НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
129
резултата в
95
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор първи - Упътване
,
ИБ
, , 8.7.1900г.,
И каква Радост
чувстваме
ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.
Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност.
И каква Радост
чувстваме
ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.
Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.
,
СБ
, Варна, 24.8.1906г.,
Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава
чувстваме
отпадък на силите си.
Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си.
Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава
чувстваме
отпадък на силите си.
Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.нар. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният – червен, мъдрият – син, и прочее. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт.
към беседата >>
3.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Това ще се отрази върху мен и аз ще почна да
чувствам
същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная.
Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът. Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, поради които трябва да любите ближните си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви кажа нещо, за което не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете.
Това ще се отрази върху мен и аз ще почна да
чувствам
същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная.
Аз не искам да бъдете напрегнати, като че ли ви съдят, а да бъдете свободни, за да можете да разберете Истината. Да се не смущавате, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две, десет, пак ще ви стане ясно. Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене. Това е желанието на нашите приятели Отгоре: да се не боите, да са свободни сърцата и умовете ви, и да бъдете готови за утре. Амин. В 7 ч.
към беседата >>
Когато вникнем в тия закони и ги
почувстваме
, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният живот и какво нещо е изворът на всичките блага.
Този закон е, който е смъкнал Ангелите на Земята – този закон не щади никого. Светът, па и всички Ангели ще бъдат съдени по Третия закон. И който иска да се избави41, трябва да изпълни тия три заповеди. И аслъ, съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувства с душата42.
Когато вникнем в тия закони и ги
почувстваме
, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният живот и какво нещо е изворът на всичките блага.
За вас сега остава следната емблема (посочва на всички Пръчката, разделена на три с четири подразделения43). (Фиг. 6) Липсва Фигура 6. Фотография на Пръчката – свещен символ на Веригата. Това ще си пазите за вечно възпоменание.
към беседата >>
4.
Защо ви помагам?
,
ИБ
, В.Търново, 15.9.1912г.,
А това, което понякога
чувстваме
, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим миналото и страдаме.
Господ е близо, но Той не казва повече от един път. Не се спирайте пред мисълта, дали Господ ви говори или не. Господ говори, защото, когато Той не говори, настъпва униние и смущение. Не се питайте дали сте достойни, но вие покажете, че сте достойни. Раз вие вече поканени на работа, встъпете в изпълнението на вашата длъжност и това, което не можете, Господ няма да ви го вмени в грях.
А това, което понякога
чувстваме
, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим миналото и страдаме.
Сега, аз искам да ви науча като как да сте и ако не слушате, ще повторите миналото. Досега са правени опити, но не са излезли сполучливо. Ние ще повторим нашия опит, като вземем три дена петъка, съботата и неделята. И така, за да възстановим хармонията на душата, ще вземем жълтата краска. И не искам спорове помежду ви.
към беседата >>
5.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Всичко, което мислим и
чувстваме
, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.
Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението.
Всичко, което мислим и
чувстваме
, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.
В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка.
към беседата >>
6.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Преобразуванието, следователно, трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, и когато стане това преобразувание, ще
почувстваме
, че у нас има известна вътрешна сила.
Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е принципът, който е положил Христос, и Христос действа, за да се осъществи той. И както една какавида се подема и се образува по-нататък, така и светът ще се подеме и ще се измени към по-добре. В този свят има голямо безпокойствие, защото всички ония, които не могат да завият пашкул, се опасяват как ще прекарат зимата, която наближава.
Преобразуванието, следователно, трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, и когато стане това преобразувание, ще
почувстваме
, че у нас има известна вътрешна сила.
Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството, и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия учители; на кое място са? Ние им виждаме образите в черква“.
към беседата >>
7.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Например, аз мога да ви посоча известен ден за известна мисъл, та чрез това да се постигне изменение на ума и сърцето ви, защото вие още сте с груби желания и мисли, и това аз го
чувствам
като едно налягане върху гърдите ми.
(Всички отговарят: Всички, всички искаме да Го познаем.) Да, но засега само един ще изберем, да познае Христа. Ще изпратим един делегат да отиде, да познае и да ни каже той. Ако искате да отивате при Христа, трябва да отивате един по един. За тази цел вие можете да изберете някого: или чрез жребий, или аз ще избера едного(Всички: Вие изберете едного да отиде.) Добре, аз ще представя тази мисъл пред Христа; ако каже, аз ще избера човека – ще избера някого. Вярвам, че вие сега очаквате с голямо ожидание; и аслъ, през таэи година, най-малко с едного ще направим опит и тогава всинца ще се ползвате.
Например, аз мога да ви посоча известен ден за известна мисъл, та чрез това да се постигне изменение на ума и сърцето ви, защото вие още сте с груби желания и мисли, и това аз го
чувствам
като едно налягане върху гърдите ми.
И много често пъти усещам мислите на свещениците, които те изпращат на мен. Този Христос, за Който ви казвам, обявява: „Отец пребъдва в Мен и ако не вярвате в Мен, вярвайте в Отца! " И сега пак: как можете да познаете Христа? Когото Христос обсеби и се всели в него за ден, два, десет дни, месец и за редица години (а между това, помнете, че вселяването е един процес), казвам: чертите на Христа започват да се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа да ви помогне.
към беседата >>
8.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
Ние трябва да пеем и да свирим – да
чувстваме
и мислим.
Казват: „Защо Господ ми е дал този глупав ум? “ Умът ли е глупав, или ти си глупав! „Защо е дал Господ този безсмислен живот? “ Дали животът е безсмислен, или ти не знаеш защо е. Страданията – това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие.
Ние трябва да пеем и да свирим – да
чувстваме
и мислим.
Да мислиш значи да свириш; да чувстваш значи да пееш. Сега, ако двама съседи нагласят цигулките си и почнат да свирят, ще бъде много приятно. Аз преди година посетих една фамилия; бащата, майката, синът, дъщерята – всички свиреха; бащата взел цигулката, синът – баса и т.н.; всички имат с какво да се занимават. Повечето съвременни хора, мъжът, жената, децата, не знаят да свирят и като не вършат друго, почват да се бият. За тях, разбира се, животът е безсмислен.
към беседата >>
9.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
Ако можем да произнесем тия три думи в техния пълен смисъл – като произнесем „Отец“, да
почувстваме
пулса на туй същество, което движи света; да го
почувстваме
така, както една майка може да усеща пулса на своето дете; а да
почувстваме
Божествената мисъл, то значи да я разбираме и познаем – „Тогава – както казва Господ – преди да сте поискали нещо, Аз ще отговарям на вашите желания“.
Един художник много добре е представил това с една своя картина: нарисувал планински връх, на който се издига идол, и милионите хора гледат нагоре към този връх и ако един рече да възлезе и да стигне до идола, другите го хващат и го не пущат. И така хората все постоянно се борят, и никой не може да отиде горе. При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция онзи, който достигнел целта пръв, той вземал венеца. В подвига за Христа, обаче, всякой може да вземе този венец, стига да се постарае да изпълни Христовото учение. И тъй, ние имаме тия три неща в учението за Отца и Сина и Светаго Духа.
Ако можем да произнесем тия три думи в техния пълен смисъл – като произнесем „Отец“, да
почувстваме
пулса на туй същество, което движи света; да го
почувстваме
така, както една майка може да усеща пулса на своето дете; а да
почувстваме
Божествената мисъл, то значи да я разбираме и познаем – „Тогава – както казва Господ – преди да сте поискали нещо, Аз ще отговарям на вашите желания“.
Всинца трябва да имаме отлични синовни отношения към Бога – да изпълняваме длъжностите, които имаме към своя Баща. Той не слезе на земята; но Той прати Сина Си. И ние трябва да се жертваме в този свят. Мнозина ги е страх от жертва и казват, че в жертвата няма живот, и мнозина в недоумение се спират пред думите на Христа, Който казва: „Ако не ядете от плътта Ми и не пиете от кръвта Ми, няма да имате живот вечен“. Ние всеки ден ядем, за да живеем – нима това житно зърно, тия треви, чиито сокове гълтаме, не умират и не се жертват за нас?
към беседата >>
10.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Преди всичко, ние сме мислещи същества, второ, същества, които
чувстваме
, и трето, които действаме и градим; вън от това вие не можете да положите друго основание, не можете да действате по друг начин.
Връща се у дома и наготвя охлювите по същия начин. Идва мъжът й на обяд и като видял сготвените охлюви, разбрал колко жена му знаела да готви. В съвременните религиозни вярвания има също такива сготвени охлюви. Не се готвят обаче така охлюви, трябва едно коренно разбиране на нещата. В какво седи човешката мисъл – един от основните велики закони, който твори?
Преди всичко, ние сме мислещи същества, второ, същества, които
чувстваме
, и трето, които действаме и градим; вън от това вие не можете да положите друго основание, не можете да действате по друг начин.
Ако действате по друг начин, може да деградирате; може да вървите само по две посоки – или нагоре, или надолу, среден път в този свят няма. Понеже всичко се движи, не можете да седите върху една опорна точка – двете опорни точки са всякога неподвижни, но всичко около тия точки е подвижно. За изяснение ще ви приведа един пример от съвременната наука, за да видите какви са нашите илюзии за Живота. Ако пуснем електрически ток под купчина железни стърготини, известна стърготина, която е най-близо до тока, ще се намагнетизира и ще привлече към себе си всички други; тая стърготина се обръща към другите с думите: „Видите ли как аз със своята сила ви привлякох; ако аз не съм тук, и вие няма да бъдете около мен.“ Но ако преместим тока, друга стърготина ще се намагнитиса и ще стане център, около който ще се съберат всички други. И когато казвате: „Аз мога да направя това“ или „Хората се събират около мен, аз съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас; в момента, когато токът се измени, вие ще идете към периферията.
към беседата >>
Но за да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце, на своя характер, да
почувстваме
великото съзвучие на Живота в своя Дух.
Съединете се, както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е Силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация. Това е мисълта, която ви оставям: „Никой не може да положи друго основание.“ А основанието е, че този живот, който сега живеете, е най-добрият живот, който Господ ни даде на Земята – по-добър от него Господ по никой начин не може да ни даде, той е отличен, пълен с такива блага, че ние можем да направим чудеса. Вие още не подозирате какво голямо богатство е вложено в него, вие не подозирате какви сили носи заради вас бъдещето – какво можете да бъдете, какво можете да постигнете. Малкото дете в утробата на майка си е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и почва да мисли. По същия закон човекът сега е микроскопично същество спрямо Бога, но един ден, когато се развие и роди наново, като се издигне по-високо, ще разбере по-великите работи.
Но за да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце, на своя характер, да
почувстваме
великото съзвучие на Живота в своя Дух.
И тогава ще минем в чина на Ангелите, ще се приближим към Небето. Това е то новото основание на човека.
към беседата >>
11.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние
чувстваме
тази грубост.
Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си, или да остави Господа да работи върху него. В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят. Защо ни сполитат? Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа – как тя се проявява.
По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние
чувстваме
тази грубост.
Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата.
към беседата >>
12.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Когато един Божествен пратеник дойде от Небето при нас, той иска да ни каже, че без Чистота никога няма да видим Бога, без Святост няма да Го разберем, без Доброта и Любов, без Милосърдие и без Правда няма да Го
почувстваме
.
Когато спите, Господ ви преподава уроци. Понеже сте изолирани от външния свят, от близки, от къщи и прочее, тогава Господ може да ви разказва. Когато човек се събуди, Господ ще му рече: “Повтори каквото ти казах”. Какво ще повтори, ако не е чул и разбрал добре Божиите заповеди? Ще набие жена си, ще понатупа децата и цял ден ще бъде неразположен, защото не е разбрал урока, не е разбрал смисъла на живота за този ден.
Когато един Божествен пратеник дойде от Небето при нас, той иска да ни каже, че без Чистота никога няма да видим Бога, без Святост няма да Го разберем, без Доброта и Любов, без Милосърдие и без Правда няма да Го
почувстваме
.
Трябва да разберем какво нещо е Любовта. Някои казват: “Ние разбираме Любовта”. Някои от вас, вярвам, я разбират, но трябва да я разберете повече. Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто. Следователно, Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност.
към беседата >>
13.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Тая заповед ни учи да мислим, да
чувстваме
и да действаме правилно.
(втори вариант)
Под „лош човек" разбираме енергичен. Лошото, злото, крие в себе си сила, която трябва да се употреби намясто. Не се ли употреби намясто, злото се явява като разрушител. Коя е голямата заповед? Да възлюбим Господа.
Тая заповед ни учи да мислим, да
чувстваме
и да действаме правилно.
Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека, за да се научи да мисли, да чувства и да действа правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа. За мене Бог е Велика реалност. Той е по-реален отколкото сте вие, които виждам днес пред себе си.
към втори вариант >>
Аз виждам Господа,
чувствам
Го, разбирам всяка Негова проява.
(втори вариант)
Говори ли ми някой добро или зло, Бог ми говори. Според мене няма зло в света. Важно е да приемем, че всичко иде от Господа, в Когото живеем и се движим. Казано е в Писанието: „Бог твори ново небе и нова земя." Любовта носи новото. Бог слиза вече на земята и носи любовта в човешките сърца и души.
Аз виждам Господа,
чувствам
Го, разбирам всяка Негова проява.
Дето има плодове и изобилие, там е Бог. Какво жито ще роди неизораната нива? Хората търсят лесния път. Те искат ябълката да узрее без светлина, лещата да заври без огън. Без мъка и страдание нищо не се постига.
към втори вариант >>
14.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Ще кажете: „Ние го
чувстваме
." Вие обаче чувствате много неща - и приятни, и неприятни.
(втори вариант)
Съвременните хора имат едно повърхностно понятие за живота. Те искат блага от живота, искат да дойде щастие. Но знаете ли какво нещо е щастието? За да търсиш щастие, трябва да знаеш какво нещо е щастие и да го пазиш. Мнозина търсят любовта, но знаете ли какво нещо е любовта?
Ще кажете: „Ние го
чувстваме
." Вие обаче чувствате много неща - и приятни, и неприятни.
Някои ще кажат: „Всичко в света е любов." Но то е проявление на любовта, а какво е любовта, ние не я знаем. Ако аз бих запитал някого какво е любов, досега не съм срещнал било писател, било философ, който да даде определение на любовта. Някои казват: „Бог е любов." Но да оставим този въпрос. Той е въпрос на бъдещето и само след дълго развитие ще имате понятие за нея. Но засега дръжте си любовта тъй, както я разбирате.
към втори вариант >>
15.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем, и като произнесем думата „Любов“, тъжни ли сме, веднага ще
почувстваме
радост, топлина, която ще се разлее по тялото ни, и нашите вкоченясали членове ще започнат да се размърдват, и ще видим, наистина, ангели да слизат отгоре.
Произнасянето на думата „Мъдрост“ да става само когато не можете да разясните някой труден въпрос. Произнесете думата „Мъдрост“ и постойте 10 минути, след това ще настъпи известно прояснение. Ще приличате като на някой слепец, когато проглежда и вижда красотите на света; той тогава казва: „Виждам всичко в света хубаво и разбирам колко е велик Господ! “ И ние трябва да благодарим Богу, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майки, бащи, жени, деца, па и нещастия покрай това – за всичко трябва да Му благодарим. Онези, които са тръгнали в Христовия път, трябва да благодарят на Бога за всичко.
Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем, и като произнесем думата „Любов“, тъжни ли сме, веднага ще
почувстваме
радост, топлина, която ще се разлее по тялото ни, и нашите вкоченясали членове ще започнат да се размърдват, и ще видим, наистина, ангели да слизат отгоре.
Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат, като умрат, тогава да видят всичко ясно – да станат ясновидци. Не чакайте да умрете, а докато живеете, да възкръснете в Господа. Не казвайте: „Като умра“, а: „Като си променя дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул в пеперуда“. Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб, и като ме нападнат червеите, какво ще стане с мене?
към беседата >>
Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем и като произнесем думата „любов", тъжни ли сме, скръбни ли сме - веднага ще
почувстваме
една радост, една топлина, която ще се развива по тялото и нашите вкочанясали членове ще започнат да се стоплят, да се размърдват и ще виждаш ангели да слизат отгоре.
(втори вариант)
Когато произнасяме думата „мъдрост", това да става само когато не можем да разясним някой труден въпрос. Да произнесем думата „мъдрост" и да постоим десет минути, след което настъпва известно прояснение. Това ще бъде като с някой слепец, който, като проглежда - вижда красотите на света. Той казва: „Виж-дам всичко в света хубаво и разбирам колко е велик Господ." И ние трябва да благодарим на Бога, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майка, жена, деца, па и нещастия покрай това - за всичко трябва да се благодари на Бога. Онези, които са тръгнали в пътя на християнството, трябва да благодарят на Бога за всичко.
Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем и като произнесем думата „любов", тъжни ли сме, скръбни ли сме - веднага ще
почувстваме
една радост, една топлина, която ще се развива по тялото и нашите вкочанясали членове ще започнат да се стоплят, да се размърдват и ще виждаш ангели да слизат отгоре.
Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат като умрат, тогава да видят всичко, тогава да станат ясновидци. Не чакайте като умрете, а като възкръснете в Господа. Не казвайте „като умра", а - „като си променя дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул - в пеперуда." Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб и червеите като ме нападнат, какво ще стане с мене? " Червеите - те са вашите по-малки братя.
към втори вариант >>
16.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
Някой, като се съмнява, казва: „Не знам защо, но нещо
чувствам
, усещам и затова се съмнявам“.
Тези двойки са в стълкновение с единиците. Турете към тях една единица, ще имате тройки, които след това ще станат на четворки и т.н., постоянно ще прогресирате. Да допуснем, вие сте интелигентен човек, срещнете някой ваш приятел, заподозрете го в нещо, без да знаете защо. За да заподозрете някого, трябва да имате факти. Не допущайте съмнение без научна основа.
Някой, като се съмнява, казва: „Не знам защо, но нещо
чувствам
, усещам и затова се съмнявам“.
Туй усещане не е още доказателство. Например някой пияница казва: „Слаб ми е стомахът, ще си пийна малко винце“. И разсъждава по-нататък: „Защо да си не пийна повече? Като пих малко, чувствам се вече добре“. Но това чувстване не е постоянно, то е само временно, защото утре ще се чувствате зле.
към беседата >>
Като пих малко,
чувствам
се вече добре“.
Не допущайте съмнение без научна основа. Някой, като се съмнява, казва: „Не знам защо, но нещо чувствам, усещам и затова се съмнявам“. Туй усещане не е още доказателство. Например някой пияница казва: „Слаб ми е стомахът, ще си пийна малко винце“. И разсъждава по-нататък: „Защо да си не пийна повече?
Като пих малко,
чувствам
се вече добре“.
Но това чувстване не е постоянно, то е само временно, защото утре ще се чувствате зле. Като приложите това правило, че малко винце да се пие е добре, после злоупотребявате и с това разваляте ефекта, действието на виното. Човешкият организъм е така нагоден, че не търпи нищо излишно. От химията е известно, че всеки елемент се съединява с друг в точно определени тегловни отношения; или един елемент се съединява с друг с точно определено число атоми, и то толкова, колкото са необходими, за да образуват едно здраво, постоянно съединение. Това е закон.
към беседата >>
Виделината можем да
чувстваме
с душата си, със сърцето си, с волята си.
Без сол и без виделина – няма България. Българският народ има един корен долу в земята и един клон в Божествения свят: този народ трябва да роди плодове на клона си горе. Само така може да се охарактеризира един народ или една душа. Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията.
Виделината можем да
чувстваме
с душата си, със сърцето си, с волята си.
– Друго нещо, което руши виделината, е гневът. Гневливият човек е човек без воля. На едно място в Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте“. Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване, което показва, че е настанало демагнетизиране.
към беседата >>
17.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
– “Не можем ли да мислим и
чувстваме
, както искаме?
Стомахът трябва да отделя сокове, необходими за смилане на храната. Преработените материали в стомаха трябва да отидат в белия дроб, да се пречистят; оттам отиват в мозъка, дето се одухотворяват и превръщат в жив хляб. Не схваща ли човек нещата в тяхната същина, непременно ще внесе личен елемент в разбирането си, а личният елемент е причина за всички спорове и недоразумения в Живота. Мислете, както мислят добрите и възвишените Същества; мислете и като Бога. Докато мисли и чувства по своему, човек всякога ще се спъва.
– “Не можем ли да мислим и
чувстваме
, както искаме?
Не можем ли да правим, каквото желаем? ” – Има неща, които не можем да направим по своя воля. Защо? Защото за всеки човек Бог е начертал специфичен план. По този план трябва да върви той и да го реализира. Пътят на всеки човек е индивидуален, и в него се крият условията за развитието му.
към беседата >>
18.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние
чувстваме
едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние.
Има хора, които се поддават на всяка болест – те са голи. Всеки човек, който се гневи и съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат на външните борби. Силата на християнството е тъкмо в това – всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила.
Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние
чувстваме
едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние.
Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта. Тъй че, всички страдания, които имате, са от това, че нямате тази дреха.
към беседата >>
19.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
„Кудкудякам“ и „
чувствам
“ са също синоними.
Те имат един проект: „Да направим едно дружество“, и започват да разказват какво ще бъде по-нататък, а не действат. Момата си направи един устав и започва да мечтае как ще се ожени, как ще живее с мъжа си, как ще наглежда децата си, как ще ги възпитава, а това е кудкудякане преди да е свършена работата. Като поставите един план, вие запейте, това е песента на петела, а като свършите работата си, кудкудякайте. Като мисли човек, трябва да пее, а като чувства, трябва да кудкудяка. Като казвам, че човек трябва да пее, когато мисли, това са синоними – подразбирам, че между мисълта и песента има известно подобие.
„Кудкудякам“ и „
чувствам
“ са също синоними.
Аз развивам една философия и ми е безразлично дали вие пеете или кудкудякате. Това значи, че хората са свободни да си пеят или кудкудякат, т.е. комуто Господ е казал да пее, той си пее, а комуто е казал да кудкудяка, да си върши тази работа. Щом петелът се откаже да пее, а кокошката да кудкудяка, има раздвояване. Много жени питат: „Защо Господ ме е направил жена?
към беседата >>
20.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Когато влезем в Христовото учение, когато се всели то в душите ни, непременно ще произведе у нас едно олекване, ще
почувстваме
една Чистота.
В какво се заключава тази девственост? Земеделецът нарича девствена почва тази, която е богата със сокове, а бедната на сокове почва не е девствена. Следователно, ако вашата душа може да роди нещо добро, възвишено, тя е девствена. Ако не може да ражда такива неща, тя не е девствена. Йоан казва: „Да пребъдваме в това учение.” Пребъдването е подобно на това човек да пребивава на чист въздух, да живее в него и да го диша.
Когато влезем в Христовото учение, когато се всели то в душите ни, непременно ще произведе у нас едно олекване, ще
почувстваме
една Чистота.
Тъй че, очистването ще дойде от самото Учение. Съвременните напреднали физици си имат големи дискове, с които се чистят. Когато някой от тях прави опити и не може лесно да се очисти, той влиза вътре в този диск, пуща електричеството и за пет минути е очистен. В Христовото учение е този Божествен ток и когато го пуснете в душата си, той ще произведе тази Чистота. Казва се: „Всеки, който пребъдва...” Ако мнозина от вас не могат да успяват и да прогресират, те престъпват в нещо, но не като малките деца.
към беседата >>
21.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Когато аз живея, когато
чувствам
и страдам, зная, че заедно с мене живеят, чувстват и страдат още много същества.
И строят се крепки чрез сила, но не чрез насилие, както мнозина разбират. Някой престъпва законите, и законът го наказва с затвор или със смърт. – Право ли е това? Питам: Право ли е да обесиш мравката, че не вярва в моето съществуване? Ако е за бесене, трябва да се бесят и вярващите, и безверниците, да останат само истински правоверните, които имат една мярка и гледат на живота като на велика проява на Битието.
Когато аз живея, когато
чувствам
и страдам, зная, че заедно с мене живеят, чувстват и страдат още много същества.
Ще кажете, че страданията на мравката не са като моите. Как ще докажете това? Представете си, че от земята до планетата Нептун, която е на грамадно разстояние от нас, е проточен един човек. Може ли да си представите, колко голям ще бъде той, с какви дълги пръсти? Окото ви не може да обхване големината на тоя човек.
към беседата >>
Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи, да мислим и
чувстваме
като Него, да работим като Него.
Ще кажете, че такава е Божията воля. Ако ти попаднеш между зъбците на воденичното колело, ще мислиш ли, че това е Божията воля? Божията воля не е в смъртта на човека. Това е волята на майстора, който правил воденичното колело. Хората създават строги закони и казват, че чрез тях се изявява Божията воля, затова следят за тяхното изпълнение.
Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи, да мислим и
чувстваме
като Него, да работим като Него.
Това подразбира да носим силата на Бога в себе си и да изпълняваме Неговата воля. Може ли човек да бъде силен като Бога? – Може. Тая сила се проявява, когато човек трябва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото.
към беседата >>
Когато аз живея,
чувствам
и страдам, зная, че с мене заедно страдат, живеят и чувстват много други същества.
(втори вариант)
Някои престъпват законите и ние какво правим с тях? Обесваме ги. Ако мравките отричат моето съществуване, трябва ли да ги обеся? Ако аз бих бесил, бих избесил и двата вида хора - които вярват и които не вярват в Бога. Ще останат правоверните, тоест хората, които имат само една мярка и съзнават, че животът е едно велико проявление в света.
Когато аз живея,
чувствам
и страдам, зная, че с мене заедно страдат, живеят и чувстват много други същества.
Но ще кажете, че страданията на една мравка не са като моите. Как ще се докаже това нещо? Представете си, че до планетата Нептун, която е два милиарда мили далеч от слънцето, е проточен един човек. Можете ли да си представите колко голям ще бъде той изобщо и колко големи ще бъдат неговите пръсти? Като гледате толкова големи пръсти, вие ще мислите, че тези пръсти представляват нещо отделно от цялото тяло и ще започнете да режете пръстите му.
към втори вариант >>
Ако ние познаваме Бога, вярваме в Него, и то значи, че трябва да мислим, да
чувстваме
, за да градим, да сме силни като Него.
(втори вариант)
Тези спорове, които съществуват вън в света, не ме интересуват и не съм в сила да ги спра. Те имат значение само за тези, които влизат в това течение. Ако попаднете между зъбците на някое мелнично колело и дойде някой философ, и ви каже, че това е волята на Бога, това не е вярно. Волята Божия не е била такава, а това е волята на майстора, който е направил колелото. Днес създадат един закон и казват, че това е волята Божия и тя трябва да се изпълнява.
Ако ние познаваме Бога, вярваме в Него, и то значи, че трябва да мислим, да
чувстваме
, за да градим, да сме силни като Него.
Ще кажете: „Как е възможно да сме силни като Бога? " Когато намислиш да направиш едно зло, ти си силен и да го спреш. Когато говориш за Бога, ти си силен да се спреш в тези си недостойни приказки. Бог, макар и да е Всесилен, Той никога не поставя двата си пръста, за да те стисне, философът е, който те стиска. Бог никога не наказва, а ти говори вътрешно.
към втори вариант >>
22.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
А днес ние
чувстваме
една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл.
Един ден ще постигнете способността не само да възприемате Светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи. Може да мислите, че това е една илюзия. Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат Топлината и Светлината, но чуват и техните песни, разбират и техните думи. Да бъдат умът и сърцето ви чисти, значи да сте ясновидци. Когато се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание.
А днес ние
чувстваме
една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл.
Като ви кажа например, че трябва да се обичате, вие разбирате вече по особен начин Любовта. Да любите вие разбирате да имате една приятелка, тя да принадлежи само на вас и в деня, когато тя се сближи с други някои, вие разваляте приятелството. Представете си, че сте запознати с моя пръст и разговаряте с него, казвате му, че го обичате. Подир малко дойде другият ми пръст, но вие започвате да се сърдите и казвате: „Какво право имаш да се разговаряш с първия ми пръст, когото аз обичам? ” Но това зависи от мен, а не от пръста.
към беседата >>
23.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Ние трябва да ядем, да пием, да мислим, да
чувстваме
, да действаме толкова, колкото е необходимо.
Отишъл Иван после да напои коня си на водопоя. Конят пил, колкото му трябвало, и престанал вече да пие. Господарят му започва да го кара още да пие, но конят не искал повече. Тогава той си казва: „Брей, конят е по-умен от мене! За никакъв хатър не пие повече, а аз пих толкова много“.
Ние трябва да ядем, да пием, да мислим, да
чувстваме
, да действаме толкова, колкото е необходимо.
И това е бъдещата наука: да се даде свобода на човешкия ум, мисъл, чувства и воля. Вие, майките, които сте мили толкова пъти ушите на вашите деца, можете ли по тях да познавате колко време ще живеят вашите деца? Като ви погледна ухото, аз познавам по него колко години ще живеете, от какви болести ще страдате и от какво ще умрете. Същото нещо мога да позная и по нокътя – всички болести се показват. Той е написана книга.
към беседата >>
24.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Когато Го
почувстваме
, когато заговори в нас, ние обикваме всички хора еднакво и сме готови да се пожертваме за тях.
" Не ви казвам да се занимавате с него, но да го използвате. Ако някой е неразположен духом, да се попече на слънце; ако е изгубил своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарован в своя идеал, ако не му стига умът как да работи, нека излезе на слънце да го понагрее. Някой ще възрази: "Господ е, Който ще помогне". Като говорите за Господа, аз ви питам какъв е вашият Господ? - Господ е вътре в нас.
Когато Го
почувстваме
, когато заговори в нас, ние обикваме всички хора еднакво и сме готови да се пожертваме за тях.
Христос, като е казал "няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си за приятеля си", иска да каже: да даде необходимите условия на своя приятел да живее. Нашата любов към ближния да не бъде такава, че да го считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Не мислете, че вие ще начертаете нов път на Живота. Не, пътят на Живота на всеки едного е начертан и е строго математически определен. На всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее и как ще се развие животът му.
към беседата >>
25.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Когато душата ни е в тялото, ние се
чувстваме
големи и силни, няма ли я, усещаме се малки и слаби.
Вие още не знаете къде са вашите души. Не сте ли изпитвали такова състояние, като че някой път сте в тялото си, а друг път – далеч, далеч от него. Англичаните казват: „Присъства с тялото си, а отсъства с ума си.“ Питам: къде е умът? Умът значи е някъде вън. Но между ума и тялото има известна връзка.
Когато душата ни е в тялото, ние се
чувстваме
големи и силни, няма ли я, усещаме се малки и слаби.
Ние трябва да научим закона да направим телата си жилища, в които душата да живее за по-дълго време. Като дойде душата у нас и постои известно време, и после си отиде, ние се усещаме неразположени, гневни, недоволни и работите не вървят добре. Ако си ученик, урокът ти не върви; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си проповедник, проповедите ти не вървят. Някой път казвате: „Когато съм доволен, като срещна хора, всички ме поздравяват, усмихват ми се и ми идва да ги разцелувам.“ Това значи, че душите им са в тях. Срещнете ли познати хора и не ви поздравяват, това показва, че душите им не са в тях.
към беседата >>
26.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Да изпълняваме волята Божия значи да
почувстваме
единство с Бога.
Някои казват: „Искам да бъда добър“. Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш волята Божия. Ти може да си добър, ама като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не тъй, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си.
Да изпълняваме волята Божия значи да
почувстваме
единство с Бога.
Тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недостатъци. А ние, когато слугуваме на себе си, не се разбираме, и от това произтича злото в света. Ако вашето сърце спре за половин час, то ще почне да мирише, тъй и умът, ако спре да работи, ще се вмирише. Казват за някого, че дишането му спряло. Лъжат: Когато дишането и биенето на сърцето на физическото поле спре, душата започва да работи.
към беседата >>
27.
Съмнение и вяра
,
ИБ
, София, 18.1.1920г.,
Само така ще
чувстваме
Божието присъствие.
— Онзи, който е по-добре облечен, със скъпи украшения и накити. По същия начин постъпват и лошите духове с хората. Като видят някой външно натруфен, те го обират. Знайте, че никой не живее за себе си. Следователно, истината трябва да се говори, но само в името Божие.
Само така ще
чувстваме
Божието присъствие.
Само така, нашият ум и нашата воля ще бъдат едно с Бога. Има религиозни хора, на които, докато работите им вървят добре, казват, че те са направили това. Щом се объркат работите им, те търсят виновника вън от себе си и казват: Излъгаха ни. Аз бих постъпил обратно: когато направя една погрешка, ще призная, че аз съм я направил. Когато направя едно добро, ще кажа, че Бог го е направил.
към беседата >>
28.
Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството
,
ИБ
,
БС
, София, 12.2.1920г.,
Това, което сега
чувстваме
, е само проявление на душата.
Това са пет състояния, които се различават помежду си. Воля, сърце, ум, душа, дух са неща нам познати. Това, което знаем, е че страдаме. Усещаме само известни промени: понякога мислите ни са ясни, а някога – тъмни; понякога умът ни е ясен, а някога – тъмен; понякога чувствата ни са ясни, а някога – тъмни; понякога имаме сила, а някога – нямаме. Казват: „Имаме душа”, но какво нещо е душата?
Това, което сега
чувстваме
, е само проявление на душата.
Първото нещо, което искам, е да накарам това бурно море у вас да утихне – тихи и спокойни да бъдете. При сегашното общество и строй ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите. Защото много здания ще се съборят и много души, затрупани под развалините на съборената материя, трябва да се изровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психическо неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила.
към беседата >>
29.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
Господ не иска да мислим и да
чувстваме
криво – това е наша работа, а не от Бога.
– Чакай, чакай, не разбирам, слез, слез!... И вие не декламирайте, а ми кажете една проста истина без никакви приправки – поставете я в нейната яснота, за да изпъкне. Аз искам всички да бъдете естествени и затова казвам: окултизмът е такава школа, че който влезе в нея, излиза много прост. Който влезе тук, най-първо казва: „Аз имам особено мнение по това, така мисля, иначе мисля, така разбирам Бога и т.н.” Е, хубаво, приятелю, ти така или иначе мислиш, но работите ти не са оправени, ти не си здрав човек, имаш недъзи. Това е лъжливо учение.
Господ не иска да мислим и да
чувстваме
криво – това е наша работа, а не от Бога.
– „Господ така ме е създал” – казва някой. Не те е създал Господ така, а ти сам си се създал. Ние сме налепили толкова много мазилки върху това, което Бог е създал, че трябва дълго време да ги разлепваме, докато намерим Божественото. У съвременните хора много добродетели не могат да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се видят. Например честността на някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото – справедливостта.
към беседата >>
30.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Чувствам
болката, много дълбоко я
чувствам
, но си казвам: Такъв е Божият закон, ще понеса всичко с любов.
Понякога една човешка мисъл може да ни обнови и повдигне. Като знаете това, трябва да разберете смисъла и предназначението на човешките общества. Както прозорците на къщите са необходими за проветряване на въздуха, така и обществата имат за цел да предпазват хората от задушаване. Колкото повече прозорци има къщата, толкова по-добре. Тъй щото, когато някой ми забие губерка в ръката, аз мълча, нищо не казвам.
Чувствам
болката, много дълбоко я
чувствам
, но си казвам: Такъв е Божият закон, ще понеса всичко с любов.
Заради мене са носили, и аз ще нося за другите. Това е изпит за всеки християнин. Когато опитват жилото на своя брат, живият Христос ти казва: „Не бой се, тази отрова ти е потребна. Аз ще ти покажа истината. И Бог прави същото в моята лаборатория.” Какво правя аз в своята лаборатория?
към беседата >>
Като ми забие някой губерка, аз не че не
чувствам
, не, аз
чувствам
болка, много дълбоко я
чувствам
, но си казвам: такъв е Божият закон, трябва да се носи.
(втори вариант)
Аз казвам: „Този човек ми направи едно добро, защото взе от мене онези нечистотии." Следователно, когато се правят някои общества, те не се правят за благо, а само за улеснение, да не би ние да се задушим. Затова правим и толкова прозорци, за да не би да се задушим. Колкото повече прозорци, толкова по-добре. Та от мое гледище, аз не се обиждам от хората.
Като ми забие някой губерка, аз не че не
чувствам
, не, аз
чувствам
болка, много дълбоко я
чувствам
, но си казвам: такъв е Божият закон, трябва да се носи.
Заради мене са носили, аз за другите ще нося. Това е християнството - един изпит. Когато ти изпитваш туй жило, Христос, Който е жив, ти казва: „Не бой се, Аз ще ти покажа истината, тази отрова не ти е потребна." И Господ прави същото в моята лаборатория. Какво правя аз в своята лаборатория? Взимам тази отрова, турям я в едно шишенце и започвам, трябват ми лекарства.
към втори вариант >>
31.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Само тогава ще си дадем една свята целувка, в която ще
почувстваме
Радостта, която ангелите чувстват.
Всички отговориха: "Имайте ни отречени от Новата култура! " Христос пак иде сега и пак кани цялата Бяла раса да подеме това Ново учение. Сега всички добри хора, които са пасли стада от пет века, ще ги вземем като Божествени и ще ги използваме за съграждането на това велико Божествено здание. Защото Животът не се гради от един камък и когато го съградим, само тогава ще дойде Мъдростта и Любовта. Само тогава ще има музика, поезия, изкуство, само тогава ще има ред и порядък, само тогава ще има разбиране между всички хора.
Само тогава ще си дадем една свята целувка, в която ще
почувстваме
Радостта, която ангелите чувстват.
към беседата >>
32.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Ако можем да
чувстваме
душите на своите братя, когато ги срещнем, и ако можем да им помогнем, ние разбираме Христа.
Най-голямото заблуждение е собствеността. Земята е едно велико училище и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш ножиците и всички инструменти – нищо няма да вземеш със себе си. И тъй, Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Христос и ние – това сме едно и също нещо. Как да разбираме това? Ако можем да любим всички хора, да се жертваме за тях, ние разбираме Христовите думи, разбираме нашите братя и сестри.
Ако можем да
чувстваме
душите на своите братя, когато ги срещнем, и ако можем да им помогнем, ние разбираме Христа.
Сега ние сме се събрали да бъдем съработници с този наш Баща, с този наш голям Брат. Христос е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички Божествени правила, всички Божествени Добродетели. Той е първият Брат, Който е издържал сполучливо своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, реки, всичко, което виждаме в Природата, е израз, проявление на този велик Брат. Това е една велика мисъл, върху която трябва да работите хиляди години, за да схванете вътрешния, дълбокия ѝ смисъл.
към беседата >>
33.
Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1920г.,
Любовта, която
чувстваме
, е Неговата Любов; мислите, които възпримаме, са Неговите мисли, създадени преди милиони, милиони години.
И когато кажем аз, единият човек, единият Бог, ние трябва да разбираме всички причини, които подтикват нещата към разумност. Когато кажем 2, трябва да разбираме онази сила в света, която строи, която поставя всички неща в хармония. Числото 2 е майката, която ражда, която отглежда. Следователно, като работят заедно, бащата и майката ще проявят резултата си в своите синове и дъщери. Ако ме попитате какво е Господ, ще ви кажа, че Той е това, което сме и ние – само чрез нашия живот, само чрез нашите мисли, желания и действия ние можем да се върнем назад, за да разберем какви са отношенията ни към Бога.
Любовта, която
чувстваме
, е Неговата Любов; мислите, които възпримаме, са Неговите мисли, създадени преди милиони, милиони години.
Но всичко това е само едно малко отражение от Божественото, защото не сме в състояние да Го възприемем изцяло. Ако майката би проявила всичката си Любов към своето дете, тя би го задушила. Затова, при тези условия, ние предпочитаме някой да ни обича по-малко, защото ако ни обича много, като ни хване, той ни стиска, докато ни изцеди. И паякът обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смуче, смуче, докато я изсмуче и изхвърли навън. Паякът казва: „Много хубаво, много вкусно нещо е направил Господ!
към беседата >>
34.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги
чувствам
, взимам участие в страданията на хората.
“ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина.
Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги
чувствам
, взимам участие в страданията на хората.
Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо?
към беседата >>
35.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
— Да се храним правилно, да мислим и да
чувстваме
право.
— Ние разбрахме, че най-ценното в живота е здравето. — Как се придобива то ? Какъв метод знаете за придобиване на здравето? — Като живеем разумно. — Какво разбирате под „разумно живеене" ?
— Да се храним правилно, да мислим и да
чувстваме
право.
— Според мене, отговорът ще бъде прав, когато направите опит да живеете разумно. И да ви отговоря, то не е във ваша полза. Кой е методът на Христа за разумен живот? - Любовта. — Де е любовта ?
към беседата >>
36.
Сутрешен наряд, 19 август / Утринна беседа
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
И тъй, в тази Любов сега ние ще се постараем да обгърнем всички Божии чада по цялото земно кълбо, ще се постараем да
чувстваме
нещата тъй, както Бог ги чувства, т.е.
И двамата работят за създаване на човечеството. Господ казва, че ако го слушаме, в този свят няма да има нищо невъзможно за нас. Тогава думите на апостол Павел са верни: „Всичко мога чрез Христа“. Но чрез кой Христос? Чрез онзи Христос, който е изявление на Божията Любов.
И тъй, в тази Любов сега ние ще се постараем да обгърнем всички Божии чада по цялото земно кълбо, ще се постараем да
чувстваме
нещата тъй, както Бог ги чувства, т.е.
ще се постараем да почнем да Го разбираме. Тогава всички киселини, които имате в организма си, ще изчезнат. Неврастенията, неразположението на ума и на сърцето, сърцебиенето, ревматизмът, болките в краката – всичко ще изчезне и всички ще бъдете здрави, ще заиграете като васански телци. А знаете ли какво означава телец? Това е човек, който е победил всички трудности с търпението си.
към беседата >>
Тъй като мислим и
чувстваме
, всички ще бъдем радостни, всички ангели ще действат с нас и с нашите братя.
А знаете ли какво означава телец? Това е човек, който е победил всички трудности с търпението си. В тази Велика Свобода, в тази Велика Любов ще оставим Господ да действа върху всички наши братя и през цялото време, докато трае нашата среща, ще бъдем радостни и весели. Искам мислите, които ще размените помежду си, да бъдат естествени, братски – никакви официалности, всичко да бъде естествено, както Господ го е създал. Нека всяко движение на ръцете ни, всяко движение на очите ни, да бъде съобразено с първоначалната Божествена Хармония.
Тъй като мислим и
чувстваме
, всички ще бъдем радостни, всички ангели ще действат с нас и с нашите братя.
Тогава Господ ще живее в нас и тогава ще ни се отворят очите. Казвате: „Да се отворят очите ни! “ Само който люби, има отворени очи, само Любовта отваря очите. Когато допуснем Господ да дойде в нас, тогава ние ще Го виждаме. Сега ви поздравявам с добре дошли в Името на Божията Любов, в Името на нашия Господ, Който е Цар на целия свят.
към беседата >>
37.
Правилни методи за разбиране
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Ще кажете: „Но аз тъй
чувствам
!
“ Знаете ли какво прави тогава Господ? Той ще ти се усмихне – човек никога не иска да си признае, че сам се е излъгал, а казва, че дяволът го бил излъгал. Господ казва: „Хубаво, ще се върнеш на Земята и ще изправиш този дявол! “ И тъй, първото нещо, което трябва да спазвате в бъдеще, е да не приписвате на другите това, което не знаете – например, че еди-кой си бил грешен.
Ще кажете: „Но аз тъй
чувствам
!
“ На чувствата си не разчитайте – от сто чувствания само едно е право, а останалите деветдесет и девет – не. И всеки ден може да проверявате, че вашите чувства ви лъжат. А интуицията е друго нещо – тя е Божествен закон, който показва какви са отношенията. Интуицията показва отношенията вярно – и нашите, и чуждите. Ето защо старайте се да развиете интуицията си.
към беседата >>
38.
Правилният развой на човешките енергии
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия.“ И не само да казваме това, а да го
почувстваме
дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе.
Защо допусна това за мен? “ Ако преминеш през тези страдания, ти ще придобиеш опитностите от тези страдания, нещастия, смущения, докато чак след месеци ще се свестиш, ще съзнаеш, че грешката е в теб, а не в Бога, и ще видиш, че не си на правия път. Ако ти се спънеш по един път и срещнеш препятствия, Бог ли, Който е турил препятствието, е виновен, или ти, който не знаеш пътя, по който вървиш? Най-първо ние не трябва да смущаваме себе си. Като казвам, че не трябва да се смущаваме, това значи да не смущаваме духа и душата си с такива детински разбирания.
Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия.“ И не само да казваме това, а да го
почувстваме
дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе.
Вчера, когато правихте избора за Физическия, Духовния, Просветния и Помирителния съвети, трябваше да знаете, че тези съвети трябва ги да имате вътре в себе си. Когато говорим за Физическия съвет, Съвета на труда, да се има от всички предвид да се стремим да поставим тялото си в едно правилно състояние, да го обновим физически, защото, както казва Писанието, нашето тяло е Храм Божи. Трябва да работим физически върху него – ще го измазваме и отвън, и отвътре. Ако падне някоя тухла тук или там, ще поставим нова на мястото ѝ. Когато говорим за физически труд, ние обикновено разбираме нещата извън себе си.
към беседата >>
И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние
чувстваме
при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си.
Тези енергии се пренасят чрез артериалната и венозната кръв отгоре-надолу и отдолу-нагоре, постоянно циркулират в тялото ни. В тези физически енергии пък има друг род енергии, които аз наричам енергии на чувствителността. Не трябва да съзнаваме енергията само като физическа проява, а и да схващаме, че всяка енергия произвежда известен род приятно или неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да ни подтикне да вървим напред, или да ни спъне. Когато физическата енергия те спира, тя предизвиква корабокрушение, а когато те движи напред, туй движение ни е приятно. Тъй например се движи един влак от София за Варна – ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън.
И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние
чувстваме
при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си.
Третият род енергии са в ума ни. Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага чувстваме, като че ли един връшник се поставя на главата ти. И тогава мислиш: нищо не излиза. Защо стават тези неща? Защото сме изгубили ключа на Любовта.
към беседата >>
Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага
чувстваме
, като че ли един връшник се поставя на главата ти.
Не трябва да съзнаваме енергията само като физическа проява, а и да схващаме, че всяка енергия произвежда известен род приятно или неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да ни подтикне да вървим напред, или да ни спъне. Когато физическата енергия те спира, тя предизвиква корабокрушение, а когато те движи напред, туй движение ни е приятно. Тъй например се движи един влак от София за Варна – ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън. И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние чувстваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си. Третият род енергии са в ума ни.
Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага
чувстваме
, като че ли един връшник се поставя на главата ти.
И тогава мислиш: нищо не излиза. Защо стават тези неща? Защото сме изгубили ключа на Любовта. Щом загубим този ключ, започват нещастията на физическото поле, на физическия свят, после започват нещастията в астралния и най-после в умствения свят. А дойде ли Духът, веднага всичко у нас оживява.
към беседата >>
39.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Ако еднакво мислим и
чувстваме
, еднакви сме.
– Как виждаш черешата? – Червена. – Пипни я, вкуси я дали е сладка. – Да, прав си, такава е, каквато и аз я виждам. Като виждаме, пипаме и вкусваме, ние еднакво проверяваме нещата.
Ако еднакво мислим и
чувстваме
, еднакви сме.
А ако вие сте слепи и аз ви убеждавам, че това е така, онова е така, такава философия не може да има в света. Философия може да има само тогава, когато ученикът и учителят еднакво виждат и еднакво мислят, но учителят има само по-голяма опитност, има повече знания и затова върви напред, показва пътя, а учениците вървят след него. Такъв е пътят, който Бог е създал в този свят. Та сега между вас съмнението да се намали поне със 75%, да добиете вяра в себе си. Знаете в кое – във вашето Божествено Себе.
към беседата >>
40.
Разумно служене
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1921г.,
Има някои хора, които ни правят приятно впечатление и ние
чувствам
топлинка в слънчевия възел, но има и такива, чието присъствие ни действа тягостно, нещо ляга като топка върху лъжичката ни и ние не можем да мислим, не се
чувстваме
свободни.
За да те изпита някой тук, трябва да ти причини най-голямо страдание. Но в закона на Небето е тъкмо обратното. И сега, между нас тук, казвам ви не заради мен, а заради самите вас: за да можете да растете и да се развивате, необходимо е вашите души да хармонират правилно помежду си. Ние всякога трябва да обичаме. Вие всички трябва да се обичате еднакво, без да се лъжете от външните форми.
Има някои хора, които ни правят приятно впечатление и ние
чувствам
топлинка в слънчевия възел, но има и такива, чието присъствие ни действа тягостно, нещо ляга като топка върху лъжичката ни и ние не можем да мислим, не се
чувстваме
свободни.
Една оса мина сега около мен. Какво има осата отзад? Какво е осата? Тя е едно месоядно животно, крайно разрушително. Минава тя около мен и аз казвам: „Докато тази оса бръмчи тъй около окото ви, вие не можете да се развивате правилно – има опасност.“ Така и всяка лоша, небожествена мисъл може да осакати нашето Божествено зрение.
към беседата >>
Ние сме красиви, когато мислим,
чувстваме
и действаме.
И ние ще напуснем туй състояние, ще напуснем двора на кудкудякането, ще оставим всяка лоша мисъл, чувство и желание в дълбочините на нашето сърце, на нашия ум и на нашата душа, за да се преработят в Божествения закон и да станат част от нашия организъм. Също така бих желал до идущата година лицата на всички ви да станат по-красиви. Какво разбирам под думата по-красиви? Това значи да си завършил някакъв предмет. Та казвам: когато дойдете догодина в училището, да свирите по-хубаво, защото красотата е изкуство за свирене.
Ние сме красиви, когато мислим,
чувстваме
и действаме.
Когато нашият дух работи, ние сме красиви, а щом престанем да действаме, лицата ни стават грозни. Затова всеки от вас ще се стреми да контролира мислите си. Бих желал през цялата година да не разваляте хармонията. А вие може да я развалите, и то знаете ли как? Можете несъзнателно да я развалите.
към беседата >>
“ Докато ние схващаме, че Бог живее в нас, ние го ценим и в това дете, а в момента, в който
почувстваме
, че няма Бог, започваме да мразим човека и с това причиняваме зло.
Вие ще схващате, че всички хора са части от едно и също Божествено същество, Което вие обичате. Обичате ли този-онзи, вие ще обичате всички. Как майката обича детето си? Тя го целува и отдолу, и отгоре, и отвсякъде, защото обича душата му. А когато детето умре и душата му я няма вече, тогава казват: „Хайде, Бог да го прости!
“ Докато ние схващаме, че Бог живее в нас, ние го ценим и в това дете, а в момента, в който
почувстваме
, че няма Бог, започваме да мразим човека и с това причиняваме зло.
Затова винаги ще мислите, че във всеки от вас живее Божият Дух и че всички сте Божествени. Който от вас има по-голяма почит към другите, той има и по-голяма любов. Ако вие ме обичате, защото аз ви обичам, това не е никакво предимство; но ако вие обичате един човек, който не ви обича, това показва, че имате характер. Ако вие давате нещо някому, който ви е давал, това е в реда на нещата. Понякога може да правите услуги на човек, който ви преследва.
към беседата >>
– Когато започнем да се
чувстваме
най-радостни и весели, когато започнем да вдигаме много шум – тогава трябва непременно да знаем, че неприятелят ще дойде и трябва да бъдем на поста си.
Ако сте със сегашните си тела, в оня свят на хармонията няма да ви познаят. Тъй ще си мените костюмите и като ви срещне някой, ако той не разбира Законите на хармонията, даже няма да подозира, че това сте вие, няма да ви познае – за да се познаем в другия свят, трябва всички да бъдем в Закона на хармонията. Така ще се стараете да държите вашите мозъци в изправно състояние и да използвате мислите, които ви безпокоят. Не спете, гледайте да не ви изненада неприятелят. Знаете ли кога неприятелят ни изненадва?
– Когато започнем да се
чувстваме
най-радостни и весели, когато започнем да вдигаме много шум – тогава трябва непременно да знаем, че неприятелят ще дойде и трябва да бъдем на поста си.
Това е едно правило. Голямата радост винаги показва, че ще ви дойде едно голямо изпитание, а голямата скръб показва, че скоро ще ви дойде голяма радост. И няма да се страхувате, а ще знаете само, че големите радости предсказват едно разваляне на времето. И тъй, вие стоте ще се стараете да въдворите хармонията между вас. Да не остане у вас нито помен от мисълта, че еди-кой си бил такъв-онакъв и не можем да го търпим.
към беседата >>
41.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Когато облаците скриват слънцето, ние сме тъжни,
чувстваме
нужда от неговия поздрав.
Бог казва: „Щом ръкавите са широки, трябва да бъдеш щедър, да даваш. Ако не си щедър, ще носиш тесни ръкави“. „На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Защо трябва да се поздравяваме? – Поздравът е необходимост за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравяваше всяка сутрин, животът щеше да бъде в застой.
Когато облаците скриват слънцето, ние сме тъжни,
чувстваме
нужда от неговия поздрав.
Всяка душа има нужда от поздрава на слънцето, от енергията на неговите лъчи. Поздравът се изказва не само с думи, но и с нежни чувства и с мил поглед. Който не разбира значението на поздрава, казва: „Аз не искам да поздравявам тоя човек. Достойнството не ми позволява“. – Ти не го поздравяваш, но и той няма да те поздрави.
към беседата >>
42.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
Онези сили, които действат в Природата, вие трябва да ги разбирате, а не да казвате: „
Чувствам
приятност, искам да целуна“.
И туй било новото учение! Ама, че е варварско! “ Не, варварщината произтича от това, гдето вие почвате меко, гладите се, а като се наядете, после се биете и се разделяте с пукнати глави. А ние почваме обратно: най-първо да се опознаем, да видим кой е достоен за трапезата. „Ще вложа законите си в сърцата им, ще ги напиша в умовете им.“ Казвам, тия са великите и живи закони, чрез които вие ще знаете да манипулирате.
Онези сили, които действат в Природата, вие трябва да ги разбирате, а не да казвате: „
Чувствам
приятност, искам да целуна“.
Не, 10 по задницата. Няма, няма целувки. Ако ти е приятно, ще разбереш причината на тази приятност. Ако ти изядеш кокошката, казваш: „А, приятно ми е! “ Ама кокошката каже: „На мене не ми е приятно“.
към беседата >>
43.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Само когато
почувстваме
някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим.
Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните.
Само когато
почувстваме
някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим.
Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека. И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия. И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват?
към беседата >>
44.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
„Ама
чувствам
.“ Твоето чувстване не е едно доказателство.
Ама, като хвърля своята бомбичка, всички изскачат навън изплашени. Баща му купил малката бомбичка, обаче хората, неприготвени, се стряскат повече, отколкото трябва. Вие казвате: „Студено е“. Как ще докажеш, че е студено? Това нещо реално ли е, може ли да го хванеш?
„Ама
чувствам
.“ Твоето чувстване не е едно доказателство.
Чувстването е един субективен начин на схващане, че нещо било студено. Аз превеждам думата „студ“ с „омраза“. Тези хора наклали малко огън, направили усилие да видоизменят тоя студ с малко топлина. Туй са съвременните хора, понеже сега е студено, църквите им са студени, те са наклали малки огньове, дето служителите им, учители, свещеници – всички се греят, и Петър – той се грее. И като му казаха: „И ти си от неговите ученици“, той отговори: „А не, аз съм точно като вас“.
към беседата >>
Ако нам ни турят едно непоносимо бреме върху ума и сърцето, как ще можем да мислим и
чувстваме
?
Няма ли да се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл да го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва да се осигури“. – „Добре.“ Издава един указ да му се увеличи заплатата. Но след няколко време императорът попитал министъра: „Какво стана с нашия господин праведник, защо не му се чува гласът? “ Министърът му отговорил: „Петелът, когато затлъстее, не пее“. И българинът така казва: „Петелът, когато затлъстее, не пее“.
Ако нам ни турят едно непоносимо бреме върху ума и сърцето, как ще можем да мислим и
чувстваме
?
Ако има сто неща, които те съблазняват, как ще мислиш? Не можеш да мислиш. И следователно Петър седял и размишлявал, той искал да види края на тази работа: ще успее ли Христос? Ще го пуснат ли, или не? Той искал да знае дали ще го освободи Пилат или ще го осъди.
към беседата >>
45.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще
чувстваме
.
Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“.
Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще
чувстваме
.
Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите. Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите. Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени. Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.
към беседата >>
46.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Когато ние
почувстваме
това състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум.
Вярва ли в евангелието? – „Вярва, евангелист е.“ Но вярването в евангелието не прави човека евангелист. „Ама той е православен, вярва в православието.“ Но вярването в православието не прави човека православен. „Той е мохамеданин“, но вярването в Мохамед не прави човека мохамеданин. Когато това, Божественото, в нас почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисъл, тогава ние почваме да разбираме какво нещо е Божествената Любов.
Когато ние
почувстваме
това състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум.
Сегашните религиозни хора мислят, че за да стане човек духовен, трябва да оглупее. Кои хора оглупяват? Хората на еднообразието. И когато искат да хипнотизират един човек, по този начин го хипнотизират: вземат един светъл кръг и го въртят дълго време и той ще се хипнотизира. И аз казвам: съвременните хора са хипнотизирани от парите.
към беседата >>
47.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Но когато кажем, че трябва да ядем, трябва да знаем какво ядем; когато кажем, че трябва да мислим, трябва да знаем какво да мислим; когато кажем, че трябва да
чувстваме
, трябва да знаем какво да
чувстваме
.
Ако аз ям за сина си, аз ще взема силата, а вие нищо няма да се ползвате. Когато се храните, вие сами ще ядете, това е необходим закон! И сегашните хора искат да ни научат да мислим за други умове. Не, не! Грехота е за нас да не мислим, грехота е за нас да не действаме.
Но когато кажем, че трябва да ядем, трябва да знаем какво ядем; когато кажем, че трябва да мислим, трябва да знаем какво да мислим; когато кажем, че трябва да
чувстваме
, трябва да знаем какво да
чувстваме
.
Сега аз ще ви приведа един разказ, който съм разправял на някои свои приятели, но сега ще изясня вътрешното съдържание на разказа. Той се отнася за един индуски адепт или учител в Индия. Тъй го наричам аз: Тагор-Бил-Ра, знаменит учител на една школа, служител на един от видните индуски храмове. Посветен, според своето звание, той трябвало да прекара живота си в девственост, за да завърши напълно цикъла на своето самоусъвършенстване – т.е. да се не жени.
към беседата >>
48.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Ако аз разсъждавам тъй: някой казал нещо грубичко, аз
почувствам
някоя болка, тогава и аз повиша гласа си.
Философски разбирания! “ Казвам: Приятелю, ти ще вземеш ли петалото? Ако не го вземеш, учителят ти ще го вземе и ти после 10 пъти ще се наведеш, докато разбереш, че за предпочитане е да вземеш петалото, отколкото 10 пъти да се наведеш за черешите. Този закон ние можем да го изпълним. Как? – Нека се спрем на следния факт: не може ли искрено да постъпим тъй спрямо другите, както искаме да постъпят те спрямо нас?
Ако аз разсъждавам тъй: някой казал нещо грубичко, аз
почувствам
някоя болка, тогава и аз повиша гласа си.
Но нали по-рано ти усети що значи да повишиш гласа, защо го повишаваш сега? Някой те излъгал, и ти го излъжеш. Казваш: „Туй минава“. Когато аз лъжа, туй минава, а когато другите лъжат, не минава. Защото ако минава в един случай, минава и в друг, ако не минава в един случай, не минава и в друг.
към беседата >>
Следователно и ние можем да живеем в Бога, но само ако възприемем Неговия закон, ако почнем да мислим както трябва и да
чувстваме
както трябва.
Ние сме живи същества, не сме роби, ще служим на Бога“. Но ще ми отговорите: „При по-благоприятни условия, в бъдеще, в някое друго прераждане, когато ни прати Бог отново на земята“ – това са разсъждения на онази свиня в кочината, която казва: „Аз сега ровя, но като дойде някой по-добър господар, ще ме храни по-добре и ще се отуча да ровя“. Турците казват: „Бош лаф“. 100,000 пъти по-добри господари да дойдат, тя ще си остане все свиня, докато нейният ум не се промени. Тя трябва да остави кочината, да действа по друг начин, защото иначе ще остане в същата форма.
Следователно и ние можем да живеем в Бога, но само ако възприемем Неговия закон, ако почнем да мислим както трябва и да
чувстваме
както трябва.
В противен случай ние ще си останем в кочината. Но казвате: „Господ ще ни промени“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш. Господ има друго едно променяване, но аз казвам: Да ви пази Господ от туй променяване. А вие казвате: „Няма да се подчиним“.
към беседата >>
49.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Защо в себе си ние да не признаем великата истина тъй, както се схваща в даден момент в нашето съзнание, туй, което дълбоко съзнаваме и
чувстваме
?
Ще кажете: „Той е сладкодумен, разумно говори, от Писанието говори, цитира Исая, цитира Исуса Христа, говори за вярата“. Всичко това, според мен, не е едно доказателство, че той е пратен от Бога. Аз засягам основата на нещата, подлагам и себе си, и другите на същата критика. И тогава питам: защо един пророк ще мисли, че е това, което не е? Или защо един християнин ще мисли за себе си това, което не е?
Защо в себе си ние да не признаем великата истина тъй, както се схваща в даден момент в нашето съзнание, туй, което дълбоко съзнаваме и
чувстваме
?
Ние трябва да бъдем искрени към себе си, а не само да разгледаме живота си от ония благоприятни моменти на живота, от онова приятно настроение, когато има повишение на температурата, защото то може да е случайно. Сега, дядо ти оставил един милион или два милиона лева наследство, но то е случайно, а след като изгубиш капитала, парите си, богатството си, туй знание, което имаш, формата вече не ти помага. И ние, съвременните хора, сме се заблудили да мислим за културата, че е нещо съществено. Е, питам: каква полза има за невидимия свят, за Бога, ако някой машинист в България измисли някоя машина да хвърка из въздуха? Сега Господ ще вземе ли модел от тази машина?
към беседата >>
50.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Ако аз попадна в тази гостилница, ще се
чувствам
нещастен".
(втори вариант)
По едно време минахме покрай една малка гостилница, в която се пържеха за обед кебапчета, шишове, пържоли и т.н. Като му замириса на кебапчета, той каза: „Това е щастлив живот - да имаш пари в джоба си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи. Сега аз минавам-заминавам и не мога да вляза вътре, да си хапна едно кебапче". Казвам: с тези кебапчета цялата философия на този учител пропадна; всичко, каквото беше говорил, рухна пред миризмата на кебапчетата. Казвам му след това: „Твоето нещастие сега е щастие за мен.
Ако аз попадна в тази гостилница, ще се
чувствам
нещастен".
Защо този учител изгуби философията си пред едно кебапче? Това показва, че старите навици в човека възкръсват отново, те са живи, а не мъртви. Срещате някой окултен ученик, който минава за напреднал, говори за въздържание, за постижения, но като мине покрай някоя гостилница или покрай някое кафене, изведнъж в него възкръсва желанието да си хапне малко месце или да си пийне едно кафенце, да си изпуши една цигара, да си поиграе малко на карти - това са стари навици, които отново изпъкват в съзнанието му като изкушение; той трябва да бъде буден, скоро да се опомни и да се освободи от старите образи на миналото. Достатъчно е да поставите човека при известни условия, за да изпъкнат старите образи в съзнанието му. Как е възможно окултен ученик да се натъква на такива противоречия?
към втори вариант >>
51.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Когато ние почнем да копаем и да работим, тъй както Господ е създал света, ние ще поумнеем, защото ще влезем във връзка със земята и ще
почувстваме
страданията, които сме причинили на хиляди същества в нея.
Оплакват народа си, защото бил обеднял. Но аз казвам: Ако тия български министри биха отишли да орат земята – всеки един български министър да оре на нивата, по 2 часа на ден, или да копае на лозето по 2 часа и тогава да иде в министерството да разглежда делата, не щеше ли да бъде по-добре? И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае. Всички трябва да копаят, и аз ще копая. Туй трябва да ни бъде едно правило.
Когато ние почнем да копаем и да работим, тъй както Господ е създал света, ние ще поумнеем, защото ще влезем във връзка със земята и ще
почувстваме
страданията, които сме причинили на хиляди същества в нея.
А сега нашите крака са обути с обуща и казваме: „Лицето му почерняло, той е дявол, очите му са хлътнали, побеляла му главата, а онзи е благороден човек, защото е беличък, очите му весели“. Но аз те питам: Ако ти си една жена, ще се смееш ли, когато раждаш? Не! Разбира се, ще отпадне твоето лице и очите ти ще хлътнат. И ако аз питам тази жена защо отпадна, ще каже: „Ти раждал ли си?
към беседата >>
52.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
Сега може да се направят много разсъждения, да се отвличаме какво нещо е Правда, какво нещо е глад, обаче ние ще вземем в прям смисъл, тъй като гладът го
чувстваме
всеки ден.
Защото само оня, който е гладен или жаден, разбира какво нещо е глад и жажда. Следователно Христос употребява тия две думи, които имат смисъл, а не са двусмислени. Значи, за да разбере човек Правдата, трябва да гладува и жадува, трябва да е гладен и жаден, тъй като хлябът може да се оцени само от гладния и водата от жадния. Да се оцени, т.е. да се използва.
Сега може да се направят много разсъждения, да се отвличаме какво нещо е Правда, какво нещо е глад, обаче ние ще вземем в прям смисъл, тъй като гладът го
чувстваме
всеки ден.
„Блажени – казва Христос, – които гладуват и жадуват“, за какво? – За Правдата. Виждали ли сте вие тия лястовички, които цял ден слизат и се качват, какво хубаво упражнение правят из въздуха? И всичко туй е обосновано на онзи вътрешен глад. Този глад прави всички тия извивания.
към беседата >>
53.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
“, ще му кажеш: „Братко, не говориш вярно, ти не говориш Истината.“ Тъй ще му говорите: „Ще ме простите, ще ме извините, но аз ще кажа онова, което е в мене, да не го крия:
чувствам
, че ти не говориш Истината.
Да сме смели, да говорим Истината. Онзи, който говори Истината, той е човекът на Бялото Братство. Реплика: Ако някой не ни говори Истината, трябва ли да му кажем: „Ти не говориш Истината“? Ако те пита, кажи му направо. Ако те пита: „Ти какво мислиш, аз говоря ли Истината?
“, ще му кажеш: „Братко, не говориш вярно, ти не говориш Истината.“ Тъй ще му говорите: „Ще ме простите, ще ме извините, но аз ще кажа онова, което е в мене, да не го крия:
чувствам
, че ти не говориш Истината.
Не че съм прав, тъй чувствам сега и изказвам своите чувства. Трябва да бъдем мълчаливи в работата. Щом се изменят моите чувства, тогава, като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега чувствам, че говориш Истината.“ И той ще се зарадва. „Чувствам, че не говориш Истината.“ След една година дойдеш: „Чувствам, че говориш Истината. Казвам ти, защото ме питаш, а ако не ме питаш, аз ще мълча, няма какво да нарушавам общите правила.“ Някой греши там – не се занимавай с неговите грехове: ти си върви по пътя, това не е твоя работа – ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция.
към беседата >>
Не че съм прав, тъй
чувствам
сега и изказвам своите чувства.
Онзи, който говори Истината, той е човекът на Бялото Братство. Реплика: Ако някой не ни говори Истината, трябва ли да му кажем: „Ти не говориш Истината“? Ако те пита, кажи му направо. Ако те пита: „Ти какво мислиш, аз говоря ли Истината? “, ще му кажеш: „Братко, не говориш вярно, ти не говориш Истината.“ Тъй ще му говорите: „Ще ме простите, ще ме извините, но аз ще кажа онова, което е в мене, да не го крия: чувствам, че ти не говориш Истината.
Не че съм прав, тъй
чувствам
сега и изказвам своите чувства.
Трябва да бъдем мълчаливи в работата. Щом се изменят моите чувства, тогава, като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега чувствам, че говориш Истината.“ И той ще се зарадва. „Чувствам, че не говориш Истината.“ След една година дойдеш: „Чувствам, че говориш Истината. Казвам ти, защото ме питаш, а ако не ме питаш, аз ще мълча, няма какво да нарушавам общите правила.“ Някой греши там – не се занимавай с неговите грехове: ти си върви по пътя, това не е твоя работа – ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. Ако там някой вол се разлага и мирише, ще се спреш ли да плачеш за вола, че мирише?
към беседата >>
Щом се изменят моите чувства, тогава, като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега
чувствам
, че говориш Истината.“ И той ще се зарадва.
Ако те пита, кажи му направо. Ако те пита: „Ти какво мислиш, аз говоря ли Истината? “, ще му кажеш: „Братко, не говориш вярно, ти не говориш Истината.“ Тъй ще му говорите: „Ще ме простите, ще ме извините, но аз ще кажа онова, което е в мене, да не го крия: чувствам, че ти не говориш Истината. Не че съм прав, тъй чувствам сега и изказвам своите чувства. Трябва да бъдем мълчаливи в работата.
Щом се изменят моите чувства, тогава, като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега
чувствам
, че говориш Истината.“ И той ще се зарадва.
„Чувствам, че не говориш Истината.“ След една година дойдеш: „Чувствам, че говориш Истината. Казвам ти, защото ме питаш, а ако не ме питаш, аз ще мълча, няма какво да нарушавам общите правила.“ Някой греши там – не се занимавай с неговите грехове: ти си върви по пътя, това не е твоя работа – ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. Ако там някой вол се разлага и мирише, ще се спреш ли да плачеш за вола, че мирише? Затвори си носа и върви, с вола да се разправят орлите и кучетата. Реплика: Ако ни питат за неща, които не трябва да разправяме, какво да кажем?
към беседата >>
„
Чувствам
, че не говориш Истината.“ След една година дойдеш: „
Чувствам
, че говориш Истината.
Ако те пита: „Ти какво мислиш, аз говоря ли Истината? “, ще му кажеш: „Братко, не говориш вярно, ти не говориш Истината.“ Тъй ще му говорите: „Ще ме простите, ще ме извините, но аз ще кажа онова, което е в мене, да не го крия: чувствам, че ти не говориш Истината. Не че съм прав, тъй чувствам сега и изказвам своите чувства. Трябва да бъдем мълчаливи в работата. Щом се изменят моите чувства, тогава, като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега чувствам, че говориш Истината.“ И той ще се зарадва.
„
Чувствам
, че не говориш Истината.“ След една година дойдеш: „
Чувствам
, че говориш Истината.
Казвам ти, защото ме питаш, а ако не ме питаш, аз ще мълча, няма какво да нарушавам общите правила.“ Някой греши там – не се занимавай с неговите грехове: ти си върви по пътя, това не е твоя работа – ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. Ако там някой вол се разлага и мирише, ще се спреш ли да плачеш за вола, че мирише? Затвори си носа и върви, с вола да се разправят орлите и кучетата. Реплика: Ако ни питат за неща, които не трябва да разправяме, какво да кажем? Щом питат за неща, които не засягат Истината, няма да говорим.
към беседата >>
54.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Тогава
чувстваме
в себе си сила.
– На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете – на кравата, ако дращите, хапете – все сте под влиянието на животни със или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени състоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пътят.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си.
Тогава
чувстваме
в себе си сила.
Като дойде Божественото, тогава се чувстваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпъди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойде Христос да ви лекува, Той ще изпъди всички.
към беседата >>
Като дойде Божественото, тогава се
чувстваме
силни, мощни.
Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете – на кравата, ако дращите, хапете – все сте под влиянието на животни със или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени състоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пътят.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувстваме в себе си сила.
Като дойде Божественото, тогава се
чувстваме
силни, мощни.
И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпъди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойде Христос да ви лекува, Той ще изпъди всички. „Ама Господи, ние сме майка, баща.“ – Не, не, всички навън!
към беседата >>
55.
Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в съзнанието ни: да
почувстваме
какви скверни мисли и желания ни минават!
Ако има майки, те трябва да бъдат от Новата епоха. Майка, в сърцето на която е запален свещеният огън! И тази майка тогава каква ще бъде? Сега вие ще кажете: „Ние вече се стараем да не смърдим.“ Когото и да е от вас сега аз за пет минути мога да го накарам да смърди. И смърди той.
Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в съзнанието ни: да
почувстваме
какви скверни мисли и желания ни минават!
Знаете ли какви скверни мисли и желания минават във вас? И от Невидимия свят напредналите братя се интересуват от нас, понеже нашият живот е свързан с техния. И техният живот се гради върху нашия живот. Хората за Невидимия свят, за напредналите духове, са като една нива. Те някой път ще дойдат със своите рала и, искате не искате, ще ви изорат.
към беседата >>
56.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Да го
чувстваме
в себе си и да се радваме на своето милосърдие.
Ако милосърдието му е слабо, трябва да се стреми да го развие за себе си конкретно. За самия него е потребно това милосърдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенък на човешката душа. Да бъдем в себе си милосърдни!
Да го
чувстваме
в себе си и да се радваме на своето милосърдие.
То дава особени черти, една мекота за човешката душа, едно снизхождение: да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това милосърдие, ще бъдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бъде тъй остра, но ще бъде мека, снизходителна спрямо вашите съкласници. Ако един ученик няма това милосърдие, той ще бъде горд и надменен; а пък онзи, който е неспособен, който няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсъствието на милосърдие ще го направи подъл, долен и лицемерен. Той ще пъпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят – те са горди; и други, които пъплят и казват: „Ние сме смирени.“ – Никакво смирение нямат!
към беседата >>
57.
Великата Божия църква (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Ние сега виждаме: излизат първосвещеник и свещеник от тази църква, и ние почваме да Го
чувстваме
, и Той почва да благославя.
Ето защо трябва да излезем под отворено небе, да видим Божията благост. В нашите затворени сърца какво ще видим? В умовете им има само тези човешки художества – икони, кандила, туй-онуй, и мислят, че като излезеш от църквата, ще станеш добър. Как ще станеш? Та ние сега сме в Божията църква и кандилото се запали, излезе вече (подразбира се Слънцето).
Ние сега виждаме: излизат първосвещеник и свещеник от тази църква, и ние почваме да Го
чувстваме
, и Той почва да благославя.
Този свещеник – Той е Христос на Любовта, и като дойде тя, Той дигне ръцете Си. Тогава се запалва кандилото на нашето сърце и почваме да разбираме какво нещо е да се служи на Бога в Дух и Истина. И когато ви питат: „Вие на църква ходите ли? “, ще им отговорите: „Еее, каква църква имаме ние, какво кубе има само? А пък едно кандило има – като се запали туй кандило, навсякъде светва.“ Туй е Църквата – това е Великата Божия църква.
към беседата >>
58.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Казвам: като ви срещна, как да
почувствам
, че като говорите за Любовта, говорите за Истината; че като говорите за Мъдростта, говорите за Истината; и че като говорите за Истината, говорите за самата Истина?
“ – Не, някои от тези ученици могат да говорят. Като им се даде преднина, като им се даде вдъхновение, много нещо могат да кажат. Някои от тия ученици отлични работи могат да кажат. Някои ученици от София отлични работи можаха да напишат. Значи почнахте да се опасявате, че светии ще станете!
Казвам: като ви срещна, как да
почувствам
, че като говорите за Любовта, говорите за Истината; че като говорите за Мъдростта, говорите за Истината; и че като говорите за Истината, говорите за самата Истина?
Да кажем, че вие ще влезете в обществото. Там трябва да бъдете смели, да говорите Истината. Ти си министър на просвещението. Дойде някой да иска назначение за учител. Да му кажете:”Ти си неспособен, не мога да те поставя учител.“ – Ама той ще измени мнението си за тебе!
към беседата >>
59.
Какъв трябва да бъде ученикът
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
Вие ще ми кажете: „Учителю, да
почувстваме
Любовта!
Докато човек живее в райската градина, зло не може да стане. Всичкото зло живее извън райската градина. Пред лицето на Господа зло не може да стане. Като си обърнем погледа на другаде, само тогава грешим. И тъй, вие имате сега най-добрите условия.
Вие ще ми кажете: „Учителю, да
почувстваме
Любовта!
“ Знаете ли колко Любов има на Земята? В този дом има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за нещо мечтаете – за някакво бъдеще. Знаете ли на какво мязате? Аз ще уподобя какво представлява вашият бъдещ свят.
към беседата >>
60.
Новият и старият живот
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
Следователно, ние мислим,
чувстваме
и действаме по еднакъв начин, а когато дойдем до нуждата от разбирателство, казвате, че мислим различно.
Вашият ум и моят еднакво мислят. Вашето сърце и моето еднакво чувстват. Ако сте болни, ще почувствате болката така, както и аз. Ако ви дам една задача, ще я решите така, както аз. Светлината приемаме еднакво.
Следователно, ние мислим,
чувстваме
и действаме по еднакъв начин, а когато дойдем до нуждата от разбирателство, казвате, че мислим различно.
Как така? – Искаме да се осигурим, повечко пари да имаме. В какво се състои сигурността? Сигурността в живота се заключава в това да бъдем свързани с Бога. Това е сигурността – да бъдем свързани с Бога!
към беседата >>
61.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
Това, което
чувстваме
, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен.
„Да сме чисти като Светлината“ – неприятелят, който те гони в тъмнината, когато изгрее слънцето, се уплашва, че ще го видят, и се връща назад. За него светлината е огън и той ще каже: „Аз на скара не се пека“, и ще те остави. „Чисти като водата, като Светлината и като Любовта“ – това са три велики Сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове. Вие трябва не само да идвате тук, но и да учите. Някои идват при мен само да се афектират.
Това, което
чувстваме
, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен.
Така по време на своето учение всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега. Ако през тази година пожелаете да предадете наряда някому, ще го преподавате седем дни наред. Усвояването не става за един час, а са необходими седем дни. На събора едва го научихте, а искате да го предадете за един ден. Седем дни ще повтаряш, докато приятеля ти научи наряда като теб.
към беседата >>
62.
Положителни и отрицателни сили в природата
,
ООК
, София, 6.10.1922г.,
Та затуй, като се свържем с нейните чувства, веднага ще
почувстваме
, че в нея има живот, затуй може да лекува.
Вие бяхте всички сериозни и аз бях сериозен, но като казах за мечката, всички прихнаха да се смеят. Защото влезе нещо ново, изпъкна великият контраст – да хванем мечка за ушите. То е опит. Знаете ли, че в мечката има Любов? А, ужасна Любов има, измежду всички животни почти единствена мечката има най-много чувства и затуй обидиш ли мечката, тя не прощава.
Та затуй, като се свържем с нейните чувства, веднага ще
почувстваме
, че в нея има живот, затуй може да лекува.
И човек, който е болен, ако язди на мечка или мечка да го тъпче, той оздравява. Болен, ако има треска, като се качи на мечка, взима я от някой мечкар, треската минава. Защо? Защото мечката има много магнетизъм. Тогава двама от вас, които са готови, да дойдат да кажат: „Учителю, аз съм готов да изпълня всяка твоя заповед“. Е, добре, аз казвам: Вие, двамата, които сте готови да изпълните моята заповед – ще хванете мечката за ушите.
към беседата >>
63.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Да внесем тази хармония вътре в себе си и да
чувстваме
, че в нас и в сърцето ни, и в ума ни нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония.
Ние говорим само за факти, но има известни подбудителни причини. Тази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна; той може да е просто като едно оръдие. Защото няколко души може да се надумат да крадат, но един да е същинският фактор, а друг да е изразител. Като изучавате окултната музика, вие ще пеете; това е един начин за подмладяване. Под „музика“ подразбирам музика и в мисли, и в желания.
Да внесем тази хармония вътре в себе си и да
чувстваме
, че в нас и в сърцето ни, и в ума ни нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония.
Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл. Вие казвате: „Господ ще изпрати своя Дух и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господ да го прави, ние казваме: „Господи, не може ли това нещо по друг начин да се направи? “ Ние имаме известни, особени понятия за нещата и по някой път сме в състояние да дадем съвет на Господа като как трябваше да направи света. Сега онези, които са създали музиката, са били много умни хора.
към беседата >>
64.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
Казваш: "На еди-кой си
чувствам
аз силата му." Какво чувстваш?
Гърбът ти ще помни това, ще каже: "Носа поправиха, но мен развалиха, от мен взеха, на носа туриха." Пък аз искам сега да знаят – като трансформират тия клетки, да поправят и гърбове, и носове, без да пострада единият за сметка на другия. Сега в музиката вие слушате тия класически музиканти и композитори: Моцарт, Бетховен… Но ако някой ви попита: "В какво седи класицизмът на Бетховен? ", казвате: "Чудно нещо! Той е дивен! " Но какъв е?
Казваш: "На еди-кой си
чувствам
аз силата му." Какво чувстваш?
Там, като видиш нотите, може да покажеш коя нота, кой пасаж ти харесва, защо и за какво. Той може да означава някаква идея. Например може ли някой човек да се кара и да ти говори тихо? Той, като ти говори любовно, може да ти каже: "Ти си благ човек." А като иска да се кара, ще натърти гласа си съобразно с тоновете в Природата: с това, дали тоновете са силни или тихи, се изразява известна идея. Така и на някой концерт ще вдигнат една олелия.
към беседата >>
65.
Добрата земя
,
НБ
, София, 17.12.1922г.,
Ние
чувстваме
тази сила в съзнанието си и извън съзнанието и я познаваме по нейната настойчивост.
Едва ли мравката ще дойде някога до мисълта, за последните нововъведения в музиката. Мравките не са дошли в мисълта си до степента на висшите животни. Даже и човекът, достигнал до високо развитие, още се занимава с въображаеми неща. Питам: Коя е мярката за определяне на реални и нереални, на относителни и на абсолютни неща? Реално е това, което всеки момент настоява с една и съща сила.
Ние
чувстваме
тази сила в съзнанието си и извън съзнанието и я познаваме по нейната настойчивост.
Казваш: Намислил съм да открадна нещо. Обаче, нещо вътре в тебе казва: Не кради! Оскърбиш някого, обидиш го, а отвън се показваш тих и спокоен, като че нищо не си направил. Но вътрешно ти се безпокоиш и нещо ти нашепва: Не направи добре. Казват за тебе, че макар да си обидил някого, пак си спокоен.
към беседата >>
Единственото нещо, което
чувстваме
, това е Бог.
Но като казвам така, аз разбирам, че само умният човек може да прави, каквото иска. Това не се отнася до лошия човек, защото злото изменя онези отношения, които сега съществуват, изменя реда им, както са нагласени. Първото нещо, вие трябва да имате съзнание да кажете: Няма по-велико, по-благородно същество от Бога. Хората мислят, че Господ е безтелесен, невидим, но аз оспорвам това. Единственото видимо същество в света, това е само Бог.
Единственото нещо, което
чувстваме
, това е Бог.
Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото разположение на духа; това, което ни дава сила; което ни освежава, повдига, то е Неговото присъствие – присъствието на Бога. Когато прави добро някому, Той се скрива. Вие виждате, че Иван или Стоян ви направи едно добро и, като казвате, че Иван ви направи тази услуга, на Бога става приятно. Така Той се крие зад тези, които е напътил да направят добро. Ще кажете: Защо да не знаем, че Господ го е направил, та да Му благодарим?
към беседата >>
Когато някой ме гощава, аз ще
почувствам
любовта, която това същество има към мене.
Как мислите: малкото дете, като глътне първото мляко от майчините гърди, не разбира ли, какво нещо е яденето? Ако то каже: Сега аз не разбирам, какво нещо е яденето, но като стана голям и ям хубаво сготвено ядене, тогава ще го разбера, по-добре, вярно ли е това? Не, още с първата глътка на млякото, детето е разбрало що е яденето. Мислите ли, че, след като сте живели 80 години и сте яли най-добре сготвени яденета, вие сте разбрали повече, какво нещо е яденето. Яденето е закон на любовта.
Когато някой ме гощава, аз ще
почувствам
любовта, която това същество има към мене.
Като ям ябълка, аз се спирам и казвам: Колко ме обича тази ябълка! Тя пожертва днес живота си за мене. Аз не съм отговорил на нейната любов. Често ти изяждаш една-две ябълки и после казваш: Колко съм нещастен! Аз ли се намерих в този свят да страдам?
към беседата >>
66.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Аз
чувствам
Бога с цялото си същество: с главата, със сърцето си.
За всички е важен Божественият авторитет, а не човешкият. Въпреки това, някои гледат на Бога, като на същество, далеч някъде, Когото не могат нито да видят, нито да разберат. То е все едно, да убеждаваш хората, че не могат да видят слънцето. Трябва ли да видиш отражението на слънцето в огледалото, за да се увериш, че то съществува? — Не, излез вън, сам да видиш изгряващото слънце, сам да се погрееш на неговата топлина.
Аз
чувствам
Бога с цялото си същество: с главата, със сърцето си.
Ако разчитам на отражението в огледалото, ще се осакатя и ще оглупея. Аз искам да бъда вън от човешките закони; да изляза всред природата и там да се свържа с Бога. Питат: Защо хората не ходят в църква? — Защото няма любов. — Защо свещениците са изгубили своя авторитет?
към беседата >>
67.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
“ Сто години човек да живее и да слуша как един ангел пее, няма да се счита нещастен, че животът му е отишъл напразно, но ще каже: „Аз се
чувствам
щастлив, че живях 100 години и дочаках да чуя такъв велик музикант!
Следователно, ще произведем със себе си едно мисловно настроение – мислене, мислене. И ще се стараем в ума си да схванем, че всичко в света е разумно. Някои са чували ангелите да пеят. Един ангел, едно такова същество, с такава интелигентност, като почне да пее, в неговото пеене има дълбок смисъл. Днес ние не може да го чуем, но един ден, като се развият у нас тия чувства, ако чуем едно такова ангелско пеене, ще кажем: „Такъв един концерт чух!
“ Сто години човек да живее и да слуша как един ангел пее, няма да се счита нещастен, че животът му е отишъл напразно, но ще каже: „Аз се
чувствам
щастлив, че живях 100 години и дочаках да чуя такъв велик музикант!
“ То е велико нещо! Запример, да чуеш да пее в небето такъв един артист, да го видиш, като излезе да пее, в неговите очи, в неговото лице не само ще се чете тази музика, но той ще предаде един смисъл на знание за всичката хармония в Природата. И всичко туй ще оживее, ще забравиш всичките тревоги на света и в душата ти ще се всели мир и радост. Следователно небето е място на музика, каквато човек никога не е почувствал. В ангелския свят като идеш, там всички пеят.
към беседата >>
68.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Любовьта е пъкъ нѣщо съвсемъ духовно, не е нѣщо, което можемъ да го пипнемъ, тя е нѣщо, което отдалечъ само можемъ да
почувстваме
, тя не е нѣкакво малко разположение, но любовьта, при сегашното си състояние, като дойде, тя е толкова силна енергия, тя е нѣщо толкова голѣмо, че съвсемъ може да разтопи нашата нервна система.
Да, свѣтлина ще имате прѣдъ себе си, прѣдъ краката си. Туй е подразбиралъ Христосъ въ свѣтлината. Сега, обектъ на любовьта какво е? Обектъ на любовьта е чистотата. Мѫдростьта се изразява въ човѣшкия умъ, въ човѣшкия мозъкъ, а любовьта – въ човѣшкото сърдце.
Любовьта е пъкъ нѣщо съвсемъ духовно, не е нѣщо, което можемъ да го пипнемъ, тя е нѣщо, което отдалечъ само можемъ да
почувстваме
, тя не е нѣкакво малко разположение, но любовьта, при сегашното си състояние, като дойде, тя е толкова силна енергия, тя е нѣщо толкова голѣмо, че съвсемъ може да разтопи нашата нервна система.
Казватъ, че любовьта изгаря. Азъ вѣрвамъ, че тамъ, дѣто има съпротивление, става изгаряне. Обектъ на любовьта е чистотата. Тамъ, дѣто има любовь, непрѣменно ще има чистота. Нѣма ли чистотата, нѣма и любовь.
към беседата >>
Първият, който се е хранил със свинско месо, ще каже: Аз се
чувствам
много добре и разположен.
(втори вариант)
Ще опитаме храната, която природата ни дава да видим какви резултати ще имаме. После ще направим следния опит: Ще подложим един човек на специален режим: цели три месеца ще го храним само със свинско месо и по три пъти на ден ще пие по половин литър вино. Друг ще подложим на плодов режим. В продължение на два месеца той ще се храни изключително с плодове и ще пие чиста, гореща вода. През време на опита ще наблюдаваме и двамата, да видим, какви ще бъдат отношенията им към техните близки и окръжаващи.
Първият, който се е хранил със свинско месо, ще каже: Аз се
чувствам
много добре и разположен.
Ти си добре, но питай, как се чувстват твоите близки, какво е положението на закланите свине и прасенца. Ти си поправен, надебелял, активен, повече възбуден и буен, но си изгубил меките, нежни черти на лицето си. Когато обереш една бедна, нещастна вдовица, ти си доволен, защото си взел нещо от нея. Питай вдовицата, дали е доволна от тебе. Вторият, който се хранил с плодове, задоволява окръжаващите.
към втори вариант >>
69.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Докато Той е у нас, ние сме здрави, докато Той е у нас, ние мислим,
чувстваме
и постъпваме добре.
(втори вариант)
Тя осветявала лицата им, но после туряли маски на лицата си, да не се издават. В други каси поставяли звънци, за да се чува при отварянето на касата. Божествената светлина трябва да проникне и в най-затънтените кътчета на нашата мисъл. Тогава ще се яви у нас желание да познаем Онзи, в Когото живеем и се движим. Това е Синът.
Докато Той е у нас, ние сме здрави, докато Той е у нас, ние мислим,
чувстваме
и постъпваме добре.
В който ден Той се отдалечи от нас, нещастието вече ни следва. Ако си селянин, волът, овцете, кокошките ти ще измрат. Ако жената, децата ви боледуват, това е лош признак. Какво да се прави тогава? Обърнете се към Господ и изповядайте греховете си.
към втори вариант >>
70.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Разумните казват на неразумните: „Ние можем да ви помагаме и
съчувстваме
, можем да бъдем между вас, но не можем да служим на вашите методи и разбирания“.
Мислите ли, че ако ви хване член 4, не сте на мястото на богатия? – Кой е отец Аврам? Той представя разумните хора. Те се отличават от неразумните по своите принципи. Разумните са хора на мира и на любовта, а неразумните – на размирието и убийствата.
Разумните казват на неразумните: „Ние можем да ви помагаме и
съчувстваме
, можем да бъдем между вас, но не можем да служим на вашите методи и разбирания“.
Казвате: „Да се примирят всички хора, да подобрят живота си“. Как ще се примирят? Как ще се примириш с онези, които живеят в омраза, насилие, убийства? Ние живеем в братство и равенство, в мир и любов. Как ще се примирим тогава?
към беседата >>
“ Снегът казал: „И аз искам да преживея тази радост, да
почувствам
това веселие“.
Защото не можете да ги разберете. Ще ви разкажа една легенда. В далечното минало, когато светът се създавал, явил се и снегът в чиста, бяла премяна. Той запазил чистотата си с хиляди и милиони години. Един ден се явил при него приятелят му и казал: „Знаеш ли, че в света се явило едно красиво, светло слънце, с приятна светлина и топлина, които възрастват всичко живо и носят навсякъде радост и веселие?
“ Снегът казал: „И аз искам да преживея тази радост, да
почувствам
това веселие“.
– „Не може, то не е за тебе“ – отговорил приятелят му. Най-после снегът се наложил. Завели го при слънцето, което му се усмихнало кротко и благо. Какво станало със снега? Чудо!
към беседата >>
Това, което мислим,
чувстваме
и вършим, непременно ще се опита.
Дали не иска да ни оплете като другите? “ – Много просто, ако аз не говоря истината и искам да ви оплета, ще имам същия резултат като тях. Например ще ви построя една къща, която след десетина години ще се събори. Истината всякога може да се опита. Няма нищо скрито-покрито в света.
Това, което мислим,
чувстваме
и вършим, непременно ще се опита.
Всички неща ще се опитат, без изключение. Всички трябва да бъдем благородни, искрено да пожелаем нашите братя да не минат през това мъчително място. Понеже сандъчето със скъпоценните камъни е отворено и Христос предлага на всички да пипнат по един камък, гледайте да пипнете камъка на Любовта. Аз ще ви съдействам за това. Бъдете смели в Любовта!
към беседата >>
71.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразяваме това, което
чувстваме
и преживяваме.
Имената на хората са произволно създадени. Не само имената, но и много неща са произволно създадени. Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък. В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си.
Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразяваме това, което
чувстваме
и преживяваме.
Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас радост. Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсякъде в живота, в науката. Запример съвременната механика разполага с много принципи, според които могат да се построят цели машини или части от тях. В една машина искат да турят едно колело в движение.
към беседата >>
72.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
– Това, че аз
чувствам
, мисля, живея и се проявявам.
Казваш: „Изгубих вярата си в Бога“. – Съжалявам. – „Изгубих вярата си в хората и в себе си.“ – Съжалявам. Който има Любов към Бога, никога не губи вярата си нито в себе си, нито в хората. Питат ме: Кое е най-силното доказателство за съществуването на Бога?
– Това, че аз
чувствам
, мисля, живея и се проявявам.
Всички други доказателства нищо не струват. Те идват само за подкрепа на първото доказателство. Кажи си тогава: Моят живот е израз на Великото Начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико Начало. Какво ще стане, ако вие се усъмните в Бога, както боговете се усъмниха в Брахма? Той ще започне да плаче и вие ще заплачете с Него.
към беседата >>
73.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
Но ние не схващаме, че онова, с което
чувстваме
материята, това е духът, който чувства, съзнава материята.
(втори вариант)
Това може ли да съществува, или не? Сега аз забелязвам, че всички хора се влияят от известни съвпадения на нещата, които всякога произвеждат лъжливи понятия за предметите. Така и в науката има известни съвпадения. Запример има едно съвпадение между тялото и духа. Понеже тялото апелира повече на нашия ум, ние казваме, че материята е нещо реално, а духът не е реално нещо.
Но ние не схващаме, че онова, с което
чувстваме
материята, това е духът, който чувства, съзнава материята.
Сега, вие пипате нещата, но всъщност това е духът, който пипа, а не материята. Материята е дилафът, а духът е този интелигентен фактор, който чрез дилафа проверява нещата. Духът е, който чувства нещата, а ръката същевременно е една мярка за него, за да измерва какви са отношенията на тази материя. Сега, от гледището на духа, той е, който съзнава. А материята по някой път, и тя е жива.
към втори вариант >>
74.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Третият ангел си казал: „Ще вляза в коня, та когато се разхожда с него, да
чувствам
нейното присъствие“.
Той усещал диханието на Елита, но почувствал скръб – вързан бил вече. Тя носела камъка на ръката си, но той не могъл нито да се изяви, нито да се освободи. Вторият ангел, който донесъл хубавите плодове, намислил да влезе в семката на една ябълка, та като се насади в земята и се развие в голямо дърво, да доставя радост на прекрасната Елита. И неговата мисъл се отбелязала на небето. Влязъл той в семката, но се свързал със земята.
Третият ангел си казал: „Ще вляза в коня, та когато се разхожда с него, да
чувствам
нейното присъствие“.
Често хората се запитват коя е причината за тяхното нещастие. Не са изпълнили своите задължения. Някой е изпратен да работи за издигането на България. Той заема висок пост, става пръв министър, но забравя своето предназначение. Властта, славата, парите го заслепяват.
към беседата >>
– „Как мога да
почувствам
Господа?
Дето е изток, там е и Любовта. Тя се движи между два полюса – радостите и страданията. Дето няма радости и страдания, там никаква Любов не съществува. Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост.
– „Как мога да
почувствам
Господа?
“ – Направи добро на някого, без да те види и разбере той, без да те видят окръжаващите. След това ще чуеш тихия глас на Господа. Той ще ти проговори, ще одобри постъпката ти. Казано е: „Бог, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве“. Каква по-голяма радост от тази, да ти проговори Бог?
към беседата >>
Третият, като помислил как да остане за по-дълго време при нея, рекъл: „Ще вляза в коня, та, като се качва на коня, да
чувствам
нейната приятност.“
(втори вариант)
Турила тя този пръстен със скъпоценния камък на ръката си. Той я усещал, но по едно време започнал да усеща скръб, страдание почувствал, че бил вързан в този камък. Тя носи камъка, но той не може да се изяви. Вторият, който носил ябълката, му дошло наум да влезе в семето на ябълката, че като се посади туй семе и израсне, като пипне тя това дърво, да му е приятно. Само помислил това, и веднага се хроникирало горе на небето и останал той на земята вътре в семето, хванал се.
Третият, като помислил как да остане за по-дълго време при нея, рекъл: „Ще вляза в коня, та, като се качва на коня, да
чувствам
нейната приятност.“
И съвременните хора питат днес кои са причините на техните нещастия. Вие можете да имате една почетна длъжност. Пратени сте в България да я повдигнете, може да сте пръв министър, но като влезете, и почват да минават покрай вашите ръце пари. Вие ще кажете: „Аз не мога ли да вляза в този брашнян чувал, не мога ли да го поразтърся малко, да се осигуря? “ Помислите ли така, вие се свързвате вече.
към втори вариант >>
75.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
Защо след вкусното ядене на бюреци, на палачинки,
чувстваме
неприятност, че понякога не искаме да ги видим?
Също всички хора, без изключение, са нечисти. Поради това ние трябва да правим на земята големи усилия, за да можем, със силата на Духа, да очистим нашето сърце, нашия ум, нашите действия и желания от това окаляне. Причината за окалянето е в самата материя. Значи тя е от такова естество, че се опорочава. Ако отричате, че материята може да се опорочи, тогава защо изхвърляме част от нея навън?
Защо след вкусното ядене на бюреци, на палачинки,
чувстваме
неприятност, че понякога не искаме да ги видим?
Откъде се образува това? Вътре в палачинките ли беше? Аз считам, че нечистотиите са в самата материя, като в затворено шише; отпушиш шишето и виждаш какво има вътре. Човешкият дух трябва да изучи процеса на чистенето. И възкресението е самият процес на чистене.
към беседата >>
76.
Който слуша вас, Мене слуша
,
НБ
, София, 15.7.1923г.,
Тя каза: „Някога
чувствам
в душата си такава обилна любов, която изцяло ме изпълва.
Ясен ли е този отговор? Друг ще каже, че Бог е интелигентност. Къде и как се проявява тази интелигентност? Може ли някой да даде конкретна дефиниция за Бога? Вчера дойде при мене една малка сестра и изказа такава мисъл, каквато и възрастните не могат да изкажат.
Тя каза: „Някога
чувствам
в душата си такава обилна любов, която изцяло ме изпълва.
Въпреки това в мене остава малко място, малка стаичка, запазена специално за някого. Искам да обикна някого, да изпълня това място, но то си остава празно. Когато се опитам да го запълня, натъквам се на страдания. Ако си позволя да го запълня, скъпо съм плащала“. Тя ме пита защо става така.
към беседата >>
77.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Ако у нас се зароди онова велико съзнание да
чувстваме
Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос? Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират. Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов?
Ако у нас се зароди онова велико съзнание да
чувстваме
Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“. Светът има право да се съблазнява. От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време.
към беседата >>
78.
Стремежите на ума и сърцето
,
ООК
, София, 24.10.1923г.,
“ Като погледнем нагоре, ние
чувстваме
едно облекчение.
Тя ще ви каже: „Бог е Любов! “ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има!
“ Като погледнем нагоре, ние
чувстваме
едно облекчение.
Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов! “ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии. Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте.
към беседата >>
79.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
Като се спрем пред Бога, да кажем в себе си: „Господи, аз
чувствам
Твоята Любов, аз
чувствам
онзи свещен трепет, Ти си Любов, не можеш да бъдеш нищо друго“.
Мога хиляди пъти да ти кажа „обичам те“ и пак да не те обичам. Това не е доказателство. А онзи свещен трепет, който мога да предам на душата ти, като те пипна, нима това не е доказателство? И ние сега, съвременните хора, искаме от Бога да ни каже, обича ли ни, ще ни спаси ли, да не сме от онези големите грешници души? Това са онези изкълчени умове.
Като се спрем пред Бога, да кажем в себе си: „Господи, аз
чувствам
Твоята Любов, аз
чувствам
онзи свещен трепет, Ти си Любов, не можеш да бъдеш нищо друго“.
Не е казано за Бога, че е омраза. Не, Любов е, туй казват и ангелите, и архангелите, и всички йерархии. Пропътувайте цялото небе, от единия край до другия, всички ще кажат, че Бог е Любов. Всички тия същества са готови да заложат всичко, което са придобили, за да потвърдят това. Ако вие бихте запитали един ангел – „Кажи ни дали ни обича Господ“, той ще ви каже тъй: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил във вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ“.
към беседата >>
80.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне
чувстваме
в себе си.
По интелигентност те са на първо място, те са най-интелигентни. Обаче в съвременната физиология, съвременните учени хора са свикнали да мислят за клетките просто, като за живи същества без никаква разумност. Това е едно детинско схващане на съвременната наука. Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора, това са деца на тази наука, те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна ученост.
Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне
чувстваме
в себе си.
Тогава философите казват „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек вънка от мене е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него в ръцете ни.
към беседата >>
81.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
Както ние мислим и
чувстваме
, по същия начин се движат и силовите линии в живота ни.
Неговият темперамент е донякъде холеричен. Втората линия изразява втория тип: човек сангвиник, бърз, еластичен, експанзивен, който обещава всичко, но и половината от обещанията си не изпълнява. На обещания е пръв, но като дойде до изпълнение, казва: „Обещах, но не мога да изпълня.“ А третата линия, третият тип, е човек сметкаджия. На всички хора Природата е турила на техния организъм по един знак. Ако вие изучавате организмите под микроскоп, ще видите, че силовите линии в тях имат определени пътища.
Както ние мислим и
чувстваме
, по същия начин се движат и силовите линии в живота ни.
Познаването на тази наука може да ни ползва, ако искаме да изправим своя организъм. Например срещаме много млади и стари хора, които се прегърбват. Защо се прегърбва човек? Когато се крие човек, какво прави? – Прегърбва се.
към беседата >>
82.
Свобода, знание и мир
,
ООК
, София, 5.12.1923г.,
Следователно единственото вярно средство е да
чувстваме
една вътрешна връзка с Бога.
– Не може. Каква част от грама ще се купи? – Една седма част от грама. Това е заблуждението, което имаме в сегашния свят. Толкова сме осигурени!
Следователно единственото вярно средство е да
чувстваме
една вътрешна връзка с Бога.
У вас може да се зароди една противоположна мисъл, да кажете: „Може ли да стане това? “ Може, само че, за да се допреш до Бога, не трябва да имаш никакво отрицателно качество. Ти можеш да имаш отрицателни качества, но понеже Бог е огън всепояждащ, то, допреш ли се до Него, ще има пожар, ще дойдат най-големите страдания. Ако си чист, няма да изгориш. Затова се препоръчва да отидем при Бога абсолютно чисти, за да може горенето да стане правилно – да гориш, без да изгаряш.
към беседата >>
83.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
“ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не
чувстваме
издълбоко.
Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам!
“ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не
чувстваме
издълбоко.
И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали. И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите. В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
към беседата >>
84.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Може да сме учени, може да сме богати, но всякога
чувстваме
, че нещо ни липсва. Какво?
Външното, то е натрупване на материята, аз за него не говоря. „Още едно ти не достига! “ Туй едното, то е същественото. Кое е то?
Може да сме учени, може да сме богати, но всякога
чувстваме
, че нещо ни липсва. Какво?
– Не можем да определим точно какво е, но вътре в себе си чувстваме едно недоволство. Ако е някоя млада мома, като се огледа в огледалото, ще каже: „Намерих причината на своето недоволство. Ако бях красива, друго щеше да бъде. Туй е, което ми липсва“. Момъкът пък казва: „А, аз съм слаб, хилав, ако съм някой снажен, силен, всичко мога да направя“.
към беседата >>
– Не можем да определим точно какво е, но вътре в себе си
чувстваме
едно недоволство.
„Още едно ти не достига! “ Туй едното, то е същественото. Кое е то? Може да сме учени, може да сме богати, но всякога чувстваме, че нещо ни липсва. Какво?
– Не можем да определим точно какво е, но вътре в себе си
чувстваме
едно недоволство.
Ако е някоя млада мома, като се огледа в огледалото, ще каже: „Намерих причината на своето недоволство. Ако бях красива, друго щеше да бъде. Туй е, което ми липсва“. Момъкът пък казва: „А, аз съм слаб, хилав, ако съм някой снажен, силен, всичко мога да направя“. Някой търговец, празна му е касата, недоволен е, казва: „Ако касата ми е пълна, щях да бъда щастлив.
към беседата >>
85.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще
почувствам
радост за свободата, която ми е дадена.
Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен.
Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще
почувствам
радост за свободата, която ми е дадена.
Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта.
към беседата >>
86.
Най-щастливият ден
,
ООК
, София, 6.2.1924г.,
Вие казвате: „Аз съм свободен, аз
чувствам
така и така, имам такава мисъл.“ Не е така, не сте свободни.
Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише. После, обществото какво ще каже, срам го е от него. Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи. Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувстваш. Така трябва да разрешавате въпроса.
Вие казвате: „Аз съм свободен, аз
чувствам
така и така, имам такава мисъл.“ Не е така, не сте свободни.
Често вие се поставяте в положението на един критик. Съвременните хора приличат на двата бивола, които са влезли в локвата. Единият от тях имал кал на гърба си половин сантиметър, а другият – един сантиметър. Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко! И двамата са в локвата.
към беседата >>
87.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Той може да чувства тъй, както и аз
чувствам
.
Аз имам други схващания, други понятия за човека, за човешката душа. Човешката душа е нещо Божествено. Как можеш да вземеш брата си, да го подчиниш, да го заробиш? Аз гледам на всеки човек като на свободен. Той може да мисли тъй, както и аз мисля.
Той може да чувства тъй, както и аз
чувствам
.
Той може да действа тъй, както и аз действам. И във всяко едно отношение той има право на тези блага. Наруша ли най-малко туй правило, този основен закон, веднага Божието лице ще потъмнее, а тогава и моето лице ще потъмнее. Някои запитват: „Какво мисли този човек? “ – В даден момент човек може да мисли две неща: или добро, или зло.
към беседата >>
88.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
Ние може да не знаем где е Небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далече от нас, но трябва да
чувстваме
Бога.
Ти го спасиш. След като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, след като направиш Доброто, пишеш във вестниците, че си избавил от смърт еди-кого си, това Добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика, който следва Божественото учение, е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога.
Ние може да не знаем где е Небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далече от нас, но трябва да
чувстваме
Бога.
Един английски проповедник казва: „Аз не зная где е Небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствам действието на Божествения Дух.“ Значи Господ го чува моментално, а това е важното – че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува. Право е казал пророкът, че Бог не живее на Небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? – Хората на разумното сърце – казвам аз. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали.
към беседата >>
Един английски проповедник казва: „Аз не зная где е Небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си
чувствам
действието на Божествения Дух.“ Значи Господ го чува моментално, а това е важното – че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува.
След като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, след като направиш Доброто, пишеш във вестниците, че си избавил от смърт еди-кого си, това Добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика, който следва Божественото учение, е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога. Ние може да не знаем где е Небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далече от нас, но трябва да чувстваме Бога.
Един английски проповедник казва: „Аз не зная где е Небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си
чувствам
действието на Божествения Дух.“ Значи Господ го чува моментално, а това е важното – че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува.
Право е казал пророкът, че Бог не живее на Небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? – Хората на разумното сърце – казвам аз. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Например вие имате груби навици, по някой път нямате търпение – всичко туй се дължи на вашия философски ум, който смята, че са ви обидили.
към беседата >>
89.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Ние не можем да мислим, каквото искаме, и да
чувстваме
, каквото искаме.
Малкото говорене подразбира нямане на условия. Тъй че да говорим много или малко – това не зависи от нас. Някой път говорим много, защото има условия; друг път говорим малко, защото няма условия. Някой път чувствата се проявяват повече, защото има условия, някой път не се проявяват, защото няма условия. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни.
Ние не можем да мислим, каквото искаме, и да
чувстваме
, каквото искаме.
Ще кажете: „Тогава где е свободата? “ Абсолютна свобода в света няма. Туй, което казват философите, че можем да мислим, както искаме, че можем да действаме, както искаме, че можем да чувстваме, както искаме, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всичките неща са относителни. Мисълта е относителна, чувствата са относителни и волята е относителна.
към беседата >>
Туй, което казват философите, че можем да мислим, както искаме, че можем да действаме, както искаме, че можем да
чувстваме
, както искаме, не е така.
Някой път чувствата се проявяват повече, защото има условия, някой път не се проявяват, защото няма условия. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни. Ние не можем да мислим, каквото искаме, и да чувстваме, каквото искаме. Ще кажете: „Тогава где е свободата? “ Абсолютна свобода в света няма.
Туй, което казват философите, че можем да мислим, както искаме, че можем да действаме, както искаме, че можем да
чувстваме
, както искаме, не е така.
Ние се намираме в един свят, в който всичките неща са относителни. Мисълта е относителна, чувствата са относителни и волята е относителна. Например детето мисли тъй, както мислят майка му и баща му, с малко видоизменение. Като кого мисли малкото вълче? – То мисли като майка си, като баща си.
към беседата >>
90.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
Някой казва: „Аз искам да
почувствам
нещо силно, да имам силни преживявания.“ Знаете ли какво могат да ви причинят тия силни удоволствия, които искате?
Когато направите една погрешка, няма да се извинявате, но ще кажете: „Направих една погрешка, ще я поправя.“ Трябва да знаем кои неща са допустими в дадения случай и кои – не. При сегашните условия има известни блага, за които хората не са готови да ги използват. Ако вие нахраните едно малко дете с твърда храна, какво ще стане? – Смъртта ще дойде.
Някой казва: „Аз искам да
почувствам
нещо силно, да имам силни преживявания.“ Знаете ли какво могат да ви причинят тия силни удоволствия, които искате?
Тия силни сътресения, тия вълнения на душата могат да разтопят тялото ви. Не си играйте с големите преживявания! Играйте си с онези малки преживявания на Любовта. Туй, мекото, приятното преживяване – то е Божествено; а онези, големите преживявания – това са главни, които могат да предизвикат цял пожар. Някой казва: „Аз ще стана много голям, като планина – победил съм всичко.“ И наистина, гледам този човек – разширил се, разпрострял се из целия Космос.
към беседата >>
91.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
Не, в истинската добродетел и Божия Любов, като дойдеш при мене, аз трябва да
почувствам
една радост и да си кажа: „Благодаря, че този приятел ми дойде днес на гости.“ Да
чувствам
, че посещението на един мой приятел е посещение от Бога.
Питам сега: кое положение е по-добро? Дойдеш у дома, нагостя те и след като те нагостя, да кажа в себе си: „Е, да си отиде този човек, не го искам повече.“ Или като ми дойдеш на гости и те нагостя добре, да ти кажа: „Радвам се, че дойде. Как са децата, жената? “ А не, след като разбогатеете, да ви кажа: „Радвам се, че дойдохте, приятно ми е.“ Защо? Защото като сте разбогатели, има какво да взема от вас.
Не, в истинската добродетел и Божия Любов, като дойдеш при мене, аз трябва да
почувствам
една радост и да си кажа: „Благодаря, че този приятел ми дойде днес на гости.“ Да
чувствам
, че посещението на един мой приятел е посещение от Бога.
Това е истинското пожелание, което трябва да храня към всеки едного от вас. Не да ви казвам в очите, че много се радвам, задето дойдохте в къщата ми, но като излезете от моя дом, да се обърна към Бога и да благодаря за това. А вие трябва да почувствате един вътрешен мир, една дълбока радост. Тъй да почувствате това посещение, като че Бог ви е посетил. Защо? – Защото моите отношения към Бога са правилни и отношенията на Бога между нас са правилни.
към беседата >>
92.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
Волята Божия е да мислим разумно, да
чувстваме
разумно и да действаме разумно.
Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират. Питам: как ще се оправдаете? Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия. Такава е нашата неразумна воля.
Волята Божия е да мислим разумно, да
чувстваме
разумно и да действаме разумно.
Първото нещо: ще се пазите от заблуждения! Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея.
към беседата >>
93.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Знайте, че има един морален закон в света, според който, когато аз направя една погрешка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, аз я
чувствам
в себе си.
(втори вариант)
При водния метод трябва да разбираш законите на течностите – да знаеш да превръщаш, например, водата в твърдо вещество. При третия метод трябва да разбираш законите на твърдите вещества, да знаеш, как да ги превръщаш в течни, и от течни във въздухообразни. Следователно, нужна ни е една по-рядка среда, и затова трябва да знаем законите за превръщането на материята. Често, мнозина от вярващите се спират върху някои специфични факти. Не се заблуждавайте от външната обстановка, от постъпките на хората.
Знайте, че има един морален закон в света, според който, когато аз направя една погрешка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, аз я
чувствам
в себе си.
Има един вътрешен глас, който претегля всичко и ми казва: Толкова липсва на твоята постъпка. Аз зная всека своя грешка.Човек никога не трябва да се оправдава за грешките си, а трябва да се осъжда. Една крива постъпка изнесена пред самия себе си, е равносилно на това, че пред Бога се съдиш, а не пред хората. Сега, някой дойде при тебе, пита те: Ти мислиш ли, че аз постъпих право? Няма какво да се турят хората за съдии.
към втори вариант >>
Тогава само ние ще
почувстваме
този вътрешен мир, който никога няма да ни напусне.
(втори вариант)
Аз казвам: Какво сме извършили за великото дело в света. Кой от вас досега е обърнал една душа към Бога и е внесъл този вътрешен мир на спокойствие, но не привидно, защото аз мога да внеса във вас туй привидно спокойствие, като ви дам 1000 – 2000 лв. Не по този начин трябва да се внесе в човека спокойствие. Има друга една добродетел в света, която седи в това да покажем на хората, как трябва да се родят от Бога. Това нещо се постига чрез онова висше съзнание в нас, което ще се прояви, когато се свържем с Бога.
Тогава само ние ще
почувстваме
този вътрешен мир, който никога няма да ни напусне.
Сега, ще ви приведа един пример, да видите, какво нещо са постоянните идеи у човека. Един стар изповедник ми разправяше следния факт из българския живот в турско време. Един ден, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искам да ти изповядам един грях, не зная дали Господ ще ми прости, но много голям грях е. Не мога да се освободя от този си грях: и мислила съм върху него, и молила съм се пред Бога, дано ми прости, но той е по-голям, отколкото мога да си го представя. Това се случи във варненско, в с.
към втори вариант >>
Един ден, като се запалят тия въглени, те ще дадат онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнем да
чувстваме
блеенето на тия агънца.
(втори вариант)
Някои казват: Е, черен въглен е той! Не, аз познавам този брат. Днес той е черен, но той може да гори, в него има такава енергия, че един ден, като се запали, чудо ще направи. Та, сега всички сме въглени. Това е само фигура на речта.
Един ден, като се запалят тия въглени, те ще дадат онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнем да
чувстваме
блеенето на тия агънца.
То ще произведе най-свещения трепет у нас, и като се върнем, ще има мир, радост, молитви и славословия, че Бог е толкова велик към нас да излива и Живота, и Святостта си, и Милостта си, и всичко, което има в Себе си. Ние трябва да се родим изново! Туй е, което наричат „новораждане“, раждане в Бога, но не само веднъж да се родиш и да кажеш: Родих се! Туй е един акт на постоянство – постоянно трябва да живеем в Бога и да бъдем изпълнени с Неговата мисъл, с Неговото сърце и чувство и с Неговото действие. Туй е великото, мощното в света, което ще ни повдигне като хора.
към втори вариант >>
94.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
И тъй, всички ние се стремим да живеем един колективен живот и да
чувстваме
живота на цялото създание в себе си.
(втори вариант)
Някой път се чувстваш радостен. Защо? – Придобил си любовта: тя е потекла към тебе, душата ти се разтворила и ти мислиш, разсъждаваш правилно. Та, казвам: когато ние придобием Божията Любов, ние придобиваме вечния живот. Какво по-хубаво от това, да проникнеш в Божията Любов, да бъдеш в съгласие с нея? И тогава, не трябва аз да ви доказвам, има ли Господ, или не, но това да бъде за вас една аксиома, и вие само да разисквате върху това, какви трябва да бъдат отношенията ви към тази Любов, към Бога.
И тъй, всички ние се стремим да живеем един колективен живот и да
чувстваме
живота на цялото създание в себе си.
Това е духовният живот. Ако искате да живеете като българин, вие не можете да бъдете християнин; ако искате да живеете като англичанин, вие не можете да бъдете християнин; ако живеете като французин; или американец, или германец, вие не можете да бъдете християнин. Даже и ако живеете като ангел, пак не можете да имате разположението на Бога. Някои от вас ще кажат: Ами как може да живеем? – Ще живеете по закона на великата Божия Любов!
към втори вариант >>
95.
Светлина и знание. Музика
,
МОК
, София, 23.11.1924г.,
Следователно ония сили вътре в нас, когато ние мислим и
чувстваме
, значи нашите мисли и нашите чувства се движат около известен център и правят един кръг.
Следователно тия енергии не могат да вървят в една и съща посока, между тях ще се яви раздвояване. За да разрешим този въпрос в този ъгъл, трябва да спуснем тази равнодействуваща сила ВС и ъгълът се затваря и се образува триъгълникът АВС. А този триъгълник се движи около центъра С и като се върти, ще опише една окръжност. Тогава предполагаме, че радиусът определя деятелността на човека – той знае в дадения случай как трябва да постъпи. В този случай АС означава материалния свет, АВ – умствения свет, а ВС – това е духовния свет.
Следователно ония сили вътре в нас, когато ние мислим и
чувстваме
, значи нашите мисли и нашите чувства се движат около известен център и правят един кръг.
Най-първо, вие мислете за един приятел, проектирайте ума си към него – вашата мисъл да направи една обиколка и се върне пак назад. Старият човек прави така, казва: „Когато бях на 5 години дете, представях си, че след туй бях на 10 години, че ходих на училище, в гимназията, университета… и най-после додето туй положение се свърши.“ Той почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. Но старият човек, като дойде до известна възраст, спре. Той напред не може да проектира мисълта си, умът му все назад мисли и затуй старите хора разправят всякога за своето минало, а младите разправят всякога за своето бъдеще. Старият разправя за своя минал живот, той не е извадил поука за живота си и младият говори за своето бъдеще, без да мисли за някаква поука.
към беседата >>
НАГОРЕ