ отъ положението си, търси причини да се сърди и кара. Облѣчи го въ новата дреха — въ дрехата на любовьта и не мисли лошо за него.
към втори вариант >>
Когато съмъ добъръ и мекъ, проявявамъ Божието търпение и си казвамъ: Щомъ Богъ търпи хората, и
азъ
трѣбва да ги търпя .
(втори вариант)
Мѫжъ, който не люби, не е истински мѫжъ; жена, която не обича, не е истинска жена. Това е велика истина, която засѣга едновременно и мене, и васъ. Мѫжътъ трѣбва да бѫде облѣченъ съ нова дреха — съ дрехата на любовьта, а жената — съ дрехата на обичьта. Ето защо, когато дохождатъ при мене мѫже и жени да се оплакватъ едни отъ други, понѣкога съмъ мекъ и добъръ къмъ тѣхъ, а понѣкога — строгъ. Когато съмъ строгъ, съ това искамъ да имъ кажа да съблѣкатъ старитѣ си и нечисти дрехи и да облѣкатъ новитѣ: мѫжътъ да облѣче дрехата на любовьта, а жената — дрехата на обичьта.
Когато съмъ добъръ и мекъ, проявявамъ Божието търпение и си казвамъ: Щомъ Богъ търпи хората, и
азъ
трѣбва да ги търпя .
По отношение на мене, Богъ е Любовь. По отношение на Бога, азъ съмъ обичь. Следователно, азъ трѣбва да дамъ възможность на Божията Любовь да се прояви чрезъ мене. Само така умътъ ми може да бѫде свѣтълъ, а духътъ ми — силенъ и бодъръ. Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си обуща и да ги изхвърлите вънъ.
към втори вариант >>
По отношение на Бога,
азъ
съмъ обичь.
(втори вариант)
Мѫжътъ трѣбва да бѫде облѣченъ съ нова дреха — съ дрехата на любовьта, а жената — съ дрехата на обичьта. Ето защо, когато дохождатъ при мене мѫже и жени да се оплакватъ едни отъ други, понѣкога съмъ мекъ и добъръ къмъ тѣхъ, а понѣкога — строгъ. Когато съмъ строгъ, съ това искамъ да имъ кажа да съблѣкатъ старитѣ си и нечисти дрехи и да облѣкатъ новитѣ: мѫжътъ да облѣче дрехата на любовьта, а жената — дрехата на обичьта. Когато съмъ добъръ и мекъ, проявявамъ Божието търпение и си казвамъ: Щомъ Богъ търпи хората, и азъ трѣбва да ги търпя . По отношение на мене, Богъ е Любовь.
По отношение на Бога,
азъ
съмъ обичь.
Следователно, азъ трѣбва да дамъ възможность на Божията Любовь да се прояви чрезъ мене. Само така умътъ ми може да бѫде свѣтълъ, а духътъ ми — силенъ и бодъръ. Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си обуща и да ги изхвърлите вънъ. Какво направи Мойсей, когато видѣ кѫпината, която горѣше? Той събу обущата си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”.
към втори вариант >>
Следователно,
азъ
трѣбва да дамъ възможность на Божията Любовь да се прояви чрезъ мене.
(втори вариант)
Ето защо, когато дохождатъ при мене мѫже и жени да се оплакватъ едни отъ други, понѣкога съмъ мекъ и добъръ къмъ тѣхъ, а понѣкога — строгъ. Когато съмъ строгъ, съ това искамъ да имъ кажа да съблѣкатъ старитѣ си и нечисти дрехи и да облѣкатъ новитѣ: мѫжътъ да облѣче дрехата на любовьта, а жената — дрехата на обичьта. Когато съмъ добъръ и мекъ, проявявамъ Божието търпение и си казвамъ: Щомъ Богъ търпи хората, и азъ трѣбва да ги търпя . По отношение на мене, Богъ е Любовь. По отношение на Бога, азъ съмъ обичь.
Следователно,
азъ
трѣбва да дамъ възможность на Божията Любовь да се прояви чрезъ мене.
Само така умътъ ми може да бѫде свѣтълъ, а духътъ ми — силенъ и бодъръ. Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си обуща и да ги изхвърлите вънъ. Какво направи Мойсей, когато видѣ кѫпината, която горѣше? Той събу обущата си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”. Богъ му каза и други нѣща, които не сѫ записани въ Стария Заветъ.
към втори вариант >>
Всички други сѫ изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския
образъ
.
(втори вариант)
Но има обуща и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли. Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнатъ, ограниченъ умъ, т. е. умъ, обутъ въ тѣсни обуща. Едно е истинското вѣрую, едно е правото вѣрую.
Всички други сѫ изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския
образъ
.
Една е истинската и права религия — религията на любовьта, на вѫтрешното съдържание и смисълъ на нѣщата. Тя опредѣля връзкитѣ, които трѣбва да сѫществуватъ въ семейството между мѫжа и жената, между брата и сестрата. Една е истинската религия, т. е. едно е дървото на живота, но съ много разклонения. За да познаете истинската религия, трѣбва да облѣчете новитѣ си дрехи, както свещеникътъ облича новитѣ одежди и излиза да служи.
към втори вариант >>
Така познавамъ
азъ
хората, така трѣбва да ги познавате и вие.
(втори вариант)
Това е мелене булгуръ на воденица. Какво благословение могатъ да очакватъ мѫжетѣ и женитѣ, ако се лъжатъ и надхитряватъ? Ако мѫжътъ говори истината, жената нѣма да се съмнява въ него. Тя ще знае, че мѫжътъ ѝ гледа и чужди жени, но безъ лоши намѣрения. Трима мѫже и три жени има въ човѣка: първитѣ сѫ деца, нищо не разбиратъ и не знаятъ; вторитѣ знаятъ, какво нѣщо е доброто и какъ се прилага; третитѣ иматъ Божественъ произходъ и живѣятъ при Бога.
Така познавамъ
азъ
хората, така трѣбва да ги познавате и вие.
Това значи да се облѣчете въ новия човѣкъ. Старата дреха представя земния животъ, а новата — небесния. Върнете се въ домоветѣ си и облѣчете новата дреха на небесния животъ. Колкото пѫти грѣшите, ще знаете, че пакъ ще изпълните Божията воля. — Голѣмъ грѣшникъ съмъ.
към втори вариант >>
31.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
— По повръхностьта ѝ се явяватъ мѣхурчета, които се дължатъ на отдѣлянето на нѣкакъвъ
газъ
; повръхностьта на течностьта първоначално е тиха, гладка, спокойна, а после започва да се гърчи.
(втори вариант)
Родителитѣ искатъ, синоветѣ и дъщеритѣ имъ да бѫдатъ като тѣхъ. Желанието на родителитѣ не е нищо друго, освенъ наливане на новото вино въ стари мѣхове. Какъвъ ще бѫде резултатътъ? — Новото вино ще ферментира и ще пукне старитѣ мѣхове. Какъ познаваме, че нѣкоя течностъ ферментира?
— По повръхностьта ѝ се явяватъ мѣхурчета, които се дължатъ на отдѣлянето на нѣкакъвъ
газъ
; повръхностьта на течностьта първоначално е тиха, гладка, спокойна, а после започва да се гърчи.
Този процесъ наричаме „кипение, врение или ферментиране”. Кога се гърчи човѣкъ? — Когато умира. Започне ли течностьта да се гърчи, да ферментира, отъ нея излизатъ нови вещества, които развалятъ вкуса ѝ, т. е. вѫтрешната хармония.
към втори вариант >>
Това не е за упрѣкъ, но
азъ
изнасямъ истинското положение на нѣщата.
(втори вариант)
И вие се запитвате, защо Христосъ не даде доброто вино още отначало. Съ това Той искаше да покаже, че хората не сѫ готови още за новитѣ идеи. И доднесъ още не сѫ готови. Колко свѣтли и възвишени идеи е изказалъ Христосъ, но едва ли една стотна отъ тѣхъ сѫ приложени. Повечето хора мислятъ, че знаятъ много нѣща, но ако ги накарате да свършатъ нѣкаква работа, виждаме, че или малко знаятъ, или нищо не знаятъ.
Това не е за упрѣкъ, но
азъ
изнасямъ истинското положение на нѣщата.
За да придобие истинското, т. е. слънчевото учение, човѣкъ трѣбва да потърси Онзи Учитель, Който може да го научи да превръща лошото въ добро и горчивото въ сладко. Въ слънчевото учение се забелязватъ два процеса: разлагане на свѣтлината и усилване на свѣтлината. За да се създадатъ всички камъни, растения, животни и хора, свѣтлината трѣбва да се разложи на съставнитѣ си елементи. Отъ съчетанието на тѣзи елементи зависи устойчивостьта или неустойчивостьта на тѣлата.
към втори вариант >>
Азъ
ще стана пророкъ и ще отговоря на въпроса, който ви интересува.
(втори вариант)
Ето защо, първата задача на човѣка е да превърне горчивитѣ чувства въ сладки, изопаченитѣ мисли — въ свѣтли и прави. Това не е нищо друго, освенъ изкуството, което Христосъ притежавалъ — да превръща водата въ вино. Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това изкуство. Това значи, да превърне човѣкъ живота си въ пѣсень и музика, въ радость и веселие. Днесъ всички искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ, какъвъ ще бѫде краятъ на живота имъ.
Азъ
ще стана пророкъ и ще отговоря на въпроса, който ви интересува.
Ако продължавате да вървите по пѫтя, по който сте тръгнали, следъ сто години най-много, отъ васъ ще останатъ само кости; мислитѣ и желанията ви ще се пръснатъ въ пространството. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, ще се намѣрите въ положението на блудния синъ: ще ходите окѫсани и боси, гладни и жадни и ще търсите пѫть да се върнете отново на земята. Не е добро положението на грѣшника на земята, но още по-лошо е въ астралния свѣтъ. Докато е билъ на земята, той си е хапвалъ повечко, но въ астралния свѣтъ е осѫденъ на вѣченъ гладъ. Предъ него стоятъ трапези съ богати ястия.
към втори вариант >>
Всѣка отрицателна мисъль и всѣко отрицателно чувство, съ които хората си служатъ на земята, взиматъ реаленъ
образъ
въ астралния свѣтъ.
(втори вариант)
Всичко ще си остане, както е, но пречистено. Майки и бащи пакъ ще има, но ще изпълняватъ предназначението си съзнателно и съ любовь. Всички сегашни професии и занаяти пакъ ще сѫществуватъ, но ще се изпълняватъ добросъвестно и съ любовь. Учители, свещеници, проповѣдници, общественици, министри, търговци ще работятъ въ чистота, безъ измама и лъжа. Ако платътъ, който търговецътъ продава, е смѣсь отъ вълна и памукъ, той ще го продава за такъвъ, а нѣма да го продава за чистъ вълненъ.
Всѣка отрицателна мисъль и всѣко отрицателно чувство, съ които хората си служатъ на земята, взиматъ реаленъ
образъ
въ астралния свѣтъ.
Затова се казва, че човѣкъ не може да се освободи отъ дѣлата си нито на този, нито на онзи свѣтъ. Следователно, като мине лоша мисъль презъ ума ви, отправете къмъ нея мѫдростьта; като мине лошо чувство, напримѣръ, омраза, въ сърдцето ви, отправете къмъ него любовьта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете къмъ нея истината. Отправяйте къмъ отрицателното нѣщо положително, съ което да му въздействувате. Ако ви сполети нѣкакво нещастие, мислете за щастието. Ако ви посети нѣкаква болесть, мислете за здравето.
към втори вариант >>
Какво правя
азъ
съ болестьта?
(втори вариант)
Затова се казва, че човѣкъ не може да се освободи отъ дѣлата си нито на този, нито на онзи свѣтъ. Следователно, като мине лоша мисъль презъ ума ви, отправете къмъ нея мѫдростьта; като мине лошо чувство, напримѣръ, омраза, въ сърдцето ви, отправете къмъ него любовьта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете къмъ нея истината. Отправяйте къмъ отрицателното нѣщо положително, съ което да му въздействувате. Ако ви сполети нѣкакво нещастие, мислете за щастието. Ако ви посети нѣкаква болесть, мислете за здравето.
Какво правя
азъ
съ болестьта?
Като ме посети нѣкоя болесть, не я пѫдя, но я поканвамъ да си поговоримъ малко. Питамъ я, кѫде отива. Тя ми казва, че е тръгнала за нѣкѫде, но се отбила и при мене. Тогава азъ ѝ давамъ да си хапне и, като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постѫпвамъ и съ злото.
към втори вариант >>
Тогава
азъ
ѝ давамъ да си хапне и, като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си.
(втори вариант)
Ако ви посети нѣкаква болесть, мислете за здравето. Какво правя азъ съ болестьта? Като ме посети нѣкоя болесть, не я пѫдя, но я поканвамъ да си поговоримъ малко. Питамъ я, кѫде отива. Тя ми казва, че е тръгнала за нѣкѫде, но се отбила и при мене.
Тогава
азъ
ѝ давамъ да си хапне и, като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си.
Така постѫпвамъ и съ злото. Ако се отнасяте добре съ болеститѣ, съ злинитѣ и нещастията, характерътъ имъ ще се смекчи, и тѣ постепенно ще отслабватъ, докато единъ день изгубятъ силата си. Тѣ ще минаватъ и заминаватъ покрай хората, безъ да ги измѫчватъ. И тъй, ако искате да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си, прилагайте новото слънчево учение, т. е. учението на Христа.
към втори вариант >>
Този глаголъ има три низходещи и три възходещи степени: не мога
азъ
, не можешъ ти, не може той — нисходещи.
(втори вариант)
Ахкането пъкъ означава, че мисъльта ви не е чиста. Кажете си: Моята мисъль трѣбва да бѫде чиста и света. Ще кажете, че това сѫ прости работи. Въ тѣзи нѣща, именно, се заключава философията на живота. Никога не казвайте „не мога”.
Този глаголъ има три низходещи и три възходещи степени: не мога
азъ
, не можешъ ти, не може той — нисходещи.
Мога азъ, можешъ Ти, Господи, Който си надъ мене; може Той, великиятъ Духъ — възходещи степени. Както съ помощьта на скрипцитѣ можете да спущате тежки предмети надолу, така сѫщо можете съ тѣхъ и да вдигате нагоре тежки предмети. Често мѫжътъ спуща жена си долу и казва: Нали си добра, качвай се нагоре! И жената прави сѫщото съ мѫжа си. Обаче, тѣ трѣбва да постѫпватъ точно обратно: и двамата да си съдействуватъ за своето изкачване.
към втори вариант >>
Мога
азъ
, можешъ Ти, Господи, Който си надъ мене; може Той, великиятъ Духъ — възходещи степени.
(втори вариант)
Кажете си: Моята мисъль трѣбва да бѫде чиста и света. Ще кажете, че това сѫ прости работи. Въ тѣзи нѣща, именно, се заключава философията на живота. Никога не казвайте „не мога”. Този глаголъ има три низходещи и три възходещи степени: не мога азъ, не можешъ ти, не може той — нисходещи.
Мога
азъ
, можешъ Ти, Господи, Който си надъ мене; може Той, великиятъ Духъ — възходещи степени.
Както съ помощьта на скрипцитѣ можете да спущате тежки предмети надолу, така сѫщо можете съ тѣхъ и да вдигате нагоре тежки предмети. Често мѫжътъ спуща жена си долу и казва: Нали си добра, качвай се нагоре! И жената прави сѫщото съ мѫжа си. Обаче, тѣ трѣбва да постѫпватъ точно обратно: и двамата да си съдействуватъ за своето изкачване. Жената се страхува да тури мѫжа си горе, да не би да не се върне.
към втори вариант >>
Ако нѣкой дойде при мене, да ме пита, какъ да оправи личнитѣ си смѣтки и задължения,
азъ
нѣма да му дамъ никакъвъ съветъ.
(втори вариант)
Първо тѣ трѣбва да ги запознаятъ съ великитѣ принципи на живота. Ако между мѫжа и жената въ единъ домъ има несъгласие, децата имъ непремѣнно ще боледуватъ. Децата сѫ здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живѣятъ въ хармония и въ съгласие помежду си. Нѣма ли хармония и съгласие между тѣхъ, никакъвъ лѣкарь, никакъвъ педагогъ не може да помогне на децата имъ. Прилагайте Христовитѣ принципи въ личния, семейния и обществения животъ, не за свои лични, материални нужди, но за подобрение на вашия животъ, както и за подобрение живота на вашитѣ ближни.
Ако нѣкой дойде при мене, да ме пита, какъ да оправи личнитѣ си смѣтки и задължения,
азъ
нѣма да му дамъ никакъвъ съветъ.
Моитѣ съвети сѫ за хора, които искатъ да напредватъ умствено и духовно, да повдигатъ душата си. „Ти си задържалъ доброто вино досега”. Правете и вие добро, ново вино, понеже е необходимо за сегашния животъ. Само доброто вино може да освободи човѣка отъ смъртьта. Какво представя смъртьта?
към втори вариант >>
Сега
азъ
проповѣдвамъ на българитѣ, защото Богъ е решилъ да ги благослови.
(втори вариант)
Това показва, че всичко, което ви говоря, може да се реализира. Слънцето казва: Отворете прозорцитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце, и животътъ ви ще се преобрази. Днесъ на фронта умиратъ хиляди хора, за да се родятъ отново. Новото учение приготвя нови условия за идването на добри, умни и благи хора. Прочетете 20 и 21 глава отъ Откровението, да видите, какво Господъ готви за човѣчеството.
Сега
азъ
проповѣдвамъ на българитѣ, защото Богъ е решилъ да ги благослови.
Всички ще се подобрятъ, ще станатъ добри хора. Всички свещеници, проповѣдници, учители, майки и бащи ще проявятъ доброто въ себе си и ще говорятъ на единъ езикъ. Господъ казва: България ще бѫде благословена! Времето ще покаже, истина ли говоря, или не. Всички ще бѫдете носители на новото учение по свѣта.
към втори вариант >>
32.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете:
Азъ
съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести.
(втори вариант)
Българитѣ иматъ обичай, като се борятъ, да излизатъ по нѣколко души на състезание. Въ тази борба по-слабитѣ отпадатъ единъ следъ другъ, докато остане най-силниятъ, който взима вѣнеца. Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ. Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести. Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н.
Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете:
Азъ
съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести.
Какво правятъ хората? Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства. Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ. Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ. Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне.
към втори вариант >>
Като ви говоря за Христа,
азъ
ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той.
(втори вариант)
Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили.
Като ви говоря за Христа,
азъ
ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той.
Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ. На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси. Който присѫтствува на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христосъ прилага.
към втори вариант >>
Азъ
вѣрвамъ въ това, което говоря.
(втори вариант)
— Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ? Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ. За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате.
Азъ
вѣрвамъ въ това, което говоря.
Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика. За да придобиете истинска, положителна вѣра, и вие трѣбва да изучавате нѣщата и да ги прилагате. Приемете Христа въ себе си. Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му. Дрехата на Христа представя вѣрата.
към втори вариант >>
Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и
Азъ
ще се обърна къмъ васъ.
(втори вариант)
Събувайте се лѣтно време боси и ходете по единъ-два часа по тревата, по камънитѣ. Докоснете се до цвѣтята и дърветата и ще чуете тихия гласъ на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”. Сега е моментътъ да се докоснете до мантията на Бога. Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила. Това проповѣдва Божиятъ Духъ на всички хора по лицето на земята.
Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и
Азъ
ще се обърна къмъ васъ.
Вие ще бѫдете мои чада, а Азъ — вашъ Баща. Ще напиша Закона си въ вашитѣ сърдца и ще настане миръ и радость по цѣлата земя.
към втори вариант >>
Вие ще бѫдете мои чада, а
Азъ
— вашъ Баща.
(втори вариант)
Докоснете се до цвѣтята и дърветата и ще чуете тихия гласъ на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”. Сега е моментътъ да се докоснете до мантията на Бога. Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила. Това проповѣдва Божиятъ Духъ на всички хора по лицето на земята. Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и Азъ ще се обърна къмъ васъ.
Вие ще бѫдете мои чада, а
Азъ
— вашъ Баща.
Ще напиша Закона си въ вашитѣ сърдца и ще настане миръ и радость по цѣлата земя.
към втори вариант >>
33.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Като говоря за естествената храна,
азъ
нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви.
(втори вариант)
Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето. За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко. Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си. Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна. Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии.
Като говоря за естествената храна,
азъ
нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви.
Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него? За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва. Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я. Въ противенъ случай, върнете се къмъ стария начинъ на животъ и на хранене.
към втори вариант >>
Азъ
ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества.
(втори вариант)
Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка? И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великитѣ добродетели, да носите свѣтлина на ближнитѣ си? Желая ви да бѫдете смѣли и решителни, да изпѫдите страха и малодушието навънъ. Имайте вѣра и упование на Бога.
Азъ
ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества.
Той говори днесъ на всички хора. — Какъ? — Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа.
към втори вариант >>
Азъ
вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ. Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено. Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото. Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда. Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него.
Азъ
вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ.
Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена.
към втори вариант >>
34.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Въпроситѣ били следнитѣ: Колко струвамъ
азъ
?
(втори вариант)
Единъ день царьтъ на тази страна пожелалъ да посети монастира, да види, какь служатъ калугеритѣ на Бога. Той се срещналъ съ игумена, който го развелъ навсѣкѫде; обиколили всички монастирски постройки и помѣщения, черквата, библиотеката, жилищата на калугеритѣ. Царьтъ останалъ крайно изненаданъ отъ нечистотиитѣ и напуснатия видъ на монастира. Той не казалъ нищо на игумена, нито на калугеритѣ, не направилъ нито една забележка или мъмрене, но казалъ, че и следната година иска да посети монастира. Следъ това се обърналъ къмъ игумена и му казалъ: Ще ти дамъ три въпроса, на които искамъ отговоръ следъ една година.
Въпроситѣ били следнитѣ: Колко струвамъ
азъ
?
За колко часа мога да обиколя цѣлата земя? Какво мисля за тебе въ дадения моментъ? Следъ това царьтъ заминалъ за столицата си. Царьтъ заминалъ, но оттогава и животътъ на игумена се измѣнилъ. Той започналъ да мисли усилено върху дадената задача и си казвалъ: Ако отговоря вѣрно на тритѣ въпроса, ще бѫда възнаграденъ; ако не мога да отговоря, наказание ме чака.
към втори вариант >>
Азъ
вѣрвамъ, че ще ти помогна.
(втори вариант)
Всички калугери се питали помежду си: Какво стана съ нашия игуменъ, че отслабна толкова много? Какво го мѫчи? Единъ день магерътъ на монастира го запиталъ, какво го измѫчва, каква мисъль го безпокои. Игуменътъ отговорилъ: И да ти кажа, не можешъ да ми помогнешъ. — Отде знаешъ?
Азъ
вѣрвамъ, че ще ти помогна.
— Щомъ е така, да ти разкажа. Магерътъ изслушалъ внимателно игумена, и най-после отговорилъ: Мога да ти помогна, но съ условие, да си промѣнимъ ролитѣ: ти да изпълнявашъ моята служба, а азъ — твоята. Веднага двамата влѣзли въ ролитѣ си: игуменътъ облѣкълъ дрехитѣ на стария магеръ, поначернилъ малко лицето си, за да не го познаятъ калугеритѣ, и започналъ да готви. Магерътъ пъкъ, въ ролята си на игуменъ, веднага издалъ заповѣдь, да изчистятъ добре цѣлия монастиръ, и всѣки да изпълнява точно службата си. Презъ времето на своето игуменство той следѣлъ строго за реда и службитѣ въ монастира.
към втори вариант >>
Магерътъ изслушалъ внимателно игумена, и най-после отговорилъ: Мога да ти помогна, но съ условие, да си промѣнимъ ролитѣ: ти да изпълнявашъ моята служба, а
азъ
— твоята.
(втори вариант)
Единъ день магерътъ на монастира го запиталъ, какво го измѫчва, каква мисъль го безпокои. Игуменътъ отговорилъ: И да ти кажа, не можешъ да ми помогнешъ. — Отде знаешъ? Азъ вѣрвамъ, че ще ти помогна. — Щомъ е така, да ти разкажа.
Магерътъ изслушалъ внимателно игумена, и най-после отговорилъ: Мога да ти помогна, но съ условие, да си промѣнимъ ролитѣ: ти да изпълнявашъ моята служба, а
азъ
— твоята.
Веднага двамата влѣзли въ ролитѣ си: игуменътъ облѣкълъ дрехитѣ на стария магеръ, поначернилъ малко лицето си, за да не го познаятъ калугеритѣ, и започналъ да готви. Магерътъ пъкъ, въ ролята си на игуменъ, веднага издалъ заповѣдь, да изчистятъ добре цѣлия монастиръ, и всѣки да изпълнява точно службата си. Презъ времето на своето игуменство той следѣлъ строго за реда и службитѣ въ монастира. Следъ една година царьтъ посетилъ пакъ монастира и останалъ крайно изненаданъ отъ реда и чистотата. Следъ това той се обърналъ къмъ игумена и го запиталъ: Готовъ ли си да ми отговоришъ на зададенитѣ въпроси?
към втори вариант >>
Въ сѫщность
азъ
съмъ другъ.
(втори вариант)
— Ти струвашъ 29 сребърника. Ако Христосъ, най толѣмиятъ царь, струва 30 сребърника, ти струвашъ единъ сребърникъ по-малко отъ Него. На въпроса, за колко време можешъ да обиколишъ земята, отговарямъ: Ако се движишъ съ бързината на свѣтлината, ще обиколишъ земята за 24 часа. Ако се движишъ по-бавно, ще я обиколишъ за по-малко отъ 24 часа. На третия въпросъ, какво мисля за тебе въ дадения моментъ, отговарямъ: Въ дадения моментъ ти мислишъ, че говоришъ съ онзи игуменъ, когото познавашъ отпреди една година.
Въ сѫщность
азъ
съмъ другъ.
И тъй, докато не турите вашия игуменъ на мѣстото на магера, вие нѣма да разрешите тритѣ велики въпроса въ живота. Вашиятъ игуменъ е ялъ и пилъ досега, за нищо не е мислилъ. Отсега нататъкъ ще го турите въ кухнята, да бѫде полезенъ и за другитѣ. „И като взе жената кваса, скри го въ три мѣри брашно, докле вкисне всичкото”. Турете и вие Божествения квасъ въ ума, въ сърдцето и въ волята си, да ги закваси, да станете нови хора.
към втори вариант >>
Азъ
взимамъ думата „пиянство” въ широкъ смисълъ.
(втори вариант)
— Защо ме биешъ? — запиталъ го той. — Бия те, защото идешъ у дома да видишъ жена ми. На никой мѫжъ не позволявамъ да посещава моя домъ. Това е квасътъ на пиянството, който го кара да бие другаря си.
Азъ
взимамъ думата „пиянство” въ широкъ смисълъ.
Който има много желания, е пияница; който се удоволствува, сѫщо е пияница. Всѣка ненаситна мисъль, всѣко ненаситно чувство въ човѣка го прави пияница. Квасътъ на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко разваля. Нощвитѣ на всички хора сѫ напукани или счупени.
към втори вариант >>
Азъ
виждамъ вече, какъ сухитѣ кости се събиратъ подъ рѫцетѣ на добрата жена, и тѣ постепенно оживяватъ.
(втори вариант)
Това показва, че е наближило времето за идване на Царството Божие на земята. Щомъ злото вземе надмощие, всички хора ще започнатъ да плачатъ, и Богъ ще слѣзе на земята да изсуши сълзитѣ имъ. Когато злото умъртви хората, Богъ ще ги възкреси. Той запитва пророка: „Сине человѣчески, тѣзи кости могатъ ли да оживѣятъ? ” — Ти можешъ, Господи, да ги възкресишъ.
Азъ
виждамъ вече, какъ сухитѣ кости се събиратъ подъ рѫцетѣ на добрата жена, и тѣ постепенно оживяватъ.
Съ други думи казано: Новиятъ животъ иде да оформи новитѣ мисли и желания, да изтъче отъ тѣхъ новия човѣкъ. Велико дѣло се твори днесъ предъ цѣлото небе и цѣлата земя. Сега, като се върнете по домоветѣ си, вижте, влѣзълъ ли е Христосъ въ мѫжа и въ жената ви, въ децата и въ приятелитѣ ви. Ако тѣ иматъ нощви, квасъ, брашно и вода и сами могатъ да замѣсятъ брашното си, ще знаете, че добрата и разумна жена, т. е. Христосъ е въ тѣхъ.
към втори вариант >>
Отговорътъ на третия въпросъ: Ти мислишъ сега, че
азъ
съмъ стариятъ игуменъ, когото познавашъ отъ по-рано, но се лъжешъ,
азъ
съмъ другъ.
(втори вариант)
Шесторката означава законъ на движение. Тя означава още разумната жена, която знае да мѣси брашното. Числото шесть представя правиленъ шестоѫгълникъ, на който тритѣ върха сѫ обърнати нагоре, а тритѣ — надолу. Това число означава още слизане и възлизане, т. е. число на вѣчното движение.
Отговорътъ на третия въпросъ: Ти мислишъ сега, че
азъ
съмъ стариятъ игуменъ, когото познавашъ отъ по-рано, но се лъжешъ,
азъ
съмъ другъ.
Това значи: Царьтъ трѣбва да почне да мисли обратно, че не е дошълъ на земята да царува, а да слугува. Подъ думата „царь” разбираме всѣки човѣкъ. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че е дошълъ на земята да служи съ любовь на Бога, на своитѣ ближни и на себе си.
към втори вариант >>
35.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Въ случая, и
азъ
взимамъ една права линия, за да опредѣля неизвестната.
(втори вариант)
Ако е младъ, той строи кѫщата за себе си; ако е старъ — за своитѣ деца, внуци и др. „И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото”. Този стихъ, самъ по себе си, нѣма особено значение. Христосъ е говорилъ за много нѣща, а за какво, именно, Го запитали ученицитѣ Му вкѫщи, не е известно. Въ математиката, когато искатъ да опредѣлятъ едно неизвестно, взиматъ известни числа или прави линии и решаватъ задачата.
Въ случая, и
азъ
взимамъ една права линия, за да опредѣля неизвестната.
И тъй, строенето на кѫща подразбира встѫпване въ бракъ. Думата „бракъ” въ различнитѣ езици има различно значение: на български езикъ тя означава съчетание, на турски значи да оставишъ нѣщо, а на английски „break” — да счупишъ нѣщо. Тъй щото, когато говоримъ за брака, трѣбва да приемемъ едно отъ тритѣ понятия. Значи, хората се женятъ или да се съчетаятъ, или да се оставятъ, или да счупятъ главитѣ си. Въ заключение, ще кажемъ, че въ кѫщата, дето билъ Христосъ съ ученицитѣ си, се разисквало върху брака — единъ отъ най-важнитѣ социални въпроси.
към втори вариант >>
Първиятъ човѣкъ — духътъ въ човѣка е направенъ по
образъ
и подобие на Бога, вториятъ човѣкъ — плътьта е направена отъ каль.
(втори вариант)
Ако презъ този день се опитате да философствувате, философията ви ще бѫде мъртва. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Не е позволено на човѣкъ да напуща жена си безъ причина”. За предпочитане е да носи страдания, отколкото да пожертвува душата си за едно моментно удоволствие. Добре ли постѫпва пияницата, който за чаша вино жертвува благото на своитѣ деца, жена и на цѣлия си домъ? Ние се намираме предъ дилемата, да изхвърлимъ ли втория день, изключението, отъ себе си, или да го оставимъ.
Първиятъ човѣкъ — духътъ въ човѣка е направенъ по
образъ
и подобие на Бога, вториятъ човѣкъ — плътьта е направена отъ каль.
Обаче, въ Писанието е казано, че вториятъ човѣкъ е направенъ въ шестия день. Шесть е число на илюзии, на слизане и на качване. Човѣкъ е своенравно сѫщество, затова му сѫ дадени играчки, да се забавлява. Въ игритѣ си той е отишълъ далечъ: започналъ е да коли, да рѣже глави на кокошки, агънца, прасета, дори и на хора. Днесъ го виждаме на бойнитѣ полета, дето рѣже глави, рѫце, крака, вади очи и т. н.
към втори вариант >>
Христосъ казва и на еднитѣ, и на другитѣ:
Азъ
нѣмамъ нужда отъ приятели, които се качватъ на дърво, или лѣгатъ на земята, като видятъ мечка.
(втори вариант)
Едни ги разрешаватъ отвисоко, качватъ се на високи дървета и казватъ, че тамъ се мисли добре. Тѣ не говорятъ истината — отъ страхъ се качватъ на дървета. Тѣ не сѫ смѣли. Други пъкъ лѣгатъ на земята и се приструватъ на умрѣли. И тѣ сѫ страхливи.
Христосъ казва и на еднитѣ, и на другитѣ:
Азъ
нѣмамъ нужда отъ приятели, които се качватъ на дърво, или лѣгатъ на земята, като видятъ мечка.
Азъ нѣмамъ нужда отъ ученици, направени отъ каль. Сега и азъ желая да срещна българи, които не сѫ направени отъ каль. Има вече такива българи. — Какво ще стане съ България и съ българитѣ? — Онѣзи, които сѫ направени отъ каль, ще се стопятъ.
към втори вариант >>
Азъ
нѣмамъ нужда отъ ученици, направени отъ каль.
(втори вариант)
Тѣ не говорятъ истината — отъ страхъ се качватъ на дървета. Тѣ не сѫ смѣли. Други пъкъ лѣгатъ на земята и се приструватъ на умрѣли. И тѣ сѫ страхливи. Христосъ казва и на еднитѣ, и на другитѣ: Азъ нѣмамъ нужда отъ приятели, които се качватъ на дърво, или лѣгатъ на земята, като видятъ мечка.
Азъ
нѣмамъ нужда отъ ученици, направени отъ каль.
Сега и азъ желая да срещна българи, които не сѫ направени отъ каль. Има вече такива българи. — Какво ще стане съ България и съ българитѣ? — Онѣзи, които сѫ направени отъ каль, ще се стопятъ. Онѣзи, които сѫ родени отъ чиста вода и отъ свѣтлината на духа, ще иматъ велико бѫдеще.
към втори вариант >>
Сега и
азъ
желая да срещна българи, които не сѫ направени отъ каль.
(втори вариант)
Тѣ не сѫ смѣли. Други пъкъ лѣгатъ на земята и се приструватъ на умрѣли. И тѣ сѫ страхливи. Христосъ казва и на еднитѣ, и на другитѣ: Азъ нѣмамъ нужда отъ приятели, които се качватъ на дърво, или лѣгатъ на земята, като видятъ мечка. Азъ нѣмамъ нужда отъ ученици, направени отъ каль.
Сега и
азъ
желая да срещна българи, които не сѫ направени отъ каль.
Има вече такива българи. — Какво ще стане съ България и съ българитѣ? — Онѣзи, които сѫ направени отъ каль, ще се стопятъ. Онѣзи, които сѫ родени отъ чиста вода и отъ свѣтлината на духа, ще иматъ велико бѫдеще. Това е казалъ Христосъ на своитѣ ученици.
към втори вариант >>
Това и
азъ
казвамъ днесъ на васъ.
(втори вариант)
Има вече такива българи. — Какво ще стане съ България и съ българитѣ? — Онѣзи, които сѫ направени отъ каль, ще се стопятъ. Онѣзи, които сѫ родени отъ чиста вода и отъ свѣтлината на духа, ще иматъ велико бѫдеще. Това е казалъ Христосъ на своитѣ ученици.
Това и
азъ
казвамъ днесъ на васъ.
към втори вариант >>
36.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Азъ
разглеждамъ падането като методъ за въздигане.
(втори вариант)
Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите.
Азъ
разглеждамъ падането като методъ за въздигане.
Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното. Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни.
към втори вариант >>
Азъ
разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената.
(втори вариант)
Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой. Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ.
Азъ
разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената.
Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа. Казано е въ Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание. Това е невъзможно. Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава.
към втори вариант >>
Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе,
азъ
възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо.
(втори вариант)
Той създаде свѣта отъ нищо, т. е. отъ нулата, отъ яйцето. Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо. Нѣщо е това, което постоянно се измѣня. Значи, свѣтътъ е създаденъ отъ излишека на неизмѣнния свѣтъ.
Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе,
азъ
възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо.
Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо. Кой човѣкъ е нищо? — Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви. Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н. Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо.
към втори вариант >>
Казва Богъ: „
Азъ
съмъ алфа и омега”.
(втори вариант)
Тя се отличава коренно отъ първата. Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота.
Казва Богъ: „
Азъ
съмъ алфа и омега”.
Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ. Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ. Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ. Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е. първата буква.
към втори вариант >>
Това значи:
Азъ
съмъ началото и краятъ,
азъ
съмъ Исусъ и Христосъ.
(втори вариант)
Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота. Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”.
Това значи:
Азъ
съмъ началото и краятъ,
азъ
съмъ Исусъ и Христосъ.
Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ. Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ. Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е. първата буква. Коя е втората буква?
към втори вариант >>
Азъ
се моля за пари, а получавамъ трици.
(втори вариант)
Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене. Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици. — Кой донесълъ това гърне съ трици? — си казала тя.
Азъ
се моля за пари, а получавамъ трици.
Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ. Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ. Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.
към втори вариант >>
—
Азъ
не искамъ да се качвамъ и да слизамъ.
(втори вариант)
Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство. Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота.
—
Азъ
не искамъ да се качвамъ и да слизамъ.
— Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото. Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни. Коя е причината за нещастието имъ? — Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази.
към втори вариант >>
Азъ
не мисля като васъ.
(втори вариант)
— Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно.
Азъ
не мисля като васъ.
Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане.
към втори вариант >>
Азъ
ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови.
(втори вариант)
Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа.
Азъ
ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови.
Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено.
към втори вариант >>
Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете;
азъ
не вѣрвамъ въ това.
(втори вариант)
Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене.
Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете;
азъ
не вѣрвамъ въ това.
Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора.
към втори вариант >>
Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете;
азъ
не вѣрвамъ въ това.
(втори вариант)
Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това.
Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете;
азъ
не вѣрвамъ въ това.
Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора. Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е.
към втори вариант >>
Защо, когато
азъ
нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви?
(втори вариант)
Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна?
Защо, когато
азъ
нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви?
— Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ. Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене. Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави. Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ.
към втори вариант >>
Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми
образъ
.
(втори вариант)
Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение.
Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми
образъ
.
Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене. Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави. Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ. Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си.
към втори вариант >>
Отъ гнѣвъ
азъ
направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.
(втори вариант)
Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ.
Отъ гнѣвъ
азъ
направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.
Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави. Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ. Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си. Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки.
към втори вариант >>
37.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Това е
образъ
, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ.
(втори вариант)
„Не може да се укрие”. Какво не може да се укрие? — Градъ, поставенъ на планина.
Това е
образъ
, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ.
Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури.
към втори вариант >>
Подъ „фигура,
образъ
”, разбираме външната страна на даденъ предметъ.
(втори вариант)
„Не може да се укрие”. Какво не може да се укрие? — Градъ, поставенъ на планина. Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ.
Подъ „фигура,
образъ
”, разбираме външната страна на даденъ предметъ.
Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ?
към втори вариант >>
Това е поетически
изразъ
, съ съдържа ние и смисълъ.
(втори вариант)
Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри. Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира. Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ.
Това е поетически
изразъ
, съ съдържа ние и смисълъ.
Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие.
към втори вариант >>
Първиятъ човѣкъ, създаденъ по
образъ
и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива.
(втори вариант)
Въ това отношение, и философията има значение. Какво нѣщо е философията? — Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота. Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка. Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ.
Първиятъ човѣкъ, създаденъ по
образъ
и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива.
Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ. Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити. Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния.
към втори вариант >>
Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа,
азъ
разбирамъ нѣкакъвъ процесъ.
(втори вариант)
Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това сѫ праздни думи. Нѣщата въ живота могатъ да бѫдатъ пълни, или праздни.
Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа,
азъ
разбирамъ нѣкакъвъ процесъ.
Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ. Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни. Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание. Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна.
към втори вариант >>
Сега
азъ
ви нахвърлямъ тѣзи мисли за разсѫждение, а не за обезсърдчаване.
(втори вариант)
Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си. Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце. Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т. е. въ разбиранията на Божествения животъ.
Сега
азъ
ви нахвърлямъ тѣзи мисли за разсѫждение, а не за обезсърдчаване.
Ще знаете, че на човѣка предстои много да учи, да обикаля планетитѣ, а не само да ходи по фронтоветѣ и по бойнитѣ полета. Като обиколи вселената, човѣкъ ще се върне при своя Баща и ще разкаже, какво е научилъ. Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили. Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ. Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление.
към втори вариант >>
—
Азъ
не помня нищо.
(втори вариант)
Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго. Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право. Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години.
—
Азъ
не помня нищо.
— Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори. Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ.
към втори вариант >>
И
азъ
искамъ да направя сѫщото, но не мога.
(втори вариант)
Така се развиватъ и децата. Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече. После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ. То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава. Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта.
И
азъ
искамъ да направя сѫщото, но не мога.
Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ. Тѣ не знаятъ, че детето чрезъ мимика имъ показва, какъ Богъ създалъ свѣта. Майки, които се считатъ за съвременни жени на XX в., не вѣрватъ въ тове. „Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина? — За да се освѣтява отъ слънцето.
към втори вариант >>
И така може да е, но важно е, че
азъ
подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора.
(втори вариант)
Това е човѣкъ, т. е. градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто. Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение.
И така може да е, но важно е, че
азъ
подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора.
Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение. Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка.
към втори вариант >>
Азъ
виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа.
(втори вариант)
Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ.
Азъ
виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа.
Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме. — Човѣкъ е дошълъ на земята да учи.
към втори вариант >>
Азъ
ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели.
(втори вариант)
Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато. Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ. Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това. Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь.
Азъ
ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели.
Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си. Той се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му отговори, доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ. Единъ ангелъ, пратеникъ отъ Бога, му се явилъ на сънь и казалъ: Всичкитѣ църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежатъ по-малко отъ прескачането оградата на монастира отъ твоя другарь. Не се произнасяйте за постѫпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на мѣсто. Не се гнѣвете на децата си, но постѫпвайте съ тѣхъ така, както Богъ постѫпва съ васъ.
към втори вариант >>
Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а
азъ
не мога?
(втори вариант)
Не подражавайте на другитѣ, но бѫдете вѣрни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете въ смѣшно и глупаво положение. Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си.
Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а
азъ
не мога?
— Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си. Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю.
към втори вариант >>
— Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му —
азъ
разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши.
(втори вариант)
Ако подражавате, ще изпаднете въ смѣшно и глупаво положение. Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога?
— Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му —
азъ
разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши.
Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си. Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю. Трѣбваше по-рано да направишъ това.
към втори вариант >>
— Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и
азъ
мога да разкѫсамъ котка.
(втори вариант)
Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ.
— Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и
азъ
мога да разкѫсамъ котка.
Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си. Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю. Трѣбваше по-рано да направишъ това. Първиятъ, който разкѫсалъ котката, прескочилъ презъ плета и не далъ възможнось на злото да се разпространява. Вториятъ не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ.
към втори вариант >>
— Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което
азъ
говоря.
(втори вариант)
Трѣбваше по-рано да направишъ това. Първиятъ, който разкѫсалъ котката, прескочилъ презъ плета и не далъ възможнось на злото да се разпространява. Вториятъ не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ. Следъ това и десеть котки да разкѫса, злото не се плаши. Какво се иска отъ васъ?
— Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което
азъ
говоря.
За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря. Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия.
към втори вариант >>
За мене е важно,
азъ
да вѣрвамъ въ това, което говоря.
(втори вариант)
Първиятъ, който разкѫсалъ котката, прескочилъ презъ плета и не далъ възможнось на злото да се разпространява. Вториятъ не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ. Следъ това и десеть котки да разкѫса, злото не се плаши. Какво се иска отъ васъ? — Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря.
За мене е важно,
азъ
да вѣрвамъ въ това, което говоря.
Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия. Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания.
към втори вариант >>
38.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Азъ
пъкъ казвамъ, че трѣбва да се яде, но да не се преяжда, да не претоваряме стомаха си.
(втори вариант)
Следователно, всички мисли и желания, които минаватъ презъ васъ, ставатъ ваши, само когато ги приемете вѫтрешно,. когато станатъ плъть и кръвь на вашето естество. Често чувате да казватъ, че това не трѣбва да се прави, или онова не трѣбва да се прави. Добре е, нѣкой да се заеме да напише, какво трѣбва да се прави, и какво не трѣбва. Нѣкой ще каже, че не трѣбва да се яде.
Азъ
пъкъ казвамъ, че трѣбва да се яде, но да не се преяжда, да не претоваряме стомаха си.
— Не трѣбва да се пие. — Пий, но чиста вода. Човѣкъ може да прави всичко, което носи животъ въ себе си, както сладкото, доброто вино, което Христосъ направилъ. Пие ли човѣкъ ферментирало вино, смърть го очаква. Всѣко чувство, което огорчава човѣка, носи смърть; всѣко чувство, което произвежда радость и веселие, носи животъ.
към втори вариант >>
Азъ
и доднесъ още изпитвамъ търпението си, искамъ да зная, колко съмъ търпеливъ.
(втори вариант)
Право е, че воловетѣ се мушкатъ, но понѣкога и хората се мушкатъ. Колко рани съмъ превързвалъ отъ такива мушкания! Мнозина се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че не могатъ вече да търпятъ. Споредъ мене, хората още не сѫ проявили търпение. Тѣ носятъ мѫчнотиитѣ и страданията си по неволя, а не съ търпение.
Азъ
и доднесъ още изпитвамъ търпението си, искамъ да зная, колко съмъ търпеливъ.
Преди години дойде при мене единъ господинъ, който искалъ да ме види и да поговори върху нѣкои важни въпроси. Казахъ му, че съмъ заетъ, да отложи разговоритѣ си за другъ пѫть. — Не мога да дойда втори пѫть, трѣбватъ ми само петь минути Щомъ е за малко, съгласихъ се да го приема. Той влѣзе въ стаята ми и говори цѣли три часа непрекѫснато. Той говори, азъ го слушамъ.
към втори вариант >>
Той говори,
азъ
го слушамъ.
(втори вариант)
Азъ и доднесъ още изпитвамъ търпението си, искамъ да зная, колко съмъ търпеливъ. Преди години дойде при мене единъ господинъ, който искалъ да ме види и да поговори върху нѣкои важни въпроси. Казахъ му, че съмъ заетъ, да отложи разговоритѣ си за другъ пѫть. — Не мога да дойда втори пѫть, трѣбватъ ми само петь минути Щомъ е за малко, съгласихъ се да го приема. Той влѣзе въ стаята ми и говори цѣли три часа непрекѫснато.
Той говори,
азъ
го слушамъ.
Като свърши разговора си, стана да си отива. Азъ му предложихъ да направимъ една разходка въ градината. Този день бѣше за мене матуритетенъ, държахъ матура по търпението. И дяволътъ изпитва търпението на хората. Той влѣзе въ нѣкой човѣкъ само за петь минути, а остава съ часове и дни.
към втори вариант >>
Азъ
му предложихъ да направимъ една разходка въ градината.
(втори вариант)
Казахъ му, че съмъ заетъ, да отложи разговоритѣ си за другъ пѫть. — Не мога да дойда втори пѫть, трѣбватъ ми само петь минути Щомъ е за малко, съгласихъ се да го приема. Той влѣзе въ стаята ми и говори цѣли три часа непрекѫснато. Той говори, азъ го слушамъ. Като свърши разговора си, стана да си отива.
Азъ
му предложихъ да направимъ една разходка въ градината.
Този день бѣше за мене матуритетенъ, държахъ матура по търпението. И дяволътъ изпитва търпението на хората. Той влѣзе въ нѣкой човѣкъ само за петь минути, а остава съ часове и дни. Следъ това човѣкъ не може да възстанови разположението си дълго време и се мѫчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължатъ все на дявола.
към втори вариант >>
Той казва:
Азъ
съмъ кротъкъ човѣкъ.
(втори вариант)
Като свали човѣкъ товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова въ нея растатъ и трендафили, и тръне. Хора, които иматъ черна коса, сѫ много енергични. И когато обичатъ, и когато мразятъ сѫ рѣзки; въ тѣхъ липсва мекота. Когато косата побѣлѣва, човѣкъ губи енергията си.
Той казва:
Азъ
съмъ кротъкъ човѣкъ.
— Кротъкъ си, защото нѣмашъ енергия. Изкуство е да имашъ черна коса и да бѫдешъ кротъкъ, да не риташъ. Като побѣлѣе косата ти, и да искашъ да риташъ, не можешъ. Да риташъ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява въ две противоложни посоки — надолу и нагоре.
към втори вариант >>
Кажатъ ли, че нѣкой е грѣшникъ,
азъ
го насърдчавамъ.
(втори вариант)
Като видите единъ изсъхналъ листъ на земята, спрете се предъ него и проследете, какви мисли ще минатъ въ главата ви. Той е смиренъ, мълчаливъ, въздъхва въ себе си и казва: Едно време бѣхъ високо на дървото, но ето ме, вече съмъ падналъ и изсъхналъ. Вие трѣбва да го успокоите и да му отговорите: Нищо, следъ нѣколко месеца ще се качишъ пакъ на дървото младъ, зеленъ и жизнерадостенъ. Богъ казва:„Смиренитѣ ще въздигна, а гордитѣ и високомѣрнитѣ ще смиря.” Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка.
Кажатъ ли, че нѣкой е грѣшникъ,
азъ
го насърдчавамъ.
Не се безпокой, догодина ще се качишъ на дървото, ще се развеселишъ и младъ ще станешъ. Богъ благоволи повече къмъ грѣшника, който се разкайва, отколкото къмъ праведния, който се въздига и гордѣе. Да насърдчишъ обезсърдчения и падналия, това значи, да приложишъ учението, което нашиятъ Баща ни е завещалъ и предалъ чрезъ своя Единороденъ Синъ — Христосъ. — Кѫде ще намѣримъ това учение? — Разтворете душата си и въ нея ще намѣрите всичко, което ви интересува.
към втори вариант >>
Азъ
взимамъ думата „саламъ” въ широкъ смисълъ.
(втори вариант)
Колко хора сѫ отишли преждевременно на онзи свѣтъ отъ салами и отъ кълцано месо! Милиарди животни сѫ подали и подаватъ молбата си до Бога, да ги освободи отъ човѣшкия ножъ. Това е истина, която трѣбва да се възприеме. Който не я приеме, ще носи последствията на своето непослушание. Новото учение не позволява да се ядатъ никакви салами.
Азъ
взимамъ думата „саламъ” въ широкъ смисълъ.
Когато мѫжътъ изтезава жена си, или жената — мѫжа си, тѣ сѫ яли саламъ. Когато родителитѣ развращаватъ децата си, тѣ сѫ яли саламъ. За саламитѣ Богъ изпѫди първитѣ човѣци отъ рая. За сѫщитѣ салами страда и днешното човѣчество. Христосъ пише въ новото учение: „Човѣкъ за човѣка е братъ”.
към втори вариант >>
Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и
Азъ
ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ.
(втори вариант)
Понеже всички сме братя, грѣхътъ на едного е общъ грѣхъ. Така казва Христосъ. И благото, и доброто на едного е общо благо. Днесъ всички народи негодуватъ единъ срещу другъ. Тѣ се обичатъ, но се намиратъ въ хипнотично състояние, което помрачава съзнанието имъ, затова тѣ не разбиратъ, какво правятъ.
Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и
Азъ
ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ.
Нѣкой се моли да бѫде въ тила, а не на фронта. Положението е опасно навсѣкѫде, независимо отъ това, дали сте въ тила, или на фронта. Всички хора сѫ на фронта. Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ сиромашия. Въ всѣки домъ се чува плачъ.
към втори вариант >>
39.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Казано е въ Писанието: ,Въ начало бѣ Словото.”
Азъ
казвамъ: Отначалото излѣзе Словото, и Словото бѣ у Бога.
(втори вариант)
Каже ли, че Богъ сѫществува, той е отворилъ прозорцитѣ си. Обръщамъ се къмъ онѣзи отъ васъ, на които прозорцитѣ сѫ затворени, съ молба, да се върнатъ въ домоветѣ си. Защо? — Да отворятъ прозорцитѣ си. Така постѫпва и Богъ, когато изпраща страдание на нѣкой човѣкъ. Чрезъ страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворятъ прозорцитѣ си, да влѣзе отвънъ необходимата свѣтлина за живота имъ.
Казано е въ Писанието: ,Въ начало бѣ Словото.”
Азъ
казвамъ: Отначалото излѣзе Словото, и Словото бѣ у Бога.
— Защо Словото бѣше у Бога? — Защото Неговитѣ прозорци сѫ всѣкога отворени. „И Словото бѣ Богъ.” „Въ Него бѣ животътъ; и животътъ бѣ виделина на человѣцитѣ.” ,И виделината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе”. Ако виделината се подаде на тъмнината, това показва, че или тъмнината е по- голѣма, или прозорцитѣ ѝ сѫ затворени.
към втори вариант >>
Когато Христосъ казва „дето сѫ двама или трима, събрани, следва знакътъ „въ мое име”, тамъ съмъ и
Азъ
срѣдъ тѣхъ”.
(втори вариант)
„Въ Него бѣ животътъ; и животътъ бѣ виделина на человѣцитѣ.” ,И виделината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе”. Ако виделината се подаде на тъмнината, това показва, че или тъмнината е по- голѣма, или прозорцитѣ ѝ сѫ затворени. Въ сѫщность, тъмнината не обзе виделината. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име.” Въ този стихъ, знакътъ за събиране — плюсътъ, ще бѫде замѣстенъ съ думитѣ ,въ мое име” или „въ името Божие.” Знакътъ за събирането е плюсъ, за изваждането — минусъ, за умножението — полегатъ кръстъ, а за дѣлението — две точки. Безъ тѣзи знаци не може да се опредѣли, какво действие трѣбва да се извърши между числата.
Когато Христосъ казва „дето сѫ двама или трима, събрани, следва знакътъ „въ мое име”, тамъ съмъ и
Азъ
срѣдъ тѣхъ”.
Плюсътъ, при събирането. означава страдание; минусътъ, при изваждането, означава недоволство; полегатиятъ кръстъ, при умножението, означава илюзиитѣ въ живота; дветѣ точки, при дѣлението, означаватъ разединяване. „Тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ.” Защо се събиратъ двама или трима заедно? — Да намѣрятъ истината, която ще внесе спокойствие и миръ въ душата имъ. За тази цель, прозорцитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ отворени.
към втори вариант >>
„Тамъ съмъ и
Азъ
срѣдъ тѣхъ.” Защо се събиратъ двама или трима заедно?
(втори вариант)
„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име.” Въ този стихъ, знакътъ за събиране — плюсътъ, ще бѫде замѣстенъ съ думитѣ ,въ мое име” или „въ името Божие.” Знакътъ за събирането е плюсъ, за изваждането — минусъ, за умножението — полегатъ кръстъ, а за дѣлението — две точки. Безъ тѣзи знаци не може да се опредѣли, какво действие трѣбва да се извърши между числата. Когато Христосъ казва „дето сѫ двама или трима, събрани, следва знакътъ „въ мое име”, тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ”. Плюсътъ, при събирането. означава страдание; минусътъ, при изваждането, означава недоволство; полегатиятъ кръстъ, при умножението, означава илюзиитѣ въ живота; дветѣ точки, при дѣлението, означаватъ разединяване.
„Тамъ съмъ и
Азъ
срѣдъ тѣхъ.” Защо се събиратъ двама или трима заедно?
— Да намѣрятъ истината, която ще внесе спокойствие и миръ въ душата имъ. За тази цель, прозорцитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ отворени. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, не се основава на произволи и случайности. Той се основава на абсолютната мѫдрость, на законъ, безъ който косъмъ отъ главата ви не може да падне. Ще кажете, че въ свѣта сѫществуватъ голѣми страдания и нещастия.
към втори вариант >>
Когато умътъ е пъленъ съ възвишени мисли, сърдцето — съ движеща се творческа сила, а волята — бременна съ велики Божии добродетели,
Азъ
съмъ тамъ.
(втори вариант)
Храненето има смисълъ дотолкова, доколкото доставя необходимитѣ елементи за подържане на организма. Вложете въ огнището си толкова вѫглища, колкото сѫ нуждни за свършването на една работа. Щомъ ги свършите, пакъ ще си набавите. „Дето сѫ двама или трима.” Кои сѫ двамата или тримата? — Това сѫ умътъ, сърдцето и волята на човѣка.
Когато умътъ е пъленъ съ възвишени мисли, сърдцето — съ движеща се творческа сила, а волята — бременна съ велики Божии добродетели,
Азъ
съмъ тамъ.
— Кой е този Азъ? — Единниятъ, отъ Когото всичко произлиза. Нека всѣки се запита: Бремененъ ли е умътъ ми съ възвишени и свѣтли мисли, сърдцето — съ творческитѣ енергии на доброто и волята — съ прояви на доброто? Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. Когато отнемете живота на човѣка, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му добро.
към втори вариант >>
— Кой е този
Азъ
?
(втори вариант)
Вложете въ огнището си толкова вѫглища, колкото сѫ нуждни за свършването на една работа. Щомъ ги свършите, пакъ ще си набавите. „Дето сѫ двама или трима.” Кои сѫ двамата или тримата? — Това сѫ умътъ, сърдцето и волята на човѣка. Когато умътъ е пъленъ съ възвишени мисли, сърдцето — съ движеща се творческа сила, а волята — бременна съ велики Божии добродетели, Азъ съмъ тамъ.
— Кой е този
Азъ
?
— Единниятъ, отъ Когото всичко произлиза. Нека всѣки се запита: Бремененъ ли е умътъ ми съ възвишени и свѣтли мисли, сърдцето — съ творческитѣ енергии на доброто и волята — съ прояви на доброто? Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. Когато отнемете живота на човѣка, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му добро. Когато Христосъ изказа мисъльта — Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ, — Богъ говорѣше чрезъ Него.
към втори вариант >>
Когато Христосъ изказа мисъльта — Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и
Азъ
, — Богъ говорѣше чрезъ Него.
(втори вариант)
— Кой е този Азъ? — Единниятъ, отъ Когото всичко произлиза. Нека всѣки се запита: Бремененъ ли е умътъ ми съ възвишени и свѣтли мисли, сърдцето — съ творческитѣ енергии на доброто и волята — съ прояви на доброто? Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. Когато отнемете живота на човѣка, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му добро.
Когато Христосъ изказа мисъльта — Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и
Азъ
, — Богъ говорѣше чрезъ Него.
Когато Богъ говори, всѣкога имаме творчески процесъ. Какъ различаваме Божественитѣ нѣща отъ човѣшкитѣ? Ако отидете на нѣкаква проповѣдь или на концертъ, на театъръ и следъ това изпитате стремежъ или импулсъ къмъ възвишеното, вие сте слушали нѣщо Божествено. Ако не почувствувате никакъвъ стремежъ къмъ възвишеното, вие сте попаднали на нѣщо човѣшко. Ще кажете, че сте правовѣрни, разбирате нѣщата.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и
Азъ
срѣдъ тѣхъ.” Числото две е производителенъ принципъ.
(втори вариант)
Като дойдете втори пѫть на земята, ще четете историята на народитѣ, ще видите, какви сѫ последствията на днешнитѣ времена. Който има търпение, ще дочака края на събитията. Който нѣма търпение, ще се отегчи и ще пожелае да си отиде у дома. Драмата, която днесъ се разиграва, е въ четири действия. Нѣкои ще видятъ само първото действие и ще си заминатъ; други ще останатъ докрая на второто действие; трети ще останатъ докрая на третото действие; малцина ще иматъ търпение да останатъ докрая на драмата, да видятъ и четвъртото действие, да видятъ последствията на драмата.
Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и
Азъ
срѣдъ тѣхъ.” Числото две е производителенъ принципъ.
То е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Нѣкои я наричатъ творческа, но въ сѫщность, не е такава. Художникътъ, който рисува картини отъ природата, и музикантътъ, който възпроизвежда пѣсеньта на природата, не сѫ творци. Тѣ копиратъ природата, т. е. репродуциратъ я.
към втори вариант >>
Азъ
вѣрвамъ само въ любовь, която дава.
(втори вариант)
Музикантътъ преповтаря това, което чува въ природата. Възлюбениятъ говори на възлюбената си това, което Богъ е казалъ. Казвате на нѣкого, че го обичате. Какъ ще изразите обичьта си? Ако е гладенъ, ще го нахраните; ако е жаденъ, ще го напоите; ако е босъ и окѫсанъ, ще го облѣчете; ако е невежа, ще го научите на нѣщо.
Азъ
вѣрвамъ само въ любовь, която дава.
Азъ не вѣрвамъ въ любовь, която се изразява въ чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народъ. Ще седнатъ нѣколко души предъ чаши, пълни съ вино, ще се чукатъ и ще пиятъ за доброто на България. Това не е нито любовь, нито обичь. България се нуждае отъ герои, отъ хора съ характеръ, съ добродетели, съ вѣра, които могатъ да издържатъ на всички условия. Сега иде неприятельтъ.
към втори вариант >>
Азъ
не вѣрвамъ въ любовь, която се изразява въ чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народъ.
(втори вариант)
Възлюбениятъ говори на възлюбената си това, което Богъ е казалъ. Казвате на нѣкого, че го обичате. Какъ ще изразите обичьта си? Ако е гладенъ, ще го нахраните; ако е жаденъ, ще го напоите; ако е босъ и окѫсанъ, ще го облѣчете; ако е невежа, ще го научите на нѣщо. Азъ вѣрвамъ само въ любовь, която дава.
Азъ
не вѣрвамъ въ любовь, която се изразява въ чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народъ.
Ще седнатъ нѣколко души предъ чаши, пълни съ вино, ще се чукатъ и ще пиятъ за доброто на България. Това не е нито любовь, нито обичь. България се нуждае отъ герои, отъ хора съ характеръ, съ добродетели, съ вѣра, които могатъ да издържатъ на всички условия. Сега иде неприятельтъ. Вѫтрешното разлагане, желанието на човѣка да се осигури, да живѣе само за себе си, трѣбва да се премахне.
към втори вариант >>
— Това, което ставаше досега,
азъ
наричамъ междуособица, а а не война.
(втори вариант)
Нѣма защо да се осигурявате. Още съ слизането си на земята човѣкъ се осигурилъ. Всѣки добъръ, честенъ и справедливъ човѣкъ трѣбва да извади ножа си и да отиде на фронта. — Отсега нататъкъ ли ще воюваме? Ние очакваме всички да се върнатъ оттамъ, а сега ни се говори да излизаме на фронта.
— Това, което ставаше досега,
азъ
наричамъ междуособица, а а не война.
Досега се биха братъ съ брата — това не е война. Истинската война подразбира да воювашъ съ злото, съ кражбата, съ лъжата и да ги победишъ. Само така могатъ да се създадатъ велики народи, добри общества и семейства. Всички духовници, учители, управници, сѫдии трѣбва да извадятъ ножа си и да кажатъ: На фронта! — Противъ кого?
към втори вариант >>
Вънъ е Господъ,
азъ
Го виждамъ.
(втори вариант)
— и той ще разкаже. Съ едно махане на рѫката си Богъ ще се разправи съ всички народи и ще имъ каже: Земята е моя, всички сте мои деца и, отсега нататъкъ, никой нѣма право да бие брата си! Това е новото учение. Така говори Господъ. Който не вѣрва, нека погледне вънъ, тамъ ще види Бога.
Вънъ е Господъ,
азъ
Го виждамъ.
Отворете прозорцитѣ си, и вие ще Го видите. Щомъ влѣзе у васъ, вие ще почувствувате вѫтрешна радость и лекота, вѫтрешенъ миръ и веселие. Въ единъ рудникъ, въ Америка, едно магаре прекарало десеть години на тъмно. То пренасяло вѫглища отъ една галерия въ друга, безъ да види слънчевъ лѫчъ. На десетата година пуснали магарето за единъ день, да излѣзе отъ рудника, да подиша чистъ въздухъ, да види свѣтлия Божи день.
към втори вариант >>
Чуете ли думитѣ „
Азъ
съмъ срѣдъ васъ” — ще знаете, че Богъ ви говори.
(втори вариант)
„Дето сѫ двама или трима.” Двамата сѫ умътъ и сърдцето. Умътъ е макарата, която се изкачва нагоре; сърдцето — макарата, която слиза долу. Съ помощьта на тѣзи макари човѣкъ издига волята си, която е паднала долу, и я поставя на мѣстото ѝ. Тримата сѫ умътъ, сърдцето и волята, които всѣкога трѣбва да бѫдатъ въ съгласие. Когато двамата и тримата сѫ въ хармония, Богъ е срѣдъ тѣхъ, и работитѣ имъ се нареждатъ добре.
Чуете ли думитѣ „
Азъ
съмъ срѣдъ васъ” — ще знаете, че Богъ ви говори.
Илия чу тихия Божи гласъ въ себе си, който го запита: Какво направи, Илия? Той закри очитѣ си съ своята дреха и отговори: Господи, оть ревность къмъ Тебе направихъ това престѫпление. Богъ му каза: Не е този пѫтьтъ, по който можешъ да ми служишъ. Не е този пѫтьтъ, по който Царството Божие може да дойде на земята. Следъ тѣзи думи дойде огнена колесница, която вдигна Илия и го занесе надъ облацитѣ.
към втори вариант >>
„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ
Азъ
срѣдъ тѣхъ.” Този стихъ, преведенъ на вашъ езикъ, означава: Ако умътъ и сърдцето ви сѫ събрани въ мое име.
(втори вариант)
Той закри очитѣ си съ своята дреха и отговори: Господи, оть ревность къмъ Тебе направихъ това престѫпление. Богъ му каза: Не е този пѫтьтъ, по който можешъ да ми служишъ. Не е този пѫтьтъ, по който Царството Божие може да дойде на земята. Следъ тѣзи думи дойде огнена колесница, която вдигна Илия и го занесе надъ облацитѣ. Духътъ на Илия влѣзе въ Елисея, който бѣше миролюбивъ, и той продължи неговата работа.
„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ
Азъ
срѣдъ тѣхъ.” Този стихъ, преведенъ на вашъ езикъ, означава: Ако умътъ и сърдцето ви сѫ събрани въ мое име.
и Азъ ще бѫда между васъ; ако умътъ, сърдцето и волята ви сѫ събрани въ мое име, и Азъ ще бѫда между васъ. Каквато работа започнете, като духовници, учители, управници, сѫдии, ще бѫде благословена, защото всички богатства сѫ въ Бога. Единъ евангелски проповѣдникъ ми разправяше, какво видѣлъ въ живота си. Единъ день, като се разхождалъ по улицитѣ, случайно погледналъ къмъ единъ отъ прозорцитѣ на една кѫща. Той видѣлъ една красива мома, съ такова свежо лице, че останалъ очуденъ.
към втори вариант >>
и
Азъ
ще бѫда между васъ; ако умътъ, сърдцето и волята ви сѫ събрани въ мое име, и
Азъ
ще бѫда между васъ.
(втори вариант)
Богъ му каза: Не е този пѫтьтъ, по който можешъ да ми служишъ. Не е този пѫтьтъ, по който Царството Божие може да дойде на земята. Следъ тѣзи думи дойде огнена колесница, която вдигна Илия и го занесе надъ облацитѣ. Духътъ на Илия влѣзе въ Елисея, който бѣше миролюбивъ, и той продължи неговата работа. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ Азъ срѣдъ тѣхъ.” Този стихъ, преведенъ на вашъ езикъ, означава: Ако умътъ и сърдцето ви сѫ събрани въ мое име.
и
Азъ
ще бѫда между васъ; ако умътъ, сърдцето и волята ви сѫ събрани въ мое име, и
Азъ
ще бѫда между васъ.
Каквато работа започнете, като духовници, учители, управници, сѫдии, ще бѫде благословена, защото всички богатства сѫ въ Бога. Единъ евангелски проповѣдникъ ми разправяше, какво видѣлъ въ живота си. Единъ день, като се разхождалъ по улицитѣ, случайно погледналъ къмъ единъ отъ прозорцитѣ на една кѫща. Той видѣлъ една красива мома, съ такова свежо лице, че останалъ очуденъ. Никога въ живота си не срѣщалъ толкова хубава мома.
към втори вариант >>
Азъ
признавамъ, че всичко принадлежи на Бога.
(втори вариант)
Всѣки носи Божественото въ себе си, но едни го признаватъ, а други не го признаватъ. Който се осмѣли да признае, че Богъ живѣе въ него, че всичко, което му е дадено, принадлежи на Бога, наричатъ го еретикъ, отстѫпникъ отъ вѣрата и т. н. Странно е това. Ще излѣзе, че, който вижда слънцето и признава Бога за свой Баща, е еретикъ. Слѣпиятъ, понеже не вижда слънцето, не вижда свѣта, който Богъ е създалъ, е правовѣренъ.
Азъ
признавамъ, че всичко принадлежи на Бога.
Следователно, и азъ съмъ човѣкъ на Бога. Въ това отношение, всички търговци биха ме приели за слуга, защото не крада и не лъжа. Мога да стана и касиеръ, да пазя и да раздавамъ пари на хората. Касиерътъ трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ”.
към втори вариант >>
Следователно, и
азъ
съмъ човѣкъ на Бога.
(втори вариант)
Който се осмѣли да признае, че Богъ живѣе въ него, че всичко, което му е дадено, принадлежи на Бога, наричатъ го еретикъ, отстѫпникъ отъ вѣрата и т. н. Странно е това. Ще излѣзе, че, който вижда слънцето и признава Бога за свой Баща, е еретикъ. Слѣпиятъ, понеже не вижда слънцето, не вижда свѣта, който Богъ е създалъ, е правовѣренъ. Азъ признавамъ, че всичко принадлежи на Бога.
Следователно, и
азъ
съмъ човѣкъ на Бога.
Въ това отношение, всички търговци биха ме приели за слуга, защото не крада и не лъжа. Мога да стана и касиеръ, да пазя и да раздавамъ пари на хората. Касиерътъ трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ”. Отъ тѣзи двама или трима, Богъ ще избере касиеръ, да пази Божествената каса и съ мѫдрость да раздава отъ нея на всички, които се нуждаятъ.
към втори вариант >>
„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и
Азъ
”.
(втори вариант)
Азъ признавамъ, че всичко принадлежи на Бога. Следователно, и азъ съмъ човѣкъ на Бога. Въ това отношение, всички търговци биха ме приели за слуга, защото не крада и не лъжа. Мога да стана и касиеръ, да пазя и да раздавамъ пари на хората. Касиерътъ трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ.
„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и
Азъ
”.
Отъ тѣзи двама или трима, Богъ ще избере касиеръ, да пази Божествената каса и съ мѫдрость да раздава отъ нея на всички, които се нуждаятъ. Мнозина отиватъ при Господа да искатъ честенъ касиеръ който да пази каситѣ имъ. Отговаря имъ се, че нѣма двама или трима, събрани въ името на Бога, за да избератъ оттамъ човѣкъ. Възразяватъ, че всички са правовѣрни, събиратъ се въ името на Бога, правятъ молитви. Такова събиране още не е истинско.
към втори вариант >>
Той слиза на земята да утеши всички страдащи, като имъ казва: Не се страхувайте,
азъ
ще ви помогна.
(втори вариант)
Искамъ всички да възлюбимъ Господа, Който се проявява чрезъ нашата майка, баща, братъ и сестра. Що се отнася до последователи, ето, Христосъ има 500 милиона последователи, които сѫ раздѣлени споредъ своето вѣрую. Тѣ и доднесъ още спорятъ, Синъ Божи ли е Христосъ, или не е; не знаятъ, какво мѣсто да Му опредѣлятъ. Христосъ е ситъ отъ такива последователи. Казвамъ: Христосъ е Синъ Божи; Неговъ Баща е Богъ; Неговата Майка е Господъ; Неговата сестра и братъ е Духъ Свети.
Той слиза на земята да утеши всички страдащи, като имъ казва: Не се страхувайте,
азъ
ще ви помогна.
Когато сте скръбни, ще дойде вашиятъ голѣмъ Братъ да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своитѣ братя и сестри, за да чуете чрезъ тѣхъ тихия гласъ на Бога, Който казва: „Азъ съмъ съ васъ.” Това означава стихътъ, въ който се казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ”. Всѣки може да чуе тихия гласъ на Бога отвѫтре, или отвънъ, до ухото или до слѣпоочната область, отгоре на главата, или отпредъ. Каже ли нѣкой, че Богъ му е проговорилъ, важно е да се знае, откѫде, отъ коя посока: отъ изтокъ, западъ, северъ или югъ.
към втори вариант >>
Обичайте своитѣ братя и сестри, за да чуете чрезъ тѣхъ тихия гласъ на Бога, Който казва: „
Азъ
съмъ съ васъ.” Това означава стихътъ, въ който се казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и
Азъ
”.
(втори вариант)
Христосъ е ситъ отъ такива последователи. Казвамъ: Христосъ е Синъ Божи; Неговъ Баща е Богъ; Неговата Майка е Господъ; Неговата сестра и братъ е Духъ Свети. Той слиза на земята да утеши всички страдащи, като имъ казва: Не се страхувайте, азъ ще ви помогна. Когато сте скръбни, ще дойде вашиятъ голѣмъ Братъ да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне.
Обичайте своитѣ братя и сестри, за да чуете чрезъ тѣхъ тихия гласъ на Бога, Който казва: „
Азъ
съмъ съ васъ.” Това означава стихътъ, въ който се казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и
Азъ
”.
Всѣки може да чуе тихия гласъ на Бога отвѫтре, или отвънъ, до ухото или до слѣпоочната область, отгоре на главата, или отпредъ. Каже ли нѣкой, че Богъ му е проговорилъ, важно е да се знае, откѫде, отъ коя посока: отъ изтокъ, западъ, северъ или югъ. Давидъ казва: „Видѣхъ Господа отпредъ, на лицето си”. На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Господъ ще ти бѫде задна стража”. Това показва, че се намирашъ въ опасность.
към втори вариант >>
Въ този смисълъ, стихътъ „дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име”, се превежда съ думитѣ: „Ако съберете два или три листа отъ тази книга въ мое име,
Азъ
ще бѫда съ васъ”.
(втори вариант)
Богъ пише една велика книга, на която листата сѫ хората. Значи, всѣка душа, въ която сѫ вложени тайнитѣ отъ създаването на свѣта досега, е листъ на великата Божествена книга. Понеже много листа на тази книга сѫ откѫснати и забутани нѣкѫде, моята задача е да ги намѣря, изчистя и занеса на Бога, да ги постави на мѣстата имъ. Съветвамъ ви и вие, да събирате изгубенитѣ листа на Божествената книга. Ако намѣрите само единъ листъ и го занесете горе, ще получите такава награда, каквато никой царь на земята не може да ви даде.
Въ този смисълъ, стихътъ „дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име”, се превежда съ думитѣ: „Ако съберете два или три листа отъ тази книга въ мое име,
Азъ
ще бѫда съ васъ”.
Живи сѫ листата на Божествената книга. Тѣ се наричатъ още „листа на дървото на живота”. Хората сѫ листа на живото дърво, светиитѣ сѫ цвѣтоветѣ, ангелитѣ — завързалитѣ, но още неузрѣли плодове, а херувимитѣ и серафимитѣ — узрѣлитѣ и сладки вече плодове. Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, съставятъ дървото на живота, въ което текатъ Божественитѣ сокове. Цѣлото дърво пъкъ живѣе въ Бога.
към втори вариант >>
Като направишъ нѣкаква погрѣшка, кажи:
Азъ
съмъ синъ, или
азъ
съмъ дъщеря на Бога.
(втори вариант)
Той е говорилъ на всички. Нѣма човѣкъ, който да е лишенъ отъ тази опитность. Нѣкои хора не обичатъ да говорятъ за своитѣ опитности и минаватъ за безвѣрници; други говорятъ повече, отколкото трѣбва, и минаватъ за лъжци, не имъ вѣрватъ. Добре е човѣкъ да говори малко и да знае, кѫде да говори. Всѣки трѣбва да съзнава, че е душа, излѣзла отъ Бога.
Като направишъ нѣкаква погрѣшка, кажи:
Азъ
съмъ синъ, или
азъ
съмъ дъщеря на Бога.
Сгрѣшихъ, но Той нѣма да се откаже отъ мене. Следвайте Христовото учение, да се справите съ мѫчнотиитѣ си. Прилагайте любовьта, за да изправите погрѣшкитѣ си. Каже ли нѣкой, че ви обича, отговорете му: Нахрани ме тогава. — Обичамъ те, искамъ да те държа близо до сърдцето си.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „И
азъ
съмъ срѣдъ тѣхъ”.
(втори вариант)
И, като не могатъ да си дадатъ отговоръ, отричатъ се отъ Бога. Това не е истинско християнство. Иде радостната весть, съ музика и пѣсни ни съобщаватъ, че мирътъ иде вече. Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи — германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пѣятъ: Мирътъ иде вече! Всички сме братя.
Христосъ казва: „И
азъ
съмъ срѣдъ тѣхъ”.
Той е възседналъ бѣлъ конь, съ бѣло знаме въ рѫка и казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ.” Богъ иде на земята. Който не вѣрва, ще го провѣри. Следъ десеть Божествени години, т. е. следъ хиляда човѣшки години това ще се сбѫдне.
към втори вариант >>
Той е възседналъ бѣлъ конь, съ бѣло знаме въ рѫка и казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и
Азъ
.”
(втори вариант)
Това не е истинско християнство. Иде радостната весть, съ музика и пѣсни ни съобщаватъ, че мирътъ иде вече. Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи — германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пѣятъ: Мирътъ иде вече! Всички сме братя. Христосъ казва: „И азъ съмъ срѣдъ тѣхъ”.
Той е възседналъ бѣлъ конь, съ бѣло знаме въ рѫка и казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и
Азъ
.”
Богъ иде на земята. Който не вѣрва, ще го провѣри. Следъ десеть Божествени години, т. е. следъ хиляда човѣшки години това ще се сбѫдне. Запишете си това, и ако следъ хиляда години не се сбѫднатъ думитѣ ми, готовъ съмъ да платя глоба отъ десеть милиона лева.
към втори вариант >>
Азъ
вѣрвамъ само въ цѣлувки, които правятъ човѣка уменъ, добъръ, здравъ, но не и въ такива, които го правятъ слѣпъ, глухъ, сакатъ.
(втори вариант)
Тогава ще бѫдете красиви, ще се пригърнемъ и цѣлунемъ съ свето цѣлование. Сега не се позволяватъ цѣлувки. Цѣлувката има смисълъ, само когато може да вдигне болния отъ леглото, да възкреси мъртвия. Какъвъ смисълъ има цѣлувка, която прави здравия боленъ? Какъвъ смисълъ има цѣлувка, която умъртвява?
Азъ
вѣрвамъ само въ цѣлувки, които правятъ човѣка уменъ, добъръ, здравъ, но не и въ такива, които го правятъ слѣпъ, глухъ, сакатъ.
Ако става въпросъ за цѣлувка между хората, нека се цѣлуватъ въздушно, както децата. Докато се цѣлуватъ въздушно, тѣ запазватъ добритѣ си отношения. Щомъ се цѣлуватъ физически, отношенията имъ се развалятъ. Нечисти сѫ днесъ човѣшкитѣ цѣлувки, затова хората се срамуватъ отъ тѣхъ. Да цѣлунете умиращия, това е на мѣсто, защото той е пречистенъ.
към втори вариант >>
40.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
И
азъ
мѣря съ своя термометъръ и виждамъ, че този човѣкъ има 37° топлина.
(втори вариант)
Тя хваща рѫцетѣ му, гледа го въ очитѣ, но казва, че е студенъ къмъ нея, не я обича. Какви доказателства има тя, че мѫжътъ ѝ не я обича? Нека жената вземе своя термометъръ и провѣри, каква топлина има мѫжътъ ѝ. Ако има 37° топлина, той не е студенъ. Може ли да наречете студенъ онзи човѣкъ, който има 37° топлина?
И
азъ
мѣря съ своя термометъръ и виждамъ, че този човѣкъ има 37° топлина.
Значи, друго нѣщо подразбиратъ мѫжътъ и жената, когато сѫ недоволни единъ отъ другъ и се обвиняватъ въ студенина. Нѣкои казватъ, че Христосъ говорилъ съ символи, служилъ си съ преносния смисълъ на думитѣ. — Вашиятъ езикъ какъвъ е? Какъ е възможно топлиятъ човѣкъ да бѫде студенъ? Азъ пъкъ зная студени хора, които сѫ топли.
към втори вариант >>
Азъ
пъкъ зная студени хора, които сѫ топли.
(втори вариант)
И азъ мѣря съ своя термометъръ и виждамъ, че този човѣкъ има 37° топлина. Значи, друго нѣщо подразбиратъ мѫжътъ и жената, когато сѫ недоволни единъ отъ другъ и се обвиняватъ въ студенина. Нѣкои казватъ, че Христосъ говорилъ съ символи, служилъ си съ преносния смисълъ на думитѣ. — Вашиятъ езикъ какъвъ е? Какъ е възможно топлиятъ човѣкъ да бѫде студенъ?
Азъ
пъкъ зная студени хора, които сѫ топли.
Колкото е вѣрно вашето твърдение, толкова е вѣрно и моето. Това е неопредѣленъ езикъ, неопредѣлена философия. Действително, има хора, на които топлината не е опредѣлена, постоянно се мѣни. Такава топлина не е истинска. Топлина, която слиза до 35° и се качва до 40°, е промѣнлива.
към втори вариант >>
Следъ това ще дойда
Азъ
, да я ожъна.
(втори вариант)
Казано е, че човѣкъ се мѫчи, ангелитѣ се трудятъ, а Богъ работи. Често Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Мѫчатъ се. Впрегнали сме ги да копаятъ и оратъ нивата. Богъ отговаря: Нека я изоратъ и посѣятъ.
Следъ това ще дойда
Азъ
, да я ожъна.
Като събера житото, ще ги извикамъ, и всички заедно ще седнемъ да си похапнемъ. Така Богъ работи. Следователно, който прави добро на хората и ги люби, той работи. Да учишъ и възпитавашъ хората, това е трудъ; да имъ готвишъ, да чукашъ лукъ и месо, това е мѫчение. Не е тежка работата на човѣка; тежко е, че усилията му оставатъ неоценени.
към втори вариант >>
Азъ
ще платя всичкитѣ му дългове, ще му направя нова кѫща, ще му дамъ добри синове и дъщери.
(втори вариант)
Нека всѣки каже въ себе си: Праведниятъ не умира. Никой не може да вземе добродетелитѣ му, никой не може да вземе душата му. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема.” Задачата на всѣки човѣкъ, на всѣки българинъ е да познае своя Баща и да каже: Готовъ съмъ вече да изпълня първо волята на Баща си, а следъ това и на своя ближенъ. Богъ ще му отговори: Да бѫде благословенъ този народъ, този човѣкъ, който е готовъ да ми служи съ любовь.
Азъ
ще платя всичкитѣ му дългове, ще му направя нова кѫща, ще му дамъ добри синове и дъщери.
Иде Божието благословение върху българския народъ. Иде Божието благословение за всички народи. Които сѫ готови, ще провѣрятъ това следъ десеть години, други нѣкои — следъ сто години, а най- неподготвенитѣ — следъ хиляда години. Всички ще провѣрятъ, че думитѣ ми сѫ истинни и ще кажатъ: Благодаримъ Ти, Господи, че отвори очитѣ ни да виждаме. Тогава всички ще се убедите, че страданията, които днесъ преживявате, не могатъ да се сравнятъ съ славата, която ще дойде следъ десеть, сто или хиляда години.
към втори вариант >>
41.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Ще кажете: Какъ е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човѣка, че билъ създаденъ по
образъ
и подобие на Бога?
(втори вариант)
Щомъ дошълъ до третата, т. е. до последната категория, той влѣзълъ въ цикълъ на лѣчението. Такива категории различаваме и въ човѣшкия животъ. Отъ първата до седемгодишната си възрасть, човѣкъ се развива главно физически; отъ 7 — 14 години той развива сърдцето си, а отъ 14 — 21 — ума. Затова, отъ окултно гледище, хората се дѣлятъ на три възрасти: едни отъ тѣхъ сѫ на възрасть отъ 1 — 7 години, други сѫ на възрасть отъ 7 — 14, а трети — отъ 14 — 21 години.
Ще кажете: Какъ е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човѣка, че билъ създаденъ по
образъ
и подобие на Бога?
За първия човѣкъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята следъ грѣхопадането, въпросътъ е съвсемъ другъ. Тѣ не сѫ на еднакъвъ уровенъ на развитие съ своя пръвъ баща, следователно, тѣ сѫ на различни физически и духовни възрасти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата.
към втори вариант >>
За първия човѣкъ е казано, че е създаденъ по
образъ
и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята следъ грѣхопадането, въпросътъ е съвсемъ другъ.
(втори вариант)
до последната категория, той влѣзълъ въ цикълъ на лѣчението. Такива категории различаваме и въ човѣшкия животъ. Отъ първата до седемгодишната си възрасть, човѣкъ се развива главно физически; отъ 7 — 14 години той развива сърдцето си, а отъ 14 — 21 — ума. Затова, отъ окултно гледище, хората се дѣлятъ на три възрасти: едни отъ тѣхъ сѫ на възрасть отъ 1 — 7 години, други сѫ на възрасть отъ 7 — 14, а трети — отъ 14 — 21 години. Ще кажете: Какъ е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човѣка, че билъ създаденъ по образъ и подобие на Бога?
За първия човѣкъ е казано, че е създаденъ по
образъ
и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята следъ грѣхопадането, въпросътъ е съвсемъ другъ.
Тѣ не сѫ на еднакъвъ уровенъ на развитие съ своя пръвъ баща, следователно, тѣ сѫ на различни физически и духовни възрасти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела.
към втори вариант >>
Като лѣкъ противъ тази болесть
азъ
препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много.
(втори вариант)
Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ.
Като лѣкъ противъ тази болесть
азъ
препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много.
И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи. Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ. Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система. За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ. Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ?
към втори вариант >>
Азъ
не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ.
(втори вариант)
Тамъ е дохождалъ болниятъ 38 години наредъ, да влѣзе въ кѫпалнята и да се окѫпе, но други сѫ го изпреваряли. Единъ ангелъ слизалъ въ кѫпалнята да раздвижи водата, а не да я размѫти. Размѫтване става тамъ, дето има утайки, примѣси отъ неразтворими вещества. Христосъ представя Духа, Който дошълъ въ свѣта, да помогне на страдащитѣ и вѣрващитѣ, които Го очакватъ. И доднесъ още предъ кѫпалнята стоятъ множество болни, на различни възрасти, които очакватъ да слѣзе ангелътъ отъ небето и да раздвижи водата.
Азъ
не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ.
Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си. По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ. Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ. Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
към втори вариант >>
Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато
азъ
пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене.
(втори вариант)
Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ. Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него.
Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато
азъ
пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене.
Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си. Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене. Защо волътъ боде, а коньтъ рита? Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо.
към втори вариант >>
Азъ
говоря за болестьта като за временно състояние.
(втори вариант)
Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори. Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ. Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ. Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ. Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ?
Азъ
говоря за болестьта като за временно състояние.
Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота. Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ.
към втори вариант >>
42.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Следователно, всѣки може да каже за себе си:
Азъ
и Христосъ сме едно;
азъ
и цѣлото човѣчество сме едно.
(втори вариант)
Ще кажете, че сте изгубили радостьта си. Не сте я изгубили, но тя се превърнала отъ горивенъ материалъ въ топлинна енергия, съ която сте сготвили яденето си. „Духъ Господенъ е надъ мене.” Радвайте се, че Духътъ ви е посетилъ, но пожелайте да посети и другитѣ хора. Духътъ се изявява чрезъ Христа, а Христосъ представя цѣлото човѣчество. Той е едновременно индивидуално и колективно сѫщество.
Следователно, всѣки може да каже за себе си:
Азъ
и Христосъ сме едно;
азъ
и цѣлото човѣчество сме едно.
Подъ „колективность” не разбирамъ еднаквость, но хармония, както въ музиката. Много тонове, които си хармониратъ, съставятъ една пѣсень. Липсва ли единъ тонъ отъ тѣхъ, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отдѣлнитѣ тонове е прекѫснато. Организмътъ на всѣки човѣкъ представя отдѣлна нота на Божествената пѣсень. Щомъ бутнете единъ отъ тѣзи тонове, той издава специфиченъ звукъ.
към втори вариант >>
Кажешъ ли „
азъ
любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества.
(втори вариант)
Хората не могатъ още да прилагатъ истината. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича. Той не знае, какъ се изявява обичьта. Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ. Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ.
Кажешъ ли „
азъ
любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества.
Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка. И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е. Божествения Адамъ.
към втори вариант >>
— отговорилъ Ходжата, —
азъ
зная, какво правя.
(втори вариант)
Ако проповѣдникътъ е клонъ на едно дърво, а хората — плодове, които черпятъ сокове отъ клона, тѣ нѣматъ право да вадятъ криви заключения. Кривитѣ заключения сѫ ножъ или трионъ въ рѫката на неразумния, който отсича клона, на който е стѫпилъ. Единъ день Настрадинъ Ходжа се качилъ на едно дърво и започналъ да сѣче клона, на който стѫпилъ. Единъ минувачъ забелязалъ това и казалъ: Ходжа, не сѣчи клона, на който си стѫпилъ, защото ще паднешъ. — Не е твоя работа!
— отговорилъ Ходжата, —
азъ
зная, какво правя.
Ако и съвременнитѣ хора стѫпятъ на единъ клонъ и започнатъ да го сѣкатъ, сами ще си напакостятъ. Тъй щото, слушайте този, който проповѣдва истината. Не е важно, кой е той и отде е дошълъ. Докато Христосъ живѣе въ васъ, и вие ще живѣете. Разпнете ли вашия Христосъ, и себе си разпъвате.
към втори вариант >>
Въ това отношение,
азъ
съмъ умрѣлъ човѣкъ, но сѫщевременно съмъ и живъ.
(втори вариант)
Въ този смисълъ, и смъртьта е най-голѣмото нещастие, което сполетява човѣка. Тя обелва мускулитѣ му и оставя само сухи кости. Тя е Луциферъ, тя е крадецъ, който обира човѣка. Като знаете, какво нѣщо е смъртьта, не казвайте, като умремъ, но кажете въ себе си: Ще живѣемъ, или ще възкръснемъ! Има смисълъ човѣкъ да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания.
Въ това отношение,
азъ
съмъ умрѣлъ човѣкъ, но сѫщевременно съмъ и живъ.
По-умрѣлъ човѣкъ отъ мене нѣма, но и по-живъ нѣма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Азъ нѣма да постѫпя, като Настрадинъ Ходжа, който казва едно нѣщо, а върши друго. Единъ день Настрадинъ Ходжа казвалъ на едного, че ако намѣри 99 лв., нѣма да ги вземе, щомъ не сѫ сто. Като чулъ това, събеседникътъ му решилъ да го изпита.
към втори вариант >>
Азъ
нѣма да постѫпя, като Настрадинъ Ходжа, който казва едно нѣщо, а върши друго.
(втори вариант)
Като знаете, какво нѣщо е смъртьта, не казвайте, като умремъ, но кажете въ себе си: Ще живѣемъ, или ще възкръснемъ! Има смисълъ човѣкъ да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. Въ това отношение, азъ съмъ умрѣлъ човѣкъ, но сѫщевременно съмъ и живъ. По-умрѣлъ човѣкъ отъ мене нѣма, но и по-живъ нѣма. Можете да ме опитате, да видите, че е така.
Азъ
нѣма да постѫпя, като Настрадинъ Ходжа, който казва едно нѣщо, а върши друго.
Единъ день Настрадинъ Ходжа казвалъ на едного, че ако намѣри 99 лв., нѣма да ги вземе, щомъ не сѫ сто. Като чулъ това, събеседникътъ му решилъ да го изпита. На другия день той турилъ на пѫтя, дето Ходжата минавалъ, 99 лв. Като ги видѣлъ, Ходжата се навелъ и взелъ паритѣ. — Какво намѣри, запиталъ го съседътъ му.
към втори вариант >>
— Така е, но
азъ
зная, че който е далъ 99 лева, ще даде още единъ.
(втори вариант)
Като ги видѣлъ, Ходжата се навелъ и взелъ паритѣ. — Какво намѣри, запиталъ го съседътъ му. — Намѣрихъ 99 лв. — Нали каза, че и 99 лв. да намѣришъ, нѣма да ги вземешъ, ако не сѫ сто.
— Така е, но
азъ
зная, че който е далъ 99 лева, ще даде още единъ.
Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лошъ, грѣшенъ животъ. Съ това Настрадинъ Ходжа искалъ да каже: Ако водя лошъ животъ, мога да живѣя и добъръ, и праведенъ. Добриятъ, Божествениятъ животъ се заключава въ единицата. Ако човѣкъ лъже, той може да говори и истината; ако мрази, може и да обича; ако взима, може и да дава.
към втори вариант >>
43.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъвъ
образъ
, който да отговоря на първичния, създаденъ по
образъ
и подобие на Бога?
(втори вариант)
Щомъ не вѣрватъ въ Него, не удобряватъ начина, по който свѣтътъ е създаденъ, нека тѣ станатъ богове поне за семейството си. Мѫжътъ е единиятъ богъ, жената — вториятъ. Нека създаватъ безсмъртни деца, нека поставятъ дома си на основа на щастието и го представятъ за образецъ на всички семейства. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ проповѣдва, но едва днесъ учението Му се възприема, както трѣбва, а хората вече очакватъ резултати и се разочароватъ и обезвѣряватъ. Решавали ли сте съзнателно задачи на сърдцето, да приложите любовьта въ нейната пълнота?
Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъвъ
образъ
, който да отговоря на първичния, създаденъ по
образъ
и подобие на Бога?
Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Тукъ думата „грѣхъ” означава тъмнина. Какво правятъ разумнитѣ хора, когато останатъ въ тъмнина? За да не се блъскатъ въ предметитѣ, които сѫ поставени на пѫтя имъ, тѣ турятъ рѫцетѣ си напредъ, опитватъ околната обстановка. Това сѫ хора, които работятъ съ душата си. Ето защо, когато попаднете въ тъмнина, правете и вие сѫщото.
към втори вариант >>
Той самъ може да свърши работата си и безъ мене, но като ви говоря,
азъ
ускорявамъ вашата еволюция.
(втори вариант)
Правете опити да се свързвате съ силитѣ на разумната природа чрезъ ума, сърдцето, душата и волята си. Така ще разберете живота на минералитѣ, на растенията, на животнитѣ, на всички хора и ще се учите отъ всичко. Ако първиятъ опитъ излѣзе несполучливъ, направете втори, трети и т. н. Не се обезсърдчавайте, защото Богъ работи въ свѣта, въ всѣка жива душа. Той ги обединява.
Той самъ може да свърши работата си и безъ мене, но като ви говоря,
азъ
ускорявамъ вашата еволюция.
Това, което можете сами да постигнете въ една година, съ мене ще го постигнете въ единъ день. Каже ли нѣкой, че не иска да учи, че нѣма нужда отъ учитель, той е въ положението на животно. И животното си маха по цѣлъ день опашката, за нищо не иска да знае. Но човѣкъ не трѣбва да спира на едно мѣсто; той трѣбва да учи, има нужда отъ учитель. И азъ се уча да махамъ бастона си по особенъ начинъ.
към втори вариант >>
И
азъ
се уча да махамъ бастона си по особенъ начинъ.
(втори вариант)
Той самъ може да свърши работата си и безъ мене, но като ви говоря, азъ ускорявамъ вашата еволюция. Това, което можете сами да постигнете въ една година, съ мене ще го постигнете въ единъ день. Каже ли нѣкой, че не иска да учи, че нѣма нужда отъ учитель, той е въ положението на животно. И животното си маха по цѣлъ день опашката, за нищо не иска да знае. Но човѣкъ не трѣбва да спира на едно мѣсто; той трѣбва да учи, има нужда отъ учитель.
И
азъ
се уча да махамъ бастона си по особенъ начинъ.
И васъ ще науча на това изкуство. Махайте бастона си въ посока на ума, на сърдцето, на волята и на душата. Когато отивате въ посока на сърдцето си, ще движите бастона си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите въ плоскость; когато вървите въ посока на волята си, ще го движите въ три измѣрения, въ измѣренията на куба; и най-после, вървите ли въ посока на своята сила, ще го движите въ центъра. Тръгнете ли въ едно направление, не се връщайте назадъ. Възприемете ли една Божествена идея, дайте ѝ първо широчина, или дължина; после — пространственость — широчина и дължина, следъ това — триизмѣрность — обемъ и най-после, съ силата на своя духъ, вложете въ нея съдържание и смисълъ.
към втори вариант >>
44.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Азъ
нѣмамъ нищо противъ тѣзи, които служатъ на нивата; нѣмамъ нищо и противъ тѣзи, които въртятъ търговия съ своитѣ петь чифта волове, но казвамъ, че който жертвува висшето за нисшето, не разбира смисъла на живота.
(втори вариант)
Въ днешния свѣтъ сѫ важни петтѣ чифта волове. Споредъ тѣхъ, който излиза вънъ отъ рамкитѣ на петтѣ сѣтива и вѣрва въ друго нѣщо, той е глупавъ, смахнатъ, некултуренъ човѣкъ. Тѣзи хора ще ги видите въ всички кафенета и бирарии, съ пълни чаши предъ тѣхъ, скръстили крака, разправятъ за смисъла на живота. Кѫде е смисълътъ на живота? — На нивата, предъ петтѣ чифта волове, да ги опитвашъ, какъ работятъ.
Азъ
нѣмамъ нищо противъ тѣзи, които служатъ на нивата; нѣмамъ нищо и противъ тѣзи, които въртятъ търговия съ своитѣ петь чифта волове, но казвамъ, че който жертвува висшето за нисшето, не разбира смисъла на живота.
Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какъвъ е смисълътъ на неговия животъ. Като расте, детето проявява интересъ къмъ своя растежъ. То постоянно се мѣри, сравнява се съ това, съ онова дете, да види, колко израснало. Момиченцето иска да стане голѣмо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дѫга, устни червени и малко дебелички. И това се постига.
към втори вариант >>
То е минало презъ три епохи: първата датира оть създаването на първия човѣкъ по
образъ
и подобие на Бога.
(втори вариант)
Въ нѣкои случаи тѣ сѫ по-страшни отъ топоветѣ и орѫдията. Книгата на нѣкой писатель, пълна съ изопачени мисли и чувства, внася отрова въ умоветѣ и сърдцата на редъ поколѣния, когато орѫдията сѫ опасни временно, докато продължава войната. Християнството иде да спаси човѣчеството отъ лошитѣ и изопачени мисли и желания, напластени въ съзнанието на хората отъ хиляди години. Ще кажете, че Християнството е ново учение, отъ две хиляди години. Не е ново това учение.
То е минало презъ три епохи: първата датира оть създаването на първия човѣкъ по
образъ
и подобие на Бога.
Той и доднесъ още живѣе въ рая. Втората епоха е отъ времето на втория човѣкъ, направенъ отъ пръстъ и, за непослушание, изгоненъ отъ рая. Третата епоха е времето на сегашното човѣчество, когато човѣкъ се доби вънъ отъ рая. Той бѣше облѣченъ въ кожа. Това е днешниятъ човѣкъ, който изповѣдва християнството.
към втори вариант >>
Азъ
правя това всѣки день.
(втори вариант)
Светото Писание съдържа по-малко тайни отъ това, което Богъ е написалъ въ човѣшката душа. Четете написаното въ вашата душа, да видите, какъ сѫ живѣли всички живи сѫщества, всички ангели. Само така свѣтътъ ще оживѣе и ще се отвори предъ васъ. — Може ли човѣкъ да влѣзе въ връзка съ ангелитѣ? — Може.
Азъ
правя това всѣки день.
Ще кажете, че това е невъзможно. Опитайте и ще се убедите, че е възможно да се разговаряте съ ангелитѣ. Колко ангели хлопатъ на човѣшкитѣ сърдца! Вмѣсто да отварятъ сърдцата си за тѣхъ, тѣ казватъ: Имай ме отреченъ. Едни се отказватъ да ги приематъ, подъ предлогъ, че отиватъ на нивата си; други, че опитватъ петтѣ си чифта волове, а трети, че отиватъ да се женятъ.
към втори вариант >>
Всѣки да каже въ себе си:
Азъ
познавамъ единъ Богъ, Който обича всички, лѣкува всички и дава животъ, храна и вода на всички.
(втори вариант)
Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадатъ. Човѣкъ е дошълъ на земята не да става царь, но да служи на Бога съ любовь. Той трѣбва да бѫде доволенъ отъ положението си и да не се стреми къмъ богатство и слава, които ще го провалятъ. Ще ви срещне нѣкой и ще ви пита, православенъ ли си, евангелистъ ли си или католикъ. Това не трѣбва да ви занимава.
Всѣки да каже въ себе си:
Азъ
познавамъ единъ Богъ, Който обича всички, лѣкува всички и дава животъ, храна и вода на всички.
Навсѣкѫде е Той, навсѣкѫде чуваме гласа Му. Нѣкои чуватъ гласа Му и не се съмняватъ въ Него, а други Го чуватъ и се съмняватъ. Тази е разликата между вѣрващи и невѣрващи. Ще кажете, че нѣкой-си се представялъ за Христосъ. — Ако този човѣкъ живѣе по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на правдата, на добродетельта, той е Христосъ.
към втори вариант >>
И Христосъ казва за себе си: „
Азъ
и Отецъ ми едно сме.” Който живѣе като Бога, той е едно съ Него.
(втори вариант)
Тази е разликата между вѣрващи и невѣрващи. Ще кажете, че нѣкой-си се представялъ за Христосъ. — Ако този човѣкъ живѣе по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на правдата, на добродетельта, той е Христосъ. Така всички хора могатъ да бѫдатъ като Христа. Има ли нѣщо невъзможно въ това?
И Христосъ казва за себе си: „
Азъ
и Отецъ ми едно сме.” Който живѣе като Бога, той е едно съ Него.
При това положение, Христовиятъ Духъ ще живѣе въ всички хора: единъ въ многото, и многото въ единъ. Ще кажете, че има тайни, скрити нѣща въ човѣшкия животъ. — Има тайни въ живота, но това не значи, че сѫ нечисти. Животътъ на небето и подъ небето е пъленъ съ тайни. Природата е пълна съ тайни.
към втори вариант >>
Азъ
намирамъ, че тѣ прекарватъ въ черква повече, отколкото трѣбва.
(втори вариант)
Човѣшкиятъ животъ се нуждае отъ здрава основа, каквато Богъ първоначално е поставилъ. Прилагайте истината и любовьта въ живота си. Ако видите, че братъ ви и сестра ви сѫ нечисти, окаляни, не ги критикувайте, но помогнете имъ да се изчистятъ; ако сѫ гладни, нахранете ги; ако сѫ болни, лѣкувайте ги. — Защо нѣкои хора не ходятъ на черква? — Тамъ е заблуждението ви.
Азъ
намирамъ, че тѣ прекарватъ въ черква повече, отколкото трѣбва.
Черквата представя личния животъ на човѣка. Всѣки си има по една такава черква. Излѣзте отъ своята черква и влѣзте въ Божествената църква на любовьта, на правдата, на истината, на добродетельта. Съ други думи казано: Престанете да мислите само за себе си. Мислете и за своитѣ ближни.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ вече на фронта.
(втори вариант)
Само така ще се подобри положението на семействата, на обществата, на народитѣ. Само така ще се подобри политическото положение на България. Всички хора — свещеници, учители, сѫдии, управници, майки и бащи трѣбва да се молятъ за победа на злото. — На коя страна да бѫдемъ? — На страната на Бога и на Христа.
Азъ
съмъ вече на фронта.
Извадилъ съмъ меча си и воювамъ. Ако всички хора воюватъ противъ злото, първо въ себе си, а после — вънъ отъ тѣхъ, свѣтътъ лесно ще се оправи. Велико е бѫдещето на човѣчеството. — Какво ще стане съ България? — Не мислете за това.
към втори вариант >>
45.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Азъ
взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ.
(втори вариант)
Ще кажете, че тѣ работятъ идейно. — За хлѣбъ работятъ всички. Има неумолими закони въ живота. Гладътъ е единъ неумолимъ законъ. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе.
Азъ
взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ.
Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни. Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т. е. материална, но и сърдечна, и умствена.
към втори вариант >>
Ти ще чукашъ кафето, а
азъ
ще викамъ „ха”.
(втори вариант)
Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
Ти ще чукашъ кафето, а
азъ
ще викамъ „ха”.
Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка.
към втори вариант >>
Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие,
азъ
зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ.
(втори вариант)
е продължение отъ 1913 г. И този пѫть тѣ ще минатъ презъ огънь, да се пречистятъ, Следъ това нѣма да помислятъ вече за война. Всѣко нѣщо, което става въ свѣта, има свое опредѣлено време. Всѣки човѣкъ се ражда на опредѣлено за него време, затова хората се различаватъ помежду си. Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие.
Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие,
азъ
зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ.
Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си. Който се бори съ материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено въ живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете.
към втори вариант >>
За да не го огорчи, тя му казала:
Азъ
дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе.
(втори вариант)
Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате. Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя. Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години? Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила.
За да не го огорчи, тя му казала:
Азъ
дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе.
Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него. Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно. Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ? Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ си, разправятъ се, спорятъ. Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе.
към втори вариант >>
46.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Страданията представляват колело, едната половина на което е
назъбена
, а другата – гладка.
Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен.
Страданията представляват колело, едната половина на което е
назъбена
, а другата – гладка.
Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън.
към беседата >>
След това минаваш през
назъбената
част на колелото.
Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш.
След това минаваш през
назъбената
част на колелото.
Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея. Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му. Тук той разбира законите на Живота.
към беседата >>
Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше
образът
на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу."
Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват." „И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник, съдия, баща, майка, брат и сестра. Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез даването.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва да му върнат неговото. Така постъпи Христос.
Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше
образът
на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу."
И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога. Мислете върху Любовта. Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря.
към беседата >>
Когато сте неразположени, минавате през
назъбената
част на колелото.
Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане. Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти? Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш. – “Да не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма да му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос. Всеки ден вие минавате през колелото на Живота, затова някога сте разположени, а някога – неразположени.
Когато сте неразположени, минавате през
назъбената
част на колелото.
Какво трябва да правите тогава? Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него. Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото. Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха?
към беседата >>
Сега и
азъ
проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ.
(втори вариант)
— Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора. Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ.
Сега и
азъ
проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ.
Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение. Единъ българинъ останалъ неученъ, не знаелъ да чете и пише, нѣмалъ и занаятъ. Това било въ старо време. Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть. Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно.
към втори вариант >>
Азъ
пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно.
(втори вариант)
Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци. Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е. хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ. Всички търсятъ лесенъ занаятъ.
Азъ
пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно.
Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е.
към втори вариант >>
Азъ
вземамъ думитѣ „кракъ”, „изкълчване” въ широкъ смисълъ.
(втори вариант)
че кракътъ му е здравъ, че всичко въ него е на мѣстото си. Нека тази мисъль ви послужи като формула. Каже ли нѣкой, че не може да реши известенъ въпросъ, ще знаете, че има нѣщо изкълчено въ него. — Мога да реша този въпросъ. — Можешъ да го решишъ, защото всичко въ тебе е на мѣстото си.
Азъ
вземамъ думитѣ „кракъ”, „изкълчване” въ широкъ смисълъ.
За да се изкълчи нѣкой удъ въ човѣшкия организъмъ, това показва, че този човѣкъ не е знаялъ, какъ да постѫпи. Въ турско време турцитѣ влизаха въ богати български кѫщи и, за да ги заставятъ да кажатъ, кѫде сѫ паритѣ имъ, тѣ ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажатъ, кѫде е скрито богатството имъ. Тѣ даватъ своята дань чрезъ насилнически начинъ. Питайте следъ това тѣзи българи, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря. Тѣ ще ви кажатъ, че трѣбва да се дава.
към втори вариант >>
„И като чуха, зачудиха се.” На какво се чудя
азъ
?
(втори вариант)
Така е, но то е създадено отъ хората следъ грѣхопадането. Първоначално цѣлото колело е било гладко — Богъ го е направилъ. Следъ грѣхопадането, дяволътъ турилъ рѫка на половината колело, обсебилъ го и му турилъ собствения си печатъ — зѫбцитѣ. Така сѫ направени днесъ дарацитѣ за чепкане на вълна. Хората иматъ желание да разчепкватъ нѣщата и, каквото ценно и красиво намѣрятъ, да го задържатъ за себе си.
„И като чуха, зачудиха се.” На какво се чудя
азъ
?
— На глупоститѣ въ човѣшкия животъ. Срѣщамъ една мома, напѣта, горда, хвърчи. Коя е причината за това ѝ състояние? — Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи съ своя възлюбенъ. Казвамъ ѝ: Качила си се на дяволското колело.
към втори вариант >>
„И като чуха, зачудиха се.”
Азъ
се чудя на вашитѣ заблуждения, а вие — на моитѣ думи и се запитвате, какъ трѣбва да живѣете.
(втори вариант)
Не е лошо да се пудри човѣкъ — и кѫщата се бѣлосва отвънъ. Лошото е въ заблуждението на човѣка, да мисли, че основата на кѫщата се крепи върху мазилката. Туряйте на кѫщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа. Ако основата на кѫщата не е здрава, тя нищо не струва. Ако основата на кѫщата ви е слаба, а отвънъ бѣлосана и нашарена, главата ви ще страда много.
„И като чуха, зачудиха се.”
Азъ
се чудя на вашитѣ заблуждения, а вие — на моитѣ думи и се запитвате, какъ трѣбва да живѣете.
— Много просто, ще се откажете отъ лъжата, отъ кражбата, отъ омразата, отъ завистьта. — Може ли да се живѣе така? — Може. Вие не сте приложили истината, любовьта, правдата, доброто, а се питате, какъ може да живѣе човѣкъ съ тѣхъ. Приложете великитѣ добродетели въ живота си и ще видите, какъ може да се живѣе по новъ начинъ.
към втори вариант >>
Тогава
азъ
ще бѫда вашъ свидетель.
(втори вариант)
Тогава и двамата господари ще кажатъ: Нашиятъ поданикъ изплати дълга си. Ако излъжешъ Кесаря, той ще бѫде недоволенъ отъ тебе. Ако ме питате, защо проповѣдвамъ, ще отговоря: Плащамъ своята дань къмъ Бога. Единъ день, като ме сѫдятъ, вие ще бѫдете свидетели. Като ме слушате, и вие изплащате даньта си къмъ Бога.
Тогава
азъ
ще бѫда вашъ свидетель.
Така, именно, ще минемъ безопасно деня: азъ ще свидетелствувамъ за васъ, вие — за мене. Приложете този моралъ въ живота си, да бѫдете спокойни. Ако сте неразположени, дайте си отчетъ, на кого дължите — на Бога, или на Кесаря. Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бѫдете свободни. Какво правятъ сегашнитѣ хора?
към втори вариант >>
Така, именно, ще минемъ безопасно деня:
азъ
ще свидетелствувамъ за васъ, вие — за мене.
(втори вариант)
Ако излъжешъ Кесаря, той ще бѫде недоволенъ отъ тебе. Ако ме питате, защо проповѣдвамъ, ще отговоря: Плащамъ своята дань къмъ Бога. Единъ день, като ме сѫдятъ, вие ще бѫдете свидетели. Като ме слушате, и вие изплащате даньта си къмъ Бога. Тогава азъ ще бѫда вашъ свидетель.
Така, именно, ще минемъ безопасно деня:
азъ
ще свидетелствувамъ за васъ, вие — за мене.
Приложете този моралъ въ живота си, да бѫдете спокойни. Ако сте неразположени, дайте си отчетъ, на кого дължите — на Бога, или на Кесаря. Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бѫдете свободни. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Като иматъ да даватъ на нѣкого, а нѣматъ пари, отиватъ при нѣкой лихварь, взематъ известна сума и плащатъ дълга си.
към втори вариант >>
Азъ
започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете.
(втори вариант)
Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви. Той ще ви обедини като народъ. Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка. Време е вече, всѣки да даде своята дань на Господа.
Азъ
започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете.
Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ. Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота.
към втори вариант >>
Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ,
азъ
самъ отговарямъ.
(втори вариант)
Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви. Той ще ви обедини като народъ. Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка. Време е вече, всѣки да даде своята дань на Господа. Азъ започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете.
Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ,
азъ
самъ отговарямъ.
Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ.
към втори вариант >>
Освободете се отъ човѣшкия
образъ
на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му.
(втори вариант)
— Не знаете съдържанието имъ. Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ. Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ.
Освободете се отъ човѣшкия
образъ
на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му.
— Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена.
към втори вариант >>
Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше
образътъ
на Кесаря, Той каза:
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ, да ви питатъ, какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра. Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ даването. Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото. Така постѫпи Христосъ.
Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше
образътъ
на Кесаря, Той каза:
„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога. Мислете върху любовьта. Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човѣкъ губи любовьта?
към втори вариант >>
Азъ
признавамъ само онѣзи анархисти, които се борятъ противъ злото въ себе си.
(втори вариант)
Всички познавате истината, защото сте излѣзли отъ Бога. — Не сме добри, не сме учени. Отъ осемь хиляди години насамъ вие сте давали дань само на Кесаря. Отсега нататъкъ ще давате даньта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не сѫ съгласни съ това.
Азъ
признавамъ само онѣзи анархисти, които се борятъ противъ злото въ себе си.
Нещастията и страданията се дължатъ на това, че хората не даватъ своята дань на Бога. Когато приложатъ този законъ, тѣ ще бѫдатъ къмъ Бога въ отношение на синъ къмъ баща. Спогодете се съ Бога, Който е вашъ Баща. Обикнете Го, за да Го познаете. Тогава всички ще бѫдете царски синове и дъщери.
към втори вариант >>
47.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Като говоря за крадеца,
азъ
не го осѫждамъ.
(втори вариант)
Фактъ е, че всички хора носятъ въ себе си по единъ или повече крадци. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не страда отъ своитѣ крадци. Тѣ се криятъ така майсторски, че мѫчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави голѣми реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората иматъ стремежъ къмъ голѣми постижения; тѣ искатъ да се прославятъ, да станатъ голъми хора и се представятъ такива, каквито не сѫ.
Като говоря за крадеца,
азъ
не го осѫждамъ.
Щомъ Богъ го е допусналъ, той има нѣкакво предназначение. Христосъ изяснява качествата на крадеца главно за посветенитѣ, които разбиратъ Неговото учение и могатъ да се предпазятъ отъ крадеца, вънъ и вѫтре въ себе си. Крадецътъ започва всѣкога съ мажорна гама, тонътъ му е повишенъ, енергиченъ. Той е спретнатъ, добре облѣченъ, съ изискана обхода. На пръститѣ си има по нѣколко пръстена.
към втори вариант >>
Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи.
(втори вариант)
За кого ще се жертвувашъ? По-добре живѣй за себе си; да знаешъ, че си свършилъ нѣкаква работа. Младиятъ постепенно се отказва отъ идеитѣ си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другитѣ. Крадецътъ пакъ му нашепва: Единъ пѫть ще живѣешъ. Яжъ, пий и весели се, това ще ти остане.
Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи.
Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате въ борба, въ рѣзки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бѫде човѣкъ щастливъ, докато се подава на съветитѣ на своя крадецъ. Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци. Жената работила цѣлъ день, спечелила нѣщо и, като се върне у дома си, още на пѫтната врата я посрѣща. крадецътъ; въ качеството си на нейнъ възлюбенъ, предлага ѝ да отидатъ да си хапнатъ и пийнатъ, да си почине отъ дневната работа.
към втори вариант >>
Да бѫда поне спокоенъ,
азъ
мислѣхъ, че съмъ ги изгубилъ по пѫтя.
(втори вариант)
Той се спиралъ тукъ-тамъ по пѫтя и откѫсвалъ по малко отъ рибитѣ. Докато стигне кѫщата на свещеника, слугата изялъ рибитѣ. Звънилъ на вратата и предалъ писмото и кошничката на свещеника. Като прочелъ писмото, свещеникътъ казалъ: Стояне, тукъ има две риби. — Така ли?
Да бѫда поне спокоенъ,
азъ
мислѣхъ, че съмъ ги изгубилъ по пѫтя.
Нѣкои хора четатъ Евангелието, дето Христосъ казва, да възлюбишъ врага си. Тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Добре, че любовьта не е изгубена. Щомъ става въпросъ да любишъ враговетѣ си, любовьта е още въ живота. Любовьта е въ писмото, и рибитѣ сѫ въ писмото, но сѫщевременно тѣ сѫ въ стомаха на слугата, който е крадецъ. Опасенъ е външниятъ крадецъ, но по-опасенъ е вѫтрешниятъ.
към втори вариант >>
Крадецътъ се явява и при мене и започва да ми говори, че
азъ
съмъ изпратенъ отъ Бога.
(втори вариант)
Моми и момци се обичатъ, обещаватъ си, какви ли не златни кули, но нищо не изпълняватъ — и тѣ се лъжатъ. Момата слуша, какво говори нейниятъ възлюбенъ, и си мисли, че е намѣрила единъ поклонникъ. Щомъ обещава и не изпълнява, това е крадецътъ, който колѣничи предъ своята жертва, иска да я глътне. Всѣкога силниятъ колѣничи предъ слабия, изважда ножа си и го пробожда въ гърдитѣ. Въ който моментъ момъкътъ колѣничи предъ момата, той е стѫпилъ вече на сърдцето ѝ и забива своя ножъ.
Крадецътъ се явява и при мене и започва да ми говори, че
азъ
съмъ изпратенъ отъ Бога.
— Какво съмъ азъ, зная, не се лъжа отъ неговитѣ приказки. Важно е, той самъ да си отговори, отъ Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съмъ отъ Бога, той прави опитъ да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можемъ ли заедно да обираме хората. Страшенъ е този крадецъ.
към втори вариант >>
— Какво съмъ
азъ
, зная, не се лъжа отъ неговитѣ приказки.
(втори вариант)
Момата слуша, какво говори нейниятъ възлюбенъ, и си мисли, че е намѣрила единъ поклонникъ. Щомъ обещава и не изпълнява, това е крадецътъ, който колѣничи предъ своята жертва, иска да я глътне. Всѣкога силниятъ колѣничи предъ слабия, изважда ножа си и го пробожда въ гърдитѣ. Въ който моментъ момъкътъ колѣничи предъ момата, той е стѫпилъ вече на сърдцето ѝ и забива своя ножъ. Крадецътъ се явява и при мене и започва да ми говори, че азъ съмъ изпратенъ отъ Бога.
— Какво съмъ
азъ
, зная, не се лъжа отъ неговитѣ приказки.
Важно е, той самъ да си отговори, отъ Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съмъ отъ Бога, той прави опитъ да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можемъ ли заедно да обираме хората. Страшенъ е този крадецъ. Той съсипва домоветѣ, съсипва вашитѣ дъщери и синове, ограбва благороднитѣ и възвишени мисли и чувства на хората.
към втори вариант >>
Човѣкъ е създаденъ по
образъ
и подобие Божие.
(втори вариант)
Страшенъ е този крадецъ. Той съсипва домоветѣ, съсипва вашитѣ дъщери и синове, ограбва благороднитѣ и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърдчаватъ и казватъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Защо нѣма да излѣзе нищо? Защо се поддаватъ на внушенията на крадеца?
Човѣкъ е създаденъ по
образъ
и подобие Божие.
Следователно, той носи въ себе си всички условия и възможности да се развива. Ако отъ днесъ нататъкъ придобива условията и възможноститѣ, той е пропадналъ. Отъ крадеца не може да излѣзе нищо. Следователно, докато мисли, чувствува и постѫпва правилно, човѣкъ има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човѣкъ. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.” — Кой е този азъ?
към втори вариант >>
Христосъ казва: „
Азъ
дойдохъ да дамъ животъ.” — Кой е този
азъ
?
(втори вариант)
Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Следователно, той носи въ себе си всички условия и възможности да се развива. Ако отъ днесъ нататъкъ придобива условията и възможноститѣ, той е пропадналъ. Отъ крадеца не може да излѣзе нищо. Следователно, докато мисли, чувствува и постѫпва правилно, човѣкъ има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човѣкъ.
Христосъ казва: „
Азъ
дойдохъ да дамъ животъ.” — Кой е този
азъ
?
— Докато човѣкъ не познае Онзи, Който дава животъ, и онзи, който отнема животъ, не може да се повдигне. Ще каже нѣкой, че човѣкъ трѣбва да бѫде положителенъ, да разбира нѣщата, да внушава на хората, какво да правятъ и какво да не правятъ. Това не е достатъчно. Колко хора съ положителни мисли, съ правилно разбиране на живота, съ способность да внушаватъ на близкитѣ си, оставатъ назадъ. Внушаването е забиване на гвоздеи.
към втори вариант >>
„
Азъ
дойдохъ да дамъ животъ.” — Какъвъ животъ дава Христосъ на хората?
(втори вариант)
Ако очитѣ на сегашнитѣ хора бѣха отворени, щѣха да видятъ, че при всѣки умиращъ стои по единъ крадецъ, който очаква, поне за последенъ пѫть да вземе нѣщо отъ своята жертва. И после казва: Богъ да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Щомъ е билъ добъръ, нѣма защо да го прощава Богъ. Крадецътъ има нужда отъ прошка, защото той ще бѫде въ затворъ, отъ който мѫчно ще излѣзе.
„
Азъ
дойдохъ да дамъ животъ.” — Какъвъ животъ дава Христосъ на хората?
— Новъ животъ. Хората говорятъ за новъ животъ, а мислятъ, какъ да наредатъ по-добре живота си. Значи, тѣ живѣятъ още въ стария животъ. Бащата работи 30 г. усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури.
към втори вариант >>
Ако знаете азбуката —
азъ
, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ.
(втори вариант)
Ако искате да запазите живота си, стремете се да бѫдете невидими. Агнето е здраво, и кожата му цѣла, докато вълкътъ не го е видѣлъ. Щомъ го види, животътъ му е въ опасность. Който иска да се запази чистъ на земята, пакъ трѣбва да бѫде невидимъ. Мнозина искатъ да видятъ и познаятъ Христа; преди да сѫ Му приготвили мѣсто въ себе си.
Ако знаете азбуката —
азъ
, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ.
Какво означаватъ буквитѣ? „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца. Тогава ще дамъ друго обяснение: азъ съмъ азъ, буки — сѣнка. И това не ви харесва.
към втори вариант >>
„
Азъ
” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца.
(втори вариант)
Щомъ го види, животътъ му е въ опасность. Който иска да се запази чистъ на земята, пакъ трѣбва да бѫде невидимъ. Мнозина искатъ да видятъ и познаятъ Христа; преди да сѫ Му приготвили мѣсто въ себе си. Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. Какво означаватъ буквитѣ?
„
Азъ
” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца.
Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца. Тогава ще дамъ друго обяснение: азъ съмъ азъ, буки — сѣнка. И това не ви харесва. Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното зърно. За предпочитане е да имашъ едно житно зрънце, отколкото богатствата на цѣлия свѣтъ.
към втори вариант >>
Тогава ще дамъ друго обяснение:
азъ
съмъ
азъ
, буки — сѣнка.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да видятъ и познаятъ Христа; преди да сѫ Му приготвили мѣсто въ себе си. Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. Какво означаватъ буквитѣ? „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца.
Тогава ще дамъ друго обяснение:
азъ
съмъ
азъ
, буки — сѣнка.
И това не ви харесва. Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното зърно. За предпочитане е да имашъ едно житно зрънце, отколкото богатствата на цѣлия свѣтъ. Житното зрънце съдържа голѣма сила въ себе си. Христосъ се проявява и чрезъ сѣмкитѣ, и чрезъ растенията.
към втори вариант >>
Който съзнава, че носи свѣтлия и чистъ
образъ
на Бога, той е получилъ вече дипломъ за свършенъ курсъ на човѣшкото знание.
(втори вариант)
Решилъ съмъ вече да скѫсамъ концитѣ на всички лъжци и крадци. Ще имъ изпратя такава свѣтлина, че да не могатъ да се побератъ въ кожитѣ си. Срещна ли нѣкой крадецъ, ще му кажа: Долу маската! Приложи Христовия законь, който изисква взаимно почитание и уважение къмъ всички хора. Това значи почитание на Божественото Начало, както въ себе си, така и въ своя ближенъ.
Който съзнава, че носи свѣтлия и чистъ
образъ
на Бога, той е получилъ вече дипломъ за свършенъ курсъ на човѣшкото знание.
Изгуби ли този дипломъ, изгубва и знанието. Онзи, въ когото Богъ живѣе, свѣти отдалечъ. Приятно е да видите едно свѣтло лице, съ красива, Божествена усмивка. Христосъ казва: „Силата на човѣка не се заключава въ отношението му къмъ видимото, а къмъ невидимото. Невидимъ е Богъ за насъ, но реаленъ.
към втори вариант >>
Тогава ще разберете думитѣ на Христа: „
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ, и то преизобилно.” Това значи, да придобиешъ любовьта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение.
(втори вариант)
Невидимъ е Богъ за насъ, но реаленъ. Желателно е и Христосъ да остане за насъ невидимъ, за да запазимъ къмъ Него чисти и свети отношения. „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, заколи и погуби.” Като краде, коли и погубва, той е станалъ светия въ умоветѣ на хората. Всички говорятъ за него, оплакватъ се, пъшкатъ, страдатъ отъ проявитѣ му. Ако хората престанатъ да говорятъ за него, а проповѣдватъ за Христа, досега щѣха да станатъ светии.
Тогава ще разберете думитѣ на Христа: „
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ, и то преизобилно.” Това значи, да придобиешъ любовьта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение.
Любовьта не се мѣни. Който люби, той има свѣтлина въ себе си. Каже ли нѣкой, че люби, а свѣтлината му изчезва, той нѣма любовь. Човѣчеството се нуждае отъ свѣтещи умове и сърдца. Много пѫти сѫ били запалвани човѣшкитѣ умове и сърдца, но крадецътъ всѣкога ги е загасвалъ.
към втори вариант >>
„
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ.” Стремете се къмъ Онзи, Който дава животъ, като единствено неизмѣнно и реално нѣщо.
(втори вариант)
Казано е, че нѣма скрито-покрито въ свѣта. Христосъ иде въ свѣта и носи такава свѣтлина, предъ която нищо не може да се укрие. При тази свѣтлина, и вие ще прониквате въ хората, но и тѣ ще проникватъ въ васъ. Богъ е насочилъ погледа си къмъ всички и прониква въ тѣхъ. Нѣма да остане гънка въ човѣшката душа, която да не се освѣти отъ този погледъ.
„
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ.” Стремете се къмъ Онзи, Който дава животъ, като единствено неизмѣнно и реално нѣщо.
Влѣзе ли тази Реалность въ васъ, всичко придобивате. Напусне ли ви, всичко изгубвате. Това е правото учение, това е правиятъ пѫть въ живота. Спрете ли се подъ сѣнката на нѣкой човѣкъ, да търсите отдихъ и разхлада при него, вие сте изгубени. Сѣнкитѣ могатъ да дадатъ отдихъ и разхлада за два-три часа, но не и за цѣлъ животъ.
към втори вариант >>
Азъ
уча хората хиляди години вече, дадохъ имъ знания, изкуства, но никой не иска да ме знае; станали сѫ непослушни и своенравни.
(втори вариант)
Най-после хората престанали да го слушатъ и почитатъ. Той изгубилъ властьта си надъ тѣхъ и решилъ да се уедини. Отишълъ на една планина и започналъ да плаче, че никой не го обича. Христосъ разбралъ мѫката и страданието му и се приближилъ до него. Дяволътъ повдигналъ главата си, погледналъ Го и Му казалъ: Напраздно слизашъ на земята, закъснѣлъ си, трѣбваше да дойдешъ по- рано.
Азъ
уча хората хиляди години вече, дадохъ имъ знания, изкуства, но никой не иска да ме знае; станали сѫ непослушни и своенравни.
И тебе нѣма да слушатъ. — Не отивамъ при хората, — отговорилъ Христосъ. Въ този моментъ една змия се впила въ гърдитѣ на дявола. Христосъ го погледналъ, съжалилъ го и го освободилъ отъ змията. — Не искамъ да отнема властьта ти надъ хората.
към втори вариант >>
И крадецътъ ще се отрече отъ занаята си и ще каже: Не прескачайте презъ плета, но и
азъ
, и вие да влѣземъ заедно презъ главната врата.
(втори вариант)
— Не отивамъ при хората, — отговорилъ Христосъ. Въ този моментъ една змия се впила въ гърдитѣ на дявола. Христосъ го погледналъ, съжалилъ го и го освободилъ отъ змията. — Не искамъ да отнема властьта ти надъ хората. Бѫди имъ пакъ учитель, но на доброто.
И крадецътъ ще се отрече отъ занаята си и ще каже: Не прескачайте презъ плета, но и
азъ
, и вие да влѣземъ заедно презъ главната врата.
Следователно, когато Христосъ казва, че иде да даде животъ, Той има предъ видъ всички живи сѫщества. Той носи животъ и на хората, и на крадеца въ тѣхъ. Мисъльта, която Христосъ оставя на съвременнитѣ хора, е следната: Приятели и неприятели, жители на ада и на небето, живѣйте всички въ миръ и съгласие, обикнете се като братя. Велики духове слизатъ въ ада да помагатъ на падналитѣ души. Колкото по-великъ е духътъ, толкова по- дълбоко трѣбва да слѣзе, да работи за изкуплението на падналитѣ и изоставени сѫщества.
към втори вариант >>
48.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
А
изразът
„що й е угодно работи с ръцете си” означава, че тя добре разработва всичко със своята воля.
От вълнените и ленените нишки излизат най-добрите плодове. Под думата ръце се разбира, че тази жена има разумна воля, за да изтъче от вълната и лена нещо. Ленът – това е мисълта, а вълната – това е желанието. Когато чувства и мисли, тя знае какво да изтъче от всичко това. Вълната подразбира горещи желания, а ленът показва малко хладнокръвие.
А
изразът
„що й е угодно работи с ръцете си” означава, че тя добре разработва всичко със своята воля.
Тя е като корабите на търговците: донася храната си отдалеч. (31:14) Това значи, че тя има кормило и знае да направлява корабите. Кое е човешкото кормило? То е човешкият език.
към беседата >>
49.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Значи,
образът
, идеята на картината представлява Доброто, а сенките – злото.
За да разберем напълно човека, трябва да разгледаме живота му във всяко отношение. Казват за едного, че е добър, а за друг, че е лош. Лошавината е сянка на Живота. Без сенки не може. Художникът туря сенки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложил в нея.
Значи,
образът
, идеята на картината представлява Доброто, а сенките – злото.
Има философи, писатели, учени, които турят също сенки на своите произведения, за да изпъкнат главните и съществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че някое произведение е хубаво, това показва, че има сенки в него. Кажат ли, че някой човек е грешник, това показва, че Бог е турил сенки върху неговия образ. След десетки или стотици години, той ще израсне, ще стане добър, велик човек. Тогава сенките му ще изчезнат, и вие ще виждате неговото светло, красиво лице.
към беседата >>
Значи,
образътъ
, идеята на картината представя доброто, а сѣнкитѣ — злото.
(втори вариант)
За да разберемъ напълно човѣка, трѣбва да разгледаме живота му въ всѣко отношение. Казватъ за едного, че е добъръ, а за другъ, че е лошъ. Лошавината е сѣнка на живота. Безъ сѣнки не може. Художникътъ туря сѣнки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложилъ въ нея.
Значи,
образътъ
, идеята на картината представя доброто, а сѣнкитѣ — злото.
Има философи, писатели, учени, които турятъ сѫщо сѣнки на своитѣ произведения, за да изпъкнатъ главнитѣ и сѫществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че нѣкое произведение е хубаво, това показва, че има сѣнки въ него. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е грѣшникъ, това показва, че Богъ е турилъ сѣнки върху неговия образъ. Следъ десетки или стотици години, той ще израстне, ще стане добъръ, великъ човѣкъ. Тогава сѣнкитѣ му ще изчезнатъ, и вие ще виждате неговото свѣтло, красиво лице.
към втори вариант >>
Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е грѣшникъ, това показва, че Богъ е турилъ сѣнки върху неговия
образъ
.
(втори вариант)
Безъ сѣнки не може. Художникътъ туря сѣнки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложилъ въ нея. Значи, образътъ, идеята на картината представя доброто, а сѣнкитѣ — злото. Има философи, писатели, учени, които турятъ сѫщо сѣнки на своитѣ произведения, за да изпъкнатъ главнитѣ и сѫществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че нѣкое произведение е хубаво, това показва, че има сѣнки въ него.
Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е грѣшникъ, това показва, че Богъ е турилъ сѣнки върху неговия
образъ
.
Следъ десетки или стотици години, той ще израстне, ще стане добъръ, великъ човѣкъ. Тогава сѣнкитѣ му ще изчезнатъ, и вие ще виждате неговото свѣтло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човѣка, който е незавършена картина. Като се говори за живота, можемъ да го разгледаме отъ четири положения: като общественъ, политически, умственъ и духовенъ. Политическиятъ животъ е индивидуаленъ, понеже е животъ на държавата, като единица.
към втори вариант >>
Азъ
не съмъ създаденъ за тѣхнитѣ градини и бостани.
(втори вариант)
Единъ день изворътъ казалъ: Дотегна ми вече да се занимавамъ съ невежитѣ сѫщества. Ще слѣза долу да търся слава. Колкото по-надолу слизалъ, водата му ставала все по-нечиста, а заедно съ това губѣлъ широчината си. Най-после стигналъ до полето, дето го посрещнали земедѣлци и градинари, които го използували за поливане на своитѣ ниви и градини. Като изгубилъ чистотата и голѣмината си, той се възмутилъ и казалъ: Чудни сѫ хората!
Азъ
не съмъ създаденъ за тѣхнитѣ градини и бостани.
Богъ го запиталъ: Доволенъ ли си отъ положението си? — Не съмъ доволенъ, отговорилъ изворътъ. — Решихъ да слѣза долу, да покажа своитѣ качества, да ме оценятъ, а хората ме впрегнаха на работа и ме изцапаха. — За да се очистишъ, трѣбва да слѣзешъ още по- долу, да минешъ презъ пѣсъчливитѣ пластове. — Не слизамъ долу!
към втори вариант >>
Който го погледне, да каже: Ето единъ човѣкъ, създаденъ по
образъ
и подобие Божие!
(втори вариант)
Нека всѣки даде такъвъ плодъ, какъвто зародишъ е вложилъ Богъ въ него. Какъвто цвѣтъ да си, важно е да цъвнешъ. Какъвто плодъ да си, важно е да вържешъ и да узрѣешъ. Моята задача е да дамъ на всѣки коренъ торъ, повече влага, свѣтлина и топлина. Всѣки да се стреми да изяви образа, който му е опредѣленъ отпреди милиони години.
Който го погледне, да каже: Ето единъ човѣкъ, създаденъ по
образъ
и подобие Божие!
Задачата на всѣки човѣкъ е да възстанови този образъ. — Какъ ще постигне това? — Като работи върху себе си, да изправи прегрѣшенията си, които сѫ помрачили съзнанието му; като придобие онѣзи добродетели, които нѣкога е загубилъ; като изправи кривитѣ линии на лицето си. Помагайте на всѣки падналъ, тѫженъ и нещастенъ човѣкъ, безъ да го критикувате и осмивате. Бѫдете снизходителни едни къмъ други, както е снизходителна майката къмъ погрѣшкитѣ на своитѣ деца.
към втори вариант >>
Задачата на всѣки човѣкъ е да възстанови този
образъ
.
(втори вариант)
Какъвто цвѣтъ да си, важно е да цъвнешъ. Какъвто плодъ да си, важно е да вържешъ и да узрѣешъ. Моята задача е да дамъ на всѣки коренъ торъ, повече влага, свѣтлина и топлина. Всѣки да се стреми да изяви образа, който му е опредѣленъ отпреди милиони години. Който го погледне, да каже: Ето единъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие!
Задачата на всѣки човѣкъ е да възстанови този
образъ
.
— Какъ ще постигне това? — Като работи върху себе си, да изправи прегрѣшенията си, които сѫ помрачили съзнанието му; като придобие онѣзи добродетели, които нѣкога е загубилъ; като изправи кривитѣ линии на лицето си. Помагайте на всѣки падналъ, тѫженъ и нещастенъ човѣкъ, безъ да го критикувате и осмивате. Бѫдете снизходителни едни къмъ други, както е снизходителна майката къмъ погрѣшкитѣ на своитѣ деца. България се нуждае отъ добри, разумни, честни и справедливи българи.
към втори вариант >>
Когато по-голѣмиятъ ви братъ се върне отъ нивата недоволенъ, да му кажете: Не се сърди, братко,
азъ
дойдохъ при баща си, не съ права на неговъ синъ, но като единъ добъръ слуга между многото негови слуги.
(втори вариант)
Велико е предназначението на индивида. Народътъ е условие за развитието на индивида. България е създадена за добритѣ българи, Англия — за добритѣ англичани, Германия — за добритѣ германци и т. н. Желая, още днесъ вашитѣ бащи да ви дадатъ нова Премѣна, нови обуща и пръстенъ на рѫката. Следъ това да заколятъ най-охраненото теле за васъ; да ядете и да се веселите.
Когато по-голѣмиятъ ви братъ се върне отъ нивата недоволенъ, да му кажете: Не се сърди, братко,
азъ
дойдохъ при баща си, не съ права на неговъ синъ, но като единъ добъръ слуга между многото негови слуги.
Христосъ донесе това учение на свѣта — учението на Любовьта. Приемете Го и вие.
към втори вариант >>
50.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
В книгата на пророците се употребява
изразът
: "Ще се оженим за синовете си".
Той извади жената вън от къщата и се разговаряше с нея върху въпроса за отношенията между мъжа и жената. Значи, ученикът на Христа е жената. Кой е нейният учител? Майката, т.е. Любовта. Сега има и мъже – учители.
В книгата на пророците се употребява
изразът
: "Ще се оженим за синовете си".
Този израз ни се вижда неестествен. Наистина, странно е майка да се ожени за сина си. Странно е, защото под женитба сегашните хора разбират само едно отношение, брак между мъж и жена. От израза „ще се оженим за синовете си", разбираме връзка между майката и сина, която се основава на Любовта и на Обичта. В първоначалния език под женитба се разбира Любов, проявена на физическия свят.
към беседата >>
Азъ
вземамъ този стихъ, за да покажа, че както въ живота, така и въ природата има известни и неизвестни величини, между които сѫществува нѣкакво отношение.
(втори вариант)
Този стихъ не съдържа нищо опредѣлено въ себе си. Ако това е задача, ще бѫде съ две неизвестни. Известната величина е „вкѫщи”, а неизвестнитѣ сѫ „невѣстата и младоженикътъ.” Ученицитѣ сѫ известното, а училището — неизвестното.
Азъ
вземамъ този стихъ, за да покажа, че както въ живота, така и въ природата има известни и неизвестни величини, между които сѫществува нѣкакво отношение.
Напримѣръ, казваме „студъ”. Студътъ е физическо усѣщане, което се възприема чрезъ организма. Ученитѣ го опредѣлятъ като намаляване на дейностьта, или намаляване на топлината. Значи, ние приемаме студа като състояние; въ действителность, сѫществува ли студъ въ природата, това е неизвестно. Между студа и омразата има нѣщо общо.
към втори вариант >>
Правилно е да се каже: „Любовьта прави съединението, а съединението прави силата.” Ако българитѣ искатъ работитѣ имъ да вървятъ добре, трѣбва да си служатъ съ цѣлия
изразъ
, а не само съ последния — съединението прави силата.
(втори вариант)
Когато имашъ нужда отъ вѣра, ще кажешъ: Господи, изпълни ме съ вѣра. Вѣрата не се дава, тя изпълва човѣка. Когато имашъ нужда отъ любовь, ще кажешъ: Господи, съедини ме съ любовьта. Значи, животътъ се придобива чрезъ надеждата, възкресението — чрезъ вѣрата, а съединението — чрезъ любовьта. Българитѣ казватъ: „Съединението прави силата.” Тукъ липсва нѣщо.
Правилно е да се каже: „Любовьта прави съединението, а съединението прави силата.” Ако българитѣ искатъ работитѣ имъ да вървятъ добре, трѣбва да си служатъ съ цѣлия
изразъ
, а не само съ последния — съединението прави силата.
За да бѫдемъ силни като народъ, като вѣрващи, трѣбва да сме съединени въ любовьта. Това съединение ще ни направи силни. Казватъ: Да се съединимъ, да образуваме дружество. Съединение или сдружаване безъ любовь лесно се разпада, както се разпадатъ обрѫчитѣ на кацата. Развивайте надеждата, вѣрата и любовьта си, за да се закрепите и въ тритѣ свѣта: надеждата ще свърши всичкитѣ ви работи на физическия свѣтъ, вѣрата — въ умствения и духовния свѣтъ, а любовьта — въ Божествения.
към втори вариант >>
Въ книгата на пророцитѣ се употрѣбява
изразътъ
: „Ще се оженимъ за синоветѣ си”.
(втори вариант)
Значи, ученикътъ на Христа е жената. Кой е нейниятъ учитель? — Майката, т. е. любовьта. Сега има и мѫже — учители.
Въ книгата на пророцитѣ се употрѣбява
изразътъ
: „Ще се оженимъ за синоветѣ си”.
Този изразъ ни се вижда неестественъ. Наистина, странно е майка да се ожени за сина си. Странно е, защото подъ „женитба” сегашнитѣ хора разбиратъ само едно отношение, бракъ между мѫжъ и жена. Отъ израза „ще се оженимъ за синоветѣ си”, разбираме връзка между майката и сина, която се основава на любовьта и на обичьта. Въ първоначалния езикъ подъ „женитба” се разбира любовь, проявена на физическия свѣтъ.
към втори вариант >>
Този
изразъ
ни се вижда неестественъ.
(втори вариант)
Кой е нейниятъ учитель? — Майката, т. е. любовьта. Сега има и мѫже — учители. Въ книгата на пророцитѣ се употрѣбява изразътъ: „Ще се оженимъ за синоветѣ си”.
Този
изразъ
ни се вижда неестественъ.
Наистина, странно е майка да се ожени за сина си. Странно е, защото подъ „женитба” сегашнитѣ хора разбиратъ само едно отношение, бракъ между мѫжъ и жена. Отъ израза „ще се оженимъ за синоветѣ си”, разбираме връзка между майката и сина, която се основава на любовьта и на обичьта. Въ първоначалния езикъ подъ „женитба” се разбира любовь, проявена на физическия свѣтъ. Каже ли нѣкой, че се оженилъ, питамъ го: Съ любовь ли се ожени, или безъ любовь?
към втори вариант >>
И
азъ
съмъ дошълъ да помагамъ на българитѣ.
(втори вариант)
Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да живѣятъ българитѣ. Този е начинътъ, по който могатъ да се обърнатъ къмъ Бога. Само така тѣ ще се Свържатъ съ възвишенитѣ сѫщества, съ добритѣ хора, съ светиитѣ, съ всички, които работятъ за повдигане на човѣчеството. Когато слънцето грѣе, не се занимавайте съ странични работи, но изложете гърба си на слънчевитѣ лѫчи, да възприемете неговата свѣтлина и топлина, да превърнете всичко въ свѣтли мисли и възвишени чувства. Щомъ можете да превръщате слънчевата енергия въ мисъль и чувства, ще помагате и на своитѣ ближни.
И
азъ
съмъ дошълъ да помагамъ на българитѣ.
Както и да се отнасятъ тѣ съ мене, колкото и да ме гонятъ и преследватъ, азъ съмъ решилъ да ги стопля, да имъ направя такова добро, каквото никой досега не е направилъ за тѣхъ. Следъ това ще имъ кажа „до виждане! ” Сегашнитѣ хора, свѣтски и религиозни, мѫчно успѣватъ въ живота си, защото се раздвоявать. Тѣ не слушатъ своя вѫтрешенъ гласъ, но се влияятъ отъ различни авторитети.
към втори вариант >>
Както и да се отнасятъ тѣ съ мене, колкото и да ме гонятъ и преследватъ,
азъ
съмъ решилъ да ги стопля, да имъ направя такова добро, каквото никой досега не е направилъ за тѣхъ.
(втори вариант)
Този е начинътъ, по който могатъ да се обърнатъ къмъ Бога. Само така тѣ ще се Свържатъ съ възвишенитѣ сѫщества, съ добритѣ хора, съ светиитѣ, съ всички, които работятъ за повдигане на човѣчеството. Когато слънцето грѣе, не се занимавайте съ странични работи, но изложете гърба си на слънчевитѣ лѫчи, да възприемете неговата свѣтлина и топлина, да превърнете всичко въ свѣтли мисли и възвишени чувства. Щомъ можете да превръщате слънчевата енергия въ мисъль и чувства, ще помагате и на своитѣ ближни. И азъ съмъ дошълъ да помагамъ на българитѣ.
Както и да се отнасятъ тѣ съ мене, колкото и да ме гонятъ и преследватъ,
азъ
съмъ решилъ да ги стопля, да имъ направя такова добро, каквото никой досега не е направилъ за тѣхъ.
Следъ това ще имъ кажа „до виждане! ” Сегашнитѣ хора, свѣтски и религиозни, мѫчно успѣватъ въ живота си, защото се раздвоявать. Тѣ не слушатъ своя вѫтрешенъ гласъ, но се влияятъ отъ различни авторитети. Свѣтскитѣ и учени хора спорятъ върху различни теории; религиознитѣ търсятъ правия пѫть, искатъ да знаятъ, коя църква е най-права.
към втори вариант >>
51.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Има мисли и чувства на
съблазън
, на безверие, които свързват Бога в човека, докато най-сетне Го разпънат.
Майсторът забива гвоздея, а последният казва: Тъй вярно, господин генерал! Като свърши работата си, майсторът казва: Свърших една добра работа. – За тебе е добре, но за гвоздея и за дъската не е добре. И евреите мислеха, че вършат добра работа, като забиваха гвоздеи в ръцете и краката на Христа, но последствията от цялата тази работа не излязоха добри за еврейския народ. В човешкия ум се явяват отрицателни мисли, които забиват ръцете и краката на своя Бог.
Има мисли и чувства на
съблазън
, на безверие, които свързват Бога в човека, докато най-сетне Го разпънат.
Всички отрицателни мисли и чувства в човешкия живот трябва да се премахнат, защото никой не се нуждае от дървени или каменни кръстове. Светът се нуждае от мислещи същества, от живи кръстове, без никакви гвоздеи. Съвременните религии са пълни с кръстове, забити с гвоздеи. Бъдещата религия ще се отличава с живи кръстове, без никакви гвоздеи. „Жено, голяма е твоята вяра!
към беседата >>
52.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
И тъй, да извадим дясното око и да отсечем дясната ръка, които внасят
съблазън
в живота.
Така трябва да бие тъпанът на майката и на децата, на свещениците и учителите, на управниците и управляемите. Това значи искрен човек. Неговите думи, неговата реч е чиста, искрена. Който слуша такъв човек, не се натъква на никакви противоречия. Той вижда чистото съзвучие, без никакъв фалш и никаква грубост.
И тъй, да извадим дясното око и да отсечем дясната ръка, които внасят
съблазън
в живота.
И след това да възлюбим враговете си. Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж, любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота и на любовта.
към беседата >>
53.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
За каква
съблазън
може да говори гърнето, което е пълно с нечистотии?
Като се счупи гърнето, близките му се събират около него, плачат, четат молитви за успокоение на душата му. Защо са тези панихиди? Казвате, че така е наредил Бог. Като отговор на тяхното разбиране, Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат.“ Когато се говори истината, хората казват, че ги съблазняват.
За каква
съблазън
може да говори гърнето, което е пълно с нечистотии?
Друг е въпросът, ако то е праведно, т.е. чисто. Обаче, праведни хора на земята не съществуват. Всяко гърне е изцапано, външно или вътрешно, то носи нечистотии. Ще каже някое гърне, че е праведно и свято. Аз не се лъжа, отдалече усещам миризмата на нечистотиите.
към беседата >>
54.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Трябва да си зададеш за цел да изпълняваш всеки ден и най-малките пожелания, които ти дойдат, без никаква погрешка и без да се поддадеш на никаква
съблазън
.
Опяването не е нищо друго, освен че тази картина не е направена по всички правила на изкуството. Комисията, която разглежда картините, вижда, че тая картина не е направена според Божествения закон: очите, ушите, носът, зъбите не са на мястото им; от друга страна, умът, сърцето, мислите, чувствата не са на мястото им. Вие, които ме слушате, мислите ли, че вашите мисли и чувства са на мястото си? Аз виждам хиляди хора, на които мислите и чувствата не са на мястото им. Не ви обвинявам за това нещо, не сте вие виновни, но ви обръщам внимание да поработите с този велик закон.
Трябва да си зададеш за цел да изпълняваш всеки ден и най-малките пожелания, които ти дойдат, без никаква погрешка и без да се поддадеш на никаква
съблазън
.
Ако биха ми предложили да стана министър в България, бих предпочел да отида да помогна да някоя бедна вдовица и по-скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази бедна жена без моята помощ. Вие се готвите за един голям бал, концерт или журфикс, но в това време идва при вас един беден човек и вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога. Ако бихме се научили да бъдем любящи, да бъдем в мир със себе си, да разберем, че може да живеем сами със себе си, тогава светът би се оправил. Даже ако хората не ни обичат, и без тях можем да живеем.
към беседата >>
Трябва да си зададем за цел да изпълняваме всеки ден и най-малките пожелания, които ти дойдат, без никаква погрешка или
съблазън
.
(втори вариант)
Опяването не е нищо друго освен: означава, че тази картина не е направена по всички правила на изкуството. Комисията, която разглежда картините, вижда, че очите, ушите, устата, носът, зъбите не са на мястото си; от друга страна мозъкът, сърцето, чувствата, мислите не са на мястото си. Вие, които ме слушате, мислите ли, че вашите мисли и чувства са на мястото си? Аз виждам хиляди хора, на които мислите и чувствата не са на мястото им. Не ви обвинявам за това нещо - не сте вие виновни, но ви обръщам внимание да поработите с този велик закон.
Трябва да си зададем за цел да изпълняваме всеки ден и най-малките пожелания, които ти дойдат, без никаква погрешка или
съблазън
.
Ако ме поканят да стана министър в България, но същевременно трябва да отида да нагледам някоя бедна вдовица, по-скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази бедна жена без моята помощ. Вие се готвите за един голям бал или концерт, но в това време идва при вас един беден човек, но вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога. Ако ние всеки ден се проявяваме положителни, честни, искрени и любящи, да не нарушаваме мира в себе си; да разберем, че може да живеем сами в себе си - светът би се оправил. Сега ние се намираме в положението на онези зловредни бацили, които, като влязат в нашия организъм, намират материал да живеят и там се загнездват.
към втори вариант >>
55.
Обяснение върху обстановката на залата за събрания
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Образът
на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа, Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил, минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал чрез любовта и влязъл в спасението.
Това са неща наредени по известен закон. Всяко нещо тук има своя смисъл, нищо не е излишно. Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни; зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел ; розовата — сърцето ви да е изпълнено с любов; синята — умът ви с вяра; портокалената означава проявление на физическия живот. Тази картина с концентрични кръгове показва пътя на развитие на човешката душа, първоначалния произход на човека — как той е започнал живота си. Другата картина — пентограмата — показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал.
Образът
на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа, Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил, минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал чрез любовта и влязъл в спасението.
След това ще се възкачи през пътя на правдата, посл ще слезе в пътя на истината, и тогава веч ще се съедини с Бога. Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината — това е пътят, през който човек се възкачва. Надписът на пентограмата е: В изпълнение волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез мждростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез истината е силата на човешката душа. Вашата задача през годината ще бъде: да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да всаждате в вашата душа всички други добродетели.
към беседата >>
Образътъ
на Христа, който виж- дате тукъ, прѣдставя сегашното стремление на човѣка да се приближи къмъ Христа.
(втори вариант)
Това сѫ нѣща наредени по извѣстенъ законъ. Всѣко нѣщо тукъ има своя смисълъ, нищо не е излишно. Виолетовата краска надъ вратата показва, че трѣбва да бѫдете силни; зелената иска отъ васъ да се развиете въ Божията добродѣтелъ; розовата — сърцето ви да е изпълнено съ любовь; синята — умътъ ви съ вѣра; портокалената означава проявле- ние на физическия животъ. Тази картина съ концентрични крѫгове показва пѫтя на развитие на човѣшката душа, първоначалния произходъ на човѣка — какъ той е започналъ живота си. Другата картина — пентограмата — показва човѣка въ сегашното му състояние — пѫтя, по който е миналъ.
Образътъ
на Христа, който виж- дате тукъ, прѣдставя сегашното стремление на човѣка да се приближи къмъ Христа.
Човѣкъ е тръгналъ отъ добродѣтелитѣ нагорѣ, влѣзълъ е въ рая: дървото, което виждате, е райското дърво; послѣ съгрѣшилъ, миналъ прѣзъ мѫдростьта, която се добива чрѣзъ изпитание; а най-после миналъ чрѣзъ любовьта и влѣзълъ въ спасението. Слѣдъ това ще се възкачи прѣзъ пѫтя на правдата, послѣ ще слѣзе въ пѫтя на истината, и тогава вечъ ще се съедини съ Бога. Добротата, мѫдростьта, любовьта, пра- вдата и истината — това е пѫтьтъ, прѣзъ който човѣкъ се въз- качва. Надписътъ на пентограмата е: въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ любовьта е силата на човѣшката душа; въ изпълне- ние волята на Бога чрѣзъ мѫдростьта е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ правдата е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ добродѣтельта е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ истината е силата на човѣшката душа. Вашата задача прѣзъ годината ще бѫде: да схващате Бога като любовъ и мѫдростъ, и чрѣзъ тѣхъ да всаждате въ вашата душа всички други добродѣтели.
към втори вариант >>
56.
Разбиране и прилагане
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Образите са като шишета – счупи ли се шишето, изчезва и
образът
му.
Всички не могат да бъдат първи, не могат да бъдат последни, не могат да бъдат в центъра. Ще бъде пръв всеки, който изпълнява Волята Божия. Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те обаче не трябва да ви бъдат като култ, който после да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте! “ Но на Слънцето на Вечния живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си.
Образите са като шишета – счупи ли се шишето, изчезва и
образът
му.
Следователно образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе течността на живота. Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната форма на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. Ако речем да отхвърлим тези външни форми, ще попаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и опитате. Например равностранният триъгълник ви показва стремеж към Бога нагоре, сиреч един завършен симетричен живот.
към беседата >>
Следователно
образът
е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе течността на живота.
Ще бъде пръв всеки, който изпълнява Волята Божия. Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те обаче не трябва да ви бъдат като култ, който после да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте! “ Но на Слънцето на Вечния живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си. Образите са като шишета – счупи ли се шишето, изчезва и образът му.
Следователно
образът
е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе течността на живота.
Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната форма на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. Ако речем да отхвърлим тези външни форми, ще попаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и опитате. Например равностранният триъгълник ви показва стремеж към Бога нагоре, сиреч един завършен симетричен живот. Триъгълник, обърнат с основата нагоре, показва живот, който е изгубил равновесие.
към беседата >>
57.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Образът
излязъл доста сполучлив.
Ще ви приведа един пример, който показва, че нашата вяра или безверието произвеждат два противоположни резултата. В Рим живял велик художник. В ума му се зародила мисъл да нарисува идеалния образ на Христа. Тръгнал да се разхожда из града, да намери субект, който да изрази тази идея. Намерил един младеж - двадесет и две-двадесет и три годишен и започнал да го рисува.
Образът
излязъл доста сполучлив.
След три-четири години у художника се зародила и мисълта да нарисува Юда Искариотски. Тръгнал пак из града да търси подходящ образ. Намерил най-после такъв и му предложил да го рисува за Юда. Младежът учуден се обърнал към художника и му казал: "Господине, има нещо много чудно в тази работа. Вие преди четири години ме викахте да рисувате по мене Христа, а сега искате да Ви служа като модел за Юда".
към беседата >>
58.
Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството
,
ИБ
,
БС
, София, 12.2.1920г.,
Изразът
колко е клет на български значи колко е нещастен, но значи и колко е обвързан.
Когато излезем от мъчението, ние ще дойдем до други методи, с които ще учим как да обработваме, как да използваме окултните Сили. Ако вие приемете мъчението, Светлината ще дойде във вас отвътре, т.е. Божественият Дух, който е у вас, ще се събуди и ще повдигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце. Клетките на ума и на сърцето ви органически ще се видоизменят, а с това ще се измени и състоянието на мозъка и на сърцето ви. Думата клетка има двояко значение.
Изразът
колко е клет на български значи колко е нещастен, но значи и колко е обвързан.
Обаче и съзнанието на всяка клетка е ограничено. Има много клетки в нашето съзнание, които са недоволни от положението си. А когато се съберат милиони такива недоволни клетки, ние ставаме неразположени. Първото нещо, което трябва да направим, е да превъзпитаме клетките на нашия мозък, на нашето сърце и на стомаха ни. Много лесно можем да превъзпитаме тези клетки, но това превъзпитание става, когато слезем до дъното на мъчението, което е основа на Живота.
към беседата >>
59.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Например имате обикновени лампи, които горят с газ и издават миризма; после, има други лампи, в които
газът
се превръща във въздухообразно състояние и така се запалва – горението в тези лампи е по-силно; най-сетне има и газове, на които им се вкарва допълнително въздух – те изгарят по-пълно и дават по-голяма светлина.
Едни от вас имат повече опитности, други – по-малко, едни – в едно отношение, други – в друго отношение. На всинца все Духът говори по различен начин. На всички ви трябва усърдна молитва. Когато говорим за запалена свещица, ние подразбираме друг смисъл. У човек е запалена свещица, но от запалване до запалване има разлика.
Например имате обикновени лампи, които горят с газ и издават миризма; после, има други лампи, в които
газът
се превръща във въздухообразно състояние и така се запалва – горението в тези лампи е по-силно; най-сетне има и газове, на които им се вкарва допълнително въздух – те изгарят по-пълно и дават по-голяма светлина.
Следователно умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да оставя някакви излишъци, в него трябва да има чиста Светлина, чисто горене. Гледайте да намерите вашата душа и да се обърнете навътре към нея. Като намерите душата си, вие ще почувствате една вътрешна пълнота, а сега чувствате празнота и всеки ден отивате назад. И когато вземате нещо, и когато не вземате, винаги се усещайте пълни! Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взема отвътре, а сте извор, който взема отвънка, и всеки ден се изчерпва по малко.
към беседата >>
60.
Симоне Йонин, любиш ли ме?
,
ИБ
, Сливен, 12.7.1920г.,
С вяра ни говори
Азът
.
преди пладне Из разговора след беседата В природата трябва да изучавате законите теоретически, така както кога ще тъчете, трябва да знаете кросната, нищелки, ватали и пр. Как да познаем Бога? Той е тих, спокоен в нас и ни говори, а противното е друг един глас в нас, който ни смущава; дава ни съмнение и пр.
С вяра ни говори
Азът
.
Той е Божественото в нас. Майката обича детето си и иска да го поправи. Обича тя детето, но то не се поправя – то е, защото детето не люби майка си. Трябва взаимно да се любят и тогава само може да се поправи детето. То почва с мъдростта да мисли и да разсъждава кое е добро и него да прави на майка си.
към беседата >>
61.
Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1920г.,
И като ви попитат защо сторихте това, ще отговорите: „Христос казва да извадим едното си око, ако то ни съблазнява, и ние го извадихме.“ Питам ви сега: след като сте извадили едното си око и
съблазънта
пак остане, какво сте спечелили?
Сега вие трябва да изучавате Евангелието, Библията, и да използвате всички методи, които се срещат в Живата Природа. Разбирайте – Христовите мисли и Живата Природа в дълбокия им смисъл. Например четете в Евангелието мисълта на Христос: „Ако те съблазнява окото, извади го.“ Сегашните религиозни, учени хора казват, че това, което ние говорим, било неразбрано. Питам: ами цитираната по-горе Христова мисъл разбрана ли е? Ако разбирате буквално тази мисъл, трябва да извадите едното си око и да останете само с едно.
И като ви попитат защо сторихте това, ще отговорите: „Христос казва да извадим едното си око, ако то ни съблазнява, и ние го извадихме.“ Питам ви сега: след като сте извадили едното си око и
съблазънта
пак остане, какво сте спечелили?
Това показва, че Христовата мисъл не е добре разбрана. Христос казва: „Извади окото си и съблазънта ще изчезне.“ Щом извадиш окото си и съблазънта не изчезне, значи че този метод, който Христос подразбира и предлага, не е употребен правилно. Аз поставям тази Христова мисъл в следната форма, превеждам я в трета степен. Да допуснем, че ви поканят на гости и ви гощават с отлична баница, но по незнание на домакинята брашното е било малко развалено, маслото и сиренето – също; вие се наяждате добре, а след това ви става тежко на стомаха, започвате да се превивате от болки. Казвам: извадете навън тази храна, която ви е съблазнила.
към беседата >>
Христос казва: „Извади окото си и
съблазънта
ще изчезне.“ Щом извадиш окото си и
съблазънта
не изчезне, значи че този метод, който Христос подразбира и предлага, не е употребен правилно.
Например четете в Евангелието мисълта на Христос: „Ако те съблазнява окото, извади го.“ Сегашните религиозни, учени хора казват, че това, което ние говорим, било неразбрано. Питам: ами цитираната по-горе Христова мисъл разбрана ли е? Ако разбирате буквално тази мисъл, трябва да извадите едното си око и да останете само с едно. И като ви попитат защо сторихте това, ще отговорите: „Христос казва да извадим едното си око, ако то ни съблазнява, и ние го извадихме.“ Питам ви сега: след като сте извадили едното си око и съблазънта пак остане, какво сте спечелили? Това показва, че Христовата мисъл не е добре разбрана.
Христос казва: „Извади окото си и
съблазънта
ще изчезне.“ Щом извадиш окото си и
съблазънта
не изчезне, значи че този метод, който Христос подразбира и предлага, не е употребен правилно.
Аз поставям тази Христова мисъл в следната форма, превеждам я в трета степен. Да допуснем, че ви поканят на гости и ви гощават с отлична баница, но по незнание на домакинята брашното е било малко развалено, маслото и сиренето – също; вие се наяждате добре, а след това ви става тежко на стомаха, започвате да се превивате от болки. Казвам: извадете навън тази храна, която ви е съблазнила. Как става това? Чрез очистителни средства.
към беседата >>
62.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
И тъй, математиката и геометрията
азъ
ги наричамъ пръвъ прѣводъ на Божествения езикъ и то само въ символи.
(втори вариант)
Понеже всички езици нѣматъ единъ и сѫщъ знаменатель, то и думитѣ въ тѣзи езици нѣматъ едно и сѫщо изражение, защото всички народи се намиратъ въ разни степени на развитие. Като резултатъ на това, съврѣменнитѣ културни хора не разбиратъ първоначалния езикъ и като прѣвеждатъ Божественото, правятъ грѣшки. Питамъ: Кой е Божествениятъ езикъ? Кѫдѣто и да изучавате геометрията и алгебрата, въ който народъ и да ги изучавате, правилата имъ сѫ едни и сѫщи. Като французинъ, като българинъ, като руснакъ, като японецъ или китаецъ било, вие винаги ще изучавате математиката по едни и сѫщи формули и правила.
И тъй, математиката и геометрията
азъ
ги наричамъ пръвъ прѣводъ на Божествения езикъ и то само въ символи.
Основата, съ която започва геометрията, е точката, а математиката – съ единицата. Слѣдователно онзи, който може да научи единицата, ще може да научи и всички правила въ математиката, а онзи, който научи точката, ще научи и цѣлата геометрия. Извѣстна ви е на всички отъ математиката аксиомата, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия. Защо именно правата линия да е най-кѫсото разстояние между двѣ точки? Защото правата линия се образува отъ двѣ разумни точки, а тѣ сѫ двѣ сѫщества, който избиратъ най-кѫсото разстояние за съобщението си и като се подвижатъ едно къмъ друго, образуватъ правата линия.
към втори вариант >>
“ – „Гладенъ съмъ, ти си по-уменъ отъ мене, услужи ми, още повече ти си отвънка, а
азъ
отвѫтрѣ.“ Ти му казвашъ: „Външнитѣ условия сѫ лоши.“ – „Пали ме обичашъ, услужи ми, защото иначе и
азъ
и ти ще страдаме.“ Коя е най-правата линия, най-кѫсото разстояние, по която слиза храната?
(втори вариант)
Прѣди да се родило дѣтето, мълчете. Затова въ източната наука се казва, че трѣбва да се мълчи и онѣзи, които не разбиратъ този дълбокъ математически езикъ, се учатъ на мълчание. Сега има стари и млади хора, които учатъ мълчанието. Е, хубаво, можешъ ли да мълчишъ, когато си гладенъ? Когато си ситъ, разбирамъ да мълчишъ, но когато си гладенъ, ще говоришъ по всички правила, ще разрѣшавашъ всички математически въпроси, ще говоришъ съ стомаха си и ще го питашъ: „Какво искашъ, братко?
“ – „Гладенъ съмъ, ти си по-уменъ отъ мене, услужи ми, още повече ти си отвънка, а
азъ
отвѫтрѣ.“ Ти му казвашъ: „Външнитѣ условия сѫ лоши.“ – „Пали ме обичашъ, услужи ми, защото иначе и
азъ
и ти ще страдаме.“ Коя е най-правата линия, най-кѫсото разстояние, по която слиза храната?
– Гърлото. Нѣкой пѫть лѣкаритѣ хранятъ болнитѣ и по другъ начинъ, но той не е естественъ. Павелъ, който билъ и мистикъ и окултистъ, въ цитирания стихъ, казва: „Облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ“. Сега азъ пакъ ще ви помоля, като ме слушате, да се освободите отъ всѣкакъвъ видъ стѣснение, защото ви виждамъ, че се стѣснявате. Мома, кога люби нѣкой момъкъ, бои се да изкаже любовьта си.
към втори вариант >>
Сега
азъ
пакъ ще ви помоля, като ме слушате, да се освободите отъ всѣкакъвъ видъ стѣснение, защото ви виждамъ, че се стѣснявате.
(втори вариант)
Когато си ситъ, разбирамъ да мълчишъ, но когато си гладенъ, ще говоришъ по всички правила, ще разрѣшавашъ всички математически въпроси, ще говоришъ съ стомаха си и ще го питашъ: „Какво искашъ, братко? “ – „Гладенъ съмъ, ти си по-уменъ отъ мене, услужи ми, още повече ти си отвънка, а азъ отвѫтрѣ.“ Ти му казвашъ: „Външнитѣ условия сѫ лоши.“ – „Пали ме обичашъ, услужи ми, защото иначе и азъ и ти ще страдаме.“ Коя е най-правата линия, най-кѫсото разстояние, по която слиза храната? – Гърлото. Нѣкой пѫть лѣкаритѣ хранятъ болнитѣ и по другъ начинъ, но той не е естественъ. Павелъ, който билъ и мистикъ и окултистъ, въ цитирания стихъ, казва: „Облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ“.
Сега
азъ
пакъ ще ви помоля, като ме слушате, да се освободите отъ всѣкакъвъ видъ стѣснение, защото ви виждамъ, че се стѣснявате.
Мома, кога люби нѣкой момъкъ, бои се да изкаже любовьта си. Сѫщото е и съ момъка. Любовь, която се стѣснява, която се бои да се изкаже, не е любовь, но и ако се много изказва, пакъ не е любовь. Ще бѫде чудно, ако свѣщьта не издава свѣтлината си. „Нѣма да я скриемъ подъ шиникъ“, казва Христосъ.
към втори вариант >>
За да обясня тази идея, ще ви приведа единъ старъ окултенъ
разказъ
, който се срѣща въ всички народи.
(втори вариант)
“ Че кой момъкъ е достоенъ въ свѣта? Споредъ мене, ако единъ момъкъ е достоенъ въ свѣта, всички сѫ достойни, ако единъ не е достоенъ, всички сѫ недостойни. Такъвъ е математическиятъ законъ. Всички момци сѫ подъ единъ знаменатель, но иматъ само различни дѣления. И всички моми сѫ подъ единъ знаменатель, но съ различни дѣления.
За да обясня тази идея, ще ви приведа единъ старъ окултенъ
разказъ
, който се срѣща въ всички народи.
Когато Господь направилъ свѣта, заинтересувалъ се да види какъ живѣятъ хората на земята, затова слѣзълъ нѣкѫдѣ на изтокъ, дѣто намѣрилъ единъ ученъ браминъ. Тръгнали двамата по свѣта. Браминътъ задавалъ на Господа много дълбоки въпроси. Дошли до едно мѣсто, браминътъ казалъ: „Господи, много съмъ жаденъ, вода искамъ.“ – „Ще попитаме този говедарь тамъ, той ще ни каже, дѣ има вода,“ отговорилъ Господь. Понеже воловетѣ на този говедарь си пасли спокойно по полето говедарьтъ си легналъ на меката трѣва, дигналъ си краката нагорѣ и си свирилъ.
към втори вариант >>
иска първо да излѣзе неговия
образъ
въ свѣта.
(втори вариант)
Има ли нѣкои такива? Не. Всички си изпъшкватъ, мѫже и жени и си казватъ: „Ехъ, този дяволъ, тази дяволица ме излъга, измамихъ се.“ Защо се измамили? – Защото интереситѣ имъ не се съвпаднали. Измамата произтича отъ противоположни интереси. Момъкътъ, като се ожени, иска да му се роди синъ, т.е.
иска първо да излѣзе неговия
образъ
въ свѣта.
Горко, ако излѣзе момиче, казва: „Ехъ, момиче, жена се роди! “ Ако пъкъ майката иска да се роди Момиче, а се роди момче, тя е недоволна. Прѣдъ хората тѣ не изразяватъ недоволството си, но иначе и единиятъ ц другиятъ сѫ недоволни. А съ това и майката и бащата дѣйствуватъ развращающе при възпитанието на дѣтето. Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бѫдещето развитие на ума и на сърцето на дѣтето, тѣ го подтикватъ къмъ бѫдещи прѣстѫпления. Защо?
към втори вариант >>
– Защото родителитѣ на дѣтето не сѫ създадени по
образъ
на познанието.
(втори вариант)
Горко, ако излѣзе момиче, казва: „Ехъ, момиче, жена се роди! “ Ако пъкъ майката иска да се роди Момиче, а се роди момче, тя е недоволна. Прѣдъ хората тѣ не изразяватъ недоволството си, но иначе и единиятъ ц другиятъ сѫ недоволни. А съ това и майката и бащата дѣйствуватъ развращающе при възпитанието на дѣтето. Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бѫдещето развитие на ума и на сърцето на дѣтето, тѣ го подтикватъ къмъ бѫдещи прѣстѫпления. Защо?
– Защото родителитѣ на дѣтето не сѫ създадени по
образъ
на познанието.
Безразлично е, кой е дошълъ по-рано на свѣта, момчето или момичето. Кажете на дѣтето си „добрѣ дошло“ и благодарете. При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по образъ и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си. Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от Адама реброто. Въ Писанието се казва: „Който люби баща си или майка си повече отъ мене, не е достоенъ за мене“, а то значи: Който люби външната форма повече отъ Мене, Който създавамъ всичко, не е достоенъ за мене.
към втори вариант >>
При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по
образъ
и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си.
(втори вариант)
А съ това и майката и бащата дѣйствуватъ развращающе при възпитанието на дѣтето. Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бѫдещето развитие на ума и на сърцето на дѣтето, тѣ го подтикватъ къмъ бѫдещи прѣстѫпления. Защо? – Защото родителитѣ на дѣтето не сѫ създадени по образъ на познанието. Безразлично е, кой е дошълъ по-рано на свѣта, момчето или момичето. Кажете на дѣтето си „добрѣ дошло“ и благодарете.
При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по
образъ
и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си.
Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от Адама реброто. Въ Писанието се казва: „Който люби баща си или майка си повече отъ мене, не е достоенъ за мене“, а то значи: Който люби външната форма повече отъ Мене, Който създавамъ всичко, не е достоенъ за мене. Синътъ, който имате тукъ на земята, той е само по форма вашъ синъ, вие имате другъ синъ, друга дъщеря. Кои сѫ тѣ? Тѣ сѫ създаденитѣ по образъ Божий, тѣ иматъ знания и ако дойдатъ тукъ на земята, ще донесатъ такава любовь, че и майката и бащата ще бѫдатъ доволни.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ създаденитѣ по
образъ
Божий, тѣ иматъ знания и ако дойдатъ тукъ на земята, ще донесатъ такава любовь, че и майката и бащата ще бѫдатъ доволни.
(втори вариант)
При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по образъ и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си. Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от Адама реброто. Въ Писанието се казва: „Който люби баща си или майка си повече отъ мене, не е достоенъ за мене“, а то значи: Който люби външната форма повече отъ Мене, Който създавамъ всичко, не е достоенъ за мене. Синътъ, който имате тукъ на земята, той е само по форма вашъ синъ, вие имате другъ синъ, друга дъщеря. Кои сѫ тѣ?
Тѣ сѫ създаденитѣ по
образъ
Божий, тѣ иматъ знания и ако дойдатъ тукъ на земята, ще донесатъ такава любовь, че и майката и бащата ще бѫдатъ доволни.
И тъй, квадратътъ образува дома, раждането на двѣтѣ дѣца, а като се подвижи този домъ, образува се обществото, образува се кубътъ. Ако се подвижатъ всички страни, всички плоскости на куба, накѫдѣ ще отиде? Той ще се подвижи по обратния пѫть съ движението на линията. Когато се подвижатъ странитѣ на куба отвънъ навѫтрѣ, образува се права линия. Срѣщуположнитѣ двѣ страни на куба образуватъ една права линия, една единица и другитѣ двѣ срѣщуположни, при движението си образуватъ друга права линия, втора единица.
към втори вариант >>
Азъ
говоря за тѣзи нѣща като за математически величини.
(втори вариант)
Ако сърцето и умътъ останатъ безъ желания и безъ мисли, ще бѫдете недоволни. Слѣдователно, сърцето и умътъ трѣбва да се занимаватъ съ нѣщо. И тъй, спазвайте първия законъ: да не спъвате никой човѣкъ въ развитието му и да не мислите, че еди-кой си е недостоенъ за това или онова. Не, всѣки човѣкъ, споредъ своитѣ разбирания, схващания, е достоенъ. Ако споредъ твоя умъ намирашъ, че нѣкой е недостоенъ, ти спъвашъ самъ себе си.
Азъ
говоря за тѣзи нѣща като за математически величини.
Всѣка мисъль, която се проявява въ ума и всѣко желание, което се явява въ сърцето, е на мѣстото си. Прѣстѫпление ще се яви само тогава, когато спънешъ ума и сърцето на човѣка въ неговия развой. Когато прослѣдимъ съврѣменното общество, виждаме, че всички прѣстѫпления се раждатъ именно тамъ. Напримѣръ, нѣкѫдѣ мѫжъ и жена си живѣятъ добрѣ. Дойде при тѣхъ нѣкой мѫжъ, който не е могълъ да си намѣри мома, каквато желае, хвърли око на тази чужда жена.
към втори вариант >>
Ако срѣщна на улицата една мома съ изкривена уста и
азъ
я цѣлуна – устата ѝ се изправи, то хората наоколо, които ме гледатъ, ще ме осѫдятъ ли?
(втори вариант)
Имашъ известно желание, но казвашъ: „Може да е криво“. Да нѣма никакво раздвояване. Ако е криво, не го изнасяй на свѣта. Трѣбва да бѫдешъ абсолютно вѣренъ на себе си. Като изкажешъ едно желание или мисъль, въ тебе да не остане никакво съмнѣние, пукнатина, че си извършилъ нѣкакво дѣло, отъ което да те е срамъ.
Ако срѣщна на улицата една мома съ изкривена уста и
азъ
я цѣлуна – устата ѝ се изправи, то хората наоколо, които ме гледатъ, ще ме осѫдятъ ли?
– Не. Но ако срѣщна една красива мома и като я цѣлуна, устата ѝ се изкриви, какво ще кажатъ хората? Ще кажатъ: „Този непрокопсаникъ! “ Вие се усмихвате. На колко моми сте изкривили устата?
към втори вариант >>
Азъ
говоря на всички, знайте, че нѣма нито единъ между васъ праведенъ.
(втори вариант)
Пъкъ и вие, моми, на колко момци сте изкривили устата? Пъкъ и вие останалитѣ! Сега ще се заемете да изправите устата на всички хора, на които сте ги изкривили, като ги цѣлунете. Само така ще изгладите грѣшката си. Това е Божественото учение.
Азъ
говоря на всички, знайте, че нѣма нито единъ между васъ праведенъ.
Да не кажете: „Азъ днесъ не съмъ толкова грѣшенъ.“ Който се хвали съ това, той се хвали съ грѣховете си. Единъ грѣхъ и 100 грѣха сѫ равносилни. Отъ една въшка произлизатъ 100 въшки, значи едната и стотѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо. И така за нѣкого казватъ: „Той е православенъ, евангелистъ или човѣкъ отъ Новото учение.“ Безразлично е какъвъ си, но ако това учение ти изкривява ума и сърцето и слѣдъ като възприемешъ тази философия и отидешъ въ всичкитѣ полета, разгледашъ какво има тамъ, а като се върнешъ си нещастенъ, какво те ползува това учение? Една търновка ми разказваше слѣдното: „Ходихъ въ всички полета на небето, видѣхъ богове и богини, но не искамъ да живѣя между тѣхъ, небето петь пари не струва.
към втори вариант >>
Да не кажете: „
Азъ
днесъ не съмъ толкова грѣшенъ.“ Който се хвали съ това, той се хвали съ грѣховете си.
(втори вариант)
Пъкъ и вие останалитѣ! Сега ще се заемете да изправите устата на всички хора, на които сте ги изкривили, като ги цѣлунете. Само така ще изгладите грѣшката си. Това е Божественото учение. Азъ говоря на всички, знайте, че нѣма нито единъ между васъ праведенъ.
Да не кажете: „
Азъ
днесъ не съмъ толкова грѣшенъ.“ Който се хвали съ това, той се хвали съ грѣховете си.
Единъ грѣхъ и 100 грѣха сѫ равносилни. Отъ една въшка произлизатъ 100 въшки, значи едната и стотѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо. И така за нѣкого казватъ: „Той е православенъ, евангелистъ или човѣкъ отъ Новото учение.“ Безразлично е какъвъ си, но ако това учение ти изкривява ума и сърцето и слѣдъ като възприемешъ тази философия и отидешъ въ всичкитѣ полета, разгледашъ какво има тамъ, а като се върнешъ си нещастенъ, какво те ползува това учение? Една търновка ми разказваше слѣдното: „Ходихъ въ всички полета на небето, видѣхъ богове и богини, но не искамъ да живѣя между тѣхъ, небето петь пари не струва. Всички богове и богини дойдоха при мене, донесоха ми каляски, букети, говорятъ ми че съмъ била това онова, но всичко е празна работа, залъгватъ ме.
към втори вариант >>
Не, тя е много умна, тя е въ пѫтя на спасението и казва: „
Азъ
не искамъ да живѣя тъй, както досега съмъ живѣла!
(втори вариант)
Всички богове и богини дойдоха при мене, донесоха ми каляски, букети, говорятъ ми че съмъ била това онова, но всичко е празна работа, залъгватъ ме. Не ги искамъ! “ Тази жена е видѣла стария свѣтъ – старото небе, стария менталенъ и астраленъ свѣтъ. Тя е видѣла отрицателнитѣ нѣща въ тѣзи свѣтове и затова се погнусила. Тази жена казва: „Искамъ да живѣя на земята, да се стопли тамъ моето сърце.“ Всички казватъ, че тази жена е смахната и мѫжътъ ѝ иска да я заведе въ лудницата.
Не, тя е много умна, тя е въ пѫтя на спасението и казва: „
Азъ
не искамъ да живѣя тъй, както досега съмъ живѣла!
“ Обектъ на любовьта е истината. Имайте прѣдъ видъ, че у васъ не може да се събуди истинска любовь, докато не любите истината. Сега, като ви говоря, ще ви направя една операция, искамъ да бѫдете герои, да я издържите безъ упойка. Азъ мога да направя операцията и съ упойка, но това ще е съ страхливцитѣ.
към втори вариант >>
Азъ
мога да направя операцията и съ упойка, но това ще е съ страхливцитѣ.
(втори вариант)
Не, тя е много умна, тя е въ пѫтя на спасението и казва: „Азъ не искамъ да живѣя тъй, както досега съмъ живѣла! “ Обектъ на любовьта е истината. Имайте прѣдъ видъ, че у васъ не може да се събуди истинска любовь, докато не любите истината. Сега, като ви говоря, ще ви направя една операция, искамъ да бѫдете герои, да я издържите безъ упойка.
Азъ
мога да направя операцията и съ упойка, но това ще е съ страхливцитѣ.
Ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете „охъ“. Като ви направя добрѣ тази операция, трѣбва да останете доволни. При тази операция трѣбва да се прѣмахне лъжата отъ свѣта, но за да се успѣе, трѣбва да се обича Истината. Не обикнете ли Истината, лъжата непрѣменно ще се яви, тя е неизбѣжна. Ако жена не люби единъ мѫжъ, тя ще извърши нѣкое прѣстѫпление, ако мѫжъ не люби нѣкоя жена и той ще извърши прѣстѫпление.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ ви прѣпорѫчалъ да прочетете всички хубави книги, написани досега.
(втори вариант)
Ако можешъ да любишъ всички, това е най-добрѣ. Ще започнете любовьта отъ Истината. Като тръгнете отъ любовьта къмъ Истината, ще си образувате мѣрка, съ която ще измѣрвате всичко въ свѣта. „Облѣкохте се въ новия человѣкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ.“ Познания трѣбва да имате.
Азъ
бихъ ви прѣпорѫчалъ да прочетете всички хубави книги, написани досега.
Това може да ви отнеме и хиляда години, но нищо, ще ги прочетете и слѣдъ това ще се заемете съ тази отворена прѣдъ васъ книга. (Библията, Евангелието.) Тѣзи братя, който сѫ писали тази книга, въ нея сѫ описали земята въ прѣдшествуващитѣ ѝ фази. Знаете ли каква е била по-рано земята, каква е била по-рано слънчевата система? Между всички тѣзи планети е имало пѫтища и съобщения, чрѣзъ който жителитѣ отъ една планета се съобщавали съ жителитѣ на друга. Тѣзи планети се въртѣли около себе си, а сѫщо и около своето първоначално слънце.
към втори вариант >>
Сега може да ме запитате: „Е, какво е заключението отъ всичко говорено, какво трѣбва да правимъ.“ Не,
азъ
не правя заключвания, заключения,
азъ
правя отключвания.
(втори вариант)
Обичате нѣкого, не се съмнявайте дали той ви обича. Въ всѣка форма, въ всѣки човѣкъ живѣе само единъ Богъ, т.е. всички форми, всички сѫщества сѫ носители на една единица, на единъ Богъ. Ако обичате Бога, той никога нѣма да ви излъже, но ако се съмнѣвате въ Него, ще изпитате много горчивини. Затова се казва, че Богъ ще опита Любовьта си върху всички сѫщества, които не Го лъжатъ, които Го обичатъ.
Сега може да ме запитате: „Е, какво е заключението отъ всичко говорено, какво трѣбва да правимъ.“ Не,
азъ
не правя заключвания, заключения,
азъ
правя отключвания.
Кривата логика казва: „Дайте заключението! “ Ние се отъ заключения страдаме. Логиката казва: „Човѣкъ е сѫщество съ два крака, слѣдователно, всѣко сѫщество съ два крака е човѣкъ.“ Логически заключения. Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Единицата е основа на всички други единици.
към втори вариант >>
Момата чете писмо: „Възлюблена,
азъ
ти изпратихъ 5 риби, много те обичамъ.“ Да, но рибитѣ ги нѣма, изгубени сѫ.
(втори вариант)
Първиятъ пише въ писмото си: „Прѣподобни, изпращамъ ти съ слугата си 5 хубави риби.“ Стоянъ, като вървѣлъ изъ пѫтя, хапвалъ по малко, по малко отъ тѣхъ, докато ги изялъ всичкитѣ и занесълъ само писмото на свещеника. Той чете писмото и го запитва: „Стояне, тукъ има 5 риби? “ – „А, намѣрихте ли ги, дѣдо попе, менъ ми трепереше сърцето отъ страхъ, че ги нѣма! “ И сега всички хора намиратъ изгубенитѣ риби се въ писмата.
Момата чете писмо: „Възлюблена,
азъ
ти изпратихъ 5 риби, много те обичамъ.“ Да, но рибитѣ ги нѣма, изгубени сѫ.
Момата се радва, но това не е обичь. Рибитѣ, рибитѣ! Не само въ писмото, че те обича, и че е готовъ да направи всичко за тебе. Това сѫ далавери. Наблюдавалъ съмъ нѣкоя мома чете писмо отъ възлюбления си, цѣла се прояснява, послѣ го тури близо до сърцето си, радва се.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ писалъ така: „Любезна моя, отъ какъ те видѣхъ, започнахъ да спя нощно врѣме, а по-рано не можехъ да спя, дай Боже во вѣки вѣковъ се така да спя!
(втори вариант)
Птичкитѣ, когато се любятъ, никакви писма не си пишатъ, а се срѣщнатъ, цѣлунатъ и раздѣлятъ. А момъкътъ минава покрай кѫщата на момата, страда, че не я вижда. Пише ѝ писмо. Ако не знае да пише, взима нѣкой писмовникъ и дава да му напишатъ нѣкое писмо, копирано отъ готовитѣ. Пише ѝ: „Отъ какъ те видѣхъ, не мога да спя.“ Казвамъ на момата: „Като се оженишъ и ти не ще можешъ да спишъ.“ Какво дърво!
Азъ
бихъ писалъ така: „Любезна моя, отъ какъ те видѣхъ, започнахъ да спя нощно врѣме, а по-рано не можехъ да спя, дай Боже во вѣки вѣковъ се така да спя!
“ Мѫжътъ заминалъ за нѣкѫдѣ, жената пише: „Отъ какъ замина, не мога да спя, неспокойна съмъ.“ Мѫжътъ пише сѫщото. Това не е наука. Жената трѣбва да пише така: „Отъ какъ си заминалъ много съмъ спокойна, не бързай да се върнешъ, гледай да свършишъ работата, за която си отишълъ, Богъ да те благослови.“ И мѫжътъ да пише сѫщото на жена си. А то и мѫжъ и жена не могатъ да спятъ и работата не се свършва. Дяволътъ и изялъ рибитѣ.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Боже,
азъ
се много мѫча.“ Той казва: „Доволенъ съмъ, че се отдалечихте отъ мене, за да научите мѫчението, но когато се освободите отъ лъжитѣ,
азъ
ще простря рѫката си по права линия и ще ви спася.“
(втори вариант)
А вие се съберете и казвате: „Ахъ, кога ще се отърва отъ тази моя сѫсѣдка? “ Нѣма отърваване, вие сте въ ада. За да излѣзете отъ него, трѣбва да се освободите отъ лъжата и да се въорѫжите съ истината на Любовьта. Тогава Христосъ ще каже: „Мой възлюблени, ти вече не лъжешъ“ и ще простре рѫката си върху тебе. И Господь постѫпва така.
Вие казвате: „Боже,
азъ
се много мѫча.“ Той казва: „Доволенъ съмъ, че се отдалечихте отъ мене, за да научите мѫчението, но когато се освободите отъ лъжитѣ,
азъ
ще простря рѫката си по права линия и ще ви спася.“
Това е то истината, да се движишъ по права линия. Истината има само едно измѣрение, тя е основа на всички други измѣрения. Точката е като единицата, начало на всички други единици. Наблюдавайте какъ се тъче. Тъкането става по права линия, всички точки едноврѣменно вървятъ въ три посоки.
към втори вариант >>
Трѣбва да слѣземъ въ Бога, Който ни е създалъ по
образъ
и подобие, да заживѣемъ въ любовь.
(втори вариант)
– Отъ делата ви. Едно врѣме хората сами си правиха идоли, осветяваха ги и имъ се кланѣха, молѣха, а слѣдъ това започваха да се боятъ отъ тѣхъ. Казваха: „Охъ, Ваале, да не ни направишъ нѣкоя пакость! “ Единъ чукъ на този Ваалъ! Никакви идоли, никакви ваали не ви трѣбватъ.
Трѣбва да слѣземъ въ Бога, Който ни е създалъ по
образъ
и подобие, да заживѣемъ въ любовь.
Само така ще може да разрѣшавате всички научни проблеми, а прѣдъ васъ стоятъ такива велики проблеми за разрѣшение. Земята ще се промѣни, ще се прѣустрои, нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явятъ, всички океани, всички градове, които сега виждате, ще бѫдатъ пометени, църквитѣ, училищата – сѫщо. Въ свѣта ще зацарува архаизъма, остатъци на миналото. Тогава ще дойде една нова велика наука, която ще прѣустрои всичко това въ нѣщо стройно, хармонично. Не трѣбва да съжаляваме за това.
към втори вариант >>
Виждалъ съмъ нѣкой благочестивъ християнинъ или нѣкой калугеръ, съ голѣмъ коремъ, стои смирено, скръстилъ рѫцѣ на корема, казва: „
Азъ
вѣрвамъ.“ Това значи: Вѣрвамъ въ благоутробието си.
(втори вариант)
Въ самата природа е прѣдвиденъ този процесъ и затова цѣлото човѣчество ще започне да се движи въ нова посока. Сега вече всички разумни мѫже и жени не мислятъ да въртятъ палцитѣ си и да казватъ: „Дали ме обича Господь, дали ще ме слуша? “ – Кой Господь? Че Той е вѫтрѣ въ сърцето ти! Казватъ: „Не, въ небето е Господь.“ Че небето е вѫтрѣ въ насъ!
Виждалъ съмъ нѣкой благочестивъ християнинъ или нѣкой калугеръ, съ голѣмъ коремъ, стои смирено, скръстилъ рѫцѣ на корема, казва: „
Азъ
вѣрвамъ.“ Това значи: Вѣрвамъ въ благоутробието си.
Отиде при владиката, казва: „Владико свети, вѣрвамъ въ това, въ което и ти.“ – „Е, да те благослови Богъ! “ Азъ не говоря за благоутробия, а за човѣшката душа, въ която има благородни мисли и чувства. Рѫцѣтѣ да не стоятъ на корема! Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи рѫцѣтѣ си на корема, това значи: „Ти имашъ ли парички, азъ ще те пожертвувамъ за корема си“. Ако и момата си скръсти по сѫщия начинъ рѫцѣтѣ, това значи: „Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие?
към втори вариант >>
“
Азъ
не говоря за благоутробия, а за човѣшката душа, въ която има благородни мисли и чувства.
(втори вариант)
“ – Кой Господь? Че Той е вѫтрѣ въ сърцето ти! Казватъ: „Не, въ небето е Господь.“ Че небето е вѫтрѣ въ насъ! Виждалъ съмъ нѣкой благочестивъ християнинъ или нѣкой калугеръ, съ голѣмъ коремъ, стои смирено, скръстилъ рѫцѣ на корема, казва: „Азъ вѣрвамъ.“ Това значи: Вѣрвамъ въ благоутробието си. Отиде при владиката, казва: „Владико свети, вѣрвамъ въ това, въ което и ти.“ – „Е, да те благослови Богъ!
“
Азъ
не говоря за благоутробия, а за човѣшката душа, въ която има благородни мисли и чувства.
Рѫцѣтѣ да не стоятъ на корема! Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи рѫцѣтѣ си на корема, това значи: „Ти имашъ ли парички, азъ ще те пожертвувамъ за корема си“. Ако и момата си скръсти по сѫщия начинъ рѫцѣтѣ, това значи: „Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие? “ Не, рѫцѣтѣ нѣма да стоятъ на корема, свободни ще бѫдатъ, ще седнатъ двамата единъ до другъ и ще се запитатъ: „Готова ли си въ името на любовьта да се жертвувашъ за мене? Азъ не искамъ чеизъ, не искамъ пари, кѫща, взимамъ те такава, каквато си.“ И момата да каже сѫщото.
към втори вариант >>
Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи рѫцѣтѣ си на корема, това значи: „Ти имашъ ли парички,
азъ
ще те пожертвувамъ за корема си“.
(втори вариант)
Казватъ: „Не, въ небето е Господь.“ Че небето е вѫтрѣ въ насъ! Виждалъ съмъ нѣкой благочестивъ християнинъ или нѣкой калугеръ, съ голѣмъ коремъ, стои смирено, скръстилъ рѫцѣ на корема, казва: „Азъ вѣрвамъ.“ Това значи: Вѣрвамъ въ благоутробието си. Отиде при владиката, казва: „Владико свети, вѣрвамъ въ това, въ което и ти.“ – „Е, да те благослови Богъ! “ Азъ не говоря за благоутробия, а за човѣшката душа, въ която има благородни мисли и чувства. Рѫцѣтѣ да не стоятъ на корема!
Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи рѫцѣтѣ си на корема, това значи: „Ти имашъ ли парички,
азъ
ще те пожертвувамъ за корема си“.
Ако и момата си скръсти по сѫщия начинъ рѫцѣтѣ, това значи: „Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие? “ Не, рѫцѣтѣ нѣма да стоятъ на корема, свободни ще бѫдатъ, ще седнатъ двамата единъ до другъ и ще се запитатъ: „Готова ли си въ името на любовьта да се жертвувашъ за мене? Азъ не искамъ чеизъ, не искамъ пари, кѫща, взимамъ те такава, каквато си.“ И момата да каже сѫщото. Така и двамата да си направятъ сами своето гнѣздо и съ трудъ, съ работа да го отглеждатъ и да снасятъ въ него своитѣ яйца. Яйцата азъ наричамъ идеитѣ и желанията.
към втори вариант >>
Азъ
не искамъ чеизъ, не искамъ пари, кѫща, взимамъ те такава, каквато си.“ И момата да каже сѫщото.
(втори вариант)
“ Азъ не говоря за благоутробия, а за човѣшката душа, въ която има благородни мисли и чувства. Рѫцѣтѣ да не стоятъ на корема! Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи рѫцѣтѣ си на корема, това значи: „Ти имашъ ли парички, азъ ще те пожертвувамъ за корема си“. Ако и момата си скръсти по сѫщия начинъ рѫцѣтѣ, това значи: „Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие? “ Не, рѫцѣтѣ нѣма да стоятъ на корема, свободни ще бѫдатъ, ще седнатъ двамата единъ до другъ и ще се запитатъ: „Готова ли си въ името на любовьта да се жертвувашъ за мене?
Азъ
не искамъ чеизъ, не искамъ пари, кѫща, взимамъ те такава, каквато си.“ И момата да каже сѫщото.
Така и двамата да си направятъ сами своето гнѣздо и съ трудъ, съ работа да го отглеждатъ и да снасятъ въ него своитѣ яйца. Яйцата азъ наричамъ идеитѣ и желанията. Тогава Господь ще каже: „Това гнѣздо е благословено, азъ ще изпратя моето слънце, моитѣ благословени духове да донесатъ всичката благодать върху него и да бдятъ надъ тѣхнитѣ пиленца.“ Бихъ желалъ вече да нѣма прѣгрѣшения, макаръ и да не стане изведнъжъ това, Всичко, което ви говоря, не го налагамъ, но искамъ да стане доброволно, да обмислите добрѣ думитѣ ми. Вземете отъ думитѣ ми като абсолютно вѣрни само 25%, 75% оставете настрана.
към втори вариант >>
Яйцата
азъ
наричамъ идеитѣ и желанията.
(втори вариант)
Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи рѫцѣтѣ си на корема, това значи: „Ти имашъ ли парички, азъ ще те пожертвувамъ за корема си“. Ако и момата си скръсти по сѫщия начинъ рѫцѣтѣ, това значи: „Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие? “ Не, рѫцѣтѣ нѣма да стоятъ на корема, свободни ще бѫдатъ, ще седнатъ двамата единъ до другъ и ще се запитатъ: „Готова ли си въ името на любовьта да се жертвувашъ за мене? Азъ не искамъ чеизъ, не искамъ пари, кѫща, взимамъ те такава, каквато си.“ И момата да каже сѫщото. Така и двамата да си направятъ сами своето гнѣздо и съ трудъ, съ работа да го отглеждатъ и да снасятъ въ него своитѣ яйца.
Яйцата
азъ
наричамъ идеитѣ и желанията.
Тогава Господь ще каже: „Това гнѣздо е благословено, азъ ще изпратя моето слънце, моитѣ благословени духове да донесатъ всичката благодать върху него и да бдятъ надъ тѣхнитѣ пиленца.“ Бихъ желалъ вече да нѣма прѣгрѣшения, макаръ и да не стане изведнъжъ това, Всичко, което ви говоря, не го налагамъ, но искамъ да стане доброволно, да обмислите добрѣ думитѣ ми. Вземете отъ думитѣ ми като абсолютно вѣрни само 25%, 75% оставете настрана. Давамъ ви срокъ отъ 1000 години, за да изпълните всичко, което ви говоря. Онѣзи, които не сѫ доволни, искатъ по-малъкъ срокъ, нека изпълнятъ всичко за 100 години, други – за 10 години, а които и отъ този не сѫ доволни, нека за 1 година или за 6 мѣсеца, на други давамъ срокъ 2 седмици, на нѣкои 3 дни или 1 день.
към втори вариант >>
Тогава Господь ще каже: „Това гнѣздо е благословено,
азъ
ще изпратя моето слънце, моитѣ благословени духове да донесатъ всичката благодать върху него и да бдятъ надъ тѣхнитѣ пиленца.“ Бихъ желалъ вече да нѣма прѣгрѣшения, макаръ и да не стане изведнъжъ това,
(втори вариант)
Ако и момата си скръсти по сѫщия начинъ рѫцѣтѣ, това значи: „Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие? “ Не, рѫцѣтѣ нѣма да стоятъ на корема, свободни ще бѫдатъ, ще седнатъ двамата единъ до другъ и ще се запитатъ: „Готова ли си въ името на любовьта да се жертвувашъ за мене? Азъ не искамъ чеизъ, не искамъ пари, кѫща, взимамъ те такава, каквато си.“ И момата да каже сѫщото. Така и двамата да си направятъ сами своето гнѣздо и съ трудъ, съ работа да го отглеждатъ и да снасятъ въ него своитѣ яйца. Яйцата азъ наричамъ идеитѣ и желанията.
Тогава Господь ще каже: „Това гнѣздо е благословено,
азъ
ще изпратя моето слънце, моитѣ благословени духове да донесатъ всичката благодать върху него и да бдятъ надъ тѣхнитѣ пиленца.“ Бихъ желалъ вече да нѣма прѣгрѣшения, макаръ и да не стане изведнъжъ това,
Всичко, което ви говоря, не го налагамъ, но искамъ да стане доброволно, да обмислите добрѣ думитѣ ми. Вземете отъ думитѣ ми като абсолютно вѣрни само 25%, 75% оставете настрана. Давамъ ви срокъ отъ 1000 години, за да изпълните всичко, което ви говоря. Онѣзи, които не сѫ доволни, искатъ по-малъкъ срокъ, нека изпълнятъ всичко за 100 години, други – за 10 години, а които и отъ този не сѫ доволни, нека за 1 година или за 6 мѣсеца, на други давамъ срокъ 2 седмици, на нѣкои 3 дни или 1 день. Ако има недоволни и отъ този срокъ, намалявамъ го: 6 часа, 3 часа, 1 часъ, 1/2 часъ, 10 минути, 1 минута, 30 секунди, 1 секунда – толкова е най-малкиятъ срокъ.
към втори вариант >>
Казвате: „
Азъ
ви обичамъ.“ Знаете ли, че тѣзи, които сѫ ме най-много обичали, най-голѣми пакости сѫ ми правили, а онѣзи, които най-много сѫ ме мразили и най-голѣмо добро сѫ ми направили.
(втори вариант)
Нѣма да ме излъжете. Не ме обичайте само защото давамъ. Оставете да се прояви въ васъ Богъ. Нека се прояви въ васъ това, което Богъ е вложилъ още въ първо врѣме, когато ви е изпратилъ на земята. Бихъ желалъ да се проявятъ у васъ Божиитѣ мисли и желания, а не тѣзи ваши, второстепенни мисли и желания.
Казвате: „
Азъ
ви обичамъ.“ Знаете ли, че тѣзи, които сѫ ме най-много обичали, най-голѣми пакости сѫ ми правили, а онѣзи, които най-много сѫ ме мразили и най-голѣмо добро сѫ ми направили.
Ходихъ изъ България и най-голѣмото добро ми направиха комуниститѣ. А свещеницитѣ говорятъ най-голѣми лъжи противъ менъ, пращатъ шпиони да ме шпиониратъ. Защо трѣбва шпиони да дохождатъ? Нека дойдатъ направо до менъ. Азъ казвамъ: Ако България приеме моето учение, ще стане велика, отхвърли ли го, ще пропадне.
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ: Ако България приеме моето учение, ще стане велика, отхвърли ли го, ще пропадне.
(втори вариант)
Казвате: „Азъ ви обичамъ.“ Знаете ли, че тѣзи, които сѫ ме най-много обичали, най-голѣми пакости сѫ ми правили, а онѣзи, които най-много сѫ ме мразили и най-голѣмо добро сѫ ми направили. Ходихъ изъ България и най-голѣмото добро ми направиха комуниститѣ. А свещеницитѣ говорятъ най-голѣми лъжи противъ менъ, пращатъ шпиони да ме шпиониратъ. Защо трѣбва шпиони да дохождатъ? Нека дойдатъ направо до менъ.
Азъ
казвамъ: Ако България приеме моето учение, ще стане велика, отхвърли ли го, ще пропадне.
Това учение е за всички, а не само за България. Не искамъ да кажа, че това учение трѣбва да се нарече „дѫновизъмъ“ и да се приеме. Все едно е, какво име ще му дадете. Важното е, че това учение проповѣдва всички братя и сестри да не се изнудватъ, а да се обичатъ. Това е, което искамъ, а не слѣдъ хиляда години, да взематъ и изопачаватъ мислитѣ ми, като на Христа: „Господинъ Дѫновъ, тъй казалъ, Господинъ Дѫновъ иначе казалъ.“ Господинъ Дѫновъ е казалъ, че всички хора трѣбва да се обичатъ.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ желалъ хората да познаятъ този великъ Господь, отъ когото сѫ произлѣзли.
(втори вариант)
Все едно е, какво име ще му дадете. Важното е, че това учение проповѣдва всички братя и сестри да не се изнудватъ, а да се обичатъ. Това е, което искамъ, а не слѣдъ хиляда години, да взематъ и изопачаватъ мислитѣ ми, като на Христа: „Господинъ Дѫновъ, тъй казалъ, Господинъ Дѫновъ иначе казалъ.“ Господинъ Дѫновъ е казалъ, че всички хора трѣбва да се обичатъ. Ама какъ да се обичатъ? Тази любовь е една, тя е истина, която съгражда домоветѣ, сѣмействата, обществата и народитѣ.
Азъ
бихъ желалъ хората да познаятъ този великъ Господь, отъ когото сѫ произлѣзли.
Една воля има, тя е волята Божия и никакъвъ господинъ Дѫновъ. А като се дойде въ Божията Любовь, тогава ще се напишатъ имената на всички, които сѫ работили за Бога, но това е другъ, външенъ въпросъ. Кой е билъ Дѫновъ въ миналото си, това никой не знае. За въ бѫдеще може да дойде подъ друго име. Ще ме питатъ: „Знаешъ ли чие е това учение?
към втори вариант >>
Когато ми се говори за кѫси срокове,
азъ
затварямъ очитѣ си.
(втори вариант)
И тъй, да туримъ нашата любовь въ истината, да дадемъ потикъ въ мислитѣ, въ доброто – да създадемъ нова система и тогава да се вслушаме въ онзи великъ гласъ на живия Господь, да чуемъ какво ни говори Той чрѣзъ новото учение, чрѣзъ Божествената наука. А тя е наука, чрѣзъ която може да се стопли сърцето, да придобие температура 35 000 000 градуса, а умътъ да добие такава свѣтлина, че всичко да се вижда прѣзъ нея, като се изпрати въ пространството, да се освѣтли цѣлата вселена или най-малко цѣлата земя. Ще дойде день, когато домоветѣ ни ще се освѣтляватъ отъ свѣтлината на умоветѣ и нѣма да има нужда отъ електричество. Слѣдъ 1000 години може да има само начатки отъ тази наука, слѣдъ 350 000 години ще има нѣщо повече, а слѣдъ 150 000 000 години ще бѫде почти официално приета тази наука. Ще кажете: „Ние се обезсърчаваме, като слушаме за толкова далечни врѣмена.“ Мене ме радва врѣмето, радватъ ме дългитѣ срокове.
Когато ми се говори за кѫси срокове,
азъ
затварямъ очитѣ си.
Врѣмето и пространството, това сѫ Божествени закони. Дѣто нѣма врѣме и пространство, тамъ има робство, а дѣто има врѣме и пространство, тамъ нѣма робство. Хората казватъ, че този свѣтъ е безпространственъ. Не е вѣрно това, безпространствениятъ свѣтъ е образувалъ пространствения. Слѣдователно, безпространствениятъ свѣтъ включва пространствения свѣтъ въ себе си и всѣкога може да го създаде.
към втори вариант >>
63.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Азъ
нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте.
(втори вариант)
Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини. Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“.
Азъ
нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте.
Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо. И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече.
към втори вариант >>
Азъ
не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура.
(втори вариант)
Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи. Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ! “ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ! “ Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли.
Азъ
не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура.
Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“.
към втори вариант >>
Азъ
не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава;
азъ
не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли.
(втори вариант)
“ Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли. Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура. Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни.
Азъ
не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава;
азъ
не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли.
Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие.
към втори вариант >>
Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ,
азъ
взимамъ страната на кокошката.
(втори вариант)
Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли. Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура. Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли.
Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ,
азъ
взимамъ страната на кокошката.
Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта.
към втори вариант >>
Тя казва: „
Азъ
не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“.
(втори вариант)
Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура. Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката.
Тя казва: „
Азъ
не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“.
Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не.
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и
азъ
ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка.
(втори вариант)
Майка, значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие. Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие. Дѣто има користолюбие – нѣма никакво братство. Да говоримъ принципално по въпроса. Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене.
Азъ
казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и
азъ
ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка.
На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ! “ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля. Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ.
към втори вариант >>
“ Вие да му мислите,
азъ
нѣма какво да мисля.
(втори вариант)
Да говоримъ принципално по въпроса. Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене. Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка. На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ!
“ Вие да му мислите,
азъ
нѣма какво да мисля.
Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ. Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ ѝ е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ. Но умре ли мѫжътъ ѝ, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене.
към втори вариант >>
Тѣзи хора
азъ
ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е.
(втори вариант)
Чакай, ще се заема с нѣкаква работа.“ И съ мѫже и съ жени е сѫщото нѣщо. Хубаво е това учение – да се работи! Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта.
Тѣзи хора
азъ
ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е.
какъ да оправятъ свѣта. Че какъ ще оправите свѣта? Съ онѣзи изгнили греди ли? Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни. И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо.
към втори вариант >>
По този въпросъ
азъ
говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище.
(втори вариант)
какъ да оправятъ свѣта. Че какъ ще оправите свѣта? Съ онѣзи изгнили греди ли? Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни. И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо.
По този въпросъ
азъ
говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище.
Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ.
(втори вариант)
Съ онѣзи изгнили греди ли? Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни. И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо. По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище. Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ.
Азъ
съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ.
Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо.
към втори вариант >>
Азъ
не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво.
(втори вариант)
Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте. Математиката трѣбва да приложите въ живота си. А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете. Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ.
Азъ
не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво.
Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква? “ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно.
към втори вариант >>
“ –
Азъ
не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость.
(втори вариант)
А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете. Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ. Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво. Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква?
“ –
Азъ
не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость.
Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“. Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“.
към втори вариант >>
–
Азъ
съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията.
(втори вариант)
Ти усѣщашъ, че нѣщо изтича отъ организъма ти, часть отъ енергията ти и се разболѣвашъ. Никога не е възможно да се загнѣзди въ тебе нѣкой микробъ, съ който да не си въ съгласие, който да е антиподъ съ тебе и да ти създаде нѣкоя болесть. Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония. Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не. Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога?
–
Азъ
съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията.
Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви. Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория? Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка? Християнинътъ трябва да се радва на всичко. И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане.
към втори вариант >>
Азъ
мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория?
(втори вариант)
Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония. Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не. Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога? – Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията. Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви.
Азъ
мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория?
Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка? Християнинътъ трябва да се радва на всичко. И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане. Принципътъ на доброто не е отвлѣчено нѣщо. Нѣкои казватъ: „Отвлѣчени работи сѫ тѣзи!
към втори вариант >>
Азъ
зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость.
(втори вариант)
Питамъ ви: като излѣзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тѣзи умове, които сега имате? Ще ви върнатъ назадъ. Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата.
Азъ
зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость.
Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него. Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура. Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие. Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня. Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине!
към втори вариант >>
Азъ
съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове.
(втори вариант)
– Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци. И тъй, злото не е вънъ въ свѣта, а е вѫтрѣ въ васъ. Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето. Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“. Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите.
Азъ
съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове.
Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство! “ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“.
към втори вариант >>
“
Азъ
ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“.
(втори вариант)
Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство!
“
Азъ
ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“.
Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той! “ Да, но той ще те изяде. Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ!
към втори вариант >>
– „
Азъ
не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви?
(втори вариант)
Не вѣрвайте въ тази култура! Ще кажете: „Какъ да се проповѣдва истинското учение? “ Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сѫщества, колкото малки и да сѫ тѣ. Дави се нѣкое малко животно. Спаси го!
– „
Азъ
не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви?
– „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото.
към втори вариант >>
Азъ
го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка.
(втори вариант)
Дави се нѣкое малко животно. Спаси го! – „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви? – „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България.
Азъ
го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка.
Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили. Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него. При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени.
към втори вариант >>
Да, мнозина сѫ говорили, но
азъ
съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане!
(втори вариант)
Гледамъ днесъ всички хора запушватъ рѣки. Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града. Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове. Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла. Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“.
Да, мнозина сѫ говорили, но
азъ
съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане!
Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато. Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде! И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ. Докато ме сѫдятъ, стѣната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде. Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героитѣ, а страхливитѣ нека си държатъ още бентоветѣ.
към втори вариант >>
Като свали своя бентъ, да каже: „Братко,
азъ
свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“.
(втори вариант)
Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде! И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ. Докато ме сѫдятъ, стѣната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде. Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героитѣ, а страхливитѣ нека си държатъ още бентоветѣ. Онзи, който иска да реформира другитѣ, трѣбва да снеме своя бентъ.
Като свали своя бентъ, да каже: „Братко,
азъ
свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“.
Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото. Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ? – Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ?
към втори вариант >>
Ще кажете: „
Азъ
това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“.
(втори вариант)
Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се. Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте. Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте. Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте. Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ.
Ще кажете: „
Азъ
това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“.
Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена. Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ. Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“. Нѣма какво да оправяте свѣта.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ благодарилъ и цѣлуналъ този, който стори това съ мене.
(втори вариант)
Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли? Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не? “ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я. Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“. Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата.
Азъ
бихъ благодарилъ и цѣлуналъ този, който стори това съ мене.
И тъй, това учение е свързано съ онова велико сѫщество въ свѣта, което наричаме Богъ и Който се изразява въ нашитѣ души подъ символъ на Любовь и Мѫдрость. Всички имаме тази Любовь и Мѫдрость. Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили. Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му. По това нѣма двѣ мнѣния.
към втори вариант >>
Азъ
не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване.
(втори вариант)
Нѣма сѫщество, което слѣдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вѫгленъ. Ако изопачите този законъ, ще станете вѫглени; ако го изпълните, ще станете диаманти. Ще кажете: „Тежка работа е това! “ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко.
Азъ
не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване.
Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ.
към втори вариант >>
“ Богаташътъ се замисля, казва му: „
Азъ
имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живѣете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония. Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата. Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура. Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа!
“ Богаташътъ се замисля, казва му: „
Азъ
имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“.
Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро! “ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили.
към втори вариант >>
Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и
азъ
ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“.
(втори вариант)
А сега, събератъ се 2–3 души, образуватъ една партия, други 2–3 – друга партия, милиони партии има въ България. Двама трима мѫже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислятъ, че разрѣшаватъ нѣщо много важно. Долу вашето партизанство! Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“. Новото е, че ще ви дамъ едно угощение.
Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и
азъ
ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“.
И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ. Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“.
към втори вариант >>
Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „
Азъ
съмъ съ васъ“.
(втори вариант)
Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“. Новото е, че ще ви дамъ едно угощение. Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството.
Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „
Азъ
съмъ съ васъ“.
Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ. Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“. Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате. Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица. Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ.
към втори вариант >>
Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си,
азъ
ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“.
(втори вариант)
Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ.
Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си,
азъ
ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“.
Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате. Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица. Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ. Въ доброто има игра. Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ?
към втори вариант >>
Азъ
бихъ желалъ всички хора да играятъ.
(втори вариант)
Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате. Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица. Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ. Въ доброто има игра. Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ?
Азъ
бихъ желалъ всички хора да играятъ.
Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота. Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“. Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ. Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н.
към втори вариант >>
Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото
азъ
виждамъ сега и се радвамъ.
(втори вариант)
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите. Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме. Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство. Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога.
Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото
азъ
виждамъ сега и се радвамъ.
Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро. Невѣжеството е непростимо за сегашния вѣкъ. Бѫдете учени, мѫдри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь. Каквото можете да придобиете, придобийте го. Ще кажете: „Стига ни толкова учение“.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ челъ Библията“.
(втори вариант)
Невѣжеството е непростимо за сегашния вѣкъ. Бѫдете учени, мѫдри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь. Каквото можете да придобиете, придобийте го. Ще кажете: „Стига ни толкова учение“. Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде.
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ челъ Библията“.
Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти.
към втори вариант >>
Той казва: „Идете и проповѣдвайте,
азъ
ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“.
(втори вариант)
Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти.
Той казва: „Идете и проповѣдвайте,
азъ
ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“.
Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си. Не, Той работи съ всички хора и е най-добрия работникъ. Той донесе на свѣта учението за Любовьта и Мѫдростьта и отъ Неговата рѫка мѫчно може да се избавите. Ако нѣкой ми каже, че срѣщналъ Христа, ще го запитамъ: „Стана ли нѣкаква промѣна съ тебе? “ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ.
към втори вариант >>
Казвамъ ви, не се самоизмамвайте,
азъ
не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение.
(втори вариант)
Ако нѣкой ми каже, че срѣщналъ Христа, ще го запитамъ: „Стана ли нѣкаква промѣна съ тебе? “ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ. Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе? Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? – Не може.
Казвамъ ви, не се самоизмамвайте,
азъ
не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение.
Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ.
към втори вариант >>
Азъ
виждамъ само доброто.
(втори вариант)
Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? – Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ.
Азъ
виждамъ само доброто.
Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ. Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление. Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления. Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете.
към втори вариант >>
Тогава ще видите лицето на Божиитѣ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и
азъ
.
(втори вариант)
Идватъ, приближаватъ се вашитѣ ангели отгорѣ и ще започнатъ да отварятъ вратитѣ на вашитѣ гробища и да казватъ: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Като ви извикатъ, ще ги послушате ли? Когато Лазаръ излѣзе отъ гроба, нали тогава му снеха плащеницата? Послѣдното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “ Казвамъ ви, излѣзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и влѣзте въ Божествения свѣтъ на Любовьта и Мѫдростьта, снемете този плащъ отъ себе си!
Тогава ще видите лицето на Божиитѣ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и
азъ
.
към втори вариант >>
64.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ,
азъ
казвамъ, че въ него има врѣменно анархия.
(втори вариант)
Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре. Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата. Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия.
И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ,
азъ
казвамъ, че въ него има врѣменно анархия.
Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата. Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става?
към втори вариант >>
Азъ
намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ.
(втори вариант)
Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата. Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става?
Азъ
намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ.
Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вѣрно. Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата.
към втори вариант >>
Красотата на момата е
изразъ
на една прѣдшествуваща култура.
(втори вариант)
Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата. Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ. Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вѣрно.
Красотата на момата е
изразъ
на една прѣдшествуваща култура.
Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата. Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура. А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви. И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура.
към втори вариант >>
Азъ
не говоря за спасение, а за сѣятеля.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ криви идеи, криви тълкувания сѫ сковали обществото и днесъ хората не мислятъ. Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота. Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха.
Азъ
не говоря за спасение, а за сѣятеля.
Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение. Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н.
към втори вариант >>
Азъ
вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ.
(втори вариант)
Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота. Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля.
Азъ
вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ.
Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение. Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н. Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.
към втори вариант >>
Азъ
не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ.
(втори вариант)
Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви. Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.
Азъ
не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ.
Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата. Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“. Това на български прѣведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора. Ако си постѫпилъ разумно, нѣма да казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ.
към втори вариант >>
Азъ
уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси.
(втори вариант)
Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме.
Азъ
уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси.
Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще. Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша? “ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.
към втори вариант >>
Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та
азъ
ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша?
(втори вариант)
Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще.
Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та
азъ
ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша?
“ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши. Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие. Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати. Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната.
към втори вариант >>
Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене,
азъ
ще разрѣша една велика задача“.
(втори вариант)
Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н.
Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене,
азъ
ще разрѣша една велика задача“.
Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание.
към втори вариант >>
Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по
образъ
и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание.
(втори вариант)
Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка.
Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по
образъ
и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание.
Запитали го: „Ами кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа! “ Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ. Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“.
към втори вариант >>
Азъ
уподобявамъ тази почва на човѣшкото сърце, т.е.
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ. Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“. Разсѫжденията спиратъ до тукъ. И тъй, сѣмето паднало между трънетѣ, съотвѣтствува на низшето ментално поле, Третото сѣме паднало на камениста почва.
Азъ
уподобявамъ тази почва на човѣшкото сърце, т.е.
на астралното поле. Сѣмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нѣмало дълбока почва. Това състояние сѫществува и сега. Ще ви приведа примѣръ. Въ съврѣменното общество се образува едно дружество.
към втори вариант >>
Мнозина идватъ при мене и казватъ: „
Азъ
се съмнѣвамъ въ това, което говорите“.
(втори вариант)
Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея! Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.
Мнозина идватъ при мене и казватъ: „
Азъ
се съмнѣвамъ въ това, което говорите“.
Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това. Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ? “ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ?
към втори вариант >>
Какъ нѣма да се съмнѣвашъ,
азъ
зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това.
(втори вариант)
Това е кочина. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея! Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си. Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“.
Какъ нѣма да се съмнѣвашъ,
азъ
зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това.
Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ? “ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ? – За да излѣза отъ кѫщата имъ.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея! Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си. Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“. Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това.
Азъ
съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти.
Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ? “ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ? – За да излѣза отъ кѫщата имъ. Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си.
към втори вариант >>
Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ,
азъ
ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби.
(втори вариант)
Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува! Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая. Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто. Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ.
Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ,
азъ
ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби.
Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си. Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ? “ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце!
към втори вариант >>
Не ме разбирайте буквално,
азъ
говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова.
(втори вариант)
Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя! “ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра?
Не ме разбирайте буквално,
азъ
говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова.
Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво. Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена. Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра. Този разуменъ сѣятель е разбиралъ дълбоко законитѣ и е прѣдвиждалъ, че три отъ неговитѣ сѣмена нѣма да дадатъ добри резултати. Само нѣкои отъ неговитѣ сѣмена сѫ попаднали въ човѣшката душа и умъ и само тѣ сѫ израснали.
към втори вариант >>
Подъ думата „дяволъ“
азъ
разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата.
(втори вариант)
Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони. Съврѣменното общество не може да се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ. Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля. Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости. Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ.
Подъ думата „дяволъ“
азъ
разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата.
За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева.
към втори вариант >>
Азъ
не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
(втори вариант)
“ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе.
Азъ
не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева. Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство! “ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство. И всички българи биха го помислили за глупакъ. Да, но у този човѣкъ имаше идеи.
към втори вариант >>
Богатството въ свѣта е
изразъ
на човѣшкитѣ добродѣтели.
(втори вариант)
“ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища. Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность! “ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“ Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце.
Богатството въ свѣта е
изразъ
на човѣшкитѣ добродѣтели.
Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати. Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка.
към втори вариант >>
Дойде нѣкой и ми каже: „
Азъ
искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“.
(втори вариант)
Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето. Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате. Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя. Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ. Такива случаи съмъ ималъ много.
Дойде нѣкой и ми каже: „
Азъ
искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“.
Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“. Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“.
към втори вариант >>
Ето защо това учение мѫчно се разбира и
азъ
ви влизамъ въ положението.
(втори вариант)
Единъ день всички ще влѣзете въ този свѣтъ, само че ще олекнете. Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трѣбва да го оставите на онзи, който ще ви замѣсти. Вие, който се готвите да дадете примѣръ на човѣчеството, трѣбва да бѫдете снабдени като сѣятеля, само съ Божествени сѣмена и да сѣете навсѣкѫдѣ. Сѣмето, което ще израсне въ свѣта, ще бѫде вашата сила. За да разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля.
Ето защо това учение мѫчно се разбира и
азъ
ви влизамъ въ положението.
Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава. Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ.
към втори вариант >>
Азъ
правя една аналогия.
(втори вариант)
Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото.
Азъ
правя една аналогия.
Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо?
към втори вариант >>
Азъ
зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани.
(втори вариант)
Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ.
Азъ
зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани.
Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава? Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда.
към втори вариант >>
И
азъ
съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги.
(втори вариант)
Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ. Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя. Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ. И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ.
И
азъ
съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги.
Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ. Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“.
към втори вариант >>
Нѣкога дойде нѣкой при мене и
азъ
го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него.
(втори вариант)
Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ. И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ. И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги. Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ.
Нѣкога дойде нѣкой при мене и
азъ
го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него.
Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“.
към втори вариант >>
Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“
Азъ
зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия.
(втори вариант)
Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е?
Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“
Азъ
зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия.
Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? – Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ. Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората. Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ. Пита ме: „Ти не си ли страдалъ?
към втори вариант >>
Споредъ моето учение,
азъ
не се лъжа. Защо?
(втори вариант)
Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия.
Споредъ моето учение,
азъ
не се лъжа. Защо?
– Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ. Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората. Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ. Пита ме: „Ти не си ли страдалъ? “ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ?
към втори вариант >>
Между начина, по който
азъ
страдамъ и тя страда, има разлика.
(втори вариант)
Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ. Пита ме: „Ти не си ли страдалъ? “ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ? “ – „Е, тогава се разбрахме! “ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика.
Между начина, по който
азъ
страдамъ и тя страда, има разлика.
Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо.
към втори вариант >>
Като дойдатъ при мене страданията,
азъ
ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ.
(втори вариант)
Пита ме: „Ти не си ли страдалъ? “ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ? “ – „Е, тогава се разбрахме! “ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика.
Като дойдатъ при мене страданията,
азъ
ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ.
А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо.
към втори вариант >>
Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома,
азъ
ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ?
(втори вариант)
Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки.
Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома,
азъ
ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ?
“ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си? “ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ! “ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ?
към втори вариант >>
“ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава,
азъ
те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ!
(втори вариант)
А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ? “ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си?
“ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава,
азъ
те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ!
“ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ? Казвате: „Не, това е благородна работа“. Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.
към втори вариант >>
Азъ
прѣдпочитамъ да ходя босъ, отколкото да одера кожата на единъ волъ; прѣдпочитамъ да ходя гладенъ, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и съ това да ѝ причиня страдания.
(втори вариант)
Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ? Казвате: „Не, това е благородна работа“. Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть. Новото учение изисква отъ васъ да сте герои, да ходите боси, но да вървите честно и справедливо въ живота.
Азъ
прѣдпочитамъ да ходя босъ, отколкото да одера кожата на единъ волъ; прѣдпочитамъ да ходя гладенъ, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и съ това да ѝ причиня страдания.
Това значи да има у насъ велики действия, това значи да дойде у насъ сѣятельтъ на Новото сѣме. А какво става въ свѣта? Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля. Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може. И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може.
към втори вариант >>
Така се опитватъ и съ мене,
азъ
градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ васъ да сте герои, да ходите боси, но да вървите честно и справедливо въ живота. Азъ прѣдпочитамъ да ходя босъ, отколкото да одера кожата на единъ волъ; прѣдпочитамъ да ходя гладенъ, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и съ това да ѝ причиня страдания. Това значи да има у насъ велики действия, това значи да дойде у насъ сѣятельтъ на Новото сѣме. А какво става въ свѣта? Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля.
Така се опитватъ и съ мене,
азъ
градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може.
И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него. И какво още ще видите слѣдъ 10 години! Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите.
към втори вариант >>
Азъ
се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение.
(втори вариант)
Така и вие – който е дошълъ на свѣта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва. Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки. Турете за основа възвишеното, Божественото. Приемете въ себе си Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ. Нѣкои отъ Неговитѣ сѣмена паднаха въ църквата и не изникнаха.
Азъ
се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение.
Хората, който прилагатъ „трудовата повинность“, разбиратъ повече това учение. Въ Англия хората разбраха, че не трѣбва да има частна собственость, а всичко да бѫде общо. И тъй, Христовитѣ думи, който не се разбраха отъ свещеницитѣ, разбраха се отъ хора, който сѫ далечъ отъ Христа. Затова право казва Христосъ, че синоветѣ Божии ще бѫдатъ изпѫдени отвънъ отъ Царството Божие, а тѣзи, който сѫ отвънъ, ще дойдатъ въ Него. Необрѣзанитѣ ще дойдатъ въ свѣта, за да проповѣдватъ.
към втори вариант >>
И да се откажете всички, за мене е безразлично,
азъ
ще свърша работата на всинца ви,
азъ
съм силенъ, колкото всички вие заедно.
(втори вариант)
Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови! “ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ.
И да се откажете всички, за мене е безразлично,
азъ
ще свърша работата на всинца ви,
азъ
съм силенъ, колкото всички вие заедно.
Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи! “ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови. И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате.
към втори вариант >>
65.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Но
азъ
казвамъ: ако не ядете, ако не чувствувате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нѣмате животъ въ себе си.
(втори вариант)
– Защото въ яденето има една положителна истина, съдържа нѣщо въ себе си. Ето защо, човѣкъ при ядене си отваря устата. И тъй, животътъ трѣбва да се разбере въ всичкитѣ си противорѣчия, да се намѣрятъ причинитѣ на тѣзи противорѣчия. Надъ всѣка причина има причина, надъ всѣко слѣдствие има слѣдствие, надъ всѣки резултатъ има резултатъ. Христосъ казва: „Ако не ядете моята плъть, нѣмате животъ въ себе си.“ Важно е „ако не ядете“.
Но
азъ
казвамъ: ако не ядете, ако не чувствувате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нѣмате животъ въ себе си.
Всичко това турямъ подъ еднакъвъ знаменатель. Въ какво седи всичко? Най-възвишената работа е да вземешъ лъжицата и да отворишъ устата си. Нѣкои казватъ: „Този човѣкъ е отличенъ философъ! “ Който може да си отваря устата и да гълта съ лъжицата, той може да стане философъ, а който не може да си отваря устата, не може да стане философъ.
към втори вариант >>
Нѣкоя майка казва: „
Азъ
искамъ дъщеря ми да стане духовна!
(втори вариант)
Всичко това турямъ подъ еднакъвъ знаменатель. Въ какво седи всичко? Най-възвишената работа е да вземешъ лъжицата и да отворишъ устата си. Нѣкои казватъ: „Този човѣкъ е отличенъ философъ! “ Който може да си отваря устата и да гълта съ лъжицата, той може да стане философъ, а който не може да си отваря устата, не може да стане философъ.
Нѣкоя майка казва: „
Азъ
искамъ дъщеря ми да стане духовна!
“ Казвамъ ѝ: „Ако твоята дъщеря гълта съдържанието на лъжицата, може да стане духовна.“ – „Искамъ дъщеря ми да стане умна! “ – „Ако тя отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, ще стане умна, иначе не може.“ Сега религиознитѣ хора проповѣдватъ, че трѣбва да се яде малко. Тѣ сѫ минусъ, отрицателна величина. Азъ правя разлика между религиозни и духовни хора.
към втори вариант >>
Азъ
правя разлика между религиозни и духовни хора.
(втори вариант)
Нѣкоя майка казва: „ Азъ искамъ дъщеря ми да стане духовна! “ Казвамъ ѝ: „Ако твоята дъщеря гълта съдържанието на лъжицата, може да стане духовна.“ – „Искамъ дъщеря ми да стане умна! “ – „Ако тя отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, ще стане умна, иначе не може.“ Сега религиознитѣ хора проповѣдватъ, че трѣбва да се яде малко. Тѣ сѫ минусъ, отрицателна величина.
Азъ
правя разлика между религиозни и духовни хора.
Тѣзи, които не сѫ разбрали живота, сѫ религиозни хора. Богатитѣ хора пъкъ казватъ, че трѣбва да се яде много. Тѣ сѫ плюсъ, положителна величина. Религиознитѣ хора съ разбрали живота въ едно отношение, а богатитѣ – въ друго. Математицитѣ взиматъ тѣзи величини плюсъ и минусъ при своитѣ изчисления.
към втори вариант >>
Моята рѣчь ви се вижда несвързана, защото
азъ
оперирамъ едноврѣменно съ двѣ величини, съ плюсъ и минусъ, а вие оперирате съ една отъ тѣхъ, нѣкога съ плюсъ, а нѣкога съ минусъ.
(втори вариант)
Себе си не разбирате, а за Бога говорите. Най-напрѣдъ трѣбва да разберете своя животъ, своя умъ, своето сърце и послѣ ще говорите за живота на другитѣ и за вѣчния животъ. Не разберете ли това нѣщо, вашата математика почива на редъ нелогичности, безъ съдържание или смисълъ. Когато ви говоря, нѣкои отъ слушателитѣ намиратъ, че моята рѣчь е много несвързана. Не зная, дали моята рѣчь е несвързана или вашата.
Моята рѣчь ви се вижда несвързана, защото
азъ
оперирамъ едноврѣменно съ двѣ величини, съ плюсъ и минусъ, а вие оперирате съ една отъ тѣхъ, нѣкога съ плюсъ, а нѣкога съ минусъ.
Слѣдователно, азъ ще бѫда нелогиченъ спрѣмо васъ, но спрѣмо мене и вие сте нелогични. Питамъ ви, защо трѣбва да ядемъ? Този въпросъ ви задавамъ като тема за размишление. Задайте този въпросъ на вашитѣ професори, на свещеници, на проповѣдници. Всички разрѣшете въпроса: какъвъ е смисълътъ на яденето?
към втори вариант >>
Слѣдователно,
азъ
ще бѫда нелогиченъ спрѣмо васъ, но спрѣмо мене и вие сте нелогични.
(втори вариант)
Най-напрѣдъ трѣбва да разберете своя животъ, своя умъ, своето сърце и послѣ ще говорите за живота на другитѣ и за вѣчния животъ. Не разберете ли това нѣщо, вашата математика почива на редъ нелогичности, безъ съдържание или смисълъ. Когато ви говоря, нѣкои отъ слушателитѣ намиратъ, че моята рѣчь е много несвързана. Не зная, дали моята рѣчь е несвързана или вашата. Моята рѣчь ви се вижда несвързана, защото азъ оперирамъ едноврѣменно съ двѣ величини, съ плюсъ и минусъ, а вие оперирате съ една отъ тѣхъ, нѣкога съ плюсъ, а нѣкога съ минусъ.
Слѣдователно,
азъ
ще бѫда нелогиченъ спрѣмо васъ, но спрѣмо мене и вие сте нелогични.
Питамъ ви, защо трѣбва да ядемъ? Този въпросъ ви задавамъ като тема за размишление. Задайте този въпросъ на вашитѣ професори, на свещеници, на проповѣдници. Всички разрѣшете въпроса: какъвъ е смисълътъ на яденето? Азъ не отричамъ яденето, напротивъ, когато ядете, по мѫжки ще ядете, по всички правила.
към втори вариант >>
Азъ
не отричамъ яденето, напротивъ, когато ядете, по мѫжки ще ядете, по всички правила.
(втори вариант)
Слѣдователно, азъ ще бѫда нелогиченъ спрѣмо васъ, но спрѣмо мене и вие сте нелогични. Питамъ ви, защо трѣбва да ядемъ? Този въпросъ ви задавамъ като тема за размишление. Задайте този въпросъ на вашитѣ професори, на свещеници, на проповѣдници. Всички разрѣшете въпроса: какъвъ е смисълътъ на яденето?
Азъ
не отричамъ яденето, напротивъ, когато ядете, по мѫжки ще ядете, по всички правила.
Когато ядете, ще ядете като юнаци, когато почивате, ще почивате като юнаци. Нѣкой казва: „Не ми се яде“. Да, защото си боленъ. Дѣцата ви казватъ: „Мамо, днесъ не ми се яде! “ Днес си минусъ, а утрѣ, като станешъ плюсъ, ще кажешъ: „Мамо, искамъ да ямъ!
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ, че съврѣменнитѣ хора не знаятъ какъ да ядатъ.
(втори вариант)
Дали това е вѣрно или не, това е другъ въпросъ, но този математикъ е изчислилъ, че малкитѣ причини съ врѣме раждатъ голѣми послѣдствия. Ако 5 ст. въ толкова години нарастнаха на такава голѣма сума, какво биха създали по-голѣмитѣ причини. И тъй, вие трѣбва да приложите този математически законъ и въ яденето, да знаете какъ да ядете. Ако единъ пѫтъ въ живота си се наядете по всички правила на природата, слѣдъ години ще имате най-благотворни влияния, голѣми богатства.
Азъ
казвамъ, че съврѣменнитѣ хора не знаятъ какъ да ядатъ.
Като седнешъ да ядешъ, да не ти дохожда на ума никаква лоша мисъль, да не се поражда въ сърцето ти нито едно лошо чувство, да нѣма никакво отпадане на духа. Въ врѣме на яденето да не забѣлѣжишъ въ нищо и въ никого дори и най-малката грѣшка. Една най-малка грѣшка, ако забѣлѣжишъ, тя слѣдъ години ще даде своитѣ лоши резултати. Всички хора днесъ въ врѣме на яденето си допущатъ много такива малки грѣшки, затова умиратъ, страдатъ и съ хиляди години ще изплащатъ този голѣмъ дългъ. Ще ми възразите: „Свободни сме да ядемъ както искаме!
към втори вариант >>
Азъ
не отричамъ яденето, но трѣбва да знаемъ начинъ за трансформиране на енергията.
(втори вариант)
Ако на тебе не разчита, иска да му прѣдставишъ хора, които да гарантиратъ за тебе. И сега Господь иска отъ всинца ви сигурна гаранция. Тази гаранция зависи отъ човѣшката душа. Като даде човѣкъ дума за нѣщо, трѣбва да я изпълни, трѣбва да има широки разбирания. И тъй, ако не ядемъ, нѣмаме животъ въ себе си.
Азъ
не отричамъ яденето, но трѣбва да знаемъ начинъ за трансформиране на енергията.
Слѣдъ като се наядешъ, трѣбва да трансформирашъ енергията, която си възприелъ; ако не знаешъ какъ да я трансформирашъ, тази енергия ще остане въ стомаха ти, дѣто ще станатъ наслоявания, наслоявания, докато шишето ти се затвори и ще кажешъ: „Не знамъ какво ми стана, но нѣмамъ апетитъ“. Викашъ лѣкарь, той ти прѣпорѫчва очистително. Вземешъ очистително, но апетитътъ ти не се връща. Този законъ е вѣренъ не само за физическия свѣтъ, но и за свѣта на чувствата и мислитѣ. Методитѣ сѫ различни, но законътъ е единъ и сѫщъ.
към втори вариант >>
Когато кажемъ, че дяволъ е влѣзълъ въ корема ми, то значи:
азъ
дяволътъ, който съмъ забъркалъ законитѣ, съмъ влѣзълъ въ корема си.
(втори вариант)
Методитѣ сѫ различни, но законътъ е единъ и сѫщъ. Нѣкой пѫть въ сърцето си имате нѣкакво тягостно чувство, искате да любите и си казвате: „Не мога да любя, сърцето ми е нѣщо закоравѣло.“ Сѫщото нѣщо е и при яденето, искате да ядете, но не можете. Казвате: „Нѣкакъвъ дяволъ е влязълъ вѫтрѣ въ мене.“ – Нѣма никакъвъ дяволъ. Какъ си прѣдставяте дявола, има ли форма, съдържание или смисълъ, нѣкакво рационално число ли е той? Въплотениятъ дяволъ, това сме ние.
Когато кажемъ, че дяволъ е влѣзълъ въ корема ми, то значи:
азъ
дяволътъ, който съмъ забъркалъ законитѣ, съмъ влѣзълъ въ корема си.
Дяволътъ е сѫщество, което се движи много и като се движи много, уморява се. Казвамъ му: „Приятелю, ти си много уморенъ, ще почивашъ сега.“ И тъй, почивката прѣвеждамъ съ думата „постъ“. Щомъ не можешъ да ядешъ, ще постишъ. Религиознитѣ хора мислятъ, че ще се спасятъ съ поста. Постъ, почивка, гладуване, това сѫ синоними.
към втори вариант >>
Да, но слѣдъ врѣме, то ще стане като кука,
азъ
виждамъ това.
(втори вариант)
Постъ, почивка, гладуване, това сѫ синоними. И тъй енергията трѣбва да се трансформира. Какъ ще се трансформира? Ще те улови нѣкоя болесть, ще отслабнешъ, ще изгубишъ апетитъ, а послѣ ще започнешъ да се подобрявашъ, ще се поправишъ и апетитътъ ще ти се върне. Нѣкой пѫть майката се радва, че дѣтето ѝ напълнѣло, поправило се.
Да, но слѣдъ врѣме, то ще стане като кука,
азъ
виждамъ това.
Гледамъ нѣкоя гайда, надула се, надула се чакъ ще се пукне, но като прѣстане да свири, чува се отъ нея звука: пиу-у…, изпразва се. Послѣ пакъ се надува, започватъ да свирятъ на нея. Гайдарджията разбира по-добрѣ закона отъ васъ. Не ти се яде, ще свиешъ, гайдата си, стомаха, ще я туришъ подъ мишца, ще тръгнешъ. На кѫдѣ?
към втори вариант >>
Ще ви се види малко смѣшна тази работа, но
азъ
често си служа съ смѣшни нѣща, защото, ако ви държа много сериозно, ще заспите.
(втори вариант)
Това е отрицателна величина, минусъ. Като изпразнишъ шишето, ще стане „гносо“ и ще почнешъ да вливашъ навѫтрѣ. И тъй има двѣ философии: агностицизъмъ, съ минусъ и агностицизъмъ съ плюсъ. И двѣтѣ спорятъ върху това, трѣбва ли да се пие кръвь или не? Като седнете да ядете, постарайте се да разберете дълбокия смисълъ на яденето, да разберете, защо природата ви го е наложила.
Ще ви се види малко смѣшна тази работа, но
азъ
често си служа съ смѣшни нѣща, защото, ако ви държа много сериозно, ще заспите.
Единъ знаменитъ евангелски проповѣдникъ държалъ една хубава, съ дълбоко съдържание проповѣдь. Залата, въ която държалъ проповѣдьта се провѣтрявала добрѣ чрѣзъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната публика, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отдѣления въ по-голѣмо количество вѫгледвуокисъ. Вслѣдствие на това, публиката започнала да клима съ глава, да заспива. Тъй полузаспали, слушали, казвали: „Тъй, тъй много право казвашъ! “ Проповѣдникътъ, като ги вижда, че заспиватъ, извикал: „Огънь!
към втори вариант >>
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Значи има хлѣбъ, който не е живъ.
(втори вариант)
“ – „Кѫдѣ? “ – „Въ ада! “ Едно противорѣчие. Като се говори за възвишени работи, всички спятъ, а като се каже „огънь“, всички наскачатъ, питатъ дѣ е. Защо природата ни е наложила яденето?
Христосъ казва: „
Азъ
съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Значи има хлѣбъ, който не е живъ.
Най-голѣмото изкуство е да се хранишъ съ жива храна. Ние съврѣменнитѣ хора се хранимъ съ мъртва, заразена храна и вслѣдствие на това страдаме. Ще запитате: „Какъ да е заразена нашата храна? “ Разглеждали ли сте съ микроскопъ месото отъ халитѣ, да видите какви бацили има по него. Лѣкаритѣ казватъ, че и най-издържливитѣ висока температура бацили, при 100 градуса умиратъ.
към втори вариант >>
Азъ
говоря върху този въпросъ отъ чисто практическо гледище.
(втори вариант)
Ще кажете: „Професоръ Мечниковъ казва, че въ киселото млѣко има извѣстни бацили, които продължаватъ живота“. Това провѣрихте ли го? Ние си служимъ съ редъ твърдения. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, Той подразбира друго нѣщо. Той подразбира тѣзи велики закони, които Богъ е поставилъ въ битието на живота, ако възприемете Неговата Мѫдрость, ако разбирате думата мѫдрость и животъ, ако яденето става по всички правила на Божествената наука, ще имате животъ въ себе си.
Азъ
говоря върху този въпросъ отъ чисто практическо гледище.
Съврѣменното общество, всички майки, бащи искатъ да намѣрятъ единъ методъ за подобрение на живота си. Всички професори, учители трѣбва да се занимаватъ съ разрѣшаване въпроса за яденето. Отъ правилното ядене зависи разрѣшаването на всички социални въпроси, отъ яденето зависи разрѣшаването на всички научни въпроси. Ще кажете: „И тази хубава! “ Хубава, разбира се, по-хубаво нѣщо отъ яденето има ли?
към втори вариант >>
Азъ
нѣма да прѣвеждамъ на вашъ езикъ начина, по който ще стори това нѣщо Господь, защото ако го прѣведа, гащитѣ ви ще започнатъ да треперятъ.
(втори вариант)
Можете да направите опитъ въ това отношение, да провѣрите, че моето учение почива на единъ великъ законъ. Задайте си за цѣль прѣзъ една цѣла недѣля да бѫдете съ всички добри, любезни, пъргави въ всѣка работа и да ядете и пиете съ радость на душата, ще видите каква енергия ще внесете въ дома си. Ще ми възразите: „Господь, Господь да оправи свѣта! “ Господь, който иде сега да оправя свѣта, работи съ минуси. Той е рѣшилъ да изпразни всички пълни шишета, Той е рѣшилъ да изпразни всички каси, който съ хиляди години сѫ трупали богатства, Той е рѣшилъ да изпразни всички хамбари и навсѣкѫдѣ въ свѣта да засѣе Новото.
Азъ
нѣма да прѣвеждамъ на вашъ езикъ начина, по който ще стори това нѣщо Господь, защото ако го прѣведа, гащитѣ ви ще започнатъ да треперятъ.
Нѣма да ви казвамъ цѣлата истина, защото като се говори истината, опасно е. Когато прѣкарвашъ нѣкой страхливецъ прѣзъ пропасть, завържи му очитѣ да не вижда и тъй го прѣкарай. Той нѣма да знае гдѣ го водишъ и ще мине пѫтя благополучно. Сега, ако ви развържа бандеролитѣ, съ който врѣменно сѫ ви свързали, коситѣ ще ви побѣлѣятъ! Не, тѣзи прѣвръзки ще стоятъ.
към втори вариант >>
– И
азъ
съмъ много добрѣ.
(втори вариант)
Единъ полковникъ ми разправяше за едно свое геройство, проявено при сраженията на Солунския фронтъ. Стоятъ той и генералътъ, слѣдятъ какъ върви започнатото сериозно сражение. „Гащитѣ ми започнаха да треперятъ отъ страхъ, казва полковникътъ, генералътъ ме пита: Какъ сте? – Много добрѣ! Ами вие?
– И
азъ
съмъ много добрѣ.
И на двамата гащитѣ ни треперятъ, но минаваме за герои. Като се свърши сражението, генералътъ се обръща къмъ мене, казва ми: Видѣ ли какви сме герои, такива трѣбва да бѫдатъ всички българи! “ Не, не, когато човѣкъ влѣзе въ живота съ идейни разбирания, зѫбитѣ му не трѣбва да тракатъ отъ страхъ и гащитѣ му не трѣбва да треперятъ. Той трѣбва да знае, че яде, за да живѣе. Този животъ трѣбва да съдържа въ себе си великото, възвишеното.
към втори вариант >>
Пощаджията е назначенъ отъ бюрото на „трудовата повинность“ да носи писма, телеграми и затова
азъ
го поздравлявамъ.
(втори вариант)
И наистина, слѣдъ малко влиза жена му съ единъ легенъ вода, полива Сократа и гоститѣ му. Сократъ сѫщо тъй спокойно казалъ: „Нѣма нищо, безъ дъждъ нѣма растене! “ Сега и при мене идватъ много хора и ми казватъ: „Сегашнитѣ хора сѫ станали много лоши, много се одумватъ.“ Тѣзи, които одумватъ, това сѫ пощаджии, носятъ писма, съ които съобщаватъ, че еди кой си умрѣлъ, този изгубилъ, онзи спечелилъ и т.н. Пощаджията, който носи писмото, не е виновенъ, а вината е у този, който е писалъ писмото.
Пощаджията е назначенъ отъ бюрото на „трудовата повинность“ да носи писма, телеграми и затова
азъ
го поздравлявамъ.
Като се свърши опрѣдѣленото врѣме и той ще спре раздаването на писма. Сега и природата ви е наложила трудова повинность и вие трѣбва да ядете. Ако не ядете споредъ нейнитѣ правила и закони, тя ви наказва, изпраща ви разни болести: ревматизъмъ, грѫдоболие, неврастения и др. Като страдате, тя казва: „Докато не се научите да ядете по моитѣ правила, до тогава ще страдате! “ Мѫжътъ донесълъ малко жито въ кѫщи, жената да не се сърди, а да каже: „Нѣма нищо, мѫжо, ще сваря житото, ще му туря малко захарчица и съ него ще минемъ.“ Бѣденъ е човѣкътъ, донесълъ само 1 кг. жито.
към втори вариант >>
Азъ
проучавамъ този въпросъ, какъ и кога се хранятъ животнитѣ и т.н.
(втори вариант)
Вие искате да съгласувате настоящето съ бѫдещето. Това не може. Тѣ могатъ да се съгласуватъ само въ крайнитѣ си резултати. Затова всѣки трѣбва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Словото, това е разбиране на закона, защо трѣбва да ядемъ и какъ да ядемъ.
Азъ
проучавамъ този въпросъ, какъ и кога се хранятъ животнитѣ и т.н.
Азъ слѣдя и хората какъ ядатъ, какъ сѫ наредени чиниитѣ имъ, цялъ редъ математически изчисления правя. Отъ тѣзи изчисления при яденето вадя заключение какви ще сѫ бѫдещитѣ хора. Не укорявамъ хората, а проучвамъ законитѣ на природата. Когато бѣдниятъ обикаля богатия, зная защо прави това. Търси начинъ да си изплати дълговетѣ.
към втори вариант >>
Азъ
слѣдя и хората какъ ядатъ, какъ сѫ наредени чиниитѣ имъ, цялъ редъ математически изчисления правя.
(втори вариант)
Това не може. Тѣ могатъ да се съгласуватъ само въ крайнитѣ си резултати. Затова всѣки трѣбва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Словото, това е разбиране на закона, защо трѣбва да ядемъ и какъ да ядемъ. Азъ проучавамъ този въпросъ, какъ и кога се хранятъ животнитѣ и т.н.
Азъ
слѣдя и хората какъ ядатъ, какъ сѫ наредени чиниитѣ имъ, цялъ редъ математически изчисления правя.
Отъ тѣзи изчисления при яденето вадя заключение какви ще сѫ бѫдещитѣ хора. Не укорявамъ хората, а проучвамъ законитѣ на природата. Когато бѣдниятъ обикаля богатия, зная защо прави това. Търси начинъ да си изплати дълговетѣ. Простиятъ търси учения.
към втори вариант >>
на визита, съ това иска да каже: „
Азъ
ви взимамъ даже малко, вие трѣбва да се научите да ядете“.
(втори вариант)
Като заболѣешъ, викашъ лѣкарь. Трѣбва да му платишъ, но като си бѣденъ, сърдишъ се, че той иска много и казвашъ: „Не може ли да отстѫпи той? “ Лѣкарьтъ не е виновенъ, той е добъръ учитель на човѣчеството. Вие трѣбва да се научите да ядете както трѣбва и да нѣмате нужда от лѣкарь. Когато лѣкарьтъ ви взима 50 лв.
на визита, съ това иска да каже: „
Азъ
ви взимамъ даже малко, вие трѣбва да се научите да ядете“.
И тъй всички свѣтски, всички духовни хора сѫ подъ еднакъвъ знаменатель. За въ бѫдеще хората трѣбва да се научатъ да ядатъ правилно, да нѣма между васъ гладни хора. Природата не търпи гладни хора, защото тѣ развалятъ добрия ефектъ на сититѣ. Когато се донесе яденето, трѣбва да има за всички. Когато дойде изпразването, пакъ трѣбва да дойде за всички.
към втори вариант >>
Азъ
ви казвамъ: „Правете, каквото искате, но ще си плащате“.
(втори вариант)
И тъй, Христосъ дава всичко, каквото има. Сега хората казватъ: „Христосъ дава, но ние не даваме“. Щомъ не давате, ще има положителни и отрицателни величини въ вашия животъ, ще се сърдите, че животътъ е скѫпъ, постройкитѣ на кѫщитѣ струватъ скѫпо и т.н. Тъй ще бѫде за тѣзи, който не даватъ, а който даватъ, както Христа, животътъ имъ ще се оправи и ще се ползуватъ отъ плодоветѣ на това велико учение. Като ме слушате, вие си казвате: „Говори, каквото искашъ, ние си знаемъ нашето“.
Азъ
ви казвамъ: „Правете, каквото искате, но ще си плащате“.
Най-простото учение, което можете още сега да приложите на земята, то е науката за яденето. Прѣпорѫчвамъ на всинца ви да слѣзете до учението за яденето, да не мислите, че сте на небето. Никой не е на небето. Набожни хора нѣма. – „Но той е религиозенъ човѣкъ!
към втори вариант >>
Всичко това, което ви говоря,
азъ
го прилагамъ и наблюдавамъ какви сѫ резултатитѣ.
(втори вариант)
Яденето е причина да се развалятъ добритѣ отношения помежду ни. Никаква друга философия не признавамъ! Яжте споредъ правилата на природата и всички въпроси ще се оправятъ лесно. Спрѣте се върху тѣзи думи, размишлявайте върху яденето. Почти всички сте еднакви въ яденето, ядете по единъ и сѫщъ начинъ.
Всичко това, което ви говоря,
азъ
го прилагамъ и наблюдавамъ какви сѫ резултатитѣ.
Правете и вие опити. Като си излѣзете отъ тукъ, помнете, което ви казахъ, че трѣбва да се научите да ядете. Като вземешъ една сварена картофа, кажи ѝ: „Сестричко, азъ те обичамъ, ще ми позволишъ да ти съблѣка дрешкитѣ, искамъ да влѣзешъ въ мене, да се разходишъ изъ стомаха, сърцето, дробоветѣ ми; тамъ нѣма да си добрѣ, ще имашъ страдания, но като минешъ прѣзъ тѣхъ, ще влѣзешъ въ свѣтлата страна на моя животъ, ще видишъ какво е моето сърце и моя умъ и тамъ ще си дадемъ по една цѣлувка“. Вземешъ една ябълка, една круша, по сѫщия начинъ ще се разговоришъ съ тѣхъ и най-послѣ вѫтрѣ въ васъ ще се цѣлунете. Като свършишъ яденето, ще кажешъ: „Днесъ имахъ три гостенки мои сестри отъ невидимия свѣтъ, отъ небето и ги пратихъ да се разходятъ вѫтрѣ въ мене“.
към втори вариант >>
Като вземешъ една сварена картофа, кажи ѝ: „Сестричко,
азъ
те обичамъ, ще ми позволишъ да ти съблѣка дрешкитѣ, искамъ да влѣзешъ въ мене, да се разходишъ изъ стомаха, сърцето, дробоветѣ ми; тамъ нѣма да си добрѣ, ще имашъ страдания, но като минешъ прѣзъ тѣхъ, ще влѣзешъ въ свѣтлата страна на моя животъ, ще видишъ какво е моето сърце и моя умъ и тамъ ще си дадемъ по една цѣлувка“.
(втори вариант)
Спрѣте се върху тѣзи думи, размишлявайте върху яденето. Почти всички сте еднакви въ яденето, ядете по единъ и сѫщъ начинъ. Всичко това, което ви говоря, азъ го прилагамъ и наблюдавамъ какви сѫ резултатитѣ. Правете и вие опити. Като си излѣзете отъ тукъ, помнете, което ви казахъ, че трѣбва да се научите да ядете.
Като вземешъ една сварена картофа, кажи ѝ: „Сестричко,
азъ
те обичамъ, ще ми позволишъ да ти съблѣка дрешкитѣ, искамъ да влѣзешъ въ мене, да се разходишъ изъ стомаха, сърцето, дробоветѣ ми; тамъ нѣма да си добрѣ, ще имашъ страдания, но като минешъ прѣзъ тѣхъ, ще влѣзешъ въ свѣтлата страна на моя животъ, ще видишъ какво е моето сърце и моя умъ и тамъ ще си дадемъ по една цѣлувка“.
Вземешъ една ябълка, една круша, по сѫщия начинъ ще се разговоришъ съ тѣхъ и най-послѣ вѫтрѣ въ васъ ще се цѣлунете. Като свършишъ яденето, ще кажешъ: „Днесъ имахъ три гостенки мои сестри отъ невидимия свѣтъ, отъ небето и ги пратихъ да се разходятъ вѫтрѣ въ мене“. Ще кажете: „Този човѣкъ се занимава съ духове, разговаря съ тѣхъ“. – Да, азъ се разговарямъ съ картофки, ябълки и круши, давамъ имъ по една цѣлувка като влѣзатъ въ мене и имъ казвамъ да не разправятъ това нѣщо никому. Тѣзи ваши сестри, като отидатъ на другия свѣтъ, ще кажатъ: „Тѣзи хора се научиха вече какъ да живѣятъ, може да ги посѣщаваме“.
към втори вариант >>
– Да,
азъ
се разговарямъ съ картофки, ябълки и круши, давамъ имъ по една цѣлувка като влѣзатъ въ мене и имъ казвамъ да не разправятъ това нѣщо никому.
(втори вариант)
Като си излѣзете отъ тукъ, помнете, което ви казахъ, че трѣбва да се научите да ядете. Като вземешъ една сварена картофа, кажи ѝ: „Сестричко, азъ те обичамъ, ще ми позволишъ да ти съблѣка дрешкитѣ, искамъ да влѣзешъ въ мене, да се разходишъ изъ стомаха, сърцето, дробоветѣ ми; тамъ нѣма да си добрѣ, ще имашъ страдания, но като минешъ прѣзъ тѣхъ, ще влѣзешъ въ свѣтлата страна на моя животъ, ще видишъ какво е моето сърце и моя умъ и тамъ ще си дадемъ по една цѣлувка“. Вземешъ една ябълка, една круша, по сѫщия начинъ ще се разговоришъ съ тѣхъ и най-послѣ вѫтрѣ въ васъ ще се цѣлунете. Като свършишъ яденето, ще кажешъ: „Днесъ имахъ три гостенки мои сестри отъ невидимия свѣтъ, отъ небето и ги пратихъ да се разходятъ вѫтрѣ въ мене“. Ще кажете: „Този човѣкъ се занимава съ духове, разговаря съ тѣхъ“.
– Да,
азъ
се разговарямъ съ картофки, ябълки и круши, давамъ имъ по една цѣлувка като влѣзатъ въ мене и имъ казвамъ да не разправятъ това нѣщо никому.
Тѣзи ваши сестри, като отидатъ на другия свѣтъ, ще кажатъ: „Тѣзи хора се научиха вече какъ да живѣятъ, може да ги посѣщаваме“. И тъй, направете този малъкъ опитъ върху яденето. Като успѣете, този опитъ ще ви даде вѣра за бѫдещитѣ ви опити.
към втори вариант >>
66.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Като отида въ единъ градъ и видя, че всички врати и прозорци на кѫщитѣ сѫ затворени,
азъ
вадя заключението си за културата на този градъ.
(втори вариант)
Всѣки свѣтъ е опрѣдѣленъ отъ степеньта на развитието на извѣстни разумни същества, които живѣятъ тамъ. Всѣка форма, която сѫществува въ този свѣтъ е признакъ на разумна сила, която е работила по-рано и я създала. Всѣко ограничение, което срѣщаме въ този свѣтъ, показва, че задъ това ограничение има сѫщества, които се бранятъ, турятъ си граница. Ако нѣкой дойде задъ вашата градина и се огради съ колци, това показва, че тамъ има живо сѫщество. Ако дойда въ вашата кѫща и намѣря заключено, какво показва това?
Като отида въ единъ градъ и видя, че всички врати и прозорци на кѫщитѣ сѫ затворени,
азъ
вадя заключението си за културата на този градъ.
Заключенитѣ врати и прозорци показватъ, че всички хора отъ този градъ обичатъ да пооткрадватъ, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Когато отида въ единъ градъ и видя, че всички дами ходятъ съ забулени глави, сѫдя за културата на тѣхнитѣ мѫже. Когато мѫжетѣ въ единъ градъ носятъ дълги бради и отъ това правя своето заключение. Мѫжътъ не обича брадата жена. Защо? Той казва: „Азъ се наситихъ на бради отъ себе си, не искамъ такава жена!
към втори вариант >>
Той казва: „
Азъ
се наситихъ на бради отъ себе си, не искамъ такава жена!
(втори вариант)
Като отида въ единъ градъ и видя, че всички врати и прозорци на кѫщитѣ сѫ затворени, азъ вадя заключението си за културата на този градъ. Заключенитѣ врати и прозорци показватъ, че всички хора отъ този градъ обичатъ да пооткрадватъ, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Когато отида въ единъ градъ и видя, че всички дами ходятъ съ забулени глави, сѫдя за културата на тѣхнитѣ мѫже. Когато мѫжетѣ въ единъ градъ носятъ дълги бради и отъ това правя своето заключение. Мѫжътъ не обича брадата жена. Защо?
Той казва: „
Азъ
се наситихъ на бради отъ себе си, не искамъ такава жена!
“ Жената казва: „Азъ не искамъ мѫжъ безъ брада и мустаци“. Защо жената иска мѫжъ съ брада и мустаци, а мѫжътъ иска жена безъ брада и мустаци? На какво се дължи това? Казвате: „Природата е наредила така“. Да, тъй е направила природата.
към втори вариант >>
“ Жената казва: „
Азъ
не искамъ мѫжъ безъ брада и мустаци“.
(втори вариант)
Заключенитѣ врати и прозорци показватъ, че всички хора отъ този градъ обичатъ да пооткрадватъ, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Когато отида въ единъ градъ и видя, че всички дами ходятъ съ забулени глави, сѫдя за културата на тѣхнитѣ мѫже. Когато мѫжетѣ въ единъ градъ носятъ дълги бради и отъ това правя своето заключение. Мѫжътъ не обича брадата жена. Защо? Той казва: „Азъ се наситихъ на бради отъ себе си, не искамъ такава жена!
“ Жената казва: „
Азъ
не искамъ мѫжъ безъ брада и мустаци“.
Защо жената иска мѫжъ съ брада и мустаци, а мѫжътъ иска жена безъ брада и мустаци? На какво се дължи това? Казвате: „Природата е наредила така“. Да, тъй е направила природата. Ако нѣкой дойде да ти обръсне главата, природата ли е направила това?
към втори вариант >>
Мѫжътъ, като глади мустацитѣ и брадата си, съ това иска да каже на жена си: „Нали искашъ да градишъ кѫща, на вземи,
азъ
имамъ цѣла гора дървета, греди, сѣчи колкото искашъ, богатъ човѣкъ съмъ.“ Мустакатъ човѣкъ, брадатъ човѣкъ и богатъ човѣкъ, тѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо.
(втори вариант)
Когато нѣкой човѣкъ иска да се покаже по-благороденъ, пуща си брада и мустаки. Хората казватъ за него: „Чудесенъ човѣкъ е! “ Но, като отиде въ небето, за неговата брада и мустаци петь пари не даватъ. Нѣма по-смѣшно нѣщо отъ брадатъ и мустакатъ човѣкъ. И момцитѣ, мѫжетѣ, като искатъ да се покажатъ по-солидни, да обърнатъ по-голѣмо внимание, гладятъ брадитѣ и мустацитѣ си.
Мѫжътъ, като глади мустацитѣ и брадата си, съ това иска да каже на жена си: „Нали искашъ да градишъ кѫща, на вземи,
азъ
имамъ цѣла гора дървета, греди, сѣчи колкото искашъ, богатъ човѣкъ съмъ.“ Мустакатъ човѣкъ, брадатъ човѣкъ и богатъ човѣкъ, тѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо.
За онѣзи отъ васъ, които сѫ рѣшили да живѣятъ разумно, трѣбва дълбоко разбиране на живота. Старитѣ хора казватъ за младитѣ: „Нека младитѣ си отживѣятъ сега, има врѣме за сериозно замисляне върху живота, ние вече сме отживѣли. Ние трѣбва сега разумно да живѣемъ.“ Азъ казвамъ, наистина старитѣ сѫ отживѣли, но ако младитѣ живѣятъ така и тѣ ще отживѣятъ. Отживѣване, отвѣване е едно и сѫщо нѣщо. Какво показва отвѣването на житото?
към втори вариант >>
Ние трѣбва сега разумно да живѣемъ.“
Азъ
казвамъ, наистина старитѣ сѫ отживѣли, но ако младитѣ живѣятъ така и тѣ ще отживѣятъ.
(втори вариант)
Нѣма по-смѣшно нѣщо отъ брадатъ и мустакатъ човѣкъ. И момцитѣ, мѫжетѣ, като искатъ да се покажатъ по-солидни, да обърнатъ по-голѣмо внимание, гладятъ брадитѣ и мустацитѣ си. Мѫжътъ, като глади мустацитѣ и брадата си, съ това иска да каже на жена си: „Нали искашъ да градишъ кѫща, на вземи, азъ имамъ цѣла гора дървета, греди, сѣчи колкото искашъ, богатъ човѣкъ съмъ.“ Мустакатъ човѣкъ, брадатъ човѣкъ и богатъ човѣкъ, тѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо. За онѣзи отъ васъ, които сѫ рѣшили да живѣятъ разумно, трѣбва дълбоко разбиране на живота. Старитѣ хора казватъ за младитѣ: „Нека младитѣ си отживѣятъ сега, има врѣме за сериозно замисляне върху живота, ние вече сме отживѣли.
Ние трѣбва сега разумно да живѣемъ.“
Азъ
казвамъ, наистина старитѣ сѫ отживѣли, но ако младитѣ живѣятъ така и тѣ ще отживѣятъ.
Отживѣване, отвѣване е едно и сѫщо нѣщо. Какво показва отвѣването на житото? Това показва, че то е отживѣло. Не трѣбва да се отживѣва, а трѣбва да се живѣе единъ разуменъ, смисленъ животъ, въ който да има вѫтрѣшна, Божествена хармония. Вие ще ми кажете: „Да, бихме живѣли така, но въ този свѣтъ, тъй грѣшенъ, тъй нечистъ, какъ може да се живѣе?
към втори вариант >>
Въ Соломоновитѣ притчи се казва: „Мека дума смекчава, а остра ожесточава.“
Азъ
казвамъ, огъньтъ смекчава, студътъ – смразява, уякчава.
(втори вариант)
Не трѣбва да се отживѣва, а трѣбва да се живѣе единъ разуменъ, смисленъ животъ, въ който да има вѫтрѣшна, Божествена хармония. Вие ще ми кажете: „Да, бихме живѣли така, но въ този свѣтъ, тъй грѣшенъ, тъй нечистъ, какъ може да се живѣе? “ Нашето положение не е по-лошо отъ това на млѣкопитающитѣ, ние сме хиляди пѫти по-добрѣ отъ тѣхъ. Всѣки човѣкъ чрѣзъ трудъ, чрѣзъ постоянство може да прѣодолѣе всички мъчнотии, които се явяватъ въ живота му. Има много лесенъ начинъ,за прѣодоляване на мѫчнотиитѣ.
Въ Соломоновитѣ притчи се казва: „Мека дума смекчава, а остра ожесточава.“
Азъ
казвамъ, огъньтъ смекчава, студътъ – смразява, уякчава.
Вие трѣбва да разбирате Словото въ този смисълъ, както Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото“. Какви сѫ били условията, въ които съмъ се родилъ, какви сѫ били баща ми и майка ми, дали сѫ били благородни, учени хора, това не е важно, важно е дали слушамъ и пазя Словото. Не спазвамъ ли Словото, нищо не се ползувамъ отъ благородството на родителитѣ си. Азъ взимамъ двѣ противоположности въ свѣта: богатство и сиромашия. Всички искате да бѫдете богати, никой не иска да е бѣденъ.
към втори вариант >>
Азъ
взимамъ двѣ противоположности въ свѣта: богатство и сиромашия.
(втори вариант)
Има много лесенъ начинъ,за прѣодоляване на мѫчнотиитѣ. Въ Соломоновитѣ притчи се казва: „Мека дума смекчава, а остра ожесточава.“ Азъ казвамъ, огъньтъ смекчава, студътъ – смразява, уякчава. Вие трѣбва да разбирате Словото въ този смисълъ, както Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото“. Какви сѫ били условията, въ които съмъ се родилъ, какви сѫ били баща ми и майка ми, дали сѫ били благородни, учени хора, това не е важно, важно е дали слушамъ и пазя Словото. Не спазвамъ ли Словото, нищо не се ползувамъ отъ благородството на родителитѣ си.
Азъ
взимамъ двѣ противоположности въ свѣта: богатство и сиромашия.
Всички искате да бѫдете богати, никой не иска да е бѣденъ. Защо сѫществува богатството и сиромашията? Вие казвате: „Не може безъ това, трѣбва да сѫществуватъ тѣзи нѣща“. Прослѣдете природата, ще видите, че навсѣкѫде въ нея се срѣщатъ тѣзи двѣ състояния. Тѣ сѫ двѣ състояния на разумния животъ.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ сиромахъ“.
(втори вариант)
Вие казвате: „Не може безъ това, трѣбва да сѫществуватъ тѣзи нѣща“. Прослѣдете природата, ще видите, че навсѣкѫде въ нея се срѣщатъ тѣзи двѣ състояния. Тѣ сѫ двѣ състояния на разумния животъ. Богъ дава богатство на човѣка, за да познае неприятелитѣ си, враговетѣ си и великитѣ спънки, които го спъватъ въ живота. А сиромашия му дава, за да познае приятелитѣ си и всички благородни сили, които работятъ за неговото добро.
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ сиромахъ“.
Разбра ли кои сѫ твои приятели? – „Не“. Тогава не си разбралъ и сиромашията. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Ако си разбралъ неприятелитѣ си, трѣбва да влѣзешъ въ борба съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Че магарето не пие,
азъ
не съмъ видѣлъ пияно магаре.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора осиромашѣха, извадиха ножоветѣ си и започнаха да се биятъ съ неприятелитѣ си. Слѣдователно, отъ ваше становище, сиромашията и богатството сѫ двѣ състояния, срѣщу които човѣкъ трѣбва да се бори, за да прѣодолее всички мѫчнотии, защото и въ богатството и въ сиромашията, въ силата и въ безсилието, въ знанието и въ глупостьта има изкушения. Отъ това гледище има злини, които хората сами сѫ създали и вслѣдствие на това страдатъ. И когато хората страдатъ, това не е защото сѫ глупави, а защото сѫ много умни. Често българитѣ казватъ за нѣкого: „Напилъ се като магаре“.
Че магарето не пие,
азъ
не съмъ видѣлъ пияно магаре.
Отъ дѣ произлиза тази поговорка? Ако се каже за нѣкого, че се напилъ като магаре съ студена вода, това го разбирам, но иначе – не. Тази поговорка въ прямата ѝ смисъль била такава: „Този човѣкъ не знае да пие като магаре“, а тѣ сѫ я изопачили въ форма: „Напилъ се като магаре“. Тѣзи народни поговорки, приказки сѫ тъй изопачени, че въ тѣхъ не може да се намѣри чистата истина. Ние трѣбва постоянно да сѣемъ, да сѣемъ навсѣкѫдѣ тази чиста истина, защото тя е отъ горѣ покрита съ хиляди подправки.
към втори вариант >>
Понѣкога хората ядатъ чесънъ, защото нѣкои отъ елементитѣ, който живѣятъ въ тѣхъ, искатъ такава храна, затова той казва: „Хайде да ви дадемъ малко отъ тази храна.“
Азъ
говоря на символиченъ езикъ.
(втори вариант)
Ангелътъ му казалъ: „Ти знаешъ ли, че ако дойде тукъ този твой роднина, това мѣсто ще се опропасти, ще се измѣни“. – „Нищо, за една минута само ще го видя.“ – „Добрѣ“, казалъ ангелътъ. Дошълъ роднината на светията, но този монастиръ се опропастилъ и светията трѣбвало да бѣга отъ тамъ. Вие мислите, че грѣхътъ е нищо, проста работа. Не, грѣхътъ е най-опасната отрова, най-голѣмия чесънъ въ свѣта.
Понѣкога хората ядатъ чесънъ, защото нѣкои отъ елементитѣ, който живѣятъ въ тѣхъ, искатъ такава храна, затова той казва: „Хайде да ви дадемъ малко отъ тази храна.“
Азъ
говоря на символиченъ езикъ.
Чесънътъ е едно лѣчебно срѣдство и трѣбва да се употрѣбява само за болни хора. Когато нѣкой иска да дезинфекцира устата си или иска да помогне на болния си стомахъ или на слабитѣ си гѫрди, може да употрѣби чесънъ, но когато е здравъ, абсолютно се забранява чесънъ. На болни хора прѣдписвамъ чесънъ, на здрави – не; на болни хора прѣдписвамъ рѣпа, на здрави – не. Ако стомахътъ ти е разстроенъ, яжъ рѣпа, свари я и пий сока ѝ, докато се поправи стомахътъ ти, но поправи ли се, не употрѣбявай повече. Ако стомахътъ ти е слабъ, пий само една чашка вино, но ако е здравъ – никакво вино не се позволява.
към втори вариант >>
Азъ
говоря за ферментиралото, а не за сладкото вино.
(втори вариант)
Чесънътъ е едно лѣчебно срѣдство и трѣбва да се употрѣбява само за болни хора. Когато нѣкой иска да дезинфекцира устата си или иска да помогне на болния си стомахъ или на слабитѣ си гѫрди, може да употрѣби чесънъ, но когато е здравъ, абсолютно се забранява чесънъ. На болни хора прѣдписвамъ чесънъ, на здрави – не; на болни хора прѣдписвамъ рѣпа, на здрави – не. Ако стомахътъ ти е разстроенъ, яжъ рѣпа, свари я и пий сока ѝ, докато се поправи стомахътъ ти, но поправи ли се, не употрѣбявай повече. Ако стомахътъ ти е слабъ, пий само една чашка вино, но ако е здравъ – никакво вино не се позволява.
Азъ
говоря за ферментиралото, а не за сладкото вино.
Христосъ казва: „По блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото“. За да може Словото Божие да внесе великитѣ, новитѣ идеи въ свѣта, трѣбва да ги почерпимъ отнѣкѫдѣ. Това може да стане само слѣдъ като влѣземъ въ хармония съ Великото, съ Божественото въ свѣта. Ако мислите, че тѣзи велики идеи ще ги почерпите отъ съврѣменния свѣтъ, лъжете се, той е безидеенъ. Покажете ми въ днешнитѣ вѣстници или въ съврѣменната литература нѣкѫдѣ нѣкаква нова идея.
към втори вариант >>
Азъ
не говоря за свѣтскитѣ хора, а за васъ, които ме слушате.
(втори вариант)
“ Ако жената имаше търпѣнието да изслушва тъй дълго мѫжа си, ако той имаше търпѣнието да разказва какъ се готви пълнена кокошка, какъ да нѣматъ търпѣнието да изслушатъ и двамата какъ се приготвя щастието? Това е единъ методъ, това сѫ закони, който сѫществуватъ дълбоко въ нашата душа. Какъ ще наредите живота си, ако нѣмате щастие? Безъ щастие, животътъ ви ще бѫде редъ разочарования, редъ нещастия и тогава ще кажете: „Животътъ нѣма смисъль“.
Азъ
не говоря за свѣтскитѣ хора, а за васъ, които ме слушате.
Колко пѫти и при най-малкитѣ изпити се спъвате, не може да ги издържите! Христосъ казва: „По-блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото.“ Словото включва всичко въ себе си, То носи любовь. Само въ разумния животъ може да има любовь, само между разумни сѫщества може да се проявява любовьта. Въ неразумния животъ нѣма никаква любовь. Вие казвате: „Трѣбва да се обичаме, трѣбва да се любимъ!
към втори вариант >>
Вториятъ: „
Азъ
ходихъ на мѣсечината.
(втори вариант)
Рѣшили да си легнатъ да спятъ и който отъ тѣхъ сънува най-хубавъ сънь, нему да се даде кокошката. Лѣгатъ си и тримата. Спали единъ часъ и се събудили, да разказватъ кой какво е сънувалъ. Първиятъ започва: „Като заспахъ, отидохъ на небето и какви ли не чудеса видѣхъ тамъ! Ангели съ бѣли одежди, всички весело пѣятъ, но какво пѣене“ и т.н.
Вториятъ: „
Азъ
ходихъ на мѣсечината.
Чудни работи видѣхъ тамъ! “ Третиятъ казва: „Азъ, като видѣхъ единия на небето, другия на мѣсечината, рекохъ си въ себе си, че тѣзи хора нѣма да се върнатъ отъ тамъ, станахъ и изядохъ кокошката.“ Сега едни ни залъгватъ, че сѫ на небето, втори на мѣсечината, трети ни каратъ да копаемъ, но въ всичко това нѣма никакъвъ смисълъ. Има извѣстни обществени задачи, който трѣбва да разрешимъ. Само единъ истински начинъ има за прилагане на правилния, разумния животъ.
към втори вариант >>
“ Третиятъ казва: „
Азъ
, като видѣхъ единия на небето, другия на мѣсечината, рекохъ си въ себе си, че тѣзи хора нѣма да се върнатъ отъ тамъ, станахъ и изядохъ кокошката.“
(втори вариант)
Спали единъ часъ и се събудили, да разказватъ кой какво е сънувалъ. Първиятъ започва: „Като заспахъ, отидохъ на небето и какви ли не чудеса видѣхъ тамъ! Ангели съ бѣли одежди, всички весело пѣятъ, но какво пѣене“ и т.н. Вториятъ: „Азъ ходихъ на мѣсечината. Чудни работи видѣхъ тамъ!
“ Третиятъ казва: „
Азъ
, като видѣхъ единия на небето, другия на мѣсечината, рекохъ си въ себе си, че тѣзи хора нѣма да се върнатъ отъ тамъ, станахъ и изядохъ кокошката.“
Сега едни ни залъгватъ, че сѫ на небето, втори на мѣсечината, трети ни каратъ да копаемъ, но въ всичко това нѣма никакъвъ смисълъ. Има извѣстни обществени задачи, който трѣбва да разрешимъ. Само единъ истински начинъ има за прилагане на правилния, разумния животъ. Този начинъ ще дойде, ще се наложи на всички хора. Какъ ще дойде?
към втори вариант >>
– „
Азъ
не мога да направя това.“ – Почналъ си да изсъхвашъ.
(втори вариант)
А сега всички хора казватъ: „Бѫди твърдъ като мѫжъ, бѫди силенъ, якъ като желѣзо! “ Е, хубаво става и желѣзо и камъкъ, но нищо не излиза. Когато човѣкъ започва да изсъхва, става твърдъ, изгубва пластичностьта си и казва: „Моятъ умъ не може да побере това.“ Да, почналъ си да изсъхвашъ. – „Моето сърце не може да обича! “ – Почналъ си да изсъхвашъ.
– „
Азъ
не мога да направя това.“ – Почналъ си да изсъхвашъ.
Не, кажи: „Всичко мога да направя и горѣ отивамъ и долу отивамъ! “ Това значи да бѫдешъ герой. Като ви говоря, че трѣбва да живѣете споредъ разумния животъ, вие казвате: „Ако живѣемъ по този начинъ, ще умремъ отъ гладъ.“ Да, казвалъ съмъ и другъ пѫтъ, че по който начинъ и да живѣете, колкото богати и да сте, всички отъ гладъ ще умрете. Дохожда день, гърлото засъхва, не приема нищо. Очитѣ гледатъ, гледатъ и тѣ се затворятъ.
към втори вариант >>
Често се запитвате: „Дали съмъ спасенъ
азъ
?
(втори вариант)
Той може да бѫде спасенъ само по единъ начинъ и то по пѫтя на любовьта. Ние спасяваме хората чрѣзъ любовьта. Тогава казвамъ на всинца ви: „Възлюбете Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила и ще бѫдешъ спасенъ, ти и домътъ ти и народътъ ти и цѣлото човѣчество.“ Това е смисъла на живота. Възлюби Господа и прѣкарай тази любовь прѣзъ цѣлото си сѫщество! Тогава не само, че ще бѫдешъ спасенъ, но ще станешъ наслѣдникъ на Царството Божие.
Често се запитвате: „Дали съмъ спасенъ
азъ
?
“ Моята диагноза е лесна. Питамъ те: Любовьта влиза ли въ сърцето ти, въ душата ти, въ ума ти и въ силата ти? Отговаряшъ: „Е, е, е…“ Казвамъ, ти си се научилъ да спрѣгашъ отъ спомагателния глаголъ „съмъ“ само третото лице – „е“, това „е“ е връзка. Намѣри сега другитѣ двѣ думи; тури първата дума, послѣ спомагателния глаголъ „е“, слѣдъ това втората дума и образувай едно прѣдложение. Всѣки отъ васъ може да се справи съ тази диагноза.
към втори вариант >>
Толстой още прѣди 20 години прѣдсказа какво ще стане съ Русия и казваше на жена си: „Хайде да раздадемъ богатството си, да се уединимъ нѣкѫдѣ и да заживѣемъ тихъ, чистъ животъ, да изпълняваме волята Божия.“ – „Раздай своето богатство,
азъ
не искамъ да направя сѫщото“, отговаряше жена му.
(втори вариант)
Хванатъ слона обърнатъ го нѣколко пѫти на гърба му и съ това, въ петь минути толкова много се укротява, че е неузнаваемъ. Така сега и Господь ще направи, ще хване всички хора – мѫже, жени, свещеници, проповѣдници, учители, сѫдии, ще ги обърне нѣколко пѫти на гърба имъ и ще ги прѣтъркули въ водата. Тѣ ще кажатъ: „Господи, познахме Те.“ Въ водата нѣма частна собственость. Ще ми кажете: „Ние ще дочакаме това нѣщо, ще бѫдемъ свидѣтели на тѣзи врѣмена.“ Не стойте да дочаквате това врѣме! Гледайте да не направите грѣшката, която жената на Толстоя направи.
Толстой още прѣди 20 години прѣдсказа какво ще стане съ Русия и казваше на жена си: „Хайде да раздадемъ богатството си, да се уединимъ нѣкѫдѣ и да заживѣемъ тихъ, чистъ животъ, да изпълняваме волята Божия.“ – „Раздай своето богатство,
азъ
не искамъ да направя сѫщото“, отговаряше жена му.
Наистина, слѣдъ 30 години се сбѫдна прѣдсказаното отъ Толстоя. Така и вие, не стойте въ бездѣйствие, а се гответе. Ще кажете: „Ние сме готови да изпълнимъ волята Божия, когато дойде врѣмето за това.“ Това не е готовность. Като ви говоря това, не разбирайте, че искамъ да напуснете свѣта, но ви проповѣдвамъ учение, съ което да разберете дълбокия смисълъ на Божествения свѣтъ и да ви избавя отъ излишни страдания. Нашиятъ животъ тукъ на земята е частица отъ великия Божественъ свѣтъ.
към втори вариант >>
Учениятъ мисли какъ да изнамѣри нѣкой отровенъ
газъ
, да се умъртвяватъ повече хора или какъ да прѣустроятъ орѫдията, да стрѣлятъ на по-далечни разстояния и т.н.
(втори вариант)
Вие седите, всѣки день отваряте старитѣ си тефтери и казвате: „Иванъ миналата година ми изяде 1000 лева, Драганъ, като бѣше на власть, ме обиди, еди кой си излъга“ и т.н. Всѣки день стари смѣтки прѣглеждате и минавате за културни хора! Посѣтете коя и да е часть отъ София или кой да е голѣмъ европейски градъ, ще видите, че всичко се е съсрѣдоточило къмъ едно: изиграване единъ другъ. Това не сѫ идейни хора, не сѫ културни хора! Малко сѫ хората, които мислятъ добро.
Учениятъ мисли какъ да изнамѣри нѣкой отровенъ
газъ
, да се умъртвяватъ повече хора или какъ да прѣустроятъ орѫдията, да стрѣлятъ на по-далечни разстояния и т.н.
Всичко се измисля все за прѣстѫпления. Ние трѣбва да кажемъ: „Стига вече, братя, сити сме на тѣзи изобретения! “ Всички изобретения да се превърнатъ на добро. Ще кажете: „Ние ли да поправимъ свѣта? “ Ами нали вие го развалихте.
към втори вариант >>
Азъ
ви говоря въ по-мека форма, но ако прочетете Петровото послание, той казва, че всичко ще мине прѣзъ огънь, всичко ще се стопи.
(втори вариант)
Сѫщото е и за човѣшкия организъмъ. Ако човѣкъ усилва единъ органъ или едно качество въ ущърбъ на друго нѣкое, съ това се създава извѣстна дисхармония. Слѣдователно, невидимиятъ свѣтъ не може да гледа спокойно на издигането на единъ народъ надъ другъ. И гърцитѣ сега ще изкупуватъ грѣховетѣ си. И тъй, старото, върху което сега живѣете, ще се прѣвърне въ вода.
Азъ
ви говоря въ по-мека форма, но ако прочетете Петровото послание, той казва, че всичко ще мине прѣзъ огънь, всичко ще се стопи.
Азъ ви говоря за вода, а Петъръ – за огънь. Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. Като се упражнявате така, прослѣдете хората около васъ, дали ставатъ по-добри или по-лоши. Но въ този законъ има извѣстни изключения, които се състоятъ въ слѣдното: като започнете да работите съ тѣзи думи, ще забѣлѣжите въ първо врѣме едно подобрение, послѣ едно влошаване, слѣдъ това по-голѣмо подобрение, което ще се смѣни съ още по-голѣмо влошаване, пак подобрение, но още по-голѣмо, пакъ още по-голѣмо влошаване и слѣдъ редъ кризи, ще се дойде до едно здравословно състояние. Онѣзи отъ васъ, които сѫ тръгнали въ този пѫть, казватъ: „Едно врѣме бѣхме спокойни, а сега сме много неспокойни.“ То е защото любовьта е реформирала сърцата ви, станали сте по-чувствителни и у васъ работи вече разумното Слово.
към втори вариант >>
Азъ
ви говоря за вода, а Петъръ – за огънь.
(втори вариант)
Ако човѣкъ усилва единъ органъ или едно качество въ ущърбъ на друго нѣкое, съ това се създава извѣстна дисхармония. Слѣдователно, невидимиятъ свѣтъ не може да гледа спокойно на издигането на единъ народъ надъ другъ. И гърцитѣ сега ще изкупуватъ грѣховетѣ си. И тъй, старото, върху което сега живѣете, ще се прѣвърне въ вода. Азъ ви говоря въ по-мека форма, но ако прочетете Петровото послание, той казва, че всичко ще мине прѣзъ огънь, всичко ще се стопи.
Азъ
ви говоря за вода, а Петъръ – за огънь.
Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. Като се упражнявате така, прослѣдете хората около васъ, дали ставатъ по-добри или по-лоши. Но въ този законъ има извѣстни изключения, които се състоятъ въ слѣдното: като започнете да работите съ тѣзи думи, ще забѣлѣжите въ първо врѣме едно подобрение, послѣ едно влошаване, слѣдъ това по-голѣмо подобрение, което ще се смѣни съ още по-голѣмо влошаване, пак подобрение, но още по-голѣмо, пакъ още по-голѣмо влошаване и слѣдъ редъ кризи, ще се дойде до едно здравословно състояние. Онѣзи отъ васъ, които сѫ тръгнали въ този пѫть, казватъ: „Едно врѣме бѣхме спокойни, а сега сме много неспокойни.“ То е защото любовьта е реформирала сърцата ви, станали сте по-чувствителни и у васъ работи вече разумното Слово. Не се плашете, че нѣкога ще дойде и у васъ сиромашията.
към втори вариант >>
Азъ
наричамъ и еднитѣ и другитѣ вѣрующи, но вѣрующи въ кого?
(втори вариант)
– Докато станатъ сиромаси. Като станатъ сиромаси, ще кажатъ: „Братя, стига сме се борили, може по другъ начинъ да живѣемъ! “ Може, може да се живѣе по другъ начинъ, но трѣбва вѣра. Сегашнитѣ културни хора и еднитѣ и другитѣ отиватъ въ крайности въ живота. Онѣзи, които вѣрваха въ Бога, но не изпълниха волята Му, нищо не можаха да направятъ и онѣзи, които не вѣрваха въ Бога, а вършиха Неговата воля и тѣ не можаха да направятъ нѣщо, защото и онѣзи, които вѣрваха въ Бога, вършиха своята воля и онѣзи, които не вѣрваха въ Бога, пакъ вършиха своята воля.
Азъ
наричамъ и еднитѣ и другитѣ вѣрующи, но вѣрующи въ кого?
– Вѣрующи въ себе си. По-голѣми безвѣрници отъ религиознитѣ хора въ този свѣтъ нѣма. По-голѣми безвѣрници отъ поповетѣ, свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, браминитѣ – нѣма. По-голѣми безвѣрници отъ майкитѣ и бащитѣ въ този свѣтъ нѣма. И днесъ всички болести, отъ които страда цѣлото човѣчество, сѫ изразъ на тази покварена мисъль, която е заела, обхванала цѣлия свѣтъ.
към втори вариант >>
И днесъ всички болести, отъ които страда цѣлото човѣчество, сѫ
изразъ
на тази покварена мисъль, която е заела, обхванала цѣлия свѣтъ.
(втори вариант)
Азъ наричамъ и еднитѣ и другитѣ вѣрующи, но вѣрующи въ кого? – Вѣрующи въ себе си. По-голѣми безвѣрници отъ религиознитѣ хора въ този свѣтъ нѣма. По-голѣми безвѣрници отъ поповетѣ, свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, браминитѣ – нѣма. По-голѣми безвѣрници отъ майкитѣ и бащитѣ въ този свѣтъ нѣма.
И днесъ всички болести, отъ които страда цѣлото човѣчество, сѫ
изразъ
на тази покварена мисъль, която е заела, обхванала цѣлия свѣтъ.
Вие вѣрвате въ Бога, но тази вѣра не ви опрѣдѣля дѣ е този Господь сега. Нѣкои казватъ, че е горѣ на небето, други – че е у васъ вѫтрѣ. Че е горѣ, на небето, това зная, че е вѫтрѣ у васъ и това зная, но Той тамъ спи, чака да Му отворите, вие сте Го заключили. Господь хлопа, а вие казвате: „Господи, чакай да се понатъкмя малко, да се облека.“ Жената казва: „Господи, снощи имахъ неприятности съ мѫжа си, почакай малко! “ Мѫжътъ казва: „Господи, снощи имахъ неприятности съ жена си, почакай малко!
към втори вариант >>
Кажете си по-добрѣ тъй: „Да, приятелю и ти и
азъ
лъжемъ и крадемъ, но хайде и двамата да се поправимъ!
(втори вариант)
“ Само така ще се оправи свѣта. Моето желание е всички да станете на вода, да бѫдете чисти, кристални като нея, та като ви пие нѣкой, да каже: „Ето въ какво се състои живота! “ Тази вода да минава прѣзъ всички души, да ги мие, да ги подига. А днесъ се срѣщатъ хората и едни отъ други се плашатъ, мѫже се плашатъ отъ жени и обратно, търговецъ се плаши отъ търговецъ и т.н. Казватъ за нѣкого: „Не му вѣрвайте, той е крадецъ, лъжецъ“.
Кажете си по-добрѣ тъй: „Да, приятелю и ти и
азъ
лъжемъ и крадемъ, но хайде и двамата да се поправимъ!
“ Казвате: „Ние сме по-благородни отъ него“. Че ако ти си по-благороденъ, въ какво се състои твоето благородство? Ако Господь би ви изправилъ въ нѣкой кинематографъ да наблюдавате лентата на вашитѣ минали животи, знаете ли какво бихте видѣли? Ще видите най-ужаснитѣ картини, каквито досега никога не сте видѣли. Това е човѣшкия животъ.
към втори вариант >>
Слушайте приятели,
азъ
другъ пѫть нѣма да ви говоря така.
(втори вариант)
Любовьта ще съсипе всичко и послѣ ние наново ще градимъ. Сега стоятъ съврѣменнитѣ хора и казватъ: „Чакай.да се молимъ за орѫжието, за добрия изходъ на войната, за подобрение на материалното ни положение и т.н.“ Не може вече това, такава молитва не се приема. Онзи, който се нарича българинъ, трѣбва да има нѣщо Божествено въ себе си. Нѣма ли Божествено въ себе си, той е както го наричатъ гърцитѣ – дебела глава. И тъй, онзи, който нѣма любовь въ сърцето, душата, ума и духа си, той не е човѣкъ, той е калънъ-кефалия, човѣкъ на който главата не увира лесно.
Слушайте приятели,
азъ
другъ пѫть нѣма да ви говоря така.
Ако ме послушате въ това, което ви говоря, печелите, работата върви добрѣ, ако не ме послушате, утрѣ на вода ще станете. Ще кажете: „Ние сме млади още! “ Да, но трѣбва всички вие, бащи, майки, да станете млади, чисти, красиви, като ангели, та като срѣщате хората да не ги убивате. Вие срѣщнете нѣкой вашъ неприятель, застрѣляте го съ нѣкой шрапнелъ въ гѫрдитѣ, ударите го съ тупузъ въ главата и той ви казва слѣдъ всичко това: „Хайде, азъ съмъ съ васъ“. И ние сега дѣйствуваме съ тупузъ.
към втори вариант >>
Вие срѣщнете нѣкой вашъ неприятель, застрѣляте го съ нѣкой шрапнелъ въ гѫрдитѣ, ударите го съ тупузъ въ главата и той ви казва слѣдъ всичко това: „Хайде,
азъ
съмъ съ васъ“.
(втори вариант)
И тъй, онзи, който нѣма любовь въ сърцето, душата, ума и духа си, той не е човѣкъ, той е калънъ-кефалия, човѣкъ на който главата не увира лесно. Слушайте приятели, азъ другъ пѫть нѣма да ви говоря така. Ако ме послушате въ това, което ви говоря, печелите, работата върви добрѣ, ако не ме послушате, утрѣ на вода ще станете. Ще кажете: „Ние сме млади още! “ Да, но трѣбва всички вие, бащи, майки, да станете млади, чисти, красиви, като ангели, та като срѣщате хората да не ги убивате.
Вие срѣщнете нѣкой вашъ неприятель, застрѣляте го съ нѣкой шрапнелъ въ гѫрдитѣ, ударите го съ тупузъ въ главата и той ви казва слѣдъ всичко това: „Хайде,
азъ
съмъ съ васъ“.
И ние сега дѣйствуваме съ тупузъ. Нѣма да пощадимъ никого отъ васъ. Да видите какъ ще гласувате съ насъ! Тупузъ ще има сега за всички мѫже и жени, братя и сестри, за всички народи, тъй е рѣшилъ невидимиятъ свѣтъ. Сушата, която имате сега, е начало, прѣдсказание на това нѣщо.
към втори вариант >>
Отъ невидимия свѣтъ казватъ: „Дъждътъ е много за хората на земята, по-малко да имъ се дава.“
Азъ
прѣдвиждамъ, че слѣдъ 2 години хората ще иматъ по 100 гр.
(втори вариант)
Нѣма да пощадимъ никого отъ васъ. Да видите какъ ще гласувате съ насъ! Тупузъ ще има сега за всички мѫже и жени, братя и сестри, за всички народи, тъй е рѣшилъ невидимиятъ свѣтъ. Сушата, която имате сега, е начало, прѣдсказание на това нѣщо. Нека хората видятъ, че невидимиятъ свѣтъ определя живота и събитията въ видимия свѣтъ.
Отъ невидимия свѣтъ казватъ: „Дъждътъ е много за хората на земята, по-малко да имъ се дава.“
Азъ
прѣдвиждамъ, че слѣдъ 2 години хората ще иматъ по 100 гр.
хлѣбъ даждие, а слѣдъ 5 години – само по 10 грама. Не ви плаша съ това, но ви казвамъ какво ще донесе закона, който работи сега въ свѣта. Между хората трѣбва да заработи законътъ на любовьта, за да може всички заедно, общо да възприематъ благото, което иде. Всичката земя, жито, ябълки и други плодове, това е Божие, а трудътъ е нашъ, затова той трѣбва да се разпрѣдѣли така, че да бѫде пакъ общъ за всички. Този въпросъ ще се разрѣши чрѣзъ закона на любовьта.
към втори вариант >>
“
Азъ
не искамъ да ви плаша, да ви качвамъ на бѣсилки, нито пъкъ съмъ палячо да ви забавлявамъ, но ви казвамъ да се върнете отъ пѫтя, по който вървите, защото ще ви изведе на лошъ край.
(втори вариант)
Този въпросъ ще се разрѣши чрѣзъ закона на любовьта. И тъй, трѣбва да разберете разумното слово. Искамъ всички да се заемете за работа. Ще кажете: „Ние сме малко на особено мнѣние.“ Оставете особеното мнѣние, направете опитъ. Като се върнете въ кѫщи, сърцата ви ще затупатъ, ще си кажете: „Този човѣкъ говори много лоши работи, нѣмамъ миръ на сърцето си, защо отидохме да го слушаме?
“
Азъ
не искамъ да ви плаша, да ви качвамъ на бѣсилки, нито пъкъ съмъ палячо да ви забавлявамъ, но ви казвамъ да се върнете отъ пѫтя, по който вървите, защото ще ви изведе на лошъ край.
Богъ и природата нѣма да измѣнятъ законитѣ си зарадъ васъ, а вие трѣбва да се справите съ тѣзи закони. Ако работите разумно, ще дойде и разумниятъ животъ у васъ, за да живѣете добрѣ. Който идва отъ сега нататъкъ при мене, нека прочете надписа, който ще поставя надъ вратата си и тогава да влѣзе. Надписътъ ще бѫде такъвъ: Този, който идва при мене съ двѣ лица, не го приемамъ. Второ: запитай се, живѣе ли любовьта въ сърцето, душата, ума и духа ти?
към втори вариант >>
Между васъ има много страхливци, но
азъ
съмъ приготвилъ топуза си и за мѫже и за жени, ще свѣткамъ съ него, дѣто завърна, очитѣ ви ще светнатъ на четири.
(втори вариант)
Искашъ да те лѣкувамъ, проникнала ли е любовьта въ тебе? – „Е, е, е…“ – Не, не казвай „е…е“, а кажи: „Богъ е любовь, любовьта е проникнала въ моето сърце, душа, умъ и духъ“. Ако е така, както казвашъ, ела, ще те излѣкувамъ. Гладенъ си, ще те нахраня пакъ по сѫщия законъ. Отъ кѫдѣ ще дойде яденето?
Между васъ има много страхливци, но
азъ
съмъ приготвилъ топуза си и за мѫже и за жени, ще свѣткамъ съ него, дѣто завърна, очитѣ ви ще светнатъ на четири.
Не сте ме виждали какъ дигамъ топузъ, като Крали Марко. Като ви ударя единъ пѫть съ топуза, ще кажете: „Любовьта живѣе въ сърцето, въ душата, въ ума и въ духа ми, познахъ Те Господи.“ Жената, за да изрази любовьта си, казва: „Дай милички, да те цѣлуна.“ Цѣлувката не е изразъ на любовь. На вода ще станешъ ти и мѫжътъ ти. Новото учение казва: „Нека разбератъ българитѣ, че пѫтятъ на спасението е само чрѣзъ абсолютната чистота въ живота имъ.“ Ако разбератъ учението, добрѣ, ако не го разбератъ, пакъ добрѣ. Вие, който ме слушате, ме разберете, направете опитъ върху това, което ви говоря.
към втори вариант >>
Като ви ударя единъ пѫть съ топуза, ще кажете: „Любовьта живѣе въ сърцето, въ душата, въ ума и въ духа ми, познахъ Те Господи.“ Жената, за да изрази любовьта си, казва: „Дай милички, да те цѣлуна.“ Цѣлувката не е
изразъ
на любовь.
(втори вариант)
Ако е така, както казвашъ, ела, ще те излѣкувамъ. Гладенъ си, ще те нахраня пакъ по сѫщия законъ. Отъ кѫдѣ ще дойде яденето? Между васъ има много страхливци, но азъ съмъ приготвилъ топуза си и за мѫже и за жени, ще свѣткамъ съ него, дѣто завърна, очитѣ ви ще светнатъ на четири. Не сте ме виждали какъ дигамъ топузъ, като Крали Марко.
Като ви ударя единъ пѫть съ топуза, ще кажете: „Любовьта живѣе въ сърцето, въ душата, въ ума и въ духа ми, познахъ Те Господи.“ Жената, за да изрази любовьта си, казва: „Дай милички, да те цѣлуна.“ Цѣлувката не е
изразъ
на любовь.
На вода ще станешъ ти и мѫжътъ ти. Новото учение казва: „Нека разбератъ българитѣ, че пѫтятъ на спасението е само чрѣзъ абсолютната чистота въ живота имъ.“ Ако разбератъ учението, добрѣ, ако не го разбератъ, пакъ добрѣ. Вие, който ме слушате, ме разберете, направете опитъ върху това, което ви говоря. Това иска живия Христосъ, Когото азъ виждамъ. Азъ виждамъ Христосъ на бѣлъ конь, съ много свита, всички въорѫжени съ голѣми топузи.
към втори вариант >>
Това иска живия Христосъ, Когото
азъ
виждамъ.
(втори вариант)
Не сте ме виждали какъ дигамъ топузъ, като Крали Марко. Като ви ударя единъ пѫть съ топуза, ще кажете: „Любовьта живѣе въ сърцето, въ душата, въ ума и въ духа ми, познахъ Те Господи.“ Жената, за да изрази любовьта си, казва: „Дай милички, да те цѣлуна.“ Цѣлувката не е изразъ на любовь. На вода ще станешъ ти и мѫжътъ ти. Новото учение казва: „Нека разбератъ българитѣ, че пѫтятъ на спасението е само чрѣзъ абсолютната чистота въ живота имъ.“ Ако разбератъ учението, добрѣ, ако не го разбератъ, пакъ добрѣ. Вие, който ме слушате, ме разберете, направете опитъ върху това, което ви говоря.
Това иска живия Христосъ, Когото
азъ
виждамъ.
Азъ виждамъ Христосъ на бѣлъ конь, съ много свита, всички въорѫжени съ голѣми топузи. Когото ударятъ съ топузитѣ, ще поумнѣе. Ще кажете: „Ами Господь нали е любовь, защо удря съ топузи? “ Ами че топузътъ не е ли любовь? Азъ не си правя илюзии и съмъ увѣренъ, че отъ васъ ще излѣзе нѣщо.
към втори вариант >>
Азъ
виждамъ Христосъ на бѣлъ конь, съ много свита, всички въорѫжени съ голѣми топузи.
(втори вариант)
Като ви ударя единъ пѫть съ топуза, ще кажете: „Любовьта живѣе въ сърцето, въ душата, въ ума и въ духа ми, познахъ Те Господи.“ Жената, за да изрази любовьта си, казва: „Дай милички, да те цѣлуна.“ Цѣлувката не е изразъ на любовь. На вода ще станешъ ти и мѫжътъ ти. Новото учение казва: „Нека разбератъ българитѣ, че пѫтятъ на спасението е само чрѣзъ абсолютната чистота въ живота имъ.“ Ако разбератъ учението, добрѣ, ако не го разбератъ, пакъ добрѣ. Вие, който ме слушате, ме разберете, направете опитъ върху това, което ви говоря. Това иска живия Христосъ, Когото азъ виждамъ.
Азъ
виждамъ Христосъ на бѣлъ конь, съ много свита, всички въорѫжени съ голѣми топузи.
Когото ударятъ съ топузитѣ, ще поумнѣе. Ще кажете: „Ами Господь нали е любовь, защо удря съ топузи? “ Ами че топузътъ не е ли любовь? Азъ не си правя илюзии и съмъ увѣренъ, че отъ васъ ще излѣзе нѣщо. Всѣки отъ васъ е работилъ, ако не сега, то въ миналото си, но помнете надписа ми.
към втори вариант >>
Азъ
не си правя илюзии и съмъ увѣренъ, че отъ васъ ще излѣзе нѣщо.
(втори вариант)
Това иска живия Христосъ, Когото азъ виждамъ. Азъ виждамъ Христосъ на бѣлъ конь, съ много свита, всички въорѫжени съ голѣми топузи. Когото ударятъ съ топузитѣ, ще поумнѣе. Ще кажете: „Ами Господь нали е любовь, защо удря съ топузи? “ Ами че топузътъ не е ли любовь?
Азъ
не си правя илюзии и съмъ увѣренъ, че отъ васъ ще излѣзе нѣщо.
Всѣки отъ васъ е работилъ, ако не сега, то въ миналото си, но помнете надписа ми. При мене да не влиза човѣкъ съ двѣ лица и не приемамъ този, у когото нѣма любовь. Ако дойде при мене човѣкъ съ двѣ лица, ще му светна съ боздугана, съ топуза си и втори пѫть нѣма да влѣзе. Приложете и вие за себе си сѫщия законъ. На вратата си турете сѫщия надписъ, че не приемате хора съ двѣ лица и хора, у които нѣма любовь.
към втори вариант >>
Единиятъ казва на другаря си: „Хайде да се отбиемъ, да си наберемъ грозде,
азъ
зная български, ще разбера, като дойде нѣкой да ни види и улови.
(втори вариант)
Приложете и вие за себе си сѫщия законъ. На вратата си турете сѫщия надписъ, че не приемате хора съ двѣ лица и хора, у които нѣма любовь. Дойдатъ ли такива при васъ, светнете имъ съ боздугана си. Светкайте по всички правила на любовьта. Двама кърджалии отишли да продаватъ тютюнъ.
Единиятъ казва на другаря си: „Хайде да се отбиемъ, да си наберемъ грозде,
азъ
зная български, ще разбера, като дойде нѣкой да ни види и улови.
Като чуешъ, че нѣкой каже: “удари го„, бягай! “ Започнали да си бератъ грозде и по едно врѣме пѫдарьтъ ги съгледалъ, взелъ единъ голѣмъ прѫтъ и си казалъ: „Чакай да имъ светна азъ на тѣзи крадци! “ – „Ехъ, тази дума – светни му, не зная азъ, а само – удари го“, си казалъ болезнено кърджалията. Въ любовьта има и „светни му“. Вие знаете само „удари го“, но има и „светни“.
към втори вариант >>
“ Започнали да си бератъ грозде и по едно врѣме пѫдарьтъ ги съгледалъ, взелъ единъ голѣмъ прѫтъ и си казалъ: „Чакай да имъ светна
азъ
на тѣзи крадци!
(втори вариант)
Дойдатъ ли такива при васъ, светнете имъ съ боздугана си. Светкайте по всички правила на любовьта. Двама кърджалии отишли да продаватъ тютюнъ. Единиятъ казва на другаря си: „Хайде да се отбиемъ, да си наберемъ грозде, азъ зная български, ще разбера, като дойде нѣкой да ни види и улови. Като чуешъ, че нѣкой каже: “удари го„, бягай!
“ Започнали да си бератъ грозде и по едно врѣме пѫдарьтъ ги съгледалъ, взелъ единъ голѣмъ прѫтъ и си казалъ: „Чакай да имъ светна
азъ
на тѣзи крадци!
“ – „Ехъ, тази дума – светни му, не зная азъ, а само – удари го“, си казалъ болезнено кърджалията. Въ любовьта има и „светни му“. Вие знаете само „удари го“, но има и „светни“. Като дойде въ любовьта тази фаза „светни му“, ще дойде и отварянето на очитѣ. Ако влѣземъ въ Божествения свѣтъ и вършимъ каквото си искаме, ще дойде пѫдарятъ и ще каже: „Светни на този!
към втори вариант >>
“ – „Ехъ, тази дума – светни му, не зная
азъ
, а само – удари го“, си казалъ болезнено кърджалията.
(втори вариант)
Светкайте по всички правила на любовьта. Двама кърджалии отишли да продаватъ тютюнъ. Единиятъ казва на другаря си: „Хайде да се отбиемъ, да си наберемъ грозде, азъ зная български, ще разбера, като дойде нѣкой да ни види и улови. Като чуешъ, че нѣкой каже: “удари го„, бягай! “ Започнали да си бератъ грозде и по едно врѣме пѫдарьтъ ги съгледалъ, взелъ единъ голѣмъ прѫтъ и си казалъ: „Чакай да имъ светна азъ на тѣзи крадци!
“ – „Ехъ, тази дума – светни му, не зная
азъ
, а само – удари го“, си казалъ болезнено кърджалията.
Въ любовьта има и „светни му“. Вие знаете само „удари го“, но има и „светни“. Като дойде въ любовьта тази фаза „светни му“, ще дойде и отварянето на очитѣ. Ако влѣземъ въ Божествения свѣтъ и вършимъ каквото си искаме, ще дойде пѫдарятъ и ще каже: „Светни на този! “ – „А, тукъ имало и свѣткане!
към втори вариант >>
И
азъ
бихъ желалъ да спазвате Словото и да бѫдете полезни на братята си.
(втори вариант)
Като дойде въ любовьта тази фаза „светни му“, ще дойде и отварянето на очитѣ. Ако влѣземъ въ Божествения свѣтъ и вършимъ каквото си искаме, ще дойде пѫдарятъ и ще каже: „Светни на този! “ – „А, тукъ имало и свѣткане! “ Да, ще светнатъ на тогозъ, ще светнатъ на оногозъ, докато цѣлиятъ свѣтъ се обърне на чиста вода и се оправи. Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който пази и слуша Словото.“
И
азъ
бихъ желалъ да спазвате Словото и да бѫдете полезни на братята си.
Бѫдете смѣли и рѣшителни и говорете само истината. Ако говорите за любовьта и тя изпълва само сърцето ви, говорете за любовьта на сърцето. Ако любовьта изпълва само душата ви, говорете за любовьта на душата. Ако любовьта изпълва ума и духа ви, говорете за тази любовь. Изобщо, говорете само за тѣзи нѣща, които сте изпитали, а не говорете за нѣща, които не сте изпитали и прѣживѣли.
към втори вариант >>
67.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически
разказъ
, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль.
(втори вариант)
Когато въ съврѣменното общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто. Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине. Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ. Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество. Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено.
Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически
разказъ
, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль.
Трима мѫже имали убѣждения повече отъ религиозенъ, а не духовенъ характер, затова убѣжденията имъ не се схождали съ убѣжденията, вѣрванията, съ тогавашния строй, съ тогавашнитѣ нареждания. Вслѣдствие на това тѣзи мѫже били хвърлени въ огнената пещь за наказание. Ще кажете, че това е станало въ онѣзи варварски врѣмена. Не, и днесъ става, свѣтътъ не се измѣнилъ много. Ако днесъ нѣкой наруши основния законъ на държавата, може да се намѣри въ участъка, въ нѣкое подземие долу, може да се намѣри въ тази гореща огнена пещь.
към втори вариант >>
Азъ
взимамъ това хвърляне въ много широка смисъль.
(втори вариант)
Не, и днесъ става, свѣтътъ не се измѣнилъ много. Ако днесъ нѣкой наруши основния законъ на държавата, може да се намѣри въ участъка, въ нѣкое подземие долу, може да се намѣри въ тази гореща огнена пещь. Така постѫпватъ не само съ този, който се е отклонилъ отъ другитѣ въ политическо отношение, но ако нѣкой отъ васъ е вѣрующъ и убѣжденията му не се съвпадатъ съ убѣжденията на неговитѣ събратя въ обществото и той ще се намѣри хвърленъ въ тази пещь. Всѣки може да ви хвърли въ пещьта. Мѫжъ може да хвърли жената и дѣцата си, жената може да хвърли мѫжа си въ пещьта, всички се пържатъ.
Азъ
взимамъ това хвърляне въ много широка смисъль.
Ако имате убѣждения, може да излѣзете отъ пещьта, ако нѣмате – ще останете. Нѣкоя красива мома може да бѫде хвърлена отъ момъкъ или някой момъкъ може да бѫде хвърленъ отъ нѣкоя мома. Навсѣкѫдѣ виждамъ хвърлени хора. Това е законъ на изпитания или както го наричаме ние „еволюция“, минаване отъ една фаза въ друга. Задавамъ единъ философски въпросъ: не можеше ли съврѣменниятъ строй или всички строеве на миналитѣ и бѫдещитѣ вѣкове да се устроятъ по другъ начинъ?
към втори вариант >>
Често хората казватъ: „
Азъ
съмъ нещастенъ!
(втори вариант)
При всѣко изгубване на равновѣсие, виждашъ тази машина ту изгубила нѣкое колело, ту нѣкоя спица. Виждашъ човѣкъ върви, изперчилъ се, замахалъ рѫцѣ, казвамъ си: чакай, колата ти не е още завършена, не е устроена, тъй добре. Всички съврѣменни хора живѣятъ въ единъ хипнотически сънъ. Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили. Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“.
Често хората казватъ: „
Азъ
съмъ нещастенъ!
“ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „
Азъ
съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь.
(втори вариант)
Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага. Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете. Сега, за да ме разберете, освободете се отъ вашитѣ 100 000 лева на книга. Прѣдставете си, че сте дѣца, че нѣмате да плащате никому, че сте свободни птички. Ще кажете: „Ти искашъ да ни заблудишъ.“ Не, искамъ да ви освободя отъ вашитѣ заблуждения.
Ще кажете: „
Азъ
съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь.
Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ? Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици? Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъвъ е този моралъ? Дѣ е моралътъ?
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ: Тази истина изстина.
(втори вариант)
И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина. Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота. Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното. Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша.
Азъ
казвамъ: Тази истина изстина.
Знаете какво значи това. Изстудилъ се нѣкой. Нашата истина е изстинала. Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска. Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива.
към втори вариант >>
Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ
азъ
, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога!
(втори вариант)
Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая.
Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ
азъ
, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога!
“ Въ цѣлия животъ на тѣзи трима младежи сѫ взимали участие тѣхниятъ умъ, сърце и воля; тѣхниятъ духъ, душа и тѣло. Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ. Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето. Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма!
към втори вариант >>
“
Азъ
не се занимавамъ съ лични въпроси.
(втори вариант)
Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ. Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето. Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма! “ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа. Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа?
“
Азъ
не се занимавамъ съ лични въпроси.
Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява. Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа? Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали. Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли. Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина.
към втори вариант >>
Нѣма да се обиждате отъ това, защото
азъ
не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора.
(втори вариант)
Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли. Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина. Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо.
Нѣма да се обиждате отъ това, защото
азъ
не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора.
Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране.
към втори вариант >>
Азъ
разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ.
(втори вариант)
Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина. Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора.
Азъ
разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ.
Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.
към втори вариант >>
Азъ
разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ.
(втори вариант)
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ.
Азъ
разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ.
Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни. Ще ви приведа единъ разказъ.
към втори вариант >>
Ще ви приведа единъ
разказъ
.
(втори вариант)
Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.
Ще ви приведа единъ
разказъ
.
Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава. Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ. Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му. Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ.
към втори вариант >>
Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя
образъ
, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци?
(втори вариант)
Слѣдователно обвинението пада само по себе си. Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени. Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ. Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ. Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи.
Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя
образъ
, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци?
Тѣ минаватъ за мѫже, нали? Азъ не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове. Законътъ е такъвъ: никое сѫщество отвънъ васъ, било то човѣкъ или какво и да е друго, не е въ състояние да ви опорочи. Единствениятъ, който може да ви опорочи, това сте вие самиятъ. Когато вие сами се опорочите, тогава и всѣки другъ отвънка може да ви опорочи.
към втори вариант >>
Азъ
не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове.
(втори вариант)
Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ. Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ. Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи. Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя образъ, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци? Тѣ минаватъ за мѫже, нали?
Азъ
не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове.
Законътъ е такъвъ: никое сѫщество отвънъ васъ, било то човѣкъ или какво и да е друго, не е въ състояние да ви опорочи. Единствениятъ, който може да ви опорочи, това сте вие самиятъ. Когато вие сами се опорочите, тогава и всѣки другъ отвънка може да ви опорочи. Нѣкой казва: „Съблазниха ме“, Не, ти самъ се съблазни. Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ.
към втори вариант >>
“ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и
азъ
съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „
Азъ
съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство.
(втори вариант)
Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили. Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината. Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско. Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ. Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ?
“ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и
азъ
съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „
Азъ
съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство.
Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ? Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го? “ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“. Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи. Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“
към втори вариант >>
Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но
азъ
моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го?
(втори вариант)
Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско. Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ. Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ? “ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство. Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ?
Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но
азъ
моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го?
“ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“. Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи. Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“ Послѣдниятъ знакъ е потрѣбенъ за вашата еволюция, потрѣбенъ е за вашата душа и за вашия умъ. Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ.
към втори вариант >>
Царьтъ имъ каза: „Ако не се поклоните на този златенъ
образъ
, ще ви лиша отъ положението, което заемате и ще ви поставя въ една нагорещена пещь, отъ която никой не може да ви избави.“
(втори вариант)
Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали. Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си. Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ. (Последното изречение е попълнено допълнително отъ стенографката.) Тѣзи трима младежи заемаха едно високо обществено положение, но за своитѣ убѣждения трѣбваше да бъдатъ подложени на изпитъ.
Царьтъ имъ каза: „Ако не се поклоните на този златенъ
образъ
, ще ви лиша отъ положението, което заемате и ще ви поставя въ една нагорещена пещь, отъ която никой не може да ви избави.“
Сега и ние сме въ този периодъ на Седраха, Мисаха и Авденаго. Този периодъ се повтаря и сега. Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь. Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь. Днесъ нѣма свобода.
към втори вариант >>
Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя
азъ
, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло.
(втори вариант)
Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание. Тамъ е истинското щастие. Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви. Щастието всѣкога може да го имаме.
Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя
азъ
, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло.
Само по такъвъ начинъ може да разрѣшимъ обществения въпросъ. А сега, срѣщнемъ нѣкого, ухили ни се или ни се начумери. Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва? Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си. Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ.
към втори вариант >>
Азъ
прочитамъ цѣлата история.
(втори вариант)
А сега, срѣщнемъ нѣкого, ухили ни се или ни се начумери. Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва? Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си. Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ. Тя се начумерва.
Азъ
прочитамъ цѣлата история.
Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ.
към втори вариант >>
А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“
Азъ
казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ.
(втори вариант)
Азъ прочитамъ цѣлата история. Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ.
А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“
Азъ
казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ.
А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ!
към втори вариант >>
“ Че
азъ
мога да ви докажа.
(втори вариант)
Е, какво разбрахте? Тъй, както ви прочетохъ тѣзи числа, това се нарича „джунгуръ-лунгуръ-пухъ“. Сега да изясня тѣзи числа. Числото 35 показва, че този човѣкъ е обиколилъ 35 пѫти слънцето. Ще кажете: „Обиколилъ слънцето, може ли да вѣрваме въ това?
“ Че
азъ
мога да ви докажа.
Ами земята като обиколи единъ пѫть около слънцето и вие обикаляте заедно съ нея. Значи, човѣкъ е обиколилъ 35 пѫти около слънцето. Човѣкъ, като обиколи 35 пѫти около слънцето, неговата глава обикаля 57 пѫти около своя центъръ. Намѣрете съотношението въ скоростьта между тѣзи двѣ числа, на 35:57, кое се движи по-бързо. Азъ бихъ прѣвелъ всички тѣзи числа по това съотношение и всѣки единъ органъ, който имаме на главата си, ще показва извѣстно движение.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ прѣвелъ всички тѣзи числа по това съотношение и всѣки единъ органъ, който имаме на главата си, ще показва извѣстно движение.
(втори вариант)
“ Че азъ мога да ви докажа. Ами земята като обиколи единъ пѫть около слънцето и вие обикаляте заедно съ нея. Значи, човѣкъ е обиколилъ 35 пѫти около слънцето. Човѣкъ, като обиколи 35 пѫти около слънцето, неговата глава обикаля 57 пѫти около своя центъръ. Намѣрете съотношението въ скоростьта между тѣзи двѣ числа, на 35:57, кое се движи по-бързо.
Азъ
бихъ прѣвелъ всички тѣзи числа по това съотношение и всѣки единъ органъ, който имаме на главата си, ще показва извѣстно движение.
По формата на ушитѣ, на вѣждитѣ може да се изчисли математически отъ колко милиони години сѫ започнали да се създаватъ, докато се образува цѣлото тѣло. Слѣдователно, може да се изчисли, каква е енергията, която се употрѣбява вѫтрѣ въ това движение и т.н. Това съ отвлѣчени истини. Единъ день, когато дойдете до положение да ги разбирате, само тогава ще дойдете и до онова вѫтрѣшно разбиране, какъ да устроите живота си. А сега какво става?
към втори вариант >>
Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за
изразъ
на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля.
(втори вариант)
Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества. Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това? “ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ? Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво.
Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за
изразъ
на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля.
Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина.
към втори вариант >>
Ти казвашъ: „
Азъ
съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ.
(втори вариант)
Петь принесълъ, сто занесълъ. Това сѫ се добродѣтели! Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате.
Ти казвашъ: „
Азъ
съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ.
Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ. Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ. Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна. Нашата любовь не трѣбва да бѫде като вѣтъра промѣнлива, но да има въ нея нѣщо трайно, непромѣнливо. Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице.
към втори вариант >>
Когато
азъ
говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи.
(втори вариант)
Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице. Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима? “ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали. Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность! Кѫдѣ е вашата реалность?
Когато
азъ
говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи.
Азъ зная обратния законъ. Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава азъ взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна. Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна. Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това! “ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ.
към втори вариант >>
Азъ
зная обратния законъ.
(втори вариант)
Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима? “ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали. Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность! Кѫдѣ е вашата реалность? Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи.
Азъ
зная обратния законъ.
Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава азъ взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна. Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна. Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това! “ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ. Въ какво стои тази заслуга?
към втори вариант >>
Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава
азъ
взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна.
(втори вариант)
“ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали. Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность! Кѫдѣ е вашата реалность? Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи. Азъ зная обратния законъ.
Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава
азъ
взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна.
Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна. Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това! “ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ. Въ какво стои тази заслуга? Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена?
към втори вариант >>
Казвате: „
Азъ
съмъ опиталъ Този Господь, Той ми е помагалъ!
(втори вариант)
– Когато нѣма мѫжъ. Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква. Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква. Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне. Ето защо ние трѣбва да се приближимъ, да намѣримъ този нашъ Господь.
Казвате: „
Азъ
съмъ опиталъ Този Господь, Той ми е помагалъ!
“ Вие увѣрени ли сте, че този Господь ви е помогналъ? Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване. Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа. Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже! “ – „Да, че и ние тъй мислихме!
към втори вариант >>
“ – Че
азъ
всѣки день си мѣня лицето!
(втори вариант)
Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли. Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ!
“ – Че
азъ
всѣки день си мѣня лицето!
Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ! “ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ. Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се. Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ. Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни.
към втори вариант >>
“ –
Азъ
съмъ нито добъръ, нито лошъ.
(втори вариант)
Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ! “ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето! Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ!
“ –
Азъ
съмъ нито добъръ, нито лошъ.
Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се. Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ. Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни. Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки. Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили?
към втори вариант >>
“ Философътъ отговаря: „
Азъ
му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ анекдотъ за говорене съ рѫцѣ, съ пръсти. Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря. Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора?
“ Философътъ отговаря: „
Азъ
му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята.
Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора. Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ. Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа! Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята. И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения.
към втори вариант >>
Азъ
му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора.
(втори вариант)
Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря. Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята.
Азъ
му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора.
Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ. Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа! Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята. И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения. Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда.
към втори вариант >>
Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но
азъ
му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ.
(втори вариант)
Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора.
Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но
азъ
му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ.
Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа! Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята. И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения. Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда. Тя прави чудеса.
към втори вариант >>
Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и
азъ
ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа!
(втори вариант)
Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора. Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ.
Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и
азъ
ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа!
Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята. И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения. Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда. Тя прави чудеса. Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава.
към втори вариант >>
Слѣдователно, има какво да учимъ и
азъ
ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много.
(втори вариант)
Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда. Тя прави чудеса. Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава. Тази наука за великата Любовь заслужава да се изучава. Всички знания на съврѣменната наука отъ 8000 години до сега, събрани заедно, въ своя резултатъ, въ своя ефектъ, не струватъ даже и колкото едно махване на тази велика Любовь.
Слѣдователно, има какво да учимъ и
азъ
ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много.
Вие сте се пробудили вече. Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна! Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни.
към втори вариант >>
“
Азъ
прилагамъ това правило другояче.
(втори вариант)
Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна! Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ!
“
Азъ
прилагамъ това правило другояче.
На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа? “ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря. Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма. Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица. Напише нѣколко реда, многоточие постави.
към втори вариант >>
На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ,
азъ
казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа?
(втори вариант)
Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ! “ Азъ прилагамъ това правило другояче.
На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ,
азъ
казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа?
“ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря. Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма. Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица. Напише нѣколко реда, многоточие постави. Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие.
към втори вариант >>
“ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и
азъ
ще отговоря.
(втори вариант)
Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ! “ Азъ прилагамъ това правило другояче. На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа?
“ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и
азъ
ще отговоря.
Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма. Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица. Напише нѣколко реда, многоточие постави. Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие. Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини.
към втори вариант >>
Многоточието значи:
азъ
съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания.
(втори вариант)
Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие.
Многоточието значи:
азъ
съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания.
Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви.
към втори вариант >>
Ще кажете тъй: „
Азъ
ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа.
(втори вариант)
Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена.
Ще кажете тъй: „
Азъ
ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа.
Дайте рѫката си! “ Това е характеръ. Ако и да не ни избави нашиятъ Богъ, ние сме готови да жертвуваме за Него всичко! Тѣзи трима младежи сѫ разбирали истината и затова този четвъртиятъ слѣзе между тѣхъ, за да види какво става. Тѣзи младежи сѫ били дѣвствени души, три ангела възвишени, въплотени, но нито като мѫже, нито като жени и дошли врѣменно на земята.
към втори вариант >>
“
Азъ
ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта.
(втори вариант)
Тѣзи трима младежи сѫ разбирали истината и затова този четвъртиятъ слѣзе между тѣхъ, за да види какво става. Тѣзи младежи сѫ били дѣвствени души, три ангела възвишени, въплотени, но нито като мѫже, нито като жени и дошли врѣменно на земята. И тъй, вашиятъ четвърти ангелъ слѣзълъ ли е при васъ? Това е въпросъ. Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още!
“
Азъ
ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта.
Но казвате: „Чакайте! “ Нѣма чакане. Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай? Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си! “ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си.
към втори вариант >>
Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние,
азъ
това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания?
(втори вариант)
Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай? Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си! “ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Слънцето нѣма да ни чака. Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ.
Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние,
азъ
това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания?
Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко? “ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо.
към втори вариант >>
Не бързайте да кажете: „Че
азъ
ви обичамъ“, не казвайте и на себе си.
(втори вариант)
“ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Слънцето нѣма да ни чака. Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ. Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания? Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци?
Не бързайте да кажете: „Че
азъ
ви обичамъ“, не казвайте и на себе си.
Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко? “ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо. Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде. И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие.
към втори вариант >>
Нѣкой като каже: „
Азъ
те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко?
(втори вариант)
Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ. Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания? Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши.
Нѣкой като каже: „
Азъ
те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко?
“ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо. Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде. И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие. Вие трѣбва да ударите единъ ножъ, да се освободите отъ всички стари вѣрвания и да кажете: „Всичко на ново! “ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли.
към втори вариант >>
Ще свърша бесѣдата си съ единъ
разказъ
.
(втори вариант)
Вие трѣбва да ударите единъ ножъ, да се освободите отъ всички стари вѣрвания и да кажете: „Всичко на ново! “ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли. Да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е вземалъ паритѣ. Онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, за да ви изтече кръвьта, той е направилъ това, за да не извършите едно велико прѣстѫпление. Онзи, който ви е обралъ, освободилъ ви е отъ развратъ.
Ще свърша бесѣдата си съ единъ
разказъ
.
Въ древностьта единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие. При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира. Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби. Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица.
към втори вариант >>
Ако имате единъ приятель, който ви казва истината, това съмъ
азъ
.
(втори вариант)
“ Какви ще бѫдатъ условията? Утрѣ ще дойдатъ червейчетата и ще изядатъ всичко отъ васъ. А сега като ви наричатъ гърцитѣ „дебелоглави“, не може ли вашата глава да изтънѣе? Като ме слушате, нѣкои отъ васъ се понаскърбяватъ малко, поначумерятъ се, казватъ: „Прѣкали го! “ Ами вие не сте ли прѣкалили?
Ако имате единъ приятель, който ви казва истината, това съмъ
азъ
.
Показвамъ ви единъ пѫть, който може да слѣдвате. Да забравимъ всичко минало, да цѣлунемъ онѣзи рѫцѣ, който сѫ ни причинили най-голѣмитѣ страдания, да признаемъ всичко и да туримъ добродѣтелитѣ, съ тѣхъ да заживѣемъ. Питамъ ви сега: има ли хармония между васъ? Дѣ е тя? Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо.
към втори вариант >>
И
азъ
ви казвамъ сега: „Нѣма нищо, мама, нѣма нищо, това е сънъ, нѣма нищо дѣйствително.“ Спятъ, казва Господь, моитѣ дѣца и лоши сънища виждатъ.
(втори вариант)
Той е тъй спокоенъ, гледа на васъ и казва: „Моитѣ дѣца спятъ, лошъ сънъ сънуватъ.“ Спи нѣкой пъть дѣтето и въ съня си вика: „А…а…“, не спи спокойно. – „Какво има, мама? “ – „Нѣщо много лошо сънувахъ.“ – „Какво, мама? “ – „Гониха ме.“ – „Нѣма нищо, сънь е това.“ На другия день майката казва: „Снощи на моето дѣте безъ малко щѣше да му излѣзе ума, лошъ сънь сънувало“. А, лошъ сънь!
И
азъ
ви казвамъ сега: „Нѣма нищо, мама, нѣма нищо, това е сънъ, нѣма нищо дѣйствително.“ Спятъ, казва Господь, моитѣ дѣца и лоши сънища виждатъ.
Казано е въ Писанието, че въ послѣднитѣ дни ще пророкуватъ. Бихъ желалъ вие да пророкувате и видѣния да имате тъй да заговори у васъ любовьта. Любовьта още не е дошла. Не мислете, че искамъ да ви обезсърчавамъ, но ви казвамъ, че веднъжъ за винаги трѣбва да туримъ кръстъ на миналото, не да го забравимъ, а да кажемъ: „Въ името на любовьта, започвамъ другата часть на живота си и колкото сме били лоши, толкова ще бѫдемъ добри, въ името на тази Любовь ще градимъ и съграждаме, ще дадемъ рѫка на всички.“ По цѣлъ свѣтъ да се носи това живо слово! Този Господь, за когото съмъ ви проповѣдвалъ, е особенъ Господь, Неговиятъ гласъ никога не сте чули, Неговото лице никога не сте видели.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници.
(втори вариант)
Не вѣрвайте абсолютно въ никого, това не е за обида. И въ васъ не вѣрвайте и въ мене не вѣрвайте. Като казвамъ това, не значи, че въ нищо да нѣмате вѣра, но въ какво да вѣрвате? – Вѣрвайте въ тази любовь, която урежда всичко изведнъжъ. Това е великото, то е мощното.
Азъ
бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници.
Е, тогава? – Ще ликвидираме. Ще вѣрваме въ какво? – Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога. Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници!
към втори вариант >>
(това съмъ
азъ
) На български
азъ
бихъ образувалъ думата „сѣмена“.
(втори вариант)
– За онѣзи, който се отказватъ отъ своята частна собственость, който се отказали от своето минало, а не и за тѣзи, който казватъ: „Чакай да си помислимъ.“ И тъй, върнете се у дома си и поставете въ ума си Седраха, Мисаха и Авденаго. Началнитѣ букви на тѣзи имена сѫ: С, М и А. Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви? – C’est moi.
(това съмъ
азъ
) На български
азъ
бихъ образувалъ думата „сѣмена“.
Е, на кой Господь искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“. Хубаво, радвамъ се. Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ! “ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста?
към втори вариант >>
Господъ ще каже: „Понеже вие се измѣнихте и
азъ
ще измѣня своитѣ дѣйствия спрѣмо васъ.“Тогава ще се възцари на земята миръ.
(втори вариант)
Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете. Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ. Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои. Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ. Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни.
Господъ ще каже: „Понеже вие се измѣнихте и
азъ
ще измѣня своитѣ дѣйствия спрѣмо васъ.“Тогава ще се възцари на земята миръ.
Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго! Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ. Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания! “ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ.
(втори вариант)
Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго! Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ. Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания! “ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ.
Азъ
съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ.
Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си. Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били. Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ. Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени.
към втори вариант >>
Азъ
не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя.
(втори вариант)
“ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ. Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята. Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости! “ Да, защото истината не е тамъ. Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми?
Азъ
не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя.
Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче азъ ще се отплатя. Казвамъ ви, този е истинскиятъ пѫть, но само за онѣзи, който чистосърдечно искатъ да се развиватъ и да живѣятъ при тѣзи условия. Изведнъжъ не може да се хвръкне, но бѫдещиятъ животъ иска ново разбиране на нѣщата, защото и природата не търпи старото. Не е възможно за въ бѫдеще да живѣете като гѫсеници, като буби; съ старите привички не може да се живѣе. Другитѣ, който идатъ слѣдъ васъ, може да живѣятъ по вашия пѫть, но за васъ това не е възможно.
към втори вариант >>
Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче
азъ
ще се отплатя.
(втори вариант)
Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята. Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости! “ Да, защото истината не е тамъ. Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми? Азъ не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя.
Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче
азъ
ще се отплатя.
Казвамъ ви, този е истинскиятъ пѫть, но само за онѣзи, който чистосърдечно искатъ да се развиватъ и да живѣятъ при тѣзи условия. Изведнъжъ не може да се хвръкне, но бѫдещиятъ животъ иска ново разбиране на нѣщата, защото и природата не търпи старото. Не е възможно за въ бѫдеще да живѣете като гѫсеници, като буби; съ старите привички не може да се живѣе. Другитѣ, който идатъ слѣдъ васъ, може да живѣятъ по вашия пѫть, но за васъ това не е възможно. Влѣзете ли въ пещьта, оковитѣ ще паднатъ.
към втори вариант >>
“
Азъ
казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи!
(втори вариант)
Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа? “ – Напрѣдъ, нищо повече. И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната. За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ. Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари!
“
Азъ
казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи!
“ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ! Да живѣе братството! Аминъ. Отъ сега нататъкъ, единственото нѣщо, което ще живѣе въ свѣта, то е братството. То ще владѣе надъ всичко.
към втори вариант >>
68.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Знаете ли какъв е
образът
на Любовта?
Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие! “ При тия думи и жената ще отстъпи. Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“. – Аз още не съм видял образа на Любовта между хората. Знаете ли какви са очите на Любовта?
Знаете ли какъв е
образът
на Любовта?
И досега още хората говорят за любовта, която изгаря. Това не е християнство. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество.
към беседата >>
Азъ
говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори.
(втори вариант)
Този царь, който заповѣдалъ да хвърлятъ Данаила въ рова на лъвоветѣ, билъ неговъ приятель. Ако обичате, прочетете цѣлата глава. Въ свръзка съ прочетения стихъ отъ Данаила, ще взема и 5-ти стихъ отъ 1 глава на Евангелието на Йоана: „И видѣлината свети въ тъмнината; и тъмнината я не обзе“. На съврѣменнитѣ културни хора, въ каквото положение и да сѫ, на всички е необходимо едно ново, правилно схващане за живота. Не е нужно само едно умствено схващане да кажемъ, че разбираме, защото отъ разбиране до разбиране има разлика.
Азъ
говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори.
Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява. Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ.
към втори вариант >>
Азъ
говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота.
(втори вариант)
Ако обичате, прочетете цѣлата глава. Въ свръзка съ прочетения стихъ отъ Данаила, ще взема и 5-ти стихъ отъ 1 глава на Евангелието на Йоана: „И видѣлината свети въ тъмнината; и тъмнината я не обзе“. На съврѣменнитѣ културни хора, въ каквото положение и да сѫ, на всички е необходимо едно ново, правилно схващане за живота. Не е нужно само едно умствено схващане да кажемъ, че разбираме, защото отъ разбиране до разбиране има разлика. Азъ говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори.
Азъ
говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота.
Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява. Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ. Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си.
към втори вариант >>
А
азъ
казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява.
(втори вариант)
Не е нужно само едно умствено схващане да кажемъ, че разбираме, защото отъ разбиране до разбиране има разлика. Азъ говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори. Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава.
А
азъ
казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява.
Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ. Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си. В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“.
към втори вариант >>
Цѣлиятъ културенъ свѣтъ
азъ
го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си.
(втори вариант)
Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява. Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ.
Цѣлиятъ културенъ свѣтъ
азъ
го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си.
В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. Слѣдъ това започватъ да спорятъ кой е правъ, кой кривъ. Е питамъ, ако двама пияни, които се търкалятъ по улицата, започнатъ да спорятъ, кой е повече каленъ и кой по-малко каленъ, има ли въ това нѣкаква философия?
към втори вариант >>
Единиятъ казва: „
Азъ
пихъ по-малко“.
(втори вариант)
В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. Слѣдъ това започватъ да спорятъ кой е правъ, кой кривъ. Е питамъ, ако двама пияни, които се търкалятъ по улицата, започнатъ да спорятъ, кой е повече каленъ и кой по-малко каленъ, има ли въ това нѣкаква философия?
Единиятъ казва: „
Азъ
пихъ по-малко“.
И двамата сѫ пили и двамата се търкалятъ. Съврѣменното общество не иска да разгледа въпроса принципално, а казва, че трѣбва да бѫдемъ морални. Когато ми говорятъ за моралъ, азъ имамъ друго прѣдставление за него. Нѣкои казватъ: „Да се краде по-малко, да се лъже по-малко“. Въ това седи цѣлата философия – по-малко да се лъже, по-малко да се краде!
към втори вариант >>
Когато ми говорятъ за моралъ,
азъ
имамъ друго прѣдставление за него.
(втори вариант)
Слѣдъ това започватъ да спорятъ кой е правъ, кой кривъ. Е питамъ, ако двама пияни, които се търкалятъ по улицата, започнатъ да спорятъ, кой е повече каленъ и кой по-малко каленъ, има ли въ това нѣкаква философия? Единиятъ казва: „Азъ пихъ по-малко“. И двамата сѫ пили и двамата се търкалятъ. Съврѣменното общество не иска да разгледа въпроса принципално, а казва, че трѣбва да бѫдемъ морални.
Когато ми говорятъ за моралъ,
азъ
имамъ друго прѣдставление за него.
Нѣкои казватъ: „Да се краде по-малко, да се лъже по-малко“. Въ това седи цѣлата философия – по-малко да се лъже, по-малко да се краде! Вие сте достигнали до една степень на развитие, дѣто тази едностранчивость е произвела въ организмитѣ ви едно болезнено състояние и вие всинца сте крайно честолюбиви. Всѣки мяза на единъ електрически бутонъ или на нѣкоя бомба и като ги бутнешъ веднага изгърмяватъ. Четете вѣстницитѣ, четете литературата, ще видите, че се намираме въ врѣмето на римската епоха.
към втори вариант >>
Азъ
взимамъ Данаила като противоположенъ характеръ на Седраха, Мисаха и Авденаго.
(втори вариант)
“ Така и васъ ще ви турятъ въ котела, всички ще пухкате. Мѫжътъ нѣщо не му харесва, казва: „Пухъ! “ Жената сѫщо – „пухъ“. Мѫжътъ отъ една страна „пухъ“, жената отъ друга страна „пухъ“, колелетата ще започнатъ да се движатъ. Учителитѣ отъ една страна ще кажатъ „пухъ“, ученицитѣ отъ друга; поповетѣ отъ една страна ще кажатъ „пухъ“, паството имъ отъ друга; сѫдиитѣ сѫщо ще кажатъ „пухъ“, всички ще кажатъ „пухъ“ и колелото ще започне да се върти.
Азъ
взимамъ Данаила като противоположенъ характеръ на Седраха, Мисаха и Авденаго.
Въ тѣзи трима момци имаше единъ външенъ, политически изпитъ. Сега изпитанията въ свѣта сѫ общи, тѣ сѫ индивидуални, сѣмейни, обществени, народни и общочовѣшки. Всѣки народъ, всѣко общество, всѣко сѣмейство, всѣки индивидъ ще си иматъ изпититѣ. Всички тѣзи изпитания си мязатъ. Българитѣ, напримеръ, сега иматъ изпитания.
към втори вариант >>
Първиятъ изпитъ на Седраха, Мисаха и Авденаго
азъ
го наричамъ изпитъ на бѣднотия и сиромашия, когато човѣкъ иска да схване двата края на едно.
(втори вариант)
Въ миналата си бесѣда говорихъ за изпита на тримата младежи – Седраха, Мисаха и Авденаго, караха ги да се поклонятъ на онзи телецъ или златенъ идолъ, а на Данаила искатъ да забранятъ да се моли. Казваха му, че той нѣма право да се развива по единъ или по другъ начинъ, но тъй, както тѣ му заповѣдваха. Какъ именно се развива тази история? Неговитѣ неприятели искаха да го прѣдадатъ, затова накараха царя да издаде заповѣдь – въ продължение на 30 дни никой човѣкъ въ царството да не се моли на никой Богъ, освѣнъ на царя и ако прѣзъ това врѣме нѣкой посмѣе да се помоли на другъ Богъ, ще бѫде наказанъ, ще бѫде хвърленъ въ рова на лъвоветѣ. Понеже Данаилъ не изпълни тази заповѣдь, молѣше се по три пѫти на день на своя Богъ, царьтъ заповѣда да го хвърлятъ въ рова на лъвоветѣ.
Първиятъ изпитъ на Седраха, Мисаха и Авденаго
азъ
го наричамъ изпитъ на бѣднотия и сиромашия, когато човѣкъ иска да схване двата края на едно.
Той се бори съ мѫчнотиитѣ, той е въ огнената пещь. Вториятъ изпитъ е когато човѣкъ забогатѣе, има знания и дохождатъ вѫтрешнитѣ изкушения. Слѣдователно, съврѣменнитѣ християни сега сѫ дошли до втория фазисъ на изпита. Свѣтътъ минава прѣзъ първата фаза, първия изпитъ, а християнитѣ и вие минавате прѣзъ втория изпитъ. Ще можете ли да удържите вашитѣ убѣждения?
към втори вариант >>
Мѫчнотии никой не иска, страдания никой не иска, всички говорятъ каква била послѣдната пиеса въ „Модерния театъръ“, въ „Ренесансъ“, а какви по-хубави пиеси
азъ
виждамъ въ София!
(втори вариант)
Иска лека служба: „Толкова години съмъ държалъ ралото въ рѫка, сега искамъ нѣщо леко.“ Единъ день минава покрай градината, вижда капелмайстора на една музика стои прѣдъ музикантитѣ, маха съ една пръчица. – „А, тази работа е хубава, да махашъ съ пръчицата! “ Подалъ заявление за тази служба. Всички хора сѫ дали заявления до Бога, искатъ да взематъ пръчицата и да махатъ съ нея. Това е смисъла на живота за тѣхъ.
Мѫчнотии никой не иска, страдания никой не иска, всички говорятъ каква била послѣдната пиеса въ „Модерния театъръ“, въ „Ренесансъ“, а какви по-хубави пиеси
азъ
виждамъ въ София!
Въ Софийскитѣ улици съмъ виждалъ десеть пѫти по-хубави пиеси, отколкото въ „Модерния театъръ“ и „Ренесансъ“. Всички, които изпълняватъ тѣзи пиеси, ги изпълняватъ не привидно, а точно. Тѣзи въ театритѣ, като изпълняватъ ролитѣ си, искатъ пари, букети, а тѣзи, които ги изпълняватъ по улицитѣ, изпълнятъ ги безъ пари. Въ колко домове мѫжетѣ и женитѣ изпълняватъ чудесни роли, дѣцата имъ сѫщо взиматъ участие и никой не имъ плаща. Казвамъ: Браво, вие сте безкористни хора, на които никой не плаща!
към втори вариант >>
И тя бѣга подирѣ му и го пита: „Защо бѣгашъ,
азъ
се кая?
(втори вариант)
Човѣшкитѣ страсти това сѫ най-ужаснитѣ нѣща, най-ужасния лъвъ. Тази страсть е разрушавала и царе и владици [и] попове, никой не е могълъ да устои. Единъ знаменитъ светия кръщавалъ при една рѣка и всички хора отивали при него. Единъ день се задала една грѣшница, искала и тя да се кръсти, но била много красива. Светията, като я видѣлъ, казалъ: „Тази не мога да я кръстя“ и хукналъ да бѣга.
И тя бѣга подирѣ му и го пита: „Защо бѣгашъ,
азъ
се кая?
“ Срѣща го Свети Иванъ Кръститель, пита го, защо бѣга. – „Не мога да кръстя една жена, опасна е.“ Иванъ Кръститель прѣкръства светията и той се връща и кръщава жената. Послѣ си мисли, че е много силенъ, кръстилъ жената. Иванъ Кръститель казва: „Не, азъ я кръстихъ! “ Така и ние, бѣгаме, срѣща ни Христосъ, прекръства ни, връщаме се, издържаме, послѣ казваме: „Азъ го направихъ.“ Христосъ казва: „Не, азъ го направихъ!
към втори вариант >>
Иванъ Кръститель казва: „Не,
азъ
я кръстихъ!
(втори вариант)
Светията, като я видѣлъ, казалъ: „Тази не мога да я кръстя“ и хукналъ да бѣга. И тя бѣга подирѣ му и го пита: „Защо бѣгашъ, азъ се кая? “ Срѣща го Свети Иванъ Кръститель, пита го, защо бѣга. – „Не мога да кръстя една жена, опасна е.“ Иванъ Кръститель прѣкръства светията и той се връща и кръщава жената. Послѣ си мисли, че е много силенъ, кръстилъ жената.
Иванъ Кръститель казва: „Не,
азъ
я кръстихъ!
“ Така и ние, бѣгаме, срѣща ни Христосъ, прекръства ни, връщаме се, издържаме, послѣ казваме: „Азъ го направихъ.“ Христосъ казва: „Не, азъ го направихъ! “ Всичката пакость е тамъ, че ние мислимъ, какво сами вършимъ тази работа, а то сами не я извършваме. Питамъ: колко отъ съврѣменнитѣ младежи биха кръстили тази мома? Азъ зная колко. Колко отъ съвременнитѣ жени биха кръстили единъ красивъ момъкъ?
към втори вариант >>
“ Така и ние, бѣгаме, срѣща ни Христосъ, прекръства ни, връщаме се, издържаме, послѣ казваме: „
Азъ
го направихъ.“ Христосъ казва: „Не,
азъ
го направихъ!
(втори вариант)
И тя бѣга подирѣ му и го пита: „Защо бѣгашъ, азъ се кая? “ Срѣща го Свети Иванъ Кръститель, пита го, защо бѣга. – „Не мога да кръстя една жена, опасна е.“ Иванъ Кръститель прѣкръства светията и той се връща и кръщава жената. Послѣ си мисли, че е много силенъ, кръстилъ жената. Иванъ Кръститель казва: „Не, азъ я кръстихъ!
“ Така и ние, бѣгаме, срѣща ни Христосъ, прекръства ни, връщаме се, издържаме, послѣ казваме: „
Азъ
го направихъ.“ Христосъ казва: „Не,
азъ
го направихъ!
“ Всичката пакость е тамъ, че ние мислимъ, какво сами вършимъ тази работа, а то сами не я извършваме. Питамъ: колко отъ съврѣменнитѣ младежи биха кръстили тази мома? Азъ зная колко. Колко отъ съвременнитѣ жени биха кръстили единъ красивъ момъкъ? Това не е за упрѣкъ.
към втори вариант >>
Азъ
зная колко.
(втори вариант)
Послѣ си мисли, че е много силенъ, кръстилъ жената. Иванъ Кръститель казва: „Не, азъ я кръстихъ! “ Така и ние, бѣгаме, срѣща ни Христосъ, прекръства ни, връщаме се, издържаме, послѣ казваме: „Азъ го направихъ.“ Христосъ казва: „Не, азъ го направихъ! “ Всичката пакость е тамъ, че ние мислимъ, какво сами вършимъ тази работа, а то сами не я извършваме. Питамъ: колко отъ съврѣменнитѣ младежи биха кръстили тази мома?
Азъ
зная колко.
Колко отъ съвременнитѣ жени биха кръстили единъ красивъ момъкъ? Това не е за упрѣкъ. Ние сме далечъ отъ да разбираме човѣшката душа. Далечъ сте още, вие не сте виждали какво нѣщо е човѣшката душа. И тъй въ Данаила имаме единъ установенъ характеръ, човѣкъ, който е свързанъ съ една непрѣривна Любовь съ Бога.
към втори вариант >>
Азъ
не ви говоря за онази молитва, която вършите отъ страхъ, това не е молитва.
(втори вариант)
И тъй въ Данаила имаме единъ установенъ характеръ, човѣкъ, който е свързанъ съ една непрѣривна Любовь съ Бога. Душата на Данаила е проникната съ Любовь къмъ Бога и затова казвамъ, че човѣкъ, който не обича и не люби, не може да се моли. Молитва безъ Любовь не съществува въ свѣта. Когато ние си говоримъ, когато се молимъ, причина за това сѫ най-силнитѣ емоции, които ни заставятъ да вършимъ това. Когато обичаме нѣкого, ние му говоримъ много, посрѣщаме го добрѣ.
Азъ
не ви говоря за онази молитва, която вършите отъ страхъ, това не е молитва.
Първоначално думата „молитва“ означавала общение, разговоръ съ Бога, да Му говоришъ ясно, безъ да Го лъжешъ и да Му кажешъ: „Господи, когато слѣзохъ отъ небето, тѣзи работи не ги разбирахъ, не ги прѣдвиждахъ, затова понѣкога съмъ принуденъ да излъжа, да не изпълня длъжностьта си! “ Като кажешъ така на Бога, Той ще те освѣтли. А сега казвашъ: „Господи, азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ! “ А въ какво специално си грешникъ, това не казвашъ на Бога. Грѣшникъ може да бъде мѫжъ къмъ жена си, грѣшникъ може да бѫде баща къмъ дѣцата си, грѣшникъ може да бѫдешъ къмъ приятелитѣ си, грѣшникъ може да бѫдешъ къмъ обществото и т.н.
към втори вариант >>
А сега казвашъ: „Господи,
азъ
съмъ голѣмъ грѣшникъ!
(втори вариант)
Когато ние си говоримъ, когато се молимъ, причина за това сѫ най-силнитѣ емоции, които ни заставятъ да вършимъ това. Когато обичаме нѣкого, ние му говоримъ много, посрѣщаме го добрѣ. Азъ не ви говоря за онази молитва, която вършите отъ страхъ, това не е молитва. Първоначално думата „молитва“ означавала общение, разговоръ съ Бога, да Му говоришъ ясно, безъ да Го лъжешъ и да Му кажешъ: „Господи, когато слѣзохъ отъ небето, тѣзи работи не ги разбирахъ, не ги прѣдвиждахъ, затова понѣкога съмъ принуденъ да излъжа, да не изпълня длъжностьта си! “ Като кажешъ така на Бога, Той ще те освѣтли.
А сега казвашъ: „Господи,
азъ
съмъ голѣмъ грѣшникъ!
“ А въ какво специално си грешникъ, това не казвашъ на Бога. Грѣшникъ може да бъде мѫжъ къмъ жена си, грѣшникъ може да бѫде баща къмъ дѣцата си, грѣшникъ може да бѫдешъ къмъ приятелитѣ си, грѣшникъ може да бѫдешъ къмъ обществото и т.н. Не си изпълнилъ своитѣ задължения. Когато бащата не изпълни своитѣ задължения къмъ дѣцата си, той е грѣшникъ спрѣмо тѣхъ. Когато мѫжътъ не изпълни своитѣ задължения къмъ жена си, той е грѣшникъ спрѣмо нея.
към втори вариант >>
Единъ човѣкъ, който има сила,
азъ
го считамъ като онзи, който носи нѣколко бомби, носи пушки, патрони, той е силенъ, може да извади своитѣ бомби.
(втори вариант)
Не съ най-виднитѣ души, но съ най-благороднитѣ души. Човѣкъ трѣбва да дружи съ най-благородни души, та отъ каквото и да сѫ обществено положение тѣ. А понеже ние имаме общение едни съ други, казваме, че трѣбва да дружимъ съ нѣкой министъръ, съ нѣкой докторъ или професоръ. Тѣзи не сѫ най-благороднитѣ хора. Силата още не е признак на благородство.
Единъ човѣкъ, който има сила,
азъ
го считамъ като онзи, който носи нѣколко бомби, носи пушки, патрони, той е силенъ, може да извади своитѣ бомби.
Силата, която стои въ човѣшкия умъ, въ тази сила почива и неговото достойнство. Питамъ сега, вие, който сте хвърлили вашата душа въ рова, какво ще спечелите? Казва се за царя, който хвърли Данаила, че не могълъ да спи цѣла нощь и станалъ рано сутриньта, та отишълъ при рова на лъвоветѣ и викналъ съ плачевенъ гласъ: „Данаиле, Богъ твой, комуто служишъ непрѣстанно, можа ли да те отърве отъ лъвоветѣ? “ – „Можа, царю, да си живъ въ вѣкъ! “ – „Извадете го и хвърлете неговитѣ неприятели, съ женитѣ и дѣцата имъ въ рова“, заповѣда царь Дарий.
към втори вариант >>
Да не мислишъ, че
азъ
съмъ толкова гѫсокъ.“ Ако мислите да си играете съ Бога, Той ще ви хване като този плъхъ и ще ви поставя и изважда отъ водата, докато у васъ изчезне всѣка склонность да правите пакости.
(втори вариант)
Излиза единъ плъхъ, изяжда едно отъ патенцата. Хваща го патокътъ и го потопява въ водата. Изважда го, той още мърда, пакъ го потопява. Тъй го изваждалъ и потопявалъ въ водата, докато прѣстаналъ да мърда. Пита го: „Ти ще взимашъ ли моитѣ патенца?
Да не мислишъ, че
азъ
съмъ толкова гѫсокъ.“ Ако мислите да си играете съ Бога, Той ще ви хване като този плъхъ и ще ви поставя и изважда отъ водата, докато у васъ изчезне всѣка склонность да правите пакости.
Сега азъ ви говоря като единъ сѫдия, нѣма какво да се страхувате, но ще видите присѫдата права ли е. Ние трѣбва всѣки порокъ да го впрегнемъ на работа. Защо една жена да не може да издържи на изкушенията на единъ мѫжъ? Защо единъ мѫжъ да не може да издържи на изкушенията на една жена? Защо да го съблазнява неговата каса?
към втори вариант >>
Сега
азъ
ви говоря като единъ сѫдия, нѣма какво да се страхувате, но ще видите присѫдата права ли е.
(втори вариант)
Хваща го патокътъ и го потопява въ водата. Изважда го, той още мърда, пакъ го потопява. Тъй го изваждалъ и потопявалъ въ водата, докато прѣстаналъ да мърда. Пита го: „Ти ще взимашъ ли моитѣ патенца? Да не мислишъ, че азъ съмъ толкова гѫсокъ.“ Ако мислите да си играете съ Бога, Той ще ви хване като този плъхъ и ще ви поставя и изважда отъ водата, докато у васъ изчезне всѣка склонность да правите пакости.
Сега
азъ
ви говоря като единъ сѫдия, нѣма какво да се страхувате, но ще видите присѫдата права ли е.
Ние трѣбва всѣки порокъ да го впрегнемъ на работа. Защо една жена да не може да издържи на изкушенията на единъ мѫжъ? Защо единъ мѫжъ да не може да издържи на изкушенията на една жена? Защо да го съблазнява неговата каса? Защо да те съблазнява едно агне?
към втори вариант >>
Като я видѣлъ той, извикалъ: „А сега, научи ли се,
азъ
пъкъ ще туря твоята кожа на кюрка си.“ Така и ние – днесъ една кокошка, утрѣ друга, Господь казва: „А, ти си дѣто давишъ кокошкитѣ,
азъ
ще те науча!
(втори вариант)
Защо да те съблазни? Ами ако те хванатъ въ курника? Въ варненско, една лисица се научила да лови кокошкитѣ на единъ селянинъ. Той направилъ единъ високъ дуваръ, за да прѣдпазва кокошкитѣ си отъ лисицата. Лисицата минала, издавила кокошкитѣ, но не могла да излѣзе.
Като я видѣлъ той, извикалъ: „А сега, научи ли се,
азъ
пъкъ ще туря твоята кожа на кюрка си.“ Така и ние – днесъ една кокошка, утрѣ друга, Господь казва: „А, ти си дѣто давишъ кокошкитѣ,
азъ
ще те науча!
“ Ти може да си учитель, сѫдия, свещеникъ, безразлично е. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ безпощадни къмъ всички наши слабости. Абсолютна чистота се изисква отъ всички хора! Хората на всички партии трѣбва да бѫдатъ като диаманти. Да нѣмаме нужда отъ никакви полици.
към втори вариант >>
Нѣкой мѫжъ казва: „
Азъ
ще убия жена си.“ Онзи мѫжъ, който убива жена си е единъ извергъ.
(втори вариант)
Мене не ме хваща куршумъ. Стрѣля единъ човѣкъ два пѫти срѣщу мене, казвамъ му: „Какво искашъ, приятелю, ако искашъ пари, ще ти дамъ, ако искашъ волове, ще ти дамъ и ще дойда да работя заедно съ тебе на нивата, но на кривъ пѫть си.“ Затова Христосъ казва: „Не си отмъщавайте! “ Абсолютно никакво убийство не се позволява! Това е грѣхъ и онзи, който убие човѣкъ, брата си, нѣма да му се прости нито въ този, нито въ бѫдещия свѣтъ.
Нѣкой мѫжъ казва: „
Азъ
ще убия жена си.“ Онзи мѫжъ, който убива жена си е единъ извергъ.
Тъй стои въпросътъ. Онази жена, която убива мѫжа си и тя е единъ извергъ. Онзи братъ, който убива сестра си и той е единъ извергъ. И това е християнски моралъ. Не се лъжете.
към втори вариант >>
Азъ
говоря сега за религиознитѣ хора, за тѣзи християнски народи, който от 2000 години сѫ дигнали ножове, пушки, топове, а свещеницитѣ казватъ: „Ще имъ се чете молитва.“ Всички свещеници, проповѣдници, който така сѫ учили, сѫ осѫдени отъ Бога.
(втори вариант)
Това е грѣхъ, направенъ противъ Духа Светаго. И онзи, който убие нѣкого, нѣма да му се прости нито въ този, нито въ бѫдещия вѣкъ. Изхвърлете отъ себе си мисъльта за убийство. Сторите ли това, ще имате прѣзрѣнието на цѣлото небе, ангели и светии, цѣлото човѣчество ще ви прѣзре като единъ прѣстѫпникъ, който не е изпълнилъ Божията заповѣдь: „Не убий! “
Азъ
говоря сега за религиознитѣ хора, за тѣзи християнски народи, който от 2000 години сѫ дигнали ножове, пушки, топове, а свещеницитѣ казватъ: „Ще имъ се чете молитва.“ Всички свещеници, проповѣдници, който така сѫ учили, сѫ осѫдени отъ Бога.
Виждали сте едно врѣме на картини какъ водятъ свещеницитѣ на сѫдъ и послѣ ги изпращатъ въ ада. Това е вѣрно! Нека ми се сърдятъ свещеницитѣ. Азъ съмъ първия свидѣтель противъ попове, който говорятъ за убийство. Азъ ще бѫда свидѣтель и нѣма да се откажа да свидѣтелствувамъ за тѣзи прѣстѫпления.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ първия свидѣтель противъ попове, който говорятъ за убийство.
(втори вариант)
“ Азъ говоря сега за религиознитѣ хора, за тѣзи християнски народи, който от 2000 години сѫ дигнали ножове, пушки, топове, а свещеницитѣ казватъ: „Ще имъ се чете молитва.“ Всички свещеници, проповѣдници, който така сѫ учили, сѫ осѫдени отъ Бога. Виждали сте едно врѣме на картини какъ водятъ свещеницитѣ на сѫдъ и послѣ ги изпращатъ въ ада. Това е вѣрно! Нека ми се сърдятъ свещеницитѣ.
Азъ
съмъ първия свидѣтель противъ попове, който говорятъ за убийство.
Азъ ще бѫда свидѣтель и нѣма да се откажа да свидѣтелствувамъ за тѣзи прѣстѫпления. Прѣзъ ума ви не трѣбва нито мисъль да минава за убийство! И мѫжътъ се разгнѣви и жената се разгнѣви и казватъ: „Нѣма да се махнешъ отъ тукъ, да пукнешъ! “ Ахъ, жено, никога не казвай мѫжътъ ти да пукне. Нито мѫжътъ да казва на жена си, на дѣцата си да пукнатъ.
към втори вариант >>
Азъ
ще бѫда свидѣтель и нѣма да се откажа да свидѣтелствувамъ за тѣзи прѣстѫпления.
(втори вариант)
Азъ говоря сега за религиознитѣ хора, за тѣзи християнски народи, който от 2000 години сѫ дигнали ножове, пушки, топове, а свещеницитѣ казватъ: „Ще имъ се чете молитва.“ Всички свещеници, проповѣдници, който така сѫ учили, сѫ осѫдени отъ Бога. Виждали сте едно врѣме на картини какъ водятъ свещеницитѣ на сѫдъ и послѣ ги изпращатъ въ ада. Това е вѣрно! Нека ми се сърдятъ свещеницитѣ. Азъ съмъ първия свидѣтель противъ попове, който говорятъ за убийство.
Азъ
ще бѫда свидѣтель и нѣма да се откажа да свидѣтелствувамъ за тѣзи прѣстѫпления.
Прѣзъ ума ви не трѣбва нито мисъль да минава за убийство! И мѫжътъ се разгнѣви и жената се разгнѣви и казватъ: „Нѣма да се махнешъ отъ тукъ, да пукнешъ! “ Ахъ, жено, никога не казвай мѫжътъ ти да пукне. Нито мѫжътъ да казва на жена си, на дѣцата си да пукнатъ. Изхвърлете това, а мѫдрость и знание трѣбватъ.
към втори вариант >>
Вие ме слушате тук и си казвате: „
Азъ
се занимавамъ.“ Не, онѣзи отъ васъ, който сѫ убивали, вънъ отъ тукъ, прошка за тѣхъ нѣма!
(втори вариант)
И мѫжътъ се разгнѣви и жената се разгнѣви и казватъ: „Нѣма да се махнешъ отъ тукъ, да пукнешъ! “ Ахъ, жено, никога не казвай мѫжътъ ти да пукне. Нито мѫжътъ да казва на жена си, на дѣцата си да пукнатъ. Изхвърлете това, а мѫдрость и знание трѣбватъ. Това е моралъ.
Вие ме слушате тук и си казвате: „
Азъ
се занимавамъ.“ Не, онѣзи отъ васъ, който сѫ убивали, вънъ отъ тукъ, прошка за тѣхъ нѣма!
А онѣзи, който сега се готвятъ да убиватъ, да му мислятъ! Не е шега това. Нѣкои казватъ: „Това е революция! “ Ако това е една коренна революция, има другъ начинъ. Азъ говоря за сѫщественото, да не убиваме. Кого?
към втори вариант >>
Азъ
говоря за сѫщественото, да не убиваме. Кого?
(втори вариант)
Вие ме слушате тук и си казвате: „Азъ се занимавамъ.“ Не, онѣзи отъ васъ, който сѫ убивали, вънъ отъ тукъ, прошка за тѣхъ нѣма! А онѣзи, който сега се готвятъ да убиватъ, да му мислятъ! Не е шега това. Нѣкои казватъ: „Това е революция! “ Ако това е една коренна революция, има другъ начинъ.
Азъ
говоря за сѫщественото, да не убиваме. Кого?
– Брата си, сестра си, приятеля си. Да туримъ като правило това – да не причиняваме страдания, да дойдемъ до едно споразумение, да не се измѫчваме единъ другъ. Азъ не одобрявамъ тѣзи затвори, азъ не одобрявамъ тѣзи бѣсилки на коя и да е страна. Това не е идейно учение. Не искамъ да маскираме съ това.
към втори вариант >>
Азъ
не одобрявамъ тѣзи затвори,
азъ
не одобрявамъ тѣзи бѣсилки на коя и да е страна.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Това е революция! “ Ако това е една коренна революция, има другъ начинъ. Азъ говоря за сѫщественото, да не убиваме. Кого? – Брата си, сестра си, приятеля си. Да туримъ като правило това – да не причиняваме страдания, да дойдемъ до едно споразумение, да не се измѫчваме единъ другъ.
Азъ
не одобрявамъ тѣзи затвори,
азъ
не одобрявамъ тѣзи бѣсилки на коя и да е страна.
Това не е идейно учение. Не искамъ да маскираме съ това. Не, праволинейно трѣбва да кажемъ на всички хора, че вървятъ по единъ неправиленъ пѫть, който не е Божественъ. Тѣзи християнски народи не вървятъ по правия пѫть, не сѫ издържали изпита си като Данаила, нѣматъ убеждения, като Седраха, Мисаха и Авденаго. Тѣ не издържаха и този изпитъ.
към втори вариант >>
Азъ
се чудя, какъ спасениятъ човѣкъ може да каже на жена си или жената на мѫжа си да пукне.
(втори вариант)
Възъ основа на тѣзи закони, който дѣйствуватъ вѫтрѣ въ природата, ние знаемъ, какво въ всички съврѣменни държави въ Европа, ще се наложатъ голѣми изпитания. Нѣма да остане народъ въ Европа, когото Богъ да не направи на пухъ и прахъ. Като вълна ще ги направи. Изисква се всички народи да си подадатъ рѫка, никакво убийство между тѣхъ не се позволява, тѣ сѫ доста културни, за да разбератъ това. Сега заблуждението е тамъ, че ние чакаме едно спасение, казвате: „Ние сме спасени“.
Азъ
се чудя, какъ спасениятъ човѣкъ може да каже на жена си или жената на мѫжа си да пукне.
Моли се три пѫти на день, казва: „Господи, колко те обичамъ, грѣшна е душата ми“, а слѣдъ малко: „Да пукне жена ми.“ Жената сѫщото казва. Питамъ, по-голѣмо безумие отъ това има ли? И сега тръгнали напримѣръ, православнитѣ, казватъ: „Господи, тѣзи отъ новото учение да пукнатъ.“ Владици и попове, тръгнали натукъ-натамъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение, понеже разрушиха държавата.“ „Да пукнатъ“ – ние ще имъ се отплатимъ по другъ начинъ. Нѣма защо нито тѣ, нито ние да пукаме, а ще трѣбва по другъ начинъ да изпълнимъ волята Божия. Попъ и владика не трѣбва да убиватъ.
към втори вариант >>
Азъ
зная единъ владика въ България, който ритналъ единъ попъ и той умрѣлъ.
(втори вариант)
Моли се три пѫти на день, казва: „Господи, колко те обичамъ, грѣшна е душата ми“, а слѣдъ малко: „Да пукне жена ми.“ Жената сѫщото казва. Питамъ, по-голѣмо безумие отъ това има ли? И сега тръгнали напримѣръ, православнитѣ, казватъ: „Господи, тѣзи отъ новото учение да пукнатъ.“ Владици и попове, тръгнали натукъ-натамъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение, понеже разрушиха държавата.“ „Да пукнатъ“ – ние ще имъ се отплатимъ по другъ начинъ. Нѣма защо нито тѣ, нито ние да пукаме, а ще трѣбва по другъ начинъ да изпълнимъ волята Божия. Попъ и владика не трѣбва да убиватъ.
Азъ
зная единъ владика въ България, който ритналъ единъ попъ и той умрѣлъ.
Азъ зная други такива случаи. Мога да ги изнеса като факти. Ако река да говоря противъ свещеницитѣ, моятъ езикъ нѣма да замлъкне, ще заговорятъ и онези отъ небето. Най-опасния човѣкъ въ свѣта съмъ азъ. Безопасно е още докато съмъ тукъ, но като си замина, тогава пухъ и прахъ навсѣкѫдѣ ще има.
към втори вариант >>
Азъ
зная други такива случаи.
(втори вариант)
Питамъ, по-голѣмо безумие отъ това има ли? И сега тръгнали напримѣръ, православнитѣ, казватъ: „Господи, тѣзи отъ новото учение да пукнатъ.“ Владици и попове, тръгнали натукъ-натамъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение, понеже разрушиха държавата.“ „Да пукнатъ“ – ние ще имъ се отплатимъ по другъ начинъ. Нѣма защо нито тѣ, нито ние да пукаме, а ще трѣбва по другъ начинъ да изпълнимъ волята Божия. Попъ и владика не трѣбва да убиватъ. Азъ зная единъ владика въ България, който ритналъ единъ попъ и той умрѣлъ.
Азъ
зная други такива случаи.
Мога да ги изнеса като факти. Ако река да говоря противъ свещеницитѣ, моятъ езикъ нѣма да замлъкне, ще заговорятъ и онези отъ небето. Най-опасния човѣкъ въ свѣта съмъ азъ. Безопасно е още докато съмъ тукъ, но като си замина, тогава пухъ и прахъ навсѣкѫдѣ ще има. Тъй е решилъ Господь!
към втори вариант >>
Най-опасния човѣкъ въ свѣта съмъ
азъ
.
(втори вариант)
Попъ и владика не трѣбва да убиватъ. Азъ зная единъ владика въ България, който ритналъ единъ попъ и той умрѣлъ. Азъ зная други такива случаи. Мога да ги изнеса като факти. Ако река да говоря противъ свещеницитѣ, моятъ езикъ нѣма да замлъкне, ще заговорятъ и онези отъ небето.
Най-опасния човѣкъ въ свѣта съмъ
азъ
.
Безопасно е още докато съмъ тукъ, но като си замина, тогава пухъ и прахъ навсѣкѫдѣ ще има. Тъй е решилъ Господь! Отъ този редъ и порядъкъ на лъжитѣ нѣма да остане нито поменъ. Това въ скоро врѣме ще бѫде. Не е заплашване това, азъ да ви покажа законитѣ.
към втори вариант >>
Не е заплашване това,
азъ
да ви покажа законитѣ.
(втори вариант)
Най-опасния човѣкъ въ свѣта съмъ азъ. Безопасно е още докато съмъ тукъ, но като си замина, тогава пухъ и прахъ навсѣкѫдѣ ще има. Тъй е решилъ Господь! Отъ този редъ и порядъкъ на лъжитѣ нѣма да остане нито поменъ. Това въ скоро врѣме ще бѫде.
Не е заплашване това,
азъ
да ви покажа законитѣ.
Закони сѫ това. Вие ги изкривявате, а азъ ви казвамъ, че ако вървитѣ по този пѫть, ще създадете изкуственъ гладъ, ще видоизмѣните законитѣ въ природата, ще създадете епидемии и раздори, ще станете нещастни. Какво лошо има въ това? Казватъ, че съмъ заплашвалъ. Ако азъ говоря отъ само себе си, азъ съмъ нищо, но съ менъ говори цѣлото Небе.
към втори вариант >>
Вие ги изкривявате, а
азъ
ви казвамъ, че ако вървитѣ по този пѫть, ще създадете изкуственъ гладъ, ще видоизмѣните законитѣ въ природата, ще създадете епидемии и раздори, ще станете нещастни.
(втори вариант)
Тъй е решилъ Господь! Отъ този редъ и порядъкъ на лъжитѣ нѣма да остане нито поменъ. Това въ скоро врѣме ще бѫде. Не е заплашване това, азъ да ви покажа законитѣ. Закони сѫ това.
Вие ги изкривявате, а
азъ
ви казвамъ, че ако вървитѣ по този пѫть, ще създадете изкуственъ гладъ, ще видоизмѣните законитѣ въ природата, ще създадете епидемии и раздори, ще станете нещастни.
Какво лошо има въ това? Казватъ, че съмъ заплашвалъ. Ако азъ говоря отъ само себе си, азъ съмъ нищо, но съ менъ говори цѣлото Небе. Моето Слово е живо, разбирате ли? Живо е моето Слово!
към втори вариант >>
Ако
азъ
говоря отъ само себе си,
азъ
съмъ нищо, но съ менъ говори цѣлото Небе.
(втори вариант)
Не е заплашване това, азъ да ви покажа законитѣ. Закони сѫ това. Вие ги изкривявате, а азъ ви казвамъ, че ако вървитѣ по този пѫть, ще създадете изкуственъ гладъ, ще видоизмѣните законитѣ въ природата, ще създадете епидемии и раздори, ще станете нещастни. Какво лошо има въ това? Казватъ, че съмъ заплашвалъ.
Ако
азъ
говоря отъ само себе си,
азъ
съмъ нищо, но съ менъ говори цѣлото Небе.
Моето Слово е живо, разбирате ли? Живо е моето Слово! Като проектирамъ това Слово, което е Божие, то, колкото повече отива, ще почне да гори. Господь е вече вѫтрѣ, въ народитѣ. Този кипежъ въ обществата, това кипѣние въ страждущитѣ, тази война, все вѫтрѣ е Господь.
към втори вариант >>
Понеже се казва, че човѣкъ е направенъ по
образъ
и подобие Божие, то като си убилъ човѣка, съ това си разрушилъ Божественото.
(втори вариант)
Господь е, Който сега се възмущава, Той е, Който воюва. Пушки и топове не вършатъ нищо вече. Той е запалилъ свѣта и го раздухва. Какво ще правите? Сега ще турите като първо правило: убийството е грѣхъ противъ Духа Светаго, то е най-голѣмия грѣхъ въ свѣта.
Понеже се казва, че човѣкъ е направенъ по
образъ
и подобие Божие, то като си убилъ човѣка, съ това си разрушилъ Божественото.
Като убиешъ човѣкъ, като убиешъ най-възвишеното и благородното у човѣка, ти си извършилъ най-голѣмото прѣстѫпление. Слѣдователно, спрете вашия гнѣвъ, не казвайте: „Азъ ще изчистя жена си“. Добрѣ, ти можешъ да изчистишъ жена си, брата си, но и Господь тебе ще изчисти, никога нѣма да те помене. Тъй трѣбва да проповѣдвате! Ще кажете: „Ами дѣ е нашата войнственость?
към втори вариант >>
Слѣдователно, спрете вашия гнѣвъ, не казвайте: „
Азъ
ще изчистя жена си“.
(втори вариант)
Той е запалилъ свѣта и го раздухва. Какво ще правите? Сега ще турите като първо правило: убийството е грѣхъ противъ Духа Светаго, то е най-голѣмия грѣхъ въ свѣта. Понеже се казва, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие, то като си убилъ човѣка, съ това си разрушилъ Божественото. Като убиешъ човѣкъ, като убиешъ най-възвишеното и благородното у човѣка, ти си извършилъ най-голѣмото прѣстѫпление.
Слѣдователно, спрете вашия гнѣвъ, не казвайте: „
Азъ
ще изчистя жена си“.
Добрѣ, ти можешъ да изчистишъ жена си, брата си, но и Господь тебе ще изчисти, никога нѣма да те помене. Тъй трѣбва да проповѣдвате! Ще кажете: „Ами дѣ е нашата войнственость? “ Че въ какво седи войнственостьта ви? Да войнствувашъ значи да въдворишъ редъ и порядъкъ въ свѣта, да спазвашъ Божествената хармония.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ ви похвалилъ.
(втори вариант)
Турили послѣ по единъ кръстъ. Да, без рѫцѣ и крака, а кръстъ турили! Ти си единъ прѣстѫпникъ. Дай тѣзи рѫцѣ и крака за единъ свой братъ! Бѣсятъ нѣкого, рѣжатъ крака на нѣкого, турете вашия кракъ на негово мѣсто!
Азъ
бихъ ви похвалилъ.
Това съзнателно трѣбва да го извършишъ. А сега има такива герои въ свѣта. Въ какво се състои една отъ най-благороднитѣ черти на славянството? – В закона на самопожертвуването. Единъ примѣръ отъ руския животъ: Въ Русия осѫждатъ една бѣдна вдовица, която имала четири малки деца, че изгорила имѣнията на единъ богаташъ и я изпращатъ въ Сибиръ на заточение.
към втори вариант >>
Въ сѫщото село живѣлъ единъ бѣденъ мужикъ, който, като се научилъ за нещастието, което сполетѣло тази бѣдна вдовица, рекълъ си: „Тази жена има четири малки дѣца, нѣма кой да ги гледа, а
азъ
съмъ самъ.
(втори вариант)
Това съзнателно трѣбва да го извършишъ. А сега има такива герои въ свѣта. Въ какво се състои една отъ най-благороднитѣ черти на славянството? – В закона на самопожертвуването. Единъ примѣръ отъ руския животъ: Въ Русия осѫждатъ една бѣдна вдовица, която имала четири малки деца, че изгорила имѣнията на единъ богаташъ и я изпращатъ въ Сибиръ на заточение.
Въ сѫщото село живѣлъ единъ бѣденъ мужикъ, който, като се научилъ за нещастието, което сполетѣло тази бѣдна вдовица, рекълъ си: „Тази жена има четири малки дѣца, нѣма кой да ги гледа, а
азъ
съмъ самъ.
Чакай да се прѣдставя въ сѫда като виновникъ за прѣстѫплението“. Отива въ съда и казва: „Азъ съмъ прѣстѫпника, мене дръжте, тази жена не е виновна“. Освобождаватъ жената, хващатъ мужика и го изпращатъ въ Сибиръ. Слѣдъ десетина години въ сѫщото село, единъ селянинъ на смъртното си легло се изповѣдва, че той билъ сѫщинския прѣстѫпникъ за пожара. Търсятъ този мужикъ въ Сибиръ, но той вече се поминалъ.
към втори вариант >>
Отива въ съда и казва: „
Азъ
съмъ прѣстѫпника, мене дръжте, тази жена не е виновна“.
(втори вариант)
Въ какво се състои една отъ най-благороднитѣ черти на славянството? – В закона на самопожертвуването. Единъ примѣръ отъ руския животъ: Въ Русия осѫждатъ една бѣдна вдовица, която имала четири малки деца, че изгорила имѣнията на единъ богаташъ и я изпращатъ въ Сибиръ на заточение. Въ сѫщото село живѣлъ единъ бѣденъ мужикъ, който, като се научилъ за нещастието, което сполетѣло тази бѣдна вдовица, рекълъ си: „Тази жена има четири малки дѣца, нѣма кой да ги гледа, а азъ съмъ самъ. Чакай да се прѣдставя въ сѫда като виновникъ за прѣстѫплението“.
Отива въ съда и казва: „
Азъ
съмъ прѣстѫпника, мене дръжте, тази жена не е виновна“.
Освобождаватъ жената, хващатъ мужика и го изпращатъ въ Сибиръ. Слѣдъ десетина години въ сѫщото село, единъ селянинъ на смъртното си легло се изповѣдва, че той билъ сѫщинския прѣстѫпникъ за пожара. Търсятъ този мужикъ въ Сибиръ, но той вече се поминалъ. Ето единъ благороденъ характеръ! А днесъ, да стопишъ всички сегашни християни, единъ истински християнинъ нѣма да излезе.
към втори вариант >>
Тъй ги виждамъ
азъ
, нека ми се сърдятъ.
(втори вариант)
Ето единъ благороденъ характеръ! А днесъ, да стопишъ всички сегашни християни, единъ истински християнинъ нѣма да излезе. Ако се стопятъ всички българи, едва ли единъ кракъ на християнството ще се изкара; ако се стопятъ всички гърци едва ли едно ухо на християнството ще се изкара; отъ англичанитѣ едва единъ носъ на християнството ще излѣзе – християнството у англичанитѣ е колкото единъ носъ! У германцитѣ християнството е колкото една вѣжда надъ очитѣ. Това е тѣхното християнство.
Тъй ги виждамъ
азъ
, нека ми се сърдятъ.
И азъ имъ се сърдя. Надули ми се, плюятъ ме. И азъ ги плюя. – „Вие сте прѣстѫпници“, ми казватъ те. – И вие сте прѣстѫпници.
към втори вариант >>
И
азъ
имъ се сърдя.
(втори вариант)
А днесъ, да стопишъ всички сегашни християни, единъ истински християнинъ нѣма да излезе. Ако се стопятъ всички българи, едва ли единъ кракъ на християнството ще се изкара; ако се стопятъ всички гърци едва ли едно ухо на християнството ще се изкара; отъ англичанитѣ едва единъ носъ на християнството ще излѣзе – християнството у англичанитѣ е колкото единъ носъ! У германцитѣ християнството е колкото една вѣжда надъ очитѣ. Това е тѣхното християнство. Тъй ги виждамъ азъ, нека ми се сърдятъ.
И
азъ
имъ се сърдя.
Надули ми се, плюятъ ме. И азъ ги плюя. – „Вие сте прѣстѫпници“, ми казватъ те. – И вие сте прѣстѫпници. Азъ не спазвамъ вашия законъ, но и вие не спазвате Божия законъ.
към втори вариант >>
И
азъ
ги плюя.
(втори вариант)
У германцитѣ християнството е колкото една вѣжда надъ очитѣ. Това е тѣхното християнство. Тъй ги виждамъ азъ, нека ми се сърдятъ. И азъ имъ се сърдя. Надули ми се, плюятъ ме.
И
азъ
ги плюя.
– „Вие сте прѣстѫпници“, ми казватъ те. – И вие сте прѣстѫпници. Азъ не спазвамъ вашия законъ, но и вие не спазвате Божия законъ. – „Вие лъжете“, казватъ тѣ. – И вие лъжете.
към втори вариант >>
Азъ
не спазвамъ вашия законъ, но и вие не спазвате Божия законъ.
(втори вариант)
И азъ имъ се сърдя. Надули ми се, плюятъ ме. И азъ ги плюя. – „Вие сте прѣстѫпници“, ми казватъ те. – И вие сте прѣстѫпници.
Азъ
не спазвамъ вашия законъ, но и вие не спазвате Божия законъ.
– „Вие лъжете“, казватъ тѣ. – И вие лъжете. Азъ бихъ желалъ да ме осѫдятъ на основание на Божия законъ. Да ми кажатъ: „Ти си правилъ прѣстѫпления.“ Добрѣ, но да ме сѫдятъ така само, не могатъ да ме осѫдятъ. Слѣдователно, абсолютно никакво убийство, това е най-голѣмото прѣстѫпление.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ желалъ да ме осѫдятъ на основание на Божия законъ.
(втори вариант)
– „Вие сте прѣстѫпници“, ми казватъ те. – И вие сте прѣстѫпници. Азъ не спазвамъ вашия законъ, но и вие не спазвате Божия законъ. – „Вие лъжете“, казватъ тѣ. – И вие лъжете.
Азъ
бихъ желалъ да ме осѫдятъ на основание на Божия законъ.
Да ми кажатъ: „Ти си правилъ прѣстѫпления.“ Добрѣ, но да ме сѫдятъ така само, не могатъ да ме осѫдятъ. Слѣдователно, абсолютно никакво убийство, това е най-голѣмото прѣстѫпление. Слѣдъ убийството започватъ всички лъжи въ свѣта. Слѣдъ като човѣкъ извърши единъ грѣхъ, едно прѣстѫпление, всички други грѣхове постепенно идватъ. Законътъ не е да се върви отъ малкитѣ прѣстѫпления къмъ голѣмитѣ, а отъ голѣмитѣ къмъ малкитѣ.
към втори вариант >>
И
азъ
съмъ замѣсенъ въ вашитѣ убийства.
(втори вариант)
“ То е, защото кармически ние сме свързани единъ съ другъ. Извършено едно убийство, всички го прѣнасятъ. Питатъ ме: „Защо ти побѣлѣха коситѣ? “ Моите косми побѣлѣха все отъ вашитѣ убийства.
И
азъ
съмъ замѣсенъ въ вашитѣ убийства.
И вашитѣ глави побѣлѣха. Всѣка вечерь, когато става едно прѣстѫпление, азъ го чувствувамъ това и прѣкарвамъ страданията на този човѣкъ. Вика този човѣкъ, моли се, виждамъ какъ се забива ножа въ него, той издъхва. Нѣкѫдѣ нѣкоя жена, нѣкое дѣте убиватъ. И всички тѣзи съ одеждитѣ минаватъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи новитѣ, които разрушаватъ държавата!
към втори вариант >>
Всѣка вечерь, когато става едно прѣстѫпление,
азъ
го чувствувамъ това и прѣкарвамъ страданията на този човѣкъ.
(втори вариант)
Извършено едно убийство, всички го прѣнасятъ. Питатъ ме: „Защо ти побѣлѣха коситѣ? “ Моите косми побѣлѣха все отъ вашитѣ убийства. И азъ съмъ замѣсенъ въ вашитѣ убийства. И вашитѣ глави побѣлѣха.
Всѣка вечерь, когато става едно прѣстѫпление,
азъ
го чувствувамъ това и прѣкарвамъ страданията на този човѣкъ.
Вика този човѣкъ, моли се, виждамъ какъ се забива ножа въ него, той издъхва. Нѣкѫдѣ нѣкоя жена, нѣкое дѣте убиватъ. И всички тѣзи съ одеждитѣ минаватъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи новитѣ, които разрушаватъ държавата! “ Лошото е, че нѣма да пукна азъ, азъ никога не пукамъ, но ще изкарамъ из българитѣ всички дяволи навънъ, въ поповетѣ и владицитѣ нито единъ дяволъ нѣма да остане. Въ България нито единъ дяволъ нѣма да оставя азъ!
към втори вариант >>
“ Лошото е, че нѣма да пукна
азъ
,
азъ
никога не пукамъ, но ще изкарамъ из българитѣ всички дяволи навънъ, въ поповетѣ и владицитѣ нито единъ дяволъ нѣма да остане.
(втори вариант)
И вашитѣ глави побѣлѣха. Всѣка вечерь, когато става едно прѣстѫпление, азъ го чувствувамъ това и прѣкарвамъ страданията на този човѣкъ. Вика този човѣкъ, моли се, виждамъ какъ се забива ножа въ него, той издъхва. Нѣкѫдѣ нѣкоя жена, нѣкое дѣте убиватъ. И всички тѣзи съ одеждитѣ минаватъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи новитѣ, които разрушаватъ държавата!
“ Лошото е, че нѣма да пукна
азъ
,
азъ
никога не пукамъ, но ще изкарамъ из българитѣ всички дяволи навънъ, въ поповетѣ и владицитѣ нито единъ дяволъ нѣма да остане.
Въ България нито единъ дяволъ нѣма да оставя азъ! А щомъ като заминатъ всички дяволи изъ България, кой ще ме бѣси? Дяволитѣ искатъ да ме бѣсятъ, но съ тѣхъ лесно ще се разправимъ. Ние учимъ една положителна философия, едно учение, безразлично за кой за едни и за други, за всички. Пѫтьтъ, по който вървите, е кривъ, безъ разлика и безъ пристрастие и къмъ управляющи и на управляеми, И лѣви и дѣсни, на крива посока сте.
към втори вариант >>
Въ България нито единъ дяволъ нѣма да оставя
азъ
!
(втори вариант)
Всѣка вечерь, когато става едно прѣстѫпление, азъ го чувствувамъ това и прѣкарвамъ страданията на този човѣкъ. Вика този човѣкъ, моли се, виждамъ какъ се забива ножа въ него, той издъхва. Нѣкѫдѣ нѣкоя жена, нѣкое дѣте убиватъ. И всички тѣзи съ одеждитѣ минаватъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи новитѣ, които разрушаватъ държавата! “ Лошото е, че нѣма да пукна азъ, азъ никога не пукамъ, но ще изкарамъ из българитѣ всички дяволи навънъ, въ поповетѣ и владицитѣ нито единъ дяволъ нѣма да остане.
Въ България нито единъ дяволъ нѣма да оставя
азъ
!
А щомъ като заминатъ всички дяволи изъ България, кой ще ме бѣси? Дяволитѣ искатъ да ме бѣсятъ, но съ тѣхъ лесно ще се разправимъ. Ние учимъ една положителна философия, едно учение, безразлично за кой за едни и за други, за всички. Пѫтьтъ, по който вървите, е кривъ, безъ разлика и безъ пристрастие и къмъ управляющи и на управляеми, И лѣви и дѣсни, на крива посока сте. Това не е култура!
към втори вариант >>
“ Нека всички свещеници започнатъ така да проповѣдватъ, нека всѣки стражарь, всѣки войникъ тъй да пише, да каже: „
Азъ
тъй съмъ написалъ въ своята душа – абсолютно никакво убийство!
(втори вариант)
Ние учимъ една положителна философия, едно учение, безразлично за кой за едни и за други, за всички. Пѫтьтъ, по който вървите, е кривъ, безъ разлика и безъ пристрастие и къмъ управляющи и на управляеми, И лѣви и дѣсни, на крива посока сте. Това не е култура! Не искамъ да се скриватъ нѣщата, а противъ всѣка неправда въ свѣта трѣбва да дигнемъ гласъ. Не е въпросътъ за моето учение, но българитѣ трѣбва да си поставятъ като девизъ: „Никакво убийство не се позволява въ България!
“ Нека всички свещеници започнатъ така да проповѣдватъ, нека всѣки стражарь, всѣки войникъ тъй да пише, да каже: „
Азъ
тъй съмъ написалъ въ своята душа – абсолютно никакво убийство!
“ Тогава Богъ нѣма ли да бѫде на страната на българитѣ? Сега ми се сърдятъ, че съмъ ги обиждалъ. Още има да ви обиждамъ, азъ отъ сега съмъ започналъ едва. Азъ казвамъ – и моята глава побѣлѣ, но и вашата; и моитѣ косми ще опаднатъ, но и вашитѣ. Това е Божествената страна на нѣщата.
към втори вариант >>
Още има да ви обиждамъ,
азъ
отъ сега съмъ започналъ едва.
(втори вариант)
Не искамъ да се скриватъ нѣщата, а противъ всѣка неправда въ свѣта трѣбва да дигнемъ гласъ. Не е въпросътъ за моето учение, но българитѣ трѣбва да си поставятъ като девизъ: „Никакво убийство не се позволява въ България! “ Нека всички свещеници започнатъ така да проповѣдватъ, нека всѣки стражарь, всѣки войникъ тъй да пише, да каже: „Азъ тъй съмъ написалъ въ своята душа – абсолютно никакво убийство! “ Тогава Богъ нѣма ли да бѫде на страната на българитѣ? Сега ми се сърдятъ, че съмъ ги обиждалъ.
Още има да ви обиждамъ,
азъ
отъ сега съмъ започналъ едва.
Азъ казвамъ – и моята глава побѣлѣ, но и вашата; и моитѣ косми ще опаднатъ, но и вашитѣ. Това е Божествената страна на нѣщата. За да избегнемъ като Данаила отъ лъвоветѣ, трѣбва да издържимъ изпита си, да обуздаете тѣзи лъвове. Щом тѣ ви разкѫсатъ, показва, че сте извършили нѣкакво прѣстѫпление. Жената казва: „Мѫжътъ ми умрѣ отъ внезапна смърть.“ Зная я азъ нея!
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ – и моята глава побѣлѣ, но и вашата; и моитѣ косми ще опаднатъ, но и вашитѣ.
(втори вариант)
Не е въпросътъ за моето учение, но българитѣ трѣбва да си поставятъ като девизъ: „Никакво убийство не се позволява въ България! “ Нека всички свещеници започнатъ така да проповѣдватъ, нека всѣки стражарь, всѣки войникъ тъй да пише, да каже: „Азъ тъй съмъ написалъ въ своята душа – абсолютно никакво убийство! “ Тогава Богъ нѣма ли да бѫде на страната на българитѣ? Сега ми се сърдятъ, че съмъ ги обиждалъ. Още има да ви обиждамъ, азъ отъ сега съмъ започналъ едва.
Азъ
казвамъ – и моята глава побѣлѣ, но и вашата; и моитѣ косми ще опаднатъ, но и вашитѣ.
Това е Божествената страна на нѣщата. За да избегнемъ като Данаила отъ лъвоветѣ, трѣбва да издържимъ изпита си, да обуздаете тѣзи лъвове. Щом тѣ ви разкѫсатъ, показва, че сте извършили нѣкакво прѣстѫпление. Жената казва: „Мѫжътъ ми умрѣ отъ внезапна смърть.“ Зная я азъ нея! Пазете се всички отъ тази лукава мисъль, защото нѣма прощение за онзи, който извърши убийство.
към втори вариант >>
Жената казва: „Мѫжътъ ми умрѣ отъ внезапна смърть.“ Зная я
азъ
нея!
(втори вариант)
Още има да ви обиждамъ, азъ отъ сега съмъ започналъ едва. Азъ казвамъ – и моята глава побѣлѣ, но и вашата; и моитѣ косми ще опаднатъ, но и вашитѣ. Това е Божествената страна на нѣщата. За да избегнемъ като Данаила отъ лъвоветѣ, трѣбва да издържимъ изпита си, да обуздаете тѣзи лъвове. Щом тѣ ви разкѫсатъ, показва, че сте извършили нѣкакво прѣстѫпление.
Жената казва: „Мѫжътъ ми умрѣ отъ внезапна смърть.“ Зная я
азъ
нея!
Пазете се всички отъ тази лукава мисъль, защото нѣма прощение за онзи, който извърши убийство. И тъй съврѣменното християнство да тури въ дома си надписа: „Отъ убийство ни поменъ! “ Това е грѣхъ противъ Духа Светаго. Който убие брата си, не се прощава никога. Богъ казва на Каина: „Ще ти туря знакъ, че който те срѣщне, да не те убива.
към втори вариант >>
А сега стоите, играете ролитѣ си, въздишате, казвате: „Безъ любовь не може да живѣемъ.“ Че
азъ
още не виждамъ образа на Любовьта!
(втори вариант)
“ Мѫжътъ ти дига гюрултия, кажи: „Любовь и съгласие! “ Той ще омекне. А сега жената казва: „Какво ми дигашъ гюрултия, мислишъ, че ще ме уплашишъ? “ Тъй да казватъ и мѫжетѣ: „Любовь и съгласие“. И женитѣ имъ ще омекнатъ.
А сега стоите, играете ролитѣ си, въздишате, казвате: „Безъ любовь не може да живѣемъ.“ Че
азъ
още не виждамъ образа на Любовьта!
Знаете ли какви сѫ очитѣ на Любовьта? Знаете ли какво е сърцето на Любовьта? Сега още говорятъ за изгаряне отъ любовь. Това не е християнство. Жената ще гледа на мѫжа си, като на братъ, ще му праща най-чисти мисли като на братъ.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ виждалъ въ Америка, дойде нѣкой да се услови за работникъ, пипнатъ го подъ мишцата, казватъ: „Бива го, може да копае“ Че каква разлика има между говедото и него?
(втори вариант)
Жената ще гледа на мѫжа си, като на братъ, ще му праща най-чисти мисли като на братъ. Момъкътъ ще гледа на момата като на своя сестра, трѣбва да я щади той. Това изисква съврѣменното човѣчество. Знаете ли какви красиви щѣхте да бѫдете? Сега знаете ли защо погрознѣватъ лицата ви?
Азъ
съмъ виждалъ въ Америка, дойде нѣкой да се услови за работникъ, пипнатъ го подъ мишцата, казватъ: „Бива го, може да копае“ Че каква разлика има между говедото и него?
И говедото така попипватъ. Дойде нѣкой за инженеръ – „Колко искашъ? “ Плащатъ за ума му. Учительтъ не е учитель, той е наемникъ. Свещеникътъ не е свещеникъ, той е наемникъ.
към втори вариант >>
И послѣ казва: „
Азъ
съмъ баща“.
(втори вариант)
“ Плащатъ за ума му. Учительтъ не е учитель, той е наемникъ. Свещеникътъ не е свещеникъ, той е наемникъ. Майката не е майка, а за да се ожени, нарежда се съ панделки, да се хареса, че да народи нѣколко дѣца. Мѫжътъ, за да влѣзе въ този долапъ, трѣбва да му дадатъ 50–60 000 лева.
И послѣ казва: „
Азъ
съмъ баща“.
Това не е баща, това е наемникъ. Азъ ви говоря приятелски. За въ бѫдеще така не може да се живѣе. Ти твоята жена ще я обичашъ, нари нѣма да ѝ искашъ, ще ѝ кажешъ: „Тъй както си, тъй те обичамъ“. И жената ще каже сѫщото на мѫжа си.
към втори вариант >>
Азъ
ви говоря приятелски.
(втори вариант)
Свещеникътъ не е свещеникъ, той е наемникъ. Майката не е майка, а за да се ожени, нарежда се съ панделки, да се хареса, че да народи нѣколко дѣца. Мѫжътъ, за да влѣзе въ този долапъ, трѣбва да му дадатъ 50–60 000 лева. И послѣ казва: „Азъ съмъ баща“. Това не е баща, това е наемникъ.
Азъ
ви говоря приятелски.
За въ бѫдеще така не може да се живѣе. Ти твоята жена ще я обичашъ, нари нѣма да ѝ искашъ, ще ѝ кажешъ: „Тъй както си, тъй те обичамъ“. И жената ще каже сѫщото на мѫжа си. Нѣма да иска да взима много пари, а да се обичатъ и съ любовь да живѣятъ въ кѫщи. А сега излизатъ и мѫжътъ и жената, двамата облѣчени, но вѫтрѣ…!
към втори вариант >>
Ще дойде врѣме да родятъ нѣкое дѣте, мѫжътъ казва: „Това, което си заченала,
азъ
не го искамъ, намѣри нѣкакъвъ начинъ да го изхвърлишъ“.
(втори вариант)
И жената ще каже сѫщото на мѫжа си. Нѣма да иска да взима много пари, а да се обичатъ и съ любовь да живѣятъ въ кѫщи. А сега излизатъ и мѫжътъ и жената, двамата облѣчени, но вѫтрѣ…! Актьорство е това! Не е толкова актьорство, колкото прѣстѫпление извършватъ.
Ще дойде врѣме да родятъ нѣкое дѣте, мѫжътъ казва: „Това, което си заченала,
азъ
не го искамъ, намѣри нѣкакъвъ начинъ да го изхвърлишъ“.
Слѣдъ нѣколко години тя става хилава. – „Не знамъ защо съмъ така! “ – Пометнала си. На мѫжа сѫщо работитѣ не му вървятъ добрѣ. Никакво помятане!
към втори вариант >>
Господь казва тъй: „
Азъ
не убивамъ никого, но убийцитѣ наказвамъ,
азъ
не отмъщавамъ никога, но на онези, който убиватъ отмъщавамъ,
азъ
любя всички, но на онѣзи, който нарушаватъ моята любовь, давамъ моята омраза“.
(втори вариант)
На мѫжа сѫщо работитѣ не му вървятъ добрѣ. Никакво помятане! Тѣзи сѫ новитѣ идеи, никакво убийство, никакво помятане, никаква злоба. Съзнателно трѣбва да туримъ любовьта! Не да се говори само за нея, но като те срѣщна, да изпълня своето задължение.
Господь казва тъй: „
Азъ
не убивамъ никого, но убийцитѣ наказвамъ,
азъ
не отмъщавамъ никога, но на онези, който убиватъ отмъщавамъ,
азъ
любя всички, но на онѣзи, който нарушаватъ моята любовь, давамъ моята омраза“.
Тѣзи сѫ основитѣ, който трѣбва да се турятъ въ новото общество. Никакво убийство! Всички грѣхове започватъ отъ убийството. Християни противъ християни воюватъ. Азъ виждамъ разни евангелисти, разни секти, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение!
към втори вариант >>
Азъ
виждамъ разни евангелисти, разни секти, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение!
(втори вариант)
Господь казва тъй: „Азъ не убивамъ никого, но убийцитѣ наказвамъ, азъ не отмъщавамъ никога, но на онези, който убиватъ отмъщавамъ, азъ любя всички, но на онѣзи, който нарушаватъ моята любовь, давамъ моята омраза“. Тѣзи сѫ основитѣ, който трѣбва да се турятъ въ новото общество. Никакво убийство! Всички грѣхове започватъ отъ убийството. Християни противъ християни воюватъ.
Азъ
виждамъ разни евангелисти, разни секти, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение!
“ И тѣзи хора минаватъ за християни, стихове отъ Евангелието цитиратъ, а кога дойде до това учение и тѣ не сѫ далечъ да убиятъ човѣка. И тъй, имайте доблестьта на Данаила, три пѫти на день да се молите! Не се бойте! Азъ бихъ нарамилъ мотика, бихъ копалъ цѣлъ день, но да работя съ любовь, нежели да бѫда един министъръ въ България. Бихъ прѣдпочелъ да гладувамъ и да работя, отколкото да бѫда владика.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ нарамилъ мотика, бихъ копалъ цѣлъ день, но да работя съ любовь, нежели да бѫда един министъръ въ България.
(втори вариант)
Християни противъ християни воюватъ. Азъ виждамъ разни евангелисти, разни секти, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение! “ И тѣзи хора минаватъ за християни, стихове отъ Евангелието цитиратъ, а кога дойде до това учение и тѣ не сѫ далечъ да убиятъ човѣка. И тъй, имайте доблестьта на Данаила, три пѫти на день да се молите! Не се бойте!
Азъ
бихъ нарамилъ мотика, бихъ копалъ цѣлъ день, но да работя съ любовь, нежели да бѫда един министъръ въ България.
Бихъ прѣдпочелъ да гладувамъ и да работя, отколкото да бѫда владика. Какво по-хубаво отъ това, да бѫдемъ чисти въ себе си и да бѫдемъ герои! Сега нѣкой пита: „Какво е моралъ? “ Първиятъ моралъ въ Божественото учение на Любовьта не се позволява абсолютно никакво убийство! Тъй ще поставите закона.
към втори вариант >>
Азъ
Го виждамъ какъ се е начумерилъ.
(втори вариант)
“ Първиятъ моралъ въ Божественото учение на Любовьта не се позволява абсолютно никакво убийство! Тъй ще поставите закона. Като се върнете дома, турете го. Сега, мѫже и жени, като съгрѣши мѫжа или жената, кажете си: „Той ми е братъ, тя ми е сестра.“ Прощавайте си и никакви други мисли, та мисли туй-онуй и т.н. Господь иде сега въ свѣта.
Азъ
Го виждамъ какъ се е начумерилъ.
Той иде съ голѣма тояга, като я размаха, та всички раса, килимявки, сѫдии, за всички ще има хоризонтално положение. Той ще ви пердаши. Ще ви пита: „Защо ви пратихъ на земята, да се учите ли или да смущавате горѣ свѣта? “ Сега Той иде! Само по единъ начинъ ще може да се избѣгне тази катастрофа.
към втори вариант >>
Никакво убийство да нѣма, за да се подчинятъ тѣзи лъвове и тогава царьтъ казва: „Нѣма Бог като Бога на Данаила, Който го избави.“ И
азъ
казвамъ – нѣма Господь като Господа на Любовьта, само този Господь на Великата Любовь е Едничкия, Който може да ни избави и въздигне.
(втори вариант)
Той иде съ голѣма тояга, като я размаха, та всички раса, килимявки, сѫдии, за всички ще има хоризонтално положение. Той ще ви пердаши. Ще ви пита: „Защо ви пратихъ на земята, да се учите ли или да смущавате горѣ свѣта? “ Сега Той иде! Само по единъ начинъ ще може да се избѣгне тази катастрофа.
Никакво убийство да нѣма, за да се подчинятъ тѣзи лъвове и тогава царьтъ казва: „Нѣма Бог като Бога на Данаила, Който го избави.“ И
азъ
казвамъ – нѣма Господь като Господа на Любовьта, само този Господь на Великата Любовь е Едничкия, Който може да ни избави и въздигне.
Той е живия Христосъ на Любовьта и когато Той дойде въ всѣки домъ, да нѣма бѣсилки, затвори, всички да си подадатъ рѫка въ новото учение, да има възкресение, пѣсни и всички да кажатъ: „Долу насилието, долу затворитѣ и бѣсилкитѣ – редъ и порядъкъ навсѣкѫдѣ! “ Вие ще ми кажете: „Аминъ, тъй да бѫде! “ Не, не аминъ, а ще турите волята си. Вие сте като онзи дервишинъ, който нѣмалъ пари, но отишълъ на банята да се изкѫпи. Излѣзълъ отъ банята и казалъ на баняджията турчинъ: „Благодаря ви, че се изкѫпахъ!
към втори вариант >>
Азъ
обѣщавамъ да издържамъ всички онѣзи, който не убиватъ.
(втори вариант)
– „Охъ, Господи или ми дай единъ грошъ да си заплатя банята или събори банята – едно отъ двѣтѣ! “ Втори пѫть, като дойдете тука, искамъ въ очитѣ ви да има единъ моралъ. И мѫже и жени, искамъ до Великдень всички да пораснете най-малко съ четири пръста, да станете на бой по-високи. Сега стоите, всѣки се страхува какво ще бѫде положението му, какъ ще завърши живота си.
Азъ
обѣщавамъ да издържамъ всички онѣзи, който не убиватъ.
На онзи, комуто не върви и не убива, азъ бихъ му станалъ слуга, стига той да е пръвъ, който да постави закона – да не убива. Сега да прогласимъ закона на любовьта и да проповѣдваме по сѫщия начинъ. Ще имате единъ положителенъ моралъ и да не казвате, като владицитѣ и поповетѣ: „Да пукнатъ онѣзи отъ новото учение! “ Азъ казвамъ: Господь да имъ даде мѫдрость и знание; да им стисне стомаха, по-малко да ядатъ и пиятъ; да имъ даде разумѣние; да се научатъ на великата Божия Любовь. Единъ ученъ българинъ, като изучавалъ историята на българската църква, ми разказваше слѣдния фактъ.
към втори вариант >>
На онзи, комуто не върви и не убива,
азъ
бихъ му станалъ слуга, стига той да е пръвъ, който да постави закона – да не убива.
(втори вариант)
“ Втори пѫть, като дойдете тука, искамъ въ очитѣ ви да има единъ моралъ. И мѫже и жени, искамъ до Великдень всички да пораснете най-малко съ четири пръста, да станете на бой по-високи. Сега стоите, всѣки се страхува какво ще бѫде положението му, какъ ще завърши живота си. Азъ обѣщавамъ да издържамъ всички онѣзи, който не убиватъ.
На онзи, комуто не върви и не убива,
азъ
бихъ му станалъ слуга, стига той да е пръвъ, който да постави закона – да не убива.
Сега да прогласимъ закона на любовьта и да проповѣдваме по сѫщия начинъ. Ще имате единъ положителенъ моралъ и да не казвате, като владицитѣ и поповетѣ: „Да пукнатъ онѣзи отъ новото учение! “ Азъ казвамъ: Господь да имъ даде мѫдрость и знание; да им стисне стомаха, по-малко да ядатъ и пиятъ; да имъ даде разумѣние; да се научатъ на великата Божия Любовь. Единъ ученъ българинъ, като изучавалъ историята на българската църква, ми разказваше слѣдния фактъ. Българскитѣ свещеници, въ врѣме на духовнитѣ борби бѣха по-близо до народа си, защото го обичаха, живѣеха съ неговитѣ радости и скърби, но щомъ българскитѣ владици заеха мѣстата на гръцкитѣ попове, тѣ взеха да защищаватъ властьта и се отдалечиха отъ Бога и отъ народа си. Защо?
към втори вариант >>
“
Азъ
казвамъ: Господь да имъ даде мѫдрость и знание; да им стисне стомаха, по-малко да ядатъ и пиятъ; да имъ даде разумѣние; да се научатъ на великата Божия Любовь.
(втори вариант)
Сега стоите, всѣки се страхува какво ще бѫде положението му, какъ ще завърши живота си. Азъ обѣщавамъ да издържамъ всички онѣзи, който не убиватъ. На онзи, комуто не върви и не убива, азъ бихъ му станалъ слуга, стига той да е пръвъ, който да постави закона – да не убива. Сега да прогласимъ закона на любовьта и да проповѣдваме по сѫщия начинъ. Ще имате единъ положителенъ моралъ и да не казвате, като владицитѣ и поповетѣ: „Да пукнатъ онѣзи отъ новото учение!
“
Азъ
казвамъ: Господь да имъ даде мѫдрость и знание; да им стисне стомаха, по-малко да ядатъ и пиятъ; да имъ даде разумѣние; да се научатъ на великата Божия Любовь.
Единъ ученъ българинъ, като изучавалъ историята на българската църква, ми разказваше слѣдния фактъ. Българскитѣ свещеници, въ врѣме на духовнитѣ борби бѣха по-близо до народа си, защото го обичаха, живѣеха съ неговитѣ радости и скърби, но щомъ българскитѣ владици заеха мѣстата на гръцкитѣ попове, тѣ взеха да защищаватъ властьта и се отдалечиха отъ Бога и отъ народа си. Защо? – Защото не любеха вече този народъ. Нека покажа закона на самоотверженостьта! Ако любятъ този народъ, нека излѣзатъ прѣдъ него и кажатъ, какво е казалъ Христосъ прѣди 2000 години.
към втори вариант >>
Азъ
защищавамъ страната на тѣхния Учитель.
(втори вариант)
Излизатъ прѣдъ народа да разказватъ живота на нѣкой светия, за гръцкитѣ събори и др. Това насъ не ни интересува. Насъ ни интересува какъ може да се приложи това учение, какъ да се устрои този народъ. Защо не кажатъ истината, какво е проповѣдвалъ Христосъ? Нали Той е тѣхенъ Учитель?
Азъ
защищавамъ страната на тѣхния Учитель.
Христосъ е казалъ тъй: „Абсолютно никакво прѣстѫпление, никакво убийство не се позволява и всѣки, който убие, не му се прощаватъ грѣховетѣ нито въ сегашния, нито въ бѫдещия животъ. Всѣки ще люби брата си и не само това, по-далечъ ще отиде, ще обича и врага си“. Че това той прилагаше, се виждаше още като бѣше на кръста, молеше се за тѣхъ и казваше: „Прости имъ, Боже, тѣ не знаятъ какво вършатъ.“ Това е само реална философия. Само това може да бѫде реална наука, реална теософия. А теософията позволява убийството.
към втори вариант >>
И
азъ
класифицирамъ, всички онѣзи, които подържатъ убийството,
азъ
ги турямъ въ лѣво.
(втори вариант)
А теософията позволява убийството. Това е лъжливо учение. И тъй всѣко учение, което поддържа убийството, е лъжливо учение и несъгласно съ Божествената Любовь. Това е учение на черната ложа. Тъй седи въпросътъ.
И
азъ
класифицирамъ, всички онѣзи, които подържатъ убийството,
азъ
ги турямъ въ лѣво.
Това е говорилъ Христосъ, азъ не го говоря. Това е наука на принципи. И тъй, всѣки единъ, който носи името човѣкъ въ пълната смисъль на думата, въ днешната смисъль, той трѣбва да ликвидира съ въпроса за убийството, да не бѫде страхливъ, а да бѫде готовъ да жертвува живота си и на всѣки да проповѣдва да не се убива. Всѣки трѣбва да застане противъ насилието и да каже, че това, което се върши въ свѣта, не е съгласно съ Христовото учение, не е съгласно съ Божията Любовь. И тъй, бихъ желалъ да излѣзете изъ рова на лъвоветѣ здрави и щастливи и да кажете, че нѣма Господь както Господа на Исуса Христа.
към втори вариант >>
Това е говорилъ Христосъ,
азъ
не го говоря.
(втори вариант)
Това е лъжливо учение. И тъй всѣко учение, което поддържа убийството, е лъжливо учение и несъгласно съ Божествената Любовь. Това е учение на черната ложа. Тъй седи въпросътъ. И азъ класифицирамъ, всички онѣзи, които подържатъ убийството, азъ ги турямъ въ лѣво.
Това е говорилъ Христосъ,
азъ
не го говоря.
Това е наука на принципи. И тъй, всѣки единъ, който носи името човѣкъ въ пълната смисъль на думата, въ днешната смисъль, той трѣбва да ликвидира съ въпроса за убийството, да не бѫде страхливъ, а да бѫде готовъ да жертвува живота си и на всѣки да проповѣдва да не се убива. Всѣки трѣбва да застане противъ насилието и да каже, че това, което се върши въ свѣта, не е съгласно съ Христовото учение, не е съгласно съ Божията Любовь. И тъй, бихъ желалъ да излѣзете изъ рова на лъвоветѣ здрави и щастливи и да кажете, че нѣма Господь както Господа на Исуса Христа. Нѣма другъ Баща, както Бащата на Исуса Христа.
към втори вариант >>
69.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
Азъ
не зная защо богатитѣ хора трѣбва да иматъ„великъ день“.
(втори вариант)
Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ християнски [свѣтъ] празнува „Великъдень“, но тази година по една случайность има два „великдена“. Единиятъ „великъ день“ го наричатъ „Великъ день“ на богатитѣ, а другиятъ – на сиромаситѣ.
Азъ
не зная защо богатитѣ хора трѣбва да иматъ„великъ день“.
И ако биха ме попитали, защо богатитѣ иматъ „великъ день“, ще кажа, че то е за да ги освободи Господь отъ богатството, защото най-голѣмото зло за богатитѣ сѫ паритѣ. И тъй, богатиятъ трѣбва да празнува „великъ день“, за да се освободи отъ богатството, ако е затлъстѣлъ, да падне малко шкембето му, ако сърцето му е затлъстѣло, да отпаднатъ малко отъ мазнинитѣ му. Ако не вѣрвате въ това, попитайте лѣкаритѣ, ще ви кажатъ какво влияние иматъ мазнинитѣ върху жизненитѣ органи на организъма. Ако ме попитатъ, защо бѣднитѣ празнуватъ. – За да се нахранятъ, гладни сѫ.
към втори вариант >>
Азъ
не критикувамъ, но констатирамъ единъ фактъ.
(втори вариант)
Че Христосъ дошълъ отъ небето, родилъ се, възкръсналъ, това е второстепенно нѣщо. Само че, едни хора казватъ, че търсятъ Христа, а други – не. Това е бошъ-лафъ, т.е. и да е вѣрно, пакъ е лъжа. Сега може да каже нѣкой, че моитѣ думи сѫ много силни, но обиколете съврѣменния свѣтъ, навсѣкѫдѣ ще намѣрите тази гола истина.
Азъ
не критикувамъ, но констатирамъ единъ фактъ.
Когато наблюдавамъ една рана, казвам, че тази рана има 2 см дълбочина и 10 см. широчина. Ако не вѣрвате, провѣрете! Защо е дошълъ Христосъ на земята, каква е Неговата основна идея? Идеята, която може да разрѣши всички въпроси и умствени и сърдечни и социални, това е законътъ на онази жива любовь. Въ какво именно седи тази жива любовь?
към втори вариант >>
Сега Христосъ казва: „Не бойте се,
азъ
нося единъ новъ елементъ на любовьта.“ У кои?
(втори вариант)
Едно врѣме, когато ечемикътъ, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене баница? “ Тѣ му казали: „Ти за хлѣбъ стани, че остави за точено за баница.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за култура, за точено. Той за хлѣбъ не е, а иска точено да стане. Той още своя животъ не е изправилъ, а за небето мисли, какво ще бѫде точеното. Ти най-първо изправи живота си.
Сега Христосъ казва: „Не бойте се,
азъ
нося единъ новъ елементъ на любовьта.“ У кои?
– На моитѣ братя, а не на външнитѣ. И днесъ азъ говоря само на моитѣ братя, а не и на външнитѣ. Онѣзи, който признаватъ братството, тѣ сѫ хората на новата култура, а онѣзи, който не признаватъ братството тѣ сѫ хората на старата култура. Въ старата култура ще може да намѣрите името си въ поменика, тамъ има класификация, еди-кой си ще бѫде графъ, контъ, министъръ прѣдседатель, свещеникъ, проповѣдникъ, всичко ще намѣришъ тамъ, но никѫдѣ човѣка не може да намѣришъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ учитель.“ По какво?
към втори вариант >>
И днесъ
азъ
говоря само на моитѣ братя, а не и на външнитѣ.
(втори вариант)
Той за хлѣбъ не е, а иска точено да стане. Той още своя животъ не е изправилъ, а за небето мисли, какво ще бѫде точеното. Ти най-първо изправи живота си. Сега Христосъ казва: „Не бойте се, азъ нося единъ новъ елементъ на любовьта.“ У кои? – На моитѣ братя, а не на външнитѣ.
И днесъ
азъ
говоря само на моитѣ братя, а не и на външнитѣ.
Онѣзи, който признаватъ братството, тѣ сѫ хората на новата култура, а онѣзи, който не признаватъ братството тѣ сѫ хората на старата култура. Въ старата култура ще може да намѣрите името си въ поменика, тамъ има класификация, еди-кой си ще бѫде графъ, контъ, министъръ прѣдседатель, свещеникъ, проповѣдникъ, всичко ще намѣришъ тамъ, но никѫдѣ човѣка не може да намѣришъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ учитель.“ По какво? – „Прѣподавамъ математика.“ – Е, какъ я прѣподавашъ? – „Е какъ, имаме десеть основни числа отъ 1–10, всичката математика е въ това, въ 10-тѣ основни числа.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ учитель.“ По какво?
(втори вариант)
Сега Христосъ казва: „Не бойте се, азъ нося единъ новъ елементъ на любовьта.“ У кои? – На моитѣ братя, а не на външнитѣ. И днесъ азъ говоря само на моитѣ братя, а не и на външнитѣ. Онѣзи, който признаватъ братството, тѣ сѫ хората на новата култура, а онѣзи, който не признаватъ братството тѣ сѫ хората на старата култура. Въ старата култура ще може да намѣрите името си въ поменика, тамъ има класификация, еди-кой си ще бѫде графъ, контъ, министъръ прѣдседатель, свещеникъ, проповѣдникъ, всичко ще намѣришъ тамъ, но никѫдѣ човѣка не може да намѣришъ.
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ учитель.“ По какво?
– „Прѣподавамъ математика.“ – Е, какъ я прѣподавашъ? – „Е какъ, имаме десеть основни числа отъ 1–10, всичката математика е въ това, въ 10-тѣ основни числа. Правимъ разни комбинации, както търговцитѣ, дѣлимъ, събираме, корени вадимъ.“ Но отъ изваждане до изваждане има разлика. Ако изваждате единъ зѫбъ отъ устата на човѣка и изваждате едно растение съ коренитѣ му и го посаждате на друго мѣсто, това сѫ двѣ различни нѣща. Какъ вадимъ?
към втори вариант >>
Той като излѣзе отъ баща си, казва: „
Азъ
съмъ православенъ, защото баща ми бѣше такъвъ.“ Тѣ сѫ по-близо до истината, защото юрдечка все юрдече ще роди, разбира се.
(втори вариант)
Сега тукъ въ свѣта ще спорятъ кой е християнинъ. Като дойде нѣкой новъ членъ, ще го подложатъ на изпитъ шесть мѣсеца и послѣ ще го приематъ. Какви сѫ признацитѣ, че той е готовъ? Споредъ евангелиститѣ, първо той трѣбва да плаче, послѣ да се кае за грѣховетѣ си и трето да докаже, че е готовъ да се жертвува за благото на свѣта. Тогава казватъ: „Този човѣкъ е за насъ.“ Православниятъ пъкъ, той се ражда православенъ.
Той като излѣзе отъ баща си, казва: „
Азъ
съмъ православенъ, защото баща ми бѣше такъвъ.“ Тѣ сѫ по-близо до истината, защото юрдечка все юрдече ще роди, разбира се.
По какво се отличава това православие? Най-първо въ православието човѣкъ трѣбва да вѣрва въ църквата, въ владицитѣ и поповетѣ, въ вселенскитѣ събори, въ Евангелието и прѣданията, въ Господа Исуса Христа. Затова на православието не му върви. Това не е упрѣкъ, азъ нѣмамъ намѣрение да осмѣя никого, много сериозенъ съмъ. Въ братството нѣма такова подраздѣление на наши и ваши, тамъ всички сѫ наши; въ братството нѣма вдовици.
към втори вариант >>
Това не е упрѣкъ,
азъ
нѣмамъ намѣрение да осмѣя никого, много сериозенъ съмъ.
(втори вариант)
Тогава казватъ: „Този човѣкъ е за насъ.“ Православниятъ пъкъ, той се ражда православенъ. Той като излѣзе отъ баща си, казва: „Азъ съмъ православенъ, защото баща ми бѣше такъвъ.“ Тѣ сѫ по-близо до истината, защото юрдечка все юрдече ще роди, разбира се. По какво се отличава това православие? Най-първо въ православието човѣкъ трѣбва да вѣрва въ църквата, въ владицитѣ и поповетѣ, въ вселенскитѣ събори, въ Евангелието и прѣданията, въ Господа Исуса Христа. Затова на православието не му върви.
Това не е упрѣкъ,
азъ
нѣмамъ намѣрение да осмѣя никого, много сериозенъ съмъ.
Въ братството нѣма такова подраздѣление на наши и ваши, тамъ всички сѫ наши; въ братството нѣма вдовици. Единъ народъ или църква, дѣто има вдовици, тамъ нѣма братство и сестринство. На какво се дължи вдовството? Мѫжетѣ отиватъ на война, убиватъ ги. Едно врѣме мѫжетѣ съ били вдовици.
към втори вариант >>
Азъ
говоря отъ гледище на християнската култура.
(втори вариант)
На какво се дължи вдовството? Мѫжетѣ отиватъ на война, убиватъ ги. Едно врѣме мѫжетѣ съ били вдовици. Когато мѫжетѣ водятъ война, има вдовици, а когато женитѣ водятъ война, има вдовци. Въ такива общества братя и сестри нѣма.
Азъ
говоря отъ гледище на християнската култура.
Слѣдователно, въ тази култура нѣма ни поменъ отъ вдовици и вдовци, тамъ нѣма ни поменъ отъ умрѣли, че този умрѣлъ, онзи умрѣлъ, че този билъ светия, тамъ всички сѫ светии. Светии по отношение на небето, а братя по отношение къмъ земята. А сега хората турили светиитѣ горѣ, дѣто нѣматъ нужда, а братята свалили долу; хората обърнали свѣта надолу съ главата и се чудятъ защо свѣтътъ не върви. Братята трѣбва да бѫдатъ горѣ, защото само твоятъ братъ или твоята сестра сѫ искрени, за да могатъ да те извадятъ отъ кладенеца, а светията трѣбва да свети съ своята лампичка, та да показва на онѣзи, които работятъ. Дѣ сѫ светиитѣ, дѣ сѫ българскитѣ светии?
към втори вариант >>
Сега може да ме упрѣкнатъ нѣкои, но
азъ
слушамъ животнитѣ, питамъ ги какво мнѣние иматъ за васъ.
(втори вариант)
Въ какво се заключава светията? Той живѣе съобразно Божия законъ. Христосъ казва: „Идете, кажете на братята ми да идатъ въ Галилея и тамъ ще ме видятъ.“ Галилея е мѣстото, дѣто можемъ съ ума си да разберемъ тѣзи нѣща. Трѣбва да бѫдемъ високо благородни, високо интелигентни, а не като вълкътъ да донесе агнето за своето вълче. Не, високо благородни и интелигентни трѣбва да бѫдемъ за всички.
Сега може да ме упрѣкнатъ нѣкои, но
азъ
слушамъ животнитѣ, питамъ ги какво мнѣние иматъ за васъ.
Срѣщна нѣкоя кокошка, питамъ я: „Съврѣменнитѣ християни, истински християни ли сѫ? “ – „Не, защото тѣ на общо основание ни колятъ, яйцата ни взиматъ.“ Това фактъ ли е, питамъ ги. „Да, ела да видишъ каква гюрюлтия се дига изъ курницитѣ.“ Срѣщамъ волове, питамъ ги: „Какъ сѫ вашитѣ хора, християни ли сѫ? “ – „Нѣма ни помен от християнство, като ни впрегнатъ, цѣли 12 часа работа и малко сѣнце отъ врѣме на врѣме, а като остарѣемъ кожата ни одиратъ.“ Това не е християнство, робство е това. Ако четете 66 глава отъ Исаия, ще видите, че той прѣди 3000 години е казалъ, че онзи, който коли волъ, прѣдъ Бога е като онзи, който убива човѣкъ.
към втори вариант >>
Азъ
взимамъ думата волове, кокошки въ прѣносна смисъль.
(втори вариант)
Ако четете 66 глава отъ Исаия, ще видите, че той прѣди 3000 години е казалъ, че онзи, който коли волъ, прѣдъ Бога е като онзи, който убива човѣкъ. Този човѣкъ прѣди 3000 години е ималъ единъ по-високъ моралъ, отколкото днешния. „Христосъ възкресе“, казватъ. Да, но за вашитѣ волове, кокошки не е възкръсналъ. А до тогава докато Той не възкръсне за вашитѣ волове, за вашитѣ кокошки, не може да влѣзете въ царството Божие.
Азъ
взимамъ думата волове, кокошки въ прѣносна смисъль.
И съмъ правъ. Тогава турямъ единъ новъ моралъ въ живота. Преди 2000 години Христосъ каза така: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ Тѣ сѫ взели само една часть отъ стиха. Христосъ е подразбиралъ: Да възлюбишъ всички буболечки отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, както себе си. Защото има буболечки, които хората сѫ направили.
към втори вариант >>
Азъ
ще ви бѫда много благодаренъ, ако може да ми покажете какво ще бѫде това изобретение, което вие може да изпратите на небето, за да привлече вниманието на онѣзи тамъ възвишени културни хора.
(втори вариант)
Отъ тази култура е останала сега една тънка мрежа и паякътъ казва: „Това е нашата култура, тънка мрежа може да направимъ.“ Паякътъ е намѣрилъ най-ефикасенъ методъ за изпридане на една такава нишка съ най-малко срѣдства. Питамъ: Дѣ е нашата нишка? Паякътъ има вече една нишка, която може да прѣдстави на изложението, но ние съврѣменнитѣ културни хора, какво ще изпратимъ на изложението? Я, ми кажете, какво биха изпратили българитѣ християни на изложението? Още нѣма нищо какво да изпратимъ.
Азъ
ще ви бѫда много благодаренъ, ако може да ми покажете какво ще бѫде това изобретение, което вие може да изпратите на небето, за да привлече вниманието на онѣзи тамъ възвишени културни хора.
Днешнитѣ хора спорятъ кой най-много се е проявилъ въ свѣта. Това ще уподобя съ единъ разказъ: Прѣди исторически врѣмена, нѣкѫдѣ въ Азия живѣлъ единъ бѣденъ човѣкъ, който билъ най-добрия човѣкъ въ цѣлия свѣтъ. Господь, като харесалъ живота на този бѣденъ човѣкъ, праща двама ангели да турятъ единъ вѣнецъ на главата. Въ какво се състояла неговата святость? Този бѣденъ човѣкъ прѣкаралъ цѣлия си животъ при коренитѣ на едно дърво въ плачъ и молитви.
към втори вариант >>
Това ще уподобя съ единъ
разказъ
: Прѣди исторически врѣмена, нѣкѫдѣ въ Азия живѣлъ единъ бѣденъ човѣкъ, който билъ най-добрия човѣкъ въ цѣлия свѣтъ.
(втори вариант)
Паякътъ има вече една нишка, която може да прѣдстави на изложението, но ние съврѣменнитѣ културни хора, какво ще изпратимъ на изложението? Я, ми кажете, какво биха изпратили българитѣ християни на изложението? Още нѣма нищо какво да изпратимъ. Азъ ще ви бѫда много благодаренъ, ако може да ми покажете какво ще бѫде това изобретение, което вие може да изпратите на небето, за да привлече вниманието на онѣзи тамъ възвишени културни хора. Днешнитѣ хора спорятъ кой най-много се е проявилъ въ свѣта.
Това ще уподобя съ единъ
разказъ
: Прѣди исторически врѣмена, нѣкѫдѣ въ Азия живѣлъ единъ бѣденъ човѣкъ, който билъ най-добрия човѣкъ въ цѣлия свѣтъ.
Господь, като харесалъ живота на този бѣденъ човѣкъ, праща двама ангели да турятъ единъ вѣнецъ на главата. Въ какво се състояла неговата святость? Този бѣденъ човѣкъ прѣкаралъ цѣлия си животъ при коренитѣ на едно дърво въ плачъ и молитви. философията е въ това, защо е трѣбвало да стои тамъ и да плаче? Ще ви разкажа по-надълго историята на това дърво.
към втори вариант >>
Тукъ не съмъ
азъ
.
(втори вариант)
Той включва само едно правило, това е правилото на Истината, да не се лъже; само единъ пѫть – пѫтьтъ на Мѫдростьта; само едно благо, това е добродѣтельта; само едно право, това е Божията Правда. Сега вие стоите и ме ровите, дали говоря истината, че какъвъ съмъ т.н. Нѣма какво да ме ровите. Вие като ровите и себе си разравяте. На мнозина съмъ казалъ, че тѣ като ме ровятъ, търсятъ ме въ това тѣло.
Тукъ не съмъ
азъ
.
Тукъ съмъ привидно, единъ день ще се изгубя, ще се дикизирамъ и тогава ще ме срѣщнете, нѣма да ме познаете. „Че кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ? “ Нѣма да го познаете. Така бѣше и съ Христа. Ще кажете: „Ами и ти ли знаешъ какво ще стане въ Ерусалимъ?
към втори вариант >>
Всички форми, които Богъ е направилъ,
азъ
ги считамъ святи.
(втори вариант)
Така бѣше и съ Христа. Ще кажете: „Ами и ти ли знаешъ какво ще стане въ Ерусалимъ? “ Ние може да хвърлимъ бѣлитѣ коси, тази форма. Всичко това е външно. Ние не мислимъ за свѣта тъй, както вие мислите.
Всички форми, които Богъ е направилъ,
азъ
ги считамъ святи.
За мене единъ волъ е толкова важенъ, колкото и единъ човѣкъ. За мене една птичка е толкова важна, колкото и единъ професоръ. Ще кажете: „Това е много казано.“ Въ всѣки индивидъ работи Божествения Духъ и всѣки, който спъва този индивидъ, спъва работата на Божествения Духъ. Ще се спрешъ до нѣкое дърво и ще гледашъ съ благоволение на него, нѣма да кѫсашъ клончетата му. Това не е моралъ.
към втори вариант >>
Азъ
проповѣдвамъ това учение и за домоветѣ ви.
(втори вариант)
Докато хората колятъ говедата, докато правятъ войни, не може да има любовь въ свѣта, слѣдователно не може да има и миръ. За това учение е безразлично кой ще управлява. Нека управляватъ богатитѣ, но стига да не убиватъ, да не затварятъ, нека управляватъ бѣднитѣ, но стига да не убиватъ, да не затварятъ, всички да приложатъ закона на любовьта. За който и да е строй това се изисква. Това е важно не само за сегашния строй, но и за нашитѣ души.
Азъ
проповѣдвамъ това учение и за домоветѣ ви.
Нѣкоя жена е недоволна отъ мѫжа си, излѣзе вънъ, срѣщне друга нѣкоя жена, оплаква се, не го бива мѫжа. Тя не е познала мѫжа си. Нѣкой мѫжъ се оплаква отъ жена си недоволенъ е отъ нея. Че той не е позналъ жена си, не е разгѫналъ гънкитѣ, да види какъвъ изворъ ще излѣзе отъ нейното сърце. А сега ти си запушилъ сърцето съ вълна.
към втори вариант >>
Сега казвате: „
Азъ
те много обичамъ, дай ми пари на заемъ.“ Който иска
азъ
ще му дамъ, ще му кажа: „Братко, какво искашъ?
(втори вариант)
Нѣкой мѫжъ се оплаква отъ жена си недоволенъ е отъ нея. Че той не е позналъ жена си, не е разгѫналъ гънкитѣ, да види какъвъ изворъ ще излѣзе отъ нейното сърце. А сега ти си запушилъ сърцето съ вълна. Когато любишъ, не трѣбва да искашъ. Законътъ на любовьта е такъвъ, че който иска, той не люби.
Сега казвате: „
Азъ
те много обичамъ, дай ми пари на заемъ.“ Който иска
азъ
ще му дамъ, ще му кажа: „Братко, какво искашъ?
“ – „Това и това.“ – „Азъ съмъ готовъ да ти услужа.“ И каза Христосъ: „Идете, кажете на моитѣ братя, които сѫ готови да приложатъ моето учение на земята да идатъ въ Галилея.“ Христосъ не казва на небето, а на земята. Ако тукъ на земята не може да живѣемъ въ любовь, какъ ще живѣемъ горѣ? Мислите ли, че тѣзи хора, които сѫ достигнали такова съвършенство, ще ни пуснатъ тамъ. Тѣ ще ни кажатъ: „Може да минете като странници, но колко дни ще стоите?
към втори вариант >>
“ – „Това и това.“ – „
Азъ
съмъ готовъ да ти услужа.“
(втори вариант)
Че той не е позналъ жена си, не е разгѫналъ гънкитѣ, да види какъвъ изворъ ще излѣзе отъ нейното сърце. А сега ти си запушилъ сърцето съ вълна. Когато любишъ, не трѣбва да искашъ. Законътъ на любовьта е такъвъ, че който иска, той не люби. Сега казвате: „Азъ те много обичамъ, дай ми пари на заемъ.“ Който иска азъ ще му дамъ, ще му кажа: „Братко, какво искашъ?
“ – „Това и това.“ – „
Азъ
съмъ готовъ да ти услужа.“
И каза Христосъ: „Идете, кажете на моитѣ братя, които сѫ готови да приложатъ моето учение на земята да идатъ въ Галилея.“ Христосъ не казва на небето, а на земята. Ако тукъ на земята не може да живѣемъ въ любовь, какъ ще живѣемъ горѣ? Мислите ли, че тѣзи хора, които сѫ достигнали такова съвършенство, ще ни пуснатъ тамъ. Тѣ ще ни кажатъ: „Може да минете като странници, но колко дни ще стоите? “ И послѣ пакъ назадъ.
към втори вариант >>
И тъй,
азъ
искамъ сега всички да станете братя и сестри, но трѣбва да бѫдете искрени, да казвате това, което е въ сърцата ви.
(втори вариант)
Казвамъ му: „Нека приложи закона на любовьта, ако може да люби, ще се излѣкува. Опитай рѫката дали е нараснала малко. Ако има малко нарастване, значи тя има любовь.“ Провѣрявайте всички съ себе си това. Ако имате поне 1 мм разширение, ще кажете: „Братко, моята любовь се качила 1 мм повече.“ Все трѣбва да има поне едно малко разширение въ вашия организъмъ. Ако въ вашия организъмъ нѣма никакво измѣнение, у васъ нѣма никаква любовь и Христосъ на такива души не говори, защото тѣ спятъ.
И тъй,
азъ
искамъ сега всички да станете братя и сестри, но трѣбва да бѫдете искрени, да казвате това, което е въ сърцата ви.
Ще ви приведа единъ анекдотъ. Прѣдседательтъ на Съединенитѣ Щати поканилъ единъ день въ Вашингтонъ на обѣдъ двама индийци. Между другитѣ ястия, той сложилъ на масата и малко горчица. Младиятъ индиецъ турилъ на хлѣба си малко горчица, но като хапналъ, потекли му сълзи. По-стариятъ го пита: „Защо плачешъ?
към втори вариант >>
Нѣкоя жена казва: „
Азъ
напуснахъ мѫжа си.“ Че които не сѫ възкръснали, тѣ напущатъ мѫжетѣ си.
(втори вариант)
По-рано възкръсна Христосъ, а сега – неговитѣ ученици. Сега е споръ кой възкръсва и кой не. Това възкръсение трѣбва да дойде общо. Нѣкои идватъ да ме убѣдятъ, че сѫ възкръснали. Питамъ: Любовьта видѣли ли сте я, готови ли сте да се жертвувате за всички?
Нѣкоя жена казва: „
Азъ
напуснахъ мѫжа си.“ Че които не сѫ възкръснали, тѣ напущатъ мѫжетѣ си.
Мѫжътъ казва: „Азъ напуснахъ жена си.“ Възкръсналъ човѣкъ не напуща, а той идва при своята възлюбена. Той ще дойде при душата на своята възлюбена и ще каже истината. Една дума като си кажатъ, ще се разбератъ. Това е великата Любовь, да си говоримъ по Бога, да си говоримъ истината. А сега жената казва: „Милички, това-онова,“ но задъ него: „Дано не стои въ кѫщи.“ И той отговаря съ сѫщата искреность.
към втори вариант >>
Мѫжътъ казва: „
Азъ
напуснахъ жена си.“ Възкръсналъ човѣкъ не напуща, а той идва при своята възлюбена.
(втори вариант)
Сега е споръ кой възкръсва и кой не. Това възкръсение трѣбва да дойде общо. Нѣкои идватъ да ме убѣдятъ, че сѫ възкръснали. Питамъ: Любовьта видѣли ли сте я, готови ли сте да се жертвувате за всички? Нѣкоя жена казва: „Азъ напуснахъ мѫжа си.“ Че които не сѫ възкръснали, тѣ напущатъ мѫжетѣ си.
Мѫжътъ казва: „
Азъ
напуснахъ жена си.“ Възкръсналъ човѣкъ не напуща, а той идва при своята възлюбена.
Той ще дойде при душата на своята възлюбена и ще каже истината. Една дума като си кажатъ, ще се разбератъ. Това е великата Любовь, да си говоримъ по Бога, да си говоримъ истината. А сега жената казва: „Милички, това-онова,“ но задъ него: „Дано не стои въ кѫщи.“ И той отговаря съ сѫщата искреность. Това сѫ то двамата индуски герои, които плачатъ, но не казватъ защо.
към втори вариант >>
Жената казва: „
Азъ
съмъ много нещастна, имахъ единъ нещастенъ бракъ.“ Мѫжътъ казва сѫщото.
(втори вариант)
Той ще дойде при душата на своята възлюбена и ще каже истината. Една дума като си кажатъ, ще се разбератъ. Това е великата Любовь, да си говоримъ по Бога, да си говоримъ истината. А сега жената казва: „Милички, това-онова,“ но задъ него: „Дано не стои въ кѫщи.“ И той отговаря съ сѫщата искреность. Това сѫ то двамата индуски герои, които плачатъ, но не казватъ защо.
Жената казва: „
Азъ
съмъ много нещастна, имахъ единъ нещастенъ бракъ.“ Мѫжътъ казва сѫщото.
Не е причината тамъ. Причината е, че вършишъ грѣхове. „Нещастна съмъ, народихъ много дѣца,“ казва жената. Не е причината тамъ. И тъй, този живъ Господъ е слѣзълъ на земята и хлопа при вашитѣ врата, всѣка нощь ви събужда, всѣка вечерь тропа.
към втори вариант >>
Слѣдователно ние казваме: „
Азъ
искамъ да любя.“ Не, ти не можешъ да любишъ.
(втори вариант)
И при това минаватъ за вѣрующи, знаятъ за всички свети канони и кой светия да канонисватъ. Не е тѣхно право да канонисватъ светията. Кое е правда, Господь знае; кой люби, Господь знае. Другъ законъ има: човѣкъ човѣка не може да роди. А като умножишъ 2 × 2 ще получишъ 4, Числото 4 само не може да произведе 4, не може да произведе себе си, друго число ще произведе.
Слѣдователно ние казваме: „
Азъ
искамъ да любя.“ Не, ти не можешъ да любишъ.
Писанието казва: „Да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила, а ближниятъ си да възлюбишъ като себе си.“ Слѣдователно, като възприемешъ тази велика любовь къмъ Бога, послѣ ще я възприемешъ и къмъ ближния си. Ако не възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила, отъ дѣ ще я вземешъ любовьта? Любовьта на пазарь не се взима. И тъй, за въ бъдеще, като се женишъ, ще питашъ възлюбения си: „Милички, ти възлюбилъ ли си Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила? Ако е въ тебе Господь, азъ ще се съединя съ тебе.“ Тѣзи двамата като се съединятъ, ще образуватъ друго едно число къмъ своитѣ дѣца.
към втори вариант >>
Ако е въ тебе Господь,
азъ
ще се съединя съ тебе.“ Тѣзи двамата като се съединятъ, ще образуватъ друго едно число къмъ своитѣ дѣца.
(втори вариант)
Слѣдователно ние казваме: „Азъ искамъ да любя.“ Не, ти не можешъ да любишъ. Писанието казва: „Да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила, а ближниятъ си да възлюбишъ като себе си.“ Слѣдователно, като възприемешъ тази велика любовь къмъ Бога, послѣ ще я възприемешъ и къмъ ближния си. Ако не възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила, отъ дѣ ще я вземешъ любовьта? Любовьта на пазарь не се взима. И тъй, за въ бъдеще, като се женишъ, ще питашъ възлюбения си: „Милички, ти възлюбилъ ли си Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила?
Ако е въ тебе Господь,
азъ
ще се съединя съ тебе.“ Тѣзи двамата като се съединятъ, ще образуватъ друго едно число къмъ своитѣ дѣца.
Нѣма защо да питашъ азъ себе си обичамъ ли. Като запалишъ една печка, нѣма защо да казвашъ, че печката топли, тя сама ще отдѣля своята топлина. А сега нѣкой казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ малко по-особенъ човѣкъ.“ Въ какво стои твоята особеность? Да, разбирамъ, твоята кесия е по-голѣма, повече взимашъ. (Въ съседния домъ засвириха гайди, зурли.
към втори вариант >>
Нѣма защо да питашъ
азъ
себе си обичамъ ли.
(втори вариант)
Писанието казва: „Да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила, а ближниятъ си да възлюбишъ като себе си.“ Слѣдователно, като възприемешъ тази велика любовь къмъ Бога, послѣ ще я възприемешъ и къмъ ближния си. Ако не възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила, отъ дѣ ще я вземешъ любовьта? Любовьта на пазарь не се взима. И тъй, за въ бъдеще, като се женишъ, ще питашъ възлюбения си: „Милички, ти възлюбилъ ли си Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила? Ако е въ тебе Господь, азъ ще се съединя съ тебе.“ Тѣзи двамата като се съединятъ, ще образуватъ друго едно число къмъ своитѣ дѣца.
Нѣма защо да питашъ
азъ
себе си обичамъ ли.
Като запалишъ една печка, нѣма защо да казвашъ, че печката топли, тя сама ще отдѣля своята топлина. А сега нѣкой казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ малко по-особенъ човѣкъ.“ Въ какво стои твоята особеность? Да, разбирамъ, твоята кесия е по-голѣма, повече взимашъ. (Въ съседния домъ засвириха гайди, зурли. Учительтъ казва : Нека посвирятъ малко, за любовьта говоримъ, ще имаме търпѣние.
към втори вариант >>
А сега нѣкой казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че
азъ
съмъ малко по-особенъ човѣкъ.“ Въ какво стои твоята особеность?
(втори вариант)
Любовьта на пазарь не се взима. И тъй, за въ бъдеще, като се женишъ, ще питашъ възлюбения си: „Милички, ти възлюбилъ ли си Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила? Ако е въ тебе Господь, азъ ще се съединя съ тебе.“ Тѣзи двамата като се съединятъ, ще образуватъ друго едно число къмъ своитѣ дѣца. Нѣма защо да питашъ азъ себе си обичамъ ли. Като запалишъ една печка, нѣма защо да казвашъ, че печката топли, тя сама ще отдѣля своята топлина.
А сега нѣкой казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че
азъ
съмъ малко по-особенъ човѣкъ.“ Въ какво стои твоята особеность?
Да, разбирамъ, твоята кесия е по-голѣма, повече взимашъ. (Въ съседния домъ засвириха гайди, зурли. Учительтъ казва : Нека посвирятъ малко, за любовьта говоримъ, ще имаме търпѣние. Тѣ не сѫ научили изкуството на свиренето и любовьта не е въ тѣхъ, защото зурлитѣ имъ много зъзнатъ. Тѣхната любовь е като на тѣзи зурли.
към втори вариант >>
“
Азъ
бихъ казалъ тъй: „Господи, да бѫде нашата воля, но да стане Твоята!
(втори вариант)
Сега Христосъ казва: „Идете извѣстете на братята и сестритѣ ми да идатъ въ Галилея, тамъ ще ме видятъ.“ Ако питате дѣ е Галилея, за тамъ не сте. Вие трѣбва да знаете дѣ е тази Галилея. И тъй, сега идва възкръсението на любовьта. Нѣма да се казва: „Христосъ възкръсна“, а ще кажемъ: „Да възкръсне любовьта и да се разпръснатъ враговетѣ, които сега ни мразятъ.“ Сегашното учение го прилагате тъй: „Господи, да бѫде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бѫде твоята любовь, но да стане нашата!
“
Азъ
бихъ казалъ тъй: „Господи, да бѫде нашата воля, но да стане Твоята!
Господи, да бѫде нашата любовь, но да стане Твоята! “ Тѣзи сѫ максимумитѣ, които човѣкъ може да приложи. Човѣкъ, у когото има любовь, нѣма сила, която да му противодѣйствува. Той ще има ново разбиране, въ дома му нѣма да има нещастия, а миръ.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ желалъ всинца да възкръснете.
(втори вариант)
Приложимъ ли го, ще има миръ, ако не – страдания ще има. Тогава и голѣмиятъ и младиятъ ще плачатъ все за Гирановото езеро. „Идете, кажете на братята ми да идатъ въ Галилея, тамъ ще ме видятъ.“ Тѣзи сѫ послѣдните Христови думи, които отправя къмъ васъ – да отидете въ Галилея, да Го видите, да познаете любовьта, която Той носи въ свѣта. Той идва сега да ги възкръси. Този е сега послѣдниятъ день.
Азъ
бихъ желалъ всинца да възкръснете.
Сега вече виждамъ, че нѣкои камъни на гробоветѣ започватъ да се тресатъ. И Христосъ иде! Той идва, Той ще отвали камънитѣ и мнозина идватъ съ Него. Ще каже тогава: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “
към втори вариант >>
И
азъ
ви поздравлявамъ съ Христовото възкръсение!
(втори вариант)
Сега вече виждамъ, че нѣкои камъни на гробоветѣ започватъ да се тресатъ. И Христосъ иде! Той идва, Той ще отвали камънитѣ и мнозина идватъ съ Него. Ще каже тогава: „Лазаре, излѣзъ навънъ! “
И
азъ
ви поздравлявамъ съ Христовото възкръсение!
Да отидете въ Галилея, да срѣщнете Христа и да ви каже новата лозинка за новия животъ на любовьта!
към втори вариант >>
70.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Азъ
ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега?
(втори вариант)
тѣ разкриватъ тайни. Дай на единъ математикъ най-загадъчнитѣ работи, като седне 4–5 м. да работи, все ще извади нѣщо отъ тѣзи числа. Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “
Азъ
ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега?
Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско? “ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема? “ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици.
към втори вариант >>
Азъ
ще разгледамъ само една, а има и още много други.
(втори вариант)
“ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча.
Азъ
ще разгледамъ само една, а има и още много други.
Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ животътъ, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ? Ще кажете „Господь“. Но Господь, това е само една идея, не е една конкретна идея. И тъй, вие си задавате въпросъ, запитвате се по нѣкой пѫть какво ще бѫде вашето положение. Ако си нѣкой воененъ, който се готви за война, ще кажешъ: „Какво ли ще бѫде моето бѫдеще?
към втори вариант >>
Азъ
въ всички свои изслѣдвания това не съмъ срѣщналъ.
(втори вариант)
Ние трѣбва да научимъ тѣзи сили, да видимъ кои сѫ въ хармония, кои въ дисхармония съ насъ. Сега ще напрегнете ума си малко повече, т.е. нѣма да се тревожите. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че човѣкъ отъ много мисъль се разваля. Бѫдете увѣрени, че човѣкъ отъ много учение или много мислене не е полудѣлъ, нито лошъ не е станалъ.
Азъ
въ всички свои изслѣдвания това не съмъ срѣщналъ.
Не, това е отъ нѣкои особени прѣживѣвания. Ако човѣкъ е като Донъ Кихотъ, полудявания ще има, ако е като Санчо Панчо, може да се излѣкува. Донъ Кихотъ е човѣкъ, у когото личното чувство е взело надмощие и мисли, че като него нѣма никой другъ и той познава всичко – и религия и наука и общество и политика. Свѣтътъ е пъленъ само съ Донъ Кихотовци и Санчо Панчовци. Ще кажете, че моята мисъль е малко особена.
към втори вариант >>
Азъ
не взимамъ Донъ Кихота въ лоша смисъль.
(втори вариант)
Свѣтътъ е пъленъ само съ Донъ Кихотовци и Санчо Панчовци. Ще кажете, че моята мисъль е малко особена. Не, ако това не е така, свѣтътъ трѣбваше да бѫде наредъ. Този Донъ Кихотъ навсѣкѫдѣ го има. Той е благороденъ човѣкъ, вѣрующъ.
Азъ
не взимамъ Донъ Кихота въ лоша смисъль.
Това е неразбиране на свѣта. Това значи да имаме идеитѣ на Донъ Кихота. А Санчо Панчо е човѣка, който очаква своето положение отъ Дон Кихота, дано се качи Донъ Кихотъ. Санчо Панчо е човѣкъ на крайното довѣрие, да влиза навсѣкѫдѣ, дано може да се спаси и той. Сега на всички тѣзи отговарямъ: „Това е лъжливо схващане!
към втори вариант >>
Азъ
ви казахъ въ друга една бесѣда, че не само любовьта, но всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство и дѣйствие, което взима надмощие у васъ, създава едно малко различие и ако измѣрватъ ѫгъла, ще намѣрятъ туй различие.
(втори вариант)
Сега на всички тѣзи отговарямъ: „Това е лъжливо схващане! “ Спасение въ свѣта има само чрѣзъ една велика сила. Тя е сила, която е донесла всичко въ свѣта. Ако се домогнете до нея, въ тази сила всичко става разумно, всѣко дѣйствие, всѣка мисъль, всѣко желание, става окисляване и по-разумно. Когато дойде въ душата ви, тя ще произведе извѣстенъ ефектъ.
Азъ
ви казахъ въ друга една бесѣда, че не само любовьта, но всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство и дѣйствие, което взима надмощие у васъ, създава едно малко различие и ако измѣрватъ ѫгъла, ще намѣрятъ туй различие.
Измѣрете само рѫката или врата си и ако имате запримѣръ една благородна мисъль, ще има едно обикновено различие отъ това, когато вашиятъ умъ е билъ пасивенъ. Ако умътъ ви не е пасивенъ, нѣма да бѫде това обикновено състояние. Направете измѣрване да видите, дали при силната мисъль или силното чувство ще има по-голѣмо разширение. Какъ мислите, дали носътъ при силна мисъль или силно чувство ще има по-голѣмо разширение? При силна мисъль ще има едно продължение и стѣснение на носа, а при силно чувство ще има едно разширение и скѫсяване на носа.
към втори вариант >>
Ако отворишъ една стъкленица съ отровенъ
газъ
, каква полза има отъ това?
(втори вариант)
По какво ще познаете силата на една благородна мисъль? – По това, дѣто казва Христосъ – да любишъ врага си. Запримѣръ, ти имашъ мисъль да убиешъ нѣкого, готовъ си за това, но дойде ли въ тебе тази Божествена любовь, веднага ще се поляризирашъ. Ако го убиешъ, ти нѣма да го завладѣешъ. Убийството не разрѣшава въпроса.
Ако отворишъ една стъкленица съ отровенъ
газъ
, каква полза има отъ това?
Този отровенъ газъ трѣбваше да се сгѫсти и послѣ да се прѣцѣди. Сгѫстяване трѣбва на злото, а не разширяване! Слѣдователно, всички европейски народи се намиратъ въ положение само да разрушаватъ. Тѣ не прилагатъ Христовото учение, тѣ прилагатъ учение на много стари вѣрвания на миналото. Войната е едно старо вѣрване, идолитѣ сѫ едно старо вѣрване.
към втори вариант >>
Този отровенъ
газъ
трѣбваше да се сгѫсти и послѣ да се прѣцѣди.
(втори вариант)
– По това, дѣто казва Христосъ – да любишъ врага си. Запримѣръ, ти имашъ мисъль да убиешъ нѣкого, готовъ си за това, но дойде ли въ тебе тази Божествена любовь, веднага ще се поляризирашъ. Ако го убиешъ, ти нѣма да го завладѣешъ. Убийството не разрѣшава въпроса. Ако отворишъ една стъкленица съ отровенъ газъ, каква полза има отъ това?
Този отровенъ
газъ
трѣбваше да се сгѫсти и послѣ да се прѣцѣди.
Сгѫстяване трѣбва на злото, а не разширяване! Слѣдователно, всички европейски народи се намиратъ въ положение само да разрушаватъ. Тѣ не прилагатъ Христовото учение, тѣ прилагатъ учение на много стари вѣрвания на миналото. Войната е едно старо вѣрване, идолитѣ сѫ едно старо вѣрване. Това е стара култура, която се явява въ нови форми.
към втори вариант >>
Азъ
говоря за Любовьта въ особена смисъль.
(втори вариант)
“ Въ Америка употрѣбяватъ електричеството за убийство, въ Франция рѣжатъ глави. Онѣзи отъ васъ, който сѫ заинтересувани съ самия животъ, трѣбва да разрѣшатъ въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата. – Животътъ. Отъ дѣ произтича животътъ? Ще кажете: „Отъ Любовьта.“ Но тази Любовь, отъ която произтича животътъ, въ свръзка ли сте съ нея?
Азъ
говоря за Любовьта въ особена смисъль.
Тази Любовь, която е родила живота, го е родила прѣди много години и сега не се ражда вече. Ако всички житни зрънца се унищожатъ, нѣма да има повече. Тѣзи клѣтки, които сега имаме въ организъма си, не се раждатъ сега, тѣ сѫ родени прѣди милиони години и ако се унищожатъ, втори пѫть не се раждатъ. За всѣко нѣщо се изискватъ особени условия, които ние не можемъ да си ги създадемъ. Слѣдователно, за всѣка мисъль, за всѣко желание има извѣстно врѣме, извѣстно съчетание.
към втори вариант >>
Сега,
азъ
ви навеждамъ на една философска мисъль.
(втори вариант)
Слѣдователно, за всѣка мисъль, за всѣко желание има извѣстно врѣме, извѣстно съчетание. И за Любовьта си има особено врѣме. Женитѣ казватъ: „Може да се люби всѣкога.“ Не, гъделичкане може да има, но Любовь, Любовь, която може да прѣобрази въ човѣка всички негови инстинкти, да не е онзи вълкъ, да не е онзи тигъръ, да не е онази патица. Любовь, която гъделичка човѣка, това не Любовь. Това е проява на изопачения човѣшки животъ, който сега виждаме.
Сега,
азъ
ви навеждамъ на една философска мисъль.
Нѣкои отъ васъ казватъ: „Кажи ни нѣщо тайно! “ Азъ казвамъ: Мога да ви покажа тайни, но ще ви покажа само вратата, а вие ще си намѣрите пѫтя. Българитѣ казватъ: „Покажи му само вратата, а той ще намѣри плѣвника.“ Който не може да го намѣри, той не е достоенъ. И тъй, мислете върху това продължение и разширение на носа. Кога се продължава човѣшкиятъ носъ?
към втори вариант >>
“
Азъ
казвамъ: Мога да ви покажа тайни, но ще ви покажа само вратата, а вие ще си намѣрите пѫтя.
(втори вариант)
Женитѣ казватъ: „Може да се люби всѣкога.“ Не, гъделичкане може да има, но Любовь, Любовь, която може да прѣобрази въ човѣка всички негови инстинкти, да не е онзи вълкъ, да не е онзи тигъръ, да не е онази патица. Любовь, която гъделичка човѣка, това не Любовь. Това е проява на изопачения човѣшки животъ, който сега виждаме. Сега, азъ ви навеждамъ на една философска мисъль. Нѣкои отъ васъ казватъ: „Кажи ни нѣщо тайно!
“
Азъ
казвамъ: Мога да ви покажа тайни, но ще ви покажа само вратата, а вие ще си намѣрите пѫтя.
Българитѣ казватъ: „Покажи му само вратата, а той ще намѣри плѣвника.“ Който не може да го намѣри, той не е достоенъ. И тъй, мислете върху това продължение и разширение на носа. Кога се продължава човѣшкиятъ носъ? – Когато започне да мисли правилно. Азъ говоря само за двѣтѣ измѣрения на човѣшкия носъ – дължина и широчина, а не и за дълбочината.
към втори вариант >>
Азъ
говоря само за двѣтѣ измѣрения на човѣшкия носъ – дължина и широчина, а не и за дълбочината.
(втори вариант)
“ Азъ казвамъ: Мога да ви покажа тайни, но ще ви покажа само вратата, а вие ще си намѣрите пѫтя. Българитѣ казватъ: „Покажи му само вратата, а той ще намѣри плѣвника.“ Който не може да го намѣри, той не е достоенъ. И тъй, мислете върху това продължение и разширение на носа. Кога се продължава човѣшкиятъ носъ? – Когато започне да мисли правилно.
Азъ
говоря само за двѣтѣ измѣрения на човѣшкия носъ – дължина и широчина, а не и за дълбочината.
Ако вие се съедините правилно съ великия законъ, който работи правилно, вашиятъ носъ ще има това продължение, което показва, че вие сте въ свръзка съ Божествената хармония, въ съгласие съ всички звѣзди, съ всичката материя. Ако вашиятъ носъ се разширява правилно, това показва, че^сте въ свръзка съ всички сѫщества на Любовьта и не сте човѣка, който може да направи пакость нѣкому. Колко е мѫчна тази философска мисъль! Като ме слушате, казвате си: „Забатачихме се ние! “ Човѣкъ трѣбва да се забатачи.
към втори вариант >>
Азъ
не говоря конкретно за нѣкой човѣкъ.
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ казва: „Правото въ свѣта е да ядешъ и пиешъ, нищо друго нѣма. Богатъ да бѫдешъ, силенъ да бѫдешъ, който те удари, удари го и ти, въ затворъ го тури.“ Това е философията на хората съ празнитѣ глави. Навсѣкѫдѣ ги има такива. И ние всинца страдаме отъ тѣхъ. Понѣкога ние се завладаме отъ тѣхнитѣ мисли.
Азъ
не говоря конкретно за нѣкой човѣкъ.
Единственото нѣщо, което може да оправи живота, то е животътъ да се обуслови разумно. Ако въ днешната си бесѣда имамъ желание да ви направя адепти на моето учение, ако имамъ желание да ви направя послѣдователи на моето учение, не е право. Азъ имамъ желание слѣдъ хиляди и милиони години да кажете, че това учение е право. Да, защото въ свѣта право е само Божественото. Всички човѣшки вѣрвания иматъ извѣстни недостатъци.
към втори вариант >>
Азъ
имамъ желание слѣдъ хиляди и милиони години да кажете, че това учение е право.
(втори вариант)
И ние всинца страдаме отъ тѣхъ. Понѣкога ние се завладаме отъ тѣхнитѣ мисли. Азъ не говоря конкретно за нѣкой човѣкъ. Единственото нѣщо, което може да оправи живота, то е животътъ да се обуслови разумно. Ако въ днешната си бесѣда имамъ желание да ви направя адепти на моето учение, ако имамъ желание да ви направя послѣдователи на моето учение, не е право.
Азъ
имамъ желание слѣдъ хиляди и милиони години да кажете, че това учение е право.
Да, защото въ свѣта право е само Божественото. Всички човѣшки вѣрвания иматъ извѣстни недостатъци. Човѣшкиятъ езикъ не е тъй пластиченъ, за да изкаже това Божествено. Нѣкой пѫть сѫществителното, глаголътъ не сѫ турени на мѣстата си по правилата на граматиката и отъ една моя бесѣда изкарватъ двѣ противоположности. Казватъ: „Той говори противъ поповетѣ“.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ ученъ човѣкъ“.
(втори вариант)
Когато ви минава нѣкоя свѣтла мисъль прѣзъ ума, тя е тази любовь, обаче скоро изчезва. Нѣкой пѫть, като мине такава мисъль у нѣкого, той става грандоманъ, мисли, че е божество. Не се самозаблуждавайте! Божеството има сила. Дѣ ви е силата?
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ ученъ човѣкъ“.
– Дѣ сѫ знанията ти? Когато нѣкой каже, че е Божественъ човѣкъ, това значи, че трѣбва да има неизмѣнна любовь. Нѣма ли я, той е единъ черенъ магъ, който може да затвори твоята душа въ нѣкоя бутилка. Не се плашете! Тѣзи стари бутилки трѣбва да се разрушатъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, когато
азъ
казвамъ „не убий“, подразбирамъ не убивай една душа, която е влѣзла въ едно тѣло и работи по закона на Любовьта.
(втори вариант)
Нѣма ли я, той е единъ черенъ магъ, който може да затвори твоята душа въ нѣкоя бутилка. Не се плашете! Тѣзи стари бутилки трѣбва да се разрушатъ. Затова и смъртьта иде въ свѣта, за да разруши тѣзи тѣла, които сѫ прѣвърнати въ автомати. Смъртьта е едно освобождение на всички онѣзи затворени души.
Слѣдователно, когато
азъ
казвамъ „не убий“, подразбирамъ не убивай една душа, която е влѣзла въ едно тѣло и работи по закона на Любовьта.
Никога не убивай. Но когато една душа е влѣзла въ една бутилка, станала е робъ, робиня, казвамъ: „Разбий! “ Слѣдователно, принципално разбирамъ въпроса – душа, която работи по закона на любовьта, никога, не смѣй да разрушишъ нейното жилище, защото Господь нѣма да ти прости нито на този, нито на онзи свѣтъ. Ако успѣешъ да освободишъ една душа отъ бутилката, направилъ си добро. Слѣдователно, когато една душа, която работи въ закона на любовьта, умре, трѣбва да се плаче, а когато умре една душа, която е затворена въ бутилка, трѣбва да се радваме.
към втори вариант >>
“
Азъ
казвамъ: Вие какво знаете?
(втори вариант)
Всичко, което сега сѫществува въ свѣта, е произлѣзло отъ човѣка, слѣдователно, той не трѣбва да се моли, а трѣбва да видоизмѣни всичко. Човѣшкиятъ духъ е въ състояние да видоизмѣни всички вѣрвания и системи. Слѣдователно и вие може да измѣните вашия животъ. Вие може да възкръсите себе си, да научите истината. Казвате: „Дали този човѣкъ говори вѣрно или не?
“
Азъ
казвамъ: Вие какво знаете?
Когато слънцето ме напече не питамъ: „Може ли да ме напечешъ, а азъ да отида на работа? “ Слѣдователно, като ви говоря, нѣма да казвате: „Много ни напече това слънце“, а ще отидете на работа. Азъ говоря за всинца ви. Опрѣдѣлете се – свободни души ли сте или не, свободни граждани на Царството Божие ли сте или роби, свободна религия ли имате или нѣкоя религия, която е създадена отъ вѣкове. Слѣдователно, опрѣдѣлете се на кой Господъ служите, на Господа на Истината или на трънения?
към втори вариант >>
Когато слънцето ме напече не питамъ: „Може ли да ме напечешъ, а
азъ
да отида на работа?
(втори вариант)
Човѣшкиятъ духъ е въ състояние да видоизмѣни всички вѣрвания и системи. Слѣдователно и вие може да измѣните вашия животъ. Вие може да възкръсите себе си, да научите истината. Казвате: „Дали този човѣкъ говори вѣрно или не? “ Азъ казвамъ: Вие какво знаете?
Когато слънцето ме напече не питамъ: „Може ли да ме напечешъ, а
азъ
да отида на работа?
“ Слѣдователно, като ви говоря, нѣма да казвате: „Много ни напече това слънце“, а ще отидете на работа. Азъ говоря за всинца ви. Опрѣдѣлете се – свободни души ли сте или не, свободни граждани на Царството Божие ли сте или роби, свободна религия ли имате или нѣкоя религия, която е създадена отъ вѣкове. Слѣдователно, опрѣдѣлете се на кой Господъ служите, на Господа на Истината или на трънения? Ако азъ дойда при тебе и ти ме оскубешъ съ толкова пари, азъ зная на кой Богъ служишъ.
към втори вариант >>
Азъ
говоря за всинца ви.
(втори вариант)
Вие може да възкръсите себе си, да научите истината. Казвате: „Дали този човѣкъ говори вѣрно или не? “ Азъ казвамъ: Вие какво знаете? Когато слънцето ме напече не питамъ: „Може ли да ме напечешъ, а азъ да отида на работа? “ Слѣдователно, като ви говоря, нѣма да казвате: „Много ни напече това слънце“, а ще отидете на работа.
Азъ
говоря за всинца ви.
Опрѣдѣлете се – свободни души ли сте или не, свободни граждани на Царството Божие ли сте или роби, свободна религия ли имате или нѣкоя религия, която е създадена отъ вѣкове. Слѣдователно, опрѣдѣлете се на кой Господъ служите, на Господа на Истината или на трънения? Ако азъ дойда при тебе и ти ме оскубешъ съ толкова пари, азъ зная на кой Богъ служишъ. Ако дойда при тебе и кажа: „Приятелю, уморенъ съмъ, приеми ме! “ – „Да, но не съмъ разположенъ.“ Азъ зная на какъвъ Господъ служишъ.
към втори вариант >>
Ако
азъ
дойда при тебе и ти ме оскубешъ съ толкова пари,
азъ
зная на кой Богъ служишъ.
(втори вариант)
Когато слънцето ме напече не питамъ: „Може ли да ме напечешъ, а азъ да отида на работа? “ Слѣдователно, като ви говоря, нѣма да казвате: „Много ни напече това слънце“, а ще отидете на работа. Азъ говоря за всинца ви. Опрѣдѣлете се – свободни души ли сте или не, свободни граждани на Царството Божие ли сте или роби, свободна религия ли имате или нѣкоя религия, която е създадена отъ вѣкове. Слѣдователно, опрѣдѣлете се на кой Господъ служите, на Господа на Истината или на трънения?
Ако
азъ
дойда при тебе и ти ме оскубешъ съ толкова пари,
азъ
зная на кой Богъ служишъ.
Ако дойда при тебе и кажа: „Приятелю, уморенъ съмъ, приеми ме! “ – „Да, но не съмъ разположенъ.“ Азъ зная на какъвъ Господъ служишъ. За мене важи какъ ще постѫпишъ въ дадения моментъ съ единъ обиденъ, оскърбенъ човѣкъ. Иначе, може да имате най-прави вѣрвания. Важно е въ дадения моментъ какъ постѫпвате.
към втори вариант >>
“ – „Да, но не съмъ разположенъ.“
Азъ
зная на какъвъ Господъ служишъ.
(втори вариант)
Азъ говоря за всинца ви. Опрѣдѣлете се – свободни души ли сте или не, свободни граждани на Царството Божие ли сте или роби, свободна религия ли имате или нѣкоя религия, която е създадена отъ вѣкове. Слѣдователно, опрѣдѣлете се на кой Господъ служите, на Господа на Истината или на трънения? Ако азъ дойда при тебе и ти ме оскубешъ съ толкова пари, азъ зная на кой Богъ служишъ. Ако дойда при тебе и кажа: „Приятелю, уморенъ съмъ, приеми ме!
“ – „Да, но не съмъ разположенъ.“
Азъ
зная на какъвъ Господъ служишъ.
За мене важи какъ ще постѫпишъ въ дадения моментъ съ единъ обиденъ, оскърбенъ човѣкъ. Иначе, може да имате най-прави вѣрвания. Важно е въ дадения моментъ какъ постѫпвате. Пророкъ Иезекиилъ казва: „Една добра постѫпка може да заличи всичкитѣ ви грѣхове.“ И едното и другото е вѣрно, т.е. че една лоша постѫпка може да заличи добрия ви животъ.
към втори вариант >>
“ Хубаво,
азъ
се радвамъ.
(втори вариант)
Тогава ще се минава отъ тренъ въ тренъ, багажи ще се прѣнасятъ. Ама на кѫдѣ? – Кому кѫдѣто очитѣ виждатъ. На кѫдѣ ще тръгнете? Казвате: „Добъръ е Господь!
“ Хубаво,
азъ
се радвамъ.
Чувате ли гласа на Христа, разговаряте ли се съ Него или тъй по прѣдположение говорите? Или както когато дойдете да сватосвате нѣкой момъкъ, казвате, че е много хубавъ, съ такива мустачки. Дошли при единъ момъкъ, сватосвали една мома, казвали, че била много хубава. Като се оженила, тя питала на кого да се показва. Момата била много грозна и мѫжътъ ѝ казалъ: „На всички се явявай, но само на мене недей!
към втори вариант >>
Азъ
не се церемоня, много Христосовци има, много богородици има, пъленъ е свѣтътъ съ такива.
(втори вариант)
Като се оженила, тя питала на кого да се показва. Момата била много грозна и мѫжътъ ѝ казалъ: „На всички се явявай, но само на мене недей! “ Сега ще ви каже нѣкой, че Христосъ билъ такъвъ онакъвъ. Вие може да се ожените, но не за този Христосъ, Когото очаквате, а за нѣкой другъ, когото не очаквате.
Азъ
не се церемоня, много Христосовци има, много богородици има, пъленъ е свѣтътъ съ такива.
Една е истинската Богородица. Азъ я познавамъ, отлична е тя. Единъ Христосъ има, единъ Господь има, не се самозаблуждавайте! Всичко друго въ свѣта е отражение, то е наше заблуждение. Слѣдователно, вашата душа, която Богъ е вложилъ въ васъ, това е Христосъ, това е Света Богородица, това е Богъ.
към втори вариант >>
Азъ
я познавамъ, отлична е тя.
(втори вариант)
“ Сега ще ви каже нѣкой, че Христосъ билъ такъвъ онакъвъ. Вие може да се ожените, но не за този Христосъ, Когото очаквате, а за нѣкой другъ, когото не очаквате. Азъ не се церемоня, много Христосовци има, много богородици има, пъленъ е свѣтътъ съ такива. Една е истинската Богородица.
Азъ
я познавамъ, отлична е тя.
Единъ Христосъ има, единъ Господь има, не се самозаблуждавайте! Всичко друго въ свѣта е отражение, то е наше заблуждение. Слѣдователно, вашата душа, която Богъ е вложилъ въ васъ, това е Христосъ, това е Света Богородица, това е Богъ. Вашата душа е затворена душа. Може ли да я освободите?
към втори вариант >>
Не, като дойде при мене,
азъ
нѣма да го изпѫдя, ще го нахраня и нѣма да се безпокоя за утрѣшния день.
(втори вариант)
“ Трѣбва да се откажемъ. Не искамъ да кажа, че не трѣбва да имате никакви богатства, но казвамъ, че има едно истинско богатство въ свѣта, то е настоящето. Богатъ да си въ дадения моментъ, като ядешъ, като пиешъ – да чувствувашъ, че си богатъ и за утрѣ да не мислишъ. Чудя се съ тѣзи хора! Дойде му нѣкой приятель, съ когото отъ години не се виждалъ, не го нахрани, ами започва да се безпокои какъ ще бѫде утрѣ.
Не, като дойде при мене,
азъ
нѣма да го изпѫдя, ще го нахраня и нѣма да се безпокоя за утрѣшния день.
И Великиятъ Господь нѣма да ни изпѫди. Но ние съ неразумния си животъ правимъ себе си нещастни. Вие имате всичко: жени, дѣца, пари, богатства, царе, министри сте и пакъ сте недоволни. Е, какво искате? Всички хора сѫ недоволни. Защо?
към втори вариант >>
А пъкъ
азъ
сега отъ васъ нищо не искамъ.
(втори вариант)
Онзи, който е богатъ сега, той е богатъ и за въ бѫдеще. Слѣдователно, ние ще обърнемъ сега да сме богати, сега да разбираме истината, сега да сме доволни. Вие казвате: „Чакай не го схваща умътъ ми! “ А, така е и когато искашъ отъ нѣкого пари, той се почесва, казва: „Да помисля! “ Никога нѣма да го измислишъ.
А пъкъ
азъ
сега отъ васъ нищо не искамъ.
Вие имате едно недоволство и казвате: „Той този хитрецъ иска да си вложа капитала, но голѣми лихви ще искамъ.“ Опитайте тази работа! Може да имате това съмнѣние, на земята може да се съмнѣвате. И азъ и вие може да се изпитаме. Опитайте това учение и това, което намѣрите вѣрно въ вашия умъ и сърце, вѣрно е. Това, което е вѣрно отвѫтрѣ, вѣрно е и отвънъ.
към втори вариант >>
И
азъ
и вие може да се изпитаме.
(втори вариант)
“ А, така е и когато искашъ отъ нѣкого пари, той се почесва, казва: „Да помисля! “ Никога нѣма да го измислишъ. А пъкъ азъ сега отъ васъ нищо не искамъ. Вие имате едно недоволство и казвате: „Той този хитрецъ иска да си вложа капитала, но голѣми лихви ще искамъ.“ Опитайте тази работа! Може да имате това съмнѣние, на земята може да се съмнѣвате.
И
азъ
и вие може да се изпитаме.
Опитайте това учение и това, което намѣрите вѣрно въ вашия умъ и сърце, вѣрно е. Това, което е вѣрно отвѫтрѣ, вѣрно е и отвънъ. Ако единъ човѣкъ не вѣрва въ себе си, не може да вѣрва и въ другитѣ. Ако единъ човѣкъ обича Духа, ще обича и другитѣ. Ще кажете: „Какво нѣщо е духъ?
към втори вариант >>
Нѣма глупавъ човѣкъ между васъ,
азъ
ви намирамъ умни.
(втори вариант)
Въ висшата математика може да се разрѣши този въпросъ, какъвъ ще бѫде обема на цѣлия човѣшки животъ, въ който сега живѣемъ. Не искамъ да кажете: „Тѣзи работи не сѫ за насъ, ние сме стари хора.“ Старъ е само дяволътъ, защото той не иска да работи за другитѣ. Всѣки човѣкъ, който каже, че не иска да работи, казвамъ че той е отъ чернитѣ братя. Който работи въ името на тази велика Любовь, въ името на Великия Богъ, той е отъ бѣлитѣ братя. Казвате: „Глупави сме, не можемъ да работимъ“.
Нѣма глупавъ човѣкъ между васъ,
азъ
ви намирамъ умни.
Скѫсайте тази нишка, съ която сте вързани! Нѣкой казва: „Какъ ще живѣемъ сега? “ Да, братко, като си въ бутилка! Не се плашете отъ нищо! Тази любовь, която е въ васъ, тя е сила.
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ тази формула: Сърцето ти трѣбва да е топло, душата – свежа, умътъ – свѣтълъ, а духътъ крѣпъкъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Какъ ще живѣемъ сега? “ Да, братко, като си въ бутилка! Не се плашете отъ нищо! Тази любовь, която е въ васъ, тя е сила. Всички трѣбва да вложимъ тази Божествена мисъль, да си помогнемъ не само индивидуално, да се насърчимъ и да казваме: Можемъ всички да живѣемъ споредъ този законъ, да обяснимъ притчата, а тя е – да продължимъ носа си и съ толкова сѫщо да го разширимъ.
Азъ
казвамъ тази формула: Сърцето ти трѣбва да е топло, душата – свежа, умътъ – свѣтълъ, а духътъ крѣпъкъ.
Свѣтлината, която иде, дава свобода; духътъ като е крѣпъкъ, може всичко да твори и да работи. Кажете: „Сърцето ми е топло, душата ми е свѣжа, умътъ ми е свѣтълъ, духътъ ми е крѣпъкъ. Защо? – Защото живѣя въ закона на любовьта, въ която нѣма никаква измѣна.“ Кажете това и задачата е рѣшена. Азъ ще живѣя по това ново правило. Сега знаете ли колко струва това ново правило, което ви дадохъ?
към втори вариант >>
Азъ
ще живѣя по това ново правило.
(втори вариант)
Всички трѣбва да вложимъ тази Божествена мисъль, да си помогнемъ не само индивидуално, да се насърчимъ и да казваме: Можемъ всички да живѣемъ споредъ този законъ, да обяснимъ притчата, а тя е – да продължимъ носа си и съ толкова сѫщо да го разширимъ. Азъ казвамъ тази формула: Сърцето ти трѣбва да е топло, душата – свежа, умътъ – свѣтълъ, а духътъ крѣпъкъ. Свѣтлината, която иде, дава свобода; духътъ като е крѣпъкъ, може всичко да твори и да работи. Кажете: „Сърцето ми е топло, душата ми е свѣжа, умътъ ми е свѣтълъ, духътъ ми е крѣпъкъ. Защо? – Защото живѣя въ закона на любовьта, въ която нѣма никаква измѣна.“ Кажете това и задачата е рѣшена.
Азъ
ще живѣя по това ново правило.
Сега знаете ли колко струва това ново правило, което ви дадохъ? То струва 25 милиарда. Има хора, които въ миналото сѫ прѣкарвали 20–25 сѫществувания, докато научатъ тази формула. Вие ще кажете: „Много просто нѣщо е, ние знаемъ тѣзи нѣща.“ Никога не сте знаяли тѣзи нѣща по този начинъ, както вървятъ – топло, свѣжа, свѣтълъ, крѣпъкъ. Сега, като се върнете дома си, искамъ да приложите това правило.
към втори вариант >>
Азъ
ще питамъ слѣдъ това много мѫже и жени: „Като приложихте това правило, стана ли ви по-леко?
(втори вариант)
Сега, като се върнете дома си, искамъ да приложите това правило. Женитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на мѫжетѣ и мѫжетѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на женитѣ. Майкитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на дѣцата и дѣцата, като го приложатъ, да стане по-леко на майкитѣ. Учителитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на ученицитѣ и ученицитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на учителитѣ. Да настане една лекота и всички да разберемъ, че сте приложили това правило.
Азъ
ще питамъ слѣдъ това много мѫже и жени: „Като приложихте това правило, стана ли ви по-леко?
“ – „Не.“ – Не сте го приложили. Който не приложи правилото, ще плати 1% лихва върху тѣзи 25 милиарда. Хайде, ще намаля. Едно на хиляда. Или още по-малко?
към втори вариант >>
71.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Сега като говоря
азъ
тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ.
(втори вариант)
Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ. А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ. Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ. Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята.
Сега като говоря
азъ
тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ.
Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло. Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори.
към втори вариант >>
Онзи, който каже, че не е право,
азъ
ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ. Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята. Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ. Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло. Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право.
Онзи, който каже, че не е право,
азъ
ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ.
Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени. Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора. Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни.
към втори вариант >>
Такъвъ изводъ правя
азъ
.
(втори вариант)
Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени. Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора. Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни.
Такъвъ изводъ правя
азъ
.
Когато Христосъ се наведе на земята, каза: „Постарай се за въ бѫдеще да раждашъ праведни и чисти хора, защото тъй както си ги народила, нѣма да иде на добро. Постарай се, жено, да родишъ нѣщо по-хубаво, защото и онѣзи, който вѣрватъ и онѣзи, който не вѣрватъ, въ лошъ пѫтъ сѫ тръгнали. Ще си направишъ малко усилия да родишъ нѣщо по-хубаво.“ За да се роди хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта, то не се ражда при условия съ чаша въ рѫка въ бирарията, то не се ражда въ сѫда, когато обѣсватъ нѣкого, то не се ражда и на бойното поле, то не се ражда и въ дипломацията, нито въ онѣзи интриги, който ставатъ сега и въ миналото. Тамъ се раждатъ само дѣца на прѣстѫпленията, мисли, желания и дѣйствия на прѣстѫпленията. И Христосъ имъ каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
към втори вариант >>
“ – „Никой, Господи.“ И Исусъ ѝ рече: „Нито
азъ
те осѫждамъ; иди си и отъ сега не съгрѣшавай вече!
(втори вариант)
Отъ кѫдѣ? – Отвѫтрѣ навънъ. Слѣдователно и вие по сѫщия законъ, когато вашитѣ фарисеи и садукеи дигатъ гюрултия за тази блудница, ще си кажете: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея“. И остана Исусъ самъ съ жената и рече ѝ: „Жено, дѣ сѫ онѣзи, които те обвиняваха? Не те ли осѫди никой?
“ – „Никой, Господи.“ И Исусъ ѝ рече: „Нито
азъ
те осѫждамъ; иди си и отъ сега не съгрѣшавай вече!
“ Заключение. Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива. Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ. Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели. Азъ вадя заключение.
към втори вариант >>
Азъ
вадя заключение.
(втори вариант)
“ – „Никой, Господи.“ И Исусъ ѝ рече: „Нито азъ те осѫждамъ; иди си и отъ сега не съгрѣшавай вече! “ Заключение. Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива. Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ. Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели.
Азъ
вадя заключение.
Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената! “ Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това? “ Ами вие какъ ще докажете това? Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини.
към втори вариант >>
Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако
азъ
боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ?
(втори вариант)
Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената! “ Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това? “ Ами вие какъ ще докажете това? Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини.
Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако
азъ
боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ?
Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ.
към втори вариант >>
Ако
азъ
боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това? “ Ами вие какъ ще докажете това? Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини. Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ? Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ?
Ако
азъ
боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма.
Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ. Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна! “ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ!
към втори вариант >>
А
азъ
казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ.
(втори вариант)
Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна! “ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ! “ И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща. И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“.
А
азъ
казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ.
Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора! А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“
към втори вариант >>
Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари,
азъ
се съмнѣвамъ въ твоята честность.
(втори вариант)
“ И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща. И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“. А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари.
Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари,
азъ
се съмнѣвамъ въ твоята честность.
Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора! А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“ Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива? Защото коя е цѣльта на единъ домъ?
към втори вариант >>
Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори,
азъ
се съмнѣвамъ въ твоята честность.
(втори вариант)
И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща. И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“. А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность.
Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори,
азъ
се съмнѣвамъ въ твоята честность.
Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора! А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“ Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива? Защото коя е цѣльта на единъ домъ? Нали неговитѣ дѣца?
към втори вариант >>
Азъ
бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора!
(втори вариант)
И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“. А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность.
Азъ
бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора!
А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“ Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива? Защото коя е цѣльта на единъ домъ? Нали неговитѣ дѣца? Каква е цѣльта на църквата?
към втори вариант >>
Азъ
не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.
(втори вариант)
А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай! “ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни. Казватъ: „Гледай му шапката! “ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ? Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега!
Азъ
не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.
Защо не можемъ да създадемъ благородни мисли? – Защото живѣемъ само за себе си. Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично! “ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ. Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си.
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора.
(втори вариант)
Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва.
Азъ
казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора.
Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господь постѫпва. Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ.
към втори вариант >>
Азъ
не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате.
(втори вариант)
Следъ осемь години дѣтето умира. Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му. Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето? Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ дѣте, което да ни даде просвѣтление на ума и сърцето, за да разберемъ този великъ законъ на любовьта, който създава гении на човѣчеството, но не като тѣзи гении, които разрушаватъ всичко, а гении на доброто. И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва.
Азъ
не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате.
Малко философски трѣбва да разсѫждавате. Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете? Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо?
(втори вариант)
Питамъ културата долу въ океана ли е по-голѣма или при насъ на земята? Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“. Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа. Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква.
Азъ
бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо?
Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ.
към втори вариант >>
Азъ
прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо?
(втори вариант)
Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни.
Азъ
прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо?
За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога? Когато човѣкъ иска да прави добро. Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ.
(втори вариант)
Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие.
Азъ
бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ.
Мълчание трѣбва да има само кога? Когато човѣкъ иска да прави добро. Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея. Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване. И сега въ съврѣменното общество трѣбва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота.
към втори вариант >>
Не,
азъ
не приемамъ никакви шеги.
(втори вариант)
Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска. Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си. Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде. Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна. Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ.
Не,
азъ
не приемамъ никакви шеги.
Тогава кое е сѫщественото? Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея. Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си? Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Ти съ своята душа разговарялъ ли си?
към втори вариант >>
Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „
Азъ
те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота.
(втори вариант)
Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта. Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя. Тази майка му е дала всички заблуждения. Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана. Когато влѣзешъ въ нирвана, ще забравишъ всичкитѣ си нещастия и ще бѫдешъ готовъ да прѣнесешъ своитѣ грѣхове, както и грѣховетѣ на всички.
Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „
Азъ
те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота.
Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока. Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си? Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение. Буквата „г“ означава Божествена величина.
към втори вариант >>
– „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ:
азъ
имамъ по-особено мнѣние за васъ.
(втори вариант)
Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния. Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ. Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ. Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ. Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се?
– „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ:
азъ
имамъ по-особено мнѣние за васъ.
Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега. Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“.
към втори вариант >>
Азъ
разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта.
(втори вариант)
Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава?
Азъ
разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта.
А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ. И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ. И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея? “ Христосъ отговаря: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
към втори вариант >>
Азъ
мога да направя опитъ съ васъ.
(втори вариант)
Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата. Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има. А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства? – Хлѣбътъ.
Азъ
мога да направя опитъ съ васъ.
За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена. Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба. Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо?
към втори вариант >>
Азъ
бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро,
азъ
днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба.
(втори вариант)
– Хлѣбътъ. Азъ мога да направя опитъ съ васъ. За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена. Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе.
Азъ
бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро,
азъ
днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба.
Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо? Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото. Азъ искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си. Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ. Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него?
към втори вариант >>
Азъ
искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си.
(втори вариант)
Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба. Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо? Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото.
Азъ
искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си.
Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ. Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него? Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана.
към втори вариант >>
Ще кажете: „
Азъ
имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания!
(втори вариант)
Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? Вънъ отъ барабана! И царе и министри, до единъ ще има хвъркане. Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ и сестри и братя.“ Сега приемете това въ себе си.
Ще кажете: „
Азъ
имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания!
Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта. Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички? Защо да не желаемъ за всички това добро? Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ. Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате?
към втори вариант >>
Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и
азъ
ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари.
(втори вариант)
Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате? Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички! “ Бумъ отъ барабана! Сега вие, жени, проповѣдвайте: хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, тъй е казалъ Господь първоначално. Ще ви дамъ единъ проектъ.
Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и
азъ
ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари.
Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари. Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ! “ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ?
към втори вариант >>
За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ
разказъ
.
(втори вариант)
“ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ? “ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари. Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари. Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея? “ Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.
За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ
разказъ
.
Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта. Единъ царь ималъ три дъщери. Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна. Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица.
към втори вариант >>
Азъ
разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе.
(втори вариант)
“ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия.
Азъ
разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе.
Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь? “ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу.
към втори вариант >>
72.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Мъжът е
съблазън
за жената.
“ – „Господи, мъжът ми извади окото.“ – Голяма привилегия беше за тебе да посетиш тоя цар, да му се поклониш. Какво придоби от това посещение? Христос казва: „Ако те съблазнява дясното ти око, извади го“. Жената трябва да извади окото си преди да отиде при мъжа си. Извади ли го, тя няма вече желание да отиде при него.
Мъжът е
съблазън
за жената.
Падението на жените се дължи на мъжете. Те развращават жените. И обратно: „Жените развращават мъжете“. Жената не може да развали жена. Значи ония, които извадиха дясното си око, поквариха жените; ония, които смачкаха носа си, поквариха мъжете.
към беседата >>
Ако се грижите само за външността им, вие ги подлагате на
съблазън
.
Добре е да бъдеш облечен, както отвън, така и отвътре. Питам: Твоят възлюбен облече ли душата си с Любовта? Отвън той може да те облече, но вътре оставаш гола. Аз задавам същия въпрос и на жените: Какво направихте за мъжете си? Как ги облякохте?
Ако се грижите само за външността им, вие ги подлагате на
съблазън
.
И тъй, в бъдеще мъжете и жените ще се облекат в нови форми, които вселената сега създава. Там се шият нови костюми за мъже и жени, които се готвят за женене. Знаете ли коя е новата форма? Който е решил да се жени, трябва да отиде там, да си купи нов костюм, нова шапка и обувки – по последна мода. Като ги донесете, ще сложите нов надпис.
към беседата >>
Имайте прѣдъ видъ, че
азъ
взимамъ думата „лошъ“ или „зълъ“ като едно проявление, а не както вие я взимате.
(втори вариант)
Твърдението или отричането на единъ фактъ какво показва? Когато се твърди единъ фактъ, показва, че той е вънъ, въ физическия свѣтъ, а когато се отрича, показва, че той е вѫтрѣ, въ духовния свѣтъ. Слѣдователно, той едноврѣменно не може да сѫществува на двѣ мѣста, т.е. не може да се проявява въ двѣ посоки. Човѣкъ едноврѣменно не може да бѫде и добъръ и лошъ.
Имайте прѣдъ видъ, че
азъ
взимамъ думата „лошъ“ или „зълъ“ като едно проявление, а не както вие я взимате.
Има зло относително, има и зло принципално. Това, което спъва нашия личенъ животъ, наричаме зло за насъ, но това което спъва едного, може да служи за добро на другиго. Когато вие изядете едно агне, какъ оправдавате постѫпката си? Оправдава се съ това, че вие живѣете, но единъ день ще си поправите грѣшката. Когато умирате обаче, съ нищо не може да оправдаете тази постѫпка.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа единъ окултенъ
разказъ
, за да направя този стихъ малко по-ясенъ.
(втори вариант)
Това, което спъва нашия личенъ животъ, наричаме зло за насъ, но това което спъва едного, може да служи за добро на другиго. Когато вие изядете едно агне, какъ оправдавате постѫпката си? Оправдава се съ това, че вие живѣете, но единъ день ще си поправите грѣшката. Когато умирате обаче, съ нищо не може да оправдаете тази постѫпка. Всички хора искатъ да се събиратъ, всички искатъ да се умножаватъ, да се степенуватъ, това го желаятъ всички, това е турено въ основата, но съврѣменнитѣ хора не искатъ да бѫдатъ изпитвани; щомъ дойде до изпитанията, казватъ: „Всичко добрѣ, но тѣзи изпитания да не сѫ…“
Сега ще ви приведа единъ окултенъ
разказъ
, за да направя този стихъ малко по-ясенъ.
Ще ви говоря въ притчи и въ символи, защото голата истина е непоносима за хората тъй, както свѣтлината е непоносима безъ извѣстна срѣда, която трѣбва да я смекчи, напримеръ водата, облацитѣ. Като се смекчи, тя става такава, че ние може да я понесемъ. Въ древностьта, прѣди 12 000 години, тъй казва прѣданието, по прѣдание говоримъ, не по факти, нѣкѫдѣ въ Мала Азия или въ голѣмата Азия имало едно царство. Царьтъ въ това царство билъ много благочестивъ човѣкъ. Родилъ му се единъ отличенъ синъ, много уменъ, способенъ, който обѣщавалъ велики блага на свѣта.
към втори вариант >>
Този животъ, който е вложенъ сега вѫтрѣ у насъ,
азъ
говоря за съзнателния животъ, той си има свой произходъ.
(втори вариант)
Че това е фактъ, знаете ли отъ кога е останалъ у хората обичай да си стрижатъ косата? Единъ отъ френскитѣ крале ималъ една рана на главата си и за да покаже на хората, че билъ герой, остригалъ косата си. И всички други мѫже по негова мода, ниско се стрижатъ, обаче не виждамъ тѣхнитѣ качества на главата. Тъй щото онѣзи жени отъ васъ, на който носоветѣ сѫ сплеснати физически или сърдечно или умствено, сте посѣтили тази царица, а тѣзи мѫже, на който окото е извадено физически, сърдечно или умствено, сѫ посѣтили този царь прѣди 12 000 години. Разбирайте това, както ви казахъ, а именно: въ математиката, при събирането, събираемитѣ не сѫ равни, при умножението сѫ равни, а при степенуването производителитѣ сѫ равни.
Този животъ, който е вложенъ сега вѫтрѣ у насъ,
азъ
говоря за съзнателния животъ, той си има свой произходъ.
Подъ думата „произходъ“ разбирамъ, когато този животъ е придобилъ форма. Ще кажа: Отъ безформеното нѣщо е произлѣзло форменото нѣщо, отъ безименното е произлѣзло именното и отъ безконечното – конечното. Значи, първо трѣбва да се прояви една форма, а послѣ да ѝ се тури име. И когато безпрѣдѣлното или вѣчното се опрѣдѣлило, тогава идатъ конечнитѣ нѣща. Сега философитѣ питатъ кое е конечно.
към втори вариант >>
Но това не е животъ, това
азъ
наричамъ аномалия, това е отклонение отъ живота.
(втори вариант)
Нѣкои искатъ да влѣзатъ въ безформения свѣтъ. Ако въ Господа отъ безкрайната вѣчность се заражда желание да създаде една форма, да създаде едно име и единъ край, конецъ, ние по-умни ли сме да искаме да станемъ безформени, безименни и безконечни? Това показва, че сме най-голѣмитѣ глупци. Отъ тукъ произлизатъ страданията. Желанието на съврѣменнитѣ хора е, като направимъ нѣкое прѣстѫпление, да си изгуби формата; като направимъ нѣкое прѣстѫпление, да се не знае името му; като направимъ нѣкое прѣстѫпление, да го ограничатъ.
Но това не е животъ, това
азъ
наричамъ аномалия, това е отклонение отъ живота.
Това сѫ като онѣзи малки водни капки, които се отклоняватъ отъ общото течение. Противъ това нѣмамъ нищо. Какъ е произлѣзълъ, отдѣ е произлѣзълъ този нашъ животъ, който е оформенъ сега? Отъ безконечния животъ. А какво нѣщо е конеченъ и безконеченъ животъ?
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ, че ние заставихме Господа да създаде свѣта.
(втори вариант)
“ А бе, синко, майка ти не те е родила, ти я заставя да те роди. Едно врѣме като мома, ти я заставяше да не стои въ кѫщи, да ходи да се срѣща, да се ожени. А сега питашъ майка си защо те родила. – „Ами че ти ме застави, синко, да те родя.“ Нѣкой казва, че Господь създалъ свѣта.
Азъ
казвамъ, че ние заставихме Господа да създаде свѣта.
А сега Го питаме защо е създалъ свѣта така. Господь казва: „Това е вашиятъ свѣтъ, азъ го направихъ тъй, както вие искахте, споредъ вашия планъ.“ И сега, когото срѣщнешъ, всѣки казва, че свѣтътъ не билъ направенъ хубаво. Е, какъ? Казва: „Туй да има, онуй да има.“ И слѣдъ като има всичко, пакъ казва, че свѣтътъ билъ разваленъ. Слѣдователно, сегашниятъ свѣтъ е свѣтъ произведенъ отъ хората.
към втори вариант >>
Господь казва: „Това е вашиятъ свѣтъ,
азъ
го направихъ тъй, както вие искахте, споредъ вашия планъ.“ И сега, когото срѣщнешъ, всѣки казва, че свѣтътъ не билъ направенъ хубаво.
(втори вариант)
А сега питашъ майка си защо те родила. – „Ами че ти ме застави, синко, да те родя.“ Нѣкой казва, че Господь създалъ свѣта. Азъ казвамъ, че ние заставихме Господа да създаде свѣта. А сега Го питаме защо е създалъ свѣта така.
Господь казва: „Това е вашиятъ свѣтъ,
азъ
го направихъ тъй, както вие искахте, споредъ вашия планъ.“ И сега, когото срѣщнешъ, всѣки казва, че свѣтътъ не билъ направенъ хубаво.
Е, какъ? Казва: „Туй да има, онуй да има.“ И слѣдъ като има всичко, пакъ казва, че свѣтътъ билъ разваленъ. Слѣдователно, сегашниятъ свѣтъ е свѣтъ произведенъ отъ хората. Като казвамъ този свѣтъ, не говоря за Божествения свѣтъ, а за нашия. Затова вие трѣбва да правите разлика между Божествения свѣтъ и човѣшкия.
към втори вариант >>
Казва: „
Азъ
живѣя почтено.“ Защо?
(втори вариант)
Все машинитѣ чувашъ: „Тракъ-тракъ“, сега всичко ще ушиемъ отъ конци, а послѣ казваме: „Разкърпи се, разши се.“ Да, отъ конци е направено. Сега и нашитѣ мисли и дѣйствия сѫ все отъ конци. И нашиятъ моралъ е такъвъ. Жената живѣе морално. Защо? – Защото дърво има.
Казва: „
Азъ
живѣя почтено.“ Защо?
– „Защото моятъ господарь дърво има.“ Страхъ има отъ мѫжа си. Домоветѣ ги е страхъ отъ обществото, обществата отъ народа и т.н. Всички живѣятъ почтено, защото дърво има. И това дърво не е сурово, а сухо. Азъ взимамъ това дърво въ широка смисъль, като олицетворение на онѣзи прѣпятствия, които ни създаватъ нещастията и като не знаемъ какъ да се избавимъ отъ тѣхъ, въ нашия умъ се зараждатъ всички противорѣчия.
към втори вариант >>
Азъ
взимамъ това дърво въ широка смисъль, като олицетворение на онѣзи прѣпятствия, които ни създаватъ нещастията и като не знаемъ какъ да се избавимъ отъ тѣхъ, въ нашия умъ се зараждатъ всички противорѣчия.
(втори вариант)
Казва: „Азъ живѣя почтено.“ Защо? – „Защото моятъ господарь дърво има.“ Страхъ има отъ мѫжа си. Домоветѣ ги е страхъ отъ обществото, обществата отъ народа и т.н. Всички живѣятъ почтено, защото дърво има. И това дърво не е сурово, а сухо.
Азъ
взимамъ това дърво въ широка смисъль, като олицетворение на онѣзи прѣпятствия, които ни създаватъ нещастията и като не знаемъ какъ да се избавимъ отъ тѣхъ, въ нашия умъ се зараждатъ всички противорѣчия.
Сега Христосъ изпитва всички ученици. На какво Той имъ зададе задачата: свѣтътъ може ли да се създаде по другъ начинъ. Хиляди и милиони начини има, по които материалниятъ свѣтъ може да се прѣобрази. Тогава, каква е разликата между единия и другия свѣтъ? Да вземемъ физическия, астралния и менталния свѣтъ.
към втори вариант >>
Азъ
взимамъ думата „оформена“ по закона на развитието.
(втори вариант)
Съ тѣзи 12 коша и вие, които ме слушате, може да се наядете, и ще останатъ още 12 коша. Но да се повърна къмъ сѫществената мисъль. Животътъ е важното въ свѣта. Чрѣзъ живота вие ще намѣрите вашата душа; чрѣзъ живота ще намѣрите вашия умъ; чрѣзъ живота ще намѣрите вашето сърце, защото животътъ ще даде необходимото, за да познаете душата си. Животътъ ще даде форма, за да се оформи вашата душа.
Азъ
взимамъ думата „оформена“ по закона на развитието.
Когато вашата душа се развие, тогава тя може да бѫде видима; когато умътъ се развие, само тогава ще стане видимъ. Хубостьта на нѣщата се вижда само тогава, когато сѫ видими. философитѣ твърдятъ, че нѣкои нѣща сѫ видими, а нѣкои – невидими, т.е. споредъ виждането, видими разбиратъ само тѣзи нѣща, които се пипатъ. Не, законътъ на виждането разбира друго.
към втори вариант >>
Друго нѣщо, което трѣбва да имате прѣдъ видъ, то е, че
азъ
не искамъ вие да бѫдете щастливи въ свѣта.
(втори вариант)
Окултната наука казва, че въ човѣка има 7 тѣла, по 7 чувства, значи 49 чувства, които, като умножите на 49, колко ще получите? И тѣхъ като умножите на 49? Чувствата в свѣта сѫ безбройни. Сѣтивата, съ които възприемаме нѣщата на вселената, сѫ безкрайни, но ние, обикновенитѣ хора, искаме да намѣримъ едно рационално число, съ което да ги познаваме. И тъй, като развиемъ тѣзи 49 чувства у насъ, Писанието казва, че тогава ние ще познаемъ свѣта, Бога, тъй както Той ни познава.
Друго нѣщо, което трѣбва да имате прѣдъ видъ, то е, че
азъ
не искамъ вие да бѫдете щастливи въ свѣта.
Но защо? – Защото не можете да бѫдете щастливи. Когато нѣкой човѣкъ ти каже, че желае да бѫдешъ щастливъ, той говори невъзможни нѣща. Да, ако ти каже, че ти желае сърце чисто, свѣтълъ умъ и крѣпъкъ духъ, то е друго, но каже ли ти, че ти желае щастие, той те лъже. Твоятъ приятель трѣбва да ти съдѣйствува да растешъ и да се развивашъ, а не и да те направи щастливъ.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть мѫжътъ казва: „
Азъ
трѣбва да се оженя.“ Да, но трѣбва да се смачка малко носа ти.
(втори вариант)
Имайте прѣдъ видъ вашето сърце, вашия умъ, вашата душа и тогава животътъ, който е у васъ, може да го използувате. Хубаво, онази мома която иска де се ожени за нѣкой момъкъ, той е царьтъ съ едното око. Голѣма привилегия е за нѣкои жени да се оженятъ. Казватъ: „Какъ може да останемъ неженени? “ Щомъ искашъ да се оженишъ за твоя царь, трѣбва да извадишъ дѣсното си око.
Нѣкой пѫть мѫжътъ казва: „
Азъ
трѣбва да се оженя.“ Да, но трѣбва да се смачка малко носа ти.
Жената, когато се жени, всѣкога си поставя да цѣль да смири мѫжа си, да смачка малко носа му. И всички мѫже, които сѫ женени, сѫ съ смачкани носове, а всички жени, които сѫ женени, сѫ безъ едно око, безъ дѣсното. Слѣдователно и вашитѣ дѣца, по закона на наслѣдственостьта, момченцата, които мязатъ на баща си, ще сѫ съ смачкани носове, а момиченцата, които мязатъ на майка си, ще сѫ съ извадено дѣсно око. Послѣ питате: „Защо сѫ тѣзи нещастия? “ Защото единъ царски синъ прѣди 12 000 години, като ходилъ на ловъ и гонилъ да убие една сърна, извадилъ си по невнимание дѣсното око и турилъ като законъ: Всѣки, който иска да го посѣти, да си извади дѣсното око.
към втори вариант >>
Мѫжътъ е една
съблазънь
за жената.
(втори вариант)
И природата и тя възприела тази мисъль и затова се раждатъ слѣпи хора. Христосъ идва при васъ и ви пита: „Защо женитѣ сѫ слѣпи съ едното око? “ Жената казва: „Господи, мѫжътъ ми ми извади окото.“ Не, голѣма привилегия бѣше за тебе да отидешъ при този царь, да му се прѣдставишъ на ауденция. Е, какво придобихте като си извадихте окото? Христосъ казва: „Ако те съблазнява окото, извади го.“ Жената трѣбваше да извади окото си прѣди да види мѫжа си и като го извади, да не отива никога при него.
Мѫжътъ е една
съблазънь
за жената.
И всички злини, всичкия развратъ, упадъкъ на женитѣ се дължи на мѫжетѣ. И обратно – всичкия развратъ, упадъкъ на мѫжетѣ се дължи на женитѣ. Жена, жена не може да развали. Слѣдователно, онѣзи, които имаха извадено око, поквариха женитѣ, а онѣзи, които имаха смачканъ носъ, поквариха мѫжетѣ. Е, мислите ли, че единъ мѫжъ, който извежда жена си всрѣдъ свѣта облѣчена, както единъ конь извеждатъ на пазарь, че той постѫпва умно. Не.
към втори вариант >>
Азъ
не мога да кажа името на тѣзи дрехи, не е позволено да се казва то, а фирмата ще я намѣрите.
(втори вариант)
Питамъ мѫжетѣ: какво направихте вие за женитѣ си? Сега на жените задавамъ въпроса: Вие, женитѣ, какво направихте за мѫжетѣ си, какъ ги облѣкохте? И тъй, мѫжетѣ и женитѣ за въ бѫдеще трѣбва да се облѣчатъ съ нова форма, която сега е образувана въ вселената и тамъ има нови костюми за мѫже и жени, които ще се женятъ. Знаете ли коя е тази нова фирма? Тамъ трѣбва да отидете да купите булски дрехи, шапки, чепичета, рѫкавици на жена си, по най-новата мода и като ги донесете, ще има отгорѣ надписъ.
Азъ
не мога да кажа името на тѣзи дрехи, не е позволено да се казва то, а фирмата ще я намѣрите.
Идете, попитайте свещеницитѣ, държавницитѣ, философитѣ, учителитѣ, теософитѣ, окултиститѣ, кѫдѣ е тази нова фирма, която се образувала сега въ свѣта. Ако знаятъ, нека ви кажатъ. Тѣ знаятъ. Човѣкъ, който може да прави зло, може да прави и добро. Човѣкъ, който познава този свѣтъ, може да познава и онзи свѣтъ.
към втори вариант >>
Тъй разсѫждавамъ
азъ
.
(втори вариант)
Идете, попитайте свещеницитѣ, държавницитѣ, философитѣ, учителитѣ, теософитѣ, окултиститѣ, кѫдѣ е тази нова фирма, която се образувала сега въ свѣта. Ако знаятъ, нека ви кажатъ. Тѣ знаятъ. Човѣкъ, който може да прави зло, може да прави и добро. Човѣкъ, който познава този свѣтъ, може да познава и онзи свѣтъ.
Тъй разсѫждавамъ
азъ
.
Тогава бѣше въпросъ отъ гледището на Христа да се нахранятъ 5 000 души. Питамъ: Тѣзи хора, които днесъ страдатъ и гладуватъ, съ какво ще ги нахранимъ? Този хлѣбъ нѣма да поправи свѣта. Булски дрехи трѣбватъ сега отъ тази нова фирма. И когато майкитѣ тогава зачепатъ и родятъ дѣца, ще разрѣшатъ тази велика задача на събиране, умножение и степенуване.
към втори вариант >>
Ще кажете: „То е много хубаво нѣщо.“ Тъй, прави сте, много хубаво нѣщо е да любишъ, но
азъ
питамъ онзи отъ васъ, който е любилъ, не се ли е разкайвалъ 10 пѫти за любовьта си?
(втори вариант)
Този хлѣбъ нѣма да поправи свѣта. Булски дрехи трѣбватъ сега отъ тази нова фирма. И когато майкитѣ тогава зачепатъ и родятъ дѣца, ще разрѣшатъ тази велика задача на събиране, умножение и степенуване. Тогава само ще имаме служители на новата култура, които да разбиратъ какво нѣщо е човѣкъ да бѫде добъръ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде уменъ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде честенъ и любящъ. Вие ще ми отговорите какво нѣщо е да люби човѣкъ.
Ще кажете: „То е много хубаво нѣщо.“ Тъй, прави сте, много хубаво нѣщо е да любишъ, но
азъ
питамъ онзи отъ васъ, който е любилъ, не се ли е разкайвалъ 10 пѫти за любовьта си?
Защо това разкаяние? Разкаянието произтича отъ това, че тази любовь не е била такава, каквато трѣбва. Тамъ дѣто има разкаяние, тамъ нѣма любовь. И споредъ мене любовь, която не може да издържи всички изпитания въ живота, това е само едно човѣшко понятие за любовь. Тя не е онази любовь, която държи, която носи животъ въ себе си.
към втори вариант >>
Ти ще кажешъ: „формата ми е друга, но и
азъ
съмъ жена.“ А сега и мѫжътъ и жената се сърдятъ, а тѣ сѫ подобни нѣща.
(втори вариант)
Майки има, но бащи нѣма. Но когато дойде онзи Божественъ мѫжъ и заработи съ тази жена, която играе роля на мѫжъ, свѣтътъ ще се оправи. Казвате: „Да ги нѣма тѣзи мѫже.“ Че вие мѫжетѣ още не сте ги виждали! Мѫжътъ казва: „Ахъ тази жена! “ Та, ти си такава жена.
Ти ще кажешъ: „формата ми е друга, но и
азъ
съмъ жена.“ А сега и мѫжътъ и жената се сърдятъ, а тѣ сѫ подобни нѣща.
Слѣдователно, това е законътъ на умножението. Казва се, че за да има събиране, нѣщата трѣбва да сѫ различни. Мѫжътъ се сърди и жената се сърди, мѫжътъ бие и жената бие, мѫжътъ търга, скубе космитѣ и жената скубе космитѣ. По какво се различаватъ? Това е умножение.
към втори вариант >>
Азъ
ви давамъ поводъ само да мислите, а не да се водите по една глупава философия, че тъй билъ създаденъ свѣтътъ.
(втори вариант)
По какво се различаватъ? Това е умножение. Питамъ: Дѣ е събирането, дѣ сѫ първиятъ мѫжъ и първата жена? Дѣ сѫ тѣ? Ще разрѣшавате нѣщата принципално, философски ще гледате на живота.
Азъ
ви давамъ поводъ само да мислите, а не да се водите по една глупава философия, че тъй билъ създаденъ свѣтътъ.
Този свѣтъ е създаденъ отъ хората, затова го наричамъ свѣтъ на илюзии. Азъ познавамъ свѣта на Бога, тамъ живѣя, тамъ нѣма илюзии, той е съвсѣмъ другъ. Казватъ, че свѣтътъ е прѣходенъ. Прѣходенъ е само защото ние сме създали нашитѣ мисли въ безформие и казваме, че това било Божествения свѣтъ и трѣбва да го изучаваме. Азъ казвамъ: Това е единъ патологически свѣтъ на хората и бихъ казалъ споредъ Ламброзо, че въ този свѣтъ става изучаване на криминални типове.
към втори вариант >>
Азъ
познавамъ свѣта на Бога, тамъ живѣя, тамъ нѣма илюзии, той е съвсѣмъ другъ.
(втори вариант)
Питамъ: Дѣ е събирането, дѣ сѫ първиятъ мѫжъ и първата жена? Дѣ сѫ тѣ? Ще разрѣшавате нѣщата принципално, философски ще гледате на живота. Азъ ви давамъ поводъ само да мислите, а не да се водите по една глупава философия, че тъй билъ създаденъ свѣтътъ. Този свѣтъ е създаденъ отъ хората, затова го наричамъ свѣтъ на илюзии.
Азъ
познавамъ свѣта на Бога, тамъ живѣя, тамъ нѣма илюзии, той е съвсѣмъ другъ.
Казватъ, че свѣтътъ е прѣходенъ. Прѣходенъ е само защото ние сме създали нашитѣ мисли въ безформие и казваме, че това било Божествения свѣтъ и трѣбва да го изучаваме. Азъ казвамъ: Това е единъ патологически свѣтъ на хората и бихъ казалъ споредъ Ламброзо, че въ този свѣтъ става изучаване на криминални типове. Това не е разуменъ свѣтъ. Нѣкои казватъ: „Да изучаваме криминалнитѣ типове!
към втори вариант >>
Азъ
казвамъ: Това е единъ патологически свѣтъ на хората и бихъ казалъ споредъ Ламброзо, че въ този свѣтъ става изучаване на криминални типове.
(втори вариант)
Азъ ви давамъ поводъ само да мислите, а не да се водите по една глупава философия, че тъй билъ създаденъ свѣтътъ. Този свѣтъ е създаденъ отъ хората, затова го наричамъ свѣтъ на илюзии. Азъ познавамъ свѣта на Бога, тамъ живѣя, тамъ нѣма илюзии, той е съвсѣмъ другъ. Казватъ, че свѣтътъ е прѣходенъ. Прѣходенъ е само защото ние сме създали нашитѣ мисли въ безформие и казваме, че това било Божествения свѣтъ и трѣбва да го изучаваме.
Азъ
казвамъ: Това е единъ патологически свѣтъ на хората и бихъ казалъ споредъ Ламброзо, че въ този свѣтъ става изучаване на криминални типове.
Това не е разуменъ свѣтъ. Нѣкои казватъ: „Да изучаваме криминалнитѣ типове! “ Нѣма защо да изучаваме криминални типове, а трѣбва да изучаваме здрави типове. Тогава какъвъ е нашиятъ моралъ, за живота? Вие, мѫже и жени, като се събирате, като туряте основа на живота, защо се събирате?
към втори вариант >>
Азъ
ще ви оправдая.
(втори вариант)
Онази жена, която прави разлика между любовьта на единъ и другъ мѫжъ, създава условия да се раждатъ злинитѣ. Въ тази жена се раждатъ всички злини. Злинитѣ сѫ пукнатини въ живота, а пукнатинитѣ се явяватъ всѣкога отъ раздвояването на една велика Божествена мисъль, отъ раздвояването на едно желание, от раздвояването на този великъ принципъ на Любовьта. Не искамъ да ви осѫждамъ. Да не кажете, какво ще правимъ сега?
Азъ
ще ви оправдая.
Вие сте сега въ прѣдговора на живота, слѣдователно, вашето женене е въ прѣдговора на вашето бѫдеще. И бихъ ви казалъ: „Идете и не съгрѣшавайте и за въ бѫдеще не се женете тъй, както сега се жените.“ Азъ говоря това не само за старитѣ, но за всинца ви. Това трѣбва да бѫде единъ великъ моментъ, да схванемъ живота и като го схванемъ така, ще разрѣшимъ този социаленъ въпросъ, тъй, че ще бѫдемъ въ хармония съ Бога, ще може да работимъ съ Него и тогава нѣма да питаме какво е Той, кѫдѣ е Той, а ще Го познаваме тъй, както Той ни познава сега. Днесъ, не утрѣ, азъ говоря за днесъ, не за въ бѫдеше, не говоря за бѫдещитѣ вѣкове, сега е моментътъ, посѣйте това малко зрънце и слѣдъ години ще имате най-хубави плодове. Днесъ сѫ условията за посѣване.
към втори вариант >>
И бихъ ви казалъ: „Идете и не съгрѣшавайте и за въ бѫдеще не се женете тъй, както сега се жените.“
Азъ
говоря това не само за старитѣ, но за всинца ви.
(втори вариант)
Злинитѣ сѫ пукнатини въ живота, а пукнатинитѣ се явяватъ всѣкога отъ раздвояването на една велика Божествена мисъль, отъ раздвояването на едно желание, от раздвояването на този великъ принципъ на Любовьта. Не искамъ да ви осѫждамъ. Да не кажете, какво ще правимъ сега? Азъ ще ви оправдая. Вие сте сега въ прѣдговора на живота, слѣдователно, вашето женене е въ прѣдговора на вашето бѫдеще.
И бихъ ви казалъ: „Идете и не съгрѣшавайте и за въ бѫдеще не се женете тъй, както сега се жените.“
Азъ
говоря това не само за старитѣ, но за всинца ви.
Това трѣбва да бѫде единъ великъ моментъ, да схванемъ живота и като го схванемъ така, ще разрѣшимъ този социаленъ въпросъ, тъй, че ще бѫдемъ въ хармония съ Бога, ще може да работимъ съ Него и тогава нѣма да питаме какво е Той, кѫдѣ е Той, а ще Го познаваме тъй, както Той ни познава сега. Днесъ, не утрѣ, азъ говоря за днесъ, не за въ бѫдеше, не говоря за бѫдещитѣ вѣкове, сега е моментътъ, посѣйте това малко зрънце и слѣдъ години ще имате най-хубави плодове. Днесъ сѫ условията за посѣване. Тогава почнете около това посадено мѣсто да изтръгвате буренитѣ и поливайте малкото зрънце. То ще израстне и ще ви даде тогава ново разбиране на душата.
към втори вариант >>
Днесъ, не утрѣ,
азъ
говоря за днесъ, не за въ бѫдеше, не говоря за бѫдещитѣ вѣкове, сега е моментътъ, посѣйте това малко зрънце и слѣдъ години ще имате най-хубави плодове.
(втори вариант)
Да не кажете, какво ще правимъ сега? Азъ ще ви оправдая. Вие сте сега въ прѣдговора на живота, слѣдователно, вашето женене е въ прѣдговора на вашето бѫдеще. И бихъ ви казалъ: „Идете и не съгрѣшавайте и за въ бѫдеще не се женете тъй, както сега се жените.“ Азъ говоря това не само за старитѣ, но за всинца ви. Това трѣбва да бѫде единъ великъ моментъ, да схванемъ живота и като го схванемъ така, ще разрѣшимъ този социаленъ въпросъ, тъй, че ще бѫдемъ въ хармония съ Бога, ще може да работимъ съ Него и тогава нѣма да питаме какво е Той, кѫдѣ е Той, а ще Го познаваме тъй, както Той ни познава сега.
Днесъ, не утрѣ,
азъ
говоря за днесъ, не за въ бѫдеше, не говоря за бѫдещитѣ вѣкове, сега е моментътъ, посѣйте това малко зрънце и слѣдъ години ще имате най-хубави плодове.
Днесъ сѫ условията за посѣване. Тогава почнете около това посадено мѣсто да изтръгвате буренитѣ и поливайте малкото зрънце. То ще израстне и ще ви даде тогава ново разбиране на душата. „И това казваше да ги изпита.“ И сега Христосъ или Господь изпитва всички. Какво трѣбва да правимъ?
към втори вариант >>
Азъ
разрѣшавамъ този въпросъ кардинално, основно тъй: жената да има само единъ мѫжъ и мѫжътъ – само една жена, но въ сърцето на мѫжа да нѣма ни поменъ отъ ревность и въ сърцето на жената да нѣма ни поменъ отъ ревность.
(втори вариант)
Днесъ сѫ условията за посѣване. Тогава почнете около това посадено мѣсто да изтръгвате буренитѣ и поливайте малкото зрънце. То ще израстне и ще ви даде тогава ново разбиране на душата. „И това казваше да ги изпита.“ И сега Христосъ или Господь изпитва всички. Какво трѣбва да правимъ?
Азъ
разрѣшавамъ този въпросъ кардинално, основно тъй: жената да има само единъ мѫжъ и мѫжътъ – само една жена, но въ сърцето на мѫжа да нѣма ни поменъ отъ ревность и въ сърцето на жената да нѣма ни поменъ отъ ревность.
Но вие казвате: „Господь билъ ревнивъ.“ Вие Го заставихте да бѫде такъвъ, вие Го създадохте такъвъ. А какво казва Христосъ за Него? Благъ е само Той, Който никога не се възмущава и всичко ще създаде. Че и духоветѣ могатъ да бѫдатъ ревниви, нищо отъ това, но идеалното, съвършеното Божественото изключва всѣка ревность, идеалното изключва всѣко съмнѣние, идеалното изключва всѣко подозрѣние, идеалното изключва всѣко насилие въ свѣта. И тъй, тази е задачата, която сега свѣтътъ разрѣшава.
към втори вариант >>
Казваме: „Господь си знае работата много добрѣ.“
Азъ
не оспорвамъ този фактъ.
(втори вариант)
Послѣ вече тя се страхува да люби. Защо? Не си дава окото вече. И права е тя. Онзи мѫжъ ще ѝ каже: „Ако ме любишъ, извади двѣтѣ си очи.“ Не зная дали това е любовь. Сега не само Христосъ трѣбва да знае какво да върши, но и ние трѣбва да знаемъ, какво трѣбва да вършимъ.
Казваме: „Господь си знае работата много добрѣ.“
Азъ
не оспорвамъ този фактъ.
Господь си знае работата, но ние не знаемъ нашата работа. И чакаме Господь да оправи свѣта. Ние трѣбва да знаемъ какво трѣбва да вършимъ днесъ. Тогава се спиратъ и казватъ: „Понеже Господь знае какво трѣбва да върши, ние не трѣбва да знаемъ.“ Не, и ние трѣбва да знаемъ основно нашата длъжность на земята. За днешния день трѣбва да знаемъ какво трѣбва да преминемъ, трѣбва да знаемъ кои желания, кои мисли да допущаме, какъ да дѣйствуваме.
към втори вариант >>
Азъ
като говоря сега, нѣкой ме погледне и казва: „Ама че е хитъръ този човѣкъ, какъвъ шмекеръ е той, но не се лъжемъ ние; ние сме минали тѣзи.“ Тъй чета
азъ
въ очитѣ ви.
(втори вариант)
Когато ти кажа, че обичамъ, трѣбва да знаешъ, че това е така, когато кажа, че вѣрвамъ, трѣбва да знаешъ, че това е така. Когато кажемъ една дума, ние трѣбва да я устояваме, тя да означава единъ великъ Божественъ принципъ. Въ това ви изпитва сега Христосъ. И мене изпитва. Господь и васъ изпитва.
Азъ
като говоря сега, нѣкой ме погледне и казва: „Ама че е хитъръ този човѣкъ, какъвъ шмекеръ е той, но не се лъжемъ ние; ние сме минали тѣзи.“ Тъй чета
азъ
въ очитѣ ви.
Казвамъ: Братко, и азъ съмъ миналъ прѣзъ тамъ. Изкуството не е да ви лъжа, всѣки знае да лъже, а да живѣе човѣкъ добъръ животъ, това е изкуство. Азъ ви уча истинското изкуство на живота. Азъ никому не казвамъ „вѣрвай“, а „провѣри го“. Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива животътъ.
към втори вариант >>
Казвамъ: Братко, и
азъ
съмъ миналъ прѣзъ тамъ.
(втори вариант)
Когато кажемъ една дума, ние трѣбва да я устояваме, тя да означава единъ великъ Божественъ принципъ. Въ това ви изпитва сега Христосъ. И мене изпитва. Господь и васъ изпитва. Азъ като говоря сега, нѣкой ме погледне и казва: „Ама че е хитъръ този човѣкъ, какъвъ шмекеръ е той, но не се лъжемъ ние; ние сме минали тѣзи.“ Тъй чета азъ въ очитѣ ви.
Казвамъ: Братко, и
азъ
съмъ миналъ прѣзъ тамъ.
Изкуството не е да ви лъжа, всѣки знае да лъже, а да живѣе човѣкъ добъръ животъ, това е изкуство. Азъ ви уча истинското изкуство на живота. Азъ никому не казвамъ „вѣрвай“, а „провѣри го“. Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива животътъ. Азъ съмъ ги казвалъ и мнозина ще ги казватъ.
към втори вариант >>
Азъ
ви уча истинското изкуство на живота.
(втори вариант)
И мене изпитва. Господь и васъ изпитва. Азъ като говоря сега, нѣкой ме погледне и казва: „Ама че е хитъръ този човѣкъ, какъвъ шмекеръ е той, но не се лъжемъ ние; ние сме минали тѣзи.“ Тъй чета азъ въ очитѣ ви. Казвамъ: Братко, и азъ съмъ миналъ прѣзъ тамъ. Изкуството не е да ви лъжа, всѣки знае да лъже, а да живѣе човѣкъ добъръ животъ, това е изкуство.
Азъ
ви уча истинското изкуство на живота.
Азъ никому не казвамъ „вѣрвай“, а „провѣри го“. Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива животътъ. Азъ съмъ ги казвалъ и мнозина ще ги казватъ. Истината и Любовьта не сѫ монополъ, тѣ сѫ принципъ на всички ни и всички може да се ползуватъ отъ тѣхъ. Нѣкои казватъ: „Вижъ какъ ни гледа, фиксира очитѣ си, иска да ни хипнотизира.“ Не, ако искахъ да ви хипнотизирамъ, щѣхъ да извадя револвера си и щѣхъ да кажа: „Дай тукъ кесията си!
към втори вариант >>
Азъ
никому не казвамъ „вѣрвай“, а „провѣри го“.
(втори вариант)
Господь и васъ изпитва. Азъ като говоря сега, нѣкой ме погледне и казва: „Ама че е хитъръ този човѣкъ, какъвъ шмекеръ е той, но не се лъжемъ ние; ние сме минали тѣзи.“ Тъй чета азъ въ очитѣ ви. Казвамъ: Братко, и азъ съмъ миналъ прѣзъ тамъ. Изкуството не е да ви лъжа, всѣки знае да лъже, а да живѣе човѣкъ добъръ животъ, това е изкуство. Азъ ви уча истинското изкуство на живота.
Азъ
никому не казвамъ „вѣрвай“, а „провѣри го“.
Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива животътъ. Азъ съмъ ги казвалъ и мнозина ще ги казватъ. Истината и Любовьта не сѫ монополъ, тѣ сѫ принципъ на всички ни и всички може да се ползуватъ отъ тѣхъ. Нѣкои казватъ: „Вижъ какъ ни гледа, фиксира очитѣ си, иска да ни хипнотизира.“ Не, ако искахъ да ви хипнотизирамъ, щѣхъ да извадя револвера си и щѣхъ да кажа: „Дай тукъ кесията си! “ А послѣ ще си извадя бакенбардитѣ и нѣма да ме познаете.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ ги казвалъ и мнозина ще ги казватъ.
(втори вариант)
Казвамъ: Братко, и азъ съмъ миналъ прѣзъ тамъ. Изкуството не е да ви лъжа, всѣки знае да лъже, а да живѣе човѣкъ добъръ животъ, това е изкуство. Азъ ви уча истинското изкуство на живота. Азъ никому не казвамъ „вѣрвай“, а „провѣри го“. Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива животътъ.
Азъ
съмъ ги казвалъ и мнозина ще ги казватъ.
Истината и Любовьта не сѫ монополъ, тѣ сѫ принципъ на всички ни и всички може да се ползуватъ отъ тѣхъ. Нѣкои казватъ: „Вижъ какъ ни гледа, фиксира очитѣ си, иска да ни хипнотизира.“ Не, ако искахъ да ви хипнотизирамъ, щѣхъ да извадя револвера си и щѣхъ да кажа: „Дай тукъ кесията си! “ А послѣ ще си извадя бакенбардитѣ и нѣма да ме познаете. Хора, които хипнотизирватъ, ходятъ съ маски, а азъ съмъ безъ маска. Моето желание е да не бѫдете щастливи, а да бѫдете съ чисти сърца и да укрѣпвате въ мѫдрость и знания.
към втори вариант >>
Хора, които хипнотизирватъ, ходятъ съ маски, а
азъ
съмъ безъ маска.
(втори вариант)
Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива животътъ. Азъ съмъ ги казвалъ и мнозина ще ги казватъ. Истината и Любовьта не сѫ монополъ, тѣ сѫ принципъ на всички ни и всички може да се ползуватъ отъ тѣхъ. Нѣкои казватъ: „Вижъ какъ ни гледа, фиксира очитѣ си, иска да ни хипнотизира.“ Не, ако искахъ да ви хипнотизирамъ, щѣхъ да извадя револвера си и щѣхъ да кажа: „Дай тукъ кесията си! “ А послѣ ще си извадя бакенбардитѣ и нѣма да ме познаете.
Хора, които хипнотизирватъ, ходятъ съ маски, а
азъ
съмъ безъ маска.
Моето желание е да не бѫдете щастливи, а да бѫдете съ чисти сърца и да укрѣпвате въ мѫдрость и знания. Да бѫдете щастливи – не желая. Защо? – Защото ще бѫдете най-нещастни хора въ свѣта, за това и не ви желая щастие. Ако дойда въ кѫщи ви и намѣря щастието като идеалъ, ще кажа: „Снемете тази икона отъ тукъ, турете друго нѣщо на нейно мѣсто.“ Всички искатъ да бѫдатъ щастливи. Казвате: „Днесъ да спечелиме малко пари, за да имаме щастие.“ Ами ако умрешъ утрѣ, защо ти трѣбва да гонишъ Михала?
към втори вариант >>
Азъ
не проповѣдвамъ моралъ, а животъ чистъ и святъ, но не попска святость, не учителска святость, не майчина святость, а святость, която не може да се опетни за нищо, святость, за която Йоанъ е казалъ: „И свѣтлината свѣти, и тъмнината я не обзе.“ Този моралъ, който не може да се прѣвърне въ тъмнина, той е истински, а всѣки моралъ, който се прѣвръща въ тъмнина, това не е моралъ, това е безморалие.
(втори вариант)
На много учени омекнаха мозъцитѣ, коститѣ, нервитѣ. А послѣ казватъ: „Рахитизъмъ има.“ Всичко ще омекне, всичко ще стане разумно, нѣма да има никакво търкане, а ще има велика хармония между хората, ще се разбиратъ по умъ и по сърце. Когато ви гледамъ, казвамъ: Надписахте ли този надписъ, че любовьта изисква подвигъ не за едного, а за този общ принципъ, за Великия Господь, за Когото всичко трѣбва да се пожертвува. Когато пожертвуваме всичко зарадъ Него, тогава Той ще пожертвува всичко за насъ, ние ще се слѣемъ съ Него. Тогава ще дойдатъ нови хора, нови мисли, всичко ще бѫде едно.
Азъ
не проповѣдвамъ моралъ, а животъ чистъ и святъ, но не попска святость, не учителска святость, не майчина святость, а святость, която не може да се опетни за нищо, святость, за която Йоанъ е казалъ: „И свѣтлината свѣти, и тъмнината я не обзе.“ Този моралъ, който не може да се прѣвърне въ тъмнина, той е истински, а всѣки моралъ, който се прѣвръща въ тъмнина, това не е моралъ, това е безморалие.
Станете вие мъртви, оживѣйте вие, които сте станали и възкръснете вие, които сте оживѣли и Господь ще бѫде съ васъ!
към втори вариант >>
73.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани,
азъ
прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно.
(втори вариант)
Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ.
Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани,
азъ
прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно.
Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“ Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба.
към втори вариант >>
Ето какъ разбирамъ
азъ
вашето състояние.
(втори вариант)
По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма. Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не.
Ето какъ разбирамъ
азъ
вашето състояние.
Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ. Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми. Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ.
към втори вариант >>
Ще ме извините,
азъ
разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма.
(втори вариант)
Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ. Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми. Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ. Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо.
Ще ме извините,
азъ
разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма.
Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора. Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ. Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ.
към втори вариант >>
Азъ
ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора.
(втори вариант)
И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ. Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми. Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ. Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо. Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма.
Азъ
ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора.
Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ. Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне.
към втори вариант >>
Въ миналата бесѣда
азъ
засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението.
(втори вариант)
Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си. Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си. Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си. Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание? – Ще има.
Въ миналата бесѣда
азъ
засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението.
Изваждането, това е обратно дѣйствие на събирането. Математицитѣ казватъ така: „Дава се сумата на двѣтѣ събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалитель и се търси другото, което се нарича разлика или остатъкъ“. Всѣка нова култура, започва съ изваждането. Онѣзи, които употрѣбяватъ закона на изваждането, трѣбва да разбиратъ не само простото изваждане, но трѣбва да разбиратъ и онѣзи дълбоки вѫтрѣшни закони, които трансформиратъ материята, та да знаете да прѣвеждате материята отъ състояние на събиране въ състояние на изваждане. Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара?
към втори вариант >>
Азъ
не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение.
(втори вариант)
Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ.
Азъ
не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение.
Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность. И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме. Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме. Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата. Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще.
към втори вариант >>
Азъ
като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще.
(втори вариант)
Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение. Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность. И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме. Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме. Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата.
Азъ
като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще.
Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него.
към втори вариант >>
Азъ
прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа.
(втори вариант)
Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата. Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще. Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо.
Азъ
прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа.
Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия.
към втори вариант >>
– „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ
азъ
на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия.
(втори вариант)
Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ.
– „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ
азъ
на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия.
Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми. Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна.
към втори вариант >>
Той казва: „
Азъ
не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „
Азъ
не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината!
(втори вариант)
Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия.
Той казва: „
Азъ
не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „
Азъ
не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината!
Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми. Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна. Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“
към втори вариант >>
Трѣбва да кажешъ: „
Азъ
нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина.
(втори вариант)
Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо.
Трѣбва да кажешъ: „
Азъ
нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина.
„Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми. Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна. Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“ Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте?
към втори вариант >>
Този прѣстѫпникъ казва: „
Азъ
съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна.
(втори вариант)
– „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми.
Този прѣстѫпникъ казва: „
Азъ
съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна.
Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“ Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте? Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ. Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ.
към втори вариант >>
Азъ
не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ.
(втори вариант)
„Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми. Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна. Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“ Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте?
Азъ
не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ.
Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ. Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление! Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това! Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е?
към втори вариант >>
Азъ
зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа.
(втори вариант)
Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно. Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно.
Азъ
зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа.
Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ. Изваждането трѣбва да става правилно, за да се види какъвъ е остатъкътъ, каква е силата на едното събираемо. И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да направи едно изваждане, да видимъ въ какво стои нашата сила. Ние казваме, че сме интелигентни хора. Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ?
към втори вариант >>
Азъ
съмъ си задавалъ.
(втори вариант)
Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ. Изваждането трѣбва да става правилно, за да се види какъвъ е остатъкътъ, каква е силата на едното събираемо. И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да направи едно изваждане, да видимъ въ какво стои нашата сила. Ние казваме, че сме интелигентни хора. Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ?
Азъ
съмъ си задавалъ.
Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това? Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история. И тогава какъ бихъ постѫпилъ? Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически.
към втори вариант >>
Отъ това
азъ
ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ? “ Колкото ѫгълътъ е по-остъръ, толкова и падането е по-силно; колкото ѫгълътъ е по-тѫпъ, толкова и падането е по-малко. Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата? Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването. Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо.
Отъ това
азъ
ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ.
Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ.
към втори вариант >>
Азъ
разглеждамъ принципално, геометрически въпроса.
(втори вариант)
Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата? Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването. Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо. Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ. Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже.
Азъ
разглеждамъ принципално, геометрически въпроса.
Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ. За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо. Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената?
към втори вариант >>
Вие казвате: „
Азъ
за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може.
(втори вариант)
Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ. Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му. Само тогава ще имаме една положителна наука. А, че мязала приблизително, това не е наука, това сѫ само прѣдположения за васъ. Този ангелъ дошълъ да каже на женитѣ, че за въ бѫдеще не може да се ходи така.
Вие казвате: „
Азъ
за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може.
И тъй да бѫдемъ добри или лоши, това не зависи отъ външнитѣ условия, а принципално отъ насъ зависи. И когато нѣкому се ревне да бѫде като Бога, у него се ражда прѣстѫпление. Всѣки индивидъ, всѣка душа или всѣки духъ, комуто се ревне да бѫде като Бога по величина, по сила, по разумъ, у него се ражда прѣстѫпление, защото абсолютната величина е една и всѣки, който иска да образува друга величина, ражда злото. И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила. Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ.
към втори вариант >>
Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и
азъ
.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ.
(втори вариант)
Вие казвате: „Азъ за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може. И тъй да бѫдемъ добри или лоши, това не зависи отъ външнитѣ условия, а принципално отъ насъ зависи. И когато нѣкому се ревне да бѫде като Бога, у него се ражда прѣстѫпление. Всѣки индивидъ, всѣка душа или всѣки духъ, комуто се ревне да бѫде като Бога по величина, по сила, по разумъ, у него се ражда прѣстѫпление, защото абсолютната величина е една и всѣки, който иска да образува друга величина, ражда злото. И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила.
Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и
азъ
.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ.
– „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ. Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено.
към втори вариант >>
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „
Азъ
зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ
азъ
разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ.
(втори вариант)
За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма. И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа. За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни. За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени. Това е по отношение на нашия слухъ, който не е еднакво развитъ.
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „
Азъ
зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ
азъ
разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ.
Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира. Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици. За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда. Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ.
към втори вариант >>
Азъ
говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата.
(втори вариант)
Нѣкой падналъ въ вода, спасили го. Това е спасение по форма. Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ. Когато човѣкъ се спаси по тритѣ начина, може да живѣе правиленъ животъ, да расте и да се развива. И тъй, отъ наша страна, ние трѣбва да се нагласимъ, да дойдемъ въ съгласие съ живата природа.
Азъ
говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата.
Вънъ отъ природата, не знамъ какъ сѫ нѣщата. Това, което виждамъ, това е реалното, отъ него ще намѣримъ съдържанието. Като намѣримъ формата, ще намѣримъ Божественото съдържание, а като намѣримъ Божественото съдържание, ще намѣримъ Божествения смисълъ. Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: вие садите цвѣтя въ градинитѣ си и виждате, че едни отъ тѣхъ сѫ сини, други червени, трети розови и т.н, Изслѣдвали ли сте защо сѫ тѣзи различни цвѣтове вѫрху тѣхъ? Всѣки цвѣтъ това е единъ етикетъ.
към втори вариант >>
Виждате ли този разбойникъ, извинете ме,
азъ
тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава.
(втори вариант)
И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате. Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се. – „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава.
Виждате ли този разбойникъ, извинете ме,
азъ
тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава.
Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него. Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате. Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате. Това е въ проектъ само. Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ.
(втори вариант)
Виждате ли този разбойникъ, извинете ме, азъ тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава. Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него. Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате. Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате. Това е въ проектъ само.
Азъ
бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ.
Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си. Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете. Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса. Този ангелъ, който е отворилъ гроба, всѣка сутринь, когато цвѣтята цъфтятъ, е при тѣхъ, отваря всѣка пѫпка. Нѣкоя жена казва: „Азъ да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда!
към втори вариант >>
Нѣкоя жена казва: „
Азъ
да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда!
(втори вариант)
Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ. Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си. Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете. Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса. Този ангелъ, който е отворилъ гроба, всѣка сутринь, когато цвѣтята цъфтятъ, е при тѣхъ, отваря всѣка пѫпка.
Нѣкоя жена казва: „
Азъ
да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда!
“ – „Ехъ, казвамъ, жено, колко пѫти, колко години наредъ ангелътъ се спира да отваря пѫпки! “ Казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е цъфтенето.“ Не знаете какво нѣщо е то! Това цъфтене става вѫтрѣ въ нашия умъ, вѫтрѣ въ нашето сърце. Та всички тѣзи емблеми трѣбва да оживѣятъ. Азъ искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане.
към втори вариант >>
Азъ
искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане.
(втори вариант)
Нѣкоя жена казва: „Азъ да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда! “ – „Ехъ, казвамъ, жено, колко пѫти, колко години наредъ ангелътъ се спира да отваря пѫпки! “ Казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е цъфтенето.“ Не знаете какво нѣщо е то! Това цъфтене става вѫтрѣ въ нашия умъ, вѫтрѣ въ нашето сърце. Та всички тѣзи емблеми трѣбва да оживѣятъ.
Азъ
искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане.
Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ. Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане. Грѣхъ е на този, който не вижда. Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите? – Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли.
към втори вариант >>
„Идете и кажете на братята ми, че
азъ
съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си?
(втори вариант)
При гроба ходили ли сте? Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ? Ако ви е казалъ, радвамъ се. Сега втората стѫпка. Кѫдѣ да вървите?
„Идете и кажете на братята ми, че
азъ
съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си?
А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба. Ще кажете: „Дали му е врѣмето? “ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма.
към втори вариант >>
Е, хубаво,
азъ
ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ.
(втори вариант)
Ако чрѣзъ очитѣ приемете най-хубавитѣ енергии, всичко ще бѫде правилно – вашитѣ очи, носъ, зѫби. Сега мнозина казватъ: „Да дойде Христосъ въ свѣта и да ни избави.“ Христосъ дойде въ свѣта и каза на хората, че трѣбва да се любятъ, да иматъ любовь помежду си. Хората казаха: „Любовьта ние сме я опитали, ние я имаме. Дошълъ любовь да ни проповѣдва! “ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото.
Е, хубаво,
азъ
ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ.
Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате. Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила.
(втори вариант)
Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ. Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате.
Азъ
бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила.
Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща! Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане. Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость. Тѣ иматъ нѣщо велико, Божествено съдържание въ себе си.
към втори вариант >>
Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я
азъ
нея!
(втори вариант)
Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща! Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане. Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость. Тѣ иматъ нѣщо велико, Божествено съдържание въ себе си.
Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я
азъ
нея!
“ Не гледайте по външната форма! Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление. Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание. Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете.
към втори вариант >>
Азъ
не мога да ви опиша какъ говори Господь.
(втори вариант)
Като сте били много благонадеждни, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“ И тъй, животътъ сега за васъ започва. А вие казвате: „Да отидемъ на небето.“ Важното е днесъ, днесъ Господь пакъ ще проговори, да видимъ колцина ще чуете гласа Му и колцина ще заспите. Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь? “ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте!
Азъ
не мога да ви опиша какъ говори Господь.
Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления. Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи. Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него. Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
Азъ
виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него.
(втори вариант)
“ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте! Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь. Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления. Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи.
Азъ
виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него.
Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ. Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ? Нѣма какво да се говори. И тъй желая днесъ да чуете онази дума, която Господь ще ви проговори. Ангелътъ ще ви срѣщне сега на пѫтя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той въ гроба, излѣзе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срѣщнете въ Галилея.
към втори вариант >>
74.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Азъ
съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е животътъ, т.е.
(втори вариант)
„Двѣ жени ще наедно да мелятъ“ – значи на мелницата ще бѫдатъ. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това сѫ иносказателни изречения, т.е. висшиятъ животъ, Божествениятъ животъ може да се разбере, само чрѣзъ символи. Той е абсолютно недостѫпенъ да са опише, да се поясни съ думи.
Азъ
съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е животътъ, т.е.
съзнателниятъ животъ, животъ, въ който има мисъль, животъ, който е придруженъ съ чувства, животъ, въ който има благородни подвизи. Земята е пълна съ разни видове отъ живота: вълкътъ има свой животъ, рибитѣ, буболечкитѣ, птицитѣ, пеперудитѣ си иматъ свой животъ, растенията си иматъ свой животъ и т.н., всички си иматъ свой животъ, всички иматъ желание да запазятъ този животъ. Но интересно е, когато започнешъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за Божественъ животъ, тѣ мислятъ, че въ този Божественъ животъ нѣма никакво съдържание, никакъвъ смисълъ. И всѣкога казватъ тъй: „Е, азъ нѣма да живѣя калугерски животъ? “ И тѣ мислятъ, че калугерскиятъ животъ е Божественъ.
към втори вариант >>
И всѣкога казватъ тъй: „Е,
азъ
нѣма да живѣя калугерски животъ?
(втори вариант)
Той е абсолютно недостѫпенъ да са опише, да се поясни съ думи. Азъ съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е животътъ, т.е. съзнателниятъ животъ, животъ, въ който има мисъль, животъ, който е придруженъ съ чувства, животъ, въ който има благородни подвизи. Земята е пълна съ разни видове отъ живота: вълкътъ има свой животъ, рибитѣ, буболечкитѣ, птицитѣ, пеперудитѣ си иматъ свой животъ, растенията си иматъ свой животъ и т.н., всички си иматъ свой животъ, всички иматъ желание да запазятъ този животъ. Но интересно е, когато започнешъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за Божественъ животъ, тѣ мислятъ, че въ този Божественъ животъ нѣма никакво съдържание, никакъвъ смисълъ.
И всѣкога казватъ тъй: „Е,
азъ
нѣма да живѣя калугерски животъ?
“ И тѣ мислятъ, че калугерскиятъ животъ е Божественъ. Ни най-малко! Калугерскиятъ животъ, това е най-долниятъ животъ. Ако нашитѣ калугери ще ни служатъ да прѣдставятъ Божествения животъ, това е едно посмѣшище. И често ние казваме: „Нѣма да живѣя калугерски животъ, ще поживѣя малко, както живѣятъ хората въ свѣта.“ Е, какъ живѣятъ хората въ свѣта?
към втори вариант >>
Всички вие, които ме слушате, както и
азъ
, си имаме задачи, имаме свои индивидуални, обществени, народни, общочовешки разбирания.
(втори вариант)
Значи, като умножите тѣзи двѣ жени по 2, ще се образуватъ 4. Защо се образуватъ 4? Това е единственото число, което и като се умножи на 2 и като се събере съ 2, получава се едно и сѫщо число – четири: 2 × 2 = 4 и 2 + 2 = 4. Затова българитѣ, като искатъ да кажатъ за нѣщо, че е необоримъ фактъ, казватъ: „Това е 2 и 2 равно на четири.“ Тъй че и да умножишъ 2 × 2 и да съберешъ 2 и 2, ще получишъ все четири. Сега ние, съврѣменнитѣ хора, се намираме на земята.
Всички вие, които ме слушате, както и
азъ
, си имаме задачи, имаме свои индивидуални, обществени, народни, общочовешки разбирания.
Имаме свои вѫтрѣшни разбирания и то всѣки споредъ степеньта на своето развитие, тъй разбира. Сега старитѣ, като живѣятъ духовенъ животъ, казватъ на младитѣ: „На васъ не ви трѣбва духовенъ животъ, не ви трѣбва религия. Като остарѣете като насъ, тогава може да станете набожни.“ И чудно е, че хората проповѣдватъ набоженъ животъ на онѣзи хилави хора, които остарѣватъ. Че и на Господа не Му трѣбватъ хилави хора! Ако на младини похарчишъ живота си за едно-друго, а като остарѣешъ, отивашъ при Бога и казвашъ: „Господи, ида да посветя живота си на Тебе“, Той те пита: „Че какво имашъ?
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
вѣрвамъ.“ Да, но това вѣрване не е твое, ти си челъ нѣщо и си го възприелъ.
(втори вариант)
Бѫдещето разбира само условията, които за въ бѫдеще ще се дадатъ. Като говоримъ за минало, пакъ подразбираме условия, а животътъ се изразява реално въ настоящето. Слѣдователно, трѣбва да гледаме какви ще бѫдатъ нашитѣ убѣждения, нашитѣ вѣрвания. Свободни ли сме отъ нашитѣ вѣрвания. Ние четемъ извѣстна книга, заразяваме се отъ нѣкои идеи, заразяваме се отъ извѣстни прѣдания на миналото.
Нѣкой казва: „
Азъ
вѣрвамъ.“ Да, но това вѣрване не е твое, ти си челъ нѣщо и си го възприелъ.
Нѣкои ясновидци казватъ, че ходили горѣ, видѣли това-онова и ти му вѣрвашъ. Той може да е видѣлъ, но ти видѣлъ ли си? Слѣдователно, ти ще снемешъ 25% отъ това, което той е видѣлъ, 25% отъ това, което той вѣрва и само 25% ще остане вѣрно. Никога не взимайте 100%. Е, добрѣ, ако нѣкой ясновидецъ е слѣзълъ въ долния свѣтъ и ви разказва за това, което тамъ видѣлъ, прѣзъ извѣстно врѣме, това тъкмо тъй ли е?
към втори вариант >>
Това е едно прѣдание,
азъ
не говоря като онзи, който е слѣзълъ, тъй говори прѣданието, а именно, че въ земята вѫтрѣ, приблизително на около 2000 метра отъ тукъ, живѣятъ тѣзи хора.
(втори вариант)
Слѣдователно, ти ще снемешъ 25% отъ това, което той е видѣлъ, 25% отъ това, което той вѣрва и само 25% ще остане вѣрно. Никога не взимайте 100%. Е, добрѣ, ако нѣкой ясновидецъ е слѣзълъ въ долния свѣтъ и ви разказва за това, което тамъ видѣлъ, прѣзъ извѣстно врѣме, това тъкмо тъй ли е? Кой е долниятъ свѣтъ? Въ центъра на земята има да живѣятъ други хора, които иматъ култура като вашата.
Това е едно прѣдание,
азъ
не говоря като онзи, който е слѣзълъ, тъй говори прѣданието, а именно, че въ земята вѫтрѣ, приблизително на около 2000 метра отъ тукъ, живѣятъ тѣзи хора.
Ще кажете: „Много близо сѫ тѣ.“ Не, малко по-далечъ сѫ. Като увеличимъ всѣки метъръ на 1000 метра, значи на 2000 километра отъ тукъ, подъ земята отдолу започва друга една култура. Сега ако нѣкой ясновидецъ отъ тази култура дойде на земята зимно врѣме отъ сѣверния полюсъ и се върне какъ ще опише нашия свѣтъ? Ще разкаже, че на земята има вѣчни снѣгове, бури, виелици, хората не се виждатъ отъ снѣгъ. Тогава хората отъ подземния животъ сѫ описали надземния животъ така, че сѫ виждали хората покрити съ снѣгъ.
към втори вариант >>
Азъ
не наричамъ този животъ много щастливъ, но не и много нещастенъ.
(втори вариант)
И сега, всички религиозни хора функциониратъ все въ миньорна гама. Всички религиозни хора гледатъ на свѣта много мрачкаво. Защо? – Защото нѣкои отъ тѣзи религиозни хора изгубили жена си, други изгубили имането си, кѫщата си и казватъ: „Лошъ е свѣтътъ.“ За тѣхъ е вѣрно, тѣхниятъ животъ не е въ хармония, обаче ако вземемъ тѣхната опитность, ще попаднемъ въ една крайность. Други общества казватъ, че животътъ е отличенъ. То е друга крайность.
Азъ
не наричамъ този животъ много щастливъ, но не и много нещастенъ.
Питамъ: Ако този възлюбенъ дойде да вземе дъщеря ви, вие ще се радвате ли? Ако той дойде да живѣе при васъ, да се умножите, ще се радвате, но той оставя хилавата дъщеря, а взима другата. Майката казва: „Отиде си наша Марийка, а остана тази нескопосаната.“ Тя това казва на себе си, а кога дойдатъ да искатъ и нея, тя казва, че е много скопосана. Нѣкои майки иматъ тази психология – да хвалятъ дъщеритѣ си, а нѣкои – обратно, корятъ ги. Нѣкой пѫть, като дойде момъкътъ да иска момата, майката я кори.
към втори вариант >>
Той казва: „Майка ти не те харесва, но
азъ
те харесвамъ.“ А нѣкога, като хвалятъ момата, работата е изгубена.
(втори вариант)
Ако той дойде да живѣе при васъ, да се умножите, ще се радвате, но той оставя хилавата дъщеря, а взима другата. Майката казва: „Отиде си наша Марийка, а остана тази нескопосаната.“ Тя това казва на себе си, а кога дойдатъ да искатъ и нея, тя казва, че е много скопосана. Нѣкои майки иматъ тази психология – да хвалятъ дъщеритѣ си, а нѣкои – обратно, корятъ ги. Нѣкой пѫть, като дойде момъкътъ да иска момата, майката я кори. Нѣкога това е много хубаво, подигатъ се акциитѣ на момата предъ момъка.
Той казва: „Майка ти не те харесва, но
азъ
те харесвамъ.“ А нѣкога, като хвалятъ момата, работата е изгубена.
Това сѫ политически съображения, въ които има договорни страни, да се спечели нѣщо, защото вие въ свѣта всичко вършите съ смѣтка и при Бога като отивате, пакъ имате смѣтка. Ако отивате на училище да се учите, смѣтка имате; ако отивате при Бога, смѣтка имате; ако изучавате окултната наука, пакъ смѣтка имате. Нѣкой казва: „Азъ съмъ много честенъ, справедливъ човѣкъ.“ Казвамъ: „Кажи си истината – смѣтка имашъ.“ „Азъ съмъ, казва, много набоженъ човѣкъ.“ Какво трѣбва да се разбере подъ думата „набожность“? Свѣтътъ страда все отъ набожни хора. Въ свѣта има едно криво разбиране на тази набожность.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ много честенъ, справедливъ човѣкъ.“ Казвамъ: „Кажи си истината – смѣтка имашъ.“ „
Азъ
съмъ, казва, много набоженъ човѣкъ.“ Какво трѣбва да се разбере подъ думата „набожность“?
(втори вариант)
Нѣкой пѫть, като дойде момъкътъ да иска момата, майката я кори. Нѣкога това е много хубаво, подигатъ се акциитѣ на момата предъ момъка. Той казва: „Майка ти не те харесва, но азъ те харесвамъ.“ А нѣкога, като хвалятъ момата, работата е изгубена. Това сѫ политически съображения, въ които има договорни страни, да се спечели нѣщо, защото вие въ свѣта всичко вършите съ смѣтка и при Бога като отивате, пакъ имате смѣтка. Ако отивате на училище да се учите, смѣтка имате; ако отивате при Бога, смѣтка имате; ако изучавате окултната наука, пакъ смѣтка имате.
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ много честенъ, справедливъ човѣкъ.“ Казвамъ: „Кажи си истината – смѣтка имашъ.“ „
Азъ
съмъ, казва, много набоженъ човѣкъ.“ Какво трѣбва да се разбере подъ думата „набожность“?
Свѣтътъ страда все отъ набожни хора. Въ свѣта има едно криво разбиране на тази набожность. Набоженъ човѣкъ наричамъ този, който има качествата, свойствата на Бога, има и Неговия умъ, Неговата душа и сърце, а онзи, който е само сѣнка на Бога, който прѣдставлява само силата Божия въ себе си, той не е набоженъ човѣкъ, той е човѣкъ на силата. Христосъ обръща внимание на своитѣ слушатели и казва: „Помнете Лотовата жена.“ Защо тя остана? – Защото се обърна пакъ да гледа къмъ Содомъ и Гоморъ.
към втори вариант >>
И Христосъ е казалъ: „
Азъ
съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ И на гръцки думата „зои“, отдѣто е произлѣзла думата „жена“, „живе“ на санскритски означава животъ.
(втори вариант)
Питамъ: На кѫдѣ ще отидете сега отъ тукъ? Всички сте дошли до едно мѣсто – мѫже и жени, събрали сте се тамъ и казватъ: „Нѣма какво да се прави.“ Оженили се, разговарятъ се, биятъ се, четатъ всѣки день в.„Таймсъ“. Единъ день мѫжътъ чете „Таймсъ“, жената казва: „Дай го на мене послѣ.“ Мѫжътъ казва: „Ето какво пише Таймсъ.“ Жената казва: „Не си довидѣлъ добрѣ, има нѣщо пропуснато.“ И по нѣкой пѫть спорятъ, кой е прочелъ вѣстника право. Но това произтича отъ кривото разбиране, кой животъ прѣобладава вѫтрѣ въ насъ. Ако въ насъ, въ нашия духъ прѣобладава онзи животъ на жената, която се взима, ние сме кандидати за новата култура, която иде или тъй казано, ние сме кандидати за Царството Божие.
И Христосъ е казалъ: „
Азъ
съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ И на гръцки думата „зои“, отдѣто е произлѣзла думата „жена“, „живе“ на санскритски означава животъ.
Слѣдователно, жената е единъ обектъ да я изучава мѫжа. Тя е прѣдметно обучение за него. Затова се казва: „Тя е кость отъ плътьта му.“ Значи, жената – животътъ вѫтрѣ у насъ трѣбва да го изучаваме, да го използуваме, защото сѫщиятъ този животъ тече вѫтрѣ въ насъ. Не мислете, че жената има единъ животъ, а мѫжътъ – другъ. Поставете мѫжа при сѫщитѣ условия, при които се намира жената и той ще прояви сѫщия животъ.
към втори вариант >>
Сега дойде при васъ нѣкой учитель и казва: „И съ месце може да се живѣе.“
Азъ
вземамъ това като символъ.
(втори вариант)
Ако проектирате тази мисъль въ духовния свѣтъ, какъ ражда жената, какъ зачева, вие ще опетните небето и нѣма да ви пуснатъ тамъ за 10 000 години. Слѣдователно, нашиятъ животъ на земята е едно посмѣшище, въ него нѣма онова възвишено, благородно чувство, да влѣземъ въ положението на жената, когато ражда, а казваме: „Тя е крава, нека се тели, тя е овца, нека ражда агънца.“ А като се родятъ агненцата, казвате: „Ние знаемъ какво да правимъ съ тѣзи агненца.“ Това е схващане на вълка. Въ древностьта между овцитѣ и вълцитѣ е имало култура, тѣ заедно сѫ трѣва пасли и братски разговаряли. Обаче единъ день дошълъ учитель на вълцитѣ и казалъ: „Не само съ трѣва ще бѫдатъ живи вълцитѣ, но и съ всѣко месце отъ овцитѣ.“ Рекламирали новото учение на този учитель и започнали съ овци да се хранятъ. И отъ тогава кръвьта на овцитѣ се продала.
Сега дойде при васъ нѣкой учитель и казва: „И съ месце може да се живѣе.“
Азъ
вземамъ това като символъ.
Братството и приятелството между овцитѣ и вълцитѣ изчезнало като се произнесълъ тѣхниятъ учитель, че не само съ трѣва може да се живѣе, но и съ месце. Отъ тогава вълкътъ яде месо, но и трѣва пасе отъ врѣме на врѣме, когато нѣма месо. Сега умоветѣ на насъ съврѣменнитѣ хора сѫ тъй изопачени, както умътъ на вълка. Попитайте най-правовѣрния човѣкъ – въ какво седи правотата на Христовото учение, той ще ви каже, че Христосъ е дошълъ да спаси свѣта. Другъ ще ви каже, че Христосъ е дошълъ да научи хората да се любятъ.
към втори вариант >>
Това
азъ
наричамъ едно паталогическо учение, неразбиране на онзи великъ Божественъ законъ, който работи сега вѫтрѣ у насъ.
(втори вариант)
Влѣзте въ кѫщата на най-правовѣрния християнинъ, той ще ви погледне, ще заключи кѫщата си, ще заключи касата си, яденето си. Той ще ви гощава, но всичкитѣ му каси сѫ затворени. Ако му поискате 2–3000 лева, ще ви каже: „Ти прѣкали, гледай отъ другаде да поискашъ.“ А това е учението на свѣта. Споредъ учението на свѣта, всѣки трѣбва да работи; споредъ учението на свѣта, слабиятъ трѣбва да работи за силния, споредъ учението на свѣта, силниятъ трѣбва да се ползува отъ месцето на слабия; споредъ учението на свѣта, вашата дъщеря трѣбва да стане наложница на силния. Това е учението на свѣта и него наричатъ християнско културно учение.
Това
азъ
наричамъ едно паталогическо учение, неразбиране на онзи великъ Божественъ законъ, който работи сега вѫтрѣ у насъ.
Ще ви приведа единъ примѣръ, който се случилъ къмъ края на сребърния периодъ на човѣшкия животъ въ врѣмето на алмаритѣ. Последѣнъ царь въ това врѣме билъ Алмаръ. Този царь прокаралъ единъ законъ, споредъ който, когато нѣкой забогатѣе, той взималъ излишъка отъ богатството му и го давалъ въ заемъ на бѣднитѣ, на който не достигали срѣдствата. Когато идвали при този царь двама души да се сѫдятъ, той постѫпвалъ така: този, който извършилъ прѣстѫплението, той го осѫждалъ, но прѣди всичко го повиквалъ въ кѫщи да го угости, а послѣ го изпращалъ въ затвора. Затворътъ билъ постланъ съ хубави килими, добра обстановка, и всички затворници живѣли като нѣкои дукове.
към втори вариант >>
Азъ
питамъ сега: Вие бихте ли замѣнили затворническия животъ на дука съ свободния животъ на онзи праведенъ, който отглеждалъ градини и ниви, макаръ да му удряли по 10 пръчки на задницата?
(втори вариант)
Като идвалъ нѣкой праведенъ при него, той го оправдавалъ, но като си излизалъ, заповѣдвалъ да му ударятъ по нѣколко тояги и да му се дадатъ нѣколко градини и ниви, да ги обработва и да сѣе. И тъй, затворитѣ на този царь били пълни все съ такива дукове. Царятъ имъ доставялъ всички удоволствия, но ималъ едно правило: всѣки затворникъ билъ длъженъ, излишъкътъ, който оставалъ въ цукалото му, самъ да си го изхвърля навънка. Е, какъ мислите, този царь постѫпвалъ ли е умно? – Много умно е постѫпвалъ.
Азъ
питамъ сега: Вие бихте ли замѣнили затворническия животъ на дука съ свободния животъ на онзи праведенъ, който отглеждалъ градини и ниви, макаръ да му удряли по 10 пръчки на задницата?
На онзи, който правилъ прѣстѫпления, никакво наказание нѣмало, хубави килими ималъ, богата храна, добрѣ прѣкарвалъ живота си. Това е единъ фактъ. Вие се чудите защо свѣтътъ днесъ е така. Днесъ царува царь Алмаръ и всички прѣстѫпници е турилъ въ такива затвори. Тѣзи затворници иматъ и килими и канапета, всичко си иматъ, но цукалата си трѣбва да изнасятъ сами навънъ.
към втори вариант >>
Азъ
нѣмамъ врѣме да ви разяснявамъ вѫтрѣшнитѣ тайни на живота, защото вие сами ще ги изучите, когато изучавате окултната наука по-дълбоко.
(втори вариант)
Ако ви дава царьтъ, ще си го вземе, ако вземе, ще ви го върне. Това е великъ законъ, който работи въ природата. Всѣко нѣщо, което е припечелено, никой не може да ви го вземе. Никое сѫщество въ свѣта не може да ви отнеме благото, което сте спечелили съ честенъ трудъ и потъ на лицето си. Никой не може да ви го вземе, а ако вие сами си го изгубите, не се плашете, това благо, кога и да е, ще ви дойде пакъ.
Азъ
нѣмамъ врѣме да ви разяснявамъ вѫтрѣшнитѣ тайни на живота, защото вие сами ще ги изучите, когато изучавате окултната наука по-дълбоко.
Всинца вие ме слушате и едни отъ васъ не разбиратъ едно, други – друго. Когато ви говоря, нѣкои казватъ: „Защо не обхваща нѣщата отъ по-висша область? “ А други казватъ: „Защо не снеме по-долу? “ Азъ се старая да ме разбиратъ поне 25%, повече отъ това не мога да направя нѣщата ясни. Казвамъ: вие трѣбва да прѣживѣвате нѣщата, защото имате всички способности, всички чувства, имате всички условия, всичко е скрито у васъ.
към втори вариант >>
“
Азъ
се старая да ме разбиратъ поне 25%, повече отъ това не мога да направя нѣщата ясни.
(втори вариант)
Никой не може да ви го вземе, а ако вие сами си го изгубите, не се плашете, това благо, кога и да е, ще ви дойде пакъ. Азъ нѣмамъ врѣме да ви разяснявамъ вѫтрѣшнитѣ тайни на живота, защото вие сами ще ги изучите, когато изучавате окултната наука по-дълбоко. Всинца вие ме слушате и едни отъ васъ не разбиратъ едно, други – друго. Когато ви говоря, нѣкои казватъ: „Защо не обхваща нѣщата отъ по-висша область? “ А други казватъ: „Защо не снеме по-долу?
“
Азъ
се старая да ме разбиратъ поне 25%, повече отъ това не мога да направя нѣщата ясни.
Казвамъ: вие трѣбва да прѣживѣвате нѣщата, защото имате всички способности, всички чувства, имате всички условия, всичко е скрито у васъ. Вашиятъ животъ е едно отъ най-голѣмитѣ блага, които Богъ ви е далъ. Ще ви дамъ едно твърдение: сега най-лошиятъ животъ, животътъ на най-лошия грѣшникъ има хиляди пѫти повече условия за развитие, отколкото единъ ангелъ. Какво ще кажете сега? Единъ ангелъ ако иска да мине прѣзъ една по-висока йерархия на развитие, трѣбва да слѣзе на земята, да мине прѣзъ всички страдания на човѣка.
към втори вариант >>
“
Азъ
не говоря за вашия строй, при сегашнитѣ условия.
(втори вариант)
Много хора сѫ изгубили умоветѣ си зарадъ паритѣ. Нѣкой човѣкъ, като му взематъ паритѣ, полудява! И на християнитѣ казватъ, че сѫ герои. Онзи, който може да живѣе само съ трѣва, онзи който може да живѣе безъ пари, той е герой. Но вие ще ми кажете: „Как е възможно това, да се живѣе безъ пари?
“
Азъ
не говоря за вашия строй, при сегашнитѣ условия.
Щомъ е човѣкъ на земята, да живѣе, той ще има нѣкаква сила, нѣкакви способности, нѣкакви дарби, за които богатитѣ хора ще иматъ нужда отъ него. Ако твоитѣ мускули сѫ здрави, онзи, богатиятъ, който живѣе на канапета, ще те повика, да му съградишъ единъ затворъ. Не си ли способенъ, никой нѣма да те повика. Азъ наричамъ неспособни богатитѣ хора. Способни сѫ онѣзи, които работятъ на нивитѣ, на градинитѣ.
към втори вариант >>
Азъ
наричамъ неспособни богатитѣ хора.
(втори вариант)
Но вие ще ми кажете: „Как е възможно това, да се живѣе безъ пари? “ Азъ не говоря за вашия строй, при сегашнитѣ условия. Щомъ е човѣкъ на земята, да живѣе, той ще има нѣкаква сила, нѣкакви способности, нѣкакви дарби, за които богатитѣ хора ще иматъ нужда отъ него. Ако твоитѣ мускули сѫ здрави, онзи, богатиятъ, който живѣе на канапета, ще те повика, да му съградишъ единъ затворъ. Не си ли способенъ, никой нѣма да те повика.
Азъ
наричамъ неспособни богатитѣ хора.
Способни сѫ онѣзи, които работятъ на нивитѣ, на градинитѣ. И тъй, неспособнитѣ, благороднитѣ хора сѫ тѣзи, които живѣятъ на канапета. Това не е упрѣкъ, азъ не казвамъ като отидете сега въ кѫщи да захвърлите килимитѣ, канапетата, си защото вие нѣмате тази доблесть, но ви казвамъ: „Дръжте си килимитѣ, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари царь Алмаръ 10 тояги, тогава излѣзте отъ затвора. Въ деня, когато ви ударятъ 10 тояжки, прѣкръстете се и на нивата, а до тогава – стойте си въ затвора. Като ви извикатъ да ви ударятъ 10 тояжки и ви изпратятъ на нивата, праведни сте.
към втори вариант >>
Това не е упрѣкъ,
азъ
не казвамъ като отидете сега въ кѫщи да захвърлите килимитѣ, канапетата, си защото вие нѣмате тази доблесть, но ви казвамъ: „Дръжте си килимитѣ, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари царь Алмаръ 10 тояги, тогава излѣзте отъ затвора.
(втори вариант)
Ако твоитѣ мускули сѫ здрави, онзи, богатиятъ, който живѣе на канапета, ще те повика, да му съградишъ единъ затворъ. Не си ли способенъ, никой нѣма да те повика. Азъ наричамъ неспособни богатитѣ хора. Способни сѫ онѣзи, които работятъ на нивитѣ, на градинитѣ. И тъй, неспособнитѣ, благороднитѣ хора сѫ тѣзи, които живѣятъ на канапета.
Това не е упрѣкъ,
азъ
не казвамъ като отидете сега въ кѫщи да захвърлите килимитѣ, канапетата, си защото вие нѣмате тази доблесть, но ви казвамъ: „Дръжте си килимитѣ, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари царь Алмаръ 10 тояги, тогава излѣзте отъ затвора.
Въ деня, когато ви ударятъ 10 тояжки, прѣкръстете се и на нивата, а до тогава – стойте си въ затвора. Като ви извикатъ да ви ударятъ 10 тояжки и ви изпратятъ на нивата, праведни сте. Ако си грѣшенъ, ще те нагостятъ и ще те поставятъ въ добрѣ мобилиранъ салонъ, съ хубави килими и канапета. Алмаръ разсѫдавалъ така: Този човѣкъ билъ смѣлъ, безстрашенъ и за тѣзи, които нарушавали законитѣ, за тѣхното безстрашие имъ давалъ угощение и ги поставялъ въ затворъ съ килими и канапета. А на праведнитѣ, защото сѫ страхливи, заповѣдвалъ да имъ удрятъ по 10 тояжки, да ги направятъ безстрашни.
към втори вариант >>
Азъ
бихъ желалъ да го опишете.
(втори вариант)
Въ Божествения свѣтъ нѣма доказване. Ела, вижъ и опитай! Всичко е съ опити и като направишъ 99 опити вѣрни, всичко е вѣрно. Тамъ всичко се опитва, не е както тукъ на земята. И тъй, Христосъ прѣдупрѣждава своитѣ слушатели, казва имъ: „Пазете се отъ животъ на Лотовата жена.“ Забѣлѣзалъ съмъ нѣкои, които ме слушате, казвате: „Ние да се върнемъ пакъ къмъ старото.“ Е, въ какво седи това старо учение?
Азъ
бихъ желалъ да го опишете.
Историята го е описала. Посѣтете скотобойнитѣ, бойнитѣ полета, посѣтете химическитѣ лаборатории, навсѣкѫдѣ ще видите какъвъ е сегашниятъ животъ, за какво се готвятъ хората. Сега хората се готвятъ да се изтрѣбватъ. Религиозни хора съ религиозни се изтрѣбватъ, учени хора съ учени се изтрѣбватъ, жени – съ жени, мѫже – съ мѫже. Защо? – Мѫжетѣ се изтрѣбватъ за жени, женитѣ се изтрѣбватъ за мѫже.
към втори вариант >>
Не казвайте, че „
азъ
съмъ неспособенъ“, а използувайте дарбитѣ и силитѣ, които имате, вие не сте използували и 1/100-на часть отъ дарбитѣ си.
(втори вариант)
Това, което изпитваме, това което усѣщаме, че тежи надъ насъ, това е кармата на цѣлото човѣчество. Това е единъ дългъ, който изплащаме. Всички ще бѫдемъ засѣгнати, всѣки, ще понесе нѣщо отъ тази карма. Който се взѣме, той ще бѫде освободенъ, той ликвидира съ тази карма, а онази жена, която остава, показва, че кармата ѝ още не е ликвидирана. И тъй, въ сегашния животъ се изисква смѣлость и разумно използуване на онѣзи условия, при които живѣемъ.
Не казвайте, че „
азъ
съмъ неспособенъ“, а използувайте дарбитѣ и силитѣ, които имате, вие не сте използували и 1/100-на часть отъ дарбитѣ си.
Вие, като срѣщнете нѣкой човѣкъ, не го цѣните за неговитѣ вѫтрѣшни качества, а вие го цѣните по това – високъ ли е, хубавъ ли е, хубаво ли е облѣченъ, има ли високо обществено положение, богатъ ли е и т.н. Щомъ е окѫсанъ, може да е светия, вие казвате: „Бѣденъ е, не си струва съ бѣденъ да дружишъ, белялия човѣкъ е той.“ Така и мѫжътъ оцѣнява своята жена, жената – своя мѫжъ, така и майката оцѣнява своитѣ дѣца, дѣцата – майка си и баща си. Когато бащата е богатъ, ученъ, дъщеритѣ и синоветѣ го цѣнятъ, но когато е бѣденъ, простъ, не искатъ да го знаятъ. И това било християни. Насъ искатъ да ни убѣдятъ, че външниятъ животъ е сила.
към втори вариант >>
И казва: „
Азъ
по неговитѣ стѫпки ще ходя.“ И тъй, вмѣсто да гледа Бога, гледа свещеницитѣ и владицитѣ.
(втори вариант)
Има други нѣща, които вие не сте сънували. Ако бихъ казалъ какво има, ще кажа съ езика на Павла: Нито на умъ не ви е идвало, нито съ сърце сте изпитвали какво има въ този свѣтъ. Отъ кога дойде религията? Съ падането на човѣка. Когато човѣкъ падна, започна да създава църкви, започна да избира владици, свещеници.
И казва: „
Азъ
по неговитѣ стѫпки ще ходя.“ И тъй, вмѣсто да гледа Бога, гледа свещеницитѣ и владицитѣ.
Че вие си ги създадохте и казвате, че Богъ чрѣзъ тѣхъ ще говори. Лъжете си. Господь чрѣзъ свещеници, попове, владици не говори. Господь чрѣзъ платени сѫдии, министри не управлява. Всички тѣзи служби въ Божествения свѣтъ ни поменъ нѣматъ отъ отплата, отъ любовь работятъ тѣ.
към втори вариант >>
Като питатъ какъвъ е религиозниятъ животъ, нѣкой пѫть и
азъ
го описвамъ какъвъ е този животъ.
(втори вариант)
Господь чрѣзъ платени сѫдии, министри не управлява. Всички тѣзи служби въ Божествения свѣтъ ни поменъ нѣматъ отъ отплата, отъ любовь работятъ тѣ. Е, какъ ще сравнятъ Божествения свѣтъ съ земния? Ще кажете: „Съ какви ли дрехи ще бѫдемъ облѣчени въ небето, моятъ мѫжъ дали ще бѫде съ фракъ, цилиндъръ, съ рѫкавици и т.н.? “ Това е смѣшно.
Като питатъ какъвъ е религиозниятъ животъ, нѣкой пѫть и
азъ
го описвамъ какъвъ е този животъ.
Питатъ ме: „Право ли пишатъ ясновидцитѣ? “ Право е, това е видѣлъ, това пише. – „Но тъй ли е? “ Споредъ него е тъй, споредъ мене не е тъй. Слѣдователно духовниятъ, Божествениятъ животъ трѣбва вие сами да го провѣрите, или поне вашиятъ умъ трѣбва да бѫде толкова прозорливъ, че като ви дадатъ една формула, единъ символъ, да може да го отгадаете правилно.
към втори вариант >>
Казвате: „Човѣкъ е направенъ по
образъ
и подобие Божие.“ Този човѣкъ е прѣтърпѣлъ три прѣобразования.
(втори вариант)
И тъй, вашиятъ животъ горѣ е само едно колело, а вие си прѣдставлявате, че сте много нѣщо, много нѣщо може да направите. Ще кажете: „Е, Божественъ човѣкъ е.“ Да, видѣли ли сте какво нѣщо е Божествениятъ човѣкъ? Тогава и кравитѣ и тигритѣ и лъвоветѣ, като разсѫждаватъ, мислятъ, че Божественото е като тѣхъ. Божественото не може да се сравни съ сегашния човѣкъ. Не се лъжете!
Казвате: „Човѣкъ е направенъ по
образъ
и подобие Божие.“ Този човѣкъ е прѣтърпѣлъ три прѣобразования.
Първо е билъ направенъ по образъ и подобие Божие, послѣ билъ направенъ отъ каль и най-послѣ отъ едно криво ребро била направена жената и като оголѣли, Господь имъ направилъ една кожа отъ звѣръ, съ която да се облѣкатъ. И сега този човѣкъ, който е облѣченъ съ кожа отъ звѣръ, казва: „Азъ съмъ направенъ по образъ и подобие Божие.“ Ще бѫде смѣшно да мислите така. Вие трѣбва да прѣвърнете човѣка два пѫти. Тогава ще ви приведа слѣдното разяснение отъ геометрията: ако ви кажа 2 въ първа степень, 22, 23, 24 и ви питамъ: кое отъ тѣзи числа разбирате – 21, 22, 23 или 24? Ако разберете 2 въ първа степень, то значи: мѫжътъ и жената, които вървятъ въ една права линия, ходятъ като войници.
към втори вариант >>
Първо е билъ направенъ по
образъ
и подобие Божие, послѣ билъ направенъ отъ каль и най-послѣ отъ едно криво ребро била направена жената и като оголѣли, Господь имъ направилъ една кожа отъ звѣръ, съ която да се облѣкатъ.
(втори вариант)
Ще кажете: „Е, Божественъ човѣкъ е.“ Да, видѣли ли сте какво нѣщо е Божествениятъ човѣкъ? Тогава и кравитѣ и тигритѣ и лъвоветѣ, като разсѫждаватъ, мислятъ, че Божественото е като тѣхъ. Божественото не може да се сравни съ сегашния човѣкъ. Не се лъжете! Казвате: „Човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие.“ Този човѣкъ е прѣтърпѣлъ три прѣобразования.
Първо е билъ направенъ по
образъ
и подобие Божие, послѣ билъ направенъ отъ каль и най-послѣ отъ едно криво ребро била направена жената и като оголѣли, Господь имъ направилъ една кожа отъ звѣръ, съ която да се облѣкатъ.
И сега този човѣкъ, който е облѣченъ съ кожа отъ звѣръ, казва: „Азъ съмъ направенъ по образъ и подобие Божие.“ Ще бѫде смѣшно да мислите така. Вие трѣбва да прѣвърнете човѣка два пѫти. Тогава ще ви приведа слѣдното разяснение отъ геометрията: ако ви кажа 2 въ първа степень, 22, 23, 24 и ви питамъ: кое отъ тѣзи числа разбирате – 21, 22, 23 или 24? Ако разберете 2 въ първа степень, то значи: мѫжътъ и жената, които вървятъ въ една права линия, ходятъ като войници. Ако кажатъ 22, показва, че се движат въ двѣ измѣрения, въ единъ квадратъ, въ по-широка плоскость; ако кажатъ 23, показва, че се движатъ въ кубъ, има и широчина и дълбочина и височина, а 24 показва, че животътъ се разширява още повече.
към втори вариант >>
И сега този човѣкъ, който е облѣченъ съ кожа отъ звѣръ, казва: „
Азъ
съмъ направенъ по
образъ
и подобие Божие.“ Ще бѫде смѣшно да мислите така.
(втори вариант)
Тогава и кравитѣ и тигритѣ и лъвоветѣ, като разсѫждаватъ, мислятъ, че Божественото е като тѣхъ. Божественото не може да се сравни съ сегашния човѣкъ. Не се лъжете! Казвате: „Човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие.“ Този човѣкъ е прѣтърпѣлъ три прѣобразования. Първо е билъ направенъ по образъ и подобие Божие, послѣ билъ направенъ отъ каль и най-послѣ отъ едно криво ребро била направена жената и като оголѣли, Господь имъ направилъ една кожа отъ звѣръ, съ която да се облѣкатъ.
И сега този човѣкъ, който е облѣченъ съ кожа отъ звѣръ, казва: „
Азъ
съмъ направенъ по
образъ
и подобие Божие.“ Ще бѫде смѣшно да мислите така.
Вие трѣбва да прѣвърнете човѣка два пѫти. Тогава ще ви приведа слѣдното разяснение отъ геометрията: ако ви кажа 2 въ първа степень, 22, 23, 24 и ви питамъ: кое отъ тѣзи числа разбирате – 21, 22, 23 или 24? Ако разберете 2 въ първа степень, то значи: мѫжътъ и жената, които вървятъ въ една права линия, ходятъ като войници. Ако кажатъ 22, показва, че се движат въ двѣ измѣрения, въ единъ квадратъ, въ по-широка плоскость; ако кажатъ 23, показва, че се движатъ въ кубъ, има и широчина и дълбочина и височина, а 24 показва, че животътъ се разширява още повече. Какъ ще се върви, като се каже 24?
към втори вариант >>
Когато говоря за духове,
азъ
имамъ друго понятие за духове; когато говоря за ангелитѣ,
азъ
имамъ друго понятие отъ това, което вие разбирате.
(втори вариант)
Любовьта е добъръ поривъ. Може да има криви опити на любовьта. Слѣдователно ние трѣбва да оправимъ, да разберемъ защо тази любовь е излѣзла такава, а не каквато я искаме. Христосъ казва: „Едната се взима, а другата се остава.“ Като се вземе едната, като се мине отъ единъ животъ въ другъ, почвашъ да побѣждавашъ мѫчнотиитѣ въ този животъ, това показва, че едната жена, която е млѣла долу въ стомаха, сега се качва горѣ въ дробоветѣ, до духовния животъ и почва да работи. И тъй, религиознитѣ, духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ умни, а не глупави хора, не хора на фантазията, а хора, които боравятъ съ реалноститѣ, съ видимото, съ осѣзаемото и трѣбва да знаятъ кое е вѣрно, кое не е вѣрно.
Когато говоря за духове,
азъ
имамъ друго понятие за духове; когато говоря за ангелитѣ,
азъ
имамъ друго понятие отъ това, което вие разбирате.
Когато чета описанието за ангелитѣ и духовния свѣтъ, смѣшно е това описание. Има нѣщо подобно, но то е вѫтрѣшно, то е въ онзи вѫтрѣшенъ принципъ, в който нѣма никакво изопачаване. Когато говоришъ за любовьта, а разбирашъ съединението на мѫжа и жената, това не е любовь, това е работене, това е за продължение на рода. Ако майката работи, това е човѣшки егоизъмъ, да има за стари години. Любовьта е най-възвишеното чувство, което сѫществува въ свѣта, то не е нито чувство на мѫжа, нито чувство на жената, нито чувство на майката.
към втори вариант >>
Азъ
искамъ отъ младитѣ да учатъ, да не кажатъ, че на насъ, религиознитѣ, науки не ни трѣбватъ.
(втори вариант)
Когато говоришъ за любовьта, а разбирашъ съединението на мѫжа и жената, това не е любовь, това е работене, това е за продължение на рода. Ако майката работи, това е човѣшки егоизъмъ, да има за стари години. Любовьта е най-възвишеното чувство, което сѫществува въ свѣта, то не е нито чувство на мѫжа, нито чувство на жената, нито чувство на майката. Сега ще опитате всички тѣзи видове любовь и като опитате всички форми на любовьта, тогава една отъ тѣзи твои жени ще се вземе и ще кажешъ: „Едно врѣме бѣхъ слуга, а сега виждамъ, сега разбирамъ какво нѣщо е любовьта.“ Затова Павелъ казва: „Едно врѣме знаяхъ отчасти, а сега ще…“ (Изречението е недовършено.) Ние ще изпитаме любовьта тъй, както Богъ я проявява въ насъ и тази любовь ще ни даде по-новъ потикъ на науката въ всички отрасли, всичко да се застѫпи.
Азъ
искамъ отъ младитѣ да учатъ, да не кажатъ, че на насъ, религиознитѣ, науки не ни трѣбватъ.
Не се лъжете! По-опасенъ човѣкъ отъ религиозенъ безъ наука – нѣма. Всички знания, до които човѣчеството е достигнало, религиозниятъ човѣкъ трѣбва да ги има. Ще кажете: „Като отидемъ въ небето, ще учимъ.“ Тамъ е другъ въпросъ, всички трѣбва да имате знания. Азъ не говоря за такива знания, че да бѫдете справочни книги, да сте съ много знания.
към втори вариант >>
Азъ
не говоря за такива знания, че да бѫдете справочни книги, да сте съ много знания.
(втори вариант)
Азъ искамъ отъ младитѣ да учатъ, да не кажатъ, че на насъ, религиознитѣ, науки не ни трѣбватъ. Не се лъжете! По-опасенъ човѣкъ отъ религиозенъ безъ наука – нѣма. Всички знания, до които човѣчеството е достигнало, религиозниятъ човѣкъ трѣбва да ги има. Ще кажете: „Като отидемъ въ небето, ще учимъ.“ Тамъ е другъ въпросъ, всички трѣбва да имате знания.
Азъ
не говоря за такива знания, че да бѫдете справочни книги, да сте съ много знания.
Това азъ наричамъ натоварена камила. Трѣбва да имате знания, но да разбирате законитѣ, да разбирате защо свѣтътъ е създаденъ така и защо се появили тѣзи науки. Всичко е потрѣбно. Вашиятъ обективенъ умъ, като работи, ще създаде вѣждитѣ ви, вашиятъ разсѫдъкъ, ще създаде челото ви; творческиятъ умъ ще създаде друго нѣщо. Слѣдователно, ако не се развивате правилно, вашата глава ще бѫде деформирана, нѣкѫдѣ ще има издатини, другадѣ сплеснати мѣста.
към втори вариант >>
Това
азъ
наричамъ натоварена камила.
(втори вариант)
Не се лъжете! По-опасенъ човѣкъ отъ религиозенъ безъ наука – нѣма. Всички знания, до които човѣчеството е достигнало, религиозниятъ човѣкъ трѣбва да ги има. Ще кажете: „Като отидемъ въ небето, ще учимъ.“ Тамъ е другъ въпросъ, всички трѣбва да имате знания. Азъ не говоря за такива знания, че да бѫдете справочни книги, да сте съ много знания.
Това
азъ
наричамъ натоварена камила.
Трѣбва да имате знания, но да разбирате законитѣ, да разбирате защо свѣтътъ е създаденъ така и защо се появили тѣзи науки. Всичко е потрѣбно. Вашиятъ обективенъ умъ, като работи, ще създаде вѣждитѣ ви, вашиятъ разсѫдъкъ, ще създаде челото ви; творческиятъ умъ ще създаде друго нѣщо. Слѣдователно, ако не се развивате правилно, вашата глава ще бѫде деформирана, нѣкѫдѣ ще има издатини, другадѣ сплеснати мѣста. Къмъ всичко човѣкъ трѣбва да се стреми, разнообразие трѣбва да има – само тогава вашиятъ организъмъ ще се развива правилно, симетрично.
към втори вариант >>
Човѣкъ като умира, казва: „
Азъ
свършихъ съ тритѣ измѣрения, започвамъ съ четвъртото.“ Като затворишъ очитѣ си, тогава ще влѣзешъ въ четвъртото измѣрение, но много хора и като затворятъ очитѣ си, пакъ за този свѣтъ мислятъ.
(втори вариант)
Ще турите бѣлата жена въ черната, ще ги размѣсите и тогава много плодъ се получава. Такъвъ е законътъ въ природата. Всичко ще използувате. Отъ тѣзи двѣ жени едната е бѣла, другата – черна. Бѣлата трѣбва да влѣзе въ черната – този висшъ духовенъ животъ да влѣзе вѫтрѣ.
Човѣкъ като умира, казва: „
Азъ
свършихъ съ тритѣ измѣрения, започвамъ съ четвъртото.“ Като затворишъ очитѣ си, тогава ще влѣзешъ въ четвъртото измѣрение, но много хора и като затворятъ очитѣ си, пакъ за този свѣтъ мислятъ.
Не, ще забравишъ този свѣтъ, ще се освободишъ отъ всички тревоги и ще кажешъ: Започвамъ новъ животъ безъ тревоги. Тогава какво ще излѣзе отъ тебе? – Жито ще излѣзе. Като минете въ четвъртото измѣрение, ще станете на жито. Всички сегашни хора ще станатъ на жито, всички ще ги опитватъ, но вие ще бѫдете носители, спасители на свѣта!
към втори вариант >>
75.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Казано е в Писанието: „
Образът
на тоя свят прехожда“.
Какво печели човек, ако целия ден умът му е зает с мисли за пари, за къщи, за ядене и пиене, за даване тоя-оня под съд? Това е безсмислен живот. Човешкият живот е нареден по човешки, по своя собствена система. Животът на сегашните хора не е абсолютно Божествен. По форма и съдържание е Божествен, а по проява е човешки.
Казано е в Писанието: „
Образът
на тоя свят прехожда“.
– Защо? – Защото Отец не го е насадил. Казано е: „Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени“. Значи човешкият свят ще се изкорени, а Божественият ще остане. „И отиде след Него.“ Митарят разбра, че човешкият свят отхожда, и напусна митарницата по-рано, за да разбере и научи вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
Азъ
взимамъ цѣлия свѣтъ като една митарница, въ която всички хора стоятъ и митарствуватъ.
(втори вариант)
Има двѣ важни положения въ този стихъ: Исусъ, Който минавалъ и Матей, който стоялъ на своята митарница.
Азъ
взимамъ цѣлия свѣтъ като една митарница, въ която всички хора стоятъ и митарствуватъ.
Всички хора сѫ чиновници на тази голѣма митарница. Каквито и да сѫ тѣ, каквото положение и да заематъ, всички боравятъ съ извѣстни материали, взимане-даване има въ тази митарница. А що е митарница? – Извѣстни стоки, който влизатъ и излизатъ изъ митарницата навънка и ѝ донасятъ приходи. Това е външната страна.
към втори вариант >>
Само
азъ
виждамъ хубостьта му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ?
(втори вариант)
Но има и такива нѣща, който упражняватъ и едно вѫтрѣшно влияние върху ни. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Има красиви моми и красиви момци, който упражняватъ своето влияние чрѣзъ хубавитѣ си чела, очи, вѣжди, косми, увличатъ се момитѣ, момцитѣ едни въ други, но има и такива грозотии, та да те е страхъ да ги погледнешъ, но при това пакъ се увличатъ. Сега дѣ е обектътъ? Момата казва: „Грозенъ го намиратъ, но за мене е хубавъ.
Само
азъ
виждамъ хубостьта му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ?
Отъ гледището на обективния умъ въ свѣта, споредъ който всички хора се увличатъ отъ външната форма, сѫ прави, но отъ гледището на вѫтрѣшния умъ и момъкътъ е правъ защото този умъ се занимава съ малко отвлѣчени форми. Слѣдователно нѣщата иматъ двояка стойность. Азъ ще ви уподобя това нѣщо на слѣдното: прѣдставете си една книга съ отлично съдържание, написана на скѫпоцѣнна хартия, напримѣръ на златни листа, подвързана сѫщо съ златни корички, обсипани съ скѫпоцѣнни камъни. Единъ ще даде цѣна само на материалната стойность на книгата, на златото, отъ което е направена и казва: „Да ми се падне тази книга, зная какво ще направя съ нея! “ Какво ще направи?
към втори вариант >>
Азъ
ще ви уподобя това нѣщо на слѣдното: прѣдставете си една книга съ отлично съдържание, написана на скѫпоцѣнна хартия, напримѣръ на златни листа, подвързана сѫщо съ златни корички, обсипани съ скѫпоцѣнни камъни.
(втори вариант)
Сега дѣ е обектътъ? Момата казва: „Грозенъ го намиратъ, но за мене е хубавъ. Само азъ виждамъ хубостьта му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ? Отъ гледището на обективния умъ въ свѣта, споредъ който всички хора се увличатъ отъ външната форма, сѫ прави, но отъ гледището на вѫтрѣшния умъ и момъкътъ е правъ защото този умъ се занимава съ малко отвлѣчени форми. Слѣдователно нѣщата иматъ двояка стойность.
Азъ
ще ви уподобя това нѣщо на слѣдното: прѣдставете си една книга съ отлично съдържание, написана на скѫпоцѣнна хартия, напримѣръ на златни листа, подвързана сѫщо съ златни корички, обсипани съ скѫпоцѣнни камъни.
Единъ ще даде цѣна само на материалната стойность на книгата, на златото, отъ което е направена и казва: „Да ми се падне тази книга, зная какво ще направя съ нея! “ Какво ще направи? – Ще вземе златото, ще го стопи и паритѣ ще употрѣби за ядене и пиене. Другъ ще вземе книгата, ще разгледа съдържанието ѝ, ще я използува за добро. Слѣдователно, ние разглеждаме живота отъ двояко гледище: едни го разглеждатъ като благо да ядемъ, пиемъ и да живѣемъ, отъ външна страна, а други – отъ друга страна – разглеждатъ вѫтрѣшния смисълъ на живота.
към втори вариант >>
Ако този митарь бѣше единствениятъ, който е приелъ Христовото учение,
азъ
бихъ направилъ това: щѣхъ да го повикамъ прѣдъ васъ, да ви каже какво е научилъ отъ Христа.
(втори вариант)
Види се, митарьтъ е единъ отъ тѣзи, които успѣха да разбератъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Той напусна своята митарница и отиде слѣдъ Христа. И какво е научилъ? Разбира се, трѣбва да го повикаме сега прѣдъ насъ, да ни разправи своята опитность, какво е научилъ. Другояче, безъ него, безъ да знаемъ какво е научилъ той, всичко ще бѫде загадки, прѣдположения.
Ако този митарь бѣше единствениятъ, който е приелъ Христовото учение,
азъ
бихъ направилъ това: щѣхъ да го повикамъ прѣдъ васъ, да ви каже какво е научилъ отъ Христа.
Но понеже и вие сте приели това учение, азъ ви притеглямъ сега да освидѣтелствувате за този митарь, какво му е казалъ Христос. Прѣдставете си, че азъ вѣрвамъ. Азъ разглеждамъ въпроса чисто външно, а вие – вѫтрѣшно. Питамъ: Какво е накарало митара да напусне своята митарница? Защото днесъ, ако чиновникъ напусне своята митарница безъ нѣкакво заявление, ще му кажатъ: „Какъ смѣешъ да напущашъ своята работа безъ разрѣшение?
към втори вариант >>
Но понеже и вие сте приели това учение,
азъ
ви притеглямъ сега да освидѣтелствувате за този митарь, какво му е казалъ Христос.
(втори вариант)
Той напусна своята митарница и отиде слѣдъ Христа. И какво е научилъ? Разбира се, трѣбва да го повикаме сега прѣдъ насъ, да ни разправи своята опитность, какво е научилъ. Другояче, безъ него, безъ да знаемъ какво е научилъ той, всичко ще бѫде загадки, прѣдположения. Ако този митарь бѣше единствениятъ, който е приелъ Христовото учение, азъ бихъ направилъ това: щѣхъ да го повикамъ прѣдъ васъ, да ви каже какво е научилъ отъ Христа.
Но понеже и вие сте приели това учение,
азъ
ви притеглямъ сега да освидѣтелствувате за този митарь, какво му е казалъ Христос.
Прѣдставете си, че азъ вѣрвамъ. Азъ разглеждамъ въпроса чисто външно, а вие – вѫтрѣшно. Питамъ: Какво е накарало митара да напусне своята митарница? Защото днесъ, ако чиновникъ напусне своята митарница безъ нѣкакво заявление, ще му кажатъ: „Какъ смѣешъ да напущашъ своята работа безъ разрѣшение? “ Той трѣбва най-малко единъ мѣсецъ по-рано да съобщи, че ще напусне службата си, иначе официално той ще бѫде отговоренъ.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че
азъ
вѣрвамъ.
(втори вариант)
И какво е научилъ? Разбира се, трѣбва да го повикаме сега прѣдъ насъ, да ни разправи своята опитность, какво е научилъ. Другояче, безъ него, безъ да знаемъ какво е научилъ той, всичко ще бѫде загадки, прѣдположения. Ако този митарь бѣше единствениятъ, който е приелъ Христовото учение, азъ бихъ направилъ това: щѣхъ да го повикамъ прѣдъ васъ, да ви каже какво е научилъ отъ Христа. Но понеже и вие сте приели това учение, азъ ви притеглямъ сега да освидѣтелствувате за този митарь, какво му е казалъ Христос.
Прѣдставете си, че
азъ
вѣрвамъ.
Азъ разглеждамъ въпроса чисто външно, а вие – вѫтрѣшно. Питамъ: Какво е накарало митара да напусне своята митарница? Защото днесъ, ако чиновникъ напусне своята митарница безъ нѣкакво заявление, ще му кажатъ: „Какъ смѣешъ да напущашъ своята работа безъ разрѣшение? “ Той трѣбва най-малко единъ мѣсецъ по-рано да съобщи, че ще напусне службата си, иначе официално той ще бѫде отговоренъ. А този човѣкъ, безъ никакъвъ докладъ напуща и тръгва.
към втори вариант >>
Азъ
разглеждамъ въпроса чисто външно, а вие – вѫтрѣшно.
(втори вариант)
Разбира се, трѣбва да го повикаме сега прѣдъ насъ, да ни разправи своята опитность, какво е научилъ. Другояче, безъ него, безъ да знаемъ какво е научилъ той, всичко ще бѫде загадки, прѣдположения. Ако този митарь бѣше единствениятъ, който е приелъ Христовото учение, азъ бихъ направилъ това: щѣхъ да го повикамъ прѣдъ васъ, да ви каже какво е научилъ отъ Христа. Но понеже и вие сте приели това учение, азъ ви притеглямъ сега да освидѣтелствувате за този митарь, какво му е казалъ Христос. Прѣдставете си, че азъ вѣрвамъ.
Азъ
разглеждамъ въпроса чисто външно, а вие – вѫтрѣшно.
Питамъ: Какво е накарало митара да напусне своята митарница? Защото днесъ, ако чиновникъ напусне своята митарница безъ нѣкакво заявление, ще му кажатъ: „Какъ смѣешъ да напущашъ своята работа безъ разрѣшение? “ Той трѣбва най-малко единъ мѣсецъ по-рано да съобщи, че ще напусне службата си, иначе официално той ще бѫде отговоренъ. А този човѣкъ, безъ никакъвъ докладъ напуща и тръгва. Кажете ми сега, кой станалъ причина за това?
към втори вариант >>
Понеже вие мълчите,
азъ
ще призова сега една млада мома отъ съврѣменнитѣ и тя ще ви даде отговоръ.
(втори вариант)
Питамъ: Какво е накарало митара да напусне своята митарница? Защото днесъ, ако чиновникъ напусне своята митарница безъ нѣкакво заявление, ще му кажатъ: „Какъ смѣешъ да напущашъ своята работа безъ разрѣшение? “ Той трѣбва най-малко единъ мѣсецъ по-рано да съобщи, че ще напусне службата си, иначе официално той ще бѫде отговоренъ. А този човѣкъ, безъ никакъвъ докладъ напуща и тръгва. Кажете ми сега, кой станалъ причина за това?
Понеже вие мълчите,
азъ
ще призова сега една млада мома отъ съврѣменнитѣ и тя ще ви даде отговоръ.
Ако вие я попитате: „Защо ти напусна митарницата и тръгна съ този грозотия“, тя ще ви каже: „Защото го обичахъ.“ Ето картината, отричайте въпроса. И за мене тази обичь, тази любовь струва повече, отколкото тази митарница и всички други митарници. Момата казва: „Когато имамъ тази обичь въ душата си, на никаква митарница не мога да стоя.“ Но щомъ дойде, вие съврѣменнитѣ хора да разглеждате обичьта, да разглеждате тази любовь, ще я оспорите, т. е. вашата любовь, още не е издържала изпита си. И сега, въ края на вѣка, всички мѫже и жени ще държатъ изпитъ за любовьта си.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Работете сега,
азъ
да се подигна, да си направя кѫща, че послѣ ще уредя и вашитѣ работи.“ Ние сме опитали този законъ и сме видѣли, че неговото практическо приложение не е дало никакви резултати отъ тѣзи, които очакваме.
(втори вариант)
Ако ме попитате вие съврѣменнитѣ хора, защо сѫ тия противорѣчия сега въ свѣта, казвамъ: Вие държите сега изпита си за любовьта и ще дойде комисия, която ще ви изпитва. И ви казвамъ, че за въ бѫдеще любовьта нѣма да бѫде такава, каквато е сегашната. Въ тази любовь ще има двѣ сѫществени, неизмѣнни качества. Първото качество на тази любовь ще бѫде, че благото на другитѣ ще бѫде нейно благо. Досега ние сме се старали да убѣдимъ хората, че нашето благо е благо и за другитѣ, но този законъ е другъ сега.
Вие казвате: „Работете сега,
азъ
да се подигна, да си направя кѫща, че послѣ ще уредя и вашитѣ работи.“ Ние сме опитали този законъ и сме видѣли, че неговото практическо приложение не е дало никакви резултати отъ тѣзи, които очакваме.
Мѫжътъ казва на жена си: „Ти възложи на мене любовьта си, че да видишъ! “ Жената казва на мѫжа си: „Ти възложи на мене любовьта си, че да видишъ! “ Възлагали сѫ единъ на другъ, че сѫ видѣли. Тѣ сѫ прилагали само прѣдговора на любовьта. За да се приложи любовьта, трѣбва да се приложи вѣрата, защото основа на вѣрата, това е любовьта, т.е.
към втори вариант >>
Азъ
наричамъ тази сила равнодѣйствуваща.
(втори вариант)
Това сѫ двѣ сѫщества, които се стремятъ всѣко къмъ своята посока, като изхожда отъ иитереситѣ си. Тѣ се стремятъ къмъ една точка, която е тѣхниятъ идеалъ. Изглежда, че тѣ се допиратъ, но ще видимъ, че тѣ не сѫ въ едно пространство. Че този законъ е веренъ, виждаме отъ това, че двама души, като се обичатъ, иматъ единъ центъръ, тѣ иматъ любовь, но още не сѫ се събрали въ този центъръ. За да се събератъ въ този великъ центъръ на истинската любовь, трѣбва отдолу друга една линия да ги прѣсича, да ги съединява.
Азъ
наричамъ тази сила равнодѣйствуваща.
Тя е жива сила и тя е, която примирява всички противорѣчия въ свѣта. Тази линия азъ наричамъ […] (Въ оригинала е оставено мѣсто колкото една дума) човѣкъ, който не е нито мѫжъ нито жена. Това е човѣкътъ безъ никакъвъ полъ, или тъй, както нѣкѫдѣ въ Писанието го наричатъ Синъ Человѣчески, по отношение неговитѣ връзки съ хората, а нѣкѫдѣ го наричатъ Синъ Божий, по отношение на неговото произхождение. Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя, животътъ не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на границата на реалния животъ. Щомъ дойдете въ реалното, въ неизмѣнното, страдания нѣма да има вече.
към втори вариант >>
Тази линия
азъ
наричамъ […] (Въ оригинала е оставено мѣсто колкото една дума) човѣкъ, който не е нито мѫжъ нито жена.
(втори вариант)
Изглежда, че тѣ се допиратъ, но ще видимъ, че тѣ не сѫ въ едно пространство. Че този законъ е веренъ, виждаме отъ това, че двама души, като се обичатъ, иматъ единъ центъръ, тѣ иматъ любовь, но още не сѫ се събрали въ този центъръ. За да се събератъ въ този великъ центъръ на истинската любовь, трѣбва отдолу друга една линия да ги прѣсича, да ги съединява. Азъ наричамъ тази сила равнодѣйствуваща. Тя е жива сила и тя е, която примирява всички противорѣчия въ свѣта.
Тази линия
азъ
наричамъ […] (Въ оригинала е оставено мѣсто колкото една дума) човѣкъ, който не е нито мѫжъ нито жена.
Това е човѣкътъ безъ никакъвъ полъ, или тъй, както нѣкѫдѣ въ Писанието го наричатъ Синъ Человѣчески, по отношение неговитѣ връзки съ хората, а нѣкѫдѣ го наричатъ Синъ Божий, по отношение на неговото произхождение. Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя, животътъ не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на границата на реалния животъ. Щомъ дойдете въ реалното, въ неизмѣнното, страдания нѣма да има вече. Вие ще имате страдания, но тѣзи страдания ще ви причиняватъ радость, а сега понеже още живѣете въ живота на промѣнчивото, всички радости въ живота ви причиняватъ само страдания. Даже и онова малко момиченце, което ви се ражда, първо го приемате съ радость, радвате му се, а послѣ казвате: „Да, но като порастне това дѣте, ще трѣбва да се жени, защо ни го изпрати Господь, беля е то?
към втори вариант >>
Сега, когато
азъ
говоря за тия закони, не подразбирамъ закони, които сѫ установили съврѣменнитѣ учени хора.
(втори вариант)
Казвате: „Защо е тази умраза, защо сѫ тѣзи неразбирания? “ – Защото живѣете въ единъ свѣтъ, дѣто нѣма закони или въ Писанието го наричатъ „свѣтъ на беззаконието“. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да се стремимъ да установимъ Божественитѣ закони. Когато нѣкой ми говори за животъ, той първоначално трѣбва да разбира основнитѣ закони на живота, когато нѣкой ми говори за любовь, той трѣбва да разбира законитѣ на любовьта, когато нѣкой ми говори за истината, той трѣбва да разбира законитѣ на истината. Ние вървимъ отгорѣ надолу, затова не можете да разберете истината вънъ отъ нейнитѣ закони.
Сега, когато
азъ
говоря за тия закони, не подразбирамъ закони, които сѫ установили съврѣменнитѣ учени хора.
Тѣзи закони, за които азъ говоря сѫ живи. Азъ считамъ, че въ свѣта, въ който живѣемъ, всичко е живо, всичко е разумно. Сега ще изтълкувамъ какъвъ човѣкъ е билъ митарьтъ. Името му показва това. Азъ отъ първата буква на името му хващамъ митара, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“.
към втори вариант >>
Тѣзи закони, за които
азъ
говоря сѫ живи.
(втори вариант)
“ – Защото живѣете въ единъ свѣтъ, дѣто нѣма закони или въ Писанието го наричатъ „свѣтъ на беззаконието“. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да се стремимъ да установимъ Божественитѣ закони. Когато нѣкой ми говори за животъ, той първоначално трѣбва да разбира основнитѣ закони на живота, когато нѣкой ми говори за любовь, той трѣбва да разбира законитѣ на любовьта, когато нѣкой ми говори за истината, той трѣбва да разбира законитѣ на истината. Ние вървимъ отгорѣ надолу, затова не можете да разберете истината вънъ отъ нейнитѣ закони. Сега, когато азъ говоря за тия закони, не подразбирамъ закони, които сѫ установили съврѣменнитѣ учени хора.
Тѣзи закони, за които
азъ
говоря сѫ живи.
Азъ считамъ, че въ свѣта, въ който живѣемъ, всичко е живо, всичко е разумно. Сега ще изтълкувамъ какъвъ човѣкъ е билъ митарьтъ. Името му показва това. Азъ отъ първата буква на името му хващамъ митара, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“. Този човѣкъ, слѣдъ като е митарствувалъ дълго врѣме, изпиталъ всичката философия въ свѣта, намѣрилъ, че всичко това е празна работа.
към втори вариант >>
Азъ
считамъ, че въ свѣта, въ който живѣемъ, всичко е живо, всичко е разумно.
(втори вариант)
И тъй, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да се стремимъ да установимъ Божественитѣ закони. Когато нѣкой ми говори за животъ, той първоначално трѣбва да разбира основнитѣ закони на живота, когато нѣкой ми говори за любовь, той трѣбва да разбира законитѣ на любовьта, когато нѣкой ми говори за истината, той трѣбва да разбира законитѣ на истината. Ние вървимъ отгорѣ надолу, затова не можете да разберете истината вънъ отъ нейнитѣ закони. Сега, когато азъ говоря за тия закони, не подразбирамъ закони, които сѫ установили съврѣменнитѣ учени хора. Тѣзи закони, за които азъ говоря сѫ живи.
Азъ
считамъ, че въ свѣта, въ който живѣемъ, всичко е живо, всичко е разумно.
Сега ще изтълкувамъ какъвъ човѣкъ е билъ митарьтъ. Името му показва това. Азъ отъ първата буква на името му хващамъ митара, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“. Този човѣкъ, слѣдъ като е митарствувалъ дълго врѣме, изпиталъ всичката философия въ свѣта, намѣрилъ, че всичко това е празна работа. Видѣлъ, че това е една воденица, която мели, въ която нѣма никакъвъ смисълъ и дълго врѣме мислилъ какъ да се освободи.
към втори вариант >>
Азъ
отъ първата буква на името му хващамъ митара, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“.
(втори вариант)
Сега, когато азъ говоря за тия закони, не подразбирамъ закони, които сѫ установили съврѣменнитѣ учени хора. Тѣзи закони, за които азъ говоря сѫ живи. Азъ считамъ, че въ свѣта, въ който живѣемъ, всичко е живо, всичко е разумно. Сега ще изтълкувамъ какъвъ човѣкъ е билъ митарьтъ. Името му показва това.
Азъ
отъ първата буква на името му хващамъ митара, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“.
Този човѣкъ, слѣдъ като е митарствувалъ дълго врѣме, изпиталъ всичката философия въ свѣта, намѣрилъ, че всичко това е празна работа. Видѣлъ, че това е една воденица, която мели, въ която нѣма никакъвъ смисълъ и дълго врѣме мислилъ какъ да се освободи. Това означава буквата „М“, едно шише, което е обърнато надолу, което се изпразва. Втората буква „И“ показва, че умътъ на този човѣкъ билъ готовъ да се занимава безъ никакви софизми, безъ никакви противорѣчия. Той ималъ нѣкакво прозъртване или казано на чисто наученъ езикъ, той билъ човѣкъ, въ който висшиятъ умъ се пробудилъ и той почналъ да се занимава съ малкитѣ величини на математиката.
към втори вариант >>
Азъ
взимамъ буквата „М“ като символъ на малкитѣ величини въ математиката.
(втори вариант)
Този човѣкъ, слѣдъ като е митарствувалъ дълго врѣме, изпиталъ всичката философия въ свѣта, намѣрилъ, че всичко това е празна работа. Видѣлъ, че това е една воденица, която мели, въ която нѣма никакъвъ смисълъ и дълго врѣме мислилъ какъ да се освободи. Това означава буквата „М“, едно шише, което е обърнато надолу, което се изпразва. Втората буква „И“ показва, че умътъ на този човѣкъ билъ готовъ да се занимава безъ никакви софизми, безъ никакви противорѣчия. Той ималъ нѣкакво прозъртване или казано на чисто наученъ езикъ, той билъ човѣкъ, въ който висшиятъ умъ се пробудилъ и той почналъ да се занимава съ малкитѣ величини на математиката.
Азъ
взимамъ буквата „М“ като символъ на малкитѣ величини въ математиката.
Затова наричамъ мѫдростьта, наука на малкитѣ величини. Да бѫде човѣкъ математикъ, трѣбва да се занимава съ малкитѣ величини. Въ голѣмитѣ величини има само единици, всичко се свежда къмъ едно. Вие не можете да разберете едното, докато не разберете неговитѣ части, които влизатъ въ устройството на тази голѣма единица. Човѣкъ самъ по себе си е една голѣма единица.
към втори вариант >>
“ – „Не,
азъ
бѣхъ при майка си робиня, сега искамъ да си поживѣя малко охолно.“ – „Добрѣ, казва мѫдростьта, ще ти дамъ охолность тебе.“ Какво става съ тебе?
(втори вариант)
Той е отишълъ слѣдъ Христа, за да разбере двата велики закона на любовьта и мѫдростьта. Тази линия, която стои отгорѣ на буквата „Т“, показва стремежа къмъ Бога. Тя е великиятъ диаметъръ, който обхваща всички други линии, А втората линия, перпендикулярната на първата е линията, която спъва човѣка и му казва: „Ти като отивашъ при Бога, какво искашъ, дали пари, храна или да се учишъ отъ Него? “ Сега мѫдростьта спъва всички хора. Жената, като се ожени, мѫдростьта я пита: „Ти защо се ожени, да се учишъ ли?
“ – „Не,
азъ
бѣхъ при майка си робиня, сега искамъ да си поживѣя малко охолно.“ – „Добрѣ, казва мѫдростьта, ще ти дамъ охолность тебе.“ Какво става съ тебе?
Дойдатъ сълзи, страдания, мѫчнотии въ кѫщи и започвашъ да се разкайвашъ: „Защо ми трѣбваше да се женя? “ Онази линия тамъ горѣ на мѫдростьта казва: „Защо се женишъ? “ – Женитбата е едно училище. Всѣко училище има смисълъ. Но ако вземете женитбата като едно срѣдство да се прѣживѣе по-лесно, не сте на правъ пѫть.
към втори вариант >>
Единиятъ отъ тѣхъ, който мислилъ, че Господь направилъ грѣшка при създаването на свѣта, като видѣлъ женитѣ, рекълъ си: „И тъй, тъй Господь направилъ така свѣта,
азъ
своето ще го оправя, но я да влѣза въ този кривия свѣтъ.“ Влѣзълъ въ този свѣтъ, оженилъ се.
(втори вариант)
Когато Господь създалъ свѣта, двама много умни ангели, като наблюдавали творенията на Господа и видѣли рая и ада, направили своитѣ изчисления и единиятъ отъ тѣхъ намѣрилъ, че Господь направилъ една голѣма погрѣшка, а другиятъ намѣрилъ, че нѣмало грѣшка, но тѣ скрили това въ ума си. Господь, Който знаялъ тѣхнитѣ мисли, далъ имъ една мисия, пратилъ ги и двамата на земята да работятъ. Всѣка година Господь изпращалъ отъ райската градина на всѣки едного отъ тѣхъ по 360 орѣха. Това било бюджетътъ, който имъ се падалъ отъ райската градина. Тѣзи двама философи ангели, като били на небето много хубаво мислили, но като дошли тукъ на земята, другояче постѫпвали.
Единиятъ отъ тѣхъ, който мислилъ, че Господь направилъ грѣшка при създаването на свѣта, като видѣлъ женитѣ, рекълъ си: „И тъй, тъй Господь направилъ така свѣта,
азъ
своето ще го оправя, но я да влѣза въ този кривия свѣтъ.“ Влѣзълъ въ този свѣтъ, оженилъ се.
Другиятъ ангелъ, който мислилъ, че Господь е направилъ добрѣ свѣта, като получавалъ всѣка година по 360 орѣха, казвалъ си: „Свѣтътъ е правъ, нѣма какво да го оправямъ, но ще трѣбва да работя.“ И понеже не ядѣлъ орѣхитѣ, заелъ се да ги сади и отглежда. Другиятъ пъкъ, който се оженилъ, като получавалъ всѣка година орѣхитѣ, опапвалъ ги съ жена си и чакали другата година. Чакатъ орѣхитѣ, гугуцатъ си, седятъ, ядатъ, пиятъ и философствуватъ. И двамата ангела живѣли по 120 години на земята. Женениятъ народилъ дѣца, оставилъ поколѣние и си казвалъ: „Поне оставихъ нѣщо на земята.“ Като си заминалъ той за другия свѣтъ, орѣхитѣ пакъ идвали, но наслѣдницитѣ започнали да спорятъ помежду си, кой колко орѣхи да вземе.
към втори вариант >>
“ Вие ще ми кажете: „Ако Христосъ дойде днесъ да ме повика и
азъ
ще ида слѣдъ Него.“ Много пѫти сте казвали: „Защо не сме били въ врѣмето на Христа, та и ние да отидехме слѣдъ Него?
(втори вариант)
Този ангелъ, който казвалъ, че Господь направилъ грѣшка, разбралъ, че той направилъ по-голѣма грѣшка, разбралъ, че орѣхитѣ не трѣбвало да се ядатъ, та слѣдъ смъртьта му да ставало споръ за тѣхъ между наслѣдницитѣ му. Дѣцата му казвали: „Ние сме благородници, ние не можемъ да работимъ, нѣмаме нужда отъ учение, а отъ ядене и пиене.“ И се молили на Господа да имъ даде повече орѣхи. Тъй че, отъ тѣзи два ангела, още отъ далечното минало сѫ произлѣзли тѣзи двѣ поколения: еднитѣ, които обичатъ да работятъ, а други – да ядат и пият, вашитѣ бащи сѫ били ангели, меразчии сѫ били. Казвате: „И нашитѣ бащи и майки по сѫщия начинъ сѫ яли и пили.“ Христосъ извиква този митарь и му казва: „Ела слѣдъ мене!
“ Вие ще ми кажете: „Ако Христосъ дойде днесъ да ме повика и
азъ
ще ида слѣдъ Него.“ Много пѫти сте казвали: „Защо не сме били въ врѣмето на Христа, та и ние да отидехме слѣдъ Него?
“ Съжаления само и нищо повече! И азъ бихъ казалъ като васъ: „Защо не съмъ билъ въ врѣмето на Христа, та да отида слѣдъ Него? “ Жалко, че не сме били, закѫснѣли сме 2000 години. И ние закѫснѣлитѣ какво трѣбва да правимъ? Този исторически Христосъ не може да огрѣе всички хора.
към втори вариант >>
И
азъ
бихъ казалъ като васъ: „Защо не съмъ билъ въ врѣмето на Христа, та да отида слѣдъ Него?
(втори вариант)
Тъй че, отъ тѣзи два ангела, още отъ далечното минало сѫ произлѣзли тѣзи двѣ поколения: еднитѣ, които обичатъ да работятъ, а други – да ядат и пият, вашитѣ бащи сѫ били ангели, меразчии сѫ били. Казвате: „И нашитѣ бащи и майки по сѫщия начинъ сѫ яли и пили.“ Христосъ извиква този митарь и му казва: „Ела слѣдъ мене! “ Вие ще ми кажете: „Ако Христосъ дойде днесъ да ме повика и азъ ще ида слѣдъ Него.“ Много пѫти сте казвали: „Защо не сме били въ врѣмето на Христа, та и ние да отидехме слѣдъ Него? “ Съжаления само и нищо повече!
И
азъ
бихъ казалъ като васъ: „Защо не съмъ билъ въ врѣмето на Христа, та да отида слѣдъ Него?
“ Жалко, че не сме били, закѫснѣли сме 2000 години. И ние закѫснѣлитѣ какво трѣбва да правимъ? Този исторически Христосъ не може да огрѣе всички хора. Какъ мислятъ хората, колцина от тѣхъ биха могли да видятъ Христа, ако той дойде въ видимо тѣло? Ако този Христосъ, който има 500 000 000 поклонници, които му служатъ, дойде на земята, нали ще трѣбва да опрѣдѣли рандеву на всички, да му цѣлуватъ рѫка?
към втори вариант >>
Ако е потрѣбно за всѣки 5 или 2 минути, за да се рѫкува, да цѣлуне рѫка на Христа, то изчислете, колко години ще сѫ потрѣбни, за да се изредятъ всичкитѣ Му послѣдователи, да иматъ достѫпъ да Го видятъ, да Му цѣлунатъ рѫка и да кажатъ: „
Азъ
го видѣхъ.“
(втори вариант)
Този исторически Христосъ не може да огрѣе всички хора. Какъ мислятъ хората, колцина от тѣхъ биха могли да видятъ Христа, ако той дойде въ видимо тѣло? Ако този Христосъ, който има 500 000 000 поклонници, които му служатъ, дойде на земята, нали ще трѣбва да опрѣдѣли рандеву на всички, да му цѣлуватъ рѫка? Ами смѣтнете, колко години сѫ потрѣбни, докато се изредятъ всички тѣзи 500 000 000 поклонници, да се рѫкуватъ съ Него, да Му цѣлуватъ рѫка. Слѣдъ това ще надойдатъ вашите дѣца.
Ако е потрѣбно за всѣки 5 или 2 минути, за да се рѫкува, да цѣлуне рѫка на Христа, то изчислете, колко години ще сѫ потрѣбни, за да се изредятъ всичкитѣ Му послѣдователи, да иматъ достѫпъ да Го видятъ, да Му цѣлунатъ рѫка и да кажатъ: „
Азъ
го видѣхъ.“
Най-първо ще се наредятъ най-виднитѣ хора, владицитѣ, патриарситѣ, цѣла процесия, а по-послѣ по-проститѣ. Знаете ли дѣ ще бѫдете вие? – На опашката. Вие не сте се спирали по този въпросъ. Вие сте фантазирали и сте мислили, че като дойде Христосъ, първо у васъ ще дойде.
към втори вариант >>
Затова се казва: „
Образътъ
на този свѣтъ прѣхожда.“ Защо прѣхожда?
(втори вариант)
Но когато единъ човѣкъ е осигуренъ, а иска да се осигури въ една или въ друга посока, казвамъ, че той върши нѣщо неестествено, незаконно. И ако целиятъ вашъ умъ въ живота ви се напълни съ пари, съ числа, съ заимодавци, всѣки день мислите колко имате да взимате, кого да дадете подъ сѫдъ, то питамъ ви: Единъ день, слѣдъ като умрете, какъвъ смисълъ е ималъ вашиятъ животъ? – Нѣма никакъвъ смисълъ. Слѣдователно, сегашниятъ ни животъ е направенъ по наша система. Този животъ, който живѣете сега, не е Божественъ, т.е по форма, по съдържание, той е Божественъ, но по проявленията си той е човѣшки.
Затова се казва: „
Образътъ
на този свѣтъ прѣхожда.“ Защо прѣхожда?
Казва се въ Писанието: „Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени.“ Значи, този свѣть, който не е отъ Бога, той ще се изкорени, а само този, който иде, той ще остане. Митарьтъ разбра този законъ и каза: „Чакай да излѣза отъ тази митарница по-рано, да се запозная съ смисъла на вѫтрѣшния животъ“. Този смисълъ се състои въ това, да разбере човѣкъ, че той е осигуренъ на земята. Всѣки единъ отъ насъ е осигуренъ. И ако вие имате тази любовь, да обичате своитѣ братя, нѣма да се намѣри братъ въ свѣта, който да не отвори сърцето си да ви помогне.
към втори вариант >>
Азъ
нѣма да ви разправямъ какви сѫ тѣзи методи.
(втори вариант)
При когото и да отидете и при най-бѣдния, но съ условие да му помогнете, той ще ви приеме. Ако хората биха приложили този законъ, свѣтътъ щѣше да се поправи. Ако всички хора приложатъ този законъ – даромъ да слугуватъ, тогава всички ученици щѣха даромъ да служатъ и законътъ на любовьта, щѣше да се приложи безъ насилие. Защото има законъ за любовьта, има законъ за дарбитѣ, има законъ за добродѣтелитѣ. Това сѫ методи, които вие може да употрѣбите.
Азъ
нѣма да ви разправямъ какви сѫ тѣзи методи.
Тѣзи методи се учатъ само въ Божественото училище и тамъ ще видите резултатитѣ. Азъ говоря тукъ принципално за живота на митара. Той е единиченъ, той е и колективенъ. Той е митарьтъ прѣди 2000 години, той е и митарьтъ, който сега живѣе. Мнозина отъ васъ се намирате 6 голѣмо противорѣчие и казвате: „Какъ ще прѣкараме нашия животъ?
към втори вариант >>
Азъ
говоря тукъ принципално за живота на митара.
(втори вариант)
Ако всички хора приложатъ този законъ – даромъ да слугуватъ, тогава всички ученици щѣха даромъ да служатъ и законътъ на любовьта, щѣше да се приложи безъ насилие. Защото има законъ за любовьта, има законъ за дарбитѣ, има законъ за добродѣтелитѣ. Това сѫ методи, които вие може да употрѣбите. Азъ нѣма да ви разправямъ какви сѫ тѣзи методи. Тѣзи методи се учатъ само въ Божественото училище и тамъ ще видите резултатитѣ.
Азъ
говоря тукъ принципално за живота на митара.
Той е единиченъ, той е и колективенъ. Той е митарьтъ прѣди 2000 години, той е и митарьтъ, който сега живѣе. Мнозина отъ васъ се намирате 6 голѣмо противорѣчие и казвате: „Какъ ще прѣкараме нашия животъ? “ – Отлично ще го прѣкарате. Защо другитѣ хора страдатъ?
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че вашата рѫка е размѣстена и
азъ
се наема да я намѣстя, но отъ това вие усѣщате болка.
(втори вариант)
Въ физическия свѣтъ се проявяватъ само нашия стремежъ и дѣйствия, а в духовния – всичко Божествено, което насочва нашитѣ чувства. Само Божественото опрѣдѣля какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ чувства, нашитѣ дѣйствия. Ако вие имате една душа, която не чувствува правилно и отидете нѣкѫдѣ на гости, но хазяинътъ на кѫщата ви приеме навѫсено, начумерено. Вие казвате: „Той не ме обича, втори пѫть нѣма да отида тамъ.“ Защо? – Чувствувате една неприятность.
Прѣдставете си, че вашата рѫка е размѣстена и
азъ
се наема да я намѣстя, но отъ това вие усѣщате болка.
Като излизате, казвате: „Той не е майсторъ.“ Защо? – Защото усѣщате болка. Азъ искамъ да ви излѣкувамъ безъ нѣкаква болка. Навѫсването на вѣждитѣ не е признакъ на лошо посрѣщане. Болката не е признакъ, че този, който ви лѣкува, не е майсторъ.
към втори вариант >>
Азъ
искамъ да ви излѣкувамъ безъ нѣкаква болка.
(втори вариант)
Вие казвате: „Той не ме обича, втори пѫть нѣма да отида тамъ.“ Защо? – Чувствувате една неприятность. Прѣдставете си, че вашата рѫка е размѣстена и азъ се наема да я намѣстя, но отъ това вие усѣщате болка. Като излизате, казвате: „Той не е майсторъ.“ Защо? – Защото усѣщате болка.
Азъ
искамъ да ви излѣкувамъ безъ нѣкаква болка.
Навѫсването на вѣждитѣ не е признакъ на лошо посрѣщане. Болката не е признакъ, че този, който ви лѣкува, не е майсторъ. Когато момата иска да задържи впечатленията си отъ своя възлюбленъ надълбоко, тя затваря очитѣ си. Съ това иска да каже: „Азъ съмъ слѣпа за свѣта, не искамъ да виждамъ този свѣтъ.“ Момъкътъ казва: „Азъ искамъ да държа очитѣ си отворени.“ Мома, която иска да държи очитѣ си отворени, тя на другия день ще продаде възлюбения си. Дръжъ очитѣ си денемъ затворени, вечерь – отворени, при свѣтлина затворени, при тъмнина – отворени!
към втори вариант >>
Съ това иска да каже: „
Азъ
съмъ слѣпа за свѣта, не искамъ да виждамъ този свѣтъ.“ Момъкътъ казва: „
Азъ
искамъ да държа очитѣ си отворени.“ Мома, която иска да държи очитѣ си отворени, тя на другия день ще продаде възлюбения си.
(втори вариант)
– Защото усѣщате болка. Азъ искамъ да ви излѣкувамъ безъ нѣкаква болка. Навѫсването на вѣждитѣ не е признакъ на лошо посрѣщане. Болката не е признакъ, че този, който ви лѣкува, не е майсторъ. Когато момата иска да задържи впечатленията си отъ своя възлюбленъ надълбоко, тя затваря очитѣ си.
Съ това иска да каже: „
Азъ
съмъ слѣпа за свѣта, не искамъ да виждамъ този свѣтъ.“ Момъкътъ казва: „
Азъ
искамъ да държа очитѣ си отворени.“ Мома, която иска да държи очитѣ си отворени, тя на другия день ще продаде възлюбения си.
Дръжъ очитѣ си денемъ затворени, вечерь – отворени, при свѣтлина затворени, при тъмнина – отворени! Слѣдователно, всѣко едно навѫсване на вѣждитѣ е признакъ, че този човѣкъ мисли добро. Когато човѣкъ иска да мисли добро, той свива вѣждитѣ си, за да дойде по-малко свѣтлина, та да може да концентрира мисъльта си. А този, който не иска да мисли, той е като мѣсечината, която се пълни и изпразва като шише, но въ която нѣма никаква мисъль. Слѣдователно, като сѫ турени вѣждитѣ надъ очитѣ ти, тѣ регулиратъ човѣшката мисъль, тѣ регулиратъ до колко мозъкътъ трѣбва да бѫде дѣятеленъ или не, тѣ сѫ единъ регулаторъ на човѣшката мисъль.
към втори вариант >>
Той казва: „
Азъ
съмъ вашиятъ избранникъ.“ Жената казва: „Не е той, не е той.“ Търси го.
(втори вариант)
Е, сега вие искате физически да видите Христа. Нали? Онѣзи жененитѣ отъ васъ иматъ Исуса въ себе си. Вашиятъ мѫжъ, той е Исусъ за васъ. Ето вашиятъ физически Исусъ, но вие не го признавате. Вие сте като онѣзи фарисеи и садукеи, който казватъ: „Той не е, той не е.“ Съ какво ще ви докаже мѫжътъ, че е той?
Той казва: „
Азъ
съмъ вашиятъ избранникъ.“ Жената казва: „Не е той, не е той.“ Търси го.
За васъ Исусъ е дошълъ, но вие не го признавате. Търсите го въ нѣкой свещеникъ, другадѣ го търсите – нѣма го. Дойде нѣкой ясновидецъ, казвате: „А, тукъ ще е! “ И тукъ го нѣма. Въ една църква го търсите, въ друга църква го търсите – нѣма го.
към втори вариант >>
Азъ
ще ви дамъ едно опрѣдѣление какъ ще познаете Христа и дѣ ще Го намѣрите.
(втори вариант)
“ И тукъ го нѣма. Въ една църква го търсите, въ друга църква го търсите – нѣма го. „Е, отъ небето ще дойде.“ – Нѣма го. И най-послѣ, като го нѣма отъ никѫдѣ, хората казватъ: „Тази работа е празна, но да ядемъ и да пиемъ! “
Азъ
ще ви дамъ едно опрѣдѣление какъ ще познаете Христа и дѣ ще Го намѣрите.
Ако чакате хората да ви покажатъ дѣ е, никѫдѣ нѣма да Го намѣрите. Христосъ ще дойде вѫтрѣ, вѫтрѣ въ васъ. Вашата душа, вашиятъ духъ трѣбва да Го познаятъ. На всѣки единъ лично трѣбва отъ вѫтрѣ да му се открие това, неговиятъ собственъ духъ трѣбва да му открие кой е Христосъ. Но нѣкои казватъ: „Азъ мисля, че еди кой си е Христосъ.“ Другъ: „И азъ мисля, че еди-кой си е Христосъ.“ Съ такива прѣдположения не може да се разрѣшава работата.
към втори вариант >>
Но нѣкои казватъ: „
Азъ
мисля, че еди кой си е Христосъ.“ Другъ: „И
азъ
мисля, че еди-кой си е Христосъ.“ Съ такива прѣдположения не може да се разрѣшава работата.
(втори вариант)
Азъ ще ви дамъ едно опрѣдѣление какъ ще познаете Христа и дѣ ще Го намѣрите. Ако чакате хората да ви покажатъ дѣ е, никѫдѣ нѣма да Го намѣрите. Христосъ ще дойде вѫтрѣ, вѫтрѣ въ васъ. Вашата душа, вашиятъ духъ трѣбва да Го познаятъ. На всѣки единъ лично трѣбва отъ вѫтрѣ да му се открие това, неговиятъ собственъ духъ трѣбва да му открие кой е Христосъ.
Но нѣкои казватъ: „
Азъ
мисля, че еди кой си е Христосъ.“ Другъ: „И
азъ
мисля, че еди-кой си е Христосъ.“ Съ такива прѣдположения не може да се разрѣшава работата.
Всѣки трѣбва да има точно опрѣдѣлена мисъль. фактически той трѣбва да знае кой е Христосъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Плъть и кръвь не сѫ ви открили това, но Отецъ ми ви го е открилъ.“ „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече.“ Казватъ за нѣкого: „Нѣкой човѣкъ го е привлѣкълъ него.“ – Не, само Отецъ ми може да привлече хората къмъ себе си. Краснорѣчие, заобикалки, нищо не може да привлече хората. Защо само Отецъ може да привлече хората?
към втори вариант >>
Затова Христосъ казва: „
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ на любовь.“ Слѣдователно, всѣки отива да вземе отъ този животъ.
(втори вариант)
фактически той трѣбва да знае кой е Христосъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Плъть и кръвь не сѫ ви открили това, но Отецъ ми ви го е открилъ.“ „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече.“ Казватъ за нѣкого: „Нѣкой човѣкъ го е привлѣкълъ него.“ – Не, само Отецъ ми може да привлече хората къмъ себе си. Краснорѣчие, заобикалки, нищо не може да привлече хората. Защо само Отецъ може да привлече хората? – Защото Отецъ е любовь и само тази любовь дава животъ.
Затова Христосъ казва: „
Азъ
дойдохъ да имъ дамъ животъ на любовь.“ Слѣдователно, всѣки отива да вземе отъ този животъ.
Когато вие по този начинъ разберете Христа, у васъ ще стане една коренна промѣна. Ние сега изобщо всички хора не сме доволни едни отъ други. Ние си виждаме само погрѣшкитѣ. Азъ често си правя опити съ хората, тѣ идватъ при мене да ме изпитватъ и азъ ги изпитвамъ. Тѣ идватъ нѣкой пѫть при мене съ намерение да видятъ нѣкой човѣкъ светия, съ знания, съ мѫдрость, но ме намѣрятъ въ такова положение, въ каквото и проститѣ хора – играя си.
към втори вариант >>
Азъ
често си правя опити съ хората, тѣ идватъ при мене да ме изпитватъ и
азъ
ги изпитвамъ.
(втори вариант)
– Защото Отецъ е любовь и само тази любовь дава животъ. Затова Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ на любовь.“ Слѣдователно, всѣки отива да вземе отъ този животъ. Когато вие по този начинъ разберете Христа, у васъ ще стане една коренна промѣна. Ние сега изобщо всички хора не сме доволни едни отъ други. Ние си виждаме само погрѣшкитѣ.
Азъ
често си правя опити съ хората, тѣ идватъ при мене да ме изпитватъ и
азъ
ги изпитвамъ.
Тѣ идватъ нѣкой пѫть при мене съ намерение да видятъ нѣкой човѣкъ светия, съ знания, съ мѫдрость, но ме намѣрятъ въ такова положение, въ каквото и проститѣ хора – играя си. И послѣ си казватъ: „Ама че серсеминъ съмъ билъ! “ Тогава и азъ си казвамъ: „Ти си серсеминъ, но и азъ не искамъ да съмъ такъвъ, не приемамъ такъвъ човѣкъ.“ Азъ не приемамъ човѣкъ, който, като дойде при мене, започне да ме хвали, да ми разправя: „Ти си първия човѣкъ, ти си такъвъ-онакъвъ.“ А послѣ, ще прѣнесе куркитѣ. Ще замязате, знаете ли на какво? – Ще ви приведа единъ анекдотъ.
към втори вариант >>
“ Тогава и
азъ
си казвамъ: „Ти си серсеминъ, но и
азъ
не искамъ да съмъ такъвъ, не приемамъ такъвъ човѣкъ.“
Азъ
не приемамъ човѣкъ, който, като дойде при мене, започне да ме хвали, да ми разправя: „Ти си първия човѣкъ, ти си такъвъ-онакъвъ.“ А послѣ, ще прѣнесе куркитѣ.
(втори вариант)
Ние сега изобщо всички хора не сме доволни едни отъ други. Ние си виждаме само погрѣшкитѣ. Азъ често си правя опити съ хората, тѣ идватъ при мене да ме изпитватъ и азъ ги изпитвамъ. Тѣ идватъ нѣкой пѫть при мене съ намерение да видятъ нѣкой човѣкъ светия, съ знания, съ мѫдрость, но ме намѣрятъ въ такова положение, въ каквото и проститѣ хора – играя си. И послѣ си казватъ: „Ама че серсеминъ съмъ билъ!
“ Тогава и
азъ
си казвамъ: „Ти си серсеминъ, но и
азъ
не искамъ да съмъ такъвъ, не приемамъ такъвъ човѣкъ.“
Азъ
не приемамъ човѣкъ, който, като дойде при мене, започне да ме хвали, да ми разправя: „Ти си първия човѣкъ, ти си такъвъ-онакъвъ.“ А послѣ, ще прѣнесе куркитѣ.
Ще замязате, знаете ли на какво? – Ще ви приведа единъ анекдотъ. На единъ български селянинъ се разболява жена му. Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ докторъ, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на доктора, който се занимавалъ съ много важни работи. Докторътъ го запитва: „Какво искашъ?
към втори вариант >>
Азъ
дадохъ едното лѣкарство и тя оздравѣ.
(втори вариант)
„Стига, стига вече! “ – „А и второ лѣкарство ми даде докторътъ.“ Жена му му казва: „Другото лѣкарство задръжъ за себе си.“ – „Е, ти си умна жена.“ Жената влиза въ стаята си и започва да плаче, слѣдъ два дни обаче тя оздравява. Селянинътъ доволенъ, че жена му оздравява, взима два куркоя отъ своитѣ и се запѫтва за въ града при доктора. Отива при него, той го пита: Какво искашъ? „Господинъ докторе, прѣди нѣколко дни дойдохъ да искамъ лѣкарства за жена ми, но ти ми удари двѣ лѣкарства.
Азъ
дадохъ едното лѣкарство и тя оздравѣ.
Едното остана, искашъ ли да ти го дамъ? “ – „А, заповѣдай поседни! Какъ сѫ вашитѣ добрѣ ли сѫ“, запитва го докторътъ. Селянинътъ удря една плѣсница на доктора, връща второто лѣкарство и си излиза. Това е въ свѣта онзи законъ, за който се казва: Съ каквато мѣрка мѣримъ, съ такава ще ни се отмѣри.
към втори вариант >>
Ще бѫде ли твоето съзнание будно или ще кажешъ: „Господи, почакай,
азъ
съ митарницата още не съмъ си уредилъ въпроса, имамъ малки смѣтки съ едни съ други.“ Не, мине ли и те извика, ще кажешъ: „Веднага, моментално идвамъ!
(втори вариант)
Този моментъ, въ който Великиятъ Господь идва да се прояви, всички разумни сѫщества, у които съзнанието е пробудено Го очакватъ съ нетърпение. Тѣзи, у които съзнанието е пробудено ще възприематъ този лѫчъ и ще възкръснатъ, а другитѣ ще спятъ. Затова казва Писанието: „Будни бѫдете, защото не знаете въ кой день или въ кой часъ ще дойде! “ Това е единъ тържественъ день, прѣзъ който Той ще мине и каже: „Ела слѣдъ мене! “
Ще бѫде ли твоето съзнание будно или ще кажешъ: „Господи, почакай,
азъ
съ митарницата още не съмъ си уредилъ въпроса, имамъ малки смѣтки съ едни съ други.“ Не, мине ли и те извика, ще кажешъ: „Веднага, моментално идвамъ!
“ Веднага трѣбва да ликвидирашъ съ всичко, никакви смѣтки, никакво чакане! „Ама чакай! “ Не, моментално трѣбва да рѣшишъ въпроса! А такива философии, че това-онова, че тъй–иначе било писано! … Не, туй писаното трѣбва да се разбере отъ нашата будна душа, която живѣе вѫтрѣ въ насъ и тя ще трѣбва да ни разтълкува истината.
към втори вариант >>
И
азъ
не искамъ да ви уча сега, но искамъ да ви извадя отъ всичкитѣ стари заблуждения, които сѫ вложени въ умоветѣ ви.
(втори вариант)
А такива философии, че това-онова, че тъй–иначе било писано! … Не, туй писаното трѣбва да се разбере отъ нашата будна душа, която живѣе вѫтрѣ въ насъ и тя ще трѣбва да ни разтълкува истината. Тогава нѣма да се учимъ отъ хората, а всички ще бѫдемъ научени отъ тази любовь. Тогава ще има миръ, а отъ неправдата, която днесъ сѫществува, ни поменъ нѣма да остане. Нѣма да се учимъ единъ отъ другъ.
И
азъ
не искамъ да ви уча сега, но искамъ да ви извадя отъ всичкитѣ стари заблуждения, които сѫ вложени въ умоветѣ ви.
Едни вѣрватъ, че съ всѣкакви тѣла ще могатъ да възкръснатъ. Други – че съ старото си тѣло ще възкръснатъ. Напримѣръ, нѣкой умрѣлъ съ едно тѣло отъ 100 кг, другъ – съ тѣло отъ 60 кг. Е, съ кое тѣло ще възкръснатъ, дали съ това, съ което сѫ умрѣли? Евангелиститѣ спорятъ по този въпросъ.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
ви обичамъ.“ Погледна на сърцето му, колко градуса огънь, топлина има той и познавамъ колко обича.
(втори вариант)
Вашитѣ лица, които сега имате, ще се измѣнятъ, нѣма да останатъ такива. Да, всички ще се измѣните. Въ какво? Като се смъкне това врѣменното у васъ, тогава ще прозрѣте въ хубостьта на човѣшката душа, въ хубостьта на човѣшкото сърце и човѣшкия духъ и тогава ще разберете какво нѣщо е човѣкътъ. Като погледнете въ сърцето на човѣкъ, който е пъленъ съ любовь, знаете ли каква свѣтлина, каква топлина има тамъ?
Нѣкой казва: „
Азъ
ви обичамъ.“ Погледна на сърцето му, колко градуса огънь, топлина има той и познавамъ колко обича.
Нѣкой казва: „Азъ съмъ мѫдъръ.“ Гледамъ колко градуса има ума му. Това не е фигура. Най-красивиятъ пламъкъ на живота, който човѣшкото око може да види, това е любовьта. Когато този пламъкъ се запали, тогава само и животътъ се осмисля. Когато единъ момъкъ се жертвува за нѣкоя мома, дали за нея се жертвува?
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ мѫдъръ.“ Гледамъ колко градуса има ума му.
(втори вариант)
Да, всички ще се измѣните. Въ какво? Като се смъкне това врѣменното у васъ, тогава ще прозрѣте въ хубостьта на човѣшката душа, въ хубостьта на човѣшкото сърце и човѣшкия духъ и тогава ще разберете какво нѣщо е човѣкътъ. Като погледнете въ сърцето на човѣкъ, който е пъленъ съ любовь, знаете ли каква свѣтлина, каква топлина има тамъ? Нѣкой казва: „Азъ ви обичамъ.“ Погледна на сърцето му, колко градуса огънь, топлина има той и познавамъ колко обича.
Нѣкой казва: „
Азъ
съмъ мѫдъръ.“ Гледамъ колко градуса има ума му.
Това не е фигура. Най-красивиятъ пламъкъ на живота, който човѣшкото око може да види, това е любовьта. Когато този пламъкъ се запали, тогава само и животътъ се осмисля. Когато единъ момъкъ се жертвува за нѣкоя мома, дали за нея се жертвува? – Не, за пламъка, който гори.
към втори вариант >>
Ако вие бѣхте вѣрующи,
азъ
щѣхъ да ви държа друга една бесѣда.
(втори вариант)
Повѣрвай! Вѣрата е основана на мѫдростьта. Тя почива на великия Божественъ законъ на любовьта. Тѣзи два принципа трѣбва да влѣзатъ и въ сърцата и въ умоветѣ и въ душитѣ ви и тамъ да дѣйствуватъ. Не да ви проповѣдвамъ, че има Господь, а да го знаемъ това и да се разговаряме на другъ езикъ.
Ако вие бѣхте вѣрующи,
азъ
щѣхъ да ви държа друга една бесѣда.
Щѣхъ да ви опиша какви промѣни има на небето, какви писма има отъ майка ви, отъ баща ви, какви писма има отъ братята, отъ сестритѣ, какво сѫ рѣшили да правятъ, какви промѣни ще станатъ наскоро. А сега се занимавате съ празни работи и си казвате: „Я, го има, я го нѣма, може да е така, може да не е така, ние ще си държимъ пакъ старото.“ Старитѣ нѣща, това сѫ нашитѣ свещени глупости, а новото въ свѣта, това е любовьта, която ще дойде да прѣобрази хората. Тя коренно ще прѣобрази всички хора. Като дойде тази любовь, тя ще трѣбва да даде свобода не само на хората, но и на всички животни и растения. Като даде свобода на хората, то се разбира, че ще даде свобода не само на единъ класъ хора, но на всички класи, ще засѣгне цѣлото Битие, ще има редъ и порядъкъ по лицето на земята.
към втори вариант >>
Азъ
почитамъ паметьта на всички хора, които сѫ умрѣли за истината, за своето учение, за своя идея.
(втори вариант)
Като дойде тази любовь, тя ще трѣбва да даде свобода не само на хората, но и на всички животни и растения. Като даде свобода на хората, то се разбира, че ще даде свобода не само на единъ класъ хора, но на всички класи, ще засѣгне цѣлото Битие, ще има редъ и порядъкъ по лицето на земята. Това е Божественото учение! Ще кажете: „То е идеално.“ То е приложимо, може да се приложи, стига само да приемемъ въ себе си този великъ основенъ законъ. Той нѣма да дойде лесно, ще има жертви.
Азъ
почитамъ паметьта на всички хора, които сѫ умрѣли за истината, за своето учение, за своя идея.
Такива хора иматъ моето уважение. Всички онѣзи, които страдатъ, за да подигнатъ човѣчеството, тѣ иматъ почитанието и уважението на всички добри хора въ свѣта. Днесъ Христосъ минава покрай вашата митарница и казва: „Матей! “ И вие питате: „Кой е този Матей, първозваний ли е този Матей? “ Да, ще схванете кой е този Матей.
към втори вариант >>
76.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ –
образът
на Бога.
Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп.
Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ –
образът
на Бога.
Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо.
към беседата >>
Думата „
образъ
“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма.
(втори вариант)
Думата „
образъ
“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма.
Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота. Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина.
към втори вариант >>
Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ
азъ
наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта.
(втори вариант)
какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството.
Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ
азъ
наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта.
Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта. Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може. Хората, безъ да влѣзатъ въ дълбокия смисълъ на онзи великъ законъ, който регулира нѣщата, тѣ си въобразяватъ това, което не сѫществува, тѣ си въобразяватъ, че иматъ въ себе си това, което го нѣматъ. Запримѣръ, такива илюзии иматъ младитѣ моми, такива илюзии иматъ и младитѣ момци, но такива илюзии иматъ и старитѣ баби и дѣдовци, т.е. илюзията е еднаква и за стари и за млади.
към втори вариант >>
Сега
азъ
разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата.
(втори вариант)
Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене. Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда. Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ. Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ. Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко въ вашия животъ.
Сега
азъ
разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата.
И природата не може да се занимава съ нашитѣ глупави схващания. Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че азъ зная това нѣщо. Не, нѣма да кажете какво знаете. До сега всички хора изучаватъ само опрѣдѣленията и допълненията: за кѫщи говорятъ, за пари говорятъ, за търговия говорятъ, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорятъ. Това сѫ опрѣдѣления и допълнѣния въ живота, въ тѣхъ нѣма никаква сѫществѣна мисъль.
към втори вариант >>
Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че
азъ
зная това нѣщо.
(втори вариант)
Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ. Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ. Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко въ вашия животъ. Сега азъ разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата. И природата не може да се занимава съ нашитѣ глупави схващания.
Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че
азъ
зная това нѣщо.
Не, нѣма да кажете какво знаете. До сега всички хора изучаватъ само опрѣдѣленията и допълненията: за кѫщи говорятъ, за пари говорятъ, за търговия говорятъ, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорятъ. Това сѫ опрѣдѣления и допълнѣния въ живота, въ тѣхъ нѣма никаква сѫществѣна мисъль. Питамъ ви: Ако това, за което говорите, го придобиете, съградите, нѣколко кѫщи, имате милиони приходи, какво спечелвате, ще станете ли по-красиви, ще станете ли по-здрави, ще имате ли повече удоволствия? Не, ще имате повече грижи.
към втори вариант >>
Сега не казвамъ така за всички, има изключения,
азъ
наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“.
(втори вариант)
– Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ. Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви. Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви. На хората липсва нѣщо сѫществѣно. Истината не е въ тѣхнитѣ умовѣ, правдата не е въ тѣхнитѣ сърца и светостьта не свързва тѣзи нѣща.
Сега не казвамъ така за всички, има изключения,
азъ
наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“.
Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, дошли на земята херувимитѣ и серафимитѣ, и приложили любовьта на хората и си заминали назадъ. Единъ отъ ученитѣ и видни ангели, въ своитѣ изчисления намѣрилъ, че тъй както тѣзи херувими и серафими вложили любовьта на земята, тя нѣма да донесе добри резултати на хората. Въ съвета на ангелитѣ той написалъ и прочелъ една обстойна дисѣртация върху това, че свѣтътъ трѣбва да претърпи една малка корекция. Затова Господь го пратилъ като дѣлегатъ, да дойде въ царството на Алгемаритѣ, да се роди въ дома на алгемарския царь, като дъщерята Алгемара и по този начинъ да оправи тази погрѣшка. Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била любимка на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило.
към втори вариант >>
Азъ
употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная.
(втори вариант)
Единъ отъ ученитѣ и видни ангели, въ своитѣ изчисления намѣрилъ, че тъй както тѣзи херувими и серафими вложили любовьта на земята, тя нѣма да донесе добри резултати на хората. Въ съвета на ангелитѣ той написалъ и прочелъ една обстойна дисѣртация върху това, че свѣтътъ трѣбва да претърпи една малка корекция. Затова Господь го пратилъ като дѣлегатъ, да дойде въ царството на Алгемаритѣ, да се роди въ дома на алгемарския царь, като дъщерята Алгемара и по този начинъ да оправи тази погрѣшка. Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била любимка на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило. Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея.
Азъ
употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная.
Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость. За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла. Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда.
към втори вариант >>
Азъ
не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота.
(втори вариант)
Всичкитѣ ѝ кандидати оставали слѣпи. Питамъ ви сега: Какво разбирате отъ тази легенда? Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта. Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо. Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота.
Азъ
не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота.
Може ли сѫботата да бѫде слѣпа? Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му. Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“ Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му. И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа.
към втори вариант >>
Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя
образъ
не искамъ другъ
образъ
да го замѣсти въ душата му.
(втори вариант)
Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта. Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо. Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота. Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота. Може ли сѫботата да бѫде слѣпа?
Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя
образъ
не искамъ другъ
образъ
да го замѣсти въ душата му.
Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“ Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му. И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа. Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ.
към втори вариант >>
Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя
образъ
въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“
(втори вариант)
Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо. Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота. Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота. Може ли сѫботата да бѫде слѣпа? Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му.
Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя
образъ
въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“
Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му. И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа. Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ. И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става.
към втори вариант >>
И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ
образъ
, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа.
(втори вариант)
Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота. Може ли сѫботата да бѫде слѣпа? Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му. Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“ Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му.
И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ
образъ
, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа.
Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ. И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става. Нека отговорятъ женитѣ. Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е.
към втори вариант >>
първиятъ
образъ
, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“
(втори вариант)
Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ. И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става. Нека отговорятъ женитѣ. Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е.
първиятъ
образъ
, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“
Та сега онѣзи отъ васъ, на които очитѣ още не сѫ извадѣни, между тѣхъ има караници. Азъ познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ. Тѣзи, на които царската дъщеря е извадила очитѣ, сѫ доволни отъ всичко. Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ. А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове.
към втори вариант >>
Азъ
познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ.
(втори вариант)
И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става. Нека отговорятъ женитѣ. Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е. първиятъ образъ, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“ Та сега онѣзи отъ васъ, на които очитѣ още не сѫ извадѣни, между тѣхъ има караници.
Азъ
познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ.
Тѣзи, на които царската дъщеря е извадила очитѣ, сѫ доволни отъ всичко. Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ. А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове. И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ. Ако ме попитате, защо царува злото въ свѣта, ще ви кажа.
към втори вариант >>
Това е единъ
разказъ
само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ.
(втори вариант)
Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ. А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове. И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ. Ако ме попитате, защо царува злото въ свѣта, ще ви кажа. Злото царува въ свѣта, защото всички тѣзи хора не сѫ ходили при царската дъщеря, не сѫ се влюбили въ нея, не знаятъ какво иска тя отъ тѣхъ и тя не е извадила очитѣ имъ, но единъ день, когато се явятъ при нея, тя ще постѫпи съ тѣхъ тъй, както съ всичкитѣ си кандидати и тѣ ще пожертвуватъ за нея очитѣ си.
Това е единъ
разказъ
само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ.
Може човѣкъ да извади и двѣтѣ си очи, при всѣ това пакъ да си остане лошъ. Тази слѣпота въ окултна смисъль подразбира човѣшката воля, която е въ състояние да направлява ума отъ едно положение въ друго, отъ едно състояние въ друго, т.е. да имашъ волята да гледашъ само онѣзи нѣща, които ти принасятъ добро, а не и онѣзи, които ти принасятъ зло. Или както казватъ съврѣменнитѣ хора – да разбирашъ сѫщностьта на нѣщата, тѣхната сѫщинска цена, защото на всѣки човѣкъ, като му дадатъ една златна монета, разглежда се и като се увѣри въ цената ѝ, туря я въ джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание. И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи.
към втори вариант >>
И цѣлата сегашна култура е
изразъ
на този старъ човѣкъ.
(втори вариант)
– Защото гледатъ прѣзъ четири очи. И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ. А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления. Българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой. Павелъ се обръща къмъ християнитѣ и казва: „Всички да се облѣчете въ новия човѣкъ.“ Стариятъ човѣкъ вие го познавате и дъщери и синове и майки и бащи и сѫдии и свещеници, всички сте много добрѣ запознати съ този старъ човѣкъ, говорътъ му разбирате много добрѣ, езикътъ му сте изучавали.
И цѣлата сегашна култура е
изразъ
на този старъ човѣкъ.
Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е изразъ на този старъ човѣкъ. Този старъ човѣкъ не е въ състояние да разбере Христовото учение. За да се разбере Христовото учение, новото учение и Христосъ е казалъ и Павелъ е казалъ, че първото нѣщо е човѣкъ да се роди изново, новъ човѣкъ да стане, с нови разбирания. А Павелъ казва, че качествата на новия човѣкъ трѣбва да бѫдатъ слѣднитѣ: да има правда въ сърцето, истина въ ума и светость, като съединителна нишка между ума и сърцето. Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение.
към втори вариант >>
Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е
изразъ
на този старъ човѣкъ.
(втори вариант)
И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ. А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления. Българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой. Павелъ се обръща къмъ християнитѣ и казва: „Всички да се облѣчете въ новия човѣкъ.“ Стариятъ човѣкъ вие го познавате и дъщери и синове и майки и бащи и сѫдии и свещеници, всички сте много добрѣ запознати съ този старъ човѣкъ, говорътъ му разбирате много добрѣ, езикътъ му сте изучавали. И цѣлата сегашна култура е изразъ на този старъ човѣкъ.
Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е
изразъ
на този старъ човѣкъ.
Този старъ човѣкъ не е въ състояние да разбере Христовото учение. За да се разбере Христовото учение, новото учение и Христосъ е казалъ и Павелъ е казалъ, че първото нѣщо е човѣкъ да се роди изново, новъ човѣкъ да стане, с нови разбирания. А Павелъ казва, че качествата на новия човѣкъ трѣбва да бѫдатъ слѣднитѣ: да има правда въ сърцето, истина въ ума и светость, като съединителна нишка между ума и сърцето. Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение. Питамъ ви сега: Когато се докачите, разгнѣвите въ правда, истина и светость ли се гнѣвите, докачате?
към втори вариант >>
Не е въпросъ какво съмъ
азъ
.
(втори вариант)
Като съедините тѣзи сърца съ умоветѣ и ги кръстосвате, ще имате хармония. Изгубите ли първата връзка, нѣмате ли връзка между вашия умъ и сърце, т.е. не разбирате ли правдата, истината, светостьта, главнитѣ въпроси, които лежатъ сега за разрѣшение, ще останатъ неразрѣшени за васъ. Защо? – Защото, ако правдата и истината не образуватъ една основа, между която да дойде да живѣе Богъ, всичко е изгубено. Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ?
Не е въпросъ какво съмъ
азъ
.
Азъ съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо? – Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и азъ съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля. И азъ се радвамъ въ изпълнението на този законъ. Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога? Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо?
(втори вариант)
Изгубите ли първата връзка, нѣмате ли връзка между вашия умъ и сърце, т.е. не разбирате ли правдата, истината, светостьта, главнитѣ въпроси, които лежатъ сега за разрѣшение, ще останатъ неразрѣшени за васъ. Защо? – Защото, ако правдата и истината не образуватъ една основа, между която да дойде да живѣе Богъ, всичко е изгубено. Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ? Не е въпросъ какво съмъ азъ.
Азъ
съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо?
– Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и азъ съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля. И азъ се радвамъ въ изпълнението на този законъ. Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога? Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка. При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ.
към втори вариант >>
– Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и
азъ
съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля.
(втори вариант)
не разбирате ли правдата, истината, светостьта, главнитѣ въпроси, които лежатъ сега за разрѣшение, ще останатъ неразрѣшени за васъ. Защо? – Защото, ако правдата и истината не образуватъ една основа, между която да дойде да живѣе Богъ, всичко е изгубено. Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ? Не е въпросъ какво съмъ азъ. Азъ съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо?
– Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и
азъ
съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля.
И азъ се радвамъ въ изпълнението на този законъ. Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога? Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка. При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ.
към втори вариант >>
И
азъ
се радвамъ въ изпълнението на този законъ.
(втори вариант)
– Защото, ако правдата и истината не образуватъ една основа, между която да дойде да живѣе Богъ, всичко е изгубено. Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ? Не е въпросъ какво съмъ азъ. Азъ съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо? – Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и азъ съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля.
И
азъ
се радвамъ въ изпълнението на този законъ.
Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога? Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка. При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена.
към втори вариант >>
Това подлежаще и сказуемо
азъ
наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта.
(втори вариант)
При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка. Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо.
Това подлежаще и сказуемо
азъ
наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта.
И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость. Когато Господь иска да оправи сърцата, Той ще разрушава това. Въ Писанието се казва тъй: „Да не кажешъ нѣкоя гола дума прѣдъ ангела, който те рѫководи, защото Богъ ще разруши твоитѣ дела“. Ти, ако не уважавашъ ангела си и кажешъ нѣкоя лоша дума, всичко това ще се взѣме отъ твоето сърце и ще останешъ идиотъ, ще останешъ най-голѣмъ нещастникъ Защо? – Защото се занѣмарилъ правдата, която е основа на истинското богатство, на истинското знание.
към втори вариант >>
Не само да кажете: „
Азъ
вѣрвамъ,
азъ
обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка.
(втори вариант)
Ако се двоумите, въ края на краищата ще преживѣете всички най-ужасни страдания. За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания. Всѣки ще го опита. И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза.
Не само да кажете: „
Азъ
вѣрвамъ,
азъ
обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка.
Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие. Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта. Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества. Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма. По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите.
към втори вариант >>
“
Азъ
не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо?
(втори вариант)
Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта. Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества. Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма. По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите. Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва?
“
Азъ
не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо?
– За да урегулира вашия стомахъ на земята. Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри. Щомъ имашъ единъ свѣтълъ умъ, ще може да разсѫждавашъ правилно и всички ще се възхищаватъ отъ тебе. Светостьта е потрѣбна да кали твоята воля, че прѣдъ никакви мѫчнотии въ свѣта да се не спирашъ. Това ясно ли ви е?
към втори вариант >>
На третия въпросъ отговорилъ: „
Азъ
зная каква ти е мисъльта.
(втори вариант)
Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса.
На третия въпросъ отговорилъ: „
Азъ
зная каква ти е мисъльта.
Ти мислишъ, че азъ съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“ Вие още не разбирате какво нѣщо е небето. То е една държава, едно понятие. Вие не разбирате какво нѣщо е и земята. Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя.
към втори вариант >>
Ти мислишъ, че
азъ
съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
(втори вариант)
– „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса. На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта.
Ти мислишъ, че
азъ
съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
Вие още не разбирате какво нѣщо е небето. То е една държава, едно понятие. Вие не разбирате какво нѣщо е и земята. Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ.
към втори вариант >>
За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както
азъ
съмъ ви говорилъ.
(втори вариант)
Вие не разбирате какво нѣщо е и земята. Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива! “ Вѣрвамъ, слушали сте.
За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както
азъ
съмъ ви говорилъ.
Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ. Защо азъ говоря така? – Защото не искамъ втори пѫтъ да ми вадятъ очитѣ. Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега азъ ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история. Тя е една история, прѣзъ каквато минава цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>
Защо
азъ
говоря така?
(втори вариант)
Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива! “ Вѣрвамъ, слушали сте. За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ. Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ.
Защо
азъ
говоря така?
– Защото не искамъ втори пѫтъ да ми вадятъ очитѣ. Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега азъ ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история. Тя е една история, прѣзъ каквато минава цѣлото човѣчество. И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта. Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете.
към втори вариант >>
Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега
азъ
ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история.
(втори вариант)
“ Вѣрвамъ, слушали сте. За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ. Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ. Защо азъ говоря така? – Защото не искамъ втори пѫтъ да ми вадятъ очитѣ.
Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега
азъ
ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история.
Тя е една история, прѣзъ каквато минава цѣлото човѣчество. И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта. Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете. Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость? Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви.
към втори вариант >>
И
азъ
ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ.
(втори вариант)
Той е най-хубавата миризма, най-хубавиятъ нѣктаръ, който природата е създала. Та като съедините правдата, истината и светостьта въ едно, само така ще може да образувате въ себе си този нѣктаръ – нюксъ. Слѣдователно, всѣки, който се намаже съ този нѣктаръ, ако е слѣпъ, очитѣ му ще се отворятъ, ако е глухъ, ушитѣ му ще прослушатъ, ако е боленъ, ще оздравѣе. Всичко става съ него. Той е онова алхимическо съединение, онзи елементъ, който алхимицитѣ съ вѣкове търсили да изнамѣрятъ, за да подновятъ съ него живота.
И
азъ
ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ.
Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това. Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ. Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта.
към втори вариант >>
Азъ
не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
(втори вариант)
Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това. Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ. Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта.
Азъ
не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по образъ Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ. Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва. Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора. Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ.
към втори вариант >>
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по
образъ
Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ.
(втори вариант)
Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ. Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта. Азъ не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си.
„Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по
образъ
Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ.
Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва. Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора. Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува.
към втори вариант >>
Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а
азъ
споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва.
(втори вариант)
Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта. Азъ не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си. „Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по образъ Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ.
Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а
азъ
споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва.
Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора. Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ.
към втори вариант >>
Това, което
азъ
ви говоря не е съгласно съ църквата.
(втори вариант)
И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става. И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ. А сега, като не е така и Господь не е съ васъ. Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н. Вие казвате: „Ние сега трѣбва да правимъ това, което сѫ писали въ съборитѣ, а като умремъ, тогава ще се отворятъ очитѣ ни.“ Никога нѣма да стане това, не се лъжете.
Това, което
азъ
ви говоря не е съгласно съ църквата.
Ако ви говоря споредъ църквата, азъ съмъ вагабонтинъ. Моето учение е съгласно съ Бога. Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори. Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго.
към втори вариант >>
Ако ви говоря споредъ църквата,
азъ
съмъ вагабонтинъ.
(втори вариант)
И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ. А сега, като не е така и Господь не е съ васъ. Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н. Вие казвате: „Ние сега трѣбва да правимъ това, което сѫ писали въ съборитѣ, а като умремъ, тогава ще се отворятъ очитѣ ни.“ Никога нѣма да стане това, не се лъжете. Това, което азъ ви говоря не е съгласно съ църквата.
Ако ви говоря споредъ църквата,
азъ
съмъ вагабонтинъ.
Моето учение е съгласно съ Бога. Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори. Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго. И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е?
към втори вариант >>
Азъ
приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе.
(втори вариант)
Тогава тази църква не може да ме сѫди. Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не. Тогава и той не може да ме сѫди.
Азъ
приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе.
Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я. И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му. Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си. Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие. Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца.
към втори вариант >>
И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди,
азъ
приемамъ присѫдата му.
(втори вариант)
Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не. Тогава и той не може да ме сѫди. Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе. Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я.
И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди,
азъ
приемамъ присѫдата му.
Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си. Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие. Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца. Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате. Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата.
към втори вариант >>
Азъ
съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите.
(втори вариант)
Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие. Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца. Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате. Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата. Тъй е писано.
Азъ
съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите.
Питайте вашитѣ светии и нека опровѣргаятъ моето твърдение, ако не е писано тъй на тази врата. Но има и друга една, втора врата, прѣзъ която сте минали и на нея пише тъй: „Съ истината нѣма да се занимавате, тя е праздна работа и съ правда нѣма много да боравите и съ светость не може да живѣете. Ако искате да живѣете, не ви трѣбва нито правда, нито истина, нито светость.“ Та вие сега сте смесили тѣзи два надписа и казвате: „Съ правда, истина и светость не може да се живѣе. Всѣки не може да бѫде правдивъ, истиненъ и светъ.“ Не, всѣки може да бѫде правдивъ и трѣбва да бѫде правдивъ; всѣки може да говори истината, всѣки може да бѫде истинолюбивъ и да живѣе съ истината. Това е сѫществѣното учение, отъ кардинално значение лично за всѣки отъ васъ и като го приложите на земята, вие ще разрѣшите всички въпроси, които ви занимаватъ, тъй, както трѣбва.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и
азъ
слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь.
(втори вариант)
Всѣки не може да бѫде правдивъ, истиненъ и светъ.“ Не, всѣки може да бѫде правдивъ и трѣбва да бѫде правдивъ; всѣки може да говори истината, всѣки може да бѫде истинолюбивъ и да живѣе съ истината. Това е сѫществѣното учение, отъ кардинално значение лично за всѣки отъ васъ и като го приложите на земята, вие ще разрѣшите всички въпроси, които ви занимаватъ, тъй, както трѣбва. Слѣдователно, всички трѣбва да застѫпите тези три принципа у васъ си. Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе. Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе.
Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и
азъ
слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь.
На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ. Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си. Че тогава каква е тази работа!
към втори вариант >>
На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“
Азъ
взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ.
(втори вариант)
Това е сѫществѣното учение, отъ кардинално значение лично за всѣки отъ васъ и като го приложите на земята, вие ще разрѣшите всички въпроси, които ви занимаватъ, тъй, както трѣбва. Слѣдователно, всички трѣбва да застѫпите тези три принципа у васъ си. Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе. Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе. Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь.
На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“
Азъ
взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ.
Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си. Че тогава каква е тази работа! “ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта.
към втори вариант >>
Апостолъ Павелъ казва: „Да се облѣчете въ новия човѣкъ създадения по
образъ
Божий въ правда, светость и истина.“ Слѣдователно, сегашнитѣ християни не трѣбва да си правятъ илюзии, тѣ трѣбва коренно да изменятъ своя животъ, но не съ плачъ, ада изменятъ коренно своя животъ съобразно Божественитѣ закони.
(втори вариант)
“ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде. Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде. Но, за да влѣзе правдата въ сърцата ви, какви грамадни усилия се изискватъ. Сега се издаватъ редъ брошури да се защищава истината, да се защищава църквата, но до днесъ обаче, не съмъ срещалъ брошура, която да защищава друго освѣнъ своитѣ интереси: евангелиститѣ своитѣ интереси, православнитѣ – сѫщо и т.н. Казвате: „Прави сѫ тѣзи хора.“ – Да, прави сѫ, прави – безъ правда, истинни – безъ истина, свѣти – безъ светость въ свѣта.
Апостолъ Павелъ казва: „Да се облѣчете въ новия човѣкъ създадения по
образъ
Божий въ правда, светость и истина.“ Слѣдователно, сегашнитѣ християни не трѣбва да си правятъ илюзии, тѣ трѣбва коренно да изменятъ своя животъ, но не съ плачъ, ада изменятъ коренно своя животъ съобразно Божественитѣ закони.
Животътъ на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено. Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си. Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ. Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички. Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна.
към втори вариант >>
И тъй, ако ви питатъ нѣкои въ какво се различава коренно вашето учение, ще имъ кажете: „Нашето учение говори така: Да се облѣчемъ по
образъ
Божий, по образа на новия човѣкъ, създаденъ въ правда, истина и светость.“ – „Ами какво нѣщо е правда, какво нѣщо е истина и какво светость, дѣ сѫ тѣ?
(втори вариант)
Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ. Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички. Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна. Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ. Докато не се турятъ тѣзи три елемента като основа на живота, до тогава, нѣма да дойде новиятъ животъ.
И тъй, ако ви питатъ нѣкои въ какво се различава коренно вашето учение, ще имъ кажете: „Нашето учение говори така: Да се облѣчемъ по
образъ
Божий, по образа на новия човѣкъ, създаденъ въ правда, истина и светость.“ – „Ами какво нѣщо е правда, какво нѣщо е истина и какво светость, дѣ сѫ тѣ?
“ Ще имъ кажете, че правдата трѣбва да легне въ нашитѣ сърца, истината – въ нашитѣ умове, а светостьта – въ нашата воля, въ нашата сила, въ нашето тѣло, и навсѣкѫдѣ нашиятъ животъ трѣбва да е въ хармония. Това е практичното приложение на нашето учение. Азъ мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ. Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба. А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь.
към втори вариант >>
Азъ
мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ.
(втори вариант)
Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ. Докато не се турятъ тѣзи три елемента като основа на живота, до тогава, нѣма да дойде новиятъ животъ. И тъй, ако ви питатъ нѣкои въ какво се различава коренно вашето учение, ще имъ кажете: „Нашето учение говори така: Да се облѣчемъ по образъ Божий, по образа на новия човѣкъ, създаденъ въ правда, истина и светость.“ – „Ами какво нѣщо е правда, какво нѣщо е истина и какво светость, дѣ сѫ тѣ? “ Ще имъ кажете, че правдата трѣбва да легне въ нашитѣ сърца, истината – въ нашитѣ умове, а светостьта – въ нашата воля, въ нашата сила, въ нашето тѣло, и навсѣкѫдѣ нашиятъ животъ трѣбва да е въ хармония. Това е практичното приложение на нашето учение.
Азъ
мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ.
Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба. А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь. Възкръсение безъ любовь не може. Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари. И у васъ е имало такова възкръсение.
към втори вариант >>
А възкръсението
азъ
го наричамъ проявление на Божията Любовь.
(втори вариант)
И тъй, ако ви питатъ нѣкои въ какво се различава коренно вашето учение, ще имъ кажете: „Нашето учение говори така: Да се облѣчемъ по образъ Божий, по образа на новия човѣкъ, създаденъ въ правда, истина и светость.“ – „Ами какво нѣщо е правда, какво нѣщо е истина и какво светость, дѣ сѫ тѣ? “ Ще имъ кажете, че правдата трѣбва да легне въ нашитѣ сърца, истината – въ нашитѣ умове, а светостьта – въ нашата воля, въ нашата сила, въ нашето тѣло, и навсѣкѫдѣ нашиятъ животъ трѣбва да е въ хармония. Това е практичното приложение на нашето учение. Азъ мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ. Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба.
А възкръсението
азъ
го наричамъ проявление на Божията Любовь.
Възкръсение безъ любовь не може. Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари. И у васъ е имало такова възкръсение. Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „Азъ и Христосъ сме едно.“ А сега казвате: „Колко обичамъ Христа, само да знае Той какъ искамъ да Го прегърна.“ Да, обичашъ Го безъ правда, мислишъ за Него безъ истина, прегръщашъ Го безъ светость.
към втори вариант >>
Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „
Азъ
и Христосъ сме едно.“
(втори вариант)
Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба. А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь. Възкръсение безъ любовь не може. Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари. И у васъ е имало такова възкръсение.
Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „
Азъ
и Христосъ сме едно.“
А сега казвате: „Колко обичамъ Христа, само да знае Той какъ искамъ да Го прегърна.“ Да, обичашъ Го безъ правда, мислишъ за Него безъ истина, прегръщашъ Го безъ светость. Такива прегръдки отвънъ само, не искамъ. Ние искаме сърце, което любовь да предава, искаме умъ, чиято мисъль да е осѣнена съ истина, искаме воля, която да прегръща съ светость. Всичко у насъ като е свято, тогава и милувкитѣ и цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ ще сѫ свети. И като те пипне нѣкой съ такава светость, ще изпиташъ радость.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не,
азъ
разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта.
(втори вариант)
А сега като те пипне нѣкой, казвашъ: „Охъ, какво ми стана! “ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка. Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта. Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо? – Защото далъ една цѣлувка безъ правда, безъ истина и безъ светость.
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не,
азъ
разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта.
Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта. Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ. Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ.
към втори вариант >>
Азъ
разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта.
(втори вариант)
“ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка. Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта. Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо? – Защото далъ една цѣлувка безъ правда, безъ истина и безъ светость. Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не, азъ разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта.
Азъ
разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта.
Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ. Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ.
към втори вариант >>
Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“
Азъ
бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава.
(втори вариант)
Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ. Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ.
Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“
Азъ
бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава.
Ядене и пиене, всѣ за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало. Коя е печалбата. Слѣдъ като отъ толкова хиляди години проповѣдваме, запитамъ тѣзи, които сѫ въ църквата, доколко сѫ благодарни, че сѫ въ църквата, колцина ще се явятъ такива? Не казвамъ, че абсолютно нѣма такива, но всички онѣзи, които сѫ познали Христа сѫ извънъ църквата, извънъ обществото. Защо така?
към втори вариант >>
Когато единъ баща роди синъ, да каже: „Господи,
азъ
зная, че когато съмъ заченалъ този синъ правдата не е била въ сърцето ми, истината не е била въ ума ми, светостьта не е била въ волята ми,“ Онѣзи моми и момци, които ще се женатъ, нека преди да родятъ, да вложатъ тѣзи три елемента въ себе си и ще иматъ тогава най-красивитѣ дѣца, домътъ имъ ще бѫде най-добъръ.
(втори вариант)
Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ. Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца. По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си. А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти.
Когато единъ баща роди синъ, да каже: „Господи,
азъ
зная, че когато съмъ заченалъ този синъ правдата не е била въ сърцето ми, истината не е била въ ума ми, светостьта не е била въ волята ми,“ Онѣзи моми и момци, които ще се женатъ, нека преди да родятъ, да вложатъ тѣзи три елемента въ себе си и ще иматъ тогава най-красивитѣ дѣца, домътъ имъ ще бѫде най-добъръ.
Сега момъкътъ като се ожени, да се запита: „Правдата въ сърцето ми ли е, истината въ ума ми ли е, светостьта въ волята ми ли е? “ Ако си отговори, че има всички тѣзи елементи, да се жени. И момата сѫщо да се запита. Ако правдата, истината и светостьта ѝ отговарятъ, че може да се ожени, тогава да се жени. Ако постѫпватъ така момъкътъ и момата, ще иматъ всички радости и тѣхниятъ домъ ще бѫде отвѫтрѣ постланъ съ цвѣтя.
към втори вариант >>
Вие казвате: „
Азъ
имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ.
(втори вариант)
Стане ли връзка въ правда, истина и светость, това е истинско съчетание и такова съчетание отъ Бога се благославя. Каквато работа и да започнете, какъвто животъ искате да живѣете, непременно трѣбва да имате тѣзи три връзки, тѣзи три елемента въ васъ си. Само тогава ще може да дойде великата мѫдрость, великото учение, за което копнеятъ душитѣ ви. Това е философия, която само тогава може да се говори. При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излѣзе.
Вие казвате: „
Азъ
имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ.
Тогава второто положение. Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ.
към втори вариант >>
Третото положение:
Азъ
и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя.
(втори вариант)
При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излѣзе. Вие казвате: „Азъ имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ. Тогава второто положение. Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е.
Третото положение:
Азъ
и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя.
И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ. Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ. Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ. Значи: Ако правдата пребѫдва въ твоето сърце и ти пребѫдвашъ въ правдата; ако истината пребѫдва въ твоя умъ и ти пребѫдвашъ въ истината; ако светостьта пребѫдва въ волята ти и ти пребѫдвашъ въ светостьта, тогава Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ да направимъ жилище въ тебе, Азъ и Отецъ ми ще ти се изявимъ и ще бѫдемъ едно. Вънъ отъ това всичко е само илюзии, само едно гонене на изгубената Станка, само иждивяване на животъ.
към втори вариант >>
Второто положение:
Азъ
и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ.
(втори вариант)
Тогава второто положение. Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ.
Второто положение:
Азъ
и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ.
Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ. Значи: Ако правдата пребѫдва въ твоето сърце и ти пребѫдвашъ въ правдата; ако истината пребѫдва въ твоя умъ и ти пребѫдвашъ въ истината; ако светостьта пребѫдва въ волята ти и ти пребѫдвашъ въ светостьта, тогава Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ да направимъ жилище въ тебе, Азъ и Отецъ ми ще ти се изявимъ и ще бѫдемъ едно. Вънъ отъ това всичко е само илюзии, само едно гонене на изгубената Станка, само иждивяване на животъ. Тъй сериозно трѣбва да погледне всѣки на този въпросъ.
към втори вариант >>
Третото положение:
Азъ
ще изявя себе си вамъ.
(втори вариант)
Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ. Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ.
Третото положение:
Азъ
ще изявя себе си вамъ.
Значи: Ако правдата пребѫдва въ твоето сърце и ти пребѫдвашъ въ правдата; ако истината пребѫдва въ твоя умъ и ти пребѫдвашъ въ истината; ако светостьта пребѫдва въ волята ти и ти пребѫдвашъ въ светостьта, тогава Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ да направимъ жилище въ тебе, Азъ и Отецъ ми ще ти се изявимъ и ще бѫдемъ едно. Вънъ отъ това всичко е само илюзии, само едно гонене на изгубената Станка, само иждивяване на животъ. Тъй сериозно трѣбва да погледне всѣки на този въпросъ.
към втори вариант >>
Значи: Ако правдата пребѫдва въ твоето сърце и ти пребѫдвашъ въ правдата; ако истината пребѫдва въ твоя умъ и ти пребѫдвашъ въ истината; ако светостьта пребѫдва въ волята ти и ти пребѫдвашъ въ светостьта, тогава
Азъ
и Отецъ ми ще дойдемъ да направимъ жилище въ тебе,
Азъ
и Отецъ ми ще ти се изявимъ и ще бѫдемъ едно.
(втори вариант)
– Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ. Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ. Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ.
Значи: Ако правдата пребѫдва въ твоето сърце и ти пребѫдвашъ въ правдата; ако истината пребѫдва въ твоя умъ и ти пребѫдвашъ въ истината; ако светостьта пребѫдва въ волята ти и ти пребѫдвашъ въ светостьта, тогава
Азъ
и Отецъ ми ще дойдемъ да направимъ жилище въ тебе,
Азъ
и Отецъ ми ще ти се изявимъ и ще бѫдемъ едно.
Вънъ отъ това всичко е само илюзии, само едно гонене на изгубената Станка, само иждивяване на животъ. Тъй сериозно трѣбва да погледне всѣки на този въпросъ.
към втори вариант >>
77.
Законът на самопожертването
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1921г.,
Подир малко пак се помолете и наблюдавайте какъв е
изразът
Му.
Всеки ще си донесе своя хляб. Туй е един начин, а има хиляди начини. Искам да ви кажа: нека законът за самопожертването залегне в душите ви. Когато искате да пожертвате нещо, не бързайте, поспрете се, запитайте се, поставете този въпрос във вашата интуиция, помислете си и кажете: „Господи, аз искам да се жертвам за Теб от любов.“ Ако почувствате, че Господ ви се поусмихне – пожертвайте се. Ако обаче видите, че Лицето Му е сериозно, въздържете се.
Подир малко пак се помолете и наблюдавайте какъв е
изразът
Му.
Ако се усмихне, принесете жертва, ако ли не – въздържете се. Ще бъде както с Каин и Авел, с тези братя от Стария Завет, които направиха жертвоприношение на Бога. Защо жертвата на единия се прие, а на другия – не? Сега в нашия живот ще започнем с туй ново Учение, с Учението на Любовта. Всичките ни постъпки трябва да бъдат проникнати от любов и каквото вършим един към друг, да е продиктувано от любов.
към беседата >>
Тъй че да не остане някаква мисъл на
съблазън
, на съмнение, че има нещо скрито от вас.
Широк е пътят им! Изпращаме им всичката наша любов, да се върнат по домовете си и да заживеят тъй, както Господ иска. А онези от вас, които са свободни, ако от любов желаят да останат, могат да стоят колкото време искат – от вътрешна подбуда. Но да не остане някой от вас с користолюбива цел – да доизяде каймака. Не, каймакът вече е изяден, а остава само айрянът.
Тъй че да не остане някаква мисъл на
съблазън
, на съмнение, че има нещо скрито от вас.
Не, скритото е на друго място – скритото е горе, при Бога. Изпейте някоя песен! Хайде да изпеем песента на един наш брат: Стани! Да я изпеем тихо! Всички приятели ще се разпределите свободно из двора, по 2-3-5-10 души заедно, и ще разменяте мисли върху Любовта и върху всичко, което може да излезе от душата ви.
към беседата >>
78.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Азъ
ще взема цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси.
(втори вариант)
Азъ
ще взема цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси.
Всѣки казва: „Азъ зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ. Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „Азъ разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ. Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ.
към втори вариант >>
Всѣки казва: „
Азъ
зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ.
(втори вариант)
Азъ ще взема цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси.
Всѣки казва: „
Азъ
зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ.
Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „Азъ разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ. Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ. Колко музиканти има сега?
към втори вариант >>
Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „
Азъ
разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава?
(втори вариант)
Азъ ще взема цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси. Всѣки казва: „Азъ зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ.
Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „
Азъ
разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава?
Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ. Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ. Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти.
към втори вариант >>
Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „
Азъ
разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ.
(втори вариант)
Азъ ще взема цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси. Всѣки казва: „Азъ зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ. Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „Азъ разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ.
Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „
Азъ
разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ.
Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти. Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. Сѫщиятъ законъ е въ духовния свѣтъ. Живота сега азъ го считамъ за една велика музика.
към втори вариант >>
Живота сега
азъ
го считамъ за една велика музика.
(втори вариант)
Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ. Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти. Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. Сѫщиятъ законъ е въ духовния свѣтъ.
Живота сега
азъ
го считамъ за една велика музика.
Да живѣешъ, то значи, ти трѣбва да знаешъ да свиришъ по всичкитѣ правила, който Божествената наука изисква. Щомъ станешъ нетърпѣливъ, лѫкътъ трепери и тоноветѣ не сѫ ясни. Щомъ се усъмнишъ, ти губишъ паметьта си. Щомъ се усъмнишъ, ако си търговецъ – ще фалирашъ. Ученикътъ, който се усъмни въ класъ, загубва мисъльта си, спира да говори и учительтъ каже: „Седни.“ И той свършва съ единица.
към втори вариант >>
И тогава, когато нѣкой каже: „
Азъ
съмъ нещастенъ,“ казвам: Той е на лѣво.
(втори вариант)
Да опрѣдѣлимъ какво нѣщо е нещастието. Нещастието е единъ симптомъ, признакъ, който показва степеньта. Колкото нещастието е по-голѣмо, толкова и нашето отклонение отъ правия пѫть е по-силно, толкова отклонението отъ Бога е по-голѣмо. То показва само отклонението и споредъ отклонението идатъ и тия страдания. Колкото радостьта е по-голѣма, толкова и приближението къмъ Бога е по-голѣмо.
И тогава, когато нѣкой каже: „
Азъ
съмъ нещастенъ,“ казвам: Той е на лѣво.
Азъ изчислявамъ ѫгъла, на който се намира отклонението, а той може да е на 10°, 15°, 20°, 25°, 30°, 35°, 40°, 45°, 50° и т.н. То е цѣла математика. Тъй че, той си мисли за нещастието, а азъ мисля за ѫгъла на отклонението. И мога да опрѣдѣля слѣдъ десеть дена, какъ твоето нещастие ще се увеличи съ 5°, по-сетнѣ ще почнешъ да смалявашъ ѫгъла и като дойдешъ на неутралната зона, ще бѫдешъ на правата линия, която ще покаже истинската посока на живота. Ще имашъ правъ ѫгълъ и правилно движение.
към втори вариант >>
Азъ
изчислявамъ ѫгъла, на който се намира отклонението, а той може да е на 10°, 15°, 20°, 25°, 30°, 35°, 40°, 45°, 50° и т.н.
(втори вариант)
Нещастието е единъ симптомъ, признакъ, който показва степеньта. Колкото нещастието е по-голѣмо, толкова и нашето отклонение отъ правия пѫть е по-силно, толкова отклонението отъ Бога е по-голѣмо. То показва само отклонението и споредъ отклонението идатъ и тия страдания. Колкото радостьта е по-голѣма, толкова и приближението къмъ Бога е по-голѣмо. И тогава, когато нѣкой каже: „Азъ съмъ нещастенъ,“ казвам: Той е на лѣво.
Азъ
изчислявамъ ѫгъла, на който се намира отклонението, а той може да е на 10°, 15°, 20°, 25°, 30°, 35°, 40°, 45°, 50° и т.н.
То е цѣла математика. Тъй че, той си мисли за нещастието, а азъ мисля за ѫгъла на отклонението. И мога да опрѣдѣля слѣдъ десеть дена, какъ твоето нещастие ще се увеличи съ 5°, по-сетнѣ ще почнешъ да смалявашъ ѫгъла и като дойдешъ на неутралната зона, ще бѫдешъ на правата линия, която ще покаже истинската посока на живота. Ще имашъ правъ ѫгълъ и правилно движение. Твоята радость ще почне да се увеличава.
към втори вариант >>
Тъй че, той си мисли за нещастието, а
азъ
мисля за ѫгъла на отклонението.
(втори вариант)
То показва само отклонението и споредъ отклонението идатъ и тия страдания. Колкото радостьта е по-голѣма, толкова и приближението къмъ Бога е по-голѣмо. И тогава, когато нѣкой каже: „Азъ съмъ нещастенъ,“ казвам: Той е на лѣво. Азъ изчислявамъ ѫгъла, на който се намира отклонението, а той може да е на 10°, 15°, 20°, 25°, 30°, 35°, 40°, 45°, 50° и т.н. То е цѣла математика.
Тъй че, той си мисли за нещастието, а
азъ
мисля за ѫгъла на отклонението.
И мога да опрѣдѣля слѣдъ десеть дена, какъ твоето нещастие ще се увеличи съ 5°, по-сетнѣ ще почнешъ да смалявашъ ѫгъла и като дойдешъ на неутралната зона, ще бѫдешъ на правата линия, която ще покаже истинската посока на живота. Ще имашъ правъ ѫгълъ и правилно движение. Твоята радость ще почне да се увеличава. То е махалото. Сега всички искатъ да иматъ радость.
към втори вариант >>
Сега
азъ
искамъ да обърна мисъльта ви къмъ положителната страна на вашия животъ.
(втори вариант)
Тъй седи философията на живота. Ако нѣкой дойде въ дома ви и не ви поздрави, не го приемайте, казва Христосъ, а ако ви поздрави и ако е достоенъ, кажете: „Мирътъ ви, най-високото нѣщо, да дойде въ този домъ.“ И тъй, когато ви срѣщне нѣкой и не ви поздравлява, вие имате единъ признакъ, че той не е отъ вашитѣ. Ти не го поздравлявашъ – не си отъ тѣхнитѣ. Въпросътъ е ясенъ. Защото не си отъ тѣхнитѣ, какъ ще го поздравишъ?
Сега
азъ
искамъ да обърна мисъльта ви къмъ положителната страна на вашия животъ.
Отъ всинца ви не се изисква да извършите едно и сѫщо нѣщо. Отъ всинца ви не се изисква да имате едни и сѫщи знания и отъ всинца ви не се изисква да имате една и сѫща добродѣтель. Всѣка една добродѣтель има 35 милиона форми и тия форми, като се съчетаватъ съ първоначалната форма и тѣ образуватъ други форми. Тъй че, за да изучишъ една добродѣтель, то е едно велико нѣщо. Нѣкой казва: „Азъ познавамъ Любовьта.“ Направете само една смѣтка колко врѣме трѣбва, за да се изброи до 35 милиона.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „
Азъ
познавамъ Любовьта.“ Направете само една смѣтка колко врѣме трѣбва, за да се изброи до 35 милиона.
(втори вариант)
Сега азъ искамъ да обърна мисъльта ви къмъ положителната страна на вашия животъ. Отъ всинца ви не се изисква да извършите едно и сѫщо нѣщо. Отъ всинца ви не се изисква да имате едни и сѫщи знания и отъ всинца ви не се изисква да имате една и сѫща добродѣтель. Всѣка една добродѣтель има 35 милиона форми и тия форми, като се съчетаватъ съ първоначалната форма и тѣ образуватъ други форми. Тъй че, за да изучишъ една добродѣтель, то е едно велико нѣщо.
Нѣкой казва: „
Азъ
познавамъ Любовьта.“ Направете само една смѣтка колко врѣме трѣбва, за да се изброи до 35 милиона.
Ако въ една минута броите до 60, умѣрено броене. Прѣсмѣтнете колко дни или колко мѣсеци, ще ви вземе да прѣброите 35 милиона. Въ единъ часъ 3600, сега прѣсмѣтнете нанатъкъ. Нека туримъ тази аритметика въ дѣйствие: Като се брои по 12 часа на день. То е интересно, като каже нѣкой: „Какво нѣщо е доброто?
към втори вариант >>
И като питашъ: „Защо страдамъ“,
азъ
ще отговоря: Защото си отклонилъ въ лѣво и си далъ мѣсто на всички отрицателни качества, а тѣ развиватъ други чувства въ низходяща степень, формитѣ се смаляватъ и по този начинъ човѣкъ деградирва.
(втори вариант)
Като казвамъ, че не трѣбва да мразишъ, то е защото ще спѫнешъ своето развитие. На другитѣ хора нѣма да направишъ зло, но на себе си. Ние, като говоримъ за нѣкой моралъ, този моралъ засѣга най-първо насъ. Изисква се добъръ животъ, а да може правилно да развивате вашитѣ чувства, сили и да образувате органитѣ, вашитѣ органи на душата. Ако не живѣешъ добрѣ, ти ще се деформирашъ и тогава ще дойдатъ всички страдания, които ти не си сънувалъ.
И като питашъ: „Защо страдамъ“,
азъ
ще отговоря: Защото си отклонилъ въ лѣво и си далъ мѣсто на всички отрицателни качества, а тѣ развиватъ други чувства въ низходяща степень, формитѣ се смаляватъ и по този начинъ човѣкъ деградирва.
Христосъ казва: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“ Азъ считамъ всѣки единъ човѣкъ, който срѣщне своя приятель, поздравете го и слѣдъ като го поздравите и той ви приеме, тогава дайте му вашия миръ и ако и той ви поздрави и неговиятъ миръ ще дойде. И мирътъ Божий ще се въдвори и въ двама ви и тогава синътъ на мира ще дойде тамъ. Тамъ, дѣто има миръ, тамъ и Христосъ ще влѣзе; а тамъ дѣто нѣма миръ, Христосъ не може да влѣзе. И казва на своитѣ ученици: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“ Кого да поздравлявате? – Господа, Който живѣе въ този домъ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“
Азъ
считамъ всѣки единъ човѣкъ, който срѣщне своя приятель, поздравете го и слѣдъ като го поздравите и той ви приеме, тогава дайте му вашия миръ и ако и той ви поздрави и неговиятъ миръ ще дойде.
(втори вариант)
На другитѣ хора нѣма да направишъ зло, но на себе си. Ние, като говоримъ за нѣкой моралъ, този моралъ засѣга най-първо насъ. Изисква се добъръ животъ, а да може правилно да развивате вашитѣ чувства, сили и да образувате органитѣ, вашитѣ органи на душата. Ако не живѣешъ добрѣ, ти ще се деформирашъ и тогава ще дойдатъ всички страдания, които ти не си сънувалъ. И като питашъ: „Защо страдамъ“, азъ ще отговоря: Защото си отклонилъ въ лѣво и си далъ мѣсто на всички отрицателни качества, а тѣ развиватъ други чувства въ низходяща степень, формитѣ се смаляватъ и по този начинъ човѣкъ деградирва.
Христосъ казва: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“
Азъ
считамъ всѣки единъ човѣкъ, който срѣщне своя приятель, поздравете го и слѣдъ като го поздравите и той ви приеме, тогава дайте му вашия миръ и ако и той ви поздрави и неговиятъ миръ ще дойде.
И мирътъ Божий ще се въдвори и въ двама ви и тогава синътъ на мира ще дойде тамъ. Тамъ, дѣто има миръ, тамъ и Христосъ ще влѣзе; а тамъ дѣто нѣма миръ, Христосъ не може да влѣзе. И казва на своитѣ ученици: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“ Кого да поздравлявате? – Господа, Който живѣе въ този домъ. Тъй е.
към втори вариант >>
Не само съ думата „добъръ день“ и „далъ ти Богъ добро.“ И
азъ
ти казвамъ: „Добъръ день“, безъ да има такъвъ день и ти ми казвашъ: „Далъ ти Богъ добро“, безъ да има нѣкакво добро.
(втори вариант)
Ако не поздравятъ, нито е синъ нито е дъщеря. Въ какво седи поздравътъ? Българитѣ казватъ: „Добъръ день.“ А какъ трѣбва да се опрѣдѣли добродѣтельта? Добродѣтельта – това е плодътъ на Любовьта. Значи, въ който домъ влѣзнете, ще го поздравите съ плода на добродѣтельта, който е Любовь.
Не само съ думата „добъръ день“ и „далъ ти Богъ добро.“ И
азъ
ти казвамъ: „Добъръ день“, безъ да има такъвъ день и ти ми казвашъ: „Далъ ти Богъ добро“, безъ да има нѣкакво добро.
А това мяза въ Америка, американскитѣ студенти иматъ единъ обичай на единъ празникъ, който се казва на английски „Thanksgiving day“, което значи – „благодарственъ день“, когато американцитѣ се събиратъ и както у насъ по коледнитѣ празници много пуйки страдатъ, тъй и тамъ навсѣкѫдѣ има печени пуйки и тогава студентитѣ сѫ много щедри и пишатъ поздравления, има едни такива бонове. И тѣ сѫ много щедри все току се подписватъ на такива бонове съ по 25 000 долари, 50 000, по 100 000 долари, а тѣ сѫ като тия руски рубли днесъ. Та и ние тъй си казваме: „Добъръ день, добъръ день“. И като вземешъ хиляди такива бонове, едва може да вземешъ единъ левъ зарадъ тѣхъ. Въ Христовото учение не е позволено да се взиматъ такива бонове.
към втори вариант >>
Сега ние имаме за поздравление формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и „Само Божията Любовь е Любовь.“
Азъ
съмъ ви далъ най-простата формула, а вие почти сте я омърсили и казвате: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.
(втори вариант)
И като вземешъ хиляди такива бонове, едва може да вземешъ единъ левъ зарадъ тѣхъ. Въ Христовото учение не е позволено да се взиматъ такива бонове. Като кажешъ „добъръ день“, ти трѣбва да прѣживѣешъ този день. И като ти каже той: „Далъ ти Господь добро“, и той трѣбва да прѣживѣе това добро и като го прѣживѣе, да ти го прѣдаде, сѫщо и ти. Тъй се поздравлявайте.
Сега ние имаме за поздравление формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и „Само Божията Любовь е Любовь.“
Азъ
съмъ ви далъ най-простата формула, а вие почти сте я омърсили и казвате: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.
Само Божията Любовь е Любовь“ (много бързо). Нѣкои пъкъ казватъ: „Само“, Ако не можешъ да произнесешъ нѣщо, не го казвай. Ще се спрешъ веднажъ, два пѫти за себе си и за свое добро ще произнесешъ: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Това е една математическа величина „Н“, ще прѣвърнемъ тази величина въ положителна величина „“, още нѣма никакъвъ смисъль. Нали? Сега тия линии ще оформимъ. Ако затриемъ едната линия отдолу, ще имаме ; ако пъкъ заличимъ горната линия, ще имаме – Ние пишемъ Христосъ съ „“, англичанитѣ съ „Ch“.
към втори вариант >>
Азъ
опрѣдѣлямъ какво нѣщо е яденето: това е едно изкуство въ свѣта да прѣвърнешъ едно състояние на живата енергия отъ едно нисше състояние въ друго – висше; или пъкъ потенциалната жива енергия въ природата казва на човѣка: „Ти ще ме вземешъ въ себе си, ти си единъ проводникъ прѣзъ който
азъ
трѣбва да прѣмина, тъй и ти ще се ползувашъ отъ мене и
азъ
ще прѣмина въ едно по-горно състояние.“ Но трѣбва да работишъ върху тази енергия, за да можешъ да я прѣведешъ и като я прѣведешъ, тя ще ти даде здравие.
(втори вариант)
Какво ще стане, ако затриемъ едната страна на „H“ – ще се образува буквата „Ч“, то е единъ цвѣтъ, който е отворенъ, цъфналъ е. Туй е „Ч“-то. И почва думата: чашка, часъ и т.н. Значи: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, ще отнемешъ едина кракъ на „Н“-то. То е законътъ, да знаешъ какъ да отнемешъ, какъ да прѣвърнешъ, да знаешъ да прѣвърнешъ една енергия отъ едно състояние въ друго.
Азъ
опрѣдѣлямъ какво нѣщо е яденето: това е едно изкуство въ свѣта да прѣвърнешъ едно състояние на живата енергия отъ едно нисше състояние въ друго – висше; или пъкъ потенциалната жива енергия въ природата казва на човѣка: „Ти ще ме вземешъ въ себе си, ти си единъ проводникъ прѣзъ който
азъ
трѣбва да прѣмина, тъй и ти ще се ползувашъ отъ мене и
азъ
ще прѣмина въ едно по-горно състояние.“ Но трѣбва да работишъ върху тази енергия, за да можешъ да я прѣведешъ и като я прѣведешъ, тя ще ти даде здравие.
И като я прѣвърнешъ въ първа степень ти даватъ първия даръ, който е Здравето. Сега, тази енергия, слѣдъ като си я прѣвърналъ единъ пѫть, ще я прѣвърнешъ въ втора степень и ще получишъ втория даръ – щастието и за третия пѫть като я прѣвърнешъ, ще ти дадатъ блаженството. И сега вие сте ученици, почнете да прѣвръщате енергиитѣ. Нѣма да се спирате. Кой кѫдѣ е, кой какво е казалъ.
към втори вариант >>
Сега, ако
азъ
ви дамъ една задача, какъ ще я рѣшите?
(втори вариант)
Той ще бѫде веселъ, нищо нѣма да каже, Той знае много добрѣ какъ ти си работилъ. Сега ученицитѣ по нѣкой пѫть когато държатъ изпитъ, даватъ най-добрѣ рѣшени задачи, но подъ рѫкава има тия рѣшения и той все гледа въ рѫкава. И тия рѫкави, тѣ рѣшаватъ задачитѣ. И учительтъ, като провѣри, каже: „Отлично“ и турне му шесть. Шесть, ама благодарение на рѫкава.
Сега, ако
азъ
ви дамъ една задача, какъ ще я рѣшите?
Мнозина отъ васъ ще погледнатъ рѫкавитѣ си. Ще погледне еди кой си авторъ, какво е казалъ, послѣ, хайде пакъ въ рѫкава и послѣ ще кажете: „Туй е за Любовьта.“ Но ти още нищо не си казалъ, ти само си слѣлъ чужди мисли. Ще слѣзешъ Учительтъ като ти е далъ една задача, той ти е говорилъ съ часове какъ се рѣшава и пр. Ще седнешъ на мѣстото си, ще мислишъ часъ, два, три, ще се помѫчишъ малко и като се мѫчишъ ще дойде правилото. И всѣки, който се мѫчи, Господь го благославя, а който гледа въ рѫкава, Господь му снема рѫкавитѣ.
към втори вариант >>
„
Азъ
нѣма да го поздравлявамъ.“ Ти не го поздравлявашъ, той не те поздравлява.
(втори вариант)
И когато облацитѣ скриватъ често неговия поздравъ, ние се затѫжваме и искаме неговото поздравление. Лѫчитѣ, които идатъ, трѣбва да носатъ туй поздравление, тази енергия всѣкога. А туй поздравление може да се изкаже не само въ движение, но и въ едно чувство, въ единъ милъ нѣженъ погледъ. И туй, което ние извършваме, ние го извършваме за себе си. А сега ти казвашъ.
„
Азъ
нѣма да го поздравлявамъ.“ Ти не го поздравлявашъ, той не те поздравлява.
Казвашъ: „Азъ имамъ достойнство“ и какво става? Послѣ всичкитѣ тѣзи достойни хора почватъ да се впрѣгатъ. И ученицитѣ, които не знаятъ уроцитѣ си, учительтъ имъ пише единица. Сега нѣкой ученикъ погледне въ рѫкава и другъ иска отъ него този не дава и послѣ, като излѣзне, почва да го ругае: „Ти защо не ми даде рѫкава? “ И послѣ казва: „Ти не си съвѣстенъ.“ Въ тази Божествена школа, вие сте влѣзли, и ще имате широки рѫкави, но когато рѣшавате задачи, нѣма да гледате рѫкава.
към втори вариант >>
Казвашъ: „
Азъ
имамъ достойнство“ и какво става?
(втори вариант)
Лѫчитѣ, които идатъ, трѣбва да носатъ туй поздравление, тази енергия всѣкога. А туй поздравление може да се изкаже не само въ движение, но и въ едно чувство, въ единъ милъ нѣженъ погледъ. И туй, което ние извършваме, ние го извършваме за себе си. А сега ти казвашъ. „Азъ нѣма да го поздравлявамъ.“ Ти не го поздравлявашъ, той не те поздравлява.
Казвашъ: „
Азъ
имамъ достойнство“ и какво става?
Послѣ всичкитѣ тѣзи достойни хора почватъ да се впрѣгатъ. И ученицитѣ, които не знаятъ уроцитѣ си, учительтъ имъ пише единица. Сега нѣкой ученикъ погледне въ рѫкава и другъ иска отъ него този не дава и послѣ, като излѣзне, почва да го ругае: „Ти защо не ми даде рѫкава? “ И послѣ казва: „Ти не си съвѣстенъ.“ Въ тази Божествена школа, вие сте влѣзли, и ще имате широки рѫкави, но когато рѣшавате задачи, нѣма да гледате рѫкава. А подъ рѫкавъ, разбирамъ като кажатъ женитѣ: „Азъ не съмъ направила голѣма грѣшка и други има които грѣшатъ“ – рѫкавътъ.
към втори вариант >>
А подъ рѫкавъ, разбирамъ като кажатъ женитѣ: „
Азъ
не съмъ направила голѣма грѣшка и други има които грѣшатъ“ – рѫкавътъ.
(втори вариант)
Казвашъ: „Азъ имамъ достойнство“ и какво става? Послѣ всичкитѣ тѣзи достойни хора почватъ да се впрѣгатъ. И ученицитѣ, които не знаятъ уроцитѣ си, учительтъ имъ пише единица. Сега нѣкой ученикъ погледне въ рѫкава и другъ иска отъ него този не дава и послѣ, като излѣзне, почва да го ругае: „Ти защо не ми даде рѫкава? “ И послѣ казва: „Ти не си съвѣстенъ.“ Въ тази Божествена школа, вие сте влѣзли, и ще имате широки рѫкави, но когато рѣшавате задачи, нѣма да гледате рѫкава.
А подъ рѫкавъ, разбирамъ като кажатъ женитѣ: „
Азъ
не съмъ направила голѣма грѣшка и други има които грѣшатъ“ – рѫкавътъ.
А това е Иванъ, Драганъ и др. Ти не гледай, че другитѣ не сѫ рѣшили задачата. То не е важно. Ако азъ рѣша задачата, туй ползува мене, а ако не я рѣша, че ти си я рѣшилъ, туй нѣма да ме ползува. И като ученици вие трѣбва да рѣшавате съзнателно.
към втори вариант >>
Ако
азъ
рѣша задачата, туй ползува мене, а ако не я рѣша, че ти си я рѣшилъ, туй нѣма да ме ползува.
(втори вариант)
“ И послѣ казва: „Ти не си съвѣстенъ.“ Въ тази Божествена школа, вие сте влѣзли, и ще имате широки рѫкави, но когато рѣшавате задачи, нѣма да гледате рѫкава. А подъ рѫкавъ, разбирамъ като кажатъ женитѣ: „Азъ не съмъ направила голѣма грѣшка и други има които грѣшатъ“ – рѫкавътъ. А това е Иванъ, Драганъ и др. Ти не гледай, че другитѣ не сѫ рѣшили задачата. То не е важно.
Ако
азъ
рѣша задачата, туй ползува мене, а ако не я рѣша, че ти си я рѣшилъ, туй нѣма да ме ползува.
И като ученици вие трѣбва да рѣшавате съзнателно. Нѣкои отъ васъ сте оглашени, други слушатели, има и вѣрующи и най-сетнѣ ученици. Това сѫ степенитѣ: оглашени, слушатели, вѣрующи и ученици. „Ама азъ имамъ такова образование.“ – Хубаво, азъ ще ти дамъ една задача и ще познаешъ, ученикъ ли си или не. Ако я рѣшишъ ученикъ си, ако не я рѣшишъ – ти си или вѣрующъ, или слушатель, или оглашенъ.
към втори вариант >>
„Ама
азъ
имамъ такова образование.“ – Хубаво,
азъ
ще ти дамъ една задача и ще познаешъ, ученикъ ли си или не.
(втори вариант)
То не е важно. Ако азъ рѣша задачата, туй ползува мене, а ако не я рѣша, че ти си я рѣшилъ, туй нѣма да ме ползува. И като ученици вие трѣбва да рѣшавате съзнателно. Нѣкои отъ васъ сте оглашени, други слушатели, има и вѣрующи и най-сетнѣ ученици. Това сѫ степенитѣ: оглашени, слушатели, вѣрующи и ученици.
„Ама
азъ
имамъ такова образование.“ – Хубаво,
азъ
ще ти дамъ една задача и ще познаешъ, ученикъ ли си или не.
Ако я рѣшишъ ученикъ си, ако не я рѣшишъ – ти си или вѣрующъ, или слушатель, или оглашенъ. Задачата, която ще рѣшишъ, ще покаже, въ кой класъ си. Ако рѣшавате само съ аритметическитѣ задачи до кой класъ се учи аритметика? – До трети. Значи, ще знаемъ, кой класъ сте.
към втори вариант >>
Когато Божествената Любовь хлопа, а ти си правишъ оглушки, това е мъздовъздѣяние, а ако отговоришъ, ще влѣзнешъ въ връзка съ напрѣдналитѣ братя въ по-горнитѣ свѣтове и ще кажешъ: „Виждамъ
азъ
сега, а ти виждашъ ли?
(втори вариант)
Единъ човѣкъ, който 99 пѫти ти е правилъ услуга, а ти досега не си отговорилъ нито съ единъ достоенъ погледъ, ти не си достоенъ да бѫдешъ неговъ ученикъ. Ако той 99 пѫти ти е далъ, а ти не си отговорилъ – деветдесеть и деветиятъ пѫть и стотниятъ пѫть ще рѣши вашата сѫдба. Ако и стотниятъ пѫть не отговорите, вашата сѫдба е рѣшена завинаги – ще ви изпъдятъ отъ Божествената школа и тогава въ едно прѣраждане ще се родите идиотъ, въ друго ще бѫдете сакатъ. И като ви питатъ защо е това? Ще кажете: „Защото не поздравихъ, когато ме поздравляваха.“
Когато Божествената Любовь хлопа, а ти си правишъ оглушки, това е мъздовъздѣяние, а ако отговоришъ, ще влѣзнешъ въ връзка съ напрѣдналитѣ братя въ по-горнитѣ свѣтове и ще кажешъ: „Виждамъ
азъ
сега, а ти виждашъ ли?
“ – И азъ виждамъ. И тъй виждане ще бѫде и радость на тази душа. Сега азъ ви говоря за поздравлението. Понеже тази година вие сте призвани да изпълните по любовь и който не изпълни даденото по любовь, той не е приятель, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта. Ученикътъ трѣбва да се учи само отъ велика Любовь и неговото сърце трѣбва да гори, да гори отъ Любовь.
към втори вариант >>
“ – И
азъ
виждамъ.
(втори вариант)
Ако той 99 пѫти ти е далъ, а ти не си отговорилъ – деветдесеть и деветиятъ пѫть и стотниятъ пѫть ще рѣши вашата сѫдба. Ако и стотниятъ пѫть не отговорите, вашата сѫдба е рѣшена завинаги – ще ви изпъдятъ отъ Божествената школа и тогава въ едно прѣраждане ще се родите идиотъ, въ друго ще бѫдете сакатъ. И като ви питатъ защо е това? Ще кажете: „Защото не поздравихъ, когато ме поздравляваха.“ Когато Божествената Любовь хлопа, а ти си правишъ оглушки, това е мъздовъздѣяние, а ако отговоришъ, ще влѣзнешъ въ връзка съ напрѣдналитѣ братя въ по-горнитѣ свѣтове и ще кажешъ: „Виждамъ азъ сега, а ти виждашъ ли?
“ – И
азъ
виждамъ.
И тъй виждане ще бѫде и радость на тази душа. Сега азъ ви говоря за поздравлението. Понеже тази година вие сте призвани да изпълните по любовь и който не изпълни даденото по любовь, той не е приятель, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта. Ученикътъ трѣбва да се учи само отъ велика Любовь и неговото сърце трѣбва да гори, да гори отъ Любовь. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Въпросътъ е свършенъ.
към втори вариант >>
Сега
азъ
ви говоря за поздравлението.
(втори вариант)
И като ви питатъ защо е това? Ще кажете: „Защото не поздравихъ, когато ме поздравляваха.“ Когато Божествената Любовь хлопа, а ти си правишъ оглушки, това е мъздовъздѣяние, а ако отговоришъ, ще влѣзнешъ въ връзка съ напрѣдналитѣ братя въ по-горнитѣ свѣтове и ще кажешъ: „Виждамъ азъ сега, а ти виждашъ ли? “ – И азъ виждамъ. И тъй виждане ще бѫде и радость на тази душа.
Сега
азъ
ви говоря за поздравлението.
Понеже тази година вие сте призвани да изпълните по любовь и който не изпълни даденото по любовь, той не е приятель, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта. Ученикътъ трѣбва да се учи само отъ велика Любовь и неговото сърце трѣбва да гори, да гори отъ Любовь. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Въпросътъ е свършенъ. И ако вие попитате: „Защо Учительтъ не ни открива нѣкои работи? “ Азъ казвамъ: „Защото нѣмате Любовь.“ Ако вие бихте имали Любовь, бихъ ви открилъ много работи, а туй, което ме спира, то е – вие нѣмате Любовь.
към втори вариант >>
“
Азъ
казвамъ: „Защото нѣмате Любовь.“ Ако вие бихте имали Любовь, бихъ ви открилъ много работи, а туй, което ме спира, то е – вие нѣмате Любовь.
(втори вариант)
Сега азъ ви говоря за поздравлението. Понеже тази година вие сте призвани да изпълните по любовь и който не изпълни даденото по любовь, той не е приятель, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта. Ученикътъ трѣбва да се учи само отъ велика Любовь и неговото сърце трѣбва да гори, да гори отъ Любовь. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Въпросътъ е свършенъ. И ако вие попитате: „Защо Учительтъ не ни открива нѣкои работи?
“
Азъ
казвамъ: „Защото нѣмате Любовь.“ Ако вие бихте имали Любовь, бихъ ви открилъ много работи, а туй, което ме спира, то е – вие нѣмате Любовь.
Вие имате Любовь, но на какво мяза вашата Любовь? Ако ви направя 99 добрини и единъ пѫть ви само ущипя, вие ще кажете: „Ритамъ ви всичкото.“ Нѣкои отъ васъ сѫ такива. И каквото повѣришъ на такъвъ единъ ученикъ, това нѣма да го ползува. На такива хора налчета не имъ подковавамъ, защото ставатъ по-лоши съ този желѣзенъ ритник. И на една такава крава желѣзни рога не тургамъ, защото по-зла става.
към втори вариант >>
Азъ
говоря символически.
(втори вариант)
Вие имате Любовь, но на какво мяза вашата Любовь? Ако ви направя 99 добрини и единъ пѫть ви само ущипя, вие ще кажете: „Ритамъ ви всичкото.“ Нѣкои отъ васъ сѫ такива. И каквото повѣришъ на такъвъ единъ ученикъ, това нѣма да го ползува. На такива хора налчета не имъ подковавамъ, защото ставатъ по-лоши съ този желѣзенъ ритник. И на една такава крава желѣзни рога не тургамъ, защото по-зла става.
Азъ
говоря символически.
Азъ нѣмамъ никого прѣдъ видъ. Азъ говоря принципално за въпроса, безъ да имамъ никого отъ васъ въ ума си. Азъ ви казвамъ принципитѣ какви сѫ. Тъй е за тебе туй, но ако вървишъ по другия принципъ, то е пакъ тъй. И казвамъ, този принципъ не може да се развали.
към втори вариант >>
Азъ
нѣмамъ никого прѣдъ видъ.
(втори вариант)
Ако ви направя 99 добрини и единъ пѫть ви само ущипя, вие ще кажете: „Ритамъ ви всичкото.“ Нѣкои отъ васъ сѫ такива. И каквото повѣришъ на такъвъ единъ ученикъ, това нѣма да го ползува. На такива хора налчета не имъ подковавамъ, защото ставатъ по-лоши съ този желѣзенъ ритник. И на една такава крава желѣзни рога не тургамъ, защото по-зла става. Азъ говоря символически.
Азъ
нѣмамъ никого прѣдъ видъ.
Азъ говоря принципално за въпроса, безъ да имамъ никого отъ васъ въ ума си. Азъ ви казвамъ принципитѣ какви сѫ. Тъй е за тебе туй, но ако вървишъ по другия принципъ, то е пакъ тъй. И казвамъ, този принципъ не може да се развали. Лицеприятие нѣма.
към втори вариант >>
Азъ
говоря принципално за въпроса, безъ да имамъ никого отъ васъ въ ума си.
(втори вариант)
И каквото повѣришъ на такъвъ единъ ученикъ, това нѣма да го ползува. На такива хора налчета не имъ подковавамъ, защото ставатъ по-лоши съ този желѣзенъ ритник. И на една такава крава желѣзни рога не тургамъ, защото по-зла става. Азъ говоря символически. Азъ нѣмамъ никого прѣдъ видъ.
Азъ
говоря принципално за въпроса, безъ да имамъ никого отъ васъ въ ума си.
Азъ ви казвамъ принципитѣ какви сѫ. Тъй е за тебе туй, но ако вървишъ по другия принципъ, то е пакъ тъй. И казвамъ, този принципъ не може да се развали. Лицеприятие нѣма. Богъ гледа на сърце, а не на лице.
към втори вариант >>
Азъ
ви казвамъ принципитѣ какви сѫ.
(втори вариант)
На такива хора налчета не имъ подковавамъ, защото ставатъ по-лоши съ този желѣзенъ ритник. И на една такава крава желѣзни рога не тургамъ, защото по-зла става. Азъ говоря символически. Азъ нѣмамъ никого прѣдъ видъ. Азъ говоря принципално за въпроса, безъ да имамъ никого отъ васъ въ ума си.
Азъ
ви казвамъ принципитѣ какви сѫ.
Тъй е за тебе туй, но ако вървишъ по другия принципъ, то е пакъ тъй. И казвамъ, този принципъ не може да се развали. Лицеприятие нѣма. Богъ гледа на сърце, а не на лице. Споредъ вашитѣ чувства, мисли, споредъ това, което занимава ума ви, така и Богъ на Любовьта ще постѫпи.
към втори вариант >>
Павелъ казва: „
Азъ
насадихъ, Аполосъ напои, но Богъ възрасти.“
(втори вариант)
И казвамъ, този принципъ не може да се развали. Лицеприятие нѣма. Богъ гледа на сърце, а не на лице. Споредъ вашитѣ чувства, мисли, споредъ това, което занимава ума ви, така и Богъ на Любовьта ще постѫпи. Има единъ стихъ дѣто ап.
Павелъ казва: „
Азъ
насадихъ, Аполосъ напои, но Богъ възрасти.“
Значи, Богъ е, Който възраства. Туй, което трѣбва да се възрасти, то ще дойде отъ великия Божественъ Духъ. А за да дойде Той, трѣбва да дойде нѣкой да го посади. Какъ мислите вие, че безъ Учитель може да влѣзете въ Царството Божие? Лъжете се.
към втори вариант >>
Ще кажешъ: „
Азъ
зная всичко.“ Ти си единъ храненикъ и си далечъ отъ Царството Божие.
(втори вариант)
А за да дойде Той, трѣбва да дойде нѣкой да го посади. Какъ мислите вие, че безъ Учитель може да влѣзете въ Царството Божие? Лъжете се. Сами не може да влѣзнете въ Царството Божие. Колкото едно дѣте може само да се роди, толкова и вие безъ Учитель можете.
Ще кажешъ: „
Азъ
зная всичко.“ Ти си единъ храненикъ и си далечъ отъ Царството Божие.
Най-напрѣдъ ти трѣбва майка си да намѣришъ. Не познавашъ ли баща си, азъ имамъ друго понятие за тебе. Щомъ не познавашъ майка си, ти си като рибитѣ. Една риба снася 300 000 яйца. И рибата не може да познае майка си.
към втори вариант >>
Не познавашъ ли баща си,
азъ
имамъ друго понятие за тебе.
(втори вариант)
Лъжете се. Сами не може да влѣзнете въ Царството Божие. Колкото едно дѣте може само да се роди, толкова и вие безъ Учитель можете. Ще кажешъ: „Азъ зная всичко.“ Ти си единъ храненикъ и си далечъ отъ Царството Божие. Най-напрѣдъ ти трѣбва майка си да намѣришъ.
Не познавашъ ли баща си,
азъ
имамъ друго понятие за тебе.
Щомъ не познавашъ майка си, ти си като рибитѣ. Една риба снася 300 000 яйца. И рибата не може да познае майка си. Рибата не знае нито баща си, нито майка си. И най-голѣмитѣ страдания на физическия свѣтъ, това сѫ въ водата.
към втори вариант >>
А сегашнитѣ християни казватъ: „
Азъ
не искамъ да зная.“ Но ти трѣбва да знаешъ, че въ неговата душа живѣе една велика душа и като идешъ въ неговия домъ, ще го поздравишъ и този, когато поздравишъ, ще ви приеме.
(втори вариант)
„А на влѣзване въ дома поздравлявайте го.“ Кого? Въ старитѣ врѣмена пророкътъ е казалъ слѣдующето, че Богъ живѣе не само на небето, но и въ сърцата. На кои? На смиренитѣ, на нищитѣ духомъ. Ти, като срѣщнешъ една душа нисша, въ сърцето на тази душа живѣе Господь.
А сегашнитѣ християни казватъ: „
Азъ
не искамъ да зная.“ Но ти трѣбва да знаешъ, че въ неговата душа живѣе една велика душа и като идешъ въ неговия домъ, ще го поздравишъ и този, когато поздравишъ, ще ви приеме.
И тъй, азъ ви поощрявамъ да се поздравявате. Понеже вие трѣбва да знаете, че може да обидите Господа. А като Го обидишъ на Господа много мѫчно минава. Какво е казалъ Христосъ? – Който обиди Духътъ, нѣма да му се прости, нито въ този, нито въ слѣдующия животъ.
към втори вариант >>
И тъй,
азъ
ви поощрявамъ да се поздравявате.
(втори вариант)
Въ старитѣ врѣмена пророкътъ е казалъ слѣдующето, че Богъ живѣе не само на небето, но и въ сърцата. На кои? На смиренитѣ, на нищитѣ духомъ. Ти, като срѣщнешъ една душа нисша, въ сърцето на тази душа живѣе Господь. А сегашнитѣ християни казватъ: „Азъ не искамъ да зная.“ Но ти трѣбва да знаешъ, че въ неговата душа живѣе една велика душа и като идешъ въ неговия домъ, ще го поздравишъ и този, когато поздравишъ, ще ви приеме.
И тъй,
азъ
ви поощрявамъ да се поздравявате.
Понеже вие трѣбва да знаете, че може да обидите Господа. А като Го обидишъ на Господа много мѫчно минава. Какво е казалъ Христосъ? – Който обиди Духътъ, нѣма да му се прости, нито въ този, нито въ слѣдующия животъ. Пазете се да не обидите Господа, Който живѣе въ сърцата на смиренитѣ и кротки хора.
към втори вариант >>
Може ни най-малко той да е направилъ този грѣхъ, но онзи го нѣма тукъ, той на друго мѣсто си живѣе, а този тукъ, на негово мѣсто седи и понася изкуплението и казва: „
Азъ
ще изнеса всичко, добъръ е Господь.“
(втори вариант)
– Който обиди Духътъ, нѣма да му се прости, нито въ този, нито въ слѣдующия животъ. Пазете се да не обидите Господа, Който живѣе въ сърцата на смиренитѣ и кротки хора. Туй да го пазите като огънь, Срѣщнешъ нѣкой сиромахъ, не се пази отъ него. „Ама той има карма.“ – Ти знаешъ ли каква е неговата карма? Може този бѣденъ човѣкъ да носи кармата на нѣкой другъ човѣкъ.
Може ни най-малко той да е направилъ този грѣхъ, но онзи го нѣма тукъ, той на друго мѣсто си живѣе, а този тукъ, на негово мѣсто седи и понася изкуплението и казва: „
Азъ
ще изнеса всичко, добъръ е Господь.“
Отъ васъ изисквамъ едно нѣщо. У моитѣ ученици, тукъ въ България, липсува почитание. Вие сте крайно груби, всинца сте крайно груби. Едва ли ще намѣря нѣколко души, който да сѫ нѣжни. Много груби сте!
към втори вариант >>
Съ всѣко помрачаване ти оскѫрбявашъ туй чувство и какъ ще водишъ живота на Любовьта: „Но
азъ
го зная.“ – Какво е?
(втори вариант)
“ – Нѣмате упование. „Третия? “ – Нѣмате радость. И бихъ желалъ всички тъй да постѫпвате въ дома си. Туй е една разумно желание. И туй Божествено чувство може да расте при най-деликатенъ и нѣженъ животъ.
Съ всѣко помрачаване ти оскѫрбявашъ туй чувство и какъ ще водишъ живота на Любовьта: „Но
азъ
го зная.“ – Какво е?
Вие още нищо не знаете. Извърши ли нѣкой едно прѣстѫпление, вие не знаете защо е направилъ това. Направи ли нѣкой нѣкое добро, вие не знаете причинитѣ на това добро. Вие не сте прочели въ Божествената книга, за да кажете: „Азъ зная, азъ съмъ прочелъ.“ Азъ не сѫдя никого, не мислете, че азъ ви сѫдя. Да сѫдя васъ, значи да осѫдя себе си.
към втори вариант >>
Вие не сте прочели въ Божествената книга, за да кажете: „
Азъ
зная,
азъ
съмъ прочелъ.“
Азъ
не сѫдя никого, не мислете, че
азъ
ви сѫдя.
(втори вариант)
И туй Божествено чувство може да расте при най-деликатенъ и нѣженъ животъ. Съ всѣко помрачаване ти оскѫрбявашъ туй чувство и какъ ще водишъ живота на Любовьта: „Но азъ го зная.“ – Какво е? Вие още нищо не знаете. Извърши ли нѣкой едно прѣстѫпление, вие не знаете защо е направилъ това. Направи ли нѣкой нѣкое добро, вие не знаете причинитѣ на това добро.
Вие не сте прочели въ Божествената книга, за да кажете: „
Азъ
зная,
азъ
съмъ прочелъ.“
Азъ
не сѫдя никого, не мислете, че
азъ
ви сѫдя.
Да сѫдя васъ, значи да осѫдя себе си. Азъ констатирвамъ единъ фактъ, тъй както е и виждамъ резултатитѣ, които ставатъ въ невидимия свѣтъ. И нѣкой день, като седа и се занимавамъ и нѣкое ваше дѣйствие като ме жегне, казвамъ: „Единъ благороденъ ученикъ, той съ стрѣлата си ме закачи.“ И какво правя? Понатъркамъ съ рѫката си раната, понаплюнча мѣстото – мине. Слѣдъ малко гледашъ нѣкоя друга жена – пакъ ме жегне.
към втори вариант >>
Азъ
констатирвамъ единъ фактъ, тъй както е и виждамъ резултатитѣ, които ставатъ въ невидимия свѣтъ.
(втори вариант)
Вие още нищо не знаете. Извърши ли нѣкой едно прѣстѫпление, вие не знаете защо е направилъ това. Направи ли нѣкой нѣкое добро, вие не знаете причинитѣ на това добро. Вие не сте прочели въ Божествената книга, за да кажете: „Азъ зная, азъ съмъ прочелъ.“ Азъ не сѫдя никого, не мислете, че азъ ви сѫдя. Да сѫдя васъ, значи да осѫдя себе си.
Азъ
констатирвамъ единъ фактъ, тъй както е и виждамъ резултатитѣ, които ставатъ въ невидимия свѣтъ.
И нѣкой день, като седа и се занимавамъ и нѣкое ваше дѣйствие като ме жегне, казвамъ: „Единъ благороденъ ученикъ, той съ стрѣлата си ме закачи.“ И какво правя? Понатъркамъ съ рѫката си раната, понаплюнча мѣстото – мине. Слѣдъ малко гледашъ нѣкоя друга жена – пакъ ме жегне. И тази ученичка хубаво прави и пакъ се потъркамъ, позагладя и казвамъ: „Толкова знае.“ И като дойдатъ въ дома ми, искатъ първото мѣсто. Не, туй да го нѣма.
към втори вариант >>
Двадесеть и двѣ години
азъ
съмъ далъ опитъ, но отъ сега
азъ
не правя изключение.
(втори вариант)
Понатъркамъ съ рѫката си раната, понаплюнча мѣстото – мине. Слѣдъ малко гледашъ нѣкоя друга жена – пакъ ме жегне. И тази ученичка хубаво прави и пакъ се потъркамъ, позагладя и казвамъ: „Толкова знае.“ И като дойдатъ въ дома ми, искатъ първото мѣсто. Не, туй да го нѣма. Отъ тази година нѣма вече тъй, до тази година можеше.
Двадесеть и двѣ години
азъ
съмъ далъ опитъ, но отъ сега
азъ
не правя изключение.
Нито 1/100 милионна часть нѣма да се помръдна. И ако вие не изпълните закона на Любовьта – нѣмамъ нищо общо съ васъ. И нѣма да ви срѣщна и втори пѫть съ васъ нѣма да се занимавамъ. Разберете! Други ще се занимаватъ съ васъ. Законътъ на Любовьта изисква това.
към втори вариант >>
Ако можете да ходите, добрѣ, но ако не можете вие сте въ лѣво, а
азъ
съмъ въ дѣсно.
(втори вариант)
Нито 1/100 милионна часть нѣма да се помръдна. И ако вие не изпълните закона на Любовьта – нѣмамъ нищо общо съ васъ. И нѣма да ви срѣщна и втори пѫть съ васъ нѣма да се занимавамъ. Разберете! Други ще се занимаватъ съ васъ. Законътъ на Любовьта изисква това.
Ако можете да ходите, добрѣ, но ако не можете вие сте въ лѣво, а
азъ
съмъ въ дѣсно.
И тогава, колкото повече врѣме минава, толкова и пѫтьтъ повече се отклонява. Вие ще ударите надолу, а азъ – нагорѣ. И тогава, слѣдъ милиони и милиони години нѣкѫдѣ пакъ ще има срѣщане. Но знаете ли на какво мяза това, като ви срѣщна тамъ? Въ тази работа вършете малко, много малко.
към втори вариант >>
Вие ще ударите надолу, а
азъ
– нагорѣ.
(втори вариант)
И нѣма да ви срѣщна и втори пѫть съ васъ нѣма да се занимавамъ. Разберете! Други ще се занимаватъ съ васъ. Законътъ на Любовьта изисква това. Ако можете да ходите, добрѣ, но ако не можете вие сте въ лѣво, а азъ съмъ въ дѣсно. И тогава, колкото повече врѣме минава, толкова и пѫтьтъ повече се отклонява.
Вие ще ударите надолу, а
азъ
– нагорѣ.
И тогава, слѣдъ милиони и милиони години нѣкѫдѣ пакъ ще има срѣщане. Но знаете ли на какво мяза това, като ви срѣщна тамъ? Въ тази работа вършете малко, много малко. Направете само едно малко, много малко, микроскопическо добро, иждивете една минута, или една секунда на деня, но вложете всичката Любовь, която има въ вашата душа и тази минута ще ви бѫде за спасение. Но ако вие не се спрете поне една минута на деня, поне една минута може да се спрете да направите едно малко добро отъ Любовь.
към втори вариант >>
Нищо общо нѣмамъ,
азъ
казвамъ принципътъ какъвъ е.
(втори вариант)
Но знаете ли на какво мяза това, като ви срѣщна тамъ? Въ тази работа вършете малко, много малко. Направете само едно малко, много малко, микроскопическо добро, иждивете една минута, или една секунда на деня, но вложете всичката Любовь, която има въ вашата душа и тази минута ще ви бѫде за спасение. Но ако вие не се спрете поне една минута на деня, поне една минута може да се спрете да направите едно малко добро отъ Любовь. Сега да не идете въ друга крайность.
Нищо общо нѣмамъ,
азъ
казвамъ принципътъ какъвъ е.
Колкото си по-високо, толкова законътъ е по-строгъ. Колкото повече знаешъ туй показва, че толкова твоята отговорность е по-голѣма и колкото по-малко знаешъ, толкова твоята отговорность е по-малка. И тъй, ще се стремите да бѫдете много деликатни. Първо, къмъ Бога – „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия умъ и съ всичката си сила.“ Второто нѣщо – къмъ себе си: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ И третото нѣщо – „да възлюбишъ врага си.“ Тия три нѣща трѣбва да ги приложите. Този третия вие трѣбва да го любите.
към втори вариант >>
Кажи и свърши: „
Азъ
съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ.
(втори вариант)
Изисква се закона на Любовьта. Само по този начинъ вие може да изпълните Христовото учение. Само по този начинъ Христосъ може да влѣзе и да ви открие туй, за което вашето сърце копнѣе. И само по този начинъ може да се уредятъ работитѣ ви. Нѣма да станете богати, но изведнажъ може да станете мощни и въ единъ день можешъ да бѫдешъ и здравъ и всичко, но се изисква волята на единъ светия отъ трета степень.
Кажи и свърши: „
Азъ
съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ.
Единъ събратъ разправялъ, че се е отказалъ да носи пушка и прѣзъ врѣме на войната все го били, но той се издържалъ. По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и азъ издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха. И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ войникъ? “ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и азъ тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка? “ – „Азъ имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката?
към втори вариант >>
По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и
азъ
издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха.
(втори вариант)
Само по този начинъ Христосъ може да влѣзе и да ви открие туй, за което вашето сърце копнѣе. И само по този начинъ може да се уредятъ работитѣ ви. Нѣма да станете богати, но изведнажъ може да станете мощни и въ единъ день можешъ да бѫдешъ и здравъ и всичко, но се изисква волята на единъ светия отъ трета степень. Кажи и свърши: „Азъ съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ. Единъ събратъ разправялъ, че се е отказалъ да носи пушка и прѣзъ врѣме на войната все го били, но той се издържалъ.
По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и
азъ
издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха.
И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ войникъ? “ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и азъ тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка? “ – „Азъ имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката? “ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво имъ е отговорилъ. И вие, щомъ сте въ тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовьта, Божествения миръ и ще видите, че Богъ е вѣренъ.
към втори вариант >>
“ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и
азъ
тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка?
(втори вариант)
Нѣма да станете богати, но изведнажъ може да станете мощни и въ единъ день можешъ да бѫдешъ и здравъ и всичко, но се изисква волята на единъ светия отъ трета степень. Кажи и свърши: „Азъ съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ. Единъ събратъ разправялъ, че се е отказалъ да носи пушка и прѣзъ врѣме на войната все го били, но той се издържалъ. По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и азъ издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха. И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ войникъ?
“ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и
азъ
тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка?
“ – „Азъ имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката? “ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво имъ е отговорилъ. И вие, щомъ сте въ тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовьта, Божествения миръ и ще видите, че Богъ е вѣренъ. И азъ искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро. Искамъ отъ София да дадете примѣръ на другитѣ.
към втори вариант >>
“ – „
Азъ
имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката?
(втори вариант)
Кажи и свърши: „Азъ съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ. Единъ събратъ разправялъ, че се е отказалъ да носи пушка и прѣзъ врѣме на войната все го били, но той се издържалъ. По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и азъ издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха. И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ войникъ? “ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и азъ тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка?
“ – „
Азъ
имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката?
“ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво имъ е отговорилъ. И вие, щомъ сте въ тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовьта, Божествения миръ и ще видите, че Богъ е вѣренъ. И азъ искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро. Искамъ отъ София да дадете примѣръ на другитѣ. И азъ вѣрвамъ да дадете.
към втори вариант >>
И
азъ
искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро.
(втори вариант)
И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ войникъ? “ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и азъ тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка? “ – „Азъ имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката? “ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво имъ е отговорилъ. И вие, щомъ сте въ тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовьта, Божествения миръ и ще видите, че Богъ е вѣренъ.
И
азъ
искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро.
Искамъ отъ София да дадете примѣръ на другитѣ. И азъ вѣрвамъ да дадете. Може ли? – Може? Ще излѣзе, защо не?
към втори вариант >>
И
азъ
вѣрвамъ да дадете.
(втори вариант)
“ – „Азъ имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката? “ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво имъ е отговорилъ. И вие, щомъ сте въ тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовьта, Божествения миръ и ще видите, че Богъ е вѣренъ. И азъ искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро. Искамъ отъ София да дадете примѣръ на другитѣ.
И
азъ
вѣрвамъ да дадете.
Може ли? – Може? Ще излѣзе, защо не? Но ще кажете сега: „Да ни помогне Господь.“ Ами че Любовьта хлопа на вашата врата. Възприемете Любовьта и всичко ще стане.
към втори вариант >>
Азъ
ще ви помоля сега да не помислите, че искамъ да ви критикувамъ.
(втори вариант)
Хората казали: „Този лъжецъ да го научимъ ние какъ смѣе да ни лъже“ и го набили. А той, за да не падне долу, казва: „Набиха ме, защото тѣзи хора сѫ неразумни.“ Ти като отивашъ при този хромъ човѣкъ, вратата на твоето сърце, вратата на твоя умъ и вратата на твоя Духъ да сѫ отворени, да се влѣе Вѣрата, Надеждата и Духътъ. И тогава да кажешъ: „Братко, въ името на Господа да се прослави Неговото име.“ Всѣки може да опита. Но най-първо ще видишъ, заключени ли сѫ вратата или сѫ отворени. Сега нѣма да ме заставяте втори пѫть да ви говоря върху този прѣдметъ, нали?
Азъ
ще ви помоля сега да не помислите, че искамъ да ви критикувамъ.
Абсолютно въ душата ми, въ ума, сърцето и Духа ми нѣма никаква мисъль да ви критикувамъ, нито пъкъ да се занимавамъ съ вашитѣ погрѣшки; но отъ резултатитѣ казвамъ: „Не сѫ хубави тѣзи нѣща.“ По който и начинъ да ги правите, казвамъ: „Туй не е добрѣ за самитѣ васъ.“ Ако турите тукъ една бомба, тамъ една, единъ день като експлодиратъ, вие ще пострадате. Въ Казанлъкъ единъ искалъ да хване една мечка и турилъ капанъ, но на сутриньта видѣлъ, че въ капана се хванало неговото магаре. Въ който домъ влѣзете, поздравете го съ вѣра. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Нѣма друга Любовь въ свѣта като Божията Любовь и само тя се е проявявала прѣзъ всичкитѣ вѣкове. И всички други форми на Любовьта въ свѣта, които сѫществуватъ, това сѫ формитѣ, които въ вѣчностьта сѫ се изявявали въ една конечность.
към втори вариант >>
В думата „нѣма Любовь“
азъ
ще ви дамъ всички формули, какво означава, какъ да пазите Божията Любовь и какъ да я окултивирате.
(втори вариант)
Ако ти сега не я познаешъ, ти си изгубилъ единъ отъ великитѣ случаи да я познаешъ. Туй е великата философия. Нѣма любовь като тази Любовь, която съдържа въ себе си всички условия. Всичко въ нея е положително: Като се домогнешъ до нея и всичко може. А ако не се домогнешъ до нея, всичко си изгубилъ.
В думата „нѣма Любовь“
азъ
ще ви дамъ всички формули, какво означава, какъ да пазите Божията Любовь и какъ да я окултивирате.
Въ „Нѣма Любовь“ има всички начини как да я придобиете. Значи тя не е човѣшката любовь. То е напримѣръ както земледѣлецътъ знае кога да оре, съ какво сѣме да посѣе мѣстото, при какви условия расте то и пр. или като онзи лозаринъ, който сѫщо знае какво трѣбва за лозето му. Има си начини и методи.
към втори вариант >>
Кажете си: „Тъй както
азъ
искамъ мене да посрѣщнатъ, тъй ще посрѣщна и
азъ
брата си.“ По този начинъ не да правимъ, както свѣтътъ прави.
(втори вариант)
И тогава учительтъ ще каже: „Само Божията Любовь е Любовь.“ Може ли отъ София да излѣзе нѣщо добро? (– Може.) Бихъ желалъ да почнете между васъ да се отличаватъ нѣкой съ деликатность и да има у васъ едно състезание, естествено да бѫде то. Да бѫдете учтиви.
Кажете си: „Тъй както
азъ
искамъ мене да посрѣщнатъ, тъй ще посрѣщна и
азъ
брата си.“ По този начинъ не да правимъ, както свѣтътъ прави.
Тъй както аз чувствувамъ за себе си, тъй да правя и за другитѣ. Приложете това и направете единъ опитъ. И тъй започнете съ опити. Малки опити правете, нека бѫдатъ микроскопични, незабѣлѣзани, но да бѫдатъ отъ Любовь. Да допуснемъ, една сестра, която вие не обичате, казвате: „Не зная защо, какво имамъ от миналото, но не може да се спогаждамъ съ нея, карма.“ Е, хубаво, тази карма какъ ще я смекчишъ?
към втори вариант >>
Азъ
ви казвамъ, каквото вие може да направите отъ Любовь отъ Божията Любовь, това направете; тогава и аз ще направя със тази Божия Любовь каквото мога.
(втори вариант)
За примеръ, всѣки ученикъ трѣбва да направи това. Едно микроскопическо добро е по-полезно отъ едно голѣмо добро. Може ли да излѣзе отъ София нѣщо добро? (– Може.) А вие какво казвате отъ вънъ? Гласувайте. Не ви задължавамъ.
Азъ
ви казвамъ, каквото вие може да направите отъ Любовь отъ Божията Любовь, това направете; тогава и аз ще направя със тази Божия Любовь каквото мога.
И тогава вие, като го направите и азъ като го направя, всичко е рѣшено. Но когато азъ правя, а вие не правите; или вие правите, а азъ не правя, тогава нищо нѣма да стане. Тъй седи въпросътъ. Тогава азъ ще се върна на другия свѣтъ, а моето положение ще мяза, като единъ човѣкъ, който е сѣлъ 6 бостана и отъ бостана нищо не станало. Той турилъ 60 000 лв.
към втори вариант >>
И тогава вие, като го направите и
азъ
като го направя, всичко е рѣшено.
(втори вариант)
Едно микроскопическо добро е по-полезно отъ едно голѣмо добро. Може ли да излѣзе отъ София нѣщо добро? (– Може.) А вие какво казвате отъ вънъ? Гласувайте. Не ви задължавамъ. Азъ ви казвамъ, каквото вие може да направите отъ Любовь отъ Божията Любовь, това направете; тогава и аз ще направя със тази Божия Любовь каквото мога.
И тогава вие, като го направите и
азъ
като го направя, всичко е рѣшено.
Но когато азъ правя, а вие не правите; или вие правите, а азъ не правя, тогава нищо нѣма да стане. Тъй седи въпросътъ. Тогава азъ ще се върна на другия свѣтъ, а моето положение ще мяза, като единъ човѣкъ, който е сѣлъ 6 бостана и отъ бостана нищо не станало. Той турилъ 60 000 лв. и отъ бостана нищо не станало и паритѣ отидоха.
към втори вариант >>
Но когато
азъ
правя, а вие не правите; или вие правите, а
азъ
не правя, тогава нищо нѣма да стане.
(втори вариант)
Може ли да излѣзе отъ София нѣщо добро? (– Може.) А вие какво казвате отъ вънъ? Гласувайте. Не ви задължавамъ. Азъ ви казвамъ, каквото вие може да направите отъ Любовь отъ Божията Любовь, това направете; тогава и аз ще направя със тази Божия Любовь каквото мога. И тогава вие, като го направите и азъ като го направя, всичко е рѣшено.
Но когато
азъ
правя, а вие не правите; или вие правите, а
азъ
не правя, тогава нищо нѣма да стане.
Тъй седи въпросътъ. Тогава азъ ще се върна на другия свѣтъ, а моето положение ще мяза, като единъ човѣкъ, който е сѣлъ 6 бостана и отъ бостана нищо не станало. Той турилъ 60 000 лв. и отъ бостана нищо не станало и паритѣ отидоха. И ще остане за идущата година.
към втори вариант >>
Тогава
азъ
ще се върна на другия свѣтъ, а моето положение ще мяза, като единъ човѣкъ, който е сѣлъ 6 бостана и отъ бостана нищо не станало.
(втори вариант)
Гласувайте. Не ви задължавамъ. Азъ ви казвамъ, каквото вие може да направите отъ Любовь отъ Божията Любовь, това направете; тогава и аз ще направя със тази Божия Любовь каквото мога. И тогава вие, като го направите и азъ като го направя, всичко е рѣшено. Но когато азъ правя, а вие не правите; или вие правите, а азъ не правя, тогава нищо нѣма да стане. Тъй седи въпросътъ.
Тогава
азъ
ще се върна на другия свѣтъ, а моето положение ще мяза, като единъ човѣкъ, който е сѣлъ 6 бостана и отъ бостана нищо не станало.
Той турилъ 60 000 лв. и отъ бостана нищо не станало и паритѣ отидоха. И ще остане за идущата година. Но идущата година не сѣя вече бостани. Втория пѫть като дойда, градина ще сѣя, а ако и тя не стане, тогава ще намѣря нѣщо, което да стане.
към втори вариант >>
Но и онази диня, която не стане и тя губи и човѣкътъ казва: „Още веднажъ въ този бостанъ не ходя.“
Азъ
не смѣя да го поясна.
(втори вариант)
и отъ бостана нищо не станало и паритѣ отидоха. И ще остане за идущата година. Но идущата година не сѣя вече бостани. Втория пѫть като дойда, градина ще сѣя, а ако и тя не стане, тогава ще намѣря нѣщо, което да стане. А туй, че не става моя бостанъ, може да има причини.
Но и онази диня, която не стане и тя губи и човѣкътъ казва: „Още веднажъ въ този бостанъ не ходя.“
Азъ
не смѣя да го поясна.
Но тъй седи въпросътъ. Ако вие посѣете, ползата е за васъ, полза е и за други; но ако сѣмето не стане и вие губите и то губи. Вие загубвате плода си, а другиятъ губи капитала си. Отъ София може ли да излѣзе нѣщо добро? (– Ще излѣзе!) Добрѣ.
към втори вариант >>
Сега
азъ
ви говоря на интименъ езикъ, не на фамилиаренъ.
(втори вариант)
Вие загубвате плода си, а другиятъ губи капитала си. Отъ София може ли да излѣзе нѣщо добро? (– Ще излѣзе!) Добрѣ. Ще стане ли този бостанъ? (– Ще стане.) Искамъ голѣми дини, по 10–12 кила, не като софийскитѣ, а като пловдивскитѣ – сладки да бѫдатъ.
Сега
азъ
ви говоря на интименъ езикъ, не на фамилиаренъ.
Говоря ви интимино. Другояче не ви говоря. Всичко у васъ искамъ да бѫде естествено, непринудено. Искамъ нищо прѣсилено да нѣма. Всички да бѫдете естествени, тъй както Богъ ви е създалъ първоначално.
към втори вариант >>
79.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
На Христа се молил и казвал: „Господи, този дявол, тази външна
съблазън
да се махне от мене“.
И отива в южната страна, минава в Африка, в една планинска местност. Там се подвизавал като отшелник друг римлянин, станал християнин, на име Финиций, който много дълбоко е разбирал живота и е бил отличен философ. Млад човек, на около 35 години, 15 години се е подвизавал той. Имал е желание да изчезне тази негова красота, която съблазнявала жените. И колкото повече време минавало, толкова по-красив е ставал: той взимал огледало и всеки ден, като се оглеждал в него, още по-красив ставал.
На Христа се молил и казвал: „Господи, този дявол, тази външна
съблазън
да се махне от мене“.
И той искал да изчезне тази негова красота, да бъде угоден Богу. „Господи, ти се яви и ми покажи пътя, искам да живея един чист и свят, възвишен, неопетнен живот“. 15 години това е било все неговата молитва. Един ден, към обед, той вижда тази Винцила в пустинята; тя върви, иде към него, и той си казва: „А-а, и тук ме намери този дявол, отиде ми душата! “ И той се бори, и тя се бори.
към беседата >>
80.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Много неща са изчезнали, са се изтрили от моята памет, но
образът
на това момиченце седи и ще седи, аз ще го нося в моя ум като едно скъпо възпоминание.
Действително киселото мляко продължава живота, но ако прокисне – разваля го. Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава. Всяко нещо е вярно до известна степен, а невярно в друго отношение. Примерът с това малко момиченце в София, един пример от толкова години, ми е обърнал вниманието. Бих желал всички софиянци да бъдат като това момиченце, бих желал всички министри, владици, свещеници, професори, всички учители, всички майки, братя и сестри, всичките ви деца да бъдат като това момиченце.
Много неща са изчезнали, са се изтрили от моята памет, но
образът
на това момиченце седи и ще седи, аз ще го нося в моя ум като едно скъпо възпоминание.
Разбирате ли? Всяка една негова дума се е запечатила в паметта ми, няма раздвояване: „Не, не, господине“. Тъй е. Един морал има в света. Човек трябва да бъде честен и самостоятелен, с труд и пот да изкарва прехраната си.
към беседата >>
81.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 25.12.1921г.,
Питам сега:
Образът
на Христа седи ли в църквата?
– „Е, то не е голям грях.“ Той ще те целуне и след две години ще се ожени за богата жена. Ако този момък не беше целунал Мейри Клинтон, той не би се оженил за тази, богатата. По математически съображения аз казвам, че и вторият, който я е целунал, не би се оженил за тази милионерка, ако не бе целунал Мейри; и третият не би станал поет, ако не бе се запознал с нея. Само че двамата я целунаха физически, а поетът – духовно. Той запази образа в ума си и написа една книга, а онези двамата взеха си жени и забравиха я, третият написа книга заради нея.
Питам сега:
Образът
на Христа седи ли в църквата?
Два вида християни има: едни като Джеймс, други като Ричард. Първият е целунал първата си братовчедка, Мейри и жена си; значи на три жени се е разделил. Вторият е целунал двете си братовчедки, целунал Мейри и жена си; значи на четири жени се е разделил. А третият никоя не е целувал. Той станал поет.
към беседата >>
82.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Казвам си: Е, това внесе в него
съблазън
: „И той е един от владиците“, помисли си гостенинът.
Те искат да отида да целуна ръката на владиката. Не съм от тях, та да целуна ръката на владиката. Някой път и моята ръка не искам да я целуват. Преди няколко дни дойде един човек, в когото беше духът. След като го поканих да остане на трапезата, той казва, че никой не трябва да ми целува ръката.
Казвам си: Е, това внесе в него
съблазън
: „И той е един от владиците“, помисли си гостенинът.
След половин час той стана, излезе, иска да се ръкува, аз го спрях – да не се ръкува, и му казвам: „На добър час, хубаво мислиш“. Аз съм за онази вътрешна целувка на Любовта, на нашите сродни души. Някои питат: „Как да намерим сродните си души? “ Това е най-лесната работа! По-лесна работа от тази няма.
към беседата >>
83.
Искайте, търсете, хлопайте!
,
НБ
, София, 19.2.1922г.,
Следователно
отказът
е разумен, но отлагането никога не е разумно.
Нека изгладнее, тогава. Опитвам твоя обяд, има нещо, което измества това, което аз искам да дам. Следователно ние отлагаме, казваме: „Не му е времето сега“. Но знаете ли защо не му е времето? Ако вие имате една тежка раница на гърба си и аз искам да ви туря друга, ще кажете: „Чакай малко, то не е по силите ми“.
Следователно
отказът
е разумен, но отлагането никога не е разумно.
Когато човек търси една велика истина, той никога не трябва да отлага! Ще каже някой: „Има време“. Да, има време, но времето е разпределено. Ако вие влезете в едно съвременно училище: в университета, гимназията, прогимназията или отделенията, там времето е също разпределено и всеки ученик трябва да бъде точно навреме в своя клас. Сега, съвременните хора, които са изгубили тия понятия за реда в природата, искат да се образува един нов ред на нещата и казват: „Не може ли да се даде друг ред?
към беседата >>
84.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Нямаш ли туй разположение на праза,
празът
нищо не те ползва.
Това са все изрази. Това са формули на астралния живот. Някои формули там има символически и от менталното поле и другите полета, та всички, снети на физическото поле образуват една попска яхния. И когато много медиуми говорят, казват само житен сок ще ядете, пък те не разбират житото в този смисъл. Те не знаят, че за да пиеш този житен сок, трябва да имаш съответното разположение на житното зърно; овесена вода ще пиете, трябва да имате съответното разположение, праз ще ядете, трябва да имате съответното разположение на праза.
Нямаш ли туй разположение на праза,
празът
нищо не те ползва.
Там е вътрешната страна. Тия работи трябва да ги научите. На опит да приложите туй знание. Не че то е лъжливо, но има заблуждение, криво тълкуване. Окултната наука е за вас, за младите хора е окултната наука.
към беседата >>
85.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Те са
съблазън
за него.
Да се пазите от недъзите си, това значи да ги владеете, да им бъдете господари. Само при това положение вие можете да правите малки опити и наблюдения. На всеки поотделно ще се дадат малки задачи, които трябва да реши. Ще работите съзнателно, без да очаквате големи резултати. Големите резултати спъват човека.
Те са
съблазън
за него.
Не е позволено учителят и ученикът да се съблазняват. Учителят и ученикът работят без пари. Яви ли се най-малкото желание в тях за пари, тяхната работа е свършена. Те трябва да работят абсолютно безкористно. От ученика се иска пълно безкористие и искреност към себе си.
към беседата >>
Те са
съблазън
за него.
Да се пазите от недъзите си, това значи да ги владеете, да им бъдете господари. Само при това положение вие можете да правите малки опити и наблюдения. На всеки поотделно ще се дадат малки задачи, които трябва да реши. Ще работите съзнателно, без да очаквате големи резултати. Големите резултати спъват човека.
Те са
съблазън
за него.
Не е позволено учителят и ученикът да се съблазняват. Учителят и ученикът работят без пари. Яви ли се най-малкото желание в тях за пари, тяхната работа е свършена. Те трябва да работят абсолютно безкористно. От ученика се иска пълно безкористие и искреност към себе си.
към беседата >>
86.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
“ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си,
азът
, то сте вие“.
И знаете ли откъде иде заблуждението? Едно време един голям дявол и един бог, двамата се сдружили. Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен. Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход? “ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние?
“ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си,
азът
, то сте вие“.
И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“.
към беседата >>
Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „
Азът
, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“.
Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен. Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход? “ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние? “ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“. И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“.
Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „
Азът
, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“.
И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“. Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът? “, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“.
към беседата >>
НАГОРЕ