НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
117
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
С няколко тържествени акорда
разказът
свърши.
В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
С няколко тържествени акорда
разказът
свърши.
Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
2.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал
ентусиазъм
.
Затова имах спънка при влизането си. През това време следвах във философския факултет. Ние имахме познат в Министерството на народното просвещение, който беше говорил с директора на академията, като беше казал "една много интелигентна госпожица". Но случи се така, че същия ден, на концерт в "Дома на офицера", свирих две пиеси от Шуман. Офицерството и офицершите тогава бяха цветът на висшето общество.
Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал
ентусиазъм
.
А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония. Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение. Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията.
към текста >>
3.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и
разказът
да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.
Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя.
По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и
разказът
да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.
Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие. Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул. "Опълченска" 66, влизам през портичката, после се насочвам към плочника, оглеждам се дали има някой, за да се обадя, че е дошъл посетител. Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя.
към текста >>
4.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така изкушаваше - поставяше в
съблазън
и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка.
А защо ги е забравил? Има си причина за това. И аз ще ви я кажа. След заминаването на Учителя той си влезна в света така, както можеше. А знаете ли, че през време на Школата, той свободно се движеше по "Изгрева", пушейки цигари по поляната и пред приятелите - искаше да покаже с това, че стои над всякакви предразсъдъци.
Така изкушаваше - поставяше в
съблазън
и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка.
А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа? Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа?
към текста >>
5.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та той не бе случаен човек и затова
разказът
ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител.
Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра.
Та той не бе случаен човек и затова
разказът
ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител.
Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян.
към текста >>
6.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бе копието, с което бе прободен
образът
на Всемировия Учител.
Бяха поместени различни текстове от Учителя, като бяха дадени и дихателни техники от Учителя. В забележка искаха да докажат, че Учителят е взел всичко това от учението на йогите. Бяха поместени спомени, целенасочено преразказани, преиначени и изменени, за да компрометират самите спомени и то без разрешение на онези, които са ги публикували. Накрая са поместени материали на йогите. Най-важното е, че в средата бе поместен голям портрет на Учителя и точно там, където бе носът Му, листът бе прикачен с телче.
Това бе копието, с което бе прободен
образът
на Всемировия Учител.
Ето така гражданите на Габрово за трети път разпъват Учителя, разпъват Учението на Учителя и правят отклонение от Школата. Надявам се, че след всяко нарушение на окултните закони от Школата идват други закони, които възстановяват нарушението. Тези неща ги изнасяме, за да се види цената на отклонението и цената на Божието Възмездие. Защото Божието Възмездие възстановява Божията Правда. А ние человеците, след като се запознаем с човешката неправда, винаги дочакваме да видим Божията Правда и Силите Господни, които я възстановяват.
към текста >>
7.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Не стига това, но за да бъде съдбата по-категорична и да бъде
разказът
на Учителя по-достоверен и да бъде опитността на Методи Константинов още по-достоверна, Михаил Иванов отиде в Индия, прие посвещение от другата ложа и прие друго име - Омраам.
На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе. Значи цялата музика, процесия и дандания е да се рекламира кафето на една фирма. Ето, това е ролята и на Михаил във Франция." Дойде време и ми разказаха този случай. Аз съм съгласна с това неговата дейност да бъде реклама на онази фирма, която го е изпратила от България във франция. Но той махна табелата, която му бе прикачена зад гърба й вместо да бъде жива реклама за онази фирма, която го е изпратила, той се провъзгласи за Учител, за Махараджа и пожела всички възможни индийски титли.
Не стига това, но за да бъде съдбата по-категорична и да бъде
разказът
на Учителя по-достоверен и да бъде опитността на Методи Константинов още по-достоверна, Михаил Иванов отиде в Индия, прие посвещение от другата ложа и прие друго име - Омраам.
Е, какво ще кажете за това? Той не изпълни задачата на Учителя да носи на гърба си рекламата на онази фирма, която го бе изпратила в Париж. Хвърли табелата с рекламата и се провъзгласи за махараджа. С това той заблуждава всички, които пеят песните на Учителя и играят Паневритмия във Франция. Той печата своите лекции, а ще дойде време, когато неговите последователи ще донесат в България книгите му и ще ги изложат на обществени места.
към текста >>
8.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Затова заговорих на майка ми с възторг и
ентусиазъм
за неделните беседи на големия Мъдрец.
В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност. Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме.
Затова заговорих на майка ми с възторг и
ентусиазъм
за неделните беседи на големия Мъдрец.
Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности.
към текста >>
9.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Отново пред мен изпъкна
образът
Му и затворените Му очи.
Без този поздрав не зная какво щеше да бъде. Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха.
Отново пред мен изпъкна
образът
Му и затворените Му очи.
Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов. Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата. Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й.
към текста >>
10.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Същото каза и за песента "В начало бе Словото": "Темпото,
изразът
да се мени според съдържанието." Бях в салона, когато се създаваше песента: "Аз ще се подмладя".
Всички те след това преуспяха като музиканти. Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." - ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено.
Същото каза и за песента "В начало бе Словото": "Темпото,
изразът
да се мени според съдържанието." Бях в салона, когато се създаваше песента: "Аз ще се подмладя".
Учехме я на части. Повтаряхме я, пеехме я. Учителят ни я изпя с топъл, широк глас и израз, който рисуваше съдържанието. Аз слязох за малко от сцената, за да послушам песента отдалеч. Когато погледнах Учителя, останах поразена.
към текста >>
11.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше
образът
на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение.
Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите! " Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев съхрани до края на живота си. Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения. Мария изнесе доводите си, но Ковачев не бе доволен от обясненията.
Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше
образът
на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение.
В концертните изпълнения в салона на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов. Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост. Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров. Давахме и самостоятелни концерти.
към текста >>
12.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Имаше причина за нея - това бе
отказът
да се приеме мирът.
Завършва без успех с 1 486 убити, 1 400 безследно изчезнали, 13 000 ранени и 1 600 починали от холера. На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски. От холера са загинали 75% от жертвите на войната. Злият гений на Европа Фердинанд действуваше срещу българския народ. Избухването на холерата не бе случайно явление.
Имаше причина за нея - това бе
отказът
да се приеме мирът.
Ако беше приет мирът, България щеше да получи земите нa Сан-Стефанска България и щяха да се избегнат хилядите жертви и последващите трагични събития за нея. На 20 ноември 1912 година започват преговори за мир с Турция, но те се прекъсват. Защо? Фердинанд имаше адютант, казваше се генерал Алекси Стоянов. Неговата жена, Мария Стоянова, бе последователка на Учителя. Чрез нея и чрез мъжа й, който бе генерал-адютант на Фердинанд се занасяха някои съвети на Учителя - казваха се онези неща, които трябваше да се изпълнят.
към текста >>
13.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е
излазът
на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка.
Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е
излазът
на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там.
към текста >>
14.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Своето разположение тя предаваше на сина си,
пазъчът
Гошо.
Ние се настанявахме в .общото спално помещение. Майката на Гошо-хижаря бе така благосклонна към Учителя, че често ни посрещаше с топъл хляб една педя дебел и го поднасяше с тавата, в която бе опечен. Казваше се баба Мария. Познаваше по дух Учителя и благоговееше пред Него. Нито бе чела нещо от Него, нито някой й бе говорил за Словото Му, но го разпозна по Дух и това за нея бе достатъчно.
Своето разположение тя предаваше на сина си,
пазъчът
Гошо.
Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости. Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя. През време на войната приятелите направиха от камъни една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време. Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода. Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове.
към текста >>
15.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата
съблазън
.
В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух. Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят!
" Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата
съблазън
.
Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло.
към текста >>
16.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
По-добре е външната форма да бъде скромна и да не бъде
съблазън
.
Учителят казва: "Ние не се кланяме на никакви религии, защото религиите са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви култури, защото те са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние вярваме в Божественото Начало в човека, което не може да бъде подчинено, ограничено и покварено. Духът е важен.
По-добре е външната форма да бъде скромна и да не бъде
съблазън
.
Важно е Духът да присъствува. Светът е пълен с мъртви форми - храмове, дворци, академии. Защо ви е всичко това, щом Божият Дух не присъствува? Във всяко общество има хора, които са духовни центрове, те са центрове на духовен живот. Божият Дух се проявява чрез тях.
към текста >>
17.
1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Образът
на Учителя оживя в мене с поразителна сила.
Ето в Търново дошъл по един най-обикновен случай се срещнах с Учителя и от тук започна онзи чуден път, по който вървях повече от 55 години, който път по онзи незнаен за хората закон ще се събере пак в една лешникова черупка и ще чака времето и условията за своето бъдещо проявление. За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие съчетано с мисъл, с идеи, с преживявания.
Образът
на Учителя оживя в мене с поразителна сила.
Възкръсна един живот от далечното минало. Тъй роден и мил като че намерих себе си. Тъй започна пътя ми в Школата на Учителя. Намерих Братството разположено на запад от Търново по пътя към Севлиево, в палатки и колиби сред лозята. Хора нови, облечени повече в бяло, живеят общ живот, учат и прилагат едно ново Учение.
към текста >>
18.
23. НА РАБОТА С МЛАДЕЖКИ ПЛАМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше тежка и изнурителна работа, но нашия
ентусиазъм
не отслабваше.
Жечо разора голямата нива около 60 декара. Тегли дълбоки бразди и ние я засяхме с царевица и слънчоглед. С това окопните ни ниви станаха около 90 декара. А ние увлечени, не съобразихме, че тук трябва ръчно окопаване и че тая работа е голяма и трудна. А годината се случи суха, земята бе твърда, а ние не бяхме опитни.
Беше тежка и изнурителна работа, но нашия
ентусиазъм
не отслабваше.
Но започнахме да огладняваме. Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в хамбара се привърши. Започна големия глад. Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака. Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах.
към текста >>
19.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това беше
образът
на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони.
Това беше
образът
на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>
20.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК
,
Борис Николов- Блага Тачева
,
ТОМ 2
Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям
ентусиазъм
, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички.
Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа и им липсваше вътрешна спойка. Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си. А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда. Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опита не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си.
Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям
ентусиазъм
, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички.
Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна. Остана опита, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука.
към текста >>
21.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но с какъв
ентусиазъм
, с какъв възторг се събрахме в София, защото ние бяхме прогонени от Търново.
Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на Изгрева в София. На Изгрева бяха закупени вече места. Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили. Старите братя получиха разрешение от властта и започнаха подготовка за събора.
Но с какъв
ентусиазъм
, с какъв възторг се събрахме в София, защото ние бяхме прогонени от Търново.
Изведнъж се намерихме в една съвсем по-хубава, свободна обстановка на Изгрева. Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето на събора да се пазят в нея хляба и продуктите докато трае събора. Тя бе направена по идея на Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата. На този събор присъстваха около 1000 човека. Беше голям, тържествен събор.
към текста >>
22.
78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук
изразът
на Учителят не е направен както трябва, особено очите и погледа Му.
Щилянова нарисува изключителен портрет на Учителя. След това с Неделчо Попов отидохме и направихме цветна репродукция. Тя стана сполучлива и я сложихме на книгата „Учителят". По-късно Щилянова нарисува още няколко такива копия на оригинала. Нарисува по нейни скици след заминаването на Учителя един образ на Учителя в профил, предаде го на Анина Бертоли, която живееше в Париж и тя направи цветни репродукции от него.
Тук
изразът
на Учителят не е направен както трябва, особено очите и погледа Му.
Не са такива каквито бяха в действителност. Щилянова имаше скици на Учителя, които тя правеше на Учителя докато Той говореше в салона. Тези скици са запазени и трябва да се издадат в един албум заедно с репродукцията на портрета на Учителя. Някой от вас трябва да го направи.
към текста >>
23.
2. КОЛИБАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Помощници много,
ентусиазъм
голям, работата вървеше спорно.
Не бяха дошли още братята от селата, майстори изкусни и силни. Тогава ние, няколко младежи се обадихме: „Учителю, ние ще наредим керемидите! " Учителят се усмихна и каза: „Хубаво! " Работата почна веднага. Направи се стълба, качихме се на покрива, събрахме старите керемиди на купчини, поставихме макара, свалихме старата пръст долу, разбивахме я с вода на кал и я качвахме пак горе.
Помощници много,
ентусиазъм
голям, работата вървеше спорно.
Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак. Загърме, затреще, идваше проливен дъжд. Какво да се прави? Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата.
към текста >>
Работата кипна отново с още по-голям
ентусиазъм
.
Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд". Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси.
Работата кипна отново с още по-голям
ентусиазъм
.
За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои.
към текста >>
24.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Образът
на Учителя в светлина - 239 30.
- 236 26. Любезни брат. Писмо на Боян Боев - 237 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част втора - Окованият ангел на Изгрева 27. Голямата и широка длан - 238 28. Термус с гореща вода от слезналият ангел - 238 29.
Образът
на Учителя в светлина - 239 30.
Хирургът, който ме оперира - 240 31. Огнището на печката и топлата пита - 240 32. На гости при циганите - 241 33. Небето над нас винаги е свободно - 243 34. Костницата - 244 35.
към текста >>
25.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Да се напише
разказът
„Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар.
А възрастните приятели го познаваха и ни разказаха много неща за него. Беше един от интелигентните и първи сподвижници на Учителя. Ще намерите името му в първите протоколи от съборите. А за останалото ще го намерите в биографията му. Но тук ще ви разкажа неща, които няма от къде да прочетете, защото само аз ги знам, аз съм ги издирвал и проучвал.
Да се напише
разказът
„Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар.
При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт.
към текста >>
На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е
образът
на Митар-пророкът.
Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна.
На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е
образът
на Митар-пророкът.
Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието.
към текста >>
26.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква
образът
на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите?
Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори. Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава.
Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква
образът
на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите?
" Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свята връзката си с Бога. Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа. Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ.
към текста >>
27.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Работници имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и
ентусиазъм
.
Значи стигнахме до двата здрави пласта камъни наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата. Имаше една глава от здрав камък. Тук нямаше тиня, нямаше нищо. А наоколо пък пясък останал от римските строежи. Каптирането беше най-тежката работа на чешмата.
Работници имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и
ентусиазъм
.
А цялото село гледа сеир отстрани. Гледа и чака. Ще има ли вода или няма да има. След като слезнахме долу и открихме главата на извора, всички се зарадвахме. Но селото чака да види дали ще има вода, за да излезе нагоре от този трап три метра дълбок, защото първо трябва трапа да се напълни с вода и след това водата да потече навън от трапа и тогава може да се прави чешма.
към текста >>
28.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В цялата тази работа имаше
ентусиазъм
, идея и жертвоготовност.
Излезнем ли горе на 2-рото езеро, там имаше млади хора, които помагаха за опъване на палатките. Без това не може. Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки, чукове и брадви. Тогава братята опъваха палатките. Те бяха сръчни, услужливи и работливи.
В цялата тази работа имаше
ентусиазъм
, идея и жертвоготовност.
Като пристигнем горе веднага се сформираше група, която вземаше грижата за продоволствието. Една група от сестри се занимаваха с готвенето. Готвеха на групи, доброволци братя и сестри. Сестрите се занимаваха с готвенето, а братята носят вода, дърва, подържат огъня. Помагаха при чистенето на ориза, картофите и други продукти.
към текста >>
29.
29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
29.
ОБРАЗЪТ
НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА Следствието продължаваше много трудно и мъчително за мен.
29.
ОБРАЗЪТ
НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА Следствието продължаваше много трудно и мъчително за мен.
На него няма да се спирам. Ако след години се отворят архивите и се намери някой да проучи тези разпити на следствието тогава ще разберете всичко. Обвиняваха ме в присвояване на пари, на злато. Трябваше да се докажат тези неща. И тук те не можеха да доказват нищо, защото фактите говореха, че други бяха крали и то тези с помощта, на които те искаха да ликвидират Братството.
към текста >>
30.
48. ГЛАДЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На стената в килията в неземна светлина винаги за мен стоеше денонощно
образът
й ликът на Учителя.
Пиех само вода. Те ми се чудеха и знаеха, че така сам ще падна в клопката, защото гладът ще ме свали на колене и аз сам ще им се предам. Минаха 20 дни, аз отслабнах, едвам се държах на краката си и се олюлявах, когато трябваше да вървя. Придържаха ме под лактите, когато ме водеха на разпит, защото щях да се строполя на земята. Тогава сметнаха, че е момента да ме сломят, но духът ми бе бодър и крепък.
На стената в килията в неземна светлина винаги за мен стоеше денонощно
образът
й ликът на Учителя.
Той Го бе изпратил и поставил там, за да ме укрепи. Аз знаех, че съм под Негова защита. Едва издържах физически, но не се давах. Те се чудеха защо не ям. Аз не ядех, защото стомаха ми не ми приемаше храна.
към текста >>
Беше се образувал някакъв
спазъм
и всичко, което поемах -повръщах.
Той Го бе изпратил и поставил там, за да ме укрепи. Аз знаех, че съм под Негова защита. Едва издържах физически, но не се давах. Те се чудеха защо не ям. Аз не ядех, защото стомаха ми не ми приемаше храна.
Беше се образувал някакъв
спазъм
и всичко, което поемах -повръщах.
Можех да пия само топла вода. Следователят ме гледа как ежедневно се топя и се смалявам. Накрая му рекох: „Аз няма да издържа дълго. Аз съм болен. Имам язва на стомаха и не мога да приема нищо през устата си и всичко повръщам.
към текста >>
31.
50. ШПИОНАЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А това бе
образът
на Учителя.
Излежахме я пак по техните закони. Чрез тях някой ни учеше на ненаучени неща. Но следователят при последният разпит също ми изяви най-категорично, че много съжалявал, че не може да ни обвини в шпионаж, защото много искал да ме види как вися обесен. И на други им се искаше. Но на края дойде ред да се чуе думата на Онзи, който като нетленен образ в неземна светлина стоеше на стената през време на цялото следствие.
А това бе
образът
на Учителя.
към текста >>
32.
II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пред нас е
образът
на Учителя.
Какви души се привличат, в какво отношение се създават около този Божествен Център, това е Великата Алхимия на Разумния Свят. Какви сили действуват. Какви Добродетели се призовават на живот. На това чудно явление, в него присъствувахме, в него участвувахме. За душите няма по-голямо благословение от това на земята.
Пред нас е
образът
на Учителя.
Как дойде Той? Как ни призова? Как работи с нас? С какви сили се бори и как преодоля всички мъчнотии! Ние сме свидетели на това.
към текста >>
33.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
е всеки да има онзи младежки огън, възторг и
ентусиазъм
, който е имал преди 25 години!
Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декември 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте преди 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т.
е всеки да има онзи младежки огън, възторг и
ентусиазъм
, който е имал преди 25 години!
Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи. Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лек ции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура. Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции.
към текста >>
34.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Образът
на УЧИТЕЛЯ им е познат и близък.
Не сме само ние, облечените във физическите дрехи на българския народ, които можем да мислим и говорим за УЧИТЕЛЯ. За Него ще говорят всички разумни и будни души, родени по лицето на земята. Народите и занапред ще обличат във физически дрехи мнозинство от работници за светлото бъдеще на човечеството, а те ще живеят в по-голяма светлина и делата им ще бъдат изтъкани с доброто, правдата и разумността, за които никой друг не е говорил на земята, освен УЧИТЕЛЯТ. Има още една категория същества, които всякога с особено вдъхновение биха говорили Него. Това са обитателите на далечни и незнайни, незрими светове, пръснати по всички диаметри на вселената.
Образът
на УЧИТЕЛЯ им е познат и близък.
Не веднъж те са „слизали", за да вземат активно участие в Неговия живот и започнатото дело. За тях УЧИТЕЛЯТ разказваше с разположение и обич. А дните на присъствието им са били дни, изпълнени с небивал подем на душите ни. Тези дни са известни в школата ни като "сборни". Дни на възторжени срещи между учениците от двата свята - видимия и невидимия.
към текста >>
35.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Образът
- близък до онзи, когото познавам.
4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ Получих свитък - кратък биографичен очерк за ученикът Аверуни. Авторът - неизвестен. Подбраният материал е добре подреден. Данните са достоверни.
Образът
- близък до онзи, когото познавам.
Нали сме съученици с Аверуни! Изненадан съм от това, че Савка Георгиева Керемедчиева - ученикът Аверуни, бе много дискретна и малцина я познаваха, за да напишат подобен биографичен очерк. Дълго търсех автора. Не го открих. Най - сетне допуснах, че лицето е напуснало физическото поле и вече обитава невидимия свят.
към текста >>
За тях
образът
на УЧИТЕЛЯ бе осмислено разбран.
Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат. В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на нивата.
За тях
образът
на УЧИТЕЛЯ бе осмислено разбран.
Специализирани в стенографията, те бяха онзи квартет, снел Словото и го подготви за печат. Беседите, разговорите станаха достояние на всички, които се интересуваха. Напечатаното Слово бе неоценим дар и за човечеството. Сестра Паша Теодорова е лицето, на което дължим отпечатаните беседи. Колосален труд.
към текста >>
36.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Лицеизразът
бе сериозен и замислен.
Разговора с УЧИТЕЛЯ се състоя. Запознах Го с възникналата история. Наблегнах на загрижеността, с която добрите приятели следят работата на Михаил Иванов. Тяхното решение бе - именно сега, в началото на дейността е необходим работник от Изгрева. Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му.
Лицеизразът
бе сериозен и замислен.
Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?... - Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели. Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа! Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър? Консерваторията на Изгрева е привилегирована!
към текста >>
37.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Отказът
не е случаен.
Именно неговата фигура стана причина за паметна случка в живота му, която споделяме. Именит български скулптор е имал поръчението да изработи паметник на Патриарх Евтимий. Дълго търсеният модел той открива в образа на Бати Ради, често преминаващ из улиците на столицата с празен, или пълен чувал. При една случайна среща, скулптора помолва Бати Ради да му позира. Последва подозрителен поглед и отказ.
Отказът
не е случаен.
Бати Ради е запаметил отрицателното мнение на УЧИТЕЛЯ за паметниците и за моделите, които са превърнати в паметници. Такъв паметник не е невинна фигура. Издяланият образ от камък, или излят от бронз и друг метал, дълго време „тежат" на позиралия. Паметниците представляват фокус на мислите на всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е на физическото поле, или си е заминал. Ето защо Бати Ради не желае да бъде вграден.
към текста >>
38.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Между тези спомени централно място заема
образът
на този предан и странен педагог, Който проведе двустранното обучение в класната атмосфера и извън нейните стени.
След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своя учител. Тогава Той бащински поискал, никога да не Го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер. Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател, Петър Константинов Дънов, имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение.
Между тези спомени централно място заема
образът
на този предан и странен педагог, Който проведе двустранното обучение в класната атмосфера и извън нейните стени.
Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен, несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това, на твоите ближни. Педагог, който не пести.знанието си, а иска да знаеш, както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост. Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени, в пределите на живота.
към текста >>
39.
ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Разказът
е мой, но друг го описва и накрая той е колективен акт на всички, които са от Школата на Учителя.
Трудно се съчетават тези неща. Но който ги съчетае, става поет. Отгоре разрешават някой да си сложи фамилното име за автор. Но този автор знае, че това творчество не е негово, а е плод на душите, които са създали тази поезия горе и са я свалили долу на хората." Този разказ бях го слушал много пъти, когато бях млад, от възрастните приятели, които отдавна са си заминали. Сега аз съм на техните години и трябва да го опиша като мой разказ.
Разказът
е мой, но друг го описва и накрая той е колективен акт на всички, които са от Школата на Учителя.
Ето, това е цената на колективното творчество. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число. Творчеството се подчинява на същите закони. Горе е в единствено число, а долу е в множествено число, проявяващо се чрез живота на човеците.
към текста >>
40.
ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Образът
на ангела е много примитивно нарисуван.
Не липсваха картини, в които тези ангели благославяха влюбените, или придружаваха игрите на децата сред китния губер на цветните поляни. Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни дъбове. Разбира се трябва да допълня, че образите на нарисуваните ангели бяха такива, каквито са на големите художници в Ренесанса. Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст. Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена.
Образът
на ангела е много примитивно нарисуван.
Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход. Само пророк Данаил в своето описание в 10-та глава дава може би най-добрият литературен рисунък на ангела, с който се среща на реката Тигър. Описаният ангел е облечен във великолепието от облеклото на източните народи. Могъщество и сили излизат от него. Ангелите са облечени в светлина, незрима за човешките очи.
към текста >>
41.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Образът
на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот.
Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика.
Образът
на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот.
Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите. Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви. Изпълнява се от учениците от 22 март - до 22 септември всяка година.
към текста >>
Образът
на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт.
Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот.
Образът
на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт.
Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите. Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви. Изпълнява се от учениците от 22 март - до 22 септември всяка година. Паневритмията е звучала не само на поляната на Изгрева, но и на поляните на планините Витоша, Рила и др.
към текста >>
42.
6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Този изключителен образ беше
образът
на нашия Учител - Беинса Дуно.
2. ВЕЛИКАТА СРЕЩА Аз растях и крепнех в пътя на своето образование. Когато бях в петия клас на своето гимназиално образование, се случи едно от най-важните събития в моя живот. Един ден, в ранна пролет, присъствах на едно духовно събрание. На това събрание за пръв път се срещнах с могъщия образ на Този, който след няколко години щеше да играе най-важната роля в моя живот.
Този изключителен образ беше
образът
на нашия Учител - Беинса Дуно.
Още в първия момент, като срещнах погледа на Този странен образ, почувствах един непонятен трепет от Неговата духовна осанка. Хармонично сложено физическо тяло, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно висше благородство и израз на един могъщ характер. Слушах словото на този голям Мъдрец с нескриваща критичност. Словата му бяха изпълнени с голяма любов и с неизказана вяра за вложеното добро в човека. В беседата си Мъдрецът, който съчетаваше духовния образ на мистичния Ориент с реализма на Запада - чертаеше едно бъдеще, което, според Неговите думи, може да се осъществи само по пътя на Любовта и Висшата разумност.
към текста >>
43.
6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален
ентусиазъм
постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината.
Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота.
За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален
ентусиазъм
постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината.
Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>
44.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
По естествени науки изпъкваше
образът
най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж.
Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор.
По естествени науки изпъкваше
образът
най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж.
Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава. Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се. За тези крупни индивидуалности - ученици на Учителя, ще се спрем по-специално през следващите глави. Учителят следеше със зорко внимание всички прояви на своите ученици, мълчаливо давайки им открито огнени импулси във всички техни начинания. Около тази академическа младеж, която беше центърът на обществото около Учителя, около който център започна да се развива братския живот.
към текста >>
45.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Образът
ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета.
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните страници, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни. Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие.
Образът
ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета.
Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята. Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят.
към текста >>
46.
6.32. Синът на Учителя
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя,
образът
на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история.
32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя,
образът
на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история.
В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината.
към текста >>
47.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
С голяма енергия, с голям
ентусиазъм
и с голямо вдъхновение.
Като частни ученици се явиха и за-вършиха прогимназията, после и гимназия, а някои завършиха и висше образование. Тя беше сестра на жертвата. Паша беше учителка по химия, а нейната сестра Аня беше учителка по литература. Олга Славчева. Един голям оригинал.
С голяма енергия, с голям
ентусиазъм
и с голямо вдъхновение.
Направи невъзможното. Под давлението на Учителя, тя, като частна ученичка, завърши средното си образование, а след това завърши и висше образование. Завърши педагогика и стана учителка. Може да се види в нея невероятен импулс, вдъхновение, грамаден заряд от енергия. Бе една от любимките на Учителя.
към текста >>
Това бяха опити на един
ентусиазъм
, вмъкнат отвън, в младежите, които бяха в Младежкия окултен клас.
Той щеше да им послужи в бъдеще. Не се мина много време и те бяха вече оголели, огладнели, отслабнали и болни от малария. Като видях всичко това, тогава си обясних защо Учителят ми забрани да ходя там. Това бяха опити не за братството, а бяха лични опитности. Хората не са готови, не са изработили тези чувства и качества, с които да служат на едно братско общежитие.
Това бяха опити на един
ентусиазъм
, вмъкнат отвън, в младежите, които бяха в Младежкия окултен клас.
През тази година Учителят се спря на въпроса за комуните. Той каза, че комуната означава комунизиране на труда, а не комунизиране на капитала, защото капиталът е резултат на едно минало поколение. Ние това го проверихме по-късно. Ето как: По онова време имаше една банка „Гирдап" и много хора от братството си вложиха парите в нея, за да печелят от лихви. Но се случи, че тя фалира и те си загубиха парите.
към текста >>
48.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Оставаше само
образът
на Истината, който го респектираше.
Този образ в синьо доминира над тях. Сега змеят иска да хване тези два образа, но третият образ го респектира и той не се мърда. Обаче змеят следи тези два образа: в розово-червено и жълто. За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато змеят искаше да хване тези два образа, слизаше един гълъб от небето и с крилете си ги предупреждаваше и те леко се вдигаха нагоре.
Оставаше само
образът
на Истината, който го респектираше.
Змеят направи десетки опити, но не успя. Винаги гълъбът идваше на помощ точно навреме. След като се отказа змеят от тези опити, аз виждам към опашката на змея следното: една бездна, а зад бездната стоят всички Братства - софийското, бургаското, сливенското и т.н. по цяла България. И си казвам: те ще пропаднат в тази пропаст.
към текста >>
49.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б)
Образът
на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3.
на 3.06.1983 г. от V РУ гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г.
спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б)
Образът
на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3.
В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г.
към текста >>
50.
7.23. ОТГОВОРЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
От една страна имаме
разказът
на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта.
Но е станала също втора обмяна през 1952 г., когато за предадените пари се сменявали 100:1, т.е. за 100 лева стари се получава 1 нов лев. Също няма закопано злато от Жечо Панайотов, а историята за съдбата на златото е описано в том III на книгата „Изгревът", стр. 233 под заглавието „176 жълтици". Тогава какво излиза?
От една страна имаме
разказът
на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта.
Всеки се проявява така, както е устроен и доколкото му издържат силите. А Жечо Панайотов не е издържал. Никой не го обвинява за това. А той сам си го е описал в „Мнимият арестант". А в цитираното изявление в точка 1.
към текста >>
51.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б)
Образът
на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3.
на 3.06.1983 г. от V РУ гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г.
спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б)
Образът
на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3.
В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г.
към текста >>
52.
23. ОТГОВОРЪТ
,
,
ТОМ 4
От една страна имаме
разказът
на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта.
Но е станала също втора обмяна през 1952 г., когато за предадените пари се сменявали 100:1, т.е. за 100 лева стари се получава 1 нов лев. Също няма закопано злато от Жечо Панайотов, а историята за съдбата на златото е описано в том III на книгата „Изгревът", стр. 233 под заглавието „176 жълтици". Тогава какво излиза?
От една страна имаме
разказът
на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта.
Всеки се проявява така, както е устроен и доколкото му издържат силите. А Жечо Панайотов не е издържал. Никой не го обвинява за това. А той сам си го е описал в „Мнимият арестант". А в цитираното изявление в точка 1.
към текста >>
53.
15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ
,
,
ТОМ 5
Успях да го разбера години, десетилетия след това, когато изведнъж изпъкна в мене
образът
на една случка в първите години на Братството на ул, „Опълченска" 66.
15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ „Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно" (Ев. Матея, гл.5, ст. 3) Този стих за мен беше много непознат и неразбираем. Дълги години остана такъв независимо, че четях беседите и бях в близост до Учителя.
Успях да го разбера години, десетилетия след това, когато изведнъж изпъкна в мене
образът
на една случка в първите години на Братството на ул, „Опълченска" 66.
Ето това е най-интересното - била съм свидетелка на една опитност при Учителя, разбрала съм я по един начин, обяснявала съм си я по втори начин, а трябваше да преминат 40-50 години да я разбера в същността й като окултен закон от Словото на Учителя. А кой бе законът? Той е този на поставеното мото. Винаги съм се питала какво значи „нищите духом" - дали означава простите, бедните, сиромасите, отхвърлените? Думата „нищий" бе затворена за мене.
към текста >>
54.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Започнах да се моля на Учителя, да се моля на Бога и на Всевишния, защото
образът
на Учителя и
образът
на Бога за мен тези неща тук на земята се сливаха в едно.
Пътят ми бе познат и тръгнах, но след 15-20 метра след като излезнах от разсадника не виждах нищо, нито пътеката, нито посоката. Мъгла като мляко. Реших да вървя в мъглата, вървя и накрая се загубих. Обхвана ме страх от мъглата, от гората и от всичко. Спрях се и реших, че не трябва да се паникьосвам и че трябва да търся помощ от Учителя.
Започнах да се моля на Учителя, да се моля на Бога и на Всевишния, защото
образът
на Учителя и
образът
на Бога за мен тези неща тук на земята се сливаха в едно.
Свърших молитвата и като че ли една сила ме поде и ме поведе и ме водеше в мъглата. Някой ме водеше за ръка, това бе усещането ми. Накрая ме заведе до поляната на Изгрева. Спомням си, че преди време пак се бях загубила, но тогава имах усещането, че един ме бута отзад, а друг ме влачи отпред. Но сега случаят бе друг.
към текста >>
Пък някой път служи и за
съблазън
.
Приятелското чувство спада към божествените. Той е най-нисшето от тех. Истинският приятел никога не може да направи нещо, което не е за твое добро. Следователно на този, единния твой приятел ти ще вярваш на всичко, което ти каже. Човек служи за пример без да иска.
Пък някой път служи и за
съблазън
.
Искам вие да бъдете силни ученици, та да показвате и на другите как да решават задачите". „Учителю, аз искам любовта си да я чувствам вътрешно? " „Това ти трябва". „Учителю, и да ми дава един силен импулс да жертвувам и да работя, а защо това нямам в момента? " „Защото си още много малка.
към текста >>
55.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
Съблазънта
е дошла чрез погледа и устата.
Няма защо да се страхуваш, ти само работи и върви напред. Любовта е вън от времето и пространството. Трябва да се пазиш да приемаш от хора, които стоят на по-ниска степен на развитие. Това могат да приемат само велики духове. Ще си избираш приятели, които стоят по-високо от тебе.
Съблазънта
е дошла чрез погледа и устата.
Ева е погледнала плода и след това е вкусила от него. В Бога всичко е хармония. Моите външни отношения какви са към вас? Кога се заоблачава небето? Когато има нужда от дъжд.
към текста >>
56.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе
съблазън
.
Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител. Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност.
Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе
съблазън
.
Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама. Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и чистота. Чистотата седи вътре в самото сърце, ум и душа. От вън си свободен да направиш всичко, но при единственото условия - да бъде с чисто сърце, чист ум и безкористие.
към текста >>
57.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
С голям мерак започнах и в работния си
ентусиазъм
триех с парцала всяка книжка от всички страни независимо дали бяха прашни или не.
Той казваше: „Всяка душа в Божествения свят си има своя индивидуалност, а личния път е човешкият егоистичен живот", За всеки човек Учителят имаше свой подход, той не беше негов, но подхода идваше съобразно това кой бе застанал пред него, от къде идваше този човек и каква задача имаше да разрешава на земята. И опитността на всеки ученик бе строга специфична и индивидуална за него и тя не се повтаряше при други случаи и с други ученици. Когато Учителят ни даваше някоя работа да му свършим имахме го за чест и се чувствувахме много радостни. Веднъж той ми възложи задачата да му наредя книгите в библиотеката. Аз бях неизказано щастлива.
С голям мерак започнах и в работния си
ентусиазъм
триех с парцала всяка книжка от всички страни независимо дали бяха прашни или не.
Изведнъж, о ужас за мен измежду книгите изскочи една голяма черна хлебарка. Аз изпитах такава голяма погнуса и отвращение смесено със страх, че дори и изкрещях и мигом напуснах работата, която той ми беше посочил. Побягнах на двора пребледняла и разтреперана. На плочника пред къщата Учителят приказваше с един брат. Приближих се до него без да имам кураж да проговоря.
към текста >>
падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а
образът
му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора.
Ние заварихме тези приятели, които ни разказваха такива опитности, че ние ги слушахме с отворени уста, очи и уши. При един такъв разказ сестра Василка, казваше: „Аз съм неверник Тома" и все чакаше момента и времето да се случи нещо, което да бъде само нейно, за да може от неверни Тома да стане на верующ Тома, А това означава да се сблъска и да се срещне с една истинска опитност от живота на Учителя. И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е.
падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а
образът
му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора.
Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина. Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от тялото му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама на очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда.
към текста >>
58.
132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
По-късно видях, че има нишки на
съблазън
на онова, което той говори, а той много говори за полова любов.
Беше нашумял автор и приятелите все говореха и го цитираха. Учителят влезна и ме погледна. Аз веднага трепнах и го попитах дали мога да чета Папюз. Той натъртено отговори: „Не. Не може, той е ученик на Черната ложа".
По-късно видях, че има нишки на
съблазън
на онова, което той говори, а той много говори за полова любов.
Учителят бе казал: „От Черната ложа ученици могат да се качат най-високо в умственото поле, но не и в причинния свят". Ако не бях го попитала нямаше да зная и бих направила груба грешка и да се свържа с този автор. А тези, които бяха закупили книгите не го бяха питали. А аз го попитах: „Ами, Учителю, щом са от Черната ложа какво дирят тук, а не ги изхвърлите тези книги? " Учителят ме погледна и каза: „Те стоят тук, за да служат за урок и поучение на учениците".
към текста >>
59.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с
ентусиазъм
, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук.
В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни.
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с
ентусиазъм
, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук.
Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта.
към текста >>
60.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
,
ТОМ 5
„Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям
ентусиазъм
и всички ние младите ходехме да помагаме.
" и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство. Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек. Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк. На мястото на Иван Радославов на ул.
„Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям
ентусиазъм
и всички ние младите ходехме да помагаме.
Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя. Но възрастните братя, които движеха всички неща в своите ръце, финансираха строежа на салона, но не се допитаха до Учителя, а направиха едно своеволие, че се довериха на един мошеник. И което бе най-важното Радославов бе предупреждаван няколко пъти, че ще бъде изигран и обран, но той с такова възмущение отхвърляше всичко. Той стана причина този салон да не се оформи юридически, защото беше построен на неговото място. Похарчиха се много пари, братски пари, много труд и накрая салона бе иззет и ние бяхме прокудени от там.
към текста >>
61.
185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА
,
,
ТОМ 5
Образът
на Учителя при нея бе в профил, той е запазен и има цветни репродукции от него.
Ама моля ви се та къде ще намерите по земята такива неща да ви се случат и в едно и също време да получите посвещение на такива мистични тайни и съкровища за човешкия дух и човешката душа. Та дори ако си камък ще се разтопиш от умиление, та ако си човек то трябва на ангел да станеш и да захвърчиш. А аз вървях по човешки, с човешки стъпки и нещо вътре в мене летеше по ангелски. Така приключи този необикновен ден. Цветана нарисува един портрет на Учителя.
Образът
на Учителя при нея бе в профил, той е запазен и има цветни репродукции от него.
Тя бе талантлив художник и доста продуктивна. От нея има многобройни платна, пейзажи от братският живот на Рила и от езерата на Рила. Тя направи няколко официални изложби в града, но хубаво е нейното творчество, което се отнася за братския живот на Рила да се събере и да се направи една ретроспективна изложба. Тя имаше навремето идеята, която успя да осъществи, че всички нейни цветни платна тя ги засне на цветен филм и от него бяха направени репродукции под формата на цветни картички. Някои от приятелите съхраняват тези цветни картички.
към текста >>
62.
227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ
,
,
ТОМ 5
В
образът
на Учителя имаше Дух, а това се вижда и на фотографиите.
Онези се спрели и го питат дали това е вярно. Савов отговорил, че е вярно. Попа и приятелите му били изключително разочаровани, защото смятали, че това е бил истинският Дънов и за разтуха му слагат един бой и така го набиват само, защото ги е излъгал и се е представил за Петър Дънов. Така че други го биха затова, че си беше присвоил чуждо име и чужд образ. Та днес като видите образа му на някоя от снимките по времето на Учителя ще видите, че този, който се е дегизирал е един обикновен човек.
В
образът
на Учителя имаше Дух, а това се вижда и на фотографиите.
А на времето на живо образът на Учителят беше нещо съвсем друго, беше несравнимо, защото Духът присъствуваше. Та така Савов получи един урок от противниците на Учението. Най-важното бе, че Савов първи показа, че може да се имитира образът на Учителя в изкривена светлина. Той беше първият, след него дойдоха артистите с техните постановки и пиеси, за които говорихме. След тях дойде Михаил Иванов във Франция, който се обяви за Учител на Всемирното Бяло Братство и се дегизира и прие образа на Учителя Дънов.
към текста >>
А на времето на живо
образът
на Учителят беше нещо съвсем друго, беше несравнимо, защото Духът присъствуваше.
Савов отговорил, че е вярно. Попа и приятелите му били изключително разочаровани, защото смятали, че това е бил истинският Дънов и за разтуха му слагат един бой и така го набиват само, защото ги е излъгал и се е представил за Петър Дънов. Така че други го биха затова, че си беше присвоил чуждо име и чужд образ. Та днес като видите образа му на някоя от снимките по времето на Учителя ще видите, че този, който се е дегизирал е един обикновен човек. В образът на Учителя имаше Дух, а това се вижда и на фотографиите.
А на времето на живо
образът
на Учителят беше нещо съвсем друго, беше несравнимо, защото Духът присъствуваше.
Та така Савов получи един урок от противниците на Учението. Най-важното бе, че Савов първи показа, че може да се имитира образът на Учителя в изкривена светлина. Той беше първият, след него дойдоха артистите с техните постановки и пиеси, за които говорихме. След тях дойде Михаил Иванов във Франция, който се обяви за Учител на Всемирното Бяло Братство и се дегизира и прие образа на Учителя Дънов. Но ако видите неговите снимки ще разберете, че при него изкуството да имитира образът на Учителят е на по-голямо ниво понеже той беше артист и изпечен мошеник, докато Савов бе един обикновен циркаджия.
към текста >>
Най-важното бе, че Савов първи показа, че може да се имитира
образът
на Учителя в изкривена светлина.
Така че други го биха затова, че си беше присвоил чуждо име и чужд образ. Та днес като видите образа му на някоя от снимките по времето на Учителя ще видите, че този, който се е дегизирал е един обикновен човек. В образът на Учителя имаше Дух, а това се вижда и на фотографиите. А на времето на живо образът на Учителят беше нещо съвсем друго, беше несравнимо, защото Духът присъствуваше. Та така Савов получи един урок от противниците на Учението.
Най-важното бе, че Савов първи показа, че може да се имитира
образът
на Учителя в изкривена светлина.
Той беше първият, след него дойдоха артистите с техните постановки и пиеси, за които говорихме. След тях дойде Михаил Иванов във Франция, който се обяви за Учител на Всемирното Бяло Братство и се дегизира и прие образа на Учителя Дънов. Но ако видите неговите снимки ще разберете, че при него изкуството да имитира образът на Учителят е на по-голямо ниво понеже той беше артист и изпечен мошеник, докато Савов бе един обикновен циркаджия. Та след Савов вероятно ще дойдат и други. Човек не може да проповядва нещо, което не знае, не може и не умее да върши.
към текста >>
Но ако видите неговите снимки ще разберете, че при него изкуството да имитира
образът
на Учителят е на по-голямо ниво понеже той беше артист и изпечен мошеник, докато Савов бе един обикновен циркаджия.
А на времето на живо образът на Учителят беше нещо съвсем друго, беше несравнимо, защото Духът присъствуваше. Та така Савов получи един урок от противниците на Учението. Най-важното бе, че Савов първи показа, че може да се имитира образът на Учителя в изкривена светлина. Той беше първият, след него дойдоха артистите с техните постановки и пиеси, за които говорихме. След тях дойде Михаил Иванов във Франция, който се обяви за Учител на Всемирното Бяло Братство и се дегизира и прие образа на Учителя Дънов.
Но ако видите неговите снимки ще разберете, че при него изкуството да имитира
образът
на Учителят е на по-голямо ниво понеже той беше артист и изпечен мошеник, докато Савов бе един обикновен циркаджия.
Та след Савов вероятно ще дойдат и други. Човек не може да проповядва нещо, което не знае, не може и не умее да върши. Аудиторията за Словото на Учителя се отнася за човешките души. А душите имат отношение към Духът, а пък публиката и зрителите имат отношение към артистите и към техните маски. За да може човек да гради в себе си трябва да постави за основа физическия си живот като го е опознал и превъзмогнал и тогава ще гради духовният свят.
към текста >>
А следващото поколение ще провери за последващите събития, които трябва да се разиграят, защото Невидимият свят няма да позволи да се опорочава
образът
на Учителя, този образ е свещен.
Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското духовенство и които тогава бяха явни за всички. Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г. Отново се посегна върху образа на Учителя, за да се изопачи идейният му образ и да се опорочи Учението му. И след като направиха това от тази година България тръгна в онази насока на псевдообраза, т.е. на лъжата, измамата и изопачението.
А следващото поколение ще провери за последващите събития, които трябва да се разиграят, защото Невидимият свят няма да позволи да се опорочава
образът
на Учителя, този образ е свещен.
Небето има възможности и сили, и власт да предприеме мерки за защита на образа на Учителя и неговото дело. Навремето Учителят бе заявил: „Има души готови в света, те ще дойдат и ще заработят". Това е истинският метод. Сега Небето работи, то ще изпрати тези готови души, а това, което днес аз диктувам е за това тези готови души да знаят и помнят пътят на предишното поколение. От едната страна бе лъжата и покварата, а от другата страна бе Истината и Чистотата.
към текста >>
63.
8. ДА ТИ ПРИТЪМНЕЕ ПРЕД ОЧИТЕ ОТ ЯДОВЕ
,
,
ТОМ 6
Тогава за пръв път разбрах, че
изразът
„беше ми притъмняло пред очите" произлиза от буквалния смисъл на тези думи.
След като поради непреодолими препятствия не бях стъпвала на беседа три години наред, тръгнах за там един неделен ден. Излязох от дома си при такива обстоятелства, че не знаех какво ще намеря там, когато се върна. Беседата беше в салона на Турнферайн. Беше светъл слънчев ден, но светът ми се виждаше тъмен. Салонът беше претъпкан с хора, които виждах като силуети.
Тогава за пръв път разбрах, че
изразът
„беше ми притъмняло пред очите" произлиза от буквалния смисъл на тези думи.
Сестра Бахчеванова ми даде мястото си да седна. Не разпозна- 163 вах никого от братята и сестрите и не разбирах нито дума от това, което говореше Учителя. Когато беседата свърши и станахме да си вървим, видях сестра Райна Ковачева и я помолих да каже на Учителя, че имам силно желание да посещавам беседите, но че имам големи препятствия за това. Тя ми каза, че може да го направи, но че е много по-добре да го направя аз самата. Тя ме пробута между навалицата от хора, които се тълпяха да Му целуват ръце, а някои от тях и да Го питат нещо.
към текста >>
64.
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Образът
на баща ми се очерта в мене не само като необикновен баща, но и като необикновен човек - като бял брат.
Ето ни пред тати, който работеше на машината. Събрах всички си кураж и казах на тати за какво водя този човек - че му дължа 300 лева. Тати веднага слезе от машината, ръкува се с кръчмаря и с мене и весело рече: „Е, триста лева - дребна работа! ", веднага извади от портфейла си парите и ги брои на човека, който благодари и си излезе. Постъпката на тати ме трогна до сълзи.
Образът
на баща ми се очерта в мене не само като необикновен баща, но и като необикновен човек - като бял брат.
Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира. „Няма, казва - нищо, това е дребна работа! " С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах. Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето!
към текста >>
65.
14. МОЯТ СВЕКЪР - СТАРИЯТ ЕКИМОВ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
След малко
образът
лека-полека изчезна.
Аз започнах да се моля, но не се изплаших. При друг случай щях да се изплаша, но сега това не се случи. Тогава в стаята постепенно се оформи образа на моят свекър, бащата на Юрдан, който беше заминал и когото не съм срещала и не познавах, макар че бяхме от същия град. Беше ми показан ликът му от семейните албуми и съм разглеждала негови снимки. Та този образ, който се оформи в светналата стая бе ликът на свекъра ми от албумите.
След малко
образът
лека-полека изчезна.
При една среща с Учителя чух думите Му: „Твоят свекър има нужда от светлина". Аз Го изгледах изумена, защото аз и този път не бях Му казала нищо за случката, която бях преживяла в онази стая в Габрово. Кимнах с глава, че съм разбрала всичко и се усмихнах с дълбока признателност. Знаех, че Учителят следи всичко и се грижи за всички. Ние бяхме под Неговата закрила.
към текста >>
66.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Учителят, това е „
Азът
".
24.VII.1935 г. Всички хора, които ни помагат сега, то в миналото ние сме им направили услуга. Нашето „Аз" се проявява в поправяне на погрешките и в подписа. Когато един учител има много ученици и поправя тетрадките им и после се подписва на тях. Това е учителя в поправянето на погрешките.
Учителят, това е „
Азът
".
Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате. И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци. Ще ви кажа един закон, който ще ви улесни: Като станете сутрин, ако искате да бъдете щастливи през деня, помислете за щастливите хора и вашето състояние ще се измени. Тази духовна придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете от там, до където сте спрели. При такива условия ще ви поставят.
към текста >>
67.
18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Толстой в своите писания приличаше и на йогите, които признаваха Универсалния Дух и Бога, но
Азът
си го държат в съзнанието, говорят и се държат за разума на човека и не отстъпват от там.
Той седи, мълчи, нищо не казва, все едно, че не се отнася до Него. Аз вече имах много такива разказани живи сънища на Учителя и Той по същия начин се държеше към мен. Разбрах, че това е вече истински случай, а не само сън. Затова стоя и не мърдам от Него. Накрая ми каза: „Той сега Толстой е ученик на Бялото Братство".
Толстой в своите писания приличаше и на йогите, които признаваха Универсалния Дух и Бога, но
Азът
си го държат в съзнанието, говорят и се държат за разума на човека и не отстъпват от там.
И от там не могат да преминат и прескочат бариерата, отвъд където е мистицизмът и където се намират дълбоките и високи страни на Битието. Това го слушах и от баща ми, който бе също толстоист. Тогава споделих моите разсъждения с Учителя. Каза ми: „Толстой беше посланик на Небето, да покаже на руския народ план за обновление. Но те не го послушаха и дойдоха болшевиците да им покажат другия път на насилието".
към текста >>
68.
23. ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ И БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Хем се събирахме с желание и
ентусиазъм
за работа, хем нищо не свършвахме и накрая се разделяхме сърдити.
Изобщо беше явление от голяма величина. Случи се така, че си допаднахме и трябваше да свършим една обща работа. Учителят ни даде да запишем една мелодия с текст и музика, която трябваше да работим двамата върху нея. Но когато започнахме да работим или от голяма припряност се спречкахме или работата тръгваше по съвсем други посоки и накрая нищо не излизаше. Една голяма невидима стена заставаше между нас.
Хем се събирахме с желание и
ентусиазъм
за работа, хем нищо не свършвахме и накрая се разделяхме сърдити.
После пак се събирахме. Аз се вбесих и накрая отивам да обяснявам на Учителя, че всичко започва с добро желание, преминава през спорове и накрая нищо не става. Всичко се разваля. И че се събираме на следващия ден отново и всичко се повтаря без резултат. Той ме огледа изпитателно, усмихна се и каза: „Дай й малко любов, за да тръгне работата!
към текста >>
69.
12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Голям
ентусиазъм
имаше тогава.
12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ Беше отдавна; още в първите години, когато купихме братските лозя, т. е. повечето бяха хаври. За няколко години ги обработихме, построихме салона, кухнята, купихме маса, столове, направихме огнище и всички прибори, необходими за едно домакинство. И всичко това с братски труд и братски пари.
Голям
ентусиазъм
имаше тогава.
Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на лозе, от 5 ч. сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме. След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа. Всеки си носеше хляб и сирене, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая. Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал.
към текста >>
70.
19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Всички с
ентусиазъм
работели.
19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК Люба Стойкова казва, че Георги Йорданов не бил купил мястото на лозе. Имало едно място на името на Георги Йорданов, което дал на Ангел - архитекта. Идеята за мястото е дадена от Учителя. Велко, Христо Арабаджиев и Тодор Дренски са закупили 21 декара място, което братя и сестри са го разработили (Люба също била взела участие). Направили кьошкове, вадили камъни.
Всички с
ентусиазъм
работели.
Също и жената на Васил Ставрев. Засели дървета и два парцела с лозе. Направили стая и кухня, което по-късно разширили и така станал салон. Всичко дало изобилен плод и от него всички си купували. Стоян продавал на пазара.
към текста >>
71.
20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
С общ братски труд и голям
ентусиазъм
земята беше превърната в лозя и овощни градини.
Започнах да копнея за София, за квартира на Изгрева, за да бъда по- близо до Учителя. Веднъж помолих сестра си да се посъветва с Учителя за моята съдба. Той отговорил кратко: „Тя е определена да работи във Варна". Помня, че братята Христо Арабаджиев, Тодор Дренски и Велко Петрушев закупиха 23 декара земя в местността „Сотира", североизточно от Варна. Идеята за мястото беше дадена от Учителя.
С общ братски труд и голям
ентусиазъм
земята беше превърната в лозя и овощни градини.
Построи се малка вила със стая и кухня. Така се устрои един духовен център, който просто наричахме „братското лозе". Веднъж брат Боян Боев ни беше на гости и прекарахме там един чудесен ден. При залез, след обща молитва, Боян Боев промълви: „Да благодарим на Учителя, че се създаде този оазис, където прекарахме". Въпросният брат Георги Йорданов не беше идвал нито в салона за събрания, нито на братското лозе.
към текста >>
72.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Войните ги образува богатството и
съблазънта
за него.
Казват някои: „Мъчна работа“ и най-мъчните работи са лесни, който знае, как да ги направи. Има само една държава където съществува божественият порядък - това е Божествената държава. Целият астрален свят по-рано беше в ръцете на черната ложа, сега обаче тези духове са изпъдени оттам. Които сега умират отиват в астралния свят където се поправят, подготвят и идват на земята вече като добри работници. Сега войната е на физическото поле от черната ложа.
Войните ги образува богатството и
съблазънта
за него.
Има два вида войни: война на смъртта и война на живота. Сега се води първата война и тя се ликвидирва.Ще дойде втората война, в която ще воюват без да се убиват. Сега ще започне истинската война (втората). Светът е окупиран и всички народи трябва да капитулират. Всички ще трябва да служат на Господа и ще има само една държава - Царството Божие.“ Този ни разговор обаче не го давайте на всеки да го чете, защото той не е за всеки.
към текста >>
73.
15. Мобилизираният войник се освобождава
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Образът
на Учителя като изпъкне в каквото и да е положение да съм, аз заставам мирно. Разбираш?
Аз тука седя, Учителя и другите така наредени. А масата тъй беше сложена, тъй беше сложена в хижата, тъй както си я представях и обядваме. Разговарят се тъй и по едно време аз все тъй го поглеждам, имах един джобен хубав часовник, откраднаха ми го на работата шопите, един хубав часовник швейцарски и поглеждам тъй има време, поглеждам пак, поглеждам има време. Учителят се смее. И „Хайде, рекох“.
Образът
на Учителя като изпъкне в каквото и да е положение да съм, аз заставам мирно. Разбираш?
и „хайде, казва сега“, целунах Му ръка и сбогувах се с всички и тръгнах. Като че ли хвърчах, не усетих кога стигнах на Изгрева. Къде е Острец, Княжево, Владая и това. В.К.: Всичко пеша. Г.Д.: Така стигнах на Изгрева.
към текста >>
74.
19. Непознатият роднина
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Той пишеше, че имам леля в село Моравка, казва се Мария Димова
Казълова
, Омурташко, че имам чичо в Сливен - Георги Колев, че имам чичо в с.
19. НЕПОЗНАТИЯТ РОДНИНА През време на тая служба ми дадоха около един месец отпуска, но аз я взех като поисках един билет до Бургас и обратно, нали съм от него край, исках същевременно да посетя някои мои роднини, които изобщо не познавах. Бях слушал за тях само от някои близки, от чичо Драган, който беше отишъл в Белгия.
Той пишеше, че имам леля в село Моравка, казва се Мария Димова
Казълова
, Омурташко, че имам чичо в Сливен - Георги Колев, че имам чичо в с.
Тича, Котленско - Петко М. Колев, обаче не ги познавах. Даже не бяха ни писали дори. И тъй като минах през Сливен, там гостувах на брат Калканджиев и на брат Стоян Каравълев. Последния, с когото бяхме ходили на сините камъни и на Даулите и с когото бяхме посрещали Новата 1934 г.
към текста >>
75.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Разказът
е автентичен, тъй като е записан на касетофон с малки изменения в реда на опитностите му, за което отчасти и той самия е настоявал.
Малко са тия, на които Гради не е помагал. Лично на мен той с готовност е правил услуга. Идеята за написването опитностите на Гради дойде съвсем случайно, но не от случайни хора, а поради задвижване въпроса за написване опитностите на други приятели както и тия на брат Петър Филипов, за когото търсихме сведения. А Гради познаваше много добре брат Петър Филипов още от Горна Оряховица, от Бургас, Варна, Русе, Рила, Изгрева. После Гради беше бригадир в Паркрострой и Петър му беше подчинен, както и други наши приятели.
Разказът
е автентичен, тъй като е записан на касетофон с малки изменения в реда на опитностите му, за което отчасти и той самия е настоявал.
Записът отне две години време от есента на 1986 до 1988 г. поради това, че той много бавно разказва по причина на заболяването си. Но в това време успяхме да запишем най-важните случки от живота на Гради и най-вече тези, които имат връзка с Учителя и братството. Аз посетих Гради през 1985 г. няколко пъти.
към текста >>
76.
18. Учителят и Христа
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Както отивал към нея
образът
Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа.
Нали е събор. Един ден тя пак се качва горе в салона. В това време Учителят свирел на цигулка. Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез цигулката си. Когато тя отишла да мете Учителят престанал да свири и тръгнал към нея.
Както отивал към нея
образът
Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа.
Той я запитал: „Кой съм аз? “ Но на нея устата се била сковала и не можела да отговори пред това преобразование, което станало пред очите й. Нищо не отговорила. Втори път пак така. Получил се образът на Учителя и после изчезнал и пак се получил образа на Христа.
към текста >>
Получил се
образът
на Учителя и после изчезнал и пак се получил образа на Христа.
Както отивал към нея образът Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа. Той я запитал: „Кой съм аз? “ Но на нея устата се била сковала и не можела да отговори пред това преобразование, което станало пред очите й. Нищо не отговорила. Втори път пак така.
Получил се
образът
на Учителя и после изчезнал и пак се получил образа на Христа.
Той отново я запитва: „Кой съм аз? “ Тя пак не можела да говори. И трети път пак се повторило това нещо. Образът на Учителя отново изчезнал, за да се появи образа на Христа. Образът отново я запитал: „Кой съм аз?
към текста >>
Образът
на Учителя отново изчезнал, за да се появи образа на Христа.
Втори път пак така. Получил се образът на Учителя и после изчезнал и пак се получил образа на Христа. Той отново я запитва: „Кой съм аз? “ Тя пак не можела да говори. И трети път пак се повторило това нещо.
Образът
на Учителя отново изчезнал, за да се появи образа на Христа.
Образът отново я запитал: „Кой съм аз? “ И пак изчезнал и се заменил с образа на Учителя. И трите пъти сестра Иларионова не могла да отговори. Минал целият ден и вечерта когато се прибирали вкъщи, а Учителят нощувал у Иларионова, тя Му казала: „Учителю, аз разбрах, че в миналото Вие сте били Христос! “
към текста >>
Образът
отново я запитал: „Кой съм аз?
Получил се образът на Учителя и после изчезнал и пак се получил образа на Христа. Той отново я запитва: „Кой съм аз? “ Тя пак не можела да говори. И трети път пак се повторило това нещо. Образът на Учителя отново изчезнал, за да се появи образа на Христа.
Образът
отново я запитал: „Кой съм аз?
“ И пак изчезнал и се заменил с образа на Учителя. И трите пъти сестра Иларионова не могла да отговори. Минал целият ден и вечерта когато се прибирали вкъщи, а Учителят нощувал у Иларионова, тя Му казала: „Учителю, аз разбрах, че в миналото Вие сте били Христос! “
към текста >>
77.
3. Първата среща с Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Образът
лъчезарен, движения плавно, отмерени, лице свежо, подвижно, всичко у Него беше в пълна хармония, красота, подвижност, изящество, едно чудно спокойствие излъчваше.
Първия ми въпрос към Него беше: „Учителю, как да работа в живота си? Как да постъпвам разумно, според Учението на Бялото Братство? “ Рече светлия кротко, тихо, благо: „Внесете светлина във вашия ум, топлина във вашето сърце и калете волята си. Рекох, калете волята си! “ А гласът Му звучеше като хилядострунна арфа, неземна музика.
Образът
лъчезарен, движения плавно, отмерени, лице свежо, подвижно, всичко у Него беше в пълна хармония, красота, подвижност, изящество, едно чудно спокойствие излъчваше.
Каква доброта лъхаше, каква разумност. Тъй приятно ми бе да гледам образа Му от светлина и слушам говора Му - музика. Най-великия Син на епохата, не беше обикновен човек, така гледаха очите ми и така бе. Продължаваше все тъй тихо: „Не искайте пълна кошница с житни зърна вземете само няколко“, говореше Мъдреца. „При един Учителя отишли двама ученика.
към текста >>
78.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
В бъдеще няма да има
съблазън
, понеже хората ще живеят в любовта.
Нямаш ли любов, те си радостен и доволен, не ти се работи. Любовта е Божествена храна, с която хората живеят и възкръсват. Всичкият лед ще се стопи и на вода ще стане. Зимата си отива. Иде духовна пролет.
В бъдеще няма да има
съблазън
, понеже хората ще живеят в любовта.
А законът на любовта е изобилие. Има един Божествен план, по който ще се оправи светът“. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Поздравяват ви братята и сестрите, които са тук: д-р Иван Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Савка, сестра Стойна Христова, сестра Еленка Григорова и всички други. Пожелавам ви всичко хубаво и светло!
към текста >>
79.
8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за
ентусиазъм
, трябва да кажа, че той не е останал единствен.
Защо тогава не сме палили огън за чая, не ми е известно, но самоварите скоро се указаха неудобни и преминахме към веселия огън. Пътуваме бавно с почивки под звездното небе, лъха ни нощния хлад, слушаме навремени да пеят петли и малко преди изгрев, пристигаме на бивака и се нареждаме все така безшумно край източната страна на скалата, за да посрещнем слънцето. Настъпва хубав, светъл ден, изпълнен с песни, с радост, със слово. След обед радостта ми малко потъмнява, трябва да сляза по-рано от другите, предстои ми завръщане по дългия път до село. Не съм запазила спомен от умора, късно през нощта се намират в малката си стая, където след кратък укрепителен сън съм готова за работа в училище.
Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за
ентусиазъм
, трябва да кажа, че той не е останал единствен.
По-късно такъв се повтори в друга форма от Берковица, от Русе, където отидох да видя Учителя с цената на две безсънни нощи по влакове, а когато заучителствувах по-близо до София, тия кратки няколкочасови посещения при Учителя, било само за беседа и среща с Него, било за екскурзия или концерт зачестиха. Защото те ми носеха радост, те ми повдигаха духа. Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си. Знаех, че се числя към едно голямо общество, което е моя желана, идейна среда и съзнанието за това подхранваше моята самоувереност и смелост дори. Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя.
към текста >>
80.
15. НАША ФАНА
,
,
ТОМ 8
А тук Учителят употреби
изразът
"наша Фана", защото този израз е специфичен за моя брат.
И както каза при друг случай: Който пита, той взема питата, така и сега аз трябваше да получа наградата. След като ни изведе из хаоса на неразбраното и неориентирано положение, Той каза шеговито: 1. Наша Фана 2. То поникна каквото фана, и се фана. всичко стана.
А тук Учителят употреби
изразът
"наша Фана", защото този израз е специфичен за моя брат.
Той, като дете, играеше с една наша братовчедка, която наричаха също Фана и за разлика от нея, казваше за мене наша Фана. Учителят, подчертаваше значи, че в момента присъствува тук и моят брат и детския израз да зарадва както него, така и мене. А разбира се този израз Учителят не е чувал. Той е употребяван в нашето детство, в родния град Карнобат, а събитието, което ни сполетя стана в София, като възрастни. Какво ли не знае Учителят и какво ли не може.
към текста >>
81.
36. ПЕТРОВДЕН- РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
И
образът
мил е вече в салона, е вече пред очите -катедрата скромна излъчва живот. 3.
-Преди пет е. Зората? - Прекрасна. Да. Празникът тихо пристъпва с Любов. Душата се радва, сърцето потрепва, предвкусили с обич от благото днес. 2. Вратата се горе безшумно отваря, по стълбата стъпки.
И
образът
мил е вече в салона, е вече пред очите -катедрата скромна излъчва живот. 3.
И Словото светло заструи велико, Великият, скромен, прекрасен и мил, Го прави по-зряло, Го прави светящо. Богато и щедро Ръката лъчи. 4. И леко повдигна душите нагоре, и леко окриля сърцата Той днес, умът просиява, Той го озарява -Петровден е днеска! Да! Празник Велик!
към текста >>
82.
58. КВАРТАЛЪТ ИЗГРЕВ - 1921-1972
,
,
ТОМ 8
Небивало вдъхновение,
ентусиазъм
и подем във всяка област!
В първо време насядаха хората върху одеяла, понеже столовете не бяха дошли още, върху възглавници, или оставаха прави, заглеждаха се във великия, светъл и скромен образ и се заслушваха в думите, полетяваха в мислите, обхождаха с новата мисъл земята и небето, слънца и планети, галактики и небули. И наново стъпваха на земята, когато Учителят станеше от стола и с една невидима благодарност, голяма и сърдечна, изговаряше: "Отче наш", за да подемат Господнята молитва и слушателите, които започваха да се учат да благодарят. И имаше за какво да се благодари. Новата мисъл превземаше умовете. Новата Любов изпълваше сърцата и хората се срещаха като новородени в един нов свят, красив и безпределен, готови за творчество, готови за работа върху своето изостанало съществувание.
Небивало вдъхновение,
ентусиазъм
и подем във всяка област!
Човекът погледна в себе си. Ужасен от своята изостаналост, той искаше да се затича, да полети. Но природата скокове няма. Клетка по клетка се развива всеки организъм. Последователно, без прекъсване, без отлагане.
към текста >>
83.
79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА
,
,
ТОМ 8
Задъхвах се, падах и се усмихвах на безсилието си, на човешкото безсилие изобщо пред такава беда и виках "
Азът
" в човека да дойде да премери силите си с природата сега.
" "Дайте ми, моля, само един хляб и да си отивам", се обърнах аз към брат Николай, като отказах да се грея на запаления огън, защото ми беше още топло, и защото бързах да се огъна в моя топъл юрган. Взех хляба и тръгнах по обратния път. Пряспата минах по същия начин, но по-нататък пътят се затрудни. Вятърът силно блъскаше снежинки в очите, почвата под снега мокра и закрита изненадваше и аз падах и ставах не веднъж. И все се учудвах, не вярвах на очите си, и все ми беше смешно.
Задъхвах се, падах и се усмихвах на безсилието си, на човешкото безсилие изобщо пред такава беда и виках "
Азът
" в човека да дойде да премери силите си с природата сега.
Топлите картошки, които ни донесоха в палатката за обед бяха богатство. Топлата вода, която получихме за чай, беше голямо богатство в този ден. А посещението, което брат Борис Николов ни направи през многото сняг, беше благодат. Като че ли Учителят ни благ отвори вратата на палатката и попита сърдечно: "А как сте вие? " Изненадващ беше следният ден.
към текста >>
84.
25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 8
Тя имаше, в пеенето си имаше
разказът
.
В: Разказвали са ми, че нейното изпълнение било едно от най-добрите. Д: Да. Много добро. В: Жалко, че не записахме нищо и не остана време. Д: Тя имаше един такъв особен матов тембър и много хубава дикция имаше тя.
Тя имаше, в пеенето си имаше
разказът
.
Много певци нямат дикция и чувстваш, че говорят, но те тук-таме изгубват от текста, а това е един важен компонент. Щото този компонент текста е накарал композитора да напише музиката. Тя имаше една много хубава дикция. Самата й постановка беше такава и затова въздействието е много силно, защото друго е да чуеш мелодията, а пък да потъва някъде в нея текста, друго е когато чуе. И целият израз, който имаше нали на лицето си идваше от текста.
към текста >>
85.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ
,
,
ТОМ 8
1944 г., когато се взе решение в Палестина да се направи държава Израел, те там тия пясъци и пустини със злато сигурно ги откупиха и Буча дойде с един
ентусиазъм
, с една радост го каза това нещо на Учителя.
Д: До тогава българските владици не ги носеха, а само руските владици имаха бели килимавки и той си постави бяла килимавка след 9.IX.1944 г. Направи една постъпка напред. Така че, разбира се, аз не мога да говоря много за Стефан, защото как да ти кажа, далеч ми е бил в обсега на вниманието, но това, което знам от баща си и от някои места. В: За опитността на Буча Бехар с Учителя и за евреите. Д: А, да.
1944 г., когато се взе решение в Палестина да се направи държава Израел, те там тия пясъци и пустини със злато сигурно ги откупиха и Буча дойде с един
ентусиазъм
, с една радост го каза това нещо на Учителя.
Той каза: "Там ще ги сполети най-лошото евреите, ще преживеят най-лошото евреите, което са преживели досега. И от сега започват техните истински страдания". И действително, там се удариха две от най-жестоките идеологии от стария завет и мюсюлманството в жестока война. Те казват: "Господи, унищожи всички, остави само нас". И исляма и той също и той е арабския свят и както виждаме какво стана - войни.
към текста >>
86.
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.
,
ТОМ 8
Разказът
ми за срещата с Вангя наведе Грива на мисълта да поиска нейната помощ.
" Отвърнах й: "Бъди спокойна - всичко е наред! " За моя най-голяма изненада се оказа, че в тъмнината аз погрешно съм заредил камерата с един къс филм и голяма част от "щраканията" ми били напразно. Въпреки това останаха и няколко задоволителни снимки за веществено доказателство и спомен от срещата ни. Най-същественото от тази среща бяха обаче някои важни последствия, подробностите около камъчето. Тъкмо по това време цялото братство на Изгрева беше много загрижено от налагащото се предстоящо освобождаване на мястото на Учителя, за което било взето съответно решение, остановяващо разкопаването на гроба и изнасянето на костите.
Разказът
ми за срещата с Вангя наведе Грива на мисълта да поиска нейната помощ.
Аз не зная доколко той е отразил тази среща в спомените си - зная само това, което той тогава ми разказа. Само няколко дни по-късно той заминава за Петрич и се среща с Вангя, като от самото начало поставя въпроса тя да поиска от Тодор Живков да отмени решението за опразване на мястото на Учителя. Вангя му отказва да говори с Живков, като заявява: "Ако Бог е решил костите на Петър Дънов да видят бял свят, така ще бъде". Тогава Грива й отговаря, че това не е решение на Бога, а е решение на някои хора. Обръща й внимание на нейните думи пред мен, че това място е свято, като я запитва колко свети неща са останали на българите и още веднъж настоява тя Вангя, да попречи за изпълнението на това решение.
към текста >>
След тези негови думи - също както по време на моята среща с Вангя -
изразът
на лицето й в миг се променил и тя казала, че ще направи всичко възможно.
Аз не зная доколко той е отразил тази среща в спомените си - зная само това, което той тогава ми разказа. Само няколко дни по-късно той заминава за Петрич и се среща с Вангя, като от самото начало поставя въпроса тя да поиска от Тодор Живков да отмени решението за опразване на мястото на Учителя. Вангя му отказва да говори с Живков, като заявява: "Ако Бог е решил костите на Петър Дънов да видят бял свят, така ще бъде". Тогава Грива й отговаря, че това не е решение на Бога, а е решение на някои хора. Обръща й внимание на нейните думи пред мен, че това място е свято, като я запитва колко свети неща са останали на българите и още веднъж настоява тя Вангя, да попречи за изпълнението на това решение.
След тези негови думи - също както по време на моята среща с Вангя -
изразът
на лицето й в миг се променил и тя казала, че ще направи всичко възможно.
И наистина, малко по-късно решението за освобождаване на мястото на Учителя беше отменено.
към текста >>
87.
6. И ГОСПОД СТАРИ ХОРА НЕ ИСКА
,
,
ТОМ 8
В тази възраст на младост у човека има стремеж, сили, търсения,
ентусиазъм
идеали и колко е важно накъде човек ще насочи всичките си тези сили на младостта.
" Макар и срамежливо, отговарях: "О-о, не, в никакъв случай". Веднъж Учителят е вън на двора и аз споделих с Него онова, което г-жа Малинова искаше от мен, да си разменим местата. Той стана много сериозен и каза: "И Господ стари хора не ще! " Тогава не Го разбрах напълно. Но по-късно, когато станах по-възрастна разбрах какво означават тези думи.
В тази възраст на младост у човека има стремеж, сили, търсения,
ентусиазъм
идеали и колко е важно накъде човек ще насочи всичките си тези сили на младостта.
И ако на младини човек има този стремеж към Господа, то на улегнала възраст може да му се даде повече дълбочина, но в никакъв случай не може да получи този силен устрем на младостта. Младостта е едно, а старостта е друго. Едното е началото, другото е краят, които трябва да се съединят в кръг, за да се завърши успешно живота на човека на земята.
към текста >>
88.
24. НА РИЛА С КОНОПЕНИТЕ РОКЛИ
,
,
ТОМ 8
Образът
на Учителят бе съсредоточен, може би бе в молитвено състояние, наглед затворено и малко строго, това изражение почувствах в този момент.
Учителят бе в ъгъла на купето във влака, съсредоточен както винаги. Видях Го от прозореца, когато слезнах на перона. Щом си помислих, дано се обърне да ме погледне, Той си обърна очите и ме погледна. Помня, че заплаках, защото имах силно желание да замина заедно с тях. Мил, благ поглед, който никога не желая да забравя и нека Бог вечно го остави в сърцето и в душата ми.
Образът
на Учителят бе съсредоточен, може би бе в молитвено състояние, наглед затворено и малко строго, това изражение почувствах в този момент.
Но очите, тези очи, които говорят на душата, чийто поглед никога не можеше да се забрави. След три дни тръгва втора група и от Него веднага ми се нареди и аз да замина. Дадоха ми палатка, по право приспособление за палатка. И щастлива и доволна тръгнах с тези пари, с които мислех да си купя конопена рокля. Не исках даже да чакам да получа пари от родителите си.
към текста >>
89.
84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА
,
,
ТОМ 8
Беше предвидено братската учителска среща да мине с едно събрание, но големия интерес и
ентусиазъм
, наложиха тя да се продължи в три събрания.
Учителят й казал още, вместо молитва да се произнасят с движение думите: "Да мислим добре, да чувстваме добре и да работим добре". Един учител препоръча вместо молитва да се произнася възпитателен лозунг с песен. Друг препоръчва вместо молитва да се произнася подходящо мото. Изнесе се и следната идея на Учителя: Да се молим за учениците, които ние възпитаваме. Върху подобни и други педагогически въпроси се препоръча специалната педагогическа беседа на Учителя, в тома: "Да възлюбим" (Втория младежки събор, 1924 г.) Изтъкна се още идеята на Учителя да се използва закона на съответствието (аналогията), за да се представи на децата отвлеченото, нагледното.
Беше предвидено братската учителска среща да мине с едно събрание, но големия интерес и
ентусиазъм
, наложиха тя да се продължи в три събрания.
Възторгът на учителите - братя и сестри - бе особено голям, също и готовността на всички за творческа работа за новото бе изненадващо силна. В края се изтъкнаха някои важни мисли, казани от Учителя в беседата, държана на 1.1Х.1942 г., на братската учителска среща. "Трябва да се започне с фактите: с реките, изворите, електричеството и прочие. Преди изучаване на фактите не можем да говорим теоретически. Докато човек се занимава с чужди мисли, той е в автомобила, автомобилът го движи, когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам се движи.
към текста >>
90.
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП
,
,
ТОМ 8
А брат Методи Константинов, който също констатира тази тревога на Учителя около Савка със своя мъжки ум, астрален мъжки ум да го кажа направо, казва: "Учителю, Вие с Вашата тревога около Савка внасяте някакси
съблазън
", такова нещо Му казал.
" За мене беше ясно. Аз веднага си обясних психологически всичко. Учителят е бил в друго поле и е търсил може би причината за нейното страдание. Впоследствие обаче когато с други е разговарял. Аз го чух от други наши приятели, Учителят е казал, че Савка е била прицел на нападение на Черната ложа, което е вече едно указание, че и българския цар Борис III и той ще бъде точно така прицел на такива едни нападения и затова Савкиното състояние Го е държало в голямо напрежение.
А брат Методи Константинов, който също констатира тази тревога на Учителя около Савка със своя мъжки ум, астрален мъжки ум да го кажа направо, казва: "Учителю, Вие с Вашата тревога около Савка внасяте някакси
съблазън
", такова нещо Му казал.
"Учителят казал: "Как няма един астроном да се тревожи, когато загуби астрономическата си тръба". Значи за Него съзнанието на Савка е било един поглед, било едно огледало и отражение чрез което Той е изучавал, проучавал и е следял живота в един свят. В: Какво ще ми кажете за Савка? Веска: А-а, за Савка искам специално да разкажа. Това беше за мене изключителен ученик на Учителя. Несравним.
към текста >>
91.
29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Обаче бати Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво
образът
да му се вае от камък или от цимент и какви ли не материали бюстове, даже и да се правят снимки и портрети дори, знаейки този закон отговаря, но сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден бати Ради както се връща с чувала, той се спира при него и казва. Просто в момента се ориентира към него и категорично се спира на него, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий".
Обаче бати Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво
образът
да му се вае от камък или от цимент и какви ли не материали бюстове, даже и да се правят снимки и портрети дори, знаейки този закон отговаря, но сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
Ще имаш моя отговор". И отива при Учителя, споделя с Учителя тази си среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Понеже той е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. И тогава вече бати Ради решава, тъй че този паметник е от 1937 г., който виждаме сега на бул.
към текста >>
92.
БРАТ РАДИ
,
,
ТОМ 8
Обаче бати Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво
образът
да му се вае от камък или от цимент и какви ли не материали бюстове, даже и да се правят снимки и портрети дори, знаейки този закон отговаря, но сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден бати Ради както се връща с чувала, той се спира при него и казва. Просто в момента се ориентира към него и категорично се спира на него, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий".
Обаче бати Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво
образът
да му се вае от камък или от цимент и какви ли не материали бюстове, даже и да се правят снимки и портрети дори, знаейки този закон отговаря, но сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
Ще имаш моя отговор". И отива при Учителя, споделя с Учителя тази си среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Понеже той е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. И тогава вече бати Ради решава, тъй че този паметник е от 1937 г., който виждаме сега на бул.
към текста >>
93.
43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Четейки книгата моят
ентусиазъм
и възхищение за организатора на експедицията Сър Джон Хънт и членовете на неговия тим нарастваше непрекъснато, тъй като всяка глава ни разкриваше високо развити добродетели, морални качества, интелигентност и благородство на духа на тези мъже.
43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ Декември 1954 г., когато един мой приятел, който беше получил прочутата книга "Събитието на Монт Еверест" написана от Сър Джон Хънт ми я предложи.
Четейки книгата моят
ентусиазъм
и възхищение за организатора на експедицията Сър Джон Хънт и членовете на неговия тим нарастваше непрекъснато, тъй като всяка глава ни разкриваше високо развити добродетели, морални качества, интелигентност и благородство на духа на тези мъже.
За пръв път човек се изкачваше на най-високия връх на Земята -Монт Еверест. Аз бях особено дълбоко развълнувана и трогната когато четях последната глава на книгата където Сър Джон Хънт казва, че успехът принадлежи също така и на всички работници от заводите, които са приготвили екипът на неговия тим, на всички мъже, които са били кандидати за тима, обаче не са взели участие в събитието и на всички онези експедиции, които са жертвали живота си и са загинали на път към върха. Така аз реших да пиша писмо на сър Джон Хънт и да поздравя него и неговия тим с това, че са осъществили една лелеяна мечта на човечеството. По-късно имах възможност да прочета и книгата написана от шерпата Танцинг Норгей. Съжалявам, че нямам копие от моето първо писмо адресирано до сър Джон Хънт, защото аз не очаквах да получа отговор на моето писмо, знаейки колко много беше той зает по това време.
към текста >>
94.
14. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ЛУИ И АРЛЕТ ГОБО
,
,
ТОМ 8
За Мишел, в неговото съзнание
образът
на Учителя е абсолютно ясен.
Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет. Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя. Има още една двойка французи, извънредно много предани на Учителя - Мишел Моние и неговата съпруга Люс Моние. Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж. По-късно те отидоха да живеят в южна Франция и с тях отново се срещнахме на тези курсове, които семейство Гобо организират в Алпите.
За Мишел, в неговото съзнание
образът
на Учителя е абсолютно ясен.
За него няма никакво съмнение, че всъщност с идването на Учителя Петър Дънов Беинса Дуно на тази земя се реализираха думите на Христос, че аз ще ви изпратя Духът на Истината, който ще ви научи. И всъщност според Библията напълно в тяхното съзнание намериха разрешението на въпроса, че Великият Пратеник на Небето отново дойде и то в България и предаде Божественото Учение на българска реч. На мене това ми е интересно, че те имат будно съзнание и че по вътрешен път са открили Мисията на Учителя и Истината за Учителя. Те също всъщност не се интересуват от делото на Михаил Иванов и нямат нищо общо с тази група. За Франция всъщност тази група минава като една секта.
към текста >>
95.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Изразът
"по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно.
Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя.
Изразът
"по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно.
Вместо да проучат този въпрос и да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те застъпват едно своеобразно становище, което не търпи критика. Те даже не са пожелали да чуят нашите хармонизации. Аз казвам и на друго място в доклада, че ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа с нашите хармонизации, но ние сме на мнението, че многогласието е по-висш стадий в музиката от едногласието. Учителят обичаше всички музиканти, които бяха около Него. Той насърчаваше всички до един да работят с Неговите песни, да ги хармонизират, аранжират, да ги разработват.
към текста >>
96.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ
,
Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр
,
ТОМ 8
При голям
ентусиазъм
и подем, направихме 2-3 репетиции на Изгрева в дома при Игнат Котаров, той имаше хубаво пиано, записахме 20-те предвидени песни успешно с любителски магнетофон.
Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри. До 1972 г. имах вече аранжирани 20 хубави песни на Учителя и предприех техния магнетофонен запис. Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабас-титката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки. За солисти певци поканих Весела Несторова - сопран; Росица Янчева - сопран, Виолета Младенова - драматичен сопран и Тодор Маринчевски - оперен баритон, все наши добри певци.
При голям
ентусиазъм
и подем, направихме 2-3 репетиции на Изгрева в дома при Игнат Котаров, той имаше хубаво пиано, записахме 20-те предвидени песни успешно с любителски магнетофон.
Брат Галилей, който вярваше напълно в моите творчески възможности все пак, без да ми каже предварително, занесъл касетата със записа за мнение на Стоян Сертев. Той беше цигулар от първият прочут български квартет: Аврамов, отличен инструменталист. Този квартет е концертирал на Изгревска сцена. Живеейки в близост до Изгрева, Сертев знаеше, че Учителят е дал някаква музика на своите последователи, но нищо повече. Галилей му пуща по ред записаните песни и мелодии.
към текста >>
97.
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
Започнаха да събират материали от София и провинцията и да му ги предават и то при един необикновен
ентусиазъм
, че се подготвя историческа книга за Учителя.
209, N0 10; том IV, стр. 516, N0 69; том V, стр. 549, N0 12, стр. 552, N0 213. След многократни съвещания бе решено да се даде тази задача на Георги Томалевски, който като писател и вещ в перото трябваше да подреди, подготви и да представи материала.
Започнаха да събират материали от София и провинцията и да му ги предават и то при един необикновен
ентусиазъм
, че се подготвя историческа книга за Учителя.
В София Никола Нанков му предаде един голям архив, който бе събиран от него десетки години за историята на Братството, както и опитности на ученици, които му ги бяха предали за съхранение и архив. Друг, който бе работил бе Галилей Величков, който бе вече написал собственоръчно своите опитности и по-кьс-но бяха издадени в "Изгревът", том IV, стр. 52-143, както и следващата част от стр. 144-239, която бе диктувана на Вергилий Кръстев. Също в том I, стр.
към текста >>
98.
Съдържание
,
,
ТОМ 9
Образът
на Учителя през моите очи..................................... .525 3.
Съдържание 1. Родена в робство под пътеводна звезда и освободена чрез Дух и Слово............................................................................3 2.
Образът
на Учителя през моите очи..................................... .525 3.
Моят роман................................................................................576 4. Записване Словото на Учителя Беинса Дуно.........................669 5. Духът на Истината в Словото на Учителя Дънов, Всемировия Учител - Беинса Дуно и Духът на заблуждението в езиците и думите на человеците земни / Вергилий Кръстев..........756 ******* Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен набор Яна Петрова Попянева Компютърна обработка Вихър Пенков Коректор Ефросина Ангелова-Пенкова Печат „АБАГАР" ООД - Велико Търново Тираж том IX - 2000 броя
към текста >>
99.
П Р Е Д Г О В О Р ( В Ъ В Е Д Е Н И Е )
,
д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Това бяха три раздела: „Записване Словото на Учителя", „
Образът
на Учителя през моите очи" и „Моят роман".
И тя бе запазена, благодарение на небето. 8. Първият етап от моята работа бе завършен, като записах всичко от начало до края на това което тя си припомняше от 1970 до 1980 год. Вторият етап бе, да прегледам нейните три текста, които тя бе приготвила в мое отсъствие от България, през 1983-1986 год., когато бях на работа в Либия като лекар. Тези три папки бяха изготвени от нея по моя програма и мое настояване. Тя ги беше записала всичко на стенограма, извикала машинописка и издиктувала стенограмата.
Това бяха три раздела: „Записване Словото на Учителя", „
Образът
на Учителя през моите очи" и „Моят роман".
Аз ги получих от нея, прочетох ги, направих си нужните въпроси и с тях и папките седнал пред нея, пред микрофона я разпитвах и тя разказваше. Така се оформиха „Бележките" след всеки един раздел, който поместваме. Третият етап бе най-трудният. Аз разполагах с една торба записки. Обикновено когато тя разказваше, аз си записвах само по 1-2 изречения по даден случай.
към текста >>
Разказът
на Елена Андреева се свежда до въпроси от моя страна и отговори от нея.
Как да се предадат направените записки. Да се редактират от мен, за което имах право или да се пуснат дословните разговори. Решението бе взето преди да почна да работя върху спомените. Реших да включа дословно целият запис така както е протекъл нейния разказ. По моя преценка съм поставил подходящи заглавия. 11.
Разказът
на Елена Андреева се свежда до въпроси от моя страна и отговори от нея.
Този необятен, уникален разказ не можеше да се редактира, защото ще се промени духа на целият този процес. Тези записи са правени в един период от 1970 -1987 год. и понякога се появават повторения и се разказва за едно и също нещо. Наистина се разказва за едно и също събитие, но се разказва по друг начин, от друга гледна точка, от друга проекция. И най-важното е, че се защитава съвсем друга теза и за доказателство се превежда този разказан вече случай.
към текста >>
100.
ПРОТОКОЛ
,
д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 година спомени от пребиваването ми в школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки както следва: а/ Моят роман б/
Образът
на Учителя в/ Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно 3.
серия В № 0409822, изд. на 03.06.1983 г. от V р-но управление гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, вследствие напредналата си възраст и съзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътствуващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде за поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящето завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, накои печатни материали и други текущи написани неща. 2.
Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 година спомени от пребиваването ми в школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки както следва: а/ Моят роман б/
Образът
на Учителя в/ Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно 3.
В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на школата както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно работейки с него успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, като за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моя стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата която му предстои да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единствения човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г.
към текста >>
НАГОРЕ