НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
195
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изразът
каквото душата ти иска значи да направиш това, което Божественото в теб иска да го направиш.
На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “ Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен.
Изразът
каквото душата ти иска значи да направиш това, което Божественото в теб иска да го направиш.
На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал. Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени. Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място?
към текста >>
2.
3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Братът запита: „Какво значи
изразът
„втора смърт“?
Тогава всички преминават през една криза. Тези три години са години на изпит и няма място, дето да не те бутнат. Трябва да бъдеш смел, да носиш страданията, да носиш изпита си. Дойдат ли изпитите, те са един добър признак. Щом страдаш, щом те изпитват, Учителите те считат за благонадежден.
Братът запита: „Какво значи
изразът
„втора смърт“?
“ Втора смърт – това са най-лошите условия. Тогава приличаш на един богат човек, който е лишен от всичко. От красивия живот си лишен и си при най-лошите условия, както в централния затвор. Та които са умрели от втора смърт, са в затвора.
към текста >>
3.
3_19 ) Инволюция и еволюция
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Азът
, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу.
Инволюцията е слизане от Бога към материята, а еволюцията е възкачване от материята към Бога. В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и края.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога. Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията?
Азът
, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу.
При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.
към текста >>
При минералното царство
Азът
, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание.
В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и края.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога. Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу.
При минералното царство
Азът
, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание.
При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен.
към текста >>
При растителното царство
Азът
, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание.
Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание.
При растителното царство
Азът
, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание.
У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха.
към текста >>
У животинското царство
Азът
, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание.
Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание.
У животинското царство
Азът
, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание.
При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е.
към текста >>
При човека
Азът
, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание.
Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание.
При човека
Азът
, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание.
От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре.
към текста >>
4.
5_10 ) Път на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не трябва да изпада в
съблазън
при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита.
Професорът се обърнал спокойно към крадеца и казал: „Ти искаш от мен тези неща, добре, давам ти ги, вземи.“ Крадецът хванал електродите, а професорът завъртял колелото и така го вцепенил. После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи. Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени.
Не трябва да изпада в
съблазън
при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита.
Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. Всичко, което е вътре в човека, ще премине през изпит и ще блесне. На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си. Човек трябва да различава Вяра от лековерие. Мнозина приятели са лековерни и когато им се говори за някои проекти, те повярват, а не знаят, че там се крие нещо користно, което кога да е ще се изяви, понеже не може да не се разкрие това, което е вътре в човека.
към текста >>
5.
5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Председателят е
Азът
.
Всеки трябва да направи по една овощна градина, да посее в себе си – в ума си и в сърцето си – хубави семена. Ти не си сам. Когато седнеш да разсъждаваш, ще видиш, че не си сам. Кажеш нещо, а друг в теб казва, че не е така – има Народно събрание. Най-сетне дойдат до гласуване, приемат резолюция и ти предлагаш.
Председателят е
Азът
.
Всеки ден ние имаме да решаваме въпросите, които цялото човечество разрешава. Някой има болест – едно докачено честолюбие; трябва да го лекуваме, това е наука. Той казва: „Така да ми каже онзи, ще му дам да разбере! “ Всеки човек е предметно учение за теб; внимавай какъв урок Господ иска да ти предаде чрез него. Сега в това Божествено учение трябва опитна страна; много пъти хората са говорили, но не знаят как да го направят.
към текста >>
6.
3) Болести на кръвоносната система
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
3. Сърдечен
спазъм
В това положение да прави дълбоки вдишки със задържане на въздуха и с бавно издишване. Всяка вечер да мие краката с топла вода, а през вечер – слабините. Всеки ден да излиза на разходка сред Природата. Да се пече на слънце умерено, и то не толкова продължително, като се покрива сърдечната област с някакъв плат. Да поддържа спокойствие, да не се тревожи.
3. Сърдечен
спазъм
Един брат каза на Учителя: „Скарах се много на една жена, която ми вдигна скандал, и тогава ме заболя сърдечният мускул“. Учителя му каза: Ако бяхте изтърпяли, не щеше да има и болки, но понеже силно сте се скарали, дойде и болестта. Учителя му даде следния съвет: Измивайте краката си, слабините и слънчевия възел всяка вечер.
към текста >>
7.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Празът
да се опече на фурна.
12. Хемороиди Преди да дойде месец май болният да пие отвара от подъбиче – три пъти на ден по половин чаена чаша. Защото хемороидите се засилват най-много през месец май и тогава настъпват кръвоизливи. А когато се появят хемороиди, в каквото и да е време, пак ще пие отвара от подъбиче. Ако има външни цицки, мястото се налага с печен праз.
Празът
да се опече на фурна.
Щом се тури праза на мястото, да се превърже. Да се слага вечерно време. При всяко изхождане да се измива мястото. 13. Слабо увеличение на черния дроб При тази болест се пие отвара от цикория.
към текста >>
8.
22) Други болести
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След две седмици местото проби и изтече много гной, започнаха да излизат от раната парчета от стъкло и едно малко
назъбено
желязно шрапнелче.
Няма да се реже ръката. Всяка сутрин да се прави слънчева баня на първите слънчеви лъчи. След това нарежете един домат, наложете мястото и бинтовайте ръката. Освен това правете баня на ръката с бъз. Приготвя се отвара от цъфнал бъз.
След две седмици местото проби и изтече много гной, започнаха да излизат от раната парчета от стъкло и едно малко
назъбено
желязно шрапнелче.
След това рукна чиста кръв. За да зарасне раната, Учителя препоръча следното: Забъркайте брашно със зехтин и един жълтък от яйце, омесете питка и я наложете на мястото. 7. Гуша Варят се орехови листа и се пие отварата.
към текста >>
9.
35) Криволинейни и праволинейни сънища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Освен това във време на сън
Азът
, заедно с умственото и астралното тяло, излизат вън от физическото и на леглото остават да почиват само физическото и етерното тяло.
През целия ден тялото е активно и при усилената дейност на органите става разрушение на тяхната материя, при което се образуват отрови. През деня образуването на отрови е по-силно, отколкото изхвърлянето им, и затова именно вечер, след работа, те са причина за умората. По време на сън тялото си почива и тогава органите могат да се освободят по-бързо от отровите, отколкото денем. Тези отрови се изхвърлят чрез бъбреците, кожата и белите дробове. Когато човек спи, в стомаха трябва да има малко храна и главата трябва да е обърната на север или поне на изток.
Освен това във време на сън
Азът
, заедно с умственото и астралното тяло, излизат вън от физическото и на леглото остават да почиват само физическото и етерното тяло.
През деня поради отрицателните мисли и чувства на хората космичният ритъм на тялото е нарушен, но щом по-горните тела излязат навън, то физическото и етерното тяло се свързват с Космоса и вследствие на това космичните сили работят, за да се възстанови нарушеният космичен ритъм. Вечерно време човек излиза от тялото си, но има една нишка, която го държи; скъса ли се тя, той не може да се върне. Във време на сън, когато съзнанието на човека е излъчено, могат да влязат в тялото му низши същества и низши влияния, които да му навредят. Затова човек трябва да се огражда при лягане, за да пази физическото си тяло, докато спи, та да не попадне под разни влияния. Винаги преди спане се ограждайте; същото правете и при всяка друга работа.
към текста >>
10.
7) В хармония със законите на Живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и
отказът
от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА61 1. Уводни думи Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм.
А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и
отказът
от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи.
Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване. Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система.
към текста >>
11.
46) Мъдреците от изток
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11)
Разказът
за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията.
Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията. За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат. Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително. И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.
И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11)
Разказът
за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията.
Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното. Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство.
към текста >>
12.
49) На разсъмване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Какво значи
изразът
„оня ученик, когото обичаше Исус“?
И всички отминали култури са подготвяли човешкото съзнание и неговото възрение за възприемане на този импулс. И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът. „Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа?
Какво значи
изразът
„оня ученик, когото обичаше Исус“?
Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този ученик има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света. Любовта е атмосферата, в която душите се познават. Христос е Любовта. Днес много методи са опитани за решаването на социални и други въпроси, но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там или защото Любовта не е била там.
към текста >>
13.
60) Организирано духовно тяло
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разказът
за пророк Даниил в ямата с лъвове е един от най-прочутите библейски сюжети и ако се спрем на вътрешното му тълкувание, ще разберем, че пророк Даниил, или праведните хора, ще бъдат поставени всред проява на животинското начало, или лошите условия, но ще бъдат спасени.
Да влезе човек в Божествения живот, това не е механичен процес и отвън не може да се изучава. Направете този опит за десет дни по една, но напълно реална минута. Опитвайте по няколко пъти на ден, докато сполучите. Това състояние – като че ли в рая живеете, реално съществува. Съществува и такъв хармоничен свят, и такива благотворни вълни.
Разказът
за пророк Даниил в ямата с лъвове е един от най-прочутите библейски сюжети и ако се спрем на вътрешното му тълкувание, ще разберем, че пророк Даниил, или праведните хора, ще бъдат поставени всред проява на животинското начало, или лошите условия, но ще бъдат спасени.
Животинското, грубото и низше начало в човека се укротява само когато отвътре силно се прояви Божественото начало. Всеки мистичен стих има седем тълкувания и всички са верни. Всякога търсете най-малко трите важни тълкувания, които са за физическия, за Духовния и за Божествения свят: всяко от тях е вярно, но едно от друго – по-дълбоко. Това, което го има отвън, има го и отвътре; това, което го има отвътре, го има и отвън. Въпрос: Коя е най-важната работа на ученика?
към текста >>
14.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изразът
в Библията „Бог създаде небето и земята“ обрисува действието на творческите сили в Природата, а
изразът
„и земята беше неустроена“ и последвалото Ă постепенно устройване обрисува действието на съграждащите сили.
Нека да разгледаме първото въздействие на Паневритмията. Нейните движения не служат само за упражнение на мускулите, за изпълване на белите дробове с повече въздух и прочее, но и за образуване на хармоничната връзка между Живата Природа и човека. Енергиите в Природата са поляризрани. Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н. Изобщо в Природата има два вида енергии: творчес¬ки и съграждащи, които също така можем да ги наречем мъжки и женски принцип, положителни и отрицателни сили, ян и ин, и прочее.
Изразът
в Библията „Бог създаде небето и земята“ обрисува действието на творческите сили в Природата, а
изразът
„и земята беше неустроена“ и последвалото Ă постепенно устройване обрисува действието на съграждащите сили.
Разбира се, във всеки момент са в изява двата вида сили. И например раждането на новите идеи в идващата култура – това е действието на творческия принцип, докато прилагането им, като се преустройва Битието в съгласие с тях – това вече се извършва под действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили.
към текста >>
15.
Изгрев, 19.I.1953 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Във властта да не изпадне в
съблазън
.
С радости може ли? - Може! Живей чист живот. Един човек изпитва силата си в три неща: пари, власт и жени. При тези неща той трябва да се пази.
Във властта да не изпадне в
съблазън
.
Също при жените и при парите. Ако той уповава на парите, пропаднал е на изпита. Някои си търсят белята. Някой ме пита: „Дали прогресираме или не? ” - Ако му кажа, че е добър, то щом излезе, ще го атакуват много.
към текста >>
16.
Утрешният ден
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Скопаков казва: „
Образът
на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство.
Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.* Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов. Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл.
Скопаков казва: „
Образът
на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство.
Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен! ” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си.
към текста >>
17.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Материалистът ще каже: „Къде остава тогава
разказът
, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца?
Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването на планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по този начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни! ” От друга страна еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенстване.
Материалистът ще каже: „Къде остава тогава
разказът
, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца?
” Учили са детето по-рано, че човешката душа е неразрушима, вечна, обаче сега в естествените науки ученикът не учи нищо такова. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната страна побеждава - може би още в VI кл., а може би и в VII или VIII. Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в душата му. И няма нужда да казваме, чия е победата: победата е на научния мироглед над вярата.
към текста >>
18.
ЯВОРОВИ ПРИСОИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Красотата е в
незазършената
работа.
- Какво става с човека, когато спи? - Той излиза от тялото си. Когато заспиваш, учиш се как да оставяш тялото си и да отиваш горе при своите си. При спане човек постоянно се учи как да се излъчва. Докато не си свършил работата си, ще живееш, а като я свършиш, ще умреш.
Красотата е в
незазършената
работа.
И грандиозното е там., че работата не може да се завърши. Свършил ли си работата, приготви си път за друга работа. 5 август Преди обяд се събрахме около Учителя на горната полянка. В разговора той каза:
към текста >>
19.
Развитие на новите сетива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За събуждане на вътрешните сили концентрирай съзнанието си върху същества, които въплъщават доброта, милосърдие, любов, чистота, като например
образът
на Христа.
Апостол Павел е имал опитности на излъчване и той казва: „Видях нещо, дали бях в тяло или вън от тялото, не зная". Той е бил извън тялото си. - Може ли човек при тези упражнения да се концентрира върху Христа? - Да, може, но не върху разпънатия Христос. Да се концентрира върху образа, а не върху отвлечени неща.
За събуждане на вътрешните сили концентрирай съзнанието си върху същества, които въплъщават доброта, милосърдие, любов, чистота, като например
образът
на Христа.
Това са еволюционни методи за концентрация. Във времето на инволюцията имаше други методи за концентрация. За да има човек постижения с такава дейност, трябва продължителна работа. Това не може да стане изведнъж, понеже чрез такава работа материята на тялото трябва да се префини, да не е с груби, а с фини трептения. Една сестра каза:
към текста >>
20.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така и
изразът
„Бъдете съвършени" обозначава многократен процес.
Хората Вечно трябва да учат. Те казват: „Познахме Христа". ТрябВа постоянно да познаваме Бога, Все повече и повече. То е многократен процес. Това е крайното, към което се стремим.
Също така и
изразът
„Бъдете съвършени" обозначава многократен процес.
Съвременните хора още не живеят, те сега се мъчат. Ние желаем да излезем от мъчението и да почнем да се трудим, а после ще дойдем и до работата. Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Само че, които са по-напредна-ли, ще имат повече условия за напредък. Но всички ще придобият нещо.
към текста >>
21.
Използване на слънчевата енергия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако обичаш Бога, Слънцето ще те грее по-добре, ако не Го обичаш, Слънцето няма да те грее добре... Какво значи
изразът
: „Слънцето ще те грее по-добре?
Атмосферата и хората тогава са по-тихи и енергията се предава по един хармоничен начин. Щом Слънцето изгрее, всичко се пробужда, започва своята дейност - тогава се образуват ред Вълнения и цялата атмосфера се раздвижва. Слънчевите лъчи при изгрев урегулирват нервната система. * Ако си по-умен, Слънцето ще те грее по-добре.
Ако обичаш Бога, Слънцето ще те грее по-добре, ако не Го обичаш, Слънцето няма да те грее добре... Какво значи
изразът
: „Слънцето ще те грее по-добре?
" Това значи, че ще бъдеш по-възприемчив към известни слънчеви енергии. Безлюбието представлява едно препятствие в това отношение. За да приемем от Слънцето това, което трябва, необходимо е да имаме отношение към него не само като към физическо тяло, но и към съществата, които са там, на Слънцето, да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек в продължение на една година непрекъснато, всеки ден, посреща зазоряването и слънчевия изгрев както трябва, независимо от това, какво е времето -ясно, облачно, дъждовно, с виелица и пр. - може да стане гениален.
към текста >>
22.
43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Затова съвсем крив е
изразът
: Трябва да воюваме с природата, да я подчиним".
И тези, новият тип хора, ще внесат новия ред в света. Както небето показва славата на космоса, така и човешкото лице показва, какво се крие в човека. Природата не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части. И затова природата в известно отношение е анатомия и физиология на космичния човек. И ние, като воюваме с природата, воюваме със себе си.
Затова съвсем крив е
изразът
: Трябва да воюваме с природата, да я подчиним".
Няма какво да я подчиняваш, но ще се съобразяваш с нейните закони. Новото в света ще дойде по естествен начин, както змията се съблича от старата си кожа. Всеки трябва да вярва в това, което може да опита. Всяко прегрешение в природата се възвръща към самия човек, който го е извършил; то има обратно действие върху него. Този закон важи както индивидуално за отделния човек, така и за народа.
към текста >>
23.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която
образът
чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността.
Трябва обаче да се подчертае, че това е устно говорено Слово, което се е стенографирало. С изключение на няколко малки книги и писма до свои ученици, през целия период от дейността си на земята (1896 - 1944) Учителят Петър Дънов никога не е записвал своето Слово. Това твърдение важи както за неговите разговори, беседи и утринни слова, така и за многобройните му лекции. Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора.
По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която
образът
чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността.
Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация".
към текста >>
24.
012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разказът
за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията.
Учителят каза: - Инволюцията е излизане от Бога, а еволюцията – връщане към Бога. Инволюцията е излизане от къщи и отиване на работа. Еволюцията означава: Връщаш се вкъщи с опитността, която си събрал. Слизането надолу е отиване в тъмнината, изкачването нагоре е възлизане в светлината.
Разказът
за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията.
Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Хората са слезли в света да се учат и като дойдат до „свинете” и „рожковите” – до неблагоприятните, ограничителните условия, почват да мислят за баща си – Бога. Господ знае какви са хората, затова не им е дал безсмъртие и е допуснал да остаряват всички, които не изпълняват Неговата Воля. Като ги прати на Земята, Господ почва да взема от тях това, което имат.
към текста >>
25.
013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И не само гласът, но и
образът
му, позата, дълбокото преживяване, единството на мисълта и чувството придаваха необикновена сила на песента.
„Добрият живот е музика” – казваше Учителят. И сам свиреше на цигулка и пееше. Той създаде много песни, които са образци на новата музика. Понякога Учителят ни показваше как трябва да се изпълняват някои песни. Неговият приятен, дълбок глас можеше да предаде всички нюанси.
И не само гласът, но и
образът
му, позата, дълбокото преживяване, единството на мисълта и чувството придаваха необикновена сила на песента.
Понякога той придружаваше пеенето с движения, тогава се разкриваше още по-пълно нейното съдържание.'' ''В своите лекции и беседи Учителят говореше много върху музиката, като разкриваше многостранното й приложение и дълбок смисъл. Тук привеждаме няколко разговора'': – Използвайте музиката за своето развитие, както това правят напредналите Същества в разумния живот горе. Новата раса, която иде, ще даде нов подтик на музиката.
към текста >>
26.
045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно от качествата на Божествената Любов е: човек, който има тази Любов, не пада в
съблазън
и изкушение.
Трябва да считате мислите и желанията на своите братя като ваши собствени и те да бъдат свещени за вас. Дайте път на Любовта в себе си. Това значи, да поставите Бога на най-високото място в душата си. Основната ви идея трябва да бъде: да обичате, както Бог обича. Ако влезете в Божествения Свят с човешката любов, нищо няма да постигнете.
Едно от качествата на Божествената Любов е: човек, който има тази Любов, не пада в
съблазън
и изкушение.
Никой не може да изкуши онзи, в чиято душа е Любовта. Който има Божествената Любов, е абсолютно неуязвим. И зверовете познават Любовта - като я срещнат, отстъпват. Когато Любовта минава от един свят в друг, създава страдание. Който разбира този закон, никога не се обезсърчава.
към текста >>
27.
050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито е
съблазън
за другите.
Запалиш ли се веднъж от огъня на Любовта, вечно ще гориш. Всички връзки може да изчезнат, само една не може да изчезне - връзката на Любовта. Дето има Любов, всичко става. Дето няма Любов, всичко се руши. Човек трябва да живее в Любовта така, както живее в светлината и във въздуха.
Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито е
съблазън
за другите.
Когато слабият стои на пътя на Любовта, тя го заобикаля, за да не го прегази. За всички, които не познават Любовта, Бог има особени реторти. Той ще ги възпитава. Дървото, като те обикне, ражда по-сладки плодове, изменя се. Като отидеш при един извор, ако те обича, той почва да клокочи, да тече по-силно.
към текста >>
28.
089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''– Защо
изразът
"Бели Братя" се предпочита пред израза "Напреднали, Светли Същества?
Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие бихте тръгнали в техния път. Засега не може да се намери поет или писател, който може да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на Живота, който се е свързал с Великите Братя и върви по техния път. ''Един брат запита:''
''– Защо
изразът
"Бели Братя" се предпочита пред израза "Напреднали, Светли Същества?
"'' – Защото, като се каже Братя, разбира се, че те имат отношение към нас, наши братя са. В някои най-обикновени събития се крият неща, които вие не подозирате. Срещате човек, когото вие мислите за обикновен, а той е от Светлите Братя. ''– В бъдеще ще излязат ли тези Светли Братя в света, между хората?
към текста >>
29.
096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Мислите ли, че ако
образът
на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе великата промяна във вас?
– Тази канара, на която се опрях сега, с хиляди години е чакала този момент. Също и човек –години чака, за да го посети Бог. Какво търси човек в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Щом го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и ще влезеш във връзка с Възвишения Свят.
Мислите ли, че ако
образът
на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе великата промяна във вас?
Когато някой търси Любовта, всъщност той търси свещения образ на Бога, той се стреми към Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Вие казвате: "Защо съществува Любовта между хората? " Любовта между двама души е израз на първичната Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е.
към текста >>
30.
112 КРАСОТАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Образът
на Бога се изразява в Природата.
Красотата е в симетрията, но е и в онази пластичност, подвижност и живот на лицето. Бог е извор на красотата. Търсете онази красота, която носи образа на Бога в себе си. В образа на Природата има нещо красиво. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което виждаме.
Образът
на Бога се изразява в Природата.
Някога Природата ни се вижда по-хубава, небето и Слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли, по-красиви. Друг път Природата ни изглежда мрачна и сериозна. Стават ли тези промени в Природата? Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен. Съвършената красота е идеал на човека.
към текста >>
31.
132 СЛУЖЕНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ -
образът
на Бога.
Колко души са готови да отидат на кладата за Божественото Учение? Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие. Щом я свършите, ще си починете.
Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ -
образът
на Бога.
Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната. Който търси своята слава, ще бъде роб на условията. А който търси Божията Слава, ще бъде свободен. В какво седи радостта на извора? В това, че който дойде при него, утолява жаждата си.
към текста >>
32.
Изпити и изкушения на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Във властта да не изпадне в
съблазън
.
С радости може ли? Може, живей чист живот. Човек изпитва силата си в три неща. Пари, власт и жени. При тези неща той трябва да се пази.
Във властта да не изпадне в
съблазън
.
Също при жените и при парите. Ако той се уповава на парите, пропаднал е на изпита. Някои си търсят белята. Някой ме пита дали прогресира или не? Ако му кажа че е добър, то щом излезе, ще го атакуват много.
към текста >>
33.
Новият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така и
изразът
„бъдете съвършени “ е многократен процес.
Хората вечно трябва да учат. Те казват: „Познаваме Христа. “ Трябва да познавате постоянно Бога, все повече и повече. Това е многократен процес. Това е крайното, към което се стремим.
Също така и
изразът
„бъдете съвършени “ е многократен процес.
Коренно ще се изменят отношенията между хората. Любовта е потребна за спасението на света. Любовта ще спаси света. Това е новото учение. Последното учение е приложение на любовта в живота.
към текста >>
34.
Първото възкресение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще видите какво нещо е
образът
на любовта.
Новият живот почива само върху един принцип. Любовта ще дойде в света. Ще се въплъти. Тя ще спаси света. После ще се въплъти мъдростта.
Ще видите какво нещо е
образът
на любовта.
И като видите любовта, като я погледнете, ще разберете всичко и ще изскочи от вас всичката грозота на живота грях, страдания и пр. Животът сега започва великото в света. Колко живота са минали безполезно. Градиш рухне, градиш рухне. И най-после се намериш в голямо противоречие.
към текста >>
35.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние и до днес продължаваме да говорим за Учителя все така възторжено и с
ентусиазъм
, както сме говорили в миналото; ще продължаваме да говорим с още по-голямо въодушевление и
ентусиазъм
, защото само бъдещето може да говори за Учителя.
СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ от сестра Паша Тодорова 27 декември 1955 г. Драги братя и сестри, драги гости, Изминаха се цели единадесет години от деня 27 декември 1944 г.
Ние и до днес продължаваме да говорим за Учителя все така възторжено и с
ентусиазъм
, както сме говорили в миналото; ще продължаваме да говорим с още по-голямо въодушевление и
ентусиазъм
, защото само бъдещето може да говори за Учителя.
Бъдещето е неговото време. Образът на Учителя не потъна в дълбочината, нито се скри някъде в далечината, но изгря като мощно, ярко слънце на неговия собствен хоризонт, както и на хоризонта на всички ония човешки съзнания, които търсят истината и свободата. Ние се радваме, като виждаме как всеки ден и час делото на Учителя зрее и узрява, а образът му става все по-светъл, по-мощен, по-велик. Неговият образ свети като фар в мрачната нощ на човешкото съзнание и като слънце в деня на пробуждащата се човешка душа. Ние виждаме Учителя облечен отвътре и отвън в одеждата на живото Слово, познаваме го като въплътено Слово Божие и такъв го приемаме.
към текста >>
Образът
на Учителя не потъна в дълбочината, нито се скри някъде в далечината, но изгря като мощно, ярко слънце на неговия собствен хоризонт, както и на хоризонта на всички ония човешки съзнания, които търсят истината и свободата.
27 декември 1955 г. Драги братя и сестри, драги гости, Изминаха се цели единадесет години от деня 27 декември 1944 г. Ние и до днес продължаваме да говорим за Учителя все така възторжено и с ентусиазъм, както сме говорили в миналото; ще продължаваме да говорим с още по-голямо въодушевление и ентусиазъм, защото само бъдещето може да говори за Учителя. Бъдещето е неговото време.
Образът
на Учителя не потъна в дълбочината, нито се скри някъде в далечината, но изгря като мощно, ярко слънце на неговия собствен хоризонт, както и на хоризонта на всички ония човешки съзнания, които търсят истината и свободата.
Ние се радваме, като виждаме как всеки ден и час делото на Учителя зрее и узрява, а образът му става все по-светъл, по-мощен, по-велик. Неговият образ свети като фар в мрачната нощ на човешкото съзнание и като слънце в деня на пробуждащата се човешка душа. Ние виждаме Учителя облечен отвътре и отвън в одеждата на живото Слово, познаваме го като въплътено Слово Божие и такъв го приемаме. Той постави Словото Божие на висок пиедестал, оттам да свети и ориентира всички ония, които са объркали своя път, както и ония, които търсят истината и свободата, мъдростта и знанието* любовта и истинския живот. Той предаде Словото с езика на любовта, и то на висока, чиста и съвършена гама.
към текста >>
Ние се радваме, като виждаме как всеки ден и час делото на Учителя зрее и узрява, а
образът
му става все по-светъл, по-мощен, по-велик.
Драги братя и сестри, драги гости, Изминаха се цели единадесет години от деня 27 декември 1944 г. Ние и до днес продължаваме да говорим за Учителя все така възторжено и с ентусиазъм, както сме говорили в миналото; ще продължаваме да говорим с още по-голямо въодушевление и ентусиазъм, защото само бъдещето може да говори за Учителя. Бъдещето е неговото време. Образът на Учителя не потъна в дълбочината, нито се скри някъде в далечината, но изгря като мощно, ярко слънце на неговия собствен хоризонт, както и на хоризонта на всички ония човешки съзнания, които търсят истината и свободата.
Ние се радваме, като виждаме как всеки ден и час делото на Учителя зрее и узрява, а
образът
му става все по-светъл, по-мощен, по-велик.
Неговият образ свети като фар в мрачната нощ на човешкото съзнание и като слънце в деня на пробуждащата се човешка душа. Ние виждаме Учителя облечен отвътре и отвън в одеждата на живото Слово, познаваме го като въплътено Слово Божие и такъв го приемаме. Той постави Словото Божие на висок пиедестал, оттам да свети и ориентира всички ония, които са объркали своя път, както и ония, които търсят истината и свободата, мъдростта и знанието* любовта и истинския живот. Той предаде Словото с езика на любовта, и то на висока, чиста и съвършена гама. Ония, които познават Учителя и го разбират, свободно и справедливо могат да кажат: Ето човека!
към текста >>
36.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше
образът
на Христа, който ми направи силно впечатление.
През този събор времето беше все хубаво. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, отиваха на малки групи там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените имаше нарисуван с нежни бои Пентаграм.
Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше
образът
на Христа, който ми направи силно впечатление.
Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художници, но такъв израз на възвишеното и неземното не бях срещал. От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Влизането в Горницата остави светъл белег в душата ми.
към текста >>
37.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Изразът
на лицето Му беше измъчен, съкрушен.
Благодарих му, платих стойността на вагона и си излязох. След седмица-две аз отново съм на Изгрева. Тъкмо съм пред южния изход на салона и Учителя се показа горе, на входната врата. Погледна ме и разбрах, че иска да отида при Него. Изтичах по стълбата.
Изразът
на лицето Му беше измъчен, съкрушен.
С тих глас, едва чуто, ми каза: "Ще могат ли въглищата да дойдат до 15 август? ". "Ще направя всичко възможно до тази дата вагонът с въглища да пристигне! " - енергично отговорих аз и допълних: "Да поръчам ли още един вагон? ". "А не, не! " - със същия съкрушен глас отговори Учителя.
към текста >>
38.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Така
образът
на Ради е увековечен в скулптурната фигура на Патриарх Евтимий, намираща се на улица "Граф Игнатиев" и едноименния булевард.
Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазето и отидохме в стаята му. Загложди ме мисълта да разбера, защо Ради така упорито ми отказваше да приеме и изяде едно парче от круша. "Слушай Раде, казах му аз, няма да си отида оттук, докато ти не ми кажеш, защо не прие поне едно парче от тъй хубавите круши, които ядох." Ради вдигна глава и ми отговори: "Знаеш ли, брат, Учителя като дойде един път при мен, в мазето, ми каза – Раде, всеки, който идва тук, го тегля и на влизане, и на излизане." Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък, на излизане от мазето." Ради ходеше с дълга брада. Скулпторът, който е бил натоварен да изработи паметника на Патриарх Евтимий, като го срещнал един път, го повикал, да му бъде модел за образа на Патриарха.
Така
образът
на Ради е увековечен в скулптурната фигура на Патриарх Евтимий, намираща се на улица "Граф Игнатиев" и едноименния булевард.
към текста >>
39.
75 ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Изразът
на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от която разбрах каква грижа, какво внимание беше необходимо и дадено от Великия разумен свят към този младеж, за да извърши успешно мисията, която му беше възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съобщенията между народите.
Един хубав майски ден. Обедът беше привършил, но някак не ни се искаше да се разотидем, водехме приятни и полезни разговори. Някой току разнесе новината, че младият американец Чарлз Линдберг, роден в Детройт през 1902 година, авиатор, за първи път в света прелита без междинно кацане Атлантическия океан, от летище Ню-Йорк до Франция. Потеглил на 20 май с малкия си самолет „Духът на Сен Луи“ и в продължение на 33 и половина часа непрекъснат полет, каца благополучно на летище във франция. Погледнах Учителя, след като чух новината.
Изразът
на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от която разбрах каква грижа, какво внимание беше необходимо и дадено от Великия разумен свят към този младеж, за да извърши успешно мисията, която му беше възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съобщенията между народите.
Недей мисли, че без такива грижи и внимание на Белите Братя, може някой да направи крачка напред. По това време дадоха в печата и снимка на Линдберг пред своя самолет. Видях едно одухотворено лице, пратеник на Разумния свят да открие нова ера.
към текста >>
40.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И наистина, ако внимателно се разгледа
образът
на Сфинкса от гледище на френологията и науката за израза на лицето, става ясно какъв е бил психичният облик на последната владетелка на Атлантида - царицата Коба.
В този континент е имало малко общество от тази Първа раса заедно с друга многобройна примитивна раса. Последната, подстрекавана от своите водачи поради завист, я прогонила от континента. Част от нея дошла в Египет, а друга преминала в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Тези пришълци в Египет осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата Раса. Така бил изграден Сфинксът, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв.
И наистина, ако внимателно се разгледа
образът
на Сфинкса от гледище на френологията и науката за израза на лицето, става ясно какъв е бил психичният облик на последната владетелка на Атлантида - царицата Коба.
Горната част на главата й е съвсем ниска, слабо изпъкнала, което говори за неразвити морални мозъчни центрове на благоговение, уважение, милосърдие и съвест. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо, а ушите са щръкнали и са по-нависоко от нормалното. Това показва смел, но брутален човек, който с груби средства се налага над околните. Широкото, немного високо чело и големите очи говорят за инициатива, алчност, безогледен стремеж към власт, нетърпимост към всичко, което може да му попречи. Устата са големи, със стиснати устни, което говори за изпълнителност при всяка поставена задача и твърда решителност за нейното постигане.
към текста >>
41.
ВУЛКАНОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Челото е голямо, великолепно, с подчертан интелектуален израз, изпъкнало, със слаби бръчки, които показват липса на преумора, нервност и мъчителни усилия;
изразът
му е такъв, че когато иска нещо, не настоява.
ВУЛКАНОВ ТИП Черепът на Вулкановите (слънчеви) типове е по-скоро дългоглав, но не му липсва и ширина. Лицето им е овално и красиво. Косата им обикновено е руса, по-рядко - кафява, красиво накъдрена на едри вълни и добре покрива главата; при по-интелигентните натури понякога оредява.
Челото е голямо, великолепно, с подчертан интелектуален израз, изпъкнало, със слаби бръчки, които показват липса на преумора, нервност и мъчителни усилия;
изразът
му е такъв, че когато иска нещо, не настоява.
Чело с дълбоки бразди показва човек, който иска, настоява и постига нещата с усилия, а при Вулкановите типове, искането е съвсем естествено, без натиск и сурово задължение, което говори за самоовладяване. Тяхното е най-хубавото от всички чела. Долу завършва с почти хоризонтални или леко дъгообразни вежди, които имат артистичен вид и изразяват контролирана енергия, когато човек е във възбудено състояние. Очите са сравнително големи, отворени (но не кръгли), украсени с хубави ресни. Те ясно говорят за всичко, което искат да кажат.
към текста >>
42.
САТУРНОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При издигнати и интелигентни Сатурнови типове,
изразът
му е приятен.
Кожата е тъмна, с жълтеникав оттенък. Ръцете са дълги, сухи, кокалести, показващи способност за прецизна и добра работа. Краката са също дълги, сухи и кокалести, в повечето случай извити навън или навътре. Косите на главата са тъмни, черни, изобилни, с дебели, гладки и лъскави косми; спускат се към челото обезателно под остър ъгъл, което е много характерен белег за ясно изразено Сатурново влияние. Лицето има форма на вертикален правоъгълник и формите по него са все ъгловати.
При издигнати и интелигентни Сатурнови типове,
изразът
му е приятен.
Космите по лицето растат по-бързо, затова тези типове трябва да се бръснат едва ли не по два пъти на ден. Веждите им са гъсти, черни, ъгловати, с връх нагоре, от тях лъха печал, разочарование и взискателност към околните. Очите са тъмни и от тях струят песимизъм, недоверие, подозрителност и мъка. Чувства се, че се взират във вътрешността на хората около тях. Носът е прав, обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение; в края си е заострен, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, липса на стремеж към чувствени наслади и удоволствие от добрата кухня.
към текста >>
43.
ПЛУТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На фотографии, получени през април 1978 година,
образът
на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година.
Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер.
На фотографии, получени през април 1978 година,
образът
на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година.
Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети. Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра. Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази Планета съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние.
към текста >>
44.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „
Азът
" в човешката душа, да може човек да каже „Аз".
Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите.
Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „
Азът
" в човешката душа, да може човек да каже „Аз".
Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу.
към текста >>
И затова в християнския езотеризъм „
Азът
" е символизиран като двуостър меч.
Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза".
И затова в християнския езотеризъм „
Азът
" е символизиран като двуостър меч.
„Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност.
към текста >>
„
Азът
" е роден под влияние на два импулса.
От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч.
„
Азът
" е роден под влияние на два импулса.
Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми.
към текста >>
Ако не беше импулсът на Христа, „
Азът
" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната.
И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна.
Ако не беше импулсът на Христа, „
Азът
" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната.
Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята. Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените, а другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, т.е.
към текста >>
45.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям
ентусиазъм
и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение.
Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление.
След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям
ентусиазъм
и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение.
Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много.
към текста >>
Под негово влияние „
Азът
" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят.
Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки.
Под негово влияние „
Азът
" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят.
Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно.
към текста >>
В миналото, когато е дадено на света източното предание, „
Азът
" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш.
В миналото, когато е дадено на света източното предание, „
Азът
" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен.
към текста >>
46.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Образът
на този свят прехожда.
Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят.
Образът
на този свят прехожда.
В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях.
към текста >>
47.
ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Епохата на Възраждането възприела с
ентусиазъм
този сборник и бил издаден през 1591 година под заглавие Зороастър и предсказанията му.
Той открива голям сборник от религиозни книги на древна Персия, известни под името Зенд-Авеста, състояща се от шест части, носещи следните имена: 1) Вендидат, 2) Изешне, 3) Висперет, 4) Иасана, 5) Сироц и 6) Вундаиш и други второстепенни книги. Гърците, както и целият древен свят, са знаели за Зороастър и за неговото учение, което е било синоним на Светлина и знание. Славата му се носила по целия древен свят. Философите от александрийската школа също са ценели и изучавали учението на Зороастър. Те направили един сборник от мисли от различни негови съчинения.
Епохата на Възраждането възприела с
ентусиазъм
този сборник и бил издаден през 1591 година под заглавие Зороастър и предсказанията му.
Едуард Шуре казва: „Свещената книга на персийците Зенд-Авеста говори за един древен законодател под името Ийма, и Зороастър, основавайки една нова религия, се позовава на този предшественик като на първия човек, с когото е говорил Ормузд, живият Бог. В индуската епопея на Рамаяна той се явява под името Рама, като Цар и Посветен; в египетските предания епохата на Рама е означена с царуването на Озирис, Богът на Светлината; в Гърция той носи името Дионисиус и пр. Това е онзи тайнствен Водач на Бялата раса, който я изведе от Атлантида, за когото споменах, че в Библията е известен като Мелхиседек, цар салимски. В Зенд-Авеста Зороастър пита Ормузд, Великия творец: Кой е първият човек, с когото си говорил?
към текста >>
48.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но
образът
бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта.
Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син, Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови.
Но
образът
бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта.
Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества. Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование. В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали.
към текста >>
49.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този план бил възприет с
ентусиазъм
от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини.
Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината. Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и повикал Питагор да обясни пред него поведението си, както и да се оправдава по отношение на средствата, които употребил, за да господствува над умовете. Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот.
Този план бил възприет с
ентусиазъм
от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини.
Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните.
към текста >>
50.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Разказът
е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината.
Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата.
Разказът
е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината.
Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена.
към текста >>
Но този така създаден свят е в Божествения свят,
първообразът
на който е винаги тъждествен на самия себе си.
От тези три същности Бог направил едно единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата. Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот.
Но този така създаден свят е в Божествения свят,
първообразът
на който е винаги тъждествен на самия себе си.
Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела.
към текста >>
51.
ПЛОТИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Екстазът
за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание.
Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл.
Екстазът
за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание.
То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си.
към текста >>
52.
Щайнер за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Разказът
на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука.
От това следва, че силите, които формират това тяло идват от звездния свят. Трябвало е значи, тези звезди вече да съществуват. И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото същество, състоящо се от дух и душа, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята. Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони. Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя.
Разказът
на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука.
Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя.
към текста >>
53.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По този начин астралното тяло и
Азът
трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото.
Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували.
По този начин астралното тяло и
Азът
трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото.
Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени. Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване. То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза. Тогава той може да се разлее над всичко, от което самата земя е възникнала, над окръжаващата вселена, над цялата окръжаваща космична система.
към текста >>
За нормалното състояние на днешната земна епоха,
Азът
в човека не е буден в другите светове.
Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
За нормалното състояние на днешната земна епоха,
Азът
в човека не е буден в другите светове.
Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят.
към текста >>
че във висшите светове
Азът
да остане така буден, както той е буден във външния свят.
И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това.
че във висшите светове
Азът
да остане така буден, както той е буден във външния свят.
При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло.
към текста >>
Това е светът, в който
Азът
запазва своята будност.
Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Това е светът, в който
Азът
запазва своята будност.
Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност.
към текста >>
Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи
Азът
, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува
Азът
.
Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение.
Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи
Азът
, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува
Азът
.
Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>
Азът
трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло.
Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло.
Азът
трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло.
А тази сила Азът получава от Христа. Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана. Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството.
към текста >>
А тази сила
Азът
получава от Христа.
Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло. Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло.
А тази сила
Азът
получава от Христа.
Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана. Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди
към текста >>
54.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В такъв случай
азът
на човека не може винаги да си даде сметка за това, което върши.
Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън. Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже. От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях.
В такъв случай
азът
на човека не може винаги да си даде сметка за това, което върши.
При тях Духът се проявява чрез тяхната личност, но той я прониква, без да се идентифицира с нея. Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът. Затова често се среща изразът: „И биде слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр. Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре. Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия.
към текста >>
Затова често се среща
изразът
: „И биде слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр.
Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже. От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях. В такъв случай азът на човека не може винаги да си даде сметка за това, което върши. При тях Духът се проявява чрез тяхната личност, но той я прониква, без да се идентифицира с нея. Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът.
Затова често се среща
изразът
: „И биде слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр.
Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре. Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия. И това, което говорят неговите уста, което вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената личност, но това са били откровения на Божествено-духовни същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо. Чрез тази връзка, която са имали с духовните същества, те са получавали от тях Божественото знание, с което са правили неща, които обикновеният човек не може да направи.
към текста >>
55.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това показва, че
Азът
е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение.
Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество.
Това показва, че
Азът
е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение.
Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници.
към текста >>
Азът
се намира в различни светове.
На Мойсей Той говори от горящата къпина, но пак на физическия свят. На Синай Мойсей се срещна с Бога, от Когото получи десетте Божи заповеди. На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята.
Азът
се намира в различни светове.
Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят. И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло. И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници.
към текста >>
Така например,
азът
на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните
азът
е в астрал- ния свят, а
азът
на човека е във физическия свят.
На Синай Мойсей се срещна с Бога, от Когото получи десетте Божи заповеди. На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове.
Така например,
азът
на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните
азът
е в астрал- ния свят, а
азът
на човека е във физическия свят.
И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло. И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам.
към текста >>
И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато
азът
слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло.
На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове. Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят.
И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато
азът
слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло.
И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека.
към текста >>
56.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Образът
, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие.
Но той помолил царя да назначи неговите приятели да се занимават с вавилонската област, а Данаил останал в царския двор. В тази глава са засегнати много дълбоки окултни проб- лелш и може ашого да се каже за нея. но аз ще посоча салдо някои основни положения. Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя. А тълкуването на съня е вече тълкуване на образи и символи, които са език на природата.
Образът
, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие.
Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство. Това е едно тълкуване. Но този образ има и по-дълбоко значение. Златната глава показва Полярната или златната епоха на човешкото развитие. Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят.
към текста >>
57.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А
изразът
„повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески.
След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи." Посветеният се обръща към Бога в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог на вселената. Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух.
А
изразът
„повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески.
В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни.
към текста >>
58.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На тях Той се е откривал като
Азът
на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до Посвещението.
Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа. Защото Христос е, който се проявява в течение на всички древни Мистерии. Той е онзи Велик Посветител, през когото са минавали за посвещение всички истински посветени. Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените.
На тях Той се е откривал като
Азът
на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до Посвещението.
И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща периодически на Земята като велики Учители, да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и чувства и да развие определена страна на човешкото естество. Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят казва, че всички Откроения във всички времена и епохи, са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа. Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос си служи с творческите йерархии, а за ръководството на човечеството си служи с 12-те Възвишени Същества.
към текста >>
Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за
съблазън
, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл.
Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата.
Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за
съблазън
, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл.
Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години. Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор. Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение.
към текста >>
59.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Образът
на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия.
Той трябва да расте, а аз да се смалявам. Есейството трябваше да преведе човечеството по правилен начин през 43 степени от Адам надолу, от духовния до земния свят. Това бе изпълнено. Сега трябва отново да се възлезе нагоре. И той казва: Изменете вашите разбирания.
Образът
на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия.
Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел).
към текста >>
60.
9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също така
изразът
"Видях те под смоковницата" е също окултен израз.
Това показва, че Филип е бил в Окултната Школа и е бил готов, и е знаел за пристигането на Христа и когато последният го повиква, той тръгва веднага след Него. Също така срещата с Натанаил е интересна. Исус, като го вижда, казва: Ето един истински Израилтянин, в когото лукавщина няма. Това е един чисто окултен израз, с който се определя степента на Натанаиловото окултно развитие. Той е на петата степен по стълбата на ученичеството, за което говоря на друго място, главата за езотеричния характер на Християнството.
Също така
изразът
"Видях те под смоковницата" е също окултен израз.
Смоковницата е символ на Школата на Малките Мистерии. И когато Натанаил вижда, че един, който за пръв път го вижда, знае, че е в Школата на Малките Мистерии, той разбира, че пред него стои един, Който е от Големите Мистерии и знае всичко. Затова той казва: Учителю, Ти си Син Божий, ти си Цар Израилев. Това е също окултно изречение. Натанаил разбира, че пред него стои един Велик Посветен,
към текста >>
61.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той разбира това, което
образът
иска да му каже.
А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик.
Той разбира това, което
образът
иска да му каже.
Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното. Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците. Но Евангелието ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици. И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях. В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това.
към текста >>
Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята на Яир е включен и
разказът
за изцелението на жената, която страда от кръвотечение.
И тука се събра много народ, така щото нямаше място и вън пред вратата и Той им говореше". И после се описва, че дошла една група хора, четирима от които носили пострадалия от подагра на носило и понеже не могли да влязат през вратата, качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи. Тук четиримата пак не е случайно, защото в Еевангелието няма нищо случайно, а всичко е поставено на своето място и има свой смисъл. Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата тъща е един залез, сбогуване със старото Откровение на стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на космичния живот във вътрешността на човека. Това възкресение не е станало пред целия народ, не е станало и пред 12-те, а само пред тримата, което показва, че то е едно езотерично събитие.
Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята на Яир е включен и
разказът
за изцелението на жената, която страда от кръвотечение.
Това изцеление е освобождаване на жената от излишъка на старите женски сили. То е причинено от прилива на стихиите или на Природата, вливането и втичането на които се пресича само с докосването на жената до дрехата на Христа. Докосването до дрехата на Христа предава сплотеност и форма на нейните безформено изливащи се сили. Това събитие става на открито пред целия народ и пред всички ученици и показва, че Христос повелява стихиите на Природата и предава устойчивост на човешката душа. Това, което прелива в организма на жената с кръвотечение като стихиен, болестен излишък, то липсва толкова много на дъщерята на Яир, че тя изгубва своята жизнена сила и умира.
към текста >>
62.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Евангелието на Матей
образът
на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия.
В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
В Евангелието на Матей
образът
на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия.
Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука.
към текста >>
У тях
азът
още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения.
Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот. Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел. Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата.
У тях
азът
още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения.
Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел.
към текста >>
63.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Образът
на почиването на гърдите на Исус не е указание само за едно инспиративно изживяване.
Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан. 13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан.
Образът
на почиването на гърдите на Исус не е указание само за едно инспиративно изживяване.
В него се изразява също така и един елемент на интуиция като едно действително докосване и проникване на две същества. И почиването на ученика на гърдите на Исус е подходящ израз за пропитото с интуитивна реалност инспиративно изживяване. И така, прологът е плод на една чиста инспирация. От първа до 12-та глава на Евангелието, инспирацията граничи със сферата на имагинацията, а от 13-та до 17-та глава инспирацията е пропита с интуиция, от 18-та до 20-та глава инспирацията преминава в интуиция. В заключителната глава имаме имагинация, наситена с интуиция.
към текста >>
Следователно,
образът
на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота".
Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина. Това е смисълът на присъствието на Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе? " Но това изречение загатва за обмяната на сили между майката и сина, и трябва да се преведе: "Жено, какво тече между Мене и тебе? " Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение.
Следователно,
образът
на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота".
"Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното.
към текста >>
Например
разказът
за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава,
разказът
за хляба и живота в 6-та глава,
разказът
за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава.
Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие. Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15-та глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени.
Например
разказът
за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава,
разказът
за хляба и живота в 6-та глава,
разказът
за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава.
Броени са също и произношенията на думите при отделните положения. Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците. Също и числото три може да се открие навсякъде. Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми.
към текста >>
64.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В първата част ни говори повече
образът
, във втората част се разлива Словото, което ни разкрива Учението и в третата част ни говори съприкосновението със Същността.
Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови. Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която обхваща от 19-та до 24-та глава ни описва страданието, умирането и Възкресението на Христос.
В първата част ни говори повече
образът
, във втората част се разлива Словото, което ни разкрива Учението и в третата част ни говори съприкосновението със Същността.
В Евангелието на Йоан Христос седем пъти казва: "Аз съм": 1. "Аз съм Хлябът на Живота" - 6 гл. 48 cm. 2. "Аз съм Светлината на света" - 8 гл. 12 cm.
към текста >>
65.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В началото на всеки от тях стои
образът
на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков.
В този процес, който се извършва с течение на времето, се редуват пред нас три кръга един след друг, в които има известно подобие. Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа.
В началото на всеки от тях стои
образът
на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков.
Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество. В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух. Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите. Деянията на апостолите ни описват развитието и характера на първичното Християнство, което в своето развитие постепенно прониква и обединява всички хора и народи в едно велико и идейно Братство.
към текста >>
"В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои
разказът
за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е.
Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва:
"В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои
разказът
за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е.
в действието на Петър чрез Словото. На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек. В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането.
към текста >>
66.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За начало на гоненията против християните послужил
указът
на Траян против тайните общества, който бил издаден не специално против християните, но последните се оказали неволни негови нарушители, понеже били принудени да се събират тайно за извършване на своето богослужение.
Второто гонение на християните било от император Домициан, който управлявал от 81-ва до 96-та година. Той бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както лични, така и на държавата и на римската религия. По негово време още не признавали християните като отделна общност, а ги считали като юдейска секта. Във времето на император Траян, от 98-ма до 117-та година, римското правителство започнало да гони християните за техните религиозни убеждения. Той вече не ги считал за юдейска секта, а за отделна религия.
За начало на гоненията против християните послужил
указът
на Траян против тайните общества, който бил издаден не специално против християните, но последните се оказали неволни негови нарушители, понеже били принудени да се събират тайно за извършване на своето богослужение.
Този указ бил издаден в 99-та година. От указа на Траян се възползвали фанатиците езичници и жреците, и довеждали на групи християните на съд. В царуването на Траян умрели от мъченическа смърт 120 годишният ерусалимски епископ Симеон, разпънат на кръст, Играни Богоносец, епископ антиохийски и Климент, епископ Римски, който бил зато-чен в Херсон (Крим), където Св. Кирил, откривателят на славянската азбука открил по-късно костите му и ги пренесъл в Рим. В своите отношения към християните се ръководили от указа на Траян и приемниците му императори - Адриан, царувал от 117-та до 138-ма година и Антоний Пий, царувал от 138_ма до 161_ва година.
към текста >>
Повод за това послужил
указът
на Марк Аврелий против суеверията.
При Антоний Пий, в 155-та-156-та година бил изгорен на клада Поликарп, епископ Смирненски. При Марк Аврелий, царувал от 161 -ва до 180-та година, положението на християните станало особено тежко. Макар и да не е издал особени закони по отношение на християните, с неговото име са свързани най-жестоките гонения на християните. През негово време империята била сполетяна от много бедствия и простият народ приписвал това на безбожните християни, които изгонили боговете с тяхното безбожие. И само малък повод бил достатъчен, за да се почнат жестоки гонения.
Повод за това послужил
указът
на Марк Аврелий против суеверията.
Този указ не се отнасял непосредствено до християните, а бил във връзка с появата на много гадатели, магьосници и врачки, които изпълвали общественото бедствие и увличали народа след себе си, като го вълнували със своите предсказания. Най- силни и жестоки били гоненията в Мала Азия и галските градове Лион и Виена. През време на тези гонения станали жертва хиляди християни. Във време на това гонение от мъченическа смърт загинал в Рим Юстин философ в 165 -та година със своите ученици и в Лион 90 годишният лионски епископ Потин, и други. След Марк Аврелий жестоки гонители на християните бил Септимий Север, царувал от 193-та до 211 -та година.
към текста >>
Религиозният
ентусиазъм
, завладял християните, не се поддавал на описание.
Мнозина от римските управители явно не изпълнявали задължението да избиват християните и са ползвали най-нищожни поводи, за да заобиколят закона и да пуснат християните на свобода. При такива условия римското правителство съзнало най-после, че гоненията против християните представлява безсмислена кланица, непостигаща своята цел. Сам Галерий, вдъхновител на това гонение, решил да го прекрати. В навечерието на смъртта си и заедно с посочения от него император на изтока Лициний и западния император Константин, издали в 311 -та година едикт за прекратяване на гоненията и предоставили на християните пълна свобода в работите и вярата. Едиктът оказал необикновено благотворно влияние над целия християнски свят.
Религиозният
ентусиазъм
, завладял християните, не се поддавал на описание.
Даже самите езичници се радвали на прекратяването на гоненията. Но гоненията не затихнали отведнъж. Кесарят на изтока Максимин не искал да признае нито императора Лициний, нито подписания от него едикт. На запад Максентий взел също такава позиция към император Константин и гоненията продължили. Но в 313-та година Максимин бил свален от Лициний и Максентий загинал в бой с Константин в 312-та година.
към текста >>
Този
ентусиазъм
, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му.
Така се завършила почти триста годишната борба на Християнството с езичеството. В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите.
Този
ентусиазъм
, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му.
Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа. Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили. И колкото от по- възвишен свят иде една идея, толкова по-голяма енергия и сила носи тя. Първите християни, като се почне от апостолите, като приеха окултните идеи, които Христос им предаде, приеха в себе си и силите, и енергиите, които тези идеи носеха в себе си.
към текста >>
67.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Екстазът
не дойде върху него като блаженство, той нахлу с гетсиманската мощ в неговото съзнание.
В тези центрове на Галилея трябва да са били живи още дълго време природните култове, сродни с тези на друидите, които си служили с природната магия. И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а Яков като миров съдия, можем да кажем, че Петър гледаше на Него като на Велик Маг. Когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във велико изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз характеризира душата на Петър.
Екстазът
не дойде върху него като блаженство, той нахлу с гетсиманската мощ в неговото съзнание.
Когато той не беше в състояние да се справи със силите, които нахлуха в съзнанието му при събитието в Гетсимания и когато се намираше в дома на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умиране и възкресение. Интересното е, че в Деянията на апостолите след Петдесетница Петър почва да се появява, но заедно с него винаги върви и Йоан, без да прави нещо или да говори. Той просто придружава Петър. Това не е случайно написано така.
към текста >>
68.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че
Азът
, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро.
Това е същността и мисията на Християнството. Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз. Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар.
До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че
Азът
, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро.
Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов.
към текста >>
Понеже
Азът
има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро.
Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз. Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро.
Понеже
Азът
има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро.
Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята.
към текста >>
Началото на този процес е бил положен от Христос и
образът
' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел.
Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята.
Началото на този процес е бил положен от Христос и
образът
' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел.
Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон.
към текста >>
Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял
Азът
, Духът на човека.
И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство.
Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял
Азът
, Духът на човека.
Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят.
към текста >>
69.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и
ентусиазъм
за Мистериите.
Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек.
Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и
ентусиазъм
за Мистериите.
Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек. Но това Посвещение е ставало в скрити места, далеч от света. Христос изнесе това Посвещение, във всичките му фази, открито пред света. Това, което са виждали и преживявали учениците в древните Мистерии, се осъществило исторически от Христа във физическия свят. Смъртта на посветените в Мистериите е била само частична смърт.
към текста >>
В Евангелието на Йоана отсъства
разказът
за Преображението, а също и сцената в Гетсимания.
Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота. Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца. Тези три години и няколко месеца от живота на Христа на земята не са случайно явление, а отговарят на един космичен факт, а именно на три и половина периода, през които минава земното развитие и в течение на които в космичен мащаб се манифестира проявлението на Логоса. За тези периоди ще спомена по-нататък. Накрая Евангелието на Йоана ни казва, че са станали още безкрайно много неща, които не са записани в Евангелието.
В Евангелието на Йоана отсъства
разказът
за Преображението, а също и сцената в Гетсимания.
Но когато четем задълбочено, в 12-та глава намираме точно описание на влизането в Ерусалим и виждаме, че тук са вмъкнати както изживяването на Преображението, така и станалото в Гетсимания. Исус казва: "Сега душата Ми е смутена, що да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за този час съм дошъл, Отче, прослави Твоето Име". Тогава дойде Глас от Небето: Прославих Го и отново ще Го прославя." (12;27-29) Причината за тази разлика между трите Евангелия и това на Йоан е разликата между две съзнания.
към текста >>
70.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първообазът
на физическото тяло е бил създаден по образа на Логоса и Логосът е работил първоначално върху първообраза на физическото тяло на човека.
През четвъртия период - Земния, най-ниският период на слизането, падението достигнало своя краен предел". В течение на тези периоди Духът, Логосът се проявява по различни начини. Това Учение е било познато на всички окултни Школи на миналото и настоящето и сега е обширно разработено от западната Окултна Наука, в лицето на Щайнер. В първия период, Сатурновия, е било създадено умственото тяло на човека, което е като първообраз на физическото тяло. Тогава човек е бил създаден по образ и подобие на Бога и е бил безсмъртен.
Първообазът
на физическото тяло е бил създаден по образа на Логоса и Логосът е работил първоначално върху първообраза на физическото тяло на човека.
И Логосът действа в него и до днес. Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото, това тяло не остава без обитател. Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло. И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога".
към текста >>
След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и
първообразът
на астралното тяло.
Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва.
След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и
първообразът
на астралното тяло.
А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина.
към текста >>
А
азът
, именно, прави всеки човек нещо специфично.
Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава. Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго.
А
азът
, именно, прави всеки човек нещо специфично.
И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно. То показва, че в Йоан Кръстител азът добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството. Преди да продължа анализа на стиховете, следващи по-нататък, ще кажа и няколко думи за Принципите, които са се проявили в различните периоди, за да се види каква е мисията на Земния период във връзка с развитието на аза. Всяко планетно съществуване има определена задача. Не може и дума да става за едно просто преповторение на това, което по-рано е било.
към текста >>
То показва, че в Йоан Кръстител
азът
добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството.
Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава. Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно.
То показва, че в Йоан Кръстител
азът
добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството.
Преди да продължа анализа на стиховете, следващи по-нататък, ще кажа и няколко думи за Принципите, които са се проявили в различните периоди, за да се види каква е мисията на Земния период във връзка с развитието на аза. Всяко планетно съществуване има определена задача. Не може и дума да става за едно просто преповторение на това, което по-рано е било. В Божественото творчество няма еднообразие, а вечно разнообразие, което е признак на изобилието на Божественото съвършенство. Нашата Земя има мисията съществата, които се развиват на нея, да доведат до най-високо разцъфтяване Принципа на Любовта.
към текста >>
Азът
трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека.
Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен Дар. И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество. Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него.
Азът
трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека.
Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие. Любовта е проява на Бога, на Логоса. В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание. Светлината, която ние получаваме от Слънцето, е външен израз на Любовта. Светлината е дреха на Любовта.
към текста >>
Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно
азът
, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода.
След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос. Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно.
Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно
азът
, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода.
Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан".
към текста >>
71.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато в него се ражда
азът
, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека.
Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество.
Когато в него се ражда
азът
, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека.
Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили.
към текста >>
По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва
азът
.
Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони.
По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва
азът
.
Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества.
към текста >>
За да се развие и укрепи самосъзнанието,
азът
, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма.
За да се развие и укрепи самосъзнанието,
азът
, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос.
към текста >>
72.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така е предаден
разказът
за възкресението на Лазар в Евангелието на Йоана.
Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си иде. Тогаз много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, що стори Исус, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво беше извършил Исус. Затова главните свещеници и фарисеи събраха съвет и казаха: Какво да правим ние? Защото този човек върши много знамения... И тъй, от онзи ден, те се съветваха да го умъртвят".
Така е предаден
разказът
за възкресението на Лазар в Евангелието на Йоана.
Този разказ го няма в другите Евангелия. Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата.
към текста >>
Ако това Евангелие бе написано от някакъв жрец преди Христа,
разказът
би взел формата на един обряд.
В Исус Христос древното предание стана личност. И евангелистът на Духа има право да каже: В Него Словото стана плът. Той има право да вижда в Исус една въплътена Мистерия. Ето защо Евангелието на Йоана е една Мистерия. Трябва да го четем с мисълта, че фактите в него са духовни факти.
Ако това Евангелие бе написано от някакъв жрец преди Христа,
разказът
би взел формата на един обряд.
За Йоан този обряд стана личност. Обрядът стана живот на Исуса". С възгласа "Лазаре, излез вън! " Исус разгласи Тайната на Мистериите. И затова еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите, не можеха да оставят ненаказан този акт и затова решиха да убият Исус, защото разкрива Тайните на Мистериите пред народа.
към текста >>
А
образът
на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово.
Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа. С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността. Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който ученикът вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън. А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа съзнателна връзка с Христа. И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек.
А
образът
на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово.
И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот. А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил".
към текста >>
73.
5. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА НА ИСУС - ПЪТ НА ДУШАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така, първо ни говори
образът
, после Словото и накрая - същността.
Както казах и в композицията на Евангелието на Лука, самото по своето съдържание се разделя на три части. Първата част, която се простира от първа до девета глава, ни описва детството Исусово и чудесата на Христа. Втората част, която почва от края на деветата глава, описва пътуването до Ерусалим, дава пътя на Учението и както казах, тя завършва до 19 глава. Третата част почва от 19 глава и завършва до 25 глава, която е краят на Евангелието. В нея се описва страданието, умирането и Възкресението.
Така, първо ни говори
образът
, после Словото и накрая - същността.
Така ни са представени трите фази, трите етапа на духовното съзнание.
към текста >>
74.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изразът
: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е.
Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло.
Изразът
: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е.
да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин.
към текста >>
75.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден
разказът
за изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус, казва: "Сине Давидов, смили се над мене".
И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече Нали се очистиха десетимата, а де са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник? И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцери (17:12-19).
В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден
разказът
за изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус, казва: "Сине Давидов, смили се над мене".
Това повтаря два пъти. Тогава Исус го пита, какво иска да направи за него. Той казва: Да прогледам. Исус му казва: Прогледай, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледнал и тръгнал след него, като славел Бога.
към текста >>
76.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Евангелието на Лука липсва
разказът
за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците.
Така можем да разберем Мистичната страна на много събития и изживявания на учениците на Христа. С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето.
В Евангелието на Лука липсва
разказът
за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците.
Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа.
към текста >>
Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои
образът
на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос.
Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време.
Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои
образът
на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос.
В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка.
към текста >>
77.
14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Можем да кажем, че
разказът
за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие.
С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото. С това Той му казва: Докато гледаш само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое общочовешко дело. Не от собственото достойнство на Петър и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича смелостта за действие. В действието слабият забравя и побеждава слабостта, защото се научава да действа с Христа. С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците.
Можем да кажем, че
разказът
за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие.
Цялото Евангелие е разцъфнал цвят, който постепенно се разцъфтява от тази пъпка. Призоваването на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето, изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее вътре в тази пъпка. Първата истинска среща с Христос предизвиква в душата на Петър основното религиозно изживяване - вярата. В случая, вярата не е работа на ума, а на сърцето. Тя не е просто работа на чувството, а е начало на откровение.
към текста >>
78.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изразът
на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието.
Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12).
Изразът
на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието.
Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля. Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава. Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята?
към текста >>
Образът
на светкавицата постоянно се възвръща: "Видях Сатана да пада като светкавица от небето" (10;18).
Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24). Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост. Той проблесва като пронизан от духовни мечове.
Образът
на светкавицата постоянно се възвръща: "Видях Сатана да пада като светкавица от небето" (10;18).
"Окото е светило на тялото. Когато окото ти е чисто и отворено, цялото ти тяло е светло. Ако окото ти е затворено или нечисто, цялото ти тяло ще бъде в тъмнина. И така, гледай светлината в тебе да не бъде тъмнина. Когато цялото ти тяло е осветено, така щото да няма в него никаква тъмнина, тогава тялото ти ще бъде така светло, като че ли светлина го озарява с ярка светкавица" (11;34-36).
към текста >>
79.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че
азът
би се изявил напълно.
И както Христос проникна трите тела на Исус, така и човешкият Дух постепенно, в течение на развитието ще проникне и ще завладее трите тела на човека - астралното, етерното и физическото. И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух.
Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че
азът
би се изявил напълно.
Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие. Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза.
към текста >>
Но колкото повече би се изявявал
азът
, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие.
И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух. Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че азът би се изявил напълно.
Но колкото повече би се изявявал
азът
, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие.
Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън.
към текста >>
Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото
азът
не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят.
Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън.
Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото
азът
не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят.
Така законът от Синай бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди азът напълно да се изяви. Когато се изяви, тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само на своя аз. Човечеството бе узряло за развитието на аза, но азът би бил нещо празно, съд без съдържание. Той би бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да направи нищо за другите човеци, за света. Да даде съдържание на този аз, да го тласне към такова развитие и той да излъчва от себе си силата на Любовта, това бе мисията на Христа на Земята.
към текста >>
Така законът от Синай бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди
азът
напълно да се изяви.
Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън. Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят.
Така законът от Синай бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди
азът
напълно да се изяви.
Когато се изяви, тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само на своя аз. Човечеството бе узряло за развитието на аза, но азът би бил нещо празно, съд без съдържание. Той би бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да направи нищо за другите човеци, за света. Да даде съдържание на този аз, да го тласне към такова развитие и той да излъчва от себе си силата на Любовта, това бе мисията на Христа на Земята. Без Христа азът би станал като един празен съд.
към текста >>
Човечеството бе узряло за развитието на аза, но
азът
би бил нещо празно, съд без съдържание.
При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън. Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят. Така законът от Синай бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди азът напълно да се изяви. Когато се изяви, тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само на своя аз.
Човечеството бе узряло за развитието на аза, но
азът
би бил нещо празно, съд без съдържание.
Той би бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да направи нищо за другите човеци, за света. Да даде съдържание на този аз, да го тласне към такова развитие и той да излъчва от себе си силата на Любовта, това бе мисията на Христа на Земята. Без Христа азът би станал като един празен съд. Чрез идването на Христа азът стана един съд, който все повече и повече ще се изпълва с Любовта. Ето защо Христос можа да каже на окръжаващите го:
към текста >>
Без Христа
азът
би станал като един празен съд.
Така законът от Синай бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди азът напълно да се изяви. Когато се изяви, тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само на своя аз. Човечеството бе узряло за развитието на аза, но азът би бил нещо празно, съд без съдържание. Той би бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да направи нищо за другите човеци, за света. Да даде съдържание на този аз, да го тласне към такова развитие и той да излъчва от себе си силата на Любовта, това бе мисията на Христа на Земята.
Без Христа
азът
би станал като един празен съд.
Чрез идването на Христа азът стана един съд, който все повече и повече ще се изпълва с Любовта. Ето защо Христос можа да каже на окръжаващите го: "Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате, че ще дойде такова и такова време. Така вие съдите за времето според външните знаци. Но вие не разбирате знаменията на времето.
към текста >>
Чрез идването на Христа
азът
стана един съд, който все повече и повече ще се изпълва с Любовта.
Когато се изяви, тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само на своя аз. Човечеството бе узряло за развитието на аза, но азът би бил нещо празно, съд без съдържание. Той би бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да направи нищо за другите човеци, за света. Да даде съдържание на този аз, да го тласне към такова развитие и той да излъчва от себе си силата на Любовта, това бе мисията на Христа на Земята. Без Христа азът би станал като един празен съд.
Чрез идването на Христа
азът
стана един съд, който все повече и повече ще се изпълва с Любовта.
Ето защо Христос можа да каже на окръжаващите го: "Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате, че ще дойде такова и такова време. Така вие съдите за времето според външните знаци. Но вие не разбирате знаменията на времето. Защото, ако ги разбирате, ако можехте да съдите за тях, вие бихте знаели, че в душата ви трябва да влезе Бог, Който да проникне и тогава не бихте казали: Ние можем да живеем и с това, което сме получили от древни времена.
към текста >>
Има разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде
азът
и това, да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта, която след това отново да се разлива от аза в целия свят така, както разливайки се от Христа тази сила действа върху астралното тяло, етерното и физическото тяло на окръжаващите ни.
Това иска да каже този израз. По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила. Това е голяма разлика. Можем да кажем че Буда е донесъл на света Мъдростта за Любовта и състраданието. Обаче, има разлика между Мъдростта, мисълта и живата сила, която действа.
Има разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде
азът
и това, да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта, която след това отново да се разлива от аза в целия свят така, както разливайки се от Христа тази сила действа върху астралното тяло, етерното и физическото тяло на окръжаващите ни.
Да знаем какво е съдържанието на учението за състраданието и Любовта, това стана познато на човечеството чрез импулса, който Буда беше донесъл. Напротив, това, което Христос донесе е от самото начало една жива сила, а не учение.Той сам се отдаде, слезе на Земята, за да се влее не само в астралното тяло на човека, но и в неговия аз, за да има този аз сила да излъчва от себе си Любовта като една жива сила. Това донесе Христос на човечеството, а не само учението за Любовта. Така че, не трябва само да знаем учението за състраданието и Любовта, но под влиянието на Христа трябва да развием тази сила в нас. Тази способност идва от Христос.
към текста >>
Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално
азът
може да направи за своето собствено усъвършенстване.
Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов. А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи. Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат от изобилието на Любовта.
Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално
азът
може да направи за своето собствено усъвършенстване.
Затова Христос учеше как човек може да се издигне над себе си, как трябва да прелива над себе си. Той често казваше това с прости думи, каквито са въобще думите в Евангелието на Лука, които могат да говорят и на най-простите сърца. Така той казва: "Не е достатъчно да давате само на онези, за които добре знаете, че те отново ще ви го върнат. Защото това правят и грешниците. Като добре знаете, че отново ще получите каквото сте дали, тогава вие не сте извършили нищо от преливащата Любов.
към текста >>
Тогава това е Любов, която
азът
като съсъд не побира, но прелива от него.
Той често казваше това с прости думи, каквито са въобще думите в Евангелието на Лука, които могат да говорят и на най-простите сърца. Така той казва: "Не е достатъчно да давате само на онези, за които добре знаете, че те отново ще ви го върнат. Защото това правят и грешниците. Като добре знаете, че отново ще получите каквото сте дали, тогава вие не сте извършили нищо от преливащата Любов. Но когато давате и знаете, че не ще ви бъде върнато, тогава сте сторили това от истинска Любов".
Тогава това е Любов, която
азът
като съсъд не побира, но прелива от него.
И този аз трябва да се освободи от тази сила, която прелива от него и раздава на другите. И Христос казва в най-разнообразни форми кога азът трябва да прелива и как в света трябва да действаме от преизобилието на аза, от едно чувство, което прелива над себе си. Евангелието на Лука съдържа тази сила на преливащата Любов, когато остави думите му да действат върху нас така, че ние намираме тази преливаща Любов да прониква всички наши думи и тези думи имат сила да произведат едно действие върху външния свят. Евангелист Матей е изразил тази тайна на християнството в следните кратки думи: "От преизпълнението на сърцето говори устата". Това е един от най-висшите християнски идеали.
към текста >>
И Христос казва в най-разнообразни форми кога
азът
трябва да прелива и как в света трябва да действаме от преизобилието на аза, от едно чувство, което прелива над себе си.
Защото това правят и грешниците. Като добре знаете, че отново ще получите каквото сте дали, тогава вие не сте извършили нищо от преливащата Любов. Но когато давате и знаете, че не ще ви бъде върнато, тогава сте сторили това от истинска Любов". Тогава това е Любов, която азът като съсъд не побира, но прелива от него. И този аз трябва да се освободи от тази сила, която прелива от него и раздава на другите.
И Христос казва в най-разнообразни форми кога
азът
трябва да прелива и как в света трябва да действаме от преизобилието на аза, от едно чувство, което прелива над себе си.
Евангелието на Лука съдържа тази сила на преливащата Любов, когато остави думите му да действат върху нас така, че ние намираме тази преливаща Любов да прониква всички наши думи и тези думи имат сила да произведат едно действие върху външния свят. Евангелист Матей е изразил тази тайна на християнството в следните кратки думи: "От преизпълнението на сърцето говори устата". Това е един от най-висшите християнски идеали. Устата говори от преливащото от Любов сърце, от това, което сърцето не може да побере. Сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на аза, следователно горните думи могат да се преведат: От един преливащ аз, който излъчва от себе си сила, защото тази сила е и силата на вярата, говори устата.
към текста >>
Това, което
азът
може да създаде в себе си, то изтича от него.
Това изречение е дадено в латинския превод, както горе го посочихме. В някои преводи е казано: "Каквото е в сърцето на човека, това говори устата". В някои български преводи това изречение е преведено както е в латинския превод. Тази сила, която може да прелива от човешкото сърце, е силата Христова. Тук думата сърце е писана вместо думата аз.
Това, което
азът
може да създаде в себе си, то изтича от него.
Едва към края на земното развитие азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си. Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа. Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата. Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души.
към текста >>
Едва към края на земното развитие
азът
ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си.
В някои преводи е казано: "Каквото е в сърцето на човека, това говори устата". В някои български преводи това изречение е преведено както е в латинския превод. Тази сила, която може да прелива от човешкото сърце, е силата Христова. Тук думата сърце е писана вместо думата аз. Това, което азът може да създаде в себе си, то изтича от него.
Едва към края на земното развитие
азът
ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си.
Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа. Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата. Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души. Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре.
към текста >>
80.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че
азът
е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза.
Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят.
Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че
азът
е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза.
Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си. Едно начало в това отношение трябваше да бъде направено чрез преображението. Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора".
към текста >>
В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа
азът
, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците.
Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора". И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят. Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в ръцете на хората". Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа. Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл.
В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа
азът
, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците.
От тази епоха човека постепенно се пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава в човешките ръце". Азът е Син человечески. Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека.
към текста >>
Азът
е Син человечески.
Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа. Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл. В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците. От тази епоха човека постепенно се пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава в човешките ръце".
Азът
е Син человечески.
Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека. След това дойдоха тъмните сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава. Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-нисша сфера.
към текста >>
81.
2. НОВОТО НАЧАЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изразът
е: " И веднага Духът Го закара в пустинята".
После се казва: "И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатаната; и беше със зверовете, и ангелите Му слугуваха". Този разказ, както и цялото Евангелие на Марко, се отличава с една дълбока художествена композиция, чрез която с няколко думи се предават велики идеи, велики образи. Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея. Същевременно в тази дълбока художествена композиция са вложени много дълбоки окултни истини, за които е загатнато само с по една-две думи, но са силно подчертани и изпъкват с всичката си грандиозност и величие.
Изразът
е: " И веднага Духът Го закара в пустинята".
Коя е тази пустиня? - Пустинята е място на усамотение, на уединение. Тази пустиня е човешката Азова вътрешност, където човек е сам със себе си, откъснат от света. И там, в пустинята, Той, Великият Учител на човечеството и Ръководител на Космоса, е изкушаван от Сатаната. Тук пак с няколко думи е казано толкова много, че може да се напише цяла книга или най-малко една дълга статия.
към текста >>
82.
3.4. Изцеление на парализирания
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изразът
" разбра с Духа Си" подразбира видя с Духа Си, т.е.
" В случая, за да се заеме Христос да го лекува, причината за това е тяхната вяра, че Христос има власт над болестите и може да им помогне. Значи, тяхната вяра е предизвикала Христа да прояви Своята сила и да внесе нова нервна енергия в организма на болния, и той оздравява. По-нататък се казва, че книжниците роптаели против това, че Исус казал "Прощават ти се греховете". И в 8-ми стих се казва: "А Исус, като разбра веднага с Духа Си, че така размишляват в сърцата си, рече им: Защо размишлявате така в сърцата си? " С това ясно е подчертано, че Христос с ясновидски поглед прониква в сърцата на хората и вижда какво мислят.
Изразът
" разбра с Духа Си" подразбира видя с Духа Си, т.е.
с духовните Си очи. На много места е ясно подчертано, че Исус притежава ясновидството и ред други още качества, които са достояние на Великите посветени. Това е едно свидетелство, че Той е един Велик посветен, Който е във връзка с Бога и в Когото Бог пребъдва и се проявява. Фарисеите протестират, че Христос казва " Прощават ти се греховете". Защото според тях само Бог, Който е във висшия духовен свят, може да прощава грехове.
към текста >>
83.
3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Разказът
е предаден по следния начин в Евангелието: "И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа, моля Ти се да дойдеш и положиш ръка на нея, за да оздравее и да живее".
3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението Във второто знамение са ни представени два женски образа - дъщерята на Яир, на дванадесет години, и жената, която страда от кръвотечение в продължение на дванадесет години.
Разказът
е предаден по следния начин в Евангелието: "И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа, моля Ти се да дойдеш и положиш ръка на нея, за да оздравее и да живее".
Тук на първо място е подчертана вярата на бащата, че Исус може да излекува дъщеря му. "И Той отиде _с него. И едно голямо множество следваха подире Му и хората Го притиснаха. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години и много беше пострадала от множество лекари и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле, като чу отзивите за Исус, дойде между народа изотзад и се допре до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея".
към текста >>
84.
3.16. Изцелението на немия и глухия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изразът
когато влезе в къщи се среща много често във всички Евангелия.
Когато човек няма разумност, той нито може да говори, нито може да слуша. Защото слушането тук е употребено в смисъл на разбиране. Защото Христос често казва: "Който има уши да слуша, нека слуша". Ушите са емблема на Мъдростта, на Висшата разумност в човека, чрез която човек разбира нещата, разбира Живота. В 28ми стих се казва: "Когато влезе в къщи, учениците Го попитаха насаме, защо ние не можахме да го изгоним.
Изразът
когато влезе в къщи се среща много често във всички Евангелия.
Това не е само една изразна фраза, а има своето място и значение. Казва се също: " И излезе от къщи и отиде на морето". Или: " Излезе от морето и отиде на сушата". Или: " Отиде на планината, качи се на хълма да се помоли" и пр. Това са все състояния, положения на съзнанието, през които минава човек в пътя на своето развитие.
към текста >>
85.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Образът
на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско съзнание.
Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр. Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата. На едно такова изживяване се дължи викът " Осанна" при влизането на Исус в Ерусалим. Кое е произвело този екстаз в съзнанието на народа?
Образът
на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско съзнание.
Тази сцена беше едно изнасяне на открито на една пророческа Тайна, която беше позната сред народа и бе свещено тачена. Думите на пророка Захария: "Но ти дъще Сионова, радвай се много, възклицавай ти, дъще ерусалимска. Ето, твоят Цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица" (9,9), живееха в душите. Когато тези думи прозвучаваха при култовото четене в храма, при слушането се запалваше Огънят.
към текста >>
86.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защо
разказът
за това изцеление стои така изолирано там?
Слепият му рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те спаси. И тутакси прогледна и последва Исус в пътя". (10,45-52) "Това значи: само вяра изискваше Исус. Не трябва ли да помислим, защо всред другите неща, които Евангелието разказва, е поставено и това изцеление на един сляп?
Защо
разказът
за това изцеление стои така изолирано там?
Хората би трябвало да научат нещо от композиционната форма на Евангелието. Тук важно е не изцелението, а това, че от всички само един - слепецът - вика с всичка сила: "Исусе, сине Давидов! ". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..."
към текста >>
87.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
" От първите три степени израства
образът
на човека.
Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини. В средата, в четвъртата степен, между двете троици стои Кръстът на Голгота. Кръстът е Тайната на човешката карма. След завръщането на първите три степени, измиването на нозете, бичуването и увенчаването с трънен венец, според Евангелието на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените думи: "Ето Човекът!
" От първите три степени израства
образът
на човека.
На Кръста става явна Тайната на човешката форма. Физическото тяло на човека е Кръстът. От него израства неговата земна съдба. То е Кръстът, който човек трябва да се научи да взема върху себе си. Когато човек разпери ръцете си хоризонтално и застане прав, образува кръста.
към текста >>
Снемането от Кръста и
образът
на Йосиф от Ариматея са велик символ.
Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста. Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света.
Снемането от Кръста и
образът
на Йосиф от Ариматея са велик символ.
Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго.
към текста >>
88.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Евангелието на Матей
образът
на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него.
По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия.
В Евангелието на Матей
образът
на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него.
Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
към текста >>
Чрез това
азът
на човека, който е едно земно произведение, е бил увличан ту в едната, ту в другата посока.
Това е важен етап в развитието на човечеството. В тези времена, както и сега, в човека, както и в човечеството, са действали две сили с противоположни тенденции. Едната сила, която е поддържала връзката на кръвното родство, е искала да обедини човечеството като едно цяло; другата сила е имала обратна тенденция - тя се стремила да обособи всеки един човек като една силна и самостоятелна личност. Докато е съществувала първата връзка, е действала първата сила; когато бракът започва да преминава към по-далечни хора, тогава започва да се проявява втората сила, която постепенно взима доминиращо влияние. Тези две категории сили са действали винаги в развитието на човека и човечеството.
Чрез това
азът
на човека, който е едно земно произведение, е бил увличан ту в едната, ту в другата посока.
От една страна той е бил насочван към Любов спрямо хората, а от друга страна - към вътрешна самостоятелност. Но в определен момент от развитието настъпва криза по отношение на взаимодействието между тези две сили. Тази криза, този решаващ момент е бил на лице в човечеството, когато чрез действията на Римската империя върху една голяма част от земното кълбо, народите били размесени. Това било един решаващ момент в развитието на човечеството, момент, когато трябвало да се реши какво трябва да стане с въпроса за близкия и далечен брак. Хората се намирали пред опасността или да изгубят своя аз чрез оставане в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да станат само отделни, самостоятелни, егоистични индивиди.
към текста >>
Азът
се намирал пред този решителен момент, той трябвало да стане самостоятелен.
Тази криза, този решаващ момент е бил на лице в човечеството, когато чрез действията на Римската империя върху една голяма част от земното кълбо, народите били размесени. Това било един решаващ момент в развитието на човечеството, момент, когато трябвало да се реши какво трябва да стане с въпроса за близкия и далечен брак. Хората се намирали пред опасността или да изгубят своя аз чрез оставане в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да станат само отделни, самостоятелни, егоистични индивиди. Този момент бил на лице и трябвало да стане нещо, с което да се преодолее и разреши правилно тази криза. За да се разреши този въпрос, човешкият аз трябвало да узрее, за да развие в себе си самостоятелност, свобода, като развие същевременно в себе си свободно душевната Любов, която вече не е свързана с кръвното родство.
Азът
се намирал пред този решителен момент, той трябвало да стане самостоятелен.
Така цялото човечество по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде до една Любов, родена от самия него. Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода. И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство.
към текста >>
Азът
е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода.
Хората се намирали пред опасността или да изгубят своя аз чрез оставане в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да станат само отделни, самостоятелни, егоистични индивиди. Този момент бил на лице и трябвало да стане нещо, с което да се преодолее и разреши правилно тази криза. За да се разреши този въпрос, човешкият аз трябвало да узрее, за да развие в себе си самостоятелност, свобода, като развие същевременно в себе си свободно душевната Любов, която вече не е свързана с кръвното родство. Азът се намирал пред този решителен момент, той трябвало да стане самостоятелен. Така цялото човечество по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде до една Любов, родена от самия него.
Азът
е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода.
И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство. Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек.
към текста >>
Азът
има такова име, което той сам може да даде на себе си.
Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство. Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек. Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън.
Азът
има такова име, което той сам може да даде на себе си.
В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност.
към текста >>
Във времената, когато
азът
не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек.
За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека.
Във времената, когато
азът
не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек.
С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята.
към текста >>
И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда
азът
в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество.
Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята.
И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда
азът
в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество.
С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение.
към текста >>
Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които
азът
да развие посочените по-горе качества.
С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята.
Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които
азът
да развие посочените по-горе качества.
Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти.
към текста >>
Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече
Азът
е добил власт на Земята, че
Азът
, оплоден от външния свят, притежава голяма сила.
Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека.
Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече
Азът
е добил власт на Земята, че
Азът
, оплоден от външния свят, притежава голяма сила.
Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите.
към текста >>
Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато
Азът
е можел да се прояви в човешката природа.
Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа. Те познавали това по устройството на етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото.
Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато
Азът
е можел да се прояви в човешката природа.
С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя.
към текста >>
89.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така, както е даден
разказът
за изкушението и в трите Евангелия, ясно е, че това не е едно физическо явление, а едно окултно мистично преживяване.
А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш". Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Син Божи, хвърли се оттук долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят: и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си". А Исус в отговор му рече: "Да не изпиташ Господа твоя Бог". И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време." Йоан не говори нищо нито за кръщението, нито за изкушението.
Така, както е даден
разказът
за изкушението и в трите Евангелия, ясно е, че това не е едно физическо явление, а едно окултно мистично преживяване.
Казва се, че Исус бил отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. Тук е важно, че Духът ръководи този процес на изкушението. Духът не е нещо физическо, а също и дяволът не е нещо физическо. Следователно и пустинята, в която Духът отвел Исус, не е физическата пустиня, която се простира около Йордан. Възможно е Исус, след кръщението, да се е оттеглил в пустинята, за да се приготви за Своята работа.
към текста >>
което да е било способно на гореописаното преживяване -
Азът
да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло.
При древните Посвещения ученикът е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си. Той бил, така да се каже, напълно свободен от физическото си тяло и когато се връщал назад, той можел да си спомни за преживяното в духовните сфери, но не е могъл да пренесе тези преживявания във физическото тяло. Това е било само един спомен, но не и едно пренасяне на преживяното вътре във физическото тяло. Това положение на нещата е било коренно променено чрез слизането на Христос в едно физическо тяло. Преди слизането на Христос на Земята не е съществувало едно физическо и етерно тяло.
което да е било способно на гореописаното преживяване -
Азът
да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло.
По-рано положението е било такова, че никой човек не е могъл със своя аз, със своя дух да проникне до физическото и етерното тяло. Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух. Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса. Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос
към текста >>
Описанието на това събитие е
разказът
за изкушението.
- най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
Описанието на това събитие е
разказът
за изкушението.
Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението - разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това възлизане в Макрокосмоса с човешката природа.
към текста >>
При днешното състояние на човешкото развитие
азът
на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят.
Такъв един човек, който е минал през този процес на Посвещение и е проникнал в духовните светове, минавайки през себе си, той може да каже: "Аз проникнах в духовните светове, но затова бях подпомогнат. Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа победа, без която иначе демоните от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали". Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло.
При днешното състояние на човешкото развитие
азът
на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят.
Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят. Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут. При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно.
към текста >>
Външният свят, в който
азът
е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут.
Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят.
Външният свят, в който
азът
е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут.
При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно. Както нашият поглед във външния свят обгръща всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния свят. Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло.
към текста >>
90.
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Образът
на съграждането на къщата върху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване.
Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане". Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа.
Образът
на съграждането на къщата върху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване.
От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед. В началото на Своята земна дейност Христос събира учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от близките до Небето висини близо до човеците в земните глъбини. Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху скалата на земното съществуване. Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството. Началото на всеки Път е превъзмогване на отчуждаването от Земята, от света.
към текста >>
Образът
на съграждането къщата на скалата не е случаен.
Началото на всеки Път е превъзмогване на отчуждаването от Земята, от света. Който не търси първо Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се стреми към Небето. Той трябва да застане на Земята като на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините".
Образът
на съграждането къщата на скалата не е случаен.
Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик.
към текста >>
91.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук изпъква с голяма сила
азът
на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека.
Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора. Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа.
Тук изпъква с голяма сила
азът
на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека.
Тук се пробужда самосъзнанието в неговата пълна сила. Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек. Това е онази добродетел, която минава от човек към човек и се връща към този, от когото е излязла. Затова е казано: "Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат". Това, което правим на другите, то се връща към нас.
към текста >>
В настоящата епоха
азът
се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание.
Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността." Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е това, което Учителят нарича Разумно сърце.
В настоящата епоха
азът
се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание.
Онзи, който приеме в себе си Христовата сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него. Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце, човек ще види Бога. Понеже азът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си. Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния Път. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен проблем.
към текста >>
Понеже
азът
във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си.
Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание. Онзи, който приеме в себе си Христовата сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него. Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце, човек ще види Бога.
Понеже
азът
във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си.
Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния Път. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен проблем. Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето. Само когато човек съедини, хармонизира ума и сърцето си, той може да постигне тази чистота, за която копнее. Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога.
към текста >>
С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива
азът
, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа.
Това е последният, най-голям изпит на ученика, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението. А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на демонизма - тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори. Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим.
С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива
азът
, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа.
Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото същество. Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще. Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
към текста >>
92.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Образът
не е илюстрация, изяснение на една мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт.
Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от образа сбор от мисли и идеи. Според друго едно схващане, търси се да се извлече една единствена идея, единствена мисъл. Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява нещо от духовната реалност на света. Трябва да се научим само да четем образите, както се научаваме да четем един чужд език.
Образът
не е илюстрация, изяснение на една мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт.
Това именно прави от него една притча. Който познава свръх-сетивната действителност, той в образа открива буквите на един език на Духа. Наред с чувствата за образа, за притчите на Евангелието е необходим и един втори ключ - чувство за редуване на образите. Образът ни дава азбуката на един Небесен език. Композицията, редуването на образите ни показва стъпалата на една Небесна стълба.
към текста >>
Образът
ни дава азбуката на един Небесен език.
Трябва да се научим само да четем образите, както се научаваме да четем един чужд език. Образът не е илюстрация, изяснение на една мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт. Това именно прави от него една притча. Който познава свръх-сетивната действителност, той в образа открива буквите на един език на Духа. Наред с чувствата за образа, за притчите на Евангелието е необходим и един втори ключ - чувство за редуване на образите.
Образът
ни дава азбуката на един Небесен език.
Композицията, редуването на образите ни показва стъпалата на една Небесна стълба. В повечето случаи притчите са дадени на групи. И когато познаем тази група от притчи, лесно ще можем да четем образната писменост на притчите. В Евангелието се различават главно три групи притчи. В 13-та глава стоят една до друга седем притчи.
към текста >>
След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми
съблазън
; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките".
В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча. В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да я надделеят. Ще ти дам ключовете на Небесното Царство и каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето; и каквото развържеш на Земята, ще бъде развързано на Небето".
След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми
съблазън
; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките".
В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука. Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз. Този човешки аз още не е укрепнал. Той от една страна е свързан с Божественото, той казва " Ти си Христос" ;от друга страна - със света, на когото Христос казва: " Махни се от Мене, Сатано". В заключение на тази мисъл и сцена, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син, идещ в Царството Си".
към текста >>
Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността,
азът
, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност.
И тогава учениците разбраха, че им говори за Йоана Кръстителя". (17,10-13) Тук много ясно се говори за прераждането, че няма нужда да се коментира и доказва. Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа: пастирът и изгубената овца (18,10-14) и пастирът, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36). Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност.
Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността,
азът
, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност.
Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси. Тези хора са именно изгубената овца, която пастирът търси да върне на общността. В течение на своя самостоятелен живот човек може да се развие в две направления - осъзнал се като личност, в него се заражда егоизмът, личният интерес. Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите.
към текста >>
Затова Той казва: Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на най-малките, в които е пробуден
азът
, самосъзнанието, на Мене сте го направили, Който съм
Азът
на цялото човечество.
" Той отговаря: " Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на Мене сте го направили." А на другите казва: " Гладен бях и не Ме нахранихте, в тъмница бях и не Ме посетихте..." и пр. И те отговарят: " Кога, Господи? " И Той им казва, " понеже не сте направили това на Моите най-малки братя, на Мене не сте го направили." Малките, за които Христос говори, са онези човешки души. в които се пробужда самосъзнанието като една мека, нежна светлина, като един малък, нежен кълн, в който впоследствие ще се прояви Христос.
Затова Той казва: Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на най-малките, в които е пробуден
азът
, самосъзнанието, на Мене сте го направили, Който съм
Азът
на цялото човечество.
Седемте притчи от втората серия са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг. 2. Притчата за еднаква заплата за нееднаква работа на лозето. 3. Притчата за двамата синове. 4. Притча за пратениците на господаря на лозето.
към текста >>
Лозето - това е светът, в който работи и се развива
азът
.
Само в такъв случай той се развива в правилна посока и става един истински Аз, една истински пробудена душа. Когато човек дойде до съзнанието, че всичко, което има, го дължи на Божествения свят и няма никакви претенции и изисквания към своите ближни, тогава той е в Пътя на развитието на висшия Аз, чрез който се съединява с Духа. Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на нисшето аз, докато не изплати всичките си дългове. Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие. В следващите три притчи се говори все за лозето.
Лозето - това е светът, в който работи и се развива
азът
.
Трите притчи ни показват трите фази на това развитие. От лозето излиза виното, което е животът на аза. От този живот човек може да се опие и да се самозабрави, а може да се възроди за нов живот. Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното. Азът е това, което отделя човека от човека.
към текста >>
Азът
е това, което отделя човека от човека.
Лозето - това е светът, в който работи и се развива азът. Трите притчи ни показват трите фази на това развитие. От лозето излиза виното, което е животът на аза. От този живот човек може да се опие и да се самозабрави, а може да се възроди за нов живот. Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното.
Азът
е това, което отделя човека от човека.
Всеки човек като Аз е една специфична проява на Битието, на Бога. Пътят към Аза и формата, която Азът взема в своето развитие, различава хората. Азът е една качествена, а не количествена величина. Някой човек трябва да измине дълъг път, за да развие и пробуди Аза в себе си, а на друг той се дава като едно светкавично пробуждане. Това е предадено в притчата за равната заплата за нееднакъв труд.
към текста >>
Пътят към Аза и формата, която
Азът
взема в своето развитие, различава хората.
От лозето излиза виното, което е животът на аза. От този живот човек може да се опие и да се самозабрави, а може да се възроди за нов живот. Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното. Азът е това, което отделя човека от човека. Всеки човек като Аз е една специфична проява на Битието, на Бога.
Пътят към Аза и формата, която
Азът
взема в своето развитие, различава хората.
Азът е една качествена, а не количествена величина. Някой човек трябва да измине дълъг път, за да развие и пробуди Аза в себе си, а на друг той се дава като едно светкавично пробуждане. Това е предадено в притчата за равната заплата за нееднакъв труд. Един работил от ранно утро до късна вечер на лозето; друг започва по обед, трети - един час преди края на деня. и всички получават еднаква заплата.
към текста >>
Азът
е една качествена, а не количествена величина.
От този живот човек може да се опие и да се самозабрави, а може да се възроди за нов живот. Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното. Азът е това, което отделя човека от човека. Всеки човек като Аз е една специфична проява на Битието, на Бога. Пътят към Аза и формата, която Азът взема в своето развитие, различава хората.
Азът
е една качествена, а не количествена величина.
Някой човек трябва да измине дълъг път, за да развие и пробуди Аза в себе си, а на друг той се дава като едно светкавично пробуждане. Това е предадено в притчата за равната заплата за нееднакъв труд. Един работил от ранно утро до късна вечер на лозето; друг започва по обед, трети - един час преди края на деня. и всички получават еднаква заплата. Заплатата - това е Азът, който получават.
към текста >>
Заплатата - това е
Азът
, който получават.
Азът е една качествена, а не количествена величина. Някой човек трябва да измине дълъг път, за да развие и пробуди Аза в себе си, а на друг той се дава като едно светкавично пробуждане. Това е предадено в притчата за равната заплата за нееднакъв труд. Един работил от ранно утро до късна вечер на лозето; друг започва по обед, трети - един час преди края на деня. и всички получават еднаква заплата.
Заплатата - това е
Азът
, който получават.
Докато човек не е пробудил Аза в себе си, неговото същество е разкъсано, раздробено. Азът дава сцепление на отделните части. Като емблема на Аза се явява кръгът - парите, които всеки получава, са кръг. Онези, които негодуват, че са работили повече, а са получили равна заплата с онези, които са работили по-малко, мислят себе си за най-издигнати и най-достойни, те се намират в опасност да се втвърдят. Наистина, Азът е заплатата за работата на лозето, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога.
към текста >>
Азът
дава сцепление на отделните части.
Това е предадено в притчата за равната заплата за нееднакъв труд. Един работил от ранно утро до късна вечер на лозето; друг започва по обед, трети - един час преди края на деня. и всички получават еднаква заплата. Заплатата - това е Азът, който получават. Докато човек не е пробудил Аза в себе си, неговото същество е разкъсано, раздробено.
Азът
дава сцепление на отделните части.
Като емблема на Аза се явява кръгът - парите, които всеки получава, са кръг. Онези, които негодуват, че са работили повече, а са получили равна заплата с онези, които са работили по-малко, мислят себе си за най-издигнати и най-достойни, те се намират в опасност да се втвърдят. Наистина, Азът е заплатата за работата на лозето, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога. Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на нисшия аз. Само който изживява Аза като най-висша благодат, като благо, получено по волята на Господаря на лозето, той е в Пътя на истинския, на висшия Аз, в Пътя на Христа.
към текста >>
Наистина,
Азът
е заплатата за работата на лозето, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога.
Заплатата - това е Азът, който получават. Докато човек не е пробудил Аза в себе си, неговото същество е разкъсано, раздробено. Азът дава сцепление на отделните части. Като емблема на Аза се явява кръгът - парите, които всеки получава, са кръг. Онези, които негодуват, че са работили повече, а са получили равна заплата с онези, които са работили по-малко, мислят себе си за най-издигнати и най-достойни, те се намират в опасност да се втвърдят.
Наистина,
Азът
е заплатата за работата на лозето, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога.
Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на нисшия аз. Само който изживява Аза като най-висша благодат, като благо, получено по волята на Господаря на лозето, той е в Пътя на истинския, на висшия Аз, в Пътя на Христа. Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене". Той забравя своя човешки, нисш аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз. Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз.
към текста >>
Притчата за царската сватба и сватбарската дреха ни разкрива работата, която
Азът
трябва да извърши, за да се съедини с Духа.
В съвременния човек той е убит от нисшия аз. Тази драма се развива под различни форми във всеки човек. Егоизмът е смърт на Аза. Тайната на Голгота е най-мощното историческо осъществяване на тази вътрешна драма. Юдейството, носител на Лунния импулс на аза, разпъва Христос на кръста, който е истинският Слънчев Аз.
Притчата за царската сватба и сватбарската дреха ни разкрива работата, която
Азът
трябва да извърши, за да се съедини с Духа.
За тази цел той трябва да има сватбарска дреха, а сватбарската дреха е бяла, чиста. За да влезе във връзка с Духа, човешкия Аз трябва да изработи чиста, бяла дреха. Бялата дреха е Слънчевото естество, което човек може да пробуди в себе си. Това е висшето Аз, което е от Слънчево естество. То свети отвътре и заличава всички петна със светлината си.
към текста >>
93.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
IX.
АЗЪТ
- МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ ............................................................................. 288
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА ....................................... 275 V. ОБНОВИТЕЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ХРИСТОВАТА КРЪВ 278 VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА .................................................................................... 279 VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА - ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА .................................. 283 VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА 285
IX.
АЗЪТ
- МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ ............................................................................. 288
X. АКАШОВАТА ХРОНИКА - ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА 290 XI.. СИЛАТА НA ХРИСТОВОТО СЛОВО .................................................................. 292 XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ ....................................................... 295 XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕКА 296 XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ ................................................................. 297
към текста >>
94.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В началото на Евангелията стои
разказът
за Рождество Христово.
За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството. Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва.
В началото на Евангелията стои
разказът
за Рождество Христово.
На него в Деянията на апостолите отговаря Възнесението и слизането на Светия Дух на Петдесетницата. Това е рожденият час на Съществото, за чийто живот се разказва в Деянията на апостолите. Тези две Рождествени Тайни са родствени по един пo-висш начин. Има още много отношения на Евангелията с Деянията на апостолите, за които няма да се спирам. Важно е да открием в Деянията на апостолите все повече описанието на един живот, който навсякъде е проникнат от светлинните лъчи на живота на Исуса Христа.
към текста >>
95.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Екстазът
не дойде върху него като блаженство, а той нахлу като гетсиманска нощ в съзнанието, когато не беше в състояние да разбере какво става около него и, намирайки се в двора на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става.
Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент. Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в сцената с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания. Ако Юда очаквал Христа като Освободител на народа, а Яков като миров Съдия, можем да кажем, че Петър е гледал на него като на Велик Маг и когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във великото изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз определя душата на Петра. Този негов копнеж по-късно бе изпълнен, но в друга форма от тази, която той си представяше.
Екстазът
не дойде върху него като блаженство, а той нахлу като гетсиманска нощ в съзнанието, когато не беше в състояние да разбере какво става около него и, намирайки се в двора на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става.
Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умирането и Възкресението. Книгата Деянията на апостолите в своите първи части обкръжава Петър с извънредно големи Тайни. Ние виждаме как до Петър е поставен един помагач и подкрепящ ръководител - Йоан. Още в изброяването на апостолите в първата глава поредицата не е Петър, Яков и Йоан, както е навсякъде в Евангелието, а сега изрично се казва Петър, Йоан и Яков. Йоан се премества до Петър, но той не казва нито дума.
към текста >>
Едва след това
образът
на Йоан отстъпва на заден план.
Така ние виждаме Петра между своя демон и своя гений. Зад посочените тук образи се крие една дълбока Тайна на Петровото същество, която единствена ни дава възможност да отговорим на въпроса, как е възможно Петър, който се беше отрекъл от Христа, да стане водач на християнското развитие. Това е Тайната на висшето ръководство, с което беше удостоен Петър, а също и Петровото първично християнство, което ръководство е олицетворено тук още при първите събития след Петдесетница в образа на Йоан. Сцените с Петър и Йоан в Деянията па апостолите продължават по същата линия, която бе започнала още в първите три Евангелия. Сцената Петър и Йоан, както видяхме, продължават от Евангелието в Деянията на апостолите до изцелението на хромия и отхвърлянето на Симона мага.
Едва след това
образът
на Йоан отстъпва на заден план.
И при освобождаването на Петра от тъмницата на мястото на Йоан застава ангелът. Той го замества и поема грижата в ръководството на съдбата на Петър. Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност и започва неговото дело и затова той отстъпва от сцената на Деянията на апостолите. В поредицата от сцени с Петър и Йоан има две възлови точки, които трябва да се вземат под внимание, за да разберем тези сцени и отношения. Тези две възлови точки разделят сцените на три раздела.
към текста >>
Само този примиряващ елемент прави така, че
екстазът
на Петър да се прояви в един ясен и силен исторически ръководен елемент.
понеже преди това потъването на неговото съзнание е било много дълбоко. Йоан е също между учениците, но той мълчи, а Петър говори. За него събитието на Петдесетница няма това значение, което има за Петра и за другите ученици, защото той отпреди е с едно по-повишено съзнание, с което е във връзка със Светия Дух и с Духа на Христа. Но и тук между Петър и Йоан става една премълчана обмяна. Без присъствието на Йоана участието на Петър в събитието на Петдесетница би било друго.
Само този примиряващ елемент прави така, че
екстазът
на Петър да се прояви в един ясен и силен исторически ръководен елемент.
Умереностга, която душата на Петър можа да постигне само в течение на много изпитания, е гарантирана отначало чрез съучастието на Йоана. Преди да постигне една напълно уверена самостоятелност, Петър трябва да мине през още един преход. Този преход може да се види в сцените с Петър, за които Деянията на апостолите разказва след изживяването на Павел пред Дамаск: в изцелението на схванатия Еней, възкресението на Тавита и действието в дома на Корнилий. Тук Йоан се намира до него като мълчалив придружител. В случая Петър черпи сили от Йоан.
към текста >>
96.
5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Който люби братята си, той пребъдва в Светлината; и в него няма
съблазън
." /2,10/.
"Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е и Истината не е в него." /2;4/ "Но ако някой пази Словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него." /2;5/. "Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос." /2;6/. "Който казва, че е в Светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнина." /2;9/.
"Който люби братята си, той пребъдва в Светлината; и в него няма
съблазън
." /2,10/.
"А който мрази братята си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му."/2;10/. "Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота - не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията Воля, пребъдва до века." /2;15-17/. "Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време." /2;18/.
към текста >>
97.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
си причинява
съблазън
." /14;20/.
"Защото Божието Царство не е ядене и пиене, но Правда, Мир и радост в Светия Дух. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците." /14;17-18/. "И тъй, нека търсим това, което служи на мир и за взаимно назидание." /14;19/. "Заради ядене и пиене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето
си причинява
съблазън
." /14;20/.
"Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/. "Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява." /14;22/. "Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях." /14;23/. "Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.
към текста >>
98.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не ставайте
съблазън
..." /10;31-32/.
Тъй и ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в Единия Хляб участваме... Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." /10;20-21/. "Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго." /10;23-24/. "И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
Не ставайте
съблазън
..." /10;31-32/.
"Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог... Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа." /11;3,11/. Това има свой мистичен и езотеричен смисъл, макар че може да се вземе и буквално. "Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи го, и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/. "Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
към текста >>
99.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Образът
на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството.
Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие. Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата.
Образът
на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството.
В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения.
към текста >>
100.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-сетне, за да се опише
Азът
, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото.
Светлинни лъчеизпускания го прекосяват, идващи отвън, които изглежда да се събират към центъра. Това астрално тяло е пресичано непрекъснато от линии, фигури, лъчи, а понякога от мълнии, от един сбор от явления, които правят от човека едно видение светлинно и променящо се. Астралното тяло е изражение на влеченията, инстинктите, желанията и страстите. Всичко това така се отразява в астралното тяло, дори до мислите и представите. Ясновидецът вижда в астралното тяло да се отразява всичко онова, което преминава през душата - от най-низшите инстинкти до най-възвишените идеали.
Най-сетне, за да се опише
Азът
, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото.
Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло. Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с душата, с Аза. Астралното тяло е като един облак, който се образува. Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато Азът изчезва почти изцяло в Безкрая. Когато човек влезе в Пътя на Посвещението, тези четири елемента на човека постепенно се преобразяват и отношенията между тях се изменят.
към текста >>
Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато
Азът
изчезва почти изцяло в Безкрая.
Ясновидецът вижда в астралното тяло да се отразява всичко онова, което преминава през душата - от най-низшите инстинкти до най-възвишените идеали. Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото. Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло. Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с душата, с Аза. Астралното тяло е като един облак, който се образува.
Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато
Азът
изчезва почти изцяло в Безкрая.
Когато човек влезе в Пътя на Посвещението, тези четири елемента на човека постепенно се преобразяват и отношенията между тях се изменят. Но ако човек не дава друга храна на своя дух, освен това, което съставя днешния текущ живот, той не може да встъпиш в Пътя на Посвещението.За да влезе в Пътя на Посвещението и да достигне до Посвещение, човек трябва да се подготви във времето на състоянието на будност посредством упражнения, предписвани от Посветени, а именно чрез съзерцание, размишление и съсредоточване. В един от Съборите 1919 или 1920 г. Учителя, говорейки за Нарядите, които ни дава, казва, че те са Път към Посвещение. А Нарядите, които ни даваше Учителя, бяха молитви, песни и размишления върху стихове от Писанието, с което ни посочваше един естествен път за съзерцание и съсредоточване.
към текста >>
Тук трябва да кажа, че астралното тяло е свързано с нервната система, а
Азът
е свързан с кръвта, с кръвоносната система.
Така ясновидецът-посветен вижда да се появяват от Безкрая тези четири групови души, да се отделят от едно общо, което е от съвсем друго естество от това на появилите се образи. А короната, която ги окръжава, е била някога символ на Зодиака с неговите 12 знаци. Посветеният не само вижда тези неща, но чувства, че и сам той се разлива в цялото пространство и се намира в тях. Той се идентифицира с тази картина, с реалността, която е символизирана от Зодиака с неговите 12 знаци. Той вижда силите и съществата, които са формирали неговото физическо и етерно тяло и ги пазят всяка нощ.
Тук трябва да кажа, че астралното тяло е свързано с нервната система, а
Азът
е свързан с кръвта, с кръвоносната система.
От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това.
към текста >>
В това време
Азът
и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това.
Тук трябва да кажа, че астралното тяло е свързано с нервната система, а Азът е свързан с кръвта, с кръвоносната система. От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло.
В това време
Азът
и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това.
След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин:
към текста >>
НАГОРЕ