НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
232
резултата в
92
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Стига само видът, формата и
образът
да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.
Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове. Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи.
Стига само видът, формата и
образът
да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.
Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега.
към текста >>
Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и
образът
да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията? Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ” 2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове.
Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и
образът
да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.
3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат.
към текста >>
[10]
Изразът
е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит.
В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена.
[10]
Изразът
е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит.
12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл. [12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало Учителят тържествено отбелязва на 22.03.1914 г.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Учителят за грехопадението: „
Разказът
за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението.
Учителят за грехопадението: „
Разказът
за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Изразът
произхожда от Бит.
дял втори – І.2:7. [134] Вж. дял първи – ІІ.2.2. [135] „Вавилонско стълпотворение” – ивр. бъркотия, неразбория.
Изразът
произхожда от Бит.
11:1-9, където след потопа синовете на Ной и техните племена се събрали на едно място и решили да издигнат във Вавилон кула (стълп) до небето. Бог се разгневил на това начинание и разбъркал езиците им, за да не могат да се разбират помежду си. Така те се пръснали по света, без да могат да продължат строежа на кулата. [136] Закон на Нютон за гравитацията – всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях. Например силата на привличане (F) между двe материални точки с маси M1 и M2 на разстояние S една от друга се изразява с F=G.M1.M2/S2, където G е гравитационна константа.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Азъ
ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа.
Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ.
Азъ
ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа.
Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
към текста >>
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото
Азъ
Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето
Азъ
се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ.
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото
Азъ
Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето
Азъ
се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене.
към текста >>
Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли
Азъ
самъ животъ?
Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде.
Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли
Азъ
самъ животъ?
Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ?
към текста >>
Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ
Азъ
?
Яжъ и пий, това е то цѣльта. Но това мѫдрость ли е? Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта? Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани? Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта.
Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ
Азъ
?
Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ.
към текста >>
Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ
Азъ
Богъ вѣликий.
Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта? Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани? Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта. Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ?
Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ
Азъ
Богъ вѣликий.
Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ. Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си.
към текста >>
Съмъ ли
азъ
единъ който трѣбва да се прѣзира?
И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли.
Съмъ ли
азъ
единъ който трѣбва да се прѣзира?
И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли? Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си? и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си?
към текста >>
Ето живъ съмъ
Азъ
, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога.
Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си.
Ето живъ съмъ
Азъ
, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога.
Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение.
към текста >>
Азъ
съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения.
Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии. Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана. Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели.
Азъ
съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения.
Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ. И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь. Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на народитѣ. Ето ще съкруши орѫжията на народитѣ и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие. Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ.
към текста >>
Азъ
съмъ пѫтя и Живота.
Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си.
Азъ
съмъ пѫтя и Живота.
Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ.
към текста >>
Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и
Азъ
съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще.
Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота.
Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и
Азъ
съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще.
Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.
към текста >>
Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че
Азъ
говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ.
Азъ съмъ пѫтя и Живота. Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ?
Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че
Азъ
говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ.
Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ. Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината. Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими.
към текста >>
Азъ
съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.
Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.
Азъ
съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.
Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината. Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими. Богъ е Богъ Тайна вѣлика. Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя.
към текста >>
Азъ
съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство.
Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.
Азъ
съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство.
Словото ми е духъ и истината. Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими. Богъ е Богъ Тайна вѣлика. Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя. Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява.
към текста >>
Ето
азъ
те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими.
Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ. Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината.
Ето
азъ
те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими.
Богъ е Богъ Тайна вѣлика. Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя. Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява. Той тѣ пази и крѣпи винаги. Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ мисли за тебъ!
към текста >>
И Рече Господъ, Господу моему:
Азъ
съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината.
Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята.
И Рече Господъ, Господу моему:
Азъ
съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината.
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
към текста >>
Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой,
Азъ
днесъ тя родихъ.
Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой,
Азъ
днесъ тя родихъ.
Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
към текста >>
А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че
Азъ
съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене.
А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че
Азъ
съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь.
към текста >>
Този истиний съмъ
Азъ
единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Този истиний съмъ
Азъ
единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя.
към текста >>
Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато
Азъ
Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато
Азъ
Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ.
към текста >>
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето
Азъ
ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето
Азъ
ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си.
към текста >>
Защото
Азъ
съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде.
Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
Защото
Азъ
съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде.
Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за
към текста >>
Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето
Азъ
съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь.
А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде.
Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето
Азъ
съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь.
Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ.
към текста >>
спасение. А
Азъ
съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ.
Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за
спасение. А
Азъ
съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ.
Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ.
към текста >>
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и
азъ
съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми!
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и
азъ
съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи?
към текста >>
Азъ
ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото
азъ
съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя.
Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи? Не! Ето наврѣме ще тя посѣтя за да тя благославя.
Азъ
ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото
азъ
съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя.
Ако се бавя още то е съ цѣль, да дамъ врѣме. Азъ съмъ истий, днесъ и утрѣ. Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички.
към текста >>
Азъ
съмъ истий, днесъ и утрѣ.
Дълго ли ще се бавишъ Господи? Не! Ето наврѣме ще тя посѣтя за да тя благославя. Азъ ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото азъ съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя. Ако се бавя още то е съ цѣль, да дамъ врѣме.
Азъ
съмъ истий, днесъ и утрѣ.
Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти.
към текста >>
Онова което
Азъ
освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто?
Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти.
Онова което
Азъ
освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто?
Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона? И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.
към текста >>
Зощото не съмъ ли
Азъ
който изпълня закона?
Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто?
Зощото не съмъ ли
Азъ
който изпълня закона?
И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение.
към текста >>
И ако
азъ
дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ?
Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона?
И ако
азъ
дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ?
Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ!
към текста >>
Не съмъ ли
азъ
Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость.
Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона? И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ?
Не съмъ ли
азъ
Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость.
любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ! Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.
към текста >>
Азъ
съмъ Богъ!
И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение.
Азъ
съмъ Богъ!
Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си. Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ. Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти.
към текста >>
Азъ
съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ.
любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ! Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.
Азъ
съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ.
Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти.
към текста >>
Азъ
съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ.
Ще чуешъ гласътъ му и ще се възрадвашъ. Той ще ти направи знамѣние голѣмо, ще ти засвидѣтелсвува, че е вѣренъ. Ето той ще ти открие тайната. Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ. Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена.
Азъ
съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ.
Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина. Азъ съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость. Азъ съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги. Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ Любовь. Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость.
към текста >>
Азъ
съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость.
Ето той ще ти открие тайната. Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ. Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Азъ съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ. Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина.
Азъ
съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость.
Азъ съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги. Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ Любовь. Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость. Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ. Той ще извърши все що е говорилъ и все що е обѣщалъ.
към текста >>
Азъ
съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги.
Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ. Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Азъ съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ. Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина. Азъ съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость.
Азъ
съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги.
Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ Любовь. Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость. Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ. Той ще извърши все що е говорилъ и все що е обѣщалъ. Идатъ дни въ които праведнитѣ ще се радватъ че Господъ е тѣхенъ пастиръ.
към текста >>
Азъ
съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ,
азъ
съмъ онзи Богъ Любовь.
Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Азъ съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ. Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина. Азъ съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость. Азъ съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги.
Азъ
съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ,
азъ
съмъ онзи Богъ Любовь.
Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость. Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ. Той ще извърши все що е говорилъ и все що е обѣщалъ. Идатъ дни въ които праведнитѣ ще се радватъ че Господъ е тѣхенъ пастиръ. Стой твърдъ както и до сега.
към текста >>
Азъ
ида днесъ ида да тя благословя.
Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарностьта. Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. Господъ е крѣпъкъ въ всичко. Избраниятъ Божий Царь и священикъ Христосъ, Господъ на господарите.
Азъ
ида днесъ ида да тя благословя.
Азъ съмъ този който съмъ отъ начало. Богъ святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова. Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на любовьта все и въ все.
към текста >>
Азъ
съмъ този който съмъ отъ начало.
Той не приема одумванието и неблагодарностьта. Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. Господъ е крѣпъкъ въ всичко. Избраниятъ Божий Царь и священикъ Христосъ, Господъ на господарите. Азъ ида днесъ ида да тя благословя.
Азъ
съмъ този който съмъ отъ начало.
Богъ святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова. Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на любовьта все и въ все. Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота.
към текста >>
5.
Речник на остарели и чужди думи
(
Изразът
се среща в Стария завет, Песен на песните 2:1)
Прозябвам (остар.) - живея, прекарвам с.16 Рад, радо (остар.) - радостен, драг, благодарен; думата е изписана слято "нарадо" с предходната частица с.17 Сароново цвете - по името на плодородната долина Сарон.
(
Изразът
се среща в Стария завет, Песен на песните 2:1)
с.18 Уток (остар.) - поток, вада на река с.24 Исти (старобъл.) - истински, същински с.25
към текста >>
6.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение,
ентусиазъм
, чести колебания и двоумения.
Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити. 2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело.
Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение,
ентусиазъм
, чести колебания и двоумения.
Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина . Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите. От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент.
към текста >>
7.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на
Еразъм
до Томас Мор.
ДИАЛОЗИ НА РЕФОРМАЦИЯТА БЪЛГАРСКА Аналогията е най-първична и инстинктивна читателска интерпретация.
Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на
Еразъм
до Томас Мор.
В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли. В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е.
към текста >>
8.
Пеню Киров - №7
Изразът
„Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел.
Изразът
„Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с.
към текста >>
9.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Изразът
„Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел.
Изразът
„Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл.
5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с.
към текста >>
10.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Образът
на тоя свят прехожда.
Писах Ви от Варна и се надявам да сте получили писмото ми. Надявам се да сте сега по-добре, отколкото преди. Не трябва да се смущавате. Наредбите на тоя свят са непостоянни. Всичко се мени.
Образът
на тоя свят прехожда.
Почти всички са изложени на изпит. Дяволът не стои - и той работи усърдно за своето дело. Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа. И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама.
към текста >>
11.
№52 /Пеню Киров/
По разговора му разбирам, че на църквата им тук е писано от Варна да се пазят от нас, понеже
съблазън
сме всявали37.
Д-рът сам заръча да ти пиша това. Аз съзирам едно отклонение в Д-ра по Божията цел. Тъй разбирам, че той гледа да си уреди своите работи, така че впоследствие, както сам види за добре, тъй ще отива. Мелкон е добре, но и той някак, като че се съмнява. С Николай36 се събирахме.
По разговора му разбирам, че на църквата им тук е писано от Варна да се пазят от нас, понеже
съблазън
сме всявали37.
Твой верен в Христа Господа: П. Киров Приятелите тук подир заминаването ми никак не [са] се събирали. От всичко, що ти явявам, съм огорчен, но дано Бог уреди всичко. _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>
12.
№86 (Петър Дънов)
Пазете се от Лукаваго и не давайте място за
съблазън
.
Сега, ако имате любов, пазете заповедите. Нека всякой да усеща своето призвание. Нашата сила е Духът Господен. Ний разполагаме с много по-голяма сила, отколкото някои мислят. Но нашето желание е Любовта да тържествува, а не силата.
Пазете се от Лукаваго и не давайте място за
съблазън
.
А Господ на мира ще изпроводи своя Дух да ви укрепи и уякчи и да ви донесе мир и радост. В януарската книга на „Виделина" ви се дават всичките наставления, които трябва да пазите. Те скоро ще се отпечатат и вие ще ги имате на ръка за четение100. Молете се всички усърдно за успеха на делото. Поздрав към всички ви.
към текста >>
13.
№88 (Петър Дънов)
Това е
първообразът
на песента „Любовта е извор“.
той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
Това е
първообразът
на песента „Любовта е извор“.
На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
това е
първообразът
на песента „Любовта е извор“.
тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
това е
първообразът
на песента „Любовта е извор“.
На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г. І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове.
към текста >>
15.
43 ПИСМО
Образът
на тоя свят прехожда.
Писах ви от Варна и се надявам да сте получили писмото ми. Надявам се да сте сега по-добре, отколкото преди. Не трябва да се смущавате. Наредбите на тоя свят са непостоянни. Всичко се мени.
Образът
на тоя свят прехожда.
Почти всички са изложени на изпит. Дяволът не стои и той работи усърдно за своето дело. Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа. И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама.
към текста >>
16.
65 ПИСМО
Пазете се от лукаваго и не давайте място за
съблазън
.
Сега, ако имате любов, пазете заповедите. Нека всякой да усеща своето призвание. Нашата Сила е Духът Господен. Ние разполагаме с много по-голяма сила, отколкото някои мислят. Но нашето желание е Любовта да тържествува.
Пазете се от лукаваго и не давайте място за
съблазън
.
А Господ на мира ще изпроводи своя Дух да ви укрепи и уякчи и да ви донесе Мир и радост. В януарската книга на „Виделина" ви се дават всичките наставления, които трябва да пазите. Те скоро ще се отпечатат и вие ще ги имате на ръка за четене. Молете се всички усърдно за успеха на Делото. Поздрав към всички ви.
към текста >>
17.
88 ПИСМО
Само при такива условия могат да се развият онези душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума, да се
назърне
в невидимия мир на Светлите Духове.
Имайте Божията работа присърце и от горе ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора и Милкана, и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на Духа.
Само при такива условия могат да се развият онези душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума, да се
назърне
в невидимия мир на Светлите Духове.
Тези, които искат вашето повдигане, тези, които работят за спасението, които постоянно указват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат Волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа, тя принася плод много. Небето ще ви укаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътя ясен, стига вий да просите. На всички ония измежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, Мъдростта, Истината, ще им укаже съдействието си.
към текста >>
18.
236 ПИСМО
Да се възстанови
образът
на Божествените неща.
В него всяко нещо е предвидено и определено. Стига да бъдете верни, пътят ще ви се уясни. Само добрите работи изискват време и търпение. Тия неща вам са известни. Трябва миналото да се пресъздаде, да се очисти и обнови.
Да се възстанови
образът
на Божествените неща.
Душата да възкръсне. Духът да оживее, животът да добие неизменната своя основа и Бог да се възцари. Да се положи основата на Новия Олтар, да се съгради храмът на душата и да се обнови нейната държава. Дерзайте, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство. Така е казал Онзи, Който повдига человечеството.
към текста >>
19.
263 ПИСМА до други ученици
Образът
, това е Негова ръководящ дух.
Получих писмото ви. Това, което ви се е случило, провидението ще го превърне за ваше добро. Сега скръб изпълня сърцето ви, но един ден, когато разберете дълбоките Божии мисли и се научите напълно да се надявате нему, да го любите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и сила, ще проумеете, че детето ви се взема, за да му дадат много по-големи удобства за неговото духовно развитие. Детето ви е живо и се радва на Божията Виделина. Не скърбете, но се радвайте с него наедно в Господния път.
Образът
, това е Негова ръководящ дух.
Ваш верен П. К. Дънов -------------------------------------------- * Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък.
към текста >>
20.
За Любовьта
Но за да познае свѣтътъ, че
азъ
любя Отца, и както ми е Отецъ заповѣдалъ, така правя.
А плодътъ на Духа е любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость, въздържание: противъ таквизи нѣма законъ. Гал. 5:22,23 Ние любимъ него защото първомъ той възлюби насъ. I Иоан. 4; 19.
Но за да познае свѣтътъ, че
азъ
любя Отца, и както ми е Отецъ заповѣдалъ, така правя.
Станете, да отидемъ отъ тука. Св. Ев. Иоан.14; 31 И нека се веселятъ всички които се надѣятъ на тебе: Нека се радватъ за всегда, защото ти имъ си покровитель; И нека се хвалятъ въ тебе онѣзи които любятъ твоето име.
към текста >>
Който има моитѣ заповѣди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбенъ ще бѫде отъ Отца ми; и
азъ
ще го възлюбя, и ще явя себе си нему.
Пазете себе си въ любовьта Божия, въ ожидание на милостьта на Господа нашего Исуса Христа за животъ вѣченъ. Юдино 21 ст. Защото любовьта Христова ни принуждава; понеже сме разсѫдили за това че, ако е умрѣлъ единъ за всичкитѣ, то всичкитѣ сѫ умрѣли; II Кор. 5; 14.
Който има моитѣ заповѣди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбенъ ще бѫде отъ Отца ми; и
азъ
ще го възлюбя, и ще явя себе си нему.
Казва му Юда (не Искариотски): Господи, що е това дѣто ще явишъ себе си намъ, а не на свѣта? Отговори Исусъ и рече му: Който люби мене ще упази моето слово; и Отецъ ми ще го възлюби, и ще дойдемъ при него, и ще направимъ жилище у него. Ев. Иоан. 14; 21, 23. Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже мене възлюбихте и повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.
към текста >>
Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже мене възлюбихте и повѣрвахте, че
азъ
отъ Бога излѣзохъ.
Който има моитѣ заповѣди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбенъ ще бѫде отъ Отца ми; и азъ ще го възлюбя, и ще явя себе си нему. Казва му Юда (не Искариотски): Господи, що е това дѣто ще явишъ себе си намъ, а не на свѣта? Отговори Исусъ и рече му: Който люби мене ще упази моето слово; и Отецъ ми ще го възлюби, и ще дойдемъ при него, и ще направимъ жилище у него. Ев. Иоан. 14; 21, 23.
Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже мене възлюбихте и повѣрвахте, че
азъ
отъ Бога излѣзохъ.
Ев. Иоан. 16; 27.
към текста >>
21.
За Истината
Казва му Исусъ:
Азъ
съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ: никой не дохожда при Отца освенъ чрѣзъ мене.
За Истината
Казва му Исусъ:
Азъ
съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ: никой не дохожда при Отца освенъ чрѣзъ мене.
Ев. Иоан. 14; 6 Който говори отъ само себе си иска своята си слава; а който иска славата на оногози който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него. Ев. Иоан. 7; 18.
към текста >>
22.
За Добродѣтельта
Тогазъ
Царьтъ ще рече на тѣзи които сѫ отъ дѣсната му страна: Елате вие благословени на Отца моего, наслѣдвайте царството приготвено за васъ отъ създание мира; защото огладнѣхъ, и дадохте ми да ямъ; ожеднѣхъ, и напоихте ме; страненъ бѣхъ, и прибрахте ме; голъ бѣхъ, и облѣкохте ме; боленъ бѣхъ, и посѣтихте ме; въ тъмница бѣхъ, и дойдохте при мене.
Но съ добри дѣла както подобава на жени които сѫ се прѣдали на благочестието. I Тим. 2; 10. А заради васъ, възлюблени, ако и да говоримъ така, надѣемъ се за нѣщо по-добро и което принадлежи на спасение. Евр. 6; 9
Тогазъ
Царьтъ ще рече на тѣзи които сѫ отъ дѣсната му страна: Елате вие благословени на Отца моего, наслѣдвайте царството приготвено за васъ отъ създание мира; защото огладнѣхъ, и дадохте ми да ямъ; ожеднѣхъ, и напоихте ме; страненъ бѣхъ, и прибрахте ме; голъ бѣхъ, и облѣкохте ме; боленъ бѣхъ, и посѣтихте ме; въ тъмница бѣхъ, и дойдохте при мене.
Тогазъ правединтѣ ще му отговорятъ и рекатъ: Господи, кога те видѣхме гладенъ, и те нахранихме: или жеденъ, и те напоихме? Кога пакъ те видѣхме страненъ, и те прибрахме; или голъ, и те облѣкохме? И кога боленъ или въ тъмница те видѣхме, и дойдохме при тебе? И ще отговори Царьтъ и ще имъ рече: Истина ви казвамъ: Колкото че сте сторили това на едного отъ тѣзи най-малкитѣ мои братя, на мене сте го сторили. Мат. 25; 34, 40
към текста >>
Тогазъ
правединтѣ ще му отговорятъ и рекатъ: Господи, кога те видѣхме гладенъ, и те нахранихме: или жеденъ, и те напоихме?
I Тим. 2; 10. А заради васъ, възлюблени, ако и да говоримъ така, надѣемъ се за нѣщо по-добро и което принадлежи на спасение. Евр. 6; 9 Тогазъ Царьтъ ще рече на тѣзи които сѫ отъ дѣсната му страна: Елате вие благословени на Отца моего, наслѣдвайте царството приготвено за васъ отъ създание мира; защото огладнѣхъ, и дадохте ми да ямъ; ожеднѣхъ, и напоихте ме; страненъ бѣхъ, и прибрахте ме; голъ бѣхъ, и облѣкохте ме; боленъ бѣхъ, и посѣтихте ме; въ тъмница бѣхъ, и дойдохте при мене.
Тогазъ
правединтѣ ще му отговорятъ и рекатъ: Господи, кога те видѣхме гладенъ, и те нахранихме: или жеденъ, и те напоихме?
Кога пакъ те видѣхме страненъ, и те прибрахме; или голъ, и те облѣкохме? И кога боленъ или въ тъмница те видѣхме, и дойдохме при тебе? И ще отговори Царьтъ и ще имъ рече: Истина ви казвамъ: Колкото че сте сторили това на едного отъ тѣзи най-малкитѣ мои братя, на мене сте го сторили. Мат. 25; 34, 40 А Богъ е силенъ да прѣумножи въ васъ всѣка благодать, така щото като имате винаги въ всичко всѣко доволство, да прѣизобилвате въ всѣко добро дѣло;
към текста >>
23.
За Христовата слава
Който въ
образъ
Божий като бѣ не го помисли похищение да е равенъ Богу, но обезслави себе си, като прие рабски
образъ
и стана подобенъ на человѣцитѣ; и като се намѣри по
образъ
както человѣкъ смири себе си, и послушливъ биде даже до смърть, и смърть на кръстъ.
Всичко чрѣзъ него стана; и което е станало, нищо безъ него не стана. Въ него бѣ живота, и живота бѣ видѣлина на человѣцитѣ. И видѣлината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе. Ев. Иоан. 1; 1, 5
Който въ
образъ
Божий като бѣ не го помисли похищение да е равенъ Богу, но обезслави себе си, като прие рабски
образъ
и стана подобенъ на человѣцитѣ; и като се намѣри по
образъ
както человѣкъ смири себе си, и послушливъ биде даже до смърть, и смърть на кръстъ.
За това и Богъ го прѣвъзвиши, и подари му име което е надъ всѣко друго име; така щото на Исусовото име да се поклони всѣко колѣно отъ небеснитѣ и земнитѣ и подземнитѣ, и всѣки езикъ да изповѣда че Исусъ Христосъ е Господь, за слава на Бога Отца. Заради това, възлюблени мои, каквото сте ме винаги слушали, не само както когато съмъ при васъ, но сега много повече като не съмъ при васъ, изработвайте спасението си съ страхъ и трепетъ; Фил. 2; 6, 12 Който е образъ на невидимаго Бога, пър- вороденъ прѣди вситѣ твари; понеже чрѣзъ него бѣ създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, прѣстоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрѣзъ него и заради него се създаде; и той е прѣди всичко, и всичкото чрѣзъ него състои. И той е глава на тѣлото, на църквата, който е начатъкъ, първороденъ изъ мъртвитѣ, за да има той първенство въ всичко;
към текста >>
Който е
образъ
на невидимаго Бога, пър- вороденъ прѣди вситѣ твари; понеже чрѣзъ него бѣ създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, прѣстоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрѣзъ него и заради него се създаде; и той е прѣди всичко, и всичкото чрѣзъ него състои.
1; 1, 5 Който въ образъ Божий като бѣ не го помисли похищение да е равенъ Богу, но обезслави себе си, като прие рабски образъ и стана подобенъ на человѣцитѣ; и като се намѣри по образъ както человѣкъ смири себе си, и послушливъ биде даже до смърть, и смърть на кръстъ. За това и Богъ го прѣвъзвиши, и подари му име което е надъ всѣко друго име; така щото на Исусовото име да се поклони всѣко колѣно отъ небеснитѣ и земнитѣ и подземнитѣ, и всѣки езикъ да изповѣда че Исусъ Христосъ е Господь, за слава на Бога Отца. Заради това, възлюблени мои, каквото сте ме винаги слушали, не само както когато съмъ при васъ, но сега много повече като не съмъ при васъ, изработвайте спасението си съ страхъ и трепетъ; Фил. 2; 6, 12
Който е
образъ
на невидимаго Бога, пър- вороденъ прѣди вситѣ твари; понеже чрѣзъ него бѣ създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, прѣстоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрѣзъ него и заради него се създаде; и той е прѣди всичко, и всичкото чрѣзъ него състои.
И той е глава на тѣлото, на църквата, който е начатъкъ, първороденъ изъ мъртвитѣ, за да има той първенство въ всичко; Кол. 1; 15, 18 А когато пъкъ въвожда Първороднаго въ вселенната казва: И да му се поклонятъ всичкитѣ ангели Божии. Евр. 1; 6. Тѣ ще се биятъ съ Агнето; и Агнето ще ги побѣди, защото е Господъ на господаритѣ и Царь на царетѣ; и които сѫ съ него звани сѫ и избрани и вѣрни.
към текста >>
Рече и Исусъ:
Азъ
съмъ възкресението и животътъ: който вѣрва въ мене, и да умре, ще оживѣе;
Защото единъ е Богъ, единъ и ходатай между Бога и человѣцитѣ, человѣкъ Христосъ Исусъ, I Тим. 2; 5. За милосърдието на милостьта на Бога нашего съ която ни посѣти зора отъ висотата, да осияе седѣщитѣ въ тъмнина и въ сѣнка смъртна, така щото да управи нозѣтѣ ни въ пѫть на миръ. Лук. 1; 78, 79.
Рече и Исусъ:
Азъ
съмъ възкресението и животътъ: който вѣрва въ мене, и да умре, ще оживѣе;
Иоан. 11; 25. Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която си ми далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира. Иоан. .7; 24.
към текста >>
Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ
азъ
да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която си ми далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира.
2; 5. За милосърдието на милостьта на Бога нашего съ която ни посѣти зора отъ висотата, да осияе седѣщитѣ въ тъмнина и въ сѣнка смъртна, така щото да управи нозѣтѣ ни въ пѫть на миръ. Лук. 1; 78, 79. Рече и Исусъ: Азъ съмъ възкресението и животътъ: който вѣрва въ мене, и да умре, ще оживѣе; Иоан. 11; 25.
Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ
азъ
да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която си ми далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира.
Иоан. .7; 24.
към текста >>
24.
За Духа
Но ако
азъ
чрѣзъ Духа Божия изгонвамъ бѣсоветѣ, то е настигнало на васъ царството Божие.
За Духа
Но ако
азъ
чрѣзъ Духа Божия изгонвамъ бѣсоветѣ, то е настигнало на васъ царството Божие.
Мат. 12; 28. А Исусъ съ силата на Духа върна се въ Галилея; и слухъ излѣзе за него по всичката околность. Лук. 4; 14. А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната; и Духъ Божий се носѣше върхъ водата. Бит. 1; 2.
към текста >>
И ето,
азъ
проваждамъ върхъ васъ обѣщанието на Отца си; а вие седете въ града Ерусалимъ доклѣ се облѣчете съ сила отъ горѣ.
3; 8 Ако ли живѣе въ васъ Духътъ на тогози който е възкресилъ Исуса от мъртвитѣ, то този който възкреси Христа отъ мъртвитѣ ще оживи и смъртнитѣ ваши тѣлеса чрѣзъ неговия Духъ който обитава въ васъ. Рим. 8;11. Защото нашето къмъ васъ благовѣствуване не стана само съ слово, но и съ сила, и съ Духа Светаго, и съ голѣмо удостовѣрение, както знаете какви бѣхме заради васъ помежду ви. Сол. 1;5.
И ето,
азъ
проваждамъ върхъ васъ обѣщанието на Отца си; а вие седете въ града Ерусалимъ доклѣ се облѣчете съ сила отъ горѣ.
Лук. 24; 49. Да ви даде споредъ богатството на славата си чрѣзъ неговия Духъ да се утвърдите крѣпко въ вжтрѣшния человѣкъ, Ефес. 3; 16. Да би Богъ на Господа нашего Исуса Христа, Отецъ на славата, далъ вамъ духъ на прѣмѫдрость и на откровение за да го познаете. Ефес. 1; 17.
към текста >>
25.
***
Съвършеният е вън от всяка
съблазън
.
Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; окото може да види слугата, който го донася; и умът може да прочете писмото на оня, който го праща. Свещеният плод на живота трябва с всичката Чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божествения Дух. Само с тая чистота и с тоя трепет ученикът може да се доближи да види Свещеното Лице на Истината и да разбере ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ на Любовта. Великите идеи живеят в благородните души; светлите мисли – в светлите умове; и чистите желания – в чистите сърца.
Съвършеният е вън от всяка
съблазън
.
За него са чужди нисшите човешки прояви. Душата му е пълна с Любов, Мъдрост и Истина. Бог е Светлина, в която зреят плодовете на Добродетелта. Само Бог е Любов. Учителят носи тая Истина!
към текста >>
26.
Светът на великите души
Туй, което носи
съблазън
и радост, поле се казва.
Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи , е дрехата на Истината. Изгряващата звезда показва красотата на нощта. Изгряващото слънце показва славата на деня.
Туй, което носи
съблазън
и радост, поле се казва.
Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие.
към текста >>
27.
БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ
Не се поддавайте на тази
съблазън
; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господ това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности!
Чеда, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никого не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот! Само тя е в сила да премахне неугасяемото зло, което разрушава човешкия живот.
Не се поддавайте на тази
съблазън
; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господ това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности!
Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа Си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята.
към текста >>
28.
Бъдете верни на своето призвание
Не се поддавайте на тази
съблазън
, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господ това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности!
Чеда, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, на никого не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца. Слушайте този глас на любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот! Само тя е в сила да премахне неугасяемото зло, което разрушава човешкия живот.
Не се поддавайте на тази
съблазън
, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господ това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности!
Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа Си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на небето и земята.
към текста >>
29.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Образът
на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание.
пр. Хр.). Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен дроб. б) Разгръща гръцко-римската културна епоха чрез опита на езотеричната школа в Колхида (около устието на река Риони, черноморското крайбрежие на Грузия) да възстанови чистотата на чувственото тяло, помрачено от егоизма (около 1250 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на аргонавтите, странстващи към непомрачената от егоизъм златиста обвивка на чувственото тяло, наречена златно руно.
Образът
на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание.
в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България).
към текста >>
30.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Казълджиларе
и архимандрита Филарета.
Варна с черква, в която да се служи на славянски език. Рачински виждаше, че на българите не бе възможно за дълго време да си построят черква и взе инициативата да ходатайства пред правителството си за откриването на един руски параклис, който ще прибере временно българите и чрез който може би ще се осуетят българските намерения да нападат и отнемат гръцките черкови. Консулът сполучи в ходатайството си и откри руски параклис в къщата на Залъмоолу Кости. Освещаването на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеника Иван от с.
Казълджиларе
и архимандрита Филарета.
Г-н Йос. Стоянов, син на Стоян-чо х. Иванов, драгоманин при руското посолство в Цариград, съобщава ни следното: „Преди отварянето на руския параклис във Варна е бил директорът на гръцките училища Архимандрит Филарет, който се учил в Русия и в гръцкото духовно училище в Цариград. Консулът Рачински се запознал с него и му казал, че трябва да се въведе български език в гръцките училища. Филарет говорил един ден в съвета при гръцката митрополия, че е нужно да се въведе български език в гръцките училища, защото населението в селата е почти българско.
към текста >>
31.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само
разказът
за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен.
Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски. Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още".
След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само
разказът
за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен.
Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил... Това лято имах възможност да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка. София, 1.VIII.1922 г. ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
към текста >>
32.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
и била озаглавена „
Образът
на светията".
Чувствах силата на Присъствието в тях. Най-после се събрахме в дома на брат Велко. Той ни каза, че занапред ни очаква сериозна работа, че се създава Вътрешна Школа под давлението на Духа, че чрез него ще се дават размишления, книги и лекции от по-друг, по-вътрешен, по-тайнствен характер; че ще ни се откриват някои тайни, за които хората и не подозират; че лекциите на Учителя имат за задача да пробудят съзнанието на хората и поспециално на учениците, за да ги подготви за Новата култура, която иде; че във Вътрешната Школа тези ученици имат вече пробудено съзнание, защото са школували в минали тайни Школи и т.н. Началото беше сложено като опит с трима души: братята Велко Петрушев, Тодор Дренски и Христо Арабаджиев. Първата лекция-раз-мишление била дадена на 8 август 1931 г.
и била озаглавена „
Образът
на светията".
Дълги години записвал Тодор Дренски. Много по-късно били посочени лицата, с които вече да се образува Вътрешната Школа. Тогава си спомних думите на Учителя: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана".
към текста >>
33.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става
съблазън
, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата129.
Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкова ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате.
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става
съблазън
, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата129.
Душата никога не може да мрази тялото си. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400. Това е то българският народ - те са силата. Възкресение, то значи човек да се сее наново - значи 1400 души българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане.
към текста >>
213 От Балчик, Варненско –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя
213 От Балчик, Варненско –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
към текста >>
34.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Не се поддавайте на тази
съблазън
, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности.
Молете се да възтържествува Божията добродетел, да възтържествува Божията Правда, да възтържествува Божията Любов и да се прояви, да възтържествува Божията Мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела, да възтържествува Божията Истина и чрез нея Господ да озари света, да възтържествува Божият Живот и чрез него да ви се дадат всичките блага, да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца Вашего, на Бога Моего и Бога Вашего - да се възцари Той и да бъде все и вся. Чада, имайте Любов помежду си. Любовта дълго- търпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко провожда в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви Живот! Само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия Живот.
Не се поддавайте на тази
съблазън
, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности.
Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на Живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде Знание и Мъдрост чрез Духа си, за да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята.
към текста >>
170 И съзнание –
изразът
липсва в протокола на Д.Голов.
165 Мисълта в Псалом 19:5 – Което [Слънцето] излезува като младоженец из чертога си, радува се като юнак, за да тича в попрището. 166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д.Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58.
170 И съзнание –
изразът
липсва в протокола на Д.Голов.
171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде.
към текста >>
171 До което се намираме днес –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д.Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
171 До което се намираме днес –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде. 175 Компилация от Йоанна 17:26 и 15:10.
към текста >>
182 На своето движение –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
(виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П. Гумнеров: да се отдели.
182 На своето движение –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
183 Hоliness people (англ.) – хора на светостта. 184 Истината ще ви направи свободни – цитат на Йоанна 8:32. 185 Аз съм пътят към Истината в този живот – перифраза на Йоанна 14:6: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не отива при Отца, тъкмо чрез мене. 186 Числото 705 – в протокола на П. Гумнеров: числото 785.
към текста >>
208 Което е Добродетелта –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г. и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). 206 51, 16, 19 – тези числа липсват в протокола на П. Гумнеров. 207 Когато вие бяхте – в протокола на Д. Голов: когато вие биехте.
208 Което е Добродетелта –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д. Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>
211 Псалом 7, 8, 9 –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
Голов: когато вие биехте. 208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д. Голов.
211 Псалом 7, 8, 9 –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>
35.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
После, не давайте
съблазън
на другите - бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска.
Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението - не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има (то често пъти е в реда на нещата), но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли например като: „Дали следвам Господа? ", и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из Невидимия свят, за да ви помогнат.
После, не давайте
съблазън
на другите - бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска.
Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени. Също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя.
към текста >>
213 От Балчик, Варненско –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
всички in corpore 299, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник.
213 От Балчик, Варненско –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
към текста >>
256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода –
изразът
липсва в протокола на Д.
251 „Грешна душо“ – неизвестна песен. 252 Което е истинно... – цитат от Филипяном 4:8. 253 Очите ти ще видят царя в красотата му – цитат от Исаия 33:17. 254 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 255 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.
256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода –
изразът
липсва в протокола на Д.
Голов и е заместен с изречението: които са се изпонапили и не излезли. 257 Благодарим Ти, Господи, че си се утаил... – перифраза на Лука 10:21: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци. 258 Винаги се радвайте, за всичко благодарете – цитат на Първо Солуняном 5:16-18: Винаги се радувайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете.
към текста >>
263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
259 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 260 Докога ще ги търпя – перифраза на Матея 17:17, Марко 9:19 и Лука 9:41: О, роде неверний и развращенний, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? 261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата.
263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим.
към текста >>
264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
260 Докога ще ги търпя – перифраза на Матея 17:17, Марко 9:19 и Лука 9:41: О, роде неверний и развращенний, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? 261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим. 268 Цитат от Матея 10:8.
към текста >>
265 Най-важните краски са... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
265 Най-важните краски са... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим. 268 Цитат от Матея 10:8. 269 Тоя път е буренясал – в протокола на Д.
към текста >>
273 Със специална мисия на Земята –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
Голов: тоя път е забутан. 270 „Господи мил, с нами буди“ – православно богослу-жебно песнопение. 271 Петстотинте години – става дума за времето, през което българите са били под османско робство. 272 Изпортили сте я – в протокола на П. Гумнеров: изпонапили сте се.
273 Със специална мисия на Земята –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи.
към текста >>
283 В съзнанието –
изразът
липсва в протокола на Д.Голов.
е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души. 282 Отхождам да ви приготвя място... – цитат на Йоанна 14:3.
283 В съзнанието –
изразът
липсва в протокола на Д.Голов.
284 Когото трябва да имате в себе си в трите елемента – в протокола на П. Гумнеров: когато трябва да имате в себе си трите елемента. 285 Да се всели – в протокола на П. Гумнеров: да се весели. 286 Йоанна 6:47-59, 13:1-19 – в протокола на П.Гумнеров: Йоанна 6:47-59, 22:14-20.
към текста >>
295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
292 Потъвал – в протокола на Д. Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41.
295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат.
към текста >>
36.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Да, да, бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в
съблазън
.
Например един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: „Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред какво ще завърже - недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света, и като видите въздействие, тогава договедите се, че завръзката - зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, който регулира всичко.
Да, да, бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в
съблазън
.
Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел. Сега - кой от вас иска да познае Христа? Всички отговарят: Всички, всички искаме да Го познаем. Да, но засега само един ще изберем да познае Христа - ще изпратим един делегат да отиде, да познае и да ни каже той. Ако искате да отивате при Христа, трябва да отивате един по един.
към текста >>
Съблазънта
винаги произтича от користолюбивата цел.
" Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред какво ще завърже - недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света, и като видите въздействие, тогава договедите се, че завръзката - зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, който регулира всичко. Да, да, бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън.
Съблазънта
винаги произтича от користолюбивата цел.
Сега - кой от вас иска да познае Христа? Всички отговарят: Всички, всички искаме да Го познаем. Да, но засега само един ще изберем да познае Христа - ще изпратим един делегат да отиде, да познае и да ни каже той. Ако искате да отивате при Христа, трябва да отивате един по един. За тази цел вие можете да изберете някого: или чрез жребий, или аз ще избера едного.
към текста >>
Не, защото когато
водолазът
действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа.
Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. Всички изговарят: Амин. А когато се занимават с мен, не е важно. Кой съм и какъв съм - по този въпрос ще се разговаряме, като се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз?
Не, защото когато
водолазът
действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа.
Така и ние тука не се познаваме, защото сме пратени за работа348. Но вие сега не че ме не познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните - бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществена работа, та да ви не садят, гдето светът иска. Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тия двама слепи.
към текста >>
323 Че мислят –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: в петото тяло. 320 С наряди – в протокола на Д. Голов: със снаряди. 321 Цитат на Йоанна 9:25. 322 Цитат на Матея 25:21.
323 Че мислят –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
324 На присаждането – в протокола на Д. Голов: на прераждането. 325 Да ги изменим – в протокола на П. Гумнеров: да ги ценим. 326 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
340 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 341 Да ги подчиним – в протокола на П. Гумнеров: да ги преценим. 342 Идат – в протокола на Д. Голов: гледат.
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
344 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква.
към текста >>
363 Удари с жезъла си канарата –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: повече познати в Небето, отколкото на Земята. 360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум. 362 Цитат на Йоанна 10:9.
363 Удари с жезъла си канарата –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на знанието.
към текста >>
364 В едно от варненските села –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум. 362 Цитат на Йоанна 10:9. 363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
364 В едно от варненските села –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918).
към текста >>
37.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото и се показва
образът
на лицето, за което ще се омъжи.
- То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... - Едната душа може да бъде в Невидимия свят, а другата - в материалния, и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на Земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.
Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото и се показва
образът
на лицето, за което ще се омъжи.
Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? Н.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и и се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно.
към текста >>
Тя е била ученичка и и се явява в огледалото
образът
на един приличен човек, съвършено непознат ней.
Тази господарка има слугиня на Земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото и се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? Н.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия.
Тя е била ученичка и и се явява в огледалото
образът
на един приличен човек, съвършено непознат ней.
Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе. Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот.
към текста >>
372 Без обуща –
изразът
липсва в протокола на Д.Голов.
На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник.
372 Без обуща –
изразът
липсва в протокола на Д.Голов.
373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П.
към текста >>
38.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
130 Ако те са извън Веригата, непременно –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
127 Да се изправи – в протокола на П. Гумнеров: да се не прави. 128 Непотребни изкушения – в протокола на П.Гумнеров: непотребни изключения. 129 Който е тялото, а вие сте душата – в протокола на Д. Голов: който е тялото, душата.
130 Ако те са извън Веригата, непременно –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
131 Популярна религиозна песен в Евангелската петдесятна църква. 132 Съединен с памук – става дума за метода за производство на нитроцелулоза (от памучни влакна, сярна и азотна киселина), която заедно с нитроглицерин е главна съставка на динамита. 133 Перифраза на Йоанна 14:13: И каквото попросите в мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. 134 Перифраза на Матея 6:33: Но търсете първом царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи.
към текста >>
140 Па и сега колко правила ви са дадени –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
137 Щеше да ви се даде да се отправя портокалената краска – в протокола на Д. Голов: щеше да се отправя портокалената краска. 138 Яфа – древен град в Палестина, днес квартал на Тел Авив. Според древногръцката митология там Персей освобождава Андромеда, а според Библията оттам старозаветният пророк Йона тръгва за Таршиш и там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа. 139 Цар Борис Български – става дума за цар Борис I Покръстител.
140 Па и сега колко правила ви са дадени –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
141 „Видехом свет истиннии“ – част от православна евхаристична литургия. 142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни. 144 Г-жа Маркова – става дума за Кина Попова Маркова (неизв.–1936), последователка на Учителя Беинса Дуно от В. Търново; провеждала в дома си групови спиритически сеанси.
към текста >>
146 Цялото Евангелие от Лука –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни. 144 Г-жа Маркова – става дума за Кина Попова Маркова (неизв.–1936), последователка на Учителя Беинса Дуно от В. Търново; провеждала в дома си групови спиритически сеанси. 145 Стефана Дойнова – личност, за която липсват документални данни.
146 Цялото Евангелие от Лука –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
147 Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител – перифраза на Йоанна 14:15,16: Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, да пребъде с вас вовеки. 148 Велико Търново, преди срещата – текстът по- нататък в приложението от 1911 г. е записан от П.
към текста >>
170 И съзнание –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д. Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58.
170 И съзнание –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде.
към текста >>
171 До което се намираме днес –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д. Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
171 До което се намираме днес –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде. 175 Компилация от Йоанна 17:26 и 15:10.
към текста >>
182 На своето движение –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
(виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П. Гумнеров: да се отдели.
182 На своето движение –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
183 Hоliness people (англ.) – хора на светостта. 184 Истината ще ви направи свободни – цитат на Йоанна 8:32. 185 Аз съм пътят към Истината в този живот – перифраза на Йоанна 14:6: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не отива при Отца, тъкмо чрез мене. 186 Числото 705 – в протокола на П. Гумнеров: числото 785.
към текста >>
208 Което е Добродетелта –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г. и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). 206 51, 16, 19 – тези числа липсват в протокола на П. Гумнеров. 207 Когато вие бяхте – в протокола на Д. Голов: когато вие биехте.
208 Което е Добродетелта –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д.Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник.
към текста >>
211 Псалом 7, 8, 9 –
изразът
липсва в протокола на Д.Голов.
Голов: когато вие биехте. 208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д.Голов.
211 Псалом 7, 8, 9 –
изразът
липсва в протокола на Д.Голов.
212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
към текста >>
213 От Балчик, Варненско –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д.Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник.
213 От Балчик, Варненско –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
към текста >>
256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода –
изразът
липсва в протокола на Д.
251 „Грешна душо“ – неизвестна песен. 252 Което е истинно... – цитат от Филипяном 4:8. 253 Очите ти ще видят царя в красотата му – цитат от Исаия 33:17. 254 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 255 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.
256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода –
изразът
липсва в протокола на Д.
Голов и е заместен с изречението: които са се изпонапили и не излезли. 257 Благодарим Ти, Господи, че си се утаил... – перифраза на Лука 10:21: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци. 258 Винаги се радвайте, за всичко благодарете – цитат на Първо Солуняном 5:16-18: Винаги се радувайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете.
към текста >>
263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
259 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 260 Докога ще ги търпя – перифраза на Матея 17:17, Марко 9:19 и Лука 9:41: О, роде неверний и развращенний, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? 261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата.
263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим.
към текста >>
264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
260 Докога ще ги търпя – перифраза на Матея 17:17, Марко 9:19 и Лука 9:41: О, роде неверний и развращенний, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? 261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим. 268 Цитат от Матея 10:8.
към текста >>
265 Най-важните краски са... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
261 Цитат от Матея 26:53. 262 Да разберете краските и духа на нещата – в протокола на Д. Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
265 Най-важните краски са... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим. 268 Цитат от Матея 10:8. 269 Тоя път е буренясал – в протокола на Д.
към текста >>
273 Със специална мисия на Земята –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
Голов: тоя път е забутан. 270 „Господи мил, с нами буди“ – православно богослужебно песнопение. 271 Петстотинте години – става дума за времето, през което българите са били под османско робство. 272 Изпортили сте я – в протокола на П. Гумнеров: изпонапили сте се.
273 Със специална мисия на Земята –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи.
към текста >>
283 В съзнанието –
изразът
липсва в протокола на Д.Голов.
е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души. 282 Отхождам да ви приготвя място... – цитат на Йоанна 14:3.
283 В съзнанието –
изразът
липсва в протокола на Д.Голов.
284 Когото трябва да имате в себе си в трите елемента – в протокола на П. Гумнеров: когато трябва да имате в себе си трите елемента. 285 Да се всели – в протокола на П. Гумнеров: да се весели. 286 Йоанна 6:47-59, 13:1-19 – в протокола на П.
към текста >>
295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
292 Потъвал – в протокола на Д. Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41.
295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929). 298 Елементалните духове – според езотеричната наука – свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове. 299 In corpore – от лат.
към текста >>
323 Че мислят –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: в петото тяло. 320 С наряди – в протокола на Д. Голов: със снаряди. 321 Цитат на Йоанна 9:25. 322 Цитат на Матея 25:21.
323 Че мислят –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
324 На присаждането – в протокола на Д. Голов: на прераждането. 325 Да ги изменим – в протокола на П. Гумнеров: да ги ценим. 326 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
340 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 341 Да ги подчиним – в протокола на П. Гумнеров: да ги преценим. 342 Идат – в протокола на Д. Голов: гледат.
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
344 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква.
към текста >>
363 Удари с жезъла си канарата –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: повече познати в Небето, отколкото на Земята. 360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум. 362 Цитат на Йоанна 10:9.
363 Удари с жезъла си канарата –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя;непозната област на знанието.
към текста >>
364 В едно от варненските села –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум. 362 Цитат на Йоанна 10:9. 363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
364 В едно от варненските села –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя;непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918).
към текста >>
372 Без обуща –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник.
372 Без обуща –
изразът
липсва в протокола на Д. Голов.
373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров: Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П.
към текста >>
39.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става
съблазън
, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате на тоя народ, който е тялото, душата.
Изобщо, когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква, например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкоз, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкоз ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате.
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става
съблазън
, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате на тоя народ, който е тялото, душата.
Душата никога не може да мрази тялото си. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400. Това е то българският народ. Те са силата. Възкресение, то значи човек да се сее наново.
към текста >>
40.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
После, не давайте
съблазън
на другите.
Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа? “ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из невидимия свят, за да ви помогнат.
После, не давайте
съблазън
на другите.
Бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя.
към текста >>
41.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Да, да... Бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в
съблазън
.
Например, един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се5, че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче, във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко.
Да, да... Бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в
съблазън
.
Съблазънта винаги произтича от користолюбивата цел. Сега, кой от вас иска да познае Христа? (Всички отговарят: Всички, всички искаме да Го познаем.) Да, но засега само един ще изберем, да познае Христа. Ще изпратим един делегат да отиде, да познае и да ни каже той. Ако искате да отивате при Христа, трябва да отивате един по един.
към текста >>
Съблазънта
винаги произтича от користолюбивата цел.
" Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се5, че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък. Обаче, във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко. Да, да... Бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам да ги явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън.
Съблазънта
винаги произтича от користолюбивата цел.
Сега, кой от вас иска да познае Христа? (Всички отговарят: Всички, всички искаме да Го познаем.) Да, но засега само един ще изберем, да познае Христа. Ще изпратим един делегат да отиде, да познае и да ни каже той. Ако искате да отивате при Христа, трябва да отивате един по един. За тази цел вие можете да изберете някого: или чрез жребий, или аз ще избера едного(Всички: Вие изберете едного да отиде.) Добре, аз ще представя тази мисъл пред Христа; ако каже, аз ще избера човека – ще избера някого.
към текста >>
42.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Не, защото когато
водолазът
действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа.
Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си? Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. (Всички изговарят: Амин!) А когато се эанимават с мен, не е важно. Кой съм и какъв съм – по тоэи въпрос ще се разговаряме, като се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз?
Не, защото когато
водолазът
действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа.
Но вие сега, не, че ме не познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните – бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществена работа, та да ви не садят, гдето светът иска. Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тия двама слепи. Искам да се обърнете към Господа и му кажете: „Господи, помилуй!
към текста >>
43.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва
образът
на лицето, за което ще се омъжи.
Уч.: То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.
Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва
образът
на лицето, за което ще се омъжи.
Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно.
към текста >>
Тя е била ученичка и й се явява в огледалото
образът
на един приличен човек, съвършено непознат ней.
Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия.
Тя е била ученичка и й се явява в огледалото
образът
на един приличен човек, съвършено непознат ней.
Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе. Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот.
към текста >>
44.
1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ
Ближните на ония, що сложиха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае
образът
на смъртта, имат нужда от обнадеждаване.
Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедното отделение, при Министерството на външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства.
Ближните на ония, що сложиха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае
образът
на смъртта, имат нужда от обнадеждаване.
Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата – респективно на църковнослужителите? А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на висши военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството.
към текста >>
45.
1920_9 Картините в горницата
Образите са като шишетата — счупи ли се шишето, изчезва
образът
му.
КАРТИНИТЕ В ГОРНИЦАТА За чертежите в Горницата още на събора през 1919 г. Учителя казва: „Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те, обаче, не трябва да ви бъдат като култ, който ще да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте". Но на Слънцето на вечния Живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си.
Образите са като шишетата — счупи ли се шишето, изчезва
образът
му.
Следователно, образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе вечността на Живота. Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната страна на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. Ако речем да отхвърлим тези форми, ще изпаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и да опитате." („Беседи, обяснения и упътвания, 1919 г.", стр. 30, 31)
към текста >>
Следователно,
образът
е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе вечността на Живота.
За чертежите в Горницата още на събора през 1919 г. Учителя казва: „Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те, обаче, не трябва да ви бъдат като култ, който ще да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте". Но на Слънцето на вечния Живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си. Образите са като шишетата — счупи ли се шишето, изчезва образът му.
Следователно,
образът
е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе вечността на Живота.
Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната страна на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. Ако речем да отхвърлим тези форми, ще изпаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и да опитате." („Беседи, обяснения и упътвания, 1919 г.", стр. 30, 31) За тези чертежи Борис Николов пише:
към текста >>
46.
1921_4 Спомени на Николай Дойнов
Специално
образът
на Христа ми направи много силно впечатление.
При хубаво време беседите се държаха навън. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, на малки групи отиваха там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените беше нарисувана картина с образа на Христа.
Специално
образът
на Христа ми направи много силно впечатление.
Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художницн, но такъв израз на Възвишеното и Неземното не бях виждал. На другата страна беше окачена и картината, наречена Антиминс.
към текста >>
47.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'
ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ
КАЗЪНЛЪШКАТА
ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед. След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.
ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ
КАЗЪНЛЪШКАТА
ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон. Вие не можахте да попречите и на Събора.
към текста >>
48.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
Образът
на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа.
Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.
Образът
на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа.
(6, 3) Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252) Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174)
към текста >>
Това не е
образът
на св.
Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33) Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица.
Това не е
образът
на св.
Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към текста >>
Богородица, но
образът
на наша Мара.
Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33) Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св.
Богородица, но
образът
на наша Мара.
Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила.
към текста >>
49.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен
образът
на Учителя.
След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло.
Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен
образът
на Учителя.
Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г.
към текста >>
Тъй като на върха на Истината е изобразен
образът
на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".
Тъй като на върха на Истината е изобразен
образът
на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът.
към текста >>
50.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Когато са напечатани всички беседи изведнъж, това е опасно, защото се явява една
съблазън
, искат ги прочетат всички изведнъж и после не искат да ги учат.
Сега, всички тия кореспонденти ще съставляват един съвет и ще се събират най-малко един път в месеца в София, за да обменят някои мисли върху работата си. (354-355 стр.) Аз бих желал да зная, по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпълняват. Да кажем, пратим първата лекция; трябва да знаем колко екземпляра ще ви са нужни. Ако могат се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици.
Когато са напечатани всички беседи изведнъж, това е опасно, защото се явява една
съблазън
, искат ги прочетат всички изведнъж и после не искат да ги учат.
(236 стр.) Сега, искаме да образуваме едно общество. Старият свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тъй както правим опити да работим за Господа по един час на ден. (104 стр.) Често ние трябва да си помагаме взаимно.
към текста >>
51.
001. За книгата и нейния автор
Образът
на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ.
Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя.
Образът
на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ.
Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов.
към текста >>
52.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
Тяхната реализация той насажда с
ентусиазъм
в крехките души на своите млади възпитаници.
Народностните въпроси, които са вълнували пловдивчани, пише Атанас Примовски, интересуват и жителите на Устово.8 Като приятели на устовци са пловдивските граждани Големия Вълко и Големия Стоян Чалъкови, братя Генови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Атанас Самоковлията, учителят Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. В главата на голобрадия даскал Константин зреят смели идеи.
Тяхната реализация той насажда с
ентусиазъм
в крехките души на своите млади възпитаници.
Първата учебна година минава в галопиращ набег. На следващата година той се премества за учител в Устово. Устовското училище му е добре познато. Младият даскал помни патриотичните му традиции, които той продължава най-ревниво. Обучаването в този вид училища се е водело на гръцки език, но негласно даскал Константин, по подражание на своя учител – светогорския монах, учи децата да четат и пишат на българското църковнославянско аз-буки.
към текста >>
53.
007. Преселване на Константин Дъновски във Варна
В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от
ентусиазъм
и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина.
Още с встъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от едно покъртително зрелище – разрушеното дървено скеле (пристан) на варненското пристанище и намиращите се разбити по него сгради от току-що преминалата буреносна стихия. Ураганът е бил толкова голям, че морските вълни с ярост прехвърляли голямата крепостна порта, наречена Скеля Капусу, като унищожили много пристанищни съоръжения и постройки. Първия си контакт с варненци той прави по време на благодарствения молебен за отминалото бедствие. Всички жители на града се били стекли на табията Йени Дуня (Нов свят) срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство.
В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от
ентусиазъм
и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина.
Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик. Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от ударите на чука върху звънливата мед. С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г.
към текста >>
54.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
Пълният с
ентусиазъм
и воля за живот юноша е свидетел на безкрайните нещастия на безправната християнска рая.
Като по чудо с. Хадърджа оцеляло от разорение, и то пак благодарение на Атанас Чорбаджи, който се застъпил лично пред пашата във Варна и получил един бюлюк (отделение) войска, която опазила непокътнато селото до края на войната. Така дядо Атанас Чорбаджи съумял да спаси селото си, за което получил признателност от всички. Големите успехи и постижения на Атанас Чорбаджи не са били в състояние да задоволят амбициите и плановете на ентусиазирания Константин Дъновски. Заобикалящата го робска действителност и безпомощност, в която се намирал целият български народ, го обезсърчавала и тласнала към песимизъм.
Пълният с
ентусиазъм
и воля за живот юноша е свидетел на безкрайните нещастия на безправната християнска рая.
Първата половина на ХІХ век е периодът, който носи изненади, страдания и беди на българското население, особено на това от Черноморската област на Балканския полуостров. Разорителната Руско-турска война от 1828-1829 г. доубива и последните му надежди за осво-бождение от национално и духовно робство. Вярно описание за състоянието на българите по това време е дадено от Найден Геров24 и Михаил Греков25. Характерен документ, който представя тогавашната обстановка във Варна и Варненско, са бележките на Кольо Райчов от Трявна, който пише: “На 1848 г.
към текста >>
55.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
По-нататък
разказът
на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли.
Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици.
По-нататък
разказът
на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли.
След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.
към текста >>
56.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца
Еразъм
Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България.
Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца
Еразъм
Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
към текста >>
57.
027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски
варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и
ентусиазъм
той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г.
варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и
ентусиазъм
той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
към текста >>
58.
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ
СДРУЖЕНИЕ "
АЗЪТ
НА БЪЛГАРИТЕ - ДЕН"
Художник на корицата Христо ТАНЕВ Предпечатна подготовка и печат "Литера принт" АД - Стара Загора тел. 042/620133, e-mail:
[email protected]
Стара Загора, 2008 година
СДРУЖЕНИЕ "
АЗЪТ
НА БЪЛГАРИТЕ - ДЕН"
ISBN 978-954-487-080-5
към текста >>
59.
Съдържание
Образът
на Учителя30
Съдържание Константин Дъновски 7 Учителят 11
Образът
на Учителя30
Бита на Учителя34 Учителят и Велико Търново 41 Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65
към текста >>
60.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
ОБРАЗЪТ
НА УЧИТЕЛЯ
ОБРАЗЪТ
НА УЧИТЕЛЯ
Спомени на ученици Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Все едно виждахме Бога в образ и подобие. Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него.
към текста >>
Образът
, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно.
Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях.
Образът
, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно.
Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие. Това лице ми се виждаше бледо, но светна- ло от някаква вътрешна светлина, която усещах вътрешно. Елена Андреева Той беше навсякъде точен и акуратен.
към текста >>
61.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
Изразът
му беше угрижен, замислен, измъчен.
Срещу хората, които бързо прогресират и се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление. В това отношение, срещу мен се породи голяма завист. Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден съм на Изгрева в беседката. Учителят дойде и седна до мен.
Изразът
му беше угрижен, замислен, измъчен.
Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно.
към текста >>
62.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Образът
на Учителя за нас беше свещен.
Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена. Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя. Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше.
Образът
на Учителя за нас беше свещен.
А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов.
към текста >>
63.
РАДИ ТАНЧЕВ
Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво
образът
му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий".
Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво
образът
му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява.
към текста >>
64.
МУЗИКА
Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото,
изразът
да се мени според съдържанието."
Борис Николов; Елена Андреева Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено.
Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото,
изразът
да се мени според съдържанието."
Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. Мария Златева През клонките на боровете забелязах бледо-синкава светлина от горницата.
към текста >>
65.
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ
СДРУЖЕНИЕ "
АЗЪТ
НА БЪЛГАРИТЕ - ДЕН"
Художник на корицата Христо ТАНЕВ Предпечатна подготовка и печат "Литера принт" АД - Стара Загора тел. 042/620133, e-mail:
[email protected]
Стара Загора, 2008 година
СДРУЖЕНИЕ "
АЗЪТ
НА БЪЛГАРИТЕ - ДЕН"
ISBN 978-954-487-081-2
към текста >>
66.
ЧУДОТВОРСТВО
И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а
образът
Му е същият и едновременно говори.
"Опълченска" 66 и там вижда Учителя, седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай, заобиколен от сестрите. Той се обръща към тях: "Налейте на брат Начо един чай! " Пият всички чай, а разговорът се води спокойно в една съвсем безобидна тема. Борис Николов Сестра Василка Иванова дошла на Изгрева, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела: "Много хубаво говориш, Учителю, аз искам да ти вярвам, но не мога да ти повярвам, а искам".
И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а
образът
Му е същият и едновременно говори.
Тя вижда как целият салон е осветен от Неговата светлина. Косите Му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето Му, от тялото Му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама, търка очите си, да не би да е задрямала, започва да се щипе, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво-надясно и вижда, че другите слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда.
към текста >>
67.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
След малко тая светла точка порасна и наново се яви
образът
на Учителя' който ме погледна.
Всяка неделя след обяд отивах на Изгрева да се срещна с Учителя, както и да се видя с някои от приятелите. Веднъж Учителят ме покани в приемната си да седна на един стол, а Той седна на плетеното кресло срещу мен. Разменихме някоя дума, след което настъпи мълчание. Учителят си затвори очите и постепенно започна да се смалява и изчезна, а на мястото, дето стоеше, остана една светла точка. Останах сам.
След малко тая светла точка порасна и наново се яви
образът
на Учителя' който ме погледна.
Но ето, че след малко наново почна да се смалява и изчезна, като остана само светла точка на мястото му. Аз стоях като прикован на стола и само наблюдавах. И ето наново тая светла точка се превърна в светлия образ на Учителя, седящ на плетения стол срещу мен. След това той за трети път изчезна и се превърна в светла точка, а после отново се появи Учителят в целия си ръст. Стоя и си мисля: "Господи, колко си велик и неузнаваем, а си се облякъл във формата на човек, работиш над нас и чакаш да се пробудим, помагаш ни да пораснем, да Те познаем."
към текста >>
Както отивал към нея,
образът
Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа.
Нали е събор. Един ден тя пак се качва горе в салона. В това време Учителят свирел на цигулка. Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез цигулката си. Когато тя отишла да мете, Учителят престанал да свири и тръгнал към нея.
Както отивал към нея,
образът
Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа.
Той я запитал: "Кой съм аз? " Но на нея устата се била сковала и не можела да отговори пред това преобразование, което станало пред очите й. Нищо не отговорила. Отново се явил образът на Учителя, после изчезнал и пак се получил образът на Христа. Той отново я запитал: "Кой съм аз?
към текста >>
Отново се явил
образът
на Учителя, после изчезнал и пак се получил
образът
на Христа.
Когато тя отишла да мете, Учителят престанал да свири и тръгнал към нея. Както отивал към нея, образът Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа. Той я запитал: "Кой съм аз? " Но на нея устата се била сковала и не можела да отговори пред това преобразование, което станало пред очите й. Нищо не отговорила.
Отново се явил
образът
на Учителя, после изчезнал и пак се получил
образът
на Христа.
Той отново я запитал: "Кой съм аз? " Тя пак не можела да говори. И трети път се повторило това нещо. Образът на Учителя отново изчезнал, за да се появи образът на Христа. Отново я запитал: "Кой съм аз?
към текста >>
Образът
на Учителя отново изчезнал, за да се появи
образът
на Христа.
Нищо не отговорила. Отново се явил образът на Учителя, после изчезнал и пак се получил образът на Христа. Той отново я запитал: "Кой съм аз? " Тя пак не можела да говори. И трети път се повторило това нещо.
Образът
на Учителя отново изчезнал, за да се появи
образът
на Христа.
Отново я запитал: "Кой съм аз? " Пак изчезнал и се заменил с образа на Учителя. И третия път сестра Иларионова не могла да отговори. Вечерта, когато се прибирали вкъщи, а Учителят нощувал у Иларионова, тя Му казала: "Учителю, аз разбрах, че в миналото Вие сте били Христос! "
към текста >>
68.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
Изразът
на лицето Му беше странен.
Учителят й говорил нещо, помилвал я и направил определени движения около нея. На другата година ябълката дала обилен плод и оттогава всеки път раждала богато. Така Учителят свързал дървото с плодоносните течения в Природата, благословил го и то възродило силите си. Влад Пашов Една сутрин Учителят почна беседата с думите: „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човека".
Изразът
на лицето Му беше странен.
Израз на колосалните усилия, направени от братята на Слънцето, да подготвят тези животни да тръгнат в пътя на разумната последователност, да приемат волята на Бога, да зачитат правата на живот на другите и да служат на човека. Защото в основата на Божествения порядък има един основен закон: „Всяко същество е създадено да услужи някому". На Изгрева имахме два лимона и един портокал, посадени в три качета. Една сестра обещала да се грижи за тях - поливане, почистване, окопаване и пр. Но както разбирам, тази грижа от нейна страна не била на необходимата висота, защото един ден гледам Учителят недоволен, с една клечка чистеше по клонките на дръвчетата някакви паразити, които ги бяха нападнали.
към текста >>
69.
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ТРЕТИ
СДРУЖЕНИЕ "
АЗЪТ
НА БЪЛГАРИТЕ - ДЕН" e-mail:
[email protected]
Формат 16/70x100 Художник на корицата Христо ТАНЕВ Предпечатна подготовка и печат "Литера принт" АД - Стара Загора тел. 042/620133, e-mail:
[email protected]
Стара Загора, 2009 година
СДРУЖЕНИЕ "
АЗЪТ
НА БЪЛГАРИТЕ - ДЕН" e-mail:
[email protected]
6000 Стара Загора, ЦП, п.к. № 439 тел. 0877/423-210 0890/162-589 ISBN 978-954-487-082-9
към текста >>
70.
ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ
Обсеби ли нещо,
съблазънта
непременно ще дойде.
Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки окултист и мистик специално, който иска да проучва тайните на Природата. Частната собственост е велико зло. Аз не подразбирам държавния строй, но който иска да разбере човешкия жи- зот, трябва да се откаже от частната собственост. За да не изпада в изкушения, светията не трябва да има никаква собственост. Даже за иглата той не трябва да казва, че е негова.
Обсеби ли нещо,
съблазънта
непременно ще дойде.
Ползвайте се от всичко като пособие, но като ти вземат пособията, остани тих и спокоен - нищо да не те смущава. Извадете тази греда, т.е. частната собственост от окото си. Христос казва: Извадете от вашето око тази собственост, за да се оправи светът. Тогава малките спънки, малките сламчици ще изчезнат.
към текста >>
71.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
Изразът
на най-малкия, най- незначителния!
Аз се безпокоях за начина, по който ще трябва да минем през разрушения град и навалицата по трамваите, за да стигнем до Изгрева. Така стигнахме до Владая, а оттам имаше рейс до Княжево. Когато рейсът дойде, накачиха се всички, последен се качи Учителят и аз след Него. Той така се сви на едно местенце на последната седалка, като че ли искаше въобще да не заеме, ако е възможно, никакво място. Всички движения, които Той направи, за да може колкото по-малко място да заеме и цялата Му осанка, бяха олицетворение на Неговата скромност.
Изразът
на най-малкия, най- незначителния!
Имах пред себе си един изваян в най-красиви черти образ на скромността, който никъде не бях виждал! В Княжево един любезен шофьор, който чакаше пред колата си, улесни нашето отиване на Изгрева. Аз въздъхнах с облекчение. Както за този случай, така и за всички, които се отнасяха за Него, Учителят избираше най- безшумния, най-скромния, най-опростения и естествен метод за постигане на поставените задачи, а това е присъщо на най-великите. Най-малкият!
към текста >>
Това е
съблазън
.
Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал. Да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мен, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първо място.
Това е
съблазън
.
Христос казва: "Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си." И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. Учителят
към текста >>
72.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Помощници много,
ентусиазъм
голям, работата вървеше спорно.
Не бяха дошли още братята от селата, майстори изкусни и силни. Тогава няколко младежи се обадихме: "Учителю, ние ще редим керемидите! " Учителят се усмихна и каза: "Хубаво! " Работата почна веднага. Качихме се на покрива, събрахме старите керемиди на купчини, поставихме макара, свалихме старата пръст долу, разбивахме я с вода на кал и я качвахме пак горе.
Помощници много,
ентусиазъм
голям, работата вървеше спорно.
Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак. Загърмя, затрещя, идеше проливен дъжд! Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние извикахме отгоре: "Учителю, идва пороен дъжд!
към текста >>
" Работата кипна с още по-голям
ентусиазъм
.
Първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятърът измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Един от братята извика: "Учителю, Вие спряхте бурята! " - "Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсро- само с два часа." И като се обърна към мен, добави: "Бързайте да завършите защото след два часа бурята пак ще дойде!
" Работата кипна с още по-голям
ентусиазъм
.
За два часа покрихме. Слагахме вече последния ред капаци, когато се зададе отново облак, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние вече бяхме покрили вилата. Само нас измокри до кости, докато приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои.
към текста >>
73.
ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Затова очите ви са мътни и хлътнали, космите - щръкнали, лицето - набръчкано и смръщено,
изразът
- упорит, гръбнакът - изкривен.
Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. Астралният свят е вече очистен. Земята е вече арена и оттук тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под земята и Земята ще се очисти. Злото е, че ние сме снели ада тук, на Земята, и го опитваме с всичкия му огън и ужас. Щом сте грозни, лоши, недъгави, мисълта ви не е Божествена, чувствала и постъпките ви не са Божествени.
Затова очите ви са мътни и хлътнали, космите - щръкнали, лицето - набръчкано и смръщено,
изразът
- упорит, гръбнакът - изкривен.
Вие не знаете да се самоуважавате. Човечеството страда и изпитва ударите на злото, поради своето непослушание, поради нарушение на Великите закони на живота. Но по- добре е най-напред да дойде лошото, че после хубавото. Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат Новото Учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, за да се освободят от него.
към текста >>
74.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ
По-нататък идваше голямата
съблазън
.
За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той е Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той е и Всемировият Учител на Вселената.
По-нататък идваше голямата
съблазън
.
Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони, или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ! Учителят имаше физическо тяло, но то старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло.
към текста >>
75.
ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става
съблазън
, а нашите постъпки да служат за Слава Божия.
Прилагайте Божествените закони и не се съмнявайте в тях! Всичко това, което съставлява ядката на тоя български народ, трябва да се привлече. Не са много, но тая ядка е същината на народа. Те са българите. Тая ядка всичко друго може да образува и трябва да се образуват групи: по един, по двама, да имат метод в тяхната работа.
Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става
съблазън
, а нашите постъпки да служат за Слава Божия.
Затова вие представяте сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата. Душата никога не може да мрази тялото. Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам.
към текста >>
76.
ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
Той отклоняваше всяка възможност да се създадат материални обекти за
съблазън
.
Учителя не бърза да ги разрешава. Той казва: Аз искам да гледам с чисто око на тази работа и съм в молитва. За всичко Той търси да долови каква е Волята Божия. В материалните работи, към които хората са много чувствителни, Учителя беше крайно внимателен.
Той отклоняваше всяка възможност да се създадат материални обекти за
съблазън
.
Той знаеше, че такива стават цел за домогване на користолюбиви хора и ако такива се привлекат, ще се увреди на делото. По същата причина не раздаваше никакви отличия и похвали. Той работеше сам безвъзмездно, съвършено безкористно и учеше всички да работят така. Работете с Любов. Освободете се от егоизма си.
към текста >>
77.
ЕЛ-ШАДАЙ
А пък Любовта – това е
образът
, с който познаваме Безграничния.
Това слугуване е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази Любов, която дава. Бъдещата култура е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с Любовта на Безграничния. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от Любовта.
А пък Любовта – това е
образът
, с който познаваме Безграничния.
Човек е човекът, който има образа на Любовта. Всичко зависи от Любовта, която човек има към Безграничния. Любовта създаде света. Тя създаде цялата Вселена. Първият подтик в човека трябва да бъде да възприеме Любовта.
към текста >>
78.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
“Съвършеният е вън от всякаква
съблазън
.
Силата на ученика се познава в изпитанията. Не оставяй да мине изпит, неиздържан от теб. Бъди герой и след като падаш и ставаш много пъти, продължавай своя път нагоре, където Истината те зове. Светлината, Мирът и Любовта да те крепят и пазят и да те изведат до победа.” За Учителя се казва:
“Съвършеният е вън от всякаква
съблазън
.
За Него са чужди нашите човешки прояви. Душата Му е пълна с Любов, Мъдрост и Истина.” Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се Любовта на ученика.
към текста >>
79.
ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО
Например
изразът
възприемчивост на човека към Любовта.
Учителя на Рила, непосредствено след пълното възстановяване от парализата (12 август 1936 г.) Обяснителна бележка 24 Обяснителна бележка на авторите. Много изрази, които се употребяват, когато се говори за Любовта, не са съвсем правилни, но си служим с тях поради липса на подходящи изрази в езика.
Например
изразът
възприемчивост на човека към Любовта.
При този израз може да се разбере, че Любовта е нещо чуждо за човека и че той я приема отвън, докато всъщност Любовта е вътре в човека, образува глъбините на неговата природа и трябва да се изяви. Тъй че когато се употребява думата възприемчивост в тая книга, да се разбира в този условен смисъл. Същото се отнася и за много други подобни изрази, например приемане на Любовта, влизане в света на Любовта, изгубване на Любовта, иде вълната на Любовта и прочее.
към текста >>
80.
ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА
При Любовта
образът
, който виждаш в огледалото, е чист.
Учителя казва: Когато любиш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб. Това се обяснява така: Божественото е, което люби чрез теб. Ти виждаш Божественото в човека, когото обичаш.
При Любовта
образът
, който виждаш в огледалото, е чист.
НЕОБЯТНА Е ЛЮБОВТА В СВОИТЕ ПРОЯВИ Хората се различават един от друг по своя особен начин в изявяването на Любовта. Всеки човек има свой път на развитие. Това е, защото във всеки човек Великото Разумно начало се проявява по специфичен начин. Учителя казва:
към текста >>
81.
ПЪРВООБРАЗЪТ – ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
ПЪРВООБРАЗЪТ
– ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
ПЪРВООБРАЗЪТ
– ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
Идването на Царството Божие е оня вечен постоянен стремеж на душата, която излиза от Бога и отива на Земята да служи. Царството Божие иде на Земята и си отива, без да го владее някой. У ч и т е л я В цялата Вселена, във всички необятни области на Живота съществува един Божествен ред и порядък. На Земята отпосле е дошъл човешкият порядък.
към текста >>
82.
ДУМИТЕ НА ГОСПОДА СЛОВО, ДАДЕНО НА 17.XI.1911 г. ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Не се поддавайте на тази
съблазън
, но се трудете да преобърнете камъни» те в хляб.
Да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, да се възцари Той, да бъде Все и Вся. Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълго търпи. Тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всичко се радва, всичко повдига, всичко утешава, всичко спасява и всичко пребъдва в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот, само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия живот.
Не се поддавайте на тази
съблазън
, но се трудете да преобърнете камъни» те в хляб.
Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдността, макар да ви дадат целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е сам Господ и когато Той пребъде във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно на Него. И сам Господ ще ви пази от всяка зла напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост, чрез Духа си, да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света. На мен е дадена всяка власт на Небето и на земята, ще се изпълни не волята на света и волята на лукавия, но Моята воля и волята на Отца Ми!
към текста >>
83.
16 август 1912, четвъртък
Ние носим у нас
образът
и Подобието Божие, затова пророците и постниците са могли да виждат Бога.
И докато Бог действува, всичко върви добре, а когато всичко отива в противната посока, тогава Бог не действува. Ако влезете в единство с Бога, товарът ви ще олекне и делата ви ще ви но сят радост, както се радва човек, който има Божията благословия. Например, виждате някого, че се отдалечава от света но пак живее за себе си, докато ние не живеем само за себе си, а живеем и за света. Господ казва, че тъй обикна света, та му даде своя Единороден Син. Като знаем тази Любов, ще можем и ние да се ползуваме от нея.
Ние носим у нас
образът
и Подобието Божие, затова пророците и постниците са могли да виждат Бога.
Целта на всички мистици е единението с Бога, което постигат чрез съзерцанието в образа му, а псалмопевецът изпада във възторг пред него, пред лицето Божие. Всички тези мисли са Божии мисли и ако ги възприемем, Господ ще дойде и ще направи своето жилище у нас тъй, както Христос каза на учениците си... Всичко това е потребно, понеже политическият възход на една държава зависи от духовното повдигане на нейния народ Съдбата на България, която тъй много ви интересува, зависи също от тази добродетел, от духовното повдигане на българския народ. И сега, когато нас ни питат, ще кажем, че този народ носи своите страдания и преди да търси правото си, трябва да научи задължението си спрямо Бога, и тъкмо това е най същественото. Едно предприятие може някога да носи печалба, а някога може да върви на загуба.
към текста >>
84.
22 август 1927, 7 часа сутринта
Такъв е
образът
на този дом, чиито членове четат книгата на Любовта.
По какво се отличава такъв дом? В този дом царуват мир, радост и веселие. Отношенията между мъжа и жената, между всички деца са любовни, всички работят абсолютно еднакво, навред се чува музика и песен, никакво противоречие не се явява между тях. В целия дом владее чистота и ред, никъде няма петно. Кажете ми, знаете ли някъде в България такова семейство, каквото ви описвам?
Такъв е
образът
на този дом, чиито членове четат книгата на Любовта.
Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря това, вие ще кажете че туй са мечти, илюзии. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта." Казвам: Аз не искам да напускате света.
към текста >>
85.
Втора част
Затова
изразът
на Христос "Ако солта се обезсоли" трябва да се разбира, че ако не сте обезсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато ви сложат в кацата.
В това подвизаване искам да изчезне от вас всеки страх. Който иска да се подвизава в Христа, не трябва да се плаши от нищо. "Опечете" вашите съвести в Божествения огън, както рибата, която ловите. Рибата или трябва да се опече, или да се осоли. Същото е и при човека среден път няма, иначе ще се "вмирише".
Затова
изразът
на Христос "Ако солта се обезсоли" трябва да се разбира, че ако не сте обезсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато ви сложат в кацата.
Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: За света е солта, а за нас е огънят. Процесът на огъня е по-добър, защото той е процес на растене, на живот; а осоляването е процес на съхранение. Това означава, че вие можете да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар...
към текста >>
86.
Десета част
Изразът
"Освети ги чрез Твоята истина", означава да хвърли Бог светлина в умовете на хората, да започнат да мислят, за да познаят истината.
Ще платим, без да ни свършат работа. Затова не "наемайте" работници от свиня да ви работят. Зеленчуците и плодовете са прекрасни работници и ако ги "наемете", те ще ви работят безвъзмездно. Това е великата истина! Затова и в Евангелието се казва, че трябва да живеем много чист и свят живот...
Изразът
"Освети ги чрез Твоята истина", означава да хвърли Бог светлина в умовете на хората, да започнат да мислят, за да познаят истината.
Кои хора Господ е ослепил? Онези, които не разбират Божия закон. В Господнята молитва един стих гласи: "И не въведи нас во изкушение", но смисълът му не се превежда точно. Той означава: Давай ни знания и Мъдрост, да не би със своите глупости да попаднем в изкушение и да страдаме. Защото, като грешим, се заслепяваме и тогава, когато Бог ни говори, няма да Го разберем.
към текста >>
87.
Дванадесета част
Това означава
изразът
"без време".
Говорете навреме за доброто и без време за злото. Какво означава "без време"? Представете си, че аз съм чиновник и ми остават само 5 минути време, за да отида на работа, но ако не отида, ще ме уволнят. Обаче къщата ми започва да гори без време. Нямам време, но аз си създавам време, за да угася пожара.
Това означава
изразът
"без време".
Но ако вършите една благородна работа, навреме ще я вършите. Злото е непредвиден случай, което действа без време. И Апостол Павел казва много мъдро: "Навреме и без време"... "Блажени, които гладуват и жадуват." Тези два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Винаги този закон може да се приложи.
към текста >>
88.
Дванадесета част
Това означава
изразът
"без време".
Говорете навреме за доброто и без време за злото. Какво означава "без време"? Представете си, че аз съм чиновник и ми остават само 5 минути време, за да отида на работа, но ако не отида, ще ме уволнят. Обаче къщата ми започва да гори без време. Нямам време, но аз си създавам време, за да угася пожара.
Това означава
изразът
"без време".
Но ако вършите една благородна работа, навреме ще я вършите. Злото е непредвиден случай, което действа без време. И Апостол Павел казва много мъдро: "Навреме и без време"... "Блажени, които гладуват и жадуват." Тези два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Винаги този закон може да се приложи.
към текста >>
89.
Петнадесета част
Така смесват и думите изкушение и
съблазън
.
Всяко нещо трябва да остане на мястото си и там да се прояви. Като не разбирате законите, вие искате да слеете сърцето с ума... Сега да се върнем към стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Какво представлява служенето? Това е закон на ума. Някои казват вместо служене "слугуване".
Така смесват и думите изкушение и
съблазън
.
Каква е разликата между тези две думи? Мъжът се изкушава, а жената се съблазнява. Кога се изкушава мъжът? Например, ако иска да стане пръв министър, той се изкушава. От какво се съблазнява жената?
към текста >>
Значи
съблазънта
живее в сърцето, а изкушението в ума.
Мъжът се изкушава, а жената се съблазнява. Кога се изкушава мъжът? Например, ако иска да стане пръв министър, той се изкушава. От какво се съблазнява жената? От хубавото облекло, от накитите.
Значи
съблазънта
живее в сърцето, а изкушението в ума.
Някои разместват местата им: изкушението слагат в сърцето, а съблазънта в ума. Не е така. Понеже сърцето е слабо, затова лесно може да се съблазни. Ще видиш нещо и ще пожелаеш да го вкусиш. Когато умът е слаб, той лесно се изкушава.
към текста >>
Някои разместват местата им: изкушението слагат в сърцето, а
съблазънта
в ума.
Кога се изкушава мъжът? Например, ако иска да стане пръв министър, той се изкушава. От какво се съблазнява жената? От хубавото облекло, от накитите. Значи съблазънта живее в сърцето, а изкушението в ума.
Някои разместват местата им: изкушението слагат в сърцето, а
съблазънта
в ума.
Не е така. Понеже сърцето е слабо, затова лесно може да се съблазни. Ще видиш нещо и ще пожелаеш да го вкусиш. Когато умът е слаб, той лесно се изкушава. Гледаш нещо хубаво, красиво отвън и желаеш да го опиташ, но след това ще видиш лъжата в него...
към текста >>
90.
Слънчеви лъчи 1942г.
Съ други думи, красивиятъ великъ процесъ, който става днесъ въ колективната душа на човѣчеството — процесъ на пробуждане, просвѣтление и освобождение — намира своя външенъ
изразъ
, своя отгласъ въ тия упражнения.
Тя е новото, което спасява свѣта отъ всички противоречия, страдания и разочарования. Любовьта ще научи човѣка на нѣщо велико. До сега отъ хилядолѣтия всички сѫ служили на себе си, а отсега нататъкъ човѣкъ ще учи да служи на Цѣлото, на Великото Разумно Начало въ свѣта. Именно тая велика идея за раждането на новъ, красивъ свѣтъ на земята лежи като основна идея въ тия упражнения. Музиката, движението и говорътъ имъ сѫ проникнати отъ нея.
Съ други думи, красивиятъ великъ процесъ, който става днесъ въ колективната душа на човѣчеството — процесъ на пробуждане, просвѣтление и освобождение — намира своя външенъ
изразъ
, своя отгласъ въ тия упражнения.
Тая идея е червената нишка, която минава презъ тѣхъ отъ началото до края. *** Движението е изразъ на живота. Водата до като се движи, запазва своята свежесть и свършва работа. Ако стои на едно мѣсто, никаква работа не може да върши. Всичко въ природата се движи; напримѣръ, имаме движение на небеснитѣ тѣла, на облацитѣ, свѣткавицитѣ, духането на вѣтъра, люлѣенето на дърветата, течението на рѣкитѣ.
към текста >>
*** Движението е
изразъ
на живота.
До сега отъ хилядолѣтия всички сѫ служили на себе си, а отсега нататъкъ човѣкъ ще учи да служи на Цѣлото, на Великото Разумно Начало въ свѣта. Именно тая велика идея за раждането на новъ, красивъ свѣтъ на земята лежи като основна идея въ тия упражнения. Музиката, движението и говорътъ имъ сѫ проникнати отъ нея. Съ други думи, красивиятъ великъ процесъ, който става днесъ въ колективната душа на човѣчеството — процесъ на пробуждане, просвѣтление и освобождение — намира своя външенъ изразъ, своя отгласъ въ тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава презъ тѣхъ отъ началото до края.
*** Движението е
изразъ
на живота.
Водата до като се движи, запазва своята свежесть и свършва работа. Ако стои на едно мѣсто, никаква работа не може да върши. Всичко въ природата се движи; напримѣръ, имаме движение на небеснитѣ тѣла, на облацитѣ, свѣткавицитѣ, духането на вѣтъра, люлѣенето на дърветата, течението на рѣкитѣ. И само тия движения сѫ ценни, които сѫ взети изъ природата. Движенията, които не сѫ взети отъ нея, не сѫ хармонични ; тѣ вредятъ на човѣка.
към текста >>
Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ
изразъ
въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта.
*** Движенията при тия упражнения не трѣбва да бѫдатъ рѣзки; тѣ трѣбва да иматъ известна мекота, красиви линии, грациозность; при ходене да се стѫпва по възможность по-рано на пръсти и после на петата. Ако се стѫпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение въ гръбначния мозъкъ, и при това тогава стѫпкитѣ сѫ по-груби, механични, нервни. Стѫпването по-рано на пръсти подтиква мисъльта къмъ активность; то има връзка съ по-финнитѣ сили на душата. При правене на тия упражнения цѣлото тѣло трѣбва да вземе участие при всѣко движение. Всички клетки трѣбва да се раздвижатъ при всѣко движение, и всѣка часть на тѣлото трѣбва да прави движение въ полето, въ което се намира.
Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ
изразъ
въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта.
Ето защо тия упражнения трѣбва да се правятъ съ пълно съсрѣдоточаване, съ будно съзнание. Когато човѣкъ ги прави, не трѣбва да мисли за гѫстата материя: за дрехи, обуща и пр. При пѣнието презъ време на тия упражнения енергията трѣбва да слѣзе отъ главния мозъкъ въ слънчевия възелъ и отъ тамъ да отиде въ ларинкса, а това ще каже следното: при пѣние енергията трѣбва да мине презъ сферитѣ на Любовьта и така оживотворена, придобила магична мощь да претворява, да пресъздава, да мине презъ ларинкса. Съ други думи, при изпълнение на тия упражнения човѣкъ трѣбва да пребивава съ съзнанието си въ възвишения свѣтъ на Любовьта. *** Едни участвуващи се нареждатъ въ 12 лѫча, насочени къмъ центъра, а други образуватъ външния крѫгъ около първитѣ.
към текста >>
Плѣскането, което следва, е
изразъ
на радостьта отъ влизането въ новия свѣтъ, който сега се ражда на земята.
Нѣщо аналогично е, когато за пръвъ пѫть проблесне първиятъ лѫчъ на любовьта въ човѣшката душа! Това е излизане отъ дълъгъ, тъменъ тунелъ въ засмѣна, слънчева, цвѣтна поляна. Въ пѣсеньта се говори за майката. Тукъ е думата за Великата Свѣтовна Майка — Разумната Природа — отъ която излиза човѣшката душа. Следъ изкарване на училището, последната отива при Майка си съ плодове, събрани отъ учението, и готова да служи.
Плѣскането, което следва, е
изразъ
на радостьта отъ влизането въ новия свѣтъ, който сега се ражда на земята.
Това е връщане въ живота на рая. А раятъ — това е пребиваване въ любовьта! Слагането на рѫцетѣ една върху друга — това е хармонизиране на дветѣ течения — топлото и хладното, магнетичното и електричното. Долната часть на рѫката означава топлото течение, сърдцето, а горната часть — хладното течение на ума. Следъ хармонизирането на дветѣ течения, рѫцетѣ се отварятъ настрани като цвѣтъ.
към текста >>
91.
Паневритмия 1938
Кое е
тогазъ
новото, което носи новата култура, която иде?
Днесъ по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда въ човѣчеството. Въ сѫщность самото развитие е въпросъ за разширение на съзнанието. Напримѣръ, ако проследимъ природнитѣ царства, ще видимъ, че колкото отиваме къмъ погорнитѣ царства, постепенно съзнанието се разширява. Всѣка култура се отличава съ това, че носи нѣщо ново на човѣчеството. Тя е едно ново откровение на човѣшкия духъ.
Кое е
тогазъ
новото, което носи новата култура, която иде?
Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първитѣ пролѣтни цвѣтя може да се сѫди за бѫдната пролѣть. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личниятъ животъ ще бѫде надрастнатъ и човѣкъ ще влѣзе въ безграничния животъ на цѣлото, навсеобщото. Затуй, по сѫществуващитѣ днесъ признаци можемъ да сѫдимъ, че новото, което иде, е духътъ на братството, на единението. Новитѣ идеи, които идатъ сега като мощна вълна да се влѣятъ въ културата, да я претворятъ, се проявяватъ въ всички области на живота. На всѫде можемъ да видимъ днесъ следи отъ животворното имъ действие.
към текста >>
тѣ трѣбва да намѣрятъ и единъ външенъ
изразъ
, чрезъ който да действуватъ върху по-дълбокитѣ сили на човѣшкото естество.
Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личниятъ животъ ще бѫде надрастнатъ и човѣкъ ще влѣзе въ безграничния животъ на цѣлото, навсеобщото. Затуй, по сѫществуващитѣ днесъ признаци можемъ да сѫдимъ, че новото, което иде, е духътъ на братството, на единението. Новитѣ идеи, които идатъ сега като мощна вълна да се влѣятъ въ културата, да я претворятъ, се проявяватъ въ всички области на живота. На всѫде можемъ да видимъ днесъ следи отъ животворното имъ действие. Обаче тѣ трѣбва да намѣрятъ и съответна форма, чрезъ която да се изразятъ, т. е.
тѣ трѣбва да намѣрятъ и единъ външенъ
изразъ
, чрезъ който да действуватъ върху по-дълбокитѣ сили на човѣшкото естество.
Такъва форма е именно паневритмията. Що е паневритмия? Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума; тя е съставена отъ три корена: представката „панъ“ въ началото значи —„все“, „всичко“, „всеобщъ“, „космиченъ“. Втората представка „ев“ или на латински въ първоначалния си видъ „еу“ значи: „истински“, „висшъ“. „Евъ“ е това, отъ което излиза всичко; то означава сѫщината, реалното, сѫщественото въ свѣта.
към текста >>
А „ритъмъ“ значи правилностьта въ движенията или въ всѣки другъ външенъ
изразъ
на нѣщата.
Такъва форма е именно паневритмията. Що е паневритмия? Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума; тя е съставена отъ три корена: представката „панъ“ въ началото значи —„все“, „всичко“, „всеобщъ“, „космиченъ“. Втората представка „ев“ или на латински въ първоначалния си видъ „еу“ значи: „истински“, „висшъ“. „Евъ“ е това, отъ което излиза всичко; то означава сѫщината, реалното, сѫщественото въ свѣта.
А „ритъмъ“ значи правилностьта въ движенията или въ всѣки другъ външенъ
изразъ
на нѣщата.
Представката „панъ“ означава, че тукъ се говори за единъ ритъмъ, който царува въ цѣлокупната природа, въ основитѣ на цѣлото битие. Що е тогава паневритмията? Паневритмията въ букваленъ преводъ значи: космиченъ висшъ ритъмъ. Паневритмията — това е велика всемирна хармония на движението. Цѣлиятъ животъ е паневритмия.
към текста >>
Тогазъ
почватъ паневритмичнитѣ упражнения.
Паневритмията — това е велика всемирна хармония на движението. Цѣлиятъ животъ е паневритмия. Какво представлява паневритмията? Всѣка година на „Изгрѣва“ край София на 22. мартъ се отваря една нова красива страница въ живота.
Тогазъ
почватъ паневритмичнитѣ упражнения.
Въ красива пролѣтна утринь, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цвѣтята започватъ да отварятъ своитѣ вѣнчета за животворнитѣ слънчеви лѫчи, когато всичко наоколо е пълно съ свежесть, радость, хармония и музика, се правятъ тия упражнения на една широка полянка, обиколена съ стройна борова гора. Всѣка сутринь следъ 22. мартъ нѣколко стотинъ души при изгрѣвъ слънце правятъ тия красиви ритмични музикални упражнения. Всички сѫ наредени въ два или повече крѫга. Въ срѣдата е оркестрътъ.
към текста >>
Тогазъ
живиятъ организъмъ поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана).
Ще дамъ единъ цитатъ отъ книгата: „Въ царството на живата природа“ като отговоръ на тоя въпросъ: „Сутринь при изгрѣвъ слънце земята е отрицателна, т. е. приема най-много. Тоя фактъ е отъ извънредно голѣма важность, за да се оцени значението на изгрѣва. Затова и сутриньта при изгрѣвъ слънце човѣшкиятъ организъмъ е най-възприемчивъ къмъ слънчевитѣ енергии. Сутринь има всѣкога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обѣдъ.
Тогазъ
живиятъ организъмъ поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана).
Земята въ началото на пролѣтьта е повече отрицателна, и затова тогазъ най- много приема. Ето защо, отъ всички годишни времена, презъ пролѣтьта слънчевитѣ лѫчи действуватъ най-лѣчебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва отъ 22. мартъ. Отъ тогазъ земята работи по-творчески. Най-добритѣ месеци за обнова сѫ отъ 22.
към текста >>
Земята въ началото на пролѣтьта е повече отрицателна, и затова
тогазъ
най- много приема.
приема най-много. Тоя фактъ е отъ извънредно голѣма важность, за да се оцени значението на изгрѣва. Затова и сутриньта при изгрѣвъ слънце човѣшкиятъ организъмъ е най-възприемчивъ къмъ слънчевитѣ енергии. Сутринь има всѣкога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обѣдъ. Тогазъ живиятъ организъмъ поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана).
Земята въ началото на пролѣтьта е повече отрицателна, и затова
тогазъ
най- много приема.
Ето защо, отъ всички годишни времена, презъ пролѣтьта слънчевитѣ лѫчи действуватъ най-лѣчебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва отъ 22. мартъ. Отъ тогазъ земята работи по-творчески. Най-добритѣ месеци за обнова сѫ отъ 22. мартъ до 22. юний.
към текста >>
Отъ
тогазъ
земята работи по-творчески.
Сутринь има всѣкога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обѣдъ. Тогазъ живиятъ организъмъ поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана). Земята въ началото на пролѣтьта е повече отрицателна, и затова тогазъ най- много приема. Ето защо, отъ всички годишни времена, презъ пролѣтьта слънчевитѣ лѫчи действуватъ най-лѣчебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва отъ 22. мартъ.
Отъ
тогазъ
земята работи по-творчески.
Най-добритѣ месеци за обнова сѫ отъ 22. мартъ до 22. юний. Когато видимъ на пролѣть растенията да напѫпватъ и цъвнатъ, въ човѣшката душа трѣбва да се роди една вѫтрешна радость, че наближава деньтъ на нейното освобождение. Човѣкъ трѣбва да отвори чувствата си съ обичь къмъ тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своитѣ мисли, чувства и сили“. Действието на паневритмията върху човѣка е грамадно и всестранно.
към текста >>
Изразътъ
въ Библията: „Богъ създаде небето и земята“ е загатване за действията на творческитѣ сили въ природата.
Това е четвъртиятъ принципъ отъ седемтѣ основни принципа на окултната наука. Ще дамъ нѣколко примѣра: Двата вида магнетизъмъ: северенъ и юженъ; двата вида електричество: положително и отрицателно; после коренътъ и стъблото у растенията и пр. Изобщо двата вида енергии, които се срѣщатъ въ природата въ разни форми, можемъ да наречемъ положителни и отрицателни. Можемъ да ги наречемъ още: творчески или създаващи и съграждащи или съзидаващи. Можемъ да ги наречемъ още: мѫжки и женски принципи въ природата.
Изразътъ
въ Библията: „Богъ създаде небето и земята“ е загатване за действията на творческитѣ сили въ природата.
И после се казва: „И земята бѣше неустроена“. И постепеното и устройване, това е действието на съграждащитѣ сили. Разбира се, въ всѣки моментъ сѫ въ действие двата вида сили. И въ всѣка култура действуватъ тия два вида сили. Напримѣръ раждането на нови идеи въ една култура, това е действието на творческия принципъ.
към текста >>
— е
изразъ
на творческитѣ сили въ природата, а лѣвата страна — лѣвиятъ кракъ, лѣвата рѫка и пр.
Сѫщото важи и за живота на отдѣлния човѣкъ. Когато човѣкъ се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принципъ въ него. А устройството на живота въ съгласие съ тия творчески принципи, това е работа на съграждащитѣ сили въ него. Казахме, че радиациитѣ, който изпуща организмътъ, сѫ поляризирани. Изобщо, дѣсната страна на човѣка — дѣсниятъ кракъ, дѣсната рѫка и пр.
— е
изразъ
на творческитѣ сили въ природата, а лѣвата страна — лѣвиятъ кракъ, лѣвата рѫка и пр.
— на съграждащитѣ сили. Ето защо, при паневритмичнитѣ упражнения е отъ значение, коя страна взема участие въ движенията. Движенията на дѣснитѣ крайници или самото обръщане на дѣсно изразява свързване на човѣка съ творческитѣ сили на природата, а движението на лѣвитѣ крайници или обръщане на лѣво — съ съграждащитѣ сили. Ето защо, паневритмията започва винаги съ дѣсния кракъ. Защото творческитѣ сили дѣйствуватъ първи.
към текста >>
А пъкъ има движения, които сѫ
изразъ
на космични движения и ритъмъ.
Движенията, които извършва човѣкъ, не сѫ безъ значение. Има движения, които нѣматъ общо значение. Тѣ сѫ отъ частенъ характеръ. Тѣ не свързватъ човѣка съ всемира, съ Цѣлото. Тѣ иматъ значение само лично за него.
А пъкъ има движения, които сѫ
изразъ
на космични движения и ритъмъ.
Има извѣстни космични движения и космиченъ ритъмъ, които лежатъ въ основитѣ на живота. Тѣхъ срѣщаме изразени на всѣкѫде въ живота: Въ движението на небеснитѣ тѣла. Въ вълнообразното движение на свѣтлината. Въ силовитѣ линии на електромагнитното действие. Въ движението на атомитѣ и електронитѣ.
към текста >>
Тогазъ
човѣкъ приема добритѣ енергии отъ земята, а непотрѣбнитѣ, дисхармонични енергии предава на земята.
Когато човѣкъ прави тия упражнения, той се хармонизира съ цѣлото битие и затова получава нѣщо ценно отъ него. Ето защо, при паневритмичнитѣ упражнения чувствувашъ, че ти, живиятъ центъръ, простирашъ хиляди нишки, хиляди антени въ океана отъ сили, въ който си потопенъ, и получавашъ нѣщо животворно и чисто. Чрезъ нѣкои упражнения ние приемаме запаси отъ земния магнетизъмъ въ себе си. Човѣкъ периодично трѣбва да се свързва съ земнитѣ и слънчеви сили. При будно съзнание, когато рѫката е насочена нагоре, човѣкъ се свързва съ слънчевитѣ сили, а когато тя е насочена надолу — съ земнитѣ сили.
Тогазъ
човѣкъ приема добритѣ енергии отъ земята, а непотрѣбнитѣ, дисхармонични енергии предава на земята.
Въ много несъзнателни движения, които човѣкъ прави, има скрито значение, което самиятъ човѣкъ не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човѣкъ бара несъзнателно нѣкое мѣсто на главата си напримѣръ, той иска съ това или да разнесе набралата се енергия или пъкъ иска да придаде енергия на нѣкое мѣсто, дето има недоимъкъ. Човѣкъ, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения. Нѣкой пѫть несъзнателно човѣкъ си бара нѣкой центъръ на главата, за да го активира съ енергията, която излиза отъ пръститѣ му.
към текста >>
Отъ всѣки пръстъ излизатъ сили, които сѫ
изразъ
на нѣщо психично.
Движенията трѣбва да сѫ разумни. Има движения и неразумни. Нашитѣ движения, и когато сѫ несъзнателни, не сѫ произволни. Разни движения, напр. баране на главата, движение на крака, рѫце и пр., сѫ въ връзка не само съ физиологични процеси, но и съ известни душевни процеси.
Отъ всѣки пръстъ излизатъ сили, които сѫ
изразъ
на нѣщо психично.
Всѣко движение на човѣка, макаръ и несъзнателно, има вѫтрешенъ смисълъ. Напримѣръ, туряне рѫката на гърба, това е скритиятъ, подлиятъ начинъ на постѫпване. Онзи, който иска да прободе нѣкого съ ножъ, скрива ножа задъ гърба си и му казва: „Добре дошълъ“. Единъ ораторъ, който държи рѫката си отзадъ на гърба си, пакъ крие нѣкаква мисъль. Тия движения сѫ изостанали отъ далечното минало.
към текста >>
И само когато има това съответствие, тия движения иматъ мощно, магическо действие:
тогазъ
движенията ставатъ вече носители на тия идеи.
Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е въ духа на обикновената съвременна музика, но има нѣщо ново въ себе си. Тя е въ съгласие съ известни по-дълбоки закони и затова говори направо на възвишеното въ човѣка и го събужда. Тя завежда човѣка въ ония възвишени сфери, за които винаги е копнѣялъ той въ свещени минути. Тая музика го свързва съ реалния свѣтъ. Музиката при паневритмията не е произволна, но строго съответствува на движенията отъ една страна, и отъ друга страна на идеята, вложена въ тѣхъ.
И само когато има това съответствие, тия движения иматъ мощно, магическо действие:
тогазъ
движенията ставатъ вече носители на тия идеи.
И именно, благодарение на това съответствие между движения и идеи, тия движения ставатъ въплотена идея! Тѣ проникватъ самия изпълнитель. При правенето на паневритмичнитѣ упражнения трѣбва да имаме известни идеи въ съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуватъ на движенията. При движенията съзнанието трѣбва да е концентрирано върху тѣхъ и върху опредѣлени идеи. Затова движенията при паневритмията сѫ външенъ изразъ на една идея.
към текста >>
Затова движенията при паневритмията сѫ външенъ
изразъ
на една идея.
И само когато има това съответствие, тия движения иматъ мощно, магическо действие: тогазъ движенията ставатъ вече носители на тия идеи. И именно, благодарение на това съответствие между движения и идеи, тия движения ставатъ въплотена идея! Тѣ проникватъ самия изпълнитель. При правенето на паневритмичнитѣ упражнения трѣбва да имаме известни идеи въ съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуватъ на движенията. При движенията съзнанието трѣбва да е концентрирано върху тѣхъ и върху опредѣлени идеи.
Затова движенията при паневритмията сѫ външенъ
изразъ
на една идея.
Можемъ да кажемъ, че тѣ представляватъ говоръ, особенъ езикъ, езикъ чрезъ движения! Мисъль изразена чрезъ движения! Това способствува тия движения да иматъ по-силно действие и да свързватъ човѣка съ по-мощни енергии на природата. Ако не се вложи идея въ движенията, тогазъ тѣ ще бѫдатъ изобщо механични, а не коренно обновителни. При паневритмията движенията трѣбва да бѫдатъ изразъ на това, което мислимъ.
към текста >>
Ако не се вложи идея въ движенията,
тогазъ
тѣ ще бѫдатъ изобщо механични, а не коренно обновителни.
При движенията съзнанието трѣбва да е концентрирано върху тѣхъ и върху опредѣлени идеи. Затова движенията при паневритмията сѫ външенъ изразъ на една идея. Можемъ да кажемъ, че тѣ представляватъ говоръ, особенъ езикъ, езикъ чрезъ движения! Мисъль изразена чрезъ движения! Това способствува тия движения да иматъ по-силно действие и да свързватъ човѣка съ по-мощни енергии на природата.
Ако не се вложи идея въ движенията,
тогазъ
тѣ ще бѫдатъ изобщо механични, а не коренно обновителни.
При паневритмията движенията трѣбва да бѫдатъ изразъ на това, което мислимъ. По този начинъ мислитѣ, идеитѣ просто се превеждатъ външно въ известенъ редъ красиви движения! Чрезъ този единъ видъ езикъ ние изразяваме външно вѫтрешния животъ, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогава всѣко движение внася радость, бодрость, животъ. То твори въ насъ и вънъ отъ насъ, въ свѣта!
към текста >>
При паневритмията движенията трѣбва да бѫдатъ
изразъ
на това, което мислимъ.
Затова движенията при паневритмията сѫ външенъ изразъ на една идея. Можемъ да кажемъ, че тѣ представляватъ говоръ, особенъ езикъ, езикъ чрезъ движения! Мисъль изразена чрезъ движения! Това способствува тия движения да иматъ по-силно действие и да свързватъ човѣка съ по-мощни енергии на природата. Ако не се вложи идея въ движенията, тогазъ тѣ ще бѫдатъ изобщо механични, а не коренно обновителни.
При паневритмията движенията трѣбва да бѫдатъ
изразъ
на това, което мислимъ.
По този начинъ мислитѣ, идеитѣ просто се превеждатъ външно въ известенъ редъ красиви движения! Чрезъ този единъ видъ езикъ ние изразяваме външно вѫтрешния животъ, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогава всѣко движение внася радость, бодрость, животъ. То твори въ насъ и вънъ отъ насъ, въ свѣта! Всѣко едно отъ тия упражнения е свързано съ единъ процесъ на съзнанието.
към текста >>
Интересенъ е въ това отношение евангелскиятъ
разказъ
за жената, която страдала 12 години отъ кръвотечение.
Тя гледа има ли ритъмъ и съзнание. Когато забележи, че нѣма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човѣка отива напраздно. Тя е механическа! Единъ примѣръ ще покаже, колко е важна будностьта на съзнанието за акумулиране на творческитѣ сили на природата въ човѣшкия организъмъ.
Интересенъ е въ това отношение евангелскиятъ
разказъ
за жената, която страдала 12 години отъ кръвотечение.
Тя се излѣкувала, като се докоснала отзадъ до дрехата на Христа. Христосъ казалъ: „Кой се допрѣ до дрехитѣ ми? “ Ученицитѣ му казали: „Ти виждашъ, че народътъ те притиска, и казвашъ: Кой се допрѣ до мене! “ — Но Христосъ се обърналъ, за да види този, който сторилъ това, защото усѣтилъ въ себе си, че сила излѣзла отъ Него. Значи другитѣ се допрѣли до Него механически, но тя се допрѣла съ участието на съзнанието, съ дълбока вѣра, че ще получи нѣщо отъ Христа, и получила.
към текста >>
Паневритмичнитѣ движения, особено ако е спазенъ горниятъ законъ за съответствията, като проникватъ въ нервната система, префиняватъ я и правятъ да трепти въ хармония съ възвишенитѣ божествени идеи, чийто
изразъ
сѫ даденитѣ движения въ случая. 3.
По този начинъ, чрезъ движения на рѫцетѣ, краката и пр. ние правимъ връзка съ висшитѣ мирове и съ Сѫществата, които живѣятъ тамъ, и това много допринася за получаването на енергия и подкрепа отъ тия висши мирове. 2. Като движимъ нашитѣ органи: крака, рѫце и пр., ние привеждаме въ активность тия мозъчни центрове, които имъ съответствуватъ; съ туй последнитѣ привличатъ повече кръвь и повече енергии и съ това се развиватъ. А пъкъ такъвъ центъръ освенъ това отговаря и на известни висши духовни способности, напримѣръ на милосърдие, любовь, вѣра, надежда, умствени способности, наклонность къмъ музика, математика и пр. И тъй, чрезъ тия движения, ако сѫ правилни, ние можемъ да работимъ за развиването на нашитѣ мозъчни центрове, за излизането имъ отъ спещото положение, и по този начинъ можемъ да развиемъ и тия духовни дарби, които имъ съответствуватъ.
Паневритмичнитѣ движения, особено ако е спазенъ горниятъ законъ за съответствията, като проникватъ въ нервната система, префиняватъ я и правятъ да трепти въ хармония съ възвишенитѣ божествени идеи, чийто
изразъ
сѫ даденитѣ движения въ случая. 3.
Отъ друга страна всѣки отъ тия мозъчни центрове е въ връзка съ особенъ органъ на тѣлото. Всѣки органъ си има особено мѣсто въ мозъка. И щомъ приведемъ въ активность, въ разцвѣтъ нѣкой мозъченъ центъръ, влияемъ чрезъ него благотворно и върху съответнитѣ органи на тѣлото, и тѣ се развиватъ правилно, укрепяватъ се, ставатъ по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулиратъ се тѣхнитѣ функции. Много е важно, какви сѫ движенията, които прави човѣкъ. Нѣкой мисли, че движенията на човѣка сѫ произволни, че нѣматъ голѣмо значение.
към текста >>
Чрезъ тѣхъ ние се учимъ да виждаме въ всичко около насъ нова красота, която до
тогазъ
не сме подозирали.
Тѣ се сливатъ. Рухватъ преградитѣ по между имъ, и тѣ чувствуватъ вѣчнитѣ връзки, които ги свързватъ и обединяватъ. Тоя живъ крѫгъ не е ли знамение за красотата на единството, което иде? Красиви мигове, преживѣни при паневритмията! Тѣ внасятъ поезия въ нашия животъ и по-голѣма пълнота.
Чрезъ тѣхъ ние се учимъ да виждаме въ всичко около насъ нова красота, която до
тогазъ
не сме подозирали.
Защо е необходимо човѣкъ да изпитва при правене на паневритмичнитѣ упражнения чувство на благоговение, едно свещено чувство, свещенъ трепетъ, за да може да получи нѣщо? Защото въ такъвъ случай съ повдигнатото съзнание, съ своитѣ възвишени мисли и чувства той се акордира съ възвишенитѣ сили на природата и става възприемчивъ къмъ тѣхъ! На края на обикновенитѣ паневритмични упражнения се правятъ и специални дихателни музикални упражнения. Музиката, която ги придружава, е съставена специално за цельта. При дихателнитѣ упражнения всички едновременно пѣятъ.
към текста >>
Втората ни учи да придобиемъ способностьта да оценяваме правилно природнитѣ сили и да имъ дадемъ правиленъ
изразъ
.
По този начинъ човѣкъ става способенъ да прави правилна преценка на постѫпкитѣ си, да види, кое е право и кое е криво въ тѣхъ и въ сѫщото време да ги подобрява. 24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ. Стѫпки напредъ, последвани съ люлѣйни стѫпки на единия и другия кракъ. Въ първата часть рѫцетѣ сѫ свободни, а въ втората — вѫтрешнитѣ рѫце сѫ заловени. Първата часть е приготовление.
Втората ни учи да придобиемъ способностьта да оценяваме правилно природнитѣ сили и да имъ дадемъ правиленъ
изразъ
.
Тия движения развиватъ способностьта да оценяваме природнитѣ блага. 25. СТѪПКА ПО СТѪПКА. Нозетѣ на мѣсто последователно въ страни и напредъ и следъ туй движение напредъ. Когато единиятъ кракъ се отдѣля въ страни или напредъ, то слънчевата енергия слиза надолу въ насъ, а когато двата крака сѫ събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре къмъ слънцето. По този начинъ става обмѣна.
към текста >>
А когато нозетѣ сѫ събрани,
тогазъ
земната енергия е положителна и отива къмъ слънцето.
СТѪПКА ПО СТѪПКА. Нозетѣ на мѣсто последователно въ страни и напредъ и следъ туй движение напредъ. Когато единиятъ кракъ се отдѣля въ страни или напредъ, то слънчевата енергия слиза надолу въ насъ, а когато двата крака сѫ събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре къмъ слънцето. По този начинъ става обмѣна. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни къмъ земята: възприемаме отъ слънцето и предаваме на земята.
А когато нозетѣ сѫ събрани,
тогазъ
земната енергия е положителна и отива къмъ слънцето.
Чрезъ тия движения се развива усѣтъ, кога действува слънцето и кога — земята. Тѣ спомагатъ за придобиване на истинскитѣ методи, вложени въ природата. 26. НА РАНИНА. Съ три фигури: Полукрѫгови движения на единия кракъ предъ другия. Люлѣйни стѫпки последователно върху двата крака.
към текста >>
92.
Паневритмия 1941г.
Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде
изразъ
на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство.
Паневритмия 1941г. Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса.
Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде
изразъ
на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство.
Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ.
към текста >>
Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ
изразъ
на една идея.
Паневритмия 1941г. Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство.
Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ
изразъ
на една идея.
И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване.
към текста >>
Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ
изразъ
на известни идеи.
Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ.
Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ
изразъ
на известни идеи.
Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка.
към текста >>
Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е
изразъ
на нѣкаква мисъль.
Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи.
Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е
изразъ
на нѣкаква мисъль.
Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване.
към текста >>
Следователно, играта е срѣдство за
изразъ
на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ.
И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване.
Следователно, играта е срѣдство за
изразъ
на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ.
Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ.
към текста >>
Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ
изразъ
на съответни възходящи състояния на човѣка.
Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ.
Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ
изразъ
на съответни възходящи състояния на човѣка.
Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа.
към текста >>
А ритъмъ значи правилность въ движението или въ всѣки другъ външенъ
изразъ
на нѣщата.
Такъвъ симптомъ е и паневритмията. Преди да говоримъ за сѫщностьта на паневритмията, нека разгледаме езиковния произходъ на тая дума. Тя е съставена отъ три корена: представката „пан“ въ началото значи „все“, „всичко“, „всеобщъ“, „космиченъ“. Втората представка „ев“, или на латински въ първоначалния си видъ „еу“, значи „истински", „висшъ“. „Ев“ е това, отъ което излиза всичко; то означава сѫщината, реалното, сѫщественото въ свѣта.
А ритъмъ значи правилность въ движението или въ всѣки другъ външенъ
изразъ
на нѣщата.
Представката „пан“ означава, че се говори за единъ ритъмъ, който царува въ цѣлокупната природа, въ основитѣ на цѣлото Битие. Тогава, споредъ езиковния произходъ на думата „паневритмия“, можемъ да я наречемъ „космиченъ висшъ ритъмъ“. Нека кажемъ нѣколко думи за основитѣ и законитѣ на паневритмията. Тя е хармонично творческо изявление на Божественото начало въ вселената. Въ красивия свещенъ часъ, когато цѣлата природа тръпне отъ радость при изгрѣвъ слънце, се образува живиятъ крѫгъ на паневритмията.
към текста >>
Паневритмията е външна страна, външенъ, физиченъ
изразъ
на нѣщо Велико, на една Велика Реалность.
И тукъ, както и навсѣкѫде, пакъ опитътъ ще бѫде последната инстанция. За действието на всѣко паневритмично движение може да говори най-ясно самиятъ опитъ. Чрезъ опита човѣкъ може да види, че всѣко нейно движение събужда нови извори у него — подмладява го. Тѣзи движения вливатъ въ тѣлото своята хармония, своя ритъмъ, своята музика, идеитѣ, на които сѫ носители, и това прави тѣлото здраво, силно, стройно и красиво. Тѣ внасятъ красота както въ човѣшкото тѣло, тъй и въ човѣшкитѣ движения и въ вѫтрешния му животъ — въ свѣта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки.
Паневритмията е външна страна, външенъ, физиченъ
изразъ
на нѣщо Велико, на една Велика Реалность.
И чрезъ паневритмията се влиза въ досегъ съ последната. Казахме, че въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била прилагана като методъ за възпитание. Но тукъ трѣбва да имаме предвидъ следното: тогава човѣкъ е билъ въ инволюционния периодъ на своето развитие, т. е. въ периода на слизане отъ духовния свѣтъ къмъ материалния. А сега той е въ своя еволюционенъ периодъ — въ епохата на възлизане.
към текста >>
архитектурата на всѣка епоха е
изразъ
на силитѣ, които работятъ въ епохата.
А сега той е въ своя еволюционенъ периодъ — въ епохата на възлизане. При инволюцията човѣкъ се движи отъ центъра къмъ периферията, а при еволюцията — обратно. При инволюцията е оралъ и сѣлъ, а пъкъ сега, при еволюцията — жъне плодоветѣ. Историята не е нищо друго освенъ проявление на човѣшкия духъ. Проявитѣ на човѣшкитѣ култури се мѣнятъ споредъ епохитѣ, споредъ фазата, въ която се намира човѣчеството. Напр.
архитектурата на всѣка епоха е
изразъ
на силитѣ, които работятъ въ епохата.
Каква е разликата между архитектурата на всички минали епохи и съвременната архитектура! Сѫщото се отнася и за поезията и за всички други прояви въ културния животъ на човѣчеството. Това е вѣрно и за паневритмията. Тя по-рано е била инволюционна. Затова ритмичнитѣ упражнения на древнитѣ мистични школи не сѫ годни за повдигане на днешното човѣчество.
към текста >>
Тя е
изразъ
на новата култура, която иде.
И не е безразлично, презъ какви космични пространства се движи слънчевата система. Иде една слънчева култура. Символично казано, ледоветѣ и снѣговетѣ днесъ се топятъ, цвѣтята се разцъвтяватъ, идатъ прелѣтнитѣ птички отъ топлия югъ! И тѣ ще внесатъ нови елементи въ живота. Понеже днесъ сме въ зараждането на шестата раса, туря се и нова основа на паневритмията.
Тя е
изразъ
на новата култура, която иде.
Идеитѣ на шестата раса сѫ включени, сѫ вградени въ нейната музика и въ нейнитѣ движения. И когато тѣ се правятъ, то се събуждатъ въ човѣка силитѣ и идеитѣ на новата култура, и тѣ се пращатъ въ свѣта. Участвуващитѣ въ живия крѫгъ на паневритмията събуждатъ тѣзи нови сили въ себе си и освенъ това ставатъ и радиопредавателенъ центъръ, който праща въ свѣта тѣзи сили, тия идеи. И последнитѣ достигатъ до всички души и намиратъ отзвукъ въ тѣхъ. Чрезъ тия движения живиятъ крѫгъ на паневритмията праща красивъ зовъ въ свѣта за обнова, подемъ и възходъ!
към текста >>
Тия движения иматъ и по-дълбокъ словесенъ
изразъ
, който ще се даде въ бѫдеще.
Отварянето на тѣзи курсове въ училището и обществото днесъ е една необходимость, за да се влѣятъ нови свежи струи въ днешната култура. Курсоветѣ сѫ необходими, защото за да има паневритмията онова мощно действие, тя трѣбва да се прави съ будно съзнание, като съзнателна дейность, при която участвуващитѣ живо съзнаватъ и чувствуватъ идеитѣ, вложени въ всѣко движение, и силитѣ, които се събуждатъ чрезъ този или онзи видъ движение. Изпълнението на паневритмията трѣбва да буди свещено чувство у участвуващитѣ: съзнанието трѣбва да е напълно съсрѣдоточено, за да може живиятъ крѫгъ на паневритмията да действува като радиоприематель и предаватель на велики космични сили. Чрезъ тия движения, подъ ритъма на музиката, участвуващитѣ влизатъ въ контактъ съ свещенитѣ, кристално чисти и мощни извори на природата и творятъ и градятъ великото бѫдеще, което иде! Текстътъ на пѣснитѣ, който прилагаме въ настоящето издание, е най-елементарниятъ и най-леснодостѫпниятъ образецъ.
Тия движения иматъ и по-дълбокъ словесенъ
изразъ
, който ще се даде въ бѫдеще.
Въ тая епоха има сили залѣзващи и изгрѣващи. Изгрѣващитѣ сили приличатъ на новородения, който сега е слабъ, безсиленъ, но нему принадлежи бѫдещето. Въ епохата, въ която живѣемъ, трѣбва да доловимъ, кои сѫ днесъ изгрѣващитѣ сили, и кое може да подтикне, да улесни тѣхната проява въ живота. Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота. Тѣ сѫ вложени въ нея.
към текста >>
Разумностьта е
изразъ
на хармоничното съчетание на любовьта и мѫдростьта.
Само тамъ, дето цари разумностьта, има плодове. Само въ царството на разумностьта зрѣятъ плодоветѣ. Съ други думи, само тамъ, дето е тя, има трайни, благодатни резултати. Въ разумностьта влиза великата Мѫдрость, великото Знание, което разкрива силитѣ, законитѣ и методитѣ за работа. Това е онова дълбокото разбиране на природата, на самия човѣкъ и на неговия пѫть.
Разумностьта е
изразъ
на хармоничното съчетание на любовьта и мѫдростьта.
4. Хармония. Когато всички струни на единъ музикаленъ инструментъ сѫ нагласени хармонично, могатъ да се изкаратъ красиви мелодии отъ него. Само тогава гениалниятъ виртуозъ може да прояви чрезъ него своята сила, своята мощь, своя замахъ. Сѫщо така, и когато инструментитѣ на единъ оркестъръ сѫ нагласени хармонично, тогава диригентътъ може да дигне палката и да изрази чрезъ него великата идея, която го озарява и вдъхновява. Всички сѫщества представляватъ великъ космиченъ оркестъръ.
към текста >>
Тѣ сѫ неинъ
изразъ
.
Свободата — това е рухване на всички окови, тѣсни схващания, заблуждения и влизане въ необятнитѣ простори и възможности, които крие човѣшкиятъ духъ въ себе си. Свободата — това е отваряне на красиви перспективи за възходъ и постижения. 7. Космична любовь. Човѣшкото съзнание въ своето развитие се превръща въ любовь. Космичната любовь обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи въ себе си.
Тѣ сѫ неинъ
изразъ
.
Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь.
към текста >>
Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ
изразъ
на тия изгрѣващи сили.
Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь!
Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ
изразъ
на тия изгрѣващи сили.
По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2. И оживява и ни буди съсъ любовь.
към текста >>
Росна тревица блеснала въ
елмазъ
.
ЕВЕРА Слънцето грѣй, гали съ лѫчи цвѣтенца, и треви, и насъ. На ранина възторжено играемъ ний. Въздухъ благодать. Птички хвъркатъ весело надъ насъ. Природата сияе цѣла въ красота.
Росна тревица блеснала въ
елмазъ
.
Цвѣтята лѣятъ ароматъ._ (повтаря се 2 пъти) Слънцето грѣй, праща веселие по цѣлата земя. Цѣлия миръ събужда, вика съсъ любовь. Влива ни животъ, дава радость, миръ и красота. Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива свѣтлина, служитель милъ на благъ Баща.
към текста >>
Рано ти стани, слънцето посрещни (2) (и запѣй съсъ бодъръ гласъ, поиграй си ти завчасъ.) (повтаря се 2 пъти) Бодра гимнастика,
разъ
, два, три.
(повтаря се 4 пъти) Цвѣтята ухаятъ, зрѣятъ плодове, всичко расте, живѣе, радва се цѣлий миръ. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ ароматъ, вредомъ чудна красота, извори бликатъ чиста вода. Бистра роса всѣко листо съсъ брилянтъ краси. (повтаря се 2 пъти) 26. НА РАНИНА Кой на ранина става да играй (2) (по зелената трева и на бистрата роса,) (повтаря се 2 пъти) той ще бѫде вѣчно младъ, здравъ и хубавъ и богатъ; ще се учи най-добре, нѣма нивга да умре.
Рано ти стани, слънцето посрещни (2) (и запѣй съсъ бодъръ гласъ, поиграй си ти завчасъ.) (повтаря се 2 пъти) Бодра гимнастика,
разъ
, два, три.
Подвижи се и спри. Смѣло пакъ тръгни напредъ, радвай се на Божий свѣтъ. 27. ДИШАНЕ 28. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ (ПРОМИСЪЛЬ) Да пребѫде Божиятъ миръ и да изгрѣе Божия- та радость и Божието веселие въ нашитѣ сърдца! (три пѫти).
към текста >>
НАГОРЕ